ЧАСТ ВТОРА: ИЗСЛЕДВАНЕ

Глава втора: Морфосинтактични справки

2.2.3. Категориите в полисинтетичните езици

2.2.3.1 Навахо (Северна Америка)
2.2.3.1.1. Обща информация
По ред причини навахо е един от най-забележителните северноамерикански
езици. От една страна, заради факта, че със своите около 178 000 носители от
всички възрасти (към 2000г.) той е един от много малкото езици (с изключение на
английския), които се говорят във всички американски щати, Пуерто Рико и
Окръг Колумбия (Бинейли и Вири 2005: 88) и в същото време е най-
разпространеният автохтонен език в САЩ. Освен това принадлежи към атабаския
клон на семейството атабаск-еяк-тлингит (на-дене) – най-голямото в Северна
Америка, покриващо най-обширна територия (от Аляска и североизточна Канада
до Средния запад – Аризона, Ню Мексико, Колорадо, Юта) и съдържащо най-
много на брой езици и езикови групи (Митун 2004: 347).
От друга страна, заради редица свои морфосинтактични особености навахо
е и един от най-добре изследваните и документирани езици по света.
Използването на езика като военен код през Втората световна война привлича
интереса на изследователите за по-подробното му изучаване, като от всички
монографии, студии и граматики писани за него за най-пълен справочник се счита
граматиката с разговорен речник на Янг и Морган (Макдонъф 2000: 195, Митун
2004: 357), на която се основава и нашето описание.
От казаното по-горе стана ясно, че древните навахо са били номади,
постепенно мигрирали от север на юг по тихоокеанското крайбрежие, докато не
се установили около 1000 г. н. е. в териториите, които и понастоящем обитават.
Населението нараснало значително към ХІІІ в., а през XVI в. испанските
колонизатори установили първите контакти на европейци с тях с цел
християнизирането и асимилирането им. Американо-мексиканската война
поставила началото на завладяването на Средния запад от англоамериканците, в
резултат на което след продължителна съпротива навахо са покорени и затворени

1
в резервати далеч (в началото) от родните им места. По-късно резерватът е
преместен върху част от традиционните им ловни земи, като (през първата
третина на ХХ век) дори си спечелват правото на полуавтономия и създават
своята навахо нация, обхващаща близо 67 хил. кв. км. земя между щатите Юта,
Ню Мексико и Аризона. Това е най-голямата територия в САЩ под автохтонна
юрисдикция.
Главно благодарение на стандартизирания език, който – макар и все по-
рядко – се изучава в училище, липсва открояваща се диалектална диференциация.
Въпреки многобройните си носители обаче навахо става жертва на асимилацията,
вследствие на което броят на децата говорещи само английски език се увеличава
значително през последните десетилетия (Бинейли и Вири 2005: 93 – 94).
2.2.3.1.2. Система на езика
Подобно на мнозинството атабаски езици, по морфологичен тип навахо е
полисинтетичен и глаголно доминиращ, тъй като в ежедневната реч имената
често се използват без никаква флексия или само с посесивен префикс а глаголите
образуват комплекси с множество слово и формообразуващи префикси 1 (виж
2.2.3.1.4.). Той е сложен смесено релационен език с полисинтетична техника (по
Сапир). В резултат от тази техника в някои случаи при комбинирането на два
префикси се получава не сборно, а трето, съвсем ново значение, както ще се
убедим при прегледа на модално-аспектуално-темпоралната система.
Без съмнение, от контенсивна гледна точка навахо е активен език с основен
словоред СОГ, което е необичайно, имайки предвид, че е преобладаващо
префигиращ. Субект-обектните отношение се изразяват чрез представки,
инкорпорирани към глаголната основа. В номиналната синтагма притежателят се
поставя преди притежаваното име.
Интересна особеност е, че той е тонален език, в който се различават два
тона - нисък и висок при кратките гласни и дифтонзи и възходящ и низходящ при
дългите гласни и дифтонзи и вокалните комплекси (Янг и Морган 1980: ХХ).
2.2.3.1.3. Слово- и формообразуване
Един от най-отличителните белези на езика е неговата способност да
генерира нови лексикални форми, като за тази цел деривационните префикси и
1
Тези морфосинтактични особености са наследени още от протоатабаския (Кампбел 1997: 113).

2
префиксални комплекси могат да се комбинират с повече от една серия
лексикални основи (за серийните основи виж по-долу 2.2.3.1.5.). При имената и
глаголите словообразувателните инструменти са различни.
Основният способ за образуването на нови имена е номинализицията на
глаголи, спрегнати глаголни форми или дори глаголни фрази. Според
изчисленията на Сапир и Хойхер около 41% от общия брой на изследваните от
тях имена се получават по този начин (Сапир и Хойхер 1967: 70). Най-често
номинализираща роля играят клитиките –í <този който>, –ii <особено този
който>, –ígíí <подобно на който> и т. н. (Янг и Моргън 1980: 13). На теория всяка
модална, аспектуална или темпорална форма на глагола може да послужи за
основа на номинализацията: nímasii <картоф> (nímaz <кръгло е> + -íí). В редица
случаи дори не е задължително присъствието на номинализираща клитика, а
глаголната форма с подложно местоимение в трето лице единствено число или
трето неопределено лице или страдателната глаголна форма директно се
използват като имена: така 'ólta’ ('a- <някой> + ólta’ <брои, чете>) означава
<училище> (Янг и Морган, пак там, 12).
Освен от глаголна, нови имена се образуват и от именна 2 основа. Най-
характерна в подобни случаи, макар понякога да се използват и
номинализиращите суфикси, е употребата на колективни (–nii <кланова
принадлежност към място>), дирекционални (–ji <по посока на>), прилагателни (-
shchíín <образ, копие на>, -tsoh <голям>, -nééz <висок>) и пр. клитики.
На последно място, като трето средство за именна деривация може да
посочим сложните съставни думи образувани от:
- две именни основи
- именна основа и следлог
- именна основа и глаголна основа
- именна основа и глаголна форма
- име, следлог и име
- име и номинализиран глагол

2
Сапир и Хойхер уточняват, че близо една трета от именните поразително приличат на глаголни
основи, както по звучене, така и по съдържание. Според тях този факт подсказва, че повечето глаголни
основи в навахо вероятно са били номинални по произход, макар днес да не може да се установи връзка с
техните паралелни именни основи заради настъпилите диахронни промени (Сапир и Хойхер 1967: 73).

3
 - име и притежавано име
- следлог и номинализиран глагол
- име, следлог и номинализиран глагол
- описателна именна фраза
Съставните имена рядко включват повече от две основи / форми. Това е
изключително продуктивно средство, чрез което се образуват приблизително 32%
от имената в списъка на Сапир и Хойхер (Сапир и Хойхер 1967: 70), като по този
начин съставляват втората най-многобройна именна група след
номинализираните глаголи и преди именните основи 3.
Малко на брой както именни, така и глаголни основи могат направо да се
използват съответно като глаголи и имена, но това явление по-скоро е
изключение от общото правило (Янг и Морган 1980: 390).
Другояче стои въпросът за словообразуването при глаголите. Това е
постоянен процес, свързан със самата глаголна форма, която е съставена от серия
морфеми, разположени в 10 позиции, където позициите от I до IX се заемат от
префикси. В последната десета позиция може да се различи корен 4 с неясно и по-
общо съдържание, към който обикновено е прикрепен някакъв архаичен суфикс
или вътрешна флексия (промяна на тона или вида на гласните), за да се образува
глаголната основа5. Така оформената основа се съчетава с различни тематични
(останки от древни адвербиални префикси), прономинални или класифициращи
префикси, за да образува глаголната тема. Тя от своя страна се превръща в
глаголна база, след като към нея се аглутиринат деривационните адвербиални
елементи от позиция I и/или VI. И най-накрая глаголната база е тази, към която се
прилепят префиксите за субект, обект, модален аспект, аспект и други граматични
значения. Така на практика от комбинацията между частично спрегната основа и
различните тематични, деривационни и парадигматични префикси се получава
цялостната глаголна форма. За да илюстрираме тази инкорпорираща техника за

3
Те са малка част от имената в навахо (около 19% по списъка на Сапир и Хойхер), но
представляват най-древния субстрат, дълбоко свързан с другите атапаски езици (Янг и Морган 1980: 8).
4
Всички събития, действия, отношения, състояния и пр. могат да се сведат до корпус от 450-500
глаголни корена с по-абстрактно съдържание, което се конкретизира чрез деривация и формообразуване
(Янг и Морган 1980: 363).
5
Както ще видим по-долу, някои глаголи имат от 2 до 5 основи в зависимост от модалния аспект,
в който ще се развие парадигмата (виж 2.2.3.1.5.).

4
формиране на значения ще приведем следния пример на Янг и Морган (Янг и
Морган 1980: 99):

корен: mas <кълбест>

основа: máás <движа се> (имперфект, моментен аспект, сферичен или жив обект)
тема: ømáás <движа се с търкаляне> (нулев класификатор със значение <вдигам кръгъл обект>)
база: ha—ømáás <в момента разстилам с търкаляне>

Всъщност спрегнатият в речта глагол представлява полисинтетичен

комплекс, който може да предаде смисъла на цяло едно изречение чрез
вградените в него префикси. Следователно, словообразуването при глаголите е
просто един от начините за актуализиране на по-общото значение на глаголните
корени, като така се променя както категориалното, така и лексикалното му
съдържание.
Формообразуващите процеси и при двете езикови категории имат
полисинтетичен, парадигматичен характер. При имената при необходимост се
предпоставят посесивни префикси, а при глаголите – множество префикси в
позиция от ІІ до V и от VII до ІХ, които изразяват субекта, обекта, модално-
аспекто-темпоралните параметри и класа на глагола.
2.2.3.1.4. Име
Морфологичната структура на името се отличава със своята простота,
сравнена с тази на глагола. То може да се състои както от прост едносричен
корен, така и от корен с древен деривационен префикс и дори от описателна
основа, съдържаща цяла именна или номинализирана глаголна фраза (‘ił
‘ada’agazí tsin bighąąh dé’áhígíí <нещото, което се прикрепя към дърво: отверка>).
Тази основа (понякога съвпадаща с корена) се скланя единствено за притежание,
като се инкорпорират посесивни префикси6.
Употребата или не на посесивни префикси произтича от това дали името се
възприема като зависимо (винаги е неразривно свързано с друго лице или обект:
<майка>, <брат>, части на тялото и т. н.) или като независимо (не дължат
съществуването си на притежанието от живи същества: <сняг>, <скала> и т. н.).

6
Изключение от това правило представляват някои номинализирани глаголи, който се скланят по-
скоро по подобие на глаголите, отколкото на имената: срв. bá’ólta’í <този, от който идва четенето: учител>
и bá’ííníshta’í <този, от който аз чета: моя учител> (Янг и Морган 1980: 1)

5
Затова първите са постоянно притежавани и само в редки случаи се явяват без
посесивен префикс7, поради което по традиция се наричат склонени форми за
разлика от абсолютните форми на независимите имена (Сапир и Хойхер 1967: 68).
От казаното дотук става ясно, че групирането на имената като
зависими/притежавани и независими/непритежавани има нещо общо с признака
‘човешки референт’, които стои на заден фон (бидейки притежавани, зависимите
имена неизбежно отвеждат референта си към лицето / олицетвореното същество,
което го притежава). По тази причина, когато притежателят на зависимо име не е
обозначен, то задължително следва да получи посесивен префикс в трето
неопределено лице <на някого, на нещо>.
Като изключим деривационните (номинализиращи, неноминализиращи и
прилагателни) клитики и посесивните префикси, които на практика са
притежателни местоимения, имената не получават друга флексия.
Числото обикновено не се указва от именната, а от глаголната форма
(плурализиращ префикс da- в ІІІ позиция) или от адвербиални частици (някои от
тях може се включат като проклитики в глаголния комплекс). Тази особеност
предопределя възможността все пак някои отглаголни имена или използвани като
имена глаголни форми да изразяват множественост чрез da-. Друго изключение
представляват някои имена с ‘човешки референт’, прилепящи клитики –ké, -óó,
yóó (‘ashkiiké <момчета>), и имена, свързани с клана или племето, които имат
суплетивни форми.
За детерминарността на имената няма специален граматичен инструмент.
Тя се осъществява контекстуално, чрез посесивни префикси, неопределени и
показателни (в сложна система на отдалеченост и присъственост в контекста)
местоимения и клитики.
В навахо не съществува падежната определеност (субект-обектните
отношение се маркират от местоименните префикси в глаголната форма) и няма
значима класова/родова принадлежност при имената, въпреки че може да се
приеме, че признакът 'човешки референт' (както би следвало да бъде при един
контенсивно активен език) влияе отчасти върху структурирането на изказването.

7
Например при олицетворенията на някои части на тялото или когато в легендите се прави безлична, обща
препратка към някой орган.

6
Потвърждението на това твърдение идва от местоименната система. В нея се
отличават два класа местоимения – автономни (лични) и префигирани. Към
първите спадат автономните местоимения, функциониращи като субект 8, и
посесивните местоимения, а към вторите – прономиналните глаголни префикси и
посесивните именни префикси, които освен за притежание при имената се
използват и като обект на следлозите.
Автономните местоимения имат форми за единствено, дуомножествено
(само за първо и второ лице) и множествено число за първо, второ, трето и трето
лице с 'човешки референт'9, а префигираните – за единствено, дуомножествено
(само за първо и втори лице) и множествено число за първо, второ, трето, трето за
обект на глагола, трето неопределено (само в единствено число) и трето лице с
'човешки референт' (Янг и Морган 1980: 23 – 24).
Отделно от посочените съществуват и рефлексивни и реципрочни
местоимения (тук няма да описваме другите компоненти от местоименната
система, а именно показателните и неопределените, тъй като нямат пряко
отношение с целта на това изследване).
2.2.3.1.5. Глагол
Както бе посочено в 2.2.3.1.3., глаголният комплекс е съставен от поредица
дискретни компоненти, разположени традиционно (Сапир и Хойхер 1967: 85) в 10
позиции, като някои от тях са взаимозаменяеми, а други може да бъдат
раздробени на подпозиции. Обикновено те винаги следват един и същи ред, но в
някои случаи се наблюдават метатези, които следват строги правила за
позиционните промени. Към тях Янг и Морган добавят и позиции 00 и 0 за
следлога и местоименния префикс за обекта му (Янг и Морган 1980: 100).
Най-общо префиксите в позициите от І до ІХ се подразделят от една страна
на парадигматични, деривационни и тематични (въз основа на функцията или
ролята им), а от друга на дизюнктивни и конюнктивни (въз основа на
относителната им степен на споеност към основата). Най-свободно свързани са
следлога и местоимението за обекта му в позиции 00 и 0, както и адвербиалния,

8
Като се има предвид, че субектът се указва от префигираното местоимение в глаголния
комплекс, автономното подложно местоимение се използва рядко, основно за топикализация.
9
Освен човешки същества, под този признак се включват и олицетворенията.

7
итеративния и плурализиращия префикси от позиции І, ІІ и ІІІ, а позициите от IV
до ІХ са съединени по-плътно към основата.
Като парадигматични се определят свързаните с глаголната флексия
префикси за маркиране на субекта (позиции V или VIII), обекта (позиции Іb, Ic и
ІV), числото (позиция ІІІ) и модално-аспектуалните характеристики (позиции ІІ,
VІ и VІІ). Деривационни са следлозите (позиции 00, 0 и Іа) и адвербиалните
префикси (позиции Id, Ie, VIa и VIc). И на последно място, тематичните са древни
деривационни или парадигматични елементи, които са загубили своята
продуктивност и се прикрепят към някои основи, за да изградят глаголната тема с
ново лексикално значение (по Янг и Морган 1980: 107).

Конюнктивни префикси
Дизюнктивни префикси

0 за обект/ IV за пряко
притежание допълнение
00 V за деиксис
следлог
(субект)
Ia деривационен / VIa деривационен /
тематичен тематичен
Ib непряко VIb
начинателен
допълнение
Ic VIc деривационен /
рефлексивен
тематичен
Id реверсивен Vid аспектуален
Ie семелитера- VII модално-
тивен аспектуален
II итеративен VIII за субект
III плурализиращ IX Класификатор
X Основа

Не е задължително всички гореописани позиции да са запълнени. Освен

това вече споменахме, че някои от тях са взаимозаменяеми. Така например, ако в
позиция ІІ има итеративен префикс, позиция VII (за модално-аспектуално-
темпоралния префикс) следва да остане незапълнена; както и ако глаголът е
непреходен, позиция IV остава празна, и ако субектът е указан с показателен
местоименен префикс, то позиция VIII остава свободна.
Заради изключителната му сложност, няма да навлизаме в повече
подробности по отношение на глаголния комплекс, а ще се спрем накратко на
основните граматични категории, които намират своето изражение в него.

8
 Основното разделение, което може да се прокара в тази част на речта е
между активни и неутрални (статични, инактивни) глаголи. Активните глаголи
обозначават действия или събития, при които субектът е или участник или агенс
на действието. Тези глаголи образуват разнообразни парадигми, които изразяват
действието като завършено (перфективен модален аспект), незавършено
(имперфективен модален аспект), обичайно извършвано (юзитативен модален
аспект), итеративно извършвано (итеративен модален аспект), желано или
потенциално (оптативен модален аспект) и като плавно извършващо се
(прогресивен модален аспект) чрез форма на самата основата.
За разлика от тях, неутралните глаголи имат само имперфективна или
перфективна парадигма, като имперфективната е сходна по значение с
атрибутивната конструкция с прилагателно в много индоевропейски езици, а
перфективната се свърза повече с позиционни състояние като as sédá <седя>.
Актовните и неутралните глаголи от своя страна могат да бъдат преходни,
непреходни и пасивни. Преходните глаголи се изразяват (в зависимост от лицето,
вида на глагола и други фактори) с нулев или прономинален префикс в позиция
IV. При непреходните глаголи тази позиция е свободна или се заема от тематичен
префикс, допълващ значението на глаголната основа. А под пасивни се разбират
три степени на страдателност: проста, агентивна и медиопасивна, като съответно
при простата позиция IV остава празна или се запълва от неопределения
прономинален префикс ‘а- <нещо>, отнасящ се до неодушевени референти; при
агентивния референтът неизменно е човешко същество и позиции IV и V са заети;
и при медиопасива обектът и субектът съвпадат, което се изразява със свободна
позиция IV, а позиция V или VІІІ маркират обекта и субекта10.
Навахо има разработени мощни инструменти за промяна на
транзитивността и залога. Това става в процеса на превръщането на глаголната
основа в тема чрез тематични префикси, наречени класификатори, поставени в
позиция ІХ (най-близката до основата). Те са четири на брой и в много редки
случаи може да се използват по повече от един наведнъж (Сапир и Хойхер 1967:
91 – 92):

10
По значение медиопасивната форма е близка до рефлексивната, при която в позиция І V се
наблюдава рефлексивен префикс (Сапир и Хойхер, 1967: 93).

9
 - ø- се появява в 43% от глаголния корпус на Сапир-Хойхер; глаголите с
този префикс стават преходни, ако нулевият се смени с ł-, и пасивни, ако се
добави d- класификатор;
- ł-, заедно със съответните му аломорфи, съставя 19% от глаголния корпус
на Сапир-Хойхер; повечето глаголи са преходни, тъй като този префикс служи
като транзитивираща представка;
- d- се съдържа в 19% от корпуса на Сапир-Хойхер; това е доказано древен
класификатор, съществуващ в редица други атапаски езици; превръща глаголите с
ø- префикс в пасивни, медиопасивни или рефлексивни/реципрочни;
- l- изгражда също 19% от глаголите, включени в корпуса на Сапир-Хойхер;
подобно на d- класификатора прави пасивни, медиопасивни или
рефлексивни/реципрочни глаголите с ł- префикс.
Както е видно от казаното по-горе, изразяването на модален аспект и вид
става чрез:
а) серия основи (при някои глаголи е само една, докато други разполагат с
от две до пет основи за различните модални аспекти);
б) модално-аспектуални префикси (позиция ІІ или VII);
в) комбинация от а) и б).
Модалните аспекти11 са седем като всеки един от тях може да бъде пояснен
чрез адвербиални и аспектуални префикси за изразяване на някой от 11-те чисти
аспекта и множеството подаспекти:
- имперфективният се означава с един от трите префикса ø за комплетивен,
ni- за терминативен и si- за стативен.
- перфективният се различава от имперфективния най-често по серията на
основата, като се спряга за същите аспекти: yi- за комплетивен, ni- за
терминативен и si- за стативен.
- юзитативният и итеративният модални аспекти използват една и съща
основа, но вторият за разлика от първия изисква класификатори d- и l-, както и
итеративен префикс ná- в позиция ІІ.

11
Традиционно се наричат просто наклонения, но избираме това наименование заради предимно
аспектуалната разлика помежду им, макар специалистите още не са постигнали единодушие по отношение
на терминологията (Митун 2004: 362).

10
 - прогресивният и футурумът също се спрягат от една и съща основа, като
първият използва префикс yi- в позиция VII, а вторият – начинателен префикс di-
в позиция VIb.
- оптативът обикновено използва имперфективната основа, като основен
маркер за него е префикс ó- (wó-) в позиция VII.
Чистите аспекти в глаголния комплекс, когато не произтичат пряко от
модалните аспекти, се изразяват чрез специфични префикси. Изброени накратко с
най-важните им подаспекти те са: моментен (комплетивен, терминативен,
дуративен и композитивен), континуативен (агентивен, прост и репетитивен),
семелфактивен (прост и моментен), репетитивен (континуативен и сериативен),
дистрибутивен, диверситивен, пунктуален, конативен, реверсативен,
транзиционен и курсивен (по Янг и Морган 1980: 326 – 345). Следователно, от
само себе си се налага изводът, че модално-аспектуално-темпоралната система в
навахо на практика представлява комбинация от йерархично организирани
аспекти.
Сред множеството особености, на които няма да се спрем, тъй като не
засягат пряко предмета на това изследване, се откроява още една забележителна
характеристика в навахо – класифициращите глаголи, на които ще посветим
долните редове.
Те са присъща черта на всички атабаски езици (Митун 2004: 362) и
представляват групи глаголни основи, семантично мотивирани 12 според вида на
движението и формата, структурата или броя на обектите. Те изразяват не само
глаголното съдържание (действие, процес, движение и т. н.), но и ограничават
въздействието на това съдържание до специфичен клас обекти / субекти.
Каталогизирани са общо 11 вида класифициращи основи според броя и
физическите характеристики на обекта (обозначени с акроним) и 3 вида според
типа на движението (Янг и Морган 1980: 367 – 370):
а) според типа на движението:
- група 1: описва движението на обект вследствие на продължителен
физически контакти (<слагам>, <нося>, <вдигам>);

12
Мотивираността им произтича от по-общото и абстрактно съдържание на глаголния корен.

11
 - група 2: описва движението на обект като осъществено
самостоятелно от него, след като е било задействано от агенса
(<хвърлям>, <губя>, <капя>);
- група 3: описва движение по повърхността или из въздуха,
извършвано от обект, одушевен или не, независимо от агенса
(<падам>, <тека>, <летя>).
б) според броя и физическите характеристики на обекта:
- SRO (solid roudish object) – твърд кръгъл предмет: <бутилка>,
<топка>, <скала> и т. н.
- LPB (load, pack, burden) – товар, вързоп, тежест: <пакет>, <чувал>
<торба> и т.н.
- PlOa (plural objects a) – множествен обект 1, одушевен или не, група
движеща се като едно цяло: <коне>, <хора>, <картофи> и т.
н.
- PlOb (plural objects b) – множествен обект 2, по-голям брой по-
малки предмети: <стрели>, <насекоми>, <книги> и т. н.
- NCM (non-compact matter) – некомпактна материя: аморфни
материали като <вълна>, <мъгла>, <прах> и т. н.
- OC (open container) – отворен съд, всичко съдържащо се в съдове:
<чиния>, <отворена бутилка>, <кошница> и т. н.
- SFO (slender flexible object) – тънък гъвкав обект: <змия>, <верига>,
<фиданка> и т. н.
- AnO (animate object) – одушевен обект: всички живи същества;
- SSO (slender stiff object) – тънък твърд обект: <стрела>, <гривна>,
<пушка> и т. н.
- MM (mushy matter) – разкашкана материя: <масло>, <кал>, <каша>
и т. н.
- FFO (flat flexible object) – плосък гъвкав обект: <одеяло>, <палто>,
<хартия> и т. н.
2.2.3.1.6. Категориални характеристики на изречението

12
 Със своя почти фиксиран СОГ словоред навахо разпределя синтактичните
роли в изречението благодарение на местоименната си система и вградените в
глаголния комплекс префикси за субекта и обекта на изказването. Обикновено
имената играят ролята на тема (топик), а глаголите на рема (коментар), поради
което задължителният член на пропозицията е глаголният комплекс (Сапир и
Хойхер 1967: 119 – 120).

Библиография
Бинейли, А., и Вири, Д.: Benally, A., and Viri, D., „Navajo language at a Crossroads: extinction or
renewal?” – В: Bilingual Research Journal, т. 29, бр. 1, САЩ, 2005, 85-108.
Кампбел, Л.: Campbell, Lyle, American Indian languages: The historical linguistics of Native
America, Оксфорд Юнивърсити Прес, Ню Йорк, 1997.
МакДонъф, Дж. М.: McDonough, J. M., „How to use Young and Morgan’s The Navajo Language” –
В: University of Rochester Working Papers in the Language Science, т. 1, бр. 2, САЩ, 2000, 195-214.
Митун, М.: Mithun, M., The Languages of Native North America, Cambridge University Press, 2004,
346-367.
Сапир, Е., и Хойхер, Х.: Sapir, E., and Hoijer, H., The phonology and morphology of the Navaho
language, Barkeley and Los Angeles, 1967
Янг, Р. У., и Морган, У.: Young, R. W., and Morgan, W., The Navaho language: A grammar and
colloquial dictionary, University of New Mexico Press, Alburquerque, 1980

13
 Отнася се
Вид към: Име Глагол Пропозиция
на категорията
Падеж -
+
Детерминираност
местоимения
+
Притежание
префикс
+/-
3
Число префикс, суфикс,
префикси
суплетивизъм
клас / род 2 -

Лице 6

Време
7 + 11 + n
Наклонение
префикси
Вид
4
Залог
префикс
+ класифициращи
други категории
клитики глаголи
+
Словоред СОГ
префикси

14