Professional Documents
Culture Documents
‘в
В Сл Киселков,
учител при педагог училище
в гр Яйбол
КИРИЛ I МЕТОДИЙ
V II
V *
V
ЯМБОЛ
ПЕЧАТНИЦА .П Р О С В Е Т А '
1923 , У
В Х ^ г Ч ^ о
1 Кг?
ПРЕДГОВОР.
На бжлгарското образовано общество под
насяме ^ превод пространните жития на съ з
дателите на славянската писменост, Кирил и
Методий Кой и кога ги е написал? Дали Кири-
ловото житие е писано 01 Методйя, за да за-
свидетелствува своята братска обич кжм Ки-
рила, а това на Методйя — от някой от него
вите лични ученици и почитатели, както мисли
проф Брюкнер, или пжк и двете жития са дело
на Охридският или Велички епископ Климент,
в какжвто смисжл се бе изказал по-рано проф
Лавров, а след него и проф. Вондрак? Дали
пжрвом са били написани на гржцки език, а
отпосле преведени на славянски, както бяха
се изказали Миклошич и Воронов, или пжк
пжрвичната им редакция е славянска, както
изобщо се поджржа днес от най-видните пред
ставители на славистиката? Доколко и са
мите вести, що ни дават тези жития, за жи
вота и дейността на сжздателите на славян
ската писменост, са верни и потвжрждават ли
се от други книжовни паметници от славянски
й латински произход? — Тези и редица други
свжрзани с тях вжпроси са се налагали и се
налагат на всеки учен, който се занимава с
основите на славянската писменост Без да се
докосваме до тях, обаче, ние само ще изтжк-
нем, че пространните жития на двамата братя,
Кирил и Методий, познати в науката под името
»панонски легенди«, са гкраежгжлния камжк,
около който се движат всйчки ржпроси, що
засягат както живота и дейността на самите
просветители, така и самите оснопи на славян-
ския културен жйеот. 1е са почвата, вжрху
която се градят всички мнения и теории за
произхода на славянското писмо и за неговата
пжрвонач^лна ро 1ина Макар че от всички сла
вянски народи нйе, бж.лгарите, би трябало
най-много да се интересуваме за живота и дей-
нобттй на Кирила и Методия, при все това
почти нищо не сме сторили да сжздадем нещо,
което да задоволи любознателността на нашето
образовано общество и ^чеща се младеж
За да попжлним една празнота в нашата
книжйина и да дадем вжзможност на всеки, който
жждува да се опознае по-отблизо с живота и
дейността йа сжздателите на славянската пис
меност и у когото житейските залиси не са
убили всяка склонност да се опознае изобщо
с историческото* ни и културно мннаяо, ре
шихме се да преведем пространните жигия на
Кирила и Методия от старобжл1 арски на но-
вобжлгарскй език Превода направихме по тек
стовете, що издаде през 1920 година про<|>
Александжр Теодоров — Балан в книгата си
» Кирил и МетЪдий«, брой пжрви от «Универ
ситетска библиотека« Доколкото бе вжзможно,
старахме се да превеждаме буквално', защото
мислим, че ^гжй трябва да се превежда всеки
исторически документ За пжлнота и яснога
на мислите прибавихме някои думи и изрази,
като за отличие ги заградихме в малки скоби
— Доколко сме успели в своята работ^, нека
отсждят четците.
В Сл, Кирелков.
Потен и житие
на нашия блажен учител Константин философ,
п/ьрви наставник на словенския народ
— В четиринадесетия цеН от мес?ц феируа^ий —
Благорлови, отче!
§ 1. Увод
I ' I
Милостивият и щ^джр р ог, който, очаква да ре
покаят хората, ^за да ре спасят всзчки и; да дойдат
до поапание на истината“ 1 — [той цр ись?а грещни-
ка да умре, а да се покае и да жпрее, макар %и да « е
грияси найвече аа зло Ц — не изостдвя човешкия род
от саабоет Да отпадне (от неро), да се поддаде на дя-
воловата сжблазаьн п да пошне,, през всичките го
дини и времена, к а к ю преди,_така и до сега не пре
става да ни в&ршй мйого благбдеяния, най-напред
чрез патриарсите и < гццте, след тя х чрев пррроците,
а след тя х чрез ап> столите и мъчениците, и чрез
праведните м аж е и учители, избирайки ги о т този
многобурен жи^от А Господ познава онези, които
еа негови (избраници) Той казва „Моите овце слу
шай моя глас, и аз ги ппзрарам, и по име ги повик
вам, й ге идат рлед мене, и аз им давам живот ве
чен “ 2 Така направи а в нашето поколение, ка^о ни
въздигна този учител, койгр просвети надщн народ,
що беше помрачил свояг ум е х е слабост, а най-рече
с дяволова ласа, та не искаше да ходи в светлината
на божиите заповеди Макар и на кратко, неговото
житие явява, каклав беше ч^ой Слушайки яа него, кой
то иска, нека му подражава, като стан^ боджр и
ок^гьрли лрЦостта, според думите На апостола „П о
дражавайте на мене, както аз на Христа “ 3
§ 2. Потеклото на Константина.
>11
В, град Солун живееше някой благороден и бо
гат човек, 110 име Д а в, който заемаше длфМ$иоргта
помощник на военачалника Той беше правоверен н
ивпжлняваше точно всички божи заповеди, както ^ня
кога Иов Като жив е сжс съпругата си, родиха му
се седем деца, от които най-малко беше седмото, фи
лософа Консгантин, нашия наставник и учител К о
гато майка му ги роди, дадоха го на дойка, за да го
откжрми, обаче, докле се откжрми, дечего не рачи да
се отдаде на чужда гравд, освен на майчината си
Това стана по божие усмотрение, за да бжде отхра
нена с чисто мляко добрата фиданка от добрия ко
рен След това тези добри родители се обрекоха да
се не сжбират и така, като брат и сестра, проживяха
в Господа 14 години, и докато ги раздели смжртта,
те не нарушиха този оброк Когато (бащата) щеше да
умира, майката оплакваше това дете, говорейки За
нищо не се грижа, освен аа този единствен младенец
— как ще бжде отгледан' — А той й каза Вярвай
ми, жено, надея се на Бога, че той ще му даде такжв
баща и настойник, който се грижи и за всички хри
стияни — Това се и сбадна
§ 3. Детство.
Когато беше на седем години, детето сжнува
с а н и го разказа на баща си и на майка си — Като
с&бра всичките девици от нашия град, военачалника
ми рече На твоя вжзраст, коя го щеш от тя х си из
бери за другарка и помощница Като огледах и раз
гледах всички, аа видях една, от всички най красна,
лицето и светеше, и беше накитена с мониста от вла-
то и бисер, и с всяка хубост нейното име беше Со
фия — сиреч, премждрост Нея избрах — Като чуха
тези думи, неговите родители му казаха „Сине, пази
заповедта на баща си и не отфжрляй наставленияга
на майка си, ващото заповедта е светилник, а закона —
светлина Речи на премъдростта ти си моя сестра,
а мждростта направи твоя сродница, премъдростта
грее по-силно от слънцето И ако си вземеш нея
за сжпруга, тя ще те избави от много злини *
Когато го дадоха на учение, от всички ученици
най-много преуспяваше в книгите чрез своята б&рза
памет, та всички му се чудеха Според обичая — де
цата на богатите да играят на лов — един ден (Кон-
1
бтантин) излезе на полето с тях, като взе своя кра-
гуй; щом го пусна, по божие усмотрение излезе вятър,
грабна (крагуя) я го отнесе Поради това детето из
падна в униние и печал, та два дни не яде Със своето
человеколюбие милостивия Бог като не му позволяваше
ла привиква на земни удоволствия, на време го улови.
както в старо време улови Плакида (във време) на
лов с елен, така и гогова (улови във време на лов)
с крагуй Като поразмисли в себе си върху суетата
на този живот, (Константин) окайваше себе си, гово
рейки Такъв ли е този живот, та вместо радост да
иде пе^ал ? От днес ще хвана други пат , който е
по-добър от досегашният, и няма да прахосвам дните
си в шума на този живот! — Подтикнат от тази (ми
съл), той си стоеше у дома, като изучаваше науст
книгите на Григория Богослов На сгената нарисува
кръст и такава похвала написа на Григория* О Гри-
горий, но тяло човек, а по душа ангел! Макар но тя
ло да си човек, но се яви ангел, защото твоите уста
като един от серафимите прославят Бога и просвеща
ват вселената чрез тълкуванието на правата вяра.
Затова приеми и мене, който коленича пред тебе с
любов и вяра, приеми ме и ми бъди учител и просве
тител ! — Така се обричаше (Константин) Изучавайки
много от беседите (на Григория) п техния дълбок
смисъл, (той) изпадаше в униние, когато не можеше
да ги разбере основно
(В Солун) имаше един чужденец, който разбира
ше граматиката (Константин) отиде при него и, като
падна пред нозете му и му се огдаде, молеше го . До*
брп деецо, рече, научи ме иа граматическото изкуство! —
А той, понеже беше погребал таланта си, му отгово
ри* Юноше, не си хаби труда, защото отдавна сън
се зарекъл, щото през живота си да не уча никого
на него — Като му се кгапяше изново, детето му ду-
Ьгаше със сълзи на очи* Вземи целия ми дял, що
ми се пада от бащиния ми дом, ала ме научи! — Но
като не иска да го послуша онзи (чужденец, дете
то) си отиде у дома и се отдаде на молитва, та дано
постигне желанието на своето сърце И скоро Бог
изпълни волята на боещия се от него (Константин).
, 11 ^ ^ я 1 ^йро, ,доготл&
като ^ а щ г ц , ^Р&сцта, .м ^ д р с ^ р, п р р ^ р н р
у,?в? ? ?1 ^ 0^ ® зд °^ ри-ь д а хи р* ^ег°т >га1да ^вцу^р
сжс гцяря , Детето ка^ро чу трва* р радор,г ср оп^ти,, щ-
ито коленичи по пж.тя? ^р)се ^пом.олгц ,гррорейки , „Ео-
чже на нашите огид, ^^Госцодц (на милосиф, крито
всичко ри ^рж гвор^ с ^ с сро^ха дама и е ире^дрпср'
,'си Уаре^и^л, (ш;отр ^'едовр^а^а ^ладое над сжл^орркиде
‘от "тебе .-Двару , цодари ,^и пррмждрос^а, щр ,.р край
твоитетп р е б и й * за да р^б^ра, щ р,е уррдио ра,теб^,
и да <ав СпаряД ржн тврй раб и <?рн.,ва т р о я (ра,бд
~ Йр11 трва,. пр^чрр, кадо ^ р ^ С о л о м о ^ о в ^ а
молитва ^ц таи а, *ищ ррчр Амин/ , м
м I § 4. Учение & Цариград
11, _ II/,! 1 Ч 'I, ШИ* ^ < 1 ^ »'
, Когато ррис.т^гна в .Цариград, р ^ а д р х а го, на
учире^а да се^ ч и , д (^^ед, ^ со цзу^и граматиката за
т^)й( м е с е ц а ,'ш д а ^ се на др^ггн н ^ и ^ з у ч » Х о , м ^
и геометрия га? а п р п ^ в а ц Фоти^ — ,диялекрш^
** о Г^ 5КИ ■^ °оо4 )С к е[ (^У^и, ревец ^ я х ощ е,вдтот
рйка и аритметика^ аст ротдо^ия. и р^оресност и вси^к^
| % и елински изкуства ги ичучи всички,
иа»то ^д^руг) (би ,изущ*л < ^ о един от тия (пред^ти)
защрто ^(ир^р време ^ а ,у чер ието) б*рзинатд и лрилржа^
Йи^то’се^сдружиха и сена^варва^а взаданр, та пр.тот
зй'начин1'се постигаме (края на науките в, изкуствата,
№лй^аваики ее сж.с овойта скромцорт, р., учрнрртр?
беседваше повече с онези, р ., иоито беше де цолезно
>1111 (] II?! 1 11' М11 <■ у > - ^ 1
(да се разговаря), с^ра^еше ( хора, кри^р ;к*?орят,
КжМ буйност, и 'се саремрше ;са|ио дг&м ед^о р^иц^тве,-
но’ З е Ц о 1Ъслеу^ ^ато р за^рн^л дрщр^о , с , нрррсдото,
как да Излезе из това! тяло, и да живее с , Бога
• 1 г<™ г 1п I 1 >у г > А ч п т I
, К ато1 виде, обаче,, к а ^ ^ чове^ , е топ, яртотетА
му( да^е власт ^ад своя ДР^ и Ц у црзволи) срр^рдно
да^йлЕиза в; царевия дворрц Веднаде; той го_ з^р^та 1'
ФЙлб^о^^жейал бих да узца.я, що е филоро^идта,? — I■>’
АДкЦртантин^ ^веднага му о т г о ^ р д р, б д ф ^ я си,
Да се познаят .божиите и човешките цеща,, д а , се
>1» л! 'Н2* и 1 ' И-р •< > 11 ’ Ат^ г 1п ‘
ийиолийки човек до Ъога, ^о^руг^ого е вжзмож^о,! ,ц ^
^ - рбраз § ^ цр;1
о^ огав^ ^
9
§ 11 Тържество на християнството
Като се ежбраха па другия ден, (хазарите) му
казаха Почтени мжжо, чрез притчи и ум покажи ни
вярата, която ч е най добра от всички — И филосо
фът им отговори Един ижж и неговата жена били
много почитани и обичани от някой-си цар Но щом
съгрешили, (царя) ги изгонил из зеията (си) Като
живели там много години, народили деца в сирома
шия Когато се събирали, децата се сж.ветвали, по
кой пж.т пак биха се вж.звжрнали в пжрвото (си) по
ложение Едното от тя^ изказало едно мнение, дру
гото — друго, а третото джк — сжвсем друго На
Кой Мнйнйе би трябало да се спрат? Не ли на йай-
доброто? — А те му отговориха Та защо говориш
така? Всеки му се чини, че неговото мнение е по-
добро от онова (на другите) Иудеите смятат, че тях-
ното (учение за вярата) е по-добро от онова (на дру
гите), сарацините — сжщо тжй, и другите — пак тжй
Поясни ни да разберем, кое от тези (учения) е наи-до-
брото — Философжт отговори СКжняг изпитва златото
и среброто, а човека с разум отлжчва лжясата от исти
ната Но кажеае ми от що произлезе пжрвото паде
ние? не ли от гледането, и ог сладкия плод, и от
пожелание за божественото? — Те отговориха Така
е — А философа каза Ако на едного, след кото е
ял мед, (и на други), след като е пил студена вода,
стане лошо, и дойде един лекар и каже (на пжрвия)
Още по мнрго мед като изядеш, ще оздравееш, — а
иа онзи, който е пил студена вода, каже Като се
напиеш сж с студена вода и застанеш гол на студа,
ще оздравееш, — (и ако след това дойде) друг лекар
и не каже сжщото, а заповяда противно лекуване
(пжрвия) да пости и вместо мед да пие горчиво, а
(другия) вместо ст^Дено да пие топло и да ее грее,
тогава кой от двамата по-изкусно лекува? ■— Всички
отговориха Който заповядва противното лекуване,
защото похотнага сласт тряба да се умжртвява е гор
чивината на този живот, а гордостта — сжс смирение,
всяко нещо тряба с нему противното да се лекува И
ние казваме Джрво, което изпжрво ражда бодли, сет
не ражда сладжк плод —■ А философа забеляза Д о
бре казахте (Изпжрво) и Христовия закон открива
суровостта на божия живот, ала отпосле вжв вечните
жилища принася сю кратно плод — Един ^т тези
сжвегници, който познаваше добре оарацинската зло
ба, попита философа Гостенино, кажи ми, защо вие
не почитате Мохамеда? В своите книги той много е
похвалил Христа, казвайки „Велиь пророк се е родил
от девица, Мойсеева сестра, мжртви е вжзкресявал и
всякакви рани е лекувал с величава сила и4А — Фи
лософа му отговори Нека кагана двама ни отсжди
Но я кажи ако Мохамед е пророк, как ще вярва
ме на Даниила? А пжк този рече. Д о Христа всяко
Й1
§ 17 Тържествен приет в Ри т
Каго узна за философа, римския папа изпра
ти за него А когахо а ой дойде в Рим, самия папа
Адриян с всички граждани, носейки свещй, излезе да
посрещне него, кийто носеше и мощите на св Кли-
мента, мжчеиик и папа римски И тутакси Бих ич-
ваьрши преславни чудеса тук излекува разслабен чо
век, и много други се излекуваха от различни неджзи,
така сд.що и пленициге, които се обгърнаха кжм Х р и
ста и св Климента, се избавиха от онези, които ги
бяха пленили Кахо прие словенските книги, папата
ги освети и положи в цжрквата на св Мария, която
се нарича Фотида, и извършиха над тя х света служ
ба След това папата заповяда на двама епискс/пи,
Формоз и Гаудерих, да посвслят словенските учени
ци, и щом се посветиха, веднага отслужиха на сло
венски език служба в цжрквата на свети апостол
П етх р А на другия ден служиха в църквата на.
3?
св Петронила, а на ^третия ден служиха в църквата
на св Лндрея, а от там п ъ к в църквата на великия
вселенски учител, апосгол Павел И цялата нощ слу
жиха, славословейки на словенски, а на утре п ъ к от
служиха служба над неговия свет гроб, имайки на
помощ епископа Арсения, който беше един от седем
тех епископи, и библиотекаря Анасгасия А философа
с ъ с своите ученици не спираше да въздава Б огу до
стойна хвала за това А римляните постоянно при
иждаха при него и го разпитваха за всичко, и два и
три п ъ ти получаваха разяснение от него Някой-си
евреин пъ к, който същ о така идваше, се препираше
с него и веднаж му каза Според изчислението на
годините, още не е дош ъл Христос, за когото гово
рят пророците, че щял да се роди от девица След
като пресметна годините от А дама по родове, фило
софа подробно му доказа, че е дош ъл (Христос) и
(пресметна дори), колко години има от тогава до се
га И след като го вразуми, отпусна го
§ 3. Монах на Олимп
Като навжрши много години в това княжество
и виде безбройно много тревоги в тоя живот, напжти
волята на земна! а тжма кжм небесни мисли, защото
не желаеше да тревожи честитата душа с неща, що
не пребжждат вечно И като намери време, напусна
княж еството, и като отиде но Олимп, кждего живе
ят свети отци, след като се подстрига, облече се в
черни дрехи И прекарваше в покорно повинуване, и
в точно' изпжлняване на целия монашески чин, и в
книжовно придежаване
§ 4. При хазарите
Настана такова време, та царят изпрати за фи
лософа, неговия брат, за да го вземе сжс себе си на
помощ у хазарите Там пжк имаше евреи, коихо мно
го хулеха християнската вяра Като рече Готов сжм
да умра за християнската вяра, — (Методий) склони и,
след като отиде, като слуга служи на по малкия брат,
повинувайки му се Тоя с молитва, а философа сжс
слово обориха евреите и ги посрамиха Като видяха
добрия му подвиг в божия лжт, царят и патриарха
го убеждаваха да го посветят за архиепископ на по
четно място, кждето имаше нужда от такжв мжж,
ала, понеже не рачи, принудиха го и го поставиха
игумен на монастиря, що се нарича Полихрон, който
плащаше дан 24 спуда злато, а имаше повече от 70
монаси в него
§ 6. При лапата в Р и т
Като узна пжк за такивато мжже, папа Нико
лай изпрати за тях, желаейки да ги види като божи
ангели Той освети учението им, като положи сло
венското Евангелие в олтаря (на църквата) на свети
апостол П етра, блажения Методий пжк посвети в
пппство Ала имаше мнозина други хора, които хуле
ха словенските книги, говорейки Според надписа, що
написа Пилат вжрху Господния кржст, освен евреите,
гжрците и латинците, на никой друг народ не подо
бава да има свои писмена 9 — Каго ги нарече пила-
товци и триезичници, тя х папата прокжлна, и запо
вяда на един епископ, който беше болен от сдицата
болест, а (епископа) посвети трима от словенските
ученици за попове и двама за анагности (четци)
§ 7 Кирилов завет.
След много дни, когато да иде на сжд (божий),
философа каза на брата си Методия Ей, брате, ние
двама бехме впрегнати заедно да орем една бразда,
ала, след като завжрших своя живот, аз падам на
46
нивата, а ти много обичаш планината (Олимп); зара-
ди планината ти недей оставя учението си, защото
повече чрез него ти ще можеш да се спасиш ’
§ 8 Методий при Коцеля Писмото на папа
Йдриян 11.
Като изпрати (пратеници) при папата, Коцел по
иска (от н ею ) да му отпусне Мегодия, нашия блажен
учител А папага рече За учител не само на аебе
единаго, но на всичките онези словенски области го
изпращам от (сарана на) Бога и от (страна на) све
тият апостол Пегжр, пжриия приемник (на Христа)
и кяючеджржец на, небесното царс 1 во И го изпрати,
к а ю написа това нисмо
Адриян, епископ и божии раб, до Ростислава, и
Свеюполка, и Коцеля „Слава Богу во висините, а на
земята мир, между человеците благоволение“ 10 За вас
чухме духовни (неща), — а сега горещо жадуваме и
се молим заради вашето спасение — именно, че Г ос
под е повдигнал вашите сжрца да го потъ рся г, и ви
е посочйл, че не само чрез вяра, но и чрез добри де
ла тряба да се стуж и на Бога, защото без дела вя
рата е мжртва, и загинват онези, които си мислят, че
, познават Бога, а пжк се охричат от неговите дела
Затова не само от този свегителски престол искахте
учител, но и ог благоверния цар Михаила И докато
ние успеем, той ви изпраги блажения философ Кон-
стантина заедно с (неговия) брат Но хе като узнаха,
че вашите страни спадат кжм апостолския престол,
не извършиха нищо противозаконно, но дойдоха при
нас, носейки и мощите на свети Климента Ние пжк,
след като изпивахме трояка радосг и след като изу
чихме (всичко), намислихме да изпратим вжв вашите
страни нашия син Методий, м ж л сжвжршен по ум, и
правоверен, (.лед каго го освеш хме с учениците (му), за
да ви поучава, както сте искали, ю чно тжлкуваики
на ваш език книгите за ц еш я цжрковен чин заедно
сжс светата миса — сиреч, литургията — и с кржще-
н и ею Тжй както е започнал да (ви) поучава филосо
фа Константин с (помощта на) божията благодат и с
молитвите на свети Климента, ако някой други може
47
)
Да се поправи.
се на сжн Н оъохудоносору)
Сгр 2 2 , Р 3 6 , вм според сжневидението — спо
р ед алегоричният образ
Сф 2 5 , Р 4 , вм битието — Битието
Сгр 3 0 , Р 3 8 , вм и с дру^и — заедно с други
Стр. 32 , Р 2 0 , вм заблуби — заблуди
\
ВХ 4700 Kiselkov
•СЭК59 Panonsklte legendi ill
prostrannite zhitiia na
slavianskite prosvetitel
Ki ril i («letodi i
0 6 2 8 5:1
Are 12'68
В* « 00 1'1р!то°Д'се w .
p ro su an n n ^ ^ tn e V ,
К\гП » neu
ВХ Ц700 Kiselkov
.С9К59 Panonsklte legendi ! l i
pro st ra n n lt e z h l t i i a na
slavlanskite prosvetlteli
K i r i 1 I Me tod 11