Опазване на музейните ценности – юридическа защита
Законодателството се заема да осигури мерки за защита и охрана на ценностите.
С това са свързани и съответните институции, които се изграждат веднага след Освобождението по време на Временното руско управление – Министерство на народното просвещение, както и книжовни и научни предприятия, които пращат доклад до княз Фердинанд, съдържащ три раздела: първият, относно издирването на старини и документи, двтори - за издирване на словесни материали и трети, който засяга книжовните издания. Започва излизането на редица закони : 1891г – Първи закон за народното просвещение 1911г – Първи закон за старините, който е по-обстоятелствен и се въвеждат определения за старини По-късно се приема наредба за откупуване не оригинални художествени произведения за държавните учреждения. Наредба за запазване на старите построики в населени места Края на 30те години 20ти век – Проектозакон за старините, като след 1944г се приема закон за отмяна на всички стари закони. 1949 – Закон за събиране на материали, отнасящи се до съпротивителното движение В началото на 50те години на 20ти век – приема се постановление на Министерски съвет за реставрация и запазване на ценностите, споменава се за първи път държавния музеен фонд. Края на 50те години на 20ти век – се приема постановление за опазване на паметниците на културата и природните забележителности. Издава се и приложение с резерватите – исторически, археологически, природни. По това време излиза и инструкция за държавната организация на музейните фондове. Края на 60те години на 20век – отново излизат закони за опазване на паметниците на културата и музеите. Възнаграждение срещу предаване на материали – въпреки, че това е задължително. 1985г – излиза наредба за устройството на музейните сбирки След 1989 започва промяна. През 1999г се приема нов закон за защита и закрила на културата. Има промени в наказателния кодекс, коитозасягат иманярството. Съшествува член в конституцията за защитените територии, както и закон за частната собственост. Появяват се международни договорености – Европейска културна конвенция, Конвенция за опазване на световното културното наследство на Европа. България е на 4то място по паметници от Античността.