I.

A. 1. I’m looking through you, where did you go… Бийтълс! 2. Как може да
харесват, като не разбираш какво пеят?! Е, и? 3. Половин свят харесва
кучетата, а до ден днешен никой не знае какво означава „Бау“!

B. 1. „Нобеловата награда за физика бе присъдена на проф. Алфред Кастлер“.

2. За какво са му я дали? 3. За откриването и разработката на оптически
методи за изследване на резонанс на Херц в атомите. 4. Хей, взе ми го от
устата!

C. 4. Не знам лош момент ли избрах или лош век, за да се опитам да общувам с

майка ми.

D. 1. Такива са нещата, Мигелито 2. Много мислих върху la función на човека

/за
ролята на човека 3. и стигнах до извода, че все още играем в матинето
на
живота

E. 1. Животът е като филм, Мигелито, а ние сме все още в началните

надписи./ Светът е като кино, Мигелито, а ние сме едва сутрешна
прожекция 4. Току- що мина една предпремиера!

II.

А. 1. Ето, Мафалда, отиди и купи фиде. 2. И гледай да бъде от грис и нито да е много
дебело, нито много тънко. 3. Да не е прекалено жълто, защото явно има много
оцветители. Ако е прекалено бяло, значи няма достатъчно яйца. 4. Идваш ли да
играем, Мафалда? Не мога, току-що получих стипендия за изучаване на Фидеология.
 В. 1. Я, бял косъм. 2. Колко вълнуващо! Сигурно е на някой шеф. Шефовете има бели

коси. 3. Добре де, не може ли да е на някой беден пенсионер? 4. Животът е красив

нагоре, а не надолу, морков! (poruq la vida es linda para arriba y no para abajо

zanahoria)

С. 1. Да видим тази нова книжка с приказки 2. В една далечна страна живеел един змей,

който ядял децa 3. Айде пак! Винаги ни ядат! 4. До кога ще бъдем печените пилета

на литературата?

D. 1. Вече ми писнаха приказките, в които змейове и вълци ядат деца! 2. Нали сме

бъдещето на човечеството и разни такива? Нали? 3. Сме или не сме?

4. Пушечно месо, ето какво сме за издателите./ Пушечно месо, ето какво сме ние в
книгите!/

E. 4. Извинявай, че не умирам веднага, но пералнята вкъщи е развалена.

III.
A. 3. Е, Мафалда, как ти се струва морето? 4. За момента – нерешително.

B. 1. Хубаво е морето! 2. Хм, отива си! 3. Ей, я се върни! 4. Плиссс!

5. По дяволите и послушанието!

С. 4. Честно казано, тук човешкият вид няма нищо човешко, няма и никакъв вид!

D. 1. Като си помисля, че точно в този момент има милиони хора, които работят като

негри, а аз съм тук на почивка… Хи-хи! 2. Колко съм лош! Как можа да ми хрумне

подобно нещо. Аз съм един егоист! 3. Хи-хи! 4. Най-лошото е, че дори не съм

оригинален егоист.
 Е. 4. Ей, бъдещето е напред!

IV.
A. 1. Здрасти, Мигелито, как върви трансформацията ти в нов Мигелито?
2. Трудно! Има сектори, които искат да задържат старите структури!
3. Един такъв сектор смята, че или ще ходя за хляб както досега, или няма да гледам
повече телевизия. Ще дойдеш ли с мен до хлебарницата?

B. 1. Мигелито май си е втълпил, че е нов Мигелито. Как ти се струва? 2. Струва ми се

много добре! Живеем в епоха на непрекъснати промени! Какъв би бил света, ако

нещата не се сменят?! 3. „Връщам ти доматите, които ми продаде сутринта.“

4. Оставете ги и вземете тези, тъкмо ги получих. 5. Щеше да се страхотен! Егати!

С. 1. Какво зло са ни сторили кокошките? Никакво! 2. С какво са виновни? С нищо!

3. Ръцете ти, мамо, са изцапани с невинен бульон!

D. 1. Не аз съм песимист, Фелипе, а другите. Отвсякъде говорят, че институциите са в

криза, икономиката е в криза, младежта е в криза… 2. В криза е моралът, в криза е

светът, в криза е църквата , в криза са ценностите са, в криза са имотите, в криза е

футболът, в криза е киното, в криза е … 4. …телевизията, в криза е политиката, в криза

е образованието

Е. 1. Английски журналист беше изгонен от България. Бам! 2. Полицията разпръсна

протестиращи студенти в Рим. Леви-десни! 3. Русия отказа предложение на

Съединените щати. Нет-нет-нет! 4. Прас! 5. Какво, да не би да е забранено да се

танцува новини?
V.
A. 1. Как мислите, накъде върви човечеството? 2. Напред, разбира с… 3. Напред е там!
4. Не! Напред не е там! Там е моето напред! Твоето напред не е моето напред!
Започвам да разбирам защо на човечеството му е трудно да върви напред.

B. 1. Къде отиваш, Фелипе? Към магазина на Маноло. 2. Събирам пари за конструктор.

Тогава защо не сложиш тази монета в твоето прасенце? 3. Защото само прасенцето на

Манолито изплаща лихви.

С. 1. Каква катастрофа! 2. Научих, че когато тук е обед, в Европа вече е следобед, а в

Азия – полунощ! 3. И? 4. И!... Не виждам как ще напредва една страна, в която

часовете идват, вече употребени от половината свят!

D. 1. Ами, да, как няма да върви на зле светът?! 2. Като щом в Северна Америка е
полунощ, а в Китай – обед. 3. и когато в Китай е полунощ, в Северна Америка е обед.
4. Как, по дяволите, ще успеят да се разберат двеста милиона обядващи със
седемстотин милиона спящи?!

E. 1. Това писмо е важно, Фелипе. Моля те, напиши ми го! Добре, дай. 2. „До г-н
Генералния секретар на ООН. Известно е, че когато във Вашингтон и в Лондон е ден,…“
3. „в Москва и в Пекин е нощ. Замисляли ли сте се, че може би…“ 4. „ това, което
разделя света не е политиката, а леглото?!“

VI.
А. 1. Изглежда на Мафалда много й харесва твоето бебе, Росита. 3. Ап-бррр, гуг-да, да-
ззз, нгиг… 4. Толкова малко, а вече говори безсмицлици!

В. 1. Едно бонбонче? 2. Благодаря, Маноло! 3. Мммм, че вкусно! Това е подарък от

магазина на баща ми, който е много евтин. Сега разбирам, това се нарича интерес! 4. На

поетично-търговски език това се нарича PR/връзки с обществеността!

C. 1. Целта на PR-а е да покаже, че ние – търговците сме хора. 2. Вземи си, Сусанита!
Магазинът на баща ми те черпи един вкусен бонбон. О, благодаря! 3. ЕДИН вкусен
бонбон! 4. И после, не били глупави търговците!

D. 1. …нестабилно… 2. …ще се влоши ощe… 3. Това беше прогнозата за времето.

4. Помислих, че говориш за правителството! Проклет паникьор!

F. 1. Трябва да я изядеш! Тези, които не ядат супа, никога не порастват! 2. Остават си

деца и никога не стават големи! 4. Какво спокойствие би царувало днес по света, ако
Маркс не си беше ял супата!