Филипополската епархия села на тази околия са около 50, останалите
са подчинени на Адрианополската епархия. В този град от няколко
години е седалището на Чирменския паша. Градът е разположен до
полите на Родопите. Той е югоизточно от Куру-чешме също 3 часа (§60).
Три четвърти от жителите му са турци, а само една четвърт християни.
Мястото е много плодородно; произвежда жито и разни варива, а най-
много нахут, тютюн, вино, коприна, сусам и др.
§64. Узунджово (Οὐζουντσόβα), също хасковско село,
североизточно от града на около 2 часа (§6). То лежи в средата на пътя,
който води от Филипопол за Адрианопол и е прочуто поради панаира,
който се е устройвал някога тук в първите дни на месец септември. Този
панаир се е посещавал от търговци не само от Турция, но още и от
много места на Европа. Сега напоследък пак почва да се устройва като
и по-преди.
§65. Търново (Τούρναβος), също хасковско село, отвъд Узунджово
на около 21/2 часа, на река Марица.
§66. Айваджик (Ἀϊβατσίκι), също хасковско село, южно от Търново
на около 1/2 час.
§67. Харманли (Χαρμανλὶ), също и това хасковско село на река
Хебър. отвъд Узунджово на около 4 часа, на същия път към Адрианопол
и далеч от Айваджик на около 1 час. Харманли е прочуто с много
големия си каменен с кубета кервансарай. Самото село принадлежи
на Адрианополската епархия, като местата отсам него принадлежат на
Филипополската, защото край селото западно тече река с мост, гдето
свършва цялата Филипополска епархия.
§68. Както можах, направих описанието на тази епархия; прося
прочее извинение от читателите за случайно допуснатите грешки и
недостатъци и свършвам моя наръчник.
38
„ОСМАНИЗАЦИЯТА“ НА ПЛОВДИВ (ФИЛИБЕ)
ПРЕЗ ХV В. – НАСЕЛЕНИЕ,
ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА
Григор Бойков
Университет „Билкент“ (Анкара)
Налагането на властта на османската династия над територията
на Балканския полуостров през ХІV и ХV в. донася редица промени в
обществено-политическия, икономическия и социалния ред на завладе-
ните територии. Османците, в лицето на централната власт, превъплъ-
тена от султана или различни местни първенци, трансформират зава-
рената среда според своите моментни потребности, възползвайки се от
предоставените им огромни възможности за разместване на население,
създаване на нови селища или пълното преобразуване на заварените
средновековни византийско-славянски градове.1
„Традиционните“ изследвания върху развитието на градовете
на Балканите в условията на османска власт от изминалото половин
столетие твърде често се фокусират върху установяването на степента
на континюитет или дисконтинюитет на предосманските градски
центрове. Като правило специалистите османисти отдават необходимото
внимание на запазените документални източници от епохата, на
базата на които изказват относително аргументирани предположения
за демографското състояние на градовете в един или друг период и
съответно за съотношението на различните конфесионални групи,
отчитайки приемствеността от предосманския период или тоталната
промяна в развитието на градовете след тяхното завладяване.
Заключенията за градското развитие в много от тези изследвания се
базират почти изключително на демографските данни, извлечени от
регистрите на населението, които централната администрация на
империята произвежда в течение на няколко столетия. Акцентирайки
1 Част от работата по този проект бе подкрепена финансово от Изследователския
център по социални науки към катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Също
така дължа специална благодарност на служителите в архивите в София и Истанбул и най-вече
на Владимир Балчев, чиято незаменима помощ в Държавния архив в Пловдив направи работа
ми там ползотворна. На неговите усилия дължа и издирването на голяма част от фотографиите,
използвани в статията.
39
върху настъпилите демографски промени в градовете на Балканите
след овладяването им от османците, в повечето от които мюсюлманската
общност взема чувствителен превес над християнската, голяма част
от изследванията пренебрегват въпроса за трансформацията на
градската среда и символиката на редица обществени сгради, които
предначертават градоустройственото развитие в следващите няколко
века.2 Тази статия прави опит да очертае основните тенденции,
съпътстващи тоталната трансформация на късносредновековния
Пловдив и превръщането му в османския Филибе. Акцентирайки върху
промените в градоустройствения му облик и значимата роля на някои
важни обществени сгради в процеса, авторът опитва да предложи по-
прецизна датировка на сградите, задали облика на османския град.3
В специализираната литературата е прието становището, че
Пловдив е завзет от войските, предвождани от Лала Шахин паша,
около 1364 г., т.е. няколко години след като османците овладяват Одрин
(Адрианопол/Едирне) през 1361 г.4 Той е един от многото градове на
Балканите, които падат в османски ръце не вследствие на значителни
военни действия, съпроводени с особени репресии и разрушения, а
в резултат на слаба съпротива и почти безпроблемно усвояване от
страна на завоевателите.5 В голяма степен доброволното предаване на
града, вероятно след кратка обсада, се дължи на факта, че онова, което
османците заварват, е едва бледа сянка от някогашното могъщество
2 Пионерните публикации на холандския историк Махиел Кийл могат да бъдат откроени
като отличаващи се от съществуващата историографска традиция. Стотиците публикации на проф.
Кийл, третиращи различни части на Балканите, съчетаващи наблюдения върху архитектурата
и градоустройството заедно с обилен статистически материал за населението на изследваните
места, дават началото на историографска традиция, която има все повече последователи в
последно време. Част от статиите на проф. Кийл, касаещи територията на днешна България,
са събрани и публикувани на български език в тома Кийл, М. Хора и селища в България през
османския период. Събрани съчинения. София: Amicitia, 2005.
3 Публикуваната наскоро статия на Видин Сукарев. Промени в архитектурния облик
на Пловдив след османското завоевание ХІV–ХV в., Годишник на РИМ Пловдив, 2008, 80–89,
изглежда, си поставя сходни изследователски цели, но поради характера си на кратък доклад от
проведения научен форум далеч не изчерпва проблематиката.
4 Изворите от епохата и модерната историография единодушно ситуират завладяването
на Пловдив след падането на Одрин, но значително се разминават относно точната датировка на
събитията. Авторът на статията намира датировката 1361 г., предложена от Халил Иналджък, за
най-убедителна и се придържа към нея. Вж. Halil İnalcık. The conquest of Edirne (1361), Archivum
Ottomanicum, 3 (1971), 185–210. Други изследователи предлагат значително по-късна дата на
падането на Одрин в османски ръце. Вж. Irène Beldiceanu-Steinherr. La conquête d’Andrianople par
les Turcs: La pénétration turque en Thrace et la valeur des chroniques ottomanes, Travaux et Mémoires,
1 (1965), 439–461; Elizabeth Zachariadou. The conquest of Adrianople by the Turks, Studi Veneziani,
22 (1970), 211–217.
5 За повече подробности около завладяването на града от османците вж. Grigor Boykov.
Demographic Features of Upper Thrace: A Case Study on Filibe, Tatar Pazarcık and İstanimaka
(непубликувана дипломна работа, Bilkent University, 2004), 29–37 и посочената там литература.
40
на античния и средновековен Филипополис. Археологическите данни
показват, че в навечерието на османското завоевание градът е почти
обезлюден и обитаваната площ е редуцирана до рамките на цитаделата,
разположена на Трихълмието.6 Османските документи от по-късно
време красноречиво потвърждават този факт, като свидетелстват и
за това, че християните запазват собствеността си и продължават да
обитават само укрепената част, а мюсюлманското ядро на града се
развива на запад-северозапад от християнските квартали.7
Изворовите податки за характера и броя на първите мюсюлмански
колонисти в Пловдив са твърде оскъдни, но с голяма доза увереност би
могло да се предположи, че сред първите заселници в града са хората
от непосредствения антураж на Лала Шахин, военния му контингент и
неизвестен брой търговци и занаятчии, които обслужват техните преки
необходимости. Османските наративни източници са единодушни за
това, че назначеният за пръв главнокомандващ и административен
управител (бейлербей) на османска Румелия Лала Шахин8 избира
да установи седалището си в Пловдив. Според хрониката на Ходжа
Садеддин, която съдържа най-детайлното описание на събитията
около превземането на града, султан Мурад І (1362–1389) поверява
на наставника си управлението и благоустрояването на Пловдив,
прекръстен на Филибе, и му дава за тимар цялата прилежаща област.9
Османският хронист добавя още, че Лала Шахин построил големия
дървен мост над Марица, позволяващ на войските му да предприемат
редовни грабителски набези на запад, като освен изразходваната
значителна сума в злато за изграждането, той основал вакъф и заделил
от собствените си роби за неговата поддръжка.10 С това се изчерпва
информацията за строителната дейност на Лала Шахин в Пловдив, която
османските наративни източници предоставят на изследователите. Все
6 Обзор на археологическите проучвания на Пловдив у Данчева-Василева, А. Пловдив
през Средновековието ІV–ХІV век. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“,
2009, 143–190 и 214–237. Свр. Станев, К. Филипопол от началото на VІІ до началото на ІХ век.
Минало 2 (2011): 20–36 и неговият подробен аналитичен обзор на археологическите материали
от района на Пловдив.
7 Предоставянето на пълни гаранции за живота и собствеността на жителите на
градовете, предали се доброволно (истималет), е неделима част от завоевателната тактика на
османците. Съответно селищата, оказали съпротива и превзети със сила, подлежат на разграбване,
а населението може да бъде заробено. Вж. Halil İnalcık. „Ottoman Methods of Conquest“, Studia
Islamica [2] 3 (1954): 103–129
8 Относно личността и назначаването на наставника (лала) на Мурад І Лала Шахин за
бейлербей на Румелия вж. Halil İnalcık. Murad I, Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, Vol. 31,
156–164; Victor Ménage. Beglerbegi, In: Encyclopedia of Islam2, CD ROM Edition.
9 . Калицин, М. Корона на историите на Ходжа Садеддин. Велико Търново: Абагар, 2000,
с. 173; 186.
10 Садеддин, с. 173; вж. също Cevdet Çulpan. Türk Taş Köprüleri, Ankara: Türk Tarih
Kurumu, 20022, 96–97.
41
пак на базата на аналогични случаи и косвени данни би могло да се
установи, че в годините, в които Лала Шахин пребивава в града, той
построява поне още няколко обществени сгради, с което по думите на
Садеддин допринася за благоустрояването му или полага основите за
трансформацията на града. Съвсем логично е да се предположи, че
под „благоустрояване“ хронистът визира съществуваща архитектурна
и градоустройствена традиция, която освен че обслужва нуждите на
мюсюлманското население, преследва и чисто пропагандистки цели,
давайки израз на перманентните намерения на османската династия.
Още щом османците налагат контрола си над големите византий-
ски градски центрове във Витиния (Северозападна Мала Азия), около
половин столетие преди превземането на Пловдив, те предприемат це-
ленасочени опити за преустройство на градското пространство. След-
вайки и доразвивайки съществуваща малоазийска традиция, османски-
те владетели търсят представителност чрез финансирането на изграж-
дането на значими обществени сгради, които, издигнати на внимателно
подбрани ключови места, изместват градското средище и задават па-
раметрите на развитието на ислямския град.11 Почти без изключение
османската практика за модифициране на пространството в градовете,
превзети със сила, се основава на конвертирането на някоя от главните
църкви на укрепения град в петъчна джамия, а скоро след това извън
крепостните стени се издигат многофункционални сгради във формата
на обърнато Т, които се явяват център на комплекс, включващ още об-
ществена баня (хамам), духовно училище (медресе), хан за търговците,
кухня за бедните и пътуващите и други обслужващи помещения. Мул-
тифункционалните Т-образни сгради, споменавани в изворите от епо-
хата като „имарет“ или „завие“, съчетават в една постройка функциите
на централно молитвено пространство и пансион, приютяващ знатни
пътници, странстващи дервиши, воини и други, които са настанявани
в снабдените с огнища две или четири странични помещения. Като
11 След разпада на централизираната селджукска държава в Мала Азия в средата на
ХІІІ в. местните полунезависими тюркски емири целенасочено реорганизират йерархията на
градското пространство, премествайки акцента на градския живот от съществуващия сунитски
селджукски център към периферията, където издигат гробници и обители на дервиши от различни
хетеродоксни течения. Вж. Ethel Sara Wolper. Cities and saints: sufism and the transformation of
urban space in Medieval Anatolia. University Park: Pennsylvania State University Press, 2003; idem.
“Politics of patronage: political change and the construction of dervish lodges in Sivas”, Muqarnas, Vol.
XII (1995): 39–47; Howard Crane. “Notes on Saldjûq architectural patronage in thirteenth century
Anatolia”, Journal of the Economic and Social History of the Orient, Vol. XXXVI, No. 1 (1993): 1–57.
Формиращата се османска държава е повлияна от практиката на преобразуване на заварената
градска среда у съседните ѝ емирати, която интерпретира и доразвива, пренасяйки я на Балканите.
Вж. Grigor Boykov. Reshaping Urban Space in the Ottoman Balkans: a Study on the Architectural
Development of Edirne, Plovdiv, and Skopje (14th – 15th centuries). In: Maximilian Hartmuth, ed.
Centers and Peripheries in Ottoman Architecture: Rediscovering a Balkan Heritage. Sarajevo: Cultural
Heritage without Borders, 2010, pp. 33–45.
42
правило първоначално тези сгради нямат минарета, а са добавени едва
в по-късен период, когато Т-образните имарет/завиета изгубват ориги-
налните си функции и са превърнати в петъчни джамии.
Съществуващите изследвания на Т-образните многофункцио-
нални сгради се фокусират предимно върху архитектурните им ха-
рактеристики и тяхното развитие, в значителна степен напълно пре-
небрегвайки важната социална и обществена роля, която те играят.12
Тези сгради изпълняват функцията на ключов механизъм, използван
от османците за колонизирането на пространството и развитието на
мюсюлманската част на града. Често първите сгради от типа изникват
непосредствено след завоеванието и са разположени недалеч от кре-
постните стени на завладения град.13 Впоследствие мястото, на което
са построени, се превръща в ислямското ядро на града, а нови Т-об-
разни имарет/завиета се издигат на известно разстояние от центъра,
маркирайки външните граници на селището. Разположени на входните
артерии към градския център, освен чисто практическите функции, Т-
образните сгради и комплексите им целят да демонстрират присъст-
вието на османската власт на известна дистанция и да предложат на
пътника своеобразен предварителен изглед от великолепието на цен-
тралната търговска част, поради което често представляват богато де-
корирани монументални сгради.
Развитието на старите османски столици Бурса и Едирне би мог-
ло да се разглежда като емблематично приложение на османския гра-
доустройствен модел в това отношение.14 Мюсюлманският търговски
център, включващ монументална имперска петъчна джамия и редица
сгради, свързани с икономиката на града, са обиколени от комплекси
на Т-образни имарет/завиета, разположени в покрайнините, там, къде-
то главните пътища се вливат в града. Този модел на развитие намира
прием и при усвояването на редица градове на Балканите от могъщи-
те полунезависими акънджийски предводители, като например Гюмюр-
джина (Комотини), чийто Т-образен имарет/завие, построен в подножи-
ето на крепостта от завоевателя Евренос бей, е най-старата запазена
12 Обзор на съществуващата библиография вж. у Zeynep Oğuz. Multi-functional Buildings
of T-type in Ottoman Context: a Network of Identity and Territorialization (непубликувана дипломна
работа, Middle East Technical University, Ankara, 2006).
13 В това отношение имаретът на султан Орхан (1324–1361), изграден непосредствено
след завладяването на Изник (Никея) до южната порта на града, може да бъде посочен като
емблематичен пример. Данни от разкопките на изчезналите днес баня и Т-образен имарет/завие
на Орхан в Изник са публикувани от Oktay Aslanapa. İznik’te Sultan Orhan İmâret Câmii Kazısı
1963–1964, Sanat Tarihi Yılığı (1964–1965), 16–31.
14 Aptullah Kuran. A Spatial Study of Three Ottoman Capitals: Bursa, Edirne, and Istanbul,
Muqarnas 13 (1996): 114–131
43
османска сграда на Балканите15, или Скопие, доминирано от Паша Игит
бей и наследниците му, където изчезналият днес имарет/завие на Паша
Игит не след дълго се превръща в ядро на новия градски център, а
Исхак бей и Иса бей строят Т-образни сгради, задавайки на свой ред
нови граници за експанзия на градското пространство.16 Нещо повече,
дихотомният модел на търговско ядро, маркирано от голяма петъчна
джамия и Т-образен имарет/завие, бележещ покрайнините на града, е
използван и при създаването на нови градове като Сараево, основан от
Исхакоглу Иса бей в средата на ХV в.17
Приведените по-горе примери показват, че в значителна част от
случаите покорителите на даден град в Мала Азия или на Балканите,
било то лично османските султани или пък подчинените им могъщи
акънджийски предводители, са хората, финансирали строежа на първи-
те ислямски обществени сгради там, а както вече се спомена, почти без
изключение това са Т-образните мултифункционални имарет/завиета и
ред обслужващи постройки, разположени недалеч от градските стени.
Макар и да липсват категорични изворови податки за случващото се в
Пловдив в първите години след завоеванието, няма причини неговото
развитие да бъде разглеждано като изключение от общата тенденция.
Напротив, по аналогия с развоя на сходни по значимост предосмански
градове би могло да се заключи, че скоро след преминаването му в
османски ръце завоевателят и управител на Пловдив Лала Шахин изди-
га в близост до крепостта Т-образен имарет/завие, обществена баня и
вероятно още няколко други сгради, които трябва да посрещнат нужди-
те на мюсюлманската общност в града, същевременно оставяйки ясен
белег за перманентните намерения на завоевателите. Вероятно в този
смисъл трябва да бъде тълкуван и текстът на Садеддин, представящ
поръката на Мурад І към Лала Шахин да оживи и облагороди града, а
строежът на моста навярно е част от мащабните усилия, предприети в
тази посока.
15 Относно сградата на Евренос бей в Комотини вж. Machiel Kiel. The Oldest Monuments
of Ottoman-Turkish Architecture in the Balkans: the Imaret and the Mosque of Ghazi Evrenos Bey in
Gümülcine (Komotini) and the Evrenos Bey Khan in the Village of Ilıca/Loutra in Greek Thrace (1370–
1390), Sanat Tarihi Yıllığı 12 (1983), 117–138 и Heath Lowry, The Shaping of the Ottoman Balkans,
1350–1550. Istanbul: Bahçeşehir University Publications, 2008, 41–47, който счита, че сградата
първоначално е била резиденция на самия Евренос бей, а едва след преместването му в Серес е
преустроена да служи като имарет/завие.
16 Вж. Boykov, Reshaping Urban Space, 41–44. Подробности за изчезналия днес комплекс
на Паша Игит в Скопие вж. у Lidiya Kumbaracı-Bogoyeviç. Üsküp’te Osmanlı mimarî eserleri,
İstanbul: ENKA, 2008, 168–171; Mustafa Özer. Üsküp’te Türk mimarisi (XIV.–XIX. yüzyıl), Ankara:
Türk Tarih Kurumu, 2006, 187–188; Gliša Elezović. Turski spomenici u Skoplju, Beograd: Rodoljub,
1927, 4–9.
17 Hazim Šabanović. “Postanak i razvoj Sarajeva”, Radovi naučnog društva Bosne i
Hecegovine, 13:5 (1960): 71–89; Vesna Mušeta-Aščerić. Sarajevo i negova okolina u XV stoljeću,
Sarajevo: Sarajevo Publishing, 2005, 143–165.
44
Въпреки липсата на категорични доказателства за това, че Лала
Шахин е построил първите ислямски сгради в Пловдив, съществуват
ред косвени сведения, които насочват към подобна хипотеза. С абсо-
лютна увереност би могло да се твърди, че през първото десетилетие
на ХV в. подобни сгради са били факт в градския пейзаж. В описанието
на военните действия между Баязидовите синове, емирите Сюлейман и
Муса, Константин Костенечки разказва за опустошенията, които двама-
та нанасят на Пловдив. Любопитен детайл от разказа на книжовника е
епизодът, при който атаката на Муса заварва емир Сюлейман да гуляе в
хамам, който се намирал извън крепостните стени, принуждавайки го да
се спасява с бягство в цитаделата на Пловдив.18 Сведението на Косте-
нечки показва недвусмислено наличието на обществена баня в близост
до крепостта в самото начало на ХV в., което предполага, че е построе-
на по-рано. Нещо повече, крайно невероятно е банята да е била един-
ствената османска сграда на това място. Позовавайки се на аналогия с
развитието на градовете, за които стана дума по-горе, изглежда далеч
по-правдоподобно споменатата от книжовника баня да е била част от
комплекс, формиран около Т-образен имарет/завие. Ако приемем хи-
потезата за наличието на мултифункционална сграда и комплекса ѝ в
началото на ХV в., то отново по аналогия би могло да се посочи, че е
твърде вероятно човекът, построил тези първи ислямски сгради, да е
именно завоевателят на града Лала Шахин. Трудно е да се каже кога са
издигнати и какви точно са били въпросните сгради, но трябва да се е
случило в периода, започващ от 1364 г., когато Пловдив пада в осман-
ски ръце, и завършващ към средата на 80-те години на ХІV в., когато
умира Лала Шахин.19
Съдбата на сградите, които по всяка вероятност са построени от
Лала Шахин и съществуват в началото на ХV в., е неясна, но навярно
са пострадали сериозно или дори е възможно да са били разрушени по
време на бойните действия между Баязидовите синове. Изворите сви-
детелстват за особената ожесточеност на сблъсъка, при който Пловдив
на няколко пъти е обсаждан и превземан, а крепостните стени, срина-
ти по това време, никога не са издигнати отново. Все пак би могло да
18 Konstantin Kostenečki. Lebensbeschreibung des Despoten Stefan Lazarević. Translated and
edited by Maximilian Braun, Wiesbaden: Otto Harrassowitz, 1956, pp. 39–40. Относно тези събития
и борбата между братята за контрол над Пловдив вж. Dimitris Kastritsis. The Sons of Bayezid:
Empire Building and Representation in the Ottoman Civil War of 1402–1413, Leiden: Brill, 2007, pp.
152–153.
19 Точната дата на смъртта на Лала Шахин паша не е известна, но трябва да е преди 1384
г., когато Тимурташ паша се появява в изворите като бейлербей на Румелия. Вж. İnalcık. Murad I,
159. В Казанлък, в местността Тюлбето, се намира тухлен балдахин, в който се предполага, че са
погребани вътрешностите на Лала Шахин. Тялото му е било осолено и пренесено в Мала Азия,
след което е погребано в гробница в днешния град Мустафакемалпаша
45
се изкаже предпазливо предположение, че част от тези сгради са били
възстановени или по-скоро построени наново в средата на ХV в., кога-
то бейлербеят по онова време Шихабеддин паша предприема мащаб-
на строителна кампания в Пловдив, за която ще стане дума по-долу.
Османските архивни източници свидетелстват за това, че съществува
сграда, известна като Тахтакале джамии, т.е. джамията в подножието
на крепостта, както и баня със същото име. Двете сгради доживяват до
Освобождението и могат да бъдат видени на панорамните фотографии,
заснети от Димитрис Кавра съответно през 1879 и 1892 г., както и на
панорамата на Пловдив от Иван Карастоянов, направена също в 1892
г., а архитектурните им особености позволяват без колебание да бъдат
отнесени към ХV в. Джамията се е намирала в западното подножие на
цитаделата, на място, където днес минава трасето на бул. „Цар Борис
ІІІ“, стотина метра след като напуска северната страна на тунела, срещу
края на ул. „Бенковски“.
Счетоводните регистри на основания от Шихабеддин вакъф сви-
детелстват красноречиво, че приемникът на поста на Лала Шахин е
владеел земята в района под крепостта, където твърде вероятно се на-
станява първата група мюсюлмански заселници и се намират сградите,
споменати от Константин Костенечки.20 От същите документи се разби-
ра, че банята, позната под името Тахтакале, е несъмнено притежание
на вакъфа, което означава, че нейният строеж е финансиран лично от
бейлербея Шихабеддин. Информацията, че земята в района, където ве-
роятно са били разположени сградите на Лала Шахин, и банята, нами-
раща се там, са били във владение на Шихабеддин паша, дава извест-
на свобода да се формулира хипотезата, че мястото, където се засел-
ват първите колонисти, е било традиционно владяно от резидиращия в
Пловдив бейлербей на Румелия.21 Това става причина Шихабеддин да
се заеме със строителството на хамама Тахтакале, а твърде възможно
и на джамията със същото име, която, от своя страна, вероятно е при-
емник на най-ранната Т-образна мултифункционална сграда, издигната
скоро след завоеванието.
20 Запазени са няколко счетоводни регистъра, описващи приходите и разходите на вакъфа
на Шихабеддин паша в Пловдив. Повечето се намират в Османския архив към Министерския
съвет на Турция в Истанбул (Başbakanlık Osmalı Arşivi = BOA) и един в Ориенталския отдел на
Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (= НБКМ) в София.
21 .Според местна легенда, чиято популярност се дължи най-вече на тиражирането ѝ в
пловдивската преса от М. Апостолидис през 20-те години на ХХ в., Лала Шахин бил баща на
Шихабеддин и вследствие на трогателна с наивитета си история той наредил обезглавяването на
сина си. Странно е, че въпреки очевидното хронологично несъответствие, а и общоизвестността
на факта, че Шихабеддин е евнух и обръщенец в исляма, легендата продължава да намира прием
в съчиненията на някои пловдивски историци и също в информационните табели, поставяни от
общината и до днес.
46
Както вече се спомена, не съществуват прецизни изворови по-
датки относно броя на първите мюсюлмански заселници в Пловдив,
които са били и преките бенефициенти от разглежданите сгради. Все
пак текстът на Константин Костенечки свидетелства и за това, че Муса
подлага на тормоз местните мюсюлмански първенци, което пък пред-
полага наличието на значима мюсюлманска общност. Всички по-ната-
тъшни опити за дори и приблизителни изчисления на мюсюлманското
или християнско население на Пловдив към началото на ХV в. обаче не
биха се основавали на нищо повече от спекулации и не могат да претен-
дират дори и за приблизителна представителност.
Пораженията върху инфраструктурата и архитектурата на Плов-
див вследствие на борбата за османския престол, водена между Бая-
зидовите синове в първите години на ХV в., изглежда, са били значими.
Две десетилетия по-късно, когато бургундският рицар Бертрандон де
ла Брокиер минава през Пловдив в 1433 г., намира крепостните стени в
руини.22 Посещението на Де ла Брокиер и неговият пътепис спомагат за
прецизиране на точната дата на строеж на главната петъчна джамия в
Пловдив, монументалната Мурадие или Джумая джамия. Оригинални-
ят строителен надпис над входа на джамията е бил заменен от по-къ-
сен, отразяващ значим ремонт, направен през ХVІІІ в., което затруднява
прецизното датиране на сградата.23 Архитектурните характеристики на
джамията позволяват нейното отнасяне към първата половина на ХV
в., което категорично отхвърля срещаната у редица автори датировка
60–80-те години на ХІV в. Въпреки липсата на архитектурни образци от
средата на ХІV в., които да позволят подобна датировка, обаче уважа-
вани архитектурни историци отнасят сградата към времето на Мурад І,
позовавайки се единствено на несъмнено грешните сведения у извест-
ния османски пътешественик от ХVІІ в. Евлия Челеби.24 Нещо повече,
в наскоро публикуван том, посветен изцяло на Мурадие в Пловдив, с
едно-единствено изключение, всички публикации третират джамията
като сграда от ХІV в., построена от Мурад І скоро след овладяването
на града от османците. Някои автори стигат дори дотам, че безкритично
определят джамията като част от комплекс, издигнат по едно и също
22 Бертрандон де ла Брокиер. Задморско пътешествие, София: Отечествен фронт, 1968, 98
23 Запазеният надпис отбелязва, че на 5 юли 1784 г. султан Абдулхамид І (1774–1789)
завършва голям ремонт на сградата. Надписът е преведен и публикуван от Татарлъ, Ибр. Турски
култови сгради и надписи в България, ГСУ, ФЗФ 60 (1966), 605–608.
24 Например Oktay Aslanapa. Turkish Art and Architecture (Ankara: Ataturk Culture Centre
Publications, 2004), 195. Според забележката на Евлия Челеби джамията Мурдие била построена
от „завоевателя на Едирне гази хюдавендигяр султан Мурат“, т.е. Мурад І. Evliya Çelebi b.
Derviş Mehmed Zılli. Evliya Çelebi Seyahatnâmesi, eds., Seyit Ali Kahraman and Yücel Dağlı, vol.
3, İstanbul: Yapı Kredi Yayınları, 1999, p. 217. Без да подценяваме стойността на сведенията на
Евлия, трябва да се отбележи, че въпреки категоричността, с която са изказани, историческите
данни в пътеписа му често са твърде неточни и ненадеждни.
47
време, в който също влизали големият кервансарай, безистенът и т.н.25
Интересната иначе теза на В. Сукарев, предлагаща възможността джа-
мията да е била основана от Мурад І, но впоследствие реконструирана
по времето на Мурад ІІ, намира своето опровержение след извърше-
ните укрепителни и реставрационни дейности по сградата в периода
2006–2008 г.26 Технологичният процес по отводняването и укрепването
на основите и носещите колони на джамията наложи тяхното цялостно
разкриване, демонстрирало по неоспорим начин липсата на по-ранни
сгради, което впрочем би следвало да сложи край и на спекулациите
относно наличието на имагинерна средновековна църква, върху чиито
основи е построена джамията.
Илюстрация 1 – 1. Тахтакале джамия;
2. Мурадие (Джумая) джамия (1895 г.)
Сградата на Мурадие, разположена на естествена тераса
в полите на Трихълмието, доминира градския пейзаж със своята
величествена монументалност дори и днес. През 1433 г., когато
бургундецът посещава Пловдив, ако джамията е съществувала, тя е
представлявала изключително внушителна гледка, която би се виждала
от километри. Разказът на Де ла Брокиер е важен по отношение на
Мурадие заради това, че не споменава по никакъв начин джамията.
Представящият се за поклонник бургундец е шпионирал територията
на султана и е водил подробни записки за значимите места и сгради,
25 Celaleddin Küçük и N. Mine Yar (съст.). Filibe (Plovdiv) Cuma Camii Konferansı Bildirileri/
Filibe (Plovdiv) Cuma Mosque Conference Papers, İstanbul: İstanbul Büyükşehir Belediyesi, б.д.
26 Сукарев. Промени в архитектурния облик на Пловдив, с. 83.
48
които са публикувани в неговия пътепис. Той обаче не съдържа
дори и бегъл намек за това, че Мурадие съществува по време на
посещението му. Още повече че пътешественикът би следвало да е
минал непосредствено покрай джамията по пътя си към християнското
Трихълмие. Липсата на информация относно Мурадие в пътеписа на Де
ла Брокиер предполага, че твърде вероятно джамията не съществува
по време на посещението му и датата на построяването ѝ трябва да се
търси в годините след 1433 г.
Илюстрация 2 – Мурадие (Джумая) джамия
(1892 г., фотограф Ив. Карастоянов)
Ако приемем, че по времето, когато Де ла Брокиер е в Пловдив,
Мурадие все още не е построена, то според наличните архивни извори
това би трябвало да се е случило в следващите няколко години. Голя-
мата петъчна джамия в града никога не е притежавала собствен вакъф,
обичайна практика в Османската империя, което внася допълнително
объркване в опитите на съвременните историци за изясняването на
нейния фактически създател и времето на строеж. Това, разбира се, не
означава, че лицето, финансирало изграждането на сградата, я е оста-
вило без средствата, необходими за поддръжка и заплати на служите-
лите. Счетоводните регистри на вакъфа на комплекса на Мурадие в Од-
рин, построен от Мурад ІІ през 839 г. по Хиджра (1435–1436), показват,
49
че Джумая (Мурадие) джамия в Пловдив е издържана от този вакъф.27 по-точно в годините между 1433 и 1436. Мурадие (Джумая) е типична
Този факт потвърждава по категоричен и неоспорим начин, че джамията „улу джамия“ от първата половина на ХV в. Масивните ѝ стени, изграде-
в Пловдив е построена от Мурад ІІ през ХV в., а не от предшественика ни с клетъчна зидария, затварят правоъгълник с размери 40 х 30 метра,
му Мурад І в средата на ХІV в. Също така документът дава подробни което я прави една от най-големите джамии от типа на Балканите. Неин
сведения за длъжностите и заплатите на 24-те души, работещи в плов- най-близък архитектурен предшественик е Улу джамии в гр. Берга-
дивската джамия през 1633 г.28 ма, построена от Баязид І през 1398–1399 г.32 Четири масивни колони,
Кратка бележка в т. нар. „История на Одрин“, написана от Хи- разположени в средата на главната пловдивска джамия, поддържат
бри Ефенди през ХVІІ в., потвърждава факта, че Мурад ІІ е действи- три големи кубета над централния кораб, а над всяка от двете стра-
телният благодетел, построил голямата джамия в Пловдив.29 Никой нични галерии са разположени по три покрити с олово цилиндрични
от споменатите извори обаче не посочва кога точно е била постро- свода. Високото тухлено минаре, с типична за ХV в. тухлена декора-
ена сградата, но по наличните данни все пак би могло да се изкаже ция, се издига от североизточния ъгъл на сградата. В оригиналния си
достатъчно аргументирано предположение. Явно е, че Мурад ІІ не би вид Мурадие е имала петсводно, покрито с олово преддверие, носено
могъл да построи Джумая джамия преди 1425 г., тъй като е изцяло от каменни колони, което вероятно вследствие на земетресение рух-
ангажиран в борбата за собственото си оцеляване на трона, оспорван ва и през ХVІІІ в. е заменено с по-нисък керемиден навес, който все
от могъщи опоненти.30 През втората половина на 20-те години на ХV още може да бъде видян на снимката на Иван Карастоянов от 1892 г.
в. Мурад ІІ е финансово ангажиран със строежа на комплекса си в В началото на ХХ в. това преддверие е заменено от двуетажна дърве-
Бурса, чието строителство поглъща значителни финансови ресурси.31 на постройка, която стои и до днес.
Едва в началото на 30-те години на ХV в. султанът разгръща мащабна
строителна кампания в Европа и за кратко време издига Дарю’л-ха-
дис (1434–1435), Мурадие (1435–1436), Юч Шерефели (1438–1447)
заедно с още няколко бани и медресета в Одрин, Хюнкяр (Мурадие)
джамия в Скопие (1436) и комплекса и дългия мост над р. Еркене, дал
начало на днешния град Узункьопрю (1443–1444). Имайки предвид
тези факти, както и това, че Де ла Брокиер не споменава за Джумая
джамия в Пловдив през 1433 г., а сградата, от своя страна, е вклю-
чена във вакъфа на комплекса на Мурадие в Одрин, завършен през
1435–1436 г., то с голяма доза увереност би могло да се заяви, че пло-
вдивската джамия е построена през 30-те години на ХV в., когато, из-
глежда, е бил зенитът на строителната активност на Мурад в Румелия,
27 Данните от регистъра са публикувани от Ömer Barkan. Edirne ve Civarındaki Bazı
İmâret Tesislerinin Yıllık Muhasebe Bilânçoları, Belgeler 1:1–2 (1964), 372, но са пренебрегнати от
повечето историци, писали по темата. В скорошна публикация Machiel Kiel. The Incorporation
of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. In: Kate Fleet, ed., The Cambridge History of
Turkey. Volume I: Byzantium to Turkey, 1071–1453. Cambridge: Cambridge University Press, 2009,
176, обръща специално внимание на този факт.
28 Освен публикуваните от Баркан документи, наскоро станаха известни и множество
други счетоводни регистри (мухасебе дефтери) на вакъфа на Мурадие в Одрин, като например
BOA TSMA 3687 0014 (съставен на 14 юли 1589 г.); BOA TSMA 1572 (от 1600–1601 г.); BOA
TSMA 1681 (от 1670–1671 г.) и др.
29 Abdurrahman Hibrî. Enîsü’l-müsâmirîn – Edirne Tarihi, 1360–1650, ed. Ratip Kazancıgil,
Edirne: Türk Kütüphaneciler Derneği, 1996, 67. Илюстрация 3 – Мурадие (Джумая) Илюстрация 4 – Мурадие (Джумая)
30 Относно събитията около възкачването на Мурад ІІ на османския престол вж. Halil джамия (план М. Стайнова) джамия (1934 г., пощенска картичка)
İnalcık. Murad II, В: Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, Т. 31, 164–172; Colin Imber. The
Ottoman Empire, 1300–1481, Istanbul: The Isis Press, 1990, 91–97.
31 Ядрото на комплекса Мурадие в Бурса е построено в периода 1426–1428 г., като в по-
късен етап са добавени повечето от гробниците на членове на османската династия. 32 Bozkurt Ersoy. Begrama Ulu Camii, Arkeoloji Sanat Tarihi Dergisi 4 (1988), 57–66.

50 51
 Строежът на Мурадие в периода 1433–1436 г. е явен знак за
намерението на султана да възстанови и оживи пострадалия по
времето на династическите борби Пловдив. Процесът на обновле-
ние на града явно започва скоро след визитата на Де ла Брокиер и
освен всичко друго цели да остави значим архитектурен отпечатък
върху градската среда, който демонстрира мощта и перманентните
намерения на османската династия. Построена на празно място в
подножието на цитаделата, заета от християнските квартали, джа-
мията маркира търговския и обществен център на мюсюлманския
град, който предстоял да бъде изграден в обширната равнина под
Трихълмието.
На пръв поглед османците изчакват твърде дълго, преди да по-
строят голяма петъчна джамия в града – отнема им около седемдесет
години. Отново прибягвайки до аналогия с развитието на други осман-
ски градове обаче, би могло да се отбележи, че обикновено на завое-
вателите са потребни между петдесет до седемдесет години, преди да
построят многокуполна петъчна джамия в бившите византийски и сла-
вянски градове. Минават точно седемдесет години от завладяването на
Бурса преди Баязид І да поръча строежа на величествената Улу джамия
в бившата османска столица.33 Необходимо е близо половин столетие
преди сграда от подобна величина да се издигне и в европейската сто-
лица на империята Одрин.34 В Скопие, град по това време сравним по
мащаби и значимост с Пловдив, първата голяма петъчна джамия е по-
строена също едва от Мурад ІІ през 1436 г., т.е. близо половин век след
завладяването на града.
Издигането на джамията Мурадие в Пловдив маркира ядрото на
ислямския град, където се съсредоточават цялата икономическа ак-
тивност и социален живот на града. Нейната поява твърде вероятно
е свързана и с осезаемото нарастване на мюсюлманското население
в двете десетилетия след приключването на междуособните войни за
османския престол.
33 Бурсенската Улу джами, издигната, за да ознаменува османската победа при Никопол
(1396) не е първата сграда, построена от Баязид І в града. В периода 1390–1395 г. той строи
комплекс в покрайнините на града, от който са запазени до днес многофункционална Т-образна
сграда, медресе, хамам и болница, а гробницата, в която е положено тялото му, е завършена
от емир Сюлейман през 1406 г. Вж. Aptullah Kuran. The Mosque in Early Ottoman Architecture,
Chicago and London: The University of Chicago Press, 1968, 110–113.
34 Ески (Старата) джамия в Одрин е започната през 1402 г. от емир Сюлейман, но е
завършена едва след края на междуособиците от Мехмед І през 1413 г., който добавя към нея и
безистен, реплика на този, намиращ се в Бурса. Вж. Kuran, The Mosque, 154–158; Kuran, A Spatial
Study, 114–131.
52
Илюстрация 5 – Централната част на османски Пловдив: 1.
Мурадие (Джумая) джамия, 2. безистенът, 3. кервансараят, 4.
банята Тахтакале и др. (1880 г., фотограф Д. Кавра)
След началото на ХV в. градът се радва на небивал в историята
му период на непрекъснат мир, който продължава чак до Руско-турската
война от 1878–1879 г. Това дава възможност на Пловдив да се развива
необезпокоявано в продължение на повече от четири и половина сто-
летия. Променените условия през 20–30-те години на ХV в. несъмнено
са привлекли мюсюлмански заселници, но наличната изворова база не
предлага каквито и да са данни за този период, които да подлежат на
квантитативен анализ. Османските данъчни регистри (тахрир дефтери),
които съдържат данни за населението и са основният демографски из-
вор на историците, започват да се съставят през този период, но засега
не са известни запазени регистри за региона на Горна Тракия.35 Най-
ранният извор, даващ данни за населението на Пловдив, е регистър,
изготвен във връзка със събирането на извънреден данък за рекрути-
рането на леки конници (акънджии) и датиращ едва от 1472 г.36
35 Несъмнено през 30-те и 50-те години на ХV в. населението и земите на Тракия са били
обект на регистрация, вследствие на което са изготвени тахрир регистри, но от тях не са запазени
копия. Най-ранният запазен регистър от вида датира от 1431 г. и описва приходите и населението
в санджака Арванид (в дн. Албания). Вж. Halil İnalcık. Hicrî 835 Tarihli Sûret-i Defter-i Sancak-i
Arvanid (Ankara: Türk Tarih Kurumu, 1954).
36 Регистърът е съхраняван в НБКМ под сиг. Пд 17/27, за подробности вж. Mariya Kiprovska.
The Military Organization of the Akıncıs in Ottoman Rumelia (непубликувана дипломна работа, Bilkent
University, 2004). Х. Иналджък в статията си „Bulgaria“ в: Encyclopedia of Islam2 споменава, че през
1455 г. в Пловдив живеели 600 мюсюлмански и 50 християнски домакинства, което предполага
данните да са извлечени от документ от тази дата, но отпратка към документа липсва. В частни
разговори по темата проф. Иналджък не успя да си спомни кой е бил изворът, използван в статията
отпреди повече от половин век, нито документ с подобно съдържание се откри в личния му архив.
53
В този смисъл единственото, което би могло да се каже с известна доза време, като Юч Шерефели в Одрин или Хюнкяр (Мурадие) в Скопие, по-
увереност, е, че вследствие на започналото мащабно строителство в казва, че те действително са били издигнати без хамами близо до тях, а
града мюсюлманското население вероятно е нараствало, но остава да там, където се появяват, са сгради, построени по-късно.40 В този смисъл
гадаем за динамиката и мащабите на процеса. не е изненада, че бейлербеят на Румелия е добавил банята към вече
Строежът на Мурадие (Джумая) джамия, финансиран от Мурад ІІ, построената султанска джамия в Пловдив и макар и наличните извори
маркира градското ядро, но без другите необходими сгради, то едва ли да не позволяват точната ѝ датировка, то тя най-вероятно е издигната
би се развило в истински търговски център. Преди всичко богомолците през втората половина на 30-те години на ХV в., скоро след строежа на
в голямата джамия се нуждаят от баня в нейна непосредствена близост, джамията Мурадие.
която да посрещне хигиенните им нужди в изпълнение на предписани-
ята на каноните на исляма. Тези функции са поети от споменатата по-
горе баня Тахтакале, която се намирала в самото сърце на чаршията,
на около петдесетина метра североизточно от Мурадие.
Банята изчезва в началото на ХХ в. и за нея би могло да се съди
единствено на базата на архивни материали и стари фотографии. Архи-
тектурните особености на сградата говорят за строеж от ХV в., а осман-
ските документални източници потвърждават тази теза. Вече се споме-
на, че от счетоводните регистри на вакъфа на Шихабеддин паша става
ясно, че вакъфът владее и експлоатира банята, а съответно се грижи и
за нейната поддръжка. Така например за съществен ремонт на сграда-
та през 1632 г. вакъфът изразходва значимата сума от 12 000 акчета,37 а
средногодишният приход от банята, отиващ в касата на фондацията, е
около 6000–7000 акчета.38
Изворите обаче не съдържат сведения за точната дата на стро-
еж на банята. Близостта на Тахтакале хамам до джамията Мурадие и
фактът, че това е главната баня на търговския квартал, свидетелстват Илюстрация 6 – банята Тахтакале (1879 г., фотограф Д. Кавра)
за това, че банята е построена в годините около или едновременно с
издигането на Мурадие. Лицето, финансирало строежа на банята, Ши- Разположена в сърцето на търговската част на Пловдив, баня-
хабеддин паша, заема поста на румелийски бейлербей и съответно ре- та Тахтакале е значима придобивка за развиващия се османски град,
зидира в Пловдив в годините непосредствено след построяването на но тя далеч не е най-мащабният проект, завършен от бейлербея Ши-
Мурадие, през 1436 или 1437 г.39 Малко вероятно е Шихабеддин да е хабеддин паша. Докато голямата джамия Мурадие и банята са клю-
построил банята преди това, по-скоро би могло да се предположи, че чови постройки от средищната част на града, то следвайки установе-
това се случва след неговото пристигане в града. Към това време Мура- ната традиция за развитие на градското пространство, Шихабеддин
дие трябва да е била наскоро завършена и необходимостта от голяма издига комплекс, чийто фокус е Т-образен имарет/завие, задавайки
баня, която да обслужва конгрегацията ѝ, трябва да е била очевидна. по този начин в средата на ХV в. северната граница на османския
На пръв поглед изглежда странно, че огромната султанска джамия е Пловдив. Комплексът е разположен на самия бряг на р. Марица, там,
построена без така необходимата ѝ баня в непосредствена близост, но където мостът, построен от Лала Шахин, позволява на пътуващите
аналогията с други големи джамии, построени от Мурад ІІ по същото по „военния път“ (свързващ Истанбул с Белград) да прекосят река-
37 BOA, MAD 749, f. 222. та. Т-образната мултифункционална сграда, превърната по-късно в
38 НБКМ, Пд 17/12, f. 2a.
39 M. Tayib Gökbigin. XV–XVI. Asırlarda Edirne ve Paşa Livası. İstanbul: Üçler Basımevi, 40 Например хамамът на великия везир Соколлу Мехмед паша в близост до Юч Шерефели
1952, 256. джамии е построен едва през 1563 г., т.е. повече от век след издигането на джамията.

54 55
петъчна джамия (днешната Имарет джамия), е разположена така, че
да привлича незабавно вниманието на влизащите в града.

Илюстрация 9 – Комплекс на Шихабеддин паша, 1444 г.

(1879 г., фотограф Д. Кавра)

Илюстрация 7 – Имарет джамия Илюстрация 8 – Комплекс на Шихабеддин

(началото на ХХ в., колекция на паша, 1444 г. (план Г. Бойков, по чертежи
Димитрис Лупис, Атина) на М. Харбова) В надписа на ил. името се
изписва с 1 „д”.

Освен основната сграда на имарет/завието, комплексът на Шихабеддин

включва още духовно училище (медресе), построено по течението на
реката, обществена баня, хан, приютяващ преминаващите търговци и
стоките им, гробница (тюрбе), в която е положено тялото на основателя,
и кухня, предлагаща безплатно храна на бедните и нуждаещите се, а
също и на пътниците, преминаващи през града. Сградите на комплекса
са разположени от двете страни на главната улица, водеща към центъ-
ра на града, която буквално го разсича на половина.
Главната сграда на комплекса, позната днес като Имарет джа-
мия, представлява типична Т-образна многофункционална сграда от ХV
в., която разполага с широко централно помещение, издигнато молит-
вено пространство и две странични стаи, снабдени с огнища, всички Илюстрация 10 – Т-образна Илюстрация 11 – Имарет
покрити с оловни куполи, стъпили на характерните за епохата „турски многофункционална сграда (Имарет джамия – интериор
триъгълници“. джамия), построена от Шихабеддин (2010 г., фотограф Г. Бойков)
паша (план: Е. Х. Айверди)

56 57
 Сградата е приютявала по-знатните гости, които са били настаня-
вани в двете странични стаи, предоставяйки им едновременно подслон
за няколко дни и покрито молитвено пространство. В по-късен етап,
вероятно през първата половина на ХVІ в., сградата е преустроена в
петъчна джамия и на северозападния ѝ ъгъл е добавено минаре.41 За-
падното преддверие е затворено, а там е оформен подстъп към мина-
рето. Вероятно по това време стените, отделящи страничните стаи за
гости, са премахнати, което ги отваря към централната част, оформяйки
по този начин общо молитвено пространство.42 През ХІХ в. масивното
петкуполно преддверие, чиято централна част е издигната, е покрито с
обикновен покрив на дървена конструкция, който би могъл да се види на
снимката, направена от Д. Кавра през 1879 г.
За разлика от Мурадие, датата на строеж на комплекса на Ши-
хабеддин паша би могла да бъде установена с абсолютна точност бла-
годарение на запазения строителен надпис, стоял някога над входа на
Т-образната мултифункционална сграда.
Илюстрация 12 – Оригиналният строителен
надпис в преддверието на Имарет джамия
(2011 г., фотограф Г. Бойков)
41 В документ от 1516 г. сградата на Шихабеддин е изрично спомената като джамия, което
е индикация за това, че към тази дата тя вероятно е функционирала единствено като петъчна
джамия, а функциите ѝ на странноприемница са били изоставени. Вж. BOA TD 77, f. 635.
42 При повечето от запазените Т-образни мултифункционални сгради, които в по-късен
етап са модифицирани в петъчни джамии, стените, отделящи страничните помещения, са
разрушени с цел да се създаде по-голямо пространство, позволяващо присъствието на повече
богомолци.
58
Оригиналният надпис, който е демонтиран при реставрацията през
70-те години на ХХ в., бе доскоро в неизвестност, но от около половин
година е пренесен обратно в преддверието на джамията, но за съжаление
е счупен на няколко парчета, а отделни фрагменти от него липсват.
За щастие съдържанието на написа е изследвано, преведено и
публикувано в две сериозни научни публикации от миналия век, така
че информацията, съдържаща се в него, би могла да бъде използвана
въпреки тежкото му състояние в момента.43 От надписа става ясно, че
бейлербеят Шихабеддин паша е построил Т-образната мултифункцио-
нална сграда, спомената в текста, като „възвишен имарет“44 през 848 г.
по Хиджра45, което съответства на 1444–1445 г. по Грегорианския кален-
дар. Изграждането на комплекс с подобни мащаби със сигурност е отне-
ло поне година или дори две, а имайки предвид несигурната обстановка
Илюстрация 13 – Имарет джамия,
в дъното коминът на кухните на имарета
(началото на ХХ в.) НБКМ С І 5395
43 Пръв надписа на Имарет джамия публикува Глиша Елезович. Турски споменици, т.
І, ч. 1, Београд: Зора, 1940, 1112–1138. Четвърт век по-късно И. Татарлъ публикува превод на
български език, вж. Турски култови сгради и надписи, 593–600.
44 ‘imaretü’l-‘aliyat. Вж. Татарлъ, Турски култови сгради и надписи, 594.
45 Годината на строеж на сградата е дадена под формата на хронограма, съставена от част
от думите на последния ред от надписа, вж. Татарлъ, Турски култови сгради и надписи, 596–597.
59
в Румелия през 1444 г. (кръстоносният поход на Владислав ІІІ Ягело,
завършил през ноември с поражението край Варна), би могло да се
предположи, че строителните дейности са приключили или през късна-
та 1444 г., или през първата половена на 1445 г.
Непосредствено до Т-образната сграда се е намирала двуетажна
паянтова сграда, където ежедневно се е готвела и сервирала храна на
бедните и пътуващите. Огромният комин на кухните (ашеви), който на
пръв поглед наподобява кула, се забелязва много ясно на фотографии-
те от края на ХІХ в.
На север от кухните на имарета Шихабеддин паша построява
едно от най-големите медресета на територията на днешна България.
То има дванадесет покрити с олово килии за ученици, разположени в
два успоредни реда, свързани чрез голям засводен ейван, чийто огро-
мен купол също е покрит с оловни листа.46 Масивната сграда, подобно Илюстрация 14 – Медресе Илюстрация 15 – Медресе
на Шихабеддин паша (20-те на Шихабеддин паша (неизв.
на Имарет джамия, е изградена изцяло чрез клетъчен строеж, който години на ХХ в., фотограф дата) НБКМ С І 5444
ясно се различава на запазените фотографии. Освен значимо със свои- О. Рудлоф) DAI R 14.762
те размери, медресето на Шихабеддин паша е едно от най-важните об-
На западната страна на пътя, почти успоредно на Т-образния
разователни средища в Румелия през ХV и ХVІ в., а преподавателите
имарет/завие, Шихабеддин издига голяма обществена баня, която по
(мюдериси) в него получават заплата от по 30 акчета дневно през ХV
неясни причини става известна като Хюнкяр хамам, т.е. Султанската
в., 40 през ХVІ в.47, а според данните от счетоводен регистър на вакъ-
баня. Въпреки името си няма никакво съмнение, че тази баня е постро-
фа през 1636–1637 г. в медресето се обучават девет ученика, на които
ена именно от Шихабеддин като част от комплекса, основан през 1444–
фондацията отпуска издръжка в размер на едно акче дневно, а годиш- 1445 г. Регистър за приходите и разходите на неговата фондация от
ната заплата на мюдериса възлиза на 21 600 акчета, т.е. надница от 60 1640–1641 г. свидетелства за това, че банята до моста (хамам-и джиср)
акчета дневно.48 Медресето функционира през целия османски период е собственост на вакъфа, който прибира от нея годишен приход от 10
до Освобождението, когато е изоставено и сградата започва да запада. 000 акчета. През същата година за ремонтни дейности и поддръжка на
През 20-те години на ХХ в., макар и в окаяно състояние, тя все още е сградата са направени разходи в размер на 2861 акчета.50 Хамамът на
на място и е фотографирана от Ото Рудлоф за статията му върху ос- Шихабеддин паша функционира през целия османски период и e една
манските сгради в Пловдив.49 Вероятно сградата е пострадала силно от от най-значимите обществени бани в града, обслужваща търговците,
земетресението през 1928 г. и останала невъзстановена, е изчезнала отседнали в близкия хан.
през 30-те години на ХХ в. Явно в самия край на османския период вакъфът не смогва да
се грижи за поддръжката на хамама и Освобождението го заварва в
плачевно състояние. След създаването на Източна Румелия, поради
нуждата от сграда, където да заседава Областното събрание, се взима
решение банята да се поправи и преустрои за целта. Хамамът е ремон-
46 Освен медресето на Шихабеддин, в рамките на днешна България единствено това тиран и на 22 октомври 1879 г. в него тържествено е открита първата
на Хараджчъ Кара Мехмед в Кюстендил е разполагало с дванадесет килии. Вж. Събев, Орлин.
Османски училища в българските земи ХV–ХVІІІ в., София: Любомъдрие-Хроника, 2001, 127. сесия на законодателния орган на Източна Румелия.
47 Събев, О. Османски училища, 222.
48 BOA, MAD 749, f. 124.
49 Гертруда Рудлоф-Хиле и Ото Рудлоф. Град Пловдив и неговите сгради, Известия на
българския археологически институт 8, 1934, 379–425. Една незначителна част от фотографиите
на О. Рудлоф намират място в статията, останалата част от фотографската му колекция се
съхранява в Немския археологически институт (DAI) в Истанбул. 50 BOA, MAD 15134, f. 3; 7.

60 61

Илюстрация 16 – Хюнкяр хамам
(началото на ХХ в.) НБКМ С ІІ 3835
Илюстрация 17 – Хюнкяр хамам
(1923 г., фотограф О. Рудлоф) DAI R 14.753
62
Банята изпълнява тези си функции до Съединението, след което
е превърната в склад за архивна документация на съда в Пловдив, но
с времето отново запада и през 1923 г. е разрушена окончателно.51 Ото
Рудлоф става свидетел на процеса на разрушаване на величествената
сграда, документирайки го на две фотографии.
Комплексът, изграден от Шихабеддин до моста на Лала Шахин,
и джамията Мурадие задават развитието на Пловдив за векове напред.
Двата ключови архитектурни модела са свързани посредством дълга
павирана улица, преминаваща от север на юг (т. нар. Узун чаршия), коя-
то продължава да бъде главната градоустройствена ос на съвременния
град. Тя довежда пътниците в сърцето на османския град, а трасето на
средновековния път, преминаващо на север от цитаделата, е изменено
и протича през пространството, което скоро се превръща в османски
град. Ако комплексът на Шихабеддин е маркирал входа и изхода на
града, то търговското ядро се е нуждало от поне още няколко значими
обществени постройки, които в съответствие с османската урбанистич-
на традиция благоприятстват развитието на търговията и му придават
напълно завършен вид – голям кервансарай и безистен за скъпите и
луксозните стоки, внасяни в града. Двете сгради се появяват още през
ХV в., вероятно скоро след или дори едновременно със завършването
на Мурадие и Шихабеддиновия комплекс на север. Местната традиция
приписва строежа на големия кервансарай (познат като Куршум хан) и
на покрития пазар (безистен) отново на Шихабеддин паша, но макар и
възможна, тази хипотеза засега не намира никакво сериозно доказа-
телство. Архитектурните особености на сградите категорично говорят
за строеж от ХV в. и дори и Шихабеддин да не е действителният им
основател, то те са издигнати някъде по времето, когато той е бейлер-
бей и резидира в града, т.е. към средата на ХV в. Двете обществени
постройки, които придават абсолютно завършен вид на централната
търговска част на Пловдив, доживяват до Освобождението и продъл-
жават да функционират през следващите няколко десетилетия. Масив-
ният безистен с шест кубета, имащ правоъгълна форма с размери 18
х 27 м, съществува до 1925 г., когато е разрушен напълно. Животът на
големия двуетажен кервансарай продължава малко по-дълго. Той е за-
сегнат значително от Чирпанското земетресение през 1928 г. и след де-
бати местните власти решават да разрушат сградата и да предоставят
терена за изграждането на „модерни“ хали. Към 1932 г. по-голямата част
от Куршум хан е разрушена, а сградата на новите хали е завършена ня-
колко години по-късно. Така изчезват две от обществените сгради, които
участват във формирането на търговското ядро на османския Филибе.
51 Пеев, В. К. Град Пловдив: минало и настояще. Пловдив: Пловдивско археологическо
дружество, 1941, 222.
63
Пространството между търговския център в района на Мурадие на юг и
комплекса на Шихабеддин на север, изглежда, започва да се запълва с
мюсюлмански квартали още в средата на ХV в. Нещо повече, две джа-
мии от ХV в., намиращи се на юг от Мурадие, Хаджъ Абдуллах52 и Ала-
джа джамия53, свидетелстват за това, че градът бързо се разраства и в
южна посока, достигайки до точката, в която пътят за Истанбул завива
рязко на изток и напуска града.
Най-ранните относително достоверни данни за населението на
Пловдив датират от 1472 г. Това е споменатият по-горе регистър, който
описва населението на части от Румелия във връзка с набирането на
средства за рекрута на леки конници, служещи в авангарда на осман-
ската армия (акънджии), нужни за организирането на мащабен поход
от страна на Мехмед ІІ срещу емира на бейлика Аккоюнлу – Узун Ха-
сан – през следващата 1473 г.54 Този регистър не е типичен тапу тахрир,
описващ податното население и данъците на дадено селище, а включ-
ва единствено онези лица, които са били обложени с този извънреден
данък, наложен от османската администрация заради предстоящата
кампания. Веднага прави впечатление, че в регистъра няма данни за
неженените младежи, духовните лица, вдовиците и др., което означава,
че една неизвестна част от населението на Пловдив е останала извън
регистъра и общата демографска картина не би могла да бъде рекон-
струирана на базата на тези данни. Все пак, въпреки че данните от деф-
тера не биха могли да претендират за каквато и да е прецизност, те
могат да предложат обща идея за съотношението на мюсюлманите и
християните в града към дадения момент.
Според данните от регистъра от 1472 г. мюсюлманите в Пловдив
имат огромно мнозинство в сравнение с християнското население на
града. Християните заемат Трихълмието, където се е намирала цитаде-
лата, разпределени в четири обособени махали, докато мюсюлманите
са се разпръснали в равнината в цели 25 собствени квартала. Промя-
ната, протекла в четирите десетилетия, разделящи съставянето на ре-
гистъра и посещението на Де ла Брокиер, когато според бургундеца по-
вечето жители на града са православни българи, е наистина значима.55
Строежите, предприети от Мурад ІІ и висшите османски функционери
към средата на ХV в., дават нужния тласък в развитието на града и само
за няколко години той привлича достатъчно мюсюлмански заселници,
52 Джамията Хаджъ Абдуллах е разрушена почти непосредствено след Освобождението.
Намирала се е на ъгъла на днешните ул. „Александър І“ и „11 август“.
53 Аладжа джамия се намирала на днешния площад „Стефан Стамболов“ пред сградата
на Общината. Разрушена е в началото на ХХ в.
54 Аладжа джамия се намирала на днешния площад „Стефан Стамболов“ пред сградата
на Общината. Разрушена е в началото на ХХ в.
55 Брокиер. Задморско пътешествие, 98.
64
които формират 25 различни махали. Разбира се, част от мюсюлман-
ските квартали са съществували и през 30-те години на ХV в., когато Де
ла Брокиер минава през града, но въпреки това промяната е изключи-
телно динамична. Трудно би могло да се каже колко точно са били мю-
сюлманите, живеещи в Пловдив, поради гореизброените недостатъци
на извора, но може да се отбележи, че те са били поне 549 домакинства,
което ще рече най-малко 2800 души. Към тях трябва да се добавят най-
малко още 122 християнски домакинства, т.е. общо население от мини-
мум 3400–3500 души.56
Османските регистри от следващите години показват, че мюсюл-
маните не само запазват огромното си мнозинство над християните в
Пловдив, но вследствие на притока на нови заселници съотношение-
то между двете конфесии също се променя в полза на мюсюлманите.
Според тапу тахрир регистъра от 1489 г. населението на града се е уве-
личило чувствително, достигайки към 4600–4700 души, което нареж-
да Пловдив между най-големите градове в османска Румелия по това
време.57 Мюсюлманите, наброяващи 791 домакинства и 107 неженени,
представляват 86% от градското население, като към тях може да се
добави още и група от 36 цигански домакинства, част от които са също
мюсюлмани.
Население на Пловдив през втората половина на ХV в.
мюсюлмани неженени християни неженени вдовици
дата цигани
(домакинства) мюсюлмани (домакинства) християни християнки
1472 г 549 – 122 – – –
1489 г 791 107 80 5 12 36
1472 г.=НБКМ Пд 17/27; 1489 г.= BOA TD 26
Християнското население пък намалява вследствие на
обръщенство в исляма и вероятно миграция към други градове като
съседен Асеновград (Станимака) например, който е почти изцяло
християнски в разглеждания период.�58 Данните от следващите
регистри показват, че мюсюлманското население продължава да
расте през целия ХVІ в. за сметка на християнското, което се запазва в
рамките на 80-ина домакинства. В началото на ХVІ в. в града се появява
56 НБКМ Пд 17/27, ff. 1b–7a.
57 BOA TD 26, ff. 64–82.
58 Boykov, G. Demographic Features of Upper Thrace, 90–100.
65
и колония от еврейски заселници, които оформят еврейската махала в Развитието на османския Филибе може да бъде възприето като
западната част на града. В първите години на следващото седемнайсето емблематичен пример за урбанистичен дисконтинюитет, при който но-
столетие пристига компактна група от арменци, които се настаняват на вата власт оформя изцяло ново градско пространство чрез издигането
Трихълмието заедно с българите и гърците, живеещи там.59 на серия от практически необходими, но и символно натоварени об-
Данните от османските архивни документи показват ясно, че ак- ществени сгради. Докато християните остават да живеят в кварталите
тивната строителна дейност, предприета от султан Мурад ІІ, бейлербея си от византийско-българската епоха, активните действия от страна на
Шихабеддин паша и други висши османски сановници, като например завоевателите целят да „османизират“ свободното градско простран-
пристигналия в града в началото на 60-те години на ХV в. Исфендия- ство, моделирайки го съобразно установена градоустройствена тради-
роглу Исмаил бей60, преобразява драматично градското пространство ция, произхождаща от предосманска Мала Азия. Огромните финансови
и създава на практика нов мюсюлмански град в подножието на предос- ресурси, изразходвани в създаването на нов търговско-икономически
манската укрепена християнска част. Влиятелният бивш емир на Синоп център на града чрез финансирането на строежа на необходимите об-
и Кастамону чрез строителната си дейност доразвива главната компо- ществени сгради, очевидно дават добри резултати, защото само за ня-
зиционно-функционална ос, протичаща в посока север-юг, перпенди- колко десетилетията са привлечени достатъчно заселници, които да
кулярно на коритото на р. Марица, зададена от сградите на Мурадие възкресят славата на Пловдив като един от най-значимите градски цен-
и Шихабеддиновата Имарет джамия. Не би било преувеличено да се
трове на Балканите. Издигането на монументалните обществени сгради
каже, че след Шихабеддин паша Исмаил бей е втората по значимост
несъмнено цели и оставянето на ясен маркер, отчитащ перманентност-
личност, чиито действия дават сериозен тласък в градоустройственото
та на намеренията на османската династия за контрол над града. Мону-
развитие на Пловдив през ХV в. Той построява две малки еднокуполни
менталността и живописността на сградите, разположени на основните
джамии, мюсюлманско начално училище, чешми и фонтани, а твърде
вероятно и голямата двойна обществена баня, известна днес като Чи- входно-изходни точки, а именно Шихабеддиновият комплекс на север
фте хамам. Може би най-значимият акт на Исмаил бей, допринесъл за и пищната богато декорирана Аладжа джамия на юг, маркират естест-
благоустрояването на Пловдив, е възстановяването на нефункциони- вените граници на Пловдив, но и демонстрират пълното овладяване и
ращия римски водопровод през 1472 г. и завещаването на средства за трансформиране на пространството му от новите господари. На практи-
неговата поддръжка.61 ка усилията и действията на османската власт за по-малко от половин
столетие довеждат до изграждането на напълно нов ислямски град, стъ-
59 Бойков, Гр. Етно-религиозният облик на османския град Филибе – края на ХV –
началото на ХVІ век. В: Радушев, Е. и С. Фетваджиева (съст.). Балкански идентичности, част ІІІ.
пил върху руините на величествения Филипополис.
София, Институт за изследване на интеграцията, 2003, 130–151; Кийл, М. Пловдив (Филибе), в:
idem. Хора и селища в България, 453–458.
60 Исфендияроглу Исмаил бей произхожда от династията Джандарогулларъ, която
владее обширна област в Анадола, контролирайки важни търговски средища като Кастамону
и Ташкьопрю, но най-вече черноморския пристанищен град Синоп. Вж. Yaşar Yücel. Anadolu
Beylikleri Hakkında Araştırmalar, Vol. 1, Ankara: Türk Tarih Kurumu, 19912; İsmail Hakkı Uzunçarşılı.
Anadolu Beylikleri ve Akkoyunlu, Karakoyunlu devletleri, Ankara: Türk Tarih Kurumu, 1937, pp. 121–
147. Исмаил бей е детрониран от Мехмед ІІ през 1461 г. и е назначен за управител на Филибе.
Franz Babinger. Mehmed the Conqueror and His Time, New Jersey: Princeton University Press, 1978,
pp. 191–192.
61 Информацията за възстановяването на акведукта се съдържа в учредителния акт на
вакъф за издръжката на джамията, която Исмаил бей строи в с. Марково. Вакфието е съставено
през март 1472 г. и е запазено в две по-късни копия: Vakıflar Genel Müdürlüğü Arşivi, Ankara,
defter no. 628, s. 449, sıra no. 233, публикувано във факсимиле от Tayyib Gökbilgin. XV–XVI.
Asırlarda Edirne ve Paşa Livâsı. Vakıflar, Mülkler, Mukataalar, İstanbul: Üçler Basımevi, 1952, (271)–
(277) и Başbakanlık Osmanlı Arşivi, İstanbul, Ali Emiri, Fatih 57. Подробности за строителната
дейност на Исмаил бей вж. у Grigor Boykov. “Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts
on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe)” в: Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan
Parvev, Vania Racheva (съст.), Power and Influence in Southeastern Europe, 16th–19th c. LIT Verlag
(под печат). Вакъфските владения на Ифендияровци в Пловдивско са разгледани от Борисов, Д.
Вакъфската институция в Родопите през ХV–ХVІІ век, непубликувана дисертация, ПУ „Паисий
Хилендарски”, 2008, 183–188.

66 67
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ

ГОДИШНИК

Студии, статии и съобщения

Из музейните фондове

Официален отдел

Пловдив, 2012