Professional Documents
Culture Documents
Tema 6 PDF
Tema 6 PDF
Harry J. R. Dutton
International Technical Support Organization
http://www.redbooks.ibm.com
SG24-5230-00
First Edition (September 1998)
Rhodamine-B
ОГРАНИЧЕНИЯ:
--- Не могат да дават висока мощност (само няколко миливата). Това обикновено е
достатъчно за един канал, но във WDM-системите обикновено се искат по няколко
миливата на всеки канал.
--- Свързването на входно влакно към чипа е свързано с големи загуби и намалява
ефективността на усилвателя. Усилвателят трябва да дава допълнително усилване, за да се
преодолее загубата на входната стена на усилвателя.
--- Полупроводниковите оптични усилватели са с висок шум.
--- Имат висока поляризационна чувствителност.
--- Могат да прехвърлят силен паразитен сигнал, когато се усилват няколко оптични
канала. Получава се около мощността на насищане на усилвателя, но тази мощност е
относително ниска. Тази характеристика ги прави неизползваеми при WDM-системите, но
ги прави подходящи за преобразуватели на дължината на вълната и като прости логически
гейтове в оптичните комуникационни системи.
Допълнително, те могат да бъдат ползвани за компресия на импулсите и за
генериране на солитони и могат да са ефективни в едноканални системи с оптично
мултиплексиране и разделяне във времето (Optical Time Division Multiplexing; OTDM).
Основното предимство на полупроводниковите оптични усилватели е, че могат да бъдат
интегрирани с други компоненти върху една планарна подложка. Например WDM-
излъчвател може да се конструира с 10 лазера (на различни дължини на вълните) и със
съединител, всичко това върху една подложка. В такъв случай полупроводниковите
оптични усилватели могат да бъдат интегрирани на изхода, за да превъзмогнат някои от
загубите при свързването.
Раманови усилватели (Raman Effect Amplifiers)
В края на 80-те години на миналия век активно бяха изследвани усилватели,
ползващи принципа на стимулираното Раманово разсейване (Stimulated Raman Scattering;
SRS). Интересът към тях се възроди с изобретяването на ербиевите влакнести усилватели.
Рамановите усилватели са много ефективни, но имат големия проблем, че не са налични
евтини лазери с подходящи дължини на вълните. Интересът към тях се възражда през 1997
г. вследствие на въвеждането на влакнестите Брягови решетки.
Стимулираното Раманово разсейване води до генериране на нов сигнал (Стоксова
вълна) в същото направление, както това на напомпващата вълна, но с понижена честота с
13.2 THz (приблизително 60 nm в ивицата около 1310 нанометра) спрямо тази на
напомпването. Оптимално усилване се получава, когато разликата в дължините на вълните
е около 13.2 THz. Сигналът, който трябва да се усили, трябва да е на по-ниска честота(по-
голяма дължина на вълната) от напомпването. В обичайните влакна, легирани с германий,
ефектът е много слаб и трябва относително голяма дължина на влакното, за да се получи
значим ефект.
По принцип е относително лесно а се построи Раманов усилвател. Всичко, което
трябва да се направи, е да се вземе дълго (около 1 километър) влакно и да се куплира със
сигнал и напомпване, последното с около 13.2 THz по-висока честота от сигнала. Такова
просто устройство може да даде доста добро усилване. Но тук има голям проблем:
Въпреки че сигналът и напомпването не е необходимо да са разделени точно от
Рамановата честота, колкото по-близо до нея е разликата, толкова по-висока е
ефективността.
Част от проблема е, че лазерните дължини на вълните са много специфични и
мощни лазери трудно се конструират.
Генериране на синя светлина чрез генериране на втора хармонична. Схема, гледана отгоре.
Прехвърляне на мощността в резонансния съединител. Ако два смесени сигнала (на различни дължини на
вълните) се подадат на резонансния съединител, мощността ще бъде прехвърляна между вълноводите с
надлъжен период, различен за всяка дължина на вълната.
Принципът на реципрочност.
3 dB съединители (3 dB Couplers)
Прост резонансен съединител често се обозначава като “3 dB coupler”. Това е така,
защото половината от светлината, постъпваща през определен порт от едната страна на
съединителя, излиза от двата порта от другата страна на съединителя. Така сигналът се
разделя наполовина (3 dB = ½). Половината от светлината, влизаща през порт 1, ще излиза
през порт 2, останалата половина – през порт 3.
Каскадни 3 dB-съединители.
Y-съединител (разклонител).
Планарен съединител от тип “звезда” със свободно разпространение. (Free Space Star Coupler).
По-светлите зони на горната фигура са тези с по-висок показател на пречупване.
Принципът на действие е просто в ползването на голяма “област на свободно
разпространение” (в материал с относително висок показател на пречупване) в планарна
структура, пространствено ограничено от области на материал с по-нисък показател на
пречупване”. Светлина, влизаща в устройството през едно от входните влакна се
диспергира (разпределя) в много модове в централната зона. Мощността се куплира (по-
малко или повече – поравно) от всеки един вход към всички изходи. Разбира се действието
на устройството е двупосочно. Този принцип може да се ползва за направата както на
едномодови, така и за многомодови съединители от тип “звезда”.
Конструира се много лесно, защото въпросът е само да се свържат заедно съединители със
запоени влакна. Устройството обаче е доста тромаво, защото влакната не могат да бъдат
огъвани до много малки радиуси на кривината, без с това да се въведат неприемливо
високи загуби. Също и стойността на устройството нараства експоненциално с
увеличаване на броя на исканите портове. Цената, разбира се, е линейна по броя на
съединителите, но броят на съединителите нараства експоненциално.
Поляризационни светоделители.
Ефект на оптичната ос. Неполяризиран входен сноп се разпространява по различни пътища в зависимост от
това под какъв ъгъл пада към оптичната ос на кристала.
Изолатори (Isolators)
Изолаторът е устройство, което позволява светлина да премине по влакното в една
посока, но не и в противоположната. Като функция то доста прилича на полупроводников
диод в от света на електрониката. Изолатори са много необходими в оптичните системи,
най-вече за предотвратяване на отражения обратно по влакната, които могат повторно да
влязат в лазерните резонатори и да смутят работата на лазерите.
Прост изолатор
Действие на изолатора.
Циркулатори (Circulators)
Циркулатор с 4 порта.
Основната функция на циркулатора е показана на горната фигура. Светлина, влизаща през
който и да е порт (да кажем – през порт 1) минава около циркулатора и излиза през
следващия порт (в този случай – порт 2). Светлина, влизаща през порт 2 излиза през порт 3
и така нататък. Действието на устройството е симетрично по окръжността.
Циркулаторите са микрооптични устройства и могат да бъдат направени с
произволен брой портове, но тези с 3 и 4 порта са най-често срещани. Често се среща и
асиметрична версия, при която последният порт (например 4) не циркулира към порт 1.
Това спестява някои разходи, но не е най-важната причина да се прави. Ако сме сигурни,
че последният порт не е свързан (бе циркулира) към първия, можем да ползваме
устройството в системи, в които нямаме нужда (или не искаме) това. Например, ако
входният порт 1 е пряко свързан към лазер, ние наистина не искаме паразитни сигнали да
бъдат връщани обратно към него. Едно от най-привлекателните неща при циркулаторите е,
че внасят сравнително малко загуби. Типичните загуби от порт към порт са между 0.5 dB и
1.5 dB.
Тук двупосочна линия по две отделни влакна (по едно за всяко направление) се
мултиплексира да се предава по едно единствено влакно. Това може да се направи,
например, за да се спестят разходи за влакно. Разбира се, ако се направи нещо подобно,
трябва много да се внимава да се понижат отраженията в линията.
Циркулатор – Трасе от порт 1 до порт 2. по Van Delden (1995) с разрешението на PennWell Publishing
Поляризационен светоделителен куб (Polarising Beam Splitter Cube) – Това устройство
разделя водния сноп да два ортогонално поляризирани снопа.
Двулъчепречупващ блок за разместване на сноповете (Birefringent “Walk-off” Block) –
Това е просто блок от двулъчепречупващ материал, изрязан под 45° към оптичната ос.
Лъч, падащ по нормалата към границата въздух/кристал се разделя на два лъча с
ортогонални поляризации. Обикновеният лъч не се пречупва и преминава неповлиян.
Необикновеният лъч се пречупва под ъгъл спрямо нормалата.
Фарадеев ротатор и фазова пластина (Faraday Rotator and Phase Plate) – Тази
комбинация пропуска светлината в едното направление напълно неповлияна! (На фигурата
– това е посоката отляво надясно.) В обратно направление поляризацията на постъпващата
светлина е завъртяна на 90°. В посока отляво надясно Фарадеевият ротатор внася фазова
ротация на 45 градуса (по часовниковата стрелка) и фазовата пластина върти
поляризацията на още 45 градуса, пак по часовниковата стрелка. Така получаваме чисто
въртене на поляризацията на 90 градуса по часовниковата стрелка. В посока отдясно
наляво фазовата пластина върти фазата на светлината в същата посока, както преди, т.е.
обратно на часовниковата стрелна, на 45°. Фарадеевият ротатор, обаче, върти фазата в
обратна посока (спрямо посоката на снопа). Както и преди, т.е. по часовниковата стрелка,
пак на 45°. Така нямаме никаква промяна на фазата в обратна посока. (Разбира се, на
практика, имаме загуби от отражения и неидеални повърхности).
Циркулатор – Трасе от порт 2 към порт 3. По Van Delden (1995) с разрешението на PennWell Publishing
Контрол на поляризацията
Възможността да се контролира и да се променя състоянието на поляризацията е
важно в много приложения, особено при тестването и характеризирането на компонентите.