^ >5 С<у '

‘в
В Сл Киселков,
учител при педагог училище
в гр Яйбол

ПАНОНСКИТЕ ЛЕГЕНДИ или

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ

КИРИЛ I МЕТОДИЙ

V II
V *
V

ЯМБОЛ
ПЕЧАТНИЦА .П Р О С В Е Т А '
1923 , У
В Х ^ г Ч ^ о

1 Кг?
 ПРЕДГОВОР.
На бжлгарското образовано общество под­
насяме ^ превод пространните жития на съ з­
дателите на славянската писменост, Кирил и
Методий Кой и кога ги е написал? Дали Кири-
ловото житие е писано 01 Методйя, за да за-
свидетелствува своята братска обич кжм Ки-
рила, а това на Методйя — от някой от него­
вите лични ученици и почитатели, както мисли
проф Брюкнер, или пжк и двете жития са дело
на Охридският или Велички епископ Климент,
в какжвто смисжл се бе изказал по-рано проф
Лавров, а след него и проф. Вондрак? Дали
пжрвом са били написани на гржцки език, а
отпосле преведени на славянски, както бяха
се изказали Миклошич и Воронов, или пжк
пжрвичната им редакция е славянска, както
изобщо се поджржа днес от най-видните пред­
ставители на славистиката? Доколко и са­
мите вести, що ни дават тези жития, за жи­
вота и дейността на сжздателите на славян­
ската писменост, са верни и потвжрждават ли
се от други книжовни паметници от славянски
й латински произход? — Тези и редица други
свжрзани с тях вжпроси са се налагали и се
налагат на всеки учен, който се занимава с
основите на славянската писменост Без да се
докосваме до тях, обаче, ние само ще изтжк-
нем, че пространните жития на двамата братя,
Кирил и Методий, познати в науката под името
»панонски легенди«, са гкраежгжлния камжк,
около който се движат всйчки ржпроси, що
засягат както живота и дейността на самите
просветители, така и самите оснопи на славян-
ския културен жйеот. 1е са почвата, вжрху
която се градят всички мнения и теории за
произхода на славянското писмо и за неговата
пжрвонач^лна ро 1ина Макар че от всички сла­
вянски народи нйе, бж.лгарите, би трябало
най-много да се интересуваме за живота и дей-
нобттй на Кирила и Методия, при все това
почти нищо не сме сторили да сжздадем нещо,
което да задоволи любознателността на нашето
образовано общество и ^чеща се младеж
За да попжлним една празнота в нашата
книжйина и да дадем вжзможност на всеки, който
жждува да се опознае по-отблизо с живота и
дейността йа сжздателите на славянската пис­
меност и у когото житейските залиси не са
убили всяка склонност да се опознае изобщо
с историческото* ни и културно мннаяо, ре­
шихме се да преведем пространните жигия на
Кирила и Методия от старобжл1 арски на но-
вобжлгарскй език Превода направихме по тек­
стовете, що издаде през 1920 година про<|>
Александжр Теодоров — Балан в книгата си
» Кирил и МетЪдий«, брой пжрви от «Универ­
ситетска библиотека« Доколкото бе вжзможно,
старахме се да превеждаме буквално', защото
мислим, че ^гжй трябва да се превежда всеки
исторически документ За пжлнота и яснога
на мислите прибавихме някои думи и изрази,
като за отличие ги заградихме в малки скоби
— Доколко сме успели в своята работ^, нека
отсждят четците.
В Сл, Кирелков.
 Потен и житие
на нашия блажен учител Константин философ,
п/ьрви наставник на словенския народ
— В четиринадесетия цеН от мес?ц феируа^ий —

Благорлови, отче!
§ 1. Увод
I ' I
Милостивият и щ^джр р ог, който, очаква да ре
покаят хората, ^за да ре спасят всзчки и; да дойдат
до поапание на истината“ 1 — [той цр ись?а грещни-
ка да умре, а да се покае и да жпрее, макар %и да « е
грияси найвече аа зло Ц — не изостдвя човешкия род
от саабоет Да отпадне (от неро), да се поддаде на дя-
воловата сжблазаьн п да пошне,, през всичките го­
дини и времена, к а к ю преди,_така и до сега не пре­
става да ни в&ршй мйого благбдеяния, най-напред
чрез патриарсите и < гццте, след тя х чрев пррроците,
а след тя х чрез ап> столите и мъчениците, и чрез
праведните м аж е и учители, избирайки ги о т този
многобурен жи^от А Господ познава онези, които
еа негови (избраници) Той казва „Моите овце слу­
шай моя глас, и аз ги ппзрарам, и по име ги повик­
вам, й ге идат рлед мене, и аз им давам живот ве­
чен “ 2 Така направи а в нашето поколение, ка^о ни
въздигна този учител, койгр просвети надщн народ,
що беше помрачил свояг ум е х е слабост, а най-рече
с дяволова ласа, та не искаше да ходи в светлината
на божиите заповеди Макар и на кратко, неговото
житие явява, каклав беше ч^ой Слушайки яа него, кой­
то иска, нека му подражава, като стан^ боджр и
ок^гьрли лрЦостта, според думите На апостола „П о­
дражавайте на мене, както аз на Христа “ 3
§ 2. Потеклото на Константина.
>11
В, град Солун живееше някой благороден и бо­
гат човек, 110 име Д а в, който заемаше длфМ$иоргта
помощник на военачалника Той беше правоверен н
ивпжлняваше точно всички божи заповеди, както ^ня­
кога Иов Като жив е сжс съпругата си, родиха му
се седем деца, от които най-малко беше седмото, фи­
лософа Консгантин, нашия наставник и учител К о­
гато майка му ги роди, дадоха го на дойка, за да го
откжрми, обаче, докле се откжрми, дечего не рачи да
се отдаде на чужда гравд, освен на майчината си
Това стана по божие усмотрение, за да бжде отхра­
нена с чисто мляко добрата фиданка от добрия ко­
рен След това тези добри родители се обрекоха да
се не сжбират и така, като брат и сестра, проживяха
в Господа 14 години, и докато ги раздели смжртта,
те не нарушиха този оброк Когато (бащата) щеше да
умира, майката оплакваше това дете, говорейки За
нищо не се грижа, освен аа този единствен младенец
— как ще бжде отгледан' — А той й каза Вярвай
ми, жено, надея се на Бога, че той ще му даде такжв
баща и настойник, който се грижи и за всички хри­
стияни — Това се и сбадна
§ 3. Детство.
Когато беше на седем години, детето сжнува
с а н и го разказа на баща си и на майка си — Като
с&бра всичките девици от нашия град, военачалника
ми рече На твоя вжзраст, коя го щеш от тя х си из­
бери за другарка и помощница Като огледах и раз­
гледах всички, аа видях една, от всички най красна,
лицето и светеше, и беше накитена с мониста от вла-
то и бисер, и с всяка хубост нейното име беше Со­
фия — сиреч, премждрост Нея избрах — Като чуха
тези думи, неговите родители му казаха „Сине, пази
заповедта на баща си и не отфжрляй наставленияга
на майка си, ващото заповедта е светилник, а закона —
светлина Речи на премъдростта ти си моя сестра,
а мждростта направи твоя сродница, премъдростта
грее по-силно от слънцето И ако си вземеш нея
за сжпруга, тя ще те избави от много злини *
Когато го дадоха на учение, от всички ученици
най-много преуспяваше в книгите чрез своята б&рза
памет, та всички му се чудеха Според обичая — де­
цата на богатите да играят на лов — един ден (Кон-
 1
бтантин) излезе на полето с тях, като взе своя кра-
гуй; щом го пусна, по божие усмотрение излезе вятър,
грабна (крагуя) я го отнесе Поради това детето из­
падна в униние и печал, та два дни не яде Със своето
человеколюбие милостивия Бог като не му позволяваше
ла привиква на земни удоволствия, на време го улови.
както в старо време улови Плакида (във време) на
лов с елен, така и гогова (улови във време на лов)
с крагуй Като поразмисли в себе си върху суетата
на този живот, (Константин) окайваше себе си, гово­
рейки Такъв ли е този живот, та вместо радост да
иде пе^ал ? От днес ще хвана други пат , който е
по-добър от досегашният, и няма да прахосвам дните
си в шума на този живот! — Подтикнат от тази (ми­
съл), той си стоеше у дома, като изучаваше науст
книгите на Григория Богослов На сгената нарисува
кръст и такава похвала написа на Григория* О Гри-
горий, но тяло човек, а по душа ангел! Макар но тя­
ло да си човек, но се яви ангел, защото твоите уста
като един от серафимите прославят Бога и просвеща­
ват вселената чрез тълкуванието на правата вяра.
Затова приеми и мене, който коленича пред тебе с
любов и вяра, приеми ме и ми бъди учител и просве­
тител ! — Така се обричаше (Константин) Изучавайки
много от беседите (на Григория) п техния дълбок
смисъл, (той) изпадаше в униние, когато не можеше
да ги разбере основно
(В Солун) имаше един чужденец, който разбира­
ше граматиката (Константин) отиде при него и, като
падна пред нозете му и му се огдаде, молеше го . До*
брп деецо, рече, научи ме иа граматическото изкуство! —
А той, понеже беше погребал таланта си, му отгово­
ри* Юноше, не си хаби труда, защото отдавна сън
се зарекъл, щото през живота си да не уча никого
на него — Като му се кгапяше изново, детето му ду-
Ьгаше със сълзи на очи* Вземи целия ми дял, що
ми се пада от бащиния ми дом, ала ме научи! — Но
като не иска да го послуша онзи (чужденец, дете­
то) си отиде у дома и се отдаде на молитва, та дано
постигне желанието на своето сърце И скоро Бог
изпълни волята на боещия се от него (Константин).
 , 11 ^ ^ я 1 ^йро, ,доготл&
като ^ а щ г ц , ^Р&сцта, .м ^ д р с ^ р, п р р ^ р н р
у,?в? ? ?1 ^ 0^ ® зд °^ ри-ь д а хи р* ^ег°т >га1да ^вцу^р
сжс гцяря , Детето ка^ро чу трва* р радор,г ср оп^ти,, щ-
ито коленичи по пж.тя? ^р)се ^пом.олгц ,гррорейки , „Ео-
чже на нашите огид, ^^Госцодц (на милосиф, крито
всичко ри ^рж гвор^ с ^ с сро^ха дама и е ире^дрпср'
,'си Уаре^и^л, (ш;отр ^'едовр^а^а ^ладое над сжл^орркиде
‘от "тебе .-Двару , цодари ,^и пррмждрос^а, щр ,.р край
твоитетп р е б и й * за да р^б^ра, щ р,е уррдио ра,теб^,
и да <ав СпаряД ржн тврй раб и <?рн.,ва т р о я (ра,бд
~ Йр11 трва,. пр^чрр, кадо ^ р ^ С о л о м о ^ о в ^ а
молитва ^ц таи а, *ищ ррчр Амин/ , м
м I § 4. Учение & Цариград
11, _ II/,! 1 Ч 'I, ШИ* ^ < 1 ^ »'
, Когато ррис.т^гна в .Цариград, р ^ а д р х а го, на
учире^а да се^ ч и , д (^^ед, ^ со цзу^и граматиката за
т^)й( м е с е ц а ,'ш д а ^ се на др^ггн н ^ и ^ з у ч » Х о , м ^
и геометрия га? а п р п ^ в а ц Фоти^ — ,диялекрш^
** о Г^ 5КИ ■^ °оо4 )С к е[ (^У^и, ревец ^ я х ощ е,вдтот
рйка и аритметика^ аст ротдо^ия. и р^оресност и вси^к^
| % и елински изкуства ги ичучи всички,
иа»то ^д^руг) (би ,изущ*л < ^ о един от тия (пред^ти)
защрто ^(ир^р време ^ а ,у чер ието) б*рзинатд и лрилржа^
Йи^то’се^сдружиха и сена^варва^а взаданр, та пр.тот
зй'начин1'се постигаме (края на науките в, изкуствата,
№лй^аваики ее сж.с овойта скромцорт, р., учрнрртр?
беседваше повече с онези, р ., иоито беше де цолезно
>1111 (] II?! 1 11' М11 <■ у > - ^ 1
(да се разговаря), с^ра^еше ( хора, кри^р ;к*?орят,
КжМ буйност, и 'се саремрше ;са|ио дг&м ед^о р^иц^тве,-
но’ З е Ц о 1Ъслеу^ ^ато р за^рн^л дрщр^о , с , нрррсдото,
как да Излезе из това! тяло, и да живее с , Бога
• 1 г<™ г 1п I 1 >у г > А ч п т I
, К ато1 виде, обаче,, к а ^ ^ чове^ , е топ, яртотетА
му( да^е власт ^ад своя ДР^ и Ц у црзволи) срр^рдно
да^йлЕиза в; царевия дворрц Веднаде; той го_ з^р^та 1'
ФЙлб^о^^жейал бих да узца.я, що е филоро^идта,? — I■>’
АДкЦртантин^ ^веднага му о т г о ^ р д р, б д ф ^ я си,
Да се познаят .божиите и човешките цеща,, д а , се
>1» л! 'Н2* и 1 ' И-р •< > 11 ’ Ат^ г 1п ‘
ийиолийки човек до Ъога, ^о^руг^ого е вжзмож^о,! ,ц ^
^ - рбраз § ^ цр;1
о^ огав^ ^
 9

готета), толкова велик и почтен мжж, още поведе 'Ро

.обикна и пасгоянно го разпитваше за всичко (К он­
стантин) му итложи философското учение, като изкаЗ-
,ваше джлбоки мисли с малко думи Ж ивейки в чи
стога, колкото вовече угаждаше Богу, толкова повече
по любим ставаше ла всички И логотета, койт<? му
отдаваше всякаква достойна почит, му предлагаше
.много злато, обаче м и не (го) приемаше А веднйж
му рече Отколе твоята хубост и мжцрост ме заста­
вят извжнредно м е ^ о г о да те обичам^ имам кржщел-
,ница, която аз извадих из купела красна, богата и
от добжр и знатен род, ако искаш, да ти я дам 'зй.
сжпруга След като получи сега от царя голяма чест
и звание за благородство, очаквай нещо повече, защо
го скоро и военачалник ще станеш 1 — А философа му
отвжрна Даистина, даржт е голям за онези,/които
ю желаят, обаче, за, мене няма нищо по хубаво от
учението, чрез което, след каго си обогатя ума,’ ще
погжрея црадедпвага си чесг и богатство — Като чу
неговият отх.овор, яою тетж г отиде при царицата и й
каза Този млад философ не обича гози живот, а та
да н*' го напуснем: за общесавена работа, то, след, ка-
ю го подс 1 рижем за духовииь, да му дадем служба
— дека бжде библиотекар при патриарха в Ок София,
дано така поне да го заджржям — Така и напрйвй&а
с него-
, След като прекара много малко време с тях,
(Константин) отиде на Босфора и тайно се скри в
един монаегир. Тжреиха го шеет месеца и едва го
намериха Понеже не можаха да го заставят (да оета-
це) на, газп служба, помолиха ю да здеме учиаелска
катедра и да учи тоземците и чужденците по фило-1
софия, обслужван и подпомаган с всичко И той се
о& п а си на ю в а
§ 5 Препие с сваления патриарх Йоан 1ЛЬ
Цатри»рх Анис пжю бе повдигнал ерес, гово­
рейки да не се почшгаг светите икони Но след като
се ржбра са&бор, обвиниха го, че не лроповядва истй-
Н:ата,|Ц го прогониха ог (патриаршеския) стол А (гой)
'казваше, Силом ме изгониха, без да ме обор «и*, аа-
 16
Щото никой: не може да противостои на моите думи! —
След като се посжветва с патрициите, царят изпрати
при него философа, като каза (на Анися) така Ако
можеш да обориш тогова юноша, то пак ще заемеш
своя сгол — Като виде, че философа тедом е толкова
млад, ала без да знае, че той им$ ум на старец, и че
и онези, които бяха изпратени с него (са сжщо като
него млади), Анис им каза Че как ще се препирам
аз с вас, когато нито за подножието ми не сте до­
стойни? — А философа му отвжрна Не се приджр
жай о хорския навик (да се сжди за ума на някого
по неговата вжзраст), но погледни кжм божиите за
поведи, защото както и ти си създаден от Бога от
земя и от душа, така и ние всички Затова и ти, чо­
вече, който гледаш кжм земята, не се надигай! — Но
Анис пак вжзрази Не е прилично да тжреим цветя
на есен, нито старец да пращаме на борба, както ня­
кого си юноша Нестор — А философа му отвжрна Са­
мичък се обвиняваш Кажи, през коя вжзраст душа­
та е по-силна от тялото? — В старост, — отвжрна
Анис Философа тогава запита Та на каква борба
те караме, на телесна ли или на духовна? — А той
отговори На духовна — Философа п х к (му) каза
Та сега ти ще бгьдеш по силен Но я не ни разпра­
вяй такива приказки, защото нито без време тжрснм
ние ф е т я , нито без време те караме на борба I — Каго
биде посрамен по този (начин), старецжт иначе обжр-
на разговора и каза Юноше, кажи ми, щом каго ни­
то се кланяме, нито целуваме кржста, когато той е
разрушен, то аащо вие не се срамувате, когато отда­
вате почит на икона, макар и до гжрдите само нари­
сувана? — А философжт отговори Защото кржстжт
има четири части, и ако едната от тя х липсва, той
губи вече своя образ, а пжк иконата тжкмо чрез ли­
цето си изобразява онзи, заради когото бива писана,
който я гледа, не вижда нито лицето на лжва, нито
това на риса, а лицето на пжрвия — Стареца пак за­
пита А защо се кланяте на кржст без надпис, ко­
гато е имало и други кржстове, (т е не само с обра-
8а на Христа), а пжк не отдавате почит на икона,
ако в&рху нея не е написано името вд онзи, чийто
 11

образ Изобразява? — Защото ^всеки кржст — отго­

вори филоЬоф&т — е подобен на кржста Х р и сю в,
а всичките икони не изобразяват все един и сжщи
образ — А стареца (пак) запита Щ ом като Бог е ре-
к&л на Мойсея „да не си правиш никакво подобие
(на нещо, което е горе на небето и долу на земята),“ 6
то защо вие, които си правите (такива подобия, им)
се кланяте? — На това философжт 01 говори Ако бе­
ше рекжл Бог да не си правиш никакво подобие,
— би било право (твоето) ваьзражение, обаче гой е
казал не всякакво, — сиреч недостойно (подобие
да не си правиш) — Като не можа да вжзрази против
това, засрамен, ето че стареца млжкна
§ 6. При сарацините. — Прение с тях.
След това пжк агаряните, наричани сарацини,
подигнаха хула срещу божествеността на Св Троица^
говорейки Ч е как вие, християните, които вярвате
в едного Бога, го превржщате в троица, говорейки, че
има Отец, и Син, и Д у х ? Ако може да обясните яв-
но, то изпратете мжже, които могат да говорят по
този (влшрос) и да ни оборят — Тогава философа бе­
ше на 24 години Царя сжбра сжвет, повика него и
му рече Философе, чуеш ли, какво говорят сквер­
ните агаряни против нашата вяра? Понеже си слу­
жител и ученик на Св Троица, иди п им се противо­
постави Тогава Бог, който е сжздател на всички неща
и който се слави в троицата — Отец, и Син, и Св Д ух
— нека той те надари с благодат и сила словесна и
нека те представи като други, нов Давид пред Го-
лиата, когото победи с три камжка, и нека те вжз-
вдрне при нас, след к а ю те е сподобил с небесно
царство! — Като го изслуша, фидософжт отговори С
радост ще отида за християнската вяра За мене има
ли нещо по-славно на този свят от това, да живея и
да умра за Св Троица ? — (На помощ) му дадоха Аси-
крита (и) Георгия (Полаша) и ги изпратиха
Като пристигнаха тамо, те забелязаха странни
и отвратителни неща, изв&ршени от сарацините; тя х
сарацините бяха извжршили за гавра и присмех на
всички, които бяха християни и живееха в онази
 12

местнбст, като не малко ги оскърбяваха отвън по

вратите на всички християни бяха изписали демо'н
ски изображения, които Пораждаха удивление и в & ч
мущение (Агаряните) запитаха "философа, казвайки
Философе, моисеш лп да разбереш, що означава това? ~
А той отговори Виждам демонски образи и ' мислй,
че тук вътре живеят християни, като йе могат "да
живеят заедно с тях, демоните бягат от тя х н а въ н ,
а дето няма гоя йнак отвън (по вражите), демоните
живеят вътре заедно с хор ата1
Когато седеха на обед, агарячиге — мъдри и
учени хора, запознати с геомб^рията, с аЬгропоМиятй
и с другите науки — изпитателно разпитваха фило
софа, говорейки Философе, не ти ли се види чудно,
дето божия пророк Мохамед, след като ни донесе бла
га вест 01 Бога, обърна много хора (към вяр&тд си),
и всички ние се г^идържаме о неговия закон, бечдч
го нарушаваме в нещо, а вие, християните, кои^о се
придържате о закона на Х р и с 1 а, виция пророк, го
изпълнявате тъ й , как го всекиму от вас е утоДно ' —
едпи така, други пначе? — На това фило’е офъс о п о
вори Нашия Бог прилича на морската глъбина
Пророка кавва за него „К ои ще разкаже яа “неговия
р од? От земята се взема неговия живот а7 3а1 /^а го
намерНт, мнозина ее спущат в 1 ази глъбина, и свч
нйте по ум, като обогатят своя разум чрез неговала
Номощ, преплават и се завръщат, а п ъ к сл^бш е? ка
то хора, които се опитват да преплават море 10 с1йро
гнили кораби, едни потъват, а други, Люшкаки от
безсилна леност, с мъка едва си поотдъхват А ва­
шето (учение за Бога) е (като) плитко и аясно море,
което всеки може да гй прескочи, малък и голкм,
то не излиза извъгг човешките обичаи и п сю всеки
може да постигне А (вашия пророк) нищо не ви е
заповядал Щ ом като той не ви е о^рогйл гнева и
похотта, а (ги е) отпуснал, то в коя ли пропаст щс
ви вкара? Които е с ума си, нека разбере1 Х ристос
не така (правиг) той издига отдолу нагоре онова, що
е теж к о, чрез вяра и добродетел бижия т|ои йоучава!
человека Бидейки творец На всичко, т о й ' е създал
человека между ангелите и скотовете, като го е от-
 13

ли^и! от скотовете чрез дара да говрри ц да мисли,

а (}Г ^Н1 елите — чрез глева и похотта И кой к м
които се прибли^кч, ловече кжм тях се приобщава —
нли к;ъДО[ вишще (ангелите), или кдаи нишите (ското­
вете) — (Агаряните^) пдк запигахд (философът) Обяс
ни, ако зна1ш щом гсдго Бог е ел,ин, как го славите в
три (болмсIва)? Наричате го 0|ец, и Сич, и Д ух
Ако е така, какю говорите, ю >1,айте му и ялна, ха
д* се разплодят 01 нею много 6'чове^*— На това фи-
лософж.т отговори Не говорете тл й безчестна х у л а (
Ние добре <ме се научили 01 пророциIе, и от слцше,
и ш учихелше да славим хроициа 0 )« ц , Слово и
Д ух — хрц (лнца на едно идлцошп» Словиао се в *
п юги в Дева и се роди заради нашето спасение, как­
то с н п е г е к 1вув 1 и вашия пророк Мохамед, пишейки
такд „Шпрсмнчме нашия дух при Дева, каго с&нз-
видихме 1,а роди “ 8 О 1 него аз кн давам разяснение
0а Троица! 1 а — Поразени от те и т,уми, (агарянше)
в извиха разговора кт&м друго, казвайки Така е, как­
то д\маш, г о с 1 еинно Но ако Христос е ваш Бог, за­
що не пое!жпвате, к а к ю заповядва? В Евангелието
плц, е пцеано „М олею се за враговете (си) и праве­
те дпбро па оне^н, кои ю ви ненавиждах и ви гонят,
и си обръщ аш е бузата ьжм оне^и, които ви б и я т “ 9
Ораче, вие ну вжрпште така, а щ опж ки наострю-
ваю (си) ор\ киеш против онезн, които така постжп
ваг (. вле — 11а ю ва философът оп овори Щ ом като
има две заповеди в закона, то кои ое явява нею в из-
п м н ш е л онзи, кои ю пази едната заповед ли, или
оязи, ;коиго пази и двеае^ — Който пази и двете,
— оцовори ха му те А философа продължи Бог е
рекжл „М олею се за онези, които (ви) обиждат,“ 10
ала той е рекжл и това „В този живот никой не може
да прояви по юляма любов от тьзи, щото да положи
душата си за прияхелше (с и )4411 А за приятелите
си ние ю в а и вжршим, за да не бжде душата им пле­
нена зчет.но с тялото — (Агаряиите) пак продумаха
Христос е платил данжк ва себе си и за другите,
защо вие не правите като него? Като не плащате ве­
че данжк за себе- с% защо поне ца тжи великият и
силен измаилтянски народ да не плащате данжк за
 14

вашите братя и приятели? Та ние малко искаме: са­

мо една златица, и докогато цялата земя сжгцеству-
ва, като никой други (народ), ние ще опазим мира
между нас и вас — Философа пжк отговори Ако ня­
кой, който вжрви след учителя си, исйа да вжрви по
неговите стжпки, ала го срещне други и го отклони,
то този приятел ли му е или враг? — Враг, — му
отговориха Философа проджлжи Когато Х ристос
плати данжк, кое царство бе измаилтянско ли или
римско? — Т о се знае, че римско, — отвжрнаха те
А той каза Затова пжк не е прилично да ни упрек­
вате, задето всички плащаме данжк на римляните
' — СЬед това, 8а да го изпитат, (агаряните) му зада­
доха още много други вжпроси по всички изкуства,
що и самите те умееха Но (философа) всичко им пояс­
ни И когато ги наддума и по тези (вжпроси), те го
запитаха Ч е откжде ти знаеш всичко това? — А той
им отговори Някой си човек си напжлнил един мях
с вода от морето, носял го и се хвалял на минува­
чите, казвайки Виждате ли вода, каквато никой няма
освен мене? — Тогава при него дошжл един краймо-
рец, та му казал Ти луд ли ставаш, та се хвалиш с
този миризлив м ях? Ч е ние имаме цяла морска безд­
на' — Сжщо така постжпвате и вие Ч е от нас са
произлезли всичките изкусмгва! — След това (агаря-
ниге) му показаха една за почуда градина, която, без
да е садена, понякога самичка пониква от земята И
когато той им обясни, как става това, те му показа­
ха всичко хо си богатство, украсените сж с злато, сребро,
скжпоценни камжни и бисер кжщи, говорейки Гле­
дай дивио чудо, философе! Велика е силата и несмет­
но е богатството на амерумна, сарацинския владетел! —
А (философжт) им каза Не е чудно това Слава и
хвала на Бога, който е сжздал всичко това и който
го е дал за утеха на хората Всичко това е на него,
а не на другиго 1
По сегне като се отдадоха на злобата си, дадо­
ха му да пие отрова Ала милостивия Бог, който е
казал „И да изпиете нещо смжртопосно, няма да ви
повреди,“ 12 избави го о1 лея и го повжрна здрав пак
в земята му
 § 7. В уединение. — При Арата си Методий.
Не ‘след много време като се отказа от целия
този живот, (философа) се уедини в безмълвие на
едно място, само в себе си унесен За утрешния ден
той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиро­
масите, тази грижа той предоставяше на Бога, който
8а всички всеки ден се грижи Воднаж, в един праз­
ник, когато служителя му се окайваше На такъв
светъл празник ние нямаме нищо (за ядене)! фи­
лософа му рече Онзи, който някога е нахранил ич-
раилгяните в пустинята, той и на нас ще даде храна
тук Очаквайки божията помощ, иди та повикай поне
пег души сиромаси! — Когато дсШде време за обед,
един човек тутакси донесе (цяло) бреме всякакви яди-
ва и десет златици За всичко това (философа) благо­
дари на Бога
А като отиде на Олимп при брата си Методия,
заживе там и започна непрестанно да се моли Богу,
беседвайки само с книгите

§ 8 При хазарите. -г- Климентовите мощи

От хазарите пристигнаха при царя пратеници,
говорейки Отначало ние знаем единаго Бога, който
е над всичко, и нему ние се кланяме на изток, ала
като пазим и други наши срамотии обичаи Обаче,-
евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и
дело, а на друга страна сарацините ни теглят кжм
своята вяра, като ни обещават мир и много дарове,
казвайки Нашага вяра е най-добра (от верите) на
всичките народи Поради това, тачеики старата друж­
ба и обич, изпращаме пратеници при вас, които сте
голям народ и владеете царство от Бога И като ис­
каме вашия съвет, молим да ни изпратите измежду
вас (някой) учен шжж, та, ако обори евреите и сара­
цините, и ние да възприемем вашата вяра — Тогава
царя като потърси философът и го намери, обясни
му молбата на хазарите, говорейки Философе, иди
при тези хора и вм обясни (въпроса) за Св Троица с
нейна помош, аащото това не може да извърши до
Стойно йикой Други I — Ако заповядаш, господарю, —
 16

отвхр^а. философа — на такава работа е радост ще

отида п^ш, и бос, и без нищо, как го е заповядал, Г ос­
под на учениците си да ходят — А царя му отвжрна
Добре лш габетязваш, но ако беше пожелал добровол-
но да извжршпш това дело Ааа като имаш предвид
царският авторитеI и чест, почесгно иди с царска
помощ I
И I едиага ее огьт.ти И когато дойде в Х ерсоп /
гука изучи еврейския! език и кшгкннна, к а ю преве­
де оселиях часш на граматиката, и по ю зи (начин)
обога 1и своя разум Тука акивссше някой самарянин и
иогаго идвашц .1011 се препиратпе с него Тон донесе
самаряноки книги и му ги покажа Каго ги иамолн от
нею , фитосОфа се загвори в жи шщего си и се преда
де на ме г т в а С 1ел ка>о прие ог Б о 1 а просветление,
«шочпа да чете' ьнпгш е бе {погрешно А когато риде
(ю ш ), ешарянина в ъ т шина с ъ с силен лае Нане
гина, кои 1 с) вярват в Христа, скоро приемат Св Д ух
и б т о д а т ' — А неювия син веднага се покржеги,
а след иб1 о и той сам Т у ю (филоедфа) намери Еван­
гелие и Псал 1 ир, написани с росви (рушки) букви", и
човек говорещ тош език, и каго беседва с него и
усвои сила!а на реч 1 а, с оглед клш своя говор от­
дели гм ен и те и сж гтасни 1 е букви, а счед каго ое по­
моли В о 1 у, гутакси започна да ч ою и да разказва
II мнозина му се чудеха, хвалейки Бога
А като чу, че св Клммонг още лежи в морето,
слец к а ю се помо ш, (философа) каза Вярвам в Бога
и се надея па св К л и м ен т, че аз ще го намеря и
ще ю извадя из море го След като убеди архиеписко­
па, (заедно с него), с ц е т я клирп с всички благоговей­
ни м аж е се качи на кораб и огиде при мястото След
като уш хн а морето добре, дошлрге започнаха да ко­
паят, несики Т у 1 акси <е ионесо обилио благоухание
каго не много кадилници А след това се явиха све­
тите мощи, прибраха ги и ги внесоха в града, като
всички 1 раждани им отдадоха чест и слава, както се
разказва в обретението му
А когато хазарския воевода излезе свойска,отвред
н аол ш и срещу християнския град и го обкръжи Но
щом увна, без да се мас, философът отиде п ри 1него
 11
Като се разговаря с него и му превежда поучителни
слова, той го укроти И след като се обеща да се по
кржсти, (воеводата) си отиде, без да извжриш никаква
пакост на гражданите А философа се завжрна обратно
Ала когато си правеше молитвата през пжрвия
час, нападнаха го маджари, които виеха като вжлци
и искаха да го убият Той нито се изплаши, нито
прекжсна молитвата си, а само вжзгласяше „Господи
помилуй'“ аащото бе свжршил вече .службата Като ю
видяха, по божие повеление (маджарите) се укротиха
и започнаха да му се кланят И след като изслуша
ха поучителните слова из устата му, те го пуснаха
с цялата (му) дружина

§ 9. Прения с хазари и иудеи.

Като се качи на кораба, (философа) се опжти за
хазарскатл страна, между М еотското (Азовското) езе­
ро и Каспийските врата на Кавказките планини Х а­
зарите пжк изпратиха насреща му един лукав и пако-
стлив мжж, койго влезе в разговор с него и му рече
Защо вие имате лошият обичай та поставяте на едно
място цар от друго място и от други род, а ние това
правим според рода? А философа х у отговори Защо­
то и Бог вместо Саула, к ой ю в нищо не му угажда­
ше, избра Давида, които му угаждаше, и неговия род
— Той пак запита Ч е защо вие качвате всички притчи
(все) от книгите, що джржите в ржце? Ние п х к не
правим така, но като да сме погжлнали всичката мж-
дрост, изнасяме я из гжрдите си, без да се гордеем с
Писанието като вас — Философа му отвжрна Щ е ти
отговоря на това Ако срещнеш някой гол човек и ти
каже Имам много дрехи и злато, — ще ли му по­
вярваш, като го виждаш, че е гол? — Не* — отго­
вори той — Така и аз ти казвам, (г е не ти вярвам)
— рече му философжт (и веднага го запита) Но ако
си погжлнал всичката мждрост, я кажи ми, колко
рода има (от Адама) до Мойсея и по колко години е
управлявал всеки род? Като не можа д» му отговори
на това, (лукавия човек) замлжкна
Когато философа пристигна там, и щяха да ся­
дат за обед у кагана, запитаха г о . Какжв е твоя
 18
сан, та да те поставим на съответното ь я сто? — А той
каза Имах дядо много славен и велил, който сгоеше
близо до царя, когато отфърли доброволно отдаде­
ната му почест, той биде изгонен в чужда земя, оси-
ромаше и тука ме роди Макар и да щрих ьякогаш-
ната си дядовска чест, аз не можах да я постигна,
защото съм Адамов внук — Достойно и право каз­
ваш, гостенино, — отговориха му те Оттогава най-
вече започнаха да му отдава! почест !Ьато взе чашата,
кагана рече Да пием в имего на единаго Бога, който
е сътворил цялата твар ' — А философа като взе ча­
шата, рече П ия в името на единаго Бога и на не­
говото Слово, което с една_дума е сътворило цялата
твар, чрез което небесата се отвърдрха, и на леиво-
творещия Д ух, чрез който същ еству 1 а всичката им
си л а'13 — А кагана му забеляза Та всички еднакво
говоирм за него, само че разяично го тачим вие сла­
вите Троицата, а ние — единаго Б о г а , придържайки
се о книгжте — Философа п ъ к му отвърна Книги­
те проповядват слово и дух Ако еддн почита тебе,
а не почита твоето слово и твоя дух, а п ъ к други
почита и тебе, и твоето слово, и твоя дух, тогава кой
от двамата те почита повече4'' — Койао почита и три­
те, — отвърна кагана Тогава филосооа рече Затова
и ние постъпваме по добре, като поясьяваме чрез при­
мер и каго слушаме пророците Защо го Исаия рече
„Ч уй ме, Иякове и Израилю, когото аз призовавам,
аз съм първият и аз съм последния, сега ме прово­
ди Господ и неговия Д у х “ 14
Лудейте, които стояха наоколо ну, запитаха го
Я ни кажи, как може женския пол да вмести в сво
ята утроба Бога, когото не може да погледне, а камо
лл да го роди? — С пръса като посочи къ м кагана
и към първия му съветник, философ I рече Ако ня­
кой каже, че първия съветник не ьоже да замести
кагана, и че последния каганов служ нел може и ка­
гана да замести и почет да му отд< де, хсажете ми,
как ще нарека тоя човек умен ли или безумен? —
Те му отговориха Дори. много безумеъ — А философа
запита иудеите От всички видими ворения, кое е
най-достойно за почит? — Ч овекът, — отговориха
 19
ку, — защото е схздаден според божият образ — Фи­
лософа тогава ги запита Та не са ли гламавн, които
говорят, че Бог не може да се вмести в человека9
Ч е той се вмести и в кжпина, и в облак, и в буря,
и в дим, когато се яви на Мойсея и на Йова Някой
като боледува, как може да цери другиго? Когато
пжк човешкия род е дошел до изчезване, от кого би
могжл той пак да се обнови, ако не ог самия творец9
Кажете ми * Когато лекарят иска да на тозки пластир
вжрху болни, вжрху да&рво ли ще го постави или
вжрху кам ъ к? От това ще ли се излекува човек9 И
защо Мойсей, като простре ръце (към Бога), рече в
молитвата си чрез Св Д ух Затова, щедри Господи,
не ни се явявай в каменен гръм и в тржбен глас, но
се всели в нашата утроба, като отнемеш греховете н и '
— Тжй казва Акила — И тжй си разотидоха от
обеда, като определиха ден за беседа по всички те­
зи (въпроси) 41

§ Ю Пренията с ицдеите продължават.'

Когато седна пак с кагана, философа рече Меж­
ду вас само аз съ м без род и без другари Ние ще ее
препираМе (по вжпроса) за Бога, в чиито ръце е всич­
ко, (дори) и нашите <>ърца Обаче, когато ние гово­
рим, което разберат онези, които са силни в словото,
нека казват Така е ! — а което не разберат, нека
запитат — щ& им го поясним А иудеите отговориха
и казаха И ние гачим буквата и духа на книгите
Я ни кажи Бог кой закон даде на хората^най напред,
Мойсеевия ли или този, о който вие се придържате?
— Философа пжк им отговори Затова ли ш иате, та
да се приджржаге о първия закон9 — Да, защото о
първия тряба (да се придържаме), — отговориха иу­
деите А философжт им забеляза Щ ом като искате
да се придържате о Мойсеевия закон, то откажете се
съвсем от обрезанието — Те му отвърнаха Защо та­
ка говориш? — А философа ш запита Кажете ми
откровено след обрезанието ли е даден първия за­
кон или пжк преди обрезанието? — Мислим, след
обрезанието, — отговориха Философа лак запита
След предаването заповедта Адаму и след падейи^то
 20
на Адама най-напред Бог не даде ли на Ноя закон,
наричайки го завет? Защото (Бог) му рече „Ето, с
тебе, и с твоето семе, и с цялата ти земя, аз поста­
вян моя завет, който ще се крепи на три заповеди“ , 15
и* „Всичко яжте, както и тревния зеленчук и кое­
то е под небесата, и което е на земята, и което е вжв
водата, само месо не яжте (понеже в кржвгта има
божия душа)“ ; и „Който пролее човешка кржв, вме­
сто нея да се пролее неговата кржв“ 16 Вжцреки това,
аащо казвате, че тряба да се придържате о пжрвия
закон? — А иудеите му отговориха Ние се придър­
жаме о пжрвия, Мойсеевия закон, обаче, него Бог не
е нарекжл закон, а завет, както и по-рано беше (го)
нарекжл заповед кжм человека в рая, а к?аМ Аврама
— иначе обрезание, а не закон, а друго е закон,
друго е завет, и творецжт е нарекжл двете неща с
различни имена, — философа пжк им отговори А аз
ви казвам по този (вжпрос) така закона се нирича
завет, защото Бог е казал на Аврама „Влагам моя
закон вжв вашауа плжт, той ще бжде знамение меж­
ду мене и тебе 17 Й кжм Иеремия той се провиква
„Слушай (думите) на този завет, и кажи на Иудови-
те мжже и на иерусалимските жители, и кажи им
Така говори Господ Бог Израилев проклет е чо­
века, който не послуша думите на този за^ет, що аз
заповядах на вашите отци в деня, в който ги изве­
дох из египетската земя“ 18 — На това иудеите отго­
вориха И ние смятаме така, че закона се нарича и
завет, и колкото от тях се приджржаха о Мойсеевия
закон, всички угодиха Богу, и ние, които (е приджр-
жаме о него, смятаме, че сжщо ще бждем (богоугод­
ници), а вие, които вжздигате друг закон, потжпквате
Божия закон — А Философа им каза Нзе хубаво
правим Ако да не бе се водил по обрезанието, а се
приджржаше о Ноевия завет, Аврам не би се наре­
кжл божи приятел, и Мойсей, след като написа нов
закон, (отпосле) не се приджржа о пжрвия закон По
лжп-ртя пжт ходим и ние откак приехме ог Бога за­
кона, ние се приджржаме о него, за да пребжжда
твжрдо божията заповед Когато Бог даде Ною закон,
той не му каза,"че и друг|ще|даде, а че Длва такфв,
 а

които вечно ще пребивава в жива душа (Зъйр Кога­

то даваше4на Аврама обещанието, Бог не му възве­
сти, че ще даде на Мойсея друг (закон) Но как вие
тачите закона, когато чрез Иезикила Бог прогласи.
Щ е го изменя и друг закоЕ[ ще ви дам! И Иеремия
каза явно „Ето, идат дни, говори Господ, и ще заве­
щая на дома Израилев и на дома Иудов нов завет:
не според завета, който завещах на вашите отци в
деня, когато им поех ръката да ги изведа из египет­
ската земя, и защото те престъпиха' завета ми, и аз
ги вжзненавидих, — ето моя вавет, който ще завещая
яа дома Израилев След онези дни, рече Господ, ще
полож а закона си в помислите им и ще го напиша в
сърцата им, и аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат
мои хора“ ” Същ ият Иеремия пак рече. „Така гово­
ри Господ Застанете на пътищата, и попитайте за
вечните господни пътеки, и вижте, кой е най-прав
п ъ т, и ходете по него, и ще намелите очшцение на
вашите души Но те рекоха Не щем да идем 1 — П о­
ставих над вас пазачи (и казах) Слушайте гласа на
тръбата Но те рекоха Не щем да слушаме I — Зарад
това слушайте, народи, и вие, които пасете стадата
между т я х “ 20 И веднага (прибави) „Слушай, зеилйо,
ето аз ще докарам въ р х у тези хора вло, плод на от­
вращението им, защото не внимаваха в моите слова и
отфърлихь моя закон“ ,2* що проповядваха пророците
Не само с това, но и е много други доводи из про­
роците ще докажа, че закона ще се изменя — Ала
иудеите го пресякоха Наистина, всеки йудеин знае
това, че ще бъде така, обаче още не е дошло време
за помазаника — А философът им рече Защо си
въобразяв ч е така, щом виждате, че Йерусалим е ра­
зорен и 4 1 / ж ертвите са пресганали, и че се е сбъ д­
нало всичко, що са предсказали пророците за вас?
Малахия хвно се провиква за вас „Немам моето бла­
говоление въ в вас, говори Господ вседержител, жерт­
ва от вашите ръце не ще приема, защото от изтока
до залеза на сл ъ н ц ето народите ще славят моето име
и на всяко място ще му се принася тамян и чиста
жертва, защото велико е моето име между народите,
говори Господ вседержител“ м — Иудеите п ъ к му отго­
 3$
вориха (Значи), казваш това, че всичка народи Ще
бъдат благословени в нас и обрезани в град Йеруса­
лим — А философа запита Ч е защо Мойсей казва „Ако
слушате и нзпжлняваге всичко, пределите ви ще бж-
дат от Червеното 1^оре до Филисгимското море, и от
пустинята до река Ефрат“ ?“ И ние просветените от
божията слава народи от Аврамовото семе, което е
излязло от Иесеевия корен и което е наречено ча-
яние на народите и светлина на цялата земя и на
всичките осгрови, ще бъдем благословени За онзи
закон и за онова място пророците много не говорят
А Захария рече „Радвай се много, джщи Сионова
ето царя ти иде при тебе, кротък, възседнал на осел-
ско жребе, рожба на яремник“ 34 И още „Щ е изтре­
би оржжието от Ефрема и конете от Йерусалим, и ще
възвести мир на народите и властта му ще бъде от
краищата на земята до краищата на вселената“ 25 А
Яков рече „Не ще прекъсне да управлява княз от
Иуда, нито вожд от бедрата му, докле не дойде онзи,
комуто всички ще се покорят и който е чаяние на
народите“ 26 Като виждате всичко това да е станало,
кого другиго чакате? Ог ангел научен, Даниил пжк
рече (Определени) са 70 седмици, т е 490 години,
преди вожда Христа да се запечата видението и проро­
чеството — Как ви се чини, кое е желязнот о царство,
кое го Даниил мисли под съновидението (Новохудоно-
сорово)?27 — Римското, — отговориха — „А що е камъка,
който се оттржгнал от планината беч човешка р ъ к а ? 28
— ги запита философа — Помазаният, — отговори­
ха те, и пак го запитаха Щ ом като онзи, за кого го
се разказва чрез пророците и чрез други неща, вече
е дошъл, както казваш, то как и досега римското
царство се държ и на власт? — Ф илософът отго­
вори Не се джржи, премина то вече, както и други
(царства), според съневидението, защото нашето царство
не е римско, а Христово, както рече пророка „Н е­
бесния Бог ще вжздигне царство, което няма да се
развали во веки, и царсавото му няма да премине в
други люди, ще сжкруши и довърши всички царства,
и 20 л '
а то ще стои вечно Сега не е ли християнско
царството, което се назовава с Христовото име? А
 йв

римлянйте Почитаха идоли Християните пжк — една

от този, едни от онзи народ и племе — царуват в
името Хриетово, както съобщава и пророк Исаия,
говорейки ви „Оставихте името сй за насита на из­
браните ми, вас ще избие Господ, а служителите си
ще нарече с друго име, което ще бъде благословено
по цялата земя защото те ще благославят истинаго
Бога, и които се кж.лнат на земята, да се кълнат в
небесния Б 0 1 и Не са ли се сбъднали всички про­
рочески предскч зания, явно изречени за Христа ? И са­
ия така разка ва за неговото рождение от девица
„Ето, девица ше зачне, и ще роди син, и ще нарекат
името му Емануил, — кое го ще рече Бог с нас“ 31
А Михей рече „И ти, Виглиеме, земя Юдова, не
ставай най маллк между ЬОдовите воеводства, защото
ог тебе ще излезе вожд, който ще уварди моя народ,
Израиля, и на когото изходите са из начало от дни
вечни Затова ще даде (воеводствата на Витлием) до
времето на он* зи, която ще го роди“ 32 А Иеремия
(каза) „Попитайте и вижте, мжж ражда ли? Защото
е голям онзи д,ен, като него други не е имало, ще
бъде време на утеснение за Якова, но ще се избави
ог него “ 33 И Ксаия рече „Даже преди да роди, пре­
ди да дойде раждането, родилката отбягна болките и
роди от мъжке п о л “ 34 — А иудеите пак вжзразиха
Ние сме от Скмовото благословено семе, благослове­
ните от отца Ь оя, а вие не сте — След като обяс­
ни и това, (философа) каза Бяагословеиието на ва­
шият отец не е нищо друго, освен хвала Богу, до
когото не ще достигне нищо друго Защото (към Си-
ма Нои) така е (казал) „Благословен Господ Бог Си­
м о в 35 а към И.яфета, от когото ние произхождаме,
рече „Господ да разпространи Ияфета и да се на­
сели в селищата Симови“ 36 — Обяснявайки им въз
основа на прор щите и на други книги, (философа) не
ги остави, докзго сами не казаха Така е, както ти
казваш — И пак запитаха Защо вие, които се упо­
вават, е на чове*, мислите, че ще бъдете благословени,
когато книгите проклинат такъв (човек)? — Фило­
софът отговори Та Давид проклет ли е или благо
словен? — Да*ке много благословен, — отговориха.
— Та и мие се уповаваме на онзи, на когото и той,
— каза фидософжт А пжк Давид каза в псалмите
„Защото (е) чоловек от моя свят, на когото се упо­
вавах, този человек е Бог Христос из? А който се упо­
вава на прост човек, то и ние го смятане за прокжл-
нат — Иудеите предложиха друг вжпрос, казвайки
Защо вие, християните, се отричате от обрезанието,
когато Х ристос не го отфжрли, а го извжрши според
закона? — Фнлософжт отговори Който най-напред
каза на Аврама „Това нека бжде белега между тебе
и мене,“ 38 той извжрши обрезанието като дойде, от
онова (време) до логова се изпжлнявк, а по-нататжк
не го остави да загине, ала (вместо него) даде ни к р ъ ­
щението *) Иудеите пак го запитаха Защо мисли­
те, че угаждате на Бога, когато се кланяте на идоли?
— А философжт отговори Най напред се научете да
правите разлика между икона и идол, и, като имате
това пред вид, не нападайте християни! е, защото ча
този образ има десет имена вжв вашият език Но и
аз ще ви попит аи образ на скинията ли, що Мойсей
виде на планината и свали, или образ на образа на­
прави от джрво, кожа и козина с изкусно умение —
подобен образ, личен херувим?39 Понеже го направи
тжй, заради това ще кажем ли, че вие отдавате чест
и се кланяте на джрвото, кожата и козината, а не на
Бога, който е дал в онова време такжв (образ)? Сж-
щото (важи) и за Соломоновия храм,40 — понеже (и той)
имаше херувимски и ангелски икони и много други
изображения Така сжщо и ние/ християните, когато
правим образи на божиите угодници, ние (им) отдава­
ме чест, като отлжчваме доброто от демонските обра­
зи, та и книгите (в едни случаи) хулят онези, които
принасят в жертва своите синове и джщери и про­
повядват божи гняв, обаче, (в други случаи) ги въ з­
хваляват ■ — Иудеите пак запитаха Може ли да не
сте противни на Бога, щом като ядете свинско и заеш-

*) Пропускаме един въпрос, зададен от иудеите, и

Константиновият отювор, защото изказания груб реализъм
не хармонира с благочестивия тон й дух на житието, както
се изразява Н Начов, (Библиотека, приложение на Църковен
вестник, кн. XXI., стр. 66, забел 26)
 20
ко месо?41 — Той им отговори Пжрвия завет й&по-
вядва „Всичко яжте, както и тревния зеленчук, за
чистите всичко е чието, за осквернепите и сжвесттл
им се е осквернила “ 43 И Бог говори в битието „Ето,
всичко е твжрде добро,“ — но поради лакомията ви
само малко нещо забрани Той рече „Я де Ияков,
и се насити, и се отметна вжзлюбленият “ И пак
„Седнаха хората да ядат и пият, и станаха да
и 43
играят
От многото, (що написа философа), това ичло-
жщше накратко, колкото да се помий А които иска
да дири Схъщите тия беседи изложени подробно, ще ги
намери в книгите му, — доколкото (ги) преведе нашият
учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем
части, тук ще види и (неговата) словесна сила от
божията благодат подобна на горещ пламжк срещу
противниците
Като изслушаха всички тия и други подобни
сладки негови думи, хазарския каган и неговите вел­
можи му казаха От Бога си изпратен тук за наше
назидаиие И понеже всички книги от него си изу­
чил, ти всичко ни разясни по ред, като всички ни
наслади до насита е медените слова на светите кни­
ги Ала'ние сме неуки хора ние вярваме в гова, че
ти си от Бога Ако желаеш още повече да се успо­
коят наши 1 е души, с притчи ни обяснявай по ред
всичко, за което те питаме — Така си разотидоха
да си отпочинат

§ 11 Тържество на християнството
Като се ежбраха па другия ден, (хазарите) му
казаха Почтени мжжо, чрез притчи и ум покажи ни
вярата, която ч е най добра от всички — И филосо­
фът им отговори Един ижж и неговата жена били
много почитани и обичани от някой-си цар Но щом
съгрешили, (царя) ги изгонил из зеията (си) Като
живели там много години, народили деца в сирома­
шия Когато се събирали, децата се сж.ветвали, по
кой пж.т пак биха се вж.звжрнали в пжрвото (си) по­
ложение Едното от тя^ изказало едно мнение, дру­
гото — друго, а третото джк — сжвсем друго На
Кой Мнйнйе би трябало да се спрат? Не ли на йай-
доброто? — А те му отговориха Та защо говориш
така? Всеки му се чини, че неговото мнение е по-
добро от онова (на другите) Иудеите смятат, че тях-
ното (учение за вярата) е по-добро от онова (на дру­
гите), сарацините — сжщо тжй, и другите — пак тжй
Поясни ни да разберем, кое от тези (учения) е наи-до-
брото — Философжт отговори СКжняг изпитва златото
и среброто, а човека с разум отлжчва лжясата от исти­
ната Но кажеае ми от що произлезе пжрвото паде­
ние? не ли от гледането, и ог сладкия плод, и от
пожелание за божественото? — Те отговориха Така
е — А философа каза Ако на едного, след кото е
ял мед, (и на други), след като е пил студена вода,
стане лошо, и дойде един лекар и каже (на пжрвия)
Още по мнрго мед като изядеш, ще оздравееш, — а
иа онзи, който е пил студена вода, каже Като се
напиеш сж с студена вода и застанеш гол на студа,
ще оздравееш, — (и ако след това дойде) друг лекар
и не каже сжщото, а заповяда противно лекуване
(пжрвия) да пости и вместо мед да пие горчиво, а
(другия) вместо ст^Дено да пие топло и да ее грее,
тогава кой от двамата по-изкусно лекува? ■— Всички
отговориха Който заповядва противното лекуване,
защото похотнага сласт тряба да се умжртвява е гор
чивината на този живот, а гордостта — сжс смирение,
всяко нещо тряба с нему противното да се лекува И
ние казваме Джрво, което изпжрво ражда бодли, сет­
не ражда сладжк плод —■ А философа забеляза Д о­
бре казахте (Изпжрво) и Христовия закон открива
суровостта на божия живот, ала отпосле вжв вечните
жилища принася сю кратно плод — Един ^т тези
сжвегници, който познаваше добре оарацинската зло­
ба, попита философа Гостенино, кажи ми, защо вие
не почитате Мохамеда? В своите книги той много е
похвалил Христа, казвайки „Велиь пророк се е родил
от девица, Мойсеева сестра, мжртви е вжзкресявал и
всякакви рани е лекувал с величава сила и4А — Фи­
лософа му отговори Нека кагана двама ни отсжди
Но я кажи ако Мохамед е пророк, как ще вярва­
ме на Даниила? А пжк този рече. Д о Христа всяко
 Й1

видение й Пророчество ще престане Че (Мохамед) как

може да бжде пророк, щом като се е явил след Х ри­
ста ? А ко него наречен пророк, го ще отфжрлим Да-
ниила — Мнозина от тя х вабелязаха Каквото е го­
ворил Даниил, говорил го е чрез божия дух А за
Мохамеда всички знаен, че е лжжец и пагубник на
общото спасение, най-хубавите си лжжовни учения е
измислил за зло и срамотия — А пжрвия между тях
съветник каза на сарацинските приятели С божията
помощ този гостенин свали на земята всичката еврей­
ска гордост, а вашата зафжрли зад реката, защото е
скверна — А п а к кжм всички каза Както Б ог е
дал на християнския цар сжвжршена мждрост и власт
над всичките народи, така той е дал у те1и народи
и (сжвжршена) вяра, и без нея никой не може да пре­
кара вечен живот Богу слава во веки' — Амин! —
отвжрнаха всички (Тогава), просжлзен, философа се
обърна кжм всички Братя, отци, приятеш и чеда!
Ето, Бог даде разбиране и достоен отговор на всичко,
ако ли има още някой, който да се противи, нека
дойде да оборва или да бжде оборен Кой го е сжгла-
сен с това, нека се покржсти в името на Св Троица,
а който неще — ав сжвеем не ежи виновен за това,
ала той ще види (истината) в сждния ден, когато
Ветхия по дни седне да сжди всички народи като
Бог 45 — Те отвжрнаха Ние не сме врязи на себе си
и повеляваме тжй полека лека, който може, нека се
кржщава доброволно, кой го иска —- (дори) ог днес, а
който от вас се кланя кжм запад, или се моли на
еврейски, или джржи сарацинската вяра, скоро ще-
приеме смжрт от нас
И така си разотидоха радостни Ог тя х се по
кржстиха до 200 души, като се отказаха от поган-
ските гадости и от незаконните женитби А пжк
кагана написа такова писмо на царя Господарю, из­
пратил ни си такжв мжж, който ни обясни чрез сло­
во и де тю, че християнската вяра е свяга, и като
разбрахме, че това е сжщинскага вяра, заповядахме
да се покржстяг самоволно, надявайки се, че и ние
ще направим сжщото Ние всички сме другари и при­
ятели на твоето царство и сме готови да ти служим,
 28
Дето йоискай — 1 Когато да изпрати философа, кага­
на започна да му дава много дарове, аяа той не ги
прие, казвайки Дай ми, колкото пленени гжрци имаш
т у к , за мене г,го е по хубаво от всички дарове — К а­
то ги сжбраха до 200 души, дадоха му ги И радост-
но пое той своя п а т

§ 12 Между фулския народ.

Когато стигнаха до безводни пусги места, (Кон­
стантин и неговите сжпжтници) не можаха да понасят
жаждата Намериха в (едро) мочурище малко вода, ала
не можаха да пият от нея, понеже беше (горчива) ка­
то злжч ^лед като всички се разпрженаха да дирят
вода, (философа) каза на брата си Методия Вече не
мога да тжрпя да жадувам, я гребни от тази вода'
Този, който някога превжрна за израилтяните горчи­
вата вода в сладка, той ще утеши и нас двама ни
— Като гребнаха, двамата я намериха студена и слад­
ка като медовина И след каго пиха, прославиха Бога,
който извжрши това на своите раби Когато вечеряха
с архиепископа в Херсон, философа му рече Благо­
слови ме, отче, както баща ми би ме благословил( —
Когаго някои го запитаха насаме, защо направи това,
философжт отговори Наистина утре ще ни остави и
ше отиде дри Господа — Така и стана — пророче­
ството му се сбждна
У фулското племе имаше голям джб, сраснат с
череша, под които извжршваха треби, наричаха го с
името Александжр, на женския пол но позволяваха
да пристжпи при него, ни при требите в негова чест
Като чу за него, философа не се помая да не се по­
труди за тези (хора) и, като застана между тях, каза
им Елините са отишли в н е ч т мжка, задето като
на Бога се кланяха на небето и на земята, такова
велико и добро творение, ами как ще се избавите от
вечният огжн вие, които се члачя 1 е на джрво, най-
простата вещ, което е приготвено за огжн? — Те му
отговориха Не от сега сме започнали да вжршим то­
ва, а сме го наследили от нашите бащи, джбжт из­
пълнява всичките ни молби, а най вече той изпраща
много джжд. И как ще изв&ршим това ( — да изго­
 29
рим джба), което никой от нае не е држзнал да пз-
вжрши? Ако някой би дръзнал да извжрши това,
смжрт ще 1 о сполети, а ние не ще видим джжд до
край — А философа им каза Ч е Бог говори, в П и­
санието за вас, а вие защо се отмятате от него?
От името на Господа Исаия велегласно говори „Ида
да сжбера всичките народи и езици, и те ще дойдат
и ще видят славата ми, ц ще туря знамение между
тях, и спасените ог 1 ях ще изпратя у народите —
в Тарсис, Фул, Луд, Мосох, Туван и Елада и в
далечните острови, които не са, чули името ми, и ще
проповядвач славата ми между наровите, говори Г о с­
под вседержител “ 4б И пак „Е ю , аз ще изпрат^ мно­
го рибари и ловци, и ще ви изловят из хжлмовете и
из скали 1 е “ 47 Братя, познайте Бога, който ви е сж-
творил Ето Е в 1 нгелие.т на новия божи завет, в кой ю
сте се красти та
Сяед каго ги придума така ежс сладка реч, за­
повяда им да отсека! джрвото и да ю изгорят Ста-
рейшината им се поклони, приближи се до Еванге-
лиею и го целуна, и всички така (направиха) Като
взеха от философа бе ш свещи, пеейки, отидоха при
джрвото Фисософа пое секирата и като удари (джр-
вого) 33 пжти, заповяда на всички да го секат, да го
изкоренят и изгорят Още в сжщата нощ Бог изпра­
ти джжд, и с юляма радост прославиха Бо 1 а, а Бог
се зарадва много на това

§ 13 Връщане в Цариград — Солоплоновата чаша

Философжт отиде в Цариград И след каго виде
царя, седейки в цжрквааа на светите апостоли жи­
вееше безмълвно, молейки се Богу В Св София има­
ше чаша от скжпоцен камжк, Соломоново изделие,
вжрху която с евреиски и самарянски букви бяха
написани стихове, що никой не можеше нито да про­
чете, нито да разясни Като взе чашата, философа ги
прочете и разясни Пжрвия стих беше тжй Чашо
моя, чашо моя, предсказвай, докато - звездата (изгрее)!
За питие бкди на Господа Пжрвенец, който бди но-
щя* — След него вторияа От друго джрво направе-
вд за вкусване Господне, е радост пий и се опий, и
 80
иввйкай алилуия! — След него третият Ето кня-
зж т, и целия сжбор ще види неговата слава, и цар
Давид сред него — А след него написано числото.,
909° — Каго пресметна по-точно, философа намери,
«те от дванадесетата година от Соломоновото царуване
до рождението на Христа (има) 909 години А това
беше пророчество за Христа
§ 14 Моравските пратеници в Цариград —
Изнатиране на славянската азбука.
Когато фиюсофа се радваше в Бога, пак при­
стигна нова вест и (му се откри) работа не по малка
от паьрвата Подучен от Бога, моравсхшя княз Рости-
лав се посжвегва сжс овоиге (подвластни) кяязо и е
моравциге и изпрати (пратеницн) до царя Михаила,
говорейки За нашите хора, които се отказаха от по
ганството и приеха християнството, ние нямаме такжв
учител, който да ни обясни на наш език истинската
християнска вяра, та и другите с;рани, виждайки то­
ва, да направят като нас Затова господарю, ичпрати
ни такжв епископ и учител От вас по вси страни
винаги изхожда добжр закон — Като свика сжвет,
царя призова Константина философ и го накара да
изслуша тази молба И (му) рече Философе, зная, че
си много уморен, но ти тряба та отидеш там, освен
тебе други никой не може да свжрши тази работа
— А философжт отговори Макар и да сжм телесно
уморен и болен, о радост ще отида там, ако имат бук­
ви в своя език — Царя му каза Дядо ми, и баща
ми, и много други, които са дирили (да узнаят) това,
не са го открили, та как чз мога това да открия? — А
философа забеляза Че вжрху вода кой може да на­
пише беседа, бев да бжде наречен еретик? — Царя
пжк му о говори заедно е уйка си Барда Ако ти
поискаш това, то може да ти го даде Бог, който да­
ва и на вслчки, които просят без двоумение, и отва­
ря на онези, които похлопат48 — Като си отиде,
по предишния (си) обичай философа се предаде на
молитва и с други ^подвижници Понеже се вслуш­
ва в молитвите на своите раби, Бог веднага иу се
я в и , и тутакси састави буквите и започна Да пише
 31
евангелската беседа „В началото бй Словото, и Сло­
вото бе у Бога, и Счовото бе Бог,“ 49 и т н
Царя се зарадва и сжс сжветниците си просла­
ви Бога И изпрати философа с много дарове, като
написа до Ростислава такова писмо Бог, който запо­
вядва всекиму „да дойде до познание на истината“ 50 и
да се домогне до по голям чин (на нравствено сжвжр-
шенсгво), каго виде твоята вяра и-подвиг, и сега, в
наши години, направи (гакова нещо), като яви букви­
те вжв вашият език, каквото (нещо) по-рано не е било,
освен в най старо време, та и вие да се причислите
кжм великите народи които славят Бога на свой език
И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мжж
почетен и благочестив, много учен и философ И при
еми този дар, по добжр и по почтен повече от всяко
злато и сребро, и ог скжпоцен камжк, и от нетрай­
ното богатство Саани с него да утвжрдиш бжрзо ра­
ботата и от все сжрце да подириш Б ога, ала и общо­
то спасение пе пренебрегвай, но подтикни всички да
не се ленят, а да поемат* истинския пжт, та (тогаз)
и ти, с подвига си след като си ги научил да позна­
ват Бога, да получиш вместо него наградата си и в
този и в бждащия век за всички онези души, които
ще повярват в нашия Бог Х ристос от сега и до край
като оставиш на идещите поколения своя помен, по-
добно на великия цар Константин

§ 15. Братята в ГПоравия. — На пжт за Р и т

Когато пристигна (философа) в Моравия, Рости-
слав го прие с голяма чест, сжбра ученици и (му) ги
предаде да ги учи В кратко време като преведе це­
лия цжрковен чин, запозна ги с утринната, часове­
те, вечернята, малката вечерня и с литургията И,
според предсказание!о на пророка, упште на глухите
се отвориха да чуят евангелското слово, а езика на
гъгнивите стана ясен 51 На това Бог се варадва, а дя­
вола се посрами Когато се ширеше Божието учение,
още от начало злия завистник, проклетия дявол, не
тжрпе-това добро, а, като влезе в своите сжсжди, за­
почна да подбужда мнозина, говорейки им Цо този
начин не се слави Бог, защото, ако това беше угод-
 32
но нему, той не би ли могжл да направи, щото още
от начало и те (т е словените) да славят Бога, пи­
шейки с букви своите беседи? А пжк той е избрал
само три езика евреи ски, гржцки и латински, чрез
които тряба да се прославя Б 01 — Които говореха
това, бяха ла!ьнски сжмишленици архиереи, иереи
п ученици След като се бори с тях, както Давид с
инородците, и гя победи с (помощта на) евангелското
слово, нарече 1 л трие^ичвици и пилатовци, защото
Пилат беше написал надписа вжрху Господния кржст
на тези три езика И не само това единствено говоре­
ха, а проповядваха и друго безчесгие, каго казваха,
че под земята живеят хора с юлеми глави, че всяка
Пад е творение на дявола, че ако някой убие змия,
чфез това ще се избави от девет гряха, че ако някой
убие някого, три месеца да пие от джрвена чаша, без
да се докосва до сгжклена, освен това, те не пазеха
да не се извжргават жертвоприношения според няко­
гашния (езически) обичай и да не се извършват не
честни женитб* Всички тези (заблуби) каго изсече
като тржне, философа ги подпали сгъс словесния огжн,
говорейки, както пророка бе казал по този (вжпрпс)
„Принеси Богу жертва на хвала и отдай на Вишния
своите обеги 53 Ж ената на младостта си не напущай,
защото, ако я напуснеш, след к а ю си я вжаненави-
дел, нечестие ще покрие авояха похот, казва Господ
вседержител53 (Зап ова) внимавайте в духа си и ни­
кой от вас да ве оставя жена! а на младостта си А
направихте онова, що аз ненавидех, защото Бог ста­
на свидетел между тебе и „кената ла младостта ти,
която ти остав 1>, и тя е твоя другарка и жена на
завета ги “ 54 — И в Евангелието Господ казва „Ч у х ­
те, че е речено на древните не прелюбодействувай1
Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я
пожелае, вече гои е прелюбодейсхвувал в сжрцето си
с нея “ 55 — И пак „Казвам вв който си напусне же­
ната, освен по причина на прелюбодеяние, прави я
да прелюбодеиствува, и к ош о се ожени за напусната,
прелюбодей^вуьа “ 5б — И апостола рече „К оето Бог
е съчетал, човек да го не разлжчи “ 57
 38
К ато навърши 40 месеца в Моравия, (философът)
отиде (в Рим) да освети учениците си Когато отива­
ше той, пановския княз Коцел го прие и, обхванат
от силна любов да изучи словенските книги, предаде
му до 50 ученика да се учат на тя х И като му от­
даде голяма почет, изпрати го нататък Понеже про­
повядваше евангелското учение даром, (философа) не
взе нито от Ростислава,/ нито от Коцеля ни злато, ни
сребро, ни друго нещо, ала от двамата измоли само
900 пленици и ги отпусна

§ 16. Прение с триезичниците въ в Венеция

Когато философа беше въ в Венеция, епископи,
попове и черноризци налетяха въ р ху него като врани.
връз сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки
Човече, кажи ни, защо сега си създал книги на сло-
вените и ги поучаваш, щом като те (книгите) не са
открити от никого от по рано, нито от апостолите,
нито от римския папа, нито от Григория Богослов,
нито от Иеронима, нито от Августина? Цие знаем са­
мо три езика, чрез които тряба да се услави Бог в
книгите еврейският, елинският и латинския — Фи­
лософът им отговори Бог не изпраща ли джжд ед­
накво за всички? Същ о тжй и слжнцето не свети ли
на всички?58 И не дишаме ли еднакво всички в ъ зд ух ?
И как вие не се срамувате, като признавате само три
езика и като повелявате, щото всички други народи
и племена да бждат слепи и глухи? Пояснете ми,
Бога ли смятате за безсилен, та не може да направи
(и другите да се просветят) или го смятате за завист­
ник, та не желае това? Ч е ние познаваме много на­
роди, които разбират книги и които славят Бога всеки
на свой език Известни са следните арменци, перси,
авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби,
египтяни, сирийци 'и много други Ако ли не искате
да разбереге от тия (примери), поне от Писанието по­
знайте Бога Давид се провиква „Пейте Господу,
всичка земля, пейте Господу песен нова “ 59 И пак
„Възкликнете Господу, всичка земля, пейте и рад­
вайте се, и вж зпейтеи60 А другаде „Всичката земя
да ти се поклони и да те възпее, и да възде© тв
 и

то име, Виш ний“ 41 И пак, „Хвалете Бога, всички на­

роди, похвалете го, всички люди, и всяко дихание да
хвали Гоепода “ б2 В Евангелието пжй^се казва „К ол­
кото от тя х го приеха, даде им власт да^-ждат бо­
жии чеда “ 63 И пак в сжщото „Н е се моля само за
тях, но и за онези, които ще повярват в мене чрез
тяхното слово, та да бждат всички едно, както ,ти,
Отче, си в мене и аз в тебе им И според Матея (Бог)
рече „Даде ми се всяка власт на небето и на земя­
та Идете, прочее, научете всички народи, кръщавай­
те ги в името на Оица, и Сина, и Св Д у х , учете ги
да пазят всичко, що сжм ви заповядал И ето, аз ежм
с вас през всичките ( дни до окончанието на века,
ам ин“ 65 И според Марка (Бог) рече „Идете по всич­
кия свят и проповядвайте Евангелието на всяка твар,
който повярва и се кржсти, ще бжде спасен, а който
не повярва, ще бжде осжден Онези, които повярват,
ще бждат последвани от тези знамения с моето име
бесове ще изпжясдат, и нови езици ще говорят “ 66 И
кжм вас, законоучителите, казва „Горко вам, книж­
ници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството
небесно пред человеците, защото вие не влязвате, та
не оставяте да влязат в него, които искат да вля­
з а т “ 67 И пак „Горко вам, законници, защото взехте
ключа на знанието, и сами не влязохте, та и забра­
нихте на тези, които искаха да влязат 1468 А кжм ко-
ринтяните Павел рече „Искам вие всички да гово­
рите езици, а още «повече да пророчествувате, защото,
който пророчествува, по-горен е ог тогози, кой го го­
вори ецици, освен ако не тжлкува, за да приеме и
цжрквата поука И сега, братя, ако дойда при вас и
говоря (незнаини) езици, какво ще ви ползувам, ако
ви не говоря с откровение, или с познание, или с
пророчество, или е поучение9 И въздушните (неща),
които издават глас — свирка или гусла, ако по свир­
нята не издават различие, то как ще се псзнае, кога
се свири сжс свирки и кога <е свири е гусли? Защо­
то, ако тржбата би издала неопределен глас, кой ще
се приготви за бой? Така и вие, ако с езика си не
дадете разумни слова, как ще се познае това, което
говорите? Защото на вятжр ще говорите, Също тод-
 ш

коз вида гласове се случват на света, и ни един от

тя х не е без значение ако не позная значението на
гласа, ще бъда чужденец за този, който ми говори,
и този, кой го говори — за мене чужденец Така и
вие, понеже сте ревнители на духовните (дарования),
старайте се да се преумножат у вас за назидание н&
църквата Затова, който говори с език (незнаен), не­
ка се моли (за дарбата и) да тълкува Защото ако се
моли по език (незнаен), духа ми се моли, а ума ми
остава безплоден тъй, що е ? Щ е се моля с духа
си, ще се моля и с ума с и , ще пея с духа си, ще пея
и с ума си Ако словословиш с духа си, онзи, който
заема мястото на простака, ьак ще рече на твоята
молба „амин“ , щом не знае, що говориш? Защото
ти благодариш добре, но другия, (който е неразумен),
не се поучава Благодаря на моя Бог, че от всички
ви повече езици говоря, но в църква предпочитам да
изговоря лет думи е ума си, за да поуча и други,
нежели десетки хиляди думи с език (незнаен) Бра­
тя, не бивайте деца по ум, но по злоба, а по ум
бъдете съвърш ени В закона е писано с други
езици и с други устни ще говоря на този народ,
и нито така ще ме послушат, казва Господ Зато­
ва езиците са белег не за тези, които вярват, но за
тези, които не вярват, а пророчеството е не за тези,
които не вярват, а за тези, които вярват И тъй, ако
се събере всичката църква наедно и ., всичките заго­
ворят по (незнайни) езици, и влязат някои простаци
или неверуощи, не ще ли рекат, че сте полудели?
Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой про­
стак или неверуещ, той от всичко се изобличава и
от всичко се изпитва, и тайните на сърцето му ста­
ват явни, и тъ п, ще падне на лицето си, ще се по­
клони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е меж­
ду вас И тъ й, братя, що има? Когато се събирате,
всеки от вас псалом има, поучение има, език има,
тълкование има всичко да бива за поука Ако ли
някой говори с език (незнаен), (да говорят) по двама
или най много по трима, и наред, а един да тълкува
Ако ли нема тълкувател, да мълчи в църква и да
ю вори на себе си и Богу А пророците да говорят
 36
двама или трима, а другите да разсъждават; ако ли
някому, който седи, дойде откровение, пжрвия да
млхкне Защото един след други всички можете да
пророчествувате, всички да се научават и утешават
И пророческите духове сф покоряват на пророците
защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както
по всичките цжркви на светците Ж ените ви да мжл-
чат в цжрквите, защото не им е повелено да говорят,
но да се покоряват, както и закона казва, ако ли
искат да научат нещо, да питаг мажех е си у дома,
защото е срамотно на жени да говорят в цжрква Сло­
вото божие ог вас ли излезе9 Или е доо1 игнало само
до ва^? Ако някои мисли, че е пророк или духовен,
пека узнае, че това, което ви пиша, е заповеди Г о ­
сподни Но ако някой не разумява, да не разумява1
Затова, братя, имайте ревност да пророчествувате, и
не забранявайте да говорят езици Всичко да бива
благообразно и редовно “ 69 И другаде говори „И
всегш език да изповядва, че И сус Х ррстос е Господ
за слава на Бога Отца, амин “ 70 — С тези и с още
много други думи (философа) ги посрами, остави ги
и си замина

§ 17 Тържествен приет в Ри т
Каго узна за философа, римския папа изпра­
ти за него А когахо а ой дойде в Рим, самия папа
Адриян с всички граждани, носейки свещй, излезе да
посрещне него, кийто носеше и мощите на св Кли-
мента, мжчеиик и папа римски И тутакси Бих ич-
ваьрши преславни чудеса тук излекува разслабен чо
век, и много други се излекуваха от различни неджзи,
така сд.що и пленициге, които се обгърнаха кжм Х р и ­
ста и св Климента, се избавиха от онези, които ги
бяха пленили Кахо прие словенските книги, папата
ги освети и положи в цжрквата на св Мария, която
се нарича Фотида, и извършиха над тя х света служ­
ба След това папата заповяда на двама епискс/пи,
Формоз и Гаудерих, да посвслят словенските учени­
ци, и щом се посветиха, веднага отслужиха на сло­
венски език служба в цжрквата на свети апостол
П етх р А на другия ден служиха в църквата на.
 3?
св Петронила, а на ^третия ден служиха в църквата
на св Лндрея, а от там п ъ к в църквата на великия
вселенски учител, апосгол Павел И цялата нощ слу
жиха, славословейки на словенски, а на утре п ъ к от­
служиха служба над неговия свет гроб, имайки на
помощ епископа Арсения, който беше един от седем
тех епископи, и библиотекаря Анасгасия А философа
с ъ с своите ученици не спираше да въздава Б огу до­
стойна хвала за това А римляните постоянно при­
иждаха при него и го разпитваха за всичко, и два и
три п ъ ти получаваха разяснение от него Някой-си
евреин пъ к, който същ о така идваше, се препираше
с него и веднаж му каза Според изчислението на
годините, още не е дош ъл Христос, за когото гово­
рят пророците, че щял да се роди от девица След
като пресметна годините от А дама по родове, фило­
софа подробно му доказа, че е дош ъл (Христос) и
(пресметна дори), колко години има от тогава до се
га И след като го вразуми, отпусна го

§ 18 СгаАрт и погребение на Кирила в Ри т

Много трудове сполетяха философа, та заболе И
когато понасяше болестта много дни, веднаж, след като
виде божие явление, той почна да пее така Д уха
ми/ се възвиси и сърцето ми се възрадва за тези,
които ми казаха Да влезем в Господния дом* — И
като се облече в почестни дрехи, така прекара целия
този ден, радвайки се и говорейки От сега ая рече
не съм служител нито на царя, нито никому другиму
на земята, а само на Бога вседер тсител не бях, би
дох и съм во веки, амин — На утрешния ден се
облече в свет монашески образ, и, като прибави към
светлината светлина, нарече си име Кирил И в този
(съвърш ен монашески) образ прекара 50 дни А кога­
то наближи часа да приеме покой и да се представи
въ в вечните жилища, след като повдигна ръце към
Бога, помоли се с ъ с сълзи (на очи), юворейки така
Господи, Боже мой, който си създал всички ангелски
чинове и безплътни сили, който си разперил небето
и основял земята, и всичко, що съществува, си при­
вел от небитие в битие, който винаги слушаш онези,
 38

коиТо изпълняват волята ти и „се боя® от тебе и

спазват заповедите ти, чуй моята молитва и запази
верното си стадо, при което беше оставил на служба
мене, неспособният и недостоен твой раб* Избави го
от безбожната й поганска злоба на тези, които те х у ­
лят, и погуби гриезичната ерес, и направи много да
порайтне цжрквата ти, п обедини всички в единоду­
шие, и сжздай изредни хора, които да мислят еднак­
во за твоята истинска вяра и право изповедание, и
вджхни в сжрцата им словото от усиновението си*
Ако сн приел нас, недостойните за проповядване на
Евангелието на твоя Христос, които залягаме в до­
бри дела, и които вжршим у 1 одното на тебе — твой
дар е Които ми беше предал, като 1Твои, предавам (ги
пак) на тебе вкарай ги в ред с крепката си десница
и ги покрий с покрова на крилете си, та всички да
хвалят и славят пмето на тебе — на Отца, и Сина,
а Св Д ух, амин! — Целуна всички сжс светото це
лувание и рече Благословен (да бжде) Бог, който не
ни даде за лов на зжбите на нашите невидими врази,
а сжкруши тяхната мрежа, и ни избави от загниване*
— И така почина в Господа, бидейки на 42 години,
в 14 ден от месец февруарий, втори индикт, а от сж-
творението на този свят в 6377 год (= 8 6 9 ),
ч И палата заповяда на всички гърци, които бя­
ха в Рим, а така сж щ о/й на римляните, които бяха
се стекли сжс свещи, да пеят над него и да го сж-
проводят, както биха направили на самия папа Това
и сториха А брат му Метолий сжобщи на папата, каз­
вайки Майка (ни) ни е заклела, че който от нас
умре по рано, (другия) да го пренесе в своя брааски
монастир и там да го погребе — И папата заповяда да
го поставят в ковчег и да заковат ьовчега с железни
гвоздеи И така го джржа седем дни, готвейки (ю ) за
пжт Обаче, римските епископи казаха на папата П о­
неже Бог е довел тука тогова, който е ходил по мно­
го земи, и тук е приел душата му, като почетен ‘Мжж
нему му се пада да бжде погребан тука — А папата
отвжрна Заради неговата светост и любов, след като
наруших римският обичай, ще го погреба в моя гроб
в цжрквата на свегият апостол Петжр — А Методий
 39

му рече Понеже мене не послушахте и не ми го да­

дохте, то, ако обичате, нека почива в църквата на
ев Климента, о когото е дош ъл и т у к ' — И папата
заповяда така да се направи И когато и з р о в о се с ъ ­
браха и щяха да го проваждат с чест с целия народ,
епископите казаха Отворете ковчега да видим, да не
би да е взето нещо от него * — И макар че много се
мъчиха, по божие повеление не можаха да отковат
ковчега И така с ковчега го положиха в гроба, в
десната страна на олтаря в църквата на св Климента,
където започнаха да стават много Чудеса, римляните
като видяха тия чудеса, още по хубаво се привързаха
към неговата светост и почит, и като нарисуваха
иконата му над неговия гроб, започнаха да палят
над него дене и пощя, хвалейки Бога, който просла­
вя така (тези), които него славят Защото нему е сла­
вата, и честта, и поклонението во веки веков Амин
 Потен и житие
на нашия блажен отец и учител Методий,
архиепископ ТЛоравски
— В шестия ден на тесец април —

Господи 1 Благослови, отче*

§ 1 Увод — божиите избраници.
Благият и всемогащ Бог, който от небитие е
сътворил в битие всичко, видимо и невидимо, и го е
украсил с всяка красота, за която някой като мисли
постепенно, може да разбере и да познае оногова, кой-
^ то е саздал такива дивни и множество дела — за­
щото по величието и добротата на делата се отгатва
чрез размишление и техния саздател , (Бог), когото
ангелите вазпяват с трисвет глас, а всички право­
верни прославяме в Св Троица, сиреч, в Отца, и Си­
на, и Св Д у х — [ т е три оащества, които някой
може да нарече три лица, ала в едно божество, защо­
то преди всякакав час, време и година и св р а х вся­
какав ум и разум неплатен самият Отец е родил
Сина, както рече премъдростта „Преди (да се поста­
вят) всички хадмове, аз бях роден,“ 1 а след като ее
в а п л а ти (Христос) в последните години заради наше­
то спасение, в Евингелието самото божие слово рече
с пречисти уста „А з са м Отец и Отец е в мене,“ 2
от този Отец произхожда и Св Д ух, както самия
Син е казал чрез божия 1 лас „Д уха на истината,
който ш хож да от Отца, (той ще свидетелствува за
мене)“ 3] този Бог, след като саздаде цялата твар,
— [както каза Давид „ С а с словото Господне стана­
ха небесата и с диханието на устата му — всичкото
им войнство, защото той рече, и стана, той заповя­
да, и се саздаде,“ 4] — най-налред сатвори человека,
като взе от земята п р асг и чрез животворно дихание
ог себе си като вдахна душа, и дар да говори, и
власт над себе си, (и му позволи) да втгезе в рая, ка­
то му предаде изкусителната заповед, та да пребаде
 41
безсмъртен, ако я опази, или да умре по свой йолй,
а не но божие повеление, ако я наруши Като виде
человека, удостоен с такава почет и така поучен, на
онова място, от което падна поради своята гордост,
дявола направи, щото той да наруши заповедта, и
Б ог изгони человека из рая и го осъ ди на смърт И
оттогава дявола започня да подучва и да мами чело-
веческия род чрез множество лукавства
Но поради голямата си милост и любов Бог не
изостави человека до край, а след някое време избра
мъж е и техните дела и подвизи съобщи на хората,
та, след като ое уподобят на тях, всички да се у п ъ ­
тят кжм доброто Такъв беше Енох, който пръв се
осмели да нарече името Господне После, след като
угоди на Бога, Енох се помина Между своя род на­
мери се праведния Пой и от потопа се спаси в ков­
чег, пак да се напълни и украси земята с божии с ъ ­
здания След подялбата на езиците, когато всички се
забъркаха, Аврам позна Бога и се нарече негов дру-
гар и получи обещанието „В 'твоето семе ще се бла­
гословят всичките народи “ 5 По подобие на Христа,
на планината Исак биде пренесен в жертва Ияков
погуби идолите на тъ ста си, и виде лествица от зе­
мята до небето и възлизащите и слизащите по нея
божи ангели, и в Христа предсказа за своите благо­
словени синове Изпратен от Бога, Йосиф нахрани
народа в Египет Книгата^ на авситидинския праве­
ден, исгинен и непорочен Иов разказва, че, след ка­
то прие изкушението и го претърпе, биде благословен
от Бога С Арона Мойсей се нарече между божиите
иереи бог Фараонов и наказа Египет, изведе божиите
люди, денем (воден) от светъл облак, а нощя — от
огнен ст ъ л п , и раздвои морете, (божиите люди) пре
минаха по сухо, а египтяните потопи, и в безводната
пустиня напои народа с вода и го насити с ангелски
хляб и птици И след като се разговори с Бога лице
срещу лице, както на человека е допустимо да се раз­
говаря с Бога, предаде народу закон, написан с бо­
жия п ръ ст След като воюва с противниците, Иеуо
Навин подели земята между божиите люди Съдиите
същ о т ъ й извършила много победа Огкак получи бо-
 42

Ькийта милост, Самуил пжк помаза и постави Дарете 6

Господнето слово С кротост Давид уварди хората и
(ри) научи на божествени песни Откато получи от
Бога от всички хора най много мъдрост, Соломон
създаде множество добри поучения чрез притчи, ма­
кар и сам да не (ги) довърши Чрез глад след като
разйри човешката злоба, и възкреси мъртвото дете,
и с ъ с слово сне огън от небею , и изгори мнозина, и
чрез чудния огън изгори жертвите, и уби умразните
иереи, Илия се възкачи на небето на огнена коле­
сница с коне, като даде на ученика (си) двоен дух
Като получи милост, Елисей извърши двояки чудеса
Останалите пророци, всеки на своето време, предска-1^
заха за дивните неща, които имаше да се сбъднат
След тя х бе Йоан, великия посредник между Ветхия
и Новия Завет^ Христов кръстител и свидетел и про­
поведник. на живите и мъртвите Светите апостоли
П етъ р и Павел с останалите Христови ученици осве-*
тиха цялата земя, като обходиха подобно на мълния
целия свят След тя х мъчениците измиха мръсотата
с кръвта си, а приемниците на светите апостоли,
след като покръстиха царете, с много подвизи и труд
унищожиха езичеството Подпомогнат от великия цар
Константин, като събра първия съ бор в Никея, по­
чтения Силвесгър с 318 отци победи Ария и про­
кле него и неговата ерес, що беше повдш нал срещу
Св Троица, както някога Аврам бе избил царете с
318 младенци и бе приел благословия, и хляб, и ви­
но от Салимския цар Мелхиседек, (който) п ъ к беше
иерей на вишния Бог Дамас и Григорий Богослов
п ъ к с 150 отци и с великия цар Теодосий в Цари­
град потвърдиха светия Символ, т е „Вярвам в еди-
наго Бога,“ а осъдиха Мокедония, проклеха него и
неговата хула, що говореше против Св Д ух Целе-
стин и Кирил е 200 отци и с другия цар (Теодо­
сий II) в Ефес унищожиха Нестория с всичкото (му)
бледословие, що говореше против Христа Л ъ в и Ана*
тол с правоверния цар Маркиян и с 630 отци в Хал-
кидон проклеха Евтиховото безумие и бледословие
ВигиЛий и богоугодният Иустин с 165 отци като с ъ ­
браха петия събор и като издириха проклеха Ало-
 43
столския папа Агатон с 270 отци й почтения цар
Константин смазаха на шестия събор много заблуж­
дения и като прогониха (смутителите), проклеха ги
заедно с всичките им привърженици, именно Теодор
Фарански, Сергии и Пирон, Кир Александрийски, Ено­
рии Римски, Макарий Антиохийски и другите техни
съмишленици, а християнската вяра затвърдиха, ка­
то я положиха въ рху истината

§ 2. Методий. — Словенски управник.

А след всичхси тези (мъже) милостивия Бог,
„който желае всеки човек да бъде спасен и да дой­
де до познание на истината,“ 6 в наше време, таради
нашия народ, за който никои никога не бе се погри­
жил, въздигна на добър чин нашият учител, блаже­
ния Методий, на когото всичките добродетели и под­
визи като прилагаме към течи угодници по единично,
(за да се сравнят с техните добродетели и подвизи),
ние няма да се посрамим Защото на едни от тя х бе­
ше равен, от малцина от тя х — по малгяк, а от дру­
гите — по-голям, (хората) на словото надмина с дело,
а тези на делото надмина с ъ с слово Като се уподо­
бяваше на всички, той даваше пример на всичко
страх божий, пазене на заповедите, с плътска чисто­
та прилежни молитви и свети дела, слово сплно и
кротко — силно за непослушните, л кротко за по­
слушните, — гняв, спокойствие, милост, любов, мъка
и търпение, — бивайки все (и вся) за всичко, за да
придобие всичките7 Както личеше от неговия въ н ­
шен вид, не беше от прост род и от двете стр.ши
(— и по майка, и по баща), но от много добър и по­
чтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на ця­
лата (Солунска област Според това п ъ к и препирни-
ците, които го обичаха ог д ети н ск о водеха (с него)
почтени беседи, докато царя, след като узна за него­
вата бистрина (на ума), не му предаде да управлява
словенско княжество, а п ъ к аз казвам, — като да
предугаждаше, че ше го изпрати за учител и първи
архиепископ на словените, — да би се опознал с всич­
ките словенски обичаи и да би ги (словените) обик­
вал постепенно
 и

§ 3. Монах на Олимп
Като навжрши много години в това княжество
и виде безбройно много тревоги в тоя живот, напжти
волята на земна! а тжма кжм небесни мисли, защото
не желаеше да тревожи честитата душа с неща, що
не пребжждат вечно И като намери време, напусна
княж еството, и като отиде но Олимп, кждего живе­
ят свети отци, след като се подстрига, облече се в
черни дрехи И прекарваше в покорно повинуване, и
в точно' изпжлняване на целия монашески чин, и в
книжовно придежаване

§ 4. При хазарите
Настана такова време, та царят изпрати за фи­
лософа, неговия брат, за да го вземе сжс себе си на
помощ у хазарите Там пжк имаше евреи, коихо мно­
го хулеха християнската вяра Като рече Готов сжм
да умра за християнската вяра, — (Методий) склони и,
след като отиде, като слуга служи на по малкия брат,
повинувайки му се Тоя с молитва, а философа сжс
слово обориха евреите и ги посрамиха Като видяха
добрия му подвиг в божия лжт, царят и патриарха
го убеждаваха да го посветят за архиепископ на по­
четно място, кждето имаше нужда от такжв мжж,
ала, понеже не рачи, принудиха го и го поставиха
игумен на монастиря, що се нарича Полихрон, който
плащаше дан 24 спуда злато, а имаше повече от 70
монаси в него

§ 5. Кирил и Шетодий в Моравия

Случи се в оцези дни, че словенския княз Ро-
стислав и Светоподк изпратиха из Моравия (прате­
ници) до цар Михаил а, говорейки така С Божия ми­
лост здрави сме, ала между нас* са дошле мнозина
учители, християни измежду италиянците, гжрците и
немците, които ни учат различно, а ние, словените,
(сме) прости хора и нямаме (гакжв човек), който би
ни упжтил кжм истийата и би ни разяснил смисжла
(на Св Писание) Та, добри господарю, изпрати та-
 45
кжв мжж, който ще ни разясни всяка истина * —
Тогава цар Михаил рече на Константина филобоф
Философе, чуваш ли тези думи? Освен тебе други не
може да свг&рши това На ти много дарове и иди, ка­
то вземеш брата си, игумена Методия, вие двамата
сте солунци, а всички солуяци говорят чисто словен­
ски — Тогава и двамата не посмяха да се отрекат
нито от Бога, рито от царя, според думите на апо­
стол Петра, дето казва „Бойте се от Бога, почитайте
царя “ 8 След като чуха височайшата реч, двамата
се отдадоха на молитва заедно с други, които бяха
с 2ьс сжщия дух, с кой го бяха и те И тук Бог яви
на философа словенското писмо, и тутакси, след като
устрои буквите и сж.сгави беседа, упж/ги се за Мора­
вия, като взе Мегодия В покорно повинуване (Мето­
дий) пак започна да слугува на философа и да учи
с него Ала като се изминаха гри години и изучиха
ученици, двамата се завхрнаха из Моравия

§ 6. При лапата в Р и т
Като узна пжк за такивато мжже, папа Нико­
лай изпрати за тях, желаейки да ги види като божи
ангели Той освети учението им, като положи сло­
венското Евангелие в олтаря (на църквата) на свети
апостол П етра, блажения Методий пжк посвети в
пппство Ала имаше мнозина други хора, които хуле­
ха словенските книги, говорейки Според надписа, що
написа Пилат вжрху Господния кржст, освен евреите,
гжрците и латинците, на никой друг народ не подо­
бава да има свои писмена 9 — Каго ги нарече пила-
товци и триезичници, тя х папата прокжлна, и запо­
вяда на един епископ, който беше болен от сдицата
болест, а (епископа) посвети трима от словенските
ученици за попове и двама за анагности (четци)

§ 7 Кирилов завет.
След много дни, когато да иде на сжд (божий),
философа каза на брата си Методия Ей, брате, ние
двама бехме впрегнати заедно да орем една бразда,
ала, след като завжрших своя живот, аз падам на
 46
нивата, а ти много обичаш планината (Олимп); зара-
ди планината ти недей оставя учението си, защото
повече чрез него ти ще можеш да се спасиш ’
§ 8 Методий при Коцеля Писмото на папа
Йдриян 11.
Като изпрати (пратеници) при папата, Коцел по­
иска (от н ею ) да му отпусне Мегодия, нашия блажен
учител А папага рече За учител не само на аебе
единаго, но на всичките онези словенски области го
изпращам от (сарана на) Бога и от (страна на) све­
тият апостол Пегжр, пжриия приемник (на Христа)
и кяючеджржец на, небесното царс 1 во И го изпрати,
к а ю написа това нисмо
Адриян, епископ и божии раб, до Ростислава, и
Свеюполка, и Коцеля „Слава Богу во висините, а на
земята мир, между человеците благоволение“ 10 За вас
чухме духовни (неща), — а сега горещо жадуваме и
се молим заради вашето спасение — именно, че Г ос­
под е повдигнал вашите сжрца да го потъ рся г, и ви
е посочйл, че не само чрез вяра, но и чрез добри де­
ла тряба да се стуж и на Бога, защото без дела вя­
рата е мжртва, и загинват онези, които си мислят, че
, познават Бога, а пжк се охричат от неговите дела
Затова не само от този свегителски престол искахте
учител, но и ог благоверния цар Михаила И докато
ние успеем, той ви изпраги блажения философ Кон-
стантина заедно с (неговия) брат Но хе като узнаха,
че вашите страни спадат кжм апостолския престол,
не извършиха нищо противозаконно, но дойдоха при
нас, носейки и мощите на свети Климента Ние пжк,
след като изпивахме трояка радосг и след като изу­
чихме (всичко), намислихме да изпратим вжв вашите
страни нашия син Методий, м ж л сжвжршен по ум, и
правоверен, (.лед каго го освеш хме с учениците (му), за
да ви поучава, както сте искали, ю чно тжлкуваики
на ваш език книгите за ц еш я цжрковен чин заедно
сжс светата миса — сиреч, литургията — и с кржще-
н и ею Тжй както е започнал да (ви) поучава филосо­
фа Константин с (помощта на) божията благодат и с
молитвите на свети Климента, ако някой други може
 47

сжщо тжй достойно и правоверно да (ви) поучава, не­

ка (неговото дело) да бжде свето и благословено от
Бога, от нас н от цялата католическа и апостолска
цжрква, та лесно да бихте свикнали с божиите запо­
веди Само това правило да палите при литургията
най-напред да се чете Апостолжт и Евангелието на
римски, та носле на словенски, за да се изпжлни ело­
вото на П и с а н и е т о „Нека вжзхвалят Господа всич­
ките езици,ип оше и това „На различни езици всич­
ки разказват за божиите величия, както Св Д ух им
даваше да говорят и,а Ако ли някой от сжбраните ва­
ши учители, копто си запушват ушите и от истината
бягат, а отиват кжм заблуди, се осмели инак да ви
поучава, ругаеики книгите на вашия език, не само да
бжде оглжчен от цжрквата, но нека той да бжде да­
ден в сжд, докато се поправи *) „Защото те са вжл-
ци, а не овце, тя х тряба да познаваме по плоджт им
и да се пазим (ог т я х ) “ 13 А 1вие, вжзлюблени чеда,
слушайте божието учение п не отфжрляйте цжрков-
ното наставление, за да се представите с всичките
светци истински поклоници на Бога, нашия небесен
Отец, амин*
Коцел прие (Методия) е голяма чест И пак го
изпрати при папата с двадесет мжже, почтени хора,
за да му го посвети за епископ в Панония, на пре­
стола на свети Андроника, апостол от 70 тях, което
(нещо) и стана

§ 9. Шетодий ослден и затворен в Бавария.

След това стария враг, завистлив на доброто и
противник на истината, повдигна против него (Мето­
дия) сжрцето на врага на моравския крал заедно с
всичките епископи, (които му казаха) В наша област
учиш — А той отговори Ако да знаех, че е ваша,
то аз бих се махнал (от нея), ала тя е на св Петра
И наистина, ако вие поради ревност и лакомия пре-
стжпяге схарите граници чрез канони, като забраня­

*) Според проф Брюкнер, при по-друго четене, тоя па­

саж тряба да се преведе »не само от причаоие да блде
отллчен, но и от църквата, докато се поправи * А Вгискпег
Р 1е ШаЬгЬеЦ уЬег Фе 51ауепаро51е1, стр 12—13, зайел 1
 48
1
вате божието учение, то пазете се, да не би, като ис­
кате да пробиете желязна планина с костен череп,
да еи разпръснете м озъ ка1 — А те му казаха П о­
неже буйно говориш, зло ще изпатиш 1— Той пжк от­
говори Истината казвам пред царе и не се срамя, а
вие върш ете с мене според волята си* Аз не съм
по добър от онези, които, говорейки истината, са се
избавили от този живот чрез много мъки — След
като (Методий) наговори много работи, ала без да мо­
гат да му възразяват, краля каза изпод вежди Не
измъчвайте моя Методий, защото вече се изпоти като
при пещ* — А той рече Господарю* Веднаж няйои
хора като срещнали един изпотен философ, запитали
го Защо се потиш ? А ю й отговорил Препирах се
с прости хора — При тези думи си разотидоха тези,
които се препираха, а оногова (Методйя), след като
(го) изпратиха в Ш вабско, държаха (го) две и поло­
вина години

§ Ю. ГПетодий глава на Моравската църква

Дойде до папата (вест) и к а ю узна, (че Методий
е затворен),1изпрати клетва въз тя х всички кралеви
епископи да не служат миса, сиреч, литургия, докато
го държ ат (затворен) И тъ й го пуснаха, като каза­
ха на Коцеля Ако тогова държиш при себе си, лесно
няма да се избавиш от нас* — Но те не се избавиха
от свети Петровия съ д четвориця от тези епископи
умряха Тогава п ъ к се случи, че моравците изгониха
всички немски попове, които живееха у тях, щом до­
гадиха, че те не се държ ат добре с тя х и че коват
интриги против тях А на папата изпратиха (молба)
Понеже от по-рано нашите бащи са приели кръщ е­
нието от свети Петра, то дай ни архиепископа и учи­
теля Методйя! — И папата веднага го изпрати И
като го прие княз Светополк с всички моравци, пове­
ри му всички църкви и духовници във всички градове
От този ден п ъ к започна много да се разпространя­
ва божието учение и духовниците да се умножават
по всички градове, а езичниците да вярват в истин­
ския Бог, отказвайки се от своите заблуди Толкова
повече и моравската държава започна да се разши-
 49
рява по вси страни и с сигурност да побеждава врааи*
те си, както самите (моравци) винаги разказват това

§ 11. Пророческа дарба на ГПетодия

У него имаше и пророческа дарба Много от не­
говите предск ьзания са се сбждвали Ние ще разка­
жем едно или две от тях
Много силният езически княз, който сю еш е на
Висла, се подиграваше па християнш е и (им) пра­
веше пакости (Меюдий) изпрати да му кажат Си­
не, добре е доброволно да се/ покржсгиш на своя земя,
за да не бждеш по принуда покржстен на чужда земя
като пленик, — (тогава) ще си спомнпш за мене' — И
тжй етапа
Други П.КТ пжк, когато Светополк пак воюваше
против езичниците, ала немаше никакжв у ссе х и си
I убеше времето, 1цом приближи мисата, сиреч, службата
на св П е 1 ра 0 е П>тровдеп) (Методий) изпрати да му
кажат Ако ми се обещаеш, с войската си да приежт-
етвуваш на моята служба на св Петровия ден, вярвам
в Бога, че к р скоро ще ти ги (езичниците) предаде
— И тжй стана
Други някои, много богат и (при това) ежвет-
ник, се Оукени за своята купетра, сиреч, етжрва*) И
макар че мною ги ежвегва, учи и у!ешава, не можа
да ги разведе, защото други, кои ю се приегруваха
на божи служители, лаекаеиъ,и ги заради бо 1 атство-
то, тайно ги развращаваха, за 'да бждат отлжчени
по сетне от цжрквага И (Методий) рече Щ е дойде
часа, когато не ще могат да помогнах тези ласкатели,
и двамата ще има да поменават моите думи, ала не
ще могат да сторят нищо — Внезапно, по божие попу-
щение, вжрху им нападна напаст, та „местото им (до­
ри) не се намери“ ,14 а ги разсея, както вятжра, кога­
то вземе прах
Подобни на тези, той (извжрши) още много дру­
ги (предсказания), що явно разказваше при сгода
*) Понеже »купетра«, от сотра1:ег, значи »кумица«, а
не »етжрва«, жена на мажов брат, тряба да се предполага,
че думата »етл.рва« е прибавена в текста от някой препис^
вач, който под »купетра« криво е разбирал »ет*.рва«,
 50

§ 12. Немското духовенство против Шетодия.

Не тжрпейки всичко това, стария враг, завист
пика на человеческия род, подобно на Датана и Ави
рона против Мокрея 15 повдигна против него някои —
едни яшю, други тайно — които боледуват от иопа-
торскага ерес и по-слабиге вж-5врт.ща1 ог правия пжг
кжм себе си, — юпорещи Нам папата е дал власт и
заповяцьа да из! оним вжн тою ва и ноювото учение!
Те като отбираха всички морапци, заповядваха
да пм (е прочита писмото, за да чуя11 за неговото из­
гонване Какго е приежшо на человеците, всички лго-
ди коиго се лишаваха от такжв пастир и учител,
скжрбяха и се окайваха един па друг, освен по сла­
бите, който лжст га люшкаше, е ю , какао вят,т;ра —
листето Каго прочеюхя папското писмо, намериха
написано Нашия брат Методий е свег и правоверен
и вжрши апостолско дело, а в негоиите ржце са (оста­
вени) ог Бога и от апосюлския пресяод всички сло­
венски страни заюва, когото прокжлне, той проклет
да бжде, а когото освети, той свег да бжде*
И като се посрчмиха, сжс срам щ разотидоха
като мж1 ла
§ 13 До Цариград и обратно
Ала само до тук по српе тяхнага злоба, но ре­
коха, говорейки Царя му се заканва гневно и ако ю
намери, нема ,ла има „кивот за п р ю — Но и в този
(случай) като не искаше да се подиграе сжс своя слу­
жител, милостивия Бо 1 ОМ17ГОС1ИВИ сжрцето на царя,
— 1 жи като „царевою <жрце винаги е в божията
ржка,“ 16— га (царя) му изпрати ппсмо Ч есгш и охче,
много желал да те ви д я, направи топа добро, та по­
труди сс (дч дойдеш) при нас, за да штцшг, докато
си па го-*и свят, и дч приемем акояга благословия'
Веднага като огиде там, царя ю прие с велика
почест и радост, и като похвали нею вото учение, за­
държ а ог учениците му поп и дякон с книги, изпжл-
ни всиЧкяга му воля, к а н в т о пожела, и като го по­
слуша за всичко, след като ю пригжрна и обдари
много, пак славпо го прогоди до неговия престол,
ожгцо тжй (направи) и патриархжт
 -§ 14. ГПетодиевите патила.
Пбради дявола, по всички пжтихца изпадаше в
много напасти по пустините — между разбойници,
ио морего — между бурни вьлаи, по рекихе — меж­
ду внезапни подводни скали, сякаш да се сбждне на
него апостолското слово „-Веди от разбоиницн, беди
в морето, беди в реките, беди ог лжжовнд братя, в
т РУДОве и скитане, много пжти в бдения, мною пжти
в глад и жажда,“ 11 (и да се сбжднат) и другите ск ъ р ­
би, коиго аиосюла поменува
§ 15. Славянски превод на цлфковно-служебна га
книжнини.
Носле, когато напусна всичкия шум и вжзложи
на Бога скржбха си, предварително като посхави ог
СБ0И16 ученици двама цвещелика, големи скорописци,
за шест месеца — като почна ос месец марх, а а до
двадесет и шестия ден от месец окгомврий — бжрже
преведе от гржцки на словенски език всички книги
— всички изцяло, освен Макавеи А след като нри-
вжрши, охдаде достойна хвала и слава на Бога, кой-
хо дава такава благодат и сждеиствие, и сжс своя
клир след катр извжрши светото ааино вжзнесение
(на свехихе дарове), 01 служи помен на свехи Димнхра
Само Нсалтиря и Евангелиехо с Апосхола и с избра
ни цжрковни служби бе превел по иреди с философа
Тогава преведе и Номо канона, сирсч закиноправилата,
и отечеоките к н т и (т е Патерика)

§ 16. Среща с таджарскии крал ?

Ъюхаго маджарския крал дойде в Дундъските
страни, (Методий,) пожела да хо види Макар че н>(
кои ховореха и мислеха, че нема да се охафве
лесно, (Мелодии) охиде при нехо А хии 10 ПрИе 0
радост хжи почестно и славни, както подобава на
хосиодар И след кахо беседва с нею, какг0 подобава
на такива двама мжже да се разтварят, с*лц^ кахо го
пригжрна и разцелува, (краля; хо отпусиа е голейШ
дарове, като му каза Ч е с т и т ох че, ВШШ1И ме спо.
менувай в светихе си молитви!
 52

§ IV. Смжрт и погребение на Методий.

След като отсече така всички обгинепия ог вси
страни и запуши устата на многодумците, (Методий)
завжргпи живота (си), и оварди вярата, очаквш ки на­
градата на праведния И понеже еглна любимец н«.
Бога, задею 1 ака му уголеда, започна да наближава
време да приеме упокоение ог страданията и отплата
за многото трудове (Тогава учениците му) го запи
таха, казвайки Огче и учителю честити, кого измеж
ду евоите ученици смялаш да посмавши за приемник
на твоего ученье? — Той им посочи едного от по
известните си ученици, нменуем Гораад, казвайки
Този е свободен мжж ог вашага земя, запознат добре
с латинските книга и е правоверен Нека бжде бо
жията воля и вашата любов, к а м о и моята! — На
Вржбннца (Цветница), когато се сжбраха всичките
хора, немощен, каго влезе в цжрквата и приаова бо­
жията благодат вжз цзря, и княза, и духовенството,
и всички хора, каза Чеда, вардете ме до тре гия д ен !
— И тжй стана Като се разсжмваше на четвжрхия
ден, прочее, каза „Господи, предавам си душата в
твоите рж це!и,в — В ржцете на иереиае почина в
6 ден ог месец април, греги индиаг, в 6393 година
от сжтворението на целия свят ( = 885)
Като го поставиха в ковчег и като му сториха
довтойна почит, неговите ученици отслужиха цжрков-
на служба за погребение на лахински, гржцка и сло­
венски, и го положиха в сжборната цжрква Ж се
причисли кжм своите оаци, и патриарси, и пророци,
и апостоли, учители и мжченици Когато пжк се сж-
бра безчислено множество народ, сжпроваждаха го
сжс свещи, плачепкя за добрият учиаел и пастир
мжже и жени, малки и големи, бога ги и бедни, го­
сподари и слуги,*) вдовици и сираци, чужденци и то-
земци, неджгави и здрави — всички (сжпроваждаха)
този, който беше всичко на всичките, за да придобие
всичките7
А ти, света и честита главо, от небесната висо­
та с молитвите си приглеждай нас, които копнеем за

*) В текста свободни и раби

 Ьз

тебе! Избавяй от всяка напаст учениците си, и каго

разпространяваш учението, а прогонваш ересите, след
като сме живели гук досгойно ча наш ею звание, е
тебе да зчсганем ние, 1Воето с гадо, в деонага страна на
нашия Бог Христос, приемайки от него вечеч живгч
Защо го нему е слапага и честта во веки веков Амин
 Забележки к/ш Кириловото житие
1 I Т и м от, II, 4 35 Битие, IX , 26
2 Йоан, X , 27— 28 36 Ьагие, IX , 27
3 I .Ьорлнт, IV, 16 37 Псалом Х Ь , 9
4 Лршчи,\71, 20, 2 3 , VII, 38 Битие, IX , 12
4 , премждр VII, 29 39 Изход, X X X V I ,
5 Премждрости, IX , 1—2, 40 II Паралипоменон, 5
4 — 5 , псалом С Х У , 7 41 Вгороааа, X IV , 7— 8
6 Изход, X X , 4 42 Б ’пие, IX , 3 , Т и г , 1 ,15
7 Исаия Ь Ш , 8 43 В ю розак, X X X II, 15®
8 Алкоран, сура X IX , 17 Изход, X X X II, 6
9 Лука, V I, 27— 29, Ма 44 Алкоран, сура III, 35,
тей, V , 44 X IX , 27, III, 48
10 Лука, VI, 28 45 Данипл, V II, 9— 10
11 Йоан, X V , 18 46 Исаия, ЬХУ1, 1 9 - 20
12 Марко, X V I, 18 47 Иеремия, X V I, 16
13 Псалом X X X III, 16 48 Лука, X I, 9
14 Исаия, ХЪШ, 12, ]6 49 Йоан, I, 1
15 Битие, IX , 9 50 I Тимот, II, 4
16 Бигие, IX , 3— 6 51 Исаия, X X X V , 5 ,
17 Битие, X V II, 7, 13 X X X I I, 4
18 Иеремия, X I, 2— 3 ЬА Псалом Х1ЛХ, 14
19 Иеремия, X X X I, 31— 33 53 Малахия, II, 15— 16
20 Иеремия, VI, 16— 18 54 Малахия, II, 14
21 Иеремия, V I, 19 55 Магей, V, 27— 28
22 Малахия, I, 10 — 11 56 Махеи, V , 31— 32
23 Вгориоаа, X I, 22— 24 57 М а т ц X IX , 6
24 Захария, IX , 9 58 Махеи, V, 45
25 Захария, IX , 10 59 Псалом Х С ^ , 1
26 Битие, Х И Х , 10 60 Псалом Х С У П , 4
27 Даниил, II, 40, 4 4 , IX , 61 Псалом 4
25— 27, 62 Псалом С Х VI, 1, СЬ, 6
28 Даниил, II, 34, 35 63 Йоан, I, 12
29 Даниил, И, 44 64 Йоан, X V II, 2 0 — 21
30 Исаия, Ь Х У , 15— 16 65 Магей, X X V III, 1 8 - 2 0
31 Исаия, V II, 14, Маг ,1,23 66 Марко, ^ГУЧ, 15— 17
32 Михей, V , 2— 3 , Матей, 67 Матей, X X III, 13
68 Лука, X I, 52
К ори н т, X IV , 5— 40
34. И <Й Ь Я -Ь *#[, 7. 70 Ф илип, II, 11,
 65
Забележки кжм Шетодиевото житие
1 Притчи, V III 25 10 Лука, II, 14
2 Йоан X IV , 11 11 Псалом СХУ1, 1
3 Ипа«1, X V , 26 12 А п ои ол , II, 4, 11
4 Псчлом X X X II, 6, 9 П Ма [ей, V II, 15— 16
5 Бн Iие, X X II, 18 14 10 а пои СП, 16
6 I Тимот, II, 4 ]»> Чш ла, X V I
7 I К а р и т , IX , 22 16 П ри ч и , X X I 1
8 I 11сгр, II 17 17 II ТСоринт X I, 25— 27
9 Лука, X X III, 38 | 18 Лука, X X III, 46

)
 Да се поправи.

Слр 2 2 , р 2 6 , вм под сукневидението (Н овохудо-

носорово) под образа (явил
—

се на сжн Н оъохудоносору)
Сгр 2 2 , Р 3 6 , вм според сжневидението — спо­
р ед алегоричният образ
Сф 2 5 , Р 4 , вм битието — Битието
Сгр 3 0 , Р 3 8 , вм и с дру^и — заедно с други
Стр. 32 , Р 2 0 , вм заблуби — заблуди

\
ВХ 4700 Kiselkov
•СЭК59 Panonsklte legendi ill
prostrannite zhitiia na
slavianskite prosvetitel
Ki ril i («letodi i

0 6 2 8 5:1

Are 12'68
В* « 00 1'1р!то°Д'се w .
p ro su an n n ^ ^ tn e V ,

К\гП » neu

ВХ Ц700 Kiselkov
.С9К59 Panonsklte legendi ! l i
pro st ra n n lt e z h l t i i a na
slavlanskite prosvetlteli
K i r i 1 I Me tod 11