Книга 2-ра - Светът

„Приключение с меч и магия” книга втора – Светът
Cветът
Тази книга съдържа факти за света, в
който се развива „Приключение с меч и магия”. Основно правило за забавление:
Повечето от тези сведения са достъпни за Напълно възможно е именно вашите
всеки играч и могат да бъдат четени и предложения да дооформят крайния вид
препрочитани по всяко време, без това да на действителността в Магландиум,
попречи на удоволствието от играта. така че се чувствайте свободни да
Въпреки това не е нужно да изчетете импровизирате, променяйки света, дори
всичко написано тук. Достатъчно е да знаете когато се налага – и правилата. Никога не
това, което трябва да знае вашия герой. забравяйте, че играта трябва да ви
Спокойно може да оставите вашия Разказвач забавлява, а не да ви ограничава!
да реши кое точно се налага да прочетете, за
да започнете приключението. Понякога информацията е твърде
Излишно е да споменаваме, че конкретна и може да навреди на
Разказвача трябва да е колкото се може по- приключението, ако се знае от играчите.
добре запознат със съдържанието на тази Затова когато имаме такъв случай в началото
книга. Това не означава, че той трябва да се на съответния раздел/параграф ще намерите
въздържа от импровизация, напротив, добре е предупреждение доколко съдържаната
да се импровизира. Именно затова голяма част информация е достъпна и каква част от нея е
от информацията е оставена недоуточнена – препоръчително да се знае. Разбира се,
представена е под формата на истории и крайното решение е на читателя, който рано
легенди, които понякога си противоречат. или късно ще прочете всяка страница на тази
Всеки разказвач може да приеме за вярна книга (нали затова сме я написали). Ако
която пожелае от тях и да си изгради играчът е достатъчно умел, той лесно ще
собствена теория за реалното положение в раздели знанията на героя си от своите
Титания. С времето, навлизайки все по- собствени, а опитният разказвач винаги ще
дълбоко в джунглата на информацията за този внесе нещо свое в приключението, така че
магически свят, невярната информация ще изненадата никога няма да отпадне.
бъде подменена с вярна, но всеки разказвач и Всеки раздел е посветен на конкретна
играч трябва да знае, че истината понякога информация, така че с помощта на
има много проявления, така че всяко съдържанието лесно ще можете да намерите
тълкувание и импровизация се приема за това, което ви трябва, без да се лутате из
вярно. текста.
~1~
Авторски екип
„Аксиом16”:
Иван Атанасов
Боян Иванов
Димо Грозев
Иван Димитров
Божидар Грозданов
Художници:
Светослав Христов
Павел Байрактарски
„Приключение с меч и магия” е ролева игра, основана на създадената от Иван Атанасов

ролева система „Аксиом16”. Светът на Титания и континентът Магландиум са създадени от екип
„Аксиом16” по идея на Иван Атанасов. За пръв път книгата е издадена в началото на 2005-та
година от ИК „Фентъзи Фактор” и ИК „Квазар”.
Повече информация може да намерите на официалния ни сайт axiom16.com, както и във
форума на играта.
Настоящото издание на книгата е предназначено за свободно ползване. Този продукт може да се

разпространява свободно без да се нарушава целостта му. Не се допуска използването му за
комерсиални цели без писменото съгласие на авторите.
Всичко, описано в книгата е плод на въображението на нейните автори. Всякаква прилика с
действителни лица и събития е напълно случайна.
Екипът на „Аксиом16” Ви пожелава много вълнуващи приключения!
~2~
СЪДЪРЖАНИЕ
БОГОВЕ И ЛЕГЕНДИ .................................. 5 КОНТИНЕНТИ И КЛИМАТ .............................. 32
НЕБЕСНА КАРТА .......................................... 32
ЛЕГЕНДА ЗА НАЧАЛОТО НА ВСЕЛЕНАТА .............5
ОБЩА ИСТОРИЯ НА ТИТАНИЯ ....................... 33
СЪЗДАВАНЕТО НА ТИТАНИЯ.............................6
Първи период – ерата на
ПЪРВИТЕ БОГОВЕ НА ТИТАНИЯ.........................7
сътворението ............................................ 33
ФАНААР .....................................................10
Втори период – ерата на възхода . 33
ОРИМ ........................................................11
Трети период – новото време ........ 34
АХРА-МАН .................................................12
МАГИЯ И НАУКА ......................................... 34
АЛФАННА ...................................................12
ДРЕВНИ ПОСТРОЙКИ И АРТЕФАКТИ ................ 35
НЕТИЛУН ....................................................13
МЕРНИ ЕДИНИЦИ ....................................... 36
САЛФЕЙС ....................................................13
Измерване на разстояние: .............. 36
ТАМОН.......................................................14
Измерване на тегло: ........................ 37
ДРУГИ БОГОВЕ.............................................15
ПОЯВА НА РАЗУМНИТЕ РАСИ..........................15 МАГЛАНДИУМ ....................................... 38
ПЪРВА ВОЙНА НА БОГОВЕТЕ ..........................17 ИСТОРИЯ ................................................... 38
СВЕДЕНИЯ И ЛЕГЕНДИ ЗА ВТОРАТА ВОЙНА НА Отчитане на времето .................... 38
БОГОВЕТЕ .............................................................21
Минало ............................................... 40
АЛМАНАХ НА БОГОВЕТЕ ................................25 Възраждането ...................................... 40
Първите богове на Титания ............25 Войната на Гущероидите..................... 41
Самариан .............................................. 25 Създаването на човешките съюзи ...... 42
Кали ....................................................... 26 Настояще .......................................... 43
Хармонар .............................................. 26
Близко бъдеще .................................. 43
Фанаар .................................................. 27
КАРТА ....................................................... 44
Нови богове ........................................27
Разположение след разцеплението и
Орим Създателят ................................. 27
войната ....................................................... 44
Алфанна ................................................ 27
Ахра-Ман .............................................. 28 Физическа карта............................... 45
Нетилун / Тамон ................................... 28 Важни местности.................................. 45
Салфейс................................................. 29 Острови ................................................. 47
Планини ................................................ 48
Други богове .......................................29
Гори ....................................................... 50
Тримата повелители ............................ 29
Реки ....................................................... 51
Бона ....................................................... 30
Езера ..................................................... 58
Четирите вятъра ................................... 30
Значими обекти.................................... 60
Великото дърво .................................... 31
Еврез-Зул .............................................. 31
ОБИТАТЕЛИ ............................................... 62
Планинските богове ............................ 31 Обща информация за различните
раси .............................................................. 62
НАКРАТКО ЗА ТИТАНИЯ ......................... 32
Парична система .............................. 62
~3~
Хората и техните съюзи .................63 За началото ......................................... 153
История ................................................. 63 Петте етапа на развитие .................... 155
Расови особености............................... 67 Характеристики .................................. 157
Територии ............................................. 68 Храна, отрови, мечти, страхове ........ 159
Бит и начин на живот ........................... 68 Правилата на Блатото ........................ 159
Прослойки ............................................ 69 Йерархия............................................. 160
Жилища и среда на живот .................. 73 Гоблините ....................................... 162
Управление........................................... 75 Поява и история ................................. 162
Развитие................................................ 75 Розата на Ахра-Ман ........................... 164
Градове ................................................. 76 Характеристики .................................. 167
Западният Съюз.................................... 76 Храна ................................................... 168
Централният Съюз ............................... 83 Йерархия............................................. 169
Източният Съюз .................................... 93 Имена .................................................. 170
Неутрални градове .............................. 94 Други общности ............................. 171
Елфите ...............................................96 ГЕРОИТЕ НА МАГЛАНДИУМ ........................ 171
История ................................................. 98 Глиндор ............................................ 171
Расови особености............................... 99 Грут Каменният Юмрук ................ 172
Типични и нетипични умения ........... 101 Джо Боузър ...................................... 173
Характер.............................................. 102
Соба Некромантът ........................ 173
Вечната гора ....................................... 103
Горунар ............................................. 174
Животът на Елфите ............................ 106
ОРГАНИЗАЦИИ ......................................... 174
Управление и развитие ..................... 110
Градове и домове .............................. 115 Гилдия „Синовете на Глиндор” ..... 175
Клановете на джуджетата ........ 119 Секта „Орден на Нечестивият” .. 176
Няколко общи думи за джуджетата. 120 Съдружие „Защитниците на
Легенда за началото .......................... 122 гората” ..................................................... 178
Войната със северните Гиганти ........ 124 Монасите на Салфейс.................... 179
Територии ........................................... 126 Сестрите на любовта .................. 180
Животът на джуджетата .................... 126 Братството на източните
Управление и развитие ..................... 129 магьосници ................................................ 181
Слухове за война ................................ 131
Градове ............................................... 131 ЗАКЛЮЧЕНИЕ ....................................... 184
Племената на Гигантите ............ 135
История ............................................... 136
Расови особености............................. 137
Територии ........................................... 138
Животът на Гигантите ........................ 142
Религия ............................................... 143
Управление и развитие ..................... 145
Жилища............................................... 149
Големите Градове .............................. 150
Хората-гущери ............................... 152
~4~
Богове и Легенди
Първо ще ви запознаем със знанията за добавял нещо ново към предходната история и
боговете, създали и властващи над света, е изкривявал истината превръщайки я в нищо
наречен Титания и в частност неговия повече от красива приказка.
континент Магландиум. Боговете са различни – Като един от най-достоверните източници
има по-стари и по-млади, по-могъщи и по- за древността се счита "Голяма библиотека на
слаби, по-напредничави и по-консервативни, разумните раси" – огромен архив от ръкописи,
но всички те играят важна роля в съдбата на събран от хората с помощта на другите раси в
магическия свят на Магландиум. След като ги библиотеките на град Ал-Тирим-Оминор. Но не
опознаете, по-късно в играта ще можете да трябва да се забравя, че този архив е пречупен
изберете покровител, на когото вашият герой през човешките разбирания и виждания за
да служи, според личните ви симпатии и света. Елфите и Джуджетата имат свои
предпочитания. собствени древни архиви, запазени само за
Поради отдалечеността на всички тях. Поради трудността друга раса да достигне
описани събития, достоверността на до тях, тук нямаме възможност да ви
информацията винаги трябва да бъде запознаем и с техните легенди, които в голяма
поставяна под съмнение. Летописите на степен се припокриват с изложените по-долу.
отделните раси понякога си противоречат. Предварително се извиняваме, ако някой от
Когато източниците са били твърде много и нашите източници се окаже в последствие
различни, сме се постарали да ви запознаем с недостоверен, а истината – изопачена.
различните версии. Понякога грешки могат да Легендите за боговете и героите на
се допуснат заради превода на древните Магландиум и Титания са много и тук не бихме
писания, тъй като езикът се е променил от тези могли да ви представим всички от тях, но сме
древни времена, когато са описани легендите. се опитали да ви запознаем поне с тези за
Някои от тях са предавани стотици поколения Началото и последвалите войни на боговете,
наред, от уста на уста, а всеки от бардовете е които са придобили най-голяма известност.
Легенда за началото на Вселената

(из "Голяма библиотека на разумните раси – събрани древни елфически и други ръкописи")
Била в началото Великата сила, мощта Решила туй да промени Великата сила.
първична, що всичко начева. Могъща била тя, Светове в пустотата разпръснала и светила им
ала бездейна стояла. дала да светят. Видяла делото си Великата
И решила Великата сила да създаде сила и харесало й то. Ала тихо и безплодно
НЕЩО. НЕЩО, що достойно да бъде за мощта й било нейното творения.
безпределна. Тъй създала безкрайно Решила и туй да промени Великата сила.
пространство и нарекла го Вселена. Разпръснала семената на живота свободно да
Величествена била Вселената, но пуста. се реят из черния безкрай, колчем намерят де
~5~
да се завъдят. Родили се от тия семена самата Вселена.
първите богове на Вселената и всеки свой свят Не могла Великата сила туй да допусне.
избрал си и по мера своя наредил го. Възправила се тя срещу Него, та сблъскали се
Живели изначало боговете в двама в двубой безмилостен. Разтресла се
разбирателство и мир, ала явили се таквиз, що Вселена, потръпнал безкраят. Безчет еони
на своите събратя да завидят и господство над битката продължила. За Вселената пагубна
световете техни да починят. За поданиците им била тя. В тоз сблъсък яростен силата на
завидели и мощта тяхна пожелали да отнемат. съзиданието и силата на разрухата звезди
Тъй започнали първите божествени войни. поглъщали и нови творели. Смърт грозяла
С коварство и хитрост се един друг всеки, дръзнал на пътя техен да застане.
ограбвали, а щом се налагало и кръв Малцина оцелели богове отстрани само
божествена проливала се. гледали.
Скоро онези, що по-силни били, мощ В мига последен Богът и Великата сила
натрупали и наченали слабите да преследват и пълна мощ събрали и с гръм чутовен се
избиват, заграбвайки им всичко, що имат. сблъскали. Изпищяла Вселената. Тъй безмерна
Текнали из вселената реки от божествена сила имал тоз сблъсък, че загинали в него и
кръв. Реела се тя из тъмното пространство и Богът, и Великата сила. Загинала и самата
фигури странни творяла в безкрая. И до ден Вселена, ала частиците сурова енергия,
днешен, биде ли нощта ясна, могат да бъдат отделени от сблъсъка, събрали се и родили я
там видени, сияещи сред звездите. наново.
Забавлявало туй Великата сила и следяла Малцината по-слаби богове, които били
тя внимателно борбата. Ала бог един твърде оцелели, видели страховития сблъсък и
силен станал за вси други, що живи били. И не нарекли го Големият взрив. Помъдрели от
рачил той събратята свои да ограбва, щом видяното Те се събрали и решили да прекратят
нищожни били за него. Желаел той мощта на своите борби, а от частиците съзидателна и
Великата сила. разрушителна енергия, разпилени от Големият
Възправил се богът срещу онуй, що го взрив, да съградят наново Вселената. И всеки
било създало. И разбрала Великата сила, че от тях положил клетва пред другите, че никога
дълго за мощта негова сляпа била. Щото бил не ще посегне на свят на събрата си и не ще
той по-силен от нея дори. Ала тъмна мощта му пожелае мощта му. И всеки поел към своите
била. Не творяла тя, а рушала. Светове места във Вселената, за да съгради световете
поглъщал богът в яростта си, та силата тяхна си по свое желание и по свои закони...
към своята да прибави. Заплашвал гневът му
Създаването на Титания
(из „Голяма библиотека на разумните раси” – събрани древни елфически и други ръкописи)
Един от малцината оцелели богове бил Избрал си свой кът в безкрайната
Създателят. Той не бил войнствен и алчен, Вселена. И планета избрал си, над която да
затова и останал настрани от войните на властва и да твори. Така се родила Титания.
боговете. Наблюдавайки конфликта, той Мъдростта на Създателят била вплетена
събрал нова мъдрост и с нейна помощ щял да в жилите на земята, а в недрата й дремела
управлява по-добре оттук насетне. неговата мощ. Създал сушата и морето и
~6~
населил ги с живот, но било студено и тъмно. сътворил, но искал да му вдъхне още живот.
Погледнал небесните светила той и сложил Искал, но не знаел какъв трябва да бъде той.
едно над Титания. И кръстил го Светилото. Не познавал нищо друго, освен останалите
Светилото дало живот на света и природата богове, а да пита тях не смеел. Решил да
разцъфнала в него. И зарадвал се Създателят постъпи като Великата сила и да остави
от сътвореното и мощта на самата Велика сила семената на живота да свършат своето, а той
почувствал да тече из него. Радвало се и само да им помага. И пуснал ги той върху
Светилото, защото било полезно и още по- Титания.
силно засветило то. Но скоро животът От семената на живота се родили
започнал да се гърчи под ярката му светлина и малките риби, които се хранели с живителните
да вехне под топлината му. Това разгневило растения по дъното на океана, а те самите
Създателят и в гнева си той запратил ставали храна на големите морски чудовища.
Светилото далеч от своето творение. Но то Но да гледа живота в морето не му било
било тъй запленено от работата си, че не достатъчно на Създателят и направил той така,
искало да си отиде и завъртяло се около че някои от създанията да излязат и на сушата.
Титания и пак се върнало на същото си място. Така и сушата се запълнила от живот. Едни
Отново го запратил надалеч Създателят, но то животни преследвали други и бягали от трети
пак се завърнало. И така дълго време не и било забавно на Създателят да гледа този
можели да се разберат двамата със Светилото. живот. Ала появили се Драконите, а те нямало
Но когато погледнали към Титания видели, че от кого да бягат, тъй като били най-силни и
всичко в нея е пълно с живот. Замислил се никой не можел да им противостои. Тъй
Създателят и решил, че Светилото може да започнали да унищожават те останалия живот.
свети, но трябва и да се скрива, за да не Уплашил се Създателят, че живота на
прегори живота на Титания. И така, Светилото творението му ще изчезне и принудил се да
започнало да обикаля около Титания и денем направи НЕЩО. Но бил уморен той, и стар бил
да се вижда, а нощем да се крие, за да може за битки, и затова решил да създаде по свое
живота да не загине под благотворните му, но подобие Кали, за да се бори тя с Драконите и
жарки лъчи. да управлява света, наместо него...
Порадвал се Създателят на света, що бил
Първите богове на Титания

/из "Голяма библиотека на разумните раси – избрани ръкописи на Аквин Томаский/
Кали родила се и пораснала за един ден. Тъмни мисли се зародили в Създателя и
До половината на деня си вече била убила съмнение породило се у него дали бе добро
повече дракони отколкото са годините, дето сторил, като Кали създаде. И изпратил той
човека живее. Създателят, доволен от делото своите мисли към Кали, за да й каже да спре и
свое следял я с радост и дивял се на мощта й. че толкоз стига. Но тя не щяла да го чуе,
Ни един дракон не бил тъй силен, че да й защото наслада в смъртта на другите намерила
противостои и за кратко време намалила тя и това най й допадало. Когато драконите
броя им дотолкоз, че било вече трудно да съвсем намалели, тя на другите твари решила
видиш някой от досегашните господари на смърт да причини. Но те слаби за нея били и
небесата над Титания. нямали сили съперник достоен да й бъдат.
~7~
Затова тя решила на най-силния дракон още Самариан като дете бил чист по душа и
сила да дари, за да може той да й стане не знаел що е омраза. Обичал той всичко до
съперник. което се докоснел. Водата на безкрайния
Драконът хитър бил и лукав, и дълго на Океан му била мила, към всяко създание в нея
слаб се преструвал, за да може повече от любов той изпитал. Любов, що може само
силата й да получи. Когато усетил, че силата любов да извиква. И дето той се докоснел,
му вече на нейната може да се мери, той в всичката смърт що Кали бе причинила, отново
небесата се издигнал и с рев злобен небето на живот той обърнал. Горите що била тя
разцепил. На него викът на Кали отвърнал и изпепелила, отново зелени направил, реките
битката страшна започнала. дето Кали пресушила, отново буйни потекли, а
Песента на Кали над цяла Титания се рибите в тях по-красиви от преди станали.
изляла, тъй като доволна била тя, че имала Когато Кали го видяла, тя мигом му
вече достоен противник за нейната сила и завидила и злоба грозна в сърцето й се
мощ. Битката планини и гори разрушила, породила. Да убие своя брат тя пожела. А нали
морета цели пресушила, земята суха и той от Създателя бил сътворен, та силата му
пропукала, гадинки невинни много изтребила. като нейната била и битката интересна щяла
Но не забелязвали това Драконът и Кали, да бъде. Като сокол се спуснала тя от небесата
защото и двамата в небето се реели като хали. и право връз Самариан налетяла. Но той
Никой не знае колко продължила тази схватка, посрещнал я с любов и отворил ръце за
но много време е било, защото половината прегръдка, усмихнал й се. Това още повече
свят те унищожили в своя двубой. Накрая Кали подразнило Кали и яростта й безкрайна
победила, но изтощена била и легнала да си станала. Още по-злостно тя го нападнала, но
почине. Спала тя много време и било тихо и да го нарани не успяла. Така продължила все
спокойно на Титания. повече и повече да го налага тя, а той не й
Надежда Създателят усетил, че може отвръщал и не разбирал даже какво тя
Кали да се е изтощила и от този урок да се е изпитва. Накрая Кали го повалила и вдигнала
поучила, но не било така. Защото събудила се своята смъртоносна десница да го погуби. И го
Кали и веднага започнала сили да дава на друг поразила, но древната клетва що боговете
от оцелелите дракони, та да може отново в били дали, не й позволила да го убие – не
битка достойна да влезе. можел бог бога да убие. Рев яростен Кали
Натъжил се Създателят, защото детето му надала, но после друго изпитала – слабост
не било това, което той бе желал да направи. непозната почувствала. Не успяла да си обясни
Как да научи Кали, че да създаваш по-добре е, това чувство, но разбрала тя, че от Самариан
отколкото да рушиш? то е дошло. Чуждо й било. Скокнала тя
И решил той да създаде друго свое разярена и се при своите дракони отново
подобие, но този път да го поучи преди да го завърнала. Далеч от брата си, когото в едно
пусне в Титания. мразела и обичала.
И се захванал Създателя за работа. Сам останал Самариан и не разбрал той
Сътворил свое подобие и вдъхнал му мощ, но сестра си. Но неспособен бил той да изпитва
му вдъхнал и туй що за Великата сила си ярост и омраза и не могъл дълго да тъгува.
спомнял, та да се научи той да твори като нея. Отново се заел да твори и създава.
Нарекъл го Самариан и внушил му, че добро е Създавал той и не можел на своята дарба
да създаваш, а не да рушиш. И пуснал той да се насити. Горите гъсти издигнал, та
Самариан, света да гради там, където Кали го Светилото чак закрили с клоните си могъщите
бе разрушила. дървета. Малките гадинки на тъмно заживели
~8~
и красотата им започнала да вехне и да линее. пристигнал. Защото прозвучал им той като да
Но не можел това Самариан да види, тъй като бе на самия Създател, но изненадани били те,
над горите високи летял и небето само виждал, когато друг като тях те съзрели наместо баща
и птиците в него, които пеели прелестни песни си. Благ и мил, Хармонар, третото дете на
в негова хвала. А долу, във вечния мрак, Създателя, върху един облак седял и двубоя
животните що по земята вървели, погрознели им с интерес наблюдавал.
и грозни станали техните мисли. Злоба Кали с очи от злоба пробола го.
обхванала душите им и не таяли вече любов Светкавици гневни изпуснала.
помежду си. „Ти, който и да си, на страна стой от
Усетила Кали тяхната злоба и се нашата свада, сам да не пострадаш!”
възрадвала душата й. Напуснала своето Благо й се Хармонар усмихнал и само с
убежище, начело на своите дракони, тя ръка им махнал да продължат.
всичките зли твари повела. Света от брат си да „Аз да се меся не ща. Само от тук ще ви
отърве. Така се започнала война между равни гледам и никому няма да преча, нито пък
в която победител трудно би могло да има. някому ще помагам. Защото мъдростта ми е
Изправил Самариан пред армиите на твърде голяма и...”
сестра си огромни планини с остри зъбери и Гневно го Кали прекъснала:
пропасти страшни, да може драконите й да „Мъдростта си за теб запази, а нас остави
спре. Но не спрели се те пред великата мощ на спора си да разрешим!”
земята, а прелетели високо. Издигнали се „А какъв точно е спорът ви, значи?” – с
тогава канарите гранитни и като остри копия в любопитна усмивка Хармонар ги запитал.
драконите се впили. Много от могъщите И спрели се те посред своята свада и
създания паднали мъртви. И ужасил се от тази погледнали се един друг с очи нови. Самариан
гледка Самариан, защото сърцето му за в миг сестра си обикнал, защото за него
смъртта не било готово. А Кали мощ черна любовта била нещо лесно, но тя го омразно
почерпила от тяхната болка и сила голяма в гледала и само ярост в очите й той виждал.
нея протекла и с един само замах тя планините „Той, той” – посочила тя него. – „Само да
във вулкани обърнала. създава умее. Защо е мощта му, дето баща ни
Земният огън от върховете потекъл. Реки му даде, щом за другите ще се грижи? И
от лава горите залели. Туй що Самариан бе всички земни гадинки за него песни пеят във
сътворил с толкоз любов за миг било поразено възхвала, а мене проклета изкарват.”
от злобата на сестра му. Но имало нещо, що в Веднага Самариан й предложил:
нещастието, щастие било. Големите и гъсти „Ела с мен заедно, сестрице, да
гори, когато от огън били погълнати, отново на създаваме и красота да пораждаме.”
Светилото лъчите допуснали да достигнат до „Не,” - Хармонар се отново намесил. –
малките твари. И възрадвали се пълзящите „Това, що Кали върши не е по-малко нужно на
гадини, що от огъня се били спасили и запели света. Защото когато само създаваш, без да
песни в прослава на светлината на Светилото и съзнаваш, помагайки на едни, вредиш на
благостта на Създателя. други. И двамата трябва в разбирателство да
„Ето, че във всяко зло има по нещо заживеете, защото ако никой не създава, как
добро!” друг ще руши и ако никой не погубва, как ще
Думите прозвучали над бойното поле в има къде да се създава?”
което се била превърнала Титания за двете Този въпрос объркал ги малко, но
чеда на Създателя. И за миг спрели те своята мъдрост в думите му и двамата видели. И Кали
борба и погледнали там, отде гласа бил първа ръка на Самариан подала, но от него
~9~
условие пожелала. Да създаде твари могъщи, И всичко потръгнало, както се били те
че да може тя с тях силите си да мери. А тя пък разбрали. И мощта им постепенно нараснала,
му обещала само когато нещо стане много, тъй като мъдро те света управлявали. И радвал
тогава да го руши. И разбирателство те се Създателя на успеха на своите деца и
постигнали и душите им в едно станали. доволен оставил ги да се налудуват, а той
Мощта, що разрушава, с таз що гради се слели, решил да си почине, защото добра работа бил
а мъдростта на покоя от Хармонар заструяла. свършил.
Фанаар
Живели добре тримата първи. И Кали на проговорил. Глас, както познат, така и
любов се научила, и Самариан успял що е далечен. И такива думи в съзнанието тяхно
омраза да разбере. За това помогнал им оставил:
Хармонар, който им предал от своята мъдрост. „Дойде мигът на нашата раздяла, деца
Така достигнали до успехи големи в мои. Вие имате силата, желанието и мъдростта
своите дела, но липсвало им НЕЩО. Искали те сами да управлявате и нареждате тоя свят,
нещо ново да сторят. Нещо ново и велико, който лежи в нозете ваши. Сътворението,
както направил с тях някога и баща им. разрухата и равновесието живеят поотделно у
Отишли при него съвет да им даде. Отишли, но всеки един от вас. Те ще ви напътстват,
намерили го заспал. възпитават, обединяват и разделят. Поотделно
Напразно опитвали те своя баща да никой от вас не би постигнал НЕЩО. Само
събудят. Толкова дълбоко бил той заспал, че тримата заедно може да сътворите онова, що
ни словата на отроците свои чувал, ни толкова желаете. На вас не са ви нужни моите
многобройните им побутвания усещал. И съвети, а на мен не ми трябва повече това
свиреп гняв надигнал се у Кали, и замахнала тяло. Ще остана да гледам и следя вашите
тя с пълна сила своя творец да удари. И толкоз дела, но упреци и похвали от мен не чакайте!
силен бил нейният удар, че от ложето му да го В друг бог ще се претворя – далечен, невидим
съборил, и толкоз яростен и могъщ бил, че и вечно съзерцаващ. От този миг само
ръката на Кали направо през Създателя Безкраят владее моите мислите.”
преминала и цялото му тяло на две разсекла. Велико спокойствие струяло от тия думи,
Страшен миг настъпил за тримата богове. право в сърцата на тримата се вляло и страха
Паника зловеща обхванала мислите им. Ни оттам прогонило. И разбрали, че не Кали, а
злостта на Кали, ни любовта на Самариан, ни сам Създателят сторил това, що очите им
мъдростта на Хармонар можели да устоят пред видели. Посегнали тогава тримата към тялото
гледката на посечения им баща. Спогледали се на баща си и всеки парче от него отчупил, та
тримата и неведение страшно струяло от НЕЩО велико от него да сътвори. А далеч,
погледите техни. Но дори преди безумната далеч от тях, потънал в мрака на безкрая,
постъпка да осмислят и разкаяние да слепият поглед на Фанаар тихо обхождал
почувстват, странен глас в умовете им Вселената и съзерцавал нейната вечност.
~ 10 ~
Орим
Рекла Кали сърцето на Създателя да що живот дарява и в равновесие, и в хармония
откъсне, понеже мислела, че сила голяма в света обвива.
него се крие. И право, страшна мощ заструила Чудо след чудо вършел Орим. Все нещо
от откъснатите жили, толкоз огромна, че даже творял, нещо затривал или с друго заменял. И
на Кали силата не можела да я удържи. Видял вървели Кали, Самариан и Хармонар подире му
това Самариан и бързо на помощ й се да видят де що е сторил, та нещо неправилно
притекъл, на сестра си ръка подал. Ала не да не би да стане. Ала Орим по-бърз бил от
могла общата им мощ сърцето на Създателя да светкавица – толкова много неща сътворявал,
усмири, понеже каквото Кали правила, заличавал и променял, че тримата не смогвали
Самариан обратното вършел, а каквото след него да вървят и по-право да нареждат.
Самариан пипнел, Кали веднага го заличавала. Видели те, че сами няма да се справят и от
Тъй дълго двамата не могли нищо полезно със помощ чужда се нуждаят. Намерили ония
сърцето да сторят. Но видял Хармонар, че малки богове, дето от парченца плът на
пакост голяма може да стане и побързал той Създателя били се явили и към света ги
да се намеси. Където спорове възниквали, напътили, та дано и те нещо да свършат.
Хармонар решавал чии действия са по-прави – Слезли новите богове на земята, но силата им
на Самариан или на Кали. Тъй бавно и плавно недостатъчна била, та за големи земи не
сърцето на Създателя се преобразило и можели да се грижат сами. Избрал си всеки
разтеглило в безкрая, и като светъл лъч своя гора и планина, а по-слабите само по
Вселената проболо. И видели в този миг трите една долина взимали и отвъд нея да излизат
бога, че НЕЩО ново били сътворили – не щели. Помислили пак тримата първи откъде
светлина безкрайна, но жива, разумна и могат още помощ да намерят. Но прелетял
могъща. Нов бог бил това, ала този бог тогава Орим покрай тях. Рекъл му се Самариан
притежавал цялата мощ и умения на техния да спре, ала Орим глух бил за словата му.
баща, сякаш отново се той преродил. Но не Настигнал го тогава Хармонар и почнал
бил този бог Създателят, само силата да твори грешките му да сочи и да обяснява кое как
и променя притежавал. Стрелнал се тогава трябва да се нарежда. Ала не обърнал много
лъчът светлина право към Титания и се в внимание Орим и някъде по напътствията
небето оплел. Засияло то, сякаш вълшебен вършел работа, а другаде по своему
пламък из целия простор се разпалил. И продължавал. Решила тогава Кали да се
започнали под светлия покров странни неща намеси и светлината за опашката хванала, та
да се случват. Всичко променила божествената дано за малко да я възпре, че да започне
светлина – водата, земята, животните, даже нещата както те ги искат да върши. Но засилил
най-малките листенца други станали. И засиял се Орим още повече, наместо да спре. Страшен
изведнъж по нов, по-добър начин целия свят. гръм тогава прорязал небето и за миг блясък
Удивили се тогава трите бога, че онова, невиждан озарил всичко. А опашката на Орим
що те дълги еони се опитвали да сторят, откъсната в ръцете на Кали останала. Но и
новият бог само за няколко мига извършил. това даже не спряло светлината и макар по-
Възхвалили те таз светлина, нейния разум и бавно, тя все още по света бродела и живота
мощ. И име й дали – Орим бил наречен онзи, променяла.
~ 11 ~
Погледнала Кали откъснатата опашка и Самариан и Хармонар подала. Започнал тогава
просветление дошло й как може помощ нова всеки бог от опашките на светлината свой
да намери. Разделила опашката на три парчета помощник да прави. Тъй родили се трима нови
и едно за себе си запазила, а другите на велики богове.
Ахра-Ман
Не мислила дълго Кали какво със право в небето полетели. И се оформила в
светлината да прави. Огънала тя блестящия небесата фигура страшна, с нокти и крила от
лъч и във форма грозна и страховита да го огнена магма, покрита с черна пепел. И
оплете опитала. Ала изплъзнал се лъчът от полетяла тъмната фигура над планини и
хватката нейна и наново със сила могъща равнини, над морета и реки. И където минела
засиял. Втори път опитала тя да го огъне, ала сянката й, всичко залинявало и умирало. Страх
лъчът възпротивил се наново. Продължавала тогава поразил всички живи същества, че бог
Кали безуспешно да опитва, а лъчът все по- нов появил се, бог на тъмнината, смъртта и
ярко и по-ярко засиявал, все едно се страха. Бог, носещ бедствия, глад, болести и
подигравал на несръчността й. Видяла това чудовища. Не можел този бог действията свои
Кали и понеже бил лесно гневлива, замахнала да владее, така както неговата създателка се
с всичка сила лъчът да удари и на две да го научила. Единствено разруха и злоба
пречупи. Ала не пречупил се лъчът от удара обитавали мислите му, толкова силни били те,
неин, а се изплъзнал и се към земята засилил. че Кали се сама зачудила. Милиарди безчестия
И като се в нея ударил, страшни струи пепел и свършил той преди да се успокои и да го Кали
лава от мястото бликнали. Но странно, не настигне, и име да му даде. Ахра-Ман го
тръгнали те по склоновете да се стичат, а нарекла тя.
Алфанна
Бавно започнал Самариан своята работа. покажа онези, що от твоята помощ се нуждаят.
Леко се лъчът усукал в ръцете му и сякаш сам На тях ти топлина ще дариш и светът им по-
започнал във форма правилна да се красив и по-мъдър ще направиш.”
преобразява. Тъй едва го докосвал Самариан, И както казал Самариан, тъй и станало.
а лъчът все по-блестящ и по-чудноват ставал. Слязла Алфанна сред живите същества и
Три дена Самариан своят помощник където минела радостта и красотата с нея
създавал. И засияла тя тогава в цялото си вървели. Поправяла тя всички злини, що
великолепие. Рекъл й тогава Самариан: нейния братовчед причинил, болестите
„Алфанна, дъще моя, много време лекувала и разрухата заличавала. Всяко
опитвах да създам нещо велико. Сега, когато създание, що страдало, тя можела да спаси и
сътворих теб, душата ми се изпълва с радост и те всички се на нейната помощ осланяли. Тъй
наистина горд се аз чувствам, че мога на света сред всички богове Алфанна най-тачена
такъв красив дар да сторя. Ела с мен да ти станала.
~ 12 ~
Нетилун
Хармонар дълго и внимателно на водите станал новият бог и със
наблюдавал своето парче светлина и не знаел спокойствието си силата им направлявал. Но
какво да направи с него. Мъдростта му го макар и дарен с мъдростта на Хармонар,
съветвала и възпирала едновременно. Затова Нетилун можел и яростен да бъде, така както
той просто го оставил настрани и го са всички богове щом ги някой разлюти. А
съзерцавал, чакайки идеята сама да дойде при силата му голяма бил и никой не смеел с него
него. Но светлината не можела да стои на едно да се кара.
място. Скокнала и от небесата право в От боговете Нетилун единствен успял да
безкрайните води на Океана се гмурнала. накара Фанаар да му заговори беззвучно и
Засияла цялата водна шир, сякаш самото небе двамата дълго в мълчаливи спорове се
се било там настанило. И от яркото сияние се впускали. И траели техните разговори
родил нов бог. Харесал творението си безкрайно, но така се мъдростта на Нетилун
Хармонар и се заел да го учи. Нетилун го само множала и не съжалявал той за времето
нарекъл и с мъдростта си го дарил. И господар прекарано в мълчание до Фанаар.
Салфейс
Салфейс единствен е сред вси значими управлява, най-добре ще знае кое как трябва
богове, почитани до днес, който не като бог се да се нареди и къде какво е нужно.
родил, а като смъртен. И появил се той след Минало детството на Салфейс и тръгнал
като разумните смъртни раси били вече родени той по света да обикаля, понеже жажда за
от другите богове и войни помежду си водели. знания безгранична в душата му тлеела. И
По онуй време решил Хармонар нов бог да където и да отидел, боговете страшни
сътвори, който да има мъдростта еднакво на изпитания пред него възправяли, задачи
разните раси да гледа и справедливо да ги трудни му възлагали и в опасности страшни
съди. Спуснал се на Титания Хармонар като поставяли го, тъй като усещали, че той някога
смъртен и прелъстил смъртна девойка и от равен ще им стане. И научил се Салфейс на
връзката им се родил новия бог. Досега никой разум, правилното от грешното започнал да
бог това не бил сторвал и на никого Хармонар различава, ала най-добре научил се как в бой
за това си дело не казал. да побеждава, понеже заплахи непрестанни
Родил се Салфейс не като безплътно пътя му били застлали. И прочул се Салфейс
създание, дето във висините се рее и оттам още преди в небесата да се въздигне. Прочул
управлява, а като елф, смъртен, незнаещ и се, че най-страшният и непобедим воин бил
неспособен на бог да се мери. Така Хармонар станал и живо същество нямало ни на земята,
искал детето негово света само да види и ни в небето, което на елфа-воин равностоен
опознае, радостите и терзанията на живите противник да бъде.
същества да изпита, и живота труден да Когато решил, че мъдрост достатъчна е
изживее. Тъй, когато се горе възкачи и натрупал, Хармонар го за бог и за свой
~ 13 ~
помощник провъзгласил. И макар мнозина да за бог на войната и благородната сила на
били недоволни, никой не посмял на това воина бил провъзгласен. И различните раси и
открито да се противопостави, че Хармонар народи почитали го и на неговата благословия
бил силен, а и Салфейс в боя равен нямал, се надявали когато в битка се впускали, че
дори Кали на мощта му се дивяла, макар да не когато той водел ръката на боеца, непобедим
считала го за равен на нея. ставал.
Така, закаления в много битки Салфейс
Тамон
Тамон е друг смъртен, който на бог се с екипажът му ден и нощ взор отправял към
времето обърнал, но неговата съдба е линията далечна, дето морето и небето се едно
различна от тази на Салфейс по това, че той с друго сплотяват. Ала не можели те да я
не станал нов бог, а се в него стар бог настигнат, все там тя стояла. Упорит бил
преродил. Тамон, а вярвали му моряците, понеже досега
Тамон се бил родил като човек в малко ни в едно пътешествие не се били проваляли.
село край морската шир. Цял живот той И летял корабът, напътстван от вещи ръце и
безкрайната синева наблюдавал и искал да я ветрове вълшебни. Намерили моряците много
обходи. Сам си кораба от огромни дървета земи нови и неизследвани, места приказни
направил и платната му изтъкал. И станал той посетили и чудеса невъобразими видели. И не
невиждан по своята красота и сила и можел спирала светлината пред очите тамонови да
вълните големи да пори с носа си, без да се проблясва, и все я той сочел, а „Морска сянка”
плаши. Нарекъл го „Морска сянка”. натам плавал.
Вдигнал Тамон платната на своя И в гордостта си, Тамон стихиите на
величествен кораб и блясъкът на хиляди океана предизвикал и казал им, че с него и
звезди засиял в тях. На пустия бряг гръб кораба му дори те не могат се преборят. От
обърнал и се в тъмната далечност взрял това неуважение Нетилун се разгневил и буря
капитанът. И сторило му се, че там, дето невиждана пратил му. Но Тамон бил вещ в
звездите морски с тези на небето се срещат, своето изкуство и опит голям имал как да се
светлина неземна проблеснала, сякаш пратена бори с водите на океана. И вълните, що
от някакъв фар вълшебен. Ала не можело там континенти могли да затрият не плашили го, а
фар да има, защото водна шир безкрайна в обратно, нова радост в сърцето му вливали. И
нощта се простирала. Но надеждата в сърцето борил се той със стихиите много години, и
човешко да изгасне лесно не ставало. Дни и битката нямала победител. Но човек смъртен
нощи наред светлината странна му в бил Тамон, а човеците кратко живеят. Смъртта
съзнанието проблясвала и зов неземен в ума му дошла край на битката да сложи и той в
му шептял. Разказвал му той за простори дълбините потънал.
неоткрити, острови приказни и живот вечен. Наблюдавал го Нетилун как към дъното
Благост и мъдрост от гласа струяли и не можел се носи и дошъл на победата си да се
Тамон на призива да устои. Затова събрал възрадва, но погледнал го Тамон и му казал:
своите най-верни хора и към простори „Не ти, а старостта ме победи! И аз по-силен
незнайни отправил се. съм от теб и винаги такъв ще остана, защото
Тихо цепел водите „Морска сянка”, а
~ 14 ~
не победи ме докато можеше това да сториш, а смятат и един имат предвид, когато двете
вече е късно за теб.” имена споменават. Така Тамон на бог се
Нетилун дълго го гледал. Създание жалко превърнал.
и смъртно, на безкрайното дъно на океана От дълбините на океана огромният кораб
заспало завинаги. Но истина му бил казал изплувал и се отново по вълните понесъл, но
Тамон, че не победен бил. Харесал силата на вече не били те врагове а подчинени нему
духа му и неговата смелост Нетилун и възхитил били. И до днес, разказват, че корабът не
се на доскорошния си противник. И тъй като спрял моретата да кръстосва. Тамон-Нетилун и
уважение голямо изпитал, решил в тялото му неговите моряци все тъй неизменно следват
вече да се явява. И се слели в едно смъртния своята светлина и пътешествието тяхно нивга
Тамон и бога Нетилун. И до днес се за едно няма да завърши.
Други богове
Орим владеел небесата, Ахра-Ман енергията му да творят богове и чудеса. Но не
мрачните поля на смъртта управлявал, била ясна целта им, те просто живот им
Алфанна се за живите твари грижела, а вдъхвали и към Титания ги запращали, та
Нетилун безкрайния Океан, що живот и смърт своята роля сами там да намерят.
давал, мъдро направлявал. Фанаар отдалеч ги Така се появили много и различни по
съзерцавал и никой го за нищо не търсел. сила богове. Едни били от първите трима
Решили да се порадват на стореното създадени, докато други сами от останките на
тримата първи и се в небесата издигнали и в Създателя се родили, но никой от тях не можел
нозете на бащиното си тяло се спрели. Оттам да се мери по сила с четиримата що били
те наблюдавали как ще се справят техните първи създадени, от сърцето му сътворени. И
деца. никой от новите властта им да управляват не
Докато там си седели, не спрели да си оспорвал защото се бояли от мощта им.
играят с останките на Създателят и от
Поява на разумните раси

Сред многото богове, що се от енергията творение – разумни създания подобни на
на Създателят родили, имало трима, за които самите богове. Сътворили те от самата есенция
никой не знаел кога и как се точно били на на магията благородните и мъдри елфи.
света появили. Нарекли се сами те тримата Всички останали богове ахнали в почуда
повелители – Повелителят на Гората, и пред това тяхно дело се дивели. И те искали
Повелителката на Животните и Повелителят на свои създания да направят, но не знаели как
Магията. Те над свой район избрали да това били сторили Повелителите, защото
властват и се в делата на другите много не досега само тримата първи подобни дела
месили, та дълго време никой ги не умеели. Но не обяснили на новите богове как и
забелязвал. Така било, докато те не решили да те свои разумни същества да създават първите
покажат пред другите своето най-велико
~ 15 ~
трима и затова било чудо, че Повелителите се обидените Повелители решили да заличат
сами досетили. новата раса. Но силни били в планините
Дълго ги останалите богове увещавали да джуджетата и всичко що елфите успели да им
ги научат как такова чудо и те да сторят, но сторят било, че ги принудили там да стоят и на
Повелителите само надменно ги отгоре открито да не излизат.
гледали. И оказало се, че елфите що През това време боговете се поучили от
повелителите създали, мощта им подхранвали Бона и те започнали да творят свои същества
и умножавали със своята почит към тях. И още от всякакъв вид, размер и природа. Всеки
по-силно ставало желанието на останалите влагал нещо от себе си в своите създания.
богове и те свои създания да имат. Но колкото Мрачни били тварите що Ахра-Ман създавал и
и да опитвали да повторят стореното, и дълго желание да вредят на другите имали.
никой с успех се не увенчавал. Ала така Благородни и чисти били феите-лечителки на
станало, щото втората разумна раса и тя от Алфанна. И Титания по нов начин се оживила
бог, който другите не забелязвали била и стотици различни създания се из нея
създадена. Това бил богът на планината и появили.
планинския огън, Бона. Досега го били всички Тогава се появили и могъщите гиганти,
смятали само като ковач на земни недра, който които от самия Самариан били сътворени, но
почти се от друго не интересувал, но вместо да поради прекомерната си мощ били наказани от
увещава той Повелителите да го научат, своя останалите богове и в подземната бездна били
раса сам решил да направи. От камък и лава, запратени, на демоните там слуги да бъдат.
от самата сърцевина на земните недра създал Последни сред разумните раси били
той неугледните, но силни и упорити създадени хората. Техен създател бил самият
джуджета. Орим, затова те го наричат и с това име –
Видели другите богове, че не е един Създателят. И изглеждали те крехки и
начина да се създават разумни същества и немощни, но скоро разбрали боговете, колко
обърнали гръб на Повелителите и низвергнали са Орим и неговите създания подценили, но
ги заради тяхната горделивост и вече не късно било за първородните трима грешката си
желаели да имат нищо общо с тях. Това довело да разберат...
до вражда между джуджета и елфи, защото
Има много и различни легенди за раси имат свои собствени легенди за

това как и кога се появява всяка една от създаването си и за тяхната роля в
разумните раси. Много от тези създания последвалите войни на боговете, те са
вече не съществуват, тъй като са описани в секциите посветени на
измрели във времената на божествените съответната разумна раса. Но трябва да
войни, когато милиони създания са се се има предвид, че това са техните
изправяли срещу други и реки от кръв са легенди, които винаги леко изопачават
покривали Титания. Тъй като различните истината, така че тя да е угодна за тях.
~ 16 ~
Първа война на боговете

(из „Голяма библиотека на разумните раси” – събрани древни елфически и други ръкописи)
Минали векове, откак първите богове вършиш. Презирам те, че се за най-могъща
свои наследници въздигнали. И всички място мислиш и силата своя за неоспорима приемаш.
под знака на тримата заели. Ала най-презирам те затуй, че си ме дълго
Единствен Орим все нещо не харесвал и лъгала, че силата моя без господството твое не
света обикалял и по свое усмотрение може да бъде, че васал твой съм, щом съм от
нареждал. Ала не харесвали това Самариан, теб създаден. Няма да бъде твоята дума вече!
Кали и Хармонар и заедно със своите Ни твоята, ни на братята ти! Ще те пратя в
наследници по старому преправяли нещата. забвение, тъй дълбоко, че името ти никога
Видял Орим, че така да се справи не няма да бъде споменавано сред народите на
можел, и спрял неуморния си бяг, да помисли земята. Туй, що аз нося, е много по-силно от
какво да стори. А ум бистър и прозорлив имал онова, което си ме учила. Ще последвам сега
той, та бързо до решение стигнал. И полетял светлината, от която е тялото ми изградено,
към обителта божия своята мисъл да изпълни. после и нея ще погубя, та името мое
Пръв го там посрещнал Ахра-Ман. Увила единствено над земята ще тежи. Ще видите
се Светлината около черния бог и думи тогава всички, че съм аз най-могъщ и безкраен
съблазнителни започнала да му шепне. Казала страх всеки от мен ще изпитва. И никога не ще
му тя, че сила има сам решения да вземе и ти дам силата си отново!”
каквото пожелае, може и без знанието на Кали Тъй отрекъл се Ахра-Ман от господството
да го направи. Разказвала още Светлината, че на тримата първи.
Кали стара и неспособна била със света да се Още по-високо полетяла Светлината, там,
справи, затова всичко на Ахра-Ман предавала. дето Алфанна стояла и кротко света
А той като куче сляпо заповедите глупави оглеждала. Вплел се Орим като вятър в косите
следвал, вместо силата своя сам да управлява. нейни и погледа й към най-тъмните краища на
Гняв почувствал Нечестивият, объркани земята обърнал. И видяла Алфанна, че
мислите му станали, и убеждавал се още същества слаби и немощни там пълзели, а
повече, че го е Кали в заблуда вкарала и че никой за тях се не грижел. Страх и ужас
само за своите си нужди го е сътворила. И сковали сърцето й и при Самариан тя понечила
гневът му се в миг излял навън и небето да отиде, съвет да потърси. Ала завихрил се
цялото от него почерняло. Облаци страшни Орим още по-силно и пак натам, към
надвиснали над земята и гръмотевици тъмнината я обърнал. И погледнала пак
невиждани се изсипали по нея. И видял Ахра- богинята творенията нещастни и печал
Ман, че сила огромна притежава и с нея сам дълбока в очите й плувала. И пак Самариан за
може злокобните си дела да върши. И думи съвет поискала да намери, ала светлина
гневни към Кали отправил: непоносима й погледа заслепила. За трети път
„Ти, богиньо, що ме от светлината към съществата недъгави и грозни се
създаде, дела черни да върша. Ти, що се моя повърнала. И в този миг решимост
майка зовеш. Чуй думите мои сега! неподозирана почувствала, сякаш от нищото
Презирам те, че страх от другите сила получила и се като светкавица стрелнала
изпитваш и делата си без чуждо позволение не към тъмнината далечна.
~ 17 ~
Изведнъж небето блеснало и топлина нарежда. Не се стърпял Орим и се в разговора
благотворна връз вси слаби живинки се намесил:
изляла. За мигове те порасли и красота и мощ „Умно думаш, Хармонаре, че света хубаво
в себе си почувствали. Вдигнали те погледи, с е нареден и хубав трябва да бъде. Но знаеш ли
разум и благодат пълни, а над тях се лицето на ти дали не може и по-добре да стане?”
Алфанна реело и усмивка блага и тиха на него „Въпрос странен ми отправяш, Ориме” –
греела. Появил се тогава Орим до нея и Хармонар отвърнал. – „Равновесието може
разказал й за силата, дето неподозирана всякак да се постигне и много добри форми да
досега се в ръцете нежни таяла. Удивила се има. Но коя от коя е по-добра просто тъй не
Алфанна, че никой за това преди не й говорил можеш каза. Трябва всички да видиш и тогава
и с реч такава Самариан упрекнала: да съдиш.”
„Прости ми, татко, за това, което ще „Можем ли тогава, Хармонаре, друго
сторя, но изход друг не виждам! Помниш ли, ти равновесие да направим, та света да видим по-
ми каза, че няма цел по-висша от това на хубав ще стане ли?”
нуждаещите се да помагаш, нови и по-красиви Не се харесала тази мисъл на Хармонар и
неща да твориш, любов и радост навред да упрек такъв към Светлината отправил:
пръскаш. Вярвах и още вярвам в тези думи „Опитаме ли нещо такова, това значи
твои, но освен тях ти друго ми не даде. Дела сигурно, че трябва нов хаос първо да бъде, та
искам да върша, а ти все ме спираш и където от него нов ред да се получи. Защо да
ми покажеш, само там мога да бъда. Но видя застрашаваме мира сегашен, който толкова
ли сега, че и сама мога право да съдя и добро дълго сме правили? Не си ли страхуваш, че
на света да нося? Спасих тия, дето от помощ се може и нов ред да не успеем да въдворим? Не
нуждаеха. Разхубавих туй, що в грозота бе можем да започнем нещо толкова опасно,
потънало. Дадох разум на ония, що в защото света разруха грози го, ако се не
неведение тръпнеха. Не можеш да кажеш, че справим. А кой знае ще се справим ли. Недей
не съм добро сторила. Затова, татко, аз по на мисли такива да се осланяш, защото може в
свой път поемам, защото много неправди в миг всичко да опропастиш!”
света има. Неправди, с които ти сам не ще се „Правилно, да знаем отпреди да сме
справиш, ако ме държиш само под крилото опитали не можем. Но значи ли това, че не
свое и наставления даваш. Сила имам сама да бива нищо да правим и каквото е сега, така во
тръгна по света и несгодите на вси твари да веки да бъде?” – пак попитал Орим.
поправя. Вярвам, че светът по-хубав тъй ще „Не тревожи се за това, Ориме! Тъй е
бъде.” света добре нареден и ние със Салфейс такъв
Тъй отрекла се и Алфанна от ще го пазим.”
господството на тримата първи. Слушал Салфейс тихо спора между
Възкачил се Орим най-високо, там, къде двамата, но след тия думи рязко се изправил и
Хармонар своя помощник Салфейс поучавал. това на другите казал:
Спрял Орим между двамата и в обясненията на „Разбирам и на двама ви терзанията и
Хармонара заслушал се. Мъдри били думите и знам, че всеки за себе си е прав. Ти, Ориме,
прави, но живот в тях нямало. Говорил все желаеш нещо да променяш, но никога
Хармонар само за това как реда и покоя да се сметка не си даваш какво може след това да
опазва, за света идеален, дето така създаден дойде. А ти, Хармонаре, който ми даде същност
бил и така да остане трябвало. Желание нямал и форма, ти никога не си вярвал, че някой би
Хармонар новото да търси и по-добре да могъл и по-добре от теб да отсъди. Значи,
трябва ние да мислим за всичко и наистина не
~ 18 ~
бива на сляпо нещо ново да правим. Но как да те молитви отправяли, във всички богове се
мислим за ново бъдеще, ако то същото като кълнали, само огъня да спре.
настоящето ще бъде? Докато живях там долу и Ала появило се спасение точно от там,
по земята ходех, повечето ми постъпки винаги отдето никой не очаквал. Разцепили се
носеха нещо за бъдещето. Беше интересно да моретата и като призрак огромен кораб
предвиждам какво ще последва от всичко, изплавал. Заедно с него изплували осем
което сторя и наистина след години се научих чудовища, страшни и чудати, от планини по-
да познавам. Затова казвам ви: можем ние огромни. А на носа на кораба, страшен великан
бъдеще по-добро да направим, но с разум и стоял гордо и тризъбец сребрист размахвал. И
премерени дела само ще го постигнем. А и накъдето с оръжието посочел, драконите, дето
защо сме ние тук, освен ако не Титания към там били в миг буца лед ги сковавала. И
по-добро да водим? Нима съм бил въздигнат аз падали като камъни летящите страшилища, а
от смъртно същество в бог само за да пазя ред чудовищата грамадни със своите безкрайни
някакъв стар? Не ща съдба такава да приема. пипала и опашки ги ловели и в океана
Затова ще тръгна сега с Орим, но всяка негова бездънен ги давели. Уплашили се всички от
стъпка ще съдя и премислям и където нещо могъществото на морския бог Нетилун и в ужас
нередно видя, ще го спирам. Само тъй можем зачакали да видят какво ще стори. А изправил
ние полезни за тая земя да бъдем. Прощавай, се той високо и думи такива на целия разумен
Хармонаре, татко мой и на брата и сестра си свят рекъл:
кажи да не се опитват в делата ми да се месят, „Хилядолетия преди, аз смъртен човек
че сила имам аз и сам да се справям!” бях. Моретата кръстосвах и светлина
Тъй отрекъл се Салфейс от господството животворна търсех. Бяха времена на сляпо
на тримата първи. преследване. Вярата ме водеше по светлината,
Тези дела тримата първи разгневили и надеждата никога не ме напусна. И ето, че
дошъл денят, в който нови и стари богове един станах аз господар на морета и океани,
срещу друг се изправили. Множество покровител на пътешествениците и онези,
последователи имали и едните, и другите, и на които със своето любопитство света опознават.
Титания също се битка разразила. Борили се Намерих най-накрая своя светлина, не там,
съществата с вяра, оръжия и магия. Борили се блестяща на далечния хоризонт, а вътре в мен,
едните живота си досегашен и хубав да сякаш от нечия чужда ръка поставена.
запазят, а другите – по-нов и по-хубав да Възрадвах се и тъй, както ме моя повелител
постигнат. И били сякаш равностойни двете Фанаар научи, плавах из океаните и гледах
страни, но надеждата все повече сила давала света отстрани с възхита. Творение велико е
на вторите за ново бъдеще да се борят. това, светъл разум и безспирен труд са
Ала сторила тогава Кали дело ужасно – вложени в него. Нима сега, само заради
всите дракони, дето още от зората на времето някакви прищевки за власт, сте започнали да
криела, от дълбините на чернотата си го рушите? Начин намерете спора си да
извадила и пуснала ги да се реят, рушат и решите, но света красив не погубвайте! Иначе
избиват де що врагове срещнат. И безспирен няма да се карате за нищо повече от няколко
огън от небето текнал, и където минел всичко шепи космически песъчинки.
изсушавал и изпепелявал. Време страшно Няма това да допусна. Докрай ще се боря
настъпило за съществата земни – ни храна, ни и с питомците мои ще наказваме онези, които
вода, ни подслон можели да намерят. И сляпо света рушат. И тия небесни дракони
мислели всички, че обречени са под пламъците първи ще паднат. Не ща страна в спора ви
драконови да загинат. И ден и нощ към небето безполезен да вземам, но ще се възправя
~ 19 ~
срещу всеки, който тоя дом красив и наказание, че творенията на своите чеда се
живописен понечи да погуби. Туй е думата опитали да погубят, те в безкрайната бездна
ми!” били затворени. И никога от там не бивало да
Казал така Нетилун, бог и владетел на излизат. И признали вината си Хармонар и
морета и океани, покровител и наставник на Самариан, и само Кали се заканила никога да
скитници и изследователи. И всички пред не забрави, това което й причинили децата
силата негова изтръпнали, понеже идела тя от нейни и в отмъщение се зарекла.
вечния Фанаар – най-първия, най-знаещия и Оттогава, начело с Орим и под мъдрото
най-мъдрия. Тъй спора изведнъж спрял. Без ръководство на новите богове, настъпила
силата на драконите Първите трима нямали с златна ера за цяла Титания, а хората най-
какво да се противопоставят на новите богове благословена и почитана раса станали.
и признали своята загуба във войната. За
Ще завършим с една поучителна извадка от ръкопис на неизвестен хроникьор на

далечните събития:
„...За да се разбере по-добре разликата толкова голяма мощ, но затова пък се уповават
между старите и новите богове, трябва да се на общата концентрация на вяра, която
разбере начина, по който те управляват света генерират техните тълпи от поклонници.
и даряват със сила своите поклонници. Старите Силата на тази вяра на мнозинството е открита
богове управляват със страха от наказанието и от тях и е в основата на успеха им при техния
демонстрация на своето могъщество. Те имат конфликт със старите повелители на света.
способността да дават невиждана сила на Един жрец на старите богове е многократно
своите поклонници. Това прави жреците им по-могъщ от един жрец на новите богове, но
изключително могъщи създания, които чрез мощта на жреците на старите богове не може
използването на тези си способности да се обедини по начина, по който това могат
увеличават общата мощ на дарилия ги с тях да сторят жреците на новите богове. Така ако
бог. Мощта се поражда в следствие на хиляди жреци на новите богове се обединят
демонстрацията на божествените възможности като един, дори пред тях да се изправят два
и на страха, който тя подклаждала. Това е и пъти по толкова жреци на старите богове, то
основната разлика в начина за събиране и те не ще успеят да им противостоят. Това
съхраняване на мощта на боговете. Новите обяснява и защо войната е била загубена от
богове, по неясна причина, не могат (или не старите богове...”
желаят) да дарят своите последователи с
Тук е предадена само основната част на легендата за Първата война на боговете,

тъй като подробностите за нея са предавани по различен начин в зависимост от това на
коя раса принадлежат.
Различни фрагменти и подробности относно тази и следващата война на боговете ще
срещнете в легендите на отделните раси и народи.
~ 20 ~
Сведения и легенди за втората

война на боговете
(из летописите на различни народи, събрани в „Голямата библиотека на разумните раси”)
„Благословени сме ние, хората, светът пред нашите нозе ще се преклони.
благословени от нашия създател Орим. Силата Създадени сме господари на Титания да бъдем.
той ни даде всичко да вършим и от всичко да Щом това е желанието на Орим, наш дълг е да
разбираме. И сега с тая сила нашият поход го изпълним. Така и ще сторим!”
победоносен по цялата земя ни носи и скоро
реч на един от създателите на сектата „Братството на светлината”
И пристъпил Имерианел на върха висок.

В мига си последен сила получил.
Ръцете си кървави към Светилото протегнал.
Над ордите безбройни думите си прострял:
„Спрете, вие, същества ненаситни!
Спрете, алчността си безкрайна усмирете!
Спрете, за да чуете моите думи!
И поне веднъж в живота си разума послушайте!
Създадени бяхме всички равни на земята.
Общо живяхме и един другиму не пречихме.
И предците ваши заедно с другите живяха,
Но за власт и блясък нивга не ламтяха.
Разум имаха те и мисъл бистра,
От светлината на Орим дадена.
Помнеха още те урока, помнеха Войната.
Знаеха че светът крехък е и лесно пропада.
Войната тогава самият Орим поведе,
Бъдеще по-светло на всички да даде.
Хората сила имаха след него да крачат,
Защото желание за нов свят те в себе си носеха.
Поведоха тогава хората войната
И както вас сега света потъпкаха,
Но видяха Смъртта какви злощастия носи,
Погнусиха се и да помагат се впуснаха.
И тогава още, хората за велика раса бяха признати.
Остър беше техния ум, безгранични уменията им бяха.
~ 21 ~
Като боговете започнаха света да разбират и променят.
Изящен стана той и хората от делото си доволни бяха.
Радваха се боговете на помощниците си земни.
Навред всички раси на човешката сила се дивяха,
А хората с божествена мъдрост света редяха,
И радостни бяха, когато чуждото щастие виждаха.
Защото знаеха хората каква сила имат!
Защото знаеха хората как да я използват!
Защото знаеха хората своята мисия!
Защото знаеха хората кога да спрат!
Ала минаха много поколения и човеците забравиха поуките.
Низвергнаха мъдростта и от силата си станаха опиянени.
Божии избраници сами се нарекоха и тъй, без да знаят,
Света потъпкаха и го към разруха поведоха и водят сега.
Знайте, че това, което сега вършите не е от Орим речено.
Това вие, хората, сами го правите, без благословията божия.
Мислите, че величие ви очаква, но скоро ще се разкайвате.
Война се задава, толкова страшна, че даже богове ще погуби”.
Стрела в този миг изсвистяла и проснал се Имерианел.
И където му кръвта паднела, на пепел всичко изгаряла.
А стрелата вражеска като чума черна от гърлото стърчала.
Така последните думи на разума прободени били...
част от древна елфическа песен за началото на Втората война в боговете
„Ах, къде стоеше скрита, ти, злоба Борихме се, за да спечелим всичко. Сега
ненаситна!? Как ме водеше толкова години се борим, за да не изгубим и най-малкото. И аз
наред, без да усетя твоето тихо шептене? Нима сега отивам да се боря, за да не изгубя... да не
е могъл разумът ми да бъде толкова замъглен изгубя съвсем войнската си чест, която толкова
от жаждата за величие? Този меч, който сега дълго несъзнателно потъпквах, обзет от
спасява мен и бойците ми, само преди месеци мисълта за власт и величие. Отивам да заема
беше най-страшното оръжие за врага... Врагът, правилната страна в спора, да поправя поне
който всъщност се оказа приятел... Приятелят, малко всички онези безчестия, които сторих.
който така и не можахме да оценим... Не Ще се бия докрай, докато умра, но не в името
можахме, защото собствената ни глупост и на някакъв си бог. Ще се боря за приятелите
алчност не ни оставиха време да го си, за онези, които узнаха правдата макар и
послушаме... късно, както и за онези, които я знаеха
Сега започна истинската война. Не война отдавна, но не можаха да я защитят. И дано
за власт и територии, а война за оцеляване. кръвта ми да измие позора, който дълги години
Война, в която имаме една-единствена цел – сам трупах върху името си!
да не бъдем изтребени, смазани като червеи, Генерал Донай Дион, войник без чест”
като паразити, каквито всъщност бяхме.
прощалното писмо на един от най-известните човешки пълководци. Оригиналът все
още се пази в библиотеката на град Хелитион
~ 22 ~
„Започнала ВОЙНАТА. организират. И тръгнали те от всички посоки
Усетил бе злобата на всите твари към тъмните краища на Лемрит да се стичат.
Нечестивият, ненавистта им към расата Това чакал Нетилун. Въздигнал той от
човешка. Почерпил бе сили от тая злоба и водата своите твари страшни и един след друг
легионите негови по света полетели и всичко корабите на Злото започнали да потъват под
под тях умирало и чезнело. Страх се надигнал силата на водни стихии и морски чудовища.
у живите твари, като вълна ги той погълнал. Но много били те и затуй мнозина
Ужас безграничен залял земята, а създанията оцелели и се събрали тъмен ритуал да
черни още повече сила от нея почерпили. извършат. Полетели грозните им песни над
Смях мрачен обливал Нечестивият и цяла Титания и който ги чуел мигом си
задоволство, и алчност в очите му горели. разсъдъка губел. Разцепила се тогава земната
Доволен бил той от делата свои. Черпел сила твърд, отворила се Бездната и демони гнусни
от страха на всички същества живи и все по- започнали от нея да излизат. Във форми най-
нови и по-могъщи демони създавал, гоблини и грозни започнали света да изкривяват. От дъха
всевъзможни други твари вадел от дълбините им всичко залинявало и умирало, а където
на земята, навред хаос пилеел. И в тоя хаос погледите им посочели, мигом дупки и пепел
безброй твари загивали, а други подивели и по заменяли земята.
страната на злото тръгнали. Така постепенно Излезли заедно с демоните и други твари
светът поглъщан бил от черните сили на Ахра- – чудовища грозни, призраци зловещи,
Ман и спасение сякаш отникъде не можело да огромните гиганти, най-силни сред разумните
дойде. раси, що сам Самариан навремето сътворил,
Но силата на новите богове не била наравно с демоните вървели. Изтръпнали
толкова малка, че да не устои на свирепите всички същества пред тая сила невиждана и в
атаки. Тръгнали заедно те войната да спират. отчаяние сами живота си започнали да
И всеки план имал какво да стои, така че на погубват, за да не попаднат в ръцете на
другите да помогне и полезен да бъде. вестителите на Злото.
Първа Алфанна слязла на земята. Но допуснал грешка голяма Нечестивият.
Разкрила измамата що Ахра-Ман бил извършил Защото помислил той, че армиите негови са
и другите раси, що се срещу хората обърнали, толкова силни, че няма кой да им устои и
сега им съюзници станали. Но армията от оставил ги без надзора му смърт да сеят.
твари немъртви все още силна и многобройна Оттеглил се той в свое тайно място из
била и не знаели светлите сили, колко още ще Вселената и сила започнал да сбира, та
могат й издържа, че било трудно мъртвия пак божията обител да нападне и оглави. Толкова
да погубиш. Но обикаляла Алфанна сред тях и обсебен бил той от върховния трон, че освен
раните на войниците мигом зараствали и нови него, друго в мислите си не можел да види.
сили в жилите им се вливали, а в умовете им А долу на земята, сред армиите му черни
вяра и надежда нова се родила. се свада заформяла. Толкова завист, злоба и
Веднага след нея Салфейс тръгнал, алчност таяли в душите си те, че един другиму
войските подредил, на умения всякакви научил започнали плячката да заграбват и взаимно да
ги и срещу врага ги повел. Започнали армиите се мамят. Водени били те от различни богове,
на доброто да изтикват паплачта на които Нечестивият примамил на своя страна,
Нечестивия. що малки били преди войната, но се надявали
Видял това Ахра-Ман и привикал силни след нея да станат. Без да ги води
войските си на своята земя черна, сили да страха пред Ахра-Ман, всеки от тия богове
съберат и нова, по-мощна атака да
~ 23 ~
искал властта, богатството и благоволението почерпили и по-силни от нас са станали. Имай
на черния бог на него най-вече да се паднат. милост и сила ти ни дай, за да поправим
Видели боговете на светлината, че случилото се.”
силите на Нечестивия и неговите наместници Грозен писък от устата на Нечестивият се
започнали да се делят и разсейват. Започнали надигнал, толкова силен бил той, че през
по-организирано да нападат и все повече Вселената полазил и до Титания стигнал.
победи взимали. Толкова мощ имало в него, че мигом погубил
Само демоните от бездната продължили коленичилия отпреде му бог. А Орим, Салфейс,
със същата свирепост и мощ смърт да пръскат Алфанна и Нетилун знак получили по този
около себе си, а да бъдат убити невъзможно начин къде се Нечестивият крие. И полетели
било. Но нали Орим ум имал прозорлив, та четири светли лъча към далечните дълбини на
изход и за това намерил. Защото знаел той, че черното небе, право натам, откъдето писъка
Самариан изхвърлил най-могъщата раса – дошъл.
гигантите – в бездънната бездна, където роби Никой не знае каква е битка вилняла, но
на демоните станали, вечно потиснати и страшна ще да е била, щом небето във всички
тъпкани от адските изчадия. Така от цялото им познати цветове заблестяло, а под него цялата
великолепие останала само огромната сила, земя и нейния живот във всякакви форми
огромния страх към демоните – господари... започнали да се огъват и преобразяват.
както и безгранична омраза към тях. Явил се И казват, точно в най-страшния сблъсък,
Орим пред всички гиганти и разказал им небето така засияло, че лъчите сами се в
тогава за силата, която някога са притежавали Титания забили и всички познати и непознати
и мястото, което са заемали в света. Не оня земи разцепени били на милиарди парченца. И
свят на вечни огньове и безспирни стенания, а изведнъж пълна тъмнина и тишина
горе на земята, наравно с всички други настанали...
разумни раси. Поучил ги той как могат оковите Дни по-късно Светилото отново на небето
на робството да скъсат и своята истинска сила засияло, за радост на малцината оцелели
да покажат. Послушали го те и се опълчили на земни твари. Но радостта скоро помрачена
демонската гнет и така настъплението на била, защото успели съществата да видят
адските изчадия спряло... какво се е случило. Видели те един свят на
Прекъснат бил тогава Нечестивия в разрухата, жалка останка от Светът преди
своите блянове. Прекъснат бил от един млад Войната. И казали живите същества:
бог, който огромна армия под благоволението „Туй е то нов свят, с нова история.
Негово предвождал. Бил той бог на един Наново ще започнем ний да го строим и красив
вулкан преди войната да започне, а сега се на да го направим. Днес е първият ден на Новото
повече надявал. Но тежка била задачата му – начало. И каквото е било, по-хубаво от преди
вест за лошата участ на войските на мрака, той ще го направим.”
на Ахра-Ман трябвало да донесе. За провала си И започнали съществата сами своя свят
пред черния бог признал: да поправят, а боговете, усмирени и изтощени
„Прощавай, господарю, но не можахме заспали. И днес повечето още спят, очаквайки
силите им да спрем. Погубиха ни тъкмо, когато силата си от ония времена да възвърнат.”
мислихме, че сме победили. Отнякъде мощ са
~ 24 ~
Алманах на боговете
Тук накратко са изброени Всички богове имат множество
приеманите от всички богове на Титания, образи за своето проявление, но тук
като са представени най-вече според споменаваме само най-разпространения
наложилите се човешки вярвания. им лик, тъй като разнообразието е
Понякога другите раси могат да имат безкрайно.
свои имена за някои от тях, а също така Алманахът е с цел по-лесно
почитат и някои типични свои божества. ориентиране сред пантеона на
Тези техни религии са описани в Магландиум. В него лесно ще намерите
съответните раздели за бита и най-важната информация за даден бог.
културата на отделните раси.
Първите богове на Титания

Това са боговете, съществували още черти, близки до тези на разумните
от времето на Всеобщия хаос и дълго създания на Титания.
време са били единствените богове, Култовете към тях в сегашно време
властващи над Титания. Знанието за са рядкост, тъй като се считат за
реалния им вид е потънало в миналото, но незаконни или варварски, независимо от
различни артисти ги представят според това дали са към зли или добри богове.
тяхната им същност, придавайки им
Самариан
Богът, олицетворяващ Доброто във Секти:
всичките му форми. Поначало в неговите Не са били малко онези, живеещи със
мисли няма понятия за добро и зло. Той просто заблудата, че живота е приказка. Поради това
върши това, което му се удава. Най-често го повечето от тях не са считали, че трябва да се
изобразяват като красив и силен млад мъж с замислят за оцеляването си (така или иначе,
вечна усмивка на лицето и благ поглед. животът е прекрасен, нали?). Малцината, на
Официални култове: които им е дошъл умът в главата са успели да
Най-възвишаваният и най-почитан бог в се сдружат в няколко отделни, малки групи,
миналото на Титания. Въпреки множеството пътуващи от град на град, помагайки с каквото
храмове и приношения в негова чест, той е могат. Като верни служители на Самариан, те
известен и като най-бедния бог в света, защото били неприкосновени за останалите богове.
не пожелал да задържи нищо от полученото В наше време сектите на Самариан не са
(не знаел за какво му е). За него е достатъчно останали много, тъй като мощта му е
да вижда радостта в душите на значително намаляла след Първата война на
простосмъртните. Затова жертвоприношенията боговете, а и поклонниците (въпреки добрите
в негово име спрели много бързо и вече никой си намерения) му само биха предизвикали
не извършва подобни ритуали. гнева на мирните граждани.
~ 25 ~
Кали
Богинята, в която се превъплъщава непростимата грешка, която е направила – да
първичната Зло. Както Самариан, тя не го създаде. Оттогава насам няма официален
познава другата страна на нещата. Върши само култ към Кали, тъй като последователите й са
каквото знае и умее. Страстта и яростта са обявени за престъпници.
нейните водещи подбуди. Като първа сред Секти:
боговете на Титания, тя счита, че е съвсем Секти на Злото винаги е имало и ще има.
уместно на нея да се пада правото да властва В ранните периоди на света членовете им са
над света. Изобразяват я като изключително помагали на богинята да наказва
красива, но жестока жена, която може да непослушниците, които не са й отдавали
покори всеки мъж който пожелае, но също така нужното внимание и уважение. После те се
може и да го изпепели с погледа си. превръщат в тайни организации, сеещи страх
Официални култове: сред народите. Сектантите твърдо вярват, че
В наши дни може би звучи учудващо, но в Кали отново ще се завърне и ще завземе
ранните векове на света наистина е имало полагащата й се власт. Тогава тя ще накаже
официална служба на Злото. Смятало се е, че е всички неверници за тяхната ненавист към
съвсем естествено да има лоши моменти в нейните последователи.
живота. За да ги избегнат, съществата Тайното общество стриктно спазва
умилостивявали Кали, носейки купища дарове древните ритуали за омилостивяване на
в нейните храмове. Също така в нейно име са богинята, включително и мъжките
принасяни в жертва млади мъже, които да жертвоприношения. И макар съществуването
утолят страстта й в небесното царство. им да е яростно отричано от всички власти, е
Тези култове продължават да действат обявена голяма награда за всяка информация,
дори след първата война на боговете, но след която може да доведе до тяхното
измяната на Нечестивия (нейния зъл син), те унищожаване. До момента никой не е успял да
стават нежелани и обществото започва да се добере до мистичните секти и да остане жив
гледа на тях с много лошо око, заради достатъчно дълго, за да разкаже това.
Хармонар
Богът на равновесието и хармонията. много отговорна и малцина успяват да
Изпълнява ролята на съдия в битката между преминат тестовете за жреци на Хармонар.
добро и зло. От него зависят съдбите на всички Секти:
създания по света, а понякога дори и на Няколко групи пътуващи жреци, които
останалите богове. Винаги той казва помагат на бога, като решават по-маловажните
последната дума при споровете между проблеми вместо него. Те са изключително
боговете. влиятелни, внимателно подбрани и обучени
Официални култове: личности, предимно елфи (Хармонар не си
Почитането на Хармонар винаги е било позволява да допуска грешки). След първата
съпровождано с много неразбиране, понеже война, когато боговете от второ поколение
повечето хора не успяват да осмислят каква е поемат управлението, тези жреци мистериозно
задачата на този бог. И наистина, на много изчезват, но слуховете за тяхното
места съществуването му било отричано, а на съществуване не стихват. Според тях, те се
други бил издиган и възхваляван повече от събират в тайнствени храмове, посветени на
останалите. При все това, службата при него е древния бог и оттам успяват да се свържат с
~ 26 ~
него, дори зад преградата на времето. хармонията в света, чакайки неговото
Мъдростта на Хармонар е всепризната и затова завръщане.
жреците му не спират да поддържат
Фанаар
Богът на Времето, вечният наблюдател. много от градовете на хората – малки, но
Изобразяван като старец с млечнобели очи, спретнати и добре подредени ширни.
символи на това, че е ослепял от съзерцанието Няма секти, тъй като религията му
на подвластната му стихия. Никога не се проповядва ненамеса в земните дела – само
намесва, а само следи, помни и очаква. Най- съзерцание, но се носят легенди за
старият и най-мъдър бог, винаги неутрален, съществуването на няколко големи манастира,
той е превъплъщението на изначалният бог на построени на тайнствени места, далеч от
Титания – Създателят, този, който е родил всякаква цивилизация. Предполагаемите им
Кали, Самариан и Хармонар. места са сред високите заледени върхове на
Официални култове: Колосът и далеч в същинската пустиня, оттатък
Не е разбиран и обичан от простите хора, Пустошта.
освен от старците. Въпреки това има храмове в
Нови богове
Това са боговете, отнели управлението над света от своите предци. Според легендите
са създадени от първите богове, макар някои еретици да твърдят, че са независими, дошли
от далечни дълбини на Вселената.
Орим Създателят
Често наричан само „Създателят”, което е да разберат сложната му религия. При все това
объркващо, защото това е името на най- Официалните му празници – дните на Лятното
първият бог. Орим олицетворява градивното Светилоиздигане са много тачени и се честват
начало. Приема се за пръв сред днешните с пищни тържества.
богове. Според вярванията няма външен вид и Секти:
се изобразява като светлина. Когато реши да Крайни негови поклонници, наричащи се
приеме човешка форма, се явява като старец с „Братство на Светлината”. Смятат, че той е
дълга, бяла брада и пронизващи очи. единственият бог, а останалите са само негови
Официални култове: помощници. Но след Втората война на
Въпреки че е уважаван бог, не е много боговете тази организация се разпада на малки
обичан от обикновените хора, които не могат групи и губи своето влияние.
Алфанна
Богиня на любовта, плодородието, а в Официални култове:

най-северните земи и на лова. Добра богиня, Най-обичаната богиня. Нейни храмове
даряваща живот. Изобразява се като красива има във всяко селище. Празници са й първият
жена, облечена в тясна роба. ден от пролетта, последният от есента,
~ 27 ~
празникът на любовта в средата на лятото и любов, милосърдие и други подобни. Повечето
няколко други дни. Чества се и при всеки са опитни лечителки, способни да излекуват
панаир или събор в селищата на хората. всякакви недъзи, рани и болести (дори такива,
Секти: срещу които магията е безсилна). Поради тези
„Сестрите на любовта” – странстващи от си умения, са добре приети в повечето градове
село на село поклоннички, пропагандиращи и села.
Ахра-Ман
Богът – отстъпник, Нечестивият, онзи, за Официални култове:
когото не се говори, тъй като и мисълта за него Няма. Почитането му е забранено. В
носи нещастие. Запалил навремето Втората дните на Зимното Светилоиздигане хората се
война на боговете, за което бил навеки молят на останалите богове да ги спасят от
проклет и прокуден от небесата. Друга Мрака.
информация за него няма, всичко е загърнато Секти:
в мистерия. Не се изобразява. Според митовете Ужасяващи и тайнствени организации,
външният му вид е ужасяващ (или изумително занимаващи се с черна магия и гнусни,
красив, според други източници). Външността кървави ритуали. Повече не е известно, тъй
му най-често се свързва с образа на мрачна като няма шпионин, успял да проникне в
човекоподобна фигура с драконови криле. тайните им кръгове и да събере допълнителна
информация за техните церемонии. Черният
бог грижливо пази тайните си.
Нетилун / Тамон
Богът на морето, най-важния за онези, храм. Често посетителите носят дарове на
които зависят от необятната водна шир. Никой бога, за да го умилостивят преди да потеглят
няма представа как изглежда Нетилун. Вместо или за да му благодарят за успешното
него изобразяват огромния призрачен кораб, пътуване или богатия улов. На много места,
наречен „Морска сянка”, с който, според освен като морски бог, е почитан и като
легендите, богът неспирно кръстосва своите покровител на пътешественици и
владения. изследователи.
Считан е за изключително могъщ сред Секти:
боговете и единствен, който може да се мери Няколко групи моряци, обрекли своя
по влияние с Орим. Мощта му се поддържа не живот в търсене на загадъчния кораб. Те
само от вярата на разумните раси, но и от вярват, че ако успеят да го намерят, душите им
митичния народ на Океана. Според легендите завинаги ще останат в екипажа на капитана –
това са разумни създания, населяващи бог. Често предприемат рисковани
дълбините на водната шир. Никой не ги е пътешествия далеч и навътре в Океана. И
виждал, но моряците непрестанно разказват за често не се връщат от тях, което се приема
тях. като сигурен знак, че са открили мистичния
Официални култове: кораб.
Във всеки крайморски град има негов
~ 28 ~
Салфейс
Бог на Войната. Изобразява се като воин празник е всеки последен ден от края на всяка
в златни доспехи. Официално е елф, но може луна (последният ден на всеки месец).
да се види и в образ от друг народ. Секти:
Определянето му като добър или лош зависи Главно сред военните. Това са хора,
от кастата на човека. които смятат, че войната е единственият път
Официални култове: към просперитета. Често пъти това са лукави
Почитан най-вече от човешките военачалници, които маскират истинските си
аристократи, които вярват, че той им е дал цели, размахвайки името на бога. Иначе има
правата в древността. Обикновените хора, няколко манастира, но малцина притежават
обаче, го считат за лош бог, който може да способностите, нужни за овладяване на
донесе само неприятности. Няма много преподаваните техники. Монасите на Салфейс
храмове и аристократите му принасят жертви са сред най-страшните бойци, които светът
на собствените си олтари – почти всеки от тях познава.
има такъв в двора си. Официален негов
Други богове
Това са всички останали богове, отделни организации, дори такива на
които не са създадени от първите трима, отделни личности. Тук ще представим
а са се появили сами от есенцията на само най-значимите сред тях, тъй като
Създателят. Някои от тях са със сила и общият им брой е изумително голям.
способности, съперничещи на Новите Тяхната власт не се простира извън
богове, докато други са малки и границите на Магландиум, че дори
незабележими. Има богове на отделните понякога и по-малко, но това не ги прави
земи, богове на отделни народи, богове на по-маловажни за техните поклонници.
Тримата повелители
Повелителя на гората, Повелителката на именно те са боговете, успели първи да
животните и Повелителя на магията се създадат разумни същества – елфите.
споменават винаги заедно. Някои дори Официални култове:
твърдят, че това е един-единствен бог, но едва Официалният култ към Повелителите е
ли е така. Едни от най-мистериозните богове разпространен единствено и само сред елфите.
от трето поколение. Няма единна версия за Тримата им създатели не са почитани сред
начина на тяхното появяване. Някои твърдят, останалите раси, тъй като според легендите са
че са дошли оттам, откъдето е пристигнал отказали да разкрият тайната на съзиданието,
изначалния, а други – че просто са се появили чрез което са сътворили елфите. В следствие
от материята на магията. Трети считат, че те на това, те били изоставени от другите богове
са направени от самия Фанаар, което и днес не живеят в тяхното царство. Елфите си
автоматично им дава статут на богове от първо имат своя теория по въпроса и според тях
поколение, тъй като Фанаар е всъщност боговете им са различни от всички останали и
Създателят. Споровете по въпроса са много и живеят в свое измерение извън времето и
едва ли скоро ще свършат, но е факт, че пространството, което пък от своя страна им е
напълно подвластно.
~ 29 ~
Празници в чест на Тримата Повелители По информация от различни източници,
се честват от елфите в началото на всеки нов има основание да се вярва, че елфите си имат
сезон (на всеки три месеца). Също така те се свои тайни общества, целящи да разберат
споменават във всяка тяхна молитва за същността на Повелителите и да направят
посрещане и изпращане на деня. така, че те да успеят да поемат своята власт
Секти: над останалите богове, които, според тях, са
Няма достоверна информация за секти по-нисши. В какво точно се изразява дейността
извън пределите на Вечната гора. По принцип на тези секти, не се знае, тъй като те действат
има официално признаване на Повелителите, единствено в пределите на родовете на
което се спазва от всички елфи. Издигнати са тъмните елфи, които ревностно пазят своята
им различни по размер храмове и те се информация от чужди уши.
почитат мирно.
Бона
Богът на планина Колосът и главен бог на дотам, че му изсекли огромен храм в
Магландиум в периода преди Втората война на твърдините на високите хребети на Колосът.
боговете. След нея той мистериозно изчезва и Говори се, че в подземията на храма са скрити
култът към него постепенно отслабва, несметни богатства.
оставяйки само джуджетата да поддържат Секти:
своята вяра в Ковача. Според преданията, Днес Бона е почитан единствено от
Бона се появявал пред хората като огромен джуджетата. Няма секти сред останалите
орел с искрящо бели пера, след което приемал народи. Не е ясна причината поради която
образ на петметрово джудже. този могъщ бог е загубил своето влияние, но
Официални култове: се счита, че е свързано с негови действия през
В миналото името му се е почитало редом Втората война на боговете. Предполага се, че
с това на Орим, заради мъдростта и градивните по някакъв начин е помогнал на Нечестивият,
му идеи. Благодарността на хората стигнала макар и несъзнателно.
Четирите вятъра
Това са боговете на пустошта и Тамур – източният вятър, предвестникът
пустинята. Те са почитани единствено от на лятото. Мнозина го почитат като вятъра на
племената на гигантите, но съществуването им войната. Той е огромен, мускулест воин,
не се оспорва от нито една от останалите раси. облечен в блестящи доспехи, хванал по една
Мампанг – сверният вятър, предвестникът двуръчна брадва във всяка ръка.
на зимата. Представят го като огромен, гол Сетия – западният вятър, вестителката на
гигант с кожена препаска, стискащ в ръце есента. Явява се като жена, облечена в черна
тежък чук. роба, с качулка, нахлупена над главата и
Катала – южният вятър, вестителката на въоръжена с двуръчен меч, по чието острие
пролетта. Свързана е с животворните дъждове, тече мека, синкава светлина.
идващи от юг. Според преданията е Официални култове:
изключително красива жена, с огнени очи и Официалните култове към ветровете са
дълга, златиста коса, в която е закичила бял разпространени само из племената на
лотос. гигантите, които често принасят дарове и
жертвоприношения (добитък) в тяхна чест.
~ 30 ~
Изглежда, празниците им не спазват някаква проповядваща почитане на Четирите вятъра,
точна подредба, а се извършват когато настане но се говори за няколко полу-изоставени техни
нужда от тях. храмове сред пустошта, в близост до
Секти: същинската пустиня.
Не може да се потвърди, че има секта,
Великото дърво
Богът на горите. Корените му са толкова а само верни последователи, на които може да
дълги, че достигат най-отдалечените точки на разчита за опазването на горите.
Магландиум, без Вечната гора. Всяка друга Секти:
гора на континента е свързана с него и е под „Защитниците на гората” – организация,
опеката му. създадена от неколцина друиди, които дървото
Официални култове: лично е избрало за свои помощници.
Няма. Дървото не желае храмове и слава,
Еврез-Зул
Един от шестте полу-бога, създадени от това неминуемо ще се случи), полу-боговете
Нечестивият, мигове преди да бъде заловен и ще отдадат цялата събрана енергия на своя
окован. Ролята на Еврез-Зул и подобните му не създател и ще умрат, за да пребъдат навеки
е да продължат злите дела на Кали и Ахра- като част от него.
Ман. Те са като акумулатори, събиращи сили Неофициални култове:
от своите поданици. В деня, в който Сектата „Орден на Нечестивия”.
Нечестивият бъде освободен от заточението (а
Забележка: може да разберете повече за сектата, ако прочетете информацията за

организациите в Магландиум. Въпреки това, по-добре да не го правите, ако не сте
Разказвач, докато не дойде време героят ви да разбере за нея (или да стане неин член, в
който случай той трябва да е изключително зъл тип).
Планинските богове
Всяка планина, независимо колко голяма
и населена е, има свой бог. Някъде е в чисто
земен вид (примерно, гигантска мечка), а
другаде е магическо, нематериално същество.
Официални култове:
За жалост повечето от тези богове не
притежават никакви култове, дори и в
населените планини. Това не ги прави по-
маловажни, защото съдбата на планината все
пак е в техните ръце, лапи или други
крайници. За секти и дума не може да става.
~ 31 ~
Накратко за Титания
Титания е магически свят, който Създателя е сътворил от Хаоса. После първите
богове дообработват и развиват света, а тези, които идват след тях окончателно го
дооформят. Едно от най-важните им дела е зараждането на разумния живот.
Континенти и климат
В началото Титания представлявала едно стигал почти до южните ледове. Малко по-на
свръх-гигантско парче скала, покрито с вода. изток се разполагали вулканичните земи на
По-късно били оформени три обширни Лемрит – най-малкия и най-загадъчния от
континента, разположени близо един до друг, трите.
заобиколени от необятния океан. Най-големия Климатът в Титания е меко казано
от тях бил наречен Хирперон и заемал почти непостоянен. Причината за това се крие в
целия север. Една тънка земна ивица го делото на бог Самариан, за което ще
свързвала с втория континент, Антила, който прочетете малко по-долу.
Небесна карта
Титания е планета. Не е известно защо много правилно траекторията му, защото то ту
Създателят се е спрял точно на сферичния се отдалечавало, ту се доближавало до
модел при направата на света, важното е, че планетата което предизвиквало поява на
се е справил великолепно. Което, обаче, не различни сезони. Те донякъде са успели да се
може да се каже за Самариан, Хармонар и подредят в точен ред, ала понякога се
Кали. След неговото „оттегляне” те се заели да получават дефекти в движението на
претворят заобикалящия ги космос и Светилото, които водят до различни
променили почти всичко – звездите, други климатични аномалии. Една от най-
близки планети и т.н. ужасяващите аномалии била случаят с осемте
Едно от делата, с които Кали най-много поредни зимни сезона, състоял се около 15
се гордее, са черните дупки, които нахвърляла века преди Войната на боговете (двугодишна
на произволни места из околната Вселена. зима – тежко изпитание за всички
Една от тях за малко щяла да погълне Титания, топлолюбиви твари на Титания).
но за радост това било предотвратено, а Хармонар само наблюдавал отстрани и
дупката преместена на по-далечно място. напътствал брата и сестра си, така че с общи
Добрият Самариан пък, се заел да усилия да могат да съградят континентите, да
направлява точния ход на Светилото, което издигнат планините, да оформят моретата, да
обикаля около огромната планета и дарява пуснат реките да текат.
светлина и топлина. Ала явно не изчислил
~ 32 ~
Небесната карта се променя много рядко. истината, всички са единни в
Принципно почти всички небесни тела, както и предположението, че именно там са били
самата планета се считат за неподвижни, но домовете на първите трима – всеки е живял на
някои звезди имат навика да се преместват своята луна. След Първата война на боговете
(което става много бавно и почти луните не са заети от други богове и сега са
незабележимо за окото). Единствените оставени да се реят безнадзорно над света.
движещи се около Титания обекти са Всяка луна може да се види на небосвода за
Светилото, малките блуждаещи метеорити период от тридесет дни, след което се
(някои твърдят, че това са частици от измества от друга. Докато дните са под властта
Създателят, но повечето изследователи на на дадена луна, останалите две се виждат да
небесата са скептични по въпроса) и трите й обикалят далеч зад нея, а понякога са
луни. Всяка от луните се счита за дело на един незабележими за окото. Най-мрачните легенди
от тримата първи богове, но подобна твърдят, че някой ден луните ще пресекат
информация не е документирана никъде. Други своите орбити и ще се сблъскат, след което ще
легенди твърдят, че те са били там още по настане края на света.
времето на Създателят. Каквато и да е
Обща история на Титания

Историята на Титания се развива в три периода. Събитията, които ги разделят са
Падението на първото поколение богове (наричано още „Първата война на боговете”) и края
на Войната на боговете от второ поколение. Второто събитие служи и като основа за
летоброенето – датите се разделят на такива отпреди Войната и след нея.
Първи период – ерата на сътворението

Това е периодът от създаването на света абсолютно всичко в света – от звездите до
до Падението на първите богове. Никой не мравките. Тогава се изградили и основните
знае точно колко е дълъг, защото по време на аспекти в живота на разумните същества –
Сътворението времето все още не протичало култура и бит, езици и писменост,
по приетия днес за нормален начин. Добре, че взаимоотношения, както и култовете към
Фанаар успял да го овладее, иначе хората първите божества. Въпреки неопределената
щяха да се чудят дали следващия ден наистина продължителност на периода, той се смята за
е следващ. най-дългия от трите (и наистина е).
През този период било създадено
Втори период – ерата на възхода

Падението на първите богове, преминало вещото ръководство на новите богове
много бързо, се е състояло 29 века преди разумните създания отбелязали невероятен
Войната. Тези 29 века представляват втората напредък във всички сфери на живота си и
ера. Без страхът от тримата първи и под натрупали значим запас от знания и умения.
~ 33 ~
Ала намерението на Ахра-Ман да стане период) Войната се разразила с пълната си
върховен бог, по-велик от Орим и дори от сила. Цяла Титания се покрила със смърт.
Фанаар, предизвикало сериозен конфликт, Краят на войната бил отбелязан, когато
довел до въпросната Втора война. Всички боговете –противници на Ахра-Ман решили да
богове, от всички поколения (без Фанаар), атакуват директно самия него. Те нахлули в
избрали чия кауза да защитават и повлекли измерението, в което се криел, и след
своите поклонници в свещена битка срещу незнайно дълга и изпълнена с противоречива
противника. Конфликтът постепенно набрал информация божествена битка, го победили.
сили. Два века преди Новото време (третия После го оковали и заточили.
Трети период – новото време

След Войната на боговете картата на поколение се оказали безпомощни пред
Титания тотално се прекроява. Почти всичко, проблема с поправянето и повторното
постигнато през великите 29 века и дори от сътворение на различни елементи от света.
времената преди това, било заличено. Единствената им алтернатива била да оставят
Навсякъде по Титания животът започнал да се съществата сами да стигнат нужната степен на
развива от нищото. Въпреки превъзходните си развитие. А те се появявали само, за да дадат
водачески умения, боговете от второ напътствия на последователите си...
Магия и Наука
След оттеглянето на Създателят, богати на адамантий, а той е силно
неговата първична енергия се разлива немагически метал и по някакъв начин възпира
свободно над Титания. От тази първична магията около себе си. Затова джуджетата и
енергия се заражда магията. Първи, които тогава, а и днес не разчитат на магията в
усвояват магията по начин, близък до познатия своето ежедневие. Това не означава, че те
ни днес, са тримата Повелители, създателите нямат магьосници, не, те просто са много по-
на елфите. Те предават това знание и на малко от тези, срещани сред другите народи.
своите творения, като така им дават огромна За сметка на това пък джуджетата са развили
сила. своя собствена тайна наука, която им
В последствие всички разумни раси позволява да създават причудливи машини и
започват да разбират и овладяват магията, съоръжения, които, задвижвани от сложни
като се уповават на нейната сила за много от механизми или пара, успяват значително да
своите дела. Магията се ползва повсеместно за облекчат тежкия им подземен труд. Силно
всякакви цели. Почти всеки втори е умеел да развита сред тях е и науката Алхимия, която те
произнася сложни заклинания, като така си е са издигнали до нови висоти.
улеснявал живота в огромна степен. Изненадващо, магията се развива най-
Магическата енергия сякаш е витаела из самия бурно не сред елфите, както би могло да се
въздух. очаква, а сред хората. С присъщата си
Единствените, които не са прекалявали с любознателност и припряност, те се впускат в
използването на магията били джуджетата, тъй задълбочено научно изследване над природата
като по-дълбоките им галерии и до днес са на магията. За изумително кратък период
~ 34 ~
знанията им в тази мистична материя достигат Днес магията се среща значително по-
невиждани висоти. Магията започва да се рядко и макар да е позната на всички
ползва в самото ежедневие за какво ли не. Тя създания, малцина са тези, които умеят
е осветявала нощем не само домовете на наистина да си служат с нея. Общодостъпни са
заможните, а на всички, че дори и улиците. само най-елементарните заклинания, а на
Служила е за бързо придвижване на хора и магьосниците се гледа с недоверие и страх.
товари от едно място на друго, задвижвала е Древните инженерни знания на джуджетата и
машини и невиждани оръжия. Човеците хората са загубени и само малка част от
успешно са комбинирали науката на старите схеми и писания са запазени, а още
джуджетата с мистиката на елфите и са успели по-малко са тези, които могат да се
да постигнат това, което нито един от двата възстановят и възпроизведат напълно. Части
по-древни народа не би и помислил да стори. на някогашните машини, задвижвани от
Това познание бързо им осигурило магическа енергия, могат да се намерят и до
водеща роля сред разумните раси, но довело и днес, но предназначението им е неизвестно.
до някои от най-големите им грешки. Притежаването на подобен артефакт се счита
За жалост след Войната, огромна част от за престижно сред аристокрацията, но освен
магията просто е погълната и унищожена, като украшение за дома, те не се ползват за
познанието за древните заклинания завинаги нищо полезно, макар някои от тях да
изчезва. Поради огромните разрушения и изглеждат запазени в своята цялост.
тоталното заличаване на десетки градове, Огромните познания на джуджетата за
подобна е съдбата и на древната наука на елементите и тяхното успешно използване
джуджетата – загубено е познанието за над вместо магия се възобновяват бавно от
девет десети от техните машини и методи за гилдията на алхимиците, но информацията за
използването им. Магландиум се превръща в напредъка им в това начинание е строго
единственото място, където са оцелели пазена тайна, до която другите народи нямат
разумни създания (или поне така се достъп.
предполага), магията и познанието са почти Така, някога общодостъпната магия днес
изчезнали. Древните центрове на науката вече е привилегия само на най-умелите, а тайни
ги няма и континентът създава свои собствени общества от магьосници са посветили живота
такива, които макар и големи за сегашните си да възстановят загубеното. Но дори
представи не могат да се сравняват дори и с познанието да се възстанови, то
най-малките от величествените градове на концентрацията на магията едва ли някога ще
миналото. бъде пак такава, каквато преди Войната.
Древни постройки и артефакти

Поради множеството войни и наситената всевъзможни предмети, понякога с неизвестно
концентрация на магията, през всичките тези предназначение. Информацията за тях е
години в Титания са изгубени много магически съхранена в легендите и старите писания и
артефакти. Това са предмети и оръжия с често е противоречива. Характерно за
необикновена мощ, често подхранвани от артефактите е, че най-известните сред тях
магия, но понякога просто дело на голям носят свои собствени имена. Така например,
майстор. Артефактите могат да бъдат лъкът на Глиндор се е наричал Скорострел,
~ 35 ~
макар че по-често се споменава само с името на човеците са построени върху останките на
на великия стрелец. стари такива и част от архитектурната им
Притежаването на артефакт е чест за основа се е запазила. Едно от най-значимите
всеки благородник и това няма пряка връзка с постижения от тогава са отличните
реалните качества на предмета. Достатъчно е канализационни системи. Каналите са
да носиш на колана си меча на някой самоподдържащи се системи, които изумяват
непобедим войн, за да считат всички, че и ти със своите гениални архитектурни решения, но
самият си такъв, независимо от качествата на за съжаление, не всичко е запазено в целостта
самото оръжие. си и немарливостта на съвременните
От отминалите времена са останали и управници ги е превърнала в сборище на
много постройки. Много от големите градове утайката на човешкото общество.
Мерни единици
В Титания може да се използват познатите ни мерни единици метър, килограм,
километър, сантиметър и др. Но така мерят само учените жители на света.
Простолюдието използва далеч по-неточни мерни единици, тъй като не разполага с фини
измервателни инструменти. Ще поясним какво да разбирате, когато ги срещнете в по-
долните текстове.
Измерване на разстояние:
Най малката мерна единица, която се измерват един Юмрук, като използват
използва при измерване на разстояние е дължината на показалеца си. Елфите също
дебелината на пръста, или мерната единица: ползват този метод, тъй като пръстите им са
Палец тънки и дълги. Гигантите измерват свития си
Един палец е приблизително равен на 2 юмрук, но по посока на челната му страна -
см. Когато хората измерват този размер, те реално измерват дължината на фалангата на
ползват ширината на палеца си, когато това средния им пръст. Гоблините и гущероидите
извършват джуджетата, те ползват своя измерват ширината на ходилото си, което е
показалец, а гигантите използват крайния си, приблизително 10 см.
най-малък пръст на ръката. Елфите имат по- Стъпка
фини пръсти, така че им е трудно да постигнат Стъпката е приблизително равна на една
добро измерване, но за целта те ползват двата трета от метъра (около 30 см). Стъпката е
си средни пръста (средния и безименния). човешка мерна единица и е съобразена с
Гоблините и гущероидите извършват подобно техните стандарти за една човешка стъпка.
измерване по свой си начин – най-често Това е най-разпространената мерна единица из
ползват палеца си. света на Магландиум и дори има кожени
Юмрук каишки, които са точно с дължината на една
Един Юмрук е приблизително равен на 10 стъпка и отделно са разграфени на три юмрука
см. Това е юмрукът на средностатистическо и петнадесет палеца. Тези каиши се ползват
джудже измерен по посока от кокалчето на масово за измерване на малки размери. В
показалеца до кокалчето на кутрето им. Хората стъпки и палци се измерва и височината на
~ 36 ~
всеки в Магландиум. Няма информация как може да прелети стрела, изстреляна с дълъг от
точно измерват стъпката отделните раси, ако лък. Хвърлеят е приблизително равен на 200
не разполагат с подобна каишка, но като цяло метра. Това е и най-голямото разстояние,
може да се има предвид, че хората и което се измери сравнително точно. Следват го
джуджетата има приблизително равни по определенията като:
размер крачки, докато гигантите са с около Три пясъчника бавен ход е три часа
50% по-големи крака, така че при тях две ходене пеша с нормална скорост около 4,5 км
стъпки ще са равни на три. Гущероидите, на час. 1 пясъчник е времето за което се
елфите и гоблините са с по-малки крака и при изсипва един пясъчен часовник, а то е около
тях три стъпки са приблизително равни на две. час.
Разкрач Един пясъчник на кон е около 12 км,
Разкрачът е приблизително равен на три тъй като това е скоростта с която се движи
стъпки (или около 1 метър). коня в тръс – лек бяг при който не натрупва
Хвърлей умора, нито почивка.
Това е условно разстояние, което
определя максималното разстояние, което
Измерване на тегло:
Доза Камък
Това е стандартна разфасовка на отвари Камъкът е равен на 10 дози, или на 1 кг.
и питиета и се равнява на 100 гр. Обикновените жители не ползват по-сложни
мерки за тегло – тон и т.н.
~ 37 ~
Магландиум
В най-източните краища на Антила имало заселят в древните земи. Магландиум останал
обширен полуостров, който се радвал на като райско кътче сред гъсто населения свят и
прекрасен климат и плодородни земи. Магията въпреки високата си концентрация на магия,
свободно се носела из въздуха и позволявала той бил доста отдалечен от тогавашните
дори на неопитните магьосници да творят центрове за развитие на магията.
чудеса. Считало се, че от тук са тръгнали През Войната на боговете Магландиум не
всички народи и, че това е земята в която са се остава безучастен и също като останалите
родили боговете. Планините и горите на земи на Титания се превръща в бойно поле на
Магландиум, защото този полуостров бил сблъсъка на многомилионните армии. Може би
именно той, се считали за свещени и по тази именно военната активност по това време
причина останали почти незасегнати от бързо помага да се запази целостта му след
разрастващите се градове и поглъщащата разпадането на континентите, тъй като много
всичко цивилизация. Елфите и джуджетата от магьосниците са били обединени в усилията
държели да запазят първите си домове, си против врага и с общи усилия са успели да
такива, каквито са били при тяхната поява и канализират цялата налична магия,
само избраните сред тях имали право да се превръщайки я в глобален магически щит...
История
Летописите разкриват, че след войната континент. Никой не помни времената преди
на боговете и разделението на континентите, Войната на боговете. Само легендите
Магландиум се изгубва (или всички останали разказват за ера, изпълнена с благоденствие и
се изгубват от него) и вече близо петнадесет радост.
века съществува като самостоятелен
Следват някои важни документирани дати от новата история на Магландиум. Тъй

като по-старите от тях са записани на древен и труднодостъпен език, тук те са
преразказани с по-прости и разбираеми човешки думи.
Отчитане на времето
Летоброенето в Магландиум започва от като вековете и годините вървят наобратно и
първия ден след края на Войната на боговете. се изписват с обратен знак.
Времето преди конфликта на боговете има Когато описваме важна дата, в скоби
свое собствено летоброене, но то е забравено даваме цифровото изражение, за да ви
и сега се брои назад от датата на Началото, улесним, но това не е задължително, когато
информацията е поднесена в автентичен
~ 38 ~
свитък. Например, 7-та година на Годината е разделена на четири сезона
Благотворната топлина от 4-ти век ще бъде (поне на Магландиум са четири). Сезоните са
записана в скоби като 327 г. същите като познатите ни Зима, Пролет, Лято
Всеки век е разделен на десет и Есен. Годината започва с първия месец на
десетилетия, които имат собствени названия, Зимата. Това би отговаряло на Декември
започвайки от Новото начало и завършвайки с според Земните стандарти, така че 01.120
Вечния покой. Вековете се споменават само година не бива да се счита за нашето Януари,
като пореден номер (шестия век, осмия век и 120 г, а по-скоро Декември 119 г.
т.н.) и нямат свои названия, тъй като всеки нов Всеки сезон е разделен от три месеца –
век се счита за завършен цикъл. Също така по един за всяка от трите луни. Самият месец е
могат да се срещнат само като пореден номер разделен на три десетдневки и понятието
на съответния десет годишен цикъл („десетия „седмица” не присъства в календара на
Вечен покой”, означава, че това е последната Магландиум. Понякога може да го срещнете за
десетилетка на десети век). Колкото и странно определяне на период от седем дни, но това са
да звучи, това летоброене е повлияно от просто седем дни, а не познатите ни
жизнения цикъл не на друг, а на Гигантите понеделник, неделя, събота и др. Названията
(средната продължителност на живота им е на месеците се образуват според сезона и
около 100 години). Много спорове се водят за Луната, която се вижда тогава (нямат свои
това защо именно те, а не някоя от по- уникални названия като Февруари, Март и т.н.)
древните раси, като елфи и джуджета, са били – Лятото на Сребърната луна, Зимата на
избрани за тази цел, но досега няма единно Бялата луна, Пролетта на Сребърната луна и
становище по въпроса. т.н. Всеки месец има точно 30 денонощия.
Във всяко десетилетие на века годините Денонощието има двадесет и четири
се броят като съответно число от едно до десет часа, поравно разделени между ден, нощ и
– Първата, Петата, Осмата... преходите между тях.
За улеснение даваме как летоброенето им се отнася към приетото от нас:
Дни Земя Сезон Титания Дни

31 Декември Бяла луна 30
31 Януари Зима Сребърна луна 30
28 Февруари Червена луна 30
31 Март Бяла луна 30
30 Април Пролет Сребърна луна 30
31 Май Червена луна 30
30 Юни Бяла луна 30
31 Юли Лято Сребърна луна 30
31 Август Червена луна 30
30 Септември Бяла луна 30
31 Октомври Есен Сребърна луна 30
30 Ноември Червена луна 30
365 Общо 360
~ 39 ~
Десетилетка Име
1-ва (1-10 г.) Новото начало
2-ра (11-20 г.) Светлият свод
3-та (21-30 г.) Благотворната топлина
4-та (31-40 г.) Свежият поток
5-та (41-50 г.) Великото благоденствие
6-та (51-60 г.) Дълбоката мъдрост
7-ма (61-70 г.) Огненият стълб
8-ма (71-80 г.) Порутеният зид
9-та (81-90 г.) Тъмният покров
10-та (91-100 г.) Вечният покой
Така 14 Януари 1238 година би се записал като: 14-тия ден от Зимата на Сребърната
луна на 8-та година от Свежия поток на 13-тия век.
Минало
Възраждането
Първият ден от Зимата на Бялата наричат тези векове „тъмното време”.
луна, първата година на Новото начало от Началото на Осмата година на
първи век (01.01.01 г.) – краят на Войната Благотворната топлина от седмия век
на боговете, завършила с разрушителни (628 г.) – първия договор за съдружие,
природни стихии и последвалото разделяне на установен между група елфи от Вечната гора и
трите големи материка Лемрит, Антила и живеещите непосредствено до нея хора.
Хирперон на множество по-малки. Вълшебната Резултатът от обединяването на мъдростта на
земя Магландиум се отделя от континента елфите и човешката сила е бързото
Антила и концентрираната в нея магия се възстановяване на района. Така започва
разпилява по света. Това води до поява на възраждането на Магландиум.
магията в нови места, но намалява нейната Петата година на Новото начало от
концентрация и тя губи от някогашната си осмия век (705 г.) – населението на
сила. От средните морета Магландиум се Магландиум окончателно загърбва миналото и
пренася далече на юг и губи връзка с забравя (доколкото е възможно) расовите си
останалите земи. предразсъдъци. Изграждат се съвременните
Около пет века след това продължава градове и пътища. Търговията между
борбата за оцеляване на цивилизованите раси отделните раси се развива наново.
в нея. В този период се изгубват почти всички Политическите отношения са нови, както и
знания и постижения на разумния живот. новите противоречия.
Оцелелите трябва да започват отначало. Някои
~ 40 ~
Войната на Гущероидите
От Седмата до Деветата година на Вечният покой от десети век (997-999 г.)
(по официални исторически източници, запазени в човешкият град Истрим)
Едно от най-значимите явления в края на „Сблъскаха се човешки и блатни орди със
десети век е войната на хората с расата на страшна злоба. Копия срещнаха люспи и нокти
гущероидите. Блатните създания, по удариха в щитове. Свистящи стрели и грозни
неизвестна причина излизат от блатата и плюнки покриха небето и причиниха смърт,
започват да опустошават всички градове по дето от Великата Война насам не е виждана.
пътя си. Обединените сили на хората не Разкъса се плътта и реки от алена и зелена
стигат, за да спрат многобройните орди на кръв напоиха земята.”
гущероидите и затова те се обръщат за помощ част от летописите на неизвестен
към джуджетата. Планинските бойци приемат автор
съюза и заедно, подпомогнати дори и от малка
група елфи, те успяват да изтласкат „Слепотата на хората се стича по вените
гущероидите обратно в блатата. им и приспива сърцето. Сърцето спи и не храни
Подробностите около войната може да ума. А гладният ум не мисли и не разсъждава,
проследите в съхранените документи и писма иначе това не би се случило. Мигар хората не
на различни личности от този период... осъзнават, че блатните създания са разумни и
разсъдливи? Не разбират ли, че гущеро-
„И видели ловците странни твари: с подобните не биха започнали такваз
люспи големи и нокти страшни, дълга опашка безизходна битка, без важна причина? За
и остра муцуна. Като човеци в гущерски кожи какво им е човешката земя, след като не могат
им се сторили, но думи не чули. Стъпвали те да живеят на нея? Те нямат полза от такова
бързо, плавно и леко, както човек в таквиз деяние. А вече са дали стотици жертви... Не,
одежди нивга не би могъл. Удивили се ловците непознатите създания не могат да правят това
от тия живи творения и завърнали се по своя воля. Нечие чуждо желание ги води.
бързешком в домовете си да разкажат.” Ала чий ли злокобен ум би сторил подобна
пасаж от "История на разумните низост? И как е принудил тези твари да
раси" – том 3 извършват такива недомислени деяния? Ето
това трябва да разберем, преди да отправяме
„Орди от блатни човеци, излезли от неосновани упреци към пришълците от
своята слуз, се хвърлиха да вредят и пакостят блатата.”
на нашите братя и сестри на север. Длъжни пасаж от разсъжденията на Илм
сме да спрем това зло, преди то да достигне Шаг (легендарен мъдрец, основател на
собствените ни домове. Опасността е очевидна една от най-влиятелните философски
и не можем да си позволим спокойствие, както школи в Магландиум)
твърдят някои неразумни... (не се чете)... Нека
помогнем сега, за да не страдаме по-късно от „Дойде лето Осмо от времето на десетия
собственото си безразсъдие!” Вечен покой. И като че самата тъма покри
запазена част от автентично враждуващите сили. Ни хора, ни гущери
послание от Лятото на Сребърната луна слушаха сетивата си вече. Само жажда за
от Седмата година на Вечния покой от смърт и победа прогаряше сърцата им и ги
десети век (08.997 г.). Авторът не е хвърляше напред в редиците на омразния враг.
известен. Вечно би продължила тази битка, ако светлина
скоро не се бе появила.
~ 41 ~
А дойде тя с бляскави одежди, вълшебни помислим за поуките от всичко онова, което
оръжия и горди знамена. Възседнали почти две години обитаваше нашите сърца и
неописуемо красиви вихрогони, две десетици умове. Колкото грозни и отвращаващи да бяха
елфи пристъпиха сред човешките редици. събитията, не можем да отречем, че от тях
Опънаха те своите блестящи лъкове и двайсет излезе и нещо хубаво. За първи път от
сребърни езика прорязаха тъмните облаци. столетия насам три различни раси се съюзяват
Възрадваха се хората на тази неочаквана и вървят рамо до рамо в едно цяло. И днес,
помощ, а смут обхвана блатните орди. И скри когато общата ни цел е осъществена, всеки от
се мракът, прогонен от Бойците на нас ще тръгне към своя дом, носейки по
светлината.” частица от опита на всички свои другари на
летописи от неизвестен автор бойното поле. По този начин неусетно ще
оформим едно общо съзнание, всенародно и
„До моят брат, Имион Линатин! вечно, което винаги ще ни напомня, че
Скъпи братко, оказа се, че приказките, че обединените сили и мисли на елфи, хора и
джуджетата се стягат за бой са верни. Сам джуджета са по-могъщи от стотици хиляди
водачът им Брагх Стоманената брада изпрати отделни народи и раси. Ние постигнахме не
вестоносец при мен с послание, че са съгласни просто победа над блатните създания. Ние
с нашето предложение и армията им вече е получихме нещо много по-ценно. Научихме се
готова да слезе от планините. След няколко да се уважаваме и обичаме един друг, без
дена техният поход ще започне. Мощта на значение от външния вид, вярата и характера,
новите ни съюзници е смайваща. Аз ще присъщи на всеки от нас.
потегля с тях, заедно с личната ми кавалерия. Ето защо от мое име и от името на моите
Дръж се още малко, братко, скоро идваме и бойци и роднини, аз, Елиадор Галиодон, внук
тогава победата ни ще е неоспорима. на недостижимия Глиндор, предлагам на вас,
Алгиден Линатин, есента на сребърната моите приятели сред хората и джуджетата, да
луна от осмата година на вечния покой от обединяваме своите желания, усилия и
десети век.” познания не само в моменти на нужда, а да го
писмо от владетелят на град Мелион направим още сега и да крепим дружбата си
до неговият брат на бойното поле през това и всички идни поколения. Така всеки
отделен елф, джудже или човек ще получи
„Обръщам се към всички вас, скъпи силата да побеждава всяка битка, без дори да
другари и съратници. Тежки дни прекарахме я е започнал. Нека светлината в нашите сърца
заедно. Дни, изпълнени с напрежение и да ни поведе към всеобщият успех!”
тревога. Дни, протекли в кървави схватки, обръщение на Елиадор Галиодон,
победи и поражения. Заедно видяхме смъртта водач на "Бойците на светлината" през
и нейното пиршество. Преживяхме онова, Пролетта на Сребърната луна от
което никой от нас не желаеше да опита, но не Деветата година на вечния покой от
можа да избегне. десети век (05.999 г.), в края на войната.
Затова, драги приятели, нека днес
Създаването на човешките съюзи

Краят на Седмата година на Най-могъщите вълшебници се обединяват и
Благотворната топлина от единайсети век създават „Братството на източните
(1027 г.) – все повече хора от изтока се магьосници”. Те са ядрото на Източният Съюз.
увличат по магическите ученията на елфите.
~ 42 ~
Зимата на Сребърната луна от тринайсети век (1203 г.) – най-западният
първата година на Порутеният зид от човешки град – Тубрук – отдавна е в здрави
дванайсети век (02.1171 г.) – четири града икономически връзки с джуджетата от
от средната част на южното крайбрежие Железните планини и огромното търговско
създават обща риболовна гилдия. Постепенно средище Мелион. Към тяхното съдружие е
сътрудничеството им преминава и в други приобщен намиращият се източно от Тубрук
области. Това е началото на Централният град – Кастина. В средата на осмата година на
Съюз. Светлият свод (1218 г.) Западният Съюз е
Третата година на новото начало от факт.
Настояще
Втората година на петнадесетия Говори се за назряващ конфликт и между
Тъмен покров (1482 г.) – все по-усилно се Западния и Централния съюз, но
разпространява мълвата за тайна организация информацията не е официална.
от поклонници на Ахра-Ман, наречена „Орден Из подземните галерии на джуджетата се
на Нечестивият”. Тяхната цел, очевидно е носят все по-упорити слухове за война с
извършване на серия от древни ритуали, които гоблините, които проявяват неприкрити
да възвърнат наново низвергнатия бог. Говори интереси към техните мини.
се, че те са пряко напътствани и подпомагани Времената са несигурни. Странни
от полубожеството Еврез-Зул. личности кръстосват пътищата на Магландиум.
Отношенията между Гигантите и Елфите Обикновените жители се страхуват да излизат
в източните части на Магландиум са се от домовете си нощем. Свещениците приканват
влошили и според разпространеното мнение на към пречистване и изкупуване на греховете,
уважавани философи и историци много скоро предричайки началото на нова война на
могат да прераснат в истинска война. боговете и свършек на света...
Близко бъдеще
(Прогнозна информация според гадателя Лавренций Маума)
Всички дати и събития са под съмнение, тъй като не се знае дали правилно са
разтълкувани словата на гадателя, който има навика да говори с намеци и загадки.
Опитали сме се да поднесем информацията в максимално разбираем вид, но е напълно
възможно да има леки неточности.
Около края на петнадесетия Тъмен Нечестивия, но ще срещнат сериозната

покров и началото на Вечният покой ще съпротива на обединените сили на "Синовете
избухне конфликт между представители на на Глиндор" и монасите на Салфейс.
Братството на Източните магьосници и „Орден Петата година от петнадесетия
на Нечестивият”, от която никой няма да Вечен покой – войната между Западния и
излезе победител. Голяма част от Централния съюз е неизбежна и ще избухне в
гущероидите, подчинени на Некроманта (най- края на зимата на Сребърната луна. Атаките на
вероятно се има предвид Соба), ще се Централния ще се насочат директно към
присъединят, за да подсилят силите на градовете Крим и Кевинем. Кевинем ще бъде
~ 43 ~
нападнат на 12-тия ден от зимата на Червената усилията си към запалването на поредна
луна, а Крим – на 15-тия (точните дати не божествена война. Това е денят, предвиждан
могат да бъдат приемани за напълно верни, от свещениците като Краят на Света, но според
тъй като гадателите често грешат когато става Лавренций Маума това само ще е поредното
дума за конкретни числа).Западните армии ще изпитание пред разумните раси.
тръгнат от Преден пост и пристанищата на Гадателят споменава също за завръщане
Мелион и Авлейм. С тази маневра техните на загубените раси и изплуване на потъналите
войски ще заобиколят конфликтните места от континенти, но информацията свързана с тези
север и от юг, и ще влязат в тила на врага (тук събития е твърде неясна и неразбираема за
Лавренций Маума споменава, че вижда да нас, така че предпочитаме да не се опитваме
текат реки от кръв и чувства болката на да я тълкуваме в подробности.
хилядите жертви). При това ще превземат Послепис: Цялата информация от
няколко чужди града и ще отрежат пътя на предсказанията на великия мъдрец е
вражеските подкрепления. Тази тактика ще предоставена на управниците на отделните
реши войната в полза на Западния съюз. политически фракции, но никой от тях не я
Въпреки че западните градове Кевинем, Крим, взима на сериозно. Те считат това за
Перст и Ифе ще паднат, през зимата на измислица, с която враговете им искат да ги
Червената луна от седмата година на Вечния провокират и объркат. Също така смятат, че
покой последната армия на Централния съюз Лавренций Маума е само мит, понеже малцина
ще бъде разбита. Западният съюз ще започне са имали честта да се срещнат с него и никой
да се възстановява. не знае къде може да бъде намерен.
Първият ден от зимата на Бялата В много от предсказанията му има
луна, първата година на Новото начало от смущаващи обърквания на имена на владетели
шестнайсети век гадателят сочи като датата, и райони, които не са известни никому. Това
на която се предвижда освобождаването на ни води към допълнителни съмнения относно
Нечестивият. Злият бог веднага ще насочи датите и местата на предсказаните събития.
Карта
Съдейки по древните карти, в началото Освен това, Магландиум се е намирал почти в
Магландиум е бил най-източната област от центъра между трите големи материка, което
континента Антила. Някои казват, че неговата също би могло да се изтъква като причина за
магическа сила се е дължала на близостта със особено силното проявление на магията тук.
загадъчния и неизследван континент Лемрит.
Разположение след разцеплението и войната

След отцепването си от Антила, когато се сблъсква с големите плаващи ледове,
Магландиум отпътува на югоизток, далеч от отчупили се от мразовития южен полюс.
всички други останки от великите континенти. Предполага се, че в сравнение с предишното
Тук-там от него се отчупват малки парченца, си място, сега Магландиум се намира точно на
предимно от пустинната северна зона. срещуположната страна на планетата.
Континентът спира своето пътуване едва
~ 44 ~
Учудващо е, но климатът на Магландиум поле на планетата, което, дори след
почти не се е изменил, въпреки близостта със разпиляването на магията, все още е
студения южен полюс. Най-вероятно достатъчно силно, за да предизвика подобни
обяснението за това се крие в магическото анормални явления.
Физическа карта
Върху картата на Магландиум се от края на Колосът, се е простряла една от
различават няколко важни географки района, най-големите и най-стари гори в Титания.
които оформят нейния цялостен облик. Това, Наричат я Вечната гора и е територия,
което първо се забелязва е огромната снага на запазена единствено за мъдрите елфи.
планината Колосът. Тя започва от югозападния Недалеч на запад оттам е Блатото – страшно и
край на Магландиум, проточва се на север и непознато мочурище, свърталище на кошмарни
после плавно завива на изток, разделяйки по чудовища. На юг от Блатото и на югозапад от
този начин континента на северна и южна Вечната гора започва огромна равнина,
част. На север от Колосът се простира прекъсвана тук-там от малки планини, реки,
Пустошта – огромни равнини, покрити с ниски езера и гори. Тези плодородни земи са
твърди треви, непрестанно брулени от заселени най-вече от човеци и са най-
ветровете. Пустошта постепенно прелива в култивираната част от цял Магландиум.
неприветлива, суха и безпощадна пустиня. В По долу сме изброили някои от по-
най-източната част на континента, точно на юг важните райони и обекти в Магландиум.
Важни местности
Океанът оцелели. Повечето са загинали, заклещени
От всички страни, с изключение на между ледовете на студения Юг.
южната, Магландиум е заобиколен от
безкрайна, водна шир, наречена просто Проливът на тежката вода
„Океанът”. Никой не знае докъде се простира Така се нарича източната граница между
той и какво има отвъд, но и никой не се Южното море и Океана. Осеяна е с верига от
интересува. За жителите на Магландиум островчета, пръснати между Магландиум и
Океанът се е превърнал в онова, което е бил Островът на науките. Непонятно защо, водата
още в зората на живота – страховита, в този район е изключително плътна и само
непонятна, дълбока и опасна вода, която бурен вятър е в състояние да придвижи
бележи края на целия съществуващ свят. попадналия в нея кораб. Но силните въздушни
Малцината, желаещи да погледнат оттатък, течения тук са рядкост и не един плавателен
биват считани за мечтатели или луди. Но дали съд е останал, гниещ върху водната
наистина те са безразсъдните? повърхност.
Южното море Блатото

Огромно, студено и опасно море, Разположено в полите на Колосът, това е
бележещо южния край на континента може би най-страшната, загадъчна и непозната
Магландиум. Корабите плават предимно местност в Магландиум. Развъдник за какви ли
покрай бреговете и малцина от дръзналите да не ужасни твари, повечето от които все още не
навлязат по-надалеч изследователи са са виждани от човешко око. Онези, които са се
~ 45 ~
измъкнали живи оттам се броят на пръстите на тишината и спомена за злощастните жертви.
едната ръка. Периферията на Блатото е Вятърът лети високо над зъберите и никога не
населена предимно от гущероиди, за които то си позволява да скверни свещеното правило на
е естествен дом. Но дори и те не си позволяват каньона – абсолютното беззвучие.
да пристъпят по-навътре.
Назъбеният проход
Пустошта Това е северното продължение на
Целият северен Магландиум отвъд Безмълвният каньон. Скалите му са стръмни и
Колосът представлява гореща и суха равнина, зъбати, като челюсти на хищник. Дъното му
покрита с груба трева и бодливи растения. винаги е сумрачно, лъчите на Светилото
Водата в тези райони е най-голямата ценност. никога не го достигат. Често се събира студена
Никакви реки не текат в Пустошта и живота и непрогледна мъгла. По целия проход се
може да тече нормално само в разпръснатите проточва Сенчестата река. Понякога гигантите
из нея оазиси. В най-северните си части пътуват през него.
Пустошта прераства в истинска пустиня, в
която освен камъни и горещ пясък не може да Централният проход
се види нищо друго. Всички създания, които Разцепва най-северните възвишения на
населяват това неприветливо място са се Колосът на две части. Тесен и не дълбок, този
приспособили към тежките условия и са проход от край време служи като връзка между
развили невероятна издръжливост – могат да северната Пустош и южните равнини.
изкарат дълги периоди без вода и храна. От Гигантите често пътуват през него, носейки
разумните същества само гигантите са различни стоки за търговия с близки и далечни
способни да оцелеят тук. Пустошта не е човешки селища, предимно по течението на
изследвана подробно, а северните й части Мъжката река, която извира оттам.
въобще не са посещавани след Войната.
Гигантите живеят близо до Колосът, където тя Бездната
все още не е смъртоносна и не се интересуват Така е наречена най-уникалната пропаст
какво има по-нататък, където пясъците в цял Магландиум. Намира се далеч на север, в
прогарят обувките на неразумния скиталец. сърцето на негостоприемната пустиня. Че се
намира там – да, но къде точно не е известно,
Безмълвният каньон понеже тя постоянно обикаля между пясъчните
Така се нарича огромната пропаст в дюни. Тези, които са я виждали (винаги
северозападните части на Колосът, която отдалеч) разказват за огромна пукнатина,
разделя планината на две. Оттам извира най- която е сякаш живо същество. От недрата й
голямата река – Лаория. Безмълвният каньон е излизат пушек и миризма подобно на вулкан,
свидетел на страшна трагедия. В старите песни но никога не е наблюдавано изригване.
се разказва, че преди времена джуджетата са Наблюдателите й изпитват благоговение и
го огласявали с ударите на своите кирки и страх пред тази величествена и страховита
чукове и затова са го наричали „Пеещият гледка на движещата се дупка. Не малко
каньон”. Но тяхното желание за повече ценни същества са попадали в нея, но тя не спира да
метали ги въвело в конфликт с живеещите по се влачи, подобно на ленив, пустинен червей,
близките възвишения гиганти. Тогава запращайки всичко, до което може да се
великанът Грут съборил канарите на главите докопа в дълбините на своята чернота. Всичко
им и погубил стотици джуджета. Оцелелите свързано с този природен феномен е забулено
напуснали мястото и така там останали само в митове и легенди. Най-разпространено е
~ 46 ~
схващането, че това е входа към долната земя, забит там и после изваден. Диаметърът й е
царството на демоните, откъдето са излезли и точно 200 разкрача. Няколко храбреци са се
самите гиганти, а сега Бездната ги търси, за да опитали да я изследват, но веднъж потънали в
си ги прибере отново. чернотата, никога повече не са излезли. И
макар тя да не се движи както Бездната,
Дупката мнозина смятат, че между двата феномена има
Представлява огромна, кръгла, черна и пряка връзка, въпреки разстоянието помежду
бездънна дупка в земята с абсолютно отвесни им.
стени, сякаш някакъв гигантски кол е бил
Острови
Островът на науките неконтролируема и е разрушила всичко (а
Островът на науките някога е бил също така е променила и животните). В
полуостров от Магландиум, но при библиотеките на градовете Хелитион и Ал-
разцеплението на света част от него потъва Тирим-Оминор са запазени стари текстове,
под водите на Проливът на тежката вода, като описващи живота на учените магове от острова
прекъсва връзката му с основния континент. още от преди времето на Войната.
Намира се на югоизток от основната суша.
Островът наистина е огромен, но въпреки Скалистият остров
площта си е не заселен. Почти целият е покрит Във всеобщата бъркотия при
с гъсти гори, а планината Граконус се проточва разделението на континентите, една малка
от южния до източния му край. Някога там са частица от Лемрит бива запратена на юг,
били най-развитите магически и научни школи. заедно с Магландиум. Това е Скалистият
Навсякъде из джунглите могат да се видят остров, който е вторият по големина. Под
останки от някогашни големи градове - основи въздействието на магическото поле само за
на огромни сгради, стърчащи метални скелети няколко века от голо парче скала островът се е
на мостове, пътища и други невиждани чудеса превърнал в цветуща градина. Въпреки че не е
на от времето преди Войната. Понастоящем населен с разумни създания, островът е
островът е обитаван само от диви животни, изследван и познат на повечето
които само бегло приличат на своите мореплаватели. Често, когато настъпи буря,
континентални събратя – почти всички корабите се насочват право към Скалистият
животни са двойно и тройно по-големи от остров. Там, скрити в някой залив, те изчакват
съответните видове в Магландиум, а се говори стихията да премине и отново продължават
и за огромни хищни насекоми (за радост не са своя път около Магландиум.
летящи). Огромни дървета и пълзящи растения
безмилостно рушат вековните здания. Остров без име (или Безименния)
Общоприетото поверие гласи, че островът е Далеч на северозапад е третият по
прокълнат и всеки, който стъпи там ще загине големина остров, на който още никой не е дал
от тегнещото над него проклятие. Какво точно име и затова просто го наричат Безименния.
е проклятието и защо се е стоварило именно Той, също като Магландиум, е частица от
там, никой не може да каже. По-научно Антила. Представлява гола пустиня. Никой не
настроените считат, че магьосниците от проявява интерес към него. Не е известно
острова са извършили опасен експеримент, в някой изследовател да го е описал, с което се
следствие на който магията е станала обяснява липсата на име.
~ 47 ~
Планини
Колосът Брилската планина
Колосът пресича цял Магландиум и го В славното си минало е наричана
разделя на две - северен и южен. Планината е "Планината на Престола". На най-високия й
могъща и негостоприемна. Въпреки това, по връх се издига легендарен замък. По-късно,
склоновете й има градове и планински селища след изграждането на град Брил, планината
на гигантите, построени близо до важните получава неговото име. Градът притежава
проходи, както и по целия северен склон. Дори слава, не по-малка от тази на планината.
хората са дръзнали да създадат град в
негостоприемната гръд на планината. Скалите Атлазените зъбери
и върховете на Колосът са опасни и пусти, но Красиви и високи планини, бележещи
вътрешността е далеч по-привлекателна и северната граница на Централния човешки
гъсто населена от клановете на джуджетата. съюз. Покрай тях се проточва Реката на
Те са превзели цялата югозападна част, а в мълниите. Тези планини не са създадени за
недрата й са построили огромни градове и живот – почти целите са от камъни. Но какви
тунели, където копаят ценни метали. камъни! Високите зъбери са изцяло покрити с
Още една раса се е заселила в Колосът. най-различни кристали и минерали. Всеки лъч
Това са гоблините, които живеят по светлина, попаднал там, се изгубва в
множеството пещери и изоставени от объркания, начупен лабиринт, сътворявайки
джуджетата тунели. Макар на пръв поглед неописуеми наслади за окото.
планината да изглежда пуста и необитаема, тя
всъщност е дом за множество разумни и не Планината на костите
дотам разумни създания, както и за няколко Заема централно място в целите човешки
десетки животински вида, които са се територии. Името на планината говори
адаптирали към суровия живот. красноречиво за нейните особености. Под
Колкото и да се разказва за тази повърхността на северните й части, а на места
мистична планина, то винаги ще е и над нея лежат останки от огромни кости,
недостатъчно. Тя крие тайни във всяко свое свидетелстващи за някакви непознати
кътче - от дъното на нейните недра до животни, обитавали някога това място. Никой
облаците, които я покриват. В нея са се не може да каже как са загинали – дали са
случвали велики събития и светът още носи били убити от другите още в зората на света,
отпечатъците на някои от тях. Някога гъсто дали боговете не са ги харесали или самата
населен, след Войната Колосът опустява. В природа ги е заличила. Ала костите им все още
момента най-слабо заселена е северозападната стърчат като спомен за безвъзвратно отминали
му част. Там днес могат да се срещнат само времена. Според някои, това са костите на
чудовища, диви животни и останки от древни гигантските дракони, избити от Нетилун.
цивилизации – сенки от забравеното минало.
Разумът на планината е заспал дълбок сън, Валаенор
очаквайки времето, когато отново ще бъде Това е името на вулкана, издигащ се в
нужен на света. центъра на Източният човешки съюз. С него са
В западната си част, планината е особено свързани множество легенди и слухове, дори
висока и върховете й целогодишно са покрити извън териториите на Магландиум. Отдавна се
с ледове и сняг. Централната част е по-ниска и знае, че от недрата му не извира само лава, а
затова се покрива със сняг единствено през и огромно количество енергия във всякакви
зимата, но това не я прави по-гостоприемна. форми – топлина, светлина, вятър, дори магия.
~ 48 ~
Всички опити да бъде открит този Състои се само от един голям хребет с много
забележителен източник на енергия се оказват изгърбена форма, от което е получила името
безрезултатни, понякога и пагубни за си. Планината е почти гола, въпреки че се
изследователите. Вулканът сякаш е жив, ала се намира сред плодородни земи. Само една
държи като капризно хлапе. голяма река извира оттам. Обитавана е
предимно от змии и гущери, тъй като по
Донайските възвишения неплодородните й склонове трудно биха
Става въпрос за няколко ниски върха, живели по-големи зверове.
издигащи се в средата на равнината между
реките Млека и Лаория. Равнината е Демонът
сравнително плодородна, но самите Най-високият и „най-палав” вулкан се
възвишения имат пуст и негостоприемен вид, издига в северозападната част на Скалистият
което не е попречило на група луди хора да остров. Вулканът изригва толкова често, че
издигнат огромен град върху най-високото от около него не пониква нито едно зелено
тях (градът се нарича Кевинем). Възвишенията стръкче. Всичко е покрито с лава и пепел. Най-
са именувани на великия пълководец Донай, учудващото е, че вулканът винаги изригва,
провел тук най-тежката (и последна) битка от когато до него се приближат живи твари.
военната си кариера. Моряците забелязали този факт, но не могли
да повярват, че природата би постъпила по
Охлювът този начин. Затова се носи поверието, че
Малка планина, която не се отличава с вулканът е обитаван от демони или че самият
нищо друго, освен със странната си форма. той е някакъв вид адско изчадие.
Върховете й са подредени в спирала (по
посока на часовниковата стрелка от центъра Орловите канари
към периферията), откъдето е получила името Висока планина, заемаща голяма част от
си. Тук-там се виждат отвори на пещери, които Скалистият остров. На места е тиха и гола, на
в повечето случаи вече са заети от мечки или други – обрасла и пълна с живот. Интересът
други нездравословни за среща създания. към планината е малък, знанията за нея са
взети предимно от наблюденията на моряците,
Коритото но те никога не са си правили труда да я
Не е висока, защото почти половината й изкатерят. Дори да има нещо интересно на
площ е заета от най-голямото планинско езеро нейните върхове, то не е известно.
в Магландиум. Пълна е с извори, повечето от
които минерални. Хората отдавна са я Граконус
пребродили и вече няма неизследвано кътче от Според сведенията за Островът на
нея. Планината е богата на растителност и науките, вътрешните му земи са заети от
много оживена. Боговете са решили да надарят невисока планина. Какво крие тази планина не
това място с прекрасни условия за живот – е ясно. Знае се само, че по шестте най-високи
гъста гора, просторно езеро, свеж въздух и върха са издигнати шест кули. Те все още
плодородна земя. Носи се поверие, че първите стърчат там и са единствените непокътнати
човеци в Магландиум са се заселили именно сгради по целия остров. Защо и как са оцелели
тук. все още не е отговорено. Източните
магьосници постоянно се питат дали Граконус
Гърбушкото не съдържа нещо повече от пръст и скали, но
Най-малката планина на континента. все още не са успели да проверят това.
~ 49 ~
Гори
Вечната гора пред разните обиталища на мистични сили и
„Не всички гори заслужават да бъдат богове. Центърът й е запълнен от голямо
описани, но има такива, за които е добре да се езеро, чиято вода държи гората свежа и силна.
знае по нещо, преди нозете ни да дръзнат да
нарушат границите им.” Чудната гора
от неизвестен пътешественик Наречена е така, поради необяснимите
Това със сигурност е една от първите явления, случващи се там. Например,
създадени гори. Резултатът бил сравнително започнало прокарването на път през нея,
успешен и боговете решили, че това ще е една свързващ директно градовете Истрим и Крим.
от местностите, която ще приюти първите Огромно било учудването на дърварите, когато
представители на разумния живот т.е. елфите. след тежка работа и отморяващ сън
Още оттогава тази гора е табу за другите раси. установявали, че повечето от дърветата отново
Дори сега, толкова хилядолетия след си били на местата, здрави и непокътнати.
създаването си, тя е дом единствено за елфи и Естествено, проектът бил изоставен. Малцина
диви животни. В гората се срещат най- знаят коя е силата, закриляща гората.
невероятните, вълшебни същества. Говори се, Останалите могат само да гадаят.
че в старите дървета живеят приказни феи, а
някъде там се разхожда истински леприкон Гората на столетниците
(онзи с гърне, пълно със злато). Каквито и да Навсякъде из нея растат високи, вековни
са тайните й, те още много векове ще бъдат дървета. Дърварите ги считат за духове на
достояние единствено за елфите. велики магьосници и мъдреци, живели тук още
преди разделението на континентите. Затова
Оплетената дъбрава тези дървета не познават допира на брадвата,
Бивша част от Вечната гора, отцепена от а растат спокойно, удължавайки и без това
Реката на мълниите. Елфите, които някога са я дългия си живот. Що се отнася до фауната, тук
населявали, са се преместили на север, при изобилства от всевъзможни животни.
останалите от своята раса. Магията останала
неконтролирана след тях и се втъкала в Дъждовната гора
растенията. Затова гората е много гъста и Малка гора, растяща в южните
именно определението „оплетена” й пасва най- покрайнини на Блатото. Има всякакви видове
добре – на много места клоните са се свързали дървета. Обитават я най-срещаните горски
в такива възли, че е невъзможно да се каже животни – мечки, елени, глигани, вълци.
кой клон на кое дърво принадлежи. Хората Сравнително спокойно място, като изключим
губят дълго време в опитите си да я пресекат. честите набези на гущероиди и безпричинните
Затова предпочитат да използват само валежи.
големите пътища, прокарани през нея.
Елхова гора
Средната гора Както показва името, там растат
Една от най-красивите и населени гори иглолистни дървета. Гората е малка и лесно се
на континента. В нея няма нищо магическо и преминава. Срещат се дребни хищници, които
неестествено. Цялата й прелест, цялата й не биха нападнали човек, освен ако не са
жизненост са създадени от природата, без много изгладнели. Пазете се от падащи
никаква „висша” помощ. Вероятно затова шишарки!
толкова много животни и хора я предпочитат
~ 50 ~
Смръдлева гора Вулгарея
Нищо в самата гора не смърди и реално „Голямата гора от другата им страна” си е
никой не знае защо е наречена така. Името й е създала неприятно име след няколко
запазено от далечни и забравени времена. инцидента с моряци, решили да се подслонят
Иначе не се различава особено от Елховата под нейните дървета. Според слуховете, който
гора – предимно иглолистни дървета, се скрие под черните им сенки, постепенно
разположени нарядко и всякакви дребни започва да избледнява, докато не се превърне
животинки, щъкащи из килима от нападали в проста сянка. Няма обяснение на това
иглички. явление, но кой ли би рискувал да го
изследва?
Гората на огненият демон
Видимо демон няма. Или поне не е в Химориша
такава форма, в каквато си го представят Просторна гора, покриваща почти целия
повечето суеверни хора. „Демонът” е един Остров на науките. В старите книги е описана
млад, бълващ жупел вулкан, който се издига като най-своенравната гора, растяла някога. В
точно в център на тази гора (сигурно сте каквото и да се изразява нейното своенравие,
прочели за него по-горе). Гората често страда сега то е далеч от любопитни изследователи.
от своеволията на вулкана, който безмилостно
гори дърветата й, но въпреки това продължава Малка Химориша
да расте и да се разширява. Нищо чудно по Това е онази част от Химориша, която е
някое време да прехвърли Орловите канари и останала върху Магландиум, след като
да се слее с голямата гора от другата им Островът на науките се отчупил от континента.
страна. В нея няма нищо отличително.
Реки
,
Лаория Реката на мълниите

Най-дългата и най-пълноводната река на Извира от ниските части на Колосът, на
континента. Тръгва от високите части на северозапад от Вечната гора. Това й име е
Колосът, пресича Блатото и равнината, и се сравнително ново. Дадено й е поради факта,
влива в Южното море. Въпреки че минава през че въздуха над нея е наситен с електричество
много населени райони, не се ползва с добро (делото е на магьосниците от Източния
име, защото силните й течения понякога носят човешки съюз). Въпреки леко неприятните
разни непознати неща от блатата, срещата с условия, по протежението на опасната зона
които би могла да бъде смъртоносна. има няколко града, но дивият свят я избягва.
Сянката Лия
Първото и най-тайнственото отклонение Свещената река на елфите. Разцепва
на Лаория. Пъплеща по дъното на Назъбеният Вечната гора на две части и образува Лунното
проход, тази река навява асоциации с гладна езеро (най-голямото в Магландиум). За тази
анаконда, която очаква наивните, малки река с право се разказват най-много легенди,
животинки да се подлъжат и да нагазят в предавани от древни елфически поколения. Но
привидно тихите води. Гигантите изпитват от всички хора, единствените, запознати с тези
суеверен страх от нея, въпреки че няма велики истории са жителите на Източният
смислени основания за това. съюз. На мястото, където Лия се влива в
~ 51 ~
морето е изграден Ал-Тирим-Оминор – най- По всеобщия закон на тишината, тук никога не
вълшебният от всички човешки градове. се чува шумът на течащата вода или
плискането на вълните. Съвсем бавно, с
Мелионска река някаква странна меланхолия, водата се плъзга
Логично е името на колосален град като по каменното дъно към неизменната си цел –
Мелион да се прехвърли върху най- безкрайния океан.
впечатляващия природен обект в околностите
му. Но нито Колосът, нито морето могат да Тихите извори
бъдат именувани на един град. И като нямало Тишината на Безмълвният каньон не
друго, жителите обявили реката, течаща през свършва до неговите стени. От много
него за Мелионска. Името й тръгнало нагоре по изворчета в близките му околности се спускат
течението, чак до дълбините на планината, малки ручеи. Всички те свършват в
откъдето тръгва. В самата река няма нищо Безмълвното езеро или в Безмълвната река, но
особено, освен странния жълтеникаво-тинест правилото на каньона – пълна тишина – се
цвят, който придобиват водите й след като простира и по тяхното течение.
премине през града.
Корените на живота
Велика Лаория Странна плетеница от извори и рекички в
Забележително е как хората могат да западната част на Колосът, даващи началото
направят не просто слон от мухата, а направо на пълноводната Тилейска река. След като ги
дракон от въшка. По тази логика, една река, картографирали, хората забелязали, че те
отделяща се от течението на страховития наподобяват корените на дърво. Преданията
потоп, наречен „Лаория”, е получила името твърдят, че са създадени и наредени от самия
„Велика Лаория”, сякаш може да се сравнява с бог Бона. И дори сега мнозина да не помнят
родителската река. Както и да е, тази река е кой е Бона (изключваме джуджетата), знанията
много по-различна от първоизточника си – за животворните извори на Тилей са известни
плитка, тиха и бавна. Затова бреговете й са на всички хора, живеещи по течението на
населени, а из нея често сноват малки дълбоката река.
рибарски лодки.
Тилейската река
Мъжката река Една от най-пълноводните реки. В нея се
Извира от далечните възвишения на събират много от водите на Колосът. Името й е
Колосът, в северния край на Централния свързано с легенда, свързана с боговете Бона и
проход, а по пътя си към Южното море Нетилун, и неуморният пътешественик Тилей.
образува три от най-големите езера на
континента. Изключително пълноводна река. Тихият Тилей
Името й звучи тематично, а обяснението за Както вече е ясно, хората имат навика да
него може да се намери в една легенда, отъждествяват на пръв поглед несравними
разказвана от гигантите от племето на неща. Така, Тихият Тилей е поточе, което се
Лукавите рисове. отделя от бурната Тилейска река. Самото то не
притежава отличителни особености, затова
Безмълвната река хората решили, че не могат да го нарекат
През западната част на Безмълвния другояче.
каньон тече река, наречена по същия начин.
~ 52 ~
Бързоструй Хармония
Извира от високите части на Колосът и се Най-бавната и спокойна река. Никъде по
спуска бързо надолу (затова е наречена така). течението й няма водопади или водовъртежи.
Минава покрай два от най-големите градове – Чудесно място за отмора, предпочитано от
Кастина и Мелион. Бреговете на Бързоструй са всякакви същества. Според преданията самият
населени и култивирани, поради което дивите Фанаар изкопал дъното на тази река, за да
същества отдавна са я изоставили. може, когато слиза на земята, да намира тихо
и спокойно място за своето вечно съзерцание.
Река
Реката Река е една обикновена река, за Чудногорска река
която така и не било измислено име. Всичко се Наречена е така, понеже е единствената
дължало на една умна глава, която рекла: река, която излиза от Чудната гора. Тя е къса и
„Чакайте, бе, защо да не бъде просто „река”? се влива в Хармония. Водата й има странното
Стига сме се трудили да измисляме имена! И свойство: ако този, който пие от нея има чисти
без това имаме по-важна работа за вършене...” мисли, водата ще го зареди с магическа
Така, реката си остава просто Река. Веднага, енергия.
след като излезе от Колосът, Река се влива в Разказвачът преценя кой герой е с
Бързоструй. чисти мисли и колко мана ще възстанови.
Водната мрежа Монере

Това е една плетеница от рекички, Започваща далеч от вътрешните части на
ручейчета и езерца, затворена между Блатото, тази река бързо влиза в Чудната гора.
Бързоструй и Тилейската река. Толкова много Много пътища я пресичат, но иначе в нея няма
вода накуп често създава проблеми на хората, нищо впечатляващо.
особено през дъждовните периоди, но е
благоприятна за фермерите в района. Затова Млека
тези земи са гъсто населени и изцяло Извира някъде от Блатото, недалеч от
култивирани. западния край на Дъждовната гора. Спуска се
на юг, без да криволичи особено,
Влей заобикаляйки Чудната гора от изток. Има два
След водната мрежа, освен Бързоструй и притока, които също водят началото си от
Тилейската река се отделя трети голям поток. Блатото. Около Млека рядко се намират диви
Хората са го нарекли Влей. Той се насочва животни, защото голяма част от бреговете й
директно към морето и се влива в него, без да вече са заети от човешките села и градове.
образува никакви странични потоци и езера. Влива се в Южното море.
Бялото джудже Мъхестата река

Приток на Мелионската река, извираща Тръгва от блатата, недалеч на
от подземните потоци, близо до джуджешките североизток от Дъждовната гора. Съвсем къса
галерии. Защо е „джудже” е ясно, а „бяло” е, е – пресича гората и се влива в Дъждовното
защото реката минава покрай множество езеро. Високите тополи, растящи по нейното
варовикови скали. Отмивайки скалите, нейните течение всяка пролет я покриват със своите
води получават странния оттенък. мъхчета. Така е дошло и името на реката.
~ 53 ~
Реката на малките листа река. Тя не е особено дълга. Тече много бързо,
Малка река, пресичаща Дъждовната гора. а водата й винаги е бистра и студена, поради
Намира края си в безотточното Дъждовно което повечето хора я харесват.
езеро. Поетичното си име е получила от един
пътуващ бард. Една есен той случайно минал Скокливата река
оттук и се възхитил от гледката на падащите в Този приток на Лаория е една от най-
нея листа. Дори й посветил песен. странните реки в цяла Титания. Тя е
единствената, чието течение не се подчинява
Вонящата река на гравитационните закони. Извира от
Това е една особена река, извираща от северните части на Брилската планина, но още
Блатото. Цвета на водите й постоянно се преди да стигне подножието прави рязък
колебае между жълто и оранжево. Миризмата обратен завой и пресича планината по цялата
около нея е леко неприятна, но повечето й дължина. Вместо да заобикаля попадналите
местни жители са свикнали. Твърди се, че това на пътя й хълмове, реката ги изкачва и се
се дължи на минералите в нейните води, които спуска от другата им страна. И така – до
можели да донесат на човек дълголетие почти Лаория. Много алхимици и магьосници са се
като на елф, но никой не е успял да го докаже. опитали да си обяснят този феномен, но още
Намира края си в две по-пълноводни реки, никой не е успял.
които заличават неприятните й особености.
Брилска река
Мътната река Извира на североизток от град Брил и
Също тръгва от Блатото. Началото й е пълни защитния му ров. Къса е и се влива в
недалеч на север от град Горно Хълмово. След Лаория.
като излиза от блатото, тя рязко завива на юг.
Далеч по-нататък се влива в Лаория. Водата й Малкият дракон
никога не е била чиста. Около нейния извор Извира от източните части на Брилската
често се навъртат гущероиди. планина и се спуска бързо надолу, към
голямото езеро, наречено „Сълзата на бога”.
Мамайчица Понякога в течението й се вплитат дълги
Единственото голямо езеро в Донайските огнени езици, което е накарало хората да си
възвишения се нарича Мамай. От него тръгват мислят, че извира от устата на гневен дракон,
две реки, чиито имена много наподобяват това запечатан в скалите още от времето на
на езерото. Мамайчица е по-голямата река. Тя античните войни. Въпреки кратката си
бързо намира път навън от възвишенията и с дължина, Малкият дракон е изключително
плавен завой се насочва към морето. буйна и пълноводна река, и дори дава
началото на една друга.
Мамучица
Мамучица е по-малката от двете реки на Големият дракон
Мамайското езеро. След известно лутане из Единственото отклонение на Малкият
северните Донайски възвишения, Мамучица дракон е река с много по-голяма дължина.
веднага се устремява към Мътната река. Най-особеното е, че всички огнени езици от
Малкият дракон завиват и тръгват по
Донайска река течението на Големия. Как може тези два
Освен езеро Мамай, друг голям воден елемента да текат заедно, без да се унищожат
източник в Донайските възвишения е тази един друг? Никой не може да отговори. Дори в
~ 54 ~
легендите няма обяснение. Затова хората са далеч от този на Големият брат. Водите му не
склонни да го отдадат на боговете, демоните и стават за плаване, а само за риболов. Малко
магията. хора живеят покрай тази река, затова и дивеча
тук е по-многоброен.
Малкият зъб
Малкият зъб е една наистина малка река, Малка река
която като по чудо се е измъкнала от каменния КЪса река, начеваща от две изворчета в
лабиринт на Атлазените зъбери. По дъното й централната част на Планината на костите.
се забелязват остри парчета минерали и Минава покрай две големи села и се влива във
хората стъпват много внимателно, когато се Велика Лаория.
налага да минават през нея. Острите камъни са
способни да разрежат и най-дебелата Езерна река
подметка. Назъбеното дъно продължава до Река без никакви разклони или притоци.
мястото, където Малкият зъб се влива в От незапомнени времена тя не се е променила
Мъжката река. по никакъв начин. Единствената й цел е едно
безотточно езеро, точно на североизток от
Атлазената река Планината на костите.
Най-блестящата река на континента. В
нейното течение постоянно плуват фини Минера
минерални частици, които отразяват и Буйна река, събираща водите си от
пречупват светлината също както го правят по- горещите минерални извори в северната част
големите им подобия по върховете на на планината Коритото. Същите извори са
Атлазените зъбери. Едва когато влезе под основния източник на вода за прословутото
сенките на Средната гора, реката изгубва Топло езеро. Иначе реката няма нищо общо с
блясъка си. Влива се в езерото Долни мъж. езерото, а се обединява с река Равена. Хората
не харесват бързото й течение и непредвидими
Гърбушка водовъртежи, затова тук рядко могат да се
Единствената голяма река, извираща от видят посетители.
Гърбушкото, се стича бавно и лениво към
Средната гора. Толкова е невзрачна, че само Чудодейка
живеещите покрай нея й обръщат внимание. Един от най-известните минерални
извори около Топлото езеро е този на реката
Големият брат Чудодейка. Там е пълно с хора, които се
Последният приток на Мъжката река е надяват да оправят недъзите си, благодарение
бавен, но много дълбок поток. Тръгва от на лековитата вода. Някои сполучват, други
ниските, южни възвишения на Планината на не. Реката лекува избирателно и никога не
костите. По водите му постоянно сноват лодки може да се каже кой ще си тръгне радостен и
от всякакъв вид. Това е най-прекия път между кой – още по-нещастен.
градовете Калал и Ветроград. Почти всички,
които отиват в планината предпочитат реката Топла
пред сухоземния маршрут. Отточната река за Топлото езеро носи
име, наподобяващо това на самото езеро.
Малкият брат Въпреки късата й дължина, около нея са
Предпоследният приток на Мъжката река построени множество лагери и почивни места.
е просто едно дълго поточе. Извора му не е
~ 55 ~
Поточето много пълноводна. По пътя през Оплетената
Въпреки умалителното си име, Поточето е дъбрава от нея се отделя голям поток, наречен
нормална река. Представлява обединение на Дъбрака, но малко по-нататък река Сирамион
две други, които изненадващо са наречени свършва своя път в Дъбоструй. Малко след
Горно и Долно поточе (човешкото остроумие е излизането от гората, Дъбоструй се разделя на
удивително, нали?). два равностойни потока, хитроумно наречени
Ляв и Десен Дъбоструй. Минавайки през
Равена Оплетената дъбрава, тази река отмива част от
Една от най-големите реки в източните неконтролируемата магия и затова хората са
равнини. Въпреки че се спуска от високите много внимателни, когато я пресичат.
части на Атлазените зъбери, когато стига
подножието тя бързо успокоява течението си и Дъбрака
продължава бавно, криволичейки из Основният отток на Дъбоструй е река със
равнината. Много рядко по повърхността й се сравнително населени брегове. По цялата
образуват вълнички и затова хората са й дали дължина на Дъбрака, дори в Оплетената
такова име. Някъде по средата на течението й дъбрава е прокаран широк път. Много широка,
от нея се отделя рекичка с интересното име но сравнително плитка и бавна. Водите й са
Беловино, а малко преди да се влее в морето бистри, а понякога в тях се виждат блестящи
обединява водите си с тези на Минера. каменни парченца, които Дъбоструй е отчупил
от Атлазените зъбери. Повечето от тях тръгват
Беловино по течението на Дъбрака.
Отделя се от средното течение на Равена.
Земята наоколо е засадена предимно с лозя от Сирамион
бели сортове грозде, а всеки знае с какво Първото отклонение на река Лия се
гроздето най-много привлича хората. намира малко след Лунното езеро. Сирамион е
сравнително дълга река. От нея се отделя
Ендив Тирфин. Малко по-нататък Сирамион се
Малка рекичка, извираща от Атлазените пресича с Реката на мълниите и образува
зъбери. Малка, но с голяма слава. Разказва се, малко езеро, но то не я спира. Едва след като
че който тръгне нагоре по течението й, ще пресича почти цялата Оплетена дъбрава, тази
види странна картина. Сякаш в самия въздух река се съединява с Дъбоструй, вливайки в нея
над водата се е появил прозорец който част от елфическата мистика.
представя на погледа панорама към един друг,
непознат свят. Все още никой не е разбрал как Тирфин
тази нематериална картина се е озовала там. Още една река, излизаща от Вечната
Едното обяснение е в намесата на боговете, а гора. Разделя се на два потока, единият от
другото, по-научното, гласи, че ефектът е които пълни интересното Цветисто езеро, а
необичайна оптическа измама, сътворена от другия се стича към Реката на мълниите.
атлазения лабиринт. Ала светът, който се
вижда отвъд не прилича на нито една местност Лема
наблизо. Как може да е огледален образ? Това също е важна за елфите река.
Извира от Колосът и пресича Вечната гора в
Дъбоструй западните й покрайнини. Тече право на юг,
Тази река тръгва от високопланинско успоредно с Реката на мълниите. Близо до края
езеро в Атлазените зъбери и в началото си е си образува езеро Хелегот.
~ 56 ~
Реката на кондора пометено. Древните учени дълго са изследвали
Много къса, но изключително буйна река, тази сила, но и да са открили нещо, вече не
прорязваща северната част на Скалистия могат да го споделят с никого.
остров. Извира от стръмните склонове на
Орловите канари и представлява поредица от Алебра
безброй водопади. Моряците са забелязали, че Първият приток на Аксиома. Според
по върховете около извора й са сплетени записките на древните учени, тази река
огромни гнезда. Те са изоставени и никой не е представлява „...поредица от неоспорими
виждал птиците, живели в тях, но се носи проливи, които се вливат в Аксиома и
поверие, че са били митичните кондори – поддържат нейната константност, спомагайки
хищна птица, голяма колкото половин дракон. за правилното и неотклонимо протичане на
флуидния поток...”. Източните магьосници все
Дракулина (Реката-убиец) още разсъждават над този цитат. Резултатите
Далеч, в югоизточната част на не са много окуражаващи.
Скалистият остров, привидно спокойно и
непринудено тече една искряща река. Ала щом Верятна
някой стъпи в нея, водата изведнъж го грабва Отново според записките, това е реката
и неподозирано бързо го издърпва надолу. А която „...внася несигурност и неопределеност в
дъното й се покрива с черна тиня и скрива течението на Аксиома, давайки възможност за
гледката на отчаяното, давещо се създание. изследване на стохастични и непознати
Никой не би могъл да каже какво се случва със явления, действащи върху общото течение, с
жертвите на реката-убиец. А труповете, които цел тяхното избягване или отстраняване...”. И
тя изхвърля са ужасяващи – абсолютно бели и тук мъдростта на Източните магьосници се
изсъхнали, без капка кръв. оказва в задънена улица, опитвайки се да
разнищи смисъла на това изречение.
Куцият кон
Това е най-дългата река на Скалистият Ференциала
остров. Извира от Орловите канари, пресича Това е една от реките с най-необясними
Вулгарея и чрез два ръкава се влива в морето. свойства. Според сведенията в хелитионската
Куцият кон е може би единственото място по библиотека, ако един предмет, съставен от
целият остров, за което не се носи лоша слава. много части бъде пуснат в извора на тази река,
Всъщност, тя няма никаква слава, въпреки че е то на брега в нейният край той ще изплува
доста приятна рекичка. Но както винаги, тотално разглобен на най-малките си съставни
хората имат склонността да забелязват само части. Същите сведения казват, че античните
лошите неща и да подминават добрите. Не е учени дори са успели да обяснят това явление,
известно откъде е дошло името. Най-вероятно но техните знания са запечатани на
от някой пиян моряк. непристъпния остров. Ференциала се влива
точно в началото на делтата на Аксиома.
Аксиома
Тя е най-голямата река на Островът на Интегра
науките. Извира от средните части на Тази река се движи точно срещу
Граконус. Наричат я още „Неотклонимата Ференциала и се влива в Аксиома на същото
река”. Незнайно защо, нейното течение не място. Нейното свойство е точно обратното на
може да бъде спряно или отклонено по противоположната река. Ако няколко части
никакъв начин. Всяко препятствие мигом бива бъдат пуснати в началото на Интегра, накрая
~ 57 ~
те ще излязат сглобени, независимо колко разказват, че с помощта на Елементине могат
сложна е операцията по събирането им. да се обяснят множество от природните
Представете си колко полезна би била тази зависимости и взаимодействия, дори има
река за изобретателите... описание на някои от тях. Оказва се, че едно
време това е била любимата река на
Елементине алхимиците и градът, построен до нейното
Единствената голяма река на Островът на устие е бил едно от най-големите им средища.
науките, която не се влива в Аксиома, е За съжаление, времето си е казало жестоката
Елементине. В библиотеката на град Хелитион дума и от онзи град сега стърчат само руини.
има цял рафт с книги, посветени на нея. Те
Езера
Лунното езеро огромно огледало.
„Когато мъдрият погледне в дълбоките
води на езерото, може да види там неща от Ендир
миналото, от бъдещето и от времето, което Второто по големина езеро във Вечната
никога няма да бъде.” гора. Бреговете му са гъсто населени, но само
слова, приписвани на Лавренций Маума елфите знаят колко точно. Малцина
Най-голямото и най-странното езеро на представители на други разумни раси са
континента. Формата му е съвсем точен кръг, успели да го видят.
сякаш боговете са го очертали с някакъв
гигантски пергел. Намира се в центъра на Хелегот
Вечната гора и единствено елфите могат да Единственото езеро по течението на река
кажат нещо повече за него. Но, както е Лема се образува недалеч от мястото, където
известно, те са малко „стиснати на тема тя се влива в Реката на мълниите. Въпреки че
информация”, затова сведенията за езерото са е близо до края на Вечната гора, хората трудно
много оскъдни и неясни. ще стигнат до него, без да почувстват
„приятелското” потупване на елфическа ръка
Сълзата на бога по рамото си.
Първото езеро по течението на Мъжката
река. В него се влива и реката Малкият дракон. Сирамирско езеро
То е едно от най-големите, спокойни и тихи Това е единственото езеро по течението
езера. Навява странна меланхолия, поради на Реката на мълниите. В него тя се пресича с
което се носи поверие, че боговете идват тук, река Сирамион. Чудно е как двете реки се
когато са тъжни и търсят спокойствие (оттук разминават, без да си влияят. Като че ли нещо
идва името). До това място е построен само в езерото ги изолира една от друга.
един град – Северна звезда.
Цветистото езеро
Безмълвното езеро Сред земите на настоящия Източен съюз
Страшното проклятие на Безмълвния се намират множество странни места, резултат
каньон се е простряло върху всичко в него, от силната концентрация на магия в този
включително и върху това езеро. То е обширно район. По същата причина, това безотточно
и зашеметяващо дълбоко (от него тръгва река езеро има навика да променя цвета на водите
Лаория, което е достатъчно красноречиво). си. На шега го наричат „езеро – хамелеон”.
Повърхността му е винаги идеално гладка, като
~ 58 ~
Горни мъж на езерото за „нищожната” сума от 20 медника.
Това езеро запълва една голяма Иначе е тихо и пусто място.
вдлъбнатина в равнината. Захранва се от две
реки – Мъжката и Големият дракон. От Речово езеро
близките хълмове, през бистрата вода много Безотточно езеро, което се пълни от
ясно може да се види огненото дъно, Езерната река. По нейно подобие, от началото
образувано от потока искри, донесен от на съществуването си това езеро не е
Дракона. Долу те образуват кръг, който с променило своята форма и големина. Сякаш е
течение на годините бавно се разширява. сътворен някакъв перфектен баланс между
Нищо чудно след няколко века езерото да се количеството вода, което се влива и това,
превърне в огромен, огнен вир. Но дотогава което се губи. Но къде се губи? Необяснимо е.
има много време.
Мамай
Долни мъж Единственото езеро в Донайските
Накратко, това е езерото, около което е възвишения се е образувало, след като от
порасла и все още расте Средната гора. широка пукнатина в подножието на два хълма
Захранвано от Мъжката и Атлазената река, то започнала да блика вода. Постепенно тя
продължава да дарява околната растителност заляла всичко наоколо и само за една нощ се
със сила и свежест. На много места около появило ново езеро и две реки, изтичащи от
езерото са построени къщи и колиби на хора, него. Това се случило неотдавна, малко преди
но и дивият свят постоянно го посещава. приемането на близкия град Кевинем в
Западния съюз. Първият, който забелязал
Топлото езеро нечуваното събитие се втурнал по улиците на
Най-голямото планинско езеро покрива града, вайкайки се и крещейки. Името на
централната част на планината, наречена езерото е съставено от няколко от
Коритото. Причина за топлата му вода са неразбираемите звуци, които този човек
множеството горещи, минерални извори, от издавал. И въпреки, че кръстникът още същата
които събира водите си. Планината неуморно нощ починал, езерото продължава да се пълни
гълта от тази жива сила и се поддържа здрава и да носи името, което той несъзнателно му
и свежа. Излишната вода се оттича през тясна дал. Затова и реките, извиращи от него, носят
пукнатина в югоизточните склонове. толкова странни имена.
Дъждовното езеро Тилейско езеро

Безотточно езеро, което събира вода от Малко езерце, създадено от Тихият Тилей
две рекички, идващи от Блатото, както и от и рекички от Водната мрежа. То е плитко и
честите дъждове, които се изливат за щяло и тихо. Може би най-точното му описание е
нещяло. До него живее семейство лодкари, „голяма локва”. Иначе е добър източник на
които стопанисват три огромни лодки и прехрана за рибарите от околността и чудесно
превозват хора и товари между всички брегове място за отмора на отрудените жътвари.
~ 59 ~
Значими обекти
ВНИМАНИЕ! Обектите, описани тук крият някои тайни, които е добре вашите герои
да НЕ знаят. Така че ако желаете да запазите изненадата, можете да пропуснете тази
част и да оставите Разказвачът ви да реши какво точно да ви каже!
Храмът на Ордена създаването му принадлежи на знатната

Храмът, в който са се настанили фамилия Зено, която тогава е управлявала
представителите на „Орден на Нечестивият” е многолюдния Мелион. За съжаление, по време
най-старата сграда в Магландиум. Началото й на Войната всички пътища, водещи към храма
се губи някъде в първата ера, още по време на бипи прекъснати, вследствие на страшни
властването на тримата първи. Била е земетресения и вулканични изригвания. Днес
построена за земен дом на самите богове, но, само най-опитните катерачи имат шанс да
разбира се, вече никой не знае за това. Дълго прехвърлят начупените каменни хребети и да
време тя е считана за безполезна стара руина, се доберат дотам.
ала фактът, че е оцеляла повече от 50 века Храмът е висока кула, на покрива на
сам говори за нейното значение. Истинско която, с разперени криле стои величествен бял
щастие е, че настоящите й обитатели – орел. Именно в такава форма Бона обикалял
фанатизирани поклонници на Нечестивият – своите владения. Можел само за минута да
нямат никаква идея за силата, която се крие прелети между най-отдалечени краища на
тук. Същинската част на храма се намира вълшебната земя. По заповед на Зено бил
отдолу, в дванайсетте му подземия, но е прокопан обширен подземен лабиринт, до
запечатана от никому неизвестни сили. който само членовете на фамилията имали
Достъпно е само първото ниво на подземията, достъп. Единствено те можели да се
което членовете на сектата са превърнали в ориентират в замайващата плетеница от
зала за изтезания и грозни ритуали. По-нагоре тунели и капани, за да стигнат стаите със
се издигат четири кули. Околностите му могат скъпоценности и подаръци, събирани в името
да се опишат с една дума – пусти. на бога. За нещастие, нито един Зено не е
оцелял. А картите на храма, които те
Замъкът на Престола притежавали, отдавна са изчезнали и
Тази величествена сграда е увековечена забравени.
в най-дългите и най-фантастични митове,
разказвани в Магландиум. Основния Храмът на Кали
присъстващ обект в тях е Престолът. Според Далеч, далеч в непристъпните заледени
поверията, който седне на него ще властва над зъбери на Колосът, на север от Безмълвния
цял Магландиум до края на живота си. Тези каньон, в дълбока падина между няколко
слухове не са лъжа, но в цялата история на зловещи върха, е построен странен храм.
света само трима са успявали да достигнат Камъните му са толкова тъмни, че на белия
заветното място. Замъкът не допуска негодни фон напомня страховита, ръбеста, черна
личности зад портите си. дупка, която поглъща всичко около себе си.
Да, би било хубаво, ако храмът само
Храмът на Бона напомняше черна дупка. Но нещата са точно
Някъде в южния край на Колосът, между такива, каквито изглеждат, защото „Кали не
няколко стръмни зъбера, се е сгушил прощава”. Именно това е изписано над
впечатляващ храм, построен в чест на входната врата на храма. Извезали са го
някогашния бог на Магландиум. Идеята за отдавна забравени странни създания,
~ 60 ~
служители на злата богиня. Те са изградили сигурни резултати. А такива едва ли ще има
постройката от материали, които самата тя им преди кулите да бъдат изследвани
е дала. Повечето представляват удивително непосредствено, което засега е невъзможно.
черни камъни, които Кали е отмъкнала от Остават надеждите.
далечните краища на Вселената. Най-
странното в тях е, че те не отразяват Научните градове
светлината, а я поглъщат, което обяснява Освен Шестте кули, нито една друга
факта, че сградата няма сянка. Тези камъни са сграда по Островът на науките не е оцеляла.
способни да измъкнат всякаква енергия от Някога той е бил осеян с големи градове,
всичко. Това вече е известно на гигантите, населявани от учени и магьосници. Днес
живеещи наблизо, затова те внимателно единственото, което се знае за тях са имената,
отбягват досега със странният материал. местоположението, и част от дейностите, които
някогашните им жители развивали. Всички
Изгубените градове магове от Източният съюз, дори някои елфи
Някога из хребетите на Колосът живели много искат да надникнат в това, което се крие
многобройни народи от какви ли не раси. Те оттатък Проливът на тежката вода, но досега
издигнали множество градове, в които никой не е успявал да го премине. Могат само
развивали и съхранявали своята дейност. Но да четат и препрочитат малкото останали
когато Войната започнала нито един от тях не книги с оскъдни сведения за онези градове,
бил пощаден. Повечето били пометени, които сега бавно се разпадат под напора на
опожарени и изравнени със земята. необузданата дива природа.
Предполага се, че някъде все още са запазени
останки от тези митични творения на древните Тайната на чудната гора
строители. Но къде се намират и как се стига В центъра й, на китно островче, сред
до тях, никой не знае. Останали са само малко езеро, расте Великото Дърво – богът на
преданията, в които се разказва за чудесата, горите. Невъзможно е Чудната гора да бъде
сътворени от тогавашните народи. Според пресечена с груба сила. Ако героят има лоши
същите легенди, днес тези градове са покрити помисли, още в покрайнините ще бъде засипан
с щит от магия и проклятия, а всеки, който се от атаки на нейния растителен и животински
опита да ги намери е обречен на гибел. свят. Ако няма намерение да причинява вреди,
то Дървото безпрепятствено ще го допусне при
Шестте Кули себе си и ще му разкрие своята мъдрост.
Ако се съди по античните книги в
библиотеката на Хелитион, поредицата от шест Централната кула
кули по хребета на Граконус представлява Зашеметяващо висока сграда, издигната
сложна комуникационна система. С кого и защо на брега на Цветистото езеро. Обитавана е
са се свързвали древните, не е съвсем ясно. само от членове на Братството на източните
Споменава се за „неизследвани пространства”, магьосници. Те твърдят, че кулата е просто
„външни цивилизации” и какви ли не, все наблюдателница. Според слуховете обаче, в
толкова загадъчни и неясни понятия. Някои от нея се вършат много дейности, за които само
най-изявените учени в Източния човешки съюз Братството си знае. Странни звуци и светлини
работят усърдно по разплитането на долитат отвътре, а от някои прозорци стърчат
сведенията за шестте кули. За нещастие, предмети с неизвестно предназначение.
работата им е строго секретна и ще остане Каквото и да става там, то е недостъпно за
такава, докато не достигнат до окончателни и външни хора.
~ 61 ~
Обитатели
Внимание! Нереално е начинаещ герой да познава в подробности историята и
нравите на раса, към която самият той не принадлежи. Затова е препоръчително
по време на игра да се абстрахирате от знанията, които вие, като играчи, ще
придобиете след прочитане на тази част на книгата.
Обща информация за различните раси

Различните разумни раси в Магландиум (Блатото), която рядко напускат, но при тях
населяват свои характерни територии, но няма едва ли може да се говори за държава, по-
обособени държавни граници, ако не броим скоро общество, следващо свои собствени
Вечната гора и Железните планини, които са принципи, но разделено на малки родове и
изцяло под властта съответно на елфи и семейства. Гоблините са изцяло
джуджета. Гигантите са пръснати из Пустошта неорганизирани и поради войнствената си
и северните поли на Колосът, а при хората природа, техните племена често воюват не
всеки по-голям град е самостоятелна държава, само с останалите народи, но и помежду си.
спазваща свои собствени закони и управлявана Различните раси, живеят в крехък мир
от местния господар. Може би с нарастване на помежду си, пазейки в своите легенди
влиянието на отделните човешки съюзи споменът за последната война на боговете,
предстои появата на истински човешки която ги е въвлякла в убийствен конфликт и в
държави, но засега е твърде рано да се която всяка страна е дала безброй жертви. Но
прогнозира такова развитие. Съюзите докога мъдростта на легендите ще надделява
изглежда са предимно с военна цел. над арогантността и алчността?
Гущероидите също имат своя територия
Парична система
В миналото, различните народи значение, тъй като различни владетели
използвали свои парични системи, а някои опитват да се увековечат чрез сечене на
просто не познавали търговията. С времето, собствени монети. Важно е да се следи теглото
под въздействие на хората, които и до днес си и да се спазва съотношението между трите
остават най-добрите търговци, повсеместно се метала, а то е:
налага тяхната парична система. 1 златна монета = 10 сребърни;
Днес, като разменно средство, всички 1 сребърна монета = 100 медни;
народи са приели три вида монети – медни, Следователно 1 жълтица = 1000 медника.
сребърни и златни. Тежестта на монетите, Изключително рядко се срещат по-скъпи
независимо от метала, винаги трябва да е 10 разменни единици. Такива са шлифованите
грама. Формата и изсеченият образ са без диаманти и други скъпоценни камъни.
~ 62 ~
Хората и техните съюзи

Човеците, макар и една от най-младите ужасяващ упадък. Но все пак, те продължават
разумни раси на Титания, поради отличната си да се разрастват и прогресират по-бързо от
приспособимост, бързо са заели своята водеща която и да е друга раса. Причините са най-вече
роля и още преди Войната са достигнали в техните особености като раса, което е
популация в пъти по-голяма от тази на известно на всички разумни същества. А какво
останалите раси. Днес те си остават най- знаят хората за себе си? Отговорът се крие в
многобройни в Магландиум. В своята история следващите страници.
са отбелязали един величествен подем и един
История
Човешката раса е една от най-младите в сътвори, твар силна и могъща, смела и мъдра.
Титания. Предисторията им е дълга. Ето какво Упътил се тогава към далечно и тихо място в
пише Аквин Томаский в своите ръкописи, безкрайната Вселена и там се с работа заел. И
преведени от антични легенди: станало новото създание най-силно, най-умно
„И тъй, по примера на Трите повелителя, и най-дълголетно. Можело то да лети, мислите
дето елфите създали, много богове сътворили чужди да знае, навсякъде да вижда и къде що
свои живи твари, разумни и силни, едни от погледне всичко да разбира. Появил се тогава
други по-чудни и очарователни. Вдъхновени Самариан пред другите богове и рекъл: „Ето,
били боговете от това си дело и всеки своите вижте го гигантът – най-великото творение
твари хвалил и посочвал, а на чуждите с живо. Нему ще дадем благоволението наше,
презрение поглеждал. Започнала тогава щом по-могъщо от това не е сътворено.”
страшна свада и бог бога тръгнал да хока, а Ала не усмирили се боговете, а още по-
някои даже съществата си повели на поход бурно започнали да роптаят, щото новото
едни срещу други. Вплели се богове и живинки създание можело всички само с присъствието
в отчаяна схватка, своето превъзходство над си да пороби. Съгласил се Хармонар с тях и на
другите да покажат. Ала видели боговете, че брата си рекъл, че не може неговото същество
никой никого не ще надвие лесно и отишли в мир с другите да живее, щом те с нищо не
при Самариан, Кали и Хармонар, та те като могат да му се равняват. Натъжил се
главни най-право да отсъдят. Самариан, ала не можел творбата своя да
Зарадвала се Кали, защото шанс видяла погуби. Погледнал тогава към земята и видял
боговете да скара и срив велик да предизвика. Бездната как бавно из пустините на Титания се
Като змия се тя около всеки бог увивала и влачи. А отвъд Бездната, зад искрящи огньове
отровни думи му в съзнанието наливала. Ала и непрогледен мрак демони страшни и изчадия
трудна била нейната задача, щом Хармонар неверни съзрял. Сълзи потекли от очите на
след нея вървял и мисли разумни към всекиго Второродния, ала избор той нямал. Взел своите
отпращал, та дано равновесието в света се гиганти и през бездънната дупка ги запратил
запази. там, де вечни роби щели да бъдат, но живи
Сам Самариан стоял настрани от свадата поне ще останат. Изгубили там те своята мощ и
и мислел той как добро да стори, че всички да разум. Нямало вече коя раса да превъзхождат,
се усмирят и доволни да бъдат. Тъй прозрение но и да се върнат на земята не можели.
дошло му, че трябва и той разумна твар да
~ 63 ~
Не рачили, обаче, боговете да се помирят видели тоя съвършен баланс и решили
и наново спора стар заченали. Литнал тогава взаимно, че тия живи твари благоволението
Хармонар, светлината, що светове създава, да тяхно ще получат, понеже поравно от всички
настигне. Видял го Орим и спрял бега си, своя техни творения притежавали. Пожелали само
подобен да изслуша. После дълго мислил той от Орим така да стори, че лесно човеците да се
над думите, що Хармонар му прошепнал и омаломощават, та да не могат за един живот
изход намерил. Около Светилото завъртял се и да научат всичко, що другите знаят. И
парчета няколко от него отчупил. Слязъл после направил Орим така, че сред всички разумни
на Титания и шепа плодородна пръст вдигнал. твари човека най-къс живот да има и трудно да
Взел накрая една паница и бистра вода в нея живее без лъчите на Светилото. Тъй още по-
налял. Сипал пръстта във водата и бавно доволни останали боговете и благословията
започнал да бърка, дорде кал плътна и своя връз хората излели.”
еднородна се получила. Започнал сетне Орим
бавно и внимателно калта да оформя, дорде Повечето от откритите сведения в
две форми на същества получил, досущ на Магландиум са запазени в библиотеките на
много от досегашните подобни. Пуснал тогава магьосническият град Ал-Тирим-Оминор. В
парчетата от Светилото около фигурите да седмата библиотека има една специална стая,
светят и с топлината си да ги изсушат. Когато където е скрита една също специална книга.
и това било сторено, вдигнал Орим ръцете си и Наречена е „Хрониките на второто поколение”
на главите на фигурите ги поставил. Текнали и съдържа обобщена история на света по
потоци жива сила през тях и те отведнъж времето на втория период от развитието му.
оживели. Магьосникът, именуван Ариментор, е едни от
Озърнали се двете нови същества и с малцината, на които им е позволен достъп до
почуда поглеждали всичко, що около тях се тази свещена книга. В своите писания той е
намирало. Ослушали се и звуците започнали преразказал част от нея. „Хрониките на
да разгадават. И копнеж се породил в ума им второто поколение” започва от първото
да разберат кои са, къде са какво могат да настъпление на новите богове, наречено още
вършат. Хванали се тогава мъж и жена – Първото въстание. Тогава са се появили
човеци двама – за ръце и тръгнали заедно първите вълшебници сред хората, познати като
света да разгледат. И де що минат, почуда „земните магьосници”. В записките на
извиквали у другите, че уж на тях приличали, Ариментор се разказва нещо за тях:
ала умения като тях нямали. Започнали те да „Веднъж брат Калион ме изпрати да
забравят гигантите, що Самариан бил сътворил намеря древни писания за скитанията на
и що най-силните умения от всички раси били земните магове от летата преди средата на
отбрали. Вместо туй почнали да сочат двамата Ерата на възраждането. Спомних си, че в
човеци, дето Орим от кал въздигнал, че „Хрониките на второто поколение” четох нещо
особени сили си нямат и от всичко по равно за техните открития. Отидох при книгата и в
могат да вършат. И дошли тогава боговете на този ден тя реши да сподели с мен много от
всички живи творения да видят новите тайните, скрити в нейните дълбини. Тя ми
същества, да не би някаква хитрост да е показа цялата история на земните магове – от
приложил Орим и в заблуда да ги води, че тяхното възраждане до пълното им, мизерно
невинни и безпомощни изглеждат. Ала чисти унищожение.
били човеците и в своите мисли и в тялото си Земни магове се били появили на тази
никоя раса не превъзхождали, но и на никоя не земя още когато Светилото (едно от многото
отстъпвали. Ахнали тогава боговете като названия на бог Орим – бел. ред.) вдигнало
~ 64 ~
Първото въстание, заедно с Алфанна, Салфейс данни, които източните магове успели някак си
и Нечестивият. Неочакван бил този удар за да обобщят. Обобщението разказва
първите богове и не успели бързо да отвърнат. приблизително следното:
Но като видели мъничките човеци, пъплещи „Човеците залели поля, гори, планини и
зад гърба на новите богове, съзрели откъде пустини. Видели другите народи, че не могат
Светилото и техните чеда събрали толкова да се борят. Тъй много от тях решили да
сила. Рекла Кали да бъде земетресение, да се застанат на страната на хорските орди. Това
разцепят равнините, да се затворят проходите обединение наречено било „Второто въстание”.
и да погълнат последователите на Орим. Ала Удивени били боговете от гледката на
не се изпълнила нейната повеля. От различни различни твари, биещи се рамо до рамо. Тъй
страни се отделили стотици вярващи и подели останала шепа вярващи на първите богове,
странна песен. Полазила тя по празнините и която не би могла да се справи с
зъберите, укротила ги и земетресението не настъплението. Съгласил се Хармонар тогава
било. Тогава Хармонар сторил така, що вси със съветите на Кали и заедно освободили
зверове да освирепеят и човеците да избият. стотиците дракони, заточени отдавна.
Ала започнали вярващите друга песен, Освирепели били зверовете от дългото
извадили бляскави оръжия и ги забили в бездействие и се спуснали да газят и
земята. Отворили се дълги цепки и сребърен изпепеляват де що срещнат. Нажежила се
газ потекъл оттам. Потопили се животните в земята от техния огън толкова, че започнала в
сребърните облаци и паднали в несвяст. пустиня да се превръща, а водите в небето
Помислил тогава Самариан, но сърце не му изчезнали. Били въстаниците по-силната
давало да убива живи творения. Затуй повелил страна, ала изнемогвали и загуби повече
да порастат горите, да избуят тревите, да търпели.
запречат пътя на човеците. Оплели се тогава Но тогава Нетилун от дълбините на
треви, дървета и храсталаци в здрава плетка, и океана излязъл. Разгневен бил той жестоко от
заек да не може да мине. Ала подели огнедишащите, защото техните пламъци
вярващите трета песен и положили ръце на поразили и неговото царство. Излезли заедно с
пръстта. Изсъхнала земята, изчезнали реките и него четири гигантски, водни змея и още
увехнали растенията. Разкъсали човеците толкова октопода. Били те по-големи от всеки
сухата шума и продължили след Светилото. дракон, и имали пипала и опашки страшни,
Тъй, ми рече книгата, светът видял дълги стотици хвърлеи. И улавяли водните
първите земни вълшебници. И като разбрали зверове ония дракони, дето кацали по
вярващите, че земята е техен съюзник, бреговете, и давели ги в дълбините на
запристъпяли напред още по-настървено и моретата. Тъй, с намесата на Нетилун
уверено. И тогава дошло второто въстание.” започнало Третото въстание. А щом Орим
разбрал, че водния бог е на тяхна страна,
Въпреки съпротивата си, старите богове наредил на най-опитните мореплаватели, да
били безпомощни да се опълчат на вярата на съградят кораби огромни и тежки. Покрили
човешките последователи, наброяващи елфите корабите с вълшебен щит, а
милиарди. Първото въстание било най- джуджетата съградили мощни далекострелни
страшния погром за старите богове. Следвайки оръдия, какви не били виждани дотогава, а и
хронологичния ред на събитията, наред е днес ги няма. И нямали тия кораби платна,
второто въстание, което пък е неизменно щото носели се по бързите течения, дето
свързано с третото и последно такова. За тях Нетилун направлявал за тях. Милиони хора
са запазени няколко свитъка с откъслечни тръгнали да плават към незнайни острови,
~ 65 ~
навътре в океана, та да унищожат летящите Тримата бил сътворен най-отгоре света и
врагове, скрити там. А четиримата най-добри боговете да управлява. А долу на земята
сред стрелците да яздят водните змейове Неговите твари трижди по-благословени били,
право получили.” макар през войната смъртта тях най-често да
посещавала. Милиони били те и от нея страх
В крайна сметка, падението на първите нямали. Възродили се наново и бързо
богове става главно благодарение на „слабата” предишния си брой възстановили. Но алчност
човешка раса. С това завършва Първата война попарила кръвта им и те все повече да се
на боговете и започва втората ера от множат продължили и нови земи под своите
развитието на света. Освен „Хрониките на нозе покварили. Започнали тия твари на
второто поколение” са намерени още няколко другите домовете да взимат, щом за тях място
източника на информация считани за вече нямало. Свян не им останала да ценят
достоверни. Ето три откъса, които дават онуй, що е чуждо и към неподобните си
някаква представа за развитието и уважение вече не таяли.”
поведението на хората през втората ера: превод от старо елфическо предание
„Свършила Войната между стари и нови
богове. Възкачил се тогава Онзи що от
„Орим, Орим, що грееш високо в небето,

Орим, Орим, що света нам дари.
Чуй ни, Орим, словата твои вечни как шептим!
Виж ни, Орим, великолепието свое в нас съзри!
Молим се смирено пред твоя свят олтар.
Молим се в нас златния си поглед да впериш.
Молим се благочестие висше в сърцата ни да влееш.
Молим се мъдрост велика в умовете ни да вплетеш.
За твоето име свято дар сме ти приготвили
над нашите души клети ти да се смилиш
и нас – чедата твои в ръцете си да вземеш
и сила по-велика във вените ни да влееш.
Защото ти си, Орим, единствен бог.
Защото ти си, Орим, наш създател.
Защото ти си, Орим, наш предводител.
Защото ти си, Орим, наш покровител.
Хвала тебе, Орим!
Хвала тебе!”
част от молитвите на "Братството на светлината" (най-могъщата секта сред
хората по време на Втората ера)
„Заплаха страшна човеците били и скоро умуват що с хората да сторят. Тия същества,
всички останали можели да бъдат погълнати от дето слаби и безпомощни изглеждали, сега по-
ордите милиардни. Сбрали се тогава тайно страшни им се стрували от гигантите, що
другите раси на събор велик. Сбрали се да Самариан сътворил нявга. И страх лъхал от
~ 66 ~
всички, що на сбора били отишли. Страх ги отгоре гоблинът стоял и като гръмовержец
било своите мисли да изкажат да не би шпиони закани черни и смъртоносни той отправял,
и неверници сред тях да се стаяват и дълго дето човек мигом поразявали и смърт страшна
време никой дума не желаел да продума. причинили.
Ала излязъл млад гоблин и слова Страшна се война развихрила и смърт
страховити почнал да нарежда. Говорил той за неизмерима по Титания плъзнала. Погрома
погубените си братя, че даже там, къде лъчите страшен на всички посегнал, а хората най-
на Светилото не греят, човеците погром голям много пострадали...”
сторили. Говорил той, че човеците милост не из „История на разумните раси” –
знаят и само да тъпчат другите желаели и том 21
повече земи в своя власт превземали. Говорил
той пламенни думи за въстание всеобщо и Няма раса, излязла без поражения от
боговете на помощ призовавал сили на Втората война, но тези на хората били
бедните раси да дадат, та човеците те да несравними и като количество и съотношение
надвият. – броят на човеците намалял над петдесет
Слушали другите словата му яростни. пъти. Твърде късно расите разбрали кой
Слушали и все повече гняв и смелост, и злоба, всъщност е гоблинът, за когото говорят
и омраза в душите си събирали. Вдигнали легендите. И въпреки че повечето от тях се
тогава главите си и в погледите им страшни обърнали и се опълчили на силите на
пламъци горели. И текнали тогава като потоци Нечестивият, стореното тогава зло е толкова
всички тия твари, а човеците бавно погубвани огромно и всеобхватно, че никога повече не би
били под яростта им безгранична. А сам най- могло да бъде поправено...
Расови особености
Всеизвестно е по цяла Титания, че хората е зависим от Светилото почти като растенията.
имат една уникална особеност, която ги Много често, след дълъг престой на тъмно,
отличава от останалите раси – тяхната хората стават физически и психически
универсалност. От човек може да се получи немощни. От всички разумни същества хората
страховит боец, прецизен стрелец, надарен са най-податливи на болести и зарази. При тях
магьосник, изобретателен занаятчия, опитен се забелязват най-много недъзи, получени от
земеделец или абсолютен нехранимайко. Учи и злополуки или по наследство. Смъртността е в
запомня бързо, може да се приспособи към пъти по-висока, отколкото при другите раси. А
почти всякакви условия на живот. Затова сега тук се появява и другият голям проблем –
хората са най-многобройната и най- краткия живот. За боговете и дълголетните
прогресиращата раса. създания човекът е като запалена клечка –
Хората са расата с най-разнообразни пламва, изгаря и се разпада. Човеците рядко
умствени и физически белези. Според външния достигат осемдесет години, а ако някой
си вид, те се различават по пол, цвят на преживее над век се счита за чудо.
косите, на очите и на кожата, ръст, фигура, И все пак, въпреки краткия и нестабилен
лице и какво ли още не. Сред хората има живот, хората не само оцеляват, но се оказват
хиляди идеали за физическа красота и никой най-напредничавата раса. Как? Отговорът се
не може да каже кой е най-предпочитаният. крие в тяхното бързо развитие. Телесно и
Сравнени с другите раси, хората имат умствено, хората са най-възприемчивите
много недостатъци. Най-незавидното им създания в Титания. И това никой не може да
качество е тяхната нужда от светлина. Човекът оспори. За няколко месеца човек може да
~ 67 ~
овладее умения и занаяти, които признати сътворил най-възприемчивите и приспособими
майстори сред другите раси са тренирали същества, способни дори да потъпчат вярата
години. към своя създател в името на собствения си
Друго, с което хората компенсират прогрес.
слабите си страни, е тяхното бързо Ала в стремежа си към съвършенство, те
размножаване. Човешките семейства са забравят своето единство. Все повече човеци
многочленни. Нормално е едно семейство да поставят личното си благополучие над
има поне пет деца, а се случва да стигнат задружния живот. От една могъща, неразделна
дузина. Само аристократските фамилии рядко раса, днес хората са се превърнали в дребни,
си позволяват повече от два наследника, за да нагли и завистливи създания. За много от тях
избегнат борба за наследство. Но това включва животът не е нищо повече от трупане на
само мъжките рожби. Ако те не са първите им богатство и власт. Един от най-типичните
родени деца, семейството продължава да примери е Фионор Линатин, настоящ владетел
расте, докато се роди поне едно момче. на Западния човешки съюз, който живее само с
Комбинирането на тези две предимства една мисъл: „Животът е кратък. Утре може да
на човешката раса довежда до нейния бърз умра. Затова днес ще се веселя!”.
напредък. Всяко следващо поколение научава Така, повечето хора постепенно започват
знанията на своите предци, а после ги развива. да губят своето най-блестящо умение – тяхната
Така, поколение след поколение, хората умствена възприемчивост. Никой не може да се
плавно напредват и откриват нови и нови неща учи и да вади изводи, както човека. Най-
за света, за живота и за самите себе си. добрият пример за това може да се намери в
Казват, че когато Орим ги създавал, той Източния човешки съюз. Най-висшата форма
си поставил за цел да сътвори най-уязвимите и на магията, която по право е притежание само
умствено податливи същества. Направил го с на елфите, успешно се прилага от опитните
намерението, когато му дойде времето, да магьосници в източните човешки земи. Там се
може лесно да убеди и замае главите на тези крият милиони страници с вълшебни и научни
лековерни създания, така че те бързо да му знания, а единият от градовете (Ал-Тирим-
повярват и да го последват. Така целял да Оминор) представлява огромна вълшебна
надмогне старите богове. Е, видно е, че е творба. Това е изградено само за век от хора,
успял. Но от друга страна, той всъщност усвоили хилядолетните умения на елфите.
Територии
Хората са пръснати на югоизток от надмощие, са се оформили три съюза –
Колосът, с изключение на Блатото и Вечната Западен, Централен и Източен, като между
гора. Населяват нископланински и равнинни първите два възниква спор за богатата
райони. Рядко строят сред горите. Предпочитат равнина между реките Млека и Лаория. Хората
открити и осветени места, близо до източници от Източния съюз, повлияни от елфите на
на питейна вода. Вечната гора, са загърбили дребната човешка
Поради вроденото им желание за заядливост и са се отдали на магии и науки.
Бит и начин на живот

Животът на човеците е разнообразен какво хората са най-прославени, тъй като те
като самите тях. За някои той е прекрасен, за умеят и правят всичко. Сред тях няма най-
други – мъчен и скучен. Не може да се каже в разпространена професия или вяра. Всеки
~ 68 ~
намира своя път и пътят на всеки човек е и шивачи. От всички практикувани професии,
различен от този на останалите. Погледната може би най-типично човешко умение е
отдалеч, човешката раса е като малък хаос. Но отглеждането на различни растения и
при по-обстойно изучаване се разбира, че има животни. Хората са първите, достигнали до
няколко черти и правила, които важат за идеята за култивиране на растения и
всички хора. опитомяване на животни. В последно време
В обществения си строй, хората се много от жителите на големите селища са
отличават по множество признаци. Най- склонни да забравят значението на израза
важното за повечето от тях е придобиването „борба за оцеляване”, понеже храната им се
на материално богатство. Общо взето, най- намира само на няколко крачки, в техния двор,
богатите хора биват едновременно най- и с малко грижи те могат да си осигурят що-
възхвалявани и най-хулени. В тази връзка, годе пълни стомаси.
една от разпространените черти сред хората е Всъщност, има още няколко професии,
тяхното лицемерие. Повечето са готови да се които се срещат само сред хората. Такива са
съюзят или скарат с когото и да било, стига да много от услугите. Например, човешките
имат полза, което в повечето случаи означава кръчми и страноприемници са нещо уникално,
повече пари. Почти нищо в човешкото сравнени с техните еквиваленти. Докато за
общество не става даром. За много стоки и някои раси пиенето на алкохолни напитки и
услуги са установени общоприети цени. Сред приемането на гости е признак за висока чест
най-скъпите стоки са стоманата и стъклото, а и естетизъм, то при хората това е съвсем
сред най-добре заплатените дейности се нормална, ежедневна и най-важното –
отличават магьосническите услуги и печеливша дейност. Заедно с това върви и
поръчковите убийства. предлагането на всякакви заплатени
Още нещо, което разграничава един удоволствия (в някои градове публичните
човек от друг са неговите интереси и домове са отворени денонощно). Често по
професия. Занаятите сред хората са площадите и заведенията могат да се видят
неизброими. Повечето са изкопирани от интересни зрелища като представления на
уменията на другите раси. Например, акробати, различни състезания и боеве
добиването на метали и съграждането на (придружени с големи залагания) или
машини поначало е дело на джуджета, а театрални представления. Покрай тези събития
направата на накити и платове е научено от постоянно сноват просяци и джебчии. Само
елфите. Ала хората без особени трудности при хората могат да се намерят гилдии, които
стават опитни ковачи, изобретатели, бижутери извършват престъпления по поръчка.
Прослойки
В зависимост от своите убеждения и които управляват народа. Те контролират
положение, всеки човек или групи хора гледат войската, определят и прибират таксите, и
по различен начин на заобикалящия го свят. притежава огромни парцели земя. Живеят в
Могат да се кажат няколко общи думи за луксозни палати и странят от народа навън.
различните класи в човешкото общество. Властта им не идва само от парите, а и от
наследството и връзките, които
Аристократи аристократските фамилии създават. За много
С тази класа се свързват най-вече думите от тях е важно да пазят името на семейството
„богатство” и „власт”, в редки случаи и доброто впечатление сред себеподобните.
„изтънченост” и „доблест”. Тук попадат хората, Помежду им съществуват строги порядки и
~ 69 ~
маниери, като почти всички са изкопирани (с на дръзки експерименти. Мъдреците пък
известни изменения и редица опорочения) от трябва много да внимават в своите думи, тъй
високата култура на елфите. Тези правила се като обществото зорко ги наблюдава. Всяка
спазват неотлъчно. Затова пък извън тях тяхна постъпка може да ги възвиси или
аристократите си позволяват всякакви почерни.
своеволия. За някои гаврата с подчинените е Най-голямото средище на интелигенти е
незаменимо удоволствие. Други обичат да Източният съюз. Цялото му население добре
тормозят нормалните жители с високи такси и познава силата на магията, почита
грубо отношение. Някои толкова много се разбирателството и задружния живот, и
увличат във властта си, че започват да се интензивно използва най-новите открития.
смятат за богоподобни и считат останалите Единствено там елфическата мъдрост се
хора за нисши създания, съществуващи тълкува разумно и достоверно, без
единствено по тяхно благоволение. криворазбрани интерпретации. Напредъкът на
Все пак, част от аристократите ясно източните хора е огромен, но те не го споделят
осъзнават своята сила и отговорност. Те умеят с останалите, защото смятат, че може да е
да бранят интересите си с разумни доводи и опасно.
постъпки, а не със заплахи. Заради тези
личности и поради контрола над войските, Войници и стражари
аристократската класа все още е водеща в Страх лозе пази, но не винаги го опазва.
човешкото общество. Затова част от хората са поели дълга да
Без подкрепата на местните аристократи, осигурят спокойствието на останалите. Те имат
нито един владетел не би могъл да задържи за право да носят оръжие и да го използват по
дълго своята власт. предназначение навсякъде и по всяко време.
Тяхна задача е да предпазват жителите от
Интелигенция атаки на врагове и престъпници. По принцип
Основни представители на тази класа са тези служители се ползват с голямо доверие и
учените, изобретателите, мъдреците и уважение от по-голямата част на обществото.
магьосниците. Повечето от тях са особняци, Разбира се, всичко си има обратна страна и
което кара останалите да избягват да си имат някои военни и стражари използват властта си
работа с тях. От друга страна, всеки иска да с неправомерни цели, но това се случва рядко
познава известен мъдрец или магьосник или да или е добре прикрито.
помага на изявен учен и майстор. Обаче, това Войниците са призвани да влизат в бой.
не става толкова лесно, защото, въпреки леко Дали ще нападат вражеска крепост или ще
странното си поведение и идеи, тези хора защитават своя, техен дълг е да не напускат
много добре знаят своята цена. А разсеяното битката и да защитят своите командири дори с
им държане е по-скоро фасада, с която цената на живота си. Те трябва винаги да са
отблъскват нежеланите запознанства. винаги готови за схватка и в добра форма, да
В този дух, повечето от тях живеят и бъдат организирани и да изпълняват
работят самостоятелно или в малки групи от безпрекословно заповеди.
свои съмишленици. Не разчитат на външни Стражарите са специална прослойка сред
хора, защото трудно могат да предвидят военните сили на града, които имат задачата
последиците от неправилното тълкуване на да следят за реда вътре в обществото. Те
своите идеи. Тяхната работа е тежка и опасна, помагат на честните граждани, гонят
макар да е предимно умствена. Немалко учени престъпниците и ги оковават в подземията...
и вълшебници са губили живота си вследствие или поне би трябвало да го правят. Има случаи
~ 70 ~
в които се оказва, че престъпниците са онези поглед манастири и посветени в множество
които управляват стражата. Затова не винаги е тайни от теологията, те са хората, което
ясно чии интереси са защитени – дали тези на изцяло са се посветили в служба и
всички граждани, на определена прослойка преклонение пред своя бог. Повечето от тях са
или на отделна личност. постигнали невероятни висоти в събирането и
Войниците и стражарите са подчинени разгадаването на знания и тайни, свързани с
предимно на аристокрацията и рядко се божествата и техните подобни. Монасите рядко
отличават като независима част от се намесват в делата на другите хора, за тях
обществото. Всяка войскова част е подчинена голямото общество е нещо далечно и
на един единствен господар, но обикновено незначително. Те сами се грижат за своя
аристокрацията в един град е обединила живот, сами предначертават своите действия и
своите сили в едно и се следва общото сами търсят пътя към своя покровител. Може
командване на господаря на града (който по би затова те получават божията благословия и
правило разполага и с най-многобройната и просветление много по-често от който и да
добре обучена войска). било друг човек. Монасите могат да са
представители на която и да било раса (в
Духовници последно време се забелязват дори гоблини),
Религията е един от основните тъй като тяхната цел е наистина само
господстващи фактори в човешкото общество. духовното единение с избрания бог и това не е
Като представители и служители на боговете, обвързано с никакви политически цели.
духовниците притежават неоспорима власт над
умовете и постъпките на повечето други хора. Артисти
Работата им е да се съветват с боговете, да Сред хората се забелязва една странна
помагат и напътстват останалите хора в техния прослойка от индивиди, които на пръв поглед
живот. Понякога властта им е толкова голяма, не правят нищо съществено. Техният живот
че надхвърля многократно тази на преминава в писане на поеми и пиеси,
аристократите или реалния владетел, но рисуване, свирене, танцуване, пеене,
въпреки това рядко възникват конфликти преструвки и изпълнение на сложни трикове.
между двете прослойки. В повечето случаи Но това е само на пръв поглед. Реално
въпросът за прехраната и оцеляването на погледнато, това са пазителите на човешката
божиите служители е решен, тъй като самото душа. Тяхното съществуване има една
общество се грижи за тях, молейки се те да благородна цел – да запазят чувствата и
осигурят висшата благословия. Не рядко желанията в хората. За истинският артист най-
съкровищниците на храма могат да съперничат голямото удовлетворение е да накара
на богатството на цял град. публиката да се разплаче, да се смее, да се
Всъщност, това се отнася само за онези възхищава и тревожи заедно с него. Затова
духовници, които служат в различните храмове повечето артисти не стоят на едно място, а
в населените места на хората. Тези свещеници пътуват от град на град, за да получат колкото
са незаменима част от човешкото общество, но се може повече признание за своя талант.
за нещастие много от тях не са нищо повече от Малцина от тях са самотници. В повечето
обиграни хитреци, които умело използват случаи се обединяват в малки и големи групи и
своето положение за лично или нечие чуждо бродят заедно. Най-талантливите получават
облагодетелстване. огромна слава и често биват канени в
Ала има и други божии служители – домовете на висши аристократи, където
монасите. Живеещи в затворени за чужд получават добри пари за своите умения.
~ 71 ~
Животът им е изпълнен с вълнуващи събития, домовете им рядко се намират луксозни стоки.
възходи и упадъци, радост и мъка, ала най- Техният живот си остава тих и монотонен до
вече с пълна свобода. Душата на артиста е смъртта.
неспирна и не познава граници. Неговото
въображение не може да приеме правилата, Бедняци
нуждите и терзанията на нормалните хора. Той Това е утайката на човешкото общество,
се радва единствено на свободата да твори и най-нисшата прослойка от него. Тези хора
впечатлява. имат или много малко, или никакви пари.
Обикновено артистите са добре приемани Причините да достигнат до това положение са
от всички прослойки на обществото - тяхното различни. Някои го дължат единствено на
изкуство разплаква и разсмива еднакво добре големия си мързел, за други е наследство, а
и просяка, и господаря. Където и да отидат, те трети просто не са успели да намерят своето
лесно си намират подслон и храна. място в хаоса. Никой не се грижи за тях,
защото всеки ги счита за безполезни. Тези
Работници хора няма как да се прехранват, освен с
Тук влиза по-голямата част от човешкото просия, кражби и изпълнение на дребни, зле
общество. Това са хора, притиснати от заплатени поръчки. Много от тях намират
монотонното ежедневие, борбата за оцеляване смъртта си в килиите или на улицата, а живите
и осигуряване прехраната за идните дни. За се тревожат само как да оцелеят още един ден.
повечето от тях животът е неотменна поредица Тях ги преследват глад, болести, страхове,
от действия, която те машинално изпълняват, суеверия и стражари (най-вече глад и
без да се тормозят с въпроси за смисъла и стражари). Случва се понякога някой от тях да
последствията. Тук влизат всички професии, „пробие” нагоре, но това почти винаги
които осигуряват на човека и неговото означава, че е преминал в по-долу описаната
семейство прехрана, но никога истинско класа.
забогатяване – занаятчии, дървари, фермери,
ловци, търговци, животновъди, изобщо всички „Тъмната” класа
онези, които се изхранват от своя ежедневен Сред хората винаги е имало такива, които
труд. Животът на хората, поели по този път се бъркат в чуждите работи и забогатяват на
почти винаги е предначертан и определен. нечий гръб. Престъпността е едно от най-
Най-свещеното за тях е семейството. Те са човешките изобретения. Нейното присъствие
израсли с мисълта, че бракът и децата са най- се усеща навсякъде по земите им – от
върховното блаженство и през цялото си нищожните селца до многохилядните градове.
съществуване не си поставят друга цел, освен Навсякъде някой краде, убива, мами и насилва
да се грижат за своите потомци. Обикновено себеподобните си. Така се обуславя една
гледат с недоверие на всяко начинание, което класа, наричана „сенчеста” или „тъмна”. Тя
крие в себе си какъвто и да било риск. витае като призрак из селищата и всява страх.
Класата на занаятчиите е тази, която Всеки знае, че я има, но никой не знае кой
крепи цялото човешко общество. Тези хора се спада към нея. Може би усмихнатия съсед
грижат за нуждите на всички. Те осигуряват отсреща е наемен убиец? Или опитен
прехрана, дрехи, инструменти, оръжия и какво измамник? Откъде може да знаеш?
ли още не. Трудът им получава своята цена, но Забелязва се, обаче, че представителите
малцина от тях забогатяват чувствително. В на тази класа все повече започват да излизат
повечето случаи парите им стигат колкото за от сенките и да узаконяват дейността си. В
посрещане на ежедневните нужди, затова в повечето големи градове има организации,
~ 72 ~
чиято работа е точно да изпълняват нечии долнопробни кръчми), търсене на богатство и
мръсни поръчки. А още по-невероятното е, че бързото му пропиляване (отново в същите
все повече хора прибягват до услугите на тези кръчми). На тези хора се гледа с недоверие в
гилдии. Какво ли ще става нататък? Сигурно и градовете, тъй като ги считат за нарушители
боговете не знаят. на реда, но пък някои от тях са си спечелили
слава, която им отваря много врати.
Авантюристите
Това са тези, които са избрали Авантюристите, както и сами се
несигурността на живота „на път”. Готови са да досещате са от всякаква раса, така че не
приемат всякакви опасни задачи или да е задължително да ги споменаваме тук,
потеглят към неизвестното, стига накрая да ги но описанието на обществото нямаше да
чака достатъчно богатство. За тях живота е бъде пълно без тях.
постоянен риск, веселие (обикновено в
Жилища и среда на живот

Човешките градове са създадени от най- да пропускат някаква светлина, но стъклата са
разнообразни по размер и форма сгради. привилегия единствено на заможните
Материалите от които са построени варират от граждани. Стъклото е скъпо и бедните хора не
парчета кожи до масивни мраморни блокове. В могат да си го позволят. Прозорците на по-
зависимост от богатството на всеки човек, заможните къщи се затварят с дървени
къщата му се различава по размер и уют - кепенци, но колибите нямат дори и това.
богатите живеят в своите огромни имения, Поради лошите материали, с които са
оградени от зелени паркове, докато издигнати колибите, се случва при по-силна
занаятчиите се бутат с дванайсетте си деца в буря бедняшките квартали направо да бъдат
две-три стаи, в старата си дървена къща. изравнени със земята. Повторното издигане на
колибите е бързо, но с всяко следващо
Колиби преустройване се губи материал и те стават
Най-бедните жители живеят в колиби. все по-крехки. За да са по-устойчиви,
Тези къщи се глобяват собственоръчно от бедняците строят домовете си прилепени
бъдещите си обитатели, които използват за непосредствено един до друг, но дори това не
целта всякакви подръчни материали – дъски, ги спасява при големи порои или бурни
клони, тръстика, кал. Входът им е просто една ветрове. Улиците в тези квартали са широки
дупка, затворена със зле скована врата от само няколко стъпки и се вият между колибите
дъски или изсушена кожа. Вътрешността е (тук няма дворове). Най-хитрото изобретение
проста – една стая с огнище, издълбано в на бедняците е изкопаването на улиците. По
пода, няколко дървени съда и примитивно този начин подът на колибите (който е самата
легло, или просто сламеник на пода. земя) се намира на около една педя над нивото
Обикновено няма мебели, но понякога може да на улицата. В случай на проливни дъждове
се види скована маса, стол или шкаф. Всичко водата се оттича по улиците като по канали и
това се събира в едно помещение с размери не не влиза в домовете, което все пак си е
повече от три на четири разкрача. някаква утеха.
Има и малко по-големи колиби,
разделени на две или три помещения с Къщи
помощта на тръстикови паравани или опънати Къщите на средната класа са значително
кожи и парцали. Прозорците са малки, колкото по-солидни. За тяхната направа се използват
~ 73 ~
камъни, тежки дървени греди, дебели дъски и по-големи и добре защитени. Замъците се
керемиди. Всичко това е грижливо замазано с простират на огромна площ (над 1000
хоросан и боя, за да се попречи на вятъра да квадратни метра), а височината им надминава
влиза вътре. Повечето къщи имат солидна десет човешки боя (поне 20 метра). Изградени
основа, прокопана в земята, дори разполагат с са предимно от дялани масивни камъни. Само в
неголяма изба. Повечето имат няколко стаи, а централните човешки земи е прието
ако собствениците им съберат достатъчно последните един или два етажа да се строят от
пари, издигат и втори етаж. Занаятчиите почти дърво. Често замъците имат собствени
винаги строят къщи на два етажа, за да могат подземия, които се ползват за съхранение на
долу да разположат работилницата си. Същото храна, а така също за затвор и изтезаване на
се отнася и за дребните търговци, които личните врагове на владетеля. Ако няма
използват първия етаж на дома си за магазин. специална сграда, която да е ползва за градски
Повечето къщи има собствен двор, който е с затвор, то подземията на замъка изпълняват и
различни размери, според богатството на тази функция. Замъците разполагат с десетки
собственика. Често дворът е само зад къщата, помещения и множество пристройки.
а фасадата е директно на улицата. Такива Архитектурата им е много разнообразна. Някои
дворове могат да са общи за няколко къщи, в са като зловещи крепости, с високи зъбати
зависимост от градската архитектура. В по- стени и бойници, а други представляват
населените градове е нормално да се срещат истинско произведение на изкуството с
къщи без дворове, които са залепени една за красиви фасади и елегантни форми.Те винаги
друга, но тогава самата площ на къщата е по- трябва да натрапват своята роля –
голяма или е на повече етажи. демонстративно и ясно да показват, че са
символи на властта и военната сила. Замъците
Имения винаги са оградени с висока ограда, дори и
В монотонният градски пейзаж веднага се когато са зад стените на големия град.
открояват фамилните имения на
аристократите. Повечето такива сгради са Храмове
високи (три или четири етажа) и заемат площ Няма човешки град, който да няма
поне за пет нормални къщи. Построени са от собствен храм на поне един от боговете. Най-
масивни камъни, а прозорците им са закрити с често има поне два храма на различни богове,
пъстро изписани стъкла. Огромен двор с или общ храм, в който хората могат да се
висока ограда обгражда имението, а на молят на всеки от новите богове. Храмовете не
порталът охраняват войници. В самият двор са предвидени да осигуряват дом на своите
има допълнителни сгради за стражата и за служители, но при нужда (обсада, епидемия)
прислугата. Често на добре поддържана могат да приютят големи тълпи. Служителите
поляна има издигнат олтар, посветен на живеят в собствени домове, които често са
Салфейс (богът на войната), който близо до храма. Самите храмове се отличават
аристократите считат за свой покровител. със специфична архитектура. Прието е
храмовете на един бог да изглеждат по един и
Замъци същи начин, независимо в коя част на
Замъците са върхът на човешката човешките земи се намират. Така никой никога
архитектура. Те са предназначени единствено не може да сбърка на кой бог отива да се
за владетеля на града. Понякога могат да са кланя. Вътрешното устройство и порядките в
самостоятелна постройка извън пределите на храмовете също са различни според бога.
конкретно населено място, като тогава са още Отвън единствено храмовете на Фанаар
~ 74 ~
задължително имат двор, но не рядко и пазари, складове, казарми, училища, конюшни
останалите се ограждат с висока ограда. и всякакви обществени постройки, а понякога
дори и магьоснически кули. Всички тези
Други сгради сгради, както и всякакви други структури, като
Един град не е само къщи, дворци и площади, кладенци, фонтани, статуи и др. са
колиби. Срещат се множество други сгради, много различни по своята архитектура и
като кръчми, страноприемници, съдилища, варират от град на град.
Управление
Управленската структура на по-голямата реалната власт на градовете, обвързвайки се с
част от човешкото общество е йерархична. някои аристократични родове.
Изключение правят два неутрални града (Брил След тях са интелигентите. Те обичат да
и Северна звезда) и донякъде Източният съюз. работят самостоятелно, но понякога се налага
На най-високо ниво, както вече е ясно, да изпълняват нечии чужди заръки или да
стоят аристократите, предвождани от дават съвети за изпълнението на разни дела.
управника на града, който също е един от тях. Ползват се с уважение от страна на
Отчасти или напълно, те управляват всички обикновените хора и думата им представлява
останали прослойки, без артистите и някаква неофициална власт.
духовниците. Работниците са основната сила на
Свещениците винаги са стояли близо до човешкото общество и никой не обича да ги
аристократите и тяхното мнение не може да закача, независимо колко високо над тях стои.
бъде пренебрегнато. А и никой не би желала Без тях обществото е нищо. Но те самите
да си навлече гнева на някой бог (или на нямат никаква пряка власт над никого.
тълпите от поклонници). Бедняците, разбира се, са обект на
Следват войниците и стражарите. Именно нападки от страна на всички останали. Те са
те са инструмента, с който аристокрацията най-презираните човешки същества и всеки е
налага своята вола над останалите, така че готов да ги тъпче.
може да се каже, че военните офицери Къде е мястото на артистите в тази
наистина притежават някаква власт, макар че поредица? Никъде. Вярно е, че понякога
тя рядко е в техните ръце. животът им виси на косъм заради някои техни
Макар да съществуват неофициално, необмислени думи и постъпки. Случва се и да
следващата по влияние прослойка е тази на получават заповеди как да си вършат
престъпните организации. Въпреки че не могат работата. Но общо взето, те са далеч от
да вземат връх над аристократите и всякакво обвързване и животът им е
свещениците, те все повече навлизат в независим.
Развитие
Всеки знае как прогресира едно често, когато някой иска да получи знания и
общество. Новото поколение научава каквото умения, той лично отива при човека, който
му е нужно от предишното и продължава може да му ги осигури и се учи от него. Така е
неговата работа. Така че първата и най-важна с повечето занаяти. Най-разпространената
точка в развитието се нарича „обучение”. практика е родителите да оставят своя занаят
Хората са изградили доста училища, но в ръцете на децата си. Така синът на ковача
те не са основния източник на знания. Най- става ковач, дъщерята на плетачката става
~ 75 ~
плетачка и т.н. Разбира се, не всеки харесва надарено, то може да бъде прието за обучение
занаята на родителите си и тогава сам избира от магьосник, като най-престижно е да се
своя път, но това обикновено е пътя на получи такова обучение в Източния съюз.
авантюриста. Повечето училища за специализирани
Въпрос на чест е детето да се научи да познания са именно там, но има още две
чете и да пише още в ранна възраст. Затова известни школи в градовете Мелион и
човешките училища са много добре Магикон. Повечето занаятчийски гилдии също
организирани, но пък твърде скъпи, за да си ги предлагат обучение за всички свои членове
позволи всеки. Учителите са част от или кандидати за членове.
интелигенцията и ако името им се прочуе, След научаването на желаните умения
могат да натрупат добро богатство, но трябва идва ред на тяхното прилагане. Това не винаги
да имат покровител сред аристократите, тъй се получава. Въпреки че по принцип хората са
като те са собствениците на училищата. Освен възприемчиви, не всеки индивид може да се
четене и писане, се изучават военни стратегии, похвали с такава способност. За онези, които
ораторство, математика, корабоплаване, могат, винаги се намира място, стига да си го
история и др. На по-късен етап учениците потърсят. А тези, които са завършили успешно
могат да продължат в специфични приложни училището, винаги биват приети за
познания като архитектура, алхимия и др. професионалисти сред цялото население и
конкретни науки. Ако някое дете е много получават най-висока отплата за труда си.
Градове
Общия брой на големите човешки Магландиум може да бъде получена предимно
градове в Магландиум е над 40. Само три от според това в кой съюз са включени. Следва
тях са неутрални. Останалите отдавна са се по-подробно описание на особеностите и
присъединили към един от трите човешки порядките във всеки от трите съюза, като
съюза – Западен, Централен и Източен. Затова започваме от най-младия към най-стария.
най-добра представа за селищата на хората в
Западният Съюз
„Древните знания на джуджетата и нашето мъдро ръководство ни направиха това, което сме!”
Фионор Линатин
Разположение Перст, Кевинем и Горно Хълмово. През петата

Западният съюз обхваща териториите година на Новото начало от петнайсети век
между Колосът (на запад), Блатото (север), (1405 г.) започва строежа на Преден пост.
Южното море (юг) и Мътната река (изток). Понастоящем Западният съюз е най-
напредналия от трите в техническо и
Кратка история икономическо отношение. По пътищата му
Съюзът води началото си от осмата често пътуват коли със стоки‚ а пристанищата
година на Благотворната топлина от на Мелион‚ Авлейм и Крим винаги са пълни.
тринайсети век (1218 г.) и постепенно се Много джуджета са излезли от планините и
разширява на изток. В него влизат следните помагат на хората в замяна на храна и добро
градове: Мелион, Тубрук, Кастина, Авлейм, заплащане. А джуджетата от край време се
Вортан, Истрим, Полски град, Крим, Ифе, славят като най-способните изобретатели‚
~ 76 ~
инженери и строители и именно на тях се военни училища и академии бълват млади
дължи силата на Западният съюз. войници и командири всяка година.
Офицерските училища в Мелион и Тубрук
Управление и развитие обучават учениците си не само на военно дело,
Западния Съюз се крепи най-вече на но и на политика, администрация и търговия.
мощта на своята армия. Обитателите на съюза Това разбира се, се е наложило поради начина
винаги са били с войнствен характер и боен на управление на съюза. Градовете Крим и
дух. Дори в детските игри може да се забележи Мелион произвеждат по няколко бойни кораба
някаква форма на военно обучение. Затова и годишно с опитен екипаж, които попълват
най-силните и влиятелни хора в Западния Флотата на Западния Съюз (ФЗС), която е част
Съюз са точно командирите и генералите на от ОСА. Всъщност, ОСА има доста сложна
Обединената Съюзническа Армия или ОСА. структура и включва в себе си множество
Главнокомандващ на военните сили е подорганизации и служби. Най-често се
престолонаследника на рода Линатин, за който споменава името на Служба за Сигурност или
се носят слухове, че е прекалено хитър и СС, които имат огромни права и привилегии, а
коварен за възрастта си. Той управлява съюза основната им работа е да гарантират
с помощта на двамата си главни съветника – вътрешната сигурност на съюза. Често това
Лорд-Наместника, които се занимава предимно става чрез жертването на чуждия живот.
с икономическото и политическото управление Офицерите от СС подозират всекиго за
на съюза и Лорд-Защитника, които е втория шпионин, а дори най-малкия намек за
човек в ОСА след престолонаследника и е неподчинение или бунт бива строго наказван.
канцлер на Генералния Съвет на ОСА. СС е под прякото командване на
Официално парламентът е висшия престолонаследника и Лорд-Наместника и
законодателен и правораздаващ орган в съюза. следват заповедите им със забележим
Макар да има някаква власт, всяко негово фанатизъм. Службата за Набиране на
постановление трябва да бъде одобрено от Доброволци или СНД е също много известна в
Главнокомандващият или някой от лордовете. Западния Съюз. Нейните служители обикалят
Твърди се, че парламентът отдавна е под териториите на съюза и набират „доброволци”
влиянието и „напътствието” на за армията, които се изпращат в Тубрук,
престолонаследника. Управлението на съюза е Мелион или Крим за обучение.
еднакво навсякъде. Управникът на всеки град и Благодарение на договора за
област държи титла „Бригадир-Наместник” или сътрудничество с джуджетата, съюзът има
„Генерал-Наместник” и е главнокомандващ на достъп до ценни метали и стомана. Войската е
гарнизона и армиите в околността. Основните отлично въоръжена и има на разположение
управленски постове се заемат само от военни, стенобойни машини, взривове и дори екип
а администрацията често се попълва от елитни бойци, въоръжени с най-причудливото
заслужили почивката си ветерани. оръжие на джуджетата – гръмострели. Голяма
Армията на Западния съюз е огромна, част от крепостите са изградени от джуджешка
всеки град има гарнизон поне два пъти по- ръка и не биха помръднали, дори ако земята
голям от нуждите му. Освен това множеството отново се разцепи.
„И няма да спрем нашето разрастване дотук. Ще възцарим мир из цял Магландиум и ако трябва
ще воюваме за това!”
~ 77 ~
Мелион както и няколко големи имения и дворци,
Колосален град, построен около 16 века съградени за най-заможните фамилии.
преди Войната на боговете. Само три века след Гарнизона на града пази мира и спокойствието
това се превръща в най-влиятелния град в учудващо добре, вероятно поради факта, че
Магландиум. По време на Войната бива почти главния щаб на СС. Разбира се, подземния свят
разрушен, но много от жителите му оцеляват и не стои със скръстени ръце. Много от
успяват да го възродят. Хилядолетие след престъпилите закона са се обединили в
войната, той все още е най-големият и започва собствена организация. Някои от по-бедните
да възстановява някогашното си влияние. квартали са под техен контрол и там човек
Мелион е град на многообразието. може да намери всичко: ценни и редки
Построен е до устието на Бързоструй, където предмети, бордеи, наемни убийци и какво ли
се събират възвишенията на Колосът, водите още не.
на Южното море и плодородната равнина. Мелион е прочут и със своята тежка
Никъде другаде не могат да се видят толкова кавалерия – най-добрата на Магландиум.
различни култури както тук. Особена почит се
отдава на обектите, оцелели през Войната на Тубрук
боговете – паметници, храмове, палати. В Построен сред полите на Колосът, този
старите части на града наистина може да се град се оказва ключът към могъществото на
усети величието на „онова” време, докато в по- Западният съюз. От него започва пътя към
новите квартали на почит са последните градовете на джуджетата. Неблагоприятните
постижения и похвати в техниката и услугите. условия на околните земи са принудили
Мелион се слави и с двете си големи академии жителите му да се споразумеят с Мелион за
– Източната и Западната, които са обучили доставка на храна и други нужни стоки в
едни от най-добрите офицери и политици на замяна на стомана и благородни метали.
съюза. Естествено, често възникват В Тубрук се срещат само хора и
съревнования между двете академии, като джуджета. Миньорската гилдия, съставена от
всяка иска да се представи по-добре от най-изявените майстори на подземния занаят,
другата. Главнокомандващият не крие управлява града, но неин директор е лорда на
одобрението си от това. Тубрук, който от своя страна е бригадир-
Всяка година се провежда състезание за наместник от ОСА. Няколко други армейски
майсторите на меча, което се държи в командири заемат важните управнически
огромната Арена в града. В него може да постове, а гарнизона на Тубрук обучава по
участва всеки, но най-много са младите хиляда войника годишно, много от които идват
състезатели на двете академии, както и от различни краища на съюза. Ежегодно се
представители на други военни училища. провеждат военни състезания, а победителя в
Наградата е красиво изработен меч и сигурно тях печели гарантиран висок пост в ОСА.
назначение в дворцовата стража или охрана на Тубрукските мечоносци са едни от най-
някой висш управник. Често двубоите ефикасните бойци на съюза. Те са добре
завършват със смъртта на загубилия. въоръжени и тежко бронирани, могат да
Изключвайки централната част на града, маршируват дни без почивка. Ненадмината
която е смеска от всичко виждано, всеки пехота, която може буквално да прегази врага
квартал се отличава със своя архитектура и си за минути. Тубрук се слави и със своите
обитатели. В града са организирани много инженери и изобретатели.
гилдии, има храмове на какви ли не богове,
~ 78 ~
Кастина съставен от десетима от най-старите жители.
Бившето фермерско селце Кастина е Сега управник е командира на току-що
разположено в подножието на Колосът. За нанеслия се гарнизон, но той е оставил
много кратко време, то се развива и превръща жителите на Авлейм да живеят, както са си
в голям и важен град. От него тръгват почти живели и до сега. Той има титла „бригадир-
всички пътища, водещи към средните и наместник” и се занимава предимно със
източни части на Западния съюз. Може да се защитата на града.
нарече „селскостопански център” на съюза – Градът има нужда от защита. Както самия
около него се разпростира една от най- Авлейм, така и местните села често са
плодородните равнини в Магландиум. ограбвани от пирати, които върлуват в залива
В социалното устройство на града лесно и околността. Затова и новия гарнизон на
се различават три класи – военната града е сравнително голям, близо 500 войници,
аристокрация, средната класа и многобройни, ако броим следотърсачите, патрулите и
изключително бедни хора, които се трудят администрацията. Освен това управникът на
постоянно за нищожни подаяния (парче хляб града е започнал и изграждането на защитни
или няколко медника). Много от тях биват укрепления, което привлича доста строители и
подбрани от офицерите на СНД и изпращани наемни работници към града.
за обучение в някои от по-големите гарнизони
на съюза. По-сръчните бедняци крадат каквото Вортан
могат, но те не са най-страшните престъпници Забележителен град, сборище на
в града. В Кастина има няколко организирани всякакви личности и събития. Всяка година тук
банди, които не подбират жертвите си и биха се провежда бляскав панаир, а най-голямата
заклали всеки дори без причина. Това е атракция в него са различните съревнования с
принудило засилването на гарнизона в града с големи награди, които се провеждат през
тубрукски мечоносци и служители на СС и вече втората десетдневка на лятото на бялата луна.
няколко пъти гражданите са станали свидетели Най-атрактивни са свободната борба и
на открита конфронтация между армията и дуелите, както и мелето, което представлява
бандите. битка межди всички участници накуп, всеки
срещу всеки. Използват се дървени оръжия,
Авлейм които оставят големи синини, а могат и да
Малък морски град, който не претърпява счупят някоя кост.
особени промени след приемането си в съюза. През останалото време шоуто не спира и
Заливът на Авлейм е пълен с рибни пасажи и винаги може да се случи нещо интересно във
основния поминък е риболова. Логично, тук се Вортан. Пълно е с магазинчета за сувенири,
намират най-добрите готвачи на рибни вкусотии и всякакви непотребни джаджи.
деликатеси. Подобно на Кастина, Авлейм се Почти на всеки ъгъл стои палатка на гадател
използва като износител на морска храна. или сергия с дребни стоки.
Градът е твърде малък, за да възникнат Формално града се управлява от
някакви различия между жителите му. Почти бригадир-наместник, но той не прави нищо
няма новозаселници, от години града се особено. Цялата работа е поверил на своите
населява от едни и същи семейства. Въпреки помощници, всеки от които е специалист в
това, хората са гостоприемни и умореният някаква област. Градът е многолюден, но
пътник винаги ще намери подслон. До преди малка част от населението се задържа тук за
присъединяването на града към съюза, постоянно. Повечето „жители” са различни
управлението е било в ръцете на местен съвет, артистични групи, магьосници, орисници,
~ 79 ~
гадатели и други подобни. Рано или късно, приели съдбата си и се радват на това, което
повечето от тях прекратяват или променят имат. От своя страна бригадир-наместника се
дейността си, или напускат града. опитва да държи гражданите щастливи,
Поради многото странници, които доколкото може. Внасят се хубави храни и
минават през Вортан, Службата за Сигурност екзотични подправки, има забавления, наемат
има постоянен гарнизон там. Случва се дори се актьорки трупи, които поставят отлични
някой прост минувач да бъде обявен за представления в прочутия истримски театър.
шпионин и екзекутиран, което всъщност Това прави Истрим едно приятно градче за
привлича още хора, които да се радват на живот, ако не си затворник в него.
зрелището.
Полски град
Истрим Съвсем малко, ново градче, което има
Тих, спокоен и загадъчен град. Построен чудна особеност. Преди няколко години местни
е в покрайнините на Гората на столетниците и магьосници открили, че земите наоколо
е сборище на най-мъдрите и учени хора в излъчват силна енергия. Оказало се, че
западен Магландиум. Всеки ден повечето от каквото и растение да бъде посадено, то
тях могат да бъдат намерени в централната израствало за броени дни, в пъти по-бързо от
шатра, където са се отдали на тихи спорове нормалното. Повечето твърдят, че на това
(общоприето е, че врещенето не води до нищо място се е водила люта битка по времето на
полезно). Оттук може да се събере всякаква по Войната и тук е умряла старата богиня на
вид и количество информация. В града има и плодородието, чието място сега заема
много забележителности, които заслужават Алфанна. Веднага било основано селце, чиито
внимание. жители започнали да обработват чудотворната
Управлението на града е изцяло в ръцете земя. Всичко това ставало под зоркия поглед
на мъдреците или поне те така си мислят. на ОСА, която вече никога нямало да има
Бригадир-наместника, начело на военните, се проблеми с изхранването на войниците си.
занимава само с пазенето на реда. Под негово За няколко години селото се разраснало и
ръководство е сравнително малкия гарнизон от сега в него живеят над 5 хиляди човеци.
ветерани, които съставят и градската стража. Повечето са наемни работници, които се
Всъщност, макар мъдреците да управляват трудят на полето или в овощните градини.
града, повечето от тях трябва да изискват Обработването на земята се следи от
специално разрешително, за да го напуснат. няколкото барони–земевладелци, които са
Такова позволение се дава рядко и Истрим се е единствените аристократи в Западния съюз,
превърнал в град-затвор за интелигенцията и без военен чин. Гарнизона на градчето се
други, неудобни за ОСА хора. Крепостната командва от бригадир-наместник, които се
стена служи да пази враговете навън толкова, грижи чудните земи да не бъдат обезпокоени
колкото и да държи гражданите вътре. от разбойници и зложелатели. На границата на
Твърди се, че бригадир-наместника има магическото поле има укрепени военни
специален черен списък, в който са имената на постове, в които винаги има войници, а
всички, които не могат да напускат Истрим. Все патрули обикалят между тях.
пак, няма проблем други хора да посещават Самия град е сравнително малък, но все
града. Всички граждани и посетители на града пак добре устроен и спретнат. Има няколко
извън черния списък имат специални павирани улици, които водят до центъра,
документи, които им позволяват да излизат от където се намира огромния пазар и основните
града. Повечето от заточение в града са складове. Търговци от целия съюз идват тук,
~ 80 ~
за да купуват храна и подправки. нараснал двукратно. Крим е изцяло под
Покрайнините на града са застроени с управлението на ФЗС.
няколкоетажни каменни сгради, в който се
помещават наемните работници и семействата Ифе
им. През града минават няколко важни По-разпространеното му име е
пътища, които водят до по-големите градове. „Кръстопът” или шеговитото „Оттам-Натам”. В
Те често са много натоварени от идващи и него се събират няколко важни, големи пътя,
заминаващи конвои с храни и други стоки. което е и причината да се превърне в един от
Хората в Полски град нямат много най-обширните градове в съюза. За разлика от
свободно време и затова развлечения тук повечето градове, Ифе се разпростира
почти липсват, с изключение на няколкото предимно по протежението на събиращите се в
кръчми. Толкова са заети, че дори не са него пътища и погледнат отгоре прилича на
измислили хубаво име за града си. звезда. Между „върховете” на града има
обширни свободни пространства, като тук-там
Крим се срещат малки ферми. Основно препитание в
Вторият по големина морски град в съюза града е кръчмарството. Около и в града може
след Мелион. Има най-голямото и най- да се намерят над сто страноприемници,
натовареното пристанище. Постоянно кръчми и бардаци от всякакъв вид. По улиците
пристигат или отпътуват кораби. Превозът по му ежеминутно се срещат пияници. Всеки
вода е много евтин и предпочитан от всички посетител лесно може да бъде въвлечен в
търговци на едро. А от Крим тръгват най- някакъв конфликт или нает за свършване на
преките пътища към останалите части на нечия мръсна работа (най-вече при
Западният съюз. Складовете на пристанището конкуренцията между множеството търговци).
са постоянно пълни. Дори има специална гилдия, която урежда
От началото си до днес, Крим е населен подобна работа.
изцяло от хора. Няма нищо особено във Естествено, развитието на престъпността
взаимоотношенията им – всеки се занимава със е облагоприятствано, но големите и всяващи
своята си работа, без да пречи на останалите. ужас банди не са на почит, защото дори през
Градът си има един голям проблем, наречен нощта по улиците има хора, много от които –
„пирати”. Те нападат много от търговските пътуващи войници. Повечето крадци обичат да
кораби и чакат в засада покрай основните действат самостоятелно и незабелязано.
морски пътища. Затова и Крим е основното Гарнизона на града не е чак толкова голям,
седалище на Флотилията на Западния съюз най-вече поради това, че се изпращат много
(ФЗС) и в пристанището винаги има около патрули по самите пътища, които да гонят
десетина големи бойни кораба, както и бандитите от тях. Носят се слухове, че СС иска
множество малки и бързи фрегати. да „прочисти” и този град, но няма такива
Организирани са постоянни патрули, а са изгледи поне за близкото бъдеще.
обявени и големи награди за залавянето на
пирати. Перст
В Крим се намира и основната Построен е на двата бряга на река Млека.
военноморска академия на Западния съюз, Малцина могат да кажат нещо определено за
която обучава едни от най-добрите моряци в този град. Почти колкото са миналите през
Магландиум. Корабостроителниците също са него, толкова са и мненията, които могат да се
огромни и бълват множество кораби ежегодно. чуят. Там има от всичко по малко или с други
За няколко години флота на Западния съюз е думи – абсолютно нищо, с което да се отличи.
~ 81 ~
Въпреки това градът е оживен, понеже през Горно Хълмово
него минава едно от най-натоварените пътища Най-северният град от съюза, сгушен
(Крим – Ифе – Преден пост). между няколко хълма. Единствената заплаха за
Интересните събития в града идват на жителите му са гущероидите от Блатото, които
вълни – два-три дена не се случва нищо, в от своя страна проявяват изключително слаб
следващите няколко изведнъж се отварят интерес към градчето. Укрепено е само с
много теми за обсъждане, после настъпва висока стена от дървени колове, като
десетдневна меланхолия и т.н. Перст има гробището и нивите се намират извън
съвсем малък гарнизон, тъй като околността е защитното съоръжение. Има постоянен военен
сравнително мирна, а града е далеч от гарнизон, който се грижи слузестите твари да
границата. От време на време в този район се стоят далеч от мирните жители и
провеждат военни учения на ОСА, но това не е същевременно изпълнява функциите на
чак толкова забележително събитие. За градска стража, което се налага изключително
управник на града е поставен един некадърен рядко, но пък затова – убедително.
лейтенант, които мързелува по цял ден и рядко
върши някаква смислена работа. Преден пост
Град, построен с чисто военни цели,
Кевинем както показва името му. Намира се в центъра
Най-важният град от защитата на на обширно равно поле, където изненадите са
Западния съюз. Разположен е приблизително в невъзможни. В него е разположена огромна
центъра на спорната равнина между реките армия, готова да действа при най-малкия
Млека и Лаория, върху най-високото от сигнал. Всекидневно тук пристигат коли с
Донайските възвишения. Много рано, още от всякакви стоки. За обикновения пътник цените
времето на създаването си (6-7 век преди са високи (от 50 до 200% по-високи от
Войната) този град е бил подложен на средните, посочени в таблиците – бел. ред.).
множество атаки заради благоприятното си Всичко в града е под пълния контрол на ОСА,
положение. Поради този факт жителите на представена от местния управник. Събитията
Кевинем се налагат като едни от най-добрите се следят от служителите на СС, а всеки
бойци. Сега града е част от Западния съюз и гражданин и пребиваващ в града трябва да
майсторите стрелци и скаути, които се носи документи, които потвърждават
обучават тук имат легендарен статус. самоличността му.
Силните воински умения, обаче, не могат Преден пост се управлява от Генерал-
да задоволят нуждата от различни храни и наместник, който е пряко подчинен на Лорд-
стоки в този отдалечен от гори и полета град. Защитника и на Главнокомандващия. На свой
Това е и причината старейшините му да ред, той ръководи четирите казарми на града
приемат предложението за сътрудничество на (всяка с над две хиляди войника). Съставен е
Западният съюз. Така, Кевинем се превръща в правилник, важащ за всички – войници,
най-укрепения град в цял Магландиум. жители и гости на града. Отклонението от него
Гарнизонът е огромен, а в околността често е престъпно, а правосъдието е бързо и строго.
има позиционирана армия на ОСА.
~ 82 ~
Централният Съюз
„Никой не може да устои пред силата на Океана! Такава ще бъде и нашата обединена мощ –
спокойна и велика, помитаща всяка преграда по пътя си!”
извадка от текст, залегнал в договора за създаване на Централния съюз
Разположение три дена две армии били изпепелени от

Границите на Централният съюз са: река прехвърчащи светкавици и пламъци валящи от
Лаория (на запад)‚ Реката на мълниите (изток небето и с това вдъхновението на
и север) и морето. Територията му е около завоевателите изчезнало. Не така, обаче,
един път и половина по-голяма от тази на стояли нещата със Западният съюз, чиито
Западният съюз. предни позиции били сравнително слаби по
това време (ОСА все още не била поела
Кратка история властта, а множество разногласия и
Началото на Централният съюз е политически борби разкъсвали Западния
поставено от четири големи морски града през съюз). В началото на шестата година на
първата година на Порутения зид от Вечния покой от четиринайсети век (1396 г.)
дванадесети век (1171 г.). Градовете са град Кевинем бил пред рухване, под силата на
Мидена, Ребал, Калал и Акримаз. Всичко е армията на Централния съюз, когато
започнало от сдружаването на основните Обединената Съюзническа Армия пристигнала
риболовни гилдии в тях. През четвъртата с елитните си войски. Последвалата битка
година на същия период (1174 г.) те създават спасила Западния съюз и завинаги останала в
обща транспортна мрежа. Управниците на историята на Магландиум под името „битката
градовете се възползват от това и подписват за Кевинем”. Тя запалила жестока омраза
споразумение за взаимна отбрана и военна между двете страни. Оттогава те всячески се
помощ при нужда. Следват няколко брака опитват да си навредят, но все още не се
между наследниците им и родовете се решават на открит, въоръжен конфликт.
размесват. Това дава повод за създаване на
обща икономика и разпределение на ресурси. Управление и развитие
Получава се нещо като голям мегаполис, при Дори след окончателното обединение на
което е неминуемо съединяването на военната четирите града и управляващите ги фамилии,
мощ. Така се стига до идеята на Централния съюз все още приличал повече на
управляващите да увеличат влиянието на федерация, подкрепена със силни търговски
своите градове. Инвазията започнала през сдружения, отколкото на цялостна държава. По
третата година на Благотворната топлина от това време Акримаз и Мидена са имали най-
тринайсети век (1223 г.). Постепенно земите на силни армии и експанзията започнала в
север биват погълнати от настъпващите североизточна посока. Първо била овладяна
войски. Някои селища доброволно се планината, наречена Коритото. Оттам били
присъединили към оформящия се съюз, други осигурени достатъчно ресурси, за да бъде
упорствали безрезултатно. След малко повече продължено успешното развитие на
от век, обхващаните територии били толкова новосформирания съюз. Много градове и
големи, че се стигнало до неминуемия сблъсък територии били превзети индиректно, със
с останалите два съюза. Подтиквани от мощта силата на парите и търговията. Тъй като точно
си, владетелите на Централният съюз търговията и икономическата политика била
пожелали и чуждите земи. Конфликтът с главната сила на съюза в него бързо се
магьосниците на изток бил кратък – само за оформили различни гилдии и сдружения, които
~ 83 ~
постепенно започнали да набират власт и популярност. От своя страна, много знатни
ресурси. Естествено, те започнали да оспорват фамилии са започнали да влагат финансите си
управлението на знатните семейства, а също в търговия и производство на различни стоки.
така създавали конфликти помежду си. Често Така, бавно и постепенно започва да се
тези конфликти се превръщали в открити оформя висша класа, която е смесица от най-
военни сблъсъци. богатите търговци и благородници.
Всичко това, обаче, свършва след Социалното положение в съюза е добро.
разгрома при битката за Кевинем, както и по- За щастие, повечето управници на главните
ранната загуба на армията, изпратена срещу градове са много кадърни и хитри, поради
Източния съюз. Гилдиите и знатните фамилии което съюза просперира и богатството му
сядат на една маса и подписват споразумение, расте. Всеки град се управлява от фамилия,
известно като Ребалския договор (защото бил представена от главата на семейството, който
подписан в град Ребал). Този договор ползва титлата „Дуче”. Не винаги, обаче,
утвърждава определени степени на свобода на управляващата фамилия е най-влиятелната
всяка гилдия и търговска организация, но и ги сила в даден град. Често различните гилдии и
задължава да служат за доброто на съюза. сдружения са далеч по-влиятелни.Търговията е
Ресурсите и управлението отново бива в разцвета си, а населението е сравнително
централизирано и е създаден парламент доволно, поради покачването на жизнения
(изкопиран от този на Западния съюз). стандарт. Още преди много време е започнало
Първоначално той е бил разделен на две оформянето на аристокрация и тя вече е силно
камари – едната включвала представители на раздалечена от обикновените хора, което може
всички гилдии и сдружения, а втората само да се забележи дори от слепец.
членове на знатни фамилии. Сега това е само Напоследък религиозната организация
формалност и камарите по-скоро са разделени „Църквата на Орим” или просто „Църквата”
на политически групи, отколкото на придобива все повече и повече влияние в
благородници и не-благородници. Парламента съюза. Дори се говори, за таен договор между
заседава и членовете му взимат решения рода Тамази и духовния водач на Църквата,
относно управлението на съюза и който цели разпределянето на абсолютната
законодателството. Начело на Парламента власт в Централния съюз. Църквата на Орим не
стои канцлер, подкрепян от трима вице- признава никоя друга религия и почита
канцлери. Канцлерът се преизбира на всеки единствения бог Орим. Тя заклеймява всеки
седем години, а новоизбрания управник, сам „друговерник” и цели да обърне всички към
избира и назначава своите помощници и „правия път”. Носят се слухове за гонения и
заместници. В момента Парламента се дори екзекуции на хора, непризнаващи тези
„направлява” от коалиция между най- виждания. Църквата притежава лична гвардия,
влиятелните гилдии и знатни фамилии, която е сравнително многобройна. Сърцето на
наричана „дясното крило”. В тяхна опозиция са тази армия, са инквизиторите, които са
по-малките, но по-многобройни сдружения и отлично обучени бойци и тактици, чиято
благородници, наричащи себе си „лявото отдаденост към Бога е чист фанатизъм.
крило” (крилата са кръстени според позициите, Напоследък Църквата проповядва започването
на които сядат в залата). на „свещена война” срещу неверниците и по-
Знатните фамилии все още са голяма конкретно Западния съюз. Въпреки откритата
част от управляващия елит на съюза, но си агресия и странната философия, Църквата
богатите търговци и влиятелните членове на на Орим има огромен брой последователи.
гилдиите постепенно набират власт и Твърди се, че вече половината от населението
~ 84 ~
на Централния съюз, следва думата на план на действие. Друг проблем е липсата на
„Единственият Бог Орим”. добри командири и стратези. След разгрома
След битката за Кевинем, Централният при Кевинем, армията на Централния съюз
съюз почти не разполага с армия, затова и остава без генерали и главнокомандващи,
Ребалския договор има клауза, в която се както и трябва да обучава нови. Точно тук се
уточнява, че всяка организация и знатна появява и Църквата на Орим, която
фамилия трябва да подготви армия с доброволно предлага услугите на своите
численост, зависеща от влиянието и силата на инквизитори за благото на съюза.
съответната организация. Така, армията на Благодарение на подкрепата на рода Тамази и
Централния съюз е изградена от множество Търговското, Банковото и Транспортното
отряди и подразделения (наричани „атамани”), сдружения, в момента Църквата контролира
като повечето от тях са разпределени по около 80% от армията на съюза.
гарнизони в различни градове. Всяка Флотата на Централния съюз е най-
организация или знатна фамилия има лична многобройната в Магландиум, въпреки бързото
гвардия и стража. Ако съюза се нуждае от по- нарастване на тази на западният им опонент.
голяма армия, той прибягва до Гилдията на Броят тежки бойни кораби надхвърля петдесет,
Наемниците. Така бързо и лесно може да се а леките и бързи фрегати са неизброими.
събере многобройна войска, която ще струва Съюзът разполага и с големи транспортни
по-малко, отколкото ако се поддържа кораби, които могат да стоварят войска почти
постоянна. Лошата страна е, че армията няма навсякъде по крайбрежието на Магландиум.
единно командване и предварително одобрен
„Светлината на Орим ще ни донесе щастие и победи.”
Мидена база на флота на Централния съюз и малцина

Стар и уважаван град с голямо са пиратите, достатъчно дръзки, че да правят
население. Поради известността му, повечето набези близо до града. Влиятелните
негови жители са с изключително високо политически сили в града са Гилдията на
самочувствие. Право за това им дава фактът, Рибарите, Гилдията на Корабостроителите,
че някога флотата на този град е била най- Търговското, Транспортното и Банковото
силната по цялото южноморие. Дори сега те сдружения и знатния род Тамази. Всички те са
строят много стабилни и маневрени кораби, част от дясното крило на Парламента.
макар че по бойна мощ изостават от новите
тежки мелионски галери. Твърдоглавието и Акримаз
непримиримостта на тези хора им е помогнало Акримаз не е първото име на този прочут
да се наложат като най-авторитетните жители град. Преди Войната на Боговете града, който
на Централният съюз. Тук се състоят мащабни се е извисявал на същото място се е казвал
гуляи, дори си има гилдия, която да ги урежда. Замирка, но от него са останали само руини,
Хазната е богата и винаги се е поддържала. В които привличат любопитните погледи на
нея са прибрани много от най-скъпите минувачите и пътниците. Сега Акримаз е един
ценности, открити в човешките земи. Градът е от основоположниците на Централния съюз и
добре укрепен, а гарнизона е голям. При един от най-важните градове в него. Тук има
нужда, над десет гилдии и знатни фамилии няколко големи казарми, обучаващи войници,
биха предоставили личната си охрана за офицери и стражи, които после биват
защита на града. Мидена е втората основна назначени в двора на някой знатен род или
~ 85 ~
стават част от армията на дадена гилдия. Ребал
Някои предпочитат да станат наемници и да Най-голямото морско село за първи път
продават меча и кръвта си на този, който ще бива наречено „град” малко преди приемането
плати най-много. Акримаз също е град на си в Централният съюз. Къщите му са
културата и могат да се видят много театри и издигнати върху няколко масивни скали.
публични площади, както и изискани кръчми и Водите под тях гъмжат от рибни пасажи.
ханове, а най-известни са Акримазките Местните рибари са известни със своето
Обществени Бани, които са достъпни само за майсторство в добиването на морска храна и
висшето общество. В града има няколко големи не е учудващо, че градът е бил безусловно
банки, а Банковото Сдружение има голяма приет като един от четирите основатели.
власт, която се оспорва само от Гилдията на Жителите му никога не са се страхували от
Наемниците. Други силни фракции в Акримаз тежка работа, което е още една предпоставка
са Гилдията на Ковачите и Занаятчиите, както за основното място на селото в създаденото
и Търговското сдружение. Акримаз има съдружие. За сметка на своя труд, те
постоянен гарнизон от 2 000 войника. получават много добри изкупни цени от
Църквата на Орим е решила да премести щаба Гилдията на рибарите, която е избрала Ребал
на ордена на инквизиторите в Акримаз и в за свой управленски център. Транспортното
момента текат трескави строителни работи по сдружение е единствената политическа група
новата цитадела на Църквата. освен Гилдията на рибарите, която има
някакво сериозно влияние в Ребал.
Калал
Оживен град, отличаващ се с Здравостан
множеството водни мелници, изградени над Това е един от най-западните градове на
изкуствени канали. Градът не е нов, историята съюза. Името му не е случайно. Целият е
му започва преди Войната на боговете, но така опасан с висока и дебела стена, иззидана от
и не успява да стане известен. Това не пречи огромни каменни блокове. Издигната е в
на жителите му да бъдат едни от най- случай, че войските на Западния съюз решат
заможните хора в Централният съюз. да нахлуят от северозападната и по-слабо
Стандартът на живот в Калал е далеч над този защитена част на Централният съюз. Въпреки
в забутаните гранични градчета. За това че е важен град, връзката с останалите се
спомага добрата организация и навици, осъществява много трудно, поради лошите
съградени още при построяването му. пътища и трудния терен. Жителите на
Единствения проблем на града е, че Здравостан винаги са нащрек, а непознатите
мелничарските синчета така и не успяват да странници постоянно биват държани под
станат прилични войници, поради което наблюдение. Всяко съмнение може да доведе
постоянно се намира под военното до нечия смърт. Но това се случва рядко,
„покровителство” на съседния Акримаз. особено като се има предвид, че градът е
Гилдията на мелничарите, създадена от далеч от силно населените територии и
местните майстори-занаятчии е една от най- оживените пътища. Управлението е в ръцете
богатите и може да мери сили с всяко друго на знатния род Карино, който, макар да няма
сдружение в Централния съюз. Мелничарите са голямо влияние другаде в съюза, има
известни със скъперничеството си, от където абсолютна власт в Здравостан.
произлиза фразата „стиснат като мелничар”.
~ 86 ~
Костните Кули владеещи страховити, унищожителни магии.
Планината на костите винаги е Всяка знатна фамилия и всяка гилдия е
привличала учените в Магландиум с задължена да изпрати част от личната си
възможността да открият много истини за армия и охрана в Клаориал, където те са поети
миналото и забравения живот. Костните кули е от общото командване. Разбира се, по този
своеобразна лаборатория по история и начин в армията се пренасят и различните
биология. Понякога се обясняват неща, които политически конфликти и споровете между
засягат не само миналото, но и настоящето на отделните гилдии. В града има и много
живите същества. Те рядко остават в тайна, наемнически групи, на които се плаща от
тъй като тук често се краде. Но не парите, общата хазна на съюза. От около година тази
храната и скъпоценностите са основната разнообразна армия се обучава с цел да се
мишена на престъпността. Крадат се идеи, превърне в единна военна сила, а не няколко
хипотези и доказателства, защото различните отделни малки войскови части. Дали това ще
гилдии и сдружения плащат добре за всяка стане само времето ще покаже.
полезна информация, която ще им даде Като изключим военната страна, градът е
преимущество. Съответно, всеки желае да много слабо развит, повечето му жители са на
изплагиатства идеите и да ги припише на себе ръба на бедността. Освен с подтисничеството
си. За някои от жителите това е основното на военните, те трябва да се борят с голямата
препитание. Но освен тях има много истински река и нейните твари. Всички опити да бъде
учени, които са искрено отдадени на своята построен мост над Лаория засега са
работа. Влиятелни сили в града са Гилдията на безуспешни и единствената възможност за
Алхимиците, която не е особено голяма и преминаването й остават няколко леки
популярна другаде, както и Сдружението за корабчета, спрени покрай дългия кей. Градът е
Защита на Идеите. Ако някои има идея и я достъпен само от север и юг. На изток се
декларира в сдружението, то той се счита за разполага дива, необработена равнина, която
неин „собственик” и получава всички облаги от само опитните вестоносци си позволяват да
това. За да може някой да ползва тази идея с прекосят. Клаориал е под директното
цел печелене на пари, той трябва да даде управление на парламента, но представител на
процент на собственика на идеята, по парламента и същински управител на града е
договаряне. Така се е стигнало дори до член на рода Тамази, който е и
„продаване” на идеи. главнокомандващ на войските. Наскоро в
Клаориал са пристигнали първите инквизитори
Клаориал на Църквата, които трябва да поемат
Една от най-силните крепости на командването на армията.
Централния съюз е построена точно срещу
мястото, където Мътната река се влива в Дувал
Лаория. Този град се намира най-близко до Поредният от множеството морски
вражеският Кевинем. Затова му се обръща градове в Централният съюз. Всъщност,
специално внимание и е добре поддържан. В „морски” не е съвсем правилно, защото градът
процес на подготовка за война, този град е не се намира на морския бряг, а до един от
увеличил първоначалната си територия почти крайните ръкави в делтата на Лаория.
три пъти, за да побере прииждащите военни Жителите му рядко се запознават с
групи, с които, според слуховете, Централният неприятните животинки на реката, за разлика
съюз смята да атакува в близките години. В от хората по-нагоре по течението й. Градът
града живеят дори няколко опитни магьосника, никога не е бил голям или известен, преди да
~ 87 ~
влезе в Централния съюз. Прераснал е в голям протежението на гол хребет, абсолютно
град, след като управниците на съюза решават, незащитен от въздушните стихии. Затова
че освен от морски, войските им ще се нуждаят градът е пълен с вятърни мелници.
и от стабилен сухоземен път. А този през От стратегическа гледна точка,
Дувал е най-прекият и сигурният. В разположението на града е благоприятно за
пристанището му постоянно има няколко наблюдение на цялата равнина, затворена
големи кораба, готови при нужда да между Планината на костите, Коритото и река
прехвърлят хора на отсрещния бряг. Най- Лаория, което е над една трета от територията
влиятелната сила в Дувал е Транспортното на съюза. Поради това той е добре укрепен,
сдружение. Иначе града е запазил до голяма има голям военен гарнизон и постоянна връзка
част структурата на управлението си въпреки с Акримаз. Управлява се от рода Тамази, който
„опеката” на Централния съюз – два от споделя властта си с Гилдията на мелничарите.
местните знатни рода са управници съответно Както Гилдията на наемниците, така и
на самия град и прилежащите му територии. Транспортното сдружение имат големи
представителство във Ветроград.
Вареал
Това е единственият град на Централния Велкамаз
съюз, разположен отвъд Лаория. Построен е Сравнително нов град, построен на пътя
върху непривлекателна, песъчлива почва, между Акримаз и Ветроград. Велкамаз служи
което го спасява да не се превърне в бойно най-вече като междинна спирка на пътници и
поле – никой няма да се бие за спечелването войскови части. Повечето къщи са високи и
на няколко реда крайбрежни дюни. Жителите приветливи, както на външен вид, така и
на града осъзнават този факт и затова са вътре. Осеяно е с множество малки кръчми и
спокойни за бъдещето си при евентуална страноприемници. Липсва разделение на
война. Единственото, което ги е направило квартали – целият град изглежда абсолютно
привлекателни за Централния съюз е, че еднакво. Хората са вежливи, защото
градът може да се използва като последна собствените им приходи зависят от това. Тъй
спирка и сборен пункт за морски и сухопътни като оттук минават всякакви пътници, те могат
войски, преди да започнат атаките към да намерят всякакво качество и обслужване –
предните градове на запада. Вареал е близко от схлупени заведения за бедни до широки
до вражеската линия и има слухове, че палати, достойни за царе. Срещат се храмове
Централния съюз изпраща точно от там своите на много богове, за да могат вярващите да
шпиони в тила на врага. Ето защо градът не е отдадат почитта си на когото пожелаят. А и от
западнал и получава добра помощ от това се печели нещо. Разбира се,
парламента за всяко съдействие и полезно Транспортното сдружение е основната
сведение. Има подозрения, че някои от политическа сила във Велкимаз, всъщност
доносниците играят двойна игра и работят точно то е подпомогнало строежа на града с
едновременно за двата съюза, но това още не финансови средства и безплатен транспорт на
е установено със сигурност. материали. Търговското сдружение има голямо
представителство тук, както и няколко големи
Ветроград пазара. Двете големи банки и многото лихвари
Намира се високо в южните, склонове на показват и силното присъствие на Банковото
Планината на костите. Построен е по сдружение във Велкимаз.
~ 88 ~
Двугледище Строителите на града са се постарали да го
Покрай река Велика Лаория са построени направят привлекателен и затова Ценавея с
множество къщи, махали и селца. право се смята за най-красивият град в
Единственото по-голямо селище е градчето, средните човешки земи. Естествено, гилдиите
наречено Двугледище. То стои като малък и сдруженията бързо са се нанесли и в
оазис, точно в центъра на цялата южна момента в Ценавея има представителство на
равнина между Лаория и Мъжката река. почти всяка гилдия. Особено влиятелни тук са
Къщите му са разположени между дърветата Банковото, Търговското и Транспортното
на прохладна, малка гора. Освен воят на сдружения, както и Гилдията на рибарите.
вятъра през студените сезони, почти нищо Управляващият знатен род има силно влияние,
друго не смущава спокойствието на тукашните но това е поради подкрепата на рода Тамази.
хора. През града минава само един голям път,
който се използва предимно от селяните от Езерино
близките села, както и от редовните кервани и Разположен е на източния бряг на
пътнически каруци на Транспортното Топлото езеро. Чудесните условия в този
сдружение. Двугледище е важна спирка за планински район правят града привлекателен
уморените керванджии и охраната им, както и и оживен. Още след приобщаването на
за пътниците, предпочели услугите на Езерино към съюза, започват строежите на
сдружението пред това да пътуват сами. Много няколко палата за знатните фамилии. По-късно
често керваните спират, за да пренощуват в още няколко богати търговци и влиятелни
селцето, поради което в Двугледище има личности получават разрешение да построят
няколко големи хана, както и добри ковачи, свои имения. Така градът бързо започва да се
които да се грижат за конете и каруците. разширява, предимно по бреговете на езерото.
Въпреки всичко това и макар че за околностите Големи парчета земя са отцепени като частна
си Двугледище е голям град, той е напълно собственост и са недостъпни дори за местните
изоставен от управниците на съюза, които го жители. Те, от своя страна, не роптаят, защото
считат за безполезно, малко село. Затова богаташите пръскат огромни суми пари, с
местните жители си гледат работата спокойно които тукашните хора си осигуряват отличен
и живеят живота си мирно. живот. Езерино не е далеч от политическия
живот на съюза. Ежемесечно се организират
Ценавея множество балове в различните имения, на
Средно голям морски град с важно които присъстват най-изявените личности от
разположение. Построен е веднага след висшата класа. Не един или два търговски
създаването на съюза по желание на договора или политически разбирателства са
тогавашните управници на Мидена. През били оформени и подписани точно на такива
Ценавея минава широк път, от който може да събирания.
се стигне до всички източни и северни части
на съюза. Улиците оживени, дори посред нощ Двуречие
потокът от пътници рядко прекъсва. Поради Преди много векове, там, където буйната
стратегическото положение, неговите Минера и широката Равена събират водите си,
жителите се радват на благосклонността на бил честван пищен празник, посветен на
управляващите родове. Градът няма голямо богинята на любовта и плодородието Алфанна.
пристанище, а само няколко кея за рибарски Хора от близко и далеч се стичали да почетат
лодки, което е обяснимо, поради близостта с добрата покровителка на живота. Но това било
основните пристанища Мидена и Акримаз. преди много време. Странното е, че когато
~ 89 ~
Войната на боговете завършила, няколко групи година безсмислени караници жителите
хора, съвсем независимо една от друга се единодушно обявили, че няма никакво
насочили към това място, сякаш някаква значение какви са бъчвите, стига да са пълни с
невидима ръка неусетно ги побутвала и правилната течност. И за да ознаменуват
събирала в шепите си. Когато се събрали примирието прекръстили градчето от „Дълбоко
заедно, те бързо се сдружили и поставили Средногорие” на „Буков Дъбалник”. Мирът и
основите на нов град. Нарекли го спокойния живот са се запазил така, дори след
„Благоденствие” и заживели щастливо... докато натрапничеството на Централният съюз. Буков
не дошли войските на Централният съюз. Дъбалник е известен из целия съюз със своето
Възмутени, но неспособни да се справят с отлично пиво. Естествено най-влиятелната
грубата сила, жителите преклонили глави пред организация в градчето е Гилдията на
новите си господари и приели натрапеното от пивоварите, а Търговското сдружение е на
тях име на града. Ала дори и като „Двуречие”, второ място. Поради отличното разположение
градът все още носи славата на най-добрият на Буков Дъбалник и Транспортното сдружение
лечебен център. Именно тук са главните е започнало да се намества там.
храмове, манастири и параклиси на „Сестрите
на любовта”. С овладяването на някои Малки Дълбалник
алхимически умения, поклонничките на Китно градче, разположено в тиха долина
Алфанна са разбрали как да извличат и в подножието на Коритото. Построено е съвсем
използват полезните вещества от течението на скоро, а жителите му са преселници от други
Минера, което им помага в техните медицински градове. Близките каменни склонове съдържат
изследвания. Двуречие е странен град, според едно от малобройните находища на метали в
думите на повечето управници на Централния Централния съюз. Затова миньорската дейност
съюз. Той се управлява от знатен род, получил е най-разпространена тук. А тъй като
поста след превземането на града. Най- управниците са силно заинтересувани от
влиятелни в града обаче са последователките добива на метал, тук постоянно пристигат нови
на Алфанна и тяхната религиозна организация. работници, увеличавайки производителността.
Влиянието им дори е започнало да се В центъра на града се издига храм, посветен
разпространява извън териториите на на бога на планината Коритото – локален бог,
Двуречие, в съседните градове и села. който няма власт извън пределите на земите
Естествено, „Сестрите на Любовта” са трън в си и не е известен по други места. Неотдавна
очите на „Църквата на Орим”, която всячески „Църквата на Орим” се е опитала да разруши
се опитва да подрони авторитета на храма и да обяви жителите на града за
последователките на Алфанна. Говори се, че еретици, но поради икономическото значение,
конфликтът неизбежно ще прерасне в жителите на Малки Дълбалник се спасили от
гражданска война. фанатизма на инквизиторите, поне засега.
Гилдията на миньорите управлява градчето и
Буков Дъбалник пази територията със собствената си войска.
Красиво градче, построено сред Има и гарнизон, с войски от общата армия на
дърветата в източната част на още по- съюза, които се сменят на няколко месеца.
красивата Средна гора. Причината за
странното му име не е заобикалящата го Далдагор Амон
флора, а един малък конфликт. Спорът бил „Обител на боговете” – това означава
затова, в какви бъчви е по-добре да се името на града, в превод от стар, човешки
съхранява бирата – букови или дъбови. След диалект, близък по звучене до елфическия
~ 90 ~
език. Някога преди Войната, този град е бил доказва. Потънали в безделие и лек живот, в
средище на всякакви религиозни прояви и началото гражданите на Виан понасят много
култури. Но когато Войната започнала, Ахра- тежко натрапничеството на съюза, което ги
Ман обърнал специално внимание на лишило от множество удобства. Все пак,
разрушаването му, поради което сега не е стандартът на живот се е запазил на високо
останал дори един камък от старинните сгради. ниво, а и поради големината на града, не би
Но споменът трудно се заличава и могло той да бъде напълно пренебрегнат като
сегашните жители на Далдагор Амон все още фактор в управлението. Поради
живеят с вярата и самочувствието на привлекателността си е често посещаван, а
богопомазани. Може би поради тази причина разположението му е ключово за устояването
точно тук се заражда Църквата на Орим. Сега на северните позиции на съюза. Гилдията на
Далдагор Амон е символ на могъществото на Наемниците и Транспортното Сдружение имат
тази организация. Градът е столица на значителна власт в града, но реално Виан е
Църквата и нейната духовна империя. управляван от местна знатна фамилия.
Множество поклонници прииждат ежедневно,
за да коленичат и да се помолят пред Кристалин
огромната статуя на Орим в Храма на Атлазените зъбери винаги са били обект
Светлината. Десетки други църкви и храмове на възхищение и страх. Възхищение от
разгласяват словото на „единственият бог”. красотата на кристалните камъни и суеверен
Града има огромен гарнизон съставен само от страх от силата, която ги е сътворила.
гвардията на Църквата. Далдагор Амон Жителите на Кристалин са си поставили за цел
предлага едни от най-чудните и прекрасни да претворят същата красота в своите домове
архитектурни творения на човешката раса. и обществени сгради. Различни материали,
откъртени от склоновете на планината и
Поречково шлайфани от изявени майстори, са вградени в
Построено по протежението на река стените и покривите на почти всички къщи.
Дъбрака малко преди да попадне под Някои от учените в града са успели да
влиянието на Централният съюз, това градче постигнат всякакви чудеса със светлината като
не може да предложи нищо невиждано. устройства за стопляне на вода, осветяване на
Нормални жители, всеки зает със своята заплетени коридори и дори оптически измами.
дейност (или бездействие), нормални къщи, Последното е една от основните атракции и
разделени на махали и нормалните, ежедневни привлича много пътници. Единствената
случки. Нищо повече, нито по-малко. Градчето сериозна пречка за бързото разрастване на
е абсолютно безинтересно за коя да е града е опасната близост с Реката на
политическа организация или знатна фамилия мълниите. Гилдията на Алхимиците и тази на
и е останало сравнително спокойно и бижутерите са силно почитани в Кристалин, на
свободно. Няколко важни пътя минават близо публично одобрение се радва и Гилдията на
до Поречково, но Транспортното сдружение зидарите. Банковото сдружение има силни
още не е обърнало особено внимание на това. позиции в града, благодарение на
Кристалинската банка и множеството лихвари.
Виан
Макар Оплетената дъбрава да е Имерианел
негостоприемна и опасна гора, нейните Съвсем обикновен човешки град. Което
околности са много привлекателни и пък звучи много необикновено на фона на
подходящи за живот. Виан е градът, който го факта, че е построен до Реката на мълниите,
~ 91 ~
на нищожно разстояние от Вечната гора и сътрудничество с „Църквата на Орим”.
Източния съюз. Името му е нагло отмъкнато от
един елфически епос. Голяма част от жителите Магикон
му претендират, че са посветени в множество Градът на магьосниците на Централният
елфически тайни и че дори носят древната съюз. Намира се надалеч от Хелитион (град от
кръв от свои далечни пра-роднини. Всеки по- Източният съюз). Въпреки, че между двата
опитен пътник бързо успява да открие съюза няма официални взаимоотношения,
позьорството, скрито зад тези лъжи. маговете от двата града често се срещат.
Достатъчно е само да разбере, че градът е на Избрани жители на Магикон дори членуват в
не повече от три века. Ако се разрови по- Братството на Източните магьосници.
дълбоко, ще научи, че първите заселници не са Заимствайки някои постижения и умения на
тукашни. Повечето са се преселили от източните си колеги, те са си изградили охолен
големите градове от целия съюз. Поради това и лек живот. Въпреки че официално градът е
в постройките му се срещат всички част от съюза, обстановката в него подсказва,
архитектурни мотиви, присъщи на двайсет че населението му се счита за абсолютно
други града. Иначе градът се управлява от независимо и сътрудничат с останалите само
една знатна фамилия, която също е присвоила заради високите икономически облаги. А всеки
името Имерианел. аристократ, използващ услугите на висши
магьосници като тези тук, всява респект сред
Леондор простолюдието на Централния съюз.
Един от най-старите градове на Естествено, магьосниците са основали
континента. Строителството му започва собствена гилдия, която изисква от клиентите
наравно с това на Мелион, и в началото баснословни суми за услугите си. Градът няма
резултатът бил почти еднакъв. Но развитието гарнизон, а само местна милиция, но кой луд
на Леондор изостава, тъй като разположението би искал да разяри един магьосник?
му не е избрано удачно. Затворен в центъра на
обширна равнина между Оплетената дъбрава, Тих бряг
Реката на мълниите и морето, той се Малко морско градче, построено късно
утвърждава единствено като градът-господар след приобщаването на Леондор и Магикон
на близките околности. Статутът му не се към Централният съюз. Поради това и
променя дори след Войната и повторното му населението му е малко. Природата е
изграждане. Леондор е град с древни традиции оформила няколко тихи и приятни залива,
и е управляван от знатната фамилия Верими, които са основната причина броят на
чиито членове са наследници на управниците новозаселниците да нараства. Освен с
от древни времена, или поне те така твърдят. красотата на морската ивица, Тих Бряг
Почти всяка по-влиятелна организация има привлича и с благоприятно разположение. В
представителство в Леондор, но само толкова. него често пристигат кораби, заради което
Управниците на града въобще не се пристанището му е чувствително по-голямо,
съобразяват с исканията на различните гилдии отколкото би било нужно за такъв град.
и сдружения. Има слухове, че Верими, подобно Търговското и Транспортното сдружения
на рода Тамази, са сключила договор за отдавна се борят да надделеят тук.
~ 92 ~
Източният Съюз
„Макар някои да не го съзнават, магията може да постигне много. Може многократно да
надмине техниката и да ни разкрие нови висоти, за които никога не сме и мечтали. Но това може да
се получи само, ако контролираме магията с нужното познание.”
из лекция на великия Ариментор
Разположение десета от жителите на съюза са магьосници.

Ограничава се между Реката на Останалите (от човешкото население) са
мълниите, Вечната гора и източните брегове фермери, занаятчии и малка група бойци,
на континента. Това е най-малкия по които също познават силата на вълшебството.
територия съюз (около шест пъти по-малък от Между тях няма господари и подчинени, само
Западния и над девет пъти спрямо по-опитните магьосници се ползват с някои
Централния). привилегии. Ала привидно спокойният им
живот не им дава право да мързелуват.
Кратка история Братството на Източните магьосници е една от
Най-старият от трите съюза. Основан е малкото организации, която има ясна
през седмата година на Благотворната топлина представа какво е скрито в недрата на
от единайсети век (1027 г.) от Братството на Магландиум и какви последствия може да има,
източните магьосници и местните жители, и ако то се намеси в живота на хората. Тяхната
оттогава не е претърпял никакви изменения по цел е на всяка цена да възпрепятстват
отношение на територия, устройство и събуждането на Нечестивият и не хабят
управление. усилията си в тази насока. Вече са успели да
преоткрият много от изгубените магически
Управление и развитие писания и заклинания, ала ги крият дълбоко в
Братството на Източните магьосници огромните библиотеки на трите града
никога не е желало война, но членовете му Сакриминел, Хелитион и удивителния Ал-
решили да запазят спокойствието в Тирим-Оминор. Малко са хората, които имат
собствените си земи. Те отделили своята достъп до тези съкровени познания.
територия по един прост начин – с помощта на Съюзът се предвожда от най-видните
магията създали бариера от електрически членове на Братството. Може да се каже, че
заряди над реката, ограничаваща ги от запад. самата магия присъства като живо същество
Затова тя е наречена Река на мълниите. тук и нейните желания не бива да се
Непоканени хора не могат да минат през нея. пренебрегват. Пътят на грубия бой не е на
Отвъд реката, източните хора живеят в почит, но това не значи, че съюза не
друг свят, изпълнен с мистика, в който малките притежава оръжия – тук може да се намери
ежедневни проблеми липсват. Около една най-невероятната магическа екипировка.
„Колкото повече знаем, толкова повече въпроси ще си задаваме.”
Ал-Тирим-Оминор абсолютно непокътнат още от началото си.

Най-старият град в съюза и в Магландиум Наричат го още „Градът на деветте пръстена”,
изобщо. Създаден е около 21 века преди което е пряко свързано с неговата структура.
Войната на боговете и като по чудо не понася Девет е числото, означаващо края на нещата.
никакви поражения от нея. Това е По този начин се символизира завършеността
единственият град в Магландиум, запазен на града – той не може да се развива повече.
~ 93 ~
Елементите, от които е съставен градът Благотворната топлина от седми век (628 г.),
представляват девет огромни каменни хората са поканени да станат негови жители.
пръстена, които са разположени хаотично един Това е най-младият град в съюза. Особеното
спрямо друг, но са твърдо свързани. Всеки от му е, че по-голямата част от него се намира в
тях е широк точно 77 разкрача и дебел 3, а стволовете и високо в короните на дървета-
диаметрите им варират от 2 до 7 хвърлея. гиганти. Едва след пристигането на хората са
Всички сгради, градини и пътища са били построени няколко каменни къщи и
разположени по външната и вътрешната храмове.
страна на каменните колелета. С помощта на Около 90% от жителите са елфи. Затова
магията, в пръстените е втъкана изкуствена градът е построен точно в техен стил – тих,
гравитация, така че няма опасност някоя прикрит, но пълен с живот. При това живот от
сграда или живо същество да изпадне. всякакъв вид – растенията и животните тук се
Осветлението се осигурява чрез сложна почитат редом с представителите на разумното
система от висящи във въздуха, подвижни общество. Градът е предпочитан от повечето
призми, които разпределят светлината поравно човешки друиди, рейнджъри и други познавачи
към всички повърхности. Целият този каменен и изследователи на природата. Позициите на
монумент стърчи на около 25 хвърлея над Братството са затвърдени с трите библиотеки –
земята и се вижда от няколко десетки една под земята, една върху нея и една горе, в
пясъчника на кон далечина. клоните на централното дърво.
Оминор е град на знанията и магиите. В
осемте му библиотеки се крият тайните на Хелитион
няколко хилядолетия от историята на Построен на устието на Реката на
магическите науки. Осем са, защото знанието е мълниите, този град е предният пост на
безгранично – колкото и да знаем, винаги има Източния съюз. Именно тук живеят
какво още да открием. Някои ще кажат, че единствените бойци на съюза – точно 600 на
магията не може да храни, но ще сгрешат, брой, майстори на различни оръжия, монаси на
защото именно тук се намират най- Салфейс. Екипировката им е изцяло магическа.
прекрасните овощни градини. Посредством Освен тях, сред няколко хилядното му
магията са открити множество елексири които население се срещат същества от всякакви
могат да задоволят всякакви телесни раси, с различни професии и предпочитания.
потребности. Така източните магьосници са се Още от създаването си (14 века преди
погрижили за физическия си живот, но Войната) този град служи като крепост, пазеща
неспирно продължават своите търсения в от всякакви по същност и разновидност атаки
развитието на магията и разума. (не само физически). Наричат го още „Бялата
преграда”, заради цвета на стените му.
Сакриминел Библиотеката в Хелитион е специализирана в
Намира се в южните покрайнини на призоваващи магии. Затова тук понякога могат
Вечната гора. Построен е от светлите елфи, да се появят създания, чието място въобще не
два и половина века след Войната. По-късно, е на земята, като джинове, ангели и демони.
след споразумението от осмата година на
Неутрални градове
В Магландиум все още има три човешки запазят неутралитета си. Първият от тези
града, които не са се присъединили към нито градове е важен фактор в политическата карта
един от описаните съюзи, защото искат да на континента. Освен тях, има слухове за още
~ 94 ~
един град, но информацията за него е неясна и нерви един монах на Салфейс, но по време на
не е сигурно, че въобще съществува. битка те се бият с фанатична ярост и учудваща
концентрация. Реално погледнато, Брил има
Брил една от най-силните армии на целия
Третият по територия човешки град в континент, поради способна на монасите да се
Магландиум след Мелион и Мидена. Според справят с десетки пъти по-многоброен враг.
преданията, историята му започва дванадесет Населението му е относително малко за
века преди Войната на боговете, когато група неговата територия – малко над двадесет
пътници спира за почивка на малка поляна в хиляди души. Над три пети от тях са човеци, а
полите на Планината на престола останалите от всякакви раси – елфи,
(понастоящем наречена „Брилска планина”). джуджета, гиганти, дори група гущероиди и
Там срещнали опърпан, сляп старец, който им гоблини, приели да живеят според общите
предложил да погостуват в колибата му. правила за града.
Гостуването, обаче, продължило толкова Макар че Брил се управлява от
дълго, че останали да живеят там. Построили свещеници, те не веднъж и дваж са показвали,
къщи и прокарали път до подножието на че не желаят присъствие на чужденци в
планината. По-късно дошли други пътници и... териториите си. Няколко пъти са влизали в
нататък е ясно. кратки конфликти с войски на Западния и
Друга история, записана в книга в Централния съюз, и винаги са побеждавали.
библиотеката на храма на Салфейс, разкрива,
че преди години хората, населяващи Високо Било
територията на днешен Брил са били Построен е 5 века след Войната, върху
изключително буйно и необуздано племе. останките на отдавна разрушен и изпепелен
Биели се помежду си и живеели като зверове. град. Изборът на място за заселване не се
Но от някъде дошъл възрастен мъдрец, който с оказва много удачен, защото по-късно
голи ръце надвил най-силните воини на намиращия се наблизо храм бива населен от
брилското племе. Те били толкова впечатлени жреците на страшната секта „Орден на
от това, че го помолили да ги научи на Нечестивият”. Оттогава черните магове и
неговото странно смъртоносно изкуство. жителите на града са в постоянен конфликт.
Мъдрецът останал и научил хората не само на Иначе градът е под закрилата на град Брил.
бойни техники, но да почитат живота във Оттам внасят нужните им оръжия и
всичките му форми, и да търсят съвършенство инструменти, а се прехранват от собствените
във всичко, което вършат. Така се появил си ферми, разположени в подножието на
първия манастир на Салфейс, а постепенно Охлюва.
около него се оформил и град Брил. Градската стража се състои от силни, но
Животът в града е спокоен и тих. глупави бойци, много от които смятат всеки
Управлява се от висшите свещеници на непознат за член на страшната секта. Често
храмовете на Салфейс, Алфанна и Орим. тук се появяват бойци на Салфейс, които
Войската му се състои предимно от монаси на помагат на хората да се отърват от
Салфейс, което е една от основните причини натрапчивите „агитатори” на Ордена. Въпреки
града да запази толкова твърди позиции. това, тук няма храм на Салфейс, а само на бога
Монасите на Салфейс са най-добрите бойци из на планината, който, подкрепян от вярата на
цял Магландиум, те ежедневно упражняват всички жители, се е вплел в жестока схватка с
своите умения от ранна сутрин до късна вечер. натрапника Еврез-Зул.
Твърди се че никой не може да изкара извън
~ 95 ~
Северна Звезда магазини на занаятчии и търговци. Разполага
Далеч на източния бряг на езерото дори с банка. Гарнизона не е голям, но е
Сълзата на бога е издигнат град Северна достатъчен, за да защитава града при дълга
Звезда. Градът се е образувал първоначално от обсада. Преди много време, управниците са се
няколко малки махали, които започнали да се погрижили и са построили големи крепостни
развиват и разрастват от множеството хора стени и противообсадни съоръжения. Все пак,
идващи на бреговете на езерото, за да се градът едва ли би издържал на масивна атака
помолят. Ежегодно Сълзата на бога е от който и да е съюз, но местоположението му
посещавана от огромни тълпи, дошли да се силно затруднява такова нападение.
окъпят в свещените води на езерото. Това
обаче не е единствената причина, поради Градът на Отшелниците
която градът се е разраснал. Той е основен По неутралните човешки територии има
търговски и пътнически възел между земите на много слухове за тъй наречения „град на
хората, градовете на гигантите и проходите отшелниците”, изграден от хора, които не
през Колосът. Много корабчета и шлепове желаят никакви контакти с останалия човешки
пътуват по Мъжката река, пренасяйки свят, защото не им харесва живота в сложните
всевъзможни стоки и пътници. Поради доброто общества, правилата и зависимостите, които
си разположение, пристанищата на Северна постоянно ги гонят там. Те презират
Звезда са задължителна спирка за всеки суетността, алчността и сантименталността,
пътуващ по реката. В града има много господстващи в човешкото общество. Там няма
страноприемници, които осигуряват храна, пари, търговия, дори кръчми. Никой, обаче, не
подслон и забавление. Северна Звезда има знае дали тези слухове са истина, и ако са,
няколко големи пазара и множество различни къде точно се намира градът на отшелниците.
Елфите
„Създадени сме първи и наше е правото над тази земя!”
общоприето мото на тъмните елфи
Елфите са първите разумни създания магическа гора. Също така, те не се отличават

сътворени от боговете. Те се родили от самата по външност едни от други, а само по своите
магия на Тримата Повелители. Като убеждения за света и останалите раси.
първородни, те имат малко по-различно „Тъмни” се наричат онези елфи‚ които все
схващане за заобикалящия ги свят, което често още вярват‚ че всички останали раси, без
е трудно разбираемо за останалите раси. Това изключение, са твърде примитивни в
води до изключителни крайности в сравнение с тяхната и трябва да се преклонят
отношението към тях. Всички са съгласни, че през безспорното им право да управляват
това са най-мъдрите и най-красиви създания в света. Те населяват по-голямата част от
цял Магландиум, но също така мнозина ги Вечната гора. Никое същество от друга раса не
считат за надменни и злонамерени. Второто се може да пристъпи в териториите им. Подобна
подхранва от враждебното отношение на наглост води до незабавна смърт. Принципно
тъмните елфи спрямо останалите раси. тъмните елфи не желаят да убиват другите
Въпреки че се делят на светли и тъмни, раси, но мисълта да се приравнят с тях е ерес.
всички елфи имат съвместна история и Според тях, най-лесния начин да решат един
развитие, свързана с живота им в тяхната проблем е да премахнат източника му.
~ 96 ~
Тъмните елфи имат няколко селища, но множеството си несъвършенства, притежава
досега никой представител на друга раса не е сила, не по-малка от тяхната. Това ги е
открил къде точно се намират. Скрити са подтикнало да отхвърлят надменността и да
перфектно и са защитени с магии. В тях те се потърсят съдействието на хората. Така се
занимават с привидно мирни дела като яздене зараждат някои от най-могъщите съглашения в
на вихрогони (митичните елфически коне, Магландиум. Стремежът на светлите елфи към
които почти никой не е виждал извън създаването на повече контакти е внесъл
пределите на Вечната гора) и посвещаване на малки разлики в живота им. Всеки светъл елф
младите в непоклатимата философия, че владее перфектно човешкия език. Опитни
елфите са богоизбраните и стоят над всички. оратори, с вродени магнетични способности, те
Сред най-добрите им умения са стрелбата с лесно могат да убедят околните в правотата си
лък, промъкването и прикриването от всякакви (стига да не спорят с тъмните си колеги).
вражески сетива, както и измислянето и Други сведения за елфите не биха били
прилагането на магии (или по-скоро известни, ако не беше книгата на един смел
разкриване на старите знания). приключенец. Благодарение на неговите
Светлите елфи се отличават от разкази хората могат да научат нещо повече за
гореспоменатите представители на расата по тази древна и загадъчна раса. Това е
своето отношение най-вече към хората. Те са основният източник, от който черпим
разбрали, че човешката раса, въпреки настоящите сведения.
Из "Животът ми сред Елфите"

от Калин, син на Галин от семейство Еландрел, рода Салион
Дълбоките, зелени гори са дом на най- мълниите. На нейния бряг елфа открил малка
древните и мъдри същества в Титания – кошница с човешко бебе. Подобно на всичките
елфите. Всъщност, те обитават само една гора, си събратя, той бил с добро сърце и високо
която съществува от време, което дори те не ценял живота. Затова взел бебето със себе си
помнят, време, когато богове са се раждали и и го занесъл на своите мъдри родители. Те не
загивали. Елфите наричат земите си „Вечната могли да си обяснят как кошница с малкото
гора”, но хората я наричат още и „Елфическата бебе би могла да оцелее в Реката на мълниите
гора”, заради нейните обитатели. Светът на и може би именно поради това след дълги
прекрасните елфи е мистичен и странен, спорове решили да приемат човешкото дете в
неговата красота е неописуема. Аз сам със своето семейство, вместо да го занесат до най-
собствените си очи съм видял този свят и не близкия човешки град. Така аз, човек с
вярвам, че другаде има толкова прекрасно неизвестен произход, бях отгледан от елфи и
място. Да, аз съм живял сред елфите дълги се превърнах в това, което съм днес – Калин,
години. Но как, ще ме попитате? Елфите не син на Галин от семейство Еландрел. Живях
допускат представители на друга раса в земите над 20 години във Вечната гора, но след една
си. Това наистина е така, но съдбата ми бе злощастна случка бях обявен за изменник и
отредила странен и тежък живот. враг на елфите от тъмните побратими на моя
Моята история започва през едно род и ми се наложи да избирам между бягство
прекрасно утро. Млад елф се разхождал из и смърт. Странствах години наред из
Вечната гора, със своя вечен спътник и Магландиум и видях много неща, но най-
приятел – вълкът Линунал. Внезапно прекрасното място, на което някога съм бил и
животното подхванало странна следа, която ги което завинаги ще остане запечатано в моите
отвела извън гората, до самата Река на спомени, е Вечната гора.
~ 97 ~
Една черта в хората, която намирам за крадат кесиите на хората и пръскат в очите им
странна, е начина по който превръщат малки прах, за да забравят. Да, за съжаление голяма
неверни слухове в митове и легенди. В моите част от човеците са необразовани и наивни и
пътувания съм пребродил почти всички често не биха разпознали елфа, дори да е
човешки земи и градове. Навсякъде чувах все застанал до тях – дотолкова са заслепени от
по-странни и странни истории за елфите. собствените си изкривени представи.
Някои човеци ги представяха като гиганти, Затова реших да опиша живота ми с
носещи златни доспехи и мечове, а други елфите, та да могат хората да получат знания
описваха малки феи, които крият торби със и надявам се, завинаги да забравят заблудите.
злато в своите домове в дърветата. Чувал съм И така, разказите ми започват с...
дори истории за зли, невидими елфи, които
История
Трудно е да се разкаже историята на и форма, и пуснала ги да живеят в безкрайната
раса, преживяла толкова много хилядолетия. гора.
Затова ще разкажа само онова, което мисля за Последен на света се появил Повелителя
най-важно, а именно – легендата за на Магията. Той бил най-млад, но най-мъдър от
сътворението на елфите, тъй като за нея се тримата. Огледал се, погледнал животинките,
разказват какви ли не погрешни истории: зарадвал се и покрил гората с хармония и мир.
Преди много време, когато Създателят Но решил, че е нужно още нещо и се захванал
пуснал семената на живота върху Титания, на работа с брата и сестра си.
няколко частици жива енергия се смесили с Сътворили тримата странни същества. От
магията и от тях се отделили безброй пръски Повелителя на гората те получили дълголетие
животворна сила. Така се появили създания с и здраве. Повелителката на живота ги дарила с
различни магически способности. Много от красота и грациозност, както и с духа на
частиците се обединили и образували три живота. Последен, Повелителят на Магията
големи потока от енергия. От тях се родили втъкал в съществата вълшебството и им дал
три бога, наречени Трите Повелителя. Пръв на разум и мъдрост. Нарекли своето творение
белия свят се явил Повелителя на гората. На „елф” и го пуснали да живее в гората, в мир и
мястото на земята, където той се родил, разбирателство с животните.
мигновено израсло огромно дърво. Другите богове ахнали, като видели
Новороденият бог не приличал на другите странните създания. Възхитени и обзети от
новосъздадени богове, магията го била ярост и ревност, те отишли да търсят тримата
променила. Той не живеел на едно място във Повелители. Намерили ги, но не могли нито да
времето и пространството, а както на няколко ги накарат да създадат други създания за
едновременно, така и в никое. Той се събудил боговете, нито могли да ги унищожат с гнева
и сътворил огромна гора, но и тя била си. Затова се споразумели тримата да покажат
променена от магията. Странни растения на другите как да сътворят свои същества, с
избуяли, а мистична енергия струяла от обещанието те да не вредят на гората и
дърветата. елфите и да не получат тяхната магия.
Втора се родила Повелителката на Всичко вървяло добре, но някои богове
животните. Тя, също като брат си, била не спазили обещанията си и настроили своите
различна от останалите богове. Тя създания срещу елфите. Затова Тримата
прогледнала и видяла гората, усмихнала се и повелители дали нови сили на гората да се
създала безчет животни, различни по големина защитава от врагове, а елфите възнаградили с
~ 98 ~
безсмъртие дори след смъртта. Така, след края създатели.
на земния си живот, елфите се пренасят в В своята история елфите са водели много
света на своите създатели. След като се войни, но всички са били справедливи и само,
погрижили за чедата си, Повелителите, за да защитят домовете си. Взели са участие и
отвратени от лошото отношение на останалите в конфликтите на боговете, накланяйки
богове, се оттеглили в своите безкрайни поля везните в полза на страната на която са
на спокойствието – там където отиват елфите воювали самите те. Тяхната сила като бойци
след смъртта си, за да застанат рамо до рамо често се подценява, поради крехкия им вид, а
със своите създатели. поради завистта на другите раси за тяхното
Елфите, бидейки благородни създания съвършенство, истината за всички участия на
уважават и останалите богове, въпреки елфите във войните се изопачава, а делата им
тяхната нелоялност към Повелителите, но се се почернят. Но сега няма да пиша за това.
прекланят истински само на тримата си
Елфите са дарени с неземна красота и те обикновено тежат между тридесет и пет и
го знаят. Това е една от причините да се четирийсет, а жените са дори по-леки. Тези
мислят за по-висши създания от другите характеристики, обаче, не са достатъчни, за да
разумни раси. Все пак, малко хора биха се различи един елф от човек, особено ако се
оспорили физическата красота и грациозност движи в група от своите побратими. Загърнати
на един елф. в своите зелени плащове, елфите приличат на
Външността на елфите не е много по- ниски хора и рядко изпъкват в тълпата на
различна от тази на хората, тъй като човеците човешките градове и пътища.
са създадени по тяхно подобие. Все пак има Лицето на елфа е много специфично и
някои съществени разлики. Телата им са по- почти не се променя през неговия живот. То е
дребни, а мускулите им не са силно развити и по-малко, почти кръгло и сякаш е обтегнато
не са големи, за да не им пречат в грациозните назад. Погледната в профил, главата изглежда
движения. Единствено опитните воини, леко издължена, сравнено с човешката.
рейнджърите и малцина други имат по- Брадичката е подчертана, но не е издадена
внушително телосложение, което въпреки напред. Устните са тънки, а носовете – малки и
всичко си остава красиво и изящно. изящно оформени. Очите са леко дръпнати
На височина елфите са около половин до назад и имат типична вретеновидна форма.
една глава по-ниски от хората. Представено в Ирисите им са сини или зелени на цвят, като
човешки мерните единици, това означава тоновете варират от много светли до искрящи.
между около разкрач и четири юмрука до Косите на елфите са прави, руси или бледо
разкрач и седем юмрука височина. Жените кафяви. Рядко се подстригват. Държат косите
обикновено са с половин до един юмрук по- си дълги до раменете, често вързани в
ниски от мъжете. Макар и рядко, се срещат причудливи прически, така че да не им пречат
елфи, чийто ръст достига повече, но с дължината си, която отпусната би паднала и
останалите ги гледат с недоверие, сякаш са под кръста им. Жените обичат да променят
„нечисти” (което в повечето случаи се оказва прическата си по-често от мъжете,
вярно). Елфите имат ниско тегло, което използвайки различни билки и понякога
отговаря на перфектната им фигура. Тялото им временно сменят цветовете им. Веждите са
винаги е стройно и леко. Елфите не тънки, следват формата на очите и винаги са в
надминават петдесет и пет камъка. Мъжете еднакъв цвят с косата. Освен косата и
~ 99 ~
веждите, елфите нямат друго окосмяване по телата им забавят своя растеж.
лицето или тялото си. Кожата им е светла и Интелектуалното им развитие е по-бързо.
изключително чиста, лишена от бръчки или Елфите се научават да говорят не по-късно от
други дефекти. края на втората години след раждането си, а
Най-лесно различимата външна черта на на пет години започват своето начално
елфите са техните уши. Описват ги като обучение. На двадесет и пет години елфите
листовидни, вероятно защото това е най- изглеждат като малки, тринайсет годишни
простото и лесно възприятие на формата им. човешки деца, но типичните им черти са
Наистина, ушите са продълговати и леко напълно оформени. Постепенно, до
заострени нагоре в своя край. Противно на навършването на тридесет и пет години, елфа
човешките митове, ушите им са прибрани към расте, достигайки своята зрялост. Тогава
главата и не стърчат встрани, като тези на външността му е напълно оформена и остава
някои животни. Когато им се налага, елфите такава до дълбока старост. Именно през този
могат лесно да ги прикрият, пускайки косата си период елфите достигат своята полова
върху тях. зрялост, но рядко създават поколение преди да
Елфите са грациозни същества, тяхната навършат поне петдесет години, тъй като
походка е плавна и естествена. Движенията им трябва с мъдрост да подберат своя партньор и
са бързи и сръчни, а скоростта им е момента, в който да създадат потомство.
впечатляваща. Обръщайки внимание на тази Повечето елфи живеят по няколкостотин
подробност, тренираното око може лесно да години. Почти винаги надхвърлят
различи елф от човек. Както казах, елфите четиристотин, а се твърди, че все още има
нямат силно развити мускули, почти всяка елфи, помнещи Войната. Елфическата смърт е
друга раса ги надминава по физическа сила и различна от тази на другите раси. Описват я
издръжливост. Това, което елфите ценят най- като преминаване в по-висша форма на живот.
много е сръчността и точността на движенията. Обикновено казват че елфа е „продължил своя
Ловкостта им е отлична, а прецизността и път”, а не е умрял. Докато тялото наистина
скоростта – ненадминати. Те много ценят престава да съществува, духа на елфа се
разума и логиката и имат силно развит пренася в друго измерение, което те наричат
интелект. Точно интелекта и физическата „свещената (благословената) земя”. Елфите
красота са най-голямата гордост на елфите и запазват своя разум и спомени след смъртта,
основните причини за тяхната привидна което фактически ги прави безсмъртни, а
надменност и арогантност към другите раси, техните друиди и магьосници могат да
които те считат за по-нисши. Поради високата разговарят с прародителите.
си ловкост, те са добри ездачи, плувци и Цената, която са платили за това, също е
катерачи. голяма. Една майка рядко има повече от две
Магията е втъкана в елфите, деца за всичките си векове живот.
благодарение на нея тяхната красота е Изключителна рядкост е да получи шанс за
неувяхваща. Животът им е дълъг, но не трето дете. Това се дължи на особеността на
безкраен, както твърдят други източници. елфаните, които, за да имат деца, се лишават
Когато елфите се родят, бебетата им от част от енергията на живота и раждането на
изглеждат като човешките, но с типичните за трето дете би ги убило. Затова и населението в
елф уши. До пет годишна възраст се развиват гората не е голямо.
със същите темпове като хората, чак след това
~ 100 ~
Типични и нетипични умения
Елфите са известни като отлични стрелци не съм успял, но може би някой ден ще получа
и майстори на магическите изкуства. Това е нужното ми просветление.
така, но те имат и много други умения. Те са Сред елфите рядко ще срещнете
добри воини, най-вече поради дългия им опит алхимици, изобретатели или ковачи. Една от
и неповторимата точност и бързина. Пътят на причините е ограниченото количество на
природата е основен – друидите и нужните за тези занаяти материали във
рейнджърите сред елфите са много на брой. Вечната гора. От друга страна, елфите винаги
Музиката вдъхновява елфите и те я са предпочитали магията пред механичните
обожават, затова музикалните им умения са чудеса. Това не означава че елфите нямат
изключителни. Гласовете на певците са добри ковачи или алхимици. Напротив, имат
прекрасни, а песните им – омайващи. Най- много добри, но те са малко. Чиракуването за
често свирят на струни инструменти – такива професии отнема дълго време и докато
предпочитат лирата и вихуелата. Музиката е един елф достигне титлата „майстор”, ще е
разнообразна, но преобладават бавните и тихи минала почти четвърт от живота му. Въпреки
балади. Музикалните инструменти са предимно това, ковачите им правят изключително добри
акомпанимент към красивия глас на певеца. брони и оръжия, които са леки и не
Темите на песните са различни, свързани с ограничават движенията и в същото време
живота на елфите, с гората и природата. предлагат отлична защита. Елфите се славят и
Най-странното умение на елфите, което с изключителните си занаятчии, предимно
никоя друга раса не притежава е способността майстори на бижута и стъклени съдове. Макар
да прехвърлят жизнена енергия от едно живо да разполагат с малко ценни метали и камъни,
същество към себе си и обратно. Това става направата на бижута се е превърнала в
чрез докосване, но другото същество не трябва традиция. Колкото до стъклените съдове,
да се противопоставя на този акт. Това елфите отдавна знаят много тайни в тази
изключва възможността умението да се ползва област, включително как да правят различни
срещу противник. Чувал съм легенди, че цветове, огледала и увеличителни стъкла. Това
човешките магьосници са се опитали да са стоки, които светлите елфи често разменят
придобият умението, но това ги довело само за метали.
до собствената им смърт. Като споменах метали, не бива да
Елфите могат да се промъкват безгрешно. пропускам техния магически метал – митрил.
Затова често ренегатите, напуснали Вечната Това е странен материал, с невероятна
гора стават отлични крадци и наемни убийци. здравина и магически свойства, поради което
Което за мен е доста странно, защото обработката му изисква вещина в мистичните
разбирането им за света поставя живота над изкуства. За престоя си във Вечната гора не
всичко. Вероятно липсата на парични единици можах да разбера как точно се сдобиваха с
в гората е причината тези умения да не този метал моите любезни домакини, но пък и
привличат вниманието на повечето елфи, но до днес притежавам безценния подарък от моя
излизайки сред хората, те променят своята баща – митрилен кинжал. Това оръжие има
ценностна система и вече не споделят веруюто неподозирани качества и в някои ситуации е
на Вечната гора. Колкото и да съм се опитвал много по-полезно от меча, брадвата или лъка.
да проникна в същината на този процес, досега
~ 101 ~
Характер
Хората и почти всички други раси смятат недоволство. Човешката аристокрация е
елфите за надменни, студени и заядливи. Но изкопирала този начин на поведение, но
същинският им характер е много по-различен. грешно разбран и силно изопачен и опошлен.
Елфите са добри и мирни създания, винаги Само към другите раси маниерите на елфите се
любезни и весели, със силно развито чувство изменят. Начина на изказване остава, но
за чест и задължение. Те са любознателни и учтивостта напълно изчезва, заменена от
любопитни, винаги търсят начин да се доберат маска на студено безразличие.
до нови знания. Помагат на събратята си, но Не знам дали вследствие на маниерите и
много причини са ги накарали да се затворят обучението, големите им интелектуални
към другите раси. способности или природен дар, но всички елфи
Най-добре е първоначално да опиша имат още една типична черта в характера си.
отношенията на елфите помежду им. За тях материалното не е толкова важно,
Любезността и честността са водещи, а ако колкото духовното. Събирането на предмети,
има вражди и конфликти, те никога не водят придобиването на земя и трупането на
до силен гняв. Открита свада не съм видял богатство не е основна цел в живота им. Това
никога за всичките години от престоя си сред дори не е никаква цел за тях, с много малки
тях. Елфите имат благ характер и според мен изключения. Елфите се стремят към вътрешен
това не би могло да бъде променено. духовен мир, което, честно казано, е рядко
Скъперничеството, злобата, суетнята и другите срещано при другите раси. Аз смятам, че точно
хорски пороци не са познати във Вечната гора, от това идва култът към мъдростта, разума и
затова елфите са уравновесени и спокойни, а логиката. Това е причината елфите толкова
когато са ядосани успяват много бързо да много да обичат реда и хармонията и винаги
уталожат гнева си. Има безброй различни да се опитват да ги постигнат.
характери при елфите, но съм забелязал, че След достигане на зрялост, елфите
повечето млади са винаги весели и с усмивка получават пълна свобода. В последните
на лицето, едвам сдържат чувствата си. няколко столетия по-възрастните дори
Възрастните елфи, от друга страна, следват окуражават младите да излязат от Вечната
разума и логиката, не показват какво чувстват, гора и да обиколят свободно, за да задоволят
но са откровени и честни. Единствено логиката любопитството и жаждата си за знание.
определя постъпките им. Само когато Разбира се, това не се отнася за родовете на
използват уменията си, те разчитат на своя Тъмните елфи, които са за пълно изолиране от
усет и природа. Още от малки, те са строго „покварата” на останалия свят и доколкото
обучавани в такъв дух. могат, се противопоставят на тази тенденция.
Ранното обучение е допринесло за една Всички, тръгнали да приключенстват, рано или
обща черта на цялата елфическа раса – късно се завръщат в своя дом и почти никога
отличните маниери. Те говорят винаги учтиво не се установяват да живеят другаде. Просто
и спокойно, никога не си позволяват да се след време носталгията обзема елфа с такава
заяждат един с друг. Начинът на говорене е сила, че той не може да й се противопостави.
много поетичен и благозвучен, почти като Самият аз, макар да нося човешка кръв във
песен. Ругаенето не е присъщо и в езика им вените си, често съм усещал това чувство и
няма ругатни, макар напусналите Вечната гора мъката, която носи то е непоносима. Ала
понякога да ползват човешки такива. Вместо рискувам твърде много, ако се завърна.
тях се използват остроумни, саркастични и Повечето от вас едва ли ми вярват – „не,
иронични изрази, изразяващи яд или не може да е така, елфите са арогантни и зли”.
~ 102 ~
Това не е вярно. Според мен, поведението им почувствали вие, ако някой дойде в дома ви и
към другите е причинено от страх. Те не са започне да го руши? И тъй като елфите са
продукт от самочувствието на елфите. Няколко обвързани с гората, те усещат болката на
пъти повторих, че елфите се смятат за всяко отсечено дърво и страданията на всяко
защитници на Вечната гора, а другите раси убито животно. Така се е изградило
неведнъж са се опитвали да навлязат там, отношението им към останалите раси. Всеки
изсичайки дърветата и ловувайки създанията. представител на тъмните елфи би убил
Това много ядосва елфите. Как бихте се натрапника без никакво предупреждение.
Вечната гора
Вечната Гора е обитавана от множество все по-висок и хълмист. Гората стига до
същества. За елфите, тя е единствения дом, Колосът и се качва по склоновете му, а на
който познават. Живели са в него стотици североизток дори прехвърля част от планината
поколения наред и ще продължават да живеят и стига до Пустошта и бреговете на океана.
там до края на дните. Те се грижат за гората и Точно там тъмните елфи водят непрестанни
я защитават ревностно, когато е застрашена. битки с варварските племена. Затова
Гората също се грижи за елфите, дава им северните граници на гората са обсипани с
подслон, храна, лекарства и други неща, без много военни постове, села и градове.
които животът е много по-труден. Кристалните води на величествената река
Елфите вярват, че Вечната гора, подобно Лия разцепват огромната зелена площ на две.
на тях, е създадена от самата магия. Те не Ако погледът проследи течението на реката,
приемат гората по същия начин, по който извираща от северните планини, ще забележи
хората приемат своите домове. Елфическият Лунното Езеро, чиято повърхност отразява
народ е обвързан с гората и другите нейни както лъчите на Светилото през деня, така и
обитатели, те са едно цяло с природата. Не лунната светлина през нощта. Разположено
знам и не мога да твърдя, че гората е почти в центъра на гората, то прилича на
създадена от самата магия, но мога да кажа че огромен златен диск, озаряващ всичко
тя наистина е вълшебна, магията е във всяко наоколо.
растение и животно. Всеки, който е имал
щастието да я зърне даже за миг, ще потвърди Растения
думите ми. Отдалеч Вечната гора изглежда като
Гората се простира на повече земя, всяка друга гора в Магландиум – дървета,
отколкото човек може да преброди за цяла всякакви по големина и вид, храсти, треви и
година. Гледайки от високите северни билки, всевъзможни горски животни и нищо
планини, Вечната гора изглежда безкрайна, по-особено. Но ако някой пътешественик реши
скривайки се далеч зад хоризонта. Короните на да продължи и да навлезе малко по-навътре,
дърветата образуват едно огромно зелено след няма и стотина крачки, ще се озове пред
море, ветровете поклащат леко клоните и необикновена картина. Постепенно горските
разнасят листата и ароматите на всевъзможни растения биват заместени от огромни, вековни
растения по цялата земя. Малките поляни и дървета, чиито стволове са по-широки от една
равнини изглеждат като острови, обгърнати от дузина човешки крачки. Короните на тези
безкрайната зелена шир, която Светилото дървета се сплитат в огромен зелен покрив,
облива с животворна светлина. високо над земята. Този покрив скрива небето
Релефът на гората е разнообразен, като почти изцяло и не пропуска дори тънки лъчи
на юг е предимно равнинен, а на север става светлина. Но мракът не цари във Вечната гора.
~ 103 ~
Самите дървета излъчват странна синьо- божество, което бди над него. Елфите наричат
зеленикава светлина. Ако пътешественика се тези създания „горски духове”. Те могат да
вгледа по-внимателно, ще забележи че не бъдат видени денем и нощем. Рядко решават
дърветата, а странният мъх по стволовете им да се покажат на чуждоземци и хората не
излъчва тази светлина. Елфите твърдят, че вярват на тези разкази. Смята се, че горските
дърветата са свързани помежду си не само в духове могат да променят външния си вид, но
небето, където короните им се преплитат, а и най-често изглеждат като малки светло-сиви
под земята, където корените им са едно цяло. или светло-зелени гущерчета, не повече от
Гигантските дървета не са единственото една педя дълги. Те са изключително бързи и
чудо във Вечната гора. Там може да се намери ловки и имат големи магически способности.
почти всяко диво растение, познато в Друидите могат да говорят с тях и се осланят
Магландиум, а може би и в цяла Титания (ако на помощта им.
слуховете за други земи оттатък предела на
океана са верни). Дърветата са много Животни
разнообразни. Има най-много широколистни, Гората е дом на много видове животни.
но и много иглолистни, срещат се палми, както Докато в покрайнините й се срещат предимно
и много дървесни видове, непознати на хората. типичните горски живинки – зайци, мечки,
Част от тревите, билките и другите зеленини вълци, сърни, елени и така нататък,
също не виреят никъде другаде. Само елфите и вътрешността й е обитавана от много по-
някои избраници сред хората знаят за тези голямо разнообразие животински видове.
растения. Те се ползват за храна, лекарства, Магията на гората ги е променила. Повечето са
подправки и много други цели. по-големи, по-силни и по-бързи от своите
Елфите не обработват земите и смятат че събратя. Някои са опасни хищници – пантери,
това наранява природата. Затова във Вечната лъвове, росомахи и други. Даже най-опитния
гора няма растения, подобни на ловец ще се окаже в опасност, ако реши да
обработваемите култури на хората. Само ловува във Вечната гора. Разбира се, има и
гроздето прави изключение. Когато светлите много тревопасни животни – разнообразни
елфи започнали своите добросъседски видове гризачи, чифтокопитни и други. Много
контакти с хората, единственото човешко елфи са си поставили за цел да опишат всички
творение, което ги впечатлило, било виното. животни в гората и още продължават да търсят
Няколко елфически магьосника се събрали и нови видове.
направили специален сорт грозде, чиито лозя Едно от най-странните създания е
се оплитат около дърветата, пълзейки нагоре дървесният дявол. Вместо козина, той има
към Светилото. Когато пробият зеления покрив обвивка, наподобяваща кората на дърво. Тази
на гората, лозята се увиват на спирала. Така „кора” е по-здрава от камък може да променя
гроздето получава достатъчно светлина и от цвета си, за да наподобява различните
него се прави най-доброто вино в цял дървета. Дървесният дявол е много пъргаво
Магландиум. същество и се катери по-добре дори от
Важно дърво за елфите е Пазилея, тъй гризачите. Почти никога не слиза от
като листата му се ползват за погребален дърветата. Най-чудното е, че има силно
покров на загиналите в битка. Телата им се развити умствени способности, може да говори
увиват в огромните листа, подобно на пъшкули с елфите, а се смята, че притежава и слаби
и се изгарят на клада. телепатични умения. Обикновено не могат да
Всяко дърво, храст или друго растение се видят повече от два дървесни дявола на
във Вечната гора притежава свое собствено едно място, но се знае, че имат развито
~ 104 ~
общество и в една колония живеят няколко река Динриел, която пълни езерото Ендир.
стотици такива животни. Много ловци (хора, Малко преди да излезе от гората, Лема
разбира се) са се опитвали да хванат дървесен образува езеро Хелегот, а после се влива в
дявол, но безуспешно. Той притежава огромна Реката на мълниите.
сила и изключително остри нокти. Храни се с Реките Белегорн, Тулинд и Геледрил са
малки насекоми и плодове. Използва предните свързани помежду си и обикалят земите на
си крайници както ръце, с които хваща тъмните елфи. Близо до градовете Метхес и
храната. Някои елфи смятат, че дървесния Елимион, трите реки се събират в едно и се
дявол е друга форма която дървесните духове вливат в океана.
приемат, но никой не е успял да докаже това. Лунното езеро е най-голямото в
Вечната гора има много други обитатели, Магландиум, а неговата форма е перфектен
повечето от тях странни и непознати за хората. кръг. Никой не знае как се е появило или кой
Всички животни живеят свободни и в пълна го е създал. Другите две големи езера са Ендир
хармония с гората и елфите. Не мисля, че е и Хелегот.
удачно сега да ги описвам, защото би отнело
много място и време, а има други неща, за Климат
които да разказвам. Вечната гора е винаги зелена, може би
поради това е получила и името си. През
Местности повечето време въздухът е свеж и хладен,
Вечната гора е разделена на много ветровете са слаби, приятни и носят мириса на
местности, предимно от реките, минаващи през хиляди растения. Дъждовете са обилни,
нея. Повечето от тези местности са продължителни и непостоянни. През зимните
еднообразни и човек трудно би могъл да ги месеци се изливат по-често и траят дни наред.
разграничи. Единствено на север, където Тогава има силни ветрове. Част от животните
гората покрива част от планинските склонове, спят зимен сън, някои растения не дават
картината става малко по-разнообразна. плодове, ала прехраната не е проблем. По това
Шест големи реки извират от Колосът и време повечето реки преливат.
слизат от планината, пресичайки Вечната гора. Пролетта е един от най-приятните
Те са: Лема, Неделорн, Лия, Белегорн, Тулинд сезони, тогава всичко разцъфва. Порасват
и Геледрил. Не се чудете на странните имена, нови растения, раждат се много животни, а
елфите винаги ги кръщават на божеството, онези, които са спали цяла зима, се събуждат.
което ги обитава. Има изобилие от храна. Валежите са чести, но
Река Лия е най-голямата и най- не продължителни. Реките се връщат в
пълноводната от всичките. В близост до град нормалните си корита.
Ирдел, река Неделорн се влива в нея. Точно в Лятото е приятно и хладно. Растежа на
средата на гората се намира Лунното Езеро. растенията продължава, много от тях започват
Лия минава през него, а малко след езерото от да дават плодове. Гората е пълна с малки
нея се отделя река Сирамион, от която пък по- животни, отглеждани от техните родители.
долу потегля Тирфин. А Лия продължава на Валежите спират, а ветровете са слаби.
югоизток, излиза от Вечната гора, минава през Последните три месеца от годината са
магическия град Ал-Тирим-Оминор и се влива в есенните. Растенията започват да хвърлят
океана. Именно Лия разделя териториите на семена, а тези от животните, които изпадат в
тъмните и светлите елфи. летаргичен сън през зимата, се подготвят за
Река Лема е втората по големина. Тя тече него. Дъждовете зачестяват, ветровете се
само в една посока – на юг. От нея се отделя усилват. Отново застудява. Растенията не
~ 105 ~
пожълтяват и листата им не падат, за разлика него. Мистични мъгли ще го накарат да заспи
от растенията в другите гори през този сезон. вечен сън, а самите дървета ще обгърнат с
корени тялото му и ще го погребат дълбоко
Да, наистина Вечната гора е прекрасна и под земята. Елфите приемат себе си като
магическа, но за съжаление малко хора пазители на гората и не допускат почти никого
успяват да я видят. Единствено елфите се до нея. Друидите и магьосниците се грижат за
движат необезпокоявани през нея. Когато растенията и животните, докато рейнджърите
някой друг се опита да навлезе навътре, внимават никой да не притеснява Вечната
самата гора го спира. Ако съществото е добро, гора. Човек няма да направи и десет стъпки
то просто ще заспи и ще се събуди на някоя преди да се окаже заобиколен от дузина елфи,
поляна, далеч от гората. Но ако навреди на дошли сякаш от нищото, насочили лъковете си
гората, всички същества ще се обърнат срещу към него.
Животът на Елфите
Обществото на елфите е построено върху презират или поне напълно пренебрегват по-
разбирателство, хармония и антични традиции. низшестоящите от тях, елфите напълно
Разделени са на три касти – елинеи, еландари разбират, че силата им е в сплотеността и
и елинити. Елинеите са най-ниската, но най- признанието на ролята на всеки елф в общото
многобройната каста. Тя обхваща всички цяло. Затова и омразата, непоносимостта и
работници, берачи, занаятчии и строители. презрението са чужди за повечето елфи.
Елинеите са основата на обществото, Интересен аспект на елфическото
фондацията, на която то се гради. Те се грижат общество и култура е идеята за равноправие
за всички нужди на общността и набавят между мъжете и жените. Елфите считат
всичко необходимо, за да протича живота във мъжете и жените за равни, но знаят, че в
Вечната гора нормално. Еландарите са бойци, някои случаи дадена работа ще бъде свършена
те бранят Вечната гора от нейните врагове и по-добре от мъж, отколкото от жена и
се грижат за сигурността на елфическото обратното. Това е рядко срещано разбиране в
общество, дори с цената на живота си ако различните култури на Магландиум.
трябва. Елинитите са най-висшата и най- Друг основен фактор за позицията на
малобройната каста. Всички управници, един елф в обществото е неговата възраст. До
учители и политици са нейни представители. 35 годишна възраст елфите нямат никакви
Те се грижат всичко във Вечната гора да права. Ненавършили 35 лета почти нямат
протича по план. Елинитите ръководят право на мнение и изпълняват всичко, което
елфическото общество и вземат всички важни им се каже от по-възрастните. Елфите над 35
решения. Реално те управляват елфическата години имат пълна свобода, но отново
държава. изпълняват нарежданията на старите по свое
Всеки елф принадлежи на една от трите вътрешно убеждение. Много от тях излизат от
касти и не може да промени това по никакъв гората и обикалят надлъж и шир из
начин. Въпреки, че елинитите са най-висшата Магландиум. Елфите на средна възраст (150-
класа, те разбират и оценяват ролята и 300 годишни) са основата на обществото. Те са
значението на елинеите и еландарите. От своя вече утвърдени майстори в занаята си и
страна останалите две касти се доверяват и тяхното мнение има висок стойност. Те
вслушват в мъдростта на елинитите. За изпълняват решенията на по-възрастните и
разлика от човешкото общество, където заемат места като техни съветници и
аристокрацията и висшата класа не зачитат, помощници. Най-възрастните елфи се считат
~ 106 ~
за най-мъдри и затова са с най-голяма власт. Обикновеният ден на елфите
Те съветват по-младите и помагат за През ранните часове на деня, децата и
управляването на семейството или рода. младите събират храна, жените шият, свирят и
Вършат малко физическа работа, но за сметка пеят или вършат домашна работа, а мъжете
на това ръководят повечето дейности и ловуват. Елфите гледат на лова по-различно и
изграждат плановете на работа. често го правят само за упражнение, без да
Принадлежността към дадена каста на убиват животни. Преди обяд децата се
един елф се определя малко преди той да обучават, жените готвят, а мъжете се
навърши 35 години и да получи право на занимават с обработване на хванатото по
мнение. Тогава се взимат предвид различните време на лова. Ако няма плячка, тогава
умения и способности, които елфът е развил и тренират. След обяда децата продължават
талантите, които той притежава. Според тях се обучението си, а жените и мъжете се
определя към коя каста ще бъде приобщен, занимават със занаята си или другите
като крайното решение се съгласува между задължения. Възрастните елфи съзерцават
главата на семейството и представител на гората, медитират, изучават мистичните
съответната каста (случва се да е един и същи изкуства, опитвайки се да възкресят
елф). загубеното от преди Войната или обикалят и
Класовото разделение е факт и в наблюдават работата, съветват и дават
структурата на всички елфически организации, нареждания, за да може всичко да протича
като „Братството на Лилавия Пламък” и както му е реда. Това продължава до вечерта.
„Пазителите на Гората”. Да вземем например По време на последното ядене (което може да
друидите. Друидите елинеи се грижат за продължи дълго) и след него всички се
животните и за израстването на растенията, събират, за да пеят и танцуват в мистичната
както и за изграждането и поддръжката на светлина на гората. Младите елфи, ухажват
причудливите елфически домове, високо в елфаните, а по-зрелите ги подкачат с шеги и
дърветата. Друидите еландари използват остроумни забележки. Всички се радват на
уменията си за да защитават Вечната гора и отлично настроение. Звукът от веселбата често
нейните обитатели от враговете. Друидите отеква надалеч и дори може да се чуе извън
елинити от своя страна се грижат за пределите на гората, ако селището е близо до
хармонията в гората и в друидското общество. покрайнините й.
Те обучават младите друиди и ръководят Това е един типичен ден за елфите от
работата на останалите. Вечната гора и се е превърнал в строго
Обучението и грижите за децата е важна спазвана традиция.
част от живота на елфите. То включва
различни дейности, като на всяко дете се Облекло
обръща специално внимание и се въвежда в Дрехите, които елфите носят, са много
професията, която му пасва най-добре. Това красиви и отлично изработени. Те са широки и
включва както обикновените занаяти, така и свободни, изтъкани от меки, тънки материи.
воинското майсторство, магьосничество, пеене Правят се предимно от лен, коноп и малко
и свирене, и много други. Възрастните елфи се храстовидно растение, наподобяващо памука.
стараят да предадат на младежите колкото се Платовете, направени от него, са по-леки и
може повече знания. Заради това те са доста топли. Елфите ги оцветяват с помощта
по-добре обучени, образовани и възпитани от различни растения, повечето от които се
другите раси. срещат само във Вечната гора. Понякога
ползват дребни магии и заклинания, които
~ 107 ~
карат цветовете да се променят и преливат Храна
един в друг. Елфите не ползват вълна, тъй Елфите не обработват земи или градини.
като не отглеждат домашни животни, а нито Те набавят храната си от диви растения, които
едно от животните в гората няма подобна гората им предлага. Зеленчуците и плодовете
козина. Правят кожени дрехи, макар да са основната част от ястията. Плодовете се
ловуват рядко. Кожата се ползва предимно за ядат сурови, а зеленчуците се приготвят по
обувки и брони. Понякога носят мокасини, различен начин и се подправят с други
направени от плат. Нормалното облекло на растения и билки.
мъжете включва свободни едноцветни Елфите ядат ябълки, круши, малини,
панталони, с по-широки крачоли в края. Носят къпини и ягоди. Срещат се различни сортове
ризи и туники в същите цветове. Задължително праскови и кайсии, както и малки пъпеши, а
е зеленото наметало с дълбока качулка и любимите плодове на горските обитатели са
хубаво изработена закопчалка, която дюлите, заради тръпчивия им вкус. Едни от
символизира рода на елфа. Жените носят най-интересните плодове във Вечната гора са
многоцветни и разнообразни рокли от тънък мангостина и помела. Тяхната кора се бели, а
плат, ходят с кожени или платнени сандали и плода вътре е прозрачен или бледо жълт. От
същите зелени плащове като мъжете. Имат и смокините и шипките се правят конфитюри, а
по-дебели дрехи с опростена кройка. Често се изсушените плодове се поднасят като десерт
окичват с бижута от сребро и злато. или ястие към виното.
Празничните дрехи на елфите са Вечната гора е единственото място в
различни. Туниките и панталоните на мъжете Магландиум където се срещат диви зеленчуци.
са двуцветни и прекрасно избродирани, с Те са рядкост и се ползват за гарнитура.
всевъзможни шарки, описващи цели картини Елфите поставят дивите картофи и моркови в
върху плата. Жените носят рокли, направени различни супи, а чушките и краставиците
от множество разноцветни платове, зашити по нарязват за салата. Супата от леща се
такъв начин, че цветовете да се преливат от приготвя с много подправки. Гората предлага
един в друг и при всяко движение се голям избор от подправки, много от които не
пренареждат в нова експлозия от пъстри се срещат никъде другаде. Освен
шарки. Добре си спомням първия фестивал по обикновените, като пипер, чубрица и риган, се
случай празника на Лия – богинята на реката, намира елфическо орехче и кориандър. Сол се
на който бях заведен от елфическите ми набавя най-вече от бреговете на Океана.
родители. Гледката бе неописуема. От Подправките са един от основните продукти за
дърветата земята изглежда като калейдоскоп – търговия на светлите елфи, при това
цветовете на елфическите дрехи описват печеливш. Елфите също търгуват с ядки и
картини, които спират дъха и карат очите да сушени плодове.
заплачат. Вечната гора предлага други, много
Елфите никога не носят типичните си важни за елфите, растения. Две от тях са
дрехи извън Вечната гора. Когато някой реши хлебният плод и млечната лиана. Първото
да обикаля света, взима със себе си само представлява голямо растение подобно на
зеления плащ. Дрехите, които носи извън тиква, но с твърда мъхеста кора. Вътрешността
гората са прости, направени от дебели, меки е почти бяла и има сладникав вкус. Елфите го
платове. Обличат кожени или метални размесват с вода, сол и други поправки, а от
ризници, които са добре прикрити под полученото тесто пекат малки питки. Те
връхните им дрехи. приличат на човешките, но са сладки и
изключително питателни. Млечната лиана е
~ 108 ~
странно растение, което се увива около гарнитури. Риболовът не е обвързан със
дърветата и стига почти до короните им. сложни ритуали, но рибарите никога не ловят
Вътрешността му съдържа течност, която на повече, отколкото им е нужно и винаги
вкус наподобява на млякото, но е по-сладка. отправят кратка молитва към духа не реката.
Ползва се за пиене и готвене. От нишките в Има едно-единствено изключение, което
стеблата се прави захар, а малките цветчета кара ловците да нарушават своите традиции.
служат като лекарство за простуда. Понякога на места в гората се появят повече
Много други растения се ползват за животни от даден вид, отколкото могат да
лекарства. От повечето се правят отвари, а от съжителстват на едно място. Тогава се
други – мазила. Елфите ползват в храната си набелязват определен брой животни, които
няколко подправки, които имат лечебно биват залавяни и изселвани в други части на
действие. Рецептите за повечето лекове се гората. Когато това не може да се направи,
знаят само от друидите и изискват познания в набелязаните животни се убиват. Често това се
мистичното изкуство, но рейнджърите също случва със зайците, чиято популация нараства
могат да направят по-простите от тях. неимоверно бързо. Прираст на животни има
Противно на всеобщото заблуждение на през пролетта когато се раждат малките или
хората, елфите ядат и месо, макар в по-малки през есента, когато храната в дадена местност
количества. Ловът за елфите е свещен. Моите е недостатъчна.
роднини ловуват всеки ден, но рядко убиват Месото е една от малкото храни, които
животно. Повечето пъти само го следят и елфите складират. Ловуването и „Последния
дебнат, за да изострят уменията си. Елфите лов” не са редки събития, но елфите не ядат
ловуват дребни животни, като зайци и птици. месо повече от веднъж на 4-5 дена. Плодове и
Преследването на този тип животни е най- зеленчуци не се складират, защото могат
разпространено, защото те се размножават винаги да се намерят, дори през зимните
много бързо, което води до дисхармония в месеци. Изключение правят плодовете и
гората. Елфите вярват, че така опазват билките, които елфите сушат с различни цели
баланса и реда. Те убиват и едри животни, но – лекарства, подправки, деликатеси и т.н.
за това имат, така да се каже, уговорка с
гората. Когато земният път на едно живото е Пиене
към своя край, ловците го удостояват с честта Гроздето е единственото растение,
на „последния лов”. Тогава духовете на внесено от светлите елфи. Чрез магия, лозята
Вечната гора вдъхват на животното нови сили, са променени. Като следствие, елфическото
за да може то да усети за последен път грозде е най-сладко и сочно. Виното от него е
тръпката на битката и да умре с достойнство и ненадминато по вкус. По-голямата част от
чест. Месото се осолява и складира, а кожата произведеното вино остава за елфите и малко
се ползва за направата на по-дебели дрехи. се изнася. Бутилка елфическо вино има
Елфите винаги произнасят молитва към огромна цена. Някои реколти достигат няколко
Повелителката на живота, молейки я да жълтици за бутилка. Затова го пият предимно
приеме духа на животното и да го изпрати на знатните човешки фамилии и да имаш такава
неговия нов път, тъй като вярват, че бутилка на масата си за вечеря се счита за
животните и растенията се прераждат за нов престиж.
живот след смъртта си. Елфите, обитаващи Освен с вино, елфите утоляват жаждата
крайбрежието на реките, особено около Лия и си със сокове, направени от различни плодове.
Лунното езеро, ловят риба. Те я пекат или Част от тези сокове се складират и обработват,
пържат, заедно с различни подправки и за да ферментират. Така се получават слабо
~ 109 ~
алкохолни напитки, наподобяващи виното, но с сребро. Светлите елфи внасят голямо
по-сладък вкус. Млякото от млечната лиана количество метали, поради това не може да се
също е много популярна напитка. твърди, че елфите не познават металите или
че имат твърде малко. Металите не служат
Материали нито за строене, нито за монети. Стоманата се
Противно на поредната човешка заблуда, ползва най-много за инструменти и оръжия, а
елфите секат дърва и ползват дървен от златото и среброто се правят украшения.
материал. Понякога се налага да орежат някои Митрилът е на особена почит, тъй като
дървета, които пречат на другите. Умрели, никоя друга раса не може да го обработва, а и
умиращи или болни дървета също се отсичат, може да се намери единствено в пределите на
ако не могат да се спасят. Най-много дървен гората. Предполагам, че се извлича в близост
материал, се събира от поддържането на до Лунното езеро, но никога не съм имал
дърветата. Често някои клони трябва да бъдат възможност да видя с очите си.
отстранени, за да може дървото да продължи
да расте нормално. Най-големият проблем при Пари
растежа им е, че започват да използват повече Хората намират за много странен един
хранителни вещества, оставяйки по-малко за факт – елфите нямат парични единици. Не
другите растения. Поради огромната площ на секат монети и не ползват ценни метали за
Вечната гора, количеството дървен материал, размяна на стоки. Във всяко село има поне
събиран по този начин е огромно. От дървото един елф, отговарящ за разпределянето на
се правят мебели, сгради, хартия, оръжия и ресурсите. Всеки жител дава това, което е
инструменти. Най-използваното дърво се изработил, запазвайки колкото му е нужно.
нарича „тик”. То е твърдо и тежко, което го Управникът на града и главите на семейства
прави изключително устойчиво. Ако се третира решават как да се разпредели продукцията.
със специални течности, става непромокаемо. Част от нея се съхранява за размяна с
Бамбукът също се ползва, предимно за мебели останалите градове. При светлите елфи, много
и покриви на някои сгради. стоки се използват за търговия с хората.
Елфите добиват метали, но не копаят Резултатите са добри, а икономиката на
руда, като хората и джуджетата. С течение на елфическата нация е стабилна. Голямо
годините са усвоили техники за извличане на предимство е, че няма никакви разходи за
метали от пясъците на реките. Най-много сечене на монети. Ценните метали се
метал се добива от бреговете на река Лия и превръщат в по-скъпи стоки, предимно бижута.
Лунното езеро. Тъй като всички реки извират Това не означава, че елфите нямат запас
от Колосът, те отмива много руда от от човешки монети. Често те се съгласяват да
планината, като я пренасят заедно с пясъка до ги приемат, тъй като това е единствения начин
бреговете на елфите. Добиваните метали са да закупят много от нужните им стоки.
различни, малка част са благородни – злато и
Управление и развитие
„Почитай по-старите, защото те знаят! Само така ще успееш да изпълниш предначертания ти път.”
елфическа поговорка
Тъмни и светли елфи идеите за пълна изолация от другите раси и за

В началото единни, постепенно елфите се величието на елфите. Втората се застъпва за
разделят на две фракции. Едната отстоява търсенето на мир и разбирателство между
~ 110 ~
елфите и хората, за отваряне на нацията към магьосници могъщи магии, с които те успели
света и обединяване на усилията им да да сътворят електрическа бариера над Реката
доизградят отново това, което е било преди на мълниите. Така и елфите, и човешките
Войната. Иначе, всички елфи се смятат за по- магове се предпазили от останалите хора.
висши от другите разумни същества, но при Само гигантите продължават да прииждат
първите това е много по-изразено. Истинското отвъд Колосът и не спират своите нападения.
разделение на тъмни и светли елфи става факт Елфите от векове ги отбиват. Множество битки
след един от поредните набези на хората към са се водили между двете раси, но никоя не се
гората. Според легендата, човеците открили отказва. Затова всички елфи, независимо
начин да се противопоставят на силата на тъмни или светли, ненавиждат гигантите, също
Вечната гора. Странна магия намерили те и тя както големите мускулести глупаци не понасят
отблъсквала животните и духовете на елфическия народ.
дърветата. Хората започнали да строят село в След дълготрайните си вражди и
гората, изсичайки много дървета и избивайки неразбирателства, днес джуджетата и елфите
много животни за храна и кожа. Най-накрая, се разбират сравнително добре, макар да не са
елфите от северните гори изпратили рейнджър забравили напълно древните войни. И двете
да спре магията на хората. Той се промъкнал в елфически фракции са еднакво настроени към
селото и убил петимата магьосници, джуджетата - резервирано уважение, без да се
поддържащи злата сила. Тогава от всички допуска чужденците да навлизат отвъд
краища на гората се стекли елфи и животни и граничните постове.
нападнали хората. Самата гора погълнала Елфите не считат гущероидите и
селото, а всичките му обитатели били завинаги гоблините за разумни същества. С първите
погребани под корените на хилядолетните рядко се срещат, по-скоро само са чували за
дървета. тях, но гоблините имат навика да слизат от
Казали тогава някои елфи: „Как можахме планините и да пакостят във Вечната гора.
да направим това, да погубим толкова живот, Тъмните елфи бързо ги откриват и избиват.
не трябва ли да има мир и разбирателство!?”. Двата вида елфи отново имат еднакво мнение
Други веднага им отговорили: „Вие луди ли за тези нисши раси.
сте, не видяхте ли какви чудовища са – убиват Земите на тъмните и светлите елфи са
и разрушават където и да отидат, даже техните разделени от водите на река Лия. На югозапад
земи не им стигат. Не, с тях мир не бива да са териториите, граничещи с човешките земи.
има, те са по-нищожни и от червеите в земята. Те са дом на светлите елфи. Бавно, но сигурно,
Те не могат да живеят в хармония. Никое те се отварят за външния свят в съгласие със
непознато същество няма да стъпи повече в своите идеи за мирно съжителство. Земите на
нашия дом докато сме живи!” Така се тъмните елфи са изолирани, с изключение на
разделили седемте рода и едните нарекли границите по Колосът, където се водят
другите „тъмни”, заради мрачните им мисли. непрестанни битки с гигантите. Те все още не
Тъмните, от своя страна, нарекли първите допускат никоя друга раса в своите земи,
„светли”, заради наивността им. затваряйки се за останалия свят.
Никой може да каже със сигурност дали Помежду си елфите се разбират отлично
тази история е вярна или измислена, но и разликата между светлите и тъмните не се
разделението е явно. Според мен, то наистина забелязва. Те спорят по различни въпроси,
е причинено от набезите на другите раси в особено тези за допускането на хора и други
елфическите гори. След създаването на раси в гората. Но споровете никога не
Източния съюз, елфите показали на човешките прерастват в схватки. Малкото случаи, в които
~ 111 ~
се е стигало до твърде нажежени страсти се жена или мъж, стига да е най-стария
разрешават от най-висшия управленски орган представител на семейството. Другите го
– Съветът. слушат, изпълняват нарежданията му и рядко
Другите раси не могат да различат посмяват да ги оспорват. Ако се случи, тогава
тъмните от светлите елфи, понеже те нямат се изслушват всички коментари и се търси най-
никаква физическа разлика. Само характерът и добрия път за решаване на проблема.
мирогледът им са различни. Самите елфи Обикновено това е този, посочен от главата на
лесно могат да познаят, кой от коя фракция е. семейството.
Начело на целия род е управляващото
Родове и политика семейство, наречено още „родоначално”. То е
Елфите имат особена обществена приело името на целия род. Главата на това
структура. Те са разделени на родове. семейство управлява целия род и ползва името
Първоначално родовете са били единадесет, „Първобаща” или „Първомайка” на рода. Те
но в Магландиум живеят представители само дават нареждания на останалите семейства,
на седем от тях, тъй като по време на войната съветват се с тях и с по-мъдрите елфи, но
останалите четири са завинаги изчезнали. винаги имат последна дума. Всички седем
Галадир, Фаелор и Салион са трите рода Първородители се събират в Съвета и
светли елфи, а Маланор, Иратор и Денел са определят съдбата на останалите елфи. Те
родовете на тъмните елфи. Родът Денорил е избират един измежду тях, който става
неутрален и служи като балансьор по време на върховен владетел на всички елфи. Реално,
техните спорове. По някои въпроси той застава той няма по-голяма власт от Съвета, но е
на позицията на светлите, а по други поддържа силно почитан от всички и е техния официален
тъмните елфи. представител за пред останалия свят. Важните
Родовете са разделени на семейства. решения се отсъждат от водачите на седемте
Семействата са съставени не само от баща, рода. Често Първобащата на рода Денорил
майка и деца, като е при хората, а от всички дава решаващия глас, поради родовия
елфи с еднаква кръв. Така, едно семейство се неутралитет. Сегашния крал на елфите е
състои поне от 10-15 члена, а по-големите Първобащата на рода Денел. Той има много
достигат стотина. Името на семейството е едно голямо влияние върху тъмните елфи.
и също с това на главата на семейството. Макар всеки род да има голяма
Затова вместо „от семейство еди-кое-си”, независимост, всички са длъжни да се
елфите често се представят като „потомък на подчинят на решенията на Съвета. Тази форма
еди-кой-си”. Когато главата на семейството се на управление е тотална диктатура, но за
смени, се сменя и името на семейството. Това разлика от монархиите и съюзите на хората,
става сравнително често – на около век, век и елфическия вариант работи безпроблемно от
половина. Когато елфите казват името си, хиляди години. Важно е да се отбележи, че
винаги споменават от кое семейство и от кой политическите борби при елфите са нищожни.
род са. Споровете, които възникват между родовете,
Семействата живеят в едно селище, при обикновено са относно другите раси.
това в съседни домове. В по-малките села Искам да спомена и нещо, което нарочно
живеят най-много 5 семейства. Градовете са изпуснах в описанието на характера на
домове на семейства от един и същ род. елфите. Всеки елф, независимо тъмен или
Изключение правят само най-големите светъл, има изключително силно изразено
градове. Главата на семейството е най-високо чувство за уважение и дълг към семейството,
в семейната структура. Няма значение дали е рода и върховния Първородител. Елфите
~ 112 ~
никога не се противопоставят на по- Галадир, а на североизток с Денорил. На изток
висшестоящите и смятат тяхната дума за река Сирамион обозначава границата с рода
закон. Разбира се, те изразяват мнението си по Салион, а на юг и на запад е края на Вечната
въпроса, но щом бъде дадена последната дума, гора. Река Лема разделя земите на рода на
заповедта се изпълнява безпрекословно. Има две, а до езерото Хелегот се намира и най-
неизказана йерархия в това чия дума тежи големият им град – Фарандор. Ирмион е
повече – на най-ниско място са по-възрастните вторият обширен град под управлението на
елфи, след това са родителите и учителите, рода. Той е близо до границата с Галадир, а
главата на семейството, главата на рода, също и до земите на хората. Рода Фаелор
главата на организация, ако елфа участва в покровителства още шест големи селища.
такава, а най-високо в йерархията стои Съвета. Фаелор е умереният род от светли елфи –
Случаи на противоречие между две те се държат добре с хората и джуджетата, и
нареждания почти няма – съгласието между са в добри отношения както с тъмните елфи,
висшестоящите обикновено е пълно. така и с рода Денорил. Относно гигантите
мнението им не е високо, но не чак толкова
Рода Галадир крайно както на северните родове. Фаелор се
Земите на рода Галадир се разпростират славят с добрите лозари и търговци. Те
от северозападната граница на Вечната гора с обменят с другите родове стоки, които
планината до град Ирмион, на юг. На изток предлагат на човешките търговци в замяна на
достигат река Неделорн, а там, където тя се метали.
влива в река Лия, е границата с рода Денорил.
Тя продължава до езерото Ендир, както и по- Рода Салион
надолу, до общата граница с друг род – Салион има малка територия, но е
Фаелор. Макар езерото Ендир да е в земите на сравнително гъсто населена. Земите на рода са
Галадир, град Арандеил принадлежи на рода затворени между реките Лия и Сирамион, а на
Денорил. Територия на Галадир е обширна, но юг се простират до края на Вечната гора. Река
единствения голям град в нея е Галамир. Сирамион е граница с родовете Денорил и
Освен него, рода Галадир управлява четири Фаелор, а Лия – с Иратор. Река Тирфин
по-големи селища, както и два големи военни пресича тези земи, а по нейното течение са
поста. разположени градовете Алдумил и
Поради близостта им до варварските и Сакриминел. Три големи селища са в близост
човешките земи, рода Галадир е най- до тези градове.
консервативен от всички светли родове. Като най-либерален от всички елфически
Членовете му демонстрират силна неприязън родове, Салион е разрешил свободен достъп на
към всички гиганти. Това е причината рода да всички хора от Източният съюз до град
има най-добре обучената войска от светлите Сакриминел. Този град дори има няколко
родове. В миналото и хората са се опитвали да постоянни жители човеци. Поради много
навлязат в земите им, но това приключило със причини Салионските елфи са станали много
създаването на Реката на мълниите. Сега рода отворени към човешката култура и признават
Галадир има добри търговски отношения с хората за свои равни. Изключително добрия и
човеците. любезен характер е много типичен за тях, а
отношението им към джуджета и гиганти са
Рода Фаелор добри или по-точно неутрални. Голяма част от
Фаелор се разпростира на най-голяма семействата в рода са поколения магьосници и
територия. На север земите му граничат с рода друиди. Малцинаот тях поемат по пътя на
~ 113 ~
войната. Салион е богат род, поради крепости пазят границите на Вечната гора с
непрекъснатата търговия с Източния съюз. гигантите. Постоянната войска във всеки от тях
Това не включва само обмен на стоки, но и на е не повече от две хиляди елфа, но бързо
знания за магията и света. могат да се извикат още, увеличавайки броят
на защитниците петкратно.
Рода Иратор Векове наред рода Маланор отблъсква
Земите на рода Иратор се простират постоянните варварски набези към Вечната
между източния бряг на река Лия и западния гора. Този начин на живот ги е превърнал в
на Белегорн, от Лунното езеро, до границата отлични воини, но ненавистта им към другите
на Вечната гора с човешките земи. Тази раси, особено към гигантите, расте с всеки
територия е много малка в сравнение с другите изминал ден. Те са най-нетърпеливите елфи.
родове, но изумително гъсто населена. Тактиката им е „първо стреляй, а после
Градовете Лариниел и Елимион общо са дом на стреляй пак”. Ако зависеше от тях, нямаше да
почти петнадесет хиляди елфа. Рода Иратор има представител на друга раса, излязъл жив
покровителства още три големи селища и от Вечната гора. Рода Маланор е напълно
безброй малки селца. Граничат с родовете верен на владетеля и рода Денел. Те са
Денел, Салион и Денорил. отлични воини, винаги влизат първи в битка и
Поради голямата близост на Иратотските последни напускат бойното поле.
градове и селища до Лунното езеро и Норинел,
отношенията с Денорилските елфи са много Рода Денел
добри. Някои смятат, че Иратор е приел Управляващият елфически род не заема
неутралитета на Денорил. Това не е така, но голяма територия – от река Белегорн до
Ираторци определено са най-либералните бреговете на океана. Ала самият род е много
тъмни елфи. Те не се държат лошо с хората, а голям. В територията му се намират столицата
просто ги пренебрегват. Ревностно поддържат Еландрел, градовете Метхес и Фаладор, както
идеята за недопускане на чужди раси във и още три големи селища. Населението достига
Вечната гора, но нямат нищо против да почти сто хиляди, но то не се състои само от
търгуват с тях. Ираторци са най-известни като представители на рода Денел, само около две
опитни горяни и занаятчии, както и отлични трети.
музиканти. Макар да са тъмни елфи, Денел
изпълняват тежката задача да управляват в
Рода Маланор хармония. Повечето елфи от рода изпитват
Маланор притежава огромна територия. ненавист към хората и силна омраза към
Тя заема почти цялата северна граница, гигантите. Денел е известен със своите опитни
където битките с гигантите са непрестанни. магьосници, друиди и воини, както и умелите
Земите им започват от източния бряг на река музиканти, поети и художници. Всеизвестно е,
Неделорн до вливането й в Лия. Останалата им че политическите и дипломатическите
територия е затворена между река Белегорн на способности на елфите от рода Денел са
запад и границата с рода Денел на юг. Земите сравними само с тези на Денорил.
на рода са почти изцяло с планински или
хълмист релеф. Климатът там е по-суров, Рода Денорил
отколкото в останалата част на гората, а през Територията на този род граничи с
зимата даже вали сняг. Основните градове са всички останали. Земите на Денорил са в
Ирдел, Арвен и още три големи селища, но центъра на Вечната гора и не достигат
населението им е малко. Четири големи поста- краищата й. Река Лия минава през тях, а
~ 114 ~
реките Белегорн, Сирамион и езерото Ендир различно, но предимно пренебрежително към
обозначават границите с другите родове. джуджета и хора и враждебно към гигантите.
Денорил управлява три големи града и две по- Денорил са в отлични отношения с всички
малки селища. Градовете са Норинел, родове, особено с Денел и Иратор. Членовете
Арандеил и Лотрадел. му са известни като добри занаятчии,
Денорил е единствения род, обявил алхимици и изобретатели. Лидерските умения
неутралитет по време на разделянето на на елфите от рода се считат за ненадминати.
елфите. Отношението им към другите раси е
Градове и домове
Елфите могат да намерят храна и са преплели клоните си във вечен поздрав.
подслон навсякъде във Вечната гората, но Клоните на някои дървета пък са превърнати в
предпочитат да живеят в малки селища и стълби, виещи се нагоре към тавана на гората.
градове. Изключение правят друидите и Кръглите, зелени нейя не представляват
горяните, както и някои магьосници. Градовете само купчина листа и клони. Те имат различни
са неописуемо красиви. Много отдавна елфите пролуки за прозорци, врати и комини. Вратите
овладели магии, които да накарат самите са направени от дебел плат, намазан с
клони на дърветата да се оплетат по такъв течността от кората на пазилея, което спира
начин, че да се получи удобен подслон. Това хладния полъх на вятъра през нощта.
не наранява дърветата и не пречи на техния Майсторите-магьосници могат да накарат
растеж. Тези странни сгради представляват клоните така да се вплетат един в друг, че да
огромни, зелени кълба от преплетени клони и опишат сложни форми и картини. Така правят
листа, леко сплескани отдолу. Макар и да къщите още по-красиви и омайни. В
изглеждат нестабилни, по здравина те могат да допълнение има различни по форма и
се сравняват с всяка човешка сграда. Елфите големина тераси и площадки. Повечето са
наричат тези жилища „нейя”. свързани с мостове, които водят към други
В гората има вид дървета, чиито огромни къщи. Има дървета само с такива площадки,
стволове са кухи отвътре. Отново с помощта на без къщи. Те служат като места за събрания.
магията, елфите могат да пригодят тези В големите селища елфите строят други
дървета за свои домове. Домовете се намират сгради, разположени между дърветата.
поне 5-6 метра над земята, поради простата Магьосниците и друидите карат клоните на
причина, че клоните са високо. Повечето дърветата да се оплетат един в друг,
дървета предлагат не една, а няколко къщи, на изграждайки плоска и солидна основа. Върху
различни височини. Така, елфическите селища нея елфите градят, без да ползват магии.
се изграждат на няколко етажа. Обикновено слагат съвсем малко дървен
Как изглежда един елфически град ли? материал за колони и основи на покривите, а
Най-вероятно няма да го намерите през нощта стените се правят от платове, намазани с
ако не знаете къде точно се намира. Може да дървесни сокове, които се втвърдяват за
минете точно под него и пак да останете в няколко дена. Така платът придобива
неведение. Както малките, така и големите здравината на дърво и пази както от студ, така
елфически градове представляват множество и от жега. Течността, използвана за тази цел
дървета, чиито клони са превърнати в домове. се прави от няколко вида растения, но точната
Те са свързани помежду си високо над земята с рецепта знаят само друидите и майсторите-
мостове, сътворени по същия начин. Сякаш занаятчии, които не са склонни да я с поделят
дърветата са се протегнали едно към друго и с непознати. Стените се покриват с бръшлян и
~ 115 ~
други пълзящи растения. Така сградата се може да накара водата да потече от която и да
обгръща изцяло със зеленина. Поради е част на дървото. Тя може да се пренесе и
странния начин на разполагане, тези сгради към други дървета, стига те да са свързани по
изглеждат сякаш летят във въздуха между някакъв начин с водоносното. Така елфите
дърветата. Освен домове, в гъстите клони на ползват водата от всяко дърво в градовете и
елфическите градове се разполагат и много селищата си. Винаги след направата на къща, в
други сгради – складове за различни нея се прави малка ниша, използвана за
материали и стоки, големи зали за събрания, съхраняване на вода за дома. Ако водата се
театри, училища, библиотеки, храмове и други. изразходва, нишата пак се напълва, черпейки
Нормалните елфически градове са много от подземния водоем и пренасяйки водата през
добре устроени. Те не заемат голяма площ и цялата система от дървета.
имат от четири до шест етажа. Задължително е Най-добре ще е да направя описание и на
да има няколко склада, училище, библиотека и един типичен елфически дом. Малкия вид на
лечебница. Има храмове на Тримата сградите е само илюзия. Една Нейя е широка
Повелители, понякога и на други богове. между 6 и 8 разкрача, а в отделни случаи дори
Намират се няколко работилници и ковачница. 20. Стволът на дървото заема около четвърт от
Винаги има магьосник и друид, ако не в самия общата площ. Както казах преди, стволовете
град, то в околностите му. Много рядко в на повечето дървета са кухи и пригодени по
елфическите градове се срещат приземни магически път за домове. Има къщи, чиито
сгради. Там се строят ковачници, работилници стволове са кухи почти до короните им. Но
и храмове. Изработват се по същия начин, елфите са скромни и рядко живеят на повече
както големите сгради, високо в дърветата. от 3-4 етажа. Само магьосниците и учените
Тънките стени ги правят неустойчиви и затова ползват големи нейя, за да поберат всичките
се подкрепят с каменни основи и допълнения – си инструменти и книги.
комините и пещите на ковачниците, например. Обикновено кълбовидните части от
Този тип сгради се срещат само в най-големите домовете са повече от една. Те не се разделят
градове. на стаи, ползват се като основни помещения.
Елфите снабдяват градовете си с вода по Пода им е равен. Застила се с килими и черги
два начина. Копаенето на кладенци не е плетени от различни растения, което придава
разпространено, но в някои градове има определен специфичен аромат на отделната
кладенци, чешми и фонтани. Обикновено те са нейя. Мебелите не са много. Елфите почти не
на открито, за да могат и животните да пият от ползват столове. Предпочитат да седят на меки
тях. С помощта на сложни механизми водата от възглавници, напълнени с птича перушина,
кладенеца или от близък водоем се изпомпва в ароматна шума или листа. Такива възглавници
специално направени цистерни. Тези сгради са има на много места в къщата. Използват се
разположени в центъра на селищата, на най- малки маси с височина около два до четири
високото ниво. Този тип водоснабдяване се юмрука, на които елфите ядат или пишат. Не
среща само в малките селища в северните ползват шкафове и чекмеджета. Единствените
покрайнини на гората. подобни мебели са етажерките и
Втория и много по-често срещан начин за библиотеките, на които се съхраняват
набавяне на вода отново е свързан с дърветата предметите на семейството. Елфите имат
и магията. Чрез заклинания друидите карат сандъци и ракли, но само за дрехите си. Тези
корените на някое дърво да прокопаят надолу мебели се правят от масивното тиково дърво
в почвата. Те достигат подземни води, които или от лек, но гъвкав бамбук.
дървото изсмуква и пази в себе си. Друидът
~ 116 ~
Помещенията в стволовете на дърветата Клоните не оформят корона. Единадесет моста,
се ползват предимно за спални. Те са с всеки от които е свързан с дърво-дом на един
диаметър около дузина стъпки и са свързани от единадесетте рода, водят до
помежду си и с кълбовидните помещения чрез величественото дърво. За жалост, днес в
стълби. Учудващо, тези стаи са добре Магландиум са останали само седем от
проветрени и хладни, винаги удобни за спане. родовете – четири дървета са безлюдни.
Елфите не ползват легла, а само дюшеци, Голямото дърво е известно под името „Вечното
направени от хубави платове, пълни с треви, дърво”, но често бива наричано „Съветът”, тъй
листа и билки. като точно тук се събират Първородителите, за
В една такава къща живеят най-много пет да решават важните въпроси.
елфа. Затова едно семейство обитава няколко Останалата част от града е изпълнена с
дървесни дома. Макар елфите да имат малко храмове, училища, театри и всевъзможни
деца, те често достигат петстотин години. Така други сгради. Всичко е неописуемо красиво,
едно семейство може да се състои от много всеки дом има своя различна шарка, всяка
членове, от пет-шест поколения. сграда има свои форми, всички изящни и
прекрасни. Когато за пръв път видях този град
Докато малките селища са разпръснати останах без дъх, красотата му ме заплени. С
из цялата гора, има няколко града, които са се часове стоях да се наслаждавам на
обособили като истински средища на различни прекрасната гледка. За съжаление, това бе
по род и семейство елфи. Те единствено могат само веднъж, малко преди да бъда прокуден.
наистина да се оприличат с понятието, което Еландрел е главен културен център.
хората влагат в думата „град”. Голяма част от учените, магьосниците,
поетите, артистите и музикантите живеят
Еландрел точно тук. Навсякъде могат да се видят
Градовете, обитавани заедно от светли и причудливите дървета на магьосниците или да
тъмни елфи са малко на брой. Големите се чуят прекрасните мелодии на музикантите и
елфически градове във Вечната гора чудните поеми на поетите. Освен културен,
наброяват десетина. Най-големият е Еландрел Еландрел е и военен център. В града има
и според човешките понятия той е столицата гарнизон от над три хиляди елитни воини. Те
на елфите. Еландрел е един от първите живеят в казарми на няколко места в града, но
елфически градове, построен много преди повечето имат и собствени домове. В града се
Първата война на боговете. Градът е намира една от основните магически школи.
разположен на огромна територия в дълбините Освен в науки, част от учениците се обучават
на Вечната гора. Множеството зелени домове и за бойни магьосници. Те са безценни във
сгради се нареждат на десетки етажи, военни времена и са решили не една битка.
свързани с мостове и платформи. Населението
наброява десетки хиляди. Макар да се намира Норинел
в земите на тъмните елфи, в града живеят Точно на границата между земите на
представители на всички родове. светлите и тъмните елфи се намира Лунното
Центърът на града е огромно дърво, езеро. Много отдавна на неговия бряг е
което според преданията е първото дърво, построен Лунния град, които е известен и под
създадено от Повелителя на гората. Магията е името „Норинел” или „Градът на трите луни”.
променила дървото, но не във формата на Твърди се, че градът е направен докато е
зелено кълбо. То е като огромна, кръгла траело странно астрономическо явление,
платформа, заобиколена от своите клони. когато трите луни са се подредили една зад
~ 117 ~
друга. Наистина е възможно едно селище да между седемстотин и петдесет и хиляда
бъде направено за толкова време, нужни са войника. Те патрулират около Лунното Езеро и
само достатъчен брой магьосници и друиди. част от водите на река Лия.
Ала самото събитие се случва твърде рядко –
веднъж на сто и петдесет хиляди години. Чудя Други големи градове
се кога е било! Освен Еландрел и Норинел, в
Норинел е втория по големина град във елфическите земи има още 13 големи града. Те
Вечната гора. Лунното езеро е основния район имат много прилики – почти еднакви са по
за добиване на различни метали. Това е територия, а населението на повечето не
причината града да е пълен с различни надхвърля пет-шест хиляди. Структурата и
работилници и ковачници. Най-големите управлението също си приличат. Построени са
майстори на бижута, оръжия и брони са точно близо до река или друг голям водоем, а
тук. Този район е привлякъл вниманието и на околностите им са богати на храна и различни
изобретатели и алхимици, чиито лаборатории материали. Повечето елфически градове имат
се забелязват отдалеч. Тук са единствените една интересна особеност – преобладава една
елфически „корабостроители”, но най-големите професия, т.е. населението се е
съдове, които правят са лодки с по 20 места. специализирало в точно определена насока.
Докато Еландрел е културния център на Градовете Фарандор, Ирмион и
елфическата общност, то Лунният град е Алдумил, са най-обикновени елфически
производственият. Тук се изработват почти градове и при тях никоя професия няма
всички предмети от метал – основно оръжия, предимство. Единственото, което ги прави по-
инструменти, както и много механични чудеса, особени е, че те, както и Сакриминел, са
измислени от елфите-изобретатели. Но най- развили търговски отношения с хората. В тях
важно е, че точно тук се творят могъщите има големи складове за съхранението на
вълшебни артефакти. различни стоки, а понякога дори човешки
Норинел е известен и с талантливите си търговци се допускат по етажите им.
бижутери, чиито творения са една от Сакриминел е по-различен, всъщност,
основните търговски стоки на светлите елфи. той е най-странният град от гледна точка на
Друго, с което жителите на Трите луни се елфите. Това е единственото елфическо
гордеят много, са майсторите-стъклари, чиито селище, до което хората не само се допускат
изделия са по-красиви, дори от тези на свободно, но дори им е разрешено да се
бижутерите. Тези стоки рядко се дават за заселват и живеят за постоянно. Поради това
износ, но ако това стане, цената им е огромна: Сакриминел изглежда много по-различно от
достигат стотици жълтици – състояние, с което другите градове. Сградите са разположени по-
бихте могли да си купите огромно имение в ниско. Обсипан е с десетки приземни сгради,
човешките градове. повечето каменни. Най-големите от тях са
Населението на града достига почти безименната централната сграда и трите храма
петнадесет хиляди, което го прави наистина на Орим, Салфейс и Алфанна. В Сакриминел
голям. Основната част са светли елфи, но има има и още един голям храм, посветен на
и няколко хиляди от тъмните им братя. Има Тримата Повелители, разположен високо в
семейства от всеки род. Лунният град се короните на дърветата. Близостта на града със
простира на огромна територия за елфически земите на хората е оказала голямо влияние
град, понеже е на малко етажи. Това е върху местната архитектура и култура, а
единствения град, в който са построени добрите търговски отношения с човеците са
десетки приземни сгради. Града има гарнизон спомогнали за забогатяването на Сакриминел.
~ 118 ~
Населението на града наброява около седем са изцяло военни. Половината им жители са
хиляди, като почти всеки втори жител се воини, но останалите също са боеспособни и
занимава с мистични изкуства. могат да подпомогнат елитните войски. Като
Метхес е втория център на територия не са големи, а населението на
магьосничеството във Вечната гора. Той, всеки не надхвърля десет хиляди. Повечето от
обаче, се различава много от Сакриминел. сградите са казарми и къщи за войниците,
Сравнително малък град, с население не складове за оръжия и ковачници. Естествено,
повече от четири хиляди елфа, той се намира в трите града са най-големите производители на
земите на тъмния род Денел. Устройството му оръжия и брони във Вечната гора. Майсторите-
е типично елфическо. Впечатление правят оръжейници във всеки град са над сто (без да
множеството лаборатории и странни сгради на броим техните чираци). Освен войници, в
различни магьосници. В Метхес се помещава Арвен и Фаладор има много магьосници,
най-голямото училище за магьосници както и обучени за битки, редом с групи стрелци и
щаба на „Пазителите на Знанието”. Ежегодно друиди. Когато от някой граничен пост
тук се обучават стотици магьосници, като част пристигне съобщение за нападение, градовете
от тях се изпращат на помощ на военните се мобилизират и множество отряди се
постове по границата с варварските земи. изпращат в помощ на пограничните
Градовете Лотредел и Лариниел, защитници. Поради голямата специализация,
макар и да са сравнително отдалечени един от тези градове са принудени да получават
друг, си приличат много. Те са основните хранителни запаси от по-малки градчета в
сборища на „Пазителите на Гората” – близост до тях.
организация, следяща за хармонията във Това са всички големи градове във
Вечната гора. Всеки трети елф в тези градове е Вечната гора. Разбира се, има още много
друид или горянин. Нищо друго не отличава селища, но те са еднотипни. Около двайсет
тези два града. малки градчета са разпръснати из гората,
В Елимион, Галамир и Арандеил няма тяхната територия и население е най-много
изразено преобладаване на дадена професия, наполовина колкото тези в големите градове.
а устройството и големината им е почти Няма изразена специализация в никоя
еднаква. Единствено Арандеил се различава от професия. Елфите, обитаващи тези градчета,
другите с голямото количество занаятчийски трябва да събират много храна, която после
стоки, които произвежда за нуждите на пренасят до големите градове, където тя не
другите градове и за търговия с хората. достига. Броят на малките селца, с население
Последните три големи града са Арвен, под четири-петстотин елфа, е неустановен.
Ирдел и Фаладор. За тях може да се каже, че Цялата Вечна гора е осеяна с тях.
Дано моите знания не отидат напразно, а да помогнат да разбираме и оценяваме

елфите, а не да забелязваме само тяхната студенина и надменност.
Клановете на джуджетата
Дълбоко в недрата на най-западния Името на планината звучи различно на
планински масив живеят джуджетата. различните езици. Те са забравени с годините
Планината е една от най-старите в Титания. и днес се нарича според нейните обитатели:
Според древните легенди, именно тук са се Планината на Джуджетата. Във всички карти и
родили първите богове от новото поколение. атласи на Магландиум, тя е описана като най-
~ 119 ~
западната част от огромния планински масив „Железните планини”, поради богатата
Колосът, но някога се е считала за концентрация метали в нейните недра.
самостоятелна планина, а джуджетата и до Кой знае, може би „отвътре” планините
днес я приемат за такава. Прието е и името наистина се различават по-добре?
Няколко общи думи за джуджетата

Често ще чуете какви ли не странни неща допускат създания от другите народи до
да се приписват на джуджетата. Според свещените си галерии, прокопали цялата
легендите, те са изключително силни, мрачни планина надлъж и шир. Стриктно пазят своите
по характер, без чувство за хумор, могат да тайни и затова за историята им има повече
мислят само за злато, да виждат в пълен мрак, спекулации, отколкото истински данни. Нашите
да прокопават канали във всякаква почва, основни източници са книги, написани от
ползвайки само двете си ръце и какво ли още джуджета, разкриващи тяхната история, бит и
не. Всъщност, повече от това не е вярно. култура.Основно използваме енциклопедичния
Първо, не е вярно, че Джуджетата нямат труд на Рон Сурдингхален (това приетото от
чувство за хумор – те са весел народ (е, вярно, него второ име, а не рожденото му) „Моят
че имат малко странни схващани за това кое е живот, преди и сега – книга за нас
смешно, но все пак се смеят), който просто джуджетата, такива каквито сме”. Въпреки
предпочита да живее изолирано в своята това, не можем да бъдем напълно сигурни за
планина. Те рядко имат доверие на околните, достоверността на информацията, тъй като
защото другите разумни създания нямат много от верните на старите традиции
доверие на тях и често ги съдят предубедено. джуджета тенденциозно разпространяват
Вярно е, че могат да виждат в тъмнината почти грешна информация, обърквайки
толкова добре, колкото и на светло, но пък те допълнително и без това неясните факти.
по принцип не се славят със силно зрение, Много от противниците на Сурдингхален
така че това не е кой знае какво предимство. В твърдят, че той нарочно представя някои от
тъмнината на подземните галерии виждат по- фактите изкривено, за да спечели
добре от останалите народи (ако не броим симпатизанти за своите идеи. Дори се намират
гоблините, но те народ ли са?), но да виждат в такива, които го обявяват за подстрекател към
пълен мрак е невъзможно. Това е по-скоро бунт и намеса в управлението на джуджетата,
способност на някои магьосници, а джуджетата но това са твърде резки изказвания, които
като цяло не харесват магията и не й се няма да бъдат обсъждани тук.
доверяват. Също така, не е вярно, че По-долу сме извадили най-важната
джуджетата могат да мислят само за злато. Те информация за живота, историята и бита на
винаги са ценели и останалите скъпоценни джуджетата, така, както тя е представена в
метали и камъни, като най-обичани са споделените от тях писания.
диамантите и адамантия, които са и най-
сложни за намиране. Митрилът – магическия Джуджетата са древен народ, живеещ
метал на елфите – е нещо, на което предимно в планините и подземните им
джуджетата не биха се доверили в никакъв галерии. Най-добрите миньори и металурзи в
случай, затова те не могат да обработват цяла Титания. Физически те се отличават с
митрил – изисква се магическа помощ. нисък ръст и силно телосложение. Ръста на
Синовете на земните недра, както сами се възрастното джудже не надвишава петнайсет
наричат, живеят в затворено общество, юмрука, а най-често е около тринадесет и
следващо свои собствени закони. Те не няколко пръста. Телата на джуджетата са
~ 120 ~
силни, с масивни крайници. Затова теглото им, Вярно е, че сина обикновено имат достатъчно
въпреки ръста, не е никак малко. Възрастно окосмяване, за да могат да бъдат сбъркани с
мъжко джудже тежи средно около осемдесет и незрял муллади, но махсина са окосмени по
пет камъка, а женско – около десет-дванайсет съвсем различен начин и лесно могат да бъдат
по-леко. Макар и по-високи, женските са различени от зрелия биллади. Проблемът е в
значително по-слаби и стройни. това, че малко махсина излизат във външния
Езикът на джуджетата е труден за свят и останалите раси не са виждали наистина
възприемане от останалите народи, затова зрели представители на нежния пол на
твърде малко от тях си правят труда да го джуджетата. Тези махсина, които живеят в
учат. Обикновено джуджетата обичат да се градовете на повърхността, спазват древните
изразяват с дълги и засукани изречения, което обичаи и рядко показват лицата си пред
прави речта им още по-неразбираема. А като непознати. Обикновено излизат от дома
добавим липсата на благозвучие и прекомерно забулени в пъстри шалове, което лесно ги
дългите съставни думи, е лесно да разберем отличава от муллади и биллади, но поражда
защо малцина въобще се захващат да го учат. съмнение у останалите раси, че по този начин
За външните раси джуджетата са си те прикриват своята брада, тъй като се
джуджета независимо от пола, но за самите срамуват от нея. Това не е вярно, тъй като
джуджета думите за мъжко и женско са окосмяването на женските джуджета,
напълно различни. Джуджетата имат и независимо сина или махсина, е меко и
различни думи за различните възрасти при приятно на допир и в никакъв случай не може
отделните полове. Джуджетата говорят за себе да се сравнява с твърдата мъжка брада. А
си като за „джуджета” само когато споменават ароматът му може да подлуди всеки нормален
расовата си принадлежност, но никога когато биллади. Красиво сресаните бакенбарди на
имат предвид личността си. Мъжкото джудже махсина се считат за много силен афродизиак
би нарекло себе си „биллади”, ако е на средна сред джуджетата и въобще не напомнят брада.
възраст – между 60 и 160 години, „лади”, ако е Може би по-скоро приличат на много нежен
твърде млад – не е навършил 30 години, вариант на гривата на гигантите, но това
„муллади”, ако е в прехода между младостта и сравнение никога не бива да се прави в
зрелостта между 30 и 60 години или „оллади”, присъствието на каквото и да е джудже.
ако е на преклонна възраст – надхвърлил е 160 Друга характерна разлика между мъжките
години. Ако пък е достигнал статус на и женските джуджета е височината. Мъжките
старейшина (изключително възрастно джудже са значително по-масивни като телосложение
със заслуги за своя род) тогава би могъл да (на ширина са поне шест-седем юмрука),
получи званието „баул”, което в превод би докато женските са значително по-стройни и
трябвало да се възприема като „духовен често достигат петнайсет юмрука височина, а
водач”. Женските джуджета се делят на „сина” на ширина никога не надминават пет юмрука.
– малки незрели момичета, които не могат да
бъдат майки; „махсина” – зрели жени, годни да „...Незрелият лади разбира, че е
раждат (между 40 и 200 години) и „олсина” – настанало време за промени, когато усети
стара жена над 200 години. Също така, могат мириса на нежните бакенбарди на своята сина,
да получат званието „велика майка”, или но това не може да го направи муллади докато
„синабаул”. не почувства мощта на земята да напира в
Повечето представители на останалите силното му тяло...”
народи считат, че не е лесно да се разпознае Из ученията на великия Баул
мъжко от женско джудже, но това не е така. Длъбкодолстаникамък
~ 121 ~
Легенда за началото
Според преразказаната легенда от Рон Сурдингхален
„...В далечни времена, много преди боговете, затова тайно се явили в сънищата на
войната на боговете, трима от най-младите своите чада и насочили яростта им към
богове създали елфите. Това, както всички джуджетата на Бона.
знаят, са първите разумни създания появили се Излезли от своите магически гори елфите
на Титания. Всички останали богове се и поели към планината и нейните склонове,
възхитили и завидели на Тримата Повелители, които населени от джуджета били. Копията им
както се наричали създателите на елфите. И като стволове на дървета се вдигнали,
поискали от тях да ги научат да сторят и те стрелите им като черни облаци закрили
такова чудо и да създадат свои собствени Светилото и смърт настанала сред джуджетата.
разумни същества. Дълго ги увещавали, но Но храбри и силни били те и металите
Тримата Повелители не се съгласявали да можели да обработват по своя воля и желание.
разкрият тайната, и не искали да направят Бързо инструментите с оръжия били заменени,
други създания. Така се надявали, че по-дълго а леките дрехи с тежки доспехи. Земята
ще се радват на възхищението на останалите. потръпнала под металните им ботуши, а
И това било така. Но докато повечето стрелите от шлемовете и щитовете им
богове се занимавали да възхваляват отскачали и не можели да ги наранят.
Повелителите, един се заел да повтори Брадвите им разсичали елфическите редици, а
стореното от тях, ползвайки свои собствени чуковете скалите върху главите на врага им
начини. Това бил Бона, богът на планината, стоварвали.
Ковачът от земните недра, този, който умеел Това което изглеждало като лесна победа
да изменя самата земя. В своята ковачница, сега на клане заприличало. Изплашили се
дълбоко в недрата на земята, той изваял от тримата Повелители за своите красиви
камък и огън своите създания. създания и отново се явили в съня на
Не били те така красиви, като елфите на мъдреците им. Показали им как да използват
Повелителите, нито пък тъй изтънчени, но своята магия, за да рушат, а не да създават и
били силни и умели като своя създател. И като от мощта си част им дарили. В този миг,
него, метал и камък на волята си можели да елфите прогледнали и осъзнали своята сила –
подчинят. магията в тях текла свободно и умело я
Ковачът от недрата не бил магьосник и контролирали те, но досега за оръжие не я
не дал на чедата си магията, но и така те се били използвали.
справяли добре. Когато ги научил на всичките Изправили се магьосниците им с нови
си умения, той решил да ги покаже на другите. знания заредени и атакували отново. Мълнии
И излезли джуджетата от недрата на от небесата се върху джуджетата стоварили,
земята и видели всички богове, че не само огън изпод нозете им избълвал. Магия сковала
Повелителите да създават разумни същества краката и ръцете им и секирите им безсилно на
умеели. И макар малко грубовати да земята паднали. А елфите върху тях своята
изглеждали, създанията на Бона, в много сила магическа не спирали да изливат –
отношения били по-добри и от фините и заклинания невиждани до този миг разкъсвали
префърцунени елфи. телата на смелите войни на земята. Яростта на
Ядосали се тримата Повелители и решили джуджетата не можела да им помогне, не
да поправят тази несправедливост в техните можели да се противопоставят на тази нова
очи. Но не можели сами да нападнат сила, която се срещу тях изправила.
джуджетата, защото това нямало да хареса на
~ 122 ~
Цели вълни от джуджета измрели в тази войната за спечелена и се оттеглили в своите
първа битка, в която с магическата мощ на гори, за да отпразнуват победата.
Първородните се сблъскали те. Вопли на Макар да спечелили последната битка,
безсилие се над земята издигнали и виковете джуджетата знаели, че не са достатъчно силни,
им чути от Бона били. за да спечелят войната срещу магията на
Не знаел той що да стори, защото елфите и затова решили да останат в недрата
магията не можел да ползва така изкусно като на земята, докато силите им се възстановят
Повелителите, но в една нощ той своите отново, за да могат да вземат своята разплата
създания изковал отново, като в тях древния от „вечния си враг”, както те нарекли елфите...
метал адамантий втъкал. Това им дало
способност да отблъскват магията и да не й Както знаем от историята, много от
позволява да се доближи дотолкова, че да им останалите богове последвали примера на
навреди. Бона и създали свои раси, а арогантността на
С тези нови умения, джуджетата отново в Повелителите била „възнаградена” като всички
атака се впуснали. И вече не било толкова им обърнали гръб и ги прокудили. Така
лесно да бъдат от магията наранени, но боговете показали своето неодобрение за
елфите силни в магията били и щом техните дела и несправедливата им война
осъзнали,че могат войната с нея да водят, не срещу децата на Бона.
смятали да се отказват толкова лесно. С нейна Но това не попречило на враждата между
помощ телата си крехки заздравили, стихиите елфи и джуджета да пребъде през вековете.
на волята си подчинили и върху джуджетата ги Колкото пъти джуджетата са опитали да
стоварили. напуснат земните недра, толкова пъти армията
Храбро се били децата на Бона, но на елфите ги принуждавала отново да се
битката неравна била и бавно мощта им върнат в пещерите и галериите. И така, чак до
намалявала. Изтласквани били от полята и към Първата война на боговете, когато вече светът
планините принудени били да бягат. Не можел бил населен с много нови раси и никой не
Бона да им помогне, защото не можел магията можел да си позволи да бъде прекалено
на елфите да отнеме. Затова явил се на децата агресивен, защото така отслабвал своята
си и ги към недрата на планината повикал. защита срещу възможните атаки на другите.
Отстъпили джуджетата победени и Това позволило на някои от клановете на
разколебани и под земята се заселили. джуджетата да напуснат земните галерии и да
Щом елфите ги последвали в недрата на заживеят под откритото небе, но те били
земята, изненада голяма ги срещнала. малцина – болшинството предпочели да
Планината цялата в адамантиеви жили била и останат в недрата на земята, където можели да
магията им не можела да се направлява. обработват своите метали и камъни.
Насочила се срещу самите тях, а армията на През Втората война на боговете елфи и
джуджетата не чакала дълго, за да се впусне в джуджета дори сключили съюз и се били рамо
последна атака. С яростта на притиснат в до рамо срещу общия враг, но това не
ъгъла звяр, се нахвърлили те отгоре им и заличило напълно спомена от древната им
преди да успеят да се усетят, половината от вражда. Дори и до ден днешен много от
нашествениците били избити, а костите им клановете продължават да поддържат идеята,
останали завинаги погребани под планината. че един ден джуджетата трябва да се
След тази тежка загуба, елфите били възправят и да заличат елфите от лицето на
принудени да се откажат от своето Титания, заради тяхната арогантност в зората
преследване, но в арогантността си обявили на Началото. И този ден, според тях е много
~ 123 ~
близо, тъй като сега магията е значително по- елфомразци. Отдавна е започнал процес на
слаба спрямо онова, което е била. приемане на останалия свят, заедно с всички
Това, разбира се, са крайни мнения и останали народи, а сред тях дори елфите.
повечето джуджета не са такива фанатизирани
Войната със северните Гиганти

преразказ от събрана из различни източници информация
„Днес, четвъртия ден на Бялата пролет от позора и наложил сам на себе си да го
седмата година на третото Велико забрави. Премахнал от себе си всички
благоденствие аз и моята група достигнахме отличителни знаци и след като предал
предните постове на нашите минни колонии в посланието на генерала се оттеглил в изгнание
северните части на планината в близост до в дълбоките, неизследвани галерии на
Бездънния проход. Това, което намерихме ни планината.
възмути и ужаси, и накара сърцата ни да При вида на това унижение, Прахоксал не
заплачат за мъст. Всички миньори и заселници се колебал дълго. Още на осмия ден от Бялата
са били вероломно нападнати и избити от пролет, армия от петстотин елитните бойци се
гиганти с огромен ръст. Бившите ни съюзници възкачила на повърхността. От времето на
от Войната сега се обръщат в наши врагове. Войната гигантите не били срещали такава
Не мога да понеса това скверно деяние. организирана, добре обучена и отлично
Моля за прошка, че няма да дочакам заповедта екипирана военна сила. Съпротивата им била
Ви, генерал Прахоксал, но съм сигурен, че ако кратка. Селата им били унищожени до основи.
Вие бяхте видели тази гледка, щяхте да Из околността не останал нито един жив
постъпите по същия начин. Затова, когато гигант, толкова били разярени от обидата
четете този мой доклад, аз се надявам, че вече джуджетата, че не пощадили нито децата нито
ще съм измил позора от своята брада! жените, нито добитъка.
С уважение: капитан Каркишортс, С това, те решили, че конфликтът е
командващ седемнайсета разузнавателна приключил и отново дошли заселници и
дружина.” миньори. Гарнизон от двеста войника останал
да патрулира още няколко години по
...И както обещал, Каркишортс, без да склоновете на планината, за да предотврати
дочака одобрението на своя главнокомандващ, ново заселване от страна на гигантите. Така
излязъл на повърхността, начело на своите колонията се разраснала и вече било
верни воини и още същата нощ опожарил подготвено преминаване към другата част на
четири от селата на гигантите. Колосът, когато се появило племето на Грут.
За негово нещастие, той не можал да се Той бил надарен с нечувана сила, която била
завърне триумфално в подземните галерии, сходна с тази, що гигантите имали в началото
тъй като на връщане попаднал на засада на на своето създаване. С една ръка можел да
огромните варвари, които избили всички от удуши пещерна мечка, а скалите копаел с
неговия отряд. Жив оставили само един млад голите си пръсти.
войн, за да разкаже за стореното и да предаде Въпреки голямата си сила, Грут не дошъл
отговорът им на генерал Прахоксал. И за да като нашественик. Той искал само да намери
бъде отмъщението им по-пълно, те обръснали място за заселване на своя род и да почерпи
до кожа брадата на младия разузнавач. от металите на планината, които считал, че
Бедният войник! Името му никога няма да бъде принадлежат на всички. Гигантите от племето
разбрано, защото той не могъл да понесе на Грут не били враждебни към джуджетата,
~ 124 ~
но се заселили в земите им и не обърнали чували. Неравна битка е била, но въпреки това
внимание на подканите им да напуснат и да не бойците от планинските недра принудени били
копаят от метала, който по право принадлежал да се оттеглят пред яростта на демона, който
на синовете на планината. Вестоносците били срещнали в лицето на Грут. Само няколко
отпратени със закани, че ако някое джудже дузини се спасили пред гнева му. Но това било
посмее да се яви неканено в тяхното село, ще за кратко. Не можел да се усмири раненият
го сполети тежка участ, каквато само паметта гигант и ги преследвал чак до подземното им
на бившите слуги на демоните помни. селище. Там го посрещнал дъжд от стрели,
Това ядосало джуджетата и те нападнали които биха стигнали стократно, за да погубят
селището на Грут. И случило се така, че той всеки друг, но не и него.
тогава не бил там и не паднал с останалите (а Не казват легендите как точно го е
може би именно така бил подбран момента на сторил, но той успял самата планина над
атаката, защото макар и да отричат, малцина селото да срути. И проходите и галериите,
биха се изправили в пряк двубой с огромния водещи към него също срутил, а сам той е
гигант). Двеста воини отишли в селото и не останал под камъните завинаги да бди, за да
повече от три дузини паднали тогава, макар не дойдат други.
врагът да не бил малоброен. Това вдъхнало След този ужасен сблъсък джуджетата
кураж на планинските бойци и те решили да сключили съюз с гигантите по склоновете на
изчакат Грут в засада и да приключат задачата Колосът и им разрешили да се заселят до
веднъж и завинаги. Безмълвния каньон, но се разбрали никога да
Така и станало, прикрили се джуджетата не прекрачат границите му на юг.
из скалния масив около селището и зачакали Разбрали двете страни, че така за тях ще
завръщането на Грут. е най-добре и се споразумели, а договорът бил
Завърнал се той, а с него бил и синът му. подписан с кървавите печати на двамата
Голяма била скръбта им, когато видели владетели - Алаксантинарг Първи и вождът на
стореното от джуджетата. Краката на Грут се Планинските мечки.
подкосили и паднал той на колене, а ревът му Днес планинските гиганти издигат статуи
се понесъл страховит из планината – рев на на Грут, а джуджетата плашат с него
мъка и ярост. До него синът му останал непослушните лади. Така и никой не се е
изправен, но очите му били пълни със скръб, а опитал да изкопае отново проходите до онези
сълзите му се стичали по лицето. И в този миг галерии, в които завинаги останало тялото на
полетяла първата брадва и ударила момчето в митичния гигант, но се носят слухове за
челото. Всички бойци излезли от своите изолиран клан на джуджетата, който живее
прикрития и като един се спуснали върху дълбоко под самия каньон. Наричат го кланът
двамината. Изглеждал плах и безпомощен на лудите джуджета заради странните звуци,
Грут, с глава сведена над падналия си син – които понякога могат да се чуят по склоновете
последният от неговия клан. Това обаче, било на планината. Никой не ги е виждал, така че те
измамно и разбрали джуджетата, че силата на и Грут могат да се окажат само един стар мит...
Грут е много по-голяма от тази, която били
~ 125 ~
Територии
От незапомнени времена джуджетата са Никое джудже не би си позволило да се
прокопали мини почти из цялата западна част интересува повече от тези галерии поради
на Колосът. След като се отказват от стриктната йерархия на тяхното подредено
експанзията си на север и изток, те се оттеглят общество, където всеки знае своето място и
да живеят изцяло в южната планинска верига, очаква тези над него да преценят колко и по
известна още като „Железните планини”, какви въпроси има право да знае.
поради наличието на огромни количества Известни са само няколко града на
метали в недрата й. повърхността, които се ползват като търговски
Тази част на Колосът е най-богатата на центрове със Западния съюз. Всички останали
метали и джуджетата не биха допуснали никой селища на джуджетата са под земята. Но дори
да припари до ценните им галерии с градовете на повърхността са в пределите на
адамантиева руда. Говори се, че планината е Планината на джуджетата.
колкото висока, толкова и „дълбока”, и че Отделни групи джуджета са се заселили в
мините на джуджетата достигат самите потоци повечето човешки градове от Западния съюз,
от лава във вътрешността на Магландиум. където са създали собствени квартали от
Доколко това е вярно не може да се каже, тъй занаятчии и търговци. Тези малки квартали не
като дори авторите-джуджета не са могат да се причислят към териториите на
единодушни. Това се дължи на факта, че най- джуджетата, така че може да се каже, че
дълбоките галерии са строго пазена тайна и втората разумна раса на Титания, днес живее
само избрани кланове имат карти за тях и единствено в своята планина, както елфите са
достъп до „Дълбините”, както джуджетата ги се ограничили до пределите на гората си.
наричат.
Животът на джуджетата
Животът на джуджетата е свързан със нарекат „мързеливо” и „неработоспособно”,
земята и всичките им умения идват от нея. Те затова честта на клана се защитава чрез
добре познават елементите, скрити в увеличаване на продукцията му, което се
каменните масиви и именно те са най-добрите постига с още по-организирана работа. По този
алхимици в цял Магландиум. В стремежа да начин „битката” между клановете се превръща
повишат ефекта от работата си, те често в състезание. Не така, обаче, стои въпроса с
стигат до брилянтни идеи за нови машини, останалите раси. Ако човек, или още по-зле,
които да им помогнат. Много от изобретенията елф, обиди джудже, то няма да намери мира
им са намерили приложение и като оръжия, докато не измие позора с кръвта на този, който
макар в началото да не са изобретявани с е дръзнал да го обиди. Джуджетата са доста
такава цел. сприхави извън пределите на собствените си
Синовете на планината са изградили свое владения и това може би се дължи на строгата
собствено общество, базирано на техните дисциплина, която спазват вътре.
ценности, които в голяма степен се различават Една от най-характерните особености на
от възприетия от хората стереотип. Те живеят джуджетата са техните специфични имена.
в сплотена колония, разделена на три основни Истинското име на едно джудже се образува
клана, които никога не са имали военен като към него се прибавят постоянно все нови
конфликт помежду си. Всъщност, най- и нови имена, характеризиращи житейския му
жестоката обида за едно джудже е да го път, но за радост, част от придобитите с
~ 126 ~
времето имена отпадат и това все пак другото. В тези редките случаи, когато са се
разрешава да се запомни истинското име на раждали близнаци, джуджетата споменават за
едно джудже дори и на възрастта на великия лошата съдба на недоразвития брат или
Баул. А за още по-голяма радост на останалите сестра, но не навлизат в големи подробности
народи, джуджетата винаги имат едно кратко каква точно е тя. По тона им може да се
име, което използват за ежедневния си живот предположи, че съдбата на недоразвитото не е
и за представяне пред останалите раси. никак ласкава. Те остават отритнати от
Голяма чест е за всеки „външен”, ако обществото и живеят отделено от него, затова
джудже му разкрие истинското си име, макар спекулациите по въпроса са много и
че, ако е на почтена възраст, това би могло да разнообразни. Рон Сурдингхален споменава за
отнеме доста време. „дълбоките колонии” и „смъртоносните
Богатството и любовта на джуджетата галерии”, които не могат да се обработват от
към него също е много интересно явление. нормално развити джуджета, тъй като са
Истината е, че докато са в клановете си в твърде навътре в земните недра и тунелите им
планината, отделните джуджета не са богати са тесни от съображение за сигурност. Там са
или бедни - те са просто част от клана и най-богатите жили на адамантий и няколко
водачът му се грижи за тяхното благоденствие, други земни елементи, за които джуджетата не
раздавайки на всекиму толкова, колкото е обичат да говорят, но се знае, че са
нужно. Алчността поначало не присъства в използвани само от най-умелите им алхимици.
душите на народа от планината, но странно, в Но да се върнем към развитието на децата и да
мига, в който напуснат нейните предели, те оставим настрана тези мистични слухове за
разбират, че малкото, което са имали, е било лошо отношение спрямо ощетените в
твърде много според общите схващания на обществото на джуджетата.
останалите народи (най-вече на човеците) и В продължение на четири години детето
започват да ламтят за още. се кърми. Според различията в пола си,
Джуджетата живеят в задружни фамилии, джуджетата прохождат на различна възраст.
в които управлява най-възрастното, Сина прохождат около средата на третата си
независимо дали Оллади или Олсина. година, докато лади не правят първата си
Джуджетата живеят дълго – нормално е да стъпка преди края на кърмаческия период. Не
достигнат две столетия, а понякога и повече. се счита за кой-знае колко важно, кога точно
Затова семействата са многочленни. Това проговаря детето, но се счита, че това е
често създава жилищни проблеми, но нормално да стане година-две след
джуджетата са свикнали с пренаселените прохождането му. Според писанията на
пространства на подземните им градове. Сурдингхален, не е изключение, особено за
Махсина рядко имат по повече от четири лади, това да стане след навършване на
деца. Периодът на бременността им трае около десетата година.
година, след което в продължение на пет Децата се обграждат с внимание докато
години те са неспособни да заченат наново. стигнат началото на своята юношеска възраст
Това е предпазен механизъм, който им пречи (около двадесетата година), след което се
да имат повече от едно дете за този тъй важен очаква от тях да се включат в работния процес
за развитието на младите джуджета период. на клана. До тази възраст лади са достигнали
Не е невъзможно, но се случва рядко, да се почти пълното си физическо развитие и на
родят две деца едновременно (за три и дума височина са не повече от един юмрук по-ниски
не може да става). В този случай едното от зрелите биллади. Сина са значително по-
винаги е недоразвито и слабо сравнено с
~ 127 ~
дребни, отколкото когато достигнат своята обикновените джуджета рядко ядат нещо
полова зрялост (на около 40 години). различно от подземните мъхове, гъби, лишеи и
Задачите на лади и на сина в обществото плужеци. От тези продукти махсина могат да
са различни. Лади се учат на занаяти и приготвят вкусна гозба, която те умело
задължително работят по няколко часа на подправят с различни корени, които, освен че
денонощие в минните галерии, което се счита, обогатяват храната, са изключително полезни
че е добре за тяхното укрепване. Сина не за поддържане на здравината и лъскавината на
работят в мините, а се занимават само с цялото окосмяване на джуджетата.
вторичната обработка на извлечените от За лади е голяма гордост, когато брадите
недрата метали и елементи. Също така те се им достигнат дължина от един юмрук, тъй като
научават как да се грижат за домакинството, това бележи началото на тяхната полова
да тъкат платове, да изработват предпазни зрялост и наближаване на прехода им към
костюми за работа и война. Тук се включват муллади. През целия си съзнателен живот
всички по-леки защитни средства, тъй като джуджетата никога не бръснат брадите си,
истинските тежки, метални брони се макар че е нормално да ги подрязват и
изработват само от опитни ковачи, които не оформят в характерни прически според
могат да бъдат друго, освен биллади или по- моментната модна тенденция. Махсина също
възрастни джуджета от мъжки пол. Друга имат свое окосмяване около долната част на
задача на младите сина е да се научат да лицето, но никога не може да се види
търсят вода и храна в подземните галерии. Те окосмяване над горната им устна (мустаци) и
отглеждат ядливите мъхове и гъби, както и около брадичката. Техните коси много плътно
няколко характерни за подземията плужеци. обграждат лицата им, а оформлението им
Плужеците са няколко вида и размерите им са често напомня това на брадите на биллади
различни – от такива с дължина юмрук и (особено когато са на плитки) и затова
половина до такива с дължина от по шест- неопитното око може да не различи добре
седем юмрука и тегло до двадесет килограма. двата пола. Разлика има и в телата им, но
Всеки вид има свои характерни вкусови и поради грубите дрехи, особено ако са доспехи,
хранителни качества, а месото им е богато на това също може да не се забележи.
белтъчини и е много ценна съставка към Никое джудже не би си позволило
менюто на джуджетата. Няма да видите съзнателно да нарани брадата на друго, тъй
биллади (а дори и муллади) да се занимава с като това е непростима обида и би могло да
отглеждане на плужеци или други култивирани предизвика кръвна вражда между техните
храни, това е изцяло задача на сина и махсина. родове. Това е и най-тежкото наказание за
Биллади могат да намерят храна и вода в провинило се в обществото джудже. Смъртта е
неизследваните галерии, но никога не биха си за предпочитане, но пък самоубийството е
помислили сами да се грижат за нейното сред най-ужасяващите неща, за които могат да
отглеждане. си помислят джуджетата. Такова деяние би ги
С повишаване на връзките с околния свят обрекло на вечен живот между света на
и най вече със Западния съюз, менюто на по- живите и мъртвите. А това е по-ужасно и от
уважаваните в обществената йерархия се е изгнание, което е естествената съдба на
обогатило с редица вносни продукти, „обезкосмения”.
отгледани под ярките лъчи на Светилото, но
~ 128 ~
Обществото на джуджетата е територии и са разделили планината на
организирано в стриктна йерархия. Начело на Северна, Южна и Централна част, като всеки
клановете седи Планинския крал. Той е избран се е заселил в свой собствен огромен
от съвета на клановете да властва до края на мегалополис, разпрострял се на защеметяващо
дните си, но може да бъде сменен от тях при огромна площ. Да, според всички автори,
изключителни обстоятелства. Това никога не подземните градове на джуджетата са
се е случвало досега, но е записано в Книгата неизбродими.
на мъдростта, която включва в себе си всички Всеки от Великите кланове разполага със
закони и норми, които трябва да спазват своя собствена войска, която е пряко
джуджетата през своя живот. подчинена на местния Съвет. Войските на
След смъртта на Планинския крал, клановете са повече за престиж, отколкото за
съветът на клановете избира нов. Ако се счита, противопоставяне между тях. Досега не е
че управлението на краля е било добро, често имало случай на военен конфликт между
за негов наследник се обявява, някой от рода отделните кланове и почти винаги, когато
му. Крал не може да бъде никой по-млад от някъде е имало проблем, те са обединявали
оллади, а в момента, в който той заеме своите сили, за да отблъснат нашественика.
длъжността, веднага получава титлата Баул. Воините са на почит сред джуджетата и
Олсина и въобще всички сина, независимо от за всеки биллади е чест да бъде приет в
възрастта си, нямат никакво отношение към армията на неговия клан. Разбира се, най-
властта. Те могат да бъдат първи в своя род, голямата чест за един войн е да бъде поканен
но никога не могат да заемат официални в елитната кралска гвардия, за която не може
управленски постове. да се кандидатства по желание. Там войниците
Веднага след краля се нарежда Съвета на биват подбрани само след препоръка, обстойно
Великите Кланове (СВК). Това е съвет, наблюдение и доказани качества при дълга
съставен от девет старейшини от Деветте служба в армията. Те биват уведомени за
Големи клана, образуващи трите Велики клана оказаната им чест със специална покана.
(всеки Велик клан е съставен от три Големи). Всички бойци от кралската гвардия са с не по-
Старейшините на клановете се избират от малко от петдесет годишен военен стаж и са
съвета на съответния клан, който включва подбрани сред отличилите се в битка и
различен брой представители, според бройката обучение.
на знатните родове в Големия клан. СВК се Не по-назад от висшите военни са
събира веднъж на три месеца, за да определи поставени и алхимиците, които се считат за
предстоящия курс на развитие на клановете. най-образованите и учени джуджета. За
Планинският крал неизменно присъства на разлика от бойците, алхимиците могат да
тези съвещания, но рядко се намесва в бъдат и сина, които често показват завидни
работата на Съвета. В повечето случаи не се умения в усвояването на мистичното изкуство.
вземат нови решения, а само се отбелязва Всички привилегии в обществото са достъпни
правилността на вече приетия курс. СВК се за представителите на алхимическата гилдия.
събира и при извънредни събития и по заповед Ако някой се издигне достатъчно в обществото
на Краля, но това се случва рядко. на алхимиците и покаже нужните качества,
Надолу Великите кланове се управляват може да бъде удостоен с невиждани почести и
от свои съвети, които взимат всички решения, да премине в своята висша форма на обучение,
незасягащи останалите два клана. Трите за да стане Зеналхимик. Веднъж достигнал
Велики клана населяват свои собствени статуса на Зеналхимик, джуджето дава обет за
~ 129 ~
вечна вярност към Краля и бива посветено в в името на джуджето!”
най-дълбоките тайни на алхимическото Всички жители на надземните градове се
изкуство. Тайни, познати единствено на считат като отделна класа, независимо, че те
джуджетата и пазени ревностно от тях. самите са разделени в своя йерархия. Те имат
Зеналхимиците нямат право да излизат на свое собствено управление, подчинено на
повърхността освен в случаи на война или съответния клан, към който принадлежи града.
специална заповед от Краля. В какво точно се Всяко семейство, заселило се там, губи право
изразява силата им, никой не може да каже, но да се завърне отново в подземните галерии.
се говори, че уменията им могат да се мерят с Според Рон Сурдингхален това е от страх да не
тези на най-великите магьосници, бродили се опорочи обществото в следствие на
някога из Магландиум. „разпуснатите нрави на човеците”. По този
Най-голям е броят на работниците на въпрос той е категоричен:
клана. Това са всички биллади и махсина, „...ако само можеха да видят свободата
които не са достатъчно надарени, за да бъдат на другите народи, моите братя и сестри
войни или алхимици. Те се занимават в никога не биха търпели строгите порядки и
всякакви поддържащи обществото дейности: ограничения на нашето общество. Ако очите
лади, муллади и биллади са миньори, им прогледнат, те биха се вдигнали като един
занаятчии или общи помощници, а махсина са и биха отхвърлили тиранията на Съвета, но
хранители (такива, които се грижат за храната) уви, това е невъзможно, тъй като истината за
или шивачи и занаятчии. Кой на каква животът навън е строго пазена тайна. Това,
длъжност ще бъде назначен се определя от което ние знаем за него е изопачено и
бригадира на съответния район. Бригадирът подтискано от страхът ни от наказание...”
също е един от работниците, но се ползва с За тези негови думи, много от
определени привилегии спрямо останалите от джуджетата са обявили Сурдингхален за
тази класа и има достъп до по-висшите нива на изменник и враг на великия подземен народ,
обществото. Бригадирът може да бъде и жена. но все повече джуджета, излезли на
Най-умелите занаятчии, независимо от повърхността започват да споделят
своя занаят и пол, се ползват от специални свободолюбивите му идеи. Всички те
облаги и уважение. Те могат да бъдат разпространяват яростно отричаните слухове,
поканени от старейшините да станат че докато обикновените джуджета живеят в
бригадири, като така биват повишени на ново лишения и строг режим, управляващата класа
стъпало в обществената йерархия. на Съвета и висшата военна аристокрация тъне
Учителите са самостоятелна прослойка. в разкош и охолство. Както казахме, тези
Макар да не стоят по-високо от останалите слухове са яростно отричани от управата на
работници, те се ползват с уважението на надземните градове, които твърдя, че истината
всички джуджета, тъй като на тях се поверяват за подземният живот силно се изопачава с цел
грижите за младите и се очаква да ги въведат търсене на сензация. Наблюденията ни обаче,
в порядките на обществото. ни навеждат на мисълта, че може би има нещо
Независимо от положението си в вярно във всичко това, защото всички
обществото, всяко джудже е учено, че трябва управници на джуджетата на повърхността
да бъде трудолюбиво и да посвети живота си в наистина тънат в охолство, което би секнало,
полза на рода и клана. Основният лозунг на ако подземните кланове прекратят доставките
обществото на децата на планината е „Всичко на ценни метали.
~ 130 ~
Слухове за война
От десетилетие насам Планински крал на и нееднократното споменаване на „дълбоките
джуджетата е Баул Нилатсокчич. Счита се, че колонии” едва ли би могла да му донесе
той е протеже на клана Хървишортс, макар да особени симпатии сред привържениците на
е потомък на Адарбаневреч, които са част от настоящия ред в подземните градове, а
Великия клан Лортижамс. Той е първият от можеше и да му коства и живота, ако не беше
много време насам, който наистина взема явната подкрепа на аристокрацията от
дейно участие при сбирките на СВК, а дори се Централния човешки съюз. Поради
носят слухове, че понякога свиквал нарастващата възможност за конфликт със
извънредни съвещания. Западния съюз, информацията, която той
Още в първите дни когато поема притежава за джуджетата е твърде ценна,
управлението от своя предшественик поради възможността те да се присъединят в
Идагапнинелун Трети, кралят открито заявява, конфликта. В момента Сурдингхален се е
че с твърда ръка ще поведе джуджетата към установил в огромно и добре охранявано
просперитет и светло бъдеще и ще настанат имение зад дебелите стени на Здравостан,
нови времена за народа на планината. Какво откъдето продължава да критикува и хули
точно има предвид кралят под „нови времена” Планинския крал.
не е ясно, но Сурдингхален не закъснява със Но дали наистина крал Нилатсокчич се
сензационното си изказване, че Планинския готви да вземе нечия страна в предстоящия
крал се готви за война и крои тайни планове с конфликт? Не са ли всички тези твърдения
човешките управници на Западния съюз. Тъй опит на Сурдингхален да си осигури добри
като няма никакви доказателства за това, позиции сред управниците на централния
всички тези твърдения се използват веднага от съюз? Наистина, през последните няколко
противниците на Рон, за да осмеят всяко години, надземните градове на джуджетата
негово писание и да изкривят всяка негова станаха още по-добре укрепени, а по стените
дума. Въпреки това, мнозинството от им се появиха нови, невиждани досега оръжия,
джуджетата, заселили се в чужди градове са но това биха могли да са обикновени
съгласни, че може би има някаква истина и предпазни мерки.
предпочитат да стоят настрана от Контролът върху металите и
официалните представители на планинския многочислената армия правят джуджетата
народ. желан съюзник и неприятен опонент. В един
Осъдителният тон с който Рон предстоящ конфликт, който успее да ги
Сурднигхален говори за условията на живот в спечели на своя страна, почти ще си е
подземните градове и за несправедливата осигурил победата. Какви ли са намеренията
експлоатация на джуджета от джуджета, както на амбициозния крал?
Градове
Много може да се разкаже за подземните подземните градове. Често информацията за
градове и дворци. Казват, че в огромните им тях е изопачена и идеализирана. Повечето
зали без проблеми могат да се настанят десет джуджета са склонни да преувеличават, когато
дракона един до друг. И всичко това е вярно, а говорят за подземните градове. Трябва да се
и има значително повече. За съжаление, много има предвид, че девет от десет джуджета,
малко е потвърдената истина за които могат да се срещнат на повърхността
местоположението и архитектурата на никога не са слизали долу, тъй като са
~ 131 ~
представители на семействата, избрали той не може да представи никакви факти в
„изгнанието” на надземния живот. Според подкрепа на своята теория, а явната му
своите твърдения, Сурдингхален е един от ненавист към обществения строй в пещерите
малцината, израснали в тези градове, които са прави мнението му далеч небезпристрастно,
имали възможността да напуснат пределите на поради което към тези твърдения трябва да се
планината и да странстват по света. подходи с някаква доза недоверие.
Разбира се, това негово твърдение се Всеки подземен град има връзка с
оспорва от редица джуджешки автори, но повърхността, но тази зона е строго забранена
фактите сочат, че изнесената от него за неговите жители и е изключително добре
информация поне е почерпена от достоверни охранявана от едни от най-добрите бойци на
източници. Именно затова се позоваваме най- клана. Характерно за тази зона е, че е добре
вече на неговите писания. укрепена както за атаки отвън, така и за
Три са големите подземни градове на такива отвътре. Сурдингхален твърди, че това
джуджетата. Всеки от тях е под властта на е за да се попречи на обикновените джуджета
един от трите Велики клана и представлява да достигнат повърхността, ако някога решат
неизброима плетеница от безкрайни галерии, да „надигнат глава и да отхвърлят оковите на
огромни подземни площади с високи колони, Съвета”. Трябва да признаем, че в това
величествени храмове на Бона и гъсто твърдение има много сериозна логика, иначе
населени жилищни квартали. Градовете са защо биха поставяли прегради отвътре навън?
разположени на милиони квадратни хвърлея Градовете на повърхността са коренно
площ и са неизбродими. Те не са разпрострени различни от тези в планината. Те са
само на ширина, но и на дълбочина. значително по-малки, но също така добре
Придвижването от едно ниво на друго става с укрепени. Никой досега не си е и помислял да
помощта на специални платформи, които се нападне крепост, охранявана от джуджета.
охраняват от военни подразделения. Така Огромните каменни стени, които се издигат на
градовете лесно могат да се превърнат в над десет човешки ръста височина сами по
непристъпна крепост. Колкото по-на дълбоко е себе си са нелека преграда, но като добавим и
градът, толкова по-престижно е да се живее в тежките метални огнемети по стените им, за
него. Но това се променя след петото които се твърди, че можели да запратят огнена
дълбочинно ниво, оттам насетне всяко топка от разтопен метал на разстояние повече
следващо ниво се счита за твърде опасно и от хиляда крачки, правят обсадата
изпълнено с мистерия. Всякакви легенди се безнадеждна. Отворите на тези прословути
разправят за дълбините под десето ниво – от огнемети могат да се видят заплашително да
това, че са населени с демони, до това, че там надничат между бойниците на дебелите стени.
имало метали, допира с които можел да Огрени от лъчите на Светилото, те изглеждат
предизвика окапване на брадата. За тези нива като усти на страховити чудовища, готови да
Сурдингхален твърди, че са „дълбоките обсипят врага с горещия си метал. Още никой
колонии” и „смъртоносните галерии”, където не е разбрал как точно функционират тези
имало цели кланове на изродени уродливи адски джуджешки машини, тъй като достъпът
създания, прекарващи живота си в тежък труд до тях е много строго охраняван.
и постоянен контакт с опасните елементи В пределите на крепостните стени се
използвани единствено от Зеналхимиците. намират постройките на всички големци на
Според него, именно уродливия вид на тези града, а извън стените са се разпрострели
джуджета е породил легендите за демони и многобройните къщи на обикновеното
други създания от дълбините. За съжаление население и на заселниците от други народи.
~ 132 ~
Тук се намират всички пазари и тържища за Безспорно най-мистериозният от всички
обмяна на стоки с останалите разумни градове на джуджетата е престолният. Градът,
създания, много от които могат да се видят от който управлява краля. Местоположението
наоколо. Изумително е, че от няколко десетки му се пази в строга тайна и не е отбелязано на
години във външните части на тези градове нито една карта. Някои твърдят, че се намира
могат да се забележат дори елфи, но досега те в самите недра на планината, докато други
никога не са получавали правото да влязат зад смятат, че местоположението му е на
стените. Това е привилегия, на която се радват повърхността, в приказно красива долина,
единствено някои от висшите представители отвсякъде оградена от непристъпни скали и с
на Западния съюз. единствен достъп до нея от подземните
Надземните градове на джуджетата са галерии. Каква е истината не може да каже
поне седем на брой, но само два от тях са дори Сурдингхален, но е склонен да вярва по-
търговски центрове. Останалите са по-скоро скоро на втората версия.
крепости, разположени из високите била на Въпреки мистериозното си положение,
планината, които имат за задача да опазват кралският град е посещаван от няколко човека,
надземните предели на териториите на трите емисари на Западния съюз. Естествено, те са
Велики клана. Счита се, че имат прякя връзка с преведени със завързани очи по целия си път в
безкрайните, криволичещи подземни подземното царство на джуджетата и са
магистрали, които могат да осигурят бързо представени директно на краля в неговия
отстъпление или пристигане на подкрепления дворец. Самото им пътуване е отнело няколко
в случай на нужда. За управлението и живота в дни. Никой от тях не е успял да зърне двора на
тези военни гарнизони се знае твърде малко, замъка или външността на града, но повечето
затова няма да им отделяме внимание. са склонни да се закълнат, че преди да бъдат
Достатъчно е да се знае, че в тях едва ли ще въведени в двореца, са почувствали топлината
бъде допуснат представител на друг народ, на Светилото върху кожата си. За самият
освен ако не е военнопленник, който трябва да дворец се разказват какви ли не чудеса.
бъде разпитван (или измъчван до смърт). Няма Целият бил в статуи от злато и диаманти, а до
карта на която местоположението им да е стените били изложени какви ли не странни
отбелязано с пълна сигурност. Това се дължи приспособления. Стражите на краля били
на негостоприемния климат в планината и на въоръжени със странни оръжия – умален
непристъпните чукари, върху които са вариант на огнеметите по стените на външните
построени. Очевидно джуджетата имат свои градове. Броните им също били странни и
методи за придвижване в този така враждебен целите обсипани с диаманти и злато. Кралят се
район, защото техни патрули могат да се видят появил пред тях в цялото си величие, седнал
на какви ли не места из западната част на на трона на своите предци, а над него, сякаш
Колосът. Единственото изключение е голямата разперил криле да го защити, се извисявала
крепост Страшнистол, разположена между огромна статуя на Бона в неговата животинска
южния и средния подземен град. Това е и най- форма – огромен, бял орел. Емисарите
големият надземен град на джуджетата, който разказват още какви ли не чудеса, но едва ли
независимо, че е предимно военен гарнизон, биха ни стигнали страниците, за да опишем
служи за разпределителен пункт за почти всичко, което е впечатлило алчните им сърца.
всички търговски стоки. Както останалите по-
малки крепости, той е напълно недостъпен за Северна Дълбина
представители на други раси и за джуджета Така, без особена поетичност е наречен
без необходимите права. мегалополисът на северния район на
~ 133 ~
планината на джуджетата. Той е под властта Копнидолдълбок е средище на най-
на кланът Хървишортс. Кланът се слави с едни изявените алхимици. На шестото му ниво се
от най-добрите бойци и е поел нелеката намира университетът за обучение на
задача да опазва северните райони от Зеналхимици. Там се намира (според
набезите на гоблините, а понякога и на непотвърдени слухове) най-голямата
отделни групи гиганти, макар с тях отдавна да алхимическа лаборатория, създадена още
е сключен официален мир. преди Войната. Лабораторията е разположена
Градът се гордее също и със способните в подземните лабиринти на отдавна изстинал
си каменоделци, които са издигнали един от вулкан. Системата от естествени и изкуствени
най-големите паметници в Магландиум. канали и галерии е така изградена, че когато
Стените на външния гарнизон са обсипани с се провеждат сложни алхимични експерименти
барелефи на бойни сцени с митични чудовища техните многоцветни пушеци могат да се видят
и освен за защитни съоръжения са считани и на повърхността, издигайки се стотици
за едно от най-великите достижения на разкрача в небесата.
изкуството. Слуховете разказват, че целия град Пряката му връзка с Бонабаул, осигурява
също бил украсен с барелефи и огромни на града добра търговска позиция и подсилва
статуи, служещи за опорни колони на влиянието му над Северна Дълбина.
безкрайните галерии, улици и площади.
Осветлението в града се постига с Камъкмекподчук
останала от древността система от огледала, Това е южният от трите подземни
които прихващат лъчите на Светилото и мегалополиса на джуджетата. Управлението на
обливат улиците на всичките осем нива на града от незапомнени времена е привилегия на
града с топлата му светлина. Дълбоките тайни клана Лортижамс, които в продължение на
галерии под осмото ниво са строго секретни и стотици години си предават властта по кръвна
никой не знае колко надолу продължават. линия, независимо от правото клановете да
изберат друг управник.
Копнидолдълбок Камъкмекподчук е известен с това, че
Така е наречен средният подземен град, цялата външнотърговска продукция от
който е под контрола на клана Арикесаратс. пристанищния град Баулчук преминава през
Този град също е разпрострян на огромна складовете му. Търговията е важна за града,
площ и освен своите шест официално тъй като много от поминъка на джуджетата е
използвани нива се счита, че разполага с още свързан с пътя на едни от най-ценните метали
тринайсет дълбочинни галерии. Именно тук, (под града се намират най-големите залежи на
според Сурдингхален, се намират „дълбоките злато в Магландиум).
колонии”. Това положение дава много силно
На север Копнидолдълбок се свързва със политическо влияние на този град. А ефектът
Северна Дълбина посредством лабиринт от се допълва и от най-многочисленото му
древни магистрали, пресичащи бездънните население. Според приблизителни данни
изоставени галерии. Много от тези магистрали населението на Камъкмекподчук наброява
водят до задънен край или нестабилни мостове почти милион джуджета, което е много дори за
и само малка част от тях могат да се използват гъсто населените мегалополиси.
за преминаване на войските. Ако незапознат с Нито един град на повърхността,
картата на подземията се опита да премине от независимо от народа, който го населява, не
тук, то е почти сигурно, че завинаги ще остане може да се сравни по площ и население с
пленник на лабиринта. подземните градове на джуджетата. Това се
~ 134 ~
дължи на техните огромни галерии и на й върхове. Там се изгражда основната
многото нива, на които са разположени. цитадела, оградена от десет боя стена, която е
Тази им многочисленост прави достатъчно широка, за да може по нея да мине
джуджетата непобедими в пределите на редица от шест строени за бой джуджета. На
планината, но също така създава и сериозни тази стена се поставят и най-добрите защитни
проблеми с тяхното изхранване. Затова оръжия – от няколко години от бойниците им
търговията с тях носи огромни печалби на се подават дулата на огнеметите. Извън
Западния съюз. стената на цитаделата се оформя квартал на
занаятчиите и жилищни зони, които да
Бонабаул и Баулчук приемат търговци от цял Магландиум.
Това са двата града, създадени няколко Втора стена, но значително по-ниска и
столетия след Войната за да могат джуджетата тънка от тази на цитаделата, огражда целия
да осъществяват търговия с останалите град, така че да направи преките атаки към
народи. Двата града са разположени в цитаделата невъзможни. Огнеметите могат да
централно-югозападната част на Планината на обстрелват далеч извън пределите на града, а
Джуджетата. Бонабаул е по-на север и е малко това дава огромно предимство. Разбира се,
по-добре укрепен, тъй като достъпите към него никой не си е и помислял да нападне град на
са значително повече. Баулчук е едно от джуджетата. Всички останали народи са
пристанищата на джуджетата (знае се, че има доволни от положението в момента и
други но не е уточнено къде). предпочитат многолюдния народ да си живее в
Двата търговски града са създадени планината, а не да насочва погледа си към
приблизително по едно и също време и по техните плодородни земи.
идентичен строителен план. Градът се издига в Баулчук търгува директно с големия
близост до подножието на планината, така че пристанищен град Мелион, а Бонабаул е
от едната и страна да е защитен от стръмните свързан най-вече с Тубрук.
Племената на Гигантите
Далеч на север, в пустинята и пещерите Доказателството се съдържа в книгата на един
на Колосът, живеят групи от огромни‚ но не герой, кръстосвал земите на Магландиум в
особено интелигентни същества. Създадени търсене на своя цел. Накрая той разбрал, че
някога от бог Самариан като най-съвършени най-великото дело, което може да стори е да
сред разумните създания, сега те са известни остави такива думи за идните поколения, които
със своята примитивност и груби обичаи. Това, да носят духа и ценностите на неговата
което се знае за тях днес е, че единственият привидно слаборазвита раса. С помощта на
важащ закон е този на бруталния юмручен бой. негов отдавнашен приятел сред хората, днес и
Това‚ според тях‚ е най-простия и ефективен самите човеци могат да научат нещо повече за
начин за уреждане на всички проблеми и онази далечна и непозната северна раса.
понякога го използват вместо разговор. Тъй като за гигантите се знае малко и
С това се ограничават представите на информацията често е невярна, решихме
хората (а и не само на тях) за огромните, просто да ви запознаем със съкратения
мускулести, човекоподобни „малоумници”. Но вариант на Енциклопедията на Веул Пустинния
не винаги всичко е така, както изглежда . Вълк.
~ 135 ~
Енциклопедия: Пустошта и северната верига на Колосът
Написана от Веул-Пустинният вълк в град Ом
Превод и адаптация Глемоин Мъдреца, град Истрим
Казвам се Веул Пустинният Вълк и обагряла в алено острието на меча ми.
произхождам от Прокълнатите, които някога са Помагал съм на мнозина. Сражавал съм се
предали своите братя и са помогнали на рамо до рамо с хора, джуджета и елфи,
Нечестивият в битката му срещу боговете. Ние колкото и странно да звучи. И заедно сме
никога не сме вярвали в Четирите вятъра, надделявали, забравяйки различията помежду
защото за нас единствен е бил Мъртвия бог. си в борбата си за оцеляване. Спечелил съм си
Винаги сме се кланяли на него и сме много приятели и врагове. А името ми се е
извършвали кървавите си ритуали в негово споменавало из цял Магландиум. Но за мен
име. Но преди години, когато бях още млад и родните ми земи бяха завинаги изгубени. Бях
наивен, аз се възпротивих срещу едно от прокълнат да бродя сам сред огромния свят,
желанията на бога. И затова трябваше да като изгнаник, обречен никога да не намеря
напусна събратята си. Поех на юг към земите племе, което истински да ме приеме като свой
на Отровните змии, а шепотът на вятъра ме събрат.
напътстваше. Той ме отведе в огромния град Сега живея в големия град Ом. Дългите
Абрахаб, където намерих приятели и приех странства ме умориха, но покрай тях натрупах
нова вяра. Отрекох се от миналото и поех към малко богатство, с помощта на което си
бъдещето. построих собствен хан в града. Пуснах корени
Дълги години скитах по света. Странствах на едно място и през свободното си време
надлъж и нашир из Магландиум. Взех участие започнах да пиша. Никога до преди това не се
като наемник в първите сражения между бях замислял какво остава всеки от нас след
Западния и Централният съюз. Воювах рамо до себе си, но когато го сторих, разбрах че трябва
рамо с Планинските орли срещу елфите от да опиша нас самите, културата, обичаите,
Вълшебната гора. Стотици пъти съм виждал нравите и историята ни, за да знаят бъдните
смъртта в очите. Бойните ми другари са падали поколения кои и какви сме били. И никога да
мъртви покрай мен, докато кръвта на врага е не забравят своите корени...
История
Преди стотици векове, когато младите богове, те възроптали. Самариан отнел
богове градили света, те създали елфи, могъществото ни и ни захвърлил непотребни в
джуджета и много други. Но нито една от тези мрачната Бездна, царството на демоните,
раси не била съвършена. Боговете не си обречени да бъдем техни слуги.
свършили работата както трябва. Тогава Изминали дълги векове на робство.
Самариан решил да ги поучи и създал нас – Газени ежедневно, безсилни да се изправим
Гигантите. Откъснал парчета скала от всяка пред неправдите, оставени на волята на
планина. От тях издялал огромните ни тела, демоните. Дълго сме събирали гнева си...
които тогава били още по-големи, и им докато боговете не започнали война помежду
вдъхнал живот. Надарил ни със силата на си. Тогава Нечестивият извадил демоните от
урагана, ловкостта и бързината на пустинен Бездната и нас, заедно с тях, за да се бием
лъв, прецизността на орела, издръжливостта срещу останалите раси и богове. Войските ни
на камъка и ни дал остър като бръснач ум. предвождал Мъртвият бог – могъщо божество
Когато показал творението си на останалите владеещо пустинята, който се съюзил с бога на
~ 136 ~
мрака. И в титаничната битка сякаш всичко случили на следните дати:
било решено в полза на Ахра-Ман, защото Краят на първи век след Войната – поява
силите от Бездната били многократно по- на гигантите по склоновете на Икеба. Така ние
могъщи от защитниците на останалите богове. наричаме северните хребети на Колосът.
Но се намесил Орим, който обещал да ни върне Втората година на Светлият свод от втори
отново на повърхността ако застанем на негова век (112 г.) – първи сблъсъци на Планинските
страна да се борим за спасяването на света. орли и тъмните елфи от Вълшебната гора, в
Така мнозина от нас скъсали оковите на която участват гиганти от останалите племена,
демонската гнет и геройски се изправили но без това на Лукавите рисове.
срещу поробителите си. Вековният гняв към Четвъртата година на Новото начало от
тях бил прекалено силен и се отприщил като девети век (804 г.) – Черните вълци се отричат
пълноводна река. Но при други от събратята завинаги от Четирите вятъра и приемат
ни страхът от демоните надделял и те богинята Кали за своя покровителка. Това е и
останали верни на господарите си. началото на войната вътре в племето на
Било е велика битка, най-титаничната в Ледените вълци, в която надделяват Черните
цялата история на света. Нашите прародители вълци и така успяват да наложат Кали над
се били геройски с ордите от Бездната. всички вълчи родове.
Безстрашни до последния миг, те бранили Втората година на Дълбоката мъдрост от
позициите си и успели да спрат настъплението девети век (852 г.) – построяването на първият
на врага, спечелвайки достатъчно време на град на гигантите – Гудур.
боговете, за да открият Ахра-Ман. Пустинята Последната година на Порутеният зид от
била обляна в аления цвят на кръвта. Милиони тринайсети век (1280 г.) – сключен е търговски
от прародителите ни загинали на бойното договор между Лукавите рисове и Централния
поле, борейки се срещу общия враг. съюз. Племето се заселва в земите в южното
Войната свършила. Ордите на мрака били подножие на Централния проход. Така започва
изтикани обратно в Бездната, а заедно с строежа на град Ом.
демоните си заминали онези гиганти, които им Осмата година на Порутеният зид от
останали верни. Предводителят им, Мъртвият четиринайсети век (1378 г.) – битката между
бог, загинал. Титания била спасена. Тогава градовете Абрахаб и Ом в Централния проход
Орим разделил големите континенти на по- и последвалото мирното споразумение. Краят
малки, а онези от прародителите ни, които на същата година – Абрахаб е обявен за
оцелели и доказали, че са достойни да живеят столица на гигантите. Великите мечки
в света на хора, елфи и джуджета, били последни дават своето съгласие.
пощадени от боговете и по волята на Четирите Шестата година на Огненият стълб от
вятъра прекосили пустинята, за да се заселят в петнайсети век (1466 г.) – начало на
Колосът и южната Пустош. Изразени според Свещената война между Отровните змии и
човешкия календар, най-важните събития са се Прокълнатите.
На външен вид може би хората се Икеба. Иначе могат да се видят рога от
доближават до нас, но за разлика от тях ние всякакъв тип - малки, големи, прави или
сме по-високи и много по-силни. Имаме рога, извити – различните племена ценят различни
които някои от нас изрязват още в ранна рога. Пръстите на краката ни не са пет, а
възраст, за да приличат повече на човеци, но четири, като средните два са сраснали почти в
това се случва рядко и то основно на юг от един. Това сме го наследили от демоните.
~ 137 ~
Лицето ни не е окосмено, изключвайки преживее повече от сто и десет години.
гривата, която го огражда, подобно на Различните племена се обличат по
бакенбардите на хората. Според обичая, специфичен начин. Високо в планината носят
дължината й е знак за сила и достойнство. дебели, кожени дрехи. В саваната и ниските
Затова гологлавият гигант е рядка гледка и части на Икеба ходят с препаски и кожени
обикновено означава, че той е бил наказан за елеци. Племето на Лукавите рисове
някое много лошо прегрешение. предпочита дрехи от плат, макар град Ом да е
През времето, прекарано в бездната, сборище на гиганти от всички земи, с техните
ръстът ни е намалял почти двойно и днес специфични вкусове. По крайбрежието също
рядко надминаваме два и половина разкрача. носят кожените препаски. Навътре в Пустошта
Това все пак е достатъчно останалите раси да и пустинята, племето на Пустинните скорпиони
продължават да ни наричат „гиганти”. Тежим предпочитат дългите, сиви роби, предпазващи
различно според различните райони, поради ги от жаркото Светило през деня и
различния климат. В пустинята, например, съхраняващи топлината през нощта. А племето
събратята ми са по-слаби и леки, заради на Отровните змии се обличат в бели или
оскъдната храна и вода, докато в планината и черни платнени дрехи като прикриват главата
саваната са по-едри. Пустинник на височина от си с чалма, за да се пазят от пясъчните бури.
два разкрача и четири юмрука тежи около сто Като характер сме доста темпераментни.
и десет камъка, докато планински гигант може Често избухваме и посягаме към меча, без
да стигне двеста, че и повече. много да се замисляме. За нас е напълно
Растем доста бързо, като младите нормално да предизвикаме в двубой този,
обикновено стигат два разкрача на който ни обиди или пък не ни харесва.
единадесет-дванадесет години. В тази възраст Обичаме да пием и издържаме на много
те съзряват и полово. Поради тази причина алкохол. Дори понякога преди битка се
жените ни могат да раждат някъде от около подкрепяме с нещо „за сила и кураж”, макар че
тринадесетата си година. Бременните износват имаме достатъчно и от двете. Държим на
децата за шест-седем месеца, което ни помага воинската чест и достойнство. Не ни е страх от
за високата раждаемост. Само човеците имат смъртта, защото рано или късно всеки от нас
повече деца от нас. И макар че се грижим отива в царството на Мампанг. Верни сме до
добре за децата си, много от тях не гроб на онези, които спечелят доверието и
преживяват дори първата си година, поради приятелството ни. За предателите имаме само
суровите условия в Пустошта. Това обаче, само едно наказание – смърт, а за враговете няма
ни прави по-силни. Който не умре в битка, пощада. Но най-сладкото нещо за всеки от нас
често достига столетие, но рядко успява да е да загине в битка, с меч в ръка.
Територии
Гигантите са разпръснати най-вече из климатът е сух, а земята се е превърнала в
северните части на Магландиум като само на пустиня. На височина Икеба е по-ниска от
няколко места пресичат Колосът на юг. западната верига. Но това не я прави по-лесно
проходима. Преминаването на коне или
Северната верига на Колосът товарни мулета е почти невъзможно.
Икеба разделя Магландиум на две части – Единственият начин е пеша, но това отнема
северна и южна. В южната климатът е влажен. много време. Пък и през зимата условията се
И докато из нея се простират огромни влошават и щом падне сняг по върховете, е
плодородни полета и зелени гори, в северната лудост да тръгнеш на преход през планината.
~ 138 ~
Тогава е възможно да бъде прекосена само на джуджетата и голяма част от тях намерили
през единия от двата прохода – Централния смъртта си затрупани в планината, а
или Назъбения. Първият е често използван и останалите избягали на юг, оттатък
се охранява от клана на Лукавите рисове. Безмълвния каньон, както го нарекли по-късно.
Техният град Ом се намира в южното Сега в тази част от Икеба живеят единствено
подножие на Икеба и служи като отправна лудите джуджета, които се срещат в близост
точка за керваните, насочващи се към до каньона. Повечето тунели, водещи на север
Пустошта. Градът се управлява от Търговския са били срутени от Грут и пътя към тях е
съвет, съставен от по-заможните прекъснат. Въпреки това, някои от входовете
представители на клана на рисовете. Там се за мините са останали отворени и сега през тях
намира и моят хан „Череп и кости”, който влизат по-смелите от нас, в търсене на
горещо ви препоръчвам да посетите, ако се съкровища и древни оръжия. Известно ми е, че
отбиете в града. Вторият проход се намира на в земите на Черните вълците съществуват шест
запад и е граница за племената на Великите златни мини и една за скъпоценни камъни. А
мечки и Черните вълци. Рядко е използван за Великите мечки са успели да завземат още две
преминаване през планината, макар да е мини в близост до Назъбения проход.
охраняван от Мечките, които се славят като Икеба е богата на разнообразна
честни воини и не биха нападнали търговски растителност. В ниските части гората е
керван. Причина за това е, че първо трябва да предимно смесена, като преобладават
се премине през цялото южно подножие на широколистните дървета. Колкото по-високо се
Икеба, което в последно време гъмжи от отива, иглолистните дървета стават повече,
гнусни гоблини, атакуващи всекиго, навлязъл в докато в един момент широколистните
териториите им. А на запад се достига до изчезват напълно. По върховете няма никакви
бреговете на Вълшебната река (Лаория – дървета. Там се срещат най-вече мъхове,
бел.ред), за която се говори, че е прокълната и лишеи и тук-там храсти. Планината е богата на
от водите й излизат ужасяващи чудовища. редки треви и билки, а по склоновете растат
Въпреки това, смели и алчни търговци пътуват диви лозя, къпини, малини и боровинки. В
на запад по този път до земите на Черните пещерите виреят огромни гъби, повечето от
вълци, на които продават оръжия за злато и които са ядливи, но има и отровни, а някои
скъпоценни камъни. Съществуват и някои дори изпускат отровен газ. Дивите животни са
тайни пътеки, водещи оттатък Колосът, но през разпръснати в изобилие из цялата планина. От
тях не бихте могли да минете без добър водач. тревопасните често се срещат сърните,
Преди години прекосих Икеба през една такава елените и зайците. Има доста глигани и мечки,
пътека. Историята е дълга и тези няколко а най-големите хищници са вълците. Рисовете
кълба връв няма да ми стигнат, за да я са по-малобройни и живеят най-вече около
разкажа. Затова ще я оставя за някой друг път. Централния проход. От птиците може да
Тогава по волята на четирите вятъра успях да забележите доста орли, соколи, бухали, сови,
наема опитен водач от град Ом, който ме косове, синигери и още куп други. Пещерите са
преведе по тайни пътеки и тунели оттатък пълни с ята прилепи. Влечугите също не са
планината заедно с бойния ми кон. малко – всякакви видове змии и гущери,
Древните предания разказват, че обитаващи по-отворените и добре огрени
западните части от Икеба били обитавани от части в планината.
джуджешки кланове. Но по божията воля, на Племената, които населяват северната
бял свят се появил могъщият гигант Грут, верига на Колосът са се заселили на различни
който със собствените си ръце срутил тунелите места в отделните части по хребета. Западно
~ 139 ~
от Назъбения проход се намира племето на това съм се бил с лъвове. Те са широко
Черните вълци, чиито земи граничат на запад с разпространени из цялата савана, а се срещат
океана, на юг с Безмълвният каньон, а на и навътре в Пустошта. Живеят на големи
север със саваната. Източно от тях, между семейства и обитават строго определени
Назъбеният и Централният проход са се райони, в които ловуват и се пазят от
заселили Великите мечки, които обитават неприятели. Отделните групи рядко се бият
единствено северния склон на Икеба. В помежду си, но често нападат койотите, които
подножието на Централния проход живеят се опитват да отмъкнат храната им.
Лукавите рисове, разпръснали се из На север се намира същинската пустош.
необитаваните от хората полета. В източната Като площ е по-голяма от саваната, но по-
част на планината, между Централния проход малка от Великата пустиня. Състои се от
и океана, се намира племето на Планинските огромни участъци безплодна, напукана земя.
орли, които макар да обитават основно Вода се намира трудно. В повечето случаи
северния склон, са се заселили и в южния и с източници са малки изворчета или оазиси,
това са си навлекли гнева на тъмните елфи. около които племената правят своите лагери.
Съществуват и подводни води, за чието
Пустошта ползване се изкопават кладенци, но след
Условно може да се раздели на три части, изчерпването им биват изоставяни. Така се
които постепенно преливат от една в друга – превръщат в една честа гледка из Пустошта,
саваната, същинската пустош и великата която може да заблуди пътника, че е открил
пустиня. От тях най-южната е саваната. Тя се вода. Растенията са предимно жилави храсти,
намира в подножието на Икеба. Там земята е кактуси, бурени и изсъхнали дървета. Сред
плодородна, макар да виреят основно треви и Пустошта вирее особен вид диня, която
храсти. Дърветата са разпръснати нарядко, наричаме „цама”. Нейните корени някакси
като гъстотата им намалява от планината, успяват да съберат подземната вода в плода й.
навътре към Пустошта, където такива почти Пустошта е населявана от по-дребни животни,
няма или са изсъхнали. Погрешно е най-вече влечуги и насекоми. По назъбените,
схващането, че земите в Пустошта са голи скали постоянно могат да се видят
ненаселени от диви животни. Напротив, тук се накацали лешояди. На границата със саваната
срещат огромни стада от тревопасни животни, все още се срещат малки стада от тревопасни
както и много и разнообразни видове хищници. бозайници, отклони се по-на север.
Най-едрите бозайници са бизоните, а най- Единствените лъвове тук са прогонените самци
опасните хищници са саблезъбите тигри. Те или самки. А по напуканата земя се крият
населяват предимно западните части на отровни змии и гущери.
саваната, като предпочитат близостта на Най-северно е разположена Великата
планината. Когато не могат да си осигурят пустиня. Легендите разказват, че е безкрайна
храна, се качват по билото, за да търсят. и никой не може да я прекоси. Пясъкът й е
Никога не ми се е налагало да се бия със съставен от дребни камъчета, които събират и
саблезъб тигър, но съм чувал, че е умножават топлината на Светилото и се
изключително опасен и силен противник. Сред нажежават дотолкова, че дори да ходиш с
северните племена съществува поверие, че джуджешки ботуши, може да усетиш
зъбите му носят сила. Дали е така, не мога да горещината с ходилата си. А ако краката ти не
кажа. Но знам, че са много рядък вид. са тренирани, се налага да се мажеш с мехлем,
Легендите разказват, че са дошли от Бездната за да не се появят мехури. Тук денят е
и са надарени с магическа мощ. За сметка на изключително горещ, а нощта – студена. В
~ 140 ~
краищата на пустинята се срещат кактуси и Назъбения проход и голяма част от пустошта,
храсти, но навътре няма почти никаква като граничат с племето на Великите мечки от
растителност, с изключение на тази в юг и изток. Третите, независимо че живеят в
оазисите. Водата е скъпоценна, защото е планината, населяват и част от саваната около
рядкост. Единствените обитаеми части са Централния проход и малко по- на запад.
оазисите, където се намират лагерите на Последните са се заселили по източното
тамошните племена. Там се намира и най- крайбрежие, достигайки самата пустиня. Сред
големият наш град – Абрахаб, признат за северните части от пустошта и пустинята
столица на земите ни. Изграден е около най- живеят две други племена – на Отровните
големия оазис, навътре в пустинята. Според змии и Пустинните скорпиони. Първото заема
древните предания някога там е имало цялата централна и източна част и малко от
вълшебно езеро и сега обитателите на Абрахаб западната, но не и крайбрежието. За сметка на
черпят сили от останалата му магия. това второто населява западните земи и
Изключително красив град, целият в бяло, крайбрежие, а някъде териториите му навлизат
втъкал в себе си сила и могъщество. Веднъж дори в централната зона на пустинята.
щом влезеш в него ти се иска никога да не го Последното племе, за което не споменах е на
напуснеш. Единствените животни, които Гладните койоти. То е съставено от номади-
оцеляват в тези тежки условия са камилите, бандити, пръснати навсякъде из Пустошта.
влечугите и насекомите. Дори лешоядите не Няма конкретен район, който да се счита за
смеят да летят навътре в Пустинята. Говори се, техен.
че от град Абрахаб нататък пясъците са
обитавани от ужасяващи, могъщи чудовища, Някои по-незнайни представители
пазещи несметни съкровища и древни тайни. на флората и фауната
Чувал съм за гигантски хамелеони, които Дяволска трева – среща се из най-
причаквали пътниците като дюни и ги северните райони на Пустошта, малко преди да
поглъщали преди да осъзнаят какво става. А премине в същинска пустиня. Гигантите я
някъде там, в самото сърце на пустинята, се берат и пушат с лули, за да говорят с боговете.
намира Бездната – митичният вход към Огнено кокиче – среща се по върховете
царството на демоните, където Самариан ни на планината, близо до вечните снегове.
захвърлил, за да слугуваме дълги векове на Съдържа много силна отрова, с която племето
злите твари, и откъдето после сме излезли, за на Черните вълци маже остриетата на
да се заселим по тия земи. Къде обаче се оръжията си.
намира тя, никой не знае... и никой от Бял лотос – расте по върховете на Икеба
тръгналите да я търсят не се е завърнал, за да и има лечебни и магически свойства.
каже. Според едни предания, тя се мести Иноксис – екстракт от корена на този
непрекъснато и не е възможно да се открие храст служи като обезболяващо и често се
точно къде е, а според други се появява за ползва преди битка, за да не усещат воините
кратко на точно определени дати. болката от раните си. Здравият организъм,
Повечето племена живеят в Пустошта. В подпомогнат от този екстракт превръща
южните й части живеят Саблезъбите тигри, гиганта в опасен враг, който продължава да се
Белите лъвове, Великите мечки и Волните бие, дори да е смъртно ранен.
гларуси. Първите са в западното подножие на Арш – дърво, растящо по склоновете на
Икеба и южните части от Пустошта, между Икеба. Съдържанието на плодовете му е
морето и земите на племето на Белите лъвове. заместител на брашното и от него се прави
Вторите обитават степта в подножието на особен вид хляб.
~ 141 ~
Цама – диня, вирееща сред Пустошта. по-големи от тези на обикновените хищници и
Корените й извличат вода дълбоко из земята. да са извити надолу като лопати. Щом с тях
Саблезъб тигър – голям хищник от рода захапе своята плячка, няма изпускане. Говори
на котките, за който се носят легенди, че е се, че силата му е толкова голяма, че в устата
дошъл от Бездната и притежава магически си можел да носи цял бизон.
сили. Характерно е кучешките му зъби да са
Животът на Гигантите
Ние сме номадски народ. Дошли сме от с отглеждане на лозя във високите части на
пустинята и малцина от нас са намерили Икеба, и плодови дръвчета в ниските. Те
постоянен дом. Затова голяма част от произвеждат вино и ракия, и едновременно с
племената живеят в лагери от шатри, като това са скотовъдци.
непрекъснато сменят местоположението си, През зимния сезон се храним със
според сезона и миграцията на дивеча. Малко запасите си от осолено месо и изсушени
са онези, които са се устроили за постоянно в плодове. Също берем пещерни гъби и ловим
градове и малки селища. Това са племената, каквито диви животни има за прясно месо. По
населяващи склоновете на Икеба, но и сред това време повечето планински племена се
тях има номади. преместват да лагеруват сред уюта на
Обикновено мъжете са ловци и воини. пещерите. Причина за това са силните ветрове
Племето разчита на тях за набавянето на и бури по високите части на Икеба.
храна и за защита от врагове. Поради факта, Всяко племе се състои от стотици и дори
че се храним повече с месо, ловът се е хиляди малки, самостоятелни родове. Те
превърна в един от основните ни поминъци. населяват отделни лагери или селища и се
Някои племена ядат месото сурово, други управляват от старейшини. При някои от
първо го пекат. А кожите на убитите животни големите племена родовете са подчинени на
ползваме за облекло и материал за шатрите един основен водач, като при война се
си. Наравно с мъжете, жените също са воини и обединяват и се бият под негово командване.
добре боравят с оръжие. Но те се занимават За разлика от хората, при нас ролята на
предимно с отглеждането на децата, бране на лидерите не е толкова голяма. Водачите ни по-
диви плодове, зеленчуци и изравяне на скоро служат като обединители между
корени. По склоновете на Икеба расте едно родовете в името на определена цел. Те са
особено дърво, което наричаме „арш”. пример за това какъв трябва да бъде всеки
Плодовете му са големи колкото юмрук и са с един от нас. Живеят наравно с всички, а в
твърда черупка. Когато съдържанието му се битка винаги са първи. За водачи избираме
изсуши и стрие, от него могат да се опекат най-смелите, силните и достойните, защото от
питки, които не са по-лоши от онези, които тях зависи бъдещето на племената ни. В
човеците правят с брашно от царевица или случай че се окажат недостойни и излъжат
жито. Голяма част от племената отглеждат нашето доверие, ги убиваме, ако те не сторят
собствени стада крави, овце или кози. Тях доят това сами...
за мляко, а някои ползват вълната на овцете, Законите ни са строги, а най-тежкото
за да си тъкат дрехи. Малко са племената, наказание е смърт. Първият законодател в
които се занимават със земеделие. Такива са историята ни е водачът на Великите мечки –
основно Лукавите рисове, населили Урукс. Неговите закони се прилагат и до ден
плодородните поля в подножието на днешен, макар да са допълнени с ред други.
Централният проход. Останалите се занимават Изричането на лъжа наказваме с отрязване на
~ 142 ~
езика. Кражбата – с отсичане на ръка. тази на хората. За да пишем, използваме
Убийството – със смърт, като начинът на възли, които оплитаме от въжета. В началото е
прилагането й зависи от това, доколко тежко е трудно за възприемане, но се свиква бързо и
било то. Според поговорката ни, всеки трябва всеки може да се научи, стига да има желание.
да плаща за делата си – „зъб за зъб, око за Азбуката ни не е трудна, макар връзването на
око”. възлите да отнема доста време и материал.
Като воини предпочитаме пряката атака Всеки от нас се учи да чете и пише на родния
и не се замисляме за защитата си, тъй като си език. Според обичая, изписваме своето име
най-често поваляме противниците си с първите по гривата си или на плитка в косата. От малки
няколко удара, преди те да успеят да ни учим децата си на това – нещо, с което хората
нанесат тежки рани. Предпочитаме да се бием не могат да се похвалят, защото голяма част от
с големи оръжия като двуръчни чукове, брадви тях са неграмотни. Странно наистина, защото
и мечове, поради което рядко носим щитове. мнозина от тях ни смятат за глупави. А може
Най-великите ни герои са изобразявани как би пък тяхното писмо е по-трудно от нашето?
влизат в битка, хванали по едно такова оръжие Мъртвите горим на клада с подобаващи
във всяка ръка, но това е трудно постижимо почести. Всеки член на рода взима по щипка от
дори и за най-силните сред нас. Много пепелта, а останалата я разпръскваме, за да
разпространени сред нас са методите за може Мампанг да отведе покойника в
повишаване на поносимостта към болка, което отвъдното. Прахът на прародителите се
ни прави още по-опасни противници. А предава от поколение на поколение и всеки от
каменните оръжия, която някои от събратята нас го носи в своя талисман. Той ни дава сила,
ни си дялат, са изключително тежки. съвети и помощ, когато се нуждаем.
Имаме писменост, макар и по-особена от
Религия
Четирите вятъра са нашите богове. В тях зимата. Наричаме го „Вестителят на смъртта и
вярват всички племена без Черните вълци, сушата”, защото идва от сърцето на суровата
които преди векове са се отрекли, за да пустиня, през която минава пътя за отвъдния
почитат злата богиня Кали. Легендите свят. Той е пазител на портите към царството
разказват, че ветровете обитавали пустошта на смъртта. На вид е огромен, гол гигант с
още преди Войната на боговете, но като по- кожена препаска, стискащ в ръце тежък чук.
нисши не взели пряко участие в битката. Те До него винаги стои верният му саблезъб тигър
били там когато всичко приключило, превели Аркос. В тялото на тигъра е душата на
нашите прадеди през пустинята до северните последния вярващ вожд на Черните вълци,
склонове на Икеба. Тогава сме ги приели за като награда за героизма, проявил в битката
наши богове. Четирите вятъра не са лоши. Те срещу последователите на Кали. Аркос бил
се грижат за Пустошта и всички живи единствения в рода си, който се възпротивил
създания, които я обитават. Напътстват ни и срещу отричането от Четирите вятъра.
ни дават съвети. Понякога са сурови, но винаги Собственоръчно избил дъщерите и синовете
справедливи. Според обичая, всеки от си, които приели тъмната вяра и повел най-
четирите сезона символизира някой от верните си хора срещу последователите на
боговете. При настъпването му честваме Кали. Загубил битката и се самоубил със
празник в негово име. собствения си пречупен меч, за да не попадне
Мампанг жив в ръцете на врага и да не бъде пренесен в
Северният вятър, предвестникът на жертва на черната богиня.
~ 143 ~
Катала на смъртните. Тамур го презира, заради това,
Южният вятър, вестителката на пролетта. че се оставил да бъде победен и накарал
Наричаме я „Повелителката на живота и сестра си да страда заради него. Но Сетия
плодородието”. Това я свързва с животворните продължава да го обича като брат, а Бесиф й
дъждове, идващи от юг. Племената по помага със своите очи.
склоновете и подножието на Икеба я почитат Повечето племена си имат свещени
като повелителката на дъжда. Тя се явява в животни, които почитат и чиито имена носят
образа на изключително красива жена, с и те. Легендите разказват, че когато прадедите
огнени очи и дълга, златиста коса, в която е ни достигнали южните части на Пустошта и
закичила бял лотос. Не случайно наричаме северните склонове на Икеба, Четирите вятъра
белият лотос „цвета на Катала”. Приготвената раздали на всяко от десетте племена по една
от него отвара е изключително целебна. плочка с нарисувано с въглен животно. Те им
Тамур заръчали да почитат тези животни. И че всеки
Източният вятър, предвестникът на път, когато имат нужда от помощ, общите им
лятото. Наричаме го „Вестителят на деня и сили ще се превъплъщават в него, за да им
светлината”, защото Светилото изгрява от помагат и да ги насочват. Свещеното животно
изток. Мнозина го почитат като вятъра на на всяко племе е негов тотем и всеки член на
войната и преди битка си пожелават „нека клана носи на врата си негова малка дървена
Тамур да ме води и закриля в боя”. Той е фигурка. Според легендите, с времето, когато
огромен, мускулест воин, облечен в блестящи племената ни са станали многолюдни, някои ги
доспехи, хванал по една двуръчна брадва във напускали и обединявайки силата на Четирите
всяка ръка. В легендите се разказва как от вятъра, те получавали своя плоча със свещено
древни времена е издигал Светилото в животно, за да дадат начало на ново племе.
небесата и го прибирал обратно зад хоризонта. Плочките се пазят скрити в строга тайна,
Брат е на Сетия. защото от тях идва живота на племето. Ако
Сетия бъдат счупени, тогава клана бива покосен от
Западният вятър, вестителката на есента. смъртоносни болести и изчезва завинаги.
Наричаме я „Повелителката на нощта и мрака”, Мъртвият бог е полу-бог, който някога
защото Светилото се прибира на запад, за да населявал цитадела в сърцето на пустинята, но
даде място на нощната тъмнина. Явява се като по време на Войната се съюзил с Ахра-Ман и
жена, облечена в черна роба, с качулка повел тъмните орди от Бездната. В битката бил
нахлупена над главата и въоръжена с двуръчен убит. Или поне така разказват легендите,
меч, по чието острие тече мека, синкава макар боговете да са безсмъртни и да се
светлина. Малцина са виждали лицето й, но се заточват в забвение. Съществува древно
кълнат, че била много красива, имала дълга, поверие, че някога той ще се завърне на трона
светлосиня коса и сиви, слепи очи. На рамото й си, за да поведе отново ордите от Бездната.
е кацнал бухал, за който легендите разказват, Описван е като висок като планина, крилат
че бил нейният брат-близнак Бесиф. Някога гигант със сива кожа. За тронът му се казва, че
той предизвикал на двубой Мъртвият бог и в него били затворени могъщи сили и докато
загубил. Но сестра му се притекла на помощ и той съществува, значи Мъртвият бог е още
го спасила от гибел, заплащайки със зрението жив. А който седне на трона ще придобие
си. Мъртвият бог я ослепил, а брат й безсмъртие и невиждана мощ. Никой все още
прокълнал навеки да броди като бухал из света не е намирал двореца му и не е виждал трона.
~ 144 ~
Всеки клан в нашите земи се развива Саблезъбите Тигри
самостоятелно и връзката му с останалите е Живеят в саваната на запад от Назъбения
базирана на взаимна изгода и уважение. Ето проход и около него. Земите им се засичат с
какво знам за отделните кланове: тези на Великите Мечки от изток, с Черните
вълци на юг, с Пустинните Скорпиони на север
Великите Мечки и Отровните Змии от североизток. Отличават
Разпръснати са по северния склон на се със своята пъргавина и сръчност. На
Икеба, в частта между Централния и височина са малко над средната за гигантите,
Назъбения проход, а също така и из саваната в а на тегло са сравнително леки и рядко
подножието му. На външев вид са много едри и надминават сто и петдесет камъка. Водят
груби. Те са сред най-масивните представители номадски живот. Непрекъснато сменят местата
на гигантите и опитните им бойци често на своите лагери. Нямат изявен едноличен
надвишават двеста камъка. Имат буен нрав и лидер, което води до чести вътрешни битки за
са много избухливи, но са изключително верни влияние между малките под-племена.
воини, които почитат честта си, наравно със Обединява ги единствено общият им враг –
свещената велика мечка. Повечето им битки са Черните вълци. Търгуват с кожи, продавайки
с гоблините, нахлуващи от южните склонове на ги в град Ом за метални оръжия и сечива.
Икеба. Непрекъснато им се налага да бранят
стадата си в саваната, които са нападани от Черните Вълци
койотите и да отблъскват ордите на Черните Клан от племето на Ледените вълци,
вълци, настъпващи като плесен от запад. отрекъл се от Четирите вятъра и започнал да
Занимават се с лов на диви животни, се кланя на богинята Кали. Известен е със
отглеждане на лозя и скотовъдство. Не спазването на кървави ритуали, в които често
търгуват с почти никого. Обществото им е принася в жертва представители на съседните
затворено. Племето живее доста самобитно - в племена. Когато проблемите започнали,
малки селища в планината и подвижни лагери голямото племе на вълците се разпаднало и от
от шатри сред саваната, като вторите се него останали само Черните вълци, които със
грижат за пашата на добичетата. Като цяло силата на оръжието обединили останалите
Великите мечки предпочитат уюта на кланове и ги накарали да почитат Кали. Все
планината. Главният им град е Гудур. Издига още се срещат някои оцелели представители
се на непристъпния връх Оргу, гледащ на някогашното племе, съхранили вярата си в
отвисоко към Назъбения проход, на Четирите вятъра, но те се крият и живеят
изключително стратегическо място. Оттам откъснати от целия свят. Външно, вълците не
племето има непрекъснат поглед над прохода се отличават особено от най-разпространените
и съседните земи на Черните вълци, като следи представи за вида на гигантите – рядко
за поява на врага. Гудур е древен град. надхвърлят височина от два разкрача и три
Легендите разказват как Великата мечка юмрука и тегло от сто и четирийсет камъка.
довела предците на племето до самия връх и Територията на Черните вълци се намира
тогава те построили върху него своят град. между Назъбения проход, саваната, океана и
Смята се, че това е първият град на гигантите. Безмълвния каньон. Говори се, че тази част от
Там се провеждат заседанията на съвета на Колосът крие древен храм на Кали, в който те
старейшините, предвождан от Асгая – водача извършват кървавите си ритуали. Доколко е
на племето, управляващ вече двадесет и три вярно, никой не може да каже, но едно е ясно
години с желязна ръка. – богинята, макар и загубила от предишната си
~ 145 ~
мощ, наистина им помага. Черните вълци често много голямо влияние. Техен водач е главният
обикалят изоставените джуджешки галерии. жрец, понастоящем жрицата Испарана. Преди
Оттам си набавят оръжия и брони, последните години именно жреците са били причината за
от които обработват допълнително, за да им избухналата кратка война между тях и град
станат по мярка. Непрекъснато воюват със Ом, когато разбират, че Лукавите рисове са
Саблезъбите тигри и Великите мечки, а също приели човешките богове, наравно с Четирите
така и с лудите джуджета, за които се говори, вятъра.
че са останали в прокълнатите си галерии, Влиянието на военния съвет е било
превърнали се в гробница за техните събратя. винаги наравно с това на жреците. Причина са
Носят се слухове, че Черните вълци са честите сблъсъци с Прокълнатите, които
натрупали огромно богатство от открити сред непрекъснато нападат по северната им
тунелите скъпоценности и с тях си купували граница, разграбват, опожаряват и отвличат
оръжия и доспехи по поръчка от джуджешките гиганти от племето. Сега военен водач на
кланове. Никой не знае къде точно се намира Отровните змии е гигантът Халип, прославил
столицата им Далия и никой не е бил там, за се като „непобедимият”. От дълго време
да разкаже, но мнозина предполагат, че е племето води свещена война с „неверниците”,
някъде в сърцето на земите им, близо до храма както наричат Прокълнатите. В момента
на Кали. Едно от малкото известни неща е, че жреческото съсловие и военния съвет са
нямат вожд, а се управляват от жреца Бауна. обединили всичките си сили срещу врага, след
като Испарана и Халип сключиха брак, което
Отровните Змии практически прекрати вътрешните битки за
Територията им заема цялата централна, надмощие между двете фракции.
източна (без крайбрежието) и малко от
западната част на пустинята и пустошта. Лукавите Рисове
Живеят около оазисите и местата, където има Населяват земите в подножието на
вода. По брой на населението са трети след Централният проход, разпръснали се в малки
Великите мечки и Черните вълци. Поради селища около град Ом. Занимават се основно
тежките условия и липсата на достатъчно със земеделие и малко скотовъдство. А Ом е
ресурси, те са специализирани в търговският център на гигантите. Управлява го
занаятчийството произвеждайки различни Търговски съвет и е междинна точка между
стоки. За целта се снабдяват със суровини от севера и юга. Град Ом поддържа собствена
южните племена. По-слаби, изпити и не много армия от наемници, в която влизат основно
високи, техният вид ги отличава от всички гиганти от съседните племена. Според мирния
останали гиганти. За сметка на това са договор, подписан между Търговския съвет и
изключително жилави и издръжливи. Централният съюз, те пазят прохода. Намират
Непрекъснатите нападения от страна на се в неутралитет с елфите и не участват в
Прокълнатите и хилядите опасности, дебнещи конфликта между Планинските орли и
в пустинята, са ги превърнали в опитни воини. обитателите на Вълшебната гора. Отличават се
Главният им град е Абрахаб – официално с по-висока начетеност и търговски нюх. При
признат от десетте племена за наша столица. тях обществената структура се доближава
Племето е управлявано от жреческо съсловие повече до тази на хората, а и селищата им
и военен съвет. Отровните змии се славят като приличат повече на човешките. На почит е
изключително религиозно племе, дори на обичая рогат да се подкастрят или съвсем да
моменти фанатично спрямо вярата си към се заличават. Стараят се да не поддържат
Четирите вятъра, затова жреците им имат твърде едра фигура, макар в никакъв случай
~ 146 ~
да не минават за слаби. Това им придава почти и висок боен дух.
човешки вид, само че са по-едри. Забелязва се
и приемане на човешките богове, като всеки Волните Гларуси
гигант почита поне един такъв, без да се Живеят по източните брегове. Занимават
отрича от Четирите вятъра и свещеното се с риболов и скотовъдство. Имат няколко
животно. Лукавите рисове са на предпоследно големи селища, с малки пристанища. Рядко
място по брой на населението сред десетте търгуват с някого. Сами си строят
основни племена. плавателните съдове, които, макар и доста
грозни, са устойчиви и здрави. Отличават се с
Планинските Орли много спокоен характер. Имат изключително
Диво племе, което се е настанило на чувство за ориентация в морето и са
южния склон на Колосът, в непосредствена единствените добри плувци сред събратята си.
близост до Вълшебната гора. Не се знае кога Говори се, че са стигали до далечни северни
точно едно от племената на Планинските Орли брегове, откъдето носели скъпи и ценни стоки.
се опитало да се засели в гората на Елфите. Главният им старейшина се казва Агур,
Отсекли няколко дървета в покрайнините, за изпълняващ обединяваща функция между
да си построят къщи. Така възникнала кръвна родовете. За него се знае, че бил един от
вражда между гиганти и елфи. Заселниците онези, които се върнали от чуждите северни
били избити до крак от горските създания. В земи, но не обича да разказва за това.
битката се включват и представители на някои
от останалите племена. Войната продължава Пустинните Скорпиони
от появата на гигантите до сега. Селищата на Живеят дълбоко в същинската пустош и
орлите се намират високо в планината, добре пустинята. Най-малобройното племе,
защитени от нападения на елфите. Основно се разпръснато из оазисите, по-на север дори от
препитават с лов на диви животни и бране на племената на Змиите. Селищата им са малко, с
пещерни гъби. Често им се налага да грабят от постоянно местонахождение, което, обаче, те
крайгорските елфически селища, заради пазят в тайна. Често скитат из пустошта,
недостиг на храна и припаси. Много рядко се поради което останалите кланове ги наричат
случва да нападат кервани в Централния просто „пустинниците”. Повечето гиганти в
проход, дотам стигат само родове, които са племето са пътуващи ловци, които се скитат
изпаднали в крайна нужда. Част от гигантите сами из неприветливите райони в търсене на
предлагат своите услуги като наемници в град храна и древни артефакти. Събират се най-
Ом. Поради огромните си размери, които се вече в оазисите, където обменят новини и
доближават до тези на Планинските мечки, те разкритите познания. Поради тежките условия
лесно си намират работа и често могат да се на живот, са се научили да оползотворяват и
видят като лична охрана на някой големец или най-малкото, което имат или намерят. Много
да съпровождат кервани по пътя им сред издръжливи и интелигентни. Единственото
пустошта. Не са достатъчно умни, прекалено племе, чиито членове са отдали голяма част от
избухливи са и не мислят, когато се впускат в живота си на знанията. Говори се, че в
битка, което ги прави опасни противници. дълбините на пустинята има древна
Нямат централен град. Отделните родове библиотека, откъдето черпят знания, но това
живеят в постоянни селища из планината. са само легенди.
Нямат водач и нападат елфите хаотично, без Макар да са самотници по природа,
каквато и да била мисъл. Отличават се със никога не изоставят свой събрат в беда. Славят
своите катерачески способности, издръжливост се като изключително добри воини, въпреки
~ 147 ~
дребния си ръст, а преданията им често припаси, ги пазят от набезите на койотите.
описват как се бият с могъщите чудовища, Белите лъвове са единственото племе, чиито
обитаващи пустинята. Не са много приказливи. представители са пренебрегнали бойните
Според преданията, Четирите вятъра са им тренировки. Поради тази причина, въпреки
заръчали да пазят древните тайни, скрити в внушителния си вид, те не са добри воини. Но
пясъците на пустинята. поне стадата им са огромни и не гладуват.
Гладните Койоти Прокълнатите

Разпръснати са из цялата южна част на Сбирщина от малки кланове, живеещи
Пустошта. Нямат постоянни селища, защото са навътре в пустинята. Никога не са били част от
в непрекъснато движение. Представляват огромното племе на гигантите, защото не са
разбойническо племе, съставено от множество заслужили да останат на горната земя. Те били
малки под-племена, част от които дори не от онези, за които легендите говорят с
носят това име, но ги обединява техния тотем, презрение как са свели глава и не са се
за който вярват, че ги закриля. Под-племената противопоставили на демоните, дори когато
са съставени от отделни родове, чийто Орим ни върнал свободата и ни дал
поминък е грабежа. Те са огромна напаст, с благоволението на останалите богове. Ние сме
която останалите племена са длъжни да се се били с тях, убивали сме техни, а те – наши.
борят непрекъснато. Известни са с най-див Когато войната свършила, боговете ги
нрав сред събратята си. Рядко нападат изпратили обратно в Бездната. Но легендите
племена по планината, защото са номади и е разказват че преди да загине, Мъртвият бог
трудно за конете им да се катерят по канарите. сключил сделка с част от тях и успял да ги
Често нападат търговски кервани. Много добри скрие сред пустинята. Те никога не са
крадци и убийци, но не и воини. Единствено те почитали Четирите вятъра. Нямат свещено
се доверяват повече на лъка и кинжала. Бягат животно и вярват единствено в Мъртвия бог.
в планината само когато са застрашени и Живеят в пещери из няколкото малки скалисти
нямат друга възможност. масива в пустинята. Често нападат северните
лагери на Отровните змии, опожарявайки ги и
Белите Лъвове отвличайки жени и деца. В храмовете си
Населяват земите в северното подножие извършват кървави жертвоприношения. А сред
на Централния проход и тези на изток до тях живеят демони, избягали от Бездната,
племето на Волните гларуси. Занимават се които ги управляват.
единствено със скотовъдство, като продават
кожи и живи добичета на пазара в град Ом. Има още куп малки племена, разпръснати
Оттам си набавят други нужни стоки, които не в Икеба и пустошта, вярващи в някое свое
могат да си произведат. Учудващо миролюбиво свещено животно. Повечето от тях са
племе. Нямат врагове. Бият се единствено с самостоятелни и само формално са приели
Гладните койоти, които вилнеят основно в господството на десетте племена. Водят мирен
техните земи и им нанасят големи щети. Често живот и не нападат себеподобните си. Но ако
в лагерите им стоят малки военни групи на се наложи, без да се замислят посягат към
Великите мечки, които, в замяна на храна и оръжието, за да се защитят.
~ 148 ~
Жилища
Макар да сме номадски племена, ние сме старейшината. Нямат храм и ритуалите си
изградили свои собствени градове, които извършват в центъра на селото, където често
понякога се доближават и до общоприетата имат кладенец.
представа на останалите раси за град. В големите селища постройките в
центъра са дървени. Повечето къщи са с
Номадски лагер – разпространен е сред отделен обор, а за стадата си има общ такъв
племената, населяващи саваната и най-южните на цялото село. Тук вече се срещат храмове,
части от Пустошта. Големината му зависи от кръчми, ханове, занаятчии и други.Сламени
броя на членовете на рода. Обикновено не колиби има само в покрайнините, където
наброява повече от няколкостотин гиганти. гиганти живеят заедно с животните си. Рядко
Съставен е от няколко десетки шатри, които достигат хиляда жители.
лесно могат да бъдат премествани, с цел
търсене на нови пасища. Във всеки лагер има Оазис – единствените места сред
по една шатра за старейшината и шамана, ако пустинята, годни за живот, са оазисите.
има такъв. Те са по-големи от останалите и Местните племената изграждат своите лагери
често входа им се пази от страж. В центъра на около тях. Обикновено се заселват за
лагера се намира огнище, на което се пече постоянно, поради наличието на вода. На
месото, и около което се изпълняват външен вид са идентични с номадските лагери.
ритуалните танци. Шатрите не са малки и Не отглеждат стада добитък и не се местят
вътре може спокойно да се побере едно непрекъснато. Шатрите им са разположени в
шестчленно семейство. Приложението им е близост до водния басейн на оазиса, като се
най-вече при защита от силен вятър, дъжд или разпростират по целия му бряг. Този начин на
за спане. Шатрите се строят като първо се живот е специфичен за Отровните змии и
забиват дървени колове в земята, а после Пустинните скорпиони, а също и за някои от
върху скелето се окачат кожи. За транспорта племената на Прокълнатите.
им се ползват коне или камили. Затова във Оазисите обикновено са пренаселени и
всеки лагер има поне десетина добичета, чиято могат да достигнат до две-три хиляди
работа е именно това. обитатели, а понякога дори повече.
Планинско селище – характерно за Пещерно убежище – рядко племената

племената, населяващи Икеба. То не се мести. в Икеба ползват тамошните пещери за свой
Представлява нахвърляни една до друга малки дом. Стигат дотам само когато домовете им
колиби, предимно дървени и сламени, по-рядко бъдат унищожени и трябва да бягат, за да се
каменни. Броят им и големината на селището спасят или пък когато зимата се случи
зависят от броя на членовете на племето, прекалено студена.
което го обитава, мястото му в йерархията, За разлика от тях, племената на
както и особеностите на терена. Прокълнатите живеят основно в пещери из
Малките селца са по-често срещани и се няколкото малки масива в пустинята. При тях
обитават предимно от малки родове, пещерните убежища представляват малки
напуснали по-големия и отделили се в нов. села. Входовете им са замаскирани с храсти и
Повечето сгради в тях са сламени. Постройките камъни. Пазят ги стражи, които се крият по-
служат за спане, защита от дъжда и зимните навътре в пещерата, за да не се виждат, ако
студове, а също и за обор. Обикновено поне случайно влезе враг. Коридорите не водят
една от колибите е дървена и в нея живее надълбоко и не се отдалечават от входа. По
~ 149 ~
тях се достига до малки жилищни помещения, племе, се налага временно то да бъде
общи складове, храм и други пещери. разделено, според съставящите го родове.
Ако пещерите не могат да съберат цяло
Големите Градове
Освен описаните селища, има няколко спазването на реда и защита от евентуално
наистина големи градове, които са се вражеско нападение. Ом е спирка за
превърнали в културни и търговски средища. множество наемници, които винаги са готови
Там могат да се срещнат на едно място десетки да се включат в редиците на армията, заради
хиляди гиганти от най-различни племена. доброто заплащане. Така, преди години, когато
Ом бил нападнат от град Абрахаб, Търговския
Ом съвет бързо мобилизирал огромна армия, която
Намира се в южното подножие на направила засада на силите на Отровните змии
Централния проход. Представлява град- в Централния проход, и за кратко време ги
държава на племето на Лукавите рисове. разгромила.
Около него са разпръснати малки селища, Особено внимание трябва да се отдели и
наподобяващи човешките. Градът е обграден на законите в града. Те са обвързани с тези на
от двуредова, дървена стена с широчина два хората и на местната гилдия на джуджетата и
разкрача, запълнена с пръст. Има две порти – обикновено при провинение на представител
северна и южна. Служи като междинна точка на чужда раса, Търговския съвет оставя той да
между Пустошта и цивилизования свят. В него бъде съден по неговите закони, и от неговите
се извършват основно сделките между гиганти събратя. По тази причина в града съществуват
от една страна, а от друга хора и джуджета. два малки, самостоятелни гарнизона,
Там рядко се срещат търговци от Вълшебната съставени само от хора или джуджета.
гора, поради постоянните конфликти с
племената на Орлите. Град Ом се управлява от Абрахаб
Търговски съвет. Мнозинството от членовете Намира се навътре в пустинята, сред
му са от племето на Лукавите рисове. огромен оазис. Легендите разказват, че някога
Ом наподобява човешки град, но се там имало вълшебно езеро, но бавно магията
усеща пръста на гигантите в начина на се изчерпала и от него останал само оазисът.
построяването му. Улиците не са от камък, а от Въпреки това се смята, че в него все още има
добре отъпкана кал. Повечето постройки са магия, от която черпят сила обитателите на
изградени от дървен материал, като града. Абрахаб е най-големият и най-
обикновено основите им са от камък. Има два многолюдният сред градовете ни. Признат е за
големи храма, изградени от мрамор – един на наша столица. Това се случило след като
Четирите вятъра и втори на свещено им армиите му достигнали до Ом и след велика
животно – риса. Съществуват и куп малки битка в Централния проход, водачите на
храмове на всеки от човешките богове. В Отровните змии са предпочели примирието
центъра на града се намира малко възвишение, пред смъртта на хилядите воини-гиганти. В
върху което е построена дървена крепост, зад замяна град Ом дал съгласието си Абрахаб да
чиито стени живеят членовете на Търговския стане столица, а по-късно към това решение се
съвет. Югоизточната част е приютила присъединил и град Гудур. Единствено
огромния пазар, където е доста оживено дори представителите на Черните вълци от Далия
нощем. Градът поддържа средно голям не са съгласни с това, считат техния град за
гарнизон, чиито задачи са да следи за единствената столица на гигантите. Но те са
~ 150 ~
отлъчени от десетте клана и мнението им не се станало, а камъкът с оръжието му се пази до
зачита. Абрахаб е признат и за най-красивият ден днешен. Гудур е съставен от две части.
град. Не случайно го наричат „перлата на Първата е на самия склон. Тя е защитена от
пустинята”. Абрахаб е прочут с най-големия висока каменна стена, на която непрестанно
храм на Четирите вятъра. Състои се от площад, бдят стражи. Има само един вход и това е
в средата на който се издига статуята на главната порта. Пътят до нея се вие нагоре по
свещеното им животно – змията, а от него по склона и всеки, тръгнал по него, веднага ще
мраморни стъпала се изкачва до четири крила, бъде забелязан от пазачите. От вътрешната
сочещи в четирите посоки на света. Вътре в страна се намират множество дървени
тях е издигната по една гигантска статуя за постройки - къщи, кръчми, няколко малки
всеки от ветровете. Градът е защитен от храма, дюкяни на знахари, ковачи, търговци и
дебела и висока каменна стена. Поради липса други. Там се издига и високата кула Гана, от
на какъвто и да е дървен материал в която се открива пълен изглед върху
пустинята, постройките са изградени от Назъбения проход и отсрещните планински
каменни блокове, като така придават един склонове, владение на Черните вълци. Това е
светъл облик на града. Наоколо всичко е бяло. частта от града, в която Великите мечки
Няма обособен пазар, подобно на град Ом, а допускат чужденци, за да могат да извършват
съществуват няколко търговски улици, на търговия. Втората част е подземната. Състои
които се продава почти всичко. Езерото на се от множество галерии и пещери, водещи в
оазисът е с бъбрековидна форма, а в свещения храм на Великата мечка, покоите на
централната част на Абрахаб се намира вожда, съкровищницата, тренировъчните зали,
двореца, в който по традиция живеят жреците оръжейната и други места, които се пазят в
и вожда на племето. Храмът на Четирите тайна. Там никога не съм стъпвал, макар
вятъра е разположен централно срещу него. неведнъж да съм бил в Гудур, само съм чувал
слухове какво има вътре.
Гудур
Издига се на склона на връх Оргу. Това е Далия
главният град на племето на Великите мечки и Това е столицата на Черните вълци. Те не
е първият град, който сме построили. В него зачитат Абрахаб, нито друг град, принадлежащ
живее предводителят на племето и там на десетте племена. Информацията за Далия е
заседава съвета на старейшините. Гудур обгърната в мистерия. Никой досега не е бил
наподобява повече на крепост. Това е така, там, или поне не се е завърнал, за да разкаже.
защото е строен по времето, когато Черните Повечето търговци, които работят с Черните
вълци са взели властта от събратята си, а вълци не се допускат навътре в земите на
богинята Кали е поискала живота на техните племето. Размяната се извършва в граничните
съседи. Били размирни времена, в които села, а племето винаги си плаща цената на
Великите мечки дали хиляди жертви, докато стоката. За Далия се носят хиляди слухове.
възпрат прииждащите орди на вълците. По Разказва се, че бил построен до изгубения
онова време на власт дошъл великият вожд храм на Кали, намиращ се някъде в тази част
Урукс и създал първите ни закони. Именно на от планината. Други твърдят, че около
него проговорила великата мечка и го завела крепостната стена били набити на колове
на връх Оргу. Тогава той с всичка сила забил черепите на убитите врагове. Кое е вярно и
острието на меча си в един огромен камък и кое не? Никой не може да каже.
казал „тук ще бъде град Гудур”. Така и
~ 151 ~
Хората-гущери
Гущероидите са войнствен народ от като за най-изчерпателни се смятат записките
слузести, блатни твари. Никой няма идея кога на елфа-изследовател Лириан Мелий (1026 -
и откъде са се пръкнали, дори боговете имат 1473), или поне това, което е останало от тях.
смътна представа за тях. Въпреки привидно Но първо, нека накратко да разгледаме общите
примитивния си вид и поведение, тези схващания, приети от хората, за гущероидите.
същества са добре организирани и мнозина Хората-гущери имат някои особености,
биха се учудили от напредъка им. които никоя друга раса не притежава. Става
Историята им не е известна нито в въпрос за тялото им. Имат жлези, които могат
кратък, нито в пълен вариант. Предполага се, да произведат слабокиселинна слюнка в
че са се появили след някой от несполучливите огромни количества, особено след като се
експерименти на боговете. „Официалната” им нахранят, а и прицелът им е доста точен.
поява в нашия свят датира няколко години Устройството на скелета и крайниците им ги
след края на Войната, когато група ловци се прави родени плувци. Някои индивиди могат
натъква на странни, гнездовидни постройки в да се сливат с околните цветове, също като
покрайнините на блатата. Скоро след това хамелеони, но това не е характерно за всички.
установяват и близка среща с обитателите им – Съобразителни са, но не понасят сложната
същества с тела на гущери, но с човешко техника и науките, направо са скарани с тях.
поведение. Гледката на влечуги, ходещи на По-голямата част от обществото се
два крака първо предизвиква смях, но не след отвращава от отблъскващия им вид и ги
дълго – сериозна тревога. Непознатите приема като заплаха, затова малцина от тях се
същества се държали твърде нецивилизовано появяват сред другите същества. Добре се
(спрямо човешките обичаи). През десетото приемат единствено във военните
столетие възниква и военен конфликт с тях, подразделения, понеже сетивата им са силно
който окончателно затвърждава представата, развити и служат като разузнавачи. И макар,
че това са изключително нецивилизовани и че цивилизования свят има контакти с
кръвожадни създания. След като били гущероиди, напуснали блатото, те никога не
победени и изтласкани обратно в блатата, те споделят своите знания за живота си там.
започнали да проявяват открито желание да се Селищата на гущероидите, за които има
„цивилизоват”. Днес дори могат да се видят информация, са в южните и югоизточни
техни представители в по-големите градове, покрайнини на Блатото. Навътре, в самото
главно като прислужници на други раси. сърце на Блатото, никой цивилизован
Разбира се, цивилизованите народи никога не изследовател не е припарвал, така че може
биха се доверили напълно на тези потайни само да се предполага колко са поселищата
създания, но трябва да се признае, че са в там и как изглеждат те. Единственият, който
състояние доста добре да научат човешкия твърди, че е достигнал до знание за тях е
език, приет за общо средство за комуникация Лириан Мелий, но преждевременната му
между отделните народи. смърт, както и изчезване на по-голямата част
Естествено, в наше време има редица от записките му ни лишава от максимално
задълбочени изследвания на тези създания, точна информация по въпроса.
~ 152 ~
Живот и бит на гущероидите
според записките на Лириан Мелий
Лириан Мелий изгражда своя собствена Бе обявил сензационно, че след като приключи
теория за произхода на гущерите, според която работата си по своята последна книга –
те не са създадени в Титания, а някъде далеч „Щарха и тяхната цел в нашия свят” –
от нея. Колкото и странна да е теорията, тя би всеобщото мнение за гущероидите щяло
могла да обясни как така са се появили коренно да се промени. За нещастие, тази
изведнъж насред враждебното блато. книга не бе довършена, тъй като Мелий загина
Последните години от живота си, Лириан при недоизяснени обстоятелства в дома си,
Мелий бе посветил на разшифроване на заедно с двама от тримата си помощници. В
древни писания на гущероидите, попаднали у последвалия веднага след покушението пожар
него при изключително мистериозни е унищожен почти целия му архив, а третият
обстоятелства. Според най-разпространената му помощник е безследно изчезнал и все още
теория самият той ги е откраднал от свещен се издирва, макар да е изминало доста време.
храм на Щарха – истинското име на Разпространителите на слухове веднага
гущероидите. Макар това никога да не било обявиха, че убийците са специално обучени
потвърдено от самия Мелий, то бързото и гущероиди, изпратени от техните шамани да
неподготвено напускане на дългогодишния му приберат откраднатите реликви. В подкрепа на
дом в покрайнините на Блатото и завръщането тази теория е и факта, че никакви древни
му в цивилизацията се считат от мнозина като предмети не бяха намерени в опожарения дом.
явно доказателство за правотата на тази По-долу сме събрали и систематизирали
теория. В Мелион би бил значително по- информацията, извлечена от оцелелите
защитен от гнева на Щарха и техните шамани. документи на Лириан Мелий.
За началото
„...В началото всичко било мътно и меко, мъдростта на Кссе не била толкова голяма,
и пусто. Нямало никакви живи твари, нито колкото на Вечното Блато и част от съмненията
растения, нито твърдини. Всичко било едно и завистта успели да се въплътят в творенията
огромно Блато без начало и край, без цвят му, докато ги създавал. Защото, макар и да не
дори. И тогава от Блатото се родил Кссе’новва знаел, дълбоко в себе си Първородният
– Първородният. Той бил първото дете на изпитвал гняв и завист към Вечното Блато,
Вечното Блато и получил сила, с която можел понеже то го създало, а не обратно. Същите
да направи всичко, което поиска. Отначало отровни чувства били втъкнати в децата му,
Първородният не знаел собствената си сила и където покълнали като гъби след дъжд.
нерядко създавал неща ужасяващи и грозни, Времето минавало, а завистта растяла, докато
но Вечното Блато било благосклонно и дошъл момент, в който Драхх и Легун открито
изтривало грешките му, като го учило на започнали да оспорват могъществото на
знания. Така, след безброй векове Кссе’новва Кссе’новва.
станал достатъчно мъдър да използва разумно „Не е ли той роден от Вечното Блато като
силата си. Първото нещо, което направил, самите нас? – питали те. – С какво право ни
било да сътвори създания подобни нему, които заповядва и се държи като господар? Трябва
да учи, също както Вечното Блато бе научило да се отървем от него, че само мъка ни чака!”
него. Така били родени Лессра, Драхх, Мессъ, Много говорели Драхх и Легун, но
Фоххра и Легун – децата на Кссе’новва. Уви, знаели, че силата на Първородния е прекалено
~ 153 ~
голяма, за да се справят с него. Затова решили като оръжия. Щарха не били силни, но се
да използват хитрост. Твърдейки, че искат да размножавали с такава скорост, че за съвсем
разгадаят тайната на творението, те започнали кратко време разполагали с армия, способна
да създават твари в блатото, които скривали в да повали даже бог.
най-далечните му краища. Когато Макар да не било сигурно кой е
Първородният ги питал къде са творенията им, създателя на Щарха, те почитали Исса – едно
двамата свивали рамене и отговаряли, че от децата на Легун. С неговото име на уста
творенията им били прекалено уродливи и Щарха се хвърляли напред и въпреки
Блатото ги погълнало. Тъй като бил доверчив, огромните загуби унищожавали бог след бог.
Кссе’новва всеки път се съгласявал и ги Като видели това, децата на Първородния се
окуражавал, като им давал съвети как да се притеснили. Това не били първите създания
справят по-добре. И двамата предатели използвани срещу тях, но тези били толкова
доволно потривали ръце, без да знаят какво многобройни, че дори обединени, всички
зло са сторили. Те и не можели да знаят, божества на доброто едва ли щели да ги спрат.
защото никой не подозирал, че цялата жлъч се Много мъдрували боговете какво да сторят и
била вселила в новите създания, многократно все не намирали отговор. Драхх предлагал да
по-силна от преди. Така, предателите сложили убие Исса, но тогава кой знае как щели да се
началото на поколение от предатели, които на развият Щарха, понеже Исса бил единствения
свой ред създали свои творения, още по-зли от бог, от който се бояли. Обезкуражен,
преди. Минало време и скоро Блатото било Първородният се допитал до Великото Блато.
изпълнено с множество твари, една от друга „Какво да сторя, Блато, което ме сътвори?
по-зловещи. Видели това децата на Кссе’новва – попитал той. – Как да спра Щарха? С всеки
и осъзнали грешката си. Отчаяни, те отишли изминал миг броят им се увеличава и скоро ще
при създателя си и му разказали какво се настъпи мигът, когато ще изпълнят цялото
случило. Очаквали гнева на Първородният да е блато и всичко, което се вижда.”
огромен, но за тяхно учудване той се зарадвал. „Не безпокой се! – отвърнало му Вечното
„През цялото време знаех какво сте Блато. – Не съм ли аз това, което те създаде?
намислили – казал им той. – Нима може нещо Аз знам начин, който може да накара всички
да стане, без Вечното Блато да знае? Докато аз твари да изчезнат. Аз съм способно да създам
ви създавах, в мен се бе прокраднала капка нещо, което е извън мен, и щом някой попадне
завист, която прехвърлих на вас, а вие на свой там, вече да не е тук и да не може да се върне,
ред – на своите творения. Сега виждам, че освен ако някой от вас не стане достатъчно
чрез мъдростта си сте успели да изхвърлите могъщ и мъдър да го извика обратно.”
омразата от себе си и сте чисти. Сега заедно Почудил се Кссе’новва, но нищо не казал,
ще създадем твари, в които да няма зло и с тях а само се върнал при децата си и им повторил
ще се изправим срещу всички други в блатото.” чутото. Всичко изглеждало твърде невероятно
Така наченала вечната война, която на и затова Първородния и последователите му
продължава и до днес. Войната, която трябва се подготвили за предстоящата битка. Всички
да прочисти Блатото от всяко зло. смятали, че е само въпрос на време Щарха да
Но не всичко завършило с началото на ги нападнат, но те така и не идвали. Минало
тази война. Докато траела тя, много неща се доста време и Кссе’новва решил да провери
случвали – съюзи били сключвани и разваляни, какво е станало. Въоръжен с най-великите
богове се раждали и умирали, но най важното оръжия, които успял да създаде, той поел към
– в една част от блатото се появили Щарха – онези части от блатото, които били изпълнени
създания, чиято цел била да бъдат използвани с Щарха. Когато стигнал там, с изненада
~ 154 ~
установил, че Щарха вече ги нямало – никъде появил древният им създател – Исса. Успял да
не можел да бъде видян дори един от тях. отвори дупка във Великото Блато и като съзрял
Зарадвал се богът и съобщил на децата си творенията си, отново ги дарил с разум и им
новината. Така вече нямало какво да ги плаши върнал и спомените, които загубили.
и Първородният, заедно с всички предани нему „Изправете се, творения мои! – заповядал
богове, се заел да унищожи останалото зло, богът. – Изправете се и отново бъдете
скрито в различните краища на Великото величествената Щарха, която бяхте преди! В
Блато...” миналото вие бяхте велики воини, достатъчно
Това е известно за Великото Блато и силни да свалите богове, но сега сте наказани
появата на боговете, но историята на Щарха не и затворени на тази твърд извън Великото
спира дотук. Всичките те били изхвърлени от Блато. Но не се отчайвайте! Аз ще ви върна в
Великото Блато в десетки места извън него. мястото, откъдето сте дошли! Ще ви пренеса
Никой не успял да разбере как или къде точно, отново в Блатото, което сега виждате над вас и
но когато и да погледнели нагоре, Щарха вие ще заемете мястото, което ви се полага!
виждали блатото отдалеч, недостъпно за тях – Но дотогава ще трябва да останете в
голямо и черно, в което блещукали боговете. Извънмястото, където сте сега. Това е вашето
Мястото където били изхвърлени било изпитание – единствено на най-силните и най-
твърдо, сухо, с недостатъчно вода и храна. верните ще им бъде позволено да се върнат.
Условията били толкова жестоки, че няколко Така че, развийте се, увеличете силата си и
години след прокуждането им от Великото унищожете всички, които дръзнат да ви се
Блато, повечето Щарха загинали. Останалите опълчат! Станете господари на тази твърд, а
били принудени да водят жалко съществуване, след това ще можете да станете господари и
като постепенно се изродили дотолкова, че на Великото Блато!”
приличали на обикновени гущери, а не на Това били думите на великия бог Исса,
величествените създания, които били. създателят на Щарха. Те са запомнени,
Минали векове, през които Щарха се предавани от шаман на шаман през вековете и
превърнали изцяло в безмозъчни гущери. По така ще бъде до деня, в който Щарха станат
всичко изглеждало, че това щял да бъде краят достойни да се върнат във Великото Блато,
на съществуването им, но тогава отново се както им е обещано...
Петте етапа на развитие

По повелята на боговете, Щарха трябва един с нищо нямало да се различава от този на
да минат през пет етапа на развитие, като останалите. Единствено така щяло да бъде
само най-силните са допускани да преминат в осигурена съвършеността на расата – всеки
следващия. По този начин всяка слабост ще щял да заслужи мястото си според личните
бъде изкоренена в зародиш и расата няма да умения и нямало да го е страх, че може да
се огъне пред никаква опасност. изгуби дете, защото всички малки гущерчета
Боговете знаели също, че освен качество ще са му деца, а и едновременно с това никое.
трябвало и количество. Макар силна, малката Първият етап на Щарха е Игматът. Това
армия нямала особени изгледи за успех срещу е етапът, в който хайверът е хвърлен в
тълпите паплач в света, а боговете нямало блатото. В този етап зародиша на гущера
вечно да наглеждат Щарха и да я предпазват. (наречен „Игмат”) не може нищо да направи,
Затова било решено създанията да не се делят тъй като зависи единствено от съдбата дали
на мъжки и женски. Всеки гущер да хвърля ще бъде изяден от блатни създания, изгорен от
хайвер веднъж на пет години, като хайверът на ярките лъчи на Светилото, изхвърлен на брега
~ 155 ~
или потопен дълбоко в тинята, където бавно селището на Ксса. Голяма била изненадата им,
ще се задуши. Според старейшините и когато съгледвачът се върнал и разказал, че в
шаманите на Щарха, в този етап боговете селището нямало жива душа. Така се родила
изразяват волята си, като помагат единствено теорията, смятана за ерес, че търсачите
на избраните да оцелеят съдбоносните двайсет усещат присъствието на Щарха и се стремят да
дни. Понякога се случвало хиляди игмати да се приближат към нея.
преминат първия си етап на развитие, Докато са в този етап на развитие
понякога едва стотина. гущерите трябва да развият светкавични
Макар всичко да се счита за рефлекси и чувство за самосъхранение,
предопределено от боговете, не е рядкост в понеже представляват апетитна плячка за
тежки времена, те да хвърлят хайвера си в множество блатни твари, включително и
рамките на своето селище, като с това се прелитащи отгоре птици. Неслучайно, едва
надяват по-голямата част от децата им да една десета от търсачите успяват да стигнат
оцелеят. Когато опасността премине и рода някое селище.
отново започне да процъфтява, гущерите пак Няколко месеца след началото на
отиват дълбоко в блатото, за да са сигурни, че търсенето идва най-спокойният етап от
единствено най-силните ще преминат в съществуването на Щарха – Какавидата. Това
следващия етап от живота. е шестмесечен период на непрестанни сънища,
Двайсет дена след хвърлянето на в които се оформя характера и мисленето на
хайвера, на малките зародиши вече са им се бъдещия гущер. Както твърдят шаманите и
оформили очи, уста, две ръчички, както и старейшините, „каквото става около
опашка, с която да плуват в блатото. Това е какавидата, същото ще влезе в главата на
началото на етапа на Търсене, през който гущера, когато премине в следващия етап”.
зародишът (наречен Търсач) достига Макар и правилни, именно тези думи били
селището на рода си. Все още остава мистерия причина за голямото количество унищожени
как така търсача е способен да намери нещо, какавиди. Всеки род искал да има най-силните,
което не е виждал никога през живота си, но най-ловките, и най-жестоките воини, затова
поколение след поколение, хиляди Търсачи често подлагали какавидите на всякакви
безпогрешно се завръщат в мястото, което опасности. Предполага се, че хвърлянето на
след няколко етапа ще нарекат свой дом. какавида надалеч развива ловкостта и
Шаманите на Щарха твърдят, че не друг, скоростта на гущера в нея, удрянето на
а великия бог Исса води търсачите до целта какавидата – издръжливостта му, слагането на
им, и че единствено чрез волята му те достигат какавидата близо да хищни зверове –
селището. Въпреки това, сред старейшините се смелостта му и т.н. Някои дори носели
чуват други мнения, основани на събитията, какавиди докато се биели, за да могат малките
последвали „Падението на Ксса”. Според да усвоят различни бойни техники и умения. А
слуховете, след края на тази ужасяваща война, шаманите си избирала няколко, които взимали
в която възгорделия се род Ксса бил унищожен със себе си и постоянно им говорели за делата
и изгонен от Блатото, група воини, прекалено на великия бог Исса, както и за съдбата,
уморени, за да се приберат, си направили предопределена за Щарха.
лагер насред Блатото. Докато спели, към тях се Когато свърши и третия период, между 7
приближили няколко Търсачи, принадлежащи и 10 месеца след хвърлянето на хайвера,
на бившия род Ксса. Когато видели това, настъпва важен момент за всеки гущер –
войните се смутили и веднага изпратили един чупенето на какавидата. В зависимост от
да провери да не би да има оцелели в начина по който бъде разчупена твърдата
~ 156 ~
черупка, се определя кой ще бъде учителя на Търпеливите, които успеят да обуздаят
малкото, докато то само ще може да се грижи дивия си нрав в продължение на 15 години
за себе си. Макар всичко да се решава на след излюпването, имат възможността да
определения момент, има няколко негласни преминат в последния, най-висш етап на
правила. Обикновено тези, които счупят съществуването – Щарха.
какавидата с такава сила, че няколко парчета Според древните легенди, Щарха е нещо,
от нея да изхвръкнат настрани, биват взимани до което достига всеки, оцелял всички
от вожда или старейшините. Тези, които се останали периоди. Но ако това е било някога,
измъкват от какавидата като открехват малка то сега нещата стоят по друг начин. Тайната на
пукнатина, биват обучавани за следотърсачи, а достигане до петия етап е известна единствено
останалите се взимат от всеки по ред, като на шаманите, а те не я споделят с никого. Така
най-висшестоящите избират последни. е измислено „изпитанието на древните”. В
Изключение са гущерите на шаманите, които определен от шаманите ден всички гущери
се излюпват в собствената им колиба. биват събирани в тайна част от блатото. Там,
След като се излюпи, създанието прилича след като е извършен ритуал към Исса,
досущ на малка Щарха, но въпреки това се шаманите използва магията си, за да създадат
нарича Гущер. Това е началото на вода от огън, която заобикаля гущерите.
обучението, в което всеки гущер трябва сам да Единствено тези, които успеят да преминат
развие способностите си и да намери своя път горящата преграда достигат Щарха, като
в живота. За съжаление, нерядко подрастващи боговете знаят кои гущери са се опитали да
гущерчета надценяват способностите си и измамят съдбата, като преплуват под огъня.
поемат в блатото уверени, че могат сами да се Болките са ужасни, но месец след
справят. Повечето не се завръщат. Много преминаването на огнената бариера, на
умират, част остават при неродовите гущерите им поникват твърди плочки на гъба –
гущероиди, а някои дори напускат блатото в знакът, че вече са Щарха.
търсене на неясна цел, скитащи из враждебния
свят до края на дните си.
Характеристики
Щарха са запазили богоподобната си необходимо да губи време в изкуствено
форма, която ги отличавала от всички прости възвеличаване на външния си вид.
създания. За съжаление, неспособни да Щарха са една от най-ужасяващите и
приемат това, нисшите раси започнали да грозни раси ходещи под лъчите на Светилото,
сравняват Щарха с животни и всякакви гнусни според създадените от нас – елфите –
създания. Затова в почти всички описания на стандарти за красота, които малко раси могат
Щарха се правят сравнения с гущери и змии, да удовлетворят. Дори не е необходимо да
но нима могат смъртни да променят волята на навлизате във вонящото им блато, за да
боговете? Скоро ще настъпи момента, когато разберете това – коя нормална раса би живяла
Щарха отново ще заслужи мястото си във в подобно място, освен ако не е поне толкова
Великото Блато и тогава на всички, които са се отвратителна, колкото калта, която обитава?
подиграли ще им бъде потърсена сметка. На външен вид са като огромни гущери – по-
Дотогава, обаче, ще се наложи да разчитаме високи от джуджета, макар и малко по-ниски
на неправилните описания, направени от от хора. Парадоксът е, че при направените
низши създания, защото, въпреки великата си експерименти с труп от гущер установих, че в
сила, Щарха не е суетна раса и не смята за опънато състояние той е около два-три юмрука
~ 157 ~
по-висок от човек. Индивидът, който юмрука, в зависимост от възрастта и
изследвах, показа, че дължината му е над два определения индивид. Зъбите, от друга страна,
разкрача ако е изправен. Причината се крие в може да се каже че са идентични с кучешките,
гръбнака, на гущерите, който е изключително макар да се забелязват известни разлики.
прегърбен и едва след натрошаването на Моето лично предположение е, че именно
прешлените е в състояние да се изпъне благодарение на зъбите си, както и на
изцяло. Самата кожа на създанията също еластичния език, Щарха могат да произнасят
наподобява такава на влечуго, макар да е по- нашата реч, било то с дефекти, а не само да
близка до тази на крокодила, отколкото на съскат като останалите влечуги. Тук трябва да
гущерите. Въпреки привидно грубия си вид, тя отбележа също, че езикът на някои индивиди
е изключително мека и гладка. Възможно е може да се използва като изключително
дори да се правят дрехи от нея, но за опасно оръжие, способно да удари цел на два-
съжаление те биха служели единствено за три разкрача разстояние.
декорация, тъй като, отделена от тялото, Поредицата експерименти, направени с
кожата бързо губи качествата си. Цвета й е жив индивид показаха, че Щарха е
блатисто-кафяв, понякога със зелени оттенъци. изключително издръжлива раса, за която
По време на пътуванията ми дочух слух за войната е начин на живот. Първоначалната ми
гущери, които били ярко червени на цвят, но теория, че са студенокръвни се оказа
ако е вярно, тогава става въпрос за някакви погрешна, което означава, че те могат да
изключения или „албиноси”, а не отделен вид. оцелеят и при студени температури. Но
Очите на Щарха вероятно са търпимостта им е малка и гущер, който остане
единственото красиво нещо, което притежават. на студено повече от час без дебели дрехи или
Все още остава загадка защо точно те са огън, изпада в несвяст.
дарени с такива необичайни очи, но факта Създанието, с което експериментирах,
остава. На пръв поглед очите на всеки индивид прибягваше до множество стратегии, с които
изглеждат абсолютно идентични с останалите се стремеше да се измъкне от лабораторията
– мътно-зелени кълба с линия, вместо зеница и ми. Първоначално започна да плюе по мен и
малки жълтеникави точки, които сякаш плуват асистентите ми. С нежелание отбелязвам, че
в самото око. При опасност, обаче, с изненада лепкавата субстанция е изключително парлива
забелязах, че окото променя цвета си. Тази за нашите и човешките очи (двама от
промяна не спазва никакво правило – асистентите ми са хора) както и за кожата ни и
получения цвят е различен, като се придържа може да предизвика леки форми на временна
към студените, мътни цветове – син, зелен, парализа.
тъмно лилав и т.н. Очевидно, когато гущерите След като тази атака не сполучи, гущерът
се почувстват застрашени, в очите им прибягна до друго – опита да издере вратата с
настъпват промени. ноктите на ръцете и краката си. Най-
Друга особеност, свързана с очите на изненадващото е, че в края на краищата успя.
Щарха е наличието на втори клепач, който Никога не съм предполагал, че краката му,
открих чрез дисекция. Изглежда той покрива които имат само три пръста, притежават
окото, когато създанието се намира във вода и такава сила.
така му позволява да вижда многократно по- Един от помощниците ми отбеляза, че е
добре при тези условия. открил слабото място на гущерите – опашката.
Муцуната им силно наподобява тази на Изглежда тя е изключително чувствителна и
гущер, като размерът й достига няколко нараняването й предизвиква нетърпими болки.
~ 158 ~
Храна, отрови, мечти, страхове
Говори се, че в далечното минало, когато шаманите се отровил от донесените му
Щарха била във Великото блато, те яли от плодове. В този ден една-единствена смърт
храни, достойни за боговете. Ала след била достатъчна за шаманите да се съберат и
изхвърлянето им всичко това се променило. да обявят растенията за опасни и гнусни в
Застрашени от изчезване, те първо привикнали очите на боговете: „Дори когато умираш от
на обикновени храни, а като и това не глад, не прибягвай до плод или растение, тъй
помогнало – до всичко, което можело да се като то не би могло да те спаси. Дори да
яде. Поколения идвали и си отивали, докато помогне на тялото ти, това достатъчна причина
постепенно вкусовете на Щарха се променили ли е да изгубиш възможността да се върнеш
дотолкова, че нямали нищо общо с във Великото Блато?”
божествените си предшественици. За храна Разбира се, след няколко поколения
вече служели всякакви обитатели на блатото забраната била премахната, като вече всеки
(които били по-слаби от самата Щарха, гущер сам решавал дали да яде плодове или
разбира се), както и труповете на което и да не, без страх, че заради това свое действие ще
било създание, включително и други Щархи. му бъде забранен пътя към Великото Блато.
Единствено било забранено да се ядат малките Уви, съществували и други забрани,
на Щархите, дори и по време на война между които задължавали Щарха да водят определен
родовете. начин на живот, съобразен с изискванията на
Растенията, от друга страна, биват шаманите. Някои от тези „закони” били
гледани като изключително опасни продукти и същите, които Щарха определили след
се консумират само в моменти, когато изхвърлянето си от блатото, други били
непосредствената смърт изглежда неминуема. създавани от съвета на шаманите или на
Причината за това е печалният опит, който определен техен представител, за лично
Щарха имали с плодове и растения. облагодетелстване. Ала кой, освен шаман
Първоначално на това не се обръщало много може да определи кога един Щарха ще се
внимание, до момента, когато един от върне във Великото Блато?
Правилата на Блатото
Не свиквай с удобство в тази твърдина, Не позволявай на останалите създания да
защото това би могло да те задържи тук! се държат надменно с теб! Не те, а ти си
Помни, че си създаден във Великото блато и наследник на Исса и на теб е обещана власт
единствено там трябва да създаваш дом! във Великото Блато.
Не забравяй Исса, своя създател и Не яж гущери, които не са преминали
времето, когато той ще иска от теб да третия етап от развитието си – тяхната съдба
изпълниш задачата, която си обещал! Когато още не е определена от боговете и ти не може
настъпи моментът, не се колебай да влезеш в да се месиш!
битка и да умреш за него! Изпълнявай това, което ти кажат
Не вярвай на другите божества, шаманите, защото в тях е познанието!
независимо какво ти обещават – те са измамни Следвай вожда на рода си, но помни, че
и искат да те отклонят от пътя на Исса! Не дори той няма власт над шаманите!
бяха ли те тези, които те изхвърлиха от Не обръщай внимание на гущерите –
Великото Блато? колкото и да говорят, те си остават по-нисши!
Не може да има мъдрост в думите им.
~ 159 ~
Дори да излезеш извън Блатото, Не покривай тялото си, освен когато
продължавай да го носиш в съзнанието си! излезеш от Блатото, но дори тогава не
Не се доверявай на никого извън поставяй метал върху себе си!
Блатото, освен ако три пъти не ти спаси Никога не се колебай, особено в битка!
живота, и дори тогава бъди предпазлив! Великото Блато няма нужда от Щарха, които се
Не яж растения или плодове, освен ако колебаят.
си сигурен, че не се отровни! Най-добре Не яж част от себе си – който вкуси
изобщо не ги яж – единствено боговете знаят плътта си не би влязъл във Великото Блато!
какво може да те сполети след това. Не сменяй господаря си! Ако трябва да
Ако шаман ти даде заповед, която знаеш, служиш някому, служи му вярно докрай или
че е забранена, изпълни я! Шаманите виждат докато изтече уговорения период!
неща, които други не виждат. Ако са сгрешили, Не се подигравай на гущерите! Ако не
те ще поемат наказанието, а не ти. внимаваш и ти можеш да станеш отново такъв.
Не хвърляй хайвер където може да умре!
Йерархия
Щарха имат изненадващо проста и Разбира се, има огромна разлика между
ефективна йерархична система, чрез която действията на един шаман и тези на съвета.
всеки е поставен в определена категория Макар и рядко, се случва да избухват
даваща му определени права и отговорности. конфликти между шаманите относно
Всеки Гущер трябва да се съобразява с определени въпроси и тъй като подобен
Щарха, дори когато не е задължен да конфликт би бил разрушителен за обществото,
изпълнява заповедите му. Това е така, защото се налага намесата на целия съвет.
Щарха е една стъпка по-близко до Великото Съществуват дори слухове за разцепването на
Блато от обикновения гущер и като такъв, по- съвета далеч в миналото, но това е нещо,
верен служител на Исса. Недопустимо е гущер което единствено шаманите биха могли да
да прави забележка на Щарха при каквито и да знаят и те не го споделят с никой.
е условия. Ако все пак такъв случай възникне, За разлика от останалите, шаманите
гущерът е задължен до три дена да стане живеят в домове от камък, които са значително
Щарха или да бъде убит. В изключително по-големи от другите. За създаването на
редки случаи (например, ако гущерът е подобен дом се изискват много усилия, а
помощник на шаман) наказанието може да е понякога и пътувания извън блатото, в търсене
смекчено до прогонване от блатото. на специални материали. Целта била не да се
Родът или групата, към която принадлежи осигури по-приятен живот на шаманите (това
Щарха също е от изключително значение при се считало за недопустимо), а те да се закалят
определяне на поведението му. Според това и свикнат с трудностите на живота, така че да
йерархията е разделена на пет основни могат да дават най-добрите възможни съвети.
стъпала. Сградите им се разделят на три нива. Най
Най-отгоре е съветът на шаманите. Те долното е място, където Щарха, които не са
пряко тълкуват знаците, изпратени от боговете шамани могат да идват и да искат съвет.
и съветват вождовете какво да сторят. Често в Доколкото успях да преведа думата, която го
техни ръце е живота, както и смъртта на описва, тя би звучала като „блатието”. Тази
определени индивиди, групи или цели племена част от сградата е до половина под водата,
(както бе в случая с рода Ксса, който вече не което е нормално за всички останали
съществува). постройки. Второто ниво се нарича „пустник” –
~ 160 ~
там се отглеждат и обучават гущери и Щархи, свитата на вожда на даден род сметне, че
които са избрани от шамана за негови въпреки недостатъчните качества на вожда си,
помощници и ученици. Най-високото ниво е родът е достатъчно силен да оспори мястото си
мястото, където живее самия шаман. Тъй като в йерархията. Обикновено такива неща биват
според Щарха може да има само един шаман в избягвани чрез решителната намеса на
сграда, всеки друг от съвета на шаманите шаманите, но в един определен случай
трябва да спи в пустника по време на действията им се оказали твърде късни. В
гостуването си. резултат на това един от родовете, родът Ксса,
Колкото и странно да е, обикновените направил опит да стане първород, без да има
Щарха знаят за съществуването на не повече достатъчно силен водач. Изправени пред
от 5 шамана – един във всеки род. Добре опасността от пълен хаос, съветът на
известно е, че има още, както може да шаманите незабавно заповядал на всички
потвърди всеки, преминал ритуала на Исса. родове да нападнат Ксса и да го унищожат.
Въпреки това остава загадка къде се намират Заповедта била изпълнена и така един от
всички останали. родовете на Щарха изчезнал завинаги.
Втори в стълбицата са Щарха, които На четвъртото стъпало са поставени
принадлежат на най-силния от родовете, или безродовите Щархи – тези, които предпочитат
„първородът”, както официално се нарича. При да живеят на малки групи по няколко стотин
случай на нападение, съюз или заплаха, която индивида, далеч от шума и организацията на
застрашава всички в блатото, първородът големите родове. Най-често това са гущери,
повежда подчинените родове. Те са длъжни да които не изпитват особени симпатии или
се подчиняват и да се държат с вожда и доверие към шаманите и предпочитат сами да
свитата му сякаш са шамани. Разбира се, това открият пътя към Великото Блато. Други
не винаги се спазва и нерядко избухват дребни просто смятат, че живота на това място е по-
конфликти и спорове между различните добър и го приемат за свой постоянен дом.
родове. Тези спречквания са най-често между Десетки са причините, накарали безродовите
няколко индивида и не прерастват във да се отделят и още толкова се появяват с
всеобща война, поради бързото и съгласувано всяко поколение, но има някои неща, които
действие на шаманите. стотиците малки общности споделят. Всяка от
Макар първородът да стои над всички тях знае, че трябва да се подчинява на
останали родове, това не се счита за нищо родовете и съответно на шаманите, ако не иска
особено, тъй като е възможно за по-малко от да бъде изтребена. В години на глад подобни
година първородът да се смени десет пъти. групи трябва дори да бягат, тъй като биват
Причината е, че за върховен на всички родове обявени за „дивеч” от шаманите и избивани, за
се избира този, чийто вожд е най-силен, а това да послужат като храна на родовете. Основно
в никакъв случай не е дълготрайно събитие. поради тази причина безродовите строят общи,
Третата степен в йерархията е споделяна скрити жилища, които наричат „мехури”. Тези
от останалите четири рода, като никой от тях сгради се намират изцяло под повърхността на
няма право да се счита за по-висш от блатото, като по някакъв начин успяват да
останалите. За съжаление, въпреки този закон затворят достатъчно голям джоб с въздух,
и усилията на шаманите, през няколко свързан с повърхността с кухи тръстики.
поколения се прави опит от някои от родовете Тъй като не събират търсачи и какавиди,
да се обяви за „вторород” или директно да малките общества бързо изчезват, като
вземе мястото на първорода, незачитайки мястото им вземат други. Така се подържа
традициите. Това се случва основно, когато
~ 161 ~
сравнително постоянен брой безродови, който може да бъде прогонен от блатото, но това не
леко надхвърля 4-5 хиляди. позволява на Щарха да правят каквото си
В дъното на йерархията се намират искат. С малко повече изобретателност,
прогонените – гущери, на които е забранено да шаманите успяват да накажат и Щарха, които
останат в блатото. За мнозина това е най- им създават проблеми, като преди това ги
ужасното наказание, тъй като гущер, който го обявяват за гущери, след което ги прогонват.
сполетяла подобна съдба, е считан за по-низш Последната от йерархиите е вътрешно-
от суха кост. Всеки може да прави каквото си родовата йерархия, която определя
иска с него, без никакви последствия. Не отношенията между различните гущери в рода.
случайно голяма част от гущерите предпочитат Начело, разбира се, застава вожда, който
смърт, отколкото да бъдат обявени за трябва да отговаря на три изисквания – да е
нищожества и прогонени от блатото. Щарха, да е победил всичките си противници и
Според ритуалите, единствено гущер да има одобрението на шамана...”
С това завършват всички смислени текстове, които могат да бъдат извлечени от

записките на Лириан Мелий за расата на гущероидите. Останалото са само няколко
несвързани думички и големи купчини пепел. Може би, ако третия помощник на великия
учен – гоблинът Згургх Сприхмазен – бъде открит, той ще изясни още много неизвестни
факти от живота на елфа изследовател.
Гоблините
Нейде дълбоко в безбройните пещери на копаене на подземни тунели, не бихте могли
Колосът се разполагат безкрайни, оплетени да откриете някой, който знае за това повече
галерии, които сякаш водят до самото сърце на от тях, дори и джуджетата.
земята. Там, скрита от погледа на всички Но откъде идват, кой ги е създал и каква
надземни същества се развива и расте могъща е тяхната цел? Малцина са си задали този
и многобройна раса от създания с отвращаващ въпрос, а още по-малко са успели да
вид, но със сравнително висок интелект и отговорят. Но като по чудо, повечето отговори
забележителни физически умения. Създания, дошли сами. Мнозина пътешественици,
които очевидно са призвани да предизвикват изследователи и учени са писали за тях. Кой с
проблеми. Съчетали в себе си ненадмината отвращение, кой с възхита, всеки по свой
свирепост и подлост, те са единствените, начин е описал това, което знае за расата на
мразени едновременно от хора, елфи, твърдокожите създания на тъмнината. Тук сме
джуджета и гиганти. Наричат ги „гоблини”, се опитали да подберем и подредим възможно
което идва от елфическото „гобло” – най-изчерпателните от тези текстове.
„земекопач”. Наистина, стане ли въпрос за
Поява и история
Идеята за гоблините за пръв път се хилядите ръкописи на Аквин Томаский. Ето по-
появила дълбоко в съзнанието на Ахра-Ман – подробно тяхното съдържание:
зловещи твари, изпълнени с гняв и ярост към „Като въглени в нощта те проблясвали
всичко около тях. Тези твърдения са най-ярко сред мислите му, но дълго време не можел да
изразени в няколко пергамента, намерени сред се реши да ги сътвори Нечестивият. Ала
~ 162 ~
появил се образът им и по-ярък, и по-ярък разрушат всичко наоколо си, че дори върху
ставал, докато дошъл денят, който не трябвало себеподобни изливали яростта си велика.
да бъде. Тъй, в момент на безумна ярост към Боевете непрестанно се увеличавали и
себеподобните си и света, и вси твари в него, несъмнено щели да сложат края на расата, ако
Нечестивият извадил гоблините от съзнанието Ахра-Ман не се бил намесил. Недоволен от
си и със силата от изобилстващата същност на действията на творенията свои, сам богът им
Създателят, ги дарил с живот. избрал форма, като се постарал тя да е ужасна
Нечестивият не бил търпелив. Той и болезнена за самите тях. Това негово
сътворил гоблините в един-единствен миг, по действие било наречено „Второто начало”.”
време на велика ярост. Създал ги, далеч от Доколко новите гоблини се различавали
останалия свят и от погледа на другите богове. от първообраза си не се знае, но макар да
Ненаситни и безформени създанията се били дарени с форма, тя едва ли е
появили между небето и земята, и като дъжд наподобявала днешния им облик. Така, докато
започнали да падат върху й. Гневът и яростта другите създания се развивали, гоблините
на гоблините не знаели граници, толкова трябвало да страдат за неспособността си да
големи били те, че причинили смъртта на изпълнят волята на Ахра-Ман. Според
десетки хиляди от тях, далеч преди да преданията на днешните гоблини, телата на
достигнат земята. Тъй умрели, още при самото онези били масивни, но тромави и слаби. Всяко
си създаване, погълнати от изгарящата ги движение, дори дишането и туптенето на
злоба на собствения им бог. Милиони били сърцето им причинявало силна болка. Затова
погубени от водата, докато се носели към много от създанията пробвали да сложат край
морските дълбини. Безброй други загубили на мъките си, само за да разберат, че
разсъдъка си, осъдени вечно да останат без господарят им ги е дарил с необикновени
форма, дълбоко под тонове скала и пръст. Ала способности на регенерация. От всички рани,
достатъчно от създанията оцелели, за да може които можели да си причинят повечето
развитието им да продължи...” изчезвали след по-малко от ден...
В „Историята на разумните раси” може да Естествено, гоблините се опитали да
се намери предполагаемото продължение: намерят изход от тогавашното си положение.
„...В началото гоблините не разполагали Това разкриват някои техни легенди, записани
със свой собствен лик. Гняв и ярост, а след на пергаменти, откраднати от пещерите им от
това и болка не позволявали дори на по- любопитни приключенци. Предупреждаваме
силните да се задържат достатъчно дълго в ви, че поради ограничения език на гоблините,
една форма. Малцина тогаз успели да се а и нежеланието да разхищават думи, всичките
превърнат в нещо по-веществено – туптящи им текстове и повечето техни преводи звучат
скали или уродливи изчадия, дето бродели сухо и безизразно. Уверете се сами:
безцелно в тунели, дълбоко под недрата „Било е страшно. Тогава първо сме се
земни. По-търпеливите и по-нерешителните се разделили. Горуб създал „пътя на спящите”.
запазили тъй, и заповед от господаря си Проповядвал всеки да легне, така че да
зачакали. Били това вековете на изстиване, изпитва най-малко болка и да умре от
през които гнева и яростта бавно угасвали, глад.Харесало се и тунелите се напълнили със
позволявайки на децата на Ахра-Ман да се спящи. Но други не го подкрепили. Те искали
научат на мисъл. Мрачен период бил това, да са деца на Ахра-Ман. Яростта им растяла.
период в който цялата земя била разклатена от Дрънр изпитал отвращение и въпреки болката
непрестанните сблъсъци между гоблините. си, набил един от тях. Спящият не ял от месец
Толкова голямо било желанието им да и умрял скоро. Ахра-Ман се явил пред Дрънр:
~ 163 ~
„Дрънр, семе на разрухата, къде изчезна Според твърденията, тогава Ахра-Ман
болката ти, когато биеше спящия?” Дрънр изпълнил обещанието си и дарил гоблините с
паднал на колене. Богът харесал това и облика, който имат до днес. Няма сигурни
предложил гоблините да унищожат слабите от доказателства, понеже всичко това било далеч
расата, а той да ги отърве от болката. Дрънр преди гоблините да излязат на повърхността и
се уплашил и побягнал. Спрял, когато краката да разберат какво е ден, светлина, топлина,
му не го държали. Без да може да помръдне, птици и много други неща отвъд каменните
Дрънр се замислил. Решил да го съобщи. пещери. Така се появили гоблините на третото
Настъпило Прочистването. Всички спящи и начало – семената на разрухата, които
част от последователите на Дрънр умрели.” трябвало да превземат света и да го дарят на
господаря си...
Розата на Ахра-Ман
Розата на Ахра-Ман съществувала далеч хиляди роби и работници се спуснали по
преди гоблините да знаят какво е цвете, но криволичещите галерии до пещерата на Дрънр
това не пречело да се развиват точно като и за броени мигове го убили, заедно с огромна
такива. Както сега казват мъдреците на част от стражите му. Настанало бурно веселие,
магмата: „Началото започва от една малка тъй като тиранинът не бил между живите, но
пъпка, която след това се разтваря и обгръща твърде скоро радостта била заменена от страх,
всичко наоколо”. Същото било и при семената защото осъзнали какво сторили –те били
на разрухата. Разказват, че скоро след третото причината да умре пратеникът на Ахра-Ман.
начало, Дрънр се провъзгласил за първи сред Мнозина изпаднали в ужас като си спомнили
гоблините и като такъв започнал да управлява болката и мъченията на Второто начало.
расата си, както той смятал за правилно. Отчаяни, всички създания се събрали в най-
Всичко, разбира се, се извършвало в името на голямата галерия, да решат как да
Ахра-Ман. Оттогава датира първото кралство умилостивят господаря си.
на гоблините (или както те го наричали – За нещастие Гибра’Валпа не можа да ми
първата пъпка). Пътешественикът Тилей е доразкаже историята, защото го извикаха по
събрал различни сведения за тогавашния спешни дела (какви точно, така и не разбрах).
живот на гоблините: Но един от пазачите ме отведе в библиотеката
„Най-напред Гибра’Валпа ми разказа за им (ако мога нарека така осемте рафта,
първата пъпка. Тя била създадена от някакъв препълнени с тънки плочки с издялкани знаци
гоблин на име Дрънр. Той се провъзгласил за по тях). Познавам повърхностно писмения език
властелин на всички гоблини и пророк на на гоблините, а и тогава не носех листа и
техния създател, но се оказал жесток тиранин. мастило, за да ги препиша, но успях да
Хиляди прекарали живота си в непосилен труд скалъпя някаква история, когато се прибрах
постоянно усещайки бича на воините на тук. Разказваше се за новите господари на
Дрънр. Нови галерии постоянно били пъпката – магмените гоблини. Когато го
създавани и разширявани, пъпката се прочетох ми се прииска да видя някой такъв,
развивала, докато в същото време огромна но за съжаление това ми бе забранено. Както и
част от създанията изпитвали болки, сравними да е, ето какво си спомням от прочетеното:
с тези от времето, когато са били в друга Изненадващо, решението дошло от най-
форма. Положението станало толкова неочакваното място. Отнякъде се появили
непоносимо, че дошъл момент, в който им било страшни гоблини – многократно по-големи,
все едно дали ще умрат или не. Като река, целите покрити с твърда скала. Силата им била
~ 164 ~
такава, че надвишавала тази на десетки увеличавали. Що се отнася до господарите на
обикновени гоблини, а интелекта им – на магмата, с тях започвало да се случва нещо
стотици. Те се представители за новите странно. С времето и отдалечаването от Розата
пратеници на Ахра-Ман. на Ахра-Ман, те се чувствали все по-уморени,
„Ние сме господарите на магмата” – докато дошъл мига, в който не можели да
казали те – „Новите избраници, които правят нищо друго освен да стоят на едно
господарят изпрати да ви покажат пътя. Тъй място, неспособни да помръднат, но в
като видяхме, че вие сами не можете да съзнание. Останалите гоблини се възползвали
служите на волята му, ще служите на нас. Ние от това и скоро се появили нови владетели на
не сме слабоумни и мързеливи като Дрънр. пъпките, които управлявали от името на
Който не ни се подчини ще умре в ужасни господарите на магмата. Розата се
мъки! А тези, които ни служат вярно ще бъдат разширявала, а семената на разрухата
стократно възнаградени.” непрестанно се приближавали до
Изненадали се гоблините, тъй като повърхността.
господарите на магмата знаели всичко за тях, Това си спомням от записките, които
без някога да са били там, и веднага се прочетох. Много ми се иска да се уверя дали
съгласили да им се подчинят. Магмените наистина съществуват магмени гоблини, но се
гиганти започнали да управляват Пъпката по страхувам, че ако се опитам и ме разкрият, ще
тяхно усмотрение, като не повтаряли грешката ме убият веднага, колкото и добър приятел да
на Дрънр. Твърде скоро, обаче, започнали да ми е Гибра’Валпа.”
се появяват разногласия между тях. В подобни Днес, повече от век след смъртта на
случаи обикновените гоблини биха тръгнали да Тилей, все още е неясно дали магмените
се избиват един друг, но господарите били гоблини са факт или измислица. Един от
умни и решили да предприемат друго. По тяхна малцината, които твърдят, че са ги виждали е
заповед гоблините отново се събрали в елфът-приключенец Елес. Ето как ги описва
голямата зала, за да чуят волята на Ахра-Ман. той:
„Семена на разрухата,” – се провикнали „...Магмените гоблини значително се
господарите на магмата. – „Нашият господар различават от познатите ни представители на
ни изпрати знамение. Той ни каза, че вече е расата. Размера им е толкова голям, че
дошъл момента, в който трябва да започнем надвишава десет човешки боя. Покрити с
пътя си нагоре докато стигнем до място, твърди скали, огромните създания са способни
където няма стени. Никой от нас не знае кога да разрушат всяка друга земна маса. Тази
това ще стане, но всички ще се подчиним на тяхна „кожа” е толкова твърда и здрава, че
волята му и ако сме верни, ще настъпи нито меч, нито длето могат да я пробият. Няма
четвъртото начало. Сега е времето на Розата съмнение, че материалът е скъпоценен и дори
на Ахра-Ман.” кожата само на един от магмените гиганти би
Така за първи път расата се разделила на осигурила на притежателя й място сред най-
десетки части, всяка предвождана от един богатите в цял Магландиум.
господар на магмата. Доколкото разбирам, Ръцете на Магмените са направо
това е бил смисълът на Розата на Ахра-Ман – невероятни – големи колкото кули, с
пъпката на гоблините да разцъфне, като около достатъчно сила да направят дупка в гранит.
първата пъпка се появявали нови и нови. За да ги поместят, дори когато гоблинът спи,
Твърде скоро гоблините станали прекалено са необходими десетина силни мъже, а древна
много да се побират в новите пъпки и отново легенда разправя как отчупването на малка
поели по пещерите, а владенията им се част от нокътя уморила група от дузина
~ 165 ~
джуджета. Ала колкото е огромна мощта на тяхната воля дойдохме тук, за да ви поведем и
подобно създание, толкова е и желанието му да ви върнем богатствата, които са ви
да спи. Магмените гоблини са способни да спят обещани.”
в продължение на векове и нищо не е в Тролите не уловили лъжата в думите на
състояние да ги събуди. Според легендите на гоблините и склонили да се подчинят. Това,
гоблините единствено прясна магма може да обаче, било едва началото на мъките им.
им даде достатъчно сила да отворят очите си, Горди от постигнатото, гоблините, които ги
но смятам, че такова твърдение е съмнително.” открили, се върнали в пъпката си и показали
Макар и странно, всичко известно за тролите на владетеля си. За тях това
магмените гоблини било установено в кратките означавало социално издигане. Владетеля,
случаи, в които приключенци успели да разбира се, видял много повече. Без да се бави
достигнат до там, търсейки съкровища дълбоко нито за миг, той заповядал да го придружат до
в пещерите. Това е накарало мнозина сред пещерата, където спял един от господарите на
учените да се усъмнят в съществуването на магмата. Като го видели, тролите го сметнали
подобни създания. Дори Лириан Мелий описва за едно от божествата си и мигом паднали
„господарите на магмата” като митични пред него. От този момент тролите се
създания, съществуващи единствено в превърнали в робската раса на гоблините, а
гоблинските легенди. Въпреки това обаче розата на Ахра-Ман разцъфнала дотолкова, че
ученият остава верен на принципа, че във вече достигнала до повърхността.
всяка легенда има и зрънце истина. В този момент избухнала Втората война и
Що се отнася до обикновените гоблини, Гоблините били призовани от своя създател да
те са подробно описани в творението му го последват в тъмния му поход.
„Хилядите създания на този свят”. Там той е Това е историята на Гоблините преди да
разказал останалата част от историята им, до излязат на повърхността и да изпълнят своята
времето, когато Ахра-Ман ги повел на война: роля във Войната. Тук няма да се връщам към
„Докато група ловци на гоблините онези тъмни времена, в които името на
обикаляли тунелите в търсене на твари, които гоблините било споменавано единствено като
да изхранят непрестанно увеличаващото се злодеи. Днес гоблините отново се стремят към
население, те изведнъж попаднали в място Светилото и повърхността, загърбили своите
създадено от други. Без да знаят, гоблините стари вярвания и инстинкти за убиване. Аз бях
навлезли във владенията на расата на там, видях тяхното желание за промяна и се
скалните троли. Огромните създания били надявам тази моя книга да помогне за тяхното
многократно по-големи и силни от гоблините, приемане от останалите раси. Време е да
но малките коварници вече се били научили на забравим старите им дела и да погледнем на
хитрост. Те веднага поискали да се видят с тях като на разумни наши братя.”
вожда на местната пещера. Тъй като тролите Повечето автори не споделят
били доверчиви и добродушни по природа, те добронамереността на Мелий и считат, че той
станали лесна жертва на лъжите на гоблините, е заблуден от тези „гнусни създания на
които се представили за техни господари, земята”. Особено силна е неприязънта на
изпратени от бога на земните недра. джуджетата, тъй като те са в постоянен
„Ние сме изпратени от великите каменни конфликт с отделни гоблински кланове, които
владетели. Същите, които ви създадоха. По искат да се заселят в техните галерии.
~ 166 ~
Характеристики
В легендите на гоблините се говори за също се дооформят ушите, зъбите и ноктите,
множество различни създания, които се придавайки характерния за създанието вид.
различават по вид и размер. Над земята обаче Наблюденията ми са доказали, че това са
е известен само един – „радал”, обикновеният белезите, по които гоблините се разпознават,
гоблин. Наименованието произлиза от името когато не могат да разчитат на нюха си.
на първия гоблин, открит от хората. Едва в В периода на узряването гоблините се
последствие били открити източници, прегърбват, без да има ясна причина за това.
загатващи за съществуването на магмени Това е процес, който се случва дори извън
гоблини. Разбира се, и до днес мнозина не са пещерите, независимо от физически труд или
склонни да приемат тази версия. Иначе, каквато и да е активност. Щом този процес
обикновените гоблини са описани достатъчно започне, съзряващия гоблин се прегърбва за
добре в книгата на Мелий: по-малко от месец, след което окончателно
„...Като цяло гоблините се развиват приема общоизвестния на всички външен вид.
подобно на всички останали създания. Те се Освен това, този е периода, в който мъжките
раждат, растат и умират, преминавайки през гоблини се открояват от женските. Мъжките
основните три периода на развитие: детство, гоблини са с бледа, жълтеникаво-кафява кожа.
узряване и старост. Интересното е, че първите Светлия мъх, който е покривал тялото им по
няколко месеца след раждането си създанията време на детството вече е опадал и е заменен
нямат почти нищо общо с по-късната си форма. от четинесто окосмяване на отделни места.
По някаква неизвестна причина, малките Поради прегърбеността, ръстът на гоблините
гоблинчета изглеждат досущ като плъхове и намалява спрямо този в края на детството им,
което е по-странно, телесната им топлина като обикновено е около разкрач и половина.
силно надвишава тази на възрастните. Има изключения, но те са огромна рядкост.
Необходима е почти година, докато създанията Женските, от друга страна, са леко по-
се оформят. Този период е известен като изправени, поради което височината им
„оформянето” и след него гоблинът може да достига с юмрук повече от мъжките. Кожата им
бъде обучаван. Началното обучение е много е кафеникаво-червена, на места все още
важно за гоблините, тъй като именно то покрита с детския им мъх, макар това да е
определя по-късното им поведение. сравнително рядко. Интересен факт е, че като
Експерименти са доказали, че гоблин, научен цяло женските индивиди са значително по-
на изтънчени маниери, притежава подобни до силни от мъжките за сметка на бързината.
края на живота си, макар по принцип това да Съдейки по височината им, би трябвало да е
не е характерно за расата им. Моят сътрудник, обратно, но всички наблюдения, направени от
Згургх Сприхмазен, е ярко доказателство. мен и други пътешественици, са ме убедили,
Процесът на обучаване продължава през че това е така.
цялото детство, съпроводено с постоянни Когато започнат да стареят, гоблините
малки промени във физиката на гоблина. Като бавно губят цвета си. Този период е известен
начало, меката му жълтеникава кожа се сред тях като „избледняването”. Колкото по-
втвърдява до такава степен, че е в състояние стар е един гоблин, толкова по-блед е той.
да го предпази от леки наранявания. Сигурен Много пътешественици разказват за болезнено
съм, че от кожата на гоблин може да се бели гоблини с полу-прозрачна кожа. Такива
направи прилична броня, без да е необходима създания би трябвало да са на по няколко
допълнителна обработка (без да се брои века. Любопитно е, че в този късен етап от
самото чистене). В този етап на развитието живота си (след като достигнат първите сто
~ 167 ~
години) гоблините са или невероятно умни, намеря някой с балансирана интелигентност
или изцяло изкуфели. Всичките ми опити да бяха безуспешни.”
Храна
Всеобщото мнение, дори до днес, гоблини вече дори се снабдяват с „привкусена
продължава да бъде, че основната храна на вода”, която над повърхността е известна с
гоблините са плъхове, гущери и всякакви други много имена – вино, бира, сок, нектар и т.н.
мерзки твари, които могат да се намерят под Интересното е, че за тях вида няма особено
земята. Вярно е, че не са прекалено значение – обикновения плодов сок е толкова
придирчиви и при липса на друго са готова да ценен, колкото най-скъпото елфическо вино,
ядат и мишки, но като цяло храната им е защото не води до странични ефекти.
значително по-различна. Още щом достигнали Очевидно е, че след излизането на
повърхността и видели несметните богатства повърхността приоритетите на гоблините
над земята, гоблините значително променили силно са се променили. Те, разбира се,
хранителните си навици. Това се потвърждава продължават да се стремят към превземане на
от всички представители на други раси, които света в името на Ахра-Ман, но са започнали да
са се запознавали с гоблини. Ястията, които те мислят и за собственото си удобство. Тъй като
приготвяли от намерени в тунелите животни, са прекарали безброй години в тунелите,
примесени с различни минерали за вкус, бързо гоблините не ценят скъпоценните камъни и
били заместени от новите деликатеси „плодове метали, макар да знаят стойността им над
и зеленчуци”. Днес е въпрос на социално земята. За тях охолният живот се измерва в
положение каква е храната на даден гоблин, количеството и вида на храната, с която
независимо къде се намира. Най-низшите разполагат. Колкото по-рядко и екзотично е
продължават да ядат сурово или сушено месо едно растение или животно – толкова по-ценно
примесено с минерали или подправки е то. Самият вкус не е от значение, тъй като
(еквивалента на минералите над земята), гоблините отдавна са станали майстори в
докато по-висшите се радват на пресни скриването и променянето и на най-силните
плодове. Мнозина от тях споделят, че най- вкусове с помощта на минерали и подправки.
предпочитаното месо-деликатес за широките Социалният статус на всички в една пъпка
маси е рибата, но за по-високопоставените може да се определи по това какво ядат и
това е пилешкото. Ала както пилешкото може следователно голяма част от законите са
да се счита за гозба, достойна за магмените променени по такъв начин, че да го отразяват.
господари, то също може да доведе до смърт. Всяко нарушение се наказва със забрана да се
Ако гоблин снисък социален статус бъде видян яде съответен тип храна. Тези закони са
да го яде, той бива обявен за престъпник и превеждани многократно на елфически и
бунтар срещу владетеля на пъпката. човешки език, затова лесно може да се намери
Докато били в тунелите, водата също книга, в която са описани. Ето какво гласят
представлявала безценно богатство за най-важните от тях:
гоблините, но с излизането на повърхността „Наказва се:
изгубила стойността си. Днес вода може да се Кражба от по-висшестоящ – месец на
намери навсякъде – ежедневно идват кервани сушено месо;
с водотърговци. Разбира се, търговците са Обида на владетеля на пъпката – забрана
пряко подчинени на владетеля на пъпката и да се яде риба и глоба 10 бъчви вода;
почти цялата им печалба отива в неговата Кражба от владетеля на пъпката – 5
хазна. Някои по-заможни и ексцентрични години на сушено месо без минерали;
~ 168 ~
Посягане на живота на владетеля на но не могат да бъдат забранени, тъй като част
пъпката – смърт чрез гладуване.” от владетелите ги споделят.
Стигнало се дотам, че дори се появило Гоблините имат изключително добър
вярване, че всички, получили благословия от метаболизъм, което им позволява да поемат
Ахра-Ман, след смъртта си щели да отидат на много храна, без това да води до затлъстяване,
място, където храната не свършва. Подобни но пък спомага алкохола и отровите да им
вярвания, не се възприемат от Верните, които въздействат много по-бързо и силно.
ръководят основната религия сред гоблините,
Йерархия
След заспиването на Господарите на пише. Като наследник на магмените господари
Магмата социалната структура на пъпките той автоматично притежава пълната власт и
значително се променила, докато постепенно може да заповяда каквото си поиска. Цялата
стигнала до сегашния си вид. Първоначално се му власт се крепи на един-единствен ритуал,
появили гоблини, които започнали да който се провежда веднъж на десет години –
управляват от името на господарите на ритуала на магмата. Както се обяснява в
магмата, но твърде скоро населението в религията на Верните, това е времето, в което
пъпките нараснало толкова, че се наложило господарите проверяват дали гоблините не са
розата на Ахра-Ман да се разшири. В новите се отклонили от пътя на Ахра-Ман. Ако всичко
пъпки вече нямало господар на магмата и така е наред, магмените господари щели отново да
се появило първото деление: пъпките вече заспят. В противен случай цялата пъпка ще
били „магмени” и „студени”. В този период бъде разрушена в пламъци. Самият ритуал
значението на владетелите на пъпките представлява изливане на магма в устата на
значително се увеличило и те започнали да Господар на Магмата, при което той за кратко
управляват от свое име, а господарите на отварял очи, след което пак ги затварял.
магмата служели само за символ на властта Веднага след господаря на пъпката са
им. Стигнало се дотам, че един от владетелите Верните – духовническото тяло на гоблините.
събрал армия и нападнал съседна пъпка с цел Именно те определят основните закони, които
да отмъкне спящия господар на магмата и да всички гоблини, освен тях и владетеля, трябва
го пренесе в собствения си дом. Оттогава да спазват. Макар не винаги да си личи, има
владението станало известно като „пъпката на търкания между Верните и владетеля. Чувала
близнаците” и се счита за централната пъпка съм, че понякога стигали до кръвопролитие.
на розата на Ахра-Ман. В днешно време подобни неща не се
Самото управление на една пъпка е случват, тъй като механизма на властта е
толкова сложно и объркано, че бюрократите изключително добре изграден. За сметка на
веднага са се превърнали в новата това се забелязват конфликти сред самите
аристокрация. На всеки, който бил способен да Верни, които с течение на времето са се
чете и пише върху тънки плочки се гледало с разделили на две части – Последователите на
добро око, като колкото по-ситно пишел, Ахра-Ман и последователите на Магмата. В
толкова по-високо в йерархията отивал. миналото всички били последователите на
Йерархията е описана в няколко човешки и Ахра-Ман и като такива се кланяли единствено
елфически книги. Ето част от книгата на на него. Със заспиването на Господарите на
известната изследователка Анита Накнон: Магмата, част от верните стигнали до други
„Начело е самият владетел на пъпката, на изводи. Според тях, богът, който ги създал, е
когото не се налага дори да може да чете и твърде могъщ и нямало да се занимава с
~ 169 ~
прости създания като тях. За да достигнат до гоблини. Понякога може дори да предаде
него гоблините трябвало да се молят на настоящия си господар с надежда да бъде взет
Господарите на Магмата, които, ако ги сметнат от някой по-висшестоящ.
за достойни, щели от своя страна да отпратят Последни в стълбицата на властта, преди
молитвите им към Ахра-Ман. Разликата във „паплачта”, са търговците. Според законите, те
философията довела до пълно разцепление на не разполагат с почти никакви привилегии, а и
Верните, като вече във всяка пъпка има по два също им е забранено да ядат птиче месо, както
вида духовници, всеки от които се опитва да и много други деликатеси, присъщи единствено
привлече владетеля на своя страна. за висшите класи. Разбира се, в законите има
Следващи в йерархията са бюрократите. множество изключения, които лесно могат да
На тях се пада задължението да пишат закони, превърнат даден търговец в гоблин с
казани им от Владетеля и Верните, както и да изключително висок социален статус. Цялата
се погрижат за всички малки „подробности” в тайна е, че търговците оцеляват чрез „услуги”
пъпката. Не е учудващо, че след известно към аристократите, духовниците и дори
време законите им си спечелили името владетеля на пъпката. Всеки добър ход от
„аристократични закони” (за разлика от тяхна страна се възнаграждава с „временно”
„основните” закони на Верните). С времето получаване на привилегии, които могат да
аристократите ясно осъзнали, че всичко което включват дори живеене в пещерата на
правят е безсмислено и затова единствената владетеля. Но при малка грешка от страна на
им надежда да останат във властта на пъпката търговеца, привилегиите моментално изчезват,
била да създадат толкова сложна система от а той трябва да изтърпи наказанието, че „се е
правила и закони, че никой, с изключение на осмелил да използва подобни охолства”.
Владетеля, да не може да се оправи без тяхна На дъното на обществото е „паплачта” –
помощ. Поради тази причина непрестанно се гоблини, които нямат никакво социално
появяват нови и нови правила, които положение и са принудени да живеят почти
допълнително объркват незапознатите, като роби. Тъй като нямат никакви привилегии,
особено ако не са от същата пъпка. единствената им надежда е да постигнат нещо
След аристокрацията идва военната на повърхността, което да им спечели слава и
каста. Това представляват воини, чийто евентуално да им помогне да се присъединят
социален статус зависи изцяло от господаря, към търговците, военната каста или дори
на който служат. По тази логика, личната аристокрацията. Разбира се, дори когато са на
стража на владетеля се радва на изключително повърхността, те си остават паплач и като
много привилегии, докато воините на дребен такива трябва да спазват законите на пъпката
аристократ са почти нищо. Интересното е, че си, иначе биват обявени за бегълци и
поради тази причина всеки от воинската каста осъждани на смърт, щом бъдат заловени.”
гледа да направи впечатление на по-важните
Имена
В миналото гоблините се именували с Виса – Верен, Последовател на Ахра-Ман;
кратки и грубовати названия, но с появата на Вма - Верен, Последовател на
йерархията, станали изтънчени. Днес, по Господарите на Магмата;
пълното име на гоблина може да се разбере Вии – начинаещ Верен;
социалното му положение. За целта, след Ге – висш аристократ;
основното име се добавя: Гилн – среден аристократ;
Валпа – владетел на пъпка; Гао – дребен аристократ;
~ 170 ~
Ка – воин, като след това се добавя Р – гоблин, придобил правото да яде
сричка отговаряща на господаря на воина; птиче месо (слага се в края).
Тол – търговец, радващ се на огромни По тази логика Грорн’Ка’Валпа’Р е цялото
привилегии; име на воина Грорн, който е лична охрана на
Тоил – търговец, радващ се на някои владетеля на пъпката и има правото да яде
привилегии; птиче месо.
Тала – търговец без особени привилегии;
Други общности
Общо взето, други общности в същества са жалки останки от народите, които
Магландиум вече няма. Съществуват малки са представлявали преди Войната на боговете.
групи или единици от по-особени и рядко Но все пак, Магландиум е малък континент и
срещани същества като троли и различни само Нетилун знае каква част от Титания е
ликантропи, а според общите слухове някъде оцеляла някъде там, оттатък голямата вода на
из планините може да се види дори дракон (в Океана...
повечето разкази заспал). Повечето от тези
Героите на Магландиум
Магландиум, както всеки свят си има света Титания. Тук сме написали няколко думи
своите герои, за които се разказват легенди и за героите, за които почти всеки из
се пеят песни. За много от техните подвизи и Магландиум е чувал и поназнайва нещо.
приключения, както и за делата на много други Описали сме ги накратко, тъй като подвизите
ще научите от различни истории и разкази от им са много и легендите са най-различни.
Не забравяйте!
Вашите герои също могат да се наредят на пантеона на вечната слава. От вас се
иска само да ги разигравате така, че да извършат велики дела, които да разкажете на
нас. Останалото е наша грижа. За подробности посетете нашите форуми и интернет
страница.
Глиндор
Глиндор е елф, родил се по време на дълго търчене в преследване на
Войната на боговете. Мнозина от близките му въображаемите си врагове, той бавно и
загинали в първите конфликти. Вдъхновен от неусетно открил много от тайните на гората и
желание за мъст, още от дете той започнал да развил невероятен боен инстинкт. Няколко
скита сам из горите. В началото заниманията години по-късно се включил в защитата на
му не били нищо повече от игри, които източното крайбрежие. По-старите елфи били
неговата фантазия пълнела с мрачни кули и впечатлени от бързината, с която Глиндор
купища зли създания, а най-често от стрелите поразявал вражеските лодки и кораби. Един от
му страдали малките горски животни. След най-опитните стрелци, наречен Милетирн,
~ 171 ~
решил лично да го обучи в тънкостите на минали дори отвъд Колосът, но скоро се
воюването от разстояние. Глиндор бързо завърнали, за да защитават родните си земи.
усвоил преподаваните му техники и започнал След края на войната Глиндор разтурил отряда
да разработва свои. Така, лека-полека славата и започнал да обучава младите воини.
му тръгнала, първо между елфите, а по-късно През втората година на светлият свод от
и по цял Магландиум. втори век (112 г.), няколко племена гиганти се
Когато войната на боговете се опитали да ограбят селата на елфите в
развихрила с пълна сила, Глиндор (тогава едва северните части на Вечната гора. Глиндор се
прехвърлил дванайсетото си десетилетие) отличил за пореден път, като съвсем сам
събрал няколко свои приятели и заедно унищожил две вражески племена. Тогава бил
тръгнали да раздават правосъдие. Те били почти триста годишен. Само 50 години по-
едни от първите, които отхвърлили късно той загадъчно изчезва и не се появява
традиционната неприязън на елфите към никога повече...
другите раси. Обиколили цял Магландиум,
Забележка! Обикновено елфите не надминават петстотин години, така че е

нормално да се приеме, че Глиндор отдавана е преминал в страната на Тримата
повелители. Въпреки това, има доказани случаи на елфи на незнайна възраст, често
надминали хиляда години, така че...
Грут Каменният Юмрук

Много от легендите на гигантите Тогава някои гиганти все още живеели в
разказват за непобедимия воин Грут, чиито пещери. Взривовете на джуджетата
юмруци можели да строшат и най-твърдата унищожили множество от пещерите и дори
скала. Преувеличени или не‚ в тези митове някои села в подножието на планината. Тогава
името на Грут стои редом с тези на боговете. от високите хребети слязъл страшен великан,
Хиляди истории се разказват за това как с който с няколко замаха на тежките си юмруци
няколко замаха си проправял път през гъстите разбил надвисналите над прохода скали и
гори или как къртел каменните склонове‚ за да затрупал стотици джуджета под тонове
направи пещери за домове на своите каменни късове. След това страшно
родственици. И тук възниква най-големия спор отмъщение, малкото оцелели джуджета
– всяко племе твърди‚ че Грут е принадлежал напуснали тези части на планината и никога
към техния род. Някой би се усъмнил‚ че този вече не се върнали. Така бил запомнен Грут –
герой е съвсем измислен и никога не е гигантът, донесъл смърт за едни и спасение за
съществувал‚ но в стари пергаменти, събрани в други.
библиотеката на човешкия град Истрим, все Въпреки героичното си дело, Грут е
още се пази историята за този невероятен боец постигнат от нелепа смърт. Увлечен в своята
(друг е въпросът‚ че малцина от гигантите в мощ, той решил, че може да приключи с
Магландиум могат да четат човешко писмо). джуджетата веднъж завинаги и се натрапил в
Там е написано‚ че през втората година след мините им. Там, обаче, бил посрещнат от
Войната на боговете джуджетата започнали да отряд смели войни. В последвалата титанична
копаят проход през високите, средни части на схватка стоманеното острие надделяло над
Колосът, за да улеснят превоза на метали от твърдите юмруци и така дошъл краят на
северните върхове до Железните планини. страховития варварин.
~ 172 ~
Забележка!
Историята разказана тук е такава, каквато може да се намери в човешките
библиотеки. Джуджетата имат своя версия на историята, която се различава дори в
посочените дати от тази, описана от хората!
Едно важно събитие!

Деветнайсетия ден от лятото на Червената луна, третата година на тъмния
покров от петнайсети век (19.09.1483 г.) – метеорит се забива в Пустинята, недалеч от
домовете на гигантското племе на Гладките крака (част от голямото племе на
Пустинните скорпиони). Метеоритът бива приет като вест от боговете и наистина се
оказва така. Година по-късно в близкото село се ражда забележително гигантче, което
всички приемат, че е преродения Грут, завърнал се отново за велики дела.
Джо Боузър
Този легендарен човек се е родил далеч елементарните техники били достъпни за
на север, в земите на някогашния материк всички ученици, докато най-висшите умения
Хирперон. По време на младежките си били само за избрани.
скитосвания, той случайно попаднал в Школата на Джо Боузър не траела дълго.
Магландиум, където изумил всички. Някои го Около една година преди смъртта си и малко
нарекли „летящият човек”, поради след началото на Войната той сам изгонил
способността му да се придвижва много по- учениците си – всеки да се оправя както може.
бързо, отколкото всеки друг би могъл. Срещали Оттогава техниките му постепенно биват
се различни версии за причината. Според забравени. Сега, над 17 века по-късно, са
суеверните той бил демон в човешки облик, но запомнени не повече от една трета от тях.
по-разпространеното мнение било, че използва Най-силните умения, като „Лъвски скок”,
магия (което той категорично отричал). „Свръх-устрем” и ненадминатото „Покорно
Малцина по онова време са успели да разберат тяло”, са запазена марка на професионалните
как Джо постига бързината си – чрез умело школи за акробати, убийци, бойци и стрелци.
координиране на движението на всички части Но както преди, единици са онези, които
на краката – бедрата, глезените, стъпалата, успяват да достигнат такъв връх в
дори върховете на пръстите. Постепенно той координацията на тялото си. Едно е сигурно –
доразвил умението си до абсолютен контрол че името Джо Боузър още дълго ще бъде
над цялото тяло. Тогава създал собствена помнено и възхвалявано сред хората на
школа, но не всеки е можел да се обучава Магландиум.
поради високите изисквания. По-
Соба Некромантът
Некромантът Соба е сред първите древни времена, той се подложил на страшен и
поклонници на Ахра-Ман. Предполага се, че мистичен ритуал, при който е обрекъл душата
първоначално е бил човешки магьосник, но си в служба на Ахра-Ман, а в замяна придобил
след като вече е преминал няколко особена форма на безсмъртие. След смъртта
прераждания, е много трудно да се определи му, по волята на злия бог, неговата душа
истинската му расова принадлежност. Още в остава на земята и се вселява в друго
~ 173 ~
същество, след това – в друг и т.н. като Неговите амбиции и коварен ум го издигат до
измества чуждото съзнание и поема пълен най-височайшия служител на Ахра-Ман. Най-
контрол над тялото, включително и съкровеното му желание е да види как всички
възможността да го преобразява. По този раси и народи по земята се прекланят пред
начин Соба си осигурява безсмъртие, почти неговата власт и мощ, и му се вричат в
като боговете. Целта му е да намери пътя към безпрекословна служба. Мощта му е
тъмницата, където е заточен злия бог и да го изключителна и малцина са тези, които биха
освободи. За да постигне това, Соба се нуждае дръзнали да се изправят срещу него. Въпреки
от Думите на тъмнината – същите, с които това досега е убиван тринайсет пъти и всеки
Кали навремето е създала Ахра-Ман, път той се е завръщал по-силен и опасен от
използвайки парче от Орим. Четири века след преди. Никой не знае какъв е новият му образ,
края на Войната на боговете Соба тръгва из но висшите служители на различни богове са
Титания, за да ги намери. непоколебими, че близо едно хилядолетие по-
За разлика от повечето некроманти, Соба късно, след тринайсетото си преселване в
не се задоволява само с властта над скелети, друго тяло, той е установил със сигурност къде
зомбита, вампири и друга мъртва паплач. може да узнае думите и се е насочил натам...
Горунар
Странен и тайнствен войн. Винаги държи Израснал сред гигантите, той се завръща
лицето си грижливо прикрито. Поглеждайки го в гората на елфите, за да се бие на тяхна
отстрани, повечето биха го помислили за страна именно срещу племената на
добре развит човек, но той всъщност е плод на Планинските орли. При военен инцидент, за да
смесване на кръвта на две раси – баща гигант защити принципите си, се налага да избие цял
и майка елф. Самата мисъл е ерес за всеки отряд елфи, включително и водачът-
елф, но е истина. За ужас на елфите, Горунар магьосник, след което вече не можел да се
притежава най-добрите качества на двете върне във Вечната гора. Сега си изкарва
раси, силата му не отстъпва на тази на никой прехраната като наемен пазител. Търсен е от
гигант, а бързината и ловкостта му са най-големите богаташи, поради доказаната си
наследството, което е получил от майка си. лоялност и ненадминати фехтовални умения.
Организации
Тук ще научите кои са най-значимите сдружения в Магландиум. Освен тях има
множество по-малки, на местно ниво (в някой град или област), които няма да описваме,
тъй като не биха ни стигнали страниците.
ВНИМАНИЕ!
Тук ще намерите базова информация за едни от най-влиятелните и известни
организации. Тъй като отделни части от този раздел са сравнително информативни, ще
бъде най-добре засега вашия Разказвач да ви посвети в тайните на някоя гилдия, когато
това се наложи.
~ 174 ~
Гилдия „Синовете на Глиндор”

Общи сведения заслуги. Който свърши повече работа и
Идеята за създаването на „Синовете на докаже, че е достоен, той бива повишаван,
Глиндор” принадлежи на три елфа, внуци на независимо какъв е и от колко време е в
Глиндор – братята Елиадор и Ривилн, и организацията.
тяхната братовчедка Клейфидел. И тримата В локалното ниво (в едно
били на преклонна възраст и не желаели представителство) се различават четири
техниките и уменията, които великия им основни степени – служител, носител, съветник
родственик е разработил, да умрат с тях. и командир, като първите две поста са
Годината е осмата от Вечния покой от десети предимно изпълнителни, а последните две –
век (998 г.). И тримата били членове от предимно ръководни.
„Бойците на светлината”. Няколко човеци и Общото ниво има две степени – Съветът
елфи приемат с радост възможността да се на командващите и Великия съвет. Първият се
учат при тях. провежда периодично и цели основно да следи
Израстването на тази малка дружина в дейността на гилдията. В него участват само
толкова влиятелна гилдия започва след края командирите. Великият съвет се свиква при
на войната с гущероидите. Много от хората спешни ситуации, когато трябва да бъдат взети
живо се интересуват от възможността да се решения, касаещи цялата гилдия. На него
бият ефективно от разстояние, без да е нужно присъстват всички командири, съветници и
да товарят мозъка си с трудни и объркващи най-отличените носители.
магии. Желанието им било разбираемо поради
завършилата наскоро война. Освен това, Правилник
въпреки изминалото хилядолетие, още имало Гилдията пази спокойствието в
спомени за помощта, която Глиндор оказал на Магландиум. Тя не е създадена, за да прави
човеците, противно на разбиранията на своята добри дела, а за да предотвратява лошите.
раса. Затова учението му бързо се Членове й са свободни да участват във всяка
разпространило, предимно в северните друга организация, стига тя да не е свързана
човешки територии. със злия бог Арха-Ман. Не са длъжни да се
От началото на петнайсети век „Синовете отзовават на молби за помощ, освен ако не са
на Глиндор” разполага с четиринадесет отправени от друг член или съюзник на
представителства – пет в Западният съюз, две гилдията. Най-важното изискване към
в Централния, две в Източния, три във Вечната „синовете” е да бъдат отговорни – когато се
гора и две в два неутрални човешки града. захванат с нещо, да го завършват, а бъдат ли
Въпреки че името на организацията започва привикани да се бият за каузата на гилдията,
със „синове”, в нея се приемат и жени, ако се да бъдат храбри и непоколебими.
справят с нужните тестове (да не забравяме Иначе, в зависимост от мястото си в
участието на Клейфидел в създаването й). йерархията, всеки член се ползва с различни
задължения и привилегии. Ясно си личи, че
Структура висшите постове са свързани с малко повече
Структурата на гилдията е в две нива – права и много повече отговорности.
локално (във всяко отделно представителство)
и общо (между всички представителства). Заслуги и награди
Всяко от тях има йерархична структура. Гилдията има особена политика относно
Изкачването по стълбицата става само според наградите и поощренията, които раздава.
~ 175 ~
Първото и основно правило е: само командир съответната раса). Всички те са обвързали
може да дава награда. Дали става въпрос за живота си със своя лък и уменията, които се
медал, пари или други предмети, последното преподават са за битка от разстояние.
решение за присъждането им се дава от Разделят се на две нива: базови и напреднали.
командира на представителството. Сред базовите техники има някои, които
Оттам нататък следва строг правилник, се усвояват само в гилдията, но в по-голямата
който регламентира за какво каква награда се си част те включват всички широко
получава. Списъкът е дълъг и в него са разпространени стрелкови умения, както и
предвидени почти всички възможни прояви, няколко, свързани с името на Джо Боузър.
заслужаващи поощрение. Награди се дават за Могат да бъдат научени от всички.
добре свършена поръчка на гилдията. Освен Напредналите техники са разработени от
тях, героят може да бъде взет за помощник от най-ловките членове на гилдията, както и от
някой висш член, което само по себе си е самият Глиндор. Служителите нямат достъп до
голяма награда. Може да изглежда странно, но тях (само Носителите и по-висшите членове).
никога не се дават награди за дела, свършени
за външно лице, независимо от неговия ранг и Предмети и екипировка
слава. Гилдията дава награди само за Предметите също са разделени в две
дейности, свързани с нейните интереси. групи. Базовите предмети са такива, които
могат да бъдат намерени почти по всички
Обучение пазари – всякакви лъкове и стрели. Разликата
Ако знаете кой е Глиндор, сигурно ви е е, че произведените в гилдията са с
ясно, че всички членове на гилдията са гарантирано качество и много по-
майстори-стрелци. Тяхната раса, възраст и пол усъвършенствани.
са без особено значение, стига да покажат, че Специалните предмети са различни, в
са достойни да участват в нея (преди да повечето от тях е вплетена магия. Не всеки
кандидатстват трябва да са достигнали може да получи такива предмети. Те се дават
майсторската 12-та степен в умението само при високи заслуги или струват
Стрелец). Около девет десети от тях са хора баснословни суми.
и елфи, мъже на средна възраст (средна за
Секта „Орден на Нечестивият”

Общи сведения организация, а за неин център посочил храма.
Храмът на Ордена е много стара сграда и Оттогава структурата на Ордена се е запазила,
в днешно време никой няма представа за какво а броят на членовете непрекъснато нараства.
е била използвана. Тя дълго била празна, Населяващите храма са приблизително две
докато през шестата година на четиринайсетия стотици, като по-голямата част са низши
Светъл свод (1316 г.), един скитник случайно жреци. Иначе, общия брой на сектантите е над
попаднал на нея. Там му се явил Еврез-Зул и го хиляда. Единствената религия е култът към
омаял с приказки за могъщество и власт. Той Нечестивият неговия верен слуга Еврез-Зул.
дарил скитника с невероятно обаяние. Така
бил създаден „Орден на Нечестивият”. Структура
Мнозина постъпили в него от любопитство или Структурата на Ордена е забулена в
примамени от обещанията. Еврез-Зул научил мистерия. В него могат да постъпват същества
най-преданите как да изградят стабилна от всякаква раса и пол, стига да са предани на
~ 176 ~
Злото. Управлението е строго йерархично. В независимо от общото отношение към по-
общата организация на Ордена могат да се нисшите постове, заслужилият член винаги
разграничат пет нива. Първото се състои от получава висока награда, съпроводена с
най-низшите жреци. Те нямат права и трябва пожелание да продължава така и занапред.
винаги да се прекланят на онези над тях. От друга страна, всяко провинение се
Второто ниво е заето от няколко групи жреци, наказва жестоко. Понякога жертвите
които организират и определят дейността на предпочитат да умрат само при мисълта за
подчинените си. Всяка от тези групи има власт това какво им се случва или ще им се случи.
над определен район от човешките земи и не
може да се меси в работата на останалите. Обучение
Третото ниво е основното управленско ниво. На първо място е религиозното учение,
Най-важната част от него е Тъмният събор – изразяващо се в проповеди и ритуали. Някои
постоянен съвет от най-опитните и мъдри целят само промиване на мозъците на
служители. Неговите председатели са вярващите, но друга част изискват една или
Върховният жрец и Върховната жрица, които няколко жертви, като най-често се пролива
са върха в материалното управление на човешка кръв (колкото по-млада, толкова по-
Ордена. Над тях стои Еврез-Зул, който служи добре). Основите на религиозното учение са
като връзка между служителите и Ахра-Ман. разкрити в „Книгата на служителя” – няколко
нейни копия могат да се намерят в
Правилник библиотеките на храма.
Правилникът на Ордена е много строг. Ордена има голям набор от умения и
Култът към Арха-Ман е най-важната цел за магии, които не могат да бъдат научени
членовете му и те никога не бива да забравят другаде. Някои са толкова могъщи, че дори
това. Редът се поддържа с открити заплахи, онези, които ги владеят, се страхуват да ги
които преминават в действия, ако неверникът използват. Логично, тези знания са недостъпни
не се поправи навреме. Омразата, страхът и за низшите служители, защото неподходящото
надменността са водещите емоции, от които им използване може да има катастрофални
силата на Еврез-Зул нараства все повече. резултати.
Когато се налага някой по-висш пост да
бъде зает от ново лице, всички кандидати се Предмети и екипировка
подлагат на сложни тестове. Само най- Предметите, които членовете на Ордена
достойният получава мястото. Обикновено могат да получат не са много, но в повечето
това предизвиква недоволство сред случаи са изключително полезни и могъщи. В
конкурентите му, но не задълго... храма се намира една от най-добрите
алхимически лаборатории в целия континент.
Заслуги, награди и наказания Някои рецепти са толкова тайни, че се правят
(особено наказания) от няколко човека, като всеки от тях знае само
Поощренията в Ордена се раздават по определени съставки и слага само тях, без да
лично усмотрение или по общо решение на разбере какво добавят останалите. Пълните
висшите служители. Страхът не е единственото текстове на рецептите са познати на малцина
оръжие, с което те си служат. Добре от най-висшите служители.
свършената работа ги впечатлява силно и
~ 177 ~
Съдружие „Защитниците на гората”

Общи сведения Заслуги и награди
„Защитниците на гората” са помощниците Ако Защитникът е извършил нещо много
на Великото дърво – горския бог на важно и героично, той може да бъде награден
Магландиум. Самият бог ги избира и от Великото дърво, като наградите никога не
единствено той ги напътства („командва” е са материални. Най-често дървото се
съвсем неправилна дума и е несъвместима с отблагодарява като научи героя на нещо или
философията на Дървото – то никога не повишава общото му познание за живота
заповядва). Всички представители на (героят напредва в своя Опит или научава
съдружието са хора, предимно от Западният ново Умение).
съюз, защото Чудната гора се намира в него.
Остава загадка защо дървото е избрало да Обучение
расте именно там, вместо във Вечната гора, Гората е място с особено значение за
например, където би получило много по-добра друиди и горяни. Затова уменията и магиите
защита и повече последователи. които Великото Дърво знае са използваеми
предимно за такива герои. Това не значи, че
Структура другите не могат да ги научат, но в техните
Няма такава. Всички са равни. Всеки ръце тези умения ще са много по-неефективни.
може да бъде Защитник, стига Великото дърво
да го обяви за такъв, което не става много Предмети и екипировка
лесно. Въпреки това, организацията е сплотена Както казахме, дървото не раздава
и стане ли веднъж Защитник, героят може да материални награди. Но за сметка на това е
разчита на помощта на всички останали научило много от защитниците как да правят
членове. Няма представителства. Ако трябва амулети, да подобряват качествата на
да се състои някакъв събор, Великото дърво ще различни предмети и други полезни неща.
привика всички защитници при себе си. Дори и някой да не знае как става това,
Всеки Защитник може да получи подслон неговите другари са винаги готови да сътворят
при друг Защитник или в Чудната гора (но не предмета, който му е нужен. По негласно
бива да злоупотребява с това). Освен това, правило, никой защитник не се отплаща на
след няколко контакта с Великото дърво и свой съмишленик с пари. Услугата е
останалите Защитници, новият член се научава доброволна или се заплаща с друга услуга.
да ги усеща, когато са наблизо и дори може да
определи чувствата им (т.е. изгражда се нещо
като телепатична мрежа между всички
Защитници и Дървото).
Правилник
Тъй като структурата не е йерархична,
всички членове следват еднакви правила,
свързани с опазването на горските растения и
животни, както и с разбирателство помежду си.
~ 178 ~
Монасите на Салфейс
Общи сведения Салфейс, или по-скоро от най-висшите му
Салфейс е богът на войната и най- последователи. Не е известно как монасите
страшният боец, живял в Титания. При все следят всичките си членове, напуснали
това получава всеобщо признание едва след манастирите, но е факт, че никой не е посмял
края на земния си живот. Неговите най-верни да наруши тайната на тяхното общество.
приятели сред смъртните построяват първия
манастир в негова чест. Интересът към Правилник
преподаваните бойни техники бързо нараснал Правилникът на монасите, касае най-вече
и скоро броя на манастирите се увеличил. поведението им в самия манастир.
Самият бог наставлява най-верните монаси. Единственото правило за „външния свят” е
мълчанието относно информация за
Структура тайнственото им общество.
В организацията на монасите има Докато са в манастира, монасите са под
отделни йерархични нива, но никой външен желязна дисциплина. Денят им е строго
човек не знае как точно са структурирани. разпределен до последната минута.
Единственото сигурно е, че всеки манастир има Послушниците трябва да преминат серия от
свой водач, наричан „учителят”. Всички тестове, за да получат правото да станат
учители от своя страна говорят за „Великият монаси. След това биват посветени в тайния
Учител”, който е един за цял Магландиум. кодекс на монасите-бойци и обричатживота си
Властта на Великият Учител не се оспорва от в служба на Салфейс и борба с неправдите.
никого, а легендите за мистичните му умения Какво точно е определението за „неправди”
могат да съперничат по чудатост само с тези, според кодекса на монасите не е известно, но
за боговете. Как точно се избира, или става те все по-често се намесват в политиката на
Велик Учител не е известно. В момента различни човешки градове.
великият учител е човекът Корнелиан, който Друга важна част от правилника на
заема поста от пет десетилетия. монасите, която е общоизвестна, е
Предполагаемата му възраст е далеч над задължението им за безпрекословно
пределната за човешката раса. подчинение към по-висшестоящите. Счита се,
Местоположението му също е забулено в че висшестоящите не могат да грешат в своята
тайнственост, тъй като той не живее в нито преценка и избор на действие.
един от големите манастири. Вероятно
прекарва дните си в медитация по върховете Заслуги и награди
на Колосът, където се счита, че е построен и Няма материални награди за заслуги към
един от най-древните манастири на Салфейс. бога. Всичко, което верните на ордена монаси
Точното място на манастира е неизвестно, получават е морални поощрения и издигане в
което поставя под съмнение самото му структурата на манастира. Най-високата чест
съществуване. за обикновения монах е да бъде провъзгласен
Веднъж напуснали който и да било за Наследник – това са висши жреци на бога,
манастир, бойците нямат право да разкриват които се счита, че могат да осъществят пряк
дори и най-малка информация за онова, което контакт с него. Има и други случаи, в които
се случва зад стените му. Ако нарушат този си самият Салфейс се явява пред заслужилите, но
обет, те рискуват жестоко наказание от
~ 179 ~
това не става регламентирано, а само в пазена в тайна, а до последните й етапи могат
изключителни случаи. да достигнат само далите обет за служба на
бога. Мнозина са напуснали преди да
Обучение достигнат това ниво и въпреки отличните си
Много от послушниците постъпват в умения не биха имали шанс при директен
манастира, само за да се обучат в бойното сблъсък с напълно изграден Майстор.
изкуство на монасите. Обучението е сурово.
Обикновено, за да се достигне желаното Предмети и екипировка
майсторство са нужни години. Няма специална екипировка и предмети.
Монасите на Салфейс са ненадминати в Монасите се опитват да живеят скромно и да
умението да се бият с голи ръце, но се набляга не са зависими от нищо (именно затова е и
и на обучението им с най-различни оръжия. предпочитанието към невъоръжения бой пред
Ала славата им продължава да се свързва най- майсторството с оръжия) и затова не
вече с невъоръжения бой, тъй като там разполагат с повече от необходимото им за
уменията им наистина са уникални и трудно оцеляване. Ако монах се отправи в странство,
могат да се намерят други, които да са им той взима със себе си само най-необходимото.
равни, докато в боравенето с оръжия могат да Пътува пеш, тъй като високата цена на конете
се видят много майстори. би нарушила скромното му съществуване.
Самата система на обучението им е
Сестрите на любовта
Общи сведения
Началото на тази организация било Структура
поставено от самата богиня Алфанна, още по Предвид дългата история на
времето, когато Самариан й показвал света. организацията и огромните територии, из
Станало й жал като видяла, че някои същества които са се разхождали нейните
били измъчвани от различни болести, недъзи и представителки (цяла Антила ги е познавала),
съпътстващите ги тъга и неприязън. Затова структурата й е претърпяла редица изменения,
решила да научи някои от смъртните как да се както в глобално отношение, така и на отделни
справят с подобни проблеми. Едновременно с места. Въпреки че сред сестрите има по-нисши
това нейните последователки (само жени са, и по-висши, се е оказало, че твърдата
но организацията не е феминистка) йерархична структура е крайно неудачна.
проповядват, че между всички трябва да
съществува разбирателство и любов. Някой би Правилник
казал, че това са сладникави, сантиментални Правилникът изключва възможността в
идеи, родени в наивния разсъдък на една организацията да бъдат приети мъже. Друго
лековерна богиня и... рискува да се запознае с основно правило е подчинението към
гнева й, така че по-добре да отбягва подобни висшестоящите сестри и неоспорване на
мисли. От друга страна, именно тази мнението им. Също така, основната цел на
философия спасява мнозина по време на най- сестрите е да помагат на нуждаещите се и това
страшните конфликти. Затова „Сестрите на е стриктно спазвано от тях. Никоя не би
любовта” все още е сред най-уважаваните изоставила нуждаещ се в беда. Няма по-
организации, запазила стабилни позициите си конкретна информация за техния правилник.
дори след Войната на боговете.
~ 180 ~
Заслуги и награди едновременно. Ако някоя от тях завърши своя
Организацията не разчита на материални курс и стане сестра преди другите, тя може да
награди. Доколкото е известно, израстването в бъде заменена с нова ученичка. Какво обхваща
йерархията става чрез доказване с дела, които самият курс не е общоизвестно.
водят до директно благоволение от страна на
богинята. Ако Алфанна е удовлетворена от Предмети и екипировка
своите послушнички, тя проявява своя знак. Сестрите на любовта нямат нужда от
Висшите служителки винаги узнават за специална екипировка, за да изпълняват
благоволението и съобщават новината за своята мисия. Те са скромно облечени в
повишение на съответната сестра. удобни, дълги роби от мека материя. Никога не
носят оръжия. Това не ги прави напълно
Обучение беззащитни. Имат силна аура, която ги
Това което се знае е, че трае от две до предпазва от посегателства, а също прави
пет години, през които послушничката е под околните склонни да им помагат.
прякото наблюдение на своята учителка. Понякога носят и подаряват малки
Възрастта на начинаещите е не повече от амулети, с вплетени защитни заклинания.
десет години, тъй като с напредване на Силата на подобни предмети не е голяма, но в
възрастта се намалява способността им да определени случаи могат да бъдат много
развият лековитите сили в себе си. Обучението полезни на своите притежатели.
се провежда в дълбока изолация, в
непосредствена близост до природата. Една
сестра обучава до пет послушнички
Братството на източните магьосници

Общи сведения Източния съюз участва в Братството. Разбира
Въпреки че официално Братството на се, всеки магьосник познава членовете му и
източните магьосници съществува от седмата желае да бъде част от него, но само умението
година на благотворната топлина от да прави вълшебства не е достатъчно, за да
единайсети век (1027 г.), реалната му история бъде приет.
започва преди три хилядолетия, още когато
древните магове издигнали град Ал-Тирим- Структура
Оминор. Още тогава възникнала нужда от Организацията е изградена на
стабилна организация, която да пази, йерархични нива, но по-низшите не са
съхранява и развива всички знания и подчинени на по-висшите, а просто имат по-
постижения в науката и мистичните изкуства. малко права. Всъщност, тук никой не е
Не е известно как точно се е наричала, знае се подчинен на никого. За да получи по-висок
само, че е създадена от същите Земни ранг, магьосникът трябва да вложи своите
магьосници, изградили самия град. Така знания, ентусиазъм и усилия в изследване,
днешните Източни магьосници се явяват разработване и разгадаване на магически и
наследници на онези. Броят им не е голям. научни писания и дейности. Издигат се онези,
Въпреки, че е една от най-могъщите които са най-усърдни и имат най-голям принос
организации на континента, нейните членове за напредъка в своята област. Така по-
не са повече от хиляда, което опровергава високият ранг им дава достъп до нови знания
всеобщата заблуда, че всеки магьосник от (книги или изобретения), повечето от които са
~ 181 ~
предвидливо засекретени от очите на организацията, новият член коренно променя
неопитните магьосници. Много от тези знания своя начин на живот. Контактите му са много
могат да станат опасни, ако попаднат в по-малко, а мисълта му се канализира само в
неподходящи ръце или неподходящи мозъци. една посока – това, с което се е захванал да
Затова управата на Братството внимателно работи. Успее ли да постигне това,
следи дейностите на всеки член. магьосникът вече е заслужил правото да се
Някой би попитал: защо само „братя”, нарече Висш Източен Магьосник.
няма ли и „сестри”? Отговорът на този въпрос
е: донякъде. Реално в организацията има цяло Обучение
подразделение, чиито членове са единствено Една много разпространена заблуда
жени, около 40 на брой. Целта на тази малка гласи, че всички училища в Източният съюз са
общност, обаче, се крие в тайна и реално съградени и управлявани от Братството. Това е
повече от половината магьосници в Братството абсолютно невярно, тъй като организацията
(да не говорим за онези извън него) не знаят отрича понятието „общочовешко” знание.
какво вършат тези жени. Те самите не странят Всеки член на Братството се обучава
от останалите си колеги, но говорят за своята самостоятелно, според своите възможности и
работа само пред избрани лица. потенциал. Никой не се опитва да налее
насила знанията си в главата на свой колега. А
Правилник когато стане въпрос за общо знание, тогава се
Както се разбира в братството не има предвид всички малки работни групи,
властват твърди закони. Съответно, в които са създадени на всякакви нива в
правилника не са описани никакви задължения организацията. В тях няколко магьосника с
на отделните членове, а само са наложени общи цели и желания работят заедно и
ограничения какво не бива да вършат, споделят помежду си всичко, което са открили.
съобразно техния ранг. Също така, никъде не Но това също не може да се нарече
пише какви са основните цели на „обучение”, а е събеседване между
организацията, защото те са много и трудно равнопоставени по мъдрост и интелект колеги.
могат да се разграничат. Те са
изследователски, научни и магически, но Предмети и екипировка
членовете са си поставили и някои по-странни Братството има множество външни
задачи като пазенето на спокойствието и сътрудници, повечето от които са опитни
равновесието на континента. Те са добре ковачи, изобретатели, фермери и други. Когато
запознати с теологията и знаят много някой магьосник стигне до идея за създаване
подробности за всеки бог. на някакъв предмет, той се консултира с тези
външни хора и им възлага задачата да
Заслуги и награди изработят каквото му е нужно. Почти никой от
Официално, такива неща в Братството тези предмети не се ползва масово. Те са
няма. Желанието е да не се разграничават на много могъщи и скъпо струващи артефакти.
„заслужил” и „незаслужил”, защото това може Когато някой външен се нуждае от нещо
да доведе до завист и нежелани раздори. такова, той може да го поръчва в някое от
Поначало, за да влезе в организацията, представителствата на Братството. След
кандидатът за неин член отдавна трябва да е няколко дена ще получи отговор, който да
доказал своите умения, знания и желание да потвърди или отхвърли молбата му. Братството
поеме тежката отговорност на висш магьосник. внимателно следи какво и на кого дава, дори
В много случаи, веднъж попаднал в когато става въпрос за неговите собствени
~ 182 ~
членове. Всяко съмнение, че даден предмет не до екипировката, организацията винаги се
се използва правилно може да доведе куп стреми да осигури всичко необходимо за
неприятности на собственика му. Що се отнася безпроблемна работа на своите членове.
~ 183 ~
Заключение
Тук слагаме край на тази книга за света. Това не значи, че няма какво още да се каже.
Ще следват още книги, разкази и съобщения, с които ще ви уведомяваме къде, кога, какво,
как и защо се случва из необятните простори на планетата Титания. Ала на тези думи
времето ще им дойде по-късно. Надяваме се, че дотук сме били полезни.
~ 184 ~

Книга 2-ра - Светът

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Книга 2-ра - Светът

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

„Приключение с меч и магия” книга втора – Светът

„Приключение с меч и магия” е ролева игра, основана на създадената от Иван Атанасов

Настоящото издание на книгата е предназначено за свободно ползване. Този продукт може да се

Екипът на „Аксиом16” Ви пожелава много вълнуващи приключения!

Легенда за началото на Вселената

Първите богове на Титания

Поява на разумните раси

Има много и различни легенди за раси имат свои собствени легенди за

Първа война на боговете

Ще завършим с една поучителна извадка от ръкопис на неизвестен хроникьор на

Тук е предадена само основната част на легендата за Първата война на боговете,

Сведения и легенди за втората

И пристъпил Имерианел на върха висок.

Първите богове на Титания

Богиня на любовта, плодородието, а в Официални култове:

Забележка: може да разберете повече за сектата, ако прочетете информацията за

Обща история на Титания

Първи период – ерата на сътворението

Втори период – ерата на възхода

Трети период – новото време

Древни постройки и артефакти

Следват някои важни документирани дати от новата история на Магландиум. Тъй

За улеснение даваме как летоброенето им се отнася към приетото от нас:

Дни Земя Сезон Титания Дни

Създаването на човешките съюзи

Около края на петнадесетия Тъмен Нечестивия, но ще срещнат сериозната

Разположение след разцеплението и войната

Южното море Блатото

Лаория Реката на мълниите

Водната мрежа Монере

Бялото джудже Мъхестата река

Дъждовното езеро Тилейско езеро

Храмът на Ордена създаването му принадлежи на знатната

Обща информация за различните раси

Хората и техните съюзи

„Орим, Орим, що грееш високо в небето,

Бит и начин на живот

Жилища и среда на живот

Разположение Перст, Кевинем и Горно Хълмово. През петата

Разположение три дена две армии били изпепелени от

„Светлината на Орим ще ни донесе щастие и победи.”

Мидена база на флота на Централния съюз и малцина

Разположение десета от жителите на съюза са магьосници.

„Колкото повече знаем, толкова повече въпроси ще си задаваме.”

Ал-Тирим-Оминор абсолютно непокътнат още от началото си.

Елфите са първите разумни създания магическа гора. Също така, те не се отличават

Из "Животът ми сред Елфите"

Тъмни и светли елфи идеите за пълна изолация от другите раси и за

Дано моите знания не отидат напразно, а да помогнат да разбираме и оценяваме

Няколко общи думи за джуджетата

Войната със северните Гиганти

Гладните Койоти Прокълнатите

Планинско селище – характерно за Пещерно убежище – рядко племената

Петте етапа на развитие

С това завършват всички смислени текстове, които могат да бъдат извлечени от

Забележка! Обикновено елфите не надминават петстотин години, така че е

Грут Каменният Юмрук

Едно важно събитие!

Гилдия „Синовете на Глиндор”

Секта „Орден на Нечестивият”

Съдружие „Защитниците на гората”

Братството на източните магьосници

You might also like