Professional Documents
Culture Documents
2020 05 05 Hikikomori Unsound Urbanomic PDF
2020 05 05 Hikikomori Unsound Urbanomic PDF
В Welcome to the N.H.K., роман на Тацухико Такимото от 2002 г., който е адаптиран в серия
манга, както и в аниме, главният герой Тацухиро Сатō е хикикомори с склонност към
теории на конспирацията. Той вярва, че NHK - действителните инициали и име на
истинския японски публичен телевизионен оператор Nippon Hōsō Kyōkai - реално е
сенчестата организация Nihon Hikikomori Kyōkai. NHK-ът на Сатō не е доброжелателен
национален телевизионен оператор. Вместо това е корпорация със зли планове, които
имат за цел да превърнат хората в отаку (обсесивни гийкове/нърдове) и хикикомори чрез
аниме, музика и други медии. Това отразява настоящото популярно схващане, че
интернетът предизвиква хикикоморизация на поколение интернет джънкита (в този
случай западни милениали) като ги кара да не желаят или да не могат да се социализират
лице в лице и вместо това да предпочитат онлайн интеракцията. (докато хикикомори като
явление започна преди широкото разпространение на интернета, е трудно да се оспори
теорията, че последната дава възможност на първото. Само в Япония прогнозата на
правителството за 2010 г. е, че 700 000 са хората живеещи като хикикомори, с още 1,55
милиона на ръба да станат хикикомори.) „Милениалите не правят секс!“, крещят
вестниците. 2
По този начин интернета е един трансмогрификатор със силата да превръща нормалните
хора в отаку и хикикомори. Но едновременно с това, той също е решение на проблема с
хикикомори, предлагайки спасителна надежда, човешки контакт и споделени
преживявания, макар и медиирани, на физическо разстояние, чрез екран, с контролируем
курс на обмен.
От една страна, ние можем да разгледаме NOTU_URONLINEU като звукова проява на живота
на хикикомори - или по-скоро неговото не-мъртво състояние на междинност. Слушането
на музика в тъмното е едно от вдъхновенията на артиста DVA; след това той създава записа
изцяло в тъмнината, което можем да приемем да означава, че трябва да се слуша в
тъмното - вида дейност, на която се наслаждават хикикомори и отаку. И докато произхода,
задният каталог и връстниците на DVA са у дома си в клубната среда, NOTU_URONLINEU е
звукът на нервна енергия, синаптично изстрелваща сигнали в киберпространството.
Въпреки, че клубът се усеща като присъстващ (не можем да се отърсим от паметта за
телата си) това е най-вече особняшко изследване на вътрешният живот / интеоритета.
Появяват се гласове, но те са предимно обезличени компютърни секвенции / редици,
филмови клипове („Не те обичам вече“) или корпоративна реклама. Когато в парчето
„ALMOSTU“ чуем душевната, жива мелодичност на певците Rae Rae и Roses Gabor,
гласовете пресичат цялото - ангели, пронизващи нашата самота, които правят едно
единично посещение и заминават толкова бързо, колкото пристигат.
Ако има нещо непознаваемо в NOTU_URONLINEU, Puri Puri Puririn (анимето за вълшебното
момиче, на което приятеля на Сатō отаку-то Каору Ямазаки е фен) е това, че звучи
фамилиарно и утешително на макс. Ямазаки непрекъснато слуша нейната песен, оживена
и забавена J-поп конфекция. Както тя протича като слуз измежду споделената им стена така
и Сатō. Отначало той я мрази, но не минава много време и тя става неволно едновременно
ушен червей (мелодия която той не може да изкара от своята глава) и неговата телефонна
мелодия. Може би звукът на хикикомори не е толкова музика на дигиталното уединение, а
произведена жизнерадост, която нямате друг избор, освен да слушате. Музиката не свири
за вас, това е ехо от живота на някой друг, измиващо ехото на собствения ви живот. Не-
мъртъв, ти нямаш агенция. Не е чудно, че се оттегляш онлайн.
Нашите профили във Facebook отразяват кой знаем и какво правим офлайн, а
животът ни офлайн е повлиян от това, което се случва във Facebook (например как
можем да променим поведението си, за да създадем по-идеална документация). Най-
важното е, че изследванията показват, че потребителите на социални медии вече
знаят: ние изобщо не търгуваме една реалност за друга, но вместо това, използвайки
сайтове като Facebook и други, всъщност увеличаваме офлайн интеракцията.
Илюстрации
I.
II.
III.
IV. В оргиналният роман наркотиците заемат много по голяма част от историята,
малборото кеото виждаме тук е от анимето то 2000 година кадето е цензурано намекващо
марихуана.
Библиография
1. D. Buchanan, ‘Millenials don’t have sex? Of course we don’t’, The Guardian, 3 Август 2016, https://www.theguardian.com/commentisfree/
2016/aug/03/millennials-dont-have-sex. ↩
2. https://hikkichan.com. ↩