Опазване на музейните ценности – физическа защита. Консервация и реставрация. Музейна
климатология В музея се създават оптимални условия за съхраняване на музейните ценности. Всички предмети са подложени на изменения, т.е. на естествено стареене – резултат от природата и въздействието на въздуха и светлината. Влияят също така и някои биологични фактори, а някои комбинации забавят или ускоряват естествеонто стареене – м/у въздух и влажност. Различните материали предполагат различни условия условия на стареене. Понякога по-високата температура може да усили нивото на разрушаване на шредметите, а относителната влажност управлява количеството влага. С тези проблеми се заема един отделен клон на науката, наречен музейна климатология. Твърде ниската температура понякога е проблем за някои картини, а твърде високата е неподходяща за материали, които имат способност да се саморазрушават в рамките на човешкия живот – предмети от каучук примерно, а също не е подходящо условие за материали, които съдържат восък. Що се отнася до относителната влажност много музеи възприемат 50% като универсална с малки отклонения, други предпочитат 45%. Влагата започва от 75% относителна влажност и причинява плесен, заражда микроорганизми. Материалите освен това могат да се хидратират ил идехидратират. Установено е, че ниска относителна влажност се понася по-добре от ниска температура. Колебанията в относителната влажност са неподходящи за предмети, задържащи влага. Съществува критическо отклонение, което при всеки предмет е различно. Обикновено се поддържа до 5% отклонение, като може да се допусне до 25%. Изработени са отделни таблици за влиянието на влажността върху отделните материали – дърво, хартия, фотографии и фотографски ленти, керамика, стъкло и др. Приема се, че влага над 75% вреди на всички групи. Твърде високите температури влияят на всички материали, а ниските температура не влияе само върху керамиката и стъклото. Много е важно веднъж установени, ниавата да се поддържат константни – 45-50% влажност и темп. 18-20*. В някои материали се наблюдават пространствени изменения – хидроскопии – дърво, кост, кожа – предимно органични. Съществуват 3 разрушителни процеса – химически, биологически и механичен. Естественото стареене е химическото разрушаване. Биологичното разрушаване се причинява от живи организми – бактерии, плесен. Дали ще се появят зависи от относителната влажност. Между 10-38*, 85-100% - оптимални условия за плесен. Понякога промяната в температурата може да доведе до промяна в разширяване ил исвиване. Оловото под 13% влажност заболява от оловна чума. Използват се различни защити от замърсен въздух. Препоръчва се наличието на паркова среда, зелен корпус. Публиката по принцип е вредна за колекциите. Светлината има десктуктивна сила, но има решаваща роля за информацията, която носят ценностите. Тя се измерва в луксове. Освен това тя е естествена и изкуствена. Ултравиолетовите лъчи са много вредни за материалите. Естествената светлина се контролира посредством архитектурата и тя е различна на различните места, през различните сезони и дни. Според чувствителността си предметите се разделят на три групи : силночувствителни, нискоустоичиви – хартия, тъкани, естествени бои, фотография; чувствителни, средноустоичиви – маслена живопис, темпера, дърво; и нечувствителни, високоустоичиви – керамика, метал, стъкло. Пълно възприемане на цветовете имаме при 250лукса светлина. Често се избират ярко бели стени за музея заради отразяващата способност. Луминисцентното осветление е най-опасното осветление. В някои музеи има витрини с фотоклетки, в които осветлението се включва само когато има посетители. Има механични повреди, които се появяват не само при неправилна температура и влажност, но и при манипулации с предметите. Взети са и различни мерки за екстремни ситуации – пожар и др.
Активна защита от друга страна засяга проблемите на консервацията, забавянето и
евентуалното спиране на разрушение. Има няколко вида реставрация: аварийна (първите мерки, които се взимат, но тя има временен характер) и трайна – отнема дълго време. Текущата консервация представлява перманентно наблюдение и проверка на състоянието на предметите. Изготвя се специална система за съхранение. Съществува международен център за консервация в Рим.