ЧАСТ ВТОРА: ИЗСЛЕДВАНЕ

Глава втора: Морфосинтактични справки

2.2.4. Категориите в изолиращите езици

2.2.4.3 Мистекски1 (Централна Америка)
2.2.4.3.1. Обща информация
Реконструкцията на отомангеанското езиково семейство, към което
принадлежи мистекският, се счита за един от най-блестящите успехи на
компаративистиката, може би сравним единствено с това на възстановяването на
индоевропейския праезик. Съставено е от няколкото групи, които покриват
географски цяла Мезоамерика, с център в щатите Оахака и Гереро, Мексико,
където само мистекският и сапотекският се използват от повече от един милион
души.
Чрез глотохронология2 е изчислено, че отомангеанският праезик е
съществувал около 4400 година пр. н. е. в долината Теуакан, Оахака, и тези
резултати, потвърдени от множество други изследвания, са приети от повечето
специалисти (Ренш 1976; Кемпбъл 1997: 159). Реконструкцията на речниковия
състав, направена от Ренш, доказва, че той е съдържал думи за ‘царевица’,
‘фасул’, ‘тиква’, ‘чили чушка’, ‘авокадо’, ‘памук’, ‘тютюн’, ‘какао’ и т. н.,
поради което често древните отомангеанци биват свързвани с първите земеделци
(Кемпбъл 1997: 159). Освен това беше доказано, че жителите на легендарния
град Монте Албан са говорили от самото му основаване на сапотекски.
Историческата социокултурна значимост на това езиково семейство се
затвърждава и от подробния календар, разработен още преди идването на

1
Езиковедите не са единодушни относно произнасянето на името на този мезоамерикански език –
испаноговорящите го наричат „мистек“, а англоговорящите (най-вече американските специалисти по
езика) – „мищек“. Тук сме приели произношението, което припознават като свое носителите на езика
(Маколи 1996: xiii).
2
Лексикостатистически анализ, разработен от Морис Суодеш (1971), имащ за цел проследяване
генеалогията на езиците. Основава се на две предположения: а) че всички езиците по света разполагат с
думи за 100 основни понятия, познати като „списъка на Суодеш“; б) че лексикалната промяна на
основния речников състав се извършва с постоянна скорост за големи периоди от време и е измерима по
начин, сходен с формулата за радиоактивния разпад, което дава като резултат около 14% лексикални
замени за период от 10 века. Широко оспорвана като универсална техника, глотохронологията все пак
дава приблизително точни резултати за централноамериканските езици.
испанците, и пиктографската писменост, с която са изписани мистекските
кодекси, разказващи историята на този народ от VII до XVI век. Той е и един от
първите описани мезоамерикански езици с граматиката на Антонио де лос Рейес
от 1593г. и речника на отец Франсиско де Алварадо от същата година (Маколи
1996: 6).
Отомангеанските езици притежават множество особености, които карат
Грийнберг да ги приеме за изключение от генетичното единство, в което
обединява почти всички америндиански езици. Сред тях може да посочим
следните фонетични белези: a) тонални са и познават от 2 до 5 тона; б)
назалността играе морфофонетична роля; и в) повечето срички са отворени, а
тези, които не са, завършват с глотализация.
По данни от 2000г. мистекският е третият най-разпространен
америндиански език в Мексико. Според преброяването от Националния
институт по статистика, география и информатика (2005г.) говорят го 446 236
души3 (Фъргюсън де Уилямс 2007: 3), а според Националната комисия за
развитие на индианското население (НКРИН 2000) - 510 801 души, обитаващи
най-вече територията на Ла Мистека, исторически обособен район, попадащ в
границите на три мексикански щата – Оахака, Пуебла и Гереро. Той е част от
амусго-мистекския клон на източното отомангеанско подсемейство. Според
различни източници в него може да се разграничат между 6 (според НКРИН) и
повече от двайсет взаимно неразбираеми диалекта, въпреки че „на практика
всеки град, в който се говори този език, има собствена фонологична,
синтактична и лексикална идиосинкразия“ (Брадли и Холенбах 1988: 1).
2.2.4.3.2 Определянето на морфологичния тип на мистетския е
нееднозначно – на ниво дума е коренен език с изолираща техника, но при
фразообразуването се наблюдават множество аглутиниращи характеристики.
Според класификацията на Сапир е от тип Б „сложен чисто релационен език“,
тъй като разполага с деривационни афикси. От контенсивна гледна точка е
активен тип.

3
В изследванията си Институтът не взима предвид лицата до 5-годишна възраст.
 Заради относителния му аналитизъм, разликата между дума и афикс е
трудна. Според Арана и Суодеш (1965: 21) тя е въпрос на силабична дължина:
„основните елементи на мистекския включват няколко древни моносилабични
афикса и голямо количество дисилабични коренни думи“. Все пак не е толкова
просто, защото думите могат да се съкращават наполовина и да се превръщат в
„коренни фрагменти“ (пак там), които веднъж функционират като афикси, а друг
път като първи корени при словообразуването чрез съставяне.
Думите и афиксите образуват различни фрази, съставени от номинално
или вербално ядро с/без афикси и изпълняват една единствена синтактична
функция. От морфофонемна гледна точка обаче, компонентите във фразите са
семантично полунезависими и при произнасяне се държат като аглутинирани –
синтагматичното ядро обикновено е заобиколено от двете страни от паузи, а
афиксите само от едната (Брадли 1970: 39).
Фразите образуват изречения и може да са съставени от само един корен
или от съвкупност от атрибути, афикси и корени. В началото на изречението по
принцип е разположена глаголната фраза, последвана от номиналните фрази за
субект и обект4. Този словоред се обръща при нужда от емфатизация и
топикализация на някоя от частите му, които преминават преди глагола. В тези
случаи на хипербат глаголът никога не може да заеме финална позиция.
Както може да се очаква от ГСО език, когато номиналната фраза е
съставена от две имена, второто определя първото, а то има функцията на ядро.
Според общото правило определящото име е също така и притежател на
определяното ядро. Най-сложните фрази започват с прилагателно за количество
или числено име, последвани от ядрото, определящото име и завършват с
прилагателно и/или показателно местоимение (Фъргюсън де Уилямс 2007: 165-
167).
Синтактичните отношения се изразяват предимно по аналитичен път.
Основна роля играе словоредът, въпреки че съществува серия частици (които
маркират граматичните взаимоотношения на околните елементите) и няколко
предлога (в по-голямата си част са производни от имената на частите на тялото).
4
Реконструкциите показват, че словоредът ГСО е бил характерен и за отомангеанския праезик (Брадли и
Холенбах 1988: 5).
Според Брадли (1970: 39 – 43) в мистекския от гр. Микалтепек може да се
разграничат маркери на ниво изречение (четири са, разполагат се почти винаги в
края на изречението и изразяват вокативни, въпроси и позоваване на мнението
на други лица), на ниво изказ (съюзи и въпросителни местоимения), на ниво
фраза (аспектуални, плурални, темпорални, рестриктивни, негативни,
дезидеративни предвербални и предноминални морфеми, които превръщат
номиналната фраза в адвербиална и т. н.), на ниво думи (вербални и номинални
префикси5, описани по-долу). Сред предлозите, които не са производни от
частите на тялото, следва да посочим noo ‘на’, xí’ín ‘с’, които въвеждат
непрякото допълнение на някои дитранзитивни глаголи, съдържащи семата
‘говоря’ (като напр. разказвам, предупреждавам и т. н.).
2.2.4.3.3 Вече споменахме, че мистекският се числи към тип Б, защото
използва словообразувателни инструменти. Те може да се класифицират според
двата основни словообразувателни метода за този аналитичен език –
деривацията и съставянето.
Макар по-голямата част от имената да са прости, производните се
образуват въз основа на номинален или вербален корен 6 плюс номинален
префикс, като напр. ti– ‘префикс, определящ името като животно’; di– ‘префикс,
номинализиращ името’; tu– ‘префикс, определящ името като дървета’ и т. н.
Същият процес се използва и за образуването на производни глаголи: s-, sa– за
формиране на каузатив съответно от потенциалната аспектуална основа на
глагола или прилагателни7; ndu-, ku– за формиране на инкоатив съответно от
потенциална аспектуална основа и прилагателни; na– за репетитив (Маколи
1996: 58). В редки случаи от имена се образуват активни глаголи, но
използваните префикси не са особено продуктивни (Джонсън 1996: 98). Освен
това някои стативни глаголи произлизат от имена като за целта се променя само
тона им (Брадли 1970: 54 – 55).

5
Имената не прилепят инфлекционни, а само деривационни префикси (Маколи 1996: 13).
6
Случаите на номинализация на глаголи са редки и най-вече касаят образуването на отглаголни
абстрактни съществителни (Джонсън 1996: 107).
7
Обикновено предхожда всички останали префикси (Джонсън 1996: 97).
 Много често при съставянето се използват фрагментирани корени, които с
лекота формират нови думи, тъй като са лишени от собствено ударение и са
моносилабични. Характерна особеност е, че
При съставните думи, основен е винаги първият компонент, независимо дали е
пълен корен със свое ударение, или е фрагментиран без ударение. Ако първият
компонент е номинален, то съставната дума е име и последващите го елементи на
фразата са негови определящи. Дори глагол или цял глаголен комплекс без модална
представка, може да следва номиналния корен и да служи за негов определящ
елемент. Ако основният компонент е глаголен корен или фрагмент, той се използва
с модални префикси, а последващите компонени може да са глаголи, изразяващи
свързано действие или състояние, или име / номинален комплекс, изразяващи
обекта му (Арана и Суодеш 1965: 25).
Така образуваните думи могат да променят категориалната си
принадлежност отново чрез посочените по-горе деривационни инструменти.
Малко неясно е положението относно морфологичните процеси при името
и глагола, които бихме могли да наречен „парадигматични“. Според Арана и
Суодеш (1965: 23) „структурата на мистекския е по принцип аглутинираща“,
което ще рече, че морфофонемните компоненти на номиналните и вербалните
фрази запазват своята относителна независимост и не размиват границите си.
Точно морфосинтактичната стабилност на границите ни позволява да заключим,
че на фразово ниво този мезоамерикански език показва някои аглутиниращи
свойства, въпреки че е по принцип коренен език (ядрата на номиналната и
вербалната фраза прилепят някои зависими местоимения и маркери; повече
подробности са изложени по-долу). Все пак липсата на синтетичната парадигма
и комплексите, характерни за аглутиниращите езици, ни дават основание да го
определим по-скоро като коренен език и като такъв в него се наблюдава
функционална транспозиция: „един корен се държи както като глагол, така и
като име, прилагателно и т. н., напр. tnaha означава и ‘събирам се’, и ‘приятел’“
и образува „доста сходни сложни думи въз основа на който и да било от тях“
(пак там). С оглед на казаното дотук, без да сме категорични в заключението си,
може да обобщим, че флективната морфология на мистекския си служи със
смесени аналитични и синтагматични инструменти, както и с аглутиниращо-
изолиращи техники.
2.2.4.3.4 Имена са думите, които образуват фраза с показателни
местоимения или вокативи. Номиналният корен обикновено е съставен от две
отворени срички. Както казахме по-горе, те могат да се съкращават наполовина
до фрагментирани корени, които се прилепят към други имена за образуването
на сложни съставни думи. Съществителните обозначават хора, части на тялото 8,
животни, места, неодушевени предмети и абстрактни идеи (не малка част от
които може да се изразят от номинализирана глаголна фраза).
Отделните лексикални класове имена се характеризират от родовата си
принадлежност. Сред различните диалекти по-общи са следните родове –
мъжки, женски, свещен, животински, неодушевен и дървесен. Тази категория
обаче не се изразява с граматични средства, а се експлицира чрез
съответстващото им местоимение в трето лице при съгласуване между
номиналната и вербалната фраза – местоимението за субекта или обекта трябва
да е съгласувано с рода на ядрото на съответната номинална фраза (Брадли 1970:
65). Така повечето имена си имат родов индикатор, който не носи друга
информация освен родовата принадлежност и кое местоимение му съответства.
Всъщност родът в мистекския наподобява класова система, при която се
използват само зависими местоимения без особени съгласувателни правила
(Маколи 1996: 82).
Подобно е положението и при друга характерна за името категория –
числото. Имената (съществителни и прилагателни) не разполагат с форманти за
маркиране на можественост на съдържанието им. Изразяването му е строго
оптативно, защото обикновено се подразбира от контекста (Маколи 1996: 14).
При необходимост се използват различни лексикални (модификатори и
квантификатори) и граматични (префикс и суфикс в глаголната фраза)
инструменти, чрез които то се подразбира. Най-често използваните са
числителните имена, личните местоимения за първо инклузивно лице и

8
Частите на тялото с голяма продуктивност влизат в локативни конструкции с препозиционална функция
(Маколи 1996: 172).
плурализиращите афикси9 в глаголната фраза, както и самостоятелната дума
jijná’an със значение ‘множественост’, която може да предхожда или следхожда
глаголите, имената и местоименията10. Следва да подчертаем, че съществуват
пет прилагателни със суплетивни форми за единствено и множествено число
(‘дълъг/висок’, ‘малък’, ‘голям’, ‘много голям’, ‘много дълъг/висок’), които
включени към глаголната фраза се превръщат в наречия.
Падежните отношения нямат формален израз, а се предопределят от
позицията в словореда, въпреки че има и предлози, които предхождат непреките
допълнения на някои глаголи и локативните имена.
Няма определителни членове. При необходимост от детерминация
(Фъргюсън де Уилямс 2007: 39) се прибягва до численото име iin ‘един’ като
неопределителен член (в приказките например новият герой се въвежда с iin) и
показателното прилагателно noó/ñóó ‘вече споменат или известен’, което се
поставя след ядрото (номинално или прономинално) с функциите на
определителен член за единствено или множествено число. При множественото
число се използва също ndin или ndi. Все пак употребата им далеч не е толкова
честа, колкото е в индоевропейските езици.
По-горе вече описахме средствата за отбелязване на притежанието –
местоимението или името, което следва ядрото на номиналната фраза е негов
притежател, а ядрото е притежавано и определяно. Притежанието е особено
важна характеристика за мистекските имена. Тя е толкова важна, че подразделя
тази част на речта в три големи групи (Джонсън 1988: 110) – зависими имена
(задъжително притежавани, като частите на тялото, роднинските връзки и т. н.),
независими (те винаги са притежатели; това са личните имена, природните и
свръхестествените феномени, имената на дивите животни) и неутрални (това е
най-голямата група, чийто членове може да са както притежавани, така и
притежатели). Заради генитивната конструкция на притежанието функцията на

9
Напр. префиксът kа- към реалис (континуативната) основата на глагола или към някои прилагателни е
знак за съгласуване с имплицитно множествено число на субекта (Маколи 1996: 73).
10
В мистексия от района на Оахака например местоименията (Фъргюсън де Уилямс 2007: 48, 51)
разполагат с различни форми за две числа, 4 лица (инклузивна и ексклузивна форма на първо лице
множествено число) и няколко рода в трето лице (уважаван възрастен; възрастен, мъж; възрастен, жена;
възрастни, не само мъже; дете, неженен младеж; животно и сферичен предмет; течност и дърво; други
предмети, места и демони).
притежателни местоимения се изпълнява от независими и зависими лични
местоимения (клитики)11, като последните се аглутинират към номиналното ядро
(което понякога дори губи фонеми или променя тона си за тази цел).
В номиналната фраза преди името може да се включат спецификатор и
квантификатор, а след него – лимитираща или адитивна частица, показателно
местоимение или относително изречение (Джонсън 1996: 66 – 67).
Спецификаторът, лимитиращата и адитивната частица са съшите, които може да
се появят и в глаголната фраза.
2.2.4.3.5 Глаголите „са думи, които не са предглаголи […] и могат да
следхождат отрицателната частица…“ (Баркли 1970: 43). Морфологичният им
състав е идентичен с този на имената и също така аглутинира зависимите
местоимения в глаголната фраза. Обозначават действия, процеси и състояния.
Според съдържанието си глаголите биват активни, стативни и еквативни.
За разлика от стативните, които нямат маркери за аспект и по подразбиране са
континуативни, активните и еквативните разполагат с три форми за
означаването му – потенциална, континуативна и комплетивна форма 12. Те не
съответстват напълно на бъдеще, сегашно и минало време, а по-скоро на
следходност, симултанност и перфективност, защото и трите форми може да се
използват в изречение с вече маркиран темпорален момент (Джонсън 1988: 100).
Трите форми не винаги се отличават помежду си, но когато не са омофони,
формообразуването се свързва с изменения в тона, в някой от сегментите на
корена13 или и двете. Тъй като често потенциалът съвпада с комплетивната
форма, при нужда комплетивът може да се образува от потенциала 14 чрез
добавяне на префикса ku-. В единични случаи съществуват суплетивни форми.
Два глагола (kuhun ‘отивам’ и kōo ‘съществувам’) имат форма за още един
допълнителен аспект – хабитуален. А kōo разполага и с втори допълнителен,

11
Формата на местоименията за трето лице са само клитики. Няма самостоятелни форми (Маколи 1996:
80).
12
В някои диалекти формите са само две, а комплетивният аспект се образува с представка (Маколи
1996: 45).
13
Кауфман (1988: 83) проследява и реконстурира консонантните и вокалните изменения и стига до
заключението, че те може да се разглеждат като набор от темпорално-аспектуално-модални префикси в
мистекския праезик и дори може да се проследят до отомангеанския.
14
Обикновено изследванията разглеждат потенциала като основна форма, а останалите като производни
(Маколи 1996: 56).
перфективен със значение ‘започнал и продължаващ да съществува’ (Джонсън
1988: 104).
В структурата на глагола деривационните префикси следват
приблизително този ред – репетитив > каузатив > инкоатив (Маколи 1996: 64).
Във вербалната фраза до шест15 компонента може да предшествуват глаголното
ядро (Джонсън 1988: 49) – опционален маркер за множественост на субекта,
дирекционален маркер (напр. глаголът kuhun в един от трите основни аспекта за
обозначаване на цел или намерение, поради което се комбинира само с
произволен набор от глаголи в потенциален аспект), темпорален маркер
(единствено с континуативен и комплетивен аспект и привнася значение ‘току-
що’), маркер за минало време (също се използва само с континуативен и
комплетивен аспект със значение ‘вече’), отрицание и подкана (само с глаголи в
потенциален аспект). След глаголното ядро може да се разположат следните
маркери (пак там: 52) – опционален за множественост на субекта, адвербиален за
начин (обширен клас модификатори, включващи стативни глаголи, стативни
глаголни фрази, наречия и адвербиални фрази и дори някои имена и номинални
фрази), репетитивен, лимитиращ и адитивен, както и отрицателен спецификатор
(комбиниран с отрицателния маркер дава значение ‘никога’). Тези поствербални
компоненти се комбинират с превербалните и аспектуалните префикси, за да
образуват сложна мрежна от граматикализирани значения, които разкриват
множество темпорални стилистични нюанси.
Глаголната основа обикновено не указва нито число, нито лице
(Фъргюсън де Уилямс 2007: 67 – 68). Изключение правят опционалната употреба
на маркерите за множественост на субекта и някои глаголи за позиция, локация
и други подобни, които разполагат със суплетивни форми за единствено и
множествено число. Колкото до лицето, въпреки липсата на персонални
окончания то понякога се изразява от зависими местоимения, които се
аглутинират след глаголната основа.
Формално не се обозначават наклоненията. Чрез комбинация от аспект и
глаголни маркери контекстуално се указват деятелно (без форманти),
15
В други диалекти компонентите са само 5, като липсва маркерът за подбуда (Маколи 1996: 73) или този
за множественост на субекта (Аликзандър 1988: 195).
повелително (потенциален аспект с маркер за подкана и други маркери) и
подчинително наклонение (потенциал с различни предглаголни маркери). Освен
това съществува конструкция за обозначаване на контрафактуалност (т. е.
казаното притиворечи на фактите).
Доколкото ни е известно, мистекският не разполага с форма на диатеза.
2.2.4.3.6 В зависимост от вида глагол, който заема ядрото на предиката,
изреченията може да бъдат безлични, преходни и непреходни при активен глагол
и непреходни при стативен (Джонсън 1996: 19). Всеки един от тези видове може
да включва обстоятелствено пояснение за време, независимо дали то е под
формата на наречие, или е чрез адвербиална фраза.
Въпреки преобладаващия основен словоред ГСО, който се потвърждава от
характерните за този тип езици импликации (наличие на предлози,
определящите и притежателите следхождат ядрото на номиналната фраза и т.
н.), един (топик) или два (топик и фокус) елемента може да заемат
предглаголната позиция. В тези случаи говорим за топикализация (Маколи 1996:
14). Когато се топикализира субектът, към глагола опционално се прилепя като
клитика съответната кратка местоименна форма (Джонсън 1996: 31)

Арана, Еванхелина и Суодеш, Морис (1965): Arana, Evangelina, y Swadesh,

Morris. Los elementos del mixteco antiguo. INI e INAH, México.
Аликзандър, Рут Мери (1988): Ruth Mary Alexander. A syntactic sketch of Ocotepec
Mixtec. In: Studies in Syntax of Mixtecan languages (vol. 1), Bradley, H. C. and
B. E. Hollenbach. Summer Institute of Linguistics of the University of
Oklahoma, Oklahoma, USA.
Брадли, Хенри (1970): Bradley, Henri C. A linguistic sketch of Jicaltepec mixtec.
Summer Institute of Linguistics of the University of Oklahoma, Oklahoma,
USA.
Брадли, Х. Ч и В. Е. Холенбах (1988): Bradley, H. C. and B. E. Hollenbach. Studies in
Syntax of Mixtecan languages (vol. 1). Summer Institute of Linguistics of the
University of Oklahoma, Oklahoma, USA.
Кемпбъл, Лайл (1997): Campbell, Lyle. American Indian languages: The historical
linguistics of Native America. Oxford University Press, Oxford.
Национална комисия за развитие на индианското население (2000): Comisión
Nacional para el Desarrollo de los Pueblos Indígenas, conteo 2000.
Джонсън, Одри (1988): A syntactic sketch of Jamiltepec Mixtec. In: Studies in Syntax
of Mixtecan languages (vol. 1), Bradley, H. C. and B. E. Hollenbach. Summer
Institute of Linguistics of the University of Oklahoma, Oklahoma, USA.
Фъргюсън де Уилямс, Джудит (2007): Ferguson de Williams, Judith. Gramática
popular del mixteco del municipio de Tezoatlán, San Andrés, Yutatío, Oaxaca.
Instituto Lingüístico de Verano, México.
Кауфман, Теренс (1988): Terrence Kaufman, Otomanguean Tense/Aspect/Mood, Voice
and Nominalization Markers. Ms
Летен лингвистичен институт: http://www-01.sil.org/mexico/00e-index.htm,
консултирана на 12.12.2014г.
Маколи, Моника (1996): Monica Macaulay, A grammar of Chalcatongo Mixtec.
Berkeley and Los Angeles: University of California Press.
НИСГИ (2005): Instituto Nacional de Estadísticas, Geografía e Informática: XII Censo
General de la Población y Vivienda. Mexico.
Ренш, Калвин (1976): Rensch, Calvin R. Comparative Otomanguean phonology. Indiana
University Publications, Language Science Monographs 14. Bloomington:
Indiana University, USA.
Суодеш, Морис и Шерцер, Дж. (1971): Swadesh, M. and Sherzer, J. The origin and
diversification of language. Chicago: Aldine, Atherton.

Se refiere a:
Nombre Verbo Proposición
Categoría:
Caso ---
---
Determinación
фразово
+
Posesión
фразово
5
Clase/género
съгласуване
2 2
Número
съгласуване местоимения
 опционално
3+1
Persona
местоимения

Tiempo
3 (4)
тонове + частици
Aspecto

3
Modo
тонове + частици

Diátesis --- --- ---

Orden de palabras ГСО