Дифракция на светлината

 Какво представлява дифракцията ?

Това е явлението ,при което светлината се отклонява от праволинейното си
разпространение , когато преминава през отвор или среща препятствие.
Опити:
1. Погледнете към Слънцето през плата на отворен черен чадър. Миниатюрните
отвори на изглеждат оцветени. До попадането си върху плата разноцветните лъчи
са успоредни и създават впечатление за бяла светлина. След отворите те се
разделят , отклоняват се на различен ъгъл от първоначалната посока и затова
виждаме цветна картина. Това наблюдение показва , че в някои случаи
разпространението на светлината не е праволинейно.

2. Ако осветим с малък източник на светлина непрозрачен екран,

забелязваме, че краищата на сянката са размити. Светлинните лъчи се отклоняват в
областта на геометричната сянка, където се наблюдават редуващи се светли и
тъмни ивици. При подходящи условия, тези ивици са оцветени в различен цвят.
Подобна картина се наблюдава и на границата на сянката, получена при
преминаване на светлината през малък отвор в непрозрачен екран. Това явление
наричаме дифракция на светлината.

 Принцип на Хюйгенс :
Според принципа на Хюйгенс всяка точка, до която достига вълната, става център на
вторични вълни, чиято обвивка определя положението на вълновия фронт в следващия
момент от време.

 Пример: Като пример за приложение на принципа на Хюйгенс може да се

разгледа падането на плоска вълна върху преграда с отвор. Когато вълновият
фронт достигне до преградата, всяка точка от отвора става източник на
вторични вълни, а обвивката им дава фронта на вълната, преминала през
отвора.

 Принцип на Хюйгенс – Френел :

 Френел допълва принципа на Хюйгенс с твърдението, че вторичните вълни

интерферират помежду си. Отчитането на амплитудите и фазите на вторичните
вълни и принципа на суперпозиция позволяват да се намери амплитудата на
резултантната вълна във всяка точка от пространството, а от там и
разпределението на интензитета. Съчетанието на принципа на Хюйгенс с
 принципа за интерференцията се нарича принцип на Хюйгенс-Френел. Според
принципа на Хюйгенс-Френел светлинната вълна, излъчвана от всеки източник
S, може да се представи като суперпозиция от кохерентни вторични вълни,
излъчвани от фиктивни източници. За такива източници могат да служат
безкрайно малки елементи от всяка повърхност, обхващаща източника.

 Дифракционна решетка :

 Дифракционните решетки са основен елемент ос съвременните

спектрометри, с които се анализира светлината от различни източници и се
определя дължината на светлинните вълни. Най-простата дифракционна
решетка представлява стъклена пластинка, върху която машинно са
нанесени много голям брой успоредни нарези ,разсейващи падналата върху
пластинката светлина. Така върху пластинката периодично се редуват
еднакви, тънки, прозрачни за светлината ивици , разделени от непрозрачни
нарези. Разстоянието d между средите на два съседни процепа се нарича
константа на дифракционната решетка. За стъклените решетки
дифракционна картина се получава след като светлината премине през
процепите. Ако нарезите се нанесат върху огледална повърхност,
дифракционната картина се наблюдава в отразена светлина. Съгласно с
принципа на Хюйгенс процепите на дифракционната решетка стават
източници на вторични кохерентни вълни. В областите от екрана, където се
усилват, се наблюдават светли ивици - дифракционни максимуми. Те са
разделени от тъмни ивици - области, в които вторичните вълни от всички
процепи взаимно се гасят.

 Спектър на видимата светлина:

- Това е частта от спектъра на електромагнитното излъчване, която е видима за

човешкото око. Тя варира в дължина на вълната от приблизително 400 нанометра
(4 х 10 -7 m, което е виолетово) до 700 nm (7 x 10-7 m, което е червено) . Известен е
също като оптичния спектър на светлината или спектър на бялата светлина.

 Как бялата светлина се разделя на дъгата ?

- Повечето светлина, с която взаимодействаме, е под формата на бяла светлина,

която съдържа много или всички тези диапазони на дължината на вълната.
Сияещата бяла светлина през призмата кара дължините на вълните да се огъват
под малко по-различни ъгли поради оптично пречупване. Получената светлина се
разделя на видимия цветен спектър. Ако погледнете отблизо дъга или спектър,
може да забележите, че цианът също се появява между зелено и синьо. Повечето
хора не могат да различат индиго от синьо или виолетово, затова много цветни
диаграми го пропускат. Използвайки специални източници и филтри, можете да
получите тясна лента от около 10 нанометра с дължина на вълната, която се счита
за монохроматична светлина.