Илия Панов

П Р О М Я Н А Т А

СОФИЯ
2011
Copyright © Илия Панов, автор, 2010
Всички права запазени.

Второ, преработено издание

София, 2011

За контакти:
Илия Панов
+359 893 326 231
e-mail: iliyapanov7@yahoo.com
worshipjesus777@gmail.com
www.iliyapanov.org
www.lifeinholiness.org
www.romainglory.org

Библейските стихове, цитирани в тази книга, са взети от Библия,

или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, 1940 г.
Ревизирано издание.
Библейско дружество, United Bible Societies, 1998-10M-053.

Редакция: Бойка Юрукова, Павлина Тачева

Предпечат: Васил Папратилов
Печат: „Манта Принт” ООД, София 2011
СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности ...................................................................................
Предговор ..........................................................................................
Въведение ..........................................................................................
1. Да се борим за доброто на църквата и нацията ……………
2. Изграждай царството на Бог, а не твое царство ……….......
3. Какво имаме в църквата – святост или само количество …
4. Да се грижим за храма на Святия Дух …………………......
5. Хваление и поклонение или само професионализъм ……..
6. Шоу или истинска промяна в църквата ................................
7. Излез от бащиния си дом, традиции и обичаи …………….
8. Кръвта на Исус действа само в живота на покорните .........
9. Да оставиш добро наследство …............................................
10. Нуждата ни от простителност .…………...............................
11. Праведни или набожни християни ………………................
12. Семейството според Библията ..........................……….........
13. Да платиш цената ..................................................……..........
14. Двата вида жертви .........................................…………..........
15. Съдене или любов ………………………………...................
16. Как да побеждаваме мисловни изкушения …....…...….......
17. Открий призива си и влез в него ……………….……..........
18. Четири истини от цялата Истина – Агнето ……...…….......
19. Както на небето, така и на земята …………….....................
20. Роденото от теб ще съгради и възстанови ……….…...........
21. Моето свидетелство ………………………………................
Молитва на покаяние …………………...........…………..................
Молитва на отричане …………………...........…………..................
Изповед за всеки ден………………............……………..................
Мъдри мисли ………………………...........……................................
БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря първо на Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух за

реализирането на тази книга.

Благодаря на всички християни, които ме подкрепиха с молитви и

финанси за издаването на книгата. Благодаря на всички, които ми
помогнаха с труда и професионализма си. Благодаря също на
съработниците си, на моите приятели и близки за тяхната подкрепа и
насърчение при осъществяването на този проект.

Благодарен съм на моята прекрасна съпруга Райна и на четиримата

ни синове – Асен, Ангел, Мойсей и Серафим, които ме подкрепят
през цялото време с молитви и окуражаване. Много ви обичам! Вие
сте скъпоценни диаманти. Гордея се с вас и съм щастлив, че мога да
служа рамо до рамо с вас на Божията нива.

Възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и

преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в
Господа трудът ви не е празен. (1 Коринтяни 15:58)
ПРЕДГОВОР

Аз не съм писател по професия, но една от мечтите ми беше да

напиша книга. И ето, че това стана реалност в живота ми. Въпреки
че завърших книгата за няколко месеца (дори една от главите
написах в самолета, докато летях за Франция), нещата, които
споделям, съм ги преживял през всичките двадесет и шест години на
моя християнски живот – години, изпълнени с болка и радост; с
провали и успехи; с падения и победи.

Целта на тази книга е да послужи като инструмент в ръката на Бога,

чрез който Той да докосне живота на хората и да ги промени към
добро. Една мъдра поговорка казва: „Глупавите хора се учат от
собствените си грешки, а умните – от грешките на другите.”
Вярвам, че читателите ще се поучат от споделения в книгата опит и
че мъдростта, събирана през годините, ще им бъде от полза.

Въпреки че засягам много от сферите на християнския ни живот,

основната тема в тази книга си остава промяната ни към святост –
онази святост, без която никой няма да види лицето на Бога.
Колкото и различни да са призванията и дарбите ни, Бог има и обща
цел за всеки от нас и тя е с всеки изминал ден все повече и повече да
заприличваме (в мисли, думи и дела) на Неговия Син Господ Исус
Христос.

Тази книга е за християни, които искат да се променят и са готови да

платят цената за това, като ежедневно се стремят да стоят с чисти
сърца пред Господа и се приготвят за Неговото славно завръщане.
Тя е за хора, които познават Бога и Го следват с вярност, както и за
всички онези, които падат и грешат, но стават и продължават да Го
хвалят и прославят.

Моят личен призив към теб е: Моля те, умий сърцето си и очисти
живота си от всеки грях! Направи прави пътеките за Бога! Бъди
поправител на развалини!

Може би посланието „Господ идва скоро!” е изгубило смисъла си

или силата си за теб? Но Той наистина идва скоро. Твоята дреха
изпрана ли е в кръвта на Агнето, за да имаш право да дойдеш до
Дървото на живота? Разбира се, християнството не е лесно нещо. То
прилича на преобразяването на гъсеницата в пеперуда. Не е лесно,
но е постижимо. Ще имаш и трудни времена, периоди на страдания
и изпитания. Всеки минава през своята пустиня. Исус също мина
през нея. Помни, че няма да останеш там вечно. Божията воля е да
излизаме от своите „пустини” повече от победители – в силата на
Святия Дух.

Моята молитва за теб е Божият Дух да бъде с теб, докато четеш

„Промяната”. Моля Го да отвори духовните ти очи, за да познаеш
Истината, която ще те направи свободен. Нека мирът на Господа да
бъде с теб през цялото време и да не те напуска никога! Нека всяко
Слово, което Бог е вдъхновил, да бъде написано на сърцето ти и да
промени живота ти по Божията съвършена воля, в името на Исус
Христос. Желая ти приятно пътуване през редовете на тази книга и
нека, докато я четеш, да дойде изцеление и освобождение върху теб,
за Божия слава. Амин.
ВЪВЕДЕНИЕ

През двадесет и шест годишния ми християнски живот съм се

срещал с хиляди набожни хора, но с много малко истински
посветени на Бога служители. Това е особено силно изразено в
ромските махали по целия свят. Знам го, защото имам призив да
служа там, но това важи също и за всички хора, които се наричат с
най-святото от всички имена. Отдавна виждам нуждата християните
да бъдат поучавани за истинската промяна в начина на мислене и за
практикуването на свят живот. Така дойде и идеята за написването
на тази книга. Тя се роди от нуждата, която виждах навсякъде,
където отивах. Християните в България и по света трябва да
разберат, че ходенето на църква и знанията ни от Библията никак не
са достатъчни, ако в сърцата и живота ни не е настъпила промяна по
образа на Бога.

Промяната на човешкото сърце и начин на живот не е лесна за

осъществяване, но не е и невъзможна. Имам предвид промяната в
Господа, която започва от вътре на вън. Първата стъпка към нея е
личното решение за покаяние и посвещение. Покаянието води до
разкриване на Божия Син като личен Спасител, а посвещението
прави Исус Христос Господар на живота ни. Мнозина приемат Бог в
живота си само като Този, Който ще ги спаси, ще ги пази, ще
снабдява нуждите им, ще ги изцелява от болестите им, но Бог е
много повече от това. Той е Цар, Който издава заповеди и желае да
бъде Господар в живота на всеки от нас.

Християните добре знаят, че спасението е напълно безплатно, но

повечето от тях не си дават ясна сметка, че да бъдеш ученик на
Господ Исус Христос, ще ти струва всичко. Необходимо е всеки
лично да вземе решение за тази промяна в начина си на мислене и
живот. Разбира се, никой човек не може да го постигне със
собствени сили. Това е възможно само и единствено чрез Святия
Дух. Бог иска да ни промени от вътре на вън, така че да бъдем с
обновен ум, с ново сърце и нов дух. И само Той може да ни даде
силите да го извършим.

Човекът по Божието сърце – цар Давид, се е молил така: „Сърце

чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в
мене, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш
от мене Светия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си: И
освобождаващият Дух нека ме подкрепи” (Псалм 51:10-12). Той е
разбирал, че се нуждае от промяна и помощ, и затова е искал Бог да
изчисти първо сърцето му, а след това и духа му. Истинската
промяната винаги започва от вътре и едва след това се изявява на
вън. Давид е копнеел за реалността на тази промяна, защото е знаел,
че Бог гледа на сърцето.

Христовите ученици търсят промяната в живота си и тя е реалност

за тях, защото се стремят вътрешният им човек да бъде чист. За
разлика от тях фарисеите наблягат на външното – те копнеят за
одобрението на хората вместо за Божието. Затова и Господ Исус
Христос каза на религиозните водачи през първи век, както казва и
на съвременните днес: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!
Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре
те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо
вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им
чиста” (Матей 23:25-26).

И днес, както през първи век, има религиозни, набожни хора, но

също така има и истински ученици на Господ Исус, които, въпреки
че също грешат, ежедневно се стремят да се отричат от себе си, да
вдигат кръста си и да Го следват с мислите, думите и делата си.
Точно затова Библията ни учи, че които упражняват вяра, те са
истинските деца на Авраам – бащата на вярата (виж Галатяни 3:7).

Истинската промяна в начина на мислене и живот е свръхестествено

чудо и тя не може да бъде постигната чрез човешки усилия, по плът
– чрез спазване на правила. Божията воля е всички, които идват при
Него, да Му позволят да променя характера, ума, сърцето, душата,
духа и живота им по образа на Сина Му. Нашият дял се състои
единствено в личното ни решение за промяна, което ще доведе до
глад и жажда за Божията правда, съкрушен дух, разкаяно сърце и
пълно предаване на живота ни под Божието господство. Останалото
е Божие дело. Силата принадлежи на Него. Така че не бързай да
кажеш: „Не мога”! Моженето е от Господа. От теб се иска да го
пожелаеш и да Му се покориш.

Скъпи приятелю, препоръчвам ти да четеш с молитвата Святият Дух

да ти покаже кои области от живота ти се нуждаят от промяна. Моля
се споделеното от мен в тази книга да бъде благословение за теб, да
те доведе по-близо до кръста и да събуди в теб желание за ново
посвещение на Божието дело, защото е време за жътва, а
работниците са малко. Нека Господарят на жътвата да призовава все
повече служители на нивата Си! Нека все повече хора да откликват
на Неговия призив за покаяние, святост и пълно посвещение!
1
ДА СЕ БОРИМ ЗА ДОБРОТО НА ЦЪРКВАТА И НАЦИЯТА

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу

началствата, срещу властите, срещу духовните сили на
нечестието в небесните места. (Ефесяни 6:12)

Много хора днес казват: „Всичко е свършено на кръста. Исус

победи. Ние сега само ще вярваме и ще царуваме.” Наистина Исус
взе нашите грехове, проклятия и болести. Той победи и затова
извика от кръста: „Свърши се!” Да, жертвата, която Христос
направи, е съвършена и никой не може да добави нищо към
Неговото дело. Но когато Исус каза „Свърши се!”, Той имаше
предвид, че е напълно завършено делото за спасение и изкупление
на човечеството, а не че ние не трябва да правим нищо повече.
Господ Исус ни остави свят пример, който да следваме. Както Той
победи, така и ние да побеждаваме. Ако обаче, не трябва да правим
нищо друго, освен да вярваме в Него, защо тогава Исус ни заповяда
„Вдигни кръста си и Ме следвай”?

Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след
Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека
Ме последва. (Матей 16:24)

Той казва и днес на учениците Си: „Отречете се от себе си, вдигнете

кръста си.” Мнозина не искат да се покорят, понеже кръстът им се
вижда тежък. Да вдигнеш кръста си означава да носиш собствения
си кръст за разпъване на егото, да умираш за себе си. Няма небе без
кръст. Не можеш да отидеш на небето, без да си минал през кръста.
Тук Господ говори за разпъване, умиране, борба, отричане от себе си
и своето его. Християнският път включва борба и воюване.

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

(Евреи 12:4)

Тези думи са написани десетки години след разпъването на Исус.

Ние трябва да се борим, и то до кръв. Тук отново се говори за смърт,
но към греха. Когато си умрял за този свят, грехът не може да те
докосне – един мъртъв човек не може да съгрешава. В Ефесяни 6:12
също става дума за битка. Там се казва, че нашата борба не е срещу
плът и кръв, а срещу началства, сили и власти. Това отново
потвърждава, че животът на християнина включва воюване. Трябва
да се борим срещу тъмните сили на нечестието; да воюваме за
доброто на църквата и нацията; да освобождаваме пленниците от
примките на греха, света, робството и всяко зло.

Факт е, че днес има хора и по църквите, а не само в света, които

продължават да живеят в робство и грях, в тъмнина и заблуда, в
мрак и разруха. Подобно на Исус ние трябва да платим цена и да се
борим за освобождаване на църквата и нацията ни от ръцете на
дявола. Това не означава, че Исус не си е свършил работата.
Напротив, Той направи всичко – плати цената и освободи църквата
от робството на греха. Сега ние трябва да следваме Неговия пример.
Исус ни даде власт и сила да стъпчем нашия враг и да живеем свят
живот. Разбира се, това не става лесно. И на Христос Му беше
трудно в Гетсиманската градина, когато се молеше и потта Му се
превърна в големи капки кръв. Исус имаше борба в Себе Си – да се
откаже от битката, да не отиде на кръста, но Той взе решение, каза
на Своя Баща: „Да бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.” И отиде
на кръста. Това е, което трябва да направим и ние. Трябва да се
борим за доброто на църквата и нацията ни и Бог ще ни подкрепя в
тази битка. Той няма да ни остави сами, защото всяка битка, която е
за Господа, завършва с победа от Господа.

Църквата

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви

е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той
придоби със Собствената Си кръв. (Деяния 20:28)

Павел пише да внимаваме на себе си и на църквата, да пасем

църквата на Бога, която Той придоби с кръвта Си. Господ съвършено
ясно учи да се грижим за църквата, за която е пролята скъпа, свята и
невинна кръв, кръв не на обикновен човек, пълен с грешки, а на
човек без грях, от Чието име треперят небето, земята, цялата вселена
и адът. Исус проля кръвта Си за църквата, за да я има за Свое
притежание.

Да пасеш агнетата на Бог, придобити с кръвта на Сина Му, не е

лесно. Исус ни заповяда: „Паси.” Да пасеш означава да храниш, да
се грижиш, да превързваш, да поиш, да пазиш. Означава също да се
бориш. Има и битка в цялата картина. И тук е въпросът: Скъпи
пастори, служители, братя и приятели, днес дали някой се бори за
църквата? Пасе ли някой църквата на Бога? Има ли хора, които са
готови да плащат цена за църквата на Бога? Ние трябва да бъдем
готови да храним църквата със свежа манна, да я водим на зелени
пасбища, да се грижим да няма паразити върху стадото, да
изцеляваме раните на куцата овца, да я водим при тихи води и да я
пазим. Да пазиш не е лесна работа. Иска се смелост и сила.

След възкресението Си Христос повери църквата на Петър – един

човек, който беше извършил много грешки. Исус три пъти му каза:
„Паси агънцата Ми.” Това не означава, че сега Петър ръководи
цялата вселенска църква. Господ искаше Петър да продължи пътя,
като се грижи за хората, които Той му е дал. По същия начин Петър
предаде вярващите на следващите Божии служители, а те – на тези
след тях. И така църквата на Бога продължава да съществува чрез
силата на Святия Дух до ден-днешен, като учението се предава на
верни човеци, които на свой ред правят ученици, като хранят и пасат
църквата на Бога. Затова ние трябва да имаме общение с Бога, за да
получаваме от Него изобилна храна. Божието Слово е храна за духа
и тя идва от Бог, от Неговата уста, като рема (Живо Слово).

Господ Исус и днес иска пастирите да хранят овцете Му и да пасат

агънцата Му. Някои се бунтуват против служителите, като казват:
„Аз няма да ходя на църква. Ще си чета Словото вкъщи. Ще се моля
у дома. Бог е навсякъде.” Но помазаният служител е поставен от
Бога. Не говоря за служители, поставени от човеци или от дявола.
Имам предвид истинските помазаници. Бунтовниците искат сами да
се хранят, като казват: „Ние ще си ядем своя си хляб”, както описва
пророк Исая: „И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и
ще му рекат: Ние ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си
дрехи. Само нека се наричаме с твоето име. Ти отнеми нашия
срам” (Исая 4:1).

Бунтовниците винаги искат контрол. Какво се казва в този стих? Те

ще се хванат за един мъж. Мъжът е Исус, а седемте жени
символизират седем различни църкви. „И ще му рекат: Ние ще
ядем своя си хляб.” Те искат да Му казват какво да прави. Исус
казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на
църквите” (Откровение 2:7а). Ние трябва да имаме уши, за да
слушаме Духа Му, а не да Му казваме Той да ни слуша – в смисъл,
да се покорява на нас. Желанието за упражняване на контрол върху
други личности е демонично. То е вдъхновено от дух на контрол или
от духа на Езавел.

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и

когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз го
подгонвах, та го поразявах и отървавах грабнатото от устата му;
и когато се вдигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах
го и го убивах. (1 Царе 17:34-35)

Да пасем църквата на Бог означава не само да проповядваме (да я

храним), а и когато идва врагът, да скочим, да се бием и да
освободим грабнатото от устата му. Дяволът идва, за да открадне, да
разкъса и да убие. В историята на Давид виждаме борба. Когато са
идвали лъв или мечка, за да грабнат агне, Давид не си е стягал
куфарите, за да избяга, а е скачал да се бори за стадото. Истинският
водач не създава проблеми, нито бяга от тях, а ги разрешава. Да се
бориш за църквата означава да си готов да дадеш живота си за нея.
Водачите, които се борят за доброто на църквата, са призовани от
Бога – те са пълни с Духа Му и са готови на всичко, за да защитят
вярващите, които Бог им е поверил. Апостол Петър три пъти се беше
отрекъл от Исус в деня на разпятието Му, но след като Святият Дух
слезе върху него, Петър плати цената с живота си. Той остана верен
до смърт на Господ и на църквата, която Бог му повери.

Истинските Божии служители страдат с болката на другите и се

борят за доброто на вярващите, защото ги обичат. Ако не те боли,
значи не обичаш истински.

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя

(защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О, господарю мой!
дай й живото дете и недей го убива. А другата рече: Нито мое да
е, нито твое; разделете го. Тогава царят в отговор рече: Дайте на
тая живото дете и недейте го убива; тя е майка му. (3 Царе 3:26-
27)

Истинската майка я болеше и не искаше да убият детето й. Тя дори

предпочете да го даде на другата, само то да остане живо. За
фалшивата майка не беше проблем да позволи да разделят детето на
две и то да умре. Днес ние виждаме тази история да се изпълнява в
много църкви. Вместо да се борят, за да защитят стадото от врага,
„борбата” на някои служители е с цел да го разделят. Много лесно
можем да разберем дали водачът е истински или фалшив – по делата
му. Ако един служител не се бори, за да защити църквата, и не я
пази от ударите на врага, явно той никога не е бил част от тялото на
Исус. Хора от този тип са изпратени от врага и са негови агенти. Те
говорят против другите християни, без да страдат за тях, и често
осъждат, без да проявяват и капка милост, защото демоните в тях
нямат милост.
Но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели
между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза
плод, тогава се появиха и плевелите. (Матей 13:25-26)

Някои хора може с години да стоят в църквата и да се правят на

ангели. С всичко се съгласяват... до момента, в който ги изобличиш.
Тогава започват да изявяват всичко, което е било скрито в сърцето
им през цялото време. Предпочитат да бъде разрушена църквата и
доказват с делата си, че никога не са били част от нея. Манипулират
хората със сълзите си. Плачат на всяка служба, но всъщност никога
не се променят. През цялото време ти казват, че те обичат. Понякога
даже сеят в теб пари, за да им се довериш. Но когато им кажеш, че
не са прави – дори за нещо малко в живота им, започват да говорят
против теб. Всеки, който не е бил част от църквата, рано или късно
ще напусне събранието. Всеки, който не гради и не събира с Бог,
разпилява. Споделям това, за да видите, че го има в много църкви
днес, и да се борите за църквата, да я пазите от такъв вид лъвове и
мечки, които и днес врагът изпраща във всички събрания по света.

Един ден Бог ще премахне всеки, който не е бил насаден от Него.

Той ще изкорени плевелите: „Исус в отговор рече: Всяко растение,
което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени” (Матей
15:13).

Искам да забележите определни хора в събранията, които никога не

са давали плод в живота си. Ако в един момент нещо не им хареса,
започват да се сърдят, говорят против служителите и решават да
напуснат, като се местят другаде. Мислят, че за всичко са прави, без
да осъзнават, че именно Бог им слага желание да напускат
събранието. Вярвам, че самият Бог им праща заблуда – да си мислят,
че те са правите. Така те бягат, без да ги гони някой: „Нечестивите
бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв”
(Притчи 28:1).

Всеки, който страда за църквата, е част от нея. Аз не познавам човек,

който да говори срещу ръката си (или друга част от тялото си), като
казва, че не я харесва и иска да я отреже, понеже я мрази. Църквата е
тялото на Исус, а главата е Той. Така че Бог ще премахне всеки,
който не е част от Неговото тяло. Господ ще разтърси небето и
земята и всичко, което се клати, ще падне, и то завинаги.
Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки:
„Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А
това „още веднъж” означава премахването на ония неща, които се
клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се
клатят. (Евреи 12:26-27)

Вярвам, че идва времето Исус да изчисти храма Си със Своя свят

камшик; да изгони хора, които са превърнали дома на Баща Му в
разбойнически вертеп. Някои дори това се опитват да манипулират.
Когато искаш църквата да е свята, те се противят, като казват:
„Брате, ти нямаш любов. По-спокойно! Много ни изобличаваш.”
Исус да не би да ги е изгонил с усмивка? Един велик служител казва,
че хората, които Господ е изпъдил от двора на храма, са били около
15 000 човека. Как се гонят толкова много хора? Видели са, че го
прави с власт; помазан и ревностен за дома на Своя Баща, който
трябва да бъде Молитвен дом. Но днес хората често пропускат да се
молят. Вместо това клюкарстват или правят бизнес, използвайки
храма. Исус се бореше за храма на Баща Си, като изгони търговците
и среброменителите оттам. Бил съм в Йерусалим, точно на мястото,
откъдето ги е изгонил. Шокиращо е, че търговците и
среброменителите не са били вътре в Храма, а отвън, на двора. И
Господ е взел мерки да ги махне оттам да не би в един момент да
влязат вътре и да превърнат храма в разбойнически вертеп. Дяволът
те изкушава отвън и в един момент, без да усетиш как, той вече е
влязъл вътре в теб.

И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и

купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и
столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е:
„Домът ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите
разбойнически вертеп. (Матей 21:12-13)

Нацията

Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името

на Отца и Сина и Светия Дух. (Матей 28:19)

Бог не ни е изпратил на земята, за да обучаваме 20 човека в църквата

в продължение на 50 години. Ние трябва да се борим хората да се
променят и да отидат да променят други, а не 50 години да
насърчаваме 20 човека да благодарят на Бога, че са спасени, докато
светът около тях умира. Думите „Идете, прочее, научете всичките
народи” говорят за нации.

Когато Исус е възкресявал мъртви, Той е заповядвал на учениците

Си, като им е казвал: „Дайте му да яде.” Очевидно не е достатъчно
човекът само да е възкръснал, т.е. да е оживял от мъртвите. Господ
всъщност казва: „Дайте му да яде, за да продължи да живее.”
Днес повечето хора намират спасение, като приемат Исус, което е
много добре, но това не е достатъчно. За да продължава да живее
живот на победа, на спасения вече човек му е нужно да яде истинска
храна, която идва от Божиите уста като рема – от Неговото Живо
Слово.

Изпратени сме на земята с мисия от Бог не само заради 20 или 100

човека, но за да влияем, спасяваме и променяме хора от нацията си и
от други народи – до краищата на земята. Ние трябва да научим
сънародниците си да живеят според Словото на Бог, да се борим за
народа си, така че да излезе от престъпните и окултни традиции и
обичаи, и да му покажем пътя, по който да ходи.

Исус не е дошъл на земята, за да направи църква от 120 човека, а е

вложил усилията Си в обучаването на 12 апостоли, които
преобърнаха целия свят. Христос е ходел по тази земя, за да спасява,
изцелява и освобождава. Той дойде, за да потърси и спаси
погиналото. Служението Му е било по улици, в домове, по хълмове
и поляни, край брегове, по планини, в синагоги и дори на гробищата.
Гласът на църквата трябва да се чува мощно и силно навсякъде в
този свят. Някои са готови да останат завинаги в сградата, където се
събират. Но целта на Бог е да бъдем глас в пустинята, а не глас само
за 50 човека между четири стени. Бъди глас в пустинята – говори
там, където има змии, скорпиони, зверове, където дебнат опасности,
където хората страдат и имат нужда от Бога. Бъди „глас в
пустинята”!

Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая,

който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе
пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. (Матей 3:3)

Като казвам да бъдем „глас в пустинята”, нямам предвид да се

затворят църквите. Напротив, нека се работи и в молитвените
домове! Нека служители да вдъхновяват хората да станат от
столовете, които аз наричам „лодки”. Накарайте ги да излязат и „да
ходят по водата”! Повечето от тях са станали толкова разглезени в
сградите, където се събират, че ако някой им вземе стола, те са
готови да се борят, за да си го върнат. Битката е навън, а не е в
църквата. Сградата е като бензиностанция, а ти си „кола”. Идваш на
църква, за да си смениш маслото, да напълниш резервоара с гориво,
да провериш двигателя, гумите, да бъдеш измит и да благодариш на
Бог, че не си катастрофирал по пътя. След това колата потегля по
магистралата и може да бъде полезна и използвана по пътищата.
Можеш да видиш колко е мощен двигателят на една кола само
когато си на път, а не в гаража, където я паркираш. Човек може да
има хубава кола в гаража си, но той никога няма да разбере каква
мощ притежава тя, ако не тръгне с нея на път. Исус каза: „Аз съм
пътят.” На пътя не се седи, а се пътува. Така че трябва да се
движим по пътя, който е Исус.

Братя, нека да се борим за нашата църква и нация! Да не чакаме само

служителите да воюват в добрата битка на вярата! Ние сме едно
семейство. Когато някой се заблуди или отпадне, да не очакваме
само пасторът да търси изгубените и да го бием с думи като: „Хайде,
пасторе, нямаш любов, изгуби се еди-кой си, иди да го потърсиш.”
(Обикновено така разсъждават хората.) Ако ти имаш семейство от
пет човека и някой от вас се изгуби, как би постъпил? Дали ще
кажеш на брат си: „Хайде, иди да потърсиш изгубения!” Няма ли да
плачеш и всички заедно да хукнете в различни посоки, за да го
търсите навсякъде, докато го намерите? Да, сигурен съм, че точно
така би постъпил всеки, който е част от това семейство и го обича. А
ако не си част от него, ти дори би се зарадвал, че брат ти се е
изгубил, защото си го мразел през цялото време. Точно така постъпи
братът на блудния син. Аз съм сигурен, че той се е радвал, че брат
му е отпаднал, че се е изгубил и че го няма, за да може само той да
наследи всичко. Когато блудният син се завърна у дома, баща му се
зарадва, понеже го обичаше. „Бе мъртъв, но оживя, изгубен бе, но
се намери.” Но когато брат му разбра, че се е завърнал, не беше
щастлив, защото никога не бе го обичал истински. Тази история се
повтаря хиляди години. И днес по църквите има хора, които се
радват, когато някой отпада от вярата, за да заемат позицията му.

Нека се борим заедно, като семейство, за църквата и за нашата

нация! Нека се молим за народа си, да бъде избавен от греха, от
лошия начин на мислене! Нека донесем промяна в живота на хората,
като им покажем живия Исус, разпънат на кръста за всички ни и
възкръснал! Нека се борим, за да ги избавим от окултните и
престъпни традиции и обичаи! Нека да се молим и постим, да
изобличаваме, да превързваме, да изцеляваме, да изкореняваме, да
съсипваме делата на врага в техния живот и да градим и
възстановяваме падналата Давидова скиния в живота на хората!
Нека спрем да си играем на църква, като пеем набожни песни и си
казваме религиозната проповед, а когато някой е болен и умира, да
твърдим, че това е волята на Бог – той да умре. Това е лъжа. Нека
спрем да си играем на игри.

Нека се борим заедно! Нека избавим народа си от ръцете на дявола!

Не сме сами! Бог е с нас. Победата е на Господа. Стани реформатор
в църквата и в страната си! Когато се включиш в добрата битка на
вярата, може целият ад да застане срещу тебе, за да се опита да те
спре, но ти продължавай! Не бой се! Който иска да живее
благочестиво, ще бъде гонен заради Правдата. Дори близки хора ще
ти казват: „Ти ли си най-духовният? За какъв се мислиш?” Но
Господ Исус ни обеща, че няма да ни остави. Той ще ни подкрепи,
защото ние искаме да се възстанови образът на Бога в хората и
копнеем църквата и народът ни да заприличат на Исус.

Бори се, приятелю! Съпротивлявай се до кръв в битката срещу греха

и Бог ще ти изпрати мощни ангели, които да воюват срещу онези,
които воюват срещу теб. Ти не си сам в битката. Господ е много
близо до теб, когато искаш църквата и нацията ти да бъдат свободни
от греха и дявола. Ти имаш Бог Отец, Господ Исус, Святия Дух,
Словото, кръвта на Агнето, Небето, ангелите на Бога. Ти не си сам.
Някой се моли за теб точно сега. Ти не си сам. Ти не си сама.

Борете се за доброто на църквата и нацията си!

2
ИЗГРАЖДАЙ ЦАРСТВОТО НА БОГ, А НЕ ТВОЕ ЦАРСТВО

И на сутринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саул,

известиха на Самуил, казвайки: Саул дойде в Кармил и ето, като си
издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал. (1 Царе
15:12)

Когато Саул стана цар над Израел, издигна паметник в свое име.
Когато Давид стана цар, пренесе Божия ковчег в Йерусалим.
Разликата между двамата царе е, че Саул се е възползвал от името на
Бог, за да си изгради име, авторитет, кариера, докато Давид е
копнеел за Божието присъствие в живота си и в живота на хората.
Затова е пожелал да пренесе ковчега на Бог в Йерусалим.

Виждаме подобни ситуации и днес по света във всяко събрание. И

трябва да изпитваме себе си чие царство издигаме и с какви мотиви
служим, защото Бог ще съди живота ни. Ако изграждаме свое
царство вместо Неговото, ще завършим като Саул. Това е ярък
пример за всички нас, от който трябва да се поучим, за да не ни
постигне съдбата на непокорния цар. Бог призовава всеки служител
да проповядва Неговото царство. За жалост мнозина издигат свое
лично царство, като използват църковните събрания, за да напълнят
банковите си сметки. Те се грижат повече за собственото си
благополучие, отколкото за това на стадото.

Няма да забравя случая, когато един пастор ни покани на

богослужение, защото щели да имат гости от Америка. Той ме
помоли да отида заедно с всички братя и сестри от нашето събрание.
Ние отидохме и залата се напълни. В един момент този човек се
изправи и каза, че е пасторът на тази църква, без да спомене, че има
гости и от друго събрание. Имаше няколко камери и хората му
снимаха всичко. Бях смаян. Това беше нечестно. Неговата църква се
състоеше от петнайсетина души. Този човек злоупотреби, като
използва множеството от нашата църква, за да ни представи пред
гостите си като част от хората, на които служи.

Срещал съм служители, които се възползват от мизерията на хора от

малцинствата, като им правят снимки, които изпращат в чужбина, за
да получат пари, а после не помагат на онези, които са снимали. По
този начин се облагодетелстват за сметка на бедните. Други
служители „крадат” членове от различни събрания и ги правят част
от своите „овце”, но това обикновено е само временно – по-късно
хората ги напускат, защото никога не са били истинска част от
тяхното събрание.

Забелязвам състезателен дух между християните. Веднъж чух един

служител да казва: „Аз ще направя най-добрата църква! Тя ще бъде
номер едно.” Каза го и на английски: „Number one, the best!” Хора от
друго събрание казват: „Ние сме най-добрата църква!” Някои
пастори говорят против други. Хвалители се съзтезават един с друг
кой е по-добър певец. Това показва, че тези служители изграждат
свое царство вместо царството на Бог. И дяволът се радва на това,
което е успял да направил в живота им. Ето защо не виждаме масово
да се спасяват хора днес! Няма кой да се грижи за тях. Няма
единство между водачите. Затова църквите в България са разделени.
Но аз вярвам, че днес Бог изпраща Духа Си върху „сухите кости”, за
да съживи църквата Си. Време е да отделим истинското от
фалшивото. Време е за пречистване, измиване, възстановяване,
обновяване и съживление.

Бог те помазва, за да служиш на другите

Духът на Господ Йеова е на мене, защото Господ ме е помазал да

благовествам на кротките, пратил ме е да превържа
сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и
отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на
благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог; да
утеша всичките наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да
им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на
хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда,
насадени от Господа, за да се прослави Той. И ще се съградят
отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните
развалини. И ще се обновяват пустите градове, опустошени от
много родове. Чужденци ще останат и ще пасат стадата ви и
чужденци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари. А вие ще се казвате
свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог; ще
ядете имота на народите и ще наследите тяхната слава. (Исая
61:1-6)

Забележи, че Бог помазва служителя Си, за да служи на другите. Бог

те помазва, за да помагаш на други хора. Искам да обърнеш
сериозно внимание на това: „Господ ме е помазал да благовествам
на кротките.” Помазан си, за да благовестваш на кротките.
„Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените.” Помазан си, за да
превързваш сърцесъкрушените. „Да проглася освобождение на
пленниците и отваряне затвора на вързаните.” Помазан си, за да
отваряш затвора на вързаните. „Да утеша всичките наскърбени.” Ти
си пратен да утешаваш, защото си помазан. Бог те помазва и Святият
Дух идва върху теб, за да помагаш на другите. Помазанието, което
имаш върху теб, е, за да можеш да служиш на другите. Има хора,
които започват да се възползват от дарбите си и манипулират
останалите, за да се облагодетелстват с пари или с друга цел. Но Бог
ни е дал служение, за да проповядваме Царството и да изграждаме
хората Му.

Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък

благовестители, а други пастири и учители, за делото на
служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се
усъвършенстват светиите. (Ефесяни 4:11-12)

Исус е Помазанието. Той беше изпратен на земята, за да спаси, да

възстанови, освободи, изцели, благослови, и никога не се е
възползвал от помазанието, за да угоди на Себе Си. Хора и демони
са Го изкушавали, но Той е устоял.

Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е

Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в
Него. (Матей 27:42)

Исус беше изпратен с мисия от небето. Той дойде, за да изпълни

волята на Баща Си, и беше помазан, за да спаси света, а не да спаси
Себе Си. Помазанието върху Исус беше за всички други, но не и за
Него. Той е истинската Маслина, която беше „смачкана” в
Гетсимания, за да се излее маслото. Исус е Христос, което значи
Спасително Помазание. Ако искаш да си помазан от Бога, трябва да
знаеш, че помазанието ти е с цел да служиш на другите. Исус
можеше да извика дванадесет легиона ангели и да бъде избавен от
ръцете на римляните: „Или мислиш, че не мога да се примоля на
Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет
легиона ангели?” (Матей 26:53). Но Той не го направи, а устоя на
всяко изкушение, оставяйки ни съвършен пример.

Послание към служители

Моля се да дойде време, в което ще се прилага на дело Словото на

Бог, което се проповядва от амвоните; време, когато пастири и
служители няма да градят свои „царства”, а с общи усилия ще
проповядват царството на Бога и заедно ще изграждат ученици на
Исус; време, когато пастири и служители няма да работят заради
пари и власт, а ще пасат стадото, ще се грижат за него като за свое
семейство. Моля се да дойде време, когато пастирите ще служат не
за да издигат своя авторитет и име, а за да издигат авторитета на Бог
и името на Исус.

Моля се мотивите и сърцата на служителите да бъдат променени.

Нека Бог да докосне умовете и сърцата ни и да ни изпълва с Духа
Си! Първо ние трябва да се променим, за да може да бъдем
употребени за обновяване умовете на хората. Когато човек е изцелен
духовно и в ума си, изцелението лесно ще дойде и в тялото му.
Мнозина търсят знамения и чудеса, което само по себе си не е лошо,
защото някои, ако не видят чудеса и знамения, никак няма да
повярват. Но винаги най-важен трябва да бъде Изцелителят и
Чудотворецът – да обичаме, както Той обича; да прощаваме, както
Той прощава; да живеем, както Той живее...

Важно е да бъдат обновени умовете на повярвалите, да излязат от

стария си начин на мислене. Християните трябва да живеят свят
живот, да се пазят от греха и да се отдалечават от злото. Тогава няма
да имат нужда от изцеление на тялото, защото няма да са болни.
Повечето болести идват поради грях. Много хора са получавали
свръхестествено изцеление, но когато са се връщали към стария си
живот, отново са се разболявали от същите болести. Така е и с
демоните. Много нечисти духове са били изгонени от хората, но те
се връщат отново у тях поради греха им. Лесно е демоните да
излязат поради властта на служителя, който се моли – духовете се
покоряват в името Исус, но това ще е напразно, ако в живота на
хората не настъпи истинска промяна. И промяната трябва да започне
от служителите. „Ако бяха стояли в съвета Ми, тогава те щяха да
правят людете Ми да чуят думите Ми и щяха да ги връщат от
лошия им път и от злите им дела” (Еремия 23:22).

Какво предпочиташ? Само външни проявления, за да се наричаш

„велик служител”, или хората да бъдат наистина свободни от
духовното робство, което е грехът?

По-добре чистете вътрешното и ето, всичко ще ви бъде чисто.

(Лука 11:41)
Господ Исус казваше на изцелените да не съгрешават вече, за да не
ги постигне нещо по-лошо. Преди пророк Йоан да кръщава хората в
река Йордан, той ги учеше ясно на нещата, които те трябва да
престанат да правят. Така че нека да се молим за изцеление, нека да
се молим за освобождение, нека да гоним демони, но нека също така
да работим и за обновяване умовете на хората!

Нека да не кръщаваме хора, които нямат сключен граждански брак,

защото те живеят в блудство! Нека да не благославяме като
„семейство” малолетни и непълнолетни, които живеят на семейни
начала, защото те вършат блудство и беззаконие, а Бог никога няма
да благослови онова, което е проклел! Нека да учим хората да не
вършат обичаите на народите, за да не се разгневи Господ и да не
отвърне лицето Си от нас! И нека да изобличаваме всеки грях, за да
живеят хората в събранията ни променен и свят живот!

Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та

да дойдат освежителни времена от лицето на Господа! (Деяния
3:19)
3
КАКВО ИМАМЕ В ЦЪРКВАТА – СВЯТОСТ ИЛИ САМО
КОЛИЧЕСТВО

Посетители или посветени

Какво виждаме в църковните събрания – качество или само

количество? Усещаме ли Божието присъствие и святост? Срещаме
ли верни човеци в събранията, или там има само обикновени
посетители, които все още не са се разделили с греха и демоните от
своето минало? Каква е реалността в църковните събрания в
България? За жалост, голяма част от съвременните християни са се
смесили със света и приемат греха като нещо нормално. Рядко
срещаме посветени хора, живеещи в святост и изпълнени с Божието
присъствие. Това е една от причините Исус да каже: „Лисиците си
имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма
где глава да подслони” (Матей 8:20).

Божието присъствие

Бог надникна от небето над човешките чада, за да види има ли

някой разумен, който да търси Бога. (Псалм 53:2)

Малко са тези, които търсят присъствието на Бог и копнеят да Го

познават лично. Повечето искат само изцеление, освобождение,
благословение. Някои християни приличат на просяци, които желаят
само да получат, без да познават Този, Който дава. Години наред се
задоволяват с набожни песни, религиозни проповеди, папагалски
молитви и малко душевни тръпки, които считат за Божие
присъствие. Но да копнееш за нещата, които Бог дава, не бива да
става по-важно за теб от копнежа ти за общуване с Него.
Присъствието на Господа е много повече от това.

А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода. (2

Коринтяни 3:17)

Ако наистина Божието присъствие беше в религиозните проповеди,

папагалските молитви, набожните песни и да имаш тръпки по
тялото, защо тогава повечето от тези хора в продължение на години
ходят болни, бедни, с разбити семейства, затънали в заеми, вързани
в робство, все още зависими от цигари и алкохол и непокорни? Там,
където Духът на Бог е Господар, там е свобода от всяко робство.
Неговото присъствие носи изцеление, освобождение, благословение.

Духът на Господ Йеова е на мене, защото Господ ме е помазал да

благовествам на кротките, пратил ме е да превържа
сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и
отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на
благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог; да
утеша всичките наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да
им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на
хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда,
насадени от Господа, за да се прослави Той. И ще се съградят
отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните
развалини. И ще се обновяват пустите градове, опустошени от
много родове. (Исая 61:1-4).

Бог е нашият Създател. Ние имаме нужда да бъдем в присъствието

Му не само за да ни освободи от всяко робство, но и за да имаме
общение с Него. Нека търсим лицето на Господа постоянно, за да
заприличваме все повече на Него. Нека поддържаме близко общение
с Царя, за да бъдем свободни от всяко робство.

Когато Давид съгреши, той се молеше присъствието на Бог да не го

напусне. Човекът по Божието сърце не се разтревожи, че Господ ще
отнеме царството от него и ще го даде на друг, а се уплаши
присъствието на Бога да не се отнеме от него. Давид знаеше какво
най-много ще му липсва в живота, кое е най-важно за него –
присъствието на Царя: „Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
нито да отнемеш от мене Светия Си Дух” (Псалм 51:11).

Святост

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да

види Господа. (Евреи 12:14)

Първата стъпка към святостта е мирът. „Търсете мир с всички!”

Липсата на мир е пречка във взаимоотношенията между хората.
Много християни не живеят в святост, защото не са в мир с другите.
Постоянно участват в някакви войни, битки и надпреварвания – за
власт, пари, надмощие и т.н. – подобно на хората в света. Затова
християните не са в състояние да изпълняват заповедта да бъдат
святи, така както Бог е свят. Исус винаги е идвал с поздрава
„Шалом”, което означава „Мир на вас”. Мирът е път към святостта.
Ако не си в мир с другите хора (доколкото зависи от теб), не можеш
да намериш пътя към святостта.

Какво означава да си свят? Думата „свят” в превод от еврейски

означава „отделен за Бог”, а в превод от гръцки – „неземен”. Така че,
когато Бог ни заповядва: „Бъдете святи, както Аз Съм свят”,
всъшност Той ни призовава да бъдем отделени за Него и да бъдем
неземни, както Той е неземен.

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече:

Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги
призовал. (Деяния 13:2)

Бог отделя хора за Своята работа, но и човекът избира да бъде свят,

отделен от определени лица или неща. Свят е посветеният на Бога –
този, който пази себе си чист от греха, отделен за служба на
Господа. Всички ние сме призовани от Божието Слово да бъдем
святи, но не всеки е откликнал на този призив, също както Бог иска
всички човеци да се спасят, но не всички Го приемат.

Интересно е, че думата „фарисей” (от иврит ‫ )פרושים‬също означава

„отделен, самостоятелен”, но фарисеите се отделят по техен,
човешки начин, практикувайки определени правила и формули, за да
угодят на Бог. Стараят се да се освещават чрез разни ритуали, които
Бог мрази. Думата „фарисей” е синоним на „лицемер”, а
„фарисейство” или „фарисейщина” означава „лицемерие”.

Няма правила и формули как да живееш свято: „Ще започна да чета,

да се моля; да хваля Господа, да постя, да давам десятък; ще започна
да ходя на църква, да правя добро и т.н.” Хората прибягват до
прилагането на подобни „формули”, за да бъдат святи, но святост не
се постига чрез спазване на правила. Те изследват Писанията, като
мислят, че имат живот в тях, подобно на бащите си фарисеите. Да,
Библията говори за живия Бог, в когото имаме живот, но ако
Святият Дух не ни отвори очите, за да познаем истината, ние сами
не можем да го направим.

Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен

живот, и те са, които свидетелстват за Мене. (Йоан 5:39)

Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. (Лука 24:45)

Хората са свикнали да правят неща за Бога, за да получат нещо. Това
е начин на мислене, придобит поради робството. Всеки човек е роб
на греха, докато Исус не го освободи. Много хора си мислят, че по
подобен начин ще придобият спасението на душите си или Божието
благоволение – като правят нещо, за да получат нещо. Но при Бог
нещата не стоят така. Спасението е основано на вярата в Исус
Христос.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас;

това е дар от Бога. (Ефесяни 2:8)

Всичко, което се върши поради страх от наказание, се прави с

погрешни мотиви и без любов. Един човек попита: „Какво да
направя, за да имам вечен живот?” Той искаше да направи нещо,
защото е свикнал да прави, за да получава неща. Робите и животните
обикновено правят нещо, за да получат нещо.

И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да
сторя, за да имам вечен живот? (Матей 19:16)

И изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се

спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се
спасиш ти и домът ти. (Деяния 16:30-31)

Разбойникът нищо добро не беше направил и никое правило не беше

спазил, за да има вечен живот. „А Исус му рече: Истина ти казвам,
днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43).

Когато човек започне да мрази греха и да желае да върши Божията

воля в живота си, следвайки примера на Господ Исус, неусетно за
самия него той влиза в отделяне за Бог, в святост. „Затова излезте
изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до
нечисто; и Аз ще ви приема” (2 Коринтяни 6:17).

Бог няма да ни приеме, защото правим неща за Него. Той ще ни

приеме, защото се отделяме от греха и искаме да бъдем святи, както
Той е свят. „Защото е писано: Бъдете святи, понеже Аз съм свят”
(1 Петрово 1:16).

Когато започнем да чистим сърцата си от грехове, мръсотия и

нечистота, ще видим лицето на Бога. Никой няма да отиде на небето
с мръсно сърце. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят
Бога” (Матей 5:8).
Нека обичаме чистота в сърцето си и ще бъдем приятели с Бога.
„Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят
ще му бъде приятел” (Притчи 22:11).

Първите стъпки към святостта са: покаяние, ходене в светлината,

очистване, смирение, да държим словото на откровението в живота
си. Тогава няма да усетим как сме навлезли в святостта, както това
стана с Мойсей. „И като слизаше Мойсей от Синайската планина,
държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането
си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му
блестеше, понеже бе говорил с Бога” (Изход 34:29).

Грехът

Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас.

Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие,
колебливи. (Яков 4:8)

Какво означава „колебливи”? Това са хора, които ходят в два пътя.

Живеят в грях и ходят на църква. Бог днес говори на всички, които
живеят по този начин, да се приближим при Него, да измиваме
ръцете си и да очистваме сърцата си. Това означава да бъдем далече
от греха. Този е начинът да бъдем близо до Бога. Да се приближим
до Него означава да се отдалечим от греха. Никой не може да се
приближи до Бога с грях, нито ще отиде на небето с грях, защото Бог
мрази греха.

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното

царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на
небесата. (Матей 7:21)

Волята на Бог е да не живеем в грях, а да се отдалечаваме от греха и

да бъдем святи. Чувал съм християни да казват: „Ако е Божията
воля, Той ще ме накара да спра цигарите (или алкохола).” Веднъж
казах на един християнин: „Трябва да спреш цигарите. Защо се
криеш?” Той ми отговори: „Да, да, аз съм говорил с Бог и Той ми
каза, че до Нова година ще спра цигарите.” През ум не беше ми
минавало, че човек може да си въобрази, че Бог ще му каже такова
нещо. Човекът си го измисли, за да скрие греха си. Има хора, които
си позволяват да служат, като живеят в грях, далеч от семейството
си. Успокояват се, защото други братя и сестри им казват: „Не бой
се, ако Бог иска, ще направи всичко възможно и ще те върне при
мъжа ти (жена ти).” Тази жена (този мъж) служи в църква, но мрази
мъжа си (жена си) и не иска да се върне при него (нея). Успокоява
се, че служи и прави неща за Бога. Но един ден Господ ще каже на
такива хора думи, които никой не би искал да чуе: „В онзи ден
мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име
пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето
ли име направихме много велики дела?” (Матей 7:22).

Бог не иска да работим за Него, докато в същото време живеем в

съзнателен грях. Служението не може да оправдае греха ни. Бог
няма да направи компромис с никого. Ако Той не допусна Мойсей
да влезе в Ханаанската земя поради грях, въпреки че Мойсей
разговаряше с Него лице в лице, кой съм аз и кой си ти, за да си
помислим, че дори и да живеем в грях, поради това, че служим и
вършим неща за Бога, Бог ще направи компромис и ще ни допусне
на небето с грях?

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек,

който не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти
как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете,
и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане
със зъби. (Матей 22:11-13)

Бог иска да живеем в мир, в чистота и в непорочност пред Него:

„Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се
намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (2
Петрово 3:14).

Демоните

Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни

места да търси покой, и не намира. (Матей 12:43)

Демоните искат да живеят в тялото на човека, защото само там

намират покой и мир. Нечистите духове са проклети същества.

Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели

като млад лъв. (Притчи 28:1)
Те бягат постоянно в продължение на хиляди години, защото нямат
мир. Затова имат нужда от почивка.

Чрез духа Си украсява небесата. Ръката Му пробожда бягащия

змей. (Йов 26:13)

И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще

бяга от вас. (Яков 4:7)

Демоните търсят почивка, която намират в телата на хората.

Християните им позволяват да живеят в тях поради кратките
удоволствия, които получават в греха си, а демоните се възползват
от този мир, който Бог е дал на Своите деца.

Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради

нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия
мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:5)

Бог донесе мир в живота ни чрез кръвта на Сина Си. Децата Му

трябва да живеят в Неговия мир, а не нечистите духове. Ето защо
много хора са депресирани и обременени, сякаш Господ нищо не е
направил за тях на кръста. Понеже демоните се възползват от този
мир, като си почиват в телата на хората. Само мирът на Бога може да
oпази сърцата и умовете ни от атаките на врага.

Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата

ви и мислите ви в Христа Исуса. (Филипяни 4:7)

Много хора не вярват, че демоните намират покой в тялото на

християни, но да видим какво казва Библията за това.

Храната на змията е пръстта.

Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това,

проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички
полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през
всичките дни на живота си. (Битие 3:14)

Нека да видим от какво е направен човекът.

Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите

му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Битие 2:7)
Демоните се „хранят” чрез съгрешаването на християните. Тогава
нечистите духове намират мир и покой и си почиват в тях, а
християните ходят натоварени, измъчени, обладани и са постоянно в
поражение. Това се случва, когато християни позволяват демони да
почиват върху тях поради грях. Не позволявай да си почиват демони
върху теб! Нека Духът на Бога да почива върху теб!

Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от

небето и да почива върху Него. (Йоан 1:32)

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на

Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (Деяния
4:33)

Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото

Духът на славата и на Бога почива на вас; откъм тях се хули, а
откъм вас се прославя. (1 Петрово 4:14)

Когато Духът на Бога почива върху теб, няма да имаш депресия,

болести, бедност, поражения. Ще бъдеш изпълнен с мир, който ще
пази ума и сърцето ти. Животът ти ще блести с Божията светлина.
Демони няма да те докосват, понеже върху тебе почива Духът на
Истината и Той ще пази живота ти от болести и от всяко зло.

Важно е също така кой почива върху църквата – демоните или Духът
на Бога. Това много лесно може да се види по плодовете и делата.
Ако Духът на Бога почива върху събранието, тогава би трябвало
хората да се движат в помазанието на Бога, да имат свобода,
изцеление, радост, възстановяване и всички останали неща, които са
характерни за Бога. Но ако демони почиват върху църквата, тогава
членовете й ще са пленници на болести, смърт, робство, отчаяние,
разцепление, разводи, кавги, бунтове, блудство, непростителност,
омраза и всички останали дела на демоните и плътта. Искам също да
ви уверя, че демоните могат да ходят на църква. Те вярват, че има
Бог, и дори треперят, но никога не Му се покоряват.

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват

и треперят. (Яков 2:19)

Демоните са пратени от сатана в църквата, за да вкарват смут и

разцепление и да развалят атмосферата. Нечисти духове дори
проповядват чрез хора с цел да заблудят.
Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят
от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения. (1
Тимотей 4:1)

Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение,

но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите
страсти. (2 Тимотей 4:3)

Тук се говори за измамителни духове, бесовски учения и за учители.

Къде са тези демони, учения и учители? В църквите. Затова бъди
отворен към Святия Дух! Пази се от хора, които са проводници на
демони, въпреки че проповядват или пеят набожни песни. Нечистите
духове също могат да пеят днес в църквите и го правят чрез някои
хора. Става въпрос за твоята душа. Пази се! Душата ти не е кофа за
боклук. Ти си купен с цена. Пази душата си и бягай за живота си.

Верни човеци

И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на

верни човеци, които да са способни и други да научат. (2 Тимотей
2:2)

Малко са верните хора в църквите, но това не бива да ни

обезсърчава. Нека направим всичко, което зависи от нас, за да
вложим в другите онова, което Бог е дал на нас! Нека се предава
Божието Слово на верни човеци, да бъдат обучавани, така че да са
способни да научат и други. Думата „верен” не означава, че човекът
никога не прави грешки или няма да направи. „Верен” означава
способен да занесе на определеното място това, което му е било
поверено, или това, което му е било казано. Пада или става, той ще
го занесе. Това означава човек да бъде верен пред този, който го учи
– да предаде вярно учението, както го е приел.

Верните хора никога не роптаят, не недоволстват. Те са верни в

малкото и знаят как да бъдат верни в голямото. Нека всеки водач да
внимава с кого работи и на кого какво предава. Моли се Бог да ти
изпрати верни хора и да отдалечи предателите от теб. Той ще го
направи. На мен преди време някои ми казваха: „Не е правилно да се
молиш с такава молитва.” По-късно същите хора напуснаха
църквата. Без да съм гонил когото и да било, те сами напуснаха. В
момента събранието ни е без горчиви корени, няма клюкарство,
предателство, лъжи и разцепления. Вярвам, че Бог го направи. И аз
си казах: „Господи, Ти Си велик!”

И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат;

да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и
мнозинството да се зарази от него. (Евреи 12:15)

Мойсей не искаше да бъде водач и по това се разпознава, че не

ламтеше за власт.

А Мойсей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив,

нито досега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а
мъчно говоря и съм тежкоезичен. (Изход 4:10)

Верният човек никога не ламти за позиция, не се бори за власт.

Неверните винаги искат повече, защото не са доволни от това, което
имат. Те се бунтуват, карат се, критикуват другите и твърдят, че
могат да служат по-добре от тях.

Има много неверни хора в църковните събрания. Днес са с теб, а

утре те предават. Днес те обичат, а утре говорят против теб. Днес се
хранят на масата ти, а после плюят срещу теб. Неверните винаги са
около хора с възможности, за да могат да вземат нещо, и са с тях,
докато го получат. Неверните идват при теб със сълзи на
манипулация и казват: „Ти нямаш любов.” Това често е последният
коз, който използват срещу теб. Неведнъж се е случвало да има
неверни хора около мен. Помагал съм им, хранил съм ги, обличал
съм ги, издигал съм ги, уважавал съм ги, а те са говорили против
мене. Това са дела, от които трябва да се пазиш и да пазиш
събранието. Не допускай компромиси! Пази църквата и семейството
си!

Посетители и количество

Да си посетител в църковно събрание е различно от това да бъдеш

дете на Бога. Детето познава баща си и бащата го познава, а
посетителите идват и си отиват. Посетителите в събранията са хора,
които ходят по широкия път, а детето влиза през вратата на баща си.

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и

пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония,
които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е
пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
(Матей 7:13-14)

Има служители, които се радват на посетителите, на количеството

хора. За такива пастори е важно само сградата да бъде пълна, но
дали тези хора се променят, дали живеят свят живот, това не ги
интересува. За тях е важно църквата да е пълна.

Посетителите са временни хора в събранията. Днес ги има, а утре ги

няма. Помня, че веднъж бяхме в една църква. Когато започнах да
служа, аз попитах пастора колко човека присъстват горе-долу и той
ми каза с щастливо изражение: „Около 700.” След това помолих
хората да си вдигнат Библиите и бях шокиран да видя, че от
всичките 700 само 7 човека си носеха Библиите, двама от които бяха
дошли с мен. Хора, които не четат Библията, са невежи, те не
разбират. Посетителите слушат Слово само в църквата, молят се
само в църквата и хвалят Бога само в църквата, но те никога не го
правят в дома си и в живота си като цяло.

Скъпи водачи, не наблягайте на количеството хора! Качеството е

угодно на Бога. Обърнете внимание как живеят хората, как се женят
– дали се женят, преди да са навършили 18 години, дали живеят на
семейни начала без сключен граждански брак. Проверете как
печелят парите си – дали е по правилния начин; кой с кого живее;
има ли някой, който живее в грях; хвалението живее ли в святост;
има ли разбити семейства; децата на какво се учат и възпитават там,
където живеят. Ние ще отговаряме пред святия Бог как сме се
грижили за Неговото домочадие.

Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири,

пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите:
Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли
пастирите да пасат стадата? Вие ядете тлъстината, обличате
се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не
подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте
ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте
изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях. (Езекил
34:2-4)

Страшно е човек да попадне в ръцете на живия Бог като противник.

Ако попадне в ръцете на човек, има кой да го избави – Бог; ако
попадне в ръцете на дявола, има кой да го избави – Бог, но ако
попадне в ръцете на Господа като Негов противник, няма да има кой
да го избави, защото няма никой по-силен от Бога.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. (Евреи 10:31)

4
ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ХРАМА НА СВЯТИЯ ДУХ

Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото

Божият храм е свят, който храм сте вие. (1 Коринтяни 3:17)

Искам да споделя някои неща относно храма на Бог, който е нашето

тяло. Има хора, на които тази тема може би им изглежда не толкова
важна или не толкова духовна, но аз вярвам, че е и важна, и духовна.
Божият храм е свят и затова в него не трябва да има мръсотия и
болести.

Пази тялото си да не се разболее

Мнозина мислят, че да се грижиш за тялото си е плътско нещо.

Поради тази причина те не му обръщат достатъчно внимание.
Грижат се повече за духа си. Но едното не може без другото и не е
нужно да ги противопоставяме. Как ще работиш върху духа си, ако
тялото ти е започнало да се разпада, боледува и умира?

А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят

непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до
пришествието на нашия Господ Исус Христос. (1 Солунци 5:23)

Човекът е дух, душа и тяло. Ние трябва да се грижим за духа, душата

и тялото си, за да бъдем без порок и недостатък, съвършени като
Божии деца.

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете

съвършени и цели, без никакъв недостатък. (Яков 1:4)

Много християни днес страдат от проблеми в тялото си, причинени

от грях или небрежност. Грехът причинява всякакви болести. Когато
човек се покае за своите грехове, болестите си отиват от живота му.
Но какво да кажем за небрежността? Мнозина не обръщат внимание
на тялото си, защото смятат, че това не е толкова важно. Но ние сме
храм на Святия Дух и щом Бог живее в нас, трябва да поддържаме
Неговия храм здрав и чист. В противен случай няма да сме
дотолкова съвършени, че да може Бог да ни употреби за Неговото
дело.
За да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за
всяко добро дело. (2 Тимотей 3:17)

В наши дни има хиляди хора, които си причиняват различни видове

заболявания и дори смърт поради лоша лична хигиена. Някои
работят мръсна физическа работа и след това се хранят с неизмити
ръце. Така микробите влизат в телата им и те се разболяват. Други
страдат от високо кръвно налягане, защото използват храни с висок
холестерол. Милиони хора пушат, разболяват се и умират от рак на
белия дроб. Някои християни продължават да живеят по стария
начин, като пият алкохол и умират от болести на черния дроб. В
бедните ромски квартали (и не само там) много хора, включително и
млади, страдат от развалени зъби. Някои умират поради болни зъби.
Бог не иска да боледуваш и да умираш преждевременно. Тялото ти е
храм на Святия Дух. Не го разваляй, да не би Господ да разруши
теб!

Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата

си и с душите си, които са Божии. (1 Коринтяни 6:20)

Аз имах голям проблем с храната. Много обичах да ям. Често

преяждах. Получих високо кръвно налягане заради честата употреба
на богати на мазнини храни. Когато осъзнах, че лошият ми режим на
хранене разваля храма на Бога, аз взех решение да се променя и
кръвното ми налягане се нормализира. Ние трябва да прославяме
Бог и когато се храним. „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли
вършите, всичко вършете за Божията слава” (1 Коринтяни 10:31).

В очите на Бог да убиваш себе си е също толкова голямо зло, както и

да убиваш друг човек, а една от Божиите заповеди е „Не убивай!”.
Убийците няма да отидат на Небето. Ние трябва да пазим тялото си
и от блудство, защото сме храм на Святия Дух: „Бягайте от
блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от
тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или
не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас,
когото имате от Бога? И вие не сте свои си” (1 Кор. 6:18-19).

Господ ни е дал тяло, за което трябва да се грижим. Нашето тяло

принадлежи на Бог. Ние не сме свои си, а Негови. Не бива да
вършим неща, които Бог мрази. Нека тялото ни да бъде непорочно.

Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици

гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони. (Матей 8:20)
Тук Исус говори буквално и духовно. В духовен смисъл лисиците са
преобраз на демони, които са направили леговища в сърцата на
някои християни, а небесните птици са преобраз на началства, сили
и власти, които са взели контрол в умовете им. Исус няма къде да си
почине в такива сърца и умове, защото те са заети. Понякога излиза,
че демони си почиват в храма, който Бог създаде, а за Него няма
място. Вместо това ние трябва да позволим Духът на Бога да почива
върху нас.

И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб

от небето и да почива върху Него. (Йоан 1:32)

Хигиена на тялото

Много пъти ми се е случвало да срещам християни, включително и

служители, които ми казват разпалено какво Бог е направил за тях, а
от устата им е излизала неприятна миризма. Чудил съм се как да
избягам, защото лошият дъх трудно се издържа. Мислил съм си, че
тези хора или не си мият зъбите, или имат развалени зъби. Други
миришат неприятно, защото не се къпят. Ако невярващи слушат да
им говорят за Бог хора, миришещи лошо, те навярно не биха приели
благовестието.

Няма да спестя и неприятния факт, че в много църковни събрания,

особено ромски, мирише ужасно. Трябва да влизаш с противогаз
вътре – толкова е лоша миризмата. Явно някои християни не обичат
да се къпят. Спорят за религиозни доктрини, а не поддържат телата
си чисти. Аз се обръщам към тези хора и ги призовавам: „Моля ви,
къпете се по-често, мийте си редовно зъбите, обличайте си чисти
дрехи и след това мислете за религиозната доктрина!”

Ние, християните, трябва да живеем според библейските принципи,

трябва да се държим по нов начин. Ние сме посланици на Небето, а
аз не вярвам там да мирише така. Тялото ни се нуждае от хигиена
също както духът ни. Толкова е просто! Духът ни се нуждае от
духовна хигиена, която е Божието Слово, а тялото ни се нуждае от
физическа хигиена, която е чистата вода.

Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца,

очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода. (Евреи
10:22)
Някои хора цитират, че Бог не гледа на външното, и затова не
обръщат внимание на тялото си. Но да се грижим за тялото си е
наше духовно служение: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите
милости, да представите телата си в жертва жива, свята,
благоугодна на Бога, като ваше духовно служение” (Римляни 12:1).

Бог желае цялото наше същество да бъде съвършено здраво – както

тялото, така и духът ни: „Възлюбений, молитствам да благоуспяваш
и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоан
1:2).

Исус е платил с живота Си, за да изкупи духа, душата и тялото ни.

Бог обитава в нас всеки ден. Телата ни са Негови. Трябва да пазим
тялото си и да благоуспяваме във всичко. Грижи се за тялото си,
приятелю! Това е наше задължение пред Бога.

Давай почивка на тялото си

И рече им: Елате сами на уединено място насаме и починете си

малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито
да ядат. (Марк 6:31)

В миналото често съм се претоварвал, служейки на Господа. Имал

съм моменти на огромна физическа умора. Тялото ми е викало:
„Искам да спя”, но аз съм продължавал да се правя на духовен.
Мислех си, че като върша повече неща за Бога, Му угаждам, но това
беше заблуда. Щом Бог е имал ден за почивка, ние също имаме
нужда да си починем, за да имаме сили да продължим напред. Това,
че ще почиваме, не означава, че ще пропуснем плана на Бог.
Напротив, да си почиваме е част от плана Му за хората. Той може да
ни говори и насън.

Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно и да

ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения
Си. (Псалм 127:2)

Много служители по света изпадат в същата крайност. Наблягат на

работата и служението си, а семействата им страдат и дори се
разпадат. Отчуждават се един от друг у дома, а се оправдават, че
нямат избор, защото не могат да оставят служението си. По този
начин се развалят семейства и накрая служителят се обезсърчава и
спира да търси Бога. Но ако Господ не държи църквата, всичко е
напразно. И ако изгубиш семейството си, какво те ползва
служението?

Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си,

той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош. (1 Тимотей
5:8)

Молитвата ми е Божият народ да разбере колко е важно да бъдем

покорни във всичко, което Господ иска от нас. Дано християните
проумеят, че да се грижим за тялото си и да пазим храма чист, е част
от Божията воля за нас.

Облечи красиво храма

Видях и сятия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога,

приготвен като невеста, украсена за мъжа си. (Откровение 21:2)

Тук се говори за украсена невяста. Бог иска Неговият народ да е

красиво облечен, с хубави дрехи, които носят слава на Царя. И
когато Исус погледне църквата Си, тя да Му хареса отвътре и отвън.
Нека нашите дрехи да не бъдат за съблазън, а да носят слава на Бога.
Нека се облечем в прекрасни одежди за нашия Цар. Нека се украсим
за Него. Нека да Го хвалим с облеклото си.
5
ХВАЛЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ ИЛИ САМО
ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ

Най-приятната за мен тема е хвалението и поклонението. Когато

говоря за това, се чувствам в свои води, защото имам призив от Бог
да живея, за да Го хваля. Той ни е създал, за да носим хвала на името
Му и да Му се покланяме, докато дишаме. Това ще правим и на
небето.

Люде, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми.

(Исая 43:21)

Славословия към Бога ще бъдат в устата им и меч, остър от двете

страни, в ръката им. (Псалм 149:6)

Прекрасно е, че можем да кажем на Бог колко велик и достоен за

хвала е и всеки ден да Му благодарим за това, че ни е подарил живот
и ни е обещал „ново небе и нова земя”. Нека хвалението и
поклонението ни към Господа да е истинско до такава степен, че
хвалейки Го, да заприличаме на Него.

Моята молитва е да видя възстановена падналата Давидова скиния,

както обещава Бог в Амос 9:11. В устата на истинските хвалители и
поклонници винаги има славословия, а в ръката им – меч, остър и от
двете страни. Животът им винаги е изпълнен с благодарения към
Бога. Дори и по време на трудности и изпитания те не престават да
Го хвалят и да Му се покланят. Истинските хвалители и поклонници
знаят Кого хвалят и на Кого се покланят, защото Го познават. Те
винаги отдават славата на Бог и не разделят хвалението и
поклонението от Божието Слово. Двуострият меч е винаги в ръцете
им. Истинските хвалители и поклонници не просто пеят песни за
Бог, а Му се покланят. Това са различни неща, защото много хора
могат да пеят за Бог, но да не Му се покоряват.

Хвалението ни се изразява не само в нашето пеене и свирене, а и в

това да Го обичаме с душата си, сърцето си, ума си и с цялата си
сила – четири нива на обич. Моля се, докато четеш тези редове, Бог
да те докосне и да промени хвалението и молитвите ти. Моля Го да
благослови изобилно живота, финансите и здравето ти.

Влез сега във вътрешната си стаичка и остани насаме с Бога. Помоли

Го да изпълни живота ти с хваление към Него. Поискай да ходиш в
светлината на Бог и пътят Му ще бъде ясен пред теб. Поклони Му се
и Той ще оправи пътеките ти. Дръж здраво това, което Той ти дава.
Словото на Бог е бъдеще, надежда и мир за онези, които Го чакат, и
живот за онези, които Го приемат. Нека Бог да обнови силата ти и да
отвори сърцето ти, за да приемеш Неговите думи. Желая ти приятно
пътуване в Духа и нови откровения от Словото, докато четеш.

Хваление

Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление.

Славословете Го и благославяйте името Му. (Псалм 100:4)

Това е начинът, по който влизаме в Божието присъствие – минаваме

през портите Му със славословие, влизаме в дворовете Му с
хваление и благославяме името Му. Не е прилично веднага да
започнем да искаме от Него неща, без да сме Му показали почит.
Представи си, че сме на посещение при президента. Веднага ли ще
започнем да искаме от него помощ, без да сме изразили уважението
си към него преди това? Няма ли първо да му кажем, че е
привилегия за нас, че ни е допуснал да бъдем близо до него? Колко
повече трябва да отдаваме почит на Бога, хвалейки името Му,
докато влизаме в Неговото присъствие!

Редът на Господната молитва

В Матей 6:9-12 можем да видим какъв е редът на Господната

молитва:

1) Обръщение: „Отче наш, Който си на небесата”

2) Хваление: „Да се свети Твоето име”

3) Желание Божието царствода дойде на земята: „Да дойде Твоето

царство”

4) Отричане от егото: „Да бъде Твоята воля”

5) Молбата за помощ е едва на пето място: „Дай ни днес ежедневния

хляб”
6) Следва молба за прошка: „И прости ни дълговете, както и ние
простихме на нашите длъжници”

7) Молба за закрила: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни

от лукавия”

8) Възхвала: „Защото царството е Твое, и силата и славата, до

вековете”.

Редно е да започваме молитвите си с хваление към Бога – да Го

хвалим, докато влизаме в присъствието Му. Той е Царят на царете и
заслужава възхвала. Хвалението отваря небесата, затова дяволът го
мрази. Насърчавам те – хвали Господа с живота си и с песните си!

Хвалението ни към Бога може да се изразява чрез пеене, музика,

ръкопляскане, хороиграние, танцуване, издигане на ръце и по още
много други начини, но най-вече чрез нашия живот на покорство
и посвещение. То трябва да е ежедневие за нас, да не ни омръзва да
го правим и да не го извършваме по принуда, а да е естествено като
дишането. Нека душата ти не престава да хвали Бога! Възхвалата на
Неговото име е угодна на Царя. Хвали Го и ще бъдеш Негов
приятел.

В Псалм 146:2 се казва: „Ще хваля Господа, докато съм жив, ще

пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.” Тук става дума за
две различни хваления – хвалението като пеене и хвалението чрез
живота ни. Прекрасно е човек да хвали Господа с пеене и музика, но
най-великото хваление към Него е угодният на Бога живот на
християните. По този повод ми разказаха много силно свидетелство.

Веднъж един посветен християнин се возел в трамвай и стоял прав

до друг пътник, който бил седнал. Седналият почувствал много
силно обвинение за грях. Странното било, че християнинът нищо не
бил казал. Но изведнъж пътникът от седалката се обърнал към него и
извикал: „Какво ми правиш?” Попитал го: „Кой си ти? Защо ме
обвиняваш? Ти излъчваш святост. Знам, че съм грешен човек.”
Тогава вярващият казал: „Нищо не правя, господине. Аз съм
християнин. Вярвам в Исус.” Човекът попитал: „Искам да съм като
тебе. Какво да направя?” Тогава християнинът го водил в молитва на
покаяние и той приел Исус Христос за личен Спасител и Господ. От
живота на християнина се излъчвала святост и хвала. Дори без думи
хората усещат това и пожелават да го имат, защото Бог ги докосва.
В Деяния на апостолите 2:44-47 се казва, че вярващите са хвалели
Бога с живота си, като са имали всичко общо и са печелели
благоволението на всичките хора, а Господ всеки ден е прибавял към
църквата онези, които се спасявали. Хвалението е начин на живот не
само в църквата, но и на улицата, в домовете ни, на работните ни
места, навсякъде, където ходим.

Ние хвалим Господа и когато пазим Неговите заповеди. Поетът

казва в книгата Псалми: „Това е моето хваление, че опазих Твоите
правила” (Псалм 119:56).

Бог поставя хвала в устата ни и в живота ни

Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел,

миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух,
за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се
прослави Той. (Исая 61:3)

Нека всеки от нас да разбере, че Бог ни облича с хваление. Ние не

можем да го направим сами. Ето защо трябва да имаме общение с
Него. Той е всичко за нас. Насадените от Господа не съгрешават. Те
Му носят хвала с живота си всеки ден, а не само в неделя.

Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала поради

противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и
отмъстителят. (Псалм 8:2)

Младенците и сучещите са млади хора и сучещи в Духа, които са

гладни и жадни за Божието присъствие. Когато Господ приготвя
хвала в устата им, врагът и отмъстителят млъкват в живота им.
Когато дяволът се опитва да ги нападне със страх, болести, бедност
или друго зло, хвалейки Бога, те карат врага наистина да млъкне в
живота им. Има една светска поговорка, която е основана на Псалм
8:2 – „Който пее, зло не мисли”. Когато хвалим Господа с живота и с
устата си, врагът млъква, болестите си отиват, бедността изчезва,
смъртта бяга и живот идва в нас.

Хвалата към Бог е нещо, от което ние се нуждаем. Дори и да не

хвалим Господа, Той си остава Бог завинаги. Нашата хвала не Го
прави по-свят, по-велик или по-мощен. Бог е същият вчера, днес и
завинаги. Когато хвалим името Му, Бог кара врага да млъкне в
нашия живот. Така че започни да хвалиш и да издигаш името на
Господа и Царят ще те направи Свой приятел, ще накара врага ти да
млъкне, Той ще воюва против онези, които воюват срещу теб. Не
спирай да Го хвалиш!

Вярвам, че докато четеш тези редове, Бог те изцелява и ти отваря

врата, която е била дълго време затворена. Слънцето на правдата
изгрява с изцеление в лъчите си за теб и твоя дом. Исус те
освобождава от демонично робство, възстановява живота и
семейството ти. Хвали името на Царя и ще имаш светло бъдеще. С
всеки ден ще ставаш все по-добре. Ще имаш Божия мир, пълнота от
радост и благодат върху благодат. „Тури още в устата ми нова
песен, хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се убоят, и
ще се уповават на Господа” (Псалм 40:1).

Когато се предаваме на Господа, ние, образно казано, сме като CD

плеър – Бог взема компактдиск, поставя го в нас и тогава започваме
да пеем това, което на Него Му харесва, а не това, което на нас ни
харесва. Можем да го видим ясно и в следните стихове: „Отвори
широко устата си и ще ги изпълня” (Псалм 81:10). „Отвори
устата си и изяж това, което ти давам” (Езекил 2:8).

„Славословия към Бога ще бъдат в устата им и меч, остър от

двете страни, в ръката им” (Псалм 149:6). Всеки истински
хвалител и поклонник на Бог трябва да живее не само с хвала в
устата си, но и с двуострия меч, който е Божието Слово, в ръката си.
Ако мечът го няма в ръката и в живота ти, значи хвалата ти към Бог
е само пеене, а не хваление, което побеждава. Святият Дух няма да
може да те употреби без Словото, което всъщност е мечът на Духа.
„Вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е
Божието слово” (Ефесяни 6:17).

Хвалението е важно

Хвалението е изключително важно в живота на християните. Когато

хвалим името на Господа, враговете ни – и демоните, и хората,
които ни мразят – млъкват в нашия живот. Когато хвалим Царя на
царете, в стана на враговете ни настъпва объркване. Можем ясно да
видим това във 2 Летописи 20:21-25. Цар Йосафат се беше уплашил
от вражеската войска, която идваше срещу тях, и даде заповед в цяла
Юдея да постят. След като той започна да се моли, Святият Дух
слезе върху един човек на име Яазиил, който пророкува, че Бог няма
да ги остави и че боят е на Господа. На следващия ден Йосафат даде
инструкции хвалителите да застанат пред войската и да хвалят Бога.
Докато те правеха това, враговете им започнаха да се избиват
помежду си. Когато евреите стигнаха до тях, всички бяха мъртви и
не се наложи войниците да използват оръжията си. Така Божият
народ постигна победа само чрез хваление и три дена не им
стигнаха, за да съберат богатствата от стана на враговете си. И днес,
когато хвалим името на Господа с пеене, музика и чрез покорство на
Словото Му, Бог действа по същия начин за нас, както и за Йосафат.
Той поразява отмъстителя ни и го кара да млъкне; всичко, което
врагът ни е откраднал, ни се възвръща и ние се прибираме от
битката богати.

Какво да кажем за победата на евреите при Ерихон? По същия начин

те свиреха, извикаха със силен глас и огромните стени паднаха. „И
тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като
чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик,
стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки
право напред, и превзеха града” (Исус Навиев 6:20). Стените, които
врагът е издигнал около теб, ще паднат, когато хвалиш името на
Царя и живееш според Неговото Слово. Всяка крепост от живота и
ума ти ще падне и ще бъдеш свободен. Хвалението е част от
духовното воюване, а не просто пеене на песни.

Победата принадлежи на Господа. Във 2 Летописи 5:13 се разказва,

че след като цар Соломон завърши построяването на Храма,
еврейският народ се събра там и всички започнаха да хвалят името
на Бога. Докато пееха, че милостта Му трае довека, Господният дом
се изпълни с облака на Божията слава. Свещениците не можеха да
влязат, за да служат, поради славата, която беше изпълнила Храма.

Много пъти, докато сме хвалили Бога в различни събрания, ние сме
усещали как славата Му слиза по време на хвалението. Много хора
са се изцелявали, спасявали и са получавали освобождение.
Случвало се е и проповедникът да не може да проповядва поради
Божията слава. Това не означава, че той е излишен. Но когато
хвалението е вдъхновено от Бога, то е много мощно и буквално
небесата се отварят, правейки път за Царя да посети събранието.

Помазаното хваление има силата да освобождава хората от всяко

робство. Когато Павел и Сила хвалеха Бога в затвора, оковите им
паднаха, вратите на затвора се отвориха и те бяха освободени, а
началникът на затвора беше спасен. Когато песента идва от Бога, с
нея идва и свободата. „Посреднощ, когато Павел и Сила се молеха с
химни на Бог, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям
трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага
всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха”
(Деяния 16:25-26).

Виж и ситуацията със Саул, когато беше обладан от нечист дух.

Щом Давид вземаше арфата и започваше да свири, злият дух го
напускаше и на Саул му ставаше добре. Дяволът и злите духове не
се боят от нашето пеене, но те със сигурност се страхуват от
помазанието, което стои зад хвалението. Чрез помазана от Святия
Дух музика се изгонват демони. „И когато злият дух от Бога беше
на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава
Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттегляше
от него” (1 Царе 16:23).

Бог ни е призовал да Го хвалим и да Му се покланяме, а дяволът

мрази това и прави всичко възможно да го осуети. Луцифер е бил
хвалител на Небето, преди Бог да го изгони заради бунта и
възгордяването му. Нашият истински дом е Небето, където някога и
той е живял. Ето защо дяволът го е яд на нас, защото един вид ние
сме заели неговото място. Всеки път, когато християни свирят и
пеят помазано, те сякаш бъркат в раната му и дяволът бяга поради
помазанието, което Бог е сложил върху Своите деца. Във всяка
църква има хваление, но когато то не е помазано от Царя, хората
живеят в грях и нямат духовни победи. Дръж здраво това, което Бог
ти е дал, и го пази, за да не ти го открадне крадецът.

Чувам различни служители да твърдят, че хвалението е помощно

служение, а проповядването било по-важно. Призовавам такива
проповедници да изследват Библията по-добре, защото е писано, че
човек ще живее чрез всяко Слово, което излиза от Божиите уста.
Затова няма нужда да противопоставяме хвалението на
проповядването. Няма значение дали ще говориш Словото, или ще
го пееш. Щом е Божието Слово, хората живеят чрез него независимо
дали Го чуват като песен или като проповед. Излишно е да се
съревноваваме и да се ревнуваме един друг.

Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви

видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с
тъпанчета, с цитри и с кимвали. А когато стигнаха до Нахоновото
гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана,
защото воловете го раздрусаха. И Господният гняв пламна против
Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при
Божия ковчег. (2 Царе 6:5-7)

И днес има служители като Оза, който реши, че Божието дело ще

пропадне, и си каза: „Божият ковчег ще падне. По-добре да го
подпра.” Някои служители падат, защото се опитват да „подпрат”
делото на Бог с човешки сили. Трябва да бъдем внимателни. Когато
призовава някого в служение, Господ знае какво върши.

Има много християни, които остават безплодни, защото презират

начина, по който други служат на Бога, подобно на Михала, която
презря Давид (виж 2 Царе 6:20-23). Служители остават без духовни
или физически деца; пастори имат малко членове в църквите си и
години наред нямат плод поради същата причина; служители не се
страхуват да говорят против помазаници и ги критикуват дори от
амвоните – как живеят, как проповядват, как хвалят Бога, как
танцуват. И понеже говорят срещу Негови помазаници, Бог ги
лишава от плод, както направи с Михала. На някои жени утробите
им са заключени поради това, че са говорили против помазаници.
Покай се и уважавай помазаниците, за да може Бог да отвори
утробата ти и да имаш живот в себе си. Нека Бог те благослови с
плод!

Искрено се надявам, ако се почувстваш изобличен, докато четеш

тези редове, да бъдеш ревностен да се покаеш. Тогава ще започнеш
да даваш плод в живота си и в служението, към което Бог те е
призовал.

Божието Слово трябва да е на първо място в живота ни – преди

всичко останало. Нека Го говорим, пеем и живеем! Ако Господ е
благоволил да слезе в хвалението по време на служба, нека
проповедникът не се сърди. Бог решава как да влезе в храма Си и
дали ще го направи чрез проповедника или хвалителя, а Той може и
чрез магаре. Алилуя! Нека Бог да решава.

Нашата работа е да изграждаме царството на Бога, а не да се

съревноваваме. Ние сме тялото на Исус. Нека позволим на Господ да
решава как да използва всяка от частите, а ние да се смирим и да Му
кажем: „Ела, Святи Душе! Добре дошъл си в нашите събрания.
Както Ти решиш! Ние се предаваме на Теб. Почитаме Твоето
Слово.” Когато хвалението е вдъхновено от Божия Дух, то е силно и
помазано и тогава не е обикновено пеене на песни, а мощно
хваление и духовно воюване.
Давид е бил пастир, цар, поет, поклонник, хвалител, воин. Словото
на Бог е идвало в живота му по различни начини. Той Го е
изговарял, пял, свирил, воювал е чрез Него, живеел е според Него.
Затова Святият Дух го нарича „човек по Божието сърце”. Такива
иска Бог да бъдем и ние днес.

Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са

в Тебе. (Псалм 87:7)

Нека всеки проповедник, хвалител, служител и вярващ да Му каже в

молитва сега: „Ти си Източникът на живота ми, Боже. От Теб черпя,
чрез Твоя Дух и за Твоя слава.”

Помазаната музика отваря сърцата ни и разрушава плановете на

врага. Когато пророкът вижда бъдещето, той го изявява на тялото
Христово, а повечето пророци са пророкували и пророкуват върху
помазана музика, подобно на Елисей, който каза: „Сега доведете ми
един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде
върху Елисей” (4 Царе 3:15).

„Това ще се напише за бъдещето поколение. И люде, които ще се

създадат, ще хвалят Господа” (Псалм 102:18). Бог иска да бъдем
поколение, което хвали името Му. Нека пеем Словото Му, нека Го
проповядваме и нека Го живеем всеки ден за Неговата слава. Бог
днес възстановява падналата Давидова скиния, изгражда нейните
проломи. Ние живеем в „третия ден” от възкръсението и сме новото
поколение в Христос, което ще хвали името на Господа.

Духовно и душевно поклонение

Бог е Дух и не е възможно да общуваме с Него по друг начин освен

чрез духа си (виж Йоан 4:24). В Битие виждаме, че Творецът
направи човека съвършен. Бог създаде Адам от пръст, вдъхна в
ноздрите му жизнено дихание и той стана жива душа. Но след
грехопадението Адам и Ева умряха духовно. Целта на врага беше да
прекъсне връзката на човека с Бога и той успя, но Исус дойде, за да
съсипе делата на дявола. Божият Син прие човешка плът, за да
потърси и спаси погиналото. Чрез съвършеното дело на Христос
общуването на хората с Господа е напълно възстановено. Когато
човек се новороди, духът му буквално се съживява.
Новораждането много прилича на физическото раждане. Както
новородените бебета имат нужда от мляко и грижи, така и
духовните. За да може духът ни да бъде винаги силен и да имаме
връзка с Бог, ние трябва да дишаме чрез ежедневна молитва и да се
храним с млякото на Божието Слово. Това е важно за здравето ни и
затова Бог ни призовава да не угасяваме Духа (виж 1 Солунци 5:19).

Обикновено, когато хората чуят да се говори за поклонение, те си

мислят, че това се отнася само за музикантите и певците, но в Йоан
4:24 не пише, че хвалителите ще се покланят на Бог. Казва се:
„Ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се
покланят.” Всеки новороден християнин е призован да бъде Божий
поклонник с дух и с истина. За жалост много християни вместо
духовна имат душевна връзка с Бога. Виждал съм хора да приемат
Исус Христос емоционално и дават вид, че са готови да умрат за
Него, но когато техните емоции се изчерпят, те не искат вече да Го
следват. Най-големият им проблем е, че духът им е мъртъв и те се
опитват да имат връзка с Бог емоционално. Затова те търсят Бога без
истина, а като им свършат емоциите, спират да Го следват. Както е
описано в притчата за сеяча, такива хора първоначално с радост
приемат Словото, но са привременни и семето на вечното Евангелие
не дава траен плод в сърцата им.

Бог казва ясно, че онези, които Му се покланят, трябва да се

покланят с дух и истина. Духът и истината вървят ръка за ръка. Ако
някой се опитва да служи на Бог емоционално, той няма да може да
живее в истината, а нейното отсъствие ще го направи лесна плячка
на заблуди и лъжи. Ако искаш да преминеш от душевно в духовно
поклонение, значи ти е необходимо покаяние, след което Духът на
Бог ще говори на твоя дух, като те учи как да ходиш и живееш в
истината. Тогава ще бъдеш истински Негов поклонник и ще имаш
жива лична връзка с Исус Христос.

Човекът е създаден от велика Личност. Бог е вдъхнал в нас жизнено

дихание и затова всеки човек подсъзнателно търси връзка с Него.
Някои попадат в клопката на врага и започват да общуват с
неправилни личности вместо с Твореца си, Който е Източникът на
този копнеж. Трябва да откриеш и да познаеш Създателя си – Той
изпрати Сина Си да умре за теб. Бог те обича и иска да възстановиш
връзката си с Него. Търси лицето Му. Извикай към Него и Той ще ти
отговори и ще ти покаже велики и тайни неща, които не знаеш (виж
Еремия 33:3).
Истинското поклонение е покорство

Поклонението не е само да слушаш нежна музика на колене с

просълзени очи. Истинското поклонение е покорство към Бог.
Авраам каза на слугите си: „Вие останете тук с осела, а аз и
момчето ще отидем до там и като се поклоним, ще се върнем при
вас” (Битие 22:5). Бащата на вярата не е носел със себе си
музикални инструменти или микрофон, за да пее, но той е бил готов
да убие сина си, за да покаже на Бог, че Го обича и Му се доверява.
Авраам е станал рано и не е споделил дори с жена си, че отива да се
поклони на Бог, като убие сина им Исаак. Ако й го беше казал, какво
ли щеше да се случи? Според мен Сара никога не би позволила това.
Когато искаш да се поклониш на Бог, не е задължително всеки
да разбере какво правиш. Често това е само между теб и Бог.
Авраам не е позволил и слугите му да научат какво смята да
направи. Разбира се, ти можеш да се покланяш на Бог и чрез пеене,
чрез музика, чрез финансите си и по още много други начини. Но
същността на поклонението е покорството ни към Бог.

По време на изкушенията на Исус в пустинята дяволът Му каза:

„Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш” (Матей
4:9). Ако поклонението не беше толкова важно, дяволът нямаше да
го изиска от Божия Син. Ако то беше само музика и пеене, сатана
щеше да каже: „Ако ми изпееш три песни, Исусе, всичко това ще Ти
дам.” Луцифер е бил музикант и ако имаше нужда от песни, можеше
и сам да си попее и посвири, но той всъщност искаше Исус да му се
поклони. В Матей 2:11 мъдреците паднаха и се поклониха на
Младенеца със злато, ливан и смирна. Там не се казва, че те паднаха
и започнаха да пеят.

Така че, преди всичко друго поклонението е покорство, отдаване

на почит, съгласие с Царя на царете. Бог иска покорни християни,
за да общува с тях и да им дава бъдеще и надежда, а върху децата на
непокорството идва гневът Му (1 Царе 15:22, Еремия 29:11, Ефесяни
5:6).

Поклонението е даване

Когато се явяваш пред Бога, ръцете ти не трябва да са празни:

„Никой да не се яви пред Мене с празни ръце” (Изход 23:15).
Нека да размишляваме върху постъпката на мъдреците. Те са
изминали голямо разстояние до Витлеем (около 1500 километра).
Това със сигурност им е струвало значителна сума пари. Подобно
пътуване е свързано и с неудобства като студ, жега, опасности от
разбойници. Днес някои християни се оправдават с времето, за да не
отидат на събрание – ту им е студено, ту топло, ту твърде далече –
вижда им се трудно да отидат, ако е на повече от километър от дома
им. Но истината е, че никакво обстоятелство не е в състояние да
спре или да отклони от целта им истинските поклонници на Царя,
защото Той е верен и ако ти наистина имаш желание в сърцето си,
Бог ще осигури и силата, и необходимите средства.

В Библията не пише, че мъдреците са спорили относно пътуването.

Никой от тях не е казал: „Не мислите ли, че е опасно?” Или: „Вижте
колко скъпо ще ни излезе!” Или нещо подобно. Явно всички са били
единни в Духа. Това е много важно. Когато отиваш да се поклониш
на Бога, виж дали си с правилните хора, имате ли единство. Бъди в
групата на поклонниците. Когато мъдреците видели Младенеца, те
се поклонили, като принесли дарове – злато, ливан и смирна (Матей
2:11). Поклонението е и даване. Когато даваш, ти се покланяш на
Бога.

В Деяния 8 глава виждаме друг случай на поклонение. „И ето,

човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица
Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше
дошъл в Ерусалим да се поклони” (Деяния 8:27).

Разстоянието от Етиопия до Ерусалим е около 2000 километра.

Виждайки сърцето на скопеца, Бог изпрати при него Филип, за да му
обясни Писанията. Когато ти искаш да бъдеш поклонник на Бога,
Той ще ти разкрие Словото Си, ще те направи да Го разбираш и ти
ще бъдеш свободен.

Жената, която започна да облива нозете на Исус със сълзите си, Го

помаза с миро, което е струвало около 60 000 долара. „И като
застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете
Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и
мажеше ги с мирото” (Лука 7:38). Тук отново виждаме, че
поклонението е даване.

Сатана каза на Исус: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се

поклониш.” Ако се поклониш на Бога, ти трябва да дадеш нещо на
Бога, но ако се поклониш на дявола, той ще ти даде нещо. Един ден
ще се върне и ще поиска това, което ти е дал, и след това ще те убие.
На хората им изглежда по-лесно да се поклонят на дявола, защото
той им дава неща, но не желаят да се поклонят на Бога, защото те
трябва да дадат нещо. Това ги прави роби на дявола. Те си мислят,
че като дават на Бога, Той ги ощетява, но не е така. Господ ни учи да
бъдем щедри, за да ни благослови.

Който не се покланя на Бога, няма да има дъжд върху него. „И ако

някои от домочадията на света не възлизат в Ерусалим да се
поклонят на Царя, Господа на Силите, на тях не ще има дъжд”
(Захария 14:17).

Професионализъм

Ходим ли в помазанието на Бога, или само в професионалнизма?

Мнението ми по тази тема може да засегне някои професионални
музиканти, но ние трябва да разберем, че стоим пред Господа, а не
пред обикновена аудитория. Бог иска да Му свирим изкусно,
помазано, изпълнени с Духа Му (виж Псалм 33:3), но
професионализъм без помазание възгордява, а това води към
падение.

Професионалното свирене или пеене без Божието помазание може

да получи добра оценка от публиката и специалистите, но то няма
никаква духовна стойност. Ако трябваше да избирам, бих предпочел
помазаното свирене и пеене, а не професионализма. Хубавото обаче
е, че можем да имаме и двете. Няма нужда да ги противопоставяме.
Господ заслужава най-доброто от нас във всяко отношение. Това
важи и за живота, и за служението ни. Така че ние трябва да се
стараем да свирим и да пеем изкусно.

Аз съм бил на много места по света. Виждал съм хваления от

професионални изпълнители, които умеят да свирят изкусно. Чувал
съм певци с ангелски гласове, на чиито дарби съм се възхищавал. И
всичко щеше да бъде съвършено, ако тези талантливи
професионалисти имаха и помазанието на Бога. Случвало се е в
същите събрания друг човек, който не е професионален музикант, да
бъде поканен да води хвалението. И понеже Господ е с него, цялото
събрание се е потапяло в помазанието на Святият Дух чрез
служението му.
Веднъж бях на християнска конференция, където бяха поканили
професионални музиканти и певци. Те бяха много добри
изпълнители, но по време на хвалението усещах силен натиск и
болки в главата си – сякаш цялата атмосфера беше духовно
натоварена. Помислих си, че може би си внушавам, но впоследствие
се оказа, че много хора, включително и пасторът, са усетили същото.
След това дадоха думата на гост-говорителя. Оказа се, че той е
пророк, а пророците са много чувствителни към атмосферата. Той
извика друг човек да води хвалението и атмосферата веднага се
изчисти. Бях смаян да усетя толкова ясно разликата.

Преди години работех с няколко добри музиканти, но го нямаше

помазанието. Впоследствие научих, че някои от тях живеят в грях, и
затова ги махнах от сцената. Когато видяха, че не им позволявам да
свирят, те напуснаха събранието. Бог няма нужда от
професионалисти, живеещи в грях, а от истински поклонници. Има
сила и в професионализма, но в помазанието е Духът на Бога.
Имайте и двете!

Пейте Му нова песен! Свирете изкусно с възклицание. (Псалм 33:3)

Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на
Силите. (Захария 4:6)

Фалшиви поклонници

Мнозина смятат, че в техните събрания няма фалшиви поклонници.

Мислят, че имитатори могат да бъдат намерени навсякъде другаде,
но не и в техните църкви. Писано е, че сам сатана се преправя на
светъл ангел (виж 2 Коринтяни 11:14). Това означава, че той се крие
между истинските, защото обича да заблуждава. Но има белези, по
които можем да различим фалшивото от истинското. В нас е Духът
на истината, а една от дарбите Му е разпознаване.

Нека да видим тази случка: „А един ден, като дойдоха Божиите

синове да се представят пред Господа, между тях дойде и сатана.
И Господ рече на сатана: От где идеш? А сатана в отговор на
Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по
нея” (Йов 1:6-7).

Щом сатана се е преправил на светъл ангел, за да отиде на небето, не

мислиш ли, че той не би прилагал същия метод, за да влиза по
църквите днес? Да, прави го. Изпраща агенти в събранията – като
проповедници, певци, музиканти и т.н. И понеже Луцифер е бил
хвалител на Небето, той обича да се превъплъщава отново в същата
роля. Дяволът използва за свои канали хора с неразпъната плът –
всеки, който е непокорен на Божието Слово. Целта му е да заблуди,
открадне, погуби и убие. Фалшивите хвалители често манипулират
водачите на събранията, като ги заплашват, че ще напуснат
църквата. Когато водачите са духовно слепи, лесно допускат
компромиси с греха – понеже музикантите привличат повече
посетители в църквата, те предпочитат да ги задържат, въпреки че
живеят в съзнателен грях.

Както е писано: „свирепи морски вълни; които изпущат като пяна

своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна
тъмнина довека” (Юда 1:13). „Не всеки, който Ми казва: Господи!
Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на
Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21). Пред Господа няма
„звезди”. За Него е важно да Му бъдем покорни. За жалост в
повечето църкви хвалението е светско. Много от хвалителите живеят
в съзнателен грях, борят се за власт, съревновават се помежду си,
защото имат състезателен дух. Това са хора, които търсят Бога с
устата си, но не и със сърцето си. Призовават Го като свой Спасител,
но Исус не е Господ на техния живот.

Такива хора носят вреда, а не полза. Всяка музика минава през

ушите на хората, а много демони могат да влязат през ушите. И
хората се чудят защо са болни или бедни. Сатана е хитър. Не
случайно едно от имената му е „лукавият”. Той все пак има 6000
години практика на земята, така че да не го подценяваме. За да
приемеш неговата музика, дяволът ти я предлага в религиозна
опаковка. Хората си мислят: „Няма нищо лошо в това, тези песни са
за Бог.” И го наричат „набожно хваление”. Ако текстът е библейски,
а музиката е демонична, песента е като духовна отрова. Ако
изпълнителят живее в грях, дори песента и музиката да са
християнски, то е като да се храниш с хубава храна от нечист или
заразен съд. Това със сигурност води до заболявания. Изпитай
сърцето си и живота си и внимавай как слушаш!

Фалшиви пророци
Думата „пророк” означава също „певец, музикант”. В миналото
повечето пророци са пророкували, пеейки. Пророческо хваление има
и днес.

Повечето вярващи смятат, че лъжливи са онези пророци, които са

казали нещо за бъдещето и то не се е случило. Но ако само този
беше начинът да разпознаем истинските от фалшивите пророци,
щеше да е много лесно. Да видим какво казва Исус в проповедта на
планината: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат
при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15).
Той очевидно ни предупреждава да се пазим от хора, които
приличат на добри християни, но външното често е различно от
вътрешното. Така че, дори ако някой проповядва добри проповеди
или има прекрасен глас, може да е грабител отвътре. Целта на
фалшивите пророци е да предават дух на заблуда върху църквата.

Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали

са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. (1 Йоан
4:1)

Как да ги разпознаем? Ако, докато слушаш някой да проповядва, пее

или свири, ти си бил ограбен духовно, значи крадецът се опитва да
влезе в живота ти чрез този човек.

Лъжепророкът прилича на истински, но не познава Истината. Той

диша лъжи, живее в лъжи, говори лъжи и учи другите на лъжи.
Прави много неща за Бог, но не Го познава.

В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли

име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахм, и не в
Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им
заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които
вършите беззаконие. (Матей 7:22-23)

За съжаление, когато християните не познават Бог и Словото Му,

падат в клопките на врага. Те приемат всички еднакво, но това е
фалшиво. Казват: „Брат ми е”, но не всички сме братя. Исус каза:
„Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата,
той Ми е брат и сестра, и майка” (Матей 12:50).

Ти си брат или сестра на Исус, ако вършиш волята на Отец, а не ако

само пееш „Велик си Ти”. Много хора пеят за Бога, без да Го
познават. Ако не изпълняваме това, което Господ иска от нас,
набожните песни не ни ползват. Приятелю, врагът на душите ни
обикаля и търси кого да погълне. Затова бъди буден, пази живота си,
дръж здраво Словото на Бога и го живей! Пази се от фалшивите
пророци, които са изпратени от врага ни. Целта на сатана е да ни
убие, да ни заблуди и да ни вкарва в тъмнина, но ние нека да се
уповаваме на Бог и Той ще ни пази.

Божият стил на хваление

Питали са ме неведнъж: „Може ли да хвалим Бога с всякакъв стил

музика?” Една от широко разпространените заблуди е, че всяка
музика е от Бог, но ако християните четяха Библията и търсеха
истината, щяха да разберат, че това не е така. Все пак Луцифер е бил
хвалител на небето и той все още се преправя на светъл ангел и
музикант. Музиката, както и всяко друго нещо, което човек твори,
може да бъде вдъхновена от Святия Дух, но също така и от демони.
Помазаната от Бог музика освобождава, а дяволската ограбва и
натоварва. Някои водачи допускат компромиси, като вкарват
всякакви музикални стилове в църквата.

Други ме питат: „Може ли да хвалим Бога с народна музика?” Всеки

народ си има свой специфичен музикален стил. Българската народна
музика е различна от чалгата и е чудесна. Вярвам, че Бог няма да ми
„пише двойка”, ако Го хваля по този начин. Все пак не мисля, че
народната музика е съвършената Му воля – Той иска да Го хвалим
по небесен начин. В Господната молитва Исус Христос ни учи да
искаме от Отец: „Да бъде Твоята воля както на небето, така и на
земята” (Матей 6:9). Това важи и за хвалението. На Небето хвалят
Бог по съвършен начин, а на земята невинаги и не навсякъде
успяваме да постигнем съвършената Му воля. Ако Божията воля
беше вече постигната на земята или навсякъде по църквите, тогава
нямаше да има лъжи, убийства, кражби, лицемерие, блудства,
разцепления. Така че съвършеният музикален стил е небесният.
Истинското хваление е небесното. Много пъти съм чувствал по
време на хвалението как Бог изпраща ангели да пеят с нас. Имал съм
усещането, че небето слиза в нашата църква, докато сме се
покланяли на Господа с песни. Искам да ви насърча – не спирайте да
хвалите Господа, докато небето не слезе на земята.

Веднъж попитах един набожен човек: „Мислиш ли, че на Небето

ангелите хвалят Бога с чалга?” Той отговори, без да се замисли дори
за секунда. Силно и ясно каза: „Да, правят го!” Бях смаян. Вероятно
той твърди това, за да защити позицията си, понеже пее чалга в
църквата. Но всъщност е заблуден. Представяш ли си на Небето да
свирят чалга или кючек? Този човек не е изследвал Библията, живее
в грях, но въпреки това вярва, че ангелите на Небето пеят чалга.
Жалко за такива хора, защото те правят ученици в най-лошия
смисъл и водят и други към ада.

Преди години и аз свирех и пеех чалга по църквите. По онова време

нямах лична връзка с Бога. Мислех, че служа на Него, но се оказа, че
врагът ме е използвал. Един ден Господ ми показа, че съм вършил
голям грях, защото вкарвах лош дух в църквите. Благодарен съм Му,
че ми отвори очите и ми помогна да разбера, че това е грях. И когато
се осъзнах, аз бях ревностен да се покая. Моля те, опомни се и ти!
Чалгата е музика, която има демонично вдъхновение и влияе зле на
тези, които я изпълняват и слушат, независимо дали текстът на
песента е набожен.

Когато хвалителите нямат лично взаимоотношение с Бога, те нямат

връзка с Източника на живота. Затова им е невъзможно да творят
пророчески песни. По-лесно им е да вземат мелодии от света, да
сложат християнски текст, като кажат, че тази песен Бог им я е дал.
Но това е грях, защото лъжат, че Господ им е дал тази песен. То е
като да кажеш, че Бог вече няма мелодии и затова те е накарал да
вземеш от света или че Той вече не е извор на нови песни, че са Му
останали само текстове, а мелодиите ги е свършил. Не, не, не! Бог е
Извор на живота. В Него има изобилие от нови песни, носещи
освобождение, изцеление, радост, мир.

Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са

в Тебе. (Псалм 87:7)

Хората днес обичат да правят неща на своя глава и след това да го

приписват на Бог – „Господ ми даде това”, „За Бог го правя” и т.н.
Колко църкви са в робството на този дух? Почти във всички
събрания, в които съм ходил, го е имало този демон на чалга.
Чалгата оказва влияние върху емоциите. Хората започват да плачат
на тези песни, като си мислят, че Бог ги докосва, започват да
танцуват на този ритъм, мислейки, че се радват в Бога, без да
осъзнават, че по този начин вкарват в себе си демони и се
отдалечават от Господа. Искам да забележиш хората, които слушат
чалга в църквите. Ще видиш някои общи неща между тях. Това са
хора, които не познават Бога, нямат молитвен живот, не четат
Библията. Живеят в съзнателен грях. Те са в робство на бедност,
болест и объркване. Отделят време за самите себе си, за своето
служение и за хората около тях, но никога – за лично общуване с
Бога. Дяволът използва музиката, за да накара хората да му се
покланят.

Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на

китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако
сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм
направил, добре, но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете
хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви
отърве от ръцете ми? (Данаил 3:15)

Забележи, че тук се казва „всякакъв вид музика”. Още ли мислиш,

че всяка музика е от Бог? Ето че врагът на душите ни може да
използва „всякакъв вид музика”. Сатана кара хората да слушат
демонична музика, за да се вдъхновяват и да се покланят на този
образ и защото по този начин той може да вкара нечисти духове в
живота им. Веднъж чух Бени Хин да разказва, че е строшил
компютъра на сина си, понеже гледал и слушал неправилни неща,
които Бог мрази. Той сподели това пред множество хора, като каза,
че демони влизат през ушите на хората чрез това, което те слушат.
Няма значение дали песента има християнски текст. Ако музиката й
е демонична, махни я от дома си и ще получиш свобода и изцеление.
Всичко, което ни вкарва в робство, е от лукавия. Всичко, което е
вдъхновено от Бог, включително и помазаната музика, строшава
хомота на врага.

Нова песен на пророчество

Тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог. Мнозина
ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на Господа. (Псалм 40:3)

Бог поставя нова песен в нашия живот в зависимост от това дали

нашите духовни очи са насочени към Него. Ако погледът на сърцето
ни е към Бога, ние ще пеем песен на възхвала, защото Той е
единственият достоен. Името Му е Чудесен.

И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с

очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да
казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, Който бе,
Който е и Който ще бъде. (Откровение 4:8)
Очите на четирите живи същества гледат към Бога. Ето защо устата
им говорят: „Свят, свят, свят си.” Те виждат светостта Му и затова
устата им изговарят „Свят си”. Каквото гледат очите ти, това и ще
говори устата ти. Ако вниманието ти е насочено към велик певец,
като него ще започнеш да пееш, като него ще се обличаш, дори като
него ще се храниш, и ще заприличваш на него все повече. Какво
предпочиташ: „втора ръка” музика и пеене – просто имитация, или
реална среща с Бога, която ще доведе до истинско хваление и
поклонение? Устата ти говори това, което виждаш. Ти просто не
можеш да не изявиш видяното.

Защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули.

(Деяния 4:20)

И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и

четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и
златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. И
пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да
разпечаташ печатите й: защото си бил заклан и със Своята кръв
си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ и
направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на
земята. (Откр. 5:8-10)

Четирите живи същества и двадесет и четиримата старци започнаха

да пеят нова песен, след като видяха, че Агнето взе книгата и я
отвори. Очите им видяха, че книгата се отваря, и те започнаха да
пеят това, което виждат. Важно е и какво гледаш в църковното
събрание. Накъде са насочени очите ти? Дали, докато си там,
наблюдаваш какво правят другите и ги съдиш, вместо да затвориш
очите си и погледът ти да бъде към Бога? Това, което виждат очите
ти, това ще говори устата ти.

Алилуя! Пейте на Господа нова песен и хвалението Му в събранието

на светиите. (Псалм 149:1)

Хората днес не пеят нова песен, защото очите им не гледат към Бога,
а са насочени в погрешна посока. Затова те нямат нова песен в
събранията си.

Под пророческото помазание

И Саул прати човеци да хванат Давид; но като видяха дружината
на пророците, че пророкуваха със Самуил началствувайки над тях,
Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те.
Като се извести това на Саул, той прати още човеци, но и те
пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те
пророкуваха. (1 Царе 19:20-21)

Саул изпрати хора да хванат Давид, но когато попаднаха под

пророческото помазание, те започнаха да говорят Словото на Бог и
забравиха за какво са изпратени. Дори човек да е пълен с омраза,
убийство и зли намерения, ако той попадне под пророческото
помазание, ще бъде повлиян и променен. Ето защо е много важно с
кого общуваш, понеже с какъвто се събереш, такъв ще станеш.
Докато хората на Саул бяха с него, изпитваха омраза към Давид и
искаха да го убият, но когато попаднаха под пророческото
помазание, станаха различни и започнаха да говорят Думите на Бог
вместо своите. Внимавай с кого общуваш!

Пророческото помазание идва върху човека, за да бъде той

изобличен, освободен и променен и за да носи освобождение,
изцеление и промяна на другите. Библията нарича пророците
„очите на тялото” (Исая 29:10). Църквата се нуждае от пророческо
помазние. Една от причините хората да не се променят, въпреки че
посещават църква, е липсата на пророческо помазание. Затова
събранията са пълни с омраза, убийство, завист, разцепления и т.н.
Там, където няма пророческо помазание, идва духът на Езавел,
който контролира, убива и заблуждава. Копней за пророческо
помазание и хваление и ще видиш промяна в живота си и в живота
на хората около теб. Чрез пророческото помазание човек вижда в
бъдещето.

Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил.

Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са
седем години, сънят е един. А седемте мършави и грозни крави,
които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни
класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години
на глад. Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона
това, което скоро ще направи. (Битие 41:1-28)

Бог позволи на Йосиф да види бъдещето за 14 години напред, като

му показа какво ще се случи. Когато се движиш в пророческото
помазание, Бог ще ти дава да видиш бъдещето и ще знаеш някои
събития, преди те да са се случили.
Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие
Своето намерение на слугите Си пророците. (Амос 3:7)

Какво се случва, когато Божият Дух идва върху човека?

Тогава ще дойде Господният Дух върху теб, та ще пророкуваш

заедно с тях, и ще се промениш в друг човек. (1 Царе 10:6)

Послание към хвалителите в църквите

Да си хвалител означава не само да бъдеш певец или музикант. То е

много повече от това. Истинският хвалител и поклонник прави това,
което Бог му казва. Господ не се нуждае от певци. Може би хората в
църквата имат нужда от певци, но Бог не. Той иска покорни
служители, които Го хвалят и Му се покоряват всеки ден, а не само в
неделя. Много хвалители пеят механично или с цел да се изявят, но
всеки вярващ трябва да разбере, че хвалението и поклонението се
отправят към Бога. Време е певците да бъдат преобразени в
истински хвалители и поклонници, каквато е Божията съвършена
воля. Ако някой осъзнае, че това не е неговото призвание, нека
просто да се отдръпне. Всеки певец или музикант трябва да се
преобрази, превръщайки се в истински поклонник. В противен
случай рискува да си навлече Божия гняв, защото принася „чужд
огън” на олтара Му.

А Аароновите синове Надав и Авиуд взеха всеки кадилницата си и

като туриха в тях огън и на него туриха тамян, принесоха чужд
огън пред Господа – нещо, което им беше забранил. Затова огън
излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. (Левит
10:1-2)

Бог е започнал да възстановява падналата Давидова скиния и няма

повече да търпи грях в църквата. Хора, които омърсяват името Му,
няма да устоят на Божия огън. Потърси отговора на въпроса защо си
хвалител? Понеже си талантлив и Бог има нужда от теб, или
наистина имаш призив? Луцифер е бил изгонен от небето, когато е
съгрешил, въпреки че е бил хвалител там. Бог не е направил
компромис с него. По същия начин е постъпил и с Адам и Ева. Те са
били единствените хора, когато са извършили първия грях, но Бог и
с тях не е направил компромис. Изгонил ги е. Обаче днес църквата
допуска компромиси, защото певците и музикантите са надарени и с
таланта си привличат повече посетители.

Вярвам, че живеем в „третия ден”, в който Христос ще възстанови

храма Си. Когато каза „Съборете този храм и Аз след три дена ще
го възстановя”, Исус говореше за тялото Си. Но освен за храма във
физическия смисъл, Бог говори и за духовния Си храм – църквата. За
Него един ден е като хиляда години и хиляда години са като
вчерашния ден. Исус Христос живя преди две хиляди години. И щом
за Бог хиляда години са като един ден, значи са изминали само два
дена и ние живеем в третия. Бог е започнал възстановяването на
Храма и Той идва с бич, за да изгони търговците и
среброменителите и да изгради църквата.

Бъди честен! Какви са мотивите ти да бъдеш хвалител – да

направиш кариера и да си изградиш имидж, или си призован от
Господаря? Ако ти имаш призвание от Бога за това, би трябвало,
когато Го хвалиш, да отдаваш славата на Него, а не да си я
присвояваш. Истинските поклонници хвалят Бога не само с песни,
но те Го прославят всеки ден с постъпките си, като живеят онова,
което пеят. Те са готови да платят цената, както Исус я плати, а Той
е нашият пример. Ако си осъзнал, че си призован да бъдеш хвалител,
и си на правилното място, започни да служиш на Господа, а не на
църквата, нито на себе си. Бъди свят, както Бог е свят!
6
ШОУ ИЛИ ИСТИНСКА ПРОМЯНА В ЦЪРКВАТА

Английската дума „шоу” като глагол се превежда „показвам,

представям”, а като съществително име – „показване, излагане,
представление, зрелище, спектакъл, демонстрация”. За жалост в
много църкви днес хората правят шоу. Мотивите им са различни.
Едни го правят, за да съберат повече посетители, а други – за да
покажат, че са „голяма работа”, неповторими. Виж какво се прави в
църквите, в интернет, по телевизията – има толкова много плътски
изяви на християни. Това не носи слава на Бога, въпреки че се прави
в Неговото име. Направи сравнение между начина на живот и
пеенето на различни хвалители. Има ли разлика при някои? От
плодовете им ще ги познаете. Истинският поклонник на Бог не
приема слава за себе си. Хората, които правят шоу, се стремят да
покажат на другите колко са добри; имат състезателен дух; наричат
се звезди; животът им е пълен с поражения; с разбити семейства са;
имат дългове; страдат от депресия и болести; лъжат и са
непостоянни, себеправедни, горделиви, с прегоряла съвест.

Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни,

горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни,
нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници,
невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни,
надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на
благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни.
(2 Тим. 3:2-5)

Святият Дух прославя Исус, а не човеците. Хора, които правят

публични изяви с цел да покажат себе си, или никога не са имали
Духа на Бога, или Той ги е напуснал. Когато Святият Дух не е
Господ в живота на човека, той няма молитвен живот, няма общение
със Словото. Бог е, Който дава желание в сърцата на хората да се
молят, да Го търсят, да четат Библията, да Му се покланят. Онези,
които правят шоу, обичат да се издигат като вавилонски кули. Те
живеят в заблуда, стремят се към власт, кариера, показност, блясък,
но нямат мир в себе си и с Бога. Пеят за свобода, но не са свободни.
Пеят, че трябва да бъдат добри, но не стават такива. Пеят за радост,
но не я преживяват. Това са хора, които не желаят да се покаят. Те
не искат промяна в живота си, защото си мислят, че това, което
правят, е служението им от Господа. „И затова Бог праща заблуда
да действа между тях, за да повярват лъжа” (2 Солунци 2:11).
Скъпи приятелю, не допускай дяволът да те излъже и да те заблуди.
Покай се за злите си дела и се обърни към Бога, за да ти изпрати Той
освежителни времена и да живееш изобилен живот.

Други служители обичат да правят шоу с „изгонване на демони”.

Все едно, че казват: „Вижте ме как гоня демони, а вие не можете.”
Не всички са такива, разбира се. Има служители, които го
практикуват по Божия начин. Онези, които правят демонстрации, не
се интересуват от живота на обладаните хора, а наблягат на
външните проявления. По време на освободителна служба може да
се случи демоните да се изявяват и да заблуждават, че уж са излезли,
но те няма да се махнат от живота на хора, които продължават да
живеят в грях. Грехът дава легално право на нечистите духове да
останат. Някои нуждаещи се използват проповедника или църквата
като „талисман”. Искат молитва за освобождение, а не са се покаяли.
Преди да бъдат изгонени демоните, трябва да се обясни на хората
как да се покаят и как да се пазят, така че да не бъдат поробени
отново.

Нашият призив не е да правим шоу, а да носим възстановяване,

освобождение, изцеление и промяна на хората. Призовани сме да ги
утешаваме, да превързваме раните им и да ги обичаме. Затова нека
да внимаваме какво и как вършим и да се стремим да изявяваме
Исус с делата си. И нека повече да се радваме, че имената ни са
записани на Небето, а не за това, че гоним демони. Така ще сме в
съгласие с Божието Слово. Благодарение на това, че имената ни са
записани в Книгата на живота, ние имаме власт да гоним демоните.
Някой на Небето знае за нас, познава ни и ни е дал тази власт. Това е
Бог Отец, Исус Христос и Святият Дух.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт

над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче
недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте
се, че имената ви са написани на небесата. (Лука 10:19-20)

Чувал съм от служители, които гонят демони, да казват: „Аз съм

убиец на демони. Убивам ги.” Но това не е библейско. Тези хора са в
заблуда. Истината е, че ние не можем да убием демоните, а само да
ги гоним.

И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове

ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият
нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще
възлагат ръце и те ще оздравяват. (Марк 16:17-18)
Ако можехме да убиваме демоните, досега нямаше да останали
нечисти духове на земята и нямаше да пише, че когато демонът
излиза от човека, отива в безводни места и като не намира покой, се
връща със седем по-силни. В Словото никъде не пише, че демоните
умират. Така че нека гоним нечисти духове в името на Исус, като
освобождаваме хората от робство, и да се стараем това да не е шоу.
Нека служението ни носи слава на Бога и да изпълняваме
написаното: „Също така и вие, когато извършите все що ви е
заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само
това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10).
7
ИЗЛЕЗ ОТ БАЩИНИЯ СИ ДОМ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Бог иска да даде на народа Си нова земя, нов живот, ново начало.
Той иска да ни направи „бащи на много народи”. Но това може да
се случи само ако излезем от отечеството си, от рода си и от
бащиния си дом. Не можем да имаме новите неща, ако все още
живеем в старите – със старо разбиране, по стари обичаи. Преди да
построим нова къща, трябва да съборим старата. Нужно е да излезем
от стария ни човешки начин на мислене и живот, за да влезем в
Божиите начини и пътища.

И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си

Сарайя, жената на сина си Аврам, та излязоха заедно от Ур
Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан,
дето се и заселиха. И дните на Тара станаха двеста и пет години;
и Тара умря в Харан. (Битие 11:31-32)

Бог беше вложил това желание в сърцето на Тара – той и

семейството му да оставят стария си начин на живот, за да имат по-
добро бъдеще. Напускайки Ур Халдейски, семейството на Аврам
тръгна за Ханаанската земя. В Харан баща му Тара умря. След това
Господ му говори: „Излез от отечеството си, измежду рода си и
из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа” (Битие
12:1). Години по-късно Бог каза на Аврам: „Аз Съм Господ, който
те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя”
(Битие 15:7).

Има хора, които искат да излязат от стария си начин на живот и

тръгват, но по пътя умират, както се случи с бащата на Аврам. Той
нямаше видение да продължи към Обещаната земя. Това се случи и
с израиляните в пустинята, когато Мойсей ги изведе от Египет. По
пътя почти всички измряха, защото нямаха видение да продължат
напред. Те обичаха стария си начин на живот, а Бог иска
реформация в живота ни, промяна. Той иска да се движим напред и с
правилните хора.

Бог не каза на Аврам да излезе от бащиния си дом, преди да умре

баща му. След смъртта на Тара Той му заповяда: „Излез.” Но да
видим и кой друг пътуваше с него: „Аврам взе жена си Сарайя,
братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората,
които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в
Ханаанската земя” (Битие 12:5). После Аврам и Лот се разделиха.
Бог обеща, че ще даде земята на потомството на Аврам. По пътя на
твоето служение Господ ще отстранява някои хора от живота ти,
дори и да не го искаш. Понякога това е много болезнен процес. Но
Бог иска да даде нещо специално на теб и твоето потомство, защото
си се смирил пред Него. Това, което Бог ти е обещал, ще го имаш,
след като те раздели от хората, които Той не желае да продължат с
теб.

Лот не беше грешен човек, а праведен – затова Господ го спаси, като

му каза: „Бягай за живота си!” Но той имаше различно от
Аврамовото видение. Бог може да ни раздели и с хора, които са
Негови верни служители и имат добър авторитет, ако планът Му е да
продължим отделно, за да извършим волята Му. „И Господ каза на
Аврам, след като се отдели Лот от него: Повдигни сега очите си
от мястото, гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад”
(Битие13:14).

Господ каза това на Аврам, след като те с Лот се разделиха, а не

преди това. След раздялата с Лот Господ отвори очите на Аврам, за
да види земята, която е определил за негово и на потомството му
притежание. Така Бог изчиства и хората около нас. Той ще отвори
очите ни, за да видим своето бъдеще, когато ни раздели с
неправилните хора; когато излезем от стария си начин на живот;
когато се откажем от традициите и обичаите на своя народ. След
като оставим всичко старо, Господ ще ни проговори, както
проговори на Аврам: „Погледни, това е твое. Приготвил съм го за
теб.” След това Бог промени и името му – от Аврам „висок отец” на
Авраам, което означава „баща на много народи”. Той му каза да
смени също и името на жена си – от Сарайя на Сара. Новото идва,
когато си отиде старото. Бъдещето погребва миналото.
Положителното заменя отрицателното. Новите неща ни вдъхновяват
и ни пазят от това да вършим всичко по навик.

А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой,

колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана
дрехите си та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на
Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.
(4 Царе 2:12-13)

Елисей скъса старата си дреха, за да получи новата. Вартимей също

захвърли дрехата си, за да получи изцеление на очите си. Това не
беше обикновена дреха. През първи век инвалидите са носели
специално облекло, за да ги забелязват другите и да знаят, че се
нуждаят от помощ. Вартимей избра да захвърли стария си начин на
живот: „И той си хвърли дрехата, скокна и дойде при Исус. И
проговори Исус, и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му
рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра
те изцели. И той веднага прогледа и тръгна подир Него по пътя”
(Марк 10:50-52).

Бог каза на Аврам да напусне три неща, а не едно: „Тогава Господ

каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из
бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа” (Битие
12:1). Той трябваше да напусне своето отечество, рода си и бащиния
си дом. Аврам трябваше да остави всичко, което вършеше преди.
Бог няма да ни благослови, ако стоим в неправилната страна. Той
няма да ни благослови, ако сме с неправилните хора. И няма да ни
благослови, ако всичко около нас е старо и вършим неща, които Той
мрази.

Омразни на Бог традиции и обичаи

И тъй, пазете заръчванията Ми и не вършете никой от тия гнусни

обичаи, които са се вършили преди вас, та да се не оскверните в
тях. Аз съм Иеова вашият Бог. (Левит 18:30)

Бог иска да престанем да вършим традициите и обичаите на нашите

прадеди, защото Той се гнуси от тях. Скъпи приятелю, напусни и
остави всичко, което твоите прадеди и родители са вършили. Те със
сигурност са правили неща, които Бог мрази. Излез и заживей нов
живот, който Бог ти е приготвил. Влез в земята, приготвена от Него
за теб. Ти ще имаш новото, след като оставиш старото. За съжаление
много християни, които са приели Исус Христос за свой Спасител,
продължават да живеят с традициите и обичаите на техните предци.

Женитбата нека бъде на почит

Това е цитат от Евреи, 13 глава, където Бог ни заповядва да пазим

леглото неосквернено. Но много от ромите по света все още
продължават да практикуват престъпния обичай – да крадат
момичета, включително и малолетни, като ги вземат насила за свои
жени. На езика на правото това се нарича „отвличане” и
„изнасилване”, а в много случаи става дума и за „педофилия”. Освен
„крадене”, се практикува и „продаване” на момичета. Дори в някои
градове по пазарите се предлагат момичета, на които има поставени
цени – сякаш продават коне или предмети. Нека се отречем от тези
злини, които бащите ни са вършили, и да разчупим това проклятие.
И нека да извикаме Истината силно, така че и братята ни в света да я
чуят и да бъдат свободни от оковите на престъпните си традиции.

Почти всички ритуали, които от хилядолетия се практикуват от

ромите по време на женитбите, са окултни и омразни на Господа.
„Защото обичаите на племената са суетни” (Еремия 10:3). В
обичая „Къна”, или така нареченото „Момино хоро” има
магьоснически символи и действия (като палене на памук и
прекарване на булката през огън), които са забранени от Бог във
Второзаконие, 18 глава, където се казва: „Да не се намира между
тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън” (ст.
10). Ако ти някога си вършил или си присъствал на този ритуал,
покай се, отречи се от това и никога повече недей да ходиш.

След като девствеността на момичето вече е отнета, идва време на

белия чаршаф с кръвта по него. Музиката засвирва, майката на
момчето взема чаршафа, играе с него и се хвали в махалата, че в
дома й е дошло девствено момиче. Разгласяването на девствеността
и показването на изцапания с кръв чаршаф е издигнато в култ. Това
е идолопоклонство. Девствеността е символ на чистотата и е нещо
добро, но някои хора са я превърнали в бог, на който отдават
незаслужена почит. Това е така наречената „наша правда”, която е
„като омърсена дреха” за Бог, а на Небето няма да влезе нищо
нечисто и Той ще съди идолопоклонниците (виж Исая 64:6, 1
Коринтяни 6:9-10, Евреи 13:4).

Девствеността е дадена от Бога, за да бъде като печат на завета

между мъжа и жената. Но преди да се постави печатът, е нужен
подпис. Бог първо написа с пръста Си плочите с десетте заповеди
(днес ние имаме цялото Свещено Писание – Библията) и след това
подпечати завета с кръвта на Своя Син, нали? Такъв е Божият ред:
подписвате се в ритуалната зала (след като сте навършили
пълнолетие, защото само мъж и жена могат да се оженят, а не деца)
и едва след това подпечатвате този завет като съпрузи – чрез
разкъсването на девствената ципа и проливането на кръв. Ако е
късно за теб да го направиш по Божия начин, то не е късно за децата
и внуците ти. Кръвта на Исус ни умива от всеки грях. Можеш просто
да се покаеш и да научиш потомците си да живеят угоден на Бога
живот.
Много хора се „женят” по този начин, като всъщност живеят в
блудство, въпреки че ходят и на църква. А служителите, вместо да
ги изобличат, ги „благославят”. Някои казват: „Ами, ние сме роми и
така се женим. Бог знае.” И това са разсъждения на християни! Не
стига, че живеят и се женят, както си искат, но на всичкото отгоре
приписват това на Бог, като правят „набожна сватба”, сякаш Господ
е съгласен с тях, но Той не е съгласен! Да, Бог знае как се жените, но
Той не го одобрява, защото това е грях. Покайте се за тези мерзости
и се отречете от греховете си и от престъпните традиции и
идолопоклонство на народа си.

Моля ви, покайте се и живейте свят живот, като се жените на

нормална възраст – поне 18 навършени години. Ако някое момиче
ти харесва и вярваш, че е от Бог, няма смисъл да се жениш, както са
се женили бащите ти. Щом си приел Исус, живей свято, като й
предложиш брак. Излез с нея на кафе, говорете си с думи на святост,
без да има сексуално разпалване и докосване, без да я крадеш
насила. Исус така ли кара хората да идват при Него, като ги краде?
Не, напротив! Господ казва: „Елате при Мене”, което значи, че ние
отиваме доброволно, нали? Бог не насилва хората да Го следват.
Дяволът учи хората да крадат.

Животът ни и женитбата ни трябва да са основани на Библията, за да

можем да устоим докрая. Господ Исус Христос е нашият съвършен
пример за всяко нещо. Ние, църквата, сме Неговата невяста –
бъдещата Му жена, с която Той ще има сватбена вечеря на Небето.
Това ще бъде свята сватба със святи хора, женени за свят Принц,
който е Исус Христос. С Господната молитва се молим – както е на
Небето, така да бъде и на земята. Това важи и за женитбите. Ще
кажеш ли Амин?

Толкова много примери има в махалите за фалшиви „семейства”,

които след това се разделят. Неведнъж сме ставали свидетели как
при много от женитбите на ромите младоженците са деца и пастири
ги благославят, като правят така наречените „набожни сватби”, но
това е грях пред Бога – никой не може да благослови нещо, което
Господ е проклел. Децата правят това, което са правили родителите
им и техните родители, и те често са невинни жертви на престъпните
традиции на народа си. Не може деца да раждат деца. Да, така
постъпват хората от света, но ако и християните продължават да го
правят, каква е разликата и къде е Христос в цялата тази работа?
Братя роми, тези неща трябва да се променят!
Моля ви, нека да наречем нещата с истинските им имена. Живеенето
на семейни начала преди навършването на 18 години е педофилия.
Живеенето на семейни начала с роднини е кръвосмешение. Това са
смъртни грехове. Дори светът ги осъжда като престъпления. За
голямо съжаление и християни вършат такива неща, като се
покланят на лъжливите богове, на които са се покланяли бащите им.

Има църкви, в които дори служители живеят в кръвосмешение, като

цитират: „Каквото Бог е съчетал, човек да го не разлъчва” (Марк
10:9). Но аз ви призовавам да се покаете от това зло и да се
разделите. Господ никога не ви е съчетавал – Той не съчетава
роднини като семейство, защото го е забранил в Словото Си (виж
Левит 18:6-13). Ние трябва да се отречем от всяка престъпна
традиция и не само да престанем да я практикуваме, но и никога да
не присъстваме там, където се вършат подобни мерзости. Ясно е
написано: „И да не ходите по обичаите на населението, което Аз
изпъждам отпред вас, защото те извършиха всички тия гнусоти, и
затова Аз се погнусих от тях” (Левит 20:23).

Ние трябва да познаваме и спазваме Божиите, но също така и

земните закони, защото всяка власт е от Бога. Нека да учим децата
си да се женят, след като навършат пълнолетие, а не преди това.
Нека им кажем, че не може да се женят за роднини – това е
кръвосмешение. Нека да се отречем от всеки обичай на нашите
бащи. Ако празници или традиции не са описани в Библията, по-
добре да не ги вършим! И да не участваме в делата на тъмнината, а
по-добре да ги изобличаваме.

Допитвай се до Бог за бъдещето си

Заповедите и забраните на Бог са за наше добро. И както ние учим

децата си да стоят далеч от огъня, да не си играят с остри предмети и
да внимават как пресичат улицата, подобно и Господ ни е забранил
някои неща, казал ни е да внимаваме за други и ни учи кое е добро и
кое е лошо за нас, защото ни обича. Той ни е възлюбил с вечна
любов. Ние трябва да гледаме по този начин на Неговите заповеди,
като проумеем, че те идват от сърце, изпълнено с любов към нас.

Библията ни учи да се допитваме до Бога за бъдещето си. Мерзост за

Него е да ходим при врачки, екстрасенси, магьосници, да
прекарваме децата си през огън. Въпреки това има вярващи хора,
които продължават да практикуват обичаите на бащите си. Мисля,
че те не са новородени, защото родените от Бога не съгрешават
умишлено. Родените от Бога не се допитват до врачки, екстрасенси,
магьосници и ходжи. Родените от Бога се допитват до своя Бог и
са водени от Него. Църквата на Бога познава Източника на живота и
Той е Исус. Хората, които се занимават с окултизъм, нямат лична
връзка с Бога и затова се допитват до слугите на дявола. Така
направи и нечестивият цар Саул, като отиде при магьосница.

Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на

зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И
слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли
духове. (1 Царе 28:7)

Познавам роми, за които не е проблем да търсят помощ и от Божии

служители по църквите, но и от врачки, екстрасенси, магьосници и
ходжи, тоест – от слугите на дявола. В една ромска църква в Гърция,
докато водех хвалението, а служителят се молеше за болните,
демонът в една жена започна да се проявява. Като видях това,
промених хвалението и започнах да изговарям думи на
освобождение, докато пеех. Тогава жената падна и от нея изхвърча
хамалия (талисман, който врачки, магьосници или ходжи дават на
хората, за да го носят у себе си). Бях смаян, че в дрехите й е имало
скрита хамалия и в същото време тя застана отпред, за да се молят за
нейното изцеление. Има различни причини хората да правят магии.
Някои отиват при магьосници, за да предизвикат развод или смърт,
други – за любов, за деца, за здраве. Но окултизмът е уловка, за да
примами хората да си продадат душата на дявола. Демоните не знаят
какво е „милост” и въпреки това хората отиват при тях за милост.
Има дори такива хора, които наричат себе си „християни”, но правят
магии за пари и казват, че тази дарба им е от Бога.

По времето на апостолите магьосниците демонстрираха истинско

покаяние, като изгориха книгите си за магии: „И мнозина от
повярвалите дохождаха, та се изповядваха и изказваха делата си
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и
ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им,
намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници. Така силно растеше
и преодоляваше Господното учение” (Деяния 19:18-20). Същото
трябва да направят и съвременните магьосници, за да не погинат
заедно с парите си – да се покаят!

Обръщам се към всеки, който чете тези редове: Ако имаш проблеми
с окултизма, моля те да се покаеш и да спреш да се занимаваш с тези
тъмни сили, които са враждебни на Бог. Предай сърцето си на Исус
Христос и Го следвай с покорство и доверие. Само до Него се
допитвай за бъдещето. Кажи и на твоите познати истината, за да
бъдат и те свободни. И, моля те, недей да отлагаш покаянието, за да
не стане твърде късно. Днес е спасителен ден, в който можеш да се
покаеш.

Някои съвременни традиции

Целта на дявола е да омаловажи или да измести жертвата на Исус на

кръста и той се опитва да постигне това по много начини. Например,
повечето обичаи по време на Василица, Гергьовден, Великден,
Богородица и други празници, са омразни на Бог. Защо някои хора
колят агне като курбан? Главно за здраве. Проливайки кръв, те се
надяват, че всички лоши неща ще отидат върху закланото агне. Но
това Исус го направи за нас. Той взе нашите проклятия на кръста и
ни донесе изцеление чрез раните Си. Затова Библията Го нарича
„Божият Агнец”. Продължавайки да проливат кръвта на
различни животни, хората все едно заявяват, че жертвата на
Исус не е достатъчна за тях. Призовавам всички, които са правили
курбани или са принасяли в жертва животни, да се покаят.

Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде

поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо
нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:5)

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет

за нас, защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво.
(Галатяни 3:13)

На Гергьовден някои хора имат обичая да слагат в устата на агнето и

по къщите си клонки от плачеща върба. Те го правят уж за да им
донесе здраве, но се случва точно обратното. Ето как се казва тази
върба – „плачеща”. Нейните клонки са наведени надолу. Скритият
смисъл на тази традиция всъщност е, че хората се обричат в бъдеще
много да плачат и животът им да върви надолу. Освен това
закланото агне става и „бесовска храна”, защото много от ромите
отиват на гробищата и дават на мъртвите – уж и те да ядат, но
всички знаем, че починалите хора не ядат. Това е жертва на демони.
Същото важи и за носенето на храна на гробовете по време на
Задушница, както и за всички раздавания за мъртъвци.
В България се практикува смесица от християнски и езически
обичаи. Какъв е например смисълът на мартениците? Те са остатък
от езическите времена – преди появата на християнството. Какво
символизират червеният и белият цвят според Библията? „Дойдете
сега, та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като
мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще
станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

Червеният цвят е символ на греха, а белият – на чистота. Хората си

слагат мартеници, за да им носят здраве и животът им да стане чист.
Затова по-късно оставят мартеницата на дърво, за да може то да носи
проклятията, а Писанията казват: „Христос ни изкупи от
проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е
писано: Проклет всеки, който виси на дърво” (Галатяни 3:13).

Исус вече взе нашите проклятия на кръста. Така че, ако разчиташ на
мартеницата да те направи по-чист или по-здрав, все едно заявяваш,
че жертвата на Исус не е достатъчна за теб. Да не бъде!

Много хора не осъзнават скрития смисъл на обичаите, които вършат.

Ако те научат истината, вярвам, че биха престанали да нараняват и
да отхвърлят Исус. Бог е платил много скъпа цена за нашето
спасение, изцеление и освобождение – с безценната Си кръв, със
Собствения Си живот. Жертвата, която Исус е направил за всички
нас, е безценна. Хората днес за 50 стотинки могат да си купят
мартеница, която уж „ще им вземе проклятията” от живота, но това
не става така. То е подобно на онова, което са вършели католиците
през Средновековието – продавали са бележки за опрощение на
греховете, наречени „индулгенции” – нещо като „билети за небето”,
купени с пари – лъжа, която има за цел да измести единствената
приета от Отец жертва – тази на Исус. Цената вече е платена с
живота на единствения безгрешен, свят и любящ Човек, който е
Христос.

Затова, покай се и махни фалшивите жертви, приятелю! Времето,

което ни остава на земята, е много кратко. Исус идва скоро. Нито
обичаите на бащите ти, нито курбаните, нито мартениците ще те
заведат на Небето. Единственият Път към Отец е Исус. Всички
останали пътища водят в погрешна посока.

Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят

от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според
своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ
даде на потомците на Яков, когото нарече Израил. (4 Царе 17:34)

Ще изброя още някои от омразните на Бог традиции и обичаи, които

и днес християни от моя народ продължават да вършат.

 Не пращат децата си на училище. На християнска

конференция в Германия се запознах с един служител, който
ми се видя много помазан. След известно време му отидох на
гости в Белгия. Докато общувахме с него, стана въпрос за
децата му. Направи ми впечатление, че те бяха през цялото
време с нас, и го попитах защо не са на училище. Той ми
отговори: „Аз не ги пускам.” Попитах го: „Как те ще се
справят в живота си без образование?” Той ми каза: „Аз ще им
давам пари.” Смаях се. Как е възможно служител на Бога да
разсъждава по този начин?!

 Други християни продължават да женят децата си твърде

малки. В миналото често съм свирил на такива сватби, за
което се покаях. Много съжалявам за това. Бях заблуден и
сляп. На много от тези сватби младоженците са били деца на
12, 13, 14, 15 години. Пастори са ги благославяли. Беше
модерно да канят музиканти християни, за да могат да нарекат
сватбата „набожна”. Това се е вършило години наред. И досега
мнозина продължават да го практикуват. Няма никаква
разлика между начина, по който се прави женитбата в света и
в църквата. Много от тези „семейства” се разделят след това, а
някои умират млади от различни болести. Защо? Защото те са
под проклятие. Не може човек да благослови нещо, което Бог е
проклел. Децата не се женят! По закон само зрелите мъже и
жени имат право на това – след като са навършили 18 години.

 Други, омразни на Бог обичаи се практикуват, когато някой

почине. Въпреки че са приели Исус Христос, роднините
продължават да спазват техните стари традиции, като слагат в
ковчега на мъртвеца сапун, кърпи, пари, хляб. По този
начин те символично погребват парите си, като се
заблуждават, че тези пари позволяват на мъртвеца да си купи
нещо в отвъдния свят. Затова бедността е толкова
разпространена сред ромския етнос. Като слагат хляб в
ковчега, те символично погребват бъдещата си храна и
благословение. Ето защо много от ромите гладуват и са бедни.
Погребват си хляба. Като слагат сапун в ковчега, те
 символично погребват хигиената си. Това са омразни на Бог
обичаи, които са се практикували години наред. Бог иска да ни
освободи от оковите и да ни даде нов живот.

 Все още при женитба младите не подписват граждански

брак, което на езика на Библията се нарича „блудство”.
Някои християни имат внуци и продължават да съжителстват
незаконно. Вярвам, че макар и набожни, те не са новородени.
Как оправдават пoведението си? Някои от тях не подписват
брак, за да може жената да се води „самотна майка” и да
получава помощи от държавата. Това освен че е блудство, е
също измама и кражба. Като говорят с хората, те казват, че са
женени, а по документи се водят самотни мъже и жени. Това е
лъжесвидетелство. Други не подписват, понеже това било
„традиция” при тях – родителите им, дедите им, всички от
етноса им живеели така. Някои не подписват брак заради
имущество и къщи – за да не се налага да ги делят с партньора
си при евентуална раздяла. Каквато и да е причината, женитба
без сключен брак е оргия, блудство. Заради подобни грехове
евреите измряха в пустинята, без да видят Обещаната земя.

 Омразни на Бог са и всички сватбени ритуали като обичая

„Къна” (Момино хоро), яйцата със захар, свещите, погачата,
белият чаршаф с кръвта по него. Мерзост за Бог е да се
посещават врачки, екстрасенси, магьосници, да прекарват
децата си през чужд огън; обичаите на Гергьовден, Василица,
Никулден, мартениците, великденските яйца и мн. др.
Типичното поведение на затвореното общество, наречено
„гето”, където няма развитие – ядат, пият и се веселят, а на
другия ден нямат какво да сложат на трапезата – така те
ограбват бъдещето на децата си.

Дяволът иска старите традиции да продължават да се практикуват в

живота на хората, а не Бог. „Те обаче не послушаха, но постъпваха
според по-предишните си обичаи” (2 Царе 17:40).

Преди години работех към телевизия „Седем дни” като директор на

„Gypsy TV”. В началото нещата вървяха много добре, но един ден
главният шеф ми каза: „Трябва да започнеш ново предаване. Ще
бъдеш водещ. Искам да снимаш всички обичаи на ромите. Ще
ползваш кадри от техните празници. Ще покажеш колко са
прекрасни традициите им. Искам да насърчиш ромите да
продължават да пазят своите обичаи.” Бях смаян да чуя това. Аз като
християнин се боря срещу тези неща. Искам ромите да излязат от
традициите и обичаите си, защото те не им носят нищо добро.
Напротив, това ги поробва. Осъзнах, че предложението идва от
дявола, а не от директора, и му казах, че напускам работа, защото
няма да направя това, което иска от мен. Той много се ядоса. После
се опита да ме спечели с пари, като ми предложи голяма заплата.
Каза: „В Америка ще ходиш, ще обиколиш целия свят с това
предаване.” Отговорих: „Аз обикалям света, но няма да поробвам
народа си, като им казвам да пазят техните традиции и обичаи.
Напускам.” Това беше голямо изпитание за мен. Нашият етнос
трябва да излезе от това окултно робство – от стария начин на живот
и обичаите, които Бог мрази.

Надявам се, приятелю, ако си бил изобличен, да се покаеш и да

излезеш от всички традиции и обичаи на народа си, за да влезеш в
новата земя и новия живот от Бог. Никой, който държи старите неща
в живота си, не може да получи новите. Бог иска да ни изкара от
старата система на живот, където има бъркотия, за да ни заведе в
Ханаанската земя. Чрез училището на Бога, през хълма Мория ние
ще отидем в Обещаната земя, която е Небето! По пътя за Дома ни
Бог ще ни обрязва много пъти, докато достигнем нивото на Авраам.
Имам предвид следните неща:

1) Ще трябва да напуснем Ур Халдейски – това е излизане от

стария ни начин на живот.
2) Ще трябва да напуснем манталитета на рода си – обичаите и
традициите на дедите ни.
3) Ще трябва да напуснем хората, които не са в плана на Бог за
живота ни.
4) През целия път към Обещаната земя (Небето) Бог ще ни учи да
се жертваме.
5) Бог ще смени имената ни и ще ни даде нов авторитет.
6) Ще трябва да сменим името и на жена си/мъжа си – от Сарайя
Авраамовата жена стана Сара.
7) Ще трябва да обрязваме себе си, но и децата си – излизане от
света.
8) Ще трябва да убием в себе си това, което обичаме, за да
обичаме само Бога.
8
КРЪВТА НА ИСУС ДЕЙСТВА САМО В ЖИВОТА НА
ПОКОРНИТЕ

Често ставаме свидетели в църковните събрания как християни сами

се избират и препоръчват пред другите. Някои се опитват насила да
вкарат свои близки в църква, като им „благовестват”. Предлагат им
религия, вместо живия Бог, защото самите те живеят в противоречие
с Библията. Затова често новодошлите посещават за кратко
събранията, а след това се разочароват и напускат, тъй като не са
били докоснати от Бога. Религията не може да спасява. Не се мъчи
да вкарваш хора в църковно събрание. Говори Евангелието и живей
свято! Когато видят живота ти, те ще разберат, че Бог е реален. Ако
някой ги докосва, нека това да бъде Господ.

Избрани по предузнанието на Бог Отец, чрез освещението на Духа,

за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова;
благодат и мир да ви се умножи. (1 Петрово 1:2)

Кръвта на Исус не действа в живота на всички християни, а само на

покорните. Бог Отец ни избира. Святият Дух работи в живота ни, за
да ни освещава и да ни направи покорни на Господа. И едва тогава
кръвта на Исус е поръсена върху нас и благодат и мир ни се
умножават.

Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в

света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото
и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. (Йоан 15:16)

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който

Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. (Йоан 6:44)

Като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А

Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
(Деяния 2:47)

Бог избира и привлича хората, но със свободната си воля всеки от

нас сам решава как да отговори на Неговия призив. Така че
спасението ни зависи от нашия избор.

После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете, те

рекоха: Всичко, което е казал Господ, ще вършим и ще бъдем
послушни. Тогава Мойсей взе кръвта и поръси с нея върху людете,
като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас
според всички тия условия. (Изход 24:7)

Няма прилагане на кръвта без решение за покорство. Първо Мойсей

им прочете Писанията. Те чуха и казаха: „Ще бъдем послушни.”
Тогава Мойсей ги поръси с кръвта. И днес Бог ни призовава да се
покаем, да оставим греховете си, да решим да Му бъдем покорни и
тогава кръвта на Сина Му ще се прилага в живота ни.

Действие на Святата Троица

Мнозина днес живеят в грях и не го оставят. Харесва им да си

продължават така. Но в същото време те искат благодат и мир от
Бога, като например – изцеление, освобождение, благословение,
финанси и т.н. Тези неща не могат да благославят живота ти, ако
живееш в непокорство пред Бога. Разбира се, има хора, които
външно изглеждат здрави и са материално богати, но духовно са
бедни и болни заради това, че нямат мира на Бога. И тяхното
богатство не се задържа дълго.

Кръвта на Исус не действа за всеки, който я прилага, а само за онези,

които приемат обучението на Святия Дух и живеят в покорство на
Бога. Духът прави делото на Исус реално в живота ни и Той
ходатайства пред Бога за нас: „Този човек е покорен и Кръвта на
Агнето може да бъде поръсена върху него.” Тогава Исус
действително е наш личен Спасител, Бог Отец е Оня, Който ни
призовава, а Святият Дух ни освещава и ни прави покорни на
Господ. И тогава Бог ни изпраща благодат и мир. Не можем да
получим мира на Бога, ако първо не сме Му се покорили. И не
можем да отидем при Бог Отец, ако не минем през Сина Му.

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не

дохожда при Отца, освен чрез Мене. (Йоан14:6)

И казаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, чиито баща и майка

познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? Исус в
отговор им рече: Не роптайте помежду си. Никой не може да
дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз
ще го възкреся в последния ден. (Йоан 6:42-44)

Това бяха хора, които не бяха откликнали на привличането от Отец,

и затова Исус им отговори така. Те не знаеха, че Той е пътят до Бог
Отец. Много хора искаха и искат да отидат на Небето, при Отец, но
това е възможно само чрез Исус Христос.

И така, Бог Отец ни избира – призовава ни и ни привлича. Святият

Дух работи в живота ни и ни прави покорни на Господа. Кръвта на
Исус ни поръсва, за да побеждаваме врага. И тогава благодат и мир
ни се умножават. Ние можем да отидем при Бог, защото Той ни е
привлякъл. „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека
всички при Себе Си” (Йоан 12:32). Бог не гледа на лице и
привлича всички, но покорството е единственият начин да
останем близо до Него и да продължим да Го следваме.

Ела при Източника на светлината

При сътворението Господ създаде първо светлината, което говори,

че тя е много важна. „Бог каза: Да бъде светлина и стана
светлина” (Битие 1:3).

Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме

общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства
от всеки грях. (1 Йоан 1:7)

Божията светлина не осветява живота ни с цел да информира Бога

какво има вътре в нас. Той добре знае какво има дори и в най-
тъмните места. Ходейки в светлината Му, Бог ни разкрива нещата,
които са дълбоко в нас, и ни показва, че сме объркали нещата в
живота си. Той ни чака да вземем решение за покаяние, след което
кръвта на Исус ни измива от греха. Но ако изберем да продължим да
живеем в тъмнина, Бог няма как да ни очисти от греха ни. Все още
ще е тъмно в нас заради греха, в който сме решили да живеем,
вместо да го оставим.

И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и

разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. (Евреи
4:13)

Когато Божията светлина ни освети, тя действа като радар, който

разкрива неща вътре в нас и ни информира, показва ни, че Той
вижда всичко, което имаме в себе си. Трябва да разберем, че не
можем да се укрием от Него. Бог знае дали живеем в грях. Той
вижда и в тъмното. Нощта е като ден за Него. Светлината идва, за да
покаже Истината на нас, а не на Бога. И ние осъзнаваме, че трябва да
се покаем. Ако оставим греховете си, тогава кръвта на Сина Му ни
очиства от тях.

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда

и оставя ще намери милост. (Притчи 28:13)

Не търси милост, ако смяташ да останеш в греха, моля те! Когато

изповядваме и оставяме греховете си, тогава ние намираме милост, а
не преди това. Ако избереш да се покаеш и да ходиш в покорство на
Бог, тогава благост и милост ще те следват.

Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на

живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен. (Псалм 23:6)

Милостта на Бог идва, когато изповядаме и оставим греховете си.

Кръвта на Божия Син няма да умие никой, който избира да
продължи да живее в грях. Неговата кръв ни очиства, когато
признаем греха си и го оставим. Тогава кръвта на Исус Христос ще
има сила в живота ни.

Ние се нуждаем от кръвта на Исус

С кръвта на Исус Бог ни изкупва: „И пеят нова песен, думайки:

Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й,
защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци
от всяко племе, език, люде и народ” (Откровение 5:9).

Кръвта на Исус ни очиства от всеки грях: „Ако ходим в светлината,

както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на
Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7).

Чрез кървящите рани на Исус ние се изцелихме: „Но Той биде

наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите
беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с
Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:5).

Кръвта на Исус ни изпълва с живот: „Затова Исус им рече: Истина,

истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не
пиете кръвта Му, нямате живот в себе си” (Йоан 6:53).
Кръвта на Исус ни дава вечен живот: „Който се храни с плътта Ми
и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния
ден” (Йоан 6:54).

Кръвта на Исус ни освобождава от смърт и ни опазва от погубителя:

„Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види
кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще
отмине вратата и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви,
за да ви порази” (Изход 12:23).

Господ Исус Христос ни освобождава от бедност: „Защото знаете

благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за
вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата
сиромашия” (2 Коринтяни 8:9).

Чрез кръвта на Божия Агнец ние побеждаваме врага: „А те го

победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето
свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да
бягат от смърт” (Откровение 12:11).

Виж какво казва този стих: „Те го победиха!” Ние не можем дори да
се съпротивим на дявола, ако кръвта на Исус не действа за нас. Ако
се опитваш да изгониш демон, да се пребориш с болест или да
разрешиш проблем, и се молиш, но нищо не се променя, изпитай
живота си, виж дали има грях и непокорство. Благодат и мир се
умножават само на хора, които имат достъп до кръвта на Исус.

Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: Бог на

горделивите се противи, а на смирените дава благодат. (Яков 4:6)

Благодат и мир да ви се умножи

Избрани по предузнанието на Бог Отец, чрез освещението на Духа,

за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова;
благодат и мир да ви се умножи. (1 Петрово 1:2)

Не можеш да очакваш благодат от Бога, преди да си сключил мир с

Него. Господ не може да те благослови като Свой син, ако си Негов
враг, непокорен на Словото Му и живееш в съзнателен грях. Ти
имаш нужда от кръвта на Агнето, за да бъдеш опростен, изцелен,
спасен, освободен, благословен и да победиш врага. И тогава ще
имаш благодат и мир в живота си. Благодатта е подарък от Господа,
който ние не заслужаваме, но въпреки всичко го получаваме заради
Божията милост.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас;

това е дар от Бога. (Ефесяни 2:8)

В днешно време много хора получават фалшив мир, но не са

вкусили истинския. Те са в заблуда. Случвало се е да питам някой
християнин: „Защо продължаваш да пушиш?”, а той ми отговаря:
„Ами, така се успокоявам.” Но това е фалшив мир. Виждал съм хора
да преживяват сериозни проблеми и как техни близки, за да ги
„успокоят”, им дават цигара. Казват: „Дайте му цигара, за да се
успокои.” Може би си чувал за „лулата на мира”. Това е индианска
сатанинска традиция. Може би оттук идва заблудата, че цигарите
дават мир, но това е фалшив мир, който няма нищо общо с
истинския. За истинския мир е платена скъпа цена.

Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради

нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия
мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:5)

Цигарите, алкохолът и наркотиците не могат да успокояват, а

разрушават живота на зависимите от тях и носят само вреда. Колко
наркомани умират от свръхдоза? Колко хора умират от цироза на
черния дроб заради злоупотреба с алкохол, или от рак заради
тютюнопушене? Тези неща не дават мир, а убиват. Те са инструмент
в ръцете на крадеца, лъжеца и врага на душите ни. Толкова е
очевидно! Божият мир пази живота, сърцето и ума ни. Той е
истинският мир. Ние се нуждаем от него.

„И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази

сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса” (Филипяни 4:7). Бог е
единственият Източник на истинския мир, защото Той е Йехова
Шалом – Бог на мира.

„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът

дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:27).
Ние имаме истински мир заради делото на Исус, който беше убит
заради нас и ни изкупи с Кръвта Си.

И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да

разпечаташ печатите й, защото си бил заклан и със Своята кръв
си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.
(Откровение 5:9)
9
ДА ОСТАВИШ ДОБРО НАСЛЕДСТВО

Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името

на Отца и Сина и Светия Дух. (Матей 28:19)

Исус имаше ученици. Великото Му поръчение е да отидем, да учим

народите и да ги кръщаваме в Негово име. Ако искаме да сме
покорни на Божието Слово, ние също трябва да правим ученици.
Чувал съм да казват, че учениците се раждат, а не се правят, но това
не е вярно. Никой българин не се е родил научен на английски език
и не е започнал веднага да го говори и пише, нали? Няма човек на
земята, който да се е родил с компютърна грамотност и т.н. Всеки
има учители и се обучава. Учим се и чрез наблюдение – когато
гледаме как го правят другите.

Много служители не правят ученици, понеже се страхуват да не би

след това някой от тях да им вземе мястото. Така не оставят
наследство и възпрепятстват други да продължат онова, което те са
започнали. Исус не се е страхувал, че някой ще Му вземе позицията.
Благодарение на Неговите ученици ти си спасен, защото си чул
Благовестието чрез нечие служение. Някой се е покорил на Божия
призив да разпространява Евангелието. Ти също трябва да предадеш
на други онова, което си получил. Може би не искаш да правиш
ученици, защото смяташ, че хората не заслужават доверие, или си
мислиш, че те не са подходящи, или се страхуваш, че някой ще те
измести, или ревнуваш, защото хората може да харесат повече някой
друг? Някои и днес постъпват така, както постъпи нечестивият цар
Саул, и елиминират своите ученици, вместо да ги обучават. Но
истинският учител прави ученици и оставя наследство, за да
продължат други делото на Бога.

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие

стойте в града Ерусалим, докато се облечете със сила от горе.
(Лука 24:49)

В превод от еврейски думата „Йерусалим” означава „пълно

наследство”. Господ Исус вече е оставил това наследство на
учениците Си и Той иска да стоим в него. Знаеш ли кой оставя
пълно наследство? Този, който е умрял, а Исус го направи.

Ако си решил да не оставиш духовно наследство и отказваш да

правиш ученици, това говори, че ти не си умрял за този свят и за
плътта. Само мъртвите оставят пълно наследство. Живите се
страхуват някой да не им отнеме наследството. Ние трябва да умрем
за себе си, преди да можем да правим ученици. Исус остави пълно
наследство на учениците Си и след като чакаха в него, те получиха
сила. Ако ние не оставим ученици след себе си, другите няма да
имат сила да продължат, защото няма кой да ги научи какво, къде и
как да правят. Не забравяй, че твоето служение трябва да носи слава
на Исус, а не на тебе. Като правиш ученици, ти го правиш, за да се
продължи разпространението на Евангелието, за да се спасяват още
хора и да бъдат учени как да живеят, за да отидат на небето.

Чувал съм от служители да се оправдават за липсата на ученици,

като казват, че няма на кого да разчитат, защото хората около тях са
лоши, имат проблеми, еди-какво си не им е наред. Но нека да видим
с какви ученици започна Исус: Юда беше крадец; Петър беше
страхливец, побойник и лъжец; Тома не вярваше, ако първо не види;
Матей беше бирник и т.н. Много от служителите не разпознават
призива на Бог върху другите, защото виждат само слабостите им.
Учениците на Исус също имаха слабости, но Той видя нещо повече
от това – видя призива им от Бога. Разбира се, след изливането на
Святия Дух върху учениците всички те бяха преобразени и повечето
от тях платиха цена с живота си. Скъпи приятелю, ти трябва да
дадеш възможност на хората да се развиват, дори и понякога да
правят грешки. Всички в много неща грешим, а и както е писано:
„Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е
голямото изобилие” (Притчи 14:4).

Ти също продължаваш да правиш грешки, но Бог те е призовал,

както е призовал и други. „Ученикът не е по-горен от учителя си; а
всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си”
(Лука 6:40).

Много често нещата в невидимия, духовния свят приличат на тези от

видимия. Както сираците, растейки без родители, имат по-големи
трудности в общуването и приспособяването, така са и духовните
сираци. Много служители са израснали без духовни бащи, а животът
на сирака е борба за оцеляване. Когато такъв човек попадне в
изобилие, той се страхува да не изгуби това, което е намерил, защото
никога преди не го е имал. Затова духовните сираци не искат да
правят ученици. Страхуват се да не изгубят това, което са намерили.
И те не могат да правят ученици, защото никога не са имали духовни
бащи, които да ги научат на това.
Илия тръгна оттам и намери Елисей Сафатовия син, който ореше
с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата;
и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него. (3 Царе 19:19)

Илия не се е страхувал, че ще изгуби помазанието си. Той два пъти

хвърли своя кожух върху Елисей. С това показа, че следващият
помазаник ще бъде Елисей. Първия път той хвърли кожуха си,
докато Елисей работеше с воловете. Това говори, че Илия е
разпознал призива върху ученика си. Вторият път беше, преди Илия
да отиде на небето, което говори, че нямаме нужда от помазание на
небето, понеже там няма демони. То ни е нужно на земята, за да
разчупваме хомота на врага. Небето е помазано заради Помазаника.

Духът на сирак е разпространен в живота на мнозина. Болезнено е да

израснеш без духовен баща. И аз съм израснал по този начин в
християнството. Имал съм наставници, но не и духовни бащи. И
вярвам, че Бог възстановява това липсващо бащинство в живота ми
днес. Някои казват: „Моят баща е Бог.” Да, така е, Той е и мой баща,
но както имаме нужда от земни бащи, така имаме нужда и от
духовни бащи на земята, които да ни учат как да живеем и как да
побеждаваме.

Една от причините много служения да се провалят и да не дават

плод е, че не искат да са бащи и не правят ученици. Поради липсата
на бащинство земята е проклета: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк
Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И той ще
обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към
бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия”
(Малахия 4:5-6). Когато няма бащи, няма и синове, но аз вярвам, че
Божието желание е да възстановява тези взаимоотношения в
България и по света.

Наследството на ромите

Всеки от нас е призован да оставя наследство и да прави ученици,

които на свой ред да оставят добро наследство на децата си. Това
включва не само духовните, но и материалните неща.

Дълги години съм живял в квартал „Факултета” със семейството си

и имам лични наблюдения за живота на ромите като цяло. Около 45
000 роми живеят в тази част на София и повечето от тях са без
наследство, защото няма кой да им го остави. Нямат бащи, които да
мислят за това, какво бъдеще ще имат децата им, къде ще живеят,
след като се оженят.

По-голямата част от бащите роми пропиляват бъдещето на децата

си. Животът им минава в пиене, безделие и борба за оцеляване.
Напиват се, за да излязат от реалността, а някои от тях вземат и
наркотици. Така те нямат време да мислят за наследството и
бъдещето на своите деца. Когато децата се оженят, поради липса на
друга възможност, младите заживяват с родителите си. И понеже
повечето имат малко стаи в къщата си, в най-добрия случай разделят
на всеки по една стая. Знаем, че ромите раждат по много деца, но
повечето от тях са без наследство. Ето защо в една ромска къща
живеят по 6–7 семейства, а често – и по толкова човека в стая. И
всичко се повтаря като в омагьосан кръг отново и отново. За жалост,
положението в домовете на ромите християни не е кой знае колко
по-различно от това.

Повечето роми оставят на децата си наследство, пълно с проклетия.

Голяма част от тях са неграмотни и не им се занимава с документи,
защото не разбират. Местата, където живеят повечето от тях, и
техните къщи са незаконни. Какъвто живот са живели бащите им,
такъв живот живеят и децата им, за съжаление.

Обръщам се към всички роми в България: Оставете наследство на

децата си! Образованието е важно! Спазването на закона е
важно! Нека да настояваме децата и внуците ни да ходят на
училище, за да бъдат грамотни, да познават закона и да
постъпват според него! Става въпрос за нашите деца. Нека тази
промяна да докосне всяка област от живота ни! Скъпи бащи,
постарайте се да оставите добро наследство на децата си и да им
давате пример с живота си, за да може после и те да оставят
наследство на своите деца. Копнейте за истинската промяна,
която ще ви донесе добро наследство, в името на Исус!
10
НУЖДАТА НИ ОТ ПРОСТИТЕЛНОСТ

„И прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки

наш длъжник...” (Лука 11:4а). Или: „Прости ми, така както аз
прощавам на другите!” Както ние прощаваме на другите хора, така и
Бог прощава на нас. Написано е толкова ясно!

А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на

друг, както и Бог в Христа е простил на вас. (Ефесяни 4:32)

Обикновено ние, хората, забравяме какво ни е простил Господ.

Някои живеят с мисълта, че никога на никого нищо лошо не са
направили, но тук се казва: „както и Бог в Христа е простил на
вас”. Значи нещо сме направили, щом Бог ни е простил. Всички ние
все още в много неща грешим, а в миналото сме съгрешавали още
повече и дори не заслужаваме да се прославим от Бога, както казват
Писанията в Римляни 3:23. Така че не се чуди, ако преживяваш
объркване, болести, заеми, неуспехи и провали. Хората нямат успех
в живота, служението или семейството си, защото задържат
непростителност към другите. Грехът ражда смърт. Дяволът ги
лъже, че са прави за всичко, но това е заблуда.

Господ Исус нищо лошо не бе направил на никого. Осъдиха Го на

смърт, а Той извика от кръста: „Прости им, Отче...” Не казвай:
„Ама, ти нищо не знаеш. Толкова са лоши, те ме нараниха...” Може,
но не са ни наранили, колкото Исус беше наранен. По-скоро ние
получаваме резултатите от своите постъпки и грях или носим
последствията от проклятията на нашите деди. Но дори когато
хората се държат с нас по лош начин без причина, ние пак трябва да
им простим.

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че

брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и
иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него
към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на
съдията, а съдията те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в
тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докле
не изплатиш и последния кодрант. (Матей 5:23)

Обърни внимание какво казва Исус – да оставим дара си на олтара.

Това означава, че Бог няма да приеме дара ни, докато не си оправим
отношенията с хората. Дар може да е молитвата, хвалението или
нещо друго, но каквото и да е, Исус каза: „Остави го пред олтара и
след като си оправиш отношенията с брат си, тогава дойди и го
принеси.” Дотогава дарът ти ще стои пред олтара. Бог не го приема,
защото не Му мирише хубаво, а Той иска благоуханни жертви.

Ето какво казва Библията за жертвата на Ной: „И Ной издигна олтар

на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица,
та ги принесе за всеизгаряния на олтара. Господ помириса сладко
благоухание и рече в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята
поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още
от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо,
както сторих” (Битие 8:20-21).

Въпреки заповедите на Бог за нуждата ни от прошка, дух на

непростителност измъчва много съвременни служители и
християни. Този пратеник на сатана подбужда към себеправедност,
като кара хората да вярват, че винаги са прави, и ги води в
непростителност към други хора. Дух на себеправедност царува в
живота на всеки, който не прощава на другите, и това става причина
някои християни да изгубят спасението си. „Ако вие не прощавате,
то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости
съгрешенията” (Марк 11:26).

Веднъж един Божий човек попита вярваща жена: „Как е семейството

ти?” И тя започна да ни убеждава колко е лош и виновен мъжът й.
Каза, че не го иска. През цялото време говореше отрицателни неща
за него и го обвиняваше за всичко. Служителят каза: „Добре,
разбрахме колко е виновен мъжът ти. Сега сподели някои твои
грешки. Имаш ли вина за това, че не сте заедно?” Тя каза: „О, да,
разбира се. Имам вина. Грешката ми е, че много дълго го търпях.” И
отново започна да говори зло за мъжа си. Духът на непростителност
владееше тази жена и затова Бог не можеше да й прости. Ако не
простим дори и на един човек, ние вредим на себе си – идва заблуда
в живота ни и връзката ни с Бог е прекъсната.

Има служители, които проповядват и пеят за любовта и прошката,

но на практика са много далеч от тези неща в живота си. Те не
прощават на себе си, на членове на семейството си или на свои
съработници, но въпреки всичко се опитват да служат. Има
християни, които не се покоряват, но въпреки това очакват от Бога
успех и благословения. Молят се, издигат ръце към небето и очакват
отговори на молитвите си. Те дори проповядват и пеят, без съвестта
им да ги осъжда за това, което правят в живота си. Но Словото ясно
ни заповядва да прощаваме на всички.

Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него

към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на
съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в
тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докле
не изплатиш и последния кодрант. (Матей 5:23)

Ако не се помириш с брата си (доколкото зависи от теб) и имаш

непростителност към когото и да било, ти ще бъдеш в капан, в
тъмнина – във всяка сфера на твоя живот. Словото в Лука 12:58
говори за това. Тъмницата е територия на демоните, където има
робство, скърби, болести, неуспехи, объркване и т.н. И е писано, че
ти няма да излезеш от това състояние, докато не си платиш за
всичко, което си казал, мислил, направил, наранил, обвинил,
разрушил.

Бил съм свидетел на такива случаи, при които служители мразят

свои братя. И не само че ги мразят, ами изпитват люта ненавист към
тях и в същото време служат, проповядват, пеят и се молят, но
животът им е пълен с демони и грях. Аз съм дълбоко убеден в
сърцето си, че тези хора никога не са били новородени. „Ако рече
някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който
не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не
е видял” (1 Йоан 4:20).

Небето е пълно с любовта на Бога. Там няма място за хора, които

мразят и не прощават. Ние сме длъжни да простим грешките на
другите. Необходимо е да прощаваме дори и когато сме прави,
защото прошката е за наше добро, а не за този, на когото прощаваме.
Много хора мислят, че ако простят на другите, им правят добро.
Всъщност ние правим добро на себе си, когато изберем да простим
на всеки. Когато прощаваме, Бог ни освобождава – нас, а не тези, на
които прощаваме. Дори ако си болен, болестта си отива, защото си
простил. Чувал съм много такива свидетелства – как болести са
напускали хората, след като са простили. Да простиш, не означава
да обявиш, че човекът, на когото прощаваш, е прав. Исус прости от
кръста на тези, които Го разпънаха, но това не значи, че те бяха
прави. Да простиш означава да признаеш, че човекът не ти
дължи нищо.
Като се покорим на Божието Слово и простим на всеки, ние се
освобождаваме от непростителност. Когато простих на моите
врагове и на всички хора, които са ме наранявали, Бог ме възстанови
и издигна. В началото не исках да им простя, но започнах да го
изговарям. Казвах, че им прощавам, и го повтарях, докато това стана
реално за мен и го почувствах в сърцето си. Тогава свободата дойде
в мен, а не в тях. Разбира се, Бог работи и с тези, на които
прощаваме.

Когато човек съгреши на Бога, няма нужда да търси прошка от

хората, а когато съгреши на човек, е безсмислено да търси прошка от
Господ. Забелязал ли си какво каза Исус? Да оставиш дара си и да
отидеш да се помириш с брат си. Това говори, че трябва да си
вземеш прошка от човека, който има нещо против тебе, а не от Бога.
Цар Саул сбърка, като направи обратното: „Тогава Саул каза на
Самуил: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и
твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.
Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми и върни се с мен, за да
се поклоня Господу” (1 Царе 15:24-25).

Саул беше съгрешил на Бога, като не Му се покори, а поиска прошка

от човек. Давид също съгреши на Бога, но си поиска прошка от
Него. Той потърси Божието благоволение. Някои нараняват хора,
като говорят против тях, и след това, за да бъде съвестта им
изчистена, си искат прошка от Бога, като казват: „Боже, прости ми,
че съгреших против брат си”, но това не е правилно. Трябва да
бъдем честни. Когато съгрешим на Бога, да си искаме прошка от
Него, а когато съгрешим на човек, да потърсим човека, на когото сме
съгрешили, и да се помирим с него.

От друга страна, може да има хора, които не желаят да общуват с

нас. Това не трябва да поражда чувство на вина, защото ние сме
призовани да бъдем в мир с всички, доколкото зависи от нас, а не
всичко зависи от нас, нали?

Важно е също и да сме конкретни. Чувал съм да казват: „Прости ми,

брате, ако с нещо съм ти съгрешил.” Това не е библейско. Например,
някой е говорил против теб, наранил те е, а след това сте се
разделили, но след години се срещате отново. Ти се радваш, защото
пак сте заедно. Обаче, ако този човек не е осъзнал греха си и
оставите нещата неизяснени, това е потискане на миналото, а то
може да бъде погребано само в кръвта на Исус Христос и по никакъв
друг начин. В противен случай ще бъде като да натиснеш пружина и
да я държиш така с години. Един ден този човек ще се умори и
„пружината”, която е „натисната”, за да не „създава проблеми”, ще
се разтвори отново, ще отскочи по-силно от преди и ти ще имаш
проблеми със същия човек. Преживявал съм подобни неща. Те са се
случвали в моя живот и затова ги споделям – за да знаеш и да се
пазиш.

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се
покае, прости му. (Лука 17:3)

Ако съгреши брат ми, трябва да го смъмря, а не да го галя. И ако се

покае – да му простя. „Покайвам се” означава „съжалявам, сгреших,
виновен съм, сбърках, прости ми, няма повече да правя така”. Ние
трябва да простим, за да се освободи душата ни. Обаче Словото не
ни учи: „Поискай прошка от някого, който е съгрешил против теб.”
Аз съм правил тази грешка. Хора говорят против мен, а аз отивам да
се извиня, въпреки че те са ме наранили. И те продължаваха да ме
нараняват отново и отново, без никаква промяна. Аз обичам
враговете си, но не мога да им помогна, ако те не си помогнат. Дори
и Бог не може да ни помогне, ако ние не сме Му покорни. Недей да
задържаш непростителност в сърцето си! Прости на врагове си и Бог
ще бъде на твоя страна. Обичай ги и се моли за тях, дори и за тези,
които те гонят. Обичай хората, които те мразят, и прави им добро.

Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия,

които ви гонят. (Матей 5:44)

Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си,

правете добро на тия, които ви мразят. (Лука 6:27)

Но ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го;
защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.
(Римляни 12:20)

А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето и

видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето,
виждам небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на
Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и
единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от
града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите
си при нозете на един момък на име Савел. И хвърляха камъни върху
Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе,
приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не
им считай тоя грях. И като рече това, заспа. (Деяния 7:55-60)

Стефан видя Исус, стоящ отдясно на Отец. Той не седеше, а беше

станал на нозете Си в този момент, за да приветства Стефан у Дома.
И дори вярвам, че цялото небе се беше изправило на крака, за да
почете дякона. Приятелю, Исус знае и за нашето „убиване”, знае
начина, по който се чувстваме. Бог се интересува от нас. Мъченикът
Стефан имаше сила да прости на хората, които хвърляха камъни по
него, понеже видя Исус. Ако твоят поглед е отправен към Небето,
нищо няма да може да те събори. Ти винаги ще имаш сила да
простиш на твоите врагове, когато гледаш към Исус. Ние сме слаби,
но силата принадлежи на Него.

Прошката не само ще освободи душата ти и ще отвори път на

Божията любов в сърцето ти, но и болестите ще те напуснат,
бедността ще си отиде от живота ти. Зная това от Словото и от опит.
Страдах от високо кръвно налягане, когато не можех да прощавам,
но откакто простих на всеки човек в живота ми, този проблем ме
напусна завинаги. Непростителността е голям враг на онези, които
отказват да прощават, а прошката е път към Тронната зала на Бога.

Всеки, който прощава, има Божието одобрение и може да се нарече

Негов приятел. Без искрена прошка в сърцето си ще изгубим
връзката си с Господ. Ако Той е простил на нас всичките ни грехове
и грешки, тогава и ние трябва да направим същото за другите.
Прошката отваря небесата, дава надежда и живот.

Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и

беззаконията им няма да помня вече. (Евреи 8:12)
11
ПРАВЕДНИ ИЛИ НАБОЖНИ ХРИСТИЯНИ

През целия си живот съм се чудил защо много от християните, които

познавам, имат дългове. И аз бях един от тях, докато не осъзнах къде
е ключът към успеха.

Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито

потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава на
заем; и потомството му е в благословение. (Псалм 37:25)

Давид казва, че не е видял праведния оставен, а не християнина. По

света има много християни – католици, православни, евангелисти,
но обещанието е, че праведните няма да просят хляб, нито ще
живеят в заеми.

Исус каза: „Аз Съм хлябът на живота” (Йоан 6:48), а хлябът

принадлежи на децата (Матей 15:26). Въпросът е: Ние праведни ли
сме, или само набожни?

„Христос” означава „Помазаник”. Християните са помазани, но това

не важи за всеки, който се нарича с Божието име, а само за онези,
които са „праведни в Христос”. Да си праведен е повече от това да
ходиш на църква и да се наричаш християнин. Когато се облечем в
новия човек, създаден по образа на Бога, ще сме праведни и няма да
страдаме от заеми и недоимък. „Да се облечете в новия човек,
създаден по образа на Бога в правда и святост на истината”
(Ефесяни 4:24).

„Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши

правда, е от Него роден” (1 Йоан 2:29). Ако си роден от Бога и
постъпваш според правдата, ти никога няма да живееш в заеми,
защото Господ е твой Пастир и снабдява всяка твоя нужда. Ако не
си роден от Него или не живееш в правда, значи само се наричаш
християнин, а това е причина да живееш от заеми в заеми и да се
опитваш сам да си снабдяваш нуждите.

Исус дойде, за да ни даде живот, и то изобилен (виж Йоан 10:10),

така че Бог със сигурност желае да живеем в благополучие във всяка
сфера от живота ни. Той не само иска да ни избави от заеми, но и да
ни благослови, за да живеем в Неговото наследство. Исус каза:
„Стойте в Ерусалим и ще приемете сила”. „Йерусалим” от
еврейски означава „пълно наследство”. Ние трябва да останем в
пълното си наследство, дадено ни от Бога. Само когато приемем в
себе си живота, който е Исус, крадецът няма да може да открадне
финансите ни.

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох,

за да имат живот, и да го имат изобилно. (Йоан10:10)

Основни причини за изпадане в робство от дългове

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей и

каза: Слугата ти мъж ми умря; ти знаеш, че слугата ти се боеше
от Господа, а заемодавецът дойде да вземе за себе си двата ми
сина за роби. И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш
вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с
дървено масло. И рече: Иди, вземи назаем вън от всичките си
съседи съдове, празни съдове, заеми немалко. Сетне влез и затвори
вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във
всички тия съдове, и пълните туряй настрана. И тъй, тя си отиде
от него, затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те
донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. И като се напълниха
съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А
той й рече: Няма друг съд. И маслото престана. Тогава тя дойде
та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото,
плати дълга си и живей с останалото, ти и синовете ти. (4 Царе
4:1-7)

Съпругът на тази жена е бил пророк, но след като починал,

пророческият дух напуснал живота им и те изпаднали в робството на
лишение и дългове. Понеже нямало как да се издължат,
заемодавецът искал да вземе синовете й за свои роби. Християни,
които нямат пророчески дух в себе си, вземат заем от врага. В ролята
на „заимодавец” днес са заложните къщи и банките, които дават
кредити. Тази жена е била в безизходица, подобно на много
християни днес, но Елисей й показал начин да излезе от трудната
ситуация чрез чудо. Господ Исус ни учи на същото.

А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си

затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и
Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. (Матей 6:6)

Ние влизаме в своята молитвена стая и затваряйки вратата зад себе

си, започваме общение с Бог, докато Той увеличи помазанието Си
върху нас, което ще бъде толкова изобилно, че ще имаме нужда да
пълним други съдове, които може да са хора от семейството ни или
съседите около нас.

Тогава тя дойде, та извести на Божия човек, че маслото свърши. И

той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си, и живей с
останалото, ти и синовете ти. (4 Царе 4:1-7)

Елисей й каза: „Иди и продай маслото”, с други думи: „Предай

помазанието на други хора и Бог ще те благослови много, така че ще
имаш да си платиш дълговете и да живееш ти и синовете ти.”
Помазанието премахва дълговете и робството и дава живот и на нас,
и на родените от нас. Какво е нужно да правим? Нека да влизаме
често във вътрешната си стаичка, за да може Бог да ни изпълва със
свежо миро! Така бедността и дълговете ще бъдат далеч от нас и от
дома ни.

И така, кои са основните причини християни да изпадат в робство на

съвременни „заемодавци”?

1) Поради липса на пророчески дух и помазание (4 Царе 4:1-3, Исая

10:27, 1 Йоан 2:27).
2) Поради непокорство на Бог и Словото Му (Левит 26:23-24,
Колосяни 3:5-6).
3) Поради съзнателен грях или оставяне на Бога (Исая 1:28, Михей
6:13-15). Никъде в Словото не е обещано благословение и
благополучие, ако не се стремим към праведност.
4) Поради липса на упование в Бога за снабдяване на нуждите ни
(Псалм 108:12-13, 1 Петър 5:7).
5) Поради неразумно харчене и разпиляване (Лука 15:13, Матей
12:30).
6) Поради общуване с неправилни хора (Притчи 29:3, 1 Коринтяни
15:33).
7) Поради мързел; като не работят (Притчи 6:9-11,12:27,20:4;
Еклисиаст 10:18, 2 Солунци 3:10).
8) Ако служат, сеят или дават без вяра, без радост и без любов (Лука
6:38, 2 Коринтяни 8:3-13,9:7-8, Колосяни 3:23).
9) Ако застанат против Бога или Негов помазаник (Битие 42:1-6).
Братята на Йосиф застанаха против брат си и изпаднаха в бедност,
но Йосиф живееше в изобилие, понеже Бог беше с него.
Как да бъдем свободни от заеми

След като сме осъзнали основните причини за изпадане в робство от

заеми, отговорът на този въпрос е лесен – нужно е просто да
отстраним всяка от тези причини от живота си. Трябва да се стремим
към практикуване на вяра ежедневно, защото „които упражняват
вяра, те са чада на Авраам”, да избягваме общуване с неправилни
хора, да работим, да харчим парите си разумно и мъдро, да сеем и да
даваме според волята на Бог, да се изпълваме с Духа и помазанието
Му.

„Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро,

щедро ще и да пожъне.” (2 Коринтяни 9:6). Бог иска да сме като
Него и в даването – да го правим щедро, на драго сърце и с любов.
Докато изкушаваше Исус в пустинята, сатана каза, че ще Му даде
всичко това, ако падне и му се поклони. Когато се покланяме на
Господа, ние Му даваме себе си и всичко, а когато се покланяме на
дявола, той ни дава, но с цел да ни ограби, пороби, погуби и убие.
Затова не се опитвай сам да се грижиш за себе си и да падаш в
робството на дългове. Бог приготвя трапеза за Своите деца и те няма
да останат в нужда (Псалм 23). Ако не си направил Господ свой
Пастир, направи го и Той ще снабдява твоите нужди.

Ако си Божие дете, ти трябва да даваш на заем на хората, а не да

взимаш на заем: „Господ ще ти отвори доброто Си съкровище,
небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да
благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много
народи, а няма да вземаш на заем” (Второзаконие 28:12). Ще бъдем
свободни от заеми, когато живеем в покаяние от греховете си и се
уповаваме на Бога всеки ден. Тогава ще идват освежителни времена
от лицето Му върху нас и финансите ни. Важно е да се покоряваме
на Словото и ежедневно да се стремим към святост, защото
промяната идва от вътре на вън. Ако искаш финансовото ти
състояние да се промени към добро, е нужно първо ти да се
промениш: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат
греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на
Господа” (Деяния 3:19).

Когато даваме, даденото ни се умножава – това е важен принцип.

Божият народ не се плаши от икономическата и от каквато и да било
друга криза, защото Бог е по-голям от всяка криза. В криза са само
тези, които се противят на Господа. Светът казва: „Вземи и ще си
благословен”. Бог казва: „Дай и ще си благословен”. Чий съвет ще
следваш, е твой личен избор, но знай, че само Божията мъдрост е
съвършена. Писано е, че „в дни на глад ще бъдем сити” (Псалм
37:19).

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на

немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал:
По-блажено е да дава човек, отколкото да приема. (Деяния 20:35)

Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша

сметка. (Филипяни 4:17)

Ключ към изобилен живот

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и

две риби; но какво са те за толкова хора. Исус рече: Накарайте
човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй,
насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочее, взе
хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от
рибите колкото искаха. (Йоан 6:9-11)

Това малко момче имаше само две риби и пет хляба, но те бяха
умножени многократно, защото то ги беше дало в ръцете на Господ
Исус. Всичко, което попада в ръката на Исус, се умножава. Така
че, ако искаш да живееш в изобилие, сложи всичко в ръцете на Бога
и Той ще го умножи.

Божиите деца имат дадена от Бога и излята в тях чрез Святия Дух
сила да придобиват богатство: „Но да помниш Господа твоя Бог,
защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да
утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави
днес” (Второзаконие 8:18).

За всичко имаме сила чрез Онзи, Който ни подкрепя. (Филипяни

4:13)

Авраам имаше един син – Исаак, но след като го даде на Бога, той
стана баща на много народи. Ако се беше уплашил или усъмнил,
Авраам щеше да си остане баща само на един Исаак. Така че, ако ти
трепериш за твоите пет лева и ги задържиш за себе си, ще си
останеш собственик само на тези пет лева, но ако ги предадеш на
Бога, ти ще бъдеш собственик на много пъти по пет лева.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и
от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; и
Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си:
Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на
човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече
друг път всичко живо, както сторих. (Битие 8:20-21)

Ной нямаше никакви други животни, освен тези в кораба, но

въпреки това той не се уплаши, че със семейството му ще умрат от
глад. Ной смело принесе на Бога тези жертви – от всяко чисто
животно и от всяка чиста птица, и това се хареса на Господа.
Благоуханието от тази жертва беше сладко за Него. Ной се е
уповавал на Бога, че ще снабди нуждите им и те няма да умрат от
глад, и когато той направи тези жертви, Бог умножи животните им.
Каквото пося Ной, това и пожъна. „Всеки да дава според както е
решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение, защото
Бог обича онзи, който дава на драго сърце” (2 Коринтяни 9:7).

Бог иска да ни научи да се уповаваме на Неговите, а не на нашите

възможности. Аз неведнъж съм имал лични опитности, свързани с
даването. Преди години непрекъснато вземах на заем и постоянно
имах финансови проблеми, но след като разбрах къде е ключът към
успеха, Бог ме освободи от това робство. Оттогава със семейството
ми не само че живеем, без да вземаме пари на заем, но живеем в
изобилие. Всеки ден Бог ни изненадва и всяка година е по-
благословена от предишната. Веднъж бях отишъл на една
конференция и имах само 20 лева и 50 стотинки. Усетих борба в
себе си кое да посея. Тогава чух в сърцето си: „Ако искаш да бъдеш
благословен, научи се да даваш.” Дадох всичките си пари. На
следващия ден получих 20 лева, а само след месец Бог ме
благослови с 1500 евро. Това е само едно свидетелство, а в живота
ми са се случвали много подобни.

Нека да се помолим сега: Небесни Татко, моля Те да ме освободиш

от робството на заемите и от всяко друго робство в моя живот.
Отричам се от сребролюбието и от всяко друго дело на дявола. Нека
всяко наследствено и лично проклятие да бъде разчупено в името на
Исус. Прости ми, че досега не си бил Господ на моето даване. Нека
от днес нататък Твоята щедрост да бъде моя щедрост. Аз искам да
Ти бъда покорен в даването и да Те следвам във всичко с вярност
докрай. Амин.
Разчупване на робството при ромите

Някои хора може да решат, че правя погрешна изповед, но аз знам,

че трябва да отделя специално внимание на робството при ромите.
Не всяко нещо, което пишем или говорим, може да бъде наречено
„изповед”. Когато Бог ни учи на вяра, Той със сигурност няма
предвид да отричаме фактите. Библията на много места казва, че е
настъпил глад или че хората бяха под проклетия поради греховете
си. Това не означава, че Господ прави отрицателни изповеди. Просто
такива бяха фактите. Въпросът е как да променим себе си и
обстоятелствата за наше добро?

Едно от най-разпространените проклятия при ромите е, че живеят в

бедност и в робство на заеми. Това е тъжната и мрачна
действителност – факт. При повечето от тях това се е превърнало в
начин на живот и те толкова са свикнали с него, че дори не се
опитват да го променят. Живеят ден за ден. Вземат заеми, без да
мислят как ще ги върнат. Неведнъж съм ставал свидетел как роми,
които живеят с цялото си семейство в една стая, вземат пари на заем
за неща, които не са от първа необходимост – сателитна чиния,
уредба, плазмен телевизор.

Огромна част от ромите (дори и християни) не пускат децата си на

училище и се оправдават с липсата на пари. Когато обаче същите
хора решат да оженят децата си, залагат или продават всичко, което
имат, и намират начин да направят сватба, която в повечето случаи е
незаконна, без брак, а това им носи само проклятия. Така
задлъжняват с огромни суми. Има хора в махалата, които са си
продавали апартаментите, за да направят голяма, пищна сватба. Така
неразумните започват старата песен на нов глас и робството от
заеми е факт. Веднъж един човек си продаде апартамента, за да
направи сватба на сина си. Беше наел хеликоптер, за да вози
младоженците. Не след дълго младите се разделиха (и до днес те не
са заедно), а родителите им и досега са в заеми и дългове поради
своята глупост.

Друга история на човек от ромската общност, когото лично

познавам – той продаде апартамента си, изхарчи парите за глупости,
сватби, охолен живот и след това неведнъж лично съм го виждал да
рови в кофите за боклук, за да се нахрани.

Понякога си мисля, че ромите сами избират да са в робство. Голяма

част от тях няма да потърсят пари, за да изпращат редовно децата си
на училище, но в къщите им ще видиш огромен касетофон, видео,
DVD, сателитна чиния и дори плазмен телевизор. Защо те „нямат
пари” за важните неща, а намират пари за вещи, без които със
сигурност може да се живее? Веднъж минавах през място, където
има много бедни роми, и останах смаян от това, което видях. Те
живееха в бараки, направени от пресован картон. Вместо покрив
имаха балатум. Тоалетната им беше без врата – използваха една
черга, за да покрият входа й. Дворът им беше в мърсотии и
изпражнения. Кучета обикаляха навсякъде. Децата им бяха доста на
брой и всичките мръсни. Стана ми много мъчно от видяното. Но
онова, което ме потресе от дъното на душата ми, беше, когато в
същата тази барака през нещо като прозорец видях включен плазмен
телевизор. И си казах: „Господи, какво правят тези хора? Те нямат
какво да ядат, но притежават голяма плазма. Милост!”

Този начин на мислене трябва да се изкорени, братя роми, а това ще

се случи, когато го пожелаем. Само промяната по Божие подобие ще
ни донесе бъдеще, надежда и мир и тя се крие в личността на Исус
Христос. Тя се изразява в ежедневния стремеж да живееш така,
както Той живя. Тази промяна ще остане в живота ни, като всеки
ден продължим да избираме да живеем според Божия закон
вместо според нашите представи или според обичаите на нашия
народ.

Аз вярвам в по-доброто бъдеще на ромите. Вярвам, че проклятието

на бедност и заеми ще се разчупва в живота на все повече хора и Бог
ще издига хиляди роми на високо ниво във всяка сфера на живота.
Имай надежда и вяра в Бога! Бори се и не се примирявай с това,
което имаш и си постигнал до момента. Очаква ни много по-добър
живот. Имай желание за покорство на Него всеки ден и Бог ще те
учи как да живееш. Всичко това можем да го постигнем заедно в
Исус.

Може би си казваш, че не ти се живее, защото имаш много дългове и

по-добре да умреш, но това е, което сатана иска да направи с теб. Не
се предавай! Бог е по-голям от твоите заеми. Земята е на Господа.
Парите са на Господа. Вселената е на Господа. Улиците на Небето са
от злато. Бог е по-велик от твоите проблеми. Животът ти може да се
промени чрез Исус. Сложи всичките си заеми и дългове при нозете
Му и Го помоли да се погрижи за теб. Направи Го свой Пастир и
никога няма да останеш в нужда. Ти си паднал в клопките на заеми,
защото си се опитал сам да снабдиш нуждите си. Бог е чакал да се
осъзнаеш. Той иска не само да снабдява нуждите ти, но и да бъде с
теб през целия ти живот на земята и да те опази от твоите врагове, да
те направи щастлив, да ти даде живот, и то изобилен.

Аз също съм се отчайвал от живота на ромите, но Бог ми показа, че е

възможно точно от това, което ни изглежда безнадеждно, мъртво
или изгубено, да направи нещо красиво, защото в нашата немощ
силата Му действа безпрепятствено (2 Коринтяни 12:9). Виж какво
Бог направи със сухите кости (Езекил 37:1-14) и имай надежда,
защото Той е същият. Не се предавай на отчаяние! Не гледай на
обстоятелствата, а виж Словото на Бог и вярвай в обещанията
Му!

Много роми казват: „Аз съм циганин. От мен нищо не става. Няма
да успея. Никой не ме обича. Всички ме отхвърлят.” Не. Не. Не! Не е
така, както си мислиш, приятелю. Не е нужно човек да е перфектен,
за да бъде обичан от Бог. Никой земен човек не е съвършен. Да, ти
си част от ромския етнос, но в това няма нищо лошо. Бог те е създал
и Той те обича. Ти си Божий човек – Негово скъпоценно дете.
Когато още бяхме грешни, Исус умря за нас (Римляни 5:8).

Започни да изговаряш и да очакваш хубави неща за живота си!

Спазвай закона и учи децата си на това. Ако твоите приятели те
отдалечават от Бог, раздели се с тях. Свържи се с хора, които могат
повече от теб; с хора, които знаят повече от теб; с хора, които имат
повече от теб, за да бъдеш и ти като тях. Бъди с хора, които искат
по-добър живот за децата си в Бога. Общувай с хора, които не само
говорят за Бог, но и Го обичат на дело. Царят е близо при ония,
които Го търсят с искрено сърце.

Спри да бъдеш черноглед относно живота си и започни да очакваш

положителни неща, защото Бог прави път там, където няма път, и
носи надежда и любов. Предай живота си в ръцете Му, викай към
Него и се уповавай на Божието Слово. Мечтай за по-добър живот!
Моли се и живей в покаяние всеки ден! Копней за истинската
промяна и Исус от Назарет ще я донесе – Той е истинският
Реформатор, Който ни обикна такива, каквито сме, за да ни направи
такива, каквито Бог желае да бъдем.
12
СЕМЕЙСТВОТО СПОРЕД БИБЛИЯТА

Семейството е много важно и скъпоценно за Бог. То не е нещо,

което да консумираш за кратко време и след това да го смениш с
друго. Според Библията семейството е отражение на отношенията
между Исус и Невястата. Чрез брачния завет мъжът и жената
посвещават себе си един на друг, а след това стават една плът –
както родените от Духа са едно с Бог. Мъжът трябва да се грижи за
жена си и децата си, да ги храни, обича и пази, така както Христос
обича и се грижи за Църквата. Жената трябва да почита мъжа си и да
му се покорява, така както тялото се покорява на главата (виж Марк
10:8, Малахия 2:15, Ефесяни 5:22-33).

Божието Слово ни учи „женитбата да е на почит и леглото –

неосквернено” (Евреи 13:4) и говори за „цветуща възраст за
женитба” (1 Коринтяни 7:36). В Числа 1:18 Бог заповядва на
евреите да се преброят и казва, че „мъже са навършилите 20
години”. Според закона „дете е всяко физическо лице, което не е
навършило 18 години”, а всяко беззаконие е грях. Незаконно е,
когато деца се задомяват. Те не са в състояние да се грижат един за
друг, а още по-малко – да възпитават децата си. Семейството е
свещен съюз (брак) между един мъж и една жена. Децата нямат
право да създават „семейства”, а само мъжете и жените.

В 1 Коринтяни 7:2-5 се говори за „дължимото между мъжа и

жената сношение” и вярвам, че това засяга отношенията не само
във физическия смисъл, защото човекът е триединен. Както
физическата близост предпазва мъжа и жената от блудство и
прелюбодейство, така душевното и духовно общуване между тях
може да опази взаимоотношенията им здрави. Само тройното въже
не се къса (Еклисиаст 4:2) и затова е важно Исус Христос да бъде
Господ на всеки брак.

Нуждата от общуване е заложена у всеки човек. Понякога поради

липса на общуване в семейството единият от партньорите започва
връзка извън брака, която от духовна или душевна близост може да
прерасне във физическа. Поради плътското си естество всеки може
да бъде изкушен. Единствената ни защита е да изберем да се
покоряваме на Божието Слово. Нека да поддържаме здрави семейни
взаимоотношения, като се обичаме горещо, защото Господ един ден
ще ни държи отговорни. И както е писано: Онова, което Бог съчетал,
човек да го не разлъчва!
Освен за да създават и възпитават набожно потомство, Бог събира
мъжа и жената в семейство заради духовното воюване, защото ако
един обръща в бяг 1000, двама ще обърнат 10 000 (Второзаконие
32:30) и ако един може да бъде победен, двама ще му се опрат
(Еклисиаст 4:12).

Много от проблемите на семействата днес се коренят в егоизма.

Затова Бог ни е призовал да се отричаме от егото, избирайки
Неговата воля. Това с пълна сила важи за семейния живот.
Неизбежно е да дойдат изкушения и проблеми до нас и в домовете
ни, но чрез Оня, Който ни е възлюбил, можем да бъдем повече от
победители. При каквото и да е разногласие между партньори най-
практичното нещо, което те могат да направят, е да паднат на
коленете си и да се отрекат от себе си, като поискат Божията
воля да бъде тяхна воля. Тогава те ще бъдат в свято единство и
нищо няма да може да скъса връзките на любов помежду им.

Заповедта „Да възлюбиш ближния си както себе си” (Матей 22:39)

най-трудно се изпълнява, когато става дума за най-близките ни хора
– тези, с които живеем и чиито слабости, грешки и недостатъци най-
добре познаваме. Но чрез Святия Дух можем да изпълним всяка
заповед на Бог. Да, ние сами не можем нищо, но чрез Онзи, Който
ни подкрепя, го можем.

И вие, всеки до един, да люби своята жена както себе си, а жената
да се бои от мъжа си. (Ефесяни 5:33)

Младоженци и родители

Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към

жена си, и двамата ще станат една плът. (Ефесяни 5:31)

Когато Бог казва човек да остави баща си и майка си, това не

означава, че като се оженим, трябва да отхвърлим родителите си.
Напротив! След като се задомим, ние продължаваме да почитаме и
да обичаме майка си и баща си. Просто вече трябва да сме повече
привързани към жена си (мъжа си), а по-малко – към родителите си,
защото бракът ни е начало на ново семейство, на което трябва да
отделяме повече внимание.
Християнското семейство трябва да бъде водено от Духа на Бога, а
не от своите родители. Бог не случайно ни съветва да оставим майка
си и баща си. Ако ние не го направим, няма да можем да се
привържем към жена си (мъжа си) по начина, по който Той е
определил, за да може семейството да изпълни съвършената воля на
Бог. Срещал съм не едно и две разбити семейства поради това, че
възрастните се бъркат в живота на младите (уж за добро). Между
съпрузите често възникват проблеми, ако единият от двамата приема
лоши съвети от майка си или баща си.

Колкото и да обичате родителите си, ако техните съвети водят до

раздяла на дома ви или ако те непрекъснато се бъркат в живота ви и
ви съветват, без да сте ги молили, не ги слушайте. Пророкът Йоан
Кръстител беше обезглавен заради това, че една дъщеря послуша
коварния съвет на майка си. И днес има майки, които казват на
дъщерите си: „Остави го мъжа ти, щом не те слуша. Ела си у дома.
Ще те оженя за друг.” Подобни на тези съвети са вдъхновени от духа
на Езавел, а не от Божия Дух, нито от здравия разум. Който не
събира с Бога, той разпилява, и всеки, който разделя или погубва, е
от дявола. Исус дойде, за да ни даде живот, и то изобилен, за да има
здрави семейства, които да Го прославят с живота си.

Семейството и служението

Ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си,

той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош. (1 Тимотей
5:8).

Християни, които не обръщат достатъчно внимание на семействата

си и ги пренебрегват, защото са поставили ударението върху своето
служение, в един момент ще се сблъскат с разруха и падение в
семейството си, а най-вероятно и в служението си. В 1 Тимотей 5:8
сме предупредени, че ако не се грижим добре за домашните си, ние
сме се отрекли от вярата и сме станали по-лоши дори от
безверниците. Заради служенията си мнозина изгубиха своите
семейства. Вярата в Бога съгражда семействата, а не ги съсипва.
Истинската вяра възстановява и изгражда запустелите места. Ако
служението ти не възстановява, а руши, значи не е от Бога.

Имаше години в живота ми, когато и аз не обръщах достатъчно

внимание на семейството си. Някак неусетно бях загубил Господа,
докато Му служех. Аз, „големият певец”, пътувах къде ли не, за да
хваля Бога, а в същото време съм пренебрегвал най-близките –
децата и съпругата си. Ходех да спасявам света, а семейството ми
умираше вкъщи. Има християни, които не обръщат достатъчно
внимание на децата си, почти не отделят време за тях, не се
интересуват с кого общуват, дали ходят редовно на училище, какво
правят по цял ден. И аз бях такъв баща. Но, моля те, приятелю, спаси
дома си, преди да хукнеш да спасяваш света!

Част от нашето служение е да възпитаваме децата си в Божия път

(Притчи 22:6, Ефесяни 6:4). Ти може да спасиш целия свят, но ако
пренебрегваш децата си, Бог ще те държи отговорен за това. Господ
искаше да убие Мойсей, защото той не беше обрязал сина си (виж
Изход 4:24-26). Мойсей беше извел всички евреи от Египет, но не
обърна внимание на собственото си дете. И ние днес ще имаме
проблеми с Господа, ако не сме обрязали децата си от греха, света и
злото.

Важно е също семейството да расте в Духа заедно. Обикновено

мъжът се старае да расте в Бога, а жената в къщи пере, чисти, готви
и гледа децата. Но ако следваме този модел, в един момент може да
се окаже, че говорим на различни езици. Мъжът ще цитира стихове
от Библията, а жената ще го пита дали е купил храна и други
подобни неща от ежедневието. Така лесно би могло да се стигне до
разногласия и кавги. Когато мъжът и жената нямат правилни
взаимоотношения помежду си, дяволът много лесно може да се
възползва от това, за да разруши връзката им и брака им. Затова си
мисля, че Адам е отговорен за греха на Ева. Той явно е прекарвал
повече време с Бога, а жена му често се е разхождала сама и това е
довело до грехопадението. Ева е била сама, когато е откъснала
плода. Адам не е общувал достатъчно с нея. Затова вярвам, че е
нужно не само всеки за себе си да полага усилия за духовен растеж,
но да има и общо изучаване на Словото за цялото семейство с общи
молитви и общо служение – колкото се може по-често.

Семейството и жената

В днешно време много съпруги са станали като мъже в поведението

си. Трудно е да различиш кой е мъжът вкъщи. Жената казва как да
се живее; жената казва на мъжа какво, кога и как да се прави; жената
има контрол над парите вкъщи и т.н. Когато един човек налага
волята си над други хора, той е повлиян от демони на контрол и
чародейство. Това е широко разпространен в махалите грях. Една от
причините за него е твърде ранното задомяване. Тъй като децата не
са в състояние да поемат грижата за своето „семейство”, родителите
(и по-често свекървите) го правят вместо тях. И дори когато по-
късно младите навършат пълнолетие, възрастните продължават да
упражняват контрол над живота им. На езика на Библията всяко
такова поведение се нарича „чародейство”. Ако искаме да бъдем
благословени, трябва да се покоряваме на Божието Слово, което ни
учи:

Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към

Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е
глава на църквата (като само Той е Спасител на тялото). Но
както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се
подчиняват във всичко на своите мъже. (Ефесяни 5:22-24)

Ако не беше толкова важно жената да се покорява на мъжа си,

Господ не би ни го заповядал. Всяка Негова заповед е за наше добро.
Някои християнки претендират, че всички са равни, защото в
Христос няма вече мъжки пол и няма женски. В много отношения е
така, защото отговорността ни пред Бога е лична и ние всички ще
бъдем съдени според Библията независимо от пола си. Но този стих
не бива да се вади от контекста и жената да взема контрол над мъжа,
защото също така е писано: „Жени, подчинявайте се на мъжете
си.” Много от проблемите и неразбирателствата в семействата биха
се разрешили, ако скъпоценните сестри избират по-често да се
смиряват и по-рядко да си търсят правата. Има огромно
благословение, когато разпъваш егото си, за да се покоряваш на
Бога.

Писанията ни учат да се подчиняваме не само на добрите и кротките

съпрузи или господари, но също така и на опърничавите (1 Петрово
2:18). А за християнките с невярващи съпрузи е писано: „Подобно и
вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото даже ако
някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без
словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се
обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е
външно, сиреч, плетене на косата, кичене със злато или обличане
със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот (човек), с
нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно
пред Бога. Защото така някога и святите жени, които се надяваха
на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си” (1
Петрово 3:1-5).
Когато говори за чистотата и красотата, Бог ни учи да наблягаме на
вътрешното, а не на външното. Добре е жената да се поддържа и
помазва, за да е привлекателна за мъжа си, както са правели Сара,
Рут, Естир, но още повече тя трябва да се старае да поддържа
вътрешната си чистота и красота. Като казвам привлекателна, имам
предвид жената да е хубава, прилична, а не съблазнителна.

Скъпи сестри, моля ви, променете дрехите си! Не се обличайте

предизвикателно. Християнката трябва да се различава от
невярващата жена и по външния си вид. Отворете си Библиите и
вижте колко много Бог говори и ни учи за облеклото. Как ще
застанеш пред някого с прилепнала или прозрачна блуза, с ясно
очертаващи тялото ти дрехи или пък с голямо деколте, и ще му
говориш за Христос? Много е вероятно този човек да не чуе нито
дума, а да разглежда формите ти. Когато се новородим, ние се
променяме отвътре и духовното ни облекло става различно –
прилично, свято. Но вътрешната промяна непременно ще бъде
последвана и от външна. Първо са невидимите неща, а после са
видимите. Така че, ако външният ти вид не е променен, аз силно
се съмнявам, че ти си променена отвътре.

Семейството и мъжът

Любовта на мъжа към съпругата му се изявява на три нива – в дух,

душа и тяло. Сравнението, което Бог дава в Библията, е – мъжът да
обича жена си така, както обича тялото си: „Мъже, любете жените
си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”
(Ефесяни 5:25). Божията любов е пожертвователна. За да има здраво
семейство, са необходими усилия и от двете страни, не само от
едната. Братята не бива да злоупотребяват със стиха за покорството
на жените спрямо тях, като се превръщат в диктатори и
манипулатори, защото в същата Библия, в която е заповядано
покорство на съпругите спрямо техните мъже, се казва и „да се
покоряваме един на друг в страх от Господа” (виж Ефесяни 5:21).

Така че няма нужда да противопоставяме мъжете на жените или да

се съревноваваме помежду си. Нека да помним, че мъжът е глава на
жена си, а съпругата е слава за мъжа си. Но пък глава на мъжа е
Христос. Ако жената е тази, която съгражда дома (Притчи 14:1), то
мъжът е този, който строи къщата. Дяволът е разрушител на
семейства и ще ти пречи да бъдеш добър съпруг, добър баща, добър
настойник, но помни, че ти си пастор не само на църквата, но и на
твоето семейство, на жена ти и децата ти, и носиш отговорност за
тях. Каквито и проблеми да възникнат в семейството (а те са
неизбежни), няма само един виновен – отговорността винаги е обща.
Проблемите са, за да се разрешават и да ни правят по-силни, по-
мъдри, по-любящи и повече подобни на Господ Исус.

Скъпи братя, ние не бива да гледаме на съпругите си само като на

домакини – тези, които трябва да си стоят вкъщи, да гледат децата,
да перат, чистят и готвят. Истинският Божий мъж помага на жена си
и в домакинството, и да се развива духовно. Така двамата заедно са
мощно оръжие в ръката на Бог. Възпитанието на набожно потомство
също е обща отговорност. Бащи, отделяйте време и внимание на
децата си. Нека помним, че Бог е дал и на двама ни да
господаруваме и да владеем на земята: „И Бог каза: Да създадем
човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над
морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата
земя и над всяко животно, което пълзи по земята” (Битие 1:26).

Семейството и децата

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се

отклони от него дори когато остарее. (Притчи 22:6)

Някои от нас са повярвали в по-късна възраст, но децата ни имат

шанса да познаят Господа от малки. Затова нека да бъдем
инструменти в ръката на Бог за благословение на нашите деца! Нека
ги учим да избягват грешките, които ние сме допуснали в младостта
си, защото не сме познавали Бога.

Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не

ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (Лука 18:16)

Ние трябва да упражняваме родителски контрол с любов, но и със

строгост, като пазим децата си от лоши предавания по телевизията и
в интернет, защото дяволът се опитва да ги заплени. Нека следим с
какви приятели се събират, на какви игри играят. Важно е да опазим
децата си от неподходяща компания, защото с когото се съберат,
такива ще станат (виж 1 Коринтяни 15:33). Нека внимаваме и как се
обличат – да не са предизвикателни, да не носят дрехи с дяволски
знаци и символи. Трябва да се интересуваме какви думи използват,
къде прекарват времето си, ходят ли редовно на училище. Важно е
родителите да имат близки контакти с учителите на своите деца и да
посещават редовно родителските срещи.

Всяко дете е надарено с таланти и ние като родители трябва да знаем

какво ги влече, какво им се удава, в какво са най-добри. Нека
насърчаваме децата си, скъпи приятели! Освен че сме призовани да
ги учим на Божието Слово, ние трябва да ги обучаваме да мислят,
говорят и постъпват като победители. Нека да помним, че тяхното
бъдеще зависи от това, какво ще посеем в тях днес. Нека ги научим
да мечтаят, да копнеят за по-добър живот, никога да не се отказват и
предават. Нека ги благославяме, да постим за тях, да се молим за тях
и да искаме най-доброто.

Моля се Бог да промени начина ни на мислене, за да имаме добро

влияние върху децата си и да сме им добър пример за подражание.
Нека да помним, че отговорността за възпитанието на децата ни е
наша, а не на бабите и дядовците им.

„Да не ти се свиди да наказваш детето, защото ако и да го биеш с

пръчка, то няма да умре. Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш
душата му от ада” (Притчи 23:13-14). Бог ни съветва да наказваме
децата си, като ги бием, а не като ги пребиваме – има разлика.
Другата крайност е, че някои въобще не посягат на децата си и си
мислят, че това е любов, но те грешат. Наказанието е метод за
възпитание, който нашият Господ прилага спрямо нас (Евреи 12:6,
Притчи 3:11-12), и Той желае и ние като родители да го прилагаме за
доброто на децата ни.

Искам да изброя някои от най-често срещаните проблеми на децата в

махалите. Забелязвам, че родителите почти не общуват с децата си.
Не е достатъчно само да ги храним и да ги обличаме. Нуждата
им от общуване е голяма – както на всяко човешко същество.
Ние трябва да бъдем техни наставници, приятели и съветници.
Вероятно се броят на пръсти дечицата във всяка ромска махала,
които са посещавали или посещават детска ясла, детска градина и
предучилищна група, която вече е задължителна. Приятели, това
осакатява децата ни! Ето защо в училище те се чувстват
непълноценни и им е много, много по-трудно, отколкото на техните
връстници. Още повече че у дома родителите им не се занимават с
тях, не ги учат и не им помагат.

Друг проблем – според Закона за закрила на детето никой няма

право да кара децата си да му купуват цигари или алкохол, защото в
България е забранена продажбата на алкохол и цигари на деца.
Незаконно е!

Хиляди християни не изпращат децата си на училище. Това не

трябва да бъде така! Знаем, че всяко беззаконие е грях, а основното
образование в България е задължително. И ако ние, които Господ
нарича „светлината на света”, не спазваме законите на страната,
тогава кой ще ги спазва? И ако за земните и видимите неща ние не
сме верни, как ще бъдем верни за духовните и вечните? Ако Бог
не може да ни има доверие за физическите ни деца, как ще ни
повери духовни?

Децата трябва във всичко да се покоряват на родителите си. „Деца,

покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно
на Господа” (Колосяни 3:20). Майката и бащата никога не биха
пожелали нещо лошо за детето си, особено ако са покорили живота
си на Бога. Както нашият Небесен Баща е търпелив към всички нас,
така и ние като родители трябва да сме търпеливи към своите деца и
да не ги дразним, а да ги наставляваме в Божия път (Ефесяни 6:4).

Почитай баща си и майка си, което е първата заповед с обещание,

за да ти бъде добре и да живееш много години на земята. (Ефесяни
6:2-3)

Деца, които не почитат родителите си, не живеят дълго и добре, а

Исус – Съвършеният Син, дойде, за да ни даде живот, и то изобилен.

Семейството и заветът

Нека да споделя и няколко думи за заветите. По-горе цитирах

стиховете, в които се сравняват отношенията в семейството с тези
между Христос и Църквата. Отношенията ни с Бога са основани
на завета ни с Него, а отношенията в семейството са основани на
брачния завет. Водното кръщение символично е подписът на завета
ни с Бога, който е подпечатан с кръвта на Агнето. По подобен начин
при сключването на граждански брак мъжът и жената подписват
брачен завет, който ще бъде подпечатан, когато младоженецът
познае своята невяста, ставайки едно с нея в брачното легло по
време на първата им брачна нощ. Първо е подписът, а след това е
печатът. Моля ви, изперете чаршафа! Няма нужда да пазите кръвта
по него с години. Единствената свята кръв е тази на Исус. Всичко
останало е като омърсена дреха в очите на Вечния Бог (виж Исая
64:6).

Скъпи читателю, ако имаш завет с Бога, Той е на твоя страна.

Не се плаши, ако си в проблеми, не се плаши, ако не ти достигат
пари, не се плаши, когато понякога храната е на свършване, не
се плаши от твоите врагове, не се плаши и от грешките си –
Господ е по-голям от всичко това. Дори и когато ние не сме верни,
Бог верен остава (2 Тимотей 2:13). Сам не можеш да постигнеш
нищо. Викай към Него и Той ще те учи как да живееш.

Когато си в заветни взаимоотношения с Бог, всичко, което Той

притежава, е твое и всичко, което ти имаш – проблеми, болести,
неуспехи, победи, финанси – принадлежи на Бога. Ти си зеницата на
Неговото око. Който те благославя, ще бъде благословен от Господа,
а този, който те проклина, Бог ще го прокълне.

По същия начин, ако ти си в брачен завет, каквито и проблеми да

имаш в семейството си, недей дори и да помисляш за развод,
защото каквото Бог е съчетал, човек не бива да го разлъчва
(Марк 10:9). Заветът ни с Бог е вечен. Съвършената Му воля е и
брачният завет да бъде вечен. Разводът е бил позволен от Него
поради нашето коравосърдечие, но отначало не е било така (виж
Матей 19:8). Помни, че колкото и да е сериозен проблемът в брака
ти, Исус е решението, Той е отговорът на въпросите ни и чрез Него
ние сме повече от победители. Бог винаги е готов да ни даде Своята
мъдрост, за да знаем как да живеем, как да постъпваме, как да се
отнасяме към семейството и близките си, така че да имаме
взаимоотношения, които да прославят името на Исус.
13
ДА ПЛАТИШ ЦЕНАТА

Когато говоря за цена, нямам предвид, че хората трябва да си

плащат, за да бъдат спасени или за да следват Исус Христос. Имам
предвид духовна цена, основана на пълно посвещение и покорство
на Божието Слово, което не е никак лесно. То не е като да отидеш да
попееш или просто да поседиш в някой молитвен дом, а много
повече от това. Исус плати цената и се нарече Христос. Той каза:
„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които
върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца” (Йоан
14:12).

Господ Исус е вече на небето, отдясно на Отец, и Той иска ние да

продължим да вършим делата Му, а дори и по-големи. Проблемът е,
че много християни искат да вършат само онези дела на Исус, които
могат да ги издигнат в очите на другите – да изцеляват, да гонят
демони, да проповядват, да пеят, да спасяват... Но делата на Исус не
са само тези. Освен вършенето на чудеса и изцеления, Той имаше и
много други дела, например да пости, да се моли, да бъде покорен до
смърт, даже смърт на кръст, като извърши докрай делото, за което
Го е изпратил Отец.

„Да платиш цената” означава да се молиш, да постиш, да вдигнеш

кръста си и да го носиш докрай, да умреш за себе си, за да вършиш
волята на твоя Небесен Баща, живеейки живот на саможертва и
святост, в пълно покорство – това е цената. Спасението няма да ти
струва нищо – нужна е само вяра. Ученичеството ще ти струва
всичко. Ето един пример: „Исус, пълен със Святия Дух, когато се
върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет
дена” (Лука 4:1).

Духът на Бога дойде върху Исус и веднага Го заведе в пустинята, за

да се моли и да пости 40 дена – това е сериозно дело. Той беше
пълен със Святия Дух, но това не беше достатъчно за Него. Исус
искаше да се движи в силата на Духа, а това стана, след като пости
и се моли 40 дена в пустинята. „А Исус се върна в Галилея със
силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност”
(Лука 4:14).

Много християни, щом усетят, че са докоснати от Бога, или

забележат някакъв призив върху живота си, направо се впускат да
служат, но в повечето случаи го правят без силата на Духа. Да бъдеш
пълен със Святия Дух не е достатъчно. Трябва да преливаш от Него,
да стигнеш нивото, когато започваш да се движиш в силата на
Божия Дух. Това се постига само като вършиш Неговите дела, които
започват с пост и молитва. Едва тогава ще се разнесе слух за тебе
навсякъде, че Бог работи в живота ти, и това няма да е временно. Ще
бъде постоянно.

„Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се

издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще
ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:31). Да чакаш Бога също е
част от плащането на духовна цена. Чакай Господа и силата ти ще се
поднови. Чудно е как орлите във физическия свят подновяват силите
си. Когато един орел почувства, че не може да лети или се уморява
лесно, понеже е стар, той се качва на някоя висока скала, маха
перата си, ноктите си, а накрая и клюна си, като го удря в скалата, и
чака 40 дена, за да му пораснат нови. Това е и време на пост за него,
защото той не може да ловува. Ето защо Бог ни дава пример, като ни
сравнява с орлите. Какъв преобраз за нас, християните!

Когато почувстваш, че силата ти намалява, качи се на канарата,

която е Исус, и започни да си махаш перата, ноктите и клюна. То е
като да свалиш старата си дреха, начина, по който си служил досега,
твоето говорене. Да чакаш 40 дена, говори за време на пост и
молитви, след което орелът ще има нови пера, нови нокти и нов
клюн. Интересно е, че орелът не бърза да отлети, а изчаква още 10
дена, докато дойде специална мазнина върху него, която той втрива
с клюн в перата си. Тази мазнина предпазва перата му от водата.
След 50-ия ден орелът започва да лети, без да се уморява. Това не ти
ли напомня за деня на Петдесятница? Исус Христос изля Святия Дух
върху учениците Си и ги облече със сила от горе.

Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, що Исус вършеше и

учеше, откак почна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез
Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал, на които
и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни
доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им
говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча
им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за
което, каза Той, чухте от Мен. (Деяния 1:1-4)

След възкресението Господ Исус се явяваше на учениците Си в

продължение на 40 дена и им говореше за Божието царство. Те
трябваше да чакат в Йерусалим обещаното от Отца. След
възнесението на Христос учениците Му не са тръгнали веднага да
служат, а са чакали още 10 дена в Горницата в молитва. Така
първите ученици, подобно на орлите, които подновяват силата си, са
били изпълнени с тази специална „мазнина”, която всъщност е
помазанието на Святия Дух.

Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките

ти болести, Който изкупва от рова живота ти, венчава те с
милосърдие и благи милости, Който насища с блага душата ти,
тъй щото младостта ти се подновява като на орел. (Псалм 103:3-
5)

Истината е, че мнозина служители просто си „пеят песничката”, като

например тази: „Имам собствен офис и църква от 25 човека.
Получавам заплата от Америка. Проповядвам два пъти в седмицата.
О, Господи, благодаря Ти за всичко това!” Но ти носиш отговорност
пред Бога да кажеш на хората как да бъдат променени, защото
промяна е нужна във всяка област от живота им. Твоя е
отговорността да ги научиш как да живеят, как да се женят, как да
печелят парите си, как да оставят греха и окултните традиции. Без
тези неща, без хората наистина да са променени, църквата ще е
болна, безсилна, инвалидна, мъртва – църква, която не се развива.
Ако пастирът не се грижи за овцете, вълкът ще ги нападне и порази.
И какво ги ползва хората да казват своите заучени молитвички, да си
пеят набожните песнички и да дават десятък на пастора, ако животът
им не е променен?

Разбира се, не е грях да се дава десятък в църквата. Имам предвид,

че служители, които не се интересуват дали животът на хората,
които Бог им е поверил, е наистина променен, всъщност са
грабители – вълци в овчи кожи. Знаят наизуст проповеди за
даването: „Дайте и ще имате, плащайте и ще имате”, но това не е
истинската църква на Исус. Такива църкви напомнят на ТКЗС –
пасторът го е грижа само колко мляко ще дадат овцете, а останалото
не го интересува.

Покорните и посветени на Божието дело ученици са различни. Исус

ни даде съвършен пример за даването и саможертвата. Пасторите,
които Бог издига, са хора, които плащат духовната цена за
изграждането на Божието царство, живеят в святост, посвещение,
саможертва, слугуване и даване. Те не бият и не мъчат вярващите, не
ги заплашват, нито ги манипулират, а се грижат за тях, хранят ги,
превързват раните им, носят им освобождение, изцеление, надежда,
както Исус.

Истински посветените на Бога ученици се развиват. Невястата на

Исус не е саката и болна, а расте и качествено, и количествено. „Те
хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде, а Господ
всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха”
(Деяния 2:47). Бог ще съди всеки от нас. Тайните и скрити неща са
явни пред Него. „Защото няма нещо тайно, което не ще стане
явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве”
(Лука 8:17).

Ако не служиш вярно, ще останеш и без това, което си мислиш, че

имаш, защото „който има, нему ще се даде, а който няма, от него
ще се отнеме и това, което мисли, че има” (Лука 8:18). Възможно е
да ходиш с години на църква и въпреки това да не познаваш Бога.
Ще споделя една истинска история, която ме шокира.

Веднъж бях на тридневна международна християнска конференция с

преспиване в хотел. Първият ден мина страхотно: Слово, общение,
хваление – всичко беше чудесно. Вечерта се опитах да заспя, но бях
в една стая с брат, който толкова силно и звучно хъркаше, че изобщо
не успях да мигна. Беше много изнервящо – чак зъбите ме заболяха,
въпреки че имам много здрави зъби. Истински кошмар! Накрая си
казах: „Явно няма да се спи.” Станах. Беше около три часа през
нощта. Изкъпах се, облякох се и излязох в коридора, за да се моля.
За моя голяма изненада се оказа, че не съм сам там. Ръководителят
на хвалението, един чудесен американец, с когото не се познавахме
лично, също беше излязъл, за да се моли.

Така двамата решихме, че ще ходатайстваме заедно. Започнахме да

се молим и по едно време той ми каза: „Знаеш ли, искам да споделя
нещо с теб, въпреки че не те познавам, нито ти мене. То от години
ме измъчва.” Аз казах: „Окей, кажи.” И той каза: „Аз съм тук в три
часа през нощта, за да се моля и да искам отговор от Бог, защото не
мога повече да продължавам така.” И започна да споделя неща, от
които се смаях. Той бил християнин от девет години, кръстен със
Святия Дух и води хвалението на голяма църква в Лос Анджелис. И
въпреки това не вярваше, че има Бог. Човекът беше искрен и се
нуждаеше от помощ. Тогава започнах да му проповядвам на моя
развален английски и забравих за проблема със зъбите ми. Святият
Дух ме беше изпълнил и ме употреби за благословението на този
човек.
Същата нощ този хвалител беше освободен от духа на съмнение и
неверието го напусна. Той преживя реална среща с Господа и се
прибра щастлив – с отговора, който беше търсил години наред. Аз
останах в коридора и предпочетох да дремна на един от фотьойлите.
Не исках да се прибера в стаята си, защото силното хъркане
продължаваше. На сутринта хвалителят дойде при мен с китарата си
и ми каза, че всичко му изглежда различно и дори свири по друг
начин – помазано. Той започна да вижда Бога и в хвалението си.
Защо споделям това? Тази случка ми доказа, че е възможно да пееш
и да проповядваш за Исус и въпреки това да не Го познаваш. Не
всички, които ходят на църква, са новородени. Не всички, които се
поклащат в такт с хвалението в неделя сутрин, са „на ти” с Господа.

Този хвалител беше излязъл в три часа през нощта, за да търси

помощ и отговори от Бога поради своите съмнения. Девет години на
търсене бяха възнаградени, той получи освобождение и радост
изпълни сърцето му. Има и други християни, които не са преживели
новорождението, за което проповядват. Може да имат знанието, но
нямат личното преживяване с Бога. Те говорят и пеят всичко, което
чуват от другите братя и сестри, но не са познали истински Царя от
личен опит. Търси Го и ще Го намериш. Вземи днес решение, че ще
платиш цената, и търси Бога. Исус е повече от песен и проповед. Той
е слънцето на нашите мечти.
14
ДВАТА ВИДА ЖЕРТВИ

Според Библията има жертви, които са угодни на Бог (Исая 56:7,

Евреи 13:16), и такива, които са Му омразни (Еремия 6:20, Амос
5:22, Малахия 2:3).

Доволно е миналото време, когато сте живели така, както

желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти,
в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразните
идолослужения. (1 Петрово 4:3)

Думата „курбан” на турски език означава „жертва”. Модерният

курбан, приет от мнозина християни като нещо нормално, се
проявява под различна форма, като например: обричане на трапези,
пари, предоставяне на къща или стая, дарения и други. Сатана
обикновено действа чрез заблуда, като опакова омразните на Бога
жертви като „добри намерения”, за да примами християните да ги
вършат.

Например, има хора, които не са посветили живота си на Исус, но

ако някой техен близък е преживял катастрофа или друго тежко
премеждие и по някакъв начин е оцелял, първата им реакция е да
отидат на църква, носейки храна, сладки, безалкохолно, като израз
на благодарност, че човекът е останал жив. И останалите християни,
включително и пасторът, се радват, защото ще има хапване и малко
повече посетители в църквата. После тези хора правят обрек, като
казват, че на еди-кой си ден ще направят голямо празненство уж за
слава Божия, затова, че еди-кой си човек е останал жив. И когато
този ден дойде, пастирът с хора от църквата отиват у тях, казват си
религиозната молитва и ядат. По този начин към църквата се добавят
нови хора, но те не остават дълго. След известно време напускат, и
то завинаги. С този пример искам да покажа, че подобни действия по
своята същност са „курбан”, макар и скрит под маската на
празненство „за слава Божия”. Те са изключително често срещано
явление в ромските църкви.

Друг пример: Богат човек печели голяма сума пари по незаконен

начин и понеже е набожен, отива на църква и дава част от тях като
благодарност към Бога, с цел да успокои съвестта си, а пасторът се
радва, защото това са пари, и си мисли, че Бог му е дал отговор на
молитвите, което е лъжа. Господ е забранил в Словото Си да
приемаме пари от блудство и нечестие (виж Михей 1:7), а Той
никога не би постъпил в противоречие с Писанията. Също така
много често хората дават стая или етаж от къщата си за молитвени
събрания, но не са дали себе си на Господа. Е, ако ние, които сме
зли, учим децата си да не приемат нищо от непознати, то святият Бог
би ли приел жертви и дарения от хора, които Той не познава, от
такива, които не са Му дали първо себе си? То е като да поиска
някой да се ожени за теб, а ти да му кажеш: „Добре, обаче нямам
време за теб. Ще ти дам еди-какво си. Вземи това и онова, но мен не
можеш да ме имаш.” Приемливо ли ти звучи?

Има и още много други примери, когато хората се опитват да живеят

по стария начин, нагаждайки Словото на Бог към своите грехове,
вместо да се покаят и поправят. Те търсят църква по техните си
страсти, защото религията е удобна за плътта – успокоява съвестта
им, като в същото време не иска от тях промяна и покорство на
Господа. Напомням на всички, че има само една съвършена и приета
от Бога жертва и тя е жертвата на Исус на кръста. Никакви пари,
храна или празненства не могат да я заменят. Не си мисли, че ще
приемеш прошка и мир, като носиш пари от грях и блудство в
църквата, или правиш голямо угощение. Ти ще получиш прошка от
Бога само при едно условие – ако се покаеш истински и Го приемеш
за свой личен Спасител и Господар на живота ти.

Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ. Сит съм

от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна
кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли. (Исая 1:11)

Защо Ми е ливанът, що донасят от Сава, и благовонната

тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са
приятни, нито жертвите ви угодни. (Еремия 6:20)

В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на

прегрешенията н, според богатството на Неговата благодат.
(Ефесяни 1:7)

Ако искаш да бъдеш угоден на Бога, покай се за всичко, което си

вършил по своя си начин и по собствената си воля или защото
другите така са правили, и Го помоли да ти даде откровение за
угодната на Него жертва. Тогава ще осъзнаеш, че истинското даване
не е религиозно дело. Не! Бог иска първо теб – като жива жертва,
а всяко друго даване идва след посвещението ти на Него като
резултат от вяра, покорство и любов.
Да пазим себе си чисти

Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвай в чужди

грехове. Пази себе си чист. (1 Тимотей 5:22)

Тази заповед е валидна и днес точно толкова, колкото и през първи

век. Как хората могат да участват в чужди грехове? Ръкополагането
и даването на водно кръщение са два от основните начини. Ако ги
правим така, както Божието Слово учи, ще пазим себе си чисти. Има
ли условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да дадем на
някого водно кръщение или преди да го ръкоположим за служение?
Разбира се, че има. Преди пророк Йоан Кръстител да потопи хората
в река Йордан, той ги учеше на покаяние, какво трябва да престанат
да вършат и как трябва да се покоряват напълно на Божието Слово,
нали? И защо днес да е различно? Бог и Словото Му не се променят.
Той е същият вчера, днес и завинаги.

Промяната трябва да започне първо от нас, служителите.

Необходимо е да се съгласим с Библията, да наречем нещата с
истинските им имена и да се покаем от всеки грях и всеки
компромис. Нека да извикаме към Бога за истинско покаяние и
святост, за да можем да опазим себе си чисти, за да бъдем светлина и
сол за този свят и да сме без петно и без бръчка. Нека да не се
осъждаме, ако сме съучаствали в чужди грехове, кръщавайки или
ръкополагайки непокаяни хора, а да бъдем бързи да се поправим. И
нека кажем на хората истината, за да бъдат свободни.

Представянето на деца

Като се навършиха дните за очистването им, според Моисеевия

закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа.
(Лука 2:22)

Йосиф и Мария представиха бебето Исус в Храма. Затова и днес в

църковните събрания служителите продължават да представят всяко
новородено бебе. Но дали пазим себе си чисти в това нещо, или
подобно на ръкополагането и даването на водно кръщение и тук има
злоупотреби? Вярвам, че когато нещо ни е заповядано от Бога, а ние
не го правим по Неговия начин, тогава то е мерзост за Господа.
Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на
правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от
предадената на тях света заповед. (2 Петрово 2:21)

И така, как да представяме бебетата? Правилно ли е деца на по 11–

17 години да раждат деца и ние като служители да благославяме
техните бебета? Ние не можем да представяме децата на хора, които
живеят без сключен граждански брак, защото те са незаконородени.
Повечето църкви в България имат нужда от покаяние пред Бога за
всички тези неща. Няма как Господ да благослови нещо, което е
проклел. Църквата днес живее в опасност да заприлича на
„параклис, направен от човешки ръце”, защото тя се възприема като
талисман, ритуал или церемония, вместо като множество от
променени хора, които се събират за среща с живия Бог.

Добре е новородените бебета да бъдат представени на Бога чрез

молитви в църквата, но много по-важният въпрос е: Как ще бъдат
възпитавани те от родителите си? Някои хора си мислят, че да
предадеш детето си в църква пред Бога е достатъчно. Мнозина учат
децата си от малки да говорят мръсотии и дори да се гордеят с това,
а в същото време ги водят за благословение в църквата. Но Бог не ни
е обещал, че ще пази децата ни, които вършат беззакония, нали?
Господ ще те пази, ако и ти се пазиш! Той ще бъде с тебе, ако и ти
си с Него. Върху тебе се излива Божията милост, която е наистина
голяма, но също така може да се излее и Божият гняв.

Даже на чадата й няма да покажа милост, понеже са чада от

блудство. (Осия 2:4)

Ако си живял по този начин или си представял пред Бога бебетата на

хора, които нямат сключен граждански брак, покай се от това зло!
Кажи на християните истината, за да бъдат свободни, и ги учи да се
покоряват на Господа във всичко.

За сексуалната чистота

Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще

се узнае. (Лука 12:2)

Щом Бог иска от нас да бъдем святи, значи е възможно да го

постигнем. Както всяка друга заповед, сексуалната чистота е важна
през целия ни живот – както преди брака, така и по време на брака.
Семейните хора не са имунизирани срещу изкушенията. Всяка плът
може да е врата за дявола. И въпреки че святостта е заповед от Бога
и е толкова необходима за всеки от нас, много християни си
позволяват да гледат порнография и да се самозадоволяват, като в
същото време ходят на църква, молят се и пеят за Бога, все едно че
нищо не е било. Те си мислят, че това е нормално, но как Бог гледа
на такова поведение?

Мастурбацията е мерзост за Господа. Той е определил секса

единствено за семейството. Затова Библията нарича сексуалните
взаимоотношения – да отдаваш дължимото съпружеско сношение
(1 Коринтяни 7:5). Всяко сексуално действие извън брака,
включително и самозадоволяването, е грях.

Можем да сравним секса с огън, а семейството – с огнище. Когато

огънят гори в огнището, той е полезен, но ако бъде запален извън
огнището, тогава вече имаме пожар, който винаги нанася големи
поражения и понякога дори взема жертви. Затова Бог ни е заповядал
сексуална чистота – за да ни предпази. С цел да изврати всяко нещо,
което Господ е сътворил, дяволът вдъхновява и предизвиква всички
сексуални грехове – педофилия, порнография, хомосексуализъм,
самозадоволяване и т.н. Всички тези грехове са вдъхновени от
демони с цел да водят своите пленници към ада. Чрез сексуалните
грехове се влиза в общение с демони и много болести могат да
поразят хората. Всеки, който гледа или участва в подобни действия,
е подложен на демонично влияние. Освен това чрез всеки сексуален
грях се осквернява храмът на Бог, който е физическото ни тяло (виж
1 Коринтяни 6:18). Само чрез святост се отива към небето и само
чистите по сърце ще видят Бога!

А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците,

блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци,
тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това
е втората смърт. (Откровение 21:8)

Призовавам всички, които живеят в сексуални грехове, да се покаят

и да се променят, за да не предизвикат Божия гняв. Пожелай
промяната и святостта и Бог ще ти даде силите да Му се покориш.
„И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе
да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да
бъдеш хвърлен в огнения пъкъл” (Матей 18:9). Проповядвай за тези
неща в църквата си, за да се покаят хората и за да живеят свят живот.
Предбрачни взаимоотношения

Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се

въздържате от блудство; да знае всеки от вас как да държи своя
съсъд със святост и почест, не в страстна похот, както и
езичниците, които не знаят Бога; и да не престъпва никой, та да
поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е
мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме. Защото
Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост. Затуй, който
отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога, Който ви дава Святия
Си Дух. (1 Солунци 4:3-8)

Младите хора са бъдещето на всяка нация. Те са и бъдещето на

църквата. Затова искам да разгледам отделно чистотата и святостта
на християните в предбрачните взаимоотношения. Те са
жизненоважни. Преди всичко църквата не е „клуб за запознанства”.
Понятието „гадже” няма нищо общо със заповяданото от Словото
Божие, както ясно се вижда и от стиховете в 1 Солунци 4:3-8, където
Господ ни показва волята си по въпроса – християните не трябва да
постъпват така, както правят езичниците и хората, които не Го
познават. Божиите хора се женят в святост и чистота, а не в страстна
похот. Християните не си хващат гаджета. Те не се целуват по
ъглите – днес с този, а утре с друг, защото това е блудство и похот.
Така правят само онези, които не познават Господа, и набожните, но
не и Божиите. Ние като служители трябва да кажем мнението на
Бога на нашите деца и на всички младежи в църквата. Те трябва да
знаят как да живеят в святост.

Аз пътувам до много градове в България и по света и виждам, че

църквите днес са в ужасно състояние. За голяма част от служителите
не е от значение какъв живот водят членовете на събранията им.
Някои си мислят, че щом новодошлите имат таланти, това е
достатъчно, и ги кръщават и ги включват в служение, но какво казва
Бог по въпроса? Вярващите са призовани от Него, за да изкарват
хората от света, а не да вкарват света в църквите. Пасторите и
служителите са поставени за изграждането на вярващите в святост и
чистота, а не църквата да се превърне в „клуб за запознанства”.
Сърцето ми плаче, като виждам деца да водят сексуален живот,
християни и дори служители да живеят на семейни начала, без да
сключват граждански брак. Тези неща са мерзост пред Господа и ние
трябва да ги прекратим, братя. Разберете, не трябва да има гаджета и
блудства в църквата!
Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още
от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно
потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не
постъпва невярно към жената на младостта си. (Малахия 2:15)

Нашите деца трябва да разберат, че бракът е сериозно нещо. Не е

достатъчно да са зрели физически, но те трябва да са укрепнали и
психически и да са придобили мъдрост, за да могат да възпитат
набожно потомство. Младежите казват: „Как ще се оженя, ако си
нямам гадже?” Божието Слово ни учи как. Ако ти си сигурен, че
това е твоят бъдещ съпруг или съпруга, можете да се срещате, но без
да стигате до физическа близост. Преди всичко трябва да сте
пълнолетни, тоест да сте навършили 18 години. Сексуалният живот
идва след подписването на брачния завет пред властите и пред
небето, а не преди това. Какво ще кажеш за стандартите на Господ
Исус, който ни учи, че дори само ако погледнем жена с пожелание,
вече сме прелюбодействали с нея в сърцето си? (Виж Матей 5:28.)
Той също ни заповядва да бъдем святи, както Бог е свят (1 Петрово
1:16).

Всички тези заповеди са за наше добро. Те не са с цел да ограничат

свободата ни, а да ни благословят и опазят. И ако си мислиш, че не
можеш, аз ти напомням, че няма нужда да можеш. Важното е да го
искаш. Защото силата принадлежи от Бог. Ако ние желаем святост,
Господ ще я направи реалност в нас и чрез нас.

За извършителите на аборти

Днес не само в света, но за жалост и в много църкви има хора, които

убиват чрез аборти. Родителите, които решават да прекъснат
бременността, са съучастници в предумишлено убийство. След като
не са успели да се предпазят от нежеланата бременност, те
хладнокръвно решават да убият бебето чрез аборт. Гинеколозите,
които извършват аборти, също са убийци. Всички тези хора, макар и
да не го осъзнават, всъщност извършват „жертвоприношения на
деца” по този начин.

Една от заповедите на Бог е: „Не убивай” (Изход 20:13). Заповедите:

„Не прелюбодействай”; „Не убивай”; „Не кради”; „Не
пожелавай” и коя да било друга заповед се заключават в тия думи:
„Да обичаш ближния си, както себе си” (Римляни 13:9). Да обичаш
ближния си означава също да обичаш и бебето си, а не да го убиваш.
То е твоето дете – близък човек, един от най-близките ти! Абортът е
смъртен грях и при това от най-жестоките, защото става въпрос за
убийство на беззащитно бебе. Отнемаш живота от някой, който не
може да ти се съпротиви, и нарушаваш свята Божия заповед. Ако
убийците искат спасение, нека да се покаят!

Представи си, ако това дете в утробата е избрано да бъде помазаник

на Бога, да Му служи на земята, а ти решаваш да му отнемеш живота
чрез аборт. Колко голямо зло е това! Но дори и да става дума за
обикновен човек в утробата, убивайки един, всъщност убиваш
милиони. Всяко убийство предизвиква проклятие за хората, които са
го извършили. Ако се върнем на първото в историята на
човечеството убийство, ще видим, че след като Каин уби брат си
Авел, той стана проклет, беглец на земята, скитник, изгубил мира на
Бога.

И когато бяха на полето, Каин стана против брат си Авел и го уби.

И Господ рече на Каин: Къде е брат ти Авел? А той рече: Не зная;
пазач ли съм аз на брат си? И рече Бог: Какво си сторил? Гласът
на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си
от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти
от твоята ръка. Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава
силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. (Битие 4:8-12)

Ако ти си жена, която е извършвала аборт; съпруг, който се е

съгласил с аборта на жена си; гинеколог, който е извършвал аборти
или какъвто и да било съучастник в това престъпление против Бога и
хората, моля те, покай се! Признай греха си. Отречи се от
убийството. Призови кръвта на Исус да те умие. И нека демоните на
убийство, омраза и вина да те напуснат сега и завинаги в името на
Исус. Амин.

За облеклото на християните

Някои може да кажат, че дрехите не са важни, но ако изследваш тази

тема, ще видиш, че има много стихове в Библията за облеклото на
хората. Затова призовавам всеки служител да обърне внимание на
църквата, в която служи, и да види как се обличат хората, особено
жените. Днес модата изважда на показ всички прелести на жената и
за жалост ние ставаме свидетели на подобни гледки дори и в
събранието на църквата, което наричаме „свято”. Сестрите масово
носят деколтета, прилепнали дрехи, които очертават всяка извивка
на телата им. Някои дори се поклащат подканящо в такт с
хвалението. Скъпи сестри, това не трябва да бъде така! Братята са
мъже от плът и кръв и всяка от вас, която се облича и държи
съблазнително и предизвикателно, ще отговаря пред Господа за
грях.

Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат

съблазните, но горко на оня човек, чрез когото съблазънта
дохожда. (Матей 18:7)

Ако в църквата хората се обличат неприлично, какво да кажем за

света? Една светска поговорка казва, че „по дрехите посрещат”. Така
че ние говорим не само с устата си, а и с цялото си поведение – с
излъчването си, с облеклото си, с всеки наш жест. Дрехите ни
показват какво има вътре в нас. Ако сърцето ни е пълно с
романтични и похотливи фантазии, това ще проличи от облеклото.
Ако сърцето е смирено и се стреми към святост, това пак ще си
проличи от дрехите.

И така: Твоите дрехи носят ли слава на Бога или поради тях се хули
Неговото име? Нека всеки от нас да застане в скришната си стаичка
и да помоли Исус да бъде Господ на неговото облекло.

Очистване на дома

И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен

на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се
отвращаваш от нея, защото е обречена на изтребление.
(Второзаконие 7:26)

Това Слово ни показва, че можем да донесем проклятие на дома си

чрез вещ, която Бог е забранил да внасяме там. И днес, както и по
времето на Мойсей, има вещи, които са обречени на изтребление. И
сега те призовавам да се помолиш с мен – докато четеш тези редове,
нека Бог да ти покаже дали притежаваш такива вещи, за да очистиш
дома си.

Много християни живеят в заблуда, като търсят лесното. Това е

често срещано явление при ромите. Мнозина си позволяват да
купуват крадени вещи, понеже са по-евтини. Те не разбират, че по
този начин вкарват крадеца и проклятията в дома си. Не само чрез
идоли и предмети със сатанински символи и знаци, но също и чрез
крадени вещи в дома ни лесно могат да дойдат болести и проклятия.
Може някой да плаче и страда за тази вещ, която ти си купил по-
евтино. Ти не знаеш колко ценна е била за този, от когото е
открадната. Всяка подобна вещ е врата за проклятията и злото.
Участвайки в подобни сделки, ти даваш стимул на крадеца, който ти
е продал вещта, да продължи да краде и той ще знае къде може да
идва, за да продава. Освен за нарушение на Божия закон, всеки,
който купува крадени вещи, е съучастник и в престъплението
„кражба” според законите в държавата.

Разбираш ли защо хората, които се занимават с подобни неща, са

болни, бедни, длъжници, с неразбирателства, караници,
безпокойства? Крадците няма да отидат на Небето. Ако си правил
това, по-добре се покай и махни всички подобни вещи от дома си.
Закхей също е вземал от хората повече, отколкото е трябвало, но
когато се покая, той поправи злодеянията си. „А Закхей стана и рече
на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си
на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му
четверократно” (Лука 19:8).

Израз на покаяние е, ако си ограбил някого, да му върнеш нещата,

които си му взел, дори с лихва. По делата ще познаем хората.
Словото ни казва, че трябва да принасяме плодове, съответствени на
покаянието. Ако нямаме дела на покаяние, явно не сме приели Исус
наистина. Чувал съм хора да свидетелстват: „Аз бях мошеник,
крадец, блудник.” Добре, чудесно е, че изповядваш това и че вече не
си такъв, но след като си бил крадец и после си приел Исус, върнал
ли си нещата, които си откраднал, преди да повярваш? Закхей не
само каза, че е бил крадец, но той и върна това, което е откраднал,
чрез лихвата. Това е истинско покаяние!

Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и

ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им,
намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници. (Деяния 19:19)

Ето пример за покорство на Бог чрез унищожаване на омразни за

Него вещи, които в противен случай биха донесли проклятие на
притежателите си. Това са били много скъпи книги, но повярвалите
магьосници не са се поколебали да ги изгорят. Нека и ние да
изпитаме сърцата си и да се молим Святият Дух да ни покаже дали в
домовете ни има предмети, които ни носят проклятия и болести.
Препоръчвам ти да изгориш (или да изхвърлиш) всеки амулет; всеки
предмет, който ти е бил даден от врачки, баячки, магьосници, ходжи,
астролози или екстрасенси; всеки талисман; всяко нещо, което си
вярвал, че ти носи късмет; всеки предмет във формата или с
рисунката на череп, пречупен кръст, заека като символ на Плейбой,
както и всяка крадена вещ. Ако имаш дрехи със сатанински символи,
също ги изгори или изхвърли. Бъди покорен! Очисти дома си и ще
опазиш себе си чист! Очисти дома си така, както искаш Бог да
очисти сърцето ти!

За живота в гетата

Гетата по времето на Хитлер са били затворени места, където е

трябвало да живеят евреи и роми. Приличали са на затвори.
Нацистите не позволявали на хората от гетата да се разхождат в
градовете, да пътуват или да ходят на училище. Не им позволявали
също да купуват или продават. Хората в гетата били оставяни без
храна, без елементарни условия за живот. Къщите и имотът им били
заграбени и те умирали в тези гета от глад и болести, изоставени от
обществото.

Ситуацията в бедните ромски квартали днес не е много по-различна.

Разбира се, ромите не са затворени буквално, но духът на нацизма
продължава да взема своите жертви в бедните ромски квартали. На
ромите не им е забранено да излизат от квартала и да комуникират с
другите общности, но дяволът постига точно това по много хитър
начин. Той прави ромите да скитат мръсни по улиците, да са
неграмотни и безработни. Те са затворено общество, почти не
общуват с хора извън тяхната среда, всеки ден правят едно и също,
не мислят за своето развитие. Пълно е с мръсотия около тях и нямат
никаква надежда за живот.

Ние трябва да се борим, за да разрушим тези гета, в името на Исус!

Всеки, който вярва в по-доброто бъдеще на ромския етнос, нека да
се включи в тази битка и да покажем, че има надежда с Бога. Нека да
помогнем на тези хора да започнат да мечтаят, да видят с очите на
вярата какво техният Небесен Баща им е приготвил. За да стане
реалност този различен ромски етнос, основан на бъдеще, надежда и
мир с Христос, е нужно покаяние и пълно покорство на Божието
Слово.

Някой отвън трябва да протегне ръка и да избави жертвите на

българското Хаити. Всъщност по-трудното нещо не е да изведеш
един човек от гетото, а да извадиш гетото от сърцето му. Както при
освобождението на евреите от египетско робство: Те напуснаха
Египет за един ден, но бяха нужни четиридесет години, за да
извади Бог Египет от сърцата им. За да бъде променен начинът на
мислене и живот, се изисква време, търпение, мъдрост и помазание.
Бог да ни е Помощник!

За образованието на ромите

Една от целите на дявола е хората да бъдат неграмотни.

Невежеството е оръжие в неговите ръце, с което да държи хората
далеч от спасителното знание. Затова той полага усилия децата още
от малки да не ходят на училище. Всяко нещо, което е от полза за
сатана, е загуба за самия човек. Липсата на образование е една от
основните причини за бедността при ромите. Когато хората не могат
да четат и пишат и не могат да се изразяват добре, те много трудно
биха си намерили работа. Освен това дяволът знае, че ако
неграмотен човек приеме Исус, той няма да може да чете Библията,
за да познае истината и истината да го направи свободен. Затова той
работи години наред в умовете на хората, за да ги накара да останат
неспособни и да не могат да са полезни за Божието царство.

Зная колко голямо зло е липсата на образование не само от

наблюдение, но и от личен опит. След осми клас си бях подал
документите в друго училище и ме бяха приели без никакви връзки,
но за голямо съжаление така и не завърших средно образование.
Учех и в музикално училище. В същото време свирех по ресторанти
и сватби и печелех доста пари. Грешка беше, че пренебрегнах своето
образование заради парите, които получавах като музикант. Трудно
ми беше да намеря време да уча и да работя и затова прекъснах, като
си изтеглих документите от училището. Сега много съжалявам, че
постъпих така тогава. Сблъсквам се с големи трудности заради това,
че не съм достатъчно грамотен. Клопка на врага е да бъдем
неграмотни. Това е голям проблем за ромите днес. Освен че трудно
си намират работа и не са в състояние да помагат на децата си за
домашните им, те също не могат да бъдат полезни и за царството на
Бога. Търсете начини да пращате децата си на училище и ако е
възможно, и вие продължавайте да учите. Нужно е всички да сме
грамотни. Бъдете благословени в името на Исус Христос.
Ходатайство за ромите

Откъде произлиза нашият етнос и какво са правили първите ни

прародители, че да има толкова голямо проклятие върху ромите по
света днес? Много ме боли, като виждам последиците от всичките
тежки проклятия върху живота на ромите. Онова, което знаем за
ромския етнос, е, че няма собствена държава, няма азбука, културата
и възпитанието му като цяло е на ниско ниво, бунтовен народ. По-
голямата част от ромите са неграмотни, бедни, болни, без
наследство, не обичат хигиената, просят, пленници са на тъмни сили
чрез гадателство, чародейства, магии. Всеки народ има своите
национални герои, хора, които са дали живота си за другите, но не
съм чул досега нито един ром да е направил това. Ние сме известни
с гледането на ръка, лъжите, кражбите, просията, тарикатлъците,
живеенето „ден за ден” и ранните женитби. Но каквито и проклятия
да сме наследили от дедите си, ако ние изберем да се променим и да
се покорим на Божието Слово, всяко проклятие ще бъде разчупено в
името на Исус Христос.

Всеки, който работи с роми, знае колко е труден животът им. Ние
като вярващи имаме надежда, защото Исус дойде за болните,
грешните, изгубените, отчаяните и отхвърлените. Аз вярвам, че Той
иска да ни превърне в нов народ – хора, които чрез силата на Бога
могат и постигат промяна във всяка област от живота си. Затова,
скъпи приятели, нека заедно да застанем в пролома и да
ходатайстваме за ромския етнос. Нека да възстановим това, което
дяволът е съборил. Нека заедно да се борим за изграждане на
Божието царство в нас и чрез нас, защото заедно можем повече.
Нека пророкуваме тази промяна, както направи пророк Езекил със
сухите кости. Бог издигна армия, като облече в плът сухите кости,
даде им авторитет, образ и име и от нищо те станаха нещо заради
Духа на Бога, който беше дошъл върху тях. Аз вярвам в промяната,
защото там, където Духът на Бога е Господ, хората все повече и
повече заприличват на Христос.

Скъпи братя роми, аз наистина имам надежда и вярвам, че нашият

етнос ще бъде издигнат. Бог може да промени всяко нещо, което е
било деформирано и изопачено от дявола. Там, където има
деформация, е нужна реформация. Затова вярвам, че гетата ще бъдат
преобразени и ще има нов живот в ромските махали.

Вярвам в силата, която Бог дава на ходатаите, които се застъпват за

това дело в молитва за промяна. С очите на вярата виждам все
повече семейства в махалите, които обичат хигиената, честността,
святостта и истината, все повече роми, които изпращат децата си на
училище, и зная, че ще има все повече роми на високи постове в
Божието царство и в страната ни. Вярвам, че все повече роми ще
дават бъдеще на децата си и ще им оставят добро наследство. Идва
време, когато светът ще чуе за промяната на ромите и хората ще ги
уважават като високопоставен народ.

Надявам се за всичко това и го очаквам. Щом Бог изцелява болни,

върши чудеса, възкресява мъртви, ходи по водата, разделя морето,
минава през стени и укротява бури, значи Той може да промени и
ромския народ – да стане Божий народ. Прокламирам всичко това, в
името на Исус, да стане реалност в живота на ромите. Господи, Ти,
Който отваряш затвора на вързаните, можеш да направиш всички
нас достоен, авторитетен, почитан и уважаван народ, за Твоя слава.
Амин.

Вярвам, че Бог ме е избрал, за да помогна на моя народ и да му кажа

да направи прав пътя за Господа. Искам ромският етнос да бъде
мощно оръжие в ръката на Господа. Живея с надеждата да видя
ромите променени. Аз изговарям изобилен живот върху ромския
етнос в цяла България и по света. Молитвата ни нека да бъде:
Господи, промени народа ми! Бъди Господ на ромите и техен
Пастир, Който ги води в прави пътеки заради името Си. И нека
всеки, който чете, да каже: Амин.
15
СЪДЕНЕ ИЛИ ЛЮБОВ

Вярвам, че светът ще бъде едно много по-добро място, ако ние

повече се стараем да внимаваме на себе си и по-малко гледаме
постъпките на другите. Библията ни учи да не съдим и ни призовава
да обичаме. „Не съди!” – заповяда Исус. Не съди! Осъждението
може да струва живота и дори спасението на мнозина.

Затова, приятелю, изпитай себе си! Провери живота си! Виж дали
всичко е наред в отношението ти към ближните. Хората обикновено
падат в същите грехове, за които осъждат другите, но често се
оказва, че именно онези, които не виждат любов в останалите хора,
нямат любов в себе си.

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш

гредата в твоето око? Или как можеш да речеш на брата си:
Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато
ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо!
Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да
извадиш съчицата, която е в братовото ти око. (Лука 6:41-42)

Исус нарича такива хора „лицемери”. Това са личности с по две лица

– с едното съгрешават, а с другото ходят на църква, като в сърцето
си съдят другите – какво правят, как живеят. Исус ги нарича с
истинското им име – ЛИЦЕМЕРИ! Трябва да внимаваме как ще ни
нарече Бог. Затова е важно първо да махнем мръсотията от своя
живот и да изчистим гредите, които имаме в собствените си очи,
преди да укоряваме и съдим другите. Всеки, който съди хората, все
едно казва: „Аз съм праведен. Не съм като другите. Ония са
грешници, но не и аз. Аз съм праведен.”

Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а

другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си
така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци,
грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя
бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що
придобия. А бирникът, като стоеше издалеч, не щеше нито очите
си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже,
бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома
си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще
се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (Лука 18:10-14)
Грешникът, който съжалява за грешките си, плаче и се удря в
гърдите, ще се върне в дома си оправдан. Хората, които съдят, са
себеправедни. Въобразяват си, че не са като другите и че са по-
добри. Те са горделиви и няма да бъдат оправдани от Бога.

Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от

всичките небеса, за да изпълни всичко. И Той даде едни да бъдат
апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други
пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на
Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите. (Ефесяни
4:10-12)

Не виждам Бог да иска някои да са „съдии”. Казва „за назидание на

Христовото тяло”, а не „за осъждение”. Господ Исус ни изпрати,
за да изграждаме Неговото тяло, а не да го съдим. Осъждението води
до омраза. Когато изобличаваме някого, това е израз на любовта ни
към него и ако се покае, продължаваме да го считаме за част от
Божието семейство. Но осъждението съдържа отхвърляне и омраза.

Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато

съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш;
понеже ти, който съдиш, вършиш същото, а знаем, че Божията
съдба против тия, които вършат такива работи, е според
истината. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива
работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш
и ти същото? (Римляни 2:1-3)

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ,

Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви
намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата
нему похвала от Бога. (1 Коринтяни 4:5)

Не говорете един против друг, братя; който говори против брата

или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш
закона, не си изпълнител на закона, а съдия. (Яков 4:11)

И тъй, ти защо съдиш брата си? А ти защо презираш брата си?

Понеже ние всички ще застанем пред Божия съд. (Римляни 14:10)

Тези стихове са много важни за всички нас. Нека размишляваме над

Божиите думи и да ги пазим в сърцата си, за да ги изпълняваме! Не
съди! Делата на всеки от нас ще бъдет изявени. Бог е огън пояждащ
и един ден всеки ще застане пред Неговото лице. Някои оправдават
себе си, като казват: „Ама, аз не съдя. Само казвам какво прави този
човек.” А какво правиш? Бог ли те е помазал да съдиш и одумваш?
Когато носиш лоши новини – думи на клюкарстване и осъждение, ти
имаш друг дух върху себе си и някой друг те е помазал – дяволът.
Внимавай, човече! Духът на Бога е върху онези, които са помазани,
за да благовестват, което означава, че помазаниците на Господа
носят добри вести, добри новини.

Блудният син

Каза още: Някой си човек имаше двама синове. И по-младият от

тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от
имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-младият
син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота
си с разпуснатия си живот. И като иждиви всичко, настана голям
глад в оная страна; и той изпадна в лишение. И отиде да се
представи на един от гражданите на оная страна, който го прати
на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с
рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. А
като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат
излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при
баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един
от наемниците си. И стана и дойде при баща си. А когато бе още
далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на
врата му и го целуваше. Рече му синът: Тате, съгреших против
небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата
премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на
нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се
веселим; защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се
намери. И почнаха да се веселят. А по-старият му син беше на
нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече: Брат
ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го
молеше. А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти
работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мене
нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си
дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за
него си заклал угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с
мене и всичко мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се
зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв и оживя, и изгубен
бе и се намери. (Лука 15:11-32)

Явно по-големият брат никога не го е боляло и не е страдал за

отсъствието на блудния син. Той го е осъждал, че е пропилял
наследството си. Разсърди се и на баща си, че приема непокорния си
син с радост. Братът на блудния син беше пълен със себеправедност
и осъждение. Той може би дори се е радвал, че брат му е отпаднал и
го няма у дома. И днес има хора, които се ядосват, когато някой
блуден син се завърне от света и вместо да се радват за спасението
му, напускат църквата, защото си казват: „Ето, този се върна и сега
ще вземе моето място.”

Братът на блудния син е бил заслепен от завист. Той не е видял

страданията на брат си – как се е хранил с прасетата, каква цена е
платил за своите удоволствия и че е станал за срам пред множество
хора. Вероятно той не е разбрал, че брат му се е осъзнал и се е
покаял за греховете си. Много е лесно човек да съди другия, без да е
видял през какво е преминал или какво има в сърцето си. Само
блудният син знае каква болка е имал в себе си за своя грях и
непокорство... Моля те, не съди!

Жената прелюбодейка

И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена

в прелюбодейство, и като я поставиха насред, казаха Му: Учителю,
тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. Мойсей
ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що
казваш за нея? И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво
да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на
земята. Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и
рече им: Който от вас е безгрешен (невинен), нека пръв хвърли
камък на нея. И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. А
те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от
по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и
жената, гдето си беше, насред. И когато се изправи, Исус й рече:
Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И
тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди
си, отсега не съгрешавай вече. (Йоан 8:3-11).

Книжниците и фарисеите са уловили жена в самото дело на

прелюбодейство и са я завели при Исус, но тя не е била сама в греха
си. А къде е мъжът? В Мойсеевия закон се казва: „Ако се намери
някой, лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити,
мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да отмахнеш
злото от Израил” (Второзаконие 22:22). Щом е уловена в самото
дело, значи е имало и мъж там, нали? Защо тогава не са завели и
него, за да бъде съден и той? Възможно е този мъж да е бил един от
онези, които са държали камък в ръката си, за да го хвърлят по нея.
Питам се още: Откъде книжниците и фарисеите са знаели кога и в
коя точно къща ще се извърши този грях, за да я хванат в самото
дело? Може някой от тях да е бил с жената. И този сценарий е бил
разигран от фарисеите с цел да изпитат Исус: „Ти, прочее, що
казваш за нея? И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво
да Го обвиняват.”

Книжниците и фарисеите познаваха Словото. Пишейки с пръст по

земята, Исус сякаш им посочи Писанията, с които се хвалеха. В
книгата на Данаил е описана подобна случка: „В същия час се
появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника
по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част
от ръката, която пишеше... Затова от Него е била изпратена
частта от ръката и това писание се написа. И ето писанието,
което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин (Преброен, преброен,
премерен, разделен). Ето и значението на това: М'не: Бог е
преброил дните на твоето царство и го е свършил; Т'кел:
Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен; Упарсин:
Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите”
(Данаил 5:5,24-28).

Появиха се пръсти и ние знаем чия е тази ръка – на Човешкия Син

Исус. Книжниците и фарисеите се опитаха да осъдят тази жена, а се
оказа, че Исус е Съдията. И Той не само им каза, ако някой от тях е
безгрешен, пръв да хвърли камък, но и ги изобличи за същия грях,
който беше извършила жената. Тук Исус не защитава греха.
Напротив, блудниците и прелюбодейците няма да наследят
небесното царство (1 Коринтяни 6:9). Но ако се покаят и оставят
греха си, те вече са простени. Тази жена беше изобличена пред
много хора и тя си получи наказанието и срама. Беше видяла каква
цена ще плати, ако продължи в същото. Прелюбодейка е тази, която
продължава да живее в греха, но ако се е покаяла и е оставила
греховния си живот, тя вече не е такава. Крадец и лъжец е този,
който продължава да краде и да лъже, но ако се е покаял, той вече не
е такъв.
Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда
и оставя, ще намери милост. (Притчи 28:13)

Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в

Божието царство. (Матей 21:31)

Тук Бог няма предвид, че позволява на блудниците и бирниците да

продължат да живеят в грях и да отидат на небето. Но когато тези
хора се осъзнаят, покаят се и оставят греховете си, ще изпреварят
фарисеите, които считат себе си за праведни. В Лука 7:36-50 има
пример за това. Една жена се покланяше на Бог, като умиваше
нозете на Исус със сълзите си. Фарисеят, в чиято къща беше тя,
считаше себе си за много праведен и беше с Господ преди нея, но на
практика тя го изпревари в Божието царство – с делата си на
покаяние и поклонение.

Осъждението носи безплодие и болести

Има хора, които съдят другите служители за какво ли не. Това е

причина много от тях да имат проблеми със здравето си, а някои да
са в сериозни финансови затруднения. Един пастор съдеше друг как
служи. След няколко години се разболя от сериозна болест на
сърцето. Преди време един човек дойде при мен и започна да ми
говори против Бени Хин. Беше написал и книга срещу него. Всички
членове на семейството му бяха болни. На едно наше събрание по
време на хвалението той започна да трепери демонично, а лицата на
дъщерите му бяха изкривени. След това този човек започна да ми
разказва какво е положението със семейството му и бях шокиран от
това, което чувах. Той сподели, че няма спокойствие в дома си,
едната му дъщеря го заплашва да го убие, а той не може да спи.
Причината за тези проблеми беше, че той съдеше Божии
помазаници.

А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала,

Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давид и рече: Колко славен
беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на
слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един
никакъв човек! А Давид каза на Михала: Пред Господа, Който
предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме
постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! Пред Господа
играх. И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените
си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда
почитан. Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до
деня на смъртта си. (2 Царе 6:20-23)

Когато съдим другите, вредим на себе си, а не на тези, които съдим.

Затова Бог ни заповядва да не съдим, защото ни обича. Жената на
Давид го е презряла заради танца му пред Божия ковчег и затова е
останала бездетна до смъртта си. Днес Бог е същият, какъвто е бил
тогава, и последствията от греха са същите. Внимавай с
осъждението, защото вредиш на себе си. Съденето е причина за
безплодие и днес.

Някои служители не се развиват, не растат в Бога, нямат духовни

плодове, утробите на техните служения са затворени поради това, че
са съдили или съдят как другите служат, как хвалят Бога или как
живеят и проповядват.

Това Слово се изпълнява и буквално. Има хора, които не могат да

имат деца, защото съдят другите. Време е за промяна. Време е за
покаяние. Нека любовта и ходатайството да заменят
осъждението и критикарството!

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да

бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; давайте и
ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви
дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви
се отмерва. (Лука 6:37-38)

Божията любов

Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта

покрива множество грехове. (1 Петрово 4:8)

Това не означава, че любовта защитава греховете на хората. Господ

мрази греха. Бог иска да изобличаваме хората за греховете им, за да
се покаят и да живеят свято, но в същото време ние трябва да пазим
тайните, които те споделят с нас. Един служител се беше молил за
освобождението на друг човек, който започнал да се изповядва пред
него. След молитвата човекът наистина бил освободен, но няколко
месеца по-късно служителят, който се беше молил за него, започна
да споделя с други хора какви неща е вършил онзи човек, какви
демони е изгонил от него, колко зле е бил преди това и т.н. Явно
служителят е нямал Божията любов в сърцето си, защото се казва, че
любовта покрива множество грехове. Как хората ще имат доверие да
отидат при някой служител, за да се моли за тях, ако се боят, че той
ще ги предаде и одумва, вместо да им помогне? Плодът на Духа е
любов.

Плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост,

милост, милосърдие, вярност. (Галатяни 5:22)

Днес мнозина знаят как се пее, как се проповядва, но малко са

хората, в които виждаме плода на Духа. Любовта на Бога няма в себе
си омраза, съдене, гордост. Святият Дух няма в себе си лоши неща.
Който има Духа, има и плодовете, а който претендира, че има любов,
но мрази и съди другите, в него не живее Духът на Бога. Трябва да
гледаш плодовете на човека, живота му и ще разбереш кой дух
живее в него: „От плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20).

Лесно е да съдиш, но можеш ли да превържеш, да утешиш, да

освободиш? Любовта царува там, където Духът на Бога е Господ. Тя
е тази, която ще ни заведе у Дома.
16
КАК ДА ПОБЕЖДАВАМЕ МИСЛОВНИ ИЗКУШЕНИЯ

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против

познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на
Христа. (2 Коринтяни 10:5)

Ние трябва да пленяваме и събаряме всяка мисъл, която е против

познаването на Бога. Можем да кажем чрез вяра в Божието Слово:
„Връзвам в името на Исус всяка лоша мисъл и я покорявам на
Христос.” Не е нужно да чакаме мисли на изкушение, за да се
преборим с тях. Библията ни учи: „Съпротиви се на дявола и той
ще бяга.” Това не означава, че трябва да му се противим само когато
идва при нас чрез мисли. Повечето хора живеят живот на оцеляване.
Когато сатана дойде в живота им, те започват да се борят, за да
оцелеят. Стига сме прилагали само отбрана и оцеляване. По-добре е
да действаме чрез нападение. Дерек Принс ни съветва още преди да
ни нападне дяволът, ние да го нападнем. Можем всяка сутрин да
заставаме в молитва и да прокламираме победа, като казваме:
„Връзвам всеки глас на врага и всяка нечестива мисъл, и гласа на
плътта и света, покорявам ги чрез вяра на Господ Исус и
освобождавам гласа и волята на Бог за мен.”

Собствениците на имоти вземат мерки предварително, преди да са се

появили крадци. Така и ние имаме власт да откриваме, пленяваме и
побеждаваме всичко, което се противи на Бог. Това означава, че не е
нужно да чакаме и едва когато дойде мисъл или демон в живота ни,
тогава да започнем да правим разни неща, за да ни остави дяволът на
мира. Не. Ние, като хора с власт, дадена ни от Бога, трябва да
търсим, да пленяваме, да връзваме и побеждаваме всяка нечиста
мисъл и всичко, което се противи срещу Неговата воля. Когато
хората са в нужда, те започват да се молят и да търсят Божията
помощ, което не е достатъчно. Ние трябва да търсим Бога и когато
всичко ни е наред, за да избегнем време на падение или на оскъдност
(виж Лука 21:36).

Отхвърляне на натрапчиви мисли

Натрапчивите мисли са като реклами на врага. Както когато гледаме

филм по телевизията, и в най-интересния момент ни пускат реклами,
така дяволът и демоните говорят в умовете ни и се стараят да ни
убедят, че това са наши мисли. Но техните мисли са мисли, които
ние не желаем и с които не сме съгласни. Те нараняват духа ни,
защото се противят на Господа. Например в най-хубавия момент с
Бога, докато Му се покланяме или размишляваме за Неговото Слово,
идва някакво изкушение в ума ни и ние си казваме: „Няма смисъл,
нищо не става, по-добре да се откажа.” Ако го направим, значи
врагът е постигнал целта си. Да не бъде! Не се отказвай!

Натрапчивите мисли идват не само за да ни накарат да се чувстваме

виновни, че ги мислим, но и да ни откраднат радостта, която имаме в
Бога, понеже радостта ни в Господа е нашата сила. Те всъщност са
като спам, който веднага трябва да отвхърлим и да продължим „да
си гледаме филма”, който сме започнали, тоест да се молим, да
четем Словото, да се покланяме... Рекламните мисли не са част от
филма. Някой от враговете ни е „платил”, за да ни ги натрапва, и
това са дяволът и демоните. Отвхърли всяка такава мисъл и
продължавай с Бога в името на Исус.

Молитвата – средство за опазване от изкушения

„Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а

тялото – немощно” (Матей 26:41). От тези думи разбираме, че
бдението и молитвите ни предпазват от изкушения. Някои може би
си казват: „Ами, не мога да се моля през цялото време. На работа
съм... Хората ще ме видят”, но Господ нямаше да иска от нас нещо,
което е невъзможно. Човек лесно може да бъде изкушен, ако не се
моли и не общува с Бога. Затова сме призовани да се молим
непрестанно.

Нека отново да се върнем на думите бдете и молете се. Тук Исус

иска две неща – да бдим и да се молим. Как си представям това? Има
магазини с определено работно време, примерно от 8:00 до 20:00
часа, и ние можем да пазаруваме в тях само когато е отворено. Нека
сравним тези магазини с молитвите на християните. Ако се молим
само когато имаме свободно време или когато не сме заети с нещо
друго, това ще са „молитви с ограничение”. Но какво означава да
бдиш? Има денонощни магазини, от които винаги можем да
пазаруваме. Те работят без прекъсване, 24/7. Това е бдението. Ти
можеш да отделяш време за молитва, когато не си зает с друго, но
всъщност можеш да се молиш и когато си зает – например, докато
шофираш, готвиш, чистиш или правиш нещо друго. Възможно е да
бдиш през цялото време. Така никога няма да паднеш в изкушение,
колкото и да си изкушаван, защото духът ти пребъдва с Бога, бдейки
през цялото време.

Някои християни казват: „Дяволът ме изкушава” или „Често съм

изкушаван”, и се стараят да направят нещо, за да не са изкушавани.
Има и хора, на които им харесва да са в греха – те пък не се борят с
изкушенията. Това е въпрос на личен избор. Писано е, че е
неизбежно да дойдат съблазните (Матей 18:7), така че не е грях да си
изкушаван. Грях е да паднеш в изкушението, да му се поддадеш. И
Исус е бил изкушаван от дявола, но Той никога не е паднал в
изкушение.

Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на

изкушаваните да помага. (Евреи 2:18)

Най-сигурният начин да се пазим от изкушенията, за да не паднем в

тях, е този, който ни показа Христос – нашият съвършен пример. И
това е молитвата. Господ Исус винаги намираше време да се моли.
Ако проследим живота Му в евангелията, ще видим, че Той се
молеше винаги и навсякъде – и през деня, и през нощта, и насаме, и
с учениците Си. Освен че проповядваше и изцеляваше, Божият Син
никога не спираше да общува в молитва със Своя Баща.

Човек пада в изкушение и когато ламти за обогатяване. Трябва да се

пазим, защото това са примки, които дяволът ни слага, за да паднем
в тях: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в
примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват
човеците в разорение и погибел” (1 Tимотей 6:9).

Много хора се отпускат, като казват: „Бог ще ме пази”. Ти се моли,

за да не паднеш в изкушения! Тук Господ говори на теб – ти да го
направиш. Пази се и от ламтене за обогатяване – ти се пази! Други
се молят за смирение така: „Господи, смири ме!” Не. Бог ти казва на
теб – ти да се смириш и тогава Той ще те издигне. Когато ние
вършим нашата част, тогава Бог ще извърши Своята.

Бягай от изкушенията

Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек,

е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си
тяло. (1 Коринтяни 6:18)
Сигурен начин да се опазиш от изкушения е да бягаш от тях. Когато
разбереш, че нещата започват да стават „горещи”, напусни мястото.
Вярвам, че Ева не е била изкушена от змията за един миг, а всеки
ден се е приближавала до изкушението, докато в един момент е
паднала в него. Ако имаш проблем примерно с жени или мъже, да ги
гледаш разсъблечени, тогава какво правиш на плажа? Бягай далеч от
изкушенията! Лот побегна за живота си. Ако имаш проблеми с
алкохола или с цигарите, а излизаш с такива компании, какво
правиш? Бягай! Пази душата си.

След време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му рече:

Легни с мене. Но той отказа и рече на жената на господаря си:
Господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и
предаде в моята ръка всичко що има; в тоя дом няма никой по-
голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе,
защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да
съгреша пред Бога? И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден,
той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. Един ден, като
влезе Йосиф вкъщи, за да върши работата си, а никой от
домашните мъже не беше там, вкъщи, тя го хвана за дрехата и му
каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и
излезе вън. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга
вън, тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте,
доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за
да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. (Битие 39:7-14)

Йосиф буквално избяга от ръцете на тази жена, която имаше дух на

Езавел. След това тя го обвини, че е искал да я изнасили, и той беше
хвърлен в затвора. Тя го е изкушавала всеки ден, не само веднъж, но
Йосиф бягаше. Това му помогна да не падне в изкушение и Бог беше
с него. Дяволът има за цел да събаря Божиите служители. Затова
бягай и ще избавиш душата си от ада. Духът на Езавел ще бъде
много мил с теб, ще ти казва, че те обича, докато се съгласиш с
делата му. Но ако види, че не си съгласен, ще хвърли обвинение
срещу теб и ще каже, че си виновен за всичко. Бягай от
изкушенията! Бягай за живота си, както направи Йосиф.

Като пазиш ближните, пазиш себе си

Има християни, които не само не се пазят от изкушения, но и ги

създават, като събарят хората на Бога в клопките на дявола. Ако ти
създаваш изкушения, значи съблазняваш и убиваш хора, за които
Исус проля кръвта Си, „а който съблазни едно от тия скромните,
които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям
воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето” (Марк
9:42).

Ако не искаш да се пазиш от изкушения, поне не ги създавай и не

пречи на другите. Ако не искаш да си на Небето, твоя воля, но
остави другите да отидат там. Пази се от изкушения и не ги
създавай! Адът и Небето са реални.

Ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде

хвърлен в огненото езеро. (Oткровение 20:15)

След като Каин уби Авел, Бог го повика и го попита за брат му, а той
каза: „Пазач ли съм на брат си?” Ако ние не пазим братята и
сестрите си, се превръщаме в техни убийци, подобно на Каин. Като
тяло на Господ Исус ние сме зависими един от друг (1 Коринтяни
12:26, Галатяни 6:2, Яков 5:16, 1 Петрово 4:8).

Необходимостта от изобличение

Някои хора не харесват изобличенията и предпочитат

ласкателствата. На тях искам да кажа, че изобличението от Бога е
поради любов. То е като нож, който те оперира, за да живееш в
духовно здраве. Истинското изобличение е различно от осъждението
и критикуването и ни дава надежда, като ни посочва изходния път.
Когато Исус изгони търговците и среброменителите от Храма, е
имал камшик в ръката Си. Йоан наричаше хората „рожби на
ехидна”, призоваваше ги да се покаят и да принасят плодове,
съответствени на покаянието им. Именно изобличението ми помогна
да осъзная какво съм правил и то ме върна в пътя на Истината.

Ако сега не обърнем внимание как живеем и дали има грях в живота
ни, за да се очистим и поправим, след смъртта ни ще бъде прекалено
късно. Докато дишаме, имаме шанс да се променим и да заживеем
свят живот в Исус.

А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко

дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля. (Лука
3:9)
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на
вас,ще ви направя да разберете словата ми. (Притчи 1:23)

Който внимава на изобличението, е по пътя към живот, а който

пренебрегва мъмренето, заблуждава се. (Притчи 10:17)

Молитва: Господи, научи ни да обичаме изобличенията и да копнеем

за святост! Помогни ни да бъдем повече от победители в борбата с
изкушенията и да опазваме и себе си, и другите от клопките на
врага. Нека всяка наша мисъл да бъде покорена на Тебе в името на
Исус. Амин.
17
ОТКРИЙ ПРИЗИВА СИ И ВЛЕЗ В НЕГО

Има много служители по целия свят, които не знаят какво е

призванието им от Бога. И понеже не го разпознават, те не откликват
на него. Други го откриват, но не влизат в него. Има и християни,
които откриват призванието си, но откликват по-късно – след много
пропилени години. Аз бях един от тях. Бях призован да хваля Бога
пророчески и да проповядвам Неговото Слово, но вместо това
започнах да работя като строител. Веднъж паднах, докато работех на
един от обектите, защото вършех неща, за които не бях призован. И
преди три години, докато бях в Канада, далеч от познатото ми
ежедневие, Бог разтърси живота ми. Той ми даде да видя призива
Му върху моя живот и плода от него и аз бях шокиран от нещата,
които видях.

Така стана и с Аврам – Бог го изведе от неговата позната страна,

отдели го от Лот и тогава му каза: „Погледни – цялата тази земя ще я
дам на теб и на твоето потомство” (Битие 13:14). Господ изяви на
Авраам, че той ще бъде баща на много народи, и му показа за какво
е призован (Битие 17:4-5). Той промени и името му, което говори за
нов авторитет и власт за служение, и му даде ново име Авраам. Бог
го изведе от фалшивото му призвание, което бащата на вярата си
мислеше, че ще има чрез сина си Исмаил, и му даде истинското, за
което Авраам беше призован от Господа – да бъде баща на много
народи и това да стане чрез Исаак.

Когато Бог ми показа какво Той иска да извърша на земята, аз го

повярвах и го приех. Оттогава много пъти съм се питал защо не съм
влязъл в призванието си по-рано, а му се покорих след цели 23
изгубени години? Отговорът е – поради грях: неправилни хора около
мен, вършене на неща, за които Бог не ме е призовал, и други
подобни. Благодаря на Господа за Неговата милост, че се показа
щедър към мен, че ми откри призванието и ми помогна да вляза в
него. Призивът, който Той има към мен, е да бъда хвалител в
пророческо измерение, да проповядвам Неговото Слово; докато
хваля Името Му, да възстановявам падналата Давидова скиния и да
разрушавам делата на Езавел, за да се изгражда царството на Бога.

Господ първо ни призовава, след това ни отделя, после ни помазва и

тогава Духът Му идва върху нас. Затова се обръщам към
служителите: Моля ви да търсите Бога за живота и призванието си.
Не си губи времето, приятелю! Има хора, които не откриват
призванието си и не могат да влязат в него, защото си мислят, че
вече са откликнали на призва си, и правят неща, които не са им
дадени от Бог. Някои стават пастори, но са призовани за друго;
някои стават хвалители, но са призовани за нещо различно. Така е и
с още много други хора, които се самозалъгват, че вършат Божията
воля, но след години се уморяват. Те не издържат, защото това,
което правят, не е било за тях.

Някои стават пастори и в продължение на години църквата им не

расте, защото са призовани да бъдат евангелизатори, а не пастори.
Понеже им е по-лесно да си направят църква и да си издигнат
служение, хората стават пастори. Но и след много време църквата
им не расте, не дава плод и хора отпадат от вярата, а служителите се
обезсърчават. Ако си призован за нещо, Бог ще ти го потвърди със
знамения и чудеса и хората ще бъдат насърчени от служението ти.
Църквата на Бога ще бъде изграждана и ще се разнесе слух за тебе,
че служиш помазано.

А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за

Него по цялата околност. (Лука 4:14)

Редът на Бога е следният:

1. Бог ще те призове.
2. Ще те отдели.
3. Ще те помаже.
4. Ще излива Духа Си върху теб.

Преди Бог да те въведе в призванието ти, Той първо ще те освободи

от неща, които пречат на служението и духовния ти растеж: ще
отдели от теб хора, които не са поставени от Него; ще отнеме
старото служение, в което сам си се поставил; ще разтърси живота
ти и всичко, което не е от Него, ще падне; Той ще те обрязва, т.е. ще
те освобождава от неща, които ти пречат; вероятно ще има и други
лични неща, които сам Бог ще реши за теб и ще ти открива за
живота и служението ти.

Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните

събития. Ето, Аз ще направя ново нещо; сега ще се появи; не ще ли
внимавате в него? Да! Ще направя път в пустинята и реки в
безводната земя. (Исая 43:18)
Бог иска да не си спомняме как сме служили преди и как сме
живели. Той прави нещо ново, на което трябва да внимаваме. Ще
отвори път през пустинята и реки на живот ще потекат от нас.
Фалшивото призвание ще бъде заменено с истинско.

Много християни се плашат от промяната, понеже се страхуват да не

изгубят това, което имат. Затова стоят цял живот в едно и също
положение, без никаква промяна. Хората не обичат промените,
защото са свикнали със старите неща, но Бог е Господ на новите
неща. Промяната, вдъхновена от Него, ще ти помогне да растеш в
Духа и да имаш свръхестествени преживявания. Така че, ако ти си в
неправилно призвание и си изгубил много години от живота си, не
чакай нито ден повече. Извикай към Бога и Той ще те въведе в
истинското ти призвание.

Видове служения

Призванията и дарбите са различни, но всички са за обща полза (1

Коринтяни 12:4-7). Да си пастир, евангелизатор, мисионер, хвалител,
пророк или учител на Божието Слово, е чудесно, но има още много
дарби и служения в Библията. Всеки християнин има личен призив.
Има и дарби на помагания, на управление, на говорене на разни
езици (1 Коринтяни 12:28). Всяко Божие дете е призовано да пости
(Исая 58, Матей 6:17) и да служи на другите хора с молитва и
ходатайство.

„Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе,

тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си
седем години от девството си и беше вдовица за цели осемдесет и
четири години, която не се отделяше от храма, дето нощем и
денем служеше Богу в пост и молитва” (Лука 2:36-37). (Виж също
Езекил 22:30; Еремия 29:7; Матей 5:44,6:9-15,9:38,26:41; Лука
6:28,10:2,21:36,22:46; Яков 5:16; Колосяни 4:3; 1 Солунци 5:17,25; 2
Солунци 3:1; Евреи 13:18 и много други.)

Някои хора имат призвание от Бога да Му служат с парите и имота

си. Една жена беше направила стая за Елисей и го хранеше винаги,
когато беше там (4 Царе 4:8-10). Мъдреците дадоха на Младенеца
богатства – злато, ливан и смирна (Матей 2:11). Така родителите Му
имаха с какво да преживяват, а на тях им беше дадено да се грижат
за малкия Исус. Много от новоповярвалите продаваха имота си и
донасяха парите пред нозете на апостолите – това също е свято
служение, за да продължава Евангелието да се разнася по света (виж
Деяния 4:34-37).

Да отглеждаш и възпитаваш деца е служение пред Бога.

Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още

от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно
потомство... (Малахия 2:15)

Виж и това слово: „Но пак тя (жената) ще се спаси чрез

чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в святост с
целомъдрие” (1 Тимотей 2:15).

Да си ученик също може да е служение, когато го правиш в името на

Исус, като се покоряваш на Бога и не допускаш компромиси с греха.
Когато другите преписват, а ти не, защото не желаеш да мамиш,
говори повече от всяка проповед. Когато другите лъжат, а ти
отказваш да го правиш, ти служиш за Божия слава.

„И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в

името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца”
(Колосяни 3:17). Този стих говори ясно, че каквото и да вършим, ние
сме призовани да прославяме Бога с него.

И накрая, може някой да проповядва красиво за прошката, но ако

той не прощава на дело, това с нищо не го ползва. Може
библейският учител да поучава правилно за Божията любов, но ако
не я прилага в ежедневието си, знанията и трудът му с нищо не го
ползват. Затова апостол Павел ни показва един по-превъзходен път,
след като е говорил за видовете дарби и служения – пътят на
практическата Божия любов (1 Коринтяни, глави 12 и 13). Така че
призивът от Бога към всеки християнин на тази земя е да прилича
все повече на Исус в мисли, думи и дела.
18
ЧЕТИРИ ИСТИНИ ОТ ЦЯЛАТА ИСТИНА – АГНЕТО

В тази глава ще разгледам четири важни области от християнския ни

живот, в които е добре да изпитаме себе си дали сме позволили на
Бога да ни обнови и промени: начина на мислене, молитвения
живот, служението и характера ни.

Промяна в начина на мислене

От дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него,

защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Битие
2:17)

Не всяко нещо, което изглежда добро, е от Бога. Дървото за

познаване на доброто и злото започва с добро. Злото е след това.
Казва се „дървото за разпознаване на (1)доброто и (2)злото”. Много
хора се лъжат в нещата, които са добри. Това е метод на дявола – да
опакова злото като „добро”. Всяко добро, което не е вдъхновено от
Бога, проправя път за зло. Всяко добро без Него всъщност е зло.
Нека изпитваме доброто! Нека го проверяваме – носи ли слава на
Бога и издига ли името на Исус?

Божиите мисли не са като нашите, а по-високи. Затова човешкият ни

начин на мислене трябва да отстъпи пред Неговия, който е
съвършен. Когато позволим на Христовия ум да ни води, тогава и
мислите ни, и думите, и делата ни ще бъдат повече като Божиите.
Много е важно ежедневно да се стараем Исус Христос да е Господ
над начина ни на мислене и да бъде Господ над всяко наше решение.
Започни с малките неща и започни от днес! Не отлагай за утре!
Упражнявай вяра за дребните неща и ще ти бъде много по-лесно да
си верен на Бога за по-големите.

Промяна на молитвения живот

Господ Исус е продължил да се моли докато потта Му се превърнала

в капки кръв, които капели на земята: „И като беше на мъка,
молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв,
които капеха на земята” (Лука 22:44).
Библията учи, че животът е в кръвта. Всички християни се молят, но
колко от нас се молят, докато потта ни се превърне в кръв, тоест
живот? Молитвата ни често е тежка в началото, не ни се моли,
искаме да спрем, защото плътта винаги иска обратното на духа, и го
иска силно. Когато започнем да влизаме в присъствието Му, ние
минаваме първо през естественото ниво. Но не бива да спираме тук,
а да продължим, докато преминем нататък, когато не просто се
молим с ума си, а Бог вдъхновява молитвите ни. Когато започнем да
„произвеждаме” кръв (живот), тогава тази „кръв” ще падне на
земята, както при Исус, и ние ще даваме живот.

Служението следва покорството

Исус му каза: Махни се, сатано, защото е писано: На Господа твоя

Бог да се покланяш и само Нему да служиш. (Maтей 4:10)

Какъв е редът в този стих? Исус казва: „На твоя Бог (1)да се
покланяш и само на Него (2)да служиш.” Първо е поклонението, или
покорството, защото поклонението е покорство, и след това идва
служението. Ако искаме да вършим нещо за Божия слава, първо
трябва да получим инструкции от Господа – какво, кога и как да
направим. Когато Му се покорим, Бог ще ни изпрати да служим.

Промяна на характера

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми, а вие

стойте в града Ерусалим, докато се облечете със сила от горе.
(Лука 24:49)

Исус заповяда на учениците Си да чакат в Ерусалим, докато се

облекат със сила от горе, и тогава да проповядват Евангелието. Днес
не е по-различно. Ние трябва да чакаме Духа на Бога да ни облече
със сила от горе. Невъзможно е да прилагаме истините на Библията
без Духа на Бога. Духът и Истината са винаги заедно.

Много хора използват истината като нож. Но без правилния дух това
причинява болка, въпреки че твърдението може да е вярно. Дори да
са прави спрямо буквата на Словото и фактите, понеже духът е
неправилен, те вместо да изграждат човека, му „отсичат ухото”,
както направи Петър. Изглеждаше добро и справедливо да защити
Исус, но духът му не беше правилен и той отсече ухото на войника.
В книгата Откровение се казва: „Който има ухо, нека слуша що
говори Духът към църквите!” Църквата днес има нужда от ухо, за да
може да чува Божия глас. За съжаление в своята ревност ние
понякога сме като Петър и отсичаме ушите на слушателите си с
истини от Словото без правилния Дух. Ако позволяваме на Бога да
променя характера ни и да вдъхновява думите ни, тогава ще видим
ясно и ще знаем как да служим за всеобща полза.

Цялата Истина

Исус е пътят, истината и животът. (Йоан 14:6)

Господ Христос живя съвършен живот и беше разпънат на кръста, за

да ни изкупи от греха и смъртта. Йоан Кръстител Го нарече Божият
Агнец, който понесе греха на света (Йоан 1:29). Бог иска да
изявяваме „цялото Агне”, тоест цялата Истина, а не само части от
нея. Нека да не избираме само това, което на нас ни харесва.

И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

(Йоан 8:32)

Промяната във всяка област от живота ни е добра и ни носи

благословение, когато е основана на Библията. Един мъдър човек е
казал: „Не те чувам какво казваш, защото делата ти го заглушават.”
Нека да помним, че нашият живот е най-силно звучащата
проповед – за всички, които ни познават.
19
КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА

Като християни ние сме призовани да се молим Божията воля да се

изпълни на земята така, както на небето: „Да дойде Твоето
царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята”
(Матей 6:10). Но доколко Неговата воля се изпълнява за нас и дома
ни? Ако Святият Дух е изпълнил твоя дом, всеки, който посети дома
ти, ще бъде променен, защото Бог е изпълнил теб и дома ти.

„И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър,

и изпълни цялата къща, където седяха” (Деяния 2:2). Небето слезе в
горната стая на къщата и апостолите започнаха да проповядват
Евангелието навсякъде. Шепа хора, изпълнени с Духа на Бога,
промениха света, защото промяната беше влязла в тях.

Доколко небето е слязло в дома ти? Сърцето ти изпълнено ли е с

Божия Дух? Ще позволиш ли на Бог да те изпълни и промени?

„Като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с

тебе, благословена си ти между жените” (Лука 1:28). Небето беше
слязло при Мария и когато тя роди, светът се промени. Когато
бъдеш изпълнен със Святия Дух, и ти ще променяш света.

1. Докато се молим, нека чакаме небето да слезе в нашия дом или

църква!
2. Докато хвалим Бога, нека чакаме небето да изпълни нашия дом
или църква!
3. Когато небето слезе в нашия живот, ние никога няма да бъдем
същите.
4. Промяната се случва от вътре на вън.

Понякога се задоволяваме да имаме „малко от небето в нас”, но това

е като само няколко капки дъжд. Аз предпочитам не малко, а цялото
небе в мен и в дома ми – копнея за изпълване със Святия Дух в
пълнота. Ако се опитваме да служим без Бога, се проваляме, защото
не сме изчакали да ни изпрати като Свои проводници.

И сънува, и ето стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше

до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. (Битие
28:12)
Бог иска да ни научи да живеем на небето още от земята. Ние сме
Негово обиталище и когато Му позволим да ни изпълва със Своята
пълнота, образно казано „сваляме небето на земята”. Аз искам да
съм като летище – ангелите на Господа да има къде да „кацат” и
откъде да „излитат”, за да докосват и другите.

„Тогава ми рече: Не бой се, Данаиле, защото от първия ден, откак

ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя
Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти”
(Данаил 10:12). Ангелът казва, че е дошъл поради думите на Данаил.
С думите си можем да извикаме помощ от Небето, да довеждаме
промяна, победа. Много е важно какво говорим.

Смърт и живот има в силата на езика... (Притчи 18:21)

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето,

съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя
цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части
езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на
живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид
зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени
са били от човечеството; но езика никой човек не може да укроти;
буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме
Господа и Отца, и с него кълнем човеците, създадени по Божие
подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия!
Братя мои, не трябва това така да бъде. Изворът пуща ли от
същото отверстие сладка и горчива вода? (Яков 3:5-11)

Ние сме създадени по образа на Бога и както Той твори с думите Си,
така и ние. Когато използваме езика си за добри неща и думите ни са
в съгласие с Божието Слово, ние ще сеем живот и говоренето ни ще
носи слава на Бога. Но ако говорим лоши неща, ще сеем болести,
смърт, робство и проклятия. За съжаление много християни
изговарят зли неща, а някои от тях проклинат. Виждал съм неведнъж
как поради клетвите на хората ги сполетяват болести, бедност и
проклятия.

Познавам хора, които лъжат, включително и властите, за да получат

лесни пари. Има услужливи измамници, които срещу заплащане
могат да осигурят фалшиво пенсиониране, вписвайки в документите,
че хората са болни от различни болести. Всеки от „пенсионерите”
след това се разболя от болестите, написани във фалшивите
документи. Така с лошия си език и чрез злите си дела хората
задвижват второто небе, където е сатанинското царство. Нека да
позволим на Святия Дух да промени сърцето ни, езика и
поведението ни според волята на Бог.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на

едно място” (Деяния 2:1). Апостолите бяха на едно място, за да се
молят. Те изговаряха думи на живот и това предизвика третото небе
да слезе над тях. Внимавай кое небе ще задвижиш с думите си!
Както всяка друга област от живота ни, говоренето ни на земята
трябва да е както на небето.
20
РОДЕНОТО ОТ ТЕБЕ ЩЕ СЪГРАДИ И ВЪЗСТАНОВИ

В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще заградя

проломите й; ще въздигна развалините й и ще я съградя пак, както
в древните дни. (Амос 9:11)

Ние живеем в това време на възстановяване. Бог загражда

проломите, въздига развалините и съгражда падналата Давидова
скиния – за хвала и поклонение, управление на господство, святост и
здрави семейства. Господ въздига всяка част, която дяволът е
съборил, и аз вярвам, че това включва и хората от ромския етнос.
Той иска да затвори всеки пролом, през който врагът е влизал в
живота ни. Част от природата Му е да изгражда и възстановява, а
Бог е създал човека по Свой образ и подобие, така че всеки от нас е
призован да изгражда и да възстановява.

В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие

подобие. (Битие 5:1б)

Скъпи приятелю, ако има нещо съборено и разбито в живота ти,

знай, че Бог иска да възстанови и изгради всичко, съборено от врага
ти. И ако дяволът е успял да изкриви образа и подобието на Бога в
живота ти, Исус дойде, за да го възстанови.

Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. (Матей 18:11)

След грехопадението хората се раждат по подобие на Адам и Ева

вместо по подобие на Бога (виж Битие 5:3). Поради тази причина
Исус дойде – да потърси и да спаси погиналото и да постави отново
образа и подобието на Бога в народа Си.

Първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам стана

животворящ дух, но не е първо духовното, а одушевеното и после
духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е
от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и
какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се
облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
(1 Коринтяни 15:45-49)

Адам беше създаден от Бога. Исус беше роден от Него – Син. Не

сътвореният, а роденият от Господа не съгрешава. Само Синът може
да изпълни волята на баща Си. Роденото от Бога възстановява,
обновява и изгражда. Затова ние трябва да се новородим, за да сме
Негови синове и дъщери. И тогава ще бъдем водени от Божия Дух.
Само синовете и дъщерите Му са водени от Неговия Дух.

Докато чакаме Господа, Той подновява силата ни и ни прави

способни да съграждаме ограбени и разбити сърца; да
възстановяваме хвалата, поклонението, святостта; да пророкуваме на
сухите кости и те да станат отново армия Господна, понеже сме
Божии деца, създадени по Негово подобие. Всеки, който носи образа
на Бога в себе си, е поправител и възстановител, а всеки, който няма
образа и подобието на Бога в себе си, разрушава, събаря и работи
против Бога.

Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та

да дойдат освежителни времена от лицето на Господа. (Деяния
3:19)

Това е първото решение, което трябва да вземем – да се покаем от

егоистичния си начин на живот. Тогава греховете ни ще бъдат
заличени и ще дойдат освежителни времена, възстановяване и
изграждане в живота ни. Божието благоволение ще бъде върху нас и
всичко, което раждаме – било то песен или проповед, молитва, деца
или нещо друго, ще възстановява отдавна запустелите места и ще ни
наричат поправители на развалини – Божии хора, хора на промяната.

И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще

възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат
поправител на развалините, възобновител на места за население.
(Исая 58:12).

И ще се съградят отдавна запустелите места, ще се издигнат

досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове,
опустошени от много родове. (Исая 61:4)

Родените от Бога ще раждат и физически, и духовни деца и родените

от тях ще възстановяват, както стана с Мария. Тя спечели
благоволението на Бога, роди Спасителя Исус и Той започна да
възстановява, да търси погиналите на тази земя, за да върне децата
на Бога на Небето.

И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е

с тебе, благословена си ти между жените. А тя много се смути от
думата му и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И
ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието
благоволение. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син,
Когото ще наречеш Исус. (Лука 1:28-31)

Всичко, което се ражда от теб, ще носи слава на Бог. Ще бъдеш

канал за царството на светлината и откъдето минаваш, всичко ще
цъфти. Ти ще носиш живот в себе си и ще оставиш наследство за
другите след теб, понеже си изпълнен с Духа на Бог. Но за да родиш,
ти е нужен Божият Дух, защото Мария зачена от Него. Без Духа на
Бога ти не можеш да направиш нищо за Негова слава.

А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена

майка му Мария за Йосиф, преди да бяха се съединили, тя се намери
непразна от Светия Дух. (Матей 1:18)

Само когато Святият Дух е върху нас, тогава сме способни да

вършим Божията воля и Неговите дела.

Духът на Господ Йеова е на мен, защото Бог ме е помазал да

благовествам на кротките, пратил ме е да превържа
сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и
отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на
благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог; да
утеша всичките наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да
им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на
хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда,
насадени от Господа, за да се прослави Той. И ще се съградят
отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните
развалини. И ще се обновяват пустите градове, опустошени от
много родове. (Исая 61:1-4)

Без Духа на Бога християните са безплодни. Там, където Святият

Дух е Господ, там е свобода и идва промяна на хората по Божия
образ. Където Духът на Бога се движи, Той подновява всичко и
променя от лошо към добро, от проклятие към благословение, от
деформиране в реформиране.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на

земята. (Псалм 104:30)

Святият Дух подновява лицето на земята, а щом Той подновява

земята, значи някой преди това я е деформирал.
В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и
неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се
носеше над водата. (Битие 1:1-2)

Бог създава съвършени неща. Аз вярвам, че Той е сътворил и земята

съвършена, но след това нещо се е случило. Не мога да го докажа, но
аз вярвам, че някой е деформирал земята след сътворението и затова
имаше нужда Бог да я възстанови. Това е преобраз и на нашето
възстановяване. Ако някой е деформирал образа и подобието на Бога
в нас, добрата новина е, че Святият Дух идва, за да реформира този
образ в нас, да ни възстанови като Божии деца. Ако Му дадем
възможност да ръководи живота ни, всичко, което раждаме, ще носи
слава на Бога.

Това, което се ражда от мен през последните три години,

възстановява, изцелява и изгражда, защото Бог пося семето Си в
мен. Много хора свидетелстват, че са били докоснати, освободени и
възстановени чрез проповедите и хвалението, които Бог ми дава.
Много хора са били изцелени, докато са слушали песента „Аз няма
да умра, но ще живея”. Една жена е искала да се самоубие, но като
чула тази песен, променила решението си и избрала да живее. Брат
от Германия ми каза, че имал тумор в слабините, но докато слушал
песента „Аз няма да умра, но ще живея”, Бог го изцелил моментално
– бях изумен от Божията сила. Има и много други подобни
свидетелства, които можете да намерите в сайта ми:
www.iliyapanov.org.
21
МОЕТО СВИДЕТЕЛСТВО

А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето

свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да
бягат от смърт. (Откровение12:11)

Молитвата на майка ми

Битието ми е започнало по много интересен начин. След като моите

родители се оженили, цели пет години нямали деца. Майка ми не
можела да зачене и това било голям проблем за тях. Те дори
говорели за развод. Дядо ми много искал да му се родят внуци,
преди да умре, и казал на баща ми да напусне майка ми, щом не
може да ражда. На майка ми й станало много тежко, когато научила
това, защото обичала баща ми. По онова време тя не вярвала в Бога,
но когато разбрала какво решение е взел дядо ми, паднала на колене
и започнала да вика към Него, без да Го познава и без да е сигурна,
че Го има. Казала Му: „Ако съществуваш, Господи, и ако ме чуваш,
моля Те, дай ми дете и аз Ти обещавам, че когато ми го дадеш, аз ще
го предам на Теб още от раждането му.” След пет години на мъка и
безплодие Бог дал на майка ми дете – мен. Родил съм се през 1971
година, на 28 ноември.

Интересни преживявания през моето детство

Още от малък Бог започна да ми говори чрез сънища. Когато бях на

около 6–7 години, сънувах, че баща ми се дави в река Дунав. След
като се събудих, го разказах на дядо ми, а той ме удари и ми забрани
да говоря такива неща. По онова време моят баща работеше във
Видин. Същата вечер, когато сънувах този сън, той и приятелите му
се почерпили и после скочили пияни от кораба, за да плуват. Баща
ми започнал да се дави, но някак оцелял и когато се прибра от
Видин, ни разказа тази случка. Тогава дядо ми си спомни за моя сън.

Като малък често имах едно прекрасно преживяване. В продължение

на доста време всяка вечер, когато си лягах да спя, аз излизах от
тялото си, минавах през покрива на къщата и започвах вълнуващо
пътешествие през галактиката, докато стигна едно прекрасно място с
много зеленина. Там имаше много малки деца, с които си играех.
Беше толкова прекрасно място, изпълнено с радост, безгрижие и
веселие, че не исках да се прибирам. Вземаха ме красиви същества,
от които не ме беше страх. Те ме носеха през цялото време и после
ме връщаха обратно в моето легло, където ме чакаше тялото ми.
Интересното беше, че това се случваше всеки път по едно и също
време (около 5 часа сутринта). Разбирах времето по пеенето на
петела в двора, защото той кукуригаше винаги в 5 сутринта.

Как повярвах в Исус

Бях на около 13 години, когато започнах да чувам един ужасен глас,

който ме изпълваше със страх. Той всяка вечер ми казваше, че един
ден аз ще умра и светът за мен ще свърши. Това ме ужасяваше и
плашеше. Започнах да търся начин да не умра. Гледах фантастични
филми на такава тематика, но нищо не се промени. Зловещият глас
продължаваше да ме притеснява нощем.

Един ден, на път за музикалната школа, която посещавах, се качих в

трамвая. По принцип обичам да ходя пеша, но този път реших да
взема трамвай. И когато се качих, ми направи голямо впечатление
надписът на вратата: „Вход”. Тази дума просто се вряза в ума ми.
Помислих си: „Какво толкова? Вход.” Но когато дойде време да
сляза през същата врата, отвътре пишеше „Изход”. Това силно ме
впечатли и тогава ясно чух глас вътре в себе си, за който сега
разбирам, че е бил гласът на Святия Дух, но тогава не знаех това.
Той ми проговори и ми каза: „Виждаш ли? Щом има вход за
смърт в този свят, значи има и изход за вечен живот.”

Бог ми беше проговорил чрез надписите в трамвая, за да ми покаже,

че има надежда за мен и че мога да живея вечно, защото не исках да
умра. Исках винаги да съществувам.

Веднага след тази случка ме изпълни невероятна радост и мир. Като

се прибрах у дома същия ден, някакъв човек говореше на майка ми
за Бога. Той й проповядваше Словото. Аз влязох точно когато мъжът
казваше на майка ми, че тя никога няма да умре, но ще живее вечно,
ако приеме Исус Христос. И си казах: „О, това е за мен!” Така приех
Исус Христос за личен Спасител и Господ. Това беше на 13
февруари 1984 г. – преди повече от 26 години. Повярвах по време на
комунистическия режим. Вярващите бяха гонени и нямаше свободно
Библии.
Имал съм както победи, така и падения през всичките тези години на
християнския ми живот. Допускал съм и доста грешки. Минавал съм
през много предателства. Неведнъж съм срещал лъжебратя, които са
причинявали големи поразии в живота ми. Но слава на Бога, че на
Него винаги можем да разчитаме и че Той ни помага. Както е
писано: „Праведният и седем пъти да падне, пак ще стане” (виж
Притчи 24:16).

Изпитания в дома ми

Като юноша свирех на акордеон. Баща ми искаше да бъда светски

музикант, а не християнин. Това създаваше голямо напрежение
между нас и той често ме биеше, за да се откажа от вярата си и да
свиря по кръчми и сватби. Около година след като бях приел Исус,
докато вечерях, аз казах в сърцето си: „Господи, Ти виждаш, че баща
ми много ме бие, а аз съм малък. Моля Те да ми простиш, че ще се
откажа от Теб засега. Като порасна, ще се върна при Теб отново.”

Същата вечер сънувах следния сън: Видях как една много голяма
ръка идва върху мен и минавайки през покрива, ме удари толкова
силно, че за момент ослепях. Събудих се и започнах да крещя от
болка. Оказа се, че за секунди съм вдигнал 40 градуса температура –
без видима причина – само защото се бях отказал от Бога.

Веднага ме закараха в болницата. Казаха ми, че съм се разболлял от

менингит. Искам да подчертая, че не случайно се разболях именно
от това заболяване. То беше вследствие на проклятие, което ме
сполетя заради баба ми. Тя от малък ме кълнеше, уж защото много
ми се радва, и често ми повтаряше: „Менингит да те хване!” И това
наистина ми се случи – в мига, в който се отрекох от Господа. Преди
това явно съм имал защита от Бога, но когато се отказах от Него,
проклятието влезе в живота ми. Въпреки това Бог показа голямата
Си милост към мен и аз оживях. Няколко години по-късно, когато
вече бях пълнолетен, аз наистина се върнах при Бога. Това се случи
през 1989 г., докато отбивах военната си служба.

В казармата

През 1989 година постъпих в казармата в Търговище. Там също

имах интересни преживявания. Когато научиха, че съм християнин,
започнаха много да ме гонят и тормозят заради вярата ми в Бог.
Слухът за мен беше достигнал и до генерала. Един ден, по време на
репетиция за клетвата, която ни престоеше, той спря целия батальон,
извика ме пред всички и ми зададе няколко въпроса за моята
религия. После ми забрани да се моля и да говоря за Бог в казармата.
Не му се покорих. След тази случка аз още повече се разпалих да
говоря за вярата и за Господа.

Една вечер, когато бях дежурен, старшината започна да ме тормози в

столовата и да ме бие – заради това, че се моля, и защото съм
християнин. Лейтенантът пък започна да ми дава най-тежката работа
и да ме гони, понеже вярвам в Исус Христос. Но имах и хубави
моменти. Един майор ни беше извикал да работим в неговия
апартамент и много искаше и аз да бъда там. Когато ни сложи да се
храним, той беше без униформа и тогава ми каза: „Моля те, говори
ми за Исус.”

Първоначално служех в редовни войски. Веднъж по време на

обучение в класната стая един старшина от нашия взвод ме извика и
си помислих, че ще ме тормози заради вярата ми. Но той каза: „Ела
тук, на моето място, а аз ще отида на твоето.” Отговорих: „Другарю
старшина, това е вашето място. Моето е тук, на чина.” А той се
развика и ми заповяда да се подчиня. Когато седнах на неговото
място, а старшината – на моето, пред всички войници той ми каза:
„Хайде, сега ни говори за Исус!” Бях смаян. Помислих, че се шегува,
но той постави дежурен войник, за да пази, в случай че някой от
офицерите дойде, та да имаме време да си сменим местата с него. И
това се повтаряше отново и отново. Всички с нетърпение очаквахме
тези обучения и на практика имахме служби, на които аз
проповядвах.

Когато по-късно бях преместен в Строителни войски, също имах

преживявания, свързани с вярата ми. С началник-щаба бяхме
станали много близки и той почти всяка седмица ме пускаше да
излизам в отпуск. Един ден работихме в дома му и по пътя към
поделението той ми каза: „Илия, вземи си дрехите и ела да ти дам
билета за отпуск.” Отговорих му: „Добре.” Отидох до спалното
помещение, за да си взема дрехите и на излизане, докато вървях по
плаца, чух глас, който ми каза: „Няма да излезеш в отпуск.” Обърнах
се, за да видя кой ми говори, но нямаше никой наблизо. Помислих
си: „Защо да не изляза? Преди малко подполковникът каза, че ще ме
пусне, без да съм му искал отпуск, а и сме много близки с него. Ще
изляза.” Направих още няколко крачки и отново чух същия глас: „Ти
няма да излезеш в отпуск две седмици, докато не прочетеш Новия
Завет от кора до кора.”

Тогава разбрах, че това е Бог. Отидох в стаята на началника и той ме

посрещна с викове: „Какво правиш тук? Махай се! Няма да излизаш
в отпуск две седмици.” Бях шокиран от тона му и от думите „две
седмици”. Започнах да чета Новия Завет и го завърших точно след
две седмици. Тогава началникът на поделението ме извика пред
всички войници и ми даде отпуск, без да съм му казвал нищо. Бог
направи това точно по начина, по който ми го беше изявил.

Печката

През зимата трябваше да поддържам печката в казармата, а това се

оказа доста трудна работа. Беше толкова студено, че когато хващах
брадвата, за да цепя дърва, тя залепваше за ръцете ми, понеже беше
с желязна дръжка. Някои от дърветата бяха много дълги – повече от
метър, а и доста тежки. Налагаше се да ги изравям от снега, който ги
беше затрупал, така че бяха и мокри. Когато за първи път заредих
печката и се опитах да я запаля, не успях. Оказа се, че коминът й не
е чистен от години. На всичко отгоре войниците ме бяха заплашили.
Много от тях бяха бивши затворници – с по 10–15 години по-големи
от мен. Те искаха, като се върнат от работа, печката да е червена.
Оставаха броени минути до завръщането им, а аз бях напълно
безпомощен, дървата – мокри, коминът – запушен.

Толкова се отчаях, че започнах да плача. Извиках към Бога със

сълзи, молейки Го за помощ. И тогава, без някой да ме е учил да се
моля по този начин, аз започнах да говоря на печката, като й
заповядвах да се запали и да се разгори до червено. Веднага след
като направих това, чух силно бучене да идва от печката и буквално
за секунди тя се разгоря толкова силно, че стана червена. Минути
по-късно се прибраха войниците и когато влязоха, ми казаха: „Еее,
Панов, отърва боя.”

В казармата имаше една много малка стая, около два квадратни

метра, където обикновено всички войници си лъскахме обувките. Тя
често играеше ролята на моя молитвена стаичка. След чудния начин,
по който Бог отговори на молитвите ми тази вечер, отидох там и
паднах на колене, заставайки плътно до вратата, за да може, ако
някой влезе, да изглежда, че все едно си лъскам обувките. Не беше
нужно останалите да разбират, че се моля, а аз имах нужда да
благодаря на Бога, че ме избави, и за чудото с печката, което Той
извърши пред очите ми.

Святият Дух като вятър върху жена ми

По времето, когато отбивах военната си служба, моята съпруга все

още не беше приела Исус Христос за личен Спасител и Господ и
това беше голямо предизвикателство за мен. Когато се прибирах у
дома през отпуските, аз винаги заварвах стаята, в която живеехме,
потънала в цигарен дим. Навсякъде имаше пепелници с фасове, а аз
толкова мразех цигарите! Непрестанно виках към Бога с молба да я
докосне и да я спаси. Тя не показваше желание да се променя, а аз
просто не можех да си представя как ще живея с жена, която не
обича Господа.

В казармата имах доста тежки дни. Докато работех на открито, често

валеше сняг, примесен с дъжд и аз бях мокър до кости. В същото
време старите войници ме тормозеха, за да върша и тяхната работа.
Тогава често плачех, но не заради това, че съм мокър или понеже ме
бият, а защото жена ми не обича Бога. По цели дни виках към Него
да я спаси. Дори пеех молитвите си: „Господи, докосни жена ми!”

Никога няма да забравя деня, в който Той отговори на вика на

сърцето ми. Бяхме заедно на гости при наши приятели и се молехме
за друга жена, а съпругата ми стоеше отстрани и само наблюдаваше.
Аз бях със затворени очи, когато изведнъж всички чухме фученето
на силен вятър. Тогава Святият Дух дойде върху жена ми и тя
започна да се моли на невероятно красив небесен език, без никога
преди да се е молила. Така Бог отговори на молитвите ми за нея.
Дълбоко съм Му благодарен, че оттогава съпругата ми служи заедно
с мен. Освен че се грижи за дома ни и за всички нас, тя винаги ни
окуражава и подкрепя – и мен, и четиримата ни синове.

Библия или акордеон

Бог ме призоваваше от ранна възраст да Му служа, но аз все още

имах слабост към светската музика. Веднъж сънувах Исус като
пощальон, който раздава Библии и акордеони. Попитах Го: „Тези
неща безплатни ли са?” Той каза: „Да.”
Чудех се кое от двете да взема, защото трябваше да избера само
едното. Исус ми каза: „По-бързо решавай, защото много хора Ме
чакат, за да им дам да изберат.” Взех акордеона и Той си тръгна.
Когато се събудих, се чувствах много слаб.

Чрез този сън Бог ми показа да видя слабостта си. Истината беше, че
аз обичах музиката повече от Словото. Баща ми вече не ме
тормозеше да свиря за пари, защото му казах, че вече съм голям и
съм решил да бъда посветен християнин. Но въпреки това музиката
все още беше на първо място за мен, докато Бог не ме освободи и от
тази зависимост. Само аз и Той знаем какво ми струваше това.

Сънища от Бога

На много места в Словото виждаме Бог да говори на приятелите Си,

пророците, чрез сънища.

Още от началото на моята вяра Господ ми даваше сънища, които и

до днес се изпълняват в живота ми. Веднъж сънувах, че в едно
училище учим само християни. Директорът на училището беше
жена. Когато удари звънецът, всички излязохме в коридора. Тогава
директорката дойде при мен и ми каза: „Не ни разваляй реда!” Това
ми направи голямо впечатление. „Аз съм поставена от Бога” –
продължи да ми говори тя. Докато я слушах, жената без да иска
дръпна леко надолу дрехата си и аз видях издълбани три шестици в
тялото й. Веднага разбрах, че това е духът на Езавел. Тя носеше
името на Антихрист, защото служеше на него. Изведнъж в ръката ми
се появи меч, остър и от двете страни, и аз го забих в нея – точно
върху шестиците, но когато го извадих, жената започна да се
съживява. Тогава някой ми каза: „Трябва да забиеш меча и да го
оставиш там.” И аз го направих. Забих отново меча в трите шестици
и жената се пръсна на прах.

Когато се огледах, видях много християни, които лежаха на пода.

Върху всеки от тях имаше по три демона, облечени в черно като
нинджи. Обучавах хората да воюват, като изговарят Слово за кръвта
на Агнето, и те започнаха да се изправят. Но после демоните се
увеличиха и станаха по седем срещу всеки. Тогава започнах да
освобождавам хората един по един. Не след дълго срещу мен дойде
много силен демон. В духовния свят той беше с един чин над
директорката. Започнах да се бия с него. Беше трудно, но аз
надделявах. Когато демонът видя, че не може да ме победи, хвърли
една чанта с нови пирони, като се опита да ги забие в главата ми, но
аз се отдръпнах и само един пирон много леко ме одраска по дясната
буза. После демонът избяга, а аз излязох. Видях, че отвън е светъл и
слънчев ден. Казах си: „Какво правя в демонично училище с
директор, който служи на Антихрист?” Тогава разтворих ръце, както
птица разперва крилете си, и излетях към Небето.

Този сън беше предупреждение от Бога и все още е толкова реален

за мен! И до днес го преживявам, въпреки че са изминали 20 години,
откакто го сънувах. Имах още много сънища, с които Господ ме
предупреждаваше какво ми предстои, за да взема мерки навреме.

Църквите

След като се новородих, аз минах през няколко църкви и през много

трудности, но слава на Царя – Той винаги беше с мен и ме пазеше,
укрепяваше и водеше.

Преди около 15 години взех решение да дам своя дом, за да се

събират вярващите на втория етаж. Това е църквата, на която служа
като водач през последните три години. В продължение на 15 години
живеех със семейството си на първия етаж, а на втория се събираше
църквата. Преди няколко месеца предоставих и първия етаж. Сега
цялата сграда се ползва от вярващите, а аз отидох да живея на
квартира със семейството си. Направихме тази жертва с радост и
вярваме, че Бог скоро ще ни благослови със собствен дом. Уверени
сме, че Той никога няма да ни остави и ще продължи да снабдява
всяка наша нужда според Своето богатство в слава.

Правил съм много грешки в живота си, но съм благодарен на Бога,

че ми показва милостта Си и днес аз стоя благодарение на Неговото
благоволение и Словото Му. Бог ме е призовал да Му служа като
инструмент за възстановяване на падналата Давидова скиния, както
и за разрушаване делата на демона Езавел и плановете на
Антихрист. Вярвам с цялото си сърце в истински променена по
образа на Исус свята църква, вярващи с чист живот, лични
взаимоотношения с Бога, помазано хваление и поклонение, нежни
взаимоотношения между съпрузите, между родителите и децата,
между братята и сестрите, изграждането на верни приятелства,
основани на Завета, и проповядването на цялата Истина от Библията
– църква без петно и бръчка, славна църква, която ще манифестира
славата на Бога по целия свят.
Промяна на лошия ми характер

Въпреки че приех Исус Христос за личен Спасител и Господ още

през 1984, дълги години след това продължавах да изпитвам злоба и
да задържам непростителност към хората, които ме нараняваха.
Даже понякога мразех и без причина. Не бях добър съпруг, нито
добър баща. Винаги считах себе си прав за всичко. Имах много лош
характер, дори и като християнин. Бях горд. Съревновавах се с
хората, за да им покажа, че знам повече и че няма по-добър от мен.
Неведнъж съм допускал грехове и грешки, с които съм наранявал и
Бога, и хората около мен.

Всеки път, когато ме изобличаваха, аз отхвърлях братята и сестрите.

По-късно разбрах каква грешка съм допускал, като не съм обичал
изобличенията. Обичах ласкателствата. Харесваше ми да ме хвалят
колко съм добър и талантлив, но това само ми помогна да падна.
Паденията в живота ми бяха поради гордост, която води към всички
останали грехове. Затова ви моля, скъпи приятели, обичайте
изобличенията и ще живеете. Пътят към вечността е осеян с
изобличения.

Който внимава на изобличението, е по пътя към живот, а който

пренебрегва мъмренето, заблуждава се. (Притчи 10:17)

Обърнете се при изобличението Ми. Ето, Аз ще излея Духа Си на

вас. Ще ви направя да разберете Словата Ми. (Притчи 1:23)

Много пъти през годините си казвах: „Никога няма да падна. Аз съм

силен.” Но паднах и това беше силно разтърсване за мен – така да се
каже като „духовно земетресение”. То сякаш ме отрезви и аз дойдох
на себе си. Извиках към Бога и Той ми показа милоста Си. Не ме е
срам да споделя тези неща, тъй като вече не съм такъв. Господ
коренно промени живота ми преди три години.

Молба

Моята молба към всеки, който чете тази книга, е да се молите за мен
и за моето семейство, както и за служението, към което Бог ни е
призовал. Имаме нужда от вашата подкрепа. Ще съм ви
изключително благодарен да ни споменавате в молитвите си.
Нуждаем се от мъдрост и от водителството на Бога. Без Него грешим
и сме нищо, а ние искаме да сме Му угодни и да Го следваме с
вярност до последния си дъх. Дяволът се опитва да събаря
служителите, които застрашават царството му. Затова ви моля,
молете се за мен и дома ми – Господ да ни пази, благославя и води.

Благодаря ви за разбирането и любовта ви към Бога. Бъдете

благословени!
МОЛИТВА НА ПОКАЯНИЕ

Небесни Отче, заставам пред Теб в името на Твоя Син Исус

Христос, чрез Святия Дух, и Те моля да ми простиш всеки грях,
всяко прегрешение и всяко зло – в миналото, настоящето и
бъдещето. Моля Те, измий ме в кръвта на Агнето и ме направи ново
създание. Сега чрез вяра посвещавам живота си на Теб и избирам да
Ти се покорявам през всичките дни на живота си. Давай ми желание
и сили да изпълнявам всичко, което чета в Твоето Слово. Благодаря
Ти, че отвори очите на сърцето ми! Благодаря Ти за Твоята милост!
Не желая повече да съдя, да мразя и да върша грехове. Избирам да
живея угоден на Тебе живот. Нека Твоят образ да бъде в мен. Моля
Те, промени ме към святост и чистота, за да видя лицето Ти.

Господи, моля Те, изпълвай ме с дух на мъдрост и на откровение, за

да Те позная и да бъда свободен във всяка сфера от живота си.
Искам да имам лични взаимоотношения с Тебе и да върша волята Ти
на земята. Благодаря Ти за осъзнаването, новото начало, надеждата и
вярата.

Татко, бъди Господар на молитвения ми живот и на всяко мое

решение от днес нататък. Нека моите молитви да бъдат вдъхновени
от Твоя Дух, а не да са папагалски повтаряни. Искам да бъдеш
реален в живота ми. Нека Твоето Слово се вселява в мен богато!
Нека бъда Твой син/дъщеря, воден/а от Твоя Дух. Вземам решение
сега да не съгрешавам повече и да не върша традициите и обичаите
на моите бащи и деди. Покайвам се от стария си начин на живот. Ще
Те следвам навсякъде и във всичко. Предавам живота си в Твоите
ръце – изцяло и завинаги.

Нека слънцето на правдата да изгрее с изцеление в крилата си за мен

и моя дом! Нека да бъда изцелен и съвършено здрав духовно,
душевно и физически! Облечи ме с облекло на хваление вместо унил
дух и нека реки на жива вода да потекат в мен и чрез мен към народа
Ти. Благост и милост нека ме следват през всичките дни на живота
ми! Нека аз и моят дом да живеем завинаги в дома Господен. За
всичко това Те моля в святото име на Господ Исус Христос. Амин.
МОЛИТВА НА ОТРИЧАНЕ

1. Отричам се от всеки грях – съзнателен или неволен – в миналото,

настоящето и бъдещето.
2. Отричам се от всеки договор, който някога съм сключвал с
нечестивия, и от всеки компромис.
3. Отричам се от идолопоклонство, чародейство, магии, зодии и
всякакъв вид окултизъм.
4. Отричам се от блудство, порнография, похот, прелюбодейство,
мастурбация и всяко пожелание.
5. Отричам се от греховете на родителите и дедите ми и от всяко
наследствено проклятие.
6. Отричам се от всяко самонанесено проклятие – устно, на дело
или в мислите ми.
7. Отричам се от лицемерието, лъжата, кражбата, бедността,
егоизма и сребролюбието.
8. Отричам се от клетвите и чародейните погледи и молитви на
хората.
9. Отричам се от бесовските учения, окултизма и заблудите.
10.Отричам се от фалшивото християнство, фалшивото смирение и
всяка друга имитация.
11.Отричам се от гнева, яростта, злобата, предубежденията и
кавгите.
12.Отричам се от всички болести, немощи, слабости, колебания и
страхове.
13.Отричам се от лихварството, вземането на заеми и ползване
услугите на заложни къщи.
14.Отричам се от всички традиции и обичаи, които Бог мрази.
15.Отричам се от слушането на светска и сатанинска музика.
16.Отричам се от плагиатството и духа на чалга в църквата.
17.Отричам се от дявола, духа на антихрист, Ахав и Езавел.
18.Отричам се от богохулството, псувните, мръсните, глупавите и
празните приказки.
19.Отричам се от всяка нечистота, плътщина и бунт срещу Бога.
20.Отричам се от духа на развод, разделенията и разцепленията.
21.Отричам се от съмненията, неверието, омразата и
непростителността.
22.Отричам се от завистта, духа на състезание и сравняването с хора.
23.Отричам се от гордостта, себеправедността и съденето.
24.Отричам се от одумването, клюкарството, критикарството и
говоренето против помазаници, служения и политици.
25.Отричам се от аборта, убийството, самоубийството и от това, че
съм казвал/а: „Искам да умра.”
26.Отричам се от вината за миналото си и от човешките си планове
за бъдещето.
27.Отричам се от сатанинските и душевните връзки.
28.Отричам се от духа на контрол и робството.
29.Отричам се от духа на светските медии – телевизия, списания,
вестници и интернет.
30.Отричам се от обичая „Къна”, идолопоклонството на девствената
ципа, ранните женитби, които са блудство, издигането на чаршафа в
култ, светските сватби без подписване на брак, фалшивите
кръщенета и празнувания, омразни на Бога.
31.Отричам се от духа на разрушаване, хитруването, нахалството и
използването.
32.Отричам се от тютюнопушенето, алкохолизма, комарджийството,
приемането и разпространяването на наркотици и всяка друга зла
зависимост.
33.Отричам се от общуване с мъртвите, викане на духове,
астрология, ходжи и леене на куршуми.
34.Отричам се от това да съжалявам, че имам този произход, това
семейство и тази родина.
35.Отричам се от страха от дявола, демоните, змиите, скорпионите и
левиатана, над които имам власт в името на Господ Исус Христос.
36.Отричам се от умопобъркване, депресия, чувство за вина и
малоценност.
37.Отричам се от егоизма, хаоса, объркването, неточността,
несигурността и самосъхранението.
38.Отричам се от гледане на кафе, карти, магьосничество,
чародейство и налагане над другите.
39.Отричам се от живеенето на семейни начала без сключен
граждански брак, което Бог мрази.
40.Отричам се от безразличието и от престъпното бездействие,
когато съм можел/а да направя добро и не съм го направил/а.
ИЗПОВЕД ЗА ВСЕКИ ДЕН

Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще

ядат плодовете му. (Притчи 18:21)

От думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.

(Матей 12:37)

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш

със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
(Римляни 10:9)

Аз съм служител на Бога и изповядвам тези неща да бъдат реалност

в живота ми всеки ден:

1. Аз имам силна и дълбока цел.

2. Аз имам ясно видение за живота, призванието и служението си.
3. Аз съм смел/а и решителен/на: Умирам за този свят, Христос да
живее в мен!
4. Аз съм приятел/ка на Святия Дух, Господ Исус Христос и Бог
Отец.
5. Аз ще използвам деня си за Господа по най-добрия начин.
6. Аз обичам да служа на другите.
7. Аз няма да допускам грешки в живота си.
8. Всеки ден ще съм все по-добре и по-добре в дух, душа и тяло.
9. Аз съм богат/а и благословен/а с материални и духовни успехи.
10. Аз, децата ми и цялото ми семейство принадлежим на Господа.
11. Аз и моят дом ще служим на Господа.
12. Аз съм възлюбен Божий син/възлюбена Божия дъщеря.
13. Аз обичам България, града си и квартала си и се моля за доброто
им.
14. Аз обичам враговете си и им прощавам.
15. Аз няма да умра, но ще живея! Бог ми е простил миналото. Няма
да се върна никога назад.
16. Аз ще вляза в призванието си и ще устоя докрай.
17. Аз ще мисля, говоря и постъпвам така, че Бог да се гордее с мен.
18. Аз съм изцелен/а, освободен/а, спасен/а, умит/а в кръвта на
Агнето и облечен/а с Божието всеоръжие.
19. Божиите мисли ще са мои мисли и аз ще живея, за да върша
волята на Бога.
20. Очаква ме светло бъдеще без никакво проклятие.
21. Аз имам най-добрите съпруг/а, деца, родители, съработници и
приятели.
22. Аз ще се обличам прилично, свято и красиво за радост на моя
Бог.
23. Аз ще давам на заем и няма да вземам на заем.
24. Бог е Водачът и Господарят на живота ми.
25. Аз се моля за всички християни – те са мои братя и сестри, както
и за управляващите.
26. Аз очаквам най-хубавата къща, в която ще живея за Божия слава.
27. Децата ми ще бъдат посветени и верни служители на Бога до
последния си дъх.
28. Аз обичам да се моля, да постя и да се наслаждавам на Библията.
29. Всеки ден ще търся лицето на Бога и ще приличам все повече на
Неговия Син.
30. Всеки ден ще търся начини да направя добро на хората.
31. Всичко е възможно за мен, защото се уповавам на Господа и на
Неговата сила.
32. Аз държа на думата си и съм човек, на когото може да се разчита.
33. Аз виждам семейството ми възстановено и всеки от нас е за
благословение на другите.
34. Аз съм победител чрез кръвта на Исус Христос.
35. Аз имам добър успех и давам много плод – траен плод за Божия
слава.
36. Аз подкрепям моето духовно семейство и мисионерите с
молитва, любов и финанси.
37. Аз се стремя да живея на по-високо ниво всеки ден.
38. Аз ще познавам Бога все повече и повече.
39. Аз съм уникален/на, смирен/а, добър/ра, красив/а, успяващ/а,
решителен/на, пълен/на с мир и побеждаващ/а.
40. Аз ще уча децата си да обичат Божиите мисли, Слово, воля и
пътища повече от своите.
41. Аз вземам решение да не правя компромиси със света, греха и
злото.
42. Аз ще съсипвам делата на дявола и ще мразя всичко, което Бог
мрази.
43. Аз ще видя лицето на Бога.
44. Аз очаквам славното завръщане на Исус и викам заедно с Духа:
„Ела, Господи Исусе!”
МЪДРИ МИСЛИ

1. Понякога Бог се оттегля от теб, за да види как ще реагираш.

2. Божият гняв е толкова силен, колкото и Неговата любов.
3. За дявола можеш да научиш всичко на тази земя, а Бог ще
продължиш да Го опознаваш и на Небето.
4. Ако поклонението не е толкова важно, защо тогава дяволът го
поиска от Исус?
5. Бог е Баща на Истината, а дяволът е баща на лъжата.
6. На каквото (когото) се покланяш (покоряваш), на него ще
заприличаш.
7. Всяко добро без Бога е зло.
8. Не се плаши от проблемите, а ги разрешавай!
9. Не използвай чуждо оръжие – за тебе то вероятно няма да
работи.
10.В ситуацията, в която си се провалил, ще дойде и
възстановяването ти.
11.Новите неща ще те пазят от това да правиш всичко по навик.
12.Ако някой не знае как е в ада, трябва да му го покажеш, за да
не го желае.
13.Ако някой не знае как е на Небето, трябва да му го покажеш,
за да го пожелае.
14.Не гледай на обстоятелствата, а на Оня, от Когото те зависят.
15.Пей на Господа, а не на хората.
16.В молитвената ти стая няма място за минали грешки.
17.Бог вижда ясно това, което човек не забелязва.
18.Ако срещаш голяма опозиция, значи имаш голяма позиция.
19.Служение без молитвен живот е идолопоклонство.
20.Давай според доходите си, за да не направи Бог доходите ти
според даването ти.
21.Слабите чакат да настъпят благоприятни обстоятелства, а
силните ги създават.
22.Докато си жив, не спирай да се учиш как се живее.
23.Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка.
24.Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с
думи.
25.Помни, че важно е не какво имаш, а какво правиш с това,
което имаш.
26.Често пъти тълпата не разпознава водача, докато той не си
отиде, и тогава му издига паметник от камъните, които е
хвърляла по него.
27.Хората губят здравето си, за да направят пари, а после
пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.
 28.Когато направим това, което можем, Бог ще направи онова,
което не можем.
29.Докато Бог прибавя години на живота ви, позволете Му да
прибавя и живот на годините ви.
30.Винаги съществува опасност да запазим Рождество, но да
изгубим Христос.
31.Единственият начин да продължиш напред, след като си
паднал, е като първо се изправиш.

Тези мъдрости са подбрани от различни източници.