„Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с

Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“

„Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!“
*
„Аз съм един Божествен стълб“.
НБ „Той ги изпита“, 16 декември 1923 г.

Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават

нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да
им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да
ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички
не са прави!“ След като хвърлям камъка към птичката, за да
хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам:
„Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме
разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя
птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се
възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той
трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и
да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да
размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях
котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега
това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на
миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна
постъпка. Така е направил Сократ. Един виден физиогномист
разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци
и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв,
какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето
сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на
характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е
една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие
един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на
своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои
слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време –
нов човек съм сега!“

„Честността“, МОК, 1 март 1925

Пазете следното правило: всеки човек, който води война със себе
си, и да победи, той винаги губи. Човек никога не трябва да
воюва със себе си! Казва Писанието: „Не противи се злому!“ То
значи: не се борете със злото! Всеки, който се бори със злото, му
предава сила. Всичката философия в окултната наука седи в това,
че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я
усилиш повече. Ами какво да правя? – Прави добро, остави
злото, не се меси в неговата работа, не се стреми да го събориш!
Всеки, който се бори със злото, го усилва. Правете добро
постоянно! Някой казва: „Аз няма да правя зло.“ Кажеш ли така,
ти усилваш злото в себе си. „Аз няма да лъжа.“ – Ти усилваш
лъжата в себе си. Ще кажеш: „Ще говоря Истината, ще правя
добро.“

Казваш ли така, това има смисъл. Негативната философия донесе

най-големите нещастия на човечеството. Мойсей е започнал
много добре със законите си. Коя е първата заповед на Мойсей?
– „Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене!“
Първите четири заповеди са положителни. Евреите се спряха на
последните заповеди, които бяха негативни: „Не убивай, не
кради, не лъжесвидетелствай“ и т.н. Тия заповеди бяха само
разяснение на първия закон. Ако не искаш да лъжеш, ти ще
прилагаш първия закон.

„Продължаване на живота“, ООК, 11 февруари 1925 г.

*

Има известен Божествен план, който не търпи никакво

отклонение. Ти можеш да се отклониш от този план, но
Божественото всякога се нарежда според определения отгоре
план. Ти не можеш да направиш от Божественото нито йота
отклонение. Някой път Господ може да мълчи, а ти мислиш, че
Той отстъпва. Не, цялата Вселена може да стане на каша, но от
Божиите закони нито една резка, нито една дума няма да се
измени. Тъй щото всеки от вас ще си каже: „Това нещо, което
трябва да направя, Божествено ли е, или не? Ако е Божествено,
ще го направя. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ Туй е в
плана на Бога.
„Продължаване на живота“, ООК, 11 февруари 1925 г.
*
Сега ще се спрете върху мисълта: „Да пропущам повече
светлина!“
„Продължаване на живота“, ООК, 11 февруари 1925 г.
*
Вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на Писанието, да не
изпадате в самозаблуждение, в самоизмама. Да се
самоизмамват децата – разбирам, но окултният ученик не трябва
да се самоизмамва, нито да се разочарова. Дойде ли
разочарованието, ученикът трябва да го погледна право в очите и
да каже: „Аз се разочаровам в себе си, в човешкото, но в Бога, в
Божественото никога няма да се разочаровам.

В мене и около мене има някаква тъмнина, но около другите

хора е светло. В дадения случай аз, човекът, който мисли, съм
нещо неразположен и съм готов да поглеждам зле към всичко
около мен. Точно в този момент има хиляди други същества,
които са разположени и постъпват по обратен начин на мен. Те
се намират сега на противоположната страна в живота.“
Трябва да се научите при всички положения на живота си да
извиквате контрастните състояния. Щом видите един недъг в
себе си, не се затваряйте, но разгледайте ваша ли е тази проява,
или чужда. По този начин невидимият свят ви изпитва.

Човек винаги се движи в контрастите. От лявата страна на човека

седи една паднала душа, пълна с омраза и мъст към някой човек
на Земята, и му нашепва: „Ти готов ли си да ми услужиш в нещо?
Аз мразя еди-кой си човек, искам да го убия, но не мога, затова
стори ти това заради мене.“ Ако той се съгласи, тази душа ще
създаде условия да се срещнат тия двама души, да завържат
известни неприязнени отношения – и този човек е готов вече да
извърши престъплението. От дясната страна на човека седи една
светла душа, която го пита: „Ти искаш ли да ми помогнеш в
нещо? На Земята има един човек, който някога ми помогна в
живота и сега искам да му се отплатя, да му услужа чрез тебе.“
Така и на вас говорят такива две души: едната говори за
отмъщение, другата – за любов. И единият, и другият обаче не
сте вие. Питам ви: кого от двамата ще послушате? Колко на сто от
тия случаи вие слушате добрия глас и колко на сто – лошия глас?

Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие

чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат
страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно
угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители
и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете:
„Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се,
че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой
човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание?
Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България,
нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е
дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават
угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения.
Ще се държите здраво за законите, които управляват
Божествения свят, за да понесете мъчнотиите, които ще срещате
във физическия, в материалния свят. Всички ще имате мъчнотии
– някои по-малки, други по-големи. Например ако някой окултен
ученик е търговец, ще се излага на един вид мъчнотии; ако е
чиновник – на друг вид мъчнотии; ако е учител – на трети вид
мъчнотии; ако е свещеник – на четвърти вид мъчнотии, и т.н.
Каквото обществено положение заема даден ученик, и съответни
мъчнотии ще има. За него е важно разумно да разреши всички
тия мъчнотии, защото в тях се крие програмата на неговия живот.
Сестрите, които са домакини вкъщи, трябва правилно да
разрешат въпроса с готвенето.

Ученикът в училището, слугата при своя господар еднакво трябва

да разрешават правилно своите мъчнотии. Като окултни ученици
всички трябва да се стремите да разрешавате мъчнотиите си
правилно, богоугодно. Всичко, което мислите, чувствате и
вършите, трябва да бъде съгласно с Божията воля. Само по този
начин вие ще познаете себе си. Щом познаете себе си, ще
познаете и окръжаващите хора и тогава ще можете да им давате
съвети, да ги упътвате.
*
Като си лягате вечерно време, постоянно си внушавайте мисълта,
че искате да пеете хубаво.
*
Казвам: ръката на окултния ученик трябва да бъде чиста,
безкористна. Той трябва да има в джоба си само един златен лев
– нищо повече. Гледам, някой човек минава покрай един
автомобил и си казва: „Да имам пари, бих се качил сега на
автомобил!“ Минава покрай някоя гостилница, казва си: „Да
имам пари, бих влязъл вътре да се нахраня!“ Минава покрай
някой магазин за дрехи и си казва: „Да имам пари, бих си купил
дрехи, да не ходя тъй окъсан!“ Това са изкушения, това са
желания, от които ще се стремите да се освободите. У вас трябва
да се заражда чист, естествен подтик. Дойде ли у вас подобно
желание, ще си кажете: „Аз мога и без това. Щом Бог иска така,
аз съм готов на всичко.“ Туй правило не може да се приложи за
един обикновен търговец. Той купил стока, задлъжнял 50 000
лева, сега ще трябва да търси пари, да си услужи. Аз говоря тия
неща за окултния ученик, който се е самоотрекъл и служи на
Господа. Ако си окултен ученик, ще се водиш по правилата на
Окултната школа; ако си обикновен човек, ще се водиш по
обикновени правила. Ще разглеждате всички неща разумно. По
този начин всички противоречия в живота ви ще изчезнат.
*
Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви,
вашият двойник трябва да взема участие във всичко това.
Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво.
Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите
хубаво.

Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и

благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете:
„Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“
Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с
енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не
може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред
дисонанси, ред дисхармонични състояния.

Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в

двойниците. Говорим ли за добродетелите – двойникът трябва
да седи в краката. Говорим ли за целия човек – двойникът трябва
да обхване целия човек. Става ли така, можем вече да кажем, че
човек владее своите състояния.

Доброта, Истина, красота – това е Любовта.

(„Теория и практика“ ООК, 1925)
*
Някой казва:

- Скръбен съм.

- Хубаво, дръж си очите отворени!

– Но много ми е тежко на душата.

- Дръж очите си отворени! –

- Боли ме гърба.

- Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите

си към Бога!

Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля!” С тези думи ти си

затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря
вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за
момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и
сърцето и започваме да мислим само за временни неща.

Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на

душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете
един малък опит: ако станете сутрин много неразположени,
спрете се и кажете: „Няма да намигвам!” Отправете ума си към
Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за
Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага
ще придобиете равновесие на душата.
*
Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас,
затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще
викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите
причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата
си канал и трябва да я изчистя!” Всички хора са направили устата
си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур
на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате.
Червата и стомахът трябва да бъдат свободни.
(„Който намигва“, ЧБ, 7 ноември 1918)
*
Плътта ще я подчините на духа, да работи и ще я възпитавате, ще
й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз, ще го
направиш, ще работиш. Без моето позволение нищо няма да
правиш."
*
После плътта ти не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и
ще й кажеш: „Хубаво нещо е знанието, хубаво нещо е музиката."
Че някой път тя през ушите слуша и одобрява. После, като
направиш една изкуствена картина, тя през очите вижда и казва:
„Духът я е направил". Но тя мисли, че и тя може да я направи. -
„Хубави работи!" - И почне да се радва. Това е Божествен живот.
*
Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите
своите погрешки, не можете да се изправите. За пример някой
казва: „Имаш черно петно на лицето си". Ти не го виждаш.
Вземеш огледалото, виждаш го. И другият, като се огледа, казва:
„Я дай и аз да се очистя." И двамата, които се мразят, са едно
огледало. Затуй най-първо да се постараете да примирите двама
души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия.
Със старание, с усилие любовта не идва. Който се стреми с усилие
да люби, той губи любовта. Като забравиш любовта, тя сама идва.
Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов.
А като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни
люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си."
Любовта е закон. Тя действува без закон.
*
Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и
круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един
планински връх А (фиг. 8). Добре, да кажем, че вие сте една
долина О. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката
тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този
връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре.
Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и
всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и
станете по-висок връх от този (Ау). Тогава ще кажете: „А, изстина
сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще
слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да
извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се
развиват села и градове, училища. И благодарение на тези
отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На
горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не
овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че
на Божественото у вас ще се даде място. Дойде някой, който те
обича. Ще кажеш: „От Бога иде това нещо. Бог е, който се
проявява." Когато от някой извор идва вода, на какво се радвате?
Когато аз отида при някой извор, на какво ще се радвам? На
водата му, на камъчетата около него. И след туй ще спра там,
умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му,
камъчетата и размишлявам откъде е дошъл, искам да намеря
откъде е излязъл. От снеговете, след това го търся в океаните,
после в слънцето, в пространството. Оттам си прекарвам мисълта
и виждам отгде е дошъл този извор. Намеря го и казвам: Ах,
какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл малкият
извор. Спра се при нето и казвам: Славна работа е той. През
колко слизания, през колко мъчнотии ще се дойде до нещата, до
техния извор.Тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе
ще се дойде само до буквата им. Ще намериш произхождението
на този извор и най-после ще намериш един ангел, застанал там,
който ще ти се усмихне и ще ти каже: „Намери ли ме тук?" Едно
същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните
пространства на невидимия свят, само за няколко минути може
да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него
това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова
далечни, че ангелите, за да дойдат на земята от тия пространства,
употребяват 10 - 15 дни. От много далечни системи идват. Докато
дойдат на земята, доста време им трябва.

(Какви са признаците, по които можем да познаем, че един такъв

ангел е дошъл?) - Когато дойде един такъв ангел, има
разширение, светлина. Човек е доволен вътре в себе си, радостен
е. Леко му е на душата. Където и да ходи, който и да го срещне,
всеки иска да му направи услуга. (Значи този ангел озарява?) - Да,
Той озарява и ти си като една хубава местност, всички искат да
разработват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Ако
е някоя камениста почва, всички я избягват. А за добрата почва
дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, защото
тя представлява много добри условия.
*
Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби
своята цел, своите идеи, той остарява. Никога няма да мислите,
че сте стари. Ще казвате: „Ние ще работим за Бога." Ще имате
една велика, славна работа. Ще имате една жива цел пред очите
си, няма да остарявате. Ще имате пред очите си само хубави
работи. Как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е
бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичко това
ще си го представяте в хубави краски. Светли идеи трябва да
вълнуват ума ви и непрестанно да творите. А сега, като
изкоренявате насаденото, а не посаждате ново, ще останете една
пустиня. Не, ще насадите новото и, от една страна, ще имате
ново, което ще расте, а от другата страна, ще изкорените старото.
А сега изкоренявате и не посаждате. Всичките недостатъци, които
имате, ще ги изкорените. Не изкоренявайте всичките
недостатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като
изкорените един, сто недостатъци, останалото лесно ще се
уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си." Като
влезе в търговеца Божественият Дух, той пак ще си остане
търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи,
да прави усилия. Та у всеки човек влиза желанието да прави
усилия, но Духът сам по себе си не променя естеството на човека,
но само му дава подтик. Той казва: „Сега можеш да работиш."На
нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще впрегнеш своята
нервозност на работа." На флегматика казва: „Ти със своето
постоянство ще можеш да работиш и нещо полезно да
направиш." Духът ще подтиква всички ви към работа. Като дойде
този тон на Любовта, всеки ще вземе толкова, колкото е голям
неговият съд. Някой път малкият съд може да ви свърши повече
работа, зависи как ще се използува. Сега това, което считате
невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите
си. Е хубаво, ако жената престане да бъде жена и ако мъжът
престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава няма ли да се
оправи светът. (Олга: Но те нямат представа за това нещо. ) - Но
то ще стане. Има възможности в природата, има всичките
възможности и онзи, който ги разбира, като преведе сегашните
символи, ще разбере, че сегашният мъж ще се измени и
сегашната жена ще се измени. Сегашният мъж и сегашната жена
ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, има да
се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват, ще ги гледат,
както сега гледаме големите риби. Ами представете си, че един
ден вие стигнете до такова едно състояние: тъй както сега сте
остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце.
Може вие сами да правите мислено това. После може да станете
възрастни. Каквото поискате, ще можете да станете. Питам ви
тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път
ви стане скучно в живота, между хората. Имате силата да станете
невидими. Скривате се, събирате енергия и после отново ще се
проявите в света.
*
Слънцето и Любовта всичко постигат.

Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда

плодовете.
(„Методи и насърчения за хармонизиране“, 25 април 1923)
*
Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин
от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за
болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли.
*
Приеми, че красивата мома е в тебе, а не вън от тебе. Щом е в
тебе, ти ще я виждаш, ще се разговаряш с нея, ще й се усмихваш.
Така ще си мислиш, че служиш на Бога. Обаче, един ден ще се
обезсърчиш. Тогава тя ще ти каже: Не ми се харесваш. И ти ще
кажеш, че повече не я харесваш. Щом не харесваш младата
мома, ти няма да харесваш и себе си. Ще се отчаеш и ще кажеш:
Не ми се живее вече! – Не, смирение ти трябва. Кажи си: Аз съм
готов да служа на красивата мома година, две, десет, сто и, като
стана на 120 години, пак ще отида при нея. – Тогава тя ще те
удостои с една целувка. Щом тя те целуне, ти ще завържеш и
узрееш. Ще служиш на Бога цял живот, цели 120 години и ще
получиш една целувка, т. е. Неговото благословение.

Това, което говоря, се отнася до светията. Той може да получи

такава целувка. Иначе, който не е готов за тази целувка, и да го
целуне красивата мома, нищо не е получил. Да получиш целувка
от Бога, това е идеалът, към който се стреми човешката душа. В
този смисъл, целувката е развързване, т. е. освобождаване от
ограничителните условия на живота. Само така животът на
човека се осмисля и се слива с живота на Бога. Тази е мистичната
страна на целувката. Тя е в сила да подмлади и старата баба.
Следователно, ако младата мома не запази красотата си, и
старата баба не се подмлади, това показва, че те не са разбрали
смисъла на живота. Старата дреха не може да стане нова, но тя
може да се тури настрана и да облечеш нова. Да се облечем в
нови дрехи – ето смисълът на живота.
*
Набюдавайте живота си и вижте, как вървят вашите работи. Ако
не вървят добре, вие сте невежи; ако отчасти се нареждат добре,
вие минавате за ученици; ако напълно се нареждат, вие сте от
посветените.
*
Всички трябва да си изработите нов мироглед. Сегашният ви
мироглед не е лош. И с него може да прекарате цял живот.
Казвам: Ако нямате нов мироглед, вие не можете да разгледате
живота в неговата пълнота. Това се отнася до онези от вас, които
искат да прогресират. Ще дойде ден, когато ще престанете да
учите. – Това не може да бъде. – Ако не бързате и учите, това
няма да го бъде. Значи, винаги ще учите. Аз ви слушам, как
четете молитвите, бързате, по-скоро да свършите. Когато аз се
моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути; за „91 псалом“ и
„Пътят на живота“ употребявам 20 м., а като чета „Отче наш“,
минава половин час и, като дойда до „Молитвата на Царството“,
става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти, по
този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако
накарам един човек да работи 10 – 12 часа на ден, ще му излязат
пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане.
Обаче, с бързане нищо не се постига. Тези 15 минути представят
закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути
е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е
закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се
обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те
минути и при молитва, и при четене на Библията.
(УС „Слабото и силното“, 23 октомври 1923 г.)
*

Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя

добро.
*
Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва,
това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ
Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ.
Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ
сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ
работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да
знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто
въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но
ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята
скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“.
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна
малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ
Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ
ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти
каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при
другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята
по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се
зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ.
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този
въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и
само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ:
вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се
радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие,
богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се
рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ,
силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете.
Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а
вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ
васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония
отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили
никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече
единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане
много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ
противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много
радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми
на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и
мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора.
Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И
когато ние говоримъ за онази мирова скърбь,
подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда
великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е
скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта? –
Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? –
За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди
тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ
твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой
се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ
Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се
радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате
живота така, той ще има смисъль за васъ.

И тъй защо трѣбва да скърбя? – За да се роди доброто въ

мене. Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията
мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или
тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо
трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се
роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на
скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ
нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е
философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ
максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това
сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ:
Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ
твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те
почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се
роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ
и ти, и окрѫжаващитѣ тия.

Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени,

скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие,
мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ!
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта
и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия
Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на
човѣка. Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ,
ще бѫдемъ безсмъртни.

И затова казва Христосъ: „Тия, които се сподобятъ съ

този животъ, съ това разбиране, и Духътъ ги обгърне, тѣ
ще се нарекатъ Синове Божии, които живѣятъ и въ доброто
и въ мисъльта, и скърбятъ и се радватъ, и доброто
раждатъ и мисъльта раждатъ“.

НБ „Дава животъ – Скърбьта и радостьта“, 25

юлий, 1925 г.
*

Благодаря на тези същества, много спечелих от тях.

УС „Механични и съзнателни процеси“, 30 октомври 1932)