Живот и творчество на Пабло Пикасо

Курсова работа по История на Изкуството

От Филип Филипов, ИФ, 4-ти курс, НМА “Проф. П. Владигеров”











Пабло Пикасо е роден на 25.10.1885 г. в Малага. Баща му Хосе
Руис е учител по рисуване.Пълното му име се състои от 18
елемента, от които той ползва 3-4.На 10 години Пабло е напълно
обсебен от рисуването. На 13 години вече има зад гърба си
първата изложба, организирана от честолюбивия му баща. Пабло
обаче не харесва фамилията Руис, защото я смята за твърде
обикновена и предпочита да се казва като майка си - Пикасо. Така
след няколко години става известен из цяла Испания, след като
картината му "Милосърдие" получава награда на мадридска
изложба.

Мечтата за гладка кариера на Пабло за пръв път се спъва в
кралската академия "Сан Фернандо" в Мадрид. Пикасо нарича
преподавателите "тъпи" и предпочита да прекарва времето си в
кафета и бордеи, изучавайки истинския живот. Културна Мека за
Пикасо става музеят "Прадо" с творбите на Веласкес, Ел Греко, Гоя.
Заедно с приятеля си Кралос Касагем Пикасо тръгва да завоюва
Париж.

Между 1900 и 1904 г. животът на художника е разделен между
Париж и Барселона. През този "син период" рисува живота на
улицата и любовта . Преобладаващото настроение в картините му
е сантименталната меланхолия, изразена с хладните ефирни
оттенъци на синьото и зеленото. Любовта все още е само около
Пикасо, без да пронизва сърцето му. Приятелят му Карлос, обаче,
се застрелва заради нещастна любов.

През 1904 г. художникът се установява в Париж. Периодът 1905 -
1907 г. е известен като "розов" в творчеството му. Предпочита
розово-златистите и розово-сивите тонове. Рисува комедианти,
танцьори и акробати. Картините от този период са вдъхновени от
едва доловим дух на трагична самота.

От експериментите с цвета и предаване на настроенията, Пикасо
преминава към анализ на формата и заедно с Брак, когото среща
през 1907 г., става родоначалник на кубизма.

През 20-те години Пикасо рисува някои от най-известните си
картини. Отчасти те са вдъхновени от пътуването му в Италия.
През това време той продължава да експериментира, намирайки
близост със сюрреализма. От 1925 г. нататък, Пикасо създава
изразителни произведения, маниерът му е характеризиран като
"рязък и неистов".
Кулминацията е най-известната творба на художника
"Герника" (1937), отразила ужаса и безсмислието на войната.
Творбата е белязана от шока, изживян от художника след
апокалиптичната бомбардировка над селцето Герника по време на
испанската гражданска война.

Скулптурните произв��дения на Пикасо също са свидетелство
за силата на необикновената му фантазия. Като график той е
смятан за един от великите на 20-и век. Работите на Пикасо са
емоционални, в тях с цял ръст са представени и глупостта и
жестокостта, и силата на всепобеждаващия живот.

Политическите му убеждения са леви, дълго членува в Испанската
комунистическа партия, участва в световното движение за мир,
което превръща в свой символ нарисуваната от Пикасо бяла
гълъбица.

Пикасо променя живота на седем необикновени жени. Вземал
душите им и ги вграждал в произведенията ��и, а музите си
довеждал до лудост и смърт.

ПЪРВАТА е от "розовия период". Фернанда Оливие. Тя му става
модел и любовница. Мечтае за дом и деца и Пикасо я търси все
по-рядко.

ВТОРАТА се появява в живота на Пикасо през 1911. Ева Гуел. Тя
поразява въображението му и за рекордно кратък срок Пикасо
създава картината "Моята красавица". Избухва споделената
любов и през 1915 г. на пътешествие по Европа двамата решават
да се оженят. И тук Пикасо преживява най-сериозното си любовно
разочарование. Ева се разболява от рак и умира.

ТРЕТАТА е руската балерина Ева Хохлова. Видял я да танцува и я
провъзгласил за връх на съвършенството. И нея покорява, като я
рисува. Женят се през 1918 г. Тя му ражда единственото законно
дете - сина Пауло. Олга обаче, обича светския живот, а Пабло
страни от него.

ЧЕТВЪРТАТА се появява през 1927 г. Тогава тя е на 17 години -
Мария Тереза Уолтърс. Пикасо я среща, дълго върви след нея, а
после я спира и й казва: “Mадмоазел, аз съм Пикасо, заедно
можем да направим много неща”. През следващите години тя
става негов единс��вен модел. През 1935 г. тя забременява, а
Пикасо не иска връзката им да става обществено достояние.
ПЕТАТА е югославската художничка Дора Маар. През 1935 г.
Пикасо окончателно се разделя с Олга, а Мария Тереза осигурява
финансово. С Дора Маар, която снима основни моменти от
създаването на Герника, поддържа отношения до 1946 г.

ШЕСТАТА е младата френска художничка Франсоаз Жило. Първата
им среща е през 1943 г. Животът с нея в замъка "Грималди"
подарява на Пикасо втора младост. Франсоаз му ражда син Клод
и дъщеря Палома. В скандалната си книга "Живот с Пикасо"
Жил�� пише, че той постоянно издевателствал над нея и когато
се разболяла, постоянно повтарял "Не мога да понасям болни
жени".

СЕДМАТА и последна Жаклин Рок се отличавала с изящен профил,
както може да се види от картините. През март 1961 г.
80-годишният Пикасо се жени за 34-годишната Рок. Тя забранява
на всичките му жени и деца да се виждат с него, дори да му пишат,
изключения за пощата се прави само за Мария Тереза.

Пабло Пикасо умира на 7 април 1973 г. на 92-годишна възраст.
Оставя след себе си около 80 000 произведения.