Aromŭne

Weigand
Ludwig
Gustav
 002.141
^овъзнии
<
ч
ш
И

03

н
Е
<
X
 ГУ.СТАВЪ ВАИГАНДЪ.

АРОМЖНЕ
ЕТП0ГРАФИЧЕСК0-ФЯЛ0Л0Г2ЧЕСК0-ИСТ0РИЧЕСК0 ИЗДИРВАНИЯ НА тъй
НАГЕЧЗНИЯ НАРОДЪ МАКЕДОПО-РОИЖНЕ ИЛИ ЦИЕЦАРЕ.

ВАРНА.
издание н? п овъ.
<
и
<
<
го

с
X
 ТУ.СТАВЪ ВАИГАНДЪ.

АРОМДхНЕ
ЕТНОГРАФИЧЗСКО-ФИЛОДОГИЧЕСКО-ИСТОРИЧЕСКО ИЗДИРВАНИЯ НА тъй
НАРЕЧЕНИЯ НАРОДЪ МАКЕДОНО-ГОМЖНЕ ИЛИ ЦИНЦАРЕ.

Пр1велг отг немски

«1%Ф^

ВАРНА.
издание на П. Хр. Генковъ.
1899.
<
ш
ю
<
го
А

Е
<
 ГУ.СТАВЪ ВАЙГАНДЪ.

1^)^^1^; «г

АРОМ&Н]
втнограичзско-фялологичеоко-истоггчие:
ро-
ндречзния ндродъ маидоео-я

^*"-^
I два

воя-
! вм-Ьс-
пито
Пр&егз. «; >рма
воя-
1 |У(5-
иче-
маме
гр"Ь-
Варна, скоро-печатница „зора" на II. Н. Икономовъ.
№ 18.
 /1
ПР-ВДИСЛОВИЕ.

Както се изказахъ миналата година, въ излезлия вто

ри томъ, името „Аромжне" се отнася къмъ влашкия народъ,
който жив1зе въ юго-западната часть на Македония и кой
то се именува съ имената: Македоно-влахенъ, южни ро-
мжне, пиндуски власи, отвъдъ дунавски власи, куцовласи,
цинцаре и пр. Всичкигв тези имена не еж. на м-встото си
относително произхождението и разширението на народа,
както не еж. на мъттото си тъй сжщо и последнигв два
прекори. Но понеже требва да имаме едно общо име, азъ
пръ\цпочетохъ това именно, което самъ народа си присвоя
ва — името „Аромжне," което е немското пртздавание вм-вс-
то „Аръмжни." Това име азъ не съмъ го измислилъ, нито
пъкъ съмъ се придържалъ къмъ Миклошовичовата форма
„Румуненъ," както ми приписва Густафъ Майеръ въ своя
та критика. За Дако-Ромжнегв имаме едно общо употрт;-
бително име: Ромжне, затова, въ този случай, Миклошиче-
вото „Румуне" е било излишно, но за аромжнегв нЕмаме
такова име, та затова е нуждно едно такова общеупотре-
бително име. Най-естественно е да се остави името, съ кое
то се именува самия народъ, но въ нъмеката му форма, за
щото ний нъмаме ромжнскигБ полугласни а и 1, та затова
писането на Агатйш или Агтат е невъзможно. Защо пъкъ
не требва да се взема названието южни ромжне, дадено
отъ Хюго Шухардъ, азъ съмъ указалъ на една послъдую-
ща страница; съ това име могатъ да се именуватъ живу
щите на югъ отъ Дунава Дако-Ромжне, които и .безъ ро-
мжнетъ отъ Добруджа еж повече, отколкото аромжнегв.
Ако другъ нтжой бЕше прт>дложилъ ивкое по приемливо
име, нгбхъ да го приема на драго сърце, но понеже то
ва не е направено, азъ ще остана съ това, което не е из
мислено отъ мене, а е общо за цвлия народъ.
Настоящия първи томъ отъ съчинението ми върху
аромжнекия народъ съдържа известия по пжтуванието, кое
то направихъ отъ 30 априлий 1889 г. до 24 май 1890 г.
въ Македония, Албания, Епиръ и Гърция. Съ прибивание-
то си сл-вдъ това въ Сърбия, Унгария и Истрия нещо осо
 IV

<5енно не научихъ, та затова и не заслужва да се изложи.

Цельта ми е да опиша въ проста и обективна форма пжт-
нигЪ си приключения, страната и особенно хората, на пър
во место аромАнегв, а сл-бдъ това и другите народи, кои
то са въ сношение съ гЪхъ. Нарочно съмъ избътвалъ на
учните си разсжждения, а тамъ, двто не можахъ да притис
на филологическата си наклонность, относително некои кри
ви обяснения, които не причиняватъ затруднение, гЬхъ съмъ.
ги изказвалъ подъ забележки, а чисто етнографическия в
географическия материалъ съмъ изказалъ въ три притурки.
Придадените къмъ съчинението ми образи и снимки
сж. мои съ исключение на УШ-я образъ, който заехъ отъ.
фотографическигв снимки на Голъ Панахаги. На този гос-
подинъ н безъ това съмъ длъженъ за некои скжпоценн»
съобщения.
Азъ не мисля ни най-малко, че съчинението или при
ложената карта сж. непогр.вшни; съзнавамъ, че е възмож
но да има грешки, но мога да уверя, че всичко, което
публикувамъ, е изработено най-добросъвестно.
Разбира се, че по-голъмо внимание съмъ обръщалъ.
на аромжнете, отколкото на другите народи. Особно вни
мание съмъ обръщалъ върху социалното, културното и по
литическото положение на жителите; а какъ живеятъ те,
какво мислятъ и кои сж. техните борби и стремления —
всичко туй съмъ го изложилъ тъй, както го намерихъ пр»
техъ. Борбата въ духовно отношение, както и съ действи
телно оржжие, борбата за политическо, културно и рели
гиозно надмощие, борбата за животъ и имотъ въ онези мест
ности се води най-безпощадно, отколкото въ коя и да е
друга страна въ Европа и само оскждните съобщения въ.
вестниците, както и строгия надзоръ на турските чинов
ници сж причината, дето само отъ време на време се от
крива завесата и Европа хвърля задъ нея съ ужасъ единъ.
погледъ върху бойното поле.
Сега, като се намирамъ пакъ въ културна страна, съ.
трепетъ си спомнямъ за онази нещастна страна, липсуватъ.
ми думи да опиша моето възмущение върху лошото състоя
ние на работите тамъ, както, за срамъ на Европа, сж и
днесъ още въ Албания и въ вжтрешностьта на Македония
— страни, дето тържествуватъ произвола и фанатизма вър
ху естественното право ; дето робството и суровостьта съсип-
ватъ всеко свободно движение; дето затварянията и заточ-
ванията на невинни хора сж най-обикновенни неща; дето.
всекидневно се извършватъ убийства; дето никой не е си
горенъ за живота си, — обстоятелства, за които трвбва да
обвиняваме не само турците, а цт,лата развалена и подкуп-
лива правителственна система и нетърпимия мухамедански
фанатизмъ, както на турците, тъй също и още по- лошия
на албанците.
За да се- не каже, че преувеличавамъ, азъ описвамъ
само таквизъ случаи, които видъчхъ самъ или пъкъ ми са
съобщени отъ съвсвмъ верни хора, а каквото чухъ случай
но отъ българските и албанските селени, отъ аромънски-
гв кираджии и овчари — всичко това съмъ испусналъ, да
же съмъ се старалъ да дамъ на първо место всичко бла
гоприятно за владеющия народъ, но пъкъ своето възмуще
ние върху мухамеданската жестокость искамъ да предамъ
поне въ предговора си и изказвамъ същевременно своето
искренно съчувствие къмъ робското христианско население.
Наверно, ще настъпи единъ день времето, когато ще се
тури край на това срамно турско владичество. Макаръ че
измежду турското население има доста благородни хора, но,
изобщо, по-голямата маса е фанатична и неприятелски на
строена спрямо христианигв и тамъ само, дето сж. принуде
ни отъ Европа, се показватъ търпеливи, но тъ. самички не
«ъ направили никога нтжакво улекчение на подчинените си.
Остава ми да искажа още моята благодарность спря
мо кралското саксонско общество на науките въ Лайпцигъ
за достатъчното подпомагание, което улесняваше пътува-
нието ми, къмъ кралската академия въ Берлинъ, а също
и спрямо кралското пруско правителство.
Третия томъ, стимологически речникъ на аромлшски
езикъ, ще излезе следъ 2 или В години.
Лайпцип, 10 юний 1895 го).
Д-ръ Густавъ Гайгандъ.
"ч
 Глава I.
ПРОЛЪТЬ 1889.

1. Пжтувание къмъ Битоля. (30 априлъ — 3 май).

Градско, моята послъдая станция отъ линията Бел-
градъ — Солунъ, бе вече достигнато следъ 40 часово
пжтувание отъ Лайпцигъ. Понеже бъчпе 4 часа следъ
обедъ, искахъ още сжщия день да продължа пжтувание-
то и да се доближа до цЬльта си. И въ двата хана не
се намери удобна кола, затова требваше да взема, съ
съкрушено сърце, една неудобна талига, въ която мо-
жаше да се сЬдй само лежишкомъ или пъкъ съ протег
нати крака. Около 5 часа колата, впрътната съ два
слаби коня, потегли. Въ начало пжтувахме въ умеренъ
тръстъ по полския пжть, но, когато достигнахме шосе
то, почувствувахъ неудобностьта. Положенъ между моите
осемь парчета багажъ, бехъ тласканъ ту въ лево, ту въ
десно, а кога се доближавахме до некоя трапчинка ис-
копана отъ водата преко пжтя, което се случваше чес
то, тогава удържахъ телото си на ржцв, за да отслабя
удара. Това никакъ не смущаваше каруцарина. Той удря
ше постоянно конете и правеше само тогава пауза, ко
гато искаше да си увие цигара; на камшика даваше едно
оригинално мъхто, като го забадаше задъ врата си по
голо. Около 10 часа ний пристигнахме на хана Ракле.
Тукъ имаше малко стаи, които беха и завзети. Азъ щъхъ
да спя въ предверието, между каруцарете, ако не бе-
ше се научилъ за дохажданието ми единъ турски офи-
церъ, който има любезностьта да ми отстжпи своята стая.
Около 3 часа сутриньта азъ продължихъ пжтуванието си
съ двама власи, търговци отъ Невеска, които идеха отъ
Романия. Съ техъ се запозпахъ още на пограничната
 8

станция и затова на радо сърце се присхединихъ къмъ

техъ. И понеже пжтьтъ беше стръменъ, ние тръгнахме
иЬшкомъ.
Времето беше ясно, въздухътъ приятенъ, а отъ окол
ния храсталакъ се чуваха пЬсните на стотина славеи.
Въ противоположность на другите южно-европейски
страни тука се дава голема закрила на птициге, а пъкъ
хващанието на пойните птици, за да се наслаждавагъ
отъ гбхъ, не се сръща никакъ. Чужденецътъ сжщо бива
очудванъ и въ градоветъ- отъ големото число па гълж-
бите, които спокойно си хвъркатъ и виятъ гнездата си
по кжщите. Примхрътъ на турците е подействува лъ убла-
городително и върху христианете.
Но да се повърнемъ върху пжтуванието ми. Сл-бдъ
многократно прекъсвание, причинено отъ счунванието на
едното колело, което много пжти беше свързвано съ вж-
же, стигнахме въ часа около 11 въ градеца Прилепъ.
Тукъ се бавихме 3 часа и азъ се въсползувахъ да по-
сЬтя влашкото училище, издигнато за влашката колония
по между големото болшинство на населението, което е
българско. По нататъшното пжтувание, презъ монотон
ната равнина, мина бързо. Около 6 часа вечерьта стиг
нахме въ Битоля, дето се разделихъ съ съпжтниците
си. Зарадвахъ се, че най-после се освободихъ отъ мж-
чителната каруца; но, при все това, многото сини път
на ми напомнюваха съ дни неудобното пжтувание. Азъ
бвхъ приетъ съ радость отъ моя приятель Периклъ Ро
бе, когото познавахъ още отъ Лайпцигъ и когото бехъ
посЬтилъ въ пжтуванието си презъ 1887 год. Нему длъ-
жа много за новия съветъ и узнавание на тамошните
обстоятелства и, може би, щехъ ди пропусна много не-
що безъ съдействието му.

2. Битоля. (3—17 май).

Града Битоля беше най-удобното мъхто, отъ дето
можахъ да предприемамъ пжтуванията си по влашките
села на западна Македония. Тукъ се връщахъ всекога
 — 9 —

кжде есеньта, до двто пай-после заминахъ за Еииръ и

Гърция и отъ дето се върнахъ пакъ на свверъ, за да
изследвамъ само нсточна Македония. Каквото научихъ
за Битоля, въ време на честото ми прибивание въ гра
да, искамъ тукъ и да го предамъ.
Монастиръ или по турски Манастирь, а отъ бъл
гарските селепи нареченъ Битоля, е главния градъ на
вилаета. Като такъвъ, той е сЬдалище на турскиге чи
новници и главно военно средище. Тукъ се намиратъ и
консулствата на Гърция, Руссия, Англия, Австро-Унга-
рия, тази последната се застжпа и за германските ин
тереси; Сърбия има по нъкога консулство, а не отдавна
е открито и ромжнско консулато. Населението расте по
стоянно, особенно чрезъ придохожданието на мохамедан-
ци отъ Босна и България, които се и наричатъ мохаджи-
ри (беглеци). Числото на жителите надминава 50,000.
Те принадлежатъ на разни националности. Да се дадатъ
точни числа е невъзможно.
Главната маса отъ населението образуватъ Българе-
тЬ, 20,000 на брой. Азъ ще предамъ тукъ и сжщевре
менно, че ще наричамъ бълшре окителипт на Македо
ния, а не сърбе, защото те сами се наричатъ тъй и за
щото езика имъ е български диалектъ; ще забележа при
това, че тези западни българе, македонците, се разли
чаватъ въ говора отъ нсточните българе само по акцен
та, но въ граматическо отношение (прибавянето на чле
на, местоимението „язъ," сравнението, образуванието на
бжджщето, изоставянието на инфинита и пр.) говора имъ
.е съвсемъ на българска страна, че по-нататъкъ въ не-
кои точки македонския говоръ има свои особенности, ко
гато сърбското и источно-българското наречия се съгла
сяватъ. Въпросътъ за националноствта на македонците
не требва така въобще да се поставя и да се пита: сър
бе ли сж македонците или българе? по: кой народъ има
повече право за техъ? Този въпросъ трвбва да се раз
реши чрезъ славистите, въ съдружие съ етнографите и
историците, а най-малко може да се реши тъй повърх
 — 10 —

ностпо, както е направилъ Гопчевичъ въ своята „Маке

дония и Стара Сърбия."
Колкото се отнася до празднуванието на „Славата,"
на което Гончевичъ безъ право много се основава, ще
кажемъ, че такова празнувание се среща и въ источна
България, даже и въ Бесарабия, отъ друга страна пъкъ
и такова иразднувание не става на всекжде и отъ всич
ки, както е напр. въ Битоля, дъто само некои фамилии
извършватъ празднуванието за „Светеца" или „Служба
та." Сжщо и власите отъ Мегленско празднуватъ единъ
подобенъ праздникъ, въ което иразднувание взема уча
стие целото село. За мене лично не ежществува никак
во съмнение относително този въпросъ, т. е., че те, ма-
кедонците, сж българе и че като такива, требва да се
придаджтъ на българете.
Следъ българете въ Битоля по число идатъ турци-
те, които сж 18,000 (безъ гарнизона), състоящи се отъ
турци, мохаджири и албанци.
ВласитЬ еж нещо около 8,000 души, споредъ из-
брояванието на австрийския консулъ господинъ Погачеръ,
който се е занимава лъ доста сериозно съ статистиката.
Власите еж надошли тука главпо отъ развалените гра
дове: Мускополье, Николица и Липотопе, въ последньо
време придохаждатъ еж що и отъ Крушево. Моето уце-
нение, което произлиза отъ влашки източникъ, е 13,000
души, но е, действително, твърде увеличено. За едно по-
гърчвание на тези власи, както ни предава Гопчевичъ,
не може да става и дума; па всЬкжде изъ влашките фа
милии се говори влашки, а не гръцки, а даже въ Ати
на, дето се срещнахъ съ едно множество студенти отъ
Битоля, тези последните си служеха съ влашкия езикъ
по между си, макаръ да беха проникнати съ гръцки идеи.
Ако става смесвание между българе и власи, което че
сто се среща въ Битоля, тогава ще се говори непре-
менно само български, който езикъ обикновенно се упо-
требява въ Битоля, и той ще има първенството, все ед
но да ли бащата е българипъ или пъкъ майката е бъл
 — 11 —

гарка. Едвамъ сега въ най-ново време гръцкия езикъ под

кача да си пробива пжть въ влашките и албански фа
милии и то благодарение на училищата и забавачниците.
Гръцкия елементъ се представлява отъ малко фамилии,
но гръцката партия е досга силна и се представлява на
първо место отъ власи, после идатъ българете и едно
малко число албанци. Тази партия е по-силна и отъ бъл
гарската, когато пъкъ ромжнската пропаганда не е на
правила още никакъвъ успехъ.
Числото на испанските евреи възлиза на 4,000 ду
ши. Те сж повечето бедни занаятчии, работници и ха
мали; само малко фамилии сж богати. Азъ се запознахъ
съ единъ испански евреинъ, който е билъ испратенъ въ
Германия отъ турското правителство, за да следва по
земледелието, и който отдавна се беше настанилъ въ Би
толя, за да образува единъ земледЪлчески чифликъ, но за
която цЬль не сж му отпуснали нужднигв средства. Той
ми каза, относително тамкашните евреи, че сжществува
голема разлика между техъ и солунските евреи. Солун
ските били интелигентни, работни, отлични търговци, ко
гато евреите въ Битоля били лениви, невежи и потъна
ли въ каль и бедность. Мене ми се струва, че тази при
сжда е твърде остра, защото евреите занаятчии сж хо
ра прилежни и се задоволяватъ съ твърде малко.
II числото на циганете не е незначително; но по
ради постоянното имъ придохаждание и излизание изъ
града не може да се опрЬдели точно. Те сж преди всич
ко музиканти, кошничари, ковачи и матрапази или по
средници при продаванието.
Циганинътъ умее съ големо изкуство да подмлади
едно старо добиче, а пъкъ на едно полукуцо прикрива
недостатъка и го езди въ галопъ при неравенъ калда-
ръмъ. Куповача забелезва твърде късно недостатъците
му и отсетне само съ бой може да го накара да върви.
Най-голема бедность владее между циганете. Ужас
но е да се гледа какъ кучетата и циганете ласкаво се
 — 12 —

приближаватъ и взематъ участие въ делбата на ястието,

когато войницитв излизатъ отъ казармата съ останките.
Това, що съобщава Гопчевичъ на страница 1 19 на
горепоменатото си съчинение за войниците, че те, за
да заглушатъ своя гладъ, викали всЬка вечеръ „падиша
чокъ яша" е една груба лъжа. Че войниците се хра-
нятъ добре, това се вижда; често пжти не имъ се пла
ща, но отъ къмъ храна никакъ не страдатъ; сжщото е
и въ малките гарнизони.
Ясно е, че въ такъвъ градъ, населенъ отъ разни
националности, и говора ще бжде различенъ; турския и
българския езици сж почти еднакво распространени. Вла
сите, особенно мжжегЬ, могатъ да говорятъ освенъ май
чиния си езикъ, но още български и гръцки, повечето
отъ гЬхъ говорятъ сжщо турски и албански, а мнозина
разбиратъ, па даже и добре знаятъ еврейски, защото
иматъ много общи или подобни думи. Твърде обикновен-
яо нещо е въ дружествата да се уаотребяватъ сжще
временно много езици. СЬдахъ ли напр. у приятеля си
на обедъ, съ него товорехъ немски, съ майка му гръц
ки, съ сестрите му влашки, съ брата му, който е посЬ-
щавалъ английското училище въ Цариградъ, английски.
Заповедите къмъ прислугата се даватъ всЬкога на бъл
гарски езикъ; при посЬщение се придържатъ повече къмъ
гръцкия езикъ, който езикъ се продава като такъвъ на
образовани хора. Въ Битоля се говори добре гръцки,
па-добре отколкото въ повече градове въ Гърция, или
по-добре да кажа съгласно литературното наречие. За
добрия езикъ се грижи преди всичко училището. Гръц
ката гимназия се посЬщава отъ много ученици и има
добри учители, сжщото е и съ девическото училище, чие
то здание сж го подарили братя Пиника; тази фамилия
живее въ Египетъ. Друга една влашка фамилия въ Бу-
корещъ, именпо Мушико, е дала 20,000 дукати за мжж-
ското училище въ Битоля и 8,000 дукати за едно жен
ско училище въ Плаца.
Въ Битоля най-добрия кржгъ власи и българе пра
 11 А
О —

щатъ децата си въ тези училища. Въ последните годи

ни българей положиха големи усилия, по затова пъкъ
постигнаха и големи успехи, така щото съ време те
ще падминатъ гръцкото училище. Ромжнската гимназия
се посЬщава отъ дъца, идещи исключително отъ вънъ, отъ
Битоля сж съвсЬмъ малко, когато пъкъ девическото учи
лище напредва. Сжщо и турците иматъ своя гимназия,
а евреите иматъ само основно училище, което се нами
ра въ лошо положение. Двцата па богатите еврейски фа
милии посвщаватъ гръцкото училище, а некои отъ техъ
посвщаватъ и ромжнското девическо училище.
0свенъ националната пропаганда училищата гонятъ
и религиозна. Тукъ има една американска мисия, която
притежава една хубава кжща, дъчю се въспитаватъ и
учатъ нбкои български и албански момичета въ протес-
танската вера, къмъ работа и кжщовность; после има
лазаристи, които иматъ особепно влияние върху ромжн
ското училище, което е едно сжщественно припятствие за
развитието на училището, тъй като на православния хрис-
тианинъ нищо не е толкозъ ненавистно, колкото католика.
Въ града владъе живость въ търговията и съобще
нието, причинено отъ доброто му разположение на края на
голямата плодородна пелагонийска равнина, и той е като
свръзка на много важни пжтища. Единъ пощенски пжть
води пр-взъ Керча къмъ Янива въ Епиръ, другъ пр-Ьзъ
Кайлари къмъ Тесалия, трети къмъ Солунъ, четвърти
къмъ Градско и се свързва съ европейската поща, и пе
ти пощенски пжть, който още не е довършенъ, минава
презъ Охрида, отива въ сърдцето на Албания и достига
до Адриатическо море. Преди малко откритата железна
линия, идеща отъ Солунъ, ще повдигне още повече зна
чението на града, като търговски центръ за западна Ма
кедония и источна Албания. Особенно забележителни сж:
житния, говеждия и конския пазари. Цената на една ов
ца на пролъчъ е 10 лева, а есень спада до 5 лева; ед
но магаре струва отъ 25 — 100 лева; малки туземни ко
не струватъ 125 — 200 лева; големи туземни коне се
 — 14 —

продаватъ 185—200 лева; унгарски коне струватъ 600

— 1000 лева.
Занаятчиите сж разпределени споредъ занаята въ
отделни улици и работятъ въ отворени дюкяни, дъто .сж
вакачени техните стоки. Въ добро време пр-Ьзъ годи
ната човекъ може да види ноще техните жители нале
гали по улиците въ редъ; тукъ тъхното спокойствие по
се не смущава, отколкото вжтре въ дюкяните.
Една особенно пъстра картина представляватъ не
делните пазари, дЬто българските селяни и селянки, об
лечени въ разни носии, донасятъ своите произведения на
малки, но много натоварени магарета. Кромитътъ, бе-
лиятъ лукъ и пиперките намиратъ най много обожатели.
ТукашнитЬ жители се задоволяватъ съ едно парче царе-
виченъ хлвбъ и неколко пиперки и, при все това, жени
те отъ Букова изглеждатъ дебели и зачервени!
Въ Битоля може да се живее ефтено, ако човекъ
не е много придирчивъ къмъ приготовлението на ястие-
тата. Който иска да се побави тукъ повечко време, той
требва да навикне на белия лукъ и дървеното масло.
Овче и козе месо може да се намери всЬкога, по ред-
ко говеждо и телешко; на пролеть се намира агнешко,
а презъ зимата свинско. Тукъ има различни зеленчуци,
даже и таквизъ, каквито мене сж биле пепознати. Нема
педостатъкъ и относително плодовете, като смокини, гроз
де, любеници, пъпеши и др., но главната храна на бед
ната класа е царевичния хлвбъ. Картофите пе сж си про
били още пжть.
Въ климатическо отношение града не сгои много
добре: пролеть и есенъ владее та1апа, а лете — трес
ка. Причините на големата смъртность сж главно сле-
дующите: лошата вода, блатата на юго-западната страна,
наводненията на ниските места отъ Черна река, и не
предпазливия животъ на долнята класа. Градското уп
равление се е завзело чрезъ канализацията и отчасти
чрезъ водата да поправи злото и за тази си работа не
се стреска предъ големите разноски. *-
 - 15 —

Изгледътъ на улиците е такъвъ, какъвто въобще е

и въ всичкиге турски градове: гб сж кални и нечисти,
въ дъждовно време човекъ испада въ недоумение какъ
да премине отъ едно место на друго, а пъкъ въ добро
връме требва да внимава да не би да настжии опашка
та на нъкое краставо куче или пъкъ да не бжде зака-
ченъ отъ товара на хамалите или нъкое животно. При
това пазаря е пъленъ съ хора, праздноскитающи войни
ци, увити туркини, кални цигани, жени, дъца, просяци
съ всевъзможни болести, окжсани евреи, влашки кирад
жии, облъчени въ тъхната бела носия, които каратъ съ
високъ гласъ конете си, търговци въ европейско облек
ло, — всичко се тласка и преминава безъ да измънява
бързината си.
Въ една оживена улица азъ се опитахъ да напра
вя една фотографическа снимка, но се случи такава на
валица, че единъ полицейски агентъ ме помоли да се от
кажа отъ намерението си.
Азъ направихъ и нъкои запознанства въ града пръзъ
връме на пребиванието си тукъ. На първо мъсто тръб-
ва да благодаря на австрийския копсулъ господина По-
гачеръ, който ми съдействуваше всЬкога, когато се сно-
шавахъ съ властьта; при него првкарахъ некои прият
ни часове. После сж ми помагали, при изслвдванието на
езика и етнографията на власите, господа Апостолъ Мар-
гарати и неговия синъ Таки, професорите, сжщо и не-
кои ученици отъ горните класове на ромжнската гим
назия. Сжщо и на господина Ерасимосъ Кириась длъ-
жа моята благодарносгь относително албанския езикъ.

3. Росна-Чи§ликь. (17—23 май).

За да не бжда въ зависимость отъ разните кирад
жии по време пжтуванието си, азъ си купихъ единъ до
ста едъръ и силенъ конь; но, за съжеление, азъ можахъ
да пжтувамъ съ него само по равните мвста, но не и
по планинските. Дългите му крака беха причината за
 16

неудобностьта му по планинитв. На 17 май тръгяахъ съ

приятеля си Периклъ за Росна. Покрай добре обработе
ната равнина на реката Черна единъ добъръ пжть во
деше на югъ. Въ това време избухна буря и ний по
търсихме прибЬжище въ близкия Негушъ ханъ, който се
държеше отъ единъ цинцаринъ. Въ тази часть на Маке
дония е почти обикновенно само цинцари да държатъ ха-
нищата. Съдържательтъ на такива ханища си върши ра
ботата съ едно или двЬ момчета, а фамилията му живее
въ родното му планинско село, дето той се връща следъ
неопределено време. Ханджията често пжти притежа
ва и дюкянъ, отъ който продава на селените всичко,
каквото имъ е нуждно. Неговата печала е умерена, а
пъкъ и нуждите на фамилията му сж скромни и затова
почти у всичките следъ време се набира една спестена
сума, а слт^дъ 50 годишната си възрасть те се отте-
глюватъ отъ работа и оставатъ да живеятъ въ родното
си место. Хапищата тукъ въобще не еж особенно чи
сги, но при все това цинцарските еж по-чисти отъ бъл
гарските и албанските. Следъ преминаване на бурята
ний продължихме по-нататъшния си пжть. При Сакуле-
во преминахме реката съ ежщото име, която беше мно
го придошла, а задъ Върбени преминахме по единъ мостъ,
който току що само не се е сгромолясалъ. Каменната му
джга се беше срутила, а само една ивица, широка не
що около 30 см., се държеше въ средата. Хората при-
газватъ обикновенно реката, но сега това бв невъзмож
но. Преди да стигнемъ въ Росна, ний се отбихме отъ
пжтя си и тръгнахме по другъ единъ полски пжть, който
минаваше презъ раскошни мисирлици и водвше право
въ Росна.
Кучешкия лай предизвести селените и те излезе
ха да посрещнжтъ своя господарь. Азъ ще се въспол-
зувамъ отъ случая да опиша състоянието на турските
чифлици, които тукъ изобилватъ и които еж уредени поч
ти по ежщия начинъ, както този въ Росна. Макаръ не-
кждв и да се случватъ изключения, но въобще отноше
 — 17 —

нието между господаря и селените е почти на всЬкжде

еднакво.
Единъ чифликъ се различава още отъ далечъ отъ
едно село. Посредата на много колиби се издига едно
здраво и съградено въ видъ на кула здание, измазано
съ варъ и покрито съ киримиди; това е жилището, въ
което живее господаря, когато дойде въ чифлика. Мно
го редко се случва да бжде и фамилията му съ него;
за богатите хора живота въ чифлика е опасенъ, затова
и малко ги привлича. Това се познава и по самото зда
ние, защото на долната му часть не правятъ почти ни
какви прозорци, а горнята е снабдена съ дупки за стре-
ляние въ случай на нужда. Освенъ това кжщата се на
мира въ дворъ, ограденъ съ високи стени. Въ Росна по
край главната врата забе.тЪжихъ и една кула за пазене.
Въ всеки чифликъ има и много пазачи, всвкога поч
ти арнаути, които се предпочитатъ поради верностьта
и храбростьта си. Променявайки се те обикалятъ дене
и нопгЬ цЬлата область, принадлежаща на чифлика, пър
во, за да се отстранятъ загубите въ полето и второ, кое
то е по-важно, да съобщаватъ всЬка опасность отъ стра
на на разбойниците. ТЬзи последните сж толкозъ на
хални, че много пжти нападатъ въ селата, откарватъ съ
себе си богаташите и после ги отпущатъ само срещу
една известна сума. Те сж се опитвали много пжти и
въ Росна, но всЬкога сж бивали отблъсвани. Една ве-
черь се забавлявахме приятно, но изведнъжъ нашето на-
слаждение се прекрати отъ едно изгърмяване на пушка,
която пукна предъ самото село. Периклъ и неговия бра-
товчедъ скокнаха веднага уплашени и изгасиха лампата.
„Разбойници!" извикаха те къмъ мене въ страха си.
Следъ това се приготвихме да ги посрещнемъ, очистих
ме мазгалите и всЬки зае определено место. Ний ча
кахме съ напрътнато внимание и въ това време чувах
ме отдалечни гърмежи. Следъ половинъ часъ дойдоха ал
банците и съобщиха, че разбойниците сж се биле опи
тали да навлезатъ въ едно близко село, но сж биле от
 — 18 —

блъснати. Мене ми се струва, че всичкия шумъ е билъ

напраздно, но, при все това, явно показва като въ ка-
къвъ страхъ сж хората отъ страна на разбойниците.
Бедните селени нема отъ що да се страхуватъ, за
щото нематъ нищо за открадване, а особенно пъкъ тъ-
зи, които работятъ въ единъ чифликъ.
Имуществата, кжщите и пр. сж притежание на го
сподаря и той обработва чрезъ слугигЬ колкото земя ис
ка и които ниви пожелай. Останалата земя се раздава
на селените за обработване. Семето получаватъ отъ го
сподаря. Следъ като прибератъ всичко, турското прави
телство си получава десятъка, отъ останалата часть се
вади семето и следъ това се разделя между селените и
чифликчията на две равни части. Въ некои чифлици не
се взема въ сметка семето. Освенъ това, селенина се
счита задълженъ да си дава добитъка на расположение-
то на господаря, когато той има нужда отъ него. Кога
то той е въ чифлика, селените сж длъжни да му подна-
сятъ разни подаръци, като: яйца, кокошки, млеко, хлебъ
и т. н. Пазачигв се хранятъ отъ селениге, при тона
получаватъ и земя, която се обработва пакъ отъ селе
ните, а тъ само получаватъ плода. Като отплата за по
лучените подаръци, чифликчията отпуща на селените сво
бодна паша и дърва. Лозята се обработватъ само отъ
селените, а полученото се дели по между имъ; тукаш
ното вино е малко стипкаво, но това е, защото не уме-
ятъ да го приготовляватъ. При всичко, че лозята се обра
ботватъ не особенно, но многото плодъ, що се получава,
е за очудване.
Имуществото е толкозъ много, че не е възможно да
се обработва само отъ 50 фамилии, живущи тука, а се
дава и на некои селени отъ околните села, които до-
насятъ презъ есеньта една четвъртъ отъ дохода. И при
все това една часть отъ всичките ниви остава на угаръ
презъ годината. „Съ немски селени и по-добри средст-
ва ще се получи петь пжти повече доходъ, отколкото се
га," ме уверяваше моя приятель Периклъ. При все това,
 — 19 —

миналата година се е заплатило на спахиите 26,000 гро

ша, следователно, целия доходъ е вгзлизалъ на 260,000
гроша. Истинскиятъ доходъ е въ действителность пове
че, защото една часть се укрива отъ самите спахии. Обик-
новенно, спахии ставатъ турските бейове, защото гЬ счи-
татъ това като свое право и защото иматъ много по-го-
лемъ доходъ, отколкото отъ единъ чифликъ.
Повечето отъ чифлиците принадлежатъ на турците,
но при все това има и такива, които сж притежание на
христиани, а некои се намиратъ и въ еврейски ржцЬ. Се-
лените, които работятъ, сж изключително българи-хрис-
тиани, въ Албания — арнаути отъ христианско или муха-
меданско вероизповедание, а въ Епиръ — гърци; цинцаре-
те, напротивъ, живеятъ свободно по планините. Въ об-
ластьта Музакие се срещатъ и цинцаре, които работятъ
по чифлиците и те сж отъ потеклото фарсериоти. Ос-
венъ това се срещатъ и цинцаре, които работятъ или
като слуги, или пъкъ сж се заселили и работятъ както
-и българете — това се среща особенно въ средня Ал
бания.
Климатътъ въ Росна е твърде добъръ и здравъ. Трес
ка не се среща както въ Битоля. Тукъ духа почти по
стоянно единъ умеренъ ветъръ, така щото летната го
рещина може да се понася. И дъждъ пада начесто, тъй
щото и въ това отношение нема недостатъкъ.
Селените сж лениви, кални и лъжци. Те израст-
ватъ почти безъ образование, само твърде малко отъ техъ
могатъ да четатъ; за обучение не може да стане и дума.
Те не се интересуватъ да придобиватъ знания. Работятъ
само толкозъ, колкото е нужно за препитанието имъ, за
щото целия трудъ е за въ полза на господаря.
На 20 май е праздника на евангелиста Йоана, въ
който день всичките момичета се събиратъ и правятъ
подници (черепни) отъ глина, кои го имъ служатъ после за
печение на пити. Тези подници иматъ кржгла форма съ
деаметръ нещо около 50 см. и по края съ една издиг-
натость около 6 см. Те се сгорещяватъ най-папредъ сил
 — 20 —

но, дори до червено, и слеедъ това се слага въ техъ по

гачата и се покрива съ меденъ връшникъ. Следъ това
всичко се покрива съ силна жерава и се оставя до като
се опече. Азъ се доближихъ до тази група съ цель да ги
фотографирамъ, но повечето отъ техъ избътаха преди да
приготвя апарата. Само малко останаха на местото и то
съ сила. Вечерьта се научихъ отъ падарина за причина
та на избътванието имъ: тЪ еж мислили, че азъ имамъ
такъвъ французски вълшебенъ апаратъ, чрезъ който ще
мога да ги видя тъй, както еж създадени.
Слемгующия день беше определенъ за стрижение на
овцете и бехме поканени отъ единъ селенииъ. Тамъ бе-
ха се събрали роднини и познати, за да помагатъ. За
тази цвль се заколва едно агне и следъ свършванието
на работата става гощавание, въ време на което се пие
и доста ракия. При пиението се употребяватъ благосло
вии, които ми направиха особенно впечатление, затова
и ще ги спомена тукъ. Когато ний се доближихме до
кжщата на селенина, той ни посрещна съ „добре дош
ли," а слеедъ него вървеше и жена му. Като влезохме
въ кжщи поздравиха ни втори пжть съ сжщитъ" думи, а
слъугь като сЬднахме на мендеря — трети пжть пакъ съ
ежщитъ1 думи. Следъ това селенина подава на господа
ря павурчето съ ракия и казва: на твое расположение,.
чорбаджи. (Така се титулиратъ знатните).
Чорбаджията: Нека върви добре съ тебе и нека.
Господъ ти подари щастие.
Селенина: Аминъ. (Всички присжтствующи, така еж-
що и турците казватъ ежщото, а некои правятъ кръстъ).
Чорбаджията: Нека даде Господъ и плодородие по
полето.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека живъ\ятъ хората въ кжщата ти,
да ти еж живи и животниге.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека сж живи овцетъ и да се пло
 — 21 —

дятъ, отъ една да станатъ хиляда; а който нема да по

лучи сто.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: Нека благослови Господъ благотия-
та (Онова, що се получава отъ овцете, като: млеко,
масло, сирене) и да се яде съ здравие.
Селенина: Аминъ.
Чорбаджията: за твое здравие.
Селенина: Благодаря.
Чорбаджията, следъ като пие, подава павурчето на
селянина, който ежщо тъй благославя, а ако чорбаджията
е неженепъ, пожелава му добра и богата жена съ много и
здрави деца. Павурчето се подава така нататъкъ чакъ до
края. Слт,дъ това се поднасятъ студени ястия и никакъ
не се стесняватъ при ядението. Тукъ въ чифлика пре-
карахъ времето много бързо.

Расходка къмъ Невеска. (23—29 май).

На 23 май въ 8 часа сутриньта напуснахъ Росна.
За съпжтници имахъ приятеля си Перикла и единъ ар-
наутинъ. Ний преминахме равнината на юго-западно на
правление и завихме на югъ въ една долинка, която ни
водеше покрай селото Лесковецъ, прочуто по разбойни
чеството си, и се отправихме за селото Негованъ. То има
ше 150 кжщи, всички почти арнаутски, заселени тукъ изъ
Епиръ (Аргирокастро). Това хубаво селце е отдалечено
2 часа нещо отъ Росна. Тукъ има и 20 влашки кжщи.
Селото ежществува отъ 30 години насамъ. Повечето отъ
жителите му работятъ въ Ромжния дюлгерликъ. Единъ
пратенникъ отива въ Ромжния единъ пжть въ годината, съ
бира пари за останалите тука фамилии и се връща.
Свещенника па селото ни прие много ласкаво и ни
нагости съ яйца и млеко. Когато мислъхъ вече да тръг
на, единъ заптия се испрече предъ мене и ми поиска
паспорта. Азъ изпадпахъ въ недоумение, защото не си-
бехъ набавилъ такъвъ турски паспортъ, какъвто е ну-
женъ за вжтрешностьта. Той, съгласно инструкциите си.
 — 22 — -

искаше да ме води въ Флорина, въпреки застжпванията

на попа и Перикла. Азъ му казахъ, напоследъкъ, че не-
ма да отида въ Флорина, а нека отиде той самъ и попита
телеграфически въ Битоля за мене и, ако не получи удо-
влетворителенъ отговоръ, нека дойде да ме вземе въ Неве-
ска. Следъ това се отстранихъ. Периклъ и арнаутина си
тръгнаха обратно, а азъ потеглихъ за Невеска съ двама
конни стражари. Пжтувахме по единъ тъхенъ пжть и ско
ро настжнихме гората. Требваше често пжти да се навож-
дамъ, за да ме не свалятъ клоните или пъкъ да си от-
варямъ съ ржце пжть. Но най-лошо беше следъ излез-
ванието изъ гората. Беше валело дъждъ и ний подка
чихме да слизаме изъ една урва, по която се плъзгахме
много. Преминахме благополучно опасното место, но вед
нага слт>дъ това почвата се изплъзна подъ задните кра
ка на коня ми. Азъ се намирахъ въ голема опасность,
наведохъ се напредъ, но немаше мвсто за скачане. Бла
годарение на помощьта на заптиите азъ се избавихъ.
Смъмрихъ ги следъ това, за дето ме прекараха преезъ
тука, безъ пжть, само и само да се съкрати пжтьтъ ни съ
единъ часъ. По-нататъшни ятъ пжть беше по-добъръ. Изъ
пжтя се разговаряхъ съ моите съпжтници и имъ показахъ
далекогледа си, който инструментъ имъ беше непознатъ
и поср-вдствомъ който те видеха овчари на отсрещната
планина. ТЬ ми разказаха, че власите въ Негованъ про-
изхождатъ отъ Белкаменъ. Следъ дву часово пжтувание отъ
Негованъ, ний пристигнахме въ Невеска. Бехъ приетъ
твърде добре въ кжщата на учителя Ионеску Керана, мой
познатъ приятель още отъ първото ми пжтувание. Съ
браха се скоро и други познати приятели, за да ме по-
здравятъ.
Местоположението на селото е твърде привлекател
но. Както всички влашки села, расположено е на една
стръмнина, която се издига надъ една долина. Наоколо
-е заобиколено съ гора и ливади, които се наводняватъ
доста богато. Среднята температура на водата е между
7° и 9°К. Единъ изворъ, нарЬченъ „Шопутъ дингиьозъ, "
 — 23 —

има 53/4°К Студенината на водата се обяснява съ то

ва, че селото е расположено по наклоностьта на плани
ната Вичъ, която на н-Бкои мЕста е покрита съ снътъ
и пръзъ летото.
Ако човекъ излъзе отъ селото и тръгне къмъ югъ,
то склоностьта става изведнажъ мпого стръвна пръдъ ед
на долина, въ която се намиратъ селата Зелениче и Стре-
берне. Отъ къмъ нсточната страна тази висока долина
се разграничава съ единъ продълговатъ гребенъ. Отъ тукъ
се вижда прекрасната и плодородна долина на Кайларъ,
пълна съ села, а ежщо и съ неколко езера.
Невеска има нещо 500 кжщи, всички почти дву
етажни, съградени отъ камъкъ и покрити съ плочи.
Човекъ може да забЕлъжи веднага, че жителите не
еж бедни. Това впечатление се осилва още повече, когато
се престжпи вжтрЕ въ кжщите. Като се изкаче човекъ
по стълбата излиза на единъ чардакъ, дето има четире
врати, за четиртЕхъ стаи, а въ дъното на чардака има
друга стълба, която води на горния етажъ, който е рас-
прЕдъленъ тъй ежщо, както и долния. Чардакътъ е обик
новеното мъсто за фамилията, дето некой пжть се прие-
матъ посЬщенията, ако нЕма особенна стая затова; но
въ повечето кжщи има приемна стая.
Изобщо, споръдъ нашите понятия, стаитЕ еж сла
бо наредени. Всичките почти еж послани съ черги, на
които се обръща големо внимание, а покрай стенигв еж
послани мендерлици. Стените еж нашарени, таванътъ е
варосанъ, а потонътъ чисто истърканъ. На всекжде се
забелЕзва голема чистота и по-добра не може да се же
лае. Тука и почти въ всичкигв влашки села не забЕлЕ-
жихъ никакви гадости и то, може би, е затова, че ме
стото е много високо.
Жителите еж повече търговци въ Египетъ и Влаш
ко и се завръщатъ въ селото само пръзъ летните ме-
сеци, за да прекаратъ въ хладния и здравъ климатъ.
Расположени въ нЕкое хубаво место на ливадата или по
край нъкой изворъ, те прЕкарватъ времето си повече
 — 24 —

въ игране на карти. Земледелие нематъ, а само ското-

водство. Почти всвка кжща си има по една крава, а не-
кои иматъ цЬли стада овце.
Продукти за хранене се докарватъ въ неделните дни
отъ българете. Не се забелезва недостатъкъ въ нищо и
се уверихъ въ това отъ многото покани, каквито ми 6е-
ха направени за обедъ и вечеря. За поздравление на
гостите се явява жената и тя пакъ се грижи за ядене
то, а момичетата, щомъ сж достигнали дванайста годи
на, не се явяватъ. Около тази си възрасть повечето отъ
техъ се и згодяватъ.
Всячески се стараеха да ми угодятъ и услужатъ.
Преди да си тръгна отъ селото устроиха едно увеселе
ние въ гората. Въ околностьта на единъ изворъ, те по
строиха единъ павилионъ отъ дървета и опекоха два ов-
на на шишъ. Осввнъ месото, изяде се много баница, и
се испи големо количество вино. Наконецъ, ударихме му
и едно хоро въ ливадата. Влахътъ е умеренъ, но сжще
временно е и много веселъ щомъ му се удаде случай. Ме
не ми се струва, че той по може да яде, отколкото да пие.
Въ вторникъ, на 28 май, си взехъ сбогома. За да
се завърна некога пакъ тукъ, требваше да направя сле-
дующето: предъ мене гудиха единъ дървенъ сждъ, пъ-
ленъ съ вода, а въ него една искривена монета. Треб
ваше да ритна сждътъ и да взема монетата у мене и
да я пазя. Направихъ имъ волята и извършихъ, споредъ
обичая, онова, което искаха.
До Неговапъ ме придружиха двама войници, но не
минахме по ежщия пжть, прЬзъ който дойдохъ, а по
шосето, което едвамъ що бЬше довършено. Въ Негованъ
се спрЬхъ малко при попа. Огь тукъ до Лесковецъ ме
придружи единъ коненъ стражарь, а отъ тамъ до Росна
пжтувахъ самъ, но твърдв бьрзо презъ полето. Моя прия-
тель Периклъ ме очакваше съ големо нетърпение и се
бЬше загрижилъ, за двто се забавихъ. На слвдующия
день отпжтувахъ за Битоля, за да се снабдя съ нуж
ния паспортъ.
 — 25 —

5. Заслугит§ на Халилъ Рифатъ паша (Битоля,

30 май — 1 юний).
Праздника на турците, Байрама, даде ми случай да
посЬтя тогавашния валия Халилъ Рифатъ паша. Той ме
прие доста приятелски и ми обеща да ми помогне въ
всвко отношение, но неколко дни следъ това, за съжа
ление, той бидв смъненъ. Три години управлява той би-
толския вилаетъ и спечели благодарностьта па христиан-
ското население. Въ негово време вилаета бЬ най-сиго-
ренъ отъ къмъ разбойници и можеше да се пжтува съ-
всвмъ свободно. Той пращаше погеря въ всЬко време про-
тивъ разбойниците и избиваше хванатите, а за страхъ
на другите излагаше публично главите имъ. Чрезъ то
ва той введе спокойствие и порядъкъ въ цблия вилаетъ,
а чрезъ устрояванието на фахри-заптие, т. е. въорж-
жени хора, даде на христианското население възмож-
ность да се брани не само отъ разбойниците, но и отъ
турците. Въ негово време се наказваха всички злостор
ници безъ да се гледа на религията имъ. Случвало се е,
че той е наказвалъ богати турци да работятъ по шосето,
а пъкъ бедните сж се откупвали съ пари. Чрезъ тази
си деятелность той спечели любовьта на христианите. но
и умразата на турците. Най-послъ1 влиятелните турци
сполучиха да го сменатъ и докараха другъ па негово мес
то, при когото пакъ подкачиха да вършатъ предишните
си золумлуци. Веднага следъ това се уничтожиха фахри-
заптиите, носението на оржжие се запрети и се явиха
моментално разбойниците, които, както се говори, еж ята
ци съ некои бейове. Рифатъ паша биде испратенъ въ
Смирна, но съвсемъ обезкураженъ той остави работите
да си текатъ тъй както си беха и по-рано, защото въ
Турция тъй сж навикнали да гледатъ на техъ. Следъ то
ва Рифатъ паша биде назначенъ за министеръ на вжт-
решнитЬ работи. Вероятно, той позналъ, че е напразно
да се бори противъ сжществующия редъ, та затова и
оставилъ да се тъпче хрисгианина и да се счита като ^
 — 26 —

робъ на мухамеданеца. Въ прибрежните градове този

взгледъ не бие много на очи, но въ вжтрБшностьта госпо-
дарь е само турчина.
На 1 юний, следъ като си извадихъ турски пас-
портъ и взехъ препоржка, върнахъ се назадъ въ Росна.
Едвамъ на 3 юний пристигна единъ коненъ стра-
жарь отъ Флорина, за да ме придружава. Това стана
късно, защото Рифатъ паша биде смененъ, а каймака-
мина се извиняваше, че нема заповедь. За да може да
се испълни това, причината е енергическото засгжпвание
на Австрийския консулъ въ Битоля, господинъ Погачеръ,
комуто и благодаря.
Цвльта на тази ми разходка беше да изследвамъ
власигв въ Караджова планина. Казаха ми, че тк еж
мухамедани и че говоряли единъ езикъ, нодобенъ на Да-
ко-ромжнския 1).

6. Разходка кхмъ Влахо-

Мегленъ и завръщание въ Битоля. (4—25 юний).
На 4 юний, въ 6 часа сутриньта, при ясно връме,
ний тръгнахме. Азъ бехъ взелъ едни дисаги и една по
кривка, тъй като мислехъ скоро да се пакъ завърна.
Ний тръгнахме въ бързъ ходъ къмъ Баница, располо-
жено при политъ на планината, а отъ тука по добрия
пжть, който много криволичи и все нагоръ, влезохме въ
прохода при Горничево. Слъдъ едно двучасово пжтувание
направихме тукъ една малка почивка, за да пиемъ кафе.
Когато заминахме кулата (караулно здание, въ което сЬ-
датъ войници да иазятъ пжтьтъ) потеглихме по единъ
страниченъ пжаь, за да достигнемъ по-скоро въ долина
та. Отъ тукъ се изглеждаше малкото езерце отъ Петре-
ско. Слезохме надолъ въ пжтьтъ п'вши и следъ малко
достигнахме една втора кула. Огъ тукъ пататъкъ пжтьтъ
е толкозъ лошъ, че чов-Ькъ се чуди, какъ минаватъ кола.
Той е каменистъ, а при дъждовно връме издълбаните
1) Повече нЪщо върху народъ и епикъ се намерва въ моята книга
Влахо-Меглень, Лаийцигъ — 1892 г.
 — 27 —

места се обръщатъ на цвла рекичка. Ний оставихме-

скоро пжтьтъ и часа около 10 бехме на сЬверо запад
ния брегъ на Островското езеро. По песъчливата почва,.
която се растила къмъ сЬверния брегъ, преминахме въ
галопъ на острова, отдалеченъ нещо 100 м. отъ бръта,.
който, както слушамъ, вследствие на малкото вода въ
езерото, сега се е преобърналъ въ полуостровъ, а слъдъ
половинъ часъ стигнахме въ Острово, дъго и обедвахме.
Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се ус-
ладихж много. Азъ попитахъ ханджията върху населе
нието, а той ми отговори: 1пш кзеуготе готика (ний
знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сж
българи, нито пъкъ че сж гърци. Селото има 100 българ
ски и 50 мухамедански кжщи.
Въ единъ часа продължихме пжтьтъ си възъ пла
нината и стигнахме на отвъдната страна на шосето, кое
то, поради една височина отъ къмъ сЬверъ, заобихожда
Острово. Въ туй време избухна ненадейно буря, дъждъ
плисна като изъ ржкавъ и ме умокри, докато извадя по
кривката си да се увия. Пжтувахме презъ една долина,
дъ"го водата се втичаше отъ страните като водопадъ.
За кратко време пжтьтъ плувна до колене, а пъкъ на
близо немаше никакво здание, та требваше да продъл-
жимъ пжтуванието си. Мене ми бвше твърде не-при-
ятно, защото бехъ въ кожани панталони и въ ботуши.
Разбира се, че за късо време ботушите се напълниха
съ вода, а панталоните се намокриха. Лошото време
премина, но азъ не можахъ да се избавя отъ неири-
ятностьта. Около часа 374 пристигнахме въ Владово.
Ний бързахме да пристигнемъ въ Воденъ колкото е въз
можно по-скоро, защото азъ истинахъ въ мокрите дрехи.
Прекрасната долина, която се оросяваше отъ Кремо и
която чрезъ своята раскошна растителность ни приготов
ляваше за райската околность на Воденъ, въ това по
ложение ме трогваше съвсЬмъ малко. Около часътъ 4у4
минахме презъ тесните и кални улици на Воденъ.
Следъ като малко потърсихъ, азъ намерихъ кжща
 — 28 —

та на богатия влахъ по име Жорги Димитри Чоко, ад-

ресътъ на когото научихъ, когато бехъ въ Невеска. Той
ме прие много гостолюбиво. Първата ми грижа бе да
«е преоблика. Съ помощьта на хазяина азъ се скоро
преоблекохъ и то съ такива дрехи, каквито носятъ бъл
гарските селени. Слъугь това. излезохме навънъ, посЬ
тихме изъ прочутата тераса на Воденъ некои отъ ка
фенетата, отъ които се вижда една прекрасна гледка въ
широката и раскошно обраснала долу равнина. Ний пих
ме всЬкакви ракии, но, благодарение на това, че бъхъ
-истиналъ, не ми стана нищо.
Ц.блия градъ е прошаренъ отъ р. Кремо съ канали,
които шумливо се спущатъ отъ терасата на долу въ голе
ми или малки водопади. Елиматътъ на .Воденъ не е здравъ.
Това се забъчгБзва и по жълтите лица ла жителите, кои
то страдатъ много отъ треска. Главното имъ занятие е
копринарството. Ежегодно се получаватъ 200,000 оки
пашкули. Човекъ преминава съ мжка по тесните улици
отъ товарите съ черничеви пръчки.
Гръцката партия въ Воденъ, който е сЬдалище на
владика, е привързала къмъ себе си голема часть отъ
българете, но не отъ любовь къмъ гърците, а отъ тур
ски и владишки страхъ. Въ последньо време българска- -
та национална партия е спечелила ВоденъЛ Числото на
населението се въскачва на 14,000 души; турците със-
тавляватъ Уз часть отъ населението.
На другата сутринь посЬтихъ каймакамина, за да
му предамъ препоржката си и да издействувамъ отъ не
го едно друго писмо и единъ конни стражарь, който да
ме придружава изъ местностьта на Мегленъ. Той ми да
де едното и другото, но не отъ сърце. Тв съглеждали
въ мене, както се научихъ следъ връщанието си, единъ
австрийски офицеръ, който е дошелъ да узнае „де могатъ
да се поставятъ топове." А пъкъ отиванието ми изъ Ка-
раджова заради власите те не можаха да си представятъ.
Едвамъ следъ много кратенъ натискъ кжде часътъ два-
найсеть се яви единъ стражарь, за да ме придружава.
 — 29 —

Ний потеглихме къмъ сЬверъ, по между градини в

черници, преминахме много пжти една рекичка и тога
ва възвихме къмъ сЬверо-изтокъ възъ една планина по
край селото Луковецъ къмъ Драгоманци, въ което прис
тигнахме въ часа два и четвърт/. Тукъ се начева така на
речената равнина Българо-мегленъ. Продълговатата ость.
на тази равнина отъ Драгоманци отива по сЬверо-източ-
но направление до Фустани и е нещо 25 километра дъл
га, а широчината й е между 5 и 10 км. Тя е затворе
на отъ стръмни планиноки /Височини, отъ които изтичатъ
множество реки и барйчкр като Слатина, Голема река,
Белица, които напояваив пребогато равнината и които,,
съединени подъ иметоГЖегленица, се изтичатъ на югъ^
Западното положенни добрата почва и изобилната вода
издействуватъ еднв; оогата растителность и големо пло
дородие. Три пжт1гирезъ годината може да се поженва.
Снътъ пада много! го^дко. По-големата часть отъ жите
лите еж помаци-ут/ е., мохамедане-българе, изввстни ка
то добри и прилежни земледелци.
Презъ тази равнина минахме въ бързъ ходъ, при се
лото Костуриянъ, /превалихме едничкия високичъкъ хълмъ,.
върху който ржога е имало дворецъ, прътазихме пре-
дошлата Белица и около часа шесть пристигнахме глав
ното село Субочко, съ 200 кжщи, повечето мухамедан-
ски. Азъ йлъзохъ при влаха Тодоръ Мизолъ, продавачъ на
сребърни работи, а коня си наместихъ въ хана. Почти*
въ всЬко !по-големо село може да се намврятъ единъ
или неколко власи златари, ханджии или гребенари. Тукъ
имаше ^цеть души отъ Крушево и Мегарово. Те завземаха,
общо една стая за спане, въ която се намери едно мес
тенце и за мене; то бе доволно големо, за да се прос
тря и го предпочетохъ предъ гнуснавия ханъ.
Мюдюрина ме задържа толкозъ, че едвамъ въ часа
9 на следующата сутринь, придруженъ отъ единъ вой-
никъ, можахъ да тръгна. Ний прътазихме много реки и
се придържахме се повече къмъ сЬверния край на рав
нината, дето минахме презъ малките села Сервиянъ, Из
 — 30 —

воръ и Кастанки, а около часа 12 пристигнахме въ Фус-

тани. Когато се отделяхъ отъ моя съпжтникъ, единъ по-
Л1акъ, случи се нещо нечуго: той не взе бакшиша, кой
то му предлагахъ, както обикновенно правяхъ. Въ дъл
гото ми пжтувание изъ Турция този беше нърви и ос
тана единственъ случай.
Въ Фустани посЬтихъ мюдюрина и му поискахъ вой
ници. Едваиъ туку що бе растворилъ паспорта ми, той
остана очуденъ и си изплеви езика. Азъ се почудихъ, но
разбрахъ какво искаше той. Въ паспорта ми титлата док-
торъ б-вше преведена съ турската дума хекимъ (лекарь)
— това му даде поводъ да ме счита за такъвъ и се нуж
даеше отъ моя съветъ. Азъ не можахъ да се откажа,
защото пгбхъ да възбудя въ него подозрението, че при-
тежавамъ чуждъ паспортъ, при това виждахъ, че нищо
не му липсува при ленивия животъ, освъшъ повече дви
жение. Азъ го посъвътвахъ да прави студени истривания,
да се искачва всЬка вечерь на блиско шуртящия тамъ
«зворъ и по-малко да пуши. Твзи беха съветите, които
препоржчахъ на снажния турчинъ, таквизъ съвети съмъ
давалъ често, когато сж се отнасяли къмъ мене.
Подиръ обедъ продължихъ пжтуванието си къмъ Вла-
хо-Мегленъ, придруженъ отъ двама войника. Требваше
да се искачваме неколко стотини крачки все нагоре, за
да стигнеиъ една втора равнина. И тази равнина е за
градена отъ планинските клонове на Караджова и има
само два изхода, единия къмъ сЬверо-изтокъ, другия къмъ
юго-западъ. Тази равнина е много по-малка отъ колкото
българо-мегленската, дълга е нещо два часа и е по-мал
ко плодородна. Тукъ копринарството се обработва още,
а пиперътъ имъ се продава много надалечъ.
Главното место е Нонте, съ 450 кжщи и е отда
лечено нещо 1 Уа часа отъ Фустани. Това село се на
рича отъ турците Ноти, но се твърди съмнявамъ, че то
е именно споменатото ЕуоЬпо. отъ Кейгепоз ей. Вопп
II, 462 стр. или пъкъ както Г-нъ Иречекъ предполага,
че съответствува на българското Нжте, отъ което про
 — 31 —

излиза и турското име съ малко едно изменение. Съм-

нявамъ се върху това, защото неговото положение е въ
полите на стръмна и висока планина и като такова е
неудобно за замъкъ. Това место, споредъ мене, требва да
се търси въ споменатите по-преди височини при Кус-
турнакъ или около Фустани въ планината, лежаща на
сЬверъ отъ него.
Жителите сж власи-мухамедани и се занимаватъ съ
земледъмше и грънчарство. Съ своите ефтени издалия те
отиватъ много на дълекь.
Това село е било по-преди християнско, въ което се
уверяваме отъ вдлъбнатините въ стените, предназначе
но за светите икони; сжщо и устройството на по-стари
те кжщи е съвсЬмъ христианско. Развалините на единъ
манастиръ и на една църква още стоятъ. Даже праздни-
ка за освещението на църквата още се празднува, а пъкъ
христиански имена е нещо обикновено. За потурчвание-
то на жителите отъ Нжте се разказва въ III т. стр. 198
на българския сборникъ, че е станало по следующия
начинъ:
На денут на Велигдин владиката литургйсал у цжрк-
вата; не знам зашчб, ка си биле льу(д)ггу на цжркви,
биле заградени ут турцки аскер. Владиката пушчйл да
му чйнжтъ абер на бимбашМата, да и оставе да си щ
дусвжршжт литуртата. Пушчйла цжрква и владиката из-
лизел надвур; ама на место да му каже на сильаните
„Ристос анесте, " както е адетут да сж веле прис тша
дни, он му ричел: „сильан альаким!" Сильаните, запла
шени ут по наприт, а сега насжрчени ут владиката, уд-
гувурйле загеу су аскерут: алъакйм сильамъ. — „ Е, бра-
тьа, рекжл владиката, кое ки ви биде по арну, турци да
сж чините и да си йиате и жените, и децата и сжту
имагне или да си устаните каури, а пжк да вж иско-
льат? Мене аку мж питате, тс ви давам ум да гу на
правите пржвнуту, и тс сам сжм су вас!" Сильаните
приставали пу владиката — негу сега гу направйле па
ша — и без да чекат по вике сж потурчйле; а тма, що
 — 32 —

никьале да гу направжт тоа нешчу, еж разбигале пу друд-

зите ристенски села.
У техъ се е запазилъ само езика.
Когато стигнахме въ селото, отведоха ни въ единъ
тъменъ оборъ, който требваше да споделяме съ конете.
Азъ се бъхъ вече помирилъ ..и-лшслъхъ да прекарамъ
тукъ нощьта, когато хазяина, Мустафа бей, едъръ единъ
старецъ, до когото беше адресирано писмото отъ воден-
ския каймакаминъ, се яви и ме покани да отида въ кж
шата му, дъто бвше приготвена една стая и се погри
жи доста за мене.
Тукъ чухъ за пръвъ пжть диалекта, който за крат-
кость ще означавамъ съ думата „мегленски." Хората на-
ричатъ своя езикъ, „влашки," ежщо тъй, както и вла-
сите въ Истрия, когато другите власи на Бълкански
П-въ говорятъ аромжнеште." За да не смущавамъ пове
че мухамеданската кжща азъ на слъдующата утринь по-
теглихъ къмъ Бориславъ, отдалечено нещо единъ часъ
и находяще се въ източния край на равнината. За по
голема сигорносгь придружаваха ме петима поляци.
Селцето брои 45 кгщи и е Нонски чифликъ. Азъ
слезохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за
теглилата имъ, какъ господарите имъ отъ Нонте ги ску-
бятъ, какъ ги скубятъ сжщо правителството, поляцигв и
проходящите войници и какъ съвсЬмъ безсилни требва
да си свиватъ ржцътЬ въ джебоветъч Въ селото владее
най-голема бедность, кжщите еж само едноетажни и две-
три фамилии живеятъ въ една почти тъмна стая. Хра
ната имъ е царевиченъ хлебъ, кромидъ, чесанъ, сирене
и млъко. Месо ядатъ само въ особенни случаи.
Подиръ обеугь посЬтихъ близкия чифликъ Лугунци
(Лунци), а на другия день високо расположения чифликъ
Ошинъ. Отъ Ошинъ отидохъ въ близкия манастиръ, кой
то е разположенъ много разкошно. Тукъ се навъртатъ
трима калугери. Друго интересно не намерихъ.
Надвечерь се върнахъ въ Бориславъ и втората нощь
пръкарахъ въ една тЬсна прътрадка, покритъ съ моята
 33

завивка и съ едно овче руно, за да не може да ме оезпо-

кои силниятъ ветъръ. Поляците спятъ навънъ при 8° К
безъ да имъ стане некаква повреда.
На 9 юний, петдесятница, потеглихъ назадъ. Азъ
се уб-вдихъ, че требва да дойда още единъ пжть тукъ и
да се побавя повече време, за да изуча тукашния инте-
ресенъ диалектъ.
На въпроса ми, относително пбсни и приказки, ка
заха ми да се обърна къмъ влашкия учитель при гръц
кото училище въ българското село Нушинъ. Върнахъ се
обратно въ Нонте, обедвахъ съ Мустафа бей и за единъ
часъ отъ тукъ стигнахъ въ Пушинъ. Това е единствен-
ното българско село въ Влахо-Меглени. Намерихъ учи
теля и той, действително, представи ми едно дълго сти
хотворение, което научилъ отъ баба си. То предаваше
въ фантастична форма дохожданието на Римляните въ
Дакия и Турция. Езикътъ му беше смесь отъ дако-ро-
мжнски съ тамошния диалектъ. Учительтъ скоро се приз
на, че самъ той е съчинителя на това стихотворение.
Той билъ дълго време въ единъ ромжнски манастиръ въ
Атонъ и тамъ се запозналъ съ ромжнския езикъ и история.
Следъ кратко почивание отпжтувахъ за Фустани,
дт>то намъфихъ мюдюрина, че се разхожда; той ми съобщи
съ радость благоприятното влияние на истриванието. Отъ
тукъ отпуснахъ петимата поляци, за да си отидатъ об
ратно, а азъ продължихъ пжтуванието си до Суботско,
дЬто, сл-вдъ четиредневенъ постъ, се нахранихъ съ ов-
нешко мвсо. Аромжнете ме приеха пакъ, но много скж-
по заплатихъ техното гостоприемство.
На другия день продължихъ пжтьтъ. Придружаваше
ме единъ войникъ-пехотинецъ, който, за да си не намок
ри краката, повика единъ селенинъ отъ нивата и той го
пренесе презъ ръжата. По обедъ стигнахме въ Воденъ,
дето се научихъ, че ежщата зарань билъ убитъ отъ разбой
ници единъ човекъ.
На следующия день се въсползувахъ отъ случая и
направихъ разходка къмъ водопадите и манистиря, ле
 — 34 —

жащъ въ равнината. Той е богато награденъ отъ пре

красния изгледъ на природата.
На 12 юний, среда, тръгнахъ по сжщия пжть об
ратно за Росна. Въ околностьта на Маремовия ханъ чухъ
гърмежи отъ едно сражение между войници и разбойни
ци. Въ това сражение паднаха убити трима отъ разбой
ниците. Сжщата тази разбойническа шайка бЬше обрала
и убила вчера вечерь близо до Росна двама нромжнски
кераджии. -
На 17 юний напуснахъ Росна, пр-вдруженъ отъ Та-
со Робе, бащата на моя приятель, и единъ арнаутинъ,
който дойде съ насъ до Негошанъ. Следъ една малка по
чивка продължихме пжтьтъ си. Когато приближихме се
лото, Тасо се сети за пищова си, който забрави въ ха
на. Понеже моя конь беше по-силенъ, върнахъ се на-
задъ азъ, за да взема пищова, а Тасо продължи полегна
нататъкъ. Сл^дъ това азъ достигнахъ Тасо, като карахъ
все въ галопъ, но, понеже се бЬхъ загледалъ въ него,
не забегЬзахъ, че мостътъ предъ селото бе падналъ. Ви-
дехъ това, когато беше вече късно и не можахъ да за
държа коньтъ. Съ усиленъ скокъ прехвърлихъ пукнатина
та, но при прескачанието пищова, който бЬхъ гудилъ въ
джеба на панталоните си, защото не се събираше въ свд-
лото, се претисна доста у страната ми, че отъ болки ми
притъмне. Пр4минахъ още неколко крачки нататъкъ, до
дето пристигне Тасо, но после требваше да слеза отъ
коня. Изтегнахъ се неколко време на ливадата и следъ
това се опитахъ да ездя пакъ, но при ездението болка
та се уголемяваше и останахъ почти безъ сила. Азъ ос-
танахъ на пжтя, подъ палатката на единъ отъ пжтнигв
работници, а Тасо отиде съ моя конь въ Битоля, отда-
леченъ нещо на 15 км., за да вземе кола. Лежахъ въ
палатката 4 часа и постоянно туряхъ студени компреси.
Тукъ ми првминаха презъ главата и много тжжни ми
сли и си казвахъ, че ако не мога вече да ездя, ще треб
ва да прекъсна пжтуванието си. Най-сетне многоочаква-
ната кола пристигна и ме занесе въ града безъ големи
 — 35 —

болки. Моите приятели въ града се беха разтревожили и

загрижили, защото се беше распръсналъ слухъ за не
какво нападение.
Лекаря ме утеши, че болката скоро ще премине.
Требваше да пазя неколко дни лътлото. На 26-й юний
можахъ да направя една обиколка съ кола, а на 3 юлий
за пръвъ пжть пакъ се въскачихъ на коня. Тази болка
беше толкова голема, че съ месеци не можахъ да прес-
качамъ, нито пъкъ да тичамъ. На 21 юлий си условихъ
единъ слуга. Той б1>ше Влохо-Клисурски аромжнинъ по
име Наки Вучу, единъ способенъ чехларинъ, който знае
ше да чете и пише и освенъ майчиния си езикъ още
знаеше турски, български и гръцки.
Макаръ че що бъчпе пуснатъ отъ затвора, въ кой
то бе пролежалъ 1 1 месеци за една политическа случ
ка, азъ го взехъ при мене безъ да му мисля и не съмъ
ималъ никога причини да се раскайвамъ за това.
Той бе дребенъ, но дебелъ, съ бистръ погледъ и
бе способенъ, прилеженъ и честенъ човекъ. Наки оста
ви жената и детето си въ Влахо-Клисура и ме придружа
ваше въ пжтуванията ми.

7. Крушево. (26 юний — 3 юлий).

Въ 6 часа сутриньта съ една каруца потеглихъ отъ
Битоля. Наки ездъчне покрай каруцата. Отначало вър
вехме по ежщия пжть, който води за Прид-Ьпъ, а после
завихме на лево и тръгнахме все по полите на планин
ския вжзелъ. Движахме се лесно по полския пжть на-
предъ, макаръ и да срещнахме често тръпчини и мучур-
ливи места. Следъ петь часово пжтувание стигнахме на
-единъ ханъ по новия пжть, който води отъ Прилепъ за
Крушево и постояхме доста, за да си отпочинемъ хубаво.
За съжеление, тукъ не намерихме друго нещо за яде-
ние освенъ яйца, а за пияние — пакия. Въ часа 3 по
теглихме нататъкъ; пжтьтъ много изкусно
й чрезъ много извиванг~ «-, Понеже
лжтуванието съ колаг чратихъ
I
 — 36 —

Наки нанредъ да извести за пристиганието ми. Край се

лото беха излезли учителите и учителките, за да ме по-
здравятъ. При закривяването на улицата съгледахъ мно
го ученици, които противъ, усвоения редъ, ме поздравиха
съ сваляние на фесовете си. Директора на училището,
Г-нъ Щерю Иоанеску, ме прие въ кжщата си. Тукъ се
бавихъ осемь дни и презъ всичкото това връчие той и
госпожата му се грижаха за мене; моята благодарность
е неописуема. Сжщо и други господа, Вангелъ Петреску
и Таску Илиеску, които еж си спечелили име съ изда
нията си на аромжнски, и господинъ Филипи ми помага
ха при събиранието и обяснението па материала по ези
ка. Тукъ почти презъ всичкото вр"вме бвхъ трескавъ, та
не можахъ да работя много.
Крушево е разположено въ една висока котловина,
испълнена съ амфитеатрално наредени кжщи. Високия
хребетъ отъ къмъ южната страна е обраспалъ съ пре-
красенъ букакъ, а пъкъ погледътъ къмъ други страни не
вижда друго освенъ голи скали. Котловината къмъ за-
падъ е отворена, та се вижда прилепската равнина и
лежащия не далечъ отъ града замъкъ, отъ който еж ос
танали още слвди.
Най-интересното нещо въ Крушево е дървената ра
бота въ главната църква. Престола и иконостаса еж из
работени чудесно и съ вкусъ отъ единъ човъкъ и то въ
продължение на цЬли 20 години. Както въ ржчната ра
бота, така и въ сребърните изделия се сръща сръчность,
възприемчивость къмъ изнамервания и устойчивость на
аромжните като работници, които, безъ всЬкакъвъ обра-
зецъ и безъ училище, сж изваждали на явъ истински об
разци. Азъ намерихъ златари отъ Крушево въ различни,
мъхта на Турция и Гърция.
Пръхь селото, на една височина, е построена една
църква отъ аромжни, съ националенъ духъ; но, следъ
като се отворила, те искали да се черкуватъ въ нея на
аромжнски езикь, а не на гръцки, та затова владиката
я затворилъ и до сега още е затворена. Борбата меж
 37

ду гръцката и аромжнската партия тукъ се води доста

усилено, но за сега гръцката партия е по-силна.
На 28 юний около 10 часа вечерьта излези силна
буря. Небето беше много помръчено, гърмеше се силно
и падна много градъ. Когато се доближихъ до прозоре
ца, пр.Ькрасенъ изгледъ се откри пръгдъ мене; всички
прозорци бъха осветени и правяха впечатлението като на
една нарочно приготвена илюминация. Друга вечерь не
бъчсъ виждалъ такъвъ изгледъ, защото тукъ, следъ за-
хожданието на слънцето, хората се пребиратъ да спятъ
безъ да палятъ свъчци. На другия день ми показаха мно
жество зърна отъ градушката, при които 6е за заб4лт>з-
вание, че беха замръзнали все по две: едното голЗшо
колкото слива, а другото колкото грахъ. Загубата за Кру-.
шево бъше голЬмо, защото повечето прозорци къмъ юж
ната страна бъха изпочупени; но още по-лошо бЬше то
ва, че па една широка ивица жътвата на бт»дните бъл
гарски селени б4 уничтожена.
На 3 юлий потеглихъ пакъ за Битоля, но пе съ
удобна талига, а като стигнахме на шосето, което во
ди отъ Прил^пъ къмъ Битоля — въскачихъ се на коня,
съ това подкачвахъ пакъ езденето, макаръ и съ голе
ма мжка, а пъкъ Наки се радваше, че се качва на ко
лата, защото можеше да си отяочини отъ уморителното
ездене.

8. Околностьта на Битоля. (5 — 11 юлий).

На 5 юлий, при вечерь, една компания познати по
теглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ
Битоля и нещо 6 км. отдалечени. И дветъ1 сж почти
чисто аромжнски села съ около 6500 души жители. По
ради високото разположение на сЬверния наклонъ на
Перистери и поради здравия климатъ тукъ сж се пре-
селили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ
посвщаватъ и много хора, които сж страдали отъ трес
ва. Тъзи двт, села сж разделени чрезъ една рекичка и
не правятъ такова впечатление, както Невеска и Кру
 — 38 —

шево, които, разбира се, еж несравненно по-хубаво раз

положени; но, при все това, те еж доста хубави, иматъ
послани улици, прекрасни кжщи и хубави черкви. Въ
Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за
болни. Въ мегаровската черква има сжщата ржчна ра
бота, но е груба, макаръ и да се твърди, че била из
работена отъ ежщия майсторъ.
Учителя Буня и неговата жена еж хора любезни и
много гостоприемни, тв ми помагаха даже и въ моята
работа. Ний стояхме много късно преезъ вечерьта вънъ
на улицата и въ кафенетата, за да видимъ хубаво празд-
нувапието на праздника.
На следующия день, привечерь, се завърнахъ въ Би
толя.
Преезъ следующата неделя мисл^хъ да предприема
едно дълго пжтувание презъ средня Албания, и повеже
требваше да взема повече багажъ, затова бехъ прину-
денъ да си набавя още единъ конь.
Съ помощьта на единъ онитенъ аромднинъ купихъ
единъ твърде силенъ конь за 9 лири. Следъ като свър
шихме пазарлъка, продавача ми даде неколко косми отъ
гривата и опашката и една малка монета, които азъ треб
ваше да пазя, за да върви добре на коня.
За да опитамъ продглжителностьта и ходътъ на ко
ня по планинските пжтеки, на следующия день азъ пред-
приехъ една разходка по селата и манастирите, разпо
ложени по височините около Битоля. Бехъ придружаванъ
отъ Георги Робе, братъ на моя приятель Периклъ. Най-
напредъ пжтувахме презъ лозята на хубаво-разположения
чифликъ Смилово, а отъ тукъ безъ пжть и нжтечки къмъ
селото Буково, дето се сирехме при единъ ханджия, кой
то можаше да говори малко немски, който езикъ той на-
училъ, когато билъ въ Гомжния. Следъ това се обърнах
ме къмъ манастири Сотири, дето има хубава вода и отъ
тамъ къмъ манастиря Христофоръ, който мапастиръ счи-
татъ като прекрасно место за отпочивка на недъгави.
 — 39 —

Отъ тукъ црезъ лошъ пжть стигнахме при извора Екши-

су (кисела вода), при полите на планината.
Този изворъ има приятенъ вкусъ и сж се поопита-
ли да го поукрасятъ. Тукъ има и гостилница, дъ"го се
продава и ракия. Това место се посЬщава доста отъ би-
толчани и то особенно въ празднични дни. Слъ\дъ чети-
ре часово непрекъснато пжтувавие ний се върнахме въ
Битоля и то презъ лошъ пжть. Огъ тази обиколка азъ
останахъ много доволенъ, защото коньтъ ми не беше се
уморилъ и излезе добъръ планински конь, на който мо-
жахъ спокойно да разчитамъ.
На 9 юний подиръ обедъ потеглихъ съ Таки Мар-
гаритъ, съ моя слуга, и няколко албанци къмъ селото Ни-
зополе, въ което стигнахме сл-вдъ 1 1/2 часа по-добъръ
пжть. Презъ селото протича рекичката Драгоръ, която
извира отъ близката планина Перистери. Това село има
около 2000 души и почти по-голъчмата часть отъ техъ
произлизатъ отъ Грамости; има и доста фарсериоти и
около 20 мухамедо-албански фамилии. Единъ отъ учите
лите имаше само едно ухо, а другото беше отрезано отъ
арамиите, когато билъ изпадналъ въ ржцвте имъ, защото
не можалъ да исплати искания откупъ. Най-подиръ, ка
то се уверили, че отъ единъ учитель не може да се по
лучи нищо, понеже не притежава нищо, гб го пуснали.
Разбойниците еж биле негови съотечественници — аро-
мжне, а не албанци.
Аромжнските- села около Битоля еж групирани око
ло Перистери: къмъ сЬверъ Търново и Мегарово, къмъ
западъ Маловица и къмъ изтокъ Низополе. Близките бъл
гарски села еж разположени по-нататъкъ, защото жите
лите имъ еж изключително земледелци, когато пъкъ аро-
мжните се занимаватъ съ търговия въ Битоля, Македо
ния или странство. Въ тукашните села има малцина
овчари.
 — 40

Глава II.
ПЖТУВАНИЕ ПРФЗЪ СРФДНЯ АЛБАНИЯ.
Л*БТО, 1889 г.

1. Пжтуванке къкъ Охрида пр$зъ Маловица. (11 и 12 юлий).

Беше четвъртъкъ, когато нашиятъ малъкъ керванъ
потегли отъ Битоля. Георги Робе, брата на моя прия-
тель, искаше да ме придруже до Охрида и да остане
тамъ неколко време. Моя слуга Наки и единъ кираджия
вървъха следъ насъ. Гол.вма часть отъ багажа ми беше
съ мене, прибранъ и привързанъ о двъч-Ь страни на се-
мера на Наковия конь, а на задната часть се намира
ше фотографическия апаратъ, така щото можахме да се
ползуваме всвко време отъ него. Върху багажа имаше
преметнати покривки, така щото Наки съугвше на доста
високо. Азъ предпочетохъ и се възкачихъ на новия конь,
за който си бЪхъ набавилъ английско сЬдло. Върху зад-
нята по-височка часть на седлото прекачихъ и кожаните
дисаги, въ които гудихъ всичко необходимо, като: спирт--
ний апаратъ, пжтни принадлежности, пжтпа аптека, кар
та, чай, провизия и други подобни. Кревата ми се съ
стоеше отъ една покривка отъ камилска вълна и една
възглавница — те беха свити и притегнати къмъ свдлото.
Облеклото ми се състоеше отъ куртка съ четире джо
бове, кожани панталони, английски пжтнически шлемъ,
който въ особенно опасните местности заменявахъ съ
фесъ, и високи за ездене чизми. Яки и ржкавели не упо-
требявахъ, а само въ градовете. Даже при посЬщения
та на чиновниците въ вжтрешностьта на страната парад
ните дрехи беха излишни, а можаше да се носЬщаватъ
тъй, както се пжтува, безъ да се докача отъ това нвкой.
Азъ носяхъ освънъ това още далекогледъ и револ-
веръ, ремицигЬ на които се крастосваха на гжрдитт> ми;
компаса, часовника, термометра и бЬлежната книжка се
намерваха въ джобовете на палтото ми. Бапометра Ане
 _ 41 —

роидъ бЬше станалъ негоденъ, може би, отъ постоянно

то блъскание при пжтуванието. Азъ препоржчвамъ за
практично молива да се носи закаченъ на шията, защо
то така може да се употребява всЬкога. ДобрЬ е да се
намира и една копринена кърпа въ джеба, за да може
да се употреби въ случай на нужда, особен но при ис-
качвание отъ ниско на високо.
Дървените бъклици, които се употребяватъ доста
на изтокъ, сж много за препоржчване, защото се за-
качатъ лесно у семера и въ гбхъ може да се налее
всЬкакво питие.
Слгбдъ едно двучасово пжтувапие по шосето, покрай
високо разположените села Търново и Мегарово, ний си
отпочинахме близо до селото Кожани подъ едни хубави
дървета. Следъ тази малка почивка потеглихме на югъ
по една планинска долина и следъ два часа стигнахме
въ Маловица, чисто аромжнско село съ повече отъ 2000
жители. Кжщиците му сж разположени на една височи
на и натъпкани една до друга, а отъ изгледътъ имъ
може да се заключи, че жителите сж бедни. Те рабо-
тятъ повече въ Романия и затова тукъ превъсходва гръц
ката национална партия. Впечатлението отъ това село е
по-малко привлекателно въ сравнение съ другите села,
които посетихъ. Езикътъ на жителите има много осо-
бенности, които напразно ще търсите- другаде. ЛЗижда
се, че много отъ жителите по преди сж живели въ Ко
жани; тукъ сж се заселили даже и магленити, което се
забелязва отъ езика имъ, а накратко може да се заклю
чи, че населението се е изменило много чрезъ постоян
ното предохождание, макаръ и положението на града и
да е твърде старо.
Азъ слезохъ у учителя и направихме съ него една
разходка въ хубавата близка гора, която е доста висока,
та се покатерихме по стръмната скала, лежаща срещу
селото.
На другия день, въ 7 часа сутриньта, потеглихме
нататъкъ. Азъ едвамъ можахъ да се отърва, защото тък
 — 42 —

мо въ този день правяха испитътъ на ученицигв и темъ

имъ се искаше да остана въ селото. Понеже се бехъ
обещалъ на Г-на Погачера, австрийския консулъ въ Би
толя, да се срещна съ него въ Охрида сжщата вечерь,
азъ требваше да бързамъ, за да мога да устоя на обе
щанието си. Ето защо не можахъ да остана.
Въ надалото тръгнахме., пакъ по сжщия пжть, пос
ле навлезохме въ единъ гжстъ букакъ и взехме напра
вление къмъ хана Дяватъ, най-високото место на пж-
тя между Битоля и Ресна, дъто стигнахме въ 8 часа.
Ний слезохме отъ конете и потеглихме по една пжтеч-
ка, почти права линия, и за 1 У2 часъ стигнахме въ Рес
на, големо българско село, което брои и около 150 аро-
мжнски фамилии. Те произхождатъ изъ Въртени въ гра-
моската планина. Наблизо тамъ къмъ северо-западъ се
намира селцето Янковацъ съ 180 кжщи, отъ които 50
еж а ромжнски.
Въ хана закусихме кисело млеко, приготвено мно
го хубаво, и продължихме пжтьтъ, но презъ планината.
Слънцето печеше силно, пжтьтъ беше лошъ и все по
вече се влошаваше. Конете вървеха много трудно, но
благодарение на шпорите и камшика. Чакъ на връхъ
планината осътихме малко хладъ. Въ една планинска от-
логость забелезахме двЯ аромжнски летни селца, варе-
чени калива, които се състоятъ отъ малки сламени кж-
щици, въ които скитающигв се овчарски колена нами-
ратъ прибежище. Мене ми се искаше да пост>тя гбзи ко
либи, но краткостьта на времето и опасностьта отъ раз
бойниците (този връхъ постоянно се посЬщава отъ техъ)
ме принудиха да усиля хода си. На следующата пролеть
азъ намврихъ случайно хора отъ едната калива въ Те
салия, въ едно зимно село при полигЬ на Осса и се
запознахъ отъ близо съ техъ. Ний си починахме подъ
сЬнката на едни дървета, около единъ големъ изворъ, и
изедохме всичко, каквото носяхме, па и водата ми се ха
реса много. По напиранието на страхливия кираджия
ний продължихме скоро пжтуванието си. Като изл-Ьзохме
 — 43 —

огь гората, пжтьтъ ставаше все по лошъ отъ многото

камънаци, та требваше да слеземъ отъ конете. Къмъ
западъ една прекрасна панорама се откри внезапно предъ
насъ. Ний виждахме цъмото Охридско езеро и покрити
те съ гора възвишености въ средня Албания до стръм
ния Таморъ при Бератъ. Града Охрида се простираше
тъкмо предъ насъ, но едвамъ се забелезваше, защото
се закриваше отъ високата кула. Нашия пжть водеше
покрай една шумлива рекичка и съ много извивания
слизаше доле. Когато слезохме тукъ, по-сигорно можах
ме да си отпочинемъ въ една градина и се наядохме доб
ре съ череши. Преминахме дългото и кално прътрадие
и около часа петь навлезохме въ стария градъ, съ лошо
послани, тесни и криви улици, и слезохме въ кжшата
на моя приятель Периклъ, на когото фамилията произ
хожда отъ Охрида.
Понеже кжщата беше праздна, оставаше ни да вапра-
вимъ изборъ между четиртехъ етажа. Ний избрахме тре
тия етажъ, отъ дето можахме да се наслаждаваме на
Охридското езеро, а високия чардакъ ни служаше като
салонъ за ядение. Въ втория етажъ ни беше кухнята и
самички треваше да се грижемъ за всичко, което нв
требваше. Наки се указа искусенъ готвачъ. Месо, хлебъ
и зеленчугъ тукъ имаме въ изобилие и всЬкой день имах
ме преспа риба. Най-много ми се хареса летницата
(единъ видъ риба, която се среща само въ Охридското
езеро), безъ нея никога почти не свдахме на софрата,
защото опържена, опечена или свърена — тя има все
добъръ вкусъ. Конете настаниха въ конюшнята, която
беше задъ кжщата и, за да се иде до нея, трЯбва да се
забикаля презъ много улици.

2. Мухамеданската обноска къмъ христианитЕ въ Охрида.

Следъ единъ часъ отъ пристиганието ни дойде »
Г-нъ Погачеръ. Още скщата вечерь по месичината на
правихме разходка по езерото. Ний се чудехме на мно
гобройните гърмежи и викове на хората, стоящи на бре
 _ 44 —

та, додето най-после разбрахме, че това ставало поради

месечното затмепие. Мухамеданите верватъ, че мъхецътъ
-се обхваща отъ нъкое чудовище и гледатъ да го отсра-
нятъ съ гърмежи. Те считатъ такова едво затъмнение за
лошо предсказание и на сгЬдующия день, като се на
учили за нашето дохождавие, свързали го съ него и си
отгатнали причината. Меве считали за ромжнски консулъ
и се страхували, че ний иосимъ само зло, та затова
Господъ ги е предпазилъ съ мвсечно затмение. Така че
ний се наблюдавахме всЬкога отъ единъ пръоблеченъ по
лицай. На следующия день отидохме въ Сгруга и те
следъ нашето заминавание затворили човека, който ни
даде гостоприемство. За това нт>що се научихъ следъ
беколко дена и веднага се застжпихъ енергически за не
говото освобождение. Въобще мухаиеданите сж настрое
ни тукъ много по-лошо противъ христианигв, и осо-
<>енно противъ чужденците, отколкото въ вжтръчпна Ма
кедония и покрай брвжието. Тукашните мухамедапе еж
повечето арнаути, а съвсЬмъ малка часгь помежду имъ
«ма турци. Твзи арнаути еж сурови, снажни хора и си
позволяватъ всЬкакви мръсни постжпки надъ христиани
гв; а турското правителство, отъ слабость и страхъ да
-се не смрази съ влиятелпите бейьове, остава да. се извър-
шватъ и най-възмутителните п^ща. За да уясна и илю-
стрирамъ обноските между мухамеданите и христианигЬ,
лзъ ще наведа неколко примт>ри. ТЬзи случаи азъ уз-
нахъ въ врЬме на прибивннието ми тукъ и, за да се за
позная по добрЬ съ техъ, паправихъ справка отъ различ
ни страни:
Единъ аромжнски търговецъ пемалъ право да про
дава тютюнъ, но при една ревизия единъ неговъ личенъ
неприятель оставилъ въ дюкяна му тютюнъ и при всичко,
че той можалъ да докаже това, по дюкяна му билъ за-
творенъ и то дълго време.
На 19 юлий 1889 г. единъ мухамеданецъ уби единъ
аромжяинъ, който бъчпе фахри-заптие въ Вишни. Убие-
цътъ беше известенъ, по никой не искаше да засвиде
 — 45 —

телствува, защото всЬкой се боеше отъ отмъщението на

роднините му.
Деца и жени, когато сж хубаво пременени, турци
те ги цЬлуватъ или ги изцапватъ съ каль; случвало се
е даже да скъсватъ забрадката на некой жена. Христиап-
ски деца немогатъ да ходятъ сами по улиците на пре-
градието, защото турците злоупотребяватъ съ техъ!
Единъ пжть и азъ изядохъ въ" гърба единъ камъкъ,.
когато минавахъ отъ влашката махла за квартирата си.
Азъ се веднага обърнахъ да накажа съ камшика си зло
дееца, единъ шеснайсеть годишенъ хайта, но турчулята
наизкочиха наежени ведаага отъ всички страни и оловиха.
коня ми за юздата. Азъ останахъ доволенъ, че поне из-
лезохъ читавъ и че ме пустнаха да си отида и то бла
годарение на названието ми, че съмъ гостъ на султана
и че заслужвамъ повече техната защита, отколкото псу-
ванието имъ.
Единъ день се кжпехъ при една скала на западна
та страна на града въ мухамеданската часть. Въ туй
връме цопна при мене единъ камъкъ и азъ се подигнахъ
да видя отъ дъ дойде той. Надъ скалата се беха събра
ли много туркини и жестукулираха ужасно сръщу ми.
Веднага се изсипаха градушка камъни отъ една височи
на, нвщо на 60— 100 крачки близка, но, за щастие, ни
кой ме не улучи. Изплувахъ бърже-бърже на бръта, де-
то моя приятель Георги сЬдеше на лодка подъ скалата^
Азъ се оплакахъ па каймакамина, а той ми отговори, че
за въ бжджще требва да се кжпя другаде. Азъ не до-
качихъ ни най-малко нвжното чувство на ханъмите, за
щото не се кжпт>хъ а 1а Ггапка, а бехъ съ гащи. Кадъ
ните се възмущаваха най-много върху това, какъ смее
единъ христианинъ да се кжпи близо до квартала имъ.
Че богатите бейьове, па даже и представителите на
правителството сж ортаци съ разбойниците е всЬкиму
известно.
Управителя на Константинъ Робе, Александръ, бе
ше обранъ отъ разбойници презъ 1888 година. Некол
 — 46 —

ко дни следъ обира той познава кожуха си на гърба на

единъ бей, който го носилъ безъ да се срамува. Упра
вителя не с&гЬялъ да направи никакви постжпки за да
си вземе назадъ кожуха. Малко следъ това се пригог-
вилъ единъ капанъ за разбойниците. Оставили да зами-
натъ всички, съ изключение на последния, когото убиха,
а пъкъ сж имали възможность да изтребятъ всичките.
Най-възмутителния е този случай, който чухъ:
Единъ български шивачъ приготвилъ единъ катъ дре-
хи на единъ арнаутинъ и му ги занесълъ, като му ка-
залъ да ги плати, че ще му ги даде тогава, защото на-
правилъ по техъ доста разноски, а пъкъ и самичъкъ е
{гЬденъ човекъ. Следствие на това арнаутина се разядо-
салъ много и насочилъ пищова си срещу шивача, но, бла
годарение на временното намъхвание на неговия придруж-
вачъ, куршума отишелъ на високо. Шивачътъ избъталъ
въ кжщата си. Следъ два дни отъ това се женялъ единъ
неговъ роднина, дето шивача отъ страхъ не отишелъ, но
албанеца отишелъ съ пушката си. Поканили го приятел
ски да влезе вжтре и да вземе участие въ угощението.
Той отхвърлилъ студено поканата и само се разхождалъ
напредъ-назадъ изъ двора. По едно връме евдналъ при
единъ прозорецъ, презъ който е можалъ да вижда вжтре
въ стаята жените и момите, които сж играли. Извед-
нъжъ се гръмва и следъ това арнаутина се отдалечилъ.
Дъщерята на шивача и друга една невеста биле убити,
а трета тежко наранена. И днесъ този човекъ се раз
хожда ненаказано изъ Охридските улици, безъ да смее
некой да го предаде. Турските чиновници знаятъ този
случай много добре, но си мълчатъ. Подобни на обсто
ятелствата въ Охрида, сж сжщо и въ Дебъръ, а въ окол-
ностьта на Елбасанъ владее сжщата несигорность и про-
изволъ. Следствие на тези обстоятелства много христиа-
ни, особенно аромжни, се изселили въ България и Ро-
мания.
 47

Разходка къмъ Струга и Ов. Каумъ. (13 — 15 юлий).

На сутриньта следъ нашето пристигание направихъ
една малка разходка до Струга съ господинъ Погачеръ,
придруженъ отъ драгоманина си, и Георги Робе. Те се
качиха на една кола, а азъ и единъ коненъ стражарь
езд^хме отъ страна на колата. Пжтя води все покрай
езерния брътъ, който е доста плосъкъ. Следъ 1 г/2 часа
бързо пжтувание стигнахме въ Струга. Беше случайно
пазаренъ день и се беха стекли много хора. Градътъ е
само български, но и албанския елементъ е силно застж-
пенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се на-
миратъ много чисто арнаутски села. Ханътъ беше тол-
козъ припълненъ, че не можахме да намъримъ въ него
место, та единъ господинъ ни покани въ кжщата си,
дъто можахме да се разположимъ доста удобно. Ний при
ехме на радо сърце поканата му, безъ да подозираме,
че той ще влезе въ затвора само заради тази покана.
Следъ като похапнахме малко кисело млеко, взехме ед
на лодка и се разходихме по ръжа Дринъ, която се вти
ча въ езерото. Водата е бистра като кристалъ, протича
бързо и е дълбока до два метра. При изтичанието си
отъ езерото става все по пЬсачливо, защото тука се нав
лича отъ езерото пътъкъ и кремъкъ, та вследствие на
това почвата постоянно се издига, а сжщо и водата въ
послвднитв десетилетия се е издигнала до толкова, че
улицата, която водеше отъ града за езерото вече се
не вижда.
Подиръ това се обърнахме по течението на ръжата,
преминахме подъ единъ покритъ мость и стигнахме до
едно мътто, дбто цълата ръка беше прътрадена съ ле
са отъ върбови пръчки, така че само съвсЬмъ дребни
рибички можаха да преминаватъ презъ нея. Въ некои
места лесата беше така разширочена и направени из
вити проходи, щото рибите можаха да влизатъ вжтре,
но не и да излизатъ.
Въ трастикови колиби рибаря пази тамъ наблизо и
 — 48 —

събира уловената риба съ ржцЬ или съ особепъ приборъ.

Когато духа особенно южния ветъръ, тогава се лови мно-
го риба, защото излизатъ отъ реката Дрина на големи
маси и то най-много змиорки, които, усолени или опу
шени, се разпасятъ изъ цЬла Турция. Случва се по н/Ь-
кой пжть, че въ една вечерь се улавятъ съ хиляди оки.
До колко е голема ловидбата на риба се вижда отъ
данъка, който се плаща на правителството за правото
на ловене риба. Този дапъкъ за две години възлиза на
125,000 лева.
Езерото е богато съ отлични видове риба. Най-доб
рата, безъ съмнение, е споменатата по-горе летница,
оката на която се продава отъ 7 — 10 гр. -— цЬна доста
висока за тези мЬста. Нейното месо е съвсвмъ бъмю и
при това толкозъ тлъсто, че се не нуждае отъ никакво
масло при нържението. Много подобни на летницата,
както ми се струва, споредъ рода и сезона на ловидба
та, еж именуватъ различно, като: коранъ, чиста и крес-
ница. Шарана достига една извънредна величина и то
ромбоидалпа. Отъ главата и хайвера му се прави много
вкусна супа, а ежщо и отъ дребната бъмшица; скобус-
та, мрената, старфа и клена сж риби отъ средна голе
мини; писа е много широка риба; дребни риби сж: га-
луница, скобале, моранецъ, плашица и грунецъ. Посл-вд-
нята се соли, следъ това се суши на слънце и се про
дава нанизана на дълги връвки.
Следъ като се върнахме въ нашата квартира, на
хранихме се богато и пихме едно пръкрасно вино, та
ка че останахме много доволни и бехме доста весели.
Виното около Охридското езеро е изобщо много ху
баво и извъпредно ефтено. За една ока се плаща 12— 25
ст. Въ плодородни години се получава толкозъ много ви
но, че хората, които редко иматъ зимници и достатъчни
бъчви, изливатъ старото вино, за да направятъ место на
новото. ПрЪъ 1888 год. 100 оки грозде еж стрували
15 гроша, така щото една ока е струвала само 6 пари.
 — 49 —

Двойно преварена ракия е струвала отъ 8 — 12 гр. ока

та, а простата отъ 2 — 3 гроша.
На връщане къмъ Охрида се отбихме въ една мал
ка черквица, съградена въ една скала, но нищо забе
лежително не намерихме. Привечерь се окжпахме въ
езерото и следъ това сЬднахме въ градината на край
брежния ханъ, дето беше се установилъ консулътъ. Бе
ше вече 1 1 часа презъ нощьта, когато той предложи да
отидемъ още презъ нощьта въ манастиря Св. Наумъ, кой
то се намира тъкмо на срещуположната страна на про
дълговатото Охридско езеро. Азъ бехъ много уморенъ, но,
понеже другите господа приеха съ възхищение предло
жението му, затова и азъ склонихъ на драго сърце. Око
ло средъ нощь бвхме готови да отпжтуваме.
Ний се възаолзувахме отъ една големичка и без
формения лодка, каквито тукъ обикновенно се употребя-
ватъ. Дъното на лодката беше съвсЬмъ плоско и отдо-
ле безъ ржбъ. Отстраните й се намираха по една яг-
ка, издълбана греда и прекрепена съ издълбностьта си
отъ къмъ вжтрешна страна. Една подобна греда струва
5 — 10 лири. Дърветата, отъ които се приготовляватъ
гредите, идатъ отъ височините на Поградецъ. Консулътъ
Ханъ говори за гимийни мачти, които тоже отъ тамъ се
добивали. Но това е, вероятно, едно замествание на мач
тите съ страничните части, защото въ езерото не сж се
употребявали мачтите; азъ запитахъ и се уверихъ въ
това, защото тукъ никога не пжтуватъ са, платна. Чрезъ
страничните греди ладията плува по-спокойно, може да
противостои и на най-силните вълни и получава по-во-
лема здравина. Преднята часть на ладията е много из
вита на горе. Тукъ сЬдатъ трима лодкаджии и всЬки има
по една здрава лопата. Лопатите сж прикрепени на ко
лове чрезъ вжжа отъ върбови лика. Заднята часть на
ладията е по-низка отъ преднята, тукъ сЬда кормчията
съ една голема лопата, на противоположната страна, и
помага на пътуването. Въ средата на лодката се гуж-
да едно дъсчено дъно отъ големина 4 [_ ] метра, което
 — 50 —

стърчи отъ дветъ- страни на лодката, около краищата на

това дъно се намиратъ пречки, които сж твърде важни,
защото предпазватъ пасажерите, които се намиратъ на
него, отъ падане. Когато рибарите отиватъ за риба, из-
важдатъ това дъно. Ний бехме петима души, понеже кон-
сулътъ взе съ себе си и гавазина, а азъ оставихъ На-
ки да гледа конете.
Нощьта беше прекрасна, температурата твърде при
ятна. Звездите блещукаха въ водата, а осветения отъ
луната високъ брътъ се виждаше доста добре. Азъ бехъ
толкозъ много уморенъ, че се увихъ въ покривката си,
простряхъ се колкото бе възможно и веднага заспахъ тъй
дълбото, щото се не събудихъ до зазоряванието, даже не
ме събудилъ и гърмежа на гавазина върху единъ пеликанъ.
Малко преди да пристигнемъ се събудихъ отъ утренна-
та хладина. Лодкаджиите караха непрестанно 4 уа ча
са, отпочиваха си ту единъ, ту други, само когато си
правяха цигара. ^
Св. Наумъ, този старъ манастиюъ, е въздигнатъ на
една стръмна къмъ езерото скала, която е нещо 15 м.
висока. Манастира се състои отъ идна, голема сграда и
много други малки, които служатъ за1 прислугата и за
душевно болните, които никога не липсуватъ тукъ.
Въ средата на оградата се намира ,черквата, която
се състои отъ три части. Източната часть.е отделна чер-
кова, която брои началото си отъ 8-то с*^летие. Задъ
олтаря намерихъ една урна, изделана отъ камъкъ, която,
чини ми се, е отъ римско произхождение. Западната часть
е едно по-ново здание, дето е гробътъ на светаго Наума
и дето въ деня на светеца се стичатъ много хора отъ
всички страни. Тука дохаждатъ даже и мухамедане. Мно
го прославутото масло, което капи отъ стената, не е ни
що друго освенъ попотяване, което лесно се образува
отъ парите по мряморния камъкъ. На едно килимче, до
самия гробъ, сЬдеха две слабоумни жени, които и тамъ
снеха.
Следъ като прътледахме сградите, окжпахме се на
 — 51 —

песъчливия брътъ на езерото и потеглихме съ една лод

ка къмъ изворите на Дринъ. Тези извори сж толкозъ
многобройни и извиратъ съ такава сила, щото каратъ вед
нага една воденица и макаръ че реката, която образу-
ватъ, е дълга само неколко стотвни/ метра, но мене ми
се струва, че тя е по-многоводва, -отколкото изтичание-
то на езерото при Струга. Рибарите поддържатъ, че ед
но студено течение вода отъ тука/ отива презъ езерото
до Струга, та вследствие на/това тв сж прави, като счи-
татъ онези за извори на Дрин% а не тези.
Водата на реката е бистра като кристалъ, дълбока
е 2 —4 метра и има температура 9° В. Казватъ, че во
дата иде по единъ подземен/ пжть отъ Преспанското езе
ро, но това не е верно/ине требва да го приемаме.
Високия гористъ планишжи гребенъ между двете езера
се състои отъ варовръ7камъкъ и има твърде малки из
вори и невъзможно те да приемемъ така, че водата се
събира и тъкмо туиа излиза въ едно кжсо пространство.
Най вече можемъ жа шриемемъ, че Преспанското езеро
е въ свръзка съ Деволъ, но не и съ Охридското езеро.
При варовити планини е всЬкога тъй, че съвсЬмъ мал
ки извори се сршщатъ на високо или пъкъ никакъ; но
пъкъ затова при полите на такива планини извира мно
го повече вода
Ний се побавихме доста на изворите, но, като се
върнахме въ/манастиря, намерихме богатъ обедъ, пригот-
венъ отъ калугерите. Имахме на разположение не по-
малко отъ петь различни ястията и ни дадоха отлично
манастирско вино. Следъ като си отпочинахме доста дъл
го време после обеда — окжпахме се пакъ и забелезахъ
не далечу отъ мене, между каманаците, една речна вид
ра. Тукъ забелезахъ сжщо и една червеникава змия, до
ста далечъ отъ бръта, съ вдигната надъ водата глава и
се движаше полегка.
Следъ това се разходихме изъ манастирската гра
дина и се учудихме на разкошната растителность. Поч
вата е отлична, климата твърде мегкъ и се е достигнала
 — 52 —

таквазъ градинска култура, каквато другаде се не сре-

ща. Смокините и бадемите виреятъ отлично, а кипари
сите и чинарите растатъ гигански.
Слеедъ вечерята азъ се разположихъ върху една по
стлана скамейка и чакахъ до 2 часа средъ нощь, кога
то си тръгна консулътъ. Той искаше да премине съ конь
височината и да се върне направо въ Битоля. Около ча
са 4 и азъ си взехъ сбогома отъ калугерите и имъ да-
дохъ споредъ обичая париченъ подаръкъ. Като се завър-
нахъ въ лодката останахъ зачуденъ, защото намерихъ
тамъ единъ полицейски комисаръ, преоблеченъ цивилно.
Той е билъ изпратенъ да ни наблюдава. Той ме помоли
учтиво да го взема съ себе си, което азъ требваше да
допусна.

4. Стсянето ми въ Охрида. (15 юлий — 12 августъ).

Азъ накратко ще се изкажа за Охрида, понеже то

зи градъ е описанъ доста добре отъ консула Фонъ Ханъ.
Мене не ме е интерисувалъ толкозъ града съ свояте ста
ри паметници и черкви, колкото аромжнския елементъ въ
този градъ и за него именно се спрехъ тука.
Главната маса отъ населението се състои отъ бъл-
гаре, които населяватъ ежщо и околностьта, после отъ
албанци, отъ които голема часть еж мухамедане. Освенъ
чиновниците други турци нема, ежщо тъй нема и гърци,
които по преди работеха заедно съ българете, а сега са
отслабнали толкозъ много, че гръцкото училище има само
20 ученика.
Аромжнете живъ\ятъ въ две части на града — гор
на и долня, а и двете еж въ източната часть на града
и иматъ не здраво положение. По между техъ живеятъ
и неколко мухамедански фамилии, поради което христиа-
нете сж принудени да си държатъ затворени прозорци
те или пъкъ да издигатъ дъсчени стени къмъ тази стра
на, дъто се простиратъ градините имъ. Описаните по-го-
ре обстоятелства принуждаватъ аромжнете да се изсел
 — 53 —

ватъ постоянно, когато те се беха заселили тука само

за по-голема сигорность, каквато немаха въ своигв по
предишни малки селца. Повечето отъ тукашните аромж-
не произхождатъ отъ Лунга, Николица, Линотопи, а съв-
семъ малко отъ Мускополе. Всичките броятъ тукъ око
ло 150 фамилии, много измежду техъ еж фарсериоти и
споредъ техното указание те еж дошли тукъ отъ Грабо-
во, находаще се въ околностьта на Лунга. Азъ намърихъ
между техъ и такива отъ Тирана и Кавала.
Тукъ за пръвъ пжть ми се удаде удобенъ случай да
започна изследванието на езика имъ съ помощьта на учи
теля. Самичъкъ немаше да свърша нищо, защото те от
говаряха бързо и нетърпеливо на въпросите ми и не
искаха да ми предаватъ никакви пътни. Съ мжка мо-
жахъ да убеда нбкои стари жени да ги фотографирамъ.
Азъ нема да збъркамъ, като обръщамъ вниманието,
че у господинъ Янче Робе се намиратъ некои докумен
ти и завещания, написани на дако-ромжнски езикъ отъ
миналото столетие и че у господинъ Анастасъ Бодли се
намира една библиотека, която съдържа неколко хубаво
написани пергаментови ржкописи отъ евангелието; но
всички, както ми се чини, сж нови. Тука намерихъ и
една печатана въ Мускополе книга, каквито видехъ то-
же въ ромжнската църква, въ Св. Климентъ и Св. Наумъ.
Въ Св. Климентъ е имало преди една богата библиотека,
която, съ изключение на една малка часть, се е съвсЬмъ
разпръснала. По-голъмата часть е изкрадена отъ единъ
вжтрешенъ човекъ и изпродадена въ Атина и Парижъ.
Тукъ въ църквата забъмежихъ и една алабастрова плоча,
а не мраморна както казва Ханъ.
За забелезване е и единъ римски гробъ, който Ханъ,
види се, не можалъ да узнае. Този гробъ е откритъ въ
кжщата на господина Никола Карагюла преди 40 годи
ни. Отъ зимника на тази кжща презъ една дупка се
достига до едно коридорче, което води въ некогашната
улица, която минава покрай езерото. По-после тази ули
ца се закрила и се съ^адили надъ нея кжщи. Една вра
 — 54 —

та, направени отъ пъсъчливъ камъкъ, води отъ галерия

та, която е 1 У2 м. висока, къмъ гроба. Сгбните на гро
ба еж белосани и нашарени съ помпеянска червена боя,
които нашарвания еж се запазили добръ: Гробницата е
висока 3 и., широка 2 м. и дълга 3'Д м. Стеиите й
сж гладки и безъ рисунки или надписи, а само на зад
нята стЬна се забелъзватъ нарисувани некои орнаменти.
При откритието на гроба еж се намерили три ковчега,
и при всичко, че искахъ да узная какво е станало съ
тяхъ, но, за жалость, не можахъ нищо да науча.
Въ 6 часа сутриньта, на 23 юли, отидохъ съ Геор
ги Робе и Наки въ влашката махала, за да поканемъ
учителите да отидемъ на разходка въ селото Козелъ, де-
то некога се е копало свра. Тука около селото има ед
но доста голямо пространство, което е еъвсвмъ голо и
покрито съ една кора отъ сЬра и още отдалече се осъ-
ща миризмата на газа, който извира доста силно отъ зе
мята и на 10 м. растояние се чува шумолението му. Ако
се тури пъсъкъ или камачета на малкото отверстие на
кратера, тъ се изблъскватъ нагоря. Дългото стоене тукъ
е непоносимо, защото веднага се получава главоболие.
Опитахъ се да запаля газа посръдствомъ единъ дълъгъ
фитилъ, но не сполучихъ, защото фитиля изгоря до само
то отвърстие и угасна. Подиръ това се опитахъ да го
подпаля посръдствомъ книга и главни, но и твхнитъ пла
мъци щомъ се доближаваха до извирающия газъ, който
имаше температура 10° К., изгасваха. Четире метра подъ
този газовъ кратеръ се намира единъ изворъ, изъ кой
то излизатъ мехурчета. Водата му има горчивъ вкусъ,
като има при това и миризма на развалени яйца. Без-
дъткинитъ жени дохождатъ на извора и пиятъ лошата
му вода, като силно верватъ въ нейното дъйствие, че
ще добиятъ двца. Сжщото поддържаше жената на аро-
мжнския попъ, която нямала дяца цяли 1 1 години, а
слядъ употрябението на тази вода добила единственнота
си дяте.
Слядъ това се върнахме бързо назадъ въ влашка
 — 55 —

та махала и късно подиръ обедъ отидохме въ Горица,

покрай езерето и се окъпахме. Преди да се върнемъ
въ кжщи посЬтихме изворите „Студена вода." И тука
водата извира изъ скалата като некоя вада, но не тъй
силно, както беше случая при Св. Наумъ. Местото око
ло извора е засадено съ дървета, подъ сЬнките на които
се разполагате посетителите .в-пиятъ. изобилно хубавата
и чиста 10 градосова вода. Когато дойдохъ тукъ втори
п&ть, азъ забелезахъ, че турците обичатъ да ядатъ зеле
ни краставици, което, както се вижда, имъ понася дос
та. Това хубаво место редко се посЬщава отъ христиа-
нете, защото се страхуватъ отъ мухамеданете. Тукъ пре-
ди неколко години е стреляно върху руския консулъ, който
е билъ дошелъ отъ Битоля и посътилъ този изворъ. То
ва е извършено отъ единъ фанатикъ турчинъ. На 1-й
августъ подиръ обедъ отидахъ съ Георги Робе къмъ цър
квата Св. Илия, дето се празднуваше деньтъ на светия
та. Пжтьтъ къмъ църквата минава покрай хубаво раз
положения манастиръ Св. Петка. Църквата Св. Илия е
разположена доста високо въ пжтя къмъ Петрина и на
такова место, дето извира единъ големъ изворъ отъ пла
нината, а пъкъ свнчаститъ' кории ки канятъ приходящи
те на почивка. Числото на посЬтителите отъ Охрида и
българските села брояха съ стотини, те се беха разпо
ложили подъ богатите сЬнки и прекарваха времето си
въ ядене, пиене и разговоръ. Придохождаха постоянно
хора съ своите добре натоварени магарета и коне съ
припаси за ядене, пияне и деца. Животните, които из
качваха съ -мина стръвната пятекау ноеяхаг .ту две и
даже по три възсЬднали помжжски и шарено облечени
жени. Изгледътъ на тази весело разположена маса отъ
хора, съ своите ясно цветни носии и гиздавите жени,
представляваше една пленителна картина. Привечерь сле-
зохме пеши долу въ долината и отъ тамъ ездишкомъ
се върнахме въ Охрида, като изминахме по пжтя много "
групи пешаци, които се клатучкаха и си пеяха весело
и високо.
 — 56 —

Стоенето ми въ Охрида се продължи нъчцо 4 не

дели и останахъ доволенъ съ придобивката въ езиковно
отношение.
Азъ прекарахъ тукъ много весели часове посредъ
общество отъ любезни хора и по край хубавото езеро,
но при все това не съжелявамъ, задето се отдалечавамъ
отъ тука, дето тиранията и варварската жестокость иматъ
първенство, дт>то не се зачита правото, дето робътъ-
христианинъ живее постоянно въ страхъ и бива онеправ-
данъ отъ владствующия мухамеданецъ.

Пхтувание къмъ Лънга (ар. Лунга) 8 и 9 августъ.

На 8 августъ въ 4 часа сутриньта оставихъ Охрида.
Придружаванъ бехъ само отъ Наки, защото каймаками-
на не искаше да ми даде солдатинъ и съ това да взе
ме върху си отговор ностьта на такова едно опасно пжту-
ване въ планините около разбойническото село Лънга.
Не се опитахъ да го убедя, а потеглихъ безъ да си взе
ма сбогома съ него и безъ да си визирамъ пашапорта.
Азъ взехъ една препоржка отъ единъ приятель аромж-
нинъ до попа въ Лънга.
Ний пжтувахме въ добро разположение покрай бръта
на езерото, покрай Горица и за два часа стигнахме въ
Шсчани. Жителигв на това село се занимаватъ съ рибо-
ловство или съ правяне на разни сладки пражатури и те
като такива майстори се срещатъ не само въ Ориентъ,
но даже препжтуватъ и Германия. На край селото заку
сихме подъ една група величественни брестове. Отъ тукъ
нататъкъ гората се спуща до самото езеро и вследствие
на това пжтьтъ се издига съ криволичания на високо.
Слънцето печеше силно, а пжтьтъ ставаше все по-лошъ
и по некой пжть се принуждавахме да слизаме отъ ко
нете и да ги водимъ за юздите подире си.
Ний бъхме вече достигнали юго-източната часть на
езерото и слизахме стжпка по стжпка долу къмъ бръта
и въ това време ид-Ьше на среща ни по тесния пжть
 — 57 —

«дна крава. За отбиване или връщане съ натоварени

ге кове не можаше и да се мисли, затова Наки изкочи
напръчгь съ протегнати ржце и викъ за да я повърне.
Животното, като искаше да се повърне, хлъзна се и пад
на въ езерото, но можа да се избави на близкия юженъ
<5рътъ на езерото, дето пристигнахме и ний. Първата ни
грижа б-Бше да си утолимъ жаждата съ бистрата езерна
вода и следъ това потеглихме по малката величественна
равнина на близкия гостоприеменъ манастиръ Св. Наумъ,
д"бто стигнахме въ 10 часа съвсвмъ уморени. Въ часа
11 измърихъ температурата и вам-Ьрихъ 30°К на сЬнка.
ДобригЬ калугери отъ манастира ме приеха много
радостно, като старъ познатъ. Привечеръ се прибрахъ
въ стаята си, която ми бЪше указана и се наслаждавахъ
на хубавата гледка — езерото и прибрежната ивица. Ср-е-
щу си, на другия край на езерото, виждахъ прозорцигЬ
-отъ кжщите въ Охрида, осветени отъ заходящето слън
це. Въ ежщото време се пренесохъ въ моето преедстоя-
ще пжтувание и се замислихъ да ли направихъ добре,
като тръгнахъ безъ войнишка закрила къмъ това разбой
ническо село. Тъкмо когато си туй разежждавахъ, чухъ
единъ гърмежъ, който дойде откъмъ езерото. Взехъ да
лекогледа и забъм взахъ една лодка, идеща отъ къмъ По-
градецъ, натовареиа съ войници и въ средата единъ едъръ
човекъ, съ хубава брада и съ европейско облекло. Единъ
калугеръ дойде при мене и ми обади, че това е кайма-
камина отъ Поградецъ, който, може би, отива къмъ Ох
рида, но, преди да отиде тамъ, ще се отбие тукъ въ ма
настира, за да се наяде и напие както тръбва.
Щомъ пристигна въ манастиря, той се яви при ме
не въ стаята ми и се помъчи да се покаже като обра-
зованъ човекъ. Азъ му обадихъ безъ забикалки цельта
си, а той искаше да ме уб'вди да се оставя отъ пжту
ването си. Но като разбра, че азъ съмъ решенъ не
пременно да отида тамъ, тогава той продиктува на единъ
калугеръ едно писмо на гръцки езикъ до чаушина (нещо
като фелдфебелъ) въ Поградецъ, за да ми даде хора за
 — 58 —

познати съ пжтя, които да ми помагатъ въ всичко и да

не ме утекчаватъ съ каквито и да било въпроси, защото
не разбиратъ, нито пъкъ ще разбератъ нещо.
Но дали и той разбра цъльта на пжтуванието ми,
азъ се съмнявамъ. При все туй азъ съмъ му благодаренъ,
защото по такъвъ начинъ бивахъ запазенъ отъ еждбата
да--бяда—повърната пакъ—наза-дъ-въ- -Ожрвда- и- се- осва-- —
бождавахъ отъ утекчителните запитвания на полицията.
Единъ изследвачъ на езикъ е много мжчно да се обяс
нява съ такива хора, защото гЬ нематъ никакво поня
тие за изследванието; азъ си помагахъ обикновенно съ
бръмбарите, сЬмената и капаните, като се показвахъ за
естествоизпитатель. Те верваха, че бръмбарите се упо-
требяватъ у насъ за лекарства и за това ги събираме.
Късно прЪзъ нощьта си взехъ сбогома отъ почте
ния турчинъ, който се беше доста понарязалъ съ пре
красното манастирско вино. Той искаше съ пукванието
на зората да стигне въ Охрида.
На другия день въ 5 часа сутриньта потеглихме
къмъ Поградецъ, големичъкъ албански градецъ и стиг
нахме за 1 У* часъ. Първото посещение направихъ на
Устрой бей, до когото имахъ препоржка, но, за жалость,
току що той бе отпжтувалъ. Следъ това отидохъ при чау-
шина, комуто предадохъ писмото отъ каймакамина. Той
ми даде единъ заптия (стражарь) да ми показва пжтя, и
не намярваше за нуждно да ми даде повече хора, защото,
ако ни нападнатъ разбойници, шип, нема да ни помог-
натъ. Въ часа 8 можахме да продължимъ пжтуванието
сиг~Но~въ-здожность требваше—по-скоро- и -не-забедезано-
да стигнемъ въ Лънга; щомъ стигняхме тамъ, ний ще
бждемъ въ безопасность.
Нашия водачъ беше единъ юнакъ арнаутинъ, кой
то вървеше много бързо напредъ, та нашите коне не-
можаха да го достигнатъ, а особено пъкъ коня на На-
ки съ големо напрътание можаше да изкачва стръвните
височини. Ний вървехме изъ гората тукъ-таме по рав
ни места. Гребенътъ на планината се състои отъ песъч
 — 59 —

ливъ камъкъ, а пжтьтъ е вдлъбнатъ въ тази песъчлива

почва и образува една гЬсна пжтека. На другата стра
на на гребена ний си отпочинахме при единъ изворъ.
Въ това време видехме единъ чов&къ, който, щомъ ни
забелЪа, скри се въ гората и се чу едно силно изсвирк-
ване. Ний се приготвихме да се защищаваме. Но не из
лезе нищо подозрително, защото, може би, ний бъ^ме взе
ти за разбойници. ОЬдъ това слезохме въ долината на
източния Шкумпъ и прътазихме при селото Каливацъ.
Долината отъ тукъ къмъ югъ постоянно се разши
рява и е добре обработена. Жителите сж арнаути и не
искатъ да се казватъ нито тоски, нито геги, а чисти шки-
питаре. Техния езикъ и носия въ главните си чърти сж
като на тоскитъч Тази страна тукъ е носила нанредъ
славянското название Мокра и е била населена съ сла-
вяне, но, като сж биле притискани отъ арнаутите, тъ' сх
се изселили въ селото Мокренъ, което се намира въ
Костурско. Може би и царь Шишманъ Мокрий да про
излиза отъ тази страна. Въ грамотите сжщо тъй често
се споменава и единъ владика Мокрий. Сегашните жи
тели сж мохамедане, но жените имъ не се закриватъ.
При нашето преминаване те се скриваха задъ вратите
или пъкъ се обръщаха съ лицето си на друга страна, до
дето заминяхме.
Отъ Каливацъ тръгнахме около планината Колица,
презъ единъ лешниковъ храсталакъ, къмъ селото Дуни-
ца, дето ни почерниха съ много добра вода. Събраха се
няколко души около насъ и ме поканиха да отидемъ въ
платото на планината Колица, която се спущаше стръм-
но, за да вдигнемъ богатството, което се крие тамъ. Азъ
се отървахъ отъ техъ. съ забележката, че такова пред
приятие може да се извърши само при пълна месечина.
Отъ Дуница тръгнахме по една висока равнина, по
сле презъ една хубава долина и следъ двучасово пжту-
ване стигнахме въ 7 часа вечерьта въ Лънга 1]. Попътъ,
•) Тази дума аромлшегЬ я произнасятъ Лунга и произлиза не отъ
латинската юпдня, а отъ славянската лжгъ.
 — 60 —

папа Константинъ, комуто предадохъ препоржката си,

прие ме много добре и се радваше, дето ималъ честьта
да ме приеме като пръвъ европеецъ въ селото имъ. Той
ми помагаше и ме гощаваше най-добре. На агедующия
день пратихъ назадъ заптието къмъ Поградецъ.

6. Лънга. (8—13 августъ).

Лънга е чисто аромжнско село съ 45 разпръснати

кжщи, въ които живъчггь по неколко фамилии. Че не-
когажъ това село е било големо, свидетелствуватъ мно
гото купове развалини въ подножието на планината. Каз-
ватъ, че пръди е имало 1000 кжщи, това е, наверно,
преувеличено, но при все това, като доказателство, че е
било големо село, показватъ двете големи църкви, които
за сега сж извънъ селото. Долнята църква е съградена
подъ сЬнката на една вековна липа и три бели елхи.
Тази църква е съградена въ края на 17-то столътие. Тя
е окрасена богато съ много маслени картини. Колкото
търговци и занаятчии сж се намървали тукъ, за сега сж
се преселили повечето въ Охрида и Романия. Сжщо та
ка е станало и съ съсЬдните села Ница (20 кжщи) и
Грабово (58 кжщи), които се намиратъ три часа нада-
лечъ къмъ югъ или по-право къмъ юго-западъ.
Хората отъ тези села се занимаватъ преди всичко
съ скотовъдство, съ сЬчене на дърва, а твърде малко съ
земледелие. Тукъ се добива добра пшеница и царевица,
при всичко, че местото е доста високо.
Попътъ на това село е уменъ и сериозенъ човекъ,
който сжщевременно изпълнява освенъ своята длъжность,
но още учителска и кметска. Той ме увери, че по пре-
ди, действително, мнозина отъ съселените му сж се зани
мавали съ разбойничество, но само противъ мухамедане-
тъ\ Следствието е било, че селото се нападало често отъ
войници и се разсипвало, но и много пжти турците сж
се връщали въ дома си съ кървави глави. Той самъ се
е поставялъ на чело на общината и съ пушка въ рж
 — 61 —

ка е защищавалъ огнището си. Местоположението на се

лото е такова, че служи за убежище и скривалище на.
разбойниците.
То е разположено въ едно котловидпо разширение-
на Шкумпъ, която река тукъ приема единъ малъкъ при-
токъ. Шкумпъ иде отъ една дива и мжчно проходима
долина, въ която жителите отъ селото при всЬка опас-
ность могатъ да се оттеглятъ назадъ и еж сигурни, че
н^ма да ги преследватъ. Изтичанието на реката отъ кот
ловината става чрезъ една неколко метра широка про-
пасть, стените на която се спущатъ перпендикулярно
200— 300 метра. Всека година духа студенъ ветъръ-
презъ тази клисура. Излезе ли чов-Ькъ отъ клисурата
на друга страна, той ще има предъ себе си единъ пре-
красенъ изгледъ. Водата пада на водопади отъ голема-
височина и на длъжъ и на ширъ не се вижда нищо дру
го освенъ гъсто обрасли височини. Само на дъхната стра
на въ планината се намира манастирътъ Св. Мария^
който, за жалость, не можахъ да посЬтя. Едно неприя
телско нападение отъ къмъ тази страна е съвсЬмъ не
възможно, даже ако пазятъ изхода на клисурата съв
сЬмъ малко хора. Жителите се опасяватъ само отъ къмъ
северната страна било отъ войници, било отъ разбойни
ци. При все това жителите отъ Лънга така сд се пос
тавили предъ арнаутите съ своята храбрость, че отъ мно
го години не е ставало никакво нападение. Напротивъ,
арнаутите иматъ такъвъ респектъ предъ разбойническия
войвода Жоржи Кукунесъ, нареченъ съ прекора Рапъ,
че даже се радватъ, щомъ той ги остави на мира. По-
пътъ ме запозна съ него още на другия день и ме ос
тави подъ неговата закрила. Азъ ядохъ и пихъ съ него
и се заклехме въ братство единъ другиму, споредъ ту
кашния обичай. Обикновенно, тукашните извършватъ та
кова братство, като разделятъ причастието или само на-
фората. Азъ като не православенъ, неможахъ да изпъл
ня тази церемония; еж що я не ивпълняватъ и мухамеда-
нете, ако направятъ ежщото братство съ христиане, кое-
 — 62 —

то често се среща. Аромжнина счита за братъ оногова,

съ когото е направилъ братство и пази обещанието си.
Поаътъ ме попита още на първия день сутриньта
да ли обичамъ да ямъ риба. Азъ му отговорихъ въ ут
върдителна смисъль и затова тръгнахме да си наловимъ
като взехме съ насъ Наки и неколко момчета. Отидох
ме въ тесната долина на Шкумпъ, следъ това тръгнахме
по коритото на реката къмъ изворите й, като скачах
ме отъ камъкъ на камъкъ. При всичко, че на попа му
бъркаше расото, ала той се указа изкусенъ и ловакъ рибо-
ловецъ, но, при все това, мене ми дотегна този ловъ, та
излезохъ вънъ отъ водата и вървяхъ по крайчица, като
си пробивахъ мъчно пжть между върбите и другите храс
талаци. Наки пъкъ напротивъ искаше да покаже куражъ
и постоянство, та следваше попа, до като най-сетне,
наместо да стжпи върху. единъ камъкъ, цопна въ вода
та до коремъ и ний се покъсахме отъ смехъ. Папа Кон-
стантинъ продължаваше да хвърля мрежата си въ позна
тите нему вирове и за половинъ часъ наловихме дванай-
сеть отъ най-добрите пъстърви.
Рибите опекохме въ кжщи и насЬдахме турски око- ^
ло синията. Жените донасяха само ястиетата и не взеха
участие на софрата, защото те не смеятъ да сЬднатъ,
додвто има гости въ стаята. Попътъ си беше измокрилъ
дрехите, та затова обу едни панталони, ошити по модата,
които той беше си купилъ въ Романия. Той е виделъ
тамъ, че се употребяватъ кърпи при ядене и затова ми
донесе една такава, прилична на отрепките, които се
употребяватъ въ кухнята. Тази кърпа имаше следи, че
е била употребявана и беше много не чиста. За себе си
пъкъ той си създаде самъ една, като си извади безъ сте
снение ризата отъ прозореца на панталоните си, прос
тре я върху коленете си и се триеше безъ да счита това
за неприлично. Никой не обърна внимание на това, само
Наки, който беше разбралъ нещо повечко отъ света, ка
то ме погледна, даде ми да разбера чрезъ една ироничес-
ка усмивка мислите му.
 63

Яденето беше много вкусно, па и виното не лип

сваше. Въобще, до като стояхъ тукъ, не ми липсуваше
нищо, защото имаше изобилие както на птици, тъй и на
дивечъ. Тукъ се намирали елени и мечки, па даже и ди
ви кози — това можахъ да разбера отъ описанията имъ,
а рога, каквито очаквахъ да видя, не ми се показаха.
Отъ особенна важность е това, че тукъ научихъ аро-
мжнскигв названия на различни дървета, които названия
другаде сж се забравили или пъкъ еж се заместили съ
чужди. На четвъртий день требваше да продължа пжту-
ванието си, при всичко, че попа и населението много съ-
желяваха за това, па и мени домъчне. Макаръ че хо
рата еж сурови и невежи, макаръ че еж диви и разбой-
ничествуватъ, но азъ се чувствувахъ добре по между имъ,
защото въ душата си тъ1 сж добри, откровенни, честни,
гостоприемни и верпи.
При този си простъ животъ, но здравъ климатъ, хо
рата тукъ достигатъ изобщо дълбока старость. Въ село
то има една жена, която брои 120 години, а друга ед
на повече отъ 110 години; техната старость може да се
предаде точно само отъ малцина старци. Дългия животъ
на аромжнетъ" по планинските села бие много на очи. Са
мо въ Влахо-клисурската община долу отбелезаниге хо
ра еж имали следующата възрасть: Мария Гика Гога 113
години, Коста Пикъ 100 год., неговата сестра около 100
г, папа Янъ 115 г., Андрея Станка 110 г., Димитри
Сима 115 години.
Болести се срещатъ твърде малко, най-много вър
лува треската презъ летото и завлича по неколко жерт
ви, но никога не употребяватъ лекарства.
До колко не разумно се гледатъ болнигЬ се уве-
рихъ още ежщата вечерь, когато пристигнахъ. Попътъ ме
помоли да го послеедвамъ въ една стая, дето лежеше теж
ко боленъ братъ му. Той се беше завърналъ трескавъ
преди неколко дни. Щомъ влезохъ въ стаята, забелезахъ
една твърде неприятна меризма, която ле правеше безси-
ленъ. Б^ха го заобиколили плачущи и скръбни жени
 — 64 —

роднини и познати. Те стояха около му, а той съ изга

снали очи беше простря нъ на пода, покритъ съ много
черги и едвамъ даваше признакъ на животъ,
Азъ се възмутихъ отъ гледката, изгонихъ жените
вавънъ, отворихъ закованите съ дъски малки прозорци

Пот. и момци оп> Льнга.

и отмахнахъ некои отъ чергите и съ това улекна малко
товарътъ, който лъжеше вьрху болниятъ. Следъ това по-
искахъ студена вода, намокрихъ единъ лененъ платъ и го
обвихъ. Веднага слъдъ това болниятъ захвана да диша.
Една понататъшна постжика съ болния, спорвдъ нуждата,
намали му още повече болкигв. Той страдаше отъ Ма-
1апа, която болЬсть познавахъ отъ собственъ опитъ. При
заминаванието ми той беше оздравялъ и попътъ ми каза,
че принадлежи мени.
Чувалъ съмъ, че вмъсто хининъ употребяватъ #т
 — 65 —

варъ отъ върбови кори и то съ усп/Ьхъ. Азъ оставихъ

Лънга въ понеделникъ на 12 августъ, а презъ нощьта
срещу този девь беха излезли младежите и завзели най
опасните места на пжтя, до дЬто се простираше гората,
за да бждемъ въ безопастность.

7. Пжтуване къжъ Елбасанъ. (12 и 13 августъ).

Подъ водителството на Жоржи Кукунесъ, некогаш

ния разбойнически главатаръ Рапъ, потеглихме въ 5 часа
сутриньта. .Признавам/ь се, че се чувствувахъ много по-
сигоренъ, като бехъ подъ закрилата му, отколкото да
б^хъ ималъ ц^ло отделение войници, на които въ случай
на нужда пакъ не можаше тъй да се разчита. Бехъ уве-
ренъ, че, въ случай на нужда, той ще положи своя жи-
вотъ въ опасность, но мене немаше да остави. Азъ нгвхъ
да го фотографирамъ, но той се не съгласяваше, а пъкъ
да го пресилвамъ считахъ за не учтиво.
Той е човекъ съ среденъ ръсть, повече сухъ от
колкото пъленъ и никакъ не се забелезва, че носи на
гърба си 63 годинки. Неговата стждка е още жива, дви
женията му бързи и сигурни, само кривогледитъ1 му очи
придаваха на изгореното му и набръчканото лице нещо
страшно, което даже и при смеха му не се скриваше.
Когато се изкачвахме полегка по сЬверното направление
на голата планина, той вървеше близко до коня ми и
по моя молба разказваше ми неща изъ своя миналъ жи-
вотъ. Той беше най-стария отъ седемгЬхъ си братя; аз-
губилъ бб въ борбата срещу турскитЪ" войници баща си
и четирма отъ братята си. Двамата по-млади отъ него,
Наумь и Апастасъ, живелтъ съ фамилиите си въ една
кжща общо съ него. Той е билъ много години главатаръ
на една разбойническа шайка, която била сформирована
отъ хора отчасти отъ Лънга и мухамедане-арнаути, а
пъкъ за шпиони имъ еж служали изключително само аро-
мжне. Презъ цблия си животъ не билъ убилъ повече отъ
30 души и то изключително войници, но никога, не е
 — 66 —

убивалъ заробени. Четата му се състояла отъ 20 души,

а по нЬкога и отъ 50. Три пжти е ималъ случай да се
сръща съ голема часть войска и най-после е билъ хва-
натъ робъ съ едного отъ своите братя и откаранъ на
заточение въ Халепъ (Сирия), отъ дъто сполучилъ да избъта.
Тв сж препжтували Мала-Азия повечето нощно вре-
ме, првминали Дарданелите близо при Галиполи съ една
лодка, безъ да знаятъ какъ се кара. Тука пгбли да изпад-
натъ безъ малко въ ржцете на турцитъч Следъ много
лутания попаднали най-послъ въ едпа известна мъхность
около Солунъ. Зв-Ьздите и слънцето имъ сж служили като
пжтеводители, полскиге плодове и по нвкой пжть некое
кхсче хлебъ, дадено имъ отъ милостиви селени, е било
храната имъ. Преди всичко трвбвало сега да се сдоби-
ятъ и съ оржжие. На край града Солунъ е така наре
чената бела кула (известна подъ името Кжнликуле), коя
то служи за затворъ. Тази часть не е била тъй оживе
на отъ хора по онова време (наверно е било въ 1860
г.) и гЬ сполучили да убиятъ стоящия на поста си вой-
никъ, — отрвзали му вратътъ съ единъ ножъ безъ да
издаде нЬкакъвъ гласъ. Взели пушката и патрондаша му
и следъ това „азъ немахъ никакъвъ страхъ, макаръ и
десеть души турци да беха се явили на сръща ни,"
каза Рапъ.
Възвръщанието имъ въ родното место — Албания отъ
тукъ нататъкъ за гЬхъ било твърде лесно. Следъ това
гЬ подкачили изново разбойническия животъ. Отъ некол
ко години те сж се помирили съ турското правителство
посредствомъ попа и, макаръ да сж водили такъвъ лошъ
животъ, сега живеятъ мирно и съвевмъ свободно въ свои
тв диви гори.
Ако се повърватъ разказите на хора изъ Охридъ
и другадт>, тъ и сега водили такъвъ животъ, само че раз-
бойничествували повече къмъ Епиръ, а не тадезъ — тЪ
сж изменили само мъстностьта. Требва да призная, съ
съжеление, че аромжнете обичатъ да скриватъ истината
спрямо чужденците, а когато сж сами, даже се гордъ\ятъ,
 — 67 —

че даватъ толкозъ много хайдути изъ помежду си, че

отъ техъ сж излезли най-прочутите войводи и че сж да
ли най-деятелнигв борци по освобождението на Гърция.
За това, когато ми се удаде по-нататъкъ случай, ще на
веда доста примери.
Щомъ като навлезохме въ джбовата гора, нашиятъ
разговоръ престана. Рапъ излезе предъ насъ двадесеть
крачки съ приготвена пушка за стреление и ни даде
знакъ да почакаме, следъ това другъ пъкъ знакъ да го
застигнемъ. Той се направляваше по знакове, които бе
ха непознати намъ, и не видехме никого отъ хората,
които беха заловили по-рано тези места. Бързото пжту-
ване е по-сигорно средство за запазване, отколкото да
се пжтува подъ прикритие. Ранните представления, до
бити отъ разните четива, ми припомнюваха това нещо.
Нема нужда да отива човекъ да странствува въ Амери
ка и да се движи по бойното поле, за да си представи
тази картина при пжтуванието ни презъ тези мЗзсности.
Следъ два часа пристигнахме въ долината на идя-
щия отъ Лънга западенъ Шкумпъ; тукъ требваше да по
чакаме подъ гхстия храсгалакъ, до дт,то се яви нашия
водачъ и ни обади, че пжтьтъ е сигоренъ. Изкачихме се
<5ързо на високо по пжтя, на една гола и наведена пла
нинска стена, и отъ най-високото завивание видехъ до
лу въ долината какъ се съединяватъ източния и запад
ния Шкумпъ; Ржкава, който идеше отъ Лънга, е по-мно-
говоденъ, по-дълъгъ и следва направлението на източ
ния ржкавъ. Изворите на първия сж въ планината Ле
ния, а на втория въ Камна планина.
Пжтьтъ минаваше презъ низка джбова гора къмъ
селото Слабинье; не се спрехие тукъ, а продължихме пж
туванието, до дето ни спре една беда, отъ която се стра-
хувахъ отъ дълго време. Азъ чухъ изведнажъ задъ ме
не силенъ викъ и, като се обърнахъ, видехъ само глава
та на Наки, който пропадаше въ една пропасть. Ний
скочихме отъ конете, притекохме се на помощь и видех
ме, че коньтъ му бъчпе притиснатъ въ една пропасть, а
 — 68 —

Наки се беше отървалъ много онлашенъ. Съ големо на-

прегание можахме да извадимъ коаьтъ отъ лошото по
ложение; той беше окървавенъ на много места. Големи
те човали, превързани отъ страни, сж го предпазили отъ
голема беда, така че той макаръ и да бе пострадалъ,
пакъ можеше да продължи пжтьтъ си. Причината на па-
данието бе, че той имаше дълги крака и това нещо се
случваше често, макаръ че Наки б*Ь станалъ още по-
предиазливъ и въ по-опасните места да го водеше за
юздата. Азъ немахъ такива пречки съ моя силенъ и дре-
бенъ конь. БЬхъ навикналъ толкозъ, че преминавахъ съ
най-големо хладнокръвие и най-опасните пропасти, безъ
да слизамъ да го водя за юздата.
Безъ да се спираме продължихме пжтуванието си
прйзъ селата Проптищи и Слатина. Близо при послед-
нето село прътазихме реката Шкумпъ на едно место, де-
то имаше дълбочина единъ метръ, за да стигнемъ на сре
щуположната височина лежащето село Голикъ. Тукъ си
отпочинахме при единъ аромжнинъ-мухомеданецъ, нъчсо-
гашенъ другаръ на Рапъ. Беше 1 1 часа. Ний преми
нахме 22 км. пжть и бехме доста огладнели, затова съ
голема благодарность приехме предложения ни обедъ.
Ний се разположихме добре и събрахме сили за огв-
дующия день, а моите другари заспаха наскоро доста
дълбоко. И азъ следъ малко си турихъ на лицето една
тънка кърпа, за да се запазя отъ мухите и, така покритъ,.
имахъ възможность да видя различни жени и моми, кои
то съ големо любопитство отвориха скоро затворената
врата и се очудваха на облеклото ми. Те не беха виж
дали европеецъ и за техъ това бе цело събитие.
Следъ като се пригърнахме съ домакина, споредъ
тукашния обичай, пожелахме му всички добрини и въ ча
са три продължихме пжтуванието си. При втичанието на
Стравай въ Шкумпъ навлезохме въ една долина, дето се
намираше единъ ханъ, който се държеше отъ аромжнинъ.
По гладкия пжть вървехме лесно напредъ. Паралелно съ
пжтя върви и една конгломератна скалиста стена, по вър
 — 69 —

ховете на която има много дупки и пукнатини, които

сж обиталище на много птици. Следъ това видехме мно
го разпръснати кжщи, които образуватъ означеното въ
нашата карта Зедлемъ; на срещуположната височина се
намира селото Бржеща и часътъ около Ъ1/2 бехме при
завиванието на реката Шкумпъ къмъ западъ, отдето на-
татъкъ вървехме по единъ добъръ пжть, който води отъ
Охрида къмъ Елбасанъ.
Спрехме се за малко време въ селото Кукешъ и
-следъ това привързахме да отидемъ въ хана Джура. Ний
вървехме отъ време на време по пжтя, който се прави,
но му липсватъ още мостове. Когато се бъчпе стъмнило
хубаво, ний стигнахме въ хана. Тукъ се намери храна
за конете, но за насъ не можахме да намеримъ нищо
е за това пратихме да ни набавятъ отъ близкото село
хлебъ и яйца.
Тъкмо когата се храняхме, единъ човекъ пристж
ни къмъ мене и ми заговори немски. Той беше немецъ
отъ Цариградъ и управитель на новостроящия се пжть,
неговите хора снеха подъ една палатка, не далеко отъ
хана. Той беше тукъ на работа отъ две години и би
еапусналъ работата веднага щомъ му заплатяха длъжи-
мата сума; но затова гб пъкъ не му плащаха и го за-
държваха нарочно.
Разноските по пжтя, както ми разказа той, се пла-
щатъ не отъ държавата, а отъ всичките общини на ви
лаета, презъ които преминава пжтьтъ. На всЬка общи
на се определя едно пространство, съразмерно съ голе
мината й, тя требва да го изработи и го предаде гото
во. Бедните хора се явяватъ сами на работа, а бога
тите плащатъ и техната часть се изработва отъ бедни
те. По-големата часть отъ парите, които се събиратъ,
влизатъ въ джобовете на главните чиновници. Саоредъ
уверението на единъ инжинеринъ отъ Битоля, съ събра
ните пари отъ бедното население би могло да се напра
ви железна линия, вместо направения до сега пжть.
Много късно презъ нощьта отидохъ съ Наки и лът
 — 70 —

нахъ въ обора; стая не се намираше тука, а пъкъ вънъ

ни беше студено. Рапъ се разположи преедъ вратата на
обора, като се облегна съ гърба си у единъ стълбъ, а
пушката тури между краката си. Въ това положение той
прекара целата нощь, защото се опасяваше отъ негови
те лични неприятели, както ни той разправи, и които
не биле малко. Стария човвкъ върве 1 1 часа доста бър
зо и не беше ялъ нищо друго освЪнъ хлебъ и маслини,
защото бвха тъкмо пости, които строго се пазятъ и отъ
разбойниците ; той изглеждаше, че е по-малко уморенъ
отъ насъ, при всичко, че ний повечето време бехме ез-
дили на коне и се бехме нахранили достатъчно.
Ний спахме лошо, защото бехме убезпокоявани отъ
комари и други насЬкоми и се събудихме въ 5 часа утринь-
та. Щомъ станахме, подковахме конете и продължихме
пжтьтъ си неумити и бодри. Въ началото вървехме по
добъръ пжть, но после се изкачихме малко въ едва пла
нина и следъ 3 часа стигнахме въ хана Баби, дъто се
наядохме доста сладко съ яйца и кисели съ оцетъ зеле
ни пиперки. Следъ това продължихме пжтуването си и
подиръ 2 часа бехме предъ окржжния мостъ. На бръта
на реката Шкумпъ ни лъхна на среща горещъ ветъръ
и азъ не можахъ да се въздържа да се не окъся въ бър-
зотечната река, макаръ че Рапъ силно настояваше да
се върви, тъй като тази местность била не си горна и
ставали обири. Примера ми последва и Наки. Ний се
окъпахме въ студените вълни на Шкумпъ и се доста ос
вежихме; а нашия веренъ пазачъ се разположи въ ед
на вдлъбнатина на моста и ни пазяше отъ всекаква слу-
чайность. Конете бехме поставили въ едно место, дето
храсталака ги закриваше.
Следъ това прътазихме близо при моста направо
реката, водата на която въ най-дълбоките места е мал
ко повече отъ сдинъ метръ. Рапъ се възкачи на разва
ления мостъ посредствомъ една стълба и скокна предъ
насъ на пжтя, който отъ тукъ нататъкъ беше равенъ и
широкъ. Изъ пжтя ни показа местото, дето е билъ убитъ
 — 71 —

баща му и дето самичъкъ той билъ раненъ. Следъ това

ний направихме една малка почивка при полите на пла
нината, която стои на 1 У2 часа разтояние отъ Елбасанъ.
Тукъ еж многоводнигв извори, отъ двто е прекарана во
дата въ града. Преди захождание на слънцето ний пре
минахме теснитв улици на Елбасанъ.
Азъ ноискахъ да ме заведатъ при господина Хрис-
тофоридисъ, който е превелъ библията на албански езикъ
и съ своята граматика си е спечелилъ известно реноме.
Той живее доста бедно и затова предпочетохъ да оти
да въ хана и прекарахъ тамъ доста сносно. Ний взех
ме една стая и турихме вжтре багажа си, а за спане
избрахме едната страна на чардака, защото другата се
завземаше отъ много други хора. Спахме доста сладко.
Църтението на врабчетата, събрани на една голема чер
ница предъ хана, ме събуди веднага следъ изгреване
на слънцето.

8. Елбасанъ и дупката въ Видцула. (13—17 августъ).

Елбасанъ е интересенъ само поради жителите си.
Добре е ако се песвти големото пространство, което е
обиколено съ неколко реда големи и хубави кипариси,
каквито никога не съмъ виждалъ. Улиците еж послани
и доста чисти, съобщението е живо, а особено въ па
зарната часть. Друго нищо се не вижда освенъ високи
и белосани стени, а кжщите еж вжтре въ дворовете.
Тукъ болшинството е мухамеданско, та затова още по
вече, отколкото въ Охрида, христианите еж въ зависи-
мость отъ мухамедавете. Христианите не еж много и еж
арнаути, а има нещо около 100 фамилии аромжне, кои
то живеятъ отделно въ две махли на града. Хората
тукъ се страхуваха толкозъ отъ властьта, че не смееха
да ходятъ съ мене. Твърде характеристично е обстоятел
ството, че тукъ и христианските жени ходятъ закрити
като мухамеданските; а пъкъ онези, които идатъ отъ
селата, даже и мухамеданките, ходятъ открити. Тукъ не
 72

ма никакви евреи, некои отъ техъ сж се опитали да се

заселятъ, но сж бивали избивани веднага 1).
Съ изключение на нвколко знатни албански фами
лии всички други сж бедни; христиани и мухамедане хо-
дятъ изпокъсани и се задоволяватъ съ твърде малко. Слу-
шалъ съмъ, че мухамеданете употребяватъ много кафе
то, но пъкъ да се пие кафе првди да си умиятъ очите,
това беше за мене нещр ново. Тука се употребява дос
та много ракия и то отъ мухамеданете.
На следующата сутринь отъ пристиганието ми треб
ваше да се разделя съ верния си Рапъ. Полицията се
яви, научи се за цельта на пжтуванието ми и други по
добни работи, макаръ азъ и да показахъ паспорта си и
препоржка отъ валията. Очудваха се, какъ можахъ да
дойда безъ войници, а въ полицията се възбуди подо
зрение. Азъ направихъ посЬщение на мутесарифина и
сполучихъ да распръсна мислите му, но Рапъ, за кого
то казахъ, че ми е билъ водачъ, остана за техъ зага-
даченъ. Те искаха да го затворатъ,. затова той предпо
чете да се оттегли незабелезано. Искахъ да му заплатя,
ала той не прие нищо друго освенъ една ока тютюнъ и
едни царвули. Ний се пригърнахме и цалунахме, следъ
това той се отдалечи, като взе единъ по-кжсъ пжть презъ
планината за своето родно село.
Отъ господина Христофоридисъ се научихъ, че на
близо до Елбасанъ имало една дупка, която се продължа
вала 4 часа подъ планината и стигала близо при Тира
на. Въ младините си той самъ билъ посЬгилъ тази дуп
ка; тя имала много второстепени входове, водни канали,
а въ некои мвста извирали газове. Бехъ слушалъ много
такива разкази, но никога не давахъ вера, сега, като
ми разказваше Христофоридисъ, решихъ се да посЬтя
тази „съкровищна дупка" (Ъпта е пагтез), както я той
•) Гопчевичъ разказва, че въ околностьта на града имало славян
ски села. Това не е в$рно, а е истина, че тукъ пръди болшинството е
имало славянския елеиентъ. Поздравлението по новата година и сега още
е „Сара година" безъ да си хората помислятъ, че употребяватъ едно сла
вянско изражение.
 — 73 —

наричаше. Отначало Христофоридисъ казваше, че ще

дойде съ мене до дупката, но като видв, че азъ говоря
сериозно, престори се, че има работа. Следъ това на-
м-Ьрихъ единъ младежъ на име Ефремъ Гинисъ, студентъ
въ Атина, който се реши да ме придружи и за по-го-
лема сигорность преоблече се въ селски дрехи. Освенъ
него взехъ съ себе си единъ кераджия, който знаеше
селото, въ околностьта на което бЬше дупката, и единъ
стражаринъ, за да се представямъ съ по-голъчиъ авто-
ритетъ предъ селените.
На 15 августъ, късно подиръ обедъ, нашата малка
група, състояща се отъ петима човеци, напусна Елба-
санъ. Натоварили бехме единъ конь съ м"БСо, хлебъ и
вино и, приготвени така, можахме да предприемемъ пж-
тувание по долния св-бтъ. Азъ бехъ взелъ освенъ това
свещи и фенери. Тръгнахме въ сЬверно направление на-
горе, по една странична долина на реката Шкумпъ, по
дв-бгб страни на кояго имаше маслинени дървета, които
немаха привлекателенъ изгледъ съ своята тъмна зелени
на. Тукъ маслините узреватъ, защото сж запазени отъ сЬ-
верния студенъ ветъръ, и сж доста прочути. Пжтувахме
н-вщо единъ часъ по безводното лътло на ръката, следъ то
ва се обърнахме къмъ възвишенностьта, дето е разположе
но селото Бидцула, и стигнахме следъ единъ часъ. Ход
жата отъ селото ни заведе въ най-добрата кжща, но ний
влъзохме вжтрт*, когато жените се скриха. Стаята, въ
която влезохме, беше доста голъма и имаше двъ малки
прозорчета безъ джамове, подътъ беше посла нъ съ ро
гозка, стенигв бъ^ха измазани, а керамидния покривъ
служаше сжщевременно за таванъ на стаята. Въ нея
нвмаше никакви мебели, а въ едното кюше имаше единъ
големъ купъ царевица. Като се стъмни, домакинътъ ни
донесе една цвпеничка борина и я тури на стената, а
трептящата й свътлина осветляваше нашето весело об
щество. За вечеря си приготвихме прекрасно ядене отъ
това, що си носяхме.
Наскоро се явиха при насъ неколко жители отъ се
 — 74 —

лото, които ни разказаха чудесии за дупката: че я за-

бикалялъ духъ, който издишалъ огненъ въздухъ и пазялъ
иманието; че нейде си стоялъ човекъ съ издигнатъ мечъ
и съсичалъ всички, които минаватъ покрай него и др.
подобни. Всички искаха да ни придружавагь на другия
день, но при това искаха да имъ обещая една часть
отъ иманието, което, разбира се, азъ обещахъ. По съвета,
на стражарина казахъ, че съмъ изпратенъ отъ Цариградъ,
за да посЬтя техната дупка.
На другия девь, когато пгвхме да тръгнемъ, никакъвъ
селенинъ не се яви, а нашия хазяинъ каза, че не знае
кжде се намира дупката. Пратихъ стражари на да дока
ра единъ старикъ, който вечерьта разправеше, че е билъ
тъкмо 12 часа въ нея дупка. Този старикъ, както и дру
гите, б^вха се скрили, и само заплашването на стража
рина, че ще запали кжшите имъ, ако се не явятъ, ги
принуди да се явятъ при насъ. Тръгнахме по сЬверо
западно направление и вървехме между нивиге. Малко
по малко се събраха около насъ и други, така че ста
нахме 12 души, когато се спряхме въ една ливада при
единъ изворъ. Тукъ си похапнахме малко супа, която
бехме приготвили вечерьта, оставихме конете на единъ
селенинъ, а ний тръгнахме нататъкъ и стигнахме до ед
на много дълбока пропасть. Стареца се покатери бързо
по скалистата страна, и следъ това последвахме го и
ний твърде предпазливо.
Най-после той се спре предъ една грамада ка
мъни и ний попълзяхме отъ всички страни. Предъ насъ
действително имаше една дупка, висока колкото човеш
ки ръстъ, отъ дето за страха на хората излизаше една
пепелянка, която азъ убихъ съ единъ камъкъ. Трима отъ
селените се обърнаха назадъ, толкозъ големъ беше тех
ния страхъ, а водача не искаше да върви напредъ. Азъ
следъ това взехъ въ едната си ржка фенера, а въ дру
гата една тояга и поведохъ другите навжтре. Следъ ме
не вървеше Наки съ малко храна, следъ него студента,
подиръ него селените и най-после стража ра, за да мо
 — 75 —

же да дМствува въ случай на измена. Възлизахме от

начало по доста стръвно, следъ това входътъ се разде
ли и тръгнахме по лЗшия проходъ, който беше по-го-
л"Бмъ. Големи камъни б"Ьха нападали отъ горнята часть,
та требваше да се катеримъ по техъ, а понекогажъ
предпочитахме пълзенето. По некой пжть вървехме до
ста бързо и следъ половинъ часъ достигнахме края и не
б^ше възможно да се върви по нататъкъ. Воденъ каналъ,
отровенъ въздухъ и др. подобни работи не срещнахме.
Въ средата на дупката имаше единъ сталактитъ и тех
ната фантазия е вземала него за човекъ.
Дължината на дупката е около 400 — 500 метра, ши
рочината й между 1 — 2 м., а височината въ некои ме-
ста е доста голема отъ 12 —15 метра. Стареца каза,
че сме тръгнали погръчнно, та затова после тръгнахме и
по другия проходъ и стигнахме една дълбочина. Азъ се
вързахъ съ едно въже и го прт>дадохъ да го държатъ
Наки и студентътъ, и по този начинъ можахъ да слЬза
полегка, като се допирахъ по стените, много низко и
стана толкозъ тесно, че можахъ да позная дъното. Из
дърпаха ме следъ това горе и, разчаровани, тръгнахме
назадъ. Живи ежщества намерихме само единъ скорпионъ
при входа и дългокраки комари. Не можахме да наме-
римъ поне бръмбари. Като указахъ на стареца, че всич
ко казано е лъжа, той ми отговори, че пр-вди е било дру
гояче. Когато се хванатъ некои хора, че лъжатъ, гб на-
миратъ другъ изходъ и се смъятъ, че еж ги повервали.
Като се завърнахме въ нашия лагеръ, приготвих
ме си обедъ и всички, взеха участие при яденето. Отъ
провизията ни не остана нищо. Когато се готвяхме да
потеглимъ, коньтъ на стражарина избъта и той се раз
гневи толкозъ, че би селените съ плесници, а кираджия
та, комуто бе поверилъ коня, искаше да убие съ ре
волвера си. Азъ се мжчихъ .да укротя този побъхнялъ чо-
векъ и сполучихъ само тогазъ, когато му докараха ко
ньтъ, а селените беха съвсЬмъ капнали отъ умора. Азъ
видехъ при този случай, че не само христианете трепе
 — 76 —

рятъ предъ господарите турци, а и мухамеданете селе-

ни се измжчватъ. Отъ тука е лесво да се разбере, защо
именно албанците мразятъ своите господари турци. При
туй требва да прибавимъ, че и туземните бейове не се
отнасятъ добре спрямо турците, макаръ че турците се
обхождатъ много ласкаво съ техъ, макаръ че те безна
казано могатъ да извършватъ всЬкакви злодейства и на
силия надъ христианет\ защото те не могатъ да забра-
вятъ, че тази земя еж а владели некога и че и сега на
селението поддържа още угЬхъ. Интересите еж общи и
те държатъ още тези два различни елементи: ислям-
ството, на което албанските бейове еж предадени много
и изсмукванието на христианитгъ, — гешефтъ, който още
много бейове упражняватъ по-безсрамно и по-свирепо,
отколкото турците. Между последните, особенно между
вишитв чиновници, намерихъ много добросърдечни и спра
ведливи хора. Въобще, турчинът*! е великодушенъ, доб-
родушенъ, па даже рицаръ, но додето има пари, ще
прибавя азъ.
Вечерьта около 6 часа бехмеТ пакъ въ Елбасанъ.
Господинъ Христофоридисъ се яви чведнага при насъ,
щомъ се завърнахме, и мислеше,*. че1сме отишли въ дру
га дупка погрешно, истинската голена, дупка се нами
рала въ долината Арсенъ, близо при селото Пулумбасъ.
Господинъ Кириасъ въ Битоля ми съобщи, че е посЬтилъ
една дупка недалеко отъ Тирана, близо\*ри селото Пет-
раила. Може би, отъ това ще се възползува другъ не-
кой пжтникъ и ще опита и той щастието си.
Още ежщата вечерь се окъпахме въ Шкумпъ, кой
то е отдалеченъ нещо 10 минути отъ града. Следъ кж-
нането придружихъ господина Христофоридиса до дома
му, за да видя ржкописа на пространния му рвчникъ
на албанския езикъ. Върху този рвчникъ той е работилъ
16 години и постоянно го усъвършенствува. До колкото
можахъ да го разгледамъ въ кжсо врЬме, той е изработенъ
съ прилежание, но съдържа много изковани отъ него ду
ми, каквито има и вк превода на библията му. При все
 — 77 —

лова съчинението е мвого скжпоценно и никой не познава

богатството на албанския езикъ по-добре отъ него. Ще
бжде много хубаво, ако се заеме съ това некоя академия.

9. Бератъ. (18—21 августъ).

Бератъ е отдалеченъ отъ Елбасанъ нещо 50 км.
и можахъ да стигна тамъ за единъ девь; но понеже
бехъ поканенъ отъ едивъ знатеръг албански бей Юсу въ
неговия чифликъ Белмакъ, затова/ и азъ приехъ покана
та на драго сърдце. Тази покАна бе следствие на една
услуга съ лекарски съвътъ. Той/ ми даде едно писмо до
единъ неговъ роднина въ Бератъ и отпусна двама него
ви слуги, за да ме придружат» до Белмакъ. Освенъ тия
лица азъ взехъ и единъ стражаринъ, за да ми показва
пжтьтъ отъ Белмакъ до Бератъ.
Въ часа четире слемГ обвдъ напуснахме Елбасанъ
и се опжтихме къмъ «редаакъ въ юго-западно направ
ление; слъ^гь единъ^иасв пжтуване прегазихме реката
Шкумпъ, която тукъ/бвше доста широка, но дълбока са
мо половинъ метъръ) и редъ половинъ часъ още бехме
въ Белмакъ. Децата на/ живущите тукъ цигане, вика-
щецъ, се разбътаха; йгалките беха съвсЬмъ голи, а по-
големичките самарсъ по една ризка. ВсЬки чифликъ въ
тази область си има своите цигане, които работятъ не
само съ надници но между техъ има и такива, които
ех заселени каяч) селени. Между преселяющите се ци
гане, като кошничари, ковачи и мечкари, има мнозина
отъ Романия и/говорятъ като матеренъ езикъ романския.
Тукашните пъкъ освънъ циганския езикъ владеятъ почти
всичките бълкански езици.
Ний бехме приети мното добре въ чифлика, спах
ме прекрасно и на другия день въ 5 часа сутриньта
продължихте пжтуването си. Тази страна е съвевмъ
равна, само водоразделната линия между Шкумпъ и Де-
волъ образува една незначителна издигнатость. При Де-
волъ стигнахме въ 6 часа. Въ средата на реката се
виждатъ още неколко стълба отъ камененъ мостъ. Ний
 — 78 —

потърсихме за прътазване таквозъ место, дето водата

да има дълбочина по малка отъ единъ метръ. Широчи
ната на леглото й е доста голъма, защото се разделя на
много отделни ржкави и достига до единъ километръ.
Ижтьтъ минава пръзъ местяость, добри обработена, по
край свичасти липи, тополи и явори, израснали по дъл
жината на речния брътъ, и въ часа деветь достигнахме
възвишението, което Деволъ пресича и излиза на муза-
киевата равнина. Около часа 10 се спрехме при една
рекичка, изядохме готовата провизия и си отпочинахме
неколко часа подъ сенката на храсталака. Слъдъ това
потеглихме къмъ селото Пенерони, отдалечено 1 1/2 часъ
отъ местото, дето си отпочинахме, и тръгнахме падолу
по единъ прашенъ пжть при голвмъ слънчевъ пекъ.
Отъ тукъ пжтьтъ минаваше преезъ равнината, коя
то б4ше прошарена съ големи и малки водни трапове.
Следвахме да вървимъ по единъ тесенъ и дълбокъ во-
денъ каналъ и, безъ да забМвжимъ, изпаднахме предъ
единъ пожарь, който лесно можаше да ни повреди. Тукъ
иматъ обичай, щомъ като се прибератъ всичкитв произ
ведения отъ полето, да запалватъ тревата, която бива
съвсемъ изсъхнала отъ големата горещина; но пъкъ въ
такъвъ случай ветърътъ е господарь и той дава често
пжти съвсЬмъ противното направление на онова, което
се е искало. Ний още отъ далечъ видехме високо издиг
нати черни димящи облаци, но не се грижахме, защото
ветърътъ ги разнасяше въ друга страна; изведнъжъ той
измени направлението си и пламакътъ тръгна срещу насъ.
Азъ и стражарина можахме да пръминемъ съ бързъ га-
лопъ презъ пламаците и излезохме щастливо на сигур
но место, но Наки не можаше да ии слъдва бързо, защо
то коньтъ му беше доста натоваренъ и когато ни застиг
на, коньтъ бъчне съвсЬмъ уморенъ. Наки слезе отъ него и
съ голема мжка го откарахме до близкия вече Бератъ.
Слезохме въ много посЬщавания, но каленъ ханъ,
построенъ покрай реката. Тукъ немаше чардакъ, та треб
ваше да потърся една по-чиста стая за спане; но при
 — 79 —

все това нощьта прекарахъ по-добре, отколкото си пред-

ставлявахъ, благодарение на практическото изнамярвание,
което за пръвъ пжть приспособихъ. Въ средата на стая
та имаше единъ дървенъ пать, четиртехъ крака на кой
то беха поставени въ четире тенекийни панички, пълни
съ вода. По този начинъ се освобождавахъ отъ тахтаби-
тк; оставаше още да се отстранятъ и покривките.
Бератъ има различни градски махали, които сж съв-
семъ разделени една отъ друга. Най-старата махала, на
речена Кастронъ, е била некогашна стара кр-Ьпость, вра
тите на която затварятъ всЬка вечерь. Въ крепостьта се
намиратъ неколко топовни ствола и много железни гю
лета. На най-големия стволъ е написана съ римски бук
ви годината 1684 и подъ нея ТА^. Въ Кастронъ е сЬ
далището на владиката отъ Белградъ — последното наз
вание е славянска дума, която при албанците сж изме
нила на Бератъ, а при аромжнете на Вералда — който
ми се показа за много интелигентенъ, но не особенно
образованъ човекъ. Той е аромжнинъ отъ Плаца, макаръ
че се приструваше, че не разбира аромашския езикъ. Той
ми показа единъ малъкъ и хубавъ мряморенъ саркофагъ съ
надписъ ЛУ21МАХ02 ХА1РН и една фигура съ пти
ца, нредставляюще до нея нещо като кръстъ. Въ долния
десенъ жгълъ се виждаше едно големо А. Другите страни
немаха никакъвъ надписъ или рисунка. Сжщия владика
притежава и една хубаво изработена глава отъ мряморъ.
Но най-забележителното, което може да се види при не
го сж два стари ржкописа; по-стария съдържа еванге
лията на Матея и Марка, написани съ сребърни букви,
а пергамента отъ старость е станалъ тъмно-синъ. По-
новия ржкописъ съдържа напълно четиртехъ евангелия
и е написанъ много чисто съ златни букви. Въ църква
та св. Мария, която се намира въ подножието на пла
нината, има сжщо едипъ ржкописъ съ много хубави ини
циали, но този пергаментенъ ржкописъ е отъ ново време.
Въ долнята си часть градътъ е продълженъ покрай
полите на Осумъ и се простира въ неколко долини. Та
 — 80 —

зи часть отъ града, която лежи на югъ отъ реката, се

нарича Горица и е населена изключително отъ аромжне.
Общото число на аромжнете е 500 фамилии, съ около
3,000 души (въ полицията ми казаха, че еж 9,000 ду
ши). Останалото население е албанско и се състои отъ
3000 фамилии, отъ които приблизително едната половина
изповедва християнската религия, а другата половина —
мухамеданската. Тукъ други турци нъчиа, освенъ некол
ко чиновници, а сжщо ггЬма и гърци.
Въ Бератъ азъ се запознахъ, чрезъ пръшоржката
на Юсу бей отъ Елбасанъ, съ неколко знатни бейове,
като съ Сали бей, съ когото излизахъ да се разхождамъ
много пжти и при която разходка забелеезахъ, че народа
се отнася съ големо страхопочитание къмъ благородните.
Който ни срещаше, поздравляваше ни съ почитание и се
спираше, додвто изминемъ, а тези които сЬдЬха, ставаха
ни на крака. И тука разположението на албанците къмъ
гЬхните господари-турци е ежщото, каквото и въ Елбасанъ.
Климатътъ въ Бератъ е приятенъ и температурата
преезъ лъчото се възкачва толкозъ много, особенно въ дол
ната часть на града, че надминава 46 °Е.. Нош/Ь, даже
и пр^зъ летото, става доста хладно. Преезъ зимата по
некой пжть пада снътъ, но не трае за дълго време. Гроз
де, смокини, нарове (калинки) и дули се добиватъ твър
де много по склоновете на планината, а любеници, пъ
пеши и жито отъ долината. Но на града липсува добра
вода за пиене. Жителит^ се ползуватъ отъ речната во
да, която взематъ надъ града, наливатъ я въ глинени еж-
дове, за да изтине и се избистри отъ кальта. Въ кре-
постьта пъкъ иматъ щерни.

10. Музаке и жителите му. (21 —24 августъ).

Пжтьтъ ми минаваше презъ равнина, затова и не
взехъ военни съпжтници, понеже не се страхувахъ отъ
разбойници; но за показване на пжтя взехъ съ себе си
едипъ ляпидъ (така наричатъ тукъ арнаутнгЬ). Той прие
да вървя съ пасъ съ заплата по единъ левъ на день
 — 81 —

и безъ да се храни както требва, защото беше рама-

занъ, той ни предружава четире дни, като вървеше все
предъ насъ, макаръ ний и да вървехме доста силно съ
конете. Той бе човекъ съ слабо телосложение и ни очу-
ди, действително, съ устойчивостьта си.
Ний вървехме по пжтя за Авлона, покрай единъ
дълбокъ воденъ каналъ, водата на който движеше мно
го зжбчести долапи, посредствомъ които се издигаше
на високо и напояваше околностьта, безъ да се правятъ
много разноски освенъ първоначалните. Къмъ сЬверо-
изтокъ отъ първия мостъ, следъ четвъртъ часъ, видехме
аромжнското село Душникъ, което е построено по склона
на една планина. Следъ два часа достигнахме до голе
мия мостъ на реката Осумъ. Малко по-долу отъ моста
се съединяватъ Осумъ съ Деволъ; съединената река но
си името Семани и разделя областьта на южна и сЬвер
на — малко и големо Музаке. Ний напуснахме пжтя въ
южно направление и посЬтихме Конисбалте, отдалечено
нещо 40 минути и е разположено на югъ покрай едно
малко езеро. Тукъ при езерото направихме първата по
чивка. Единъ аромжнинъ ни донесе млеко отъ селото и
ни ра справи, че отъ това езеро никога не се е ловило
риба, защото липсвали лодки и средства. Брътътъ е об-
расналъ гжсто съ тръстика, а многочисленни стада отъ
водни птици покриватъ повърхностьта на езерото.
Ний обиколихме южния му брътъ, преминахме единъ
високъ каменистъ ржтъ, на който въ източния наклонъ
лежи селото Халваджиасъ и следъ това преминахме Во-
гополе. Отъ тукъ нататъкъ почвата е друга, вместо ва-
ровитъ камъкъ изпъква песъчливо-глинеста почва, която
образува неколко пластове и се изгубва постепенно въ
равнината. Страната е добре обработена съ лозя. Азъ
помолихъ една жена да ми даде малко грозде, а тя ни
даде всичкото, което носЬше въ престилката си, безъ да
вземе нито пара, макаръ и да й давахъ. Ляпидътъ ни
разказа, че у техъ било обичай да се не плаща нищо,
 — 82 —

щомъ притежателя се завари въ лозето и че посетителя

можелъ да яде колкото обича.
Ний видехме нещо на 8Д часъ растояние, на се-
веръ отъ нашия пжть, аромжнското селце Шкепуръ, слеедъ
това минахме покрай селото Побратъ и около обедъ стиг
нахме въ хана Ресковецъ, наречено още и Фрашери, де-
то останахме до часа три. Този ханъ има всЬкога по
сетители, защото тукъ се спиратъ пжтниците, които оти-
ватъ отъ Авлона за Бератъ. Тукъ понекога става и го-
лемъ пазаръ, макаръ че въ околностьта се виждатъ са
мо нбколко колиби.
Нашиятъ водачъ искаше да съкрати пжтьтъ за Фе-
ри, но се изгубихме изъ полето, засъто съ царевица и
можахме да се оправимъ едвамъ чреезъ много питане, ка
то излезохме на бръта на Семани. Реката си е издъл-
бала едно корито около 6 метра дълбоко, защото почва
та е глинеста. Водата е нечиста и гореща, но при все
това употребяватъ я за пиене. Дето е удобно, изкопа-
ватъ единъ трапъ въ пЬсъка и получаватъ вода, която
предиочитатъ предъ добрата кладенчева вода. Тт> вер-
ватъ, че тази вода е по-добра за гвлото, защото е „би
та" и нищо не може да научи хората на нещо по-добро,
макаръ че тръската върлува доста.
Когато пристигнахме до устието на рекичката Яни-
ца, потеглихме нагоре по нея и въ часа бУ2 стигнах
ме въ Фери, наречено по аромжпски Ферика (папратъ),
което е главното место на малко Музаке. Това село брои
200 кжщи, всичките почти аромашски. Жителите му еж
дошле тука въ миналото столетие отъ Мускополе и имъ
се дало прибежище отъ единъ прадвдо оа сегашния
Еииръ бей Ферионъ отъ Бератъ. Емиръ бей е построилъ
не отдавна неколко хубави магазин, които сж наети отъ
аромжне и те държатъ въ ржцъти си търговията на цЬ
лата тази область. Всичките почти кжщи еж построени
навжтре въ градинитв, подъ големи дървета, и човекъ
добива впечатление, като че се намира въ некое лечеб
но место.
 — 83 —

На следующата сутринь направихъ една разходка

съ единъ аромжнски куюмджия. ПосЬтихме църквата, по
-сгбнигб на която имаше много антични релефи, между
които и двама борящи се войници, но почти всичко е
повредено. Задъ църквата има една сЬнчеста градина,
дето се намира и кафене. Следъ това посетихме и не
колко гранчарници. Техните притежатели и работници
не еж аромжне, но албанци.
Въ 2 часа и 20 минути оставихме хубавото место
я въ часа три стигнахме въ Радостина, което е напол-
вина аромжнско село, и тука стжпихме на една могилес-
та"месность, която е обраснала съ низки шубраци. На
скоро следъ това видехме манастирътъ Пояни, разполо-
женъ прекрасно въ една гориста мъхтность, изкачихме
-се по стръмния пжть и въ часа четире пристигнахме
тамъ, посрещнаха ни и ни нагостиха твърде добре, как
то това става обикновенно изъ манастирите.
Височината, въ която е разположенъ манастирътъ,
върви паралелно съ морския брътъ и е отдалечена не
що 10 километра, но неможе да се отиде направо до
-бръта, защото местото е блатисто. Азъ направихъ една
обиколка изъ манастира съ единъ отъ калугерите, за да
видя ежществующиге надписи и статуи, които еж наме
рени изъ околностьта му, защото на ежщата тази висо
чина и въ снишенностьта къмъ морския брегъ е била
построена некога старата Аполония. До сега еж напра
вени съвсЬмъ малко разкопки, макаръ тв и да възнаграж
даватъ трудътъ. Мраморните камъни, които се намиратъ
въ Фери, въ манастирътъ Колкондаси, произлизатъ всич
ки отъ тука.
На следующия день, въ седемъ часа сутриньта, сле-
зохме къмъ селото Пояни (ароижнско село), разположе
но при подножието на планината, минахме презъ Хара-
леазъ, презъ една еднообразна равнина, и взехме направ
ление къмъ манастира Колкондаси. Наоколо не се забе-
лезва нищо друго, освенъ прегоряла трева, бодили съ
кафяно зеленъ цветъ и тукъ-таме пасяха коне, които
 — 84 —

иматъ добра цЬна въ Италия. Върху всичкото това про

странство се простира сгъстенъ отъ пари въздухъ, кой
то отъ горещината е въ постоянно трептение. Селата
сж много отдалечени едно отъ друго, обработените мес-
та сж редки и освенъ окъсаните коняри не може да се
види другъ некой. Слънцето печеше така силно, че ако-
си допирахъ по некога случайно ржката у кожените си
панталони, отмахвахъ я съвсЬмъ уплашено. Жаждата ни
мжчеше доста, а при това требваше да ходимъ пЬши,
защото глинената почва се беше попукала много вслед
ствие на горещината, а пъкъ това беше опасно за ко
нете. Въ часа 1 1 стигнахме съвсЬмъ отпаднали въ Кол-
кондаси, дето най-напредъ се потрудихъ да си направя
чай, който, изпитъ безъ захарь, е най-доброто средство»
да се угаси жаждата.
Манастирътъ се намира тъкмо при едно лжкатуше-
ние на реката Семани, която тукъ е отъ 2 — 3 метра
по-низка отъ равнината. Прюъ зимата е била излизала
изъ коритото си, навлизала и въ самия манастиръ и на
пълнила низко построената църква съ единъ глиненъ
пластъ до единъ метръ височина, който още не бе очис-
тенъ. На запитванието ми дали не притежаватъ стара
книги, единъ калугеръ ми отговори, че иматъ и ми доне
си една книга, обвита въ платно. Това беха стихотво
ренията на ВююйеИз, забравени отъ некой пжтникъ,.
може би отъ Теасе.
Въ три часа потеглихме нататъкъ, преминахме ре
ката съ единъ възтежичакъ чамъ, нещо полови нъ часъ
подъ манастира. Водата на реката имаше 24°К. Ний-
-се изкачихме на височината, дето се намира манасти
рътъ Арденица. Единъ хубавъ пжть, посаденъ наоколо
съ кипариси, ни водеше къмъ западната страна на ма
настира, следъ това завихме по единъ тесенъ пжть къмъ.
източната му часть, дето се намираше входътъ. Влезох-
ме въ манастирския дворъ по единъ старъ и тъменъ пжть.
Егумена на манастира беше се изтегналъ на чар
дака подъ сЬнка и четеше светото писание, обстоятел
 — 85 —

ство, което ме очуди доста, защото повечето калугери, съ

които се бехъ запозналъ, беха невежи, можаха да про-
читатъ и пишатъ съвсвмъ малко или пъкъ никакъ и еж
щевременно немаха никакъвъ ивтересъ за духовна хра
на. Моето очудвание порасна още повече, когато вле-
зохъ въ разговоръ съ него. Той бътпе запознатъ съ по
литическите отношения въ Европа и съ миого теологи-
чески въпроси. Той искаше, както некога светия Авгу-
стинъ, да изследва троеличностьта на Бога и ме обсип
ваше съ въпроси, на които не можахъ да му отговоря.
Азъ му казахъ напослъдъкъ, че подобни неща той знае
повече, отколкото\мене като мирянинъ.
Манастярътъ/ се наричаше Света Мария и се по
сещава отъ "гвистиане и мухамедане, особенно отъ же
ните, за &а^ождатъ изперени отъ болести, което се по
стигало като/ се омиятъ съ осветена тамъ вода. Чрезъ
имуществото /в а манастира и чрезъ подараци е събрано
доста големо богатство и това се забъчггвзва веднага щомъ
се влвзе въ него.
На слъ\дующата сутринь се събудихъ много рано,
жегата и комарите не ме оставиха да спя. Като хвър-
лихъ единъ погледъ къмъ равнината презъ отворения про-
зорецъ, видехъ едно забележително явление: палата по-
връхнина ми се виде покрита съ снътъ, отъ който се по
казваха само върховете на дърветата. Това беше гъста
мъгла, която обхващаше палата повърхность и бе огре-
та отъ слънцето. Сега ми стана ясно, като какъ е било
възможно въ такава почва, каквато е около Фери, да ви
рее царевицата, която, по немание на вода и големата
горещина, требваше да изсъхва. Презъ зимните тихи и
ясни нощи се образува върху месностьта единъ неколко
метра високъ и гъстъ пласть мъгла, а по обедъ обикно-
венно духа отъ морето къмъ Таморъ планина единъ вла-
женъ ветъръ. Когато се спуснахме въ равнината, около
часа шесть, отъ дърветата падаха росните капки, както
следъ единъ силенъ дъждъ. Това е тайната на плодоро
дието въ Музаке.
 — 86 —

Бъ източните поли на планината се намира аро-

мжнското село Колоня съ 20 колиби, повечето отъ техъ сж
построени отъ тръстика, преплетена съ върби, а некои
иматъ глинени стени. Жителите принадлежатъ, както по
вечето аромжне въ Музаке, къмъ поколението фарсерио-
ти и водятъ единъ животъ, много приличенъ на циган
ския. Те сж много бедни, затова еж принудени да ра-
ботятъ по чифлиците, което нещо се мрази и избътва
отъ аромжнете. Въ целото Музаке азъ намерихъ 38 а ро
мжнски села, всички почти, съ изключение на Фери, еж
малки и безъ значение. Те броятъ отъ 5000— 8000 жи
тели. Презъ есеньта, когато стадата се завръщатъ отъ
албанските планини, за да презимуватъ тукъ въ равни
ната, гбхното число се възкачва до 10,000. Тукъ понЬ-
когажъ презимуватъ и български овчари отъ околность-
та на Дебъръ.
Въ часа 7 преминахме продълговатото албанско се
ло Бубулимъ и преминахме съ единъ чамъ при Илища
реката Семани; въ 9 часа бехме въ Сукъ, а въ часа 11
се разположихме въ околностьта на Кутали, дето наме
рихме добра вода. Покрай насъ минаха много нагиздени,.
мухамеданки съ тежко натоварени магарета и мулета —
те отиваха за Арденища. Наскоро потеглихме нататъкъ
и, като преминахме мостътъ на Семани, излезохме на
пжтя, по който тръгнахме по-преди при излЬзванието ни
и привечерь стигнахме пакъ въ Бератъ, като се радвах
ме, че горещата равнина остана 8адъ насъ.

11. Пр5зъ Томорица и Опара. (26—27 августъ).

На 25 августъ си отпочинахъ и посЬтихъ мутеса-

рифина, като го помолихъ да ми даде стражари за ох-
ранение презъ страшната планинска месность, което той
изпълни безъ уговаря ние. Въ два часа презъ нощьта се
събудихме, къмъ часа четире повикахме двамата стража
ри, потеглихме по продълговатото преградие, вървехме
на горе по течението на Осумъ и завихме въ третата
 — 87 —

отстрани долина къмъ сЬверо-изтокъ, като сжщевремен

но и ходътъ ни стана по-бавенъ.
Тугсъ срещнахме първите магартари, които носЬха
снегъ отъ високия Томоръ къмъ Бератъ и крайбрежие
то. Тези хора беха боси, лошо облечени, съ открити гър
ди и изглеждаха, като че никакъ не ги докосваше хладния
въздуху температурата .на .който, тукъ беше 6°К, а по
височината, безъ съмнение, още по-низка. Те пжтуватъ
само нощемъ, за да не изгубватъ много отъ товара си
презъ големата слънчева топлина. Снегътъ се прави на
големи топки, отъ около 40 оки, горе на планинския
върхъ, следъ това се завива съ папратъ и се туря въ
човали. Всеко магаре се натоварва съ два човала снътъ.
Една ока снътъ се продава въ Бератъ за 12 пари, а въ
крайбрежието двойно или тройно повече. Употреблението
му е твърде големо, както за правяне на ледено, така
и за изтудяване на речната и щерненна вода.
Въ часа 57а напоихме ковете при единъ изворъ;
следъ това потеглихме по стръмния пжть съвсЬмъ поле
ка. Покрай мене ездеше единъ отъ стражарите, който
беше албанецъ отъ Елбасанъ и ми разказа едно хубаво
предание за Томоръ, което не искамъ да премълча.
Преди много, много години въ Албания сж живе
ли двама великани: Томоръ на сЬверъ и Тобалтъ на югъ.
Шкумпъ е требвало да бжде техна граница. Веднажъ То
моръ преминалъ границата, когато Тобалтъ се кжпялъ въ
морето. Тобалтъ се връща разяренъ и хвърля върху своя
противникъ отдалече камъни и големи плочи и му нана-
.ся-д4колко—дълбоки рани, преди-да—се~х.у4аво—скодзааъ. .
Но и Томоръ не останалъ съ скръстени ржцЬ, той граб-
налъ своятъ дълъгъ мечъ и убилъ противникъ си, ка
то му нанесълъ много удари съ меча си по цЬлото му
тело отъ главата до краката, до като вече не трепкалъ.
Следъ това той сЬдналъ, напълнилъ своите рани съ снътъ,
но напразно, защото и той требвало да умре.
По този начинъ народътъ си тълкува снежните дуп
ки въ Томоръ и особитите дълбоки брезди по Тобалтъ,
 — 88 —

които въ дМствителность изглеждатъ като да сж причи

нени отъ силни удари.
Полека-лека и разговорътъ ни се прекъсна, защо
то требваше да обръщаме и на пжтя внимание. Изкач
вахме се като по сжщински стълби, безъ да слизаме. Поч
вата се състои отъ глина, смесена съ слюда, и се лес
но разпада.
Станало беше много горещо, а слънчевите лжчи се
отблъскваха назадъ отъ синьо-пепеливите варовити ка
мъни, посредъ които се намирахме, затова бехъ прину-
денъ да туря очилата си, за да си запазя очите. На
драго сърдце пгвхъ да се спра при единъ изворъ въ сб-
веро-източния кжтъ, въ околностьта на селото Дарда, но
стражарите не се съгласяваха, защото месностьта не би
ла чиста отъ разбойници. По тази причина не носяхъ
шлемътъ, а непрактичниятъ фесъ, макаръ че бвше мно
го горещо.
Мълчаливо пжтувахме по сЬверната страна на стръм
ния, а негдъ1 и отвесно спущающия се Томоръ, който
съ една височина отъ 2500 метра владее цЬлата сред-
ня Албания и се вижда даже огвъдъ Елбасанъ и Охри-
да. На високо къмъ сЬверъ склоновете му сж обраснали
много оскждно съ боръ.
Въ околностьта на селото Кардица пжтьтъ се спу
ща на долу въ долината на Томорица, като прави мно
го извивания, което ни кара да предполагаме, че тука
некога е имало шосе. Въ долината баричката е много
незначителна и се губи по некога съвършено, но при все
това по некога обхваща цвлата долина, която е напъл
нила съ малки и големи камъни и плочи, по белезите
на които може да се познае до де е допирала водата,
^•огато сж валели проливни дъждове презъ пролетьта или
презъ летото. Водата въ баричката се издига мно-
зсно, но пъкъ и много лесно спада, така щото единъ
^апъ нема нужда да чака повече отъ 3 часа следъ
динъ проливенъ дъждъ, за да я премине.
Ний вървехме нагоре по коритото на реката, ос
 — 89 —

тавихме селото Добрени на левата страна и въ часа 1 у2

стигнахме съвсЬмъ уморени и гладни въ с. Томорица,
което макаръ и да е сЬдалище на каймакаминъ, едвамъ
брои една дузина кжщи. Тука става пазарь за цвлата
долина, въ която се намиратъ неколко селца.
Веднага съ спиранието ни въ Томорица се яви и
каймакамина и ме покани на кафе. Той ми се оплака
отъ тукашния животъ, като го сравни съ оня въ Кате-
рина, при подножието на планината Олимпъ, дъто бвхъ
се запозналъ съ него пр4ди неколко години. Той бъчпе
истински турчинъ отъ Анатолия, хубавецъ, достоенъ да
възбуди доверие, любезенъ и учтивъ. Той ме посъвътва
да продължа пжтьтъ, защото тука въ Томорица немало
нищо особено. Осв-внъ хл-вбъ, неколко яйца и грозде не
можаше да се намери друго и затова въ часа 5 продъл
жихме пжтьтъ си, като ми даде една нрепоржка до бея
въ Грева. Едного отъ стражарите оставихъ тукъ, а вмес
то него получихъ неколко пъчпи войници. ВървЪхъ нъщо
единъ часъ по долината, слъдъ това се обърнахме въ ед
на странична долина па изтокъ и въ часа 7 стигнахме
въ високо лежащата Грева.
Благодарение на каймакамското писмо тукъ намъ1-
рихъ единъ любезенъ приемъ. Дадоха ни една стая надъ
обора. До дъто се приготовляваше вечерята, азъ разпит-
вахъ за живота въ околностьта. Жителитв еж бедяи, съ
голема мжка обработватъ по склоновете на планината
царевица, лукъ, пиперъ, а въ некои мЪста и лозя. По
каменистата тукъ височина обработватъ и овесъ, който
прибавятъ къмъ царевицата, за да стане хлебътъ по-сла-
дъкъ. На всЬкжд-в изъ Турция даватъ на ковегЬ ечемикъ
а не овесъ. Следъ дългия разговоръ донесоха ни най-
после многоочакваната вечеря, която пъкъ затова бътпе
доста богата. Птици, ц-Ьло агне, пилафъ, разни баклави,
а млекото ни служаше за питие. Ножъ и вилица не се
употребиха отъ никого, па и азъ не употр-вбихъ, макаръ
и да имахъ съ себе си цъ\лъ такъмъ, защото се възпол
 — 90 —

зувахъ отъ мухамеданския обичай „защо е далъ Господь

пръстите на човека?"
Най-стария синъ на бея ни донасяше ястието и
не биваше да свдне, до дето ний ядЬхме. Въ време на
яденето никакъ не говорихме. Щомъ се наядохме, до
несоха да си омиемъ ржцвте и азъ, безъ да промена мес-
тотоси^ изтешахь. се и веднага, заспахъ на голите дъски.
На другата сутринь въ часа петь бехме готови за
пжть. Раздвлихме се съ гостоприемния домакинъ съ бла-
годарность и пригръщане, дадохъ на слугата бакшишъ
и последвахъ колкото можахъ бързо излезлигв првди ме
не войници. Слвдъ два часа бехме на височината, отъ
дето изгледахъ селата Грева, Страфитска, Барджа, раз
положени на източната страна на томорската долина, а
селата Гесъ, Цалоши, Периняси беха на занадъ. Това
послвднето е отбЬлезано въ нашата харта и има само 6
кжщи, останалите иматъ отъ 60 — 120.
Ний вървехме полека по високата равнина, която
бЗнне обраснала съ трева и тукъ-таме бъше мочорлива.
Нашето намерение бе да обходимъ отъ къмъ югъ пла
нината Бофния, когато пъкъ пжтьтъ ни водеше првзъ се
лата Добрени, Думари и то отъ къмъ сЬверната страна.
СлФдъ единъ часъ 01ъ нашето достигание при^ края на
планината, дЬто пжтьтъ завива къмъ изтокъ, бехъ изне-
наданъ отъ изгледа. Планинския склонъ се спуща извед-
нажъ въ неизмерима дълбочина, на срвща единъ високъ
хребетъ обхваща горнята томорска долина, като ежще
временно този хребетъ свързва Томоръ съ планината
Ос-тровица-и-образува водораздела-между-Деводъ-н^Осумъ-
Въ едната страна очигв изнадатъ въ безплодни и ясно
осветени варовити скали, вследствие на което човекъ от-
махва погледътъ си и се обръща съ приятность къмъ
другата страна, къмъ елховата гора. До колкото може
да вижда окото нищо се не съглежда, никакъвъ чов'вкъ,
никакво човешко жилище. Грабливите птици правяха надъ
насъ своигб кржгове. Тишина, мъртва тишина владееше
въ планината и долината и добре се чувствувахме, че
 — 91 —

се не нарушаваше. Тъсна и мъчно проходима пжтечка

ни водеше ту тукъ, ту тамъ покрай пукнатината и по
неже куповете скали служеха като естественна пусия,
затова изпратихме двама войника нъщо 100 метра пръ-
ди насъ, до дъто изминемъ опасното мъсто. Като сле
зохме въ мацерековата долина нападнаха ни неколко го
леми и рунтави овчарски кучета и, за да се отбранимъ,
бъхме принудени да стреляме, и се избавихме отъ техъ,.
когато ги разгониха овчарите.
Въ сръдъ селото Мацерека направихме около часа
десеть една почивка подъ нвколко дървета. Войницитъ.
бвха много уморени, понеже не бъха яли нищо по при
чина на рамазана; стражаринътъ не искаше да ние в
вода, макаръ и да бъше много ожеднълъ. Единъ селе-
нинъ донесе съно за конетъ ни и едно гърне каймакъ,
за. което не искаше никакво възнаграждение, а едно къс
че хлебъ си раздълихъ съ Наки.
Следъ единъ часъ потеглихме нататъкъ и стигнах
ме въ Процводецъ за 1 уа часъ, отдето съ голема мжка
се изкачихме на височината. Пжтьтъ бъше много лошъ,.
водеше покрай голи скали, въ които тукъ тамъ имаше
направени стжпала, които животнигв тръбваше да пръ-
минаватъ съ скокове. Накивия конь бъше много иатова-
ренъ, та въ такива мъста тръбваше да го теглимъ и да
го бутаме. Този пжть стана по-добъръ едвамъ тогава, ко
гато достигнахме края и завоя къмъ изтокъ, отдвто се
добива и единъ пръкрасенъ изгледъ въ долината. Вър-
въхме доста време пръзъ едва низка гора и следъ то
ва излъжехме въ. добри*л-лвогорабОФния-кервавски.п*зъ,—
който води отъ Бератъ за Корча.
Въ часа единъ и 45 минути бехме въ Лавдари, дето,.
за щастие, променихъ моята съвсъмъ отпаднала стража.
Мюдюра, единъ младъ и симпатиченъ човъкъ, даде
ми свъдъния за селата въ Опара и тъхното растояние;
азъ съмъ внесълъ въ хартата само тъзи, които съмъ ви-
дълъ. Ний пръстояхме тукъ до 4 часа; азъ се надъвах-
да стигнемъ въ Мускополе пръди да се смръчи добр-*
 — 92 —

тъй като ми се каза, че растоянието е точно 4 часа, а

яъкъ и придружвачите ни албанци вървеха доста бързо.
Слъ\дъ 20 минути минахме покрай една черква, от
дето пжтеката се спущаше веднага въ една дълбока до
лина, така щото бехме принудени да слеземъ отъ коне-
тЬ си. Преминахме долината въ местото, дъто една мал
ка баричка шумливо пада върху серпентинови камъни въ
главната долина, която пъкъ оттука се разширочава и се
губи въ планината. Селата Тудасъ, Гуро, Покещирасъ на
нападната страна, а Шкоцани и Лейкасъ на източната
свидетелствуватъ, че тука местносгьта е добре обработена.
За да се изкачимъ на височината, требваше да прЪ-
минемъ една стръмна скалиста стена, вървейки по единъ
добъръ зикъ-закообразенъ пжть. Тука ни се случи една
неприятность. Коньтъ на моя слуга не можаше да вър
ви по-нататъкъ и затова разтоварихме му товарьтъ и се
възкачнхъ азъ на него, за да го подкарамъ, но пгвхъ
насмалко скжпо да заплатя за това, понеже щехъ да
падна въ пропастьта. Незнаяхме какво да правимъ. Въ
това време отъ планината слизаше единъ аромжнски кер-
ванъ съ праздни коне, помолихъ ги да ми натоварятъ
багажътъ и го откарахъ въ Мускополе; но нито увеща
ние, нито пари помогнаха. Те ни оставиха много бързо.
Най-послъ натоварихме всичко върху моя конь и
го поведохъ за юздата. Ещнъ отъ албанците дойде съ
мене, а другия, макаръ и не отъ желание, остана да ча
ка съ Наки или пъкъ ако имъ е възможно да се изка-
чатъ до селото Пелемире, разположено на самата висо
чина. При тази неприятность азъ не забъмезахъ ни най-
малко негудование отъ страна на Наки.
Съ настжпванието ни въ боровата гора смръчи се,
а следъ половинъ часъ стана съвсвмъ тъмно. Следъ това
бт>хъ принуденъ да дамъ поводътъ на коня въ ржц^гЬ
на моя водачъ, защото не забълезвахъ вече пжтьтъ. Ний
чървЬхме ту нагоре, ту надоле и най-после излъзохме
зъ гората, но нашето положение не се подобри. Сега
ръгнахме по тесенъ и камънливъ пжть и покрай про
 — 93 —

пасти. Моето положение беше много критическо и ед-

вамъ забел-взвахъ вървящия предъ мене конь и затова
намерихъ за нуждво да се хвана за опашката му, та>
въ случай на хлъзвание да имамъ една подържка. Моа
водачъ напротивъ ходвше бързо и сигурно, като че бе-
ше ясенъ день. Стори ми се, че пжтуванието бе безкрай
но, но понеже бехъ доста напрътнатъ, затова и не осе-
тихъ никаква умора. По едно време зачухме кучешки
лай и веднага като че падна- големъ товаръ отъ мене.
Ний забързахме радостно напредъ и прт.ди да влеземъ
въ селото при преминуванието една баричка азъ паднахъ
въ водата и съвсбмъ се измокрихъ.
Беше средъ нощь, когато стигнахме предъ хана.
Ний потропахме и нощната стража се яви, а следъ мал
ко време дойде и ханджията, когото повикаха отъ една.
ближна кжща. Влезохме въ една малка стая, последва
ни отъ стражата войници, които беха познати съ моя
водачъ. Стаята се напълни веднага съ гъсти облаци отъ
тютюня.
На моето запитване, какво има за ядене, ханд
жията ми отговори, какво собствено искамъ и азъ на.
присмехъ му казахъ „една порция хайверъ." „Ще по
лучите," бе неговия гордъ отговоръ и ми донесе единъ
твърдъ като камъкъ суджукъ, напълненъ съ червенъ хай-
веръ, но той не бе по моя вкусъ, затова той ми доне
се друго топло ястие и се нахранихъ много добре.
Следъ това се разположихъ на голите дъски, като на
най-добрия креватъ, съ мокрите си дрехи и обуща и за-
спахъ много сладко, макаръ че войницигв говор4ха на.
високо.
Мускополе 2 Шааиска. (28 августъ до 5 септември).
На следующия день по обедъ се завърна Наки съ
коня си и придружвача. Те успели да се дотътрятъ да
Полемире и тукъ дали коньтъ на единъ врачъ-овчаръ,
който го изцврилъ. Коремътъ му билъ надутъ. Той го це-
рилъ, като пусналъ три пжти кръвь отъ него и най-шзр
 — 94 —

сле заобиколилъ местото съ единъ червенъ камъкъ, на-

правилъ кръсгъ върху раната, плювналъ три пжти вър
ху камъка и го закопалъ. Следъ една неделя раната 61»-
ше зараснала и коньтъ беше съвсЬмъ здравъ.
Най-големата ми грижа беше да памеря негде при-
бежище, което и сполучихъ при бакалина и ханджията
Янаки Наци. Относително храната се грижахъ азъ или
пъкъ Наки, но и това пе бЬше мъчно, защото въ едно
таквозъ мЬсто, дъто се намира лесно месо, хлебъ и ви
но и всичко се лесно приготовлява. На следующия день
проводихъ Наки въ Корча, за да вземе кореспонденция
та, която ми идеше отъ отечеството, защото съвсЬмъ я
^5ехъ изоставилъ слЬдъ излизанието си отъ Охрида.
Мускополе е разположено въ една равнина, дълга
нъмцо В км. и широка 2 км., на която дългата ось отива
-отъ северъ къмъ югъ. Високи и голи планини заобика-
лятъ тази равнина; най-високата отъ техъ се казва Кос
та алъ Мандува и е съединителенъ пунктъ между пла-
нините Опара и Островица. На северо-източния край
равнината е отворена чрезъ една широка долина, а во
дата тече првдъ самата височина. Тази вода взема въ
«ебе си три рекички, които текатъ презъ равнината и
се съединяватъ подиръ половинъ часъ по-надолу съ она
зи, която иде отъ Шиписка и слЬдъ това се втичатъ въ
Деволъ чръзъ една непроходима клисура, както ме уве
ряваха некои овчари.
По-големата часть отъ сегашното село е построено
между двете средни рекички. То брои 220 кжщи, отъ
които 120 сж аромжнски, а останалите албански. Отъ
старите фамилии едвамъ сж оста пали 50.
Новите пришълци сж фарсериоти и албанци, отъ
които последните постоянно нарасватъ. Жителите сж ов
чари, кераджии и занаятчии и сж повечето бедни хора;
съвсЬмъ малко отъ старите фамилии, които иматъ заня
тието си въ странство, сж по-добре и даже могатъ да се
ч нарекатъ богати. Албанците се занимаватъ и съ земле-
целие и за да иматъ повече земя, очистили сж я отъ мно
95

_
 — 96 —

го камъни, които въ различните страни пълнятъ равни

ната, както се вижда ясно отъ придадената картина.
Аромжнете считатъ мускополките за най-хубави.
Азъ бихъ могълъ само да констатирамъ, че те вследст
вие на климата, въ сравнение съ другите, иматъ единъ
забелъжителенъ ясенъ цветъ и по хубостьта си могатъ да
се сравняватъ съ българките отъ Смилово, при Гопешъ.
Климатътъ тукъ е приятенъ, нито е горещъ презъ
летото, нито пъкъ много студенъ презъ зимата. Термо-
метра на слънце показва 27 — 30° К, при все това въз
духа на сЬнка е пресенъ всЬкога, а сутринь рано е твър
де хладенъ; и въ най-горвщото време се среща темпе
ратура 7° Е. Високата температура на открито ни дава
да разберемъ, защо по южнитв склонове на манастира
гроздето успева, отдето се добива и хубаво пивко вино.
Дъждовнитв дни сж чести, а пъкъ презъ зимата често
пжти пада снътъ до единъ метръ височина.
Тукъ е за забвлезване, че има много черкви както
въ Мускополе, тъй и въ развалините на равнината. Азъ
наброихъ 20 такива, така че на 10 кжщи се паде по
една черква. Отъ техъ работятъ само три, а другите се
отварятъ само въ деня на святията, на когото е посве
тена черквата. Тези черкви иматъ началото си отъ 17
— 18 столетие. Най-старата отъ техъ е „Св. Петка,"
съградена презъ 1650 год. Черквата „Св. Възнесение"
е най-хубавата, тя има неколко стъклени полилеа отъ
Венеция. Най-големи черкви сж: „св. Никола," „св. Ата-
насъ," „св. Илия," отъ 1763 г., „св. Арх. Гаврилъ, "
„св. Троица" и „тайното откровение на Иоана-Теоло-
га." Другите сж повечето параклиси и всички почти сж
малко или много на срутване.
Тукъ се намира и една библиотека, за която бЬхъ
слушалъ доста много хвалби. Следъ много молби най-
после ме допуснаха да я прътледамъ. Тя се намира въ
една стая до черквата „св. Никола, " въ която сж на
хвърлени до 2000 тома на гръцки, латински и нем
ски, повечето отъ това столетие и печатани въ Виена
 — 97 —

и Лайпцигь, а некои по-стари издания на гръцки и ла

тински класици, печатани въ Венеция, но еж безъ ни
какво значение. Научихъ се още, че всичките тези кни
ги биле подарени преди 30 години отъ виенския баронъ
Сяла, който- бвдъ^ тукъ^ роденъ.
Въ ближната черква се пази и едно много хубаво
евангелие, написано на пергаментъ и има големо при
личие съ онова, което намеерихъ въ църквата „св. Ма
рия" въ Бератъ. И двъте еж отъ скорошна дата.
Отъ големъ интересъ беха за мене книгите, които
еж се печатали тукъ въ миналото столетие. Печатница
та се е намирала въ зданието на черквата „св. Иоанъ
Теологътъ, " което здание се е запазило и до сега. Тамъ
ми се показаха 10 книги, оцЬлели твърде добре, а не-
кои даже и съвсЬмъ не употребявани и съдържащи ли
тургиите, които се четатъ на праздниците на светиите*).
Главната деятелность на печатницата е била преезъ
1740—44 години. По-напрешни или по-последни изда
ния не ми еж известни. Отъ печатарските принадлеж
ности нищо не е запазено, мислило се е, че еж биле от
несени въ манастиря „св. Наумъ," но и тамъ не намв-
рихъ нищо.
Не требва да ни се вижда много чудно, дето е има
ло печатница въ средата на Турция въ миналото столе
тие, като се знае колко големъ и богатъ градъ е билъ
тогазъ Мускополе и колко силно е била развита не са
мо търговията, но сжщевременно еж цъвтели и науките
особенно. Тукашното училище е било едно отъ най-про
*) Намерихъ слйдующите книги, съставени отъ калугера Григорий:
I. въ Охрида: 1) 'АкоХоиЕКа т&у йуСшу яеуге кос! бека (ерор.артй-
ршу 6юр9шое1 бе тоб Хоуюгйгоо кърСои М1Х<хг)Х *об Гкорас еу Моахояо-
Хе1 1741 яара Грг)уоре(ср (ероцоу&хю тЧ> Кшуотаупу(бг). (въ друго загла
вие стои вместо носледнята дума ек МоохопоХешс) въ аромжнската чер
ква на св. Георгя. 2) Аколутията св. Серафимъ е отъ 1740 г. при Г-на
Апастасъ Бодли. 3) онази на св. Климентъ 1742 въ черквата св. Климентъ.
II. АколутиитЪ въ св. Наумъ: 1) на св. Наумъ. 2) на св. Климентъ.
3) на 15 мжченици. 4) на св. Еразмъ. 5) на св. Иоанъ. 6) на св. Нико-
димъ. 7) на св. седмочисленици отъ годинитт> 1740—42.
III. Въ Мускополе горт>чюменатитъ книги и една отъ 1744 год. -Ако-
Хоо91а тоб еу ау{т; яа*рос, Вцааар/шуо^ гцш>у архигяпокбтгоо ЛарСао^.
7.
 — 98 —

чутите въ целия полуостровъ и е дало знаменити лич

ности, като: учениятъ Халкиусъ, комуто е посветена пе
чатаната въ 1695 г. въ Венеция аколутия на св. Нау-
ма, Данаилъ, авторътъ на известната четиреезичоа ай-
загога, монаха Григорий, авторътъ на всички известни
печатани издания въ Мускополе, Мандука, Костурскиятъ
владика, Иоасафъ, Охридския патриархъ, комуто влаш
ките богати търговци подарили една златна корона, на
правена въ Венеция и сега се пази въ черквата св. Кли-
ментъ въ Охрида, Каваллиотисъ, авторътъ на а ромжнско
то списъче на думи, запазено отъ Тунманнъ. Училището
е било въ най-силния си цъвтежъ првзъ началото на ми
налото столетие; било е затворено, наверно, около 1745
г., но презъ 1750 г. е открито пакъ наново, повдигна
ло се още ведаажъ доста високо до първото разрушение
въ 1769 г., следъ което пакъ отпаднало въ едно жалко
положение. Сегашните училища служатъ само за погърчва-
ние на жителите ; иматъ двама учители съ 80 ученика,
една учителка съ 30 ученички и една забавачка. Про
пагандата е обърнала всичкото си внимание върху мал
ките дъща, защото се над-вва да постигне най-лесно чрезъ
техъ цвльта си. Сигорно може да се каже, че въ никоя
културна държава не се грижатъ толкозъ за селските де
ца, колкото се гриже гръцката пропаганда иьъ аромжн-
ските села.
Споредъ традицията градътъ е ималъ 12,000 кжщи,
но това считамъ за преувеличено, защото толкозъ кжщи,
преди всичко, не могатъ се събра въ такова простран
ство; но че градътъ е ималъ 40 и даже 60 хиляди жи
тели, както ги предава и Рои^иеу111е, е твърде за вер-
вапе, даже ако кжщите не сж биле по-големи отъ сегаш
ните. Те сж повечето двуетажни, каменни и покрити съ
плочи. Често се срещатъ и такива, които сж заградени
съ една обща дворна стена. Вратите и портите сж по
вече закрхглени отгоре. На по-старите кжщи се нами
ра по една веранда (чердакъ) къмъ двора, която се кре
 — 99 —

пи на стълбове, както напр. въ кжщата на моя хазяинъ

Янаки Наци.
Че града е ималъ много жители, уверяваме се и отъ
многото водоароводи и чешми, една часть отъ които и се
га сж въ употребление. Въ юго-западната долина наме-
рихъ четире канала отъ глинени тржби, отъ които два
та и сега сж въ употребление. Както се вижда не е
липсовало вода, макаръ числото на жителите да е било
60,000 души.
Ний можемъ да проследимъ като кжде сж се пръ
снали жителите отъ Мускополе. Мускополчане ще наме-
римъ въ Бератъ, Фери, Битоля, Крушево, Мегарево, Тър
ново, Серезъ, Солунъ и числото имъ възлиза на повече
отъ 20,000 души. Освенъ това потомци на аромжнете
«тъ Мускополе намираме изъ всички по-големи градове
на Турция и Гърция, въ Австро-Унгария и Романия, да
же въ Росия и Египетъ.
Върху миналото на града не сме достатъчно уведо
мени, тъй като липсуватъ писменни източници и вслед
ствие на това принудени сме да се обръщаме къмъ тра
дицията. Тя ни съобщава, че Мускополе е основанъ въ
началото на XVI столетие. НиЬп (Бгш ипй Уагйаг 292)
се лъже, безсъмненно, като смета разваления, въ мес-
ностьта големъ Деволъ, градъ Воскопъ, нареченъ още
Вускополе, за Мускополе. Градътъ Воскопъ сжществува
и днесъ още, както ще укажа това по-долу. РотщиеуШе
(II, 392) ни разказва, че Мускополе е основанъ отъ влаш
ки овчаре върху единъ античенъ градъ „Мошесъ" въ XI
столетие и сж му дали името „ Воскополисъ, " което зна
чи „овчарски градъ."
Шма нужда отъ доказвание, за да се извади наяве,
че горнето е измислица. Влашките овчари не градятъ ни
какви градове, а села, състоящи се отъ колиби, нарече
ни „каливе. " Освенъ това темъ е неизвесгпа думата
-кбЪ.:, те би знали думата коХнвш, и при това градътъ не
се казва „Воскополисъ," а „Мускополйе, * тази дума е отъ
славянско произхождение, както и много названия на мЬ
 — 100 —

стности въ тази околпость, и означава „Мошакова рав

нина" (мошаково поле). Това име е съвсЬмъ на место и
произлиза още преди да е билъ построенъ градътъ. Как
то казахъ по-горе, градътъ е построенъ въ една равни
на и презъ пролътьта се явява въ голема маса едно- мно
го меризливо цвете, наречено „Моску." Когато тукъ въ
миналото столетие училището се намирало на върха на
своятъ цъвтежъ и се е занимавало усърдно съ старо
гръцкия езикъ, тогава се открила и гръцката форма Моа-
^бтсокс, а еж печатали Мооуоъбк&ь
Колкото се отнася до другата форма, която почва
съ инециала „V," която тъй ежщо се среща — азъ я
чухъ напр. въ Крушево — тя е прои8ЛБЗла отъ горека
зания градъ Воскопъ, разположенъ въ полите на плани
ната при корчанската равнина и населенъ днесъ отъ ал
банци, когато по-ранните му жители ек биле аромжне,
които въ най-силния цъвтежъ на Мускополе се приселили
тамъ, при което тогазъ за пръвъ пжть биле разменени
думите „Мускополеанъ" и „Вускополеанъ" и спор-вдъ
което се е образувала една нова форма „Вускополисъ."
При една разходка до манастиря и съседната Ши-
писка азъ намерихъ разни нвща, които еж отъ големъ
интересъ за миналото на града.
Около 20 минути на сЬверъ отъ Мускополе, на по
ловината височина на планината, лежи манастиря, на-
роченъ Св. Иоапъ Предтеча. Въ него живеятъ двама ал
банци калугери, които, както и почти всички гвхни бра
тя изъ вжтръчнна Турция, се отличаватъ съ баснословно
невежество, мързелъ, лъжливость, нечистота и лукавство.
Единственната добродетель на твзи „святии" — така ги
нарича народътъ — е тазъ, че те услужватъ всЬкиму.
Най-напредъ влеезохъ въ черквата, която споредъ единъ
надписъ е била свършена въ 1659 г. Тя не представ
лява никакъвъ интересъ, а така ежщо и книгите й.
Единиятъ отъ калугерите ми показа въ своята стая
единъ Сайех, въ който на добъръ старо-гръцки езикъ се
намира една забележка на единъ монахъ, която се от
 — 101 —

нася къмъ първото съсипвание на града презъ 1769 г.

Ето тази забележка:
„0 Мускополисъ, о Мускополисъ! Д4 е твоята ху-
бость?"
' „Дв е твоятъ хубавъ изгледъ, който си ималъ око
ло 17 столетие?"
„Нечистиви смъртници направиха това съсипвание!"
„Дано Всевишния ти даде пакъ първата хубость
по ходатайството на Св. Йоана1)."
Желанието на този монахъ не се изпълнило. Сл-Ьдъ
това първо съсипвание много богати хора се преселили
въ Виена и Венеция и въ 1788 г. последвало второто
съсипвание, а въ времето на Али паша и последния
остатъкъ отъ благосъстоянието на града се оничтожилъ
съвършено отъ ненаситните варварски орди.
Като какво въспоминание иматъ аромжнетй за ми
налото врвме се вижда въ II томъ 150 стр. Въ сжща-
та стая памЬрихъ и едно много интересно скулптурно
изделие, което желаяхъ да взема, но не ми го дадоха,
макаръ и да имаха още единъ такъвъ екземпляръ. На
следующйя день гЬ ми поискаха десеть лири, а постЬ
петь; но азъ се задоволихъ само съ една фотографичес-
ка снимка, която ми принесе сж щата услуга.
Както учи средния доленъ надписъ, това произведе
ние е дадено отъ Андрей Тирка за смъртьта и опроще
ние на греховете му и посветено на св. Йоана предтеча.
Това издвлие е издалбано отъ Теодора Сина Кру-
ди, който пепременно е познавалъ Мускополе, иначе то
ие щ^ше да бжде върно въ особенноститъ- на пейзажа
на града. Името е аромжнско, а сжщо и онова на по-
дарителя.
Въ средата сж изобразени Мария и Иоанъ, а 17-техъ
окрашения въ тази скулптура съдържатъ сцени изъ жи
вота па св. Йоана. Надясно отдолу виждаме „Мосхо-
1) <Ь Моохоло^ц, <Ь МоохблоХц; «об тб к&ХХо; оои; лоб г| цорср^
аои г|у яер1 тбу 12 сишуа е1хе:; — "Ех9юго1 рербпиуу ярои^Ег^а&у р.01 т6V
бХеОроу! — Дфг) оог 6 кбрю; тг)у я-рогерау оои (юрсрг)у «греобеюс; «>б и-
ц(ои Пообобиои I
 — 102

полисъ" съ своите черкви и двоетажни кжщи, прореза

ни отъ три барички, които на лъво се съединяватъ съ
по-големата. Единъ мостъ върху нея води къмъ Еорча,
който е означенъ съ неколко кжщи и въ сръдата на кой
то стърчи едно минаре. Втория мостъ е високъ около 8
метра, до който отлево се познава църквата „Св. Петка"
и води за манастиря Св. Иоанъ, който образува единъ
голъмъ четверожгълникъ, въ средата на който лежи цър
квата. Сжщо и изворътъ на лево отъ манастиря бЬше

Албански калугеръ, аромжпинъ овчаръ и търговецъ отъ Мускополе.

тогава заличенъ съ една постройка; сега е направена

върху него една стаичка, въ която се намира втори ек-
земпляръ отъ скулптурата. Единъ трети мостъ. който е
спазенъ още, се вижда малко по-долъ1 при втичанието
на реката Шиписка, която на сЬверъ води въ Ши писка,
означена въ скулптурата съ „Сиписка." Ний виждаме, че
 — 103 —

и Шиписка е било доста значително место и е лежа

ло отъ двете страни на рекичката, върху която е водилъ
единъ мостъ, който за сега не сжществува.
На лево отдоле се забелъзватъ още манастирътъ
Св. Наумъ, Охрида, Елбасанъ, Битоля и то на съотвт>т-
ствующите имъ мъста. На десния жгълъ отдоле се за-
б-Ьлдзватъ -д4колка~ кдщи съ черква,—вадь—доидо-сша
„Елаградъ, " писано, по вська в-Ьроятность, погрешно
вмт>сто „Бъчгградъ," т. е. Бератъ.
Това скулптурно изделие ни дава пространството
на града по това връчие, ежщо и големината на Шипи
ска, която по-преди азъ не бехъ и чувалъ. Азъ посЬтихъ
селото, придружаванъ отъ аромжнина овчаръ въ отвъдния
образъ, а ежщо и отъ младото момче въ носия на аро-
мжнски търговецъ.
Ний минахме връхъ височината задъ манастира и
стигнахме за три четвърти на местото. Това село за се
га брои трийсеть кжщи. ЖителигЬ еж всички почти аро-
мжне и повечето се отнасятъ къмъ рода на фарсерио-
тите и се занимаватъ съ овчарство. Жените говорнтъ
само аромжнски, когато муско пол ките знаятъ и албан
ски, обстоятелство, което прави това село удобно за из
следване на езика.
Заведоха ме при единъ старецъ, който имаше пове
че отъ сто години, а неговия най-старъ синъ, както то
ва обикновенно бива, не си знаеше точно годинигб, но
изглеждаше да е прехвърлилъ 70-техъ.
Азъ поздравихъ стареца съ „добъръ день, дДцо!" а
той се разплака горчиво. Той преезъ сълзи ми разправи,
че дълго вр-вме не е чувалъ такъвъ поздравъ, че сино-
вете му се отнасяли много лошо съ него и не му дава
ли досгатъчно храна. Това се потвърди, но съ притур
ката, че и той тъй се отнасялъ спрямо своя старъ баща.
Азъ го попитахъ за миналото на Шиписка и той
ми съобщи, че пр-1ди тука е имало 6,000 кжщи и че от
далечената 20 минути черква е била въ средата на гра
 — 104 —

ва кжщи, колкото и на отсамната. Когато Мускополе поч

нало да се увеличава, тогава Ши писка почнала да се на
малява — така е слушалъ той отъ—баба си, а тя виде
ла това нещо.
Че Шиписка въ миналото столетие е била разполо
жена действително на двата брега на реката, се вижда
на картината отъ 1767 година, а сжщо и многото из-
дигнатини по отвъдния склонъ, който сега е обрасналъ
съ лещаци, показватъ ясно, че подъ т§хъ лежатъ раз
валини отъ кжщи; освенъ туй, виждатъ се неколко ст бо
рени воденици на реката; сжщо и широкия пжть, който
води презъ долината, както и здравия мостъ при изхода,
доказватъ, че населението по-рано се е стичало къмъ ед
но место, което споредъ положението си е отговаряло на
идеала на аромжнина; разположено на единъ стръменъ
склонъ и обиколено отъ гора, ливади, изобилна студена
вода, чистъ и прътенъ въздухъ. Аег Ьип 8с1и ар-агаюе
(аег Ъопиз ей адиа гесепв) слави той на първо место отъ
своето отечество.
Ний се върнахме назадъ по течението на доле пръзъ
хубаво залесената долина и при нейния свършекъ се обър
нахме юго-източно къмъ Мускополе и стигнахме тамъ
за 1 У2 часъ.
Въ четвъртъкъ на 5 септември, въ 4 часа после
обедъ, напуснахъ това интересно место, придруженъ отъ
единъ стражаринъ и Наки. Азъ останахъ много благода-
репъ отъ придобитото тукъ. Следъ единъ часъ отъ тръг-
ванието ни минахме покрай прекрасно разположеното ал
банско село Гитоматъ. Въ околностьта на селото пжтьтъ
се разделя на две: единия държи повече височината, а
другия минава пр4зъ долината, но и двата водятъ за Кор-
ча. По първия стигнахме въ 5 часа и 45 минути въ го
респоменатия Воскопъ, отъ дето навлезохме въ равни
ната. При Вайлеръ Турана преминахме реката Дунави-
ца и въ 7уа часа стигнахме въ Корча.
 — 105 —

13. Корча. (5—10 септември).

- Корча х) се издига опачитслпо пр4дъ другите пе~то-
леми градове на Турция. Той лежи по полите на единъ
хълмъ, иосаденъ съ лозя и пресеченъ отъ рекичката Мо
рава. Тази рекичка разделя градътъ на две половини и
се втича въ Дунавица. Тукъ има добра изворна вода,
климатътъ е приятенъ и здравъ, само когато подуха по-
дълго време сЬверния ветъръ и донесе изпаренията на
езорото Малики, тогава се появява треска. Термомета-
рътъ не спада зиме по-долу отъ 8° Е подъ нулата и се
възкачва до 28° Е на сЬнка презъ най-горещото време
на годината. Горещината не е никакъ неприятна, защо
то въздухътъ е въ движение всЬкога. Ако да не беха
кубетата па джамиите и минаретата, които се издигатъ
надъ червените керамидни покриви, то човекъ би помис-
лилъ, че се намира въ некой европейски градъ. Улици
те еж широки и повечето послани, фенери има въ до
статъчно количество, дюкяните и магазиите на занаят
чиите и търговците изненадватъ съ своята чистота и на-
реда, кжщите отчасти еж съвсемъ спретнати и въ мно
го отъ техъ има красива наредба. Тукъ човекъ познава,
че се намира въ единъ значителенъ търговски кжтъ; ту
кашния пазаръ се надминава само отъ Битолския. По-
голЪма часть отъ среедня Албания се сдобива отъ тукъ
съ жито. При това човекъ ще се излъже, ако мисли, че
всичкото богатство е тука придобито. Случая не е та-
къвъ — повечето го придобиватъ като търговци въ Еги-
петъ и въ търговските центрове на Средиземното море.
Въ тези центрове тукашните албанци, както и аромжне-
те отъ Невеска, Крушево и пр. минаватъ за гърци.
Огъ богатството на тези търговци сж се образува
ли и богати завещания и отъ техъ се поддържатъ ту
кашните училища. Заввщанието „Лассонъ" дава единъ
годишенъ чистъ приходъ огъ 17,500 лева, която сума се
1) Корча е Албанско, Корица е гръцко, Корчао е аромжнското назва-
 — 106 —

плаща отъ гръцката бапка и извънъ това се придобива

доста доходъ отъ различни кжщи. Най-много е подарилъ
некой си Георги Михаилъ Банга и такива завещания
ставатъ често, та следствие на това и сумата се увели
чава. Училищата служатъ на гръцката пропаганда и гле-
датъ чръзъ техъ да погърчатъ населението, като му да-

гимназията съ 7 учители и 80 ученици, градското мжж-

ско училище съ 7 учители и 320 ученика, градското жен
ско училище съ 8 учителки и 150 ученички, основното
училище съ 4 учители и 130 ученика и една забавач
ница съ 3 учителки и 300 дъца. Мухамеданете иматъ
свое училище за момчета и момичета и една забавачни
ца. Въ Корча има и едно национално училище за - Ал
бански езикъ, което е подъ ржководителството на Дан
тели Сотири, интелигентенъ и патриотъ човекъ. Това
училище е единственото въ Албания, до колкото азъ зная1).
УспЬхътъ на това училище е твърде незначителенъ. Хрис-
тианите-албанци виждатъ сиасението си въ Гърция, не-
кои пъкъ се надъватъ на Австрия, а знатните бейове
искатъ да бждатъ независими. При това, христианигв,
даже и тези, които обичатъ своята националность, се стра-
хуватъ, че те и тогазъ ще бждатъ ежщо тъй притиска
ни отъ бейовете, както и сега; че тЬзи бейове по ни
кой начинъ нъчма да се съгласятъ да сложатъ властьта,
която иматъ, на късо казано, че една равноправность
между христианския и мухамеданския елементи би била
невъзможна. Националната партия, разбира се, отрича, че
албанските големци би имали подобни мисли, но, при все
това, този страхъ е толкозъ разпространенъ между на
рода, щото пречи за разширението на националните стре
межи. Не отдавна е открито училище въ Букурещъ, кое
то има за цвль да приготви добри учители, които пос
ле да водягъ пропаганда въ отечеството си за развитие
то па националната идея. Това училище вь Букурещъ се
 — 107 —

поддържа отъ неколко албански патриоти. Въ Корча,

най-богатия и най-интелигептния градъ на Албания, поч
вата за това е твърде неблагоприятна, по би успъвала
една такава пропаганда въ Елбасанъ и Бератъ, дето
гръцкото влияпие е незначително. При все това, въпре
ки дългогодишната работа на гръцките училища въ Кор
ча, гръцкия. еаикъ- не можалъ да, си пробие пжть въ_.фа.-
милиите, и до като е спазенъ майчиния езикъ, спазена е
до тогазъ още и надеждата, че любовьта къмъ него, па
заедно съ туй и националностьта нема да изгасне.
Най-големото препятствие за политическото обиди-
нение на албанците е техното различно вероизповедание.
Въ южната часть имаме православни противъ мухамеда-
не, а въ сЬверната — католици противъ мухамедане. Ко
гато религията даже и въ културните държави предизвик
ва борби и разцепления, то какво остава за една не кул
тивирана страна като Албания, дЬто религията има съ
вършено друго значение. За единъ православенъ католи
ка е папишташъ, както казватъ, ежщински дяволъ. Фана-
тическата умраза противъ последния е много по-голема,
отколкото противъ мухамеданина и да ли ще се изравни
тази умраза, нещо необходимо, за да стане политическо
то обидинение, е единъ гол^мъ въпросъ.
Населението въ Корча се възкачва на 12,000 ду
ши и е повечето христианско. Изпомежду техъ има 130
аромжпски фамилии, отъ които 50 произлизатъ отъ Мус-
кополе и се занимаватъ съ търговия и занаятъ, остана
лите еж овчари и кераджии, измежду техъ се намиратъ
и много фарсериоти, а богатите, както на всЬкжде, сж
предадени на гърцизма.
Азъ намерихъ добъръ приемъ при учителя и попа
Хараламби, синъ на челника Апостолъ Никола Буламат-
ше отъ Пляса. Шестдесеть годишния Буламатше е единъ
силенъ и едъръ човекъ и той ми даде най-добри сведения
за аромжнете, защото беше проходилъ съ своите стада
страната въ разни направления: отъ Охридъ до Мисо-
лонги и отъ Адриатическото море до Егейското. Той е
 — 108 —

ималъ неколко пжти и кървави борби съ гръцките ов

чари зарадъ по-добри паши, но съ албанците е живелъ
^сЬкога въ стгяаеие. „Вяахъ -едхе шииаъ вла^- (-влахъ
и албанецъ еж братя) има стойность при аромжнете и
-албанците и затова- гърците наричатъ аромжнете отъ
Албания, особенно фарсериотите, „ Арванитовлахи."
Отъ като Тесалия е отстжпена на гърците, богат
ството на Буламатше постоянно отслабва. Той е прекар-
валъ тамъ презъ зимата. Данъкътъ, митото и разпоските
по пашпорта, които се взематъ на границата, еж толкозъ
големи, че овчарството не може да извади разноските си.
Отъ 10,000 овце, които е ималъ преди, едвамъ сж ос
танали още 2,000. Огъ това обстоятелство можемъ да
-си обяснимъ, защо неговия синъ е станалъ попъ, което
при овчарите власи е редкость, а при фарсериотитЬ ни-
какъ ие се среща. Последните предпочитатъ да ги пред-
во?кда единъ капитанинъ (разбойнически войвода), откол
кото да станатъ попове.
На 8 септември заедно съ много аромжне овчари
напра вихъ едпа разходка къмъ селото Мбория, на изтокъ
отъ Корча. Тукъ има една византийска черквица отъ
898 година, достойна за виждане, и намерихъ въ нея
доста икони, печатани въ Бреслау. Близо тукъ при Мбо
рия се копаятъ каменни вжглища и се употребяватъ отъ
една парна воденица.
На отиванието ни къмъ село азъ удовлетворихъ техъ,
като отговаряхъ на разпите имъ въпроси, за това пъкъ
на връщане възползувахъ се и ги запитахъ върху живо
та имъ, обичаите и пр, а единъ по-сабуденъ запитахъ и
върху вЪрвапието имъ за оня свътъ. До сега се бехъ
-опитвалъ, но ми се отговаряше: „това ний не знаемъ"
или: „като умре човекъ, умира," а понекога памирахъ
да сж запознати съ небо и адъ. Тукъ ми се отговори,
че всички хора, следъ като умратъ, отиватъ въ рая и
продължаватъ да живеятъ като цветя, съ тази само раз
лика, че добригЬ хора ставатъ добри цвЬтя, а лошите
— лоши цвЬтя, като напр. магарешки тръни, вонещи и
 — 109 —

отровни растения. Азъ бехъ много изневаданъ и даже

покъртенъ отъ такъвъ единъ наивенъ отговоръ, който се
споделяше и отъ другите съпжтници.
ТЬзи скитающе се овчари израстватъ безъ никаква
религиозна поука, но постятъ- ве но- малко- отъ другите
и зачитатъ дните на светците, къмъ всичко друго се от-
насятъ равнодушно или пъкъ имъ е непознато.
Корча е седалище на мутесарифинъ, когото и по~
свтихъ. Но понеже бъчне не разположенъ, затова ме
отведоха въ градината на неговия харемъ, дето се на
мираше. Той сЬд^ше въ една доста широка стая, обвитъ
въ единъ халатъ и ме поздрави сърдечно, като въ еж-
щото време каза, че му е много драго да поздрави въ
града си поданикътъ на великата немска нация и ми
разказа съ въодушевление за императора Фридриха, ко
гото билъ виделъ съ Цариградъ. Два дни следъ това той
ми върна визита, — честь, каквато азъ до сега не ви-
дехъ отъ никого отъ мутесарифите. Азъ слушахъ тукъ да.
се хвалятъ съ него христианите, па освенъ туй тукъ »
самите условия еж много различаватъ отъ ония въ Ел-
басанъ, дъто мухамеданете еж болшинството, па даже »
отъ тези въ Охрида, дето населението е размесено. Бъл
гарите, които тамъ еж болшинство, тукъ съвсЬмъ липсу-
ватъ, едва ли се наброяватъ неколко фамилии, които
еж се преселили отъ ближните села Бобошица и Дре
ново. Това научихъ отъ единъ учитель, когото го била
пратила българската пропаганда, за да отвори българско
училище, но не сполучилъ въ мисията си.

14. Заврхщание въ Битоля и пръхтоявание тамъ.

(10— 19 септември).
Пжтьтъ за Битоля е добъръ п затова пе срещнах
ме никакво препятствие. Съ насъ пжтуваха и двама стра
жари, за да ви вардятъ. Отъ Корча тръгнахме въ 5 ча
са рано. Слеедъ 1 У2 часа пристигнахме въ мухамедан-
ското Пляса, а надъ него се намира аромжнското Пля-
са, отъ което се виждатъ само черквата и неколко кж
 — 110 —

щи. Само въ тази черква, въ една Охридска и въПериволи

се служи на аромжнски езикъ, а оттогазъ, както ми съоб-
щаватъ писменно, служи се и въ още неколко черкви.
Ний минахме презъ неколко моста блатистата нис-
кость на Деволъ и въ 7 У4 часа стигнахме въ хана Дзвт,з-
да, въ околностьта на селото съ сжщото име, дъто си и
отпочинахме нещо единъ часъ. Отъ тука се вижда езе
рото Малики, а мен4 ми се струва, като че сж двъ1 езе
ра. Попитани хората и те казватъ, че сж двъ" и то ед
ното Малики, а другото Совиани. Зиме и па пролеть во
дата на Деволъ като че се спира и въ това време прос
транството между селата Совиани и Пояни се изпълва
съ сода, а презъ летото голъчио пространство остава
сухо и служи за паша, а пъкъ въ некои мъхта се об-
разуватъ широки блата и те като че разделятъ езерото
на две части.
За да избътнемъ многото извивания на пжтя, ний
трагпахме напреки по една керванска пжтека и се из
качихме на височината за малко време, вървехме подъ
джбова сЬнка доста дълго време, наслаждавахме се отъ
хубавия и тихъ видъ на езерото и неговия островъ и
стбдъ четире часово ездене стигнахме въ хана Горица,
д-вто осв-внъ сЬно нищо друго не можаше да се намери.
Ядосани, продължихме пжтьтъ си за стария ханъ; но и
тука не получихме нищо, защото немаше, па и ханджия-
та лежеше на умиране. Ний требваше да побързаме и
стигнемъ въ хана Джура, дето при силенъ дъждъ стиг
нахме въ 5 часа, но бидохме възнаградени съ всичко,
отъ каквото се нуждаехме. Азъ и Наки спахме въ една
стая, а стражарите — на чардака, като се пасмукаха
хубаво съ ракия.
Дъждътъ продължаваше да вали и затова тръгвание-
то ни на сутрисьта се забави до 8 часа. Пжтьтъ ни
водеше покрай езерото, следъ това нагоре до хана Дя-
ватъ, дето стигнахме следъ 2г/2 часа, но не се спрех
ме тука, а въ хана Кожани, двто стигнахме единъ часъ
по -късно.
— 111 —
 — 112 —

Тукъ видехъ на една лавица неколко шишета би

ра и поискахъ да пия, тъй като отдавна бехъ лишенъ
отъ нея. Понитахъ ханджията за цвната на една бутил
ка и той ми отговори, че струва 10 гроша. „Щомъ като
искашъ тодкозъ- скждю, требва- и. бирата. ти да е много
отдавнашна," казахъ му азъ. „Да/ отвърна той, „&гъ я
имамъ отъ 5 години насамъ, па и оня, отъ когото я ку-
пихъ, я държалъ сжщо толкозъ време." „Въ такъвъ слу
чай можешъ самъ да си я ииешъ," бЬ моя отговоръ на
слисания ханджия.
Отъ тука за Битоля стигнахме за 21/а часа и моя
приятель и домашните му следъ двумесечното пжтуване
ни приеха радосно.
Следующата недвля употребихъ изключително за раз
витието на фотографическите снимки, направени въ Ал
бания. Азъ бехъ взелъ съ себе си 30 плочи, положени
въ една кутия, която имаше два захлупака, отъ едната
страна изваждахъ неупотребенигв, а въ другата стра
на поставяхъ осв^тените. Азъ опитахъ това устройство
като твърде практично, но сжщевременно сгрешихъ, де-
то не взехъ още съ себе си и една ржчна камара, съ
която пгЬхъ да мога да нравя снимки. Въ такъвъ слу
чай нгЬхъ да снимамъ и лица, които не искаха да бж-
датъ фотографирани.

15. Разходка до Гопешъ. (19—23 септември).

Въ околностьта на Битоля ми оставаше да посЬтя
още аромжнското село Гопешъ. Азъ приехъ поканата на
тамошния учитель Иордаки, който по това време се на
мираше въ Битоля и го придружихме двама съ Наки.
Ний вървехме отначало по познатия пжть отъ Ох-
ридъ нещо около 10 км., следъ това се обърнахме на
десно презъ Рамна, презъ една низкость, въ която сж
разположени неколко албански села: Църновицъ, Делен-
ци, Лера, Рамна, Кажани, на които жителите сж муха-
медане. Следъ това пжтьтъ се извива на високо по го
риста планина и при едно негово завивание съгледахме
 — 113 —

съвсЬмъ изненадани селото, разположено въ прекрасно

место по планинския склонъ. Ний вървехме по равенъ
и хубавъ пжть, презъ прекрасни букови и джбови гори
и следъ 3У2 часа стигнахме въ селото. Веднага следъ
пристиганието ми дойдоха учителите : Димитру Пелица,
Иорги Каракота и Наки Щерю.
И тука, както и въ другите аромжнски села, се во
ди ожесточена борба между аромжнете гъркомани и онв
зи, които еж за народностьта си. Гопешъ принадлежи
между малкото села, дъто народната партия е взела върхъ
и това се длъжи на обстоятелството, че единъ богаташъ
аромжнинъ, Димитро Казаковицъ, е оставилъ значително
богатство за тукашните училища и че жителите отъ то
ва село отиватъ повече въ България и Романия и вслед
ствие на това нъматъ сношение съ Гърция.
Това село има 450 кжщи, но отъ развалините се
вижда, че преди еж биле повече. Живущите наблизо ал
банци имъ правятъ много пакости, не еж почти никакъ
сигорни и, вследствие на тази несигорность, изселватъ се
много въ България. Въ София требва да има около 100
фамилии, въ Самоковъ 50, въ Дупница 20. Но откакъ
почнаха тамъ да ги взематъ солдати, почна се едно бав
но завръщание и то втъ младежите. За сега и сигор-
ностьта е по-добра. Общината нъкога поддържала нъкол-
ко стражари, които требвало да пазятъ селото и пжтьтъ
за Битоля и то по гористите места, а после всички хо
ра сж биле въоржжени и еж отблъсвали и цЬли разбой
нически шайки отъ по 300 души.
Презъ 1879 год. навлезла въ селото една тълпа
отъ разбойници, състояща се повечето отъ аромжне, огра
била пари, храна, едно момиче и две момчета. Те влезли
и въ църквата, дето се е намиралъ владиката, цалувна-
ли му ржката и не направили никакво зло на онези,
които се гърчеятъ. По това време страхътъ е билъ мно
го големъ и затова сж се изселили доста. Такива раз
бойнически шайки покрай грабежа иматъ и политическа
цЬль. Те искатъ да предизвикатъ безпорядъкъ и небла
 — 114 —

годарность помежду населението, да го заставятъ да тър

си освобождението си отъ страна на Гърция и да се по
каже на Европа, че Турция не е въ състояние да удър
жи редътъ.
Следующия день, 20 септември, бе празникътъ Мал
ка Богородица. ПосЬтихъ църквата, съградена отъ общи
ната и то най-голема църква, която видехъ въ Турция
и въ която всички надписи еж на романски езикъ, ма-
каръ владиката да не искалъ това. Въ началото се е
ивло на аромжнски, но отпосле се запратило. Вслед
ствие на това запрещение патриотите аромжне еж се
отказали да плащатъ владиштината 6 гроша годишно.
Владиката се е оплакалъ, но нищо не е направилъ, за
щото жителите поддържатъ, че ако не се пт>е на твхния
езикъ, то и службата е безцвлна и затова.те не ,еж длъж
ни да даватъ никакъвъ данъкъ.
На 21 септември после обедъ опжтихъ се до раз
валината, която се намира горе въ планината, и стиг
нахме тамъ следъ като се измъчихъ доста отъ лошия пжть
и гжстата гора. Тукъ не видехме нищо друго освеенъ ос
новите на стената, но пъкъ при това изгледътъ бъчне
прекрасенъ. Къмъ западъ виждахме Респенската равни
на и Преспанското езеро, къмъ изтокъ — Драгорската
долина, Битоля и височините на Морихово, а къмъ сЬ-
веръ и югъ не виждахме нищо друго освенъ планини.
Въ неделя на 22 септември предприехме една раз
ходка съ много други още и за 3Д часа стигнахме въ
българското село Метимеръ. Тука на олтарния камъкъ
забелезахъ единъ средне гръцки надписъ, но по причи
на на тъмнината и че надписа бЬ наопаки, не можахъ
да го прочета. Отъ тука се възвихме къмъ западъ, из
качихме се по една стръмна височина и подъ нея бе
разположено българското село Смилево, а на височина
та манастирътъ Св. Петръ. Мнозина отъ съпжтниците,
на които дотегна дългия пжть, се върнаха за Гопешъ,
а ний слезохме надоле, за да посЬтимъ селото. То брои
400 кжщи, всички твърде хубави и повечето двуетажни.
 — 115 —

Изгледътъ на това село се различава отъ другите българ

ски села въ равнината. Причината затова е тази, че жи
телите на това село не се занимавагь съ земледелие, а
съ зидарство, — ходятъ всбкжде и спечелватъ хубави па
ри. Каницъ ни разказва едва басня, че само аромжне-
*гЬ, ципцарете, сж способни зидари и че само гв мо-
гатъ да издигнатъ една кжща безъ помощьта на дърво
делци и железари. Това може да е верно за Сърбия,
но за Македония сигорно не. (в. Аромжне II 65).
Добриятъ климатъ, заможностьта на хората и удоб-
ниятъ животъ въ Смилено сж спомогнали много за разви
тието на телесната хубость. Азъ не съмъ виждалъ ни
кога толкозъ хубави, пресни и пълни лица, както тука.
Освенъ това, тука и носията е пълна съ вкусъ, даже и
доста скжпа, а не груба, както на българките.
Тази носия тука се състои отъ ленена риза, дол
ния край на която е подвезанъ и достига до глезените.
Върху нея се носи една по дебела риза, която достига до
колене. Върху гЬхъ се носи едно кожухче, подшито съ
бела агнешка кожа, а покрайщата обшито съ черни ко-
жички. Това кожухче е най-блескавата часть на цЬлия
костюмъ, защото цЬлата предница е везана съ коприна,
която работа изисква време и умелость. Сжщото стара
ние е положено и за престилката и кърпата на главата.
Отъ темето назадъ по гърба висятъ две дълги, широки
и оплетени сплитки, а кржглото и розово лице е забра
дено съ много бела, като снътъ кърпа. За съжаление
-бе само това, че момичетата избътваха, щомъ се при
ближавахме. Ний успехме да изгледаме лица и дрехи са
мо тогазъ, когато ни разведоха изъ много фамилии гос
топриемни хора. Следъ това се опжтихме назадъ за Го-
иешъ и стигнахме тамъ за единъ часъ.
На следующия день си взехъ сбогома отъ моя до-
макинъ, който направи толкова разноски, до дето бехъ
тамъ, че ми беше доста мжчно. Учителите и учениците
ме изпратиха Уа часъ далече отъ селото. Деньтъ беше
ясенъ, пресна есенна сутринь, гората беше изпълнена
8*
 116

отъ миризмата на алпийската теменуга, съ която почва

та като че бе посипана. Обзетъ бЪхъ отъ онова благо,
но пъкъ тъжно чувство, което човекъ осЬща при напу-
щанието на едно место, дето е приживелъ само прият-
ности и е сигоренъ, че това ще остави въ душата му
добри спомени; момчетата изпеха тогазъ немската пе-
сень: „Кип айе ай тет НеЪ НешаНапа" — сбогомъ мое
отечество, — разбира се, на романски езикъ. Требва ли
да се срамувамъ, акбчсе презная, че бехъ съвсвмъ раз-
вълнуванъ? ь

16. Росна. Българска свадба. (26 септември — 3 октомври).

Въ това време Наки ми поиска разрешение, за да
види домашните си въ своето село Влахо-Клисура, и азъ
му дадохъ осемь дневенъ отпускъ, още повече, че н»
предстоеше едно дълго пжтуваеие. Азъ пъкъ отидохъ пр»
приятеля си Перикла въ Росна.
Жътвата бе въ разгара сит» Царевицата стоеше на
трупана на големи купове предъ селото, дето се очук-
ваше, примерваше и разделяше иодъ надзора на хора,
назначени отъ колджията. При тави работа се изисква
строго пазене, защото селенит^ мокатъ и тайно да при-
насятъ храна дома си. И сливите -беха узрели, а ка
заните постоянно варяха миризливата сливовица. Само
гроздобера не бе подкаченъ, защото \става кжде поло
вината на месецъ октомври. Ч^
На 28 септември посЬтихъ съ Перикла селото Вър-
толомъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ
мухамедане албанци. 1) Четирийсеть фамилии отъ това се
ло работятъ подъ наемъ земя въ Росна и векои отъ техъ
не еж си внесли още наема, който се изплаща въ натура.
Ний се отбихме при Сулеймапъ ага, който, поради своето
гостоприемство, е прочутъ много. Който се отбие при не
го, бива гощаванъ до тогазъ, до дето иска. Той има особен-
\ на кжща и оборъ за конете на посЬтителите. Ний зава
*) Гопчевичъ поставя това село 10 клм. на югъ и казва, че жите
лиге му еж турци.
 — 117 —

рихме тамъ разни лица, между които и единъ боленъ

отъ нЬколко недели, безъ да се бои, че ще бжде изпжденъ.
Въ околностьта на Въртоломъ еж намирали често
мряморни камъни, в^кои и съ надписи, следъ проливни
дъждове въ рекичката и повечето отъ техъ сж се упо
требили за градежи. Шкои таквизъ камъни сж били из
пратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ
единъ камъкъ съ образъ на „свиая^" Заради това нечи
сто животно мухамеданете сж искащи да изкъртятъ ка
мъка отъ тамъ. Сжщо и въ предишната църква се забе-
лезватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната окол-
ность се намира единъ камъкъ съ два много развалени
надписн: латински и гръцки. / ГЬьрвиятъ е гробенъ над-
писъ, а вториятъ е отъ времето на императора Вале-
риана. Латинскиятъ надписъ^издълбанъ въ горнята поч
ти неод^лана часть на ка
Преди да си замишу б&хъ свидетель на едно съби
тие, което позволява да Ье погледне по -дълбоко въ интим
ните отношения на чифликчийски селени, затова искамъ
и да го опиша по-оби
По обедъ дойде/ една/ жена при Перикла и се оп
лака, че годеницата /на сина й не го искала. Те еж оп
ределили зарадъ нр 300 гроша, а единъ другъ е над-
далъ малко повече/ на майка й и тя придумала дъщеря
си да напусне първия си годеникъ, макаръ да си беха
разменили подаръци, което се счита за знакъ на годежъ.
Периклъ се разпореди да се явятъ вечерьта при не
го и двете страни съ подаръците. Това и стана. Годе-
никътъ бЬше едно неразвито красиво момче на 15 годи
ни, а по-старата около петь години мома — едно кра
сиво момиче. Тука е обикновенно нещо при българете
жената да бжде 8 — 10 години по-стара отъ мжжа, който
обикновенно се жени въ младежката си възрасть. Пора
ди туй и 34 годишни свекари не еж редкость. Отъ стра
на на годеника се яви майката, а отъ момина страна ней
ните роднини, понеже майката отказала да се яви. На
момата се каза, че, понеже тя е дала и приела пода
 — 118 —

ръци, длъжна е и да се ожени за първия си годеникъ.

Тя започна да плачи и да казва, че обича другия пове
че и че той е по-хубавъ и по-силенъ и други подобни.
Следъ това нейните роднини я увещаваха да ги не сра
ми и да изменя, но тя не се съгласяваше и не можа-
ше да се помири съ първия си годеникъ.
Периклъ преустанови препирнята и шумътъ като
каза, че довечера ще бжде свадбата, а момата искаше въ
това време да избъта. Тя биде задържана на сила отъ
нейните роднини. Азъ съжелихъ бедното момиче и, за да
го успокоя, показахъ му една хубава гривна, като му ка-
захъ, че ще му я дамъ, ако склони да се венчае. Това й
направи впечатление и при все че продължаваше да плачи,
но тя разглеждаше лъскавото украшение вече съ жаденъ
погледъ. Отведоха я да се приготви за венчаванието.
Въ 10 часа всичко беше вече готово за церемония
та. Ний отидохме въ кжщата на годеника и влезохме въ
една доста широка стая. Отдолу беше измазана съ гли
на, по стените личаха камъните, почернелите отъ саж
ди греди на покрива се простираха на длъжъ отъ една
страна на друга, на керамидния покривъ светяха некол
ко големи дупки и презъ безджамните прозорци ветърътъ
свободно влизаше. Въ средата на стаята поставиха една
висока и тесна винена бъчва вместо алтаръ, на нея хлебъ,
посипанъ съ соль и една чаша вино. Стаята беше сла
бо осветена отъ едно кандилце.
Младоженците застанаха ржка до ржка отъ едната
страна на алтаря. Забулената младоженка бЬ изсушила
вече сълзите си, а младия зетъ стоеше опуйченъ и ако
приежтствующите се смеяха, хиляше се и той. Задъ техъ
стоеше съ две запалени свещи кумътъ (нунко), който спо-
редъ обичая ги покровителствува и имъ кръщава децата.
Тасо, братовчеда на моя приятель, беше кумъ и, както се
виждаше, това му правеше удоволствие. На лево и двсно
отъ младоженците стояха деверите, двама роднини на
младоженеца.
Попътъ, съ дълга рунтава брада и силно развити
 — 119 —

вълнести вежди, облеченъ въ едно старо, пожълтело и

кално расо, държеше въ ржка единъ молитвенникъ, изъ
който преезъ носа си четеше и мрънкаше нъщо, което
той никакъ не разбираше. Понекога приятельтъ ми Пе-
риклъ му помагаше, за да се свърши по скоро. Следъ то
ва последва най-важната церемония: размяната на пръ
стените и венците. Поради късото връме последните бе-
ха направени за по-скоро отъ неколко сухи лозови пръч
ки. Слъдъ това отрЪзаха едно късче хлебъ, натопнха го
въ соль и дадоха на булката и зетя да си отхапятъ, а
остатъка получи нункото; ежщо тъй общо се изпи вино
то изъ, чашата. Следъ това, водени отъ попа, те обико
лиха три пжти около инпровизирания алтаръ, като ги по
сипваше едно момиче съ ечемикъ. Тасо, като нунко, треб
ваше да стжпчи едно ново гърне, а на свършъкъ приеж-
ствующите се наредиха въ два реда, между които треб
ваше да минатъ деверите и нункото; всЬки имъ изтърси
по единъ юмрукъ въ гърба, при което много отъ юмру
ците беха доста юнашки. Съ това се свърши религиоз
ния обрядъ, който нъмаше нищо сериозно.
Подиръ това се разположиха на потона и се под
качи пиенето на ракия за здравието на младоженците.
Колкото пжти това ставаше, толкозъ пжти младите треб
ваше да направятъ по три големи поклони. Догдето се
кланяха на едного, шишето съ ракията минаваше въ рж
цЬте на следующия, който ежщо благославяше, и те (мла
доженците) требваше постоянно да се кланятъ, което из
глеждаше много комично. Сериозностьта, която липсуваше
при религиозния обрядъ, биде спазена тукъ съ голема
строгость.
Следъ половинъ часъ се позволи на младоженците
да се оттеглятъ въ ближната стая или оборътъ. Майката
на младоженеца раздаде на приежтствующите подаръци,
като кърпи за вратъ и за джебъ, и въ замена получи па
ри. Тя събра значителна сума, а особенно отъ чифлик-
чията. Преди да се разотидатъ гостите, посЬтиха двой
ката,. за да се уверятъ въ девственностьта ва невестата;
 — 120 —

благоприятните резултати се известяватъ чрезъ гърмежи,

а тука се изоставиха, защото беше твърде късно презъ
нощьта.
На другия день, тъкмо когато пгвхме да заминава
ме за Битоля, явиха се при насъ младоженците много
весели, направиха три елегантни поклони и ни цалувна-
ха ржка въ знакъ на благодарность за подаръците. Та
кива поклони се правятъ не само предъ господарите, а
предъ всички по-възрасни и до известно време.
 Частъ III.
Юго-западна Македония, Епиръ и западна Тесалия.
Есень 1889 год.

I. Писодери. (17 и 18 октомври).

На 17 октомври веднага следъ изгреванието на
слънцето напуснахъ Битоля, който ми беше до сега ка
то главна квартира, а пъкъ въ кжщата на приятеля ми
Периклъ азъ се чувствувахъ като у дома си. Напущахъ
тези любезни хора, безъ да зная, кога ще се видя пакъ.
Пжтувахме мълчаливо съ Наки за Флорина покрай
една планинска верига. Беше доста хладничко, а не от
давна падналия снегъ по Перистери напомнюваше за
приближающата се зима.
Следъ 5 часа стигнахме въ Флорина и обедвахме
въ хана на аромжнина Наки Къне, отъ Невеска, който
е водитель на българската партия. Болшинството отъ жи
телите тукъ сж мухамедане, турците и албанците сж на
брой 4000 души, българете сж 2000 души, а числото
на аромжнетЪ не е повече отъ 100 души. Подиръ обедъ
потеглихме за Писодери, стигнахме за 3'Д часа и ос
танахме да принощуваме тукъ.
Селото е разположено въ една висока долина отъ
двътЬ страни на диво шумяща рекичка и е заобиколено
съ гора. Това село е чисто аромжнско и брои 100 кж-
щи. Жителите му сж надошли тука отъ Албания и се
занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Ал
бания, вследствие на това албанския езикъ се знае отъ
всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилии
те, макаръ и да сжществува гръцко училище.
Вечерьта се разговаряхъ на гръцки съ ханджията,
другия день той ме чу да се разгеварямъ съ хората на
аромжпски и затова се безпокоеше, че съмъ аромжнски
 — 122 —

учитель и че имамъ намерение да отварямъ аромжнско

училище. Той се успокои, когато напуснахъ селото въ
11 часа.
Пжтьтъ следва ДЪлово — така се нарича Бистрица
въ своето горньо течение — пуща се надолу презъ ед
на добре застроена долина, въ която еж разположени
много български села. Не далече отъ селото Буля вода
та на реката се изгубва съвършенно отъ коритото си
и се появява пакъ слеедъ 3 клм. растояние. По едно вре-
ме оставихме долината и се възкачихме по низкия хребетъ
между реката и Костурското езеро. Вървехме повечето
по стария пжть, но на некои места той бъчпе много раз-
валенъ отъ проливните дъждове и затова бехме прину
дени да си пробиваме новъ по височината. Вървехме
безъ водачъ и стражари и затова по едно време извед-
нажъ дойдохме до една пропасть. Неможахме да забъчггЬ-
жимъ никаква следа отъ пжтя и затова се върнахме мал
ко назадъ и се спуснахме надолу въ равнината изъ по-
малко стръвно мътто. Напоследъкъ намерихме единъ не
дотамъ утъпканъ пжть, но не и безопасенъ.
Слязохме отъ конетЬ и азъ тръгнахъ напредъ и по-
ведохъ коня си за юздата. Като преминахъ почти поло
вината отъ склона, викнахъ на Наки да ме следва бав
но. Едвамъ напусна равното шосе и се озова на ед
на леска, която отъ слабия дъждецъ беше станала още
по-гладка, коньтъ почна да се нодхлъзва. Наки иска
ше да го удържи и ту падаше, ту ставаше, но не успе,
а биде повлеченъ и той надолу и паднаха въ коритото
на. една рекичка. Коньтъ остана, неподвиженъ, а Наки
веднага се подигна и ми извика, че е неповреденъ. При
тази гледка азъ се уплашихъ и останахъ като вкаме-
ненъ. Като видехъ, че Наки се дигна, тръгнахъ и азъ
надолу и слезохъ въ долината и си мислехъ, че Накивия
конь се е умъртвилъ, Като разтоварихме човалите и сва
лихме семерътъ, коньтъ се изправи. Той бе доста нара-
ненъ и протече кръвь изъ устата му, но, при все това,
следъ полвинъ часъ можахме да продължимъ пжтувание
 — 123 —

то. Привързаните у семера човали, върху които падна

коня, запазиха го отъ по-голема повреда. Отъ багажа ми
не се повреди нищо друго освенъ неколко фотографичес-
ки сниики отъ Писодери и Костуръ.
Около 10 часа вечерьта бехме въ Костуръ и се
прибрахме въ единъ много нечистъ ханъ.

2. Костуръ и Хрупшца. (19—20 октомври).

Костуръ е разположенъ покрай езерото съ ежщото
име по една тесна висока ивица, която свързва доста об-
ширенъ полуостровъ въ страната. Улиците сж послани
лошо, или никакъ и еж много кални. Изгледътъ на кж-
щигв отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои
1300 кжщи, отъ които 350 еж мухамедански, 100 ев
рейски, — те не смеятъ да градятъ повече отъ сто кж
щи, защото ще ги подпалятъ, така ме уверяваха доста
сериозно, — а останалите кжщи еж български и гръцки; но
всичките хора говорятъ гръцки. Благодарение на църков
ното влияние, на училището и на лекарската деятелность
— жителите сж почти погърчени, макаръ те и да еж
славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да
спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно.
Новоотвореното българско училище брои не повече
отъ 30 ученика, отъ които половината еж отъ околните
български села. На гръцки се говори и въ кжщата на
водителя на българската партия, а ежщо и въ малкото
аромжнски фамилии, както напр. въ кжщата на богатия
търговецъ Джатасъ, децата на когото не разбиратъ аро-
мжнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се за
държи сегашното положение; училищата се посЬщаватъ
отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учите
ли. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че онич-
тожаватъ всички български надписи изъ черквите и ги
заместятъ съ гръцки. При все туй въ височината на ед
на черква намерихъ образите на Св. Кирилъ и Методий,
които сж запретени въ гръцките черкви.
Битолския консулъ. господинъ Погачепъ. се е на
 — 124 —

училъ, когато е билъ въ костуръ, че Костурския влади

ка изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, кои
то той намерилъ въ една часна кжща. Славянскитв име
на еж се запазили, пъкъ и въ гръцкия говоръ (диалектъ)
се срещатъ доста славянски думи1).
Като се скитахъ изъ града, срвщнахъ се съ хора,
които сж посЬщавали Лайпциския пазарь и доста доб-
ре зпаяха немски езикь. Единъ отъ техъ, господинъ Ки-
рионулосъ, който се е устаповилъ въ Лайпцнгъ, покани
ме въ кжщата си и азъ приехъ на драго сърдце да се
махна отъ мръсния ханъ. Ний пръ^зъ нощьта се и разхо
дихме съ лодка къмъ единъ манастиръ въ края на полу
острова, дЬто ни прие единъ 90 годишенъ старецъ. Во
дата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена,
както опази на Охридското езеро. Сжщо и рибите еж
по-малко.
Въ дъждовно време по добъръ пжть отпжтувахме
къмъ Хрупища и стигнахме тамъ за 1 У2 часъ. Тукъ на
селението, както и по околнигв села, не е погърчено.
Това село брои 1000 аромжне (повечето отъ техъ про-
излизатъ отъ Грамости), 800 българе и 1000 мухамеда-
не безъ гарнизона, който брои 600 души. Христианско
то население е съ гръцки духъ. Гръцкото училище има
читире учители и една учителка, а романското — единъ
учитель съ 30 ученика; толкозъ има и българското учи
лище.
Азъ живеехъ при аромжнския учитель и той ме за
позна съ тамошните отношения. АромжнегЬ еж събрали
една сума и искатъ да си съградятъ черква, за което
еж получили ферманъ отъ правителството, но некои ал
бански бейове не позволявали да се съгражда, а искатъ
80 лири бакшишъ, че тогазъ да се подкачи строението
й, въ противенъ случай заплашвали водителите, че ще
ги застрелятъ. Между това, съобщено ми е, че черква

1) Напримвръ : татка — баща, истпрасъ — вЪтъръ, оча — око, голи;

голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.
т*
 125

та е съградена, като еж били прнмахнати пречките, а.

сжщо и онези отъ страна на костурския владика.
Тука се запознахъ съ хора отъ Грамости и те ми
съобщиха, че рекичката Белица има началото си отъ тех
ното село, протича презъ албанското село Линотопе (по
преди е било аромжвско), Хамовско (първото българско
село отъ къмъ западъ), Чукасъ, Забърденъ, Зелитоста,
Зелени и се влива надъ Хрупища въ Бистрица, а не
както е указано въ австрийската карта отъ генералния-
щабъ, че изтича отъ Грамости и се влива въ Деволъ.

3. Лапсища. (21 октомври).

Подиръ объ\д,ъ се опжтихме къмъ Лапсища. Изнача-
ло вървехме по добъръ пжть, но отпосле по една пж-
тека. Бистрица я преминахме по единъ тесенъ мостъ и
не безъ страхъ при Смикси. Това место служи и за ези-
ковна граница. Първото село, въ което се говори само
на гръцки, е Бубуща. Тукашните жители се наричатъ
валахадесъ; те еж повечето мохамедане, но говорятъ из
ключително гръцки. Названието си са получили отъ то
ва, че знаятъ само една турска дума „евала." Техния
типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна ко
са и очи, и изкривенъ носъ се срещатъ най-много 1).
Въ Източната страна на Бистрица се намира единъ
планински гребенъ, който се спуща стръмно отъ къмъ
изтокъ, а западната му страна е равна и къмъ нея се
придава една втора по-висока равнина, която се прости
ра до Гребена и се повдига съвсЬмъ полека къмъ Гра-
мосъ и Смолика планини. Ходенето по гЬзи високи рав
нини не е приятно, защото реките, които се вливатъ
въ Бистрица образуватъ дсста големи пространства съ
песъкъ.
Следъ 4У2 часа стигнахме въ Ласпища, главното ме
сто за окрджието Анаселица и сЬдалище на каймакаминъ.

') Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тт, иматъ нЪ-
съ „Влахи."
 — 126 —

И тука населението е мухамеданско, но при все туй офи

циалния езикъ е гръцки. Въ хана Венети, д&го б1>хъ
слезълъ, се запознахъ съ единъ старъ господинъ отъ
близкото село Шатиста (Сачиста), което по-напреедъ 64-
ше чисто аромжнско село. Този господинъ ми потвърди
онова, което бехъ чулъ по-преди, че тамошното населе
ние е почти погърчено и че само старите хора знаятъ
още майчиния си езикъ. Но много названия сж се за
пазили още на аромжнски езикъ.
Аромжнското население отъ Шатиста, както съоб
щава РоидиеуШе, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ
аромжнете се нарича Шайнли и, като малко селце, е раз
положено подъ Блаца. Жителитъ- на този големъ не
кога градъ еж се преселили въ Блаца, Еожани и Ша
тиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърците, кое
то се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ свдалище
на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се на
рича Самнионски.
Азъ бехъ миналъ още въ първото си пжтуване
презъ Лапсища. Тогава прътазихъ реката Бистрица, която
е отдалечена нещо У2 часъ и навлезохъ въ една доли
на, по която стигнахъ въ селото Лоловицъ (Лошница),
и отъ тука заминахъ за Влахо-Клисура, едно гол-Ьмо аро-
мжнско село съ 600 кжщи. Близо до Влахо-Клисура се
намира и друго аромжнско село Пипилище и не далеко
отъ него се устаповявятъ презъ летото аромжнските ов
чари.
4. Гребена. (22 и 23 октомври).
Азъ мисл-вхъ да пжтувамъ безъ охранение, понеже
не ми се случи нищо нрезъ пжтуванието Ми, но поли
цията въ Лапсища не ми позволи и затова на следую-
щия день взехъ съ себе си цвлъ ескадронъ войници, които
ни забавиха и не малко ми костуваха. За 6 часа стиг
нахме въ Гребена и се установихъ у лекаря Зиси Па-
панастасъ, когото познавахъ отъ по-предишното си пж
туване.
 — 127 —

Гребена има 80 турски кжщи, 120 гръцки и 20

аромжнски. Презъ зимата числото на аромжнските фами
лии се възкачва на 200, които се прибиратъ отъ окол
ните летни села: Самарина, Смикси и Фурка. Освенъ
това въ Гребена има гарнизонъ отъ 600 души. Околия
та брои 15,000 гърци, 12,500 аромжне и 10,000 тур
ци (турци и албанци).
На следующия день посЬтихъ каймакамина и ме
покани да присжтствувамъ на концерта, даванъ отъ воен
ната музика, което приехъ. Музиката си изпълни твър
де добре програмата, съ което ме изненада.
Бехъ почулъ, че единъ богатъ турчинъ на име Ис-
ляиъ ага билъ събиралъ разни монети и др. подобни.
Отидохъ при него съ неколко познати и действително
видехъ множество антични монети отъ големо значение.
Осв-Ьнъ това, той имаше неколко камъне съ разни изрез
ки и като се очудвахъ върху единъ на аромжнски езикъ,
изказахъ и желанието да го имамъ. Ислямъ ага ме разбра
веднага, а това азъ не подозирахъ, и ми го подари. Най-
добро отъ всички бе една медна часть съ хубаво изобра
жение на слънцето и планетите около него. Азъ не мо-
жахъ да я взема, затова снехъ една снимка и я пока-
захъ на много специалисти, отъ които едни казваха, че
е антика, а други, че е отъ времето на Ренесанса (въз-
ражданието) — въ всЬкой случай тя е изкусна работа.

5. Авдела. (24 октомври).

Двама стражари и осемь войника требваше да ме
придружаватъ изъ планината. Вървейки къмъ юго-за-
падъ стигнахме за два часа въ Мавронай, дето и си от-
•) АромжнигЬ се наричатъ отъ гърциге „Копачаръ." Те сж си за
пазили носията и обичаите, но езика сж изоставили и употрябяватъ гръц
кия. Областьта на копачаригб се простира отъ Самарина презъ гребенска-
та околия до сЬверната граница на Тесалия и отъ Шатиста къмъ Краня.
Името Копачаръ е отъ славянско произхождение и значи „коиачъ, земле-
делецъ," въ противоположность на скитающигЬ се овчари и занаятчии, кои
то, по причина на странствуванието имъ се освобождаватъ отъ влиянието
на черквата и училището и заназватъ езикътъ си.
 — 128 —

починахме малко. Следъ това слезохме въ долината на

една рекичка, която иде отъ Василица планина и се вли
ва въ Венетикосъ. На отвъдната страна се издига единъ
стръменъ планински гребенъ между селата Снилионъ и
Тища. Въ последнйото село си отпочинахме и обедвахме
въ кжщата на попа.
Преди да тръгнемъ направихъ една снимка, която е
приложена въ началото на настоящето съчинение (3 ал
банци, 3 турци, единъ арапинъ и двама негри). Като пре
минахме скалистия гребенъ, отъ който се виждаше прекра-
сенъ изгледъ назадъ, навлезохме въ една хубава борова го
ра. Изгледътъ на страната се измънява. Речните долини сж
тесни и дълбоки, а за земледъчлие местото е твърде мал
ко. Гжста гора покриваше планините, до де ти очи виж-
датъ; а тукъ-таме се срещатъ хубави пазбища, които да-
ватъ добра храна на овцете. Ний се намираме въ стра
ната на аромжнегЬ, която се простира отъ Грамосъ и
Смолика планина по височините на Пиндъ, до среднйо-
то течение на Аспропотамосъ. Друга нация не е можала
да се вмъкне между твхъ.
Разположените по височината села иматъ само презъ
летото жители, а ниско разположените села сж населе
ни всЬкога, макаръ че не твърде много, защото овчари
те съ своите фамилии и стада отиватъ къмъ края на ме-
сецъ октомри изъ равнината и се отдалечаватъ по не-
колко дни отъ летните паши. Ний срещнахме тука пър
вия керванъ отъ аромжне, които се отдалечаваха отъ лет
ните жилища. По нбкой пжть се присъединяватъ къмъ
тези кервани и други фамилии, за да прекаратъ по-
безопасно пжтуванието. Ако околностьта е неочистена и
презъ туй време отъ разбойници, което се случва твър
де редко, защото заедно съ аромжнете изчезватъ и те,
то преселците се предвождатъ отъ неколко ягки и доб-
че въоржжени хора, които иматъ за цЬль да очистватъ
жтя отъ пречки. Следъ техъ вървятъ въ дълъкъ редъ
натоварените коне и мулета съ покривки, сждове, жени
и деца. Животните сж изоставени сами на себе си да
 — 129 —

избиратъ по-добро место за преминаване. На края на

кервана вървятъ пакъ неколко въоржжени аромжне, за да
пазятъ отъ нападение или пъкъ да внимаватъ да се не
изгуби нещо отъ кервана.
Отъ день на день керванътъ се намалява, защото
нъчсои фамилии се установяватъ въ зимните си квартири,
тякагтцото въ най-отдалеченото~жесто стигатъ най-малко.
Често пжти се случва, че некой заболъва изъ пжтя, но
това не пречи на вървежа на кервана — той си върви
безъ да се спира. Керванътъ не се спира даже и кога
то некоя жена добие изъ пжтя. Сгвдъ ражданието, на
което не се гледа като на некоя секретна случка, поне
же не отдалечаватъ даже и децата, лахусата заедно съ
новороденото се натоварва на едно муле и така следва
пжтя. За да се избътнатъ разноските при пжтуването,
те пренощуватъ всвкога на открито, щомъ немогатъ да
намерятъ гостоприемство при съотечественници. Понеже
аромжнетЗз правятъ презъ годината два пжти дълго пж-
туване, то затова тк сж и по-развити, по-мждри, лука
ви и повече опитни, отколкото привързаните селени къмъ
своята колиба.
Ний вървехме все изъ гора и съгледахме отдалече
Авдела, което е отдалечено 8 часа отъ Гребена. Редко
се намиратъ ханища изъ тезд села, затова. требваше да
се усланямъ все на гостоприемство, което намирахъ всЬ-
кога. Тукъ се установихъ при челника Агности. Пристиг-
нахъ тъкмо на време, защото на следующия день те ис
каха да напуснатъ селото. Обикновенно некои отъ мжже
те оставатъ да пазятъ селото, но се прибиратъ при чер
квата, дето си натрупватъ храна и дърва. Додето вре
мето е добро, те ходятъ на ловъ, а щомъ като падне
снътъ, запиратъ се като затворници много недели; дру
гите почватъ да се завръщатъ презъ априлъ.
Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстжпила Те
салия на Гърците, тези летни села отъ година на го
дина все се намаляватъ по численностъта на жителите
си. Презъ септември 1886 година въ Самарина наме
 — 130 —

рихъ само 3,000 жители, а по-преди биле 10,000. Мно

го кжщи еж праздни, други еж вече срутени и никой не
мисли да поднови тези кжщи; ежщото е и съ Авдела,
което брои 200 кжщи съ 300 фамилии, а преди е има
ло повече отъ 400. Въ Периволи е още по-лошо: отъ
500 фамилии еж останали само 200.
Коя е причината затова намаление? Моя домакинъ
Агнести ми даде следующето обяснение: общината имъ
има 12,000 овце, които принадлежатъ не само на хо
ра овчари, но и на занаятчии, и всичките се закарватъ
на паша отъ овчарите. Общината е плащала преди са
мо 400 лири данъкъ за мжжете и кжщите и по 4У2
гроша на всека овца; но понеже немаше строгъ кон-
тролъ, често пжти правителството губеше, защото за ед
на малка сума чиновницигв се подкупуваха и по този
начинъ много отъ овцете се укриваха. Сега пъкъ, като
се минава гръцката граница, прави се едно точно пре-
броявание и се изисква на овца по 2 гроша, а отъ тур
ците по 3У2 гроша; така щото на овца се пада всич
ко 5У2 гроша. Значи., сега се плаща по единъ грошъ
повече на овца, па при това и пограничните пазачи не
могатъ да се подкупятъ.
Това не е всичкото. Сега требва да се плаща за
паспорти, мито за изработените покривки, келими и раз
ните материи, което по-преди не ежществуваше. Тези
женски домашни произведения заменяватъ въ Трикала,
Лариса и Воло за памукъ и жито. Готовите пари, които
получаватъ, се употребяватъ изключително за данаците,
така щото темъ нищо не остава и вследствие на това
повечето отъ техъ полека-лека продаватъ овцете. Бо
гатството ностояно се изгубва и мнозина еж принудени
да се оставяте отъ овчарството и подкачатъ да се зани-
маватъ съ земледелие, както напр. изъ селата Шеску,
Батсе и Алимерия, въ околностьта на Воло. Но понеже
земледелието не е по вкуса на аромжнипа, затова мно
зина сж се поселили въ прибрежните големи градове
или пъкъ въ странство и се занимаватъ съ занаяти и
 — 131 —

<5акалство или държатъ хотели и следъ малко време из-

губватъ националностьта си — това съмъ наблюдавалъ на
много мътта.
Но и онези, които оставатъ въ родното си место, не
сж по-добре, отколкото прееди. Общината плаща ежщия
или по-големъ данъкъ, макаръ числото на жителитъ1 да
са е намалило. Напримеръ, Авделската община е плати
ла при горнята сума още 180 лири за пжтища и то за
такива, които не минаватъ презъ общината и не при-
насятъ никаква полза на самата нея.
6. Периволи. (25 октомври).
Периволи е отдалечено отъ Авдела не повече отъ
3 клм. въ права линия, но за да отидемъ въ него упо-

Хора отъ Периволи.

-\&&п-%'*т отттттт'г ялйт п'т пои'т тттччтпотта пптлтл
 — 132 —

бе мжчно проходимъ. Това село лежи още по-високо отъ

Авдела и постройките му сж пръснати. Когато пристиг-
нахъ на пазаря съ войниците, събраха се доста хора
около пасъ и изникна истинска припирня между техъ
(селените) кой да ме приеме въ кжщата си. Азъ нмъ
бехъ познатъ само отъ слушане. И тукъ, както и въ
Авдела, националната партия е по-силна отъ гръцката,
па и по-заможните сж проникнати отъ цъвтящето на
ционално чувство. Те искаха да ми покажатъ своята рйв-
ность, като ми предложиха гостоприемството си.
Колкото и да ги оборвахъ, все пакъ верваха, че съмъ
пратенъ отъ романското правителство, макаръ и немецъ,
съ тайната мисия да водя некаква пропаганда. Най-после
решихъ да отида у попа, а на другите обещахъ, че ще
ги посЬтя. Още сжщата вечерь посЬтихъ некои, до кол
кото ми беше възможно, и се запознахъ не само съ пес
ни и темъ подобни, но и други интересни работи отъ
миналото.
Перволиатите (жителите отъ Периволи) сж хора ка
лени и се занимаватъ главно съ овчарство. За да иматъ.
повече планини съ паша, разтурили сж много околни мал
ки аромжнски села, които лежаха по съсЬдните височи
ни, и прогонили жителите имъ. По тозъ начинъ общи
ната, която стана много голема, достигна не само едно
добро благосъстояние, но спечели и едно добро име, кое
то даже и самите мухамедане твърде почитаха. Тя бе
ше освенъ туй свободна съвършенно и отъ данъци, как
то повечето аромжнски капитанати изъ Пиндъ планина.
Па не стига туй, но ако единъ мухамеданецъ искаше да
мине презъ селото, пжтувайки отъ Македония по летния
пжть къмъ Янина за Еаиръ, той требваше да свали под
ковите на коня си. Единъ пжть е билъ спренъ и про
чутия Али-паша да се подчини на обичая, но затова пъкъ
той се заклелъ да си отмъсти. Той се върналъ назадъ
съ много войска, съсипалъ селото, поради което многа
жители се видели принудени да се изселятъ въ Тесалия,
на общината билъ наложенъ и данъкъ, но твърде незна-
133 —
 — 134 —

чителенъ. За сега данъка е доста значителенъ, 700 ли

ри годишно, а пъкъ както споменахъ по-горе, числото на
жителите не е повече отъ 200 фамилии.
Щомъ подкачи да се разширява кржгътъ на наци
оналното движение измежду аромжнете, попътъ, при ко
гото бехъ слезълъ, поиска да пее въ църквата на аро-
мжнски, но понеже владиката му забрани, то той се пре
сели въ лоното на католическата църква, отъ която има
ше вече мисия въ Битоля, дето и той самъ се пресе
ли. Като се завърна въ Периволи биде повиканъ въ Гре
бена да даде отчетъ пръугь сжда. Той се яви тамъ безъ
страхъ, но го хванаха и предадоха на владиката. Този
последния го е изпратилъ въ манастиря св. Дионисий, при
Забърда на Бистрица, и тукъ е стоялъ три месеца като
затворникъ, извършвалъ най-долни работи като слуга и
получавалъ най-лоша храна. Заплашвали сж го даже и
съ смърть (билъ е държанъ три дни въ една щерня), ако
не припознае авторитета на патриарха. Най-после спо-
лучилъ да изпрати едно писмо до пашата въ Сервия и
посредствомъ неговото съдействие и онова на австрий
ския консулъ въ Битоля, той билъ освободенъ. Върналъ
се безъ страхъ въ селото си и челъ евангелието на аро-
мжнски езикъ, безъ да се бои отъ владиката, но само мал
ка часть отъ съселените му сж го последвали. Тази е
единственната отъ аромжнските общини, която признава
папата, а въ Охрида аромжнската община е единствен
ната, която признава за свой духовенъ глава българския
екзархъ, а не патриарха.
На следующия день се изкачихъ съ неколко силни
момчета въ планината, разходихъ се и потърсихъ удоб
но место да снема отъ тамъ селото Периволи. Изкачих
ме се съ големо напрягание и доста се измжчихме, до
дъто най -после се установихме въ една скала, отдето
виждахме добре селото. Планината, по склоновете на
която е разположено селото, се нарича Оу и то по туй,
че върха й приличалъ на легнала овца. Азъ мисля, че то
ва название иде отъ античното име на реката Аоиз, коя
 — 135 —

то се нарича Вовуса и извира отъ южната страна на еж-

щата планина. Освеенъ туй овца не се нарича „Оу," а
„Оаие." Водите отъ Периволи и Авдела, като се съеди-
нятъ, наричатъ се Прусианъ, а по-надолу Венетикосъ.
Васица планина се свързва съ Оу планина посредствомъ
планината Кулео, въ която се намира и едно езеро, на
речено „Лакъ."

7. Вовуса (аромжнски Бъяса). 26 октомври.

На следующия день после об^дъ потеглихме на за-
падъ, а нашите гостоприемни приятели се опжтиха на
изтокъ къмъ Тесалия въ зимнигв си квартири.
Каза ни се, че вой^ицитЪ,. които требваше да ни
придружаватъ, еж напръда и затова побързахме да ги
достигнемъ, но ел4дъ единъ часъ нещо случайно се обър
нахме назадъ и ги видехме да слизатъ отъ една висо
чина подиръ насъ. Ний слезохме заедно съ техъ надо
лу по планината Оу, която е водораздЬла между реки-
те Вовжа и Бистрица, или пъкъ въ широка смисълъ на
думата водоразделъ между Адриатическото и Егейското
морета. Минахме презъ една висока борова гора, която
имаше много печаленъ изгледъ, защото имаше много от
сечени дървета, които лежаха разпръснати навреедъ изъ
нея. Въ селото Вовуса, което лежи въ долината, има
много бичкийници, които си донасятъ материала отъ го-
рите. Те не обръщатъ внимание на бжджщето на гората,
а я свкатъ както завърнатъ. Ако падне некое дърво тъй,
че имъ е невъзможно да го отнесатъ, то тамъ си го и
оставятъ. Или пъкъ изсичатъ една часть отъ гората съ-
вършенно, както големите, тъй и малкигЬ дървета и то-
газъ взематъ само туй, което имъ влиза въ работа. Огъ
силнигв дъждове земята се измива и скалата се явява
на бълъ свътъ. Дърветата ги влъкатъ низъ стръмнината,
наръзватъ ги на дъски и ги разпращатъ изъ цЬлия Епиръ.
Слъдъ 2У2 часа стигнахме въ Вовуса и се установихъ
въ кжщата на господинъ Казана.
Селото е разположено отъ двътЬ страни на реката
 — 136 —

Вовуса, която всЬкога е многоводна. Тукъ се намира и

единъ каменъ мостъ, съ големъ сводъ, който е единственъ
въ горнето й течение и затова презъ летото преминаватъ
много хора преезъ селото. Населението се състои отъ
120 аромжнски фамилии и се занимава съ дърводвлство,
платнарство и скотовъдство. Послеедвйото не е тъй разви
то, както въ селото Периволи, а тесната речна долина
не дава мътто за земледелие. Въ средата на селото на
една скална издаднина се намира казармата, въ която
живеятъ войници и се поддържатъ отъ общината, защо
то често пжти селото е нападано отъ разбойници и от
карвали съ себе си по-богатите хора, които пущали ср-в-
щу откупъ.

7. Лаища (аромжнски Лака). 27 и 28 октомври.

Изкачихме се съ неколко войници въ западна по
сока но планината на горе, за да посвтимъ една мес-
ность, която въ Кипертовата карта е указана като още
неизследвана. При все туй, това, което азъ намерихъ
тукъ, се отличава ежщественно отъ онова, означено въ
нашите карти.
Азъ се очудвахъ, че требваше да минаваме единъ
високъ гребенъ, за да отидемъ въ Лаища, когато въ кар
тата е указано, че селото лежи близо до реката. Като
се изкачихме на гребена, слезохме после по една каме
ниста пжтека въ една долина, която съ своето затишие
носяше една украса отъ разноцветните дървета, като:
джбове, осени, кестени, череши и даваше на очите една
величественна гледка. Най-после достигнахме до една
стълба отъ 150 стжпала и слезохме на самото подно
жие. Сега можахъ да си обясня защо именно горе пж-
теката беше камениста. Тукъ е ежществувала очевидно
една стълба отъ стотини, ако не и хиляди стжпала, кои
то еж водели отъ тази отделена отъ света долина, на
селена съ аромжне.
Следвайки надолу по рекичката Рашинитъ, минахме
нокрай едно разширение на долината, покрито съ разва
М
 — 137 —

лини отъ кжщи, а само единъ кладенецъ беше се задър-

жалъ още. Изкачихме се малко на високо и при едно
внезапно извивание на пжтя изгледахме цЬлото село Лаи-
ща, което е 3у2 таса отдалечено отъ Вовуса.
Азъ имахъ едно препоржчително писмо до единъ ле-
карь, но той пъкъ отсжтствуваше по туй време. Поразхо-
дихъ се изъ селото съ башъ чаушина, но никой не си
направи устата да ме покани. Близо до черквата наме-
рихъ множество хора, облечени по европейски, които, ви
ди се, б-вха заможни търговци и които азъ запитахъ на
право за подслонъ, но те съ присмехъ се отвърнаха отъ
мене. Азъ забъмгЬзахъ коя бъчпе причината на туй: гб
мислеха, че азъ съмъ аромжнски учитель и понеже тази
община е съ гръцки духъ, то затова и не искаха да ме
приематъ. Най-послъ1 имъ казахъ, че ще остана въ село
то, па макаръ и да спя на открито. Отправихъ се къмъ
празното место около училището и заповедахъ на слуга
та си да растовари коньтъ подъ едно дърво — тамъ ис-
кахъ да принощувамъ. Ний бехме се разположили, кога
то се яви кметътъ и ни заведе при единъ бакалинъ, кой
то тъкмо що бе приготвилъ една стая, въ която можах
ме да останемъ. Бакалинътъ не ми се хареса никакъ съ
своите черни и остри очи, сжщо и влажната стая, но все
пакъ я предпочетохъ пръдъ откритото небе. На другия
день като се научиха, че не съмъ учитель, подкачиха да
яе гледатъ по приятелски, но все пакъ съ недоверие.
Това село брои 450 кжщи. Повечето отъ мжжете
се занимаватъ съ търговия въ странство и то въ южна
Македония, въ Кавала, Драма, Алистрате и други мъхта.
Мнозина иматъ българска носия, а нЪкои и европейска.
Сжщинско аромжнско облекло тукъ се не съглежда, па
и жените се носятъ другояче, а не както съмъ виждалъ
(вижъ картината). Странно е това, че те носятъ фесъ на
главата си и увиватъ около него косата си. Престилка
та имъ е ясно портокалена, а нагръдниците и шигуни-
те имъ сж закопчени съ два чифта малки сребърни че-
— 138

са
а
 — 139 —

прази, когато инакъ жените носятъ само единъ чифть

по-големи и то на пояса.
Общината поддържа сама гръцкото училище, което
има 4 души учители. Тези хора тука се възмущаватъ
отъ романската пропаганда. Т* се казватъ, че сж гър
ци и такива искатъ да си остапатъ, макаръ че болшин
ството на жителите, а особенно жените, освенъ ;;кали-
мерасъ, никаква друга гръцка дума не разбиратъ. Уеди
неното местоположение, както и обстоятелството, че же
ните оставатъ въ селото, спомогнали еж да се запази ези-
кътъ по-чистъ отколкото другаде. Лаища е единственно-
то село, въ което се е запазила думата „негру" (черъ),
но при все туй съ нея означаватъ само „черно кафе."
По други мъхта се заменява съ думата „лай."

9. Добриново и Лешница. (29 октомври).

Оставихъ багажа си въ селото Лаища, а съ трима
войници и Наки се разходихъ и по другитЗ; околни аро-
мжнски села. Преминахме широкото и обикновенно без
водното корито на рекичката, която иде отъ планината
Фламбурари, въ южния склонъ на която се намира се
лото. Тази рекичка се препълва съ вода, даже неколко
метра на високо, но само следъ проливни дъждове. Не
що 14 дни преди нашето дохождане тукъ е имало си-
ленъ дъждъ и реката отнесла три дъща, които си игра
ли на писъка.
Пжтечката ни водяше презъ лозята и толкозъ се
стъхни напоследъкъ, че конетъ1 едвамъ стжпаха; улесних
ме се, когато стигнахме въ долината на Рашинитъ. Из
качихме се по височината и следъ 1У4 часа стигнахме
въ Добриново, което има 175 кжщи.
Тукъ си отпочинахме подъ единъ големъ яворъ на
пазаря, деето линивите хора првкарватъ времето си въ
бръщолевене, въ игране на карти и въ пушене. Тукъ на-
мерихъ лекаря отъ Лешница, но понеже ми каза, че има
още работа, за това азъ потеглихъ нататъкъ и стигнахъ
за единъ часъ въ Лешница. Това село брои 230 кжщи.
 — 140 —

Селото е построено доста на широко. И тука се об-

работватъ лозя, но изваждатъ вина, колкото за свои нуж
ди. Най-главното занятие е скотовъдството, както и въ
Добриново, освенъ това има и много хора, които търгу-
ватъ въ странство. Шефътъ на търговската кжща Перди-
ки въ Воло, Пиреусъ и Триесъ произхожда отъ Добриново.
Заедно съ гръцкия учитель, който ме и нахрани, се
възкачихме на една височина и отъ тукъ имахъ случай
да направя една топографическа снимка отъ тази непо
зната околность. Къмъ сЬверъ изгледътъ се простира до
Смолика планина. Въ нейнитъ- южни склонове е построе
но селото Грижбанъ, единственното гръцко село въ та
зи страна, и послъ1 къмъ изтокъ въ единъ редъ съ гор-
нето село се намиратъ аромжнскигв села: Пальосели,
Пъдцъ, Армата, Бреаца — всичкитъ1 гвзи села не сж от
далечени много отъ Вовуса. Лаища, Добриново, Летни
ца и Пальохори, което лежи единъ часъ на западъ отъ
Летница, принадлежатъ къмъ долината на Рашинитъ,
която е отделена отъ главната долина чрезъ една висо
ка планина, неречена Фламбурари. Отъ къмъ западъ та
зи страна се отдъля чрезъ снажната Папинго. Една тес
нина презъ планинитъ1 води къмъ Коница. Водиге отъ
Самарина, значи отъ източната страна на Смолика, не
текатъ на изтокъ, но на югъ и, следъ като обикалятъ
дъгообразно планината, втичатъ се въ Вовуса.
Още презъ сж щата вечерь отпжтувахме назадъ въ
Лаища. Въ връчге на яденето поканихъ и домакина заед
но съ фамилията си да яде съ мене, но той, безъ да об
ръща внимание на това, взе ми десеть пжти по-скжпо за
приготвеното.

10. Фламбурари (аромжнеки Флоро). 30 октомври.

Въ 8 часа подчачихме пакъ странствуванието си
къмъ южното Загори. Придружваха ни петима войници.
Минахме пръзъ долината на Рашинидъ и се възкачихме
по една височина въ юго-източно направление. Пжтьтъ
минава повече прЬзъ гора и е мжчно да се намери, за
 — 141 —

това взехъ съ себе си и единъ водачъ. Сношението меж

ду сЬверното и южното Загори е твърде слабо, защото
помежду имъ има единъ високъ гребенъ, който служи за
водоразделъ между Вовуса и Арта. Требваше да вър-
вимъ повечето пеши и да водимъ конете за юздите, кое
то ни беше твърде мжчно, — това трая додето се изка
чихме чакъ на гребена. Отъ тукъ повърнахъ назадъдва-
ма войника, защото отъ умора не можаха да продължа-
ватъ по-нататъкъ, върнахъ сжщо и водачътъ, понеже щ^х-
ме да слизаме въ една гола долина.
Планините еж образувани отъ мегкъ земенъ шифръ,
който съдържа много железо, но отъ проливните дъждо
ве е изгубилъ флората си, па даже на много места пла
нинските склонове еж се срутили.
Единъ тесенъ пжть се извиваше надолу изъ долината.
Припомнихъ си оня страшенъ случай пр1ззъ Костуръ н
тръгнахъ пакъ напредъ. Наки беше станалъ по-мждръ,
затова слЪзна отъ коня. Отъ което се страхувахъ, това
и стана. Зачухъ по едно време викъ, обърнахъ се на-
задъ и Накивия конь се изгуби. Ний се притекохме на
помощь. Бедното животно беше притиснато неколко мет
ра подъ пжтя въ една теснина и още малко оставаше
да се одуши. Съ големо усилие сполучихме най-после
да го освободимъ отъ товара и го извадихме на пжтя
и този пжть безъ повреда. Въ часа единъ стигнахме въ
аромжнското село Чернеши, което брои 150 кжщи. Щомъ
ни видеха жените и дъщата избътахж въ кжщи, причи
ната на което, както ми разказа бакалина, билъ стра
ха отъ войниците, които щомъ се явятъ тукъ изискватъ
ядене и пиене и не плащатъ нищо. Вследствие на това
и общините правятъ доста големи разноски. За забелез-
вание е, че тукъ не се виждатъ други мжже, освенъ
попа, учителя и нвколко старци — всички други еж за-
вяти покрай брежните градове като търговци или хан-
жии. Мнозина отъ техъ еж повикали и фамилиите си
при техъ само и само да не биватъ измъчвани отъ вой
 — 142 —

ниците или пъкъ отвлечени отъ разбойниците. Въ цяло

то Загори владее разбойничеството.
Неколко дни преди нашето пристигане четирма раз
бойници влезли в*ь едно полупогърчено село Ласковицъ,
убили единъ човекъ и извлекли отъ кжщата му готови
пари и скжпи предмети около за 100 лири. Макаръ раз
бойниците да еж биле малко, но жителите не посмеяли
да ги нападнатъ, защото се страхуватъ отъ отмжщение
то на другарите имъ.
Преди цвлото Загори е било аромжнско. Но вслед
ствие влиянието на духовенството, особенно на фанатика
Козма, за сега гръцкия езикъ се е промъкналъ и въ фа
милиите. Гърците еж казвали на хората, че те требва
да се молятъ само на гръцки и че Господъ употребява
аромжнския езикъ само тогазъ, когато говори на дявола.
За разширение . на гърцизма работятъ и лекарите, и
учителите.
Трите села: Чернеши, Фламбурари и Гребенити, по
източния склонъ на долината, еж си запазили майчиния
езикъ; насреща разположените села Макрини, Драгори
и Долиани сж полупогърчени, а останалото Загори е съв-
семъ погърчено. Въ Чупелово, Скамнелъ и Шупуцелъ
само некои стари хора разбиратъ още аромжнския езикъ.
Горните села поддържатъ сами гръцки училища.
Въ селото Фламбурари (аромжнски Флоро) ме при
еха много добре въ кжщата на господи нъ Яни IIIкам-
бели, макаръ че тукъ духа е гръцки и макаръ че азъ не
скривахъ цвльта на пжтуванието си.

11. Пр1зъ Гребенити за Мецово. (31 октомври).

Братътъ на моя домакинъ, търговецъ въ Катерина,
който съ години не беше се връщалъ въ родното си
место Загори, се възползува отъ случая и тръгна съ ме
не за Мецово, за да пристигне тамъ по-безопасно подъ
военната защита. Понеже приятели и роднини, споредъ
тукашния обичай, го изпратихъ доста далечъ отъ селото,
то е.ъ яаминаванието си закъснехме чакъ до кжде 8 ча
 — 143 —

са. Требваше да вървимъ нещо два часа, за да стигнемъ

въ хубаво разположеното село Гресенити, което има 200
аромжнски кжщи. Тукъ жените се восятъ не тъй, както
онъзи, които видехъ до сега. По своята носия те се
приближаватъ къмъ българките въ Македония. Те хо-
дятъ доста нечисто. При все че говорятъ аромжнски,
но забел^захь, че помежду имъ се е вмъкналъ и много
славянски елементъ.
Войнициге не искаха повече да ме придружаватъ,
а само съ заплашванието, че нъма да имъ дамъ ника-
къвъ бакшишъ, ме придружиха до слъдующата военна
станция.
Ний се повърнахме малко назадъ по пжтя, по кой
то бехме дошле, завихме се тогазъ сЬверо-източно въ до
лината, пръзъ която води пжтьтъ отъ Вовуса за Янина
и по който пжть ний вървехме до това мъсто, дъто се
отцЬпва една долина къмъ изтокъ. Слъдъ това требваше
да вървимъ нагоре по една планина и слъдъ два часа
стигнахме въ кулата Панталони, отдето повърнахъ на
задъ уморените или по-право лънивигв войници и поне
же не намерихъ тукъ нищо за ядене, то, придруженъ отъ
единъ стражарь, продължихъ пжтуванието си нататъкъ
безъ да се спирамъ. Ний вървехме по една доста тътна
и продълговата висока равнина, която носи славянско на
звание Полица и се прорезва отъ Вовуса. Заобикалятъ
я високи равнини, но ръчни долини оттукъ отиватъ къмъ
всички направления. Планинскиятъ върхъ при Мецово
служи като свързвателенъ пунктъ на много планини, а
равнината при полигб на сжщата служи като кръсто-
ижть отъ Македония за Епиръ и отъ Албания за Тесалия.
Въ средата почти на равнината, въ околностьта на
развалините отъ Бератория (произлиза отъ Императория)
се намира единъ ханъ, който се посвщава доста много.
Този ханъ е отдалеченъ 1 1/4 часъ отъ Панталони, а не
далече отъ Панталони има една кула съ доста много
войници.
Слъдъ като объдвахъ и си отпочинахъ, пратихъ да
 — 144 —

повикатъ командующия гарнизона и го помолихъ да ми

даде войници до Мецово, което е оттукъ два часа отда
лечено. Той не искаше да ми даде войници, защото Не-
малъ никаква заповедь, а пъкъ и нему били потребни за
запазвание на тамошните стада, които постоянно се на-
падатъ отъ разбойниците. Нито молби, нито заплашва
ния помогнаха и ний требваше да вървимъ безъ защита,
макаръ меспостьта и да б-1; много опасна.
Пгтьтъ се намира лесно. Преминахме равнината въ
юго-източно направление и достигнахме края й при ед
на кула и следъ това по единъ стръменъ надолу пжть
и съ много извивания стигнахме въ Мецово, безъ да се
случи нъчцо съ насъ.

12. Мецово (аромжнски Мкнчу ') и пжтуване за

Якина. (1 — 3 ноември).
Азъ намерихъ добъръ подслонъ при ханджията Аг-
риву. Веднага следъ пристиганието ми яви се полиция
та и се научи отъ д1; ида, съ каква цвль ходя и пр.
Беше имъ много чудно, че пристигнахъ безъ солдати и
понеже гръцката граница е много близо, то затова се от-
насятъ твърде придирчиво къмъ чужденците, а още по
вече и за туй, че Мецово съ своята крепость служи ка
то единъ главенъ пограниченъ пунктъ.
Каймакамина, най-вишия тукъ граждански чинов-
никъ, искаше още ежщата вечерь да го посЬтя, но азъ
отхвърлихъ това, като се извинихъ, че съмъ твърде умо-
ренъ. Изпратеникътъ се върна пакъ скоро при мене и ми
поиска паспорта, който следъ малко пакъ повърна.
На другата сутринь се явиха при мене много рано
началника на крепостьта съ неколко офицери. Те се из
виняваха за дето дохождатъ толкозъ рано, но ми првгле

1) Аромьнското име на местото не трябва да се сравнява съ ита

лианското име на реката Минчио, това име е произлезло, наверно, отъ
славянското Мжчово — мечи градъ, защото А се чете като ин (гринда), а А
като ун ср. Нонте, Нунте (както се говори въ некои влахомегленски села.
Сегашния начинъ на писане при гърцитъ- Меаообшу = „}1еа-о-та роиуа =
испелъ планинщ"П е смъчиенъ.
 — 145 —

даха паспорта и препоржката ми до янидския валия.

Следъ това казаха да напусна веднага местото и да оти
да въ Яаипа и слеедъ като взема позволение да се върна
тогазъ пакъ тукъ. Азъ отговорихъ, че не мога да напус
на местото, защото книжата ми еж редовни и мога да
се бавя навсЬкжде, а тука искамъ да се побавя два до
три дни, до като си довърша работите, инакъ ще отстж-
пя само на силата. Следъ това той постави единъ чау-
шинъ при мене, за да ме пази, като ми заирети да пра
вя каквито и да е снимки. Сжщо и полицията ме сле
деше строго.
По-послъ1 направихъ посЬщение на каймакамина,
който ме прие много любезно и следъ като му обяснихъ
работата, позволи ми да правя даже и снимки, а чау-
шина ме замоли да се оставя отъ това, защото той ще
изгуби службата си. Както тука; така и другаде забе-
леезахъ, че гражданските и военните чиновници беха въ
неприятелски или пъкъ въ обтегнати отношения единъ
спрямо други.
Посвтихъ отъ учтивость и коменданта на крепостьта
и той ме прие любезно, но позволение за снимки не мо-
жахъ да получа. Времето беше лошо — утриньта маг-
лива, а после и дъждъ, така щото освенъ неколко по
сЬщения при знатни търговци и архимандрита (той се
избира отъ общината и се подчинява направо на патри
арха, а не на янинския "владика) другото време стояхъ
въ кжщи и се занимавахъ съ записвание на събрания
материалъ по фолклората.
Мецово, или както аромжнете го наричатъ Минчу,
е градъ съ 700 кжщи (ежщото число дава и Ьеаке), кое
то число по причина на поменатите вече причини, пос
тоянно намалява. Неговото положение е живописно и въ
една отъ скалите се издига крепостьта. Главната улица
се простира по равнината, а за да се отиде по други
те кжщи отстраните й, требва да се прескача и катери.
Изгледътъ къмъ срещуположния високъ гребенъ, де
то е и турско-гръцката погранична станция, е величес
10.
 — 146 —

твенъ. Оттукъ нататъкъ пжтьтъ води въ долината. Сре-

щу Мецово, но по-низко отъ него, се намира аромжнско-
то село Анилионъ, а по аромжнски наречено Кяре, кое
то значи место на сЬнка. То има 80 кжщи. ЖителигЬ
се занимаватъ главно съ скотовъдство, малцина съ земле-
д4лие (ечемикъ и жито) и съ кераджилъкъ между Епиръ
и Тесалия. Жените приготовляватъ черги и други вълне
ни материи. Голема часть отъ мжжете сж въ странство.
Б/Ькои отъ техъ сж достигнали и големо богатство, напр.
Аверовъ, който е спестилъ милиони въ Росия, Стурнара
и Тошица, които сж основали и благодетелнигв фондове
и които сж отъ твърде голема полза за техния роденъ
градъ, тъй напр. единъ приютъ за старци и недъгави,
а сжщо и бедните получаватъ безплатно лекарства. Нуж-
дающите се момичета получаватъ зестра, а сжщо учи-
телитъ1 и училищата се поддържатъ изключително отъ
техъ. Тукъ требваше да се основе и една политехника,
но турското правителство не позволило отъ недоверчи-
вость и затова сега тя е съградена въ Атина и прина
длежи къмъ най-хубавите здания на града. Тукъ хората
сж предадени на еленизма и работятъ за него. Макаръ
че училищата сжществуватъ отдавна, но гръцкия езикъ
не е проникналъ навсЬкждъч Повечето отъ населението,
не изключая и богатите, говорятъ аромжнски, а некои
по-стари жени не знаятъ никакъ гръцки езикъ.
Очакваше се да се построи въ скоро време и едно
аромжнско училище, но азъ се съмнявамъ да ли ще на
мери здрава почва.
Въ неделя на 3 ноември напуснахъ местото, следъ
като изгладихъ распрата между моя слуга и домакиня,
който искаше безсрамни цЬни. Азъ му заплатихъ охот
но това, което искаше, защото той жертвува доста вре-
ме подиръ мене, но го посъвъ"гвахъ да промени на та
белата си името „Агриву" съ „ Акривосъ, " което значи
скжпо.
Комендантина ми даде петима силни албанци за
стража и освенъ това къмъ мене се присъедини и единъ
 — 147 —

бей съ слугата си, който се връщаше отъ своя чифликъ

въ Тесалия и отиваше за Явина.
Ний слезохме въ долината пеши, защото беше много
кално вследствие на двудневния дъждъ. На срещуполож
ната височина се виждаше малкото аромжнско селце Ву-
тоноси. Сега си обяснихъ, защо еж служили прорезите
отъ страни въ долния край на ямурлуците на аромжне-
те. Азъ мисл-Ьхъ, че те сж за украшение, а то за да се
втикватъ пешовете въ техъ и безпрепятствено да сли-
затъ въ кално време отъупланината. По пжтя вървеха
и доста жени, натоварели/ съ дрехи за пране.
Гжста мъгла се б/Ьше прострела и не ни позволя
ваше да гледаме надалече. Можахъ да виждамъ само веч
но зелените дърветА/покрай пжтя, листите на които бе-
ха бодливи и ^А се забелезваха жълади. Малко по-
нататъкъ се покМаха явори. Минахме нещо 40—50 пж-
ти много придошлата рекичка и вървехме доста време
въ лътлото й. Изначало войниците вървеха покрай бре
га, но после вседствие на обиколките, които беха при
нудени да правятъ, закъснеха и затова нагазиха изъ сту
дената вода.
Следъ 2У2 часа стигнахме въ Триахания, дето ча
кахме да се сберемъ всички. Времето се изясни и слън
цето угре.
Минахме покрай единъ керванъ, който носЬше ви
но въ кози толуми, натоварени по два на конь, отъ Ша-
тиста за Яиина. Следъ ЗУ2 часа стигнахме въ хана Бал-
дуни, който е близо при местото, дето се съединяватъ
реките отъ Мецово и Загори и подъ името Арта текатъ
на югъ. Тукъ некога се намервалъ и мостъ, но за се
га отъ него не ежществуватъ освенъ малки следи. Ос-
венъ този пжть, по който вървехме ний, има другъ презъ
планината, но по него върватъ само въ лошо време презъ
вимата или пъкъ когато придохажда много водата. Този
пжть е въ много лошо състояние и се уверихме въ това,
когато тръгнахме отъ Балдуни, дето не получихме нищо
за ядене, за хана Дриско, който е отдалеченъ отъ пър
 — 148 —

вия единъ часъ и лежи на една височина. Много пжти

тръбваше да слизаме отъ конегв за да улеснимъ възкач-
ванието си по лошия шш>. Слъдъ го.гЬмо напрътание
стигнахме най-посля въ хана, но изглеждахме проста
смъшни. Бъхме измокрени и изкалени отъ петите до гла
вата. Тукъ, слъдъ едно седемь часово пжтуване, си от-
починахме доста време. И войниците пристигнаха не по
добре отъ насъ, но бакшиша и яденето скоро ги пръд-
расположиха. Тукъ азъ се раздълихъ отъ тъхъ, защото
пжтьтъ ни не бъше лошъ — имахме да слизаме по една
гола височина и да обикаляме около едно езеро.
Изгледътъ отъ височината къмъ Янина и езерото бъ.
пръкрасенъ. Въ южната часть на езерото минахме по
край едно место, двто се изтича водата на езерото, па
да върху колелата на една низко лежаща воденица, из
чезва бучаща въ дълбочината и достига по подземенъ пжть
въ Арта. Азъ останахъ много зачуденъ, като намерихъ
много пролетни цвътя и чухъ да цвъртятъ весели птич
ки въ сочно зелените ливади покрай бръта на езерото.
По височинигв, отъ които додохме, листата на повечето
дървета беха упадали, когато тукъ долу те още радва
ха пжтпика съ своята есенна украса. Тази мъстность се
е харесала и на аромжнските разбойници и на тъхния
таенъ езикъ носи името „градина маре" (голема гради
на). Въ градините видъхъ цъвнали олиандъръ, теменуга и
трандафилъ, но връмето не е всъкогажъ таквозъ: по нз-
кога става и доста студено, та и водата въ езерото за
мръзва. Нъколко дни слъдъ пристиганието ми стана сту
дено и се принудихъ да употръбя мангалъ. Бързо пре
минахме равнината и влъзохме въ града, дъто се уста-
новихъ въ единъ ханъ, пръпоржчанъ ми отъ бея.

13. Янина. (4—17 ноември).

И тукъ, както и въ Мецово, имахъ доста неприят
ности съ полицията. Върху Епиръ владее обсадно поло
жение, затова къмъ чужденците сж особенно внимателни.
Писмото отъ министерството на вжтръшните двла въ Ца
 — 149 —

риградъ до валията не ми помогна никакъ, а ми помог

на само енергическото застжпвание на австрийския кон-
сулъ. Имахъ нужда отъ преработвание на събрания ма-
териалъ, както и на снимкиге, а това не можаше да ста
не въ хана, затова си наехъ една кжщица въ сЬверна
та часть на града, дето сжщевременно имаше и оборъ
за коня ми.
Въ града се намиратъ неколко гостилници, дъто се
добива ефтено хубаво ядение и прекрасно вино. Въ ха
на, дето обикновенно ходяхъ, едно немско-чехско друже
ство отъ Зонненбергъ даваше концерти. То се състоеше
отъ шесть мжже и седемь дами, които, въ това отделено
отъ света и твърде редко посЬщавано отъ чужденци град
че, даваха мелодиите на своите немски музикални парчета
предъ една многобройна и благодарна публика отъ христиа-
не и мухамедане. Те знаяха много слабо гръцки езикъ,
живееха съвсЬмъ отстранено въ една наета кжща и ми
слеха да се преместятъ следъ неколко недели въ Корфу.
Населението на града се възкачва до 17,000 души
и се състои отъ гърци, мухамедане, албанци и турци.
Търговията въ града е доста жива. Говори се повече на
гръцки, даже и въ некои мухамедански фамилии. Тука
ми посочиха и единъ дервишъ, които освенъ горня дре
ха немаше нищо друго и служаше за присмехъ на де
цата, а се прехранваше чрезъ просия.
Въ високата часть на града, Кастронъ, живеятъ и
неколко фамилии испански евреи. Аромжнския елементъ
-е слабо застжпенъ, едвамъ броятъ 50 фамилии. Най-бо
гатите граждани сж аромжнските търговци Парески и
Мекьо, децата на които не знаятъ аромжнски. Почти
всички златари, некои обущари, сЬдлари и бакали сж
придошли тука отъ Мецово и Сираку.
Тукъ има една ромжнска гимназия съ свое собствен-
но здание, съ трима учители и 22 ученика, но всички
ученици сж странни, деца на бедни овчари и живеятъ
въ училището, дето добиватъ всичко, каквото имъ треб
ва. Богаташите аромжне отъ Загора и Мецово следъ за
 — 150 —

криванието на мускополската гимназия, изпращатъ деца

та си въ гръцката гимназия, която отъ 500-техъ си уче
ници брои само 50 аромжпски деца, сноредъ както ми
разказа директора на гимназията, българинъ отъ Сересъ,
но получилъ образованието си въ Мюнхенъ. Господинътъ
бе достатъчно честенъ, че ги призна за власи, а гър
ците се назятъ да споменатъ това име, като го заменя-
ватъ съ „Влахофони елинесъ," т. е. елени, които гово-
рятъ влашки.
Тукъ отношенията между аромжнскигв учители и
гръцкото население не с,т. тъй неприятелски, както въ
местата, дето нема никакви гърци, а само една гръцка
партия, както напримвръ въ Битоля. Тамъ учителите не-
матъ никакъ достжпъ въ други фамилии, които прина-
длежатъ на друга народность, а тука не само че не се
гонятъ, но живеятъ и приятелски. Види се, гърцигй съ-
знаватъ слабостьта на аромжнете въ Епиръ, та затова
ги и не преследватъ.
Градътъ нема нищо интересно отъ своето минало.
Само могжщия Али паша направи името му извъстно
преедъ свъта. Народните ибсни и традиции разказватъ
за дръзките и свирени работи на човека, който чрЬзъ
енергия и свирепостъ, чрезъ хитрость и лукавство, чреезъ
лична храбрость и военно изкуство е можалъ да подчи
ни цЬлата тази страна и да я ограби. Чрезъ него и отъ
неговото време насамъ отношенията въ Епиръ съвсЬмъ
еж се изменили. Свободата, която имаха планинските
жители, албанци и аромжне, се отне, а турците следъ
смъртьта на тиранина завладеха страната пакъ тъй здра
во, както е било некога подъ властьта на Али паша.
Въ горня и средня Албания турското владичество е сла
бо и само посредствомъ религията се крЬии, а тука въ
долня Албания и Епиръ иматъ властьта здраво въ рж-
цъте си и я упражняватъ дръзко.
Положението на града е едно отъ най-хубавите,
които би могалъ да си помисли човекъ. Градътъ, прос-
трянъ на длъжъ по западния брътъ на езерото, заедно
 — 151 —

съ вдадената въ езерото крепость съ двете й красиви

джамии дава най-хубавата гледка отъ височините, които
лежатъ задъ него и отъ които въ сжщото време се вижда
езерото съ острова, а стръмните височини на пиндската
планинска верига заграждатъ хоризонтътъ на изтокъ.
Не е безполезно, ако се направи и разходка изъ
езерото, което е много богато съ риба и всЬкакви пти
ци, а по края е покрито съ тръстика и съ това дава
удобни места за развъждание на рибата. Въ острова има
и едно селце, жителите на което се занимаватъ съ ри-
боловство и носение вода въ града. Вода за пиене взе-
матъ отъ източния брътъ на езерото, покрай полите на
планината, отъ многоводния изворъ, а отъ къмъ сЬвер
ната страна не взематъ, защото местото е низко и бла
тисто. Мъстото, отдъто взематъ вода, го наричатъ „Дра-
бадова, * което е промЬнение на славянската дума „доб
ра вода." Водата въ дъйствителность е добра за пиене
и има температура 10° К.
Азъ посЬтихъ и манастиря на острова, който е раз-
положенъ пръкрасно въ скалите и почти закритъ отъ
големите дървета. Тука ми се показа стаята въ първия
етажъ, дето е билъ убитъ Али паша. Многото дупки
на пода, ако еж действителни, показватъ, че много ви-
стрели еж дадени отдолу, додето да се влези най-пос-
ле въ стаята на страшния паша, който се е считалъ за
непобЬдимъ.

14. Сираку, Каларитесъ и манастирътъ Кепине.

(17— 19 ноември).
Въ Янина намерихъ багажа си, който отъ Битоля
изпратихъ тукъ по кераджия. Но не знаяхъ какъ и съ
кого ще го изпратя по-нататъкъ. Мисляхъ да го изпра
тя въ некое пристанище и отъ тамъ по море за Ати
на, но ми се виждаше мъчно и опасно и затова най-
после се решихъ и взехъ единъ ковь подъ наемъ, на кой
 — 152 —

и паспортите, тръгнахме въ неделя на 17 ноември въ

6 часа сутриньта, съпроваждани отъ единъ стражарь.
Върху езерото се простираше гжста мъгла, възду-
хътъ беше доста студеничъкъ и не безъ страхъ лутахъ
погледътъ си по височините на Пиндъ, които требваше
да премина, за да отида въ Тесалия. Още не бъчпе пад-
налъ никакъвъ снътъ и понеже си взехме покривки и
топли дрехи, мислехъ, че можахъ да се реша на тако
ва пжтувание, иначе требваше да се откажа да посътя
селата по горния Аспропотамосъ. Ний бехме всички на
коне и затова скоро преминахме плодородната равнина,
която се простира на западъ отъ езерото и почнахме да
се изкачваме по височината, която разделя Артенската
долина отъ кутловината на Янина. При единъ изворъ за
стигнахме единъ аромжнинъ, който ми каза, че отива за
Сираку, но после се отдели незабелезано отъ насъ, за
щото беше безъ паспортъ и се страхуваше отъ стража-
рина. Той направи това, за да премине границата неза-
бвлезано. Въ околностьта на селото Кондовраки се сирех
ме при уединената черква Параскеви и се възползувахъ
отъ почивката, като снехъ надписътъ отъ единъ песъч-
ливъ камъкъ въ стената. Въ горнята десна страна на
камъка имаше написано: ЗС X. С. Шка, което често
правятъ на хлеба изъ Македония и означава Исусъ Хрис-
тосъ побеждава.
Понеже склонътъ беше много стръменъ, ний сле
зехме пеши въ тесната долина на Арта, преминахме
реката по единъ високъ камененъ мостъ и се установих
ме за обедъ не далеко при една воденица. До тука дой
дохме за 5 уа часа. Малко по-надолу отъ насъ реката
си пробива пжть презъ една скала въ видъ на единъ те-
сенъ и непроходимъ процЬпъ съ отвесни стени.
Следъ това тръгнахме по единъ опасенъ пжть, кой
то на некои места имаше сташала и се изкачихме на
височината при хана на селото Пальохори. Кжщите или
по-право колибите на това село сж разпръснати и пра
вятъ скръбно впечатление.
 — 153 —

Местностьта става все по-дива и усамотена, а расти-

телностьта въ каменистата почва постоянно се намалява.
Преминахме пр-Ьзъ купове камани, които беха попадали
-отъ едра разрушающа се планина. Пжтеката изменява-
ше постоянио наиравлението си, вследствие на непре
станно падающите нови камънаци. Като минавахме обър-
нахъ внимание на една голема скала, готова да се сгро
моляса и туку едвамъ минахме подъ нея и тя се сгро
моляса съ силенъ и грозенъ шумъ, като засипа въ сж-
щото време и пжтеката. По-малки камачета отхвръкнаха
чакъ до насъ, а единъ големъ камъкъ падна върху ко
ня на кераджията, който вървеше най-подиръ, но, за ща
стие, удари единъ отъ сандъците и отхвърли животното
на страни. Единъ облакъ отъ прахъ се издигна въ въз
духа, а азъ настръхнахъ и мисляхъ за ужасната сждба,
която можаше да ме сполети, ако бехме закжснели ед
на минута.
Като пристигнахме въ Сираку, запитаха ни дали не
сме усЬтили землетресението, което станало въ Зу2 ча
са. Тъкмо по това време се срина и скалата и си по-
мислихъ, че този тресъкъ се е чулъ тукъ и сж го взели
за землетресение. По-после се уверихъ, че действител
но е станало землетресение въ Сираку и това растръс-
вание тукъ е повлияло и на планината, а не обратно,
както масляхъ.
Ний достигнахме скоро въ областьта на варовитите
скали съ отвесни стени, въ които пжтьтъ бе изкопанъ,
а въ некои особенно опасни места бе обграденъ и съ
камъни. По нвкой пжть пжтеката се стеснява толкозъ,
че е невъзможно да се разминатъ натоварени животни,
затова нашия водачъ въ време на завивание извикваше
за да предупреди онези, които би се случило да идатъ
насреща ни. Пжтьтъ се разширява полегка и излиза на
една малка полянка, дето се намира една черква, а по
нивите се познава, че на близо има некое село. На сре
щуположната височина се виждаха селата: Каларитесъ и
 — 154 —

за имената и прибави на аромжнски сзикъ, че тЬ сх

„гяурескъ" (гръцки), а пъкъ Сираку е „домнескъ" (тур
ско). Веднага слеедъ това се намеси стражаринътъ и по
прави грешката на кераджията, като каза, че той треб
ва да каже „грецескъ," а не „гяурескъ." Той билъ зна-
ялъ аромжнски и затова ми бъчне даденъ за првдруж-
вачъ, а азъ не знаяхъ, че той разбиралъ аромжнски. Той,,
стражарина, чувствуваше повече отколкото кераджията,
че „гяурескъ" е едно докачение за насъ, които бехме
сжщо гяури (христиански кучета).
Още веднажъ пжтьтъ се стеснява и минава покрай
пропасти, дето най-после насреща съгледахме Сираку,
като че бе приковано въ скалите. Азъ се спряхъ, за да
се нагледамъ на хубавата гледка, на хубавигЬ кжщи въ
тази каменна пустиня, дето не се очакваше таквозъ нЬ-
що. (Вижъ картината). Преди да се влезе въ селото ми
нава се по единъ мостъ, подъ който има единъ водопадъ.
Малко преди захожданието на слънцето пристиг
нахме въ селото и се установихме въ кжщата на Ди-
митру Крустали, който е търговецъ въ Янина. Той ми
бе далъ препоржка до своите домашни тукъ. Те ми да
доха една доста голема и чиста стая съ големъ каминъ.
Всичките кжщи еж съградени много солидно отъ камъ
ни, покрити еж съ грамадни плочи и всичките еж снаб
дени съ камини. Аромжнската община брои 550 кжщи.
Гръцкото училище има трима учители и двъ1 учителки и
се поддържа отъ общината.
Онези, които еж овчари, пръчкарватъ зимата въ рав
нината при Превеза и взематъ съ себе си своите фа
милии, а другите жители, които не еж овчари, оставатъ
фамилиите си въ Сираку, но ги сяабдяватъ съ храна и
отопление, защото често пжти се случва, че съ недели
сношението се прекъсва. Съ гордость ми разказаха, че
двама прочути мжже на модерната Гърция произлизатъ
отъ селото Сираку. Те еж: Мипистрътъ Колети и поета
Джелакоста (Залакоста). Показаха ми и местото, дъто
— 155

0)
3
 156

Горъ на височината се намира стария манастиръ,

заобиколенъ съ дървета. Почти на края на селото се
намира главната черква, накрай която се издига камба
нарията съ три камбани. Въ Турция камбаните сж нъ-
що особеннои мъчно се срещатъ другадв, освенъ по
планинските аромжнски села. Въ градове, дъто живеятъ
христиане и мухамедане, тези последните не могатъ да
търпятъ звона на камбаните.
Въ вторникъ на 19 ноември б4хъ поканенъ за близ
кото село Каларитесъ и се възаолзувахъ отъ случая, та
посЬтихъ предъ обедъ и манастирътъ Кепине.
Придружаваха ме неколко войници й некои хора
отъ Сираку, които ми служеха като пжтеводители. Вър
вяхме по горния край на една пропасть, която служаше
за граница между Гърция и Турция и дойдохме до единъ
мостъ. Оттукъ вървяхме по~?динъ мочорливъ пжть по
край скалата, който на некои мъста се провираше подъ
нея и то толкозъ низко, че требваше да се снишавамъ
до сЬдлото на коня за да премина. По-после пжтьтъ се
разширява малко и излиза прЬдъг една отвесна п гладка
скала, изъ която стърчеше една дървена сграда. Извиках
ме и на нашия викъ се отзова едно момче, което спус
на единъ мостъ отъ пръти, който свързва малката скал
на издаднина съ сградата; по този мостъ минахме ний
и влезохме въ издълбания въ скалата манастиръ, дъто
живеятъ трима калугери и момчето.
Изгледътъ отъ прътрадието на манастиря е единъ
отъ най-диво романтичните, който би могалъ човекъ да
си помисли и ми напомни на планините « долиниге при
Лунга въ сръдня Албания, макаръ тамъ и да е несрав-
ненно по-усамотено.
Нъщо хиляда крачки надъ насъ се съединяватъ двъ
долини: онази отъ Сираку и тази на Мацуки. Послед-
ньото село е гръцко и лежи на сж щата почти височина
съ манастира, но на срещуположната страна, а подъ не
го се вижда зданието на манастиря Зовистиана. Планин
ските склонове сж покрити съ храсталакъ или дървета,
 — 157 —

а само при насъ се изпречва червена и гладка скалис

та стена, въ която само тукъ-таме некой храстъ или не
кой буренъ сж можли да пуснатъ корени.
ПосЬтихме малката пещеря, която служи за черко-
ва и въ която нема нищо значително. Манускрипти не
се намериха никакви, такива имало въ маййстиря Зови-
стиана, но гръцкото правителство ги събрало отъ цЬла
та страна и ги отнесло въ Атина, така не на гръцка
почва всичко бе обрано съ време. Отъ /черквицата се
отива въ друга една пещеря, която, наверно, е дала пгр-
вата мисълъ да се основе на това недостжпно место ма-
настиръ. Снабдихме се съ свещи и се освободихме отъ
всички дрехи, които ни пречаха. Калугерите ни придружа
ваха до единъ изворъ, отъ д1то си л^ематъ вода и дето се
оттеглюватъ въ студено време, защото тамъ температура
та не спада по-долу отъ 1^2Ж /Сжщо и придружвачигЬ
ми се уплашиха и се върнаха, ващото въ пещерята има
ше големи пукнатини и то] толкозъ големи, щото сме пгб-
ли да се изгубимъ въ т$хъ, н/о пакъ моите другари ме
придружиха презъ таквазъ една пукнатина, която пре
минахме, опирайки се ]у стените и следъ половинъ часъ
стигнахме до края. На тази пещеря липсува интересно
то, което се среща цри варовитите пещери, именно: фан
тастичните сталактити и сталагматити. Пещерята е по
крита отдолу съ не^олко сантиметровъ дебелъ пластъ отъ
гладка черна пръетъ. Преди насъ беха влизали и други
хора и беха си написали имената по пръстьта, но не мо
жаха да се прочетатъ добре. Калугерите не можаха да
ни кажатъ конусж биле онези хора преди насъ, коита
с& стигнали т#о края на пещерята. Потънали въ потъ
се върнахме назадъ.
Безъ да се спираме повече потеглихме изъ пжтека-
та, по която дойдохме, назадъ къмъ моста и следъ това
по стръмната височина се отправихме къмъ Еаралии, т.
е. „кониците," което подъ гръцка форма е познато ка
то „Каларитесъ."
Селото брои 300 кжщи, а въ времето на Али па
 — 158 —

ша е броило 1,200 кжщи, съ твърде богати търговски

фамилии, които имаха своите гимии въ Средиземното мо
ре. Богатството е привлекло жаждата на тиранина, та
както Мускополе, Линотопи, Николица и туй место е било
разграбено и съсипано, а жителигв му требвало да се
спасяватъ съ бътство. Много еж избътали въ Корфу и
еж се установили подъ француско покровителство и ско
ро забравили и националностьта си. И днесъ населението
спада за въ полза на Сираку, дъто отиватъ да се изба-
вятъ отъ гръцката военна служба.
Въ кжщата на лекаря Георги Малакаси се събра
едно множество хора, между които беха и предсЬдателя
на общината, гръцкия паграниченъ офицеръ и даже тур
ския военноначалникъ отъ Сираку съ митничара и ми да
доха блескаво угощение. Въодушевлението за Германия
-бе големо, защото беше тъкмо следъ свадбата на пре
столонаследника и те се надЬваха да получатъ като зе
стра най- малко Епиръ и Критъ.
Следъ като раздигаха трапезата, трима цигане за
свириха месните хора (съ цигулка, кларне и тамбура) и
се подкачи хорото, въ което взеха участие мжже и же
ни, които не беха никакъ на угощението; те играха от
части поотделно, отчасти заловени.
Требва да призная, че младите хора, облечени въ
фустанели, окичени съ оржжие и играющи по такта на
живата музика, направиха ми особенно впечатление. Ме
лодиите сж познати, но всЬки се силеше да играе по
своему, да покаже своето изкуство и пъргапость и съ то
ва да спечели удобрението на зрителите. При това и са
мите музиканти не оставаха безучастни на веселото хо
ро; щомъ забележаха некой изкусенъ играчъ, те сами
ставаха по-живи и по-пламенни, па даже и самите зри
тели се заразяваха отъ кършенията на играча, движе
ха си и те ржцЬте и краката заедно съ него. Тука мо
же да се види какво се казва танцъ и какъ отделни ли
ца надминаватъ нашите най-добри балетни танцйори и
танцйорки, ако не по грация, то по своята пъргавина
 — 159 —

и отрайване. Ако некой иска да бжде „джоне" (спосо-

бенъ момъкъ), той требва непременно да бжде добъръ и
способенъ играчъ.
Привечерь всички събрани на чело на музиката ме
придружиха близо до границата. При това гърмеха и се
провикваха, а ехото отнасяше викътъ къмъ Сираку и от-
тамъ ни отговаряше. Наки требваше да се върне съ ко
ня си по ежщия пжть назадъ, защото пжтеката бе мно
го тесна и бе удобна само за пешаци, но нъкъ значи
телно по-къса отъ другата. Посредствомъ стжнала, изсе
чени въ скалата, и една дървена стълба се слиза отъ
едната страна долу въ теснината, а отъ другата страна
пакъ се искачва горе въ височината.

15. Пр§минавание пр$зъ Пиндуската верига, Котури,

Бендища. (20—21 ноември).
Сутриньта при тръгванието ми се яви турския офи-
церъ, ржкува се съ мене и изказа съжалението си, за д1>-
то не можи да ми направи ежщото, както и въ Калар-
лии, но той пожела да ме придружи до нЬкадъч Като се
научи той отъ слугата ми какъ безобразно ме ускуба бра
товчеда на хазаина ми, искаше да го затвори, но азъ го
помолихъ да го остави, защото требваше да ме придру
жи до Котури, дъто имаше работа.
Ний потеглихме въ сЬверно направление по долина
та нагоре. Слеедъ половинъ часъ достигнахме границата
и войниците се върнаха назадъ. Пограничния офицеръ
ни пропусна да преминемъ безъ да прътледа паспорта
ми или пъкъ багажа или да иска мито за конете.
Домакина съ още две момчета беше съ мене, така
че ний бехме заедно съ кераджията 6 души. По това
време немаше никакъвъ страхъ отъ разбойници изъ пла
нината: те се възвръщатъ по градовете, отиватъ даже
и въ Атина, за да проядатъ спокойно онова, което еж
ограбили презъ летото, но щомъ се стопи снегътъ хва-
щатъ се пакъ за пушката и тичатъ въ планината.
Попитахъ моите придружвачи да ли еж принадле
 — 160 —

жали некога къмъ некоя разбойническа шайка. Единъ

отъ техъ ми каза, че е ходилъ. Следъ това го запитахъ
къмъ коя нациоиалность принадлежатъ разбойниците- изъ
Пиндъ. Той ми отговори, че сж аромжне, гърци и албан
ци, но водачите сж всЬкога аромжне, защото сж най-
способни и защото иматъ ятаци и шпиони изъ аромж-
нете по планинските села и между овчарите, които имъ
обаждатъ всЬкога, когато има негде плячка.
При таквизъ разговори достигнахме края на доли
ната и требваше да се изкачваме въ височината, което не
беше лесна работа за тежко натоварените коне, защото
пжтеката бе покрита съ дебелъ пластъ отъ ледъ. Азъ
слезохъ да си стопля краката и да поведа коня си по-
предпазливо. Нашите придружвачи ни оставиха и се по
катериха направо изъ скалата, за да съкратятъ пжтя и
се покатериха доста изкусно, но и ний не закъсняхме
много.
Погледътъ къмъ западната страна среща само голи,
каменни височини и склонове, а пъкъ напротивъ къмъ
източната страна гористи планини и долини. При сли
зането ни коньтъ на кераджията падна и единъ сандъкъ
се строши, та много мои книги и тетрадки бидоха раз
сЬяни отъ ветъра. Додето събирахъ съ Наки разпръс
натите книги, при което една тетрадка съ песни и думи
изгубихме, после забелезахъ това, другите пъкъ набра
ха дърва и накладоха огънь, за да опекатъ месото, кое
то си бехме взели. Те опекаха месото на харбията (шом-
пала) на пушката и имаше приятенъ вкусъ, който се
увеличаваше отъ единъ коренъ, хвърленъ въ огъня.
Ний прибързахме да продължимъ пжтьтъ си, за да
не закъснеемъ и навлезохме скоро въ гората, дето ни
беше по-лесно за пжтуване подъ белите елхи. Първо
начално считахъ тези дървета за кедри и затова съби
рахъ колкото можахъ да намеря сЬмена, но въ Атина
ми казаха, че това не сж кедри, но плодове отъ гръц
ката бела елха. Нейните шикалки изгубватъ листата и
ядките си, като оставатъ само една шийка, украсена отъ
 — 161 —

една главичка и понеже стоятъ прави, изглеждатъ като

да сж високи гжби по клоните на елхата.
Долината, изъ която вървехме, ни водеше къмъ
реката Аспропотамасъ, която преминахме безъ голема
мъчнотия при единъ изоставенъ манастиръ. Дълбочината
й не беше повече отъ единъ метръ. Отъ тука се виж
да къмъ сЬверно направление селото Лепеница, което
презъ зимата е безъ жители.
Чакъ сега почна за насъ истинската мжка. До се
га вървехме изъ пжтеки, които не бвха толкозъ опасни,
ако човЬкъ паднеше; но сега требваше да вървимъ по
планински склонове и то изъ поледени тесни пжтеки, глад
ки като огледало. Най вървяхме твърде полегка, защо
то водяхме конете си, а по некой пжть требваше да
нахвърляме листа и камъчета върху леда, за да могатъ
да се задържатъ копитата на конете. Това обстоятел
ство не взехъ въ внимание, когато се ръчпихъ да стран-
сгвувамъ пр-еко презъ планината, за да посЬтя некои
аромжнски села, разположени къмъ югъ, и затова сега
гледахъ съ четире очи да излЬза по-скоро отъ плани
ната, което можаше да ми се не удаде, ако да беше
се случила нъкоя снежна виелица.
Бвше се вече смръчило, когато стигнахме въ Ко-
тури и то слъдъ 10 часовъ пжть, когато презъ летото
сжщиятъ пжть се взема за 7 часа. Следъ като почаках
ме доста, яви се ханджията, който живееше при фами
лията си въ друга кжща, и ни посочи една низка стая,
въ която липсуваше всекаква мебелъ, на даже немаше и
камина. Понеже бехме поизмръзнали, затова ханджията
ни на клади огънь, но вследствие на пушека принудихме
се да отворимъ и вратата. Яденето се състоя отъ яйца
и млвко, но много ни помогнаха и гроздовете, които
убихме изъ пжтя. Спахме на голата земя, но при все
това доста сладко, защото бехме уморени.
На сутриньта ханджията ми поиска 17 лева за яй
цата, млекото и храната, която даде на конете, а всич
ко това не струваше повече отъ 3 лева, споредъ тукаш
 — 162 -

нигЬ цени. Това беше твърде скжпо за мене, затова

не му премълчахъ, а го сканфузихъ за тази му безоб-
разна постжпка, при което той слезе на 14 лева, азъ
му дадохъ 10 лева, съ които той най-после се задоволи.
Наверно, той е билъ потбутнатъ да ми иска толкозъ
скжпо отъ аромжнина, който пжтува съ насъ отъ Сираку
и който ежщо бе ме тъй оскубалъ миналиятъ день.
Съ мжка намерихъ единъ кераджия, за да ми от
несе багажа въ Вендища, а оня повърнахъ назадъ отъ
Сираку.
Пжтьтъ върви на високо покрай Аспропотамосъ,
после се извива къмъ сЬверо-изтокъ въ една долина при
аромжнското село Величани, въ което достигнахме следъ
два часа. Още следъ два часа бехме срещу двете се
ла: Краня (аромжнски Корну) съ 500 кжщи и четвъртъ
часъ къмъ сЬверъ, Доленъ съ 30 кжщи. И двете тези
села беха оставени отъ техните жители аромжне още
презъ октомври. Долините тукъ не еж населени и то не
затова, че става много студено, а защото пжтеките се
затрупватъ съ сньтъ и ставатъ непроходими и вследствие
на това се прекъсва всекакво сношение и още затова,
че нема паша за многобройните стада.
Богато залесената и прорезаната съ потоци страна
прави едно приятно впечатление на човека и му напом-
нюва на приятните пейзажи изъ Туринческите гори.
Спрехме се само веднажъ, за да отпочинатъ коне
те ни предъ последнйото възкачване по втората пара
лелна верига на Пиндъ, която служи за водораздЬлъ между
Аспропотамосъ и Саламвриасъ. Тази верига е нито много
стръвна, нито много висока отъ онази, която преминахме
вчера, пъкъ и гората ни закриляше чакъ до върха.
Следъ като преминахме височината, слизанието ни
по нея бе много лесно покрай една рекичка и най-пос-
ле стигнахме въ Вендища, което е разположено доста
на високо и е отдалечено 7 часа отъ Котури. Останахъ
доста доволенъ отъ хана.
Вендища, или пъкъ както се нарича отъ аромжнете
 — 163 —

„Неводенъ," брои 160 фамилии. Половинъ часъ къмъ

сЬверо-западъ се намира аромжнското село Кастаня съ
250 фамилии. Тукъ климатътъ е много по-мегкъ, откол
кото въ отвъдната страна на планината. По склоно.вете
на планината растатъ добри лозя, а кестените виръчгтъ
отлично.

16. Калабака и метиорнит5 манастири. (22 и 23 ноември).

Възползувани отъ хубавото време и безъ да стра
даме отъ студъ, както прт>зъ двата предидущи дни, про
дължихме пжтуванието надолу по долината. Ний се при
ближавахме къмъ благословената тесалийска равнина съ
приятния й зименъ климатъ, която служи за прибъчвище
презъ зимата на аромжнските жители отъ горния Аспро-
потамосъ и въ която се събиратъ стадата не само на аро-
мжнете, но и онези на албанците и даже на дебърчанете.
Слъдъ Зу4 часа стигнахме въ хана Кастаня на бре-
га на Саламврия и тукъ имахме случай да гледаме пд-
туванието на безконечни камилски кервани, които идЪха
отъ Албания и Македония. Тб беха преминали планината
презъ проходигв при Мецово или при Куцуфленъ и, пж-
тувайки по течението на Саламврия, иматъ за цель да
достигнатъ Трикала, Лариса или пъкъ Алмиро.
Срещу хана, на северния брътъ на Саламврия, на
не голема височина, е разположено последнйото чисто
аромжнско село Чорани съ 30 кжщи, а половинъ часъ
долу разположеното по долината село Чересъ е само на
половина аромжнско.
Ний ездехме по десния брътъ на реката, а по пос
лъ по широкото й, само въ нвкои мъхта водно корито,
а отъ лево съгледахме 'гигантските скали на метиорните
манастири. Веднага силната свирка па лъкомотива ме
изненада радостно. Сега ми се стори това изсвирвание
като музикаленъ тонъ. Отъ цивилизования свътъ това бъ
първия поздравъ, който приемахъ следъ седемь месечно
странствувание по планините на Македония и Албания.
 — 164 —

Имахме да преминаваме още едпа малка височина

откъмъ реката, за да навл-Ьземъ въ градеца Калабака.
Ханътъ, въ който се сдрехме; не познаваше лукса на
кревати, па и за храната трябваше сами да се грижимъ,
но находящите се столове и маси показваха, че култу
рата е направила и тукъ известенъ напредъкъ.
Това место е последната станция на железницата
отъ Боло и споредъ големината си има доста живо съоб
щение, на което помага и сжществующия тукъ гарнизонъ.
Войниците съ своите бвлц фустанели и дълги кал-
ци, съ тъмао сини робашки, фригийска шапка съ дълъгъ
шоскюлъ, обути въ червени пантофи, окрасени съ едно
пюскюлче на върха, правятъ едно извъпредно красиво,
макаръ и малко куклообразпо впечатление, въ сравне
ние съ турските тежки и по-стари войници, които хо-
дятъ обикновенно твърде опърпани. До колко сж устой-
чеви въ походите, не мога да се произнеса, защото, за
щастие, сигорностьта въ Гърция бе такава, че не се ну-
ждаяхъ отъ военна защита при пжтуванието си. Съ то
ва не искамъ да кажа, че тукъ е съвсЬмъ чисто отъ
разбойничеството, защото съмъ слушалъ да ми говорятъ
много затова, но, въ сравнение съ Турция, може да се.
каже, че въ туй отношение Тесалия е цввте.
На следующия день посетихъ метиорните манасти
ри, които възбуждатъ силно очудвание у всЬки пжтникъ;
Наки ме придружаваше и ми носяше фотографическия?
апаратъ. Неаке, РоидштНе и Неигеу сж описали доста
подробно тези манастири, затова азъ ще се огранича
само съ некои бележки. Понеже старите пжтешествен-
ници не споменуватъ нищо за тези странни образования,
то възможно е да сж получили сегашната си форма мно
го по-кжсно. Тази скала, състояща се отъ конгломерати,
е паднала по-преди въ една тераса близо до Саламврия;
но пенеже скалата не е навсЬкжде еднакво твърда, кое
то зависи отъ свойството на разните съединителни це-
менти, то тамъ, дето сж се образували улеи, разширя
вали сж се постепенно и сж дошли до последнята фор-
165
 — 166 —

ма, както ни показва картината. Въ тази картина се

вижда една твсна скала, която грози да се събори вее
ки моментъ и затова именно е напуснатъ нейния мана-
стирь. Огъ тази главна скала се е отдЬлилъ и другия
голЬмъ отломъкъ на лвво, въ който се намира и мана-
стиря Метеоронъ. Този коносообразенъ отломъкъ е нещо
160 метра високъ. И другите коносообразни скали еж
се образували по ежщия начипъ и разпаданието имъ вър
ви много бързо, така че сега отъ 40-гвхъ ежществующи
манастири само петь еж обитаеми, причината на което
е не само несигорностьта на почвата, върху която сж
построени, но и това обстоятелство, че имуществата на
манастирите, които осигоряваха единъ приятенъ животъ
за калугерите, бидоха ответи отъ правителството, а на
ежществующите калугери се даде до животпа издържка.
Сжщата еждба, наверно, ще постигне слъдъ неколко де
сетки години и другите останали още манастири.
Интересепъ е начинътъ, по който се дохожда до
манастирите, което безъ помощьта на стжлби, вжжета и
стжпала, отчасти създадени отъ природата, а отчасти из-
сЬчени отъ самитъ хора, е почти невъзможно. При ма
настира метеоронъ е поставена една висока и ягка стъл
ба, допряна до егвпата, върху която се намира цвла
една верига отъ свързани една о друга стълби, които еж
спуснати надолу и висятъ свободно въ въздуха.
Въ манастиря Св. Барлаамъ (вижъ картината), кой
то леяш непосръдственно при Метеоронъ, се спуща отъ
горе една мръжа, съда се въ нея и после я издигатъ
горе, но и това не е твърдъ удобно. Мжчно е да се раз
бере като какъ еж изкачили горе и материала за съграж-
данието на сградите. Най-добре запазените манасгири
еж: Метеоронъ, Барлаамъ, Сгефаносъ, Николаосъ и Св.
Троица. Многото естественни пещери въ скалитъ слу-
жатъ на бедни хора за жилища. ТЬ сж оградени само
съ единъ простъ плетъ.
 — 167 —

17. Трикала и пжтувание кьмъ Атина. (24—30 ноември).

Предъ обедъ изпратихъ Наки за Трикала съ два
та коня и една часть отъ багажа, а подиръ обедъ тръг-
нахъ и азъ съ железницата. Наки ме посрещна на стан
цията и ме отведе въ единъ по-добъръ ханъ, дъто той
се бЬше установилъ. Въ Трикала има и единъ хотелъ,
но азъ искахъ да остана незабелезанъ отъ страна на
образованите, защото инакъ немаше да бжда свободенъ
отъ посЬщения и покани и по този начинъ пгЪхъ да из
губя скжпоцЬнното си време.
Една само разходка изъ града дава да се разбере,
че той е добре устроенъ и че съвсвмъ се различава отъ
градовете въ Турция, които сж толкозъ големи, колкото
и Трикала. Магазините иматъ добгръ изгледъ, съ голе
ми прозорци и богати депозити отъ европейски стоки,
улиците сж послани и даже осветени съ светиленъ газъ.
На една височина къмъ сЬверъ е построенъ единъ
замъкъ отъ византийско време. При полите на тази ви
сочина протича една доста многоводна рекичка, която
промива западната и южната части на града. Лежаща
та часть отъ града, на отвъдната страна на реката, не
се е променила никакъ отъ турското време насамъ. Кж-
щите сж съградени вжтре въ градините и сж обградени
съ високи огради, така щото неможе да се гледа вжтре
въ техъ. Жителите на тази часть отъ града сж биле
турци и презъ 1880 година техното число е било 2,000,
а сега сж останали само 30 фамилии. Кжщите на из-
селенците сж купени отъ аромжнете съвсЬмъ ефтино.
Азъ посЬтихъ тукъ отъ тези фамилии доста, а сжщо и
онези^ които. сж разположени при полите на замъка. Те
зи малки и повечето двуетажни кжщи сж препълнени съ
хора. Въ таквазъ една кжща намерихъ да живеятъ за
едно 50 души. Беха аромжне отъ планинските страни
на Аспропотамосъ, а некои дохождатъ и отъ по-далеко
тукъ и, за да не изразходватъ много, задоволяватъ се
съ тесни квартири.
 — 168 —

Тази страна презъ средните векове е позната подъ

името „Голема Влахия" и нейния главенъ градъ е билъ
Трикала и затова се интерисувахъ да науча точно не
говото население. Едипъ гръцки източникъ Николаусъ
Георгиадесъ, Тесалия, (Атина 1880) указва 12,000 ду
ши, отъ които 2/з еж гърци, а уе аромжне, надошли
тукъ изъ влашките села на Пиндъ; при туй прибавя още,
че презъ зимата числото на жителите се възкачва до
18,000 души, защото надохаждали и планинците. Мои
те изследвания ме доведоха до съвсЬмъ другъ- резултатъ.
Разпитахъ много лица отъ разни народности и излиза,
че само общото число е верно, а другото неверно. Ге
оргиадесъ наверно смета за гърци и онези аромжне, кои
то еж се заселили тука, или пъкъ работятъ като зана
ятчии или търговци. Тези хора или еж забравили май
чиния си езикъ или пъкъ говорятъ много лошо гръцки
въ примЬсъ съ аромжнски и като ги смета и техъ, из
важда числото на гърците^ 8,000 души. Ако пъкъ счита
2/в отъ 18,000 души, тогава е още по-погрешно. Тука
има нещо около 600 фамилии истински гърци, т. е. та
кива, прадеди на които сж биле пакъ гърци. Това се по
твърди и отъ гръцка страна, значи числото имъ възли
за на 3 — 4 хиляди души. Останалите гърци сж погър-
чени аромжне и албанци.
Преди неколко години е било станало официално
преброяване и въ него еж отбелезали гръцкия езикъ за
майчинъ даже и на аромжнете отъ Македония, които пре-
карватъ тукъ само зимата. По-големата часть отъ насе
лението тука е сигорно аромжнско, ако вземемъ въ вни
мание даже само ония, които се задържатъ тука само
презъ летото. Всвко едно отъ селата Периволи, Сама-
рина и Краня изпращатъ тука по 200 фамилии, освенъ
това голема часть и отъ жителите около Аспропотамосъ
придохаждатъ тукъ. Освенъ аромжне и гърци тука има
още, както по-горе споменахъ, 30 турски фамилии, 200
испански евреи и 200 българе и албанци. Значи че аро-
мжнското население требва да брои най-малко 6,000 ду
 — 169 —

ши презъ летото, а презъ зимата се удвоява. Главни-

ятъ езикъ, на който се говори тукъ на встзкждв, е гръц-
кия и затова гърците иматъ право, дето считатъ аро-
мжнетв за свои. И сега даже жителите на повечето аро-
мжнски села, които сж подъ гръцко владение, говорятъ
ва нечистъ гръцки езикъ, но съ време ще се изглади,
защото погърчванието крачи бързо напредъ и следъ вре-
ме само овчарите и кераджиите ще могатъ да говорятъ
аромжнски, тъй като те сж въ съприкосновение съ аро-
мжнете въ турската область 1).
По причина на треска забавихъ се въ Трикала
единъ день повече, отколкото мислехъ. Като оздравяхъ,
гледахъ да се прибера по-скоро въ Атина и да си от-
почйна презъ зимата. Грижата за конете предоставихъ
на верния си Наки, като му казахъ да ги продаде и
следъ това по сухо или по море да дойде при мене. По
неже и той е сподълялъ съ мене опасностите и труд
ностите и се показа сжщевременно честенъ и съвестенъ
слуга, затова заслужваше и той да си отпочине, още по
вече, че бвше страдалъ отъ треска повече, отколкото мене.
Изгледътъ отъ Тесалийската гола равнина ставаше
уморителенъ. Тукъ.таме се виждаха малки селца, на кои
то изгледътъ даваше да се заключи, че сж чифлици. Ка
то преминахме Кардица, дето аромжнете обитаватъ и
зиме, и летб, потърсихъ другари въ хубавия вагонъ,

') Тука желая да спомтша още една погрешка на Георгиадесъ. На

стр. 290 въ своята „Тесалиенъ" той казва, че Трикала е единъ отъ мал
кото градове въ Гърция, който въ течението на вт,коветт> е запазилъ ста
рото си име. Азъ бихъ желалъ да се обясни какъ тъй отъ „Трике" или
„Трикка" се е дошло до „Трикала?"~ Отъ~дв' е дошла ~пбсЛ5днята сричка~
„ла?" Аромжнекото население нарича градътъ „Търколо" а не „Трика
ла;" а нъкъ „Търколо" е славянска дума и значи „колело." Че у гърци
те се обърнало „Търкало" въ „Трикала." Това е обяснимо и съ турска
та форма „Тирхала," а народната етимология го обяснява отъ три „ка-
ла," което значи „три пжти хубавъ." Градътъ се сномЬнува съ това име
най-напръдъ при Анна Комнина въ XII ст., когато славяните бъха пре
минали тази страна, а посля името е останало и при аромвнегб, защото
гЬ бт>ха запознати съ славянския езикъ. Който не е увт>ренъ въ това, не
ка се обърне къчъ селото Трикала, на юго-западъ отъ Вериа въ картата
на Фонъ Деръ Голцъ, което е получило името си по сжщия начинъ и нт;-
ма нищо общо съ Триккб.
 — 170 —

строенъ въ Белгия. Освенъ единъ чиновникъ отъ линия

та, другиго не иамЬрихъ. Той бе полякъ и азъ влеезохъ
въ разговоръ съ него. Той ми съобщи, че прихода на
линията е слабъ, че три нагона за пасажери еж доста
тъчни, а пъкъ стока за препасяние има повече, когато
е добра жетвата. Тукъ се предпочитало изпращанието
на стока или на жито посредствомъ влашките кераджви,
а само въ бързи случаи се изпращало по железница
та. Тези кираджии натоварватъ конете си првдъ са
мите магазин и ги стоварватъ тамъ, кждето требва, та
ка че разноските по претоварванието се спестяватъ. И
понеже пренасятъ ефтино, те могатъ да ежществуватъ
при все че има железница.
Изгледътъ отъ Фарсала нататъкъ става по-добъръ;
този градъ е разположена, при полите на планината и
е малко отдалеченъ отъ станцията. Железния пжть се
извива като змия до гребена на една планина и се от
клонява къмъ Велестино, отдето единъ клонъ отива за
Лариса. Следъ малко време стигнахме въ Воло, послед
нята станция на железницата. Файтони очакваха чуж
денците на гарата и е.тЬдъ толкова време можахъ да
се обтегна на креватъ въ Нб1е1 йе Ггапсе. Колко скоро
привиква човекъ да се задоволява съ каквото намери и
да верва като Диогена, че може да прекара безъ нужди,
но пъкъ какво приятно чувство изпитахъ, когато се ви-
дехъ заобиколенъ отъ малко конфортъ!
На следующия девь подиръ обедъ едипъ гръцки
параходъ тръгваше отъ Воло и азъ се възползувахъ да
замина съ него за Пирей. Въ време на пжтуванието се
случи бура, затова се отбихме въ Ламия и Халкисъ, по
неже парахода не можеше да се еаре въ отворения- Лау--
риовски заливъ. За Пирей парахода закъсне два часа.
Отъ тукъ за Атина тръгнахъ съ железницата.
 — 171 —

Глава IV.
ЗИМА 1889/90 ГОДИНА.
1. Аромжне и албанци въ Атина.
Цвли три месеци присЬдъхъ въ столицата на Гърция,
не считайки времето, което употребихъ за разходка пра
аромжнете въ Акарнания. Първите неколко дни пръка-
рахъ въ хотела „ Атина," а после се преместихъ въ кж-
щата на г-на Доктора Хризикопулосъ. Нъколко дни следъ
това пристигна и Наки, той бъше продалъ конете на до
бра цвна.
Нека ми е позволено да не дамъ никакво описание-
на града Атина, нито да съобща моите наблюдения вър
ху жителите му. Моята книга е посветена на аромжне-
те и една отъ задачите ми бе да ги проследя и въ Ати
на. Наки намери твърде скоро своитв съотечественници.
Те беха продавачи на печени кестени и шекерджии, кои
то крастосваха нзъ улиците или пъкъ се събираха по
кюшетата имъ, дето кавардисваха на мангалчета своигв.
кестени. Колкото души запитахъ отъ тЗзхъ, всички почти
беха отъ горний Аспропотамосъ ; т4 бЬха мръсни, съ лу
кави погледи, водятъ единъ много мизеренъ животъ, сви-
ратъ се и спятъ въ нищо и никакви дупки и се хранятъ
само съ хлебъ и маслини, за да могатъ да спечелятъ
н-Ькоя пара. Най-горещите месеци прекарватъ въ свои-
г1; планини. Занаятчии има много малко и то като обу
щари, шивачи и златари. Търговци не намърихъ никакъ.
Измежду студентите има много аромжне отъ Тесалия и
Македония.
Само- не-себе— си. се разбирау че гвзи. гостгоднг са:
вписани въ официалните списъци за гърци. Единъ отъ
тези студенти отъ Вовуса, Васили Василаки, съ когото-
се запознахъ доста отблизо и иа когото длъжа за нвкои
скж пи съобщения, като е билъ запитанъ върху народ- .'
ностьта си, той казалъ, че е влахъ; вследствие на туй
викапъ билъ нъколко пжти и най-послъ го заставили да
 — 172 —

се признае за гьркъ. Азъ бихъ съветвалъ господата при

управлението на университета да направятъ едно по
сещение па кафенето В'Н 'Ауатохоа*.?" въ околностьта
на Лаурионската станция. Тука ще могатъ да чуятъ съ
каква ириятность говорятъ на своя майчипъ аромжвски
езикъ гЬзи хабарос ЕХХт^е? отъ Битоля, Крушево, Не-
веска, Клисура и други м4ста. Азъ направихъ тука въ
това кафене повече отъ 40 запознанства съ аромжне, но,
както уверяватъ студентите, те биле повече отъ 200.
Разбира се, че всичкигв сж предадени на гърцизма и
еж огънь и пламъкъ за него.
Измежду професорите има само двама аромжпо: еди-
на отъ гЬхъ е филолога господинъ Пантесидисъ отъ Кру
шево и е доста влиятеленъ въ университета, той е билъ
учитель по гръцки езикъ и на сестрата на нашия импе-
раторъ, — другия професоръ е господинъ Спиридионъ
Лампросъ — историкъ, роденъ въ Корфу, дето билъ за-
бегналъ баща му отъ Каларитесъ. И двамата тези гос
пода сж получили образованието си въ Германия и бла
годарение на таланта па аромжнегв къмъ чуждите ези
ци, изучили бЬха превъсходно немския.
Въ камарата, Вули, има само двама депутати аромж-
не: Хаджи Гаки изъ Пертули и Таки Янушъ изъ Вендища.
Ако аромжнския елементъ въ Атина изчезва, то тол-
козъ по-нагледно свидетелствуватъ неколко паметници за
въодушевлението и самопожертвованието отъ страна на
аромжнете за еленизма, а ежщо и за богатството на не
колко куцовласи — название, което гърците даватъ за
присмехъ на аромжнете.
Най-папредъ требваше да спомЬнемъ прекрасното
здание на Академията, което е подаръкъ отъ многоза-
служившия на гърците баронъ Сина въ Виена, който
произхожда отъ Мускополе; само това е за съжеление,
че заедно съ зданието не подарилъ и академиците. Зда
нието за Политехниката е ежщо съградено отъ н1;колко
аромжпски търговци отъ Мецово; те еж, както показва
едипъ надписъ: Стурпара, Михаилъ и Елена Тошица и
 — 173 —

Георги Аверовъ. Отъ братята Аверовъ сж и паметни ци-

гЬ на патриарха Арига и филолога Кораисъ, както и
богатото завт>щание за офицери въ техническото учили
ще. На благодетеля Тошица е издигнатъ единъ велико-
лЗшенъ мряморенъ памятникъ въ гробищата и при туй
родното му место Мецово е означено тукъ по единъ не-
достоепъ начинъ „Месовонъ" само и само да се даде
на тави дума гръцка физиономия.
И албанците сж направили доста завещания на гра
да Атина. Девическото училище Арсакионъ е подяръкъ
отъ Арсаки, палата на изложението е подаръкъ отъ Джаа-
иа. Албанския елементъ е доста многочисленъ въ некои
части въ Атина и Беоция, пъкъ и въ Атина се е задър-
жалъ още къмъ сЬверната страна на Акрополисъ. Въ
тази часть старите жители и сега си служатъ съ албан
ския езикъ. Неколко пжти се опитахъ да заговоря на
албански и съ малките дъща, които играеха по пжтя,
а тъ- ми отговаряха на гръцки, макаръ и да разбираха
какво ги питамъ.
Споредъ изчислението въ 1879 година въ Кралства
Гърция има само 58,858 души, които не знаели гръц
ки. Какво искатъ да кажатъ съ това, мене ми е неиз
вестно. Ако мислятъ, че само 58,000 поданници не зна-
ятъ да говорятъ гръцки, то това число е твърде голе
мо, но ако подъ това число разбиратъ албанците и аро-
мжпете, които се ползуватъ още съ майчиния си езикъ,
то тогава това число е твърди малко. Споредъ изслед
ванията па Филипсона, въ Петерманновите съобщения
1890 г. часть I, само въ Пелопонесъ има 90,000 ал
банци, които още говорятъ на майчиния си езикъ.
Има и доста много албански студенти отъ Корча,
Бератъ и Елбасанъ. Подновнхъ позпапството съ Ефремъ
Гинисъ отъ Елбасанъ, който ме придружи при дупката
(пещерята) при Бидцула, съ цЬль да науча деалекта на
гегите отъ околностьта на Елбасанъ. Чрезъ него се за-
познахъ съ студенческия животъ по-отблизо, до колкото-
е възможно на повечето пжтници.
 — 174 —

Ний пемцигЬ изучаваме гръцките студенти по на

шити университети, които студенти се срещатъ почти при
всички по-големи университети, само отъ къмъ добрата
страна. Те еж хора, взети изобщо, твърде прилежни и
жадни за наука. Чреезъ дружението ми съ студентите аро-
мжне и албанци, запознахъ се по-отблизо съ студенчес-
кин животъ въ обществото и кафенетата. Туй, което ви-
двхъ и чухъ отъ тази студенческа младежъ, не ме твър
де въодушевлява. Тукъ не се пиянствува много, но пъкъ
затова се играе на карти и табла доста късно презъ
нощьта. Този кумарджилъкъ се простира върху всички
кржгове на обществото и веждв се чуватъ разговори вър
ху него, като напр. тези: „Добъръ день, какъ сте?"
„Благодаря, добре." „Какъ се забавлявахте при г-нъ
X?" „Добре, твърде добре." „Играхте ли малко?" „Раз
бира се." „Спечелихте ли?" „120 драхми изгубихъ, за-
вчера спечелихъ 200, оставатъ ми печалба още 80." То
ва се чува отъ хора, които по вънкашность никакъ не
изглеждатъ, че споменатата сума е ничтожна работа за
т"вхъ. И студентите играятъ твърде много.
Ако се подкачи некакъвъ разговоръ измежду сту
дентите, то бждвте уверени, че той е върху политика
та или пъкъ върху жените. Обичаятъ на немските сту
денти да дрънкатъ постоянно по специалностьта си тукъ
е съвършен но непознатъ. Най-много, което може да се
чуе, е повърхностна критика за некой отъ професорите.
За да не бжда едностранчивъ решихъ да ги посЬ
тя въ време на лекция, затова избрахъ лекцията на по
знатия професоръ класикъ Кондосъ. Като влезохъ въ до
ста големичката аудитория, която беше препълнена съ
доста слушатели, съ очудвание видехъ, че повечето отъ
студентите стояха съ шапките си, други пушеха, а тре
ти се разговаряха доста високо. Професорътъ влезе въ
11 ч. и 12 минути и се мина доста време, до дето се
възтанови тишината до тамъ, щото да се чуватъ твърде
високо изговаряните думи на почтения старецъ; но за
бележките на моите съсЬди и техното безнокоително
 — 175 —

сЬдене пречеше да се разбере нещо. Вместо да станатъ

по-мирни и да улеснатъ задачата на стареца, те, напро-
тивъ, неколко пжти му извикваха да повтори, защото го
пе разбрали. Б/Ьколко млади студенти беха се натрупа
ли много близо около него, за да не изпуснатъ некоя
негова дума. НЬкои отъ техъ той извикваше по имена
и те отговаряха на въпросите му, които повечето пжти
съдържаха и отговорътъ съ „да" и „не." Некои сту
денти си държаха бележки,. д.ловеяедо .стряха дздрдА
безучастни. Измежду студентите имаше и много момчета
по около 16 годишни. Отде ще се вземе тогазъ сериоз-
ностьта, която сжществува въ немските аудитории? Двай-
сеть минути преди 12 часа стана шумъ отъ чукането
на бастуните, съ които беха въоржжени повечето сту
денти. Азъ попитахъ придружвача какво означава това
тропане. „Искатъ да излезатъ," бЬ лаконическия отго-
воръ. Професорътъ извади твърдв хладнокръвно часовни
ка си и каза: „имаме още 20 минути време." Шумътъ
се преостанови за малко време, така че той можа да
чете още 5 минути, следъ това требваше да сключи лек
цията си. СъвсЬмъ наскърбенъ оставихъ салона, който
стой върху сжщата почва, дето некога учениците на
Сократа съ въодушевление сж поглъщали думите му.
Отъ що зависи това печално явление? отговорътъ
е далъ господинъ професора Пантелидисъ презъ 1890
год. въ камарата. До колкото мога да си припомня, спо-
редъ изложението на вестниците, тамъ професора е за-
бележилъ, че въ Гърция има много малки и лоши гим
назии, които даватъ твърде много неприготвени и незре
ли ученици. Да, незрели сж студентите, но който си из
дигне гласътъ, той бива усмиванъ и се напада отъ вест
ниците.
Много е напреднало младото Кралство и се мисли
още много да се направи за неговото подобрение; тър
говията и индустрията сж добре развити, науката брои
неколко прочути представители, но неограничения и сво
бодния парламентаривмъ, цЬльта на много адвокати къмъ
 — 176 —

придобиване на народната обичь и стремлението имъ къмъ

политическо влияние заплашватъ здравото развитие на
държавата.

2. Разходка кхмъ аромжнетй на Маняпа въ Акарнания.

(20—27 януари 1890 г.).

Първата новина, че въ Акарнания има аромжне, на-

учихъ отъ стария челникъ Буламаче въ Корча (Албания),
който е дохаждалъ по тези места и знаеше, че те при-
надлежатъ къмъ племето фарсериоти. Рои^иеуШе (II, 208)
пише за влашки овчари, които нрекарнатъ зимата въ
Акарнания и еж известни подъ името Пистики. За това
нещо питахъ много гърци въ Атина да ли има въ Акар
нания аромжнски села, но не можахъ нищо да науча, а
само въ Вайескег'овата Гърция намерихъ писано за едно
влашко село Суровели, което било построено върху раз
валините на Стратосъ. Азъ р^шихъ да отида най-напредъ
тамъ. Едно обстоятелство ми откри случайно адреса на
единъ чиновникъ по тютюня въ Патросъ, който всЬка го
дина е купувалъ тютюнь отъ некой си господинъ Челин-
гасъ въ едно аромжнско село въ околностьта на Врахо-
ри. Отъ тукъ влеезохъ въ следите имъ.
Въ понеделникъ на 20 януари отпжтувахъ, придру
жавайки ме Ефремъ Гинисъ. На Наки не се искаше да
остане въ Атина. Съ себе си взехъ съвсвмъ малко ба-
гажъ, който ми беше нуженъ и можахъ да го нося на гър
ба си, така щото Наки не ми беше потребенъ. Желез
ницата ни носЬше изъ хубавата местность покрай пре
красно разположената Мегара, покрай морския брътъ
къмъ Каламака, отдето тренътъ се изкачва съ мжка по
височините на Исгмусъ.
Въ Коринтъ искахме да дочакаме следующия тренъ,
а презъ това време мисляхме да посЬтимъ Акрокоринтъ,
но хубавото вино на станцията ни задържа повече, от
колкото трвбваше, така щото пий предпочетохме да по
сетимъ постройката на ближния каналъ, който по при
 — 177 —

чина па безпаричието не се работеше по това време и

изглеждаше много печално.
Картината стана по.хубава, когато пжтувахме изъ
лозята на Коринтъ, дето всжде се забелезваше едно усил
но трудолюбие. Измежду работниците имаше и много ге-
ги отъ сЬверна Албания, особенно отъ Шжмри (Св. Ма
рия), които, за да спечелятъ пари, не се плашатъ отъ
дългия ижть. Въ Патрасъ се установихме въ хотела съ
сжщото име, съдържатель на който беше единъ холан-
децъ и останахме- много доволни. Още сжщата вечерь спо-
лучихъ да взема едва првпоржка отъ господинътъ, до ко
гото бехме пратени за нея. Тази прЗшоржка бе за гос
подина Челингасъ въ Суровели.
На другата сутринь потеглихме съ парахода за Ми-
солонги. Въ него имаше и арестанти, и пасажерите се
отнасяха доста доверчиво къмъ йхъ. По причина, че
крайбрежието е плитко, параходътъ спре доста далеко,
една голема ладия откара всичките пасажери по близо и
оттамъ на по-малки лодки излезохме на бръта. Оттука
пжтувахме почти цЬлъ часъ съ кола по насипа и стиг
нахме въ родното место на Трикуписъ.
Следъ обедъ, веднага следъ яденето, потеглихме още
съ двама хора, които отиваха за сжщото мъсто, въ ед
но ландо за Врахори. Пжтьтъ води въ сЬверо западно на
правление покрай политв на планината Цигосъ, по скло
новете на която забъчгБзахъ бъдните колиби па овчари
те аромжне отъ племето фарсериоти, които прекарватъ
тукъ зимата въ мекия климатъ съ своите стада. Това сж
пистикитб, за които Ро1щиеуШе съобщава. Следъ това
въ свверно направление минахме презъ една широка и
къмъ средата малко възвишена теснина, наречена кли
сура, която се образува отъ скалисти степи. Въ среда
та на тази клисура се намерва единъ ханъ и параклисъ.
Въ този параклисъ е живелъ единъ пустинникъ, който
е указалъ въ освободителната война доста услуги на гра
да Мисолонги.
Градътъ е билъ заобиколенъ отъ къмъ морето отъ
 — 178 —

турски параходи, а отъ къмъ сушата отъ дивитв орди

па Омеръ паша Верионъ. Но въодушевените гърци, осо-
бенно Марко Бочари, съ своите юнаци отъ Сули, еж се
защищавали като лъвове и затова обсадата е траяла дъл
го време. Напоследъкъ се подкачили прътовори само и
само да се спечели време. За щастие, въ това време
пристига гръцката флота, изгоня турската и донесла хра
на и припаси на града. При тези обстоятелства Омеръ
паша се отказалъ да пръвземе крепостьта съ сила, а
почналъ чр-Ьзъ хитрина. Той се оттеглилъ съ всичката
си войска. Презъ нощьта на връхъ Коледа, когато хри-
стианете празнували за освобождението си отъ неприя
теля, турците еж се върнали внезапно назадъ, за да на-
паднатъ града и те пгвли да сполучатъ, ако монахътъ
отъ параклиса не бЬ забелЬзалъ техното връщапе. Той
се завтекълъ въ града колкото му силите държели и оба-
дилъ на хората, че турците се връщатъ. По такъвъ на-
чинъ градътъ се е избавилъ отъ голвмата опасность презъ
1822 година1).
Като се достигне пай-високото место въ Клисурата,
прави се едно завивание и пжтьтъ бързо се спуща въ
равнината до единъ ханъ, отд-вто чрезъ една блатиста
пискость полегна пакъ се издига и извива къмъ Врахори.
Ний слезохме въ единъ големъ ханъ, който се дър
жеше отъ единъ албанецъ. Съдържательтъ се погрижи
да ни намери лътла въ една близка кжща. Азъ подка-
чихъ веднага да запитвамъ за аромжнете отъ Суровели
и се научихъ, че тамъ имало много села и гбхните при
тежатели сж известни подъ името „Челингасъ" и требва
да сж техяи еднородци. Азъ зналхъ какво можеше да
се извлече отъ това съобщение. ГърцитЬ еж направили
отъ думата „челникъ, " която не еж разбирали, „Челин-
гасъ" и считамъ тази дума за собственно име, а пъкъ
1) Заслугата на монаха е възпЪта въ едно стихотворение отъ единъ
Сиракуски аромжнин!.. 'О КаХоу^ро^ тг)<; КХеюоСра; тон МеаоХоууюи отъ
Констянтинь Кристали, Атина 1890. Езикъть въ това стихотворение е иа-
тересенъ за филолозитт>, понеже е народенъ. За съжаление е, че младиятъ
и талантливъ съчинитель неотдавна е умрЪлъ.
 — 179 —

тя означава кметъ на общината. Тази дума е отъ сла

вянско произхождение, въ Македония се чува турската
дума „нехая."
Тази система на управление е била распространена
некога при всички овчари власи, но за сега все повече
и повече отстжпва за въ полза на фамилийната самостоя-
телность. За сега тя се е задържала само до нбкждъ1 при
скитающитъ се овчари фарсериоти. Сжщо и селата, кои
то посЬтихъ въ Акарнания, намерихъ ги съ ежщигб оби
чаи, както и при фарсериотитъч
Челникътъ има подъ свое управление 20—200 фа
милии и е техенъ неограниченъ господарь. Богатството
имъ се състои въ стадата, които се скитатъ лътно вре-
ме изъ планините, а зиме изъ равнината и то не въ
едно мътто, защото тъ нематъ свои паши, а требва да
си откупуватъ. Това племе поради това нЪма солидни
кжщи даже и презъ зимата, а живее въ мизерни коли
би, сплетени отъ пръти и покрити съ слама, наречени
каливе. Те вървятъ на кждвто имъ посочи челника. Той
плаща всичкитъ данъци, погранични мита и за други нуж
ди, а членовеге на общината му плащатъ за всЬка ов
ца по 20 пари. Който нъчиа повече отъ 20 овце, той
не плаща нищо. Главната часть на стадото принадле
жи на челника и некои челници иматъ до 10,000 овце.
Овчариге пасятъ овците и козите отделно отъ агнетата
и яретата. ВсЬкой овчарь получава отъ 3 — 5 лири и
единъ чифтъ царвули оть Гергйовдень до Димитровдень.
Освенъ това всЬкой овчарь добива презъ есеньта и ед
на гуня (тумбаръ) отъ козина, която не пропуща вода
и съ нея могатъ да спятъ на открито безъ повреда.
Брашно имъ се дава по една ока на день. Всеки двама
овчари получаватъ по 6 кози и млекото имъ се пада
темъ. На всвки 14 дни, или повече, получаватъ едно яг-
не; ако овчарите искатъ да ядатъ месо и презъ други
те дни, гв требва да си откраднатъ, което често се случ
ва, така щото овчарите отъ разните сюрии често пжти
се съгласяватъ и крадятъ заедно, та не те, а челника
12*
 -- 180 —

страда. Придобивката отъ вълната се пада изключително

на челника, отъ която той събира нуждната сума за да
нъцитв и ако тази сума пе достигне, остатъка се пла
ща отъ сирене и масло, по въ това отношение условия
та при разнитн общини сж различни. Ако се породятъ
незадоволства, то те се изглаждатъ отъ челника, негова
та дума е била преди законъ. Въ ново време овчаритЬ
не се подчинлватъ ва наказанията на челника, а пъкъ
преди той е можалъ да осжжда и на с,мърть. Върху се
гашния отпадъкъ на благосъстоянието -на тези овчари и
неговите причини споменахъ по-пръди на стр. 130.

3. Суровели*).

Въ сръда сутриньта подкачихме страпствуванието,

за водачъ имахме единъ гръкъ, запознатъ съ мъхтность-
та. Следъ 21/я часа усиленъ ходъ стигнахме до моста-
върху р-вката Аспропотамосъ. Този мостъ е железенъ,
доста скашъ и е близо до селото Сполайто. Следъ като-
си отпочинахме малко при военната станция, продължих
ме пжтуванието си къмъ югъ. Единъ войникъ ни придру
жаваше и ни отведе по една пжтека за Суровели, пър
вото аромжнско село, което лежи на единъ часъ разтоя-
ние отъ моста.
Суровели брои 90 фамилии и принадлежи на чел
ника Янкасъ. Този човекъ е притежатель на кжщите,
на мЬстностьта и на стадата, съ които една часть отъ-
младите хора отиватъ презъ лЪтото нагоре по Аспро
потамосъ, но безъ да преминатъ турската граница; а.
другата часть остава съ челника въ селата и обработ-
ватъ доста обширното землище. Тукъ се сЬе доста мно
го тютюнъ и тозъ, който излиза отъ Влахори, е най-доб
рия въ цЬла Гърция. Въ Суровели се добива годишно
15,000 оки тютюнъ, въ близкото село Охту 6,000 оки,

*) Вижь топографическата скица, която прибавихъ при „Едно по

сещение при власите на Маняна въ Акарнания." 01оЬш, томъ 63 №6Ь
стр. 88.
 — 181 —

разбира се, те това е достатъчно

на което се пада на челника, който макаръ и да живее
доста скромно, но все пакъ е богатичъкъ човекъ.
Кжщите еж повечето ниски колиби; некои сж съ
градени отъ камъкъ, а кжщата на челника е двуетажна.
Близо до челниковата кжща се намира една продълго
вата, ниска, съ дъсчанъ подъ кжща, въ която ни при
еха. Наредата е много проста. Окачената на стената
софра е едничката мобелъ, която краси стаята. Когато
иматъ гости, постилатъ келими, които се изработватъ отъ
жените и еж доста хубави. Особенностьта на аромжн-
ските келими е тази, че едната имъ страна е покрита
гъсто съ осемь сантиметра дълги рвсни, които съ раз-
ноцветностьта си образуватъ праволинейните или квад
ратни юрнеци. Покрай сгЬните турятъ тесни и дебели
възглавници, които заедно съ келимите служатъ и за кре-
ватъ. Въ стаята се намира и камина, но служи малко
за употребление, защото климата е мегкъ и р"Вдко става
нужда за огънь, а пъкъ готвенето става вънъ на отво
рено мъ-сто.
Готварските принадлежности еж тези: перостия, не-
колко ггрнета, тиганъ, шишъ и скара.
Следъ вечерята, която се състоеше отъ едно опе
чено на шишъ агне, останахме насЬдали въ кржгъ. ПЬ-
ха се аромжнски песни, които ми беха повечето извес-
ни, а непознатите си записахъ. (Вижъ Аромжне II, стр.
174, дето указвамъ и на особенностьта на диалекта).
Следъ това челника заповвда да повикатъ две момичета:
едпото на 12 годишна възрасть, а другото на 14, за да
ни изпвятъ нвколко песни.
Едното момиче подкачи да пее съ по-високъ тонъ,
а другото съ по-нисъкъ и следъ това тонътъ постепен
но се сниши, та двата гласа образуваха терца, въ кой
то интервалъ те продължиха пението, до двто едното въ
една сричка взе пакъ високъ тонъ, а другото пееше мно
го бързо текста и въ обикновенъ спишенъ говоримъ тонъ
 — 182 —

по-нисъкъ тонъ и то безъ разлика да ли хармонираше

съ солото или не. ИЬението ми направи добро впечатле
ние, но съжелявамъ, че го не записахъ, това бе твър
де мжчно за мене като не специалистъ, пъкъ и за спе
циалистите не би била лесна работа да схвапатъ всич
ките потънкости, защото по отношение на ритма цару
ва пълна свобода; освънъ туй случватъ се и по-малки
интервали, като полутонове, които предизвикватъ въ слу
шателите едно особно възхищение и възбуждатъ едно без-
покойно, но все пакъ приятно настроение.
Момичетата ни изпеха три различни пЬсни и ги за-
ставихъ да ги повторятъ неколко пжти, въ което време
сполучихъ да си образувамъ нотната скала, която, как
то ми се струва, има прилика съ онази на циганите, по
неже се срещатъ два извънмерни интервали. Тя е та
кава: §, а, Ъ, из, й, ез, йз, §. За забелезване е това, че
като имъ изпЪхъ нашата естественна то11 скала, те под
качиха не съ основния тонъ, а съ квинта, така че ска
лата имъ беше: й, ев, йз, §, а, Ь, С1з, й. Въ тези песни
чудното бЬ и това, че текста бе непонятенъ, както на
пбвцигб, тъй и на слушателите. Въ тези ггЬсни имаше
много албански думи, но както азъ, тъй и Ефремъ Ги-
нисъ, като албанецъ, не можахме да отгатнемъ съдър
жанието имъ. ВИша съмнение, че когато тези хора на
пуснали средня Албания въ времето на Али паша, тъ
сж знаяли още добре своя езикъ, но тъй като не сж се
завръщали отъ десятки години въ отечеството си, те си
забравили езика, но ивсенъта, макаръ и изменена, оста
нала запазена.
Хората не могатъ да укажатъ точно на своите пър
ви жилища, но знаятъ, че сж дошли тука отъ къмъ сЬ-
веръ. Въ всЬки случай, те сж се преселили тука много
по-рано, имали сж сношение съ пгрвите си жилища, а
тука сж прекарвали зимата съ стадата си. И въ народ
ните писни, които съмъ събралъ въ Албания, се споме
нува областьта Ксиромери, къмъ която принадлежатъ там-
кашните села. (Вижъ Аромжне II, стр. 64 и 101).
 — 183 —

Облеклото на жените е старо и е подобно на оно

ва, както при фарсериотите. Те носятъ и фесъ (чупаре)
съ „ чичероана, " едно бело, обвито около него платно и
сини шигуне съ бели резки, но при все това се отли
чава отъ онова на фарсериотите съ тази часть, която
се спуща върху плещите и покрива раменете, тя се
нарича „чипа." Вследствие на тази „чипа" на сЬверъ
такива аромжне ги наричатъ „Чипанъ," но това име при
самите техъ не чухъ. Те се наричатъ на своя си диа-
лектъ „Аржмепъ," а отъ околните гърци се наричатъ
Карагунидесъ; по облекло и по обичаи "аромжнете отъ та
зи страна стоятъ най-близо до фарсериотите.
На следующата/сутривь посЬтихъ развалините на
Стратосъ, всредъ крито е построено селото. Простран
ството е доста гамшо и отчасти е очистено за ниви. Ни
какви зданияше^вУсе запазили освенъ въ западната стра
на високата ичйирока градска стена. Поискахъ да се по
катеря по стадата, но изведнажъ се спрехъ. Въ единъ
жгълъ между стената и некогашния изходъ стояха нещо
20 боси и лошо облечени деца, а предъ техъ единъ чо-
векъ съ фустанела, фесъ и съ единъ дълъгъ въ ржце
прътъ. Имахъ предъ себе си училището, което презъ
януари си вършеше на открито своята работа между раз
валините на античния този градъ.
Приближихъ доста предпазливо къмъ местото, за да
чуя обучението на това интересно училище. Учителя се
занимаваше съ десегтъхъ заповеди на гръцки, и понеже
не разбираше аромжнски, децата се шигуваха съ не
го, а той биеше съ пърта по-палавите отъ техъ. За жа-
лость, въ туй време се търкули единъ камъкъ отъ сте
ната и откри присжтствието ми. Най-напредъ ме забеле-
за едно момче и подиръ това всички си обърнаха гла
вите на горв, па и учителя прекрати бързо обучението.
^
Той дойде при мене и ми се оплака отъ ленивостьта на
учениците и за лошата заплата, която бе 4 наполеона
годишно. Освенъ това, той требваше да се храни всЬки
пп Т-чт оа г V по ла па гг\Н-
 — 184 —

жаше, защото сивше на открито, па и кждЬто искаше,

безъ некой да му пречи. Въ лошо време заниманието
ставаше въ кжщата на челника.
Следъ това той ме отведе въ друго место на раз
валината, дъто се намираха момичетата. Те подъ ржко-
водството на една жена се занимаваха прилежно съ рж-
кодълие, везание и плетение върху ленено платно и го
вориха само аромжнски. Спряхъ се само малко време,
защото тамъ наблизо беше изсипанъ торъ и смърд^ше
много, а пъкъ, както се виждаше, никакъ не смущава
ше носовете на момичетата.
Останалите тамошни аромжпски села иматъ ежщо
такива лоши училища или пъкъ никакви. Бедните аро-
мжне! ако да беха въ Македония, то силогоса нгЪше
да имъ изпрати учители и учителки повече, отколкото
требваше, за да ги превърнатъ по-скоро въ чисти гър
ци, а сега, като живбятъ въ Гърция, никой не се гри
жи за тЬхъ, нека се грижатъ сами за обучепието на
своята младежь!

4. Охту. Кацаросъ. Куцобипа и завръщаше.

По-късно отидохме съ нашия домакинъ Янкасъ къмъ

Охту, което е разположено единъ часъ на югъ въ рав
нината и брои 70 фамилии. Това село принадлежи на
челника Нику Пангу, който ни прие ежщо тъй приятел
ски и ни нагости съ печено агне.
Следъ об^дъ пакъ тръгнахме, преминахме една ре
кичка при една воденица и вървехме по едно поле, по-
сЬто съ тютюнъ. Следъ това минахме презъ една гора,
въ която беха изпопадали много дървета, оставихме на
десно малкото езеро Лигувица и се изкачихме по една
не много висока височина, но доста стръмна, на която
1 У2 часъ отъ Окту лежи селото Кацаросъ, наречено по
името на челника. Той не беше въ кжщи, та затова оти
дохме въ хана. Около насъ се събраха мжжетЬ, които
ни забелезали още когато сме идели по полето и искаха
 — 185 —

да се научатъ кои сж тези чужденци. Говорихъ съ техъ

само на гръцки, а съ Ефремъ Гинисъ албански, който
езикъ те считаха за французки и така ги оставихъ да
говорятъ за мене на майчиния си езикъ, безъ да нодо-
зиратъ, че ги разбирамъ. Швкои мислеха, че съмъ чинов-
никъ при строящата се железница, други, че пгвло да
се строи шосе, а трети, че съмъ дошелъ за нови данъци
и върху последнйото се ядосваха най-много и изпущаха
заплашителни думи по мой адресъ.
По това време дойде челника, поздравихъ го на
аромжпски и предадохъ му поздравления отъ Суровели
и Охту и го помолихъ за квартира. Онези, които вика
ха около мене и се заканваха да ме изгонятъ отъ село
то съ камъни, уфейкаха веднага, а другите, които ме
защищаваха, се приближиха радостно около мене.
Кацаросъ брои 90 фамилии, на западъ отъ него е
разположено селото Буша съ 50 фамилии; то е отдале
чено отъ Кацаросъ 1 У8 часъ, а половинъ часъ по-на-
татъкъ се намира селото Нушасъ съ 30 фамилии. По
неже тука не научихъ нищо ново, затова на следующия
деоь потеглихъ нататъкъ за Куцобина. Моя придружвачъ
отъ Влахори повърнахъ назадъ, защото незнаеше по-на-
татъкъ пжтя и после узнахъ, че той ми задигналъ единъ
приборъ отъ торбата за възпоминание. Съ мжка наме-
рихъ едно момче, което щъчпе да ни показва пжтя презъ
гората. Молихъ ги мпого, но те не искаха, защото ги
мързеше, макаръ и да имъ обещавахъ подаръкъ. Следъ
РД часа стигнахме въ Куцобина, което е разположено
па сжщата височина, както и Кацаросъ.
Куцобина е най-голвмото отъ тЪзи села и брои 150
кжщи. То носи още и названието Маняна и по това
цЪлата тази страна се нарича Маняния. За забъмезва-
ние е, че тука на чело па общината не е мжжъ, а една
вдовица е „челникоаня," която ще владее селото до то
У
гава, додето синъ й порастне.
На сЬверъ отъ тази община такова нъчцо е невъз-
1СЛ-.Х.ЧТЛ аОТТТЛТЛ ПТ -РОУЧ.ОТ. ЯТ17П01Т ШТ5^ТГ*ТГк М НЮ ЛО ООП-
 — 186 —

земе отъ най-близкия роднина на умрелия челникъ, до

дето сиаътъ порастне и се признае отъ общината за пъл-
нолътенъ. При аромжнете овчари жената има съвсбмъ
малко влияние и гърците сж повлияли съвсЬмъ малко
върху имъ, съ изключение на това, че сега момичетата
не ходятъ закрити, както преди. Мжжете се леитеятъ
по цвлъ депь и се припичатъ на слънце, а пъкъ жени
те извършватъ повече работа; азъ видЬхъ съ очите си
какъ жените беряха дърва и оряха нивите.
Единъ часъ къмъ западъ отъ Куцобина лежи село
то Гакия Пипа, съ 54 кжщи и принадлежи на зетя на
челникоанята.
Като се подкрепихме съ една закуска отъ яйца и
сирене, опържени въ тиганъ, продължихме пжтьтъ си
безъ водачъ, минахме покрай черквата Св. Никола и
следъ два часа стигнахме на реката Аспропотамосъ, коя
то преминахме съ лодка. Вървехме по-добъръ пжть и
следъ 21/я часа стигнахме въ Етолико, дето, по причи
на на моя уморенъ придружвачъ, наехъ една кола и
стигнахме привечерь въ Мисолонги.
Следъ вечерята излезохме и посЬтихме паметника
на Лордъ Байрона, който се намира въ гробищата. Вра
тите бЬха затворени и на нашето почуквание се отзова
единъ войникъ, комуто дадохме подаръкъ, за да ни введе
презъ една малка вратичка. Наблизо при този памятникъ
се намира и единъ другъ по-малхкъ на храбрия сулио-
тинъ Марко Бочари.
Вь 7 часа на другата сутринь бЬхме на приста
нището и чакахме пристиганието на парахода, но поне
же бурята му препятствуваше, затова и закъсне. Чаках
ме до 9 часа, но иакъ напразно и не се забелезваше
нищо даже и съ дълекогледа.
Следъ това првдложихъ на петдесетехъ присжт-
ствующи, че е по-хубаво да наемемъ една гимия и да от
пътуваме; 20 души веднага приеха предложението ми,
между които имаше и двама души работници италианци
9П тг тг \* ттт\гч/»тг>а тт-рап оа
 — 187 —

2 часа, но пакъ на повечето пасажери се стори дълга

това време, защото ги беше хванала морската болесть.
Като пристигнахъ въ града, разходихъ се изъ него
и намерихъ много аромжне, които имаха своя работа и
ми казаха, че тукъ имало повече отъ 20 фамилии отъ
Епиръ (Сираку, Каларитесъ и Мецово). Споменвамъ то
ва, защото Филипсонъ въ Рейегпшш-овите съобщения
1890 г., часть I, стр. 19 прави бъчгЬжката : „нема ни-
какъвъ човекъ въ Пелопонесъ, който да говори влаш
ки." Кжде привечерь отидохъ съ Ефрема въ високо раз
положения замъкъ и оттука имахме прекрасенъ изгледъ
както въ околностьта, тъй и въ залива.
На другия день железницата ни откара обратно за
Атина, остриятъ и прашенъ въздухъ на която ми се ви-
де неприятенъ въ сравнение съ мегкия и влаженъ кли-
матъ на Акарнания.
 — 188 —

Глава V.
ПРОЛЪТЬ 1890 г.
1 Охь Атина др$зъ Тива 2 Халкисъ за Боло.
(8—13 мартъ).
Следъ тримесечно стоене въ Атина радвахъ се, че
пролетьта ми позволяваше да се спусна пакъ въ стран-
ствуваиие, което, чрезъ постоянното промънение па мес-
ностите, чрезъ сношението ми съ простите хора, чрезъ
освобождението отъ градското общество, възбуждаше въ
мене голема наклонпость.
Вечерьта на 8 мартъ отидохъ въ единъ ханъ на
Атинската улица, отдвто тръгва пощата за Тива. Б.Бхъ
изпратилъ единъ големъ сандъкъ багажъ за Германия,
но все пакъ оставаше доста още съ мене, което ми пре
чеше. Вь часа 8уа тежката пощенска кола, теглена отъ
четире коня., тръгна. Въ тесното й купенце съчгвхме шес
тима души, но много притиснати. Времето беше ясно,
та виждахме доста па далеко.
Отъ Дафне. пататъкъ пжтьтъ се спуща покрай мо
рето къмъ елойзипската равнина, която преминахме ско
ро и следъ това почнахме да се изкачваме по планина
та. При Вилари слезохме отъ колата, защото пжтьтъ 6е-
ше много стръменъ и вървехме пбши до хана Кундура,
дето стигнахме малко по-късно следъ полунощь. Сл-Ьдъ
1/4 часъ пристигна и колата.
Въ низкия и укаденъ ханъ лежаха прострени на
земята неколко лица, които се събудиха съ голема мж
ка. Запали се огъньтъ и почнаха да ни готвятъ. Дадоха
ни ядене и вино, което отначало не е толкозъ вкусно,
но отпосле човекъ навиква, както и на маслините.
Въ часа 2 потеглихме нататъкъ съ други коне. Въ
околпостьта на развалините отъ Елефтерае требваше
пакъ да слеземъ и походимъ пеши, което не ми беше
неприятно, макаръ и да беше доста хладно, заменявахъ
 — 189 —

една развалена караулница се качихме пакъ на колата

и бързо слезохме въ равнината на Беоция. Беше вече
видело, когато минахме преезъ албанското село Крюеку-
ки и въ 6% часа колата влезе шумливо въ Тива.
Слезохъ въ скромния хотелъ Беоция, който беше
доста препълненъ, защото по това време имаше много
ипжинери и други майстори по железницата и Копайско-
то езеро. Азъ требваше да споделямъ една стая съ единъ
италианецъ, инжинеръ отъ Венеция, а Наки се задово
ли съ потона. Близо до хотела се намира единъ ресто-
рантъ, отдето се получава малко ядене за много пари.
На объ\дъ се срешнахъ съ неколко американци,
дошли тукъ отъ ближната Платеа, дето правяха разкоп
ки. Заедно съ техъ посЬтихме забележителните месно-
сти въ Тива. Остатъци отъ старини има съвсЬмъ малко
и еж събрани въ единъ зимникъ. Некои части се нами-
ратъ въ гробищата, дето е и гробътъ на евангелиста
Лука, а други се намерватъ въ кулата на венецианците
и сж изградени като украшение на чешмата.
Този градъ се състои отъ три отделни части. Най-
големата часть отъ града е построена на височината,
дето е билъ и стария градъ — тази часть е много кра
сива отъ къмъ западната страна. Другите две части еж
построени въ низкостьта.
По-големата часть отъ жителите еж албанци, както
и околните жители изъ селата. Следъ тЬхъ по числен-
ность идатъ аромжнете. Изъ главната улица говорихъ
съ неколко души аромжне и те ми потвърдиха, че по
ловината отъ жителите на главната улица еж аромжнско
потекло. Те сж повечето отъ горния Аспропотамосъ, отъ
Котури, Лепиница, Пира и отъ други места. Повечето
отъ техъ знаятъ своето родно место само отъ слушане,
защото сж преселени тука още въ началото на това сто
летие. Младото поколение до нейде разбира още май
чиния си езикъ, но не говори на него. Чужденци, които
не познаватъ аромжнския типъ, ще ги считатъ за гърци.
Истинскиятъ гръцки елементъ е слабо застжпенъ въ Тива.
 — 190 —

Възползувахъ се пакъ отъ пощата, за да отида въ

Халкисъ. Този пжть бехме само двоица въ колата, но
тя немаше прозорецъ отъ къмъ двсната страна, защото
беше затуленъ съ една тенекия, а пъкъ отъ преднята
страна духаше свободно вътърътъ и дъждътъ ни пръскаше
въ лицето. Единственото добро на тази пощенска кола
6е, че тя вървеше бързо, и огЬдъ 3 часа изминахме
35 клм.
Слезохъ въ хотела БКгап&ег, наредата на който ни-
какъ не отговаряше на горделивото му име. За една мал
ка стая съ два мръсни и кални кревата поискаха 4 фран
ка, цЬна твърде висока за тези мътта. Подътъ бъчпе отъ
прости дъски, помежду които можаше да се гледа въ
долния етажъ и се угъваха подъ краката ни. Наки каз
ваше смеешкомъ, че това е потонъ а лд Франца съ пру
жини. Колкото се отнася до храната, то тя не бЬ ло
ша за човекъ, който е навикналъ на гръцкото ядене.
Тукашното население възлиза на 18,000 души и
е чисто гръцко. Аромжне намерихъ само нЬколко като
златари, те беха отъ Невска. ТЬзи хора ми се оплака
ха, че работата имъ не вървела добре, защото европей
ските работи биле по-ефтени.
Населението отъ селата се придържа още къмъ ста
рите обичаи и момичетата се считатъ щастливи, когато се
понакитятъ и излезатъ тъй въ празднични и неделои дни.
Цената на едни павти е отъ 100 — 150 лева, а преди, ко
гато се е употребявало чисто сребро, тогава сж стрували
500 — 1000 лева. Освъшъ наетигв гб носятъ и верижки
около шията, парчетата на които сж излени. Тукъ чухъ
за пръвъ пжть, че аромжнете сж пренесли своя занаятъ
въ Венеция. Не зная кое е истината въ това, да ли гб
сж го пренесли тамъ, или пъкъ те сж се научили отъ
тбхъ. (Вижъ Аромжне II, стр. 62 и таблица I).
Въ Халкисъ бе интересно да се види водопровода,
оставената крепость още отъ времето на венецианците
и преди всичко мостътъ върху тъхната морска ивица,
между острова Елбея и сушата, подъ който водата се
 — 191 —

ту издига или ту намалява, сноредъ това да ли е при-

ливъ или отливъ. Мостътъ се състои отъ дв-в части, кои
то се отд-вллтъ, когато минава некой параходъ.
Интересенъ изгледъ има главното мостово украше
ние съ своитв големи кули, съединени посредствомъ пж-

Мостъ върху морската теснина при Халкисъ.

тьтъ и покрити отгорв съ назжбени и отчасти разруше
ни древни стЬни, които ни напомнятъ за венецианското
величие, когато сж владеели Адриатическото море.
Модерното име на Халкисъ „Негропопте" наверно
произлиза отъ тъмния изгледъ на главното мостово укреп
ление. НаходящигЬ се още обкопи по укреплението да-
ватъ да се разбере до колко здраво е билъ укръшенъ гра-
дът.ъ и какъ е било възможно на храбрите венецианци
да противостоятъ на 12,000 турска войска и 300 ко
раби флота отъ 15 юни до 12 юли 1470 год.
Съ голема загуба отъ 5,000 души турците сж спо
 — 192 —

лучили най-послв и навлезли въ града, като изклали всич

ки италияпци, безъ разлика на жени и дъца.
Въ 10 часа сутриньта на 13 мартъ се качихъ на
парахода, по той трггна едвамъ въ 2 часа, защото не
можаше да устои на противното течение. Въ каютата
имахъ за съпжтпикъ единъ полковникъ отъ Лариса. Сно
шението между пасажерите бЬ твърде живо и свободно.
Всички безъ разлика говориха върху политиката и взе
маха еднакво участие въ разговора както занаятчията,
тъй и кавита&ина, и офицерина, и селенина, и студента.
Това е добра черта и се сръща само на изтокъ.
Въ време на пжтуванието се наслаждавахме на
прекрасното време. Главните планини се спущатъ стръм
но къмъ морето, ио върхове тв имъ се забвлезваше снътъ,
а по полите имъ беха се разцъвтели дърветата пр*-
красно. Въ часа единъ следъ полунощь пристигнахме
въ Воло.

2. Боло и околностьта му. (14—19 мартъ).

Още при първото посЬщение на града се запознахъ
съ младия господинъ Д-ръ Николаидисъ Пердикисъ, свър-
шилъ наукигв си въ Мюпхенъ, и той се радваше, че
му се дава случай да бжде водачъ въ родното си мъх-
то на единъ немецъ. Баща му е богаташъ търговецъ,
аромжнинъ отъ Добриново въ Загори и има търговски
кантори въ Триесъ и Пиреусъ. Аромжнскиятъ елементъ
тукъ е слабо застжпенъ. Презъ зимата има по-много аро-
мжне, но те живеятъ повечето изъ околностьта, а се сре-
щатъ само изъ пазарите. Тука намврихъ аромжне отъ
Периволи, Самарина и отъ Загори да продаватъ своигв
хубави вълвепи черги и чорапи.
Въ околностьта на Воло има и много аромжнски фа
милии, които сж се заселили тука и се занимаватъ съ
земледълие. За да се принуди аромжнинътъ да се зани
мава съ земледълие накарала го е много големата нуж
да, инакъ той по никакъвъ начинъ не би промънилъ жи
лището си въ планината. Посвтихъ ближното селце Бах
СО

(На
срйдата
зампобссе
вь-единъ
тЬнидас,Ьканзтавиаръ).
СвстЪни
Калабака.
обскални
опри
дностоящи
 — 194 —

че, което е отдалечено 20 минути къмъ сЬверо-изтокъ отъ

Боло и въ което сж се заселили 50 фамилии, повечето
отъ Периволи. ТЬ сж захванали турските кжщи, защото
турцигЬ, слъ\цъ като се отстъпи Тесалия на Гърците, сж
се изселили. ТЬзи хора сж запазили езикътъ и носията
си, но при това не забравятъ и родното си место.
Половинъ часъ на изтокъ отъ Воло е разположено
друго едно село Алимерия или Лавлахлу, което сжщо тъй
посвтихъ. Тукъ сж се заселили аромжнете по-отдавна.
Единъ възстаричъкъ човекъ ми разправи, че те сж дош
ли тукъ въ времето на Али паша. Тукъ има 60 фами
лии аромжне, а другите сж гърци и те сж задържали
езикътъ и носията, макаръ и да живеятъ между гърци.
Трето едно село къмъ западъ е Шеску съ 40 фамилии,
всички почти отъ племето фарсериоти и ги наричатъ тукъ
въ Тесалия Качаунъ или Качунъ. Занимаватъ се съ земле-
делие и скотовъдство, но оставатъ тука и презъ летото.

3. Белестино и Лариса. (20—22 мартъ).

По-големата часть отъ багажа си изпратихъ съ па
рахода за Солунъ до германското консулато. Господинъ
Нердики ме придружи до Белестино, дето се бавихме до
подиръ обедъ. И управлението по железницата е обхва
нато съ идеята за погърчвание. Иоискахъ билетъ за Бе
лестино и получихъ такъвъ съ надписъ „Ферае."
Като пристигнахме тамъ, посЬтихме разни ханища,
но пакъ не получихме хубаво ядене. Тукъ посътихъ и
бащата на моя приятель Василаки, съ когото се запо-
знахъ въ Атина, а баща му прекарваше тука зимата съ
цЬлата си фамилия. Тбзи хора, макаръ и да сж богати,
живеятъ сжщо тъй бедно и въ прости кжщи, както и
слугий имъ аромжне. Презъ зимата три четвърти отъ
населението въ Белестино е аромжнско, а презъ лътото
оставатъ само 60 фамилии, които се занимаватъ съ зем-
леделие. И тези аромжне произхождатъ повече отъ Пе
риволи. Единъ отъ прочутите поети на модерна Гърция
Гига (Фереосъ) е роденъ тукъ отъ аромжнска фамилия.
 — 195 —

ГГодиръ обедъ тренътъ ме отнесе къмъ Лариса, де-

то се спрехъ въ хотела на Ери Чами отъ Влахо-Лива-
донъ. Този хотелъ е чистъ и се посЬщава доста отъ офи
цери, които се и хранятъ тука.
Съ съдържателя на хотела се разговаряхъ върху
неговото родно мЪсто Влахо-Ливадонъ, дето въ първото
си пжтувание се бавихъ 4 недъли. Той говореше Вла-
хо-Ливадонски диалектъ, който, поради особенното изго-
варяне на ш, изглежда малко смъшенъ за другите аро-
мжне. Той ми каза, че е билъ войвода въ време въста
нието презъ 1878 година и получилъ пари за въоржже-
ние и поддържка отъ Гърция, съ цвль да възбуди въс
тание въ турска страна. Това е фактъ, но до сега не
-бехъ се сръчцалъ съ лица, които да ми дадатъ по-верни
сведения върху това. Че тЬзи сурови хора еж ставали
често разбойници и вместо да употребятъ своята сила
-срещу турските войници, употребявали еж я, за жа-
лость, срещу христианете и това се е случвало твърде
често. Имуществото на Чели се взело отъ турците и той
-слътгь това се заселилъ въ Лариса, но се оплакваше мно
го отъ гръцкото правителство, за дето не билъ възна-
граденъ толкозъ, колкото му се падало. Той чрезъ своята
енергия и интелигентность се е издигналъ твърде скоро.
Лариса не стои тъй добре, както Воло или Трика-
ла, но очевидно градътъ се повдига постоянно и вместо
турските глинени бордеи се издигатъ хубави кжщи. Кал
ните и гбсни улици отстжпатъ на по-широки, застроени
-съ големи магазин. Населението е около 15,000 души,
числото на турците е твърде малко, понеже всички поч
ти сж се изселили въ Македония и Мала Азия. Въ вж-
тр-Ьшностьта на града живеятъ нвщо 20 аромжнски фа
милии, а въ прътрадието отвъдъ реката има цвлъ квар-
талъ, който се завзема презъ зимата отъ овчарите аро-
мжпе, които се връщатъ отъ планините.
ПосЬщението ми въ онази часгь на града, както и по
дюкяните, накара единъ господинъ, съ когото се запоз-
яахъ въ парахода, да распръсне слухътъ, че съмъ синъ
 — 196 —

на Апостолъ Маргарити, водителя на ромжнската про

паганда въ Турция, а сега съмъ дошелъ и тукъ въ гръц
ка почва да пропагандирамъ. Следствието бе, че поли
цията ме следеше на всЬка стжпка и веднага запитва
ше хората за какво съмъ имъ говорилъ. И моя домакинъ
ежщо не верваше, че съмъ Германецъ. Това шпионира-
ние ме угорчи доста много и затова дадохъ паспортигЬ
да се визиратъ при турския консулъ и отпжтувахъ.

4. Тоивашъ и долината Темпе. (23 и 24 мартъ).

Отъ Лариса бехъ принуденъ да ездя пакъ и поне
же немахъ вече свои собствени коне, то за неколко дни
до границата взехъ подъ кирия две мулета. Тб беха ста
ри и слаби животни, та предпочитахъ повечето да ходя
п-Ьша, отколкото да ездя. Вървехме къмъ сЬверо-изтокъ
по равнината около Лариса. Тази страна е била населе
на некога повече съ турци, а сега сж останали съвсЬмъ
малко. Страната е много плодородна, но всЬки петь го
дини се наводнява отъ находящиятъ се на югъ воденъ
басеинъ. Има изработенъ планъ да се отстрани тази опас-
ность и блатистата страна да се спечели за нивя.
По това време подкачи да вали силенъ дгждъ, та
ка щото не можахме да вървимъ по глинестата почва.
Намерихме подслонъ, до като престане дъждътъ, подъ
единъ мостъ. Слеедъ това продължихме пжтуванието си,
изкачихме се по една височина и навлезохме следъ то
ва въ една котловина, въ която се намираше и селото
Тоивашъ.
Жителите на това село еж аромжне и нещо 50 фа
милии. Повечето оставатъ въ селото, но мжжете, по-го
лемите момчета и некои жени отиватъ презъ летото подъ
ржководството на челника въ колибите, между Охрида и
Ресенъ, покрай които минахъ миналото леето, като пре-
минавахъ планинския възелъ. Попитахъ въ хана некол
ко момчета за разбойниците въ онази опасна страна, а
те ми казаха: „теби не би се случило нищо, защото те
познаваме като нашъ приятель. "
 — 197 —

Тязи хора еж отъ Периволи и еж купили това м$-

сто отъ турците, когато еж се изселили отъ тукъ. По-
голвмата часть отъ мъсностьта е купилъ челника, като
е платилъ 1500 лири. Общината за сега има процесъ съ
гръцкото правителство върху границите на землището.
Половинъ часъ къмъ юго-изтокъ се намира едно друго
аромжнско село Суфлари съ 35 кжщи. Ханджията ме прие
въ кжщата си, която беше една бъдна колиба и не мо-
жаше да ме закрили отъ студа. Най-послъ увихъ се ху
баво въ чергата и можахъ така да се поуспокоя.
На сутриньта, слъдъ като се поочисти мъглата, по
теглихме къмъ сЬверъ по долината, която лежи между
Еисаво (Осса) и една по ниска планинска верига. Тази
долина е обработена добре и има доста големи села изъ
нея, а пъкъ аромжнете завзематъ тукъ своите зимни квар
тири распръснато. Слъдъ единъ часъ бъхме въ селото
Боюкъ Кисерли, чието население се състои отъ албанци,
българи и гърци, а още слъдъ единъ часъ пжтуване стиг
нахме въ Кючюкъ Кесерли. Слъдъ Зу2 часа отъ тръг-
ванието ни стигнахме въ селото Баба, което лежи при
започванието на долината Темпе.
Обедъ направихме въ хана, съдържатель на който
бъ единъ аромжнинъ отъ Добриново. По-послв тръгнах
ме съ Наки изъ тази въспъта и много пжти описвана
долина. Тя бъше покрита сега съ жълта утайка и при
всичко че хубавия й сезонъ бъше преминалъ, азъ бидохъ
изпенаданъ.
Долината Темпе е тесна, отъ околнигв склонове па
да шумно много вода, па и полите не сж бъдни отъ из
вори; тази нейна теснина, усамотеность и ежщевръ-мен-
но и нейното минало омайватъ всЬки образованъ човъкъ.
Оставихъ Наки съ апарата въ сръдъ долината, а азъ
самъ се покатерихъ по височината къмъ развалините на
Ореасъ. Стигнахъ до източния изходъ на пукнатината и
по-нататъкъ не можахъ да вървя, защото почна да се
здрача. Бъше се стъмило хубаво, когато ме посръщна
Наки, който се беше загрижилъ за дългото ми отсжтствие,
 — 198 —

та бЪ тръгналъ да ме дири. Двамата заедно стигнахме

съвсЬмъ уморени въ хана.

5. Чаричена и Елаоона. (25—27 мартъ).

На следующия день вървехме па горе по десния
брътъ на Саламвриа; следъ 1у4 часа минахме селото
Башларъ, което се населява отъ аромжне изъ Смикси.
Следъ други 'Д часа минахме вгЬснената река между
скалите по единъ камененъ мостъ, който се намира 2
клм. по-нагоре, отколкото е означенъ въ Кипертовата кар
та — Еаиръ и Тесалия.
Държахме се по политъ- на планинския възелъ, кой
то служи за граница между Турция и Гърция. При ед
на рекичка съ студена вода си отпочинахме нещо единъ
часъ и следъ това продължихме пжтуванието си и минахме
презъ селото Караджало. Въ това село аромжне отъ Ас-
пропотамосъ прекарватъ зимата, а некои сж се и заселили
тукъ и следъ половинъ часъ стигнахме въ селото Лигари,
презъ което село минава пжтьтъ отъ Тирнова. Този пжть
се извива на високо къмъ пограничната станция, която
стигнахме за 61/2 часа, сметайки отъ Баба.
При гърците се изпълниха скоро формалноститв,
а при турците трая дълго време. Трвбваше да послед-
вамъ офицерина въ кжщата му и да пия съ него ка
фе, при което требваше и да му разкажа отде ида, на
кжде отивамъ, съ каква цвль, съ една дума имахъ пакъ
изследвание, каквито съмъ ималъ много въ Турция. При-
търсванието на багажа ми трая дълго време, защото по-
видимо бакшиша, който Наки даде отъ своя страна на чау-
шина, не б4 го задоволилъ. Азъ нвмахъ нищо за облагане
съ мито и затова си оставихъ багажа да го претърсятъ.
Кираджията, когото взехъ отъ Лариса, испратихъ
назадъ заедно съ мулетата му, защото случайно наме-
рихъ едно момче съ два коня, което отиваше сжщо за
Царичена. Азъ бЬхъ благодаренъ, че следъ дългото пж-
тувание можахъ сега да поездя.
Бързо вървяхме нагоре по долината и беше се ве
 — 199 —

че смръчило, когато стигнахме въ Царичена, което село

не е много далече отъ границата. Тукъ въ това село сле-
зохъ у единъ позватъ отъ по-преди аромжнивъ отъ Са-
марина. Той ме ирие много радостно и ми услужи.
Царичена има 500 кжщи, повечето отъ жителигв
сж аромжне. Тукъ презъ лЬтото живвятъ само 50 фа
милии, а другите сж пръснати изъ плавините. Остана-
лите жители сж гърци, но и аромжнете сж наджхани
съ гръцки духъ. Че жителите сж съ такъвъ духъ е ис-
питалъ моя домакинъ Папаявъ. Той дошелъ тукъ презъ
есеньта и искалъ да отвори аромжнско училище. Никой
го не приемалъ въ кжщата си, най-послв една вдовица,
синътъ на която билъ умрелъ наскоро, се съжелила и го
приела въ кжщата си, но затова пъкъ всички я доста мно
го намразили. Младиятъ енергиченъ човекъ сполучилъ да
събере доста бедни деца, но наскоро родителигЬ на де-
цата сж биле принудени чрезъ заплашвание и уговаряне
да си оттеглятъ децата отъ аромжвското училище. Но
те не сполучили съ всички деца, затова клеветите се
започнали и то главно отъ владиката, който е албанецъ.
Обвинявали учителя, че е въ свръзка съ разбойнициге,
че имъ помагалъ и билъ откаранъ затова въ затвора, но
го пуснали следъ една неделя, понеже не сж могли да
докажатъ вината му. ЦЪльта се постигнала, защото всич
ките ученици напуснали аромжнското училище.
На следующия день по обедъ дойде единъ мой по-
знатъ отъ ближната Еласона и ме покани да му ида на
гости. Този човекъ се казваше Адамъ Котула и е ро-
домъ отъ Влахо-Клисура. Ний тръгнахме пеши и стиг
нахме за 3/4 часа, а Наки идеше подиръ насъ на конь.
съ багажа.
И въ Еласонъ, който градъ е главния центръ на
окржга и сЬдалище на каймакаминъ, има доста аромжни,
които сж повече отъ Влахо-Ливадонъ. Тукъ има и гърци,
но главната маса образуватъ турцигв. Тука има и доста
големъ гарнизонъ, защото границата е наблизо. Положе
нието па града е мпого хубаво: разположенъ по полите на.
 200

една стръмна височина, а на самия върхъ се намира единъ

сгаръ манастиръ. Къмъ юго-западъ има една равнина,
заобиколена отъ планини. Въ тази равнина е станало
сражението презъ 1885 год. между турци и гърци.
Този пжть тукъ е единствения между Македония и
Тесалия и затова движението е доста големо. Тука въ
града има и гръцки консулъ, единъ твърде любезенъ го-
сподинъ. Азъ посЬтихъ и кайиакамина, за да му пока
жа книжата си, а той отказа да ги прътледа съ забе
лежката, че моите ясни очи и чисто чело иматъ по-го
лемо значение, отколкото паспорта ми; но пакъ не за
брави да изпрати полицията, която затова пъкъ ме из
пита много по-изтънко. Каймакаминътъ, заедно съ глав-
нокомандующиятъ на войските и съ шефа на полицията,
повърна ми визита и азъ по техно желание ги фотогра-
фирахъ, което единъ фанатикъ турчинъ нема да напра
ви никога. Следъ това ги придружихъ до една градина,
дето свиреше военната музика и то повечето немски
маршове.
ПосЬтихъ и манастира Св. Мария, лежащъ на ви
сочината, за да разгледамъ библиотеката, която, както
слушахъ, имала черковни книги и ржкониси. За съжале
ние, ключътъ отъ библиотеката билъ въ града и беше
вече късно да се испрати да го взематъ.

6. Сервия (Селфидже). (28—29 мартъ).

Единъ господинъ отъ Смирна пжтуваше отъ тука за
Сервия и биде тъй добъръ, че ме покани въ своята ко
ла, което приехъ съ благодарность. За отплащание на
услугата му погрижихъ се за полицейска охрана, тъй ка
то тази месность бе препълнена съ разбойници. Отна
чало дойде съ насъ само единъ стражарь, а после по
заповеедь на кайиакамина ни застигнаха още 6 души кон
ни стражари, така щото можахме да пжтуваме съвсЬнъ
спокойно. Наки вървеше подиръ насъ съ натоварения
конь. Пжтьтъ за Сервия, като воененъ, е доста добъръ,
 — 201 —

всички мостове бъха добри, което нещо е голема ръд-

кость въ Турция.
Ний преминахме скоро Еласонската височина и вър
вехме по вълнообразенъ теренъ, отдъто свободно виждах
ме покрития съ снЬгъ Олимнъ, въ политв на който ле
жи голвмото аромжнско село Кокинопло, а по склонове
те на планината Чапка се виждаше селото Влахо-Лива-
донъ, двто првзъ лвтото на 1886 год. првкарахъ 4 не
дели, занятъ съ изучвание на езика.
Огпочинахме си само веднажъ въ единъ ханъ и си
похапнахме отъ студеното ядене, което ми бЬше далъ
любезния гръцки консулъ въ Еласона. Отъ хана ната-
тъкъ пжтьтъ се издига почти близо до Сервия и отдалече
се вижда съборения замъкъ въ града. Напоследъкъ изо
ставихме шосето и за понаправо тръгнахме изъ една пж-
тека и стигнахме въ града доста рано.
Бидохъ приетъ радостно отъ Д-ръ Атанасъ, старъ
мой познайникъ, аромжнинъ отъ Солунъ, членъ на една
Ливадонска фамилия. Интересно е съждението на този
човвкъ върху неговата собственна нация. Д-ръ Атанасъ,
като има првдъ видъ, че едни отъ аромжнете се гър-
чеятъ и не искатъ да знаятъ нищо за своята национал-
ность, други пъкъ, отъ народната партия, като се мис-
лятъ, че сж милиони, изпадатъ въ илюзия и си преда-
ватъ значение, че некога ще играятъ важна роля измеж
ду народите въ Бълканския Полуостровъ, казва: „Ний
аромжнете сме родени подъ лоша звезда." Съ това той
« узналъ истинското положение на аромжнете. Сждбата
-е била лоша за техъ, дето сж се отделили отъ свои-
т$ братя, отъ своите съплеменници, защото и те ще се
изгубятъ, както власите въ Моравия или пъкъ както оне-
зи въ Истрия, които сж близо на издъхванието си. Той
не отрича националностьта си, а се гордее съ това. Аро
мжнетЬ въ тези места сж по-развити и по-богати, как
то отъ славянетБ, тъй и отъ албанците, но понеже жи-
вЬятъ между гръцки народъ, затова предпочитатъ да се
 — 202 —

числятъ въ гръцката партия, защото е напразно да се

борятъ съ еждбата.
Въ трите села около Олимпъ: Влахо-Ливадонъ, Ко-
кипопло и Фгери, аромжнете еж всецвло предадени на
гърцизма и това се вижда отъ участието, което те сж
взели въ освободителната войпа, като Георгиосъ Олим-
пиосъ, аром&пинъ отъ Фтери, наричанъ отъ турците влаш
ки бей, Андручу и неговия синъ Одисеусъ отъ Влахо-Ли
вадонъ — всичко това доказва какво е било техпото въо
душевление.
Населението въ Сервия е повечето турско, има 100
гръцки и 50 аромжнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-
Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забЬлез-
вание е тука, че и гърците говорятъ аромжнски или по
не го разби ратъ и то се обяснява съ туй, че като по
бедни, усланятъ се на аромжнете.
На другия день ни погвтиха четирма разбойници
и ги нахраниха тъй, като да беха порядъчни хора. Тези
хора, слвдъ като сж разбойничествували дълго време,
отрекли се отъ занаята си и се првдали на турците.
Наместо да бждатъ наказани за злините, които сж пра
вили, те ходятъ сега свободно, плаща имъ се и ги упо-
требяватъ понекога като потера противъ разбойниците,
съ това имъ се дава случай да се захванатъ пакъ за
занаята си, щомъ се затжжатъ за него. ТЬзи хора беха
снажни и силни, съ голвми коси и дълги бради, съ фу-
станели и произвеждаха страхъ у човека. ТЬхния капи-
танъ ми каза съ най-големо спокойствие, че ме видели
и знаели, че ще дойда, но съ мене имало доста конни
ца, така че нападението било мжчно.
— Какво щъхте да искате, ако ме бехте хванали?
попитахъ ги азъ.
— Хиляда лири.
— Но азъ пемамъ толкозъ пари.
— Вий френцигЬ носите панталони, вий имате мно
го пари, каза ми той.
Като какъ се отплащатъ онези хора, които иматъ
 — 203 —

злощастието да попаднатъ въ разбойнически ржцв, по-

казватъ следующите примери:
Г-нъ Д-ръ Атанасъ, моя домакинъ, е билъ хванатъ
отъ разбойници, които биле повечето аромжне, и еж го
отпусиали срещу 500 лири, ежщо и жена му е била
хващана и оцЬнена за 400 лири. Разбойниците сж се
отнасяли добре спрямо техъ, па даже и жената на док
тора не се оплакваше. МухамеданигЪ албанци и геги ни-
когажъ не хващатъ жени, неучтиви еж въ това отно
шение само гърците и аромжнете.
Д-ръ Зиси Папанастасъ въ Гребена е билъ хванатъ
съ много други още, по сполучилъ да избъта съ помощь-
та на единъ отъ разбойниците.
Въ единъ праздниченъ день въ Влахо-Клисура еж
биле откарани много жени и всички после сж биле от
пуснати, но съ техъ не се отнели учтиво.
Отъ ежщото место било хванато едно момче и изи
сквали за него голема сума. Бащата на детето отъ изи
скваната сума имъ изпратилъ само една часть и ги мо-
лилъ да се задоволятъ само съ нея, защото немалъ по
вече. Те повърнали парите вазадъ, а главата на дете
то турили въ една торба и му я изпратили. Самъ баща
та съ сълзи ми разказа това злодейство, което станало
презъ 1886 година. И въ двата случая разбойниците
биле аромжне, които не взематъ никакъ въ внимание
дали иматъ работа съ сънародници или не.
Господинъ Герасимосъ Кириасъ въ Битоля е билъ
хванатъ отъ албански разбойници и цели 5 месеци съ
големи мжки и оскждности е билъ влачанъ отъ место на
место, до дето най-после е билъ откупенъ отъ англий
ското библейско общество за 700 лири.
Както споменахъ по-напрвдъ, билъ е хванатъ и аро-
мжнекия учитель отъ Низополе и требвало да плати ед
на сума, за да го пуснатъ. Той билъ сиромахъ и като-
не можалъ нищо да заплати, отрезали му ухото, но и
това като имъ не помогнало нищо, слЬдъ три ^^^Ч
отпуснали.
 — 204 —

Въ всичките тези случаи имаме работа съ разбой

ници, на които това имъ служи като занятие. Те гле-
датъ да хващатъ по-богати хора и да изискватъ по въз
можности по-големи суми. Отнасятъ се спремо хванати
те изобщо добре и гледатъ да ги хранятъ по-добре, от
колкото себе си; но много изморяватъ съ ходенето и по
некой пжть не липсува и боятъ за да накаратъ човека
да върви заедно съ техъ. Животътъ на уловените е само
тогазъ въ опасность, когато ги преследватъ; въ такъвъ
случай те не съжеляватъ. Живеятъ въ чети по 6 — 100
човека, по некой пжть се срещатъ и такива до 300 ду
ши. Всички сж юначни хора и не се боятъ отъ смърть.
<^из1ау Меуег, въ своите Еззауз ипй з1исИеп II, стр. 195,
се произнася така върху разбойниците : „Презимувание-
то па тези хора по студените планински склонове, кои
то се напущатъ отъ жителите имъ, е доказателство за
гвхната устойчивость. " Това .не може да се каже за раз
бойниците по Пиндъ, защото те живеятъ зимно време
изъ градовете, съвсЬмъ редко по селата. Много малко се
усмеляватъ да продължаватъ занаята си по крайбрежие
то. Зиме всЬки пжтува презъ планината безъ да се стра
хува, защото знае, че иЬма разбойнически шайки. Лъкъ
и съ какво ще се хранятъ тези хора, когато планините
еж напуснати отъ жителите и сж покрити съ снегъ? Тех
ния престжпенъ животъ се продължава съ години, доде
то некой куршумъ тури най-после край на живота имъ.
Има още единъ видъ разбойници: те сж такива, които
убиватъ своята жертва отъ засада и следъ това я ограб-
ватъ. Това еж повече случайни разбойници, като овчари,
селени и кераджии, които следъ убийството, за да ги не •
подозиратъ, хващатъ се веднага пакъ у занаята си.
Между различните разбойнически шайки на различ
ни страни ежществуватъ или добри сношения или пъкъ
неприятелски. Ако има между такива шайки приятелство,
то въ случай на нужда те предаватъ заробените хора на
онези, които не еж притеснени ; ако ли пъкъ се гонятъ,
то, щомъ се срещнатъ въ гората, често пжти ставатъ и
 — 205 —

кървави сражения по между имъ. Те не пресгаватъ до

тогазъ, додето не паднатъ и двамата водители и следъ
това, при нови водачи, те се примиряватъ. Разбира се,.
че разбойниците аромжне иматъ своите ятаци между ов
чарите по планините и тт> срещу пари имъ даватъ хра
на, а пъкъ измежду кираджиите иматъ шпиони, които.
имъ съобщаватъ, кога е време за плячка. Разбира се, че
мнозина сж принудени да имъ помагатъ, особенно отъ
овчарите, защото сж всЬкога въ ржцЬте имъ. Всека из-
мена заплащатъ съ живота си. Че разбойничеството мо
же да се уничтожи въ Турция, доказалъ е това Рифатъ
паша, като битолски валия. Чрезъ мерките, които той
взе, цълиятъ вилаетъ се очисти за кратко време отъ раз
бойниците. Това е една явна тайна, па и управлението
знае това нещо, че некои високопоставени лица си слу-
жатъ съ шайки отъ албански разбойници. Особенно про
чути сж въ това отношение Али бей въ Корча и Изетъ
бей въ Флорина, който, наверно, за заслугите си спря
мо населението въ последно време, е произведенъ па
ша (!?). Гърция е почти свободна отъ разбойници, защо
то големи шайки не могатъ да се удържатъ. Но въ Те
салия, въ Аграфа, особенно въ областьта на Аспропота-
мосъ, даже и въ околностьта на Трикала, се случватъ
доста често обири.

7. Коероливадонъ и Бериа. (30 мартъ — 2 априлъ).

Понеже моя съпжтникъ отъ Смирна искаше да оста
не още за неколко дни въ Сервия, затова азъ продъл-
жихъ пжтуванието си. Намерихъ единъ кираджия съ два
коня за 41/а турски меджидии (нещо 25 лева), който „се
съгласи да ме откара презъ планината за Вериа. Наки
и кираджията тръгнаха въ 5 часа сутриньта, а азъ съ
единъ стражарь ги последвахъ следъ два часа. Следъ
като заплатихме определената такса при големия мостъ,
който се затваря съ рашетка, оставихме шосето, което
води за Кожани и нататъкъ за Битоля въ северо-източ
 — 206 —

но паправление потеглихме нагоре по единъ гЬсенъ и

ваменистъ пжть. При турското село Оджакъ излезохме
въ една прекрасна долина и пай-големото тукъ село се
«азва Акшала. При тези села нема много вода. Минах
ме въ една височина покрай единъ кладенецъ, който бе
заобиколенъ отъ много жени и слъ\цъ това слезохме въ
Егрибуджанската равнина, въ която еж разположени 24
турски села. Тука застигнахме Накя съ кираджията и се
спряхме средъ равнината, за да отпочипемъ и ний и ко
нете преди изкачването па планинския гребенъ.
Ний изпуснахме да се снабдимъ съ храна, защото
мисляхъ, че ще минемъ достатъчно села, което и наис
тина стана, но понеже беха мухамедански, затова и ни
що пе намерихме. Стражарипътъ пи досгави малко хлебъ,
а отъ единъ албанецъ си купихме малко халва. За ща
стие, имахъ още малко хайверъ отъ Атина и той ми слу
жеше доста въ подобни случаи. Нашия стражарь прина
длежеше къмъ една мухамеданска секта и беше поч
ти оплюскалъ шишето съ ракия, — той требваше на
всвки половипъ часъ да му смукне. Той имаше повече
отъ 60 годишенъ, преди е билъ офицеринъ, но, по не
какви си причини, билъ е разжалвапъ. Щомъ излезохме
отъ Сервиа, той си свали феса и го пе тури на главата
си, до като не влезохме въ Вериа. Презъ лътото и зимата,
при дъждъ и слънце, изключая въ гарнизона, той ходи всЬ-
вога гологлавъ, безъ да му пречи старостьта или пъкъ да
му повреди нещо, макаръ и да имаше лиса глава.
Следъ като преминахме селото Дйортали, навлезох
ме въ една долина и наскоро почнахме да вървимъ на
горе. Додето да дойдемъ до височината на прохода, ми
нахме на две места покрай караулни домове, въ които
имаше само по неколко войника. По височината имаше
още много снътъ, който ежщевременно се и топеше и
тамъ, дето се бв вече стопилъ, израснало бЬше и цве
те, което разхубавяваше природата, а пъкъ хиацините
цъвтяха неколко стотини стжпки по-доле. Като слезох
 — 207 —

ме по източната страна на гжсто обраслата планина, на

мерихме сжщо иглика, кокиче и още по- долу и теменуга.
Въ три часа следъ обедъ стигнахме въ летното се
ло Ксеро-Ливадонъ. Беше твърде рано, затова овчарите
ги немаше още. Освенъ неколко души войници и хан-
джията други хора немаше тука. И тука пеможахме да
получимъ нещо за ядене, нЬмаше даже и сухъ .хлебъ, за
щото по-напредъ сж биле минали войници и го из-бли.
Това село съ своите 100 едноетажни колиби, които
иматъ остри покриви, прави особенно впечатление. Ви-
дехъ много летни села, кжщите на които беха съ здра
ва направа и добра нареда, повечето двуетажни, но ни-
дехъ и колиби, съградени отъ плетъ и слама. Тукъ всич
ките кжщи сж съградени отъ камъкъ, но не сж измаза-
ни съ хоросанъ. За да не влиза ветърътъ въ стаите, тв
сж измазани съ глина. Стените не сж по високи отъ
единъ човешки ръстъ, а покривите, напротивъ сж твър
ди високи. ТЬзи аромжне произхождатъ отъ Периволи и
Авдела, дето сж превикнали на здравичко. Тези имъ
згради за да не бждатъ твърде здрави, причината е, мо
же би, тази, че те принадлежатъ на двама души: еди
ния турчинъ, а другия гъркъ отъ Вериа, а не сж соб-
ственность на самите аромжне. Така че това летно село
прилича повече на чифликъ, само съ тази разлика, че
жителите се занимаватъ само съ скотовъдство, а не и
съ земледелие.
Слезохме скоро долу и вървехме повечето пвши,
защото месносгьта беше много страшна и около часа 7
стигнахме въ Вериа, който градъ е разположенъ сж що
както Воденъ въ една тераса, но е по нпз&а отъ воден-
ската. Тукъ има добра вода. Въ източната страна се
виждатъ още остатъци отъ некогашното укрепление, а
въ управлението се е запазила още една голема кула.
Улиците сж тесни и жглести, кжщите съ своите дълги
стрехи придаватъ старовремененъ изгледъ. Въ тази часть,
дето живеятъ евреите, е мръсно и пълно съ всЬкакви
вони, човекъ мисли, че се намира въ некогашните ев
 208

рейски квартали изъ немскитв градове. Като излезе чо-

в^къ изъ еврейската мръсотия и тръгне къмъ западъ,
навлиза се въ едпо много прекрасно место. Една рекич
ка се спуща пенливо въ една клисура, а брътоветв й

Кврейска часть въ Вериа. '

сж обрасли съ дървета и храста лакъ. Въ тази тука часть
турците иматъ своите кафенета. Турчинътъ пие тукъ съ
кефъ кафето си, смучи тютювя близо до града, но пакъ
всредъ хубавата природа, къмъ която той е много чув-
ствителенъ.
Населението на Вериа се състои почти отъ еднак
во число гърци и турци и то по 2500 души. При то
ва тръбва да прибавимъ нъчцо по 100 еврейски, българ
ски и аромжнски фамилии. Въ турските фамилии се го
вори чисто гръцки, когато пъкъ гръцките фамилии не го-
ворятъ чисто, защото иматъ много славянски думи. При
 — 209 —

чината на това е, че турците еж дошли тукъ въ пос

ледните десетки години отъ Тесалия и Мореа, дето се
говори на чисто гръцки езикъ.
Въ този градъ има и трикласно аромжнско учили
ще съ 150 деца, но човекъ ще се излъжи, ако мисли,
че тези деца еж отъ града Вериа. Тв сж депа на аро-
мжнските овчари, които прекарватъ тукъ зимата. Презъ
летото живеятъ въ планинските села на югъуугъ Воденъ
до Бистрица. Тамъ еж разположени всичкр/осемь села:
1) Селя съ 400 фамилии; 2) На западъ/отъ него фар-
сериотското Селя съ 200 фамилии; 3) Воуюда съ 50 фа
милии; 4) Маруша съ 130 фамилии; а) Доляни съ 90
фамилии; 6) Ксеро-Ливадонъ съ 150 фамилии; 7) Каста-
ня съ 70 фамилии; 8) Чарковианъ/«ъ 50 фамилии. За
забелБзвание е, че до сега самолсеро-Ливадонъ, което
е единъ чифликъ, е споменва^ю отъ пжтници, а другото
аромжнско население изъ Ндгушъ/планина никакъ не е
споменвано. Тези аромжне Еж дошли тука въ това столе
тие изъ Авдела и Периволвч Те прекарватъ зимата въ рав
нината : една часть отива/за Вериа, а друга къмъ Ниауста.
Въ последния градъ населението е българско, сж-
щински гърци има щюго малко, а околните села еж чи
сто български. Тукъ требва да забележа, че българете
въ Ниауста еж на/пжть къмъ пълно погърчвание, поне
же въ много фамилии се говори гръцки. Какъ се про
стира границата] между гърци и българе, нека се види
въ третата притурка.
Аромжнското население изъ селата, вследствие енер-
гическото заетжпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е
въодушевено отъ националната идея, а аромжнете отъ
града се числятъ къмъ гръцката партия.
Моето пристигание въ Вериа възбуди много злъч-
ката на владиката, попа, лекаря и изобщо на цвлата
гръцка партия, особенно пъкъ съ посЬщението, което на-
правихъ на аромжнското училище. Те закроиха своите
планове и не закъсняха да ме наклеветятъ предъ кай-
макамина като аромжнски агитаторъ. Като посЬтихъ кай-
 — 210 — «

макамина и му представихъ книжята си, той ми каза,

че съмъ ромжнинъ и изискваше да отпжтувамъ веднага
за Солунъ. Почна се припирня по между ни и азъ не
можахъ де остана равнодушенъ. До сега запазвахъ всЬ-
кога хладнокръвие къмъ турците, но въ този случай из-
лезохъ отъ търпение, а моите придружвачи се загрижи
ха за сигорностьта ми. Не стана нищо, защото на сле-
дующия день напуснахъ местото.

8. Солунъ. (2—18 априлъ).

На следующия день въ 6 часа сутриньта отпжту-
вахъ въ една кола съ Наки. Времето се беше влошило.
Духаше студенъ ветъръ и ни принуди да се угънемъ въ
покривките си. При преминаванието на реката Кара-
смакъ, оттока на езерото при Яница, видехъ малки мор
ски ладии, които дохождаха до тукъ по реката и ги на
товарваха — това ме изненада. При хана на вардарския
мостъ се спрехъ, отпочинахъ си доста и въ 6 часа ве-
черьта стигнахме въ Солунъ (този градъ европейците го
изговарятъ Салоникъ, българитв — Солунъ, а аромжне-
те — Съруна), който ми беше познатъ отъ едно предишно
прибивание въ него.
Европейците посЬщаватъ много прочутия хотелъ Ко-
ломбо, но понеже той е въ вжтрешностьта на града, за
това пръущочетохъ хотела Тракали, принадлежащъ на
единъ гръкъ, отдъто можахъ да се наслаждавамъ на мор
ския изгледъ, на Олимпъ и на множеството хора.
За чужденеца е полезно, ако знае гръцки езикъ,
защото е много разпространенъ и се говори и отъ ев
реите, които образуватъ тукъ болшинството. Солунъ има
120,000 души и 2/з отъ населението му е еврейско; ев
реите се чувствуватъ много добре подъ турското упра
вление. Те сж тука големи търговци, бакали, занаятчии
отъ всекакъвъ сортъ и хамали. Като лодкаджии и риба
рите се решаватъ да навлезатъ въ морето и въ най-
бурно време, а като занаятчии никой не смее да кон-
корира съ техъ.
 — 211 —

Едно посЬщение изъ еврейската часть, дето живе-

ятъ по-бедните евреи, е голема смЬлость. Четире и петь
етажни кжщи, препълнени съ хора, вонеятъ извънмърно
много, построени сж една срещу друга толкозъ на бли
зо, щото улиците сж непроходими за кола, вследствие
на което те сж тъмни, влажни и препълнени съ нечи
стотии. ЖенитЬ, съ разгърдени пазви и немирни деца,
лежатъ по портите или на улиците, облечени съ кал
ни и изпокъсани дрехи и изглеждатъ чужденеца непри
ятно, за дето е посмеялъ да тръгне изъ техните ули
ци. Еврейската часть е и за самата полиция особенна
область, дето тя се промъква въ големи групи и само
въ време на нужда. Презъ летото на 1891 год. тази
ужасна часть се подпалила и повечето изгорела, защото,
както се говори, властите не сж се грижили много за
потушвание на пожара, а сж гледали да се запазятъ дру
гите части на града.
Гръцкиятъ елементъ въ този градъ се състои отъ по-
гърчени аромжне и българе. Първите сж забравили до нег-
де майчиния си езикъ, но, при все това, въ частите Св.
Никола, Св. Атанасъ и Св. Тодоръ отчасти пакъ се гово
ри. Тукъ прекарахъ Великдена и видехъ много лица съ
яромжнски типъ. Тукашните аромжне сж повечето отъ
Влахо.Ливадонъ, Мускополе и Влахо-Клисура. Онитаха
се да отворятъ едно аромжнско училище, но не сполучи
ха, защото всичките аромжне сж съ гръцката партия.
Българетв, напротивъ, иматъ една уредена гимназия,
но учениците сж повечето вънкашви. Въ града нема по
вече отъ 250 български фамилии, които да се призна-
ватъ за такива. Следъ евреите по численость идатъ тур
ците. Търговците турци се. славятъ по това, че сж най-
честни отъ всички.
И немската колония въ Солунъ не е сжщо незна
чителна. Те си иматъ и училище и мислятъ да повикатъ
наскоро и другъ некой учитель. Въ хотелъ Коломбо има
сдинъ кегелбанъ и прекарватъ определени вечери много
весело. Немската бира повдига още повече духътъ имъ,
 — 212 —

пъкъ и туземците признаватъ особенния вкусъ на нем

ската бира. Въ градината на хотела се виждатъ често
ефендета и кирии (господа) да сЬдатъ и слушатъ песни
те на едно ческо общество, изпразновайки една следъ
друга криглите, подъ това название въ г. Солуиъ е из
вестна баварската бирена чаша. Членовете на немската
колония еж повечето висши чиновници отъ железната ли
ния, които си служатъ и въ официалните книжа съ нем
ския езикъ, а долните чиновници, водителите на трена,
както и началниците на по-малките гари, еж левантинци
и употребяватъ при рапортите си француския езикъ. Нем
ски търговци и занаятчии има съвсЬмъ малко. Много при
ятни часове прекарахъ съ нашия германски консулъ гос
подина Д-ръ Мордтманъ и съ господина Хайнце, дирек-
торъ на банката.
И двамата тези господа, които чрезъ дългото имъ
прибивание въ Ориента еж го изучили добре, съгласяват»,
се въ това, че турците еж единственните между други
те народи въ Балканския Полуостровъ, които иматъ най-
симпатиченъ характеръ, които се отличава съ рицарство
и правдолюбие и който чрезъ спокойствието и учтивость-
та си правятъ впечатление на другите, а тези чърт»
при другите народи отежтствуватъ. Обратната страна на
техния характеръ не се забелезва отъ чужденците, кои
то живеятъ въ градовете; но ако те тръгнатъ както ме
не съ месеци изъ селата и се запознаятъ по-отблизо съ.
притеснения народъ, ще узнаятъ тогазъ други работи, кои
то хвърлятъ една съвършенно друга светлина върху то
зи прехваленъ характеръ. Азъ не мога да се оплаквамъ
отъ малкото неприятности, които срещнахъ, напротивъ,
мене еж ме приемали много любезно. Че еж се показва
ли много пжти недоверчиви, това е твърде естественно.
Но пръснатите изъ провинцията по-долни чиновници мж-
чатъ и притискатъ бедииятъ народъ съ печути данъци и
рушвети, пристрасните еждии обръщатъ често пжти оче
видното право въ криво, стражарите и солдатите се ус-
тановяватъ въ селата па взематъ и последния залъкъ отъ
 — 213 —

хората, а въ случай на противене, те биятъ немилости

во и убиватъ. Това еж работи, които можи да извърши
-само единъ свирепъ характеръ, и единственното имъ из
винение е това, че имъ се било плащало лошо и че съ
месеци не получаватъ никаква заплата. Ако на единъ
чиновникъ се плаща лошо, или пъкъ не му е дадено ни
що, то той търси да извади хака си отъ христианегЬ.
Ако да беше финансиалното положение друго, ако виши-
те чиновници и бейове да не завличаха голема часть отъ
доходите, тогазъ и христианете немаше да се оплакватъ
и да копнеятъ за друго управление. Сега отношенията
еж така лоши, че много селени еж достигнали до тамъ,
че казватъ: „за насъ е съвсЬмъ безразлично, кой ще уп
равлява страната, ний искаме да се освободимъ отъ тур-
«щте, защото другото управление нема да бжде въ ника-
еъвъ случай по-лошо, отколкото сегашното при гбхъ."
 — 214 —

Глава VI.
ИЗТОЧНА МАКЕДОНИЯ. ПРОЛФТЪ, 1890 г.

1. Сереоъ ж Джумая. (19—21 априлъ).

Следъ като пръкарахме праздницитъ, намислихъ да
посътя и последнята область, дето живеятъ аромжве въ
голъмо число — тази область бе Източна Македония. Въ
1 уа часа слъдъ полунощь дойде колата въ хотела, за да
ни откара, но, доде да се приготвимъ, измина се още единъ
часъ. Едвамъ бъхме отминали малко и полицията веднага
се яви, за да се научи кжде отиваме. При вратата се
присъедини къмъ насъ и стражари на, даденъ ни по за
поведа отъ валията.
Вървехме полегичка изъ лошия пжть вагоръ и въ
петь часа сутриньта стигнахме до Хайватово, отдъто на-
татъкъ до езерото Лангаза се простира една плодородна
долина, която преминахме бързо до селото Гювешне.
Оттука нататъкъ пжтьтъ пакъ се изкачва по възвише-
ность. Наблизо и надалече се виждаха много села и вя
търни мелници. Никждъ не се съглеждаше гора, но стра
ната е много добре обработена. Жителиге сж българв
и въ нъкой мъста сж погърчени, а освенъ това тукъ-
тамъ се виждаха и минарета, което показваше, че тукъ
и турския елементъ е застжпенъ, па даже некждъ и пре-
обладающъ.
Шосето е полудовършено и по него пжтуватъ сама
когато искатъ да се изкачатъ на височината или пъкъ
да слъзатъ въ равнината, иначе вървятъ покрай него.
по мегкия шьть. Минахме презъ големото село Него-
ванъ, а объдвахме въ турското село Лахана, което е
отдалечено единъ часъ отъ Негованъ.
Указаха ни мъсто отзадъ двора и тукъ, до като си
варяхъ чай и закусвахъ, яви се веднага една млада гос
пожа и ми заговори на немски:
„Господине, вий сте Германецъ?" Като потвърдихъ,
 — 215 —

че съмъ такъвъ, тя продължи: „Вий сте изпратенъ отъ

небето. Азъ съмъ тука самичка съ една стара госпожа
и моята слугиня. Научихъ се, че ме следатъ разбойни
ци и ще ме хванатъ."
„Огде заключавате това?"
„Преди малко дойде тука единъ съмнителенъ чо-
векъ и питалъ талигарииа. да ли старата жена не е X.
Отде е знаялъ той името, незпая; но моята слугиня би
ла близо и чула разговора. Следъ това той се отстрани
бързо и зави около селото. Подиръ него дойдоха други
още. Сигорно, гб сж се научили, че отиваме за Солунъ
и искатъ да ни уловятъ."
Помжчихъ се да я утеша и уговоря да продължи
пжтуванието си, но не сполучихъ. Тя беше много раз
вълнувана и ме молеше да направя всичко възможно са
мо и само да склоня каруцарина да се върни назадъ въ
Сересъ. Каруцаринътъ пъкъ не искаше никакъ да се вър
не и това даваше поводъ да се мисли, че той е въ спо
разумение съ разбойниците. Азъ не се страхувахъ мно
го, но понеже разбойниците често пжти сж отвличали
изъ тази страна пжтници и понеже въ Негованъ видехъ
двама души, въ фустанели и въоржжени до зжбите, да
се изкачватъ по една пропасть, и сЬднаха подъ дърве
тата, то тези неща правяха мъхностьта съмнителна.
Най-после сполучихъ да върна каруцарина съ по-
мощьта на стражарина, но, додето да тръгнемъ, измина
се единъ часъ, а пъкъ госпожата искаше да заминемъ
колкото се може по-скоро. Тя се поуспокои, когато сЬд-
нахъ съ нея—въ~колата съ ревояверъ въ рака и когато
потеглихме за Сересъ. Стражарьтъ ездеше подиръ насъ,.
а другата талига съ Наки и слугинята следваше подиръ
стражарина. Тя бъше сжщо тъй развълнувана, като го
сподарката си. Тази госпожа е била хващана и другъ
пжть отъ разбойниците и мистльта й за предишното тег
ло я правеше да изпада съвършенно. въ несвесть. Мж-
чихъ се да я отклоня отъ тази мисъль съ разни разго
вори, но тя я бе всецЬло обхванала. И двете тези же
 — 216 —

ни, се стряскаха щомъ зърнеха въ далечностьта некого

съ фустанела. Т4 се успокоиха съвършенно, следъ . като
изминахме мостътъ на Струма. Тукъ въ хана се поспрех
ме заради болната слугиня.
Не се ядосвахъ ни най-малко отъ случая, че можахъ
да помогна на дамите, напротивъ, този случай ме запоз
на съ една аромжнска фамилия, отъ която научихъ мно
го по-точни неща за отношенията въ Сересъ, отколкото
да б4хъ останалъ да принощувамъ въ некой ханъ.
Тази госпожа е израснала при уйча си, познатия въ
Виена Думба. Той е аромжнинъ отъ Плаца и въ окол-
ностьта на Сересъ има чифликъ. Госпожата била ходила
да посЬти своигв, фамилията Кара Мичу и сега искаше
да отпжтува за Солунъ.
Подиръ обедъ стигнахме въ Сересъ и въ кжшата на
изненаданата фамилия ме приеха много добре, като из-
бавитель на дъщеря имъ, макаръ на другата сутринь да
се узна, че въоружения човекъ е билъ чиновникъ по тю-
тюня и всичко друго е било въображение отъ страна на
страхливата слугиня.
Запознахъ се съ директора на гръцката гимназия
Папа Ергю, следвалъ въ Германия, а сжщо и съ други
те учители. Всичките говоряха добрв нъчиския езикъ и,
съ изключение на едного, другите б4ха аромжне. Огъ
техъ се научихъ, че нЗлцо 2 — 3,000 души отъ жители-
гЬ на Сересъ сж отъ аромжнско потекло, между които и
най-богатите фамилии, като: Тегочикъ, Дуро, Контосъ,
Кара Мичу и пр.; но всичките принадлвжатъ на гръц
ката партия, а пъкъ младото поколение не знае вече и
майчиния си езикъ. ТЬзи хора сж надошли тука отъ аро-
мжнските села изъ Пиндъ и Олимпъ и ако се запитатъ
кога сж дошли тука, тъ отговарятъ, че въ времето на
Али паша. Градътъ брои повече отъ 20,000 души жите
ли, отъ които 11,000 турци, 6,000 гърци (между които
 — 217 —

много сж погърчени българи) 2,500 аромаше, 1,500 ев

реи и 3,000 българе*).
Една часть отъ българете се числятъ къмъ гръц
ката партия, но чрезъ уредената гимназия и големата
дъ\ятелность на пропагандата, българската национална
партия се е усилила значително. Гърците сж се усиго-
рили съ подържката на турското правителство както ту
ка, тъй и въ Мелникъ, дето освенъ неколко дузини гргц-
ки фамилии, които се занимаватъ съ търговия, население
то е чисто българско. Единъ мой познатъ учитель въ со
лунската българска гимназия, г-нъ Кжнчевъ, е искалъ
да пръпжтува тази мъхтность, но по интригата на гръц
кия владика въ Мелникъ е билъ запрънъ и стоялъ въ
затвора цвли 14 дни, додето неговите приятели въ Со
лунъ издействували пущанието му.
Ако единъ български учитель посЬти некое село, де-
то има гръцка партия, то той требва да знае, че сигор-
но ще отиде въ затвора. Колко е възмутителенъ случая
съ виенския ученъ Облакъ, който, съ цЬль да изучи ези
ка, отишелъ билъ съ познати хора отъ Солунъ въ едно
българско село, близо до Солунъ, двто биле веднага хва
нати и откарани въ затвора. Той, като австрийски по-
данникъ, билъ пуснатъ скоро на свобода, но другите ле
жали дълго време въ затвора и най-после биле изпра
тени на заточение.
Селените се мжчатъ по единъ нечуванъ начинъ отъ
гръцката партия. Чръзъ затваряне, бой и заточаване на
влиятелните българе гледатъ да сплашатъ другите; но по-
лучаватъ тъкмо противното на туй, което се стремятъ.
Село сл-вдъ село се изкубватъ отъ гръцкото влияние и
неодържимо изпъква българизма, като се разширява отъ
сЬверъ. Националното съзнание се пробужда и отъ по
следователните и търпеливи селени, които толкова дъл
*) Въ етнографията на Македония, Пловдивъ 1881 год., клято е отъ
непознатъ съставитель, населението на Сересъ е такова: 3,500 турци,
4,900 българе, 2,800 гърци, 765 евреи. Гопчевичъ преписва тези числа,
като заженява само българете съ сърби. Числото на българете е твърдй
голймо- авомжнегЬ се не спомйнаватъ- а доугите сж пвиблизително вевни.
 — 218 —

го врЪме еж се водили и скубали отъ гръцките влади

ци, се явяватъ упорити и съзнателни противници, които
се застжпатъ съ въодушевление за народното дъмо. Жа
ждата на владиците за забогатяване ги е карала да съ-
биратъ съ най-голема строгость владиштината си, която
е била узаконена, и тази именно суровость отъ гръцка
страна е помогнала повече, отъ колкото самата българ
ска пропаганда, за да стане таквозъ промЗшение въ от
ношенията. И ако сега гърците се плачатъ, че отъ день
на день Македония се изплъзва изъ ржцвте имъ, ако
те сега правятъ напразни усилия, за да възвърнатъ про-
никвающето и неудържимо движение, то тв длъжатъ то
ва на първо место на безсрамните постжпки на влади
ци т-Ь си.
Ако да не е страхътъ на селенигв отъ турските чи
новници, които заплашватъ много повече българете, от
колкото гърците и вследствие на това работятъ въ съ
дружие, промЗшението отдавна би станало и то много по-
скоро. Българете еж постжпили по-разумно, като еж от
махнали владиштината. Екзархътъ получава тбзи пари,
които преди еж биле разхвърлени за владиците, отъ кня
жеството, и тази сума възлиза на 400,000 лева, която
сума е по-малка отъ половината на онази, която гърци-
тъ; харчатъ за Македония.
Придруженъ отъ едиаъ евреинъ-испанйолъ, азъ по-
сътихъ каймакамина. Приемътъ беше твърде студенъ и
не знаяхъ причината за това. Той ми обеща, че ще ми
даде двама души стражари, за да ме придружаватъ. На-
ки нае 3 коня, стопанинътъ на които нгвше да ни при
дружи. Сутриньта на 21 априлъ напущахме Сересъ, кой
то е разположенъ при полите на планината. Бехме 5
души.
Отначало вървехме за Димиръ-Хисаръ по шосето, кое
то напуснахме скоро и тръгнахме по единъ правъ пжть
за Джумая. Той минаваше презъ блатиста равнина, коя
то служи за паша. Само въ околностьта на Джумая пж-
тьтъ стана по-добъръ.
 — 219 —

ОЬдъ ЗУа часа ездене стигнахме въ Джумая и, по

неже немахъ никаква пръшоржка, останахъ въ хана. Следъ
обеда, въ който взе участие и придружвача-мухамеданинъ,
при все че беше байрама имъ, дойдоха да ни посвтятъ
българските учители, които ме познаваха само по име
то. ПосЬтихъ и азъ училището имъ и направихъ някол
ко снимки, следъ това се разположихъ съ няколко гос
пода подъ сънкитъ' на дърветата при едно кафене.
Слъдъ малко време дойдоха и гръцките учители,
които се разположиха и гв близо до насъ. Единъ отъ
тъхъ извади единъ гръцки въхтникъ и почна да чете на
високо една статия, въ която се излагаше, че съмъ до-
шелъ въ Македония да пропагандирамъ за въ полза на
ромжнетъ, да възбуждамъ населението и др. подобни ра
боти. Гръцките вестници започнаха да се занимаватъ
съ мене и да ме клеветятъ предъ турското правителство
още като бехъ въ Солупъ. Те съобщиха напримяръ, че
съмъ ималъ апаратъ и снимамъ укрепленията около Со-
лунъ, че съмъ шпиовинъ и като такъвъ требвало да ме
изгонятъ и пр.
Като свърши гръцкия учитель статията, азъ се явихъ
пръ\цъ него и му се представихъ, върху което те се за
чудиха. Помолиха ме да сЬдна и имъ обяснихъ смеш
ното изъ статията. Господинътъ, който четеше вестника,
6е лекарь, свършилъ въ Германия и владееше доста до
бре немския езикъ. Той се увери, че съмъ чистъ не-
мецъ и съ това се възтанови после външно едно прия
телско сношение; при все туй, следъ неколко време
въ солунския гръцки вестнйкъ се яви едно съобщение
отъ Джумая, че основно сж открили намеренията ми и
вследствия на това на следующия день съмъ си от-
пжтувалъ.
Главната маса отъ населението е българско, нещо
3000 души на брой, аромжне има 1000 души, турци
250 души, цигане и мухамедане 750 души. Гърци нема
никакг, при все че иматъ училище съ 11 учители и учи
телки отъ българско и аромжнско произхождение. Бъл
'юО

дрехи).
българетЬ
(Между
бъли
своигЬ
аромхне
двама
виждатъ
се
съ

Пазарна
Джумая.
площадь
въ
 — 22.1 —

гарете иматъ само двама учители, но числото на учени

ците постоянно се увеличава въ ущърбъ на гърците.
За чудение е какъ аромжнете еж се решили да ос-
танатъ тукъ въ тази равнина. Повечето отъ т-Ьхъ еж
търговци, ханджии и занаятчии. Тези тукъ аромжне, как
то и онези въ Демиръ-Хисаръ, които еж нещо 500 ду
ши, и въ Нигрита, ежщо толкозъ на брой, произлизатъ
отъ западните села на Пиндъ.
Овчарите власи отъ Стара Планина прекарватъ зи
мата въ равнината около езерото Тахино, така напр. въ
селото Кишларъ, Петелино, Хурвища и другаде още раз
пръснати. Едво летно село лежи въ планината Врунду
на сЬверъ отъ Сересъ и брои 40 колиби. Това село се
казва Баба-Али. На свверъ отъ Мелникъ, въ планина
та Алабурунъ, аромжнските села Буждова и Лупова
иматъ 300 колиби.

2. Райна, Пороя и Доиранъ. (22—24 априлъ).

Бехъ поканенъ да принощувамъ въ кжщата както
на лекаря, тъй и на българския учитель и, за да но
обида никого, останахъ да спя въ хана. Добре нгЬхъ да
направя, ако бехъ приелъ една отъ поканите, защото
отъ тахтабитъ1 не можахъ да мигна цЬлата нощь. По
единъ полски пжть напусвахме града Джумая въ сЬверо
западно направление и следъ единъ часъ застанахме на
бръта на Струма, която бе придошла много.
Единъ часъ по-горе можахме да преминемъ реката
съ чамъ, но стражарите искаха да спестятъ това заоби-
каляние и затова настояваха да я прътазимъ тукъ, като
уверяваха, че често пжти еж я прътазвали. Тукъ на то
ва место реката 6Ь широка гДщо 250 метра. Не да
леко отъ насъ бе зимната квартира на единъ аромжнинъ
и той ни съветва да я не прътазваме, но турците на
стояваха на своето. Стражарите принудиха синътъ на
аромжнина да върви съ конь предъ техъ, за да показ
ва пжтя. Ний следвахме единъ следъ други доста гжсто
обърнати малко срещу течението. Азъ бехъ на трет
 — 222 —

место, а следъ мене вървеше Наки. Нашите коне (моя

и на стражарина) подкачиха да се носятъ отъ водата,
само коня на водача се държеше здраво. По едно време
Наки извика и то отъ страхъ, защото не знаялъ да плу
ва. Но изобщо конегв се държаха здраво.
Безъ да се случи нвщо отправихме се къмъ единъ
островъ въ средата на реката и го достигнахме щаст
ливо. Ръката не бе тъй дълбока отвъдъ острова, както
отсамната страна. Сгражарите б4ха много разядосани на
водача и искаха да го убиватъ, защото ни водялъ нароч
но изъ дълбокитв мътта. Мъчяхъ се досга, додЬто запа
зя бедното момче, което беше съвсЬмъ невинно. Дадохъ
му подаръкъ и го върнахъ назадъ.
Измокрени до кжде бедрата, требваше да продъл-
жимъ пжтуванието си. Следъ 1 1/4 часъ стигнахме въ с.
Хаджи Бейликъ, разположено при полигЬ на проточената
отъ изтокъ къмъ западъ Белишъ планина и ни требваше,
до дето се изкачимъ до селото Рамна, още толкозъ време.
Тукъ най-после разгрехме схванатите си членове
и се поусилвхме, като се нахранихме и напихме. За ща
стие, дрехите ми въ дисагите не беха се измокрили, та
ка щото можахъ да се преоблека. КожанигЬ ми панта
лони изсъхнаха отъ големия огънь и азъ не пострадахъ
почти никакъ отъ това измокрюване, даже и хропотница
не ме олови, а моите придружвачи на сл4дующия день
страдаха отъ треска.
Рамна е аромжнско селце съ 65 кжщи, по-пр§ди
то е имало 150. Изселенците сж отишли повече къмъ
Джумая и Демиръ-Хисаръ. Когато ги запитахъ отде про-
изхождатъ, можаха да ми кажатъ точно, че тази фами
лия произлиза отъ Невеска, онази огъ Самарина, трета
отъ Авдела и т. н. Откакто сж се заселили тукъ ня
мало още сто години. Положението на селото е много от
делено, защото отъ него по-нависоко не се намира дру
го село, а пъкъ отъ къмъ долината редко дохожда не-
кой тукъ, така че жените не разбиратъ другъ езикъ ос-
венъ аромжнския, а мжжете, напротивъ, всички говорятъ
 — 223 —

български. Азъ се падевахъ да срещна тукъ особенъ диа-

лектъ, но съмъ се лъгалъ и затова сжщия още день пос-
ле обвдъ потеглихъ нататъкъ.
Въ два часа разтояние слезохме пеши надолу изъ
планината и по пжтя изгубихме кираджията, което ни
накара да се побавимъ повече време и следъ единъ часъ
стигнахме по добъръ пжть въ околностьта на селото Ман-
драджикъ.
Посръдъ така наречената циганска кула стигнахме
въ селото. Пространството на тази кула има квадратна
форма и е обработено съ една стъна, широка до единъ
метръ, а висока отъ 2 —5 метра. Въ некои места се
виждатъ слвди отъ прозорци, но никакви украшения се
не забвлезватъ, нито пъкъ надписи. Хората си разпра-
вятъ, че тукъ некога е живелъ циганския кралъ. НаЬп
съобщава въ своого съчинение: „Пжтуване презъ область-
та на Дринъ и Вардаръ" (Ке1зе йигсЬ. сНе (теглене Йез
Бг1п и Уагйаг) сжщото нещо за една развалина покрай
брътовете на Вардаръ — „Жевийтъ Кале," което отстои
отъ тукъ къмъ западъ нЗзщо на единъ день. Името Бое-
мица, което го е очудило доста, нема нищо общо съ
француското „Вопете, " а е славянско произхождение.
Минахме покрай езерото Буткова, въ което се съ-
биратъ водигв отъ плодородната и гжсто населена доли
на между планинитБ Белешъ и Курша. Доста широката
долина не е равна въ сЬверната си часть, понеже води-
те, които падатъ отъ стръмната планина, сж повличали
много пръстъ и камъни и въ течение на много връме
се образували при всъка пукнатина големи възвишения,
които се спущатъ навжтръ въ долината. Въ таквазъ ед
на издигната височина е построено и селото Горни-По-
роя, дъто стигнахме въ 5уа часа.
Азъ попитахъ за аромжнския кметъ и като поис-
кахъ да ме приеме въ кжщата си, той отказа, защото се
билъ научилъ за мене отъ въстниците и вследствие на
това считаше ме за агитаторъ. Азъ останахъ въ една
малка стаичка въ хана.
 — 224 —

Населението се състои отъ 200 аромжнски, 100

турски и 450 български фамилии. Аромжнете заематъ
високата часть на селото. Привечерь повикахъ доста хо
ра, съ които се забавлявахъ. И тукъ не нам/Ьрихъ осо
бености въ езика, при всичко че по-првди се бехъ сре-
щалъ въ Солунъ съ единъ човекъ отъ ежщото село и въ
неговия говоръ да б^Ьхъ забелеезалъ особености. Това не-
що скоро се отгатна. БЬше вече късно, когато при ме
не се яви единъ българинъ, който говореше и аромжн
ски. Той ми разправи, че некога се е срещалъ въ Со
лунъ съ некакъвъ си френецъ и той го запитвалъ еж-
що тъй, както и азъ. Напоследъкъ фрепецътъ искалъ да
му даде една шепа пари, но той ги неприелъ. Когато
го запитахъ по-отблизо, излезе, че той е билъ ежщиятъ
този человекъ, съ когото бехъ говорилъ по-напр-Бдъ. Но
съ „пълната шепа пари" той не беше правъ. Наисти
на, че за неговата услуга азъ му предлагахъ една мал
ка сума, но той отказа да я вземе, защото беше дошелъ
да ми даде сведения по указанието на единъ мой поз-
натъ, но тогазъ той се не каза, че е бтлгаринъ. Това,
което съмъ взелъ за особеность, почиваше върху недо
статъчното му знание на езика.
Твърдението ми за една особенна група струмешки
власи, както съмъ изложилъ това на стр. 5 при олим
пийски власи, не може да стане на основание на осо-
бенъ диалектъ, нито пъкъ на некаква етнографическа
разлика между гвзи и другите аромжне, а ако некой ис
ка да приеме такава група, това може да стане само
на основание технигв отдъмни жилища.
Рано сутриньта по единъ каменистъ пжть и между
градини потеглихме за селото Долни-Пороя, разположено
при политв на височината, съ 550 турски и български
кжщи. Въ тази долина болшинството образуватъ мухаме-
данете. Безъ да се спираме тукъ, ний следвахме наго
ре по долината доста бързо и за 2у2 часа стигнахме
ханътъ, който лежи на съвсЬмъ низкиятъ водоразделъ
между Вардаръ и Струма.
 — 225 —

СгражаритЬ набраха малко гжби и ги приготвиха

по едииъ много простъ начинъ: откжснаха опашвит-Ь имъ,
посолиха ги съ соль и ги поставиха съ горната имъ часть
върху разгорели вжглища, додето сольта се смеси съ со-
кътъ на гжбите. Сокътъ и миризмата имъ беха отлични.
Требваха ни още три часа, за да стигнемъ въ гра
деца Полянинъ или Доиранъ.
Нощьта прекарахъ въ единъ нечистъ и пъленъ съ
тахтаби ханъ, така щото за слвдутощата нощь гледахъ
да отида въ некоя кжща. Имахъ препоржка до единъ
българинъ кожухарь, при когото намерихъ макаръ и
скромна, по поне чиста квартира.
Положението на местото е прекрасно, особенно ка
то се гледа откъмъ езерото. Една часть отъ градеца е
построенъ по снишающата се постепенно височина, а дру
гата покрай езерото. Минаретата и черковнигв кули по-
казватъ, че населението е смесено. Този градецъ има
1000 кжщи, отъ които 600 сж турски, 400 български
и нъколко цигански.
Гръцката партия има доста още влияние и то чръ^зъ
владиката. При едно помещение на черквата владиката
ме чакаше на вратата и ме покани да го посЬтя. Той
ме задържа додъто дойде лекаря, конто бе българинъ
и който бе водитель на гръцката партия. И двамата ми
запвха хвалби за гръцката партия и ва гвхнигв успе
хи въ Македония. Тб се оплакваха много отъ Европа,
която е виновна, за двто Турция не е още гръцка. ЛЬ-
карьтъ мислъше, че Европа е задължена много на Гър
ция, за дЬто Темистокалъ и Леонидъ сж възпрепятству
вали па персийското нахлувание. Гърция требвало да бж-
де най-силната държава около Сръдиземно море, поне
же Турция, Мала Азия и дол пя Италия (Велика Гър
ция) иматъ гръцко население. Оставихъ ги да си гово-
рятъ свободно и се зарадвахъ, когато се освободихъ отъ
гвзи фанатици.
Да се слушатъ подобни взглядове тукъ не е нещо
необикновенно. Всичко това е следствие отъ училището,
 — 226 —

въ което се изучава миналото на Гърция, запознаватъ

най-добрЬ съ своята история и указватъ на своигЬ ве
лики хора съ гордость, „безъ които Европа щЬла да
кисне още въ варваризмъ," а пъкъ среднята история и
новата, както и реалниге предмети изучаватъ или ни-
какъ или съвсЬмъ повърхносно. Наместо да напредватъ
съ търпение и сгарание, те предъвковать миналото. Та
кива еж героите на Стара Гърция, тв еж станали не
щастие за модерната гръцка нация.
Гръцкото училище има двама учители и една учи
телка по ржкодвлие. Огъ посЬщението, което направихъ,
се уверихъ колко еж жалки тЬхнитв успЬхи, а особен-
но пъкъ изъ славянските села, д-вто първите четире го
дини се употребяватъ, за да почнатъ двцата едва да
разбиратъ, а следъ това давать имъ нови книги и за-
почватъ пакъ отначало, за да разбератъ изкусния езикъ.
Много пжти се уверявахъ, че всичките учители не раз
биратъ некои думи и конструкции. Ако мжчнотиите да
схванатъ думите и смисълътъ на книжовния езикъ еж
големи въ Гърция за двцата, то сжщитв тези мъчнотии
вь славянска Македония еж почти непръюдоляеми.
ПосЪтихъ и българското училище, което има трима
учители. Тукъ вее съвсЬмъ другъ духъ. Вървятъ полег
на, но съзнателно, не работятъ строго педагогически, но
затова пъкъ учителите работятъ съ устойчивость върху
своята задача и получаватъ хубави резултати. Помеще
нието за учениците, числото на които постоянно се уве
личава, е тесно. Българинътъ дохажда полегка въ съз
нание къмъ коя страна принадлежи той.

3. Гевгелий. (25 априлъ).

Преди да замина отъ Доиранъ, посЬтихъ каймаками-
иа, който бе албанецъ. Той ми обеща да изпрати единъ
стражарь и си устоя па думата. Наки услови единъ ки
раджия съ два коня, които възбуждаха доста подозрение.
Качихъ се твърде неприятно на високия самаръ, защо
то не прилича на английското сЬдло. Животните, за ща
 — 227 —

стие, отъ слабость не можаха да лудуватъ, затова не

маше и опасность. При спирание на животното човекъ
се намерваше въ чудо кое вжже да тегли, а пгкъ вме
сто стремена имаше по едно двойно .вжже; такива сж-
щитв еж се употребявали и въ Германия презъ мина
лото столетие.
За да пристигнемъ въ Гевгелий требваше да се из-
качимъ по единъ не високъ хълмъ. Почвата е глинеста
и на всЬкжде обработена, но сухата зима и следующа-
та гореща пролеть подействували до толкозъ, че посе
виге беха изгорели съвсемъ или пъкъ стърчаха жалки
остатъци. Вследствие на това и правителството бе мно
го загрижено и се принуди да раздаде сЬме за втора
сЬидба; но ползата отъ това остана, както винаги, по
вече за долнитв чиновници, които бЕха натоварени съ
раздаванието, отколкото за бедните селени.
Нашия дъгообразенъ пжть ни водЕше къмъ югъ меж
ду селата Кращали и Ерезели (въ последнйото това село
живеятъ прЕзъ зимата аромжне) къмъ Даутли, Селимли,
Богородица, Стояково, до бръта на Вардаръ. Тукъ е има
ло нЕкогажъ големъ мостъ, но сега отъ него еж остана
ли само малки следи.
Откараха ни на отсрещния брътъ съ единъ съв
семъ лошъ чамъ, изъ който, при всеко потеглювание,
требваше предварително да се изгрибе водата. Малко
по-нататъкъ преминахме и железния пжть, тръгпахме
следъ това изъ единъ добъръ пжть и най-после се спрях
ме предъ единъ ханъ. Този хяпъ бЬше до толкозъ мрг-
сепъ, че казахъ на Наки да види другаде да спремъ.
Додето му говоряхъ, при пасъ пристжпи единъ го-
сподинъ въ европейски дрехи и ме покани на францус-
ки езикъ да заповедамъ въ неговата кжща. Приехъ по
каната съ голема благодарность и се разположихъ съв
семъ удобно въ квартирата му.
Господинъ Масси, така се наричаше моя любезен*
домакинъ, е арменецъ по произхождение, по (Ьщушв-
ки поданикъ, което нещо му спомагаше ^2| може съ
 — 228 —

по-голема свобода да върти търговията си, отколкото ту

кашните поданици. Той бе отъ римо-католическо веро
изповедание, а жена му, дъщеря на единъ заселенъ тукъ
отъ Битоля аромжнинъ, бе отъ православно вероизповеда
ние. Ний се обяснявахме съ нея на гръцки, защото аромх-
негв по обичатъ този езикъ, отколкото майчиния си.
Гръцката партия въ този градъ е доста силна, ма-
каръ че въ града освенъ малко турци, останалото населе
ние е само българско. Туку едвамъ що се бехъ прибралъ.
въ кжшата на домакина, ето че се домъкна некой си Ки-
вернитисъ, аромжнинъ отъ Влахо-Ливадонъ, за да ме изпи
та, понеже се считаше задълженъ, като водителъ на гръц
ката партия и инспекторъ на гръцките училища. И тукъ
бехъ извъхтенъ на хората чрезъ вестниците и много имъ
се искаше на гърците, или по право да се каже на гръ-
команите, да ме отдалечатъ, защото се страхуваха, че ще
повдигна аромжнете противъ тЬхъ и по този начинъ ще
ги лиша отъ главната имъ подпорна въ Македония. Въ
който градъ и да отидите, вий ще видите, че водители
те на гръцката партия сж всЬкога аромжне. Учителите
въ Битоля, Солунъ, Сересъ, Джумая и въ много други
места, съ малки изключения, сж все отъ аромжнско про
изхождение, но ако питате техъ, тв ще ви отговорятъ,
че сж чисти еллини.
На господина Кивернитисъ обадихъ цвльта на пж~
туванието ми, че е планината Караджова и той ме ос
тави, като ме уверяваше въ приятелството и поддърж-
ката си. Вместо това той побърза да се яви при кайма-
камина, съ когото се разбира ясно, че е билъ въ най-
добри отношения и му доложи, че ще отивамъ по села
та измежду влашкото население, за да го повдигамъ сре
щу турците и гръцкиятъ владика и затова ще требва да
ми попречи на отиванието. Това се научихъ следующия
день отъ слугата на каймакамина, който бе влахъ-муха-
меданинъ отъ Нонте.
Сжщата вечерь, както и много пжти на следующия
день, опитахъ се да се срещна съ каймакамина, но на
 — 229 —

праздно. Едвамъ кжде обедъ можахъ да го видя. Той

бе арнаутинъ и владееше гръцкия езикъ съвършенно.
Следъ като му еъобщяхъ намерението си и му подадохъ
препоржката отъ солунския валия, той ми каза, че е
твърде опасно да се пжтува изъ планината, защото има
ло много разбойници и затова той неможе да вземе вър
ху си отговорностьта. СлЬдъ това го помолихъ да ми да
де охранение до селото Люмница, дето искахъ да се по-
бавя повече време. На това ми отговори, че тамъ нема
военни и че лесно мога да бжда отвлеченъ изъ селото.
Казахъ му, че съмъ съгласенъ да храна двама души, а
той ми отговори, че не може да позволи това, понеже
нема заповедь отъ валията. Съ една дума, той търсЬше
въ всвки случай причини, за да ми пречи и затова азъ
му казахъ напоследъкъ определено, че въ два часа азъ
ще отпжтувамъ съ или безъ охранение; казахъ му, че
той е длъженъ да ми съдействува изъ пжтя, а не да ми
пречи. Съ това го напуснахъ. Въ два часа дойдоха два
ма стражари, за да ме придружаватъ за Люмница.

4. Влахо-Мегленъ. Люмница. (26 априлъ до 15 май).

Отначало пжтьтъ изъ Гевгелий води къмъ юго-за-
падъ по равнината, следъ това взема западно направле
ние къмъ планината по дължината на една рекичка, по
край селото Мойна. На въпроса, който зададохъ на ки
раджията албанецъ върху жителите на това село, той ми
отговори така:
„Тамъ живеятъ гърци, българи и папишташи. "
„На какъвъ езикъ говорятъ гв?"
„Български, а некои могатъ и нещо турски."
Подъ думата гърци той е разбиралъ онези българе,
които признаватъ патриарха; подъ думата българе е раз
биралъ он^зи, които признаватъ екзарха, а пъкъ подъ па-
пишташи е разбиралъ римокатолиците. Тъкмо въ гевгелий-
ската околия римокатолиците сж развили голема деятел-
ность и иматъ осемь малки общини подъ свое ведомство.
 — 230 —

По какъвъ начинъ е сполучила пропагандата показва дол

нята история, която научихъ въ Солунъ отъ достоверно
1ГБСТО.
Една община имала нужда отъ пари и пратила де-
путация въ Солунъ при банкерина. Този изискалъ гарантъ
и ги отправилъ къмъ консула X, който имъ казалъ: „Ху
баво, но ако бвхте католици, така не мога да ви по
могна. "
„По сърдце сме отдавна католици," отговорили се-
ленигв.
„Ако ми донесете потвърждение отъ единъ попъ,
тогава ще ви повервамъ. "
„Ний немаме попъ."
„Добре, тогава азъ ще ви изпратя единъ."
Попътъ отишелъ въ селото, далъ на селенитЪ нужд-
ното потвърждение и тъ- получили сумата.
За да не се сплашатъ селенигЬ, попа оставилъ
устройството тъй, както си е и се присъединилъ кгмъ
православната церимония и чакъ като усЬтилъ, че поч
вата е здрава, тогава подкачилъ легка-полегка да про-
меяява по римското богусложение. Селените не могли
да се върнатъ назадъ, защото се свързали съ заема».
Наскоро оставихме брегътъ на рекичката и по ед
но доста стръмно мазсто се обърнахме нагоре, а при се
лото Люмница имаше да преминемъ още една долипка.
Следъ 2уа часа стигнахме въ селото.
Слезохме при селския кметъ. Той ни остави на раз
положение стаята си и принощувахме тамъ. На другия
день намерихъ една стаичка при брата му Стефу Бибе
и се пренесохъ въ нея. Тя б4 единственната стаичка
въ, цЬлото село, послана съ дъски; въ нея слизалъ и
гръцкиятъ владика, когато дохождалъ въ селото.
Накарахъ Наки да я очисти, че тогазъ влезохъ вжт-
ре и се настанихъ доста удобно. Набавихъ си съ мжка
маса и столъ. Стаята бе много тътна, тъй че, когато.
се протегнахме съ Наки, за трето лице не оставяше мЬс-
то. Тукъ се заседъхъ цъми три недвли, за да свърша
 — 231 —

наченатата още миналата прол4ть работа върху езика,

нравите и обичаите на открития дародецъ. Резултата отъ
това мое престояване тукъ издадахъ въ моите „Влахо-
Мегленъ" Лайпцигъ 1892 год. и затова тукъ ще бжда
кратхкъ.
Службата на моя слуга се състоеше главно въ туй,
да се грижи за храната. ОсвЬвъ козе месо, яйца, мле-
ко и просеникъ друго не можаше да се намъри. По не
кой пжть получавахъ по-добъръ хлебъ отъ Гевгелий. Бт>хъ
поставенъ не добре, но пъкъ съ изследванието на ин
тересния диалектъ забравяхъ неприятностите. Моятъ до-
макинъ Стефу Бибе, както и неговите роднини, двете
момчета, Анастасиосъ Сгавро отъ Люмница и Ставраки
Христо отъ Лунци, ми служаха като учители на езика
си. Случайно сж ми помагали и други. Въ първите дни
ми помогна доста много и гръцкия учитель при устано-
вяванието на флексията. Наскоро той биде повиканъ за
училищенъ инспекторъ въ Гевгелий и следъ като се вър
на, не искаше да ми помага по никакъвъ начинъ. Не
стигаше това, но той заиоведа и на учениците да не до-
хождатъ при мене. Това требваше да благодаря на фа
натизма на господина Кивернитисъ.
Следъ неколко дни азъ вече разбира хъ произноше
нието па хората, па и тв ме разбираха. Наки, напро-
тивъ, говореше български, макаръ като аромжнинъ да
говореше на близъкъ диалектъ и даже следъ три неде
ли пакъ мжчно разбираше. Дългото изговаряне на глас
ните го бъркаше много повече, отколкото непознатите да-
коромжтлжг думтг. Сжщо и госпожаг Масси отъ Гевгелий
ми каза, че тези хора тукъ тя не може да ги разбира.

5. Купа и Хума. (2— 10 май).

Разходките къмъ другите влашки села направиха
едно промененке въ еднообразния ми животъ. Месность-
та е планинска, варовита, издига се високо, покрива се
съ гора и се спуща стръмно. Въ некои места почвата
 232

е тъмно-червена, царевицата и лозята вирЪягъ добре, но

най-много се срЬщатъ черницитЬ, отъ които е заобико
лено селото, а така сжщр се срещатъ и вжтре въ само
то село, така че червените покриви на кжщите се по-
даватъ твърде приятно изъ между сочната зеленина на
дърветата.
На 2 май тръгнахъ съ Наки и моя домакинъ къмъ
селото Купа, което лежи на 1 У4 часа отъ Люмница. Из
качихме се по една височина и слЪзнахме въ една долина,
която се съединява далече съ долината отъ Караджова.
Селцето Купа се вижда, когато се наближи много. То брои
80 кжщи и е твърде бЬдно. Климатътъ е по-суровъ отъ
Люмница, затова копринарството не е толкозъ развито,
па и земледъмието и скотовъдството сж незначителни.
Отбихме се въ кжщата на попа, дето бе само же
на му. Тя се изплаши много при появяванието ми, за
щото ме считаше за турчинъ. Това се обяснява лесно,
защото щомъ отидатъ въ селото стражари или войници,
то те се отнасятъ съ жените като съ робини. Ако се
не задоволятъ отъ това, което искатъ, те ги биятъ не
милостиво. Чудно е, че случаите сж толкозъ редки, де-
то мжченика селенинъ се освобождава съ сила отъ своя
мжчитель.
Като запитахъ бедната жена на майчиния й езикъ,
нейното лице се развесели. Скоро дойде и попа, който
доеше козите, и ни на гости съ пресно м.тЬко. При раз
делата пи азъ му дадохъ малко барутъ, съ което го за-
доволихъ много, защото му требваше.
Осемь дни по-кжсно направихъ разходка къмъ село
то Хума, но понеже пжтьтъ минава пр-Ьзъ гора, затова
моя домакинъ не дойде отъ страхъ. За водачъ взехъ сел
ския пазачъ, единъ турчинъ и моя Наки. Въоржжихме
се добръ1 и така пжтувахме смъмо напредъ.
Пжтьтъ върви въ сЬверно направление надолу въ
една долина, която преминахме, следъ това се изкачих
%
ме по една не висока височина и навлезохме въ една
втора долина, по която вървехме твърд-в малко. Пръми
 — 233 —

нахме едпа рекичка и се изкачихме съ много извивания

по една стръмна планина. Като достигнахме височината,
видехме Люмница па югъ и до тука употребихме тъкмо
единъ часъ пжть. Огъ тукъ нататъкъ пжтьть ни водеше
презъ джбова гора къмъ сЬверо-занадъ, слЬдъ това по
край развалините на селото Гусиетъ, което е отбелеза
но въ нашата карта. Хората сж се преселили повечето
#ъ Хума, а тукашнитв полета се обработватъ още отъ
тамъ. Това село е изоставено преди 80 години по при
чина на безводие.
Следъ 21Д часа стигнахме въ Хума. Требваше да
почакаме доста, додето ни отведоха въ кжвдата на па-
прежния кметъ. Наки опече донесеното съ насъ козе ме
со, имахме си сжщо и хлебъ, а домакина се погрижи за
тамкашпо вино.
Наскоро дойде и гръцкия тамъ учитель, но можахъ
малко нбщо да науча отъ него. ГГЬснигв, които се пеятъ
тука, сж само български.
Това село брои 70 кжщи, но понЬкжде живеятъ по
две и по три фамилии въ една кжща, така щото село
то все пакъ има 700 души жители. То е чифликъ на
единъ солунски турчинъ. Жителите се занимаватъ съ зем-
ледъмие, дърварство, копринарство и малко скотовъдство.
Изкачихъ се на една височина задъ черковата и ви-
дехъ къмъ сЬверъ влашкото село Коинско, което е от
далечено нещо единъ часъ, а още единъ часъ по-ната-
тъкъ лежи друго едно сжщо влашко село Сирминина.
На завръщание тръгнахме направо по единъ високъ
планински ржтъ, който по-пр-Ьди заобиколихме. Пжтьтъ
изисква повече напрътане -на~силитъ% но е по-кратъкъ и
по-хубавъ, защото води презъ прекрасна букова гора и
сжщевременно отъ най-високитЬ части изгледътъ е мно
го хубавъ. Родопите и планините отвъдъ Сересъ заграж-
датъ хоризонта, Вардарътъ се вижда доръ до устието му
и съ здрави очи се виждатъ даже белеющите се кжщи
отъ Олунъ.
Многото костенурки изъ ливадите особенпо биятъ
 — 234 —

на очи. Тукъ хората ги не ядагь, а се отвръщаватъ отъ

техъ толкозъ много, че не искаха да ми дадатъ и сждъ,
за да ги сваря.
Малко првдъ Люмница пжтьтъ се спуща стръмно
на долу въ сжщата долина, която преминахме на сут-
риньта по-падоле и пакъ следъ едно стръмно изкачване
стигнахме селото. Ний не срещнахме никакъ хора изъ
пжтя.
Оставаха ми за посЬщене още две влашки села:
Черна-Рвка и Баровица. Азъ свързахъ посЬщението на
тези села съ завръщанието си, което смътахъ да напра
вя кждЬ 15 май.

6. Черна-Р$ка и завръщане за Солунъ. (15 — 16 май).

За водачъ дойде пакъ турския полякъ, а коне по
лучихме отъ нашия домакинъ. Че ми не стана мжчно,
за дето се разделяхъ отъ козето месо, отъ просеника
и отъ неприятните тахтаби, нема нужда да уверявамъ.
Следъ единъ часъ достигнахме долината на югъ,
която се спуща отъ Купа. Изгледътъ на потоците, кои
то се спущатъ отъ отвесните скали, живо припомня мъ1-
сностьта на Вериа и Воденъ; не е тъй прекрасна, как
то при последното место, а е по-дива и упражнява из
вестно очарование върху зрителя. НЬколкото заключени
воденици и тешвици напомнюватъ, че понекогажъ и тукъ
дохаждатъ човвци.
Единъ тесенъ пжть ни водеше нагоре къмъ пла
нинската сЬдловина и следъ това завихме надесно вжт-
ре въ гората. Пжтьтъ ставаше все по-тесенъ и непро-
ходимъ и затова требваше да се навождамъ и провирамъ
презъ увисналите клони, за да излеза отъ него; напо-
следъкъ не можеше да се различи пжть ли е. Моятъ во-
дачъ-турчинъ поддържаше, че това му е направлението
и затова продължихме да пжтуваме нататъкъ. По едно
време срещнахме селени турци отъ селото Мъдж (Ма
ндала), които сЬчеха дърва и това показваше, че ний я
(гЬхме яабъпкали. Наппавлението бе вепно. но елна лъл
 — 235 —

бока долина ни разделяше отъ истинския пжть, който

заобикаляше чрезъ голема джга единъ стръменъ склонъ.
Неможахме да се върнемъ назадъ. Полегка и съвсЬмъ
предпазливо слезохме долу въ долината, като се при
държахме за дърветата и слезохме така долу безъ даже
да падне и некой ковь.
Изкачванието по другата страна бе сжщо тъй тежко,
тр4бваше да тикаме и теглимъ конете съ съединени си
ли, за да преминемъ презъ скалите и нападалите дър
вета. Достигнахме височината, потънали въ потъ, и на
скоро навлезохме въ истинския пжть.
Този пжть ни заведе въ така наречената „Студена
долина" (Валеараци), пр^зъ която протича многоводна
и шумлива рекичка. Подъ буковите сЬнки си ошочинах-
ме и изедохме остатъците отъ миналата вечерь. Нашиятъ
водачъ, макаръ и мухамеданинъ, яде сладко съ васъ отъ
печеното прасенце, но комично бъчпе неговото тюхкане,
като узна случайно, че е ялъ свинско месо, което той
мислилъ за ярешко.
Пжтьтъ се извива по дължината на планината и
отива къмъ селото Черна-РЬка, което е отдалечено 3у2
часа отъ Люмница. Въ селото имаше големо оживление,
беше празника на черковата имъ. Възползувахъ се отъ
случая и сн"Бхъ неколко моментни снимки отъ хората,
а надвечеръ разгледвахъ общата имъ черковна трапеза,
която обаче не бъчпе приготвена отъ самата черкова, а
отъ селените било съ пари или пъкъ въ натура.
Слезохме при кмета Христо Софче, който ни прие
доста радостно. Храната 64- прекрасна, а нощното ми™
легло не 6е удобно, защото бъчпе приготвено вгнъ на
чардака, та ми беше студено. Квартирата ми бъчпе една
нова кжща, въ която още не беха се пренесли да
живеятъ.
Тези хора тука сж по-култивирани, отколкото оне-
зи изъ влашките села ио Караджова планина. Селените
сж свободни, иматъ добри нивя и копринарството е до
ста развито. Ако те пакъ не виждатъ белъ день, при
 — 236 —

чината за това сж големите данъци. „Турчинътъ и вла

диката, каза ми добрия Христо, работятъ заедно, за да
събличатъ насъ бедните делени." Забвл-взва се при все
това едно известно благосъстояние въ сравнение съ дру
гите села.
Кжщите еж построени добр-Ь, а некои отъ тЬхъ еж
двуетажни. Облеклото на хората е ежщо такова, какво
то и на българете отъ равнината. Жените носятъ ко
принени кърпи и престилки и се труфятъ съ венециан
ски златни монети, наречени венедичко. Особенно бие въ
очи големата чистота, която въ празднични дни достига
до висша сгепень.
Жителите въ това село иматъ гръцко училище, но
предпочитатъ да иматъ българско. Българскиятъ езикъ
подкача отскоро да се распространява и нема да мине
много време и въ Черна-РЬка ще стане тъй, както и
въ Баровица, което село е отдалечено два часа оттука
я въ което само старигЬ хора говорятъ влашки.
Езикътъ се отличава малко огъ оня въ Люмница
и има доста аромжнски думи, защото презъ есеньта до-
хаждатъ доста аромжне отъ високото летно село Ливади
и прекарватъ тукъ студеното време. Въ Черна-РЬка, еж
се омжжили неколко момичета и за аромжне. Обратното
не се случви никакъ, защото аромжнина е много гордъ
и не дава дъщеря си на селенинъ, та после да работи
нрътилната полска работа.
На следующия день напуснахъ селото. ЩЬхъ да
отида въ Баровица, но тамъ хората говорятъ само бъл
гарски и не предвиждахъ никакъвъ за мене интересъ,
та затова се отказахъ отъ намерението си. По склоно
вете на Караджова сж разположени единадесеть влашки
села съ около 14,000 жители. На западната страна на
сжщия Влахо-Мегленъ еж разположени: 1) Нонте, един-
ственпото село, което има мухамедапе, 2) Бориславъ, 3)
Лунци, 4) Ошинъ; па източната страна сж разположе
ни: 5) Люмница, 6) Хума, 7) Сирминина, 8] Койиско,
9) Купа, 10) Черпа-РЬка и 11) Баровица.
 — 237 —

Което изложихъ на стр. 53 и 54 въ моето съчине

ние Влахо-Мегленъ, като резултатъ отъ изследванието ми
върху този особенъ народецъ, на когото дадохъ името Ме-
гленити, по името на месностьта, то това име не се ус-
пори отъ критиката, а се уснори изложеното въ стр. 55
по произхождението имъ, че тт, сж наследници на онези
българо-власи, които въ 12 и 13 столътие следъ сраже
нието при Косово поле сж се оттеглили въ планината
Караджово. Иричекъ въ своята подробна критика томъ
XV на АгсШуз Гйг з1ау1$спе Р1ию1о§1е се е изказалъ,.
че гЬ сж потомци на една тълпа печенеги, които сж пре
селени въ провинцията Мегленъ отъ императора Алек-
сиосъ следъ сражението при Споггеши и Ьеушпоп въ
1091 год.
Азъ се радвамъ, че този особенъ типъ-, който се ср§-
ща при много мегленити най-посл!) намира своето обяс
нение. Но онова, което казахъ върху българо-власигв,
съ това се усилва още повече, защото единственото про
тивно мнение, което можеше да се наведе, именно: чуж
дия типъ при една часть отъ народа, сега пада. Ако-
печенегите действително сж се заселили тамъ, а не въ
по-низко лежащето българо-Мегленъ, то те пгЬха да прие-
матъ ромжнски езикъ само въ такъвъ случай, когато се
смесватъ съ народъ голъмъ най-малко толкова, колкото
беха те, това беха меглетините, които, като дойдоха по-
послт>, сж се заселили не само въ месностьта Мегленъ, на
и по източния наклонъ на планината и се смесиха съ
по-предишните жители. Това е толкозъ по-верно, че ро-
мжнете сж биле повече, защото езика е съвършенно ро
мжнски, или, по-добре да кажа, носи ромжнски отпеча-
тъкъ и освенъ това на стр. 56 изрично е казано, че
този пе кавказки типъ не образува даже половината отъ
народа.
Христо Софче ни даде коне и ни придружи съ си
на си. Ний минахме изъ лозята по наклона на плани
ната предъ Караджова за въ дълбоката долина, която
се пресича отъ една доста голема рекичка. Ний я пре
 — 238 —

минахме тъкмо тамъ, дето се съединява съ друга рекич

ка и навлезохме наскоро следъ това въ Гюмендже. Ний
се побавихме само толкова, додето подковаха коня ми.
Колко скоро се разпространява новината за дохаж-
данието на нЬкой чужденецъ, може да се види отъ то
ва, че когато се готвяхъ да тръгна, яви се при мене
единъ аромжнинъ и ме замоли да остана да нринощу-
вамъ у него, съ което съмъ щЯлъ да го зарадвамъ мно
го. ЩЬхъ да приема поканата, ако да не бехъ явилъ
за пристиганйето си въ Солунъ.
Жителите на Гюмендже с» българи и по-големата
часть сж прЬдадени на гръцката партия. Това село има
450 кжщи.
Моятъ домакинъ ме придружи до селото Горгопикъ
и отъ тукъ се опжти къмъ Солунъ, а синъ му ме при
дружи до станцията на Гюмендже, която отстои на 3
часа растояние отъ селото.
Местото на Гюмендже е указано съвсЬмъ криво въ
нашит* карти, тази мвсность макаръ че се засега отъ
железницата, то накъ нейната топография е ужасно не
пълна. Гдв се стичатъ споменатите отъ мене рекички
въ Вардаръ, азъ съмъ отб"Блезалъ приблизително въ кар
тата. Кжде привечерь тренътъ ни отнесе пакъ въ Солунъ.
БЬхъ пречаканъ па станцията отъ слугата на единъ мой
познатъ и отидохъ въ неговата кжща.
Приготовлявахъ се да огпжтувамъ за у дома си. Съ
Наки прекарахъ много добре, той на драго сърдце би
дошелъ съ мене и въ Германия, но не ми требваше. За
варната му служба не знаяхъ какъ по-добре да го на
градя, освЬпъ да го поставя пакъ на занаята му като
обущаръ. Дадохъ му средства да си купи всичко, отъ
което се нуждаеше.

7. Завръщане. Скопие. (23 и 24 май).

Рано сутриньта на 23 май се оп&тихме къмъ стан
цията. Тамъ заварихъ единъ познатъ старъ господинъ,
 — 239 —

лазарисгь, съ югото щвхме да пжтуваме заедно доста

големо растояние. На първата станция Наки ни напус
на. Още въ последните дни азъ забелезахъ тжгата на
лицето му за предстоящата раздала; тя бЬ за него мно
го тежка, па и азъ почувствувахъ, че изгубвамъ за всег-
да единъ веренъ приятель, макаръ че отъ друга страна
се радвахъ за щастливо свършената работа. Ло-кжсяо
забелезахъ, че той турилъ между дрехите ми една ве-
зана кърпа и едни хубави чорапи, оплетени отъ жена
му, — подаръкъ, който нгЬше да ми служи за споменъ. Съ
сълзи на очи той ми цЪлувна ржка и като ми каза „ка-
лембаръ" (щастливо пжтувание), обърна се бързо къмъ
улицата, двто го чакаше кираджията съ накупената сто
ка и се опжти за Влахо-Елисура при жена си и детен
цето си. Че той не е забравилъ своя „фрате Доктору"
показвагъ неговите писма, които получавахъ отъ време
на време*).
Бренето премина твърде скоро въ разговоръ съ
стария патеръ, който живЬе отъ много години въ Би
толя и работи деятелно за въздиганието на ромжнското
училище. Съ особена ненавистъ говори той върху „таи-
<Шв §гесз," чийто противници сж лазарисгитв, макаръ
француския народъ да се засгжпа за Гърция. Тий слезе
въ Градско и си взе сбогомъ съ думите: „РегшеМег гао1
^ие ]е уоиз етЪгаззе.
Забележката на Гопчевичъ, че Аматовското езеро
не може да се види отъ железницата, ме очудва много.
То лежи до самата линия и понеже брътътъ му е обрас
*) За да покажа съ какъвъ поетически езикъ си служатъ даже и
не образованите хора, давамъ началото отъ писмото му отъ 15 декемврий
1892 год. въ букваленъ прт-водъ.
„Скжний брате Густавъ! Твоето писмо и твоя образъ, както и тоя
на годеницата ти, получихъ. То е едно парченце книга, но за мене, не-
зная какъ да се искажа, е едно богатство, защото ми причини таквазъ
радость, че не зная какво да направя: да го поставя вь рамка ли и да
го окича съ ижусни цвт>тя, или пькъ съ опезя хубави майски цвътя отъ
нашвгв планини, изпълнени съ благовоние и покрити тукъ.тамв сь росни
капки, които льщатъ на слънцето, като диаманти. Требва ли да покажа
образътъ на моитЬ приятели или да го скрин, така щото само азъ да виж-
дамъ годеницата на моя приятель, който взема най-голЬмо участие въ моя
та сждба • - - -
 — 240 —

налъ гжсто съ тръстика, то затова водата му не може

да се вижда много, но сЬверната по. широка часть на
езерото се вижда цела. Като се гледа това езеро отъ
височините при Черна-РЬка, изглежда като да сж две
езера, съединени чрвзъ блатисто место.
Тукъ требва да забелЬжа, че тамъ, дето многовод-
ната Черна се втича въ Вардаръ, въ околностьта на
Градско, се е заселилъ едиаъ немецъ отъ Хаилбротъ въ
развалините на Стоби и отъ 6 години насамъ обработва
единъ големъ чифликъ. Съ този господи нъ се срещна хъ
въ трена, той отиваше за говеждия пазаръ въ Велесъ.
Той ми каза, че е твърде доволенъ и че прави добра
търговия. Ако сигорностьта би била по-добра, то е за
предпочитание Македония предъ далечни отвъдъ морски
страни. Место има доста много.
Следъ това трена мина пръзъ Велесъ, който е раз-
положенъ въ една тесна долина. Тукъ се памиратъ 50
аромжнски фамилии и действуватъ противъ българете. Въ
Скопие се спрехъ въ хотела на италианеца Дурети, на
когото жепата е немкипя, и намерихъ отличенъ приемъ.
Първото посЬщение направихъ на Австрийския кон-
сулъ Гоеподинъ Шмукъ, който ме прие сжщо тъй любез
но, както и неговите колеги въ Битоля и Янина. Той е
билъ по-преди въ Скутари (Албания) и тамъ научилъ и
албанския езикъ. То.й се запозналъ тамъ съ албанолога
г-нъ Густавъ Майеръ, като съжеляваше, за дето се е
спрелъ тамъ само единъ день. Като го запитахъ за Гоп-
чевичъ, каза ми, че той никога не е бивалъ въ Призренъ,
дето господинъ Шмукъ се е бавилъ дглго време; той се
съмнява мпого върху сжществувапието иа личносчьта Пет-
ровъ (българипъ), когото Гопчевичъ въ своята „стара Сър
бия и Македония* вмъква въ една таигва смъшна роля.
Въ Солунъ потърсиха да се научатъ нещо върху лич-
ностьта Петровъ и българските учители, но не открили
нищо. Никога на немски не е отпечатано такова съчи
.
нение, което подъ булото на некаква научность, дава на
света толкова груби лъжи и което е написано на такъвъ
 — 241 —

надмененъ и отчасти простъ езикъ, щото при четението

човекъ се възмущава, като вижда какъ по единъ безсра-
менъ начинъ разсжждава върху заслужилите хора, като
ВагШ, С.пезеЪасп и НаЬп. II -км а нужда да се впущамъ
въ повече подробность, защото на познавачите е изве
стно отдавна, че това произведение е босо и тенденциозно.
Следующата сутринь употребихъ за разходка изъ
града. Пазаря и улиците намерихъ точно тъй, както и
преди четире години ; нищо не бе се променило. На за-
връщание видехъ две циганки (пеперуди), окичени съ ли
сти и цветя, които ходяха отъ кжща въ кжща, играеха и
пееха песни и се моляха за дъждъ. Хората ги поливатъ
съ вода и те си излизатъ. Една стара циганка събираше
подаръците. Сжщия обичай го има и въ Романия подъ
името Папарудж, при южните славяне и албанците то
зи обичай наричатъ Додола, при гърците и аромжнете
— Пирпируна.
Следъ обеда, който направихъ при господина Шмукъ,
отидохме въ станцията, дето беха се събрали служащи
те по линията немци. Той ме придружи и въ трена до
станцията вънъ отъ Скопие.
Щомъ останахъ самъ въ купето, тутакси се протег-
нахъ и да ли отъ големата горещина или отъ силното
вино, което пихъ при яденето, заспахъ дълбоко. Въ то
ва си спане сънувахъ и ще предамъ на читателите си
тоя си сънь:
Лежахъ край една ливада подъ единъ храсталакъ
и, безъ да бжда забвлезанъ, виждахъ отъ тамъ, че се
гонятъ неколко деца, а единъ старъ войникъ съ пате
рица, която заместеше отсечения му кракъ, ги наблю
даваше. Моето внимание се обърна най-много къмъ оно
ва момче, което играеше главната роля и което се беше
некакъ особенно укичило. На главата си носЬше златенъ
блестящъ шлемъ, на който имаше снопъ отъ сини и бе
ли пера. Сетрето му имаше модеренъ кроежъ, но пан
талоните му беха оръфани. То маршироваше на високи
кокили, които управляваше съ изкуство. Далеко се разна
16.
 — 242 —

сяше неговия звученъ гласъ и съ присмехъ се приближа

ваше често къмъ инвалида, но щомъ този грабваше со
ната си, то се отдалечаваше веднага. Съ него беха още
двъ' момчета: едното бъ1 силно и съ фустанела, а друго
то малко, съ хитри очи и облечено въ бъма вълнена дре
ха, носвше овчарска сопа въ ржка. И двегв гледаха
съ. въодушевление къмъ момчето съ кокилите и всЬко
се подчиняваше на заповедитъ1 му. На друго место на
ливадата се занимаваше старателно съ градинска рабо
та едно ягко, дебело и червендалесто момче и никакъ
не се смущаваше въ работата си, макаръ другите мом
чета да идваха често при него и да го замеряха съ ка-
мане и пръсть.
Неговото хладнокръвие правеше другитв още по-бе-
зочлеви. То се наближаваше отъ едно друго селско мом
че, което ту помагаше сегисъ-тогисъ, но когато другите
се отдалечаваха, за да се съветватъ, като какъ по-ус-
пъчнно да попречатъ на трудолюбивия работникъ, тогава
и то се оттегли отъ него и се присъедини къмъ други-
те. Търпеливия градинарь забелеза това и не се упла
ши никакъ, защото той предвиждаше такова нещо още
отъ по-преди. Той взе една суровица, установи се и
очакваше спокойно това, каквото имаше да се случи.
За да видя по-добре настжпающата борба, азъ ста-
нахъ отъ местото си и се приближихъ по-близо до бой
ното место. Съединените неприятели настжпваха вече на-
предъ и веднага въ това време некой ме хвана за рж-
ката и чухъ гласа на стария войникъ: „тескере ефендимъ."
Мжчно се пробудихъ и чухъ още единъ пжть по-
ясно: „тескере ефендимъ." Като се разбудихъ хубаво,
видехъ единъ чов^къ въ униформа и съ фесъ да ме ту
па по рамото. Бехме пристигнали на турско-сръбската
граница.
 243

Аромянинъ-челникъ (фарсериотъ).
 ПЪРВА ПРИБАВКА.
1. Типъ. 2. Жестове. 3. Носия. 4. Положение на селата.
5. Градежъ и нареда на клщит*.

1. Тиеъ.
Понеже съмъ ошйалъ характера, нравите и оби-
чаитв въ II томъ на/своите аромжне, тукъ ми остава да
съобща само некоя външни чърти. Познато е, че въ стра
ни съ смесен» щйеление, туземците могатъ веднага съ
точность да рггаишатъ отделните националности, даже и
тогазъ, когатооимъ не помага носията — когато пъкъ за
чужденеца това е твърде мжчно. Ако се попитатъ ту
земците за главните признаци, по които отличаватъ чуж
денците, то те ще ви отговорятъ: по изгледа. При все
това требва да има некакви признаци, по които да се
отличаватъ, иначе националностите не ще могатъ да се
разпознаватъ. По отделно да се даватъ признаците не
му се чини като невъзможно. Чреезъ по-дълго сношение
съ единъ народъ, чрезъ многото видени типически фи
гури, чреезъ личните чърти, чрезъ начина на говора,
чрезъ начина на движенията, чрезъ хода, се получава
едно представление за всичките особености на дадения
народъ, така че въ даденъ случай безъ колебание може
да определи съ коя националность се има работа. И съ
мене се е случило ежщото, защото, като отидохъ за пръвъ
шьть въ Битоля, чудехъ се какъ тъй моятъ приятель мо-
жаше да определя точно националностьта на всЬкиго,
а пъкъ когато напущахъ Турция, ежщото бе и съ мене
— тогава можахъ вече и азъ да разпознавамъ.
При завръщанието си въ Нишъ тръгнахъ да се раз
ходя съ секретаря на германското консулство господинъ
Тобе и видехъ единъ човвкъ съ сръбска носия да про
 — 246 —

дава суджучета. Едвамъ го загледахъ хубаво въ очите и

казахъ на придружвача си, че този човекъ е аромашинъ
(цинцаринъ). Той се усъмни въ това и попита единъ свой
познатъ изъ пжтя за продавача, но и той го взе за сър-
бинъ. Следъ това азъ отидохъ самъ при продавача и за-
говорихъ съ него на аромжнски езикъ. Той се зарадва
много и ми отговори, като мислеше, че съмъ му съоте-
чественникъ. Нито езика, нито носията, нито пъкъ за
наята му сж ми дали поводъ да мисля, че е аромжнинъ,
а само изключително неговия типъ.
За да изслъдаамъ по-добре този типъ, предприехъ
още въ началото на пжтуванието си множество измерва
ния. Намерихъ съ дълъгъ черепъ, съ кжсъ черепъ и пре
ходи въ всички отношения. При такова едно народно сме-
шение, каквото е населението на Балканския П-въ, из-
мерванието е съвсЬмъ излишно споредъ мене, или пъкъ
требва да се измерятъ толкозъ много, че това е невъз
можно да се направи отъ едного. Което може да се ка
же изобщо е следующето:
НамФрихъ два типа между аромжнете, но къмъ т&-
зи два типа не се отнася болшинството отъ народа. Еди
ния се среща повече на сЬверъ въ страната, той е ру-
сокосия типъ: повече отъ средна големина, красиво те
лосложение, изпъкнало чело, груби лични чърти, големи
уста, сиви или кестеняви очи, гжсти вежди (некосмато
лице или съ мустаки), бавно движение и почти съ досто
йнство. (При това единъ гласъ, звънтението на който не
волно припомнува на оня отъ тржба). Втори типъ се сре-
ща повечето на югъ, именно при шгвмето фарсерио-
ти. Големината на телото е по-малко отъ средня, фор
мата е широка и силна направа съ големи гжрди, гла
вата повечето е жглеста, челото ниско, косата черна или
пъкъ съвсЬмъ тъмноруса, по некой пжть и кадрява, веж
дите гжсти и черни, очи лукаво свъчгкающи се, движения
бързи и енергически, а цвета на кожата повечето тъм-
ножълтъ. Едно сравнение съ римския легионенъ войникъ
е съвсЬмъ наместо.
 — 247 —

При това се срещатъ всевъзможни преходи! Хора

та изобщо не сж тъй едри, както гегитъ, но по-големи,
отколкото българетъч Лицето е повечето продълговато, а
пъкъ на българегв е повечето кржгло и това се забв-
лезва повече при женския родъ, отколкото при мжже-
гЬ. Хора съ червена коса се срещатъ често, сжщо тъй
има и хора съ сини очи. Единъ единственъ пжть, и то
въ Трикала, видехъ единъ албиносъ и то момче на 14
години. Моя слуга Наки ми съобщи много такива случаи.
Въ III класъ на аромжнското училище въ Вериа наме-
рихъ между 36 ученици следующия резултатъ:
Коса черна 2, черникъва 11, тъмноруса 17, ясно-
руса 4, зеленожълта 2.
Очи черни 2, черникъви 26, сиви 2, ясносиви 2,
сини 4.
Носъ правъ 34, тъпъ 2.
Уши съ зарастнали тряпочки 5, безъ тряпочки 2,
останалите правилни.
Тъмна кожа 17, ясна 19.
Космите ставатъ по поеле тъмни, така че числото
на чернокосите се увеличава.
Единъ общъ признакъ при аромжнете е и тоя, че
очите имъ сж много вдълбочени. При техъ не се сре
ща толкова тъпоумность, колкото при славяните селяни
и при гегите, но разумность, репгателность, дързость и
размишление, а сжщо хитрость и злоба.
Жените сж повечето малки и нежни, имат* про
дълговато овално лице, слабо развити гжрди и кротко
изражевие. на лицето..

2. Жестове.
Изобщо аромжнете правятъ не толкова движения,
колкото гърците, но повече отколкото- българете, албанци
те и турците. Говорътъ е високъ и звученъ, личните мус
кули сж при това въ живо движение. Когато се навож-
да главата полегна, свързано съ повдиганието на веж-
тгн-рпв АУгкигупо /\*пг\птта птжо а тт/ч тгдпирлочл т? тготйппй по п топа.
 — 248 —

та означава потвърждение, това е общо и за другите на

роди въ Балкан. П-въ, сжщо и поканванието наблизо се
извършва съ ржка обърната къмъ повърхностьта. Едно
особенно ржкодвижение, което, до колкото ми е известно,
се среща само при гбхъ, е за означение на „нищо." То
се прави, като се тури палеца отъ дЬсната ржка върху
целата свита въ юмрукъ ржка и се допре после нокъта
на ежщия палецъ къмъ зжбите и се потегли на вънъ,
при което става едно цъкание*).

3. Носия.
Едно общо, еднакво национално облекло нема при
аромжнете, то е различно при разните местности и по
коления, но, при все това, може да се говори за аромжн-
ска носия, като се иматъ предъ видъ овчарите, на кои
то еднаквото почти облекло е сходно съ некогашното имъ
и се отличава отъ носиите на другите националности.
Онбзи отъ тъхъ, които еж се отдалечили по търговски
работи отъ родното си место, носятъ чужда носия и я
задържатъ, когато се завърнатъ назадъ. По-богатитъ тър
говци носятъ европейско облекло.
Всичко, което носи аромжнина овчарь, съ изключе
ние на онова, което носи на главата, е приготвено въ
кжщи. Жените, па и малките момичета, щомъ нематъ
друга работа, взематъ хурката и вретеното и пръдатъ
вълна, памукъ и лънъ.
Велянето, боядисването и тъкането на пръждата
се извършва само отъ женитъ. Ризата (къмежшж) редко
се прави само отъ ленъ, обикновено е премесена съ па
мукъ, тя достига до колвнъ при мжжете, а при жените
бива още по-дълга. На горната си часть се завършва съ
яка, която по некой пжть бива везана (кукотъ). ОнЬзи
мжже, които стоятъ повече връме на открито, носятъ подъ
*) Това се среща и при българетЬ, во, види се, почитаемия профе-
соръ не е знаелъ това.
Преводача.
 — 249 —

ризата обикновено една вълнена фанела (флънелж, фане

лж, фарсериотски фънож].
Върху ризата носятъ ентерия (джимъндане) отъ въл
на или памукъ, или илече (илекие) съ загънати единъ
върху други пешове и често биватъ украсени съ везано.
Върху това иде чипуната или шигуна, кой го при фарсе-

Овчарска носия. Отляво съ, а отдъхно безъ мантелъ.

риотите е всЬкога белъ, отворена горна дрвха безъ рж-
кави и достига до колене. Въ некои местности шигуна е
черъ и съ червено или синьо, или обшита съ черна пан
делка по края. Тази дреха се носи не само отъ мжже-
те, но и отъ жените и въ такъвъ случай тя е тъмна,
снабдена съ ржкави и се нарича кундушъ или шкурту.
 — 250 —

Чрезъ единъ дълъгъ поясъ (бранъ) отъ червена, бела или

синя материя, по некой пжть и отъ коприна, всичките те-
зи дрехи се опасватъ и се държатъ заедно. Върху този
поясъ стои въ повечето случаи единъ кожанъ поясъ съ
прътрадки (чилеахе), въ които стоятъ ножове, пищови и
др. п. Когато ржкавите на шигуна висятъ надолу отъ
раменете му, въ такъвъ случай се нарича дулумичъ, а
подъ думата дулумж разбиратъ черенъ шигунъ съ поясъ
и ржкави.
Панталоните не принадлъчкатъ къмъ аромжнската
носия, но само единъ чифтъ памучни (лайнене) долни га
щи (нърекли де донури или измеане), които подъ коленвте
се турватъ въ дълги бели или пъкъ тъмни калци и се
завързватъ съ червена панделка съ пискюли. Ризата подъ
пояса отдулу се носи връхъ долните гащи и се вижда,
до колкото позволява шигуна, но понеже е бела и на
много дипли, затова отдалече изглежда като да е албан
ска фустанела.
Жените носятъ изобщо подъ шигуните фустани, по
вечето отъ черна материя, а само при фарсериотите еж
тъмно-сини, съ бвли чърти набраздени. Върху фустата
носятъ шарена вълнена престилка (поалж или пудиао),
която не се застъта въ пояса, а една ржка по-долу отъ
него се закрепва чреезъ особенъ ноясъ (тискж) съ широ
ки, хубаво изработени сребърни пофти (чупрекъ).
Като най-горня дреха мжжа носи единъ тежъкъ
вълненъ шинелъ (сарикд), тесно прищжпнатъ къмъ тЬло-
то, а долнята часть е широка и на много дипли. Тази
дреха отпрвдъ е отворена- и не е толкова дълга, колке-то
шигуна, цвъта й е черъ, а при фарсериотите белъ и от-
къмъ вжтрешпата страна има дълги вълнени реси. Рж-
кавитъ еж отрезани и висятъ надолу или пъкъ се про-
стиратъ надъ рамото като наметало. Теглото на тази дре
ха е доста значително и се колебае между 4— 6 кило
грама, ежщо тъй тежъкъ е и оня шинелъ, който се пра
ви отъ козина (тъмбаре) и се ползуватъ съ него, когато
приспиватъ на открито.
 — 251 —

Жените носятъ ежщо една сарикж (горня дреха), как

то мжжете, но е по-легка и повече украсена; фарсериот-
ките пъкъ повечето иматъ кжса, тъмносиня дреха и бо
гато украсена. Всичките жени и малки момичета при
фарсериотите носятъ дрехите си отворени на гжрдите,
това пъкъ при другите аромжне не е обичай. Една осо
бена примена, която се среща само при фарсериоткитЪ
е чичероани или чичероанж — едно бело платно, което се
увива около покривката на главата. Мжжете носятъ обик
новено червенъ фесъ на главата си или пъкъ белъ (фесъ
или къчулж), а жените червенъ фесъ, обвитъ съ кърпа
или съ косата (Загори) или обикновено само една тъмна
кърпа.
На краката си носятъ чорапи (чорапе, пърподцъ)
съ черни кожани обуща (пъпуце) или съ червени чех
ли. Бъдните хора сами си правятъ обущата — царвули-
те. Жените и дЬцата при фарсериотите ходятъ повече
то боси.
Тези последните иматъ на челото си кръстъ или
пъкъ звезда съ синъ цветъ. Това се среща не толкова
при мжжете. Този обичай се среща и между гърците и
албанците, твърде редко при другите аромжне.
Въ послвдно време ефтините памучни платове сж
си пробили пжть и въ планинските местности и затова
се употребяватъ и фабрични материи вмЪсто тъканите,
като кърпи за главата, джобни кърпи, престилки и ризи.
Аромжнина обича хубавите дрехи, описаната ей-се-
га носия е прилична и съ българската по равнината на
Битоля, но- само- отноеително^ кроежау а-изглед* е-хубавъ.
Бъли вълнени дрехи българеге не носятъ, а жените имъ
се различаватъ по носията си отъ аромжнките, защото
българките не носятъ фустани, а дълги ризи до глезени-
те, върху нея нрестилка и черна отворена дреха, как
то шигуните на аромжнете.
Носията на албанците, както на тоските, тъй и на
гегите, на турците и гърците е толкова различна, че не-
може да стане променение. Това се отнася само до но
 — 252 —

сията на овчарите, макаръ и при тъхъ да се среща, че

взематъ носията и на други народности; така напр. об
раза въ стр. 64 момчето на лЗзво има носията на тоски-
гЬ, а онова на десно — на гегите, макаръ и двете да сж
дромжне отъ едно и сжщо село. Занаятчиите изъ градо
вете оставатъ настрана своето национално облекло и но-
<уггъ кжси гащи (ширвжри), търговците се обличатъ въ
дълга и нашарена риза (антериу, андриу, съие) отъ па
мучно платно, която по средата се опасва съ поясъ и на
него се туря днвита (каламара). Върху това носятъ сукне-

Аромжнски занаятчия и търговецъ.

на дреха, подплатена съ кожа изцвло или само по краи
щата. Сжщо тъй ходятъ и българските и еврейските тър
говци.
Влечението къмъ шарени, особени дрехи, къмъ бле-
съкъ и украшения при аромжнските мжже и жени не е
 — 253 —

тъй големо, колкото при българете или турците. Те оби-

чатъ повече едноцветните материи. Изъ Загори въ село
то Лака аромжнете носятъ носията на българете отъ юго
източна Македония, защото те вамиратъ своята прехра
на повечето тамъ. (Вижъ образа въ стр. 138).
Въ Гребен ити и Загори жените носятъ българска
носия, а не аромжнска, макаръ сега и да не се сре-
щатъ по тези места българе. (Вижъ стр. 142).
Требва да забележа тука, че въ по-предишните вре
мена носията на бЬли дрехи отъ естественна вълна е
била много по-разпространена, отколкото сега.

4. Положение на селата.
Англичанина пжтникъ Ьеаке казва въ своята Кезе-
агЪез стр. 372: „8оте оГ Ше У1акпш1;е сокшез, ак-
Ьои^п р1асей т зкиаНопз, ^Мсп йо по! ргойисе а з1Ш-
с1епсу оГ Ше песеззапез оГ Ше !ог тоге Шап Ше соп-
зитрИоп оГ а топШ ог(дуо, аге Ше 1а§гезк, ЪезЬ ге§и-
1а1ей, ап^ тоз1 ЙопзМп^ 1о\газ т бгеесе." Ьеаке има
предъ видъ места като Сираку, Каларитесъ, Мецово, Вла-
хо-Ливадонъ, които, при все че сж уединени въ планината,
правятъ приятно впечатление на чужденеца чрезъ своята
големина, чрезъ чистотата и прекрасния изгледъ, чрезъ
здравата направа на кжщите. Ако той бе посЬтилъ Кру-
шево, Невеска и други на сЬверъ разположени села, то.
неговото удивление щеше да премини границите на смай-
ванието. Ако човекъ е виделъ бедните български села
съ техните малки и кални глинени колиби, или сжщо.
така бедните гръцки села въ Епиръ или пъкъ много ос-
кжднитб камени кжщи на планинците албанци, то при
аромжнските села ще се възхити не само отъ прекрас
ното имъ местоположение и общия изгледъ, но сжщо а
отъ хубавите кжщи и хубавото устройство вжтре въ техъ.
Съ техъ могатъ да се сравняватъ най-много некои гръц
ки села въ околностьта на Боло, като напр. Портория.
За устройство на аромжнските села сж тръсили та
кива места, които да бждатъ отдалечени отъ главните
 — 254 —

пжтища, съ изключение може би на Медово, Мускополе

и Влахо-Клисура, но не съвсвмъ много. За такива ме-
ста еж се избирали склоновете на стръмни и гористи
планини, а не долини, нито пъкъ планинските върхове.
Както се вижда, най-много сж обръщали внимание на
това, щото да има доста вода, както напр. въ Влахо-
Ливадонъ, Клисура, Невеска и много други; защото аро-
мжнина много предпочита добрата вода и пр-всниятъ въз-
духъ. При това искамъ да притуря, че и хигиенически
принципи еж подействували за избора на такива места.
Понеже голема часть отъ населението се прехранва отъ
скотовъдството, а другата часть, като занаятчии и бака
ли, се занимаватъ съ скотовъдство само отчасти, затова
положението на селата при високи и близки паши е би
ло отъ голема полза и лесно еж го отглеждали. Ка
то трета причина требва да наведемъ страхътъ на за
можните жители отъ къмъ разбойниците и военните пляч-
каджии, че затова еж избирали такива високи и мжчно
проходими места. При това се навожда още и обстоя
телството, че повечето големи места се състоятъ отъ на
селение надошло отъ разни места само и само, като бж-
датъ повече, да могатъ всички заедно да противостоятъ
на неприятеля. За това нЬма да се сбърка, ако се каже,
че зачатъка на повечето големи места е туренъ въ оно
ва време, когато се разпростирала властьта на турците.
Укрепявание по какъвто и да е начинъ нигде не се
забелезва. Най-много може да се каже, че въ некой
по-богатички места често пжти се среща, че много кж-
щи сж оградени съ голема стена и само една малка вра
тичка води навжтре, а пъкъ прозорците еж запазени
съ рашетки. При новите поселения, както напр. Круше-
во, Рамна, се е вьрввло пакъ по ежщите принципи. Само
Али паша е въздействувалъ чрезъ своите опустошения,
че една голема часть аромжне сж се заселили въ голе
мите градове, като напр. въ Солунъ, Битоля, Сересъ, Ве-
лесъ, Бератъ. Въ тези градове сж се придържали къмъ
сжществующите условия при изгражданието.
 — 255 —

Българските села сж разположени изъ равнината

по край течението на реките или покрай пжтищата, тур
ските по големи места и градовете съ смесено населе
ние сж разположени по полите на планината. Часть отъ
кжщите, особенио онези въ турската часть, се издигатъ
високо. Албанските малки места сж построени доста на
широко и лежатъ както въ долина, склонове, тъй и по
върховете на не много високи планини. Височината се
предпочита и отъ албанците, даже и въ такива места,
гдето се занимаватъ и съ земледелие.
Овчарското население, както по преди, тъй и сега,
тръси своето препитание въ планината. Летните села
лежатъ по най-високите части на планината, заобико
лени съ гори и паши, па даже и най-стръмните скло
нове сж достжпни за техъ. За пжтища не може и да се
говори, а дето позволяватъ обстоятелствата, срещатъ се
послани улици и скали.
Средата на селото е праздно место, което много
пжти се засЬнчва отъ големъ чинаръ и въ околовръсть
се намира дюкяна на бакалина.
Ханъ, гдето може да пренощува чужденецъ, се на
мира само въ по-големите места. Редко се срещатъ па
зари съ много дървени колибки, както въ големите ме
ста. Дюкенджии има съвсЬмъ малко, защото аромжнете
сж заняти, като такива, повече въ странство, па и нуж
дите въ летните села сж съвсемъ малко и си ги при-
готвуватъ сами.
При аромжнете не се срещатъ толкова много не-
запазени гробища, както въ повечето градове изъ Тур
ция. Мъртвите се заравятъ въ черковния дворъ или пъкъ
въ отделени места.

5. Градежъ и нареда на кжщит§.

Кжщите сж построени повечето отъ ломени камъне,
а жгловете, около вратите и прозорците отъ лесно дро-
бими камъне. Кжщите на аромжнете сж двоетажни и да
же триетажни, често снабдени съ чардаци.
 — 256 —

Ако местото е малко по стръмнината, тв си из-

граждатъ кжщята на високо, но не и въ ниско место.
Основната форма на кжщите е повечето квадратна; по
крива съ своите тежки плочи представлява низка пира
мида, а ако тя е построена върху правожгъленъ чети-
рижгълникъ, плоскостите отъ кжсия върхъ се спущатъ
къмъ четиртехъ страни. Двоестраненъ покривъ съ ръбове
видехъ само при българете и гърците, ежщо тъй непо-
знаватъ и отворени галерии въ първия етажъ, както въ
българските кжщи — климата 8абранява подобенъ отворъ
на жилищата.
Колкото по-високо се намиратъ мътностите, толко
ва по-дебели еж и стените, толкова по-малки и по-ред-
ки еж прозорците и иматъ повечето стъкла и често еж
снабдени съ рашетки и дървени капаци. Повечето лет-
ни села, като Периволи, Авдела, Самарина и пр. еж съ
градени по ежщия начинъ. ,
По-бедните лвтни села, както онези, които сж раз
положени по Караташъ, еж съ прости и низки камени
кжщи (вижъ стр. 217) или пъкъ сж направени отъ гли
на, листя и тръстика, както колибите па странствующи-
те овчари. (Вижъ стр. 42 и 86).
Вжтрешното устройство на кжщите е различно и
зависи отъ състоянието на жителите. Има съвевмъ лук
созни кжщи въ Крушево, Клисура, Невеска. но изобщо
устройството е твърде скромно. Креватите не сж си про
били пжть, спжтъ съ дрехите си въ черги. или по по-
слани одрове, които се правятъ покрай две иди три сте
ни. Високи маси, столове и огледала еж редйгость, но
требва да призная, че жените се грижатъ много за чи
стотата въ жилището. Потона е всекога чистъ, хубави
келими, везани работи по жгловете и даже завеси укра-
шаватъ стаята. Ни где изъ аромжнскит!; планински села
не чухъ за дървеници, само фарсериотите въ това отно
шение еж небрежни и то вследствие на скитническия
имъ животъ.
Входътъ въ една по-добра аромжнска кжща става
 257

всъкога чръзъ външна стълба, която води въ широкото

прздверие (а), което служи като обикновено мъсто за
стояне. Въ долния катъ е готварницата (б), стая за же
ните («), зимна стая (г) и
П Л стая за продуктите (д). Въ
задната часть на/Оръдверие-
то една или двойна/стълба во
./х
ди за горния уетажъ (е), дъ-
то се приема гнзсЬщението.
Всичкото рорнъо -предверие
'\ служи за приемание на гости
ге, което е/доста развито и
1_ Л зам-вства /Ходенето изъ лока-
лигв. Горения етажъ служи по-
Планъ па една аромжнска кжща вечет^/пръзъ летрто, а дол-
Притежатель г-въ Данъ презъ зимата. Ръдко се
въ Невеска. щатъ повече отъ една фа-
милия въ кжща, инъкъ да сж роднина. Въ горния
етажъ стаите сж раз дълени тъй: б е стая за стран
ни, в — за продукти, ня презъ лътото, д — госто-
приемна. Пръдната] на пръдверието има много
прозорци, а заднат, къвъ прозорецъ.
Въ летнигврХела нЬма толкова много излишно про
странство. Кжщвтв сж тамъ по-малки, често се сбиратъ
по нъколко (Ьамилии въ една кжща. Пръдверието често
пжти се изхвърля. Ако стане нужда да се запали огънь
пръзъ летото/, то се сбиратъ по много въ малко про
странство
КолвЦитъ на фарсериотите иматъ само по двъ от
деления и сж отдълени посрздствомъ плътъ. Нъколко чер
ги, перостия (триножник!) и най-пуждни потръби за гот-
вение, една маса, състояща се отъ обвивка (мисалъ), обра-
зуватъ цвлата покжщвина. Сждоветв за приготовление
на сиренето се намиратъ въ особена колиба, близо до
местото, дъто нощуватъ овцетъ.
 ВТОРА ПРИБАВКА.
1. Предварителни бЪлежки. 2. Имена и племена измежду аромжне-^
тЪ. 3. Предишни указания върху разширението и числвностьта на аромл.-
нет-Ь. 4. Статистика. 5. Предишна численость, назадничавость на население
то и причинят*. 6. Численностьта му. 7. Национално движение и училищата.

1. Предварителни б$л§жки.

Езика не е единственното и сигурно средство за

да се определи етнографическото место на единъ на-
родъ. Ако ний изследваме днешните романи относител
но произхождението имъ, ще видимъ, че те сж се обра
зували отъ най-различни елементи. Ний можемъ да го-
воримъ върху романи само въ езиковно отношение, но
пе и въ етнографическо. Сжщото е и съ ромжнското пле
ме, отъ което племе образуватъ единъ клонъ и нашите
аромжне. Чреезъ езика се свързватъ най-тесно четиртехъ
ромжнски племена: Дако-ромжне, аромжне, мегленити и
истриици; но езика не показва повече освенъ това, че
тЬзи разделени за сега племена некога сж били заедно
и сж населявали едно пространство. Но който иска да
заключи отъ ежщественно въ езика, че тези ромжнски
племена сж потомци на римските колонии, той ще се
излъжи. Кои сж били образующигв елементи, кои сж
първоначалните, кои еж онези, които сж се прибави
ли съ течение на времето, това еж въпроси, които не
разрешава историята, както е случая съ ромжните, но,
разбира се, дава ни най-важното средство въ ржцЬте,
а сама не може да разреши въпроса. Историята, Етногра
фията и Филологията требва да си спомагатъ една на
друга, да си даватъ материалъ и така по този начинъ да
припалятъ светлина въ тъмнотата. Ако азъ се ползувамъ
особенно отъ езика, за да докажа техната принадлежность,
това правя на основание, че аромжнете въ последните
 — 259 —

столетия сигурно само малко чужди елементи сж взели

въ себе си, защото техното число е станало по-малко,
отколкото онова на техните съсЬди и второ, защо не е
имало аромжнека култура, та да могатъ да подМству-
ватъ върху другите. Случаите, гдето хора, принадлежа
щи къмъ друга националностъ, да еж приели аромжнския
езикъ, сж единични случаи и се срещатъ само тамъ, де-
то аромжнете живеятъ на голема маса съ други нацио
налности. Тези последните изучватъ езика на аромж
нете, но безъ да изгубватъ националностьта си, на пр.
мйого българе и евреи въ Битоля разбиратъ аромжнски,
а въ случаи на нужда и говорятъ, ежщото е и съ гър
ците въ Вериа. Аромжнете пъкъ напротивъ изучватъ и
говорятъ езиците на другите народи, азъ не съмъ на-
мерилъ некой аромжнинъ, който да не знае освенъ май
чиния си езикъ поне и единъ чуждъ езикъ. Даже и же
ните знаятъ да говорятъ и на оня езикъ, изъ между кой
то народъ живеятъ. Само неколко големи затворени об
щини правятъ изключение като на пр. Лака (Лаища) въ
Загори, Писодери, Мецово, Сираку и некои други, где
то старите жени се забавляватъ само на аромжнския
езикъ. Мжжете сж много напредничави въ изучванието
на чуждъ езикъ. Повечето отъ техъ знаятъ гръцки, пос
ле български или албански, а доста и турски. Отъ кул
турните езици французкия е познатъ повечето между
учителите, а немския повечето между търговците.

2. Имена и племена измежду аромхнетЗ.

Както споменахъ въ прътовора на това си съчине
ние името аромунъ (аръмжнъ, армжнъ, арменъ) е един
ственото, което може да се даде еднакво на всичките кло
нове на този народъ. Жителите на Мегленъ, които и въ
други отношения се отклоняватъ отъ аромжнете, еж за
менили това име съ онова, което имъ дали славяните,
именно съ „влахъ."
„Власи" се наричатъ въ Босна и Далмация източно
православните славяни, въ Истрия ежщо тъй се нари
 — 260 —

ча една група славяни, които живеятъ на югъ отъ Моп*е

Мад^юге въ направление къмъ АпН^папо и Согпсюсо в
се различаватъ отъ другите славяни по това, че панта
лоните имъ сж много прилепнали. Живущите тука непо
средствено истриски ромжне се наричатъ чирибири, а
на своя езикъ се наричатъ чирибирски и влашки. Въ Гър
ция, особенно въ Атина и Беоция разбиратъ подъ дума
та „Власи" въобще селяни, все едно да ли сж те ал
банци или аромжне, даже и думата „влахипименесъ" се
отнася къмъ двете националности, едвамъ въ последно.
време образованите гърци употребяватъ това название са
мо за аромжнете. Ако ли пъкъ некой иска да говори на
право за аромжнете, то той си служи съ прекора »Ку-
цовласи" (куци власи).
Цинцаре е прекоръ, даденъ темъ отъ сърбете, въ
чиято страна те отиватъ и особено имъ се виждало из-
говарянието на съгласната ц, както въ думата „цинцъ"
петь, вместо дакийското „чинчъ. " Това се виде особен
но на сърбете, защото дохождатъ въ съприкосновение съ-
дако-ромжните, които живеятъ на северо-изтокъ отъ техъ
и изговарятъ „чинчъ." Следъ това названието цинцата
се е предало и въ Унгария, Ромжния даже, но по-мал
ко се е разпространило на югъ. И въ Епиръ се чува.
тукъ-таме, но се употребява само на присмехъ.
Ако човекъ поверва на пжтниците като Ьеаке, Рои-
^иеуШе, Неизеу и Болинтинеану, то аромжнете се раз-
делятъ на много клонове и се остро различаватъ.
Болинтинеану е докаралъ този си фокусъ до края,,
като е характеризиралъ всичките указани отъ него кло
нове на пр. Линтопените сж най-решителните и устой
чивите човеци. Техната твърдоглавость е пословична и
т. н. Никулчените се отличаватъ чр$зъ наклоностьта
си къмъ красивостьта и т. н. Гобишените или Писодере-
ните сж най-войнствените и т. н. По такъвъ пачинъ
описва той своите различни клонове, които сжщо тъй сж
измислени отъ него, както цвлата характеристика. Раз-
5ира се, че има Линотопени, което ще рече потомци на
 — 261 —

жителите отъ разваления градъ Линотопи, Никулчени —

потомци на жителите отъ съсипания градъ Николица; но
тези градове не еж се населявали отъ различни аромж-
не, при това те не еж много отдалечени единъ отъ дру
ги, а сж имали ежщо такива жители, както и ближния
т^мъ градъ Мускополе. Той смета жителите на Гопешъ
за еднакви съ онези на Писодери, макаръ че еж разда-
лечени на дванадесеть часа едно отъ друго и макаръ, че
не може да става нито дума за войнственость. Мене ми
се струва и такова впечатление ми прави, че Болинти-
неану не е навлизалъ никакъ въ вжтръчпностьта на стра
ната, а е стоялъ въ Солунъ и Битоля, дето е събиралъ
материалъ и го пръработилъ по „поетически" начинъ. Дру
гите пжтници като Ъеаке и Роидиеу^1]е сигурно сж постж-
пили съвестно, но понеже не еж зааели езика, затова не
еж се запознали направо съ народа, а пъкъ гръцкия
езикъ по това време е билъ още по-малко разширенъ,
отколкото сега. Следствието само това е, че Леаке не е
можалъ да научи и имената на аром&нските села, на-
примеръ той пише: Каларитесъ или Акаларритесъ вмес
то Къларлии и т. н.
Ще се отвлека много, па ще бжде и безполезно, ако
взема да навеждамъ всичко, което моите предшественици
еж направили по разделението аромжнегБ на клонове.
Като разгледаме цълата маса народи, ще можемъ да го-
воримъ само за два ясно различающи се клонове, които
сами се наричатъ „аромжне" но едни други се наричатъ
яКарагуни" (т. е. такива съ черни дрехи) и фаршериоти*).
Първите (съ черните дрехи) сж болшинството отъ
аромжнете, те еж търговци, занаятчии, ханджии и овча
ри; последните, които всЬкога почти носятъ бело облек
ло, се занимаватъ повечето съ овчарството. Те живеятъ
скитнически и се установяватъ тамъ, кждето имъ пона
ся и откупуватъ правото за паша, а пъкъ карагуните
*) Това име произхожда навЪрно отъ фрашери, главно мйсто на всич
ки фаршериоти отъ Албания; сега тази страна е завзета повече отъ ал
банците.
 — 262 —

иматъ камънни кжщи изъ лЬтпите села и свои планини.

Споредъ традицията на аромжнете летните села на ка-
рагуните еж били първоначално свърталище на фарсе-
риотите, отъ които една часть еж напустнали номадство-
то и сж се поселили между другите аромжне. Онези аро
мжне, които притежаватъ свои планини, определени лет-
ни и зимни жилища, не могатъ да се наричатъ номади.
Макаръ че двата тези клона често пжти сж въ тес-
но сношение, но бракове не ставатъ помежду имъ. ВсЬ-
ка сипе*) (община) се управлява отъ челника, който на
сЬверъ се нарича кехая. Неколко общини образуватъ
единъ родъ (фарж), измежду които ставатъ бракове. Име
ната, които се чуватъ измежду фарсериотите, като Кос-
тачани, Караколчани, не означаватъ друго нищо, освЬнъ
че рода на челника при техъ е Коста или пъкъ Бара-
Никола и т. н. По какво се отличаватъ въ носията ка-
рагуните отъ фарсериотигЬ погоре описахъ, но освенъ
това те се познаватъ лесно и по езика. (Вижъ Аромж-
не II стр. 184).
Гърците наричатъ фарсериотите „Арванитовлахи,"
защото идатъ отъ Албания и знаятъ албанския езикъ.
Те се наричатъ още и „Дотенъ," което произлиза отъ
честото употребление на албанската думичка „дотъ" (не,
никакъ не), а пъкъ на нейно место карагуните употре-
бяватъ думата „хючъ" (хичъ) или „дипъ" (вижъ аро-
мжне II стр. 346). АспропотамскнгЬ аромжне се нари
чатъ „Амунени," защото употребяватъ думата „аму" (се
га) вместо гръцката „тора" и то безразлично дали еж ка-
рагуни или пъкъ фарсериоти.
Отъ аромжнското значение „карагуни" гърците про-
извождатъ „мавровуни" и съ това означаватъ гърците отъ
северна Тесалия около Кардица, дето еж промешени гър
ците доста съ аромжвски елементъ. Гърците въ Акарна-
ния разбиратъ подъ названието карагунидесъ живущигЬ
аромжне по Маняна, които сж по-близо до фарсериоти
гЬ, отколкото до карагуните.
*) Вижъ въ стр. 186.
 — 263 —

Къчжуни (къчуни) и Бои се отнасятъ къмъ клона

фаршериоти и сж овчари — власи изъ Тесалия, а пъкъ
онези, които се занимаватъ съ земеделие се наричатъ
„Моцени," което название е произлезло вследствие на
единъ трансилвански клонъ власи. РощиеуШе, томъ II
стр. 152, 158, 215, 222 говори за единъ клонъ Даса-
ретенъ (Масаретенъ) изъ Мускополе, Периволи, Авдела,
Самарина. Никой човекъ изъ тези местности не знае
името Дасарети или Масарети.
Малкото число още пистики въ Акарнания сж на
верно последните остатъци отъ онези аромжне на Ето-
лия и Акарнания, които въ средните векове сж образу
вали населението на малка Влахия. Сжщото това име се
среща и въ Мала Азия при преселените тамъ аромжне,
за което съобщава Бурада *). Пистиките сж почти съвър
шено погърчени, както и споменатите отъ РоидиеуШе
Боми (едни и сжщи съ по-горе споменатите Бои), аромж
не отъ Беоция, отъ които се сръчцатъ още две села Имер-
бей и колибите алъ Гога въ околностьта на Ламия. Ос
таналите, които отъ Рои4иеуШе се наброяватъ на 10,000
души сж погълнали отъ гръцкото и албанското население.
РЬШррзоп е обходилъ тази местность и казва относител
но планината Отрисъ, че не е намерилъ тамъ никакви
аромжнски села, но не отказва възможностьта, че неко-
га сж сжществували. (Списание на Геогр. дружество въ
Берлинъ томъ XXX, стр. 224). Азъ првдполагамъ, че две
те села Фурка и Гура споредъ имената си иматъ аро-
мжнско население или пъкъ сж имали, това е толкова по
за верване, че отъ последното село е и прочутия раз-
бойникъ Чули (РЬШррзоп съобщава неговата история въ
стр. 179 на горното списание и го нарича Чурлисъ), за
когото сигурно се научихъ, че е аромжнинъ и то фар-
шериотинъ.
Чипъни се наричатъ онези аромжни, жените на кои
то оставятъ да имъ виси кърпата на надолу по рамото,
което се среща и при аромжнете въ Маняна, а сжщо
*) АгсЬ1уа, Ог^апу! 8ос1е1аШ е1с Лззу IV година стр. 53—84.
 — 264 —

и съвсвмъ на сЬверъ измежду некои фарсериотски об

щини; но за отделенъ клонъ не може да става нито дума.
Подъ названието Копачаръ (Купъчаръ) разбиратъ
аромжне, които сж запазили обичаите и носията си, но
сж заменили езика си съ гьрцкия. (Повече върху това
вижъ стр. 137). Некои аромжне мислятъ, че „Сарака-
чаните" (или Каракачани), които живеятъ на открито по
Тесалия и Македония, говорятъ гръцки и носятъ облекло
подобно на фарсериотитн, че сж аромжнско произхождение.
По причина на техния типъ и начина на живота
имъ считамъ ги за чисти гърци, макаръ че и при техъ
водача, подобно на аромжнетн, се нарича Челингасъ (чел-
никъ), но въжможно е да се лъжа, защото не съмъ ги
изучилъ достатъчно. Бракове не ставатъ между карака-
чани и аромжне и сж неприятелски настроени спрямо
аромжнете и албанците, когато пъкъ между последните
два народи особенно между овчарите сжществува най-
добро съгласие.
даКомбисии се наричатъ фарсериотите въ южния
Епиръ, защото прекарватъ зимата на западъ отъ Арта
въ Кампосъ (Камбосъ). Бруцо-власи е сжщо тъй назва
ние за присмехъ, което се дава отъ страна на гърците
на аспропотамскигЬ аромжне.
Щеше да бжде напразенъ трудъ, ако се опитахъ да
дамъ числото на онези, които носятъ гбзи названия, за
щото те не живеятъ отделно, пъкъ и действително раз
личие сжществува само между карагуните и фаршериотите.

3. Предишни показания върху разпространението и

числото на аромжнетй.
Върху никой другъ народъ въ Бал. П-овъ съобще
нията не сж били толкова различни, колкото върху аро-
мжнете. Роп^иеу^11е указва техното число на 74,450 ду
ши, Болинтинеану на 1,200,000, а максимума достига
Гр. Грандеа въ предговора на аромжнската читанка отъ
Ан. Багавъ (Букурещъ 1887 год.) на 3,134,450 души,
въ което число влизатъ и ромжните въ Сърбия и Бълга
 — 265 —

рия. Лесно е за всвкого да указва, каквато ще сума, но

такива указвания нематъ никаква стойность. Въ II томъ
отъ II серия на аналигЬ отъ ромжнската академия (1879 —
80) се намира въ стр. 67 —70 една статистика, съобщена
отъ водителя на аромжнете, Г-нъ Апостолъ Маргарити.
За 69 аромжнски мЬста той дава крдглата сумма
100,000 жители, значи едно твърде малко число, ма-
каръ, че той често удвоява и утроява жителите на се
лата. Тази листа не е съвършена и Г-нъ Маргарити
макаръ че е аромжнинъ, самъ не е знаялъ всичките се
ла. Бе СгиЪегпаиз е обходилъ Албания презъ 1869 — 1875
год. и съобщава въ ВиПейпо Йе11а ВомеЪа ит. геогра-
фическо дружество пр^зъ ноември 1879 год. числото на
онези, които говорятъ влашки и гръцки на 45,000 ду
ши, а опбзи, които говорятъ влашки и албански, на
25,000 души, значи всичко 70,000 души власи, които
могли да говорятъ на два езика. Мавроматисъ е пжту-
валъ презъ 1876 — 1881 год. съобщава РеЪегтапп-овигв
съобщения 1884 год. 367 стр., че въ Долна Албания
има 10,500, въ Средна Албания 1,700, въ Горна Ал
бания 12,200 власи, значи всичко 24,000 души. Госпо-
динъ Псо! въ своята „Ьез Коштшпй йе 1а Масесюше."
(Рапз 1875 год.) ни съобщава нЬкои неща, но нема
да ги разгледвамъ, пъкъ и не сж особенни.
По различни причини е мжчно да се даде една точ
на статистика:
1) Не ежществува никаква официална статистика за
числото на жителите, а само се броятъ нуфузите, т. е.
мжжкия полъ, мухамеданите се записватъ за да изслуж-
ватъ военната си повиность, а друговерците, понеже се
освобождаватъ отъ служба, то затова тр-вбва да плащатъ
данъкъ, отъ който се освобождаватъ само онези, които
не притежаватъ нищо. За да се избътне данъка често
пжти числото на дъщата се показва по долу, това се случ
ва особенно въ такива местности, които остаятъ на стра
на или пъкъ нъматъ опредвлено местожителство, а по
нъкой пжть, ако имъ се удаде, подкупватъ и чиновници,
 — 266 —

за да укажатъ по долно число. Така че, за да се полу

чи ежщинското число на жителите, тръбва изъ равнина
та числото на нифуза да се увеличи 2У2 пжти, а изъ
планините най-малко да се утрои.
2) При аромжнете има тази опасность, че жители
те могатъ да се броятъ два пжти: единъ пжть въ лът-
нитъ имъ жилища, а другъ пжть въ зимните. Ще бжде
погрешно на пр. ако се брои аромжнското население изъ
Царичена, Вериа, Трикала и много други още, защото
гвзи жители тука живъ\ятъ и изъ планината Смолика, Не-
гушъ и по Асиропотамосъ. Статистиката тръбва да се
прави презъ летото, когато хората живъятъ всички за
едно, а презъ зимата живъчггъ разпръснати и неможе да
се установи точно числото имъ.
3) Аромжнете, които еж заняти въ странство като
търговци, занаятчии и ханджии по много мъста, не треб
ва да се броятъ, защото сж турени при гвхните фами
лии въ Крушево, Клисура, Невеска, въ селата изъ За
гори и т. н.
4) Обстоятелството, че тЗ; странствуватъ като овча
ри, кираджии, продавачи, златари и пр. увеличава чис
лото имъ, понъ така ни се чини.
Но и противното може да се случи, именно да се
изпустнатъ, защото повечето отъ техъ се казватъ че еж,
гърци, а това може да се случи, когато той не е опи-
тенъ и не е запознатъ съ езика имъ. Напр. повидимому
гръцкото население въ Трикала въ ежщность е повече
то аромжнско, а добрата часть отъ „чистите еллини" въ
Тива, Сересъ или Салунъ- сж- чисти яримдне:
Колко еж пъкъ съвършено погърчени може да се
укаже само приблизително. Азъ се стараяхъ най-главно
да укажа на числото, които по настоящемъ още еж си
запазили майчиния езикъ. Това е било лесно за чисто
аромжнските дгЬста или пъкъ за такива, дето живеятъ
на голема маса, а мжчно е тамъ, дъто сж се пресели
ли по-отдавна и сега само по-старигЬ еж запазили май
чиния си езикъ.
 — 267 —

Вследствие на това имахъ за цбль да установя се

гашното положение и приблизително онова преди 100
години.
Указанията за числото на населението сж следствие
на личното ми посещение на повечето места или най-
малко съмъ ги виждалъ, дето това не е изпълнено отбе-
лезалъ съмъ ги съ една звездичка. Въ селата съмъ бро-
илъ самъ кжщите, дето живеятъ хора, изисквалъ съмъ
отъ хората да ми укажатъ числото на фамилиите, а отъ
коджабашията, какъвто иматъ всЬка часть отъ местата,
съмъ изисквалъ да ми даде числото на нуфуза, а отъ
челниците големината на общината имъ. Въ много кж-
щи живеятъ само по една фамилия и за да получа чи
слото на всички, увеличавалъ съмъ го петъ пжти, а по
нбкждб, като напр. въ Грамости, по селата на югъ отъ
Смолика живеятъ повечето по много фамилии въ една
кжща. Всичките тези обстоятелства съмъ ги ималъ предъ
видъ и ги съблюдавахъ, за да дамъ по възможность едно
точно число, така че смея да подържамъ, че числото,
указано отъ мене, е твърде близо до действителностьта.
За аромжнските села по пл. Нягушъ, които не съмъ
посЬтилъ, предавамъ официално познато число на нуфу
за, за другите пъкъ съмъ указвалъ числото на основа
ние различните изпитвания; на некои предавамъ и чи
слото на кжщите, ако се различава твърде отъ предиш
ни указания.

1 Статистика.
I. Големата маса въ центра.
Тази область се. простира отъ планината Смолика
въ юго-източно направление, презъ планината Василица,
къмъ Мецовския планински гребенъ, оттука надолу на
влиза въ гръцка область и взема течението на Салам-
врия и Аспропотамосъ.
Забележка: туреното въ скоби название е аромжнско.
 — 268 —

1) По склоновете на планината Смолика сж разпо

ложени СЛедующит* Села: Число на жителят*
*Фурка на сЬверъ отъ планината. 80 кжщи 500
Самарина на сЬверо-изтокъ отъ планината 3000
Бреаца въ южния наклонъ на планината 480
Арматовонъ (Армата) 1 часъ отдалечено отъ
предидущето 1 80
Пжцъ (Пждцли) уа часъ отдалечено отъ прЪди-
дущето 800
ПальоседЬ Уа часъ отдалечено отъ пр%дидущето 80О
2) Отъ високия гребенъ на Сиолика къмъ юго-западъ
презъ Василица, Кулео, Оу, Мавровуни до Мецовския
планински гребенъ;
Смикси на източния наклонъ на Василица (Рои-
диеуШе 250 фамилии) 800
Авдела (Авела) на източния наклонъ на плани
ната Кулео, 2г/2 часа на югъ отъ првдадуще-
то село съ 200 кжщи, 300 фамилии 1500
Периволи (Пирволи) 400 фамилии, РоидиеуШе
показва 305 фам., лежи единъ часъ на югъ отъ
предидущето село 2000
*Краня (Турна) 4 часа на юго-изтокъ отъ пре-
дидущето 1500
*Лжбъница, близо при предидущето, 40 кжщи 200
*Миля (Амеру) 750
*Болтинонъ (Пълтинъ) 1 У, часа на изтокъ отъ
Браня въ сЬверния наклонъ на Мавровуни 100
*Бозовонъ 1 У2 часа на изтокъ отъ Миля на се
верния наклонъ на планината Зигосъ 150
3) Загори въ долините на Вовоса, Рашипитъ и За-
горитйкосъ, която се влива въ Арта.
а) Северното Загори:
Вовуса (Бъясж) на Войуса, 21/2 часа на юго-
западъ отъ Периволи 700
Лайща (Лака, Зу* часа отдалечено отъ преди-
дущето, 450 кжщи 2250
 — 2$9 —

Добриново 174 часа на западъ отъ пуъ-дидущето,

175 кжщи 875
Лешница 1 часъ на сЬверо-западъ отъ предиду-
щето, 230 кжщи 1 1 50
Пальохори 2 часа на изтокъ отъ предидущето,
100 кжщи 500
б) Южното Загори е отделено отъ сЬверното чр&ъ
единъ висоеъ гребенъ. Този окржгъ се нарича отъ гър-
цит* „Пальо-Влахиа:"
Чернеши 4у» часа на югъ отъ Лаища, 120 кжщи 600
Макрини, намира се на зааадъ срещу предиду-
щето, 60 кжщи Л 300
Фламбурари (Флоро) 1 часъ на югъ отъ Черне
ши, 100 кжщи // 50О
Гребенити (Гребени&ь1>2 часа на югъ отъ пре-
дидущето, 2 ОЛ кжщи 100О
*Търстеникъ, Дръстеникъ 1 часъ на изтокъ отъ
предидущето ^7 800?
Драгари, *Доляни, *Лясковицъ се намиратъ въ сж-
щата долина и сж погърчени 500
Отъ планинския свързвателенъ пунктъ при Мецова
именно отъ планината Загосъ се простира една планин
ска верига презъ Перистери до планината Чумерка и
образува водораздела между Арта и Аспропотамосъ. Ед
на втора верига минава презъ Докими, Баба, Нерайда
къмъ планината Буджикаки и образува водоразделъ меж
ду Аспропотамосъ и Саламврия. Една трета верига, коя
то преминава въ издигната область Хасия отива къмъ
изтокъ и образува водоразделъ между Саламврия и Бистри
ца. Горното течение на р-Бките Арта, Аспросъ и Салам
врия и гехнигв притоци обхващятъ сжщинската область
на аромжнете. За да бжде по ясно, ще ги указвамъ по
коритата на реките, покрай които лежатъ.
4) Коритото на реката Арта (безъ южното Загори):
Мецово (Минчу) 3500
Анильонъ (Кярж) срещу пръдидущето 400
 — 270 —

Вутуноси, 2 часа юго-западно отъ Мецово на стръм

на височина 150
Пальохори въ южния наклонъ на планината Спа-
восъ,~-6 часа на юго-изтокъ отъ Янина 400
Сираку (Съраку) въ една странична долина на Ар-
иц 500 кжщи 3000
Каларитесъ*) (Къларлии) у2 часъ отъ прндидуще-
то и е въ гръцката область 1500.
5) Коритото на рфката Аспропотамосъ. ВсичкитЪ
села сж въ гръцка територия.
Въ главната долина еж разположени:
*Халики при изворите на рвката. РоидиеуШе указ
ва 300 фамили Маргаритъ 200 фамилии 1000
Лепен ица 1 уа часа южно отъ предидущето (Рои-
диеуШе 100 фам.) 300
Котури 3 часа юго-източното отъ предидущето 300
Виличани 2 часа юго източно отъ предидущето 250
Въ една странична долина, 2 часа на изтокъ отъ
предидущето село сж разположени дветъ' села:
Краня (Корну) 2500
Доляни (Доленъ) 1 50
Въ главната долина надолу**):
*Миля 27а часа на югъ отъ Котури, като се при
държа човекъ на западния брътъ 250
*Драговища (Драуща) 1 часъ на югъ отъ пре-
дидущето 300
"Джурджа 3 часа на югъ отъ Котури въ гл. до
лина 500
*Гардики (Гардища) 1 1/2 часа на югъ отъ преди-
дущето 1500
*Мучара Уа часъ на югъ отъ предидущето (то е
почти погърчено) 250
*) Каларитесъ е имало кжде края на минжлото столетие 1200 к«-
щи. Ро1циеуШе съобщава само 180 фамилии. Лежащето на сжщата долина
Мацуки има гръцко население, а нт,кои, както и Апостолъ Маргарититъ го
«читали за аромжнско. Дали е било правди аромжнско, не можахъ да се науча.
**) По причина на студеното вряме не можахъ да посбтя гЬзи села,
юказанията длъжа на хора изъ сжщигв села, които намйрихъ въ Трикала.
 — 271 —

Въ страничните долини изъ които текатъ водите отъ

Нерайда аланина въ юго-западно направление, се нами-
ратъ следующите села:
*Пертули, Петрули най-високо разположено 500
*Ветернико 1 часъ на юго-западъ отъ предидущето 350
*Пира 1 часъ на сЬверо-западъ отъ предидущето,
на свверния брътъ на ръката 500
Камя 1 7а часа на западъ отъ предидущето 200
*Тифлосели (Оргили) лежи 7а часъ на югъ отъ
Камя въ южния брътъ на реката, по правъ пжть
отъ Ветернико има 3 часа 150
*Ндеси (Ндесли) лежи въ една странична долина
27а часа отъ Гардики къмъ сЬверо-изтокъ. Рои-
диеуШе 80 фамилии 250
6) Въ коритото на Саламвриа и то въ гл. долина:
*Малакаси (Малакапгъ) въ източната страна на пл.
Зигосъ, 3Уа часа отъ Мецово. РоициеуШе 500
фамилии 1000
*Бруикъ или Бурикъ 1 часъ на юго-изтокъ отъ
предидущето 1 50
*Лябовонъ 1 часъ на югъ отъ Малакаси 100
*Кокли 3/* часа на изтокъ отъ Бруикъ 150
*Глицадесъ 2 часа на изтокъ отъ Кокли 150
*Гудовази 1 часъ на юго-изтокъ отъ Бокли 350
На дъхно въ първата по-голема странична долина
сж разположени:
Бендища (Неводенъ) 374 часа отъ хана Кастаня,
отдалечено отъ бръта на реката 800
Кастаня (Кустеана) 1/2 часъ на западъ отъ пръ\ди-
дущето 1 250
Въ втората голема отъ къмъ югъ странична доли
на- въ десно сж разположени :
*Кртеана въ нсточния наклонъ на планината Не
райда, 2 часа отъ отвъдъ разположеното Пертули 350
*Перняко (Пърлеанго) и то едно горно и едно
долно заедно 500
 .— 272 —

*Клиново 1 часъ на сЬверо-западъ отъ преди-

дущето 1 000
*Аиванъ въ една странична долина, 1 часъ на
западъ отъ предидущето 400
*Шклинеаса въ една странична долина 2 часа
къмъ юго-изтокъ отъ Вендища 500
*Лужешти въ околностьта на предидущето 250
Въ главната долина по височините на л$вия брЪгъ
на Саламвриа:
* Куцуфлени, Куцуфлеанъ, лежаще най на сЬверъ 750
(Мокоси е било преди аромжнско село, а сега е
съвсЬмъ изоставено, РоидиеуШе показва 300
фамилия)
*Дженерадесъ, Джене-раджли 1 уа часа отъ преди-
дущето \ 200
*Струджа сжщо и Стурджа се нарича, 1 часъ
отдалечено 1 75
Чоранъ, 1 часъ отъ предидущето 150
Керася (Черешъ) *Д часа отъ предидущето. По
ловината е гръцко. 100

II. Аромжне въ Македония, на свверо-изтокъ

отъ центра.
Като се напустне този аромжнски центръ и се
тръгне къмъ свверо-изтокъ отъ планината Смолика, на
влиза се най-напрЗздъ въ гръцка, а въ околностьта на
Костурското езеро — въ славянска езиковна страна. И въ
двътъ" области има аромжнски общини, било съвършено
изолирани, или пъкъ разпръснати на малки групи, но
пакъ заедно се чувствуватъ. Освенъ това въ но-големи-
-1"Ь места и градове има малки или големи колонии отъ
аромжне. Да разгледаме най-напредъ общините въ За
падна Македония, посл-Ь онези въ Източна и то а) чис
то аромжнските общини и б) общини съ смесено на
селение.
 — 273 —

А. Аромжнски общини въ Западна Македония до Вардаръ.

а) Чисто аром&нски общини.
1) По планинския възелъ между Острово и Костур-
ското езеро:
*Блаца (половината отъ жителите еж вече по-
гьрчени) 800
*Сисани (Шайнли) вижъ стр. 126 100?
*Пипилище е наблизо разположено 100?
Влахо-Клисура (посЬтихъ го въ първото си пж-
тувание), преди 8000 5000
Невеска (Невеастж) 4 часа на сЬверъ отъ преди-
дущето 2000
Писодери на юго-западъ отъ Флорина въ пл. Не-
речка 600
2) По Северните и западнитЬ склонове на пл. Пе-
ристери въ околностьта на Битоля еж разположени 4 села :
Низополе (ВагШ го пише Джинджонуло, а бъл
гарей нарича погърчени). 2000
Търново - 3000
Мегарово*) 3000
Маловища 2000
Гопешъ 2 У2 часа на сЬверъ отъ Маловища 2700
3) Села по планината Нягушъ на западъ отъ Вериа:
Ксероливади въ пл. Докса (150 нуфуза) 450
*Доляни (82 нуфуза) 250
*Селя а, 400 фамилии б, 200 фамилии фарше-
риотски 3000
*Волада (41 нуфуза) 120 *Кастаня (64 нуфуза) 200
*Маруша(121 нуфуза) 400 *Царковеанъ (41 ну-
фуза) 120
4) Отделно разположени села:
*Папади, летно село, на сЬверо- западъ отъ Остров-
ското езеро, въ планината Горничево, неотдавна
поселено отъ фаршериоти 160 кжщи. 800
») Въ тритЪ споменати мътта има 60 турски, албански и българ
ски фамилии.
18.
 — 274 —

*Ливади, лътно село въ пл. Паякъ всръдъ область-

та на мегленитите 2000
Двъ колибарски села между охридското и преспан-
ското езера, (каливе) отчасти населени съ фар-
сериоти 500
Тръстеникъ наблизо до Крушево 180
в) Община съ смесено население.

Гребена 20 кжщи (пръзъ зимата 20 фамилии) 100

Хрупища (пръзъ зимата се увеличава отъ фамилии
изъ Грамости) 1000
*Шатища ецубди чисто аромжнско, почти погърчено.
Гопчевичъ съобщава 600 аромжнски кжщи 3000?
Костуръ 100 *Призренъ 500
*Кожани 300? Велесъ 250
Негованъ, на сЬверъ Ресенъ, на западъ отъ
Невеска (повечето Битоля 800
албански) 100 Янковецъ 1 80 българ
Бълкаменъ*) на сЬверо- ски кжщи, 40 аро
западъ отъ Невеска 1 00 мжнски, на сЬверъ
Флорина 100 отъ Ресенъ 200
Битоля (може би 10000) Охрида 700
8000 Струга 100
Крушево (800 албан Вериа (пръзъ зимата
ци, 4000 българе) 7000 значително повече) 250
Прилъпъ 500 *Ниауста 100
Воденъ 86
Б. Аромжнски общини въ Източна Македония.
а) Чисто аромжнски общини.

1'амна на сЬверъ отъ езерото Бутково 325

*Баба Али, лътно село на сЬверъ отъ Сересъ 200
*Буждова и *Лопова, на сЬверъ отъ Мелникъ въ
планината Алабурунъ, 300 колиби 1500
*) 1>е.1камснъ посътихъ въ първото си пътешествие.
 — 275
б) Общини съ смесено население.
Солунъ (кварталите Св. Никола, Св. Атанасъ и Св.
Теодоръ иматъ повечето аромжнско население,
но на пжть сж къмъ погърчвание) 2500?*)
Сересъ 2500**) *Алистрате 400
Джумая (3000 бъл- *Хурвища, Петелино***) 80
гаре, 250 турци, Килиларъ, наблизо до
750 мух. цигане) 1000 Петелино, нокрай
Демиръ Хисаръ 500 езерото Тахино 20
*Нигрита 500 Горни Пороя (450 бъл.
фам., 100 турски
фамилии) 800
Ш. Аромжнете въ Албания, на сЬверо-западъ
отъ главния центръ.
а) Чисто аромлшеки общини.
1) Села въ планината Грамосъ. Фурка е най-сЬвер
ното аромжнско место отъ главния центръ, къмъ него
-се приближава аромжнското население по височините на
планината Грамосъ.
*Денциконъ (Денску) въ юго-западната страна на
планината 400
*Пилгадесъ, въ южната страна на планината 250
Трамости въ източния наклонъ на планината 300
Некогашните големи местности Николица, Линото-
пи, Фуша и Въртени, всички разположени по сЬверния
и източния наклонъ на планината, еж съсипани и за се
га сж напустнати отъ аромжнете. Неколко албански ов
чарски фамилии еж се поселили въ техъ.
2) Групата въ планината Морава, на сЬверо-из
*) Числото на аромжнете навйрно е двойно повече, защото сигурно
«, че повечето отъ гърцитй тука еж аромжнско потЬкло, пакъ сащо си
гурно е, че слйдъ много години и тези аромжне, че. ще се погърчатъ.
**) Погърчването въ Сересъ върви много полегка, отколкото въ
-Солунъ.
***) Хурвища и Петелино въ етнографията на Македония. Плов-
дивъ 1881 е указано 210 нуфуза (500 дупги).
 — 276 —

токъ отъ Корча. Жителите сж само овчари и кираджии

и сж фарсериоти.
Пляса 7а часъ надъ близкото до пжтя разположе
но албанско Пляса 540
*Стропанъ 1 часъ на юго-изтокъ отъ предидущето
(Въ долината е разположено албанското Стро-
панъ) 240
*Морава 1уа часа на югъ отъ Пляса 180
3) Села изъ пл. Камна, която служи за водоразделъ
между Шкумпъ и Деволъ. '
Лънга (Лунга) при изворите на Шкумпъ, по сЬ
верния наклонъ на планината 450
*Нича 3 часа на югъ отъ предидущето, по южния
наклонъ на планината 150
*Грабово 3 часа юго-източно отъ Лунга 400
4) Села изъ Музаке*), която равнина се простира
на западъ отъ Бератъ до Адриатическото море и се на
поява отъ Семани. Шесть села сж съ смесено населе
ние. Редътъ имъ е такъвъ, какъвто съмъ следвалъ пр»
посЬщението.
На югъ отъ Семани:
Душникъ (смесено) 10 кжщи Побратъ (при тур
Килбизире 15 „ ското Побратъ) 15 кжщи
Конисбалте 20 „ Калфанъ 10 „
Шкепуръ 20 „ Фери или Феарикх 180 „
Радощина (смесено) 1 3 кжщи Пояни 15 кжщи
Крюегата 15 „ Сопи 12 ,
Колкондаси съ 7 села, между които 20 „
*Левани 6 клм. на югъ отъ Аполония 20 „
*Скрофотина 10 клм. южно отъ предидущето 20 „.
*Церковина 2 клм. южно отъ предидущето 40 „
Горичанъ 20 „
Кутали 10 „
Левани, Скрофотина, Церковина се отнасятъ къмъ.
*) Неотдавна обнародвани въ романския Кеуие 1892 год. стр. 19>
и 109.
 — 277 —

окржга Авлона, дЪто сжщо и по селата Свернеши, Ме-

фоли, Армениа, Скапари се срещатъ аромжнски фами
лии, но наверно само преезъ зимата.
На северъ отъ Семани еж разположени:
Колонна 40 кжщи *Леванъ-Щабанъ 30 кжщи
Чюплакъ при Ар- *Леванъ- Самаръ 30 V
деница 3 У> *Фракула 20 я
Либофца (смесено) 20 » *Дувиакъ 40 »
Имища (смесено) 20 п *Круате 20 Я
*Дриза (смесено) 5 У> *Гърмани 20 »
*Косова 40 » *Миза 30 я
*Уржгурта 10 я *Курекуке 20 X
*Суляни 15 п *Бабури 20 я
*Вадиса (смесено) 10 я *Кятрж 20 У)
*Щуласъ 10 я *Градище 40 я
Освенъ тези 38 села има още много разпръснати
кжщи, така че кржгло може да се приематъ 1000 кж
щи съ нещо 7000 жители, а преезъ зимата се увелича
ва до 10000 души.
5) Изолирани общини:
Шиписка въ околностьта на Мускополе 210
'Торна-Бела (Беала динсусъ) на сЬверъ отъ Охр.
езеро, 150 кжщи 750
*Долна-Бъла (Беала дингьозъ) 100 кжщи, има и
неколко албавски 450
б) Общини съ смесено население.

1) На западъ отъ планината Грамосъ се простира

албанската местность Колонна, а на западъ отъ нея мест-
ностьта Дангли съ планината Радони. Лежащите тукъ се
ла преди еж били населени изключително отъ аромжне,
а сега еж изтикани отъ албанцигв. Най-големото село
е било Фрасери, отъ дето носятъ и фарсериотитъ* свое
то название. Наученото върху тези села длъжа на чел
ника Буламаче отъ Корча; а албанеца гавазинъ при Гер
манското консулато въ Солунъ ги е допълнилъ тези по
казания, като роденъ въ тази страна.
 — 278

*Фрашери 1 20 *Мичанъ 30
*Жаркани 50 *3авалянъ 75
Сжщо и въ Еощреци и Куртеси се намиратъ за
селени фамилии, тава че могатъ да се смЬтатъ до 300
2) Мускополе 120 аром., 100 албански кжщи 720
Корча 300
*Биклища (Би(г)лища) 120
Елбасаяъ 500
*Тирана (споредъ у. Напп 100 кжщи) 100?
*Кавая (Напп съобщава, че въ долината на Ко
ван имало най-малко 10 влашки села) 80?
*Дурацо 50?
*Авлона (Балона) 60?
Бератъ има петь квартали съ аром. кжщи:
Горица 150, Мангалеми 122, Цитате 15,
Порои 30, Вакуфи 270
Щкодра има споредъ у. Напп 24 аром. кжщи, но кога
то за сега наверно сж се албанизирали, както повечето
въ Тирана и Бавая.

IV. Аромжне въ Епиръ, на западъ отъ главния центръ.

Освенъ принадлежащите къмъ центра места други
аромжнски села нгЬма въ Епиръ. Пр1;:п. зимата живеятъ
много аромжнски овчари въ Кампосъ между Арта и Пре-
веза, а презъ летото отиватъ за Сирако, Мецово и окол
ните села и еж вече присметнати. Едно малко число се
скитатъ ту въ планината Сули, ту въ планината Чу
мерна. Тъхното число споредъ указанието на овчари отъ
Сираку не е повече отъ 200 фамилии, значи кржгло 1000
души. Въ Янина има 50 фамилии, въ Превеза 30 фам.
въ Арта 30 фамилии. Пр1;;;ъ зимата въ последните два
града числото имъ става доста големо. АромжнегЬ въ
Корфу еж съвършено погърчени. Изобщо, не требва да
«е сметатъ повече отъ 2000 души.
 279

V. Аромжне въ Акарнания, Етолия, Беоция и пр.

на югъ отъ главния центръ.
а) Чисто аромжнски села.

Села изъ Маняна по долното течение на Аспропотамосъ*).

Суровели върху развали *Куцобина 750
ните на Стратосъ 450 *Буша 250
Охту 350 *Нушазъ 150
Кацаросъ 450 *Гакя-Пипа 225
б) Общини съ смъхено население.

Скитающите се аромжне, отъ гърците наречени Пис-

тики, могатъ да се сметатъ около 600. Въ Врахори има
нещо 15 фамилии, въ Мисолунги 20 фам., въ Патрасъ
20 фам., въ Тива 50 фам., въ *Ламия 30 фамилии. Въ
околностьта на Ламия по планината сж разположени
*Имилбай и *Каливи алъ Гога 30 фам., значи изобщо
2000 души. Наверно може да има Аромжне — въ Кар-
пенисионъ, но точно не можахъ да узная. Въ всеки слу
чай числото на живущите въ стара гърция аромжне се
възкачва на 4000 души; но понеже азъ не мога да по
кажа повече отъ 2000 души, то ще се задоволя съ то
ва число, толкова повече, че и тези малцина сж много
близо до погърчвание (вижъ стр. 263).

VI. Аромжне въ Тесалия, на изтокъ отъ

главния центръ.
1) Общини въ гръцката область.
а) Чисто аромански общини.
Бахче 20 минути на сЬверо-изтокъ отъ Воло 250
*Щеску I1/а часа на западъ отъ Воло, населено
отъ Кжчъуни 200
*) Неотдавна публикувани въ „61оЪиз" томъ XIII № 6.
 — 280 —

Тоивашъ (съ 50 фам. презъ зимата) 3 часа на

сЬверо-изтокъ отъ Лариса 50
Суфлари У2 часъ отъ Тоивашъ къмъ юго-изтокъ 150
б) Общини съ смесено население.

Воло (презъ зимата съ много повече аромжне) 60

Алимерия (Ла Влахлу) 1 часъ на изтокъ отъ Воло 300
Велестино (8/« отъ жителите презъ зимата еж аро
мжне) презъ летото има само 60 фам. 300
*Абдуларъ близо до Велестино 60
*Алмиро или Кирцини презъ зимата е пълно съ
аромжне 100
Башларъ, на северъ отъ Лариса, презъ зимата се
населява отъ Аромжне отъ Смикси 60
Караджоло 2 часа на западъ отъ Башларъ 40
Лариса (презъ зимата квартала отвъдъ реката е
изключително отъ аромжне) инъкъ 100
Трикала (Търколо) (презъ зимата дохождатъ още
6000) 6000
*Фанаръ има особено златари 100
Кардица (презъ зимата има много аромжне) 300
*Домоко 100
*Тирнаво (много отъ жителите еж отъ аром. про
изхождение) 400?

2) Общини въ турска область.

а) Чисто аромжнски общини.
Влахо-Ливадонъ (Преди 8000 жители, сега презъ
зимата 2000) презъ лЗггото 3000
Кокиноплб (ВагШ указва 500 кжщи) 1200
*Фтери 300
б) Общини съ свгЪсено население.

Катери на | 1500
Сервиа произхождатъ повечето отъ Ливадонъ 400
Еласона | 80
 — 281 —

Даричена (преезъ зимата 500 кжщи се завзематъ

отъ пиндуските аромжне) 300
*Влахоянъ (презъ зимата се населява отъ аромж-
не изъ Самарина) презъ летото 80?
Прегледъ.
I. Главния цейтръ, както въ турската стра
на, тъй и въ гръцката брои 48310 жит.
II. ОбщинигЬ на сЬверо-изтокъ отъ центра,
въ Македония броятъ 62405 „
III. Общи ните на сЬверо-западъ отъ центра,
въ Албания броятъ 16850 „
IV. На западъ отъ центра въ Епиръ раз
пръснати 2000 „
V. На югъ отъ центра въ Гърция 4625 „
VI. На изтокъ отъ центра въ Гръцка и тур
ска Тесалия 15430 „
всичко 149520 жит.
Чисто аромжнски общини има:
въ групи I 68 съ 42210 жители
. . II 28 „ 30825 „
, „ III 44 , 11320 „
- , V 7 „ 2626 „
-. . VI 7 „ 5150 „
154 места съ 98130 жители.
Смесени аромжнски общини има:
въ група II 30 (измежду българе и гърци) съ 3 1 580 жители
„ „ III 18 (измежду албанци) „ 5530 „
„ „ IV 3 (измежду гърци) „ 2000 „
„ „ V 7 (измежду гърци) „ 2000 „
„ „ VI 18 (измежду гърци) съ 10280 „
76 51390 жители.
Значи, изобщо въ турска и гръцка область има 154
чисто аромжнски села, отъ които само 49 по Аспропо-
тамосъ не съмъ посЬтилъ, но съ жителите имъ се за-
познахъ въ зимнигв иаъ жилища изъ Тесалия. По-го
 — 282 —

лемит'Ь и по-значителни места безъ изключение съмъ ги

посЬтилъ. Въ този случай не съмъ си считалъ трудътъ,
нито пъкъ съмъ се страхувалъ, а съмъ отивалъ по най-
отдалечените места, като Лунга, Лещница. Лака и др.
места, дето не е стжпвалъ другъ пжтникъ. Ако азъ при
толкова трудъ и старание не сполучихъ да укажа на по
вече отъ 150,000 аромжне, които и сега говорятъ иа
майчиния си езикъ, то други по-високи указания почи-
ватъ на преувеличение. Възможно е да съмъ изпустналъ
некои села наблизо до Тирана и въ долината Арсенъ,
но това е вследствие на противоречиви указания върху
жителите. Но на всЬки случай техното число, както и
на изпустнатите, ако има, е незначително, даже, може би,
ще ме упрекнатъ, за дето сметамъ въ това число и
жителите отъ Шатиста, Сересъ, Нигрита, Солунъ, Тива
и др. места, понеже младото поколение говори гръцки,
а не аромжнски; но нека служи това за поправка на
изпустнатите. При това требва да прибавимъ и онези
аромжне изъ България и Сърбия, чийто фамилии сж въ
Турция. Иречекъ въ своето съчинение, Княжество Бъл
гария, Виена 1891 год. стр. 115, съобщава споредъ офиц.
преброявание въ 1891 г., че въ България има 2300 ду
ши заселени куцовласи. Въ това число не сж присмет-
нати овчарите аромжне презъ летото по Родопите, а
отделните турски поданици сж присметнати, затова при
близително това число е верно, но на всЬки случай тех
ното число не достига 5000 души.
Въ Сърбия презъ летото живеятъ въ планината
Сухаг при Нишъ гМ фаи; съ 33,000 овце и 1 8,000 ко
не споредъ указанието на Миличевичъ (Иречекъ стр.
122). При това требва да прибавимъ аромжнските фа
милии изъ Нишъ, Белградъ, Враня и други места, чие
то число най-много може да се счита 5000, така че въ
двете княжества има не повече отъ 10,000 души аро
мжне. Числото на дако-ромжнете въ България, споредъ
речека, е 60,000 души, а въ Сърбия, както изобщо
1 взема, е отъ 150 до 180,000 души, та вследствие
 — 283 —

на това излиза, че числото на дако-ромжнете на югъ

отъ Дунава е по. големо отъ онова на всички аромжне
заедно, именно 240,000 срещу 160,000 души максимумъ,
въ което число 14,000 мегленити не влизатъ, като раз
лични по произхождение.

5. Предишно число, назадъкъ на населението и

неговите причини.
Тъй като числото на аромжнете за сега е твърдЬ
малко, то можемъ си постави въпроса, да ли то всЬко-
га е било толкова. Въ историята сж споменати най-на-
прйдъ като народъ въ средния векъ и то като жители
на западна Тесалия и съсвдните й планини, която об-
ласть и сега още населяватъ. Ако гв бехж задържали за
себе си тази область, то пакъ числото имъ немаше да
се увеличи, защото не сжществуватъ условия за по-голе-
мо множество. Наверно, техната область е била по-голе-
ма и се е простирала далече презъ планините къмъ сЬ-
веро-западъ включително и Грамоската планина. Почти
всички аромжне изъ градовете въ Македония по преда
ние указватъ на своето произхождение (първото си родно
место) и то се тази область за първоначално жилище,
пъкъ и азъ съмъ въ състояние да укажа произхождението
на по-големите общини, както това правяхъ въ първата
часть за всвко посЬтено отъ мене место.
Повечето преселения сж станали првзъ края на ми
налото и началото на сегашното столетие и то отъ пла
нината Грамосъ къмъ сЬверо-източно направление. По-
стари общини на сЬверо-изтокъ отъ центра сж само Го-
пешъ и Маловища, особено последното место, въ което
твърде наверно сж се смесили аромжне съ мегленити.
Всички други сж основани по-после и то отъ аромжне
изъ Албания. Въ места, дето хората не знаятъ вече
за своето първо жилище, както въ Невеска и Писодери,-
се доказва отъ езика чрезъ многото албански елементи.
Ний можемъ да приемемъ безъ съмнение освенъ позна
тата отъ отдавна область между Трикала и Мецово още
 — 284 —

-една втора главна область въ албанска область, отъ коя

то сж се запазили и днесь още следи въ областьта око
ло Фрасери, която преди е била чисто аромжнска и то
ч|>арсериотска, а сега почти съвгршено албанизирана, как
то онази по планината Грамосъ и съ която область на
вярно е била въ свързка. Въ всвкой случай е имало и въ
тЬзи втори области големи поселения отъ карагуни, сме-
.сени съ фарсериоти, защото езика на произходящите отъ
Мускополе бояджии показва ясно на фарсериотско влияние.
Най-големите места въ албанската область пр4зъ
16 и 17 столетия сж били III и писка и Николина, а кж-
.де края на 17 столетие и началото на 18 столетие Мус
кополе се издигналъ много и е ималъ най-малко 60,000
души жители; този градъ се е отличавалъ не само чръзъ
развитата си култура и двто станалъ центръ за западния
полуостровъ, но и чрезъ благосъстоянието и богатството на
.своигв жители. Други голвми и силни мъста е имало по
Грамосъ планина, осввнъ споменатото Николина, още и:
Линотопе, Въртени и Фуша. Сжщо и селата Лунга, Ни-
ча и Грабово по планината Камна сж били напръдъ
много значителни; сжщото е било и съ Самарина, Пери-
воли, Гопешъ и много други още мъста.
Че и цълата Загори пръди е била аромжнска, за
това споменахъ, сжщо и областьта на копачарите, коя
то се погърчи по-рано отъ Загори. Огъ нашето изчисле
ние се изоставатъ онъзи търговци, които сж се посели
ли съвсъмъ отдвлно изъ градовете на Турция, Гърция,
Египетъ, Сърбия, България, Ромжния, Австро-унгария и
по крайбрежието на Средиземното море и сж изгубили
яародностьта си. Въ Виена, Пеща, Белградъ и Букурещъ
има големи аромжнски общини, отъ които сж произлезли
знаменити хора и по-големата часть отъ техъ погрешно
-сж указвани за гърци. Онези, които сж се поселили въ
чужди страни, сж изгубени вече за аромжнския народъ,
завръщатъ се твърде малко, напр. изъ България, защо
то младите требва да отбиватъ военната си повинность.
Азъ съмъ наклоненъ да приема, че отъ средата на
 — 285 —

миналото столетие до сега аромжнския народъ е изгу-

билъ отъ 50— 80,000 души. (Въ това число не влизатъ
копачарите, защото точно не имъ се знае числото, пъкъ
и погьрчванието е станжло много по-рано съ техъ). Въ
пооггвдните десетки години сж изгубени за аромжнския
народъ полупогърчените жители по долинитЬ на Аспро-
потамосъ и Саламврия, жителите изъ градовете на Те
салия възлизающи на 25,000 души, побългарените изъ
Ведесъ, Скопие, Призренъ и албанизираните изъ Елба-
санъ, Кавая, Тирана, Бератъ и пр. (вижъ стр. 288).
Повече време ще се задържатъ жителигв отъ Би
толя и околностьта му, отъ Крушево и особенно селата.
по високия Пиндъ, срещу които гръцката пропаганда пра
ви всичко възможно, но до сега не е направила усп^хъ,.
па отъ възкръсванието на националното движение по-
скоро ще изгуби, отколкото да спечели. Ако следъ 50-
години измежду аромжнете останатъ още 100,000 кои
то да се ползуватъ отъ аромжнския, то това ще бжде
пакъ доста много.
Да видимъ сега и причините за назад ни чавостьта на
аромжнския елементъ.
Прееди всичко требва да споменемъ жестокостьта в.
жаждата за грабежъ на Али Паша и неговия предшест-
веникъ, които отпустнаха своите диви орди да ограбятъ
богатитъ1 аромжнски мътта и по такъвъ начинъ да си на-
бавятъ неполучената заплата и себе си да убогатятъ. По
такъвъ начинъ се съсипаха Нича, Мускополе, Николица,
Линотопи, Фуша на сЬверъ и богатото Каларитесъ на югъ.
Ако за сега Мецово, Сираку и др. иматъ приблизително
ежщото население, както въ времето на Ьеаке, то пъкъ
нЬматъ ежщото благосъстояние, а еж се доста влошили.
Отъ богатите фамилии сж останжли само малко, а бед-
ни овчари, фарсериоти и даже албанци еж захванали гбх-
нигЬ жилища.
Не само богатството, но почти и независимото по
ложение на планинските села като Периволи, Малакаси,
Сираку, Мецово, Лунга е дразнило турските властителв
 — 286 —

да имъ покажатъ своята сила и да ги принудягъ да пла-

щатъ по-големи данъци. Съ изключение на Лунга всич
ки села еж принудени и плащатъ големи данъци, така
че това е принудило мнозина да се изселятъ.
До колко се е влошило състоянието на овчарското
население въ Турция, особенно отъ какъ Тесалия е ста
нала гръцка, указахъ подробно въ стр. 134. Различни
те данъци, както и митническите измжчвания еж съсипа
ли мнозина овчари и еж ги направили не въ състояние
да се занимаватъ съ овчарството. Сега те се занимаватъ
съ земледвлие, както еж напр. жителите на Алимерия
(отъ Периволи), Бахче при Воло, аронжнегв въ Маняна,
и фарсериотите отъ Музаке. Понеже не се срещатъ по
планините съ своите съотечественици, забравятъ полегка
своя майчинъ езикъ и се асимилиратъ съ околните зем-
ледвлци.
Други причини за изселванието сж нетърпимостьта и
фанатизма на мухамеданина спрямо друговерците (вижъ
стр. 44) и това имъ настроение се забЬлвжва само въ
такива общини, гдето пЬма никакви или съвсемъ малко
европейци; но не и въ градове покрай морето или дето
има консулства. Друга причина е несправедливостьта на
турчина еждия и твърдоглавието на чиновниците, измежду
които най-много се отличаватъ албанците. Сжщо и не-
сигурностьта на некои местности отъ разбойници или
пъкъ проходящи войници (вижъ стр. 141 — 142) пре-
чатъ на богаташите да се установяватъ.
Знаците за назадничавостьта на населението по чи
сло, както и по благосъстояние се виждатъ всЬкжде мно
го ясно. Всички по големи места иматъ доста развалини
и напустнати кжщи; черкви, които некога сж били въ
средата на местото, сега сж извънъ него (Шиписка,
Мускополе, Влахоливадонъ, Каларитесъ и много други
още); черкиици, които сж били въздигнати отъ набожни
христиане, не се срещатъ вече; монастирите, които не
кога сж били дарявани богато отъ състоятелните, сега
сж съвсвмъ бедни; кладенци и чешми изъ пжтищата сж
 — 287 —

развалени, а пжтищата еж съвсбмъ въ безнадеяно поло

жение. Общините не се грижатъ никакъ за мостовете или
пъкъ за сигурностьта изъ пжтищата. Което ще пада —
нека си падне, служатъ си толкова съ него, до колкото
могатъ, плащатъ търпеливо на правителството пжтна по
ви нность за правене на пжтища и сумите влизатъ въ без
дънните джобове на турските аги.

6. Движение на аромжнокото население.

Подъ названието движение на аромжнете имамъ
предъ видъ само такива, които еж станали въ най-ново
време, или пъкъ такива, които още се извършватъ. Това е
повечето пжти, а) редовно изселвание отъ летните се
ла къмъ зимните жилища, б) изселявание на жителите
отъ едно место на друго, с) странствувание на фарсерио-
титъч д) странствувание на мжжете съ ггЬль на печалба.
Къмъ а) се отнасятъ: Редовните странствувания,
които ставатъ на пролеть около Възкресение Христово
и то отъ зимните квартири за високо разположените лът-
ни места. Завръщанието въ зимните жилища става спо-
редъ времето въ края на игЬсецъ октомври или въ нача
лото на м. ноември.
Такъво поселение правятъ не само овчарите власи,
но и занаятчиите и търговците изъ големите общини.
Тръгванието, ежщо и пристиганието става на групи, ка
то се съединяватъ онези, които отиватъ къмъ едно на
правление. (Повече върху това нека се види въ стр.
128—129).
Изключително за летни местопребиваиия служатъ
селата: Грамости, Денску, Самарина, Смикси, Авдела, Пе-
риволи, повечето високо разположени села по долините
на Аспропотамосъ и по страничните долини на Салам-
врия, селата изъ планината Нягушъ, която се намира на
западъ отъ Вериа. Презъ зимата отчасти се изоставятъ
селата на югъ отъ пл. Смолика, въ сЬверното Загори,
Мецово, Сирако, низко разположените села по Аспро
потамосъ и онези по Саламврия. Числото на скитающи
 — 288 —

те се не ще достнга 50,000 души. Где отиватъ те, азъ

по отдълно съмъ вече казалъ. Изобщо има да кажа, че
болшинството отъ жителитв по Пиндъ отиватъ за Теса
лия, както изъ градовете, тъй и по равнината, особен-
но близо при добри паши, които се намиратъ по поли-
т-в на източната тесалийска планинска верига. Сжщин
ския Пиндъ се спуща твърдя стръмно въ тесалийската
равнина и затова неговитъ наклони не еж удобни за па
ша. Но не еж само аромжнете, които иръзъ зимата по-
свщаватъ тесалийскитв паши, а дохаждатъ и албанци,
даже и геги отъ мъстностьта около Дебръ; разбира се,
че и гръцки овчари отиватъ тамъ, но аромжнете обра-
зуватъ болшинството.
За зимни квартири се пръдпочитатъ още равнина
та на изтокъ отъ Олимпъ, покрай Солунския заливъ,
мъстностьта въ южна Македония между Солунъ и Вериа,
Камбосъ въ Епиръ, на западъ отъ Арта и мъстностьта
Музаке, покрай Адриатическото море (стр. 82).
Къмъ б) се отнася: На постояно жилище еж се по
селили въ чужбина жителитв отъ пръдишните населени
места: Мускополе, Николица, Линотопи, Фуша, Лунга,
Нича, Грабово, Въртени, Сисани и малкото Мокоси (въ
Пиндъ), Неохори (въ Олимпъ) и нъкои други. Значител
но сж се намалили: Самарина, Грамости, Периволи, Си-
раку, Каларли, Влахо-Ливадонъ, Халики, Малакаси. Чи
слото на жителитъ на тъзи мъста въ миналото столетие
сигурно е било повече отъ 100,000 души, защото само
Мускополе е имало 60,000 души, Самарина 15,000 ду
ши, Влахо-Ливадонъ 12,000 души, Периволя 10,000 ду
ши. На кждв еж отишли гвзи жители, това знаемъ. За
Мускополе указахъ въ стр. 99, ежщо и за Периволи не
е мжчно да се знае кжде еж отишли.
Пръзъ лвтото 1889 год. е имало тамъ 400 фам.
2,000 души, оставатъ още 8,000 души. Три-четвърти отъ
жителитв на селата по пл. Нягушъ произхождатъ отъ
Периволи (това еж значи 3,506), ежщо и жителитъ на
Алимерия (300), Бахче (250) и двътъ наблизо до Воло,
 — 289 —

отъ Тоивашъ (250). Въ Трикала има най-малко 500 ду

ши отъ Периволи, а останалите сж се разпръснали и сж
изгубили националностьта си.
Аромжнския елементъ изъ градовете въ южна Ма
кедония, както и въ новопостроените села, жителите сж отъ
Албания и отъ селата но Пиндъ. Съвсвмъ погрешно ми-
слятъ онези, които предполагатъ, че това население е от
давна населено тамъ. Всички аромжне знаятъ произхож
дението си и времето, когато сж се преселили. Че въ гра
довете е имало и преди аромжне, това е сигурно, но те сж
биле като занаятчии и търговци безъ своите фамилии.
Къмъ с) се отнася сгранствувание на фарсериотите.
Въ противоположность къмъ другите аромжне фар
сериотите нематъ свои планини, а требва да ги откуп-
ватъ за паша, както презъ летото, тъй и за зимата. Те
избиратъ повечето пжти сжщите места, но когато искатъ
да се отклонятъ отъ заплащанието, скитатъ се съ месе
ци и то заедно съ фамилиите си. Те не сж и твърде
богати, но понеже живеятъ постояно на отворено, много
сж калени и се задоволяватъ съ малко. На кждето ги во
ди челника, нататъкъ и вървятъ, като го оставатъ той да
се грижи за всичко.
Техните кервани пребродватъ отъ брътовете на Ад
риатическото море до планините въ България, Сърбия и
до Морея, даже, както чухъ отъ верно место, и въ Кав-
казъ има аромжнско население и то наверно отъ фарсе-
риоти *). Но понеже благосъстоянието е много отпаднало
при техъ, затова и странствуванията постепенно се на-
маляватъ и мнозина се занимаватъ съ земледелие за се
га, а некои пъкъ сж се поселили между другите аромжне.
Къмъ <3) се отнася: Странствувание на мжжете за
печалба. Многото занаятчии и търговци, които не могатъ
да се препитаватъ въ своите планински села, отиватъ въ
странство съ цЬль да се отгледатъ.
Затова, въ всички по-големи градове изъ Турция, се
*) Съобщено ми е отъ единъ аромжнинъ отъ Низополе, който е слу-
ашлъ въ руската Кавказка армия.
 — 290 —

срещатъ малко или много преселени аромжне, особено

пъкъ като ханджии се срещатъ, както изъ българската
езиковна область, тъй и изъ албанската езиковна область.
Напп ги спомЬнва много изъ своите пжтувания като ин-
телегентни и хора, които знаяли повече езици. Азъ самъ
изъ Македония никога не съмъ билъ принуденъ да при-
бегна къмъ българския езикъ, защото павс^кждЬ нами-
рахъ аромжне ханджии.
Онези аромжне, които отиватъ въ странство, щомъ
имъ е възможно, връщатъ се презъ летото, па макаръ и
за неколко недели. ТЬ не се страхуватъ отъ дългия пжть
отъ Египетъ и Ромжния и еж щастливи въ приятния кли-
матъ на своите планини, като забравятъ горещината
по равнината. Онези пъкъ, на които не имъ достигатъ
средствата, за да се върнатъ, оставатъ повече вреие въ
чуждбина. Мнозина напущатъ родното си мвсто наскоро
слеедъ като се оженатъ и като се върнатъ, намиратъ до
ста отраснало двтето си (вижъ стр. 146).
Съобщението между онези, които еж въ странство, и
домашните имъ не става съ пощата, а или съ особени
хора отъ селото имъ, които отиватъ въ родното место и
занасятъ писма и пари, или пъкъ чрезъ собствени прате
ници на общински разноски търсятъ онези, които еж въ
странство — това обикаляние става два пжти пр^зъ го
дината. (Крушево, Клисура, Невеска, Гопешъ).

7. Национално движение и училища.

Малко сж изпъквали преди националните различия
меж1у разното население на Балканския П-овъ, преди се
е обръщало повече внимание на религиозната страна и
затова еж стоели единъ срещу други само Христианинъ
и Мухамеданинъ. ХристианитЬ се чувствуваха като единъ,
безъ разлика на какъвъ езикъ еж говорили. Въ войната
за освобождението сж воювали срещу турците рамо до
рамо гърците, албанците, българете и аромжнетв безъ
да съзнаватъ националната си разлика. Едвамъ следъ
 — 291 —

сърбете и гърците, когато и българете се събудиха и

разклатиха не само турското иго, но и чрезъ основа
нието на българската екзархия се освободиха огъ гръц
кия натискъ, тогава почва националното движение и
при аромжнете. Отъ една страна действуваше примера
отъ другите националности, л отъ друга онези хора,
които се занимаваха въ Ромжния. Най-напредъ това дви
жение се подкачи съ отварянието на национални учи
лища, въ които се обучаваше на майчиния езикъ, а не
на гръцки. Това движение се поддържаше деятелно отъ
кралство Ромжния. Около 1860 год. се образува коми
тетъ въ Букурещъ, подъ деятелното участие на поета
Болинтинеану. Презъ 1861 година се отвори първото
училище въ Търново при Битоля оть познатия Атанасес-
ку, който е съставитель и на много книги — това училище
се намира още подъ негово ржководство. Презъ 1865 год.
отъ калугера Аверкия се взеха неколко момчета изъ Ма
кедония, за да се образуватъ въ Букурещъ за учители и
скоро следъ това се отвориха много училища.
Единъ новъ потикъ на това движение се даде чрезъ
основанието на дружество за македоно-ромжнската кул
тура презъ 1879 год., което дружество имаше за цЬль
да заинтересува повече въ Ромжния и да се дойде до
деятелно подаомагание, което и се сполучи чрезъ тру-
дътъ на Господина Урехи. За тази цЬль се подкачи из-
даванието на единъ въттникъ подъ редакцията на единъ
аромжнинъ отъ Ламия по име Бешу. Този въхтникъ се
наричаше „ГгайНа пити йгерШе" и сж излезли отъ не
го 17 броя. Кратко сжществувание е имало и списанието
„Масесюта, Кеу1з1а Вотатюг йт Ретпзи1а Ъа1сатса,
Букурещъ 1888," отъ което сж излезли 8 броя и съдър-
жатъ скжпоцененъ материалъ по езика, макаръ другия
материалъ да е твърде сухъ. Огъ основания презъ 1894
год. „Решпзик Ъа1сагиса" сж излезли нещо 20 броя.
Отъ когато ромжнското правителство подкачи да
отпуща всЬка година по една определена сума (ако не
се лъжа по 240,000 лева) за училищата въ Македония,
 — 292 —

отворили сж се още доста училища; но че не съответ-

ствуватъ уссгЬхиге на направените жертви отъ пропаган
дата, ще укажа по. долу.
Господинъ Бурада е издалъ една книга върху ро-
мжнските училища првзъ 1889 год. Понеже моите за-
бележки сж правени пръзъ сжщата година, затова имахъ
случая да ги проверя и ги намърихъ изобщо верни. То
гава е имало училища:
1) Една гимназия съ пансионъ и 7 класа, 80 уче
ника, почти всички извънъ надошли, понеже тамошните
аромжне изпращатъ децата си въ гръцката гимназия,
на която Директора, както и учителите сж аромжне. Ос
новното училище е имало нещо 80 ученика. Девическа
училище съ 2 учителки и 70 ученички, между които и ня
колко еврейчета.
2) Въ Крушево прогимназия, съ 4 учители и 140
момчета, дввическо училище съ 2 учителки и 60 учени
чки. Въ гръцкото училище има 900 деца, между които.
550 аромжнски, а въ българското училище има 250 деца.
3; Въ Янина има прогимназия съ папсионъ, съ 3.
учителки и 23 ученика, всички почти извънъ надошли.
Гръцката гимназия има 500 ученика, между които 52
аромжнски изъ Загори. Всички други училища сж основни.
4) Търново 1 учитель, 30 ученика.
5) Мегарово 2 учители, 47 ученички, 1 учителка
(която е гъркиня и знае аромжнски) съ 20 ученика.
6) Низополе 2 учители съ 65 дъща (въ гръцкото
училище има 3 учители).
7) Маловищо съ 3 учители, 93 ученика, 1 учител
ка съ 50 ученички (въ гръцкото училище има 2 учите
ли и една учителка).
8) Гопешъ 3 учители, 95 ученика, 1 учителка, 40
ученички (въ гръцкото училище има 2 учители съ 45 уче
ника, 1 учителка съ 40 ученички).
4 9) Охрида 2 учители, 55 ученика, 1 учителка, 20
ички. Гръцкото училище нема никакви аромжнски
,, а само 20 български деца.
 — 293 —

10) Корча 2 учители, 50 дъща, всички почти фар-

сериотски дъща. Заможните аромжне изпращатъ децата
си въ гръцката гимназия.
1 1 ) Невеска 1 учитель, 45 ученика. (Гръцкото учи
лище има 3 учители съ повече отъ 100 дъца).
12) Влахо- Клисура*] 4 учители съ 65 ученика,
? учителки съ 56 ученички (едната учителка е албанка,
дъщеря на Г-на Христофоридисъ отъ Елбасанъ).
13) Хрупища 1 учитель, 26 ученика (гръцкото учи
лище има 4 учители, повече се посвщава отъ аромжн-
ски дъща. Българското училище има 1 учитель).
14) Гребена има училище само презъ зимата подъ
ржководството на Г-на Д-ра Зиси Папанастасъ съ 40
ученика.
15) Самарина. При първото ми посЬщение учили
щето имаше 38 ученика и се управляваше отъ Г-на Яну-
ли Томеску Сиому, който презъ зимата отива съ учени
ците за Влахоянъ. Г-нъ Бурада съобщава за Самарина
110 ученика, безъ да споменава имената имъ. Азъ счи-
тимъ това за невъзможно въ такъво погърчено село. И
даже да има 110 ученика отъ 15,000 души, както ги
предава Г-нъ Бурада, резултата е печаленъ, но въ сжщ-
ность това мъхто нема повече отъ 3,000 души презъ ле
тото срещу 8,000 въ първите години.
16) Авдела 1 учитель съ 76 дъща.
17) Периволи 2 учители съ 74 ученика и 75 мо
мичета (гръцкото училище има 80 дъща).
18) Фурка 1 учитель съ 32 ученика.
19) Вовуса 1 учитель, 27 ученика (гръцкото учи
лище има 40 двца).
20) Краня 2 учители съ 55 дъща.
21) Вериа првзъ зимата има записани 150 учени
ка, посвщава се отъ 115 — 120 ученика. Има 3 учите
ли. Презъ летото училището се пренася въ Ксеролива-
донъ и Селя.
*) Това число е указано отъ Г.нъ Бурада, защото въ последнота
си пжтувание ве се отбихъ тамъ. Слщото е и съ Фурка.
 — 294 —

22) Прилепъ 1 учитель съ 30 деца, (между ковто

н4кои български).
Значи, презъ 1889 год. е имало училища въ 22
места съ 1,425 деца, а саоредъ Г-нъ Бурада сж 1,500,
защото сж сметнати учениците и на други училища, от
ворени слФдъ 1889 год. За да разберемъ на каква ма
са отъ нар. партия се падатъ тези ученици, требва да
вземемъ за основа Охрида, дето има само национална
партия. Числото на учениците се отнася къмъ числото
на жителите, както 75 : 700. Значи 1,500 дъща се па
датъ на 14,000 жители отъ народната партия, което не
е даже десетата часть отъ ггЬлото число аромжне.
ЧрЪъ конкуренцията на гърците и ромжиете, а ро
мжнските места сж снабдени по -добре съ учители, откол
кото въ коя и да е страна въ Европа, не изключая и
Германия. Когато въ Германия на единъ селски учитель
се падатъ 60— 80 и даже повече отъ 100 деца, тука
на единъ учитель се падатъ едвамъ 30 ученика. Въ гръц
ките и аромжнските училища обстоятелствата сж по- не
благоприятни, но все по-добри, отколкото въ Германия.
Въ некултивирана Турция сжществува народъ, между ко
гото редко се намиратъ неграмотни, а пъкъ въ Кралст
во Ромжния споредъ статистиката отъ 1895 год. между
5,406,209 жители, 4,719,363 сж били неграмотни.
Повечето привърженици къмъ националното движе
ние се намиратъ на сЬверъ. Охридъ и Пляса сж един
ствените места, дето всичките жители сж проникнати
съ този духъ. Болшинство образуватъ въ Гопешъ, Мало-
вища^ еднакво равни сж партиите въ Авдела, Пернволи,
Вовуса. Въ всички други места, особенно пъкъ въ по-за
можните места, като Битоля, Невеска, Крушево, Мега-
рово, Търново — националната партия образува меншест-
во, а пъкъ въ голбмигб места като Бератъ, Мецово, Вла-
"9-Ливадонъ, Сересъ, Лаища, въ всички места изъ гръц-
область не може да става нито дума за национал-
■артия. Постоянно се отварятъ нови училища — как-
се научавамъ въ Мецово, Бератъ, Влахо-Ливадонъ»
 — 295 —

Ресна, Флорина, Бератъ, Мускополе и даже въ Алмиро

(Тесалия) значи въ гръцка почва, дето се събира преезъ
зимата доста много аромжнско население — но всичко
това не може да се нарече успехъ, ако се събератъ 20
— 30 отъ най-бедните деца и имъ се даде учитель. То
ва е, съ малки изключения, на всекжд^;: овчарите, кера-
джиите и бедните занаятчии пращатъ децата си въ аро-
мжнското училище или въ пансиона въ Битоля' и Янина,
дЬто се учатъ на държавни разноски, за да получатъ
после учителско место; богатите пъкъ, които сж дали и
още даватъ хиляди и даже милиони за гръцките учили
ща, еж не само равнодушни спрямо националното дви
жение, но и неприятелски настроени даже. Отвратител
ни сж постжпките на партизаните: клеветени предъ тур
ските чиновници, материални загуби отъ всЬкакъвъ видъ,
бой, турско нападение и смърть и нема никаква надеж
да, че ще стане по-добре.
Аромжнете еж работили много за гръцката мегали
идея, те сж били носителите на елинизма като учители
и лекари изъ аромжнските, българските и албанските
места, подпомагани отъ еднаквата религия и сж напра
вени значителни успехи. Откато въ ново време се от-
делихж българете, а пакъ малкото гърчеюще се още въ
южна Македония, макаръ че се напрътатъ, ще се отдели,
то затова мжката е по-голема, че и аромжнегЬ ще се от-
делятъ отъ техъ, а така ежщо и албанците. Въ послед
но време се правятъ отчаяни напрегания отъ страна на
гръцкото правителство и силогоса, за да се попречи на
горнето отделяние. Надежда за успехъ могатъ да иматъ
само при една часть аромжне, които еж отдадени на Гър
ция. Да чуемъ основанията на приятелите на Гърция.
Те казватъ: защо ни е аромжнския езикъ, като живеемъ
по Пиндъ и имаме отъ една страна Тесалия, а отъ дру
гата Епиръ? Или, за какво ще ни послужи нашия езикъ?
Това е добре за овчарите и кераджиите, но не за култу
рата, затова те мълчатъ. Ний не можемъ да живеемъ
г.ямп кт, патите планини, а сме пиинулени ла отиваме
 — 296 —

и по гръцката равнина, значи, требва да учимъ гръцкия

езикъ, който е много разпросграненъ и можемъ на всЬ-
кждв да пжтуваме изъ изтокъ, старъ и па почитъ е то
зи езикъ, на литературата му се очудва цвла Европа.
По тъзи причини въ Загорито и въ много общини
на Пиндъ се учи на гръцкия езикъ и се поддържатъ учи
лищата отъ общината, а силогоса обръща своето внима
ние повече въ опаснигв на съверъ мъста. Тамошното на
селение се препитава изъ Сърбия, Бьлгария и Ру мжния
и затова е наклонно да се присъедини къмъ нацио
налното движение. Отъ националната партия се навож-
да това: Защо требва нашитв дъца толкова връме да
губятъ съ изучванието на гръцкия езикъ? Гръцкото пис
мо е много мжчно за децата, ний възрастните можемъ
да четемъ, но не и да разбираме. Ний сме аромжне. Ний
искаме, ний обичаме езика, който сме научили отъ май
ка си, тъй както обичаме нашите села, нашите плани
ни. Ний произлизаме отъ римляните, които иматъ тъй
сжщо стара история, както и гърците, ний можемъ да се
гордвемъ съ нашите прадеди сжщо тъй, както тъхъ. За
що требва да изоставимъ нашия езикъ?
Ако требва да дадемъ право отъ практическа стра
на па онбзи, които се застжпватъ за гърцкия езикъ, то
пъкъ отъ идеална страна сж сжщо тъй важни и доводи
гв на националната партия. И ако ромжнското прави
телство поддържа това движение, то съ това има навер-
но идеална цвль, то не иска да изгуби сродното си плъ-
ме и да го остави да се прътопи въ другите народи отъ
Балканския П-въ — инъкъ безъ подържка, съ единъ ударъ
ще се распадне цвлото движение. ЖертвигЬ, направени
до сега, не отговарятъ на постигналитъ уснЬхи. Азъ по-
казахъ колко малко и при това какъ е разпръснато аро-
мжнското население и при това, като се опирамъ на мои
тв наблюдения, както и на Г-на Бурада, единъ патриотъ
човъкъ, вижда се, каква малка часть отъ аромжпското на
селение е наджхано съ националния духъ. Откато е под-
качено националното движение, погърчванието въ Гърция
 — 297 —

върви по-скоро, защото сега избъгватъ аромжнския езикъ

и говорятъ гръцки.
За нещастие на националната партия въ нея е ста
нало едно разцепление, да се спущамъ въ него, тука не
му е местото. Едно е сигурно, че аромжнете не могатъ
се задържа за много време, защото сж разпръснати, изо
лирани и се намиратъ между по многобройни отъ техъ
народи, макаръ и да се разпространи националната идея
измежду техъ. Даже ромжнските училища, които повиди-
мдму спомагатъ на националното движение, съ време ще
бждатъ единъ отъ фавторите за по-скоршното разложение;
защото чрезъ техъ се изучава езикъ, които затъпява чув
ството за аромжнския майчинъ езикъ, който и безъ това
е подъ влиянието на гърцкия, българския, турския и ал
банския езици и ги води къмъ по бързо распадание. Още
сега се забелезва това влияние, а съ време ще стане
по-големо. Социалниге, културните и даже политически
те обстоятелства съ непогрешима сигурность водятъ къмъ
това, че аромжнете, както и други малки народи предъ
техъ, ще се претопятъ въ другите народи на Балкан
ския П-въ. Това може да съжаляваме, но не и да по-
пречимъ; прЬди малко споменахъ изражението на Д-ръ
Атанасъ въ Сервиа (вижъ стр. 201), „ний аромжнете
сме родени подъ лоша звъзда.в
 ТРЕТА ПРИТУРКА.
ЗабЪлежки къмъ картата.
1. Поправки на топографическата и физическа География.
Като неупражпенъ въ картографическа работа, кос-
тувало ми е много трудъ и време, додето довърша тукъ
придадената карта. Азъ не искахъ да направя разделе
ние на националностите въ една отъ ежществующите
карти, защото щеха да се изгубятъ много поправки въ
топографическо и физическо отношение. Затова се ре-
шихъ цвлата карта изново да я преработя. Че и тази
карта има още неточности и погрешки, зная твърде доб
ре, но спрямо австрийската, Кипертовата (Епиръ и Те
салия) и българската карта отъ Кривошиевъ, моята съ
държа много поправки, особенно за обходените отъ мене
местности; така че, като етнографическа или по-право
езиковна карта, мисля, ще се посрещни добре.
Етнографическата карта на Гопчевичъ, требва да
признаемъ, че е била справедлива спрямо аромжнския
елементъ на сЬверъ, отъ отдвлните групи е изпустналъ
онези изъ пл. Нягушъ и Морава; но неговите преуве
личения относително сръбската националность еж просто
смешпи. Така напр., на западъ отъ Сервиа лежатъ три
те села Баница, Велиста и Ровиста. На основание сла
вянското имъ название указва, че еж населени отъ сър
би, макаръ, че тамъ живеятъ само гърци. При Вериа
има едно Туркохори и затова неговите жители сж за
него турци, когато въ действителность селото има сме
сено население, състояще се отъ българе и гърци. Въ
околностьта на Елбасанъ, на основание съобщението на
кираджията, той указва на сръбска область, макаръ че
тамъ никакъвъ славя нинъ не се среща. Неговата карта
не ни представлява друго нещо, освенъ повърхпость и
безочливость.
 — 299 —

Употребеното отъ мене наименование е повечето фо-

нетическо, до колкото ми е било възможно и съответству
ва на местното наименование, но при познати имена
съмъ се придържалъ къмъ обикновеното имъ писание, ако
не се е отклонявало много.
Ще почна съ поправките на изтокъ. Че областьта
на власите въ пл. Караджова и онази на мегленитите
съдържа много променения, е казано въ стр. 251. Една
точна топографическа скица на тамошната местность въ
мащабъ 1 : 560000 съдържа Влахо-Мегленъ. Съмнително
е още положението на аромжнското село Ливади и устие
то на съединените води въ Вардаръ. Главната рЬка въ
Българо-Мегленъ носи названието Мегленица или Карад
жова- Су. Притоци еж: Голема Рвка (при Суботско), Се-
веренска река или Котеръ, Мъртвица, Белица и Слатина.
Водата отъ Водена се нарича Крему, а отъ турци
те се нарича Водена-Су. За областьта покрай железни
цата отъ Солунъ до Битоля посочвамъ на отличната кар
та, която е придадена къмъ книгата „Ет Аий11и§ пасЬ
Макейотеп. " Само това не струва, защото названията еж
повече споредъ офиц. турски езикъ или пъкъ споредъ раз
валени турски изговаряния, така че некои названия не
могатъ и да се познаятъ. Напр. въ околностьта на фло-
рина (Леринъ) Забреденъ вместо Забърденъ, Возена вме
сто Росна, Лиани вместо Ложани, Пешвесница вмвсто
Песошница, въ околностьта на Битоля Дяндополъ, вме
сто Низополе, въ Мегленъ Себиска вместо Суботско и
др. подобни.
Азъ^ указвамъ на- аромт села -иеъ н-л-. Н-ярутъ, и по
вечето отъ техъ се намиратъ и въ картата на Голцъ.
Селя се среща два пжти, едното е населено отъ Кара-
гуни и се намира на изтокъ, а другото на заиадъ отъ пл.
Докса и е населено отъ фарсериоти. Въ ежщата плани
на на западъ има едно турско-българско Граматиково,
което лежи въ долина,, и едно високо разположено, кое
то е населено отъ фарсериоти. Сжщо и на сЬверъ отъ Ос-
тровското езеро има едно фарсериотско поселение Напади,
 — 300 —

а пъкъ въ долината е разположено българското село Па-

пади. Вместо това име се чува още и името Цекури.
ТЗъ окол. на Битоля требва да забйл-Ьжимъ, че Ма-
ловища (българ. карта го пише Валовица) не е така бли
зо до пжтя, както е дадено, а 3 — 4 клм. татъкъ къмъ
югъ. Гопешъ не лежи въ ежщ. долина, както Сиилево,
но е отделено чр^зъ единъ сиираленъ гребенъ. За окол-
ностьта на Охридското езеро имахъ една твърде добра
карта отъ 1887 год., излезла въ Охрида (1 : 125000)
отъ Кл. Заровъ.
Средното течение на Деволъ е още най-непозпатата
местность отъ Средня Албания, неговото течение наверно
-е много по извито и лежи по къмъ югъ. Водоразделъ
между него и Шкумпъ образува пл. Камна и слЬдъ то
ва иде пл. Ления чието иие въ австр. карта или ген.
щаб. отъ 1885 е промвнено въ пл. Веластосъ, защо?
немога да зная; въ всЬкой случай името Ления е прие
то тамъ, но Веластосъ не съмъ чулъ. Шкумпъ се обра
зува отъ единъ източенъ ржкавъ, който иде отъ къмъ
Каливацъ и единъ западенъ отъ Лънга. Последния е по-
многоводенъ, но и той следва направлението на първия
ржкавъ. Селото Седжемъ съмъ изпустналъ, а други при-
<5авихъ, защото първото се състои отъ нвколко разпръс
нати кжщи. Въ типограф, отношение Музаке убогатихъ
доста. Означеното въ повечето карти Фраширъ е ханъ
отъ Ресковецъ. Въ мъстностьта Томори и Опара ново
въведенията еж мпогочислени, но само такива указахъ,
който самъ видехъ. Точно указахъ областьта при Корча
съ речните наименувания въ „ОгюЬиз" № 24. Нуждаю-
ща се отъ поправки е областьта отъ пл. Грамосъ чр^взъ
Пальомаери къмъ пл. Смолика. Последнята се отнася
всецъмо къмъ областьта на Вовуса и не образува водо-
разделъ между тази и Бистрица; този е повечето единъ
нисъкъ хълмъ (нещо 10 клм. източно отъ Самарина),
който съединява клоновете на Пальомаери съ пл. Васи-
лица. Между последната и Смолика се изтичатъ водите
отъ Самарина въ Вовуса, но течението на сж щата и ус
 301

тието еж указани приблизително, тъй като требваше да

се задоволя съ описанието на овчарите. Единъ значи-
теленъ притокъ на Венетикосъ иде откъмъ пл. Басили-
ца, на близо до Смикси, протича презъ добре обработе
на долина и се съединява съ онзи Венетикосъ, който иде
откъмъ Миля. Така се нарича още и реката презъ Пе-
риволи, но още и Прусиянъ.
Най-значителни променения требваше да направя
въ сЬв. Загори. Както указахъ въ стр. 142 и 144 по
ложението на селата и течението на реките е съвсвмъ
различно, откакто се предава, но за съжаление не мога
да дамъ точни показания за сега гръцката Загори. Мои
те забележки сж основани на познатата карта, като се
стараяхъ да ги съглася съ онова, което ми съобщаваха.
Показанията на РотщиеуШе върху тази страна еж мно
го погрешни, така че немогатъ да се употребятъ. За
областьта на Аспронотамосъ и Саламврия се ползува хъ
отъ скиците на Д-ръ РЪШррзоп. Относително Хасия Д-ръ
РЪШррзоп казва, че представлява повечето хтлместа стра
на. Той поддържа още, че Камбунвската пл. се простира
отъ N. N. ТУ. къмъ 8. 8. 0., но това е верно само за юж
ния клонъ, а северния клонъ има ежщото направление,
както пл. Чапка, т. е. отъ N. 0. къмъ 8. ТУ., значи пара
лелно съ течението на Бистрица. Имената на най-висо
ките планини при Влахо-Елисура еж на сЬверъ Шуб-
рецъ, и на югъ Мурики. Селата по Аспропотамосъ са
внесени по указанието на жителите въ Трикала, но по
неже разтоянието не е указано въ клм. а въ часове, то
затова, може би, се нуждае отъ поправка.

2. Етнографически заб$л4жки и езикевна граница.

Ако човекъ сравни тази етногр. карта съ по прб-
дишни (Т^еап, Клерег1), то ще забележи значителна раз
лика, която почива както върху грешки на моите предше
ственици, тъй и на промените, станали следъ техъ. Греш
ките се отнасятъ особенно къмъ разширението на аро-
мжнете, които граници при Ь^еап и Шерет1 въ Ср. А.т
 — 302 —

бания (Опара, Томара) и относително границите на цен-

тра къмъ югъ еж твърде големи, а пъкъ къмъ сЬверо-
изтокъ и сЬверо-западъ твърде малко. Да се спущамъ
повече въ това е излишно, защото въ втората притурка
указахъ по-точно разширението на аромжнегЬ.
СЬверо източната гръцка езиаовна граница все по
стоянно отегжпва, тъй като причисляваните българе къмъ
гръцката партия еж ги считали и за ежщи гърци. Даже
и Гопчевичъ, който, е опръдвлилъ границите горъ-доле
по-верно и той пъкъ е придалъ повече на гърцигЬ. По
казанията си черпихъ въ Вериа, въ средата на въпрос
ната область и с» черпени отъ хора, които познаваха
много добре селата, така че никакво съмпъпие не може
да ежществува върху това.
Гол-вми иромЬни сж станали и въ Тесалия, отде
то турското население почти съвевмъ е изчезнало като
се оттътлило на сЬверъ въ Македония и въ Мала Азия.
Вь всвкой случай мухамеданигв много поскоро еж се
изселили оть гръцката область, отколкото отъ българска
та или пъкъ отъ Австрия. Изоставените села еж захва
нати отъ гърци, аромжне, христ,- албанци и даже отъ бъл
гаре. По градовете Трикала и Лариса едвамъ има по
20 мухамедански фамилии, а въ цвла Тесалия турците
не броятъ вече хиляди, а само стотини.
Едно второ явление, което промепява изгледа на
картата, е натиска отъ къмъ свверъ на алб. елементъ.
Пелагониската долина е почти цвла населена съ алб.
(и турски) елементъ. На западъ отъ Битоля български
те села Голина, Лера, Доленци, Кажани еж почти алба-
низирани, а алб.-мух. елементи въ Охридъ, Ресенъ и въ
селата около Преспанското и Венрокското езера се е
доста уголемилъ.
До колко е смесено населението въ градовете, това
не се познава отъ моята карта, азъ искахъ повече да
узная селското население, затова положихъ особенно ста
рание за означението на езиковната граница и то за ос
нова взехъ кжщния езикъ, безъ внимание остана владе
 — 303 —

нието на два езика, както и религията: значи жителите

отъ Мегленъ сж означени като българе, макаръ че те сж
мухамедани (помаци), сжщо тъй мух. валахадесъ за гър
ци. Тука се отнася работата до 3-те националности: бъл
гаре, албанци и гърци. Турците, аромжнегв, циганите,
исп. евреи, черкези, татари, юруци и т. н. не образуватъ
големи маси, както тритЬ първи националности.

А. Гръцка езиковна граница къмъ свверъ.

Като почнемъ отъ северо.изтокъ за граница служи
Вардаръ до притока и Карашмакъ, следъ това случайно
по новонаправения пжть, но не по старото шосе близо
до Вериа до селата Макросъ и Туркохори, едното отъ
техъ има смесено заселение отъ българе и гърци, следъ
това покрай железния пжтъ до Ниауста, който макаръ
че е български градъ, но на пжть е къмъ пълно погръ-
чвание, защото гол-вма часть отъ населението говори въ
кжщи на гръцки езикъ. Селата Тарманъ и Св. Марина
сж български. Гръцки погранични села значи сж: Пла
ти, Пальохори, чиито жители сж дошли отъ Кулакя, Ги
да, Ресна, Пископи, (има доста български фамилии), Ка-
вашла, Ставросъ, Микросъ или Микровуци, Туркохори
(българе и гърци), Яворница, Рупанъ, Ниауста. Огвъдъ
Вардаръ само селото Кулакя е гръцко; Валмаза е бъл
гарско (Гопчевичъ казва, че е гръцко), така сж що и
Ионджида, което Гопчевичъ забравилъ.
На югъ отъ Бистрица само селата Либаново и Ми-
лово иматъ покрай гърцко и българско население, а пър
вото има и турци. Чисто българско е селото Ниселъ, но
требва да се забележи, че това не сж остатъци отъ не
когашно българско население, а сж се преселили въ по-
следните десетки години. Гопчевичъ съобщава за още ед
но българско село Лонджоносъ, което за сега е напуст-
нато, а првзъ зимата зимуватъ въ него аромжнски овчари.
Планината Нягушъ е изключително отъ аромжне на
селена; Егрибуджакската равнина е населена изключител
но съ турци, а Кайларската повече съ турци, следъ то
 — 304 —

ва българе, албанци, и дв*Ь черкески села: Свети То-

доръ и Новосело.
На западъ отъ Сервия е гръцка езиков на область
съ граница реката Бистрица, а най-големото й сЬверно
место е Кожани, следъ това високия гребенъ, населенъ
изключително съ аром&не, който се простира отъ Влахо-
Клисура къмъ югъ, образува границата между българе
и гърци.
Костурската кутловина е бтлгарска, но Костуръ, как
то и Маврово сж гръцки или повечето погърчени; въ Хру-
пища гръцката партия е много силна, по за погърчвание
не може да става нито дума. Езиковната граница се про
стира отъ Гощерацъ къмъ моста при Смикси, на сЬверъ
лежащето Пишакъ е българско, а Вицани и Бубуща сж
гръцки. Долината на Белица, която иде отъ Грамости, е
българска до Хамотско, следующето Линотопи е албан
ско, а по-нататъшното Грамости — аромжнско. Планинския
гребенъ при Грамости е билъ преди чисто аромжнски,
но сега отчасти е албански, а какъ се простира езиков-
пата граница между пл. Грамосъ и пл. Смолика, не мо-
жахъ да се науча. Овчари отъ Грамости ми казахж, че
въ Раздолъ и Пальомаери нъчиа никакви села и че прЬзъ
летото тамъ пасятъ стадата си албански и фарсериотски
овчари. С&що и за албано-гръцката езиковна граница въ
Епиръ мога само на основание слушаното да укажа. Си
гурно е само това, че първото гръцко село отвъдъ пл.
Смолика, наблизо до р. Вовуса е Грижбани. Въ Коница
населението знае два езика, а гл. езикъ е албанския. Сж-
щинския Епиръ е гръцки до местностьта на юго-западъ
отъ Янина — Чамури, която повечето е албанска. На
верно албанската езиковна граница се спуща още по на
югъ, отколкото я означихъ азъ и то на основание пока
занията на албанци, които запитахъ въ Лвина, но отъ
друга страна требва да забележимъ, че гръцкия езикъ е
разпростра ненъ и доста на сЬверъ до областьта на Ар-
гирокастро, Преметъ и въ местностьта Колоня.
 — 305 —

Б. Езиковия граница между българе и албанци.

Грамоската планина е местностъта, дъго се досегатъ
езиковните граници на гръцкия, албанския и българския
езици. Деволъ е съвсвмъ въ албанска страна, която об-
ласть се извива доста на изтокъ презъ Дарда, близо до
Костуръ, дето и отвъдъ разположеното село на Бистри
ца — Сливенъ е албанско, следъ това идатъ неколко мал
ки села: Коциратъ, Терстеникъ, Рапшища, Курила, Ви-
зочища, Капешица, Биглища (Билища, дето има и бъл.
и аром. фамилии) Битинскж, Тренъ (Търнъ), Ракицка,
Шуецъ. Прогонъ, Мочурища, Голо-бърдж, Дзв^зда оттукъ
въ извита линия къмъ манастира Св. Наумъ на Охр. езе
ро. Има само две села на югъ отъ изказаната линия, гб
еж селата Дреново и Бобошица на югъ отъ Корча. Юж
ния брътъ на Охр. езеро е албански до п-ва Линъ. Отъ
тукъ нататъкъ разположените по ниско мъхта сж бъл
гарски, а по височините сж албански, това се отнася и
за равнината на сЬверъ отъ Струга. Албанските погра
нични села еж: Пискупатъ, Фъргово, Радолища, Загра-
чани. Октиси (има и българе), следъ това смесените се
ла: Подгорци, Велешча, Боровецъ; разположеното при
моста на Дринъ Джбовиани е чисто албанско село, ежщо
тъй, както и разположените по височината Татешъ, Да-
лагошчи, Боговица, Пезочанъ. Въ местностьта около Де-
бъръ албанския елементъ бързо успева и изтиква българ
ския назадъ.

.^Л&ьАт
 Съдържание.
Стр.
Предисловие . III— V
I Глава. ПролЪть 1889 г 7— 39
1 Пътуване къмъ Битоля 7
2 Битоля 8
3 Росна-Чифликъ 15
4 Разходка къмъ Невеска 21
5 Заслугите на Халилъ Рифатъ паша. . .25
6 Разходка къмъ Влахо-Мегленъ и завръща
не въ Битоля 26
7 Крушево 35
8 Околностьта на Битоля 37
II Глава. Пжтуване првзъ срвдня Албания. Лето
1889 г 40—120
1 Пжтуване къмъ Охрида презъ Маловица . 40
2 ' Мухамеданската обноска къмъ христианете
въ Охрида 43
3- Разходка къмъ Струга и Св. Наумъ .- - . .47
4 Стоянето ми въ Охрида . ч, . . . . 52
5 Плтуване къмъ Лънга . л^4. 56
6 Лънга ...-/. .^\'Ь 6<)
7 Пжтуване къфъ Елбнеанъ 65
8 Елбасанъ .^дупката при Бидцула . . . . 71
9 Бератчд \ 77
10 Музаке и жителите му 80
11 Презъ Томорица и Опара 86
12 Мускополе и Шиписка 93
13 Корча 105
14 Завръщане въ Битоля и престояване тамъ 109
15 Разходка до Гопеш7, 112
16 Росна. Българска свадба 116
 II

Стр.
III Глава. Юго-западна Македония. Епиръ и западна
Тесалия. Есень 1889 г 121—170
1 Писодери 121
2 Костуръ и Хрупища .123
3 Лапсища . 125
4 Гребена 125
5 Авдела 127
6 Периволи 131
7 Вовуса 135
8 Лаища 136
9 Добриново и Лешница 139
10 Фламбурари 140
11 Пр"6зъ Гребенити за Мецово 142
12 Мецово и шятуване за Янина 144
13 Янина . . 148
14 Сираку, Каларитесь и манаетирътъ Кепине 151
15 Пр^минуване.пр-взъ Пиндуската верига. Ко-
-гури, Вендища 159
^^ 16 Калабака и метиорнигв манастири .... 163
17 Трикала и пжтуване къмъ Атина .... 167
IV Глава. Зима 1889/90 г. .' 171 — 187
1 Аромжне и Албанци въ Атина . . . . .171
2 Разходка къмъ аромж.негЕ на Маняна въ
Акарнания 176
3 Суровели 180
4 Охту. Кацаросъ. Куцобина и завръщане. . 184
V Глава. Пролъть 1890 г 188—213
1 Отъ Атина щубзъ Тива и Халкисъ за Воло 188
2 Воло и околностьта му 192
3 Велестино и Лариса 194
. 4 Тоивашъ и долината Темпе 196
5 Чаричена и Еласона. . 198
6 Сервия 200
7 Ксероливадонъ и Вериа 205
8 Солунъ 210
VI Глава. Източна Македония. Про.твтъ 1890 г. 214—212
1 Сересъ и Джумая 214
2 Рамна, Пороя и Доиранъ 221
3 Гевгелий 226
4 Влахо-Мегленъ. Люмница 229
5 Купа и Хума -А1У\,- - - - ^31
6 Черна-Р^ка и завръщане за Солунъ . . .23"
7 Завръщаде. Скппш*- . . -. .
 III

Сгр.
Първа прибавка 245 —258
1 Типъ 245
2 Жестове 247
3 Носия 248
4 Положение на селата 253
5 Градежъ и нареда ма кжщигб 255
Втора прибавка 258 — 297
1 Предварителни 6-вл-вжки . 258
2 Имена и племена измежду аромжнегв . . 259
3 Предишни показания върху разпростране
нието и числото на аромжнегв .... 264
4 Статистика 267—283
I. Голяма маса въ центра 267
II. Аромжне пъ Македония 272
III. „ „ Албания 275
IV. , - , Епиръ 278
V. „ „ Акарнания 279
VI. , „ Тесалия . - 27»
5 Првдишно число, назадъкъ на населението
и неговигБ причини 283
6 Движение на аромжнското население . . . 287
7 Национално движение и училища 290
Трета прибавка 298—305
1 Поправки на топографическата и физиче
ската география 298
2 Етиографически заб'вл1зжки и езиковна гра
ница 301
А. Гръцка езиковна граница 303
В. Езиковна граница между българей албанци 305

--;'
 ■■ шЖ. %и*

7 V.'!
I

-Ч

__\

* /
 ~&

$*>'
##
&

I
 0^27

ОН 27.А8\ЛМ16
Аготипе :
31ап(огс1 ишуегзНу иЬгапез

477 824

81ап?ог<1 Цтуегвйу ТЛЬгапев

81апГогс1, СаЖопиа

Ее1игп (Ме Ьоок оп ог ЬеГоге й&1е Йие.

?5 т
I