Българската просвета

I. Състояние на просветата до Възраждането

1.Килийните училища
• преподавателите са предимно свещеници, използват се богослужебните книги.
Уроците се изписват върху дъсчица, след което се учат наизуст.
• Тези училища помагат в поддържането на народностното и религиозно
самосъзнание на българите.

2. Гръцките училища
• Килийните училища вече не отговарят на нарасналите изисквания, занаятчиите и
търговците се принуждават да дават децата си в чужди училища, най-много от
които са гръцките. В тях преподаването и учебниците са на гръцки език, а
учителите - гърци.

3. Елино-българските училища
• Чуждото образование се превръща в пречка за българското духовно развитие.
• През 1815 г. Емануил Васкидович създава в Свищов първото елино-българско
училище, в което учебниците са гръцки, но се преподава на български.
• Тези училища се издържат от богати търговци и занаятчии, но имат подкрепата и
надзора на българските общини.
• В тях преподават ревностни български просветители и патриоти.

II. Развитие на българската светска просвета през Възраждането

1. Появата на български учебници

• През 1824 г. Петър Берон отпечатва „Рибен буквар“, в който предлага да се
използва взаимоучителния метод при обучението.

2. Появата на взаимните училища

През 1835 г. с помощта на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно светско
училище. Пръв учител е Неофит Рилски. Училището е нареждано сред най-елитните
средни учебни заведения в страната.

 А през 1845г. Николай Палаузов съставя първия училищен правилник, в

който се урежда управлението и програмата на Габровското училище.
• През 1840 г. в Плевен е създадено първото девическо училище с учител
Анастасия Димитрова

3. Класните училища
• През 1846 г. Найден Геров открива в Копривщица първото класно училище.
• През 1847 г. класно училище отваря врати и в Пазарджик с учител Никифор
Попконстантинов (дн. ОУ „Христо Смирненски“)
• А през 1848г. Даскал Ботьо Петков открива класно училище в Калофер.
• Класните училища са безплатни и общодостъпни.
• В тях се изучават български, турски и западни езици, естествени науки, физика,
аритметика и алгебра, история и география, вероучение и др.
• По негова инициатива на 11 май 1851г. - ден на българската просвета.

4. Възникването на гимназии и специализирани училища

 Идеята за създаване на българко средно училище в българските колонии в
Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който
предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български
музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан
назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.
 През януари 1858-а българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба
от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за създаването на
гимназията. С инициативата се ангажира лично и Георги Раковски. Болградската
гимназия Св. св. Кирил и Методий е учредена на 28 юни 1858 г. с хрисовул
(грамота) от княз Никола Богориди
Създадени са и специализирани училища:
• В Щип през 1868г. Йосиф Ковачев и в Прилеп през 1874г. са създадени
педагогически училища.
• През 1873г. Димитър Шишманов в Свищов открива търговско училище.
• Богословски училища са отворени в Петропавловския манастир край Лясковец
през 1874г. и в Самоков през 1876г.

III. Развитие на културата

• През 1856 г. възникват първите читалища в Лом, Шумен, Свищов. В тях се играят
и първите театрални представления