Елисавета Багряна

Информация за творчеството

Свобода, виталност, стихийност, греховност – това са основните понятия, през

които критическата традиция осмисля поезията на Елисавета Багряна.
Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-
художествени търсения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години
„Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично
опиянение се заменя от терзанията на интелектуалността, която започва да чупи
класическите стихотворни норми. През 50-те години Багряна се увлича по характерната за
този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след
1960-те години отново се връща към характерния си стил, който представлява съчетание
между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание
между традиция и модерност. (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега
на времето“).
Лириката на Елисавета Багряна се отличава с покоряваща интензивност на емоцията, с
върховно психично напрежение, което издига интимните преживявания до върховете на
голямото обобщение. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек,
изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и
светоусещане. В творчеството й се усеща хармоничното чувство на единение с другите.
Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други
светове - тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива.
Пред жизнерадостния устрем на поетесата постоянно възникнат прегради - еснафските
ограничения на обществото, жестоките случайности в живота, тежката атмосфера в
навечерието и по време на II световна война.
Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения
национален дух. В поезията си Багряна изразява разбиране за жената и нейното житейско
амплоа, различно от традиционното. На утвърдената роля на жената като свързана с дома
и с патриархалната норма тя противопоставя непокорната скитница, носеща в себе си
стихията на естественото и аргументираща своето нетрадиционно поведение именно с
нея. Лиричната й героиня е волна и смела, която е представена като страстна, търсеща,
горда личност, бореща се за щастието си. . В образа й са въплътени вълненията, поривите
и мечтите й, като въпреки своята слабост и уязвимост тя воюва за собствената истина, за
правото да се отдаде изцяло на земната и пълнокръвна любов. Същевременно героинята
носи чертите на една подчертана женственост - в нея говори сърцето на "последната и
първата жена", през него са пречупени всичките пориви и жажди на авторката, цялата й
жизнена философия.
Душевността на лиричната й героиня непосредствено прелива от облика на съвременната
жена към чертите на жената от народа (цикъла "Старонародни образи"). Образът на
родината е неотменима част от душевния свят на поетесата ("Моята песен").
Образи:
 Лирическа героиня
 Лябовният мъж
 Домът
 Пътят
 Катинарите, ключалките, решетките
 Вятърът, водата, виното
 Песента
 Митологични персонажи
 Майката и родината

Теми и мотиви:
Конфликтът между битие и бит

Непокорната човешка природа

Волният човешки дух

Очарованието и силата на човешката индивидуалност

Красотата на непознатите светове

Примамливото неизвестно

Необятното познание за битието

Бунтът на личността срещу предразсъдъците и срещу патриархалните норми

Разчупването на житейските стереотипи

Поривът към себеутвърждаване

Възторгът и опиянението от трепетите на съществуването

Житейският кръговрат

Позицията на жената в социума и в универсума; женското начало, което ражда и пази живота;
възпроизводимостта и непостоянството на женското; ранимостта на женската природа
Природната красота и мощ; мъдростта и хармонията в природният свят

Съдбовните връзки на човека с миналото, с рода, с родината

Силата и необятността на паметта

Надмогването на смъртта чрез осмислянето на житейските превратности

В продължение на повече от шестдесет години тя твори, запазвайки своята творческа

индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от
взискателно подготвени стихосбирки - „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце
човешко“, „Пет звезди“, „От бряг до бряг“.