Ако имахте само един оставащ ден какво бихте направили?

Какво
бихте казали? Как щяхте да се държите с враговете си? Бихте ли
признали чувствата си на момчето, по което въздишате? Сега сигурно
ще ми отговорите с Да. Но ще го направите само ако знаете, че това е
последният ви ден на нашата планета. За повечето от вас има утре, но
за някои от нас няма. Животът не го позволява.
Чувала съм да разправят, че миг преди да умреш, целият живот
минава пред очите ти като на филм. Въпросът е кои ще са моментите,
любимите ви или тези които до сега си мислите, че не помните.
Предполагам второто. Ние живеем с тези спомени- те са винаги в
сърцето ни, но умът ни опитва да ги изгони и изпрати на далеч. Дори
и когато са приключили, дори и след като умреш и те погребват, тези
моменти продължават да съществуват назад и напред във вечността.
Те са смисълът. Така ще бъдеш запомнен. По време на смъртта има
светлина,топлина, надежда....Защото дори и когато умираш надеждата
живее в теб. Надежда, че ще се събудиш отново сякаш това е кошмар.
Ами, ако имахте втори шанс или трети? Какво бихте направили?
Бихте ли поправили стореното? Лично аз бих била добра в този ден.
Бих изказала мнението си. Бих направила всичко за което си мечтая-
нещо нетипично за мен. Бих се изправила срещу страховете си. Какво
ми пука-това е последният ми ден живот! А ако животът ви зависеше
от живота на някои друг (човек когото мразите например). Ще го
спасите ли или ще го оставите да умре? Предполагам първото, защото
вината сама по себе си ще ви убие.
Спомените и сбогуването – двете най-трудни неща за мен в моя
последен ден живот. Толкова много неща стават красиви когато ги
погледнеш. Дърветата на улицата пред домът ви или малкото кафене
където ти и твоите приятелки пиете всеки петък кафе. Дори и 148
може да е хубав(шега разбира се). Сбогуването това е
предизвикателството. То е като скачането от ръба. На трудната част е
решението да го направиш. Когато полетиш, нямаш какво друго да
направиш освен да се отпуснеш. Да кажеш сбогом на родителите си,
да чуеш за последно любовният живот на твоята приятелка, да
направиш последно контролно по френски, всичко това е сбогуване с
реалността. Защото за теб няма да има никога повече утре. Има само
днес. Живей като за последно.