АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 1

Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
Тема 2. Исторически обзор на храмовата архитектура до поява на християнството
Съдържание
1. Исторически обзор на храмовата архитектура до появата на християнството
Възникване на храма, праисторически и древни храмове, библейското културно пространство
2. Периоди в развитието на храмовата архитектура до поява на християнството
3. Устойчивост на храмовата архитектоника

1. Възникване на храма, праисторически храмове

1.1. Думата „храм” произлиза от старославянската дума „хором”, което означава дом, построен от дърво. С това се определя глобалното понятие
за храма въобще като обиталище на бога. Западното понятие „temple” произхожда от латинското templum, което има за корен думата temen
от древното Двуречие и означава начина, първата стъпка на процеса на строеж на дом. В края на третото хилядолетие в Лагаш понятието
вече е било утвърдено и по повод изграждането на храма на Нинурта Е-нину в надпис върху цилиндричен печат се казва:
 „Той разпъна линиите по съвършен начин и боговете на Ануна стояха там пълни с възхищение”.
Тук се описва първичният подход към архитектурата, това са самите начала на съзиданието на храм от ръката на царя под диктовката на
бога. Този процес пронизва цялото храмово строителство въобще, а действието на царя, който полага основите на храма е най-древният
пример за единството на вярата и властта, на свещеника и императора.
Има и още едно съществено архитектурно начало, което присъства в глобалната храмова архитектура. То е заложено в храма Етеменанке,
което значи връзка между небето и земята, намерило отглас в историята за Вавилонската кула, това е световната вертикална ос, axis mundi.
В древния Рим определянето на мястото и вида на храма се прави от авгурите (между впрочем от думата „augur” произлиза наименованието
на ритуала по встъпване в длъжност на високопоставени управници – инаугурацията). Те са очертавали мястото за гадания, т.е. те са
определяли свещеното пространство. Подобни функции са имали и китайските специалисти по фън-шуй
От най-древни времена се появява и най-устойчивата структура в храма – разделението на общодостъпното за богомолците пространство от
същностното обиталище на бога, където влизат жреците или свещениците. В славянското езичество това са съответно требището и
капището, разделени от завеса и тази храмова завеса е неизменен атрибут на повечето храмови пространства от най-древни времена. Тя се
появява с велика символика в Евангелията на Марко и Лука – когато Исус умира, храмовата завеса се раздира на две и земята се потриса.
Разделянето на пространството на общодостъпно и на Светая светих е едно от най-важните пространствени структури, определени от Бог
още в началата на йудаизма и оттам преминава в храмовото строителство на християнството.
Това пространствено разделение е налице още когато евреите странстват и нямат постоянни храмове, а имат походен храм, наречен Скиния.
А Скинията е разделена на светилище и на Светая Светих.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 2
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
1.2. Скинията на иврит се нарича ха-мишкан,
което означава „обиталище” и се състои от
две сакрални части: мишкан ха-едут или
местопребиваване на свидетелствата -
където се намира менораха, масата с
дванадесетте хляба и жертвеника и
мишкан ха-шем или местопребиваване на
Бог, т.е. това е мястото, където Бог е сред
своя народ, а в това място, наречено
Светая светих, се намира Ковчега на
Завета, в който са скрижалите на Мойсей.
Храмът на Соломон, синагогите и
повечето християнски храмове
произхождат от тази схема на походния
еврейски храм – Скинията, чието
устройство е описано в Изход, 26. В
Светая светих е влизал само
Първосвещеникът и то веднъж годишно на
еврейския празник Йом Кипур или Денят
на изкуплението и опрощението. Още от
този период храмът се свързва не само с
пространството, но и с времето –
разрушаването на Храма става опорна
точка в историческото съзнание на
евреите, а оттам и на християнския свят.
1.3. Най-древната опорна материална структура, от която се развива впоследствие храмовата архитектура, е камъкът – самостоятелно или като
група. Самият акт на изправяне на камък, вероятно най-древният архитектурен акт на човечеството, е символичен въобще за строителството
на храмове.
Отглас от този първичен акт има в Библията, Битие 35 - Яков, син на Исак, син на Авраам, издига каменен стълб на мястото, където му е
говорил Бог, принася върху него възлияние и го нарича Бет-ел, което значи дом на Бога. Когато това се случва, нещата се именуват заедно
със създаването им. Правенето и именуването като творчески акт са повторение на действията на Бог и ако царската власт търси божието
потвърждение, то творецът по самата си природа е божествен. Актът на Яков е всъщност абсолютният модел на творческия акт.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 3
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
1.4. Най-древният храм в света се намира в
Гьобекли тепе, съвременна Турция и е датиран
девет хиляди години преди Христа
(илюстрацията вдясно). Това е мегалитно
съоръжение от няколко кромлеха, структура,
характерна за неолита и е изоставен през 7500
г.пр.Хр.
Мегалитните съоръжения на неолита са
изключително със сакрален (култово-ритуален)
характер – или погребален, т.е. поклонение
пред предците, или слънцепоклонен. Те са три
вида: долмени, менхири и кромлехи.
Менхирът е продълговат изправен камък,
обикновено в група, подредена по алеи и е
свързан с култа към мъртвите. Долменът се
появява по-късно – края на неолита и даже
началото на бронзовата епоха и се състои от
вертикални каменни плочи, покрити с
хоризонтална плоча. Кромлехът (от
бретанското кром – кръг и лех – камък) е
съоръжение от подредени в кръг вертикално
поставени каменни блокове.
И трите каменни структури имат своите
архитектурни наследници в колонадите,
кръглите храмове и криптите.
Следващите илюстрации показват трите типа
мегалити. Най-известният кромлех е
Стоунхендж, започнат 3-то хилядолетие преди
Христа.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 4
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Кромлехът Стоунхендж Долмен в Оверн

Долмен в Баликел, Ирландия Кромлехи в северна Испания Долмен в Геленджик, Русия

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 5
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Менхири в Прану Муреду, Сардиния

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 6
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

2. Периоди в развитието на храмовата архитектура до поява на християнството

2.1. Във всички епохи до ден днешен има храмове и повечето исторически периоди и свързаните с тях архитектурни концепции (които за някои
исторически периоди се наричат стилове) се определят от храмовото строителство. Едва от Века на просвещението доминираща за
обществения вкус архитектура се определя от светските здания (това става в Барока най-вече), когато присъствието на държавността започва
да доминира над сакралната обществена инфраструктура.
Това се отнася не само до строителството, но и до всички сфери на живота.
Следващите схеми показват периодиката на архитектурните стилове (условно използваме това понятие), разделени в три големи групи: от 6-
то хилядолетие пр.Хр. до 15 век след Хр., от 10 век до 18 век и от 18 до 20 век.
За съществените периоди са показани характерни илюстрации и е направена кратка характеристика.
Първата лекция обхваща развитието на храма до възникването на Византийската империя, с чиято поява се появява и концепцията за
християнския храм, оказала влияние върху развитието на храмовата архитектура на източното православие.
2.2.

Архитектурна периодика от 6-то хилядолетие преди Христа до 15 век след Христа

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 7
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
Неолит
Освен с описаните по-горе три типа ритуални съоръжения
неолитът е съществен за бъдещото развитие поне с две
постижения, открити седем хиляди години преди Христа. Това
са:
 монолитният градеж от пръст, традиция, реализира
чрез тухленото строителство до ден днешен
(илюстрацията горе – Мергар, Пакистан, древно
земеделско поселение, съществувало 1500 години от 7-то
хилядолетие пр.Хр.). Потресаващо е планирането с
правоъгълни форми на цяло селище преди девет хиляди
години в обществен живот без писменост и без природни
аналози за прави ъгли и вертикални стени, но това има
пряка връзка с естествения порядък, установен с
характера на земеделския труд.
 връзката между архитектурната форма и изкуството
(илюстрацията долу – Чатал хуюк, Турция, неолитно и
халколитно /медната епоха/ селище, 7500 г. пр.Хр.). В
това селище погребенията са се извършвали в самите
домове, така че тук няма публичен култ към мъртвите.
Домът тук е дом във всички аспекти – и на живите, и на
мъртвите предци, изпълнявайки с това и ритуална
функция. Парадоксално казано, това по същество е най-
ранният домашен иконостас. Скулптурните изображения
са органично свързани със стената и това е най-древният
пример на синтез в изкуствено създадена архитектурна
среда.
Откритията в Чатал хуюк и Гьобекли тепе революционизираха
представите на археолозите за древността на неолитното
съзнание и отместиха назад с поне три хилядолетия скалата на
духовния и материалния живот на човечеството.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 8
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
Шумер и Вавилон
Шумерите са живели в Месопотамия между реките Тигър и
Ефрат на територията на днешен Ирак през 4-то – 3-то
хилядолетие преди Христа. Те са измислили градското
планиране, къщата с двор и храма във формата на зикурат.
Библията достатъчно ясно показва значението им за световната
култура (както и на древните египтяни, разбира се).
Обособяването на еврейската нация като богоизбран народ става
именно в борба с народите от Месопотамия, с техните идоли и с
фараоните и техните идоли. Шумерският храм е образ на
шумерската космология. Светът е диск, обкръжен от океан и
покрит от полусферата на небесната твърд. В средата има
световна планина, която свързва трите елемента и образува
световната ос. Тази световна ос шумерите, вавилонците,
асирийците и еламитите изобразяват чрез строителството на
зикурати. Именно зикуратът е прочутата библейска вавилонска
кула (реконструкция на вавилонския зикурат е показан на
илюстрацията вдясно). Зикуратът е уникален и с това, че той
няма интериор – това е изцяло екстериорен храм. Далечен
отглас на този тип извънхрамови ритуали има в обикалянето на
храма, а това пък от своя страна е част от глобалния ритуал по
постепенното приближаване до обиталището на Бога.

Древният Египет
Древният Египет е линеарна страна. Великият Нил определя основите на пространственото мислене на египтяните в древността. Дори
трайните компактни архитектурни форми се подчиняват на посоките на света, определени от двете доминиращи оси на египетското
пространство, пресичащи се в кръст – хода на слънцето от изток на запад и течението на реката от юг на север. Храмовете им отразяват тази
пространствена концепция – те материализират шествие през гора от колони (хипостилни зали), което шествие през все по стесняващи се
пространства достига до сакралното помещение, в което влизат само жреците. Върховият символ на тази недостъпност е пирамидата, в
която няма достъп никой освен духът на самия фараон, чийто живот и смърт са моделът на египетското общество. Това е най-съвършеният
световен знак на абсолютната власт и нейната пълна идентичност с модела на обществото.
Египтяните са измислили организацията на строителството, прилагането на типови елементи в строежа и приложението на геометрията в
строителния процес. С тези открития те са учители на древните гърци и чрез тях – и на европейската цивилизация. Те са мислили директно в
геометрични категории – в планове и разгъвки. Това определя и уникалността на техния синтез на изкуствата – фигурите и архитектурните
елементи се изобразяват по начина, по който те планират строежите си, това създава абсолютна органичност на изображение и архитектура.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 9
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Централната ос на храма в Луксор Планова схема на храма в Карнак

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 10
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Пирамидите в Гиза Стена от храма в Хатор Храмът в Ком Омбо

Египтяните първи в човешката история са
кодифицирали елементите в изкуството.
Илюстрацията вдясно показва най-древния пример за
оразмеряване на пространството, пропорциониране и
формализиране на стоката на човешка фигура върху
архитектурен елемент.
Този начин на мислене се подкрепя и от факта, че
писмеността на египтяните е пиктографска, съдържа
около 2000 йероглифа, изградени на същия принцип,
на който египтяните построяват своите разкази върху
архитектурата. Така органичната връзка между
писменост, изображение и архитектура е пълна. Това е
продукт на обществения модел на египтяните, според
който настоящият и отвъдният свят са едно цяло, а
живота на фараона произтича от божествения модел
на света и от своя страна е модел на живота на
обществото.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 11
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
2.3. На адрес http://kentweeks.com/ е
публикуван сайт, който описва
проекта за картиране на
Тиванските комплекси и Долината
на царете, разработван от
Американския университет в
Кайро, е много полезен
информационен ресурс във
формата на мултимедиен атлас за
древноегипетските артефакти.
Уникалното в древноегипетската
култура е нейната
продължителност и монолитност.
Тя съвпада с последния период от
неолита, продължава паралелно с
месопотамските цивилизации, след
тяхното изчезване съществува
паралелно (и има комуникации) с
древногръцката култура, има
период с македонска династия през
елинизма, същата тази династия
създава политически съюзи с
Римската империя и до края на
шести век, след като преживява и
нея, има отношения с Византия. На
илюстрацията вдясно (екран от
този сайт) много ясно се виждат
дългите коридори в гробниците,
реминисценция на храмовите оси и
въобще на линеарното и
двуизмерно пространствено
мислене на египтяните.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 12
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

2.4. Древна Гърция

От Египет през Крит до островна и континентална Гърция – по
тази геополитическа ос на източното Средиземноморие се
развива уникалната цивилизация на древна Елада, люлката на
европейската култура. Древногръцкият историк Херодот е
считал, че гръцките богове са взети от египетските.
Самото име на Европа идва от финикийската принцеса,
съблазнена от Зевс на остров Крит, от когото тя родила
Минотавъра, човек с глава на бик. Символиката на главата и
на рогата на бика за целия този регион е изключително
съществена. (Дори формата на Аполоновата лира идва от тези
рога – тя се прави от тях.) Тя се появява като украса и в
късните храмове, доказвайки устойчива приемственост на
културата по цялото източно Средиземноморие по оста север-
юг. Вдясно на картата са показани главните центрове на
култове на Гърция и нейните колонии в Мала Азия (откъдето
вероятно са дошли първоначално някои от гръцките племена)
Гърция бързо усвоява двата типа храмове – кръглият (наречен
толос) и правоъгълният. Първоначално храмовете били
изграждани от дърво и оцветявани ярко.
Около 600 г.пр.Хр. в Олимпия се случва събитие в
обществения живот на елините, което революционизира
архитектурната цивилизация на региона. Олимпия е мястото,
където са организирани през 776 г.пр.Хр. първите олимпийски
игри. В този период, наречен „геометричен” планът на
комплекса включва и инженерни работи като докарване на
вода, нивелация на терена и е направен опит за общо
планиране на територията по типичен за гърците свободен
план без изявени оси, нещо, което отговаря на свободния им
начин на живот.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 13
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
Картата вдясно показва плана
на комплекса в Олимпия.
Храмът на Хера е номер 4 на
тази схема и се отнася до
предкласическия, архаичен
период на историческата
периодизация. През 600
година той е бил изграден от
дърво и за пръв път се
предприема подмяната на
дървените конструктивни
елементи в храма с каменни.
Гърците нарекли това
„петрификация”.
Възникват условия за
типизация на храмовата
схема и храмовото
строителство поради това, че
камъкът е трудно податлив
материал за разлика от
дървото. Позитивният дух на
гърците обаче запазва
цветността – те продължават
традицията на дървеното
строителство и боядисват в
ярки цветове своите каменни
храмове.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 14
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
В храмовото строителство гърците развиват два фундаментални
принципа – храмовата схема и архитектурния ордер. Храмовата
схема отразява основния принцип на сакралното – степенуване на
общественото от божественото пространство, При
антропоморфността на гръцката религия това не е така изявено
както в египетската или юдейската и жилището на бога е отворено
за широк достъп. Просто в неговото обиталище се намира статуя
на бога, видима за всички. Има разбира се храмове, в които това
не е така, но те са свързани с мистериите по посвещаване и в тях
се прави подбор между посветени и непосветени, а не между
миряни и клир. След опити с полукръгли абсиди гърците в
класическия период строят изключително правоъгълни храмове,
обкръжени от колонада, които носели архитектурното
наименование „периптер”. Това име станало нарицателно за всяка
сграда, обкръжена с колонада. Има варианти и с двойна колонада,
наречена „диптер”.
Илюстрацията вдясно показва различни схеми на кръгъл и на
правоъгълни храмове. По-долу се намира планът на Партенона и
общ вид , построен от архитектите Иктин и Каликрат под
ръководството на скулптора Фидий в чест на победата над персите
при Маратон.
Партенонът е октостилен (осем колони) периптерен дорийски
храм с йонийски елементи, посветен на Атина Палада,
покровителка на града-държава Атина.
Елементите на храма са показани на следващите илюстрации.
Целата е обиталището на бога, останалото са различни елементи
на обществени пространства и помещения за жреците. Като цяло
гръцкият храм е общодостъпен и това е отразено както в
градоустройственото му разположение, така и в архитектурната
му концепция, която изисква широк достъп и обзор и отвън, и
отвътре.
Долу са показани петте основни планови елемента на гръцкия
храм, очертани с по-тъмен цвят.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 15
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Наос Пронаос Цела Адитон Опистодомос

План на Партенона и съвременен вид на Партенона

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 16
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Вдясно са показани основните структурни елементи на

гръцкия храм по фасадата му. Именно това са
структурните елементи на ордера, които са предмет на
подробно нормиране и пропорциониране в гръцкото
храмово строителство. Елементите тимпан и метопи са
обект на скулптурна украса. Архитектурният ред на
гръцкия храм дефинира точно участието на пластичните
изкуства в храма, като се има предвид, че в тази епоха
това са били трудно различими неща. Едва ли може да
се говори за синтез на изкуствата при гърците, при тях
всичко е изкуство. Едва когато архитектурата и
изкуството са се правели от различни майстори с
различна квалификация, когато се е намесила
строителната наука, започва да се говори за синтез – т.е.
за интегриране на различни по своята природа елементи
в едно произведение.
Архитектурният ордер е най-общо архитектурният стил на храма. Ордерът определя пропорциите, профилите и декорацията, като елементи на ордера се прилагат и в други
типове сгради, но в пълния си спектър той се отнася до храма. Именно гръцките ордери са това, което възприемат римляните от гърците и което впоследствие подхранва духа
на Ренесанса. Последният случай на използване на ордери има в нацистката и съветската архитектура. Причината за това е, че римляните копират и развиват ордера, но не
могат да вложат в него елинската душа. Имперската архитектура е винаги повече инженерна отколкото архитектурна. Основните ордери на гръцкия храм са дорийския и
йонийския (гърците са използвали тези имена). Те са териториално обвързани. По-късния коринтски стил е развитие на йонийския, който от своя страна става доминантен в
по-късния елинистичен период след Александър Македонски. Долу е показана схема на трите ордера. Следващите илюстрации показват реконструкция на цветността на
гръцкия храм, схема на оптическите корекции в дорийския храм и скулптура от метопа на Партенона.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 17
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Разрез на древногръцки храм

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 18
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Схеми на трите древногръцки ордера

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 19
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

2.5. Римска империя

Докато гръцката цивилизация се развива по източното Средиземноморие с фокус остров Крит, то римската цивилизация в разцвета си е цивилизация на цялото
Средиземноморие, което те наричат Mare nostrum, „нашето море”. Неговият център е остров Малта, на който колонии са имали финикийци, картагенци, римляни,
византийци, араби, нормани, сицилианци и французи. Римляните развиват и строят огромно разнообразие от обществени и частни обекти, създават нови типове,
на основата на военните си лагери развиват градоустройство с много развита инженерна инфраструктура. Те строят водопроводи, фонтани, мостове, канализация,
топлофицират жилища и бани, създават огромни съоръжения с организация за евакуация на десетки хиляди посетители, строят уникална общоевропейска пътна
мрежа. Следващите илюстрации показват примери от тяхното строителство: мост в Испания, акведукт в Сеговия, арена в Арл, пантеонът на боговете в Рим,
Колизеят в Рим, път в Помпей, реконструкция на римски бани в Германия.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 20
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
В храмовата архитектура римляните
нямат постижения, които да
определят нови тенденции. Но тъй
като са копирали в голяма степен
гръцките постижения те стават
основния източник за европейското
възраждане като основни носители
на естетическите концепции на
античността. Тяхната религия е
прагматична, липсва фанатизъм,
отворена е за всякакви източни
култове поради спецификата на
империята, липсва им расизъм,
държавността доминира над всичко.
Едва християнството се оказва
заплаха поради това, че
християните не се интересуват от
привилегиите на римското
гражданство, не могат да се
интегрират с римското общество и
по тази причина стават врагове на
империята. Не случайно
варварските племена, унищожили
Рим, приемат християнството, двете
събития са дълбоко свързани.
Вдясно е показана реконструкция на
храма на Юпитер в Рим. За разлика
от гръцките храмове той не се
обикаля, а има предна фасада, т.е.
той е осово ориентиран. Тази
разлика се предава исторически и в
по-късното храмово строителство.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 21
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Храмът на Веста, друг тип римски храм (толос, ротонда) от републиканския период (вероятно 3 в.пр.Хр.) с 20 коринтски колони.
Това е храмът, станал образец за Браманте (виж темата за ренесанса)
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 22
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Наследството на етруските, изразено в категорични оси, се съчетава с гръцкото наследство (което не използва осите в етруския смисъл). Това най-
ясно се вижда в храма на Фортуна Вирилис, ранен псевдодиптер по архитектурна дефиниция:
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 23
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

При Август употребата на ордерите била стандартизирана за всички сгради, при това със съществени разлики спрямо гръцките прототипи. При
храма в Ним, Франция (1 век, илюстрацията долу), ясно се вижда, че колоните не са част от гръцката гредоподпорна система, а имат декоративна
функция. Освен това централната ос е подсилена със стълбище, като олтарът често е извън храма при горния или долния край на това стълбище.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 24
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
Римската република и империя, използвайки гръцки образци, стабилизира базиликата като архитектурен тип, използвайки я за обществени функции (най-
често за публични съдебни процеси). Този архитектурен тип става ключов за християнската архитектура, особено за западната. Долу: базилика Улпия на
император Траян от династията на Антонините.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 25
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Изпреварвайки темата за християнския храм, ще отбележим, че 313 година сл.Хр. император Константин Велики (майка му Елена и той са именно светиите
Константин и Елена) признал законно християнството (с Миланския или Медиоланския едикт), самият той се покръстил и през 330 г. направил
Константинопол столица на източната римска империя. Императорът построил за дъщеря си Констанца мавзолей в Рим. Мавзолеят е образец на ротонда -
кръгло храмово пространство (трансформирано е в църква впоследствие) с купол върху барабан, поддържан от двойни колони и заобиколен отвсякъде с
амбулаторий, схема, валидна и до сега в римокатолическата църква и за кръстовидните храмове.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 26
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Интериор от мавзолея на Констанца

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 27
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Интериор от мавзолея на Констанца

 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 28
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

В тази епоха на форума се появява архитектурно съоръжение, което ще предопредели развитието на християнските храмове следващите векове, без да е
планирано като храм. Това е базиликата на Максенций. От всички римски базилики именно тази е с най-близки характеристики до бъдещите базиликални
християнски храмове.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 29
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Това което прави Рим уникален за световната архитектура, е

архитектурният теоретичен и практически труд от 1 век сл.Хр. на
Марк Витрувий Полион в десет книги, който оказва огромно
влияние върху ренесансовата култура. Прочутата рисунка на
Леонардо да Винчи, показваща хармоничните пропорции на
човешката фигура в кръг и квадрат (илюстрацията вдясно),
използва като източник Витрувий и е наречена „Витрувианският
човек”. Книгата е посветена на Август Цезар и е предназначена
да служи като императорски строителен наръчник.
Книгата съдържа описание на градското планиране и
инженерните му системи, строителните материали, храмове и
архитектурни ордери, обществени и жилищни сгради, строеж на
пътища, строеж на акведукти, отоплителни системи, строителни
и други машини. Тя показва, че архитектите в древността са били
най-универсалните майстори, не случайно думата архитект на
гръцки означава „главен майстор”.
Всъщност целия Ренесанс се опира на тази книга и особено на
наука за пропорциите на Витрувий, който счита, че ордерът
произтича от хармоничните пропорции на човешкото тяло. А
това, че в центъра на мирозданието е поставен човека, е
съкровената концепция на духовния свят на Ренесанса.
В книгата той описва подробно йонийския, коринтския и
дорийския ордери и ги съпоставя с местния тоскански ордер,
който е вариант на дорийския и става популярен през Ренесанса
благодарение на Андреа Паладио, когото ще представим в
следващата лекция.
В илюстрациите по-долу са показани оригинални чертежи от
труда на Витрувий. Въпреки, че съвременниците му не са се
заинтересували от труда му, още през Средновековието книгата
има 80 преписа и се използва като енциклопедия за загубените
умения на римските строители.
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 30
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“
 АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври 31
Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

3. Устойчивост на храмовата архитектоника

За девет хилядолетия на развитие на светилищата и храмовете се установяват трайни черти на пространствения език, които се унаследяват и в
християнските храмове. Следва кратък преглед на три от устойчивите черти на храма през хилядолетията.
 Първите ритуали на човечеството са свързани със свещената гора и в тази гора има едно особено свещено дърво, както е описано във
фундаменталния труд на Джеймс Фрейзър „Златната клонка”. Това впоследствие става световното дърво, а поради това, че е
единственото естествено вертикално нещо в природата - и световната ос. Заедно с това се ражда и най-важният мит на човечеството,
една от неговите съкровени истории, историята за смъртта на бога и неговото възкръсване. В периода на златната клонка се ражда и
основния обществен сакрален конфликт – отношенията между царя и свещенослужителя. В най-древните човешки ритуали царят-
свещеник е едно цяло, или поне свещеният характер на властта е вече изявен: царят пази свещеното дърво, а този, който иска да стане
цар, трябва да откъсне клонка от дървото, а за тази цел трябва да убие стария цар, който пази дървото. В Европа това дърво е бил
дъбът, и тази дъбова клонка ражда една от най-устойчивите символики в европейската история, чак до дъбовите листа по униформите
на висшите армейски командири. Свещената гора впоследствие се изобразява схематично с колонадата, която в първоначалния си вид
е цветна с растителен капител и всъщност колоната е символичен архитектурен знак на дървото. Коринтският ордер е най-развитият
птимер за тази трайна символика. Каменните гори на менхирите са намек за същата свещена гора, те се появяват в земеделските
общества, които вече са унищожили горите и ги заменят с каменни символи. И двата пътя водят към колонадата, която подпира
небесния свод. В древна Персия има и колонни зали без покрив. Накратко, колоната е свещеното дърво, колонадата е свещената гора,
изправеният камък е абстрактен символ на вертикалността, т.е. на световната ос, която също произхожда от свещеното дърво (Дървото
на мирозданието Игдразил в нордическите митове, в чиято корона е Асгард, обиталището на висшите богове).
 Построяването на каменни алеи каменни кръгове определя двете основни схеми на светилището – линейното, свързано с шествието и
кръговото, съсредоточено върху жертвоприношението. Но независимо, че на пръв поглед това са два типа ритуалност, всъщност и в
двата пространствени подхода има ясно степенуване на пространствата като степен на сакралност – в линейната схема шествието
завършва в светилището, като и самото шествие се степенува по важност на участниците и в светилището влизат свещенослужителите
(в някои случаи само един свещеник и само веднъж годишно), а в кръговата схема има концентрични кръгове, в центъра на които е
олтарът за жертвоприношенията. В тази схема е регламентирано обикновено и ритуалното освещаване на властта, в най-сакралното
пространство или пред него се решават специфичните за дадената цивилизация отношения между императора и свещеника. Така този
пространствен език е модел не само на сакралното, но и на обществото като цяло.
 Независимо от пространствената схема в светилищата и храмовете по правило се налага ориентация по световните оси. Съдържайки
чрез колонадата, а впоследствие и с купола символиката на световната вертикална ос – връзката между небето и земята, светилището
има и ориентация към пътя на слънцето. Посоката към изгрева, определена в дните на слънцестоенето (най-дългият ден и най-дългата
нощ) и равноденствието, открити от всички земеделски цивилизации, определя пространственото разположение на храмовете и до ден
днешен.