www.readbg.

com                                                         Чети свободно… 

Никълъс Спаркс
С дъх на канела

Д ж о н Тайр и е г не в е н , мър зелив м л а д еж , ко йто по па д а в лоша ко мпания и

б ъ р зо с е про пива . Н е по знав а майка с и, мр ази б а щ а с и, накр ая влиза в армия та ,
за д а избя га о т ми н ало то с и…
С а ва н а Л и н Къртис е у ч е но л ю б ив а , о тл и ч н и ч к а на в и пу ск а , р ъко во д и
ор ганизация за под п о м а г а не на бездомните и у ме е д а пр е ц е ня в а ч о в ек по о ч ите…
Те с а р а злични к ато мор е то и п я с ъ к а, а с лу ч а й н а т а им с р е щ а е бу р на к а то
р ев а на пр ибо я . С ав а н а променя Д ж о н , намир а п ъ т к ъ м н е г о и е динс тве на у с пява
д а про никне о твъ д стените , ко ито е изг р а д ил о к о л о с е бе с и.
Д о к о с в а не т о меж ду ж е на та с дъх на к а н е ла и Д ж о н трае с а мо миг, но о ста вя
б е л е г з а ця л ж ивот…
В с ек и обикно вен ч о в ек има с воя та не о б ик нов е на истор ия . Н ик ъ л ъ с С па р к с
у ме е да р а зк а зв а тези истор ии , заредени с не ж но с т и е м о ци я , с по со б н и д а
р а зв ъл ну в а т в ся к о поко ление .
Н и к ъ лъ с С п арк с (р о д . на 3 1 д е к е мвр и 1965 г. ) е попу ляр е н в цял с в я т и
н е с лу ч а йн о го нар ичат «х р о н ик ь о р на чов ешк ата душа». С шу ме н у с п е х с а
пр иети филмите по не го в ите р о м а ни «Но щи в Ро да нте », « П ис мо в бутилк а» ,
« Тетр адката » и « Незабравимата р а зхо дк а». Екр а низациите на «П о с л е д на п е с е н»
и «С дъх на к а н ел а» ще с е по я в я т в кино сало ните п р е з 2010 г.

Пролог

К ак во о зна ч а ва д а о б ич а ш и с т и н с к и?
Ня ко га мислех , ч е з н а м о тговор а : о з н а ч а в а ше д а мисля за С ав а н а по ве ч е ,
о тко л ко то з а себе с и, д а си м е ч т а я д а п р е к а р а м о с таналата ч ас т о т ж иво та с и с
н е я . Ня ма ше д а е н е в ъ з м о ж но . В е днъ ж тя ми к а за , че к л ю ч ъ т к ъ м щастието с е
кр ие в про с тичките н е щ а — бр ак , семейство … к а то в с и чк и. То ва о зна ч а ва ш е
с т а б и л н а р а бо та , к ъ щ а с бяла д ъ с ч ена о гр ад а и микробу с , за да во дим д е ц а т а на
у ч ил ищ е , на з ъ б о л е к а р , на тр ениро вк и по футбо л и на у р о ци по пиано . Д в е ил и
тр и деца , не беше с и гу р н а , но а з з на е х , че ко гато му д о й д е времето , щях ме да
о с тав им п р ир о д а та и Б о г д а у точ ня т б р о йк а т а . З а що то тя б е ш е р е лигио зна и с и
мисля , че то ва беше е д н а о т пр ичините д а си п а д н а по нея . В с ъ щ нос т ня маше
з н а ч е н и е ко лко щях а д а с а д е ц а т а , важ но то беше, ч е вечер щяхме д а с и л я г а м е
е д и н до дру г в го ля мо то ле гло , да с е с м е е м, д а р а з го в а р я м е и д а с е любим.
Н е исках мно го , нали? Пр и по ложение , ч е двама ду ши с е о б ич а т? Ей так а с и
го мислех . И докато ч а с т о т мен та йничко п р о дъ л ж а в а д а се н а д я в а, че т о в а е
в ъ з мо ж но , з н а м мно го добре , ч е ня ма д а се слу ч и. Ко гато след малко с и тр ъгна
о тту к , по в е ч е никога ня ма да с е вър на .
Но в мо мента с ъ м з а с т а н а л на с к ло на , о ткъ д ето с е в иж д а къщата й, и ч а к а м
д а с е п о я в и . Р а з б и р а с е , тя ня ма д а мож е д а ме в и д и . В а р м ия т а ни о бу чав а т д а с е
с л и в а м е с о колността и а з с ъ м с и нау ч ил до бр е у р ок а , за що то ня ма м н и к а к в о

1
намер е ние д а у мр а в някоя пя съч на ду пка ня къ д е из ир ак ск ата пу с тиня .
Т р я бв а ш е д а до йда д о то зи м а л ъ к п л а н и н с к и г р а д в С е вер н а К ар о л и на, з а д а
р а збер а какво е с т а н а ло . Когато нещата с е с л у ч в а т е й так а , в движение , ч о в ек с е
чу в с тва зл е , док а то не р а збе р е ця л а та истина .
Но з а е д но съ м а б с о лю т н о сигу р е н — С а в а на нико га ня ма д а р а зб е р е , ч е днес
с ъ м б и л ту к.
Ч а с т о т мен с е г ърчи пр и мисъ лта, че тя е т о л к о в а б ли з о до мен и в с ъ щ о то
вр еме т о л к о в а недо стиж има , но с е г а мо я т и нейния т ж иво т с а два о т д е л ни с в я т а
на д в е р а з л и ч н и п л а н е т и. Н е б е ш е л е с но д а го о съ зна я , з а щ о то имаше вр еме ,
ко гато двамата бяхме е д н о ця ло , но о тто гава минах а ше с т го дини и д в а живо та .
Р а з б и р а с е , о с та ва х а с по м е н и т е и а з в еч е б я х нау ч ил , ч е те имат с в о е т о
ф и з и ч е ско проявление , а тя — не . И по то ва съ що с е различавахме . Ако нейните
с п о м е н и б я х а з в е зд и, о св е тяв а щ и сънищата й, мо ите запълваха пр азнината в
ду шата ми. И за р а з л и к а о т нея а з но с ех бр емето на б е з б р о й въпро с и , които съ м
с и задавал по не х иля да пъ ти о т онзи мо мент, ко гато с нея с е видяхме з а
п о с ле д е н п ъ т. З а що го на пр ав их ? И дали щя х да го напр авя о тново ?
З а що то аз б я х то зи, ко йто с л о ж и точ к а та .
С л ъ н це т о в еч е се п о д а в а на д х о р и з о н т а и листата на дърве та та о ко ло мен
з а п о ч в а т б а в но д а н а в л и ч а т я р к и т е си д р е х и. П т и ч к и т е по дхващат у тр инна та с и
п е с е н и въ зду хъ т у х а е на бор и на пр ъ с т; с ъ в с е м р а злично е о т со ле ния аро мат на
мо я р о д е н гр ад . И з в ед н ъ ж в ъ н ш на т а вр ата се о тв ар я и а з я в и ж д а м. В ъ пр ек и
р а з с тоя ние то , б е з д а и с к а м, п р и т а я в а м дъх. Тя с л и з а по с т ъ л б а т а , спир а на
п о с ле д но т о стъпало , про тя га с е к а то ко тка и се о гл еж да . П а с и ще т о за конете з а д
н е я б ле с ти к а то о гр о ме н зелен океан и тя м и н а в а пр е з пор тичката , коя то во ди
к ъ м него . Е д и н ко н изцв ил в а , я в но я по здравява , с ле д нея дру г, и и зв е д нъ ж
з а п о ч в а м д а с е пр и т е с ня в а м, ч е С а в а н а е п р е к а ле но д р е б н а , за да кр ачи така
с м е л о меж ду тях . Но тя в и н а г и с е е чу вств ала до бр е ср е д ко нете и те съ що се
чу в с твах а до бр е с н е я . Сочна з е л е н а тр ева , добр е гледани ко не и н а й- важно то —
ней н и я т М и д а с , чер ния т ар абск и ж р е б е ц с б е л и чорапи н а д ко питата , малко
в с т р а н и о т дру гите с и с ъ б р а тя . Веднъж я зд их заедно с нея , с л а в а бо гу , б е з
п р о и з ш е с т в и я , и док а то тр епер ех за безценния с и ж и вот, по мня , ч е с и помис л их :
«Ко лко е споко йна на с е д л о то , б и мо гла да гледа телевизия , док а то я зд и.»
С а ва н а спир а пр и М и д а с , с игу р но го по з д р а в я в а с добро у тр о . Г а л и но с а му и
ш е п н е н е щ о , по ту пв а го по гър ба , по сле с е о бр ъ ща и тр ъгва к ъ м плевня та , а
М и д а с нао с тря у ши и я следи напрегнато .
Тя изчезва за миг и в е д н а г а с е по я в я в а с две к о ф и, н а й - ве роя тно пълни с
о в е с . Ок ачва ги на двете к у к и на о гр а д а т а и к о н е те б ъ р зо с е н а с о ч в а т към тя х .
Ко гато о т с т ъ п в а, за д а им напр ави мя сто и да в з е ме с е д ло т о и ю з д а т а , к о с а т а й
по лита , по дх в а на та о т у тр инния в е т р е ц. Док а то М ид а с з а к у с в а , тя го пр иго твя за
е з д а и ня ко лко мину ти по - късно в е ч е го по в еж д а пр е з па с ищ е т о к ъ м гор а та .
И з г л еж д а то чно к а к то едно вр еме , п р е д и ш е с т го дини . З н ам, ч е не е так а ,
миналата г о д и н а я в и дях о тб л изо и за б е ля з а х пър в ите ф и н и бр ъчици о к о л о о ч и те
й , но о ч ил а та , пр ез к о и то я г л е д а м п р е з го д ините , о с та в а т с н е п р о ме н е н д и о п т ъ р .
З а мен тя в и н а г и ще с и остан е на д в а й с е т и дв е , а а з — на дв айсет и три. Т о г а в а
б я х в Г ер м а н ия . П р е д с то е ш е ми д а замина з а Фалу джа и л и Б а г д а д и д а по лу ча
писмо то й. Про четох го на гар а та в С а ма в а, к ъ д е то с е бях ме у с та новил и п р е з
пър в ите седмици от к а мпа ни я та ; но п р е д и т о в а тря б ваше д а се в ъ р н а вкъ щ и и да
пр еж ив ея нещата , ко ито про ме них а ж и во та ми.
С е г а , на д в а й с е т и д е в е т, ч е с т о се пита м д а л и с ъ м напр авил пр авилния
и з б о р . Армия та с е пр евър на в единс тве ния ми ж и во т. Не з н а м д а л и тря б ва д а с ъ м
д о в о л е н и л и т ъ ж ен о т то зи ф а к т; пр е з по вечето вр еме с е мо тая н а г о р е- надо лу , в

2
з а в и с и м о с т о т д н е в н а т а з а д а ч а , върша с и р або тата и не с е з а мис л я м мно го .
Ко гато х о р а т а ме п и тат, а з изсу мтявам и пр о дъ лж ав ам н а п р е д . В с е о щ е ж ив ея в
б а з а т а в Гер мания, с п е с т и л с ъ м о к о л о х иляда д о л а р а и не с ъ м б и л с мо миче о т
го ди н и . В е ч е не сър ф ир ам, д о р и и ко гато съм в о тпу ск , про с то с е мя там на моя
« Х ар л и » и б р ъ м ч а на север и л и ю г , н а к ъ д е то ме по в едат ко лелата му . Мо тор ъ т е
н а й -х у б а в о т о не що , к о е то няко га съ м с и купу вал , ма к ар ч е ми с т р у в а ш е ця ло
с ъ с то я н ие . Но ми п асв а ид е а л но , подхожда мно го на с а м о т ния ми начин на
ж и во т. Повечето от пр ия телите напу снах а во йск а та , но аз о с та нах и с игу р но след
м е с е ц- два щ е с е вър на о тново в И р а к . По не с лу х о в е те в б а за т а с а та к ива. П р е д и
д а ср ещна С ав а н а Л и н Кър тис — за мен тя в и н а г и ще с и о ста не С ава н а Л и н
К ър т и с — нико га не с ъ м си п р е д с т а в я л, ч е ще тр ъгна д а правя во енна к ар и ер а.
Но а з я ср ещнах . И ж иво тът ми с е п р о ме н и изця ло . Док а то бяхме з а е д н о , с е
в л ю б их лу до , по сл е , ко гато с е р а зд е л их м е , с е влюбих о ще по -с и л но . Н а ш а т а
истор ия има тр и ч а с т и: на ч а ло , с ре да и к р а й. И мак ар ч е в с и ч к и лю бо в ни
истор ии с е р а зв ива т по е д ин и съ щи н а ч и н , аз в с е о щ е не мо га д а по в я р в а м, ч е
нашата ня ма д а про дъ лж и вечно .
З а мис ля м с е и както винаги ис тор ия та на нашата любов с е вр ъща в г л а в а та
ми. П р и п о мн я м к ак з а по ч на в с ичк о , навлизам д ъ л б о к о в с по ме н а, защото то й е
в с и чк о , к о е то ми остан а .

П ъ р в а ч ас т

_ У и л м и н г т ъ н, 2000_
К а з ва м се Джо н Т ай р и. Ро д е н съ м п р е з 1 9 7 7 и о тр а с н а х в У и л м и н г т ъ н,
С е вер н а К а р о ли н а. Гр адъ т с пр а во се гор д е е , ч е е най- голя мото пр иста нище в
щата , о све н то ва има д ъ л г а и интер есна история , но с ег а ми п р и л и ч а по в е ч е на
с е л и щ е , нар ечено гр ад по недоразумение . Но к л и ма тъ т б е ш е су пер и п л а ж о в е те
— ч у де с н и , само ч е недостатъчни за въ лната о т пенсио нери, търсещи е в т и ни
имо ти , з а д а пр ек ар ат там златните с и го дини . Гр адч е то е р а з по л о ж е но на малко
п а р ч е земя , о гр а де но о т едната с тр а н а о т р ек а К е й п Фиър , а о т дру гата — о т
о к е а на . Шосе номе р седемнайсет за Мъртъл Б и й ч и Ч а р л с т ъ н м и н а в а пр е з гр а д а и
с лу ж и з а него в гл а в е н път. Ко гато бях дете , татко и а з в зи ма х ме с колата
р а з с тоя ние то о т К е й п Фиър до Райтсвил Бийч за д е с е т мину ти, но на по сл е дък
и з д и г н а х а то лко в а тъ р го вски ц е н т р ов е и с в е то ф а р и, ч е с е г а мо же д а ти о тне ме и
е д и н ч ас , о с о б е но п р е з у икенд а , ко гато ту р ис тите наво дняват у л иците . Р а й т с в и л
Б и й ч е разположен на е д и н о с т р о в с ъ в с е м б л и з о до б р е г а в с е в е р н ия к р а й на
У и л м и н г т ъ н и е на й- известния т плаж в целия ща т. Къщите о к о л о дюните с а
б е зу мно с к ъ п и и в ъ пр ек и т о в а пове ч е то о т тя х са з а е т и п р е з ц е л и я с е з о н.
Дру гия т б р я г на р е к а т а е по -р о м а н ти ч е н и тих , там живея т д ив и ко не и т о в а б е
пр ичината Ор вил и Уи лбър д а с а по -и з в е с т н и , но к ак во д а ти к аж а , пов е че то х о р а
с е чу вств ат по -ко мфор тно, а к о з на я т, че н а б л и зо има «М а к д о н а л д с» и л и
« Бъргър », в с лу ч а й ч е в е ч ер но то меню в ку рор тно то г р а д ч е не им с е п о нр ав и .
И л и пр о сто и с к а т д а имат и з б о р за вечер ните з а б а в ле ния .
К а т о в с ич к и гра дов е Уилмингтън с е с ъ с то е ше о т бо гати и б е д ни квар тали и
п о н е ж е татко имаше е д н а о т н а й- с та б и л н и т е с лу ж б и на п л а н ета т а — р а з н а с я ш е
по щата — ние бях ме ср ав нително до бр е , не ф а н т а ст и ч н о , но до бр е . Н е бях ме
б о г а т и , но имах ме достатъчно , за да мо га да по сещавам е д но о т н а й-д о б р и те
у ч ил ищ а в гр а д а . З а р а зл ик а о т к ъщ и те на пр ия телите ми о ба ч е нашата б е ш е

3
м а л к а и с т а р а; част о т верандата б е за почна ла д а пр о па да , само дворът б е в се
о щ е в п е ч а т л я в а щ а г л е д к а . О т з а д имаше о гр о ме н дъб и к о гато бях на о с е м
го ди н и , си п о с тр о и х дърв ена к ъ щ и ч к а в клоните му . Татко не ми по мо гна ( д а
х в а н е чу ка и д а забие пирон за н е г о б е ш е изключително р я д к о съ битие ) . С ъ що то
л я то с е нау ч их да к ар а м с ъ р ф. Още то гава тря б ваше д а осъзная колко сме
р а з л ич ни с него и ф а к тъ т, че не можах , док а зв а , о щ е веднъж колко малко знае з а
ж и во та едно дете .
С б а щ а ми б я х м е то лкова р аз л и ч н и , ко лко то мо гат д а б ъ д а т двама ду ши. То й
не о б ич аш е д а е с р е д х о р а , а а з б я х ч о в ек на действието и м р а зе х д а съ м с а м. То й
пр идаваше го ля мо з н а ч е н и е на о бр а зов а ние то , а за мен у ч ил ище то б е ш е клу б за
з а п о з н а нс т в а с до бав е ни часо ве за с п о р т. То й имаше ло ша с т о йк а и тътр еше
кр аката си, к а то х о д е ше , а з подскачах като футбо л на топк а и вечно го молех д а
з а с е ч е з а ко лко мину ти ще пр о бя га м р а з с тоя н и е т о до кр ая на у лицата и о б р а т но .
В о с ми к л а с в е ч е б я х по -в ис о к о т него и го биех на к ан а д ск а бор б а . Дор и в ъ н ш н о
не с и пр ил ич ах ме . То й имаше к о с а с цвя т на пя с ък , ле шнико в и о чи и лу нички, а з
— т ъ м но к а ф я в и к о с а и о ч и и хващах тен о щ е п р е з май. Р а з л и к а та в ъ в ф и з и к а т а и
х ар ак тер а ни с т р я с к а ше съседите , к о е то с и б е ш е с тра нно , пре д в и д , че ме б е
о т г л е д а л с ъ в с е м с а м. К о г а то поо т р а с н а х , чу х к ак хората с и ш е п н а т, ч е мама е
изб я г а л а о т н а с още пр е д и д а навър ша го д ина . Пр едпо л агах , ч е с и е на ме р ил а
д р у г, но татко нико га не по твър ди подо зрения та ми. К а з а е динс тве н о , ч е
о съ з на л а к ак ва гр ешк а е допу снала , к а то с е о м ъ ж и л а то лков а м л а д а, и не б и л а
г о то в а д а по еме зад ъ лж е н ият а с и на майк а . Нито я о бв и н я в а ш е , нито я х в а л е ш е ,
но държ еше д а я в к л ю ч в а м в ъ в вечер ните си мо литви , б е з з на ч е н и е к ъ д е е в
мо мента и к ак во пр ав и . «Напо мня ш ми за нея » — к а з ва ш е ми по няко га то й . До
то зи мо мент не съм р а зменил и е д на ду ма с н е я , нито пък имам ж е л а ние д а я
в и дя .
Мисля , че татк о беше щ а с т л и в . К а зва м « мисл я », з а щ о то то й р я д к о показваше
н я к ак ва емо ция . Пр егръ дк ите и ц е л у в к и т е бях а р я д к о с т в д о м а ни , а к о г а то ги
имаше , б я х а б е зж и з н е н и и ф о р м а л н и, пр а ве ше го , за щото так а тря бв а , не з а щ о то
го и с к а. З н а м, ч е ме о б ича ш е , б и х к а з а л , че д о р и се б е по светил на мен, но
ко гато съм с е р о д и л , то й в е ч е е б и л на четирийсет и тр и и ч ас т о т мен и д о с е га
вяр в а , ч е б и му о тив а ло пов е ч е д а е мо нах , о т к о л к о то р о д и т е л . Б е ш е н а й- тих ия т
ч о в ек на с в е т а . З а д а в а ш е с ъ в с е м малко в ъ про с и — к ак съ м, д о б р е ли с ъ м —
р я д к о се нервир аше и л и по в иш а ва ше то н и още по -рядко се ше гу в а ше . В о д е ш е
ру тинен ж и во т. Всяк а су тр ин ми пр а ве ше бър кани яйца с б е к о н и п р е п е ч е ни
ф и л и й к и , пр иго твя ше и не що за вечеря и в ся к а в еч ер , докато с е х р а н е х м е,
изслу шваше б е з м ъ л в но р а з к а з и т е ми за у ч илище . Н а в с е к и дв а м е с е ц а
а н г а ж и р аш е ч а с пр и зъболекаря , в с ъ б о т а су тр ин п л а щ а ш е в с и ч к и с ме т к и, в
н е д е ля с ле д о б е д пе р е ше и и з л и з а ш е за р а бо та в ся к а су тр ин в с е д е м и т р и й с е т и
п е т. Н е о б и ч а ш е да р а з го в а р я и ня ма ше нищо про тив д а п р е к а р в а часове н а р ед
с а м, докато р а знася па ке ти и писма из хорските п о щ е н с к и ку тии. Н е излизаше с
ж е н и , нито имаше пр ия тели, с ко ито д а и г р а е п о к е р в съ бо та в ече р; телефо нът ни
мъ лчеше по цели седмици, а ко гато зв ъ нне ше , б е ш е или г р е ш к а, и л и с лу ж и т е л о т
про д ажби по телефо на . С игу р е н съм, ч е не му е б ило леко д а с е гр ижи з а м е н
с ъ в с е м сам, но то й нико га не с е о пл ак ва ш е, дор и ко гато го разочаровах .
Пр ек ар вах по в еч ето в еч ер и с а м в с т а я т а с и. Щ о м с в ъ р ш е ш е с до машните
з а д ъ лж е ни я , татко с е св ираше в своя к а б и не т и с е заемаше с мо нетите си. Т о в а
б е ш е неговата го ля ма с тр а с т. Там с е чув с тв аше н а й- до бре , п р ив е д е н н а д
тър говския к а та ло г за мо нети , нар е чен «С и в бю летин », д о к а то с е о п и т в а да р е ш и
коя мо нета д а пр иб а в и к ъ м ко лекция та с и с ле д в а щ ия п ъ т. В същн о с т колекция та
б е запо чната о т дядо ми. Г е р о я т на дядо б е ш е човек на име Лу и Елизбър г,

4
ф ин а н с и с т о т Б а л т и м о р и е д и н с т в е н ия т чов ек , събрал пълна ко лекция о т
а м е р ик а нс к и мо нети, в к люч и т е л н о и юбилейните — в с и ч к и, с е ч е н и по едно и л и
д р у го време в Съединените щати . Ко лек ция та му с и с ъ пе р нич е ше, д о р и
надминаваше тази на С м и т с о н и ъ н и мечтата на дя до беше д а настигне своя идол.
С л е д смър тта му п р е з 1 9 5 1 татк о на с в о й р е д б е о б с е б е н о т идеята д а о бо га ти и
р а з ш ир и ко лекцията з а е д н о с ъ с с и н а с и, с л е д в а йк и пример а на своя б а ща и то зи
на Лу и Елизбър г. П р е з ля то то татк о и дядо п ъ ту ва х а с влак а до р а з л и ч н и
мо нетни дворове и с ъ б ир а х а но в и , току - що изс е че ни мо нети, о ще топл и , и л и
п о с е ща в а х а р а злични ну мизматични и з л о ж б и из Ю г о з а п а д н а т а ч а с т на с т р а н а т а.
С в р е м е то съ здадох а тр а йни вр ъ зки с т ъ р го в ц и на мо нети из ця лата с т р а н а и
дядо харчеше ця ло съ стоя ние д а ку пу ва и по пълва ко лекция та с и. Н о за р а з л и к а
о т Лу и Елизбър г то й не беше б о г а т — имаше магазин за с м е с е н и с т о к и в Б ъ р го у ,
ко йто ф ал и р а, ко гато го ля ма та в ер и га магазини «П и г л и У и г л и » о твор их а вр ати в
гр ада . Неговата ко лекция так а и не у с пя да д о с т и гн е тази на Лу и Елизбър г.
В ъ пр ек и т о в а в се к и с во бо ден долар о т и в а ш е за мо нети . Дя до но се ше е д но и с ъ що
с а к о т р и йс е т го дини , п р е з ц е л и я с и живо т к ар аш е е д н а и с ъ щ а ко ла и с ъ м у б е д е н,
ч е татко е о тишъ л в по ще нс ко то у чи л и щ е в ме с т о в к о л е ж , з а щ о то не сме имали
з а д е л е н и п а р и. С тр а н н а птица б е ш е то зи мо й дядо , ня ма дв е мнения , такъв беше
и татк о . К ак ъв т о б а щ а т а , т а к ъ в и с ин ъ т, к ак то г ла с и по го во р ката . В з а в е щ а н и е т о
с и с т а р е цъ т н а с т о я в а ш е к ъ ща та му да б ъ д е пр о д а д е н а и с пар ите д а с е ку пя т о ще
мо нети — нещо , к о е то баща ми и б е з то ва ще ше д а напр ави.
По в р е м е т о , ко гато татко н а с л е д и ко лекцията , тя в еч е беше д о с т а ценна .
Ко гато инф л а ция та у д ар и т а в а н а и з л а т о то с к о ч и до 8 5 0 до лар а за унция , тя
с т р у в а ш е малко съ стоя ние — до статъ ч но , за д а мо же моя т пестелив баща д а с е
пенсио нир а и д а и з к а р а споко йно с т а р и н и те с и. Д в а й с е т г о д и н и по -к ъс но му
д а в а х а у мо по мр ачите л на за мен су ма , но нито дя до, нито татко ко л ек цио нир ах а
за п а р и; пр ав ех а го заради л о в н а т а тръпка и за р ад и близо с тта , коя то с ъ зд а в а ше
ко лекцията по между им. И наистина , и м а ш е нещо в ъ л ну ва щ о в дъ лго то и
мъ чително издир в ане на то чно о пр е де л е на моне та , д а не го вор им за о нз и сладък
пазарлък с тър говците , к о га то я о ткр ие ш, за д а я в з е ме ш в с е п а к на п р и л и ч н а
ц е н а . Поняко га купу вах а , по няко га не мо жеха д а с и го по з в о л я т, но в ся к а но ва
поку пка б е ш е и с ти н с к и празник . Татк о с е н а д я в а ш е да с по д ели с мен стр астта ,
коя то го сближаваше с б а щ а му , да с п о д е л и с мен и с ъ о т в е т на т а с а м о ж ер т в а ,
коя то изискваше тази с т р а с т. Тря бваше д а спя с ед но одеяло зиме и лете и да
но ся е д ин ч и ф т о бу вки пр е з ця л ата го дина ; нико га ня маше пар и за др ех и,
о б л ич ах с е изця ло б л а г о д а р е н и е на б л а г о тв о р и т е л н а т а ор ганизация «Ар мия та на
спасението » . Ня мах ме нито е д и н фо то апар ат . Е д и н с т в е н а т а с н и м к а беше тази,
коя то с и направих ме на и зложе ние то на мо нети в А т л а н т а. Тър го ве цъ т ни
щ р а к н а , д о к а то с то я х м е п р е д щ а н д а му и по -късно ни я изпр ати. Т а т к о я по стави
в р а м к а и тя с т о е ш е д ъ л г и г о ди ни на б ю р о то му . Н а н е я то й б е поставил р ъ к а
в ъ р х у р аме не те м и и д в а м а т а с е у смих в ах ме. А з държах в р ък а ед на петценто ва
мо нета о т 1 9 2 6 с г л а в а на б и к в ъ р ху нея, меж ду дру го то — в о тл ич но с ъ с то я н ие .
Татко току - що я б е ку пил . Б е ш е н а й-рядката мо нета о т този в и д и ние я
изгладу в ах ме , к а то цял м е с ец я до х ме б о б и кренвир ши , з а щ о т о стру в а ше повече
о т о ч аквания та ни .
Б я х го то в на так ива ж ер тв и, по не в начало то , ко гато татк о го вореше с мен з а
мо нети — по то ва в р е ме с игу р но съ м б и л пър в и и л и в т о р и к ла с . Д ъ р ж е ш е с е с
мен к а то с р ав е н. Д а б ъ д е ш п р и з н а т за р ав е н о т въ зр астен , о со бе но о т б ащ а с и, е
мно го в аж но за едно дете и а з с е р а дв ах на вниманието му и по глъщах в ся к а
инфор мация . Н а в р е м е то мож ех д а к аж а точно ко лко мо нети с д в у гл а в о р е л са
и з с е ч е н и п р е з 1 9 2 7 , д а ги с р а в ня с тези п р е з 1 9 2 4 и д а о бя с ня защо

5
д е с е т ц е нто в и т е мо нети , с е ч е н и в Ню Ор линс п р е з 1 8 9 5 , с а д е с е т пъти по -с к ъ п и
о т тези, с е ч е н и пр ез с ъ щ а т а г о ди на в ъ в Ф и л а д е л ф ия . И все о щ е мо га . С а мо ч е , з а
р а з л ик а о т татко , с годините к о л ек ц ио н ер ск а та ми с т р а с т з а п о ч на д а и з с т и в а .
И з г л еж д а, т о в а беше всичко , за ко ето то й мож е ше д а говор и и с л е д ш е с т и л и
с е д е м го дини ходене по изложения и в з ир а н е в к а тало зите , в ме ст о да пр ек арв а м
у ик е н д и те с пр ия те ли , а з с и к а з ах : «С т и г а ! » Започнах д а с е и н т е р е су в а м о т дру ги
н е щ а , както по в еч ето мо мчета на моята в ъ зр аст — с по р т, мо мичета , к о л и, му зик а
— и на ч е т ир и н ай сет г л е д а х д а съм д а л е ч о т к ъ щ и пр и всеки у до б е н с лу ч а й .
Н ар е д с новите ми интер еси в мен за поч на да с е н а д иг а и негоду ванието . С т а н а
малко по малко . О т н а ч а ло з а п о ч н а д а ми пр ави в п е ч а т л е н и е р а зл иката меж ду
н а ш и я начин на ж и во т и то зи на пр ия телите ми. Те имах а п а р и д а и з л я з а т
следобед , д а о т и д а т на к и н о и д а с и ку пя т ч и ф т готини с л ъ н ч е в и о чил а , а а з
тря б ваше д а дебна с ч асо в е о к о л о бюро то на татко , за д а о тмъ кна няко лко пенса
за сандвич о т «М а к д о на лд с». З а ш е с т н а й с е т и я с и р о ж д е н д е н по веч е то о т
съу ч ениците ми по лу чих а к о л и, а татко ми по дар и ср ебър на мо нета от 1883,
с е ч е н а в К ар съ н Сити . П р о тр ития т д и в а н в хола б е ш е покр ит с изно сено о д е я ло и
б я х м е е д и н с тв ен и в гр ада б е з к а б е лн а телевизия и микро въ л нов а п е ч к а . К о га т о
х л а д и л н и к ъ т ни о т к а з а , той ку пи от в т о р а у по тр е б а е д и н в ж а бе ш к о з е л е но ,
ко йто не п а с в а ш е на нищо дру го в ку хня та . В т а к а в а о б с т а н о в к а ми б е ш е
неу добно д а каня мо мчетата у нас и о бв иня ва х татко за то ва . З н а м, ч е не б е ш е
ч е с т н о — а к о то лкова с а ми тр я бв ал и п а р и , мо жех д а с е х в а на д а к о ся л и в а д и
и л и д а с и намеря по ча со ва р а б о т а — но по ложението с и о с та на не про ме нено . Бях
с л я п к а то о х л ю в и глу х к а то камила, но д о р и и д а с и п р и з н а я , че с ъ ж а ляв а м з а
л и п с а т а на з р я л о с т, ня ма д а по пр авя минало то .
Татко у се ти, ч е н е щ о се е п р о ме н и л о , но ня ма ше п р ед с т а в а к ак д а о пр а в и
нещата . В с ъ щ нос т, о пита по е д и н с тве н и я по зна т му начин, е д и н с т в е н и я , по з на т и
на него вия б а щ а . Говореше за мо нети — само то зи р а з го в о р му с е у д а в а ш е с
л е к о т а — и про д ължаваше да ми пр ави з а к у с к и и в е ч ер и, но въ прек и у с илия та му
о т ч у ж д е ни е т о между н а с р а с т е ш е . В с ъщо то вр еме а з се о тдр ъ пна х о т с т а р и т е си
пр ия тели . Те с е р а зд е л их а на гру пи с по р е д т о в а ко й какъв ф ил м беше г л е д а л и л и
щ е ш е д а г л е д а и ко й к ак ва мо дер на б лу зк а с и е ку пил , а а з о с та на х д а гл е д а м
о тс тр а ни. И в е д ин мо мент с и к а з ах : майната им! В гимназия та имаше м я с то з а
в с и чк и и а з неу сетно с е о зо в ах в групата на ло шите момч е та , на тези, на ко ито
не им п у к а ш е за нищо . Т о в а ми д а в а ш е въ змо ж но ст и на мен д а не м и пу ка з а
нищо . З ап о ч нах да бя гам о т ч асо ве , д а пуша и бях в р е м е нн о о тс тр а не н о т
у ч ил ищ е з а р а д и три с лу ч а я на по бо й.
З а р я з а х и с п о р т а . До в т о р и ку рс бях в о тбор ите по фу тбо л, баскетбол и л е к а
а т л е т и к а. По ня ко га татко ме питаше к ак в ъ р в и с по р т ъ т, но н а в л е зе х л и в
по дро б ности, з а п о ч в а ш е д а с е по ти и б е ш е я с но , ч е не р а з б ир а нищо о т тая
р а бо та . Нико га в ж и во та си не б е спор ту в ал и д о к а то в с е о щ е игр аех , се я в и на
е д и н- е д ин с т в е н баскетболен мач . С е д н а на с к а м е йк и т е — с т р а н е н п л е ш и в
ч о в еч е ц с износено с по р т н о я к е и грозни я р к и ч о р а п и . Въпр ек и че не беше д е б е л ,
пантало ните пр истя гах а талия та му та к а , ч е изглеждаше бременен в тр е тия месец
и а з у се тих , че не и с к а м д а имам н и щ о о б що с н е г о .
З а ср а ми х с е о т в ид а му и след м а ч а с е ск атах , за д а не ни в и дя т з а е д но . Н е
с е гордея с п о с тъ п к а т а с и, но то в а е самата истина .
С времето нещата с т а в а х а в с е по -ло ши. Пр ез п о с ле д н а т а го дина в
гимназията мо я т бу нт до стигна в р ъ х н а т а си то чк а . У с п ех ъ т ми с п а д н а рязко,
п о в е ч е з а р а д и мързела и л ип с а т а на и н т е р е с , о ткол ко то о т тъ поу мие ( така ми с е
щ е д а ми сля ) , и т а т к о неведнъж ме з а с и ч а ш е д а с е ш л я я из у лиците в пия нска
ко мпания. В е д н ъ ж , с л е д един ку по н, к ъ де то а лкохолът и нар ко тиците с е л е е х а

6
к а то во да, ме пр ибр ах а вк ъщи с по лиция и когато татко ме с м ъ м р и, а з му к р е с н ах
д а с и г л е д а работата и с е и з н е с о х за д в е с е дмици п р и е д и н пр ия тел . Н е к а з а
нищо , когато с е вър нах . На су тр инта б ъ р к а ни т е я йца , б е к о нъ т и филийките б я х а
на масата к ак то о б ик нов ено . Едва у с пях да с е дипло мир ам и по до зир а м, ч е
у ч ителите ми по зво л их а да з а в ъ р ш а само з а щ о то не исках а по в еч е д а им с е мо тая
п р е д о ч ите . З н а м, ч е татко се б е зп о к о е ш е и на няко лко пъ ти по своя си
с р а м е ж л ив н а ч и н з а с е г н а темата за к о л е ж а, но а з не и с к а х и д а чу я. И с к ах
р а бо та , и с к а х к о л а , исках в с и чк и матер иални б л а га , о т които бях л и ш е н в
про дължение на цели о с е м н а й с е т години.
Но не с и напр авих тру д да го информира м за р е ш е ние то с и д о кр ая на
л я то т о , ко гато то й н а й - с е т не р а збр а, ч е не съм п о д а л д о к у м е н т и н и к ъ д е , д о р и и
за про фесио нално у ч илище. З а тво р и с е в б ър ло га та си и на с у тр инта я до х ме
я йцата и б е к о н а в пълно мълчание . П о -к ъс но в еч ер т а в о пит д а з а п ъ л н и
пр азнината меж ду н а с , с е о пита д а ме в ъ в л еч е в пор е д ни я р а з го в о р за мо не ти.
— По мниш л и , ко гато бях ме в А т л а нта и ти н а ме р и о на з и мо нета с б и к а? —
з а п о ч н а то й . — О на з и, д е т о я имаме на с н и м к а? Н ик о г а ня ма д а з а б р а в я к о л к о
р а зв ъл ну в а н б е ше то гава . Напо мни ми за мен самия , когато о б ика л я х с татк о .
По клатих г л а в а , с по м е н ъ т изк ар а на повърх ността ця лото ми него ду вание о т
ж и во та , ко йто во дех ме .
— П и с н а ми д а слушам за тъпите ти мо нети ! — о зъ б их му с е а з. — Защо не
в з е м е ш да продадеш шибаната ко лекция и д а се захванеш с н е щ о д р у го? Какво то
и д а е?
Татко не о тго вор и , но и до с е г а не мо га д а заб р авя бо лк ата , която с е изписа
на лицето му . Но с е око пити , о бър на ми г р ъ б и с е затътр и к ъ м к а б и не т а с и. Б я х
го нар а нил и мак а р д а с и п о в т а р я х , че не с ъ м го и с к а л , д ъ л б о к о в с е б е с и з н а е х ,
ч е л ъ ж а. Отто гава то й пр естана д а говор и за м о н е т и . А з с ъ щ о . Ко лек ция та с т а н а
пр ичина з а пълния р а зр ив по между ни . Б е з н е я не о с та на нищо , за к о е то д а с и
говор им. С л е д ня ко лко д н и з а б е ля з а х , ч е единствената ни снимка б е изчезнала о т
б ю р о т о му , мож е би с и м и с л е ш е , ч е и н а й- малкия т намек за мо нетите ме о б иж да .
И наистина б е ш е пр ав . И въо б ще не се ра зс троих о т л и пс а т а й .
К а т о у че н и к нико га не с ъ м има л намер е ние д а влизам в армия та .
Н е з ав и с имо , ч е изто чната ч а с т на С ев ер н а Ка ро лина е е д и н о т на й- во енизир аните
р а йо ни в Щ а тите — на р а зс то я ние от д в а ч а са п ъ т с к о л а о т гра д а ни с е намир а т
с е д е м военни б а зи — в и н а г и съм с и м и с л е л , че во енния т ж иво т е з а
за гу бе ня ците . Кой и с к а да прекара ж иво та с и в изпълня ване на б е зс м и с л е н и
з а п о в е д и о т и зк ук у ри г али о ф ицери? А з по не — в ника къв с лу ча й, и к а то
изключим о не з и мо мчета о т о ф ицер ск ата шко л а , по чти нико й . До бр ите у ч е н и ц и
пл ъ з н а х а по ко лежите и у нивер ситетите на С ев ер н а Ка ролина , а д р у г и те
о с та нах а д а с е мотая т из гр ада , скач ах а о т е д н а г а д на р а бо та на д р у г а , п и е х а
к а шо н и с б и р а и избя гвах а в с и чк о , к о е то б и мо гло да ги натовар и с н я к ак ва
о тго во р но с т.
А з б я х о т в т о р а т а к а те го р ия. С л е д д ип л о м ир а не т о за две го дини минах п р е з
к ак ва л и не работа: бях сервитьор в е д н о р е с то р а н т ч е д о гра д а , късах б ил е т и в
местния к и но с а ло н , то варех и разтоварвах к а шо н и в го л емия су пер марк е т,
пр авих палачинки въ в «В а ф ле н а та к ъ щ а » и про да в ах биле ти в ня ко лко
ту р и с т и ч е с к и о б ек ти, ко ито пр едлагаха б о к лу ц и на нещастните к у р о р т и с т и.
И зх ар чв ах в с ек и с п е ч е л е н пе та к , гу бе х в ся к а н а д е ж д а д а с п е с тя н е щ о и ня ко га да
зар або тя з а с е б е си и в к рай н а с м е т к а зарязвах в ся к а р а бо та . Но то гава не ми
пу к а ш е . Ж и ве ех си ж и во та . С пя х до о бя д , после о тив ах на п л а ж а и с ъ р ф и р ах до
тъмно . По неж е в се о щ е ж ив е ех у дома , не давах н ик ак в и пар и за х р а н а, н а е м и
з а с т р а х о в к и, камо л и д а з а д е ля м за б ъ д е щ е т о . И нико й о т м о м ч е т а т а не го

7
пр а в е ш е . Н е по мня д а с ъ м с е чу в с твал н е щ а с т е н, но с ле д и з в е с тн о вр еме в з е д а
ми о мр ъ зв а. П и с н а ми не о т с ъ р ф а — п р е з 1 9 9 6 у р ага ните Б е рта и Ф р а н минах а
п р е з нашия плаж и т о в а бях а н а й -добр ите вълни о т м н о го години н а с а м — а о т
в и с е н е то в б а р а на Л ер о й. З а поч н ах да о с ъзна в а м, че в еч ер ит е ми с а е д н и и
с ъ щ и . О ти в ах там, п и е х б ир а , засичах ня ко й б и в ш с ъ у ч е н и к , той ме р а з пи т в а ш е
к ак во пр а вя , а з му о т г о в а р я х , по с ле то й ми р а зк а зв аш е за с е бе с и и не б е ш е
ну ж но д а с и г е н и й , за д а схванеш, ч е и д в а м а т а сме х в а на л и в л ак а за никъде .
Дор и и д а с и има ше с о б с тв е н а квартир а , нико га не вярвах , ч е му х ар есв а д а
ко пае к а на л и , например , или д а мие к о л и на ав то мивк ата . З н а ех мно го добр е, ч е
нико й о т н а с не си е м е ч т а л за това в у ч илище . Б я х мъ р зелив у ч е ник , но не и
тъпак.
Т о г а в а излизах с мно го мо мич е та . В «Л ер о й » ги имаше с ло па та д а ги р ине ш .
По вечето о т връ зките ми б я х а мимо летни . И з по л зв ах жените и им позволявах да
ме изпо лзват, но п а з е х чув с тв ата за себе си. С а мо с е д н а , на име Лу си , се
задържах п о в е ч е о т дв а ме с е ц а и п р е з малко то време , п р е к а р а но с н е я , с и
м и с л е х , че съ м в лю б е н . Беше е д н а го дина по - голя ма о т мен, у ч е ш е в ко лежа в
У и л м и н г т ъ н и искаше д а замине з а Ню Йорк , ко гато завърши.
— Х ар есв ам те — к а за ми п о с ле д н а т а в е чер , — но ние сме мно го р а з л ич н и .
М о ж е ш да на пр ав иш то лкова мно го не ща с ж иво та с и, но по някаква нео бя с нима
за мен п р и ч и н а с и гу б иш времето ту к и т о в а те з а д о в о ля в а. П о к о л е б а с е з а миг ,
по сле п р о дъ л ж и: — Но има и н е щ о д р у го . Н е р а з б ир ам к а к во наистина ч у в с т в аш
к ъ м мен и д а л и въо б ще имаш н я к ак ви чу в с тва.
З н а ех , ч е е пр ав а . Ня колко седмици с л е д р а з го в о р а ни тя с е качи на с а мо л е т а
и замина , б е з д а с и в з е ме д о в и ж д а н е с мен. С л е д е д н а го дина в зе х телефо нния й
но мер в Н ю Йорк о т ро дителите й, о б а д их й с е и си по говор их ме двайсетина
мину ти. Б е ш е с го д е н а за няк акъ в адво кат и с в а т б а т а ще ше д а е с л е д в а щ ия ю н и .
Р а з г о в о р ъ т ме з а с е г н а неочаквано с и л н о . Същия т д е н ме б я х а у во л н и л и о т
р а бо та — о тново — и а з, к ак то винаги , о тид о х д а си б л и ж а р а ните в « Л ер о й ».
Щ о м в ля зо х , ме по с р е щ на съ щата тълпа о т неу д ачници и и з в е д н ъ ж о съ з на х , ч е не
и с к а м д а пр ек арам о щ е е д на б е з с м и с л е н а в еч ер и д а с е п р е с тр у в а м, ч е в с и ч к о в
ж и во та ми е наред. Ку пих си е д и н с т е к б ир а и о тид о х на п л а ж а . То га ва за пръв
п ъ т с е замислих какво наистина ще пр авя о тту к нататък , дор и се з а п и т а х д а л и не
е н а й- добр е да п о с лу ша м татк о и д а с е з а п и ш а в к о л е ж . Но б я х пр икл ю ч ил с
у ч ил ищ е то то лко ва о т д а в на , ч е иде я та ми с е с то р и чу жда и дор и н е л е п а .
Н ар е че т е го к ъ с м е т и л и з л а у ч а с т, но то ч но в то зи мо мент к р а й мен минах а
д в а м а м о р я ц и , ко ито пр а веха в еч ер н ия с и джо гинг . Млади и в о тл ич на фор ма , те
излъ ч в а х а с а мо у в е р е нос т и с по к о й с т в и е . Ако те мо гат, по мислих с и, защо д а не
мо га и а з?
О б мис ля х идея та няко лко дни , накр ая р е ш их о к о н ч а т е л н о и по с т а в их татк о
п р е д с в ъ р ш е н ф ак т. В с ъ щ но с т въо бще не го по питах — то гава д в а м а т а не с и
гово р ех ме . Н о е д на но щ с е пр ибр ах и на п ъ т за ку х ня та го мя рнах д а с ед и з а д
б ю р о т о си к ак то об ик нов е но . То зи пъ т с е с пр я х и го за г л е д ах . П л е шив ина та н а
темето м у с е бе у го л е мил а и малк ото останала ко са о к о л о у ш ите б е ш е с ъ в с е м
б я ла . А му о с та ва х а о щ е няко лко го дини до пе нс ия . И неочаквано ме у ж ил и
мисъ лта, ч е след в с ичк о , което бе напр авил за мен, просто ня мам право да
по стъпвам так а с н е г о .
И с е з а пис а х в ар мия та . П ъ р в о т о ми ж е л а ние б е ш е д а по с тъпя в ъ в фло та ,
з а щ о то по знав ах мно го м о р я ц и . Райтсвил Бийч г ъ мж е ш е о т м о р я ц и о т Кемп
Л е дж и н и Ч ер и По йнт, но ко гато р або тата опря до доку ме нтите, с е записах в
а р м ия т а . П р е ц е н их , ч е и в д в а т а случая ще дър жа пу ш к а , но т о в а, ко ето изигра
р е ш ав а що действие , б е ш е , ч е набор ната комисия за ф ло т а бе изля зла в о б е д на

8
по чивка и т р я б в а ш е д а в ис я там, д о к а то с е на о бя два т, а а р м е й с к ия т о ф ицер ,
чийто офис б е ш е ср ещу то зи за ф ло т а , си б е ш е на линия . В з ех решението
с п о н т а н но и с л е д дв ай сети н а мину ти нео чаквано и за мен с е о к а з ах с по дписан
д о го в о р за ч е т и р и г о ди н и . Офицерът ме по ту па по р а мо то , по здр ави ме с и з б о р а
и а з с и т р ъ г н а х , п о тр е с е н от т о в а , к о е то бях напр авил п р е д и малко . Беше 1997
го ди н а и а з бях на д в а й с е т.
Л а г ер ъ т за но вобр анци в ъ в ф о р т Бенинг б е ш е то лко в а о т в р а т и т е ле н, ко лкото
с и го пр едставях. В с и чк о б е ор ганизир ано сяк а ш н а р о ч но да ти с м а ч к а
д о с то й н с т в о то и д а ти про мие мо зък а , за д а с е нау ч иш д а и з п ъ л н я ва ш
б е з п р е к о с л о в но всяк а з а пов е д , б е з з н а ч е н и е ко лко глу пава е тя . З а р аз л ик а о т
о с таналите , а з с е пр испо со бих б ъ р зо . Ре ш их да и з б е р а пе хо та та . Пр ез
с л е д в а щ ите м е с е ц и минах ме о б щ а по д го то вка и с иму л ир ах ме р а з л ич ни во енни
с и ту а ц и и в Лу изиана и добр ия стар ф о р д Бра г . О с нов н о у чех ме к ак да у б ив а ме
х о р а и д а р а зру ш ав а ме с ъ з д а д е но т о от тя х . Не с л е д д ъ лго моя т взво д , като ч ас т
о т Първа пехо тна д и в и з ия , б е и з пра т е н в Гер мания . Н е знаех гр а м не мс к и, но
т о в а с е о к а з а б е з з н а ч е н ие , з а щ о то тези, с ко ито общува х , з н а е х а а н г л и й с к и.
О т н а ч а ло б е ш е л е с н о . Военния т ж иво т е п о д р ед е н и ня ма к ак во то лков а д а му
мисли ч о в ек . По сле пр ек ар ах с е д е м о т в р а т и т е лн и м е с е ц а на Б а л к а н и т е — пър во в
Мак едо ния , пр е з 1 9 9 9 , по с ле в Ко сово , к ъ д е то о ста на х до про л етта на 2 0 0 0
го ди н а . Во йнишката с лу ж б а не е мно го до бр е п л а т е н а , но пр е двид , ч е не д а в а ш
п а р и з а на е м, нито за х р а на и ня ма к ъ д е д а х а р ч и ш , у спях д а с ло ж а нещичко в
банката .
П ъ р в ия си о тпу ск пр ек арах у до ма и с е о те гч их до с м ъ р т. З а в т о р ия о тид о х
д о Л ас В е г а с . Е ди н пр ия тел б е ш е оттам, по кани ни с о щ е е д ин тип на го сти.
Настанихме с е в к ъ ща та на ро дителите му и с е в пу с н а х ме по казината . Т а м
про фу ках в с и чк о , с п е с т е н о д о то зи мо мент. Тр етия т о тпу ск беше в е д на г а с л ед
Ко со во и а з имах ну ж д а о т с е р ио з н а по чивка , з а т о в а р е ш и х да с и о тид а в к ъ щ и с
н а д е ж д а та, ч е с к у к а т а ще у с поко и н а с т р ъ х на л и т е ми н е р в и. З ар ад и го ля мо то
р а з с тоя ние с т а т к о с е чув ах ме рядко по телефо на , но то й ми пише ш е н а й -
р е до в но , на в ся к о пър во ч ис л о на месеца . П и сма т а му ня мах а нищо о б що с тези,
ко ито дру гите по лу ча в аха от майките , с е с тр ит е и л и га дже та та си. В тя х ня маше
нищо лично , нищо с а н т и м е н т а л н о и нито ду ма д а л и м у липсвам и л и не . Н о и з а
мо нетите не с по ме н а в а ш е нищо . П иш е ш е за про мените в квар та ла и о с но в но з а
в р е м е т о . Ко гато му о пишех няко й о т с б лъ съ ци т е, в които у ч а с тв а х на Б а л к а н и т е ,
то й о твър на , ч е с е р а дв а , че с ъ м о це ля л , но нищо по в ече . П о начина на и з к а з в а н е
разбрах , ч е не иска д а чу ва за о пасностите , на ко ито съм п о д ло ж е н. Я в н о ф а к тъ т,
ч е ж ив е ех в р иск, го плашеше и а з п р е с та н а х да пиша за стр а шните н е щ а ,
с ъ п ъ т с т в а щ и ж ивота на во йника . П иш е х ко лко д о с а д на работа е д а с и на п о с т и
к ак , по неж е ня ма какво дру го д а пр а вя , броя цигар ите на дру гия пр ия тел на по с т,
за д а не за с п я . В ся к о него во писмо з ав ъ р шв а ше с о бещанието , ч е ще пише о тно во
и нико га не ме р а зо чаро в а ше . Б я х з а п о ч на л да о съ з нава м, ч е в мно го о тно шения
то й е дале ч по - добър о т мен.
Пр ез тези тр и години пораснах и п о м ъ д р я х . З н а м, зна м, ч е е кли ш е —
в л и з а ш в к а з ар ма та мо мче , и з л и з а ш мъ ж — но в ар мия та н а и с ти н а с е налага д а
п о р а с не ш б ъ р зо , о со бе но а к о с и в пехо тата . П о в е р я в а т ти е к и п и р о в к а, коя то
ст ру в а ця ло състоя ние , дру гар ите ти р а зч ита т на теб и а к о с е и з д ъ н и ш ,
п о с ле д и цит е с а м н о го по - се р ио з ни о т т о в а да с и л е г н е ш б е з вечеря . Наистина ,
има п р е к а л е но мно го бу мащина и с к у к а , в с ич к и пу шат, не мо гат д а с к а л ъ пя т и
е д н о изречение без псу в ня и д ъ р ж а т по д л е гл а т а с и ка шо ни с пор но с пи с а н и я .
О с в е н т о в а тр я б ва д а о тго в ар я ш то ч но и я с н о на ония р е пи о т офицер ската
ш к о л а , ко ито с и мисля т, ч е так ъв к а то теб не мож е да има ко ефициент на

9
инт е л и г е н т н о ст, по - го ля м о т то зи на н е а нд е р т а л е ц. Но в кр айна с м е т к а ту к
н а у ч а в а ш н а й- важния у р о к в ж иво та с и — че т р я бв а д а п о е м е ш с воя та ч а с т о т
о тго во р но с тта и е н а й- до бр е д а го напр авиш к ак то т р я бв а. Н е мо жеш да к аж еш
« не » , ко гато има за пов е д . И ня ма да е пр ес ил е но , ако к аж а , ч е ж иво та на в се к и
з а в и с и о т д р у г ия . Е дн о гр ешно р е шение и д р у г а р я т ти мо же д а у мре . Ето в т о в а е
силата на а р м ия т а . Няко и х о р а с и мисля т, ч е во йниците и з л а г а т в с ек и ден
ж и во та си на о п а с н о с т и с е б ия т за ра ди няк ак ва идея … то ва са п ъ л н и глу по с ти .
Р а б о т и л с ъ м с к ак в и л и не во йници , с в ся к акв и по литически р а зб ир а ния , с р е ща л
с ъ м т а к ив а, ко ито мр азя т а р м и я т а , и д р у г и, ко ито с е б о р я т за кар иера , ср е щал
с ъ м гении и и д и о ти , но ко гато застанем р а мо д о р а мо с пу шк ите , п р а в и м к ак во то
тря б ва , за д а се пр е д п а з и м един дру г. З а р а д и пр ия те л с тво то . Н е з а р а д и родината ,
не о т патр ио тични по дбу ди, не и з а щ о то с и машина за у б ив а не , а з а р а д и ч о в ек а
д о теб . Бие ш с е з а р а д и пр ия те ля с и, за д а з а па з и ш ж иво та му , и в с и чк о в а р м ия т а
е по дчинено на този про с тичък фак т.
Та , к ак то к а з ах , аз с е промених . Вля зох в ар мия та като заклет пу ш а ч и в
л а г е р а з а но во бранци к а ш л я х като ту б е р к у лозе н, но за р а з л ик а о т по вечето о т
мо я в зв о д о тк а з ах цигар ите и не съ м з а п а л в а л в еч е дв е г о д и н и . Н а ма л их рязко и
пиенето , е д н а - две б и р и ми б я х а пр е до с та тъчни за седмицата , но мо жех д а
и з к а р а м и м е с е ц, б е з д а б л и з н а . Д о с и е то ми б е б езу пр еч но . Б я х по виш е н в
е ф р е й т о р и ш е с т м е с е ц а по -късно ме пр о изв е до х а серж а нт. Разбрах , че ме б и в а
за лидер. М о я т о тр я д с е с п р а в я ше о тл ич но и ни избр аха д а у ч а с тв ах ме в
з а л а в я н е то на е д ин о т н а й - големите в о е н н и пр естъпници на Б а л к а н и т е . М о я т
г л а в н о к о м а н д в а щ ме п р е по р ъ ч а за офицер ската ш к о л а . До ста мислих по в ъ пр о са
д а с т а в а м л и о ф ице р ил и не, но о ф и це р ска т а р а б о т а е св ър зана с мно го пис а н е и
с е д е н е на бюро , а а з не с и падах по т о в а . П о с л е д н а т а го дина , пре д и д а вля за в
а р м ия т а , не бях с по р ту в а л из о б що , без д а бро им с ъ р ф а , а ко гато изля зох за тр ети
п ъ т в о тпу ск , в ече бях н а тр у па л пет к и л а му ску л и и о т тлъстините по кор е ма
ня маше и с л е д а . Пр ез по -го ля мата ч а с т о т с во бо д но то вр еме т и ч а х , тр енир ах
б о к с, в д ига х теж е сти с То ни — я к като б ик ню йор кч а нин , ко йто в и к а ш е , в ме с т о
д а говор и, к ъл н е ш е с е , ч е тек илата е а ф р о д и з иа к , и беше н а й- до бр ия т ми пр ия тел
в частта . То й ме на в и д а с и н ап ра вя тату ировк а и на дру гата р ъ к а и с в се к и д е н
с п о м е н ъ т з а то ва ко й бях ня ко га и з б ле д н я в а ше в с е по в еч е .
М н о го тренир ах , но и мно го четях . Т а м има ш мно го вр еме за ч е т е н е , х о р а та
ку пу ват и п р е пр о д а в а т к н иги , з а м е н я т с и ги и л и в з и ма т о т б и б л и о т е к а та, д о к а то
кор иците им с е р а з п а д н а т. Н е казвам, ч е с ъ м с т а н а л ч и т а н к а , не . В ъо б ще не с и
падах по Чосър , Пру с т, До сто е вск и ил и в ъ о б ще по ня кой о т тези мъ р тв и п и ч о в е.
Ч е тя х главно тр илър и и к р и м к и. С т и в ъ н К и нг н а п р и ме р и особено К ар л Х и а с е н,
з а щ о то беше леко четиво и в и н а г и ме р а зсмив а ш е . Мисля с и, ч е ако в ч ас по
а н г л и й с к а л ите р ату р а изучавах ме т а к ив а книги , читателите в св ета щ я х а да
б ъ д а т мно го пов е че .
З а р а з л ик а о т колегите избя гвах да с е з а б ъ р к в а м с ж е н и . Малко с тр ан н о,
н а л и? Мл а до с т, р а б о т а , изпълваща тя ло то с т е с т о с т ер о н — има л и нещо по -
е с т е с т в е но о т то в а д а по тър сиш о блекчение в ж е нс ка компания? Но тая р аб о та не
б е ш е з а мен. З н ае х , ч е прия телите ми и з л и з а т с местните мо мичета , имаше и
т а к ив а, ко ито с е о ж е н их а , до като б я х м е в б а з а т а във Ву рсбур г, но съм чу в а л
д о с т а тъ ч н о и с то р и и, за д а с и напр авя извода, ч е та к ива бракове рядко о ц е л я в а т.
В л а г е р а непр екъснато с е о б с ъ ж д а ше н е ч и й р а з в о д и л и н е ч и я семейна драма , ето
з а щ о се у б ед их , че во йнишкия т ж иво т не е по д х о д я щ за с ер ио зно о б в ъ р з в а н е с
ж е н а . Колко то до е д н а прия тна вечер , ня ма х нищо про тив , про с то не ми с е
с лу ч в а ш е. То ни все с е чу деше .
— Е л а поне в е д нъ ж с мен! — молеше ме то й — Н и к о га не искаш.

10
 — Н е съ м в н а с тр о е н и е .
— К ак мож е д а ня ма ш настро ение за т о в а? Са бина с е к ъл н е, ч е пр ия телката
й е су пер. Б и л а в ис о к а, р у са и о б ич ал а тек ила.
— В з е ми До н . С и гу р е н съ м, ч е ще дойде .
— К а с т е ло л и? Няма н а ч и н . С а б и н а не мож е д а го по на ся .
Н е о тго во р их .
— Про с то ще се по забавляваме , к ак во то лко в а?
По клатих г лав а . П р е д по ч ита х да пр ек арам в е ч ер т а с а м, о тко лко то да се
пр евър на о тново в п р е д и ш но то л а й но . Но о т д р у г а с тр а н а , в з ех д а с е з а м и с л я м
д а л и и а з не с ъ м р о д е н за монах к а то татк о .
То ни знаеше , ч е не мо же д а ме р а зу б е д и, и не с и напр ави тру д а д а скр ие
н е д о в о л с т в о то с и.
— По ня ко га въобще не мога д а те р а з б е р а — к а з а в ече на в р а та т а то й.

Татко ме по ср ещна на летището и не мо ж а да ме п о з н а е . Е д в а не по д с к о ч и,

ко гато го по ту пах по р амо то . И зг л е ж да ш е по -д р е б е н, о ткол ко то го по мнех .
В м е с т о да ме пр е гър не , ми п о д а д е р ъ к а , по пита ме д о б р е л и съ м п ъ ту в а л , но по -
н а т а т ъ к нико й о т н а с не зна е ш е к ак д а пр о д ъ л ж и, та к а ч е с е насо чихме д е ло во
к ъ м изхода . Б е ш е с т р а н но и о бърк ва щ о да се в ъ р н а отново у до ма . Бях н е р в е н ,
то чно к ак то бях и по вр еме на пър в ия с и о тпус к .
Х в ъ р л их с а к а с и в б а г а ж н и к а на др евния фор д «Ескор т» и с е за гледах в ед ин
стикер , за л е пе н на з а д но т о с т ъ к ло , ко йто пр ик а нв а ше х о р а т а д а по д по мо гна т
нашите во йск и . Н е с х в а н а х з а щ о го беше залепил , но ми с т а н а пр ия тно .
Щ о м пр истигнах ме , р а зо пако вах б а га ж а и го п о д р е д их в б ив ша т а с и с т а я.
В с и чк о си б е ш е , к ак то го по мнех — о т пр ашните т р о ф е и по р аф то ве те д о
по лу пр азната бу тилк а « Уайлд Тър ки» в ч е к м е д ж е то за б е ль о т о . Н и що не б е ш е
по бу тнато дор и и с п р ъ с т, нито в с т а я т а , нито в останалата ч а с т на к ъ ща та .
Д и в а нъ т в с е о щ е б е покр ит с пр о трито то о де я ло , зеления т х ла д и л н и к р ев е ш е с
ця ло гър л о , ч е не му е място то в тази ку хня , а т е л е в из о р ъ т в с е о щ е пред л а га ше
само ч е тир и канала. Татко напр ави с п а г е т и; п е т ъ к ъ т о т к р а й вр еме б е ше д е н з а
с п а г е т и. Н а вечеря с е о питах ме д а по го во р им.
— Ху баво е да с е в ъ р н е чо век — запо чнах а з.
— Д а — о твър на то й и пу с на е д н а у смив к а.
Н а ля дв е ч а ш и с мля ко, вечер в и на г и пиехме мля ко, и с е съсредоточи в
храната.
— По мниш л и То ни? — не с е пр едавах а з. — Мисля , че с ъ м го с п о м е н а в а л в
писмата . К ак т о и д а е , слушай: май ч е е в лю б е н в една же на на име С а б и н а с
ш е с т г о д иш н а д ъ щ е р я . К а з вам му , че не е за него , но той не и с к а и д а чу е .
Татко п о р ъ с и порция та с и с пар мезан, к а то внима ва ше д а покр ие всяко
местенце .
— Х м — и з м ъ р м о р и накр ая . — До бр е.
З ах в а н ах с е съ с спагетите и в еч ер я т а пр о дъ лж и в пълно мъ лчание . П их
мля ко, с ип а х с и още с п а г е ти. С т е н н и я т ч асо в ни к о тме р в а ш е в ся к а се ку нда.
— Бас д ъ р ж а , че ня ма ш търпение д а с е пенсио нир а ш — к а з ах . — С а мо с и
по мисли, н а й- по с ле свободен , мо ж е ш д а о тидеш , к ъ д е то с и по искаш.
По мислих с и, че мо же д а ме п о с е ти в Гер мания , но не го к а за х . З н а ех , ч е
ня ма д а го напр ави , и р е ших д а не го по с тавя м в неудобно п о л о ж е н и е . Д в а м а т а
пр о дъ лж их ме д а навиваме в с и н х р о н спагетите о ко л о в ил и цит е , докато то й
о б м и с л я ш е о тго вор а .
— Н е знам — к а з а накр ая .

11
 О т к а з ах с е д а п о д д ъ р ж а м р а з го в о р а и е д и н с т в е н и я т зву к в кух ня та о с та на
т р а к а н е то на вилиците по чиниите ни . Щ о м пр иключихме , в с е к и по е к ъ м с т а я т а
с и. И з то щ е н о т п ъ ту в а н е то , а з заспах в е д на г а и се бу дих на в с ек и час , к ак то
пр ав ех и в базата . Ко гато станах на су тр инта , татко в еч е бе тр ъгнал на р а б о т а .
Хап н а х , про четох в е с т н и к а , о питах се д а с е с вържа с ня ко й о т с т а р и т е прия те л и,
но б е зу сп е ш н о , гр абнах сър ф а о т гар ажа и тр ъгнах к ъ м п л а ж а . В ъ л ни т е б я х а
м а л к и, но ня ма ше зн ачени е . Н е се бях к а ч в а л на с ъ р ф цели тр и години и
о тна ч ало б я х малко сков ан, но и н а й- малк ата в ъ л н ичк а ме к ар аш е д а с ъ ж а ля в а м,
ч е б а з а т а ни не е близо до мор е то .
Б е ш е н а ч а л о то на ю н и 2 0 0 0 , но в е че б е ш е гор е що и в о д а т а ми п о д е й ств а
о св еж ав ащ о . О т с ъ р ф а в иж д а х хората о т къщите ме ж ду дю ните д а в ли з а т и д а
и з л и з а т, д а с е су етя т о к о л о ко лите с и. В е ч е споменах , ч е Райтсвил Б и й ч б е ш е
о к у п ир а н цяло лято о т семейства, д о ш л и на п о ч и в к а за седмица и л и д в е , но
по няко га и д в ах а и с ту д е н т и о т Ч а п ъ л Х и л и Р е й л и . Те б я х а по - и нт е р е с н и за мен
и а з с е за гледах в е д н а група у ч е нич к и по банск и, наля гали по кър пите с и на
з а д н а т а т е р ас а на е д н а о т къщите б ли з о до к ея . О гл е д а х ги подро б но , о цених по
д о с то й н с т в о г ледк ата , по сл е хванах е д н а въ лна и пр ек арах о с татък а о т д е н я
по тънал в с о б с т в е ни я с и свят.
О б мис ля х д а намина к ъ м «Л ер о й », д а в идя к ак во става , но р еш их , ч е там
нищо и нико й не се е про менил, с и з к л ю ч е н и е на мен. В з ех с и бир а о т магазина
на ъ гъ л а и седнах на кея д а по гледам з а л е з а . Рибар ите в еч е с е р а з о т и в а х а, бях а
о с та на л и само най - з а п а л е нит е , но и те в е че пр ибирах а въдиците . П о с т е п е н но
о к е а нъ т за поч на д а сменя цвета с и о т метално сиво к ъ м о р а нж е в о , по сле пож ъл тя .
В плитчините з а д к ея с е р а з х о ж д а х а р иб ар и с то р б и, пъ л ни с д р е б на р иб а . Т а з и
в е ч ер щеше д а е пъ л но лу ние , ж и во тът на бо йно то по ле ме б е научил да у се щ а м
инстинктивно тия н е щ а . Н е мислех за нищо ко нкр е тно , про с то о с тав их
съзнанието ми д а с е р е е без п о с о к а.
В ъо б ще не с ъ м с е н а д я в а л , ч е ще с е запозная с мо миче, повяр в айте .
И то гава я в и дях д а и д в а к ъ м кея . Б я х а две . Едната б е ш е в ис о к а и р у с а ,
д р у г а т а — с и м п а ти ч н а брюнетк а . Колеж а нк и и л и по - вероятно с ту д е н тк и. И дв ет е
б я х а с пантало нки и к ъ с и б лу зк и, а б р ю н е тк а т а но с еш е е д н а о т о не з и го леми
п л е т е н и ч а н т и, които о б икно в е но по л зв ах а се ме йс тв ата , ко гато идвах а на п л а ж с
д е ц а т а с и. Те тр ъгнах а к ъ м мен, го вор ех а с и и с е смееха б е згр ижно .
— З др ас ти — извиках , ко гато бях а дос та тъчно близо . Н е го изр екох с ил н о ,
з а щ о то не очаквах о тго вор .
Ру с а т а ми х в ъ р л и п р е ц е ня в а щ по гле д . По сле в и дя сърф а и бирата и з а в ъ р тя
о ч и в другата п о с о к а. Но брю нетк а та ме и з н е н а д а .
— З др ас ти — о твър на с у с мив ка тя и к и мна к ъ м с ъ р ф а. — О б з ал а г а м с е , ч е
д н е с въ лните с а б ил и страхотни.
З ак ач к а та й ме св ар и непо дго твен . Г л ас ъ т й б е ш е неочаквано то пъ л и
д р у ж е л ю б е н. Двете пр ия телки пр о дъ лж их а до кр ая на к ея и а з, б е з д а и с к а м ги
п р о с ле д их с по глед , д о к а то с п р я х а и с е н а д в е с и х а над пер илата . З а чу д их с е д а л и
д а о тид а и д а с е пр едставя , но с е о тк а з ах . Н е б я х а мой тип , по - то чно а з не б я х
тех е н тип . О тп и х д ъ л г а гл ъ тк а о т бирата и с е по ста р ах да не им о б р ъ щ а м
в ни м а н и е .
Стараех с е с всичк и с ил и, но никакви з а пов е д и не у с пя х а д а о тк ло ня т
по гледа ми о т б р ю н е т к а т а. Н е исках д а слушам за к а к во с и г о в о р я т, но р у с а т а
имаше т а к ъ в глас , ч е беше невъзмо ж но д а не с е з а с лу ша ш. Н е пр е с т а н но
говор е ше з а няк акъ в с и Бра д и ко лко мно го го о б ича л а и как нейният д а м с к и
к лу б б и л н а й- по пул яр ния т в у нив ер ситета , а балъ т, ко йто ор ганизир а ли в кр ая на
го дината , б и л ненадминат и к ак дру гата го дина тря бвало д а по к а ня т по ве ч е х о р а,

12
к ак нейните пр иятелки х о д е л и с ч ле н о в е т е на е д и-ко е- с и бр атств о , ама те б и л и
о т н а й- ло шия тип и е д н а о т тях дор и з а б р е м е н я л а, но вина та с и б и ла н е й н а ,
з а щ о то била пр е ду пр е де на що за чо век е то й. Брюнетката почти не с е о б ад и — не
б и х мо гъл д а кажа д а л и с е за б а в ля в а ш е , и л и й б е досадно — но о т вр еме навр еме
с е с м е е ше. Чантата й б е ш е на парапета .
С л е д десетина ми ну ти о т една о т къщите изля зох а две мо мчета и тр ъгнаха
н а с а м. Сигу р но от б р а т с т в о то , п о мис л и х с и а з. Единия т б е ш е с р о з о в а б лу зк а
«Л а к о с т а» , а другия т с о р а нж е в а. И д в а ма т а бях а с б ер му д и до ко ленете .
П р е д по ло ж их , че е д и н и я т о т тях е о нз и Бр а д , за ко го то говор е ше р у с а т а .
М о м ч е т а та но с ех а б и р а, пр иб л иж ав ах а с е к р а д е ш к о м, я в но исках а д а и з не н а д а т
мо мичетата . Пр едпо лож их с ъ що , ч е мо мичетата ще о с т а н а т д о в о л н и о т
п о я в я в а не т о им и с л е д б ъ р з и з б л и к на и з н е н а д а , няколко п и с ъ к а и д р у ж е л ю б но
пля скане на р ъ ц е , четир имата ще тр ъгнат о бр атно по к ея , ще седнат на п я с ъ к а и
щ е с е смеят, к ик о тя т и л и пра вя т, какво то там пр ав ех а сту дентите .
И с т а н а то чно так а . Мо мчетата с е про мъкнах а з а д мо мичетата и с к о ч и х а
в ъ р х у тя х с б о й н и в и к о в е, те о т своя с т р а н а в з е х а да пищя т и д а п л я ск а т с р ъ це.
М о м ч е т а та в з ех а да с в ир к а т, д а д ив е я т и розова та б лу зк а р а зля малко о т б и р а т а
с и. По сле с е о б л е гна на перилата б л изо до ч а нта т а и к р ъ с т о с а к р а к а .
— Мислим д а запалим о гъ н — к аз а о р а н ж е в а т а блу зк а , с ло ж и р ъ к а на
р а ме не те на русата и я целуна по вр ата . — Го тов и л и с те за в е с е лб а?
— А в и е? — по гледна дя волито пр ия те л я с и р у с а т а .
— И о щ е к ак !
Ро зо вата б лу з к а с е х в а на за пер илата , ръце те му се плъзна х а и я в но са
д о к о с на ли ч а н т а т а, защото тя се накло ни и по л е тя към в о д а т а . З в у къ т беше к а то
о т п л я съ к на о па шка та на п о д с к а ч а щ а в мор е то р иб а .
— К ак во б е ш е това ? — о б ъ р н а се той.
— Ч а нта та ми! — въ зклик на брюнетката . — Ти я бу тна !
— С ъж а ляв а м — к а з а то й , но не л ич е ш е д а съж а ляв а .
— В ъ тр е б е ш е по р т ф е й л ъ т ми.
То й с е намр ъ щ и.
— К а з ах , ч е с ъ ж а ляв а м!
— О п и т а й с е д а я х в а н е ш , пр е д и д а по тъ не .
М о м ч е т а та о т б р а тс т в о то з а м р ъ з н а х а за миг и а з р а збр а х , ч е нико й о т тях
ня ма намер е ние д а с к о ч и във во дата . О щ е миг и в е р о я тно ня ма ше д а мо гат д а я
ст и г н а т, щ е ш е д а с е наложи д а плу ват д о с т а вр еме , което не е п р е по р ъ ч и т е л н о з а
п и й н а л и х о р а , к ак в и то о ч е в и д но бях а . Мисля , че брю нетк а та р а зч е те пр авилно
по сланието в по гл е д а на розов а та б лу зк а , з а щ о то в и д я х к а к с л а га р ъ це н а
пер илата и в д и г а единия с и кр ак , го тов а д а с к о ч и.
— Н е с та в а й глупава , в е че е д а л е ч е — про тегна р ъ к а д а я с п р е р о з о в а т а
б лу зк а . — О па с но е д а с к а ч а ш о тту к . Може д а има а к у л и. То ва е само е д но
пор тмо не. Щ е ти ку пя ново .
— Н е искам но во ! В ъ тр е бях а в с и чк ит е ми п а р и .
То ва въобще не беше моя р а бо та . Бях убе де н. Но док а то ставах о т мя сто то
с и и с е засилвах , за д а с е гму рна в мор е то , с и по мислих : «К ак во п ъ к… »

П р е д по л а г а м, ч е т р я бв а д а о бя с ня защо ско ч их въ в водата д а извадя ч а н та т а

й . Н е беше, защото исках д а ме в и д и к ак ъв съ м ю н а к и л и за д а я в п еч а т л я , нито
п ъ к с е тр евож ех за пар ите й . Б е ш е по - скоро за ра ди н е в е р о я тна т а й у с м и в к а и

13
то плината в о ч ите й . До като ле тях на до лу с глав ата , о съ з на х , ч е по с тъ пв а м
глу паво , но в е ч е беше късно . Г му р на х се , п о с л е изплувах на пов ърх но с тта и с е
о гл ед ах . Ч е тир и чифта о ч и ме г л е д а х а изу мено о т пер илата на к ея . Ро зо в а та
б лу зк а беше не само в ъ з му тен , но и я до с а н.
— К ъ де е? — в ик на х .
— Ей там — извика б р ю н е тк а т а . — О щ е я в иж д а м, но з а п о ч н а да п о т ъ в а…
О т н е ми вр еме , док а то я заб е л е ж а в з д р а ч а. О к е а нъ т с е в ъ л ну в аше и пр ав е ше
в с и чк о в ъ з м о ж но д а ме и з т л а с к а по -д а л е ч о т к ея . Н а й-с е тне я зър нах , доплу в ах
д о нея и я в д и г н а х н а д по в ър х но стта , в ъ п р е к и ч е в е ч е б е ш е п ъ л н а с в о да .
В ъ л н и т е ми по мо гнах а да д о п лу в а м д о бр ега по - ле сно , о ткол ко то с и м и с л е х .
Ч е тир имата на к ея не о тк ъ сва х а по гл ед о т мен.
Н а й - сетне у се тих д ъ но по д кр ак ата с и и с к о р о с е о зо в ах на пя с ък а .
И з т р ъ ск ах в о д а т а о т к о с а т а с и и се огледах за с ъ р ф а . Бе ше с и на к ея . Те до йдоха
пр и мен.
— З а по в я д а й — измър мор их и й по дадох ч а н та т а .
— Б ла го д а р я — к аз а мило тя и о ч ите й с р е щ нах а мо ите .
В то зи мо мент у с е т и х , че в мен н е щ о изщр ака к ато к люч в к лю ча л к а.
Вяр в айте ми, в ъ о б щ е не съ м р о м а нти ч е н и не вяр в ах на и с то р ии за люб о в о т
п р ъ в по гл е д . И все о ще не вяр вам. Н о не щ о се с лу ч и т о г а в а и то мно го
напо мняше на о но в а, на к о е то по пр инцип не в я р в а м. Н е мо жех да о т м е с т я о ч и
о т нея .
О т б л и зо б е ш е о ще по -х у б а в а, но не красотата й ме п л е н и , а по гл ед ъ т и
у с мивк а та , коя то р а зкр ива ш е м а л к а ду пк а меж ду пр едните з ъ б и , и не само
у с мивк а та , а н а ч и н ъ т, по ко йто о тмя та ш е р аз пил я на та о т в я тър а к о с а от лицето
с и, л е к о та т а и гр ация та в дв ижения та й.
— Н е т р я б в а ш е д а го пр ав иш — к а з а тя леко у ч у д е но . — А з щях д а я х в ана .
— З н а м — о твър на х . — В ид я х , ч е с е го твиш да с к о ч и ш.
— Но почу вства непр ео долимо ж ел а ние д а по мо гнеш на дамата в б е д а? — Тя
с е извър на и с е у смих на .
— Н е що т а к о в а .
З а мо мент тя о с та на так а , с я к а ш о б м и с л я ш е о т го в о р а ми, п о с л е н а с о ч и
вниманието с и към плажната ч а н т а . И з в ад и в с и чк о — пор тфе йл а , с лъ н ч е в и т е
о ч ил а , крема про тив изгаряне — вр ъчи ги на р у с а т а , по с ле о бър на ч а н та т а и я
изцеди от водата.
— Снимките с а с е намо кр или — обади с е пр иятелката й, д о к а то п р о в е р я в а ш е
с ъ с то я н ие т о на по р тф е йла .
Брюнетката не о тговор и , про дъ лж и да и з с т и с к в а единия к р а й, по с л е дру гия .
— О щ е веднъж ти б л а го д а р я — вдигна г л а в а к ъ м мен.
А к це н т ъ т й не б е ш е о т изто чната ч а с т на С е вер н а Ка ро лина, а ня ка к по -
но сов , сяк а ш бе о т р а с на л а в планините о к о л о Бу н и л и в Ю ж н а Каро лина .
— Ня ма з а щ о — о тв ър нах , но не по мръ д вах .
— Х е й, мож е б и ч ак а награда — и з в и к а Ро зо вата б лу зк а.
Тя го и з гл е д а , по сл е вър на по гледа си на мен.
— И ск а ш л и награда?
— Н е , р аз б ир а с е — мах нах с р ъ к а. — Про с то с е радвам, ч е помо гнах .
— З н а ех с и, ч е по с в е т а все о щ е има р ицар и — з а я в и тържествено тя .
О п и т а х се д а о ткрия скр ит пр исмех , но ня ма ше и с л е д а о т т а к о в а н е щ о .
Ор анж е вия т ме п р е ц е н и с по гл ед .
— Моряк л и с и — по пита и п р и т е г л и в пр е гр ъдк ите с и р у с а т а .
— Н е . Целта не беше про с то да о тд ав а м ч е с т — пок л а тих глава а з. — И ск ах
в с и чк о , св ър зано с во енния ж и во т, з а т о в а в ля зо х в ар мия та .

14
 Брюнетката с е засмя . За р аз л ик а о т татк о тя в е д н а г а схв а на р а зл ик а та .
— Казвам с е С а ва н а . С ав ан а Л и н К ър т и с — про тегна р ъ к а к ъ м мен, а с
д р у г а т а по со ч и прия телите с и. — А т о в а с а Бра д , Р а н д и и С ю з а н.
— А з с ъ м Д ж о н Тайр и — к аз а х и х в а н а х про тегнатата р ъ к а .
Б е ш е топла , на места ме к а к а то к а д иф е , но на дру ги имаше мазоли.
Н ео ч акв ан о о съ з нах ко лко о т д а в н а не с ъ м д о к о с в а л ж е нс к а р ъ к а.
— Мисля , ч е трябва д а ти с е о т б л а го д а р я по няк ак ъв начин .
— Н е е не обходимо .
— В еч ер я л л и с и? — по пита тя , б е з д а о бр ъ ща внима ние на п р о т е с т а ми. —
Г о тв и м с е д а с и з а п а л и м о г ъ н и д а с и н а п р а в и м в е че р я на грил . И ск аш л и д а
д о й д е ш с н а с?
Останалите с е с по г л е д а х а. Ро зо воблу зия т Ранди о пр ед е л е но не изглеждаше
о чаро в а н и пр изнавам, ч е т о в а ме н а к а р а д а се по чу вств ам по - до бр е . «Х ей , мо ж е
б и ч ак а на гр ад а »? А ма ч е к р е т е н!
— А ми д а , з а щ о не ? — о б а д и с е Брад , но в г л а с а му ня маше и к а п ч и ц а
е н ту с и а зъ м. — Щ е бъде в е с е ло . Н и е сме е й там, д о дюните .
То й по со ч и е д н а от к ъ щ и те на п л а ж а , п р е д която с е мо т а е х а х о р а.
Ня мах ник ак во намер е ние д а пр е ка рва м в еч ер т а в тях но то б р а т с тв о , но
С а ва н а ми с е у с мих на с о нази н е й н а то пла у смив к а и ду мите са ми изско ч иха о т
у с тата ми.
— З ву чи с т р а х о т но . Само ще с и п р и б е р а д ъ с к а т а о т к ея и с л ед мину тка с ъ м
пр и в а с .
— Щ е те чакаме там — к а з а Р а н д и и п р и с т ъ п и к ъ м С ава н а , но тя му о бър на
г р ъ б.
— А з ще до йда с теб — в ик н а с л е д мен и с е о т д е л и от гру пата. — То в а е
н а й- малко то , с ко ето мо га да с е о тпл а тя .
Н а м е с т и ч а н т а т а на р а мо то с и и им м а х н а .
— С л е д ма л ко сме пр и в а с .
Н а с т и г н а ме и д в а м а т а по ех ме пр е з д ю н и т е . Пр ия телите й с е поко лебаха з а
мину та , но ко гато в и дях а, ч е тя вър в и у вер е но след мен, по ех а к ъ м къщата .
З а бе ля з ах , ч е ру сата с е о бър на и ни п р о с ле д и с по глед. Р а н д и с ъ що ни и з г л е д а
начу мерено . С а ва на не ги в и дя , про сто крачеше д о мен.
— С ю з а н с игу р но с и мисли, ч е с ъ м по лу дяла , щ о м пр авя т о в а — по гледна ме
тя .
— Ко е?
— Д а тр ъгна с теб . С п о р ед н е я Ранди е и д е а л н а пар тия и ця л ден с е о питв а
д а ни с ъ б е р е. То й с е мъ к не непр екъснато след мен.
К и мна х , б е з д а з на м к ак во д а о т г о в о р я . Кръглата лу на в е ч е б е по е ла по сво я
п ъ т к ъ м з в е з д и т е и з а б е ля за х , ч е С ав а н а гледа к ъ м не я . Вълните с е у д р я х а в
б р е га и р а з п р ъ с к в а х а ср ебър на пя на по ця л а та кр айбр ежна ив ица . С в ся к а въ лна
с я к а ш б ля с в а ш е св етк ав ица на ф о т о а п а р а т. Стигнах ме д о к ея . Д ъ ск и т е с к ъ р ц ах а
о т п я с ъ к а и с о л т а , д ър во то б е з а п о ч на л о да гу б и ц в е т а с и и д а с е ц е п и на места .
Щ о м стъпих ме върху тях , изпъшкаха по д краката ни .
— К ъ де е б а з а т а ти ? — неочаквано по пита тя .
— В Германия . В о тпу ск съ м и р е ших д а с и д о й д а за няко лко с е дмиц и , д а
в и дя татко и пр ия те л ите . А ти с игу р но с и о т планините , н а л и?
Тя ме по г л е д н а и з не н а д а но .
— Л е но р — к а з а и п р о дъ л ж и да ме изу ч ава с по глед. — По зна по акцента ,
н а л и? Звуча като от дълбок ата про в инция .
— Н е , изо б що .

15
 — Е, точно о т там с ъ м, о т дълбока та про винция . Отраснах в р а нчо и так а
н а т а т ъ к . И наистина имам а к ц е н т, но няко и го намир а т о ч а р о в а те л е н.
— Р а н д и напр имер .
И з п л ъ з на ми с е , без д а ис ка м. Н а с т ъ п и нело вка тишина . Тя пр о к а р а ня кол ко
пъти пръсти по косата с и, на кр ая за говор и .
— Р а н д и изглежда с и м п а т и ч е н, но не го по знава м мно го д о б р е . Всъщно ст не
п о з н а в а м п о в е ч е то о т хората в к ъ щ ата , о св е н Тим и С ю з а н. — Тя пр о го ни е д и н
ко мар о т бу зата с и и пр о дъл ж и. — По сле ще те запо зная с Тим. То й е ч у д е с е н.
Щ е го х а р е с а ш. Всичк и го х а р е с в а т.
— И ти с и д о ш ла с тях на по ч ивк а за с е дмица ?
— З а месец, но всъ щно ст не е по чивка . Н ие сме д о б р о в о л ц и . Ч у в а л л и си з а
ор ганизация та «До м за в с ич к и»? Тук сме , за д а по могнем в с т р о е ж а на няко лко
к ъ щ и за бездо мни х о р а . С е ме й с т во т о ми у ч а с тв а в ор ганизация та о т го д ини .
Погледнах н а д р аме не те й к ъ м къщата . Но щта в е ч е на с т ъ п в а ше , а с нея с е
п о я в их а и п ъ р в и те пр изнаци на ж иво т в нея. Излязоха о щ е х о р а , чу с е му зик а и
по ля ната о тпре д с е о г ла с и о т м л а д е ж к и смях , Бр а д , Р а н д и и С ю з а н в еч е бях а
сред група с ъ с ту д е н т и и п и е х а б и р а. Запр иличаха ми п о в е ч е на д е ц а ,
н а с л а ж д а в а щ и с е на пр иятна та в еч ер и на в ъ з мо ж н о с т т а да с е по за к ач а т с
п р е д с т а в и т е л к и на про тиво по ло ж ния по л , о тко лко то на гр у па до бро твор ци . Тя
з а б е ля з а ф из ио но мия та ми и с ъ що по гл е д на к ъм тя х .
— З а по чв а ме р а бо та в пон е д е л н ик. То га ва ще р а з б е р а т, ч е не в с ичк о е
з а б а в ле ние .
— Н е съ м к а з ал нищо …
— Н е е не обходимо . Но и н аче с и пр ав . Повечето о т тях за п р ъ в пъ т у ч а с т в а т
в ак ция и го пр авя т само за д а с и го в п и ш а т в б ио гр аф ия та . Ня мат п р е д с т а в а
ко лко р аб о та ги чак а . Но в кр айна сме тк а п о с т е п е н н о ще р а з б е р а т, че г л а в н а та
ни ц е л е д а по с тро им до м, и ще за поч на т д а с е о тн а с я т по -с е р ио з но . В и н а г и
с т а в а така.
— У ч а с т в а л а л и с и и п р е д и в т а к ав а б р и г а д а?
— В ся к о ля то , о тк ак то навър ших ше с т н а й с е т. П р е д и х о д е х с ор ганизирани
о т църквата з в е н а, но ко гато о тидо х в Чапъл Х и л , о снов ах ме с ту д е н т с к а гр у па .
В с ъ щ но с т Тим я с ъ з д а д е . То й съ що е о т Л е но р . С него с е по зна в а м е о т ц я л а
в е ч но с т. То й току- що с е дипло мир а и записа м а г и с т ъ р ск а с т е п е н. Тов а ля то
р е ш их ме , ч е в м е с то д а тър сим н я к а к в а временна р абота и л и д а с е размотаваме
н а г о р е- надо лу из гр ада , мо ж е м д а предложим на с туде нтите нещо р а з л и ч но .
Ор ганизация та е с л е д н а т а : в с ек и поема с в о я д я л о т г р и ж а т а за к ъ ща та , к а к то и
р аз х о ди т е с и за м е с е ц а . Не п л а щ а м е нищо за р а бо тата , тя наистина е д о б р о в о л н а .
Ето защо б е ш е т о л к о в а важ но д а си в ъ р н а ч а н т а т а . Ня маше д а има какво д а я м
ця л месец.
— С и гу р ен с ъ м, ч е ня маше да те о с тавя т д а г ла д у в а ш .
— З н а м, но ня ма ше д а е ч ес т н о . Те в е ч е пр а вя т нещо с т о й но с тн о с тр у да с и
и т о в а е д о с т а тъчно .
Кр ак ата ни затънаха в пя съ ка .
— З а що то чно Уилмингтън? — по питах . — И ма м пр едвид … защо не в Л ен о р
или Рейли?
— З ар ад и п л а ж а . Тру д но е да намер иш д о бро во л ци за т а к ав а р або та , но ако е
с ъ ч е т а на с п л а ж , е по -лесно . А ко лко то по в е ч е х о р а до йдат, то лкова повече
р а бо та ще с е свърши. Т а з и г о ди н а у спя х ме д а пр ивлечем т р и й с е т ду ши.
К и мна х и о съ з нах ко лко с ме б л и зо един д о дру г.
— И ти л и з а в ъ р ш и тази г о д и н а?

16
 — Н е , ще завърша п р е з с ле д в а ща т а. И с ле д т о в а ще з а п и ш а магистр атур а ,
а к о то в а е с л е д в а щ и я т ти въ про с .
— То ва беше.
— С е т и х с е . Ко гато следваш, в с и чк и те пита т за т о в а .
— А мен в с ек и ме пита д а л и ми х ар е св а в ар мия та .
— И х ар ес в а л и ти?
— Н е знам.
Тя с е засмя и с м е х ъ т й беше то лкова мелодичен, че по исках д а го чуя
о тно во .
С т и г н а х ме д о к ея . В з е х сърф а и х в ъ р л их пр азна та ку тия о т б и р а в ко шчето
за б о к лу к . Тя изтр ака по метално то д ъ но . З в е зд и т е в е ч е бях а н а д н а с . С ъс
запалените с и светлини къщите меж ду дюните ми запр иличах а на тик в ени
ф е н ер и.
— И ма ш л и н е щ о про тив д а те попита м з а щ о р е ш и д а в ле з еш в ар мия та?
К а т о с е има пр едвид , ч е не з н а е ш д ал и ти х ар е с в а?
О т н е ми и з в е с т но вр еме , док а то ф о р м у л ир а м о тго вор а с и. П р е ме с т и х дъ ск ата
в дру гата с и р ъ к а и к а з ах :
— Н е з на м к ак да ти о бя с ня то ч но , но по о но в а време имах ну ж д а да го
напр авя .
Тя изчака д а п р о д ъ л ж а, но ко гато р а зб р а, ч е ня ма м т а к о в а намер е ние , к имна .
— С и гу рно с е р а д в а ш д а с е в ъ р н е ш вк ъ щи .
— Б е з съмнение .
— Н а в я р н о и б а ща ти е щ а с т л и в .
— Мож е б и.
— Разбира с е , е щастлив . Няма н а ч и н д а не с е гор д ее с те б .
— Н а дя в ам с е д а си пр ава .
— Ся каш не с и мно го у б еден .
— Тр я б ва д а с е з а п о з н а е ш с б а щ а ми, за д а р а з б е р е ш. То й не е о т
пр иказливите .
Лу ната с е о тр а зя ваш е в тъмните й о чи. Тя пр о м ъ л в и тихо :
— Н е е ну жно д а говор и , за д а с е гор д ее с те б . Мож е б и го п о к а з в а по д р у г
начин.
З а мис л их с е , с н адежда д а намеря н е щ о , което д а по твър д и ду мите й. В
с ъ щ ия миг о т къщата с е чу пис ък .
Б е ш е е д но мо миче б л и з о до о гъ ня . Ед но о т момчетата я б е х в а н а л о за ръце те
и я бу таше к ъ м п ламъц и те , тя с е смееше, п и щ е ш е и с е бор еше с него . Бра д и
С ю з а н с е гу шех а на б л и зо , но Р а н д и бе изчезнал .
— К а з а , че не п о з на в а ш по ве ч е то о т х о р а т а там.
Тя по к л ати г л а в а и к о с а т а й с е р а з пи л я по р аме не те .
— Не мно го до бре . С по - го ля ма та ч а с т с е запознах , ко гато до йдох а да с е
з а п и ш а т, и с е г а , д о к а то с е н астаня ва хме , ги в и д я х за втор и п ъ т. М о ж е и д а сме
с е в и ж д ал и из с т у д е н т с к о то гр адче , мисля д о р и, ч е пов е ч е то о т тях с а б л и з к и
по между с и, но а з не . По - го л я ма та част с а о т бра тс тва та и женските к лу бо в е. А з
в с е о щ е ж и вея в пансио н . М е ж д у дру го то не с а ло ши м л а д е ж и.
Я в но беше о т х о р а т а , ко ито нико га не го ворят л о шо за другите .
О т н о ш е ние т о й к ъм тя х беше зряло и д о б р о н а м е р е но, и с т р а нно за възр астта й,
но ня к ак с и не м е и з н е н а д а . То беше ч а с т о т о но в а не о пр ед ел е но в п е ч а т л е н и е ,
к о е то с и б я х с ъ зд а л за н е я о щ е от мига , ко гато я в и д я х , и з а р а д и ко ето я
р а з л ич ава ш е о т дру гите .
— Н а ко лко с и го дини ?
— Н а дв айсет и една . Миналия месец ги навър ших . А ти?

17
 — Н а дв айсет и три . И ма ш л и б р а т я и с е с т р и?
— Н е , едно д е т е съ м. С а мо а з и нашите . Те живея т в Ленор и с ле д двайсет и
п е т го дини брак в се о щ е с а щ а с т л и в и к а то дв е г ъ л ъ б ч е та . С е г а е т в о й р ед .
— С ъ що то . С а мо че ние сме д в а м а — а з и татк о .
З н а ех , ч е ду мите ми ще д о в е д а т до в ъ про с и за майк а ми, но за мо я изненада
нищо по до б но не стана . В м е с т о т о в а тя по пита :
— То й л и те нау ч и д а кар а ш с ъ р ф?
— Н е , нау ч их с е сам, о щ е като д е т е .
— М но го с и до бър . Н а блю дав ах те по -р а но . Пр авиш го д а и з г л е ж д а л е с но и
к р а с ив о . П р и иск а ми с е и а з д а мо га д а с е плъзгам к а то теб .
— С у до во л с тв ие ще те науча , що м ис к а ш — в е д н а г а пре д ло ж и х у с лу гите с и.
— Н е е то лко в а тру д но . Щ е ти по кажа у тр е .
Тя с пр я и ме по гледна в о ч ите .
— Н и к о га не пр ед л а га й не щ о , б е з д а с и сигу р е н , че ще го изпълниш . —
Х в а на ръката ми, к о е то ме н а к а р а д а с и г л ъ т н а е з и к а , и ме п о в е д е к ъ м о гъ ня . —
С е г а щ е те запозная с хората .
И з в ед н ъ ж п о ч у в с тва х у с та та с и пр е съх на ла и пр е глъ тнах с мък а . Т о в а беше
н а й- с т р а нно то нещо , с лу ч в а л о ми с е няко га .

К ъ щ а т а беше е д но о т тр иета жните чу дов ища , с гар ажи о тдо лу и ш е с т и л и

с е д е м спални о т го р е . Пър в ият е т а ж бе о гр а д е н о т всичк и с т р а н и с ш и р о к а те р ас а .
По пар а пета б я х а про с нати п л а ж н и к ър п и, в си ч к и говор ех а и д о на с до стигах а
о т к ъ с ле ч н и ф р а з и о т р а з го в о р и . Гр адинския т гр ил вече р або теше на тер а сата и
н а о к о ло мир ишеше апетитно на пе ч е ни н а д е н и ч к и и п и л е . М о м ч е то , к о е то
о т го в а р я ш е з а н е г о , б е ш е б е з р из а , с ъ с з а в ъ р з а н а пр е з кр ъста б я л а пре с т и л к а.
Опитваше с е д а пр илича е д и н о т теж кар ите , ко ито к а н ех а го сти за у ик е нда и
з а с т а в а х а д о б а р б е к ю то . Н е с е полу чаваше , но по не ме разсмя .
О г ъ ня т гор е ше в специално о ф о р м е н в пя сък а ров . О к о л о не го седяха в к р ъ г
мо мичета с тениски , няко лко но ме ра по - го ле ми о т тех ния , и в с ич к и с е пра в ех а ,
ч е не з а б е л я з в а т мо мчетата наоколо . Мо мч ета та с т о я х а то ч но з а д тях , з а е м а х а
р а з л ич ни по зи , за д а д е м о н с т р ир а т му ску л ите по ръцете и ш и р о к и т е с и р а ме не ,
но и те с е пр а вех а , ч е не з а б е ля зв а т ко лежките с и. Б я х в иж да л в еч е т о в а в
«Л ер о й »: о бр а зо ва ни и л и не , д е ц а та с и бяха д е ц а . Ня маха по в е ч е о т д в а й с е т,
ж е л а н ие то в и т а е ше въ в въ зду х а и вдига ше гр а ду с а на н а с т р о е ни е т о . О ще малко
б и р а и пя с ък в гащите , и мо ж ех д а пр е дв идя то ч но к ак во ще с е с лу ч и след то ва ,
но до то гав а щях о т д а в н а д а с ъ м с и вкъ щи .
Щ о м наближих ме , С а ва н а за б а в и темпо то , о г ле д а с е и по пита :
— К ак во ще к аж е ш д а с е настаним ту к , ср ед дюните?
— Н и що про тив .
С е д н а х м е и с е загледахме в о гъ ня . Няко и о т мо мичетата ме изгле д а х а
любо питно , но бързо се върнах а к ъ м ра зговорите . Р а н д и с е по я ви с б ир а в р ък а ,
в и дя ни и п о с ле д в а пр имер а на мо мичетата — о б ъ р н а ни г р ъ б.
— П ил е и л и н а д е н и ч к а? — по пита тя , напълно сля па за с т а в а що т о на
тер а сата .
— Пиле.
— А з а пие не?
С е нк и т е о т горящите дървета играех а по лицето й и я пре вр ъ щах а в
з а г а д ъ ч н а к р а с а в и ца .
— К ак во то р е ш иш .
— Ей с е га с е в р ъ ща м.

18
 Тя изтича по стълбите и т р я бв а ш е да в пр е г на цялата си во ля , за д а не х у к н а
с л е д нея . С т а н а х и напр авих е д но к р ъ г ч е о к о л о о гъ ня . Свалих р из а та, метнах я
на е д и н п р а з е н сто л и с е в ъ р н ах на мя стото с и. Видях к ак б я ла т а пр естилка
ф л ир ту в а с ъ с С ава н а и у се тих , че му ску л ите ми с е с т я г а т, за то ва с е з а г л е д а х
в с т р а н и. Н е знаех по чти нищо за нея , нито има х пр едстав а к ак во мисли з а мен.
О с в е н т о в а, не и с к а х д а з а п о ч в а м н е щ о , ко ето не мо ж ех д а дов ър ша . С л е д дв е
сед ми ц и с и заминавах и връ зката ни , а к о в ъ о б ще имаше т а к а в а в ъ з м о ж но с т,
щ е ш е д а е о бр е ч е на о т самото началото . Повтор их с и го няко лко пъти и по ч ти с е
у б ед их д а с и тр ъгна в е д н а г а с л е д в е че р я т а . Почти, но не д о к р а й, з а щ о то няко й се
пр иближи д о мен и пр екъсна про цеса на у б е ж д а в а не . Високо к а то в ъ р л и на мо мче
с тъмна к о с а с е о т д е л и от г р у па та и тр ъ гна к ъ м мен. И пр е д и бях с р е щ а л
по до бни т и п о в е, те с я к а ш се р ажд аха на ср една в ъ зра ст.
— Ти тр я б в а да с и Д ж о н — к а з а у с мих на то то й и к л екн а до мен. — А з с ъ м
Тим У е д ъ н.
Про тегна ми р ък а и п р о дъ л ж и:
— Разбрах к ак во си напр авил за С ава н а . Тя се р ад ва , че с и с н а с.
По ех пр ед л оже на та ми р ък а я р а з търс их .
— Р а д в а м с е д а с е запозная с теб .
В ъ пр ек и по до зр ения та ми н е г о в а т а у с м и в к а беше мно го по - и с т и н с к а о т те зи
на Б р а д и Р а н д и, в з е т и заедно . С т р а н н о , не с п о м е н а за тату ировк ите ми. Б е ш е
нео б ичайно , защото не бяха някакви д р е б н и ф игу р и , а покр ивах а по ч ти изця ло
д в е т е ми р ъ ц е . Хор а та к а з в а х а, че с ле д вр еме ще с ъ ж а ля в а м, но ко гато ги пр авех ,
б ъ д е ще т о не ме и н тересув аше . И с е га не ме и н т е р е с у ва.
— Мож е л и д а седна пр и теб за малко?
— Разбира с е , з а пов я д а й — о твър нах и по ту пах пя сък а д о мен.
Тим с е н а с т а н и, нито мно го б л и з о , нито д а ле ч .
— Радвам с е , ч е с и ту к — у с мих на с е п р и я т е л с к и то й. — Н е е ко й з н а е
к ак во , но х р а н а т а е хубава . Г л а д е н ли с и?
— К а т о въ лк .
— От сърфа е.
— И ти л и с ъ р ф ир а ш ?
— Н е , но що м съ м в мор е то , винаги и з г л а д ня в а м. По мня го о ще о т
ваканциите с мама и татк о . В ся к о ля то хо дех ме в Пайн Но л . Б и л л и с и там?
— С а мо веднъж . З ащ о д а ходя , ту к има в с и чк о нео бходимо .
— Т а к а е — съ гласи с е то й и к и мна к ъ м с ъ р ф а . — О б и ч аш д ъ л г и те д ъ с к и.
— Обичам в с я к акв и, но тук в ъ л н и те с а по - по дходящи за д ъ л г а д ъ с к а . За д а
с е н а с л а ж д а в а ш на к ъ с а т а , т р я бв а да о т и д е ш в П а с и ф ик а.
— Б и л л и с и там? В Х ав а й, Б а л и и л и Н о в а З е л а н д и я ? Ч е л с ъ м, ч е б и л о к ато в
пр иказките .
— Не о щ е — о тв ър нах , изненадан, ч е е чу в а л за тя х . — Н о един д е н
непр еменно ще о тид а .
Е д н а о т цепениците в о гъ ня изпу ка и и з п р а ти к ъ м небе то ця л ф о н т а н скр и.
С к л юч их р ъ ц е на гър д ите с и. С е г а беше мо й р е д .
— Ч у х, че сте ту к , за д а с тр о и т е к ъ щи за б е д ни т е .
— З н а ч и С а ва н а ти е р а зк аза л а . Д а , п л а н ъ т е так ъв . С т а в а ду ма за няколко
семейства , ко ито з а с лу ж а в а т по мо щта ни . Н ад я в а м с е к ъ м кр ая на ю л и да в ля з а т
в до мов е те с и.
— Ху баво е то ва , к о е то пр ав иш .
— Н е съ м само а з. Но , х е й, и с к а х д а те пита м н е щ о .
— Ч ак а й д а по зная. И ск а ш да с е вк люча в р аботата ?
То й с е зас мя .

19
 — Н е , въ пр ек и че б и б и л о з а б а в но . О б ик но в е но х о р а т а х у к в а т в о бр а тна
п о с о к а, щ о м ме в и дя т. Пр едпо лагам, ч е съ м л е с е н за р а згадав ане . К ак то и д а е .
З а дру го и с к а х д а те п и там, мак а р да съзнавам , ч е ш а н с ъ т е м и н и м а л е н. Ч у д е х
с е , д а л и п о з н а в а ш б р а то в ч е д ми. То й е в ъ в Фор д Бра г .
— С ъж а ляв а м. А з с ъ м в Германия .
— В Рамщайн?
— Н е , Рамщайн е в ъ з ду ш на б а з а . Но с ъ м ср авнително б л и з о . З ащ о?
— Миналия д е к е м в р и бях въ в Фр а нк фу рт. П р екарах там Ко леда с ъ с
с е м е й с т в о то с и. Ро дъ т ни про излиза о ттам и б а б а и дя до в се о щ е ж ив ея т въ в
Ф р а нк ф у р т.
— С в е тъ т е малък .
— Н ау ч и л и немски ? — по пита ме то й.
— Н е у с пях .
— А з също . С тр ан н о то е , ч е у до ма нашите с и говорят на н е м с к и. Преди д а
заминем, д о р и посещавах к у р с о в е . Но не мож ах д а с е справя . В з ех т е с та в кр ая
на ку рса к а то по чу до и ко гато о тид о х ме та м, у ме ех е д и н с тв е но да к и ма м по
вр еме на в еч ер я т а и д а с е п р е с тр у ва м, ч е р аз б ир а м не що . До бр е , ч е и б р а т ми
з н а е ко лко то мен, так а не бях единствения т м а л о у ме н на масата .
З а с мя х с е. Тим има ше о ткр ит и честен по глед и в ъ пр е к и пр еду беж дението си
го х ар ес ах .
— И ск а ш л и д а ти в з е ма нещо за х а пв а не? — по пита той.
— С а ва н а има гр ижата .
— Разбира с е , трябваше да се д о с е тя . Тя е идеална до мак иня . Винаги е б ил а .
— К а з а ми, ч е сте изр а сли за е д но .
То й к и мна .
— Тя х но то р а нчо е то чно до на ше то . Хо дех ме в е д но у ч ил ище и
п о с е ща в а х м е е д н а ц ъ р к в а. По сле се записахме в е д и н у ниверситет. С а в а н а ми е
н е щ о к а то по - малка с е с тр а. Тя е с пе ци а л н а за мен.
В ъ пр ек и забележката за с е с т р а т а ми с е с т о р и, ч е ко гато к а з а «с пе ц и а л н а », с е
р а зв ъл ну в а малко п о в е ч е о т но р ма л но то за е д и н б р а т. Но за р а зл ик а о т Р а н д и не
показваше пр изнаци на р евно с т к ъ м мен. П р е д и д а има м в р е ме д а го о б м и с л я и
д а с и и з я с н я истинско то му о тно ш е ние к ъ м С ав а н а , тя сле зе по стъ л бите и б ъ р зо
д о й д е пр и н а с .
— В и ж д ам, ч е в е че сте с е за по знал и — к а з а и к и мна към Тим.
В е д н а т а с и р ък а д ъ р ж е ш е д в е чинии с п и л е ш к и х а п к и, к ар то фе н а с а л а т а и
пър жени к ар то ф и, в дру гата р ъ к а — дв е ку тии с д и е т и ч на ко ла .
— Д а — о твър на Тим. — И ск ах д а му б л а го д а р я за жеста , по сле р е ш их д а го
о те гч а с малко семейна истор ия .
— Чу десно . Н а дяв а х се д а ви запозная .
Тя съ що не обърна в н и ман ие , ч е съ м б е з риза , а р ъце те ми с а ц е л и те в
тату ировк и .
— И ск а ш л и моя та пор ция , Тим? А з ще с и в з ема д р у г а .
— Н е , щ е с и в з е ма с а м — к а з а то й и с т а н а . — Б л а го д а р я в с е пак . С е г а щ е в и
о с тавя д а с и по бъ бр ите малко .
То й изту па п я с ъ к а о т пантало ните с и.
— Б е ш е ми пр ия тно , Джо н. А к о у тре с и н а о к о ло , ще се р а дв а м д а с е в и дим
о тно во .
— Б ла го д а р я! Н а ме н с ъ що ми б е ш е пр ия тно .
С л е д миг Тим в е ч е с е к ач в а ш е по с тълбите . Н е с е о бър на п о в е ч е , видя
няко го о т д р у г а т а с т р а н а на тер а сата и му махна , по сле о тид е пр и г р и л а .

20
 С а ва н а ми вр ъчи е д н а т а чиния и пл а с т м а с о в и пр ибор и , по даде ми ко лата и
с е д н а до мен. З а б е л я з а х , ч е е б л и зо , но не ч ак то лко ва , ч е д а с е д о к о с н е м. С ло ж и
сво я т а чиния в скута с и, по сле с е пр есегна за пе пс ито , но за миг с е з а м и с л и.
— Н а п л а ж а в и дях , че пиеш б и р а, но к а з а да в з е ма какво то р еш а и затова
до несох т о в а. Всъщно ст не б я х с и гу р н а к ак во и с к а ш.
— Ко лата е е к с т р а.
— С и гу ре н л и с и? Х л а д и л ни я т ш к а ф е п ъ л е н с б и р а , чу вала съм, ч е военните
не мо гат б е з б ир а .
— С и гу р ен б я х , ч е с и чу в ала — изсу мтях а з. — В и ж д а м, ч е ти не п и е ш .
— Н е пия .
Н е го к а за о т б р а ни т е л н о , нито с а м о д о в о л но , про с то ми го с ъ о б щ и. Т о в а ми
х ар ес а .
С а ва н а се с ъ с р е д о то ч и в ъ р х у пилето с и. Аз направих съ що то и двамата
започнахме д а с е х р а н и м мъ лчаливо . Замислих с е за Тим. И н т е р е с но , д а л и тя
з н а е ш е какво чу вств а т о в а мо мче к ъ м н е я ? А о ще по - интер есно б е ше какво тя
чу в с тва к ъ м н е г о . М е ж д у тях о пр еде л е но имаше нещо , но не мо жех д а с х в а н а
к ак во , о св е н ако Тим не беше п р а в и близо с тта им б е п л о д е д ин с т в е но на о б щ о то
им д е т с т в о . Макар ч е не ми с е вярваше .
— К ак во з в а н и е има ш в армия та? — по пита тя и о с тави вилицата .
— С ер ж ант с ъ м о т пехо тата. Ръково дя в з в о д .
— И к ак во? И мам п р е д в ид к ак во пр авиш в с е к и ден? С т р е ляш, в з р ив я в а ш
р а з ни о бек ти и л и какво?
— По няко га пра вя и то ва . Но всъ щно ст пр е з п о в е ч е то вр еме е мно го ску чно ,
по не ко гато сме в б а з а т а . О б ик но в ено се с ъ б и р а м е к ъ м ш е с т су тр инта , пр авим
п р о в е р к а и з а п о ч в а м е т р е н и р о в к и по о тр я ди. Б а с к е т б о л, бя гане , в д ига н е на
т е ж е с т и, к ак во то и д а е . По ня ко га имаме обу ч ение , напр имер разглобяваме и
сглобяваме р а з л ич ни о р ъ ж ия , пр о в е ж д а м е но щно обу ч ение и л и с т р е л я м е по
мишени. А к о ня ма н е щ о планир ано , с е вр ъ щаме в к аз а р ма та и ч е т е м, и г р а е м
в и д ео и гр и и л и тр енир аме още , и така до ч е т ир и ч а с а . То га ва с е с ъ б ир а ме о тно во
и ни с ъ о б щ а в а т про гр а ма та за следващия д е н. По сле с ме с в о б о д ни.
— В и де о и г р и?
— А з т р е н и р а м и чета , но пр ия телите ми с а лу д и по тя х . Колко то по в е ч е
е к шъ н има в игр а та , то лко ва повече я х ар ес ват.
— К ак во ч е т е ш?
К а з ах й и тя к и мна.
— А какво става , ко гато в и п р а тя т на а к ц ия ?
— То га ва е р а з л ично . — А з с ъ що приключих с пиле то и о с та в их чиния та д о
мен. — Т о г а ва има д е ж у р с т в а, но щни патру л и, нещата о б ик нов е но не в ъ р в я т по
пр едвар ителен план и тр я б ва непр екъснато д а с и св еря ваме часовниците , так а ч е
сме много за е т и. Но пехо тинците с а сухопъ тни во йск и , нор мално е д а
пр ек арв аме по - го ля ма та ч а ст о т в р е м е т о с и и з в ъ н ла гера .
— С т р ах л и те е ?
З а миг замълчах , тър с ех пр авилния о т г о в о р .
— Д а , по няко га . Н е ч е т р е п е р и ш непр екъснато , с пр а в я ш с е д о р и ко гато
земята по д кр аката ти гор и . Про сто … д е йс т в а ш. Нещата с е р а зв ив ат то лкова
б ъ р зо , ч е ня маш мно го време д а мис л иш, вър шиш си рабо тата и г л е д а ш д а
о тър в е ш к о ж а т а . С т р ах ъ т те п и п в а по сле , ко гато всичко е с в ъ р ш ило . Т о г а в а
о съ з нав аш колко б л и з о с и б и л до края , по няко га те в т р и с а , друг п ъ т повр ъ щ а ш ,
т а к ив а нещ а .
— Н е съ м у б едена , ч е мо га д а вър ша так а ва р аб о та.
Н е мисля, ч е о ч аква ш е някакъв о тго вор , зато ва смених темата .

21
 — К ак во ще с п е ц иа л и з и р а ш?
— То ва е д ъ л г а истор ия . С игу р е н л и с и, ч е и с к а ш да я чу еш?
К и мна х и тя по е дъ лбоко въ зду х .
— В Л е нор ж и в ее е д н о мо мч е , к а зва с е А лъ н и го п о з н а в а м, о ткак то с е
по мня . То й е ау тист и д ъ л г о време нико й не зна е ш е какво да пр е д п р ие м е и к ак д а
д е й с т в а с н е г о . Т о в а ме р аз с тр о йваш е, знаеш л и? Чувствах с е в и но в н а з а р а д и
н е г о , дори и к а то м а л к а. Ко гато попитах нашите , те ми о тв ър на х а , ч е с игу р но
В с ев и ш ния т има с п е ц и а л ни п л а н о ве за н е г о . О т н а ч ал о о бя с не ние то им ми с е
с т о р и безс мислено, но А лъ н имаше по - голя м бр ат, то й се отнасяше мно го мило и
б е ш е изключително тър пелив с него . Винаги . Н и к о га не му в и к а ш е , нито
показваше п р е н е б р еж е н и е и малко по малко по мо гна на бр ат с и. А лъ н не е
и д е а л е н, в с е о щ е ж и ве е с р о д и т е л и те с и и нико га ня ма д а б ъ д е с а м о с то я т е л е н, но
е мно го по -до бр е . И а з р е ших , че и с к а м д а пома га м на т а к ив а д ец а к а то не го .
— Н а ко лко го д ини б е ш е , ко гато го р е ш и?
— Н а дв ан ай сет.
— И искаш д а работиш с тя х в у ч ил ище ?
— Н е — о твър на тя . — И ск а м д а пр авя то в а , к о е то братъ т на Алъ н на п р а в и
за н е г о . То й и з п о л з в а ко нете . — Тя с п р я за миг и с е з а м и с л и. — Ау тистите с а
з а т в о р е ни в с в о й с о б с т в е н с в я т. У ч ил и щ е т о и л е ч е н и е то с а б а з ир а н и на ру тината ,
а а з и с к а м д а им п р е д ло ж а пр еживя в а ния , ко ито мо гат д а им о т в о р я т нов
п р о зо р е ц к ъ м св ета . В и дях , ч е има еф е к т, и ма м пр едвид , ч е в начало то А л ъ н с е
у ж а с я в а ше о т ко нете , но б р а т му п р о д ъ л ж и д а о п и т в а. П о с т е п е нн о запо чна д а ги
д о к о с в а , д а ги гали по но с а, по сле дор и започна д а ги х р а н и. Накр ая с е нау ч и д а
я з д и . С по мн я м си първия п ъ т, к о г а то с е к а ч и на к о н… б е ш е н е в е р о я т н о .
У с м и х в аше с е като н а й -об ик нов е но щастливо д е т е . Ето т о в а и с к а м да д а м на
д е ц а т а . Ма л ко щастие… дори д а е за кр атко . Т а к а разбрах к ак во и с к а м д а пр авя в
ж и во та си. М о ж е б и ще о т в о р я ко нна б а з а за д е ц а ау тисти ил и л а г е р , к ъ д е то щ е
мо жем д а р а бо тим с тях . З а д а у с е тя т и те щастието , което у с е т и А л ъ н.
Тя по бу тна вилица та с и, леко з а ср а м е н а , после о с тав и чиния та върху пя съ ка .
— З ву чи пр екр асно — к а з ах , наистина о ч а р о в а н.
— З а с е га е само мечта . Т е п ъ р в а п р е д с то и д а в и д и м мо жем л и д а го
о с ъ щ е с т в и м.
— И ти о б и ч а ш конете , н а л и?
— В с ич к и мо мичета о б ич а т ко не , не го л и знаеш? Наистина ги о б и ч а м. Имам
с и е д и н а р а б с к и ж р е б е ц, казва с е Мид а с . Поняко га мисъ лта, че ще с ъ м ту к ця л
м е с е ц, в м е с т о да пр е пу ска м с н е г о из планината , на пра во ме у б ива .
— Ах а , истината и з с к о ч и наяв е .
— Но съм ту к , нали? И с м я т а м д а ос та на до кр ая . Ко гато се в ъ р н а , щ е яздя
в с ек и д е н. Ти я з д иш л и ?
— Про б вал с ъ м веднъж .
— Х ар е са л и ти ?
— Н а с л е д в а щ ия ден не мож ех да седна . Бо л еше ме д о р и ко гато х о д е х.
Тя с е изкико ти и аз о съ з нах, ч е ми е пр ия тно д а р а з го в а р я м с нея .
З а р а з л ик а о т мн о го дру ги х о р а с т о в а момиче с е чу в с твах свободен и
е с т е с т в е н.
В н е б е то с и я е ш е Ор ио н , на хоризонта с е в и ж д а ше Ве не ра и я р к а т а й б я л а
с в е т л и н а с е о тр аз я в а ш е в мор е то . Мо мичетата и мо мчетата п р о д ъ л ж а в а х а д а
с н о в а т нагор е- надолу по стълбата и д а ф л ир ту в а т по между с и. Изпития т а л к о х о л
им б е в д ъ х н а л с м е л о с т.
— Трябва д а тръг в ам — в ъ з д ъ х н ах и с е на д иг н а х . — И ск а м д а с е в и дя и с
татк о . С игу р но с е чу ди къде с ъ м, ако не е за спа л в еч е .

22
 — И ск а ш л и д а му с е о б а д иш? Ту к има т е л е ф о н.
— Н е , по - до бр е да тр ъгвам. Ж и вея далеч е .
— Ня маш л и к о л а?
— Н е . Тази су тр ин д о й д о х на с т о п.
— И ск а ш л и д а по моля Тим д а те о т к а р а до в а с? С и гу р н а с ъ м, ч е ня ма д а
има нищо про тив .
— Н е , не го пр итеснявай .
— Н е с т а в а й с м е ш е н. Н али ж ив е еш д а л еч е? Ч ак а й ме ту к , ей с е г а ще го
намеря .
Тя с т а н а и пр ипна по стълбите , пр еди д а я с пр а . Минута по -к ъсно с е пока за
о тно во , в е ч е в ко мпания та на Тим.
— Тим ще те з а к а р а с у до во л с тв ие — к а з а тя . И з г л е ж д а ше дово лна о т с е б е
с и.
— Н а и с ти н а л и нямаш нищо про тив? — о бър на х се к ъ м Тим.
— Н и к а к ъ в пр о бле м — у вер и ме то й и по с очи с ъ р ф а .
— П ик а пъ т ми е о тз а д. Мож е ш д а с л о ж и ш д ъ с к а т а в б а г аж н ик а. И ск аш л и
по мо щ?
— Н е — к а з ах и отидох до с т о л а д а с и в з е ма р из а та. По сле вдигнах сър фа . —
Но б л а го д а р я, ч е по пита .
— Ня ма з а щ о — о тв ър на то й и по ту па джобовете с и.
— Щ е о тид а д а в зе ма к л ючо в е те . К амио н ъ т е з е л е н и е паркир ан о тпре д . Щ е
с е в и д и м там.
То й о тново и з к а ч и стълби те, а а з с е обърна х к ъ м С а ва на .
— Р а д в а м с е , ч е те с р е щ нах .
Тя задържа по гл ед а ми.
— И а з. Д о с е г а не б я х говор ила с войник . Чувствах с е ня ка к… за щитен а . Н е
мисля , че Р а н д и ще ми с ъ з д а в а непр ия тно с ти тази в е чер . П р е д по л а г а м, че
тату ировк ите ти с а го изплашили дос та тъчно и ще го дър жат н а с т р а н а .
З н а ч и в с е п а к ги б е з а б е ля з а л а.
— П р е д по л а га м, че ще с е видим п а к .
— З н а е ш к ъд е съ м.
О т о тго вор а й не с е р а збр а д а л и ис к а д а ме в и д и отново или не . В мно го
о тно ш е ния тя б е ш е п ъ л н а загадка за мен. В с ъщн о с т въо б ще не я по знавах .
— Но съм р а з о ч а р о в а н а , че з а б р а в и то лкова б ъ р зо . Ду мите й д о й д о х а к а то
о тго во р на вътр ешните ми к о л еб а н ия .
— К ак во з а б р а в их?
— Н а л и о б е щ а д а ме нау ч иш д а кар ам с ъ р ф?

А к о Тим б е ш е засегнат о т о тно ш е ние то на С а в а н а към мен и л и о т т о в а, ч е

у тр е щяхме с е срещнем о тново , то с нищо не го пок а за . Ко нцентр ир а се в ъ р х у
ш о ф ир а не т о , о щ е не по знаваше добре гр ада и а з го у пъ тих . Беше о т ш о ф ь о р и т е ,
ко ито с пи р а х а на ж ъ л т о и изчаквах а тър пел иво , в ме с т о да ф о р с ир а т и докато
с в е т н е зелено , д а с а в еч е пр и дру гия с в е то ф ар .
— Дано д а с и п р е к а р а л до бр е — к а з а з а г р иж е но то й. — З на м, ч е е малко
неловко , ко гато не по знав аш нико го .
— Б е ше пр ия тно .
— С ъ с С ав а н а май наистина с и д о п а д н а х т е . С игу р е н съм, ч е и н а н е я й б е ш е
пр ия тно .
— До бр е с и по пр ик а зв ах ме .
— Радв ам с е . М а л к о с е тре во ж ех за н е я . До миналата го дина ро дителите й
ид в а х а с н а с на бригадите . З а пр ъ в п ъ т тръгва сама . З н а м, ч е е го ля мо мо миче,

23
но ту к ня ма мно го х о р а о т нейната компания и мисъ лта, ч е ця л а в е ч ер ще о тб ива
мер а ците на нашите ю н а ц и , ми б е ш е непр ия тна .
— С и гу р ен с ъ м, ч е щ е ш е д а с е с пр а в и.
— Мож е и д а с и пр ав , но няко и о т тях с а много н а с то я т е л н и.
— Разбира с е , ч е ще с а . Нали с а ю н а ци .
То й с е зас мя .
— Пр ав си — к и мна и по гледна п р е з про зор еца . — С е г а н а к ъ д е да з а в ия?
Пр ек ар ах го по малк ите у л ич к и и не с л е д д ъ л го в е ч е бях ме п р е д на с .
Про зор ецъ т на татко все о ще с в е т е ш е.
— Б ла го д а р я ти — к а з ах и о т в о р их вратата .
— Ня ма з а щ о . — То й с е у смих на п р и я т е л с к и. — И , к ак то ти к аз а х , о тб ив а й
с е , б е з да с е п р ите с н я в а ш. П р е з седмицата сме на рабо тата , но вечер и п р е з
у ик е нда сме с в о б о д н и .
— Щ е запомня — о б е ща х .

В ля зо х и пър в ата ми р а б о та б е ш е д а надникна пр и татко . То й беше з а е т с ъ с

С и в ия к ата л о г и по д скоч и, к а то ме видя . Н е ме б е чу л д а в л и з а м.
— И з в и няв а й ! — к а з ах и седнах на с т ъ п а ло т о , к о е то р а з де ля ше к а б и н е та о т
о с таналата ч а с т на к ъ ща та .
— Ня ма нищо .
То ва беше е д и н с тве н о то , което к а за . О г л е д а се пр и т е с не н о , я в но не мо жеш е
д а р е ш и дали д а о ста в и к а тал о г а на с т р а н и , и л и д а п р о д ъ л ж и р а бота .
— Д н е с в ъ л н и т е б я х а жесто к и — к а з ах бодро . — Б я х забрав ил ко лко е
хубаво да с е п лъзг аш по вълните .
То й с е у с мих на, но о тново не к а з а нищо . Размър дах се неловко , но
про дължих у по р ито :
— К ак мина д н е с в р а бо тата?
— В с е също то — о т в ъ р н а той и б ъ р зо по тъна в с е б е с и.
С т о в а нашия т р а з го в о р с ъ що по тъ на в небитието .
С ър ф ир ане т о е самотен с по р т, но физическото у с ил ие те кар а да з а б р а в иш з а
с к у к а т а и с а м о т а т а и те у ч и д а с е с л и в а ш с пр иро дата , в м е с т о д а с е б о р и ш с
н е я… Поне така пише в с пи с а н и я т а за сър ф и а з в о б щ и л и нии с ъ м с ъ г л а с е н.
Ня ма нищо по -в ъ л ну в а що о т мо мента , к о га то х в а н е ш в ъ л н а т а и с е г м у р н е ш в
ту не л а о т в о да , док а то тя т и ч а к ъ м б р е га . Но а з не съ м к а то о не з и маниаци с
н а с т р ъ х на л а о т с т у д к о ж а и о пъ на та н а з а д к о с а , ко ито по ця л д е н с а на д ъ ск а т а ,
с я к а ш то в а е с ми съ л ъ т на съществува нето им.
З а мен с ъ р ф ира н е т о е с в ъ р за н о с ф ак т а, ч е с в е т ъ т н а о ко л о е у жа сно шу ме н, а
в ъ тр е шумъ т и з ч е з в а . Ко гато с и на дъ ск ата , чу ваш со бств ените с и мисли.
То ва к а з ах на Савана, док а то вървяхме к ъ м о к е а на в р а н н о то не д е л но у тр о .
По не мисля , ч е го к а з ах . З а що то п р е з по - голя мата ч а с т о т в р е м е т о про с то
д р ъ нк а х р а з ни глупо с ти и се о питвах да пр икр ия ф ак т а , ч е ця ло то ми внимание
б е ш е з а е то с нейните б и к и ни .
— К а т о пр и ко нете — к а з а тя .
— А?
— Д е т о чу ваш мислите с и. И а з о б ича м д а я з дя за ра ди т о в а .
З н а ч и наистина го бях к а за л . Тръгнах ме р а но , з а щ о то н а й -х у б а в и т е въ лни
б я х а р а но су тр ин. Н е б е то б е ш е я сно с иньо и п р е дв ещ а в а ш е го р е щ д е н, з н а ч и
с к о р о п л а ж ъ т щ е ш е д а с е н а п ъ л н и с н а р о д . С а в а на с е д е ш е на с т ъ п а ла т а п р е д
о с та нк ите о т сно щния о гъ н , у в ита в кър па . Въпр ек и ч е в е с е л б а т а б е з съмнение б е
про дъ л ж и л а дъ лго с л е д к а то с и бях тръ г н а л , на о ко ло ня ма ше нито е д на ку тия о т

24
б и р а и л и б е з а л к о х о л но , нито д р у г б о к лу к. Тия с т у д е н т и за поч в аха д а м и
х ар ес ва т.
В ъ пр ек и р а нния ч ас б е ш е топло . О с т ан а х ме няко лко мину ти на бр ега , за да й
о бя с ня о с н о в н и т е д в иж е н ия . Скоро С ав а н а р е ш и , ч е е го то в а, и нагазих ме в ъ в
водата.
В ъ тр е и ма ш е с а мо д в а м а сър ф исти — съ щите , ко ито б я х в и дял о нз и ден.
О п и т а х с е д а намеря на й - до брото за н е я място, за д а има д о с т а т ъ ч но
п р о с тр а нс т в о о к о л о себе с и, и и з в е д нъ ж о с ъ з на х , ч е не я в и ж д а м н а о к о ло .
— Ч ак а й, ч а к а й! — чу х я д а в и к а з а д мен. — С пр и! О б ъ р нах с е . Савана
с т о е ш е на п р ъ сти , вълните с е р а з б ива х а в корема й , а к о ж а т а й беше н а с тр ъ х н а ла
к а то на пил е . Тя се о питваше д а н а д с к о ч и во дата и т р епе р е ше като л и с т.
— Остави ме д а с в ик на… — Тя и з п и с к а няко лко п ъ ти и к р ъ с то с а р ъ ц е п р е д
гър д ите си. — О л ел е ! Небеса , наистина е с ту д е н о!
Н е б е с а? Е д в а л и въ в в з в о д а мо жеш да чу еш под о б н о в ъ з к л и ц а н и е.
— Ей с е га ще с в икн е ш — засмях с е .
— Н е о б ич а м с ту д а. М р а зя го !
— Н а л и ж и в е е ш в планината ? Та м има с н я г.
— Да , но с и и м а м е о т о не зи н е щ а , н а р еч е н и па лта , р ъ к а в и ц и и ш а п к и. И не
с е хвърляме р а но су тр ин в ле д е н и т е во ди.
— З а ба в но е .
— Д а , мно го забавно . Майчице мила, к о л к о е з а б а в но ! — в ъ зк лик н а тя , в с е
о щ е по д с к а ч а йк и н а г о р е- надо лу .
М а й ч и ц е мила! Изк иск ах с е . Дишане то й по с т е п е н но с е нормализир а, тя
напр ави о щ е е д н а м а л к а с т ъ п к а н а в ъ тр е .
— По - добр е с е гму р ни изведнъж , така с е и з м ъ ч в а ш пове ч е .
— Ти го напр ави по своя с и н а ч и н , а з — по мо я — тро с на се тя и с ло ж и к р а й
на мъ др ите ми с ъ в е т и . — Н е мо га д а п о в я р в а м, ч е д о й д е то лко ва р а но . Мислех
с и, ч е щ е о т и д е м следобед , ко гато т е м п е р а ту р а т а е малко по -висок а о т то чк ата
на з а м р ъ з в а н е .
— По чти д в а й с е т и п е т гр аду с а е .
— До бр е , д о б р е .
Я в но в е че б е с в икн а л а с водата . По е няко лко г л ъ т к и в ъ з ду х , пр идв иж и с е
б а в но напр ед, милиметъ р по милиметъ р . З а гр е б а в о д а и намо кри р а ме нете с и.
— До бр е , мисля , че с ъ м г о тов а .
— Н е х у кв а й с е г а п р е з глава з а р а д и мен. Щ е те изчакам, а к о т р я бв а, и час .
— Б ла го д а р я ти — о твър на тя , глу ха за иро ния та ми. — Ето так а!
К а з а го п о в е ч е на с е б е с и, о ткол ко то на мен. П р и с тъ пи к р а чк а напр ед , по сле
о щ е е д на . Лицето й бе з а с т и н а л о о т напр ежение и и з г л е ж д а ш е пре к р а с но .
То лко ва се р ио з но , то лко в а съ ср едо точ ено . Толко ва смешно .
— С т и г а с и с е смял ! — ядоса с е тя , мак ар ч е не п о к а з в а х с нищо чу вствата
с и.
— Не се смея.
— Ч е та го по лицето ти . С м е е ш с е в ъ т р е ш но .
— До бр е , д е , с п ир а м в е д н а га .
Н а й- накрая тя с е о тпу с на и д о й д е д о мен. В о д а т а покр ива ше р а ме не те ни .
Х в а на дъската , а аз я задържах на място , к а то с е о питвах д а не г ле д а м в б ан с к и т е
й , к о е то не б е ш е л е с но , пре д в и д , ч е б е ш е точно пр е д мен. Я р о с т но с е з а г л е д а х
в ъ в въ лните з а д н а с .
— С е г а какво?
— З а по мни л и какво т р я бв а д а пра в иш? Г р е б е ш с в с и ч к и с ил и, х в а ща ш
д ъ с к а т а о т д в е т е стр а ни в пр е д на т а й ч а с т, после с е з а д ъ р ж а ш на кр ака .

25
 — Я с но .
— О т н а ча л о е трудно . Н е се и з н е н а д в а й, ако п а д н е ш няко лко пъ ти . З а гу б и ш
л и р а в но в е с и е , пр о с то с е пр е търко ли з а е д но с нея . С ле д няко лко о пита в с ичк о
щ е е о к е й.
— До бр е — к и мна тя и а з в ид я х е д н а м а л к а в ъ л н а д а и д в а к ъ м нас .
— Пр иготви с е — извиках , д о к а то чак ах то ч ния мо мент.
З а с и л их д ъ с к а т а то чно когато въ лната ни у д ар и, за д а й д а м н а ч а лн а
с к о р о с т, и С а в а на я х ва на . Н е з н а м какво очаквах , но не и д а с е изпр ави в е д н а г а ,
д а з а п а з и р а в но в е с и е и д а я зд и ч ак до бр ега . На плитко то с к о ч и умело о т дъ ск ата
и с е обърна к ъ м мен с б л е с на л по глед.
— К ак беше? — извика з а д ъ х а но .
В ъ пр ек и о гр о мна та д и с т а н ц и я между н а с в иж да х в ся к а ч ер т а на лицето й .
« Ох , ч о в еч е — о б ад и с е е д ин в ъ тр е ше н г л а с , — наистина с и з а га з и л ! »

— У пр а ж н я в а м с е о т го д ини — пр изна тя , когато с е пр иб л иж их . — И имам

добро чу в с тво за р а в но в ес ие . М о ж е б и т р я бв а ш е д а ти го к а жа , д о к а то ми
о б я с н я в а ш е к ак ще с е пр е бия .
Пр ек ар ахме по вече о т ч а с въ в водата. Тя у с пя в а ш е всек и п ъ т д а с е з а д ъ р ж и и
я з д еш е с л е к о т а в ся к а в ъ л н а до самия бряг, мак ар ч е не мо жеше д а сменя
по соката на с ъ р ф а . Но не с е съмнявах , ч е с малко п о в е ч е у п р а ж н е н ия щ е се
с п р а в и и с то ва .
По сле се в ъ р н ах ме в к ъ щ ата и а з я изчаках на с т ъ лб и т е д а с е прео блеч е .
По вечето о т хора о щ е с пя х а , тр и момич е та седяха на те р а с а т а и г л е д а х а о к е а на ,
дру гите с игу р но с е в ъ зс т а н о в я в ах а о т с н о щи, з а щ о то не с е в и ж д ах а н и к ъ д е .
С а ва н а се поя в и с л е д няко лко мину ти в къси п а н т а л о нк и и ш и р о к а т е н и с к а.
Н о с е ш е дв е ч а ш и с к а фе . Седна до мен на с т ъ па л а т а и се з а г л е д а в о к е а н а .
— Н е съм к а з а л , ч е ще се п р е б ие ш — р е ш их д а изя с ня нещата а з. — Про с то
к а з ах , ако загу биш р а в н о в е с и е , д а п р е ме с т и ш теж естта на тя ло то с и в
пр о тиво по ло ж на по сок а .
— Ах а — по гледна ме х итро тя . По сле по с очи к ъ м чашата . — То ва е за теб.
— М ир иш е с т р а х о т но .
— Н е мо га д а з а поч н а д е ня с и б е з к аф е . То в а е е динс тве ния т ми порок .
— В с ек и с и има н я к ак ъв.
Тя ме по г л е д н а с любо питство .
— А твоят к ак ъв е?
— А з с ъ м и з к л ю ч е н и е . Ня мам нито е д и н.
С а ва н а ме с р ъ г а пр ия те л ски и а з с и глътнах език а о т изненада.
— З н а е ш л и , ч е с но щ и имаше пълнолу ние?
— З н а ех , но пр е д по ч е т о х д а с и затрая .
— Н а и с ти н а л и?
— О щ е о т д е т е о б ич а м п ъ л н а т а лу на . Мис ле х , ч е е н е щ о като знамение .
Вяр в ах , че в и н а г и п р е дв е щав а добр и н е щ а . Напр имер , ако с ъ м напр авила н я к ак ва
г р е ш к а, лу на та ми д а в а ша нс д а з а по ч н а в с ичк о о тна ч ало и д а попр авя нещата .
Тя за мъ лч а , до пря ч а ш а т а до у с тните с и и д и м ъ т о фо р ми в е н е ц о к о л о лице то
й.
— К ак в а е про гр ама та ти за д н е с? — по питах я , без д а о ткъ сва м по глед о т
о ч ите й .
— По ня ко е вр еме ще с е съ бер е м, за д а о б съд им нещата за у тр е , но друга
р а бо та ня ма м. О св е н църквата . З а мен ц ъ р к в а т а е в аж н а . И ма л и ж е л ае щ и д а
д о й д а т с мен на ц ъ р к в а? Което ме подсеща… ко лко е ч ас ъ т?
Погледнах часо в ник а с и и к а з а х:

26
 — Малко с л е д девет.
— В е че ! Ох , ня ма м мно го вр еме . С лу ж б а т а запо чв а в д е с е т. — К и мна х . Б е ш е
я с но , ч е е вр еме д а с е разделим. — Иск а ш л и да д о йд е ш с мен?
— Н а църква? — изненадах с е .
— Д а , на ц ъ р кв а. Не х о д и ш л и?
Н е знаех к ак во д а к аж а . Разбр ах , ч е тя с е о т н а с я с е р ио з н о к ъ м тази р а б о та и
с е у пл а ших , ч е о тговор ъ т ми ще я р а з о ч а р о в а . О т дру га с т р а на , не исках д а я
л ъ ж а.
— Не мно го ч ес т о — пр изнах . — Всъщно ст не с ъ м х о д и л о т го дини . Като
д е т е ходех , но … Не з н а м з а щ о с пр я х .
Тя про тегна кр ак ата с и н а п р е д и и з ч а к а д а добавя нещо . Разбр а, ч е ня ма д а
го напр авя , и с е обърна к ъ м мен:
— И?
— К ак во « и »?
— Щ е дойдеш л и с мен и л и не ?
— Ня мам подходящи др ех и. И ма м пр едвид , че в р е м е то е малко , за д а с и и д а
д о нас , да с е изкъпя , пр ео блека и д а с е вър на навр еме . И н а ч е щях д а до йда .
Тя ми х вър л и и з п и т а т е л е н по глед . Явно й с е с т о р их б л а г о на д е ж д е н, з а щ о то
ме по ту па по ко ляно то и каза:
— До бр е то гава . Щ е ти намеря дрех и .
Д о к о с в а ше ме за в т о р и пъ т.

— И з г л е ж д а ш мно го до бре — у вери ме Тим . — Ризата ти е м а л к о тя с на в

я к а т а , но не мисля , ч е ня ко й ще з а б е ле ж и.
Погледнах се в о гл е д а ло то и в и дях непо знат ч о в ек в п а н т а л о н и цвя т к ак и,
п л ъ т н о пр ил е пна ла по тя ло то р из а и вратовр ъ зк а . Н е с и спо мнях ко га за
п о с ле д е н п ъ т с ъ м с л а г а л връ зка и не бях сигу р е н , че тази р аб о та ми х ар ес ва .
Тим, н а п р о ти в , г ле д а ш е на нещата о т к ъ м в ес ел а т а им с т р а н а .
— К ак у спя д а те у б е д и? — по пита ме то й.
— Ня мам п р е д с т а в а .
Тим с е засмя и докато с е нав е ж д а ш е д а з а в ъ р ж е о бу вките с и, м и намигна .
— К а з ах ти , ч е те х ар ес ва .

В б а з а т а имах ме няко лко свещеници и повечето о т тях б я х а до бр и мо мч ета .

Ед и н о т тях с е к а зв а ш е Т е д Д ж е нк и нс , мъ ж , на ко го то мо жеш д а с е дове р и ш. Н е
п и е ш е и не мо га д а к аж а , че б е ш е един о т н а с , но където с е п о я в е ш е , винаги б е
д о б р е дошъл . И маше с ъ пр у г а и д в е х л а пе т а и с лу ж е ше в б а з а та в е че петнайсет
го ди н и . И ма ш е дъ л го го д ише н о пит в семейните и во енните др ами , ко ито
р а з тър с в ах а во йнишката душа и а к о ти с е п р и и с к а д а с и излееш б о лк а та , б е ш е
н а с р е щ а , с я д а ш е и наистина те изслу шваше . Н е мож еш д а му к аж е ш в си ч к о —
в с е пак то й б е ш е о ф ицер и у с пя д а р а зж ал в а д в е мо мчета о т моя в зв о д , ко ито му
р а зк а за л и б е з з а д р ъ ж к и к ак с а с е ска т а л и о т н я к а к в а з а д а ч а , но в ъ пр ек и то в а
н е щ о те к ар а ше да с п о д е л иш с н е г о . Н е з н а м з а щ о , мож е б и про с то з а щ о то б е ш е
д о б ъ р чов ек и свещеник . Г о в о р е ш е за бо г е с т е с т в е но , в с е едно гово р и з а
пр ия телите с и, не с о нз и н а с т а в н ич е с к и , дразнещ тон, ко йто те к ар а да б я га ш
надалеч . Нито те н а с и л в а ше д а пр исъстваш на н е д е л нит е с лу ж б и. О с т а в я ш е са м
д а с и п р е ц е н и ш . В з а в и с им о с т о т по ложението в б а за т а и с т е п е н т а на р иск на
предстоящата ак ция , р а з го в а р я ш е с е д и н, двама и л и сто ду ши на д е н. П р е д и д а
ни и з п р а тя т на Б а л к а н и т е , то й у с пя да покръсти н а й- малко пе тде с е т ду ши.
А з бях к р ъ с т е н още к а то д е т е , така ч е не в л и з ах в т о в а ч ис л о , но к а к то
споменах , не бях х о д и л на църква о т ця л а вечност. С пр я х по време на

27
бу нто в ническия си п е р ио д и не знаех какво д а о ч акв ам с е г а . А и ч е с т но д а с и
к аж а , не и з г а р я х о т н е тър пе н и е . Но с лу жб а т а не б е ш е лоша. П а с т о р ъ т б е ше
у мер е н, му зик а та — до бра , и д о р и не у с етих досадата, з а р а д и коя то ч ак ах с
нетър пение кр ая й к а то дете . Н е к а з в а м, ч е с е тро гнах , но б я х доволен, н а й -
малко то , з а щ о то щях д а имам тема за р а з го в о р с татко . И з а щ о то мож ех да бъ да
о щ е известно време с ъ с С ава н а .
Тя с е д н а меж ду мен и Ти м и с к р а йче ц а на о к о то с и мо ж ех д а я н а б л ю д а в а м,
ко гато запяхме . П е е ш е вярно , имаше тих н и с ъ к глас и а з с е в л ю б их в не го . Тим
изглеждаше изцяло по гъ л на т о т св ето то писание . След кр ая на с лу ж б ат а о тид е
пр и п а с то р а и по говор и с него . С ъ с С а в а н а застанахме по д ся нк ата на е д н о дър во
п р е д входа д а го и з ч а к а ме . Тим р а з г о в а р я ш е и лицето му изглеждаше н я к а к
о ду х о тво р е но .
— С т ар и пр ия тели ? — по питах и к и мна х к ъ м н е г о . Въпрек и ся нка та
гор е щината б е ш е у ж а с на и по р из а та ми с е п о я в их а петна о т по т.
— Н е . Мис л я , ч е неговия т б а щ а му е го вор ил за то зи па с тор . В ч ера с и в зе
к ар та на гр ада , за д а намери ц ъ р кв а та .
С а ва н а за поч на да с и в е е с р ъ к а ; в я р к и т е с и летни др ех и пр иличаше на
к л ас и ч е ск а ю ж на к р а с а в и ца .
— Р а д в а м с е , ч е дойде — с т р е л на ме с по глед тя .
— А з също .
— Г л а д е н л и с и?
— А ти к а к мислиш ?
— З а що не до йдеш ? С но щи ос та на мно го х р а н а . Тъкмо ще вър неш др ех ите
на Тим. С игу р на съм, ч е ти е то пло с тя х и не се чу в с тваш у доб но.
— Все пак не може д а с е с р ав ня в а и на по ло вина с горещината , ко гато с и с
б о ту ш и т е, к а ск а та и у ниформата , п о в я р в а й ми.
Тя наклони г л а в а та с и на една с т р а на.
— О б ич ам д а те с лу ша м, ко гато говор иш за во йнишкия с и ж иво т. Н и к о й о т
н а ш и я к ла с не го вор и так а . И н т е р е с но е .
— З а насяш л и ме ?
— Про с то о тб е ля зв а м. — Тя се о б легна грацио зно на дър во то . — Мисля, ч е
Тим с в ъ р ш в а .
Про с ледих по гл ед а й и не о ткр их никакви пр изнаци за т о в а.
— К ак р аз б р а?
— В и ж к а к съ бр а р ъ ц е пре д гър д ите с и. Т о в а значи , ч е е го то в да к аже
д о в иж д а не . С л е д секу нди ще про тегне р ъ к а, ще с е у с мих не и ще к и мне , п о с л е щ е
с и тр ъгне.
Тим н а п р а в и то ч но то ва и с к о р о тръгна к ъ м на с . По гледнах я и в и дях , че с е
з а б а в ля в а на у д ивлението ми.
— Ако ж и в е е ш в малък г р а д к а то моя — с в и рамене тя , — ня ма к ак во
то лко в а д а пр авиш , о св е н д а н а б лю д а в а ш х о р а т а . След и з в е с тн о време в и ж да ш
м о д е л а на п о в е д е н и е .
По мо е скро мно мне н и е б е н а б л ю д а в а л а Тим пр ек алено дъ лго и пр ек але но
ч е с т о, но не и с к а х д а с е задъ лбо чавам .
— Х е й, ко мпания та — мах на с р ъ к а Тим, — г о то в и л и сте д а тръгваме?
— До ста вр еме те чакаме — о тб е ля за С а ва н а .
— С ъж а ляв а м! Тр я б в а ш е д а по говор им.
— Ти го вор иш с в си ч к и и навсякъде .
— З н а м — у с мих на с е то й . — Опитвам с е д а б ъ д а р е з е р в ир а н.

28
 Тя с е засмя и тях на та поч ти с е ме йна к ав га ме избу та автоматично и з в ъ н
пр ия телския к р ъ г, но в с и чк о б е заб р а в е но в е д н а г а , щ о м С ава н а с ло ж и р ъ к а в
мо я та .
Ко гато пр истигнах ме , в с ичк и в к ъ ща та в е ч е б я х а на кр ак . М но г о о т тях б я х а
по б а нс к и, з а д а х в а н а т тен. И ма ш е х о р а и на т е р а с а т а на в т о р ия е т а ж , но
п о в е ч е то бях а на п л а ж а за д сгр адата . Гърмеше му зик а , охладителят о тно во
п р а щ е ше о т б ир а и мо мчетата в еч е дър жах а в р ъ ц е по ку тия о т ста р о то изпитано
средство про тив ма х му р лу к . Ако бях на тях но мя сто , с и гу рно и а з щ я х д а
гавр ътна е д н а . Всъщно ст с ту д е но то питие щ е ш е д а ми д о йд е д о б р е и с е г а , но
пр едвид , ч е идвах о т ц ъ р к в а, р е ш их да про пу сна .
П р е о б л я кох с е , сгънах др ех ите на Тим по в о й н и ш к и и с е в ъ р на х в ку хня та .
То й пр аве ш е с а н д в и ч и .
— В з е ми с и — пок а ни ме с ж е с т. — И ма ме ц е л и т о н о в е х р а н а . З н а м го ,
з а щ о то вчер а л и ч но пр ек арах тр и ч а са в магазина .
То й и з п л а к н а ръцете с и и ги по дсу ши с кър пата .
— Т а к а. С е г а е мо й р е д д а с е п р е о б ле к а . С ав ан а ще дойде в се к и мо мент.
И то й напу сна кух ня та . Останал сам, а з за п р ъ в пъ т с е о г л ед а х наоко ло .
К ъ щ а т а беше в тр адицио нния мо р ск и стил : тръстико ви м е б е л и с я р к а тапицер ия ,
но щни лампи о т ч е р у пк и на миди и р ак о в и н и, с т а т у я на мо р ски ф а р на л а в и ц а т а
н а д камината и к ар ти н и на б р е га , р ису в а ни с п а с т е л и.
Ро дителите на Луси имаха подо бна к ъ щ а , но не ту к, а на о с тр о в Бо лд Х ед .
Пр ек ар вах а там ця л о то ля то. С т ар е ц ът й т р я б в а ш е д а р аб о ти и пр е з седмицата с
ж е н а му с е връ щах а в У и нс т ъ н Салем, а «го р к а т а » Лу си т р я бв а ш е д а с т о и там
сама . Б е з д а се броя а з, р а з б и р а се . Ако зна е х а к ак во става пр е з те з и д н и ,
с игу р но ня ма ше д а я о с тавя т так а б е зо тго вор но .
— О , в иж д а м, ч е отново п ри лича ш на с е б е с и — чу х гла с а на С ав а н а .
Б е ш е по б а н с к и, но в ъ р х у до лнището б е с ло ж ил а к ъ с и па нта л о нки .
— К ак во и с к а ш д а к аж е ш?
— Я к ичк а т а так а те с т я г а ше, ч е о ч ите ти б я х а изско ч или к а то на ж а ба .
У х ил их й с е и посо чих ч и ния т а пр е д мен.
— Тим напр ави с а нд в и ч и.
— Су пер! У м и р а м о т г л а д — въ зк лик на и с е пр иближи д о масата тя . — Ти
х а пна л и?
— Н е о ще .
— Х а й д е , г р а б в а й е д и н. Мра зя д а я м сама .
Н а г ъ нах ме сандвич ите . Момичетата на терасата не з на е х а , че сме в ъ тре , и
е д н а о т тях р а з к а з в а ш е високо на дру гите к ак во е пр авила м и н а л а т а но щ с
н я к ак во мо мче . От р а зк а за й изо б що не л ич е ш е, ч е с а ту к зар ад и мисия в у слу га
на б е д н ите . С а ван а сбърчи но с , сяк а ш искаше д а к аж е: «Пр ек алено мно го
д е т а й л и» , и о твор и х л ад ил ник а .
— Ж а д на с ъ м. Ти к ак во пр ед поч ита ш?
— Во да .
Тя с е наведе и в з е д в е бу тилк и с минер ална во да . О пи т а х с е да не я зяпа м,
но в съ щ но с т на пра в их то чно то ва и, д а с и пр изная , не с ъ ж а лих . Н е зна м д а л и
р а з б р а , че я о гл е ж д а м, но я в но беше, защото ко гато с е изправи и с е о бър на ,
о ч ите й св етех а закачливо . С ло ж и бутилк ите на масата и по пита :
— И ск а щ л и по сле д а п р о д ъ л ж и м със с ъ р ф а?
М о ж е х л и д а кажа « не »?
Пр ек ар ахме ц е л и я следобед в ъ в водата . Наслаждавах с е на фигу рата на
С а ва н а върху сърф а, но пов е ч е бях о чаро в а н о т гр а циозните й дв ижения , до като
б а л а н с ир а ш е у ме ло в ъ р х у дъ ск ата . Сяк а ш да напр ави нещата още по - пр ия тни , тя

29
нас т о я д а сърфир ам то чно п р е д нея , до като си почива на пя съка . Т о в а ми д а д е
в ъ з мо ж но с т д а з я п а м б е з н а к а за но в ся к а извивка на тя ло то й, д о к а то го ня
вълните.
В ър н ах ме с е късно следобед и с е п р и с ъ е д и н и х ме к ъ м дру гите . Легнах ме на
кър пите на п я с ъ к а з а д к ъ ща та , б л и зо един до д р у г, но не пр ек алено . Колегите й
ни х вър ля х а по няко й любо питен по глед , но в о б щ и линии нико й не го б е ше
гр ижа , че с ъ м там, к а то и зк лючи м Р а н д и и С ю за н. Тим н е с е в иж да ш е никъде .
С а ва н а легна по кор е м — изку с ите лна г л е д к а — а з също с е излегнах , о питах
с е д а по др е мна на следобедната ж е г а, но пр исъствието й ме д ъ р ж е ш е бу ден .
— Разк ажи ми за т а ту ир о вк и т е — измър мор и тя .
А з наместих глав ата с и у доб но в ъ р х у пя сък а .
— К ак во и с к а ш д а з н а е ш за тях?
— Н е знам. З а що си ги н а п р а в и л? К ак во о з на ча в а т?
По вдигнах с е на л а к ъ т и по со ч их ля в ата р ъка , на коя то има ше орел и знаме .
— Т о в а е емблемата на пехо тата , а ту к е и з п и с а н а — доко снах бу кв ите н а д
о р е л а — частта , в коя то с лу ж и ш : б а та л ь о н, рота , д и в и зия . В с ич к и в о тр я да имат
так а ва . Напр авих ме ги след о с нов ния ку рс във Фор д Бенинг в Д ж о р д ж а , на б а ла
по с лу ч а й у с пешното з а в ъ р ш в а н е .
— К ак во з н а ч и «с к а ч а й и д е й с т в а й»? — по пита и д о к о с на н а д п и с а о тдо лу .
— То ва е п ряк орът ми. З а р а д и нашия сер жант по време на тр енировк ите . Н е
у с пя х д а сглобя д о с т а т ъ ч но б ъ р зо пу шк а та и то й з а я в и, ч е а к о не с е з а д е й с т в а м,
то й щ е ско ч и и ще з а д е йс т в а е д на о пр е дел е на ч а ст о т тя ло то ми. Т а к а с и и
о с та на .
— И з г л еж д а е б и л с и м п а т я г а .
— Ах а . З а д гър ба му го нарич ах ме Лу цифер .
Тя с е у с мих на.
— А з а какво е о на з и б о д л ив а тел над н а д п и с а?
— Н и що — тр ъ с нах г лав а а з. — И ма м я о щ е пре д и д а в ля з а в ар мия та .
— А дру гата р ъ к а?
К и т а й с к и йеро глиф . Н е исках д а навлизам в по дробности, за това с е з а г л е д а х
в с т р а н и.
— Идва от пе р ио д а « Н е ми пу ка о т нищо ».
— Н е е ли к и та й ск и йеро глиф ?
— Да.
— И к ак во о з на ча ва ? Тр я бв а в с е пак д а з н а ч и н е щ о . «Смело с т» и л и «г е р о й » ,
и л и н е щ о о т то зи р о д .
— Н е , нещо по - непр ил ич но.
— О — въ зклик на тя и пр имигна .
— К а з ах ти , ч е в е че не о з нач а в а нищо за мен.
— О с в е н ч е ще с е н а л о ж и да н о с и ш д ъ лъ г р ъка в , ако няко га о тиде ш в К и та й .
З а с мя х се с г л а с и к и мнах в знак на с ъ г ла с и е . Тя у тих на за миг, по сле
по пита :
— З н а ч и няко га с и б и л бу нтар?
— М но го о тд ав на . Е, не ч ак то лко в а о т д а в н а , но так а ми изглежда.
— З а то в а л и к а з а , ч е с и имал ну ж д а да в л е з е ш в ар мия та?
— Д а , по д е й с т в а ми д о б р е .
Тя о тно во с е за мис л и .
— Щ е ш е л и то гава д а ско ч иш за ч а н т а т а ми?
— Н е . Най- в ероятно щях да с е с м е я на с лу ч к а та .
Тя о б м и с л и в н има т е л н о о тго вор а ми, с я к а ш с е к о л е б а е ш е д а л и д а ми
повяр в а . По е дъ лбоко въздух и к а з а:

30
 — То гава с е р а д в а м, ч е с и в ар мията . Н а и с ти н а б е ш е мно го важ но да с и
в ъ р н а ч а нта т а .
— До бр е .
— И какво дру го?
— К ак во «к ак во »?
— К ак во д р у го ще ми к а же ш за с е б е си?
— Н е знам. К а к во и с к а ш д а з н а е ш?
— К аж и ми н е щ о , к о е то нико й дру г не з н а е .
З а мис л их с е за миг .
— Мо га д а ти к а ж а ко лко д е с е т д о л а р о в и мо нети съ с завити кр аища с а
пу с н а т и в о б р ъ щ е ние п р е з 1907 го д ина в И ндиа н а .
— Ко лко?
— Ч е т и р и й с е т и д в е . Н е с а б и л и п р е д в и д е н и за о б щ а у по тр е б а . Рабо тниците
в мо нетния двор са ги с е к ли за с е б е с и и за с в о и пр ия тел и .
— О б и ч аш л и мо нетите ?
— Н е съ м с игу р е н . То ва е дъ лга и с то р ия .
— И ма ме вр еме .
П о к о л е б а х с е . С ава н а с е пре с е г н а за ч а н т а т а си и зарови из н е я .
— Ч а к а й малко — к а за , и з в а д и една ту б а с к р е м и ми я под а д е . — Щ е ми
р а зк аж е ш, с л е д като н амажеш гърб а ми с т о в а. Имам чу в ств о то , ч е цялата
и з г а р я м.
— П о з в о л я в а ш л и ми?
— То ва е ч а с т о т с д е лк а т а — смигна тя .
Н а ма з ах гър б а и р а ме не те й и мо же б и с т и г н а х малко по - далеч , но у б ед их
с е б е с и, ч е к о ж а та й в е ч е е р о з о в а навсякъде и у тр е ще б ъ д е ч ер в е на като р ак .
По сле в п р о дъ л ж е н и е на п е т мину ти й р а зк а зах за дядо и татк о , за
ну мизматичните и з л о ж б и и за до бр ия с т а р Елизбър г . Така избегнах ко нкр е тния й
в ъ про с , пр о с то з а щ о то не зна е х какъв е о т г о в о р ъ т. Ко гато свърших , тя по пита .
— И б а ща ти п ро дължав а да ко лекцио нир а?
— Не е спир ал. По не доколко то а з з н а м, з а щ о то с не го в е че не говорим з а
мо нети .
— З а що?
Разк азах й и т о в а . Н е ме п и та й те за що . З на м, ч е т р я б в а ш е д а с к р ия няко и
н е щ а и д а с е о п и там д а я в п е ч а т ля с д р у г и, но с ъ с С ав ан а т о в а беше невъзмо ж но .
По нео бясними п р и ч и н и тя ме к ар а ше д а го воря с а мо истината , в ъ пр ек и ч е е д в а я
по знав ах . Ко гато св ър ших , тя ме и з г л е д а изу мено .
— З н а м, ч е по с тъ пих к а то к р е т е н — к а з ах , у бе д е н, ч е има д р у га ду ма , коя то
ме х ар ак те р изир а мно го по -то чно , но д о р и и к р е т е н беше гру ба за нейните у ши .
— Т а к а изл иза — к и мна тя , — но з на е ш л и какво с и мислех ? Опитвах с е д а
с и п р е д с та в я к ак ъв с и б и л то гава, з а щ о то с е га ня маш нищо о бщ о с о нзи к р е т е н,
за ко го то говор иш .
М о ж е х ли д а к ажа н е щ о , без д а п р о з в у ч и ф ал ш и в о , дор и и д а б е ш е истина?
Н е с и гу р е н в себе си, а з пр иех по дхода на татко и с и замълчах .
— К ак изглежда баща ти ?
Описах й го набър зо и док а то тър сех по дходя щите ду ми, тя за гр еб а ше па
пя сък и го о с та в и д а и з т е ч е п р е з пр ъстите й. Отново се изненадах о т себе с и и
н а й- нео чаквано признах , ч е д в а м а т а с н е г о сме к а то непо знати .
— Ти с и н е п о з н а ти я т — з а г о в о р и тя , б е з д а о с ъ ж д а , сяк а ш ме инф о р мир аше
за времето . — Ня мало те е няко лко го дини и с а м пр изнаваш , ч е с и се про менил .
О т к ъ д е би мо гъ л да те по знава?

31
 А з с е надигнах . П л аж ъ т беше пълен , б е настъпило в р е м е то , ко гато в с ек и,
нау мил си д а до йде д н е с , в е ч е б е ше ту к и нико й о щ е не с и тръ гв а ше . Р а н д и и
Брад и гр а е х а фр изби к р а й бр ега , т и ч а х а на о ко ло и надаваха бо йни в и к о в е.
Ня колко мо мчета с е навър тах а около тях , го тов и д а се пр исъединя т к ъ м игр ата .
— З н а м, но не е тов а — о тв ър нах тихо . — Винаги сме б и л и чуж д и. М но г о е
тру д но чов ек д а говор и с не го .
— М но го м л а д е ж и на нашата в ъ зра с т с м я т а т с ъщо то за ро дителите с и.
« М о ж е би» — помислих си. Н о нашето б е ше д р у го . Н е б е ш е о т р а зл ика та в
поко ления та , пр о сто за татко о б ик нов е ния т разговор беше невъзмо жен, о с в е н ако
не ставаше ду ма за мо нети . Но не к а з ах нищо по в еч е . Савана заглади с р ъ к а
п я с ъ к а пр е д с е б е си. Ко гато з а г о в о р и, г л а с ъ т й про зву ча не о б ик но в е но нежно .
— Б их искала д а се запозная с него .
Погледнах я изу мен .
— Н а и с ти н а л и?
— Мисля , ч е е интер е сен чов ек . Винаги с а ме пр ивличали х о р а с так ава…
с т р а с т к ъм ж и во та .
— С т р ас т к ъ м мо нетите и с к а ш д а к аж е ш, не к ъ м ж и во та — по пр а в их я а з.
— То е едно и също . Стр астта с и е с т р а с т. Тя пр о го нв а до садата о т ж иво та
ни и го н а с и щ а с емо ции, независимо к ак во я п р е д и з в и к в а . М о ж е б и не в ся к а
с т р а с т, но а з не говоря за по р о ц и т е .
— К а т о тво я та с т р а с т к ъ м ко феина .
Тя с е у с мих на и в ид я х малката ду пк а меж ду гор ните й зъ б и.
— То ч но . М о ж е д а с а мо нети , с п о р т, по литика , ко не , му зик а, б о р б а… на й -
т ъ ж н и т е х о р а на с в е т а с а тези, ко ито не с е въ лнуват о т нищо . Страстта и
у д о в л е т в о р е н и е то в ъ р в я т р ъ к а за р ъ к а . И б е з тях всяко щастие е временно и
с лу ч а й но , защото , с л е д к а то го по с тигне ш , не ти о с тав а какво дру го д а пр а в иш .
Б и х искала д а с и п о го в о р я с б а щ а ти за мо нети , з а щ о то то гава то й б и р а зкр ил
н а й- до бро то о т себе с и и з а щ о то човешко то ща с тие е з а р а з и т е л но .
Ду мите й ме с т р е с н а х а . З а р а з л ика о т Тим, ко йто смя таше , ч е тя е до ста
н а и в н а , аз я намир ах за по - зряла от по вечето на нейната в ъ з р а с т. Ма к ар че ,
пр едвид к ак изглеждаше по б а н с к и, п р е д по л а г а м, ч е щя х д а я з я па м със с ъ щ ия
в ъ з то р г , д о р и и да б е цитирала стр а ници о т телефо нния у к а з а т е л.
С а ва н а се п р и бли жи по - близо до ме н и п о г л е д ъ т й п р о с ле д и моя . Фр изб ито
б е ш е в р аз га р а с и. Брад х в ъ р л и диска и дру гите хукна ха с л е д него . Д ве мо мчета
с е гму р на х а е д но в р е м е н но в плитчините и г л а в и т е им с е с б лъ ск ах а. Ед иния т о т
тях , о нз и с ч е р в е ни т е ш о р ти, и з р у г а и и з л е з е на б р е г а. С т и с к аш е главата с и с
р ъ ц е . Останалите избу х наха в смях и а з о ткр их , ч е с ъ що с е с м е я .
— В и дя ли т о в а? — по питах я .
— Ч ак а й малко — к а з а в ме ст о о тговор тя . — И д в а м с л е д мину та .
Тя с т а н а и тр ъгна к ъ м червените ш о р т и . То й я в и дя и з а м р ъ з н а на мя стото
с и. О н з и д о него р е а г ира по съ щия начин и а з о съ з нах , ч е пр исъств ието на
С а ва н а про изв еж да т а к ъ в еф ек т в ъ р х у в с и чк и , не с а мо в ъ р х у мен. Тя му к а з а
н е щ о , у смих на му с е , но очите й го г л е д а х а се р ио з но и н а с т о йч и в о . То й к и мна и
с в е д е по гл е д к а то провинило с е х ла пе . С ле д ма л ко с е вър на пр и мен. Н е по питах
нищо , знаех , ч е не е моя р а бо та , но я вно съ м и з д а л любопитство то с и.
— О б ик нов е но не б и х се н а м е с и л а, но тря бв а ше да го по моля да с и мер и
пр иказките з а р а д и в с и чк и семейств а н а о к о ло — о бя с ни тя . — П л аж ъ т е п ъ л е н с
м а л к и деца . О б е ща , ч е ще внимава .
Т р я бв а ш е д а с е до сетя .
— П р е д ло ж и л и му в м е с то псу вните д а изпо лзва «н е б е с а» и «м а й ч и ц е
мила» ?

32
 Тя пр имижа и ме по гледна за к ач л иво .
— Пр изнай , ч е ти х ар ес ва т и д в е т е .
— О б мисл я м д а ги пу с на в о тр я д а . Вр агът ще с е в це п е ни, к а то заб л ъ ск а ме по
вр атите с Р П Г - тата и з а р е в е м «н е б е с а» и «ма йчице мила».
Тя с е изкиска .
— Н а и с ти н а з в у ч и по -с т р а х о в и т о о т в ся к а р у га т н я , въ пр ек и че не з н а м к ак во
е РПГ.
— Р ъ ч е н про тивотанко в гр анатомет — в ъ пр ек и р ешението с и д а не с е
п о д д а в а м, с в ся к а и зми н ала мину та я х ар ес в ах все по ве ч е . — Какво ще пр авиш
д о в е ч е р а?
— Ня мам н и к а к в и п л а н о в е . О с в е н с ъ б р а н ие т о . З а що? Да не б и да с и р е шил
д а ме з а п о з н а е ш с б а щ а с и?
— Н е . По не не тази в еч ер . По -к ъс но , мож е б и. И ск а м д а ти п о к а ж а
У и л м и н г т ъ н.
— Н а ср еща л и ме к а н и ш?
— Д а — пр изнах с и а з. — Щ е те в ъ р н а , к о га то к аж е ш. З н а м, ч е у тр е
з а п о ч в а ш р а бо та , но и с к а м д а ти п о к а ж а е д но мя сто .
— К ак во мя сто ?
— Местно р е с то р а н т ч е , където пр иго тв я т мор ск а х р а на . Т р я бв а д а о пи та ш.
Тя о б гър на ко ленете с и с ръце .
— О б ик нов е но не и з л и з а м с непо знати. З а п о з н а х м е се е д в а вчер а. Мислиш
л и, ч е мога д а ти се дов еря ?
— А з не б и х по ел так ъв р иск .
Тя с е за смя .
— Е, пр едпо лагам, ч е в то зи с лу ч а й мо га д а на пр авя и з к л ю ч е н и е.
— Н и ма ?
— Д а . А з с ъ м е д н а наивница и вярвам на бивши х у л и га н и с ч естни о ч и. По
ко е вр еме щ е ме в зе м е ш?

Пр ибр ах с е к ъ м пе т и макар ч е не у с е щах к о ж а т а с и о пъ на та , щ о м пу сна х

ду ша , в е д н а г а у се тих по следиците . В о д а т а у жил и гър д ите и р а ме не те ми, а
лицето ми пламна , ся каш има х т е м п е р а ту р а . И з бр ъ с н ах с е за пр ъ в пъ т, о ткак то
с е бях пр иб р ал о т Гер мания, с ло ж их ч и с т и къси панталони и е д н а о т ср ав нително
х у б а в и т е с и р из и, светло синя на цвя т. Б е ше ми подарък о т Лу си. Ко гато я
о б ля ко х з а пр ъв п ъ т, тя за яв и , ч е ц в е т ъ т мно го ми о тив а . Навих ръкавите до
л а к т и т е и я о с тав их н а д панталоните , п о с л е и з р о в их о т гар деро б а с т а р и т е
с а н д а л и.
В р а т а т а б е ш е леко о твор ена , надникнах пр е з п р о лу к а т а и видях татко ,
п р ив е д е н н а д б ю р о то с и. Стана ми непр ия тно , ч е го о ста в я м вече в т о р а вечер д а
в е ч ер я сам. Н е намер их н ик ак во време за него пр е з целия у икенд . З на ех, ч е ня ма
нико га да с е о пла ч е , но в с ъ р ц е т о с и по чувствах вина . С л ед к а то спряхме да
говор им з а мо нети , з а к у с к и т е и в е ч ер и те б я х а е динс тве но то нещо , к о е то
пр ав ех ме з а е д н о , а а з го лиша в ах дор и и о т т о в а . Мож е б и не с е б я х про менил
то лко в а мно го .
Ж и ве ех в до ма му , ядях о т мандж ите му и бях на пр а га д а му по ис ка м
к лю чо в е те о т ко лата , с други ду ми, м и с л е х са мо за себе с и, а н е г о използвах по
в с и чк и па р а гра ф и. Запитах с е какво б и к а за л а С а ва н а за то ва , но в с ъ щ нос т з н а е х
о тго во р а . П о няко га тя з в у ч е ш е то чно като о нз и тих г л а с , н а с т а н и л с е в г л а в а т а

33
ми, б е з д а п л а щ а н а е м, к о й то в по доб ни мо менти ми н а ш е п в а ш е , ч е а к о с е
чу в с твам в и но в е н , мо же б и има з а щ о .
Твър до р е ш и х о т у тр е д а пр ек арвам по вече вр еме с н е г о . М н о го до бре
съ знав ах , ч е с т о в а о б е щ а н и е г л е д а х про с то д а с е и з м ъ к н а о т ситу ация та , но
к ак во друго мож ех д а напр авя ?
Ко гато застанах на пр ага на к аб ин е та му , то й с е с т р е с на и ме и з г л е д а
изненадано .
— З др ас ти, татк о — к а з ах и седнах на о б ичайно то с и мя сто на п р а г а .
— З др ас ти, Д ж о н — о твър на то й и пр о к а р а нерв но р ък а по го ло то с и теме.
А з замълчах и то й р а з б р а , че ще с е на л о ж и да з а д а д е няк ак ъв в ъ про с .
— К ак мина д е ня т ти ? — сети с е н а й - накрая .
— Б е ше велико . Бях съ с С а ва н а , мо мичето , за к о е то ти с п о м е н ах в ч ер а .
— О… — о ч ите му б лу ж д а е х а наоко ло , твърдо р е ше ни д а не се с р е щ н ат с
мо ите . — Н е с и ми говор ил за н е я .
— Н е съ м л и ?
— Н е , но е нор мално . Б е ше мно го късно .
И з г л еж д а, в се пак ме мяр на с ъ гъ л че т о на о к о то с и и в и дя , ч е с ъ м о б л еч ен
о ф ициално ил и по не по -о ф и ц и а л н о , о т к о л к о то няко га ме е в иж д а л, но не мож а д а
намер и ду ми д а ме по пита за що .
З а по ч нах наро чно д а с и о пр а вя м р из ата и въ зела на връзк а та , за д а пр ивле к а
вниманието му .
— К ак из гл е ж да м? Н е ми к а зв а й , и с а м з н а м, ч е съм с е нако нтил к ато з а
с в а т б а . Щ е я во дя на в е чер я . Мо га л и д а в з ема ко лата ти?
— О… р аз б ир а с е .
— Ня ма л и д а ти тря б ва тази в е ч ер? Ако е так а , мо га да по моля няко й
пр ия тел да ни з а к а р а и л и д а в з е ма так с и.
— Н е , не!
То й бръкна в д ж о б а с и и и з в а д и к лю чо в е те. Д ев е т о т де с ет в ъ з м о ж н и
татк овци б и х а ги х в ъ р л ил и к ъ м с и нов е т е с и; мо я т с т а на и ми ги п о д ад е .
— Ти к ак с и? — попитах .
— Малко с ъ м у мор е н.
В з ех к л юч о в е те и с т а н а х .
— Т а тко?
То й о тново вдигна о ч и.
— С ъж а ляв а м, ч е те о с та вям д а в е ч ер я ш дв а дни пор е д с а м.
— Ня ма нищо — о тв ър на то й. — Разбир ам.

Ко гато по теглих , с л ъ н цет о в е ч е п ъ ту в а ш е к ъ м о к е а н а и небето

п р е д с т а в л я в а ш е плетеница о т я р к и цв е то в е , то лков а р аз л и ч н и от т ъ м н и т е то но ве
на немско то небе. Трафикът б е ш е у ж а с е н, к ак то в ина ги в не д е лн и т е в е чер и. О т н е
ми т р и й с е т изто щителни мину ти , за д а стигна д о пл ажа .
В р а т а т а на к ъ ща та б е ш е о т в о р е на и а з в ля зо х , б е з да чу к а м. Д в е мо мч е та
с е д я х а на д и в а н а и г л е д а х а по телевизия та б е йз б о л.
— З др ас ти — по з др ав их а те, щ о м чух а в л и з а не т о , но не п о к а з а х а изненада ,
нито и н т е р е с .
— В и ж д ал и л и сте С а ва н а?
— Ко го ? — по пита е д и н и я т, б е з д а о тм е с т в а п о г л е д о т телевизора .
— Ня ма з н а ч е н и е . Щ е я намеря сам — о твър на х .
Пр еко с их х о л а и из л я зо х на з а д н а т а тер а са . Видях с ъщите х о р а , ко ито седяха
там мина лата в еч ер , имаше и непо знати л и ц а , но о т С ав а н а ня ма ше и с ле д а . Не

34
б е ш е и на п л а ж а . Б я х на пъ т д а с е в ъ р н а в ко лата , ко гато няко й ме поту па по
р а мо то .
— Ко го тър с иш? — по пита тя .
О б ъ р нах с е на с е к у н д а т а .
— Едно мо миче, к о е то има н а в и к а д а гу б и р а з н и н е щ а по к е йов е те , но и н а ч е
с е с пр а в я ч у д е с но с ъ с сър фа.
Тя с ло ж и р ъ це на кр ъста и з а с и я в у с мив к а . Бе ше с ш о р т и и л я тна б лу зк а б е з
р ъ к а в и. И ма ш е д и с к р е т е н р у ж, ч ер в и л о и с е нк и на о ч ите . В ъ пр ек и ч е я харесвах
е с т е с т в е на — не за б р а в я й те , ч е съм мо рско ч е до — пр изнавам, ч е так а б е ш е
напр аво ослепителна . Пр иближ и с е к ъ м мен и а з у се тих свеж аромат на л и м о н.
— То ва ли представля вам за теб ? Просто е д но мо миче?
К а з а го е д н о в р е ме н н о закачливо и с ер ио з но , а а з едв а с е сдърж ах да я
пр егър на п р е д в с ичк и.
— А ма т о в а ти л и си б и л а? — изигр ах изненада а з.
Д в е т е х лапе та на див а на ни изгледах а за мо мент, п о с л е се в ъ р нах а к ъ м м а ч а.
— Го тов а л и с и?
— С а мо д а с и в з ема ч а н т а т а — каза тя и о тид е к ъ м ку хня та . С л е д малко се
п о я в и с чантата на р а мо и ние тр ъгнах ме . — И к ъд е ще ме в о д и ш ?
Ко гато й к а з ах , тя в д и г н а в еж д и.
— Щ е ме во диш на в е ч ер я на мя сто , нар ечено «ко либа »?
— А з съм само един н и с к о п л а т е н во йник и т о в а е в си ч к о , което мо га да с и
по зво ля .
Тя с е у х ил и наср еща ми.
— Ето защо не излизам с н еп о зна ти.

«С кар идената ко либа» с е намир а в център а на У и л м и н г т ъ н, в с т а р ия гр а д д о

б р е га на К е й п Фиър . В единия к р а й на р айо на с а ту р и с т и ч е с к и т е о б е к т и и
магазините с ъ с су в е нир и , няко лко антиквар иата , няко лко б е зу мн о ск ъ пи
р е с то р а нт и , к аф е- бар , бутици и държавните у чр еж де ния. В другия кра й
У и л м и н г т ъ н п о к а з в а ш е лице то с и на го ля мо в миналото тър го вс ко пр истанище :
о гр о мни ск ладо ве , повечето пр а зни , и няко лко по лу н ас е ле н и о ф ис с г р а д и.
С ъ мня в ах с е , ч е ту ристите , ко ито пр евземаха гр ада пр е з ля то то , с тига т д о ту к в
р а з х о д к ит е с и. А з по дк арах то ч но в тази п о с о к а. Н е след дъ лго т ъ л п а т а з а п о ч н а
д а о р е д я в а , тро то а р ите пос т е п е н н о о пу с тя х а , з а р е д их а с е с та р и р а з не б и т е н и
с г р а д и.
— К ъ де е т о в а мя сто? — попита С а ва н а .
— Малко по - на горе — у с поко их я а з. — Н а к р а я на у лица та .
— Н е що с т а р о и за б р а в е но о т бо га , та к а л и?
— П р е д на з н а ч е но е само за м е с т н и. С о бств е никъ т не с е и н т е р е с у ва о т
ту р ис тите , има с и д о с т а тъ ч н о к л и е нти.
С л е д мину та н амали х с к о р о с т т а и в ля зо х в малк ия п а р к и н г, о гр а де н о т
р а з л ич ни скла дови по мещения . П р е д « Скаридата » имаше няко лко к о л и. Те
в и н а г и бях а там. Пр ез изминалите тр и го д ини мя стото не с е б е про менило с
нищо . Отк ак то се по мня , в и н а г и е изглеждало с я к а ш пр е д сру тв а не , с
р а з неб ите на о гр а да на верандата , о б е л е н а боя и хлътнал покр ив . П р е д по ла г а м, ч е
д о р и в д а л е ч на т а 1940 го дина е изгле ж да ло така , в ъ пр е к и ч е о т т о г а в а бе
и з д ъ р ж а ло не един и д в а у ра г а н а.
О т в ъ тр е по мещението б е у к р а с е но с р иба р ск и мр еж и, к у к и, р иб ар ск и
к е п че та , е д н а с т а р а ко тва , г р е б ла и няко лко р ъж дя са л и в ер иг и . П р ед в р а т а т а
имаше с т а р а продън ен а лод к а . Н е б ет о б е з а по ч на л о по с т е п е н но д а гу б и я р к и т е
с и ц в е то ве и д а потъ мня в а . По в едох я к ъ м входа и с е зачу д их д ал и д а я х в а н а з а

35
р ъ к а , но не на пр ав их нищо . Ня мах ник ак ъв опит с момичета , ко ито наистина ми
х ар ес вах а. И мак ар д а б е ми нал само е д и н д е н, а з в е ч е з н а е х , че г а з я в непо зната
тер итор ия .
Щ о м стъпих ме на п р о д ъ н е на т а в ер а нд а , С ав а на по с очи к ъ м ло дка та .
— Мож е б и е б ил а на собственика , счу пила с е е и то й з а тов а е о тво р ил
р е с то р а нт.
— Може б и. Но н а й - в ероятно ня ко й я е за хв ърл ил ту к , а не го просто го
мъ р з и д а я по мръ дне . В л и з аме л и ?
— Н а л и за то ва сме д о ш л и? — о твър на тя и а з бу тнах вратата .
Н е з н а м к ак во б е о ча кв ал а , но ми с е с т о р и, че е д о в о лна о т гледката . Едната
с т е н а на по мещението б е о б х о д е н а о т дъ лъ г б а р , про зор ците г ле д ах а към р ек а та ,
а о ко ло масите имаше д ъ р в е н и пе йки. Меж ду тя х с н о в я х а д в е с е р в и т ь о р к и с
д ъ л г и к о с и — те б я х а ч а с т о т декора и с ъ що к а то него не изглеждаше да с а с е
про менили — и р а з н а с я х а та б л и с х р а н а . В ъ з д у х ъ т миришеше на изгоряло дърво
и ц и г а р ен д и м, н о мир измата п о д х о ж д а ш е на о б с т а но в к а т а . Повечето м а с и б я х а
з а е т и, в ид я х е д н а п р а з н а до джубокса и я по в е д о х натам. З ву чеш е кънтри , но не
мо га д а ви к аж а кой п е е ш е . А з с ъ м фен на к лас и ч е ск ия рок .
Н а пр е дв ах ме б а в но между масите . По вечето о т клиентите б я х а р або тници ,
ко ито изкарвах а пр ехр а ната с и с теж ък тру д — строители, р аботници п о
поддръжката на парко вете и п л а ж а , ш о ф ь о р и . Н е бях в и ж д а л т о л к о в а б е й з б о л н и
ш а п к и на « Н а ск ар» о т… до бр е д е , нико га не бях в иж д ал то лко ва много . Във
в з в о да с ъ що имаше з а п а л е н и по мо тор ния б е й з б о л, но а з л ич н о не обичах д а
г л е д а м к ак гру па юнаци к ар ат в к р ъ г мо тор ите с и по ця л д е н и л и с ч а сов е мисля т
д а л и д а из пр а тя т статия за с ъ о т в е т на т а с п о р тна проява в ав то м о б и л на т а с е к ц и я
и л и в с по р т н а т а. Н а й- сетне с е до брах ме до с во бо д ните места и седнахме е д и н
с р е щу дру г.
— Хар е свам т а к ив а места — о гл ед а с е тя . — Тук л и идваше, пр еди д а в л е зе ш
в ар мия та?
— Н е , само пр и специални с лу ч а и . О б ик но в ено в и сях в е д и н бар , казва с е
«Л ер о й » , б л и з о до Р а й т с в и л Б и й ч .
Тя с е п р е с е г н а за меню то , п о с т а в е но в металния с а лф е т н и к до шишетата с
к е тчу п и т е к с а с к и л ю т и в сос .
— Ху баво е — п о в т о р и и с е съ ср едо то ч и в меню то . — Каж и ми с к а к во е
и з в е с т н а ку хня та ту к?
— С ъ с скар идите.
— М а йч ице , вяр но л и ?
— Н а пъл н о . Ту к пр едлагат в с и чк и в ъ з мо ж н и я с тия съ с ск ар ид и. Н а л и
по мниш с ц е н а т а в ъ в «Фо р е с т Гъмп», ко гато Бу б а о пис в а на Ф о р е с т р а з л и ч н и
н а ч и н и за пр иго твя не на ск ар иди? П е ч е н и , на шиш , с о т е , с лимо н , ска р ид и по
кр ео лски, к о к т е й л о т ск ар иди … Ту к пр е дл а га т в с и чк и т е видо ве .
— Ти к ак ги о б ич аш?
— П о д лю т е н и с к о к т е й л о т р а з л ич ни с о с о в е. Или пържени .
Тя затвори меню то и го о с тав и на масата .
— То гав а избер и ти. Д о в е р я в а м ти с е напълно . В ър нах п а п к а т а на мя сто то й
в с а лф е т н и к а, без да по гледна меню то .
— К ак во ще бъде? — по пита С а ва н а .
— П о д лю т е н и в к о ф и ч к а . Незабр ав им в к у с.
Тя с е на в е д е к ъ м мен п р е з ма с а т а .
— И колко ж е н и с и во дил тук , за да опита т н е з а б р а в и м ия в к у с?
— О с в е н теб ? Чакай д а по мис л я — за б а р а б а ни х с пръ сти по масата и с ъ б р ах
в еж д и. — Нито една .

36
 — По ласк ана с ъ м.
— И дв ах ме ту к с пр ия телите , ко гато искахме д а х ап н е м, в м е с т о д а се
н а п и е м. Ня ма по -добро място за х р а н е н е о т т о в а , о с о б е н о ако с и с ъ р ф ир а л ця л
д е н.
— С к о р о ще р а зб ер е м.
С е р в и ть о р к а т а се п о я в и и а з п о р ъ ч а х . По пита к ак во ще пием и то зи п ъ т
по сочих С а ва н а .
— С ту ден ч а й — о твър на тя .
— Н ек а да с а дв а — д о б а в их .
М о м и ч е то ни о с т а в и и ние пове дох ме лек и пр ия тен р а з го в о р . Н е с п р я х ме
д о р и ко гато до несох а напитките . Отново говор их ме за ж иво та в армия та в
р а з л ич ните му пр о я в л е н ия , С ав а н а я в но имаше интер ес к ъ м во енните . По сле ме
р а зпита за детството ми. К аз а х й пове ч е , о ткол ко то възнамерявах , за годините в
гимназията и п р е к а л е но мно го за трите го дини , п р е д и д а с ло ж а к а ск а та .
Тя с лу ш а ш е внимателно , о т вр еме навр е ме з а д а в а ш е въпро с и и аз о ткр их , ч е
о т ця л а вечно с т не с ъ м б ил на та ка ва ср еща . Н а й- малко то о т тр и го д ини . Н е и
с л е д Лу си. С л е д н е я в е ч е ня мах ж е л а н ие за по до бни пр еживя в ания , но щ о м
с р е щ нах С а ва н а , пр ео смислих решението с и. Х а р е с в а ш е ми д а съ м с нея , тя
самата ми хар е св аше и исках д а я о п о з н а я по -до бр е . Н е само тази в е чер , но и
у тр е , и вдру гиден . В с и чк о в нея — о т н а ч и н а , по ко йто с е с м е е ш е , п р е з
ду ховитите й з а б е л е ж к и, д о тро гате л на та гр ижа за х о р а т а о к о л о нея — ми
изглеждаше ново и пр екр асно . И ис тинс ко . Времето , пре к а р а но с н е я ми по мо гна
д а о с ъ з на я ко лко с а м о т е н в с ъ щ ност с ъ м б и л . До то гава не с и го пр изна в ах , но
с л е д тези д в а д н и разбрах , ч е т о в а е самата истина .
— Х а й д е д а пу с нем н я к а к в а му зика — пр екъ сна мислите ми тя .
С т а н ах , на ме р их из джобовете н я к а к в и мо нети и ги пу с нах в джу бок са. Тя
х в а н а с дв е р ъ ц е чашата с и и с е наведе к ъ м т а б л о то , за д а про ч ете заглавия та на
пес н и т е . И з бр а няко лко и на тис на с ъ о тв е т н и те ко пчета. Док а то ся дах ме, пър в ата
в е ч е за поч в а ш е .
— З на е ш л и , то ку- що о съ зна х , ч е ця л а в е ч ер г о в о р я само а з — у с мих нах с е
а з.
— З а що то с и бъ брив ец — за к лю ч и С а в а н а .
— С е г а з н а е ш всичко за мен, а а з за теб — нищо — по д метна х , докато
р а зв ивах пр ибор ите с и о т салф е тката .
— Н е е в я р но . З н а е ш на к о лко години с ъ м, к ъ д е у ч а , к ак во щ е
с п е ц и а л из и р а м, з на е ш с ъ що , че не пия . З на е ш, ч е с ъ м о т Ленор , ч е ж и вея в
р а нчо , о бич а м ко не и п р е з л я то т о строя к ъ щ и за «До м за в с ек и». Н е е малко ,
н а л и?
Д а , по мислих с и, наистина з н а м. В к л ю ч и т е л но и д р у г и н е щ а , за к о и то не с и
спо м е н а в а л а .
— Н е е достатъчно . Д а ва й, т в о й р ед е .
Тя с е на в е д е к ъ м мен.
— К ак во и с к а ш д а з н а е ш?
— Разк ажи ми за р о д и т е л и те с и.
— До бр е — к и мна тя и р а зви с воя та с а л ф е тк а . — Женени с а о т д в а й с е т и п е т
го ди н и . В с е о щ е с а лу д и е д и н по дру г и щ а с т л и в и. Ср ещнали с а с е в дър жав ния
ко леж в А п а л ач и т е . П р е д и д а ме р о д и , мама е р а бо тил а в б а н к а , по сле си
о с та на ла в к ъ щ и . Тя е о т тези майк и, ко ито бях а насреща винаги и за всичко .
П р е д л а га ш е по мощ в у ч илище , б е ше ч а с т е н ш о ф ь о р , тр еньор на фу тболния о тбо р
в начално то у ч ил ище , пр едседател на р о д и т е л с к ия ко митет, изпълняваше
в ся к ак в и д л ъ ж нос т и. С е г а , ко гато ме няма , е з а е т а с д р у г и д е й но с т и на

37
д о бр о во лни начала — б иб л и о т е к а та, църквата , у ч илището . Та тко е у ч и т е л по
истор ия и тр енира ж е н ск ия о тбор по волейбо л в у чи л и щ е . Мина ла та г о д и н а
ст и г н а х а д о ф и на л а , но о с та нах а на в то р о мя с то. Ч ле н е на църко в но то
настоя телство и р ъ к о в о д и цър ков ния хор . И ск а ш л и д а в и д и ш с ни м к а?
— Разбира с е .
Тя брък на в ч а н т ата с и и изв а д и пор тф е йла . О т в о р и го и го бутна к ъ м мен.
Пр и д в иж е н и е то п р ъ с т и те ни с л у ч а й но се д о к о с на х а и пр е з мен пр емина
е л е к т р иче с к и то к .
— Кр аищата им с е р а зръ ф аха о т водата , но лицата с е в и ж д а т я сно .
В з ех по р т ф е й л а и с е з а г л е д а х в снимката . С а ва н а пр иличаше по в е ч е на баща
с и. Н а й- ма л ко то , бе н а с л е д ил а тъмния цвя т на к о с а т а и о ч ите о т н е г о .
— И з г л е ж д а т с и мпа т и ч н и х о р а .
— М но го ги о б ич ам — к а з а , д о к а то пр иб ир а ше пор тфейла . — Те с а р о д и т е л и
— мечта .
— З а що ж и в е е ш в р а нчо , след к а то б а щ а ти е у ч ите л?
— О , то ва не е д е й с т в а що р а нчо . Обр або тв аше с е , док а то дя до б е ш е ж ив . Но
за д а плати так сите и д а н ъ ц и т е , с е наложи д а пр о д а д е по -го ля мата ч а с т о т
земята . По времето , ко гато татко го на с ле д и, бяха останали не по в е ч е о т
д е с е т и н а а к р а заедно с к ъ ща та , ко нюшня та и оборите . С е га пр ил ич а по в е ч е на
к ъ ща с го ля м двор , о тко лко то на ранчо . Н ие го нарич а ме так а , но в съ щ но с т
с ъ з д а в а ме гр ешна п р е д с т а в а у хората .
— Каза ми, ч е с и т р е н ир ал а л е к а а т л е т и к а. А игр а ла л и с и в о л е й бо л в о тбо р а
на б а щ а ти ?
— Н е — о тв ър на тя . — То й е добър тр е ньор , но винаги ми е к а зв а л, ч е
тря б ва да с е за н и м а в а м с неща, ко ито ми х ар е св а т. В о л е й б о лъ т не е лю б имия т ми
с п о р т. О пи т а х и бях добр а , но не ми х ар ес ва ше .
— П р е д по ч и т а ш ко нете .
— О щ е о т малк а . Мама ми по дар и е д н а с т а ту я на ко н и с т о в а з а по ч на
в с и чк о . По лу чих пър в ия с и и с т и н с к и ко н на о се м го дини к а то подарък за Ко леда .
Н а й -ху бав ия т к о лед е н по д аръ к . Казваше с е С л о к ъ м — гр ацио зна с т а р а ко била —
б е ш е точно к а то за мен. У с л о в и е то б е ш е а з д а с е гриж а за не я — д а я х р а ня ,
р е ш а и да по д дър ж а м ко нюшня та ч и с т а . Но нар е д с у ч илището , атлетик а та и
гр ижата за дру гите ж и во тни ми д о й д е малко в по в е ч е .
— Дру гите ж иво тни ?
— Док а то р а с т я х , къщата ни пр иличаше на з о о л о г и ч е с к а градина . Бе ше
п ъ л н а с ку чета , к о т к и, дор и за известно време гледахме и е д на лама . Не мож ех
д а у с то я на нито е д н о у ли ч н о ко те и л и кутр е . На шите в д и г н а х а р ъ це о т мен,
с п р я х а д а с п о р я т и пр иемаха в с ич к о , к о е то мък нех вк ъщи . У нас по в ся к о вр еме
имаше ч е т и р и- п е т у л ич ни пр евъзхо дни. Поняко га ид в а ше ня ко й со бственик ,
з а гу б ил ку чето с и. Ако не мо жеше д а го о ткр ие , с и тръгваше с е д но о т нашите
с ъ з д а н ия . Б я х м е к ато пансион за домашни любимци.
— Ро дителите ти с а д о с т а тър пеливи х о р а .
— Така с и е — кимна тя . — Но те с ъ що не мо гат да по дминат бездомно
живо тинче . В ъ пре к и ч е не го пр изнава , мама е по -о тча йв а щ с лу ча й и о т мен.
А з не о ткъ с вах по гл е д о т нея .
— Бас д ъ р ж а , че си о тл ич на у ч еничка .
— С а мо шести ц и. А з с ъ м пър в а по у с п е х в кур с а .
— З а що ли не ме у чу д в а?
— Н е знам. З а що?
Н е о тго вор их . В м е с т о то в а по питах :
— И ма л а л и с и няко га сер иозен пр ия те л?

38
 — О , с е г а п ъ к ще се р о в и м в л и ч н и т е ми р а бо ти?
— Про с то питах .
— Ти к ак мислиш, имала л и с ъ м?
— Мисля … Ня мам п р е д с т а в а .
Тя с е за смя .
— То гав а… не ка да о с та в им то зи въ про с засега. Ху баво е д а ос та не ня коя
не р а зкр ита тайна , н а л и? О св е н т о в а с ъ м с игу р на , ч е с в р е м е т о сам ще р а зб е р е ш.
С е р в и ть о р к а т а дойде със с к а р ид и т е и д в е п л а с т м а с о в и ку пички съ с с о с,
о с тав и ги на масата и напълни о тново пр азните ч а ш и с ч а й. И маше в и д на ж е н а ,
коя то пр ав и то ва от пр ек алено д ъ л го вр еме . По сле , б е з д а ни по пита д а л и и с к а м е
о щ е нещо , с е завъртя на п е ти и изчезна .
— То ва мя сто е и зв е с т но с г о с то пр ие м с т в о то с и — измър мор их а з.
— Про с то има мно го работа — защити я С а ва н а и пр ид ър па чиния та к ъ м
с е б е с и. — О св е н т о в а р а зб р а, ч е ме п е ч е ш на шиш и по бър за д а ме о с тав и в
р ъц е т е на и н к в и з и то р а ми.
Тя р а зчу пи е д н а с к а р ид а , о б ел и я , п о с л е я по то пи в со са и я л а п н а . А з
пр ехвърлих няко лко о т тях в чиния та с и.
— К ак во д р у го искаш д а знаеш?
— Н е знам. В с и чк о . К ак во н а й - мно го ти х ар ес в а в у нивер ситета?
Тя с е за мис л и , до като пълнеше чинията с и с ъ с с к а р ид и.
— До брите у ч ите л и — к а за накр ая . — Т а м мож е ш д а избир а ш
п р е по д а в а т е л и т е с и, д а п р ил а г а ш гъвкаво с т, с п р я мо о с н о в н а т а про гр а ма. П р е д и
д а вля з а , татк о ме по съветва д а избир а м дисциплините не заради самия пр е д м е т,
а з а р а д и д о б р и я пр еподавател. З н аеш е , ч е ми т р я бв а е д и н о сно в е н кур с , за д а
в з е ма д и п л о ма , но с м я т а ше, ч е д о б р ия т у ч ите л е б е з ц е н е н. То й те в дъ х но в я в а,
з а б а в ля в а те и б е з д а с е у с е т и ш , н а у ч а в а ш в с и чк о , д о р и и д а не х а р ес ва ш
предмета.
— З а що то с е в лю бв а ш в не го .
— То ч но так а . Татко с е о к а з а напълно пр ав . Посещавах л е к ц и и по пр едмети ,
за ко ито не с ъ м и ми сли ла , ч е ще п р е д с т а в ля в а т и н т е р е с за мен, д а л е ч е о т
о с но в ния н а б о р л е к ц и и , както мож еш д а с и пре дс та виш. Н о , зна е ш л и, в с е о ще
по мня в си ч к о , сякаш с ъ м ги с лу ша ла в ч ер а .
— В пе ч атл е н с ъ м. Мислех , ч е ще ми к а ж е ш нещо за баскетболните
с ъ с т е з а н ия и р е л игио з но то обу ч ение , т а к ив а работи .
— Те също ми д о п а д а т. Х ар е св а ми с ъ що , ч е ж и вея о тд е л но о т мама и та тк о ,
ч е намерих нов и пр ия тели . Н ау чих мно го , о тк ак то изля зох о т Л е но р . И мах
пр екр асно детство и мама и татк о са ра зкошни, но … в и н а г и бях… з а к р и л я н а .
Ня мах до с т а тъчно с о б с т в е н о пит.
— З а к ак во на пр име р?
— З а мно го н е щ а. З а пиенето , за мо мчетата . П р е з първа та година м р а зе х
у нивер ситета . И ма х чу вство то , ч е не с ъ м за там и наистина не бях . Умо ля в ах
мама и т а т к о д а ме вър нат у до ма ил и д а ме пр ехвърля т в ме с тния ко леж , но те
б я х а непрекло нни . З н а ех а, че няко га ще с ъ ж а ля в а м, а к о с е в ъ р на, и с и гу р н о бях а
пр ави. Ч а к в ъ в втор и ку рс срещнах мо мичета , ко ито с е чу в с тв ах а к а то мен и
мр азех а с ъ щ и те н е щ а . По сле стана мно го по -до бр е . Вля зох в няко лко
х р и с т ия нс к и с д р у ж е н ия , в с ъ б о т а х о д е х в Рейли и по магах в местната ц ъ р к в а , и
в е ч е не се пр итеснявах , че т р я бв а да излизам с мо мчета и д а пия б ир а . И ако
о тид ех на пар ти , нико й не мож е ше д а ме на к ар а д а с е н а т и с к а м, с кого то ми
п а д н е . Про с то прие х , ч е ня ма д а съ м к а то в с и чк и о с т а н а л и, а ще пр авя т о в а,
к о е то с по р е д мен е пр авилно .

39
 « Ко ето о б я с няв а за що б е ше с мен ми налата в еч ер — помис л их си. — А съ що
и с е г а . » И з в ед н ъ ж лицето й с в е т н а .
— Мисля , ч е е точ но к а то пр и теб . А з с ъ що п о р а с нах п р е з изминалите д в е
го ди н и . В и ж д а ш л и , о с ве н ч е и двамата сме до бр и в сърфир ането , имаме н е щ о
о б що и по то з и по к а з а те л .
— Д а , само ч е а з се б о р их до ста по -дъ лго съ с с е б е с и.
Тя о тно во с е нак ло ни к ъ м мен.
— Т а тко к а зв а , че ко гато с е б о р и ш с н е щ о , тр я б в а да с е о г ле д а ш н а о к о ло —
щ е в и д и ш, ч е в сек и с е бор и и му е тру д но , ко лко то и на теб .
— Б а ща ти е у ме н ч о в ек .
— И то й , и мама . Мисля , че и дв амата с а завършили ко лежа с о т л и ч е н у спе х ,
д о р и с а били в п ъ р в а т а петица . З а по зна л и с а с е в б и б л и о т е к а т а на у нивер ситета .
О бр а зов ан и е т о е важ но за тях и в т о в а о тно шение у с пя х а да ми п р е д а д а т тех ния
з а р я д . Имам пр едвид , че ме нау ч иха д а чета о щ е в детск а та гр а д ина , но нико га
не с а ми натр апвали тех ните ц еннос ти. Г о вор ех а с мен к а то с в ъ зр ас т н а мно го
п р е д и д а з а п о ч н а да р а зб ир ам.
З а миг се зами сли х ко лко р а зл ич ен б и б и л ж и во тъ т ми, а к о те б я х а мо и
р о д и т е л и, но бър зо про го них мисъ лта . З н а ех , ч е татко б е напр авил в си ч к о по
силите с и и не с ъ ж а ляв а х за пътя , ко йто съм и з б р а л . М о ж е б и с ъ ж а ля в а х малко
за с а м о то п ъ тешеств и е , но не и за по сок а та . З а що то , какво то и д а с е б е с лу ч и ло ,
н а л и с е г а седях в т о в а о пу ш е н о р естор антч е и я дя х скар иди с мо мичето , к о е то
в е ч е по з на в ах добре и нико га ня маше д а забр авя ?

С л е д в е че р я се в ъ р н ах ме в к ъ щ а та на п л а ж а . Изне на два що за н а с , там б е ше

д о с т а тихо . Му зик а та все о щ е св иреше , но п о в е ч е то о т м л а д е ж и т е кр о ту в ах а
о к о л о о гъня , я в но с и пазех а силите за у тр е ш н и я д е н. Тим б е ш е сред тя х , у вл е чен
в р а з го в о р с мо мчетата . П р е д и д а се до ближим пр екалено до гру пата , С а ва н а
х в а н а неочаквано ръката ми и с п р я .
— Х а й д е д а с е пор а з х о д и м малко — про шепна тя . — Д а д а д е м в ъ з мо ж н о с т
на стомасите с и д а с м е л я т храната .
О б л а ц и т е н а д н а с плу в ах а ср ед звездите , л е к ия т в е тр е ц г а л е ш е лицето ми и
у с тр е м е ни т е к ъ м б р е га вълни нашепвах а своя та в ечна п е с е н. Б е ш е времето на
о тл ива и ние тр ъгнах ме по мокр ия пя съ к б л и зо д о бр ега .
С а ва н а св али сандалите с и и за д а з а п а з и р а в но в е с и е, слож и р ъка на р а мо то
ми. А з също съ бу х св ои те и ние тр ъгнах ме бо си по о го ле на та о т о к е а на ивица .
— То лко в а е красиво ту к ! О б и ч а м планината , но о к е а н ъ т ме п р и в л и ч а по
д р у г начин . То лко ва е … у спо ко я ва що.
У с по к о я в а щ о . Тя самата мо ж е ше д а б ъ д е на ре че на така. Но с и замълчах , не
з н а е х какво точно д а кажа .
— Н е мо га д а по в я р в а м, ч е те п о з н а в а м е д в а о т вчер а — пр о д ъ л ж и тя . —
И ма м чу вств о то , че е ми н ало мно го вр еме .
Рък а та й л е ж е ше у ю т н о в моя та .
— И а з си м и с л е х също то .
Тя с е у с мих на замечтано и се з а г л е д а в з в е зд и т е .
— П и т а м с е к ак во л и с и мисли Тим? — пр о мъ л в и и ме по г л е д на в оч и те. —
То й с мя т а , ч е съ м малко наивна .
— Н а и в на л и с и?
— По няко га — н а в е д е глава и с е р а зс мя . — Напр имер — про д ълж и тя , — а к о
в и дя двама ду ши д а с е р а з х о ж д а т к а то нас , с и ми сля : колко хубаво ! Н е ми
м и н а в а пр е з у ма , ч е тър ся т с к р и то местенце ср ед дюните , за д а с е н а тис к а т. Но
на пр актик а мно го ч е с то пра вя т то чно т о в а. Н и к о га не го р а з б ир а м

40
пр едвар ително и в и н а г и се у чу д вам, к о г а то ми к аж а т. Т а к а в а съ м с и. К а то
с н о щ и , след к а то ти с и о тид е . Разбрах , ч е дв ама ду ши с а напр авили то чно то в а , и
не мо жах д а п о в я р в а м.
— А з пък б и х се у ч у д и л , ако не е б ил о так а .
— Ето т о в а не х а р е с в а м в сту дентския ж иво т. Н я к о и х о р а с а мисля т, ч е тези
го ди н и не с е б р о я т, ч е т р я б в а д а опита т о т в с и чк о в то зи пе р ио д . Смя тат, ч е
с е к с ъ т, пие н е т о и д о р и нарко тиците с а в реда на нещата . З на м, ч е звуч а к а то
с т а р а мома , но наистина не го пр иемам. И мо ж е б и з а тов а не и с к а м д а б ъ д а к р а й
о гъ ня с дру гите . Да с и пр изная , тези д в а м а т а малко ме р а з о ч а р о в а х а и не и с к а м
д а седя до тя х и да с е пр естру в а м, че не з н а м нищо . Не е моя р а б о т а д а ги съдя ,
те с игу р но са до бри х о р а , що м с а дошли ту к д а по ма га т с тру да с и, но мо же л и
так а? Н е тря б ва л и д а запазиш тези н е щ а за този , ко го то ще д ар и ш с любовта с и?
То г а в а те наистина ще о з нача в а т нещо .
Разбрах , ч е не ч ак а о тговор , нито пък знаех какво д а к аж а. В м е с то т о в а
по питах :
— Ко й ти к а з а за тези двамата ?
— Тим. Мисля , че и то й е р а з о ч а р о в а н, но какво мо же д а напр ави? Д а ги
изр ита о тту к л и?
Вървяхме в е ч е доста в р е ме и ко гато с е о бър нах , хората о к о л о о гъ ня б я х а
само неясни с и луе т и. М ъ гл а т а миришеше на мор е , а з в у к ъ т о т пипалцата на
малк ите р ач е та, ко ито с е р а з б я гв а х а пр и всяка н а ш а с т ъ п к а и с е з а р ив ах а б ъ р зо в
сво и т е пя с ъ ч ни дупк и, з а пъл в а ш е нощната тишина .
— И з в и няв а й — к а з а нео ч аквано тя . — Малко пр екалих .
— С какво?
— С ко ментар а с и за с лу ч к а т а . Н е б ив а ш е да дав а м о ценк и. Не е мо я работа .
— В с ек и с ъ д и — отвърнах . — То ва е ч а с т о т чов е шк ата пр иро д а .
— З н а м, но … а з съ що не съ м б е з г р е ш н а . И в края на к р а и щ а та е дин с тв е н о
б о г има пр аво да ни с ъ д и , а в е ч е съ м д о с т а тъ ч н о голя ма и з н а м, ч е нико й не з н а е
к ак ва е не го в а та во ля .
Н е в о л но с е засмях.
— К ак во? — по пита тя .
— Говориш к а то на шия изпов е д ник в а р м ия т а . То й к а з ва с ъ що то .
О б ъ р нах ме с е и по ех ме о б р а т но к ъ м къщата . Скоро с тигна х ме до су хия
пя сък и кр аката ни з а т ъ н а х а в него . С а ва н а се х в а н а зд р аво за мен. З а чу д и х с е
д а л и щ е ме пу сне , ко гато н а б л и ж и м пр ия те лите й, и с е р а з о ч а р о в а х , ч е го
напр ави .
— Х е й — п р о в и к на с е Тим к ъ м н а с . — В и е с е в ъ р н ах т е!
Р а н д и съ що беше там, к ак то в и н а г и н а му с е н. Че с тно , в еч н о то му
н е д о в о л с т в о в з е д а ми пис в а . Бра д б е ше з а д Сюзан, тя с е б е о б л е г н а л а на
гър д ите му и о ч ев ид но не мо ж е ше д а р е ш и д а л и д а с е р а дв а с ъ с С ава н а и д а
р а збер е по дро б ностите о к о л о срещата ни , и л и д а е на с т р а на т а на Р а н д и. Н а
о с таналите май им б е ш е все е д но и б ъ р зо с е вър нах а к ъ м с в о ит е р а з го в о р и . Тим
с т а н а и до йде пр и н а с .
— К ак беше в е чер я т а?
— В ъ р х ъ т! — о т в ъ р н а С а ва н а . — Про бвах местната ку хня . Бях ме в
« С кар идената ко либа».
— З ву чи в к у сно .
По тър с их н я к ак ъв з н а к за р е в но с т, но не о ткрих нищо .
— Щ е седнете л и пр и н а с? — у с мих на с е то й. — Н и е в е ч е з а с п ив а м е . Го тв им
с е з а у трешния д е н.

41
 — А з също загивам за съ н. Щ е изпр атя Джон и с и ляга м. В колко ставаме
у тр е?
— В шест. З а к у сва ме , о пр авя ме с е и в с е де м и п о л о в и н а т р я б в а д а сме на
о б ек та . Не забр авяй кр ема ср е щу изгаря не . Цял д е н ще сме на слънце .
— Ня ма . Пр е ду пр ед и и д р у ги т е.
— В еч е ги п р е д у пр е д их . Щ е п о в то р я и у тр е су тр инта . Но няко и х о р а въобще
не с лу ш а т и у тр е ще б ъ д а т ч ер в е н и като р а ци .
— До у тр е , Тим.
— До у тр е — к и мна й то й и с е о б ъ р на к ъ м мен. — Р а д в а м с е , че с е в и дя х ме
и днес.
— А з също — о твър нах .
— И ако п р е з следващите седмици ти с т а н е с к у ч но , си д о б р е д о шъ л . Още
е д н а р ък а нико га не е излишна .
— З н а ех с и, ч е ще с т а н е дума — з а с м я х с е а з.
— Такъв с ъ м с и, к ак во д а пр авя — про тегна ми р ъка Тим. — Но и д а не
пр иемеш пр едло жението , пак ще ми е пр ия тно д а с е в и дим.
По ех ръката му и я раздруса х . Тим с е вър на на мя сто то с и. Н ие тръгнахме
меж ду дюните , с п р я х м е да о бу е м сандалите с и и х в а на х м е по д ъ р в е на т а п ъ т е ч к а
з а д къщата . С л е д мину та бях ме пр и ко лата . Не в иж д ах лицето й в тъмно то .
— В е чер т а б е ш е ч у д е с н а — о б ад и с е тя . — И це л ия т ден.
П р е г лъ т н а х и се о сме л их д а по питам:
— Ко га ще те в и дя п а к?
В ъ пр о съ т б е ш е най - о б и к нов е н , о ч а к в а н и о т д в а м а т а , но т о в а, к о е то ме
у д ив и , беше к о п н е ж ъ т в гласа ми. Та а з д о р и не я бях целу вал!
— З ав и с и о т теб — о тго вор и тя . — З на е ш к ъ д е д а ме намер иш.
— К ак во ще к аж еш за у тре ? — избъ бр их при т е с н е н о . — З н а м е д н о мя сто с
о р к е с тъ р . С т а в а мно го в е с е ло , танцу ва с е…
Тя пр ибр а е д и н к и чу р за д у х о то с и.
— И ма ш л и н е щ о про тив д а е в д р у г ид е н? Просто защото първият д е н в и н а г и
е изпълнен с мно го емо ции, а и ще б ъ д е м мно го у мо р е ни. Щ е има о б ща в еч ер я и
не б и трябвало д а отсъств ам.
— В д р у гид е н е супер — к аз а х , у б е д е н, ч е въо б ще не е су пер .
Тя , и з г л е ж д а , до лов и нещо в г л а с а ми и добави :
— Но , както к а з а Тим, в и н а г и с и добр е до шъл .
— Н е , ня ма ну жд а. В т о р н ик в е ч ер е мно го добр е.
В с е о ще стояхме е д и н ср ещу дру г. Б е ш е е д ин о т о не зи нело вки мо менти , с
ко ито и з гл е ж д а нико га ня ма д а св икна . Тя с е о бър на , п р е д и д а я це лу на . Дру г
п ъ т с игу р но щях д а о питам, само за д а в и дя к ак во ще с т а н е ; мо же и д а не с ъ м
о пи т е н в чу в с твата , но в ек шъ на съм б ъ р з и не о тр а зим. С ъ с С а ва н а о б а ч е се
чу в с твах напълно па р ал из ир а н . Тя съ що не изглеждаше д а б ъ р за.
Е д н а ко ла мина п о кр а й нас и н а р у ш и тиши ната . Тя напр ави к р а ч к а к ъ м
к ъ ща та , но и з в е д н ъ ж с е о б ъ р н а , х в а н а ме за ръката и ме целу на невинно по
бу зата . Б е ш е сестр инск а целу вка , но у с тните й бях а мек и к а то копр ина и
а р о м а т ъ т на тя ло то й ме завладя и ос та на в мен д ъ л го с л е д к а то с е о тда ле ч и о т
мен.
— Наистина б е ш е п р е к р а с е н д е н — п р о мъ л в и тя . — Мис л я , ч е д ъ л го ня ма д а
го забравя .
Пу сна ме и изчезна к а то вятъ р .
Пр ибр ах с е и в е д на г а с и л е г н а х , но д ъ л го не мо ж ах да з а с п я . Мя та х с е и з
л е г л о т о и с и пр ипо мнях различни слу ч к и о т д е н я . Н ак р ая достигнах до изво да ,
ч е с ъ м к р ъ г ъ л глу пак . З а що не й б я х к а з ал ко лко в аж е н б е ш е то зи д е н и з а мен?

42
В то зи мо ме нт една п а д а ща звезда п р е се ч е н е б о ск лон а и о с т а в и з а д с е б е с и
с в е т е щ а с л е д а . Щ е ш е ми с е д а в я р в а м, ч е е д о б р а по л ич б а , мак ар д а не бях
с игу р е н з а к ак во . З а тво р их о ч и и за с т о т е н п ъ т о твър нах на целу вката й, з а
с т о т е н път с ъ ж а л их , че не го бях напр авил наистина , и за стотен п ъ т с е з а п и т а х :
«К ак можах да с е влю бя в мо миче, с к о е то с е п о з н а в а м е д в а о т вчер а? »

— До бро у тро , та тко — и з м ъ р м о р и х и, още с ъ нен, с е запрепъвах к ъ м

ку хня та . Утр инно то слънце б е ш е то лко ва ярко, ч е т р я бв а ш е д а пр имижа , з а д а го
ф и к с ир а м.
Татко беше д о пе чк а та . Ароматъ т на пър же н беко н съ буди апетита ми.
— О… з д р а с т и, Джо н.
Про с нах с е на с то л а и разтърках о чи.
— З н а м, ч е е р а но , но исках д а те хвана , преди д а излезеш.
— О… добр е — к имна то й . — То гав а ще добавя о щ е малко беко н.
И з г л еж д аш е по чти р а зв ъ л ну ва н , въ пр ек и че бях нару шил нор малния х о д на
д е н я му . Ето так ива мо менти ми д а в а х а пово д д а с и мисля , че в с е п а к с е р ад в а на
з а в р ъ ща не т о ми.
— И ма л и к а фе?
— В и ж в к а н а та .
Н а ля х с и и с е вър нах на масата. Вестникът с т о е ш е там, в с е о щ е с г ъ н а т,
к ак то беше ку пен .
Татко го ч е т е ш е , док а то з а к у с в а ш е , и а з знаех , че не б и в а да го доко свам,
д о к а то не го п р е г л е д а той . Д ъ р ж еше пр ъв д а го про чете и в и н а г и в то чно
о пр е де л ен р ед . Пр ескачаше само спор тните стр а ници и обявите . О ч акв ах д а ме
по пита к а к е ми н ала в еч ер т а ми, но то й пр е д по ч е те д а с е ко нцентр ир а в ъ р х у
г о т в е не т о. Тря бваше д а с е пр имиря и д а о с тавя темата «С а ва н а» по не за и з в е с т н о
вр еме .
Чу дех с е д а л и и тя мисли за мен то лкова мно го , колко то а з за нея . Н а д а л и и
с е г а , ко гато б ъ р за х а д а с е съберат и да тр ъгнат за о бек та .
И въ пр еки ч е не беше ло гич но , о т тази мисъ л ме з а б о ля.
— Как мина в е чер т а ти? — по питах , с надежда д а про го ня Савана о т у ма с и
по не з а ма л ко .
То й пр о дъ лж и д а бър ка бекона, с я к а ш не ме б е чу л .
— Т а тко?
— Д а?
— К ак мина в е чер т а ти ?
— К ак во д а е ми н ало?
— В е чер т а ти , татк о . Д а с е е с лу ч и ло н е щ о в ъ лну в а що ?
— Н е — о твър на та тко . — Н и що .
У с м и х н а ми с е и с л о ж и о щ е ня колко п а р ч е т а в тигана . Б е к о нъ т з а ц в ъ р ч а и с е
с г ъ р ч и.
— А з с и пр ек арах с т р а х о т но — започнах с а м. — Савана е мно го и н т е р е сно
мо миче. З н а е ш л и, в ч ер а ме з а в е д е на ц ъ р к в а.
Н а дя в ах с е с по м е н а в а н е то на църквата д а го заинтер есова. Надявах с е д а ме
по пита . Представих с и, че мож е м д а про в е д е м и с т и н с к и разговор , като тези,
ко ито пр едполагах , ч е водя т д р у г и те б а щ и и с и н о в е. Въо бр а зя ва х с и, ч е мо га д а
го р а зс ме я и дор и д а го накар а м и той д а пу с не някоя ш е г а . Татко и зв а д и б е к о н а
о т тигана, с и п а малко о л ио и с л о ж и пр едвар ително р а збитите я йца .

43
 — И ск а ш л и д а пре п е ч е м ф и л и й к и?
— Разбира с е — въздъх нах и с е пр иготвих за дъ лга и мълчалив а за ку ск а .

Пр ез о с та на ло то вр еме о т д е н я сърф ирах или по не се о питвах д а го пр авя .

Пр ез но щта о к е а нъ т б е у тихна л и малк ите в ъ л н и не у с п я х а д а ме р а зв ъл ну в а т.
Дор и д а с е я в е ше някоя по -с е р ио з на , тя с е надигаше току до брега и в една г а с е
р а з б ив а ше , про с то не с и с т р у в а ш е усилието . М о ж е х да о тид а на Оу к А й лъ н д и л и
ч а к до Атлантик Б и й ч , а о ттам д о Ш акъ л фор д , с н ад е ж д а д а намеря по -до бро
мя сто , но про с то не б я х в настро ение .
О с т а н ах там, к ъ дето пр ек ар ах и пре дишните два д н и. О т то ва р а з с то я н и е
к ъ ща та из гл е ж да ше напълно нео б и та е м а . Задната вр ата б е ш е з а т в о р е на , кър пите
б я х а и з ч е з н а ли от пар а пета на т е р а с а т а и ня маше н ик ак во движение . С и гу р но
щ я х а да с е вър нат к ъ м ч ет и р и и л и п е т и а з р е ш их , ч е до то гав а т р я б в а д а с ъ м
и з ч е з н а л о ттам. Нямаше з а щ о да о с тав а м, а и не исках С а ва н а да с и по мис л и , ч е
с ъ м н я к ак ва до садна л е п к а .
Тр ъгнах с и к ъ м тр и и мин а х пр е з «Л ер о й ». Б а р ъ т б еш е по - мра ч е н и о пу ш е н
о т пр е д и и о щ е с влизането с и го намр азих с но в а с и л а . В и н а г и с ъ м с и м и с л е л з а
н е г о к а то з а с в ъ р та л и щ е на а л к о х о л иц и и до казателството б е ш е пр е д очите ми —
по масите с е д я х а само тници на ч а ш а « Т е н е с и», с н а д е ж д а т а д а з а б р а в я т
про б лемите с и. Л ер о й беше на б а р а и в е д н а га ме р а з по з н а . Б е з д а пита , и з в а д и
ч а ш а и я н а п ъ н и до гор е с на л ив на .
— О т д а в н а не с и с е м я р к а л — з а б е ля з а. — Бяга ш о т непр ия тно сти ?
— Опитвам с е — засмях се и о г ле д ах наоко ло . — Местенцето ти е в се так а
хубаво .
— А ми да . То в а е за теб — бу тна ч а ш а т а к ъ м мен. — За добр е до шъ л. Щ е
х а п н е ш ли н е щ о ?
— Н е , б ла г о д а р я .
То й з а б ъ р с а бара п р е д мен, метна кър пата на р а мо и с е премести д а о бс лу жи
с л е д в а щ ия к л и е н т. Мину та по -късно няко й ме ту пна по р а мо то .
— Д ж о н и! К ак во пр ав иш ту к?
О б ъ р нах с е и зърн ах ф из ио но мия та на е д и н о т мно го то стари пр ия тели,
ко ито бях з а поч на л д а пр е з и р а м. Н и що не с е б е про менило . Г а д но заведение ,
л о ш и пр ия те л и — и з в е д н ъ ж осъзна х , ч е винаги съм ненавиждал в с ич к о тов а .
Ня мах пр е д с т а в а за що съ м д о шъ л , нито защо няко га бях по с то я н е н к л и е н т ту к ,
о св е н че ми б е ш е на п ъ т и ня маше к ъ д е дру гаде д а о тид а .
— З др ас ти, Т о б и — измър мо р их .
Д ъ лъ г и мъ р шав , Т о б и пр ис е д н а до мен. П о изцъкления по гл ед разбрах, ч е
в е ч е е здраво по чер пе н . С мъ р д е ш е, сяк а ш не б е в иж дал ду ш о т д н и, и р из а та му
беше лекьосана.
— В с е о ще л и с и игр аеш на Рамбо — пр е пл е те е з ик то й. — К а т о г л е д а м,
д о с т а с и т р е н ир а л , а ?
— Т а к а е — о твър на х , но не на вля зох в по дро бно с ти. — Ти к ак во пр авиш?
— Мо тая с е нагор е- надолу . По не п р е з по следните с е дмици. Работих
и з в е с т но вр еме в «Ку ик С то п », но с о б с т в е н ик ъ т и з л е з е з а д н и к .
— О щ е ли ж и в е е ш пр и ро дителите с и?
— Разбира с е — к аз а то й и в г л а с а му с е доло ви но тк а на гор до с т. О т п и една
д ъ л г а г л ъ т к а о т бутилк ата, коя то с и н о с е ше , и с е в т о р а ч и в ръце те ми. — С а мо
му ску л си, б р а т ле . Тр енир ал л и с и?
— Малко — о твър на х , с и гур е н, ч е не с и с по м н я , че в ече е пита л.
— Н а пр аво с и р а зб ив а й .
Н е мож ах д а с е с е тя к ак во да к аж а . То ни о тпи о щ е ед на г л ъ т к а.

44
 — З н а е ш л и , д о в е ч е р а пра в им ку по н у М а н д и. По мниш М а н д и, на л и?
По мнех я. Вр ъзк а та ни п р о дъ л ж и по -малко о т с е дмица .
— Тех ните заминах а за Ню Йорк или там н я к ъ д е . Щ е п а д н е го ля ма в е с е лб а.
В мо мента зареждаме , за д а сме в настро ение за д о в еч е р а. Щ е д о йд е ш л и с н а с?
То й по соч и пр е з рамо к ъ м четир ите с и пр ия телчета на е д н а покрита с пр азни
б и р е н и бу тилк и м а с а. По знавах дв ама о т тях о т миналия с и ж и во т, но дру гите
д в а м а бях а нов и .
— Н е мо га — к а зах. — Щ е вечеря м с татк о . Но б л а го д а р я за пок ана та .
— З ар еж и го б а ща ти . К а з ва м ти, не е за и з пу с к а не . К им с ъ щ о ще д о йд е .
Дру га жена о т ми н ало то и д р у го на по мня не, ко ето ме н а к а р а д а по тр ъпна
в ъ тр е ш но о т по гнуса . Н е мож ех д а по на ся м дор и и мисъ лта за о но в а леке , к о е то
б я х ня ко га .
— Н е мо га — поклатих г лав а . С т а н ах и о с тавих чаша та п р е д с е бе с и по чти
п ъ л н а . — Обещах му . И н аче ще ме изр ита о т к ъ щ и . З на е ш к а к е.
То й наистина з н а е ш е к ак е и к и мна с р а з б ира не .
— Х а й д е то гава да с е в и д им п р е з у и к е н д а? Р е ш и л и сме д а х о д и м с д ъ с к и т е
к ъ м Окрахоук.
— Мож е — к а з ах , с игу р е н , ч е ня ма да с е с лу чи.
— Б а ща ти не с и е сменил телефо нния но мер , н а л и?
— Н е — к а з ах и тръгнах , о т л и ч н о съзнавайки , ч е то й ня ма да з в ъ н не и а з
ня ма д а се в ъ р на в « Л ер о й ».

Н а пъ т за до ма в з е х пържо л и , с а л ата и два к ар то фа. Б е з к о л а с и беше

истинско м ъ ч е н и е д а мъ кна тор б ите и с ъ р ф а е д но в р е м е н но , но ня ма х нищо
про тив . Пр авех го о т го д ини , а в мо мента обувките ми б я х а д а л е ч по -у до б ни о т
во йнишките б о ту ш и .
Щ о м в ля зо х , х вър лих багажа и в е д н а г а и з в а д их гр ил а , д ъ р в е н и т е в ъ г л и щ а и
газта о т г а р аж а. Г р и лъ т б е ш е пр а ш е н, я в но не беше и з п о л з в а н о т го д и н и .
Р аз п о л о ж и х с е в задния двор , изчистих р е ш етк а та о т пр ах та , изплакнах я и я
о с тав их д а изсъхне . В ля зо х вкъ щи, р а з гъ нах пържо лите и с л о ж их со л, ч е р е н
п и п е р и ч е с ъ н на пр ах . Ув их к ар то ф ите във фо лио и ги б у тна х въ в фу р на та ,
по сле изсипах салатата в е д н а ку па . Пр ез т о в а в р е ме р еш е тк а та изсъх на . С ло ж их
в ъ г л и щ а т а , з а п а л их ги и запо чнах д а по др еждам масата н а в ъ н .
Татко с е в ъ р н а то чно ко гато с л а г ах м е с о то на с к а р а т а .
— З др ас ти, татк о — извиках пр е з р амо . — Приго твя м вечеря .
— О… — с е п н а с е то й . И з г ле ж да му тря бв а ше вр еме , за д а с в ик н е с мисъ лта,
ч е д н е с ня ма д а го тв и то й .
— До бр е — у с пя да к аж е накр ая .
— К ак и с к а ш пър жо л а та?
— С р е д но изпечена — о тв ър на , все о щ е в ц е п е н е н, о т в р а т а т а , коя то
с в ъ р зв а ше ку хня та с ъ с задния двор .
— К а то г л е д а м, не с и по лзвал гр ил а напо следък — о б а д их с е а з. — А е
тря б вало . Ня ма нищо по -хубав о о т пър жол а на гр ил . В е ч е ми тек а т лигите .
— Щ е о тид а д а с е пр ео блека .
— Го тов с ъ м с л е д д е с е т мину ти .
То й о тиде в с т а я та с и, а аз в ля зо х о тно во в ку хня та . И з в а д их к ар то ф ите,
с а л а т а т а и д р е с и нга , в з ех м а с л о то и соса за пържо лите и с л о ж их всичко на
масата .
Ч у х, ч е стъ к лената вр ата се п л ъ з г а , и татк о цъ ф на с две ч а ш и мл яко . И ма ш е
в и д на ту рист о т п р е з о к е а н с к и кор а б . Бе ше с к ъ с и п а н т а л о н и , ч е р ни ч о р а п и,
о бу вки за тенис и ц в е т н а р из а с х а в а й с к и мо тив и . Кр ак ата му бях а б о ле з н е но

45
б е л и, сякаш не беше слагал к ъ с и п а н т а л о ни о т години. К а то с е замисля , май
наистина не го бях в и ж д а л в то зи в и д .
Стиснах зъ б и и с е п р е с то р их , че изглежда с ъ в с е м н о р ма л н о .
— Точно навреме — извиках и с е в ъ р н ах пр и гр ила . Напъ лних д в е чинии с
го то во то м е с о и с ло ж их е д на т а пр ед н е г о .
— Б ла го д а р я — к аз а то й .
— Удоволствието е мо е .
То й сложи с а л а т а в чиния та с и, поля я съ с со с , р а з р я з а к ар то ф а и до бав и
м а с л о . С ъ в с е м нор мално , ру тинно , като изключим фак та , ч е го на пр а ви в пъ л но
м ъ л ч а н и е.
— К ак беше д н е с? — по питах бодро к а к то винаги .
— Едно и с ъ щ о — о тв ър на то й . К ак т о винаги . У с м и х н а ми с е , но не к а за
нищо по ве ч е .
М о я т баща, с а м о ж и в е ц ъ т. Н е можех д а проумея защо в с ек и разговор з а н е г о
б е ш е истинско мъчение . Зап и тах с е к ак ъв л и е б и л в младо с тта с и. И к а к в ъ о б ще
е у с пя л да и з л ъ ж е някоя жен а д а с е о ж е н и за н е г о . З н а м, ч е п о с ле д н ият в ъ пр о с
з в у ч и малко у низително за него , но не б е ше н а р о ч но . Н а и с т и н а бях любо питен .
З а по ч нах ме д а с е х р а н им в п ъ л н а тиши на , е д и н с т в е н ия т з в у к ид в а ш е о т
т р а к а н е то на пр ибор ите .
— С а ва н а и с к а д а се запознае с теб — о питах за п о р е д е н п ъ т а з.
— Твоя та дама л и? — по пита то й и сря за парче о т пържо л ата .
С а мо б а ща ми мо жеше д а го к аж е по то зи начин .
— Д а — о твър нах . — Мисля , че ще я х ар ес а ш.
То й к и мна .
— Тя е с ту д е н тк а в Ч а пъ л Хил — о бя с н и х а з.
С е г а б е ше него в р е д и то й го р а з бр а . Я с но в и дях к а к го з а л и в а в ъ л на на
о б лек ч е ние , ко гато у с пя да с к а л ъ п и н я к ак ъв въ про с .
— К ъ де се з а п о з на х т е?
Разк азах му за ч ан т а т а, о бр ису вах в с и чк и детайли, опита х с е д а н а п р а в я
ис то р ия та ко лко то мож е по - за б а в на, но с ме х ъ т б е ше непо зната тер итор ия з а
него.
— М но го мило с и по стъпил — о тб е ля з а то й.
И р а з го в о р ъ т о тно во з а мря . О т р я з а х ново парче о т м е с о то .
— Т а тко? И ск а м д а те п и там н е щ о .
— Разбира с е .
— К ак с е з а п о з н а с мама ?
О т детските с и години не го бях питал за нея . Тя нико га не е б и л а ч а с т о т
ж и во та ми, не я по мнех и ня мах ну ж д а да си с п о м ня м за н е я . Дор и и сега не м е
и н т е р е с у в а ш е много , пр о с то исках да го накар а м д а говор и .
То й се бав е ше, взе маслото и в н има т е л н о го р а з с т л а върху разчупения
к ар то ф и а з бях гото в да с е п р е д а м, ко гато чу х:
— Ср ещнах я в е д ин р е с то р а н т. Б е ш е с е р в и т ь о р к а .
Н ао с тр их у ши , но , изглежда , нищо ня ма ше д а п о с ле д в а .
— К р а с ив а л и б е ш е?
— Д а — о твър на то й.
— К аж и ми, к а к изгл е ж да ше ?
То й пр икл ю ч и с ма с ло т о и в н и м а т е л н о поръси к ар то фа с ъ с со л .
— К а т о те б — з а к л ю ч и след ця ла в еч н о с т.
— К ак во имаш пр едвид?
— А ми… — поко л еб а с е то й . — По ня ко га беше мно го у по р ита.

46
 Н е знаех к ак д а го изтълку вам, не знаех д о р и какво то ч но има пр е д в и д .
П р е д и д а с е в пу сн а в нови в ъ про си, то й с т а н а о т масата , хвана чашата с и и
по пита :
— И ск а ш л и о щ е мл яко?
Разбрах , ч е р а з го в о р ъ т ни е пр иключил .

В р е м е т о е о тно с ите л но по ня тие . З н ам, ч е не съ м пър в ия т , о с ъ з на л то зи фак т,

но з а р аз л ик а о т р а зните у че ни х о р а моя та у в ер е но с т ня ма ше нищо о б що с
масата , е н е р г ия т а и с к о р о с т т а на светлината , нито с н е щ о дру го , е в енту а л но
п о с ту л ира н о о т А й н щ а й н. П о - скоро б е ш е с в ъ р з а но с о тча йв а що б а в но то
изнизване на ч а сов е т е , пр ек ар ани без С а ва н а .
Щ о м с в ъ р ш их м е в е ч ер я т а , а з о тново по тънах в мисли за н е я . З а с п ах с
мисъ лта з а нея и пър во то н е щ о , за к о е то помис л их , ко гато о твор их о чи, б е ш е
о тно во тя . Х в а н ах с ъ р ф а и о тидо х на п л а ж а . В ъ пр ек и ч е въ лните б я х а мно го по -
д о б р и о т в ч ер а , не у с пях д а с е ко нцентр ир ам и к ъ м о бя д с е о тка з а х . Поко лебах
с е д а л и да не с и взема е д и н чийзбур гер о т к а п а н ч е то на п л а ж а — н а й-х у б а в и т е
чийзбу ргер и в гр ад а — но н а с т р о е ни е т о ми беше на нул а та и ня ма х ж е л а н и е дор и
за т о в а. Р е ш и х , че по -късно ще х а пна е д и н с ъ с С ав ан а , и се пр ибр ах . По четох
малко о т п о с ле д н ия р о м а н на С т и вън К и н г , изк ъ пах с е и с ло ж их ч и с т и дъ нк и и
по ло . Почетох о ще ня ко лко ч а са , но ко гато по гледнах ч а сов ни к а , с е о к а з а , ч е са
м ин а л и само д в а йс е т мину ти . Ето з а щ о с м я т а м, ч е в р е м е т о е о тно сите л но
по ня тие .
Татко с е пр ибр а , в и дя , ч е съ м с е и з д о к а р ал , и с а м ми п р е длож и к лю чо в е те о т
ко лата .
— С ъ с С ав а н а л и ще с е в иж да ш?
— Д а — по твър дих и с е надигнах о т д и в а н а . — Мож е д а з а к ъ с не я .
То й с е поч е с а по те ме то и и з м ъ н к а:
— До бр е .
— Щ е с е в и д и м на з а к у с к а, н а л и?
— Да.
По неизвестни на мен п р и ч и н и изглеждаше леко у пла шен, докато го
к а зв а ш е .
— До бр е то гава — к а з ах . — До по с л е .
— С и гу рно ще съм з а с п а л.
— Ня мах пр едвид то ч но о пр е д е л е но вр еме .
— О , до бр е .
Тр ъгнах к ъ м вратата и т ъ к мо натиск ах дръжк ата , ко гато го чу х д а к а з в а:
— А з също и с к а м д а с е запо зная съ с С а ва н а .
К а з а го то лко в а тихо , че е д в а го чу х.

Ко гато пр истигнах в къщата , н е б е т о все о ще б е ш е я р к о с и нь о , л ъ ч и т е на

с л ъ н ц е то п а д а х а к о с о над водата . И з ля зох о т ко лата и изв е д нъ ж у с е т их с тр ах . Н е
с и с п о м н я м няко га д а с ъ м с е с т р а х у в а л о т мо миче, но я в но нещата с е б я х а
про менили . Н е з на е х защо с е чу в ств ам така , нито зна е х к ак во д а пр а вя , ако
с т р а х о в е те ми с е ок аж ех а о с н о в а т е л ни.
Н е с и напр авих тру д а д а по чу ка м и в ля зо х на пр аво . Хо лъ т б еш е пр азен , но
о т тер а сата до литах а гласов е и смях и а з б ъ р зо с е нас оч их натам. Обичайната
гру па ж ад н и за тен б я х а по местата с и. По питах за С ав а н а и ми к а з а х а , ч е е на

47
п л а ж а . Бър зо т р ъ г н а х натам, но замръзнах , ко гато я видях д а с е ди с р е д д ю н и т е с
Р а н д и, Б р а д и С ю з а н . Двамата с Р а н д и изглеждах а д в о йк а, то чно к ак то
изглеждах а С ю за н и Брад . З н а е х , ч е не с а , ч е н а й - ве роя тно с и гов о р я т за с т р о е ж а
и л и о б с ъ ж д а т у тр е ш н а т а р а б о т а , но не ми х а р е с а. Нито ми х а р е с а, ч е С ав а н а
с е д е ш е съ в сем б ли з о до не го , к ак то с е д е ше о нз и д ен до мен. За пита х с е д а л и
в ъ о б ще си с п о м ня за нашата с р е ща, но в то зи мо мент тя ме с ъ зря и ми с е
у с мих на, с я к а ш в ситу ация та ня маше нищо н е р е д но .
— Ето те и теб — по ср е щна ме тя . — В е ч е с е чу дех д а л и ще д о йд еш.
Р а н д и ми х в ъ р л и една н а г л а у с мив ка . Въпр ек и ко ментар а й то й ме г л е д аш е
е д в а л и не като по б е д и т е л . Ся каш ми к а зв а ш е: «Ко гато ко тката я ня ма , мишк ите
с е р а з и гр а в а т.»
С а ва н а стана и т р ъ г н а к ъм мен. Б е ш е с бяла б лу зк а б е з р ък ав и и еф ир на
п о л а , която с е изду ваше при в ся к о нейно д в иж е н и е . Раменете й б я х а бронзови —
док а зателство за дългите часов е , прек ар ани на с л ъ н це . Тя с е пр иб л иж и , повдигна
с е на пр ъс ти и ме целу на по бу зата .
— З др ас ти — к а з а и о бв и р ък а о к о л о кр ъста ми.
— З др ас ти.
Н ак ло н и г л а в а , пог л е д н а ме изпитателно и к а за з а к а ч л иво :
— М а й съ м ти л и п с в а л а .
К ак т о винаги не мо жех д а измисля по дхо дящ о тговор , но тя ми с м и г н а и
д о б а в и:
— Мож е б и и ти с и ми л и п с в а л .
До коснах р а мо то й и к а з ах пр е с и п на ло :
— Го тов а л и с и?
— Н а п ъ лно го то в а.
Тр ъгнах ме к ъ м ко лата и а з хванах ръката й. Д о п и р ъ т й ме у б е д и, ч е в с ичк о е
н а р ед и св етъ т е едно пр е к р а с но мя сто .
По чти пр е к р а с но мя сто …
— В и дя х те д а р а зго в ар я ш с Р а н д и. — Стараех с е гл а съ т ми д а з в у ч и л иш е н
о т е м о ц ии .
Тя с т и с н а ръката ми:
— З н а ч и с и в и дя л?
О п и т а х отново :
— До бих в п е ч а т л е н и е , ч е с те с е с б л иж и л и по вр еме на р а бо та .
— Наистина с е с б л и ж их м е. О к а зах се пр ава . То й е добро мо мче . С л е д като
пр иключи ту к , заминава за ш е с т седмици за Н ю Йорк д а р а бо ти к а то до брово л ец
за « М о р га н С т е н ли».
— Ъх ъ — изръмжах а з.
Тя с е по дс мих на :
— Н е ми к а зв а й , че р ев ну ваш .
— В ъо б ще не р е в ну в а м.
— До бре — з а к л ю ч и тя и п а к с тис на р ък а та ми, — з а щ о то нямаш н и к а к во
о с но в а ние .
Х в а нах се к а то у да в ник за п о с ле д н ите й ду ми. Н е беше д л ъ ж на д а ги к а з в а ,
но що м го напр ави , с е по чу вс твах так а , с я к а ш ми б я х а п о р а с на ли кр ила .
С т и г н а х ме д о колата и а з й о твор их в р а т а т а .
— К ъ де ще х о д и м?
— Г л а дн а л и с и? — по питах я и с е с е ти х за ч ийзбу р гер ите на п л а ж а .
— Н е мно го — о тв ър на тя . — Ха пна х малко , ко гато с е в ъ р н ах ме о т о б екта .
— К ак во ще к аж е ш за е д н а р а з х о д к а по п л а ж а?
— Ммм… мо же б и по -късно .

48
 Б е ш е я с но , че има н е щ о друго пр е дв ид .
— З а що ти не к аж еш к ак во ис к а ш д а пр ав им? — у л ес них я а з.
Лицето й с в е т н а .
— К ак во ще к аж е ш д а о тидем и д а к аж е м е д но з д р а с т и на б а щ а ти?
М а й не бях чу л добр е.
— Д а о т и д е м пр и татко? Наистина л и го и с к а ш?
— Н а и с ти н а — к имна тя . — Д а го по сетим за малко . По сле ще х а п н е м и щ е
по танцу ваме .
Ко лебаех с е , но тя с л о ж и р ъ к а на р а м о то ми.
— Мо ля те !

Н е у мир ах о т щастие, но тя го напр ави така , ч е д а не мо га д а й о тка ж а .

З а по ч нах д а св иквам с то ва, но про бл е мъ т беше, ч е я и с к а х цяла та в е чер само з а
с е б е с и. Н е разбир ах защо н а с т о я в а д а с е з а п о з н а е с татко то чно с е г а , о св е н а ко
про с то не тр ъпнеше о т ж е л а н и е д а о ста в а насаме с мен. И тази мисъ л ме ж е г н а .
Но тя беше в о тлич но настро ение, говор е ше е н ту с и а з и р а но ко лко много
р а бо та с а с в ъ р ш и ли п р е з тези д в а д ни. У т р е щ е л и д а с л а г а т про зор ците . Ок аза
с е , ч е пр е з ця лото вр еме Р а н д и р а бо тел то чно до н е я , което о бя сня в а ше
п о р о д е н ите меж ду тях «пр ия те л ск и чу вств а » — так а го нар е ч е тя . С ъ мня в ах се ,
ч е и Ранди б и го на р екъ л так а .
С к о р о наближих ме к ъ щ а ни . П р о зо р е цъ т в к а б и н е та на т а т к о с в е т еш е .
И з к л ю ч их мо тор а и з а б а р а б а н и х с к лю чо в е те по т а б ло то .
— Н а л и ти к а з ах , че татко е мъ лчалив ч о в ек?
— Д а — к а з а тя , — но то ва ня ма з на ч е н и е . Про с то ис к а м д а се запозная с
него.
— З а що? — Про з ву ча о твр атително , но наистина б я х изу мен.
— З а що то е е д и нс т в е но т о ти с е м е й с т в о — о тв ър на тя . — И з а щ о то те е
о т г л е д а л.

Представих ги един на д р у г в е дна г а щом татк о с е с ъ в з е о т ш о к а .

Н е н а д е й н о то ми п о я в я в а не , и то в к о м п л е к т съ с С а ва на , б е ш е те жъ к у д ар з а не го .
Про кар а няко лко пъти ръка по го лото с и теме в о ч аква не на нещо у ж а с но .
— И зв и не т е ни , че не по звъ них ме , п р е д и д а д о й д е м, но не в ин е т е Джон —
к а з а мило тя . — А з н астоях .
— О — измъ нк а той . — Ня ма нищо .
— Д а не б и д а пр ек ъс нах ме н е щ о ?
— Не.
То й по г ле д н а к ъ м н а с , после з а б и погл е д в по д а .
— Пр ия тно ми е да с е запо зная с в ас .
З а миг в го стната н а с т ъ п и п ъ л н а тишина , тр имата с то я х ме е д ин с р е щу дру г и
мъ лчах ме к а то глухо неми . С а ва н а се у с мих ва ш е мило, но се съ мняв ам, ч е татко
го забеляза.
— Щ е пие те л и н е щ о ? — по пита то й, спомнил с и в н е з а п но , ч е тря бв а да
по еме р о л я т а на до мак ин.
— Н е , благодаря — о твър на Савана . — Джо н ми к а з а , ч е ко л ек цио нир а те
мо нети .
То й с е обърна к ъ м мен, с я к а ш с е чу деше д а о тговор и л и, и л и д а си замълчи.
— Опитвам с е — о т в ъ р н а накр ая .
— И ние с игу р но п р ек ъсн ах ме н а й- гру бо занимания та в и с ко лекция та —
з а к а ч и го С а ва н а , к ак то с е з а к а ч а ш е с мен.

49
 З а моя изненада татк о с е засмя . Н е високо , нито дъ лго , но в се па к с е засмя .
Невероятно!
— Н е , не сте ме п р е к ъ с н а л и. Про с то изу ча в ах нов а та мо нета . Ку пих я д н ес .
То й го вор е ше и ми х в ърля ш е по е д н о око, я в но за д а п р о в е р и к а к щ е
р е а г ир а м.
С а ва н а не з а б е ля за и л и с е напр ави , ч е не в иж д а напр егнатия му по глед .
— И ма т е н о в а мо нета ? К ак ва е?
То й пр истъпи о т е д и н и я к р а к на другия . После , за мо е у чу дв а не, я по гледна
и по пита :
— И ск а т е л и д а я видите ?
Пр ек ар ахме ч е т и р и й с е т ми ну ти в кабинета му .
По чти п р е з ця лото вр еме а з с е д я х на с т ъ п а л о то пр е д в р а т а т а и с л у ш ах
истор иите му , които знаех наизу ст. К а т о в с и чк и се р ио з ни ко лекционер и то й
д ъ р ж е ш е с ъ в с е м м а л к а ч а с т о т мо нетите в к ъ щи . Н я мах ника ква п р е д с т а в а к ъд е с а
о с таналите , но ги в ъ р т е ше , на в с ек и две седмици в к ъ щ и се поя вявах а но в и
е к з е м п ля р и, а старите изчезвах а к а то с в ъ л ше б н а п р ъ ч к а. О б ик но ве но не н о с е ше
в к ъ щ и скъпите мо нети , но к ак во о т т о в а? И ма х чу вство то , ч е дор и и д а й по каже
о б ик но в ено пе ни с лика на Л и н к ъ л н , С ав а н а па к щ е ш е д а с е пр ех л ас не . Тя за д а д е
ду зина въпро с и , на ко ито а з, а и в се к и справочник , б и о т г о в о р и л б е з про б ле м, но
с н а п р е д в а н е то на в еч ер т а ко ментар ите й с т а н а х а по - за д ъ л б о ч е н и. В ме с т о да
пита з а це на та на в ся к а о т тях , тя с е инте ре сува ше къде и к ак я е о ткр ил , а то й я
з а л и в а ш е с подробно сти за д о с а д н ите у ик е нд и, п р е к а р а н и в Атланта , Ч а р л с т ъ н,
Р е й л и и л и Ш арл ъ т.
Р а з к а з а й н а д ъ л го и н аши рок о в с и чк о , за к ак во то с е с е ти. До бр е д е , защо не ?
Но ме п о д р а з н и фак та , ч е за ч е т и р ий с е т мин у ти изрече повече ду ми, о тко лко то
б е к а з а л на мен, о тк ак то с и б я х до шъ л . О т моя ъ г ъ л в и ж д ах я с н о стр астта , з а
коя то б е говор ила С а в а н а , но т о в а го бях в иж д ал х иля д и пъти и то с н и щ о не
п р о ме н и мнението ми, ч е и з п о л з в а колекция та , за д а и з б я г а о т ж иво та , а не д а го
пр егър не . Бях с пр я л д а говоря с не го за мо не ти, з а щ о то исках д а гово р им з а
д р у го; той о т своя с т р а н а спря д а говор и за мо нети , з а щ о то знаеше , ч е се д р а з ня ,
но не мож е ш е д а говор и за нищо друго .
И в се пак…
Татко беше щ а с т л и в и а з го в иж да х съ с со б с тв е н ит е с и о чи, в и дя х к ак
п о г л е д ъ т му б ле с т и, к ак гали мо нетите , докато й пок а зв а го д ината им и л и до като
й обясня ва какво пр ав и една мо нета ценна . Показа й гр ав ир а ни мо не ти, по к а з а й
с е ч е н и в У е с т Пойнт — лю б имите му . И зв а д и го ляма та лу па , за д а й п о к а ж е
пу кнатините по няко и о т тях и лицето му с ия е ш е к а к то нико га. Въпр ек и
о т в р а ще ни е т о с и к ъ м ко лекция та не мо жех д а не с и призная , ч е с е р а дв ам д а го
в и дя такъв .
Но татко с и б е ш е татко . Ня ма ше ника кво чу до . С л е д к а то й пок а за мо нетите ,
р а зк а за й в с ич к о за тях и я запо зна с о тк р ив а н е то на в ся к а е д н а , то й на бр а
с к о р о с т и про дължи н а т а т ъ к. З а по ч на д а с е по в та р я и ко гато о съзна то ва , с е с в и
в ч ер у пк ата с и и с т а н а тих к а то тр евата . С а ван а , и з г л е ж д а , у се ти пр итеснения та
му , за що то по соч и к ъ м мо нетите в ъ р х у бюро то и к а з а:
— Б ла го д а р я в и , гос по д ин Та йр и. М ис л я , ч е нау ч их не що интер есно .
Татко с е у с мих на, б е ш е трогнат. С е га б е ш е мо й р е д д а с е намеся .
— Н а и с ти н а б е ш е ч у д е с но , но тря б ва д а тръгваме .
— О… добр е.
— Б е ше ч у д е с но , че с е запо знахме .
Татко по д а д е р ъ к а, но С а ван а с е н а в е д е и го пр егър на .
— Тря бв а д а с е в и дим п а к — про шепна в у х о то му тя .

50
 То й й в ъ р н а пр е гр ъ д к а т а и а з с е с е тих за б е з ж и з не н и т е целу вки , ко ито
по лу чавах о т него в детство то . Запитах се д а л и и тя с е чу в ств а неловко к а то
него.

Щ о м по те глих ме , С а в а н а п о тъна в мислите с и. Сигу рно т р я б в а ш е д а я

по питам з а в п е ч а тл е н и е т о й , но май не исках д а чу я о т го в о р а. По знав ах до бр е
б а щ а с и и о тно шения та ни не б я х а ле с н и, но тя б е ш е пр ав а , ко гато к а з а , ч е то й е
ед и н с т в е н о то ми с е м е й с т в о , о т г л е д а л ме е и мак ар д а се о плак в ах ч е с то о т н е г о ,
ня маше да ми х ар ес а , ако няко й дру г к аж е ш е не що неприя тно за н е г о .
Б я х с и гур е н , че тя ня ма д а к аж е нищо ло шо , про с то не б е ш е в п р иро д а та й ,
но в с е пак…
С а ва н а с е о бър на к ъ м мен и с е у с мих на .
— Б ла го д а р я ти , ч е ме з а п о з н а с него . То й има то лко в а… добро с ъ р ц е .
Н и к о й досега не бе к а зв а л т а к о в а нещо за него и ми с т а н а пр ия тно .
— Р а д в а м с е , ч е ти х ар ес ва .
— Разбир а с е — к а з а тя и з в у ч е ш е напълно искр ено . — То й е… не ж ен,
б л а го р о д е н чов ек… Но мис л я , че разбир ам з а щ о с и имал не пр ия тно с ти в
минало то с н е г о . То й и з г л е ж д а… не е мно го ле с е н за о б щ у в а н е .
— Така е.
Тя св ъ с и в еж д и, но о ч ите й б л е с тя х а .
— И с л о ш о то с и п о в е д е н ие с и искал д а го пр е д и зв ика ш.
— П р е д по л а га м, че е так а — з а с мя х с е а з.
— К ак та к а пр е дпо л а га ш — по кл ати г л а в а тя . — Ти т р я б в а н а й- до бре д а
з н а е ш.
— Бях о ще д е т е .
— Аха , вечно то извинение . С а мо че ня ма д а мине . А з на пр име р нико га не
с ъ м с е о питв а л а д а с е наложа на нашите .
— Д а , ти с и б и л а ид е а л н а . В е ч е ми го к а з а .
— Ш е гу в а ш л и с е с мен?
— В никакъв случай .
Тя ме и з г л е д а по до зр ите л но .
— Мисля , ч е в се па к го пр ав иш — з а к л ю ч и накр ая .
— До бр е , д е , мож е б и малко.
Тя о б мисл и в н и м а т е л н о о тговор а ми и тр ъсна г л а в а .
— Е, може б и мън и чк о го з а с лу ж а в а м. Но знаеш л и , не с ъ м то лкова идеална .
— Н и ма !
— Е с т е с тв е но , ч е не с ъ м. Напр имер с п о м ня м с и я с но , ч е преминах четвър ти
к л ас с петица .
А з с е о пу л их наср еща й и изигр ах пъ ле н шок .
— Н е ! Н е мо же д а б ъ д е!
— Истина е.
— К ак у спя д а го пр еживееш?
— А ти к а к мислиш? — потр ъпна тя . — Но с и к а з ах , ч е повече н и к о га ня ма
д а го до пу сна .
И з а миг не с е у съмних .
— О г л а дня л и в е че ?
— Мислех с и, ч е нико га няма д а по питаш.
— К ак во ти с е я де?
С а ва н а вдигна косата с и нагор е и я х в а н а на к о н с к а о п а ш к а, по с ле я пу с на и
тя с е р а зпиля в ъ р х у р а ме не те й .
— К ак во ще к аж е ш за е д и н го ля м со че н ч ийзбур гер ?

51
 М и н а ми п р е з у ма , ч е е пр ек але но хубаво , за да е истина .

— Пр изнавам, ч е т о в а е най - интер есно то мя сто за в ече р я — заяви С ав ан а и

с е о гл е д а д о в о л но .
В д а ле ч ина т а между д ю н и те с е в и ж д а ш е дъ лга р е д и ца о т к л ие н ти , които
с н о в я х а о т паркинга д о капачето и о бр а тно .
— Най-х у б а в о то мя сто в гр а да — о т б е л я зах и л а к о мо о тх а пах о т о гро мния
бу р гер .
С а ва н а с едеше на пя съка с ъ в с е м б л и з о до мен и г л е д а ш е к ъ м мо р е то .
Бу р гер ите бях а фантастични, со ч ни и с мно го месо , и въ пр ек и ч е пържените
к ар то фк и б я х а малко мазни, в с и чк о б е ш е с тр а ш но вку с но . С ав а н а я деше и с е
в з ир а ш е в о к е а н а . Изведнъж ми с е с т о р и, че пр инадлежи мно го пов е че на т о в а
мя сто о т мен самия .
Спо мних с и за н а ч и н а , по ко йто говор е ше за б а щ а ми и за в с и ч к и други ,
в к л ю ч и т е л н о и за мен. И ма ш е рядката д а р б а д а д а в а на хората т о в а , о т к о е то с е
ну ж д аех а н а й- мно го , и в с ъ щ о то време д а о с та не вяр на на себе си. Н е пр ил ич а ш е
на нико го о т по знатите ми, нито по въ ншно ст , нито по х ар ак тер . Б е ш е п р е к р а с на ,
про с то не мож ех д а р а з бе р а какво х а р е с в а в мен. Двамата б я х м е напълно
р а з л ич ни . Тя б е ш е мо миче о т планините , у мно и мило , о т г л е д а н о о т грижо в ни
р о д и т е л и, го тово д а по мо гне на в се к и в ну ж д а . А з б я х татуир ан глупак в
у нифор ма, н е д о д я ла н в о б но ск ите и ч у ж д е н е ц д о р и в с о б с тв е н ия с и до м. Тя с е
д ъ р ж е ш е с татко по - мило о т мен самия , беше въ зпитана д а у в аж ав а х о р а т а .
Пр и и с к а ми с е д а п р и ли чам по не малко на нея.
— З а к ак во с и мислиш? — о бър на се тя к ъ м мен. Н еж ни я т й глас ме о ткъс на
о т мислите ми.
— Чу дех с е защо си ту к — пр изнах си. — И ма м п р е д в ид с мен.
— З а що то о б и ч а м о к е а н а , а не ми се с лу ч в а мно го ч ес т о да съм д о не го . У
н а с ня ма нито въ лни , нито р а ци и р ак о в и н и . Н е з н а м з а щ о , но е так а .
П о г л е д н а ме дяв олито и ме по ту па по ръката .
— Ш е гу в а м с е — засмя с е . — Ту к съм, з а щ о т о и с к а м д а с ъ м ту к .
Н е з н а м з а щ о с е в ъ л ну в ах то лко ва . В с и чк о , с в ъ р з а но с нея , б е ш е но во и
н е п о з н а то , не бях с игу р е н , ч е някога ще с в и к н а с тов а чу вство . Тя о тно во ме
по ту па и о т м е с т и по глед к ъм о к е а н а .
— Ту к е пр екр а сно . Л и п с в а ни само з а л е з ъ т и в с и ч к о ще б ъ д е просто
и д е а л но .
— З а целта тр ябва д а о тидем о т д р у га т а с т р а на на Щ а тите .
— Н а и с ти н а л и? И ск а ш да к аж е ш, ч е с лъ н це т о залязва на з а па д? — с т р е л на
ме с по глед тя и в о ч ите й св етнах а в е с е л и пламъчета .
— Т а к а съ м чу в а л .
С а ва н а изя д е само по ло в ина та о т бу р гера . З а гъ н а внимателно о с таналата
ч а с т и я му шна в ч а н т а т а си. По сле д в а м а т а съ бр ах ме о пако в к ите и с а л ф е т к и т е и
тя сло ж и ч а н т а т а с и върху тях , за д а не ги р аз п и л е е вятъ ръ т, изпъна кр ака и ме
по гледна е д н о в р е ме н н о съблазнително и невинно .
— И ск а ш л и д а ти к аж а за какво с и мисля?
В ди г н а х в еж д и, о пи я н е н о т по гледа й.
— Мислех с и ко лко мно го ми л и п с в а ш е пр е з тези д в а д н и. Наистина , р а д в а м
с е , ч е има х в ъ з мо ж но с т да о по з ная о с таналите . О бя дв ах ме з а е д но , вечер та с е
з а б а в ля в а х м е , но на мен в с е ми с е с т р у в а ше , ч е нещо липсва . Радостта ми не

52
б е ш е пъ лна . И ч ак д не с , ко гато те в и дях да и д в а ш к ъ м мен, разбрах за що с е
чу в с твам так а .
А з пр е г лъ т н а х . В е д н о друго вр еме и в е д и н д р у г ж иво т с и гу р н о щях да я
целу на . И ск ах го о т ця ло то с и с ъ р ц е, но не го напр авих . Про д ълж их да я г л ед а м
с о т в о р е на у с та . Тя по ср ещна по гледа ми б е з с я нк а на пр итвор с тво .
— Ко гато ме по пита з а щ о с ъ м ту к, с е по ше гу в ах , за що то с и м и с л е х , ч е
отго ворът е о ч е в ид е н. С тр у ва ми се … пра в ил но д а съм с теб . С теб ми е леко ,
к а то че съ м с ъ с с та р пр ия те л . Предпо лагам, ч е р о д и те л и т е ми с е чу в с тв ат така
е д и н с дру г. Те о бич а т д а са з а е д но , д о пъ лв а т с е в за и мно и а з винаги с ъ м искала
е д и н д е н д а намеря чо век , с ко го то д а се чу в с твам по с ъ щия начин. — Тя
з а м ъ л ч а за миг , п о с л е о тново с е в зр я в о ч ите ми. — И ск а м д а те запозная с тях .
Г ър ло то ми п р е с ъ х н а .
— А з също и с к а м — у с пях д а кажа .
Тя с ло ж и р ъ к а в мо я та и ние с п л ет о х м е пръс ти . И зв е с т н о вр еме о с та на х ме
так а , по тъ на л и в б л а ж е на тишина . Ч а й к и т е р о в е х а с чов к ите с и из плитчините з а
х р а н а . Вя търът ги р а з го ни и те се р а з л е тя х а на д п л а ж а и в о д а т а . В е че с е
с т ъ м в а ш е, в м а с ти л е н о с ин ь о т о небе плу вах а с и в и о б л а ц и . По плажа с е
р а з х о ж д а х а в лю б ени д в о йк и.
И з л е з е пр о х л а д е н в е т р е ц и насити в ъ з ду х а с мир ис на мор е. В с и чк о ми
изглеждаше р а з л ич но ! Ново и в с ъ щ о то вр еме у ю тно , с я к а ш в и н а г и сме б и л и
з а е д но . А д о р и не б я х м е и с т и н с к а дво йка. Но е д и н н а х ал е н г ла с е ц п р о ш е п н а в
у х о то ми: д о к о га ще б ъ д е так а? С ле д малко п о в е ч е о т с е д м ица заминавах з а
Гер мания и всичко щ е ш е д а с в ъ р ш и . И ма х до статъ ч но опит о т прия телите с и, з а
д а з н а м, ч е е ну жно нещо п о в е ч е о т няко лко д н и, ко лко то и специални д а с а те ,
за д а мож е е д н а вр ъ зк а д а и з д ъ р ж и, ко гато меж ду теб и мо мичето ти ле ж и ця л
о к е а н. В и ж д а л съм мно го мо мчета с л е д о тпу ск д а с е к ъ л на т, ч е с а в лю б е н и, и
мо же б и наистина б я х а , но вр ъ зк а та им п р и к л ю ч в а ш е за няко лко м е с е ц а .
В р е м е т о , пр ек ар ано съ с С а в а н а , ме к ар а ше д а с е пита м д а л и е в ъ з мо ж но да
има и из ключения о т о б щ о то правило . И ма х ну жд а о т нея и к ак то и д а се
р а зв иех а о тно ше ния та ни , з н а е х , че ня ма да з а б р а в я нито един о т миговете ,
пр ек арани с н е я . М о ж е да в и з в у ч и н е в е р о я тно , но тя б е станала ч а с т от ж и во та
ми и о т с е г а с е измъчвах , ч е у тре пр ез д е н я ня ма ше д а имам в ъ з мо ж но с т д а с ъ м с
н е я . Нито на с л е д в а щ ия ден, нито на по следващия д е н. М о ж е би с дру гите не е
б и л о так а и з атов а л ю б о в т а им не и з д ъ р ж а ш е на р а здя л ата ?
— В и ж , виж там! — извика неочаквано тя . — Пр и ск алите .
Погледнах к ъ м метално с ив ата повърх но ст на о к е а на , но не в и дях нищо .
С а ва н а ско ч и и и з тич а к ъ м бр ега .
— Ела ! — и з в и к а п р е з р а мо . — По бър зай! С та н а х , тръгнах с л е д н е я , но сле д
малко затичах , за д а ск ъся р а з с тоя ние то между на с . Тя с пр я на самия бря г. Ч у х
р а зв ъл ну в а но то й д и ш а н е .
— К ак во с т а в а? — по питах р а з тр евож е но .
— Ето там.
Пр исвих о ч и и най - сетн е ги в и дях . Б я х а три, нар е дени е д и н с л е д дру г.
Г му р нах а с е въ в водата и с ле д миг п о д а д о х а гла ви малко по - на долу .
— М ла д и д е л ф и н и — к а з ах . — Минават о тту к по чти в с ек и д е н.
— З н а м — о твър на тя , — но и зв е д нъ ж ми запр иличах а на с ъ р ф ис т и .
— Д а, и а з с ъ м з а б е ля з а л . Те о б ичат д а с и и гр ая т, о со б е но в еч ер . Хората
н а й- с е т н е с а излезли о т водата , те с е чу в с тват в б е зо п а с н о с т и се з а б ав ля в а т.
— И ск а м д а о тида пр и тях . В и н а г и съ м искала д а плу вам с де лфини.
— Ня ма д а те д о пу с н а т до с е б е с и. Ко гато те у се тя т, ще с п р а т танца с и и л и
щ е с е п р е м е с т я т по - н а д а ле ч , к ъ де то не мо ж е ш д а ги с тигне ш. Д ъ р ж а т с е о с о б е но

53
с хората , з а б е ля з а л с ъ м го , д о к а то сър ф ир а м. Любо питни с а , идва т съвсем б л и з о
д о теб , за поч в а т н а й - нах ално д а те и зу ча в а т, но ако тр ъгне ш к ъ м тя х , в е д н а га
о тпр а ш ват н а в ъ тр е.
Пр о д ъл жих ме д а ги г л е д а м е , д о к а т о с е о т д а л е ч их а о т б р е г а и з д р а ч ъ т ги
с к р и о т по гл ед а ни.
— Вр еме е — напомних й а з.
Тр ъгнах ме к ъ м ко лата , к а то по пъ тя спряхме да о бер ем б о к лу к а от в е ч ер я та .
— Мож е б и ще е р а н о за танците , но ще почакаме .
— Ня ма з н а ч е н и е — к а з а тя . — В с е ще намерим к а к во д а правим . Т р я б в а д а
те пр е ду пр е дя, ч е не с ъ м голя ма т а нць о р к а .
— Ако не и с к а ш, ня ма д а х о д и м — к а зах в е д н а г а . — Мо жем д а идем на
д р у го мя сто .
— К ъ де , напр имер ?
— О б и ч аш л и к о р а б и?
— К ак в и к о р а б и?
— Го леми . З н а м е д н о мя сто , където мож ем д а в и д и м о гр о м е н в о е не н
а м е р ик а нс к и параход .
Тя изкр иви у с тни и а з р а з б р ах , ч е отго ворът е «не » . И за пор е ден път с и
п о ж е л а х няко га д а с и има м с о б с т в е но местенце , к ъ де то д а мо га д а я з а в е д а. Не
б я х с и гур е н , ч е ако имах , щ е ш е д а д о йд е , и а к о бях на нейно мя с то , с игу р но
ня маше да пр иема так а ва пок а на .
В к р а й н а с м е т к а а з б я х чо вешко съ ществ о с ъ с с воите с ла б о с т и.
— Ч ак а й! — с пр я и з в е д нъ ж тя . — З на м к ъ де мож е м д а о т и д е м.
— К ъ де — по питах заинтр игу ван .

Г р у па т а б е з а по ч н а л а р а бо та е д в а в ч ер а , но с тр о е ж ъ т бе напреднал
у д ивително . С т е ни т е в е че бях а издигнати , имаше си дор и покр ив . С а в а н а го
о гл ед а под р о б н о от про зор еца на ко лата и ч ак то гава с е о бър на к ъ м мен.
— И ск а ш л и д а ти го пок ажа о твъ тр е?
— С у до во л с тв ие — о твър на х .
П о с л е д в а х я , б е з д а о т к ъ с в а м о ч и о т фигу рата й, о б гър ната о т лу нна
с в е т л и н а и с е н к и. Д о к а то г а з е х из с т р о и т е лн а т а пр ах , до чу х му зик а о т н е ч и е
р а д ио . И д в а ш е о т ку хненския пр о зо р е ц на съседите . С а ва н а вър в еше пр е д мен.
К а ч и се на с т ъ п а л о то пр е д вхо дната вр ата и о г ле д а с гор до с т пло д а на
с о б с т в е ни я с и тру д . Пр иближ их с е д о нея и с л о ж их р ък а на р а ме не те й . Тя
наведе г л а в а и с е отпу с на на гър д ите ми, с я к а ш искаше д а с и почине .
— Ето ту к пр ек ар ах по следните д в а д н и — по ч ти п р о ше п н а тя , повлия на о т
но щната тишина . — К ак го намир а ш?
— Чу десно е . О бз а л а г а м с е , ч е с е ме й с т в о т о тр ъпне в о ч акв ане д а в ле з е в
новия с и д о м.
— Т а к а е . Те с а пр екр а сни. Наистина с и з а с лу ж иха тази к ъ щ а въ пр ек и
го ля мата ко нку ренция . До мъ т им е б ил у н и щ о ж е н о т у р а га на Ф р а н и като мно го
д р у г и те ня мат з а с т р а х о в к а. С е ме й с т во т о се съ сто и о т майк а и тр и д е ца , б а щ а т а
ги е н а пу с н а л о тд ав на . А к о с е з а по з на е ш с тя х , ня ма на ч ин д а не ги о би к н е ш.
Д е ц а т а пе я т в църко в ния хор . То лков а с а възпитани , в е ж л ив и… о б за л а гам с е , ч е
майк а им р а бо ти здравата , за д а с м о г не с в с ичк и з а д ъ лже н и я .
— З н а ч и ги по знаваш?
Тя к и мна к ъ м к ъ щата .
— По магах а и пр ез д в а т а дни. — Тя в д и г н а гл а в а о т гър д ите ми и по пита . —
И ск а ш л и д а по гледнеш въ тр е?
Н е о х о т н о я пу с нах и к а з ах :

54
 — Ти водиш.
К ъ щ а т а не б е ш е мно го го ляма — горе - до лу колко то нашата — но пар терът
б е ш е по -о твор е н и так а изглеждаше ш и р о к а. С а в а на ме х в а на за р ъка и м е
р а зв е де из в с я к а с т а я , о б я с н и под р о б н о какво о ще тр ябва д а с е напр ави ,
въо бражението й се спираше на в се к и д е т а й л . З а по ч н а д а о б мис л я к ак в и тапети
щ е б ъ д а т н а й - подхо дя щ и за ку хня та, к ак ъв да е цветът на п л о чк и т е в кор идо р а ,
з а в е с и т е в ъ в в се к и д не в на т а и да де ня кол ко пр едл ож е ния за ла вицата на д
камината . Г л а с ъ т й б е и з п ъ л н е н със с ъ щ а т а р а дос т и в ъ л н е ни е , с които ми
говор е ше з а д е л ф ин и т е. Б е ш е невинна и изпълнена с живо т к а то д е т е .
Отново ме поведе к ъ м входа . В далечината с е чу тъ те н о т пр иб лиж ав а ща с е
бу ря и а з я пр ите глих по -б л изо до себе с и.
— Ту к ще има т е р а с а. Щ е бъ де до статъ ч но го ля ма , за да побер е д в а плетени
с т о л а , маса и д о р и л ю л к а . Четир имата ще мо гат д а с и п о ч ив а т на н е я пр е з л я то т о
и д а с е с ъ б ир а т за ц ъ р к в а в н е д е л нит е у тр ини . Тях ната ц ъ р к в а е наблизо , е то
з а щ о то ва мя сто е то лкова у до б но за тя х .
— З ву чиш , с я к а ш наистина ги по знаваш.
— Не с ъ в с е м — к аз а тя . — Ня мах в ъ з мо ж но с т д а го воря мно го с тя х , но с е
д о с е т и х за няко и н е щ а . Т а к а пр авя с в ся к а къща , к ъ д е то по ма гам — о б ика л я м из
по мещения та и си п р е д с т а в я м к ак ще с е по др еди ж и во та на со бствениците .
То г а в а ми е по - и нт е р е с но , д о к а то р аб о тя .
Лу ната с е с к р и в о б л а ц и те и н е б е т о с т а н а м а с т и л е н о ч ер но . Н а х о р из о н т а
п р о б ле с на с в е тк а в и ц а , само с л е д миг за валя лек д ъ ж д е ц и з а б а р а б а н и по
покр ива . О т двете стран и на у л ица та натеж а лите от лис та д ъ б о в е за поч наха
в ъ з бу де но д а с и шу шу ка т, гръ мо те в иците о те кв ах а из пр азните ста и на к ъщ а та.
— А к о и с к а ш д а х о д и м н я к ъ д е , тря б ва да тр ъгнем п р е д и бу ря та д а с е
р а зв их р и.
— Забр ави л и , ч е ня ма къде д а х о д им? — по гл е д на ме тя . — О с в е н т о в а а з
о б ич а м гръмо тевиците .
Пр итиснах я до себе с и и в ди ш а х аромата й. К о с а т а й у х а е ше на з р е л и я го д и.
Д ъ ж дъ т п о с т е п е нн о с е засили и з а п о ч н а да с е и з л и в а косо к ъ м земята .
Единствената с в е т л и н а и дв аше о т у л ичната лампа п р е д к ъщ а та и о с в ет я в а ше
по ловината л и ц е на С ав а н а . Дру гата по ловина б е ш е в ся нк а .
То чно над н а с пр о б л е с н а мъ л ния , по с л е д в а я а д с к и гръм, дъж дът с е пр евър на
в п о р о й и б ъ р зо образува гол е ми к а лни л о к в и . Н о в ъ з д у х ъ т б е ш е то пъл и св еж . В
ъ г ъ ла на е д н а о т стаите бях в и дя л натру пани щ а й г и , пр итичах и до несох две
в м е с т о с то ло в е. Н е б е ш е мно го у до б но , но по не ня маше д а сме пр ави.
С а ва н а седна до мен и а з и з в е д н ъ ж о с ъ з нах , ч е и д в а н е то ни ту к е н а й -
д о б р о т о н е щ о , което мо ж ех ме да измис л им. З а пр ъв п ъ т бях ме напълно сами и
д о к а то с е д я х м е един до дру г по д д ъ ж д а , ми с е с то р и , ч е я п о з н а в а м о т ця ла
в е ч но с т.

Твър дите и р ъ бести щ а й г и п о с т а в их а на изпитание за дните ми ч а с т и, но

С а ва н а сяк а ш не у с е щ а ш е нищо . Или с е пр авеше , ч е не у с е ща . О б л е г н а с е н а з а д ,
но скоро с е изправи .
— С ъж а ляв а м — усмихнах й с е . — Мислех , ч е така ще ни е по -у до б но .
— Ня ма про б лем. Про с то кр аката ме б о ля т. И н а ч е е супе р .

55
 Д а , по мис л их с и, наистина е су пер . Изведнъж с и спомних как п р е з дългите
часо ве на п о с т с и м е ч т а е х , ч е седя до мо е то мо миче, и с ъ р ц е то ми с е изпъ л ни с
б л а ж е н с тв о .
С е г а р а збр ах к ак во с ъ м и з пу с н а л пр е з тези го дини.
С а ва н а слож и г лав а на р а мо то ми и а з с ъ ж а лих , ч е съм в а р м и я т а , ч е базата
ми е то лко ва д а л е ч е о тту к и ч е и з б р а х именно то зи път в ж и вота с и, а не д р у г,
ко йто б и ме напр авил ч ас т о т нейния .
П р и и с к а ми с е д а с ъ м с ту де н т в Ч а пъ л Х и л , да строя к ъ щ и п р е з л я то т о и д а
я з дя на ко н до нея.
— М но го с и мъ лчалив — о б а д и с е тя .
— И з в и няв а й , просто с и мислех за тази в е ч ер .
— Ху бави р а бо ти, н а д я в а м с е?
— М но го х у б а в и.
Тя с е на мести по -у д о б н о , к р а к ъ т й д о к о с н а моя и а з настр ъх нах от ж е л а н ие .
— И а з си м и с л е х за тази в е ч ер . С а мо ч е за баща ти. В и н а г и л и е б и л так ъв?
С р а м е ж лив , о тб я гв а по гл е да на чо век а , с ко гото го вор и?
— Д а — к а з ах . — З а що?
— Про с то п и там.
Н а дв е к р а ч к и о т на с бу ря та в и л н е е ше , н е б е то с е р а з д ир а ш е , о т о б лаците с е
изливах а р ек и о т д ъ ж д . В о д а т а с е с т и ч а ш е к а то во до пад о т в с и чк и стр а ни на
к ъ ща та . Е д н а с в е т к а в и ц а освети н е б о с к ло н а над н а с , п о с л е д в а н а о т о глу шите л е н
пу ко т к ато картечен о тко с . А к о с тъ к л а т а на про зор ците б я х а слож е ни, с игу р но
щ я х а д а за тр ак а т като пр и зе метресение .
С а ва н а се пр итисна в мен и а з я притиснах д о с е бе си. М о ж е х д а седя так а
ця л ж иво т.
— Ти с и по -р а злич е н о т дру гите мо мчета — по га ли у х о то ми н и с к и я т й
п л ъ т е н глас. — Няк ак по - зря л , по -о тговор е н.
А з с е у с мих нах в тъмно то . Пр ия тно ми б е ш е , ч е мисли так а за ме н.
— И не за б р а в я й во йнишката по дстр ижка и тату ировк ите .
— Д а , под с т р иж к а т а и тату ировк ите … те вървя т к ъ м ко мплекта, но какво д а
с е п р а в и , нико й не е с ъ в ъ р ше н.
С му шк ах я в р е бр ата и с е п р е с т о р их на о б ид е н .
— А к о з на е х , ч е няма д а ги х ар ес а ш, не б и х ги напр авил.
— Н е ти в я р в а м — к а з а тя и се о тд р ъ п н а от мен, — но в с е па к , и зв и ня в а й .
Н е трябваше д а го к а зв а м. И ма м пр едвид , ч е а з не б их с и напр авила , но на теб ти
о тив а т и с а ч а с т от о бр а з а .
— К ак ъв о бр а з?
Тя по со чи е д н а по е д н а р ису нк ите на ръката ми, к а то з а п о ч н а от к и та й с к и я
йеро глиф .
— Т а з и ми г о в о р и , ч е ж ив е е ш по с о б с т в е ни пр авила и не с е и н т е р е су в а ш
к ак во мисля т хората за тов а . О н ази о т пехо тата о з н а ч а в а , ч е се гор д ее ш с
п р о ф е с ия т а с и. А б о д л ив а т а тел … тя п о к а з в а к а к ъ в с и бил к а то тийнейджър .
— К ак ъв и з ч е р п а т е л е н пс их о ло гич е ск и пр о ф ил ! Но с и а б с о лю т н о пр ав а .
— Мисля д а запиша психология , с ле д к а то з а в ъ р ш а с медицината .
— Мож еш д и р е к тн о д а о т ид е ш на изпит, ще т и д а д а т дипло мата в е д н а г а .
В ъ пр ек и ч е вя търъ т в с е о щ е гъ не ш е дърве та та и ту к- там няко й г р ъ м
о тек в а ше в но щта , д ъ ж д ъ т за поч на д а н а м а л я в а.
— Б и л л и с и няко га в лю б е н?
В ъ пр о съ т й ме с в а р и непо дго твен .
— То ва пъ к о тк ъд е го измисли?

56
 — Мислех с и, ч е д а с и непр едсказу е ма е ч а с т о т о бр а з а на м и с т е р и о з н а т а
жена.
— Ах , сега р а зб ир а м. О т г о в о р ъ т на въ про с а ти е « не знам».
— К ак так а не знаеш?
Тру д но ми б е ш е д а й о бя с ня.
— П р е д и няко лко г о ди н и изл иза х с е д н о мо миче. То гав а с и мислех , че с ъ м
в л ю б е н в н е я . Но с е г а , к а то с и пр ипо мня м ис тор ия та , не с ъ м то лко в а сигу р е н.
Х ар е св ах я , обичах д а с и пр ек ар в а м в р е м е т о с н е я , но не м и с л е х за н е я , когато не
б я х м е заедно . И з л из а х ме, но не б я х м е д в о йк а, а к о мо жеш д а сх ванеш р а злик а та .
Тя с е за мис л и , но не к а за нищо .
— А ми ти ? — по гл е д нах предпа зливо . — Била л и с и в л ю б е н а?
Лицето й и з в е д нъ ж по сър на .
— Н е — о твър на няк ак с неохота .
— Но с и м и с л е л а , ч е с и. Като мен, н а л и?
Тя рязко по е в ъ зду х . А з не млъ кв ах :
— Рабо тата ми в ъ в в з в о д а съ що и з и с к в а известна д о з а п с и х о ло ги я . И о питъ т
ми г о в о р и , ч е в ми н а л о то си имала с е р ио з н а връ зка .
Тя с е у с мих на, но у с мивк а та й не б еш е в е се л а.
— З н а ех с и, ч е ще с е сетиш — п р о мъ л в и с л е д малко и г ла с ъ т й беше
неочаквано тих . — Наистина , имах в р ъ зк а пр е з пър вата го дина в у ниверситета . И
наистина с и м и с л е х , че с ъ м в л ю б е н а .
— А с е г а к ак во мислиш?
О т г о в о р ъ т й д о й д е с л е д ця ла в е ч но с т.
— Н е знам.
А з с е в т р е н ч их в не я .
— Н е е ну жно д а ми к а з в аш, а к о…
— Ня ма нищо — в д и г н а тя р ък а , за д а ме с п р е. — Про с то е тру д но д а го
с п о д е ля . О п и т а х се д а го забравя . Н ик о г а не съ м р а зка зв а л а на р о д и т е л и те с и з а
н е г о . В с ъщ н о с т на нико го не с ъ м к а зв а л а . В с ич к о е то лко ва б а н ал н о . Мо мич е о т
м а л ъ к гр а д о тив а в у ниверситета и с р е ща к р а с и в батко , пре д с е д а т е л на с в о е то
б р а т с тв о . То й е и з в е с т е н, б о г а т и ч ар о в е н и малк ата п р о в и н ц и а л и с т к а е на
с е д м о то н е б е , ч е т а к о в а момче мож е д а с е з а инт е р е с у ва о т мо миче к а то н е я . То й
с е о тна ся с нея к а то с пр инцеса , о с таналите пъ р во ку р снич к и р евну в а т и
п о с т е п е нн о тя з а по ч в а д а се чу вств а с п е ц и а лна . С ъ г л а с я в а се да о тид е на в еч ер я
с п р е с п ив а н е в един о т о не з и мод е р н и хоте ли и з в ъ н гр а д а, в ъ пр еки ч е е
п р е д у пр е д е н а, ч е то й не е так ъв , за к ак ъв то с е п р е д с т а в я . И с е о ка з в а точно так а .
То й е о т о не з и мо мч е та , ко ито и з д ъ л б а в а т р е зк а на т а б л а т а на леглото с и з а
в ся к о излъгано момиче.
Тя затвори о ч и, сяк а ш да с ъ б е р е мислите с и.
— Но момичето о с т а в а глухо за прик а зк ите на пр ияте л к ите си и о тива с
н е г о . Н е пие и то й не н а с то я в а , но с го то вно ст й налива со да . И з в е д нъ ж з а п о ч в а
д а й с е вие с в я т, д а залита и то й й пр едлага д а я заведе д о една о т стаите на
х о т е л а , за д а с и по легне . С л е дв а що т о , което с и с п о мн я , е , че то й я слага на
л е г л о т о и з а п о ч в а д а я ц е л у в а. В начало то това й х ар е св а, но и з в е д нъ ж в г л а в а т а
й п р о б л я с в а , че няко й , може б и то й, й е с л о ж ил н е щ о в содата и единствената му
ц е л в съ щн о с т е да напр ави още е д н а р е з к а на т а б л а т а с и.
Тя запо чна д а изстр е лва една с л е д дру га ду мите к а то кар течница .
— То й за поч в а да м а ч к а гър д ите и, р а зкъ св а роклята и бикините й , л я г а
в ъ р х у нея и е то лко ва тежък , ч е тя не мож е д а го избу та , чу вств а с е на пъ л но
б е з п о мо щна и з а поч в а д а го мо ли д а с п р е, з а щ о то нико га д о с е г а не го е пр ав ил а ,
но е з а ма я н а , е з и к ъ т й е н а д е б е ля л и не м о ж е д а говор и , нито д а изв ика з а

57
по мо щ. До бр е , ч е д р у г а дво йк а , наела с т а я т а, с е п о я вя в а и тя у с пя в а д а и з б я г а
о ттам, о бл я на в съ лзи и съ с скъ с аната р о к л я в ръка . У с пяв а д а се дов л ече до
т о а л е т н а та и не с п и р а да п л а ч е . Дру гите мо мичета с лу ч а й но в л и з а т и в и ж д а т
р а з м а з а ни я гр им и с к ъ с а на т а рокля и в м е с то да я по дкр е пя т, з а п о ч в а т д а й се
с м е я т, к аз в а т, ч е е тря б вало д а пре д в и д и какво ще с т а н е и в с ъ щ нос т с и го
з а с лу ж а в а . Н ак р ая тя у с пява д а с е о б а д и на един пр иятел . То й пр истига в е д н а г а
и е до статъ ч но б ла г о р о д е н, за д а не з а д а в а ник ак в и въ про с и , док а то я о т к а р в а
о бр а тно в о б щ еж итие то .
Ко гато свър ши р а зк а з а с и, к р ъ в т а ми к и п е ш е . Н е съ м с в е т е ц, но нико га пр е з
ж и во та си не б и х н а с и л и л ж е н а д а на пр ав и нещо , к о е то не иска .
— М но го с ъ ж а ляв а м — б е ше е д и н с т в е н о то , което у с пя х д а измисля .
— Ня ма з а щ о да съж а ляв а ш. Н е с и го напр авил ти .
— Про с то не з н а м к ак во дру го д а к а ж а, о св е н а к о… Гласът ми замря .
Тя вдигна л и ц е към мен и б у зите й бях а мокри о т с ъ л зи. С ър ц е то ме заболя .
— О с в е н к ак во?
— О с в е н а к о не иск а ш… де д а з н а м, д а п р е б ия о ня бок лу к.
Тя с е за смя т ъ ж но .
— З н а м, ч е б и го напр авил .
— А з… т а к о в а, с ер ио з но .
Тя ми с е у с мих на о тно во и п о г л е д ъ т й б е ш е е дновре менно тъж ен и н е в и н е н
к а то на дете .
— З а то ва ня ма да ти к аж а името му . Но съ м тро гната . Б е ш е мно го мило о т
т в о я с тр а н а .
С т а н а ми пр ия тно , ч е го к аз а . Отново се з а г ле д а х м е в но щта пр е д н а с съ с
здраво пр е пл е те ни е д н а в д р у г а р ъ це. Д ъ ж д ъ т н а й- с е тне б е с п р я л и му зик а та о т
с ъ с е д н а т а в р а т а о тново до стигна д о у ш ите ми. Н е знаех песента, но б е ш е н е щ о
о т р а н н а та е р а на дж аза . Едно о т мо мчетата в ъ в в з в о да си п а д а ш е по дж аз.
— Ето т о в а имах пр е дв ид , ко гато к а за х , ч е първ а та го дина не б е ш е л е с н а з а
мен. И ск а х д а пр ек ъс на следв а нето си. Мама и татк о , го спо д да ги по жив и , с и
м и с л е х а , ч е просто ми е мъ чно за дома , и н а с то я х а д а о с та на . Но то гава нау ч их
н е щ о з а с е б е с и. Р а з б р ах , ч е имам д о с т а т ъ ч но с и ли д а премина пр ез нещо
по до бно и д а о це ле я . З н а м, ч е мож еше д а б ъ д е по - лошо . М но го по -ло шо . Но за
мен и то ва б е ш е достатъчно . У с пях д а с и в з е ма поу ка .
Но а з м и с л е х за нещо , к о е то б е казала пр еди.
— Тим л и б е ш е пр ия те ля т с ко лата?
Тя с е с е пн а и вдигна г л а в а .
— Н а ко го дру гиго б и телефо нир а ла? — р а з съ дих на глас .
Тя к и мна .
— Пр ав си. То й беше чу десен. До сега не ме е пита л за подро б но сти и а з не
с ъ м с по д е л я л а нищо с него . Но о т т о г а в а з а по ч н а д а с е д ъ р ж и покро в ите лс тв е но и
т о в а не ми х ар ес ва мно го .
З а мъ лчахме и а з р а з мис л их върху с лу ч к а т а . Възх итих с е на пр о я в е н а та о т
н е я с м е ло с т, не само п р е з о н а з и в е чер , но и с ле д т о в а.
А к о не бе с п о д е ли л а сама , н и к о га ня маше да с е досетя , ч е й с е е с лу ч и л о
н е щ о по до б но . З ащ о то в ъ пр ек и в с ич к о тя пр о дъ лж ав аш е д а г ле д а о птимистично
на ж иво та .
— О б е щ а в а м ти , ч е ще б ъ д а и с т и н с к и д ж е н т ъ лме н — пр о мъ лв их в у х о то й.
Тя ме по г л е д н а у ч у д е н о .
— К ак во говор иш?
— Т а з и вечер . У тр е . Ко гато и д а е . Аз не с ъ м к а то о нз и б о к лу к.
С а ва н а пр о к а р а пръ с т по брадичката ми и о т д о п ир а й к о ж а т а ми н а с т р ъ х на.

58
 — З н а м, глу пчо — к а з а не жно тя . — З а що ина че ще съм с теб ?
Г л а съ т й б е ш е то лко ва н е ж е н, ч е е д в а с е въ здърж ах да я целу на . З н а ех , ч е
мо ментъ т не б е ш е по дхо дящ, но не мож ех да мисля за нищо друго .
— З н а е ш л и к ак во ми к а за С ю з а н пър в ата в е ч ер , когато ти с и тр ъгна и а з
о тидо х пр и тя х?
А з я по гледнах в о ч а к в а не .
— К а з а , че я плашиш . Ч е не б и и с к а л а д а остава н а с а м е с теб .
— Ч у в а л с ъ м и по -л о ш и неща за с е б е с и — у вер их я с у с м и в к а а з.
— Н е , не с т а в а дума затов а. Ду мите й показват , ч е нищо не р а з бир а . Ко гато
на п л а ж а ми п о д а д е ч а н т а т а , а з погл еднах в о ч ите ти и в и д я х б л а го р о д с тв о и
у вер е но ст, д о р и и н ежн о с т, но ня маше н е щ о п л а ш е що . З н а м, ч е з в у ч и
н е в е р о я тно , но имах усещането , ч е в е ч е те по з н а в а м.
И з в ъ р н ах п о г л е д , б е з д а о т г о в о р я . Уличната лампа о цв е ти надигащата с е о т
з а г р я т а т а земята мъ гла . Щур ците бяха по дхванали с в о я та п е с е н, п о д св ир к в ах а с и
в е с е ло един на д р у г. Преглъ тнах , защото гър ло то ми беше пр е съх на ло .
Погледнах к ъ м С ав а н а , по сл е к ъ м т а в а н а , след т о в а забих по гле д в кр аката с и и
накр ая о тно во с е взрях в о чите й . Тя с тис на ръката ми и а з по ех д ъ л б о к о в ъ з ду х .
З а чу дих с е к а к так а се с лу ч и по времето на е д и н н а й- о б и к нов е н о тпу ск , в т о в а
н а й-о б икно в е но мя с то д а ср ещна тако ва необикновено мо мич е и д а с е влюбя до
по лу да . В С а ва н а Лин К ър т ис .
Тя в идя в ъ л н е н и е то ми, но не го р а зга д а .
— С ъ ж а л я в а м, ако с ъ м те на к ар а л а да с е почув с тв а ш неу доб но — про шепн а
тя . — Про с то м и с л е х на глас, б е з д а с и д а м с м е т к а к ак ще с е о тр а з и то в а в ъ р х у
теб .
— Н е с и в и но в н а с нищо — пр екъ сна х я и в з е х лице то й в р ъ це . — Просто …
д о с е г а нико й не ми е к а зв а л т а к ив а думи.
З а мъ лч ах, наивно р е ш их , че ако у с пе я д а за дър жа ду мите в себе с и, щ е с е
и з м ъ к н а о т кло пката и бу р ните чу в с тв а щях а ня к ак с и да о тминат.
— Ня маш п р е д с т а в а ко лко мно го з на ч а т за м е н по следните няко лко д ни —
не с е сдържах . — З а по з н а нс т в о то ни е н а й-х у б а в о то нещо , което няко га ми с е е
с лу ч в а ло .
С пр я х о тново и с е п о к о л е б а х . Н е го л и к аже х с е г а , ня маше да мо га д а го
к аж а нико га.
— О б и ч ам те — про шепнах.
В и н а г и съ м с и п р е д с т а в я л, ч е ще е мно го тру д но , но с е о к а з а , ч е не е так а .
Б я х а б с о л ю т но у в е р е н в лю бо в та си, и въ прек и ч е с е надя вах е д и н д е н д а чуя
съ щ и т е ду ми и о т нея , най - в аж но то б е ш е , ч е го к а за х и бях го то в да й д а м
с ъ р ц е то си, б е з д а т ъ р ся гаранции за в з а и мно ст.
Н а в ъ н з а п о ч на д а з а с ту дя в а . Л о к в ите б л е с т я х а к а то р а з то пено ср ебро на
лу нната светлина . О б л а ц и т е с е р а зк ъ с а х а и з в е з д и т е меж ду тях за тр е птях а, с я к а ш
ми н а м и г а х а и с е р а д в а х а на с м е л о с т та ми.
— М и н а в а л о л и ти е ня ко га п р е з у ма н е щ о по до б но? — р а з твор и широко о ч и
тя . — И ма м пр едвид ти и а з з а е д но?
— Н е — пр изнах н е о х о т но .
— То ва ме п л а ш и мън и чк о .
С т о мах ъ т ми с е с в и , сяк аш ме б я х а у дар или . Р а з б и р а с е , тя не и з п и т в а ш е
съ щ и т е чу вств а към мен.
— Н е е ну ж но д а ми о тго в ар я ш — по бър зах д а к ажа . — Н е ти п р и з н а х , з а
да…
— З н а м — пр екъ сна ме тя . — Ти не разбир аш . Н е съм и з п л а ш е н а о т думите
ти , а з а щ о то в съ щия мо мент м и с л е х д а ти к ажа с ъ що то . О б и ч а м те , Д ж о н!

59
 Дор и и сега не с ъ м с игу р е н к ак точно с е с лу ч и. В е д и н мо мент с и говорехме ,
в следващия тя се н а в е д е к ъ м мен и за миг с е изплаших , ч е а к о я целу на , щ е
р а зв а ля магия та , но б е ш е твър де късно д а с п р а. Когато у с тните й с р е щ нах а
мо ите , р аз б р ах , ч е д о р и д а ж и вея сто го дини и д а по сетя в ся к о н е п о з н а то к ъ т ч е
на света , нико га няма д а забр авя мига, ко гато целу нах мо е то мо мич е за пр ъ в п ъ т.
Разбрах о щ е , ч е ще я о б ич а м в е ч но .

О с т а н ах ме на с т р о е ж а до късно пр ез но щта . Отта м о тид о х ме на п л а ж а и с е

разхождахме , докато тя за поч на да с е пр о з я в а . И зп р а т их я и я це лу нах по д
лампата н а д външната вр ата .
В ъ пр ек и ч е бях мислил за С а в а на ц е л и я пре д и ш е н ден, т о в а б е ш е нищо в
ср авнение с ъ с с л е д в а щ ия . Ч у в с т в о то беше р а з л и ч но , но у мъ т ми б е ш е само и
ед и н с т в е н о в нея . У с м и х в ах с е без причина и дор и и баща ми го з а б е ля з а , ко гато
с е в ъ р н а о т р або та. Н е го ко ментир а, а з и не о ча кв ах , но ко гато ми к а з а , ч е с е
г о т в и д а пр ави л а за н я , и а з го по ту пах е н ту с иа з и р а но по р а мо то , не с е с т р е с на
к а то дру г п ъ т. През ця лата в е ч ер я и по сле , док а то с т а на вр еме да с е о ттегли в
к а б и не т а с и, му говор их за С а ва н а . То й не к а з а мно го , но мисля , ч е с е з а р а д в а
з а р а д и мен и о с тана о щ е по -до во лен о т ф ак т а, ч е с по д еля м с н е г о . Вечер та с е
пр ибр ах к ъ с но и намерих в шка ф а по дно с пря сно изпечени к и фл и ч к и с
ф ъ с т ъ ч е но м а с ло и б е л е ж к а, ч е в х ла д и л н и к а има мля ко .
З ав е до х С а ва н а на с л а д о ле д, по сле р а з г лед а х м е тур и с т и ч е с к а т а ч аст н а
гр ада . Р а з х о д их м е с е из магазините и а з о ткрих , ч е с е и н т е р е с у в а о т а н т и к и. По -
к ъс но о тид о х ме да по гледнем бо йния пар ахо д , но не о с та нах ме дъ лго . Тя с е
о к а з а пр а в а — беше с к у ч но . По сле с е пр ибр ах ме в к ъ ща та и седнахме о к о л о
о гъ ня с ко легите й.
С л е дв а щит е д в е в е ч ер и пр ек арах ме в к ъ щ и . Т а т к о беше г о т в а ч ъ т. Първата
в е ч ер Савана не о т в о р и дума за мо нетите и р а з г о в о р ъ т ку цаше . Тя се по ста р а д а
с ъ з д а д е непр ину дена а т м о с ф е р а , н а д я в а ш е с е д а ни н а к а р а д а се р а зкр ием е д и н
п р е д дру г, но то й се съ ср едото ч и в ъ р х у чинията с и и п р е д и м но с лу ша ш е . Ко гато
тр ъгнах ме , е д н а т а й в еж д а бе по вдигната н а го р е и въ пр ек и ч е не ми с е искаше д а
с и про мени п ъ р в о н а ч а л но то мнение за н е г о , зна е х , ч е е то чно так а .
Но на с ле д в а ща т а в е ч ер , не оч ак ва но за мен, тя о тно во по иск а д а о тид ем у
д о м а . Двамата с б а щ а ми с к о р о с е наме р их а в к а б и не т а му и прекар аха о к о л о ч ас ,
у вл е че ни в р а з го в о р за ко лекция та . А з ги г л е д а х о т моето мя сто на с т ъ п а л о то на
п р а г а и с е чу дех к ак во ли с и мис л и С а ва на за с и ту а ц и я т а , с коя то лич но а з
о тд ав на с е бях пр имир ил . М о л е х с е д а й е по - интер есно о т к о л к о то на мен.
Ко гато по ех ме с ко лата о б р а т но к ъ м п л а ж а, разбрах, ч е ня ма за к ак во д а с е
тр евож а . Тя з а го в о р и за н е г о с в ъ з то р г и о це ни в и с о к о ф а к т а , че ме е о т г л е д а л
с а м. Н е з н а е х к ак во д а о т в ъ р н а , но с и о тд ъх нах . И з г л еж д а, б е з а поч н а л а д а
в ъ з пр и е ма татко к а к ъ в то е .
До у ик е нд а пр исъствието ми в к ъ щ а та на плажа не изненадваше в е ч е никого .
По вечето о т сту д ентите ме з н а е х а по име , мак а р д а не п р о я в я в а х а го ля м и н т е р е с
к ъ м мен. И з т о щ е ни о т тежката р а бо та п р е з деня , те с е с ъ б ир ах а п р е д телевизор а
о щ е к ъ м с е д е м или о с е м, др емех а там д о девет и нико й не с е сещаше за п и е н е и
л ю б о в н и пр иключения . В с ич к и бях а с бро нзо в загар , а ръце те им б я х а в м а з о л и.
М н о го о т тях бях а с пр евър зани п р ъ с ти.
Но в с ъ б о т а в еч ер нещата с е п р о ме н и х а . Аз с е поя вих в мо мента , ко гато
в е с е лб а т а в е ч е наб ир а ше с к о р о с т, мо мчетата р а з то в а р в а х а касите с б и р а о т

60
б а г а ж н и к а на пикапа . По мо гнах им д а ги вк ар аме в х л а д и л ни я шк аф и с и
о тб е ля зах нау м, че о т д е ня , ко гато с р е щ нах С а ва н а , не с ъ м б л и з в а л а л к о х о л .
Г р ил ъ т отново б е инсталир а н на те р а с а т а и в с ич к и ядохме к р а й о гъня к ак то
миналия у ик е нд. По сле тр ъгнах ме на р а з х о д к а по бр ега , а з но сех одеяло и
ко шница с ъ с сандв ич и за к ъ с н а з а к у с к а. Р а з с т л а х о д е я л о то , двамата с е
излегнахме по гръ б , загледахме се в танца на п а д а щи т е звезди и, занемели о т
в ъ зх и т а , пр о с ле дяв ах ме к р а с и в а т а б я ла д ир я след тя х . Бе ше е д н а о т о не з и
пр екр асни в е ч ер и с л е к в е тр е ц , ко лко то д а р аз х л ажд а в ъ з ду х а, но не пр е к а ле н о ,
за д а е с ту д е но . Г о во р их ме до забр ав а , це лу вах ме се до забр ав а и неу се тно
заспахме в пр е гр ъдк ите с и.
Ко гато утр инните л ъ ч и доко снаха ч е л а т а ни , с е н а д и г н а х и с е з а г л е д а х в
споко йните ч е р т и на лицето й . Зор а та о светя ваше в зла тно р а зпиляната по
о д ея ло то й к о с а. Ед на та й р ъ к а беше на гър д ите , а дру гата н а д г л а в а т а й и а з си
п о ж е л а х д а с е бу дя до нея п р е з о с татък а о т живо та с и.
По сле о тново о тид о х ме на ц ъ р кв а и Тим пу ска ше ш е г и из целия п ъ т до там и
о бр а тно , независимо , ч е пре з седмицата не си б я х м е к а з а л и дума . П о п ит а о тно во
д а л и не и с к а м д а им по мо гна съ с с тр о еж а . О т г о в о р их , че с и заминавам
с л е д в а щ ия петък и ня ма д а с ъ м им о т го ля ма по л за .
— То й е д о шъ л да с и почива , Тим — засмя с е С а ва н а . Тим в д и г н а р ъ ц е :
— Е, д а не к аж е ш, ч е не съ м о пита л.
Т а з и седмица б е ш е н а й -ро мантичната в ц е л и я ми д о с е г аше н ж иво т.
Ч у в с т в а та ми к ъ м С а ва н а с е засилваха с всек и изминал д е н, но в р е м е то течеше и
с пр иближаването на кр ая в мен се надигаше р а зяж да щ о б е з пок о й с т в о , защото
мно го скоро всичко щ е ш е д а с в ъ р ши. О п и т в а х с е да про го ня стр ахо ве те с и, но в
н е д е ля в еч ер т а не у с пях д а з а с п я дори и за миг. Н е мож ех д а си намеря мя сто ,
мислих ця л а но щ за н е я и с е о питвах д а с и пр едставя к ак ще живея в Г ер м а н ия ,
д о к а то тя е о т другата с т р ан а на о к е а н а , заобиколена о т мъж е, е д и н, от ко ито
и з п и т в а ш е к ъ м н е я същи те чу вств а к ато мен.

В по неделник в е че р т а о тид о х в к ъщ а та, к ак то винаги , но не мож ах д а я

о ткр ия ник ъд е . По молих д а про веря т в стаята й, н а д н и к н а х на в ся к ъд е , но не я
намер их . Н е б е ше на тер асата , нито на п л а ж а .
О т и д о х пр и дру гите и по питах за нея , но те само св их а р а ме не . Ня ко и о т тях
ч а к сега о съ з нав ах а, че не е с тя х . Н а й- накр ая е д но о т мо мичетата , С е н д и и л и
К е н д и, не с ъ м мно го с и гу ре н , по сочи к ъ м брега и к а за , ч е преди е д и н ч а с я е
в и дя л а там.
В е д н а га се зап ътих н а т а м. Т ър с их я дъ лго , о б ико л их брега в дв ете му по сок и
и н а й- накр ая я съзрях на к е я . И зк а чих на б е го м стълбите . Вълните р евя х а и се
р а з б ив ах а в дървените п о д п о р и по д мен. Ре ших , ч е е до шла, за д а на б л ю д а в а
игр ата на д е л ф и нит е и л и сър ф истите . Тя с е де ше, св ела глава , по д пря л а на
ко ленете с и б р а д ич к а . Ед в а ко гато на б л и ж их , разбрах , ч е плаче .
Н и к о га не с ъ м знаел к ак во д а пр авя , ко гато се р а з пл аче мо миче. Ако тр я б в а
д а с ъ м напълно о т к р о в е н, не з н а е х к ак во да пр авя , ко гато въо б ще няко й с е
р а з пла ч е . Б а щ а ми не п л а ч е ш е нико га, а а к о го е пр ав ил , не е б и ло в мо е
пр исъствие . А з лич но плак ах за по с ле д е н п ъ т в трети к л а с , ко гато паднах о т
к ъ щ ичк а та с и на дър во то и с и и зкълчих р ък ата . В ъв взво да съм в и ж д ал мо мчета
д а п л а ч а т. О б и к нов е но ги по ту пвах по р а мо то и б ъ р за х д а с е о тда л е ч а, о ста в я йк и
гр ижата на няко й д р у г с пов е ч е о пит в тия р або ти.
С а ва н а ме в и дя , пр е д и да р е ш а к ак во д а пр едпр иема . Б ъ р зо избър с а съ лзите
о т зачервените с и о ч и и се о пита д а с е у споко и. Ме ж ду кр аката с и стис к а ше
о на з и ч а нта , коя то б я х извадил о т водата .

61
 — До бр е л и с и? — по питах я.
— Н е — о твър на тя и сър цето ми с е с в и.
— И ск а ш л и д а те о с тавя сама ?
Тя о б мисл и пр едложението ми и по клати гла ва .
— Н е — к а з а е д в а чу то .
О с т а н ах на мя сто , б е з д а з на м к ак во д а правя .
— Щ е с е о пр авя — в ъ з дъ х н а С а ва н а .
К и мна х и пъх нах р ъ ц е в д ж о б о в е т е .
— И ск а ш л и д а о с та не ш сама ? — по пита х о тново .
— Тря бв а л и д а ти о т го в о р я наистина ?
П о к о л е б а х с е , но отвърнах :
— Да.
Тя с е за смя т ъ ж но .
— О с т а ни . И ск а м д а седнеш д о мен.
Седнах , к ъ д е то ми посо чи и с л е д кратко ко лебание , слож их ръка на рамото
й. И зв е стн о вр еме о с та нах ме так а, б е з д а говор им. С ав а н а постепенно с е
у с по ко и, дишането й с е нормализир а, но с ъ л зи т е про дъ лж а вах а д а к а пя т о т о ч ите
й.
— Ку пих ти н е щ о — к а з а с т р е п е р е щ г л а с тя . — Н а дя в ам с е д а ти х ар ес а .
— С и гу рно — измър мор их .
Тя изтр и о ч ите с и.
— З н а е ш л и за к ак во с и мис л ех , когато до йдох ту к? — и пр о д ъ л ж и, без д а
и з ч а к а о тго вор . — Мислех за н а с . Пр ипо мних с и к ак се запо знахме , за какво с и
гово р их ме п р е з пър в а та в ече р , спо мних с и к а к с е перчеше с тату иро вките с и и
к ак гледаше накриво Ранди. И глупаво то ти изражение , ко гато ме ви д я д а
с ъ р ф ир а м з а п р ъ в п ъ т.
Г л а съ т й замря и аз я пр итегл их к ъ м с е б е с и.
— С и гу р е н с ъ м, че ще о ткр ия ко мплимента в ду мите ти. Н е мож е д а ня ма ,
само тр я бв а д а го по тър ся .
С а ва н а с е о пита д а с е у с мих не , но не у с пя .
— С по мн я м с и в си ч к о без и з к л ю ч е н и е — пр о дъ лж и тя . — До н а й- м а л к а
по дро б ност. В р е м е т о , пр ек ар ано с баща ти, с л а д о л е д а, д о р и о ня загу бен па р а х о д .
— По вече ня ма д а х о д и м там — обе ща х а з, но тя ме спря с ръка .
— О с т ав и ме д а дов ър ша . Въо б ще не сх ващаш какво ти говоря . К а з ва м ти , ч е
о б ич а м в с е к и с по м е н о т нашата с едмица, м а к ар ч е не с ъ м го о ча кв ал а . Н е с ъ м
д о ш ла ту к з а т о в а. О т к ъ д е д а з н а м, ч е ще се в лю бя в теб? И в баща ти , по
р а з л ич е н н а ч и н , р аз б ир а с е .
А з наведох г лав а .
Тя пр ибр а е д и н непо слу шен к и чу р зад у х о то си.
— Мисля, ч е баща ти е ч у д е с е н. М но го до бр е с е е с пр а в и л с теб , а з н а м, ч е
ти не …
О б ъ р к а но поклатих г л а в а:
— И з а т о в а л и п ла ч е ш? З а р а д и б а ща ми?
— Н е — тр ъсна нервно глава С ав а н а . — Н е ме л и с луша ш ?
Тя замълча , за д а по др еди о бърк а ните с и мисли.
— Ня мах н и к ак в о намер е ние д а с е в л ю бв а м в ко го то и д а било . Н е б я х
г о то в а . Веднъж вече минах п р е з то ва и е д в а се с ъ в з ех . З н а м, ч е с е г а е р аз л ич но ,
но ти щ е с и заминеш с л е д няко лко д н и и в с и ч к о ще с в ъ р ш и . А з о тно во щ е
пр емина п р е з ада на р а здя ла та .
— Н е е ну жно д а св ър шв а — пр екъ сна х я р а зв ъ л ну ва но .

62
 — Но щ е с в ъ р ш и . З н а м, ч е щ е с и п и ш е м, ще говор им д ъ л го по телефо на , но
ня ма да е с ъ що то. Ня ма да в иж д а м лицето ти и смешните ти гр има с и. Ня ма д а
г л е д а м е зв ездите и д а с е държ им за р ъ к а . Няма д а седим е д и н ср ещу друг и д а с и
говор им, д а с и с по д еля ме тайни . Ня ма д а у с е ща м ръката ти о к о л о кръста ми,
к ак то я у с е щ а м сега .
И з в ъ р н ах п о г л е д с н а р а с тв а щ о чу вство на с т р а х и п а н и к а. Всичко , к а з а но о т
н е я , беше истина .
— О съ зн а х в с ич к о това е д в а д н е с , док а то ровех из р аф то в е те в
книжар ницата , за д а ти и з б е р а нещо , и то ме пор а зи . О т к р их тази книга и
в е д н а г а си п р е д с та в их к ак ще р е а г ир а ш , ко гато ти я дам. З н а ех , ч е ще те в и дя
само с ле д д в а ч а с а, и в с и чк о б е ш е наред . З а що то щях д а в и дя о ч ите ти и в е д н а г а
д а р а з б ер а , а к о тя не ти х а р е с в а . И щях да напр авя нещо , за д а вър на у с мив ка та
на у с тните ти , з а щ о то , ко гато сме заедно , в с ич к о е въ змо ж но .
Тя с е по ко л еб а , но про дължи :
— С ъв с ем с к о р о нищо о т т о в а ня ма д а е възмо ж но . З н а ех о т с а м о то на ч а ло ,
ч е с и ту к само за д в е седмици, но то гав а не с и п р е д с та в я х ко лко тру д но щ е бъде
д а ти к ажа с бо го м.
— Н е и с к а м д а си к а зв а ме с бо го м — по ч ти извиках , хванах лицето й с две
р ъ ц е и я о бър нах к ъ м мен.
В ъ л н и т е б л ъ с к а х а по к ея със с т р а ш на с и л а . Ято ч а йк и п р е ле т я на д н а с и с е
з а гу б и в о б лаците . Н а в е дох с е и нежно я доко снах с у с тни . Дъх ът й у х а е ше на
к а н е ла и ми напо мни за д о ма .
Стиснах ръката й и с н а д е ж д а д а разсея тъжните й мисли, по сочих с г л а в а
к ъ м чантата .
— К ак ва к н и г а с и ми ку пила ?
Тя ме по г л е д н а о бър к а но , пос л е с е сети, ч е б е с п о м е н а л а по -р а но за н е я .
— Ох , д а! Мисля , ч е е време д а ти я д а м.
Б я х с и гур е н , ч е не ми е ку пила пос л е д н ия Х и а с е н, в ъ пр ек и т о в а чаках с
нетър пение , но тя ме по гледна с т р а нно и наведе гла ва .
— И ск а м п ъ р в о д а ми о б е щ а е ш, ч е ще я п р о ч е т е ш — к а з а се р ио з но тя . —
И н а ч е ня ма д а ти я д а м.
То ва ме с т р е с н а . Не знаех какво д а о ч а к в а м.
— Разбира с е — к аз а х о бърка но . — О б е щ а в а м.
Но тя в с е о щ е с е к о л е б а е ш е. В кр айна с м е т к а в з е р е шение , бр ъкна в чантата
с и и ми я по даде. В з ех я и по гледнах заглавието . В начало то не знаех к ак да
р е а г ир а м. Б е ш е книга , по скоро у ч ебник по ау тизъ м и с и н д р о м на А с п ер г е р . Бях
чу в а л з а тези з а б о л я в а н ия , но знаех ко лко то в с ек и неспециалист , а то не б е ш е
мно го .
— П и са ла я е е д на о т мо ите п р е по д а в а т е лк и — обясни тя . — Н а й - до бр ата
у ч ите лка , коя то по з н а в а м. Ау д итор ия та й в и на г и е пълна и бившите й у ч е н и ц и
ч е с т о и дв а т д а п о гов о р я т с н е я . Тя е е д и н о т световно известните е к с п е р т и по
тези про блеми и е н а с о ч и л а вниманието с и към в ъ з м о ж н о с т и т е за работа с д е ц а ,
с т р а д а щ и о т ау тизъ м.
— И н т е р е с н о — отвърнах , б е з д а прикр ива м л и п с а т а на е н ту с иа з ъ м.
— Мисля , ч е мож еш д а нау чиш н е щ о — у по р с тв а ш е тя .
— С и гу рно . Н е с е с ъ м н я в а м, ч е въ тре има по дро б на инфор мация .
— И ма мно го по ве ч е — к аз а тихо тя . — И ск а м д а я п р о ч е т е ш з а р а д и б ащ а
с и. М о ж е б и ту к ще о ткр иеш п ъ т към н е г о .
У с е т и х , че н е с ъ з н а т е л н о съм с т и с н а л ю мр у ц и.
— К ак во о б що има е д н о то с д р у го то?

63
 — Н е съм с п е ц и а л и с т — вдигна р аме не тя , — но тази к н и г а с ъ д ъ р ж а в с е б е
с и в с ичк о , п р е по д а в а но ни от н е я пр ез двата семестъра . У ч и ла съ м о т тази к н и г а
но щи нар е д . А в т о р к а т а е и н т е р в ю ир а л а п о в е ч е от тр иста ду ши с по добни
р а з с тро йств а.
— Е, и? — мах нах нетър пеливо с р ъка .
Тя у с е т и напр ежението в гла с а ми и с е в зр я тр евож но в мен.
— З н а м, ч е съ м само с ту д е н тк а , но пр ека р ах много часо ве с д е ц а с ъ с
синдро ма на Аспер гер . Разговаря л а с ъ м д ъ л го с тя х , а имах възможно ст д а с е
запозная и с в ъ зр ас т н и з а б о л е л и, докато й по ма га х в интер вютата за книгата .
Тя ко леничи п р е д мен и д о к о с н а ръката ми.
— Б а ща ти п о к а з в а о ткло не ния , пр исъщи на мно го о т тях .
В е ч е знаех к ак во се о питва д а ми н а м е к н е , но по ня к акв а пр ич ина д ъ р ж ах да
ми го к аже директно .
— К ак во о з нач а ва т о в а? — н ас тоя х , з а р е д е н като бо мба о т ярост .
О т г о в о р ъ т й д о й д е с л е д ця ла в е ч но с т.
— Мисля , ч е б а щ а ти има с и н д р о м на А с п ер г ер .
— Б а ща ми не е м а л о у м е н.
— Н е съм к а з а л а т а к о в а нещо . Синдро мът на А с п ер г ер … е нар у ш а в а н е на
у мс тв е но то р а з в и ти е …
— Н е ме и н т е р е с у в а к ак во е! — изв иках к ъ м н е я . — Т а тко не е болен о т
т о в а! Гр иж и с е за мен о т б е б е , р аботи, п л а щ а сметките с и р е дов но . Дор и е б и л
ж е н е н.
— Мож е д а имаш н а р у ш е н ие и д а ж ив е е ш нормално…
До като говор е ше , си с п о м н их нещо , к о е то б е к а з а л а пр ед и малко .
— Ч а к а й, ч ак а й! — с п р я х я и с е о пита х да въ зстано вя то чните й ду ми. —
Н а л и пр ед и малко к а з а , ч е се е с пр а в и л мно го д о б р е с мен?
— Д а — по твър ди тя , — и мисля , че…
Ч ак с е г а разбрах напълно зна че ние то на ду мите й и ч е н е то ми с е стегна .
Погледнах я , сяк аш я в и ж да х за пръв п ъ т.
— М ис л иш , ч е е като Рейнман , н а л и? И к а то се има пр едвид про б лема му ,
наистина с е е с пр а в и л до бре , н а л и?
— Н е… не ме р а з б ир а ш . Синдро мът на А с п е р г ер мож е д а бъ де в по - л е к а
ф о р м а или д а пр иема кр айни …
Но я з не я с лу ша х .
— И ти го у важ аваш по тази пр ичина . Н е з а щ о то наистина го х а р е с в а ш.
— Н е , ч ак а й…
С к о ч их б ъ р зо о т мя сто то с и. И зв е д нъ ж по чу вствах ну жда о т по в е ч е
п р о с тр а нс т в о и с е пр е мес тих на пер илата ср ещу нея . Сега р а з бр ах защо
настояваше то лкова мно го д а го по се ти. Н е з а щ о то и с к а ш е да пр ек ара и з в е с т но
вр еме с не го , а за д а го и з у ч а в а . С то ма х ъ т ми с е с в и на то пка .
— Ето защо пр ек ар а дв е в еч ер и у нас , н а л и? — о бър нах с е рязко к ъ м нея.
— К ак во…
— Н а , з а щ о то ти б е ш е пр иятно , а само за д а с е у в ер иш , ч е с и пр ава .
— Н е…
— С т и г а л ъ ж и! — извиках в лицето й.
— Н е лъж а .
— Ти седя до него с ч асо в е , пр естру ваше с е , че с е и н т е р е с у в а ш о т мо нетите ,
но в с ъ щ но с т го и зу ч а в а ше к а то майму на в к ле тк а .
— Н и що по до бно ! — Тя съ що скоч и на кр ака . — А з у в аж ав а м баща ти…
— З а що то с и мислиш, ч е има п р о бл е м и с и пр извана д а му помо гнеш да го
пр ео долее . С е г а в еч е р а з бр ах в с и чк о — про низах я с по глед а з.

64
 — Грешиш , Д ж о н. А з го х а р е с в а м…
— К ак няма д а го х ар ес ва ш, н а л и е опитно то ти з а й ч е — к а з ах п р е з зъ б и. —
Н е знаех , ч е ко гато харесваш няко го , с и пр а в иш р а з ни ек с пер именти с н е г о . То в а
л и с е о питв а ш д а ми к аж е ш?
Тя по к л ати г л а в а .
— Н е — про мълви е д в а чу то . Я в но за пръв п ъ т с и д а в а ше с м е т к а к ак во е
напр авила и у с тните й з а п о ч н а х а д а тр еперя т. Г л а съ т й с ъ що т р е п е р е ш е , ко гато
з а г о в о р и: — П р а в с и. Н е т р я бв а ш е да го пр авя . Но то лко ва ми с е искаше д а го
р а збер еш.
— З а що? — Пр истъпих к р а ч к а напр ед . Му ску л ите ми с т а н а х а на камък . —
А з го р а зб ир а м напълно . И зр а с на л съм с н е г о , з а б р а в и ли? Ж ив ея с н е г о .
— Опитвах с е д а по мо гна — б е з по м о щ но наведе г л а в а тя . — И ск ах д а
п р о к а р а м мо ст меж ду в а с .
— Н е съм мо лил за по мо щта ти! Н е я и с к а м! И к ак во ти в л и з а в рабо тата ,
мамк а му ?
Тя извърна г л а в а и з а п л а к а.
— Н е с и… — о пита с е д а к аж е нещо , г л а с ъ т й с е д а в е ш е ср ед р и д а н ия . —
Мислех , ч е и с к а ш д а з н а е ш.
— Да з н а м к а к во ? Ч е с и мислиш т а к ив а неща за н е г о ? Ч е за д а о б щу в ам
нор мално с н е г о , тря бв а да говоря за мо нети , так а л и? К аж и!
Н е се о п и т в а х да скр ия г н е в а с и и с кр айчеца на о к о то за б е ля з а х , ч е
пр иближаващите к ъ м н а с р и б а р и, явно р е ш или д а х вър ля т въдиците с и в е д нъ ж-
дваж и о т к е я , с е в ъ р н ах а н а з а д , р е ш е н и д а по тър сят д р у го мя сто . Явно б я х а
в и д е л и мълниите в о ч ите ми и т о в а ги с пр я . И по -до бр е . Двамата п р о д ъ л ж а в а х м е
д а с т о и м е д и н срещу дру г, но а з не исках п о в е ч е о тго вор и , ч е с т но к а з а но ,
в ъ о б ще не я исках . В с е о щ е с е о питвах д а пр еглътна ф ак т а, ч е ч а с о в е т е ,
пр ек арани с б а щ а ми, не с а б и л и нищо дру го , о све н тъ р сене на к лю ч к ъ м
п р о ф е с ио н а л н а з а га д к а .
— Мож е б и — пр о ш е п н а тя .
Пр имигах изненадано , не бях с и гу р е н, ч е с ъ м чу л пр ав ил но .
— Ч у ме мно го до бр е — св и рамене тя . — М о ж е б и т о в а е единственото
н е щ о , з а к о е то ще мо ж е ш да р а з го в а р я ш някога с н е г о . М о ж е би то й про с то не
мо же д а го во р и за д р у го .
Отново стиснах юмру ци.
— И ск а ш д а кажеш, ч е з а в и с и о т мен?
Н е о ч аква х о тго вор , но тя к а з а :
— Н е з на м. — Очите й все о ще бях а пъ л ни с ъ с сълзи, но г л а с ъ т й б е
и з н е н а д в а щ о твърд . — З а то в а ти купих книгата . И ск ах да я про ч е т е ш и с а м д а
р е ш иш . Ти го по з на в а ш много по -до бр е о т мен. И нико га не съ м к а зв а л а , ч е не е
с п о с о б е н д а с е спр авя с е ж е д н е в ие т о с и, по в е ч е о т о че в ид но е , ч е мо же . Но
по мисли о б ек тив но за неговите несменя е ми с х е м и на д е й с т в ие. Фактът, ч е не
по глежда к ъ м хората , д о к а то р а з го в а р я с тя х , со циалните му проблеми …
О б ъ р нах й г р ъ б. Иск ах д а у д а р я нещо . В с е едно к ак во .
— З а що пр ав иш т о в а? — попитах с ъ в с е м тихо .
— З а що то а к о бях на тво е мя сто , щях д а искам д а знам. Н е го к а зв а м, за д а
нар а ня теб и л и баща ти , а д а ти д а м в ъ з мо ж но с т д а го р а з бер е ш.
Пря мия т й о тговор ме у б ед и, че наистина го в я р в а . Но т о в а не ме
и н т е р е с у в а ш е . О бъ р н ах с е рязко и си тр ъгнах . И ск ах да с е мах на о т нея .
— К ъ де о т и в а ш? — извика с л е д мен С а ва н а . — Д ж о н, по чакай!
Н е с е обърнах . З аб ър з ах напр ед и с ле д малко в е ч е бях д о стълбите . С л я зо х
на д в а скок а, р итна х злобно п я с ъ к а и тр ъгнах к ъ м к ъ щ ата . Н я мах п р е д с т а в а д а л и

65
ме с л е д в а . Щ о м н а б л и ж их , в с и чк и по гледи с е насочих а к ъ м мен. Б я х б е с е н и
з н а е х , ч е изглеждам так а . Р а н д и т р ъ г н а к ъ м мен с ку тия б ир а в р ъ к а. Явно б е ш е
в и дя л С ав а н а след мен, з а щ о то с е и з п р е ч и на пътя ми. Н я к о лко мо мчета о т
б р а т с тв о т о му за с та н а х а до н е г о .
— К ак во с т а в а? — по пита войнствено то й. — С а в а н а до бр е л и е?
О п и т а х се д а про дъ лж а , но то й х в а на ръката ми.
— Х е й, на теб говоря !
Н ер а зу мен х о д о т н е г о в а с тр а н а . У с ети х бир ения дъх и р а з бр ах о ткъ д е ид в а
к у р а ж ъ т му .
— О с т а в и ме — изръмжах и с е о питах д а пр о д ъ л ж а.
— К ак во й е ? — сти сн а ръката ми то й.
— О с т а в и ме и л и ще ти счу пя к и тка та .
— Х е й, какво става ? — чу х г л а с ъ т на Тим н я к ъ д е зад мен.
— К ак во й напр ави? — настоя в а ше Р а н д и. — З а що плаче? Да не с и я у дар ил?
У с е т и х к а к г н е в ъ т п л и с н а въ в в е н и т е ми.
— З а по с л е д е н п ъ т те п редуп р е ж да ва м.
— К ак во в и става мо мчета — гл ас ъ т на Тим з в у ч е ш е по -о тб л изо . —
У с по к о й те с е . З ар еж е те тия глу по с ти!
У с е т и х , ч е няко й с е о п и т в а д а ме х в а н е отзад . По следв ало то беше чиста
про б а инстинкт за с а мо с ъхр а не ние . З а б их л а к ъ т в слънч е в ия сплит на то зи зад
мен и то й и з о х к а . Б е з д а се о б р ъ щ а м, х в а нах ръката на Р а н д и и я извих так а , че
п а д н а на к о л е н е . Още няко й пр итича з а д гър б а ми. У д а р их с ля по с л а к ъ т и чу х ,
ч е нещо изхрущя . З ав ър тя х с е на п е ти, го то в за следващия .
— К ак во пр авиш? — изпищя С а ва н а .
В и дя л а какво става , тя тичаше с в с ичк и с и л и к ъ м н а с .
Р а н д и л е ж е ш е на п я с ъ к а, дър жеше ръката до гър д ите си и с е гър чеше . Те з и,
ко ито ме б я х а н ап адн али в гръ б , с е в ал я х а в пя с ък а .
— З а що го у д ари? — изскимтя като ку ченце С ав ан а . — То й само се
о питваше д а в и р а зтъ р в е .
Ч ак с е г а о гл е д а х мо мчетата и в и дях просна тия на земята Тим. Д ъ р ж е ш е
лицето си с д в е р ъ ц е и к р ъ в т а шур те ше меж ду пр ъстите му . В с и чк и о с т а н а л и
г л е д а х а като пар ал из ир а ни к ъ м пр ия те л ите си, е д и н с т в е но Савана ко леничи до
н е г о и се о пита д а му по мо гне .
То й и з с те н а и в ъ пр ек и в ълната на я р о с т в гър д ите с и ми с т а н а ж а л з а него .
З а що точно Тим? И ск ах д а го по питам, д а му к аж а , ч е не с ъ м и с к а л д а го нар а ня .
Вин а т а не б е ш е моя . Не б я х запо чнал а з. Н о в е ч е б е ш е к ъс но . Н е б я х глу пак , и з а
миг не с и в ъо бр а з их , ч е ще ми пр о с тя т и ще з а б р а в я т, независимо ко лко мно го го
и с к а х . З ащ о , по дяво лите , т р я бв а ш е д а с е с лу ч и так а?
О с т а в их С а ва н а да с е в а йк а на д Тим и тр ъгнах к ъ м вхо д а . Х в ъ р л их з ъ л
по глед к ъ м д р у г ите , за д а с ъ м с и гу р е н, ч е нико й ня ма д а ме спр е . Н е ис к ах д а
нар а ня о щ е няко го .
— Майчице мила, Тим… К ър в и ш т о л к о в а с ил н о… Тря бв а д а те з а в е д е м в
б о л н и ца т а …
И з к а ч их стълби те , минах п р е з к ъ щата и с к о р о бях пр и ко лата . П р е д и да с е
у с е тя , в еч е кар ах б я с но към к ъ щ и , р у г а е йк и с е бе с и и ця лата шиб а н а в ече р .

10

Н е знаех к ъд е д а отида , просто подк ар ах из г р а д а и з а п о ч на х д а пр евър там в

паметта с и в с ич к о , с лу ч ило с е тази вечер . Бях б е с е н на с е б е с и за р ад и Тим — за

66
дру гите не ме б е ш е гр ижа , пр изнавам с и — и за С а ва н а не ми пу ка ше , в с е о щ е не
мо жех д а пр еглътна то ва , което ми б е к а з ал а на к ея .
К ак б е за поч на ло в с и чк о ? В е д и н мо мент с и м и с л е х, ч е я о бич а м п о в е ч е ,
о тко л ко то е в ъ з мо ж но д а о б и ч а човек , а в с ле д в а щ ия в е ч е й к р е щ я х . В б е с и х с е,
ко гато з а п о ч на д а го у вър та, в ъ пр ек и ч е не ми б е я с но к ак во ме р а з г н е в и то лко в а
мно го . Наистина не б я х м е б л и з к и с татк о и а з н а и с т и н а с и м и с л е х , ч е не г о
п о з н а в а м д о б р е . То га в а о ткъд е до йде то зи гня в? И защо ме д ъ р ж еше о щ е?
«З а що то — о б а д и с е тънкия т гласец в главата ми — тя мо ж е д а с е о ка же
пр ава . »
М а к а р ч е к ак во о т т о в а? Как во значение имаше д а л и с тр а д а о т н я к а к ъ в си
с и н д р о м? М о ж е ш е л и н е щ о д а с е промени ? И к ак во й влиза ше на н е я в р або тата?
Н а т и с к ах газта и про дължих да с е лю шка м от х л а д но кр ъв но то пр иемане на
ф а к т и т е до г н е в а и о бр а тно . С п о мн их с и, за кой л и п ъ т, з в у к а на с ч у п е но , ко гато
л а к ъ т я т ми д о с т и г на н о с а на Тим, и т о з и с по м е н в ло ш и нещата о щ е по вече . З а що
с е б е о пита л д а с пр е мен? З а щ о не тя х? Н е а з за поч нах к а в г а т а .
А С ав а н а… д а о тид а л и у тре д а й с е и з в и н я ? Тя наистина в я р в а ш е , ч е б а щ а
ми пр итежава то зи проклет с и н д р о м и по сво й со бств е н начин с е о питв а ш е да
по мо гне . И а к о беше пр ава, мо ж е би наистина т р я б в а ш е д а з н а м. Т о в а щ е ш е д а
о бя с ни нещата …
Но с л е д т о в а , ко ето направих на Тим, к а к щ е ш е д а р е а г ир а тя ? То й б е ш е
н а й- до брия т й пр ия тел и дор и и д а се з а к ъ л н а, ч е е с т а н а л о слу чайно , щеше л и д а
има з н а ч е н и е за н е я? А ми дру гите? Тя з н а е ше , ч е с ъ м во йник , но с е г а , ко гато б е
в и дя л а наистина к ак во о зна ч а ва т о в а, д а ли чу в с твата й щ я х а да о с та нат
непро менени ?
Пр ибр ах с е в к ъщи ч а к к ъ м полу но щ . Вля зох , без д а п а л я лампата , и
н а д н и к н а х в к а б и не т а на татк о . Н е беше там, р а з б ира се . В ся к а в е ч ер с и л я г а ше в
о пр е де л ено вр еме , б е ш е чов ек на р ед а , знаех го мно го д о б р е , С а в а н а също го б е
з а б е ля з а ла .
Про с нах с е на л е гл о то , макар да з н а е х , че няма д а з а с п я . Искаше ми с е д а
мо га д а за поч на тази в е ч ер о тно во , по не о т момента , к о г а то ми д а д е книгата , но
б е ш е н е в ъ з м о ж но и р е ш их д а не ми сля по в еч е за то ва . Нито за татк о , нито з а
С а ва н а ил и з а счупения нос на Тим. Н о не мож ех д а и з б я г а м о т с е б е си и ц я л а
но щ с е взир ах в т а в а н а , пр е д ъ в к в а йк и за стотен п ъ т в ся к а ч аст о т прок летата
в е ч ер .

Ч у х тр ака не на с ъ д о в е в кух ня та и ско ч их о т л е г л о т о . Б я х в с е още с др ехите

о т вчер а , но с е съмнявах , ч е ще з а б е л е ж и.
— До бро у тр о , татко — измър мор их .
— З др ас ти, Д ж о н. И ск а ш л и з а к у с к а?
— Разбира с е — о тв ър нах . — И ма л и к а фе?
— В каната .
Н а ля х с и в е д н а ч а ш а . В е с т н и к ъ т б е ш е на масата к а к то в и на г и . З на ех , ч е
пър во щеше д а про че те з а гл а в н а т а стр а ница , по сле щеше д а к ар а , до като стигне
с п о р т а и с в е т с к а т а х р о н ик а . Тях нико га не по глеждаше. Човек на у с тановения
ред.
— К ак пре к ара в ече р т а? — по питах н е б р еж но.
— В с е също то — о т в ъ р н а той.
Н е се у чу д их , ч е не ме пита на свой р ед . Вместо т о в а в к л ю чи мик с ера и
р а з бър к а я йцата . Бе ко нъ т в еч е цвърчеше в тигана . С л е д малко с е о бър на к ъ м ме н
и а з знаех то ч но какво ще по пита .
— И ск а ш л и д а изпечем ф и л и й к и?

67
 То й излезе за работа то чно в с е д е м и т р и й с е т и п е т.
Щ о м о с та на х с а м, п р е г л е д а х в е с т н и к а , но новините не ме за инте рес у в ах а ,
о с тав их го на масата и се зачудих к ак во д а пр авя . Ня мах ж е л а н ие за сърф ,
в ъ о б ще не ми с е и з л и з а ш е и т ъ к мо си м и с л е х д а л и д а не с е в ъ р на в леглото и д а
с е о п и т а м д а по спя , ко гато чу х една ко ла д а с п ир а пр ед нас . П р е д по ло ж их , ч е
няко й щ е п р е д ло ж и д а по чисти к а н а л и те и л и д а п о гл е д н е покр ива за с ч у п е н и
к ер е мид и, не очаквах д а е за мен, и ко гато с е по чу ка на в р а т а т а , с е с т р е с на х .
О т в о р их и з а м р ъ з н а х на мя сто . Бях а б с о л ю тно непо дго твен за тази с р ещ а .
Тим с т о е ш е пр ед мен и п р и стъп в аше о т крак на кр ак .
— З д р а с ти, Д ж о н — у с мих на ми с е то й. — З н а м, ч е е р а но , но мо ж е л и д а
в ля з а?
Н а н о с а му имаше о гр о мна л е п е н к а , а д в е т е о ч и и к о жа та н а о к о л о б е ше с и ня
и по ду та .
— Д - д а… р а з б ир а с е — о тс тъ пих . В се о щ е не вярвах на о ч ите с и.
Тим в л е з е и с е запъ ти к ъ м в с е к ид н е в н а т а .
— Е д в а у с пях д а о ткр ия к ъ ща та . О н а з и в еч ер , ко гато те д о к а р а х , беше
тъмно , а и не о бърна х го лямо в н има ние . М и н а х покр ай в а с ня ко лко п ъ ти , д о к а то
у с та но вя то чно то мя сто .
Отново се у с мих на и ч ак т о г а в а забелязах , ч е н о с и няк ак ъв плик .
— И ск а ш л и к аф е? — у с пях н а й- с е т не д а с е о тър ся о т шок а . — Мис л я , ч е щ е
с е с ъ б е р е з а о щ е една ч а ш а .
— Н е , б ла г о д а р я . Т а з и но щ по чти не с ъ м с п а л, ня мам ну жда о т ко феин.
К и мна х и с е осмелих д а кажа :
— С лу ш ай… за с но щ и . С ъж а л я в а м, не с ъ м искал …
То й вдигна р ъ ц е , за д а ме спр е .
— Всичко е нар ед . З н а м, ч е б е ше с лу ч а йн о . Тря бв а ше д а го пр едвидя .
Т р я бв а ш е д а х в а на е д и н о т о н е з и.
О г л е д а х в н и м а т е л н о л и ц е то му .
— Бо л и ли ?
— С е г а е д о б р е — д о к о с на л е к о превр ъ зк а та то й. — Про с то в исях ме много
вр еме в б о л н и ца т а . Пър во ч ак ах м е д а в л е зе м пр и доктора , по с ле чаках ме да
и з в и к а о щ е няко й, за д а н а м е с т я т н о с а . Но с е з а к л е х а , ч е ще е като нов . М о ж е д а
о с та не малк а гър б ица , но се н а д я в а м т о в а д а ми пр идаде по -со лиден в и д .
У с м и х н ах с е и с е по чу вс твах з л е .
— И з в и няв а й о щ е в е д нъ ж .
— Пр иема м и зв и н ен и ето ти — к а за то й . — И го о це ня ва м. Н о не з а т о в а съ м
ту к .
То й с е приб л иж и к ъ м к а н а пе то и по пита :
— И ма ш л и н е щ о про тив да с е д н а? Все о ще с е чу в с твам з а м а я н.
По каних го с ж ест, седнах на о б л е г а л к а т а д о не го и п о д пр я х ла к ти на
ко ленете с и. Тим с е намести у доб но на к а на п е то и о с тави п л и к а до с е бе с и.
— И ск а м д а по говор им за Савана . И за то ва , което с т а н а с н о щ и.
С по м е н а в а н е т о на името й в ъ р н а в си ч к и ч ер н и мисли в с ъ з на ни е т о ми и а з
н а в е д о х гл а в а .
— З н а е ш, ч е с нея сме добр и пр ияте л и , н а л и? — попита то й, но не доч а ка
о тго во р . — Т а з и но щ , док ато ч ак ах м е в бо лницата , имах ме време д а поговор им.
Тя ми р аз к а з а в с ич к о и а з р е ш их д а д о йд а , за д а те по моля д а не й с е с ъ р д и ш .
С а ва н а о с ъ з н а в а, ч е е д о пу с н а л а гр ешк а и не е н е й н а р а б о т а д а по ставя диагно зи
на б а щ а ти . Б и л с и напълно пр ав д а р е а г и р а ш так а .
— З а що то гав а не д о й д е л ич н о ?

68
 — Н а с т р о е ж а е . Няко й тр я б в а д а д в и ж и нещата , докато с е в ъ зст а н о в я . А и
тя не знае , ч е съ м ту к .
А з по кл атих тъж но г лав а .
— Н е знам з а щ о по лу дях так а и зв е д нъ ж .
— З а що то не с и и с к а л д а го чу еш — к а за тихо то й. — А з се чу в с твам по
с ъ щ ия начин, ко гато ня ко й з а г о в о р и за б р а т ми. То й с е к а зв а Алъ н и е аутист.
Погледнах го и зн ен адано :
— А л ъ н е т в о й брат?
— Да , защо? — вдигна в еж д и то й. — Да не б и С а ван а д а ти е говор ила з а
него?
— С по мена — с мо то л ев их и с и спо мних , тя б е говор ил а по ве ч е за брата ,
ко йто б и л то лко ва тър пелив с то зи А л ъ н, ч е я вдъх новил д а с пе ц и а л и з ир а в тази
о б ла с т.
Тим о тново доко сна мя сто то по д очите с и и тр епна о т болк а.
— И ск а м д а знаеш — пр о д ъ л ж и той, — че с ъ м напълно с ъ гла с е н с теб .
В ъо б ще не й е р а бо та д а с е н а м е с в а и й го к аз а х . По мниш л и, к о г а то ти к а з ах , че
е н а и в н а? Ето това имах пр е дв ид . И ск а д а по мага на х о р а т а , но по няко га с а мо
в ло ш ав а по ложението .
— В и н а т а не е само н е й н а — о б ад их с е . — К а з ах ти, ч е р е а г ир ах пр ек алено
о с тр о .
То й ме по гледна и в о ч ите му имаше н я к ак ва н а с т о й ч ив о с т и р а з б и р а не .
— Мислиш л и , ч е мо же д а се о к а ж е пр ав а? С т и с н а х р ъ ц е е д н а в дру га .
— Н е знам. Н е ми с е в я р в а , но …
— Но не з н а е ш. А дор и и д а р а з б е р е ш, к ак во ще пр о ме ни тов а , нали? —
Отново не д о ч а к а о тго вор а ми. — М и н а л с ъ м по то зи п ъ т, Д ж о н . П о мня с ъ в с е м
я с но какво пр еж ивях ме а з и р о д и т е л ите ми с Алъ н . Д ъ л го вр еме не знаехме к ак во
не е наред и д а л и изо б що не що не е н а р ед . И з н а е ш л и к ак во с и м и с л е х пр е з то ва
вр еме? Мислех си, ч е то ва ня ма ник ак во зна ч е н и е , ч е к ак во то и да е , а з ще
п р о дъ л ж а в а м д а го о б ич а м, д а с е гр иж а винаги за него . Но … когато нау чих з а
с ъ с то я н ие т о му , ми с т а н а по -леко . Про с то с пр я х д а о ч а к в а м д а на пр ав и тов а и л и
о но в а. И го пр иех к ак ъв то е.
О б мис л их в н и м а т е л н о ду мите му .
— А ми ако се о к а ж е , ч е няма А с п ер г е р ? Какво то гав а? М о ж е и д а ня ма , а а з
д а с и мисля , ч е има .
То й въ здъх на .
— Н е е то лко в а лес но д а с е о ткр ие истината , о со бе но пр и по - леките с лу ча и.
Н е е к а то д а ти в з ема т кр ъв и д а я и зс л е д в а т. М о ж е д а с тигне ш д о заключението ,
ч е е въ змо ж но , но нико га д а не р а з б е р е ш с ъ с с игур но с т. А к ак то ми р а зк а з а
С а ва н а , ч е с т н о да ти к ажа , не мисля , ч е не що ще с е пр о ме ни. И защо да с е
про меня? Ч о в е к ъ т х о д и на р а б о т а , о т г л е д а л те е здрав и п р а в , какво по в еч е мо же
д а и с к а чов ек о т един б а щ а?
До като го слушах , о б р а з ъ т на татко в р а злични ситу ации п р е ми н а в а ш е п р е з
съзнанието ми к а то на ф и лм.
— Разбрах , че Савана ти е ку пила книга — пог л е д н а ме то й .
— Н е знам к ъ д е е — пр изнах .
— Но ся ти я — о тв ър на Тим. — В и дя х я в къщата и р еш их , ч е тря бв а д а ти я
донеса.
Вр ъчи ми к н иж н ия п л и к и аз го о твор их . К н ига т а ми с е с т о р и по - тежк а о т
миналата в е ч ер .
— Б ла го д а р я .

69
 То й с т а на о т канапето и а з разбрах , ч е р а з го в о р ъ т ни е пр ик лю ч ил . С ти г н а
д о в р а т а та , но пр ед и д а н а тис н е др ъжк а та , с е о бър на и к а з а пр ия те л ск и:
— Н а л и зна е ш, ч е не е задължите лно д а я п р о ч е т е ш.
— З н а м.
Тим о тв о р и в р а т а т а и о тно во с пр я . Изглеж да , искаше да к аж е още н е щ о , но
за моя изненада, то зи пъ т не с е о бърна с л и ц е к ъ м мен.
— Мо га ли д а те по моля за е д н а у с луга ? — глухо по пита то й.
— Д а ва й.
— Н е р а зб ив а й сър цето на С а ва н а , мо ля те ! З н а м, ч е те о б ич а и… и с к а м д а е
щ а с т л и в а.
З н а ч и бях пра в . То й излезе и тр ъ г н а к ъ м ко лата , а а з застанах до прозореца
и го изпратих с погл е д , с и гу р е н, ч е я о б ич а ко лко то мен.

О с т а в их к н и г а т а на д и в а на и изля зох д а с е пор а зтъпча. Ко гато с е в ъ р н а х ,

о тно во не я по гледнах . Н е мо га да в и к аж а защо , може би с е страхувах .
Но с л е д няко лко ч а с а надвих страховете с и и пр ек ар ах с л е д о б е д а в ч е т е н е и
съживяване на забр ав ени с по м е н и за татк о .
Тим б е ш е п р а в . Нямаше то чен и с и гу р е н п ъ т за по ставяне на диагно за , нито
с т р о г и пр ав ил а , ня ма ше начин някога д а науча съ с с игу р но с т. Ня ко и х о р а със
с и н д р о м на А с п ер г е р имаха нисък ко ефициент на инте лиге нтно с т, но д р у г и , с
по -о с т р и ф о р м и на ау тизъ м, к а то г е р о я т на Дъстин Х о фма н, Рейнман, б я х а г е н и и
в д а д е н и о б л а с т и. Тр ети с е с о циа лиз ир ах а то лко в а д о б р е , ч е н и к о й нико га не
р а з б ир а ше , но имаше и т а к ив а, ко ито тря бваше д а бъ дат н а с т а н е н и в съо тветните
з а в е д е н и я . Няко и с т а в а х а в е л ик и му зик а нти и л и математи ци на прим е р , но
про центът им не б е ш е по -в и сок о т про центъ т на в е л ик и т е му зик анти и
математи ци с р е д но р ма л но то на с е л е ни е . Но нау ч их нещо мно го важ но — ко гато
татк о е б и л д е т е, в св ета имало само двама за позна ти със симптомите на
заболя ването л е к а р и и дор и ро дителите му д а с а з а б е ля з а л и нещо с му ща в а що , не
е имало на ч ин д а р а з б е р а т на к ак во се д ъ лж и. М н о го често тези д е ц а с а смя тани
за малоумни и л и п р е к а ле но с т е с н и т е л н и и ако не са били пр иемани в бо лнич ни
з а в е д е н и я , о с т а в а л а еди н ств ен о надеждата , ч е някога ще у спе я т сами д а го
пр ео долея т. Разлик ата между ау тизма и с и нд р о м а на А с п ер гер с е заключва н а й-
о б що в с л е д но т о: ау тистъ т ж и ве е в сво й с о б с тв е н свя т, д о к а то чов ек ъ т, с т р а д а щ
о т А с пер г е р , ж ив ее в нашия, но по сво й со бствен н а ч и н .
Г р а н и ц и те не с а то чно о ч е р т а н и, з а щ о то по тези п о к а з а т е л и мно го х о р а щ е
с е о к а ж а т н а б е д е н и за н о с и те л и на о тк ло не нието .
И в с е пак имаше индикации , ч е твър дението на С а в ан а мо ж е д а е в я р н о .
Р е д ъ т на действие , о с тана л н е п р о ме н е н п р е з го дините , со циално то му
о т ч у ж д е ни е , липсата на инте р е с к ъ м в ся к а тема , с изключение на мо нетите ,
ж е л а н ие то му да остан е с а м — в с ичк о т о в а мож е ше да е о с о б е но с т на к о го л и не,
но с татко беше р а з л и ч но . Нор малните х о р а пр ав ех а сами и з б о р а с и, док а то пр и
н е г о , к ак то пр и дру ги х о р а , о п и с а н и в к н и г а т а, то зи и з б о р сяк аш им б е н а л о ж е н
н а с и л а . То й просто не мо жеше д а ж и в е е по д р у г начин . В к р а йн а с м е т к а р а з бр ах,
ч е синдро мът може д а обясни с ъ с то я н и е т о му и а к о беше так а , то то й не само не
искаше д а с е промени, а про с то не мо ж е ше . В ъ пр ек и мно гото у сло вно с ти и
не с игу р но с т, н а ме р их р ешението за у с покоя ва що . По не ми о б я с ня в а ш е д в а
в ъ про са , с в ъ р за н и с майк а ми, к о ито чо върк ах а съзнанието ми о щ е о т д е т с к а
в ъ зр ас т. К ак во б е о ткр ил а в н е г о тя и з а щ о с и б е тръгнала?
З н а ех , ч е нико га ня ма д а нау ча съ с сигу р но с т, и ня мах намер е ние д а ровя в
минало то. Но в ъ з б у д е но то ми в ъ о бр а ж е н и е нар ису ва ка р тина на е д и н тих мъ ж,
у вл е че н в р а з го во р за н я к а к в а р я д к а мо нета с б е д н а т а м л а д а с е р в и т ь о р к а , която

70
пр ек арв а с в о и те самотни н ощи в мечти за по -д о б ъ р ж иво т. Може д а е ф ли р ту в ал а
с н е г о , мож е б и не , но то й о пр е д еле но с и е п а д н а л по нея и е про дължил д а с е
п о я в я в а всяк а в е ч ер в р е с то р а н т а в то ч но о пр е д е л е н ч ас . С в р е м е т о тя с игу р но е
з а б е ля з а ла б л а го р о д с т в о т о и тър пението , к о е то по -к ъ с но му б е дало с и л и д а ме
о тгл е да . А мо же би е р а з г а д а л а пр авилно мъ лчалив ия му х ар а к те р , р а з б р а л а е , ч е
е о т мъ жете , ко ито нико га ня ма д а и з пу с н а т н е р в и т е с и и д а я н а г р у бя т с ду ми
и л и с д е йс т в и я . Н а д а л и е б ил а в лю бена , но тези к а ч е с тв а са й били д о с та т ъ ч н и ,
за д а с е о м ъ ж и за н е г о . Мож е б и с и е пр е д с т а в я л а , ч е ще про д ад а т колекция та и
щ е ж ив ея т а к о не щастливо , то по не с н о с но . З а б р е м е н я л а е и когато р а збр а ла , ч е
то й ня ма никакво намер е ние ня ко га д а я прода де, в н е за п н о изтр езня ла , о к а з а л а
с е вър з ана з а мъж , ко йто не с е и н т е р е с у в а л о т нищо , о св е н о т мо нетите с и. Д а ли
с а м о т а т а и о гор чението с а н а д в и л и н а д до брите и намер е ния , и л и про сто е б и ла
е г о и с тк а, но пр и в с и чк и слу ч аи тя з а ж а д ня л а д а с е мах не и ко гато бебето с е
родило , пр и пър в а та в ъ з мо ж н о с т избягала о т баща ми.
А мож е би не е б ил о так а , откъде д а з н а м?
Н а й-в е р оятно нико га ня маше д а нау ча истината , но к ак во значение имаше
т о в а з а ме н? Единствено то , к о е то има ше з н а ч е н и е , беше татко и ако наистина
н е щ о в г ла в а т а му не б е ш е н а р ед , мож ех само д а с е въ зх ищавам на смелостта му .
Б е у с пя л н я к а к с и д а у с та нов и точ ни пр авила на ж иво т и б е о це ля л . Мо же и д а не
б я х а нормални, н о ми б я х а по мо гнали д а с т а н а ч о в ек ъ т, какъвто съ м, и з а мен
т о в а б е ше достатъчно .
То й ми б е ш е б а щ а и б е напр авил най- до бро то , на ко ето б е с по с о б е н. С ег а го
з н а е х със с игу р но с т. И ко гато най- с е тне з а т в о р их к н и г а т а и с е опита х д а
пр еглътна бу цата в гър ло то с и, о ткрих , че д ъ л б о к о в се б е с и с е гор д ея с н е г о .

Татко с е в ъ р н а о т р а бо та , пр ео блече с е в е д н а га и с е з а х в а н а със с п а г е т и т е .

О б л е г н а х с е на в р а т а т а и запо чнах д а го и зу ча в а м то чно к а к то бе напр авила
С а ва н а , а а з бях избу хнал заради т о в а . С т р а н но к ак познанието изменя
в ъ з пр ия тие то .
З а бе ля з ах ко лко пр ецизен б е ш е в дв ижения та с и — к а к внимателно о тво р и
ку тия та на то чно у к а з а но то мя сто и изсипа в н има т е л н о спагетите в ъ в в о д а та, к ак
д ъ р ж е ш е дървената б ъ р к а л к а винаги под еднакъ в ъ г ъ л спрямо тигана , док а то
з а п ъ р ж в а ш е к а й ма та . З н а ех то чно ко га ще пр ибави со л и п и п е р . З н а ех , ч е с л е д
малко щ е о твор и ку тия с д о м а т е н с о с и к ак то винаги то й не ме р а зо чар о в а ,
о тво р и я в то чния мо мент. Р а з б и р а с е , не по пита к ак съ м пр ек ар ал д е ня ,
р а бо те ше мъ лчаливо . Вчер а с и м и с л е х , ч е мълчи, з а щ о то сме си чу ж д и е д и н на
д р у г, днес о съ з нах, ч е мо жем з а в и н а г и д а с и о с т а н е м та к ива . Но за пр ъв пъ т п р е з
ц е л и я ми ж и во т, тов а не ме р а з с тро и.
До като вечеряхме , не го попитах как е пр ек ар ал в р а бо тата , з н а е х , ч е ня ма
д а ми о тго во р и . В м е с т о т о в а му разказах за С а в а на , по мо гнах му д а р а зч ис тим
масата и про дължих да во дя е д но с тр ане н разговор . То й изми с ъдове те , избър с а
д в а пъти п л о та , пос л е в з е со лта и пипер а и ги о с та в и то ч но където бях а , п р е д и
д а с е в ъ р н е о т р а бо та . И мах у сещането , ч е има ж ел а н ие д а д о при н е с е с не щ о к ъ м
р а з го в о р а, но просто не зна е ш е к ак . А мож е б и с е с а м о з а лъ г в ах , за д а с е
по чу вствам по -добр е. Не ч е имаше з н а ч е н ие . С ле д мину та то й б е гото в д а с е
о ттегли в к а б и не т а с и.
— Татко — с пр я х го а з. — И ма ш л и н е щ о про тив д а ми п о к а ж е ш к ак в и
мо нети с и ку пил на по сл е дък?
То й ме по гледна с т р е с н а то , с я к а ш не б е с игу р е н , ч е е чу л пр авилно , по сл е
з а б и по глед в под а . П р о к а р а р ъ к а п р е з р я д к а т а с и к о с а . Олисяло то петно на

71
темето м у б е станало о щ е по - го ля мо . Вдигна о тново по гл е д к ъ м мен и ми
запр илича на изплашено дете .
— До бр е — к а з а на кр ая .
Тр ъгнах ме з а е д н о к ъ м к аб ин е та. У с е т и х ръката му на гър б а с и и о с ъ з нах , ч е
о т го дини не с ъ м бил то лко ва б л и зо до него .

11

С л е дв а щ ат а в е ч ер з а с т а н а х на к ея и д о к а то с е в ъ зхи щ а в ах на игр ата на

ср ебр истите о тб ля съ ци на лу на та в ъ р х у водната повърх но ст, с е чу дех дали
С а ва н а ще до йде на ср ещата . С но щи , с л е д часовете , пр ек арани в разговор з а
мо нети и р адо стта д а в и дя татк о р а з в ъ л ну в а н, а з му к аз а х лек а но щ и о тид о х до
п л а ж а . Написах бележка до С а ва н а , в коя то я молех д а с е в ид и м у тр е на к ея .
С ло ж их я в п л и к , надписах го и го о с тав их в ко лата на Тим. З н а е х , ч е щ е й го
п р е д а д е , б е з д а го о твор и , въ пр ек и че ня маше д а му е пр ия тно . За малко то вр еме ,
о ткак то го по з на в а х , бях р а з б р а л , че и то й като б а щ а ми е мно го до бър чо век .
М н о го по - до бър о т мен.
Н е з н а м д а л и постъпих добр е с бележк а та , но измислих е д и нс т в е но т о в а.
З н а ех , ч е з а р а д и вчер ашната р а з пр а в и я не с ъ м д о б р е дошъл в к ъщ а та, а з с ъ що не
и с к а х да в и ж д а м нито Ранди, нито С ю з а н, нито ня ко й от о с таналите . Н о к а к д а се
с в ъ р ж а съ с С а ва на ? Тя ня ма ше мо билен т е л е ф о н, а а з не знаех телефо нния но мер
в къщата . Т о г ав а се сети х за бележката и к ак мо жеше да стигне д о нея .
Б я х с е дър жал о т в р а т и т е л н о и с и го знаех . Н е с нея , но с ко легите й —
избу х нах б е з н и к а к в а пр ич ина . Т р я бв а ш е про с то д а и з б я г а м о ттам. Р а н д и и
пр ия телите му вдигах а т е ж е с т и, смя таха с е за а т л е ти, но ня ма х а никакъв ша нс
с р е щу чов ек , о бу че н с п е ц иа л н о д а н а п а д а х о р а . Ако т о в а с е б е ш е с лу ч ило в
Гер мания, с игу р но щях а д а ме с ъ д я т. П р а в и т е л с т в о то не о б ич а ш е х о р а т а ,
пр идо б или специални у ме ния с б ла г о с ло в ия т а му , да ги използва т б е з него во
по зво л ение.
Т а к а ч е о с тав их бележк ата в пикапа , п р е з ц е л и я д е н г л е д а х пр ипр я но
ч а со в н ика и с и б л ъ с к а х гл а в а т а над е д и н въ про с — ще д о й д е л и на с р е ща т а .
Рано -р а но о тид о х на к ея . Ч а с ъ т, о пр е д е л е н о т мен в б е л е ж к а т а , д о й д е и отмина , а
а з стоях там к а то во йник на п о с т и с е о гл е ж д а х въ в в с и ч к и по с о к и. Н ай- накрая
съзрях в д а л е ч и на т а ф игу р ата й и с и о тд ъх нах . П о з нах я по по х о д к а т а . Облегнах
с е на перилата и зачак ах с р а з ту птя но сър це .
Тя ме в и д я и з а б а в и к р ачк а. С пр я на и з в е с т н о разстоя ние б е з намек з а
пр егръдка и л и целу вка . Забо ля ме о т внезапната про мяна .
— По лу чих бележката ти — к а з а сухо тя .
— Р а д в а м с е , ч е дойде .
— Тр я б ва ше д а се про мъкна незабеля зано , за д а не р а з б ера т, ч е с и ту к.
До чу х, че пр ия телите на Р а н д и с е го твя т д а ти о тмъ с тя т.
— С ъ ж а л я в а м за в с ич к о — пре ско ч их в с т ъ п л е н и е то а з. — З н а м, че с е
о питваше д а по мо гнеш, просто не схв а нах в е дна г а .
— И?
— И много с ъ ж а ляв а м за Тим. То й е с тра хоте н чо век . Т р я бв а ш е д а бъда по -
в н и м а т е л е н.
— И? — по пита о тново тя . Г л е д а ше ме в т р е нч е но , б е з д а пр имигва.
Пр истъпих о т кр ак на крак . З на ех , ч е то ва , ко ето пр е д с т о и д а к аж а , не е
с ъ в с е м искр ено . В ъз д ъх н ах и измър мор их :

72
 — Съж а лявам с ъ що за Ранди и о с таналите . Тя не п р е с та в а ш е да ме пр о низв а
с по глед.
— И?
С му тих се . К ак во пр о пу ск ах , д а му се не в и д и?
— И… — започнах и с п р я х .
— И какво?
— И… — М о зък ъ т ми р а бо те ш е тр еск аво , но не мо жех д а с е с е тя к ак во о щ е .
— Н е знам — пр изнах накрая , — но какво то и д а е , съ жаляв а м и за н е г о .
— И т о в а е в с и чк о ? — по г ле д н а ме тя и о ч ите й б л е с н а х а игр иво .
— Н е знам к а к во дру го д а к а ж а — признах .
Но не пр о пу с нах ся нк ата на у с мивк а по у с тните й. Тя с е пр иближи к ъ м мен и
п о в т о р и тих о :
— То ва ли е в с и чк о ?
А з замълчах .
С а ва н а до йде с ъ в с е м б л и з о д о мен и о бв и р ъ це о к о л о вр ата ми.
— Ня ма з а щ о да се извиня ваш — про шепна в у х о то ми тя . — П р е д по л а г а м,
ч е и а з б их р е а г ир а л а по с ъ щия начин.
— То гав а з а щ о беше тази и н к в и з и ц и я ?
— И ск ах д а с е у веря , че не с ъ м с б ъ р к а ла с теб . Ч е имаш добро с ъ р ц е .
— К ак во и с к а ш д а к аж е ш?
— Какво то чу — о т в ъ р н а тя . — О н а зи но щ разговарях с Тим и т о й ме у бед и,
ч е ня ма м пр аво да ти к а зв ам в с и чк о о но в а. Пр авия т б еш е ти. Аз ня мам ну ж на та
к в а л и ф и к а ц и я д а а н а л и з ир а м баща ти, но бях тол ков а с ам о н а д е я на, ч е го
напр авих . В и н ата не б е ш е твоя . Н е б еш е т в о я и за Тим, в ъ пр ек и ч е ми е пр ия тно
д а чу я извинението ти . Д о р и и само за д а з н а м, ч е в б ъ д е щ е ще го напр авиш п а к ,
а к о се н а л о ж и.
Тя о бл е гна г лав а на гър д ите ми и а з з а т в о р их о ч и. Не и с к а х нищо по в е че о т
то зи с в я т, о св е н да о с та не м так а завинаги.

По -к ъс но, с л е д няко лко ч аса , пр ек арани в целу вки и р а з г о в о р и, а з п р о к а р а х

п р ъ с т по брадичката й и про шепнах:
— Б ла го д а р я ти .
— З а к ак во?
— З а к н ига та . Прочетох я и мисля , че с е г а р аз б ир а м та тко малко по - добр е.
С но щ и двамата с и пр ек арахме чу десно .
— Радвам се.
— И… б ла г о д а р я ти , ч е с и, к ак ва то си.
Тя сбърчи ч е ло , но а з по бър зах да я целу на .
— Ти ми по мо гна мно го . Б е з теб нико га ня ма ше д а р а збер а , ч е татко има
н я к ак ъв пр о б ле м и то зи про бл е м не съм а з. Д а зна е ш с а мо к ак во о з н а ч а в а т о в а з а
мен!

В ъ пр ек и ч е на дру гия д е н ги ч ак аш е мно го работа , о бя с н и х ме на Тим, ч е

заминавам в д р у г ид е н р а но су тр инта и то й ни в л е зе в п о л о ж е н и е то . К о га т о
о тидо х да я в з е ма , то й тък мо слиза ше по стъ л бите . До йде и с е нав еде п р е з
про зор еца на ко лата. С и н и н и те по лицето му б я х а поче р нел и. П о д а д е ми р ъ к а и
к а з а:
— Р а д в а м с е , ч е се запознахме , Д ж о н.
— И а з, Тим — казах сър дечно .
— П а з и се .
— Щ е с е о п и там — о твър на х .

73
 Стиснах ме с и ръце те с чув с тво то , ч е меж ду н а с с ъ щ е с т в у в а д ъ л б о к о и
искр ено пр ия телство .
С ъ с С ава н а прек ар ах ме су тр инта в делфинар иума «Форт Ф и ш е р » и
разгледахме с и н те р ес стр а нните мо рск и съ ществ а , и з л о ж е н и там. В и д я х м е р иб и
г а р , р е д к и съ ществ а с д ъ л г и но сов е и о с тр и з ъ б и , пор а дв ах ме с е на
миниатюр ните водни ко нчета в р а злични цвето ве . Аку л ите и рибите чук бяха в
н а й - го л емия а к в а р иу м. С мя х ме с е о т с ъ р ц е , д о к а то с е о питвах ме д а и з м ъ к н е м
е д и н р ак о тш е л ник о т дупк ата му , п о с л е в ля зо х ме в магазина за с у в е н ир и.
С а ва н а ми ку пи к л ю ч о дъ р ж а т е л за с п о м е н. По необя с ними пр ичини в с ъ щ ия
магазин с е пр о д ав а ше и е д и н и с т и н с к и пингвин . С а в а н а с е в ъ з му ти и ние
напу снахме в ъ з му т е н и магазина .
По сле о бя дв ах ме в е д и н р е с т о р а н т б л и з о до о к е а на . Пр ез ця ло то вр еме с и
държахме р ъ цете и с е лю бу вах ме на ч а йк и те по назъбените с к ал и к р а й бр ега .
З а г л е д а ни е д и н в дру г, не з а б е ля за х м е сер вить ора и с е на лож и мо мче то д а с е
р а зк ар в а д о масата ни ц е л и тр и пъти , д о к а то се с е тим д а о твор им меню то .
Разк азах й за татк о и с е тро гнах о т нежно с тта в по гледа й, док ато ме
с лу ша ш е . К о г а то св ър ших , тя ме ц е л у н а . Стиснах й ръката и п о е х с п ъ л н и г ъ р д и
а р о м а т а на д ъ х а й .
— З н а е ш л и , и с к а м е д и н д е н д а с е ож е ня за теб — пр о мъ л в их .
— То ва о б е щ а н и е л и е?
— А к о иск а ш, ще бъ де .
— То га ва т р я б в а да ми о б е щ а е ш, ч е щ о м пр иключиш с а р м ия т а , ще д о йд е ш
в е д н а г а . Н е мо га да с е о мъжа за теб , а к о не с и ту к .
— До го во р их ме л и с е? — про тегнах р ъ к а .
По сле се разходихме из И м е н и е т о на О су а л д — величествена к ъщ а с о гр о м н а
г р а д и на , в ъ з с т а нов е н а след во йната — един о т н а й -кра с ивите п а р к о в е в целия
щ а т. М и н а х ме по г о р с к и те пътечки, п р е з по ля нк ите с д ив и ц в е т я , ц ъ ф н а л и в
х иля д и р а з л и ч н и ц в е т о в е , по д я р к и те л ъ ч и на с л е д о б е д н о то с лъ нц е .
— Ко га ти е по летът? — попита тя .
С л ъ н це т о в е ч е поема ше по своя п ъ т по б е зо б ла ч но т о небе к ъ м дома с и.
— У т р е мно го р ано — о твър нах . — Щ е бъ да на летището , пре д и д а си с е
с ъ б у д и ла .
— И щ е пр ек араш в е ч ер т а с б а щ а с и, н а л и?
— Т а к а съ м го планир ал . Н е у с пя х д а пр ек ар ам мно го време с н е г о , но с ъ м
с игу р е н , ч е то й ще р а збер е , а к о…
Тя по к л ати е н е р г ич н о гл а ва:
— Не , не , ня ма д а про меня ш плановете си. И с к а м д а о с тане ш с н е г о .
Н а дя в ах с е д а го напр авиш и затова р е ш их да пр екарам д е н я с теб .
Вървяхме б а в но покр а й кр асиво оформе ния ж ив п л е т на п а р к а .
— К ак с и п р е д с т а в я ш н а ш а та вр ъ зк а? — по питах тихо .
— Ня ма да е л е с но — пр о мъл в и тя .
— З н а м — с пр я х и я по гледнах в о чите , — но не и с к а м д а п р и к л ю ч и.
И з а м ъ л ч а х , о съ з на л, ч е к ак во то и д а к аж а , ня маше д а б ъ д е д о с т а т ъ ч н о .
Пр итиснах я до гър д ите с и, ж а д но це лу нах нежната извивка на вр ата и раменете
й , з а х а пах к а д иф е н а т а мекота на кожата й.
— Щ е ти с е о б а ж д а м пр и в с ек и у до б е н с лу ч а й. Ко гато ня ма м в ъ з мо ж но с т,
щ е пиша . До го д ина ще имам пр аво на нов о тпу ск и ще б ъ д а там, к ъ д е то си и ти .
Тя с е о тдръпна и се о пита да х в а н е по гл ед а ми.
— О б е щ а в а ш л и?
— Разбир а с е! — е д в а не и з в и к а х и я пр итиснах я о щ е по -с и л н о . — А х ,
С а ва н а , какво не бих д а л , за д а мо га д а бъ да по -б л и зо д о теб ! Но за с е г а т о в а е

74
в с и чк о , к о е то мо га д а о бещая . Щ е п о д а м мо лба за п р е м е с т в а н е в е д на г а щ о м
пр истигна в б а за т а, но знаеш л и ко лко тру дни с а тия р а б о т и?
— З н а м — про ш епна тя . По няк ак ва нео бяснима пр ичина т р е в ога т а в г ла с а й
ме и з н е р вя ш е .
— Щ е ми п и ш е ш л и ? — по пита х .
— А ми … — за вър тя о ч и тя , по гледна ме хитро и напр ежението в мен
и з ч е з н а . — Разбира с е , г лу пчо — за смя с е . — Ня ма ну жд а д а п и та ш. Щ е ти пиша
р е до в но . И д а знаеш , ч е пиша с т р а х о т н и писма .
— Н е с е и с ъ м н я в а м.
— С е р ио з н о . То в а е тр адиция в с е м е й с т в о то. Н а в се к и пр азник ся даме и
п и ш е м писма на б ли з к и т е с и, с п о д е ля м е ко лко ни е мъ чно за тя х и к ак чак а ме с
нетър пение д а ги видим о тново , т а к ив а н е щ а .
Отново я целу нах по вр ата .
— Щ е ти бъде ли мъ чно за мен? Щ е бро иш л и д ни т е д о сл е д в а ща т а ни
с р е ща?
Тя с е о тдръпна .
— Щ е нау ч иш, ко гато пр о ч ете ш пис ма та ми.
З а с мя х с е, но сър цето ми с е с в и.
— Щ е ми л и п с в а ш — к а з ах се р ио з но .
— Ти също ще ми л и п с в а ш.
— Н е ми изглеждаш мно го р а з с тро е на .
— Защо то в еч е с и изплаках с ъ л з и т е по теб , по мниш л и? О с в е н тов а з н а м, ч е
в с е пак няко га па к ще с е в и д и м. М н о го мислих и с тигна х д о заключение , ч е
наистина щ е е тру дно , но времето м и н а в а бър зо и док а то с е о гл ед а м е, п а к щ е сме
з а е д но . З н а м го със с игу р но с т. У с е ща м го с ъ с с ъ р ц е т о с и, к ак то у с е ща м л ю б о в т а
ти . З н а м, ч е не е кр ая т, ще у с пе ем д а преминем п р е з т о в а изпитание . М н о го
в л ю б е н и с а пр инудени д а го пр авя т. Н а и с т и н а , л ю б о в т а им н е в и н а г и о це ля в а , но
те ня мат т о в а , което имаме ние .
И ск ах д а й вярвам , и с к а х го с ц я л о то с и с ъ р ц е , но в г л а в а та ми и з н и к н а
н е к а н е н въ про с : дали наистина щ е ш е д а е т о л к о в а про с то ?
С л ъ н це т о с е с к р и з а д х о р и з о н т а и ние тр ъгнах ме о б р а т но к ъ м ко лата.
З ак ар ах я до к ъ ща та , но спрях малко в с тр ани по у лицата , за д а не ни в и дя т
ко легите й . Прегър нах я , целу нах я и зарових л и це в косите й. З на е х , че
следващата г о ди н а ще б ъ д е н а й- д ъ л га т а в ж иво та ми. К о лко много ми с е искаше
д а не бях в л и з а л в а р м ия т а , д а с ъ м свободен! Но не бях.
— Тря бв а д а тръг в ам.
Тя к и мна и с ъ л з и т е й з а к а па х а. Един в ъ з е л с те г н а гър дите ми то лкова с и лно ,
ч е с е задъх ах .
— Щ е ти пиша в е дна г а — обещах .
— До бре — намер и с и л и д а к аж е тя и с е пр есегна за ч а н т ата с и. И зв а д и
х имик алка и малко листче и н а д р а с к а нещо . — То ва с а а д р е с ъ т ми в к ъ щ и и
телефо нния т но ме р . Ето и елек тро нния ми адрес .
К и мна х и в з ех листчето .
— Да знаеш, ч е п р е з есента ще сменя о б щ ежитие то с к вар тир а , но в ед н ага
щ е ти пр атя адр еса. В и н а г и мо жеш д а с е свържеш с мен ч р е з мама и татко . Те щ е
ми п р е д а д а т в с и чк о .
— Добр е . А з с ъ що ще те и н ф о р мир ам, а к о има н я к а к в и про мени. З н а й , ч е
д о р и и д а ни изпр атя т някъде , п и с м а т а ти ще с ти г н а т д о мен. И м е й л и т е също . В
а р м ия т а имаме не о гр а нич ен д о с тъ п д о интернет. Д о р и и в пу стиня та .
Тя о бв и раменете с и с р ъ ц е к а то изо ставено дете .
— То ва , ч е с и во йник , ме п л а ш и — к а з а тихо тя .

75
 — Ня ма за що . Всичко ще бъ де нар е д — у в ер их я . О т в о р их вр атата на к о ла та
и и з в а д их пор тфейла с и о т ж а бк а та .
С ло ж их лис тч е то с адреса въ тр е и о тново р а з твор их р ъце за пр егръ дк а . Тя с е
с гу ш и в мен и н и е о с та нах ме так а , д о к а то то плината на тя ло то й стигна д о
с ъ р ц е то ми.
То зи п ъ т тя с е о т д р ъ п на пър в а , о тново о твор и чантата с и и и з в а д и е д н о
з а п е ч а т а но п и с мо .
— Н а п и с а х го с но щ и — по д а д е ми го тя . — З а д а има ш к ак во да четеш в
с а м о л е т а . Моля те , не го о тва р я й до тогав а .
К и мна х и я целу нах за по следен п ъ т, по сле с е д н а х за д кор мил о то .
— П о з д р а в и б а ща с и о т мен — извика тя . — Каж и му , че а к о имам в р е ме , щ е
намина д а го в и дя п р е з следв а щите седмици.
В к л юч их мо тор а и тя о тстъ пи . П о е х б а в но и про дължих да я гледам в
о г л е д а ло т о з а о бр а тно в иж д а н е. Понечих да с пр а и да с е вър на пр и нея . Та тко
щ е ш е д а ме р а з б ер е .
З н а е ш е ко лко много о з на ч ав а тя за мен и с и гу р но не би и с к а л да ми о тнеме
възмо ж ността д а б ъ д а о щ е една в еч ер с н е я .
Но с е о тк а з ах . Про дъ лж их напр ед , б е з д а о т к ъ с в а м по глед от о бр а за й в
о г л е д а ло т о , фигу ра та й с е смаляв аше в с е по в еч е , а с нея се с то пя в а ш е и радостта
ми.

В е ч ер я т а б е ш е по - тих а от о б ич а йно то . Нямах е н ер г ия да п о д д ъ р ж а м

р а з го в о р а и дор и та тко го р а з б р а . В м е с т о д а се с ъ с р е д о т о ч и върху тигана, к ак то
пр а в е ш е в и н а г и , д о к а то пр иго твя ше вечерята , то й непр екъснато ми хвърляше
з а г р иж е ни по гледи. И з в ед н ъ ж изключи ко тло на и с е п р и б л и ж и. Тов а ме и з п л а ш и .
С ло ж и р ък а на гърба ми, без д а к аж е н е щ о , но ня ма ше и ну жд а . Разбр а , ч е
с ъ м тъжен, и о с тана д ъ л го так а , сяк а ш се о п и т в а ш е д а по пие б о лка т а ми, д а я
изтр ъгне о т с ъ р це т о ми и д а я напр ави своя .

Н а су тр инта ме з а к а р а до летището и о с та на с мен, д о к а то ч ак ах д а о бя вя т

по лета . Ко гато станах , то й с ъ що се надигна и ми по даде р ък а . Вместо д а я по е ма ,
а з го пр егър нах . Тя ло то му с е ско в а , но то зи пъ т не обърна х внимание .
— О б и ч ам те , татк о .
— И а з те о б ич а м, Д ж о н.
— И д а на ме р иш нов и мо нети , чу л и? И ск а м да ми р а зка ж е ш в с ич к о за тях .
То й наведе г лав а и с е в то р а ч и в по да .
— А з х а р е с в а м Савана . Тя е добро мо миче.
До йде ми к а то гр ъм о т я с но н е б е , но б е ш е точно то в а , к о е то исках да чу я.
Седнах на мя сто то с и в с а м о л е т а и по с тав их пис мо то на С ав а н а в ску та си.
Ня мах тър пение да го о т в о р я , но исках д а с па з я о б е ща н и е т о с и. О т пр о зо р е ца с е
о ткр ив а ше г л е д к а к ъ м бр ега и а з нево лно започнах д а тър ся с по гле д к ея и
к ъ ща та . С а ва н а сигу р но спеше , но ми с е искаше д а в я р в а м, ч е е на пл ажа и търс и
с по глед с а м о л е т а ми.
О щ е с излитането о твор их писмо то . В ъ тр е имаше н е й н а с н и м к а. Н ар у г ах с е ,
ч е не й о с т а в их своя . Дълго гледах лю б имо то л и ц е , по сл е по ех дъ лбоко въ зду х и
з а ч е т о х:

_С к ъ п и Джон,_
_И с к а м да ти к а ж а т олкова м н о г о н е щ а, а не знам откъде да започна .
М о ж е б и на п ъ р в о м я с т о т р я б в а да ти к а ж а к о л к о м н о г о т е обичам . Или да

76
с п о д е л я, че дните , п р е к а р а ни с теб , с а най- щас тлив ит е в живота м и . Или че за
краткото в р е м е на познанство ни с е у б е д и х , че с м е с ъз д а д е н и е д и н за д р у г. Б и х
м о г л а да к а ж а всичк о това и в с яко едно от тях щ е е истина , но ког а т о с е
з а м и с л и х , р а з б р а х , че в с и ч к о, к о е то и с к а м с е г а, е да с ъ м с теб , да д ъ р ж а
ръката ти и да гледам онази н е у л о в и м а у с м и вк а на лицето ти . _
_ Знам , че щ е с и припомням хиляди пъти в с и ч к о, случило с е м еж д у нас п р е з
тези н я к о л к о дни . Щ е ч увам с м е х а ти , щ е гледам в очите ти и щ е у с е щ а м
ръцете ти о к о л о р а м е н е т е с и. В с и ч к о това щ е м и л и п с в а пове че , отколкото
м о ж е ш да с и предст авиш . Ти с и б л а г о р о д е н чове к , Джон, и винаги щ е с ъ м ти
признателна за т о в а . Н икога не н а с то я да с п и ш с м е н и не знам к а к да ти
о б я с н я к ол к о в а ж но е това за м е н. То п р а в и връ зк ата ни наистина с п е ц иал н а и
а з щ е съхраня тоз и ч и с т с п о м е н за ц я л ж и в о т. Като неуловима б я л а светлина,
к о я т о м о ж е ш да видиш с а м о, а к о притаиш д ъ х ._
_ Щ е м и сля за те б в с е к и де н. Сърц ето м и с е с в и в а от страх , че м о ж е да
настъпи в р е м е , когато н я м а да чу вс тваш същото к ъ м м е н, и зали с а н в
е ж е д н е в и е т о, щ е м е забравиш . Затова ето к а к в о и зм и с л и х : където и да се
н а м и р а ш и к а к в о т о и да с та в а в ж и в о та ти , в п ъ р в и я д е н от пълнолу ни е т о —
като в нощта , когато с е з а п о з н а х м е — моля те , изле з н а в ъ н и погледни луната .
Погледни я и с и с по м н и за м е н, за седмицата, к о я т о прекарахме заедно , защото
н е з а в и с и м о к ъ д е съм и к а к во ст ава в живота м и , аз щ е направя същото . Щ о м не
м о ж е м да с м е заедно , м о ж е м поне да с п о д е л и м тази в е ч е р и м о ж е м да го
п р а в и м до к р а я на живота с и._
_ Обичам те , Джон Тайри, и о ч а к в а м от теб да изпълниш обещанието ,
к о е т о ми даде . А к о с е въ рне ш , щ е с е омъжа за теб . А к о м е забравиш , щ е
р а з б и е ш сърцето м и ._
С любов,
Савана

В ди г н а х п ъ л н и т е с и с ъ с съ лзи о ч и и по гледнах пр ез п р о зо р е ц а . По д на с
имаше д е б е л с ло й о б ла ци. Ня мах пре д с т а в а к ъ д е сме . В с и чк о , к о е то знаех , б е ш е ,
ч е и с к а м д а с ъ м с и у до ма , к ъ д е то ме ч а к ах а.

Втора ч а с т

12

Ч а со в е по -късно , п р е з п ърв ата с и но щ в базата , а з про четох писмо то о ще

в е д нъ ж , к а то с и пр ипо мнях в с ек и миг о т в р е м е то , пр екарано с нея . Н е б е ше
тру д но ; спо мените в л адеех а изця ло с ъ з н а н и е то ми и ми с е с т р у в а х а по - и с т и н с к и
о т во йнишкия ж иво т. У с ещ а х то плината на ръката й в моя та , в иж д ах я да
изтр ъсква в о д а т а о т ко сата с и, с м я х с е с г л а с , щ о м с е с е тих к а к ме б е и з н е н а д а ла
пър в ия п ъ т, ко гато излязохме със с ъ р ф а . Пр ез сл е д в а щ и те с е дмици То ни
непр екъснато ме по днася ше за С а ван а , до волен , ч е най- п о с л е се бях съ гл а с и л с
теор ия та му за важ но с тта на любовта в ж иво та на в о й н и к а . Тър пя х го , какво д а
пр авя , вината с и беше моя , нико й не ме б е к а р ал д а му р а зк а зв а м за нея . То й
искаше да з н а е мно го пове ч е о т тов а , к о е то имах намер е ние д а му к а ж а. Щ о м
в и дя , че ня мам в аж н а р абота и с и чета к н ижк а, седна д о мен, кр ъстоса кр ака и
з а п о ч н а да с е х ил и к а то идио т .

77
 — Разк ажи ми п а к за то зи щу р ва ка нцио не н роман, мо ля те !
А з з а б их о ч и в к н ига та и с е о питах д а не му о б р ъ щ а м внимание .
— Савана б е ш е , нали? С а- в а- на . М а м к а му , х ар е св а ми т о в а име . З ву чи н я к ак
изискано , но бас ловя , ч е в кр айна сме тк а с е е о к а за л а тигр ица .
— Млъквай!
— Н е ми говор и так а . Н и ма не б я х а з то зи, ко йто н е п р е к ъ с н а то с е тр евож еше
за теб? Ко йто ти к а з в а ш е , че т р я бв а д а с и намер иш ня коя? Ти ме по слу ша и с е г а
е д о шло вр еме д а се р а з пл а тим. И с к ам по дро бно сти.
— Н е е тво я р а бо та .
— С и гу рно сте пил и т е к ил а , н а л и? К а з ах ти, ч е действа — по гледна ме
изпитателно .
А з пр о д ъл ж ав ах да мъ лча и то й не изд ър ж а .
— Х а й д е , д е ! З н а м, ч е мож еш д а ми к а ж е ш о ще н е щ и ч к о.
— Н е искам д а говоря зато ва .
— Защо то с и в лю б е н, т о в а и с к а ш да ми к а же ш, н а л и? Но з а по ч в а м д а с и
мисля , че с и измислил цялата истор ия.
— До бр е , измислих с и я . Пр ик лю чихме л и?
То й по к ла ти г л а в а и с т а н а .
— Я к о с и з а х а па л в ъ д и ца т а , пр ия телче .
Н е казах нищо , но п р е д себе с и пр изнах , че е пр ав . Бях напр аво лу д по нея .
Б я х го то в д а напр авя в с ичк о , за да сме з а е д н о , и по дадох мо л ба д а ме вър нат в
Щ а тите . Ко мандващия т, и н а ч е п е ч е н мъ ж , р а згл е д а подро б но молбата ми. К о г а то
ме по пита з а пр ичината , в м е с т о за С а в а н а му р а зк а зах за татко . То й ме из с лу ша
в н и м а т е л н о , по с ле с е о б л е гна на с т о л а и заяви.
— То ва не е до статъ ч но о с нов а ние д а по дпиша , о св е н ако б а щ а ти не е
б о ле н.
Ко гато напу ск ах кабинета му , в е ч е знаех , ч е по не пр е з с л е д в ащ и т е
ш е с т н а й с е т м е с е ц а ня ма д а с е в ъ р на в к ъ щ и . Не кр иех о т ч а я н и е то с и и по в р е ме
на с л е д в а щ о то пълно лу ние изля зох от с п а л н о т о и седнах с а м на т р е в а т а , к ъ д е то
о б ик но в ено игр а ехме мач . Легнах по гр ъб и с е з а г л е д а х в лу ната , пр ипомних с и
часо вете , пр ек арани с н е я и ругаех нау м р а з с тоя н и е то меж ду на с .
В началото писмата и т е л е ф о н н и т е р а з го в о р и б я х а р ед о в ни. Пу ск ах ме с и и
им е й л и, но скоро разбрах , ч е С ав а на пр едпочита д а пише на р ъ к а , и и с к а ш е и а з
д а й о тго в ар я м так а . «З н ам, ч е е по -б а в но о т електро нната по ща , но так а ми
х ар ес ва — писа ми тя . — О б и ч а м изн е н а д а т а, ко гато намеря пис мо в пощенската
с и ку тия. О б и ча м сладк ото о ч а к в а н е , к о е то тр епти в мен, док а то свър ша с
до макинската р абота , за д а го пр о ч е т а на с по к о й с т в ие. Х ар е св а ми, ч е мога д а го
в з е ма със с е б е с и и д а с и го пр е пр о ч и т а м в ня коя о т по ч ивк ите меж ду лекциите ,
д а с е о блегна на няко е дърво напр имер и д а чета , а в я т ъ р ъ т д а г а л и лицето ми.
О б и ч а м да с и те пр едставям к ак пишеш, пр ив е д е н н а д лис та х ар тия , д а с и мисля
с к ак во си о б л еч ен , к ак д ъ р ж и ш х имик а лк а та и има л и д р у г и х о р а о ко ло теб.
З н а м, ч е п р е дстав ата ми е в з е т а о т филмите , но те в иж д а м д а с е д и ш в п а л а т к а т а,
на ш п е р п л а т о в а т а м а с а има г а з е н а лампа , а вятъ ръ т о твъ н изду ва б р е з е н та . Т а к а
е мно го по -р о ман ти чн о о т писмо , писано на машината , с коя то сваля ш му зик а о т
и н т е р н е т и л и с и изго твя ш док л адите .»
С мя х с е с г л а с , д о к а то го ч е т о х . Р а з б и р а се , ня маше нито п а л а т к а , нито
ш п е р п ла т о в а м а с а и л и газена лампа , но нар ису ваната от н е я картина б е ш е мно го
по - интересна о т р е а л н а т а съ с стандартно то бюро в едно типните д ъ р в е ни б а р ак и
и лу минесцентната лампа н а д него .
Ко лко то п о в е ч е вр еме м и н а в а ш е , то лков а по -с и л н а с т а в а ш е л ю б о в т а ми .
По ня ко га с е измъквах о т гру па та , за д а о с тана с а м. И з в аж дах снимката й и я

78
гледах дъ лго , изучавах в ся к а извивка на лицето й, всяко ко съмче . Времето с е
изнизваше , л я то то неу сетно пр емина в е с е н, а есента — в зима и тази с н и м к а ми
с т а в а ш е в с е по - скъ па . Ми слех с и, че я по мня напълно , но ако тр ябваше д а бъда
ч е с т е н, по дробностите з а п о ч в а х а д а ми с е и з п л ъ з в а т. И л и не с ъ м ги з а б е ля з а л ,
д о к а то бях ме заедно . Н а снимката напр имер в и дях , че С ав а н а има м а л к а б е нк а
по д ля во то око , а тов а ми бе у бя гна ло п р е з о нази с е д м ица . Пр и внимателен о гл е д
з а б е ля з а х , ч е у с мив ка та й е малко кр ива , и тов а съ що б е ш е ново за мен. Т е з и
м а л к и д е ф е к т и я пр ав ех а единствена и неповтор има , но ми беше непр ия тно , ч е
тря б ваше д а нау ч а за тях о т снимката.
Но ж ивотъ т п р о д ъ л ж а в а ш е. К о лко то и д а м и с л е х за н е я , ко лко то и д а
тъгу вах , з а д ъ лж е н и я т а с и б я х а з а д ъ лж е н ия и а з има х много р або та . К а то
з а п о ч н е м о т с е п т е м в р и — п о р а д и р е д и ца обстоя телства , тру дни за о бя с не ние
д о р и и о т главнокомандващите а р м ия т а , в зв о д ъ т ми б е ш е изпр атен за в т о р и пъ т в
Ко со во и с е пр исъ е д ини к ъ м П ъ р в а пехо тна д и в и зия за п о р е д на т а
у мир о тво р ите л на мисия , а в с и чк и о с та на л и ч а с т и от пехо тата б я х а в ъ р н а т и в
Гер мания. То зи п ъ т б е ш е с р а в н и т е л но с по к о йн о . Н е съм с т р е л я л нито в е днъ ж , но
т о в а не зна ч и, ч е пр ек арах дните в б р а н е на п о л с к и ц в е т я за С а в а на . Д ъ р ж ах
пу шк а та в го то вност, с л е д я х за п ро вока ции и к о н ф л и к ти, ця л д ен б я х на н о к т и о т
напр ежение . Пр ез но щта заспивах като тру п. Пр изнавам, ч е поняко га ми н а в а х а
д в а - тр и дни п р е д и д а с е с е т я за С а ва н а и д а с е з а п и т а м к а к во л и п р а в и тя с е г а .
О з н а ч ав аш е л и то ва , ч е любовта ми не б е и с т и н с к а? По вр еме на ця лата мисия с и
задавах то зи въ про с , но в и н а г и си отго варях о тр ица те л но , п о р ад и про с тата
пр ичина , ч е о бр а зът й ме в р ъ х л и т а ш е, ко гато го о ч а к в а х н а й - малко , и с ъ р це т о ми
с е с в ив а ш е о т същата б о лк а к а то в д е н я , когато с е разделих ме . В с и чк о мо ж е ше
д а я пр ед из в ик а : р а зк а з и на пр ия те ли за тех ните съ пру ги , гле дка та на д в а м а
в л ю б е н и, х в а н а т и за р ъ це , д о р и и у с м и в к и т е на с е ля нк и т е , докато ко лоната ни
м и н а в а ш е п о к р а й тях .
П и с ма т а на С а ва н а пр истигах а на в с ек и д е с е т д н и. К о г а то с е в ъ р н ах в
Гер мания ми вр ъчих а цял ку п, но нито е д но не мож е ше д а се ср ав ня в а с пър во то
й писмо . По вечето бяха об ик нов е ни , п ъ л н и с е ж е д не в н и с лу ч к и и дор и к люк и.
Н ау ч ав ах в с и чк и по дро б ности о т живо та й : гру пата бе с в ъ р ш ил а първата к ъ ща
пр едсро чно , но с в т о р а т а б я х а з а к ъ с а л и. За н е я тря бв а ло да р а бо тя т п о в е ч е ,
в ъ пр ек и ч е в с и чк и з а по ч на л и д а с е с пр а в я т по -б ъ р зо и е ф е к т ив но съ с за д а ч и т е
с и. О т п р а з ну в а л и с л а в но з а в ъ р шв ан е т о на пър в ата к ъ ща и ц е л и я т квар тал с е
пр исъединил к ъ м в е с е лб а т а . В е ч ер т а о тишл и в «Ск ар идената ко либа » и Тим
з а я в и л , че т о в а е н а й -х у б а в ия р е с т о р а н т в гра д а . Разбр ах пр и ко и пр е по д а в а т е л и
с е е з а п ис а л а за есенния се м е с т ъ р и ко лко щ а с т л и в а е , ч е ще с лу ш а л е к ц и и по
д е т с к а пс их о ло гия пр и док тор Барне , ко йто на скоро б и л пу б л и к у в а л голя ма
статия в н я к ак во езо тер ич но списание .
Н е с и въо бр а зяв ах , ч е мисли за ме н в с ек и п ъ т, ко гато з а б и е ня ко й пиро н в
г р е д и т е на къщата и л и док ато по ма га д а слож ат про зор ците , нито с е б ла з н е х о т
мисъ лта, ч е докато р а з го вар я с Тим, с п и р а по с р е д а т а на изр е чението , обхваната
о т непрео до лим ко пнеж д а чу е моя о тговор в м е с т о неговия . Н е бях то лкова
глу пав . Мислех си, ч е нещата меж ду на с с а мно го по - с ер ио з ни и че с в р е м е то ще
с е з а д ъ л б о ч а в а т.
Н а й-в аж но то за мен в тези писма б е ш е д а р а зб е р а д а ли о щ е мисли за мен и
тя нико га не ме р а з о ч а р о в а ш е . Т о в а б е ш е пр ичината д а п а з я в ся к о нейно писмо .
В края им в и н а г и имаше няко лко изр ечения , дор и ця л абзац, о т ко йто м и
спир аше д ъ х ъ т. Аз го ч е т я х и пр епро читах , д о к а то с е о питвах д а с и п р и по мня
г л а с а й . В ъв в то р о то с и писмо тя п иш е ш е :

79
 З н а м ко лко е л е с но за дру гите д а п р е д с т а в я т дните и но щите , пр ек арани с
теб к р а й мо рето , като мимолетна п л а ж н а връзк а , коя то не о з нач а в а абсо лютно
нищо и за д в а м а т а. З а то в а не и с к а м д а р а з го в а р я м с нико го за н а с . Няма д а м е
р а збер ат, а и а з не чу вств ам ну жда д а о б я с н я в а м, за що то в с ъ р ц е то с и з н а м
мно го добр е к а к в а е истината . К о га т о мисля за теб , не мо га д а не с е у с мих в а м,
з а щ о то зна м, ч е ти ме п р а в и ш по -з а в ъ р ш е на и ця лостна л и ч н о с т. Обичам те
з а в и н а г и и м е ч т а я за мига , ко гато о тново ще бъда в пр е гръ дк ите ти.

В писмо то , по лу чено , с ле д к а то й изпр атих с ни м к а т а с и:

Б л а го д а р я ти за снимката . В е ч е я с ло ж их в пор тф е йла с и. Н а н е я и з гл ежд а ш

з д р а в и в добро н а с т р о е ни е , въ прек и т о в а, ко гато я в и дях , с е разплаках . Не
з а щ о то ме н а т ъ ж и, мак а р че с и б е ш е то чно така — теж и ми, ч е не мо га д а те в и д я
в д е й с т в ит е л н о с т — а защото и з в е д нъ ж с е почу в с твах щ а с т л и в а. Тя ми н а п о мни ,
ч е ти с и н а й-х у б а в о т о нещо в ж иво та ми.

Ето какво ми п и с а , ко гато бях в Ко сово :

П о с л е д но т о ти писмо ме р а зтр е вож и. И ск а м д а ми р а зк аж е ш по в еч е . С ър цето

ми с е с в ив а о т с тр а х в и н а г и, ко гато п и ш е ш за во йнишкия ж иво т. А з с е го тв я да
с и в ъ р в я у до ма за Д е н я на б л а го д а р н о с т т а , тр евож а се за п р е д с т о я щ и т е т е с т о в е ,
а ти с игу р но с и на о пас но мя сто , о б к р ъ ж е н о т вр агове . Ах , ако те по зна в ах а ,
к ак то те п о з н а в а м а з, н и к о г а ня маше д а вдигнат о р ъж ие ср ещу теб . Щ е с и в
б е з о па с но с т, к ак то с е чу вств ам в б е з о п а с но с т а з, ко гато с ъ м в пр егръдките ти .

О н а з и година прек ар ах е д на т ъ ж на Ко леда , но тя винаги е тъжна , ко гато с и

д а л е ч о т д о м а . То ва беше първата ни Ко леда и з в ъ н базата . О бик но ве но
пр ек арв ах ме пр азниците в Германия , на мир ах ме с момчетата е л х а и я
у кр а ся в ах ме с мигащи л а м п и ч к и. Но с е г а пов е ч е то о т тя х бях а в о тпу ск. А з б я х
е д и н о т нещастниците , по сочени д а о с т а н а т, в с лу ч а й че на р у с к и пр ия телчета и м
с к и м н е да п р о в е р я т дали сме о щ е ж ив и . Дру гите заминах а за гр а да , з а да
п о д с и гу ря т б и р а за в е ч ер т а, а а з о с та на х и о твор их ко лета о т С а в а н а — х у б ав
пу ло в ер , по до бен на о нз и , ко йто но с е ш е Тим, ко гато с е з а по з на х м е , и до машни
к у р а б и йки. А з й б ях изпр атил с к ъ п па р ф ю м. По даръците й ме на тъжих а . У с е т и х
б о ле з н е но с а мо т а т а и р е ш их да й звънна . Тя не ме о чак ва ш е , мно го с е за р ад ва и
вълнението й ми д ъ р ж а топло седмици н а п р е д . Г о в о р и х м е п о в е ч е о т ч ас и е д в а
то гава с и дадох сметк а колко мно го ми е л и п с в а л гла с ъ т й. Бях забр авил л е к ия
а к ц е н т и но сово то п р о и з но ш е н и е , к о е то се за с и л в а ше, ко гато за говор е ше б ъ р зо .
И з л е г н а х с е на с т о л а и с и п редставих , ч е е до мен, д о к а то ми о п и с в а с ип е щ и я се
н а д главите ни с ня г . Пр и мен с ъ щ о в а л е ш е с н я г, ко ето с ъ з д а в а ш е илюзия та , ч е
наистина сме з а е д но .
О т я ну ар и 2 0 0 1 започнах да б р о я д ни т е д о нов а та ни ср еща . О тпу скъ т ми б е
п л а н и р а н з а ю н и , по сле о с та в а ш е по - малко о т г о д и н а и щя х д а к аж а с бо го м на
а р м ия т а . В ся к а су тр ин с е събу ж дах и с и к а зв ах : до кр ая о с тав а т тр иста и ш е й с е т
д н и, по сле тр иста п е т д е с е т и д е в е т, тр иста пе тде с е т и о с е м, но ще в и дя С а ва н а

80
с л е д сто с е д е м д е с е т и о с ем, и седе м, и шест, и так а н а т а т ъ к . Б е ш е осезаемо и
р е ал но , д о с т а т ъ ч но б л и зо , за д а з а п о ч на д а си м е ч т а я и д а к р о я п л а н о в е , но о т
д р у г а с тр а н а , с т а н а пр ичина д а о съ зна я ко лко б ав но м и н а в а в р е м е то . Н е е л и
так а в и на г и ко гато о ч а к в а ш н е щ о с нетър пение? Като в у ченическите г о д и н и ,
ко гато броях д н и те д о ваканция та , а те с е нижех а бавно и а з ед в а издържах на
ч и н а . Ако не бяха писмата на С ав а на , ч ак а н ет о щ е ш е д а ме р а зб ие .
Татко също пишеше . Н е то лко в а ч е с т о к ато С ав а на , но в се к и месец,
з а д ъ лж и те л н о . За мо я изненада писмата му б я х а много по -д ъ лги о т о наз и е д н а
стр а ничка , с коя то бях свикнал пре д и. До пъ л ните л ните стр аници с е о тна ся х а
ед и н с т в е н о и само до мо нетите . О т с в о я с тр а н а в с во бо д но то с и вр еме а з с е
о тб ивах в ко мпютър ната зала и пр аве х с о б с тв е н и пр о у ч в а н ия . К ъ л на с е , първия
п ъ т, ко гато му п ис а х за намер е ната о т мен инфор мация , в идя х на писмо то му
з а с ъ х н а ли петна от с ъ л з и. Е, не то чно , по -с к о р о бях а п л о д на въо бр аж е ние то ми,
з а щ о то то й нико га не с по м е н а, н и т о напр ави н я к ак ъв ко ментар за пр о у ч в а н ия та
ми, но м и с е щ е ш е д а в я р ва м, ч е б е и з ч е л в си ч к о с вълнението , с к о е то ч е т е ш е
С и в ия к ата л о г.
Пр ез ф евру ар и ни изпр атих а на маневр и с д р у г и ч а с ти на Н А Т О . К а з а х а ни
с л е д но то : «П р е д с т а в е т е с и, ч е го д ина та е 1 9 4 4 и сте в р а з га р а на бо ев ете,
изпр авени п р е д немските танко ве .» Б е з п о л е з н а о пер а ция , ако питате мен. С то зи
в и д во йни о т д а в на е с в ъ р ш е н о . Времето на испанските к о р а б и и чу до то на
тех ните о р ъ д ия , к ак то и на с л а в н а т а щ а т с к а к а в а л е р ия , коя то лети с р е щу вр ага
на бър з ите с и коне и с па с я в а в с ичк о ж иво по пъ тя с и, о т д а в н а с и б е о тиш ло .
Д н е с нико й не мо ж е да к аж е ко й точ но е вр агъ т, в с ичк и говор ех а за ру снаците , в
к о е то ня маше ник ак ва л о г ик а , з а щ о то пр едвид с в е т о в на т а с и ту а ц и я с е
п р е д по л а г а , ч е т р я бв а д а са ни съюзници. Но дор и да не бяха, про с тия т ф ак т
б е ш е , ч е в е ч е ня ма х а р а бо те щ и т а н к о в е , а дор и и д а са у с пе л и д а с ъзда дат нови
х иля да н я к ъ д е из з а в о д и т е в С и б ир , с намер е ние да з а в л а д е я т Европа , н а й -
в е р о я т н о н а п р е д в а щ а т а им а р м и я щ е ш е да п о па д не под у да р ите на нашите
в ъ з ду ш н и в о йск и, а не на пехо та та . Но к ак во з н а е х а з? Вр емето б е ш е
о твр атително . О т Ар к тик а д о ле т я ня к акъ в сър д ит л е д е н о с ту д е н ф р о н т и с е
р а зв их р и то чно по време на ман е вр ите . Б е ш е и с т и н с к а епо пея със с н я г и
су гр ашица , вя търът р а зв и с к о р о с т о т осемдесет к и ло ме тр а в ч ас и в с и чк о т о в а ми
напо мни на о ттегля нето на наполео новите во йск и о т Мо скв а . Б е ш е то лко в а
с ту д е но , ч е по в еж д и т е се образуваше скр еж, д ъ х ъ т прорязваше гър д ите к а то с
нож и пръстите ни з а л е п в а х а за о ткр итите ж е л е з ни ч а с т и на кар течницата .
Отлепя нето сваляше кожата . Но аз у в ивах лицето с и с ш а л, с т и с к а х з д р а во
о р ъ ж ие т о з а п р ик ла д а , марширувах б е з к р а й п р е з к и ш ата в н е с т и х в а щ а т а с н е ж н а
бу ря и по л а гах в с и ч к и у си л и я д а не с е пр е в ър на в л е д е н а с т а ту я , док а то се
п р е с тр у ва м, ч е с е б и я с вр ага .
И з кар ах ме так а д е с е т д н и . По ло вината о т хората ми полу чих а измр ъзване на
р а з л ич ни места , д р у г а т а половина ги х ва на х ипо тер мията и д о кр ая на маневр ите
о т в зв о да ми о с та на х а три - ч е т ир и ду ши, ко ито , щом с е завърнахме в б а за т а,
с ъ що бяха пр ибр ани в бо лницата . В к л ю ч и т е л н о а з. Ця лата р а б о т а б еш е п ъ л е н
идио тизъм. И всичко то ва само защото до бр ия т стар ч и ч о Сам б е пож е ла л д а си
по игр а е с н а с . В кр айна с м е т к а ко мандир ът ни и з к а р а пр е д строя и по здр а ви
в з в о да з а д о б р а т а р а бо та . Иск ах д а му к аж а , че мож е би по лза та щ е ш е д а е по -
го ля ма , ако бях ме пр ек ар али т о в а вр еме в и зу ч а в а не на съвременни та к ти ч е ск и
х о д о в е. Или по не да ги по съв е тв а м дру гия пъ т д а с лу ш ат про гно зата за времето ,
п р е д и д а ни изпратя т на под о б н а акция . Но вместо то ва пр иех по здр авления та и
у вер е ния та на мо мчетата , че с и з а с лу ж а в а м н а ш и в к и т е .

81
 По сле изк ар ах ме няко лко с по к о й н и м е с е ц и в базата . Имах ме малко
тр ениро вк и с о р ъ ж ия т а, у пр аж не ния по навигация , по ня кога о тив ах ме с
мо мчетата д о гр ад а д а и з п и е м по е д н а - дв е б и р и, но п р е з по -го ля мата ч а с т о т
в р е м е т о в ди г ах то но в е теж ести, б я г а х сто тици кило метр и и с пу к в ах о т б о й То ни ,
а к о се о сме л е ш е да и з л е з е ср ещу мен на р инга.
Про л етта в Гер мания не беше то лкова у жа сна , ко лкото с и пр едставях след
о не з и маневр и . С н е г ъ т с е с т о п и, ц в е т я та и з п ъ с т р их а гр а д ин и т е и в р е м е то
з а п о ч н а да с е затоп ля . Е, не с т а н а то пло , но се к а ч и над то чк ата на з а м р ъ з в а н е —
д о с т а тъ ч н о , за д а н а в л е ч е м шор тите и д а по игр а е м фризби и соф тб о л . Най - по с л е
ю н и н а б ли ж и и а з започнах д а мисля е динс тве но за в р ъ щ а н е т о си. С а ва н а б е ше
з а в ъ р ш ила и з а п и с а летните ку рсо ве за к в а л иф и к а ц ия та с и. О с в е н т о в а се го твех
д а о тид а пр и нея в Ч а пъ л Х и л и д а изкар а ме дв е ф а н т ас т и ч н и седмици,
планирахме д а о ти д е м з а е д н о до У и л м и н г т ъ н и д а с е в и д им с татк о . Бях
и з н е р в е н, р а зв ъл нув а н и у пла ш е н о т пр едстояща та с р е щ а.
Д а , к о р е с п о н д ир а х м е с и, пишех ме име йли и г о в о р е х м е по те л е фо на . Д а ,
г л е д а х м е лу на та в пър вата но щ на в ся к о пъ л но лу ние . В писмата с и тя м е
у вер я ва ше , ч е наистина го пр ави. Но не я бях в иж да л п о в е ч е от го дина и изо б що
не знаех к ак щ е ш е р е а г ира , ко гато за с т а н е м о тно во един пр ед д р у г. Д ал и щ е ш е
д а с к о ч и на в р а т а ми о щ е щ о м с л я за о т с а м о ле т а, и л и щ е е по - сдър жана , щ е мине
с е д н а це лу вк а по бу зата? Д а л и р а з г о в о р ъ т ни щ е ш е д а върви гладко , к ак то ,
п р е д и или щяхме д а обсъждаме вр емето и да с е чу вств аме неловко? Не знаех
нищо , често но щем с е бу дех и с и пре д с т а в я х р а з л ич ни в ер с и и .
То ни знаеше к ак ва тр еск а ме т р е с е , но ме п о з н а в а ш е д о б р е и п р е д по ч и т а ш е
д а с и трае . Ко гато датата д о й д е , то й ме ту пна по гър б а и к а з а:
— Е, бр атле, с к о р о ще с и пр и нея . Го то в л и си?
— Да.
— Н е забр авя й д а гавр ътнеш е д н а тек ила пр еди т о в а — изкико ти с е то й .
Н а пр ав их г р и маса и То ни о тново с е засмя .
— В с и чк о ще бъ де н а р е д — к а з а тихо . — Тя те о б ич а , чов е че , ти н е я —
с ъ що , защо д а не е н а р е д?

13

Пр ез ю н и 2 0 0 1 го дина н а й - по сле и з л я з о х в о тпу ск . В е д на г а хванах с а мо л е та

о т Ф р а нк ф у р к т за Н ю Йорк , а о ттам — за Р е й л и. Пристигнах в п е т ъ к в е ч ер т а .
С а ва н а о б е щ а д а ме ч а к а на летището и д а ме о тк ар а д о Л е но р пр и р о д и т е л и те
с и. И з н е н а д а ме с пр едложението с и няко лко д н и пр е д и д а с е в ъ р на. В и ж т е ,
ня мах нищо про тив д а с е запозная с майк а й и б а щ а й, б я х с и гу ре н , ч е с а ч у д е сни
х о р а и та к а нататък , но ако зависеше о т ме н, пр едпо ч итах д а с ъ м само съ с
С а ва н а , по не пр е з пър в ите д в а д н и . Н е ми с е щ е ш е д а с е р а з пр а в я м с м а й к и и
б а щ и. Въпр ек и ч е ня мах ме с е к с у а лни о т но ш е н и я — и доко лко то я по знав ах ,
ня маше да имаме и то зи пъ т, мак ар ч е тайно с и стисках п а л ц и — к ак щ я х а да
р е а г ир а т те , а к о изв е д а д ъ щ е р я им и я пр ибе р а по малк ите ч ас о в е, н е з а в и с и мо ,
ч е е д и н с т в е но б их м е лежали по д зв ездите . Тя б е ше го ля мо мо миче, но х о р а т а
с т а в а т стр а нни , ко гато става ду ма за д е ц а т а им. Н е с и пр ав ех илюзии, ч е щ е
п р о я в я т р а з б и р а н е . З а тях тя в и на г и щ е ш е д а с и о с та не малко то им мо миче, а к о
р а з б ир а те к ак во иск а м д а к аж а .
Но С ав ан а имаше с о б с т в е н а гледна то чк а. Щ о м имах д в е с е дмиц и на
р а з по ло же ние и планирах в т о р ия у и к е н д д а пр ек арам с татко , пър вата с ъ б о т а и
н е д е ля тря б ваше д а бъдем с тех ните . Б е ш е то лко в а р а з в ъ л ну в а н а о т

82
предстоящата с р е щ а с тях , ч е не ми о с та на нищо дру го , о св е н д а к аж а , ч е ня мам
тър пение д а с е запо зная с тях . В съ щн о с т тайничко с е чу дех д а ли ще ни р а з р е ш а т
по не д а си д ъ р ж и м р ъ це те , н а д я в а х се д а н а п р а в и м е д н а р а зхо дка из гр ада , п р е д и
д а о тидем у тях .
Щ о м кацнах ме , притеснението ми н а р а с на и сър цето ми з а б л ъ с к а в гър д ите .
Н е знаех к ак д а д е й с т в а м. Д а л и д а с е в ту р на к ъ м н е я още щ о м я в и дя , или д а с е
д ъ р ж а р е з е р в ир а но и д а демо нстр ир ам пъ л ен к о н тр о л н а д п о л о ж е н и е то . О щ е
о б мис ля х по ложението , ко гато с е о к а з а х на т е р ми н а л а, тр ъгнах по п ъ т е ч к а т а и
с к о р о се о зо в ах п р е д тълпа о т пос р е ща ч и . О т н а ч а ло не я видях — п р е к а ле но
мно го х о р а имаше. Но пр и в т о р ия о гл ед я за б е ля з а х . С т о е ш е малко вляво о т
го ля мата гру па и аз в е д н а га р а збр ах , ч е тр евогите ми с а б и л и напр азни . Тя съ що
ме з а б е л я з а и х у к н а к ъ м мен — про пр авя ше с и п ъ т с л а к т и. Е д в а смо гнах д а
о с тавя то р б а т а на земята , пр е д и д а я г р а б н а в прегр ъдките с и. Це лу вка та й ни
пр енесе в е д но в ъ лше б н о цар с тво със с в о й собств ен е з ик и гео графия . А ко гато
п р о ш е п н а в у х о то ми: «К о лко мно го ми л и п с в а ш е ! » , по чу вс твах , че н а й- с е тн е ,
с л е д к а то б я х ж ивял ця ла година р а зкъ с а н на дв е , о тново съ м ця л.
Н е з н а м ко лко време стояхме там, но ко гато тръгнах ме за б а г аж а и в з ех
ръката й в моя та , б я х с то пр о це нта у б е д е н, не само , ч е я о б ич а м п о в е ч е о т п р е д и ,
но че я о б и ч а м п о в е ч е о т в с е к и дру г в ж иво та с и.
И з целия п ъ т в колата разгова ря хме за какво л и не и к ак то с и б я х мечтал,
пър во напр авих ме м а л к а р а з х о д к а из о колно стта . С п р я х м е на е д н а о тб ив ка и с е
държахме к а то и с т и н с к и х л а п е т а . Ня ма д а н а в л и з а м в по дробно сти, щ е к аж а
само , че б е ш е в е л ик о . Ня колко ч а с а по -късно пр истигнах ме в р а нчо то .
Ро дителите й ни по ср ещнах а на вер а ндата на м а л к а спретната в и к то р и а н с к а
к ъ ща . З а моя изненада майк а й ме прегърна и в е дна г а ми пр едло жи б и р а .
О т к а з ах , з н а е х , ч е ще бъда единствения т п и е щ, но о це них у с ил ия та й. Д ж и л , така
с е казваше тя , приличаше мно го на д ъ щ е р я си — мила и п р и в е т л и в а, но ч ер т и т е
й б я х а малко по -о стр и о т тези на С а ва н а . Б а щ а й с ъ щ о бе настроен пр ия телски и
ние п р е к а р а х м е един наистина н е з а б р а в и м у ик е нд. С а ва н а дър жеше ръката ми
п р е з ця ло то вр еме и те го пр иеха с ъ в с е м с п о к о й но . С л е д в е ч ер я двамата
изля зох ме на д ъ л га р а зхо дка на лу нна светлина . На вр ъщане , имах чу вство то , че
нико га не сме с е р а з д е л я л и.
Б е ш е по ве ч е о т ясно , че ще с п я в с та я т а за го с ти. Не б я х и о ч а к в а л дру го , а
и тя б е ше мно го по -до бр а о т по ве ч ето места , к ъ д е то бях с па л . Б е ш е з а д у ш но и
о тво р их про зор еца , за д а про го ня з а с т о я л ия в ъ з ду х . Б е ш е дълъ г и у мо р и т е л е н
д е н, био ло гичния т ми ч а с о в н и к в се о щ е б е ш е настроен по не мс ко то време и а з
заспах моментално, но след е д и н ч ас в р а т а т а изс кър ца и ме събу ди . Б е ш е С а в а н а .
Н о с е ш е у д о б н а паму чна пижама и чор а пи. З атв о р и в ни м а т е л н о в р а т а т а с л е д с е б е
с и и д о йде на пръсти д о л е гл о то .
— Н а ш и те ще ме у б ия т, ако р а збер ат — про шепна .
Му шна се по д завивките д о мен и с е з а в и д о бр адич к а та , сяк а ш б е ше на
е к с к у р з ия в Арк тик а . Пр егър нах я и по ех то плината на тя ло то й.
Д в а м а т а с е целу вах ме , ш е пне х м е с и и с е к и ска х ме по чти д о су тр инта . По сле
тя с е в ъ р н а в стаята с и и в ероятно съ м заспал , пр еди о щ е да стигне д о л е г л о т о
с и. Събудих с е ч ак ко гато с л ъ н ц е то по гъделичка лице то ми. Аро матъ т на нещо
в к у сно съ бу ди апетита ми , с к о ч их , навлякох тениската и д ъ н к и т е и с л я зо х в
ку хня та . С а ва н а беше на масата , ра згова ря ше с майк а с и, а б а щ а и ч е т е ш е
в е с т н и к . По здр авих и седнах ср ещу н е я . М а йк а й ми н а л я к аф е и с л о ж и п р е д мен
ч и н и я с б е к о н и яйца . С ав ан а с е беше изкъпа ла и с р ес а л а — изгл е ж да ше с в е ж а
к а то я бъ лко в цвя т на с в е т л ин а т а на у тр инно то с л ъ н ц е .
— До бр е л и с п а? — по пита ме тя и в о ч ите й лу мна игр иво пламъче .

83
 К и мна х :
— В с ъ щ но с т съ ну вах пр екрасен с ъ н.
— К ак ъв б е ш е? — по гледна ме л ю б о пит н о майк а й.
С а ва н а ме ср ита по д масата и поклати енер гично гл а в а . П р и з н а в а м, че
пр итеснението й ме з а б а в ляв а ш е , но не и с к а х д а п р е к а ля в а м. Пр естор их с е, ч е с е
о п и т в а м д а с и спомня и измър мор их :
— И з ско чи ми о т а к ъ л а .
— И на мен ми с е е с лу ч в а ло — у с поко и ме Дж ил . — Х ар е св а л и ти
з а к у с к а т а?
— Чу десно у х а е , б л а г о д а р я — о тв ър нах и п о г л е д на х С а ва на — К а к в а е
пр о гр а мата з а днес ?
Тя с е на в е д е пр е з масата .
— Мислех д а поя зд им. Щ е с е с пр а в иш л и?
З а миг с е поко лебах и то в а я р а з с мя :
— В с и чк о ще бъ де н а р ед — у с мих на ми с е . — О бещав ам .
— Л е с но ти е д а го к аж е ш.

С а ва н а я х н а Мидас , а за мен о с ед л а П е п ъ р , ко ня т на баща й. Пр ек арах ме по -

го ля мата ч а с т о т д е н я на ко нете , пр епу скахме в г а л о п из полето и а з о по з нах
е д н а но ва ч ас т о т ж иво та й . Тя б е в з е ла нещо за х апв а не и ние с е д на х м е д а
о бя д в ах ме на малк а по ля нк а , о тк ъде то се о т к р ив а ш е целия т г р а д . Савана ми
п о к а з а у ч и л и щ е т о , к ъ д е то б е у ч ила , и до мов е те на пр ия телите с и. Н е що в
по гледа й ми п о д с к а з а , че не само о б и ч а то зи г р а д , но и в ъ о б ще не мисл и д а го
напу ска.
То зи д е н пр ек арах ме ш е с т и л и с е де м ч а с а на с е д л а т а и а з на пра в их всичко
в ъ з мо ж но д а не изо с тавам от н е я , но б е ш е много тру д но . В с е пак не з а б их л и ц е в
пр ах та , но имаше мо менти , ко гато едв а у държ ах ю з д ит е . З а съж а ление разбрах
твър де късно в к ак во с ъ м в ъ в л еч е н. Е д в а с ля зо х о т с е д ло т о и докато вър вях ме
к ъ м р а нчо то , у с е ти х , ч е с е к л а тя като патица . Му ску л ите о тз а д и б е д р а т а ме
б о л я х а так а , сяк а ш То ни ги б е налагал с часове .
В е ч ер т а о тидо х ме в у ю тно италианско р е с т о р а н т ч е . С л ед вечеря С а ва н а
пр едло жи д а о тиде м д а потанцу ваме , но а з е д в а мърдах кр аката с и. Отк а зах и
заку цу ках к ъ м колата . С а ва н а с е р аз тр е вож и. Н а с т и г н а ме , н а в е д е с е и с ти с н а
бедрото ми.
— Т а к а бо ли л и?
По дско чих о т бо лка . По някаква пр ичина то ва я р а зв е сел и .
— К ак во пр авиш? Б о л и! — и з п и с к а х .
— Про с то пр о в е р я в а м — у хил и с е тя .
— К ак во има д а п р о в е р я в а ш? К а з ах ти — бо ли.
— Исках д а в и дя д а л и малко мо миче к а то мен мо ж е да н а к а р а е д и н го ля м,
з а к а л е н в б и т к и войник д а запиши к ато же на .
Разтр их кр ака с и и измър мор их :
— До бр е , х а йде д а не с е ек спер иментир а ме по в е ч е , става л и?
— До бр е . С ъж а лява м.
— По нищо не л ич и .
— Н а и с ти н а с ъ ж а л я в а м. Но пр изнай , ч е е с ме ш н о . А з я з д их наравно с теб .
— Ти я з диш непр екъснато .
— Н е съ м с е качвала на ко н о т м е с е ц.
— Да, бе.
— Х а й д е , п р и з н а й , ч е е смешно .
— Н и що по до бно .

84
 В неделя в с и чк и о тидо х ме на ц ъ р к в а, но бях пр екалено н а тър те н, з а д а
п р е д пр ие м а н я к а к в и дру ги ф и з и ч еск и действ ия с ле д т о в а . Щ о м с е върнах ме , с е
про с нах на д и в а на и ця л с л е д о б е д гл едах б е й з б о л с баща й. М а й к а й ни донесе
с а н д в ич и в х о л а и а з не с т а н а х о ттам д о вечерта — гърчех с е о т б о лка в с ек и п ъ т,
ко гато сменях позата . Б а щ а й у ме е ш е д а о б щу ва с л е к о т а и р а з го в о р ъ т ни
пр емина о т ж и во та в ар мия та до обу ч ението в у чилище и на д е ж д и т е му да
по мо гне на ня ко лко т а л а н т л и в и деца о т волейбо л ния о тбор . Пр ия тно ми б е ш е с
н е г о . О т ку хня та се д о ч у в а х а гласо в ете на С а ва н а и майк а й. О т в р е ме на в р е ме
С а ва н а пр еко сяв аше с т а я т а с к о ш, пъ л ни с д р е х и, док ато майк а й з а р е ж д а ш е н о в а
пер алня . В ъ пр ек и дипло мите с и мо мичето в с е о щ е но се ше мръ сно то с и бельо на
мама .
В е ч ер т а заминах ме за Ч а пъ л Х и л и тя ми по каза квар тирата с и. М е б е л и т е не
б я х а много , но изглеждах а ср авнително запа зени. И ма ш е к а мина и м а л ъ к б а л к о н
с г л е д к а к ъ м студентското градче . В ъ пр ек и то плото вр еме С а в а на з а п а л и
камината . С е д н а х м е п р е д не я и вечеряхме с и р е н е и бискв ити — е д и н с т в е н о то ,
к о е то мож е ше д а пр е дл ож и, о с в е н овесените я дк и. Б е ш е н е в е р о я т но
ро мантично… всъщно ст със С а ва н а в и н а г и б е ш е ро мантично . Г о вор их ме с и до
с р е д но щ, но за б е л я з а х , ч е С ав а н а е нео б ичайно тиха. В един мо мент с т а н а и
о тид е в спалня та . И з ч ак ах , но ко гато не с е вър на , р е ших д а в и дя к ак во став а. Тя
с е д е ш е на л е г л о т о и с т и с к а ш е п р е д гър д ите си е д н а в ъ з г л а в н и ца . В д и г н а п о г л е д
к ъ м мен и в ъ з дъ х н а д ъ л б око .
— А ми… — з а по ч на .
— А ми …?
Тя о тно во в ъ з дъ х на и п р о ше п н а :
— С т а в а к ъс но . У тр е тря бв а д а ставам р а но за у ч ил ище.
— Т а к а е — к и мна х . — Тр я б в а да поспиш.
— Д а… — к и мна забързано , сяк а ш до сега не се б е се тила з а тази
в ъ з мо ж но с т .
Светлината о т лампата на п а р к и н г а се п р о ц е ж д а ш е пр ез т р а н с п а р а н т и т е на
про зор еца и х в ъ р л я ш е за га д ъ ч н и сенк и в ъ р х у л и ц е то й. Б е ше мно го с л а д к а,
ко гато с е пр итеснеше .
— А ми … — по в т о р и тя , з а г ле д а н а в стената .
В ди г н а х р ъ ц е и пре д ло ж и х :
— З а що не ми п о с т е л е ш на див а на в х о л а?
— Ня маш нищо про тив?
— Разбира с е .
В с ъ щ но с т не б е ше то чно так а , но ня ма х избор . Тя пр о д ъ л ж и да г л е д а пр е з
про зор еца .
— О ще не с ъ м г о тов а — п р о ше п н а . — Мислех , ч е съ м, и е д н а ч а с т о т мен
наистина го ис ка . Пр ез по следните д в е с е дмици р а з мишл я в ах мно го и се р е ш их .
С т р у ва ми с е , ч е так а е р ед но . О б ич а м те и ти ме о б ич а ш , а ко гато х о р а т а с е
о б ич а т, го пр а вя т, н а л и? Бе ше л е с но д а с и го по в таря м, д о к а то те ня маше , но
с е г а…
Г л а съ т й замря .
— В с и чк о е наред — о питах с е д а я у с покоя .
Н а й- сетне тя с е обърна к ъ м мен.
— Т е б беше л и те с т р а х първ ия п ъ т?
По тър с их н а ч и н д а й о бя с ня.
— Мисля , ч е пр и мъ ж е те е по -р а з л ич н о .

85
 — Д а , пр е д по л а га м — измър мор и тя и с е за хв а на без пр ич ина д а о пр авя
з а в и в к и те . — С ър д и ш л и ми с е?
— В никакъв случай .
— Но с и р а з о ч а р о в а н.
— А ми … — пр изнах с и а з и тя с е р а зсмя .
— И з в и няв а й .
— Ня ма з а к ак во да с е и з в и н я в а ш .
Тя с е за мис л и :
— З а що то гав а имам чу вството , ч е тр я б в а да с е извиня ?
— А ми а з с ъ м е д и н с а м о т е н во йник и…
Тя о тно во с е засмя , но в с е о щ е беше напр егната .
— Д ив а нъ т не е мно го у д об е н — к аз а с ер ио зно . — И е к ъ с . Няма д а мож е ш
д а изпънеш краката с и. Освен то ва ня мам нито е д но изл иш но о д е я ло . Тр я бв а ш е
д а в з е ма о т к ъ щ и , но забравих .
— В и ж , тов а е пр о б л е м.
— Д а — к а з а глу хо тя .
А з ч ак ах .
— П р е д по л а га м, че ще с е на л о ж и да с п и ш пр и мен.
Про д ължих тър пеливо д а чак а м д а свър ши с по р а съ с с еб е с и.
— Д а о пита ме , а ? И ма м пр едвид , само д а с п и м?
— К ак т о к аж е ш.
Н а й - сетне С ав а н а о тпу с на рамене .
— З н а ч и с е д о го во р их ме — к а з а малко по -ж и во . — Д а й ми е д н а мину та да с е
пр ео блека .
С т а н а о т л е г л о т о , пр еко с и стая та и о т в о р и ч е к м е д ж е то на гардеро б а . И зв ад и
п и ж а м а , по до бна на о на з и, с коя то с п е ш е в Л е но р . Аз с е вър нах в х о л а и смених
д р е х и т е с и с и з н о с е н и шор ти и с т а р а тениск а. Ко гато в ля зо х о тново , тя б е ш е
в е ч е по д з а в и в к и т е . З ао б ико л их о т д р у г а т а стр а на на л е г л о т о и л е г н а х д о нея .
С а ва н а загаси лампата , л е г н а по гр ъ б и с е з а г ле д а в тавана.
А з гледах в нея .
— Лека но щ — пр о ш е п н а тя .
— Лека но щ .
З н а ех , ч е ня ма д а з а с п я . Бях пр екалено… в ъ збу д е н . Но не исках д а пр е ча на
с ъ ня й , като с е мята м н а с а м- н а т а м из л е г л о т о .
— Х е й — о тно во про шепна С а ва н а .
— Д а?
Тя с е о б ъ р н а к ъ м мен.
— И ск а м д а знаеш, ч е за пръ в пъ т с пя с мо мче . За ця ла но щ , има м пр едвид .
То ва е с тъ п к а напр ед , на л и?
— Така е.
Тя доко сна р а мо то ми.
— И с е г а , а к о някой те пита , мо жеш споко йно д а с е по х в а л и ш , че сме с п а ли.
— С а ма т а истина .
— Но ти ня ма д а к а же ш на нико го , н а л и? Не и с к а м д а с и ми сля т, ч е с ъ м
н я к ак ва…
— Щ е го п а з я в тайна — едв а по т и с на х смеха с и.
С л е дв а щит е ня ко лко д н и минах а леко и пр ия тно , С ав а на х о д е ш е на л е к ц ии и
с е връ щ аше малко с ле д о б я д . Н а теор ия т о в а ми д а в а ш е в ъ з мо ж но с т д а с пя
ко лко то с и и с к а м — в с ичк и во йници м е ч т а е х а да си н а в а к с а т с ъ с съ ня п р е з
о тпу ск а — но пр ез г о ди н и те н а в и к ъ т д а с е с ъ б у ж д а м п р е д и изгрев - слъ нце с е б е
пр евър нал въ в в то р а пр и р о д а и а з став ах пр ед и нея , пр ав ех к аф е и слизах д а с и

86
ку пя вестник . По няко га в зема х к иф ли ч к и и л и к р о а с а ни, но по -ч е с т о за ку св ах ме
о в е с е н и я дк и. Тези н о в и н а в и ц и бях а пр е лю д ия към е д и н б ъ д е щ с ъ в м е с т е н
ж и во т. Беше пр екалено ху баво , за д а повя р в а м, ч е ня ко га ще с е о с ъ щ е с т в и.
Но с е мъ чех д а с е у бедя , че е так а . До като бях ме на го сти пр и ро дителите й,
С а ва н а си б е ш е , к ак ва то я по мнех . Така беше и пр ез първите няко лко д н и , но
по сле… З а по ч нах д а з а б е л я зв а м р а з н и д р еб н и н е щ а . П р е д по л а г а м, м е с т р е с на
ф а к тъ т, че Савана ж ив е е пъ л но це нно и б е з мен. В к а ле н д ар а върху х л а д и л н и к а
б е ш е з а пис а н о няк ак во ме ро пр ия тие почти за в с ек и д е н о т м е с е ц а : конц е р ти ,
л е к ц и и , ср ещи с р а з л и ч н и пр ия тели . Н а ня кол ко м е с та п р о ч е то х : «О бя д с Тим. »
Тя хо деше на л е к ц и и и п р е по д а в а ш е к а то недипломир ан асистент в е д н ъ ж в
седмицата , а в ъ в втор ник с ле д о б е д по ма га ше на ня какъв пр о фе со р за к н ига та му ,
коя то щял а д а излезе съ всем с к о р о. Ж ив е е ше точно , к ак то ми го о пис в а ш е в
писмата , на о бя д с е връ щаше и д о к а то пр иго твя ше нещо за х а пв а не , м и
р а зк а зв аш е по дробно к ак е п р о те к ъ л д е н я т й. О б и ч а ше р а бо тата с и и о ч е в и д н о се
гор д ееше с н е я . Говор е ше н а д ъ л го и на широко , а а з задавах н я к ак в и въ про с и ,
ко лко то да п о ддържам з а б лу д а т а , ч е у ж р а з го в а р я м е .
Н и що л о ш о , к а з вах с и. Ако не с по д е ля ш е , про б лемът щ е ш е д а е мно го по -
го ля м. Но не мож ех д а се о търв а о т неприя тно то чу в с тво , ч е мак ар д а с е
о б ич ах ме, тя теглеше чер гата в е д на по сок а , а а з — в дру га . В е ч е в иж д а х к ак
з а в ъ р шв а обр а зованието си, хвърля ш а пк а до небесата , з а по ч в а р а бо та к а то
дипло миран асистент и с к о р о с е в ту р в а д а о б за в еж д а с о б с тв е н ия с и апартамент.
Ж и во тъ т й б е н а в л я зъ л в н о в а ф а з а — нещо , к о е то не мо жех д а к а жа за с е б е с и,
з а щ о то истината б е ш е , ч е пр и мен про мя на ня маше , к а то изключим ф а к т а , ч е
в е ч е мож ех д а р а з глобя ва м и с г л о б я в а м о с е м в и да о р ъ ж ия в м е с то ш е с т и
у ве л ич их к о р емн и те п р е с и с о щ е т р и й с е т. И р а зб ира с е , д а в а х ма те р и а л з а
р а з мис ъл на ру снаците в с лу ч а й, че с е ко лебаех а дали д а н а п а д н а т Гер мания и л и
не .
Н е ме р аз б ир а йте по гр е шно . В с е о ще бях лу д по С ав ан а и имаше мо менти ,
ко гато у с е щ а х сила та на нейната любов . Дори п р е з пов е ч е то време б е ш е так а . И
в о б щ и линии пр ек ар ах ме е д н а фантастична с е дмица . До като беше на у ч и л и щ е ,
а з с е р а з х о ж д а х из гр адчето , пр аве х джо гинг по а ле я т а кр ай д о м а й , к а то
непр екъснато у велич авах к и ло ме три те . Н а ме р их дори и гимнастически с а ло н,
к ъ д е то мож ех да п о ддържам формата с и, д о к а то б я х там. К а т о войник , ми
р а зр е ш их а д а тр е ни р а м б е зп л а т н о . Свър швах малко пре д и тя д а с е в ъ р н е, в з и мах
с и ду ш и с л е д о б е д а пр ек арв ах ме з а е д н о . В ъв в т о р н ик о т и д о х м е с н е й н и к о л е ги
на в е чер я в центъра на гр ада . Б е ш е по - за б ав но, о ткол ко то с и го пре дс та в я х . З а
мо я р а до с т тези мо мчета и мо мичета ня мах а нищо общо с о ния з а й ц и о т л я т н а т а
б р и г а д а . Ту к р а з г о в о р ъ т с е въртеше главно о к о л о дисциплината , коя то
с пе циа л из ир ах а — п си хо лог и я на по д р а с т в а щи т е. В сря д а С ав ан а ме р а зв е д е из
у нивер ситета и ме п р е д с т а в и на п р е по д а в а т е л и т е с и. С л е до б ед а и в е ч ер т а
пр ек арахме о тно во с ко мпания та о т п р е д и ш на т а в е ч ер . В з е х ме к и та й ск а х р а н а и
в с и чк и вечеряхме в н ей н и я апартамент. Тя н о с е ш е р а ир а на б лу зк а без ръкави ,
коя то по д ч ер та ваше б р о н зо в ия й загар , и а з с и пр изнах , ч е не с ъ м в иж д ал по -
с е к с и момиче о т не я .
В четвъртък реших д а я изненадам с интимна в е че р я . Докато беше на
л е к ц и и , по х арч их ця ло с ъ с т о я н и е за нов к о с т ю м и вр ато връ зк а и е д но по - малко
с ъ с то я н ие з а о бу в к и. И ск а х д а я в и дя официално о б л е ч е на и след м а л к а
ко нсу л тация с про д ав ач а о т магазина за о б у в к и напр авих р е з е р в а ц ия в н а й -
и з и с к а н и я р е с то р а н т в гр ада . Петте з в е з д и, е к зо т и ч но то меню, с е р в и т ь о р и т е с
папийо нки — в си ч к о о тид е на вя тър а за р ад и нея . Н а и с ти н а , не я бях
п р е д у пр е д и л пр едвар ително — нали и с к а х д а е и з н е н а д а — но тя се в ъ р н а с

87
го то в план д а пр ек араме в еч ер т а съ с с ъщите пр ия тели о т в чер а и завчера . Б е ше
то лко в а р а з в ъ л ну в а н а о т фак та , ч е не к а з ах нищо за моите намер е ния .
Н е бях разочарован , а н ап ра во бесен . Д а пре к а р а м е д н а в еч ер с тях беше
истинско у дово л ств ие . И зт ъ р пя х ня к ак с и в ч ер а ш н ия следо бед и к итайската
в е ч ер я . Но в с ек и д е н? С ле д р а здя ла о т е д н а го дина и то лкова малко вр еме з а
н а в ак св ан е? Ня маше дру го о б я с н е ние , о с ве н ч е С ав а на не с по д е л я ше желанието
ми д а о с та не м с а м и. М е с е ц и н а р е д си б я х мечтал за те зи д н и, п р е д с т а в я х с и к ак
о тно во ще б ъ д е м з а е д но , но я в но си б я х пра в ил сметката б е з кр ъчмаря . Което
о з нач а ваш е … какво? Ч е не бях тол ков а в аж е н за не я , колкото тя за мен? Н е
з н а е х , но н а с т р о е ни е т о ми с п а д н а под ну л а та и щ е ш е д а е по -добр е д а с и о с та на
в к ъ щ и и д а я о с тавя д а излезе сама . Н о а з отидох , о тк а з ах да в з е ма у ч а с т и е в
о б щ ия разговор и и з я ж д а х с п о г л е д в с ек и, осмелил с е д а ме п о г л е д н е . В а р м ия т а
ме б я х а нау ч или к ак д а с пл а ш в а м х о р а т а и о н а з и в еч ер бях про с то нео тр а з им.
С а ва н а в и дя , че став а нещо , но в с ек и п ъ т, ко гато ме питаше к ак во има , а з с е
н а е ж в а х и изръмжавах , че всичко е на р ед .
— Про с то съ м у мор е н — про цеж дах п р е з зъ би.
Тя с е о пита д а з а г л а д и нещата , но а з не й по зво л их . Д ъ р ж е ше ръката ми,
о питваше с е д а пр ив л е че по гл ед а ми, у с мих ва ш е ми с е п ъ т, когато по гледите ни
с е с р е ща х а , гр иже ш е с е д а не о с та в а м б е з б е з а л к о х о л но и ч и п с , но с к о р о с е
о тка з а . Не ч е я в ин я . Д ъ р ж а х с е к а то истинско магар е и пр изнавам — ф ак т ъ т, ч е
у с пя х д а я я до с а м, ми донесе у до в л е тво р е н и е . По о братния п ъ т за к ъ щ и по ч ти не
р а з го в а р я х м е и легнах ме на двата кр ая на ма тр ак а . На су тр инта бях гото в д а
з а б р а в я всичко , но тя — не . Д о к ат о б я х на в ъ н за в е с т н и к а , тя и з л е з е , б е з д а
д о к о с не за ку ск а та . Тря бваше д а пия к а фе то с и с а м.
Разбрах , ч е с ъ м по пр ек а л ил , и р е ших д а о пр авя нещата , ко гато с е в ъ р н е.
И ск ах д а с е изясним, д а й разкажа за пл а н и р а н а т а в еч ер я и д а с е извиня з а
държанието с и. Н ад я в ах с е д а ме р а зб е р е . Щ я х м е д а с е с д о б р и м и в с и ч к о щ е ш е
д а с в ъ р ши с ро мантична в е че р я навън. И ма х ме ну ж д а о т н е щ о по до б но , пр ед и д а
заминем з а У и л м и н г т ъ н, за у ик е нда с татк о .
Вяр в ате и л и не , но исках да го в и дя и с е надявах и той д а ме о ч а к в а. С него
не б е ш е к а то със С а ва н а . О т н е г о не о чак в ах мно го . М о ж е и да не б е ше с ъ в с е м
ч е с т н о , но тежк ата роля се п а д а ш е на н е я .
По клатих г л а в а з а м и с л е н о. С а в а н а . В и н а г и С а ва н а . В с и чк о в ж и во та ми
о пир а ш е д о нея .

К ъ м е д и н ч а с ъ т с и б я х вкъщи , и з ч и с т и х , събр ах с и б а г а ж а и с е о б а д их , з а д а
по дновя р е з е р в а ци я т а в р е с т о р а н т а . В е че знаех разписанието й наизу с т и очаквах
в с ек и момент д а о тв о р и вр атата . С е дна х на д ив а н а и пус н а х телевизор а — игр и ,
сер иа л ч е т а и ку пища р ек л ами… вр емето напр аво с е в л а ч е ш е . И з ля зох на б а л к о н а
и о гл ед ах п а р к и н г а. Про в ерих багажа с и тр и и л и ч е т и р и пъ ти . С и гу р но е на п ъ т,
с и казах и о тидо х д а извадя чиниите о т миялня та машина . По сле измих зъб ите с и
за в т о р и п ъ т и о тно во надникнах п р е з пр о з о р е ц а . Ня маше я . Пу снах р а д ио то ,
изслу шах няко лко п е с н и, смених шест- с е д е м станции и накр ая го изключих . П ак
о гл ед ах п а р к и н г а . Н и що . К ъ м д в а ч а с а единствената мисъ л в г л а в а т а ми б е ш е :
к ъд е е тя? С но щ ния т гняв з а п о ч н а д а н а д и га гла ва , едв а с е сдържах . Опитах да
с е у б е д я , ч е с и гу рно има о сно в а те л на пр ичина за з ак ъ с н е н и е т о й, п о в т о р и х с и го
няко лко пъти , но не по мо гна мно го . И з в ад их п о с ле д ни я р о м а н на С т и въ н К и н г .
Н а ля х с и ч а ш а с ту д е н а во да и с е настаних у до б но на див а на , но ко гато о с ъ з н а х ,
ч е чета едно изр ечение няколко пъ ти , з а р я з а х к н и г а т а .

88
 М и н а х а о щ е п е т на й с е т мину ти . Пос ле о щ е т р и й с е т. Ко гато на й - по с л е чу х
ко лата на С ав а н а в з а д н ия двор , ск ър цах съ с з ъ б и. Тя о т в о р и в р а т а т а в тр и и
п е т н а й с е т. Ц я ла т а с и я е ше , нищо сякаш не с е б е с лу ч ило .
— З др ас ти, Д ж о н — пр ив е тс тв а ме тя .
О т и д е до масата и з а п о ч н а да в а д и нещата о т чантата с и.
— С ъ ж а л я в а м, че з а к ъ с ня х , но след ч а сов е т е ед на с ту д е нт к а до йде и
с п о д е л и, ч е мно го х ар е сва лекциите ми. З а р ад и мен щ я л а д а с п е ц иа л и з и р а
с ъ щ а т а дисциплина . М о ж е ш л и д а повя р в а ш? По иск а ми с ъ в е т к а к в и предмети д а
з а п и ш е , ко и пр е по д а в а т е ли д а избер е… По глъ щаше всяк а моя ду ма . — По клати
г л а в а . — З а мен беше… го ля ма нагр ада . У с е т их , ч е съ дбата на е д и н ч о в ек з а в ис и
о т мен. Ч у в а л а съм п р е п о д а в а т е л и т е д а г о в о р я т за т а к и в а н е щ а , но нико га не с ъ м
с и п р е д с та в я л а, ч е ще с е с лу ч и и на мен.
Н а с и л их с е д а с е у с м и х н а и тя го пр ие к а то з на к да пр о д ъ л ж и.
— Та тя ме по пита д а л и имам м а л к о вр еме д а по говор им. К а з а х й, ч е мо га д а
й о т д е ля само няко лко мину ти, но един в ъ про с в о д е ше с л е д себ е с и друг и ние
р е ш их ме д а обядваме заедно . И зк л ю ч и т е л но мо мич е. С а мо на с е д е м н а й с е т е ,
з а в ъ р ш ила гимназия пр е д и една го дина , но за е д и н семестър в з ел а в с и чк и изпити
о т п ъ р в а та го дина и в е ч е е в т о р а . Решила е да по сещава летните к у р с о в е, з а д а
п р о дъ л ж и с ъ с съ щото темпо . Н е мож еш д а не й с е въ зх итиш.
Тя с пр я , о ча кв а йки о т мен н я к ак во ехо о т не йния е н ту с и а з ъ м, но не можах
д а с и изкр ивя ду шата д о т а м.
— М но го хубаво — с м ъ нк а х .
О т г о в о р ъ т ми я накар а за пръ в пъ т да ме п о гле д н е и а з не по лож их н ик ак ви
у с ил ия д а с к р ия чув с тв ата си.
— К ак во има ? — по пита тя .
— Н и що — излъгах .
С а ва н а о ста в и ч а н та т а с и и въ здъх на .
— Я с но . Н е искаш д а говор иш за т о в а . Д о б р е. Но тря б ва да ти кажа , че
з а п о ч н а да ми п и с в а.
— Ко е ти п и с н а?
— То в а! — р а з ф у ч а с е тя . — Начинъ т , по който с е държ иш. Н е с и то лкова
т р у д е н з а р а згадаване , Джон. С ър д иш с е , но не и с к а ш д а ми к аж е ш защо .
П о к о л е б а х с е . У с пях да с и н а л о ж а споко йствие и з а г о в о р их :
— Мислех , че ще си д о й д е ш навр еме…
— З на ч и т о в а б и ло ? ! — р аз ма х а р ъце тя . — О бя с н их ти, н а л и? В я р в а ш и л и
не , но а з имам н я к ак в и з а д ъ лж е н ия. И доколко то с и с по м н я м, ти с е извиних
в е д н а г а , с л е д к а то с е вър нах .
— З н а м, но …
— Но какво? Извинението ми не ти е достатъчно?
— Н е съ м к а з ал т о в а.
— То гав а к ак во?
Н е мож ах д а намеря то чните ду ми и тя пр о дъ лж и:
— И ск а ш л и да ти кажа к ак во мисля? Ти все о щ е с е б е с е н зар ади с но щ и . Но
н е к а д а по з ная — не и с к а ш д а говор иш и за т о в а, н а л и?
З а тво р их о ч и.
— С но щ и ти … — за поч нах , но тя ме пр екъсна .
— А з? — п о к л а т и г л а в а — О , не , н ед е й с е г а д а ме о бв и н я в а ш и за с н о щ и. Н е
с ъ м н а п р а в и л а нищо . С но щ и тря бваше д а се по з а б ав ля в а м е, н а д я в а х с е д а с е
заб а в ля в а ме , но ти пр едпо чете д а г ле д а ш хората на к р ъ в , ся ка ш в с ек и моме нт щ е
у б ие ш ня ко го .

89
 Пр еу величаваше . И л и пъ к не ? И в дв ата с лу ча я з а п а з их мълчание . Но тя не
млъ кв а ше.
— И ма ш л и п р е д с т а в а на ко лко хора тря бваше д а се и з в и ня в ам д н е с? И к ак
с е чу в с твах? Ця ла г о ди н а р аз пр авя м наляво и н а д я с но к а к ъ в пр екр а се н чо век с и,
ко лко с и з р я л и у р а в но в е с е н и к о л к о с е гор д ея с р або тата ти. И и з в е д н ъ ж ти
и д в а ш и д е мо нс тр ир а ш ч ер т и о т х а р а к т е р а с и, за ко ито не б я х и съ ну в ала .
Представи с е като … гру б иян .
— Н е ти л и мина п р е з у ма , ч е с е държ ах так а , з а щ о то не исках да с ъ м там?
То ва я с пр я , но само за миг . С к р ъ с т и р ъ ц е и изс ъ ск а .
— Мож е б и именно с но щ нот о ти д ъ р ж а н и е е пр ичина да закъснея днес .
Ду мите й ме з а с е г н а х а. Н е б я х о б м и с л я л та ка ва в ъ з м о ж но с т.
— С ъж а ляв а м за сно щи…
— И т р я бв а д а с ъ ж а л я в а ш — з а с е ч е ме тя . — Те с а мо и пр ия тели.
— З н а м, ч е с а ти пр ия тели — не й о с та нах длъж ен. — Н а л и сме с тях ц я л а
сед ми ц а?
— К ак во и с к а ш д а к аж е ш?
— К ак во то чу . Мож е да с ъ м и с к а л д а сме сами. Ня ко га по мис ля л а л и с и го ?
— И ск а ш д а сме сами ? — и з в и к а тя . — И с к ак во го п о к а з а? Н а л и бяхме
сами тази су тр ин? Б я х м е сами , к о г а то в ля зо х п р е д и малко , ко гато ти говор ех з а
о но в а момиче и с е о питвах д а с ъ м мила, но твоя та ц е л е д а с е ска р а м е, нали?
— Н е и с к а м д а с е к ар а ме — казах и с т и с н а х з ъ б и , за д а не з а к р е щ я , но с е
п р о в а л их . С пр я х , з а р е я х п о г л е д пр е з про зор еца , за д а с е у с покоя , в ъ пр еки т о в а ,
ко гато о тно во з а гов о р их , г ла с ъ т ми б е ш е з ъ л . — Просто и с к а м нещата д а с а к а то
минало то л я то .
— И как б е ш е ми н ало то ля то?
Н е исках д а о тго в ар я м. Не исках д а й к а зв а м, ч е в е ч е не с е чу вств ам
спе ц и а л е н з а н е я . В с е е д но д а мо лиш няко го д а те о б и ч а . Н ик о г а не ставаше .
З а то в а зата нцу вах о к о л о темата .
— Минало то ля то к а то ч е ли пр ек арвах ме по ве ч е време з а е д но .
— Н е е вяр но — изв ика тя . — Н е помниш л и, ч е по ця л д е н бях на с т р о еж а?
Б е ш е пр ав а , р а з б ир а се . Поне о тч ас ти. О п и т а х о тно во .
— Н е к а зв а м, ч е е так а , но сяк а ш имах ме по в еч е вр еме е д и н за дру г.
— Ето к ак во те тре вож и! Ч е с ъ м заета . Ч е с и имам с в о й ж и во т. К ак во и с к а ш
д а направя ? Д а и з б я г а м о т л е к ц ии? Д а и з л ъ ж а, че с ъ м б о л н а , за д а не
п р е по д а в а м? Да з а р е ж а ку рсовата с и р а бо та?
— Н е…
— То гав а к ак во иск а ш?
— Н е знам.
— Ти ме у низи пре д пр ия телите ми.
— Н е съ м те у ниж ав а л — в ик н ах и а з.
— Т а к а л и ? З а що то гава д н е с Тр иша ме дръпна настр а ни и ми к а з а, ч е
д в а м а т а с теб сме мно го различни и заслужавам н е щ о по -до бро ?
То ва ме о б ид и, но п р е д по л о ж их , ч е не го н а п р а в и нарочно . В г н е в а с и чов ек
к а зв а к ак в и л и не н е щ а , знаех го о т лич е н о пит.
— Про с то с но щ и и с к а х д а сме само д в а м а т а . Ето т о в а с е о питвам д а к аж а.
Ду мите ми не п р о из в е д о х а ну жния е ф е к т.
— То гава з а щ о пр о с то не ми го к а з а? — на хв ърл и с е о тно во върху мен
С а ва н а . — З а що не спомена н е щ о о т р о д а на : «Д ал и не е по - до бр е тази в е ч ер д а
пр авим н е щ о дру го ? Н е ми с е и з л и з а с пр ия телите ти? » Т о в а ще ше д а е
д о с т а тъ ч н о . А з не мо га д а чета мисли, Д ж о н.

90
 О т в о р их у с та , но с п р я х . Обър нах се , о тидо х в д р у г ия к р а й на с т а я т а и с е
з а г л е д а х п р е з про зор е ца , не то лко ва я д о с а н, ко лко то… р а з с тро е н. М и с ъ л та , ч е я
гу бя , пр о б о д е сърцето ми. И не з н а е х д а л и е з а щ о то напр авих т о л к о в а мно го
глу по с ти, и л и з а щ о то не с е с т а р а ех д о с т а тъ ч н о , за д а я задържа . Но разбирах
д о б р е к ак во с т а в а меж ду нас .
Но не ми с е с по р е ш е повече . Н ик о г а не с ъ м бил с и л е н в ду мите . То ва , което
и с к а х с ця ло то с и с ъ р ц е , беше тя да пр еко с и с т а я т а , да с ло ж и р ъ ц е о к о л о вр ата
ми и д а м и к аж е , че ме р а з бир а и ня ма за какво д а с е безпокоя .
Но нищо по до бно не с е с лу ч и . И зв е д нъ ж се по чу вствах много с а мо т е н.
З а го во р их , к ак то си б я х з а гл е д а н навън :
— Пр ава с и. Трябваше д а ти к ажа . Съжаля вам. С ъ ж а л я в а м и за п о в е д е н ие т о
с и миналата в е ч ер и с ъ ж а л я в а м, че д н е с з а к ъ с ня . Про с то наистина и с к а х д а
пр ек арам п о в е ч е вр еме с теб п р е з тези д в е седмици.
— И ск а ш д а кажеш, ч е а з не и с к а м с ъщо то , так а л и?
О б ъ р нах с е к ъ м нея и к а з ах тихо :
— А к о тря бв а да съ м ч е с т е н, наистина не с ъ м с игу р е н , ч е го искаш.
И изля зох о т квартир а та .
О с т а н ах н а в ъ н до по лу но щ .
Н е знаех к ъд е да о тид а , не знаех дор и защо изля зох . Про с то ис к ах д а бъ да
с а м. Тр ъгнах к ъ м сту дентското градче . Ж е г а та б е ш е нетър пима и тр ябваше д а с е
пр идвижвам на п р и б е ж к и от е д н а ся нк а к ъ м д р у га. Н е с и напр ав их тр у д а д а
по гледна д а л и ме с л е д в а . З на е х , ч е ня ма д а го напр ави .
По някое в р е ме в л я зо х в е д но сту дентско кафене и с и ку пих л е д е на
минер а лна во да , но в ъ пр еки ч е б е ше с р а в н и те л н о празно и имаше климатик , не
о с та нах въ тр е . И мах ну жда д а с е изпо тя , за д а п р о ч и с тя с ъ з н а н иет о с и о т гне в а и
л о ш и т е мисли.
Е д н о беше с игу р но : С ав а н а с е вър на , г о то в а за с к а н д а л. Отговорите й и д в а х а
п р е к а ле но б ъ р зо и к а то ч е л и бях а пр е дв ар ите л но р е пе тир а ни , с я к а ш ця л д е н б е
по дклаждала с о б с тв е н ия с и гняв .
З н а е ш е то чно к а к ще р е а ги р а м и беше до бре подго твена . Мож е б и с и го
з а с лу ж а в а х , пр е двид по в едението ми миналата в е чер , но т о в а, ч е въобще не
по мисли з а собствената с и в и н а , нито за мо ите чу в с тв а, не ми д а в а ш е мира .
С л ъ н це т о п а д н а ниско н а д х о р и з о н та и с е н к ит е с е у дъл ж их а , но а з в с е о ще
не с е чу вств ах го тов д а с е пр ибера . Ку пих с и д в е пар чета пица о т е д но от о не з и
павилио нчета , ко ито о це ля в ах а с а мо б ла го д а р е н ие на с ту д е н тит е , и з л а п а х ги и
про дължих о щ е малко р а з х о д к а т а с и. К ъ м д е в е т ч а с а бурята о т емо ции в ду шата
ми з а п о ч н а д а у тих в а и а з по ех обратно к ъ м к вар тир ата . Ко лата на Савана б е ш е
на мя стото с и. С в е т е ш е е д и н с т в е но в спалня та , о с таналата ч аст о т апартамента
т ъ н е ш е в мр ак .
По мислих с и, ч е мо же д а е заключила , но о т в о р их без про блеми . В р а та т а на
спалня та б е ш е о ткр ех на та и с в е т л ин а т а с е про цеж даше в к о р и д о р а. Зачу дих с е
д а л и д а отида пр и н е я , и л и д а оста на в х о л а . Н е исках д а в иж д ам о тново г н е в а в
о ч ите й , но по ех д ъ л б о к о в ъ з ду х и н а д н и к н а х пр е з о твор е на та вр ата . Тя с е д е ше
на л е г л о то и четеше някакво с п и с а ни е . Огромна та т е н ис к а, по не д в а р а зме р а по -
го ля ма о т н е йн и я , сти г аше по чти до ко ленете й. В д и г н а по глед к ъ м мен и а з й
пр едло жих у с мивка за по мир е ние.
— З др ас ти — к а з ах .
— З др ас ти — о твър на тя .
В ля зо х в с т а я т а и седнах на р ъ б а на л е г л о т о .
— И зв и няв а й за всичко — започнах неловко . — Б е ше пр ава . Миналата вечер
с е държ ах като к р ъ г ъ л идио т . Н е б ив а ш е д а те по ставям в тако ва по ложение пр е д

91
пр ия телите ти. И не б и в а ше д а пр евър там за з а к ъ с н е ни е т о ти. О бещав ам , ч е ня ма
д а с е по вто р и .
Тя по ту па матр ак а д а с е б е си и ме и з н е н а д а к ато к а з а :
— Е л а тук .
Пр иближих с е и я прегър нах . Тя с е пр итисна в мен и а з у с е т их по вдигането
на гър д ите й пр и в д и ш в а н е то .
— Н е искам д а с е к ар а ме пов е ч е — к а з а тихо тя .
— И а з не и с к а м — о твър на х и я пога л их .
Тя въ здъх на дъ лбоко и по пита :
— К ъ де беше?
— Н и к ъ де . Про с то о б ик аля х из сту д ентско то гр а дч е . Ха пна х пица . М и с л их .
— З а мен л и ?
— З а теб . З а мен. За н а с .
Тя к и мна .
— А з също . О щ е л и с и ядосан?
— Н е — о твър нах . — Бях , но с е у мо р и х о т я д а с и.
— И а з — пов тор и и вдигна л и ц е к ъ м мен. — Иск ам д а ти к аж а к ак во с и
м и с л е х , док а то те ня маше . М о ж е л и?
— Разбира с е .
— Осъ з нах , ч е а з с ъ м тази, коя то тря бв а д а се и з в и н и . П о не ж е в с е те кар ах
д а излизаме с к о м п а н и я т а. З а то в а с е в б е с их , ко гато с е к ар ах ме . Разбир ах какво
с е о питваш д а ми к аж е ш, но не исках да слушам, з а щ о то знаех, ч е с и пр а в . По не
о т ч а с т и. Но з а пр ич ина та г р е ш и ш .
Погледнах я нер а збир ащо и тя про д ъл ж и:
— Ти с и мислиш, ч е и с к а м д а с ъ м с тях , защото не ме е гр ижа за теб , н а л и?
— по пита С а ва н а , но не дочак а о тго вор . — Но т о в а не е в я р но . Напро тив . Пр авех
го именно з а щ о то о з нач а ваш мно го за мен. Не защото държах д а те запо зная с
тях , а з а р а д и с е б е с и.
Г л а съ т й з а т р е п е р и и тя замълча .
— Н е р а зб ир а м к ак во с е о питв а ш д а ми к а же ш — к а з ах о бърк а но.
— По мниш л и , ко гато ти казах , ч е ти ме пр авиш по -с и лна ?
А з к и мнах и тя плъзна р ък а по гър д ите ми.
— К а з ах го с ер ио з но . М ин а л о то ля то б е ш е мно го важ но за мен, д о р и не
мо жеш да с и пр едстав и ш ко лко мно го . И ко гато с и тр ъгна , а з бях с ъ с и п а н а .
П и т а й Тим, то й ще по тв ър д и , ч е дор и не мож ех д а р а б о тя . В писмата с и пишех ,
ч е всичко е нар е д , но не беше. В ся к а но щ пла ч ех , а пр е з д е ня седях в ку хня та и
с и м е ч т а е х , надя вах се , п редставя х с и, ч е с е поя вяваш на п л а ж а з а д къщата.
В с ек и път, ко гато в и д ех по д с т р и г а н по во йнишки мъж , с ъ р ц е то ми п о д с к а ч а ш е ,
мак ар д а з н а е х , че не с и т и . Н о исках д а с и ти и в с е к и п ъ т дъх ъ т ми с е к в а ш е .
З н а ех , че р а бо тата ти е в а ж н а , з н а е х , ч е не з а в и с и о т теб к ъд е ще те изпратя т, но
не пр е д по л а га х , че ще ми е то лкова теж ко б е з теб . И ма х чу вството , ч е у мир а м, и
мина мно го време , п р е д и да с е съвзема . И с е г а , в ъ пр еки ч е те о б и ч а м с ця ло то с и
с ъ р ц е и ц я л а го дина ч ак ах тези дв е седмици, въ тр ешно тр е пе р я о т стр ах , че
в с и чк о щ е с е пов тор и и ко гато с и тръгнеш, а з отново ще с е р а з па д н а на
п а р ч е н ц а . Р е ши х да н ап рав я в с и чк о , за д а избегна а го ни я т а . З а тов а с и намир ах
к ак ва л и не работа, р а зб ир аш л и , само за д а не до пу сна о тно во да ми р а з б ие ш
с ъ р ц е то .
В гър ло то ми заседна бу ца , но а з мълчах . Оставих я д а говор и .
— Д н ес осъзн ах , че д о к а то п а з я себе с и, н а р ан я в а м теб . З н а м, ч е не е ч е с т н о ,
но и н а ч е ня ма д а е ч е с т но к ъ м мен. С л е д седмица ти ще с и заминеш, а з о тно во

92
о с тав а м сама и о тново ще с е чу дя к а к д а пр о д ъ л ж а ж иво та с и. З а ня ко и х о р а е
л е с но . Ти б и с е с пр а в и л , но а з…
Тя замълча и с е з а г л е д а в ръце те с и. В стаята н а с т ъ п и тишина .
— Н е знам к а к во да к аж а — измър мор их . В ъ пр ек и съ лзите тя с е засмя .
— Не и с к а м д а ми о т го в а р я ш , з а щ о то не мисля , че има пр авилен о тго во р —
п о к л а т и гл а в а С а ван а . — Иск ах с а мо д а ти к ажа , ч е не съ м те о би д и л а наро чно .
Про с то тър с ех начин д а преживея по - л е с но пре д с т о я щат а раздяла .
— Щ е о тр а бо тим т о в а по ложение — по ше гу вах се аз и с е зар а дв ах да чу я
смеха й.
— С и гу рно ще свър ши р а бо та — засмя с е С а в а н а . — Д е с е т повдигания на
брадичката и с ъ м к а то но в а, а ? Щ е ше ми с е д а б е ш е т о л к о в а про с то . Но а з щ е с е
справя . Ня ма д а е л е с но , но в кр ая на кр аищата о с та в а по - малко о т го дина , н а л и?
Ця л ден си повтарям, ч е ще те в и дя отново на Ко леда . По сле о ще ня кол ко м е с е ц а
и в с и чк о щ е е з а д н а с .
В з ех я отново в пр егръдките с и и тя ло то й с т о п л и ду шата ми. Пр ъстите й
изгор их а к о ж а т а ми п р е з тънк ата матер ия на ризата и п р и вся ко тях но д в и ж е н и е
с т о м а х ъ т ми с е с в и в а ш е . Н а е л е к т р и зи р а н о т близостта й, с е н а в е д о х и намер их
у с тните й.
То зи пъ т целу вката й б е ше р а з л и ч на , изпълнена съ с с т р а с т. Усетих е з ика й
д о моя и с е пр итиснах в н е я , а когато ръката й з а т ъ р с и ципа на д ъ н к и т е ми,
д ъ х ъ т ми напр аво с п р я . Плъ знах р ъ ц е надолу и у с та нов их с и з н е н а д а , ч е по д
тениск а та с и е г о л а . С а в а на д р ъ п на ципа и м а к ар че всичко , което исках в то зи
мо мент, б е д а про дъ лж и , съ бр ах сили и с п р я х , пр е ди д а с т а н е невъзмо ж но да
п р е д о тв р а т я т о в а, за к о е то не б я х с игу р е н , ч е е го то ва .
О п и т а х се д а пр евъзмо гна ж е л а н ие то с и, но п р е д и д а у с пея , тя с т а н а и с в а л и
тениск а та. Кр асивите извивки на тялото й ме о с т а в их а без дъх . С а в а н а с е наведе
к ъ м мен и по вдигна р из а та ми, пр о ка р а у с тни по кор ема и г ъ р ди т е ми. Р ъ ц е те й
з а д ъ р п а х а панталоните ми.
С в ал их ризата , з а х в ъ р л их я на по д а и о с та в их д ъ н к и те д а с е с в л е к а т н а д о лу.
О б с и п а х с целу вки вр ата и р а ме не те й, д ъ х ъ т й о пар и у х о то ми и а з на стр ъх нах.
И ск а я и з н а е х , ч е и тя го и с к а. По лож их я в ни м а т е л н о на леглото и я люби х .
То ва б е ше в с и чк о , за к о е то б я х мечтал , о тк ак то я по знав ах .
Ко гато с в ъ р ш их м е , я в з ех в пр егръдките с и и с е о питах д а запо мня в с ек и миг
о т тази н о щ . Ц елув ах в с еки с а н т и м е т ъ р о т к о ж а т а й и не с п и р ах д а п о в т а р я м
ко лко мно го я о б ич а м.
Л ю б их м е с е о ще веднъж , по с ле С ава н а с е с гу ш и в мен и з а с па. А з о с тана х
з а г л е д а н в нея . Лицето й и злъчва ше по кой , но въпр ек и о б з е л о то ме щ а с ти е
д ъ л б о к о в с е б е си у сещах с тр а х . Н е можех да с е о търв а о т мисъ лта, ч е
изпепеляващата с т р а с т и неж но с тта ни пр икр ив ах а дъ лбоко скр ито в сър цата ни
о тч ая ние , с я к а ш се х в ъ р л их м е е д и н к ъ м д р у г с н а д е ж д а т а, ч е с е к с ъ т ще с п а с и
л ю б о в т а ни о т пр едизвик а телствата на бъдеще то .

14

Останалите д н и п р ек арах ме з а е д но , к ак то си б я х м е ч т а л. К а то изключим

у ик е нда с татк о — п р е з ця лото вр еме то й не с п р я д а го тв и и д а говор и за мо нети
— пр е з о с таналото време бях ме са ми. Щ о м с е върнах в Чапъл Х и л , С ав а н а
тр ъгна на л е к ц и и , но с е връщаше на о бя д и целия т с л едо б ед и в еч ер т а бяха само
за мен. Ние с е р а зх о ж д ах ме из г р а д а, з я п а х м е витр ините по у л ица « Ф р а нк л и н»,
разгледахме исто рическия му зей и д о р и о тид о х ме до з о о ло г и ч е с к а т а г р а д и н а на

93
С е вер н а Ка р о ли н а. П о с е т и х м е и онзи п р е по р ъ ч а н от п р о д а в а ч а на о бу вки
р е с то р а нт. С а в а н а не ми по зво л и д а г л е д а м, д о к а то с е пр иго твя , но ко гато накр ая
с е п о я в и , б е ш е напр аво зашеметяваща . Г л е д а х я и не мо ж ех да с е н а ч у д я о тк ъ де
и з в а д их та къ в късмет с то ва мо миче.
По вече не правихме л ю б о в. Н а су тринта след о на з и но щ о твор их о ч и и я
в и дя х о бл я на в сълзи. Пр еди д а попитам к а к во има , тя с ло ж и п р ъ с т на у с тните
ми и по клати г лав а .
— Т а з и но щ б е ше пр екрасна — к а за , — но не и с к а м д а го ворим по вече з а
това.
С гу ш и с е в мен и ние о с та на х ме дъ лго так а , за с лу ш а н и в у д ар ите на с ъ р ца т а
с и. З н а ех, ч е нещо с е б е про менило , но ня мах к у р а ж а да по питам к а к во .
Су тр инта в д е ня на з а м и н а в а н е то ми Савана ме о тк ар а д о летището .
С е д н а х м е в ч ак а л ня т а в о ч а к в а н е д а с ъ о б щя т по лета . П а л е ц ъ т й ч е р т а е ш е м а л к и
кр ъгове по р ъка та ми. К о г а то станах , тя с е х вър л и на гър д ите ми и з а п л а к а. В и дя
с му те н а т а ми ф из ио но мия и с е о пита д а с е засмее, но с м е х ъ т й б е ш е тъжен.
— З н а м, о б е ща х да не плача , но съ лзите по текох а са ми.
— Всичко ще е н а р ед , ще в и д и ш — про шепнах в у х о то й. — О с т а в а т само
ш е с т м е с е ц а . Док ато с е о бър не ш, о тново ще съ м ту к .
— Л е с но ти е д а го к аж е ш — н ав е д е г л а в а тя . — Но с и пр ав . Всичко щ е б ъ д е
н а р ед . Щ е с е о п и там то зи п ъ т д а бъ да по - с и л на .
С тр ево га с е взрях в о ч ите й, но не в ид я х о тчаяние.
— Спо койно — пое дъх тя . — Щ е с е о пр авя .
К и мна х и о с та нах з а г л е д а н в нея .
— Н а л и ще гледаш лу на та пр и пъ л но лу ние — по пита С а в а н а .
— Ня ма д а п р о пу с н а нито в е д нъ ж — обе ща х а з. Ц е лу н ах ме се за п о с ле д е н
п ъ т. Пр итиснах я д о себе си, про шепнах в у хо то й, ч е я о б ич ам, п о с л е нар а мих
р а ницата и с е о тпра в их к ъ м гишето . Ко гато с е о бър нах , за д а я видя о щ е в е д нъ ж ,
т ъ л п а т а в е ч е я б е по гъ л на л а .
О т пу с нах с е на с е д а лк а т а и с е з а м о л их нещата д а с е р а зв ия т, к ак то с и ги
м ис л е х ме. З наех , ч е ме о бич а и мисли за мен, но внезапно осъзнах , че л ю б о в т а
н е в и н а г и е до статъ ч на . Тя беше о с н о в н ия т матер иал на връзк а та ни , но без
х о р о с а на на в р е ме т о , п р е к а р а но заедно , гр а д е ж ъ т б е ш е н е с т а б и л е н. В ъ пр ек и ч е
не с и го пр изнавах , в съ щ но с т не з н а е х мно го н е щ а за н е я . Не з н а е х напр имер
ко лко мно го я б е р а з с тр о ил а р а зд я ла та ни п р е з минало то л я т о и в ъ пр ек и
р аз го в о р и т е и у вещания та не знаех к ак ще я пр е живе е и с е г а . С натежало сър це
с и пр изнах , ч е нашата вр ъзк а бе з а п о ч на л а д а пр ил ич а на д е тс к и пу мпа л . Ко гато
б я х м е заедно , сила та на лю бо в та ни го к ар аш е д а с е в ъ р т и и ц в е т о в е те му с е
с м е с в а х а в к р а с ив а ф еер ия , к а то в пр ика зк ите , но ко гато б я х м е р а з д е л е н и,
пу мпа л ъ т з а б а в я ше д в иж е ни е т о с и и з а п л а ш в а ш е д а спр е . Тря бва ше да измисля
н а ч и н д а го накарам д а п р о дъ л ж и д а се в ъ р т и .

То зи п ъ т б я х нау ч ил у р о к а с и. Н е само ч е п и ш е х мно го по - ч е с то , но се

о б ажд ах пр и в ся к а в ъ з м о ж но с т. С лу ш ах в н и м а т е л н о , тър сех о тчаянието в
з а р о д и ш и по глъщах в ся к а н е й н а дума . В начало то тези р а з го в о р и ме и з не р в я х а ,
но к ъ м кр ая на лято то ги чак ах с нетър пение , за д а чу я гласа й. Тя с е спр ав и
о тл ич но с и з п и ти те , пр ек ара д в е седмици пр и ро дителите с и, по сле до йде новия т
семестър и о т пър ви с е п т е м в р и запо чнахме д а б р о и м д ни т е д о Ко леда. О ст а в ах а
сто д н и . Б е ш е по -л е с но да ги бро им так а , о т к о л к о то к а то седмици и м е с е ц и.
В с ек и з а ч е р к на т д е н намаляваше дистанцията меж ду н а с и тов а ни пр ав е ше по -
у вер е ни. Н а й- тежко то б е ше ми н ало , напо мняхме с и го по стоя нно и тр евогата м и

94
за бъдеще то по степенно намаля , вярвах , че в еч е ня ма какво д а ни р а зд е л и. По сле
д о й д е единайсети с е п т е м в р и.

15

В и н а г и щ е по мня единайсети с е п т е м в р и, у б е д е н с ъ м. В и дя х по т е л е в и з и я та
к ак димът с е с т е ле в о с нова та на Близнаците и П е н т а го н а , в и дях у ж а с е ни т е л и ц а
на мо мчетата д о мен, докато гледахме к ак хората у мира т, б я х с в иде т е л на
р у х в а н е то на с гр а д и т е и превръщането им в к у п ч и н а пр ах и ка мъ н и . И
изтр ъпнах , ко гато чу х , ч е Бе л ия т дом с е е в аку ир а.
Ня колко ч а с а с л е д то ва вече знаех , ч е САЩ ще о тв ър не на у д ар а и ар мия та
щ е в о д и о пер а цията . В б а з а т а о бя в их а тр ево га и мо ите мо мчета ме на к ар ах а д а се
чу в с твам гор д с тях . И з в е д нъ ж меж ду тях изчезнах а в ся к ак в и л и ч н и и
п о л и т и ч е с к и р а з л ич ия и за кр атко време в с и чк и с е превър нах ме в а м е р икан ц и .
Пр ед ща бов е те на н а б о р н и те ко мисии в с тр а на т а с е извих а о пашк и о т мъ же ,
г о то в и д а в ля з а т в редовете на ар мията . Ср ед о не з и, които в е ч е б я х а на слу ж ба ,
ж е л а н ие то д а у дъ лж а т до говор а с и беше по -силно о т всяко га . То ни пр ъв по дписа
за о щ е дв е го д ини , а след н е г о и в с и ч к и о ста на л и. Дор и и аз, ко йто о ча кв ах с
нетър пение у во л не ние то си и б р о я х дните , о с тав а щ и д о с р е ща т а ми с ъ с С а ва н а ,
с ъ що о с та на х .
Н а й- ле с но б и б и ло д а к аж а, ч е го напр авих , за що то с е повлиях о т в с еобщи я
патр ио тичен п л а м. Но това е просто извинение . Р а з б и р а с е , б я х за в ла д я н о т
б о й н а с тр а с т, като д р у г ите , но п р е по д п ис а х главно заради пр ия телите и
о тго во р но с тта к ъ м хората от моя в з в о д . Обичах ги , гр иж ех с е за тях и мисъ лта д а
ги изо с та вя в так ъв мо мент ми с е с т р у ва ш е невъзмо ж на . Б я х м е пр е ж ив е л и
то лко в а мно го за ед но , мо же х л и с е га д а по с тъ пя като с тр ах л иве ц ?
С ъо б щ их в е д н а г а новината на С ав ан а . В н а ч а л о то ме по дкр е пи б е з н и к а к во
к о л е б а н ие . И тя к а то в с ич к и американци беше у ж а с е н а о т с лу ч ило то с е и
р а з б ир а ше о тго во р но с тта, коя то нос е х . Преди о щ е д а й обясня , заяви , ч е с е
гор д ее с мен. За в с ич к и б е ш е пр ед е л но я сно , ч е да с лу ж иш на с тр а н а т а с и
о з нач а ва д а с и го то в на лични ж ер тви.
В ъ пр ек и ч е р а зс л е д в а н е то пр иключи ср а в ните лно б ъ р зо , год ина та з а в ъ р ш и
б е з инциденти . З а р а з о ч а р о в а н и е на мо мчетата д и в и з ия т а ни не б е ш е вк лю чена в
а к ц ия т а з а с в а ля н е на пр авителство то на та либа ните в А ф г а н и с т а н и ние
пр о дъ лж их ме да тренир аме и д а се готв им за б ъ д е щ а т а инвазия в Ир ак — н е щ о , в
к о е то нико й не се съ мняв аше.
Ня къ де по т о в а време п и сма та на С а в а н а с е про мениха . П р е д и пр истигаха
в ся к а седмица, с е г а з а п о ч н а х а да идва т на д е с е т д н и, а с в р е м е т о р а зр ед их а до
д в е на месец. У тешав ах с е с ф ак т а, ч е то нъ т им б е ш е с ъ щ ия т, но малко по малко
и то й с е измени . Н я ма ш е ги в е ч е д ъ л г и т е п а с а ж и, к ъ д е т о о пис ва ше н а ш е то
б ъ д е ще з а е д но и з а р а д и ко ито очаквах с нетър пение в ся к а поща . Но всъ щ но ст
б е ш е ло гич но — к ак д а пишеш за б ъ д е щ е то , ко гато зна е ш, че с е о т д а л е ч а в а о т
н а с по не с о щ е две г о ди н и .
Про л етта д о й д е и а з з а п о ч на х д а с е у т е ш а в а м с м и с ъ л т а, ч е ще я в и дя по не
за д в е седмици п р е з о тпу ска . Но с ъ д б а т а про сто с и и г р а е ш е с нас . Д в а д ни пр еди
д а с е з а в ъ р н а , бях извикан пр и главноко мандващия. П р ед с та в их с е , то й ме
и з г л е д а внимателно и ме пок а ни да седна . Каза ми, ч е татко е полу ч ил инфар к т и
в е ч е ми е о т пу с н а т о тпу ск по с п е ш но с т. И в мес т о в Ч а пъ л Х и л за дв е ж а ду ва н и
о т н а с седмици а з с е о зо вах в У и л ми н г т ъ н, д о ле гло то на татко в ъ в в о ня щ а на
дезинфектант с т а я , ч ия то мир изма ми н а в я в а ш е по -с к о р о мисли за смър тта,

95
о тко л ко то з а о з дра вя ва не . З ав ар их го в интензивно то , к ъ де то о с та на п р е з по -
го ля мата ч а с т о т отпу ска ми. К о ж а та му беше с и в к а в а, а дишането — н ак ъ с а но .
Пр ез п ъ р в а т а с е д ми ц а с е мяташе меж ду ко мата и к р а т к и про б лясъци на съзнание ,
но ко гато б е ш е буден, в иж д а х е м о ци и, ко ито р я д к о бях з а с ич а л в по гледа му и
нико га в ко мбинация : о тчая н с т р а х , о бърк в а не и тро гателна благо д ар ност , ч е с ъ м
д о него . С е дях с ч а с о в е до н е г о и държ ах ръката му , съ що но во пр еживяване з а
мен. З а р ад и тр ъбата в гър лото то й не мо ж е ше д а говор и, з а т о в а говор ех само а з.
Н е споменавах за ж и во та си в б а з а та, о с но в на т а тема б я х а мо нетите . П р о че т о х
му но в ия бро й на С ив ия бю летин , по сле о тидо х у до ма , и з в а д их с т а р и т е
ст ру п а н и д о б ю р о то му бро ев е и започнах д а му ги чета един по един. В
и н т е р н е т намер их с а й т о в е като «Р е д к и мо нети в Д е й в ид Хо л » и « Ну мизматик а » и
му р а зк а за х какво с е пр е дл ага там. Удив их се о т цените на о т д е ли т е е к з е мпл я р и
и пр есметнах , че в ъ пр ек и п а д а н е то на стойно стите з а р а д и п о к а ч в а не т о на
з л а т о то ко лекция та на татк о б е ш е по не д ес е т пъти по -с к ъ п а о т к ъ ща та ни . Т а т к о
не б е ш е в с ъ с т о я н ие д а п р о в е д е дор и е л е м е н т а р е н р а з го в о р , но бе у с пя л да с т а н е
и с т и н с к и б о г а т а ш.
Но то й не с е и н т е р е с у в а ше о т стойността им. О ч и т е му б я г ах а винаги , к о г а то
го споменавах , и а з с е сетих , ч е още навр емето то й с е в ъ л ну в а ш е по в е ч е о т
ис то р ия та на самата мо нета и про цеса на пр идо б иването й, о ткол ко то о т цената.
Пр ипо мних с и монетите , ко ито бяхме о ткр ил и з а е д но . З а щастие татко с и бе
во дил под р о б е н днев ник и а з започнах д а го чета в е ч ер пре д и з а с пи в а н е .
П о с т е п е нн о с по м е н и т е ми с е в ъ р н ах а. Ч е тях , а на с л е д в а щ и я д е н му разказвах з а
п ъ ту в а н и я та ни д о Р е й л и , Ш ар лъ т и Ч е с т ъ р . Док тор ите не б я х а с и г у р н и , ч е
в ъ з пр и е ма , ко гато му с е говор и , но п р е з тази с е дмица то й с е у с м и х в а ш е п о в е ч е
о тко л ко то пре з целия с и д о с е га ш е н ж иво т. В ър н а с е вк ъ щи един д е н п р е д и да
о тл е тя з а Гер мания и о т бо лницата по ех а ангажимент д а о с игу р я т човек да го
н а г л е ж д а, д о к а то се в ъ зс т а н о в и напълно .
П р е с то я т му в болницата з а с и л и връ зката по меж ду ни , но за с ъ ж а л е н ие не
мо жех д а к ажа също то за нашата съ с С ав а на . Н е ме р а з б ира йте по гр ешно — тя
и д в а ш е в и н а г и ко гато мож е ше, по дкр е пя ше ме и ми с ъ ч у в с т в а ш е . Н о аз
пр ек арв ах пре к а ле н о много вр еме в болницата и ня маше к ак д а з а п ъ л ня
пу к н а т и на т а , появила с е меж ду нас. Д а с и пр изная , дор и не зна е х к ак во точно
и с к а м о т н е я . Ко гато б е ш е там, с и м и с л е х , че е по - добр е д а съм с а м, к о г а то я
ня маше , я ис ках д о себе си. С ав а н а у с пя в а ше д а л а в ир а меж ду мините , б е з да
р е а г ира на тор мо за , на ко йто я по длагах . Сяк а ш знаеше по - добр е о т мен какво
м и с л е х и к ак во иска х о т нея .
И двамата с е ну ждаехме о т ч а я но от вр еме д а б ъ д е м з а е д но . А к о мо га д а
с р а в ня връ з ката ни с б а т е р ия , тя по степенно с е изто щаваше и ни т р я бв а ше
б л и з о с т, з а д а я пр езаредим. В е д н ъ ж , док а то седях до татк о , з ас лу ш а н в
п иу к а н е то на апарата , о тч ита щ с ъ р д е ч н ия р итъ м, и з ч и с л и х , ч е п р е з по следните
сто и ч ет и р и седмици с ъ м п р е к ара л с н е я само четир и. По - малко о т п е т
про цента . Д о р и д а пр ибавим п и с м а т а и т е л е ф о н н и т е р а з го в о р и , п а к си б е ш е
истинско чу до как у с пяв ах ме д а о ц е л е е м д о с е га . Пр ез тези д в е седмици с е
разходихме ня колко пъти из гр ада и д в а пъ ти вечеряхме заедно . Но С а ва н а
имаше л е к ц и и , о све н т о в а про дъ лж ава ше д а пр е по д а в а и ня маше в ъ з мо ж но с т да
о с та не по - д ъ л го . Опитвах с е д а не я виня , но го пр ав ех и по степенно запо чнахме
д а с е к ар а ме. Н е и с к а х д а став а так а, тя с ъ що, но просто не мож ех ме д а с п р е м. И
в ъ пр ек и ч е тя не к а зв а ш е нищо , дор и о тр ича ш е , истината б е ш е , ч е по т о в а време
тря б ваше в еч е д а с ъ м с и в к ъ щ и завинаги, а не бях . Т о в а б еш е първия т пъ т,
ко гато ме и з л ъ г а .

96
 П р е д и да с и тръгна , с е с до б р их ме и р а здя л а та ни о тново б е с ъ пр о в о д е н а о т
с ъ л з и, мак ар и по -малко о т миналия п ъ т. Б е ш е у до б но д а с и мисля , ч е е так а ,
з а щ о то в е ч е бях ме с в ик н а л и с р а зд е л и т е ил и пък за що то бях ме по - зр е л и, но
д о к а то седях в самолета , не мож ех д а не с и пр изная , ч е нещо меж ду нас с е б е
про менило нео бр атимо . С ъл з и т е б я х а по - малко , защото силата на чу в с тв ата ни
б е з а по ч на л а д а намаля ва .
Т а з и мис ъ л не ми д а в а ше мир а и пр и с л е д в а що то пълно лу ние а з с е о зо в ах на
фу тбо л ното игр ище в б а з а т а , в т р е нчи х с е в кр ъглата лу на и то чно както бях
о б е ща л , с и пр ипомних нашето първо ля то . М и с л их и за в то р ия о тпу ск , но ,
с т р а н но , в ъ о б щ е не с е сети х за тр етия , за що то вътр ешно се д о се щ а х к ак во
п р е дв е щав а то й .
Пр ез ля тото татко з а п о ч н а ле к а- по л ека д а с е о пр авя . П иш е ш е ми, ч е го во дя т
на р а з х о д к а из квар тала тр и пъти на д е н. В ся к а р а з х о д к а т р а е ла два й с е ти на
мину ти, но и то ва б и ло тр у д но за н е г о . Ако имаше някаква п о л з а о т тези
р а з х о д к и, тя б е ш е , ч е му д а в а х а въ змо ж но ст д а за пълни д е н я с и с н е щ о дру го ,
о св е н монетите с л е д п ен си он и р ане то с и. С е г а ми пише ше мно го по -ч е с то, а а з му
с е обаж дах в с ек и в т о р н ик и п е т ъ к то чно в е д и н ч а са с л е д о б е д. Опитвах с е д а
о тга тна по г л а с а съ стоя нието му и в и н а г и му напо мнях д а с е х р а н и д о б р е , д а с п и
п о в е ч е и д а не забр авя лекарствата . Г о в о р ех п р е д и м но а з. З а н е г о телефо нните
р а з го в о р и бях а по - тр у д ни дор и и о т р а з го в о р и т е л иц е в л и ц е и в и наг и ми с е
с т р у в а ш е, ч е и с к а д а затвори ко лко то мо ж е по -б ъ р зо . Поняко га го д р а з н е х з а р а д и
т о в а , но не б я х с игу р е н , ч е с х в а щ а шегите ми. То ва ме з а б а в ляв аш е и ч е с то му с е
с м е е х . То й нико га не о твр ъ щ а ш е на смеха ми, но то нът му с т а в а ше по - ведър ,
мак ар и в р е м е н н о , с л е д т о в а о тно во по тъ в аше в мълчание . И в и н а г и вдигаше
с л е д първо то по зв ъ ня в а не . Н е б е ше тру д но д а с и го пр е д с та в я как ч а к а до
телефо на .
А в гу с т отмина , с е п т е м в р и — съ що и есента д о йд е . С а ва н а се дипло мир а ,
в ъ р н а се в Л е нор и с и по тър с и р а бо та . В ъ в вестниците п и ш е х а н е п р е к ъ с н а то з а
предстоящата война и за с т а но в и щ е т о на О О Н по в ъ про с а . Евро пейските
д ъ р ж а в и с е о питв а х а д а в ъ з пр а т на х лу ване то ни в Ир ак, в сто лиците на
съюзниците о т НАТО с е чув с тв аше напр ежение и недово лство , ор ганизир ах а се
д е м о н с тр а ц и и и в о д ач и т е им к р е щя х а с пълно гър ло , ч е п о д о б е н а к т о т н а ш а
с т р а н а ще е голяма гр ешка. Нашите дър жавници пък с е о питвах а д а пр о ме ня т
о б щ ес тв ено то мнение в Евро па . П р е з то ва вр еме ние с и в ъ р ш е х м е р або тата,
го твех ме с е с мр ачна р е ш ите л но с т за неизбежно то . Пр ез но е мвр и ни изпр а тих а
о тно во в К о сово . Б е ш е за к р а тк о , но до статъ ч но , за д а ми д о йд е до гу ш а о т
Б а л к а н и т е и о т о па з в а не то на мир а там. З а що то в с и чк и ние з на е х м е , ч е во йна в
Б л и з к ия И з т о к ще има , н езав и си м о д а л и Евро па го и с к а и л и не.
П и с м а т а на С ав а на в се о ще пр истигах а р е довно , а з също се о баж дах ч ес т о .
О б ик но в ено й з в ъ ня х пр е д и изгр ев — т о г а в а пр и нея беше някъде к ъ м полу но щ
— и нерядко тя не с и б е ш е в к ъ щ и . Повта ря х си, ч е с и гу р но е изля зла с пр ия те л и
и л и с ро дителите с и, но р евно с тта ме г р и з е ш е . С т р ах у ва х с е , че в ж иво та й в е ч е
има д р у г мъ ж . По няко га продължавах д а з в ъ ня на в с ек и по ловин ч а с и кр ъвта ми
к и п е ш е о т я р о с т.
В с е се заричах , ч е с л е д в а щия пъ т ще я питам к ъ д е е б и л а , но нико га не го
пр ав ех и тя не п р о я в я в а ш е ж е л а н ие д а ми о бя с няв а . З н а м, б е ш е г р е ш к а о т моя
с т р а н а , но просто не мо ж ех д а с и о т в о р я у с тата , защото с е страхувах о т
о тго во р а . Говорех с к о в а но и бях напр егнат , тя о т гов а р я ш е по съ щия начин . В се
по -ч е с то в м е с т о у ве р е н ия в любов и мили ду ми, р а з го в о р и т е ни с е пр евр ъщ а х а в
о б мя на на инфор мация . З а тв а р я х и за поч в ах д а с е псув а м заради р ев но с тта с и и
с и о бещав ах следващия пъ т д а не д а се д ъ р ж а та к а ид ио тс к и.

97
 Дру г п ъ т намир ах с ъ щ а т а С а ва н а , коя то по мне х и познавах , и мо жех да с е
з а к ъ л н а , ч е все още мисли за мен. З а с е бе си мо га д а к аж а , ч е я о б ич ах к ак то в
пър в ия ден, и ч е сто с е у ла вя х , че мисля с т ъ г а за минало то . Естествено , ч е
р а з б ир ах к ак во ставаше . Бях о тч ая н о т о гр о мно то р а зстоя ние по между ни , к о е то
не ми д а в а ш е в ъ з м о ж но с т да спася т о в а, к о е то б е о с тана л о о т лю бо в та ни , и к а то
в ня к ак ъв о м а г ь о с а н к р ъ г, о тч ая ние то ми сяк а ш ни о т д а ле ч ав а ш е о ще повече
е д и н о т дру г.
З а по ч нах ме д а с е к ар а ме. И с ъ що както пр и ск андала пр е з второто ни л я то в
к вар тир ата й а з не ня мах с м е л о с т д а с по д е л я тр ево га та с и, з а с я гах с е о т в ся к а
н е й н а ду ма и с е д р а знех , че не пр ави нищо , за д а р а з се е с т р а х о в е т е ми. Н а мр а з их
телефо нните р а з го в о р и , о б винявах тях за изблиците на р ев но с т.
Но в ъ пр ек и в с ичк о не с е съмнявах , че ще го пр ео долеем . И с к ах д а бъда с н е я
п о в е ч е о т в с и чк о на с в е т а и вяр в ах в л ю б о в т а ни . З а почна х д а с е о б а ж д а м о щ е по
ч е с т о и не по зволявах на р ев но с тта да по каж е р о га т а си. Н а с илв ах се да з в у ч а
бодро , с н а д е ж д а та, ч е то ва ще й в д ъ х н е с и ли. П о с т е пе н н о р е ших , ч е нещата с а
с е о пр ав ил и и на по в ър х но стта наистина изглеждаше так а , но когато четир и д ни
п р е д и К о л е д а й напо мних , ч е ще съм с и вк ъщи с л е д по - малко о т го д ина , в м е с то
о ча кв а ния р а зв ъл ну ва н о тговор , по с ле д в а мълчание . Ч у в а ш е се само дишането й .
— Ч у в а ш л и ме ? — по питах .
— Д а — о твър на тих о тя . — Про с то съ м го чу вала и друг п ъ т.
Б е ш е истина , и двамата го з н а е х м е , и т о в а разби с ъ ня ми.
С л е дв а щот о пълнолу ние се п а д н а то чно на д е ня след Н о в а го дина и в ъ пр еки
ч е изля зох на въ н и о тново си пр ипо мних за нашата първа та седмица , мислите ми
б я х а о б ъ р к а н и и т ъ ж ни . На вр ъ щане минах п о к р а й мо мчетата , ко ито с то я х а на
г р у п и ч к и к р а й стената на с п а л н о то , пу шех а и с и пр иказвах а . За пита х с е к ак во л и
с и мислят з а мен, ко гато ме гледат д а бродя с а м в но щта . Д а л и у сеща х а, ч е
з а п о ч в а м д а гу бя всичко , което имах? Д а л и р а зб ир аха колко мно го ми с е щ е ш е д а
про меня минало то ? Н е з н а м, а и те не по питаха .
С в е тъ т о к о л о н а с с е пр о ме ня ш е бър зо . Една су тр ин н а й - по сле по лу чих ме
д ъ л го о ч а к в а н а т а за пов е д и с л е д няко лко д ни о тр я дът ни в е че б е ш е в Ту р ция ,
го то в д а в л е з е в Ир ак о т сев ер . С ъбра х ме се , р а з пр ед ел их ме з ад а ч и т е , изу ч их ме
то по гр а фия та на р а й о н а и о б съ д их ме б ъ д е щ ите х о д о в е. И ма х ме малко с в о б о д н о
вр еме , но в р е дките с лу ча и, ко гато напу сках ме л а ге р а, ня ма ше к ак д а не
з а б е л е ж им в р аж дебните п о г л е д и на х о р а т а по у л иците . Ч у х а с е с лу хо в е, че
Ту р ция о т к а з в а д а ни д а д е д о с тъ п до ир ак ск ата гр аница и ще има с м я н а на п л а н а .
О т д а в н а б я х м е пре с т а н а л и д а о бр ъ ща ме внима ние на слуховете , но то зи п ъ т те с е
о к а з а х а вер ни и ние с е о тпра в их ме к ъ м Ку вейт , за д а з а п о ч н е м в с и чк о о тна ч а ло .
Пр иземихме с е следобеда и с е о к а за х м е заоб ико ле ни о т в с ичк и с т р а ни о т
пя сък . По чти в еднага ни на то вар иха на авто бу си и ни о тв е дох а до най- големия
п а л а т к о в л а г е р , ко йто няко га бях ме в иж д ал и. Ар мия та п р а в е ше в с и чк о
в ъ з мо ж но , з а д а ни о с игу р и д о б р и у сл о в ия . Храната беше до бр а и имах ме в с ичк о
н е о б х о д имо , но беше с к у ч но . По щата я ня маше н и к а к в а — не по лу чих нито е д но
писмо — и п р е д телефо ните в е ч но с е и з в и в ах а к ило ме тр ич ни о па шк и. М е ж д у
тр ениро вк ите ся дах ме с момчетата и с е о питвах ме д а по з н а е м о тк ъд е ще за поч не
а т а к а т а и л и с л а га х м е пр о тиво га зите и т и ч ах ме д о пр ипа дък . Моя т в зв о д
тря б ваше д а с е пр исъ е д ини к ъ м дру ги во енни ч а с т и и з а е д но д а тр ъгнем к ъ м
Б а г д а д . Пр ез ф е в р у а р и в е че имах ме чу вство то , ч е ж ив е ем о т го дини в пу стиня та
и б я х м е го то в и на в с и чк о , за д а с е мах нем о ттам.
В Ку вейт б я х а стру п ан и о гр о мно количество во йници , но никой не знаеше
к ак во точно ще става . Ч у с е за б ио ло гич е ско и х имич е ско о р ъ ж и е . Ч у с е също , ч е
С а д д а м с и б е и зв ади л по у к а о т о пе р а ц ия «Пу стинна бу ря » и б е р а з по л о ж и л

98
го то вата д а се б и е до последна капка к р ъ в гв ар д ия о к о л о Б а гд а д . Н а
с е д е м н а йс е т и март в е ч е з н а е х м е с ъ с с игур но с т, че во йна ще има . Пр ез
п о с ле д н а т а но щ в Ку вейт написах писма за мо ите лю б ими — е д но до татко и
е д н о до С а ва н а . Ня колко ч а с а след т о в а ко ло на о т во йници, дълга няко лко
к и ло ме тр а , в е че к р а ч е ш е към И р ак .
В началото пр естр елк ите б я х а с по р а д ич н и . Възду шни с и л и к о н т р о л ир а х а
н е б е т о на д н а с и ние с е движ ехме с р а в н и т е л н о с по к о й но из пу стинния тер е н.
Пр ез по ве ч е то вр еме ир ак ск ата ар мия не се в и ж д а ше н и к ъ д е и т о в а у с илв а ш е
б е з п о к о йс т в о то ми, з а щ о т о ня мах пре д с т а в а с к а к во ще с е с б л ъ с к а м е по - нататък .
О т вр еме навр еме с ъо б щ ав ах а , ч е напр ед с е стр е ля , и ние з а л я г а х м е в пя с ък а , но
с к о р о р а зб ир ах ме , ч е тр ево гата е ф а лш и в а . Всичк и бяхме к а то на в ити пру жини .
Н е бях с па л тр и д ни .
С б лъ с ъ ц ит е с т а н а х а по -о с е з а е м и, ко гато навля зох ме в ъ в в ъ тр е ш но с т та , и
пър во то н е щ о , ко ето нау ч их о т о перация « Сво бода за Ир ак », б еш е , ч е цивилно то
н а с е л е н ие и в р а го в е т е не с е р а з л ич ав а т по нищо . Ку ршу мите изсвистя ваха к р а й
у ш ите ни , ние нападах ме и д о р и не з н а е х м е срещу ко го стреля ме . Щ о м
н а б л и ж их м е Су нитския тр иъ гъ л ник , нещата с е про мених а . Пр и Ф а л у д ж а , Р а м а л а
и Тикр ит с е во деха о ж е с т о ч е н и бо ев е , но с ч а с т и о т д р у г и д ив и з и и . Моя т в зв о д
с е пр исъедини к ъ м осемдесет и в то р и въздушно десантен и атакува С а ма ва . То в а
б е ш е п ъ р в а т а ни битк а .
Про тиво възду шните с и л и бях а прочистили пътя пр ед н а с . Предишния д е н
ту к фу чах а ку ршу ми, гърмеше с е о твся к ъд е, избухва ха бомби, но ко гато
пр еко с ихме мо ста к ъ м града , ни по ср е щна не е с те с тве на , стряскаща тишина .
В з во дъ т тря б ваше д а о с тане в пр едгр адия та , д а пр етъ р с и къщите и д а очисти
р а йо на о т в р а го в е. Тр ъгнахме и п р е д о ч ите ни с е з а р ед их а у жас я в а щ и кар ти н и :
о б го р ел и о с та нк и о т к о л и и к а мио н и с б е зж и з н е н и т е л а на ш о ф ь о р ите д о тях ;
по лу разру ш ени с гр а д и; у гас на л и пож а р и, над ко ито в с е о щ е с е в и ех а с т р у йк и
д и м. О т д е л н и изстр е ли ни д ъ р ж а х а нащр ек . Д р у г а д е п ъ к о т к ъ щ и те изс к ач ах а
мир ни г р а ж д а н и и тр ъгваха к ъ м н а с с вдигнати р ъ це , а ние с е о питвах ме да
с п а с и м живо та на р а нените .
В к ъ с н ия следобед в еч е бях ме го тов и д а пое м е м о бр а тно , но в съ щия миг
п р е з пр о зо р е ца на е д н а с гр а д а о т другата страна на у лица та к ъ м н а с по л е тя д ъ ж д
о т куршуми. П р и ти с н а т и д о стената , ние б я х ме в неизго дна по зиция . Оставих две
мо мчета д а ни покр иват, а о с таналите пр еведох пр е з у л ицата , к ъ д е то беше по -
б е з о па с но . Б е ш е истинско чу до , ч е нико й о т на с не загина . Н а ме р их ме пр икр итие
и стреляхме , д о к а т о ни с е схв а нах а пръстите . Н а пр аво ги р а з б ихме . Н а й- по с ле о т
с г р а д а т а з а м л ъ к нах а. У бе ди х с е , ч е е б е з о па с н о , и пове дох х о р а т а си н а т а м .
Р а з б и х в р а т а т а с г р а н а т а , дадох з н а к на дру гите з а д мен и н а д н и к н а х. В с и чк о
в ъ тр е беше р а з р у ш е н о , но е д и н и р а к с к и войник б е о с та на л ж и в . Пр икр ит з а д
ку п ч и н а ту х л и и мази лк а, то й з а по ч н а д а с т р е ля веднага що м по дадохме г л а в и .
Ед и н ку ршу м у цел и То ни в ръката . Останалите и з с т р е л я х ме пъ л ните л ите с и в
по соката , о т к ъ д е то до йде с т р е л б а т а . Ш у мъ т б е ш е о глу ш ите л е н, не чу в ах
с о б с т в е ни я с и п и с ъ к , но натисках с пу с ъ к а и вър тях авто мата във всичк и п о с о к и
— по по да , стените и тавана . П ар ч е т а о т мазилк а, ту хли и дърво с е р а зхвър ч ах а
из в ъ зду х а , в с ич к о с т а н а на решето . Ко гато н а й- по с л е с пр я х м е , можех д а се
з а к ъ л н а , ч е не е о с т а н а л о ж и во същество , но за в с ек и с лу ч а й х в ъ р л их ощ е е д н а
г р а н а т а в ъ г ъ л а , откъдето бе з а по ч н а л а с тр е л б а т а, и с е о тдр ъ пнах , за д а избегна
у д ар на та в ъ л на .
С л е д тези д в а й с е т н а й- страш ни мину ти в живо та ми в квар тала с т а н а тихо
к а то в гр о б ище . Остана само пищенето в у ш ите ми, з в у ц и т е о т п о в р ъ щ а не т о на
х о р а т а ми и псу в ните им. П р ев ъ р зах ръката на То ни и за повя д ах изтегля нето на

99
в з в о да . Скоро с е до бр ах ме д о ж ел е зо пъ тна та г а р а , която в е ч е беше о б е зо п а се на
о т нашите , и там с е с р и на х м е . Същата но щ по лу чих ме пър в а та по ща о т ш е с т
м е с е ц а насам.
З а мен има ше ш е с т писма о т татк о и само е д но о т С ав ан а . Пр иближ их го до
мъ ж д ив ата с в е т л и на на лампата и зачетох :

_ С к ъ п и Джон,_
_ Седя на масата в к у х н я т а и с е чудя к а к да ти с ъ о б щ я това, к ое т о т р я б в а
да ти к а ж а . И с к а м и с е с е га да с и тук , при мен, за да п о г о в о р и м лично , но знам ,
че е н е в ъ з м о ж н о . И ето м е тук , с е д я, потъ нала в с ъ лзи, тъ рся подходящите
д у м и и с е мо ля да м и простиш за това п и с м о._
_ Знам , че п р е ж и в яв а ш ужас ни дни . Опитвам с е да не м и с л я за войната , но
не м о г а д а и з б я г а м от н е я и полудявам от с т р а х за теб . Г л е д а м новините , ч е т а
в с и ч к и вестници и с е мъча да отгатна к ъ д е точно с и и дали с и д о б р е . В с я к а но щ
м ол я Б о г да те върне невредим вкъщи и щ е продължавам да го п р а в я . Ние с теб
п р е ж и в я х ме н е щ о п р е к р а с но и аз те у в е р я в а м, че н и к о г а н я м а да го з а б р а в я. Не
и с к а м да с и м и с л и ш , че с и означавал по- м а л к о за м е н, отколкото аз за теб . Ти
с и изключителна л и чно с т, Джон, и затова с е в л ю б и х в теб , но по - важното е , че
ч р е з теб р а з б р а х к а к в о зна чи да обичаш и с т и н с к и. П р е з п о с л е д н и т е д в е и
половина години , п о в я р в а й м и , при вс як о пълнолуние с ъм излизала н а в ъ н и с ъ м с и
спо мн я л а дните на нашата л ю б о в . Помня до най- малк а п о д р о б н о с т нашата
п ъ р в а вечер и чувството , че с теб с я к а ш съм с и у д о м а, помня и онази нощ ,
когато п р а в и х м е люб о в ._
_Затварям очи и в и жда м лицето ти . В ъ р в я по улицата и у с е щ а м ръката т и
в мо я т а. И това ч увст во в с е о щ е ж и в е е в м е н, но докато преди то м и н о с е ш е
у т е х а, сега м е и зп ъ л в а с б о л к а. Раз б р а х причината да останеш в армията и
у в а ж и х ре ш е ние то ти . В с е о щ е го ценя , но и д в а м а т а знае м , че п р е з това в р е м е
в р ъ зк а т а ни с е промени . Ние с а м ит е с е п р о м е н и х м е, с и г у р н а с ъ м , че и ти го
р а з б и р а ш. М о ж е би б я х м е ра зделени п р е к а л е но дълго, а м о ж е би просто ж и в е е м
в различни с в е т о в е . Не зна м . Всеки п ъ т, когато се карахме , с е м ра з е х. И
в ъ п р е к и че в с е о щ е с е о б и ч а м е , н я к а к с и з а г у б и х м е онази в ъ л ш е б н а т р ъ п к а,
к о я т о ни п р а в е ш е едно цяло ._
_ Знам , че звуч и като извине ние , но , моля те , повярвай м и , когато к а з в а м
това, ня мам п р е д в и д, че с ъ м в л ю б е н а в д р у г. С а м а не м о г а да с е р а з б е р а, затова
не м о г а да го обясня и на те б . Но заради в с и ч к о к р ас и во , к о е т о пре живя х м е , не
и с к а м да п р о д ъ л ж а в а м да те лъ жа . Лъж ата щ е принизи чувствата , к о и т о
с п о д е л я х м е, а аз не и с к а м това, в ъ п р е к и че когато прочетеш писмото , вероятно
щ е с е п о ч у в с тваш п р е д а д е н._
_ Щ е те р а з б е р а , а к о вече не и с к а ш да г о в о р и ш с м е н, щ е те р а з б е р а и а к о
м е н а м р а з и ш . Ч а с т от м е н с ъ щ о с е м р а з и . П и ш а ти и с е ненавиждам за това .
Поглежд а м с е в огледалото и и м а м чувството , че о ттам м е гледа жена , к о я т о
не з а с л у ж а в а да б ъ д е о б и ча н а._
_М о ж е би н я м а да и с к а ш да го ч у е ш , но те у в е ря в ам , че винаги щ е о с т а н е ш
ч а с т о т м е н. Ти и м а ш специално м я с т о в сърцето м и и н и к о й н и к о г а н я м а да те
и з м е с т и оттам . Т и с и б л а г о р о д е н чо век , Джон, ти с и м о я т г е р о й , м и л и ч е с т е н,
и н е щ о ощ е по- в аж н о — ти с и първата м и истинска л ю б о в . И н я м а значени е
к а к в о щ е ни донес е бъдещето , в и н а г и щ е с и о с тане ш п ъ р в а т а м и л ю б о в и знам ,
че животът м и е по - х у б а в заради теб ._
_Толкова съжалявам!_
_ Савана _

100
 Трета ч а с т

16

Тя б е ше в л ю б е н а в д р у г.
Разбрах го о ще пр е д и д а стигна до кр ая на писмо то , и с в е т ъ т сяк а ш с пр я д а
с е вър ти з а мен. П ъ р в а т а ми р е ак ция б е ш е д а св ия инстинктивно ю мр у к и д а
р а з б ия стената д о себе си, но в м е с т о то ва с ма чках писмо то на то пк а и го
з а х в ъ р л их . Тя ме п р е д а в а ш е . Разрушаваше в с и чк о , к о е то имаше ня какво
з н а ч е н и е з а мен. Н а мр а з их я , намр азих и о нз и мъ ж б е з име и л и ц е , ко йто ми я б е
откраднал . Представих с и какво ще му се с лу ч и, ако няко га го ср ещна , и
кар тинката не б е ше о т пр иятните .
В с ъ що то в р е ме ж аду в ах д а п о гов о р я с н е я по не за мину та . О ч и в о ч и. Д а с е
в ъ р н а вкъ щ и и л и по не д а я чу я по телефо на . Ч а с т о т мен в с е още не мо ж е ше да
повяр в а , не искаше д а п о в я р в а . Н е и с е г а , не и след като бях ме пр еж иве л и
то лко в а мно го . Оставах а ни само няк ак в и с и д е в е т месеца , т о л к о в а л и не мож е ше
д а п о ч а к а?
Но не с е в ъ р н ах вкъ щи и не с е о б а д их. Н е писах и не чух по ве ч е за н е я . В зе х
с м а ч к а но т о писмо , изгладих го и го слож и о тново в плика . Реших да го но ся със
с е б е с и като бо йна р а н а . Пр ез следващите седмици б я х н а й-р е вно с тния т во йник
в ъ в в з в о д а — бягах в еди н ств ения р а з б ира е м за м е н с в я т. Кандидатствах з а
в ся к ак в и мисии, б е з значение ко лко о па с ни б я х а, не р а з го в а р я х с нико го и
единствената ми гр ижа беше д а не на тис на с пу с ъ к а пр ек а ле н о р ано . Н е вярвах на
местните и мак а р ч е не с е стигна д о н е щ а с тн и «инциденти » — к ак то во енните
на р ич ах а смър тта на ц и в и л н и г р а ж д а н и — ще и з л ъ ж а, ако к аж а , че с ъ м б и л
тър пелив и л юбезен с тях . Въпр ек и че почти не с пя х , сетивата ми б я х а изостр ени
д о кр аен п р е д е л. Риску вах ж и во та с и, за д а изтр ия о б р а з а на С ава н а о т
съзнанието с и, д а з а б р а в я , ч е с лю бов та ни е св ър ше но .
Ж и во тъ т ми с л е д в а ш е пр о м е н л и в и я п ъ т на во йната . Б а г д а д па д н а з а по -
малко о т м е с е ц, п о с ле д в а кр атък пер ио д на о б лек ч е ние , но по с л е п о л о ж е н и е то
о тно во се влоши. Защо то тази во йна с и беше к а то в ся к а дру га . Во йните с а
р е зу л та т о т бор б а за н а д м о щ ие на не ч ии ико но мич е ск и интер еси , но
о съзнаването на то зи фак т не пр ав еше ж иво та на хората по - ле к. С л е д п ад а н е т о
на Багдад с е н а л о ж и д а по е м е м р о л я т а на п о л и ц а и и с ъ д и и. А ние не бях ме
по дго твени з а то ва .
П о г л е д н ато о тс тр ани, р а бо та та и з г л е ж д а ле ка и д о р и пр ия тна , но в р е а л ния
с в я т не е то лкова л е с но да в з и ма ш р е ш е н и я . М н о го ч ес т о пр и мен идва х а мир ни
гр аж дани, о бя с ня ва х а , ч е то зи и л и о нз и е о т к р а д на л н е щ о ил и пък е извър шил
н я к ак во д р у го пре с тъ пл е ние , и ме мо лех а д а пр едпр иема нещо . То в а не б е ш е
н а ш а р а бо та . Н ие б я х м е там, за д а по ддържаме н я к а к ъ в р ед , док а то местните с е
ор ганизир ат и по емат к о н тр о л а н а д д ъ р ж а в а т а с и, а т о в а н а й -о бщ о о з на ча в а ш е да
у б ив а ме метежниците , ко ито о т своя с т р а на с е о питв а х а д а у б ия т н а с или
мир ните гр аж дани. И то зи п р о це с не б е ш е нито бърз, нито л е с е н, дор и и в
р а йо ните , н е з асег на ти о т х ао с а на войната . Но имаше места , където в с и чк о беше
бу кв ално н а г о р е с кр аката и ние б я х м е изпр ащани там. Тря б ваше д а ги
про ч истим о т м е т е ж н и ц и и р а зл ич ни б а н д и, но по неж е не достигах а во йници ,
ко гато св ър шех ме, ни и з п р а щ а х а дру гаде . М а л к о след т о в а те с е в р ъ щ ах а и

101
в с и чк о з а п о ч в а ш е о тно во . По ня ко га мо мчетата с е пита х а д а л и д е й с т в ия т а ни не
с а б е з с м ис л е н и, но нико й не говор е ше о ткр ито.
Н е з н а м к ак да опиша с т р е с а, о б ъ р к в а н е т о и о т в р а ще н и е т о ни п р е з тези
д е в е т месеца , о св ен с мно гото пя сък . Д а , з на м, ч е бях ме в пу с тиня та , о све н т о в а
с ъ м пр екар ал го ляма ч а с т от ж и во та с и на плажа , так а ч е тря б ва д а съ м св ик нал ,
но о ня пя с ък б е ше р а з л ич е н . В л и з а ше под др ехите , в о р ъ ж ия т а, про мъкваше с е в
з а т в о р е ни ку тии, в хран ата , в у шите , но са и меж ду зъбите . К о га т о плюех ,
п е с ъ ч и нки т е д р а ще х а е з ика ми. Х о р а т а са стр а нни с ъще с тва. Те не и с к а т д а
нау ч ат истината за во йната , а тя беше про ста — пр ез повечето вр еме Ир ак не
б е ш е ло шо мя с то , но по няко га ставаше по - с тр а ш но и о т ада . Но те не ис к а т да
с лу ша т, ч е в о й н и к о т моя в зв о д з а с тр е л я , без д а и с к а малко д е т е, о к а з а ло с е на
л о шо място в лош мо мент. И л и за во йници, р а зк ъса ни на п а р ч е т а от С Г —
с а м о р ъ ч но направени г р а на т и — по пътищата к р а й Ба гда д . И л и за кър вавия дъж д
н а д гр а да , п р идр у ж е н с пар чета чов е шк а п л ъ т. Н е , в с и ч к и и с к а т д а с лу ш а т з а
п я с ъ к а, за що то той д ъ р ж и у жа са на во йната на б е зо п а с н о р а з с то я ние о т до мов е те
им.
И з п ъ л ня в а х задълж ения та с и по най- до бр ия п о з н а т ми н а ч и н , п р е по д п и с а х
о тно во и о с та нах в И р ак до ф е вру ар и 2 0 0 4 година , по сле с е в ъ р на х в Германия ,
ку пих с и мо то циклет « Х а р л и Д е й в ид с ъ н » и с е о питах д а с е п р е с т р у в а м, ч е с ъ м
изля з ъ л н е в р е д и м о т во йната , но ко шмар ите ме вр ъхлитах а всяк а но щ и а з се
бу дех , о бл я н в по т. Н ер в и т е ми б я х а о пъ на ти д о к р а йн о с т и избу хв ах пр и н а й-
малк ия по во д . Не мо ж ех д а гледам с по ко йно к ак х о р а т а с е д в иж а т б л и з о до
сградите и н е п р е к ъ с н а то о глеж дах про зорците за с н а й п е р ис т и. П с их о ло гъ т
( в с ек и о т н а с тря бв а ше д а мине пр ез него ) ми к а за , че т о в а е но р ма л но , пр едвид
п р е з к ак во съ м минал , и с в р е м е то в си ч к о щя ло д а о тшуми, но а з с е с ъ м ня в а х .
С л е д Ир ак ж и во тът ми с я к а ш о с та на б е з с м и с ъ л. Сутр ин тр енир ах здраво ,
у ч а с т в а х а к т и в но в з а н я тия т а с о р ъ ж ия и по навигация , но нещата не б я х а
съ щ и т е . З ар ад и ръката с и То ни б е о сво бо ден о т с лу ж б а и си тр ъгна с м е д а л
« Пу рпу рно с ъ р ц е ». З а м и н а за Бру кл ин направо о т Ба г д а д . Пр ез 2003 и з т е ч е
д о гов о р а на о щ е четир и момчета о т в з в о да . Бях а с и изпълнили с ъ в е с т н о д ъ л г а и
б е д о ш ло в р е ме д а по др едят ж и в о та с и. А з п о дписах за о щ е четир и г о д и н и . Не
б я х с и гу р е н, ч е пос тъ пв а м пр авилно , но не з на е х какво д р у го да пр авя .
Ко гато о б а ч е с тр о их но в ия набор , и з в е д н ъ ж с е по чу вс тв ах не на мя сто .
Д е ц а т а си б я х а добр и, но за мен не б е ш е съ що то . Те не б я х а моите пр ия тели , не
б я х ж и вя л с тя х , не б я х м е р а бо тили з а е д н о на Б а л к а н и т е и не б я х м е в о ю в ал и
р а мо д о р а мо в Ир ак . И дълбоко в с е бе с и з н а е х , че нико га ня ма д а ги д о пу с на
б л и з о до с е б е с и, к ак то беше с предишните . За тя х бях не по зна т и исках д а с и
о с та на так ъв . Тр е нир ах с а м, избя гвах л и ч н и ко нтакти и знаех , ч е ме мисля т з а
с т а р до садник , ко йто с и мисли само едно — к ак д а ги вър не цели на ма йки те им .
Пов т а р я х им го непр екъснато , док а то ги о бу ча в ах , и щях д а напр авя всичко , за
д а ги о паз я . Но , както в еч е к а з ах , не б е ш е съ що то .
И так а , пр ия те л ите с и о тидо х а и татко о с та на е динс тве ния т ми близък човек .
А з с е по св е тих на гр ижата си за н е г о . С л е д И р а к ни д а д о х а и зв ъ нр е д е н о тпу ск и
из к ар ах ме з а е д но чети р и н ай сет х у б а в и д н и п р е з про л етта на 2 0 0 4 го дина . В ър н ах
с е у до ма и пр е з тези две с е д м и ци д в а м а та пр ек арах ме пове ч е вр еме з а е д но ,
о тко л ко то пр е з изминалите д е с е т г о д и н и . Той б е ш е в е ч е пенсио нер и целия т д е н
б е ш е н а ш. Л е с н о св ик нах с р еж има му . Закусвахме , пр ав ех ме трите р а з х о д к и по
р а зписание и в е ч е р я х м е заедно . П р е з о с таналото вр еме р а з го в а р я х м е за мо нети и
д о р и купих ме няко лко , д о к а то бях в гра д а . И н т е р н е т у ле с н я в а ше мно го
пр о це ду ра та , мак ар и зд ир в а н е т о д а не б е ш е так а въ лну ващо , но не бях с игу р е н,
ч е татко у с е ща ш е р а з л ик а та. Р а з г о в а р я х с търговци , които не б я х чу вал по в е ч е

102
о т п е т н а й с е т го дини, но те ме по мнех а и б я х а лю б е з н и и и з ч е р па т е л н и в
инфор мация та с и к ак то винаги . Р а з б р ах , че с в е т ъ т на ну мизма тите не е го ля м и
в с и чк и се п о з н а в а т. Ко гато по лу чех ме доставката — тя о б ик но ве но ид в аш е о ще
на д р у г ия ден — татк о и а з с е р е д у в а х м е д а я о г л е ж д а м е и изследваме ,
в ъ л ну в ахме с е за в ся к а др аско тина и о б икнов е но се съгл асявах ме с цената ,
по сочена в Професио налния катало г. П о няко га у мъ т ми с е о тнас я ш е другаде, но
татк о мож е ш е да с ъ з е р ц а в а мо нетата с часо ве , с я к а ш в н е я се крие ше тайната на
ж и во та .
З а дру го по чти не р а з го в а р я х м е , но ня ма ше и ну ж д а . То й не искаше д а с лу ш а
за И р а к , а з пък не исках да говоря за т о в а. Нико й о т на с ня ма ше личен живо т, з а
д а о б с ъ ж д а дру га тема — Ир ак не беше б л а го д а т н а почва за со циални контакти , а
татк о … то й б е ш е мо й б а щ а и а з д о р и не с и п р ав ех труда д а го пита м за т а к ив а
р а бо ти.
Но с е тр е вож ех за него . До като се р а зх о ж д а х м е , виж д ах , че е д в а диша .
По дх вър лих , ч е двайсет мину ти може б и с а мно го , но то й о твр ъща ш е, ч е в р е м е т о
е о пр е д е ле н о о т лекаря и няма ше с и л а , коя то д а го р а зу б е д и. С ле д разходката с е
чу в с тваше мно го по -у мо р ен о т норма лното и м и н а в а ш е ч а с , п р е д и тре с к а в а та
чер в енина по бу зите му да избледнее . Говор их с ле каря и нещата с е о к а з а х а по -
л о ш и , о тко лко то о ча кв ах . То й ми о бя с ни, ч е сър цето на татко е се р ио з но
у в р е д е но и о т м е д и ц и н с к а г ле д н а то чка б и л о истинско чудо , че с е справя т о л к о в а
д о б р е . Л ип с а т а на д в иж е н и е щ я л а д а му с е о тр а з и о щ е по - зл е .
Д а л и з а ради р а з го в о р а с лекаря , ил и з а р а д и ж е л а н ие то ми д а с ъ м по - близо
д о него , но по вр еме на о тпу ск ите ние с е р а зб ир ах ме по -до бр е о т в ся к о г а.
В м е с т о да го пр итискам с р а з н и въ про с и , а з про с то седях до него в к а б ин е т а му ,
ч е т я х или решавах к р ъ с то с л о в и ц а , а то й р а згл е ж да ш е мо нетите с и. Н е о ча кв ах
нищо по в е ч е и т о в а ми действаше у с покоя ва що , а мисля , ч е и на него .
П о с т е п е нн о то й запо ч на да с е р а дв а на пр о мя на та в о тно шения та ни . По няко га го
хващах , ч е у чу д ено с е в зи р а в мен. Пр ек ар ах ме мно го ч а сов е за е д но и ня к ак
н е з а б е ля за н о с т а на х м е пр ия те л и . Започнах д а с ъ ж а ля в а м, ч е н а в р е м е т о му
по зво л их д а изх вър ли снимката о т бюро то с и и ко гато д о йд е време д а с е вр ъ щам
в Г ер м а ни я , у с е т их , че ще ми л и п с в а, к ак то нико га досега.
Есента на 2 0 0 4 мина б а в но , съ що като зимата и про летта на 2 0 0 5 . Д н и т е с е
нижех а еднообразно . По няко га моно то нно то еж еднев ие се н а р у ш а в а ш е о т
п о р е д н ия с лу х , ч е о тно во ще ни пратя т в Ир ак , но аз не с е въ лну вах мно го . З а
мен И р ак не б е ш е ново ст.
А к о о с тане х в Г ер м а н ия — до бре , а к о заминех за Ир ак — п а к до бре . К а то
в с и чк и и а з с е интер есу вах о т х о д а на во йната в Б л и зк ия И з т о к , но що м оставех
в е с т н и к а и л и изключех телевизор а , у мъ т ми л и т в а ш е в дру га по сок а .
Т о г а в а бях на д в а й с е т и д е в е т, и в ъ пр ек и ч е бях пр еж ивя л мно го пов е че о т
вр ъстниците с и, ж и во тъ т м и т ъ п ч е ш е на е д н о мя сто . Бях в ля зъ л в а р м ия т а , з а д а
п о р а с на , и мак а р в и з в е с т но о тно шение д а беше то чно так а , поняко га с е чу дех
д а л и наистина с ъ м д о с т а тъ ч н о зря л . Ня мах к о л а , нито д о м и като изключим б а щ а
ми, с и н я мах нико го на св ета . Док а то портфе йлите на връстниците ми б я х а
изду ти о т с н и м к и на д е ц а т а и с ъ п р у га т а, в моя имаше е д н а - единств е на из б е ля л а
с н и м к а на ж е н а та , к о я то ня ко га бях о б ич а л и з а гу б их . Д р у г и т е в о й н и ц и к р о я х а
п л а н о в е за б ъ д е ще т о , а з не о ча кв ах нищо о т н е г о . И ма ш е мо менти , к о г а то у л авя х
любо питните им п о г л ед и и с е чу дех к ак во л и с и ми сля т за мен. Н е с п о д е ля х
нищо з а минало то с и, не говор ех за с е б е с и. Н и к о й не з н а е ш е за С а ва н а , нито з а
татк о и пр ия те л с тво то ми с То ни . Т е з и с по м е н и с и б я х а с а мо мо и, з а щ о то бях
нау ч ил , че е н а й - до бр е някои н е щ а д а о с та на т в тайна .

103
 Пр ез март 2 0 0 5 татк о по лу ч и в то р и и н ф а р к т. Т о в а д о в е д е до пневмо ния и
нов пр есто й в интензивното . Ко гато го в ъ р н а х а у до ма , му з а б р а н иха д а к ар а
к о л а , но со циалната служба о с и гу р и чо в ек за поку пк ите, о т които имаше ну жд а .
Пр ез а пр и л о тново в л е зе в бо лница и с е р а збр а, ч е т р я бв а д а спр е с р а зхо дк ите.
Пр ез май в е ч е пиеше лекарствата с ш е п и и пр ек ар ваше по - го ля ма та ч а с т о т
д е но но щие то в легло то . Писмата м у с т а н а х а н е ч е т л и в и не само заради о б щ а та
с л а б о с т, но и защо то р ъце те му б я х а з а по ч на л и да тр еперя т. С л е д р ед и ц а
телефо нни о баждания , мо л б и и у го в о р к и, у с пях д а у б е д я с ъ с е д к ата —
м е д и ц и н с к а с е с тр а в местн ата бо лница — да го н а гл е ж д а и д а с е г р и ж и з а
х р а н а т а му и з а поч н а х да броя дните д о но в ия с и о тпу ск п р е з ю н и.
Но с ъ с то я н и е то му пр о д ъ л ж а в а ш е да с е в ло ша в а, у с е ща х го по г л а с а му и з а
в т о р и път по исках пр еместване в Щ а тите . То зи пъ т главноко мандващия т б е ше
по -о тз ив чив . Разу чи по ложението , дор и изпр ати доку ме нтите м и в ъ в фор т Бр а г ,
к а то ме пр едло жи за ку р с по п о д г о т о вк а за д е с а н т ч ици, но когато с е св ър зах с
лекаря на татк о , той ми о бя сни, ч е преместване то ми няма д а е от го ля ма п о л з а и
ч е тр я бв а д а по мисл я за на станяването му в дом за в ъ зра с т н и . Грижите , о т ко ито
с е ну ж даел , не мож е ли да с е о с игу р я т в до машна о б с т а но в к а. О п и тв а л с е да
у б ед и татко в то ва п р е з по следните д н и — по то в а време то й мо жеше д а поема
ед и н с т в е н о т е ч н а х р а н а — но татко о тка з а л да говор и по в ъ пр о с а , докато а з не с е
в ъ р н а . По н е я с н и за лекаря п р и ч и н и , и с к а л д а ме д о ч а к а в к ъ щ и .
Ду мите му ме о тч ая х а и в так с ито о т летището за вкъ щи с е о питвах д а у б е д я
с е б е с и, ч е д о к т о р ъ т п р еув е л и ча в а. Но то й не преу величаваше . Ко гато в ля зо х
в к ъ щ и , татк о не мо ж а д а стане о т дивана . В и дя х го и с е у пл а ш их . З а е д н а го дина
с е б е състарил поне с т р и йс е т. Кожата му беше п е п е л я в а на цвя т, б е неимо в ер но
о тс л аб нал. О с т а в их б а га ж а в кор идор а и в ля зо х пр и него .
— З др ас ти, татк о — к а з ах бодро .
В началото р е ш их , ч е не ме е по знал , но с ле д малко чу х хр иплив ш е п о т:
— З др ас ти, Д ж о н.
Седнах на д и в а н а д о него .
— К ак с и?
— Добр е — б е ше в с и чк о , к о е то к а з а , и д ъ л го време никой о т н а с не
п р о го в о р и.
Погледнах в ку хня та и примигнах о т в и дя но то . Н а в с я к ъ д е се вър галях а
п р а з н и ко нсервни ку тии о т су па . П еч к а т а беше на петна , а б о к лу к ъ т пр е л ив а ш е
о т к о ф а та . В мивк ата имаше к а мар а мр ъсни ч и н и и . М а с а т а беше з а т р у п а н а с
нео творена по ща . К ъ щ а т а не б е ш е ч и с т е н а с д н и. П ъ р в а т а ми мисъ л б е ш е д а
х у к н а пр и съседката и д а й д а м д а с е р а збер е . Но т о в а мож е ше д а по чака .
О т в о р их е д н а п и л е ш к а су па и я с ло ж их да с е с то п ли на мръсната п е ч к а .
Сипах я в ку па и я занесох на татк о . То й о пита д а с е у с мих не и оч и те му
с в е т н а х а о т б л а го д а р но с т. Излапа съ дър жанието на е д и н дъх и а з му сипах но в а
пор ция , док а то с е чу дех ко лко л и вр еме не беше я л . Когато о ме те и в то р ата ку па ,
му по мо гна х да с и л е г н е о тново и с ле д няколко мину ти то й в еч е с п е ш е .
С ъ седк ата не с и б е ш е вк ъ щи и а з пр ек арах с ле д о б е д а и по - го ляма та ч а с т о т
в е ч ер т а в ч и с т е н е и търк ане , к а то започнах от ку х ня та и б а н я т а. Ко гато сти г н а х
д о леглото му и вдигнах ч ар ш а ф и те , с е о к а з а , ч е с а изцапани с изпражнения .
З а тво р их о ч и. Ако в то зи момент с ъ се д к а т а с е б е по я в ил а , щях да й извия вр ата
к а то на пил е .
О пр а в их в с и чк о , седнах в х о л а и с е з а г л е д а х в б а щ а си. То й в се о ще с пе ш е .
И з г л еж д аш е то лкова д р е б ни ч ъ к по д о д ея ло то! По галих к о с а т а му и в ръката ми
о с та нах а ня колко б е л и кичу р и. То й у мира ше , р а зб р ах го с ъ с с игур но с т и

104
заплаках . Н е бях пл а к а л о т д е т с к и т е с и го д ини и за пр ъ в п ъ т про л ив ах съ лзи з а
б а щ а с и. Ко лко то и д а с и на л а гах , не мож ех д а с пр а .
Татко беше до бър ч о в ек , мил и в н има т е л е н, и в ъ пр еки ч е ж и во тъ т му б е ш е
о с а к а т е н, то й б е напр авил всичко , за д а ме о тг л е д а и възпита добр е. З а по ч н ах да
с е о бв и н я в а м за в р е м е то , изгу б е но в о бвинения . Спо мних с и по с ле д н и т е ч е т ир и
сед ми ц и , пр ек ар ани с н е г о , и с ъ р це т о ми с е с в и пр и мисъ лта, ч е п о в е ч е нико га
ня ма д а спо д еля ме тези п р о с т и ч к и р а д о с т и.
По -к ъс но го п р е не с о х в л е г л о то . Бе ше л е к , пр екалено лек . Завих го и с и
по стлах на п о д а до н е г о . Легнах и с е заслу шах в хр ипливо то и н а к ъ с а но дишане .
Пр ез но щта с е съ бу ди о т с ил н а к а ш л и ц а и дъ лго вр еме не мож а д а с пр е . В е ч е се
го твех д а го к ар а м в спешно то , ко гато н а й- с е тн е с е у с поко и.
Н а су тр инта с п о м е н а х за бо лницата и то й с е у ж а с и .
— О с т а ни … ту к — по моли ме . — Н е и с к а м там.
З а чу дих се к ак во да пр авя , но в кр айна с м е т к а го о с та вих вкъ щи. О с ъ з нах , ч е
ч о в ек на у с тановения р ед к а то него болницата б е не само чу ждо , но и о п а с но
мя сто . И з и с к в а ш е с и л и, за д а с е приспо соби к ъ м бо лничните у с лов ия , а то й ги
ня маше . В ди г н ах го и в и дях , че ч ар ш а ф и т е му с а подгизнали о тново .
С ъ седк ата д о йд е на д р у г ия д е н и в е дна г а в з е д а с е и з в и н я в а. О бя с н и , че не е
ч и с т и л а няко лко д н и, з а щ о то е д н а о т дъщерите й б и л а мно го б о л на , но с м е н я л а
ч ар ш а ф и те р е д о в но и му о с игу ряв а л а д о с т а тъ ч н о х р а на . Док а то сто е ше на п р а г а ,
а з в и дя х изто щението по лицето й и я р о с тт а ми с е с т о п и. П р е г лъ т н а х в с и чк и
у к о р и и на па дк и, благодар их й и я у ве р их , ч е и б е з това пр ави мно го за не го .
— Исках д а по мо гна — каза тя . — То й винаги е б и л д о б ъ р съсед . Н и к о га не
с е о пла ква ш е о т шу ма , ко йто в д и гах а д е ц а т а , д о к а то р а с т я х а , и винаги купу ваше ,
к ак во то му пр е дла га х а , за д а съ бер ат малко па р и за у чилищната е к с к у р з ия ил и з а
у ик е нда. П а з е ш е двор а ч и ст и нито в е д нъ ж не ми о тк а з а да на г л е ж д а к ъ ща та ,
ко гато с е наложеше д а о т с ъ с т в а м за няко лко д н и. Б е ше пр екрасен с ъ с е д .
О ку ражена о т у с мив ка та ми, тя пр о д ъ л ж и.
— Но и с к а м д а зн аете , ч е н е в и н а г и ме пу ск аше д а в ля з а . К а з а , ч е не о бича
д а му р а з м е с т в а м нещата . Н е х ар ес в а к ак ч и с т я и к ак подреж дам бюро то му .
О б ик но в ено не му о б р ъ щ а м в н и м а ние , но по няко га силите му се в ъ з в р ъ щ а т и
с т а в а много у по р ит. З а п л а шва ме с полиция и е непр еклонен. Про сто не знам…
Г л а съ т й с е к на и аз з а в ъ р ш и х в м е с т о н е я .
— Про с то не знаете к ак во д а п р а в и те .
О ч и т е й ме по гледнаха в ин о в но .
— В с и чк о е наред — у с поко их я а з. — Н е знам к а к во би пр авил то й б е з вас .
Тя к и мна о б лек ч е но и наведе с му те но г л а в а .
— Р а д в а м с е , ч е се в ъ р н ах т е — з а поч на н е с и гу рно . — И ск ах да говоря с вас .
И з ч и с т и невидима пр ашинка о т др ехата с и и п р о дъ л ж и:
— З н а м е д н о място , к ъ д е т о ще с е г р и ж а т до бр е за н е г о . Е к и п ъ т е мно го
д о б ъ р , в си ч к и с а специалисти . Слу ч айно по з на в а м д ир е к то р а, а то й пъ к по знава
лекаря на б а щ а в и . З н а м, че е тру дно д а с лу ша т е за т о в а, но мисля , ч е там щ е
б ъ д е на й -д о б р е за н е г о …
Тя о с тави по следните ду ми д а с е р е я т в пространството меж ду н а с . В и дя х ,
ч е е искр ено за гр иж е на за н е г о , и о твор их у с та д а о т г о в о р я , но в п о с ле д н ия
мо мент замълчах . Н е б е ш е то лкова л е с но да в з е ма р еш е н и е . То й с е чув с тв аше
д о б р е само ту к . То ва беше е д и нс т в е н а т а с р е д а, коя то по з н а в а ш е и к ъ д е т о
у с тановения с годините р ед имаше н я к ак ъв смис ъ л. Ако п р е с то я т в бо лницата го
у ж а с я в а ше , но во то ж и л и ще б и мо гло напр аво д а го у бие . В ъ п р о съ т не беше с а мо
к ъд е щ е у мр е , но и к ак . Сам, у до ма , в поср аните ч а р ш а ф и и мож е б и гл а д е н до

105
с м ъ р т? Или меж ду х о р а , които щях а д а с е гриж а т за н е г о , в ъ пр ек и че мя сто то
щ е ш е д а го у жа ся ва ?
Г л а съ т ми по тр епер и , ко гато по питах :
— К ъ де се намир а т о в а мя с то?

С л е дв а щит е д в е седми ц и по светих изця ло на гр ижата за н е г о . Хранех го ,

ч е т я х му о т С и в ия к а та ло г, ко гато б е ш е бу ден , и не с е о тд еля х о т л е г л о то му .
То й цапаше ч ар ш аф и т е в ся к а су тр ин и за негов ср ам с е пр инудих д а му с л а г а м
п а м п е р с и. С л е д о б е д об ик нов е но с пе ш е . Докато с и по ч ив а ш е на дивана , а з
о б ик аля х из с ъ о тв е т н и т е з а в е д е н и я за в ъ зр ас т н и х о р а . П о с е ти х не само д о м а ,
п р е по р ъ ч а н о т съседката , но и всички подо бни до мов е в р а д иу с о т дв а ч ас а п ъ т с
к о л а . Тя с е о к а з а пр ава . М я с то то б е ш е не само ч исто , но и пе р со на лъ т б е ш е
д о б р е о бу че н и л ю б е зе н. И н а й-в аж но т о — д и р е к т о р ъ т изглеждаше л и ч но
з а г р иж е н з а татк о . Н е з н а м д а л и б е ше з а р а д и с ъ с е д к а т а и л и з а р а д и ле к аря , но
б е ш е ф ак т.
Ц е н а т а ня ма ше з на ч е н и е . До мът беше у ж а с но ск ъ п, но то й имаше дър жав на
п е н с и я , со циална и з д р а в на о с игу ро в ка и л и ч н а з а с т р а х о в к а. ( Представях с и го
к ак п о д п и с в а доку ме нтите за з а с т р а х о в к а т а на местата , по со чени о т агента , и
м и н а в а т г о д и н и , п р е д и д а р а зб ер е за к ак во то ч но п л а щ а .) У в ер иха ме , че
единствената цена за мен ще бъ де е м о ц ион а л н а т а . Д ир е к то р ъ т б е ш е о к о л о
четир ийсетте , с к е с т е н я в а к о с а , тъмни о ч и и ми н а п о мня ше на Тим . П р о я в и
р а з б ир а не и не на с т о я в е д н а г а д а в з е ма р е ш е н и е . Вр ъчи ми е д н а бр о шу р а и
п р а з н и фо р му ля р и и ми п о ж е л а д а и зб е р а н а й -д о б р о т о за б а щ а с и.
С ъ щ а т а вечер повдигнах въ про с а пр е д него . С л е д два д н и с и заминавах и
ня мах дру г избор , независимо , ч е не и с к а х д а го пр а щам н и к ъ д е .
То й ме изслу ша , без д а к аж е нищо . Обя с них му пр ич ините за р ешението с и и
с е надявах д а ме р а зб ер е . Н е зададе ника къв в ъ пр о с , но в о ч ите му имаше
о тч ая ние , с я к а ш чув а ше собств ената с и с м ъ р тна пр исъда .
А з с в ъ р ших и у с е ти х , че имам ну жд а д а о с та на за малко с а м. Поту пах го по
бедрото и о тидо х в к у х ня т а д а с и н а л е я во да . Ко гато с е вър нах , го намер их
з а х лу пил л и ц е на д и в а н а . Раменете м у трепер ех а . То гава за п р ъ в п ъ т го видях д а
плаче.
Н а су тр инта започнах да пр ибир ам б а г а ж а му . Минах пр е з чек медж е тата,
п а п к и т е с доку менти, ш к а ф о в е т е и га рде роба . В ч ек м е дж е т о за чорапи имаше
ч о р а п и , в т о в а за р из и имаше с а мо р из и . В с и ч к и доку менти б я х а в на д л еж но
н а д п и с а ни п а п к и. Н е б и в а ше д а ме у чу д в а , но в с ъ щ но ст б я х у д ив е н . З а р а з л и к а
о т по в е чето х о р а татко ня ма ше н ик ак в и тайни . Н ик ак в и скр ити в е щ и , дневници ,
нито с му щ а в а щ и х о б и т а . Нищо , ко ето д а ми по дскаже, ч е е водил няк ак ъв т а е н
ж и во т. Нищо , ко ето мож еше д а ми по мо гне д а го р аз б е р а по -д о б р е . Беше то чно
так ъв , з а к ак ъ в то с е пр едставя ше , и и з в е д н ъ ж о съ зна х , ч е му с е възх ищавам
з а р а д и т о в а.
С вър ш их с б а г а ж а и с е вър нах пр и н е г о . Татко беше б у д е н. Р е д о в но то
х р а н е не б е в ъ зв ъ р н а ло ч ас т о т силите му и в о ч ите му имаше с в е т ли н к а . На
масата л е ж е ш е ло па та и докато с е ч у д е х к ак во п р а в и там, то й ми п о д а д е сма ч к а н
л и с т хартия . Н а нея имаше н а б ъ р зо начер тана кар та , а под к ар та та б е написано с
р а зкр ив ени бу кв и: «В з а д н ия двор »
— К ак во е то ва? — по питах о бърк ано .
— З а теб е — о твър на то й и по с очи ло патата .
В з ех я и , с л е д в а й к и кар тата , с тигна х до ста р ия дъб в двора . О т б р о их
у к а з а н и те к р а ч к и и з а п о ч н а х д а ко пая . След няко лко мину ти ло патата у д ар и в
метал . Р а з р о в их и и з в а д их метална ку тия , а по д нея още е д н а . И малко в с т р а н и

106
о щ е е д н а. И зк о п ах шестн ай сет тежк и метални ку тии. С ед н ах на в е р ан д а т а,
избър с ах по тта на чело то и о твор их пър в ата .
В е ч е знаех к ак во ще о ткрия и пр имиж а х още п р е д и о тр а з е ните в метала
с л ъ н ч е в и л ъ ч и да ме з а с л е пя т. Н а д ъ но то на кутия та о ткр их о нз и н и к е л о в п е т а к с
б и к а о т 1 9 2 6 го дина с ъ щия о т с ни м к а т а . Единствената мо нета , коя то имаше
н я к ак во зна ч е н и е за мен.

Н а следващия д е н тря б ваше д а з а м и н а, но преди т о в а се по гр ижих за къщата :

изключих ток а и телефо на , намер их чо век да пр иб ира по ща та и дру г д а к о с и
л и в а д а т а . Пр ибр ах мо нетите в б а нк о в с е йф . То ва ми о тне по чти ц е л и я д е н. С
татк о с и р а зд е л их м е по с ле д н а т а к о н с е р в а с пилешка су па и малко за ду ше ни
з е л е н ч у ци и а з го о тв едох в но в ия му дом. Щ о м пр истигнах ме , р а зо пако в ах
б а г а ж а , по др едих в ещи те и у кр ас их стая та с нещата, ко ито си м и с л е х, ч е му
х ар ес ва т. Събир а ните п р е з го дините б р о е в е на С ив ия к ата л о г о с т а в их на по д а до
б ю р о т о . С т о р и ми с е , ч е не е д о с т а т ъ ч но , и след кр атък р а з го в о р с директора с е
в ъ р н ах вк ъ щи и домъкнах о бр а тно о щ е вещи, с н а д е ж д а т а д а му с ъ з д а м
у с е ща н е то з а до м.
Но колкото и д а го у веря вах , ч е всичко ще е н а р е д , то й про дъл ж ав а ше д а
с т о и не по д в иж но , па р ал из ир а н о т с т р а х . Н е мож ех д а се о търв а о т мисъ лта, ч е го
у б ив а м. Приседнах на л е гло то до него , с я с но то съзнание , ч е има м не п о в е ч е о т
д в а ч а с а, п р е д и д а тр ъгна за летището .
— В с ич к о ще е на р ед , татко — с ло ж их р ъ к а на гър дите му . — Ту к ще с е
г р и ж а т з а теб .
— До бр е — о твър на е д в а чуто то й, но ръце те му пр о д ъ л ж а в а х а д а тр еперя т.
С ъ л з и т е пр е мр еж их а очи те ми.
— И ск а м д а ти к а жа н е щ о … — з а по ч на х и по ех в ъ з ду х , за д а с ъ б е р а мислите
с и. — Иск а м д а з н а е ш, ч е за мен ти с и н а й- страхотният б а щ а . Наистина с и
го ля ма р аб о та, щом у с пя д а с е с пр а в и ш с а т а к о в а магаре к а то мен.
То й не о т г о в о р и, но а з про дължих . И с к ах д а му к ажа в с и чк о , тру пано в
с ъ р ц е то ми.
— С ъж ал я в а м, че ти с ъ зд а в а х т о л к о в а непр ия тно сти, с ъ ж а л я в а м, че в се
ня мах време за теб . Ти с и н а й - до брия т чов ек, ко го то п о з н а в а м, татк о . Нико га не
ми с е я до с а, никога не ме о съ д и и не з н а м к ак , но ме нау ч и на в с ичк о , което
е д и н с и н б и и с к а л д а з н а е . С ъж а ляв а м, ч е тр я бв а д а те о ста в я с а м и ч е ти
пр ичинявам в с и ч к о т о в а. Но с ъ м и з п л а ш е н, татк о . Н е з н а м к а к во дру го д а
напр авя .
Г л а съ т ми тр епер еше . Ко лко мно го ми с е искаше д а ме пр егър не!
— До бр е — о твър на глу х о то й.
Н е мож ах д а с е с д ъ р ж а и се у с мих нах.
— О б и ч ам те , татк о .
То й знаеше то чно к ак д а о тго вор и на т о в а . То б е ш е ч аст о т ру тината .
— А з също те о б ич а м, Джон.
Пр егър нах го , по сл е станах и му по дадох по сл е д ния бро й на Сивия к а тал о г.
Н а вратата с п р я х и го по гледнах о ще в е д нъ ж .
З а пр ъ в пъ т, о тк акто б е ш е в ля з ъ л в нова та с и с т а я , ми с е с т о р и, ч е с тр а х ъ т
го на пу сна . Пр иближ и к а та л о га до о ч ите с и и стр а ниците му за поч нах а леко д а
тр еперя т. Устните му замърдаха . О с т а н а х до в р а т а т а и о гл ед ах внимателно в ся к о
му ску л че на лицето му , за да го запомня завинаги .
Т о г а в а го в и дях за п о с ле д е н п ъ т.

107
 17

Татко почина след с е д е м се дмици и ми д а д о х а извънре де н о тпу с к за

п о гр е б е ни е т о .
По летъ т д о Щ а тите мина к а то в мъ гла . П р е з ця ло то вр еме гледах п р е з
про зор еца к ъ м безформено то сиво петно на о к е а н а по д н а с и с ъ ж а ляв а х , ч е не
б я х с него в по следните му часо ве . Не с е б я х б р ъ с н а л , нито къпал , не б я х сменял
д о р и и др ех ите си о т мину тата , когато чу х но вината , с я к а ш в р ъ щ а н ето к ъ м
нор малното е ж е д не в и е щеше д а о з нач а в а , ч е пр ие ма м мисъ лта, че в е че го ня ма .
Н а летището и по пътя к ъ м д о м а с е в з ир ах в х о р а т а о к о л о мен и г н е в ъ т м и
нар астваше с в ся к а изминала мину та . Те шо ф ирах а , р а зх о жда х а с е по у л иците ,
в л и з ах а и излизах а о т магазините — во дех а нор м а л е н ж и во т, но за мен нищо не
б е ш е нормално .
Ч ак ко гато в ля зо х в к ъ щ и , се с е тих , ч е токът и т е л е ф о н ъ т не с а в к л ю ч е ни . С
тъмните с и про зор ци к ъ ща та изглеждаше като и з о с т а в е н а , сяк а ш не
пр инадлежеше на тази у л ица и на то зи свя т. К а т о татко . Или к а то мен. И тази
мисъ л ми д а д е с и ли д а прекр ача пр а га .
М е ж д у вр атата и р а мк а та б е му шната визитна к ар ти ч к а на адвок а т на име
У и ля м Бе н д жами н . Н а гър б а пишеше , ч е п р е д с т а в л я в а б а ща ми. О т и д о х до
съседите и му с е о б а д их о тта м. И з н е н а д а ме , ко гато с е поя в и на в р а т а т а р а но на
д р у г а т а су тр ин с ку фар ч е в р ъ к а .
По каних го , то й в л е з е в тъмния х о л , с е д на на д ив а н а и а з нево лно с и
по мислих , ч е к о с тю мъ т му с игу р но с трува п о в е ч е о т дву месечната ми з а п л а т а .
То й с е пр е д с т а в и, и з к а з а с ъ б о ле з но в а н и я т а с и и ми о бя с ни п о л о ж е н и е то .
— Ту к съм, з а щ о т о х ар е св ах б а щ а в и . То й б е ш е е д и н о т п ъ р в и т е ми к л и е н т и.
До йде в е д н а г а след р а ж д а не т о в и , за д а напр ави завещание , и в ся к а година на
с ъ щ а т а дата ми изпр ащаше с п и с ъ к с всичк и новозаку пени мо нети . Б я х му
о бя с н и л з а ж е с то к и т е так с и пр и н а с ле д с т в о и то й р е ш и д а в и ги пр ехвърли к а то
д а р е н и е о щ е ко гато бях те дете .
Б я х пр ек алено шокир а н, за да к аж а нещо .
— Преди ш е с т м е с е ц а ми п и с а , ч е в еч е сте в л е зл и в ъ в в л а д е н ие н а
ко лекцията , и и с к а ш е д а зна е д а л и в с и чк о с доку ментите е н а р ед . Т а к а че а з
по днових з а в е щ а ние т о му о щ е е д и н, п о с л е д е н п ъ т. Ко гато ми к а за к ъ де ж ив е е,
п р е д по л о ж их , че не е до бре, и с л е д няко лко дни му с е о б ад их . Н е к а з а мно го , но
ми д а д е р а зр е ше ни е д а говоря с д ир е к то р а. Дир ек тор ът о т своя с т р а н а о б е щ а д а
ме у в е до ми в е д н а г а , с л е д к а то по чине , за да мо га д а с е ср ещна с в а с . И е то ме
ту к .
То й о тво р и ку фарчето и зарови в него .
— З н а м, ч е сте зает с по гребението и мож е б и в р е м е т о не е по дхо дя що , но о т
б а щ а в и зна м, ч е си и д в а т е р я д к о , а аз тря б ва д а п р и к л ю ч а с това . А , е то го .
То й извади е д и н го ля м плик , пъле н с документи.
— Ту к са д а р е н ие т о , завещанието и с п и с ъ к ъ т с мо нетите о т ко лекцията с
к а ч е с т в о то и д а та т а на поку пка на в ся к а е д на , к ак то и у к а з а ни я т а з а
п о гр е б е ни е т о му , к о е то , п р е д по л а г а м, в е че е у р е д е н о . Обещах му , ч е ще
л е г а л и з ир а м завещанието на имо та в срок . Ня ма д а е про б лем, т ъ й к а то то й не е
го ля м, а и б а щ а ви ня ма дру ги наследници. Ако ж е л а е те , мо га да намеря ч о в ек д а
в и о с во бо д и о т нену жните в е щ и и да с е по гриж и за про д а ж б а т а на къщата . Б а щ а
в и ме инфор мир а , ч е мо ж е б и ня ма д а и м а т е в р е ме за т о в а . — То й затвори
к у ф а р ч е то с и и с т а н а . — В е ч е с по м е н а х , ч е го х ар е св ах . Об ик но в е но у б еж д ав а ме
д ъ л го х о р а т а в необходимостта д а с е по гр ижа т за тез и н е щ а , но не и б а щ а в и .
То й б е ше мето дичен чо в ек .

108
 — Д а — о твър нах . — Такъв б е ш е .

К ак т о к аз а а д в о к а т ъ т, по гребението в е ч е беше у р ед ено . Татко с и б е избр ал

гро б и це р е мо ния по сво й в к у с, беше с и подго твил д р ех и и д о р и бе избр ал
к о в ч е г. Тря бв а ше д а го о ч а к в а м. З а с е т е н п ъ т с е у в ер их , че в съ щ н о с т не у с пя х да
го о по з ная докр ай.
Н а по гр еб е ние то в дъждовния а в гу с т о в с к и д е н е д и нс т в е н и т е х о р а , ко ито
д о й д о х а д а го изпр атя т, бях а дв ама н е г о в и бив ши ко леги, д и р е к т о р ъ т на д о м а ,
адвокатът и с ъ с е д к а т а . То ва ми р а зб и сърцето , р а з б и го на милио ни па р ч е нца.
С а мо шепа х о р а бях а о це нил и б а щ а ми пр иживе . П а с то р ъ т с в ъ р ш и и ме по пита
ш е п н е ш к о м д а л и и с к а м д а д о б а в я няко лко ду ми. Но гър ло то ми б е ш е су хо к а то
пу с тиня и а з у с пях единс твено да по к л а тя гла ва .

В ър н ах се вк ъ щи и седнах на крайчеца на л е гл о то му . Д ъ ж дъ т беше с пр я л и

с и в а т а светлина на в с е о щ е з а б у л е но то в о бл а ци с л ъ н це с т р у е ш е п р е з
про зор ците . М и р иш е ш е на пр ах , дор и на му хъ л , но възглавницата в с е о щ е
н о с е ше аро мата на татк о . До мен на масата л е ж е ше п л и к ъ т с доку ме нтите ,
д о н е с е н и о т адвоката . И з с ип а х в с и чк о на ле гло то . Завещанието б е ш е н а й- о тго р е ,
з а е д но с н я к ак в и д р у г и доку менти. По д тя х с е по д ава ше р а мка та на с ни м к а т а ,
коя то то й б е мах нал о т б ю р о то с и пре д и мно го години. Единствената наша о б ща
с н и м к а.
В з ех я и не отмести х по гл ед о т нея , док а то съ лзите з а м ъ г л и х а по гл е д а ми.

С л е д о б е д д о йд е Лу си , бившата ми пр ия телка . Ко гато я в и дях д а с т о и на

п р а г а , занемях о т по чу да . Ня маше го в е ч е мо мичето с бро нзов ия з а г а р . Н а негово
мя сто с т о е ш е жен а в ск ъ п к о с т ю м с п а н т а л о н и ко пр инена б лу з а.
— То лко в а съ жаляв а м, Джо н! — про шепна тя и в л е з е .
Пр егър на ме и д о п и р а на тя ло то й ми п о д е йс т в а к а то ч а ш а с т у д е на в о д а в
з н о е н ле те н д е н. Усетих пол ъх на п а р фю м и аро матъ т му ми напо мни за П ар иж ,
в ъ пр ек и ч е нико га не с ъ м бил там.
— Току -що прочетох некро ло га . С ъж а ля в ам, ч е не у с пях д а до йда на
п о гр е б е ни е т о .
— Ня ма нищо — о тв ър нах и по сочих к ъ м х о л а . — Щ е в ле з е ш л и?
Лу си в л езе и с е д на д о мен на д и в а на . За бе ля за х , че не н о с и в е н ч а л н а х а л к а .
Тя пр о с ле д и по гледа ми и ръц ете й не с ъ з н а т е лн о по тр епнах а .
— Н е с е по лу чи . Ми н алата г о дина се р а зв едох .
— С ъж а ляв а м.
— А з също . — Тя х в а н а ръката ми. — Ти к ак с и?
— До бр е — о твър на х .
По го вор их ме с и за старото вр еме . Лу си не ми п о в я р в а , ч е пос л е д н ия т ни
телефо нен р а з го в о р б е пр ич ина та да в ля за в ар мия та . О бя с н их й, ч е навремето
т о в а б е ше н а й - добро то р еш е н и е за мен. Тя ми р а зка з а за р або тата с и — б е ш е
по мо щник - дизайнер , ар анжир а ше витр ини на магазини и ф о а й е та на о б ще с т в е н и
с г р а д и. Разпита ме за Ир ак и а з и р а зк а зах за п я с ъ к а. З а с мя с е и по в е ч е не
по пита . П о с т е п е нн о и дв амата о съзна х ме ко лко много сме се про менили и
р а з го в о р ъ т замря . Д а л и з а щ о то няко га бях ме б л и з к и, и л и з а щ о то п р и те ж а в а ш е
ш е с т о чув с тво к а то в ся к а ж е н а , но тя ме о г л е д а изпитателно и а з в е ч е знаех
к ак ъв щ е е с л е д в а щ и я т й въ про с .
— В л юб ен с и, нали ?
С ъ брах р ъ ц е в ску та с и и с е за гле да х пр ез п р о зо р е ц а . Небето о тно во
т ъм н е е ш е , о б лаците пр едвещавах а още д ъ ж д.

109
 — Д а — пр изнах и з н е н а д в а щ о за с е бе с и.
— К ак с е к а зв а?
— С а ва н а.
— Ту к л и ж и ве е?
— П о к о ле б а х с е за миг .
— Не.
— И ск а ш л и д а поговор им?
И ск ах д а к аж а : «Н е , не ис к а м д а говоря за н е я .» З на е х о т лич е н о пит, ч е
истор ии к а то нашата бях а с к у ч н и и предвидими и в ъ п р ек и ч е в с и чк и пи та х а ,
нико й не искаше да с лу ш а .
Но неочаквано и за с е б е си й р а з к а з а х в с ич к о о тнач а ло докр ай с пълни
по дро б ности. И ч ак сега осъзнах колко тру дно ми е б и л о д а го па зя в с е б е с и.
Ко гато с в ъ р ш их , тя няк ак си р а з б р а , ч е и с к а м д а ос та на с а м. Ц е лу н а ме по бу зата
и с и тръгна . А з останах д а кр ача до с р е д но щ из къщата . М и н а в а х о т с т а я в стая,
м и с л е х за татко и за Савана и с е чув с тв ах като чу жденец в со бс тв е ния си до м.
П о с т е п е нн о о съ з нах , че не бив а д а оставам п о в е ч е там.
Т а з и но щ за пръв и п о сл е д е н п ъ т с па х в л е гло то на татк о . Бу рята о тмина и
т е м п е р а т у р а т а рязко с е по ка ч и. О твор е ния т пр о зо р е ц не у с пя д а ме р а зх лад и и а з
с е мя тах и о бр ъ щах с часо ве . К о га т о на с л е д в а щ а т а су тр ин изпълзях о т л е г л о т о ,
п о г л е д ъ т ми п о п а д н а в ъ р х у к л ючо ве те о т ко лата на р а ф та в ку хня та . К а ч их
б а г а ж а с и и в з ех няко лко неща, ко ито и с к а х д а запазя за с п о м е н. К а т о изключим
снимката , ня маше по чти нищо , ценно за мен. О б а д и х с е на адвоката и с е
в ъ з по л зва х о т пр едложението му д а р а зч ис ти к ъ ща та от ве щите и д а я про д ад е .
З ак лю ч их и пу с нах к лю чо в ете в по щенската кутия .
О т и д о х в г а р аж а, з а п а л их ко лата и я и з к а р ах , п о с л е з а т в о р их и з а к л ю ч их и
там. О б ъ р н ах с е и по гледнах к ъ м к ъ ща та . З н а ех , че п о в е ч е нико га ня ма д а я
в и дя .
О т и д о х д о с т а р ч е с к ия дом, п р и б р а х вещите на т а т к о и о ттам напу снах
У и л м и н г т ъ н, вк лючих на авто пило т и с е н а с о ч и х к ъ м з а п а д н а т а гр а ница на щата .
О т го дини не б я х м и н а в а л в то зи участък о т пътя и б я х забр ав ил трафик а , но
в е д н а г а ме з а в л а д я чу вство то за нещо по знато . Пр еминах бързо пр е з гр адовете
на д е т с т в о то ми и по дк арах п р е з Рейли к ъ м Ч апъ л Х и л . Спо мените на х лу х а в мен
с болезнена я с но та и а з н а т и с н а х га зта , о питвайки с е д а ги задмина по - бързо .
М и н а х покр а й Бърлингтън, Гр ийнзбъро и У и нс т ъ н - Салем. Н а ля х с и бу тилк а
с во да о т е д и н с т в е н а т а бен зи н о с та нция по пътя , но с то м а х ъ т ми б е с в и т и
о тка з в а ше д а пр иеме к ак в а то и д а е х р а н а .
С н и м к а т а б е ш е д о мен на с е д а лк а т а, по глеждах я о т в р е ме на в р е ме и с е
мъ чех д а с и с по м н я о но в а у х и л е но мо мче с монета в р ъ к а. Х в а н ах един тесен п ъ т
на север , ко йто се в и е ше н а г о р е к ъ м сините върхо ве на планината , до стигаща
д а л е ч на ю г и на сев ер к а то н е ж н а извивка в ъ р х у твър дата гр ъд на земята .
В късния следобед с п р я х и пр о в е р их за места в е д и н о к а я н на в ид кр айпътен
мо тел . Тя ло то ми б е ш е сков ано о т ш о ф ир а н е т о , р а зд в иж их се , про тегнах се
няко лко пъти , пр еди д а вляза по д душа и д а с е избръсна . С ло ж их ч и с т и дъ нк и и
т е н и с к а, з а м и сли х с е д а л и д а с и в з ема н е щ о за я д е не , но в с е още не б я х г л а д е н.
С л ъ н це т о б е ш е съ в сем ниско и за р а з л ика о т знойната , в л а ж н а въ лна по
крайбрежието на о к е а на въ зду х ъ т ту к с е р а зх ла д и и л е к и я т ветрец д о не с е мир ис
на б о р . Бях а с т и г на л д о ро дния г р а д на С а в а на и не з н а м к а к , но бях с и г у р е н , ч е
в с е о щ е си е у до ма . М о ж е х д а о тид а там и д а я по тър ся , но не б я х с и гу ре н к ак
щ е р е а г ир а т р о д ите л и т е й . Р еших да к ар а м из у л иците на Ленор , минах пр е з
тъ р гов ск ата ч а с т и н амали х ч ак , ко гато изля зох о т център а. Тук гр а дъ т
изглеждаше н е п р о м е н е н. В тази ч а с т но во пр истигналите и ту р ис тите б я х а добре

110
д о ш л и, но нико га ня маше да б ъ д а т пр ие ти к а то сво и. Вля зох в един з а н е м а р е н
б и л я р д клу б , ко йто ми напо мни на местата о т со бствените ми т и й н е й д ж ъ р с к и
го ди н и . Н ео н ъ т на в и т р и на т а пр едлагаше б ир а и пар кингът о тпр е д б е ше п ъ л е н с
к о л и. Беше то чното мя сто , к ъ д е то мож ех да о т д ъ х на и д а намеря ну жния о тго во р .
В ля зо х въ тр е . Х а нк Уиля мс б л е е ш е от д жу бо кс а , ц и г а р е н и я т д им с е в и е ш е на
к ъдр а в и п а н д е л к и н а д масите . Ч е тир ите б и ля р д н и маси б я х а н а р е д е н и е д н а до
д р у г а , всек и о т игр ач ите н о с е ше бейзболна ш а п к а , по ду тите бу зи и к а фя в и те
петна в ъ р х у у с тните на двама о т тях ми п о к а з а х а , ч е д ъ в ч а т т ю т ю н. Н а стената
в и ся х а р аз л и ч н и л о в н и т р о ф е и и с н и м к и на з а б е л е ж ите л н и мо менти о т мачов е те
на местния б е й збо л е н о тбор. И ма ш е с н и м к и от Р а л а д е г а , М а р ти н с в и л и Ро к и н г ъ м
и мак а р мнението ми за б е й з б о ла д а не с е б е пр о ме нил о , по зната та к а р ти н к а ме
о тпу с на . В ъ гъ л а на б а р а, по д снимката на м л а д и я Д е йл Б р нх а р д , имаше бу рк ан с
мо нети и н а д п и с с мо лба д а по дкр е пим местните ж и те л и , б о л н и о т р а к . И з п ъ л н е н
с неочаквано съ чу вств ие , а з пу с нах няко лко долара .
Седнах на б а р а и завързах р а з го в о р с б а р ма н а. Б е ше горе - долу на моите
го ди н и и п л а н и н с к и я т му а к ц е н т ми напо мни за С а в а на. С л е д два йс е тина мину ти
и з в а д их снимката й о т по р т ф е й л а и о бя с них , ч е съ м пр ия тел на с е м е й с т в о то й.
С по м е н а х ф а м и л и я т а и малк ите имена на р о д и т е л и те й, за д а го у б е д я , че
наистина с ъ м б и л у тях и пр е д и.
То й с ъ в с е м е с т е с т в е но б е ше пр едпазлив . В малк ия гр а д х о р а т а се б р а ня т о т
чу жденците , но с е о к а з а , че е с лу жи л д в е години в ъ в ф ло т а и т о в а ми по мо гна .
С л е д о ще дв ай сети н а мину ти в пр иказк и , то й к и мна .
— По знавам я . Ж и ве е на пътя за с т а р а та мелница , то чно д о до ма на
ро дителите с и.
Б е ш е малко с л е д о с е м. В е ч ер т а напр едваше . Д е се т мину ти по - късно
напу снах б а р а и с е з а п ъ т и х к ъ м в р а т а т а .

З а моя изненада по мнех съ в сем я сно пъ тя д о р а нчо то и л и по не така с и

м и с л е х . Шосето изк а ч и поредния хълм и а з р а з по з нах местността . З н а ех , ч е с л е д
няко лко мину ти ще стигна д о р а нч о то на ро дителите й, и с т а н а точно так а .
Н а б л иж их и с е взрях напред, за д а не п р о пу с н а следващата о тб ивк а . По сле поех
по дъ лъ г г о р ск и път. З а в их и в и дях т а б е лк а с н а д п и с «Н а д е ж д а и Ко не ».
Скър цането на гу мите по ч ак ъ л а ми п о д е йс т в а с т р а н но у с покояващо . С пр я х
по д е д на в ъ р б а до стар р а з д р ъ нк а н п и к а п . О г л е д а х к ъ ща та — с тр ъ ме н покр ив ,
к ва др а тна фор ма , б о я д и с а на в бя ло с г р а д а с ко мин, со че щ пр аво к ъ м не б е т о —
пр изр ачна к ар ти на на с т а р а с то го д ишна къща . Пр ед о лю щ е ната о т боята в р а т а
с в е т е ш е е д н а - единств е на ла мпа . Д о а м е р ик а н с к о то знаме имаше м а л к а сак с ия с
н я к ак во ц в е т е и вя търъ т л ю л е е ше и д в е т е . Встр ани от к ъ щ а та имаше плевня с
д ъ р в е н а о гр а да. З а д о б о р а с е про стир а ш е па с и щ е с и зу мр у д е н о з е ле н а тр е в а ,
з а т в о р е но с кокетна д ъ р в е н а о гр ад а , боядисана в б я ло , покр а й която имаше
р е д и ца о т с т а р и д е б е л и дъ бо в и д ъ р в е т а . До о б о р а имаше н а в е с , където бях а
з а к а ч е н и с е д л а за ко нете и р а з л ични с е ч и в а . З а по р е д е н п ъ т с е з а п и т а х к ак во
пр авя ту к.
Н е б е ш е к ъс но д а с и тр ъгна, но про сто не мож ах да с и з а п о в я д а м д а о бър на
ко лата и д а с е мах на о тту к . Небето беше ж ъ л то — ч ер в ено о т пос л е д н и т е
с л ъ н ч е в и л ъ ч и , планината в е ч е тъ не ше в с я нк а . И з ля зох о т к о л а та и с е
пр иближих до къщата й . В е ч ер на т а р о с а на мо кр и в ъ р х о в е т е на о бу вк ите ми.
Отново у с е т и х аро мата на б о р . Ухо то ми у л о в и щу рците и н е ж н а т а пе с е н на
с л а в е и т е . И з глеж да , зву ците на п р иро д а т а ми д а д о х а с ил и д а и з к а ч а стълбите на
в ер а н да т а .

111
 О п и т а х се д а с и н ами сля к ак во точно д а й к аж а , когато се по я в и . Или на
н е г о . Но в то зи миг е д и н р етр ивър з а м а х а с о па ш к а и с е и з к а ч и по с тъ л б и те с л е д
мен.
Про тегнах р ък а към н е г о , ку чето д р у ж е л ю б но б л и з н а дланта ми и тр ъгна к ъ м
к ъ ща та . О п а шк а т а му с е лю л е е ше мъ р зеливо н а с а м- на та м и и з п ъ л н е н съ с с ъ щ ия
пор ив , дов е л ме д о Ленор , а з тр ъгнах след н е г о . Ретр ивър ът л е г н а по кор е м,
про пълзя по д дъ сч ената о гр а да и т р ъ г н а к ъ м плевня та . В с ъ що то вр еме С а ва н а
и з л е з е , стиснала в ръц ете с и го лям н а р ъч с л а м а . Ко нете о т пасището в е д н а га
по ех а към н е я . Тя р а зхв ър ля сламата по х р а н и л к и те , изту па дре хите с и и б е
г о то в а д а с е в ъ р н е за о щ е , но в то зи мо мент ме в и д я . Н а пр ав и о щ е е д на к р а чк а,
в зр я с е в мен и з а м р ъ з н а .
З а е д и н дъ лъ г миг нико й о т н а с не помр ъдна . П о г л е д и те ни с е с р е щ н а х а и а з
и з в е д нъ ж р а з бр ах , ч е не б и в а ш е д а и д в а м ту к б е з пр еду пр еждение . З н а ех , ч е е
р е д но д а к аж а нещо , к ак во то и да е , но г л а в а та ми б е ш е п р а з н а . М о ж е х са мо д а
с е в з ир а м в о ч ите й .
И и з в е д нъ ж с по м е н и т е ме вр ъхлетях а . М и на л о то с е в ъ р на в мен и а з
з а б е ля з а х , ч е поч ти не с е е про менила о тто гава . Тя с ъ що б е ш е с д ъ нк и и те н и с к а,
но нейната б е пр аш на о т сламата . С изподр асканите ръце и р аботния т с и в и д ми
с е в и дя о щ е по - при в лек ателн а . Ко сата й б е ш е по - д ъ л га , но р а зс тоя ние то между
пр едните з ъ б и , ко ето о б ич ах то лко в а мно го , с и б е ш е също то .
— С а ва н а — у с пях д а про мълвя .
И ч ак то гава р а з б р а х , че тя е то лко в а с т р е с н а та , ко лко то и а з. Но с л е д миг тя
с е у с мих на и и з в и к а:
— Д ж о н!
— То лко в а е ху баво д а те в и д я о тно во !
Тр ъсна г л а в а , сякаш с е о питв а ш е д а п р о ч и с ти у ма с и, п о с л е о тново с е взря в
мен. И з г л е ж д а , на й - накр ая с е у б е д и, ч е не съ м мир аж , о т в о р и пор тичката и се
з а т и ч а к ъ м мен. М и г по -късно ръце те й бях а о к о л о вр ата ми, тя ло то й с е
пр итисна в мо ето и ме с т о п л и . И а з за в т о р и п ъ т о съ з на х , че меж ду н а с всичко е
п р о м е н е но . З а миг ми с е с т о р и, ч е д а я д ъ р ж а в п р е гр ъ д к и т е с и е н а й -
е с т е с т в е но то нещо на св ета, но ко гато с е о тдръпна , за д а ме о гл е д а, магия та се
р а зв а л и. Отново станахме чу ж д и един на дру г. О ч и т е й ми за да доха в ъ п р о с а , з а
ко йто не намер их о тго вор пр е з ця ло то пъ ту в а не .
— К ак во пр авиш ту к?
— Н е знам — извър нах по гле д а з. — Про с то … тря б ваше д а до йда .
Тя не попита п о в е ч е, но в п о г л е д а й с е п о я в и ко лебание и любо питство ,
с я к а ш не б е ш е с игу р на , че и с к а о ще о бяснения . О т с тъ п их е д на кр ачка , з а д а й
д а м п р о с т р а н ств о . Б л е д а т а в е ч ер на светлина очерта тъмните ф и гу р и на ко нете и
н я к а к изведнъж у се тих , ч е с лу ч к и т е о т по следните два д н и о тново с е в р ъ ща т в
мен.
— Татко п о ч и н а — ду мите ми д о й д о х а сяк а ш о т нищо то . — Вчер а го
по гр ебах .
Ч ер тите на лицето й о мекна х а и в по гледа й с е по я ви съчу вствието , к о е то
няко га то л ко в а ме о чар о в а ше .
— О , Джо н… То лко ва с ъ ж а л я в а м — про мълви тя . Пр истъ пи към мен и то з и
п ъ т п о р ив ъ т за пр е гр ъ дк а до йде о т нейна с тра на . Отдръпна с е , по ловината й л и ц е
по т ъ н а в с я нк а .
— К ак с е с лу ч и? — по пита ме тя . Рък а та й все о щ е б еш е в моя та .
В г л а с а й имаше и с кр е на т ъ г а . А з замълчах за миг, н е с п о с о б е н д а с ъ б е р а в
няко лко ду ми по следните дв е го дини.
— Д ъ л га истор ия — к а з ах у мо р е но .

112
 Н а фо на на с л а б а та с в е т л и на о т плевня та в и дях я с но как далечните с п о м е н и
на е д и н о т д а в н а о тминал ж иво т, ко ито с и гу р но б и искала д а по гр е б е завина ги , с е
вр ъ щ ат в съзнанието й . Савана о тдръпна р ъ к а та с и о т моя та и х ал к а та на п р ъ с та
й б л е с н а на лу нна та с в е т л и на . Сяк а ш няко й изля в ъ р х у ме н ко фа сту дена в о д а.
Тя р а згада пр авилно изр ажението ми.
— Д а — к и мна , — о мъж е на с ъ м.
— То лко в а съ жаляв а м! — поклатих г л а в а . — Н е б ив а ше д а идвам.
З а моя почу да тя мах на с р ък а .
— Ня ма нищо — к аз а и н а в е д е гла ва на е д н а ср ана . — К ак ме о ткр и?
— Г р а д ъ т не е голям — повдигнах р аме не . — По питах няко го .
— И то й ти к а з а… про с то так а?
— Бях настоя телен.
И двамата с е чу вств ах ме неловко , не з н а е х м е к ак д а пр о дъ лж им. Ч ас т о т мен
искаше да о с та не там, д о к а то с и к аж е м в си ч к о к а то с т а р и пр ия тели , д о к а то
с п о д е л и м к а к во с е е с лу ч и ло с н а с п р е з т о в а вр еме . Дру га ч ас т о ч акв а ше в с ек и
мо мент с ъ пр у г ъ т й д а с е по я в и и д а п о к л а т и з а к а н и т е л н о глава и л и дори д а ме
п р е д и зв ик а на д в у б о й. Един к о н изцвили , в и дях з а д гър б а й ч е тир и ко нски г л а в и ,
п р ив е д е ни н а д х р а н и л к а та , по ловината о т телата им б я х а в с я нк а, д р у г а т а
по ловина б е леко о св е те на о т лампата пр ед плевня та .
Дру ги три ко ня , вк лю ч ите лно Мидас, г л е д ах а С а ва н а и с я к а ш с е пита х а дали
не ги е з а б р а в и л а . Тя ги у с ети и к и мна п р е з рамо к ъ м тях .
— Тря бв а д а им д а м д а х а пна т. Усещат , ч е е време , и с т а в а т неспоко йни .
А з к и мнах и тя т р ъ г н а к ъ м плевня та . Пр ед по р т и ч к а т а се о бър на и по пита :
— И ск а ш л и д а ми по мо гнеш?
П о к о л е б а х с е и нево лно погледнах к ъ м къщата . Тя про с ле д и по гл ед а ми и
к а з а:
— Н е с е б е з п о к о й. То й не е ту к , а а з наистина имам ну ж да о т по мо щ.
Г л а съ т й про з ву ча и з н е н а д в а щ о твър до . Н е б я х с и гу р е н к ак во тря бва д а
о т го в о р я , з а т о в а кимнах и к а з а х:
— Щ е с е р а дв а м д а ти по мо гна .
Тя изчака д а в ля за и з а т в о р и вр атичк а та з а д н а с , пос очи е д н а ку пчина с тор
и к а з а:
— В н и м а в а й д а не с и нацапаш о бу вките .
— Щ е о пи там — изпъшках .
Тя р а з д ели е д н а бала с ъ с сено , в зе едната тр ета , а другите д в е тр ети о с та в и
за мен.
— О с т а в и ги в пр азните х р а ни л к и.
Н а пр ав их , к ак во то ми н а р ед и, и конете в е дна г а тр ъгнах а к ъ м мен. С а в а н а
и з л е з е с д р у г и дв а н а р ъ ч а.
— Отдръпни с е , д а й им малко про с тр а н с т в о . И на ч е мо ж е да те р итна т
с лу ч а й но .
О т с т ъ п их , а тя с ло ж и сламат а в х р а ни л к и т е , ко ито в е ч е б я х а пр азни . По сле
с е загледа в забързаните к ъм н е я ко не . Гор до стта й б е ш е о ч е в ид на .
— Ко лко пъти на ден ги хр аниш?
— Д ва пъ ти . Но т о в а е само малка ч а с т о т гр ижите. Щ е се у чу диш, а к о
р а збер еш ко лко к р е х к и мо гат с а по няко га. В и н а г и имаме на р а з по л о ж е н и е
ветер инар .
— М а й има ш д о с та р або та — у с мих на х се .
— Така е. К а зв а т, ч е д а с е гр ижиш за ко н е к а то да ж и в е е ш на ко тв а . А к о
ня ма ко й д а ти по мага , не мож е ш да мр ъ д неш н и к ъ д е , дор и и за седмица .
— В а ш и те не по магат л и?

113
 — По няко га, ко гато н а и с ти н а има ну ж д а . Но татко о с т а р я в а , а и р а з л ик а та
меж ду т о в а д а гледаш е д и н ко н и д а с е гр иж иш за с е де м е о гр о мна.
— Щ о м к а з в а ш.
З а с лу ша х с е в щур ците , които пееха с воя та п е с е н в то плата пр егръдка на
но щта и се о питвах д а с пр а пр епу скащите в г ла в а т а ми мисли.
— То ч но т а к о в а мяс то с и пре д с т а в я х за теб — к а з ах с л ед д ъ л го мъ л ч а ние .
— И а з, но се о ка за мно го по - тру д но , о тко лко то с и го пр едставях — о твър на
тя . — Винаги има н е щ о за по пр авя не , за с тя га н е. Само да знаеш на ко лко места
т е ч е п о к р и в ъ т на плевня та ! Миналата го дина п а д н а го ля м у ч ас тъ к о т оградата .
Ця ла пр о л е т ни о тид е , док ато я о пр ав им.
Ч у х мно го до бр е ду мичк ата «ни » и разбрах за ко го го вор и , но все о щ е не с е
чу в с твах го то в да по питам.
— Въпр ек и мно гото р або та о б ач е ту к е пре к р а с но . В ъв в е чер и к а то таз и
с я д а м на в ер а н да т а и с е заслу швам в планината . Ш у м ъ т о т ко лите с е чу ва с ъ в с е м
слабо и в с и чк о е н я к а к… с п о к о й но . По мага ти д а про ч истиш с ъ з н а ни е т о с и,
о со бе но след у морителния ден.
Тя го вореше , а з слу шах в ни м а т е л н о и р а з бр ах , ч е не и с к а да з а с я га о пас ни
теми .
— С и гу р ен с ъ м, ч е е так а .
— Тря бв а д а им п о ч и с т я ко питата . Щ е с е вк лючиш л и?
— Н е знам к а к с т а в а .
— Л е с но е — по г ле д н а ме тя . — Щ е ти по кажа .
И з ч е з н а в плевня та и с л е д малко с е по я в и с две пр ис по с о бл е ния , пр иличащи
на извити к а то ку ки пирони . П о д а д е ми е д н о то , а с д р у го то с е пр иближи к ъм
е д и н о т пр еж ивя щите ко не .
— В с и чк о е мно го про с то . Х в а н и к р а к а б л и зо д о ко пито то , издър пай го и го
ту пни леко по задната ч а с т на кр ака .
Тя д е мо нс тр ир а с та р а т е л н о . Вниманието на коня б е а нга ж ир а но с х р а н а т а и
то й вдигна послушно кр ака с и. Савана стис на ко пито то между краката с и и
о тно во вдигна о ч и к ъ м мен.
— С е г а изс тъ р гв аш мр ъ со тия та о т ко пито то . То ва е всичко .
Пр иближих с е до с ъ с е д н ия ко н и с е о питах д а п о в то р я д е й с т в ия т а й , но нищо
не с е по лу ч и . Ж иво тно то беше прекалено голя мо и с и лно . О п и т а х па к , изд ър пах
кр ака , но то й не по д д а д е. Опитах о ще в е д нъ ж — ко ня т не с е тр о гна о т усилия та
ми.
— Н е иска д а с и вдигне кр ака — о плак ах се а з.
С а ва н а по ч ис ти внимателно ко питото на своя ко н и с е н а в е д е к ъ м мо я .
Др ъпна го , ту пна го на о пр е де л е ното мя сто и х о п, к р а к ъ т на ко ня б е ш е меж ду
нейните . Пу сна го и ми о тс тъ пи мя сто то .
— Щ е го в д и г н е . Про с то у с е щ а , ч е не с и у ве р е н в действия та с и, и не с е
по дчиня ва . Т р я бв а д а с и с по к о е н.
Ко ня т о тк а з а о тново .
— Г л е д а й к ак во пра вя .
— Н а л и гл е д а м — и з м ъ р м о р и х .
Тя по в то р и у пражнението и ко ня т в д и г н а кр ак б е з про б ле ми. В е д н а г а с л е д
н е я по в то р их в с и чк о абсо лю тно то чно и о тново не с е по лу чи . М а к а р ч е не мо жех
д а чета в к о нск и те мо зъ ци, ми с е с тор и, ч е с п е ц и а л но то зи с е пр исмиваше на
мъ к ите ми. Н о и аз с е зап ън ах . Дърпах и ту па х б е з мил о с т но , д о к а то и зв е д нъ ж ,
к а то по чу до , кр ака му се вдигна . Въпр ек и минималното з н а ч е ни е на п о б е д а т а ,
у с е т их го р до с т и у д о в л е т в о р е н и е . З а п р ъ в пъ т п р е з ця ла та в е чер С а ва н а се засмя .
— Бр аво ! С е г а о с тър ж и к алта и мини на д р у г ия кр ак .

114
 Ко гато пр ик лю ч их и с в т о р и я , в д и г н а х по б едо но с но гл а в а и в ид я х , че п р е з
т о в а вр еме тя е почистила о станалите ш е с т. О т в о р и портата и к о н е те с е по несоха
в тр ъс к ъ м пасището . Н е з н а е х какво с е о ча кв а да напр авя , но С ав а н а я в но
з н а е ш е . И з в ад и изпо д навеса две лопа ти.
— С е г а тр я бв а да по чистим — заяви и ми п о д а д е е д н а т а.
— Д а по чис тим?
— Д а махнем тази тор . И н аче ще с е р а з в о н и .
По ех ло патата и по питах у див е но :
— И ти вър шиш т о в а всек и д е н?
— Ж и во тъ т не е л е с е н, н а л и? — по дра зни ме т я .
С к р и с е о тно во по д навеса и с е в ъ р н а с р ъ ч н а к о л и ч к а . З ап о ч нах ме д а
изгр ебваме тор та. Лу ната с е пока за н а д к о р о н и т е на дърветата и о б л е ч е
в ъ р х о в е те им в ср ебър на о д ежд а . Р а б о т е х ме в пъ л но мълчание , е д и нс т в е н ия т
шу м и дв а ш е о т ло патите . С к о р о с в ъ р ш их м е . П о д п р я х се на дръжката и се
з а г л е д а х в н е я . На лу нна с в е т л и н а и з г л е ж д а ш е п р екр а с на и неу ловима , к а то
в и д е н и е . Тя мъ лчеше , но у се тих , ч е съ що ме п р е ц е ня в а .
— До бр е л и с и? — по питах след дъ лгата пау за .
— З а що си ту к , Джо н?
— В е че ме пита .
— И ти не ми о тговор и .
« Н а и с т и на не й о тговор их . » — ра змис лих , док ато про дъл ж ав ах да я изу чавам
с по глед. Но не бях с игу р е н , ч е мо га д а о т гов о р я дор и и на с е б е си.
— Н е знаех к ъ д е дру гаде д а о тид а — с м ъ н к ах . Изне на два що за мен тя к имна
р а з б ир а що . И т о в а ми д а д е ку раж да пр о дъ лж а .
— И ск а м д а кажа , ч е в някои о тно шения ти беше н а й - до бр ия т ми пр ия тел.
О ч и т е й о м е к н а х а.
— До бр е — к а за и о т го в о р ъ т й ми напо мни за татко. И з г л ежд а тя също се
сети за него.
С л е д к а то веднъж бях усетил в ъ з мо ж но с тт а д а говоря , реших д а не я
изпу скам.
— То в а е р а нчо то , за ко ето м е ч т а е ш е , нали ? — попитах . — «Н а д еж д а и
ко не » е базата за деца ау тисти, за която ми говор е ше?
Тя пр о к а р а пр ъ с ти п р е з ко сата с и и пр ибр а един к ичур за д у х ото . И з гл еж д а ,
с е зарадва , ч е о щ е по мня .
— Д а , так а е .
— Т а к а ли с и го пр едставяше ?
Тя с е за смя .
— Гор е- до лу . Но не с и ми сли , ч е и з к а р в а м е д о с т а тъ ч н о , за д а по ддържаме
в с и чк о то в а . И дв амата р а ботим на д р у го мя с то и с в с еки д е н се убеждавам, ч е в
у нивер ситета не с ъ м нау ч ила ч ак тол ков а , колко то с и м и с л е х .
— Т а к а ли ?
Тя по к л ати г л а в а .
— Няко и о т децата , к о и то и д в а т ту к и л и в ц е н т ъ р а, не п о з в о л я в а т да с е
д о б л и ж иш до тях. — Поко леба се и с е замис л и, с я к а ш тър с е ш е по дх о дя щ ите
ду ми. — Мислех си, ч е в с ич к и щ е са к а то А лъ н . По мниш л и, ч е ти р а з к азв ах з а
А л ъ н?
К и мна х и тя пр о д ъл ж и:
— Ок аза с е , ч е той е и з к л ю ч е н и е . Н е з н а м за що , може б и защото б е о т р а с ъ л
в р а нчо , но с е пр ис по со б и мно го по -л е с но о т о с таналите д е ц а .
Тя замълча и а з я по гледнах въпро сите лно .

115
 — Ти не ми го р а зк а з а то ч но так а . Доко лко то с и с п о м ня м, в н а ч а л о то и то й е
б и л у ж асен.
— Да , так а б е ше , но все па к… р а з лик а та е в т о в а , че то й б е ше с вик н а л с
г л е д к а т а . Н я ма ш пр е д с т а в а ко лко деца и д в а т ту к и ня ко и о т тях нико га ня ма д а
с в ик н а т с ко нете , б е з значение колко д ъ л го ра ботим с тях . Т о в а не е с а мо
занимание з а у икенд а . Няко и ни по с е щ а в а т о т го дина, ч е и по в е ч е . Н и е р або тим
с ъ в м е с т но с център а за п о д по м а га н е развитието на так ива д е ц а , так а ч е
пр ек арв аме мно го вр еме с тях . Ко гато о твор их ме базата , н а с то я в ах м е тя д а бъ де
само д е тс к а , независимо к ак во е с ъ с то я н ие т о на мо мчетата и мо мичетата .
О с ъ з на в ах ме с ер ио з но с тта на задачата с и, но с ня ко и д е ц а… ще ми с е да знаех
к ак д а пр о б ия защитата им. По ня ко га ми с е с т р у в а , ч е т ъ п ч е м на е д но място .
— Не , не и с к а м д а к аж а , ч е с и г у б и м вр емето — п р о дъ л ж и с л е д к р а т ъ к
р а з мис ъл тя . — В с е пак има ня каква полза о т у с ил ия та ни. Те идват ту к ,
пр ек арв ат няко лко с ъ б о т и и н е д е ли и ня как … съ що к а то р о з о в а пъ пк а б а в но
р а з цъ фв ат в кр асиви ц в е тя . Как то с т а н а н а в р е м е т о с А л ъ н. С ъ з н а н иет о им с е
о тв ар я , виж д а нови в ъ з мо ж н о с т и . И с я к а ш, д о к а то я зд я т с ш и р о к и у с мив к и на
лицата с и, з а тях ня ма нищо по - важ но на св ета . То гава и д в а и у д о в л е т в о р е н и е то
и ти с е ис к а д а с е с лу ч в а отново и отново , с в ся к о но во до шло дете . Мисл е х с и,
ч е е въ про с на по с то я нс тво и у по р ит тру д , за да помо гнем на в с ичк и, но не е
так а . Няко и о т тях нико га ня ма да пос м е я т д а с е до ближ ат до кон, камо ли д а го
я х н а т.
— Но вината не е т в о я . А з с ъ що не б я х о ч а р о в а н о т ид е я т а д а я з дя , по мниш
л и?
Тя с е изкиска и с м е х ъ т й беше к а то на мо миче.
— По мня мно го добр е. Б е ш е по -у пл аш е н о т мно го д е ца.
— Н е е вяр но — запро тестир ах . — О с в е н тов а П е пър танцу в аше ру мба по д
мен.
— П е пър д а танцува? — извика тя . — З а що , мислиш, ти дадох то чно него?
То й е н а й- кр о тк ия т ко н на св ета . В сек и мож е д а го я зди.
— Танцуваше — на с т о я х а з.
— Говориш к а то тво ите ново бр анци — пр исмя ми с е тя . — Но в ъ пр ек и т о в а
с ъ м тро гната , ч е по мниш .
З ак ач к а та й о ткл ючи ц я л а р е к а о т с по м е н и.
— Разбир а с е , че по мня — к а з ах тихо . — То ва бяха н а й - щастливите д н и в
ж и во та ми. Н и к о га ня ма да ги з а б р а в я . Мож е б и з а т о в а в с е о щ е не с ъ м с е
оженил.
Ду мите ми я накарах а д а потр ъпне .
— А з също ги по мня .
— Н а и с ти н а л и?
— Разбира с е . Може и д а не в я р в а ш, но е истина .
Ду мите й н а т е ж а х а в ъ в въ зду ха .
— Щ а с т лив а л и с и, С а ва н а? — по питах след дъ лго мълчание .
Тя с е у с мих на с нейната кр ива у с мивк а .
— Пр ез по в е ч е то вр еме . А ти ?
— Н е знам — о тв ър нах и то в а о тново я р а з с мя .
— Тов а е к о р о н н ия т ти но ме р , Джо н. В и н а г и о т го в а р я ш так а , ко гато трябва
д а по тър с иш о тговор а в себе с и. С т а н а ло ти е в то р а пр ир о д а . З а щ о не по питаш
т о в а , за к о е то наистина и с к а ш д а ме пита ш?
— А з а какво , с по р е д теб , и с к а м наистина д а те пита м ?
— Д а л и о б и ч а м съпру га с и. Н е е л и т о в а? — по пита тя и по гл е дъ т й избяга в
но щта .

116
 З а мо ме нт з а с т и н а х , но тря б ваше д а с и пр изная — инстинктът й не я
по дведе . То чно з а то в а бях до шъ л .
— Д а — к а з а тя , я в но про че л а мислите ми. — О б и ч ам го .
О т к р и т ият о тговор ме у д ар и, пр е ди д а у с пе я да с е п р е д п а зя . Тя обърна
о тно во лице к ъ м мен. С т о р и ми с е , ч е по него пр е мина тръпк а, ся ка ш си с п о м н и
н е щ о у жас но , но всичко о тмина б ъ р з о .
— Вечерял л и с и?
В с е о щ е се о питвах д а в ник на в ду мите и по гледа й и о тв ър нах р а з с е я но:
— Н е… Всъщно ст не с ъ м з а к у с в а л, нито с ъ м о б я д в а л .
Тя по к л ати г л а в а укорително .
— И ма м малко го ве ж до . И ма ш л и вр еме за в е че р я ?
В с е о щ е у н е с е н в р а змишления , к и мна х :
— С у до во л с тв ие .
Тр ъгнах ме к ъ м къщата . П р е д в ер а н да т а имаш е ц я л а р ед и ц а к а лни к ау бо й с к и
б о ту ш и . С а ва н а х в а н а ръката ми, за д а запази р ав но в е с и е, док а то с е съ бу ва и
ж е с т ъ т й б е ш е толко ва е с т е с т в е н и сво йск и , че ме н а к а р а да с е з а к о в а на мя сто .
Погледнах я и в и дях е д на м и с т е р ио зна и с ер ио з на ж е на , к ак в а то о щ е навремето
с е кр иеше з а д невинно то младо мо миче. И м е н н о то ва ме б е прив ляк ло в нея . Но
съзрях о щ е т ъ г а и о тчу жд ено с т. Комбинацията о т двете я н а п р а в и о ще по -ж ел а на
за р а зб ито то ми с ъ р ц е .

19

М а л к а т а к у х н и ч к а пасваше идеално на с т а р а т а к ъ ща , р емо нтир ана и

пр епр авяна с и гу р н о по не д е с е т и н а пъти п р е з по сл е д но т о с т о л е т ие : стар
лино леу м, з а п о ч на л д а с е б е л и по ъглите , фу нкцио нални , но н а й - обикно вени
б е л и ш к а ф о в е , ж ел я з н а мив ка по д пр о зо р е ц с д ъ р в е н а , н а с к о р о с м е н я н а д о гр а м а .
П ло т ъ т до мивк ата б е ш е напу кан , а д о с т е н а та с т о е ш е го ля ма гот в а р с к а п е ч к а на
д ъ р в а , древ на като самата к ъ щ а . Но на места с е в и ж д ах а и в е щ и о т н а с т о я щ е то —
х л адилник , мия л на машина и мик р ов ъ л нов а п е ч к а , а д о нея с т о е ш е напо ловина
п р а з н а бутилк а с вино . Странно , но по ня к акъв начин ми напо мни за бюро то на
татк о .
С а ва н а о твор и е д ин ш к а ф и и з в а д и чаша за в и но .
— Щ е п и й н е ш л и малко?
— Н е съ м мно го по вино то — пок л а тих гла ва .
З а моя изненада тя не в ъ р н а ч а ш а т а . О т в о р и бу тилк ата , н а л я с и и с е д н а на
масата. С у дово л с тв ие о тпи е д н а г л ъ тк а.
— Про менила с и се — о тб ел я з ах .
Тя св и р аме не .
— М но го н е щ а с е про мениха , о тк ак то те в идя х за по сле д е н п ъ т.
З а мъ лч а за и з в е с тн о вр еме и ко гато з а г о в о р и о тно во , в г л а с а й с е долавяше
пр имирение .
— Н ик о га не съ м с и п р е д с т а в я л а, че ще чакам с нетър пение в е ч ер т а , з а д а
пийна една ч а ш а вино , но стана то чно так а .
Тя запо чна д а върти ч а ш а т а в р ъ ц е те с и и а з с е запитах к ак во ли е с т а н ал о с
нея.
— З н а е ш л и , о ка за с е , ч е в к у съ т му мно го ми допада . Ко гато з а п о ч на х д а
пия , не зна е х ко е в и но е хубаво и ко е не . Сега с ъ м мно го по - пр ид ир чив а к ъ м
марк ата.
У с е т и х , че не п о з на в а м до бр е тази ж е на , и не б я х с и гу р е н к ак да о т го в о р я .

117
 — Н е ме р а з б ир ай по гр ешно — п р о дъ л ж и тя . — В с е о щ е по мня в с ичк о , на
к о е то ме у чех а нашите , и мно го рядко с е с лу ч в а д а пия по ве че о т е д н а ч а ш а на
д е н. Но И су с е пре в ър на л в о д а т а в ъ в в и н о и р е ш и х , ч е не мо же д а е ч ак то лко в а
го ля м гр я х .
У с м и х н ах с е и осъзн ах , ч е не е ч е с тн о с пр я м о нея д а и с к а м нико га д а не с е
про меня .
— Н е съ м те п и тал — к а з ах кро тко .
— З н а м, но в и дях , ч е с е у чу д и.
Н а с т ъ п и д ъ л г а пау за . Единственият шу м ид в а ше о т тихо то б р ъ м ч е н е на
х л а д и л н и к а.
— М но го с ъ ж а ляв а м за баща ти — про мълви тя и про с ле д и с пр ъ с т е д н а
пу к на тина по пло та на масата. — Н а и с т и н а. Пр ез по с ле д н и т е няко лко го дини
м и с л е х мно го за не го .
— Б ла го д а р я ти .
С а ва н а з а п о ч на д а в ъ р т и ч аш а т а в ръцете с и, за е т а изцяло о т д в иж е н и е то на
ч е р в е на т а т е ч н о с т в нея .
— И ск а ш л и д а поговор им за то ва? — по пита ме тих о .
Н е бях с игу р е н , но с е о бл е гна х на с то л а и з а го в о р их . Ду мите до йдох а лесно .
Разк азах й з а пър вия и н ф а р к т, за в то р ия и за в р е м е т о , пр ек ар ано заедно с него
п р е з по следните о тпу ск и. Спо д елих за пр ия телство то , к о е то бяхме з а п о ч н а л и д а
г р а д и м ме ж ду н а с, и с по к о й с т в ие т о , к о е то ми но сеше о б щув а не то с него , з а
ежедневните р а з х о д к и и за в р е м е т о , ко гато в еч е не мож е ше д а ги пр ави . В ър н ах
с е в о не зи п о с ле д н и, пр ек ар ани с него , д н и и й р а зк а з ах ко лко тру д но ми б е ш е д а
го у б е д я д а в л е зе в с т а р ч е с к и дом. К о г а т о стигнах до по гр ебението и д о
снимката , намер е на с р е д доку ме нтите му , тя се п р е с е г на и х в а н а ръката ми.
— Р а д в а м с е , ч е я е з а п а з и л за теб , но не с ъ м и з н е н а д а на .
— А а з с е изненадах — о твър нах и тов а я р а з смя .
С ме х ъ т й ми в ъ р н а у в ер е но стта . С а в ан а с тис на ръката ми:
— Щ е ше ми с е д а б я х р а з б р а л а о т н я к ъ д е. Щ я х н е пр е м е н но д а до йда на
п о гр е б е ни е т о .
— Н е беше ко й з на е какво .
— И ня ма з а щ о д а е . То й беше т в о й баща и това е в с ичк о .
Тя с е по ко л еб а , пр е д и д а пус не р ъ к а та ми. О т п и н о в а г л ъ т к а в и но и по пита:
— Го тов л и с и за вечеря?
— Н е знам — о тв ър нах .
Тя с е на в е д е к ъ м мен и с е у смих на :
— К ак во ще к аж е ш д а с т о пля малко , п ъ к ще видим к ак во ще стане ?
— Д ал и ще е в к у сн о? Н ик о г а не с и с п о м е н а в а л а , ч е мож е ш д а го тв иш , и с е г а
с ъ м малко пр и т е с не н.
— Тов а е с т а р а семейна р ецепта — к а з а тя и с е пр е с то р и на засегната . —
Ч е с т но к аз а н о , мама го е го тв ил а . Д о не с е го вчер а.
— Истината винаги и з л и з а н а я в е — по шегу вах с е .
— Т а к а е , истината е с т р а н но нещо . — И о б икнов е но излиза ная ве .
С т а н а , о т в о р и х ла д и л н и к а и с е наведе да о г ле д а р аф то в ете. Докато
измъкваше п л а с т м а с о в а ку тия , с е сетих за п р ъ с т е н а на ръката й и с е з а ч у д их
к ъд е може д а е съ пру гъ т й . Тя с ло ж и п ъ л н а чиния в микровълно вата .
— И ск а ш л и н е щ о к ъ м з а д у ш е н о то? Х ля б , масло?
— И двете .
С л е д ня ко лко мину ти месото б е ш е п р е д мен и а р о м а т ъ т му ми напо мни
ко лко съм г л а д е н в с ъ щ нос т. С а ва н а с е д н а и отново хвана ч а ш а та с и.
— Ти ня ма л и д а вечеря ш? — изне на да х с е а з.

118
 — Н е съ м г л а д н а — о тго вор и тя . — О б ик но в ено в е ч е р я м к ъ с но .
О т п и о тново , а а з о питах м е с о то и о с т а в их думите й б е з ко ментар .
— Пр ава б е ш е — пр е глъ тнах с у д о в о л с т в и е . — Н а и с ти н а е много в к у сно.
Тя ми с е у с мих на.
— Мама е д о б р а г о т в а ч к а. Б и тр ябвало д а съм с е н а у чи л а п о к р а й н е я , но не
с т а н а така . В и н а г и бях много за е т а . У ч ех пре к а ле н о мно го , а по с ле започнах да
про ме ня м и р е мо н ти р ам.
Тя по со чи к ъ м всекидневната .
— Къщата е мно го с т а р а . З на м, ч е в се о щ е не изглежда к ак то т р я б в а, но п р е з
п о с ле д н ите д в е години с в ъ р ш их м е мно го р а бота .
— До бр е изглежда .
— З на м, ч е го к а зв а ш о т лю б е з но с т, но в с е па к ти благо д аря . Тря бв а ш е д а я
в и д и ш , ко гато с е п р е м е с т их . Пр иличаше на о б о р . И маше ну ж да о т но в покр ив , но
с по кр ивите нещата с т о я т по с т р а нен н а ч и н — нико й не с и мисли за тя х, ко гато
с т а н е дума з а р е м о н т и р еко нс тру кция на с т а р а с гр а д а. В с ек и о ч а к в а, ч е т р я бв а
д а има , н о нико й не с е з а м и с л я , че е д и н д е н тр я бв а да с е смени. П о ч т и в с и чк о
р е мо нтирано спада в тази к а т е го р и я : о то пл ите л на та система , н о в а д о гр а м а ,
по пр авя не на щетите , н а н е с е н и о т тер митниците … — На лицето й се п о я в и
з а м е ч т а н о изражение . — По вечето н е щ а с в ъ р ш их м е сами. Напр имер ку хня та .
З н а м, ч е тря б ват н о в и ш к а ф о в е и п л о чк и за по д а , но ко гато с е нанесох ме , пр и
по -с и л е н д ъ ж д в хола с е о бр а зу ва х а ц е л и л о к в и. О т к ъ д е д а з а по ч н е м? И
по др едихме нещата по в аж н о с т. Първо то беше д а с ме н и м д ъ с к и т е и к ер е мид и т е
на покр ива . Т е м п е р а ту р а т а б е ш е о к о л о т р и йс е т гр адуса , но а з с е к а те р е х к а то
катер ица по гр е дите и кър тех дъ ск ите с т е с л а т а е д на по е д на . Ръцете ми б я ха
целите в м а з о л и. Н о … в си ч к о и з гл е ж д а ш е а б с о лю т н о пр авилно . Д в а ма м л а д и
х о р а з а по ч в а т съвместния с и ж иво т, р а бо тя т р а мо до р а мо и по пр авя т новия с и
д о м… Т о в а ни с б ли ж и о щ е п о в е ч е . По сле с е хванахме с п о д а в х о л а . О т н е ни д в е
сед ми ц и д а н а с и пе м пя сък , за д а и з р ав н и м ниво то му. П о с л е на р ед их ме д ъ с к и,
л а к ир ах ме ги и ко гато най - сетне минах ме по него , имах чу вство то , ч е сме
п о л о ж и л и о с нов ите на съвместния с и ж и во т.
— К ак т о го р а зк а зв а ш , з в у чи мно го ро мантично .
— И наистина б е ше — с ъ г ла с и с е тя и пр ибр а немир ния к ичу р за д у х о то с и .
— Но по -к ъс но романтик а та с е с то пи . С е г а про с то чу вств ам, ч е остарявам.
Н ео ч акв ан о с е з а с м я х, закашлях с е и с е пр есегнах за ч а ш а , коя то не беше
п р е д мен. Тя избу та с т о ла н а з а д и с та н а .
— Щ е ти д а м во да .
Н а ля го ля ма чаша и я с ло ж и пр ед мен. Док а то пиех , забеля зах , ч е ме
наблюдава внимателно.
— К ак во? — по питах и о с тав их чашата .
— Про с то не мо га д а с е начу дя ко лко с и с е про менил .
— А з? — по гледнах я невярващо .
— Д а , ти . О с т ар я л с и н я к а к .
— Н а и с ти н а с ъ м о с т а р я л .
— З н а м, но не става ду ма за т о в а . И ма н е щ о в о ч ите ти… по - с ер ио з ни с а
о т пр е д и . Ся каш с а в и д е л и не ща , ко ито не б ив а д а с е в иж д а т. Ужасни неща .
Н е к а з ах нищо , но С а ва н а по гледна в о ч ите ми и п о к л а ти т ъ ж но гл а в а .
— Не б и в а ш е д а го к а з вам — по чу вства се неловко тя . — М о г а да с и
п р е д с т а в я пр е з к ак во е трябвало д а минеш .
З а ех с е с м е с о то и с е замислих н а д думите й.
— В съ щ но с т напу снах Ир ак в начало то на 2004. Отто гава с ъ м в Гер мания . В
Ир ак о с т а н а само м а л к а ч а с т о т а р м и я т а . Вър тим с е на ро та цио не н пр инцип .

119
С и гу р но щ е замина о тно во , но не зна м к о га . Д а но дото гава нещата там д а с а
поу тих нали .
— Н е т р я б в а ш е л и в е ч е д а си с е у во лнил ?
— П о д п ис а х о тново — о твър нах . — Ня ма пр ичина д а не го направя .
И двамата знаехме за к ак в а пр ичина с т а в а ш е въ про с и тя к и мна .
— З а ко лко време то зи п ъ т?
— До 2 0 07 го дина .
— А по с ле ?
— Н е знам. М о ж е д а о с та на о ще няко лко години. Ко й з н а е , може дор и д а с е
з а п и ш а в у нив ер с ите т. Ч у х , ч е б и ло мно го интер есно .
У с м и в к а т а й б е ш е нео бяснимо т ъ ж на и за мо мент р а з го в о р ъ т замря .
— О т ко лко време с и о мъж ена ? — попитах .
Тя с е размърда , сяк а ш с то лъ т й б е ш е неу добен .
— Пр ез но е мвр и ще с т а н а т д в е го д ини .
— Ту к л и б е ш е св атбата ?
— Сяк аш съ ществу в а дру га в ъ з м о ж но с т — извъртя о ч и тя . — Мама
ор ганизир а н ев и ждан а с в а тб а . З н а м, ч е с ъ м е д и н с т в е на т а им д ъ щеря , но щях д а
б ъ д а до волна и на н е щ о по -ск ромно . Н а пр и ме р сто тина ду ши.
— И ти н а р ич а ш т о в а малк а с в а т б а?
— В ср авнение с на ш а та — д а . Църк вата не мож а д а съ бер е го с тите и татко и
д о с е г а мър мор и, ч е п р о дъ л ж а в а д а изплаща разноските . С а мо ме д р а з н и , р а з б и р а
с е . По ловината от п р и съств ащ ите б я х а пр ия те л и на мама и та тк о , но
п р е д по л а г а м, ч е е так а с в се к и, ко йто се ж е н и в р о д н ия с и гр а д . В с ек и се чу в с тва
п о к а н е н — о т по ща д ж ия та д о бр ъ с наря .
— Но ти с е радв аш , ч е с е вър на вкъщи ?
— И ма сво ите пр ед имс тв а . Ро дителите ми с а н а б л и зо , а с е г а наистина имам
ну ж д а о т тях .
Но в съ щн о с т не о тго вор и на в ъ про с а ми. З а мис л их с е за т о в а и за мно го
д р у г и неща , док а то ставах , за д а о с та вя чиния та в мивк ата . По чистих о с та тъците
и чу х за д гър б а с и:
— Остави я там. В с е о щ е не с ъ м з а р е д и л а мия л ня та . Щ е с е по гр ижа по -
к ъс но . В пр о че м, и с к а ш л и нещо за д е с е р т? М а ма о с тав и няко лко п а р ч е т а па й.
— И ма ш л и мляко?
С а ва н а по неч и д а с т а н е , но а з я с пр я х .
— Про с то ми кажи к ъд е с то я т чашите . М о г а д а с е справя и с а м.
— В бюфета д о мив ката .
В з ех е д на ч а ш а и о твор их х л ад ил ник а . Млякото б е ше на н а й -гор ния р а ф т,
н а д по не д е с е т и н а п л а с т м а с о в и ку тии, пълни с х р а н а. Н а ля х си и с е вър нах на
масата.
— К ак во с т а в а ту к, С а ва н а?
Тя ме по г л е д н а и з не н а д а но .
— К ак во имаш пр едвид?
— И ма м пр едвид съ пру га ти .
— К ак во за н е г о ?
— Ко га ще с е запо зная с не го ?
В м е с т о о т г о в о р тя с т а н а и о тид е до мив к ата . И з ля о ста тък а о т ч а ш а т а с и,
пу с на машината , н а л я то пл а во да и до несе пакетче к а ф е и ку тия с ч а й.
— Ти вече го по з на в а ш — к а з а тя и ме по гледна в о ч ите . — Тим.
Л ъ ж и ч к а та изтр ака в ч а ш а т а с к аф е то, ко гато С а ва н а с ед н а о тново пр е д мен.
— К ак во и с к а ш да з н а е ш — измър мо р и тя , з а г л е д а н а в ч а ш а та с ч а й пр ед
нея.

120
 — В с и чк о . И л и нищо . О щ е не з н а м.
Тя с т и с н а у с тни , по с ле пр о м ъ л в и:
— Мисля , ч е р а з б ир а м.
— Ко га за поч на всичко?
— Н е знам — по дхвана тя . — З н а м, ч е з в у ч и о тк ач е но, но б е ш е так а , к ак то
п р е д по л а г а м, ч е с и мислиш. Н и к о й от н а с не го б е ше п л а н и р а л, но за д а с ъ м по
то чна — б е ш е някъ д е в н а ч а л о то на 2002 го д ина .
Д в а месеца с л е д като по дадох молба за у д ъ лжа в а не на с р о к а . И ш е с т м е с е ц а
п р е д и татко д а по лу ч и първия с и инфар к т. Гор е- до лу по то ва време з а б е ля з ах , ч е
писмата й с а някак р а зл ич ни .
— З н а е ш, ч е бяхме пр ия тели . В ъ пр ек и че б е ш е е д на го дина по - напред с
у ч е н е т о , с е с лу ч и так а , ч е имах ме л е к ц и и в е д н а и съ ща с гр а д а. П иех ме к а фе ,
п р е д и д а с е пр и б е р е м по д о мо в е т е с и. По няко га у чех ме заедно . Н е х о д е х м е на
с р е щ и, нито с и държахме р ъ це те . Тим з н а е ш е , ч е с ъ м в л ю б е н а в теб … но ,
р а з б ир а ш л и , про сто б е ш е н а б л и зо . О п л ак в ах му се колко мно го ми л и п с в а ш и
ко лко ми е тру д но , а то й ме и з с л у шв а ш е . Наистина б е ш е мно го тежко . Мислех ,
ч е скоро щ е с и дойдеш, а то …
Тя ме пог л е д н а и очи те й бях а пъл ни с… к ак во? С ъ с съжаление? Н е бях
с игу р е н .
— И така , ние пр ек арв ахме мно го вр еме з а е д но — про дължи тя , док а то
р а з бър к ва ш е з а х а р т а в чая с и. — То й б е ш е н а с р е щ а в и н а г и , ко гато имах ну жд а
д а по плача на нечие р а мо . У т е ш а в аше ме . У в ер я в а ш е ме , ч е ще с е вър неш с к о р о .
Н е мо га д а ти о пиша ко лко мно го и с к а х д а те в и дя отново . По сле б а ща , ти с е
разболя . З н а м, че тря б ваше д а с и с н е г о , нико га ня ма ше д а ти про с тя , ако не с е
б е по гр иж ил , но т о в а ми с е о тр а зи з л е . З н а м ко лко е го и с т и ч н о звуч и и се
н е н а в и ж д а м з а р а д и т о в а . Сяк а ш съдбата б е ш е с р е щу нас .
О с т а в и лъ ж ичк а та и с е з а г ле д а в ч ая с и. Опитваше с е д а с ъ б е р е мислите с и.
— Скоро пр иключих с изпитите , в ъ р н ах в гр ада и започнах работа к ъ м
местния ц е н т ъ р за р або та с д е ц а — ау тисти . С ро дителите на Тим с е с лу ч и нещо
у ж а с но . Н а п ъ т от А ш в и л за Л е но р з а гу б ил и к о н т р о л н а д ко лата и е д и н к а мио н
ги у д ар ил . И дв амата по чинах а . Пр ез то ва вр еме Тим г о т в е ш е док тор ат по
ф и ло со ф ия , но тр я б в а ш е д а прекъсне и да се пр ибер е , за да се гр ижи за А лъ н .
Н а с т ъ п и теж ък пер ио д за не го . Не само заради мъ к а та по ро дителите с и — то й ги
о бож ав аше — но и з а р а д и А л ъ н. Той б е ш е неу те шим. Н е с п ира ш е д а кр ещи и да
с к у б е ко сата с и. Единствено Тим мо ж е ше да го у дър жи д а не н а р а н и се бе с и, но
т о в а му отнемаше ця лата е не р г ия . Разбр ах го , к о га то за поч нах д а ги п о с е щ а в а м.
З а да по мо гна .
А з с е намр ъщих , но тя до бав и .
— То ва е тех ния т д о м. Тим и А л ъ н с а о тр а с н а ли ту к .
И то гава с е сети х . Р а з б и р а с е , ч е беше так а — в ед н ъ ж С ав а н а ми б е к а з а л а ,
ч е то й ж ив е е в с ъ с е д н о то р анч о .
— И ние започнахме д а с е у т е ш а в а м е в з а и мно . А з се о п и т в а х д а му по могна ,
то й с е о п и т в а ш е д а по мо гне на мен, а двамата с е о питвах ме д а по мо гнем на
А л ъ н. И малко по малко запо чнах д а с е в лю бв а м в н е г о .
З а пр ъ в пъ т ме п о гл е д н а в очите .
— П р е д по л а га м, ч е с и ядосан и на мен и на Тим. И п р е д по ла г а м, ч е го
з а с лу ж а в а м е. Но не мож еш д а с и пре дс та виш к ак во б е ш е то га в а . То лков а мно го
н е щ а с т и е , то лкова е м о ц ии . Чувствах с е в и но в н а . Тим с ъ щ о с е чу вств аше
в и но в е н . Но с л е д и з в е с т но вр еме нещата изглеждах а , с я к а ш так а е трябвало д а
с т а н е . Той з а п о ч н а р або та в с ъ щ ия це нтъ р . По сле р е ши д а на пра ви ко нната б а з а
и с ъ с т а в и пр о гр а ма за работа с д е ц а — ау тисти . Ро дителите му в и н а г и с а и с к а л и

121
д а напр ави нещо т а к о в а . И а з с е вклю чих в р а бо тата . Б я х м е заедно по ця л ден.
Ремо нтът на р а нчо то ни даде ц е л , о твл е ч е вниманието ни о т мъката и по мо гна на
А л ъ н. Той о б ич а ко нете и ця л а та су матох а о к о л о б а з а т а му по могна д а пре о дол е е
л и п с а т а на р о д и те л и т е му . То гава в с и чк и си по магах ме е д и н на д р у г. Тим ми
пр едло жи к ъ м кр ая на е с е н та .
Тя замълча , а а з с е о питах д а сгло бя ця л ата ка р тина . З а и зв е с т но вр еме
о с та нах ме мъ лчалив и , в се к и по тънал в со бств ените с и мисли.
— То в а е ис тор ия та — з а к л ю ч и накрая тя . — Н е з н а м к ак во дру го искаш д а
з н а е ш.
А з с ъ що не знаех .
— А л ъ н о ще л и ж ив е е ту к?
— И ма своя с т а я на в т о р ия етаж . Винаги е ж и вя л там. В с ъщ н о с т
по ложението му не е то лко в а тежко , колко то ти з в у ч и . С ле д к ато пр ик лю ч им с
х р а н е не т о и р е с а н е т о на ко нете , о с т а н а л о то време о б ик нов ено пр ек арв а с а м.
О б и ч а в ид е о и гр и . М о ж е д а и г р а е с ч а с о в е. Е д в а у с пяв а м д а го с пр а . А к о го
о с тавя , ще игр ае ця л а но щ .
— Ту к л и е с е г а?
Тя по к л ати г л а в а .
— Н е . В мо мента е с Тим.
— К ъ де?
П р е д и д а о т го в о р и , к у ч е то з а п о ч н а д а др аск а по вратата и тя с т а н а д а му
о тво р и . То в е д н а г а д о й д е при мен и б л и з н а ръката ми.
— Х ар е сва ме — к аз а х .
— Тя х ар е св а в с ич к и — о б а д и с е С а ва н а , все о щ е на в р а т а т а. — К а зва с е
М о л и . З а п а з а ч не с т а в а , но иначе е то лкова с л а д к а! Щ е те о л и г а в и целия , ако я
о с тав иш.
— Ня ма нищо — к аз а х .
С а ва н а с е о бър на и к а з а пр ез р а мо .
— В иж , тр я бв а д а пр ибера няко и неща о т д в о р а . С тр у в а ми с е , ч е тази нощ
щ е в а л и . Ня ма д а се б а в я мно го .
З а бе ля з ах , ч е не о тговор и на в ъ пр о с а ми за Тим. Нито пъ к имаше намер е ние ,
о съ з нах из в е д нъ ж .
— Тря бв а л и ти помо щ?
— Н е , наистина . Но ако искаш, е л а с мен. Н о щта е п р е к р а с на .
Тр ъгнах с л е д нея . Мо л и з а б ъ р з а и о гл ав и ко ло ната , з а б р а в и ла напълно , ч е
п р е д и мину та с е мо леше да в л е з е пр и н а с . Един бу х а л се о б а д и о т б л и з к и т е
д ъ р в е т а и тя х у к на н а т а м. С а в а н а о тново навлече калните б о ту ш и .
Тр ъгнах ме к ъ м плевня та . Мислех за р а з к а з а н о то о т н е я и о тново с е за пита х
к ак во пр авя ту к. Не знаех дали д а с е р а д в а м за бр ак а й с Тим — двамата с я к а ш
б я х а р о д е н и е д и н за дру г — и л и д а се я до св а м, п о р а д и с ъ щ а т а пр ичина . Нито се
чу в с твах д о в о л е н , ч е н а й- накр ая разбрах истината . По - лесно б е ш е д а не з н а м
по дро б ностите.
И въ пр еки в с и чк о … имаше н е щ о , което тя пр е мъ л ч ав аше . У с е ти х го в гл а с а
й . Н я к ак в а печал , коя то не я напу скаше пр е з цяло то вр еме . И зв е д нъ ж ус е ти х с
к о ж а т а си ко лко близко сме е д и н до д р у г и с е з а п и т а х д а л и и тя го е у с е ти л а . Но
д о р и да беше, не го пок а за с нищо .
Ко нете пр е д с т а в ляв а х а само с е н к и, тъмни петна на фо на на но щния мр ак б е з
ко нкр е тна фор ма . С ав а н а о тк ач и няко лко ю з д и о т о гр а д а та и ги пр ибр а в
плевня та . Пр ез т о в а време а з з а не с о х ло патите под навеса пр и дру гите
инстру менти . Тя отиде д а п р о в е р и д а л и е затворила пор тата и двамата по ех ме
о бр а тно к ъ м в е р а нд а т а .

122
 С пр я х пре д стъпалата и по гледнах ч а со в н ик а с и. Беше почти д е с е т ч а с а.
С т а в а ш е к ъс но , и д в а м а т а го съ знав ах ме .
— Мисля , ч е е вр еме д а с и тр ъгвам — к а з ах . — Градът е м а л ъ к, а не и с к а м
д а п л ъ з н а т с л у х о в е.
— С и гу рно с и пр ав .
М о л и се п о я в и о т мр ака , седна между нас и с л о ж и гл а в а в ъ р х у кр ака на
С а ва н а .
— К ъ де си отседнал ? — по пита тя .
— Б л и зо д о ав то мо билния п а р к . То чно до главния п ъ т.
Тя сбърчи но с .
— Т а м е у ж а с но .
— Т а к а си е . Пр илича на долно про бна кръчма .
— Но не с ъ м и з н е н а д а н а — у с мих на с е тя . — Ти има ш тази с п о с о б но с т д а
о ткр ив а ш н а й - невероя тните места .
— К а т о «С к а р и д е на т а ко либа » ?
— То ч но .
П ъ х н ах р ъ ц е в джо бов ете и с е з а п и т а х дали я в и ж да м за п о с ле д е н п ъ т. А к о
б е ш е така , нищо в мен не п о к аза , ч е кр итичния т момент е н а с т ъ п и л . Н е исках
в с и чк о да с в ъ р ш и с е д и н то лко в а б а н а л е н р а з го в о р , но не мож ех да измисля
к ак во друго д а кажа .
Е д н а ко ла о св е ти пътя пр ед к ъ ща та , но про дъл ж и надолу .
— Е, т о в а е — измъ нках . — Р а д в а м се , ч е те видях о тново .
— А з също , Д ж о н.
К и мна х и з а м ъ л ч а х . С ав ан а о тме сти по глед о т мен и с е з а г л е д а к ъ м
пасището . Пр иех го к а то з на к , че е вр еме д а си тр ъгвам.
— Д о в иж д а н е — к а з а х .
— Д о в иж д а н е.
О б ъ р нах с е , тръгнах к ъ м ко лата и се о пита х д а с и на бия в главата , ч е тов а
наистина е кр ая т. Н е о ч аква х нещо по -р а з л ич н о , про сто р а з го в о р ъ т ми с н е я бе
о ткл юч ил в с и чк и н а с ъ б р а л и с е чу в с тва , ко ито б я х натикал д ъ л б о к о в себе с и о щ е
в мига , ко гато пр о ч е т о х по с л е д но т о й писмо .
В е ч е о т в а р я х вр атата , ко гато г л а с ъ т й ме с п р я .
— Д ж о н!
— Д а?
Тя с т ъ п и на в ер а н да т а и и з в и к а.
— У тр е ту к л и ще с и?
Пр иближи с е к ъм мен, но по ловината о т лицето й о с та на в ся нка . И
и з в е д нъ ж п р о зрях с кр истална я с но та — а з в с е о щ е я о бич ах . В ъп р ек и писмо то,
в ъ пр ек и съ пру га й . В ъ пр ек и ф а к т а , ч е в е ч е нико га ня ма д а б ъ д е м з а е д но .
— З а що?
— Чу дех с е д а л и мож е ш д а наминеш у тр е к ъ м д е с е т. С игу р на съм, ч е Тим ще
и с к а д а те в и д и…
По клатих г л а в а , пр е д и д а дов ър ши .
— Н е мисля , ч е е до бр а ид ея.
— А ако те по мо ля?
Д а л и не ис к а ше д а ме у б е д и, ч е Тим с и е в с е също то до бро мо мче?
Но имаше о щ е нещо . С и гу р но искаше д а полу чи п р о шк а. Но …
Тя с е пр иб л иж и до мен и х ва на р ъ к а та ми.
— Мо ля те . Т о в а е мно го в аж но за мен.
В ъ пр ек и мамещата то плина на пръстите й н е и с к а х д а и д в а м о тно во . Н е
и с к а х да в и ж д а м Тим, а о щ е по - малко д а ги г л е д а м з а е д но , д а пия к а фе с тях и д а

123
с е п р е с тр у в а м, ч е в с и чк о е н а р ед . Но в мо лбата й имаше нещо о тч ая но , нещо ,
к о е то , напр ави о тка з а ми н е в ъ з мо же н.
— До бр е — съгласих с е . — В д е с е т с у тр инта.
— Б ла го д а р я ти .
М и г по -късно тя ми о б ъ р на г р ъ б. О с та н а х на мя сто то с и и изчаках д а изкачи
ст ъ л б и т е , п р е д и д а в ля з а в ко лата . С ав а н а с е о б ъ р н а и ми мах на за п о с ле д е н п ъ т.
А з съ що мах нах и подк ар ах к ъ м главния път. Док а то о б р а з ъ т й с е с м а ля в а ш е в
о г л е д а ло т о з а о бр а тно в иж д а н е, у с етих , ч е гър ло то ми е су хо к а то пу стиня . Не
з а щ о то тя б е ш е о м ъ ж е н а за Тим, не и защото у тр е щя х д а ги в и дя за е д но , а
з а щ о то видях да за кр ив а лицето с и с р ъ ц е и р аз б р ах , ч е п л а ч е .

20

Н а следващата су тр ин С ава н а ме ч а к а ше на с тълбите . М а х на и тр ъгна к ъ м

мен. О ч ак в ах Тим д а с е по я в и с л е д не я , но не с е в иж д аше никъде .
— З др ас ти — докосна р ъ к а та ми тя . — Б ла го д а р я , ч е дойде .
— Д а… — измънках и св их р а ме не .
С т о р и ми с е , ч е про че тох р а з б и р а не в по гледа й.
— До бр е л и с п а? — по пита.
— Н е с ъ в с е м.
У с м и х н а ми с е е х ид н о :
— Го тов л и с и?
— Е с т е с тв е но .
— До бр е , п о д а й ми к лю чо в ете. О с в е н а к о не ис к а ш д а к а р а ш ти.
Погледнах я о бърка но .
— О т и в аме л и н я к ъ д е? М ис л е х , ч е ще с е в идя с Тим — к и мна х к ъ м к ъ ща та .
— То ч но так а , но то й не е ту к.
— К ъ де е?
Тя сяк а ш не ме чу .
— Ти л и ще к ар а ш?
— Д а , пр едпочитам — к а з ах , б е з д а к р ия и з не н а д а т а си, мак а р д а ми с т а н а
я с но , ч е ня ма д а ме о св е тл и по в ъ пр о с а , п р е д и самата тя д а п р е це н и, ч е е вр еме .
О т в о р их й в р а т а т а и минах о т д р у га т а с т р а н а з а д кор мил о то . С ав а н а пр о ка р а
р ъ к а по т а б ло т о на ко лата , сяк а ш да се у в ер и, ч е е истинско .
— По мня тази ко ла — про мъ л в и и в г л а с а й до лов их но с т а л г ия . — Н е баща
ти е , н а л и? Н е мо га д а по в я р в а м, ч е с е д ъ р ж и о щ е .
— То й не я к ар а ше мно го . Само до р або тата и о бр а тно .
— В с е пак .
Тя с ло ж и пр едпазния ко лан и в ъ пр ек и б е зу ми е т о не мож ех да не с е з а пит а м
д а л и е пр е к а р а л а но щта с а ма .
— Н ак ъ де ?
— И з л е з на пътя и х в а н и наляво . После кар а й к ъ м гр а да.
Н и к о й не пр о го во р и по ве че . Тя скръ сти р ъ це и с е з а г л е д а пр ез про зор еца .
Засегнах с е о т р е з е р в ир а но т о й п о в е д е н и е , но н е щ о в изр ажението й ми по дсказа,
ч е мълчанието й не е свързано с мен, и а з я о с тав их н а с а м е с мислите й . В е ч е
н а б л и ж а в а х м е пр едгр адия та , ко гато С а ва н а се с е п н а , в н е з а п но о съ з на л а ко лко е
тихо в колата .
— С ъж а ляв а м, пр едпо лагам, не с ъ м н а й - пр ия тна та ко мпания .
— Ня ма нищо — о твър на х и се о питах д а потис на нар астващо то
лю бо питств о .

124
 — Н а с л е д в а щ ия ъ г ъ л завий н а д я с но .
— К ъ де отиваме ?
Тя не о тговор и в е д н а г а . Отново се о бър на к ъ м страничния п р о зо р е ц и с е
з а г л е д а на в ъ н .
— В бо лницата — о твър на на кр ая .

Тр ъгнах ме по безкр айните кор идор и на сгр а дата и с л е д ц я л а вечно с т

ст и г н а х ме до гишето за р е гистр ация на по с е т и т е ли. Една в ъ зр ас т н а дама й
п о д а д е лис та с ъ с заявките .
С а ва н а с е пр есегна за х имика л ка та и авто матично по пъл ни гр афите .
— К ак с и, С а ва н а? — по пита ж е на та . — Държиш л и с е?
— Опитвам с е — и з м ъ р м о р и тя .
— Щ е в ид и ш, ч е всичко ще с е о пр а в и. Ц е л ия т г р а д с е мо ли за него .
— Б л а го д а р я — к аз а Савана и вър на лис та . Пос ле се о бър на к ъ м мен. — То й
е на тр етия етаж . А с а н сьо р ъ т с е в з има о т партер а.
П о с л е д в а х я съ с с в и т о с ъ р ц е . Х в ана х ме веднага а с а н с ь о р а , няко й тък мо
и з л и з а ш е о т н е г о . В рати те с е з а т в о р и х а з а д на с и изведнъж с е по чу вствах к а то
з а з и д а н в гро б ница. С ля зо х ме на тр етия е т а ж и С а ва н а у в е р е но тръ г н а по
кор идо р а. По следвах я .
Тя с пр я и ме по гледна .
— Мисля , ч е е по -д о б р е д а в ля з а първ а . Щ е поч а ка ш л и малко?
— Разбира с е .
В по гл е да й доло вих б ла го д а р но с т. По е дъ лбо ко в ъ з ду х и в л е з е .
— З д р а с ти, с к ъ п и — чу х бо дър глас , п р е д и д а з а т в о р и в р а т а т а. — К ак с и
д н е с?
Пр ез следващите няко лко мину ти не чу х нищо по в ече . С т о я х в кор идо р а ,
з а о б ико л е н о т същата стер илна б е зл и ч н а о б с т а н о в к а , коя то ме б е по тиск а ла пр и
п о с е ще н ия т а пр и б а щ а ми. В с и чк о мир ишеше на н е изв е с т е н дезинфектант, из
кор идо р а разнасяха колички с х р а н а. В д ъ но то на ко р ид о р а гр у па с е с тр и с е бях а
с к у п ч ил и п р е д не чия вр ата . Ня ко й вътр е по вр ъща ше .
С а ва н а по даде г лав а пр е з в р а т а т а и ми к и мна . В о ч ите й имаше т ъ г а .
— Мож еш д а в ле зе ш. То й те очаква .
П о с л е д в а х я , по д го тв е н за н а й- ло шото . Рък а та на Тим б е ш е на по дложка и
к ъ м нея б е вк лю чена система . И з г л е ж д а ше о т п а д н а л , к о ж а т а му б е б ле д а, п о ч ти
про зр ач на . Б е ш е о тс л аб нал дор и п о в е ч е от татк о и ня маше к а к д а о тр ек а
о че в ид но то — пр ед мен л е ж е ш е у мир а щ човек . Но очите му все о щ е бях а п ъ л н и
с ъ с с в е тл и н а . В ъ г ъ ла на с т а я т а с е д е ш е мл адеж на о к о л о д в а й с е т го дини и
мя таше гл а в а т а си о т е д на т а на дру гата с т р а н а . Веднага р а зб р ах , ч е е А лъ н .
Н а в ся к ъ де из стаята имаше ц в е тя : в с и чк и в ъ з м о ж н и п л о то в е и м а с и ч к и бяха
з а е т и с бу кети във в а з и и бу рк ани. И ма ш е и по здр авителни к ар ти чк и. С а ва н а
с е д н а до н е г о на ле гло то и в з е р ък а та му в с воя та .
— З др ав ей, Тим — к а з ах .
И з г л еж д аш е пр екалено о т п а д н а л, за да с е у с мих не, но у с п я .
— З др ас ти, Д ж о н. Р а д в а м с е д а те в и дя о тно во .
— И а з — о твър нах искр ено . — К ак си?
К а з ах го и в е д н а г а у се тих г а ф а. Но Тим с игу р но б е с в ик на л , защото не
р е а г ира .
— До бр е . Д н е с се чу в с твам по -до бр е .
К и мна х и с е з а г л е д а х в А лъ н . То й про дъ лж ава ше д а вър ти гла ва и и з в е д н ъ ж
с е почу вствах к а то натр апник в чу жд с в я т.
— То ва е б р а т ми А л ъ н — пр е д с т а в и го Тим.

125
 — З др ас ти, А л ъ н.
А л ъ н не о тго вор и . Тим му про шепна:
— А л ъ н, то й не е д о к то р , а пр ия тел . К аж и му з д р а с т и.
Ня колко с е к у нд и изглеждаше , ч е Алъ н не го е чу л , но по с л е се н а д и г н а о т
с т о л а с и, пр еко с и стая та и мак ар д а избегна пог л е д а ми, п р о те г н а р ъ к а .
— З др ас ти, а з с ъ м А л ъ н — к а з а с и з не н а д в а що мо но то нен г л а с .
— Радв ам с е д а се запо знаем, А л ъ н — о тв ър на х и х в а н а х р ъка та му . Бе ше
о т пу с н а та , раздруса я в ед нъ ж и побър за д а се в ъ р не на с т о ла си.
— Ако и с к а ш д а седнеш, там има с т о л — к а з а Тим. О т и д о х в другия к р а й на
с т а я т а , в зе х с то ла и седнах . П р е д и да по питам, Тим б е ш е го то в с о тго вор а .
— Мелано ма , в с лу ч а й, ч е с е чу диш .
— Но щ е с е о пр а в иш, н а л и?
А л ъ н з а по ч на д а мя та о ще по -б ъ р зо г л а в а и зау дря с ю мр у ц и по бедрата с и.
С а ва н а с е и з в ъ р на . Разбрах , ч е не е тря бв а ло д а пита м.
— Н а л и за то ва с а д о к то р и т е? — о твър на Тим. — Ту к съ м в до бри р ъ ц е .
О т г о в о р ъ т я в но беше пр е д н а з н а ч е н повече за А лъ н , з а щ о то в и дях , че то й
з а п о ч в а да с е у с покоя ва.
Тим з а т в о р и о ч и и с л е д малко ги о т в о р и , с я к а ш с е о п и т в а ш е д а с е
ко нцентрир а .
— Радв ам с е д а те в и дя цял и невр едим. М о л и х с е за теб п р е з ця ло то време ,
д о к а то беше в Ирак .
— Б ла го д а р я .
— К ак во с т а в а с теб с е г а? П р е д по л а га м, ч е о ще с и в армия та?
Г л е д а ше к ъ с а т а ми п р и ч е с к а.
— Д а . Май с ъ м о с ъ д е н на дож иво тна .
— То ва е д о б р е . Ар мия та има ну жд а о т х о р а като теб .
Н е о тго вор их . С це н а т а ми с е стори с ю р р е а л и с т и ч н а , в и ж дах с е о тс тр ани
к а то в сън. Тим с е о бър на к ъ м С а ва на :
— С к ъ п а , ще в з е меш л и н е щ о за пиене на А лъ н ? Н е е пил нищо о т су тр инта .
И д а но у с п е е ш д а го пр илъже ш д а х а пне н е щ о .
— Разбира с е — о т в ъ р н а тя. Ц е лу на го по ч ело то , с т а на и о тид е до вр атата .
— Е л а , Алъ н . Хайде д а с и вземем н е щ о за пиене .
А л ъ н в ъ зпр и е бавно значението на ду мите й, но накр ая с т а н а и тр ъгна след
н е я . Тя с л о ж и нежно р ък а на г ъ р б а му и го изв е д е о т с т а я т а . Ко гато о с т а н а х м е
сами, Тим с е о бърна к ъ м мен:
— В с и чк о то в а му с е о тр а зяв а з л е .
— Разбирам.
— Н е с е о с та вя й д а те з а б л у д и к ла т е н е т о на г л а в а та . То не е с в ъ р з а н о с
ау тизма ил и с интелекта му . По - скоро е тик , пр ав и так а, ко гато е н е р в е н. К ак т о и
у др я не то по кр аката . З н ае мно го до бр е к ак во става , но го пок а зв а по на ч ин ,
ко йто пр и т е с н я в а око л ните .
— М е н, не ме п р и те с н я в а . Та тко съ що с и имаше с в о и тико ве . Той ти е б р а т и
е естествено да с е тр евож и за теб .
— М но г о мило о т твоя с тр а н а — у с мих на с е Тим. — Повечето х о р а се
п л а ш а т о т р е акциите му .
— Н е и аз — пок ла тих глава . — Мисля , ч е б их мо гъ л да с е с пр ия те ля с не го .
З а с мя с е с г л а с , въпр ек и че б е ш е мъ чително за н е г о .
— С и гу ре н с ъ м. А л ъ н е мил и л ю б е з е н. Дор и п р е к а ле н о . Н а му х а та п ъ т
нр ави.
К и мна х , о съ з на л, ч е целия т то зи р а з го в о р цели д а ме отпу сне , но не ставаше .
— Ко га о т к р иха болестта ?

126
 — П р е д и г о ди н а . На кр ака ми с е поя ви б е н к а. Р а з ч е с а х я и я р а зкъ р в ав их . Н е
о бър нах в н и ман и е , но след и з в е с тн о време п а к я р а з ч о п л их и тя о тно во с е
р а зкъ р в ав и. Ш е с т м е с е ц а по -късно о тидо х на лекар . Б е ш е петък . В съ бо та ме
о пер ир аха и в по не д е л н ик за поч нах про це ду ри с интерферо н. Сега с ъ м ту к.
— И пр е з ця ло то вр еме с и в бо лницата?
— Н е , в ли з а м и и з л и з а м. О б и к нов е но интерферо нът с е п о с т а в я а м б у л а тор но ,
но а з го пр иемам з л е . З а то в а влизам, д о к а т о тр ае с е рия та , в слу ч ай, ч е о т п а д на
мно го или с е д е х ид р а т ир а м. К а т о в че р а .
— С ъж а ляв а м — к а з а х тихо.
— И а з.
О г л е д а х с т а я т а и п о г л е д ъ т ми с е с п р я на е д н а с н и м к а в евтина р а мк а . Беше
на С ав а на и Тим, д в а м а т а се у с мих ва х а , по меж ду им беше А лъ н.
— К ак го по нася С а в а н а?
— К ак то п р е д по ла г а ш — о твър на то й и про с ле д и с п р ъ с т ед на гънка на
ч ар ш а ф а с и. — Но е и с т и н с к и геро й. С п р а вя се и с мен , и с р а нч о то . Н ик о г а не
с е о пла ква . О п и т в а с е д а б ъ д е с и л н а , о со б е но ко гато е с мен. Непр екъснато ми
п о в т а р я , ч е в с ичк о ще с е о пр ав и .
То й о тново с е о пита д а пу сне е д н а пр изр ач на у с мивк а .
— По ня ко га дор и й в я р в а м.
А з замълчах .
Тим о пита д а с е по из пр ав и в л е г л о т о . По тр ъпна , но след миг б о лка т а я в но
о тмина и то й у с пя д а с е н а ме с т и.
— С а ва н а ми к а з а , ч е вчер а сте в е чер я л и за е дно .
— Да.
— Б а с държ а, ч е се р а дв а да те в и д и . В и н а г и е чу в с твала в и н а к ъ м теб . А з
с ъ що . Дълж а ти извинение .
— Н е , недей — вдигнах ръка . — Ня ма ну ж да .
То й изкриви у с тни :
— К а зв аш го само з а щ о то с ъ м бо лен . Н е с и кр иви ду шата и д в а м а т а зна е м,
ч е е так а . А к о бях з д р а в , в ероятно ще ше д а ми счу пиш н о с а о тново .
— Мож е б и — отвърнах и то й о тново с е засмя , но то зи път с м е х ъ т му
про зву ча т ъ ж но .
— З а служ ав ам с и го . Може и д а не ми в я р в а ш, но се чу вств ам з л е з а р а д и
т о в а . З н ам, ч е двамата о з нач а в ах те мно го е д ин за д р у г.
П о д пр я х с е на лакти и с е н а в е д о х към н е г о .
— Отто гава мина мно го вр еме .
Н е го вярвах , не ми п о в я р в а и то й. Но ни да де в ъ з м о ж но с т да пр иключим
темата з а с е г а .
— К ак во те в о д и на с а м с л е д то лко в а го дини?
— Татко по чина миналата седмица — о твър на х а з. В ъп р ек и състоя нието му в
по гледа му с е по я в и с ъ с т р а д а н и е .
— М но го съж а ляв а м, Джо н — п р о ше п н а то й. — З н а м ко лко мно го
о з нач а ваш е то й за теб . Н ео ч а к в а но ли с т а н а ?
— Винаги е неочаквано . Но то й бо леду в а близо го дина .
— Тов а не п р а в и не щ а та по - л е с н и за пр иемане . Н е знаех д а л и има пр едвид
мен и л и С а ва н а и А л ъ н.
— С а ва н а ми к а з а , ч е с и з а гу б и л и двамата с и р о д и т е л и.
— Катастро фа — с мъ к а пр о и з н е с е той. — Б е ше … не беше за в я р в а н е . Преди
д в а д н и с и вечерял с тях , а след миг ги по гр е бв а ш. Ко гато съ м вк ъ щи , в и н а г и
о ча кв а м д а в и дя ма ма в ку хня та , а татк о д а р аб о ти нещо в гр а д ин а т а .

127
 То й замълча и а з разбрах , ч е к ар ти на та и с е г а е в у ма му . Тим п о к л а т и г л а в а
и по пита :
— И с теб л и е така ?
— Н е пр ек ъсн ато е п р е д о ч ите ми, к о г а то съ м у до ма .
— Мисля, ч е и двамата сме пр еживели мно го п р е з тези го дини — к а з а то й и
о тпу с на гл а в а назад . — До статъчно , за д а по дл ож и вярата ни на изпитание .
— Дор и и твоя та?
В ъ пр ек и слабостта с и то й с е у х ил и .
— К а з ах , ч е я по д ла г а на изпитание , не ч е съ м я изгу бил .
— Разбира с е , не съ м с и го по мислил д о р и.
В ко р идор а с е чу г л а с ъ т на м е д и ц и н с к а сестра. По мислих , че ще в л е з е , но
с т ъ п к и т е й с к о р о заглъх наха .
— Радв ам с е , ч е д о й д е д а в и д и ш Савана . З н ам, з в у ч и и з т ъ р к а н о , к а то има м
пр едвид к ак во преж ивях те д в а м а т а , но тя наистина и м а ну ж да от пр ия тел с е г а .
— Д а… — о твър на х съ с свито гър ло .
То й пр итих на . Разбр ах , ч е п о в е ч е не и с к а д а говор и . З а тво р и о ч и и сяк а ш
заспа.
— И з в и няв а й , ч е не ти к а за х в ч ер а — к а з а ми С а ва н а е д и н ч а с по -късно .
Д в а м а т а с А лъ н с е в ъ р н ах а с л е д малко и з ав ар их а Тим д а с п и . Тя ми напр ави
ж е с т д а я п о с ледв ам и д в а м а т а слязохме д о лу в б а р ч е то .
— Бях шок ир а на о т появяването ти. З н а м, ч е тр ябваше д а те пр еду предя , но
в с ек и п ъ т щ о м с е о п и т в а х , не що ме спир аше .
Н а м а с а та имаше д в е чаши с ч а й. Н ик о й о т нас не с е сещаше за я д е не .
— Просто б е ше един л о ш д е н. Пр ек ар ах ч а сов е ту к и с е с т р и т е ме г л е д а х а
с ъ с съжаление… с я к а ш р аз б ир ах а, ч е с в с еки д е н у мир а м по малко . З н а м, ч е
изглежда смешно , в с е п а к Тим е б о л н и я т, но ми е то лко ва трудно д а го г л е д а м
так а . Ч у в с т в а м се у ж ас но. З н а м, че т р я бв а д а с ъ м ту к , д а му д а в а м с и л и и
наистина и с к а м д а с ъ м до не го , но винаги е по - зл е , о тко лко то си го п р е д с т а в я м.
В ч ер а с ле д пр о цеду р а та беше напр аво у ж ас но , по мис л их , че у мир а . Н е с п и р а ш е
д а повръща . Н а в се к и п е т мину ти з а п о ч в а ш е д а п ъ ш к а, в ъ р т е ш е с е , о п и тв а ш е с е
д а го пр ед о твра ти, но не мож е ше и пр о дъ лж и д а с е н а п ъ в а дор и ко гато в еч е не б е
о с та на ло нищо в сто маха му . Бях до него , о питв а х с е д а му помо гна , но не мо га
д а ти о пиш а ко лко б е з п о мо щна с е чу вств ах .
Тя и з в а д и пликчето с ч ая о т в о д а т а и в ъ з дъ х н а .
— И в се к и п ъ т е так а .
З а бар абаних с пр ъс ти по ч аш а т а с и.
— Щ е ш е ми с е д а з н а м к ак во д а кажа.
— Ня ма к ак во да к аж е ш, зна м го . Зато ва ти р а зк а зв а м, ти ще у с п е е ш д а го
пр ео долееш. Н е съ м к а зв ал а на дру г. Н ик о й о т пр ия телите ми ня ма п р е д с т а в а
к ак во пр е ж ивя в а м. Мама и татк о наистина с е стар аят… З н а м, ч е ще на пр авя т
в с и чк о , какво то поис к а м о т тях , винаги с а го тов и д а помо гнат, мама н о с и в с еки
д е н ку тиите с х р а н а , но в с е к и п ъ т к а то я в и дя , е кълбо о т н е р в и. Сълз и те й
в и н а г и са г о тов и да по те к а т. С тр ах у ва с е д а не каже или д а не на пр ав и не щ о не
к ак то т р я б в а, до като по ма га в къщата и л и р анч о то , и и з л и з а , че а з тря бв а да я
у с по к о я в а м, в м е с т о тя — ме н. По няко га ми и д в а мно го . Не искам д а г о в о р я так а
за нея , тя ми е майк а и а з я о б ич а м, но ми с е ще д а пр о я в и малко по в еч е
твър до ст.
Спо мних с и майк а й и к и мна х р а з б иращо .
— А б а ща ти ?
— И то й е с ъ щ и я т, но по р а з л ич е н н а ч и н . Про с то изб я гв а темата . Н е иска
изо б що да чу ва за Тим. Го вор и за р анч о то , за р а бо тата ми, за в си ч к о , но не и з а

128
Тим. С я к а ш и с к а д а к о м п е н с и р а в а йк а н е то на мама , но нико га не пита как е Тим
и л и к ак се чу в с твам а з. — Тя замълча за миг и п о к л а т и г л а в а . — Д а не забр авя ме
и А лъ н . Тим е т о л к о в а добър с него ! А з съ що с е с т а р а я , но поняко га той з а по ч в а
д а с е н а р а н я в а или чу пи нещата о к о л о с е бе си и а з п л а ч а , защото не знам к а к да
по стъпя . Н е ме р аз б ир а й по гр е шно — о питвам с в с и чк и с и л и, но не съм Тим и
то й с ъ що го о съ з нав а.
Тя х в а на по гледа ми, но а з го о тклоних бър зо и о тпих г л ъ т к а от ч а я . О пи т а х
с е д а с и пр едставя к ак и з г л е ж д а ж ивотъ т й с е г а .
— Тим к аз а л и ти к а к то ч но о ткр и, ч е е б о л е н? — по пита ме тя .
— Малко. Н е до статъ ч но . К а з а ми, ч е ня как ва бенка му с е р а зкъ р в ав и л а .
О т л а г а л го и зв е с т но вр еме , но накр ая р е ш ил д а о тид е на лекар .
Тя к и мна .
— Зву ч и невероятно , н а л и? Ако Тим пр ек арв а ше на с л ъ н ц е по в е ч е време ,
щ ях д а р а з б е р а . Но б е нк а т а б е ш е на п р а с е ц а му . П о з на в а ш Тим, мо ж е ш л и д а с и
го пр е д с т а в и ш по б е р му д и? Дор и и на п л а ж а р я д к о с л а г а къси п а н т а л о ни . И
в и н а г и ни пр еследв а д а не с т о и м на с л ъ н ц е б ез с л ъ нч е в и о ч и л а . Н е пие , не пу ши
и внимава какво я д е . И въпр ек и тов а х в а н а р ак на к о ж а т а . И з р я з а х а б ен к а т а и
плътта о к о л о не я . По неж е беше мно го го ля ма , д о пъ л ни т е л н о и з в а д их а
о с е м н а й с е т л имфн и в ъ зе л а . О т тях само е д и н п о к а з а по л о ж и т е л ни резултати. То й
з а п о ч н а с интер феро н — стан дартното ле че ние . И то в а п р о дъ л ж а в а една г о д и н а .
Ця ла го дина , пр ез к о я то с е о питваме д а з а па з им о птимиз ма с и. Н о нещата
започнаха д а с е в ло шав ат. Първо — с интерферо на , и в т о р о — с л е д о пер а ция та
то й по лу ч и це лу литис в ингвиналната о б ла с т.
А з я по гледнах о бър к а но и тя с е у се ти.
— И зв и н я в а й. С в ик н а л а съм д а го воря с л е к а р и. Тов а е инфекция на к о ж а т а
о к о л о слабините . Поло жението му б е ше кр итично . Десет д н и б е ш е в
и н т е н з и в н о то . В еч е мислех , че го гу бя , но то й е б о р е ц, не с е дава л е с но .
Пр еско чи тр апа и про дължи с лечението , но с к о р о о т к р их а ново о бр аз о в а ние.
Б л и з о до п ъ р в о то . Т о в а о зна ч а ва ш е н о в а о пе р а ц ия , но и о щ е н е щ о , мно го по -
с т р а ш но — и н терферо н ът, изглежда , не д е й с т в а ш е . Т а к а ч е о тново му напр авих а
то мо гр афия и магнитен р ез о н а н с и к а к то и о ча кв ах а , о ткр их а р а к о в и к л е тк и в
б е л ия дроб.
Тя замълча и с е з а г л е д а в ч а ш а т а с и. А з о с т а н а х безмъ л в е н и на масата
з а д ъ л го се н а с т а н и т и ш и н а т а.
— М но го с ъ ж а ляв а м — пр о ш е п н а х на кр ая . Г ла с ъ т ми я в ъ р н а в р е ал ния свя т.
— Ня мам никакво намер е ние д а с е пр едавам — заяви тя пр е с и пна л о . — Ти м
е то лко ва д о б ъ р чов ек ! То лко ва е мил тър пелив и а з го о б ич ам с т р а ш н о мно го !
Про с то не е ч е с т но , та ние сме ж е н е н и само от д в е го дини !
Тя с е в г ле д а в мен. По е дъ лбоко в ъ зду х, за д а в ъ зв ъ р не с п о к о й с тв и е т о с и, и
п р о дъ л ж и:
— Тря бв а д а се мах не о т болницата . Единствено то , ко ето мо гат д а напр авя т
ту к , е инте р ф еро нъ т, а е я с н о , ч е то й не пома га . Т р я б в а да о тид е в място к а то
медицинския център «А н де р съ н» ил и в к л и н и к а т а «М а й о » и л и в « Д ж о нс
Хо пкинс », к ъ де то с е пр илагат н о в и , а в а н г а р дн и мето ди. Т а м м о ж е д а пр е дло ж а т
а л т е р н а ти в а на инт е р ф е р о н а и л и да до бавя т н е щ о към н е г о . Ч е с то комбинир ат
л е ч е н и е то . Тр е т ир а т б о л н ите с б и о х и м и о т е р а п и я и по л зв а т с в е т о в н ия к л и н и ч е н
о пит. Ч е то х , ч е в «А н д ер съ н» о т д е к е м в р и за по чв а т да пр илагат д о р и ваксина —
не к а то п р е д па з на мя рк а , к а к то са по вечето в ак с ини, а к а то л е ч е ние — и
пр едвар ителните т е с т о в е с а о б н а д е ж д а в а щ и. И ск а м д а о пита .
— К ак во ч а к а ш т о г а в а? — вдигнах в еж д и а з.
Тя с е за смя г о р ч иво .

129
 — Н е е то лко в а пр о с то .
— Защо ? Н а мен ми изглежда я с но и просто . И з л е з е л и о т бо лницата , ск ач а ш
в колата и тр ъгваш .
— Застраховката ни ня ма д а покр ие р а з но ските — о тв ър на тя . — В е ч е не .
То й избра по дхо дя щ в и д з а с т р а х о в к а и досега застрахователната компания
п о е м а ш е в с и чк о . П л а т и х а в с и чк и о пер ации, интер феро на и в с и чк о о с т а н а л о .
Дор и ни назначих а п е р с о н а л е н з а с т р ах о в а те л, ж е н ата ни влиза напълно в
по ложението . Но не мо ж а д а по мо гне с нищо , ко гато лекарите назначих а
д о п ъ л н и те л н о лечен и е с интер ферон. И ня ма з а с т р ах о в а т е л на с в е т а , ко йто б и
о т пу с н а л п а р и за л е ч е н и е и з в ъ н с т а н д а р т н а та схема , о со бе но а к о се пр о в е ж д а в
д р у г щ а т и с е п р ила г а т н о в и лек ар с тва б е з гар анция , че ще има е ф е к т.
— А к о тр я бв а , ще ги с ъ д и ш.
— З а к ак во? Ко мпания та пл а ти за в с и ч к и про це ду р и и позволи на Тим д а
по лу чи подходящото л е ч е н ие . Ня ма к а к д а докаж а , че ще с е повлия е по -добр е о т
а л т е р н а ти в но т о лечен и е . Мис л я , ч е ще му помо гне , н а д я в а м с е д а му помо гне , но
нико й не мо же д а го по твър д и с ъ с с игу р но с т.
Тя по к л ати г л а в а .
— Но да к аж е м, ч е ги о съ дя и компания та изпла ти ну ж на та за ле ч е ние то
су ма . Док а то излезе р е ш е ние то на съ да ще мине мно го вр еме , а ние го ня маме .
Про б л е мъ т не е само в пар ите , но и въ в в р е м е т о .
— З а к ак в и пар и став а ду ма?
— З а много . А ако Тим по лу чи но в а и н ф е к ц и я и с е на ложи о тново д а лежи в
и н т е н з и в н о то , дор и не мо га д а п р е д по л о ж а . Но с ъ с с игур но с т е повече ,
о тко л ко то ня ко га мо га д а съ бер а .
— К ак во мислиш д а пр авиш?
— Щ е тър ся пар и. Ня мам д р у г избор . Ц е л ия т гр а д ни п о д д ъ р ж а. Щ о м с е
р а з б р а , че Тим е в бо лница , м е с т н и я т вестник р а зк а за ис тор ия та му и х о р а та
започнаха д а и з п р а щ а т писма с о б е щ а н и е , ч е ще по мо гна т с к ак во то мо гат.
О тво р их а му с м е т к а в местната б а н к а и напр авих а всичко необходимо.
Ро дителите ми с ъ що ще по мо гнат. О т институ та , к ъ д е т о р а бо тим, с ъ щ о
п р е в е д о х а со лидна су ма . Също то напр авих а и родителите на ня ко и о т децата , с
ко ито р а бо т и м. Ч у х дор и, че по магазините с а по ставили бу рк ани за п о мо щ и .
С е т и х с е за бу ркана в бар а до басейна , к ъ д е то с е о тб их в е д н а г а след
пр истигането с и. Б я х пу с на л няко лко мо не ти, но с е га р а з б ирах , ч е с а б ил и капка
в мор е то .
— И док ъде стигна ?
— Н е з на м — пок л а ти глава , сяк а ш й б е ш е непр ия тно д а мисли з а т о в а. —
В с и чк о за поч на пр е д и няко лко месеца , но а з б я х мно го за е т а . Тич ах между Тим и
р а нчо то и ня мах време д а о тид а до б а н к а т а . Но ту к става ду ма за мно го пар и .
Тя с е у с мих на тъжно .
— Н е з на м з а щ о ти р а зк а зв а м всичко тов а . Дор и не с ъ м с и гу р н а , ч е т о в а
л е ч е н и е , з а к о е то х о р а т а събир а т пари, ще му по мо гне . Но напълно р а з б ир а м, ч е
а к о о с та не ту к , е за гу бе н. Т а м по не с ъ щ е с т в у ва н я к ак ъв ш а н с … А в мо мента м и
стига и тази н а д е ж д а .
Тя замълча и с е з а г л е д а о тча я но в масата .
— К ак в а лу дос т! — к а з а с л е д дъ лго мълчание . — З н а еш л и, че с и
ед и н с т в е н и я т, на ко го то съм р а з ка з ва л а в с ичк о то в а? Не з н а м по к ак ва п р и ч и н а ,
но само на теб мо га д а с п о д е ля , з а щ о то , ч е ще р а збер еш к а к во пр еживя вам, б е з
д а с е почу встваш по - нар а не н и о т мен. В д и г н а чашата , но в е д н а г а я о с т а в и. —
О с ъ з на в ам, ч е не е ч е с т но д а те н а тов а р ва м. Ти с и имаш до статъ ч но сво и гр иж и
з а р а д и смър тта на б а щ а ти…

130
 — Ня ма нищо — у ве р их я а з.
— Мо же и д а ня ма — о твър на тя , — но е пр о я в а на е го и з ъ м. Ти с е о питваш
д а с е пр еб о р иш със собствената с и т ъ г а , а а з те з а н и м а в а м с неща, ко ито мо гат
д а по мо гнат на Тим, но мож е и нищо д а не с та н е .
О б ъ р на се и се з а гл е д а пре з п р о з о р е ца , но а з зна е х , че не в иж да по тъналия в
з е л е н и н а с к ло н о твъ н .
— Х е й — пр есегнах с е и с т и с н а х ръката й, — р а дв ам с е , ч е с п о д е л и с мен,
д о р и и само , за д а с е р а з т о в а р и ш малко .
С а ва н а по тр ъпна .
— З н а ч и так а става , а? Двама р а не ни во ини се по дкрепя т в з а и мно .
— Т а к а став а и на во йна .
Тя по вд игна о ч и и ме по гледна .
— З н а ч и тря б ва д а с е считаме за к ъсме тл и и?
— То ч но так а . Наистина сме щастливци — к а за х с р а з т у п тя но с ъ р ц е .

Пр ек ар ахме в стаята на Тим д о късно сл е д о б е д. Ко гато се в ъ р нах ме о т

к а фе то , то й с п е ш е. По сле се с ъ б у д и за десетина мину ти и о тново з а с па. А лъ н
с е д е ш е на п о с т до л е г л о т о му , изцяло о т д а д е н на б р а т с и. Дор и не ме п о гл е д н а .
С а ва н а с е де ш е ту на л е гло т о до Тим, ту на с т о л а до мен. Г о вор их ме на д ъ л го и
наш и р о к о з а с ъ с т о я н и е то на Тим, за р ак а на к о ж а т а като ця ло , за в ъ з м о ж н и т е
в ар и а н т и на лечен и е . Тя бе търсила с е дмици н а р ед инфор мация о т инте р не т и
з н а е ш е в с и ч к и к л и н и ч н и опити , и з в ъ р ш в а н и в мо мента . Говореше ш е п не ш к о м .
Н е искаше А лъ н д а слуша. К ъ м кр ая на д е ня з на е х т о л к о в а за мелано мата ,
ко лко то в с е к и с п е ци а л и с т.
М а л к о след в е чер я С а в а на н а й- по с ле с е надигна . Тим о тно во спе ше и т я го
целу на н е ж н о за д о в иж д а не . И з п р ав и с е , по сле с е наведе и го целуна о щ е
в е д нъ ж . С и гу р но з н а е ш е , ч е до сутр инта ня ма д а се с ъ б у д и. П о с л е о т в о р и
в р а т а т а и ние и злязохме на п ръсти в кор идор а.
— Д а тръгваме — о бър на се к ъ м мен.
— Ня ма л и д а с е в р ъ ща ш по ве ч е?
— У т р е. А к о с лу ч а й н о с е съ бу ди, не и с к а м д а с е мъ чи д а с т о и б у д е н з а р а д и
мен. Т р я бв а д а с и п о ч и в а.
— А ми Алъ н?
— То й ще о с та не д о късно , п о с л е ще с е върне с ко лело то и п р е д и д а с е
з а з о р и , отново ще е ту к . И д а го и з в и к а м с е г а, ня ма да тр ъгне с мен. Така е в е ч е
м е с е ц и н а р ед .
С л е д ня ко лко мину ти н а пус н а х м е паркинга п р е д бо лницата и с е вляхме в
по то ка о т к о л и по у л иците на гр ада . Н е б е то б е ш е оловно сиво и на х о р изо н т а с е
тру пах а о б ла ци, п р е дв е щав а щ и бу ря . С ав а на б е ш е за мис ле на и мъ лчеше . По
лицето й с е ч е т е ше изто щение , к ак во то у с е ща х и а з. Н е мож ех д а с и пре д с т а в я ,
ч е мож ех д а до йда и у тр е , и в д р у гид е н, и всяк а су трин, у беден, ч е с ъ щ е с т в у в а
в ъ з мо ж но с т н я к ъ д е д р у г а д е д а б ъ д е изл е ку ва н.
Погледнах я кр адешко м и з а б е ля з а х , ч е л и ц е то й е мокро о т сълзи. С ър ц ето
ме з а б о ля. Но ко гато забеляза, ч е я гл е д а м, тя изтр и бузите с и, изненадана , ч е с а
мо кр и. Скоро с пр я х к о л а та по д в ъ р б а т а пр е д до ма им, б л и з о до р а зне б и т е н и я
п и к а п . Пър в ите дъж дов ни к а п к и в е ч е чу ках а по с т ъ к ло то .
З а г а с их мо тор а , без д а з н а м к ак во д а к аж а . Но С а ва н а ме изпр евар и .
— Г л а д е н л и с и? В х л ад ил ник а има то нове х р а н а .
Н е що в по гл ед а й ми по дсказа, ч е е по -до бр е д а о тк ажа , в ъ преки т о в а с е чу х
д а к а з в а м:
— Н а и с ти н а с ъ м малко г л а д е н.

131
 З ав а ля по -с и л но и ние х у к н а х м е к ъ м вр атата , но док а то в л е зе м в ъ тр е , в еч е
б я х мо кър до к о с ти. М о л и ни чу и изтич а о т ку хня та к ъ м в с ек ид н е в н а т а , з а д а ни
по ср ещне. З а гледан в ку чето , с е замислих за пр истигането си в ч ер а и ко лко
р а зл ич но ми с е в иж д а ше всичко се га , ко лко мно го неща с е б я х а с лу ч ил и, с л е д
к а то с е бях ме р а зд е л и л и. С по ме н ъ т ме в ъ р на в Ир ак , п о с л е на по гребението на
татк о , но а з бър зо про го них неканените мисли. Ре ших д а се съ ср е до точ а в ъ р х у
настоящето и върху то в а , което щ е ш е д а п о с л е д в а.
— З а в еч ер я има к ак во то с и п о ж е л а е ш — к а з а С ава н а и с е за пъти к ъ м
ку хня та . — Т о в а е р е цептата на м а м а за с п р а в я н е с ъ с стреса . Г о т в и по мно го и
р а з л ич ни н е щ а . И ма м пе чено , п а й с п и л е , заду шено , л а з а ня… — Тя о тво р и
х л а д и л н и к а и пъх на г л а в а в н е г о . — К ак во с и и з б р а?
— Ня ма з н а ч е н и е — о твър на х . — К ак во то и да е .
В е д н а га разбрах , ч е о т го в о р ъ т ми я р а з о ч а р о в а . Беше у мо р е н а д а взема
р е ш е ния . Про ч истих гър ло и к а з ах :
— Лазаня ми зву ч и д о б р е .
— До бр е . Ей с е г а ще я с то пл я . Щ е ти стигне л и?
— Н е знам.
— С ал а т а? И ма м и масли н и. Мо га д а сваря и я йца , става мно го вку с но съ с
специалния со с за с а л а т а .
— Д а ва й то гава .
— В е д н а га .
С а ва н а изв а д и е д на мару ля и малко д о м а т и от н а й - до лно то ч е к м е д ж е. Изми
ги на ч е ш ма та и ги наря за . С ло ж и ги в д ъ р в е н а купа , добави маслините и я
по стави на масата. По сле с и п а две щ е д р и пор ции ла за ня и пъх на пър в а та в
микровълновата . Д в иж е ш е с е с игу р но и пос т е п е н н о и д в а ш е на с е б е си, с я к а ш
про с тите д е й с т в ия й в ъ звр ъщ а х а у вер е но с тта .
— Н е знам за теб , но а з ще с и с и пя ч а ш а в и но — пос очи тя към ш к а ф а д о
мив к ата .
— А з също ще о пита м. И с к а ш л и д а о т в о р я бутилк а?
— Н е , щ е с е справя . О т в ар ач к а т а ми е малко сво е нр ав на .
Тя о тво ри н о в а бу тилк а , на пъ л ни дв е ч а ш и и с е д н а с р е щу мен. Ла з а ня та
в д и г а ш е п а р а пр ед н а с и ми напо мни, ч е в с ъ щ но с т наистина б я х мно го г л а д е н.
О п и т а х една х а пк а и о с та нах дово лен.
— М- м- м. То ва наистина е мно го вку с но .
— Н а л и? — съ гласи с е тя , но в м е с т о да с е заеме с храната , о тпи о т в ин о то
с и. — Лю бимо то я с тие на Тим. С л е д к а то с е ожених ме , в и н а г и мо леше мама д а
пр ави го ле ми т а в и. Тя о б ич а д а г о т в и и с е р адв а , ко гато х о р а т а о ц е ня в а т я с тия та
й.
С а ва н а за поч на да ш а р и с пръс ти по с т е н ите на с т ъ к л е н а т а ч а ш а . В ин о то
у л авя ш е светлината о т лампата и и с к р е ш е к ато р у б и н.
— Ако ис к а ш о щ е, не с е п р и т е с ня в а й. И ма м, ко лко то с и щ е ш — до бави тя .
— По вярвай ми, ще ми напр авиш у с лу га . О б ик но в е но храната с и о с тав а
неп о к ъ т н а т а и ми е ж а л за н е я . В с е й к а зв а м д а н о с и по - малко , но тя не слу ша .
— З а нея с ъ що не е л е с но . Тя з н а е , ч е с т р а д а ш.
— Т а к а е — к и мна тя и о тпи н о в а глътка.
— Ня ма л и д а х а п не ш ? — пос о ч их към чиния та .
— Н е съ м г л а д н а . В и н а г и е так а , ко гато Тим е в б о л н и ца т а . С т о пл я м с и нещо
с намер ението д а я м, но когато го слож а пр ед с е б е с и, с т о м а х ъ т ми о тк а зв а.
Тя с е в т р е н ч и в чиния та с и, сяк а ш у бе ж да в а ше с е б е с и д а с и в з еме малко , но
накр ая тр ъ с на глава .
— Х а й д е , мо ля те ! — н а с то я х а з. — Хапни по не мъничко . Тря бв а д а я д е ш .

132
 — До бр е с ъ м.
— Напр ави го заради мен то гава . Не с ъ м с в и к н а л да ме з я п а т, д о к а то я м.
Г а д но е .
— До бр е — пр е д а д е с е тя . Н а бо де съ в сем малко парченце на вилицата и го
по днесе к ъ м у с тата с и. — С ег а д о в о л е н л и с и?
— О , д а — к а з ах заядливо . — То ч но т о в а и ма х пр ед вид . З а д е с е р т може б и
щ е х а пнем м а л к о тр о х и? А до то гава про с то дръж вилицата и с е п р а в и , ч е ядеш.
Тя с е за смя .
— Радв ам с е , ч е с и ту к . Н а по следъ к единствено ти с и п о з в о л я в а ш да ми
говор иш так а .
— К ак «так а »? Д ир ек т но л и имаш п р е д в и д?
— Д а . В я р в а ш и л и не , то чно то в а и ма х пр ед в ид .
Тя о с тав и в и л и ц а т а и бу тна чиния та , б е з д а о б р ъ щ а внимание на мо лбите ми.
— Винаги с и б и л так ъв — о ткр ит и ч е с т е н.
— Ня ко га с и м и с л е х съ що то з а теб .
Тя избърса у с тните с и със са лф е тк а и я х в ъ р л и на масата .
— Ху бави д н и б я х а , а?
Тя ме пог л е д н а няк ак о с о б е н о . Н ас тр ъх нах и за миг в мен о ж и в я х а всички
с п о м е н и, в с и чк и н а д е ж д и и мечти, с в ъ р з а ни с нея . С а ва н а отново беше о но в а
мо миче, к о е то ср ещнах на п л а ж а , живо тът й в с е о щ е беше пр е д н е я и а з в с е о щ е
и с к а х д а б ъ д а ч а с т о т него .
Тя пр о к а р а р ъ к а пр е з ко сата с и и венчалната х а лка пр о б л е с н а на светлината .
Н а в е дох г л а в а и се с ъ с р е д о т о ч их в чиния та с и.
— Д а — и з м ъ р м о р и х , за гребах о т лазанята и с е о питах д а изтр ия образите в
г л а в а т а си. П р е г лът н а х и веднага по ех но в а х апк а .
— К ак во с т а в а? Н ещ о с е развълну ва? — запита тя .
— Н е , нищо — излъгах а з.
— Н е с и с п о к о е н.
Р а з б и р а с е , ч е е също то мо мич е , по мис л их с и, само д е т о беше о мъже на .
Пийнах една г л ъ тк а в и но — к о л ич е с тв о т о й с е р ав ня ваше на в с ич к и нейни м а л к и
г л ъ т к и досега . После с е о тпу с нах на за д .
— З а що съ м ту к , С а в а н а?
— З а к ак во го вор иш ?
— З а то ва — по соч их о к о л о с е бе с и. — К а н иш ме на в е ч ер я , ма к ар ти да не
я д е ш. С по м е н а в а ш за ми н ало то . К ак во става?
— Н и що не с т а в а — тр о с на с е тя .
— То гав а к ак во? З а щ о ме пок а ни?
Тя с т а н а и с и с и п а в т о р а ч аш а с в и но .
— Мо же б и пр о сто имам ну ж д а д а п о гов о р я с някого — про шепна тя . —
К а з ах ти , ч е не мога д а с по д е ля м с мама и т а т к о . Дор и и с Тим н е мо га д а г о в о р я
к ак то с теб . В се к и има ну жд а д а по го во р и с няко го .
З ву че ш е к а то по бедена . Но б е ш е на пъ л но пр ав а . З нае х го , нали з а то в а бях
д о шъ л в Л е нор .
— Разбир ам те — з а т в о р их о ч и. Ко гато ги о твор их , тя ме г л е д а ше
п р е ц е ня в а щ о . — Само ч е не з н а м как д а с е о пр авя с в си ч к о т о в а. С мина л о то . С
н а с . С брак а ти . Дор и и с б о ле с т т а на Тим. Н е мо га д а наместя всичко то ва в
е д н а сх ема .
Тя с е у с мих на горчиво .
— Мислиш л и, ч е а з мо га?
Н е о тго вор их .

133
 — И ск а ш д а з н а е ш истината ? — попита и пр о дъ лж и , б е з д а и з ч а к а о тго во р .
— Истината е , че с е о питвам д а с ъ б е р а е н е р г ия о т днешния д е н, за д а пре ж ив ея
с л е д в а щ ия .
З а тво р и о ч и, пр изнанието явно б е ше тру д но за н е я , но след малко ги о тво р и
и п р о дъ л ж и:
— Усещам, ч е в се о ще имаш чу вства к ъ м мен. И б их искала д а мо га да ти
к аж а , ч е и с к а м да р а з б ер а в с и чк о , слу ч ило се в ж и вота ти с л ед о но ва у ж а с но
писмо , но … — Тя с е п о к о ле б а за миг. — Н е с ъ м у бедена , ч е съ м го това д а го
чу я . З н а м само , ч е ко гато те в и дях о н а з и в еч ер пр е д ме н, с е почу в с твах д о б р е .
Н е п р е к р а с н о , просто до бр е. И т о в а е мно го в аж но . Пр ез п о с л е д ни т е ш е с т м е с е ц а
не е м и н а в а л д е н, б е з д а с е чу в с твам з л е . В ся к а су тр ин с е с ъ б у жд а м и т р е п е р я о т
н е р в и , о т я д и от с т р а х , ч е ще загу бя съ пру га с и. И с е треса так а , д о к а то
с л ъ н ц е то з а л е з е . В с е к и един д е н о т ж и во та ми за ц е л и ш е с т м е с е ц а . С е га е так а,
а тру д ното тепър ва п р е д с т о и. Щ е с та в а все по -ло шо . Щ е до бавим и пр облема с
пар ите за л е ч е н ие т о му . О тговор но с тта д а намеря н а й- до брите с п е ц и а л и с т и в
о б ластта . Д а спася ж и во та му .
Тя млък на и с е в г ле д а в мен, за д а в ид и р еак ция та ми.
З н а ех , ч е тря б ва да я у спо коя , но к ак то винаги не у с пях . Мислех са мо , че тя
в с е о щ е е мо мичето , к о е то няко га о бич ах и още о б ич ам, но нико га ня ма д а имам.
— И зв и няв а й — пр о мър мо ри у мор е но тя . У с мив к а т а й с ъ що беше у мо р ена .
— Н е исках да те въ вличам в ъ в всичко то в а . Про с то с е р а дв а м, че с и ту к .
З а б их по гл е д в пло та на ма с а т а и се о питах д а по тис на напир а щите в мен
чу в с тва .
— До бр е — о твър на х тихо .
С а ва н а се пр иб л иж и и до пъ лни чашата ми, въ пр ек и че не бях изпил п о в е ч е
о т о на з и е д н а г л ъ тк а.
— До бр е? А з с и изл ив а м сър цето пр е д теб , а в с ич к о , к о е то чув а м о т теб , е
е д н о до бр е?
— К ак во и с к а ш д а к аж а?
Тя с е о б ъ р н а и тр ъгна к ъ м в р а т а т а .
— Мож еше д а к аж е ш, ч е съ що се р а д в а ш д а ме в и д и ш — по дхвър л и и излезе
о т ку хня та .
Н е чу х в ъ н ш н а т а вр ата д а с е о т в а р я и з а к л ю ч и х , че е о тиш л а в ъв
всекидневната.
Ду мите й д а в а х а на д е ж д а , но не исках д а я по следвам. Н е щ а т а меж ду н а с
б я х а променени и ня маше на ч ин д а вър на о но в а вр еме . П р о дъ лж и х н а с т ъ р в е но д а
л а п а м л а з а н я т а , едновр еменно р а звъ л ну ва н и р а з тр евож е н. Н е мо ж ех да р а зб ер а
к ак во иска о т мен.
Н а л и тя изпр ати о но в а писмо , тя пр ик лю ч и вр ъ зк а та ни ? Тря бв а ше л и д а с е
п р е с тр у ва м, ч е не с е б е с лу ч и ло нищо ?
О ме т о х ла за ня та , о тне сох дв ете чинии в мив ката и ги измих .
Погледнах пр е з водната пелена к ъ м ко лата с и и о съ з нах, ч е трябва про с то д а
с и тр ъгна и никога д а не с е о бр ъщ а м н а з а д . Т а к а щ е ш е д а е по лесно и за
д в а м а т а . Бръкнах в д ж о б а за к лю чо в е те, но в с ъ щ ия миг чу х о т с т а я т а з в у к и
г н е в ъ т ми с е с т о пи. Тя п л а ч е ш е .
О п и т а х се д а не о б р ъ щ а м внима ние на р идания та й, но не устоях . В зе х
ч а ш а т а с вино то и в ля зо х при н е я .
С а ва н а с едеше на д и в а н а с ч а ш а в р ъ ц е . Ч у ме и вдигна мокр ите с и о ч и к ъ м
мен. В я тър ъ т о твъ н в и е ше , дъждът б е пр еминал в п о р о й . Една с в е т к а в и ц а
п р о р я з а не б о с к ло на , по следвана о т нис ък и д ъ л ъ г р ев на гръмо тевица .

134
 Седнах до нея , слож их ч аш а т а с и на кр ая на масата и с е о г л е д ах . Н а
по лицата н а д камината и м а ш е д в е с н и м к и на С а ва н а и Тим о т сватбата . На
е д н а т а р а з р я з в аха тор тата , а д р у га т а б е ш е о т ц ъ р к в а та . Тя с ия е ш е о т р а д о с т и
и з в е д нъ ж ми с е п р и и с к а а з д а с ъ м този д о нея.
— И з в и няв а й — про мъ лв и тя . — Не б и в а да п л а ч а , но про с то не мож ах д а
с д ъ р ж а съ лзите .
— Разбирам — измър мор их а з. — М но го ти с е с т р у п а .
Н а с т ъ п и тишина . З а с лу ша х с е в плющя щия по про зор ците д ъ ж д .
— Н а в ъ н е с т р а ш на бу ря — о питах с е о тч ая но д а з а п ъ л ня тишината .
— Д а — о твър на р а з с е я но тя .
— Мислиш л и , ч е А л ъ н е на с игу р но мя сто ?
Тя запо чна д а б а р а б а н и с пр ъ с ти по ч а ш а т а си.
— Ня ма д а с и тр ъгне от б о л н и ца т а , преди д а с пр е дъж дът. Н е о б и ч а
с в е т к а в иц и. Н о бурята няма д а тр ае д ъ л го . В я т ър ъ т ще п о д к а р а о б лаците к ъ м
крайбрежието . Об ик но ве но став а така .
Тя с е по ко л еб а за миг и н а в е д е о ч и.
— По мниш л и о на зи бу ря? Ко гато с е с кр их ме в строежа?
— Разбира с е .
— В с е о щ е мисля за о на з и но щ . Тога в а за пр ъ в пъ т ти к а зах , ч е те о б ич а м.
Спо мних с и з а нея о нз и д е н. Тим беше в бо лницата , аз седях то ч но ту к , к ъ д е то
с ъ м с е г а , А л ъ н б е ше с него . До като гледах дъжда , спо мените ми с е вър нах а. Б я х а
то лко в а я с н и , ся каш с е с лу чв а ш е сега. По сле дъ ждъ т с пр я и с и к а з а х , ч е е вр еме
д а нахр аня ко нете . В ър н ах с е к ъ м нор малния ж и во т и ми с е с то р и , ч е о на з и нощ
е пло д пр о с то на мо ето въо бр аже ние . Сяк а ш с е е с лу ч и ло с ня ко й друг, няко й ,
ко го то в еч е не по зна в а м.
Тя с е на в е д е к ъ м мен.
— К ак во с и с п о м ня ш н а й-я с н о ?
— В с и чк о — о твър нах .
— А б со лю т н о в с ич к о ? — очи те й п р о б ле с н а х а з а д миглите .
Бу ря та о тв ъ н в и л не е ш е .
По лу мр акъ т в стаята пр ида в а ше няк ак ва интимно с т на о б с т а н о в к а т а и а з
по тр ъпнах въ в в и нов но о ч а к в а н е . Д о к ъ д е щ е ш е д а ни д о в е д е в с и чк о т о в а. Ж е л аех
я то лкова мно го , но д ъ лб о к о в с е б е с и съ знав ах , ч е С а ва н а в е че не ми
пр инадлежи и нико га пов е че ня ма д а б ъ д е моя.
Усещах пр исъствието на Тим н а в с я к ъ д е о к о л о нея и знаех , че тя му
пр инадлежи.
О т п и х г л ъ т к а в и но и в ъ р н ах ч а ш а т а на масата.
— А бсо лю тно всичко — оп ита х с е д а о с тана с п о к о е н. — Н ал и ти и с к а ш е
так а? Д а г л е д а м п ъ л н а т а луна , за д а не забр авя нищо от о не з и дни и но щи ?
Н е й к аз а х , ч е в с е о щ е и з л и з а м и г л е д а м лу на та в първия д е н на
пъ л но лу ние то и въпр ек и чув с тво то за в и н а с е н а д я в а х и тя д а го нр ави.
— Д а ти к аж а л и какво с и спо мня м на й-я с но? — по пита тя .
— Ко гато р а з б их но с а на Тим?
— Н е — засмя се тя , но и з в е д нъ ж с т а н а с е р ио з на . — Ко гато бях ме на
ц ъ р кв а. З а пръв п ъ т, ко гато те в ид я х с к о с т ю м и в р а т о в р ъ з к а . Т р я б в а д а се
о б л ич а ш по -ч е с то так а . И з гл е ж д а ш е ф а н т а с т и ч н о .
Тя с е за гл е д а замечтано , пос л е с е у се ти и в ъ р н а по гледа с и к ъ м мен.
— И з л и з аш л и с някоя?
— Не.
— И а з так а мисля — к и мна С а ва н а . — И н а ч е щ е ш е д а я с по м е не ш.
Тя с е за гл е д а пр е з про зор еца . В далечината един ко н т и ч а ш е по д д ъ ж д а .

135
 — Тря бв а д а ги нахр аня . С игу р на съм, ч е в е че с е чу дят к ъ де съм.
— Спо койно , нищо ня ма д а им с т а н е — о б а д их с е а з.
— Л ес но ти е д а го к аж е ш. Повярвай ми, к о га то с а г ла д н и , о з в е р я в а т то ч н о
к а то н а с .
— С и гу рно не ти е л е с но да с е с пр а в я ш с всичко то ва с ъ в с е м сама .
— Н е е л е с но , но имам л и избор? До бре, ч е в инс титу та ни в л и за т в
по ложението . Д ав ат на Тим о тпу с к , ко лко то е ну ж но , а ко гато е в бо лница , ми
р а зр е ша в а т д а о тсъ с тв а м.
С т р ел н а ме с по глед и ме по др азни .
— К а т о в а р м ия т а , н а л и?
— О , д а . С ъ в с е м съ що то .
Тя с е изкиска , но само с ле д миг о тново с т а н а с е р ио з на .
— К ак беше в Ирак ?
О т в о р их у с та д а на пр авя обичайния ко ментар за пя сък а , но ненадейно и з а
с е б е с и к а з а х:
— Тр у д но е за разк азв ан е .
С а ва н а чак а ше . Запънах с е и о тпих г л ъ т к а вино , за да съ бер а мислите с и.
Дор и и пр е д нея не ми с е говор е ше за това .
Но нещо с т а в а ш е меж ду нас , н е щ о , к о е то желаех много и в също то вр еме не
и с к а х . З ап о вя д ах с и д а п о г л е д н а к ъ м п р ъ с те н а й и д а с и п р е д с т а в я к а к щ е с е
по чу вства тя по -късно , к ак ще о бв ин я в а с еб е с и и мен за пр едателств о то .
З а тво р их о ч и и за по ч нах с пър в а та но щ о т нах лу ва не то ни в Ир ак .
Н е з н а м ко лко време с ъ м говор ил , но тря б ва д а е б и ло достатъчно дъ лго , з а
д а с пр е д ъ ж д а . Облаците с е р а зк ъса х а , с лъ нц е т о о све ти х о р изо н т а и с е по я в и
дъга.
Ко гато св ър ших , б я х напълно изтощен . З н ае х , че ня ма д а говоря повече
нико га з а т о в а .
С а ва н а ме с лу ш а ше мъ лчаливо , о т вр еме навр еме задав аше в ъ про с и , ко лко то
д а ми даде з н а к , ч е с лу ша в ни м а т е л н о.
— Различно е о т т о в а, к о е то с ъ м с и п р е д с т а в я ла — к а з а на кр ая .
— Д а…
— Ко гато с лу ш а ш н ов и н и те и л и четеш вестници , имената на во йниците и на
г р а д о в е т е с а про сто ду ми. Н о за теб нещата с а… р еа л ни. М о ж е б и пре к ал е но
р е ал ни.
Ня маше какво д а о т г о в о р я . Тя в зе р ък а та ми в с воя та и н е щ о в мен по дскоч и.
— И ск а ми с е д а не б е ш е м и н а в а л пр ез т о в а — п р о ше п н а тя .
Стиснах ръката й и у се тих съо тветния о тговор . Тя с е о тд р ъ п н а , п р и б р а
к и чу р а зад у х о то си и с т а р ите спомени о тно во о ж и в я х а . То зи ж е с т ме н а т ъ ж и.
— С т р а нно , к ак си игр ае с ъ д б а т а с н а с — про шепна С а в а н а . — М и с л и л ли с и
няко га , че ж иво тът ти ще с е о бър не так а?
— Не.
— А з също . Ко гато с е в ъ р н а в Гер мания с л е д пър в ия отпу ск , бях у б е д е н а, ч е
д в а м а т а с теб е д и н д е н ще се о ж е н и м. Б я х напълно с и гу р н а .
З а гледах с е мъ лчаливо в ч аш а т а с и.
— Ко гато на другата го дина с и дойде о тново , у б еждението ми с е з а с и л и.
О с о б е но с л е д к а то пр авих ме любов .
— Н е д е й… — по кл а тих г лав а . — По - до бр е да не говорим з а т о в а.
— З а що? С ъж а ляв аш л и за н е г о ?
— Н е , р аз б ир а с е , ч е не ! — Док а то го к а зва х , не гледах к ъ м н е я . Н е мо жех
д а п о не с а по гледа й . — Но ти с и о мъж е на с е г а.

136
 — Но в с е п а к о но ва с е с лу ч и — на с тоя Савана . — Т р я б в а л и д а го изтр ия о т
паметта с и?
— Н е знам — о тв ър нах . — М о ж е б и.
— Но не мо га — в г л а с а й и ма ш е и з н е н а д а и о б и д а . — То ва б е ше първия т ми
п ъ т. Н ик о г а ня ма д а го забр авя . Б е ше кр асиво.
Н е о тго вор их . Тя изглежда у с пя да с е в з е ме в р ъ ц е , н а в е д е се к ъ м мен и
по пита .
— К ак во с и по мисли, ко гато р а з б р а , ч е с ъ м ж е н е н а за Тим?
З а тър с их в н и м а т е л н о ду мите за о тговор а с и.
— П ъ р в ата ми мис ъ л б е ше , ч е е ло гич е н завършек . То й б е ш е в л ю б е н в теб о т
го ди н и . Ра збрах го о щ е ко гато го в и дях за пръв п ъ т.
Про кар ах р ъ ц е по лицето с и и про дължих .
— П о с л е… б е ше с л о ж но . О т е д н а с т р а н а се р а дв ах , ч е с и избр ала именно
н е г о . То й е д о б р о мо мче и д в а м а т а имате мно го о б щ и н е щ а , но о т д р у га с т р а н а…
ми б е ш е мъ чно . Не о с та ваш е мно го в р е ме до у во л не ние то ми. А к о то гав а с е бях
в ъ р н ал , щ я х да съм н а в ъ н в е ч е в то р а го дина .
Тя с т и с н а у с тни .
— С ъж а ляв а м — про мъ лв и е д в а чу то.
— А з също — о пита х с е да с е у с мих на. — Ако ме пита ш к ак во мисля , ще ти
к аж а , ч е тря б ваше д а ме и з ч а к а ш.
Тя с е засмя ко лебливо и с кр ития т ко пнеж в по гледа й ме у ч у д и. Отново
з а и г р а с ч а ш а т а си и к а з а:
— М но го мислих за н а с то га в а . К ъде ще о т ид е м, к ъ д е ще ж и в ее м, к ак во щ е
пр авим с ж и во та си? О со б ено накр ая . И з пра т и х те и ця лата но щ мислих само за
т о в а . З на м ко лко о тв р а т и т е л н о зву ч и , но п р е з тези д в е години след като
изпр атих о но ва писмо , с е о питвах д а излъжа с е б е с и, ч е дор и л ю б о в т а ни д а е
б и л а и с т и н с к а, тя ня ма ше д а п р о дъ л ж и в е ч но .
И з г л еж д аш е н я к а к д р е б н а и о к а я н а , ко гато по пита :
— Ти наистина щ е ш е д а с е о ж е н и ш за мен, н а л и?
— Н а мину тата . И в с е о щ е б и х , ако мо жех .
И з в ед н ъ ж минало то ни о б себи.
— Б е ш е истинско , н а л и? — г л а с ъ т й тр епер еше . — В си ч к о между н а с б еш е
истинско .
У м и р а що т о с л ъ н це н адн и чаше п р е з про зор еца и с е о тр а зя в а ш е в очит е й . Тя
ч а к а ш е о т г о в о р . За миг о б р а зъ т на б о л н ия Тим н а т е ж а н а д н а с. И з главата м и
пр е пу сках а гр е шни и забранени мисли, р а з бир ах , ч е с а гр е шни , но бях а там.
Н е н ав и ж д а х с е за тях , не и с к а х д а пр авя планове с л ед смър тта на Тим, г о н ех ги
н а с т ъ р в е н о о т с ъ зна н и е т о си.
Но не мож ах д а се о тър в а от тя х . Иск ах д а и ма м С а в а на в прегръдките с и, д а
я пр итисна д о себе с и, д а н а в а к с а м в с и чк о про пу с на то пр е з тези д в е години . И
инстинктивно с е пр иб л иж их д о нея .
С а ва н а р а з б р а какво ще пос л е д в а , но не се о т д р ъ п на . По не не в е д н а г а . Но
ко гато доближ их устни д о нейните , с е о бър на рязко и вино то заля и дв амата .
Тя ско ч и, о с тав и чашата на масата и по бър за да с ъ б л е ч е б лу за т а с и.
— С ъж а ляв а м — про мъ лв их .
— Ня ма нищо — о тв ър на тя . — О т и в а м д а с е пр ео блек а и д а н а к и с н а
б лу за т а. Тя ми е лю б има та .
— До бр е — о твър на х ав то матич но .
Про с ледих я с по глед, док ато излизаше о т с т а я т а . По е н а д я с но к ъ м с п а л н я т а.
И з ч ак ах я д а с е скр ие и с е и з р у г а х нау м. Пок л атих гла ва , по т р е с е н о т глу по с тта
с и и п о г л е д ъ т ми п о п а д н а на в и н е н о то петно на р из а та ми. С т а н ах и о г л е д ах

137
кор идо р а. Ч у д е х се н а к ъ д е е б а ня т а . З а по ч нах д а о твар я м вр атите по дред и с к о р о
с е оказах с р е щу с о б с тв е нот о с и л иц е в о г ле д а ло то п р е д мивк ата . Вратата на
спалня та о т с р е щ а б е ш е л е к о о тв о р е н а и с е о тр а зя в аш е в н е г о . В и дя х С а в а н а.
Б е ш е го ла до кр ъста , с гръ б к ъ м мен и ко лко то и да с е о питвах , не мож ех д а
о ткъ с на о ч и о т нея.
Тя и з г л е ж д а у с е ти втр е нчения в гърб а с и по глед, обърна г л а в а и ме п о г л е д н а
п р е з р а мо . По мислих , ч е ще затръшне в р а т а та и л и ще наметне н е щ о , но не с т а н а
так а . Тя у ло в и по г л е д а ми и го за държ а . И ск а ш е д а пр о дъ лж а д а я гледам. По сле
б а в но се о бър на к ъ м мен.
Н и е о с тана х ме з а гл е д а н и един в дру г п р е з о г ле д а ло то , р а з д е л е ни е динс тв е н о
о т т е с н ия кор идор . Устните й с е разделиха леко , бр адичк а та й щръ к на нагор е . И
х иля да г о д и н и д а ж и в ея , нико га ня ма д а за б р а в я ко лко кр асива б е ше в то зи
мо мент. И ск ах да пр еко ся кор идор а и д а я в з ема в р ъ цете с и, у б е д е н, ч е ме ж е л а е
то лко в а , ко лко то и а з нея . Но и з в е д н ъ ж ме про низа мис ъ л та , че е д и н ден щ е ме
мр ази з а р а д и т о в а, к о е то с е га изгаря ше ду шите ни , и о с та на х на мя сто .
С а ва н а , коя то ме по знаваше по до бр е о т в с ек и д р у г, н ав е д е по гл е д ,
до стигнала в н е з а пн о до същата мисъ л.
О б ъ р на се в мо мента , ко гато в ъ н ш на т а вр ата с е о твор и с трясък и един
кря сък про низа тъмнината . А л ъ н…
О б ъ р нах с е и х у к на х к ъ м в се к и д не в на т а. А л ъ н в е ч е изчезваше к ъ м к у х ня т а .
Вр атичк ите на шк аф ов е те запо ч нах а д а с е о тва р я т и затв а р я т с тря с ък , а то й
в и е ш е , сяк а ш у мир а ш е. М и г след т о в а С а в а н а изтича п о к р а й мен, напълно
о б ле ч е на .
— А л ъ н, и д в а м! — и з в и к а като о б е зу м я л а тя . — В с и чк о ще бъ де н а р ед !
То й пр о дъ лж и д а вие и вр атичк ите пр о дъ лж их а д а с е тря ск а т.
— Мо га ли д а по могна ? — изв иках с ле д нея .
— Не — б ъ р зо заклати г лав а тя . — С а ма ще с е с пр а в я . Ч е с то се вр ъ щ а така
о т бо лницата .
Тя в л е з е в ку хня та и з а п о ч на д а го у те ш а в а с мили ду ми.
К р я с ъ ц и те на Алън и тр я ска не то на вр атичк ите я з а г л у ш а в а х а , но чу вах я с но
ко лко твър до ст и р е ш ите л но с т имаше в гласа й. З а с т а н а х на пр а га на кух ня та и
по гледнах . Тя седеше д о не го и с е о питваше д а го у споко и. Но ду мите й к а то ч е
л и ня маха никакъв е ф е к т в ъ р х у него . Пр истъпих н е с ъ з н а т е лн о с желание д а
по мо гна , но С а ва на ме с п р я с по глед. И зглеж даше споко йна .
Про д ължи д а го вор и и с ло ж и р ъ к а в ъ р х у неговата , коя то продължаваше д а
б л ъ с к а вратите .
И ма х чу вств о то , че тря ск а нето ще пр о дъ лж и в е ч но , но п о с т е п е нн о заглъхна .
Р и д а н и я та на А лъ н с ъ що з а тих н а х а .
С а ва н а з а г о в о р и по - тихо и в е ч е не мож ех да р а з л и ч а в а м о т д е л н и те ду ми.
В ър н ах се и с е д на х на д ив а н а , но с л е д мину та станах и пог л е д н ах п р е з
про зор еца , б е ш е тъмно , о б л а ц и т е с е бях а р а з нес л и и в ъ р х о в е т е на планината
пр имигвах а о т тр епк а ща та с в е т л и н а на х иля ди з в е з д и. З ачу д их с е какво л и с т а в а
в ку хня та и о тно во н а д н и к н а х там.
С а ва н а и А л ъ н седях а на п о д а . Тя б е о п р я л а г р ъ б в ш к а ф а , главата на А л ъ н
п о ч и в а ш е в с к у та й . Той мигаше н е п р е к ъ с н а то , о бр еч е н с я к а ш на в е ч но
д в иж е н и е.
В о ч и т е на С а ва на б л е с т я х а с ъ л з и, но гледаше с ъ ср ед о то че но, р е ш е на д а не
п о к а з в а пр е д не го ко лко б е на р а не но с ъ р ц е то й.
— О б и чам го — чу х А лъ н . Д ъ лбо к ия т р ав е н гл а с о т болницата б е изч е з н а л и
на негово мя сто с е б е появило изплашено гласче , к о е то мо леше за по мо щ.

138
 — З н а м, м и л и ч ъ к . И а з го о б ич а м. То лко ва мно го … З н а м, ч е с и у пл а ше н,
мен с ъ щ о ме е с т р а х .
И по гласа й р а збр а х , ч е всичко е истина .
— О б и ч ам го — пов тор и Алъ н .
— С к о р о ще и з л е з е о т бо лницата . Л е к а р и т е пр авя т в с и чк о в ъ з мо ж н о .
— О б и ч ам го !
Тя го целу на по г ла в а т а .
— И то й те о б ич а , А л ъ н. И а з те о б ич а м. И з на м, ч е той и с к а д а я з д и о тно во
с теб . К аз а ми го . К а з а ми и ко лко с е гор д ее с теб . Спор е д него ти с е с п р ав я ш
о тл ич но и с и ми б е з ц е н е н по мо щник .
— С т р ах ме е .
— И мен, с к ъ п и. Но лекарите пр авя т в с и чк о по силите с и.
— О б и ч ам го .
— З н а м. И а з го о б и ч а м. П о в е ч е , о тко лко то мо жеш д а с и пр едстав иш.
Про д ължих д а ги н а б л ю д а в а м, внезапно о съ зна л , ч е не пр инадлежа на т о в а
мя сто .
Пр ез ця ло то време , до като стоях там, С а в а на не вдигна нито веднъж по гл е д
к ъ м мен и мисъ лта, ч е всичко меж ду н а с е и з гу б е но , з а п о ч н а да чо върк а мо зък а
ми к а то с в р е д е л.
По ту пах д ж о б о в е те с и, напипах к люч а и с е обърна х к ъ м в ъ н ш на т а вр ата.
Усещах , ч е о ч ите ми с е п ъ л н я т съ с с ъ л з и. Отвор их в р а т а т а и нико й не м е
п о в и к а о б р а т но . С а в а н а не б е чу ла о т в а р я не т о .
З а пр е пъ в а х с е надо лу по с т ъ л б и те . Н ик о га п р е з ж и во та си не съм с е
чу в с твал то лко в а у м о р е н.
По -к ъс но, по п ъ тя к ъ м мо тела , док ато ч ак ах на с в е то ф а р и т е и с е в с лу шв ах в
р ъ м ж е н е то на мо тор а , знаех , ч е мину в а чите в и ж д а т п р е з с т ъ к л о то е д ин мъ ж с
о б ля но в с ъ л з и л и це .
Те пр о дъл ж их а да к а пя т из ц е л и я пъ т, с я к а ш ня ма ше нико га да спр а т.
Пр ек ар ах в еч ер т а в стаята с и. О т кор идор а се чу вах а с т ъ п к и и х ар ак терния
з в у к о т н о с е не на багаж . По някога с т а я та с е о светя ваше о т фаровете на
пр еминаващи и л и спиращи на паркинга к о л и и тъмнината с е изпълваше с
пр изр ачни с е н к и. Хор а , т р ъ г н а л и по своя пъ т, х о р а , г о т о в и да с л е д в а т с ъ д б а т а
с и.
Л е ж ах на л е г л о т о , изпълнен с ъ с завист к ъ м тях , и с е пита х д а л и и а з няко га
щ е мо га да к аж а с ъ щ о то за себе с и.
Дор и не с е о пита х да по спя . Леж ах и м и с л е х за Тим, но в мес т о
измъ р ш авя л а та фигу р а в б о л н ичн а т а с т а я с и пре д с т а в я х о но ва ж и з н е но ,
пр иветливо мо мче, к о е то б я х ср ещнал на п л а ж а пр ед и го дини , го тово д а с е
у с мих не и к аже д о б р а дума на в се к и. Спомних с и татко , о питах се д а си
п р е д с т а в я по следните седми ц и о т ж и во та му . Н адя вах с е д а е имало няко й край
н е г о , го то в д а го с лу ша , д о к а то говор и д о б е з к р а й за мо нети , н а д я в а х с е
д и р е к то р ъ т д а не ме е и з л ъ г а л , ко гато к а за , ч е с и е о т и ш ъ л с п о к о й но в с ъ ня с и.
М и с л их и з а А л ъ н, за непо знатия свят, в ко йто ж ив е е ше . Но н а й- мно го мис л их за
С а ва н а . С по мн я х с и в ся к а мину та от пр екарания с не я д е н и непр екъснато с е
вр ъ щ ах к ъ м ми н ало то , о питвах с е д а з а п ъ л ня пр азнината в сър цето с и.
Н а су тр инта , щ о м с л ъ н це т о с е надигна о т зе мя та , с и в з ех душ и пр иб р ах
малко то багаж о тново в колата с и. О т и д о х в кр айпътно то р е с то р а н т ч е о т с р е щ а и
с и пор ъчах закуска , но ко гато до несох а димящата ч и н и я , я по бу тнах настр а ни и
изпих само к а ф е то .
З а чу дих се д а л и С ав а н а е с та н а л а вече . М о ж е б и в е че х р а н е ше ко нете .

139
 Б е ш е девет, ко гато в ля зо х в бо лницата . Регистр ир ах се и по ех с а с а н сьо р а
к ъ м третия етаж .
Тр ъгнах по съ щия кор идор , по ко йто б я х до шъ л вчер а . В р а т а т а на Тим б е ш е
о ткр ех ната и о т в ъ т р е с е чу в аше телевизор . Тим ме в и д я и с е у с мих на
изненадано .
— З д р а с т и, Джо н — пр ив етс тв а ме и с пр я телевизор а . — Влизай. Про с то
у б ив ах времето .
Седнах на с т о л а , к ъ д е то седях вчер а . З а б е ля з а х , ч е Тим е по - ж и з н е н . То й
у с пя да се по изпр ави и о тново насо чи вниманието с и к ъм мен.
— К ак во те в о д и то лкова р ано?
— Щ е с и тр ъгвам — о бя с н и х . — У тр е летя за Гер мания. З н а е ш к а к е .
— Д а , з на м — к и мна то й. — А з пък с е на дяв а м д н е с д а ме и з п и ш а т. Т а з и
но щ спах ч у д е с но .
— М но го д о б р е . Ра д в а м с е д а го чу я.
В тр е нч их по глед в него , тъ р сех н я к ак ъв з н а к за по до зр ение , някакво
тр епване о т мисъ лта, ч е мож е б и с но щ и меж ду н а с съ с С а ва н а с е е с лу ч и ло нещо ,
но не забеля зах нищо .
— З а що всъ щно ст с и ту к , Джо н? — по пита ме то й.
— Не с ъ м мно го с игу р е н — пр изнах . — И мах чу вство то , ч е тря бва д а те в ид я
о щ е в е д нъ ж . М и с ле х , ч е и ти и с к а ш д а ме в и диш .
То й к и мна о тново и с е о бърна к ъ м пр о зо р е ца . О т негово то по ложение не с е
в и ж д а ш е нищо , о св е н к в адрат, и з п ъ л н е н с въ зду х .
— Д а ти к а жа л и к о е е н а й- ло шо то в тази ис то р ия ? — з а по ч на то й. —
Тр ево жа с е з а Алън . З н а м какво става с мен. З н а м, ч е изгледите не с а до бр и и че
мо же и да не пр е ско ч а трапа . Запо чвам д а св икв а м с тази мисъ л. Но , к ак то ти
к а з ах и в ч ер а , боря с е със з ъ б и и н о к т и и не с п и р а м д а с е н а д я в а м, ч е ми
п р е д с т о я т о щ е х у ба в и д н и . А С ав а н а… З н а м, ч е ако нещо с е случ и с мен, тя щ е е
с ъ с и п а н а . Но ко гато ро дителите ми з а г и н а х а , нау ч их нещо в аж но .
— Ч е ж иво тъ т не е ч е с т е н л и?
— Тов а съ що . Но нау ч их , че чов ек мож е д а пр ев ъ змо гне в с ичк о , въ преки ч е
му и з г л е ж д а невъзмо ж но . С времето мък а та… става по - по носима . Може д а не си
о тид е напъ л но , но в еч е не б ло к ир а с ъ з н а н ие т о ти. Та к а ще с та н е и съ с С ав а н а .
Тя е млада и с и л н а и з н а м, ч е ще пр о дъ лж и на пр ед . Но А л ъ н… Н е з н а м к ак во ще
с т а н е с бр ат ми. Ко й ще се гр ижи за н е г о , къде ще ж иве е?
— С а ва н а ня ма д а го изо с тави.
— З на м, но не е ч е с т н о с п р я м о н е я . Т р я бв а л и д а я товаря с тази
о тго во р но с т?
— Ня ма з н а ч е н и е дали е ч естно . Тя ня ма д а по з в о л и д а му с е с лу ч и нещо .
— К ак? Щ е тря бва д а х о д и на р а б о та . То га ва ко й ще се гр ижи за него ? То й е
о щ е то лко в а м л а д. С а мо на д е в е т н а йс е т е , з а щ о д а я задъ лж ав ам д а с е г р иж и з а
н е г о пр е з с л е д в а щи т е п е т д е с е т го дини , напр имер? З а мен нещата с е д я т по дру г
н а ч и н . Той ми е б р а т и то лкова . Но С а в а н а…
То й по к ла ти т ъ ж но г лав а .
— Тя е мл а д а и к р а с и в а. З ащ о д а я спир ам д а с е о мъ ж и о тно во ?
— К ак в и ги говор иш ?
— Д а л и нов ия т й с ъ пру г ще е съ гласен д а с е гриж и за Алъ н?
Н е о тго во р их . То й в д и г н а веж д и и по пита :
— Ти б и л и с е гр иж ил?
О т в о р их у с та да к а ж а не що, но гласът ми го ня маше н ик ак ъв .
Ч ер тите на лицето му с е с ме к ч их а .

140
 — Ето з а к ак во с и мисля , док а то л е ж а ту к. Ко гато не с е чу вств ам з л е , д е .
В с ъ щ но с т мисля за мно го неща , в к л ю ч и т е л н о и за теб .
— З а мен?
— Ти все о щ е я о б и ч а ш, нали?
Напр егнах с е , за д а не позволя на нито едно му скул ч е д а ме издаде , но
в ъ пр ек и всичко то й р а з б р а .
— Разбрах о тговор а . В и на г и с ъ м го з н а е л — к а з а т ъ ж но Тим. — О щ е с и
с п о м ня м лицето на С ав а н а , ко гато ми к а за за п р ъ в път за теб . Н и к о га не я бях
в и ж д а л то лкова р а з в ъ л ну в а н а . З ар ад в ах с е за н е я , з а щ о то в теб имаше н е щ о…
повяр в ах ти в е д н а г а , щ о м те в и д я х . Ко гато с и замина , т я с т р а д а у ж а с но . М ъ к а та
я р а зя ж да ш е в с еки д е н малко по малко . Н е мо жеше д а мисли за нищо , о св е н з а
теб . По сле р а збр а, ч е ня ма д а с е пр иб е р е ш, к ак то го бях те мислили, в ъ р на с е в
Л е но р , мама и т а т к о по ч ина х а и…
То й не дов ър ши .
— Ти знаеше , ч е съ м в л ю б ен в нея , на л и? — по гледна ме в очите .
А з к и мнах .
— З н а ех с и. В л юби х с е в н е я о щ е на д в а н а йс е т го дини . П о с т е п е н н о и тя с е
в л ю б и в мен.
— З а що ми р а зк а зв а ш т о в а?
— З а що то е р а з л ич но . З нам, ч е С ава н а ме о б и ч а , но не к ак то о б ич а ш е теб .
Н и к о га не е изгаря ла о т с т р а с т к ъ м мен и в ъ п р ек и то ва ж ив е ехме д о б р е . То лкова
с е р а дв аше , ко гато с тя г а х ме р а н ч о то… А з пъ к бях ща с т л и в , че мо га да н а п р а в я
н е щ о з а н е я . По сле с е р а збо ля х . Тя в и н а г и е ту к , гр ижи с е за м е н так а , к ак то а з
б и х се грижил за не я , ако с е н а л о ж и…
С пр я з а миг , мъ чеше с е д а намер и то чните думи. В и ж да х тр е в о га т а, и з п и с а н а
по л и ц е то му .
— Вчер а , ко гато до йдох те , а з в идя х к ак те г ле д а и р а зб р ах , че о щ е те о бич а .
Н е що по ве ч е , о съ зна х , ч е винаги ще те о б ича. То ва ми к ъс а сърцето , но , з н а е ш
л и , а з в с е о щ е съм л у д по н е я и н а й - в аж но т о за мен е н е й н о то ща с тие . Н и щ о
д р у го не и с к а м така с и л но , к ак то д а я в и дя б е з г р иж н а к а то пр е ди.
Г ър ло то ми б е ш е то лко в а пр е съх на ло , че е д в а п р о и з н е с о х :
— К ак во и с к а ш д а к аж е ш?
— Иск а м д а к аж а д а не забр ав иш за С а ва н а , а к о нещо с е с лу ч и с мен. И д а
ми о б е щ а е ш, ч е ще с е гр иж иш за н е я , к ак то го пр ав ех а з.
— Тим…
— Н е к аз в а й нищо , Д ж о н — вдигна то й р ък а , за д а ме с п р е и л и пък з а
д о в иж д а не . — И по мни к а к во ти казах .
По сле се о бър на на д р у га т а с т р а н а и р а з го в о р ъ т ни п р и к л ю ч и.
И з ля зо х тихо и з а тво р их вр атата з а д с е б е с и.
В ъ н о т б о л н и ца т а слънцето ме заслепи. Ч у х песента на птиците и ги
по тър с их с по глед, но те о с та на х а скрити с р е д кло ните .
П а р к и н г ъ т б е ш е п ъ л е н напо ловина. В с и чк и н а о к о ло и з г л е ж д а х а у мо р е н и
к а то мен, с я к а ш о птимиз мъ т, к о й то д е мо нс тр ир ах а пр е д б л и з к и те с и в
б о л н и ца т а , ги напу скаше в мо мента , ко гато о ста не х а сами.
З н а ех , ч е с т а в а т ч у д е с а, независимо ко лко болен е човек , но по сетителите в
б о л н и ца т а не бях а магьосници и е д в а по насяха т р е в о га т а с и.
Седнах на е д н а пе йк а пр ед сградата и с е за мис лих защо , всъ щно ст, бях
д о шъ л . Щ е ше ми с е д а не б я х го пр ав ил . Повтор их с и ду мите на Тим няко лко
пъти , спомних с и б о лка т а , и з п и с а н а на лицето му , и с т и с н а х о ч и. За пр ъ в пъ т
чу в с твата ми к ъ м С а ва н а изглеждаха н я к а к… г р е ш н и . Л ю бов т а тря б ваше д а н о с и
р а до с т и с п о к о й с тв и е , но в то зи мо мент тя н о с е ше б о л к а на в си ч к и. На Тим, на

141
С а ва н а , д о р и и на мен. Н е б я х дошъл , за д а изку шавам С ава н а . Н е и с к а х да
р а з б ия семейств ото й… ил и бях ту к то ч но за т о в а? М о ж е би не бях то лко ва
б л а го р о д е н, ко лкото с и п редстав ях . И о съ з н а в а н е то на то зи ф а к т ме н а к а р а д а с е
по чу вствам п р а з е н к а то р ъжд я са л а к о н с е р в е н а ку тия .
И з в ад их снимката на С а в ан а о т пор тфейла с и. Б е ш е и з м а ч к а н а и з а х аб е н а.
З а гледах с е в нея и тр евожно с е замислих какво л и ще ни д о н е с е с л е д в а щ а т а
го ди н а .
Н е знаех д а л и Тим ще у мр е , и л и ще ж ив е е. Но съ знав ах , ч е к ак во то и д а
с т а н е , връ з ката ми с нея нико га ня ма д а бъде к а то пр е д и. Бяхме с е ср ещна ли в
е д н о б е згр иж но вр еме , пълно с о б е щ а н и я ; с е г а на негово мя сто бяха д о шл и
с у р о в и т е у р о ц и на истинския ж и во т.
Разтр их с л е по о ч ия т а с и, р а з с тро е н о т мисъ лта, ч е Тим з н а е ш е по чти с
то чно с т к ак во б е с т а н а ло меж ду н а с съ с С а ва н а вчер а , дор и го б е о ч а к в а л .
По каза го я с но , о со б е но ко гато ме накар а д а обещая , че ще я о б и ч а м с ъ с съ що то
с е б е о тр иц а н и е, к ак то я о бич а ш е той. Р а з б р ах к ак во ми п р е д ла г а ш е д а напр авя ,
а к о у мр е , но негово то по зволение ме р а з с тро и о щ е по в еч е .
С т а н ах и тр ъгнах б а в но к ъ м к о л а та с и. Нямах пр е д с т а в а к ъд е и с к а м д а
о тид а , но тря бваше д а с е ма х на по - скоро о т бо лницата . Д а с е р а з к а р а м о т Л е нор ,
д о р и и само за д а по др едя мислите с и.
П ъ х н ах р ъ ц е в д ж о б о в е т е и з а р о в их за к лю чо ве те .
Ч ак ко гато доближих , в и дях п и к а л а на С ав а н а д о моя та к о л а .
Тя с е д е ше з а д волана . В ид я , ч е ид в а м, о твор и вратата и слезе . Док а то
ч а к а ш е да с е пр ибл иж а , з а по ч на д а оправя блузата с и.
— Д ж о н… Тр ъ гна с и, б е з да к аж е ш д о в иж д а не .
— Д а , так а е .
Тя к и мна л е к о . И двамата з н а е х м е причината .
— К ак р аз б р а, ч е съ м ту к?
— Н е знаех . О т и до х до мо тела и ми к а з а х а , че с и с е и з не с ъ л . Ко гато до йдох ,
з а б е ля з а х ко лата ти и р е ш их д а те изчакам. В ид я л и Тим?
— Д а . И зг л е ж да мно го по -до бр е . С по р е д не го ще го изпишат о щ е д н е с .
— То в а е д о б р а новина — к а з а С ав а на и д о й д е д о к о л а та ми. — Тр ъгв а ш л и
с и?
— Тря бв а. Отпу скът ми с в ъ р ш и .
Тя скръ сти р ъ ц е .
— Щ е ш е л и д а д о йд е ш д а с е с б о гу в а ш с мен?
— Н е знам — пр изнах . — Не с ъ м мислил .
По л и ц е то й мина с я нк а на о б ида и разочарование .
— З а к ак во с и го вор их те с Тим?
Погледнах к ъ м бо лницата , по сле — к ъ м н е я .
— По - добр е п и тай н е г о .
Тя с т и с н а у с тни .
— З н а ч и так а ще се р а зд е л им?
О т пътя и з р ев а к ла к со н и по то ка о т к о л и в н е за п н о за б а в и х о д . Ед на ч ер в ена
то йо та пр емина в д р у го то платно , за д а и з л е з е о т тр афик а. Д о к а то гледах
м а н е в р и те й , о съ зна х , ч е не е р е д но д а я о с тавя б е з о тговор .
— Д а — о твър нах . — Мисля , че тря бва д а с е р а з д е л и м.
Тя с т и с н а ю мр у ц и и кокалчетата на ръце те й по б еля х а .
— Мож е л и д а ти пиша ?
Н а с и л их с е д а не о т м е с т я по гл ед о т н е я . Как ми с е и с к а ш е в с и чк о д а с е б е ш е
нар едило по - иначе!
— Мисля , ч е не е д о б р а идея .

142
 — Н е р а зб ир а м.
— М но го д о б р е р аз б ир а ш — о твър на х . — Ти с и о мъж ена за Тим, не за мен.
О с т а в их изр ечението д а в ис и в ъ в в ъз ду х а , док а то съ бер а с ил и да п р о дъ л ж а.
— То й е д о б ъ р чов ек , С а ван а . М но го по - до бър о т мен, б ъ д и с и гу р н а , и аз с е
р а дв а м, че с е о мъж и за него . Ко лко то и да те о б ич ам, не мога д а разбия то зи
брак . И дъ лбоко в с е б е с и съ м у беден, ч е и ти не можеш. Дор и д а ме о б и ч а ш, ти
о б ич а ш и н е г о . О т н е ми в р еме д а го р а з бер а , но с е га съ м с и гу р е н.
Н е к а з ах нищо за нея с ното б ъ д е ще на Тим. О ч и т е на С а ван а б а в но с е
изпълниха с ъ с с ъ лзи.
— Щ е с е в и д и м л и няко га отново ?
— Н е знам — ду мите и з г а р я х а гър д ите ми. — Но с е надяв а м д а не с т а н е .
— К ак мож е ш д а к аж е ш та ков а нещо — к аз а тя и гл а с ъ т й и з в е д нъ ж с е
пр ечу пи.
— З а що то т о в а ще з н а ч и, че Тим с е е о пр ав ил. И имам у с е ща н е то , ч е в с ич к о
щ е бъде н а р ед . Тр я бв а да бъ де .
— Мож еш л и д а о б е щ а е ш?
— Н е — поклатих г л а в а . — Н е мо га .
— То гав а з а щ о в с ич к о тр я бва д а свърши так а?
С ъ л з и т е с е затъркаляха по с тр а н ит е й и в ъ пр ек и че имах намер е ние д а
тр ъгна в е д н а г а , а з с е до б л иж их до нея и изтр их нежно съ лзите й.
В по гл е да й прочетох с тр а х и тъга , гняв и о б и д а . Но пр еди всичко имаше
мо лба . Мо л ба д а про ме ня решението с и.
П р е г лъ т н а х с мъ ка.
— Ти с и н е г о в а ж е н а и то й се нуж д ае о т теб . О т ця л а та теб, б е з о с та тъ к .
М е ж д у в ас ня ма място за тр ети и д в а м а т а з н а е м, ч е не б и тря б вало д а има .
С ъ л з и т е про дъ лж ав ах а да се с т и ч а т по л и ц е то й.
А з съ що у с е т их в лаг а в мо ите . Н ав е дох с е и я целунах нежно по у с тните ,
по сле я пр е гър нах и я пр итис на х с и л но до с ъ р це т о с и.
— О б ич ам те , С а ва н а , и винаги ще те о б ич а м — про шепнах в у хо то й. — Ти
с и н а й -х у б а в о то н е щ о , които ми с е е с лу ч в а ло няко га . Ти си н а й - д о б р а т а ми
пр ия телка и моя единствена любима и нико га ня ма д а с ъ ж а ляв а м за т о в а, което
с е с лу ч и меж ду нас . Ти о с мис л и ж и во та ми и н а й- в аж но то , да де ми б а щ а . Н ик о га
ня ма д а го забр авя . Щ е о с тане ш завинаги в най- до бр ата ч а с т о т мен. М н о г о ми е
мъ чно , че нещата с е р а зв их а так а , но т р я бв а д а тр ъгвам, а ти тря б ва д а о т и д е ш
пр и съ пру га с и.
Г о в о р ех и го вор ех, а тя ло то й с е т р е с е ш е о т р ид а н и я . Про дъ лж их д а я д ъ р ж а
в пр е гр ъ дк ите с и дъ лго след като бях к а з ал в с ич к о . Ко гато накр ая с е разделихме ,
н я к ак во ш е с т о чув с тво ми по дсказа, ч е я пр е гр ъ щ а м за п о с ле д е н п ъ т.
О т с т ъ п их , б е з д а о т к ъ с в а м по глед о т н е я .
— А з също те о б ич а м, Джон — к а з а тихо тя .
— С бо го м, С а в а н а! — вдигнах р ъ к а.
Тя изтр и о ч ите с и и тр ъгна к ъ м бо лницата .

Д а к а ж а с б о го м е н а й- тру дно то нещо , ко ето няко га съм п р а в и л . Ч а с т о т мен

б е ш е го то в а в ед н ага д а о б ъ р н е к о л а та д а я прич а ка пр ед болницата , за д а й к аж е ,
ч е винаги щ е б ъ д а до нея , и д а й с п о д е ли к а з а н ите о т Тим н е щ а . Но не го
напр авих .
Н а пу с н ах гр ада по н а й - б ъ р зи я н а ч и н и с п р я х ч а к на една б е н зи н о с т а н ция .
Н а п ъ л н их р е з ер во ар а с б е н зин и ку пих бу тилка минер а лна в о д а . О т и д о х да п л а тя
и на касата в и дях бу рк ан за с ъ б ир а не на пар и за Тим. О с т а н ах з а г л е д а н в него .
Б е ш е п ъ л е н с дребни мо нети и к н и ж н и до лар и . Един н а д п и с в ъ р х у с тъ к ло т о

143
с о ч е ш е банков а сметк а в местната б а н к а. По мо лих с о б с тв е н и к а д а ми в ъ р н е в
мо нети з а телефо н и то й напълни шепа та ми с мо нети по дв айсет и п е т цента .
О т и д о х до ко лата и прерових документите в п а п к а та на татко . Н а мер их ,
к ак во то тър с ех , в зе х х имика л ка и тръгнах к ъм т е л е ф о н а п р е д магазина . Ко лите
пр еминавах а с гр о х о т по м а г и с т р а л а та и ко гато набр ах «инфор мация », трябваше
д а пр итисна телефо на до у х о то с и, за д а чу я к а з а н и те о т механичния г л а с на
ко мпютър а цифр и на т ъ р се н и я о т мен т е л е ф о н. Н а др а ск ах но мер а на г ъ р б а на
п а п к а т а , по сле з а т в о р их . Пу снах о ще няко лко мо нети и набрах но мер а. Ч у х дру г
мех а ничен г л а с , ко йто ми п о и с к а още п а р и. Пу снах в с и чк и т е мо нети и н а й -
накр ая с е с в ъ р зах .
Представих с е на мъ ж а о т д р у г а т а стр а на и по питах д ал и ме помни .
— Разбира с е , Джон. К ак с и?
— До бр е , б л а го д а р я . Т а тко по чина . Отта м п о с л е д в а к р а т к а пау за .
— М но го с ъ ж а ляв а м, Д ж о н. До бр е ли с и?
— Н е знам — о тв ър нах .
— И ма л и н е щ о , к о е то мо га д а напр авя за теб?
З а тво р их о ч и. Помислих за Савана и Тим и по молих татк о д а ми про с ти з а
т о в а , което мислех д а на пра вя .
— Д а , има — к а зах с л е д малко . — Иск а м да про д а м колекция та на татко и д а
по лу ча пар ите в ъ з м о ж но н а й- б ъ р зо .

Епилог

_ Ленор, 2006_
К ак во о зна ч а ва д а о б ич а ш и с т и н с к и?
Мисля в ъ р х у о тговор а , док ато седя на х ъ л м а и н а б л ю д а в а м С а ван а и ко нете .
С по мн я м с и з а о нази в е ч ер , п р е д и една го дина , ко гато с е п о я в их в р а нчо то… но
с е г а тя ми пр илича повече на с ъ н.
П р о д а д о х мо нетит е мно го по д р е а лн а т а им ц е н а и н а ч а с т и. З н а ех , че
ко лекцията ще пр емине в ръц ете на х о р а , ко ито нико га ня ма д а с е г р и ж а т з а н е я
так а , както татк о с е гр ижеше , но въпр ек и т о в а з а п а з их е д и н с тв е но о нзи п е т а к с
б и к а, пр о с то не мо жех д а с е разделя с него . З а е д но със с ни м к а т а то й б е ш е
ед и н с т в е н о то , останало ми о т него , и в и н а г и ги но сех съ с себе си. С т а н а ми н е щ о
к а то т а лис ман. П о няк о г а го в а дя от д ж о б а и го г л е д а м. П р о к а р в а м пръ с ти по
найло ново то п л и к ч е и изведнъж в иж д а м татк о д а чете С и в ия к ата л о г в кабинета
с и и по ду швам мир измата на з а п ъ р ж е н беко н о т кух ня та . Тов а ме кар а д а с е
у с мих в а м и з а мо мент в е ч е не с е чу вств ам то лко ва с а мо т е н.
Но в съ щ но с т с ъ м сам и ч а с т о т мен з на е , ч е винаги ще б ъ д а . Мис л я з а тов а ,
д о к а то наблюдавам С а в а на и Тим д а с е в р ъ ща т в къщата , х в а н а т и за р ъ ц е .
Сплетените им п ръсти , по гл е д ите им — в с ич к о го вор и за люб ов та им е д и н к ъ м
д р у г. Тр я б в а да призная , ч е с а хубава д в о йк а. Тим в и к а А лъ н и тр имата в л и з а т
в ъ тр е . Чудя с е за к ак во с и г о в о р я т, д о к а то с е пр иб ир а т у д о м а , з а щ о то с ъ м
лю бо питен з а в с я к а по д р о б н о с т о т ж и во та им. О с ъ зн а в а м напълно , че не ми
в л и з а в р а б о т а , но и с к а м д а з н а м. Б я х чу л , че Тим е пр иключил с лечението и
х о р а т а о т гр ада о ча кв ах а скоро да с е в ъ з с т а нов и напълно .
Н ау ч их го о т местния а д в о к а т, ко гото пос е тих пр и п р е д и ш н о то с и идване в
Л е но р . Отидох при н е г о с т л ъ с т и я чек и го по мол их д а го д е по з и р а в с ме т к а т а на
Тим. З н а е х в с и чк о за а дво к а тск а та тайна и б я х с и гу р е н, че ня ма д а к аж е на
нико го в гр ада . З а мен беше много в аж но С ав а н а д а не р а з б е р е к ак во с ъ м
напр авил . В ъв всеки брак има мя сто само за двама .

144
 По мо лих а д в о к а т а д а ме държ и в течение и пр ез изтеклата го дина говор их с
н е г о ня ко лко пъ ти . О т него разбрах, ч е ко гато съо б щил на С ав а н а , ч е к л и е н т ъ т
му и с к а д а о с та не а но н и м е н и съобщил су мата, тя се р а з п л а к а л а. Каза ми, ч е
само след с е д м и ца з а в е л а Тим в Медицинския център «А н де р съ н» и то й с е
оказал идеалния т к а н д и д а т за но в а та л е ч е б на про гр а ма с в ак с и на т а , коя то щял а
д а с т а р тир а съ щия но е мври. П р ед и д а в л е зе в про гр а ма та, пр еминал ку рс на
л е ч е н и е с биох имио терапия и те ра пия с иму нос тиму л а тор и . Д о к то р ите о щ е
то гава б ил и о птимистично н а с т р о е ни о тно с но кр айните р е зу л та ти о т лечението .
С по р е д тях имало р е а л на възможно ст д а с е с п р а в я т с р аков ите к л е тк и в б е л и я
д р о б . Д в а м е с е ц а по -късно то й ме наме р и по телефо на в Гер мания и ми к а за , че
л е ч е н и е то с е о к а за л о по -у спе ш но о т о ч а к в а но то и на пр актика с е г а Тим б и л в
р е мис ия .
Н и к о й не г а р а н т и р а ш е , ч е ще ж ив е е д о д ъ л б о к а с т а р о с т, но и ма ш е ш а н с, а
т о в а б е ше в с ич к о , на к о е то с е надявах . И ск ах да бъдат щ а с т л и в и, исках тя д а
б ъ д е щ а с т л и в а. И о т т о в а, което виж д ах д не с , желанието ми с е б е сбъ д нало .
Т р я бв а ш е д а до йда, тря б ваше д а с е уверя , ч е съ м в з е л пр ав ил но то р е ш е ние , к а то
про д адох мо нетите за лечението на Тим, ч е съ м по стъпил правилно , к а то не й с е
о б ад их по в е ч е . С ег а знаех , ч е е так а .
П р о д а д о х колекция та , за що то накрая р а з б р а х к ак во з н а ч и д а о б ич аш
и с т и н с к и. Тим ми к а з а — и ми пока за — ч е л ю б о в т а о з на ч ава д а мислиш з а
щастието на дру гия пов еч е о тко л ко то за се б е с и, без зна ч е н и е ко лко болезнени
б о г а т д а б ъ д а т р ешения та . Т о г ав а с и б я х тръгнал , т в ъ р д о у б ед ен в пр авотата н а
ду мите му . Но д а по с тъпв а ш пра в ил но не е то лкова лесно . С е г а ж и вея с
чу в с тво то , че нещо в ж иво та ми л и п с в а, че дните ми не с а пълно ценни . З н а м, ч е
чу в с твата ми к ъ м С а ва н а ня ма никога д а се про ме ня т, и в и н а г и ще с е п и та м д а л и
с ъ м п о с тъ п и л пр ав ил но .
И по ня кога , б е з да и с к а м, с и мисля, ч е и С а в а н а чув с тв а също то . И т о в а
о бя с ня в а з а щ о до йдох о тно во в Л е но р .

В з ир а м с е в р а н ч о то , а с л ъ н ц е то в е ч е напу ска х о р и з о н т а . Т а з и в е че р е
пър в ата о т пълнолу нието , т о в а о з нач а в а , ч е с п о м е н и т е о тно во ще ме з а в л а д е я т.
В и н а г и и д в а т. Притая вам дъх . Лу ната изплу в а б а в но о т х о р и з о н т а и о к о л о нея
з а т р е п тя в а мек а м л е ч н а светлина . Тя мя та с р е б ъ р е н о р е о л върху к о р о н и т е на
д ъ р в е т а т а . С л ад к о -гор ч ивите с по м е н и нахлу ват в съ знанието ми, но а з не с в а ля м
о ч и о т р анч о то .
Д ъ л го време ч а к ам напр азно . Лу ната п р о дъ л ж а в а д а изк а чв а невидимата д ъ г а
по небо ск ло на и с к о р о светлините на к ъ щ а та запо чват д а гаснат е д н а по е д н а.
П р о д ъ л ж а в а м д а с е в з ир ам тр евож но въ в в р а т а т а на к ъ ща та и с е мо ля за
н е в ъ з мо ж н о то . З н ам, ч е ня ма д а с е по я в и , но не мо га да с и н а л о ж а д а стана и д а
с и тр ъгна. Д и ш а м б а в но и дъ лбоко , о п и т в а м с е д а я измъкна о т д о м а съ с силата
на мисъ лта.
Ко гато най - сетн е я в и ж д а м д а и з л и з а , чу в с тв ам с т р а н е н г ъ д е л по гър ло то с и.
Н и к о га не с ъ м с е чу в с твал так а . Тя с п и р а на с тълбите и о б р ъ щ а по глед в моя та
п о с о к а. Замр ъзвам, в ъ пр ек и ч е ня ма н а ч и н д а ме в и д и о ттам. Тя затваря тихо
в р а т а т а з а д с е б е си. Б а в но с л и з а по с тълбите и з а с т а в а в център а на д в о р а.
С п ир а и с е о гл еж да, за д а е с игу р на , че нико й не я следва . Н а й- сетне к а то ч е
л и с е о тпу ск а . И по сле , сякаш с в и д е т е л на н я к ак во чу до , в иж дам к а к вдига л и ц е
к ъ м лу ната . П о гл ъ щ а м я с о ч и, мо га д а в и дя по то ка от с п о м е н и, п р е м ина в а щ и
п р е з у ма й , и и с к а м само едно — д а по бя гна , за д а не р а зб ер е , ч е съ м там. Н о
стоя к а то з а к о в а н на мя сто то с и и също вдигам в з о р к ъм лу на та . И за миг ми с е
ст ру в а , че о тно во сме з а е д но .

145
146