3.

Вектори
Някои физически величини като темпе- Вектори, които имат противоположни по-
ратура, маса, работа и др. се характеризи- соки и равни дължини се наричат противо-
рат с едно число, което изразява отношението положни.
на дадената величина към съответната мер- Векторът, който е противоположен на век-
на единица. Такива величини се наричат ска- тора a, се отбелязва с −a и е в сила правилото:
ларни. −→ −→
−AB = BA.
Други величини като сила, скорост, уско- −−→ −−→ −−→
В горния пример AD = −CB = BC.
рение се характеризират с число и посока. Та-
кива величини се наричат векторни. За гео- Вектори, лежащи в успоредни равнини
метричното изобразяване на физическите век- (или в една равнина), се наричат компланар-
торни величини се използват вектори. ни.
Вектор, чието начало може да се избира
произволно, се нарича свободен. Ще разг-
1. Основни понятия леждаме само свободни вектори.
Вектор се нарича насочена отсечка, на която В някои научни дисциплини се разглеждат
единият край се счита за начало на вектора, вектори, които не са свободни. Например в ме-
а другият – за край на вектора. ханиката се използват също така свързани и
Изобразяване: За указване на посоката в края плъзгащи се вектори.
на вектора се рисува стрелка.
B
a край 2. Линейни операции с вектори
A
начало а) Събиране на вектори
Означение: Вектор с начало A и край B се На всеки два вектора a и b може да се съ-
−→
означава AB. Ще записваме вектора и с ед- постави трети вектор
на (като правило, малка латинска) удебелена
−→
буква, например a: a = AB. c = a + b,
−→
Дължина на вектора a = AB се нарича
дължината на отсечката AB и се означава
−→ който се нарича сума на векторите a и b е се
|a| = |AB|. получава, като се приложи едно от следните
Нулев вектор се нарича всеки вектор, чиито две правила:
начало и край съвпадат, т.е. вектор от вида • Правило на триъгълника:
−→
AA.
−→ B
Означение: 0 = AA. b b
Единичен вектор се нарича вектор, чиято
дължина е единица. a C
Вектори, които лежат на успоредни прави,
c = a+b
се наричат колинеарни.
Вектори, които са колинеарни и имат ед- A
наква посока и равни дължини се наричат −→ −→ −−→
c = AC = AB + BC
равни.
Коментар: за успоредното пренасяне
D C Неравенство на триъгълника:

|a + b| ≤ |a| + |b|.
Правилото на триъгълника е удобно да се
прилага при последователно събиране на ня-
A B колко вектора:
−→ −−→ −−→ −−→ −→ −−→ −−→ −−→ −−→ −→
AB = DC, AD ̸= CB AB + BC + CM + M N + N P = AP

1
 C Приема се, че векторът i е единичен:
B
N |i| = |OE| = 1.

M По този начин върху правата се задават ма-

щаб (определен от единичната отсечка ) и по-
ложителна посока (определена от вектора
−−→
A P i = OE).
• Правило на успоредника: n O i E M
b

0 1 x
b
Нека M е произволна точка върху правата
a+b −−→
n. Понеже векторите i и OM са колинеарни и
a векторът i е ненулев, то съществува единстве-
но число x такова, че
Свойства:
1) a + b = b + a, −−→
OM = xi. (2)
2) (a + b) + c = b + (a + c).
3) a + 0 = a, Съотношението (2) задава взаимно-еднознач-
4) a + (−a) = 0. но съответствие между точките от оста n и
множеството на реалните числа R.
Разлика a − b на два вектора a, b е векторът Означения:
−−→ −−→
a − b = a + (−b). OM = (x) – вектор OM с координата x;
b M (x) – точка M с координата x.
−−→
a−b Освен това дължината r на вектора OM е
равна на
−−→
a r = |OM | = |x|.
б) Произведение на вектор a с реално Прието е оста n да се нарича координатна
число λ се нарича векторът b = λa, който ос и да се отбелязва с Ox.
удовлетворява условията:
1) |b| = |λ||a|;
2) b и a имат еднаква посока, ако λ >
4. Декартова координатна систе-
0 и противоположни посоки, ако λ < 0. ма в равнината
a 2a −3a
Нека в равнината са дадени две взаимно-
Свойства: перпендикулярни прави, които се пресичат в
1) λ(µa) = (λµ)a, точка O. Нека тези прави са превърнати в оси
2) λ(a + b) = λa + λb, Ox и Oy, посредством избора на единичните
3) (λ + µ)a = λa + µa. вектори i – за оста Ox и j – за оста Oy (Фиг.()).
По този начин в равнината се въвежда декар-
в) Условие за колинеарност на два вектора това (правоъгълна) координатна систе-
a, b: ма, която се означава с Oxy.
y
b = λa. (1)
B b M
Забележка: Ако векторът a е ненулев, то чис-
лото λ от (1) се определя еднозначно.

j
3. Координатна ос
Нека e дадена права n. Правата n се превръща O i A x
в ос, като върху нея се изберат две различ-
ни точки: точка O, която се нарича начало Нека M е точка в равнината, която опре-
−−→ −−→
и точка E, която определя вектора i = OE. деля вектора OM . Нека проекциите на точка

2
M върху осите Ox и Oy са съответно точките 5. Декартова координатна систе-
A и B. От правилото на успоредника следва, ма в пространството
че
−−→ −→ −−→
OM = OA + OB. Нека в пространството са дадени три взаимно-
Понеже съществуват единствени числа x и y, перпендикулярни прави, които се пресичат в
за които точка O. Нека тези прави са превърнати в
−→ −−→ оси Ox, Oy и Oz, посредством избора на еди-
OA = xi, OB = yj, ничните вектори i – за оста Ox, j – за оста
−−→ Oy и k – за оста Oz (Фиг.()). По този начин в
то векторът OM има единствено представяне пространството се въвежда декартова коор-
във вида
−−→ динатна система, която се означава с Oxyz.
OM = xi + yj. (3)
z
Означения:
−−→ −−→ C b

OM = (x, y) – вектор OM с координати

(x, y);
M (x, y) – точка M с координати (x, y).
−−→ b M
Освен това дължината r на вектора OM е
равна на k

−−→ √ O
B
r = |OM | = x2 + y 2 .
b

(4) j y
i
Пример: На долната фигура са отбеляза-
ни точките A(1, 2), B(−2, 1), C(−1, −2) и A b b

D(2, −1). x
Нека M е точка в пространството, която
2 b
A −−→
определя вектора OM . Нека проекциите на
B точка M върху осите Ox, Oy и Oz са съот-
b
1
ветно точките A, B и C. От правилото на ус-
−1 2 поредника следва, че
−2 1
−−→ −→ −−→ −→
−1 b
OM = OA + OB + OC.
D

C b
−2 Понеже съществуват единствени числа x, y и
z, за които
Ще отбележим още, че оста Ox се нарича
абсцисна ос, оста Oy – ординатна ос, а съ- −→ −−→ −→
ответните координати (x, y) на точката M – OA = xi, OB = yj, OC = zk,
абсциса и ордината на точката M .
Оста Ox разделя равнината на две полу- −−→
то векторът OM има единствено представяне
равнини – горна (y > 0) и долна (y < 0), а във вида
оста Oy разделя равнината на дясна (x > 0) и −−→
лява (x < 0) полуравнини. Двете оси разделят OM = xi + yj + xk. (5)
равнината на четири квадранта: I, II, II, IV .
Знаците на абсцисата x и ординатата y на точ- Означения:
−−→ −−→
ка M (x, y), лежаща в тези квадранти са посо- OM = (x, y, z) – вектор OM с координати
чени на следната таблица: (x, y, z);
M (x, y, z) – точка M с координати (x, y, z).
x y −−→
I + + Освен това дължината r на вектора OM е
II − + равна на
III − − √
−−→
IV + − r = |OM | = x2 + y 2 + z 2 . (6)

3
6. Линейни операции с вектори и положителните числа λ, µ.
λ µ
(координатно) b b b

M1 M M2
Нека векторите a и b са зададени със своите Търси се точка M (x, y, z) ∈ M1 M2 , за която
координати:
|M1 M | : |M M2 | = λ : µ .
a = (xa , ya , za ), b = (xb , yb , zb ).
Оказва се, че координатите на тази точка са:
Тогава
µx1 + λx2 µy1 + λy2 µz1 + λz2
x= , y= , z= ·
a ± b = (xa ± xb , ya ± yb , za ± zb ), (7) λ+µ λ+µ λ+µ
(12)
λa = (λxa , λya , λza ), (8)
Частни случаи:
а условието за колинеарност на векторите a и
b има вида: а) При λ = µ = 1 точката M е среда на
отсечката M1 M2 и нейните координати са
xa ya za
= = · (9) x1 + x2 y1 + y2 z1 + x2
xb yb zb x= , y= , z= ·
2 2 2
7. Координати на вектор, зададен б) Медицентърът M (x, y, z) на триъгъл-
с две точки ника, определен от точките M1 (x1 , y1 , z1 ),
M2 (x2 , y2 , z2 ) и M3 (x3 , y3 , z3 ), има координати
Да намерим координатите на вектора
−−−−→ x1 + x2 + x 3
M1 M2 , зададен с точките M1 (x1 , y1 , z1 ) и x= ,
M2 (x2 , y2 , z2 ). Имаме, че 3
y1 + y2 + y3
−−−→ −−−→ y= ,
OM1 = (x1 , y1 , z1 ), OM2 = (x2 , y2 , z2 ). 3
z1 + z2 + z3
z= ·
Тогава 3
−−−−→ −−−→ −−−→ −−−→ −−−→
M1 M2 = M1 O + OM2 = OM2 − OM1 . 9. Скаларно произведение
Следователно Скаларно произведение ab на векторите a
−−−−→ и b се нарича числото
M1 M2 = (x2 − x1 , y2 − y1 , z2 − z1 ). (10)
ab = |a||b| cos φ, (13)
Правило: При намиране на координатите на
−−−−→ където φ е ъгълът между векторите a, b.
вектора M1 M2 , от координатите на края M2
се изваждат координатите на началото M1 .
Частен случай: Понеже
aa = |a||a| cos 0 = |a|2 ,
От (6) и (10) следва формулата за дължи-
−−−−→ то √
ната на вектора M1 M2 : |a| = aa. (14)
−−−−→ √
|M1 M2 | = (x2 − x1 )2 + (y2 − y1 )2 + (z2 − z1 )2 . Свойства:
(11) 1) ab = ba,
Пример: A(1, −2, 3), B(−1, 4, 0). Тогава 2) (λa)b = a(λb) = λab,
−→ 3) a(b + c) = ab + ac.
AB = (−1 − 1, 4 − (−2), 0 − 3) = (−2, 6, −3),
−→ √ 4) a ⊥ b ⇔ ab = 0.
|AB| = 4 + 36 + 9 = 7.
(условие за перпендикулярност)

8. Разделяне на отсечка в дадено Приложение:

отношение • От (13) следва, че косинусът на ъгъла φ
между векторите a и b е равен на
Нека са дадени точките
ab
cos φ = · (15)
M1 (x1 , y1 , z1 ), M2 (x2 , y2 , z2 ) |a||b|

4
 • Във физиката с числото (Фиг.()). Ако най-краткото завъртане на век-
тора a до вектора b се извършва против ча-
w = Fs = |F||s| cos φ совата стрелка, то тройката a, b, c се нарича
дясна, а по часовата стрелка – лява.
се изразява работата, извършена под действи- Ако единичните вектори i, j, k образуват
ето на силата F за преместването на матери- дясна (лява) тройка, то те определят дясна
ална точка от началото до края на вектора s. (лява) координатна система Oxyz.
Теорема 1. Ако
11. Векторно произведение
a = (xa , ya , za ), b = (xb , yb , zb ),
Векторно произведение a × b на векторите
то a и b се нарича вектор c, който удовлетворява
ab = xa xb + ya yb + za zb . (16) условията:
1) |c| = |a||b| sin φ, където φ е ъгълът меж-
Следствие 1. От (14) и (16) следва, че ду a и b;
√ 2) c е перпендикулярен на a и b;
|a| = x2a + ya2 + za2 . (17) 3) a, b, c образуват дясна тройка.

Следствие 2. От (15), (16) и (17) следва, че Геометрично тълкуване:

c
xa xb + ya yb + za zb
cos φ = √ √ · (18)
x2a + ya2 + za2 x2b + yb2 + zb2
b
Пример: a = (7, 2, −8), b = (11, −8, −7). ϕ

ab = 7 · 11 + 2(−8) + (−8)(−7)
a
=√77 − 16 + 56 =√117,
|a| = √49 + 4 + 64 = 117, Sусп = |a × b|,
√ 1
|b| = 121 + 64 + 49 = 234, √ S△ = |a × b|.
117 1 2 2
cos √ √ =√ = ·
117 2 · 117 2 2 Свойства:
Следователно φ = 45◦ . 1) a, b са колинеарни ⇔ a × b = 0;
2) a × b = −b×a;
10. Десни и леви тройки вектори 3) (λa) × b = a × (λb) = λa × b;
4) (a + b) × c = a × c + b × c;
Нека са дадени три некомпланарни вектора
−→ −−→ −→ c × (a + b) = c × a + c × b.
a = OA, b = OB и c = OC с общо начало.
Тези вектори, взети в същия ред, образуват Теорема 2. Ако
тройка вектори
a, b, c, a = (xa , ya , za ), b = (xb , yb , zb ),
които ще наричаме „ първи”, „ втори”, „ трети”.
то
c c i j k
a × b = x a y a za . (19)
x b y b zb
a b
По-подробно формула (19) изглежда така:

y a za x z x y
b a a×b = i −j a a +k a a . (20)
yb zb x b zb xb y b
лява тройка дясна тройка
Гледаме от края C на третия вектор c Пример: a = (7, −5, −6), b = (1, −2, −3).
към равнината, определена от векторите a и b

5
 i j k c
h
a × b = 7 −5 −6
1 −2 −3
−5 −6 7 −6 7 −5 b
=i −j +k
−2 −3 1 −3 1 −2
= 3i + 15j − 9k. a
Ако означим с Vпар обема на паралелепи-
Окончателно a × b = (3, 15, −9). педа, а с Vтетр – обема на тетраедъра, то

Vпар = |(a, b, c)|, (22)

Приложение:
1
• Пресмятане на лице на успоредник; Vтетр = |(a, b, c)|. (23)
6
• Пресмятане на лице на триъгълник;
• В механиката: пресмятане на момент на Теорема 3. Ако
сила, въртящ момент;
a = (xa , ya , za ), b = (xb , yb , zb ), c = (xc , yc , zc ),
• В механиката на непрекъснатите среди
(електро –, аеро – и хидродинамика): пресмя- то
тане на ротацията на векторно поле. x a y a za
(a, b, c) = xb yb zb . (24)
Пример: Да се пресметне лицето S△ на триъ- x c y c zc
гълника △ABC, където A = (−1, −1, 1),
Приложение:
B = (1, −3, 4), C = (3, −1, −5).
• Пресмятане на обем на паралелепипед;
−→ −→ • Пресмятане на обем на тетраедър;
AB = (2, −2, 3), AC = (4, 0, −6),
• Условие за компланарност:
i j k
−→ −→ a, b, c са компланарни ⇔ (a, b, c) = 0.
AB × AC = 2 −2 3 = (12, 24, 8),
4 0 −6
−→ −→ Пример: Да се пресметне разстоянието h от
AB × AC = 4(3, 6, 2); точка C(1, −5, 4) до равнината, определена от
точките A(−2, −4, 3), B(4, 4, −2), D(0, −3, 1).
1 −→ −→ 1 Определяме векторите
S△ = |AB × AC| = · 4|(3, 6, 2)| −−→
2√ 2 a = DA = (−2, −1, 2),
= 2 9 + 36 + 4 = 2 · 7 = 14. −−→
b = DB = (4, 7, −3),
−−→
c = DC = (1, −2, 3).
Ще използваме равенството Vпар = h · Sусп .
12. Смесено произведение За целта пресмятаме
Смесено произведение на векторите a, b, c
i j k
се нарича числото
a × b = −2 −1 2 = (−11, 2, −10),
4 7 −3
(a, b, c) = (a × b)c. (21) √
Sусп = |a × b| = 121 + 4 + 100 = 15,
(a, b, c) = (a × b)c = −11 − 4 − 30 = −45,
Геометрично тълкуване: Vпар = |(a, b, c)| = | − 45| = 45.
Тогава 45 = h · 15 ⇒ h = 3.