ISSN 0861 - 3982

Месечно научнотеоретично списание

ПЕДАГОГИКА
Списанието е продължител на сп. „Народна просвета",
основано през 1928 г. от Тодор Самодумов

Год. XVI 2006 №5

СЪДЪРЖАНИЕ
СИНЕРГЕТИКА, ПЕДАГОГИКА И ОБРАЗОВАНИЕ
Е. Князева - Синергетиката на 30 години (интервю с проф. X. Хакен) 3

ТЕОРИЯ И ОПИТ
Хр. Кючуков - Ромските деца и новата образователна парадигма 13
С. Налбантян-Хачерян - Възпитателни дейности на еврейската общност в България.., 23
Е, Александрова - Анализ на рисховите поведенчески фактори при употребата на
психоактивни вещества (токсикомании, наркомании) в училищна възраст 35
П. Миразчийски - Основни детерминанти на асоциалното
поведение при подрастващите 43
3. Ангелова - Програмният подход при обучение в социални умения като превантивна
и/или реинтегрираща социалнопедагогическа работа в попето на зависимостите 53
Ж. Янкова, К. Николова - Педагогическото общуване на учениците
с умствена изостаналост чрез обучението по биология в 5.-7. клас 59

ИСТОРИЯ НА ПЕДАГОГИКАТА И ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО

И. Пеев - Лидерите от военноморските сили и гражданското корабоплаване
се подготвят на интелектуален кораб със 125-годишна история 66
И. Каркелев - 125 години учебно дело в село Ягода 84

НОВИ КНИГИ
Пл. Калчев - „Готовност за обучение в училище. Тест за оценка на когнитивни аспекта"
(Л.Десев) 93
Т. Малковска - „Семейството и властта в Русия през XV11-XVII1 в." (Ел. Тенева) 97

ХРОНИКА
В. Манолова - Втора национална научно-практическа конференция „Музикалнообразова-
телна стратегия и практика в предучилищна, училищна и извънучилищна среда" 101

ЮБИЛЕЙ
П. Петпов - Член-коп., rmocb.. л-о п. н. Любек Димиттюв на 70 години ... , 107

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Проф. Петьр Петров (главен редактор),
доц. Пенка Бозарова (зам.-главен редактор), проф. Георги Бижков,
проф. Емилия Василева, проф. Стоянка Жекова
Дежурен редактор Елена Тенева Коректор Е. Тенева
Дадена за набор 10. V. 2006г. Подписана за печат: 29. V. 2006г.
Печатни коли 7 - Формат 70/100/16
Предпечатна подготовка: Главна редакция
на педагогическите издания на МОН -
Надежда Христова
Печат: АЛИАНС ПРИНТ ЕООД
Адрес на редакцията: София 1113
бул. „Цариградско шосе" 125, бл. 5, тел. 971-45-15
E-mail: grpi@dir.bg
© Министерство на образованието и науката, 2006 г.
Приемат се материалы, стандартно написаны
на машина (до 16 страници) или представени на дискета с
разпечатка.
Дискетите се връщат на авторите.
СИНЕРГЕТИКА, ПЕДАГОГИКА И ОБРАЗОВАНИЕ
СИНЕРГЕТИКАТА НА 30 ГОДНЫЙ
Интервю на Е. Н. Князева с проф. Херман Хакен*
Херман Хакен е роден на 12 юни 1927 г. Изучава физика и математика в
университетите в Хале ( 1946-1948) и в Ерланген ( 1948-1950) и става доктор по
философия и доктор по естествени науки. От 1960 г. е професор по теоретична
физика в университета в Щутгарт. До ноември 1997 г. е директор на Института
по теоретична физика и синергетика към университета в Щутгарт. От декемв-
ри 1997 г. той е почетен професор и оглавява Центьра по синергетика в същия
институт. Има повече от 300 научни публикации, сред тях са книгите: Laser
Theorie, 1970; Synergetics, 1977; Erfolgsgeheimnisse der Natur, 4. Aufl, 1987; Ad-
vanced Synergetics, 1983; Information and Selfor-ganisation, 1988; Synergetic Com-
puters and Cognition, 1991; Erfolgsgeheimnisse der Warnehmung, 1992; Principles of
Brain Functioning, 1996. Херман Хакен е издател на Шпрингеровата серия книги
по синергетика, в рамките на която досега са публикувани 69 тома.
Тираж 450 За първи път Херман Хакен въвежда термина „ синергетика ", с кой-
то означава ново направление в междудисциплинните изследвания в науката,
в лекциите си в университета в Щутгарт през 1969 г. Затова 1999 г. може с
пълно право да се смята за годината, в която синергетиката навърши 30 го-
дини. За съвременното състояние на синергетиката и за перспективи-
те пред нея става въпрос в разговора на X. Хакен с E. H. Князева.
Въпрос: Професор Хакен, това за Вас просто технически термин
ли беше, или още тогава интуитивно усещахте началото на голямо
движение?
Избрах думата „синергетика", защото зад много дисциплини в науката
стоят гръцки термини. Търсех такава дума, която да изразява съвместната
дейност, общата енергия да се прави нещо, тъй като системите се самоорга-
низират и затова може да изглежда, че се стремят да пораждат нови струк-
тури. Обърнах се за съвет към приятеля си от училище Ханс Кристоф Волф,
който се справяше добре с гръцкия, и с него обсъждахме различии понятия.
Целта ми беше да разработя нова облает в науката, която да се зани-
мава с горепосочените проблеми. Тогава вече видях, че съществува пора-
зително сходство между напълно различии явления, например между излъч-
ването на лазера и социологическите процеси или еволюцията, че това тряб-
ва да бъде само върхът на айсберга. Истината е, че тогава не подозирах, че
1
Интервюто в публикувано в сп. „Вопросы философии", 2000 , кн. 3.
тази ооласт може да окаже влияние на толкова много и отдалечени ооласти
в науката, като например психологията и философията.
Въпрос: Наред със синергетиката съществуват и други направле-
ния в науката, в рамките на които се изследват сложншпе системы и
процесите на самоорганизация: теорията на детерминирания хаос,
изследването на фракталите, теорията на автопоезиса, теорията
на дисипативните структуры, съвременната теория на сложността
или т. нар. теория на самоорганизираната критичност. Можем да си
представим всички тези направления като частично пресичащи се кръ-
гове. Изглежда сякаш учените говорят на различии езици, но все пак
говорят за едно и също. Какво е общото между тези области? Какво
название бихте дали, за да обозначите някаква обща облает на изс-
ледване? Теория на самоорганизацията? Теория на сложността? Или
може би нещо ару го?
Когато предложих думата „синергетика", добавих следното пояснение:
„учение за взаимодействието". По този начин беше очертана общата на-
сока на това изследователско движение, която запазва силата си и днес:
изследване на общите закономерности, които действат в системите, състо-
ящи се от отделни части. За да покажем, че започваме нещо ново, което
съвсем не е безсмислено, предложих за разбиране на общите закономер-
ности да се използват такива понятия като параметри на порядъка, принцип
на подчинението и др. Беше ясно обаче, че това е само началото на търсе-
нето на такъв род закономерности.
По-нататък бяха открити други много важни закономерности от
подобен род, например в теорията на детерминирания хаос и в хода на изс-
ледването на фракталите. Предполагай, че всички тези нови резултати се
включват в термина „синергетика", защото от самото начало синергетика-
та се схваща като насока на изследването, а не като краен резултат. Откак-
то очертах тази облает, дадената насока на изследване беше продължена
по малко no-различен начин и под други названия. Например в САЩ беше
основан Институт за изследване на адаптивните сложни системи, при което
някои негови сътрудници коректно се опират на европейските си предшест-
веници в синергетиката и в теорията на дисипативните структури. Затова
несъмнено съществуват много названия на тази облает: теория на слож-
ността, теория на самоорганизацията и т. н.
Въпрос: Можем ли да говорим за синергетика в тесен смисъл, ко-
ято е свързана с Вашето име, а също и за синергетика β no-широк
смисъл? Синергетиката β широкия смисъл вероятно би могла да обх-
ваща всички тези области?
Теорията на детерминирания хаос се занимава с изследването на уди-
вително хаотичното поведение на малко променливи или степени на свобода,
което на пръв поглед няма отношение или слаоо се отнася до системите, със-
тоящи се от голямо количество компонента. Но тук помага принципът на под-
чинението. Знаем, че даже сложните системи близо до момента на нестабил-
ност се управляват чрез малки степени на свобода, параметри на порядъка,
чисто поведение в такъв случай се изследва в рамките на теорията на детер-
минирания хаос. Действително аз бих изключил част от теорията на детерми-
нирания хаос и no-точно тази част, която се занимава с изследване на хамилть-
новите системи, тьй като в центьра на вниманието на синергетиката се нами-
рат дисипативните системи. Изследванията на фракталите намират най-важ-
ните си приложения в математическото описание на специалните структури,
конто възникват спонтанно. Такава структура е например облакът.
Теорията на автопоезиса първоначално се занимава с разглеждане-
то на проблема за това, как се самоподдържат биологичните структури.
Тук може да се установи разлика от изходната насока на синергетиката,
където става въпрос за възникването на нови структури, докато теорията
на автопоезиса придава особено значение на съхранението на структурите.
Теорията на дисипативните структури се занимава с изучаването
на физически, химически или биологически системи, като цел на изследва-
нето е спонтанното формиране на структурите отвъд границите на термич-
ното равновесие и в същото време с помощта на процесите на дисипация. В
началото беше предложено тези явления да се осмислят чрез понятието
„ентропия", но опитът не беше успешен, което същевременно доказа, че
разглежданите от синергетиката отворени системи представляват такава.
изследователска облает, която не може да се постигне чрез класически
понятия. Това свидетелства за особеното значение на синергетиката за по-
сочените изследователски области.
Според мен теорията на сложността се намира в началния стадий на
своето развитие. Макар и да са дадени определения за някои степени на
сложност, те се изразяват най-често с абстрактни понятия, които не могат
да бъдат ефективно представени.
Така наречената самоорганизирана критичност е много интересна об-
лает, в която възникнаха например модели на купчините пясък. Тази теория
дава нови импулси на изследването. Съвършено очевидно е, че и тук, както
и в синергетиката, става въпрос за поведение на системи, които се състоят
от множество отделни части. В тази теория също се изследват общите
закономерности в поведението на такива системи.
Въпрос: Кои ключови думи според Вас биха изразили най-добре ос-
новното съдържание на синергетиката?
Бих избрал следните ключови положения, разкриващи същността на
синергетиката.
1. Изследваните системи се състоят от няколко или от много еднакви
или разнородни части, които са във взаимодействие една с друга.

3. При разглеждането на физически, химически и биологически систе-
ми става въпрос за отворены системы, далеч от топлинното равновесие.
4. Тези системи са подложени на вътрешни и външни колебания.
5. Системите могат да станат нестабилни.
6. Стават качествени изменения.
7. В тези системи се откриват нововъзникващи качества.
8. Възникват пространствени, времеви, пространственовремеви
или функционални структуры.
9. Структурите могат да бъдат подредени или хаотичны.
10. В много случаи е възможна математизация.
Въпрос: Много събития и иновации в науката зависят от личностни-
те предпочитания на учените. Научните теории винаги носят незаличи-
мия печат на своите създатели. Смятате ли, че в областта на изследва-
нето на сложните нелинейны системи, за която говорим, конкуренцията
между различните научни школы и между отделните учены е силна? Или
може би тазы конкуренция е дори по-силна и no-сурова, отколкото в дру-
ги изследователски области? Изследването на хаоса u на фракталите
вероятно е пикът на сегашната научна мода. А там, където е модата, се
води силна борба за „ потребители " - за читатели, за студенты, за пос-
ледователи, а също и за престиж, в крайна сметка — за слава. Сблъсква-
ли ли сте се в живота си с недобросъвестна научна конкуренция, с фал-
шиви приятели, с кражба на идеи? С други думы, доколко е „мръсна"
кухнята на съвременната наука? И „по-мръсна" ли е отпреди?
Мисля, че съревнованието в различните области на науката е мно-
го силно, макар че в различните дисциплини и страни то е различно по своята
сила. При това съревнованието може да е еднакво сурово, независимо дали
става дума за фундаментални изследвания, или за приложения. В първия слу-
чай на преден план е стремежът към славата, във втория - към парите.
Разбира се, през живота си човек постоянно получава и негативен опит.
Но аз като цяло съм оптимист по природа. Не пазя негативния опит в сърцето
си. Това, което понякога наистина ми причинява болка, е, когато вече публи-
куваните резултати на други учени не се цитират, напълно се игнорират.
Не мисля, че кухнята на съвременната наука е по-мръсна отпреди. Смя-
там само, че самата кухня е доста по-голяма и затова е естествено по-често
да се налага да се сблъскваме с неприятии неща. Но не бива да се забравя, че
и преди са съществували ожесточени спорове за приоритети и за първенство.
Въпрос: Водили ли сте и водите ли научни изследвания не само в
Хермания, но и в САЩ. Известно е, че науката и преподаването все
повече се концентрират в САЩ. Студентите се стремят да учат в
американски университеты, учените - да работят в американски ла-
боратории. Това се отнася не само за страни като Китай или Русия,
но и за самата Хермания. Скоро и Херманските учени ще започнат да
общуват помежду си на английски като на съвременен латински. Какво
стой зад всичко това? Може би ставаме свидетели на грандиозен
процес на концентрация на цялата наука в САЩ и на отмирането и в
другите страни? И ако е така - това добре ли е, или не?
Ще започна от края на Вашия въпрос - разглеждам концентрация-
та на науката в отделна страна като еднозначно отрицателно явле-
ние. Науката е важна съставна част от културата на различните народи и
тази култура безусловно трябва да се пази.
Разбира се, Вие правилно забелязахте, че студентите, както и учените,
се стремят към това да учат и да работят в САЩ. Според мен причината е,
че в средствата за масова информация много страни гледат на американска-
та наука някак отдолу-нагоре. Но действително ли американската наука е по-
добра във всяко отношение? Далеч не винаги. Работата е там, че в САЩ се
установи особена култура на науката и на поведението на учения, в която
всеки, грубо казано, си слага цена. Всеки отделен учен постоянно трябва да
рекламира своите постижения, за да се бори за финансова поддръжка. Не е
така в европейските страни, където науката се финансира от държавата и
отделянето на средства за нея не зависи особено от публичното признание.
Смятам, че науката в Европа, в която аз, естествено, изцяло включ-
вам бившия Съветски съюз и държавите-правоприемнички, или нау-
ката в Япония е толкова силна, колкото и в САЩ. Макар и като пример,
да вземем обсъжданата тук синергетика, която възниква в Европа, но сега
думата „синергетика" се заменя с други думи - „изследване на сложност-
та" и т. н. Всеки дилетант там трябва да смята, че тази облает е възникна-
ла в САЩ, при положение че тя все пак е родена тук, в Европа. Спомнете
си също и за многото фундаментални резултати, конто бяха получени в Ру-
сия, но не привлякоха необходимото внимание.
Като цяло смятам, че съществуват ярко изразени тенденции изток -
запад в разпределението на научното внимание. В страни като Русия и Япо-
ния се забелязват и се използват не само собствените резултати, но също и
тези, конто са получени на запад, т. е. в Европа и в САЩ. В Европа се
възприемат и се използват, трябва да кажем - за съжаление, само резулта-
тите, постигнати в САЩ и отчасти в Европа. И накрая - учените в САЩ
взимат под внимание само своите собствени резултати. И в САЩ могат да
се срещнат обвинения, направени, разбира се, cum grano salis, по адрес на
учените, конто живеят на Западния бряг, че използват само своите резулта-
ти. Вероятно това е донякъде преувеличена картина. Но ако общувате с
изследователи от различии страни, тази картина се потвърждава отново и
отново. Ако мога да направя извод, то бих казал, че европейците, а също
 и представителите на другите страны трябва да се учат публично да
представят резултатите си и да бъдат по-внимателни един към друг.
Въпрос: Интересно би било да разберем повече за Вас като човек.
Позволете ми да Ви задам няколко лични въпроса.Какъв бихте искали
да станете, ако не бяхте стонали физик? Имате ли скрита „втора
професия ", която, за щастие или може би за нещастие, не се е реали-
зирала?
Отначало исках да стана инженер на самолети и на ракети. Но когато
се оказа, че това е невъзможно, започнах да се занимавам с математика и
физика и съм много доволен, че станах синергетик.
Въпрос: Кои учены в историята на науката цените високо и чувст-
вате близо до себе си по дух и светоглед?
Мой идеал винаги е бил Леонардо да Винчи, когото още в училищните
си години уважавах като универсален гений, преди всичко в естественона-
учната и в техническата облает.
Въпрос: Бихте ли могли да назовете любимото си художествено
произведение? Любима картина или любим художник? Любима музи-
кална теорба или композитор?
Йохан Гьоте - „Фауст"; Иеронимос Бош - „Рай"; художник - Леонардо
да Винчи; композитор - Лудвиг ван Бетовен.
Въпрос: В началото на нашата беседа обсъдихме някои чисто науч-
ны аспекты на синергетиката. Сега бих искала да разширим малко поле-
то на разговора и да засегнем въпросите за философията и светогледа.
Известно е, че винаги е трудно да се обосновават принципите на
научната теория. По думите на Арыстотел, „началото трябва да се
приеме, после следва да се докаже". Строго научното знание е тясно
свързано с научните убеждения и даже с вярата в правилността на
научните резултати. Зад такъв род вярвания и убеждения могат да
стоят определен светоглед и особени философски предпочитания. Та-
кава роля играе например философията на С ьорен Киркегор за Ниле
Бор или философията на Платон за Вернер Хейзенберг. Как оценява-
те Bue ролята на вярата и на научните убеждения в синергетиката,
нейната междудисциплинна сила във Вашите собствени научны тър-
сения? Влиянието на кои философы сте изпитали през живота си?
Като ученик и като студент много се интересувах от философия, от фило-
софията на Кант, на Хегел и на други мислители. Обратно на предишното поко-
ление, коего беше силно ориентирано към философията, аз заемам твърде трезва
позиция, т. е. станах достатъчно прагматичен: ние, така да се каже, не можем
да си позволим да ни ръководят философските принципи, а само опитьт. Пред-
полагам, че тази представа се формира преди всичко благодарение на кванто-
вата теория, чисто възникване не можеше да бъде предсказано от нито една
духовна школа; тя до известна степей ни беше наложена от самата природа.
Въпреки това, често собствените ни трудове по естествен начин
се влияят от първичныте убеждения, конто могат да бъдат забеляза-
ни още във възгледите на античните философы. Такова е например мо-
ето убеждение в съществуването на общи закономерности, конто са в сила
не само за фундаменталните съставни части на материята, но също и за
поведението на сложните системи. В това отношение моята позиция е по-
близка до Аристотел, отколкото до Платон.
Въпрос: Изразена донякъде опростено, една от главните идеи на
синергетиката е, че „всичко се ражда само по себе си, спонтанно,
чрез своите собствени силы", „всичко произлиза от самодвижението
и от самоорганизацията ". Означава ли това, че синергетиката изк-
лючва идеята за твореца, т. е. за бога, или в крайна сметка идеята за
първичния тласък? Означава ли това, че синергетиката по същество
е атеистична?
Според мен както съществуването, така и несъществуването на бога
не може да бъде нито доказано, нито опровергано с естественонаучни сред-
ства. Затова синергетиката не може да бъде нито теистична, нито атеис-
тична. Позволете ми да обясня това малко no-подробно. В действителност
синергетиката се основава на изследване на феномена на самоорганизаци-
ята, така че влиянието на бога на пръв поглед е изключено. Но въпроси
могат да се поставят и по-нататьк: кой тогава е създал законите, според
конто става еамоорганизацията? Ние знаем, че развитието на самооргани-
зиращата се система винаги се определя от флуктуации, конто не можем да
предвидим, но те са вътрешно присъщи на системата. Тук се сблъскваме с
граничите на нашето познание.
Въпрос: Стар философски въпрос: кое е първо - духът или мате-
рията? При цялата изтърканост и идеологичност на този въпрос, Bue
как бихте му отговорили? Или този въпрос изобщо не е коректен в
рамките на синергетичните изследвания?
Ако въпросът стой по този начин, то духът и материята в крайна сметка
съвпадат в нашия мозък. Аз разгледах накратко дадената взаимовръзка в
своята книга Принципи на функционирането на мозъка (Principles of Brain
Functioning. Berlin, Springer, 1996) и достигнах до това заключение. Подобен
възглед е изразен още от Спиноза. Духът и материята са двете страни на
един и същ медал. Казано на езика на синергетиката, духът е параметър
на порядъка, а нервните клетки са подчинените му части. И обратното
- в резултат на цикличната причинност колективното поведение на нервните
клетки определя параметьра на порядъка.
Въпрос: И още една философски дилема: независимо дали всичко
се е родило и се авижи „само по себе си", или някой или нещо стой зад
 всичко, на кого му е нужно това? С други думи, засягам проблем на
телеологията и в общия случай призовавам не към рационално научно
знание, а към Вашата интуиция, към първичното усещане за живота.
Имате ли чувството, че като се занимавате с наука, Bue разгадавате
нечий замисъл, търсите смисъл, имате си работа със загадъчно мъл-
чащо същество (Вселената), или напротив - никой и нищо не стой зад
това, няма нито тайна, нито смисъл и въпросът просто е технически
да се разбере как работи тази „машина"?
Ако ученият възнамерява да изследва ,^ашината на Вселената" или
„машината на живота ", то той постоянно се сблъсква с нещо странно,
осмислено и целесъобразно не само в биологичните, но и в геофизичните, и
в метеорологичните процеси. Разбира се, за оцеляването си човекът не се
нуждае от висша математика или от естетически чувства. От моя гледна
точка и дарвинизмът дава само твърде общи и груби рамки; най-важните
неща, като например как в детайли протича процесът на възникване на нов
вид чрез мутации, ние все още не познаваме изчерпателно. Пред лицето на
Вселената и самият аз изпитвам благоговейни чувства. Но не мисля, че в
изследванията си се сблъскваме със загадъчно и мълчащо същество - дали
то в крайна сметка се намира във Вселената, или само в нашите сърца?
Въпрос: В заключение бих искала да засегна въпросите за бъдещето
на синергетиката и на науката като цяло. Синергетиката принадле-
жи към малкото области, които имат свойството да се самоприлагат.
Може ли да се разглежда историята на самата синергетика от синер-
гетична гледна точка, а именно - използват ли се при това такива по-
нятия като хаос, нестабилност, параметры на порядъка?
Това действително е така: синергетиката има свойството да се самопри-
лага, тя е нова изследователска облает и затова представлява нововъзникващо
образувание в структурата на научните дисциплини. По-рано вече говорих за
това, че тук съществува тясна връзка с възгледите на Томас Кун, които той
излага в своята книга за научните революции. Това, коего Кун характеризира
като научна парадигма, в смисъла на синергетиката не е нищо друга, освен
параметър на порядъка. Ако се разкриват все нови и нови факта, старата
парадигма ще доведе до възникването на състояние на нестабилност. Близо до
точката на бифуркация изпъкват нови предположения, които отново частично
се отхвърлят. Това води до критическа флуктуация, до микроскопичен хаос и, в
края на краищата, получава признание за нова парадигма.
Наистина в науката още не се е разглеждала такава бифуркация, която би
означавала, че към изучаване на новите научни факта се пристьпва в различии
нови области, които обаче се изключват взаимно. Аз вече описах подобна въз-
можност в един от мойте предходни трудове, но досега не съществува реална
проява на такава ситуация. По друг начин наистина стой въпросът с науките за
10
човека и за съзнанието, при които могат да възникват различии школи и след
това отчасти могат ожесточено да се конкурират една с друга.
Въпрос: Още в книгите си от 70-те години Bue посочвахте широко-
мащабните възможности за приложение на синергетиката, включител-
но приложението ù за разбиране на специфично човешките и на социал-
ните процеси. Имаше ли в хода на развитие на синергетиката нещо нео-
чаквано за Вас? Възможно е да са се открыли нови възможности за при-
ложение, които Bue първоначално съвсем не сте предполагали?
Макар че синергетиката възникна в рамките на естествените науки,
винаги ми се е струвало, че нейните най-важни възможни приложения
ще се отнасят до специфичните човешки и социални процеси. Тук пред
нас се открива извънредно обширно поле за изследвания. При това за мен
вече неведнъж възникваха неочаквани изненади в развитието на синерге-
тиката. Например интересните експерименти за изследване на движението
на пръстите, проведени от Келсо, които много добре бяха обяснени с по-
мощта на понятия от синергетиката. Още едно неочаквано приложение стана
синергетичният компютър, който показа по какъв начин понятията от си-
нергетиката могат да се прилагат в информатиката.
Въпрос: Кои области за приложение на синергетиката смятате
за най-перспективни и многообещаващи? Какви проблемы оставит
все още отворены за по-нататъшни изследвания?
Много важна облает според мен е медицината, в която се провеждат
увлекателни фундаментални изследвания. На преден план тук излиза изс-
ледването на мозъка, като ние изследваме МЕГ и ЕЕГ чрез методи за ана-
лиз от нов тип и аз съм много щастлив, че тези методи все повече се усъ-
вършенстват, а също и се заменят с нови.
Несъмнено, за по-нататьшно изследване съществуват огромен брой проб-
леми и не бих се заел да ги изброявам всичките. Към тях се отнасят напри-
мер развитието на новите компютри, които работят на синергетичен
принцип, по-скрупульозните изследвания на икономическите процеси, кои-
то са до голяма степей сложни и заедно с това - кооперативни, т. е. синерге-
тични, и много други проблеми.
Въпрос: Според Вас каква съдба очаква синергетиката? В Русия
синергетиката вече е широко разпространена и се е вкоренила дълбо-
ко, Вашите книги са преведени на руски и много се четат. Но ние поз-
наваме съдбата на кибернетиката, многообещаващото дете на 50-
те. Думата „кибернетика" днес остана само на кориците на няколко
списания и в названията на някои научни общности. Може ли в бъде-
ще синергетиката да се окаже погълната от някаква друга межау-
дисциплинна облает на изследване? Може ли да стане така, че да
възникне нова междудысцыплинна структура, която да се основава
на изучаването на сложността и на самоорганизацията изобщо?
 лииернетиката, разоира се, е важен пример за облает, обхвашаща раз-
личии научни дисциплини. Предполагам, че тази облает е имала много сил-
но, вероятно дори решаващо влияние върху развитието на определени спе-
циализирани области, на първо място - върху техниката на управление и
върху информатиката. В същото време мисля, че става постоянна смяна
на значенията на различните дисциплини, подобно на това, което се наб-
людава при научните знания като цяло: възниква огромен обем научни зна-
ния, след това следва период, през който тези знания се систематизират,
разглеждат се и се подреждат според основополагащи принципи. Така тези
знания стават по-разбираеми. След това отново настъпва период на екс-
панзия и т. н. Не е задължително това да се разглежда във времево отноше-
ние, но може да бъде разбрано в някакви интелектуални рамки.
Именно така разбирай хода на развитието на кибернетиката и на синерге-
тиката. Отначало възникват много отделни области на науката, конто все
повече се разцепват. Но веднага се оказва много важно и плодотворно да се
търсят общозначими свързващи принципи, за да могат по някакъв начин те-
зи дисциплини да комуникират помежду си, а също и да се признае, че проце-
сите във всяка от изучаваните области протичат съгласно определени принципи
от по-висш порядък. Кибернетиката несъмнено е служила на тази цел и е из-
пълнявала синтетична функция. В действителност постоянно се провеждат кон-
ференции и се издават списания, конто поддържат тази облает и така осигуряват
диалога между различните специализирани области.
В същото време ситуацията днес е такава, че синергетиката, разгаеждай-
ки въпросите за спонтанното възникване на структурите, т. е. за самоорганизаци-
ята, отчасти е изтласкала кибернетиката, доколкото именно синергетиката
се занимава със съвременните постановки на проблемите. Предполагам, че в
крайна сметка синергетиката в течение на няколко десетилетия ще играв
активна роля като такъв вид духовна връзка между различните специализи-
рани дисциплини. И ми се струва, че в перспектива тази нейна роля дори ще
нараства, както се вижда например от редицата неотдавна основани списания
или от нарастващия брой на конференциите, на конто се разглеждат проблемите
на самоорганизацията и друга подобии синергетични проблеми.
Наистина не следва да се очаква, че всички тези мероприятия попадат
под названието „синергетика". Те се провеждат също и под други названия,
като например „сложност", „динамика" и т. н. Но по същество става дума
за една и съща насока, за диалог между дисциплините, приложим към тези
кооперативни, конструктивни процеси. Дали в бъдеще ще дойде нещо но-
во, което ще смени синергетиката, не може да се предскаже. Това вече
се отнася до прогреса на науката, в чийто ход възникват неочаквани но-
ви понятия и се извършват нови открития.
Авторизиран превод: Кирил Димчев
12 Станислава Симеонова
РОМСКИТЕ ДЕЦА
И НОВАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПАРАДИГМА
Доц., д-р. п. н. ХРИСТО КЮЧУКОВ
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"
УВОД
През последните петнадесет години българското училище претърпя
значителни образователни реформи. Но въпреки това, проблемът с образо-
ванието на ромските деца на този етап остава все още нерешен. Ниската
степей на грамотност, а понякога и пълното и отсъствие, оказва пряко вли-
яние върху всички страни от живота на ромите.
Усилията на редица неправителствени организации, конто инициираха
различии образователни проекти през годините, насочени към образовани-
ето на ромските деца, за съжаление не дадоха онзи очакван резултат, който
обществото като цяло и ромската общност в частност желаят. Все още
има ромски деца, конто не са обхванати в училище, броят на отпадналите
от училище деца ежегодно се увеличава, нараства броят на учениците в
горните класове, при конто има вторична неграмотност. Така очертаната
картина не е обнадеждаваща и въпреки всичко един въпрос остава отк-
рыт: „Какво трябва да се промени в образователната система, как трябва
да се разместят пластовете, за да се получи онзи желан ефект - стопроцен-
тово посещение и успеваемост на ромските деца в училище?".
Ще се опитом да отговоря на този въпрос, опирайки се на българ-
ския и международен добър опит в образованието на ромските деца, а съ-
що и на още един въпрос: „Как новата образователна парадигма включва в
себе си образованието на ромските деца?". Някой би възразил: „Защо трябва
да делим децата на ромски и български?". И ще бъде прав. В българското
училище всяко дете би трябвало да има достъп до добро и качествено
образование, без оглед на неговия етнически произход, и новата образова-
телна парадигма би трябвало да бъде универсална и работеща за всички
деца. А дали наистина това е така?
В България има близо 400 училища, ситуирани в ромските гета в голе-
мите градове. Поради миграцията на населението, в тьрсене на работа,
нараства и броят на училищата в по-малките селища, където в процентно
съотношение ромските деца са преобладаващи. Ясно е, че при хомогенен
ромски състав на училището и класа е необходима друга организация на
учебния процес, използване на повече интерактивни методи и форми на ра-
бота, за no-добро и по-лесно усвояване на българския език, за по-добра
социализация и интеграция на децата в българското общество.