СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ*

Здравейте!

От 2003 г. живея в Калифорния, Сан Франциско, но поради лични причини ми

предстои да се завърна в България. Тук в САЩ повече от осем години работих в една
винарна близо до града. Завъшил съм Университета по хранителни технологии в
Пловдив. За периода на пребиваване в САЩ успях доста да навляза във винарския
бизнес. Калифорния е добре познат и известен винарски район.

При завръщането ми в България смятам да отворя бутикова винарна в района на с.

Брестовица, близо до Пловдив. Наследих земеделска земя там, а имам възможност да
закупя или да ползвам и още земя в района. Идеята ми е да произвеждам лимитирани
количества висококачествени вина в новопостроена винарска изба в селото
(притежавам парцел и полусрутена къща), но ще се наложи и изграждането на
постройки на нивите извън селото във връзка със събиране и обработване на
суровината.

Интересува ме какви са условията и законовите изисквания в България за извършване

на такава дейност - лицензи, разрешителени и пр? Кои са приложимите закони? Може
ли да се строи в земеделска земя? Какви данъци и такси ще заплащам? Ако
произвеждам и спиртни напитки (освен вино) има ли допълнителни изисквания? Какви
са изискванията за износ?

Благодаря!

*Въпросът е оформен в окончателен вид след съобразяване с всички допълнителни питания, уточнения и
допълнения, извършени преди и по време на работата!

1
 СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА
ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ
/инвестиционно изследване на законодателството/

УВОД

Намерението за стартиране на собствен бизнес за производство на вина, ракии и други

алкохолни напитки е оправдано предвид традиционно големото търсене на подобни
продукти не само у нас. Производството е сложно и трудоемко, включва множество
етапи и е наситено с изисквания, но в същото време предоставя големи възможности
за печалба. В процеса на планиране запознаването с отделните правила и норми,
регулиращи дейността е от съществено значение за оформяне на финалната идея.

І. ПРАВНО-ОРГАНИЗАЦИОННА ФОРМА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Производството на вино и спиртни напитки е търговска дейност и за осъществяването

й трябва първо производителят да се регистрира като търговец, използвайки някоя от
предвидените в Търговския закон правно-организационни форми. Предвид
мащабността на начинанието най-опростена форма за регистрация като ЕТ не е
подходяща в случая. Тази форма е възможна, но при нея липсва разграничение между
имуществото на физическото лице и имуществото на търговеца, което е особено
неудачно при вземане на големи кредити, участие в схеми за финансиране и пр.
Предвид рисковете от изпадане в задлъжнялост и евентуално принудително събиране
на просрочени вземания кредиторътможе да посегне и на личното имущество на ЕТ.

1. Учредяване на ООД

Най-удачна изглежда възможността да се учреди Дружество с ограничена отговор

(ООД), или по-скоро ЕООД – ако дейността ще се извършва от един човек. Това
дружество успешно съчетава елементи на персонално и капиталово дружество и
поради гъвкавостта му е най-разпространената форма сред предприемачите с дейност
в обхвата на малък и среден бизнес. Учредяването на ООД се осъществява чрез
вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията и (при малък брой
съдружници) не е свързано с особена трудоемкост на процедурата. Няма пречка при
учредяването на ООД или след това в дружеството да бъдат привлечени други
съдружници, които да участват в дейността със средства или умения. Последващите
промени в дружеството също не се отличават с особена сложност.

2. Учредяване на кооперация

Ако разполагате с достатъчен брой съмишленици (роднини, познати, приятели или

простно партньори), то е възможно дейността да се извършва и под формата на
кооперация по Закона за кооперациите. Недостатъците на подобна форма в сравнение
с ООД са, че член кооператоритетрябва да са минимум 7 души, при това само
физически лица, докато броя на съдружниците в ООД и вида им се определят
свободно. Положителните страни на такава кооперативна форма са, че при недостиг

2
на финансови (или други) ресурси бихте могли да привлечете стопани от местното
население (на което разчитате за доставка на суровина и/или за ползване на земята
им) като член кооператори, заплащайки им за суровината и/или ползването на земята
с част от готовота продукцията.Това, разбира се, може да се осъществи и без
членство - на договорна основа, но членуването в предприятието под някаква форма
помага за култивиране на засилена мотивация у стопаните да се грижат за
предлаганата продукция и за земята.

3. Комбиниран вариант

Възможно е да се използват и двете форми в комбинация – т.е. да се учредят

едновременно както ООД (ЕООД), така и кооперация. Кооперацията може да се
използва за набавяне и доставяне на суровината за производство (обработване на
лозя), а дружеството – за осъществяване на самото производство и пласиране на
продукцията. Така могат в максимална степен да се съчетаят предимствата и на двете
правноорганизационни форми – да се интегрират достатъчен брой стопани (външни
хора) за доставката на качествена суровина, като в същото време същите не се
допускат в същинското производство и то остава под контрола на инвеститора.

ІI. ОСИГУРЯВАНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ

Необходимата за производството суровина може да се осигурява чрез изкупуването й

от местни селскостопански производители. Но предвид намеренията да се
произвеждат висококачествени бутикови вина, приоритетна задача ще бъде да се
осъществява по непосредствен контрол върху отглеждането на лозята, а в
средносрочен и дългосрочен план - самостоятелно отглеждате гроздето. Вероятно при
стратиране на дейността притежаваната собствена земеделска земя няма да е
достатъчна за произвеждане на нужните за производството количества от грозде,ще е
необходимо да се осигури ползването и на други земеделски площи в землището на с.
Брестовица или на други места в страната. Това може да се реализира или чрез
закупуване на земя или чрез наемане/арендоване на такава, а най-вероятно и по двата
начина.

1. Закупуване на земеделска земя

За нуждите на винарната могат да се закупят частни, общински и/или държавни

земеделски терени, предлагани за продажба. Продажбата на частна държавна
собственост се извършва от Областния управител по местонахождението на имота,
след провеждането на търг и издаване на заповед, въз основа на която се сключва
договор за продажба с купувача. Ако съответният имот се стопанисва от някое
ведомство е необходимо и съгласието на ръководителя на това ведомство.
Продажбата на частна общинска земя се осъществява от кмета на общината, след
провеждането на търг и издаване на заповед, въз основа на която се сключва договор
за продажба с купувача. Продажбата на частна земеделска земя е въпрос на
договаряне с конкретния собственик (собственици), а прехвърлянето се осъществява
при спазването на предвидената от закона нотариална форма за действителност. Земя
може да се придобие и чрез апортирането й в капитала на дружеството – от
инвеститора или от други собственици. В последната хипотеза на практика в
дружеството се включват още съдружници.

2. Наемане на земеделска земя

3
Ползването на земеделска земя е възможно да се осигури чрез сключване на договор
за наем в писмена форма. Когато се договаря ползването на чужда земеделска земя,
договорът за наем се предпочита пред договора за аренда за да се избегне
изискването за минимален срок на действие от пет стопански години, предвиден за
аренден договор. Освен това договорът за наем се сключва в обикновена писмена
форма, за разлика от договора за аренда, който се подписва пред нотариус. В
зависимост от желанието на страните с цел по-голяма сигурност подписите на
страните по договора за наем също могат да се заверят при нотариус. Нотариалната
заверка Ви предпазва при евентуална продажба на земята, тъй като така оформен
договорът за наем ще обвързва новия собственик до края на срока му, но не повече от
една година. Освен с нотариална заверка на подписите, договорът за наем доброволно
може да се впише в Имотен регистър – тогава ще обвързва купувача на имота до края
на срока му, независимо колко дълъг е той.За тези действия се заплащат нотариални и
държавни такси, които зависят от стойността на наемите. Земя може да се наеме и
чрез участие в обявяваните от общините търгове за отдаване под наем на общинска
земеделска земя. Конкретните правила на тези търгове се уреждат от наредбите,
които всяка община приема.

3. Арендоване на земеделска земя

Ако за някои или всички земeделски терени страните не възразяват срокът на

договора да бъде пет или повече години, то трябва да се сключиДоговор за аренда на
земеделска земя. Договорът може да е безсрочен. Безсрочен договор се прекратява
едностранно с писмено предизвестие от две годни (ако не е уговорено друго), но само
след изтичане на четвъртата година от действието му. Арендните отношения се
регулират от специален закон – Закон за арендата в земеделието. Законът
предвижда договорите за аренда задължително да имат нотариална заверка на
подписите и да са вписват в Имотния регистър към Агенция по вписванията.Тези
договори са един вид тежест върху имота и обвързват евентуален купувач на земята
със срока на договора. Договорът за аренда задължително се вписва и в Общинска
служба „Земеделие“. Уредбата включва редица специфични за тези отношения
разпоредби, касаещи арендата на земеделска земя.

III. РЕГИСТРАЦИЯ КАТО ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ

Производителите на земеделска продукция (в това число грозде)подлежат на

регистрация като земеделски производители. Регистрацията е доброволна, но
осъществяването й дава възможност да се кандидатства за финансово подпомагане от
ДФ „Земеделие“ по национални програми и европейски фондове. Регистрацията е
условие и за получаване на безплатни съвети от Национална служба за съвети в
земеделието. Процедурата по регистрация се осъществява чрез подаване на
попълнени от производителя Анкетни карти по образецв Областна дирекция
„Земеделие“ по постоянен адрес или седалище, като преди внасянето им
формулярите се заверяват в Общинска служба „Земеделие“ по местонаходждението
на имотите. За регистрацията се издава регистрационна карта. След първоначалната
регистрация Анкетни карти се представят ежегодно (до 28.02) на ОД „Земеделие“ за
актуализиране на информацията, а регистрационната карта за земеделския
производител се презаверява.

IV. СТРОИТЕЛСТВО ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ

4
Строителството в земеделска земя е силно ограничено, но все пак възможно.
Регламентацията се съдържа в Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им, както и в Закона за
устройство на територията (ЗУТ).

1. Условия за застрояване

Основното ограничение включва изискването да се строят само обекти, свързани с

предназначението и ползването на земите. При имоти с площ до 10 дка могат да се
строят едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. При имоти с
площ над 10 дка е позволен строеж на селскостопански сгради, постройки и
съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на
животни съгласно приложение към наредбата. В строителството се включват и
съответните инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на
помещенията за обитаване.

2. Одобряване на виза за проектиране или ПУП

Строителството се разрешава след одобряване на виза за проектиране (за имотите до

10 дка) и Подробен устройствен план (за тези над 10 дка). С одобряването им се
определят параметрите на строителството. Общото правило е, че площта за
застрояване може да достига до 10 на сто от общата площ на имота/имотите, които са
собственост на същото лице в границите на едно землище. За одобряване на
строителството се оформя искане до кмета на общината, съпроводено със скица,
документ за собственост и положително становище от ОД „Земеделие“. Строителство
може да се осъществи и чрез промяна предназначението на земята, но процедурата е
изключително тежка и продължителна (а на места и невъзможна). В конкретния
случайимотите ще се ползват по предназначение

3. Издаване на разрешение за строеж

След одобряване на визата (респ. ПУП) трябва да се поиска издаване на разрешение за

строеж от общината. Към молбата се прилага документ за собственост, одобрената
виза или ПУП, инвестиционния проект, както и цял набор от разрешителни, становища
и съгласувателни писма от разнообразни комунални дружества, държавни и общински
институции. Строежът трябва да се осъществи в срок до 5 години, за да не загуби
правно действие разрешението за строеж. Самото строителство се извършва при
спазване на всички изисквания относно документация, надзор, узаконяване и др.
съгласно ЗУТ, за да може накрая да завърши с финалния акт - Разрешение за ползване
или Удостоверение за въвеждане в експлоатация.

V. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕДПРИЯТИЯТА

Винопроизводството и производството на спиртни напитки се осъществява в

помещения, организирани и оборудвани специално за целта, но същите трябва да
отговарят на редица хигиенни и технологични изискваниякъм дейността и
помещенията, в които се произвеждат продуктите.
1. Хигиенни и технологични изисквания


За производството и търговията с вино и спиртни наптики Министърът на земеделието

и храните одобрява т.нар. „добри практики за производство и предлагане на пазара на

5
лозаро-винарски продукти”. Те се разработват от междупрофесионалните организации
(Национална лозаро-винарска камара)."Добри практики" е системата от основни
хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и
търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или
вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез
производствена или човешка дейност.Правилата се отнасят до проектирането,
състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите,
основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на
суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и
обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и
технологичния процес, воденето на документация.В Приложение № 3 от проекта на
Правилник за приложение на ЗВСНса подробно описаниДобри практики и управление
на безопасността на продуктите при производство на вино, спиртни напитки и
други продукти от грозде и вино.

2. Енологични практики

С проекта на Правилник за прилагане на ЗВСП се определят разрешените енологични

практики, приложими към производството и съхранението на продуктите. "Енологични
практики" са специфични технологични практики при производството на гроздова
мъст,частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша,
прясно спиртована гроздовамъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана
гроздова мъст, вина, млади вина в процес наферментация, вино, годно за
производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина.Специфичните
изисквания са посочени вПриложение № 2 от проекта за Правилник.

3. Изисквания за въвеждане на системата HACCP

НАССР – Анализ на опасностите и контрол на критичните точки е система за контрол и

управление на безопасността на храните, утвърдена от правителства, контролни
органи и промишлеността. Законът за храните, където е уредено задължението за
въвеждане на HACCP изключва виното и не го разглежда като храна. Следователно,
въвеждането на системата НАССР от винопроизводителите в България е
незадължително.Но вероятността някои големи търговски вериги да поставят условие
към доставчиците си да са сертифицирани по HACCP системата или други системи за
управление безопасността на храните (ISO 22000, IFS, BRC), както и някои практически
ползи от доброволното въвеждане на системата не изключва възможността за взимане
на решение за въвеждането й. Недопускането на некачествена или вредна за здравето
на консуматора продукция, което е основната функция на системата, може да доведе
до спестяване на средства за производството на самата продукция. Освен това
въвеждането на системата е стъпка към утвърждаване на авторитет. Редица
консултанти предлагат услугите си за съдействие през целия процес по внедряване на
системата срещу заплащане на възнаграждение.

VI. РЕГИСТРАЦИЯ НА ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

За осъществяване на дейността е задължителнопроизводителят да бъде вписан в

Лозарски регистър, воден отИзпълнителната агенция по лозарство и винарство
(ИАЛВ).Задължението за вписване е уредено в чл. 41 от Закона за виното и спиртните
напитки (ЗВСН): „Производството на винено грозде и лозаро-винарски продукти се
осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра по чл.

6
27”. В лозарския регистър се вписват гроздопроизводителите, лозарските стопанства и
винопроизводителите.ИАЛВ създава и поддържа досиета на гроздопроизводителите
ипроизводствени досиета на винопроизводителите, които са част от Лозарския
регистър. Регистърът е публичен и достъпен на интернет страницата на ИАЛВ.

1. Заявление за вписване в Лозарския регистър

Вписването в Лозарския регистър се осъществява чрез подаване на заявление по

образец, заедно с посочените в него документи: документ, удостоверяващ правото за
ползване на земята; скица; документи за въвеждане на обект в експлоатация; списък
на лицата (технолози), които водят производствения процес и копия за дипломите им
за завършено висше образование със специалност „Технология на виното” или
приравнена специалност; документ, удостоверяващ упълномощаването на тези лица да
извършват вписвания в дневниците за лозаро-винарски продукти; списък с
лозаровинарските продукти, които ще се произвеждат; техническа справка за
производствения обект с описание на технологичното оборудване и др.

2. Удостоверение за регистрация в Лозарския регистър

В срок до 10 дни от подаване на Заявлението ИАЛВ издава Удостоверение за

регистрация, в което се вписва Уникален идентификационен номер (УИН) на
производителя. Номерът не може да се прехърля. УИН съдържа код за
гроздопроизводител или винопроизводител, данни за годината на вписване и пореден
номер на вписването. Така заявителят се вписва в регистъра като
гроздопроизводител, винопроизводител или като двете заедно.В срок до 30 дни от
настъпване на промяна във вписаните в регистъра обстоятелства
винопроизводителите са длъжни да подадат заявление по образец за промяна.

3. Вписване на лозарско стопанство

В Лозарския регистър освен винопроизводители и гроздопроизводители се вписват и

лозарските стопанства. Лозарското стопанство включва съвкупността от лозарски
парцели, които се стопанисват от един гроздопроизводител. Площта трябва да е
минимум 0,1 хектара. При вписването лозарското стопанство получава
идентификационен номер. При вписване в регистъра по чл. 27 лозарското стопанство
получава идентификационен номер (ИН). Настъпилите промени в структурата на
лозарските стопанства се отразява в Лозарския регистър. За промени се считат
включването или отделянето на лозарски имоти от едно лозарско стопанство в друго,
промяна в начина на стопанисване на имотите, разделяне или обединяване на
лозарски имоти. Гроздопроизводителите са длъжни да заявят в ИАЛВ промяната в срок
до 30 дни от настъпването й чрез завление по образец.

VI. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВИНАТА

В зависимост от произхода и вида на влаганото в производството грозде вината се

класифицират на 4 вида: 1/ вина със Запазено наименование за произход (ЗНП); 2/
вина със Запазено географско указание (ЗГУ); 3/ сортови вина без ЗНП/ЗГУ и 4/ вина
без ЗНП/ЗГУ.За вината от всяка една категория има определени условия, на които
трябва да отговарят. Значението на класификацията е свързано с търговията на вината
– определянето на цената и търсенето им след тяхното производство. За целта
отделните продукти получават сертификат в зависимост от категорията, в която
попадат.

7
1. Вина със ЗНП

Вино със ЗНП е вино, което е произведено в определен географски район, микрорайон
или местност, чието наименование се използва за означаването му, и неговите
качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфичната
географска среда с присъщите й природни и човешки фактори. Гроздето, от което е
произведено, произхожда изключително от този географски район, микрорайон или
местност и е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera.Вината със
защитено наименование за произход се утвърждават с акт на Министъра на
земеделието и храните. Вместо означението „защитено наименование на произход”
при определени условия могат да се използват и следните традиционни
наименования: „гарантирано наименование за произход (ГНП)”, „гарантирано и
контролирано наименование за произход (ГКНП)”, „благородно сладко вино (БСВ)”.

2. Вина със ЗГУ

Вино със ЗГУ е вино, което е произведено в район или определена местност, чието
наименование се използва за означаването му, и което притежава специфично
качество, известност или други характеристики, които могат да се припишат на
географския му произход. Най-малко 85 на сто от гроздето, използвано за неговото
производство, произхожда изключително от този географски район и е получено от
винени сортове лози от вида Vitis vinifera или кръстоска на Vitis vinifera с други видове
от рода Vitis.Частта от гроздето до 15 %, което може да е с произход извън
определеният географски район, но трябва да произхожда от територията на
Република България. Вината със защитено географско указание се утвърждават с акт
на Министъра на земеделието и храните. Вместо означението „защитено географско
указание” при определени условия може да се използва и традиционното
наименование „регионално вино”.

3. Сортови вина без ЗНП/ЗГУ

Сортово вино без ЗНП/ЗГУ е вино, което е получено от винени сортове лози от вида
Vitis vinifera, не притежава ЗНП и ЗГУ, носи наименование на винен сорт лоза и/или
година на реколта и притежава удостоверение за производство.Удостоверението за
прозиводство се издава от ИАЛВ по инициатива на производителя чрез подаване на
заявление. Всяко сортово вино трябва да е сертифицирано. Сертификатът гарантира
при продажбата му, че съществува връзка между удостоверението за производство на
сортови вина и сертифицираната партида вино, както и че информацията, която се
съдържа в удостоверението за производство на сортови вина е точна и
вярна.Сертифицирането на сортови вина без ЗНП/ЗГУ на всеки етап от производството
му се извършва от ИАЛВ.

4. Вина без ЗНП/ЗГУ

Това са всички останали вина, които нямат ЗНП и ЗГУ, получени са от винени сортове
лози от вида Vitis vinifera и не притежават характеристиките на предходните вина.

VII. СЕРТИФИКАЦИЯ

В процеса на сертификация централно място заема предвидената по закон

междупрофисионална организация Национална лозаро-винарска камара (НЛВК). В това
си качество тя действа чрез Регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК). Тези

8
регионални структури издават сертификати за произход на грозде и произход на вина
със ЗНП/ЗГУ, както и сертификати за произхода на ракия и бренди. Образците на
сертификатите се утвърждават от Изпълнителна агенция по лозарство и винарство
(ИАЛВ). Сертификатите подлежат на заверка в срок до 5 работни дни от
териториалните звена на ИАЛВ. Регионалните лозаро-винарски камари водят регистър
на издадените сертификати. НЛВК заедно с Асоциацията на производителите,
вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН) са междупрофисионалните
организации, създадени по реда на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН).

VIII. ТЕКУЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

След първоначалното вписване в Лозарския регистър за прозиводителя възникват

редица текущи и периодични задължения, обезпечаващи законното извършване на
дейността. Най- съществените от тях са изискванията да се подават декларации и да
се водят дневници.

1. Декларации

Ежегодно в срок до 15 януари производителите на винено грозде подават пред

териториалното звено на ИАЛВ декларация за реколтата от грозде за текущата
винарска година. Ежегодно в срок до 15 януари производителите,които са произвели
от реколтата на текущата винарска година вино и/или гроздова мъст, подават пред
териториалното звено на ИАЛВ декларация за производството. Ежегодно в срок до 10
септември производителите подават в ИАЛВ декларация за стоковите запаси от
гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова
мъст и вино, които съхраняват към 31 юли на текущата година. В тази декларацията не
се включват продуктите, които са получени от реколтата от грозде през същата
календарна година. Образците на декларациите се утвърждават от ИАЛВ.

2. Дневници

Регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да

водят дневници за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации.
Вписвания на продуктите, суровините и енологичните манипулации в дневниците
могат да правят само регистрираните производители или упълномощени от тях
енолози, вписани в удостоверението за регистрация.Дневниците се приключват
ежегодно и се заверяват за следващата отчетна година от териториалното звено на
ИАЛВ. Дневниците се съхраняват на територията на обекта за срок от 5 години.
Предвидена са четири вида дневници с номера от 1 до 4. Формата и съдържанието на
дневниците по са по образци, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на
ИАЛВ. Дневниците се водят съобразно инструкция, утвърдена от ИАЛВ.

IX. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА СПИРТНИ НАПИТКИ

Голяма част от регламентацията на винопроизводството е относима и към

производството на спиртни напитки. Все пак, въпреки сходството в дейността,
уредбата на производството и търговията със спиртни напитки има някои съществени
особености, които трябва да се отчитат.

1. Регистрация

9
Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни
напитки може да се извършва след вписване в специален регистър, който се води в
Министерството на икономиката. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен
вид и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката. В един
производствен обект производство може да извършва само едно регистрирано лице.
За регистрацията се подава заявление съпроводено от набор от документи (техническа
справка за откритите производствени обекти или складове с пълно описание на
технологичното оборудване; документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в
експлоатация, издаден по реда на ЗУТ; техническа спецификация за производство на
етилов алкохол от земеделски произход, дестилати илиспиртни напитки - два
екземпляра;декларация от производителя за извършване на производство съгласно
изискванията на закона пообразец; списък на лицата, които водятпроизводствения
процес и извършват вписвания в дневниците и др.). За регистрацията се извършва
проверка на място в производствените обекти и се изготвя доклад. Процедурата
завършва с издаване на Удостоверение за вписване на производителя. Възникналите
права по вписаната регистрация не могат да се прехвърлят и преотстъпват освен
припреобразуване на търговско дружество по реда на Търговския закон.

2. Декларации и справки

Ежегодно, в срок до 31 януари, регистрираните производители на етилов алкохол от

земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят в Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма декларация по образец за произведените,
наличните и реализираните през предходната година количества и асортименти
етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
Производителите представят в Министерството на икономиката справки за
произведените, съхраняваните и реализираните количества алкохол - в срок до 15-о
число след изтичането на всяко тримесечие, както и прогнозираните количества
алкохол - два пъти годишно за текущата година.

3. Дневници

Регистрираните производители на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки водят

дневници по образци, в които вписват данни, позволяващи да се определят и
контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените
производствени манипулации. Дневниците преди извършване на вписване в тях се
заверяват в Министерството на икономиката. Вписвания в дневниците могат да правят
само лица, вписани в Удостоверението за регистрация. Дневниците се приключват
ежегодно на 31 декември след пълна инвентаризация на продукцията и се представят
ежегодно до 15 март на следващата година в Министерството на икономиката.
Дневниците се съхраняват на територията на обекта за срок от 5 години. Предвидени
са четири вида дневници с номера от 1 до 4. Начинът на водене на дневниците се
определя с инструкция на Министъра на икономиката.

X. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ

Както всяка търговска дейност производството и търговията с вино и спиртни напитки

неминуемо се свързва със заплащане на данъци и други публични задължения. Освен
данък върху печалбата и данък добавена стойност, алкохолните напитки са акцизна
стока и при реализацията им на пазара се дължи заплащане на акциз.

10
 1. Акцизи

Алкохолът и алкохолните напитки фигурират на първо място като акцизни стоки в

Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Законът предвижда, че
производството на алкохол и алкохолни напътки може да се извършва само в данъчен
склад. Все пак има изключение за „малки обекти”.

▪ Производство на вино в „малки обекти”.Чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗАДС предвижда, че

обектите за производство на малки винопроизводители подлежат на задължителна
регистрация."Обект за винопроизводство на малък винопроизводител" е обект, в
който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.Регистрацията
се извършва в специален регистър, воден от Агенция „Митници”. Производителите
подават искане до началника на митницата, в района на който се намира обекта
преди започване на дейността. Искането се съпровожда с набор от документи
(техническа справка за откритите обекти и описание на технологичното оборудване;
документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация по реда на ЗУТ;
списък на лицата, които водят производствения процес и др.). Началникът на
митницата в 14 дневен срок издава Удостоверение за регистрация.

▪ Производство на алкохол и алкохолни напитки.Извън случаите на производство

на вино в „малки обекти”, когато производството на алкохол и алкохолни напитки е
с по-голям обхват, то съгласно закона може се осъществява само в данъчен склад
за производство и складиране. „Данъчен склад" е място, където се произвеждат,
складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на
акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на закона. Т.е.
за да може да управлява данъчен склад производителят трябва да се лицензира по
реда на ЗАДС. За целта се подава искане до Директора на Агенция „Митници”, в
което се описват операциите, които ще се извършват в данъчния склад, вида на
акцизните стоки, годишен прогнозен обем на акцизните стоки, местоположение,
описание и предназначение на помещенията и много други обстоятелства, свързани
с многобройните изисквания за функциониране на данъчен склад.Към искането се
прилагат и редица документи, като: свидетелство за съдимост, няколко вида
декларации, удостоверение за липса на задължения, бизнес план и пр. Ако всички
документи са наред и всички изисквания изпълнени органът в едномесечен срок
издава Лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или съхранение
на акцизни стоки. Лицензът се връчва на заявителя след предоставяне на
обезпечение, посочено в искането. За всеки данъчен склад се предоставя само
едно обезпечение. Законът забранява продажба на дребно на акцизни стоки от
данъчен склад.

▪ Бандероли.За производителите на бутилирани алкохолни напиткис алкохолно

съдържание равно и превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на
вътрешния пазарсъществува задължение за поставяне на бандерол на бутилката.
Поставянето се осъществява в данъчен склад на производителя. Бандеролът се
поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна
обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Бандеролите се
заявяват, отпечатват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин,
определени от министъра на финансите.Те се предоставят от съответното
митническо учреждение по строги правила относно количеството им.

2. Данък върху добавена стойност (ДДС)

11
▪ Условия за регистрация. Всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност е данъчно задължено лице по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС). Законът предвижда два вида регистрация: задължителна и по
избор. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация. Задължението за регистрация
възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за
период, по-дълъг от определения. От друга страна всяко данъчно задължено лице, за
което не са налице условията за задължителна регистрация, има право да се
регистрира по този закон доброволно.

▪ Процедура за регистрация.Регистрацията се извършва, като лицето, което е

длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по
образец. Заявлението трябва да съдържа основанието за регистрация. Към
заявлението се прилагат документи, определени в  правилника за прилагане на
ЗДДС. В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва
проверка на основанието за регистрация. В срок 7 дни от приключване на
проверката органът по приходите издава акт, с който извършва
регистрацията.Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок
задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с
издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са
налице.Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице
се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по
образец. За дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за
регистрация.

▪ Отчетност.От този момент за лицето възниква задължение всеки месец да подава

справка-декларация по образец, заедно с отчетни регистри (дневник за покупки и
дневник за продажби). Всеки календарен месец представлява данъчен период по
смисъла на закона. Данъчната ставка за планираната дейност е в размер на 20 на
сто. Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е
длъжно да внесе данъка по сметка на компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията
за този данъчен период.

3. Данък върху печалбата

▪ Корпоративен данък. Като местно юридическо лице печалбата на производителя от
дейността подлежи на облагане по реда на Закона за корпоратичното подоходно
облагане (ЗКПО). Това става чрез заплащане на корпоративен данък за всеки
данъчен период, който е 1 календарна година. Заплащането му става въз основа на
приходите и разходите от дейността, които трябва да са документално обосновани
съгласно Закона за счетоводството. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10
на сто.
▪ Авансови вноски.Данъчно задължените лица правят месечни (ако нетните приходи
от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.) или тримесечни (ако
не превишават тази сума) авансови вноски за корпоративния данък на базата на

12
 прогнозна данъчна печалба за текущата година. Авансови вноски не правят данъчно
задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не
превишават 300 000 лв., както и новоучредените данъчно задължени лица - за
годината на учредяването им.

▪ Деклариране и плащане на данъка.Данъчно задължените лица, които се облагат с

корпоративен данък, подават в срок до 31 март на следващата година годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък.Данъчно задължените лица внасят корпоративния
данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след
приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

XI.ПРОДАЖБА И ТРАНСПОРТ НА ВИНА И СПИРТНИ НАПИТКИ

При реализацията на готовата продукция производителите трябва да се съобразяват с

предвидените в законодателството изисквания за представяне на продуктите и
транспортирането им от едно място до друго.

1. Изисквания при продажба

Означаването и търговското представяне на вино и спиртни напитки се осъществява по

правилата на НАРЕДБА за означаването и търговското представяне на вината,
спиртните напитки и продуктите от грозде и вино. Тези правила целят да защитят
интересите на производителите и потребителите, спомагат за доброто функциониране
на пазара на вино и спиртни напитки и стимулирането на производството на
качествени продукти.Правилата за означаването и търговското представяне се
прилагат при етикетирането на напитките и продуктите, при извършването на
вписвания в дневниците и в придружителните документи, при поставяне на знаци и
надписи на съдовете, в които се съхраняват напитките и продуктите, както и знаци на
запушалките, етикетите и опаковките. Наредбата предвижда задължителни и
факултативни индикации при етикетирането на вина и спиртни напитки.

2. Транспортиране на вина, спиртни напитки и продукти от грозде

Според чл. 116-117 от ЗВСН вино, продукти от грозде и спиртни напитки могат да се
превозват на територията на Република България само с придружителен документ по
образец, който се заверява в териториалното звено на ИАЛВ. Придружителният
документ се издава от изпращача, който носи отговорност за верността на
съдържанието му и се използва само за един превоз. При превоз на вино под режим
отложено плащане на акциз на територията на страната или от и до територията на
друга държава - членка на Европейския съюз, се издава електронен административен
документ по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и не се съставя
придружителен документ.

XII. ИЗНОС НА ВИНА И СПИРТНИ НАПИТКИ

Целта на продължителния производствен процес и големите усилия за

осъществяването му е готовата продукция да се реализира на пазара. Но ако местният
пазар не е достатъчен продажби могат да се извършват и в чужбина – в страни от ЕС и
извън него.

13
 1. Вътреобщностни доставки

След влизането на страната в Европейския съюз изнасянето и внасянето на стоки за

страни от и за съюза вече се нарича „вътреобщностна доставка“ и „вътреобщностно
придобиване“. В тези случаи липсва митнически и граничен контрол – компаниите
просто издават съответната фактура и я включват в дневниците си. Когато българска
компания изпраща стоки в страна-членка във фактурата се начислява ДДС със ставка
нула. Ако търговецът, на когото се изпраща стоката е регистриран по ДДС в страната
си, то българската фирма – изпращач трябва в срок до 15 число на месеца, следващ
този на доставката да подаде VIES декларация. Валидността на ДДС номера на
контрагента може да се провери чрез Интернет страницата на Европейския съюз. По
отношение на акциза, то алкохолът и алкохолните напитки подлежат на облагане с
акциз, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга
държава членка. За целта трябва да се проучат съответните норми на местното
законодателство.

2. Износ за страни извън ЕС

При износ на грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни
напитки за страни извън ЕС се подготвя митническа декларация. При транспорта им
вторият и третият екземпляр на придружителния документ съпровождат превозвания
продукт до граничния митнически пункт. В митническото учреждение, в района на
което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ, износителят
представя 2 екземпляра от придружителния документ и митническа декларация, в
която са вписани датата на издаване и номерът на придружителния документ.При
износ на качествено вино от определен район към документите се прилага и копие от
сертификата за произход на качественото вино.Митническият служител проверява
съответствието на данните, вписани в митническата декларация и в придружителния
документ, относно вида, количеството на превозвания продукт и номера на
придружителния документ. Той извършва заверка върху екземплярите на
придружителния документ с личен печат, дата и подпис. След осъществяване на
износа екземпляр от митническата декларация и от придружителния документ се
изпраща от митническото учреждение в данъчната администрация по
месторегистрация на износителя.

XII. ФОРМИ И ФОДНОВЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Производството на алкохолни продукти е свързано с големи инвестиции и нерядко

загуби, в следствие на многобройните фактори, които обусляват наличието и
качеството на продукцията. Предвид това наред с общите форми за финансиране на
всяка търговска дейност могат да се използват и специфични начини за набавяне на
средства или намаляване на разходите.

1. Финансиране по програми на ДФ „Земеделие“

Чрез ДФ „Земеделие“фирмите в сектора могат да кандидатстват по мерките от

Общата селскостопанска политика на ЕС, както и от Програмата за развитие на
селските райони. ДФ „Земеделие” е акредитиран от Европейската комисия да
изпълнява функциите на Разплащателна агенция. По отношение на виното в действие
е НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР 2014 –
2018 г.Съгласно Националната програма, през програмния период ще се подпомагат

14
мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя”, „Инвестиции в предприятия”,
„Събиране на реколта на зелено” и „Популяризиране на пазарите на трети държави”.

2. Експортни субсидии

ЕС е предвидил т.нар. „експортни субсидии“ при износ на накои вина и продукти от

лозаро-винарския сектор към страни извън ЕС. Експортните субсидии се заплащат на
износителите от ЕС заради тяхната експортна активност и намаляват (възстановяват)
производствените им разходи. Субсидиите се администрират от ДФ „Земеделие“.
Размерът на тези възстановявания се определя от Европейската комисия периодично.
За да могат да се получават такива възстановявания производителят трябва да има
лицензия за износ. Лицензия на износ (експортна лицензия) не е необходима за
количества по-малки от 10 хектолитъра. При кандидатстване за такава лицензия се
депозира гаранция. Гаранцията се освобождава след осъществяване на износа на
цялото количество, посочено в лицензията. Заявлението се подава до ДФ“Земделие“.
Необходима е предварителна регистрация в ДФ „Земеделие“ при която се получава
номер (УРН). Издадените лицензии за износ са непрехвърляеми. Лицензията за износ
поражда право и задължение да се извърши износ през срока на нейната валидност на
определеното количество от съответните продукти или стоки. След всеки износ се
подава Заявка за възстановяване при износ, въз основа на която се реализира
субсидията.

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

Закон за виното и спиртните напитки

Правилник за приложение на Закона за виното и спиртните напитки - проект
Търговски закон
Закон за кооперациите
Закон за арендата в земеделието
Закон за устройство на територията
Закон за акцизите и данъчните складове
Закон за данък върху добавената стойност
Закон за корпоративното подоходно облагане
Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им
НАРЕДБА за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и
продуктите от грозде и вино

15