You have downloaded a document from

The Central and Eastern European Online Library

The joined archive of hundreds of Central-, East- and South-East-European publishers,

research institutes, and various content providers

Source: Bulgaria Mediaevalis

Bulgaria Mediaevalis

Location: Bulgaria
Author(s): Cyril Pavlikianov
Title: Какво знаем за славяните на Атон през Средните
векове?
What do we know of the Slavs on Mount Athos during the Middle Ages?
Issue: 1/2010
Citation Cyril Pavlikianov. "Какво знаем за славяните на Атон през Средните
style: векове?". Bulgaria Mediaevalis 1:437-451.

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=513375
CEEOL copyright 2017

КАКВО ЗНАЕМ ЗА СЛАВЯНИТЕ НА АТОН

ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ?

кирил павликянов/софия

Целта на настоящата статия е да обобщи статистически документалните

сведения за славянско присъствие в днешните гръцки светогорски обители
от Х до ХVІ в. За периода 1169–1661 г. обработката на славянските подписи
към светогорските документи разкри около 230 случая на предпочитане на
славянския език като равнопоставено на гръцкия изразно средство. В рам-
ките на нашето проучване бяха обработени също така и описите на славян-
ските ръкописи, съхранявани в основните библиотечни средища на Русия,
България, Сърбия, Македония, Хърватско, Париж, Виена, Ватикана, Йеру-
салим, Синай, както и в ръкописните сбирки на светогорските манастири
„Хилендар“, „Зограф“, „Великата Лавра“, „Св. Пантелеймон“, „Ивер“ и „Ва-
топед“. По този начин бяха събрани над 200 приписки, поменаващи изрично
имената на славяни, развивали книжовна дейност на Атон. Какво, прочее,
сочат събраните свидетелства?

Най-ранни славяни светогорци

През 982 г. в документ на манастира „Ивирон“ се появява подписът на

“Παύλου τοῦ Στογόρετζι”. Според И. Шевченко, чието становище се приема и
от П. Шрайнер, явно се касае за славянското определение „светогорец“, което
е било транслитерирано на гръцки заедно със съкращението „с(ве)то“. Свето-
горецът Павел подписва документа от 982 г. в качеството си на жител на град
Йерисо, но неговият прякор не оставя съмнение, че става дума за атонски мо-
нах. Ако се вземат предвид изворовите данни и обширната библиография за
присъствието на български поселения в Халкидика и по-специално в Йери-
со, би следвало да приемем, че Павел е бил от български произход1.

Манастирът „Алипиу“

Несъществуващата днес Алипиева обител е засвидетелствана като самос-

тоятелно монашеско средище от 1048 до 1428 г., когато бива погълната от
намиращия се в близко съседство с нея манастир „Кутлумуш“. Единственият
1
Κ. Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος ἀπὸ τὸν Ι´ ὣς τὸν ΙΖ´ αἰῶνα. Θεσσαλονίκη
2002, 1–2.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

438 Кирил Павликянов

славяноезичен игумен на обителта се появява през 1422 г. и носи името Ев-

тимий, но за съжаление народностният му произход остава неясен2.

Манастирът „Ватопед“

През периода 1366–1600 г. във втората по ранг светогорска обител са

засвидетелствани девет славяноезични монаси, от които петима са сърби:
Стефан Неманя и неговият син Растко или св. Сава Сръбски (1193–1198),
Теодосий (1366), Теофан (края на ХІV или началото на ХV в.) и Антоний
(средата на ХV в.). През 1424 г. се появява преписвачът на ръкописи Мит-
рофан, който се споменава в приписка към славянски ръкопис, съхраняван
понастоящем в Държавния исторически музей в Москва. Книгата съдържа
произведения на св. Йоан Лествичник и преписването ѝ е започнало през
1422 г. в Цариград, в храма на тамошната руска колония, посветен на св.
Богородица Перивлепта. Преписът е бил приключен на 15 март 1424 в ма-
настира „Ватопед“ от стареца Митрофан, който преписва текста от 65-ти до
329-ти лист след предварителна уговорка с руския монах Евсевий-Ефрем,
благодарение на когото недовършеният ръкопис е бил пренесен на Атон.
Правописната редакция и потеклото на Митрофан не могат да бъдат уточне-
ни, тъй като приписката е запазена само в късни руски преписи. През 1596 г.
във „Ватопед“ са засвидетелствани славяните Сава и Йезекиил, чиято езико-
ва самоличност остава неустановена. Около 1600 г. в обителта е пребивавал
славяноезичен монах на име Дионисий, чийто език съдържа ред български
особености. Изглежда, че първоначалният сръбски превес в манастира е тра-
ял приблизително до средата на XV в., а през XVI в. в обителта постепенно
са навлезли и българи. Във всички случаи славянското присъствие във „Ва-
топед“ винаги е било незначително и вероятно се е влияело пряко от поли-
тическото и демографско състояние на земите, които осигуряват достъпа до
Атон3.
2
Archives de l’Athos II2. Actes de Kutlumus, éd. P. Lemerle. Paris 21988; К. Павликянов,
Славянското присъствие в светогорските обители Алипиев манастир и Ватопед през
Късното средновековие. СOЗ 3 (1999) 179–185; Същият, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος,
3–5.
3
М. Ласкарис, Ватопедската грамота на цар Иван Асеня II (Български старини 11). Со-
фия 1930; M. Laskaris, Actes serbes de Vatopédi. BSl 6 (1935–1936); L. Mavrommatis,
Une acte slave de Vatopédi. Хиландарски Зборник 4 (1978); C. Pavlikianov, A Short
Catalogue of the Slavic Manuscripts in Vatopedi. Symm 10 (1996) 295–325; Същият, Сла-
вянското присъствие в светогорските обители, 179–185; Същият, Неизвестен славяно-
гръцки документ от архива на атонската обител Ватопед. PBg 27/1 (2003) 75–84; Същи-
ят, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 6–11; Р. Радић, Манастир Ватопед и Србија у ХV веку.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 439

„Великата лавра“.

Първа по ранг в атонската йерархия, Лаврата на св. Атанасий Атонски е

основана през 963 г. с щедрите дарения на император Никифор Фока. Сла-
вяните проникват в нея около средата на ХІV в. и до началото на ХVІІ в.
общият брой на документално засвидетелстваните славяноезични иноци
достига петнадесет. От тях седмина със сигурност могат да бъдат определени
като българи, трима като руси, четирима като сърби, а народностната само-
личност на един остава неизяснена. Касае се за три последователни периода
на български, руски и сръбски езиков превес в обителта, всеки един от които
се подчинява на различна вътрешна логика. Българските преводачи Закхей
Философ Загорянин и Йоан са първите славяни, почерпили от литератур-
ните богатства на манастирската библиотека и тяхната дейност в средата на
ХІV в. вероятно е имала някаква връзка с безименния сръбски книжовник,
който през 1348 г. преписва в Лаврата едно четвероевангелие, предназначе-
но за Стефан Душан. През петдесетте години на ХІV в. вселенският патри-
арх Калист разпорежда да бъде изгонен от обителта еретикът от български
произход Генадий, а десетилетие по-късно в Лаврата се установяват българи-
те Гавриил и св. Ромил Видински. Руско книжовно присъствие в манастира
е засвидетелствано през годините 1430–1432 чрез преписваческата и пре-
водаческа дейност на иноците Андроник, Аврамий и Атанасий, като тяхно
поприще не е самата Лавра, а зависещото от нея пустиножилище на св. Илия
в околностите на обителта Филотей. Сръбско проникване в Лаврата се забе-
лязва едва в края на ХV в. То се разгръща неравномерно през ХVІ и замира
окончателно в началото на ХVІІ в., без обаче да се свързва с книжовна и пре-
водаческа дейност4.

В: Трећа казивања о Светој Гори. Белград 1999. Срв. също и Archives de l’Athos XXI, Actes
de Vatopédi I. Des origines à 1329, ed. J. Bompaire – J. Lefort – V. Kravari – Ch. Giros.
Paris 2001; Archives de l’Athos XXII. Actes de Vatopédi II. De 1330 à 1376, ed. J. Lefort – V.
Kravari – Ch. Giros – K. Smyrlis. Paris 2006.
4
Д. Анастасиjевић, Српски архив Лавре Атонске. Споменик Српске краљевске акаде-
мије 56 (1922); Archives de l’Athos V, VIII, X et IX. Actes de Lavra I–IV, ed. P. Lemerle – A.
Guillou – N. Svoronos – D. Papachrysanthou – S. Ćirković. Paris 1970–1977–
1979–1982; Κ. Παυλικιάνωφ, Ἡ παρουσία Σλάβων μοναχῶν στὴ Μεγίστη Λαύρα κατὰ τὸ ΙΔ´
καὶ τὸ ΙΕ´ αιῶνα. Ἀθωνικὰ Σύμμεικτα 4 (1997) [Ο Ἄθως στοὺς 14ο–16ο αἰῶνες] 75–87; Същи-
ят, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 73–85; Същият, Saint Romylos of Vidin and his activity
as the spiritual instructor of an unknown Slavic monastic settlement on Mount Athos. ГСУ
ЦСВП 91 [10] (2001 [2002]) 147–154; Същият, The Athonite period in the life of Saint
Romylos of Vidin. Symm 15 (2002) 247–255.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

440 Кирил Павликянов

Манастирът „Вериоту“

Съществуването на този манастир е засвидетелствано от 996 г. до 1316

г. Някои автори застъпват мнението, че обителите, именувани „Вериоту“, са
били две и че едната от тях се е намирала в непосредствена близост до пър-
воначалния руски манастир „Ксилургу“. Последното становище се подкре-
пя и от славянския подпис на Симеон, свещеноинок от обителта „Вериоту“,
който определя себе си като „духовник на русите“. Подписът се датира към
1316 г. и е написан на гръцки, но с кирилица. Известието, че Симеон е из-
пълнявал длъжността на духовник на русите и обстоятелството, че е владеел
кирилското писмо, загатват, че потеклото му вероятно е било руско5.

Манастирът „Григориат“

Основан вероятно около 1420 г., той започва да се споменава в извори-

те не по-рано от 1430 г. Заслужава да се отбележи, че славяните се появяват
в обителта само няколко десетилетия след нейното възникване. Твърде въз-
можно е славяноезични иноци да са взели участие и в самото ѝ създаване, тъй
като в края на ХV в. книжовната им дейност в манастира е вече отчетливо
изразена. За времето от 1483 г. до 1553 г. в „Григориат“ са засвидетелствани
12 монаси от славянско потекло, от които петима използват българско наре-
чие, четирима прилагат падежно съподчинение по сръбски образец, а трима
остават с неустановена езикова идентичност. Особено голяма е наситеност-
та на славянско присъствие през периода 1496–1526 г., когато обителта се
превръща в средище за преписване на славянски ръкописи, предназначени
главно за вътрешно потребление. През въпросния период не са засвидетел-
ствани дарения на сръбски или влашки владетели за манастира, така че би
следвало да се приеме, че славяните са навлезли в „Григориат“ в резултат на
постепенното си проникване по западното крайбрежие на Aтонския полу-
стров, което започва още в края на ХV в.6

Манастирът на Желян

Неизвестната доскоро обител τοῦ Zελιάνου се споменава като действа-

що монашеско средище само през XI в. Била е разположена на планинския
склон над манастира „Ксенофонт“ и гръцката транслитерация Zελιάνου явно
5
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 12–13.
6
Пак там, 14–22.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 441

съответства на южнославянското име „Желян“. Манастирът безспорно носи

името на основателя си, който със сигурност е бил от славянски произход,
но вероятно не е бил свързан със земите на същинска България, а със сла-
вяноезичните поселения в околностите на Атонския полуостров. Същест-
веното в случая е, че манастирът е бил основан от славянин, докато оста-
налите славянски обители на Атон са възникнали като гръцки монашески
средища, които са преминали в славянски ръце значително по-късно. Малко
е вероятно инокът Желян да е бил обкръжен само от гръцки монаси. Би мог-
ло да се допусне, че той е стоял начело на малка иноческа общност, съста-
вена предимно от славяни, но сме длъжни да отбележим, че доказателства
за това не са запазени. Желян в никой случай не е бил значима личност и
тази подробност подкрепя възгледа, че може би е произхождал от славян-
ските поселения в Халкидика. Имайки предвид множеството свидетелства,
онагледяващи присъствието на българи в околностите на Атон, не би било
неоправдано да приемем, че Желян е бил от български произход. Появата
на Желяновата обител през първата половина на ХІ в. показва, че българо-
езичното население на Византийската империя е участвало в изграждането
на атонската монашеска общност още от първото столетие на нейното орга-
низирано съществуване7.

Манастирът „Ивирон“

Грузинският светогорски манастир „Ивирон“ е един от най-ранните на

Атон и е основан през осемдесетте години на Х в. Анализът на гръцките
атонски документи показа, че около 1320 г. игуменът на обителта е бил сър-
бин по име Йован. Сръбското проникване в манастира обаче е било твърде
краткотрайно и явно е останало почти незабелязано, тъй като през годините
на доказаното сръбско преобладаване в Атон (1345–1371) не се забелязват
никакви попълзновения на сръбската светогорска управа към игуменския
пост на Иверската обител8.

7
К. Павликянов, Манастирът на Желян – първото славянско монашеско учреждение
на Атон. СОЗ 2 (1996) 17–22; Същият, The Мonastery of Zelianos – the first Slavic mo-
nastic institution on Athos. Symm 11 (1997) 37–48; Същият, Ἡ ἔνταξη τῶν Βουλγάρων στὴν
μοναστηριακὴ κοινότητα τοῦ Ἁγίου Ὄρους – οἱ περιπτώσεις τῶν μονῶν Ζωγράφου καὶ Ζελιάνου.
Göttinger Beiträge zur byzantinischen und neugriechischen Philologie 2 (2002) 61–68; Същи-
ят, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 23–31.
8
Archives de l’Athos XIV, XVI, XVIII et XIX. Actes d’Iviron I–IV, ed. J. Lefort – N.
Oikonomidès – D. Papachrysanthou – V. Kravari – H. Métrévéli. Paris
1985–1990–1994–1995; Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 38–39.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

442 Кирил Павликянов

Обителта „Какиплака“

Става дума за подчинено на „Великата лавра“ монашеско пустиножили-

ще, разположено според един руски текст от края на ХVІ в. в местността Зли
камен или Κακὴ Πλάκα, високо връз планинския склон над манастира „Св.
Павел“. Според една приписка в средата на ХІV в. на това място е пребива-
вала четиричленна славянска отшелническа група, занимаваща се с книжов-
на дейност. Духовен наставник на групата е бил св. Ромил Видински, който
до 1371 г. се е подвизавал във „Великата лавра“. Българското потекло на св.
Ромил създава предпоставки да допуснем, че обитателите на килията „Ка-
киплака“ – Дионисий, Теоктист, Симон и Тома – са били също от български
произход9.

Манастирът „Капрули“

До неотдавна се считаше, че карейската обител „Капрули“ е възникнала в

началото на ХІV в. Проучването, което проведохме през 1995 г. в архива на
„Ватопед“ показа, че игумен на манастира „Капрули“ на име Конон е подпи-
сал един ватопедски документ още в средата на ХІ в. Славяните, подвизава-
ли се в обителта, са само двама – Гавриил и Герасим – и присъствието им се
датира към началото на ХVІ в. Съотношението между гърците и славяните
в „Капрули“ за целия период 1071–1538 г. е петима към двама, като пълният
славянски превес през годините 1500–1538 носи ясни сръбски езикови от-
тенъци. Нещо повече, сърбинът Гавриил от манастира „Капрули“ е бил ши-
роко известна личност в Атон и пет пъти е бил избиран за първопрестоятел
или прот на светогорската общност. Гаврииловото книжовно сътрудничест-
во с „Хилендар“ се счита за доказано10.

Манастирът „Каракал“

Става дума за второстепенна атонска обител, основана в началото на ХІ

в., която през 1489 г. хилендарският игумен Исая нарича „арнаутски мана-
стир“. Славяните проникват в „Каракал“ едва в началото на ХVІ в., когато са
засвидетелствани българските по тип подписи на игумените Стефан (1503

9
Pavlikianov, Saint Romylos of Vidin and his activity as the spiritual instructor, 147–154;
Същият, The Athonite period in the life of Saint Romylos, 247–255; Същият, Σλάβοι μο-
ναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 40–41.
10
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 42–45.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 443

г.) и Максим (1504–1505 г.). В средата на същия век каракалският инок Ев-
тимий приема като дарение един ръкопис от българска редакция и това под-
сказва, че може би се касае за българин. Така очертаното мимолетно българ-
ско присъствие в „Каракал“ явно трябва да се свърже с усиленото заселване
на славяноезични монаси в почти всички атонски обители през първите две
десетилетия на ХVІ в.11

Манастирът „Кастамонит“

Обителта е основана през ХІ в. и никога не е заемала значимо място в

атонската йерархия. От средата на ХІV до края на ХV в. в нея са засвиде-
телствани 14 славяни. Най-ранните са двама сърби – преписвачи на ръко-
писи, чиято дейност се отнася към шестото десетилетие на ХІV в. През 1424
г. „Кастамонит“ изгаря до основи и неговият игумен Неофит – славянин,
чието присъствие в обителта е засвидетелствано от 1423 г., се обръща към
сръбския велможа Радич Поступович12, челник на деспот Стефан Лазаре-
вич, с молба да обнови манастира. През следващите години сръбското при-
съствие в „Кастамонит“ се разраства значително. До края на ХV в. осмина
кастамонитски монаси се подписват на славянски, като трима от тях използ-
ват сръбско наречие, а за останалите не може да се каже нищо определено.
Имайки предвид обаче щедрите дарения на челника Радич Поступович към
обителта, а също и факта, че в края на живота си той се оттегля като монах
в нея, можем да допуснем, че и петимата славяни с неустановен произход са
били от областта Ново Бърдо, в която са се намирали сребърните рудници
на Радич. Сръбското влияние в „Кастамонит“ в края на ХV в. постепенно
отслабва и през първите десетилетия на ХVІ в. в обителта са засвидетелства-
ни трима монаси, чиито език клони към безпадежния изказ на българския.
Следователно, можем да твърдим, че с унижощаването на последните неза-
висими огнища на сръбската държавност около 1460 г. сръбските монаси в
„Кастамонит“ губят голяма част от доходите си, поради което броят им бър-
зо намалява и в началото на следващото столетие на тяхно място се появяват
иноци от българско потекло13.
11
Κ. Χρυσοχοΐδης – Π. Γουναρίδης, Ἱερὰ Μονὴ Καρακάλλου. Κατάλογος τοῦ ἀρχείου. Ἀθω-
νικὰ Σύμμεικτα 1 (1985); C. Pavlikianov, The Athonite monastery of Karakallou – Slavic
presence and Slavic manuscripts. PBg 25/1 (2001) 21–45; Същият, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον
Ὄρος, 46–48.
12
М. Грујић, Светогорски азили за српске владаоце и властелу после Косовске битке. Гла-
сник Скопског научног друштва 9, Одељење друштвених наука 5 (1932) 83–87.
13
Ν. Οἰκονομίδης, Ἱερὰ Μονὴ Κωνσταμονίτου. Κατάλογος τοῦ ἀρχείου (1047–1686). Symm

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

444 Кирил Павликянов

Манастирът „Ксенофонт“

Възникнал около 998 г. като обител посветена на св. Георги, манастирът

приема името на основателя си Ксенофонт едва след 1035 г. Първото сла-
вянско проникване в него се датира към 1402 г., а до 1661 г. броят на доку-
ментално засвидетелстваните славяни достига 23. Петима от тях използват
език, който би могъл да се определи като сръбски, деветима с известни пре-
допасения би следвало да се определят като българоезични, а за останалите
деветима езиковите податки не позволяват никакви по-точни заключения.
Разпределението на сръбското и българското присъствие по периоди е край-
но неравномерно. Сърбите преобладават в края на ХV, в първите години на
ХVІ и през първата четвърт на ХVІІ в., а българите – през целия ХVІ и от-
части през ХVІІ в. През 1536 г. са засвидетелствани книжовни връзки между
„Ксенофонт“ и Рилския манастир и това обстоятелство говори красноречи-
во за български превес в обителта през ХVІ в. Ктиторското изображение на
влашкия жупан Преда Бузеску в храма на св. Димитър показва, че проник-
ването на славяни в „Ксенофонт“ е било улеснено от дарения на влашките
воеводи и велможи към манастира, но и загатва, че сред привидно славяно-
езичните иноци може би се крият и неколцина от влашки произход14.

Манастирът „Ксиропотам“

Става дума за една от най-ранните обители на атонския полуостров,

помената за пръв път през 956 г. в акт на протоспатария Йоан, съхраня-
ван в нейния архив. Славянското присъствие в нея се свързва с периода
1423–1553 г. От засвидетелстваните 12 славяноезични иноци петима оста-
ват с неизяснен произход, двама вероятно са сърби, а останалите петима са
българи и се появяват през първата половина на ХVІ в. В края на ХV в. е осъ-
ществена размяна на славянски ръкописи между „Ксиропотам“ и „Протата“
в Карея, а през ХVІ в. молдавски боляри неведнъж даряват славянски книги
на манастира. Тези факти показват, че богослужението в обителта може би
се е извършвало и на славянски. Подписите под светогорските документи
показват, че през ХVІ в. българските монаси в „Ксиропотам“ постепенно са

2 (1970); Archives de l’Athos IX. Actes de Kastamonitou, ed. N. Oikonomidès. Paris 1978;
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 49–57.
14
Archives de l’Athos XV. Actes de Xénophon, ed. D. Papachryssanthou. Paris 1986; C. Pavli-
kianov, The Athonite monastery of Xenophontos and its Slavic archive. An unknown Slavic
description of the monastery’s land on Athos. PBg 26/2 (2002) 102–111; Същият, Σλάβοι
μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 96–106.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 445

изместили сърбите15.

Манастирът „Ксистри“.

Първото споменаване на тази обител се отнася към 1057 г., а присъстви-

ето ѝ в светогорските документи я определя като треторазрядно монашеско
средище. Не разполагаме със сведения за съжителство на гърци и славяни в
манастира, тъй като след 1431 г. неговите представители са само славяни. От
монасите Викентий (1431 г.), Гавриил (1456 г.) и Атанасий (1500 г.) един-
ствено последният може да бъде определен като българин, а за първите два-
ма езиковите данни са крайно оскъдни. Славяните преобладават в обител-
та до началото на ХVІ в., когато тя окончателно запада и бива подчинена на
„Ватопед“, но никой от тях не се подписва в качеството на игумен16.

Манастирът „Кутлумуш“

Обителта не е от най-ранните и не се поменава преди 1169 г. Славяните

навлизат в нея около 1496 г. и преобладават до 1516 г. Става дума за шестима
монаси, от които двама са българи, а останалите четирима остават с неизяс-
нено потекло. Съществуват известни подозрения, че поради засвидетелства-
ните тесни връзки на „Кутлумуш“ с влашките воеводи, може би се касае за
влашки иноци, които, както е добре известно, до края на ХVІІ в. употребя-
ват за литургични и епистоларни цели търновската редакция на среднобъл-
гарския език. Тази теза обаче следва да се отхвърли, тъй като някои гръцки
атонски документи, издадени от патриарх Йеремия І и съдържащи възгледи-
те на останалите светогорци относно народностната принадлежност на кут-
лумушкото братство, изтъкват, че то е било българско. Вероятно въпросното
братство се е установило в обителта преди 1494 г., а през 1501 г. е получило и
официална патриаршеска благословия за своето настаняване. Съгласно един
ватопедски документ обаче, през 1540 г. българското братство бива изгонено
от Кутлумуш с патриаршеско постановление заради щети, нанесени на ма-
настира вследствие на пиянство (ταῖς οἰνοφλυγίαις αὐτῶν τὴν μονὴν διέφθειραν).
Малко по-късно същото братство безуспешно се опитало да завладее полуи-
зоставения манастир „Хулиара“ в околностите на атонската столица Карея17.
15
Archives de l’Athos III. Actes de Xéropotamou, ed. J. Bompaire. Paris 1964; Π. Γουναρίδης,
Ἀρχεῖο τῆς Ἱερᾶς Μονῆς Ξηροποτάμου. Ἐπιτομὲς μεταβυζαντινῶν ἐγγράφων. Ἀθωνικὰ Σύμμεικτα 3
(1993); Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 107–115.
16
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 116–118.
17
P. Lemerle – A. Soloviev, Trois chartes des souverains serbes conservées au monastère de

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

446 Кирил Павликянов

Манастирът „Макри“

Съществуването на обителта е засвидетелствано от 1108 до 1528 г., като

последните сто години – от 1409 до 1528 – са свързани с имената на шестима
славяни и само на един грък. Това съотношение показва почти пълен превес
на славяноезичните иноци през ХV и ХVІ в. Четиримата славяни, които се
появяват през периода 1409–1456 г. (Дометиан, Теодор, Йона и Калиник),
пишат на език сходен със сръбския, а останалите двама – Павел (през 1501
г.) и Митрофан (от 1500 до 1528 г.) – са българи. Явно е, че през втората
половина на ХV в. сърбите в манастира „Макри“ постепенно са отстъпили
мястото си на монаси от български произход18.

Манастирът „Макриген“

Тази обител се поменава за първи път през 1048 г. За целия ХV в. славя-

ните, засвидетелствани в обителта, са само двама – Мойсей (през 1427 г.),
чиято езикова принадлежност остава неясна, и Нифон (през 1457 г.), който
най-вероятно е бил сърбин. От същия период са ни известни и двама гърци
– Йосиф (от 1451 до 1462 г.) и Дометиан (през 1472 г.). Този факт сочи, че
не можем да говорим за цялостен славянски превес в манастира, а може би
само за равнопоставено присъствие. Не е изключено сърбинът Нифон да е
имал някаква връзка със съседните обители „Ксенофонт“ и „Св. Пантелей-
мон“ (Русик), където в средата на ХV в. сръбското влияние е било особено
силно19.

Манастирът „Св. Павел“

Първоначалната обител, носеща името на св. Павел, е възникнала в края

на Х в. в тясна връзка с манастира „Ксиропотам“. През шестдесетте години
на ХІV в. тя бива обновена от сръбските велможи Антон Багаш и Герасим
Радоня. Техните дарения са обстойно анализирани20 и бележат началото на
силно изразено славянско проникване в манастира. За периода от 1360 до
Kutlumus (Mont Athos). Seminarium Kondakovianum 11 (1940); C. Pavlikianov, The
Slavs in the monastery of Kutlumus and the post-Byzantine murals of its catholicon. Проблеми
на изкуството 4 (2000) 29–32; Същият, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 58–72.
18
К. Павликянов, Славянското присъствие в светогорския манастир Макру през 14-ти
и 15-ти век. СОЗ 2 (1996) 109–119; Същият, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 86–93.
19
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 94–95.
20
М. Грујић, Светогорски азили за српске владаоце, 87–89.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 447

1673 г. в „Св. Павел“ са засвидетелствани 49 славяни, някои от които се ус-

тановяват в съседното монашеско поселение „Св. Анна“, което принадлежи
на „Великата лавра“. Те обаче по правило не губят връзката си със славяно-
езичния игумен на манастира „Св. Павел“. Най-многобройни са монасите
с неясен произход, които възлизат на 25 и се разпределят равномерно през
целия период от 1406 до 1673 г. Като сърби се определят 11 души, а 13 веро-
ятно са били от български корен. Сърбите имат явен превес през по-ранния
период – от 1360 до 1595, а броят на българите се увеличава в края на ХVІ и
особено през първата половина на ХVІІ в., когато почти всички преписвачи
на ръкописи, установили се в по-сетнешния скит „Св. Анна“, са или с неясен
произход, или употребяват югозападнобългарско наречие. По всяка вероят-
ност в края на ХVІ и в началото на ХVІІ в. сърбите в манастира „Св. Павел“
постепенно са били изместени от българи, пряко свързани с македонските
земи21.

Манастирът „Плакà“

Тази обител е слабо известна и значимостта ѝ винаги е било твърде огра-

ничена. Споменава се като независим гръцки манастир от 1076 до 1347 г.,
когато по указание на цар Стефан Душан хилендарци поискват от атонския
първопредстоятел Нифон да им го преотстъпи. През следващите две десе-
тилетия обаче хилендарското господство остава спорно и едва през 1375 г.
карейският светогорски събор и протът Герасим узаконяват окончателно
правата на „Хилендар“ върху манастира „Плакà“22.

Светогорският „Протат“

Под това наименование са известни престолният храм на светогорската

столица Карея и самата светогорска управа. Според Д. Папахрисанту пър-
вото споменаване на светогорски прот датира от 908 г. До 1348 г. славяни в
Протата не са засвидетелствани, но от периода 1348–1579 г. са запазени име-
ната на 23 атонски първопредстоятели от славянско потекло. Ако сравним
техния брой с общия брой на протовете, ръководили Атон от 908 до 1593

21
Д. Синдик, Српске повеље у светогорском манастиру Светог Павла. Мешовита грађа
6, Грађа историjског института 17 (1978); Κ. Χρυσοχοΐδης, Ἱερὰ Мονὴ Ἁγίου Παύλου.
Κατάλογος τοῦ ἀρχείου. Symm 4 (1981); Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος,
124–139.
22
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 140.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

448 Кирил Павликянов

г., а той е 144, ще получим съотношение от порядъка на 16%. Съпоставяйки

обаче броя на гърците и славяните, избирани за протове между 1348 и 1579
г., получаваме по-друго процентно съотношение, което е равно на 28%.
Измежду славяните първопредстоятели на Атон деветима са сърби, шес-
тима са българи, а произходът на останалите осем не може да се изясни. Твър-
де вероятно е четирима от последните да са били също от сръбско потекло,
но не разполагаме с преки доказателства за това. Сърбите са равномерно
представени през целия период 1348–1579 г., докато българите и славяните
с неясен произход зачестяват едва през ХVІ в.
Можем да разграничим два подпериода на славянско преобладаване в
Протата. Първият е сравнително кратък – обхваща третата четвърт на ХІV
в. и неговото начало съвпада със завладяването на южна Македония и Атон
от Стефан Душан. От 1348 до 1375 г., а спорадично и до 1395 г., славяните,
които откриваме в Протата, били те протове, дикеи или еклисиарси, са не-
изменно сърби, поради което гръцката светогорска традиция определя пет-
десетте и шестдесетте години на ХІV в. като години на „сръбско властване“
в Протата. Установяването на сръбска управа в Карея предизвиква противо-
действието на вселенския патриарх, който се опитва да възстанови равнове-
сието и упълномощава епископа на Йерисо да се намесва извънредно в дела-
та на Протата. Твърде скоро обаче, след разгрома на деспот Йоан Углеша в
битката при Черномен през 1371 г., сърбите губят позициите си в Протата.
Вторият период на славянски превес в Протата има значително по-голя-
ма продължителност – от 1456 до 1579 г. – и не е следствие от външен натиск
или от намесата на могъщи славяноезични владетели. През него длъжността
на прота не остава постоянно в славянски ръце, не се откриват славяни в по-
ниските звена на светогорското управа, а първопредстоятели стават не само
сърби, но и българи. Не би било неуместно да наречем времето от 1500 до
1579 г. „второ славянско властване“ в Протата. Това властване не предиз-
виква никакво противодействие от страна на гръцките монаси и съставлява
общо дело на българи и сърби23.

23
Archives de l’Athos VII. Actes du Prôtaton, ed. D. Papachrysanthou. Paris 1975; Κ. Χρυ-
σοχοΐδης, Συμπληρώσεις στὸν κατάλογο τῶν πρώτων τοῦ Ἁγίου Ὄρους. Σύμμεικτα 8 (1989);
C. Pavlikianov, The Slavic lingual presence in the Athonite capital of Karyai – the Slavic
manuscripts of the Protaton library. PBg 24/1 (2000) 77–111; Същият, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ
Ἅγιον Ὄρος, 141–162.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 449

Манастирът „Симонопетра“

През ХІ и ХІІ в. в Атон се поменава обител „Св. Симон“, но не е сигур-

но дали иде реч за по-сетнешния манастир „Симонопетра“, който, съгласно
едно подправено златопечатно слово на деспот Йоан Углеша, бил преобно-
вен с негови дарения през 1363 г. При все обвързването на сръбския деспот
с обителта славяните проникват в нея едва около 1489 г. – време, по което
хилендарският игумен Исая нарича „Симонопетра“ български манастир.
Появата на българоезичния симонопетърски игумен Ананий през 1503 г.
подкрепя становището на Исая Хилендарски и загатва, че в края на ХV в. в
„Симонопетра“ вероятно се е подвизавало българско монашеско братство24.

Манастирът „Славандреу“

Обителта „τοῦ Σθλαβανδρέου” се споменава през 1294 г. и явно е била на-

именувана по името на основателя си Андрей, който твърде отчетливо е на-
речен славянин. За жалост обаче, това е всичко, което знаем за въпросния
манастир25.

Манастирът „Сливолà“

През 1287 г. игуменът „τοῦ Σθυλυβολᾶ” Никодим подписва документ,

който днес се пази във „Великата лавра“. Гръцкото буквено съчетание σθλ
или σθυλ обикновено предава славянската фонема сл. Без вмятането на θ или
θυ гръцката буквена комбинация σλ се чете като зл. Тази подробност сочи, че
може би иде реч за славянско наименование26.

24
Δ. Βαμβακᾶς, Ἱερὰ Μονὴ Σίμωνος Πέτρας. Κατάλογος τοῦ ἀρχείου. Ἀθωνικὰ Σύμμεικτα 1
(1985); Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 165–167; Същият, The Мonastery
of Simonopetra and its Athonite domain in the first half of the 17th century – four unknown
acts from the monastery’s archive. In: Образ и слово. Εἰκόνα καὶ λόγος. Юбилеен сборник по
случай 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова. София 2004, 289–298; Същият,
Three unpublished post-Byzantine documents from the Athonite monastery of Simonopetra
(1581–1593). В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. Со-
фия 2006, 257–272.
25
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 163.
26
Пак там, 164.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

450 Кирил Павликянов

Манастирът „Филотей“

Тази обител се споменава за първи път в светогорските документи през

1013 и 1015 г. Първото славянско проникване в нея се отнася към 1427 г.,
а от общо тридесет и шестимата филотейски игумени, които са известни за
периода от 1013 до 1520 г., осем се оказват славяни. През ХV в. са упоменати
деветима филотейски монаси, от които петима са гърци, а четирима – славя-
ни. Гърците са равномерно разпределени през цялото столетие, а славяни-
те зачестяват едва в края на века и особено периода непосредствено преди
1519 г. От осмината славяни във Филотей вероятно само един е бил сърбин.
Трима остават с неустановен произход, а четирима са българи. Вероятно те
са произхождали от земеделските околности на Света гора27.

Манастирът „Хана“

Третостепенният атонски манастир „Хана“ е засвидетелстван в изворите

от 1001 до 1366 г. Последният известен игумен на обителта е славянинът
Пахомий, чиято езикова идентичност обаче не може да бъде установена. По-
явата му през 1366 г., когато сръбското присъствие в Света гора достига сво-
ята върхова точка, подсказва, че може би става дума за сърбин28.


Така очертаното славянско проникване на Атон засяга 76% от днес съ-

ществуващите светогорски обители. От проучените 27 монашески средища
18 или 67% се свързват с превес на конкретна езикова група. Манастирите с
българско преобладаване са 9 или 33%, а тези, в които господстват иноците
от сръбско потекло, се оказват 7 или 26%. В 8 обители, т.е. в 30% от общия
брой светогорски манастири, славянското присъствие се оказва смесено,
като в 6 от случаите се касае за смесено присъствие на българи и сърби, а
само в два случая се появяват и руси. Отчетливо се открояват две епохи на
ярко изявено славянско присъствие в Атон – от 1348 до 1375 г. и от 1490 до
1560 г.

27
Actes de l’Athos VI, Actes de Philothée, ed. W. Regel – E. Kurtz – Б. Кораблев. ВВр 20
(1913) Приложеніе 1; V. Kravari, Nouveaux documents du monastère de Philothéou. TМ
10 (1987); Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 171–177.
28
Παυλικιάνωφ, Σλάβοι μοναχοὶ στὸ Ἅγιον Ὄρος, 178–179.

CEEOL copyright 2017

CEEOL copyright 2017

Какво знаем за славяните на Атон през Средните векове? 451

WHAT DO WE KNOW OF THE SLAVS ON MOUNT ATHOS

DURING THE MIDDLE AGES?
cyril pavlikianov/sofia
(abstract)
The article scrutinizes two types of sources that provide new knowledge about the Slavic mo-
nastic presence on Mount Athos from 1169 to 1661 – Slavic signatures placed under Athonite
acts and Slavic marginal notes added by Slavic-speaking Athonite monks to Slavic manuscripts.
The general conclusion is that Slavs had infiltrated more than three thirds (76%) of the presently
existing Athonite monasteries. Eighteen of the twenty-seven medieval Athonite monastic houses
(67%) seem to have been exclusively connected either with Bulgarians, or with Serbs. Bulgarians
are attested to have prevailed in nine monasteries (33%) and the Serbs in seven other (26%). In
eight monastic houses the Slavic presence was of evidently mixed ethnic character. Six of the eight
monasteries were inhabited by both Bulgarians and Serbs, while in the other two Russian monks
were also present. Two separate periods of Slavic predominance on Mount Athos are clearly at-
tested – from 1348 to 1375 and from 1490 to 1560. During the earlier period it was the Serbs
who prevailed, while during the later period the Bulgarian monks were those who were more fre-
quent.

CEEOL copyright 2017