на всеки воин.

но в същото време закони, по конто да се уп­

равлява държавата и според които да се води политиката с
другите държави. Освен това гой бил създал виеше бойно
изкуство, което включвало всички удари е ръце и ритници,
познати от Изтока. Каратон бил личен учител на чичото на
моя приятел - Ойбарс, но най-добрият му ученик бил Грог.
Ат имал няколко учителя, по-малкият браг на Руа - Ой­
барс, му бил личен учител, но понякога го учил и баща му
Муенчак. Самият Руа също го учил, когато имал време. Този,
към когото Ат изпитваше най-голям респект, обаче беше Грог.
Така мояг приятел беше ученик на четирима учители във во­
инските изкуства и както смяташе той, това били най-добрите
воини в степта. Личеше си, че той смята Грот за най-добър ог
тях. Гой беше впечатлен и от това, че четиримата бяха много
различни като воини и майстори на бойното изкуство. Слу­
шах Ат и много се ядосвах на думите му. За да го подразня,
му казах, че искам да видя чичовците, баща му и този Грот.
Попитах го защо тогава тези „майстори" не вземат участие в
битките и там да се изправят лице в лице с багатур-багаина,
пък тогава да се види кой е най-добрият воин на степта.
- Това скоро ще стане - каза Ат. - Тогава ще стане лошо.
Не ми харесваше заплахата на Ат, но я оставих без отговор.
В края на краищата скоро Баяр щеше да сс и зправи срещу ху­
ните и тогава щеше да се реши всичко. Заплахите на Ат обаче
все пак ме накараха да се разтревожа и изпитах желание да
предупредя Баяр за този Грот. Но какво да му кажа? Как да го
предупредя? Не можех да реша какво да кажа, затова реших
да си мълча.
Ат не спираше да говори. Имах чувството, че иска да ми
разкаже веднага всичко, което е преживял досега.
Легендата на хуните за създаването на света беше много
по-различна от нашата. Според това, коего Ат ми разказа, на­
чело на целия свят - както видим, така и невидим, стои един
бог и велик творец - Тенгри. Това въобще не ме учуди, бъл­

40
гарите, а и всички пароли, за които знаех, признаваха Тангра
за висш бог. Понеже сам се чувствал самотен, Тенгри решил
да създаде множество подчинени на него богове, наричани
алгш. Вески създаден от Тенгри а;ш управлявал и отговарял
за определена част от света.
Световете били три небесен, земен и подземен, а пре *тях
отдолу-нагоре преминавало едно огромно дърво (Бой Терск).
Гова било Световното дърво. Ат каза, че още не знае or какъв
вид е дървото. Го с корените си било проникнало дълбоко в
подземния свят. откъдето черпило черни сокове за съществу­
ването си. Стеблото му присъства в нашия свят, но е толкова
мощно и грубо, че ние хората го смятаме за планина, а корона­
та му се извисява в небесното царство. В короната на дървото
властва пазачът на небесното царство - Свещеният Сокол.
След като Тенгри създал подчинените му богове (алпове),
между тях настанала вражда. Тогава на помощ на боговете
се притекъл друг бог, който се наричал Хурса. Гой започнал
да кове за враждуващите страни изкусни оръжия, с кои го те
повели безкрайни битки.
Но великият Тенгри толкова много се отегчил от непрес­
танните вражди и битки между боговете, че решил да замени
вечността с тленното, а безсмъртието със смъртното. За да
стане това, накарал алиовете да родят смъртни хора, за да не
може никоя вражда на земята да продължи вечно. Освен това
накарал Хурса да изкове един последен меч. Този меч можел
да посича не само хора, но и демони, и богове. Гова било най-
изкусного творение на Хурса, защото го изковал последен.
Владетелят, който притежавал този меч, щял да властва над
всички народи, а и над всички светове. Тенгри вдъхнал жи­
вот на меча и го направил неунищожим. Хурса вложил май­
сторството и злата си душа в меча, а Тенгри вложил Силата
и Светлината на света. Това, че мечът бил създаден, означа­
вало, че Тенгри избрал хората пред алловете и че на тях е
съдено да оцелеят. Този меч щял да сложи край на войната.

41
 Ние все пак излъгахме Гангра, като пренесохме вражди­
те между отделните народи и от поколения воюваме помежду
си - казах аз.
- Така е! - съгласи се с мен Ат. - Ние излъгахме Тенгри и
с нищо не сме по-различни ог ато вете .
- А може би този дух на вражда и войни ни е завещан от
алповете и те чрез кръвта си са ни предали зова непрекъсна­
то да се избиваме? Може би това противоречи на волята на
Гангра! Може би чрез нас алповете са излъгали Тангра! - раз­
палено казах аз.
- А може би те искат да накарат Тенгри да извърне поглед
от нас и отново да погледне тях - предположи също така пла­
менно Ат.
Ат говореше със странен блясък в очите. Много от нещата,
които разказваше, ги бях чувал по друг начин, но сега беше
безполезно да го прекъсвам или да споря с него. Предпочитах
да го слушам и да научавам нови неща, освен това виждах
как разказът го разпалва, затова го оставих да продължи.
- Така според нашите легенди възникнали първите хора.
Начинът, по който станало това, бил следният: тяхна майка ста­
нала яребицата, а техен баща - най-могъщият след бог Тенгри
- сродникът на лъва и тигъра - снежният леопард, който също
бил алп и се наричал Ьарс. Но създадените хора - продължи
Ат. - били твърде уродливи и тук на помощ се появил злият
дух Шурале. Тъй като бил лош, той решил да направи хората
свои слуги и от тях да изгради армия, с която да воюва срещу
Тенгри. Шурале решил да подобри хората, за да може да ги
използва срещу Тенгри, да ги излъже, че той е техен създател,
а слсд това да ги настрои срещу бог.
Шурале смесил земя с мед и с тази смес започнал да по­
правя уродливите тела на момченцата, за да станат стройни,
красиви и силни. Но когато дошло време да поправи телата
на момиченцата, медът внезапно свършил и той го заменил
със слюнка. Именно затова жените се смятат за нечисти.

42
 Гака на света се появили много човешки родове, но пръв
и най-славен от тях бил родът Имен. Начело на този род не
еIоял смъртен човешки вожд. а безсмъртният алп Боян, кой-
ю слязъл от небето, за да се въплъти в човешки образ. Този
велик вожд имал трима сина: Тюрк, Ж и-Учек и Лаиш. Тюрк
бил лош, затова се отделил и заживял отделно. Другите два­
ма бра1я били добри и живеели заедно, а синът на Ж и-Учек
Иджик, бил първият човек, водач на народа Хон. Най-мал­
кият син Лаиш започнал да нарича рода си Урми. Ние, бълга­
рите, наричаме този род Ерми, а те се наричат К ю тр ат.
Най-древният владетелски род на българите се нарича
Дуло. Моят род, родът в койго израснах, се нарича Вокил.
Смя'га се, че от нашия род произлизат българските кавкани.
Разпитах Лт за първия род, както той го наричаше Имен.
Гой ми разказа, че името на рода сс превежда като свещен,
велик, почитан, но също така означава баща и родител. Днес
гози род носил името Дуло.
С учудване разбрах, че родът, който управля!за хуните,
също е Дуло. Дуло бяха Руа и Муенчак, Октар и Ойбарс, как-
го и Булут. Ат ми каза, че родът Дуло управлявал сармати,
аланн, скити, масагети и много други племена и народи. По-
вечето владетели на номадските народи били кръвни родни­
ни и прои зли зали от рода Дуло.
Нашата легенда беше съвсем различна от хунската и съм
сигурен, че беше вярна, но сега не желаех да споря с Ат. Освен
юва според него българите произлизали от хуните, а всички
знаехме, че нашият народе древен и съществува от времето на
сътворението на света. За разлика от хуните ние не сме създа­
дени от алпове, а произлизаме направо от Тангра. Не само на­
шия! велик род Дуло води началото си от самия бог, а и всич­
ките седем свещени рода.
Разказах на Ат, че моят род Вокил също е създаден от Тан-
1ра. но един миг по-късно от Дуло и именно този миг опре­
деляше върховенството на Дуло над нас. Това означаваше, че

43
мис никога не можем да бъдем кане - върховни владетели, но
пък нашите воини бяха най-издигнати и знаещи, защото кав-
канът и голяма част от „хранените хора” произлизаха от нас.
Същ о гака много от нас ставаха колобри (жреци) и табари
(посланици, водачи на мисии). Знаех всичко това и не исках
да отнемам от времето ни с безсмислени спорове, но все пак,
още при тази наша първа среща, едва успявахме да потушим
искрите, които изскачаха от нас. А з казах:
- Ние, българите, сме най-древният народ на тази земя!
Нас лично Тангра н и е създал!
А г се изсмя и каза:
- Това са пълни глупости! Всички народи знаят, че хуни­
те сме най-древния г и благороден народ под твърдта на бога
Небе - Тенгри.
- В кой бог вярвате, Ат? - попитах аз, като много добре зна­
ех, че хуните, тюрките и много други народи вярват в Тенгри,
но си бях наумил как да го уязвя, затова сега го питах.
- Като вас вярваме в Тенгри - убедено отвърна Ат. Това
беше канапът.
- Ние не вярваме в Тенгри, а в Тангра. Нашият бог е ис­
тинският, вие сте взели нашата вяра и сте я извратили. Ние
имаме само един бог, вие, понеже не сте могли да разбере
това, сте си измислили много богове и сте променили вярата
в нашия Тангра - тези думи бях чул от дядо ми, когаго обяс­
няваше на няколко насядали около огъня мъже каква е разли­
ката между Тангра и Тенгри.
Сега бях сигурен, че Ат няма да може да отговори. Той
обаче не смяташе така. Изгледа ме свирепо, все едно го бях
излъгал, а след това каза:
- В свят, в който всеки ден се бориш за своето оцеляване,
имаш нужда ог много богове. Един бог няма да ти бъде доста­
тъчен, той няма да може да обхване цялата ти борба и няма да
може да ти помогне. Вие сте облагодетелствани, затова не сте
се нуждаели от повече богове. Ние не сме галеници на съдба-

44
I а като вас. ние живеем в суровата степ и сме истински синове
на Генгри. Затова нашият Тенгри има много богове, които са
му подчинени, това, че вашият Тангра е сам, също е притесни-
гелно. Това означава, че той властва единствено над себе си.
Генгри е като кан Руа, властва над много хуни и над много
различни племена и народи, а вашият Тангра е като вашия
кан - властва единствено над българите.
Е и какво като нашият Тенгри има много подчинени, а ва­
шият Тангра е сам?
Пламенните отговори на хуна ме накараха да се стъписам
и аз забравих какво беше говорил дядо ми. Сега мълчах глу­
паво и се чудех какво да отвърна. Ат почака още малко и като
разбра, че няма да кажа нищо, продължи:
- Нашите корени се крият в най-дълбока древност, още в
сътворението на света. Ние сме първите, конто са започнали
да разпръсват божествена светлина сред хората. Чувал ли си
за хунорите?
Не бях чувал за никакви хунори, затова само повдигнах ра­
мене. От одеве се чувствах толкова обиден, но само стисках
юмруци, мълчах и нищо не казвах.
- За да ни покани да дойдем тук, преди време при нас дой­
де един от вашите най-мъдри мъже. Беше сляп българин, каза,
че е гумир, изпратен лично от кана на българите. Той ни раз­
каза историята на хуните, така както самите ние не я знаехме.
Бях чувал за тумир, но не вярвах и на думичка от това,
което Ат казваше.
- Той ни разказа, че първите сведения за нашия народ са
отпреди три хиляди и петстотин години в Месопотамия.
Сигурно съм гледал разсеяно, защото Аг ме попита:
- Знаеш ли къде се намира Месопотамия?
Ме знаех какво означава Месопотамия, нито къде се нами­
ра. Ат разбра това и продължи:
- Месопотамия означава Междуречие. Това е една ог най-
плодородните земи, намира се между реките Тигър и Ефрат,

45