 Публикация – В основната си част е създадена през 1887-1888 г. в Одеса; През 1889 г.

е отпечатана в
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”; През 1894 г. – първо самостоятелно издание.
 Заглавие и подзаглавие
Заглавието отвежда към недалечното минало на Вазовите съвременници: игото – психологически
Под игото нюансира епохата.
Подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението” насочва по-конкретно
към периода и към Априлското въстание.

БИТОВО-КОНКРЕТНОТО ниво на изображение: РОБСТВОТО

 В главите: „Гост”, „Пак у Маркови”, „Женският
метох”, Радини вълнения”, „Силистра-йолу”,
„Представлението”, „В Ганковото кафене”, „На гости у
поп Ставря”; „Тлаката в Алтъново”....
Тук Вазов представя душевността на българина, изобразява
трайните черти на българския характер:
 хармония в патриархалното семейство – установените
навици, правила и ред във всеки дом опазват българското
битово и духовно пространство;
 стремеж към домашен уют с жажда за ред и хубост.
 преклонение пред просвещението, пред знанието;
 любопитство и любознателност – разпалени спорове,
страстно отстояване на позиции;
 жизненост, но и наивитет; малките житейски радости –
ведрият смях, здравият апетит, руйното вино:
„ Поробените народи имат своя философия, която ги примирява
с живота. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се
не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели.”
 Но тази жизненост и примирява с робството, защото
българинът открива и „добрите” му страни, за да оцелява.
Роля на „Пиянството на един народ” - философско-лирическо
обобщение; идейна и емоционална кулминация на романа; подобен прийом има
в „Парижката Света Богородица“ на В. Юго.
Библейски паралели: уподобяване на Бойчо Огнянов с Христос и
Мойсей; на чорбаджи Марко с Тома Неверни.
 В главите: „Бурята”, „Бог високо, цар далеко”,
„Победителите угощават победените”...
АПОСТОЛИТЕ И РЕВОЛЮЦИОННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
 В главите: „Неочаквана среща”, „Комитетът”, „Огнянов
председателства”...
Апостолите Масовият българин
Новото/ саможертвата ясното/познатото/страхът
Рискът/идеалите самосъхранението, утвърденото
МИТОЛОГИЧНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ В РОМАНА
Лудостта и пиянството
В главите : „Новата молитва на Марка”и „Пиянството на един
народ”– карнавалният жест на пияния Безпортев (робът и
господарят сменят местата си); чорбаджи-Марковата благословия:
„– Лудите, лудите – те да са живи!...”
ПРОБУЖДАНЕТО - мотивите за човешко поведение в погрома.
В главите: „Въстание”, „Батареята на Зли дол”, „Духът в
укреплението”, „Едно кръщение”, Бой”, „Две реки”.
Герои: Бойчо Огнянов/Иван Краличът, доктор Соколов (един от ръководителите на
въстанието), Кандов, Рада (учителка, любимата на Огнянов), Каблешков, чорбаджи Марко
(той се променя под влияние на общия подем), чорбаджи Юрдан Диамандиев (предател),
хаджи Ровоама, Кирияк Стефчов (предател), Безпортев, Боримечката ( с черешовото
топче), Стайка Чонина, Лалка, отец Йеротей, дякон Викентий, кака Гинка, Милка,
шпионинът Заманов, Колчо (слепец), Мунчо (луд) и някои от чичовците от Вазовата
повест.
  Жанр/ форма – първият български роман; епопея/ исторически/авантюрен/ философски.
Под игото  Тема: преображенията на българите в звездния миг на българската история през април 1876 г;
енциклопедия на българския живот преди Освобождението
 Творческа история - романът е писан в изгнание под въздействието на носталгия, подобно на полския
шедьовър „Пан Тадеуш” от Адам Мицкевич и на „Клетниците” от Виктор Юго.
 Влияния - Виктор Юго, Александър Дюма, Йожен Сю.

Композиция: Нива на конфликтност в романа (по Валери Стефанов)

 Романовият сюжет е организиран върху оста на
ПОДЕМА(подготовката е около 300 стр.) и ПОГРОМА.
Подготовката, избухването и потушаването на Априлското
въстание – вдъхновението на всеобщия подем и неговите корени;
мотивите за човешкото поведение в погрома.
Творбата е съставена от ТРИ части.
 експозиция – първа глава (,,Гост”)
 завръзка – бягството на Иван Кралича от дома на
чорбаджи Марко
 кулминация – главата ,,Новата молитва на Марка” -
,,Лудите, лудите – те да са живи!”
 развръзка – бунтът и смъртта на водачите
 епилог – обесването на лудия Мунчо
 лирическо отклонение – главата ,,Пробуждане”
Композиционна рамка
– започва с идването на Краличът в Бяла черква и завършва с
неговата смърт; романът започва със съзаклятието между
Огнянов и Соколов и завършва с раздялата им в смъртта.
Литературен период: следосвобожденска литература
 Първо равнище на конфликтност:
Националният сблъсък – исторически сблъсък между поробители и
поробени
 Второ равнище на конфликтност:
Между бита и бунта – бунтът навлиза в бита и разрушава готовите
битови модели на поведение
 Трето равнище на конфликтност:
Моралният сблъсък – между предателите на националната идея и
поддръжниците на идеята за свобода
 Четвърто равнище на конфликтност:
Психологическият сблъсък – трезвата разсъдливост срещу лудостта
Художествено пространство - Бяла черква – Бяла черква е
буквален превод на старото турско име на Сопот: Акча клисе -
улиците, Ганковото кафене (в „Чичовци” – Джаковото кафене)/
Училището /Театърът
Включени са и: Близкият град К. – Карлово; Клисура /Мъжкият
метох (манастирът)/ Женският метох / Силистра-йолу
Художественото време – кръгово - една година – от май 1875 г. до
май 1876 г.
Герои антиподи (антагонисти)
Бойчо Огнянов (+) – Кирияк Стефчов (-)
чорбаджи Марко (+) – чорбаджи Юрдан Диамандиев