Professional Documents
Culture Documents
Chris Prentiss
„Това е много позитивна книга, която учи как да се справяме с всички трудности в
живота, било то малки неприятности или сериозни на пръв поглед проблеми. Особено радва
фактът, че книгата е написана със значително чувство за хумор, благодарение на което се чете
на един дъх”.
Валерия, певица
„Никога досега принципите на дзен не са били описвани така просто и ясно. Това дава
изключителна възможност на всички нас да се пробудим за пълно осъзнаване на живота”.
Publishers Weekly
1
ОТЗИВИ НА КРИТИЦИТЕ
„Прелестна книга... Авторът с хумор и раздвиженост учи читателя как е нужно да живее
в настоящето и да формира своето бъдеще. Книгата ще допадне практически на всички.”
Library Journal
„Настоятелно ви препоръчваме тази полезна книга, която е разчетена за всеки, който иска
да стане по-духовен човек, да се научи да се справя с жизнените стресове и да повиши своето
физическо, емоционално и духовно благополучие.”
Midwest Book Review
„Тази книга илюстрира древната езотерическа максима: ние сами създаваме собствената
си реалност. Тази книга се отличава от останалите с енергията, знанията и напоритостта, които
притежава нейният автор. Той се базира на източната и западна философии, на съвременната
наука и личният – много често катастрофален – опит и с тяхна помощ обяснява защо вярата в
това, че обстоятелствата действат за нашето благо, ни носи полза и се явява неоспорима истина.
Неговият живот е бил изпълнен с проблеми, които той е съумял да превърне във
възможности. Той не ни чете лекция от височината на катедрата като същество достигнало
просветление. Той говори като човек, който е съумял да преодолее тежки изпитания и е
съхранил детското любопитство и ентусиазъм. Прентис ни предлага да погледнем на света с
неговите очи и да споделим радостта му. Така е лесно да повярваме в това, че всичко е
възможно.”
New Age Retailer
„Щастието е странно нещо. То може да бъде вълшебно и магнетическо, може да привлича към
себе си ново и ново щастие. А може да се окаже зле настроена/регулирана гумена обвивка,
отблъскваща от себе си абсолютно всичко. Това зависи от психологията, кармата и съзнанието
на човека. В тази забележителна малка книжка се утвърждава, че ние можем да преодолеем
всички препядствия по пътя към щастието. Тя е написана за тези, които искат да се променят и
се нуждаят от промените – промени в очакванията, навиците и мирогледа. Крис Прентис ни учи
на това, а неговият позитивизъм произлиза по естествен път от начина му на живот.
Възползвайте се от неговата практическа мъдрост, за да станете щастливи – и да бъдете
щастливи всеки ден. Поставете тази книга до възглавницата си и щастието дзен винаги ще бъде
с вас.”
ReverseSpins.com
2
ЩАСТИЕТО
Огромният корем на Буда символизира щастие, късмет и изобилие. Буда споделя с нас
своите дарове с радост и съвършенно произволно, като в игра.
3
СЪДЪРЖАНИЕ
4
НАЧИН ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ
Има само един способ да се достигне постоянното щастие. И този способ е много прост:
бъдете щастливи.
След като прочетете тези думи, вие навярно ще си помислите: „Това е глупаво. Аз
започвам да се чувствам нещастен защото си купих тази книга. Аз се надявах,че тя ще е по-
хубава”, „Това е много просто”, „Авторът се е побъркал и говори глупости”, „Той не ми
обяснява как мога да стана щастлив”, „Подобни заклинания просто не работят”,”Той не взема
под внимание моментите, когато аз обективно съм нещастен заради непреодолими трудности,
които възникват постоянно в живота, като не отчитаме истинските трагедии”, „Невъзможно е
просто да бъдеш щастлив”, „Навярно, авторът е отчаян старец”.
Може би всичко това е истина. Да бъдеш щастлив по-често и по-дълго отколкото
обикновено ти се отдава, това е трудна и тежка задача. И трудността й не се състои в това да
бъдеш щастлив като знаеш как да направиш това, а в това да разбереш това, а после да действаш
според получените знания. И все пак аз съм уверен в това, че вие можете да направите това. Към
този момент когато вие дочетете моята малка книга, вие ще можете да станете щастлив, ако
повярвате в истинността на всичко прочетено.
Пътят, който ви е довел до днешното ви състояние и настоящата ситуация не е
продължавал няколко дни и дори не няколко месеца. Този тежък и дълъг път е продължавал
много години. И той ще продължава докато сте живи. Всеки ден вие ще ставате такъв какъвто
сте. Немалко време е било необходимо, за да достигнете това, което сте достигнали, да получите
това, което сте получили, и да достигнете настоящето състояние. Вашият днешен живот е
резултат от приетите от вас решения. Именно тези решения са ви отвели там, където се
намирате сега.
Ако ви удовлетворява това кой сте вие и какво имате, ако сте доволни от състоянието на
своя живот, приемете моите поздравления! Живейте така и занапред, и вие ще получите още
повече от това, което вече имате. Но ако ви е недостатъчно това кой сте, какво искате и какво
имате, ако животът ви не е такъв, какъвто бихте искали да го видите, необходимо е да
промените нещо. Нужни са ви дълбоки, вътрешни промени. Невъзможността да осъществите
тези промени ви заставя да се стремите безплодно към желаемото, а нали годините минават.
В тази книга вие ще намерите утвърждения, които ще противоречат на вашите
убеждения, на вашия жизнен опит, на духовните традиции, с които вие сте израстнали, на
твърденията на другите хора, и даже на вашия собствен здрав смисъл. Това е съвсем естествено,
и трябва да се очаква. Ако това не беше така, то вие щяхте да постигнете изкуствено щастие.
Тъй като много от това, което вие ще прочетете тук може да ви се стори невъзможно или
глупаво, и даже безсмислено, то вие вероятно отначало ще се наскърбите, после ще се ядосате и
ще отхвърлите моите предложения. Всеки път когато ще се срещате с утвържденията, които ще
започнат да ви оказват подобно въздействие, постарайте се да не ги отхвърляте, а най-напред
запитайте себе си искате ли вие те да бъдат истински. А после си дайте шанс да се убедите в
правотата им.
5
ПРОСТИ ВЪПРОСИ
ДЗЕН
6
„Дзен – това е просто... състояние на съсредоточеност в това, което е тук и сега”.
Алън Уотс
Дзен е много сложна тема и да бъде осветлена в пълна степен в тази малка книжка е
просто невъзможно. Но аз ще ви разкажа за същността на дзен, за това как да се използва
ефективно този метод и подход към живота, за да достигнете своята цел, тоест абсолютното
щастие.
Дзен е японска дума, която произхожда от санскритска дума, означаваща „медитация”
(„дхяна” на санскрит,”чан” на китайски и „дзен” на японски). Дзен – това е път на анализа и
начин на живот, който сам по себе си не принадлежи на нито една религия и нито една
традиция. Това е усещането на живота тук и сега. Това е отстраняване на дуалистичните
различия между „аз” и „вие”, между „субекта” и „обекта”, между духовния и най-обикновения,
посредствен живот. Това е умение да вникнете в дълбоката същност на жизнения опит и да
изразите своята истинска натура.
Дзен съединява в себе си естественото съзнание и съсредоточеността на обикновения
живот. Както е казал Д.Т.Судзуки, японски учен и водещ специалист по проблемите на дзен в
Америка в средата на ХХ век: „Дзен ни помага да се събудим и да бодърстваме. Дзен не учи,
дзен показва”.
Ето в какво се състои същността на дзен:
Дзен правенето на нещо, това е умение да се действа с пълна концентрация на разума,
със спокойствие и простота на ума, които носят просветление, а чрез просветлението – щастие.
Моята книга е написана за дзен щастието, тоест казано с други думи, за искуството на
щастието, същността на щастието, вътрешната игра на щастието, вътрешния път към щастието.
Ако се действа правилно, то щастието е неизбежно.
Опитвайки се да достигнат просветление, йогите провеждат в медитация години и
десетилетия. Дзен учениците години наред се съсредоточават в коаните, тоест в дзен загадките.
Просветлените, които са достигнали своята цел казват, че това усещане идва като мълния и
продължава само миг, но силата му е толкова велика, че променя живота на човека завинаги.
Какво ли силно усещане изпитват тези хора? Те усещат единството с Вселената. Ето
какво означава просветлението: разбиране на това, че всичко във Вселената е създадено от една
и съща енергия и се явява нейна част, и разбиране за това, по какъв начин самите ние сме
свързани с тази енергия. Едва когато това осъзнаване е достигнато, всичко застава на своите
места, всичко намира смисъла си и става разбираемо. Както е учил майсторът по дзен Доген „за
да се достигне просветление, е нужно сближаване с всичко съществуващо”.
Целта на тази книга е да ви помогне да достигнете просветление чрез разбиране на най-
важните закони, управляващи света ни и Вселената. Вие трябва да разберете как тези закони ви
влияят, а после да използвате тази информация за получаване на щастие. „Концентрацията на
ума” характерна за дзен ще се появи когато започнете да използвате всичко разбрано за всяка
ситуация и за всяко събитие, произтичащи в живота ви.
7
Щастието, което е достигнато чрез задълбочено познаване на законите на Вселената и
връзката ни с него, е истинско щастие. То продължава дълго и не изчезва заради промяна във
времевите условия. То ни помага да се справим с всяка трудност, с всяка загуба, с всяко
препятствие и осветява най-хубавите дни от живота ни.
8
НИЕ СМЕ АВТОРИ НА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ МИГ
Това, което вече се е случило в живота ви, по-скоро ви е убедило, че първо твърдението
„всичко, което се случва с мен е най-доброто от това, което би могло да ми се случи” не е
истина и не може да бъде истина и второ, че книга основана на подобно твърдение няма да ви
доведе до нищо хубаво. Може да ви се стори безполезно даже да проверите истинността на тези
думи.
Но вече настъпи новият ден. Ние влязохме в новото хилядолетие. Четейки тази книга вие
можете да установите, че е настъпило времето да получите ново убеждение, което ще направи
живота ви щастлив от деня когато то се формира във вашия разум.
Ние сме автори на всеки следващ миг.
Ние сме силни същества. Ние сме способни да създаваме собственото си бъдеще с
помощта на мислите и действията. Ние сме механизми за управление на живота и контролираме
събитията от живота си с помощта на личната философия, която определя реакцията ни на тези
събития.
Всеки от нас има своя лична философия, но само някои разбират какво е това. Въпреки
че вие никога не сте се опитвали да определите каква е вашата философия, тя активно и
постоянно действа в живота ви. Тя е свързана с това, на което вярвате в света, в което живеете,
свързана е с отношението ви към хората и събитията, с това как събитията и обстоятелствата
влияят на вас, както и с това как вие сам влияете на тях.
Ако ви попитат за вашата жизнена философия вие може да кажете: „Животът е
прекрасен, с мен се случват радостни събития, аз съм щастлив човек, аз вярвам в това, че светът
е прекрасен и в него живеят прекрасни хора.” А някой ще каже друго: „Аз съм нещастен, на мен
се случват ужасни неща, светът е ужасен, хората се опитват да се възползват от мен, всички
искат да получат нещо от мен без да ми дават нищо в замяна”. Вие може да вярвате в закона на
Мърфи: „Ако някоя неприятност може да се случи, тя се случва”.
Много хора говорят, че се случват ужасни неща, че несправедливостта не само е
възможна, но и много вероятна. Хората твърдят, че да достигнеш истинското щастие е много
трудно, че то е кратковременно. Мнозинството счита, че ние идваме на този свят, живеем и
умираме, а във времето между раждането и смъртта постоянно се борим и правим компромиси
между желаемото и получаваното.
Тъй като хората вярват твърдо на това, техните действия също са основани на това
убеждение. Съвършенно естествено те получават това, в което вярват. А след това се учудват:
”Аз нали ти казвах!” Но те не казваха само на „тебе”, но и на всички наоколо и резултатът не
забави да се покаже. Ако вие считате случващото се с вас за лошо, то ще реагирате по такъв
начин, който само ще засили степента на вашето нещастие. А усещането за нещастие още
повече ще ви убеди в това, че в живота ви наистина се е случило ужасно събитие. Обаче
степента и продължителността на нещастието ви зависят изцяло и напълно от вашата реакция.
Именно ние сме способни да наречем събитията, които ни изглеждат лоши, насила да ги
приемем за лоши в момента на осъществяването им и да продължим да ги виждаме лоши след
9
това. Как мъдро е отбелязал Уилям Шекспир: ”Няма нищо хубаво или лошо, само нашите
представи правят нещата такива”.
Вашата лична философия определя това, как вие ще реагирате на събитията в живота ви.
Именно тя отговаря напълно за усещането за щастие и благополучие. Въпреки че може да ви се
струва, че е трудно да се повярва на това, но личната философия определя и това, което се
случва с вас. Тя включва целия опит от миналото и болшинството събития в живота ви, даже
тези, които ви се струва, че се намират извън контрола ви. Тя също определя всички събития в
бъдеще.
Човекът на истината вижда това, което виждат очите му, и постъпва така, че да не добавя
в живота си това, което го няма в него. Той чува това, което чуват ушите му, и не търси
въображаем подтекст или намек. Той ... не се занимава с търсене на скрития смисъл.
Чжуан Цзъ
11
НОВИЯТ ОПИТ
Най-добрият резултат
„Ако вие действително знаете как се развива животът, то има ли по-хубаво начало на
деня от това с усмивка?
Усмивката ще ви помогне да възприемете настъпващия ден със спокойствие и
разбиране...
Усмихвайте се с цялото си същество”.
Тхич Нхат Хан
14
ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ
15
ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ
Най-злият враг не може да ти навреди така, както ти можеш сам със своите мисли и
чувства.
Но, ако ти овладееш мислите си, никой друг не може да ти помогне така, както ти сам.
„Дхаммапада”
17
ОСМИСЛЕНОТО ЩАСТИЕ
18
кажем, че цялото тяло на човека е част от мозъка. Тази мисъл може да ви се стори нова и
удивителна, но не бързайте да я отхвърляте. Днес много учени използват термина „тяло-мозък”.
Ключов елемент от изключително сложната комуникационна система на човешкия
организъм са рецепторите на клетките. Всяка клетка на тялото ни има милиони рецептори,
които се разделят на седемдесет типа. В началото на 70-те години Кендис Пърт доказва за първи
път съществуването на тези рецептори като открива рецептора на опиатите.
Молекулите на рецепторите са разположени на външната мембрана на клетката, а
корените им навлизат в нейната дълбочина. В своята прекрасна книга „Молекули на емоциите”
доктор Пърт пише, че „животът на клетката във всеки един момент от времето се определя от
това, какви рецептори са разположени на повърхността й, и от това дали те са заети от
линганди1 или не”. Лингандите са малки молекули, които се свързват с клетъчните рецептори.
Съществуват три химически типа линганди: невротрансмитери, стероиди и пептиди. Нас
най-много ни интересуват пептидите. Както счита д-р Пърт, 95 процента от лингандите могат да
са пептиди. Рецепторите и техните линганди, пише Кендис Пърт, „могат да се считат за
„информационни молекули” – основните елементи на клетъчния език, с помощта на които
общуват такива системи като ендокринна, нервна, стомашно-чревна и даже имунна”.
Днес ние знаем, че пептидите се изработват от хипоталмуса – удивителна жлеза, която е
разположена в центъра на мозъка. Типът на изработваните пептиди се определя от мислите и
чувствата на човека. Хипоталмусът произвежда пептиди, които копират всяка емоция изпитана
от човека – гняв, ненавист, скръб, подтиснатост и депресия, до радост, ентусиазъм и щастие.
Пептидите се отправят в хипофизата, а от там попадат в кръвообращението, с помощта
на което се разнасят до всичките двадесет-тридесет трилиона клетки на тялото (на върхът на
игла могат да се съберат около десет хиляди човешки клетки със среден размер). Пептидите
проникват в клетките и предизвикват моментално физиологическо явление, което „засилва
измененията в поведението, физическата активност и даже настроението”. Пептидите, по
думите на д-р Пърт, „играят огромна роля за регулирането практически на всички жизнени
процеси”. Когато пептидите въздействат на рецепторите, те управляват цялата клетъчна
активност, в това число определят необходимостта от делене и формиране на нови клетки.
Пептидите са капитани, които застават на борда на кораба и започват да издават заповеди.
Във филма „Какво знаем ние за това” доктор Джоузеф Диспенца обяснява, че при
формирането на нова клетка, тя не винаги се оказва точно клониране на старата. Това е клетка,
която съдържа повече рецептори от получения пептид, довел до процеса на делене. Ако
клетката е получила пептиди, изработени под влиянието на депресия или гняв, в новата клетка
ще има повече рецептори на депресия и по-малко – на позитивни емоции.
Клетъчното делене отговаря за възпроизводството, размера, възстановяването и замяната
на повредените или загинали клетки. По някои оценки, всяка минута се извършват 300 милиона
деления, свързани със замяна на загиналите клетки. Всеки ден два процента от клетките на
кръвта на човека умират и се заменят с нови. На всеки два месеца цялата кръв в организма на
човека се обновява изцяло. Отчитайки това, което вече знаем за пептидите, рецепторите и
ролята на емоциите и мислите, става ясна веригата от събития, които се случват в процеса на
създаване на нови клетки, съответстващи на мислите и усещанията.
19
Ако в течение на един час вие сте изпитвали депресия, то вие сте сформирали около
осемнадесет милиарда нови клетки, съдържащи голямо количество рецептори на пептиди от
депресивен тип и минимално количество пептиди от позитивен тип. Представете си, че
трилиони рецептори поставят своите миниатюрни ръчички към устенцата си и крещят с всичка
сила:”Дайте ни повече депресия!” Направо казано, мрачните мисли създават клетки, които са
по-способни да усещат скръб, отколкото радост. Мрачните мисли създават потребност от нови
мрачни мисли и човек изпада във физическа зависимост от тази мрачност.
Общото количество рецептори в човешкия организъм превъзхожда неговото
въображение. Човекът е един голям рецептор. В примера с депресията, човек може да изпадне
във физическа зависимост от подобно състояние, защото организмът му ще изисква все повече и
повече от това, което е получил. В буквален смисъл той си изработва апетит към депресията. От
друга страна, ако личната философия ви заставя да сте щастливи, то рецепторите създават тяло,
което ще е способно да усеща щастие и ще поиска да почуства това усещане.
Колкото по-често вие изпитвате определени емоции или демонстрирате едно или друго
поведение, толкова по-силна ще бъде нуждата ви от такива емоции или поведение.
Това се отнася за всички емоции – от депресия и всякакъв вид зависимости, до емоции от
типа на гняв или щастие. Ние попадаме в зависимост от гнева под влиянието на този
психологически и физиологически ефект, който той ни оказва. Емоцията изработва адреналин –
мощен стимулатор. Ние попадаме в зависимост от гнева, защото се стремим към подобна
стимулация. Ние се сърдим със съпрузите си, приятелите, колегите – с различни хора, в
отношенията ни с които може да възникне конфликт.
Не е важно към какви емоции се стремите – възбуда, гняв, депресия или радост. Не е
важно какви емоции се опитвате да усетите като употребявате алкохол или наркотици. Главното
се състои в това, че вие очаквате онова, което очаква и изисква вашето „тяло-мозък”.
Мислите и чувствата влияят на състоянието на клетките, а клетките влияят на желанието към
определени мисли и чувства. Помислете над това. Какво предават днес клетъчните ви рецептори
на целия организъм?
Идеята за това, че ние можем да създаваме собственото си тяло със собствените си мисли
и чувства е твърде весела. Сега, когато знаете как функционира вашето тяло, можете да
използвате емоциите и мислите за създаване на организъм, който ще бъде по-възприемчив към
позитивни състояния. Съществува само един начин да постигнете тази цел – трябва да се
чувствате добре. За да направите тялото си по-възприемчиво към щастието и по-малко
възприемчиво към негативните емоции, трябва да бъдете щастливи.
Значимостта на правилните убеждения се подчертава още от това, че човешкият мозък не
намира разлика между въображаемия и реалния опит. Някои хора, които мислено си представят
20
скърцането на тебешир по дъската, физически потреперват. За други е достатъчно само да си
помислят за лимон, за да се напълни устата им със слюнка. Още един добър пример – това са
сънищата. Когато сънувате нещо страшно вие се плашите, все едно че тези събития се случват в
реалния ви живот, в състояние на бодърстване.
След провеждане на опит за сканиране на мозъка, учени от харвардския университет са
открили, че едни и същи участъци на мозъка са активизирани при хора, на които са показали
картина на дърво, и на хора, които са помолили да си представят дърво. По същия начин когато
човек вярва, че неговата болест може да се излекува, то всичко в неговия организъм –
физическото тяло, имунната система, разумът и всичко останало – се напълва с благотворна
енергия, която прави лечението реално и възможно.
Разумът притежава огромна сила. Вие вероятно сте чували израза: „Всичко замислено
може да се достигне”. Веднъж Хенри Форд е казал: ”Ако вярвате в това, че можете да
постигнете всичко, или в това, че не можете да постигнете нищо, вие все едно сте прави!” Ако
вярвате, че целта ви е достижима, вие ще можете да я постигнете. Ако вярвате, че целта е
недостижима, вие дори няма да опитате да я постигнете. В това състояние на разума вие дори
ще отхвърлите предложената помощ, защото ще мислите, че е невъзможно да получите
желаемото.
Преди седем години бандити раняват един тридесетгодишен мъж. Те разрязват цялата му
ръка до костта от рамото до лакътя като повреждат всичко – вени, мускули, артерии, сухожилия,
връзки и нерви. Следващите няколко години този мъж страда от жестоки болки в ръката и
рамото. Той се нуждаел от обезболяване и лекарите му предписали „викодин”. Таблетките
намалявали болката му, но болката се връщала отново когато минавало действието им. Мъжът
изпаднал в зависимост от обезболяващите. Той станал наркоман. Но той не искал това и се
обърнал за помощ към неврохирурзи и психиатри. За три години той посетил петнадесет
неврохирурзи, но не получил облегчение. Последният лекар му казал: ”Младеж, ти имаш
невропатия. Нервите в ръката ти са се преродили и ти ще страдаш от болката цял живот. Аз ти
предлагам да се обърнеш в клиниката на болката”. Това съобщение едва не убило човека, но той
отказал да повярва, че излекуването му е невъзможно.
Преди около три години той се обърнал към клиника за лекуване на зависимости в
Малибу, Калифорния. Основател на този център бях аз и аз разговарях с този мъж по телефона.
Разказах му за нашата програма за физическа реабилитация и за ръководителя на програмата,
доктор Лин Хамагучи. Тя в съвършенство владее акупунктура, акупресура и традиционна
китайска медицина. Аз посъветвах този човек да се обърне към нашия център и да премине курс
на лечение при доктор Лин. Щях да бъда удивен, ако тя не успееше да го излекува с помощта на
акупунктурата и акупресурата, независимо от най-мрачните прогнози на неврохирурзите.
Той ми повярва и се включи в програмата ни. С един процедурен курс доктор Лин го
избави от болките. След това той с лекота преодоля зависимостта си от „викодин”, защото
повече не му бяха нужни обезболяващи. Разбира се той се лекува не само с акупунктура. Той
трябваше психологически да преодолее болката от загубата, която чувстваше заради това, че е
загубил три години в търсене на лечение. Той трябваше да се избави от спомените за
нападението и за гнева на обезобразилите го бандити.
21
Можете ли да си представите какъв щеше да е животът на човека, ако беше повярвал на
лекарите си и се беше предал? Той нямаше да намери изцеление, щеше да продължава да страда
от болка, както преди щеше да приема „викодин” или друг аналгетик. Днес той се освободи
напълно от разрушителната зависимост.
ДОСТОЙНИТЕ СПЪТНИЦИ
„Дори да ви боли и да сте самотен, избирайте си достойни спътници”
Доген
1
– Pert C.B. The Molecules of Emotion: The Science Behind Mind-Body Medicine. New York:
Touchstone, 1997. P.24
23
ИСТИНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА
Всяко жизнено събитие, дори най-болезненото, винаги представя избор на човека: може
да го проклинате и наричате нещастен случай или да му се радвате и да го наричате късмет. Аз
съм твърдо убеден, че към щастието води само един от тези два варианта. Ако го изберете, вие
ще станете щастлив човек сам и ще донесете щастие на окръжаващите ви хора.Аз разбрах, че в
живота просто не съществуват лоши събития. Тази мисъл дойде в главата ми, когато веднъж се
оказах търкалящ се в мръсотия на дъното на дълбоко дере. Заедно със сина ми Пакс ние
събирахме камъни за ландшафтната градина. Отправихме се в каньон в малибу, където
забелязах интересен камък, издаден над края на дерето. Аз излязох от камиона и забелязах, че
този камък с дължина от половин метър стърчи от склона на дерето, чиято дълбочина беше
около седемстотин и петдесет метра. Държейки се за камъка, аз се спуснах в дерето и започнах
да търся опора, за да захвана камъка и да го извадя. Бях обут с меки спортни обувки с гладки
подметки, а глинения склон на дерето беше влажен от утринната роса. Камъкът тежеше над
петдесет килограма, но въпреки това аз успях да го захвана. Заклатих го като се надявах да го
извадя на пътя, но се подхлъзнах и краката ми се хлъзнаха надолу въпреки, че се мъчех да се
задържа с ръце за склона на дерето. Не знаех, че камъкът не е на пътя, а се търкаля надолу зад
мен, подскачайки заради триъгълната си форма.
26
Камъкът ме удари с плоската си страна право по главата. Аз рухнах на дъното на дерето с
такава сила, че си счупих лявата ръка и повредих двете си колена. Много дълго след това
синините не ми минаваха. Аз лежах в калта с лице надолу, не можех нито да дишам, нито да се
движа, защото получих компресия на гръбначния стълб. Парализирах се. Как мислите, какво си
мислих в този момент, когато лежах в калта парализиран и неспособен да дишам? Преди да ви
разкажа, трябва да се върна назад във времето, за да може отговорът ми да придобие определен
смисъл и вие да разберете, какво имам предвид под философия, основаваща се на законите на
Вселената.
В младежките си години аз нямах никакъв морален кодекс. Майка ми Беа е родена през 1900
година в Ню Йорк, в бедно немско семейство. Когато е била на петнадесет години са я
изнасилили и тя е забременяла. Омъжили са я за старец и животът й се превърнал в ад. Майка
ми ненавиждала съпруга си, затова каквото е правил с нея, а той я ненавиждал, защото тя се
оказала силна и решителна жена, която можела да се защити.
В първите две години от брака си майка ми е шила копчета на ризи, за да спечели
няколко пенса. След три години тя се развела с мъжа си, но за това време е станала много
жестока жена и тръгнала по престъпния път. За няколко години тя сформирала цяла банда,
която се занимавала с кражби на коли в Ню Джърси, а в Ню Йорка за нея работила група
мошенници. Когато в страната е бил въведен сухият режим, тя станала доставчик на местните
клубове с контрабандно уиски. След раждането ми, майка ми е намерила за мен единственото
възможно според нея занятие. Аз е трябвало да стана такъв като нея. Тя искаше винаги да се
обръщам към нея не с мамо, а по име – Беа. Когато съм бил на три години и половина, тя до
смърт ми е втълпила главното житейско правило. „Никога не казвай истината – твърдеше тя.
Истината говорят само глупаците. Ако ти ще правиш това, ще се забъркаш в неприятности”. Аз
лъжех и крадях, а за това само ме хвалеха. Майка ми ме научи да крада в магазините, когато бях
на четири години. Това беше една от любимите й игри. Майка ми твърдеше, че не може да се
доверяваш на никого, особено на жените, и ме учеше да не уважавам властите. Тя обясняваше,
че основното правило се състои в пълното отсъствие на правила, с идключение на един „златен”
принцип: „Правилата се определят от този, който има пари”. Когато порастнах, всички мои
занимания можеха да се определят като противозаконни.
За щастие, аз много обичах да чета. Прочетох стотици книги, а в тях се описваше съвсем
различен живот. Когато намърших двадесет и пет, аз започнах да разбирам, че Беа, тази
прекрасна жена, която аз обичах нежно, ме е програмирала за абсолютно неправилен живот. Аз
вървях по пътя, който неизбежно ме водеше към нещастието. Аз неизбежно щях да причиня
страдания и на тези, които ме окръжаваха. Отначало ми беше трудно да разбера това, защото
майка ми успя дори да се заеме с политика на местно ниво. Освен това, тя беше весела и щедра
жена. Аз също бях напълно успешен, въпреки че успехът ми бе постигнат по противозаконен
път. И аз реших да променя съдбата си. Разбрах, че не мога да живея повече с майка ми. През
1965 година аз си събрах багажа и заминах за Калифорния. Аз бях преизпълнен с решителност
да променя живота си. Първо на първо, аз се заклех, че сега винаги ще говоря истината. Второ,
реших, че никога повече няма да се възползвам от слабостите на другите хора. Отначало ми
27
беше много трудно, защото досега аз постоянно лъжех и нямах никакви морални задръжки, а
сега ми предстоеше да вървя по съвсем различен път.
Годините вървяха и аз постигах определени успехи. Когато лъжех някого, аз се
задължавах да се върна при този човек и да му кажа истината. Върнах се в ню Джърси, за да се
извиня на тези, които бях излъгал или обидил. Това беше много трудно, но аз се заставих да
изпълня даденото си обещание. Срещнах се с всички, които бях обидил в стария си живот.
„Един във всички, всички – в един. Само ако разберете това, то повече никога няма да ви
се наложи да се безпокоите за собственото си несъвършенство!”
Сън Цан
Когато бях на около тридесет и пет години, аз намерих старинната китайска „Книга на
промените” – „И Цзин”. Тя е била написана преди 5000 години, 3000 години преди нашата ера.
Това е първата китайска книга. Преди нея в продължение на хилядолетия информацията се е
предавала от уста на уста. „И Цзин”, както изглежда е една от най-древните книги в света. Тя е
преживяла хиляди години, защото е невероятно драгоценна за хората. Аз я изучих не само, за да
достигна мъдростта й, но и за да разбера много от вселенските закони. Тъй като „И Цзин” е
написана много отдавна, някои думи и изрази ми бяха неразбираеми. Аз поисках да разбера
точното им значение. Чувствах, че в тях се съдържат великите тайни на Вселената.
В продължение на много години аз изучавах вселенските закони – например закона за
причината и следствието. Аз станах още по-внимателен за думите и постъпките си. Разбрах, че
характерът на човека – това е лък, от който ние изпращаме стрели в бъдещето. В продължение
на много години аз всеки ден отделях по няколко часа за изучаване на „И Цзин”. И до днес, аз
чета тази книга всеки ден по няколко минути.
Разбрах, че вселенските закони управляват всичко съществуващо. След като осъзнах
това, аз съумях да възприема и да разбера огромното множество свойства на света, в който
живеем. Например аз разбрах, че всички закони на Вселената действат за нейното благо и
не могат да бъдат променени. Как да разберем дали това твърдение е вярно? Но нали
Вселената е безкрайна и вечна. Астрономите и учените считат, че Вселената се намира в
текущото си състояние вече осемнадесет милиарда години. Ако имаше дори само един закон,
водещ към нейната гибел, то ние отдавна щяхме да знаем за съществуването му. Тъй като
Вселената съществува, допускам, чи с пълна увереност ние можем да твърдим, че вселенските
закони я правят постоянна и вечна.
За да продължи да съществува Вселената, в нея във всеки един момент трябва да се
случват само най-добри събития, съвършенни събития. Ако това не беше вярно, то Вселената
щеше да се намира под заплахата за самоунищожаването й, защото едно несъвършенно събитие
води към две несъвършенни събития, три, четири и по-нататък към разрушение.
Несъвършенните събития не трябва да се случват дори веднъж. Тъй като Вселената ни
съществува вече много милиарди години, няма съмнение за съвършенството на нейното
28
устройство. Вселената си остава съвършенна във всеки един момент от време. Тя никога няма да
позволи да се случи дори едно несъвършенно събитие. Тя се движи от съвършенство към
съвършенство.
Всичко това е казано от вселенският закон за съхраняване на енергията: „Нищо не може
да бъде загубено или унищожено. Всичко само преминава от една форма към друга”. Това се
отнася и за нас. Тъй като ние сме част от Вселената, ние ще продължим да съществуваме.
Вероятно, ние ще съществуваме в друга форма или различно състояние, но ще съществуваме.
Когато дойде време да напуснем физическото си тяло, ние можем да съхраним личността и
душата си, а можем и да не ги съхраним. Възможно е просто да се слеем с великата Вселена.
Всъщност, не е вярно да говорим, че ще се слеем с великата Вселена, защото ние никога не сме
се отделяли от нея. И кой може да твърди, че ние повече няма да се върнем на тази планета?
Може би, ние отново ще се окажем на нея. Ние можем да забравим как сме попаднали на
планетата Земя, но точно ще знаем този път. Това твърдение се доказва от това, че ние вече се
намираме на нашата планета.
При всички случаи ние ще съществуваме в една или друга форма, а всяка форма е
прекрасна сама за себе си. Най-великата чест за всяко същество е да бъде част от Вселената. Да
си избран за достигане на висока степен на съзнание – това е велика чест за нас, толкова велика,
че е трудно да бъде осъзната.
Изхождайки от предположението, че Вселената е устроена така, че да съществува вечно,
може да се каже, че Вселената постоянно иска за себе си максимално благо. Тай като ние сме
неразделна част от Вселената, този закон важи и за нас:
Всичко, което се случва с нас, се случва заради нашето най-висше благо.
Дори ако събитието е болезнено за нас, ако ние загубваме нещо, всичко се случва за нашето
добро, защото Вселената просто няма да допусне да се случи нещо лошо с нея, а ние сме част от
нея.
Изучавайки вселенските закони аз разбрах, че Вселената е живо и дишащо същество,
което има съзнание. Вселената представлява съзнание. Заради това аз започнах да пиша думата
Вселена с главна буква. То е висше същество, което много хора наричат Бог, Аллах, Йехова,
Буда или с хиляди други имена. А аз го наричам просто Вселена, тоест гигантски енергиен
източник на съзнание. В продължение на десетилетия аз живея със своята философия и тя ми
помага да се справя с всички обстоятелства в моя живот, дори когато тези обстоятелства ми се
струват мъчителни. И това се случва всеки ден.
Сега вие разбирате състоянието ми в онзи момент, когато се оказах на дъното на дълбокото дере
и камъкът ме удари по главата. И аз искам да ви попитам отново: как мислите, за какво си
29
помислих най-напред докато лежах в калта парализиран, без да мога да дишам? Предполагам, че
вече ви подсказах неведнъж, за да не гадаете какво се случвашев мозъка ми. Аз мислех:
„Интересно, какво хубаво мога да извлека от това?”
Пакс видя, как камъкът се изтъркули по склона. Синът ми побягна по склона, погледна
надолу и видя, че лежа в калта. Спусна се е надолу, обърна ме и попита дали всичко е наред с
мен. Аз можех да говоря, защото бях парализиран от врата надолу. Казах му, че не всичко е
наред с мен.
Когато лежах в дерето започнах да изпитвам треперене в цялото тяло – такова е
усещането, когато кракът ти изтръпне или си удариш лакета. Компресията премина и
подвижността ми се върна постепенно. Аз не исках да мърдам и си опипвах главата, защото се
страхувах, че без да искам мога да си навредя. Когато камъкът ме удари по главата сераздаде
такъв звук, сякаш някой счупи в мен бейзболта пита. Аз не мислех, че човек може да издържи
такъв удар и да оживее.
След седмица лежах в леглото си и се възстановявах. Открих „И Цзин” и започнах да
чета. И изведнъж тези редове, чийто смисъл по-рано не разбирах ми се изясниха. Онова, което
ме бе ударило по главата беше отворило каналите, с помощта на които достигнах до смисъла на
недостижимото по-рано. От този момент написах десетки книги, посветени на тълкуването на
„И Цзин”, в това число и собствена популярна версия на знаменития китайски трактат „И
Цзин”: Книга с отговорите” (с псевдоним Ву Вей). Всичко това се случи в резултат на удара от
онзи камък.
Ние можем да гадаем вечно дали ударът с камъка е бил божествен промисъл или
обикновена случайност, без ни най-малко значение. Но аз получих огромно предимство, което е
невъзможно да бъде оценено. В този момент от живота моя основна задача беше събиране и
осъзнаване на информацията, скрита в древния китайски трактат, и аз изведнъж разбрах всичко!
За такъв дар бях готов да подложа главата си хиляди пъти под различни камъни.
Тъй като същността на моята лична философия се съдържа в това, че всичко случващо се
с нас е най-хубавото от това, което е могло да ни се случи, аз разбрах безсмислеността на
проклятията и оплакванията от неуспеха. Аз не бях длъжен да се чуствам жертва. Съумях да
извлека най-доброто от нещастния случай, защото възприемах това събитие по своему. Никога
повече, нито тогава, нито сега, аз не считах, че този така наречен нещастен случай беше нещо
лошо за мен. Той послужи за моя полза.
Ако аз не можех да погледна това събитие в позитивна светлина, то щях да чакам само
лоши последствия и със сигурност по този начин щях да си създам маса проблеми. Стресът
заради случилото се можеше да предизвика болест и усложнения за врата ми. Аз можех да
изпадна в депресия и да проклинам неуспеха си. Но нищо такова не се случи. Странно, но от
този ден насам ми минаха всички болки на врата. Аз не загубих подвижността си. Използвах
този случай в своя полза, защото след много години написах книга за това.
30
УМЕНИЕТО ДА СЕ ПРИСПОСОБЯВАМЕ КЪМ ПРОМЕНИТЕ
31
Към всички жизнени произшествия ние можем да се отнасяме различно. Можем да ги
възприемаме като „добри” или „лоши”. Но събитието е само събитие. Неговото влияние върху
живота ни зависи от нашето отношение. Събитието не определя това отношение – ние го
определяме сами.
Всеки от нас е страдал в този живот. Нас са ни лъгали, предавали, крали, невъзмутимо са
се възползвали от нас. Много от нас, възможно е и вас самите, са ни пребивали, насилвали,
оскърбявали, заставяли са ни да правим нещо въпреки волята си, възползвали са се сексуално.
Ние сме страдали от разбитото си сърце, преживяли сме сериозни финансови, духовни и
физически загуби. Ние сме се измъчвали загубвайки любими и близки хора. Ние сме страдали
от вродени физически и психични заболявания. Състоянието на щастие зависи от това как ние
сме се справяли с тези травми и жизнени трудности и как възнамеряваме да постъпваме в
бъдеще.
Преди няколко години към нашият център се обърна спортист на име Питър. Той отдавна
пушеше марихуана. Питър се заинтересува силно от моите ежеседмични метафизически сеанси.
На него му хареса философската част на тези занятия и той я прие много близо до сърцето си.
Ние с него проведохме няколко лични сеанса. На един от тях той разбра това, което вие
разбрахте от книгата ми. В края на тридесетдневния курс той напълно забрави за марихуаната.
34
След няколко месеца той окончателно напусна центъра ни. Питър попадна в автокатастрофа и
се оказа парализиран от кръста надолу. Сега той може да се придвижва само с инвалидна
количка.
Два дни след катастрофата аз го посетих в болницата. Когато влязох в стаята му, той
отвори очи и каза: „Аз знам, че това е най-доброто от това, което можеше да ми се случи”. И
днес той мисли по същия начин. И се виждаме на всеки няколко месеца и той ми разказва за
това как се предвижва към просветлението. Той казва, че ако не беше тази катастрофа неговото
духовно развитие никога нямаше да се движи толкова стремително.
Той вдъхновява всички, които се срещат с него. Понякога Питър идва в нашия център и
общува с клиентите. Той не само разбра вселенския закон за това, че ситуацията става
благоприятна тогава, когато човек може да се приспособи към нея, но и живееше в пълна
хармония с него. „Ако можеш да се надсмееш над неуспеха си, той няма да те завладее – е казал
великият тамилски поет-мъдрец Валувар – Неуспехът е подобен на наводнението. Но мислите,
подобни на огромни скали са способни да го спрат. Ако ти се откажеш да тъжиш над мъката, то
да тъжи ще се наложи на самата мъка”.
Вие какво мислите за реакцията на Питър и за думите му, които ми каза като отидох да го
видя в болницата: „Аз знам, че това е най-доброто от това, което можеше да ми се случи”?
Може би вие сте се усмихнали саркастично казвайки: „Да бе!” Може би ви се струва, че тези
думи са далеч от истината? Подобна реакция показва, че вашата лична философия се различава
силно от тази на Питър в инвалидната му количка. Това значи, че всички събития, които ви се
струват нещастни случаи, вие ги възприемате така все едно, че те наистина са нещастия. Но това
се обяснява само с това, че вие се отнасяте именно така към обстоятелствата в живота си.
Мощната философия основана на вселенските истини ще ви избави от ролята на жертва.
Вие ще престанете да мислите, че ви използват, че ви преследва неуспех, че животът ви е пълен
със страдания и неуспехи. Силната философия ще ви помогне да преодолеете жизнените
трудности, защото вие ще знаете, че тайната ще се разкрие от самосебе си и ще ви отведе до
щастлива и идеална развръзка.
Помислете, вие ще можете ли да съхраните такава оптимистична настройка като Питър,
ако се окажете на неговото място? Ако вие нямате такава лична философия, способна да ви
подкрепи в моменти на трудности, трагедии и отчаяние, които се случват в живота на всеки от
нас, то вие едва ли ще останете оптимист.
37
СТРЕСЪТ И ВАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ
ОЧАКВАНИЯТА
Вие сами творите своя мир с помощта на собствените си очаквания. Вие можете да
влияете на бъдещето с това, как реагирате на настоящето. За да се избавите от стреса сега или в
бъдещето, доверете се на своята философия. Ако в рамките на своята философия вие вярвате в
това, че всичко случващо се е във ваша полза, то за стрес във вашия живот просто няма да има
място. Аз постоянно убеждавам в това участниците в моите семинари, а когато те започнат да
вярват в това, те завинаги се избавят от стреса. Много от хората, чийто живот беше буквално
38
разрушен от множество стресове, ми казваха, че моето учение е изключително ценен подарък за
тях.
Ако вие контролирате въображението си, то просто не можете да изпитвате страх или
стрес. И това твърдение трябва да вкорени във вас твърда увереност и спокойствие, защото
въображението се намира под вашия пълен контрол. Да си представите благоприятен изход е
толкова лесно, колкото и негативен. Ето малък пример, който ще ви покаже какво имам
предвид:
Да предположим, че с вас живеем в заложена къща. В продължение на половин година
ние не сме внасяли дължимите суми. Сега банката представи дълга за изискуем и обяви дата за
продажба на къщата през следващия месец. След продажба на къщата ние ще трябва да се
преместим на друго място, а няма къде да отидем. През всички изминали месеци ние
нервничахме, притеснявахме се и се оплаквахме. Изпитваният от нас душевен дискомфорт е
свързан с въображаемия негативен резултат.
А сега нека да предположим, все едно, че съвсем неочаквано се изяснява, че леля Агата,
която почина преди една година ни е оставила в наследство напълно изплатена къща извън
града и пари, които ще ни стигнат да живеем безпроблемно целия остатък от живота си.
Разбирайки за завещанието на леля Агата, ние започваме да си представяме блестящо бъдеще.
Въображението бързо рисува щастливия ни живот в къщата извън града. Предстоящата
продажба на къщата ни вече не ни интересува и не ни безпокои. През следващите дни ще се
отдадем не веселие и радост.
Но тук получаваме телефонно обаждане от адвоката на леля Агата. Той ни съобщава, че е
станала грешка. Леля Агата не ни е оставила нито къща, нито пари. Цялото имущество е
завещано на сестра й. И ние отново се оказваме в предишното състояние. – мислим за най-
негативния изход от ситуацията. Освен това, ние сега оплакваме и загубата на къщата и парите
на леля Агата.
Цяла седмица ние си въобразяваме какви ужасни неща ще се случат с нас след като ни
изхвърлят на улицата и ние няма да имаме къде да отидем. А след това отново ни звъни
адвоката. Сестрата, която през целия си живот е ненавиждала леля Агата се отказала от къщата
й. Тя иска цялото наследство да получим ние. И сега ние отново се радваме, представяйки си
този прекрасен изход. Ние напускаме продадената къща и се преместваме в извънградския
котедж на леля Агата. Но сега виждаме, че той е в плачевно състояние и се намира в лош район.
Отново ни звъни адвоката й. Оказва се, че в завещанието на леля Агата е открито ново
обстоятелство: правото за ползване на парите е формулирано неопределено. Ние изпадаме в
паника и предвиждаме ужасно бъдеще. На следващия ден при нас идва инвеститорът, който
иска да застрои целия район. Той ни предлага сериозна сума пари за къщата. Ние сме във
възторг. Нашите неприятности най-после са преминали...
Сега вие виждате пълната картина като цяло. Каква беше причината за нашите страдания
и за нашата радост? Ние самите! Нашето въображение. Ние бяхме като миниатюрна лодка в
безкрайния океан. Ние ту излитахме на гребена на вълните, ту падахме в пропастта. А сега си
представете за миг какъв щеше да бъде живота ви, ако вие знаехте от самото начало, че всичко
ще приключи благополучно за вас. А така щеше и да бъде, ако нашата философия е базирана на
39
вселенските истини. Човек винаги трябва да бъде уверен в това, че всичко в живота му се случва
така, само заради неговото благо, дори и да не може да си представи това благо в дадения
момент.
Спомнете си събития от своя живот, които ви се струваха ужасни и все още остават
такива. Видимо вие продължавате да ги преценявате като „лоши”, а следователно всичките ни
действия водят към такъв резултат. Все още не е късно да променим всичко. Изменете
отношението си към случващото се и резултатите тутакси ще се окажат различни.
ПРЕПЯТСТВИЯТА
Нашето отношение към препятствията е още една част от мощната и здрава философия,
която ни позволява да направим живота си щастлив. Една от причините, поради които в живота
ни се появяват препятствия – това е потребността за ръст и развитие. Препятствията ни правят
по-силни и зрели. В старинна поговорка се казва: веригата е толкова здрава, колкото е здраво
най-слабото й звено. И ние сме толкова силни, колкото е силна най-голямата ни слабост.
Ние постоянно виждаме този прин;ип в действие. Майката-птица изкарва своите
птиченца от гнездото, за да ги научи да летят. Тя престава да ги храни, за да се научат да си
намират храна. Малките лъвчета се нападат едно друго по време на игра. Това умение ще им
потрябва в бъдеще, когато ще се борят за лъвицата. В животинския свят остават живи най-
силните. Това е закон на природата. Слабите и болните животни загиват. Само най-силните
самци могат да се чифтосат със самките.
Животът в света на природата е тежък, поради което животните са така силни и
издържливи. Всеки, който живее на планетата ни съществува само заради това, че неговите
предци са съумели да оживеят. Понякога обстоятелствата се оказват много болезнени, тежки и
даже непоносими за нас. Но това има едно просто обяснение:
Вселената винаги се старае да удари в най-слабата точка, защото именно тя трябва да
бъде укрепена.
Вашите проблеми се създават от любящата Вселена, която иска да ви направи по-силни.
За да извлечете благото от препятствията срещайте проблемите лице в лице, смело ги
преодолявайте и не се обръщайте и предавайте.
Ето прост пример: Един от най-разпространените страхове на човека – е страхът от публични
изказвания пред непозната аудитория. Тревогата възниква заради нашето въображение. Ние
предварително чувстваме лошия резултат. Много хора, в това число и известни актьори, изпадат
в зависимост към транквилизатори, без които не могат да играят и дори да присъстват там,
където се събират ммного хора.
Но на тях транквилизаторите не са им нужни – дори, ако лекарят им казва обратното. Те трябва
само да се освободят от вътрешната си слабост, която ги подтиква да мислят за лошия резултат.
40
Може би те трябва просто да преодолеят своя страх и да излизат пред публика все по-често.
Постоянната им игра пред публика ще им вдъхнат увереност и вяра в собствените сили.
Но вместо да се борят с реалните причини на страха, тези хора вземат таблетка, която ги
освобождава от тревогата. Транквилизаторите ги лишават от възможността да се преборят със
собствената си слабост и да се превърнат в известни оратори.
Как е нужно да се справяме с житейските трудности? Преди всичко си признайте, че
ситуацията или събитието имат определена цел и са насочени към вашето благо.
Обстоятелствата могат да приличат на проблеми или да изглеждат като истински проблеми. Но
цялата работа е в гледната точка. Веднага щом се научите да възприемате неприятностите като
„уроци”, те ще се обърнат към вас по друг начин. Аз ги наричам „уроци”, защото те са именно
такива: вие можете да осмисляте тези ситуации и в резултат да станете по-силен и по-умен.
Когато научите този урок препятствието ще загуби смисъла си и ще изчезне от живота ви.
Разбира се без усилия от ваша страна вие едва ли ще почуствате облегчение и ще
получите отговор на въпросите си, защото силен, мъдър и знаещ човек може да стане само в
борбата с трудностите. Разберете, че целите, които си поставяте не са окончателни и главни
цели в живота ви, дори да ви се струва, че те са такива.
Главната и крайна цел в живота на човека – това е жизненият му път. Достигането на
целите и търсенето на отговори – ето какво ви води по избрания път. Само на този път може да
се разбере истината, да се постигне собствената съдба и да се намери истинско щастие.
ПРОГРЕСЪТ
Земята е място на откритията и опита. Вие сте се оказали тук не случайно. Човекът е
духовно създание, той идва на земята, за да достигне съвършенство. Страданията и проблемите
се появявавт в живота именно за това. Ако вие напуснете планетата без да получите жизнено
важна информация, то животът ви ще напомня далечно пътешествие без познавателна или
емоционална цел. Това е все едно да се измине огромния път до Големия каньон например, а
после цяла седмица да се стои в хотелската стая без да се излиза. Ако вие вярвате в това, че
съществуването ви това са животът и смъртта, а между тях е непрекъснатата борба, то по този
начин вие сами се лишавате от магията, която прави живота ни ярък, чудесен и удивителен.
Човек никога не слиза от пътя, водещ към просветлението. Той е длъжен да разбере, че
представлява важна е неразделна част от Вселената. Просветлението е подобно на океана, а
нашите пътища към него са подобни на реки. Реките не си приличат, но всички те се вливат в
океана. Всичко, което правим във всеки момент от време, независимо дали тези постъпки ви
носят щастие или съжаление, полза или загуба, ни води към просветлението. Даже извършвайки
това, което ни се струва за грешно, ние все едно оставаме на пътя, водещ към просветлението.
41
Прогресът на този път може да бъде бърз или бавен – всичко зависи от съзнанието ви.
Ако вие се въргаляте пиян в канавката, то вашият прогрес по-скоро ще бъде бавен. Ако вие
търсите съзнателно просветлението, което се проявява в желанието да постигнете своите
отношения с Вселената, то вие ще използвате така наречените проблеми като възможности за
обучение, за да се предвижвате бързо по този път. И тогава вие ще можете да се насладите на
великия дар на покоя, успеха, изобилието, късмета и благополучието.
42
ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОТО ВИ МИНАЛО
„Не бягай след миналото. Не се загубвай в бъдещето. Миналото вече го няма. Бъдещето
още не е настъпило. Погледни в собствения си живот тук и сега. Истинският мъдрец живее с
усещането за устойчивост и свобода”.
Бхадекарата сутта
Ние все още не сме се научили да връщаме времето назад и да променяме събитията,
случили се в миналото. Но ние можем да изменим нашето отношение към събитията от
миналото, за да престанат да ни мъчат в настоящето – т.е. да престанат да развалят нашето
„сега”.
Всеки от нас си има голям и болезнен багаж на миналото: оскърбления, съзнателни
нарушения на закона, насочени срещу нас, нещастна любов, уязвени чувства, спомени за тези,
които са ни излъгали или предали, събития, които ни причиняват болка, пропуснати
възможности, грешни стъпки, загубени вещи, нещо което сме направили или не сме направили,
неразбиране, което до днес ни причинява болка, загуба на приятели, наши собствени постъпки,
които са причинили болка или разочарование на други хора и за които съжаляваме... Този
списък можем да продължим на практика безкрайно. Този болезнен багаж на миналото е
безполезен и тежък товар, без който на нас ще ни бъде значително по-леко и по-добре.
Излекуването на раните от миналото ни помага да бъдем щастливи в настоящето.
Как да излекуваме раните от миналото? Опитайте да погледнете събитията, които все
още ви носят болка по нов начин и с ново разбиране. Открийте за себе си идеята за това, че
всичко което някога се е случило с вас е било или ще бъде за ваше добро.
За вашето щастие е жизнено важно да се върнете в миналото, когато още сте били бебе.
А след това започнете бавно да се движите напред. Спомнете си всички значими събития в
живота си, съживете ги в паметта си, но не ги оценявайте и не правете заключения. Вие трябва
да ги приемете напълно със сърцето и разума си.
А това означава, че вие сте длъжни да си простите за всички свои постъпки по
отношение на околните, за които все още продължавате да се укорявате. Простете и на другите
хора за това, което те са ви направили. По този начин вие ще потвърдите справедливостта на
събитията, които ви се е струвало, че не са били във ваша полза. Всичко каквото и да се е
случило е било или ще бъде за ваше добро. Вие ще преодолеете определена слабост или ще
усвоите необходим урок, за който по-късно ще можете да разкажете на другите, които страдат и
са загубили надежда. Сияещият свят на новото възприятие за събитията – това е вълшебна
пръчка, която може да снеме болката и съжалението, свързани с миналото и да ги замени с
чувстата за покой и щастие.
Съзнателното запълване на собствената памет с нужна информация ще ви позволи да
погледнете по друг начин на събитията в живота ви. И тогава като си спомните миналото, вие
ще чувствате щастие, а не болка. Направете това веднъж, и всеки път когато тези събития се
върнат в паметта ви, новата философия ще ви подскаже, че те са се случили в живота ви само
заради вашето най-висше и абсолютно благо. Напомняте си, че не е нужно да страдате заради
43
събития от миналото, защото те са били най-доброто, което е можело да се случи с вас и другите
хора в този момент. Да се направи това е трудно. От вас се изисква сурова настойчивост. Но
само като опитате да използвате този принцип на практика, веднага ще разберете, че той е
способен кардинално да промени живота ви.
Вие можете да сте щастливи като се избавите от болката на миналото и бъдете свободни.
И тогава ще можете свободно да летите в небесата. Толкова е приятно да изоставите цялата
болка назад. Вие буквално ще избягате от планина с проблеми, които повече никога няма да ви
безпокоят. Можете ли да си представите, че правите това? Когато изхвърлите товара с ненужния
багаж вие ще полетите като перо на топъл вятър и ще бъдете щастлив днес и завинаги.
НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ
45
ЕЗИКЪТ НА ВСЕЛЕНАТА
„Тези, които напълно се посвещатават на Пътя, Пътят ги дарява със собствена сила”
Дао Де Дзин
46
Подобно общуване с Вселената не бива да се недооценява. Тази информация заедно със
знанието за това, че Вселената е жива и притежава съзнание е най-важната истина, която аз
открих за себе си в моя живот. Представете си, че вървите с двегодишно дете. Вие сте уверени,
че пълноценен разговор с него е невъзможен. Ако беше възможно сериозно общуване, вие
можехте да дадете на детето информация, която би била много важна за него. Но вие не правите
това, защото си мислите, че мъничето не е способно да разбере това, което искате да му кажете.
Неочаквано детето ви поглежда и ви пита вярвате ли, че животните могат да мислят? Пред вас
се разкрива цял нов свят, вие започвате да беседвате с детето и общуването носи огромна полза
и за двамата.
По същият начин се случва същото и с Вселената: след като тя се убеди, че вие я
разбирате, разбирате и езика й (събитията), общуването ви се обогатява – и качествено, и
количествено. Вие получавате маса информация и безценна помощ. А дори най-малката помощ
от страна на Вселената има огромна роля в живота на човека.
Как да активизираме подобно общуване? Достатъчна е разбираща усмивка, кимване,
вътрешна благодарност – или, ако ви се иска нещо по-ярко – радостен скок, или възторжен вик.
Веднага след като започнете да осъзнавате общуването с Вселената, резултатите няма да се
забавят. Вие още по-добре ще осъзнаете своята близост с Вселената, и това осъзнаване ще ви
донесе спокойствие, радост и истинско благословение.
ТАЙНА И УСМИВКА
В първата глава на книгата аз отправих призив към вас да бъдете щастливи. При
възможност за избор вие трябва да изберете щастието. И това щастие няма да бъде безсмислено.
То ще бъде осмислено, защото се базира на знанието на вселенската истина: всичко, което се
случва, се случва за ваша полза – и то много голяма полза.
По-често ние реагираме на живота без да се замисляме как искаме да се отнесем към едно
или друго събитие или ситуация. За да направим съзнателен избор трябва да се потрудим. За да
се спрем и да обмислим ситуацията, да си спомним своята цел да бъдем щастливи, да огледаме
други варианти и да изберем щастието, в каквато и ситуация да сме, трябва да положим
определено усилие, защото при всички случаи тя е насочена към вашето благополучие.
Най-сложното е да вярваме, че когато ситуацията става болезнена, когато ние загубваме
нещо важно или когато не получаваме това, което ни се струва, че е приготвено специално за
нас. В такива моменти ни се струва невъзможно да изберем щастието. Но на много хора това се
отдава. Тези хора ще ви кажат, че резултатът е струвал положени усилия.
Вие можете да направите това.
Тези, които предпочитат да бъдат щастливи, вървят в живота с усмивка, показваща, че те
знаят някаква тайна, която ги прави щастливи. Усмивката може да бъде мислена, но тя винаги
47
съществува. Каквото и да се случва знанието на тази тайна кара човека да се усмихва.
Представете си, че сте на разходка и сте загубили стодоларова банкнота. Но вие знаете, че в
банката имате няколко милиона. Загубата на сто долара е несъществена при наличието на
няколко милиона в банката. Загубата няма да ви лиши от щастието. Осъзнаването на това, че
загубата не може да повлияе на щастието ви е достатъчно, за да сте щастливи – но нали в
миналото подобни събития са ви огорчавали.
Разбирайки тайната вие ще забележите, че сте започнали да се радвате на дребните неща
в живота: вие ще се спирате, за да наблюдавате врабчетата, да се полюбувате на залеза, да
послушате шумоленето на листата от вятъра, да се възхитите на прекрасната прическа на
срещната жена. Всичко ще започне да ви доставя значително по-голямо наслаждение: топлата
вана, разходката, беседата с приятел, спокойната почивка с размисли за величието на Вселената.
Вие ще престанете да обръщате внимание на това, което пречи на щастието ви, на неприятните
събития в отдалечени места, които могат и да не окажат влияние на живота ви, на дреболиите,
които са ви безпокоили в миналото, но сега когато знаете великата тайна повече нямат никакво
значение за вас.
Ще изчезне тревогата, че не всичко е правилно, че ще се случи нещо лошо, че може да ви
сполети неуспех, че може да сте недостатъчно умел, знаещ, силен, ярък. Съмненията ще бъдат
заменени от увереност:
Вие сте част от Вселената и Вселената се грижи за вас както за свое най-велико
съкровище.
Разбира се вие сте дошли в този свят, за да се учите. Разбира се, животът ви преподава
уроци. Разбира се, че понякога се случват трагедии. Но вие трябва да се научите да ги виждате
по друг начин. Вие се спъвате в камък, загубвате бележника си, лишавате се от работат си... По-
рано тези проишествия биха предизвикали у вас болка и гняв, но сега вие знаете, че те са
приготвени за вас от загрижената и любяща Вселена. Вие можете да видите истинската същност
на неуспеха: всички събития в живота ви се случват само за ваша полза, и то не малка полза.
Тогава вие ще усетите истинското щастие, огромно, жизнерадостно, невероятно щастие, което
няма да изчезне с времето, а само ще се усили.
Тогава вие ще достигнете великата вселенска истина: всичко, което се случва в живота
ви, се случва единствено за вашето максимално благо.
Вие прочетохте тази малка книга и какво получихте? Вие получихте интелектуално
знание. Това знание няма да ви донесе полза, ако не започнете да го използвате на практика.
Помнете, че пътят дзен означава умение за действие с пълна концентрация и съсредоточаване на
разума.
48
Концентрирайте разума си, съсредоточете вниманието си към великото обещание на
Вселената и си кажете:
„Всичко, което се случва с мен, се случва единствено за моето максимално благо”.
А може да го кажете по-кратко:
„Всичко това е за моето благо”.
Позволете си с радостно учудване да си помислите: «Какво добро мога да извлека от
това?»
Възприемайте всички събития от гледна точка на това обещание на Вселената и ще се
окажете в свят, който по някакъв вълшебен начин ще стане по-добър, отколкото сте могли да си
представите. И тогава ще достигнете пълното, абсолютно щастие.
Не започвайте от най-сложното – не мислете за смъртта на детето, за трагичния край на
ваш близък човек, за Хитлер, за събитията от 11 септември 2001 година. Започнете от малкото.
Спъвайки се в камък си кажете: «Благодаря ти за ударения ми крак. Точно там се намираше
акупунктурна точка, която имаше нужда от активизиране. Сега усещам прилив на енергия!»
Удряйки главата си кажете: «Аз си ударих главата! Аз трябваше да помня, че трябва да живея
тук и сега и да обръщам внимание на околната среда. Благодаря за напомнянето!» Тренирайте с
малкото и това, което ви се струва невъзможно, ще се окаже съвсем просто.
Благодаря за това, че прекарахте времето си с мен! Благодаря ви за огромните усилия. Аз
ви уважавам за настойчивостта, с която се предвижвате към просветлението. Прекланям се пред
величието на духа ви, пред вашата борбена натура и пред стремлението ви да постигнете
смисъла на живота си. Желая ви да достигнете величие! Нека животът ви да бъде дълъг и
щастлив! Желая ви да достигнете небесно щастие на крилата на шест дракона!
49