УРОЦИТЕ

НА ДЖИМ РОН
Е. Джим Рон е един от най-популярните специалисти в Америка по
теория и практика на успеха.
Повече от 30 години Джим Рон се е занимавал с основно
проучване на фундаменталните основи на поведение на човека,
оказващи най-голямо въздействие на личния живот и деловата му
дейност. Провел е повече от 500 семинара в Европа, Азия, Австралия и
Африка.
Джим Рон е член на Националната Асоциация на ораторите. През
1985 г. му беше връчена наградата на Асоциацията “За заслуги и
професионализъм в ораторското изкуство”.
Джим Рон е сътрудничил в качеството си на бизнес-консултант с
много крупни корпорации на Америка (ITT, IBM, General Motors, Xerox
и др.)
Сега основните творчески усилия на Джим Рон са насочени в
многопрофилната корпорация “JIM ROHN International.” Компанията
се занимава с маркетинг и развитие на личността, разработка и
провеждане на учебни програми, семинари и тренинги, производство
на аудио- и видеопродукция, книгоиздателство.

1
 ПРЕДИСЛОВИЕ

Природата на успеха е изменчива и неуловима; неговите награди

са недостъпни за повечето хора и се дават само на малкото, които
упорито се стремят към него.
Такъв е сложния замисъл на природата – трябва да привличаш
успеха.
Постигаме резултати и се движим нагоре не за това, че работим
много, а заради това колко сме израстнали като личности.
Това в края на краищата определя нашите резултати.
“За да имаме повече, преди всичко трябва да бъдем нещо повече”
– такава е философията за развитие на личността, успеха и щастието,
представена от Джим Рон в книгата “Пет основни фрагмента от
мозайката на живота”.
Именно нашата лична философия определя отношението ни към
живота. Нашето отношение към живота определя както количеството,
така и качеството на активната ни дейност. Тази активна дейност ни
носи крайния резултат, а резултатът определя стила ни на живот.
Резултатите и стилът на живот са следствие, а личната ни
философия, отношение към живота и нашите действия са онези
основни причини, които пораждат тези следствия.
За да променим следствието трябва да въздействаме на
причината, но повечето хора предпочитат да проклинат следствието,
продължавайки да лелеят причината.
В тази трета по ред книга Джим Рон в своя неподражаем маниер
изказва ред идеи и прозрения, даващи надежда, вдъхновение и отговор
на онези хора, които се намират в търсене на по-добър живот.
Тази книга има реална ценност и дарява вдъхновение на онези,
които споделят позицията на автора: “Вие можета да имате много
повече отколкото сега, защото можете да бъдете нещо повече”.
Нека думите на автора ви докоснат. Нека посланието на Джим
Рон ви вдъхнови. Позволете на неговата философия да повлияе на
живота ви. Когато прочетете и усвоите “Петте фрагмента от мозайката
на живота” може би ще откриете в себе си такива възможности,
каквито никога преди не сте забелязвали.

2
 Кайл Уилсън

ВЪВЕДЕНИЕ

Вие държите в ръцете си книга, в която е скрита огромна сила и

аз вярвам, че ще се отнесете толкова сериозно към четенето й, колкото
аз към нейното създаване.
Това, което е пред вас сега, са просто думи, напечатани на лист
хартия. Нашата цел – вашата и моята – е да трансформираме тези думи
в идеи и емоции, които да станат инструменти и с тяхна помощ да
създадем нов живот, с нови цели и нови твърди решения, да постигнем
това, което искаме, и да бъдем такива, каквито искаме.
Повечето книги се пишат за да развличат или информират
читателя. Тази книга е написана, за да вдъхновява. Това, че е попаднала
в ръцете ви най-вероятно е знак за това, че се намирате в процес на
търсене. Напълно е възможно, в живота ви да има нещо, което ви се
иска да промените. Може би чувствате, че заслужавате повече, от това,
което ви плащат в този момент, или че притежавате талант и
способности, които сегашната Ви професионална дейност не позволява
да разгърнете. Може би сте пред някаква лична дилема, която ви
принуждава да стоите на едно място.
Нещо ви е довело до тази ситуация – ситуация, когато сте
седнали над масата, за да проучите идеите, съдържащи се в тази книга -
може да се каже, че търсите отговори. Вие сте от онези щастливи хора,
които са готови за промяна.
На това е посветена книгата, как да променим живота на
отделния човек от състоянието, в което е, в такова, каквото му се иска
да бъде.

КАК ЗАПОЧВА ПРОЦЕСА НА ПРОМЯНА

Съществуват две причини за промяна.

Първата е отчаянието. Понякога обстоятелствата в живота ни
толкова излизат от контрол, че почти прекратяваме опитите си да
намерим отговори, защото ни се струва че живота ни е пълен с
неразрешими проблеми. Но именно това чувство на отчаяние в крайна
сметка ни подтиква да търсим решения. Отчеянието е крайния и
неизбежен резултат натрупващ се в течение на много месеци или даже

3
години нехайство, което ни е довело до този момент в живота ни,
когато сами чувстваме остра необходимост незабавно да намерим
решение на натрупалите се проблеми.
Втората причина, която ни подтиква да променим нещо в своя
живот, това е вдъхновението. Много се надявам, че проучвайки идеите,
които се готвя да споделя с вас, ще ви осени голямото вдъхновение,
което да бъде вашата отправна точка. И то ще ви подтикне към
сериозни промени в живота ви.
Въхновението може да дойде всеки момент и от всякакъв
източник. Може да ни вдъхнови песен, книга, точно така, както и нечия
ефектна и вълнуваща реч. Човек, който е успял въпреки всички
трудности, може да пробуди в нас силни емоции. Вдъхновението,
откъдето и да е дошло, пробужда в нас чувства, които възраждат
надежда, гордост и решимост. Даже краткото одобрение и подкрепа ни
помагат отново да си спомним за своите потенциални възможности. В
нас се запалва искрицата на желанието, започваме мислено да
прехвърляме една възможност след друга, доколкото всяка възможност
ни дава успех и щастие в бъдещето. В този кратък момент, когато
вдъхновението владее душата ни, или започваме да действаме, или не
правим нищо, доволно наслаждавайки се на топлото чувство, което ни
грее отвътре, докато това топло постепенно си отиде и отнасе със себе
си нашите перспективи и възможности.
Какъвто и да е вашия живот в този момент, опитвате се да се
преборите с отчаянието или търсите вдъхновение – моля за цялото ви
внимание и обещание да прочетете тази книга до края, а не само да я
започнете. Нали ще съдят за живота ни не по делата, които сме
започнали, а по тези, които нашите усилия и решимост са довели до
успешен край. С особена щателност и внимание, се опитах да събера
редица идеи, които действително са способни да променят живота.
Това вдъхновение, което, вярвам, че ще почерпите от книгата ми е
способно да промени всякакви обстоятелства в човешкия живот. Но, за
да могат идеите, заложени в нея да внесат присъщата им магическа
сила в живота ви, ще е нужно да отделите достатъчно време, за да
разгледате сериозно посоката на вашия живот, да обмислите
посланието ми и да започнете да прилагате предлаганите принципи.
И като начало позволете ми да споделя с вас някои важни
съображения, които ще ви помогнат да започнете пътешествието си
към успеха и щастието.

4
 КЛЮЧ КЪМ УСПЕХА И ЩАСТИЕТО

Има няколко важни принципа. Много от нашите постижения ние

дължим именно на тях. Това са онези “основи”, които оказват най-
голямо влияние на нашето здраве, щастие и банкови сметки.
Не казвам, че съществуват само няколко идеи, способни да
променят живота, защото такива идеи безусловно има много. Аз само
ви предлагам да заострите вниманието си на петте фундаментални
принципа, които разглеждаме в тази книга. Това са тези няколко
принципа, на които се дължат голяма част от Вашите постижения.
Никога няма да ви се удаде да овладеете всеки аспект от вашия
живот. Опитите Ви да станете майстори във всеки негов малък детайл
само ще ви доведе до поражение. Вместо това защо не опитате да
усвоите няколко от многото принципи, онези, които ще дадат най-
голям резултат, онези фундаментални основи, които ще окажат най-
голямо влияние на качеството на вашето съществуване?
Когато търсите начин, как да направите живота си по-добър,
винаги търсите преди всичко онези няколко принципа, които ще дадат
най-добър резултат. Ако овладеете тези основи, аз ви обещавам, че
резултатите няма да ви разочароват. На всички ни е нужно да овладеем
точно тях – основите на живота. Това са същите онези ключове към
успех и щастие, които съществуват през последните шест хиляди
години от летописната история на човечеството. Няма никакви нови
основни принципи за човешките постижения. Основите са си основи, а
всичко останало е просто дейност, допринасяща за усъвършенстването
или развитието на същите тези принципи. Във всеки опит да промените
досегашното си положение никога не си позволявайте да се
отклонявате от тези проверени от времето принципи, които са се
предавали от поколение на поколение и винаги са служили
фундаментално на търсенето, създаването и развитието на по-добър
живот.

ПЕТ ОСНОВНИ ФРАГМЕНТА ОТ МОЗАЙКАТА НА ЖИВОТА

Ако всеки читател на тази книга седне и състави свой списък на

пет основни принципа, които биха могли да обезпечат най-добра
ефективност на живота му, то вероятно ще се получат стотици

5
различни отговора. В определена степен всички отговори биха били
правилни, тъй като всеки от нас е дал някой принцип повече от
другите.
Важно е да разберем, че този списък, който ще споделя с вас в
тази книга, не означава, че моите пет принципа са единствени и
изключващи всички други. Аз не съм толкова умен и толкова
самонадеян, че да смятам, че зная всички отговори и че само моите
отговори са верни. Принципите, които ще разгледаме в тази книга са
пет важни концепции, които ще послужат за основа на вашия успех
сега точно така, както са служили на всички предишни поколения. От
моя дългогодишен опит, от всичките ми срещи както с успеха, така и с
поражението, от всички разговори и дискусии, в които съм имал
щастието да участвам съм видял, че тези пет принципа, неизменно
дават резултат, да променят живота.
Проверката на времето е най-добрата проверка за обосноваността
и ценността на каквото и да е. Ето защо ви предложих внимателно да
разгледате тези пет дългосрочни принципа “основа”. Те винаги
присъстват и направляват живота на тези, които с готовност приемат
всеки призив, хвърлен им от живота и умеят достойно да се възползват
от своя шанс.
Аз нямам окончателни и абсолютни отговори на въпроса, как да
се сдобием с успех. Аз знам, че съществуват много хора, които считат,
че знаят истината и заявяват, че са намерили окончателното решение на
главоблъсканицата на живота. Но не може да има единствен и
окончателен отговор просто защото, никога няма да има единствен
въпрос. Ето защо моят най-добър съвет е винаги да се придържате към
основата. И ако отделите на всяка от основите, които ще обсъждаме,
нужното време и внимание без съмнение ще бъдете доволни от
резултатите, те са пред вас – пет основни фрагмента от мозайката на
живота.

Глава първа

ФИЛОСОФИЯТА

Философията е главния фрагмент в цялата мозайка. Главния

фактор, който определя какъв ще е живота ни – това е начина ни на
мислене, който избираме. Всичко, което съществува в човешкото
съзнание под формата на мисли, идеи и информация, формира нашата

6
лична философия. А тя оказва влияние на нашите навици и поведение и
това е истинското начало на всичко.

КАК СЕ ФОРМИРА НАШАТА ЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ

Нашата лична философия се гради на това, което знаем и от това

как сме стигнали до това знание. През целия си живот, получаваме
информация от много източници. Това, което знаем, го получаваме в
училище, от приятели, в процеса на общуване, под влияние на
средствата за масова информация, в къщи, на улицата. Тези знания
идват при нас от книгите, ние ги получавами, слушайки и
наблюдавайки това, което се случва около нас. Източниците на знания
и информация, които имат заслуга за формирането на нашата сегашна
философия са неизчерпаеми.
Когато вече сме възрастни, всяка нова информация, която
срещаме по пътя си преминава през филтъра на нашата лична
философия. Концепциите, които се съгласуват със заключенията, до
които сме стигнали по-рано, попълват нашия запас от знания и са в
подкрепа сегашните ни съждения. Идеите, които ни се струва, че
противоречат на нашите сегашни убеждения, обикновено бързо се
изпаряват.
Постоянно се намираме в процес на проверка на своите вече
съществуващи мнения и съждения от гледна точка на тяхната правота
или потвърждение от гледна точака на новопостъпващата информация.
Когато прибавяме новите знания към старите, резултатът може да бъде
или затвърждаване на старите ни убеждения или разширяване на
сегашната ни философия в светлината на новата и ценна информация
за живота и хората.
Убежденията, които формират нашата лична философия,
определят и нашата ценностна система. Те водят до определени
решения за това, което е ценно за нас в живота. Всеки ден правим това,
което считаме за ценно.
Ако човек реши всеки ден да става в пет сутринта, за да може по-
добре да използва всички възвожности, които ще му позволят по-добре
да обезпечи семейството си, то какво всъщност прави този човек? Той
прави това, което, съгласно неговата лична философия е ценно за него.
И обратно, човек, предпочитащ да спи до обяд, също прави това, което
той счита за ценно. Само че резултатите, произтичащи от тези две
различни философии – от това, какво хората смятат за ценно, ще бъдат
различни.

7
 Всеки от нас има собствени идеи за това, какво влияе на живота
ни. Тези идеи са основани на информацията, която сме натрупали през
изминалите години. Всеки от нас има свое мнение за правителството,
за образователната система, за икономиката, за началника си и за много
други въпроси. Това, какво мислим за тези въпроси, допълва нашата
формираща се лична философия и ни заставя да правим определени
изводи за живота и това, как е устроен. От тези изводи формираме
наша собствена ценностна система, която определя, как ще действаме
всеки ден и при конкретните обстоятелства. Всички ние сме вземали и
продължаваме да вземаме решения въз основа на това, което считаме за
ценно. Ще ни доведат ли взетите от нас решения до безусловен успех
или до неизбежното поражение зависи от информацията, която сме
натрупали през изминалите години и на основата на която се е
формирала нашата лична философия.

ЛИЧНАТА ФИЛИСОФИЯ Е ПОДОБНА НА ПЛАТНАТА НА

КОРАБ

Докато сме живи, постоянно сме под влиянието на вятъра на

обстоятелствата, те докосват всеки от нас.
Всички сме изпитвали силата на разочарованието, отчаянието,
сърдечната болка. Защо тогава всички ние, всеки на своя собствен
кораб на живота, започвайки своя път от един и същи пункт и
стремейки се към едно и също крайно пристанище се оказваме на
такива различни места в края на пътя? Нима всички не плаваме по едно
и също море? Нима не духат едни и същи ветрове-обстоятелства? И
нима всички нас не ни брулят вълните на неудачите?
Това, което ни тласка в различни посоки е начина, по който
избираме да нагласим платната си. Именно начина ни на мислене, т. е.
това как мисли всеки от нас определя къде ще бъде всеки от нас в края
на пътя. Основната разлика се състои не в различните обстоятелства.
Основната разлика се определя от нагласата на платната. При всеки от
нас има едни и същи обстоятелства. Всички изпитваме разочарования и
съмнения. Всички имаме сривове и минути, когато независимо от
всички планове и максимум усилия, всичко се руши просто пред очите
ни. Сложните обстоятелства не са нещо, специално предназначено само
за бедните, необразованите или нуждаещите се. И на богатите и на
бедните децата изпадат в беда. И богатите и бедните имат семейни
неприятности. Богатите и бедните срещат проблеми, които могат да
доведат до финансов или личен крах. В крайна сметка качеството на

8
живота не се определя от това, което се случва, а от това какво ще
направим в тогава, когато с големи усилия сме нагласили платната и
изведнъж открием, че след всичките ни усилия, вятърът е сменил
посоката си.
Ако вятърът се е променил, ние също трябва да се променим. Ние
сме длъжни отново да се изправим на крака и да пренагласим платната
така, че отново да насочим кораба в избраната от нас посока.
“Нагласянето на платната”, това как мислим и как реагираме има много
по-голяма заслуга за разрушаването на живота ни, отколкото всяка
несгода, която срещаме. Колко бързо и адекватно реагираме на
сполетялото ни нещастие е много по-важно от самото нещастие. Когато
осъзнаем това, тогава ще можем с готовност да признаем, че най-
голямото предизвикателство в живота ни е способността да
контролираме процеса на собственото си мислене.
За да се научим да пренагласяме платната при промяна на вятъра
и да не позволяваме да ни отнася в грешна посока, ще се наложи да си
изработим съвършено нова дисциплина. Ще се наложи да поработим
над създаването на мощна лична философия, която ще ни помогне
положително да влияем на всичко, което правим, мислим и избираме.
Ако успеем в този струващ огромен труд опит, резултатът ще бъде
промяна на нашия доход, на банковата ни сметка, на стила ни на живот
и взаимоотношения с хората. Ако успеем да променим възприятието
си, съжденията и решенията си относно главните жизнени въпроси, то
ще можем коренно да променим и живота си.

КАК ДА ИЗРАБОТИМ МОЩНА ЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ

Какво ще решим да правим с възможностите, които ни предлага

утрешния ден, зависи не от обстоятелствата на живота, а от мисленето
ни. Всички мисли и изводи, които правим относно жизнените
перипетии, представляват сбор на всичко, което сме учили и на което
сме се научили до този момент.
Процесът на обучение играе важна роля в определянето на
личната ни философия. През всичките изминали години сме получили
значителен обем знания. Не можем да живеем без източниците на
информация, които ни заобикалят и влияят на мисленето ни.
Човешкият мозък непрекъснато фиксира изображения, записва звуци и
образи. Всяко усещане се запечатва в невроните на главния мозък.
Всяка дума, всяка песен, всяка телевизионна програма, всеки разговор
и всяка книга са оставили своята електрическа или химическа следа в

9
нашия мозъчен компютър. Всяка емоция, мисъл, действие, в което сме
въвлечени, създава нова връзка в нашия мозък, която се свързва с
всички вече съществуващи връзки. Всичко, което е затруднило живота
ни е било запечатано и това, което сме днес, е резултат от натрупването
на данните, мисловни образи свързани помежду си с тънко съчетани
химически и електрически импулси, съхраняващи се в главния ни
мозък. Всичко, което се е случило някога в нас и около нас се е
превърнало в онази уникална същност, която наричаме личност –
човешко същество.
Според това как използваме цялата тази информация и как я
сортираме се формира нашата лична философия. Проблемът е в това,
че голяма част от получаваната от нас информация ни води до
неправилни изводи, които могат да попречат на постигането на нашите
цели. Единственият начин да отстраним тези ментални бариери е
постоянно да сверяваме и преразглеждаме нашата лична философия.
Най-добрият начин да създадем нова, силна лична философия е
да започнем с обективно преразглеждане на всички заключения и
изводи, до които сме стигнали. Всяко заключение, което не ни помага
всъщност работи против нас. Да предположим, например, че човек е
решил, че началникът му плаща твърде малко. Неговата ценностна
система, основана на натрупаната през дългите години информация и
на собствения му жизнен опит му подсказва: “Това е несправедливо!”
Тази оценка го принуждава да предприеме нещо. Той намалява своите
усилия на работата си и започва да прави само това, което по негово
мнение, съответства на заплатата му. В това решение няма нищо
лошо... при условие, че неговата цел е до края на живота си да остане
там, където е сега, да прави това, което прави сега, и да получава
толкова, колкото получава сега.
Всички наши непродуктивни мисли и решения са резултат от
натрупаната дезинформация. Просто около нас има много лъжливи
източници и сме получавали лъжливи данни. Но решенията, които
вземаме на основата на тази информация не са лъжливи. Именно
лъжливата информация ни кара в крайна сметка да вземем грешни
решения. За съжаление тези решения не ни приближават, а ни
отдалечават от постигането на целите ни.

КОЛКО ВАЖНА Е НОВАТА ИНФОРМАЦИЯ

Тъй като е невъзможно да идентифицираме цялата лъжлива

информация, съхраняваща се в нашия ментален компютър,

10
единствения начин да променим нашия стреотип на мислене е да
въведем нова информация. Докато не променим своите знания, ние ще
продължаваме да правим изводи, да вземаме решения и да действаме
по начин, който противоречи на собствените ни интереси.
Информацията, от която зависи постигането на успех и щастие е
много важна. В противен случай неизбежно ще се сведем до
невежеството, ще сме в заблуда относно своята власт, престиж и
имущество. Въпросът е откъде можем да получим нови, истински и
плодотворни идеи и информация, за да сме по-добре отколкото сме
сега? За щастие около нас има изобилие от положителна информация,
само да успеем да се доберем до нея, за да я използваме.

УЧЕТЕ СЕ ОТ ЛИЧНИЯ СИ ОПИТ

Един от най-добрите начини да разширяваме границите на

знанието си е сериозния анализ на нашия собствен опит. Във всеки от
нас е заключен цял университет. “Книгите” запълващи “тавана” на
нашето съзнание, са написани и сложени там в резултат на всичко,
което сме преживели от самото си раждане. Този опит ни подсказва, че
има верни и грешни пътища във всичко, което правим, във всяко наше
решение, във всяко препятствие, което ни праща предизвикателство.
Един от начините на се научим да правим нещо правилно, е
първо да го направим неправилно. Ние се учим от грешките си точно
така, както и от успешния си опит. Трябва да се учим от неудачите,
иначе няма да получим наградата на успеха. Миналите неудачи и
грешки трябва да ни заставят да коригираме сегашното си поведение, в
противен случай настоящето и бъдещето ни няма да бъдат нищо друго
освен повторение на миналото ни.
Ние всички пазим в паметта си миналите си постъпки, а също
така и резултатите и последствията, до които са ни довели тези
постъпки. Трябва да се концентрираме върху това, да заставим тези
спомени за минали събития да станат наши слуги, защото повторението
им ще ни направи техни роби.
Припомнянето на миналия ни опит, както на добрия така и на
лошия ще бъде вярно, ако се готвим да го използваме за построяването
на по-добро бъдеще. Трябва да размишляваме над своето минало като
съживяваме отделните моменти, извличаме уроците от тях и
усъвършенстваме поведението си. Ако се опитваме да манипулираме
фактите от миналото си, ако постоянно сме готови да обвиним другите,
но не и себе си, това означава, че се стремим да избягаме от реалността

11
и в бъдеще сме обречени да повтаряме същите грешки и да преживеем
същите трудности.

УЧЕТЕ СЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ЧУЖДИ СЪВЕТИ

Всички се нуждаем от малък тренинг. В известен смисъл това е и

целта на тази книга. Тя съдържа обективна информация за тези, които
се намират в търсене на нови понятия и идеи. Ние можем сами да
оправяме своите собствени грешки. Понякога много ценни се оказват
гласовете отстрани – мнението на някой, който може да даде обективна
оценка на нашите дела и на това, какво може да бъде влиянието на
нашите мисли и действия на бъдещето ни.
Обективната оценка на човек, чието мнение ценим ще ни позволи
да видим някои неща, които сами не виждаме. В нашия собствен свят
ние сме склонни да виждаме само отделните дървета, а обективния и
способен приятел по-скоро ще види гора. Обективността, достигнала
до нас под формата на мъдрия съвет на човек, комуто се доверяваме и
уважаваме ни дава своевременна и вярна информация за нас самите и
за процеса на вземане на решения. Това може да ни предпази от
грешните изводи, основани на мнението на нашето близко обкръжение.
Ще проявим истинска мъдрост, ако се научим да приемаме
съвети и предложения от някой, на когото не сме безразлични, иначе
животът и обстоятелствата ще ни принудят да ги приемаме от хора, за
които нищо не значим.
В света на бизнеса успешните хора често се обръщат към
консултанти, носещи свежото мнение на страничния човек.
Сътрудниците на фирмата понякога дотолкова привикват с текущите
проблеми, че губят способността си да виждат решенията, които
буквално им са под носа.
Всеки от нас трябва да има избран човек или група хора, към
които може да се обърне за съвет, когато вятърът толкова често сменя
посоката си , че започваме да се съмняваме, дали курсът, който държим
е правилен. Хората отстрани могат да ни помогнат обективно да
преценим действията си, за да се убедим, че малко сме се отклонили от
главните принципи – от основата.

УЧЕТЕ СЕ ОТ НЕУДАЧИТЕ НА ДРУГИ ХОРА

Другите хора и техния личен опит дават безкрайни възможности

за обучение. Сред цялото многообразие на чуждия опит има два ценни

12
източника на информация. Те съответстват на два различни типа ум,
две категории хора, които минавайки през един и същ опит, постигат
коренно различни резултати. Ние ежедневно се намираме под
влиянието на представителите и на двете групи.Всяка група търси своя
аудитория и всяка оказва влияние на тези, които искат да я чуят. Но и
двата източника са важни. Единият от тях служи за пример, който
трябва да се следва, а другият – пример, който трябва да се избягва,
като предупреждение, което е необходимо да се проучва, но не и да се
повтаря. Трябва да се учим от неудачите. Неудачите са част от
световния опит, част от жизнения опит. За какво ни е да изучаваме
неудачите? За да се научим, какво не трябва да правим.
Всеки опит е ценно учебно пособие при условие, че се учим от
неговия пример и прилагаме неговата ценност в своя собствен живот.
Някои твърдят, че на всяка цена трябва да избягваме общуването с
тези, които не са преуспели, опасявайки се, че може да прихванем
глупавите им навици и като следствие да повторим техните грешки.
Както е казал мъдрецът: “Който не се учи от грешките си е обречен да
ги повтаря”. Ако игнорираме уроците от миналото си каквито и да са
те, може да станем жертва на метода проба-грешка. Ако игнорираме
уроците на историята, тези “проби” могат да ни струват много скъпо и
нашите собствени грешки в крайна сметка ще разрушат живота ни.
Считам за неправилно това, че неудачниците не провеждат
специални семинари за широката публика. Ако имахме повече
възможности да се учим от примера на негативния опит на другите, то
вероятно бихме могли да опазим своя собствен живот от катастрофа.

УЧЕТЕ СЕ ОТ УСПЕХА НА ДРУГИТЕ ХОРА

Какво ли време и капиталовложения ще са необходими, за да

проучим опита на успелите хора – безусловно ще бъдем на загуба.
Събирайте идеи и информация от всички възможни източници. Четете
книги. Посещавайте семинари. Намерете време за придобиване на
знания, които са необходими за постигане на успех. Изучавайте
навиците, речта, стила на обличане, стила на работа на този, който е
преуспял.
Един от великите източници на мъдрост за тези, които са успели
са книгите. Дори просто да четем думите, които великите хора на
миналото и съвременността са счели за необходимо да оставят на
хартия, разбираме какви мисли са управлявали живота им, които са

13
били достатъчно велики, убедителни, влиятелни и успешни, за да
останат в историята.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ СИЛАТА НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО ВЛИЯНИЕ

Всеки от нас трябвя да е в постоянно търсене на хора, които

уважаваме, на които да се възхищаваме, хора, от които бихме могли да
вземем пример за своето собствено поведение. Това какви сме в
известен смисъл представлява смес от мненията на много хора,
повлияли ни през годините. Когато бяхме млади често наши кумири
бяха герои от книги, кинозвезди и знаменити музиканти. Известно
време ходехме, обличахме се и дори се опитвахме да се изразяваме
като тях. Когато пораснахме и започна да се формира нашата
единствена по рода си личност, подражанието стана по-незабележимо,
но влиянието на другите не изчезна.
Независимо от възрастта или обстоятелствата никога не сме
напълно затворени за чуждо влияние.Ключът е в това, да намерим тези
уникални по своята същност хора, личности, чиито постижения ни
стимулират, възхищават и вдъхновяват и след това да се опитаме да
приемем най-добрите им качества. Всички велики проекти се строят по
модели или по чертеж. В този свят няма по-скъп проект от
съзнателното развитие на нашия собствен живот. Затова на всеки от
нас му е необходим такъв чертеж – нещо или някой, от когото можем
да вземем пример – ако, разбира се, искаме промяна и прогрес в живота
си. Всички се намираме под нечие влияние. Доколкото това влияние в
някаква степен определя посоката на живота ни, то би било добре
съзнателно да избираме хората, на които да позволим да ни влияят,
отколкото да допуснем, ненужно влияние без нашия съзнателен избор.

СТАНЕТЕ ДОБРИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Трябва всеки ден да се стремим да намерим отговори на цял

списък важни въпроси: “Какво става в нашата промишленост?”, “Какви
промени стават в правителството?”, “В обществото”, “В нашето
обкръжение?” “Какви са новите открития, новите възможности, новите
средства и методи появили се в последно време?”, “Какви нови
личности влияят на световното и местно обществено мнение?”.
Ние сме длъжни да станем добри наблюдатели и проницателни
експерти по всичко, което става около нас. Всички събития, без

14
изключение ни влияят, оставяйки свой отпечатък върху това как ще
живеем и какви ще сме някога.
Една от главните причини, поради които хората не постигат
успех е, че продължават да преодоляват всеки ден, вместо да
получават нещо всеки ден. Трябва да сме достатъчно мъдри, за да
наблюдаваме и анализираме всичко, което произтича около нас. Трябва
да сме готови. Да бодърстваме. Нека животът ни докосва във всичките
си тънки и сложни проявления.Често се случва така, че най-
потресаващите възможности са скрити в най-незначителни случки. И
ако не обърнем внимание на тези случки може просто да ги пропуснем.

СТАНЕТЕ ДОБРИ СЛУШАТЕЛИ

В наше време е е лесно да бъдеш добър слушател. Съществуват

толкова много гласове, които искат нашето внимание, всеки със своите
собствени специални послания, всеки със своето обръщение. Един от
най-добрите начини да се справим с това многообразие е да развием в
себе си изкуството за избирателно слушане.
Избирателното слушане напомня настройката на
радиоприемника на търсената станции, която най-много ни харесва.
Когато въртим копчето за настройка слушаме една-две секунди и след
това продължаваме или прекратяваме търсенето в зависимост от това,
което току-що сме чули. Ако гласът е привлякъл вниманието ни, трябва
да спрем за минута, за да преценим чутата информация. Ако тази
информация е празна, повърхностна или несъдържателна, трябва да се
научим да не губим времето си. Продължаваме настройката по скалата
до следващата станция, стараейки се ненужните гласове да не ни
отвличат.
Абсолютно всичко, което слушаме се фиксира в нашия ментален
компютър като образува нови връзки в мозъка ни. Можем да се
вслушваме известно време в някои гласове от любопитство, но ако този
глас не ни помага в постигането на целите, трябва да се учим колко
дълго да слушаме такъв глас. И само в случай, че сме намерили
източник на ценна информация можем да позволим тя да ни занимава,
доколкото е способна да добави нещо ценно към това, което вече
притежаваме.
Една от силните страни на истинския лидер е ефективното
общуване или умението да говорим идва само след като се научим да
слушаме.

15
 Умението да слушаме е възможност да разширяваме нашите
знания и повишаваме персоналната си значимост. От друга страна,
нашата реч е процес на извеждане на екрана на всичко (или на част от
многото), което знаем.
Трябва първо да овладеем изкуството на слушането преди
казаното от нас да придобие някаква ценност за другите.
Най-добрият начин да разберем какво трябва да говорим на
децата си е първо да ги слушаме. Трябва да четем книгите, които те
четат, да сме “в час” с информацията, която получават от различни
източници. Ако се вслушваме в информацията, която идва до нашите
деца, това не само ще повиши нашата осведоменост за процеса на
вземаните от тях решения, но ще ни помогне и по-ефективно да
говорим с тях за важните неща.

ЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ КНИГИ

Всички книги, които могат да ни помогнат да станем толкова

богати, здрави, щастливи, мъдри, колкото ни се иска и да стигнем до
успеха вече са написани.
Хора от всякакви професии, хора с най-невероятни съдби, хора,
които са започнали с грош, а притежават състояние, хора, които са
минали целия път от поражението до успеха – всички те са намерили
време да опишат своя личен опит, за да можем да се ползваме от
съкровищницата на техните знания.
Тези хора са споделили с нас мъдростта и опита си, за да се
вдъхновим от техния пример и да се научим от тях на нещо, което да
внесе поправка в нашата лична житейска философия. Те ни помагат да
“пренастроим платната” като стъпим на техния опит. Тези хора са ни
подарили своите прозрения, за да можем да променим своите планове,
ако трябва и да избегнем техните грешки. Ние можем да преустроим
живота си като използваме мъдрите им съвети.
Всички проницателни изводи, които могат някога да ни хрумнат,
вече са направени от други в техните книги.
Въпросът е: при всичката тази информация, която би могла да
промени нашия живот, нашето състояние, взаимоотношения, здраве,
нашите деца и кариера към по-добро – колко книги сме прочели за
последните 90 дни?
Защо пренебрегваме четенето на книги, които могат да променят
живота ни?
Защо продължаваме да се оплакваме, а си оставаме същите?

16
 Защо много от нас продължават да проклинат следствието, а
пренебрегват причината?
Как да обясним факта, че само 3 % от населението на страната ни
има карта за библиотеката, която ни дава достъп до всички отговори на
въпроса, как да постигнем успеха и щастието?
Този, който иска да промени живота си към по-добро не може да
си позволи да пренебрегва книгите, които биха оказали влияние на
целия ход на живота му.
Книгата, която не сте прочели няма да помогне!
И работата не е в това, че книгите струват твърде скъпо!
Ако човек смята, че цената на книгата е прекалено голяма, след
известно време ще му се наложи да плати определена цена за това, че
навремето не е купил тази книга. Ще дочака момента, когато ще му се
наложи да “плаща сметките” за своето продължително невежество.
Съществува много малка разлика между онези, които не умеят да
четат, и тези които не искат да четат. И в двата случая резултатът е
невежество.
Този, който сериозно търси път за развитие на личността си е
длъжен да премахне всички ограничения, които сам си е наложил със
своите привички и навици за четене. Има много курсове заа ефективно
четене и хиляди книги, които чакат своя читател на лавиците на
обществените библиотеки.
Четенето е много важен аспект за тези, които искат да се вдигнат
над средното ниво. Не трябва да допускаме нещо да стои между нас и
книгата, която е способна да промени живота ни.
Ако четем всеки ден дори по малко, ще получим маса ценна
информация за много кратък период от време. А ако не успеем да
намерим време, не проявим нужната самодисциплина, невежеството
бързо ще запълни образуваната празнина.
Който търси по-добър живот, трябва преди всичко да расте като
личност. Такива хора трябва непрестанно да се стремят към
самоусъвършенстване с цел изработване на балансирана жизнена
философия, а след това да живеят в съответствие с постулатите на тази
философия.
Навикът за четене е основно средство за построяване основата на
правилната философия. Това е една от основите, необходими за
постигане на успех и щастие.

17
 ]

ВОДЕТЕ СИ ДНЕВНИК

В непрекъснатото търсене на знания и разбирания има още една

важна дисциплина, която ще ни помогне да усвояваме информацията
така, че нашето бъдеще да бъде по-добро, отколкото миналото ни. Това
е воденето на личен дневник. Дневникът е място, където се натрупват
всички наши наблюдения и открития. Това е нашата собствена
ръкописна летопис разказана с наши собствени думи, където са
отразени преживявания, идеи, желания и оценки на хора и събития,
докосващи живота ни. Дневникът ни дава две забележителни
преимущества.
Първо - позволява ни да запазим всички аспекти на настоящия
момент за бъдещ анализ. Събитията, които стават в живота ни,
събитията, които преживяваме и от които се учим трябва не само да се
“случват”. Тези събития трябва да се фиксират, за да могат уроците,
извлечени от тях да ни помогнат в бъдеще. Миналото, ако е съхранено
адекватно, е едно от най-добрите ръководства за вземане на решения в
настоящето, което може да направи по-добро нашето бъдеще.
Ако всяко събитие се фиксира в главния ни мозък не винаги
можем по собствено желание да си спомним всички конкретни
особености за тези събития. Често някои детайли с времето се изтриват
или изкривяват. Ние помним резултата, но е забравена точната
последователност на събитията или взетите решения. Без точна
информация, подкрепяща спомена ни, рискуваме отново и отново да
повтаряме едни и същи грешки. Без дневника тези особени моменти,
тези стълбове на преживяванията и емоциите ни се отнасят от вятъра
на забравата в един отдалечен ъгъл на съзнанието ни, където цялата им
ценност ще бъде загубена завинаги. Ако преживяването не е фиксирано
в дневника, то скоро ще избледнее. Може би ще помним събитието, но
ще загубим емоциите.
Второто преимущество на воденето на дневник е, че самия
процес на описване на живота ни ни помага по-обективно да
възприемаме своите действия. Самото писане ни помага да забавим
потока от информация. Правим пауза, за да си съберем мислите по
повод на някакво събитие, което се опитваме да отразим на хартия и
това ни дава време да поразмишляваме и анализираме това събитие.
Започваме по-ясно да виждаме източника на информация, фактите, на
които са основани решенията и действията, които предприемаме в

18
съответствие със своите убеждения. С други думи в процеса на
фиксация на нашия живот на хартия под прицела на вниманието ни е
не само събитието, но и цялата ни лична философия. Такъв внимателен
изпитателен поглед ни позволява да коригираме личната си философия,
което действително ще повлияе на живота ни.
Воденето на дневник развива също и способността ни за
ефективно общуване. Колкото повече привикваме към описването на
събитията и емоциите си с думи, толкова по-леко става не само
изказването на нашите идеи, но и споделянето им с нашия вътрешен
свят. Интересен е фактът, че убийството на президента Кенеди, това
печално събитие, беше отбелязано в личните дневници на няколко
доста влиятелни лидери на страната. В минутите, когато самолетът на
ВВС с тялото на убития президент прелиташе от Далас до Вашингтон,
много от тях мълчаливо седяха на масата и записваха в дневниците си
своите живи впечатления от тази трагедия. Това беше едно от онези
редки събития, когато историята се пишеше според това, как се
случваше, а не като резултат на предположенията на историците за
определен период от време. Съпоставянето на различните мнения по-
късно послужи за основа на книгата на Уилям Манчестер “Смъртта на
президента” - една от най-великите исторически документални книги
написани някога.
Повечето от преуспяващите мъже и жени водят и често
преразглеждат своите лични дневници. Те стават тяхна втора природа.
В тях има вътрешен глас, който им подсказва, че животът е достоен да
бъде изживян достойно и достоен, за да се документира. Всъщност
процесът на умишленото формиране на навика постоянно да си водим
дневник, може да стане една от главните причините да се вдигнете над
средното ниво. Малките правила на дисциплината водят до големи
постижения. Когато средния човек започне да отделя внимание на
важните въпроси, неговия собствен личностен ръст и прехода му в
категорията на великите е просто въпрос на време. Както малките
правила, така и малките грешки в разсъжденията имат тенденцията да
се натрупват. Първите – за наше благо, вторите – в наша вреда.
Нито успеха, нито поражението идват като някакви внезапни
катаклизми. И едното и другото са резултат от натрупването на малки и
незначителни на пръв поглед решения, чието общо сумарно тегло за
целия период на живота ни определя съответната награда на всеки
човек. Използването или не на дневници не е задължително за
постигането на успех, но използването на дневника е важен фрагмент в

19
мозайката, наречена философия. Ако пренебрегваме воденето на
дневник, то мозайката никога няма да бъде напълно подредена.
Животът ни безусловно трябва да е нещо повече от акт за
раждане, надгробен паметник и за половин милион долара употребена
храна и стоки между тези две главни събития. Дневникът е средство,
което ни дава възможност да фиксираме детайлите на поражение
успоредно с детайлите на успеха и самият този процес способства за
нашия ръст.
Ние постепенно се превръщаме в нация на пасивния интелект.
Постоянното пренебрежение към четенето и писането води към
растяща недисциплинираност на мисленето. Ако се съмнявате в това,
погледнете колко много, скъпи ни хора, страдат от алкохолизъм и
наркомания, как расте организираната престъпност и колко много деца
захвърлят училището. Неправилно мислене. Неправилно избрани
ценности. Неверни решения. И ако тази тенденция не се промени,
скоро може да паднем до нивото на страните от третия свят.
Не можем да станем по-силна нация, ако отношението ни към
жизнено важни неща не се промени. Способността да изберем по-
компетентно ръководство в правителството си, в училищата, в
църквите, в бизнеса и обществото си зависи от растящата ценност на
личността (индивидуалността). Ето защо всеки от нас трябва да поеме
отговорността си колкото може по-пълно да развива своя личен
потенциал, започвайки с едно малко правило на дисциплина, с една
прочетена книга, с един запис в дневника си. Само за сметка на
активното усвояване на нови знания ние можем достатъчно да
задълбочим личната си философия и да променим не само нашия
собствен, но и живота на другите хора около нас.

ПРОЦЕСЪТ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Всеки път, когато се срещнем с нова идея подсъзнателно я

слагаме на невидими везни, за да определим какви усилия заслужава.
Идеите, които стоят високо на нашата скала на ценности, привличат
незабавно вниманието ни. Идеите, които стоят ниско на тази скала са
удостоени с минимално или случайно внимание.
Какви усилия ще сметнем за адекватни за реализацията на новата
идея изцяло зависи от нашата лична философия. Ако не сме успели да
натрупаме достатъчно знания, ако не сме успели да задълбочим и
допълним знанията, с които разполагаме, значителна част от нашите
решения могат да ни отведат встрани от успеха, а не да ни доведат до

20
него. Ако сме склонни да губим много време или даже много пари за
незначителни неща, то би ни било много полезно внимателно да
анализираме целия си процес на вземане на решения.
Светът е пълен с хора, чиито решения са насочени към
унищожаване на собствените им шансове за успех. Тези хора често се
занимават с ненужни неща и оставят несвършено това, което трябва да
свършат. Тези хора не умеят да си поставят цели и да определят
приоритетите. Те се мятат от едно към друго. Чувстват, че трябва да
правят нещо, само че не им достига дисциплина, за да превърнат това
знание в действие.
Всеки ден имаме десетки моменти, когато стоим на кръстопът и
трябва да вземем решение както по маловажни така и по сериозни
въпроси.
Важно е да помним, че всеки наш избор, направен в момента на
вземане на решения бележи пътя ни към някаква бъдеща цел. Точно
както сборът на всички наши минали решения ни е довел до днешните
обстоятелства в живота ни така и решенията, вземани днес, ще ни
донесат награда или съжаление в бъдещето.
Изборът, решенията ни дават възможност да заложим качеството
на нашето бъдеще. Ние сме длъжни да бъдем готови отрано за вземане
на решения. Моментите на избор изискват от нас знания и философия,
изработена на основата на тези знания, която или ще ни служи или ще
сведе до нула всички наши усилия.
Ето защо е толкова важна готовността за непредвиденото
стълкновение с важния избор. Само щателната умствена подготовка
може да ни помогне да вземаме мъдри решения.
Това, какво мислим, определя това, в какво вярваме. Това, в
което вярваме, влияе на това, което избираме. Това, което
избираме, определя това, което имаме. Ако не сме доволни от това,
къде са ни довели нашите минали решения, трябва да започнем с
нашето днешно мислене.
Според добавените нови знания ще започне усъвършенстването
на нашата философия.
Според промяната на убежденията ни се променя и нашия избор.
А добрият избор носи и добри резултати.
Изработването на твърда философия ни подготвя за вземане на
твърди решения. Подобно на архитекта трябва да се научим мислено да
си представяме резултата, който искаме да постигнем, а след това да
преминем към създаването на основата, която да поддържа този образ.
Колкото образът е по-отчетлив и е създадено силно основание, толкова

21
решението за завършването на тази конструкция се приема по-леко и
правилно.

ФОРМУЛА НА НЕУСПЕХА

Неуспехът (неудачата) не идва като някакво отделно фатално

събитие. Не става така, че в едно прекрасно утро изведнъж се
събуждаме неудачници. Неудачата това е неизбежен резултат от
натрупан неправилен начин на мислене и неправилни решения. Ако
трябва да я определим още по-просто, неудачата не е нищо друго освен
ред грешки в съжденията повтаряни всеки ден.
Защо човек прави грешки в разсъжденията си, а след това има
глупостта да ги повтаря всеки ден?
Отговорът е прост: защото тя или той не мислят, че това има
някакво значение.
Според тях нашите всекидневни действия не са толкова важни.
Малка грешка, лошо решение или час загубено време като цяло не
оказват незабавно и осезаемо въздействие. Често ни се удава да
избегнем незабавните последствия от нашите постъпки.
Ако не сме се потрудили да прочетем дори една книга за
последните 90 дни, тази липса на дисциплина, както ни се струва, няма
да окаже незабавно влияние на живота ни. След като нищо ужасно не
се е случило след първите три месеца, продължаваме да повтаряме тази
грешка в следващите три месеца, и т.н. Защо? Защото според нас това
не е важно. И в това се крие голямата опасност.
Много по-лошо от това, че не четем книги, е това, че не
разбираме, че това има значение!
Този, който яде твърде много вредна храна, си осигурява бъдещи
здравословни проблеми. Само че, минутата наслада скрива от него
бъдещите последствия. Това му се струва маловажно. Този, който пуши
или пие много, повтаря този неправилен избор година след година,
година след година, тъй като това му се струва маловажно.
Само че, болката и съжалението за този лош избор са само
отсрочени, пренесени в бъдещето. Последствията рядко идват
внезапно: напротив, те се натрупват до тогава, докато окончателно не
дойде неизбежния ден за разплата и се наложи да плащаме за всички
неправилни решения – решения, които ни се струваха маловажни.
Най-коварната черта на бъдещето е неговата неопределеност. За
кратко време тези малки грешки, както ни се струва нищо не променят.
Струва ни се, че няма нищо страшно. Понякога тези грешки в

22
разсъжденията се трупат в период на най-голямо щастие и разцвет в
живота ни. Тъй като нищо ужасно не се случва с нас и никакви
внезапни последствия не привличат вниманието ни просто си плуваме
по течението ден след ден, продължаваме да мислим неправилно, да се
вслушваме в неправилни мнения и да правим неправилен избор. Ако
небето вчера не се е срутило върху нас, нашите действия видимо са
били безобидни. Тъй като няма осезаеми последствия, вероятно това е
безопасно и може да се повтори.
Но вече трябва да поумнеем.
Ако в края на този ден, когато сме направили първата грешка в
своите разсъждения небето се беше срутило върху нас, то без съмнение
щяхме да предприемем незабавни мерки, за да не повторим това
никога повече. Подобно на дете, което слага ръка на горещата печка
въпреки предупрежденията на родителите си, незабавно бихме
получили опит, който съпровожда грешката ни.
За съжаление неудачата не ни предупреждава за опасността с
викове така, както правеха родителите ни. Ето защо е толкова важно да
усъвършенстваме личната си философия, за да сме способни за по-
добър избор. Ако имаме твърда лична философия, която да направлява
всяка наша крачка ще виждаме по-добре грешките в съжденията си и
ще знаем, че всяка грешка действително има значение.

ФОРМУЛА НА УСПЕХА

Както и формулата на неудачата, формулата на успеха е лесно да

се следва: трябва само всеки ден да спазваме няколко прости правила
на дисциплината.
Сега си струва да помислим върху един интересен въпрос: как да
превърнем грешките във формулата на неудачата в правила,
необходими за формулата на успеха. Отговорът е в това, да направим
бъдещето важна и неразделна част от сегашната си философия.
Както успехът така и неудачата включват в себе си бъдещите
последствия, а именно – закономерна награда или неизбежно разкаяние
като резултат от нашите действия в миналото. Защо тогава толкова
малко хора се замислят за бъдещето?
Отговорът е прост: хората са толкова погълнати от сегашния
момент, че то им се струва маловажно. Проблемите и облагите така
поглъщат някои хора, че те никога нямат време да се замислят за
утрешния ден.

23
 Какво ще стане, ако приемем новото правило всеки ден да
отделяме поне няколко минути, за да се загледаме малко по-напред.
Тогава бихме могли да предвидим неминуемите последствия от
днешното си поведение. Въоръжени с такава ценна информация можем
да предприемем необходимите действия, за да превърнем нашите
грешки в нови, ориентирани към успеха правила. С други думи,
приучвайки се отрано да гледаме в бъдещето, можем да променим
мисленето си, да поправим грешките си и да си изработим нови
навици, които да сменят старите.

НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ЕЖЕДНЕВНАТА

ДИСЦИПЛИНА

Една от привлекателните страни на формулата на успеха е, че

резултатите се появяват почти веднага. Ако съзнателно заменяме
всекидневните си грешки с всекидневни дисциплиниращи правила, ще
започнат да идват и положителните резултати. Ако променим начина
си на хранене видимо ще се почувстваме по-добре още след няколко
седмици. Ако започнем да правим упражнения почти веднага ще
усетим прилив на енергия. Когато започнем да четем се чувстваме по-
грамотни, повишава се увереността ни в себе си. Всяко ново правило,
което започваме да прилагаме ежедневно ни дава многообещаващи
резултати, които на свой ред ще ни служат като стимул да ставаме по-
добри, приемайки все нови и нови правила.
Истинското чудо на новата дисциплина се състои в това, че ни
позволява да коригираме мисленето си.
Ако от днес започнем да четем книги, да си водим дневник, да
посещаваме курсове, повече да слушаме и повече да наблюдаваме, то
днешния ни ден ще стане първия ден от нашия нов живот, който ще ни
доведе до по-добро бъдеще.
Ако от днес започнем да се стараем с всички сили, във всички
области на живота да заменим малките, но фатални грешки с
конструктивни и полезни правила, никога повече няма да поискаме да
се върнем към простото съществуване, дори ако само веднъж пробваме
плодовете на истинския живот!
Има хора, които се опитват да ни убедят, че за да променим
живота си, не ни е нужна никаква дисциплина, че всичко, което му
трябва на човек е малко мотивация. Но не “мотивацията” променя
живота. За да променим живота си, трябва като начало да променим
нашия стереотип на мислене.

24
 Ако човекът е глупак и получи мотивация той просто става
мотивиран глупак.
За да се променим и станем такива, каквито искаме, трябва да
започнем с онези основи, които влияят на начина ни на мислене.
Можем в значителна степен да променим хода на живота си, ако
отделим малко време и съзнателно положим големи усилия за
усъвършенстване на своята лична философия.
И най-приятното е, че няма да ни се наложи да променяме
толкова много, за да започнат обстоятелствата да се променят в наша
полза.

ПРАВИЛАТА НА ДИСЦИПЛИНАТА ИМАТ ТЕНДЕНЦИЯТА ДА

СЕ МНОЖАТ

Всички правила на дисциплината си влияят едино на друго.

Всяко ново правило влияе не само на правилата, към които вече сме
започнали да се придържаме, но и на тези, които се каним скоро да
предприемем.
Всичко на света влияе на всичко. Някои неща ни докосват повече
от други. Но всяко наше действие оказва влияние на целия ни живот.
Би било наивно да мислим другояче. Точно оттук тръгват онези
малки незабележими грешки, които дълго след това влияят на живота
ни. Всеки от нас има навика да си позволява да нарушава правилата на
дисциплината. Казваме си: “Това е единствената сфера, в която си
позволявам да се отпусна”.
Само че, такива мисли са началото на заблужденията, тъй като
всяко неправлино действие отваря вратата, която води до други
пробиви в бронята на самодисциплината ни. Губенето на самоконтрол,
дори за кратко създава неуловима тенденция, която с времето ще ни
доведе до нарушаването на други приети от нас правила.
Тъй като всяко правило е свързано с всички останали, трябва да
бъдем много внимателни. Не можем да си позволим разкоша ден след
ден да си прощаваме даже и най-малката грешка. Помните ли, че всяка
свобода, която си даваме, за да повтаряме грешката, оказва влияние на
всички останали наши добри навици, а това на свой ред с времето ще
окаже влияние на цялото ни поведение в бъдеще.
Но има и положителна страна. Всяко ново правило влияе на
другите ни правила. Всяко ново правило, което въвеждаме сами за себе
си ще окаже положително влияние на останалите компоненти на
нашето личностно поведение. Важното е да търсим постоянно такива

25
малки правила, които ще ни помогнат да усъвършенстваме мисленето
си, да поправим грешките си и да подобрим резултатите си. Трябва да
продължаваме търсенето на най-незначителните си грешки, които
бихме могли да заменим с нови правила на дисциплината. Когато
стъпим на пътя на самодисциплината, грешките ни също веднага ще
почувстват нейния ефект и ще започнат бързо да отстъпват, оставяйки
ни забележителни трофеи.

УСПЕХЪТ И ЩАСТИЕТО СА ЛЕСНО ПОСТИЖИМИ

Ако вървим стъпка по стъпка, всички неща свързани с

постигането на успех и щастие всъщност са лесно изпълними. Замяната
на грешките с правила се осъществява точно толкова бързо колкото и
прехода от неудачата към успеха. Причината, поради която това е
толкова лесно е в това, че ние можем да го направим, а всичко, което
можем да направим винаги е лесно. Е, възможно е да ни се наложи да
се попотим над тази част на уравнението, свързана с дисциплината, но
ако използваме таланта си постигането на успех и всички негови
награди е много просто.
Но ако това е толкова лесно, защо повечето от нас не го правят?
Защото да правиш неща, водещи до успех и щастие е толкова лесно,
колкото и да не ги правиш.

ОПАСНОСТТА НА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО

Нещата, които е лесно да се направят е точно толкова лесно и да

не се направят. Главната причина за това хората да не ги правят може
да се изрази с една единствена дума: пренебрежение.
Причината не е в недостига на пари – банките са пълни.
Причината не е в недостиг на възможности – нашата страна
продължава да предоставя много безпрецедентни и богати
възможности за последните 6000 години летописна човешка история.
Причината не е в недостига на книги – библиотеките са пълни с тях…и
то безплатно. Причината не е в училищата – те са пълни с добри
учители. Имаме много министри, лидери, съветници и консултанти.
Всичко, което може да ни потрябва за да станем богати, силни и
искустни ни е под ръка. Причината защо толкова малко хора се
възползват от всичко това е много проста – пренебрежение.
Много от нас са чували израза “ако изяждаме 2 ябълки на ден, ще
прогоним доктора от дома си”. Можем да спорим за верността на тази

26
добре известна поговорка, но ако това е вярно? Ако за сметка на такова
просто правило можем да сме по-здрави, по-енергични и активни през
целия си живот, нима не е разумно и лесно да изяждаме тези 2 ябълки?
Ако предположим, че е истина, защо повечето от нас не изяждат
по една ябълка на ден за да поддържат здравето си? Ако това е толкова
лесно и е толкова голяма наградата свързана с това правило, защо не го
правим? Защото нещата, които е лесно да се правят е също толкова
лесно и да не се правят. Ето защо е толкова коварна неудачата.
Неудачата е функция на пренебрежението. Ние не правим онези малки
неща, които трябва да правим и тази незначителна на вид волност се
пренася и на нещата, които е важно и необходимо да правим. Малката
небрежност след известно време ни довежда до големи пропуски.
Небрежността е подобна на инфекция. Оставайки незабелязана се
разпростира по цялата ни система на самодисциплина и може да доведе
до пълен крах всеки потенциално процъфтяващ човешки живот. Това,
че не правим нещата, които знаем, че трябва да правим, предизвиква у
нас чувство за вина, а вината разрушава чувството на увереност в себе
си. Когато намалее увереността ни в себе си пада и нивото на нашата
активност. От това страдат резултатите ни, отслабва и нашата позиция.
Щом като отношението ни към живота започва да се движи от
позитивното към негативното, увереността ни в себе си започва още
повече да пада и така нататък. Ако не правим това, което можем и е
трябвало да правим се образува негативна спирала, която веднъж
започнала – вече е трудно да спреш.

УЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ВСЛУШВАТЕ В НУЖНИЯ ВИ ГЛАС

Защо често сме склонни да правим по-маловажни неща, но не

искаме да правим важните неща, които ни обещават успех и щастие?
Какъв е този глас, който ни нашепва: “Нека нещата следват своя ход.
Защо да се безпокоя за такава глупост като дисциплината?” Това е
гласът на отрицанието, глас, който значително е укрепнал през
изминалите години в резултат на глупави влияния, неправилни мисли,
лъжлива философия и вземане на неправилни решения.
Част от отговора на въпроса как да заглушим този глас на
отрицанието е в това, да се научим да се вслушваме в тихия слаб гласец
на успеха, който също звучи вътре във всеки от нас. Гласът на успеха
постоянно се стреми да бъде чут сред гръмките призиви на гласа на
неудачата. Ние винаги имаме свободата на избор кой от гласовете да
следваме. Всеки път, когато си позволяваме да се поддадем на гласа на

27
тъмната страна на живота и убедим себе си в повтаряне на грешките,
вместо да усвояваме новите правила, този глас става по-гръмогласен. И
обратно, всеки път, когато се вслушаме в увещанията на гласа на
успеха и се заставим да изключим телевизора и да се захванем с
книгата, да отворим дневника и да запишем мислите си или се поспрем
за минута и поразмислим докъде ще ни доведат нашите днешни
действия – гласът на успеха в отговор на тези нови правила започва да
расте и укрепва всеки ден. Всяко ново правило на дисциплина е още
една крачка напред.
Никога няма да успеем напълно да изкореним гласа на неудачата
в своето мислене. Той винаги ще е в нас, ще ни подтиква да мислим,
чувстваме и действаме така, че това да бъде в разрез със собствените
ни интереси. Но можем в значителна степен да заглушим
разрушителното влияние на този глас, изработвайки твърда лична
философия и положително отношение към живота и бъдещето.
Създаването на нова философия е лесно изпълнимо. Приемането
на нови и по-удачни решения е лесно изпълнимо. Изработката на ново
отношение към живота също е лесно изпълнимо. Всичко ценно и
конструктивно, за което се говори в тази глава по принцип е лесно
изпълнимо, но главното пречка, която може да ни остави с грошове
вместо със състояние и със стъкълца вместо съкровища е в това, че
всички тези неща с точно такава леснота може и да не се направят.
Трябва постоянно да следим за тънката граница между успеха и
неудачата и внимателно да гледаме какви вътрешни подбуди ни
заставят да повтаряме скъпо струващите ни грешки, вместо да
възпитаваме нови правила. Ние сме длъжни да вземаме всяко свое
съзнателно решение, да се стремим към по-добър живот, да
усъвършенстваме мисленето си и добре да обмисляме възможните
последствия от натрупващите се грешки. Не бива да допускаме да
мислим, че грешките нямат значение. Те имат значение. Не бива да си
позволяваме да мислим, че липсата на дисциплина дори в някаква
малка област от живота ни няма да има значение. Това ще има
значение. Не трябва да се убеждаваме в това, че ще успеем да имаме
всичко, каквото искаме и ще станем такива, каквито искаме, без нищо
да променим в начина си на живот. Ние сме длъжни да направим тези
промени.
Пътят към по-добър живот започва с твърдото решение да
променим всеки аспект на сегашната си философия, която може да
застане между нас и нашите мечти. Останалите фрагменти на

28
мозайката няма да имат никакъв смисъл, ако не поемем отговорността
да направим нещо с тези фрагменти.
Всичко е в нашите възможности, ако четем книги, използваме
дневник, придържаме се към правилата на дисциплината и започнем
нова и яростна битка с небрежността. Това са някои от онези основни
действия, които не само ни помагат да си изработим нова философия,
но ни водят и към нов живот, пълен с радост и постижения.
Всяко ново положително действие отслабва властта на
поражението и ни приближава до избраната цел. Всяка нова
дисциплинираща стъпка направена в посока към успеха, укрепва
нашите философски основи и повишава шансовете ни да достигнем
хармоничен живот. Но първата крачка в реализацията на този достоен
проект се състои в това, да станем искински капитани на своя кораб и
стопани на душата си благодарение на развитието на твърда лична
философия.

Глава втора

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА

Нашият живот в значителна степен зависи от това, какво знаем.

Това, което знаем, определя решенията, които вземаме.
Но точно както зависим от знанията си зависим и от това, което
чувстваме.
Философията има връзка с логическата страна на живота ни –
информация и начин на мислене, а отношението ни се определя от
емоционалната страна, която влияе на нашето съществуване.
Това, което знаем, определя философията ни.
Това, което чувстваме по отношение на този, когото познаваме,
определя нашето отношение, нашия подход. Именно емоционалната
сфера управлява нашето целодневно поведение в личния и делови я ни
живот. Нашите чувства към нещата, които се случват в живота са
мощна сила, която може или да ни застопори на едно място или да ни
подтикне към незабавно действие във всяка ситуация. Точно както и
мислите, емоциите ни имат способността да ни доведат до бъдещо
щастие или нещастие. Чувствата, които изпитваме към хората, към
работата си, към дома си, към финансовото си положение и към целия
свят, който ни заобикаля, всичко това формира нашето отношение към
живота. Имайки правилно отношение към живота, човек е способен да

29
повдигне планини. Имайки неправилен подход, той може да бъде
смачкан от песъчинка.
Правилното отношение е важно начално условие за постигане на
успех и щастие. Правилното отношение е една от основите на хубавия
живот. Ето защо трябва постоянно да анализираме своите чувства за
нашето място в този свят и нашите възможности да постигнем мечтите
си. Чувствата, които изпитваме определят преобладаващия ни подход,
а нашият преобладаващ подход в крайна сметка определя качеството на
живота ни.
Отношението е основен решаващ фактор за това, какъв ще е
животът ни.Тъй като всичко в този свят е взаимно свързано, трябва
добре да проучим всички неща и всички хора, които могат да окажат
негативно влияние на нашето съществуване.

МИНАЛОТО

Правилното отношение към миналото може да направи

значителни промени в живота на всеки. Най-добрият подход към
миналото е да го използваме като училище, а не като оръжие. Не е
нужно да се терзаем до смъртта си за миналите си неправилни
постъпки, грешки, неудачи и загуби. Събитията от миналото ни, както
добрите, така и лошите са част от нашия жизнен опит. За някои хора
миналото е строг учител. Но трябва да го помним, за да използваме
ценността на неговия опит. Много лесно можем да допуснем миналото
да ни удави. Но можем да направим и така, че то да ни учи и да повиши
нашата ценност. Част от чудото на нашето бъдеще е заключена в
миналото ни. Уроците от миналото. Грешките от миналото. Успехите
от миналото. Опитът от всичко, което ни се е случило, може да стане
или наш господар или наш слуга. За това е важно да събираме уроците
на миналото и да ги използваме в бъдещето си. Ако можем да си
изработим разумен подход към миналото, можем рязко да променим
хода на живота си в следващите 12 месеца.
Всеки от нас ще се окаже някъде след година. Въпросът, който
трябва да си зададем е къде? Изработване на нова философия за
миналото е ключът за промяната на днешния ни подход. Докато не си
признаем факта, че е невъзможно да променим миналото, чувството
ни на съжаление, угризенията на съвестта и мъката ще ни пречат да

30
построим по-добро бъдеще, да използваме възможностите, които днес
се откриват пред нас.
Колко ефективно използваме настоящето до голяма степен се
определя от отношението ни към миналото. Докато не направим
поправки в своята философия няма да можем да променим
отношението си към живота и рискуваме да получим бъдеще, пълно
със същите чувства на съжаление, разочарования и мъка, които и сега
ни задушават. Не можем да се движим напред, в по-светло бъдеще, ако
не затворим вратата на тъмното минало.

НАСТОЯЩЕТО

Нашето по-добро бъдеще започва от днес. Миналото ни подари

богатството от спомени и жизнен опит, а настоящето ни дава шанс
мъдро да се разпореждаме с тях.
Настоящето ни дава възможност да създаваме удивително
бъдеще. Но за наградите на бъдещето трябва да платим определена
цена в настоящето. Трябва да използваме възможността, която ни е
дадена днес, в противен случай ще се лишим от наградите на бъдещето.
Нашите цели и амбиции в миналото са ни донесли резултатите,
които имаме днес. Ако тези награди не са впечатляващи, значи в
миналото нашите усилия също не са били големи. И ако днешните ни
усилия са малки, то бъдещото възнаграждение няма да е голямо.
Днешния ден предоставя на всеки от нас 1440 минути или 86400
секунди. Както бедните, така и богатите имат същите тези 24 часа.
Времето на никого не отдава предпочитанията си. Днешният ден
просто казва: Ето, аз съм тук. Какво ще правиш с мен? Колко добре
използваме всеки ден до голяма степен зависи от нашето отношение
към живота. При правилно отношение можем да изберем този ден за
отправна точка в нова посока. Днешния ден не се интересува нито от
вчерашните ни неудачи, нито от утрешните ни съжаления. Днешният
ден просто ни носи, на всички нас, същият този скъпоценен дар – още
24 часа – и се надява, че ще се разпоредим с тях по-умно. Най-голямата
възможност, която носи днешния ден е възможността да започнем
процеса на промяната. Днес е настоящето, това е моментът, когато
можем да започнем нашият нов живот. Това може да бъде ново
ръководство в офиса. Ново мнение. Може да бъде “смяна на гледната
точка” – новоприето от нас отношение към това какви сме, какво се
готвим да правим. Днес също така може да бъде и точно копие на
нашето вчера, и завчера… Всичко зависи от отношението.

31
 БЪДЕЩЕТО

Отношението ни към бъдещето също има голямо значение.

В своята книга “Уроците на Историята”класиците”, Уил и Ариел
Дюран писаха: “За да търпим това, което е, трябва да помним това,
което е било и да мечтаем за това, което ще бъде”. Нашето отношение
към бъдещето зависи от способността ни да виждаме бъдещето. Всеки
от нас притежава неутолимата способност да мечтае, да планира и
преживява бъдещето с помощта на своето въображение. Всеки ум има
въображение и способност да твори. Както тялото на човека
инстинктивно знае как да постигне чудото на здравето, точно така и
разумът инстинктивно знае, как да постига чудото на
благосъстоянието.

ВСИЧКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАВЪРШЕНО ПРЕДИ ДА Е

ЗАПОЧНАТО

Всичко, което ни обкръжава в този свят е било завършено в

съзнанието на създателя си, преди да е започнато. Къщите, в които
живеем, автомобилите, в които се возим, дрехите ни, обзавеждането,
всички тези неща са били в началото само идея. След това всяка идея
се е анализирала, уточнявала, усъвършенствала се е в главата на някой
или на хартия преди да бъде забит първия пирон или да бъде разрязан
плата. Дълго преди идеята да се превърне във физическа реалност,
разумът отчетливо е визуализирал крайния продукт.
Човек създава своето собствено бъдеще примерно така.
Започваме с мисли, какво трябва да бъде бъдещето ни. След определен
период от време уточняваме и допълваме образа. Скоро всяка наша
мисъл, решение и действие започва да работи в хармония, за да
реализира това, което сме създали в своето съзнание за нашето бъдеще.
Именно за това е толкова важно да имаме правилно отношение
към обстоятелствата както на миналото, така и на бъдещето. Ако имаме
правилно отношение към миналото и конструктивно отношение към
себе си и сегашните си възможности, ние подсъзнателно направляваме
себе си към осъществяване на мечтите си. Но ако сме изпълнени със
съжаление за миналото си и загриженост за настоящето си, то
подсъзнателно водим себе си към такова бъдеще, което много да
напомня миналото ни. Мислите и чувствата, които ще си позволим
днес, имат важно заслуга за нашето бъдеще. Всичко, което ни е

32
приготвило това бъдеще ще е просто огледален образ на днешната ни
философия и отношение към живота.

ПЛАНИРАНЕ НА ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ

Има някаква особена магия, когато започнем да планираме

бъдещето си и си поставяме нови цели. Когато мислено си представяме
бъдещето, преживяваме определена възбуда, предвкусвайки този ден,
когато всички наши мечти ще станат реалност. Колкото по-ясен е
образът на бъдещето, толкова по-голямо въодушевление черпим от
това. Почерпеното въодушевление намира израз в разговорите ни,
енергичността ни, в нашите взаимоотношения и отношение към
живота. Колкото повече ни въодушевяват мечтите ни за бъдещето,
толкова по-лесно ни е да усвоим необходимата дисциплина и да
усъвършенстваме своята философия.
С други думи, нашите мечти ни заставят да мислим, действаме,
чувстваме и станем човека, който ще може да осъществи тези мечти.
Ако сме достатъчно разумни да впрегнем опита от миналото си и
достатъчно мъдри да черпим възбуда и вдъхновение от бъдещето, то
опитът на миналото и вдъхновението на бъдещето започват да работят
за нас още днес. Крайният резултат, който ние предвиждаме, ни
ръководи в нашите усилия да направим постигането на по-доброто
бъдеще неизбежно. Ние ставаме човека, който привлича бъдещето и
направлява миналото, тъй като сме избрали разумни действия в
настоящето. Това е невероятна сила! Всеки притежава тази сила и
способност да планира бъдещето така, че когато дойде новия ден да ни
носи нещо повече отколкото може да ни донесе. И то защото сме
използвали част от нашето минало и бъдеще, за да го създадем. Силата
на бъдещето е невероятна сила. Тя е пълна с енергия, която ни кара да
правим всичко, което можем да правим.

БЪДЕЩЕТО ВИНАГИ ИМА СВОЯ ЦЕНА

Перспективата на бъдещето не е безплатна. Има цена, която

трябва да платим за всяка награда в бъдещето. Цената на бъдещето е
сбор от спазването правилата на дисциплината, нашия труд, нашата
настойчивост и горещо желание да направим така, че бъдещето да бъде
по-добро от миналото или настоящето. Всичко това е цената на
прогреса, но плащането и е лесно, когато перспективата е ясна. Когато
крайната цел е достатъчно привлекателна, започваме усилено да

33
търсим средствата. Ние трябва ясно да виждаме и страстно да желаем
изпълнението на тази перспектива, в противен случай цената ще
превиши нашите желания и ние ще се озовем там, където бяхме.
Ако искрено искаме по-добър живот длъжни сме да попитаме
себе си какво е това, което виждаме в нашето бъдеще, което би
поддържало огъня на нашата увереност и въодушевление? Каква част
от нашето бъдеще действително виждаме и вярваме от все сърце, че ще
успеем да постигнем? Достатъчно ясна ли е тази картинка в нашето
съзнание и в душата ни, че да ни вдига от леглото всяка сутрин и ни
заставя да работим до късно през нощта? Достатъчно ли сме
фокусирани на избраната цел, за да съкрушим всички бариери и да
отхвърлим всички разочарования от пътя си? В желанието си да
променим самите себе си и съществуващите обстоятелства готови ли
сме да преминем през, под, около и пряко всяко препятствие, което ни
поставя живота? Не можем да попаднем случайно в по-доброто
бъдеще. Не можем случайно да преследваме цел, която сме поставили
пред себе си. Цел, която не се следва непрестанно, това не е цел. В най-
добрия случай това е желание, а желанието не е нищо повече от
самозаблуда. Желанието е наркоза, от която се ползват
безхарактерните, това е наркотик, който притъпява осъзнаването на
собственото им безнадеждно положение.
Трябва да планираме бъдещето си толкова ясно, че когато планът
е готов да може толкова да ни въодушеви, че да стане нашата
“вълшебна натрапчива идея”. Най-важното е да го превърнем в гориво
за огъня, който ще загрее и доведе нашия талант и майсторство до
точката на кипене и тогава ще се устремим като ракета в съвършенно
ново бъдеще.
Когато се отнасяме сериозно към планирането на бъдещето си,
веднага получаваме емоционален заряд. Бъдещето е чудесно! Колкото
по-ясно виждаме бъдещето си и колкото по-осезаемо чувстваме
неговата перспектива, толкова по-положително се отнасяме към това,
което можем и тогава ще изпълним мечтите си. И това ново отношение
ще ни въоръжи с нов стремеж да се движим напред и вяра, че ние
действително можем да повдигнем планини.

НЯМА ДА ПОСТИГНЕМ УСПЕХА САМИ

Всеки от нас се нуждае от хора, които да му помогнат да

осъществи своите мечти. Ние всички сме си нужни един друг. В света
на бизнеса са ни нужни идеите на всеки човек. В света на личностните

34
отношения ни е нужно вдъхновението и разбирането на другите хора.
Подходът към живота на другите докосва всеки от нас и нашият
събствен подход вече има власт да влияе на другите.
Клетвата за вярност към Съединените щати, състояща се от
тридесет и една думи, които често повтаряме като израз на нашата
лоялност, започва с думата “Аз” и свършва с думата “всички”. В това е
цяла Америка: ти и аз работим заедно, за да създадем нещо велико; ние
по уникален начин си влияем един на друг в нашето съвместно
постигане на американската мечта. Ставаме мощна сила, когато всеки
от нас разбере колко силни сме всички и колко ценен е всеки от нас.
Какво можем да направим всички заедно?
Наи-невероятни неща.
Можем да полетим на Луната и още по-далече. Можем да
разгадаем тайните на болестите, да намалим глада и страданията, да
повишим качеството и количеството на възможностите за всеки човек,
а също да създадем нещо, което никога до сега не го е имало и ще
направи живота на цялото човечество още по-добър.
Можем да донесем мир там, където е имало война. Можем да
изследваме небето, да проучим дълбините на океана и да изследваме
неограничените творчески възможности и способности на човешкия
разум.
Няма нещо, което да не се поддава на нашето въображение, а
въображението е отправна точка на всичко прогресивно. Участието и
заслугата на всеки е важна за всички. Всички ние – на работа, в
семейството, в обществото, в църквата и в училище – сме свързани по
един особен начин един с друг. Отношенито ни към тези взаимовръзки
(всеки от нас с останалите и всички с всеки от нас) оказват голямо
влияние на нашето бъдеще.
Както писа навремето Джон Дон: “Човекът не е откъснат остров.
Всеки човек е част от континента, част от материка… Смъртта на всеки
човек отнема нещо от мен, тъй като аз съм частица от човечеството.
Затова никога не питай, за кого бие камбаната, тя бие и за теб.”

ПРИЗНАНИЕТО ЗА СОБСТВЕНАТА НИ ЗНАЧИМОСТ Е

НАЧАЛОТО НА ПРОГРЕСА

Какво ще стане, ако насочим всичките си умствени способности

за работа и четене на книги, за посещение на курсове и откриване на
нови пътища за усъвършенстване на философията си? Какво ще стане,
ако си изработим ново отношение към миналото, настоящето и

35
бъдещето? Какво ще стане, ако всички променим чувствата си към
другите и осъзнаем важността на всяка отделна личност и нейното
влияние на нашата обща съдба? Представете си какво невероятно
въздействие ще оказже това на бъдещето ни ако направим всичко това!
Най-интересното е, че всеки от нас притежава вече достатъчно
ментална, духовна, интелектуална и творческа енергия, за да постигнем
това, за което мечтаем. Всеки притежава всичко това! Трябвае само по-
добре да осъзнаем всичко, което вече имаме и да отделим повече време
да усъвършенстваме това, което вече сме и след това да заставим
всичко това да работи за нас.
Само неправилното отношение към самите себе си не ни дава
възможност да признаем присъщите ни дарования и таланти. Защо сме
склонни да виждаме ценното у другите и така упорито отказваме да го
видим у самите нас? Защо сме готови да аплодираме постиженията на
някой друг и толкова се стесняваме да признаем своите собствени?

КАК ГЛЕДАМЕ НА СЕБЕ СИ Е ВЪПРОС НА ИЗБОР

Като какви се виждаме е въпрос на избор, а не на обстоятелствата

и основния фактор за това как възприемаме себе си се е в нашата лична
философия.
Ако попитаме няколко човека защо изпитват именно такива
чувства по някакъв определен повод ще открием, че причината да се
чувстват така, а не иначе е че те просто не знаят много за тези неща. От
липсата на информация са си направили изводи, основавайки се на тези
късчета и трохички, които са им попаднали. Заради този ограничен
обем от знания те често вземат неправилни решения. Ако знаеха
повече, може би щяха да мислят по-добре. С други думи те биха могли
да направят по-правилни изводи, просто повишавайки нивото на
знанията си.
А ето и втората част на уравнението: ако знаеха повече биха се
отнесли по-добре. Защо? Защото щяха да направят правилни изводи и
на тяхна основа - удачен избор, който да ги доведе до по-добри
резултати.
Нашето отношение се формира в зависимост от решенията и
избора, който сме направили на основата на знанията си. Представете
си художник, който иска да създаде шедьовър, но няма пълната
палитра цветове. Той има желание да твори, но не му стигат цял ред
цветове, които са необходими за истниския шедьовър. Същото става и

36
с човека, чийто обем от знания е ограничен. Не му достигат “ментални
цветове” за да създаде пълната картина.
Ние не можем да разбираме себе си по простата причина, че не се
познаваме. Ако действително се познавахме – своите сили, своите
способности, ресурси, дълбочина на чувствата, чувството за хумор,
своите уникални достойнства никога повече нямаше да се съмняваме в
своите способности и щяхме да си обезпечим по-добро бъдеще.
Всеки от нас е уникален. В света няма нито един човек, който да
прилича на друг. Всеки от нас е единствен и единствено той може да
прави онези специални неща, които прави. И това, което правим е
специално. Може и да не получим големи награди или бурното
обществено признание за нашите дела, но светът става малко по-добър
благодарение на нас. Ние правим нашите семейства по-здрави, нашите
фирми по – успешни и нашето общество процъфтяващо затова, че сме
това, което сме.
Промяната на вижданията си за себе си започва с изработването
на нова философия за ценността на всяко човешко същество, включая и
нас. Повечето от нас са толкова заети просто да живеят своя живот, че
никога не ни остава време да се спрем и да оценим всичко, което сме
направили през този ден. Ние не ценим себе си просто защото малко
знаем за самите себе си.
Познаването на самите себе си е едно от ключовите звена в
загадката на живота. Колкото повече и по-добре изучим себе си,
толкова по-добре ще правим своя избор и ще вземаме по-правилни
решения. И както вече говорихме, ако се подобри нашият избор, то и
резултатите ни ще бъдат по-добри, а ако са добри резултатите ни, то ще
се подобри и отношението ни към живота.

КАК ОБЩУВАНЕТО С ДРУГИТЕ ВЛИЯЕ НА НАШИТЕ

ЧУВСТВА

Хората, с които избираме да общуваме са основен източник на

това, което знаем и чувстваме. Има три основни въпроса, които трябва
постоянно да си задава, този, който търси по-добър живот:

ВЪПРОС № 1: Кой е около мен?

Необходимо е да изучаваме хората, с които ежедневно се
срещаме и мислено да си представяме влиянието, което те могат да ни
окажат.

37
 Каква е репутацията им сред хората, които са дейни, знаещи и с
авторитет?
Какви са постиженията им?
Колко знаят?
Разбират ли ценността и важността на отношението към живота,
целите и личностното развитие?
Колко книги са прочели за последните три месеца?
Колко курсове и семинари са посещавали, за да овладеят ново
майсторство или да развиват способностите си?
Ценят ли такива достойнства, като отговорност, упоритост,
справедливост, търпение и трудолюбие?
Какво прави тяхното мнение, консултация или съвет ценни?
Да се надяваме, че кръгът с когото общуваме не е само от хора,
чиито най-големи достойнства са незичерпаем запас от вицове и
остротата и разнообразието на изказваните мнения. Хората, с които сме
в ежедневно контакт трябва да ни вдъхновяват, а не да сеят семената на
съмнението, да ни заразяват със своя песимизъм, да се оплакват или
присмиват над другите. Запазването на положителен подход на фона на
жизнените проблеми е достатъчно трудно и без такова влияние.

ВЪПРОС № 2: Какво влияние ни оказват те?

Хубав въпрос. Накъде ни тласкат? Как влияят на речника ни?
Какво ни подбуждат да мислим, четем и правим? Какво влияние
оказват на способността ни добре да вършим работата си и да растем, а
също и на чувството ни на удовлетворение от това, което правим? И
което е най-важно – как влияят на това какви ставаме?
Много е лесно да допуснем лоши хора в живота си. Именно за
това трябва постоянно да проверяваме кръга, който ни обкръжава.
Трябва често да се убеждаваме, че гласовете на лошо влияние не са се
вмъкнали в градината на нашите възможности и не са посели там
семената на отрицанието и съмненията.
Всеки от нас вероятно има няколко близки приятели, чиито
възгледи и привички разрушават шансовете ни да се сдобием с успех и
щастие. Те могат да бъдат много мили хора с най-добри намерения, но
ако ни оказват лошо влияние може би ще ни се наложи да направим
нелек избор. Възможно е да се принудим да се отдръпнем от тези хора,
които сме познавали много години с цел да защитим себе си от
негативно влияние, за да завържем по-позитивни и мотивиращи
дружески връзки.

38
 ВЪПРОС № 3: Приемливо ли е това?
Преоценката на обкръжаващия ни кръг е много трудна работа.
Всеки прогрес в тази насока често се оказва много болезнен, но още по-
лоши са последствията от лошото влияние, което тези хора ни оказват.
Понякога може да ни помогне напомнянето, че се опитваме да
защитим и поддържаме не само нашата позиция, но и бъдещето и
благополучието на другите. Ако ние сме силни ще можем да помогнем
и на други да променят и подобрят живота си. Ако не, влиянието на
някои хора ще затрудни или ще направи невъзможно придвижването
ни напред.
За да защитим своето по-добро бъдеще сме длъжни да имаме
мъжеството, ако е необходимо да прекратим общуването с определени
хора. Може това да е нелек избор, но той е необходим. Понякога сме
невнимателни и лошите хора, лошите възможности, лошите мисли
винаги могат да намерят вратичка в нашия живот. Ключът е в това, да
се научим да разпознаваме това лошо влияние и да направим всичко, за
да сведем до минимум или отстраним неговия източник.
Защо се налагат такива драстични мерки? Защото негативното
влияние е твърде силно и твърде опасно. Никога не бива да
подценяваме силата на влиянието. Причината влиянието да е такава
мощна сила е, че то притежава способността да ни промени и от тази
промяна е много трудно да се избавим, особено ако промяната е в
отрицателен аспект.
Подобно на неудачата, влиянието е коварно нещо. Ние не
допускаме, че някой преднамерено ще ни тласка встрани от избрания
от нас път. Но ако не сме достатъчно бдителни, може без да искаме да
дадем възможност на някого да ни тласне в грешна посока. Тези хора
са толкова енергични, че ние дори не забелязваме какво става…до
момента, когато вече е твърде късно и вредата е нанесена. Може дори
да продължим да мислим, че този, който го е направил е наш приятел.
Леко побутване оттук, леко побутване оттам и след известно
време ще се огледаме наоколо и ще се попитаме: “Какво правя аз тук?
Това съвсем не е мястото, където исках да бъда!” В края на краищата,
губим седмици, месеци и даже години само за да се върнем на курса, по
който сме вървели до появата на този наш побутващ ни приятел, така
незабележимо разрушавайки нашето бъдеще със силата на своето
ненужно влияние.
Да прекратиш общуването си с някой е тежка задача. Трябва да
се прави внимателно и обмислено. Но ако сме искрени в стремежа си
да се променим и да имаме по-добро бъдеще, просто сме длъжни да се

39
отдръпнем от тези, които ни оказват лошо влияние. Цената за това, че
не сме го направили, ще бъде твърде голяма.

ПОЛЕЗНОСТТА ОТ ОГРАНИЧЕНОТО ОБЩУВАНЕ

Друг вариант да защитим своята позиция е ограниченото

общуване. Не можем да избегнем разговорите със сътрудниците си или
да се откажем от срещите с някои наши роднини до края на живота си.
Но можем да ограничим времето на общуване с тях за да намалим
възможността им да ни влияят. Това са хора, с които може да
прекараме няколко минути, но не и часове. Това са хора, с които може
да прекараме няколко часа, но не и дни. И то само в случай, че
постигането на целите ни не е поставено на карта.
Понякога можем да избегнем скъсването на отношения с наши
приятели, които ни влияят отрицателно, като ограничим времето, което
прекарваме с тях. Но трябва да бъдем внимателни дори в общуването
си с тях. Случайното влияние е много коварно нещо, тъй като може да
се натрупва, но е трудно да се забележи. Трябва винаги да помним, че
неудачата е бавно и незабележимо натрупване на малки грешки в
разсъжденията и оценката повтарящи се ежедневно в течение на дълъг
период от време.
В личния ни и делови живот примерно 80 % от хората, с които
общуваме са отговорни само за 20 % от постигнатите от нас резултати.
И обратно, по-малко от 20 % от хората, с които общуваме, са
“виновни” за постигането на 80 % от добрите ни резултати. В тази
връзка трябва да подчертая странния, но много важен факт: именно
тази група от 80 %, (на която можем да отдадем само 20 % от добрите
си резултати) ще се стреми да заеме 80 % от времето ни, а в същото
време на групата от 20 % (на която можем да отдадем 80 % от добрите
си резултати) ние отделяме само 20 % от времето си.
Изборът трябва да е ясен. Трябва да се заставим да отделяме 80 %
от времето си на тези 20 % от хората, които ни помагат да постигнем 80
% от добрите си резултати и да отделяме само 20 % от времето си на
тази група от 80%, благодарение на която сме получили само 20 % от
добрите си резултати. Това не е лека задача. Ако не сме достатъчно
внимателни много хора майсторски умеят да ни губят до 80 % от
ценното ни време. Ако го допуснем те ще постъпят като камилата,
която пъха носа си в палатката ни. Скоро незабелязано камилата бавно
ще се промъкне в палатката и ние ще се озовем навън.

40
 Този, който се стреми към успех и щастие, трябва ясно да съзнава
как действат 80 % от хората. Повечето от тях са добри хора, които
просто се интересуват как да постигнат успех, но още не са осъзнали
важността на въпроса “защо?”. Още не знаят, че в началото се появява
причината и чак тогава идват отговорите. Те още не са открили, че
човек става устойчив за постигането на някаква цел без да му е
необходим списък от инструкции или подготвителни курсове за това
как да се възползва от съществуващите възможности.
В този свят възможностите са смесени с проблеми и има хора,
които искат да знаят, за да могат после да ги разберат, а има и такива,
които мислят, че разбират преди още да знаят. Много хора не обръщат
внимание на прогреса и развитието на личността.
Ако сме от онези щастливци да открием златна жила и сме
избрали няколко близки приятели за да споделим с тях своето откритие
някои от тях вероятно ще ни разочароват. Ако ги помолим за помощ
някои ще започнат да се оплакват, че не ги устройват условията на
предложението ни. Ще се оплакват от тежките лопати и от мазолите по
ръцете. От отдалечеността на златната мина от уютния им дом. Други –
от данъците след цялата проведена работа и колко е несправедливо
това. Едни ще се оплакват, че някой е получил повече и ще ни
проклинат, че сме казали и на другите.
Личностното развитие не е лека работа, но и най-трудните дни на
хората, които са се заели със съмоусъвършенстване са по-добри, от
най-добрите дни на тези, които не го правят въобще. Не трябва да
отлагаме изпълнението на своето задължение да намерим собствена
“златна жила” в живота си просто защото това е мнението на други
хора, които считаме за достойни и верни приятели, но чието влияние
върху нашия подход и увереност в себе си твърде лошо се отразява на
настроението ни и желанието ни да работим. Ние просто сме длъжни да
ограничим или отстраним това нежелателно влияние. В противен
случай рискуваме да загубим собствената си мечта под влияние на
песимизма на тези хора, които не споделят нашия стремеж – работи
повече, за да живееш по-добре.

ЗНАЧЕНИЕ НА ПО-ШИРОКИЯ КРЪГ НА ОБЩУВАНЕ

Друг избор, който можем да направим е разширеното общуване.

Просто казано това означава да намерим хора, които представляват
ценност и да устроим живота си така, че да прекарваме повече време с
тези хора. Дори малкото прекарано време с тях може да ни донесе

41
големи резултати, ако е прекарано с правилно избраните хора, с хора,
от които се учим, които ни стимулират, вдъхновяват и ни помагат да се
движим във вярната посока. По-добре да прекараме малко време с
правилните хора, отколкото да губим маса време за общуване с празен
човек. Разширявайки кръга на общуване с хубави хора и изключвайки
или ограничавайки общуването с ненужните, ние сами си създаваме
нов и най-добър за нас източник на влияние.

НОВИ И НАЙ-ДОБРИ ИЗТОЧНИЦИ НА ВЛИЯНИЕ

Източниците на нова информация и нови идеи, които могат да

окажат голямо въздействие на нашата позиция са достъпни за всеки.
Информацията, която е необходима за постигане на успех, може да се
получи от много източници. Информацията се намира около нас,
трябва само да почнем да я търсим. Дори да не можем лично да
общуваме с тях, винаги имаме достъп до техните мисли. Съществува
маса информация на аудиокасети, която може да ни въодушеви. Тези
програми ни дават ново разбиране, ново проникновение в такива
аспекти, като поставянето на цели, отношение към живота,
разпределяне на времето, изкуството да бъдем лидери, управление на
финансовите дела и много други. Слушайки тези нови гласове на
вдъхновението (например, по пътя за работа и от работа), ще
почувстваме как семената на прогреса постепенно порастват в
съзнанието ни, заставяйки ни да мислим по новому и по-
конструктивно. Гласовете от касетите ще дадат на този, който ги слуша
много повече, от предаванията по радиото. За да бъде по-ефективно
въздействието на аудиокасетите, трябва да ги използваме постоянно.
Необходимо е записите да се прослушват отново и отново, за да дадем
време на тези нови гласове да започнат да ни влияят. Повторението е
майка на знанието.
Намирането на нови гласове на вдъхновение зависи не от умения
и от късмета, а от нашия подход. Именно ученикът трябва да намери
учителя, защото рядко ни озарява добра идея. Успехът идва при тези,
които се стремят към прогрес, а не при тези, които искат или им
трябват неговите награди.

42
 НАЙ-ВАЖНО Е ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТА

Процесът на промяна започва вътре в нас. В нас има огромен

потенциал. Всички искаме добри резултати. Много от нас са готови да
работят упорито и да платят цената, която изискват успеха и щастието.
Всеки от нас е в състояние да задейства целия си уникален
потенциал и да получи желаните резултати. Но има един аспект, който
определя нивото на нашия потенциал и интензивността на нашата
дейност и предопределя качеството на получения резултат – това е
нашия подход, жизнената ни позиция.
Именно нашето отношение към живота определя каква част от
бъдещето можем да видим. То определя мащаба на мечтите ни и влияе
на решимостта ни, когато срещнем нови проблеми. НИКОЙ ДРУГ
НЯМА ВЛАСТ НАД НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА.
Хората могат да ни влияят, подавайки ни пример за негативно мислене
или непреднамерена дезинформация. Но никой не може да управлява
нашето отношение към живота, ако доброволно не се поддадем на този
контрол. Никой друг не може “да ни разсърди”. Сами започваме да се
сърдим, ако се поддадем на тази манипулация. Това, което прави някой
друг няма никакво значение. Ние избираме. Не те. Не някой. Те просто
подлагат на изпитание нашето отношение към живота. Ако изберем
непостоянно отношение към живота и сме ту враждебно настроени, ту
сърдити, ту завистливи или подозрителни, това означава, че не сме
издържали изпитанието. Ако осъждаме себе си, мислейки че сме
недостойни това пак означава, че не сме издържали изпитанието. Ако
не се оплюваме сами, трябва да поемем пълна отговорност за нашите
собствени чувства. Трябва да се научим да се защитаваме от тези,
които насочват жизнената ни позиция по лъжлив път и да укрепваме
тези чувства, които уверено ни водят към по-добро бъдеще. Ако искаме
да получим възнаграженията, които бъдещето пази за нас трябва да
направим избора, даден на всеки представител на човешкия род,
поддържайки и запазвайки пълна власт над своите възгледи.
Нашето отношение към живота е достойнство, това е съкровище
с огромна ценност, което следва да се защитава по подобаващия му
начин. Освободете се от вандалите и лъжците, които могат да нанесат
вреда на вашите позитивни възгледи или се опитват да ги окрадат.
Изборът на правилно отношение към живота е една от основите,
водещи до успех. Съчетаването на твърда лична философия и
позитивно отношение към самите себе си и към целия свят като цяло
ни дава твърдата решимост, която влияе на всички други области на

43
нашето съществуване…включително и на третия фрагмент от
мозайката на живота, към изучаването на който преминаваме сега.

Глава трета

ДЕЙСТВИЕ

Има една старинна история, известна като “Притча за талантите”

– най-крупната в древността парична единица. Според тази притча,
веднъж стопанинът на дома събрал тримата си слуги и им казал, че
скоро ще се отправи на дълъг път. Преди заминаването си той дал на
всеки от своите слуги определен брой таланти. По това време един
талант се равнявал на средната заработка на човек за няколко години
така, че всеки талант представлявал доста голяма сума пари. На единия
от слугите стопанинът дал пет таланта, на втория слуга дал два таланта,
а на третия – един талант. Той помолил слугите да се погрижат за тези
пари в негово отсъствие и тръгнал на път.
Когато стопанинът заминал, слугата с петте таланта отишъл на
пазара, пуснал ги в обръщение и търгувал дотогава, докато не ги
превърнал в десет таланта. Вторият слуга направил същото – в резултат
на търговията превърнал своите два таланта в четири. А третия слуга
бил много пестелив човек, и заровил своя в земята.
След известно време стопанинът се върнал и събрал тримата си
слуги, за да разбере какво са направили с талантите. Първият слуга
разказал, колко мъдро пуснал петте таланта в търговия и показал петте
таланта, които му били дадени, плюс петте, които е спечелил.
Стопанинът казал на слугата си: “Браво!”. Вторият слуга излязъл
напред и казал, че той също успешно е търгувал и показал на стопанина
дадените му два таланта, плюс още два спечелени. Стопанинът и на
него казал “Браво!”. Накрая третия слуга излязъл напред и разказал
своята история: “Опасявах се, че ще загубя вашите пари и грижливо ги
зарових в земята”. След това с гордост поднесъл на стопанина единия
талант, за който му били поръчали да се грижи. Стопанинът хвърлил
поглед на единствения неизползван талант и казал: “Вземи този талант
и го дай на този, който сега има десет”.
На много хора не им харесва края на тази история. Струва им се
несправедливо да се отнеме малкото, което имал третия слуга и да се
даде на този, който вече имал десет. Но помнете, че животът е устроен
така. Раздава наградите си не пропорционално на нивото на нашите
потребности, а пропорционално на нашите заслуги.

44
 Моралът на тази история се състои в това, че колкото и да ни е
изпратил живота – един талант или сто, нашата отговорност е
непременно да направим нещо с това, което сме получили. Като
съберем всичко, което имаме и го пуснем в действие, грошовете се
превръщат в състояние, а препятствията – във възможности. Рано или
късно ще ни се наложи да превърнем своите знания и правилни
възгледи в активни действия.
Както се вижда от притчата колкото повече е нашият начален
“капитал”, толкова повече можем да получим за своя упорит труд. Ето
защо е толкова важно да започнем като имаме твърда лична философия
и правилно отношение към живота. Колкото повече знаем и колкото
по-добре разбираме себе си и своите възможности, толкова по-големи
ще бъдат нашите шансове за успех.
Но растящата осведоменост и положително отношение към
живота не са достатъчни. Това какво знаем и как разбираме всичко
само определя нашия потенциал за постигане на успех. А ще постигнем
ли поставените ни цели в крайна сметка зависи от нашите действия.
Може да имаме много хармонична философия, може да
притежаваме огромна сила на личността и позитивно отношение
към живота, но ако не заставим всички тези ценни качества да
работят, скоро ще стане ясно, че по-скоро си търсим оправдания,
отколкото да се движим напред.
Знанията и възгледите са много важни фактори, които влияят на
качеството на живота ни. Но помнете, те представляват само
фундамент, на който предстои да построим по-добро бъдеще.
За завършване на картината трябва действие.

ЗАЩО ПОНЯКОГА СЕ УСТАНОВЯВАМЕ НА ПЪРВИЯ ЕТАЖ

Ако имаме искрено желание да се движим напред ни предстои да

използваме всички възможни средства, за да приложим в живота
всичко, което знаем и разбираме. Трябва да намерим начин да
демонстрираме на околния свят всичко ценно, което притежаваме. В
противен случай нашите вътрешни ценности ще останат неупотребени,
а нашия талант няма да бъде възнаграден.
Защо някои хора търпят неуспех, а други преуспяват – този
въпрос често ни затруднява. Понякога дори ни се струва
несправедливо. Ние всички познаваме хора, които имат добро
образование, правилно отношение към живота и искрено желание да
направят нещо в живота си. Те са добри родители, честни работници и

45
предани приятели. Но независимо от техните знания, възгледи и
желания продължават да живеят в тиха безнадеждност. Те би трябвало
да имат много повече, а получават както ни се струва толкова малко!
И обратно – има хора, които винаги получават твърде много,
макар да заслужават по-малко. Те нямат образование. Имат лошо
отношение към себе си и към другите, често постъпват нечестно и
неетично. Единствената черта, по която като че ли приличат на хората,
които би трябвало да получават повече, а получават толкова малко е
искреното желание да преуспеят. Независимо от малкото добродетели,
знания и разбирания тези хора често се оказват на върха.
Защо се случва така, че някои хубави хора имат толкова малко, в
същото време когато нечестните хора имат толкова много? Защо в
нашето общество търговците на наркотици, членове на различни
групировки и криминални елементи се разкарват с “Мерцедес”-и в
същото време когато много хора се борят, за да платят своите малки
сметки? Ако нашето желание да преуспеем е силно колкотото тяхното
и имаме освен това и такива достойнства като тънък философски
подход и емоционална изтънченост защо не получаваме такива
резултати като тях?
Отговорът е, че не работим за постигането на нашите цели, а те
го правят.
Ние не влагаме всичко от себе си в работата, с която се
занимаваме, а те го правят.
Ние не се заседяваме до късно за да разработваме нови планове и
не работим ден след ден за да направим тези планове реалност. А те го
правят.
Ние не се стремим да разберем и изучим всичко за нашата
индустрия и нашия пазар. А те го правят.
Ние не полагаме всички усилия, за да получим нужните
източници на влияние, за да общуваме с тези хора, които ще ни
помогнат в постигането на нашата цел. А те го правят.
В същото време, когато ние мечтаем за перспективите на
бъдещето, те правят нещо конкретно. Безусловно те правят лоши неща,
но ги правят с такова постоянство, с такава енергия и с такава
отговорност, която може да накара много от нас да се засрамят.
Злото винаги се стреми да запълни празнината, която се образува
от отсъствието на доброто. Единственото нещо, необходимо за да
тържествува злото е добрите хора да не правят нищо и за нещастие
твърде много добри хора избират именно този вариант. Именно
недостатъчно интензивната ни дейност позволява на злото да

46
процъфтява, а добрите хора да гният. Ако животът понякога се оказва
несправедлив няма кого да виним за това, освен себе си.
Представете си как би се променил света, ако още сега превърнем
в действие всичко, с което разполагаме в настоящия момент, каквото
имаме, каквито сме. Ако отдадем всичките 100 % на своята работа, на
своите семейства и на обществото. Какво ще стане, ако още сега
започнем да четем книги, да заменяме грешките си с дисциплиниращи
правила и да общуваме с хора, които имат стимулиращи идеи? Ако още
сега превърнем своите мечти в планове, а своите планове – в
обмислени действия, които могат да ни доведат до постигане на
нашите цели?
Какви невероятни промени ще станат!
Почти мигновено злото би отстъпило и доброто ще нахлуе като
поток, заемайки наново своето законно място. Какъв живот бихме
живяли със своите семейства – живот пълен с вдъхновение и
постижения. А какво наследство ще оставим на следващото поколение
– маса добродетели, чистота и реални ценности за построяването на
нов свят – и всичко благодарение на това, че сме се постарали
достатъчно да направим нещо с нашия собствен живот и сме заставили
нашите умения и талант да работят.

ИЗПОЛЗВАНЕ КАРТИНАТА НА БЪДЕЩЕТО

Ниагарският водопад е едно от най-грандиозните зрелища в

света. Всеки час хиляди тонове вода се устремяват надолу от височина
няколко стотин фута в бушуваща пенлива хала. Благодарение на своята
изобретателност човекът укроти мощната сила на тази падаща вода и
сега тя служи като важен източник на енергия за стотици хиляди хора.
Нашите собствени мечти могат да бъдат също толкова
поразителни и могъщи като това чудо на природата. Но и те трябва да
се укротят и преобразуват в някаква форма на енергия ако искаме те да
представляват ценност за самите нас и за света около нас. Иначе те ще
си останат само вълнуваща, но необуздана картина на човешкото
въображение.
Всички говорим, че искаме да преуспеем, но рано или късно
нивото на нашата активност трябва да се сравни с нивото на нашите
намерения. Да говорим за постижения е едно, а да ги реализираме –
съвсем друго.
Оказва се, че на някои хора им доставя по-голямо удоволствие да
говорят за успеха, отколкото да правят нещо за неговото постигане.

47
Като че ли ритуалното песнопение за “някога” насажда у тях лъжливо
чувство на успокоение и всичко, което трябва и биха могли да направят
всеки конкретен ден се оказва несвършено.
Последствията от такова самозалъгване има своята неизбежна
цена. Рано или късно ще дойде ден, когато те със съжаление ще гледат
на всички тези неща, които са искали да направят и са се канили да
направят, но не са. Ето защо трябва да се заставим сега на
самодисциплина. Всички изпитваме една или друга тежест – тежестта
на дисциплината или тежестта на съжалението. Разликата е в това, че
тежестта на дисциплината е само няколко унции, а тежестта на
разкаянието – тонове.
Действието е прилагане на всичко, което знаем и всичко, което
чувстваме, съчетано с нашето желание да имаме повече, отколкото
имаме и да бъдем по-добре отколкото сега.

ПО-ДОБРЕ ДЕЙСТВАЙ ОТКОЛКОТО ДА ПОЧИВАШ

Ако сме се включили в някакъв проект колко усилено трябва да

работим? Колко време трябва да му отделяме?
Нашата философска позиция относно дейността и нашето
отношение към усилената работа ще повлияят на качеството на живота
ни. Как определяме правилното съотношение между труд и почивка,
създава определена работна етика. Тази работна етика – нашето
отношение към количеството труд, което сме готови да посветим на
бъдещия си успех – ще определи, колко голям или колко малък ще
бъде нашият резултат.
Дейността винаги е за предпочитане пред почивката. Всеки път
когато решим да направим по-малко отколкото можем, тази грешка
влияе на чувството ни на увереност в себе си. Ако повтаряме тази
грешка всеки ден скоро ще открием, че не само правим по-малко,
отколкото трябва, но сме и станали не такива, каквито бихме могли да
станем. Ефектът на натрупване на грешките може да има разрушителни
последствия.
За щастие, лесно можем да върнем този процес обратно. Във
всеки момент можем да решим и да си изработим ново правило: да
работим, а не да пренебрегваме. Всеки път, когато избираме действието
вместо бездействието или работата вместо почивката нивото на нашата
самооценка, самоуважение и увереност в себе си расте. В крайна
сметка това как се чувстваме е най-голямата награда за всяка наша
дейност. Нашата ценност се повишава не от това, което получаваме, а

48
от това какви ставаме в процеса на изпълнение на нещата, внасящи
нещо ценно в живота ни. Именно активността превръща човешките
мечти в реалност и това превръщане на идеите в реалност ни дава
чувството на висока лична самооценка, което не можем да извлечем от
нищо друго.
Всичко има своя цена и своя тежест, но и цената и тежестта
стават по-леки, ако се вижда ясно перспективата.

СЪОТНОШЕНИЕ НА ТРУД И ПОЧИВКА

Животът не може да бъде само работа без почивка. Важно е да

отделим достатъчно време и за възстановяване на силите си. Основната
ни задача е да намерим разумно съотношение между почивката и
работата.
Библията предлага своя философия за съотношението на труд и
почивка: шест дена работа и един ден почивка. За някои това се оказва
много трудно. В нашата страна се появи нов хор от гласове, на който не
му харесва даже съществуващото съотношение: пет дена работа и два
дена почивка. Те биха искали още повече да съкратят времето за работа
и да увеличат почивния период до три дни.
Всеки от нас трябва да избере съотношение, което най-добре
отразява онази награда, която желаем да получим като не забравяме, че
с намаляване времето за труд се намалява и възнаграждението. Ако
почиваме твърде дълго бурените обезателно ще запълнят цялата
градина. Разрушаването на нашите ценности започва всеки път, когато
си почиваме. Затова трябва да направим почивката необходимост, а не
цел. Почивката трябва да бъде само необходима пауза в процеса на
подготовка към щурма на следващата ни цел и следващото правило.
Наказанието за прекалената почивка е посредственността.

ОПАСНОСТТА ОТ ТЪРСЕНЕТО НА КРАТКИЯ ПЪТ КЪМ

УСПЕХА

Някои наши приятели искат да ни убедят, че положителните

твърдения са по-важни от дейността. Вместо да правим нещо
конструктивно за да променим живота си те искат да си повтаряме
различни лозунги, които потвърждават, че всичко е наред от типа:
“Всеки ден и във всяко отношение аз ставам все по-добър и по-добър”.
Трябва да помним , че дисциплината е изискване на прогреса и че
позитивни твърдения без дисциплина са началото на заблужденията.

49
Няма нищо лошо в позитивните утвърждения при условие, че помним
две основни правила.
Първото се състои в това, никога да не заменяме действието с
позитивни утвърждения. По-добре да разбираме, не означава по-добре
да го правим.
Второ: всичко, което утвърждаваме трябва да е истина.
Ако истината е, че сме разорени най-доброто утвърждение е: “аз
съм разорен”. Това би заставило човека да започне да се замисля.
Казани твърдо и убедено, тези думи биха подтикнали всеки разумен
човек към действия. Ако хората, чийто живот е излязъл от контрол
застанат лице в лице със суровата действителност и се заставят точно и
ясно да изразят тази истина, а не да се крият зад фалшиви и лъжливи
заявления, то това неизбежно ще ги доведе до положителни промени.
Реалността винаги е най-доброто начало. В рамките на
реалността съществува възможност за нашето собствено чудо. Силата
на вярата започва с реалността. Ако можем да се заставим да
констатираме истината за нас самите и за обстоятелствата на живота
си, тази истина ще ни освободи. Когато окночателно разберем и
приемем истината перспективата на бъдещето ще се освободи от
оковите на лъжата, които са я държали в робство.
Рано или късно трябва да престанем да обвиняваме
правителството, банките, данъците, нашите колеги, миналото си,
нашите родители, транспорта или времето за това, че не получаваме
полагащата ни се радост, която носи със себе си прогреса. Когато
разберем къде се намираме, какви сме и че причината за това са
незабележимо повтарящите се и натрупани наши грешки, намесата ни в
тази окончателна истина и нашата готовност да я приемем ще станат
начало на новия процес от нищета към състояние.

ПРОМЯНАТА ЗАПОЧВА С ИЗБОРА

Всеки момент, в който поискаме, можем да заставим себе си да

променим всичко. Всеки момент, в който поискаме, можем да отворим
книгата, която ще отвори нашия разум за нови знания. Всеки момент, в
който поискаме можем да започнем процеса на промяна. Можем да
направим това веднага, следващата седмица или следващия месец или
следващата година. Можем и нищо да не правим. Можем да се
потулим вместо да го правим. И ако идеята да променим себе си ни се
струва неподходяща, извиква у нас дискомфорт, можем да оставим
всичко както си е. Можем да изберем почивката пред работата,

50
развлеченията вместо образованието, илюзиите вместо истината и
съмненията вместо увереността. Наше е правото на избор. Но в същото
време когато проклинаме следствието, ние продължаваме да
пренебрегваме причината. Колко точно го е казал Шекспир, “вината…
не е в звездите, а в нас самите”. Ние сме създали обствоятелствата на
сегашния си живот със своите минали решения. Имаме възможност и
способности да направим по-добър избор започвайки от днес.
Тези които търсят път за постигане на добър живот нямат повече
нужда от отговори или време да обмислят как да постигнат по-добри
резултати. На тези хора им трябва истината. Цялата истина. На тях не
им трябва нищо друго освен истината. Не можем да позволим да
повтаряме грешните си съждения всеки ден и това да ни поведе в
грешна посока. Трябва да се върнем към основите които носят най-
голяма отговорност за промяната в живота ни.
Активната дейност е една от важните основи, които не трябва да
пренебрегваме.

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОБМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ

Много хора, които търсят успеха и щастието вече упорито

работят, но засега не са стигнали доникъде. Работата е там, че за да
получим желаните резултати трябва да работим не само усърдно но и
умно. Действие без интелект може да бъде разрушително. Но не е
нужно да губим време за придобиване на интелект. Всичко трябва да
бъде в разумно съотношение. Ето защо всички действия трябва
обмислено да се планират, щателно да се подготвят и последователно
да се изпълняват.

ДЕЙСТВИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАНИРАТ

Трябва да станем достатъчно мъдри за да използваме днешния

ден за планиране на утрешния. Трябва да проектираме бъдещето, а не
само да мечтаем за него. Ако се заставим да вложим своя интелект в
съставянето на тези планове, ще вложим успех и в нашето бъдеще.
Пътят ни към успеха не бива да прилича на неделна разходка.
Трябва да изберем специална цел. Отрано да предвидим препятсвията и
опасностите и да сме готови да отреагираме когато се появят. Да имаме
ясно формулирана цел е едно от основните изисквания на всеки план в
живота. Тези цели трябва да бъдат в писмена форма и да отразяват
както близките, така и дългосрочни задачи. Краткосрочните цели

51
служат за ориентири през целия път. Те представляват онези малки
камъчета, които ще ни преведат през потока до изпълнението на
нашите дългосрочни задачи и ще ни помогнат да не се отклоним от
пътя през дългото пътуване.
Дългосрочните цели служат като събития. Това са точки на
определени достижения по пътя ни, които ще са повод да отпразнуваме
резултатите от нашите усилия.
Но най-важната част от съставянето на плана и поставянето на
целите е да видим с нашия “мислен взор” главната цел на която лежи
жизнения ни път. Това е онази “вълшебна натрапчива идея”, за която
говорихме по-рано. Това е истинския нервен център на нашата гордост.
Това е , което ни движи.
Главните цели са онази невидима сила, която ни води в
бъдещето. Благодарение на нашата ежедневна дейност и дисциплина,
ние се движим към успеха. Но именно мечтата за достигане в бъдеще
на нашите цели ни привлича ден след ден и някак ни прекарва през
препятствията, които срещаме по пътя си. Интересен момент в този
процес е че колкото по-големи са усилията ни, толкова по-силно ни
привлича бъдещето. Ако демонстрираме своята непоколебима
решимост да преодолеем своите недостатъци, да повишим своето
интелектуално ниво и да постигнем своите цели, то вътре в нас започва
да звучи тихия вътрешен глас, чиито особени и многообещаващи думи
усилват притегателната сила на бъдещето. Ако се вслушваме
внимателно в този вътрешен глас и инстинктивно отговорим на
неговите подбуди, то притегателната сила на бъдещето ще става още
по-силна, а самото бъдеще – още по-определено.

ДОБРИЯТ ПЛАН Е ПРОСТИЯ ПЛАН

Нашето по-добро бъдеще започва с достойна цел и прост план.

Недопустимо е планът ни да бъде затрупан от сложности. Много
отговори изсикват време, за да ги намерим. Фактически е невъзможно
да планираме всеки детайл или да предвидим всяко препятствие.
Не трябва да допускаме, мнението на други хора да оказва
нежелателно влияние на разработката на нашия план. Другите хора
могат да имат десетки мнения по повод на това, което трябва да
правим, но окночателния план трябва да бъде наш собствен план.
Трябва да се вслушваме в ценните съвети, но при това да помним, че
никой друг няма да види нашия план като нас и няма да почувства
нашата всеотдайност като нас.

52
 Това трябва да бъде лично съставен план, а неговия създател и
архитект трябва да остане при щурвала на кораба през цялото време.

ДЕЙСТВИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДИСЦИПЛИНИРАНИ

Дисциплина е дума, която нееднократно използвахме в тази

книга и то по конкретна причина. В негативната страна на живота има
тенденция – да прониква в нашите планове, мечти и действия и да
взема връх над нея. Оптимизмът има тенденция да се предава пред
съмненията. Смелостта има тенденция да отстъпва пред страха, а
увереността – да се подчинява на безпокойството.
Само ако се придържаме постоянно към дисциплината, можем да
противостоим на негативните тенденции и да не им даваме да разрушат
нашите планове. С течение на времето, достигайки някакви успехи,
може да станем безгрижни. Ето защо тези, които искат да се сдобият с
по-добър живот, трябва да си изработят ново чувство на уважение към
дисциплината и да осъзнаят, че тя ще им помогне да го направят.
Всичко, което всеки от нас може да направи е забележително!
Хората могат да правят най-забележителните неща, само ако вземат
решение енргично да се захванат с дисциплината.Това довежда до
изработка на нова философия, ново отношение към живота и ново ниво
на интензивни действия.
Но това, което хората правят фактически, понякога ни
разочарова.
Всеки ден когато решим, ние можем да тръгнем напред,
независимо от обстоятелствата. “Ябълка след ябълка”, една страничка
след друга, един параграф след друг, едно ново правило след друго –
можем да започнем процеса на подобряване на дейността си по такъв
начин, че още “днес” може да стане отправна точка на целия ни нов
живот.
Това всеки го може!
Ние го правим, съставяйки добър план. Ние го правим,
поставяйки си нови цели. Ние го правим, работейки ежедневно над
незначителни неща, които обаче, ще внесат значителни промени в
живота ни. Подобно на всички други аспекти, необходими за достигане
на успеха, изработката на дисциплина, която ще ни позволи да
реализираме нашите мечти е изискване, което много леко можем да
изпълним… и също толкова леко да не изпълним.

ОТПРАВНАТА ТОЧКА НА ДИСЦИПЛИНИРАНАТА ДЕЙНОСТ

53
 Ето един от най-добрите начини да започнем процеса на
изработка на нова дисциплина. Всеки от нас има цял мислен списък на
неща от типа: “Аз трябваше да”:
“Аз трябваше да пиша писмо на майка си тази седмица”.
“Трябваше отдавна да и кажа, че я обичам”.
“Трябваше да се обадя миналия месец на кредитора си и да му
кажа истината”.
“Трябваше да започна да се занимавам с физкултура преди
няколко години”.
Всеки ден, в който изберем, можем да започнем да работим над
основите – над всички тези малки неща, с които започва
самодисциплината. Радостта, която ще изпитаме от това малко
постижение, ще даде начало на чудесен процес.
Началното въодушевление, което изпитваме от това, че сме
започнали да изпълняваме прости и нови за нас дисциплиниращи
правила, ще дадат начало на така наречения процес “полет на
сомооценката”. Няма никакво значение колко малки и незначителни са
тези неща, тъй като те се изпълняват в рамките на още не съвсем ясни,
но важни правила, таящи в себе си големи възможности.
Тези прости постижения ще построят онази вълшебна стълбица,
която ще ни изведе от пропастта на неудачата и небрежността, която
някога е била наше местопребиваване. С всяко ново правило ще строим
ново стъпало, което ще ни помогне да се измъкнем от мрака, където се
събират неудачниците, мрънкащи, объркани и заблудени хора, за да си
споделят печалните истории за това, колко несправедливо е устроен
живота.
Да се построи такава стълбица е лесно, но също толкова лесно е и
да не се направи.
Всяко малко правило, изпълнявано всеки ден, дава начало на
невероятен процес, който може завинаги да промени живота ни. Докато
не се научим грижливо да използваме онези малки възможности, които
ни дарява живота по нашия път, никога няма да овладеем правилата,
които ще ни помогнат да достигнем щастие и разцвет. Големите дела в
живота започват с овладяване на малки правила. Необходими са
умствените, емоционални и философски “мускули” за да напишем
писмо, да почистим гаража или навреме да платим сметката за тока –
това са същите тези мускули, които са необходими за управление на
фирма или филиал. Както беше написал един пророк:

54
 “Не изоставайте в своите добродетелни планове. След време ще
берете плодове, ако не се отпускате”.
Ние няма да можем да управляваме градове, докато не се научим
да управляваме своя дух.
Няма да можем да управляваме държава, докато не можем да
управляваме себе си.
Няма да можем да строим нашето бъдеще, докато не преустроим
нашите привички.
Няма да можем да увеличим своите награди, докато не повишим
нивото на интелектуалната си дейност.
Пътят към успеха започва вътре в самите нас за сметка на
изработката на нови правила. Успехът започва с това, че овладяваме
малките детайли на живота си. Всички големи награди са достъпни за
всеки от нас, ако успеем да дисциплинираме себе си, за да преминем
през тези ранни стадии на израстването, без да пренебрегваме нито
едно от правилата. Не трябва да позволяваме на нито едно малко нещо
да ни лиши от нашето бъдещо здраве и богатство, от нашите
приятелства и стил на живот. Не трябва да допускаме някаква грешка в
съжденията да ни накара да мислим, че ако правим малки неща
“каквото стане” , то нищо страшно няма да се случи. Не можем да си
кажем: “това е единствената област, където мога да “му отпусна края”.
Това е същата тази “единствена област”, с която ще започне процеса на
разрушение на всички останали наши правила.
Един от най-сериозните проблеми, стоящи пред нас е
дисциплината в нашата дейност. Ние трябва да внесем дисциплина в
процеса на получаване на знанията си, да бъдат нито твърде много,
нито твърде малко.
Трябва да се дисциплинираме в запазването на отношението си
към живота, тъй като сме обкръжени от различни източници на
влияние, способни бързо да разрушат позицията ни, която сме
изработвали с такава упоритост. Трябва да се дисциплинираме в
превръщането на нашите мечти в планове, плановете – в цели, а целите
– в онези малки всекидневни неща, които ще ни доведат до по-доброто
бъдеще.
И накрая трябва да използваме силата на своето въображение.
Трябва да обмисляме това, което е реално. Трябва да помним, че за да
направим нещо реално не трябва да изискваме от себе си
невъзможното. Както е казал един стар воин: “По-добре да се целим в
Луната и да улучим орел, отколкото да се целим в орел, а да улучим
само земята.” Планирането, въображението и интензивната работа са

55
онези сили, които могат рязко да променят качеството на живота ни.
Дейността е едно от основните звена от загадките на живота. Това е
силата, която дава реална ценност и смисъл на нашата философия и
нашата жизнена позиция.
Интелигентната, планирана, интензивна и последователна
дейност ни дава нова енергия и ни поддържа в пътя към
забележителното бъдеще, чийто план вече е бил начертан в нашите
мисли и желания.

Глава четвърта

РЕЗУЛТАТЪТ

Всяка делова или лична дейност, предприета в подходящ момент,

при достатъчен период от време дава предсказуем резултат. Основание
за избор на подходящия момент е продуктивността, а целта на нашата
дейност е резултатът.
Резултатът е урожая, който събираме накрая. Ако фермерът е
посадил през пролетта само шепа семена не може да се надява на много
богат урожай през есента. По подобен начин, ако човек е проявил
минимална активност не може да се надява на значителни резултати в
настоящето.
Резултатът винаги е право пропорционален на положените
усилия. Този, който почива през пролетта, няма да събира урожай през
есента, независимо от потребностите и желанията си. Резултатът е
награда за тези, които предвидливо са съумели да се възползват от
открилите се по-рано възможности. Ако възможността е била
изпусната, награда също няма да има.
Възможностите на пролетта са крактовременни. Възможността се
приближава, настъпва, а след това бързо преминава. Тя не чака; не се
оглежда назад. Възможността просто се появява и този, който реагира
на нейното появявяне със своята обмислена дейност ще може в пълна
мяра да получи желания резултат.
Всичко, което правим, определя бъдещия ни резултат. Подобно
на фермера, който подготвяйки земята, се готви за посева на семената,
ние сме длъжни да се трудим над изработването на твърда лична
философия. Подобно на фермера, който обработва и подобрява земята,
за да се избави от плевелите и да подхранва порастващите семена,
трябва да изработваме новата си жизнена позиция. И подобно на
фермера, който от сутрин до вечер се грижи за своята земя в очакване

56
на бъдещ урожай, ние също сме длъжни да бъдем въвлечени в своята
работа, във всекидневна работа.
Ако нашите минали усилия са дали лош урожай, нищо не можем
да направим.
Ние не можем да променим миналото.
Ние не можем да помолим природата да направи за нас
изключение от правилото, независимо колко сме гладни. Природата
няма да ни даде урожай в аванс.
Единственото, което можем да направим е да се готвим за
неизбежното идване на следващата пролет, другата възможност. А след
това отново да сеем, торим и колкото може по-старателно да ухажваме
земята, помнейки печалните последствия от миналата ни небрежност.
Но помнейки последствията, не трябва да допускаме те да ни
удавят. Тези уроци трябва да ни служат, а не да ни спират.
През целия си живот ние преживяваме много пролети и
нееднократно събираме урожай. Бъдещото ни щастие рядко е резултат
от една жътва. То по-скоро е резултат от ред отделни възможности,
които или са били добре използвани, или за съжаление – изпуснати.
Нашето щастие се заключава в натрупания ефект от миналите ни
действия. Ето защо е толкова важно да изучаваме резултата.
Постоянната проверка на нашия резултат е прекрасен показател за
това, колко добре използваме своите възможности.
Текущият ни резултат е ранен предвестник на това, което по
всяка вероятност ни готви бъдещето, ако продължаваме да вървим по
сегашния си курс. Ако днешния резултат е удовлетворителен, то
бъдещето ще ни даде видимо щедър урожай. Ако текущият резултат не
е такъв, какъвто ни се иска, то трябва да преразгледаме факторите,
които вероятно са ни подтиквали или даже направлявали по лъжлив
път.

КАК ДА ИЗМЕРИМ НАШИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Резултатите от нашите минали усилия можем да измерим по

няколко различни начина. Първия е да видим какво имаме сега. Нашия
дом, кола, банкови сметки, вложения и всички други “осезаеми”,
реални достижения са добър “измервателен инструмент” на нашия
материален прогрес.
Нашите постижения отразяват един от аспектите на нашите
сегашни ценности. За да измерим нашата ценност, просто изучаваме
нашите постижения. Не казвам, че изреждането на материалните ни

57
ценности и имущество е единствения начин да измерим ценността на
личността. Наред с всички материални богатства в живота има такива
ценности като радост, здраве, любов, семейство, жизнен опит,
приятелство, които винаги превишават ценността на всяко материално
имущество. Но това, което сме натрупали за годините във вид на
материално имущество може да бъде добър показател за нашите
минали усилия и възможните бъдещи резултати.
Ако сега имаме значителни парични натрупвания и материални
ценности вероятно се намираме на пътя на постигане на мечтите си,
известен като “финансова независимост”. Ако списъка ни на
постижения е незначителен независимо от усилията ни през
последните десет, двайсет или трийсет години работа, то това е верен
показател, че нещо трябва да променим. Възможно е да ни се наложи
да внесем сериозни промени в сегашната си дейност. Възможно е да се
наложи да повишим майсторството или знанията си или нашата
осведоменост за да можем по-добре да използваме откриващите се в
живота ни възможности. Или ще ни се наложи да коригираме нещо в
личната си философия за парите и в отношението си към това как да ги
харчим. Ако не сме доволни от това, което сме постигнали в дадения
момент, то това означава, че е настъпило време да определим бъдещето
си. Ако не се променим още сега, с това, което имаме, то това ще си
остане абсолютно същото. Едни и същи семена, посяти от един и същ
сеяч, неизбежно ще дадат един и същ урожай.
За да се промени урожая може би трябва да се променят
семената, може би – почвата, а вероятно най-вече – сеяча. Може би
сеячът е убеден, че трябва да се сее през лятото, а не през пролетта.
Когато дойде зимата и настъпи нуждата, то той или тя могат изведнъж
да се окажат на голото поле, проклинайки обстоятелствата и почвата,
неспособна да даде обещания урожай. Това би бил идеалния момент за
неудачния сеяч да се замисли и оцени причините, поради които земята
не му съдейства за изпълнението на лошо замисления план. Но вместо
това сеячът започва да се жалва и да съставя още един списък от
причини за неговото или нейното безизходно положение.
Всичко, което сме натрупали е резултат от минали усилия и
минали мисли. Ние трупаме разум или невежество. Бъдещето ни ни
носи награди в съответствие с това, което сме направили в миналото.
Трябва да използваме времето си за да планираме, работим, оценяваме,
инвестираме, споделяме, усъвършенстваме миналата си дейност и
попълваме запаса си от знания. Това са онези семена, които трябва да

58
събираме през целия си път така, че качеството на резултатите ни да се
подобрява с всяка изминала година.
Друг начин да измерим резултатите си това е внимателно да
видим какви сме станали.
Какви хора сме привлекли в своя живот? Достатъчно ли ни
уважават сътрудниците ни и съседите? Уважаваме ли нашето собствено
мнение? Опитваме ли се да разберем гледната точка на другия?
Вслушваме ли се в нашите деца? Проявяваме ли искрено
уважение към родителите си, съпрузите си и приятелите?
Винаги ли сме честни и етични в деловите си отношения?
Известни ли сме със своята цялостност сред равните нам?
Доволни ли сме от това, какви сме станали? Това, какви сме
станали е резултат от всички наши минали жизнени изпитания и от
това как сме се справили с тях. Това какви сме станали е също така
резултат от онези личностни изменения, които ние съзнателно и
преднамерено сме направили за всичките тези години. Ако сме
недоволни от това какви сме станали, трябва да се променим. За да се
променят обстоятелствата, трябва да се променим ние – такава е една
от основите на живота.

НИЕ ПРИВЛИЧАМЕ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛИЧНОСТТА, КОЯТО СМЕ СТАНАЛИ

При планиране на по-доброто си бъдеще основното внимание в

нашия план трябва да бъде насочено към това, да станем нещо повече,
отколкото сме сега. Ако сме недоволни от днешните си резултати, то
трябва да започнем със самите себе си.
Всичко, което имаме в живота си – както материалните така и
нематериални ценности – е резултат от това, като какъв сме си се
представяли. Отговорът на въпроса как да постигнем добър живот се
заключава в това, че трябва да станем нещо повече и тогава ще можем
да имаме повече отколкото сега.
Ако утре загубим всичко ще можем ли с лекота да го заменим.
Защо? Защото сме придобили всички тези неща като резултат от това
какви сме. Ако предположим, че сме си останали същите с времето
отново ще имаме в живота си всичко, което сме загубили. Същите
знания, същото отношение към живота, същите усилия и същия план
винаги ще ни донесат същите тези резултати.
Този принцип може да извика у нас както въодушевление така и
чувство на тревога. Въодушевлението е свързано с факта, че във всеки

59
момент може да започнем процеса на промяна вътре в себе си, което в
крайна сметка ще ни позволи да привлечем в живота си повече добро.
Чувството на тревога се дължи на факта, че ако не направим тези
необходими промени, ако не заменим нашите грешки с нови правила, и
не превърнем нашите мечти в добре обмислени планове и умни
последователни действия, то винаги ще имаме това, което имаме сега.
Винаги ще живеем в този същия дом, ще караме същата кола, ще
общуваме със същите хора и ще изпитваме същите разочарования и
сривове, които винаги сме изпитвали, тъй като не се променяме.
Резултатите винаги ще бъдат предсказуеми, тъй като те винаги се
определят от това, какви сме в процеса на обновление.
Да правим повече – това е само част от отговора. Истинският
отговор е да станем нещо повече, за да бъде нашия пораснал потенциал
неделима част от всичко, което правим.
Именно така животът става по-добър – когато ние ставаме по-
добри.
Няма да имаме повече, ако преди това самите не станем нещо
повече.
Това е една от основите на живота.

ТРЯБВА ДА ПРИВЛИЧАМЕ УСПЕХА, А НЕ ДА ГО ГОНИМ

Ценността на личността е магнит, който привлича всичко хубаво

в живота ни. Колкото по-голяма е тази ценност, толкова по-голяма е
нашата награда. Понеже решението на въпроса “как да имаме повече?”
е да станем нещо повече, трябва да сме в постоянно търсене на нови
пътища как да повишим нашата собствена ценност.
Самоконтрол, навици, дисциплина, търпение, планиране,
интензивност на усилията, мъдро вложение на голяма част от нашите
резултати, изработка на хармонично отношение към живота,
последователни действия, натрупване на знания, постоянно четене на
книги и разумна лична философия – всичко това са примери за
пътищата, които могат да повишат нашата ценност.
Именно към по-голяма ценност на личността трябва да се
стремим, а не към големи материални ценности.
Целта е да работим повече над себе си, отколкото над каквото и
да е друго. Ако отделяме достатъчно внимание на философията си, на
отношението си към живота и нашата дейност, то ще можем да внесем
положителен принос в нашето израстване и ще привлечем повече
добро, отколкото имаме сега.

60
ПО-РАЗВИТАТА ЛИЧНОСТ ПОСТИГА ПО-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ

Отначала ставаме някакви, а след това получаваме нещо. Отначало

растем като личности, а след това правим успех в материален план.
За съжаление повечето хора считат, че всичко това се случва в
обратна последователност. Тяхната философия гласи: “ Ако имах
повече пари, то щях да стана по-добър човек”. Само че животът не е
устроен така. Имайки повече, ние все още не ставаме с нещо по-добри.
Това просто подсилва онова, което вече сме. Този, който не може да
икономиса няколко цента от малката си заплата, никога няма да успее
икономично да се разпорежда с бъдещо състояние. Дисциплината да
пускаш няколко монети в касичката всяка неделя е същата
дисциплина, която се изисква, за да откриеш спестовен влог или да
управляваш инвестициите си.
Растящия брой разговори за нашите намерения няма да ни
заведат далече, а обещанията за бъдещето могат да ни подкупят само
временно. Обещанията трябва да бъдат подкрепени с постъпки. Ако
резултатите не се появят след някакъв приемлив период от време
рискуваме да загубим доверието на хората към нас и освен това да
загубим самоуважението си. Ще открием, че тези, които някога са ни
вярвали вече не ни вярват и в един прекрасен ден може да останем само
със своите благи, но неизпълними намерения.
Загубата от такъв мащаб трябва да се предотврати. Именно в този
ден, когато осъзнаем загубите си ще ни се наложи да вкусим от
горчивия хап на пренебрежението. Именно в този ден ще почувстваме
мъчителните последствия на сомозаблуждението, отлагането за после и
неизпълнението на обещанията.
Ще четем ли книги, ще съставяме ли планове, ще използваме ли
правилно времето си, внедрявайки на части това, на което сме се
научили, ще шлифоваме ли майсторството си, ще посещаваме ли
курсове за придобиване на нови умения и ще общуваме ли с най-
добрите, за да повишим нашите шансове за успех?
Ще говорим ли истината, ще усъвършенстваме ли способността
си за общуване, ще си водим ли дневник и ще отделяме ли особено
внимание на всички качества, необходими за успех?
Или ще доволстваме от това, че времето изтича между пръстите
ни като пясък, а ние постепенно губим увереност в себе си, уважението
на другите и може би даже някои придобивки и скъпи нам отношения,
с които сме се сдобили в живота си в резултат на миналите ни усилия?

61
 Ще гледаме ли безучастно, как мечтите ни се превръщат в
спомени, а надеждата отстъпва място на угризенията на съвестта?
Разбира се, че не.

НАГРАДИТЕ НА БЪДЕЩЕТО ВИНАГИ НИ ОЧАКВАТ

Точно така, както сме мечтали някога, можем да мечтаем отново.

Точно така, както някога сме вярвали, можем да повярваме отново. В
каквото и положение да се намираме днес, все още притежаваме
способността да го променим.
Пътят към успеха е път от хиляди стъпала и той започва с една
единствена книга или с едно единствено обещание, което в края на
краищата се изпълнява.
Този път започва с пробуждането на спящия ни дух, който да
разапали мечтите ни за всичко, което може да стане. Всеки момент, в
който вземем решение можем да станем и да направим тази първа
крачка на пътя, който може да ни доведе до нов и по-добър живот.
Не можем да очакваме резултати просто, защото сме започнали
да действаме, но по-нататъшните ни усилия и определени крачки,
безусловно ще ни доведат до възнагражденията в бъдещето.

ЦЕННОСТТА НА НОВОТО МАЙСТОРСТВО

Развиването на нови умения е много необходимо, ако се

надяваме да достигнем голям прогрес и да повишим нивото на
изпълняваната от нас работа. Човек може да отсече дърво и с чук, но за
това ще му е нужен месец. Ако се научи да работи със секира, може да
свърши същата работа за половин час.
Животът и работата се облекчават много, когато знанията се
съчетават с майсторство. Майсторството е усъвършенстване на
съществуващите способности, допълнени с придобитите нови таланти.
Това е резултатът на изследванията, събудени от любопитството. Това
е резулат от творчеството и въображението, мъдро приложени към
новите методи. Майсторството е също така пълно разбиране на най-
близките задачи, определени в резултат на настойчиви изследвания и
сериозни наблюдения.
Майсторството е това, което се появява, когато човек стане
стопанин на поставените задачи. Това е пълната увереност в своите
способности и в свободното владеене на тънкостите на нашата работа.

62
Майсторството е процес на обучение. Майсторството е резултат от
грамаден опит и безкраен стремеж да направим нещата по-добри.
Този, който иска да постигне успех и щастие, трябва преди това
да усвои колкото може повече умения и навици да се труди, за
връщането си на правилния курс. И има още по-тежки последствия: с
течение на времето намалява и желанието ни да се върнем на
предишния курс. Може да се задоволим с малкото, което имаме и да
отхвърлим мечтите си за всичко, което би могло да бъде.

ДА ПОСТИГАМЕ ОСЕЗАЕМИ УСПЕХИ В РАЗУМЕН ПЕРИОД

ОТ ВРЕМЕ

Това е много сериозен призив – да постигнем осезаем прогрес за

разумен период от време. Това е нещо, което създава както цел, така и
ценност в живота ни.
Ако искаме да посрещнем този призив с ентусиазъм и с надежда
за успех, то не би следвало да се опираме на съществуващите
обстоятелства като на оправдание за неспособността ни да постигнем
осезаем прогрес. Ако обстоятелствата затрудняват прогреса, това
трябва да ни служи като сигнал, че трябва да се стараем по-упорито, а
не да намалим своите усилия.
Трудностите, които срещаме имат една уникална цел.
Трудностите изпитват нашата решимост. Ако желанието ни е
достатъчно силно ще се стремим да намерим решение. Ако съберем
цялата сила на творчеството си и умножим усилията си за решаването
на всеки възникнал проблем фактически ускоряваме движението си
напред. Без тези трудности, които привличат вниманието ни пътят към
нашата цел може да се окаже двойно по-дълъг. Ако пътят е лек ние се
скриваме в празнотата уверени, че успехът ни е в кърпа вързан. Но ако
пътят е пълен с препятствия тогава се обръщаме към вътрешните си
резерви и започваме да проявяваме повече изобретателност, повече
способности и упорство, отколкото можем да предположим.
Преодоляването на тези препятствия ни издига на ново ниво на
самооценка и ни тласка напред и бързо по пътя към неизбежния успех.
Проблемът е в това, че не вярваме в мечтите си или по-точно не
вярваме в способността си да ги реализираме. Вместо да приемем
призива да се борим с препятствията, ние ги използваме като повод да
избегнем конфронтацията. Именно затова е толкова важно често да
оценяваме резултатите си. И ако не сме се сдобили със значителни

63
успехи за разумен период от време явно нещо не е наред – или с целите
ни или с изпълнението на нашия план.

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, СЕ СЛУЧВА С ВСИЧКИ НАС

В крайна сметка, всички ние срещаме почти едни и същи

обстоятелства през живота си. Но някои от нас предпочитат да ги
използват като оправдание за бездействието си в същото време, когато
други използват същите тези обстоятелства като повод за растеж и
стимул за достигане на нови висоти.
Всички разполагаме с възможности смесени с различни
трудности. На всички ни се случва да боледуваме като придатък към
годините на здраве. Бурите брулят богатите точно така, както и
бедните.
Какво ли не се случва и всичко това се случва с всеки.
Единствената разлика е в нашия подход към “събитията, които се
случват”. Качеството на живота ни се определя не от това какво се
случва, а от това, какво възнамеряваме да правим с това, което ни се
случва.
На всички ни е присъща вродената тенденция - искаме да имаме
резултат тогава, когато ни се иска или когато ни е нужен. Но законът за
сеитбата и жътвата ни казва, че ще събираме урожай през есента само
когато сме посели през пролетта. Трябва да използваме лятото за да
помогнем на растенията да пораснат силни, защитавайки ги от
нашествието на вредните насекоми и поникващите плевели. Трябва да
продължаваме своята дейност без да се взираме в текущите си нужди.
Урожай обезателно ще има, но той ще дойде малко по-късно.
“Всяко нещо си има време под небето: време да се раждаме и
време да умираме; време да сеем и време да жънем, време да плачем и
време да се смеем, време да скърбим и време да танцуваме…Време да
любим и време да ненавиждаме; време на война и време на мир”.
Резултатът зависи не от потребностите. Резултатът зависи от
усилията…от труда… от действията.
Ако сме направили от своя страна всичко резултатът, който ни е
нужен ще се появи след определен период от време.

64
 НЕБРЕЖНОСТТА ЩЕ УВЕЛИЧИ БЪДЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ

Макар препятствията да са важен фактор, който ни помага в

постигането на нашите цели не е нужно специално да ги привличаме в
живота си.
След 10 години считайки го отсега всички ще бъдем някъде,
въпросът е къде?
Сега – това е времето, което определя следващите 10 години.
Животът ще ни поднесе достатъчно препятствия; не е необходимо
специално да си ги създаваме.
Един от най-добрите начини да сведем до минимум бъдещите
препятствия е да предвидим резултатите от нашето невнимание към
важните неща в сегашно време. Оценката на последствията от
сегашната ни небрежност започва с това, че сами си задаваме сериозни
въпроси доколко сме внимателни към основните принципи на живота:
Колко книги прочетох за последните три месеца?
С какво постоянство се занимавах миналия месец?
Каква част от дохода си за миналата година инвестирах?
Колко писма написах през последната седмица?
Колко пъти през този месец записвах нещо в дневника си?
Отговорът на тези и много други въпроси ще ни дадат жива
информация за нашия потенциал за постигане на прогрес и получаване
на наградите в бъдеще.
Ако не можем сами себе си да дисциплинираме в малките неща,
то няма да бъдем дисциплинирани и в използването на капитала за
реализация на по-големи възможности, когато те се появят.
Всяка наша грешка преодоляна благодарение на нашата
дисциплинирана работа проправя пътя на нашия успех в бъдещето.
Именно така се подрежда мозайката на живота – една малка
победа, след нея друга.

КАК УВЕРЕНОСТТА ОПРЕДЕЛЯ РЕЗУЛТАТА

Тези, които търсят по-добър живот никога не трябва да спират на

по-малкото, отколкото биха могли да постигнат. Ако човек прави по-
малко отколкото са неговите максимум възможности това има
разрушителен ефект. Това срива увереността му в себе си и снижава
неговата самооценка.
Ако правим по-малко, отколкото можем това неизбежно се
отразява на отношението ни към живота, на нашата позиция. Това ни

65
води към бездънната пропаст на разрушителни емоции, към различни
затруднения и разочарования.
Ако правим по-малко, отколкото можем, то това може да
предизвика чувство на вина; чувството на вина извиква безпокойство, а
безпокойството поражда съмнение в самите нас. След това човек
неизбежно губи увереност в себе си – и ето проекта на неуспеха е
фактически завършен. Колкото по-неспособни се чувстваме, толкова
по-малко правим, а колкото по-малко правим – толкова по-малък е
резултата. Занижените резултати водят до занижаване и на нивото на
жизнената ни позиция. Негативната спирала е заформена и скоро
животът ни въобще ще излезе от контрол.
А как започва всичко това? Това започва, когато си позволяваме
да правим по-малко, отколкото бихме могли да направим. Растящата
тежест на несвършеното подрива не само нашата увереност в себе си,
но и вярата ни във възможността на подобрение в бъдеще.
Но съществува изход за хората, чийто живот е попаднал в тази
негативна спирала. Започвайки да работим над своето отношение към
живота попадаме в по-добро положение, отколкото започвайки да
действаме.
За сметка на усилването на активността ни можем да получим
друг резултат. От този първи резултат, отново ще започне да расте и
увереността ни в себе си. Порасналата ни увереност в себе си ще ни
застави да тръгнем към нови действия, които ще дадат нови резултати,
което още повече ще укрепи и подобри отношението ни към живота.
И животът, който до този момент е протичал неконтролируемо,
става живот, насочен към постигане на успех в бъдеще. А всичко
започва с осъзнаването на необходимостта да променим отношението
си към живота от тази отправна точка на човешкия прогрес и всички
постижения.
Понякога най-добрата рецепта да се избавим от неправилното
отношение към живота се оказва дейността. Може би имаме
достатъчно приемливо отношение към живота и ни е нужна само
определена въвлеченост в някаква дейност, за да разкрием своя талант.
Колко мъдро е казано: “Слаб е онзи, който допуска отношението му
към живота да ръководи неговите действия и силен е този, който
заставя своите действия да управляват мислите му”.
Има какви ли не рецепти с какво да започне пътят към успеха – с
действия или с изработване на правилно отношение към живота, но
най-главното е да започваме да правим нещо. Бездействието,
независимо от причините за това е абсолютно недопустимо.

66
 Действията могат да бъдат започнати с написването на отдавна
просрочено писмо или с важно, но трудно телефонно обаждане. Може
да започнете с купуване на дневник или с четене на книги. Такъв прост
акт, като изключването на телевизора и включването на магнетофонен
запис, може да започне процеса на нови открития и прозрения.
Когато животът ни е обърнат наопаки, трябвя просто да го
направим, дори да нямаме достатъчно увереност.
Трябва да направим това, независимо от страха си. И неизбежно
съмненията и опасенията ни ще си отидат, когато на сцената излезе
нашето твърдо обещание да действаме.
Резултатите, които ще ни донесат нашите първи крачки,
продиктувани само от вяра и решимост, ще станат онези фундаменти,
на които ще бъде построен целия ни нов живот.
Резултатите са нещо много повече, отколкото крайна цел; това са
семената на бъдещи радости и разцвет. Всеки резултат, колкото и
малък да е той е още една определена крачка на пътя към живота,
изпълнен с успех и постижения.

КОЛКО ДАЛЕЧНИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ

Оказва се, че всяка форма на живот на тази планета се стреми

към максимално използване на своя потенциал…с изключение на
човешките същества. Дървото не може да порастне до половината на
своята потенциална височина и да заяви: “Мисля, че това е
достатъчно”. Дървото ще пуска корени колкото може по-дълбоко. То
ще изсмуква колкото може повече хранителни вещества, колкото може
повече ще простира клони нависоко и широко, колкото му позволи
неговата природа, като че ли за да ни напомня, какъв може да стане
всеки от нас, ако правеше само това, което е по неговите сили.
Защо се случва така, че човекът, безусловно най-развитата и
разумна форма на живот на Земята не се стреми да реализира своя
максимален потенциал?
Защо се получава така, че си позволяваме да спрем на средата на
пътя?
Защо не се стремим постоянно да станем такива, каквито можем
да станем?
Причината е проста: дадена ни е свободата да избираме.
В повечето случаи изборът е дар. Но когато става дума да правим
всичко, което можем, разполагайки с всички наши способности и
възможности, изборът понякога може да бъде по-скоро проклятие,

67
отколкото благословия. Твърде често правим далеч по-малко,
отколкото можем да направим. Ние по-скоро ще си почиваме под
сянката на растящото дърво, отколкото да вземем пример за стремеж
към растеж от това дърво.

ДВАТА ИЗБОРА, С КОИТО СЕ СРЕЩАМЕ

Всеки от нас има два ясни варианта на избор за това, какво може
да направи със своя живот.
Първи вариант – да бъдем по-малки, отколкото можем да бъдем.
По-малко да печелим. По-малко да имаме. По-малко да четем и
по-малко да мислим. По-малко да рискуваме и по-малко да
дисциплинираме действията си. Това е онзи вариант на избор, който
води до празен живот. Това е онзи вариант на избор, който, направен
веднъж, води до живот пълен с постоянни глупави предчувствия,
вместо живот, пълен с прекрасни очаквания за нови постижения.
А вторият вариан на избор? Да правим всичко! Да станем тези,
които можем да станем. Да четем всяка книга, която можем да
прочетем. Да печелим толкова, колкото можем да печелим. Да
раздаваме и да влагаме толкова, колкото можем, да правим и
изпълняваме толкова, колкото можем.
Всички ние имаме този избор.
Да го правим или не. Да бъдем или не. Да бъдем по-значителни
или да бъдем никой.
Както и за дървото, това би бил достоен призив за всички нас –
растете нависоко и нашироко до пълното използване на вашите
потенциални възможности. Защо не правим всичко, което можем във
всеки момент, когато можем, защо не проявяваме всичко, на което сме
способни и толкова дълго, колкото можем?
Нашата крайна жизнена цел трабва да стане създаването в този
свят на всичко, което ни позволява нашия талант, способности и
желания. Да вземем решение да правим по-малко, отколкото бихме
могли, означава да претърпим неуспех в това важно начинание.
Резултатът е най-доброто измерение на човешкия прогрес. Не
приказките. Не обясненията. Не оправданията.
Резултатът! И ако нашият резултат се окаже по-малък, отколкото
трябва да бъде, то трябва да се стремим днес да постигнем нещо
повече, отколкото сме имали преди. Най-големите награди винаги се
дават на този, който допринася най-голяма полза на себе си и света
около него в резултат на това, кой и какъв е станал.

68
 Глава пета

СТИЛ НА ЖИВОТ

Окончателното съчетание на нашата философия, нашето

отношение към живота, нашата активност и резултатите от тази
активност – всичко това формира крайната личностна категория, която
наричаме стил на живот.
Стила на живота е избора на това как живеем и как градим своя
живот.
Това е разбирането за разликата между стъкълцата и
същровищата на живота.
Много хора са се научили да печелят добре, но още не са се
научили да живеят добре. Някои обясняват негативното си
отношение към живота с ниското ниво на доходите си. Те си мислят, че
ако решат своите финансови проблеми ще ни покажат какво значи
истинско щастие. Очевидно те още не са разбрали, че именно тяхното
неумение да намерят щастието в миналото е повлияло на сегашния им
доход. Докато не осъзнаят че щастието е причината, а богатството само
следствие жизнените им обстоятелства едва ли ще се променят.

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА ОТНОШЕНИЕТО НИ

КЪМ НЕГО И НАШИТЕ ЦЕННОСТИ

Както вече разбрахме, това, което чувстваме, и това, което

считаме за ценно е част от мислителния процес. Именно той в крайна
сметка определя какво привличаме в живота си. Ако сме недоволни от
сегашните си обстоятелства, можем да започнем да ги променяме
просто променяйки характера на мислите и чувствата си.
Стилът на живот е също функция на същия този мислителен
процес.
Всеки ден, в който поискаме можем да променим своя стил на
живот, да променим своите чувства и да започнем да вземаме по-
разумни решения по отношение на това, което считаме за ценно.
Най-забележителното на стила на живот е това, че можем още
сега да имаме всичко!
Не е нужно да чакаме, докато забогатеем или станем знаменити,
за да изпитаме щастието.

69
 Не е нужно да отлагаме наслаждението от прекрасните страни на
живота до тогава, докато не постигнем своите цели в кариерата.
Можем да живеем живот, изпълнен с радост и възнаграждавайки
ни така, само ако го пожелаем, започвайки от този момент.
Всеки може да пожертва пари за благотворителност.
Плащайки не повече, отколкото за билет за кино, всеки от нас
може да послуша симфоничен оркестър. Не е нужно да имате
собствена картина на Рембрандт, за да оцените неговия неповторим
гений.
Подарената от душа една-единствена роза може да означава
много повече от букет орхидеи.
За да се насладиш на залеза входът все още е безплатен.
Не е нужно обезателно да сме богати, за да водим богат живот.
Можем да се сдобием с цялото щастие и цялата пълнота на
живота, каквото си пожелаем, още сега, ако просто променим своя
поглед и своето отношение към това понятие, което наричат стил на
живот.

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ НЕ Е КОЛИЧЕСТВЕНО ПОНЯТИЕ

Културата не е количествено понятие.

Изкусността не е количествено понятие.
Стилът на живот също не е количествено понятие.
Всички тези сфери на живота са по-скоро изкуство, с което
трябва да се занимават тези, които искат да постигнат по-добър живот.
За да станем майстори в тези видове изкуства, практиката трябва да
започне с това, което имаме сега.
Без да се взира в обстоятелствата на живота си всеки от нас може
да започне да овладява изкуството на изкусното поведение всеки ден,
който си избере. Например, всички знаем реда за даване на “бакшиш”
на този, който ни обслужва в ресторанта.
Но малко знаят произхода и предназначението на това понятие
“да оставиш бакшиш”. Думата “бакшиш” (tip) е абревиатура на фразата
“Гаранция за бързо обслужване” (To insure promptness). Гаранцията да
ни обслужат предполага, че “бакшишът” би трябвало да се даде на
сервитьора преди да ни обслужи, а не след това.
Изкусният подход към вечерята в ресторанта се състои в това да
извикаме настрани човека, който ще ни обслужва, преди, а не след
това. Разбира се “бакшишът” трябва да бъде достатъчен, за да
гарантира, че обслужването ще бъде доста по-добро от средното.

70
 За да направим този жест още по-специален, можем също да
намерим няколко специални думи, например: “Гостите, които са с мен
са много важни за мен хора и би ми се искало да останат с най-добри
спомени от тази вечер”.
Много Ви моля да се погрижите за тях по най-добрия начин, а
тук има нещо специално за Вас”.
Този кратък моментен разговор в съчетание с неголяма сума пари
ще сътвори чудеса. И той ще бъде особено ефективен, ако казаните
думи са произнесени искрено, с топла усмивка. Именно в това се
състои изкусността – да намерим простички начини да живеем
уникално. Това го може всеки. Това може да се направи лесно. Но също
така лесно може и да не се направи.
Лесно е да ядем подхвърлена храна, да търпим лошо обслужване,
да се заяждаме и развалим важна вечер.
Стилът на живот не е нищо друго освен изкуството да правиш
обикновените неща – необикновени. Не е същото като да станете
от масата хвърляйки няколко монети и злобен поглед на сервитьора и
сърдито да се отдалечите. Представете си впечатлението, което ще
направи такова не много умно поведение на хората, които сте се
надявали да удивите.
Това ще превърне вечерта, която е трябвало да се запомни за
дълго в същински кошмар и всичко това заради пропуснатата
възможност да отделите минута и да похарчите няколко долара, за да
гарантирате бързина на обслужването.
Трябва да се научим да харчим с вкус малки суми, за да се
надяваме че ще овладеем изкуството умно да управляваме големите
пари.

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА ТОВА, КАКВО

ПРЕДСТАВЛЯВАМЕ

Стилът ни на живот ни дава ясна представа за това като какви си

се представяме и какъв е начинът ни на мислене. Стилът на живот е
това къде отиваме, какво правим и как се чувстваме. Стилът на живот е
това как се обличаме, каква кола караме, какви развлечения
предпочитаме.
Стилът на живот е съчетание на реалните ценности и стил,
изтънченост и интелект, контрол над емоциите в период на
преодоляване на трудности и емоционалния ни заряд в период на
радост и щастие.

71
 Хората, постигащи успех и хората, които сериозно се стремят
към успех, обикновено демонстрират какво ниво на интелект и
изкусност са успели да постигнат. Начинът по който се държат не
оставя съмнение за нивото на тяхното развитие като личности и
личните им постижения.
Всичко, което представляваме за себе си дава пълна информация
на другите за нивото ни на развитие като личности. Всичко, което
правим, всичко, което говорим, даже външният ни вид е много
информативно от гледна точка на вътрешното ни отношение към
живота. Ако харчим повече пари за банички отколкото за книги това
навежда на размисъл относно искреното ни желание за развитие като
личности.
Четем книга вечер, седим пред компютъра или пред телевизора,
разговаряме с децата си, шегуваме се със своите “приятели в работата”
– стилът на живот зависи от нашето отношение към живота и нашите
ценности като личност. Ние всички можем да живеем по-добре.
Никакви пари не трябват за да променим това, как живеем. За това е
необходими повече да обмисляме и по-висока оценка на реалните
ценности в живота.

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ НЕ Е АВТОМАТИЧЕСКА НАГРАДА

Стилът на живот означава създаване на начини да направим

живота уникален. Това е изкуство, което трябва да се овладява, а не
условие, подлежащо на изпълнение. Стилът на живот – това е търсене
на нови начини да внесеш радост, удовлетворение, въодушевление и
реални жизнени ценности в живота си и в живота на тези, които са ни
скъпи, по времето, когато работим над нашите цели, а не тогава, когато
ги постигнем. По-охолно съществуване не означава обезателно по-
радостен стил на живот.
Много от нас мечтаят да станат богати, да имат чудесен дом,
който да се обслужва от други, това, с което можем да се наслаждаваме
на свободата. Мечтаем да спечелим от лотария, за да можем да
напуснем работа и да живеем добре.
Мечтаем, да си имаме шофьор, който да ни вози, да ни обслужват
слуги, за да можем цялото си свободно време да прекарваме така, както
искаме и да правим всичко, което искаме.
Въпросът е в това, какво конкретно бихме искали да правим.
Много бързо голяма част от това, за което някога сме мечтали, ще
стане също толкова банално, както и сегашния ни стил на живот. Има

72
ограничено количество пътешествия, балове, продължително спане и
“наслаждения”, които ще можем да възприемаме до тогава, докато не
ни омръзне.
Ако не за живот с безкрайни развлечения и веселие, то за какво
тичаме? Що за понятие е това което наричаме стил на живот?
Може да имаме различно мнение за това какво е стил на живот,
но се надявам, че сме единодушни за това какво не е стил на живот: не
е това, което получаваме в резултат на това, че имаме повече.
Стилът на живот е резултат на по-голяма пълнота на живота…да
живееш по-съвършено, по-осъзнато, по-радостно, да живееш с по-
голямо разбиране. Колкото по-пълно живеем, толкова повече правим и
толкова повече постигаме.
Стилът на живот е награда за всички наши упорити усилия, това
е начин да направим упоритите си усилия още по-резултатни, по-
значителни и в крайна сметка по-продуктивни.

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА, А СЪЩО И ДА

СЕ ПРАКТИКУВА

Ако искаме да бъдем богати, трябва да изучаваме богатството, а

ако искаме да бъдем щастливи, трябва да изучаваме щастието.
Съчетанието на тези две изследвания образува аурата, която наричаме
стил на живот.
Повечето хора не смятат щастието и богатството като предмет на
изучаване.
Само че щастието е изкуство, а не случка. Щастието не е нещо,
което ни пада от небето. Щастието е онова уникално чувство, което,
както грешно предполагаме идва при нас, само ако сме постигнали
успеха, а трябва да предшества достигането на успеха.
Щастието е също толкова причина за успеха, колкото и резултат
от успеха и ние можем да изпитваме щастие когато поискаме,
независимо от сегашните обстоятелства в живота ни.

УЧЕТЕ СЕ ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ С ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ,

ДОКАТО СЕ СТРЕМИТЕ КЪМ ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ ДА
ИМАТЕ

Всеки от нас може да си създаде собствено щастие. Ние можем

да го създаваме и можем да го изпитваме. Не е нужно да чакаме нещо.
Очакването просто ще удължи мъченията, които търпим от лошото

73
обслужване, недостатъка от душевно равновесие, развалените мигове
на радост и продължаването на живота такъв, какъвто е бил винаги.
Това чудесно чувство наречено щастие може да започне независимо
къде и как живеем, тъй като то няма нищо общо с материалните неща.
Да имаме повече – това все пак не е отговор на въпроса, как да бъдем
щастливи. Ако щастливите моменти в живота ни се броят на пръстите
на едната ни ръка, дори и диамантени пръстени да сложим на тези
пръсти няма да станем по-щастливи. Ако не сме успели да създадем
истински дружески отношения когато финансовите ни ресурси са били
оскъдни, няма да можем да намерим или запазим повече приятели,
когато финансовото ни състояние се подобри. Сериозните, значимите
отношения с някой, който е бил с нас в радости и в беда, който ни
познава и обича, който прави живота ни по-добър просто затова, че го
има на този свят не е нещо, което можем да си позволим да отложим за
после.
Толкова ни е приятно да гледаме как децата ни се учат да карат
велосипед. Нима ще откажем на себе си и на тях това невероятно
удоволствие само защото средствата ни не ни позвовялат да им купим
най-хубавите или най-скъпи играчки сега? Щастието не е това, което
теглите от банковата си сметка.
Щастието не е това, което можете да получите от живота и от
тези, които ви заобикалят. Няма нищо лошо в това, че искаме повече за
себе си и своето семейство. Но това не означава, че трябва да се
ползваме по-малко от съкровищата на живота, защото имаме по-малко
и не значи, че трябва да ценим повече, онези, които имат повече.
Ако не се научим да бъдем щастливи с това, което вече имаме,
никога няма да бъдем щастливи какъвто и голям късмет да срещнем по
пътя си.

БЪДЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО НЕ СТЕ БИЛИ

Една от основните причини, поради които не ни се удава да

намерим щастието или да си създадем уникален стил на живот, се
състои в това, че още не сме овладели изкуството да бъдем.
Когато сме в къщи мислите ни са погълнати от решаването на
задачи, оставени в работата. А когато сме на работа продължаваме да
мислим за домашните си проблеми.
Ние прекарваме ден след ден без да се вслушваме в това, което
ни говорят другите. Може би слушаме думите, но не вникваме в
смисъла им.

74
 Във всекидневния си живот често сме съсредоточени или на
миналия си опит или на бъдещите си възможности. Толкова сме
въвлечени в проблемите на вчерашния ден и нашето утре, че дори не
забелязваме как си отива днешния ден.
Ние преминаваме през деня вместо да получим нещо от този ден.
Всеки момент сме там, където ни се иска, но не живеем непосредствено
в дадения момент.
Стил на живот означава да се научим да бъдем там, където сме.
Това означава да се съсредоточим на настоящия момент,
стараейки се да извлечем от него цялото богатство от жизнен опит и
емоции, които той предлага.
Стил на живот – това е умението да намериш време да погледаш
залеза на слънцето.
Стил на живот – това е умението да слушаш тишината. Стил на
живот – това е умението да уловиш всеки миг, който може да
допринесе нещо ново в процеса на твоето израстване като личност.
Стил на живот е не това, което правим, а това, което изпитваме.
И докато не се научим да бъдем в сегашния момент, никога няма
да овладеем изкуството да живеем добре.

НЕКА ЖИВОТЪТ ДА ВИ ДОКОСВА

Има огромна разлика между понятията: “да пристигнеш в

Париж” и “да почувстваш Париж”. Да пристигнеш – това е физическо
действие. Да почувстваш – това е богато емоционално събитие.
За да почувстваш живота, трябва да му дадеш възможност да те
докосне. Това се отнася не само за положителните събития. Трябва да
изпитваме горест и печал, да изпитаме загуба и скръб. Емоциите
обогатяват живота ни и му създават особена уникалност.
За да почувстваме цялата уникалност на живота трябва най-
напред сами да станем с уникална индивидуалност, да почувстваме
целия широк спектър на човешките преживявания и емоции. Само
тогава ще почувстваме целия спектър на човешкото съществуване, ще
можем да създаваме и живеем живот, изпълнен с реални ценности.
Всеки прогрес започва с емоции. Не можем да постигнем по-
добър живот просто желаейки го, трябва да усвоим онези емоции,
които изпитват хората, водещи този “хубав живот”.
Ако искаме да бъдем щастливи, трябва да започнем да мислим,
чувстваме и действаме като “щастливи хора”.

75
 Ако искаме да бъдем богати, трябва да започнем да мислим,
чувстваме и действаме като “богати хора”.
Всеки баща на семейство може да заслужи благодарността и
достойната оценка на своите близки при своето сегашно финансово
положение. Не е нужно да чака докато забогатее, за да намери и
сподели щастието. Не му трябва да чака, за да стане уникален. Не е
нужно да отлага възможността да изпита щастието и да почувства своя
уникален стил на живот, тъй като всичко това е във пределите
възможностите му сега. Използвайки всичко, което е в неговите
възможности сега, той фактически може да ги разшири. Трябва само
да започне с това ниво, на което се намира. Трябва само да вдъхне
щастие и уникалност на нещата, с които разполага в сегашния момент.
Радостта, която ще почувства дъщеря му, получавайки двайсет
долара за билет за концерт (тъй като това е всичко, което той може да
и даде сега) е сравнима с радостта от получения автомобил за двайсет
хиляди долара. Тази радост ще бъде особено голяма, ако преди
известно време бащата е спорил с дъщеря си по повод настойчивата и
молба да похарчи куп пари за такава глупост като концерт. Представете
си бащата – глава на семейство, който иска да бъде всезнаещ и
състоятелен човек, решил да хвърли двайсетдоларова банкнота на
дъщеря си в знак на неодобрение на този толкова важен за нея концерт.
Колко по-добре би било, ако поне веднъж за учудване на дъщеря
си и купи отрано билет, след това и го даде по специален начин,
казвайки при това няколко специални думи. А още по-добре би било да
купи два билета и да отиде на концерта заедно с нея. Като финален
щрих би могъл след концерта да я заведе на вечеря на специално
избрано място с изискана храна и обслужване, тъй като предварително
се е погрижил за “бакшиша”, както вече говорихме.
Ето какво се казва стил на живот – това е търсене на уникални
начини да превръщаме емоционалните възможности в значителни
жизнени събития в рамките на днешните си средства.
Ние можем още сега да споделим всичко, което е във
възможностите ни. Предлагаме ли своето време и рамо, за да поплачат
на него, даряваме ли своето искерно участие и цялото си внимание –
ако сме тук и преживяваме този момент истински, какво прекрасно
преживяване ще бъде това. Не можем да позволим годините,
шансовете ни, дори и най-малките възможносити да създадем моменти
на радост да се изнижат като пясък през пръстите ни. Ако
продължаваме да чакаме докато се появят някакви финансови
възможности за по-големи неща и не овладеем изкуството да

76
преживяваме всеки момент, който ни предлага живота, може да се
окаже , че сме чакали твърде дълго. Дайте да започнем процеса на
натрупване на богатствата на жизнения опит, преживявания и спомени,
които ще останат дълго след като вече ни няма в сърцата на хората,
които обичаме. Стилът на живот е източник на радост и постижения,
които са достъпни за всеки независимо от дадените обстоятелства.
Стилът на живот е във възможностите на всеки, който поиска сериозно
да го изучава.
Животът ни е пълен с възможности да изпитаме ново усещане за
щастие и уважение. Всичко, което ни трябва е да променим мисленето
си и да решим да започнем още сега. И ако демонстрираме новото си
задължение изцяло да използваме даже и най-малката възможност,
която срещаме на пътя си, животът ще ни предостави много по-богати
преживявания и обширен жизнен опит отколкото сме си мечтали.

Заключение

СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА НЕОТЛОЖНОСТ

Като извод от всичко, което споделихме в тази книга можем да кажем,

че окончателният ни успех или неудача зависят от три фундаментални
аспекта:
1. какво знаем;
2. как се отнасяме към това, което знаем;
3. какво правим с това, което знаем и чувстваме.
Но има още една фундаментална основа, която трябва да
овладеем, ако наистина искаме да променим нещо в живота си. Тази
последна основа представлява онази връзка, която свързва всички
останали фрагменти на мозайката. Както виждате напълно е възможно
дори приемайки всички указани в книгата принципи, някои хора да си
останат далече от реализацията на крайните си цели. Независимо от
усилията им да променят личната си философия, да изработят
положително отношение към живота, водещо към успех, независимо от
упоритата им работа над себе си за изучаване и анализ на резултатите
си и опити да направят уникален своя стил на живот не им се удава да
реализират мечтите си.
Защо тези хора със сериозни намерения да направят тези важни
промени в живота си и до сега се въртят в кръг вместо да се движат

77
напред? Защо този, който е посял семената не може да събере богат
урожай?

ЗОНА НА ЧОВЕШКИЯ КОМФОРТ

Възможно е част от отговора на тези въпроси да е в това, че

именно защото вече имаме толкова много сме склонни да доволстваме
с толкова малко.
Почти всеки има дом, телефон, телевизор, кола и определен
източник на доходи. Имаме с какво да се облечем и нахраним. Това, че
нашите основни потребности са задоволени може да ни заведе на
опасно място наречено “зона на комфорта”. Не ни достига или
отчаяние или безразсъдната сила на въодушевлението за да ни изгонят
от това място. Често ние искаме повече, но нямаме нито въпиюща
нужда, нито горещо желание , което да ни позволи да имаме повече.
Най-опасния аспект на зоната на комфорта е, че тя влияе на слуха
ни. Колкото по-комфортно живеем, толкова по-невнимателни ставаме
към тиктакането на отлитащите часове. Тъй като винаги ни се струва,
че имаме много време пред нас безумно прахосваме минутите. Губим
дните си в развлечения вместо в подготовка. Хората, които живеят в
зоната на комфорта като че ли са си изработили някаква странна
философия за човешко безсмъртие. “Имам безкрайно много време за да
изградя пътя към личния си успех. Винаги има утре. Винаги има
следваща седмица, следващ месец, следваща година. Няма никаква
причина за безпокойство. Винаги има възможности…по това време
следващата година всичко ще бъде съвсем различно
А в това време сега – в сегашния момент – хората, които имат
най-добри намерения да подобрят обстоятелствата в живота си ще
доволстват в сегашния ход на събитията. Днешния ден ще бъде или ден
за почивка или ден за съставянето на още някакви планове или ден за
гледане на телевизия или ден за подготовка на настъпващата нова
посредственост, която ще започне утре.
“Утре ще стана рано и ще работя до късно, ще приложа целия си
талант и възможности за да променя живота си” – заявява човека с
благи намерения, но без чувство на отговорност
“През последния месец прочетох три книги, така че този месец
мога да пропусна.”
“Тази седмица работих много, така че мисля, че утре мога да си
почина.”

78
 “Днес трябваще да позвъня, но ще го направя в друг ден… Утре
ще го направя.”
Малките грешки в съжденията повтаряни всеки ден…

ДНЕС Е ВЧЕРАШНОТО УТРЕ

Проблемът на очакването на утрешния ден е в това, че когато той

накрая настъпи се казва “днес”.
Днес – това е вчерашното утре. Въпросът е как да използваме
възможностите предоставящи ни този ден. Днес – това е утрето на
вчерашния ден. Най-често ние си губим утрешния ден точно така,
както сме загубили и днешния.
Всичко, което сме могли да постигнем може да ни се изплъзва,
независимо от нашите намерения дотогава, докато не открием, че вече
е късно.
Всеки от нас трябва често да си напомня, че часовникът тиктака.
Това е същия часовник, който е започнал да тиктака от мига на нашето
първо вдишване и който някой ден ще престане да тиктака.
Времето е велик изравнител на цялото човечество. То отнася и
най-хубавото и най-лошото независимо от всичко.
Времето ни дава възможност, но изисква чувство на
неотложност.

ДВЕМИНУТНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Интересно е да се наблюдава играта на футболистите на мач.

Обикновено те прекарват първите петдесет и осем минути от играта в
съответствие с плана, който са обмислили и който би трябвало да ги
доведе до победа. След това става нещо забележително. Помощник-
съдията застава в центъра на игрището и обявява така нареченото
“двеминутно предупреждение”.
Това, което се случва в следващите сто и двайсет секунди често е
невероятно. Често ставаме свидетели на по-интензивна, по-искусна,
енергична и активна игра през тези две финални минути, отколкото в
предишните петдесет и осем.
Защо?
Внезапното осъзнаване на неминуемото поражение и раждането
на ново и заострено чувство на отговорност. Учсатниците знаят, че
часовниците не отдават никому предпочитания. Часовниците ще

79
правят това, за което са предназначени: ще отчитат секундите до
завършването на мача.
Тогава губещият отбор е способен да покаже изключително ниво
на майсторство и интензивност на атаките, каквито не е показал през
целия мач. Отборът е имал възможности да победи противниците си
още в началото на мача, но независимо от това не ги е показал, докато
не е станало твърде късно.
Понякога звукът на свирката, възвестяващ двеминутното
предупреждение е само формалност, означаваща най-голямата
вероятност за необратимо поражение.
Същото се случва и с живота на човека. Секундите се сливат в
минути, минутите в часове, часовете в дни, докато една сутрин не
открием, че възможностите са пропуснати. Прекарваме последните си
години съживявайки мечтите си за това, което можеше да бъде,
съжалявайки за това, че никога не е и няма да бъде.
Когато играта на живота е окончателно завършена нямаме нито
една секунда, за да поправим грешките си. Часовниците отчитащи
живота ни не ги е грижа нито за победителите, нито за победените. Не
ги вълнуват оправдания, справедливост или равенство. Единственият
важен въпрос е как сме изиграли играта.
Независимо от възрастта на човека именно чувството на
неотложната необходимост трябва да го застави да действа сега – в
настоящия момент. Трябва постоянно да съзнаваме ценността на вески
миг от живота си – мигове, които ни се струват толкова незначителни,
че тяхната загуба остава незабелязана.
Все още имаме времето, което ни е необходимо. Все още имаме
маса шансове…маса възможности…за да покажем на какво сме
способни
За повечето от нас ще има утре, следваща седмица, следващ
месец и следваща година. Но ако не си изработим чувство на
отговорност, не осъзнаем неотложната необходимост, тези кратки
промеждутъци от време ще бъдат също толкова бездарно пропиляни
както досега – седмици, месеци, години. Това не е безкраен запас.

УЧЕТЕ СЕ ДА ВИЖДАТЕ ОТРАНО КАРТИНАТА НА

БЪДЕЩЕТО

Ако можехме мислено да нарисуваме картината на бъдещето,

отчитайки днешната посока на пътя си, щяхме да се отнасяме по-

80
сериозно към живота си. Ето една история, която по драматичен начин
илюстрира последствията от отсъствието на чувство за неотложност.
Веднъж един човек седнал в малката си лодка и потеглил по река
Ниагара. Реката била спокойна, духал лек ветрец и слънцето светело
ярко от безоблачното небе. Човекът отскоро бил в реката и бреговете и
били съвсем близо. Очевидно нямало никаква причина за безпокойство.
Човекът нагласил кукичката, метнал въдицата и мислите му се понесли
по течението. Същото сторила и малката му лодка. Отначало
движението било бавно и незабележимо, лодката се държала така,
както би се държала всяка лодка, оставена на дрейф в слабо течение.
Но всеки дрейф отнася лодката в определена посока и ако не я
управляват продължава да се движи в тази посока като че ли под
действието на някаква странна и невидима сила.
Зает с неговите си работи, човекът не забелязал усилващото се
движение на лодката. Мислите му били заети с риболова, тъй като цяла
седмица, докато го подготвял, мислел само за това. В крайна сметка,
ще има време и за сериозни размишления. В края на краищата и той
има право да си почине, наслаждавайки се на усамотението. Да забрави
за всички проблеми и да си позволи да подрейфува заедно с лодката си.
Изведнъж без всякакво предупреждения мислите му се върнали
от сферата, където блуждаели в настоящето. Звукът, който отначало се
чувал отдалеко на мига се усилил и станал почти оглушителен.
Вниманието му било привлечено не само от звука, но и от движението,
което подхванало малката лодка и я понесло напред по водата, която
вече не била спокойна и тиха.
Човекът се огледал наоколо и забелязал, че бреговете от двете
страни се отдалечават, като че ли се движели сами. Нямал мотор на
малката си лодка и можел да се придвижва само с греблата. Преди не е
имал нужда от мотор и гребла.
Той се опитал да съобрази какво се е случило: оказало се че се е
движил от спокойния, безметежен и безопасен свят към бесния
водовъртеж на събития извън пределите на неговото разбиране и
контрол.
За миг ситуацията се изправила пред него с цялата си безпощадна
реалност. Оглушителния грохот, бушуващата пяна, нарастващия облак
и безпомощното положение на лодката създали пред очите му ужасната
картина. Той бил хвърлил себе си и малката си лодка в река Ниагара и
този дрейф го отнесъл на прага на водопада.
В съзнанието му изникнал цял вихър от мисли и чувства. Ако
можеше само да помисли до какви последствия ще го доведе

81
безметежния му дрейф. Ако се беше погрижил да снабди лодката с
мотор. Ако беше забелязал по-рано, ако беше…
Чак сега човекът забелязал тълпата хора, събрали се по двата
бряга, които бързо разнесли вестта за лодката, мятаща се по течението
надолу към неизбежната катастрофа. Всички били готови да помогнат,
но всеки опит да рискуват да спасят този човек, само биха поставили
под заплаха собствения им живот. Някои се опитвали да хвърлят
въжета или да подадат клони, но повечето стояли вцепенени пред
небивалата трагедия.
В този миг човекът почувствал, че надвисналата над него
страшна опасност е разплата за собствената му небрежност. Оказал се
жертва на собственото си безгрижие към детайлите на обкръжаващата
го обстановка, които се оказали способни да погълнат цялото му
съществуване, всичките му възможности, таланти и в един миг слагат
край на всичките му мечти.
Последната му мисъл била, че ако му се даде още един шанс, би
постъпил другояче. Мислите проблясвали в съзнанието му с такава
бързина, с каквато падащата на края на водопада вода се устремявала в
безкрая надолу.
Ако съдбата му дадеше шанс той би предвидил много по-рано
бъдещата катастрофа. Би си представил цялата картина така, сякаш е
реална. Би предвидил последствията от своята небрежност и
невнимание. Мислено би видял издигащата се пяна, би чул рева на
водопада и би почувствал ускоряващото се течение, което да го застави
незабавно да действа и бързо да гребе към безопасния бряг.
Ако можеше водата да го изхвърли навън, а не да го погълне, то
би оценил другояче и своя талант и способностите си и времето си.
Никога повече нямаше да позволи глупости да занимават мислите му, а
желанието му да се отпусне и почива да го отдалечава от стремежа към
интензивна работа и прогрес.
Но за съжаление неговото време просто свършваше.

ИЗУЧАВАНЕ НА СЕГАШНИЯ ВИ ДРЕЙФ

В живота ни всичко е точно така. Ние все плуваме по течението –

дрейфуваме в някакво направление – дори в сегашния момент.
Единствения аспект, който можем да определим в някаква степен на
точност е къде може да ни отведе сегашния ни дрейф.

82
 Най-голямото неизвестно е в това, ще ни стигнат ли часовете на
нашия персонален часовник да променим направлението на този
дрейф.
Миналите постъпки на някои хора са набелязали курс, който
продължава и сега и заплашва да обхване и бъдещето им и всички тези
хора не коригират нищо и не предприемат никакви действия.
Те продължават да си позволяват да дрейфуват безнаказано.
Те допускат желанието им да се развличат да потиска желанието
им да се учат.
Вместо да търсят, те сами се губят. Склонни са да смятат, че
малките им заблуждения, небрежност или грешни съждения нямат
голямо значение. Тези хора още не са разбрали, че в живота всичко е
взаимно свързано и че техните действия днес определят какви ще бъдат
последствията утре.
Тези техни безгрижни действия и безцелни блуждаения изяждат
най-важния им ресурс – времето. На тях им се струва че имат толкова
много време, че могат да си позволят възможностите да си отиват
незабелязано.
Нашата философия ни движи към определени условия в
бъдещето. Също както и днешното ни отношение към живота, нивото
на активност и резултатите. Днешният ни стил на живот или ни
вдъхновява за още по-голяма дълбочина на емоционалния опит или ни
нашепва да чакаме когато ще имаме всичко.
Трябва да изучаваме какво представляваме и какви сме не само в
светлината на нашите крайни цели, а и с осъзнаването на отиващото си
време – “тиктакането на часовника”. Може би са ни останали само
няколко месеца. Но не е ли по-добре да направим нещо конструктивно
с това оставащо ни време отколкото пасивно да чакаме кога ще удари
последния час?

ЖИВОТЪТ НЕ Е УЧЕБНО ЗАНЯТИЕ

Времето в училище мина. Учебните занятия бяха в периода,

когато растяхме. Учебните занятия бяха в училище.
Сега сме пълноправни участници в играта на живота, а наш
противник е човешката посредственост. Без интензивна и обмислена
дейност бурените на неуспеха запълват всичко и ще разрушат даже
малките плодове на прогрес, които сме постигнали със своите усилия.
Не можем да си позволим да чакаме “двеминутното предупреждение”.
Не можем да си позволим да чакаме докато стане ясно, че планът на

83
играта не работи. И не можем да си позволим да чакаме последните
удари на часовника за да започнем интензивно да използваме
възможностите на живота.
Длъжни сме сами да си отправим призив да стъпим на ново ниво
на мислене и да се стремим към нови постижения.
Длъжни сме сами да се заставим да съблюдаваме новата
дисциплина, длъжни сме да си изработим ново отношение към живота,
което ни мотивира и вдъхновява останалите.
Не можем да чакаме на главата ни да се изсипе някаква
потресаваща възможност, преди да заставим себе си да бъдем
сериозни. Длъжни сме да виждаме своите сегашни възможности и да ги
използваме. Длъжни сме да им вдъхнем своя талант, своята сила и да
разкрием всичко, което можем да направим.
Не можем да си позволим да съсредоточаваме вниманието си на
опасностите от риска във всяка възможност. Обратното – длъжни сме
да се хванем за онази възможност, която е присъща на всеки риск,
съзнавайки че понякога рискът да тръгнем е страшно необходим, за да
се изявим и да видим колко далече можем да стигнем.
Вие можете да го направите! Можете да промените живота си
просто започвайки да изработвате в себе си ново чувство на
отговорност.
Помнете, часовникът тиктака. Способни сте да постигнете всичко
каквото поискате, ако започнете още сега.
Да постигнеш успех и щастие е лесно.
Но също толкова лесно е и да не го направиш.
Окончателният резултат от живота ви се определя от това дали
сте направили много грешки в съжденията си, повтаряйки ги всеки ден
или сте посветили живота си на ежедневно изпълнение на няколко
прости правила:
Правило да укрепвате и разширявате вашата философия.
Правило да изработвате по-правилно отношение към живота.
Правило на въвлеченост в по-интензивна и последователна
дейност, която ще ви доведе до постигането на по-високи резултати.
Правило да изучавате резултатите си, за да можете по-
обективно да оценявате бъдещето.
Правило да живеете по-цялостен живот и да влагате целия си
жизнен опит във вашето по-добро бъдеще.
Това е онзи избор, където можете да използвате таланта си и
енергията си, проявявайки чувство на отговорност и непоколебима
решителност.

84
 Нека отделните фрагменти от мозайката на живота ви плавно се
съединяват и вие ще можете да се наслаждавате на картината на този
завършен шедьовър като резултат на непрекъснатото усъвършенстване
на фундаменталните основи на вашия живот.
И нека усилията ви и резултатите ви да са повод за това, един ден
някой, който е пожелал да изрази мнението си за вашето съществуване
да каже само една проста фраза:
Добре направено, добър и верен слуга.

ЖЕЛАЯ ВИ ЖИВОТ,
ПЪЛЕН С БОГАТСТВА,
ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ;
ЖИВОТ В КОЙТО ВИЕ САМИ
ЩЕ ПОДНЕСЕТЕ СЕБЕ СИ В ДАР НА НАСТОЙЧОВОСТТА,
ИСТИНСКОТО БЛАГОРАЗУМИЕ,
ЦЕННОСТТА НА ЗНАНИЯТА И ВЯРАТА ВЪВ ВАШАТА
СОБСТВЕНА СПОСОБНОСТ
ДА МЕЧТАЕТЕ ЗА НАИСТИНА
ЗНАЧИМИ НАГРАДИ И ДА ГИ ПОСТИГАТЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие………………………………………………………………2
Въведение………………………………………………………………….3
Глава първа.
ФИЛОСОФИЯ……………………………………………………………..6
Глава втора.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА…………………………………………29
Глава трета.
ДЕЙСТВИЯ………………………………………………………………..44
Глава четвърта.
РЕЗУЛТАТЪТ……………………………………………………………..56
Глава пета.
СТИЛ НА ЖИВОТ………………………………………………………..69
Заключение……………………………………………………………....77

85