Археологически музеи в България

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Най-старият държавен музей в България е сегашния Национален археологически музей. Той е приемник
на Народния музей, на неговите традиции и опит в областта на музейното дело. През февруари 1947 г.
влиза в сила Законът за Българската академия на науките /БАН/, според който Българският
археологически институт влиза в състава на БАН. През 1951 г. музеят е преименуван от народен в
централен, а от 1969 г. е национален, развиващ научно-изследователска дейност.
Най-големи трансформации се извършват в музея през 1948 г. Тогава се предават на Националната
художествена галерия музейните предмети от художествения отдел на Народния музей. Другата важна
задача пред музея през 1948 г. е възстановяването на музейната експозиция пострадала по време на
бомбардировката на 30 март 1944 г. След упорита работа, музейните специалисти успяват да подредят
експозицията по стария тематико-експозиционен.позиционен план и музеят е отворен за посетители на
26 септември 1948 г.
Провеждат се многобройни археологически експедиции в страната, което позволява включването в
музейните колекции на цели комплекси с находки, като: селищната могила при Караново, Малък
Преслав, южният некропол на Аполония, Копринка и др. В музея постъпват и част от многобройните
материали разкрити в тракийския град Севтополис.
От началото на 60-те години започват международните изяви на музея. През 1960 г. е организирано
гостуване на археологическа изложба в Париж, а през 1963 г. в Есен.
Националният археологически музей се помещава в най-старата, запазена и до днес сграда в София –
Буюк-джамия. Тя е строена в края на ХV век по заповед на султан Мехмед II. Днес музеят има четири
отдела: праисторически, античен, средновековен и нумизматичен.
Най-богатата колекция на музея е нумизматичната. Тя се натрупва от самото създаване на Народния
музей.
В праисторическият отдел се съхраняват едни от най-интересните музейни експонати. Сред тях са
множество съдове и украшения от разкопаните селищните могили и некрополи от този исторически
период, като: съд от селищната могила край с.Караново; накити от с.Бързица, и мн. др.
В античният отдел са събрани многобройни паметници от античния период на нашите земи. Сред най-
ценните антични паметници са: стелата на Анаксандър,; сребърен медальон с образа на Зевс от
Пловдивско; мраморна статуя на бога на любовта Ерос от Никополис ад Иструм и мн. др.
Музеят разполага с богата колекция от саркофази и надгробни паметници, образци на римската
провинциална надгробна пластика. Повечето от тези паметници са разкрити при археологическите
разкопки провеждани от музея в римските градове Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Ескус,
Рациария, Нове, Дуросторум, Марцианополис, Монтана, Сердика, Пауталия, Августа Траяна,
Адрианопол и др.
Българското средновековно изкуство е представено в средновековния отдел на музея. Тук са събрани
едни от най-уникалните паметници създадени по време на Първото и Второто българско царство. Сред
най-интересните експонати са: потир от Плиска, Х в.; чаша на жупан Сибин от Преслав, Х в.; “Св.
Теодор Стратилат” керамична икона, открита при разкопки във Велики Преслав, и мн. др.
Сред най-ценните експонати на музея е Вълчитрънското златно съкровище.
• Археологически музей – Варна-1888 г. Общинският съвет на Варна взема решение да се уреди
музей към Градската библиотека.Сбирката обаче е пренесена в София. юни 1906 г. е осигурено
помещение на тавана на Девическата гимназия и тържествено е открит Окръжен музей. През
1945 г. варненският музей е обявен за държавен. От 1993 г. сградата на Девическата гимназия
изцяло е заета от възстановения Археологически музей. Днес Варненският археологически
музей е сред най–големите музеи в страната.
• Археологически музей – Пловдив-Официално открит през 1882г., неговото развитие
преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му
обособяване като Археологически музей през 20 години на XX век. Археологическият музей
притежава една от най-богатите колекции от 100.000 експоната, произведения на човешкото
изкуство и бит, свързани с историята на Пловдив и региона
• Археологически музей – Сандански-Музеят е разположен "ин сито", т.е. на място, върху
базиликата и е един от малкото в страната, изградени по този начин. Открит е през 1970
година.Музеят разполага с богат архив и депо, където се съхраняват находките, пълната
документация и снимков материал, описващи разкритите обекти. Притежава и богата колекция
от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни
исторически периоди. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е
Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска
базилика, баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се
проучват в момента.

1
• Археологически музей Велики Преслав-През 1949 г. за музей е пригодена строената като
манастир сграда при храм-паметника "Св.Св. Кирил и Методий".През 1981 г. музеят е
преместен в нова, строена според съвременните изисквания сграда. АМ “В. Преслав” е
общински музей. Създател - Йордан Господинов. Богатите и разнообразни фондове представят
по най-пълен начин явлението "Златен век"
и илюстрират мястото на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост,
изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
• Национален ахреологически резерват-Хисаря-( Диоклецианопол)-на 42 км. северно от гр.
Пловдив. Неговата оригинална и неповторима по своята запазеност архитектура привлича десетки
професионалисти и любители археолози - ценители на древното изкуство. Укрепителната система на
града е еталон на римската и ранновизантийската фортификация. От градската архитектура могат да
се видят експонирани в подходяща паркова среда казарменият комплекс, арената на амфитеатъра,
високозапазените зидове на императорската резиденци, римските терми, раннохристиянски базилики
и известната със своята оригинална мозайка римска гробница. Цялото това археологическо богатство
е защитено от държавата и през 1976 г.
• Археологически музей Несебър- Археологическите проучвания на несебърския полуостров и
неговата акватория през последните четири десетилетия разкриха богати колекции от значими
паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месамбрия и средновековен Несебър.
Голяма част от тях са експонати в новия Археологически музей на Несебър. Експозиционната площ
на музея обхваща фоайе и четири зали.Музея е открит през 1994 г.
• Национален историко-археологически резерват Плиска- Стогодишни археологически
проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец,
езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5
километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика.
Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от
резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на
жителите на старата столица. Тя се намира се на 28 километра Североизточно от град Шумен и на 2
километра от съвременният град Плиска
• Археологически музей Созопол- Той притежава много уникати, голяма част от които са
достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. През 1961 г. Светият синод
предоставя сградата на храма "Светите братя Кирил и Методий" за създаване на археологически
музей, в който да се съхраняват непрекъснато откриваните артефакти от миналото на Созополския
край. Музеят е включен в инициативата Стоте национални туристически обекта. Сбирката му се
развива в две насоки - археология V хил.пр.Хр. - XVII в сл.Хр. и християнско изкуство XVII - XIX в.
• Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"- Крепостта е един от най-добре
проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и
стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през
различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство. Днес Шуменската крепост е
експонирана като музей на открито.
• Националният църковен историко-археологически музей- помещава се в сградата на
Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на площад "Света
Неделя" в София. Сред огромната му колекция, наброяваща над 11 000 светини и исторически
паметници, има старинни икони, щампи, дърворезба, старопечатни книги, богослужебна утвар,
макети на старинни църкви, албуми със снимки на храмове, и ръкописи на архиереи и будители.