Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в

издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания

е живот на спящи души.
*
Обърна се после особeно към учениците и рече: „Блажени
очите, които виждат това, което вие видите“. (Лука 10:23)

Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които

виждат това, което вие видите“. Виждането - това е процес на
съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на
тази будност показва степента на разумността. Разумността пък
показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното,
благородното, към което ние се стремим, показва разумното в
света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци
имат стремеж към една неопределена идея. Някои наричат тази
идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат
реалното в света, силите в света и т.н. Изобщо същата тази идея е
кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни
същества, или онези разумни човеци, които са я виждали. Някой
запитва: може ли да се види реалността? – Може, стига да е
будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса:
процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността.
Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са
запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си
към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички
разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към
самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя
пребъдва в тяхното съзнание.
*
Всека една мъчнотия в тебе е създадена, за да събуди в тебе
една дарба. Страданията, мъчнотиите, изкушенията, паденията,
всичко това, което в природата съществува, най-големите
противоречия са създали добродетели в тебе. Това е закон. Няма
никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали

Адам и Ева. Но ако те не бяха паднали в тази долина и двамата,

тогава не щеше да има никаква култура. И сега се наплодиха и
работят тия грешни дяволи, но един ден ще им израснат крила
като на светии.

Един ученик на Божественото учение ще трябва да знае

следното: всички противоположни сили в природата, каквито и
да са те и където и да са, имат съответни добродетели. В този
закон няма никакво изключение. И някой казва: „Аз съм много
тъпак, нямам памет.“ Всеки може да развие паметта си, но
трябва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание,
трябва да знаете как да подхраните работата. Както сега ви
виждам, колцина от вас разбират коя е моята мисъл, която искам
да ви обясня. Вие може би казвате: „Учителят мъчнотии не е
видел.“ Аз съм гладувал по 50 дена, аз съм носил на гърба си по
200 килограма, няма мъчнотия в живота, която аз да не съм
опитал на гърба си. Не са опасни работи. Няма дявол, с когото да
не съм се срещал и да не съм разговарял. Но трябва разумност.

Има една опасна страна в това. Един ученик, един студент имал
голяма любознателност. Той имал една слабост каквото види, да
го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал
да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш,
ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил
на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише
в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи
едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на
гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че
професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той
казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил
хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако
иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни.
Това им казал, преди да се качат на експреса. Качили се хората на
експреса и той се хвърлил от експреса. Експресът не се спрял, но
той задигнал скъпоценните камъни.

Един учен дух ще ви залъже, експресът ще замине и вие ще

останете без скъпоценните камъни. Не чакайте спиране на
експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че някой взел
лотариен билет и чака щастлив случай. Ти дадеш парите,
експресът замине и парите си заминат.

Трябва труд. Но в същност не труд, а трябва доброта и трябва

разбиране. Има и друг един закон: когато природата ви удостои с
изкушения, с мъчнотии, със страдания, тя е обърнала внимание
на вас. И когато вашият професор ви даде най-мъчните задачи,
той има своя цел. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: „В
този талантлив ученик има нещо, но трябва да се раздруса по
един начин по друг начин, за да излезе нещо от него.“ Природата
е учител. Тя иска да събуди всека душа, тя иска да раздруса
отстрани душата ви. А вие казвате: „Няма ли спиране?“ Но след
като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пак ще дойде и
ще даде малка помощ. Но вашите криви заключения сж:
„Остаряхме и нищо не научихме.“ Тогава питам: а младият какво
е научил? Не разглеждайте нещата от гледището на вашия личен
живот, но от гледището на цялото. Считайте, че възможностите
на цялото човечество са ваши възможности и че падението на
цялото човечество е и ваше падение. И когато чуете, че един учен
човек е измислил нещо, ти се радвай и мисли, че и ти вземаш
участие.
*
Човек, който живее за себе си, той е лош човек, той не е добър
човек. А човек, който живее за Бога, той живее за хората. Човек,
който живее за себе си, той е направил първия грях. Но ще
кажете: „Защо да е така?“ Представете си, че вие сте слуга на
един господар и той ви е дал да свършите някоя работа. И вие
вземете торбата с парите, спирате се в първата гостилница,
напивате се и се почерпвате. И в това напиване, вие изгубите
съзнанието. И като виждате торбата, казвате: „Кой ми е дал тази
торба с парите?“ И казвате: „Тези пари трябва да ги употребя за
нещо!“ Купувате автомобил, разхождате се, обаче господарят
чака. Той е с автомобил, с цилиндър на главата, с бастун, но идва
един ангел от Невидимия свят със своя остър меч и му казва:
„Господине, слезнете, искам да се запозная с вас. Искам да ви
представя на некое си важно събрание.“ Ангелът предвожда и
онзи тръгва подир него. Ангелът го предвожда, за
да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да
съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарят се е
изправил. Господарят му казва: „Как така, аз ви пратих без
автомобил, без маншети, без цилиндър?“ Такива неща стават и с
вас. Законът е този: като тръгнеш в живота, не се спирай в никоя
гостилница, не прави запознанство; свърши си работата и като я
свършиш, тогава се запознавай с приятели, за да няма нужда да
идват ангели с мечове.
*

Какво виждаме в живота? В края на краищата, състоянията на

хората се сменят: щастливият става нещастен, а нещастният -
щастлив. Този, който се считал щастлив, че убил десет души за
отечеството си, среща един проповедник, който му говори за
убийството, като за голямо престъпление, за отговорността, която
човек носи за всички свои дела и т.н. Той му цитира стиха, че
който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това
действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става
нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той
може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър
проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта
на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да
му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в
живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не
го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието
му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е
убил, на никого зло не е направил. Той разбира вече, че това,
което е считал за нещастие, днес го прави истински щастлив.
*
Песимизмът има две отрицателни качества по същество. Кои са
тия качества?

Отговори: Липса на вяра. Гордите хора са песимисти.

Песимистът е наблюдателен човек. Той, като гледа на мрачната,

отрицателната страна на живота, неговият ум е буден именно в
това отношение. Слабата страна на песимиста седи в това, че той
се поддава на чужда воля – това нещо тормози неговата
психика. Будност на ума към отрицателното и несамостоятелна
воля са двете качества на песимиста. Вследствие на тия две
качества той е в постоянна борба. Коя е чуждата воля, която
оказва давление върху него и го тормози? – Природата. Защо? –
Понеже той постоянно критикува Природата. По този начин
именно той влиза в стълкновение с нея. Той иска да бъде
абсолютно свободен и да Ă се налага, да Ă стане господар.
Природата обаче му показва, че той не е и не може да бъде
свободен човек. Как му показва това? – Като го мачка, обвързва и
с това го прави така зависим, както и тя е зависима. Природата е
много интелигентна, тя дава възможност на всички хора, а
специално и на песимистите, да мислят. Който се опита да влезе
в борба, в стълкновение с Природата, да иска да стане абсолютно
свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане
песимист. Да иска човек Абсолютна свобода, Абсолютна
независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и
силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и сила е невъзможно
нещо. Такава свобода е немислима.
*
Ще търпите, докато известно отрицателно състояние се смени по
един естествен начин. През това време може да плачете, да
скърбите, да ви подлагат на унижения – всичко издръжте и си
кажете: „За добро е това. Днес аз страдам, скърбя, но друг някой
се радва. Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен – да дигам с
рамото си игото на човечеството. Утре ще се сменя, друг ще
поеме тази работа.“ Ако можете съзнателно да си наложите
търпение, това показва, че сте ученици на Новото учение.
Търпението е жизненият елексир на душата. То не може да се
постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпението е
вътрешно качество на човешката душа, което ние наричаме
будна мисъл, или будност на съзнанието. Никой не може да
изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се
намира на един възел, дето силите са в равновесие. Сам човекът
може да наруши това свое състояние – никой друг. За да не
наруши своето равновесие, той постоянно трябва да се държи на
повърхността на водата, да не потъва надолу. Всички съвременни
хора имат тази опитност: да потъват във водата и отново да
изплуват. Колко пъти те са потъвали и изплували на повърхността
на водата! Ако човек не преминава от нехармоничните в
хармоничните състояния на своята душа, каквото знание и да
има, ще го загуби: ако е музикант, ще изгуби изкуството си; ако е
художник, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човек до своите
хармонични чувства и желания, той ще бъде доволен от всичко,
което му се дава. И тогава мислите и чувствата му ще се развиват
правилно и той ще живее в закона на Свободата.

Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

*
Сега Христос се обръща към Своите ученици и в тази дълга
беседа разправя за законите, които ще преобразуват техния
живот, които ще създадат онези хармонични отношения
помежду им. Защото отсега нататък ние ще създадем образци.
Божественото у вас още спи. То ту се пробужда, ту пак заспива.
Казвам: ти не си юнак. Онзи юнак, който спи, не е силен. Малкото
дете може да върже и най-силния юнак. Кога? – Когато спи.
Виждали ли сте какво правят децата с някой юнак? – Завържат го
хубаво и после между пръстите му вплетат книжки и след това ги
запалят. Търкаля се той, горкият, а те си правят смешки с него!
Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който
спи, всякога е слаб. И слабият, който е буден, и силният, който е
буден, всякога са силни. И обратното е вярно: и слабият, който
спи, и силният, който спи, всякога са слаби. Онзи заек, у който се
събужда съзнанието, щом дойде хрътката, и той избягва. А онзи,
който спи, той попада в устата ѝ. Мечката, когато е будна и дойде
човекът, тя избягва. Казвам тогава: и заекът бяга, и мечката бяга.
Заекът бяга от кучето, а мечката бяга от хората. Питам: страхът на
заека не му ли помогна? Пък и страхът на мечката не ѝ ли
помогна? Заекът става силен, като се събуди; и мечката става
силна, като се събуди. Ако и двамата спяха, и двамата щяха да
платят с живота си. Следователно от всички се изисква будност. И
всичките нещастия в живота ни идват всякога, когато ние спим.
Затова Писанието казва: „Будни бъдете, защото не знаете кога ще
дойде Син Человечески.“ Будни бъдете!

Та казвам сега: вие се събирате тук за 5-6 дни да прекарате

заедно, да се образуват между вас приятелски връзки, че след
заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се
образува тази вътрешна връзка на единодушие. Като се образува
тази връзка, тогава ще проверите този велик закон, според който
„дето са двама или трима души, събрани в Мое име, там съм и
Аз.“ Това събрание трябва да става според законите на Божията
Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. В дадения
случай аз мога да постъпя според един от тия закони, не мога
едновременно да постъпя и според трите закона. Аз мога да
постъпя например според закона на Любовта, друг може да
постъпи според закона на Мъдростта, а трети може да постъпи
според закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постъпя
по закона на Любовта, ще ви дам Живот. Ако постъпя съобразно
закона на Мъдростта, ще ви дам Знание. Ако постъпя съобразно
закона на Истината, ще ви дам Свобода, ширина, възможности да
работите в света. Значи ще работите по тези три закона в света.
Някоя сутрин, като станете, ще работите с Любовта. Втория ден
ще работите с Мъдростта. Третия ден ще работите с Истината.
При каквото състояние и да се намирате, приятно или неприятно,
при раздразнено състояние, обезсърчение – при всички случаи
работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия
в живота!
*
Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една
ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази
страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще
кажете: „Де е това Слънце?“ – Вън от общото за всички Слънце
всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато
вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и
съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а
вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е
нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често
се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у
човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е
на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще
виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната
Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце.
Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата
енергия е по-продуктивна.

Казвам: най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на

честността са справедливостта и благородството. Значи
честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде
човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен.
Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е
основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен,
трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да
бъде честен – пак започва от началото.

Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички

тия качества. Първата седмица ще работите върху първия
триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без
никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас,
които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват.
Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще
пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито
в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви
трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате
вашата честност. Втората седмица ще работите върху
справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и
четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат
четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири
качества заедно.
*
Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния
живот?

Отговор: При високо и будно съзнание.

*
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън
някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която
минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В
това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може
да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не
е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата
градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се
чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте
го родили, но то има произхода си в далечното минало на
човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате
разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на
външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате
главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че
в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля.
Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се
подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в
душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога,
после Природата, след това всички добри хора, и най-после той
сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога
трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата
да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна
страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай
на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш
да загубиш и милиони, но честен бъди! Честният човек е всякога
богат.

И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със

себе си, с добрите хора и с Природата. Бъдете ли в това
състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете
да я изпълнявате.
*
За в бъдеще, ако искате да възпитавате малките деца правилно,
можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-
упоритите, най-своенравните деца може да възпитавате с
музика.

Сега вие казвате: „Че ние сме големи хора, може ли да пеем
такива упражнения?“ Та вие правите много пъти по-лоши работи
от тия упражнения. Тогава не мислите ли, че сте големи? Когато
се разгневиш и свиеш юмрук, това по-хубаво ли е? По-добре да
пеем ха-ха-ха, отколкото да сочим с юмрук. В пеенето има
разширение, а в гнева – свиване.

Тъй щото ще изучавате всички действия в Природата. Има

действия, които предизвикват разширение на гласа, на чувствата,
на мисълта, и у човека се явява едно малко пробуждане; колкото
и да е малко, то е хубаво. Всяко движение, всеки слог, който и да
е, има двояко въздействие: ограничава и разширява.
Вие ще изберете тия слогове, които ограничават, за най-доброто
разположение на духа. Когато пък имате едно неразположение
на духа, ще употребите слогове, които разширяват. Някой път в
живота ни ще дойдат некрасиви работи, но те трябва да дойдат
при най-доброто разположение на духа ни. Те ще бъдат като
граница. Добрият човек, и да направи погрешка, не се вижда.

Любовта ражда Доброто.

Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души.
*
Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ
илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви.
Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не
можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по
сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори.
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова
царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство
извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно
безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други
свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще
кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ
отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други
небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че
сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да
си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но
фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво
ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли
е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които
съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики
въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се
радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които
седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ
това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше
богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми
разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на
Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една
вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му
една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи
пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е,
помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво
вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви
богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че
то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ
разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е
въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си
животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ
станаха паритѣ на чаршафъ?
*
Разумният човек, който има будно съзнание, никога не
предизвиква ненавременни реакции. Той знае как и кога да бута.
Ако има предвид да произвежда реакция, той ще я произведе
тогава, когато може да я използува за свършването на някаква
разумна работа.
*
Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ
моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ.
Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го
чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато
това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ
ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме
бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше,
видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може
да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е
проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той
вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е
проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува
една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която
може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ
свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото
нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи
изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава
много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ
човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ
вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ
взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ,
докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва:
изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога
не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това
отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и
душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ
Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното,
благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и
то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да
се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме,
какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ.
Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава
достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме
кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ,
Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че
съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ
мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като
всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е
далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за
която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е,
което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие
Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие,
какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни
щѣхме да имаме!
*
За пробудените Бог е слязъл. Той се явява като център на тяхното съзнание и те имат
опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде – като Сила, като
Идея, но не и като център в тяхното съзнание. Това са два пътя в развитието.