Постиженията на Третия райх в сферата на

културата и изкуството. (1933 – 1945 г)

Курсова работа
По История на Изкуството

Филип Мариов Филипов

IV курс, ИФ, НМА”Проф. П. Владигеров”
 Идването на Националсоциалистическата партия на власт в Германия
през 1933 г. белязало нова епоха в общественото развитие на страната.
Нацистите извършили промени, които засегнали всички сфери от живота.
Въпреки отричането на всичко, извършено от тях, не могат да се
пренебрегнат постиженията на германския народ в областта на изкуството,
културата и архитектурата. Постижения, достигнати благодарение дейността
на част от тези нацисти.

Изключителна била заслугата на Адолф Хитлер. Той се стремял с всички

средства да премахне пораженческия манталитет на немския народ (загубил
Първата световна война) и до голяма степен успял, за изключително краткия
срок от 10-12 години. Под негово ръководство се поставили всички сфери на
живота, но имайки предвид постиженията на германската култура и
архитектура през този период, се оказало, че това бил печеливш ход.

Погрешно се смята, че в разглеждания период не са постигнати или не се

развиват въобще параметрите на една съвременна култура. Даже обратно –
може да се каже, че при управлението на Хитлер германската култура
достигнала ниво, доста по-високо от това на Ваймарска Германия ( 1919-1933
г.) – считана от западните държави за демократична страна. Причината може
би се корени в това, че управляващите след Първата световна война са имали
доста по-важни проблеми за решаване от градене на изкуство и култура.

Основна роля в германския обществен живот през 30-те и началото на 40-

те год. на ХХ в. имала пропагандата. Тя достигнала до такива нива и
разполагала с толкова образни средства, непознати не само на буржоазните
демокрации (САЩ, Англия, Франция и др.), но и на диктатури като Съветска
Русия, Италия и Япония. Под вещото ръководство на министъра д-р Йозеф
Гьобелс, пропагандата се осъществявала чрез киното, театъра, радиото и
изкуството. Основен мотив на плакатната “война” бил приемствеността със
средновековната германска нация и историческото минало на немския народ,
както и култа към жената и детето.
 Въпреки неуспешното си кандидатстване за студент по изобразително
изкуство във Виена, Хитлер продължил да гледа на себе си като на
художник. Твърдите му и непоколебими възгледи в крайна сметка
формирали основните догми в изкуството на Райха. Художникът Хитлер
търсел натурализъм в стила и идеализация в темата на творбата. Източник на
героичния елемент в немското изобразително изкуство били митовете от
германското минало.

През 1933 г. е открита Райхпалатата на изкуствата в Берлин, а 4 години по-

късно и Палата на германското изкуство в Мюнхен. В речта си при
откриването на една художествена изложба през 1938 г. Хитлер казал: "Сила
и красота са повикът на деня. Яснотата и логиката доминират в нашата
културна битка. Художниците от този век трябва да отъждествяват себе си с
века." Нацистката живопис не трябвало да се занимава с анализ на личните
интереси на художника, нито да експериментира със средствата. Нацистката
живопис била ясна, директна и героична. От нея се очаквало преди всичко да
изразява вижданията на германското общество. В тези виждания нямало
място за песимизъм или обърканост.

Третият райх наложил героичния, изчистен, монументален стил в

скулптурата. Арно Брекер (род. 1900 г.) е работил в Баухаус, но е нагодил
стила си и става любимият скулптор на Хитлер. Неговите масивни бронзови
статуи на голи мъжки тела с езически мечове в ръка били поставени пред
Райхканцлерството в Берлин. Другият сръчен ваятел на гигантски статуи от
Третия райх бил виенчанинът Йозеф Торек, за когото личният архитект на
Фюрера Алберт Шпеер проектирал невероятно по размерите си ателие. На
тези и други скулптори се давали поръчки за изработването на бюстове на
водачите на Райха. По заповед на Райхпалатата на културата те сътворили за
Министерството на пропагандата в традицията на нацисткото изкуство
обекти, достойни за уважение, а не аналитични изследвания. Реномето на
един художник може да се прецени от значимостта на личността или обекта,
които са му поръчани да изобрази: на второстепенните художници е оставено
да скулптират множеството орли, поставени над входовете на SS казарми,
школи и убежища срещу въздушни нападения.
Подобно на другите изкуства, Ваймарската република осигурила условия за
развитие на театъра, където процъфтяват експериментът и новите изразни
средства. Настъпването на нацизма сложило край на този кипеж от
експерименти и нововъведения. Въпросът не се състоял в това, че нацистите
не се интересували от театъра; на практика нацистката театрална политика
била насочена към увеличаване на зрителите, като предвиждала отпускане на
билети на изгодни цени чрез организациите "Сила чрез радост" и Трудов
фронт. През 1936 г. например имало 25 пътуващи трупи, които посещавали
различни градове, а през 1942 г. публиката в общинските театри се е удвоила
в сравнение с 1933 г. Нацистката политика имала един конкретен принос в
театралното изкуство. Т. нар. Thingspiel се базирал на идеята за една
възстановена ритуална версия на Тевтонските племена - ритмизирано
съчетание от живи картини (мистерии) и цирк. Представленията се изнасяли
на специално построени амфитеатри, наречени Thingspiel-platten. В живите
картини често участвали състави на "Хитлерюгенд“. Идеологическите
произведения в театъра били два вида: исторически пиеси за герои от
миналото на Германия, като например Барбароса или Хенри IV. Тези пиеси
възхвалявали представата за страстната привързаност на фермерите към
земята и свързвали плодородието на почвата с плодовитостта на човека.
Класиците и особено Шилер, Гьоте, Клайст и пиесите на Шекспир се играели
непрекъснато.

Изразител на официалната нацистка линия в музикалното изкуство била

Райхкамарата по музика, чийто пръв председател е Рихард Щраус, който
напуска през 1935 г. вероятно поради официалното изразено незадоволство
от работата му с либретиста Стефан Цвайг, евреин по произход. Хитлер, за
когото произведенията на Вагнер винаги са били извор на вдъхновение,
участвал активно в Байройтския фестивал, като му давал големи годишни
субсидии и изцяло го освободил от данъци. Фестивалът станал важно
събитие в нацисткия календар и се използвал широко в нацистката
пропаганда.

Сред най-преуспелите и получили одобрение по-млади композитори на

Третия райх били Вернер Егк и Карл Орф. Вълшебната цигулка на Егк
придобила изключителна популярност и представлява на практика нов вид
фолк-опера. Както Егк, така и Карл Орф получили партийния знак за
одобрение, когато им било поръчано да напишат музика за Олимпийските
игри от 1936 г.

Подобно на всички останали изкуства от този период - театър, кино,

музика и живопис, поемането на властта от нацистите оказала силно влияние
върху литературата. Много от най-изтъкнатите германски писатели отишли
в изгнание заедно със също толкова известни драматурзи. Наличието на
голяма читателска аудитория в Германия обаче осигурило добро
съществуване за онези автори, които били готови или да действат като
адвокати на нациското мислене, или да останат напълно аполитични.

Основното заключение за литературата на Третия райх е може би, че

независимо от невероятно нарасналия брой обществени библиотеки от 6000
през 1933 г. на 35 000 през 1943 г. и рязко увеличилия се брой издателства и
книжарници, бестселърът за целия този период бил "Моята борба“, от която
са продадени повече от 6 милиона екземпляра.

Едно от най-големите постижения в областта на изкуството си оставала

архитектурата и по-точно плановете за преобразуването на големите градове
в Германия (най-вече Берлин). Адолф Хитлер наричал този проект
"Germania", неговата лична визия за Берлин - мраморна перла, столица на
управлявания от нацистите свят. "Берлин ще може да бъде сравнен само с
чудесата на древен Египет, Вавилон или Рим", казвал Хитлер. "Какво е
Лондон, какво е Париж, за да ги сравняваме?”.

В заключение мога да добавя следното: въпреки репресиите срещу част от

творците в Германия, изкуството и културта се развивали бързо и целяли да
задоволят потребностите на обукновения германец – този, който работел за
страната си и напълно в реда на нещата имал правото да се възползва от тях.
В тази презентация културата и изкуството не бива да се преплитат с
политиката, за да се избегне отрицателния поглед върху тях.