Istoritcheskiq Pat Na BB Vlad Pashow 1

Влад Пашов
Историческият път
на Бялото Братство
през вековете
Книга първа
Западната езотерична традиция

•
Първият клон на Бялото Братство -
Зороастър, Хермес, Орфей, Кришна,
Платон до неоплатониците
Шумен 2 0 0 5 г.
Христос е, Който е движил,
движи и ще движи
както историческия,
така и мистичния
и космичния живот
на човека и човечеството.
Затова без Христа няма история,
без Христа няма космос,
няма организиран свят,
без Христа няма мистичен живот.
Христос е вдъхновителят
на всички откровения
във всички времена и епохи.
Учителят
Историческият път на Бялото Братство през вековете 5
ПРЕДГОВОР
Повод за написването на следващите страници ми
даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата
раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите
представители, които са работили в течение на развитието
на Бялата раса в различни части на света и в различни
времена и епохи. Те са създали всички култури и всички
ценности, които човечеството е придобило в течение на
развитието на Бялата раса, която в настоящата епоха
стои начело на човешкото развитие.
Центърът, откъдето са изхождали тези импулси
на Бялото Братство, е бил древният Египет, който е
бил седалище на Бялото Братство в течение на хиляди
години. От Египет представителите на Братството са
се пръскали във всички страни на света. От там те са
отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция,
Рим и оттам последователно преминават в страните на
Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя
постепенно преминават в България и славянските страни,
където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата
раса.
Учителят казва, че учението на Бялото Братство е
разпръснато във всички религии, във всички философски
и окултни школи. В различни страни учението е
6 Влад Пашов
предавано под различна форма. Учителят казва, че

в Индия Братството създаде повече философия, във
философска форма изложи учението, докато в Египет са
работили повече в полето на науката и в създаването на
една велика наука, която е имала широко приложение и
в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят
казва, че в древния Египет е съществувала една истинска
правова държава, която може да послужи като образец
на истинската правова държава. А това, което се говори
официално за робството на Египет, това е от епохата на
хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и
завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една
истинска демократична държава с равни права за всички
граждани, с правилно разпределение на благата. Там
е съществувала също така една велика наука, хиляди
пъти опитана и проверена, която е служила за основа
на целия обществен, културен и стопански живот на
страната. Там е съществувала и една дълбока религия.
Затова древният Египет е бил образец и източник на
наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам
са почерпили знанието си всички Посветени и философи
от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и
Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са
почерпили знанията си и късните александрийци. Там,
казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка
с Източника на това велико знание.
Както казах, в различните страни и епохи, учението
на Братството е предавано под различна форма. В
Индия то е предадено под философска форма. В Халдея,
Персия и Египет, то се предава в една стройна научна
система, която няма равна на себе си в световната
история. Всичкото това знание е било събрано в
Александрийската библиотека, която е съдържала над

двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено
знанието, което човечеството е придобило в течение
на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието
на предците от Първата и Втората раса. От това
величествено знание са останали откъслеци, които са
достояние на съвременното човечество, а е запазено в
своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както
казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще
бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и
ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е
издигнало с една степен по-високо в своето развитие и
ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението
се предава повече под формата на философия, в която е
скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде
в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде
па езика на математиката. Платон и другите философи
го облякоха във философска форма.
В Палестина учението се изрази в християнството,
което се разпространи по целия свят и стана религия
па новообразуваните държави, на мястото на Римската
империя. Като премина в Западна Европа под формата
на християнство, учението на Братството развива широка
и разностранна дейност във всички области на живота.
В България то се изнесе и разпространи от богомилите и
след това, под формата на розенкройцерството, премина в
Западна Европа, където стимулира изкуството и науката
и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом
с външната дейност в полето на науката и изкуството,
чрез различни окултни школи, то стимулира духовния
живот на западния човек. Преминавайки в славянството,
учението намира най-пълен израз в учението на Учителя,
който се явява в зората на Шестата културна епоха и

има за задача да даде принципите, законите и методите,
върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата
културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В
Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски,
Гогол и други руски мистици, поети и философи, между
които видно място заема Владимир Соловьов. Също
така различните религиозни движения, които се родиха
и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото
Братство, който постоянно преминава в славянството.
За тази огромна дейност на Бялото Братство в
течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези
бледи страници, които могат да дадат само една смътна
представа за онова величие, което представя дейността
на Братството в течението на вековете. Задачата ми е
да посоча единството, което съществува между всички
прояви на Братството в течение на развитието на Бялата
раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли
и отделни личности. Връзката и приемствеността между
отделните моменти от дейността на Братството, както
изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички
представители на Братството в различните епохи
представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И
тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото
Учителят казва, че е главният двигател както на
космичния, така и на историческия и на мистичния живот
на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички
откровения във всички времена и епохи. Той е говорил
чрез устата на всички, които са работили за прогреса и
развитието на човечеството.
Изложението на идеите и ученията от различните
епохи са направени само като скица и са непълни, и в
много случаи може да се явят неточни, но все пак дават

представа за единството на техния източник. Това са само
жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло
Братството и е водило развитието на човечеството.
Идеята, която искам да прокарам е, че през всички
времена и епохи Божественото учение под различни
форми, с по-голяма или с п о - м а л к а светлина, е
съпътствувало развитието на човечеството, и го е
ръководило и направлявало.
Както се вижда от изложението, във всички учения
е отразено на първо място учението за Върховното
Абсолютно Същество под различна форма, от Когото
произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ
място е подчертана идеята за Логоса, за творческото
Божествено Слово, което твори, създава и организира
света, и ръководи развитието на душите. На трето място
е учението за природата, за сетивния свят, в който слизат
душите да учат, да събират опитност и да се развиват. В
много случаи е отразен също така и мистичният път, през
който минават душите в пътя на своето издигане към
великото духовно Слънце, което осветява и оживотворява
цялото Битие.
Има едно Братство,
което пътува в света и носи
културата.
То е било в Египет, Индия,
Халдея, Персия, Вавилон,
Палестина, Гърция, Рим,
Англия Франция, Германия,
сега то постепенно се премества
у славяните и в България.
И там, където то действува,
всичко се движи, расте и развива.
Глава на това Братство е Христос.
Учителят
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ -
ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
„Християнството в първоначалната си форма беше една

окултна школа."
„Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа,
когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото
дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото
те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им
предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където
има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те
са неизвестни на съвременните хора."
„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които
отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от
живи, разумни същества, които ги водеха да намерят
Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните
ръководители на човечеството от миналите културни епохи,
които го насочват в правия път на неговото развитие и го
отправят към Великия Учител на Любовта и Братството
— Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха
под ръководството на духовните същества и под тяхно
ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще
дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната
Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.
Учителят
Като се говори за християнския езотеризъм, трябва

преди всичко да се изясни същността на езотеризма и
екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната
страна на Словото, където нещата са дадени тъй
както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в
действителност. А под екзотеризъм се разбира външната

страна на Словото, предадена в образи и символи,
забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е
учението за вътрешната страна на света и живота, са
дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази
и случки от живота, като е подчертана моралната и
практична страна на учението, които са необходими да
дадат направление на живота на хората, за да могат
един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху
Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Всички Свещени Писания повече или по-малко предават
Истината в забулена форма, защото хората още не са
готови да съзерцават Истината лице в лице.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза
на развитие и сега преминава в своето юношество, затова
досега, като на деца, Истината е предавана под формата
на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият
известна представа за Реалността. Както съвременните
деца приемат Истината от нашия обективен свят най-
добре във формата на приказки и разкази, така и
човечеството, което досега минаваше детската фаза на
своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре
предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено
да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е.
на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в
случая се разбира вътрешната страна на учението.
Но тези разкази не са случайно и произволно из-
мислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които
познават закона на съответствието и знаят за известни
реалности от духовния свят какви форми във физическия
свят съответствуват, и в такива форми обличат известни
духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско

съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори
за известни форми и отношенията между тях, когато
тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече
пи говори за характера и отношението на силите, които
действуват в духовния свят. А когато тези образи се
отнесат към Божествения свят, това говори за характера
и отношението на известни идеи и принципи, които са
легнали в основата на формите.
Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния
смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои
екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори
за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между
тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че
се говори за отношението между мъжкия и женския
принцип, между Духа и душата, а в духовния свят
за характера и отношението на положителните и
отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява
чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго
определени форми с определени качества. И понеже
съществува съответствие между трите свята, то като се
говори за известни явления и събития във физическия
свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния
и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо
е символ на духовните и Божествените реалности. За
пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични
текстове, пренесено в духовния свят подразбираме
жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира
Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Планината е символ на духовния свят, на възвишеното,
на Божественото, а равнината, долината е символ на
физическия свят. Морето е символ на живота, а също
и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на

умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е
символ на Мъдростта, на Божественото знание.
Така че под езотерична страна на Словото разбираме
Словото, предадено в такава форма, в каквато се
представя пред погледа на Посветения. В този смисъл,
когато говорим за езотеризъм, разбираме учението,
което разкрива вътрешните закони на проявлението на
живота и света, което ни разкрива вътрешната страна
на живота и дълбоките разумни причини, които стоят
зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума,
езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е
съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените
са на различна степен на развитие, затова те различно
схващат творческите прояви на космичното Слово.
Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи,
в картини и ни предават своите видения в картини и
образи. Други слушат творческата музика на Словото
и я предават или чрез думи от човешките езици, или в
ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите
прояви на Словото и им дават един или друг словесен
израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи
се различават по форма, но онзи, който може да чете
символите, зад всички ще открие Единната Реалност
- проявяващото се Слово.
В миналото светът и човекът минаваха своето ин-
волюционно развитие, т.е. имаха едно движение от
центъра към периферията, слизаше се към гъстата
материя, а от времето на Христа започна еволюционният
процес, започна се едно движение от периферията
към центъра, към Бога, а това има своето отражение
и върху езотеричното учение и схващане на света и
живота. Защото по-горе определихме, че същността

на езотеричното учение е да изясни вътрешните
разумни причини на световните явления и живота. При
инволюционния и еволюционния процеси има известно
различие - докато при инволюцията човек слиза от
високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието
и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява
и ограничава; докато при еволюционния процес имаме
точно обратното - започва се от най-ограниченото
съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде
до космичното съзнание. Значи, при единия процес има
постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а
при другия постепенно разширяване на съзнанието и
увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално
противоположни процеса и естествено е, че и законите,
и процесите на познанието при тях ще бъдат различни.
От тук идва известно различие между древното и
християнско езотерично учение.
Древните Посветени и пророци говореха, че Христос
иде към Земята да възстанови връзката на човешката
душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде
обратния импулс на възхода. Древните Посветени
говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да
спаси човечеството от греха и да го избави от робството
на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за
това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана
- Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на
Земята. И едно от езотеричните християнски Писания
Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе
Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко
чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.

И Словото стана плът и всели се между нас."
В тези няколко изречения е изразено по най-гениален
начин християнският езотеризъм. И древното езотерично
учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото,
което е проявеният Бог. Новото в християнския езо-
теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен
с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за
Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с
него, докато християнският Посветен казва: „И Словото
стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му
като на Единороден от Отца." Така че в християнското
езотерично учение има нещо, за което само се споменава
в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А
християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за
което древните само загатваха като нещо, което предстои
да се изяви.
Централен мотив в християнския езотеризъм е
Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният
Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели
между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова,
пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът,
подразбира Божествената Любов, която започва да се
проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща,
към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов,
проектира тази Любов към човешките души като една
нежна, мека топлина, която има за задача да събуди
Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките
души и да обърне движението на човешките души към
центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И
Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 17
Любов работи вече в душите на хората и създава нови

отношения, както между самите човешки души, така и
към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И
видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" -
подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи,
Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и
те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която
е Светлината на Божествената Любов и която разкрива
Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината
и тъмнината я не обзе."
Така че въплотеното Слово е централен мотив на
християнския езотеризъм, Словото, което стана плът,
т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо,
осветено за човешките души, проявено като Любов,
която работи в душите и сърцата, е централен мотив на
християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината,
топлината и силата, която носи в себе си, събужда
Божественото в човешките души и само се въплотява
в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от
мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено
още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария.
Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в
контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето
Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния
езотеризъм, предадена под различни форми, но в
християнския езотеризъм е важно следното - това, което
става в душата на човека, което става мистически, става
и в космоса, в природата, става и на историческата сцена,
става и в цялото човечество, а не само в отделни единици,
както беше в древността. Христос, който се ражда в

човешките души, действително се роди в Палестина.
Христос се роди в човешките души и под Неговата
благодатна Светлина и топлина постепенно започна да
се събужда Божественото в човешките души и тогава
хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е
въплотено в цялата природа и тогава цялата природа
става една жива книга на проявеното Слово.
Така че обект на християнския езотеризъм е животът
на Христа от раждането до възкресението. И това, което
е описано като исторически събития действително е
станало и отговаря на известни мистични факти, станали
в човешката душа и на известни космични факти, които
стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу
е подобно на това, което е горе.
Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците,
гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането
от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на
Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на
Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето
елементите на християнския езотеризъм, които трябва
правилно да се разбират. Това са исторически събития
и същевременно мистични преживявания, и определени
космични процеси. Това е характерното за християнския
езотеризъм, че това, което става на историческата сцена,
става и в човешката душа и в човечеството, става и в
космоса.
Християнската езотерична традиция е жива и не
е престанала да съществува от времето на Христа до
наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от
Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос
и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан.
Историческият пьт на Бялото Братство през вековете 19
Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток,

които бяха видели звездата на Изток, която им показа,
че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като
дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде
езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където
и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е
център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са
били от централната ложа на Бялото Братство на Земята,
която ръководи развитието на човечеството, и която е
във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето,
затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да
посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха
там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и
той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това
Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия,
които работят за преуспяването на делото на Бялото
Братство в България. Тези адепти от Азия са именно
този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа
от централната ложа на Бялото Братство на Земята.
За това Братство Учителят казва: „Има едно Братство,
което пътува в света и носи културата. То е в Египет,
Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция,
Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно
се премества у славяните и в България. И там, където
то действува, има култура и всичко се движи, расте и
развива. Глава на това Братство е Христос."
своите представители е давало импулси и методи за

развитие на културите и на човешките души. Защото
онези, които ръководят човечеството и дават културните
импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от
което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа.
Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да

дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото
Братство, а те са клон от това Братство, те са една
ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи
човечеството. Те бяха, които организираха развитието
на египетската, персийската и индуската културни
епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите
и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там
процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят
казва, че е образец на истинска култура, на образцова
правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят
казва също, че в Египет са изнесени принципите на
Божественото учение, за които ще кажа няколко думи
по-късно.
Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието,
че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си
в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия
или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е
случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да
се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за
да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство
в Египет. Защото има един окултен закон, според който
всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново
въплощение трябва да премине през известна дисциплина
и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може
да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен
център, където така да се каже, да го събудят. Същото
стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет.
Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло
трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на
този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка
с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в

Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на
Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото
си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух.
Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет.
Така че от Египет води началото си западната
езотерична традиция, в основата на която стои
християнският езотеризъм. Или с други думи казано:
понятията западна езотерична традиция и християнски
езотеризъм са синоними. На някого може да се види
чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае,
че християнството се явява по-късно, а началото на
западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще
се изясня: Същността на западната окултна традиция е
учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е.
проникнало цялата природа. И когато хората разбрали
това, природата станала за тях една жива книга, в която
се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води
началото си западният езотеризъм. Това е основата и
па християнския езотеризъм, както видяхме.
Западната езотерична традиция води началото си от
Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово.
Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно
на това, което е горе и това, което е горе, е подобно
на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е
проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа
и е проявено във всички външни форми на природата и
живота. Затова това, което е долу, в природата и живота,
е подобно на това, което е първоначално в мисълта на
Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на
невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо,
което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което
е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува

в света. А това, което е долу, е Словото, въплотено в
обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на
това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и
във всички органически форми, така и в цялата природа.
Затова формата става буква, символ на Словото. На този
принцип са изградени така наречените херметични или
окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология,
графология, астрология и пр.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която
е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която
Посветените могат да четат живота и съдбата на света,
както обикновеният физиономист може да прочете по
промените и състоянието на лицето живота и съдбата на
човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя
се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си
към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено,
въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на
древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната
окултна школа води началото си от Египет. И Учителят
казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени
в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука?
Това са така наречените седем херметични принципа,
които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят
ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези
принципи стоят в основата на всички процеси и явления
- от създаването на целия космос, до създаването на най-
малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за
тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината
на западната окултна наука. Те са основата, върху която
се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите
и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като
проява на космичния ритъм, в който са проявени тези

седем принципа.
Първият принцип Учителят нарича принцип на ума,
според който умът стои в основата на света и живота.
Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо.
Умът е външната страна на Духа, а външният обективен
свят, е външната, проявената страна на ума. Всички
форми, които съществуват в Битието, първоначално са
съществували в Божествения ум.
Вторият принцип е наречен принцип на аналогията,
или съответствието, и е формулиран по следния начин:
Това, което е долу е подобно на това, което е горе и
това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това,
което съществува като идея в ума на Бога, се проявява
обективирано в една конкретна форма в проявеното
Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на
този първичен образ, който съществува в ума на Бога.
Третият принцип е принципът на полярността.
Всички сили, които излизат от космичния ум, са
поляризирани на положителни и отрицателни, на активни
и пасивни. Принципът на полярността е принцип на
проява на творчество. При проявата на този принцип
космичните сили се привеждат в действие, от което се
ражда обективният свят - сетивният свят, който ние
познаваме. При проявата на този принцип започва
стълкновението на силите в света, защото зад всяка
сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на
съществата - едни поемат левия път, пътят на първия
принцип, а други поемат десния път - пътят на втория
принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни
и почва голямата космическа борба, която е процес на
създаване и която е описана под различни форми и
различни религии и митологии.
Четвъртият принцип е принципът на вибрациите,

според който всички енергии, които излизат от космичния
ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения,
чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена.
Всичко в природата трепти, всичко е в движение.
Петият принцип е принцип на ритъма, според който
навсякъде в природата и живота има прилив и отлив,
втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за
цикличното развитие на света и живота, учението за
прераждането, за трансмигрирането и странствуването
на душите.
Шестият принцип е принципът на причинността,
според който всичко в природата и живота си има
своята причина. Първата Причина в света, това е Бог.
Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада
учението за кармата.
Седмият принцип е принципът на двойствеността,
или принципът на рода, където космичните енергии
претърпяват втора поляризация и стават възходящи
и низходящи. Учителят го нарича още принцип на
единството.
Това са така наречените седем херметични принципа,
които Учителят нарича принципи на природата. Те
представляват част от устното предание на западната
окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение
на шест хиляди години, в средата на представители на
онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток
към Запад, и където се установи, се ражда и развива
култура и цивилизация. В различните културни епохи те
частично или изцяло са били изнасяни в различни форми
и са били основа на обективното познание на епохата.
Те вдъхновяват също така и апостолите на западно-
европейския ренесанс, който се извърши от учениците

на третия клон на Бялото братство - богомилско-
розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и
водителят на този клон казва, че езотеричните учения на
западната традиция ще останат скрити, докато западната
официална наука докаже по експериментален път идеите
за единството на материята и развитието на видовете,
които са скрити в седемте принципа.
По такъв начин чрез тези принципи се положиха
основите на западно-европейското естествено-научно
познание, което повлияно от други фактори, се отклони
от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези
принципи лежат в основата на западното естествено-
научно познание. Когато изцяло бъдат признати от
западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се
открият широки възможности.
Казах, че тези принципи са част от устното предание
па западната езотерична традиция. Те са били предавани
от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече
от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно
с други принципи, които не са публикувани, една система
от принципи, носеща общото име Кибалион, което
приблизително значи свод или врата на Мъдростта.
Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени
в началото на двадесети век в Америка, след което
Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв
начин устното предание се прекъсва и се прави достояние
па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата
епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се
предаде на по-широк кръг от хора.
Други, вече писмено предадени източници на
западната езотерична традиция, представят части от
съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено

от които е книгата на Тарот, което е истинска
езотерична Библия, от която са черпили Посветените в
течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана,
е била запечатана със седем печата и е достъпна само за
Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и
осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи
и е наречена още книга на арканите или книга на
тайните. Разделена на две части, от които първата част
представя така наречените големи аркани - 22 на брой,
в които са изнесени принципите на окултното познание,
а във втората част, която се състои от 56 аркана и е
наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата
и методите за приложение на принципите.
И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя
в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот,
в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22.
Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които
мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и
евангелието на Йоан, което е също един от документите
на западната окултна традиция, не случайно има 22
глави.
Други документи, останали от херметичната
традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са
запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци.
Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло;
Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на
света и откъслеци от други книги. Към документите
на западната традиция трябва да отнесем и еврейската
Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на
Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят
казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което
е попълнил с това, което е научил в школите на Египет.

Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл
са Зохар и Сефер-Йецира.
Също така като документи на западната традиция
са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така
съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците,
неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа.
Други документи на тази традиция са богомилските
легенди и разкази и след тях работата на средновековните
алхимици и розенкройцери.
Като главен обект във всички документи на запад-
ната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е
проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий,
Който ръководи целия световен развой и Който създава
всички форми, в които се изявява Реалността. Той е
Великият Учител и под Неговото ръководство всички
Посветени минават своите посвещения. Той е онзи
Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който
има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в
човешките души, за да ги направи безсмъртни.
Така че западната езотерична наука проучава Духа,
въплотен във формата, проучва Духа, който одухо-
творява и моделира формата и от степента на оду-
хотвореността и организираността на формата съдим за
степента на проявата на Духа в нея.
Западната езотерична наука изучава света и живота
от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва
от видимото и отива към невидимото, започва от малкото
и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите
и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и живота от
гледището на Любовта, която е принцип, който действува
от периферията към центъра и обединява Битието

като един жив организъм, душа на който е Словото, а
то в своето проявление се изразява чрез разумните и
възвишени същества на Космоса. Най-после западната
езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на
Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на
цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще
се изучава от гледището на Любовта.
Така че основата на западната езотерична традиция
е учението за Словото, проявено в природата и в живота,
проявено във всички форми на природата и живота. А
това е същината и на християнския езотеризъм. Всички
знаем как започва евангелието на Йоан, един от най-
дълбоките езотерични християнски документи. То
започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и
Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез
него стана и което е станало, нищо без него не стана. В
него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не
обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И
видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен
с благодат и Истина."
Понеже учението за Словото е същина на западната
езотерична традиция, която води началото си от Хермес,
от Египет, и понеже това учение е същина и на христи-
янския езотеризъм, затова казвам, че християнският
езотеризъм стои в основата на западните езотерични
традиции. Това показва, че египетските Посветени,
начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди
да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на
Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес,
където той има среща с Озирис, който е именно Словото,
което впоследствие се изявява на Земята като Христос.

Някои автори искат да кажат, че херметичните книги,
които говорят за Словото, са от следхристиянския период.
Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение
от Египет. И едното и другото твърдение са неверни.
Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която
се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са
били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на
това Слово на Земята.
Християнството беше една окултна школа, казва
Учителят, начело на която стоеше най-великият между
Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство.
И тази школа не е престанала да съществува и работи
оттогава до днешни времена. Защото, като говорим
за един езотеричен символ, ние не разбираме само
видимата, външната, физическата проява, но разбираме
онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които
стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И
когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото
небе, всички възвишени същества, посветени на различна
степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи
истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва
и организира външното проявление в различни моменти
па историческото развитие. Учителят казва: В миналото
школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше
известна Светлина в живота на човечеството, даваше
известни импулси и се прибираше в своето вътрешно
прибежище. Но сега школата е решила, продължава
Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи
в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от
този жив, езотеричен център периодически излизаха
пред света представители, които даваха видим израз на
езотеричния център.
Така след Голготската мистерия се продължи

непрекъснатото съществуване на езотеричния център,
което е показано в Евангелието с факти, където Христос
след възкресението се явява многократно на учениците
и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с
думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се
напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не
щеше да събере написаните книги. Това също показва,
че езотеричния център е продължил своята дейност, като
се е изявявал по различни начини и е давал импулси в
различни времена.
Така през четвърти век, когато езотеричната традиция
постепенно се загуби външно и християнската община
се обособи като едно религиозно общество, се роди
движението на Манихеите, което се явява като външен
израз на третия клон на Бялото Братство и като носител
на езотеричната традиция. В същия дух работеха и
различните гностични школи като Ориген, Валентин,
неоплатониците и цялата александрийска школа.
Като една по-голяма и силна проява на езотеричния
център, като реакция на изгубването на вътрешната
страна на учението от християнската църква, се явява
богомилството в България, което просъществува 4-5
века и се превърна в масово народно движение, като
винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха
разпръснати и изгонени из България, този езотеричен
център се премести на запад и от него се роди вътрешният
розенкройцерски орден, който пое ръководството на
западноевропейската култура. Розенкройцерският орден
остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седем-
надесети век се изнесоха някои от неговите учения на
по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого
стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието

па тези импулси се роди и разви цялата култура на
Западна Европа. В по-ново време, като израз на този
розенкройцерски дух, се явява външната школа на
розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди
нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от
езотеричните християнски учения и им даде по-широка
известност.
Като последен външен израз на християнския
езотеричен център се явява движението на Бялото
Братство в България, начело на което стои Учителят.
Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви
говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества,
които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен
център, съвкупност от разумните същества, които
подготвят явяването на Новата култура и като външен
израз на този езотеричен център се явява Учителят и
създаденото от него движение.
Ето какво казва Учителят за дейността на този
езотеричен център в течение на развитието на Бялата
раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото
Братство е изпратило три клона, които първоначално са
имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са
се разпространявали в другите страни.
Първият клон може да наречем египетски. От
Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската
и персийската култура. В началото на персийската
култура стои Заратустра. След това този клон преминава
н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката
култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие
преминава в новообразуваните европейски страни.
В Египет учениците на този клон се наричат
херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия
се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за

Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето.
В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на
Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и
създава индийската култура. В Индия представителите
на Бялото Братство са оставили повече философски
учения, а в Египет повече наука.
Вторият клон можем да наречем палестински, защото
от Египет той отива в Палестина, още във времето на
Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха
пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и
да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която
им се възлагаше. През школите на този клон минаха
всички пророци. В Палестина учениците на Братството
се наричаха есеисти. Вторият клон имаше за задача
да подготви условията за идването на Христа и да
подготви хората, които да разпространят учението по
целия свят.
Третият клон може да се нарече богомилски. Той
от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където
учениците на Братството се наричат манихеи, по името
на Манес, на водача на движението в тази област.
След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и
България. От България под формата на розенкройцерство
преминава в Западна Европа.
Учениците на Бялото Братство в днешната епоха
представляват сбор от учениците на трите клона. Сега
в България работят от трите клона.
Тези три клона идват от едно по-високо място, от
невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона,
са Посветени.
В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на
Божествената наука и той е имал за задача да подготви
условията за християнството, да подготви съзнанието на

човечеството за християнството.
Вторият клон има за задача да внесе християнството
и света и да го разпространи.
Третият клон има за задача да реализира Божественото
учение, християнството и да даде методи за приложение
ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение
нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето
на Новата култура чрез приложение на християнството
в живота.
Първоначалното име на богомилството е било друго.
В България им е дадено името богомили. Най-видният
богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е
бил проповедник и разпространител на учението.
Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия,
илюминатите в Германия, катарите и албигойците във
Франция и ред други ордени и течения са произлезли
все от богомилството.
Така че християнският езотеризъм води началото
си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е
съвкупност от разумни възвишени същества, които
ръководят човешкото развитие под ръководството на
Христа. Този център е ръководил човечеството още
от неговото излизане от Бога и го е водил през целия
път на неговото слизане от висшите светове до гъстата
материя на физическия свят. Учителят казва, че когато
човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят,
Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал
му е Божественото знание, Божествената наука, предал
му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек
постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко
в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше
човека в рая, това беше Христос, който стои в основата

на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството
в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва
още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото
човек го е учил още в рая."
Ч о в е ш к о т о р а з в и т и е се и з в ъ р ш в а чрез ред
последователни импулси, които идват от Духа, който
ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези
импулси се слагат в действие известни сили и енергии,
които от своя страна са носители на определено знание.
Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди
две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна
епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и
даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс
на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното
развитие, и същевременно донесе на земята онова
знание, което беше предал на хората още в рая, което те
забравиха след грехопадането. Това е учението, което в
популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в
Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното
Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение
Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те
бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски
културни епохи - индуската, персийската и египетско-
халдейската. На тях той го предаде като на Посветени,
но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до
днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените
хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои
физически седалища на Земята, които рядко излизат на
открито.
Бялото Братство, глава на което е Христос, има
ред ордени и школи в етерния свят, които работят за
повдигането на човечеството, като всеки орден си има

своя специфична задача. Различните ордени според
задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат
свои ученици и Посветени между хората. Но всички те
са проводници на импулсите, които идват от космичното
Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена
функция в организма на космичното Слово, затова в
различните епохи импулсите на Словото се проявяват
чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на
Братството. Различните ордени са носители на различни
енергии и изпълняват различни задачи за благото и
повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат
от общия център - космичното Слово, на което те се
явяват проводници.
Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа
като Посветени в окултните школи на миналото, носеха
със себе си окултното знание, което човечеството беше
придобило от миналото, след слизането си на Земята в
различните школи от различни Учители, още от Лемурия
и Атлантида и в течение на трите предшествуващи
следатлантски културни епохи. И те поднесоха това
знание като дар пред великия Учител - Христос
което знание е символизирано в трите елемента,
които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан.
Златото е емблема на знанието, придобито и свързано
с Божествения свят, смирната е емблема на знанието,
придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема
па знанието, придобито и свързано с физическия свят.
Те владееха и работеха със силите на Божествения,
духовния и физическия светове и всичкото това знание те
предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха
зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те
изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които

разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза
на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли
на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание,
което дотогава не им е било предадено. Предаде им
учението на Любовта и те получиха ново посвещение,
посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега
Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това
именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост
се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното
знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи
живот със себе си.
Това именно знание, което те приеха от Христа, което
е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана
основа на християнсткото езотерично учение, което ще
бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на
възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл
е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега
то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на
тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на
древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия
инволюционен път, импулс за която беше даден пак от
Христа още в космичния период на Луната. Задачата,
която беше възложена за това учение, беше изпълнена.
Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови
сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител
- Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо
ново, което те дотогава не познаваха.
Но между учениците на древната Мъдрост останаха
някои, които не приеха новия импулс и продължиха
да си живеят с древната Мъдрост. Това става под
влияние на закона на полярността, който сега няма
да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока,
те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия

импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното
развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие
и подигане на човечеството постепенно се намалява и
прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия,
които впоследствие изолираността си от общото течение
на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са
се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато
един импулс стигне до своя краен предел, когато се
зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава
идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия
цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се
нови задачи, дават се нови методи за работа. И които
не могат да приемат това ново течение, постепенно
отпадат, като остават да живеят със своето минало, с
което прекъсват връзката с Реалността.
С новия импулс, който Христос даде на човешкия
възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова
сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази
нова сила влиза като един нов приток в живота и който
приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и
освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов
подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно
във висините на Духа, като го освободи от робството
на материята. Които не могат да приемат импулса на
Любовта, техният живот постепенно се пресушава и
материята все повече ги завладява, вследствие на което
тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение
постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя
и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в
бездната, да станат плячка на тъмните сили.
Понеже в процеса на развитието е в сила законът
на поляризацията, в света действуват два вида сили и
два вида същества, които са в непрестанна борба и под

влиянието на тези два вида сили се извършва развитието.
Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух,
който държи в ръцете си световното развитие. Тези два
вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на
злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват
материята. Силите на доброто работят в рядката материя
и те са, които разреждат материята. В процеса на
инволюцията, на слизането, предимство имаха силите
на злото, понеже що се отнася до Земния период, те
постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо,
за да могат човешките души да се индивидуализират,
да се почувствуват като отделни единици, като отделни
центрове във Великото Божествено Съзнание.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги
затваря във форми с определени граници, то когато
душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по-
гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично
съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но
което беше съзнанието на Космичното Същество, в
лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в
човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек
постепенно се почувствува като отделна индивидуалност,
като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата
на инволюционния процес, да се оформи човешката
личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може
човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се
ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като
отделност, започва да има свои лични интереси, които
противопоставя на интересите на другите и се започва
борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за
осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с
раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и
да се издигне над животинското царство и да се стреми

към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се
самостоятелно същество, с лична воля, но той може да
стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души
- едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете
страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм
„Азът" е символизиран като двуостър меч.
„Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият
импулс идва от известни същества на космоса, които се
противопоставили на изпълнението на Божията Воля
и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали,
и са предали този импулс на човешкото същество. Под
тяхно влияние в човешките същества, които живеят в
колективното подсъзнание, се пробужда известно лично
чувство, известен стремеж към самостоятелност, към
свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната
страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се
това, което се нарича човешка личност. В астралното
тяло на човека се внасят енергиите на тези същества,
които стимулират човека към отделност и това повлича
човека към гъстата материя, където той става отделно
същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е
свободен само в този смисъл, че може да прави избор
между доброто и злото, и е свободен да върви в която
посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който
е описан в Библията като ядене на забранения плод. И
им се отворили очите и започнали да познават доброто
и злото. Отварянето на очите в случая подразбира
пробуждане на личното съзнание, раждането на
„Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от
Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит
в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа,
на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на

Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на
всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние
на Христа се раждат всички благородни импулси на
„Аза", които го издигат към висините на Духа и правят
душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа,
„Азът" би се развил само под влияние на първия импулс
и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е
било състоянието на човешкото развитие по време на
слизането на Христа на Земята.
Учителят казва: В човешката душа при днешното
й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към
центъра на Земята, това е стремежът на корените, а
другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е
стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши
това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е.
докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава
в корените и не може да влезе в света на клоните,
цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените,
излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето
Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще
стане клон на Великото Дърво на живота и така ще
разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги
разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от
Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава,
е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички
наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят,
от възвишените същества на Космоса, които живеят в
клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на
живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си,
той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен
изпълнител на Божествената Воля, което е върховната
цел на развитието.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ -
ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
(продължение)
„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен

Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал
на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете
под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен
Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със
създаването на човека и определяне на името му."
„Източните и западните школи се различават по
класификацията на човешките обвивки и по някои други
въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до
външната страна на това учение. По същина и двете школи
нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния
смисъл на Христовото учение човек има три неизменни
тела и четири обвивки. В теософската литература се
говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите
неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките
тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела.
Други различия между източните и западните школи е
в схващането за Христа и за неговата роля в развитието
на човечеството. Има и други различия."
„Съвременните хора мислят, че християнството е ново
учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това
учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира
от създаването на човека по образ и подобие на Бога.
Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха
е от времето на втория човек, направен от пръст и за
непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на
сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая."
Учителят
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е

онова същество, което е причина за явяването на човека
в света и е под Негово ръководство; той се е развивал
както в течение на слизането си, така и в течение на
своето възлизане. И че християнството е учението,
което е съпътствувало човека в целия път на неговото
развитие. С това учение Христос, Божественият Дух,
най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил
и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие.
Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен
начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди
години той слезе на Земята, той постепенно прониква в
душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души.
И човек се осъзна като самостоятелно същество, което
може да калже „Аз". Затова според западното езотерично
учение Христос е централният двигател на човешкото
развитие.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
организиран и устроен свят, без Христа няма история,
без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е
движил, движи и ще движи космичния, историческия и
мистичния живот на човека и човечеството. Следователно
и традицията, в резултат на Христовия импулс, е
която носи великото знание, което Христос е предал
на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос
е Великият вдъхновител на всички откровения през
всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени
на миналото, които са имали откровения за тайните
на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от
Христа, който е Върховният просветител в мистериите
на Битието. Това е ясно показано в Откровението на
Йоан, който в началото на своето Откровение казва:
„Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог,

за да покаже на служителите си онова, което има да
стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си
на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е
главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес,
на развитието на човека и човечеството. Следователно
Той заема централно място в духовното ръководство на
човека и човечеството. Той е онази ос, около която се
движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една
традиция, в които няма място за Христа, сами по себе
си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който
оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето
Аз, който води човека до висшето познание. Висшето
познание не се разкрива на обикновеното човешко аз,
което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на
Божественото, което е вложено в самия него.
Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в
човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже
отново с Бога, както са били свързани едно време. Така
че мисията на Христа е да освободи човешките души от
пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога,
за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето
Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на
този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на
този свят са именно тези сили, които са дали първият
импулс за пробуждане на човешката личност и са
внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но
след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих
света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва
Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и
управлявала физическия свят и е заблудила човешките
души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и
възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно

побеждава черното братство и поема управлението на
света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света
за освобождението на човешките души от робството на
тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява
на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва:
Аз и Отец Ми - едно сме.
Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако
Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може
да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта,
ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва:
„Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го
изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която
трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме
привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много
естествено. Житното зърно, което не е посято в земята,
на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може
ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята,
ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое
разумно същество, което да го посади в земята, за
да му се дадат условия да види онова, към което се
стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас
Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме
Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта.
Христос е почвата, необходимостта, без която разумният
живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от
Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава
влага и топлина, вие не можете да растете.
Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса
за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има
за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш
дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като

казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш
спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа
Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но
този стих за повярването има отношение към спасението
само в този смисъл, че Христос само те връща от една
посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си
долу в ямата, Той те хваща и те избавя, изважда те от
потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж
благороден, а си оставаш същия човек. За да станеш
благороден, трябва да работиш върху себе си. Само
чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си.
Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата
са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от
тях няма. А тези качества човек може да придобие най-
лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и
самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа
като почва, той ще поникне и израсте като човек на
безкористието и самопожертвуването.
Понеже Христос е главният фактор на духовния
живот на човека и човечеството, затова с право заема
централното място в християнския езотеризъм, който
от своя страна представя онзи жив канал, по който
непрекъснато се предава знанието и импулсите, които
идват от Христа към човечеството. В този смисъл,
като говорим за християнската езотерична традиция,
подразбираме едно живо тяло, през което протичат
животът и Любовта на Христа към човешките души.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички
онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и
са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот,
па Неговата Любов и за благото и подигането на чове-
чеството. В този смисъл християнската езотерична

традиция е един жив извор, който непрекъснато извира
и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите
човешки души.
Щайнер, един от носителите на западната езотерична
християнска традиция, изразява тази идея по следния
начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за
което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители,
имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени.
Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като
Велики Учители в развитието на човечеството, но не
бива да ги смесваме с това, което е Източник на това
учение, от който Източник Посветените черпят онова,
което имат да дадат на човечеството като редуващи се
учения. Ние трябва да си представим, така да се каже,
един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва
да си представим онзи Източник, онзи жив Източник
на ученията на Посветените. Този жив източник не е
никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език
наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат
от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството
в течение на развитието на епохата."
Не без значение за християнския езотеризъм е и
фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет,
центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много
импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В
древен Египет се изнесоха принципите на Божествената
наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от
Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде
принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше
да стане изходна точка за развитието на западноевро-
пейската култура, в която именно се разпространи и
християнството.
Та, когато говорим за християнската езотерична

традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива
с понятието западна окултна традиция, която изхожда от
Египет, за разлика от източната традиция, която има друг
произход. Учителят казва, че няма съществена разлика
между ученията на източната и западната традиция.
Разликата е само в задачите, които има да изпълняват,
методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи
и във формата, в която се излагат ученията, и в някои
допълнителни учения, които са зле разбрани в източната
традиция, поне в нейната популярна форма. Главната
разлика между източната и западната традиция е в
разбирането на Христовия импулс. Докато западната
традиция, която както казах, е жива и е във връзка
с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и
двигател на човешкия прогрес и развитие, източната
традиция, изразена понастоящем в теософското общество,
не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в
трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като
фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като
принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото
на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може
да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не
го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се
опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да
работят в християнския свят, който почита Христа като
Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа
книга под заглавие Езотеричното християнство, а
Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството
като издънка на древната Мъдрост, без да разберат
Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но,
както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа

е да обедини двете традиции, както и всички школи и
религии, които произхождат от тях.
Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична
традиция, както и въобще езотеричната традиция не е
враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която
се представя от религията, представена от различните
църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзо-
теричната традиция е тялото, а душата е, която дава
живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото
и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция
винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция,
да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде
по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в
съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината
- Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато
воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска
да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно
схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната,
както и екзотеричната традиция си имат свое място и
роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато
екзотеричната традиция, представена от различните
църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно
училище, то езотеричната традиция, представена от
различните окултни школи, представя гимназията и
университета с различните им класове, където се изучава
Великата Божествена наука, върху която е изграден
животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната
традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с
духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше
езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя
живота, екзотеричната традиция би завела живота в
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 49
пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната

и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много
добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че
езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната
при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички
хора не са готови за ученици на окултната школа.
Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа
фанатично към дадени установени форми, без да взима
в съображение факта, че човечеството расте и заедно
с това и тя трябва да измени формите си, за да може
да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва:
Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница
и основно училище, в която хората изучават първите
елементарни правила на живота и когато свършат
забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение
на окултната школа, където им се преподава по-висшето
знание, според степента на тяхното развитие. Затова
Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя
религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото
може да им помагаме, защото те работят за провеждане
на великия Христов импулс. Но главният проводник на
Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в
ред школи в различни епохи.
Така, че съществуването на езотеричната и екзо-
теричната традиция са обусловени от две причини:
Първата причина е нееднаквата степен на развитие на
хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие
и не са пригодени за учението на езотеричната традиция,
която е твърда храна и хората трябва да имат здрави
зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да
имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и
приложат това, което учат. Втората причина е, че хората
като деца в духовно отношение се поддават на влиянието

на тъмните сили, които извратяват езотеричната тра-
диция, като придават по-голямо значение на буквата и
отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната
традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят,
ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат,
защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не
се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат
известни грешки.
Така върви световното развитие. Бялото Братство
дава известни духовни импулси, тъмните сили се
намесват и отбиват тези импулси или ги използват
за свои цели. По такъв начин се създават различните
култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но
езотеричната традиция използва всичко за напредъка и
развитието на човечеството, използува всичко за добро.
Тя, която работи по законите на природата, превръща
всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така
от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната
- от борбата между тях се извършва развитието на
човечеството.
Всяко ново учение, което е външен израз на един
космически импулс, изхожда от един езотеричен център,
който е приемник на космичния импулс и го провежда
в живота на човека и човечеството. Но понеже всички
хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и
освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които
използуват неподготвеността на хората и отбиват до
известна степен течението на импулса, като го вкарват
в известни рамки, в известни форми и канализации и по
такъв начин създават външната, екзотерична традиция,
която се явява на историческата сцена като законен
представител на Новото учение, родено от езотеричния

център. Но с това дейността на езотеричния център не
се прекратява. Неговата дейност продължава в нова
посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова
започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни
пътища върху по-пробудените души и ги привлича към
себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен
център, който има във външния си израз една окултна
школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които
този импулс има да внесе в света.
Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което
описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато
то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично,
като същевременно имаше контакт с широките народни
маси, на които учението се предаваше, както и сам
Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше
тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да
проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше
една външна форма, която да бъде достъпна за широките
народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са
еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната
първична чистота, то учението постепенно се примеси
с изостанали и извратени древни традиции и първо-
началната Истина се изопачи в нейната популярна проява
и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в
религия, в една църква. Но това не изключи същес-
твуването на школата редом с църквата. Така вървяха
работите до четвърти век, до което време последователите
на Христа се наричаха ученици на новото учение и
чак през 354 година на един вселенски събор приеха
името християни. Дотогава редом с външната църква
съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.
Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от

средата на църквата се явиха хора, които под влияние
на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се
скъса връзката между църквата и школата, т.е. между
езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна
по свой път, по пътя на външните форми и външните
ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи
своята вътрешна работа.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез
ред последователни импулси, които идват от Духа. Има
импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс,
какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна
еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда
и проявява последователно, на етапи. То е като едно
мощно течение, на което като турят преграда в известно
направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно
върви все напред и прониква в живота на човека и
човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият
импулс обхваща както човека и човечеството, така и
цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази
и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен
период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период
в астрално небесно тяло, като материалната субстанция
постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва
чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на
Битието, където налягането се намалява и материята
става по-ефирна. Защото твърдостта на материята
зависи от налягането и от посоката на действието на
силите, които работят в нея. До времето на Христа
Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които
действуваха, имаха едно движение към центъра на
Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и
повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в

земното развитие, с което на действуващите на Земята
сили се даде възходящо направление и Земята започна
да се издига нагоре, и земната материя започна да се
освобождава от онова голямо налягане, под което се
намираше и постепенно започна да се разрежда. Така
постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне
в етерно състояние, след това в астрално и в още по-
далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в
Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят
най-първо, а след това астралният и умственият светове
ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен
и материален израз. Тогава ще имаме една етерна
материална Земя с много по-фина материя, след това
астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще
отбележи ред последователни епохи в развитието на
човека, човечеството и Земята.
Така че Христовият импулс е в началото на своето
проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през
ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред
фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи
известна преграда, той избива в друго направление, явява
се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред
школи и братства в началото на Христовия импулс, едни
от които са, така да се каже, само отбиване на известни
вадички от голямото течение, а други се явяват като ново
направление на течението на главния импулс.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църк-
вата с всичките поделения и тя прониква в широките
народни маси. Тази задача до голяма степен извърши
апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо-
теричното течение не бяха разделени и вървяха и
работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването

на църквите, където имаше условия, създаваше и школа
за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас
давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е
Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали.
Такива школи Павел е основавал на много места, като
има запазени следи от школата, която е била в Атина.
Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит,
който е написал много книги, най-забележителната от
които е Книга за ангелските йерархии от езотерично
гледище. Ето какво казва за него един съвременен
автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил
първоначалната църква като тайно общество, което има
своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е
бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните
на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда
слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов
приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените
неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от
тези думи, след известно време той става християнин и се
запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения,
от които само пет са останали. Те са: Десет писма,
За небесните йерархии, За църковната йерархия,
Божествените имена, Мистично богословие.
Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и
работиха заедно до средата на четвърти век, когато
християнството се провъзгласи за официална религия
и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни
убежища. Това стана по причина на това, че в учението
влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез
обективния си ум разбираха само външната страна на
учението. От езотеричния център се развиха ред школи
и Братства, които провеждаха Христовия импулс все

по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век
се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха
древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов
живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха
за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората
да приемат Христовия импулс, който е най-голямото
събитие в човешкото развитие и най-големият фактор
за развитието на човека и човечеството. По-късно се
явиха така наречените манихеи, които вече се родиха
и развиха в началото на третия импулс на Бялото
Братство, който идваше да подсили втория импулс,
който, вследствие на разливането си нашироко, беше
загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички
езотерични Братства, останаха неразбрани от своята
съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите,
е от техните противници (защото тяхната литература
е била напълно унищожена) и не отговаря на техните
идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично
Християнско Братство, което имаше за задача да работи
за смекчаването на злото в света и превръщането му
в добро. Те и сега работят в това направление. Според
тях, злото съществува по силата на законите в Битието.
И то се явява като противодействие на доброто, за да
усили още повече силата на доброто. Когато доброто
прави усилие да преодолее злото, то развива още по-
голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто,
защото те са полюси. Така мислеха и работеха манихеите,
но те не бяха разбрани и бяха жестоко преследвани и
унищожавани.
От манихеите има запазена една легенда, в която е
предадено най-същественото от тяхното учение. Според
тази легенда в света съществуват две царства, царството

на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните
Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са
победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като
светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са
напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло
на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с
добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява
с тъмните Елфи и след време злото бива победено.
Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред
Любовта.
Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха
Посветени от древните мистерии и посвещения, които
впоследствие се преродиха като пророци на древния
Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена
в Евангелията и в посланията, но вече осветена от
Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов.
Учителят казва, че апостолите са имали пробудено
свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха
огнените езици над апостолите, според описанието на
самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха
външната страна, външната форма на Белите Братя,
които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание
се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с
голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото
учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха
през големи борби, но устояваха и всеки според силата
и възможностите си проповядваше Новото учение.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.
Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и
най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии,
така и в импулса на учението, което Христос носеше.

Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше
най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в
своето Евангелие и Откровението вътрешната страна
на учението. Те послужиха като основа на бъдещите
езотерични школи, които носеха и продължаваха да
развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в
което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от
Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф
Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците
на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от
средата на което пък изхождат розенкройцерите, както
ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за
Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда
втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция,
представител на която е Йоан, ще продължи същес-
твуването си до второто идване на Христа и ще се
обновява постоянно от все нови и нови импулси, които
идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез
манихейството, което, както казах, остана неразбрано.
След манихеите дойдоха богомилите в България, които
също се развиха под влиянието на третия импулс на
Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия
първоначален христов импулс. Основа на богомилското
учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но
и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата,
която влезе в съюз с държавата.
Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача
да работи за развиването на човешкия ум, защото само
когато умът е развит, може да се прояви Любовта като
една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха
импулса за развиването на човешкия ум под влияние

на големия Христов импулс, богомилите продължиха
този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото
розенкройцерите са продължители на богомилството на
Запад. Основател на богомилството в България беше
Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп
Богомил беше негов пръв помощник и разпространител
на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама
архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия
импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям
импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и
розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието
на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през
големи борби и в течение на няколко века последователно
преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства
и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на
розенкройцерите.
Според фактите и според окултните изследвания
Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените
богомили, които заминали на Запад поради преследването
в България. Според християнската езотерична традиция
той е един от Великите Посветени, който е дошъл от
Християнския езотеричен център в Индия, където беше
отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци,
които дойдоха при раждането на Христа. Той беше
също от учениците на Христа. През тринадесети век
духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че
даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с
духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от
езотеричния център, които са работили тайно, се прави
опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка
с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде
импулс за развитието на западноевропейската култура,

в Европа бяха се превъплотили много от Посветените,
които бяха работили в миналите културни епохи като
Учители на човечеството. Външно те са принадлежали
към богомилството и други езотерични центрове, каквито
съществуваха тогава като Братството на Светия Граал,
Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана,
Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и
т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц
през тринадесети век и той с помощта на всички успя да
се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят,
където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и
нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов
импулс на християнската езотерична традиция. Тогава
той е живял малко, след като направил връзката с Христа
и предал тази си опитност на другите Посветени, които
събрали ученици около себе си, на които предават тази
нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през
четиринадесети век и израства в средата на учениците
на неговите приятели - Посветените от тринадесети
век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни
центрове на Изток и като се връща в Европа, основава
Братството и школата на розенкройцерите, която се със-
тои изключително от Посветени. Християн Розенкройц
получава Посвещение направо от Христа през тринадесети
век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова
Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот
на древната християнска езотерична традиция.
Най-после, когато и розенкройцерството изпълни
своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде
Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като
стимулира нови сили и събра около себе си учениците,
които са работили и в другите клонове на езотеричната

традиция. Богомилството и розенкройцерството, както
казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство
или казано с други думи, представяха от себе си втората
фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът,
който породи богомилството и розенкройцерството
намали силата си и се зазори новият импулс, начело
на който стоеше Учителят, под влияние на тези два
импулса се стимулира древната езотерична традиция от
преди християнската епоха, оформила се като източна
езотерична традиция и даде живот на теософското
общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по
отношение на големия импулс, който Учителят носи в
света.
Теософското общество беше основано от Елена
Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню
Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен
ученик, който послужи като посредник на Християн
Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред
света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше
пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл,
за да може да се влеят в нея след това Новите идеи,
идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под
това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в
която изложи някои от ученията на западната езотерична
традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго
влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно
с това отклони и теософското общество, което по такъв
начин не можа да изпълни възложената му задача. Но
тази задача се поде от други окултни Братства, които
стояха на основата на западната, т.е. на християнската
езотерична традиция. Такива Братства са антропо-
софското движение на Щайнер, розенкройцерското

общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски
школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и
обществото на Седир във Франция, а също и приятелите
на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др.
Във всички езотерични християнски школи централно
място заема Христос като въплотено Слово, като Учител
на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител
на човечеството и на окултните школи, като Учител на
Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която
трябва да преобрази както Земята, така и човека и
Езотеричната традиция не се предава по външни
пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на
тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него
получават допълнителни импулси и енергии за работата,
която имат да извършат. Общността и връзката между
отделните етапи и фази се изразява в единството на
идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
Обединяващ център, който свързва и обединява всички,
имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха
тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по
духовен път поддържат всеки един външен импулс и
движение, които се пращат в света. Затова Учителят
казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи
културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея,
Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция,
Германия. Сега то постепенно се премества у славяните
и в България. И там, където то действува, има култура,
всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство
е Христос.
Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно
историческо явление, а е резултат на един космичен факт,
на един космичен импулс. От центъра на космоса едно

Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните
творчески сили и енергии на Любовта, които поставя
в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в
слънце, и също да даде обратно направление на силите,
които работят в човешкото развитие, за да излезе човек
от животинското състояние, в което е изпаднал при
грехопадането.
Както казах в началото, човешкото развитие се
извършва под влиянието на ред импулси, като всеки
импулс е носител на нови творчески сили, които се
включват в развитието и дават направление на човешкия
живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе
даден един мощен импулс от Божествения Дух, който
имаше за задача да облече човека във все по-плътни
облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя.
Но понеже в по-гъстите области на материята действуват
силите на злото, човек попадна под влиянието на тези
сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма
в зависимост от средата, от която излиза. Така силите,
породени от Божествения Дух дадоха образ на човека,
който беше образ на Божия Дух и човек стана същество
по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние
на силите на злото, те имаха тенденция да създават други
образи, образи на животни. И понеже материята беше
още пластична, под влиянието на тези сили човек, който
вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно
доби животински образ. И със слизането си на Земята
Христос даде нов импулс на Божественото в човека да
се прояви и да разчупи черупката на животното, в което
е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е
роден от първоначалния Божествен импулс.
Тази идея от древните мистерии е символизирана от

сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака
и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински
образи, присъщи на четирите вида групови души,
които човек приема под влиянието на импулсите
на злото. С Христовия импулс човек трябва да се
освободи от това животинско влияние и да придобие
първоначалния човешки образ. Тези четири животински
форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят
постепенно човешкото тяло с неговите четири главни
системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата
и храносмилателната. Така груповата душа в образа на
човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа
на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа
в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната
система. Груповата душа в образа на бик създава
човешката храносмилателна система. Така се е оформило
постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири
рода сили, които изхождат от груповата душа, през
които човек е минал в процеса на своето слизане от
Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа
на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на
астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва
силите на етерния свят и груповата душа в образа на
бик включва силите на физическия свят. Защото тези
четири системи в човека са кристализация на тези четири
свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че
е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
Това са четирите нисши принципа в човека, в които е
вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те
са като почва, в която тези Божествени зародиши ще
израстат. Така във физическия свят е вложен принципът

на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта,
в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения
свят - принципът на интелигентността. Това става по
закона на полярността, като отрицателният полюс става
почва, в която се посажда положителният полюс като
Божествен принцип.
Така че, Христовият импулс, който е носител на
Любовта, стана причина за появата на човека в Битието
и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от
животинското естество, от животинските обвивки. Под
негово влияние „Азът" ще трансформира животинските
енергии и ще даде възможност на Божествените
принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно
Христов импулс, Христов принцип стои в основата
на християнския езотеризъм. За да стане това транс-
формиране Любовта трябва да проникне в целокупния
живот на човека, в неговия органически и психически
живот, във всички функции и органи, във всички
клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане
преобразяването и освобождаването на човека. Това
е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да
работи за проникването на Любовта във всички прояви на
живота, за да освободи скритите енергии на живота, които
ще преобразят живота на човека физически и психически.
Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в
живота на човека като организираща сила, под влияние
само на земните сили, човек постепенно би изгубил
човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова
усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят
колкото се може повече човешки души, да се заквасят от
импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират
нисшата си природа, да победят животинската природа в

себе си, да организират неорганизираните земни сили и
да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата
на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и
Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното
ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото
Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще
преобрази света.
Последна проява на този велик импулс, както
вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в
началото на епохата на Водолея, да подготви условията
за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява
семената, които ще израстат в шестата културна епоха
и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще
бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега
носи учението на Любовта и Братството и Братството
па човечеството, която ще обнови и трансформира
целокупния живот на човека и човечеството.
Християнският езотеризъм е изложен в ред документи
от миналото и настоящето. Документ от времето на
апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които
предават Словото на Христа и посланията на апостолите.
Най-после идва Откровението което е най-дълбокото
съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни
разкриват Великите тайни на Битието или човешкото
развитие, разкриват законите и принципите в живота и
Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на
Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват
ни най-после тайната на човешкото съществуване.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да
притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са
принципи, факти и събития, преживени от един Посветен
и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги

е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание,
но което е достъпно само за онези, които имат ключ да
разчетат символичния език, на който е предадено това
знание.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя:
чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез
интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване
на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така
и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да
придобие цялостно откровение за тайните на Битието
и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт
със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна,
му разкрива своите тайни според степента на неговото
развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което
е видял и преживял, за да послужи като основа на
Християнския езотеризъм. С него той показва какви
Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са
пътищата, по които човек може да се домогне до тези
тайни.
Към Християнското езотерично течение принадлежат
в наше време различни розенкройцерски групировки,
школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен
и други. Също така антропософията на Щайнер и
движението на Толстой. Тук бих сложил и движението
на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И
най-после учението на Учителя, което е най-пълно
изложение на Християнското езотерично учение и синтез
на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото
Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под
негово влияние се развиха окултните школи в древния
свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички

Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите
на Божественото учение. Вторият импулс се породи
преди идването на Христа и имаше задача да подготви
идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най-
забележителна школа от тази епоха е школата на есеите
в Палестина, която имаше пряка задача да подготви
идването на Христа. Третият импулс роди манихейството,
богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс,
израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе
си всичко дадено в предишните импулси плюс новото,
което сега се внася в живота от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно
изложение на езотеричното Християнско учение, като
изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта,
като постави в центъра на световното развитие Христос,
зa когото казва: Христос е Върховният вдъхновител
на всички откровения през всички времена и епохи.
Христос е, Който е движил, д в и ж и и ще д в и ж и
историческия, космичния и мистичния живот на човека
и човечеството.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще
зa западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи
и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези
най-главни различия е методът на Посвещението. Друга
разлика е учението за класификацията на човешките
обвивки и на трето място, както вече изтъкнах,
отношението и познаването на Христа и Христовия
принцип.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия
принцип, който е принцип на Любовта. Както казах
по-рано, източното течение, което води началото си
от индуското предание, е било дадено в процеса на
инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове

към Земята и все повече е потъвал в материята и е
бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на
Битието. От там представата на тези хора за Битието и
живота се различават от тези на хората на Запада, които
се движат от периферията към центъра. Движението
от периферията към центъра подразбира постепенно
зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението
от центъра към периферията е обратно - човек се движи
от Светлината към тъмнината на гъстата материя и
кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието
за световния развой и за първопричината на света у тях
е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва,
че и в едното и в другото схващане има 50% Истина
и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново
гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната
епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който
слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман.
Но то не прониква в популярните учения на древна
Индия, а още по-малко в настоящето проявление на
източното течение. Там това знание бе включено в
понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние
знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се
въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години.
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и
смътни представи за това Същество и за Неговата роля
в живота на човека и човечеството. Така че източното
течение в неговата популярна форма няма конкретно
познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята.
Това, както казах, се отнася за популярните носители
на тези традиции, докато Истинските Посветени както
на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания
по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това,
но не го предадоха на никакъв писмен документ да

остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах
в предишното изложение, западната традиция поставя
Христа в центъра на световното човешко развитие.
В заключение към гореказаното трябва да кажа,
че източното предание се основава на откровенията на
миналото, върху тях то гради своите учения и затова
апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем,
че то има статичен характер, в него е спрян импулса
и ритъма на творческия процес. Докато западното
предание е динамично и върви с пулса и ритъма на
живота. То не се основава на откровение на миналото,
но се основава на тези откровения, които творческият
процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е
динамично, творческо и има непосредствено отношение
към настоящия живот. То не апелира към никакви
дребни прозрения и документи, но апелира към това,
което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не
отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя
това, което творческият процес сега ни дава. И докато
източното предание е обърнато назад към миналото и
към него апелира, западното предание е обърнато към
бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които
ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
С това не искам да злепоставя източното предание, но
само изнасям най-характерното за двете течения. Това
е първата разлика между Изтока и Запада.
Втората разлика е в методите на Посвещението, което
е в зависимост от степента на развитие в даден момент.
Главната задача на окултното обучение и развитие е
да се организира астралното тяло, което е носител на
страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът
на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на
света източното предание, „Азът" се е проявявал главно

чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било
в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната
нервна система във физическото тяло. Затова Учителят
казва, че едно време столицата на човешката душа е
била симпатичната нервна система, а сега е преместена
в главномозъчната система. И в онези времена, за да
може един Посветен да действува върху астралното
тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън,
изваждал е астралното тяло вън от физическото и
тогава е действувал върху него с известни методи от
окултната наука, за да вложи в него известни импулси,
образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало
в продължение на три и половина дни, в течение на
което време физическото тяло е било в транс. Тези три
и половина дни отговарят на трите и половина космични
периода, през които е минало световното развитие
досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече
нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост,
предадени му от неговия Учител на неговото астрално
тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи
черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В
Християнските мистерии Посвещението е поставено
на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно
състояние на съзнанието да приеме известни импулси,
идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло
и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло,
те работят по-мощно за организиране на астралното тяло
и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Така с течение на времето ученикът организира своето
астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което
постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е
един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
Учителят не влага знанието в астралното тяло по време

на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той
го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде
от космичното Слово, то само по себе си носи мощни
сили и стимулира скритите сили на човека, организира
неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук
вече волята на ученика не е подчинена на волята на
Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност
на западното езотерично учение.
Третата разлика е в класификацията на принципите
на човешкото същество. Докато на Изток говорят за
седморното деление на човека, за седем тела, западната
традиция говори за троичното деление на човека. Според
западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло,
като духът, душата и тялото са троични.
По въпроса за разликата м е ж д у източната и
западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите
Посветени казва следното:
„Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при
все, че римската църква никога не го е признавала."
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския
езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител
в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус
обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най-
дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична
традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия
и мистериозен Манес, основател на манихейството, който
е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия.
Първоначално той е бил ученик на персийските маги,
но впоследствие станал християнин чрез свои лични
размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
Учението, което той проповядвал, се различавало в три
точки от официалната доктрина на църквата. Те са

следните:
1) Исус бе за него, както и за църквата, център на
откровението, но Манес схващал иначе връзката на
Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с
Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят
Исус бе само проводник и тълкувател.
2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните
възходящи съществувания на човешката душа.
3) Най-сетне това, което се нарича зло не било
в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се
унищожи, но една отклонена сила, която трябва да
се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в
общата икономия на света, един стимулант на неговия
ход, един квас на световната еволюция.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и
умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от
персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и
да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка,
в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение
се предавало устно в течение на следващите векове,
защото църквата унищожила всичко, писано от него.
Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени,
които се пръснали по света. Но онези, които запазили
и развили християнската традиция в нейната най-чиста
форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим,
които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила
у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите,
чрез метода на медитацията и Посвещението, основани
от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да
прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията и за целта имали идването на Царството
Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Към петнадесети век християнският езотеризъм,

винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско-
научен характер под влияние на Кабалата и алхимията,
които дошли да внесат нов квас в западното съзнание,
пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава
именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в
Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между
източното и западното Посвещение. Резултат от този
труд било основаването на розенкройцерския орден,
който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока
тайна духовната Истина на окултната наука до времето,
когато официалната наука ще открие чрез своя метод,
който е физическото наблюдение, материалното единство
на Вселената, органичната еволюция на съществата и
състояния на съзнанието по-високи от обикновеното
човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн
Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това
е било постигнато от науката, главните Истини на
окултната наука - учението за планетната еволюция,
учението за превъплъщението и единството на религиите
бяха разгласени в света.
В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила
своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век
чрез редица забележителни личности като кабалиста
Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря
Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският
окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой
розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството
на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те
обаче упражнили щастливо влияние над голяма група
издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо
място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил
на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му
дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му

прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във
Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг,
Лайбниц и други.
В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф
Щайнер е чувствувал дълбоката разлика м е ж д у
западната практика на Посвещение и тези на източното
Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг
възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго
разбиране на света и живота, и в други методи на
окултно обучение. Щайнер определи сам отношението
на западния окултист към Реалността на живота, което
е диаметрално противоположно на това на източния
будизъм.
„Претендираха, казва той в една от най-забележи-
телните си беседи, че теософията целяла да установи
някакви догми и че се домогвала до унищожаването
на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята,
че физическата реалност е илюзия и че трябва да
бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от
преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани
от науката и практиката на истинския окултизъм. Много
по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една
пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от
цветята, за да го дестилира и да направи от него своя
мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във
физическата реалност и извлича от нея сока, за да го
отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука,
която иска унищожение на тялото, тя е наука, която
учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи,
който гледа един магнит, без да разбира природата му,
може да каже, че това е един къс желязо под формата
на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че
това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича

към себе си други частици желязо. Както магнитът, така
и физическата реалност, е проникната цялата от една
по-висша реалност, която душата трябва да проникне,
зa да я овладее."
След гореказаното аз идвам до разликата между
източното Посвещение, което произлиза от Индия
и западното Посвещение, което произлиза от Исуса
Христа.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от
неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено
па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия
душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от
физическото тяло, придружено от етерното и астралното
тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от
физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато
е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл
отделно душата на ученика от неговото физическо тяло,
Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и
мисълта си под формата на образи, които оставали в
него до края на живота му като неизгладим отпечатък на
Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан
като новороден или два пъти роден. Той наистина е
придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но
той остава до края на живота си в тясна зависимост от
своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е
внушение до живот.
Принципът на западното Посвещение е по-широк
и уважава индивидуалната оригиналност и свобода
на ученика. Неговата цел е същата, както и при
източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото
и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
По тук Посветителят се пази да не налага, той се
стреми да намери начин да постигне целта с личните

усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той
само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е
вече внушител, а Будител. На ученика, който би му
поискал науката, включена в една формула или в едно
внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят
Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам,
аз пробуждам."
Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос
в една от своите беседи:
„Разликата между източното и западното Посвещение
се състои в това, че първото става в състояние на сън,
а второто е в будно състояние. Избягва се следователно
винаги опасното отделяне на етерното тяло от физи-
ческото. Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито
да владее, нито да внушава, а само разказва това,
което е видял и казва това, което той знае, понеже
го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане:
1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като
на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто
критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея
като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна
вяра, както и без систематично противопоставяне,
оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе
си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да
бъде поведението на ученика пред неговия Учител при
западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото
първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде
служител. За него е важно не да моделира ученика по
своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска
да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи
да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя
има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка

Истина, която не е същевременно една жива сила, е
една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига
до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва
мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното
Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието
и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко
сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на
Запада - християнството. Отнася се до капиталната
роля, отдавана от западната езотерична доктрина на
историческата личност на Исус и до ролята на Христа в
цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната
от основателите на теософското общество и недостатъчно
осветена от техните приемници."
Като най-ново проявление на източната традиция
е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание
това учение потвърждава това, което казах по-рано за
източната традиция. За него Учителят казва, че това е
старо учение, което е имало своето място в миналото, но
засега то не може да помогне на човека и човечеството.
В една от книгите на това учение, които носят подписа
на Мория, самият Мория казва като говори, че той се
разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго
място в същата книга се разбира, че този Христос, за
когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка
раса, който е минал през ред превъплощения и сега се
явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е
Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция
Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет,
който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия
развой на човека и човечеството. Разликата между двете
схващания ясно изпъква без коментарии.
Също така като проява на източната традиция е една

книга, която на руски носи заглавието Чаша востока.
Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой
европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме
будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най-
голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен
Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята.
Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не
сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително
безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в
края на краищата ще престанем да съществуваме, защото
всичко е материя, която се разпада на съставните си
елементи и няма Вечен Дух.
Това са премъдростите, които се поднасят на
западния свят от името на източната традиция. И това
ясно говори без коментарии.
Но трябва да забележа, че това е схващането само
на известен кръг от хора на източната традиция, които
вървят по линията на будизма, както и сами се наричат
будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток,
които не мислят така и чиито схващания се покриват
със схващанията на западната традиция. За тях Учителят
казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото
Братство в България. Като пример на човек на Изтока,
който е в хармония със западната традиция, можем да
вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги
и между другото книгата Философия на йогите, в
която излага източния окултизъм. Също е написал
и книга за живота на Христа, в която се говори за
историческия Христос, за въплощението на Христа на
Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот
на Земята.
Като излагам горните различия между предста-

вителите на източната и западната традиции, не
критикувам носителите на източната традиция, но само
излагам едната и другата традиция. Защото в Битието
съществува великият закон на свободата и причинността,
според който Бог е дал на всяко същество свобода да
мисли и да действува, както намери за добре, като
същевременно носи последствията на своите мисли и
дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното
и другото схващане и всеки е свободен да поддържа
едното или другото, като носи и отговорността си пред
Великия закон.
Според х р и с т и я н с к и я е з о т е р и з ъ м Христос е
Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват,
че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя
на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е
проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и
се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи
безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия
проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие
и неговото съзнание стои над всяко определение. То е
Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно
и будно. Между Христа като проява на Абсолютното
в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух
има още ред йерархии над серафимите, към които
висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които
приемат импулсите от Великия център, които се изявяват
в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те
образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи
съдбините на целия Космос и на което са подчинени
Бялото и Черното братства. Защото според Християнския
езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен
принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто,

което е основа на Битието и живота.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в
човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той
казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във
вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва
да изгради и това духовно тяло се гради с помощта
на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и
Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно
тяло човек е живял някога в Божествения свят и при
съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа
трябва отново да го придобие, за да стане гражданин
на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа
човешката душа не може да намери пътя към Бога, не
може да придобие безсмъртието, не може да продължи
своето развитие и ще се върне към животинското царство,
през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че
мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта,
това подразбира, че на Земята ще слезе Христос,
Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под
влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя
ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее.
Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на
човека на Земята, още с разделянето на половете. Но
той минава през различни фази. Сега се дава импулс за
духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека
и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек
не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие,
защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Според християнския езотеризъм развитието се извършва
под влияние на два принципа, които периодически се
редуват. Единият принцип е този, от който произлиза
злото, а другият принцип е този, от който произлиза

доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез
втория принцип ги организира и възраства. Бог работи
и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип.
В края на краищата вторият принцип поглъща първия
в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а
първият се изразява чрез това, което в първоначалния
Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези
два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която
ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата
линия на Битието е вълнообразна и се символизира със
змията в движение.
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и
доброто са две еднакво необходими сили за прогреса
и развитието на космоса и живота, само че злото не е
вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените
па живота, които извличат соковете от гъстата материя
и ги пращат на клоните, които представят доброто. В
този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно
е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и
доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването
на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи
поощрение на греха, но това показва факта, че и двата
принципа работят едновременно в живота както корените
и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно
ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи,
злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и
плодовете. И когато силите на злото искат да излязат
да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава
се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта
представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз
съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
Онези сили, които работят в корените и клоните, това
са силите на Отца, които са поляризирани и са причина

за растенето и развитието.
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че
отричането на Бога е нещастие за човешката душа.
Отричането на Христа е болезнено състояние на
човешката душа.
Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на
човешкия ум или по-право отсъствие на ум.
Казах, че Учителят е последна проява на християнския
езотеризъм и че той напълно и ясно е и з н е с ъ л
християнското езотерично учение. В своите неделни
беседи Учителят винаги говори върху известен стих от
Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по
такъв начин разработено това, което само е загатнато в
Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един
стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само
като прозорец, през който може да се види един широк
хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде
тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в
беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм
в най-пълна форма от досега съществуващите изложения.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с
каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони
и методи на живота и излага вътрешното Християнско
разбиране за света и живота, за световния развой, за
развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за
Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния
смисъл на много текстове както от Новия завет, така и
от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е
говорил, е записано със златни букви във Великата Книга
на природата и оттам Посветените черпят сведения за
това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за
вътрешната страна на учението. Външните документи

за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно
бледо отражение на това, което е било.
Така, че истинският източник, откъдето Посветените
черпят сведения за христовото учение, това са акашовите
записки или както Учителят ги нарича Великата Книга
па природата.
Учителят също така разкрива много неща от
езотеризма на Стария завет. И той води началото си от
Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и
оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам
е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи
към западната езотерична традиция и школа. От него
води началото си вторият импулс и клон на Бялото
Братство, за които Учителят говори и за които споменах
по-рано.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
(мисли от Учителя върху вътрешната страна
на християнството)
„Защо се подигнаха гонения против християнството?

Християнството беше една окултна школа и християните
като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на
това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха
какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна
се гонение против тях, докато се намери изход на тези
енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите
методите, които ще ви дам, ще дойде същия закон.
Той не може да се промени. Християните казваха, че
езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не,
не е тази причината. Но онези набрани окултни сили,
които трябваше да впрегнат на работа не се ползуваха
и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за
комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни.
И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха
все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията.
Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако
една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се
дава вътре в живота като условие да го приложите и не го
използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат
нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две
е равно на четири."
Учителят
В беседите и лекциите Учителят много обширно и

задълбочено разглежда вътрешната страна на христи-
янството. Неговото Слово е продължение на Словото
на Христа, то разширява и повдига малко булото, което

скрива Реалността от очите на обикновения човек. В
неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой
евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия
завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само
повод да каже това, което Христос на времето не е казал,
понеже хората не са били готови или пък го е казал и не
е записано. Защото Учителят казва, че много малко от
това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието.
Христос цели три години говори непрекъснато и всичко
това, казва Учителят, е записано със златни букви в
книгата на природата, и оттам Посветените и напред-
налите ученици четат и научават вътрешната страна на
При разкриването и изяснението на християнските
тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната
страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина,
колкото е позволено да се каже на съвременните хора,
защото те ще се съблазнят и още защото окултното
знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да
убие неподготвения човек. Така например, като говори
Учителят в един разговор за изкушението на Ева от
змията, като дава известни обяснение по този въпрос,
казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори,
защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще
предам целия разговор по този въпрос).
В следващото изложение ще дам ред мисли от
Учителя върху вътрешната страна на някои текстове
от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на
Така например Учителят казва на едно място в
беседите:
„Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна

представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос
държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете
на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът
- това е пътят, през който всички човешки души трябва
да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и
Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е
пътят на възлизането на човешките души, който възход
се ръководи от Посветените от човешката раса под
ръководството на Христа, като символ за който е взет
апостол Петър."
Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая,
което показва, че известни екзотерични текстове имат
няколко езотерични значения.
Учителят казва: „Днес на хората се проповядва
Божественото учение. Това учение не е секта, както
някои го считат, нито някаква религия. То е христовото
учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за
живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за
всички положения, за всички времена и епохи. Който
се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той
ще намери в него сила да продължи своя живот и да
разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са
дадени ред методи, които човек може да използува."
Такива методи представят между другото и деветте
блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали
петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете
в състояние да възприемете Божествената Светлина,
която иде от невидимия свят. Деветте блаженства
са начини, методи, по които може да възприемем
Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум,
сърце и душа."
Нищите духом превръщат всички материални неща

в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да
бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък.
Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със
своите ближни и със своите приятели и с всички има
добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос
човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък.
В блаженствата Христос е дал най-елементарните
правила, които човек трябва да познава, за да влезе
във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате
върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната
Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно
Царството Небесно. Значи те имат условия да направят
всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото
те ще се утешат. Утехата е Божествено качество.
Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това
положение ще изпиташ най-голямо страдание. Като те
обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в
себе си. А като не те обичат, те ти дават най-лошото.
Човек може да се утеши само когато го обичат.
Блажени милостивите, защото те помилвани ще
бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе
до степента на която се намират другите, защото
милосърдието е закон за слизане до най-долното
място, на което се намира известен човек, да слезеш
до него.
Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще
изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е
във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от
вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние
ще открием тайната да се пречистим.
Християнството иде да спаси човечеството от лошите и

изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на
хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството
е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново
това учение. Християнството е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването на първия човек
по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от
пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха
е времето на сегашното човечество, когато човек се роди
вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният
човек, който изповядва християнството.
Отношението на някои религиозни хора към
християнството е такова, каквото е отношението на
неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от
каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я
е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания,
той разправя на своите познати, че е видял една хубава
книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва
преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата
и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга,
хубаво подвързана, която ползува човека само когато я
отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея.
Там всеки ще намери методите и законите, по които
може да живее правилно. Остане ли затворена тази
книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението
на съвременните хора към християнството.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да
разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено
съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения
Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може
да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде

своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може
да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал
и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се
проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и
проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до
скончанието на века.
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на
живота, но за да се схване, трябва да се проникне до
вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират
символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от Евангелието има отношение към
специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте
Писанието, за да се ползувате от силите, които са
вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа
творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и
обича Бога, всеки момент расте и се развива.
Мощни сили се крият в книгите, написани под
диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и
всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате
Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите
за разрешаване на всички противоречия, ще намерите
методите за лекуване на всички болести. Защото тези
Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и
неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със
силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото
и всяка дума, изказана от Духа, която действува в
космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания,
това ни свързва с тези космични сили, които почват
да работят в нас. Има доказателства за това, което
Христос е говорил. Има една архива, в която се пази
Свещената Книга с думите и притчите на Христа,
написани със златни букви. Всички Посветени ученици

на Божествената школа четат от това Велико Евангелие,
което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа
са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и
могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда
всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи
и колко притчи са напечатани върху листата на тази
Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо
за съществуването на тази Свещена Книга. В тази
Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има
думи, при произнасянето на които се откриват нови
светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения
свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат
човека в красиви и възвишени светове.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет,
затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които
той определя значението на думата Исус. Той казва:
Думата Исус е символична и съдържа в себе си
великите основни принципи ьа битието и живота. Единият
принцип означава силата, която твори и преобразява
живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който
не се занимава с обикновени работи. Той има предвид
Великата Божествена Истина, която поставя всички неща
в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа
в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в
изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят
онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не
умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е
силата, която организира и възраства нещата или както
я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е
законът на равновесието, който урежда всички спорове и
недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е
човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа

- Любовта, Мъдростта и Истината.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава
онзи принцип, който съдържа в себе си творческите
и позитивни сили, които създават нещата. Това са
силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази
формативна сила, която сглобява, която съгражда туй
Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред
и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най-
после Той съдържа в себе си онези сили, които дават
направление на живота, дават му простор и свобода да
се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени
на този Висш принцип.
Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески
и позитивни сили, които творят и създават, формативни
сили, които организират нещата и козативни сили
и воятивни сили, които внасят хармония и дават
направление на живота да се прояви и да добие свобода и
простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен
от Бога за човечеството още от създаването на света.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното:
Силата, която образува връзката между две същества,
която ги свързва и обединява, н а р и ч а м е Любов.
Условията, които поддържат и продължават този живот,
наричаме разумност. Пътят, по който този живот се
изявява, наричаме Истина.
Един от централните мотиви на християнството е
повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се
родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството
Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката
мистична философия, водата не означава нищо особено.
По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че
водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл

тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот
не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава
онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо,
онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения
живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата
означава будическото състояние, будическото тяло на
човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова
разумно начало, което носи този живот. Следователно,
ако човек не се издигне до онова будическо състояние,
при което в него се пробужда космичното съзнание, не
може да има безсмъртния живот в себе си, не може да
влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и
вода се пробужда будическото, космичното съзнание и
той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той
е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в
което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в
когото Духът и душата са обединени да живеят в едно
тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да
живее в будическото поле, в будическото тяло, което е
тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
Следователно на мой език преведено Христос казва:
Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не
може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се
роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да
живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него
и неговият баща живее вътре в него. Следователно той
ще бъде самороден.
Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да
е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в
слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система.

Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята,
извън Слънчевата система, извън космоса подразбира,
че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения
свят, който е извън материалната вселена. Защото всички
видими светове съставляват царството на материалната
вселена, на материалния свят, който е училище за
упражнение на съществата. И когато в невидимия свят
на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява
желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат
на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка,
обличат го в материална форма и после, като се върне
горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от
земните царства.
От това дълбоко, мистично гледище реално е
само това, за което Христос говори, реално е само
онова Царство извън Земята, реално е само онова
Царство извън Слънчевата система, реално е само
онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните
светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и
Истината, за което Христос казва: Моето Царство не
е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната
вселена, а е извън нея.
Онези от вас, които искат да разрешат великите
въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето
Царство не е от този свят. Образът на този свят
прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват,
друга култура иде. Сега като казвам, че идат други
хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са
като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще
дойдат от онова Царство, извън материалните светове,
от духовния свят.
И апостолите като се молиха дълго време, от

невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от
Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
След това христовите ученици отидоха да проповядват.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в
онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане
ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят
от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след
грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода
и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди
тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното
раждане в Божествения свят.
Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е
турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем
това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили
първоначално, когато сме живели в Божествения свят.
Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и
той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него.
Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него.
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем,
това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще
стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от
Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което
Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта,
ще дойдем и ще направим жилище у вас.
В човешката душа при днешното й развитие има два
стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята,
това е стремежът на корените. Другият стремеж е към
центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
Задачата на човека е да разреши това противоречие.
Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените
на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза
от корените и влиза в света на клоните, цветовете и

плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от
тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство
не е от този свят на корените. Всеки един ще стане
клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши
задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши.
Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли
от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и
чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените
разумни същества на Космоса, които живеят в клоните,
цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
Дървото на живота представя целокупния космически
живот, на който всички същества от най-малките до
най-големите представят части. По-нисшите същества
са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото
и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е
славянска дума. Дървото представя онзи първичен
Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича
от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално
Божествения живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета,
от които беше позволено на Адама да яде, но беше му
забранено да яде от дървото за познаване на доброто
и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване
на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който
е запазил чистотата на своето Свещено място е добре.
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в
живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво
на своя живот. То е дървото за познаване на доброто
и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва
да се бута. Провидението иска да научи хората да не

бутат това дърво.
Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени
тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните
хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и
Ефрат представят артериалната и венозна система
в човека, а останалите две реки са симпатичната и
главномозъчната система. Така, че четирите реки са
богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в
който са насадени различни дървета, между които и
дървото на живота и дървото за познаване на доброто
и злото. В този рай беше поставен да живее първият
човек Адам.
Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева
да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали
до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат
от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато
човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от
него. Но той яде преждевременно от него и затова го
изгониха от рая.
Когато Господ казва на първите човеци да не ядат
от дървото за познаване на доброто и злото, това
подразбира следното: От всички дървета на рая ще
ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум,
където се изисква Учител, да не ядете от това дърво.
Тогава дойде змията, която беше учител на черното
братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева
и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как
да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото
учение, и образуваха първата лъжа в света.
Раят, това беше една Велика окултна школа. И
двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна
школа. И единственото престъпление, за което ги

изгониха из школата, беше лъжата.
Тези дървета, за които се говори в Библейската
легенда, че били в рая, не са обикновени дървета, това са
живи същества, различни култури от разумни същества
на различна степен на развитие. Тези дървета, тези
същества не са такива, каквито вие ги мислите.
Раят, това беше една велика култура на миналото.
И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и
нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх.
И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше
всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди
години ние се учим да бъдем смели и решителни, и
още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от
ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда,
че я е направил, а не да казва, че други са виновни за
неговата погрешка.
Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата
окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички
наши нещастия сега се дължат на онази леност, която
хората са проявили, когато са минавали през школата
на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали
през школата на сърцето, са се учили през куп за грош.
И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да
проверят какво не са научили, за да го изправят.
Първият Адам, който беше създаден по образ и
подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес
живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен
от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И
Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова
съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също
съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но
беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст

бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те
изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха
различните болести, от които днес хората страдат.
Адам значи син на Земята, значи роден от Земята.
Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена
пръст.
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не
знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път
на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се
оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга
Ева, в душата на Адам се роди ревност.
Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве
- Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек
има в душата си. Две идеи има в света - едната е
Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам
представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е.
това, което създава нещата. Значи Адам подразбира
разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в
нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е
Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата
възлюбена Ева - това е вашето сърце.
Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа,
а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе
всички страдания и нещастия на земята. Първоначално
по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са
били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от
жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса
и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана
еднополов. Оттук започва началото на човешката карма,
когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за
надмощие и власт между двата полюса.
Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева

не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде
положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха
излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро,
отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод
Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод,
в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол.
Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непре-
менно ще умреш. След това дойде другият учител и
каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но
ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното
сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така
се роди първото противоречие в живота на човека. Те
трябваше да опитат и започнаха с негативната страна.
Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия.
Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше
Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да
не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор
защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че
Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я
изпълняват. В края на краищата Той ще направи така,
че те да изпълнят Неговата Воля.
Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва
на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият
човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава
Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как
ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си
и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята.
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна
към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да
ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата?
- Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята

Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от
забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се
молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори:
Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша,
сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз
ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша,
а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не
е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже
сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша,
възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички
жени бяха заедно с Ева в рая.
Окултистите поддържат, че четирите реки, които
ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи
в човека: венозната, артериалната, симпатичната и
главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в
човешкия организъм, представят рая на миналото. В една
от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което
тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето
е златото в света. Всички тези енергии, които слизат от
Слънцето във вид на река, минават през организма във
вид на течение, във вид на река. Земята във времето на
първите човеци е имала друг облик. След грехопадането
стана голям катаклизъм, който измени лицето на Земята.
И сега постепенно този рай пак ще дойде на Земята.
Според окултистите грехопадането е станало в
астралния свят. И оттам Адам и Ева, облечени в кожени
дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха
представя плътта, в която астралният човек се облече,
за да стане жител на Земята.
Красив е бил първият човек, но след съгрешаването
му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се
определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от

условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не
е готов още да живее в рая, да живее с Бога и пожела
другарка, с която да се разговаря. В желанието му да
има около себе си същество, подобно на него, стана
причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от
рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се
затвори за всички хора.
Кой стана причина за излизането на първите хора из
рая? - Изкусителят. Той започна да им описва красотата
на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не
знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят
някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията заповед. Погрешката на Адам се заключаваше
в неговото скрито желание да получи един плод направо
от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато
пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш
плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и
при първия случай, който й се представи, му поднесе
един от плодовете на забраненото дърво. Не само това,
но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя
хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха
от забранения плод, царските мантии, с които бяха
облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха
голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха
облечени преди съгрешаването с дреха, направена от
Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха,
изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се
дължи на непослушанието на първите човеци.
Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По
този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези
елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията.
В разговор някои приятели задават на Учителя

въпроса:
Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом
се знае, че раят е място на блаженство? Учителят
отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете,
че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще
попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше
ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се
наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум,
който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в
живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева.
- Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали
Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят
отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на
Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше
благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но
не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби
с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й
предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече:
Аз съм този, когото търсиш.
Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията
на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията
на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се
разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той
се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш
от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе.
И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните
времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато
мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава
жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува
се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй
стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото

който е слаб, ще се съблазни.
Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича
и други освен Адам - този, когото Бог й беше определил.
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и
тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар
не е съвсем учен. Занимава се само със зоология. Ела
при мен и аз ще ти предам по-големи знания. Така че,
Ева имаше двама мъже: от първия мъж - черния адепт
- тя роди Каин, а от Адам - роди Авел. Значи жената
съгреши в рая с любовни работи. Вследствие на това ги
изпъдиха от рая.
И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за
погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията,
тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво.
Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да
направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената
трябва да разбере характера на змията, с други думи
жената трябва да разбира естеството на животинското
начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота
си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва
да разбира естеството и характера на жената. Под
животински живот разбираме първичния живот, който
не е диференциран, не е организиран.
Мъжът живее на северния полюс, там е неговият
рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс
представлява още умствения свят, а южния полюс
- астралния свят. Така че Адам живее на северния
полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс,
астралния свят.
Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше
предвид да им даде истинското знание, да придобият
безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не

се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги
събуди преждевременно и те в този момент изгубиха
Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са
голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от
дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво
беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам,
толкова голямо стана и дървото.
За първия Адам е казано, че е създаден от Бога
по образ и подобие Божие. А работите на Бога са
величествени, а не като човешките. Затова първият
Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в
Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на
първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след
непослушанието на първите човеци. А непослушанието
беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не
обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога
и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място
е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се
новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди
от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият
от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето
е непреривен процес, който има отношение към Любовта
към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е
правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а
чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това
са двата главни фактора за развитието на човешката
душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се
проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди,
когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива

и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще
възкръсне от мъртвите.
Когато съвременните религиозни хора питат с
кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса.
Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира
събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието
у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее
човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще
възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм
на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на
Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши
съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една
покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с
което човек ще се облече при възкресението, което тяло
той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил
тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така
одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той
го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото
и физическото тяло по своята същина е духовно. То е
отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така оду-
хотворил тялото си, че може да го дематериализира,
когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато
се говори за възкресението, подразбира се пробуждане
на Висшето космическо съзнание и създаване на без-
смъртното тяло, с което се облича човешкият дух.
Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и
е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта.
А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез
христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност,
погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв
подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да

приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв
човек не може да нарисува картината си, не може да се
спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите
картини. От човека зависи как да употреби тази боя,
в какво количество и колко разредена. Когато Христос
казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не
пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот
вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха,
понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха
буквално. Както водата е необходима за растенията, така
и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е
носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не
пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми,
нямате живот в себе си.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота,
който произлиза от Любовта, действува законът на
полярността и той има две страни. В живота има
радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в
живота има две тенденции? - Едната тенденция издига
живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра
на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният
живот, идейният живот, а вторият е плътският живот,
нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания
и страсти.
Когато човек изпадне под влиянието на живота
на страстите, той прилича от една страна на блудния
син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с
приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на
Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са
човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.
Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са

разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега
минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова
на лъвовете между грубите сили и ако издържите този
изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата
нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще
влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек
господар на положението си.
Блудният син пък представя човешката душа,
изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата,
за когото се говори в тази притча, представя Висшето
у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата
изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се
връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта,
Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът,
Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова
премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи
да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики
добродетели.
Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в
Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия
живот. По отношение на човечеството новата дреха, която
слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата
се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му.
Пръстенът означава правилата и законите, с които човек
трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната
става, защото тя представя законите на материалния или
физическия свят.
В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ
на известни състояния и положения в живота, на
известни закони и принципи в човека и вселената.
Например в Евангелския символизъм думата нива

означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са
петте сетива, силите, които работят за изработването в
нивата, тялото.
Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ,
както и за всички други символи има най-малко три
значения. Казано е например някъде: работете, докато
е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек
е сам и когато освен Бог никой друг не може да му
помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа
Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен,
светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли
за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си,
за да отидем при Него.
Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта
също подразбира едно вътрешно мистично състояние,
когато външната светлина изчезва и под влияние на
вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето,
Божественото в себе си, с висшите разумни същества в
Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта
отиде при Исуса.
Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки
от вас като чете или слуша притчата за десетте деви,
употребил ли е няколко деня в размишление, за да
проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да
пожелаете искрено да разберете нещо повече от това
което четете, за да ви се даде едно откровение. Само
така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите
четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви
се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 0 9
висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата

душа, вие не може да разберете Христа, не може да се
слеете с Него.
Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в
Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да
влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя
предела между физическия и духовния свят. И Христос,
като дойде до границата на физическия свят, трябваше
да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има
здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира
човешкото тяло, учениците на Христа символизират
човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш
и иди между хората да намериш едно осле, с което да
отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най-
добрият проповедник на христовото учение е оселът,
т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се
проявяват душата и Духът.
Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни
на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и
звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната
и звездите са символи на нещо. Слънцето запример
означава държавата, държавната власт. Когато един
народ, едно племе, една раса или цялото човечество се
организира в една външна сила и започне да се проявява,
това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето
ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира
се държава, която губи силата си, губи властта си.
Луната пък представя различните религиозни системи,
независимо от това дали са прави или криви. И когато
се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че
религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой

няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите
хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат
от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от
своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите,
религиозните системи и великите хора на Земята ще
изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.
Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния
съд, в деня на второто пришествие.
Учителят даде и следното значение на слънцето,
луната и звездите. Слънцето символизира Бога на
физическия свят, то представя великият принцип, който
дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към
Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта
на човека към ближния. Следователно, слънцето е
емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на
неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва
да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да
мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на
хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето
е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето
залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те
стават по-видими за нас.
Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види
Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят
звездите. Този закон съществува и в обществения живот.
Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва
да бъде на противоположната страна на съзнанието
ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате
да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на
противоположната страна. Само при това положение
животът има смисъл.
Сега ще ви дам един пример от символизма на

Откровението. В Откровението се говори за борбата на
архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете
сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите
ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят
в света. Михаил е емблема на Бога, т.е. на Великото,
Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея
има известна интелигентност, но няма разум, няма
разбиране на великите закони, по които върви развитието
на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че
змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията
на Земята са се изменили след падането на змея. Казва
се също, че жената избягала в пустинята. Жената в
случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези
възвишени Божествени идеи, които олицетворяват
раждането на детето. Интересно е, че в случая майката
и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на
небето до времето, когато условията на Земята се изменят
и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още
не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да
живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това
число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези
дни могат да се вземат и като дни, и като периоди.
Новороденото дете представя новото човечество,
което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде
на Земята. И тази война, която е предвидена там и се
изразява в борбата между архангел Михаил и змея,
представя до известна степен Европейската война от
1914 до 1918 година и след нея световната война от
1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена.
В деветнадесета глава на Откровението се среща
повторение на събитията. Там символите се изменят.
Говори се за бял кон. Изхвърлянето на змея от небето

означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да
слезе долу на физическия свят. Защото най-големите
изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на
хората. Не може да поправите някого, докато умът му
е изопачен.
Следователно, първо човешките умове трябва да се
освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И
тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в
Евангелието детето се характеризира с думите нов човек.
Жената в този случай представя Божественият живот,
а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум.
Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития,
Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила
да роди. Раждането на това дете подразбира брожение
между човешкия и Божествения живот. И на времето, и
сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият
свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с
главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано:
светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде
в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството
Божие ще се въдвори на Земята.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета
глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще
бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще
дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление
на Царството Божие на Земята, където Любовта ще
царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си,
където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата
ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота
на човека и човечеството.
В началото на Библията, в първата глава на книгата

Битие се описва създаването на света. Учителят казва,
че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло
съчинение. И той отнася това създаване към живота
на ученика, когато ученикът започва да създава и
организира своя свят. В Битието е казано: „В началото
създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена
и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се
носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И
стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро,
и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро, Ден първи."
Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на
ученика, той трябва да работи, както е описано това
в първа глава на Битието. Там се казва: В началото
създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена
и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух
Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде
виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината
Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден
първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато
той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да
остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в
света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От
него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито
звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата
земя няма да остане нито един човек, нито животни,
нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще
остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в
едно страшно противоречие в живота. Това противоречие

се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва
в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко
онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което
е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на
което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал
великите задачи на живота си изчезва, и той се намира
сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате
и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери
в положението на Христа, когато беше на кръста и
като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои,
Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо
си ме оставил?" Всеки човек трябва да бъде изоставен
в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам
пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този
начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
Така че, в живота на ученика, в първия ден на
неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане
на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик
момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина
няма да има около него и той от дълбочината на душата
си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия,
Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в
света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия
си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще
каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател
на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може
да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството
ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще
му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще
забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде

той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител:
Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ,
приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот.
Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе
върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във
всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог,
Който твори формите, Който се носи над бездната, над
неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да
бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже:
тази виделина, която виждам там далече, да блесне в
мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да
бъде виделина, ще стане виделина.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи
виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината
Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана
утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със
злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината,
на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна
ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга
страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе
си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика
да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:
Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият
ден на ученика. Като разпростре виделината в живота,
тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в
живота на ученика. Виделината и Светлината носят в
себе си и топлината.
„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог
отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта
пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече

това, което е над твърдта небе, а това, което е под
твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата,
която е горе.
След като ученикът определи своя живот, ще го
събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви
сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще
обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета
и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като
види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира
сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на
духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там
своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики
и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика!
В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината
и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са
създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият
ден е страшен ден, страшно число.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на
творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода
трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до
пробуждане на своето съзнание.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от
своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света
и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете
мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е
най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си
доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа,
т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата
между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и
ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи
дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще

разрешите противоречието, което се крие в него и ще
кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Това е най-страшната, но същевременно най-великата
задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да
каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш.
Това подразбира връщане към Бога, това подразбира
знание и приложение на законите. Този процес става
сега у всички ви.
Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този
стих се отнася до учениците, до пробудените души.
Христос хлопа само на вратата на учениците, както и
на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос
ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде
първия урок.
Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят
посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и
Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко
завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже
Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен.
Учителят никога не дава нещата наготово, но той само
посочва пътя, по който ученикът може да отиде до
Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както
на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата,
като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да
работим.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА
ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
„Има едно Братство, което пътува по света. И където се

явяват представителите на това Братство, там се ражда,
развива и цъфти култура. Това Братство е било в Египет,
Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина,
Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно
преминава между славяните и специално България. Глава
на това Братство е Христос."
„Христос е, Който е движил, движи и ще движи както
историческия, така и мистичния и космичния живот на
човека и човечеството. Затова без Христа няма история,
без Христа няма Космос, т.е. организиран свят, без Христа
няма мистичен живот."
„Христос е вдъхновител на всички откровения във
всички времена и епохи."
Учителят
В предишното изложение изтъкнах разликите между
източната и западната окултна традиция. Основната
разлика между тези две традиции е, че източната
традиция има инволюционен характер, а западната
традиция има еволюционен характер.
Източната традиция е дадена при слизането на Духа
в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При
това слизане на Духа неговата Светлина постепенно
се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в
материята. За източната традиция материята е мая,
илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми
към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по
различните системи на йогите.
Западната традиция и нейните учения изхождат от

човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази
традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено
Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления
в този феноменален свят са азбука, език, чрез който
Духът ни се разкрива в природата.
Като златна нишка през всички учения на западната
традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира
дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем
път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с
Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем
неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се
изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят
заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син
Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека
в себе си.
Учителят казва, че в развитието на Бялата раса,
Бялото Братство е дало три велики импулса, които са
се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се
дава четвъртият импулс, който се изразява в движението
на Бялото Братство в България.
Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е
разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в
Египет са били изнесени принципите, където учениците
се наричат херметисти по името на Учителя на клона
Хермес. Там са учили всички Посветени на древния
свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда
гръцки философи. От Египет този клон минава в Индия,
Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В
Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на
Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н. Този клон
имал за задача да подготви човешката мисъл за идването
на Христа.
Вторият клон излиза от Египет и преминава към

Палестина, за да подготви там условията за идването
на Христа. Него може да наречем палестински или
есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство,
която от Египет преминава в Палестина още във времето
на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да
подготви условията за идването на Христа. През тази
школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната
среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност
и преди да се всели Духът Христов в него. От тази
среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са
били Посветени в различните мистерии на древния свят.
Този клон има за задача да приеме учението от Великия
Учител и да го разпространи в света.
Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна
на широко и е проникнала в широките народни маси,
езотеричната страна на учението постепенно се загубва.
Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство,
който се изразява в третия клон, който от Египет отива
в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и
през Мала Азия преминава в България, където се изявява
като богомилство.
Богомилството развива голяма дейност и става
едно масово народно движение, което предизвиква
гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите
в България, те заминават на Запад и основават ред
Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен
е орденът на розенкройцерите. Задачата на този клон
е да стимулира развитието на човешкия ум и да даде
методи за приложение на християнството - Божественото
учение в живота. Проявен като розенкройцерство този
клон имаше за задача да ръководи и развие западно-
европейската култура. И както ще видим от по-

нататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред
мислители, които стимулират мисълта на западния човек
и осъществяват западно-европейската култура.
Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия,
Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява
в учението на Учителя и създаденото от него движение.
Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си
трите предшествуващи, респективно техните учения, като
внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения
Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите
предшествуващи клона.
В досегашното изложение на много места споменавах
за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото
Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега
ще се спра по-конкретно, по-цялостно.
Както казах и в предишното изложение, това Братство,
което е двигателят на световния прогрес и култура, е
невидимо, то е в етерния свят и периодически праща
свои представители между хората, които да дадат нови
импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и
дейност. Всички тези представители на това Братство не
са свързани външно помежду си, но са свързани с този
вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички
са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото
Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на
отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде
от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот.
Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята
във физическото тяло от преди 18-20 милиона години.
То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от
етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното
тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло

на физическия свят в гъстата материя, човечеството
преминава през ред раси и култури. Първата раса,
през която минава човечеството във физическия свят е
така наречената Лемурийска раса, в течение на която
човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През
тази раса постепенно се оформяло физическото човешко
тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса
е просъществувала милиони години. След нея се явява
така наречената Атлантска раса, която се развива на
един континент на мястото на днешния Атлантически
океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е
третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния
свят, а втората на границата на етерния и физическия
свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска
раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния
си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса,
се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката
мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително
преди 300 хиляди години.
Преди потъването на Атлантида човечеството на тази
пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната
част под водителството на Посветени преминава през
северния бряг на Африка и се установява в Египет, който
е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия
северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава
е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която
тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие
египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара
се превръща в пустиня.
Другият клон на преселници пак под ръководството
на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
Скандинавия и преминава в руските степи, като една

част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на
изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби,
където се е намирало едно затворено море, подобно на
Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди
години. Една част от тях, под водителството на Рама
преминава в Индия и след дълги войни с местното
население, което е било остатъци от древна Лемурия,
завладява Мидия и основава първата култура на Бялата
раса, древно-индуската. Друг клон се насочва към
Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води
един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида
те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и
се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на
запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан,
като образува древно-персийската култура. Този народ,
който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които
са продължили векове с останалите на север и изток
- туранците. Организатор и Учител на персийската
култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл
да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е
получавал откровения за тайните на Битието. Светлината
на Слънцето той е считал като външна дреха на едно
Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда,
Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е
виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил
във връзка и който му е предал Великото Божествено
учение, което той предал на своите ученици. Те от своя
страна го предават както на персийския народ, така и в
следващото си въплъщение на други народи по-назапад,
в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез
Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА

БЯЛОТО БРАТСТВО
В древния Атлантис са съществували храмове-школи,

посветени на различни планети, респективно на Слънцето
и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са
били във връзка със съответните планетни духове, от
които те са получавали инструкции за ръководство и
възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил
централното Светилище, откъдето се е ръководела и
направлявала дейността на другите планетни храмове.
Ръководител на този храм на Слънцето е бил един
Велик Водач на човечеството, който е бил представител
на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във
връзка, от когото направо получавал инструкции за
ръководство и възпитание на човечеството. В окултната
история се загатва за този Велик Водач. За него се
загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек,
цар Салимски, който е благословил Авраама, който
става родоначалник на еврейския народ, в когото ще
слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на
Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен,
Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво
се говори в Свещеното Писание за него:
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ -

ЦАР НА ПРАВДА И МИР
1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и

вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови

Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго,
Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог
вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам
му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20)
2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си
свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом
110:4)
3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за
предлежащата надежда, която имаме като якор в душата,
безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на
завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана
първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем
6:19)
4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник
на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се
връщаше от покоряването на царете и го благослови,
комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който
първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски,
сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие,
и няма нито начало на дни, нито край на живот, но
подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам
даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат
свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък
от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли
от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по
тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този,
който имаше обещанието. А без всяко противоречие
по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат
десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се
свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият
Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез

Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато
го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото
по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник,
който не бе по закона на плътската заповед, но по силата
на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва
Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков."
(Евреем 7:1-16)
Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на

Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен,
който впоследствие се преражда като Зороастър и става
Учител на персийския народ. Този Посветен, който се
преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на
Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са
били достигнали висока степен на Посвещение. На тях
той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с
Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от
тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а
другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския
народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната
на пространството, а оттам и езикът на звездите като
език на Космичното Слово, като външен израз на който
се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде
учението за тайната на времето, развитие на космичните
процеси в течение на времето.
Хермес става водител на тези преселници от
Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка
и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и орга-
низира Египетската култура, която според Учителя е
образец на истинска култура, а Египет е била образцова
правова държава, управлявана по принципите на
синархията. Тази египетска култура става изходна точка,

изходна база за развитието както на европейската, така и
на гръко-латинската и западно-европейската култури. В
Египет са посети семената, които се развиват в Западна
Европа.
Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с
Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли
онези преселници от Атлантида, които са минали през
северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик
Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги за-
вежда в Централна Азия и той става Учител и Ръко-
водител на културите на Петата раса в Африка, Азия
и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев
Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността
на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия.
Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен
начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен
начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята
индивидуалност, за което за да се посочи вечният ха-
рактер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше
нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата
на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана
в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим,
със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която
има най-голямо и универсално значение за Авраам. При
тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде
нещо много велико, което послужи като изходна база за
развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса
на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на
Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че
той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са
символ на Божественото учение. Същият символ имаме
употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде

на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е
Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята
Любов.
Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на
Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса
на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като
Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи
като проводник на Великото Космично Слово, което
трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда
и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят
на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус
възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат
всички импулси за развиване на петата културна епоха
на Бялата раса, която се развива в страните на Западна
Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.
Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася
всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния
свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на
Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва,
че станало плът и се вселило между нас. От него са
получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта
всички, които са се явявали като външни представители
на онова велико Братство, за което Учителят казва, че
е носител на всяка култура.
И сега, когато западно-европейската култура е към
своя край и на изток се зазорява новата културна епоха,
шестата по реда си, която се заражда между славяните,
Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник
на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви
и да даде импулс за развитието на новата култура, от
която ще се роди Шестата раса.
Така че, всички импулси в ръководството и развитието

на човечеството идват от Духа на Слънцето и се
предават главно по линията на Зороастър и неговите
ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още
от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде:
Има някои, които са завършили школата с тройка или
са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат
учители и ръководители на човечеството и да заместят
Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник
на Мъдростта на Слънчевия Дух.)
След този кратък преглед ще дам една бегла
характеристика на езотеричния път въобще, след което
ще започна историческото разглеждане на лицата и
техните учения, които са били проводници на Великия
Божи Дух в ръководството на човечеството през
различните епохи.
Ще започна това историческо изложение със
Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя
едно бегло очертание на езотеричния път на развитие.
...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко
се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума.
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави
на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой
неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне
булото на Изида, булото, което покрива тайните на света,
той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота
си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв
пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил
подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И
вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се
обявява против този път на посвещение. Но той забравя,
че в този път има три пътеки и всеки може да избере

една от тях, която е най-подходяща за неговите сили.
Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта,
е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и
по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя
за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното
откриване на Истината и го сравнява с приготовление за
смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта
е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава
през скалисти върхове и пропасти.
Затова във всички школи на мистериите, във всички
окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е
трябвало най-напред да измени начина на живота си, за
да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето
и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол
на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа
на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на
начина на храненето и ново направление на неговия
живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се
променят изцяло.
Това пречистване и тези изпитания са имали за цел
от една страна да калят нервната система и да внесат
мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която
се предлага на Посветения е с много силни вибрации и
той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще
полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова
той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна
система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото
Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа.
Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят,
с други вибрации и сили, на които без упражнения и
изпитания той не може да издържи.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да

влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата
си и разсъждава върху впечатленията, които добива
чрез тази светлина и по такъв начин добива своите
познания за света, който той счита за действителен свят.
А светът на мисълта, на идеите за него е отражение
на този действителен свят. Но има друг един начин на
познание, друго едно отношение към света. Този друг
начин на познание се получава чрез други сетива, по
друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен
свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да
развие съответните органи в него, за да може да получава
впечатления от този възвишен свят. И когато човек
прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец,
на когото е направена операция и пред него се разкрива
един нов свят. След като се отворят духовните очи,
човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който
се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че
го гледа през друго осветление. По-рано той е считал
за реален света, който му разкриват петте му сетива, но
сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е
една от големите опасности, които дебнат човека, когато
навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва:
„Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния
път. Като му се отворят очите, може да се случи той да
изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е
придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в
празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите
ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и
човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в
един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада.
Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване
и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или
ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като
преобразено същество. В последния случай пред него ще
има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената
е възродена от духовния огън."
Всички минаващи през изпитанията на мистериите
описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването
през тези ужаси показва, че съзнанието преминава
от един свят на грубата материя в един по-ефирен
свят, където вибрациите са по-високи и напрежението
на силите по-голямо, вследствие на което ученикът
преживява това много страшно, като преминаване през
ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите
светове човек се среща със същества, зле настроени
срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя.
А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко
това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее
тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в
един висш свят, съвършено различен от този, в който
е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той
преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от
древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога,
че чувствувам приближаването и присъствието Му."
Никой, който не е Посветен, не може да разбере това
преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите
на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат.
И само този, който е имал това преживяване, може да
говори за безсмъртието. Като минава през мистериите,
ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само
тогава той има право да говори за Бога. Само така може
да се разберат думите на Платон, който казва, че само
този влиза във вечния живот, който е преминал през
Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл:

„Блажени Посветените, които влизат в царството на
сенките. Само те намират живот там. За другите там е
нищета и страдание."
Затова учениците в началото на пътя, изправени пред
изпитанията, упражненията и опитите, и работата над
себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички
тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни
страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият
ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи
на математиката, да стане математик? Изпитанията, на
които се подлага ученикът, са като задачите, които се
дават на ученика, който иска да стане математик. Без
разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения
и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят
и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя
за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява
своята нервна система, за да може да издържи на
напрежението на енергиите, с които влиза в контакт.
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие
на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с
възвишените същества в духовния свят, да се запали
искрата на Божествения живот в душата на ученика. До
този момент духът на човека е в спящо състояние, но
след като духът се пробуди, човек става ново същество.
Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи,
който е придобил този живот, е развил в себе си нови
органи. Той прилича на едно растение, което преди е
имало само зелени листа, а сега вече редом с листата
се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са
направили да се явят цветовете, са съществували и преди
в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те
стават действителни, дейни само при появяването на

цветовете. Така също Божествените и духовните сили
съществуват в спящо състояние във всеки човек и те
остават проявена действителност, когато човек мине през
Посвещението, когато с него става едно преобразяване,
каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди
да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където
един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула
като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения,
когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е
завиване в пашкул, през което време трябва да стане
трансформация на силите и материята, за да възкръсне
за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова
Светлина, която е създала всичко, включително и самия
него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава
крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще
бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може
да я улови и да вземе участие в собственото си създаване.
Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път
да работи в него, Посветеният чувства присъствието на
Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече,
че нейните дела, неговата дейност трябва да стане
една брънка от творческото дело на Божествения свят,
на Божественото, което работи в света. Той си казва:
Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава
пределите на моето лично съществуване. То е било преди
моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз
през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще
създава. Моята физическа личност е създание на това
висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене.
Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам,
то ще бъде по-висше от това, което моята личност,
ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е

едно средство за тази творческа сила, за Божественото,
което е в мене. Така Посветените описват преживяването
на раждането и пробуждането на Бога в себе си.
Събуждането на тази Божествена сила става в
окултните школи или храмове на Посвещение, където
ученикът се откъсва временно от ежедневния живот,
докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези
нежни сили. Защото развитието на тези сили не може
да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях.
Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и
са превърнати в творчески сили и духовни наклонности,
той става твърд като диамант и може да излезе от храма
и да премине невредим през всички бури и сътресения
на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава
на непосветените какво е преживял.
Ето какво казва Учителят по този въпрос:
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения
свят, човек трябва да премине през една предварителна
дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не
сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно
влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не
можете да понасяте неговите високи вибрации. Който
е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на
волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне
оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят,
изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и
безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да
се направи този опит за влизане в Божествения свят, след
като човек е преминал през съответната дисциплина на
ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо,

абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва
да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е
невъзможно в градовете. Това е възможно на някое
високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да
се направи в града, изисква се специална стая, заградена
със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд,
външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва
да подозира за съществуването на тази стая. Обаче,
засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не
е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи
към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре,
както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците
трябва да работят за създаването на хармонична аура в
тяхната стая, за да бъде опитът успешен."
Преди да е преживял Великата мистерия на живота,
преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да
познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена,
той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го
намери и вън от себе си.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това
е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на
света и всички същества, и по такъв начин Той се е
ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре
във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем,
движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този
незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата
на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така
да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и
съществата, съществува същевременно и вън от света
на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна
Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е
скрит в природата, Който е скрит в съществата, който

може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила,
която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква
както цялото Битие, така и всяко същество. Това е
задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи
за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди
и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог
в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката
душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква
всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той
може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова
Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява
като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва
в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане
един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че
Христос е Първородният, най-големият брат, роден
преди всичките векове.
И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в
света като Син Божий, като Учител, под ръководството
на Първородния, за да работи за повдигане на цялото
човечество, за с ъ б у ж д а н е т о на Бога във всички
души. Този именно е Първородният, Който работи за
събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази
работа е една Велика мистерия.
Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл
от Учителя:
„Всички древни школи са учили, че човек не може
да познае живота на другите хора, докато не познае
своя живот. Докато не познае Божественото в себе си,
човек не може да познае Божественото и в другите хора.
Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае
Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при
събуждането на Божественото в човешката душа, се

изявява като едно топло чувство, като едно универсално
чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието
за Всеединството в живота. В съзнанието този живот
се проявява като една мека, нежна светлина, която
разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това
преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с
Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да
каже, че познава своя живот, че познава себе си и може
да познае и разбере и живота на другите. Без опитност
никакво познание не съществува. Едва сега хората
започват да изучават Великата мистерия на живота.
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на
човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява
като пролетен цвят под въздействието на Светлината
и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази
опитност са имали почти всички мистици и Посветени
от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка
на човешката душа с Божествения Дух. От този момент
за душата започва нов живот." Учителят казва още:
„Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа,
действува във всички същества. Той говори вътре във
всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с
Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му,
държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа
Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
В допълнение на горната мисъл Учителят казва
още:
„Когато придобиете съвършенството, само тогава
ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и
Истината. Който не е съвършен, не може да разбере
какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако
искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините

на Великия Божи закон."
След това бегло очертание на характера на езотеричния
път ще започна изложението на историческия път на
учението на Бялото Братство, както е вървяло през
вековете. Най-напред ще разгледаме движението на
първия клон на Бялото братство, който започва със
Заратустра от Персия и Хермес в Египет. Ще започна
най-напред със Заратустра.
Обръщайки се към учениците,
Учителят казва:
"Вие сте били с мен в Египет, в
Персия,
в Халдея, в Асирия и Вавилон,
в Палестина, в Гърция, Рим и т.н."
Това, преведено на друг език значи:
Аз съм този, който съм работил
в Египет, Персия, Халдея, Асирия и
Вавилон, Палестина, Гърция и т.н.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Съвременното научно изследване знае за Зороастър

много малко. До осемнадесети век не са знаели нищо за
него. Не са знаели даже името му. Неговите съчинения
и ученията му стават известни на европейците към края
на осемнадесети век, когато през 1791 година един учен-
пътешественик на име Анкетил Дюперон ги открил при
пътешествията си на Изток и ги публикувал. Той открива
голям сборник от религиозни книги на древна Персия,
известни под името Зенд-Авеста, състояща се от шест
части, носещи следните имена: 1) Вендидат, 2) Изешне,
3) Висперет, 4) Иасана, 5) Сироц и 6) Вундаиш и други
второстепенни книги.
Гърците, както и целият древен свят, са знаели за
Зороастър и за неговото учение, което е било синоним
на Светлина и знание. Славата му се носила по целия
древен свят. Философите от александрийската школа
също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те
направили един сборник от мисли от различни негови
съчинения. Епохата на Възраждането възприела с
ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година
под заглавие Зороастър и предсказанията му.
Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците
Зенд-Авеста говори за един древен законодател под
името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия,
се позовава на този предшественик като на първия човек,
с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската
епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като
Цар и Посветен; в египетските предания епохата на

Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на
Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр.
Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я
изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията
е известен като Мелхиседек, цар салимски.
В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия
творец: Кой е първият човек, с когото си говорил? Ормузд
му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше
начело на смелите. Аз му казах да бди над световете,
които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за
победа. И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра
смели хора в прочутата Аирияна-Вайл."
Според окултната наука Зороастър е живял и работил
в Персия преди п о в е ч е от 8 хиляди години:
Според Зороастър в проявения свят работят две начала
- доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се
изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана
Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или
Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл
Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината
и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото
начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата
Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той
нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух
на Слънцето, Космичното Творческо Слово.
Иранците, древните перси, бяха дошли от север
под водителството на техния вожд Посветен, когото
легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ
за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето. Легендата казва,
че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният
меч представя Мъдростта, която отново развива и
издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква

с това, което човек може да добие като духовна сила,
като духовна способност на физическото поле. С тези
сили иранците се заеха под ръководството на Зороастър
да преобразят окръжаващата природа и да създадат
култура. Зороастър посочва на този народ, който беше
изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като
му посочи, че външната Светлина и външният свят са
тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече
Ахура Мазда, Великата Аура. Той им посочи, че това
Същество един ден ще слезе на Земята. С това Заратустра
извърши нещо велико, нещо мощно. Той донесе на новото
следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния
свят човечество, отново възможността да се издигне до
нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат
до духовното заедно със силите, с които работят на
физическото поле. Древният индиец се издигаше до
духовния свят по определен начин чрез практикуване
на йога - специален път на обучение. На човечеството
трябваше да се разкрие един нов път за възлизане в
духовния свят и този нов път го донесе Заратустра.
Това, което донесе Заратустра на човечеството беше
надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл
от духовните висини, заедно със всички същества, който
така да се каже беше паднал, може да се издигне към
тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура
Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили
в себе си. Така чувствуваха иранците своята задача в
света. Те искаха чрез свързване с Ахура Мазда и чрез
получаването на Неговите сили да повдигнат всичкия свят
към духовното, откъдето е слязъл. Те искаха да устроят
своя живот така, че и във външното законодателство
да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното

последствие от учението на Заратустра, с което той
организира персийската държава.
Това течение, което изхожда от импулса на Заратустра,
се разлива впоследствие върху цялото човечество,
защото неговите идеи, неговите мисли, неговото учение
се предават чрез неговите ученици на всички народи
на запад от Иран. От това учение води началото си
западната окултна традиция, за която споменах по-
рано, че произхожда от Хермес. Това е така, защото,
както видяхме, Хермес е ученик на Заратустра още от
Атлантида.
Според учението на З а р а т у с т р а злото, което
съществува в света, всичко, което в него е физически
образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първо-
начално не е било зло, тъмнина, лошо. Първоначално
злото е било добро. Злото се ражда от това, че нещо, че
някои същества, които по-рано, в своята първоначална
форма са били добри, но са запазили тази първоначална
форма за по-късни времена, когато еволюцията е отишла
напред, вместо да изменят тази форма, да прогресират
съобразно еволюцията, те запазили тази първоначална
форма, която е била подходяща за онези първоначални
времена. Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде
от това, че формата на едни същества, които в по-
ранни времена са били нещо добро, остава неизменна
и в по-късни времена, вместо да се измени съответно с
еволюцията. И от сблъскването на една такава пренесена
от миналото форма в едно по-късно време с това, което
е напреднало, от това се ражда злото. Така че, според
Заратустра, борбата между доброто и злото не е нищо
друго, освен борба между това, което в настоящето има
своя правилна, прогресирала форма и това, което пренася

своята стара форма в настоящето.
По този въпрос Учителят казва следното:
„Злото е най-малкото проявено добро. Доброто е
най-голямото проявено добро. С други думи казано:
злото е началото на доброто, а доброто е края на
доброто. Злото се явява при случаите, когато човек се
натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години.
В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното
развитие на човечеството те носят зло в себе си.
Следователно, злото в съвременния живот не е нищо
друго, освен идеите на миналото, които са отживели
времето си. Така че, злото представя отживели идеи,
несполучливи опити на миналото. Днес всичко това
трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи на
миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто
представя нови, Божествени идеи, които дават нова
насока за реализиране на човешките желания. Чрез
доброто човек отправя своите сили към Божествения
свят. И когато ви запитат защо човек не трябва да бъде
лош, ще кажете: Човек не трябва да бъде лош, за да
не повтаря своето минало. Защо трябва да бъде добър?
- За да постигне целта на своя живот, да влезе във
Великия свят на Битието. Значи, злото е изминатия
път, по който човек не трябва да се връща. Доброто
е пътя, по който човек вече върви, за да реализира
своите желания по нов, Божествен начин и да разбере
смисъла на живота.
Ще облека идеята си със следния пример: Представете
си, че сте живели известно време на северния полюс.
След това с движението на Земята се движите и вие и
дохождате до екватора. Времето, което сте употребили
докато стигнете до екватора, се равнява приблизително

на 25 хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се
върнете отново на северния полюс? - Вие непременно ще
умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго,
освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото
представя ледена епоха, леден период, който носи смърт
за човечеството. Едно време там е имало условия за
живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой
попадне при тия условия днес, непременно го очаква
смърт. Това е връщане назад. Да се върнеш назад, това
е смърт; да вървиш напред, това е живот. Ето защо днес
никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който
някога е вървял, защото там вече условията на живота
са се изменили."
Учителят казва още, че принципът, от който
произхожда злото, не е лош сам по себе си, но че злото
се ражда от това, както казва Христос, когато ново вино
се налива в стари мехове.
Във времето на вавилонското робство на евреите
Заратустра е бил прероден във Вавилон като Учител под
името Заратос и по този начин евреите влязоха в пряк
контакт с неговата Мъдрост, защото техните по-първи
хора там бяха ученици на Заратос. От друга страна
Мойсей е бил още от Атлантида един от учениците на
Заратустра и по този начин той предаде по особен начин
учението на Заратустра.
Ще цитирам две мисли от Зенд-Авеста и ще завърша
изложението за Заратустра.
В четвъртата книга Иасана е казано;
„Слушайте с ушите си онова, що е съвършено и
изследвайте го добре, с ясен ум, за да може всеки от
нас да знае що трябва да прави за тялото си, преди да
настъпи Великият ден. Защото ние ще получим награда

за поучението, което сме прилагали."
„Двата първоначални духа - и самите те са добили
названието си според двете си естества: едното добро,
другото - зло по мисъл, по думи и по дела. От тези два
духа Мъдрият дух е съумял да избере правдивостта,
което не е направил духа на заблудата."
„И двата духа са се срещнали в самото начало, за да
образуват първото създадено същество и да го надарят с
живот и със смърт. И така ще бъде със всички същества
до свършека на света: злото ще отиде при злия дух, а
чистата мисъл - при справедливия дух."
„От два духа злият дух е предпочел престъпните дела.
Доброто е било предпочетено от твърде благодетелния
дух, който има за облекло Небесната Светлина и който
се нарича Ахура Мазда."
„Не променяй никога чуждестранните имена, с които
Бог е означил нещата и съществата. Защото съществуват
имена, които притежават неизразима двигателна сила,
вложена в Свещените неща."
Както при всички Велики Учители, така и при
Заратустра, учението имало две страни - външна,
достъпна за широките народни маси, и вътрешна, която
е достояние само за малцина. И Христос казва на
учениците си: На вас е дадено да познаете тайните на
Царството Божие, а на народа се говори с притчи. Така
и Заратустра е имал вътрешна школа, в която само на
подготвените души е разкривал конкретно пътя за връзка
с Ахура Мазда и със светлите същества. Тези подготвени
души той поставил във връзка с Великия Слънчев Дух,
с когото и той е бил свързан. Това, което ученикът е
преживял във вътрешната школа, наречено мистерии,
е била тайна на самите мистерии и не е била правена

достояние на широките народни маси. Мистериите на
Заратустра са известни под името мистерии на Митра
или Мистериите на огъня. В тези мистерии учениците
са минавали през ред изпитания и Посвещения, докато
се пречистят и организират духовните си тела, за да
станат готови, за да могат да издържат на вибрациите на
Слънчевия Дух, с когото искат да влязат във връзка.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Както казах в предишните страници, Хермес е

Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник
на Заратустра. Той става водач на преселниците от
Атлантида, които минават по северните брегове на Африка
и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач
на преселниците, които минават през северните брегове
на Европа и се упътват към Централна Азия.
Едуард Шуре, автор на Великите Посветени,
говорейки за Хермес казва:
„Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност,
която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини,
без съмнение има връзка с първото миролюбиво
размесване на Бялата и черната раси в страните на
Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската
епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману
и Буда. Той означава в едно и също време един човек,
една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик
човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата,
свещеничеството, са пазители на преданията. Бог
- планета Меркурий, уподобен в сферата си на една

категория духове, посветени в Божествените тайни. С една
дума, Хермес е представител на Свръхземната област на
Небесното Посвещение. В духовната икономия на света
всички тези неща са свързани с тайните сходства като
с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги
обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването
му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли
Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита
като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва:
Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам
тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в
която свещеничеството, кралската власт и магистратурата
са се намирали само в едно у п р а в л я в а щ о тяло.
Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха
царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси,
нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия
е съществувала вече. Науката на свещеничеството е
била написана с йероглифи върху колоните и стените
на гробниците. Когато значително нараснала, тя била
пренесена в библиотеките на храмовете."
Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги,
които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод
на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа
останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се
съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото-
Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която
ще остане връх и център на египетското Посвещение.
Видението на Хермес се намира в началото на книгите на
Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното
египетско предание е достигнало до нас под една алек-
сандрийска и малко изменена форма. Затова някои
считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били

писани от някой от александрийската епоха или съвре-
менник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и
го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря
на Истината, защото всичко, каквото се приписва на
Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина,
което прониква цялата природа.
Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват
главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена
книга, известна под името Кибалион, която е предавана
от уста на ухо в течение на хиляди години и която е
излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител
на ученик до началото на двадесети век, когато е била
отчасти записана от трима Посветени в херметичната
Мъдрост.
Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не
увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази
тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия
Египет, която съдържа основните принципи, законите и
методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя
е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да
скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една
символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22
листа се съдържат принципите на Божествената наука,
а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи
за приложение на тези принципи.
Тук трябва да причислим и Смарагдовата
таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес
за творческото Слово.
Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и
Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е
една от най-древните египетски книги.
В гръцкия превод, издаден с името на Хермес

Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени:
Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и
Девицата на света. Освен тях там има и части от
други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги
и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.
В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в
което е изнесена доктрината и учението за Словото и
творческата еволюция. В това видение на Хермес се
разкриват всички тайни на Битието и живота. В него
той има среща с Озирис, Божествения Разум, който
му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил
потънал в дълбоко размишление върху произхода на
нещата, духът му се издига високо в пространството
и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си
ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният
Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти,
Хермесе? — му казал гласът. Хермес отговорил: Желая
да съзерцавам Източника на съществата, о Божествени
Озирисе, и да позная Бога. - Ще бъдеш задоволен, му
отговорил Озирис и започва видението.
Веднага Хермес се почувствал облян с приятна
Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали
пленителните форми на всички същества. Но внезапно
страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху
него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с
дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от
пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки
огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали
до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и
отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал
в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му
и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра

ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от
мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не,
казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш.
Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която
най-напред видя, е Божественият Разум, който с
могъществото си създава всички неща заедно с образите
на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал
след това, е вещественият свят, където живеят земните
хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините,
е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът,
тяхното съединение е Животът.
Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва
Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези
на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете
на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова,
което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово,
Свещеният Огън, творческата дума.
- Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност
да видя живота на световете, пътя на душите, покажи
ми от где иде човек и накъде отива?
- Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни
очи и гледай.
Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният
простор, звездното небе го обгръща със седемте си
сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса
като натрупани над главата му, като седем прозрачни
и концентрични кълба, на които той заемаше звездния
център. Последното се опасваше от Млечния път. Във
всяко кълбо се движеше по една планета, придружена
от по един гений с различни форми, знакове и Светлини.
Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им
движения, гласът му каза:
- Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте

сфери на всеки живот и през тях падат и се качват
душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото-
Светлина. Всеки от тях господства над една от областите
на духа, над една от фазите на душите. Най-близкият
до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка
и увенчан със сребърен сърп. Той господства над
ражданията и умиранията. Той освобождава душите от
телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният
Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се
души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе
блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето
душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея
геният на Слънцето издига тържествено лампадата на
вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на
правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните
облаци Юпитер д ъ р ж и скиптъра на Върховното
Могъщество, което е Божественият Разум. На границата
на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото
на Всемирната Мъдрост.
(В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени
латинските имена на планетите, понеже западната
традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си
служили с други имена, както и различните митологии
си служат с различни имена, но всички имат основата
си в древното езотерично предание.)
Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда.
Хермес казва:
- Виждам седемте области, който съдържат видимия
и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото-
Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги
управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи
мой, как се извършва пътешествието на хората през

тези светове?
- Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе
да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо?
Това са зародишите на душите. Те живеят като леки
пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви
грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от
сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло.
При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно
чувство, съобразено със средата, която населяват.
Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все
по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение.
Така се извършва падението на душите, които идват от
Божествения етер. Все повече и повече пленявани от
материята, все повече и повече упоявани от живота, те
се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки
минавайки през областта на скръбта, на Любовта и
смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и
ти самият въздишаш, задържан от огнения център на
Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна
мечта.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес.
- Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях
загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на
небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при
необузданото си и безразсъдно обикване на материята
тя забрави произхода си, Божествената искра, която се
намира в нея и която би могла да стане по-бляскава
от звезда, се завръща в етерните области като атом без
живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите
елементи.
Учителят разглеждайки този въпрос за произхода,
развитието и падането на душите, казва следното:
„Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи,

т.е. казваме, че този център, тази точка започва да
радиира. Всеки лъч представлява отделно същество.
Когато тези същества влязат във връзка с външната
среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния,
тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение
в характера на тези същества е причина за различието,
което съществува между тях. Различие съществува
не само между хората, но и между духовете, между
ангелите, както и между най-напредналите същества.
Това се дължи на ред външни причини. Значи до
известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че,
Безграничното определя отношенията, както и формите
на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква
особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната
среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се
върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени.
Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е
било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че
каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най-
малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик
трябва да знае, че по никой начин не може да измени
първоначалната посока на своя път, докато не постигне
целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки
дух във вселената е точно определена и той трябва да
върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите
и условията за развиване на неговата деятелност. Ако
някой се противи на този ред на нещата, той трябва да
се върне назад и да се погълне от общия център."
Видението на Хермес продължава. При думите на
Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва.
В този момент ревяща буря го обвива в черен облак.
Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там

човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни
и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни,
всред нечувани охкания и проклятия.
- Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно
останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се
свършва с разрушаването им, което е лишаването им
от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват,
седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай
ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват
отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни
от тях наново падат на Земята, като орляци птици под
влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане
на крилата достигат до най-високата сфера, която ги
привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново
добиват способност да съзерцават Божествените неща,
но този път те не се задоволяват с отражението всред
мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от
него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с
добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи,
или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено,
което се отразява и върху делата им. Погледни как те
се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една
от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от
нея гений.
Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето,
най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново
се изкачват до Отца, като вземат място между творците,
тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко
се свършва, всичко започва наново и това продължава
вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте
принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост,
Блясък, Наука, Безсмъртие."
Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на

мистериите и то е препрочитано на онези, които минават
през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е
казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният
Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите
наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на
лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно
с числата и законите на вселената. Видението на Хермес
прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини
на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е
друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за
Мъдреца то е безграничния простор, където се движат
световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе
си вечните числа, призивните знакове и магическите
ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да
ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава
простора на границите му. Също така един и същи закон
управлява всички светове."
Седемте гении на видението на Хермес са седемте
деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите
ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и
седемте архангели на християнското откровение и т.н.
Числото седем съдържа в себе си седемте принципа
на вселената, които се отразяват в седемте цвята на
дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също
в строежа на човека, който по същество е троичен, но
седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена
на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш
- жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати
- животинската душа, беш или бе - разумната душа,
шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух.
Този седморен строеж на човека се среща във всички

езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор,
в съвременната западна окултна наука и пр.
Учителят казва: „Числото седем е мистичният
диаметър на вселената."
Това, което изложихме от видението на Хермес е само
една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението
на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл
от Хермес в този дух:
„Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността
на пространството и на времето. Там звучи песента на
звездите, гласът на числата, хармонията на сферите."
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета
- един образ на тази мисъл. За да изучите Божествените
мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да
се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните
седем небеса.
Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво
движат със себе си сферите? - О, изгубени или спасени
души, те казват, те пеят, те движат вашите съдби.
В книгата Асклепиус Хермес се разговаря със своя
ученик Асклепиус. В този разговор Хермес казва на
Асклепиус: „Никоя от нашите мисли не би могла да
схване Бога, нито някой език да Го определи. Онова,
което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да
бъде схванато от нашите сетива. Онова, което е Вечно,
не може да бъде измерено с късата мярка на времето.
Защото Бог е Неизразим. Наистина, Бог може да надари
някои от избраниците си със способността да се издигат
над естествените неща, да видят известно сияние
от духовното Му Съвършенство, но тези избраници
не намират думи да предадат на обикновен език
невещественото видение, което ги е карало да потреперят.

Те могат да обяснят на човечеството второстепенните
причини на създанията, които минават пред очите им,
като картини на всемирния живот, но Първичната
Причина остава забулена и не бихме успели да я
разберем, освен като преминем през смъртта."
В книгата се говори за смъртта му като за зами-
наването на някой Бог. Там се казва: „Хермес видя
цялостта на нещата и след като ги видя той разбра, и
след като разбра има силата да прояви и открие това.
Той написа онова, що бе мислил. Той скри по-голяма
част от онова, що бе написал, като в едно и също време
мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите
поколения да издирят тези неща. И той като заповяда
на своите братя - боговете - да му служат като свита,
се изкачи при звездите."
От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за
Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват
в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател
Масперо в своята книга Древната история на
източните народи казва: „Научната и езотеричната
теология е монотеистична още от времената на древната
империя. Твърдението за основната единственост на
Божието съществувание формално и с голяма енергия е
изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог
е един единствен, Онзи, Който по същност съществува,
единствено жив по вещественост, единствен Творец
на небето и земята, Който не е роден. В едно и също
време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е
Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството
на Божието естество, способствуват за безкрайното
Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност,
Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична

Доброта. Той създава собствените си членове, които
са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези
второстепенни богове, считани като идентични на
Единствения Бог, може да образува свой тип, от който
произлизат по същия начин други по-долни типове."
В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на
света се казва: „Онова, което се намира между земята
и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и
хармония. Тези области са добили от нашите прадеди
разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони,
трети - небесна твърд. Там обитават два вида души:
онези, които са освободени от телата и тези, които не са
придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря
на тяхното достойнство. В най-високата област се
намират Божествените и царствените души. По-ниските
души се намират по-долу и съвсем долу. Средните
души се намират в средната област. Така сине мой,
Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат
от най-високите зони. Душите, които се освободят или
изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако
обаче не са направили нещо противно на достойнството
на естеството си и на Божествения закон. В противен
случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните
области, според важността на погрешките и съгласно с
отпадането на могъществото и на достойнството им. Това
Провидение също така отвежда други души, по-малки по
могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища
в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се
намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението
на вселената: единият е пазител на душите, другият е
техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното
обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска,

според заповедта на Бога."
Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите
или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най-
значителното литературно провидение на древния Египет,
казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея
се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали
в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му
служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка.
Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и
произхода на света, се намират в тази книга.
Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се
съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата
на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост
виждала в него едно Божество, което могло да се намери
преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно
от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите.
Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната
същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен
с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от
това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата
изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена
с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават
до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото
на юг от полето на Хотеб и на север от полето на
Скакалците там, където боговете на зеленината се мият
в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час
на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки
от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към
Вечната част на човешкото същество се отнасят като че
това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се
поставя името на покойника. Така че този, който влиза в

духовната част на света, сам се означава като Озирис. И
затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис
Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира
Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва,
че съществото Озирис е най-съвършената степен на
съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята
за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето
изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо,
въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща
ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви
след този този небесен водител и нека той бъде твоят
гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти
и бъдещите ти съществувания."
Книгата на мъртвите е имала огромно значение
както за целия Египет, така и върху всички страни
и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга
Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули
да говорят жреците в техните страни за Книгата на
мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли
под главите на мумиите като предсмъртно напътствие
и този Жрец беше им казвал под символическа форма
задгробното пътешествие на душата, според названието
на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили
с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет,
смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата
след напускането на тялото. Нейното изкупление в една
горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата
й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад
глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице;
появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от
Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването
й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим

за влиянието на тази книга и за целия преврат, който
египетското Посвещение е извършило върху духовете
със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
„Тази глава е била намерена в Хермополис, написана
със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред
ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля
Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да
ревизира храмовете. В нея била записана песента на
химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл
намерения камък в кралския храм. О, велика тайна,
извикал той. След това той не виждал вече, не чувал
вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието
на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се
приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито
риба."
В най-тайнствената херметична книга Кибалион,
която както казах е предавана от уста на ухо от времето
на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил
записан отчасти от трима Посветени в херметическата
Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка
в течение на хилядите години, през което време се е
предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея
е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес,
изразено в най-блестяща научно-философска форма,
която няма равна на себе си и в съвременната епоха.
Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат
за основа на едно истинско научно познание за света
и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези
принципи са легнали в основата на всички философски
и религиозни учения от древността до днес. От тях се
е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия,
който въз основа на тези принципи е написал книга

под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей,
халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит
и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански,
александрийците, арабите и цялото Средновековие.
Ще изложа накратко тези принципи тъй както са
формулирани в Кибалиона:
1) Първият принцип е наречен принцип на мен-
тализма или принцип на ума. Според този принцип умът
лежи в основата на света. Всичко в света е ум. Умът
и Духът са едно и също нещо, като умът е външната
страна на Духа.
2) Вторият принцип е наречен принцип на аналогията
или съответствията. Според него това, което е долу е
подобно на това, което е горе; и това, което е горе е
подобно на това, което е долу, за осъществяване на
единството на света.
3) Третият принцип е наречен принцип на виб-
рациите. Според този принцип всичко в света трепти,
вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По
закона на вибрациите се предават всички енергии в
природата.
4) Четвъртият принцип е наречен принцип на
полярността. Според този принцип всички енергии,
които излизат от космичния ум в своето проявление, се
поляризират на положителни и отрицателни.
5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма,
според който навсякъде в природата и живота има
прилив и отлив, които се редуват в точно определени
интервали.
6) Шестият принцип е наречен принцип на при-
чинността. Според него всяка причина поражда следствие
и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички

причини стои Първата Причина - Великото Цяло.
7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или
на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора
поляризация и се явяват като възходящи и низходящи.
Учителят нарича тези седем принципа принципи на
природата и казва, че всеки процес, явление в природата
и живота минава през седем фази, в които се проявяват
седемте принципа на природата. В окултната наука те
са познати под името седемте херметични принципа,
понеже са били за първи път формулирани от Хермес.
За Хермес цялата природа и цялата видима вселена
е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според
него всички процеси и явления, които стават в природата
и вселената, са израз на известни духовни процеси.
Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това,
което е горе; и това, което е горе е подобно на това,
което е долу. За него явленията, процесите и фактите
от физическия свят са азбука, език на боговете, език на
Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова
за него цялата природа е отворена книга, по която може
да се чете това, което Духът пише в нея.
Светлината, която Хермес запали в Египет, озари
целия древен свят. При него идваха да се учат от всички
краища на света. И след като преминаваха през курса на
учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха
Вечната Светлина в своите страни, където основаваха
храмове на мистериите, в които събираха ученици и им
предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили
от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот,
Платон и много други гръцки философи. Тук са учили
и финикийските Посветени, най-известен от които е
Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес.

Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и
александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея
или по-право във Вавилон беше прероден, както казах
Заратустра като Учителя Заратус.
От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в
Рим, откъдето проникна в Западна Европа.
И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше
култура и се развиваше наука, философия и изкуство,
защото всичко расте и се развива под влиянието на
Светлината.
Тази Светлина се носи от представителите на онова
Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и
носи културата.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Индия е страната, в която се развива първата

култура на Бялата раса. Бялата раса се развива, според
окултната наука, от петата подраса или култура на
Атланската раса. Тези предци на Бялата раса са били
изведени от Атлантида от един Велик Водач и са минали
през Северна Европа, като са се пръснали по цялото
протежение на Северна Европа, като централното ядро
достига в централна Азия, където е сега пустинята Гоби,
където се е намирало едно вътрешно море. Около това
море Бялата раса е била възпитавана и оформявана в
течение на хиляди години. След една катастрофа с тази
страна, която е засипана с пясъците на пустинята, за да
се заличат следите на това първо отечество на Бялата
раса, те се разселват из руските степи и в областта на

Кавказ и на юг от Каспийско море. Оттук едно ядро от
Бялата раса под водителството на Рама потегля на юг
и навлиза в днешна Персия и Афганистан и западните
предели на Индия. Тук остава едно от централните
ядра на расата, която под водителството на Заратустра
организира първата държава на Бялата раса. Друга част
от това ядро преминава постепенно на изток в Индия,
където е живяло население, останало от черната раса и в
дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла
Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното
население и само в известни области остават чистите
преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите
в Иран арийци.
Като организатори и ръководители на расата в
Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така
наречените седем Велики Риши, които организират
духовния живот на народа и редом с него и неговия
обществен живот. От тях водят началото си Ведите,
Свещените книги на индусите, които дълго време са
били предавани устно и чак по-късно се записват. Този
Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени
Писания е известен под името Ману, а както казах
по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек,
е изложил пред своите ученици законите и методите,
по които трябва да се ръководи и организира животът
на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са
предавани отначало устно, но впоследствие са записани
под общо заглавие: Законите на Ману.
В началото на този сборник е изложена в много сбита
форма идеята за създаването на света, пораждането на
Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам
самото описание на сътворението, ще дам началото на

самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши,
се обръщат към Ману да им изясни законите, по които
да работят за организиране живота на народа.
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който
седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по
подходящ начин, се обърнали към него със следните
думи:
2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в
съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи
живота на четирите главни и на смесените касти."
3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността
на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите
от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така
запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното
почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте..." и
почва да им излага законите и методите на живота, като
започва с учението за сътворението на света."
5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим,
недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено
потънал в дълбок сън."
6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим,
но създаващ всичко това, великите елементи и всичко
видимо, изявил се с непреодолима творческа сила,
разсейвайки тъмнината."
7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата,
невидим, вечен, включващ в себе си всички създания,
непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло
различни същества, той отначало създал Ведите и
поставил в тях Своето семе."
9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно

на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама,
Прародител на целия свят."
10. „Водите се наричат Нара, защото водите дейст-
вително се явяват производни на Нара. Тъй като те били
неговото първо местопребивание, той затова се нарича
Нараяна."
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъ-
ществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух
(Пуруша), който се слави в този свят под названието
Брама."
12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това
яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл
го разделил на две половини. (Една година на Брама се
равнява на следното число: 3'110'400'000'000).
13. „От тези две половини Той създал небето и земята,
и между тях средната сфера, осемте страни на света и
вечното хранилище на водите."
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното
чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а
от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо
качеството самосъзнание и господстващо."
По-нататък продължава да излага пътя, по който се
извършва световното творчество и законите, по които се
организира животът на народа.
Направих това встъпление, преди да изнеса накратко
учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се
види, че и в Индия още от началото на Първата раса
се преподава учението за Първичното, Непознаваемо
Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама
- Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е
проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез
Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа,

по времето, когато в Египет работи Хермес, славата
на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят
казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме
при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те
са имената, под които се е изявил проявеният Бог на
Земята.
Шри Кришна се явява като обновител на брах-
манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги
на индусите дадени от седемте Велики Риши, които
са били поставени от Великия Водач на Бялата раса.
Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик,
е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите
Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение,
което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено
във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който
човек може да достигне съвършенство и да се слее с
Бога. И затова, който върви в пътя на съвършенството,
Ведите вече не са необходими за него. Затова във втория
разговор, 46 стих, Кришна казва: „Ведите са толкова
полезни за просветения брахман, колкото една щерна
посред място заляно с вода." Това не значи, че той отрича
Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което
допълва Ведите.
В Бхагават Гита, което п р е в е д е н о з н а ч и
Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим
ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата,
чрез които ученикът може да достигне съвършенство.
Между другото той се представя пред Аржуна като
въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса,
Който е Създател на цялата вселена с всички същества
в нея и Който ръководи развитието на всички същества
в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също

така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог,
Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса
за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в
проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от
тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна
преди повече от пет хиляди години.
Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки
един от тези разговори той дава един път, по който може
да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно
накратко различните пътеки от този Свещен Път, който
води към съвършенство.
Учението за Абсолютното Същество

„Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от
Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно
пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност,
постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато
човек върши дела без привързаност, наистина достига
Всевишния. Из начало, като породил човечеството чрез
жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се
размножавайте. Нека тя ви бъде подател на желанията.
С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят
вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете
висшето добро.
При изникването на Деня из Непроявеното избликва
всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко
проявено се разтопява в Непроявеното, името на което
е ТО. Това множество от същества, що се проявява
много пъти, изчезват при идването на Нощта. По висше
повеление те отново се появяват при изгрева на Деня.
Наистина по-горе от това Непроявено има друго

Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички
същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено,
Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият
Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това
е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да
достигне само чрез непоколебима преданост към него...
В него обитават всички същества.
Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което
като се знае, се постига безсмъртие - безначалната
Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава
и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко.
То свети с всички усетоспособности, без обаче да има
каквито и да е сетива, непроявеното - ТО поддържа
всичко, свободно от качества, то се радва на качества.
Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно,
както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо,
близко - под ръка - и много далече е ТО.
Неразделено между съществата и все пак разделено
- обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на
съществата. То поглъща и То поражда.
ТО, Светлината на всички Светлини, казват било
отвън тъмата. Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез
Мъдростта трябва да се постигне, що прониква в сърцето
на всички.
Върховният Бог е поселен еднакво във всички
същества, Нетленен в тленното - който така вижда, той
вижда.
Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко.
Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното
Едно."
Учението на Кришна за Словото

„Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да
извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз
не се бърках никога в делата, всички хора наоколо
биха последвали моя пример. Тогава световете биха се
превърнали в развалини, ако Аз не работех."
„Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой
мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда
и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай
борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение,
пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не
е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не
действува по него, е заблуден във всяко знание, значи
този безумец тича към погибел."
„Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван,
Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку.
Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци.
Тази йога с време западна в света. Същата тази древна
йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой
приятел. Тя е върховна тайна."
„Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по-
рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв
си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм
се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная
всичките си въплощения, но ти не знаеш своите."
„Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на
всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която
е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена
Сила. Когато правдата запада, а неправдата се въздига,
тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба
на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се
раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в

смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето
Божествено раждане и дейност, в тяхната същност,
когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в
Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени
с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от
огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие.
Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги
посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни,
са все Мои."
„Който Ме познава като такъв, що се възрадва
на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае
като Могъщ Владика на всички светове и като любящ
всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда
навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще
го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден
в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички
същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият
начин на живот."
„Между хилядите люде едва един се стреми към
съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един
познава Моята Същност."
„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и
егоизъм е основното подразделение на Моята природа.
Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя
природа, висшата, що съставя елемента на живота и която
държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества
- Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в
Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко
това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм
разумът на надарените и разум и великолепие на всички
прекрасни неща."
„Знай, че хармоничното, деятелното и инертното

естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става
въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият
този свят заблуден от тази природа на трите качества,
не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се
прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена
от качествата, тези, които идват при Мен, преминават
през тройния покров на мая."
„Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан,
който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да
е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори
такова божество и от него получава изпълнение на своите
желания, като всъщност Аз допущам това."
„Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата
съществена природа се нарича себепознание. Еманацията,
която е причина за пораждане на съществата, се нарича
дейност. Знанието за елементите засяга Моята временна
природа, знанието за Светещите Деви се отнася до
жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за
Мен като облечен в тяло."
„Който при напущането на тялото си заминава с
мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето
битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли
човек при напущането на тялото, при това същество той
отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо
винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум,
пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен.
Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за
Мен - който така напуща тялото си, достига върховния
Път. Който просто размишлява върху Мен, без да
помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното
си естество Аз прониквам целия този свят. Всички
същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в

тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в
края на една мирова епоха. В началото на друга мирова
епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която
е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички
тези множества безпомощни същества чрез силите на
природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко
движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената
се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен
в човешка форма, непознаващи моята висша природа
- великият Господ на съществата."
„Аз с ъ м Б а щ а т а на тази в с е л е н а , М а й к а т а ,
Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който
трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам
топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм
безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие."
„На тези, които се покланят само на Мен, без да
мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени,
Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите
Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също
Мен боготворят, макар това да е противно на древното
правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на
всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме
познават и затова грешат."
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото
и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг
и да извършваш, прави това като приношение на Мен.
Така ще се освободиш от веригите на дейността, що
дава добри и лоши плодове. Сам, уравновесен чрез
йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш
свободен. Аз съм Един и Същ към всички същества,
никой не Ми е омразен, нито скъп. Ала наистина тези,
които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз

съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не
погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен
принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал
хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш
Мен за висша цел."
„Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши,
не знаят, Моето появяване. Защото Аз съм началото на
всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме
знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света,
той едничък между смъртните незаблуден, е свободен
от всякакъв грях."
„Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха
родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази
раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен.
Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен
захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в
тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството
тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта."
„Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на
всички същества - началото, средата и края на всички
същества."
„След като изрежда всичко най-велико и славно,
което се е проявило в света, и че всичко това е Той,
Кришна казва: На творението началото и краят, а също
и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето.
Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата
А. Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят,
чието лице е обърнато навред. И това, което е семе на
всички същества, то съм Аз. Нито има някъде нещо,
подвижно или не, което може да съществува вън от
Мен. Нямат край Моите Божествени сили. Това, което
ти изказах само указва за Моята безконечна Слава.

Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че
изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като
прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си,
Аз пребивавам в нея."
„Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме
съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност
и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен,
чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от
привързаност, без омраза към което и да е същество,
той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги
уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра,
по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят
на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното,
Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат
и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко,
радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при
Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове
са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят
на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен
и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще
живееш в Мен завинаги."
„Който Ми служи изключително чрез йога на
преданост, той като надмогва качествата е пригоден
да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището
на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на
Вечната правда, на Безконечното блаженство."
„Една част от Моето Собствено Себе, превърната
в света на живот, заключен в един безсмъртен дух,
привлича около себе си обвивката на материята, в която
се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този
блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят,
блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай,

изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам
съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам
сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като
ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на
въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз
ставам четирите вида храна."
„Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка
памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм
това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм
наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
„Две са енергиите на този свят - разрушима и
н е р а з р у ш и м а . Всички същества са разрушимата
енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
Най-висшата енергия е наистина тази, която се зове
Върховно Себе - което прониква всичко и поддържа
трите свята - Неразрушимият Господар. Понеже Аз съм
над разрушимата и стоя по-високо и от неразрушимата
енергия в света, затова във Ведите Аз съм наречен
Върховният Дух. Който незаблуден така Ме познава,
като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с
цялото свое същество."
Ученията за природата, духа и материята

„Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и
двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения
и качества са родени от материята. Знай, че трите
качества на материята - хармония, движение и инерция
(сатва, раджас и тамас), са от Мен, защото Аз прониквам
материята, но не Аз съм в тях, но те в Мен. Целият този
свят, забулен от природата на трите качества, не Ме
познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква
през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое

Божествено покривало причинено от качествата. Тези,
които идват при Мен, преминават през тройния покров
на мая."
„Материята се определя като причина за пораждане
на причинни следствия. Духът се определя като причина
за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в
материята си служи с качествата, родени от материята.
Привързаност към качествата е причина за неговото
раждане в добри и лоши условия."
„Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ
е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така
именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй
различава Духа и материята с нейните качества, при
каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден
пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че
Себето е бездейно, той вижда."
„Хармония, движение, инерция, това са качествата
родени от материята. Те здраво връзват в плътта
неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията
поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва
чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението, страсто-природата, знай е източник за
привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с
тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията,
знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички
обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност,
разпуснатост и леност. Хармонията привързва към
блаженство, движението към дейност, а инерцията,
бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде
хармонията преодолява, надвива над движението и
инерцията, а другаде - движението надвива хармонията
и инерцията, на трето място - инерцията надвива над

хармонията и движението."
„Когато Мъдростта-светлина се струи из всички
двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията
се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия,
предприемане дела, безпокойство, желание - това
са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината
вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата
- тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От
Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия;
безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също
и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в
хармония; деятелният обитава в средата, а инертният
отива надолу, обвит в най-противни качества."
„Когато познавачът не вижда друг проводник
освен качествата и познава това, което е по-високо от
качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитате-
лят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела
произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и
мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
Път за въздигането на човешките души

Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които
се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни
методи, по които душите могат да стигнат съвършенство,
като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово,
което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се
дава един специфичен метод, посочва се една пътека от
общия велик Път. В следващите редове ще посоча най-
характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към
високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в
Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма
вътрешна борба, която е описана в първия разговор,

озаглавен Отчаянието на Аржуна.
Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия.
Това е една от шестте системи на индуската философия,
тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория
разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти
давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно
с йога. (Друга една от шестте системи от индуската
философия, която учи за медитацията). И проникнат
от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата.
(Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него,
освен ако го вършим от дълг, от Любов).
В тази разговор отначало Кришна излага учението
за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не
може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда,
нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде.
Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да
бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка,
на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се
за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл
се учи, че човек от всичко събира опитност, която е
необходима за неговото развитие и въздигане).
„Ведите говорят за трите качества или форми на
енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас
- движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина,
невежество. Издигни се над тези три качества, над
двойките противоположности, винаги укрепен в чистота,
равнодушен към притежание, изпълнен със Себето.
Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна
с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид
само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от
делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай
към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят

с Божественото и се отказваш от всяка привързаност,
винаги еднакъв в успехи и злополука."
„Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от
плодовете на делата си и освободени от връзките на
раждането отиват в блажено обиталище. И този, чийто ум
е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред
удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той
се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените
чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар
той да се владее. Завладял всички чувства, той трябва
да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел.
Който владее чувствата си, неговото разбиране е върху
добра основа."
„Дисциплинираното Себе, което се движи между
чувствени предмети, с чувства свободни от всяко
привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига
Мир (нирвана). Посред този мир изгасват всички мъки,
понеже на този, чието сърце е омиротворено, разумът
скоро достига равновесие. За нехармоничния не може
да има чист разум, нито съсредоточение. Който няма
съсредоточение, не може да има мир, а който няма мир,
как може да изпита блаженство."
Трети разговор: Йога чрез дейност. Кришна казва:
В този свят има два пътя, както казах: пътя на йога
чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на
йогите. Човек не може да достигне свобода от дейност
чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне
до съвършенство чрез отрицание. И едва ли може
някой да остане и за миг в бездействие, защото всеки
човек неудържимо се стреми към дейност, подтикнат
от качествата, които му са присъщи по природа. Който
е завладял своите органи на действие, но с ум се опира

върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек
се нарича лицемер. Обаче, който контролира чувствата
с ума и чийто органи на действие са освободени от при-
вързаност, такъв човек извършва йога чрез дейност, и
той е достоен.
Върши прави дела, понеже дейността стои по-горе от
бездействието, а и не можеш да поддържаш тялото си без
работа. С жертва хранете Светещите, дано Светещите да
хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете
висшето добро. Защото хранени от жертвата Светещите
ще ви даруват радостите, които желаете. Крадец
наистина е този, който се радва на даденото от тях, без
да им възвърне нещо. Праведните, които се хранят от
останките на жертвата, са свободни от всякакви грехове.
Но нечестивите, които приготвят храна само за себе си,
те наистина ядат грях. Съществата се поддържат с храна,
храната произраства от дъжда, дъждът произхожда от
жертвата, а жертвата иде от дейността. Знай по-нататък,
че дейността произтича от Брама, а Брама произхожда
от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква,
Вечно пребивава в жертва."
Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела
са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на
Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли
всяка привързаност към плода от дейността, винаги
доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо,
макар и да действува. Който не се надява на нищо, с
ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като
действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от
всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките
противоположности, без завист, уравновесен в успех и
загуба, макар и да действува, той не е свързан.
Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с

мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви,
на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният
жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който
в своите дела медитира върху Вечния. В следващите
стихове след като изброява различните видове жертви,
Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така
принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени
от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен.
Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга
жертва на предмети. Всички дела в своята съвокупност
се завършват в Мъдростта. Научи това чрез ученичество,
чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат
Светлината на нещата, те просветват в Мъдростта. Като
научиш това, ти вече няма да паднеш в тази заблуда.
Защото чрез това знание ти ще видиш всички същества
без изключение, в себе си, т.е. в Мен. Дори и най-големият
грешник да си измежду всички грешници, ти пак ще
преплуваш над греха върху лодката на Мъдростта. Който
е изпълнен с вяра постига Мъдростта, както и онзи, който
владее своите чувства и като достигне Мъдростта, той
мигновено влиза в превисшия Мир (нирвана).
Петият разговор е наречен Йога чрез отказване от
дейност. Отказването от дейност и йога чрез дейност
еднакво водят към най-висшето благо. От двете, йога
чрез дейност е сигурно по-добра, отколкото отказването
от дела. Деца, а не Мъдреци, говорят за санкия и йога
като за различни, защото, който е напълно установен в
едното, постига плодовете и на двете. Който действува
като оставя всички дела на Вечния и захвърля всяка
привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият
лист за водата.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на

жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като
Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички
същества, той отива в Мир (нирвана).
Шестият разговор е наречен Йога чрез себе-
подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне
себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в
униние, защото наистина Себето е приятел на себето,
както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в
когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото
себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето
себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв
в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и
безчестие.
Наистина йога не е за този, който яде много или се
въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи
или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко
страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран,
умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване.
Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето,
свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е
хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума,
но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения
и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който
не е завладял своето себе, но който се е подчинил на
своето себе, той може да достигне йога чрез правилно
насочване на енергиите. Измежду всички йоги, този,
който е изпълнен с вяра, с вътрешно себе преливащо в
Мен, него аз считам за най-пълно хармонизиран.
Седмият разговор е наречен Йога чрез различаващо
знание. С ум концентриран в Мен, упражнявайки йога,
намерил прибежище в Мен, ти без никакво съмнение
ще ме познаеш напълно, това чуй сега от Мен. Аз ще

ти открия това знание и Мъдрост в тяхната пълнота.
Узнаеш ли го, друго не ти трябва вече да знаеш. Между
хилядите люде едва един се стреми към съвършенство,
а от успяващите търсещи, едва ли един познава Моята
Същност. Знай, че нищо няма по-високо от Мен. Знай Ме
като Вечно семе на всички същества. Аз съм разумът на
надарените с разум и великолепието на всички прекрасни
неща. Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно.
Целият този свят, забулен от природата на трите качества,
не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се
прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена
от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават
през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме
открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден
свят не Ме познава. Поради измамата от двойките
противоположности, що се пораждат от привличането
и отблъскването, всички същества бродят из вселената
в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които
няма вече грях, свободни от заблудителните двойки про-
тивоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни
на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и
се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те
познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност.
Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Н е р а з -
рушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето
- това е Вечният. Неговата съществена природа се
нарича себепознание. Еманацията, която е причина за
пораждането на съществата, се нарича дейност. Който
при напущането на тялото си, заминава с мисъл за Meн,
в часа на кончината, той влиза в Моето битие. Няма
съмнение в това. За каквото същество мисли човек при
напущането на тялото, при това същество той отива,

като съгласува с него своята природа. Ето защо, винаги
мисли за Мен само. С ум и разум пребиваващ в Мен
без съмнение ти ще дойдеш при Мен. Който постоянно
размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той
лесно Ме достига.
Той, Върховният Дух, може да се достигне само чрез
непоколебима преданост към Него. В Него обитават
всички същества, Той прониква всичко.
Деветият разговор е озаглавен Йога чрез царст-
вената наука и царствената тайна. На тебе,
неосъждания, Аз откривам тази най-дълбока тайна,
Мъдростта съединена със знание, която щом познаеш,
ти ще се освободиш от злото. Това е царствената наука,
царствената тайна, Върховният очистител. С прозрение,
според праведността, тя много лесно се изпълнява. Люде,
без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат
в пътищата на този свят на смъртта. С Непроявеното си
естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества
имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. И
съществата, които се коренят в Мен - ето Моето Царство
на йога. Поддръжка на съществата, макар невкоренен в
тях, Моето Себе е тяхната истинска причина.
На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят
за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз
дарувам пълна сигурност. Каквото и да правиш, каквото
и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото
и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави
това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от
веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове.
Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш
в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен,
бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се

пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще
влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел.
Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царст-
веност. Множеството Светещи Деви, както и Великите
Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото
на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който
Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар
на света, той едничък между смъртните, незаблуден е
свободен от всякакъв грях. Всички същества изхождат
от Мен. Седемте Велики Риши, Древните Четири
(четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в
окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха
родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази
раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена
Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В
това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и
пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало,
среда и край на всички същества.
И това, което е семе на всички същества, то съм
Аз, нито има някъде нещо, подвижно или не, което да
може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите
Божествени сили, което ти разказах само указва на
Моята Безконечна Слава. Всичко що е славно, добро,
хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на
Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една
частица от Себе Си, аз пребивавам в пея.
Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
виждане на Всемирната форма. Аржуна казва:
О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята
Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава,
о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе.
Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна,

хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и
разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички
ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени
досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена,
движима и недвижима, целокупна и единна в Моето
Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш.
Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с
тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята
царствена йога.
И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата
вселена с всичките й същества, като тяло на Бога,
проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди
слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило
Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена,
подразделена на различни части, покояща се единна в
тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже,
аз виждам боговете, всички същества по ред с техните
отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички
Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце,
гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито
източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам,
Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз.
Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на
боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат,
пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят
духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е
съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече:
„Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма,
тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща,
Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял.
Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни
с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг
строг, нито с наука. Много трудно може да се види

този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите
Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой
не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди,
нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез
жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек
може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята
Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради
Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен
от привързаност, без омраза към което и да е същество,
той идва в Мен.
Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
преданост. Тези, които отдават всички свои дела на Мен
и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават,
съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам
от океана на смъртта, щом техните умове са приковани
в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе
в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги.
Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен,
тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш.
И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения,
тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко
заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство. Ако
дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище
в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите
дела и обуздавай своето себе. Наистина най-хубава е
Мъдростта, не съжалявай за постоянните усилия. По-
хубаво от Мъдростта е съзерцанието. По-хубаво от
съзерцанието е отричането от плода на дейността. След
отричането следва мирът.
Тринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
различаване на полето и на познавача на полето.
Аржуна казва: Материя и Дух, полето и Познавача на
полето, Мъдростта и това, което трябва да се знае, тези

неща аз на драго сърце бих желал да науча. Благо-
словеният отвърна: Това тяло се зове полето. Така учат
Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички
полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето,
това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от
какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви
са неговите сили, чуй сега накратко от Мен.
Великите елементи и индивидуалността, разумът,
както и непроявеното, десетте усети и едното и петте
пасбища на тези усети (петте органа на познанието или
сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите
познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението,
удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта,
всички тези накратко очертават образа на полето и
неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което
трябва да се знае, което като се знае, се внушава
безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не
е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено
живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко,
свободен от качества, той се радва на качествата. ТО
трябва да се знае като поддръжник на съществата.
ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички
светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет
на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне,
ТО тронува в сърцата на всички.
Така накратко Аз ти казах за полето, Мъдростта,
предмета на Мъдростта. Преданият на Мен като узнае
това, влиза в Моето Същество. Всяко същество е родено
от полето и е Познавач на полето. Върховният Бог
е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в
тленното. Който така вижда, той вижда. Който вижда
наистина, че същият Господар еднакво обитава нав-

сякъде, той не разрушава Себето чрез себето и така ходи
по Върховния път. Когато човек схване разнообразното
съществуване на съществата, като вкоренено в Едното
и избликващо от Него, тогава той достига Вечния. Както
едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на
полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца,
схваща тази разлика между полето и Познавача на
полето и освобождението на съществата от материята,
той отива в Предвечния.
Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
надмогване на трите качества. Хармония, движение,
инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени
от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия
обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята
безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез
привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението
- страстоприродата - знай, е източник за привързаност
и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото
чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай,
рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели
на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост
и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде
движението и инерцията, другаде движението надвива
хармонията и инерцията, на трето място инерцията
надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта
като Светлина се струи из всички двери на тялото,
тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на
дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на
увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и
безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат
от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда

Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието
и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от
инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония,
деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу,
обвит в най-противни качества. Когато обитателят на
тялото надмогне тези три качества, от които всички тела
произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от
старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост,
той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно
с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на
нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда,
на безконечното блаженство.
Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух
може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане
няма. Който тръгне по него, отива наистина при този
Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без
гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги
в Себето, с укротено желание, освободен от двойките
противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Пътника следва незаблуден този неразрушим Път.
Две са енергиите на този свят - разрушима и
неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия.
Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата
енергия е наистина тази, която се нарича Върховно
Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по-
високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм
наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме
познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с
цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е

най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и
вече е извършил своето дело.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
различаване между Божественото и демоничното.
Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога
чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване,
жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго
въздържание и правдивост, безобидност, истинност,
отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие
на извратеност, състрадание към живите същества,
нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост,
енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност -
това са качествата на родения с Божествени Свойства.
Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и
грубост и безсмисленост са качества на тези, които са
родени с демонични свойства. Божествените свойства
са предназначени да освобождават, а демоничните - да
обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено
и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй
от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят
нито правилна дейност, нито правилно въздържание,
нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в
тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без
Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение
на елементите, породено от похот и нищо друго." Под-
държайки тези възгледи, тези паднали души, с малко
прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да
внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни
желания, обладани от суетност, самонадеяност и
надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат
с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл,
чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението

на желанията за висша цел, чувствайки навярно,
че това е всичко. Държани в робство чрез стотици
връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се
блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи
богатства за чувствени наслади. Подивени от множество
мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на
забавленията на желанията, те стремително падат в
грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени
с надменност, опиянени от богатството, те извършват
устни жертвоприношения за показ, против наредбите на
Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост,
похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата
на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи,
безмилостни, най-лошите измежду людете в света,
Аз винаги хвърлям в демонически утроби. Хвърлени
в демонически утроби, заблуждавани раждане след
раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни
пропасти.
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето
- похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях.
Който се освободи от тези три порти на тъмата, той
осъществява своето щастие, той постига най-висшата
цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията
и следва подбудите на желанията, той не достига
съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел.
Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който
да ти показва какво трябва да се прави и какво не. Като
научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да
работиш в този свят.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
подразделение на тройната вяра. Тройна е по
природа вродената вяра на въплотените - чиста, страстна

и тъмна. Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува
според неговата собствена природа. Човек се състои от
своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите
люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите
и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на
пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават
в строго въздържание, не предписано от Писанията,
водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата
на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки
съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен
също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора
са демонични натури.
Храната приятна на всеки човек е също трояка, както
и жертвоприношението, въздържанието и милостинята.
Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост,
енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и
сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита
от чистите. Страстните се стремят към храна горчива,
кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена,
която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и
увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то
е храна за която се лакомят тъмните.
След това се разглежда жертвата от това тройно
гледище, както и въздържанието и милостинята. Като
чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които
се правят безкористно.
Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване
на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги
започват с произнасянето на Аум всяко жертвопри-
ношение, милостиня или въздържание, както е наредено
в Заповедите. Тези, които желаят освобождение,
произнасят Тат и без домогване за плодове извършват

разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат
се употребява в смисъл на действителност и доброта.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно
добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и
дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения
също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра
- жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича
Асат, то е нищо и тук, и отвъд.
Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на
освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да
знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и
Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този
път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание
отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването
те определят като отричане от плодовете на всички дела.
Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва,
милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да
се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието
са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се
извършват, като се остави настрана всяка привързаност
и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра.
Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност,
освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито
е привързан към приятни. Въплотените същества, в
действителност не могат съвсем да се откажат от дейност.
Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича
себеотрицател.
След това се определят трите вида познания, трите
вида дела в зависимост от влиянието на трите качества.
След това се разглежда тройното разделение на разума
и твърдостта в зависимост от трите качества, след това
говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно

същество на Земята или на Небето между Светещите
Деви, което да е свободно от тези три качества родени
от материята. Между четирите касти длъжностите се
разпределят според качествата, породени от тяхната
собствена природа. След това се изброяват длъжностите
на различните касти в зависимост от проявените качества
и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява
добре своя собствен дълг. Слушай сега как достига
съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от
Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко,
когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя
собствен дълг и достига съвършенство.
Когато човек по пътя на съвършенството добие
състояние на вътрешен мир, той достига върховна
преданост в Бога. Чрез преданост той познава Моята
Същност. Като Ме познае тъй по Същност, той вече влиза
в Предвечния. Като извършва непрекъснато всички дела,
пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига
Вечен, неразрушим обител. Мислейки за Мен, ти ще
преодолееш всички спънки чрез Моята благодат.
Господ живее в сърцата на всички същества.
Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество.
Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир,
вековечно обиталище. Така Аз ти открих Мъдростта,
по-тайна от самата тайна. Като я обмислиш напълно,
действай според както чувстваш.
Чуй сега Моето Върховно Слово - най-тайно, най-
съкровено от всички. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми
предан, покланяй се пред Мен, тогава ти ще дойдеш при
Мен. Като оставиш всички длъжности, прибегни само
към Мен за закрила. Не тъгувай, аз ще те освободя от

всички грехове. Никога ти не трябва да казваш това на
такъв, който е невъздържан и без преданост, нито на
такъв, който не иска да слуша, който говори лошо за
Мен. Който провъзгласи тази Върховна тайна между
Моите верни, който покаже най-висока преданост към
Мен, той без съмнение ще дойде при Мен. Тези, които
ще изучават този наш таен разговор и то чрез жертвата
на Мъдростта, ще Ме богопочитат и ще достигнат
съвършенство. Също и тези, които са изпълнени с вяра.
Те ще достигнат светозарните мигове на праведните.
Всички тези методи, които Кришна излага в
разговорите си с Аржуна, могат да се сведат към пет
основни вида методи, които Учителят нарича методи на
Любовта, методи на Мъдростта, методи на Истината,
методи на Правдата и методи на Добродетелта.
САНХОНИАТОН
Според преданието той е един от първите Посветени

във Финикия и е живял единадесет века преди Христа.
Той е получил Посвещението си в Египет и е написал
книга под заглавие Физиката на Хермес, както и
други книги върху египетското богословие. Но от тези
негови книги са запазени само отделни откъслеци и
не ни дават пълна представа за начина, по който той е
изложил езотеричното учение. Но споменавам за него
за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината
на Хермес.
Попадна ми един космогоничен откъс, който

приписват на Санхониатон. Ще предам част от него.
Космогоничен откъс
В началото на вселената е имало само тъмнина и
ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната
част от ада). Те били безкрайни и от безпределната
редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър
престанал благодарение на собствен почин и от това
произлязло известно съединение, което било наречено
Потос, желание. Такова е началото на пораждането на
нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това
съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и
тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста
смес. И от него произлязло семето на произведенията,
които по-сетне родили животни, надарени с разум,
наречени Зофасемни или съзерцатели на небето.
В това време Мот, който отначало имал вид на яйце,
започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите
и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал
светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел
ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и
бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне
размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез
размесването си били подложени на кипеж и образували
разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици.
При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата
пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да
се движат. Такова било началото на пораждането на
животните.
От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се
родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и
двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни
с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея,

обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота
си на топлината, протягали ръцете си към небето, към
Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената,
който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи
Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни:
Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът).
Второто поколение от потомството на Генус било племето
на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му
Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня.
От този смътен откъслек се вижда, че авторът се
опитва да обясни произхода на живота на нашата планета
в началото което предшествува Лемурийската епоха,
като има за изходна точка принципа на полярността и
принципа на Слънцето-Светлина.
Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината
на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят
началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и

други Посветени е бил служител в храма на Слънцето
в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века
преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен
импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам
на цяла Европа впоследствие.
На Балканския полуостров от незапомнени времена
са съществували храмове на мистериите, които са имали
центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала.

Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област
се намира най-старата, най-древната окултна школа на
Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия,
Персия, Египет и всички източни мистерии и школи.
Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под
вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен
с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища,
разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова
преданието казва, че той е бил син на жрица от храма
на Аполон. Затова него още от малък го е привличала
Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала
го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той
е бил поетична и музикална натура, която изливала в
музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че
и зверовете в планината се спирали да слушат неговата
вълшебна музика.
Под влияние на това тайнствено светилище в Рило-
Родопските планини, на различни места в Тракия и
Гърция и по целия Балкански полуостров са били
издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата
са носили имената на различни богове, но всички тези
имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово,
което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез
Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове
са съществували и други храмове, посветени на богинята
Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия
път и са се отдали на черната магия, и са водили борба
и война със слънчевите богове.
Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете
на Гърция и целия полуостров са се били настанили
колонизатори от различните източни цивилизации
- индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и

пр. Освен това много от жителите на тези страни са се
заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили
със себе си и своите божества, своите религии, своите
култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните
жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори
постепенно прониква на полуострова и Светлината на
мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и
Финикия, които са били най-близко.
Местното население на полуострова е било от Бялата
раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент
Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към
славянското семейство, към което са принадлежали и
тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър
казва, че творческият дух на древна Елада се дължи
на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса
се смесва, както казах, с различните преселници и
колонизатори, дошли от изток, от което се оформява
гръцкият народ с неговия специален език, смес от
първобитния келтски, зенския, санскритския и фини-
кийския.
Над местните божества господствуваха мъжките
богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето. Според
тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е
била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски
език означава Всемирното Същество. Името Аполон
има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава
Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се
покланяли на Всемирното Същество от името Олен.
Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец,
любител на нововъведенията, под влияние на учението
за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази ре-
формация уподобява Всемирния Отец с двойното Му

проявление: свръхфизическата Светлина и видимото
Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото
Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с
тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината
на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия
преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на
духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа.
Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция,
се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не
вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко
то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една
тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този
възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните,
прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната
Истина.
Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал
с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил
друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният
му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел
с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му
коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни
на рамената му. И музикалният му глас му придавал
нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки
очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите
тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали
и лудували по него.
Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в
Самотраки, оттам в Египет, воден от ж а ж д а т а за
придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил
тайните на египетските мистерии, след 20 години той
се връща в Тракия с името на Посветен в тайните,

което си бе извоювал, като беше преминал през всички
изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от
Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше.
Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска
дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае
- лекуване, което означава: онзи, който лекува със
Светлина.
Преди смъртта си той казва на своя любим ученик:
„От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на
Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов
вникнах в тайните на магията и подирих Божествената
наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки,
през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет.
Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и
отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера
на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си,
небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата
под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми
разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах
за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих,
пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото
на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз
произнесох онова на Юпитер и Аполон."
Най-старото светилище на Юпитер се намира на
високата планина, която господствуваше над Тракия и
Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с
влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на
проповедниците на религията на Хеката, това влияние
постепенно отслабнало и храмът на върха на високата
планина бил почти напуснат. При връщането си
Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали
египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката

и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата
част от тракийците, преобразил напълно религията на
Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята
Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички
светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс
в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил
основите на съдилището на анфитрионите, което станало
символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със
създаването на мистериите той оформил религиозната
душа на отечеството си. Защото той слял религията на
Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
Посвещаваните в тайните с неговите наставления се
сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не
по-малко благотворна под булото на поезията и омайните
празненства.
По този начин Орфей станал Първосвещеник
на Тракия, Велик Ж р е ц на олимпийския Зевс и
за Посветените в тайните откривател на небесния
Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
На върха на Свещената планина, в полите на която
извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал
от хиляди години храм на Великото Същество, на
Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да
се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и
гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този
храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик,
когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на
всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна
доктрина. Той казва на ученика си:
„Събери грижливо всичките си мисли, за да се
издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица,

която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на
мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се
отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети
към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът
се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия
тайната на световете, душата на природата, същността
на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно
Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на
Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в
дълбините на Земята и във висините на звездното Небе.
Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар,
Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител.
Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена,
баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна
сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер,
нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и
плаващият зародиш на хората.
Любовта на небето и земята не е известна на
невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват
само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова,
което е Истина.
Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ
кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката
и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от
слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят
Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на
Божествената съпруга, която хармонично се движи към
песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще
видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и
полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було.
Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга.
Ето първата тайна.
Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто

Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се,
обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата
област, където Великият Творец размесва душата на света
в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша,
всички същества забравят Божественото жилище и слизат
в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син,
Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен,
жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на
неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен
той съзерцава небесните простори през съзвездията,
видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ,
който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак,
влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови.
Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към
дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една
сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на
лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една
пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка,
която тъкала едно було, в което се виждали образите
на всички същества. Той застанал пред Божествената
девица, занемял от очарование. В този момент гордите
титани и свободните титанки го забелязали. Първите,
завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка
страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия,
и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му,
те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил
с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера
сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите
на хората, които отново се изкачват към небето. Когато
бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога,

те ще светнат и ще станат като пламъци и целият
Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във
висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и
възкресението на Дионисиус.
Сега слушай тайната на неговото възкресение.
Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци
са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки
се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но
ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има
горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме-
совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към
себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете.
По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме
живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да
плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити
ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за
да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той
отново се ражда в нас.
След това Орфей се обръща към ученика си със
следните думи:
„Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се
Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат
благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето
ти науката на боговете."
Това е учението за въплотеното Слово, което
прониква цялата природа и всички същества, които са
членове и органи на Божественото Тяло. Това учение
под различни форми е предадено във всички мистерии
на древността. В Египет имаме същото учение, предадено
почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис
на части от Тифон и възкресението му чрез събиране
на членовете му от сина му Хорус.
След това изложение на Свещената доктрина от

Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към
боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят,
който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва
с една цветиста пътека, след това идва един страшен
хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и
заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта
на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете,
остани в цветистата пътека на полето и не дири какво
има зад нея.
След това Орфей завежда ученика си в един мистичен
храм за Посвещение, като предварително му казва, че
цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото
там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете
и със самия Дионисиус.
В този храм Орфей пак разкрива много тайни
на ученика си в присъствието на много Посветени и
посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва
да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена
песен и целият храм, и цялата долина екват от нея.
Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност
се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички
Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия,
в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви,
произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога
във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта
на Божественото съществувание, живота и вселената.
Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът,
Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко,
навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена,
Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима
страна и всички форми, оплодотворявани от Бога.
Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените

науки и на четворните изкуства съответствува на
буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше
на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей
я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които
съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер)
и идеята за единството на Бога, за първостепенните
Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с
тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата
и живите символи. И затова викът Евохе открито се
провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето
освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които
просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни.
В това се състои цялата разлика между делото на
Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи
на египетското Посвещение в тайните и притежават
същата Истина, но я приспособяват в различни посоки.
Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог.
Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано
духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна
дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей
беше влюбен в природата и прославяше името на Бога,
който се намира в нея, и Когото иска да накара да се
прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал
Свещен вик при всички тайни на Гърция."
През време на празненствата в този мистичен
храм Орфей говори пред Посветените и пред своя
любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не
трябва да се казват на множеството, които са силата на
светилищата:
Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си.
Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото

Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са
душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната,
всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от
Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина.
Тези велики души управляват великото творение с
правилните му движения.
Всяка движеща се планета повлича в етерната си
сфера цели отряди от полубогове или сияещи души,
които някога са били хора, и които след като са слезли
по стълбата на царствата със слава, и отново са се
изкачили през циклите на развитието, за да излязат
най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези
Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те
са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум.
Те командват армията по-долни духове, които движат
стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо
те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество,
те се обличат в постоянно изменяващи се форми според
народите, времената и страните. Нечестивият, който
се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се
покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги
познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил,
за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както
казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая
демоните на пропастта, за да поставя закрилата на
боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята
с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована
да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се
въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в
кръвта на героите.
Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе

в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава
вдъхновение отгоре.
Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда
от финикийската дума ракхива, което значи етерно
пространство или небесна твърд. И за Посветените в
тайните името Тракия е имало символически смисъл
и означавало: страната на чистата наука и на произ-
тичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази
дума имала за тях философски и исторически смисъл.
Философски е означавала една духовна страна, място
на учение и традиции, които доказват произхода на
света от Божествения Разум. Исторически това име е
припомняло за страната на расата, където дорийското
учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски
дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в
Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало
една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители
на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в
древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от
войници, Посветени в тайните.
Според преданието Орфей е написал много книги,
в които изложил учението си, но които са изгубени.
Останали са само заглавията им и отделни части.
Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей
следните книги: Аргонавтики, в която се описва
Великото дело на Хермес. След това Деметриада
- поема за майката на боговете, в която се излага
една космогония, както и Свещените песни на Бакхус
или Чистия дух, които се запълваха от една теогония.
След това следват другите му книги - Булото или
мрежата на душите, Изкуството на тайните и на
обрядите, Книга за мутациите или превръщане на

елементите - алхимия. Координатите или земните
тайни и земетресенията, Анемосконията - науката
за атмосферата, Една естествена и магическа
ботаника и др.
С учението си, с цялото си дело и творчество на
Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един
мощен тласък към духовно развитие, което се предаде
на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила
като Божествен метеор бурното небе на раждаща се
Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви.
Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха
храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също
последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и
да унищожат и последните му следи. И всичко това така
добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на
Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване.
Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други
подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който
се беше обвила Гърция.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
Учителят казва, че около седем-осем века преди

Христа една духовна вълна преминава над света и
събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на
Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия,
Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ,
като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия
Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се
явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните,

крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват
ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По
това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна
вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство,
който има за мисия да подготви света за идването на
Христа. Този импулс е даден като зародиш още във
времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските
пророци и стига до есеите.
Питагор по такъв начин се намира на границата
между първия импулс на Бялото Братство с център
Египет и втория импулс, който започва пак от Египет,
но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този
импулс се изразява в различните страни в специфични
форми, но общото във всичките е, че се апелира към
човешката мисъл, която се пробужда като връзка с
възвишения свят.
Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос.
Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще
им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на
всички хора и във всички времена. Още преди раждането
му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на
една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли
в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан.
Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка
му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че
ако Гърция притежава науката за боговете, науката за
Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е
казала това, когато той пораснал и той го знаел. След
това родителите му се връщат в Самос.
Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено
и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж
към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във

връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет
годишен взема уроци от прочут учен по физика в
Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в
град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори
с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха
открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го
задоволил. От ученията на различните учени и философи
той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез
някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към
изучаване на природата, но те му казаха, че природата е
сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му
бяха казали: Небето и боговете са съществували преди
Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете
да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той
размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви
възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да
придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на
проблема. Философите бяха му казали, че в природата
съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в
света има Провидение и той чувствувал в себе си, че
за да намери разрешение на това противоречие, трябва
да придобие свободата си. В тези си размишления той
дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата,
духовният свят и човека - се намира тайната на космоса,
на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще
го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден,
когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на
Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял
погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се,
че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение
на задачата, която търсел да разреши. Защото основата,
колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага

му представили тройното естество на природата, човека и
вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани
с Божественото Единство. Космосът в своята троичност,
господствуван от Бога, образува Свещената Четворка,
безкраен и чист символ, източник на природата и образец
на боговете.
Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор:
„Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът
на вселената, науката на числата, тройният закон, който
управлява състава на съществата и онзи на седморността,
който направлява еволюцията им. И в едно величествено
видение Питагор видял световете да се движат съгласно
ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял
равновесието на Небето и на Земята, махалото на което
се държи човешката свобода. Трите свята - природният,
човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи
се взаимно и представляващи всемирната драма чрез
двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана
областите на невидимия свят, които обгръщат видимия
свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най-
сетне пречистването и освобождаването на човека още
на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя
всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно
просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност
на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с
разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал
от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се
искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се
питаше и размишляваше в себе си, той си припомни
думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само
в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши

да отиде в Египет."
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина
на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за
Египет и се представил пред фараона Амазис, който го
представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели
много студено и след много затруднения, защото те не
се доверявали на гърците, които считали за лекомислени
и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат
Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го
подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22
години. Той преминал през всички фази на изпитанията и
Посвещенията, които давали възможност да се реализира
не като празна теория, но като нещо преживяно
доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното
Слово и онази на човешката еволюция през седемте
планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в
тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни.
Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал
да си служи с тайните сили на природата, с опасното
практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата
си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да
придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали,
че той притежава необикновена душевна сила и
непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред
него съкровищата на своите опитности. При тях той имал
възможност да научи напълно Свещената математика,
науката на числата или на всемирните принципи, които
той направи център на своята философия. Науката на
числата и изкуството на силната воля са двата ключа
на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят
всички врати на вселената.
Когато Питагор бил вече завършил обучението си в

Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения,
и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил
да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото
на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците,
които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в
Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези
от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон
като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там
бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност
във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги,
персийските маги и свещениците на поробените евреи. По
това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият
съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при
персийския завоевател Кир, който завладя Египет.
Във Вавилон Питагор имал възможност да се
запознае с учението на магите, наследници на Заратустра.
Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което
използували природните сили, които те наричали
многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали
още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от
електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват
според желанието си. Те събирали електрическите токове
от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели
да ги насочват като стрели където искат. Те били
изучили още магическата сила на човешкото слово. Те
си служили при призоваването на духовете с формули,
заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо
не променявай от варварските имена при призоваването
на духовете, защото те са пантеистическите имена на
Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания,
практикувани при молитвите е това, което се нарича
бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с

принципите на магията, като преминал и през халдейските
Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години.
За да напусне този град, трябвало заповед от деспота
на персийците. Един негов съотечественик, лекар при
деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи.
Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие.
И неговото отечество беше поробено от персийците. Там
намерил майка си, която не се съмнявала в неговото
завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл
в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото
на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната
му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката
и за живота.
След като пристигнал в Гърция славата му се
разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали
като Учител и обновител. След като обиколил всички
по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи,
където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство
било в упадък и Питагор искал да го възвърне с
първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал
да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее
ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел,
че да действува върху тях, значи да действува върху
душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
В Д е л ф и той срещнал една млада девойка с
ясновидска дарба, която принадлежала към школата
на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство,
в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се
наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала,
че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е
нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една
подобна последователка на неговата мисъл в храма.

Още при първите разменени погледи, още при първата
казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в
силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха,
закопчана по египетски начин, пурпурна кордела
обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и
кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали
с топла Светлина.
Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор
имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана
на работата, която искал да проведе в храма, да ги
запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица
да бъде допусната при техния разговор.
Най-напред той с този си разговор им разказвал за
своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията.
После им разправял за халдейските маги и тяхната
дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов
дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това
той им разказал за нашествието на азиатския деспот
в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той
им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна
на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта
и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им
казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди
години в голямо благоденствие и слава под ръководството
на една велика наука, завещана му от Великия Хермес,
бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то
Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне.
И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в
Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако
народите на Гърция не се обединят под ръководството
на храма.
Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното

на храмовете. Посветените в тайните, според волята
си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки
магическа верига с волите си ще продължите и живота
на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците,
да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния
час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да
блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината
на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят
техните богове. Но боговете се появяват само пред онези,
които ги призовават.
Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог,
Който вечно се проявява в света. Истината е душата
на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците,
ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите
хора виждат само сянката на Светлината. Прославените
духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават
тази Светлина, образувайки легиони, заемайки не-
изброими области. Ето това е същинското тяло на
Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без
неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както
магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме
Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с
делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото
на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина.
Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да
осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция,
така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи
цяла година. И когато научил и просветил Жреците
във всичките тайни на своята наука, и като подготвил
Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за
велика Гърция - южна Италия.
Ето какво казва германският философ Хегел в своята

история на философията за Питагор:
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив
човек, с величествена външност, която веднага колкото
привличала, толкова и внушавала страхопочитание.
С това природно достойнство, с благородния си нрав
и разумното благоприличие на своето поведение, той
съединява и външни особености, благодарение на
които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено
същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал
от употреба на известни ястия и питиета. Към тази
външна страна на личността му се присъединява още
и голямото му красноречие и дълбоките му познания,
които той започнал да споделя не само с отделни свои
приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже
всеобщо въздействие върху културата на обществото и то
както по отношение на възгледите, така и по отношение
на целия начин на живот и на нравствеността. Той не
само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен
живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги
приучи към изкусност в работата и към нравственост в
живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който
обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор
бил едно завършено художествено произведение, една
достойна пластична натура.
Относно наредбите в неговото общество, притежа-
ваме описанията от по-късни автори, особено от
неоплатониците, които се впущат в големи подробности
при описание на учението, живота и порядките в
обществото. Общо взето, неговото общество имало
характер на един свещенически или монашески орден
от по-нови времена. Онзи, който желаел да бъде приет
за член на обществото, бивал подлаган на изпитания

както по отношение на своята образованост, така и по
отношение на своето послушание. Събирали са сведения
и относно неговото поведение, неговите наклонности
и занятия. В съюза бил въведен живот, който се
подчинявал на съвсем строги правила така, че облеклото,
храната, заниманията, лягането и ставането и т.н. били
точно определени. За всеки час от денонощието е била
определена специална работа.
Членовете били подложени на особено изпитание.
При това правело се разлика между приетите. Те се
разделяли на екзотерици и езотерици. Последните
били Посветени в най-висшата наука и тъй като на
ордена не били чужди и политически планове, те се
занимавали също и с политическа дейност. Екзотериците
прекарвали послушничество, което траело пет години.
Всеки трябвало да предаде своето имущество на ордена,
но при излизане от него той си го получавал обратно.
През тези години при учение на членовете на ордена се
налагало задължението да мълчат, задължението да се
въздържат от бъбривост. Може изобщо да се каже, че
това задължение е едно съществено условие за всяко
образование. Трябва да започнем с това, да се научим
да схващаме мислите на другите. А това значи да се
откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е
общото условие за учението и за изучаването.
Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият
Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в
Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята
за първия общонароден Учител. Този съвместен начин
на живот, който водили учениците на Питагор, бил
насочен не само към обучението, но и към изграждането
на практическия човек. Това изграждане тук не се

проявява непосредствено като умелост, като упражнение
за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се
проявява нравственото, дейното, човек да стане деен
нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават
древните писатели, членовете на съюза се отличавали
с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха,
каквато носел самият Питагор. Имали строго раз-
пределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от
сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята
на предишния ден, тъй като това, което предстои да се
извърши през деня, било тясно свързано с извършеното
през вчерашния ден. Истинската образованост, според
Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание
главно към себе си, в занимание със себе си като индивид
- всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в
забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в
общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали
наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти
през целия ден, те се занимавали с музика, един от
главните предмети на гръцкото обучение и образование
изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени
също така и гимнастическите упражнения. Те се
хранели заедно и също в това отношение се отличавали
с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно
главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие.
По същия начин те напълно се въздържали от употребата
на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб.
Главното положение в питагорейската философия
е, че числото е същността на всички неща и че орга-
низацията на вселената изобщо в нейните определения
е една система от числа и техните отношения.
Забележително е, че питагорейците са схващали

душата като система, която е копие на системите на
небето. Питагорейците учили също така и за пресе-
лението на душите, за прераждането, което Питагор
почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор
сам помнел много от своите минали прераждания. Той
сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че
Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди
раждането."
Порфирий, един от неоплатониците, казва следното
за философията на Питагор:
„Питагор излага философията по един начин, който
му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови.
Без мисъл нищо не може да се познае и не може да
се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда
всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и
сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с
математичното, тъй като то се намира между сетивното
и мисълта, като форма на предварително упражнение
за онова, което е в себе си и за себе си."
Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат,
който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да
изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи,
те прибягнали до числата, до математическия начин
на изразяване, тъй като по такъв начин определенията
могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват
единството, равенството като единица, а неравенството
- като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез
числата бил първоначалната философия на питаго-
рейците, тя в последствие била изоставена поради
загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие
Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете
на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез

поставяне на мисловните определения вместо числото."
След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град
Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив.
Той избрал този град, който бил населен пак с гърци,
но бил много по-демократичен от онези в Елада и
можел да направи опит да приложи своите принципи в
уреждането на обществения живот. Целта му не била
само да научи избраните си ученици на езотеричната
наука, която той владеел, но още и да приспособи
принципите й за възпитанието на младежта и за живота
на държавата. Той искал да основе един институт за
посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се
преобразува политическата организация на градовете
по образец на тези философски и религиозни идеи. Той
намерил благоприятен прием на идеите си от сената на
Кротона.
Като пристигнал в този град, като се представил
на сената, той събрал младежите в храма на Аполон
и с красноречието си успял да ги убеди да последват
неговия път и да се откажат от стария начин на живот.
Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да
се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат
златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от
поражението на суетността и разкошния живот. Жените
го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той
пленявал, увличал множеството, които твърде много се
чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите
и Истината.
Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и
повикал Питагор да обясни пред него поведението си,
както и да се оправдава по отношение на средствата, които
употребил, за да господствува над умовете. Това било
удобен случай за него да разкрие пред сената плановете

си за възпитанието на младежта и на цялото население,
и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но
напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят.
Като направил привърженици на плана си най-богатите
граждани и повечето от сенаторите, той им предложил
създаването на един институт от него и от учениците
му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да
води един общ живот, в една сграда построена за целта,
но без да се отделя от градския живот.
Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на
града и след няколко години било издигнато в окол-
ностите на града едно здание, заобиколено с хубави
градини. Жителите на града го нарекли храм на
музите. И действително, в центъра на тази постройка,
наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един
храм посветен на музите.
Така се родил Питагоровия институт, който станал
в едно и също време школа за възпитание и академия
на науките, и един малък, образцов град, управляван
от един Велик П о с в е т е н в тайните. Теорията и
практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните
постепенно овладявали тази наука на науките. В своята
школа Питагор правил опит за светско посвещение в
тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се
преподавало в една школа, открита за всички, които
са готови да спазят известни принципи и правила. В
своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред
изпитания, както при всички Посвещения и след всяко
изпитание е следвало разкриване на известни тайни на
Божествената наука.
Над входната врата на малкия град, заграден с ограда
от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която
било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали

тази заповед, това повеление на тайните.
Питагор много трудно е приемал новопостъпващите,
като е казвал, че всяко дърво не може да служи за
правене на свирка. Всички, които искали да станат
членове на ордена, били подлагани на ред изпитания.
Младежите най-напред постъпвали в така наречената
Питагорова гимназия, където се занимавали с игри,
подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и
разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали
новодошлите как се проявяват. По някой път и сам
Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите
на учениците. Той обръщал особено внимание на
походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал
той, показва по несъмнен начин характера на човека.
След като учениците прекарвали няколко месеца в
игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те
са били подобни на египетските, но много смекчени
и приспособени за гърците. Които не издържали
на изпитите, били връщани на родителите им. На
кандидатите били давани сложни математически задачи
или геометрически такива и били оставяни сами да ги
решават. След това ги извеждали пред всички ученици,
които имали право да им се подиграват по всевъзможни
начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал
за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани
внимателно наблюдавал поведението и физиономията на
младежите. Това е било изпит за изпитване на само-
обладанието. Които пропадали на изпита често ставали
най-опасните врагове на школата, от които именно по-
сетне и пострадал.
След това първо изпитание, които се приемали
за ученици на школата минавали последователно
през четири степени или фази, в течение на които

постепенно им се разкривали различните страни от
учението и се организирал техния вътрешен живот,
за да могат да станат добри проводници на мислите
и идеите както на Питагор, така и на напредналите
същества от духовния свят.
Първата степен е наречена подготовка. Втората
степен е наречена пречистване, третата степен е наречена
усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване
на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на
Бога или Богоявление.
В п ъ р в а т а с т е п е н на п о д г о т о в к а т а , която е
продължавала от две до пет години, учениците са били
наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците,
които им се преподавали и да размишляват върху тях,
без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза
Питагор се стремял да развие в учениците способността
да съзерцават и да размишляват. Той се стремял да
развие тяхната морална природа, техните морални
чувства като ги учил да обичат и уважават най-напред
родителите си, и след това от родителите ги завеждал
към боговете и към Единния Бог като към Велик Баща,
и към природата като Велика Майка. Той им казвал
още: Родителите трябва да се почитат, но приятелите
трябва да се избират. Те били задължени да се групират
по двама според сходството си и така един друг да
се подбуждат към по-добър живот, като по-младият
трябвало да дири у по-възрастния добродетелите, които
и той сам трябва да развие. Приятелят е едно второ аз и
той трябва да се почита, ги учил Питагор. Той се стремял
да превърне послушанието в доброволно съгласие. Освен
морална подготовка се извършвала и една философска
подготовка, за да могат да минат учениците по законите
на аналогията от човека към космоса, и от видимото към

невидимото.
Сутрин и вечер учениците са били длъжни да четат
отделни пасажи от Златните стихове под звуците на
лирата, и след това да размишляват върху тях. Четейки
Златните стихове Учителят им ги коментирал и им
разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са
скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали,
че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за
тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на
музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат
тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония.
Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят
на седемте цвята на светлината, на седемте планети,
на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове,
съчетани в хармонична музика, душата постепенно се
пречиства и се слива с небесната хармония.
В школата на Питагор се е държало както за
пречистването на душата, така и за пречистване
и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.
Побеждаването на собствените страсти е първата
длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не
е създал от собственото си същество една хармония, не
може да отразява Божествената хармония.
В Питагоровата школа денят започвал с посрещане
на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене
на арфа, и след това гимнастика. След това имали
едно специално измиване и се отправяли към храма в
пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за
сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците
под сянката на дърветата в градината. На обед правили
молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
Езотеричната традиция учи, че добрите духове пред-

почитат да се приближават до Земята при Светлината
на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат
т ъ м н и н а т а и се р а з п р ъ с в а т из атмосферата при
настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял
от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били
вегетарианци. Следобедното време било посветено
на гимнастически упражнения, после на учене, на
размишляване и на умствена работа върху сутрешния
урок. След залязването на Слънцето се правело обща
молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на
Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене,
след което най-младият ученик четял нещо, което се
коментирало от най-възрастния.
Втората степен на ученичество е наречена пре-
чистване. След като ученикът премине подготвителните
стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в
душевно и физическо отношение, Питагор го приемал
в жилището си между своите приближени ученици.
Там той прекарвал в п р о д ъ л ж и т е л е н разговор и
общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във
вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен
за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и
названието езотерии (вътрешен), противоположен на
екзотерии - външно. От този момент започва истинското
Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите
ученици с основните принципи на своята тайна наука
за числата, които са основните принципи на битието в
живота, след което им разкривал пътя на еволюцията
на душите. Питагор изложил тази наука в една книга,
озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не
е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните
питагорейски писатели.
Така учениците на Питагор започвали изучаването

на Свещената математика или науката за принципите.
Питагор не считал числата като абстрактни количества,
но като естествени и активни качества на Върховното
Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония.
Науката за числата била една наука за живите сили на
природата, на Божествените способности, действували
в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса.
Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения
Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.
В храма на музите Питагор предавал на своите ученици
вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са
земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и
възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също
така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния
Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат
заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил,
че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица,
Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът,
Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата
мисъл на Когото създава световете. И само сливайки
се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина.
Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина,
поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на
който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна
хармония, човек може да се слее с Него само когато и
той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде
възможност на Божествената искра в него да се разрасне
в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и
човек ще участва в Божественото Могъщество.
Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което
съдържа Безкрайността. За свое име има онова на
Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема

живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това
е първият от принципите. Питагор учел, че Великата
Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог
се прояви, Той става двоен - същност неразделима и
вещественост разделима. Мъжки деятелен и въоду-
шевяващ принцип и женски пасивен принцип или
пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката
представя съединението на Вечния мъж и на Вечната
жена в Бога, двете съществени Божествени качества
или способности. Вечната жена, това е природата. Но
под природа не се разбира само земната природа, но и
небесната природа, невидима за физическите очи. Това
е душата на света, първоначалната Светлина, наречена
у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички
души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната
жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И
пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена.
Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и
възобновява.
Така че, Единицата представя същината на Бога,
Двойката - производителната му способност. Последната
поражда света - видимата проява на Бога във време и
пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както
човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно,
тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и
тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото
е външната природа. Троичността е устроителният закон
на нещата и същински ключ на живота. Законът на
троичността действува във всички стъпала на жизнената
стълба - от клетката до вселената.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един
Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото
три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както

в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез
творческата воля. Троичността се изявява в човешкото
съзнание или аза и във волята, която събира всички
способности на тялото, душата и Духа в живо единство.
По такъв начин божествената и човешката троичност,
резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
В четворката се намират не само принципите на науката,
законите, които движат съществата и еволюцията им, но
още и причината на различните религии и на висшето им
единство. Затова в един от златните стихове на Питагор
се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата
на Свещената Четворка неизмерим и чист символ,
източник на природата и образец на боговете."
Според Питагор съществените принципи се съдържат
в първите четири числа, защото събирайки и умножа-
вайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно
със всички Посветени, отдавал голямо значение на
числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава
съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е
образувано от сбора на първите четири числа, е напълно
завършено число, защото представя всички принципи на
Божеството и еволюцията на съществата.
Според Плутарх питагорейците имали за Свещени
числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни
от дълбока древност. Числото на сетивата у човека
е също пет, също и основните сили, които образуват
мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо
съвършенството и чистотата.
Във връзка с учението за числата у питагорейците
Аристотел казва: „Питагорейците признават математи-
ческите норми за начало на всичко съществуващо. В
числата има аналогия на всичко духовно и материално.

Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото
небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението
във вселената и частично на небесните тела е устроено
и става с участието на музиката, тъй като всичко според
тях е наредено от боговете според изискванията на
хармонията."
Третата степен в питагоровите Посвещения е
наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се
запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата,
която се изучава във втората степен, е предисловие към
Великото Посвещение, през което минава ученикът в
третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с
езотеричната космогония и психология, които засягат
най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали
материалната и духовната еволюция на света и човека,
като и едното и другото са различни проявления на
Бога.
Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и
заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това
беше известно на всички Посветени в древността. Но
когато в своите системи те поставиха Земята като център
на вселената, това беше по отношение на духовната
еволюция на Земята, където Земята се поставя като
център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена
от духовните сфери на другите планети и под тяхно
влияние се развива както духовния, така и физическия
живот на Земята.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди,
е една мимолетна форма на света, на творческото
Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже
всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже
тя извършва специална функция в общия организъм

на системата, затова древните Посветени са нарекли
планетите с имената на великите богове, които представят
действуващите във вселената Божествени сили.
Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за
съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа,
и за преселението на народите от Атлантида в Азия,
Африка и Европа.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни
довежда до историята на Земята, а тази последната
- към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме
Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом
се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата
себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание
не е друго, освен осветената повърхност на съществото
й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в
които се разкриват цели светове и цели вечности, в
която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор
минавал от физическата към духовната космогония. След
еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за
еволюцията на душата и преминаването й през световете,
за странствуването на душите, за прераждането на
душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на
света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна
Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от
висшите сфери на битието, преминавайки последователно
през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до
Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния
път на възхода, носейки със себе си опитностите, които
е придобила в своите прераждания на Земята, които
опитности постепенно събудили нейните Божествени
сили, които са били приспани при слизането й в гъстата
материя. Така събудила Божествените си сили, душата

се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
Тя си припомня всички минали съществувания, които й
се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало,
от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова
състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но
полубог. Защото цялото му същество отразява Неизра-
зимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За
него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава;
да съществува, значи да отразява Истината, красотата
и доброто.
Така Посветеният достига до четвъртата степен на
своето развитие, където пред погледа му се разкрива
цялата вселена. Това разкриване на вселената Посве-
тените го наричат още самосъзерцание, защото съзер-
цавайки вселената, душата вижда себе си проявена,
обективирана. Защото вселената не е нищо друго,
освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в
душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно
отражение на вътрешния свят на душата, която е самият
Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените
същества в духовните светове, в които те познаваха
проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици
бяха влезли във връзка със самата Реалност, която
откриваха както в света, така и в самите себе си.
Така Посветеният, минал през всички метаморфози,
намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в
лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело
в практическия живот. За постигането на тази идея,
според Питагор, се изисквало съединението на трите
съвършенства: осъществяване на Истината в интели-
гентността, на добродетелите в душата и на чистотата
в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се

поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази
чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъз-
държаност на физическото тяло оставя своята следа в
звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да
бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После
душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи
втора природа, която да замени първата. Това се постига
чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със
смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне
интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв
начин да умее да различава във всичко доброто и злото,
и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и
в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек
става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови
способности и сили. Вътрешните чувства на душата се
разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният
му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята,
която става мощна и творческа. Такъв Посветен може
да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях
или само с присъствието си. Често прониква в мисълта
на хората като ги погледне само, или в будно състояние
вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се
чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от
Светли възвишени същества, които му дават сила и му
помагат в изпълнение на мисията му.
Питагор се оженил за една от своите ученички,
от която имал двама сина и една дъщеря, които също
минали през процеса на обучението, изпитанията и Посве-
щението и станали добри работници в разпространение
идеите на Питагор.
Както казах по-рано, Питагор приемал учениците,

като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да
издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик.
Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал
жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор
заедно с неговия съюз им отнел демократичните права
и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената
тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила
зданията и по такъв начин прекратила дейността на
школата. Преданието казва, че Питагор успял да избяга
заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост.
А според друга версия, лично загинал в пламъците, като
семейството му се спасило.
Такова е учението на Питагор и неговото дело,
предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от
неопитагорейците и неоплатониците.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Докато Орфей и Питагор говореха с езика на

мистериите, то Платон вече говори с езика на философията.
Той облича във философска форма идеите на Питагор,
идеите на мистериите. И Учителят казва, че след Платон
до наши дни философите не са казали нищо ново, а
само са преповтаряли това, което Платон е казал. За
онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон
безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда
от неговия Федон или За душата и от Тимей.
Платон е роден в Атина през 429 година преди
Христа и е бил от прочут държавнически род. Той
получил солидно образование от най-прочутите учители

на онова време. В семейството му го наричали Аристокъл
и по-късно получил името Платон от Учителя си. Той
имал красива осанка, с широко чело и богата реч. На
младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и
песни. На младини той не мислел за друга кариера, освен
да се посвети на държавните работи. Баща му, който бил
познат на Сократ, го завел при него. Платон се отличавал
със спокойно величие, като някой бог и се отличавал
с голяма естественост и любезност. Той общувал
осем години със Сократ, до смъртта на последния, но
Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи. Още като
бил при Сократ, той изучавал по-древните философи,
предимно Хераклит. Той изучавал също елеатите и
особено питагорейците, чието учение той възприел и
усвоил. Общувал и с най-прочутите софисти. След като
се задълбочил така във философията, той загубил интерес
към държавните работи, отказал се напълно от тях и се
посветил на науката и философията.
След смъртта на Сократ, с когото общувал осем
години - от 20 до 28 годишна възраст, той, както много
други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара,
при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да
пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския
бряг, където се заел с изучаването на математиката под
ръководството на прочутия математик Теодор, и самият
той станал добър математик. На него се приписва ре-
шаването на делфийската задача, зададена от оракула,
която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася
до куба. От Кирена Платон отишъл в Египет, където
се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се
завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се
запознал с питагорейците на тогавашното време. Най-

прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон
изучавал питагоровата философия и закупил за крупна
сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той
отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също
питагореец. Оттам се завърнал в Атина.
Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както
египетската Мъдрост, така и питагоровата философия,
той събрал около себе си ученици, с които започнал да
беседва в Академията - една хубава градина, посветена
на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да
развива философията си пред своите ученици.
Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и
заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до
Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в
Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение
за държавата, което той изложил в своето съчинение
За държавата. Дионисий много харесал Платон и се
проникнал от такова уважение към него, че искал и той
да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило
дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към
науката и философията, но той бил повърхностен и не
обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи
само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал
обратно в Атина. Те се разделили, но все пак чувствували
нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който
бил негов близък роднина и не можал да се примири с
това, че и Платон не се отказал от него. Под влияние на
други техни приятели те тримата се примирили, но това
не траяло дълго. Така те отново се приближавали и пак
се разделяли. При третото си пребиваване в Сицилия
отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да
задържи Платон насила, но се намесили питагорейците

от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция.
Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да
може, като владетел, да приложи в управлението неговата
философия, да създаде една държава, основана върху
неговата философия, начело на която да стоят учените
и философите, но надеждите му се провалили. По-късно
той отказал и на други държави, които се обърнали към
него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези
предложения, понеже те не приели първото условие,
което той поставил - премахването на всяка частна
собственост.
Платон умрял през 348 година преди Христа на
рождения си ден, на 81 годишна възраст.
Философията на Платон е изразена в неговите
многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци,
които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел.
Платон имал едно съчинение, озаглавено За филосо-
фията или за идеите, което е изгубено. В него той
излагал ясно и конкретно своята философия за идеите
като първична реалност. До нас са достигнали неговите
диалози, в които той също излага своята философия в
разговорна форма.
Някои историци на философията приемат, че неговата
философия има две страни - екзотерична и езотерична,
а други отричат това. Който е запознат с езотеричната
доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага
във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се
възползвал от същото право, което има всеки мислител,
да съобщава от своите открития само толкова, колкото
намери за добре и то само на онези, които очаква, че
ще го приемат и разберат."
По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само

едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да
го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По-
късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват
едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и
то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон
е имало тайни за профаните, каквито е имало и при
Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността
на седмото писмо на Платон, в което се говори за
мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия
Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството,
което то изразява излиза от същината на платоновата
философия. Ето една извадка от това писмо:
„Мнозина са писали и може би ще пишат върху
крайната цел на моята философия, но не трябва никак
да се вярва на такива думи, било когато казват, че
творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато
твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз
не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да
обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да
се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва
продължителната близост с предмета на познанието и
едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава
като че искра блесва и запалва в душата една Светлина,
която после сама се поддържа."
Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали
личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с
думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите.
Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал
да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане
би било напразно. То трябва да бъде едно чувство,
едно усещане, едно преживяване, което не може да се
придобие с непосредствено съобщение, но само с едно

продължително потапяне на душата и на волята в сърцето
на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което
Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях
Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите
му бликвали само идеи.
Не е безразлично по какъв начин се заемаме да
четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде
нищожно или голямо според духовното състояние, в
което се намираме. От Платон е минавала една висша
сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
Там дето той е поучавал, е царувал Духът на мистериите.
Словото му е събуждало съзвучие във висшите области
на Всемирната душа, но тези съзвучия имали нужда от
атмосферата на мистериите, за да проникнат в душата
на неговите слушатели. Иначе трептението е отминало,
без да бъде схванато."
Платон, както вече казах, е проучил всички философи
преди него и най-вече питагорейската философия. Той
също е бил запознат с египетската езотерична наука.
Тези две предшествуващи философии той ги взема за
основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои
казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в
диалогична форма едно питагорейско съчинение.
В Тимей Платон казва, че Бог е създал света
с помощта на даймоните - възвишените духовни
същества.
За Платон философията е съзнанието или проуч-
ването на свръхестественото. Платон определя фи-
лософията като съзерцание на Истината, която е в
свръхсетивното. Затова той признава като същност
само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според
него идеите, които принадлежат на свръхсетивния

свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани
формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят,
единствено те са битие, а явленията във феноменалния
свят са отражение, сянка на идеите, които единствено
са реални.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното
отношение към феноменалния свят с един разказ за
пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно
подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход,
който е открит към светлината и през който прониква
светлината. Обитателите на тази пещера са здраво
оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в
състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч
зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно
пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А
зад тази стена, откъм светлината се намират други хора,
които сами не се издигат над стената, но издигат над
нея, подобно на куклите в марионетен театър различни
образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат
да се движат. И при това хората ту говорят помежду си,
ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено
техните сенки, които падат върху противоположната
стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам-
натам, да се показват по различни начини и да изглеждат
на истински същества. Но те не могат да видят тези
същества, а виждат само техните сенки. А онова, което
онези, които разиграват куклите си говорят помежду
си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за
говора на тези сенки. И ако би се случило някои от
прикованите да се освободи и да може да си извърти
врата така че да види самите неща, той би помислил,
248 Влас] Пашов
че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения,

а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би
ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха
били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и
биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината
като човек, който им е отнел Истината и в замяна на
това им е причинил болка и вреда.
За Платон човешкият разум, който ни разкрива
Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е
Божественото в нас. Според Платон Божественото ние
го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе
си същественото. За да опознаем Божественото, ние
трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи
в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че
човек не научава нищо ново, а само си припомня онова,
което първоначално е вложено в него. По този начин
познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в
духа си.
За Платон душата е само момент от проявите на
Духа и тя е безсмъртна. Тя ту престава да се проявява
без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е.
преминава през процеса на раждането и смъртта, минава
през процеса на прераждането.
Според Платон Духът, който се движи от само себе
си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава
движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се
движи само е принцип, защото има произхода, началото
си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също
така Духът не може да престане да се движи, защото
престава да се движи онова, което е получило движението
си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на
Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и
свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на

изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата,
а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е
самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на
цялото, на Бога.
Според Платон душата е съществувала сама за себе
си преди да живее в тялото и след това се спуска в
материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и
е предопределено отново да напусне материята, преми-
навайки през процеса на прераждането.
Във Федон или За душата Платон казва:
„Както тялото, така и всичко, което се отнася до
него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което
е единственото занимание на философа, тъй като
сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй
както те са сами по себе си и онова, което е истинно се
познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото
справедливостта, красотата, доброто и други подобни на
тях са единственото, което е истинското съществуващо,
онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те
се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
Платон приема, че душата след напущане на тялото
пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След
това отново се връща на нашата Земя.
В центъра на платоновите диалози се намира
личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето
мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ
в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една
личност, посветила живота си на Истината и който се
пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно
е неговото отношение към смъртта. Преди момента на
смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно
отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото

смъртта е само един момент от живота. Той така се
държи в този момент, че даже неговите приятели, които
са при него, не могат да изпитат печално чувство, което
обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият
Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах
в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост,
която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп
приятел. Държанието му и думите му дишаха такова
голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че
ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия,
отколкото тази, която го беше довела на Земята и като
че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство,
каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето
си да се натъжи, както би трябвало при такава печална
случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която
обикновено придружава философски разговор, аз се
намирах в едно чудно настроение, в една смесица от
радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро
умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава
учениците си за безсмъртието, което не може да бъде
направено от един обикновен човек, който не е минал
през Посвещението на мистериите и на когото очите не
са отворени за света, в който отива. Целият разговор в
този диалог за безсмъртието има за задача да заведе
приятелите до едно положение, където те навлизат в
контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от
доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те
го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо
тези, които искат да се занимават с философия се стараят
да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат
това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се
занимавали само с това през целия си живот и когато

смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна
желана и търсена."
След това Сократ пита един от своите приятели:
„Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои
за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие,
или за удоволствията на половото влечение? И вярваш
ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди
като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш
ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото
изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли,
че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не
към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият
белег на философа: Повече от който и да е друг човек
да освободи душата си от общността на тялото."
След това Сократ казва, че общото между смъртта и
стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива
човека от телесните влечения и го насочва в живота на
Духа. И затова философ, който цял живот се стреми
да освободи душата си от влиянията на тялото, за да
може да познае Истината, когато дойде смъртта той не
се плаши от нея, защото той още приживе е освободил
душата си от влиянието на телесните желания. Когато
душата е сама в себе си, тогава тя може да намери
Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а
не на кратковременното. Душата прилича най-много
на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на
единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе
си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля
отива към това, което й прилича, което е Божествено,
безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и
се освобождава от грешките, невежеството, страха,
необузданите страсти и от всички други човешки злини.

Там тя живее останалото време наистина с Бога, както
казват Посветените."
В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да
ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа,
която е вечна и безсмъртна и той така води разговора,
че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на
душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не
случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага
своите идеи. Това е една форма, която е съществувала
между ученика и Учителя във всички школи. Платон
му е дал една литературно-философска форма, но тя
има същата задача както при мистериите, да събуди у
ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той.
В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите
той иска да води своите ученици по пътя на мистериите.
Там той казва следното:
„Даже и тези, които не са добре разположени, при-
зовават боговете когато започват някое свое голямо
или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които
се заемаме да поучаваме хората за Истината върху
сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не
сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете,
за да научим тези Истини от начало в техния дух, а
после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят
по този път, след като са преминали през лабиринта
на безцелните скитания и след умората от напразните
изследвания, дохождат до един светозарен завършек под
защитата на Божеството."
В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в
мистериите, защото там още от началото става въпрос
за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от
египетските Мъдреци върху създаването на световете и

върху начина, по който трябва да се придобива Вечната
Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало
е вече много пъти унищожаване на част от човечеството,
ще последват и други още, най-значителни от които ще
бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй
други причини."
У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога
Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата
на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините
си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя
си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон
паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на
басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните
тела, които обикалят около Земята променят движението
си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята.
Това става в определени епохи, разпределени от дълги
периоди време."
В Тимей също така, като се говори за създаването
на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери
Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде
намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем
за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен
в мистериите и е водил и учениците си в този път. И
учениците му са знаели какво значи тази невъзможност.
Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се
приближи до него, който може да събуди Божественото в
себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички
да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който
се приближи при Бога, той не се явява лично при Него.
Бащата е построил вселената с тяло и душа. Отказвайки
се от собствения си живот, той се е разпространил във
всички неща. Най-първо Той създава елементите и ги

смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда
тялото на света. А душата на света се разстила върху него
във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената.
Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува
света. И човек може да види природата под истинското
осветление само когато се помъчи да освободи душата
на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да
възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а
това може да стане само в Посветения. Възкресението,
освобождаването на Бога - ето истинското познание.
В Тимей развитието на света върви от съвършеното
към несъвършеното. Въображението си представя този
развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се
развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от
гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С
явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно
е, че цялата вселена с всички същества е Божествена,
защото е проникната от Божествената душа. Но у другите
същества Бог съществува в скрито състояние, докато у
човека той се явява на бял свят. И Платон продължава
в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че
нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта
си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със
смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в
едно същество от този род, което обгръща всички видими
неща, един образец на Създателя и на възприетия от
сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият,
най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от
първоначалното единство на вселената."
Но този свят на единството, роден единствен, не би
бил никак съвършен, ако между множеството образи, що
съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.

Но този образ може да бъде роден само от човешката
душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в
неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от
Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата,
ето Бога, когото човек може да роди.
Платоновата философия може да се раздели на три
дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или
диалектика. Второ, философия на природата, изложена
най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа.
Философията на Платон е разпръсната във всичките
му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата
За държавата, където излага своята философия за
Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон
и други.
Диалектиката се стреми да намери единството на
противоположностите. Платон прилага диалектиката
към Абсолютната Същност, която е общото, основната
Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената
реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното.
Истината е общото, мисълта, определена в противопо-
ложност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта
- това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо
истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо
друго, а не от самото себе си, защото реалното е това,
което се определя от само себе си.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова,
с което той направи епоха в историята на философията,
а с това и в световната история изобщо, е точното опре-
деление на идеята като основна реалност. Изследването
на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разг-
леждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе
си се нарича диалектика."
Платон схваща Абсолютното като Вечно същест-

вуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява
числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното
като единство на битие и небитие, на едното в многото.
По такъв начин според него Абсолютното обединява
противоположностите в едно единство. И затова той
казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на
едното и многото, на битието и небитието.
Хегел казва още: „Това съчетаване на различните
неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н.,
при което се преминава от едното към другото - това е
най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
Смята се, че това е езотеричното в неговата философия,
а другото е екзотеричното."
Според Платон Безкрайното е неопределимо, без
форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А
крайното, напротив, е гранично, определено, в него има
пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина,
от която възниква превъзходното - тя е това, което
поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе
си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното,
Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното
възникват всички неща: топлината и студът, сухотата
и влагата, също така и музикалната хармония на
високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното
движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква
чрез единството на такива противоположности. Онова,
което се ражда от единството на противоположностите
образува трето нещо, което произвежда четвъртото
- причина на всички неща. Причината сама по себе си
е единството на различните неща, тя е могъществото и
насилието над противоположностите. То е онова, което
има силата да понася противоположностите в себе си.

Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася
противоречията в себе си. Духът може да понася най-
високата степен на противоречие, а слабото, телесното
същество не може, то загива веднага, щом в него влезе
нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася
всички противоречия е Логосът, който възглавява света.
Красотата на света, която виждаме в цялата природа и
е във всички живи същества, съществува благодарение
на Него.
Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат
изложението в Парменид за истинска теология, за
истинско разкриване на всички мистерии на Божест-
вената Същност.
Платоновата философия на природата се съдържа
преди всичко в Тимей. В тази част на философията си,
както и в цялата си философия той въплотил идеите на
питагорейците и въобще на езотеричната доктрина.
За същността на природата или за създаването
на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по
никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради
това Бог искал да направи света в най-голяма степен
подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите
- огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия
и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като
най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог
е дал на света най-подходящото движение от седемте
възможни движения, а именно онова, което най-много
подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото
движение.
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе
Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази
душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна

душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той
създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от
нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света
като един блажен Бог. Душата е първичното, господ-
ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.
Същността на душата е устроена по следния начин: От
неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе
си същност и от родената същност, която е в тялото, от
двете Бог образувал една трета същност, която е нещо
средно между тях и има от природата и на двете. Затова
Бог направил душата нещо средно между неразделното
и разделното. От тези три същности Бог направил едно
единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал
това цяло по дължината му на две части, наложил ги
кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да
образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение,
образуващи един вътрешен и един външен кръг, като
външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе
Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или
разделната същност. След това отново разделил вът-
решният кръг на седем кръга, три от които се движат
с еднаква скорост и четири с различни скорости по
между си и по отношение на трите други, ето това е
системата на душата. Душата е средната същност, тя
пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и
отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя
има в самата себе си Божественото основание на един
непрекъснат и разумен живот.
Но този така създаден свят е в Божествения свят,
първообразът на който е винаги тъждествен на самия
себе си. Като копие от този първичен свят възниква
вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен

на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е
създаден като един движещ се образ на Вечното. И
този Вечен образ, който се движи съгласно числото е
онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно
или то е настояще. Времето като непосредствен образ
на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят
времето се определя от движението на небесните тела.
Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който
принадлежи на времето.
В променливия свят, който е отражение на Вечния
Божествен свят, формата е пространствена фигура,
която вече определя пространството. Триъгълникът е
първата фигура и е основата на всички други фигури.
Ето защо, според Платон същността на световните неща
са триъгълниците, които са образувани от три принципа,
от три същности, съчетаването и свързването на тези
триъгълници съгласно принципа на първоначалните
числени отношения съставят сетивните елементи. А
свързването на тези елементи съставя тяхната идея.
Платон казва, че при разглеждане на природата
трябва да изучаваме две причини: необходимостта
и Божественото. Необходимостта царува в нисшия,
сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят.
Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил
на помощниците си - възвишените същества, боговете,
да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на
Божественото са създали както човека, така и всички
същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и
поставили в него друг един смъртен образ на идеята
за душата. Този смъртен образ е носител на всички
страсти и стремежи към удоволствие. Това е така
наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното

или астралното тяло, за което говори съвременната
окултна наука.)
В третата част на своята философия Платон
разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И
той го определя като съвкупност на всички добродетели.
Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто.
Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта,
четвъртото - силата. Те съставят Божествения организъм.
Като отражение на Духа, Платон основава принципите
на своята идеална държава, която има за основа доброто
и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените
хора. Военните представляват принципа на силата, а
правдата, справедливостта представя административния
апарат, който разпределя благата по целия организъм. И
доброто, което стои в основата на всичко, представя още
стопанският институт, който произвежда всички блага.
Това схващане на Платон за устройството на
държавата е Вечната синархия, троичното Божествено
управление, което съществува както в целия космос, в
цялата природа, също така е отразено и в устройството на
човека като цяло и частно в устройството на човешкото
тяло. Същият принцип на управление е провеждал и
Питагор в управлението на Кротона.
В различните диалози Платон разглежда различните
страни от своята философия. В Пир Платон разглежда
въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като
вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото
(Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то
Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди
още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да
озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един
стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това

е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува
привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви
чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта
се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата
стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик,
без който човек не може да намери пътя към Мъдростта.
По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има
непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има
стремеж да изяви Любовта.
В Пир Платон дава думата на различни хора да
се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я
разбират показва на каква степен на развитие се намира
техният дух. Любовта привлича едно същество към
друго. Разностранността, многобройността на нещата, в
които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се
възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията.
Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може
да разбере и прояви Божественото според степента на
своето развитие.
След като всички присъстващи на пира се изказват,
най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта
като връзка между човешката душа и Бога. Сократ
като говори за Любовта не изказва своето мнение, но
казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му
казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена
е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у
Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да
го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го
посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа
на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на
човека към Божествената Мъдрост и която предшествува
разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ

като Мъдрата жена. Това е материнското начало,
което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова
Платон схваща познаването на света като познаване
на Истината, като религия. Той поставя познанието във
връзка с това, което човек може да постигне като най-
висше чрез чувствата си. За Платон познанието има
стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е
нещо повече от наука и то става същина на живота. То
е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката
душа. В човека се ражда едно същество, което е много
по-висше от неговата личност - това е Първоначалният,
Висшият, Духовният човек.
Това още един път ни показва, че това, което е учил
в древните школи на мистериите, в древните окултни
школи, Платон го предава в своята философия във
формата на диалози.
Ще завърша изложението за Платон с една мисъл,
където той ясно и определено говори за мистериите и за
Посвещенията. Той казва:
„Явно е почти, че учредителите на Посвещението
не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те
ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде
Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив,
пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
Защото, казват Учителите на Посвещението, има много
хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил
даван на Посветения след обряда на Посвещението).
Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до
първото Посвещение, защото има няколко степени, но
малцина достигат до съвършенство, малко са истинските
вдъхновени. А истинските вдъхновени според мен, казва
Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по
истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал

с всички средства да вървя по този път."
По-важните диалози на Платон са: Тимей, Федон,
Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението
му за държавата и други.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ
И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
Друг гръцки философ, който е бил свързан с

Мистериите и е предал в своята философия езотеричната
доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475
година преди Христа. Връзката му с Мистериите е
доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в
книгата му Философията на Хераклит Ефески в
Светлината на Мистериите, издадена през 1866
година в Берлин. В предговора авторът казва:
„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите
е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта
му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина
и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение,
прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от
слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като
разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в
храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените
са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният",
защото само Светлината на мистериите може да освети
идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата
му, от която са запазени само отделни фрагменти.
Хераклит е представен като човек, който гледа на

живота много сериозно. Той казвал, че думите могат
само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
Науката се обяснява само когато се преживее.
Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко
тече", което ще рече, че всички неща са в движение,
в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това из-
речение, казва: „Не може да се потопите два пъти в
една и съща вода на реката и не може да хванем два
пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и
бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща
по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и
смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са
едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото
става отново в първото." И продължава: „Има живот и
смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на
умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния
си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното
ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий
са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да
живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото
се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той
е като Хадес, богът на разрушението и унищожението.
Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и
живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина
недостатъците и преимуществата на съществуването.
Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото
Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те
представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия
живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват
всичките им желания. Болестта прави приятно и добро
здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата -
почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя

е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората."
За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез
преходните неща. За да означи това Вечно Същество,
той си служи с един дълбок символ. Хармонията на
света се връща в първоначалното си положение, както
струната на лирата и както тетивата на лъка. Много
работи могат да се видят в този му образ - силите, които
се разделят в противоположни посоки, за да се съединят
чрез една крива и създават единство. Различните ноти
си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като
приложим този принцип към духовния свят, ние имаме
следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни
и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта
на хората, а вторите умират в живота на боговете."
Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието
си той се привързва към тленните неща. По тази причина
животът става една опасност. Това, което се случва с
човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си,
ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава
той намира невинността си, както ако се възвърнал от така
наречения сериозен живот към детското си безгрижие.
Възрастните считат за важни много неща, които служат
за играчка на детето. Разгледани от становището на
Вечното, значителни ценности губят своята стойност.
Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което
си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в
какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме
за много важно това, което не бива да считаме за такова.
Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема
нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на
Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си
играе с нещата както детето с играчките и да употреби

сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения
Бог, който е скрит там."
„ С ъ з е р ц а н и е т о на Вечното гори и и з п о я ж д а
измамливата идея, която обикновено човек си създава за
нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата,
той ги разтапя. Той е унищожителен огън."
Според Хераклит борбата е бащата на нещата. Той
казва: „Ако нямаме противоречия в света, светът на
създаването и на нещата не би съществувал. Но това,
което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което
го открива и обгръща не е борбата, а хармонията. Тъкмо
защото борбата е в самите неща, Духът на Мъдреца
трябва да мине през тях като огън и да ги превърне в
хармония."
Според Хераклит човек е образуван от противоречиви
елементи, в които се изляла Божествеността. Така той
се намира и открива в себе си Духа, който се корени
във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите
помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои
елементите. Творческата природа на човека сама се
надминава. Всемирната сила е породила стълкновението
и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с
Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността,
която живее в човека, разкъсването на неговата душа
между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал
нещо съвсем определено. От това определено същество
той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е
зависим и независим. Той може да вземе участие във
Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа,
която този Дух е създал за него. Именно затова той
е призван да свърже Вечното с временното. Духът
действува в човека, но той действува по особен начин.

Той действува чрез временното. Отличителната черта
на човешката душа е, че едно преходно нещо може да
действува като вечно, че то може да се увеличава или
усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това
душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи
средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и
на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент.
„Даймонът (духът) на човека е неговата съдба.
Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля
неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този
даймон не е затворен в границите на неговата личност.
За него раждането и смъртта на личността са само
моменти от живота на духа. Човешката личност е само
една преходна форма, едно частично проявление на духа,
което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя
даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад.
Опитността на духовните неща, която преживява, му
доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на
тази Божествена душа, той не може повече да възлага
едничката служба да изпълня земната му личност.
Защото тази личност е само една от формите, чрез които
този дух се показва на света. Духът не може да се
затвори само в една личност. Той има силата да оживи
много личности. Той е способен да преминава от една
личност в друга. (Тук става въпрос за прераждането).
Оттам блика не само мисълта, но и опитът на това
душевно преселение. Мисълта само подготвя опита.
Този, който открива даймоничния елемент в себе си, не
намира последното като нещо невинно, като бял лист.
Той го намира надарено със свойства. Откъде са дошли
те? Защо има тези дарби? Защото други вече са работили
върху моя даймон. И какво става с работата, която

аз извършвам върху моя даймон от минутата, когато
неговата роля не се свършва с моята личност? Аз работя
за една бъдеща личност. Между мен и Всемирното
Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е
още от същото естество, както Божеството. Моят даймон
застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето
вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така
моят живот е плод на един предшествуващ живот и
ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек
вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си
много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда
много животи в миналото си и много животи в бъдещето
си. Мислите и способностите си, които съм придобил
вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли
явяват хората на небосклона на съществуването с най-
различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли
се появява?"
Както казах, Хераклит е написал едно единствено
съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според
други За природата, което той предал на съхранение
в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено,
но са запазени известни фрагменти, които са събрани
от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един
своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният
от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото
произведение и на свидетелството на древните. Други
учени са правили сбирки от фрагментите, между които
и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на
Хераклит Ефески е Светлината на мистериите.
Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал
символично и не е разбран от онези, които нямат
Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той

преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал
за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е
превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз
вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи
с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон
също изучавал философията на Хераклит и в неговите
произведения се намират много сведения за нея. Също
Хипократ е бил под влиянието на Хераклит.
Хераклит казва, че както животът, така и умирането са
обединени в нашия живот, както и нашата смърт. Защото
като живеем, нашите души са умрели и са погребани от
нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят.
Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно
участието на Божествения Разум (Логос). Поради това
ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум.
Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен
разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването,
осъзнаването и разбирането на начина, по който е
подредена и устроена вселената. Поради това доколкото
вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в
Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние
се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият
Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е
същността на Истината. Ето защо онова, което на всички
изглежда общо, е убедително, защото то участвува във
Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва
само на отделен човек поради противоположни причини,
няма в себе си никаква убедителност."
Във философията на Хераклит намираме първо
Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна
Реалност в сетивния свят, който произхожда от това
Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно

изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е
в движение, няма два момента от ставащото, които да
са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява
нещата с течението на реката и твърди, че не може да
се влезе два пъти в една и съща река."
Вечният Божествен Разум, Словото, от когото
произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който
произлиза всичко и към който всичко се възвръща.
Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а
боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е
смърт, а смъртта на последните е живот."
Не само Хераклит, но и други гръцки философи и
Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на
мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар,
Есхил и даже Омир и Хезиод.
Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя,
която многократно изнесох, където се казва, че има едно
Братство, което пътува в света и носи културата. Където
то се установи, там се ражда и развива култура. Когато
преминава през даден народ или раса, то се явява най-
първо като една вътрешна Светлина и топлина, които
стимулират народната душа към мисъл и творчество
и към благородни чувства. И това присъствие в даден
народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от
личности, които в течение на развитието на народа става
център, около който се групират онези чудни души, които
са довели присъствието на Братството в своята среда. По
такъв начин се дава едно ново направление на мисълта
и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в
един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и
цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха

аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести
идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още
хиляди."
Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести
началото на елинската култура. След него дойдоха още
много, знайни и незнайни, които станаха носители на
мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава
в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството
в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа
и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна
творчество във всички области на човешката мисъл и
дейност, което създаде Западно-европейската култура.
Присъствието на Братството се изявява като извор сред
суха местност, където животът едва-едва се проявява.
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива
се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По
такъв начин се изявява присъствието на Братството
в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на
Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата
или народа, като събуждат в нея онова, което твори и
създава, събуждат Божественото. Хората започват да
търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество
и тогава се явява пратеникът на Братството сред този
народ или раса, който привлича към себе си онези души,
които са по-чувствителни към невидимото присъствие.
В различни времена и епохи Братството действува с
различни методи, по различни начини въздействува на
човешките души, в зависимост от нуждите и задачите
на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката,
някой от братята се въплощава или изявява чрез учените
хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на
изкуството, те се проявяват като музиканти, художници,

скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса,
когато се явиха гениални художници като Леонардо
да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха
вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде
нова насока на целокупния живот на дадено общество,
явява се сред това общество някой Велик Учител или
реформатор, който изнася нови принципи, които да
легнат в основата на новия живот, който се зазорява на
хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва
да се преобрази обществения строй, да се даде нова
форма на държавния и обществения живот, те действуват
и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Така че всички онези, които по някакъв начин
са стимулирали развитието на културата и човешкия
прогрес, са действували под влияние на това Велико
Братство или пък сами са били негови представители. По
такъв начин истинските фактори на прогреса и културата
се крият в импулсите, които идват от това Велико
Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на
Абсолютното, на Великото в света, което единствено е
фактор на световния прогрес.
Учителят казва още, че това Братство в различните
времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е.
с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по-
малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на
влияние, според нуждата на епохата и според степента
на развитието на хората в дадена епоха.
Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ
Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва
за тези, които приемат данните на опита за чудеса,
следното:
„Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч,

като вярват, че може да се срещне това, което не е било,
или че нещо може да умре и да изчезне съвършено."
Никакво съществувание не може да излезе от
небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това,
което съществува, защото където и да го отдалечиш, то
пак съществува.
„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога,
че хората живеят само в това време, което те наричат
техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че
те не са били преди раждането си и не ще бъдат след
смъртта си."
„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към
свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който
избягва смъртта."
Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа
в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е
оставил много мисли, изложени в стихове, които са
събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха.
В разказите за неговия живот той е представен като
чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе
той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите
сънародници. А след неговата смърт в родния му град
била издигната статуя в негова чест. Той не е живял
самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо
влияние върху своите съграждани и върху уреждането
на държавните работи в своя град. Той си е спечелил
заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на
Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат
в Агригент свободен държавен строй и да дадат на
всички граждани еднакви права. А също така осуетил
няколко опити на граждани на Агригент да завладеят
господството над своя роден град. И когато почитането
от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока

степен, че му предложили короната, той отказал да я
приеме и продължавал да живее като уважаван и честен
гражданин.
Емпедокъл имал за Учители питагорейците, той
общувал с тях и някои го причисляват към питагорейците,
като Парменид и Зенон.
Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл
по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух
и вода, всеки един от които е бил считан преди него от
един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил
още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това
са елементите, които винаги съществуват, които не
възникват, а само се съединяват или разединяват, в по-
големи или по-малки количества, сливат се в едно или
излизат от едното. Той е въвел като принцип не само
четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което
е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в
себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя
е истинното, което съществува единствено за себе си и
чрез което съществува всичко.
Той е поставил принципа на огъня на една страна, а
другите три елемента - въздух, вода и земя на другата
страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е
принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други
елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното
се проявява.
Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който
е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава
края на живота, той познава и началото му."
Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички
хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните,

нито мисълта му е като мисълта на смъртните.
А Плутарх казва, че мистериите са давали най-
великите откровения върху природата на даймоните.
Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат
в царството на сенките. Само те намират живот там. За
другите - там е нищета и страдание.
В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След
напускането на тялото непосветеният потъва като в
тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал
мистичния живот, който е преминал през Посвещение.
Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е
бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият
и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
АПОЛОН ТИАНСКИ
Неговият биограф описва един факт на ясновидство

по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим
(убийството на император Домициян), Аполоний ги
виждаше в Ефес, където се намираше в този момент.
Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне.
Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в
градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко
гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той
продължи речта си, но говоренето му беше изгубило
обикновената си сила, както се случва с онзи, който
говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като
онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил
страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и
извика: „Удряй тиранина!" Човек би казал, че той вижда

не картината на извършеното дело в някое огледало, но
самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото
целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний,
бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря,
приличен на човек, който се опитва да види изхода на
известно съмнително събитие. Най-сетне той извика:
„Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво
казвам - днес? Кълна се в Минерва! - Той беше убит в
същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните
помислили, че Аполоний е изгубил ума си. Те силно
желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да
ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче
дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина
и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството
на тираните, денят в който то беше извършено, самият
час на убийството, авторът на това убийство, когото
бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха
напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня
на речта си пред ефесяните."
Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа
само едно за пример, което е озаглавено Коринтският
призрак. Ще предам случката, както я описва биографът
на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний,
книга 4, параграф 25.
Имаше по онова време в Коринт един философ, на
име Деметрий, човек проникнат силно от учението на
циниците и за когото Фаворин често говореше с много
похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний
същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел
към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за
наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени
ученици, за да слушат наставленията. Между последните

се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен
ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по
сложението на тялото си приличаше на същински атлет.
Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста
жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от
това не беше вярно, то беше привидно така. Един ден,
когато Менип вървял сам по пътя към Киахрей, един
призрак с образа на жена се появил пред него, хванал
ръката му, казал му, че отдавна го люби, казала че била
финикийка и че живее в едно предградие на Коринт, на
което казала названието. Ако дойдеш да ме намериш
довечера, продължила тя, ще чуеш да пея, ще пиеш
вино, каквото досега не си пил. Няма да се боиш от
съперници и ние ще живеем щастливо - и аз хубавата с
тебе, който също си хубав. Младият момък бил победен
от тези думи, защото ако и вече способен философ, той
беше обладан от Ероса (Купидон). И тъй, той отиде при
тази жена и започна да ходи всяка вечер и дълго време
я посещаваше като своя любовница, без да подозира,
че тя е призрак. Един ден Аполоний изгледа Менип с
внимателен поглед на ваятел и след като добре го проучи,
каза му: „Знаеш ли ти, който си хубав и любимец на
най-хубавите жени, че топлиш змия и че змия топли
и тебе." И при удивлението на Менип той продължил:
Ти си се свързал с една жена, която не е свързана с
тебе чрез брак. Но вярваш ли, че тя те люби? - Кълна
се в Зевс, че тя се отнася с мен като любовница. - Ще
я вземеш ли за съпруга? - Голямо щастие ще бъде за
мене да се оженя за тази мила любовница. - Кога ще
стане сватбата? - Скоро, може би утре. Аполоний дочака
деня на сватбата и когато сътрапезниците пристигнаха
и той влезе в залата. Къде е, попита той, хубавицата, за

която сме дошли тук? - Ето я, каза Менип, като стана
и се изчерви. - На кого от вас принадлежи златото,
среброто и другите украшения на тази зала? - На жена
ми, защото тук нищо не е мое, освен това - отвърна
той, сочейки мантията си. Аполоний, обръщайки се към
всички, рече: „Знаете ли градините на Тантила, които и
съществуват, и не съществуват? - Ние ги знаем само
от Омир, защото не сме слизали в Хадес. Вярвайте ми,
каза той, че всичко, което виждате тук, прилича на тези
градини, нищо не е истинско, всичко е привидно. За
да разберете по-добре това, което казвам узнайте, че
прелестната годеница е един от онези призраци, които
народът нарича лами или мормолики. Те много обичат
Афродита (Венера), но още повече човешкото месо. Те
привличат чрез сладострастие онези, които искат да
изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се
показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи
против философа, когото нарече безумен. Внезапно
златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни,
изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито
готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна
при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се
преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага
на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но
при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че
е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия,
за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че
е имала навика така да се храни с телата на хубавите
момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един
от славните подвизи на Аполоний."
В своето съчинение Спомени за сатаната

Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще
рече, да оставим историята на първия век напълно и
да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан,
като отминем с мълчание името на онзи, който имаше
честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон
беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел
и други. През първия век от християнската ера в Тияна,
Кападокия, се появи един от онези необикновени хора,
към които школата на Питагор беше толкова щедра.
Така великият пътник, който има своя водач, Посветен
във всички теургически учения на Индия, Египет и
Халдея, надарен със всички теургически сили на старите
маги, подлуди последователно всички страни, които
посети и които изглежда всички - длъжни сме да го
признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да
се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински
исторически предания."
Подробностите на живота му ни са предадени от
историка на четвърти век - Филострат, който само
предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен
приятел на философа, отразява ден след ден разказите
на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис,
който разказва събитията на неговия живот се знае, че
той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко
болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и
пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици
без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да
става видим и невидим по свое желание, изчезването на
тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и
пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за
него да мислят, че животът му е роман и всичко това са
измислици. Но за окултистите това са факти, възможни

за Посветените адепти."
Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият
живот беше роман, Каракла, римски император никога
нямаше да издигне храм в негова памет. Александър
Север, също римски император никога нямаше да постави
бюста му всред двама полубогове и една императрица
нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел
се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би
побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи
среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат
всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната
първа мисъл била за техния благодетел. Император
Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище
на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото
проявяване и за съобщението, което направи в Тияна.
Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят
го знае, защото има за последица вдигането на обсадата
на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше
роман, нямаше да го видим потвърдено в историята
на Вопискус, един от най-верните езически историци.
Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за
човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също
и от много от църковните отци, като напр. Йероним,
които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този
пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде,
с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до
чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди
да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно
не би направил, ако не ги считаше за факти. Като
завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой
на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за
да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му

издигнат в знак на признателност златна статуя, която
да напомня за всичко добро, което им е направил."
Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание
и благородните съвети, приписани на Аполоний или на
астралния му призрак, тъй както ги предава историкът
Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на
църквата от четвърти век, след като проучили изложението
на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна
аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса
Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да
обяснят това с историята на слънчевия мит, който се
преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като
казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са
двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи
събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в
дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това
може да е така, защото животът на един Посветен е
отражение на живота на космоса, на космичния ритъм,
но това не дава основание да се мисли, че животът на
Исус не е действителен исторически живот, а само мит.
Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът
на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто
исторически, като се има предвид великия закон на
аналогията - това, което е долу е подобно на това, което
е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на
Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова
много по живота си на Исус, че може да се вземе за
подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх
описват историята на Платон по същия начин. Това
показва, че животът на такива личности е описание
на техния мистичен живот, който е отражение на
космичния живот и който същевременно се изразява и

във външния им живот. Така че, винаги има аналогия
между историческия, мистичния и космичния живот.
ПЛУТАРХ
Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в

това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година
след Христа и е умрял през 130 година. Той е един
от най-известните писатели на древността. Написал е
много философски книги под общото заглавие Морални
творби, в които е изложил всички съществуващи до
него време учения от най-дълбока древност. Писал е
върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху
гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата
Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните
Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен.
В следващата извадка от книгата му за думата Ел
в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на
известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия
с думата Аум на индусите и с Емс на евреите.
В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх
казва: „Мистериите са дали най-великите откровения
върху природата на даймоните (духовете). В мистериите,
във всички езотерични школи, във всички времена и
епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи
от състоянието на душата. Чрез това познанието става
едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем
някому да кажем разрешението на загадките на света.
Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това
ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу

живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е
нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността,
ако не отидем срещу него със съответното чувство.
То ще остане празна дума, ако чувството не пламне
от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно
Божествено Същество се приближи към даден човек.
То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как
отива човек към него. То ще бъде всичко за човека, ако
душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще
бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен
човек. Същината на това Божествено Същество не ще
може да засегне човека, който не трепти в хармония
с него. Важно е дали това Божествено Същество ще
те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе
друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва
едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това,
което един Бог може да запали и бликне от душата на
човека. Това зависи от начина, по който човек възприема
онова, което Бог му носи."
Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание
в душата, при което се развиват скритите сили и се
разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава,
който Посветеният отправя към приближаващото се при
него Божество: „Защото когато ние се приближаваме
до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни
отправя този призив: „Познай себе си!" Това е една
формула не по-малко знаменателна от обикновеното
„възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние
на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си!" като че ли да
потвърдим, че истинското, единичното наименование,
което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е."

За нас, наистина, съществуването не е по никой начин
наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено
между раждането и умирането е само една външност,
една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би
могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите
води на реката." Още повече не можеш да доловиш два
пъти в същото състояние едно смъртно същество.
Молекулите се разединяват и свързват с голяма
бързина и това създава промени, но при тях няма
подновяване, ни послешно време, но има една постоянна
същевременност между сцеплението и разложението,
между явяването и изчезването. И наистина, зрелият
човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата
е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето
- за да стори място на юношата; пеленачето - за да
стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял,
днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е
вече същият, това не значи, че той не съществува. Това
значи, че той е подложен на постоянни промени. Това
значи, че той минава всякога от едно състояние в друго.
Грешката произхожда от нашите сетива, които като не
знаят какво наистина представя от себе си едно същество,
ни карат да вярваме в действителността на това, което
е само една привидност.
В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм
един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел
е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той
е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало,
за да бъде символ на философските познания, понеже са
открили в него особена сила. Буквата Е не се различава
от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито
по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от

особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката
и латинската), да стане символ на най-важното число, на
Върховното число на всеобемащата природа - числото
пет, пента, от което Мъдреците са образували думата
пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и
думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето
защо питагорейците са нарекли това число женитба, като
съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото
четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй
като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато
се възпроизвежда. При това то подражава на Първото
Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет
притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи,
който произлиза от събирането на двойката и тройката,
за което споменах. То се поражда още от съединението
на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото
на всички числа е Единицата, а първото квадратно число
е четворката. И тези две числа като от съвършена форма
и същество произхождат числото пет.
Всъщност думата Ел не означава нито число, нито
ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с
числено определение на Бога, което дава възможност на
оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма,
силата на Бога.
Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелст-
вуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито
подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро
биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой
друг гений, които управляват подлежащата на раждане
и смърт природа, но не и върховния Бог.
Думата Ел и надписът „Познай себе си!", които

изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до
известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с
трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се
приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и
е за нас предупреждение за естеството и слабостта."
Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за
която е станала Троянската война. И затова окултистите
казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото
в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили
похитяват Божественото и го вплитат в материята, а
Божествените сили воюват за неговото освобождение. И
затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава
в поетична форма теогонията и въобще митологията на
Санхониатон от Финикия.
Рим също не е останал без своите Посвещения и
езотерични учения, но понеже там след духовната вълна,
която премина през Елада последва отлив от духовното,
затова малко сведения има за техния духовен живот.
Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то
поне е един от първите Посветени, който установява
римската митология и който е бил Посветен в етруските
мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил
насочен почти изключително към външния свят и
живот, затова и духовният живот е останал в сянка.
Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си
вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока
тайна, защото официално е съществувало неверието и
скептицизмът. Към края на живота на империята под
гръко-александрийско влияние се явяват някои автори,
които се занимават с окултни въпроси. В пределите на
римската империя е работил, както видяхме Аполоний
Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на

римската империя са работили есеите, също така там
възниква и християнството. Но всички тези явления
не са продукт на римския дух, а на проява на други
народности, които са живели всред римската империя.
М е ж д у римляните, един, който се е занимавал с
окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в
трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската
Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за
които често споменава в книгата си За рождения ден.
В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще
предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е
духът и откъде произхожда това название?" „Духът е Бог,
под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото
си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било
че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува,
щом се родим. Той се нарича гений, от латинската
дума генере, което значи пораждам - раждам. Вярва
се, че този Бог упражнява не само твърде голямо, но
дори безусловно влияние. Някои са мислили, че трябва
да се почитат два гения, но това е само в къщите на
женените лица. Евклид, ученик на Сократ даже казва,
че двоен гений е поставен при всекиго от нас. Това може
да прочетем у Луцилиус. Тъй щото, на гениите си ние
принасяме жертва всяка година по един път. Освен този
дух обаче, съществуват много други, които управляват
човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само
един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова
не им се отправят молитви през целия живот. Геният,
напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова
усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас.
Той ни приема при излизането от майчината утроба и
ни придружава до края на живота."
Друг римлянин, който се е занимавал с окултните

науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус
Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век
след Христа. От неговата книга върху астрологията се
вижда, че той е познавал учението на египтяните, на
халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко
мисли от неговата книга:
„Бог, Който е създал човека, е създал тялото на
последния от простото смесване на четирите стихии:
огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на
тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед
Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание
е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да
може да вложи силата и веществото на всички елементи,
съединени от природата, за да може чрез този Божествен
Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане
на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което
ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По
тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната
подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение,
като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото
животното, което е било направено по подражание на
света, да бъде управлявано от същност, подобна на
Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи
всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост
се приближава до самите тайни на Божеството, са ни
предали чрез Божествено Майсторство на науката
пораждането на света. По този начин те са посочили,
че човек е бил образуван съобразно с природата и по
подобие на света и въз основа на същите начала, чрез
които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя
чрез Вечната топлина."
Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат

с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната
мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни
създаването на човека и света, показвайки, че те са
подобни, аналогично устроени.
По-нататък той дава хороскопа на света, който е
също така интересен и ще приведа и него:
„Ето какво е пораждането на света според Ескулап
и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на
Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука.
Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната
в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога,
Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на
Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий
в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в
15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези
условия на звездите и според засвидетелствуванията,
които се отнасят до това пораждане те твърдят, че
съдбините на хората са съобразни с горепосочения
ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена
Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира
в това пораждане на света не е чуждо на отделните
пораждания на хората."
В пределите на римската империя, както казах, са
работили и така наречените неоплатоници и въобще
писателите от александрийската школа. Те, макар че са
работили в Александрия, .са ходили по цялата римска
империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и
въобще ученията на мистериите в Светлината, която се
получи от християнството. С тях ще се занимаем по-
подробно в следващите страници.
Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната

на първия импулс на Бялото Братство, който води
началото си от Хермес в Египет и който заля целия
древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача,
както казва Учителят, да подготви човешката мисъл
за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в
Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на
Божествената наука, които принципи легнаха в основата
на всички Посвещения в древността, на всички окултни
и философски школи, които се развиха в течение на
хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в
течението на които като вечно жива Светлина гореше
Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо
друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от
Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя
на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше
неговите вътрешни сили.
Когато този първи импулс на Бялото Братство
изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да
може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство
беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който
ще разгледаме във втората част на тази книга.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА
Както Слънцето напролет събужда живота в цялата

природа, така и Божествената Светлина, носена от
Братството, което пътува по света, създава културата
в различните области в света. Когато това Братство се
установи в Палестина и Египет, за да подготви условията
за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина

предизвика към живот и стимулира носителите на
древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви
човечеството за идването на Христа. Затова в началото на
християнството, което беше плод на един мощен импулс,
който нямаше равен на себе си в историята на земното
развитие, се появиха ред мислители и философи, със
седалище град Александрия, които възкресиха древната
херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да
открият Истината във всяка религия и философия, и да
ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те
са части на цялата Истина, разпръсната в различните
философии и религии. По такъв начин възникна така
наречената александрийска школа. Тук възниква също
така и християнската александрийска школа, която
също разглежда християнството във връзка с древната
Мъдрост. Като най-главни представители на тази
християнска александрийска школа се явяват Климент
Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще
спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството.
Сега ще се спрем накратко на другата александрийска
школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто
и Истината във всички философии и религии. В нея има
два етапа. Първият етап обикновено не го причисляват
към тази школа, но понеже нейният представител,
евреинът Филон е работил в Александрия в началото
на първи век, затова причисляваме и неговата дейност
към александрийската школа. Всъщност той е истински
основател на александрийската школа. Вторият етап или
период от тази школа са така наречените неоплатоници.
Най-напред ще се спра на Филон Александрийски и
Клавдий Птоломей, а след това на неоплатониците.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Филон е александрийски евреин, съвременник на

апостолите. Той се е родил 20 години преди Христа, но
е живял и след Него. Живял е във времето на първите
римски императори. По времето на Калигула, пред
когото евреите били обрисувани в много лоша светлина,
той бил изпратен за няколко години като посланик на
своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра
представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим
и по времето на император Клавдий и там се запознал
с апостол Петър.
Той е написал ред съчинения, много от които са
се запазили и до наши дни. Такива са например: За
сътворението на света, За наградите и наказа-
нията, За закона на алегориите, За това, че Бог
е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с
гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с
еврейското езотерично учение.
Той познавал много добре Платон и се стремил
да покаже, че и Свещените книги на евреите имат
дълбока философия, подобна на платоновата и се
стремил да разкрие тази философия. Той поставял в
основата историята на еврейския народ, както е дадена в
Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се
криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал
закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен
смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои
негови съчинения са само алегорично-мистични ра-
зяснения за сътворението на света. Той се стремил, като
прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите
на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен
смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал

друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той
откривал връзката, която съществувала между древната
езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и
специално в Платон и Свещените Писания на евреите.
В своите разсъждения той показвал на езичниците и на
евреите, че християнството не било чуждо на древния свят
и обяснявал, че философията на древните е подготвила
почвата за християнството, в което се изявило най-пълно
Божественото откровение. Климент Александрийски,
който работил в същия дух казва, че философията като
изследване на Истината всякога е водила към Оногова,
Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите
към Христа, така и философията е подготвила гърците
за Евангелието.
Основните положения във философията на Филон
са следните:
1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той.
Първото положение в процеса на това познание е, че
Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата,
при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въз-
действие на Бога върху човешката душа. За тази цел
душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където
Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата
може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не
може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е
Първичната Същина. Той се разкрива на душата като
Светлина.
Второто положение - копие и отблясък на Бога е
Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син,
Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос
е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина,
Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се

познае само Синът. Бог като Светлина обгръща и изпълва
пространството на универсума. Бог е самозадоволяваща
се Същност. Всичко друго е оскъдно, празно. Бог изпълва
всичко това, споява го, а сам не се обгръща от нищо.
Той е Едно и Всичко в Абсолютна пълнота.
2) Логосът е Бог, който се проявява. Той е Власт-
вуващият Ангел, определящото, което с ъ д ъ р ж а
определеността, царството на мисълта. Той е Пра-
човекът. Това е човекът като Небесен човек. Той е
известен и като Адам Кадмон, като Космичен човек, като
изгрев на Слънцето. Човек се разглежда в Бога, а Бог
се разглежда като дейност. Този Логос, този Космичен
разум се диференцира на идеи, които Филон нарича
също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог
твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог,
и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да
поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме
да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е
дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът
е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който
посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който
поучава хората.
3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят,
който е светът на самата Истина. А тази Истина не е
нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят
се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят.
Принципът на този свят, според Филон, е материята, като
Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или
това, което се нарича небитие. Филон казва:
В началото, Словото Божие сътвори небето, което
се състои от най-чисто битие и където живеят най-
чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват

на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите.
Така че, Създателят направи преди всичко идеалния
свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за
въздуха, след това телесната същност на водата и една
нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето
и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко
това.
Това са главните моменти от философията на Филон
Александрийски.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
Втората значителна фигура от александрийската

школа е Клавдий Птоломей, един от най-великите
астрономи на древността. Не се знае точно нито датата
на раждането му, нито мястото на раждането му, нито
датата на смъртта му. Знае се, че е живял през втори
век след Христа. Предполага се, че се е родил близо до
Пелуза или по-вероятно в Херниядова Птоломеида в
Тебаида. Той се е ползувал с голяма почит в Александрия,
където е правил своите научни изследвания.
Трите му главни съчинения са: Математически
синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той
излага своите астрономични изследвания и своята теория
за създаването и строежа на света. Второто му съчинение
е неговата прочута География, който е най-обширният
паметник, който ни е завещан от древността. При все,
че астрологията е твърде стара наука, той е първият,
който ни е оставил пълен трактат за нея, наречен
Тетрабиблос (Четиризнание) или Квадрипартитиум,

от който Сентилонанумът е съхранен, и представлява
сто афоризма върху астрологията. Това съчинение
е послужило за основа на всички бъдещи трудове
по астрология, като се започне от Юлиус Матернус
Фирмикус, астролог от четвърти век и се стигне до
астролозите от наши дни. Ще предам предговора, който
той е дал към Тетрабиблос, който, както самото му
заглавие показва, се състои от четири книги, в които
излага принципите на астрологията, както тя се е развила
в Египет и Халдея.
Предговор към Тетрабиблос

На две основи, мой Сириус, ние трябва да градим
зданието на астрологичното учение. Първата основа е
наблюдението, чрез което ние установяваме движението
на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както
по отношение едно към друго, също така и по отношение
на нашата Земя. Втората основа е изследването,
чрез което ние изучаваме измененията, които тези
движения причиняват на земните тела, изучаваме
доколко измененията в земния свят съответствуват на
небесните тела. Първият от тези два клона на нашата
наука изисква грижливо занимание, макар да не се
занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го
изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма
яснота и подробности, доколкото ми беше възможно.
Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората
част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими
факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство
и мъчнотията за изследването на тази материя. При все
това ние не трябва да пренебрегваме това изследване,
като имаме предвид колко много събития от голяма

важност и значение в живота имат своето начало в
Небесните причини.
Този, който осмива първия том, именно познанието на
астрономията, с право можем да го наречем ограничен.
Вторият клон още по-лесно може да бъде укоряван,
защото неговите заключения са свързани с по-големи
мъчнотии. В сбита форма тук ще изложим до каква
степен астрологията е,възможна и до каква степен
нейните предсказания са от полза преди да пристъпим
към подробното й изложение.
Какво е естеството на науката за астроло-

гичното предсказваве и доколко далеч може да
проникнем в тази наука?
Още на пръв поглед е очевидно, че силите на
небето влияят на земните. Те влияят върху огъня и
въздуха, които са под влияние на небесните движения
и на които са подчинени всички други неща, именно,
земята, водата, растенията и животните. Слънцето
влияе на всичко земно, не само на четирите годишни
времена, които предизвикват измененията в растежа на
животните, в плодотворността на растенията, в теченията
на водите и в измененията на телата, но то действува и
чрез денонощните промени, като стопля и навлажнява,
като изсушава или замразява. Това Слънцето прави в
съгласие с положението на другите небесни тела, според
географската широчина на нашето място.
Луната също има своето влияние на всичко земно,
тъй като всичко одушевено и неодушевено усеща силата
на Луната и нейното действие. Водите се повдигат
и спадат под нейното влияние, това са приливите и
отливите на морето. Също растенията и животните

се влияят от Луната различно при нейните различни
положения - новолуние, пълнолуние и пр.
Също влияят и другите небесни тела - планети,
неподвижни звезди. Макар и действието на Слънцето да
е господствуващо и най-силно, то все пак и останалите
небесни тела засилват или отслабват това действие
в известно направление. Влиянията на Луната са
очевидни и често се повтарят както при съвпад,
квадрат и опозиция, т.е. при новолуние, първа четвърт
и пълнолуние. Останалите небесни тела действуват в
по-дълги интервали от време и не са така очевидни.
Техните действия по някой път са явни, по някой път
са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че
всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не
само това, но даже семето или зародишът на всички
същества още от най-ранно време получава от силата
на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от
наблюдение са констатирали това. Някои въздействия
на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои
отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже
човек без образование, чрез просто наблюдение може
да констатира това. Даже и много животни имат едно
предчувствие за промените на времето, които промени
се влияят предимно от Слънцето.
Има влияния, които се дължат на по-слаби причини
и те изискват по-внимателно наблюдение. Например
мореплавателите наблюдават валежите и промените на
ветровете в определени периоди, които са във връзка
със съвпадите на Луната и на другите небесни тела
със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той
може по положението на звездите да предскаже времето
въз основа на своите наблюдения, може да каже дали

предстои топло или студено, влажно или сухо време.
Също така може въз основа на небесните наблюдения да
се съди за характерните заложби на хората и за техните
телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития.
Обаче хората, които не са добре проучили астрологията
могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните
изводи са верни, другите го отдават на случайността. От
друга страна има много хора, които са изучили някои
откъслечни неща от тази наука и правят предсказания
за пари, с което компрометират науката. Затова някои,
които изучават тази наука, минават за измамници и
шарлатани. Но дори и тези, които съвестно изучават
тази наука, по някой път могат да направят погрешни
заключения поради трудностите на изучаването, поради
несъвършенството на човешкия ум, който не е способен
да вниква в дълбочините на тази наука.
Трябва да кажа, че всяка наука, която се занимава
със свойствата и качествата на материята или въобще
с природата, повече се основава на предположения или
хипотези, отколкото на сигурно знание, на което се
дължат в някои случаи погрешни заключения. Същото се
отнася и за астрологията, защото ние не познаваме добре
всички неща, с които работим. Една друга причина за
погрешките е, че предишните положения на звездите не
съответствуват на положенията им в следващата епоха.
Наистина, след дълго време днешните положения на
звездите ще бъдат подобни на предишните, но все пак
няма да има пълно съвпадение. Защото някога, особено
в тези интервали от време, които човек може да проучи,
звездите няма да се върнат точно на същото положение,
каквото са имали някога. Но подобието на някои стари
отношения с нови такива е основното, поради което
можем да правим грешки в астрологичните предсказания.

Затова именно предсказанието за времето никога не
може да бъде напълно сигурно.
Същото важи и за рождената астрология. Преди
всичко различието на семето при посаждането на някои
същества упражнява едно голямо влияние и по този
начин удря печат върху съществото и затова при еднакво
положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите
различия на семето ще произведат различни същества.
Това важи за хората, също и за животните.
Освен това различните местности причиняват
различие в родените същества даже и когато семето
принадлежи на същия човек.
Даже и ако положението на небето при раждането
е еднакво, то все пак ако различието на различните
местности е голямо и това важи както за телесните
форми, така и за душевните.
Даже в края на краищата да приемем, че всички
гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат,
то все пак различие ще произведат възпитанието и
жизнените навици и тези различия ще бъдат както в
областта на душевния характер, така също в морала
и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно,
когато всички заключения човек вади само от хода на
звездите.
И въпреки че при предсказанията не могат да се
избегнат погрешките, то затова не трябва да се презира
и отрича науката. Както лекарят е длъжен да се запознае
със страданията на болния и с неговото естество, също
така и астрологът трябва да се интересува от условията
на местността, от характера на човека и от други
обстоятелства.
ДОКОЛКО учението за влиянието на звездите е

от полза?
Аз споменах, че всяко предсказание, което черпи
своите заключения от движението и естеството на звездите,
е напълно възможно. Преди да кажа каква е ползата от
това, трябва да установим кое ние приемаме за полезно
и за коя област от живота искаме да отнесем това.
Нека вземем предвид душевните блага. Когато ние
разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас
кое изглежда желателно, за да има душата спокойствие
и радост? Тук преди всичко важи гледището за ползата
на нашия небесен живот. В това отношение нашата
наука може да бъде от голяма полза. Това също важи и
по отношение благата, които носят щастие.
Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна,
защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли
полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем
да работим с помощта на нашата наука, да избегнем
някои неща. Когато човек знае предварително някои
неща за бъдещето, то душата му ще бъде подготвена и
ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне
с мир. От друга страна, когато на човек се случи нещо,
определено от звездите, то не трябва да мислим, че това
е неотклонно.
Има някои събития, които не произтичат непос-
редствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да
изменим. Има някои събития, които стават поради липса
на знание от страна на човека, а не поради съдбата.
Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от
действието на необходимостта, но поне отчасти те могат
да станат безвредни чрез противоположни помощни и
лечебни средства.
Събития, които произтичат от много дълбоки и важни

причини са неизбежни, обаче останалите събития, които
произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да
се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава бо-
лестите, различава смъртните болести от неизлечимите,
така и астрологът разграничава събития, които могат
да се отменят. От положението на небесните светила
може да се заключи за заложбите и предразположенията
на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно
огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави
така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика
усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства,
както магнитът няма да привлича желязото, ако той от
по-рано е намазан с чеснов лук.
Ако наблюдаваме четирите годишни времена и
ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо
тяхното влияние можем да употребим известни средства.
Например, голямата жега може да се смекчи чрез
охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи
чрез отоплителни средства и да създадем една средна
температура. При размножаването на животните и при
сеенето на растенията се обръща внимание на поло-
жението на Луната и никой не може да каже, че това
е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои
отделни случаи, но това става и при другите науки. Както
е възможно едно предварително знание за някои неща и
това знание заслужава внимание, така е възможно чрез
астрологичното знание да избегнем злото до известна
степен.
Египтяните свързваха астрологията с медицината и
изучаваха известни средства за лекуване. Те свързваха
това с наблюдението на звездите, защото лечебните
средства не могат да се прилагат еднакво за всички тела

и за всички болести. Въз основа на медицинското знание
те познаваха известни средства за предотвратяване на
бъдещите болести. Също така те прилагаха известни
лечебни средства за съществуващите вече болести.
НЕОПЛАТОНИЦИ
Както казах, неоплатониците не създават една нова

философия, но правят синтез на предшествуващите ги
философски и окултни школи, като вземат безразборно
от различни системи отделни откъслеци, но правят
истински синтез на всичко изнесено в окултните школи
на миналото, като го очистят само от праха на вековете.
Те правят синтез на дейността на първия клон на Бялото
Братство, който започва от Хермес в древен Египет
и завършва с неоплатониците. Първият и най-главен
представител на тази школа се явява Амониус Сакус.
АМОНИУС САКУС
Амониус Сакус се е родил към края на втори век

след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243
година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците
си, които впоследствие предават това, което той им
говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение,
а продължава делото на Великия Хермес. И той казва
още, че учението за което говори, се намира в книгите

на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили
знанието и са го пренесли в Гърция.
Американският професор Александър Уилдер,
говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна
интуиция, широките му п о з н а н и я , б л и з о с т т а и
приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент
и Атенагор и с най-учените философи на епохата,
спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни
така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията
си с най-големите учени и общественици на римската
империя, които бяха малко склонни да губят времето
си с диалектически разсъждения и суеверна практика.
Постигнатите плодове на неговата дейност днес се
виждат във всички християнски страни, защото всички
главни учения носят белега на неговата моделираща
ръка. Всички стари философи имат последователи между
съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен
на изменения, които бяха внушени от Александрия.
Амониус беше човек с големи познания, чудновато
надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта.
Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество
други качества му придадоха титлата Теодидактус
- Божествен Учител, но той скромно, следващ примера
на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет
или приятел на Истината.
Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият
Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той
предаваше най-важните си учения на учените и
дисциплинирани личности, като ги задължаваше да
пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър,
Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при
мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим

на учениците му, ние притежаваме само няколко негови
изказвания, предадени от противниците му и от тях
научаваме онова, което той наистина е учил. Амониус
задължаваше учениците си под клетва да не разкриват
най-висшите учения с изключение на онези, които бяха
напълно подготвени и изпитани."
Сред многобройните ученици на Амониус мнозина
били мъже, прочути в другите науки, например Лонгин,
а след това Ориген. Но най-прочут негов ученик, като
философ, е Плотин, който в забулена форма предава
учението на Амониус. От произведенията на Плотин,
запазени и до днес ние най-вече познаваме учението
на Амониус и въобще синтетичната неоплатоническа
философия. Други представители на тази философия
са Порфирий, ученик на Плотин и Ямблих, ученик на
Порфирий, Прокъл и др. В следващото изложение ще
изложа накратко техните идеи и схващания.
ПЛОТИН
Сведенията за биографията на Плотин ни дава

Порфирий, негов ученик. Плотин е египтянин, роден в
Ликопол към 205 година след Христа, при управлението
на Септимий Север. След като се запознал с много
учители по философия, той станал меланхоличен и
дълбоко замислен. На 28 годишна възраст се срещнал
с Амониус и от него се почувствувал удовлетворен, при
него намерил средата си, това, което търсил. Той слушал
Амониус 11 години. По това време в Александрия била
широко разпространена славата на индийската Мъдрост

и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и
да се запознае на място с тази Мъдрост. Затова той се
включил във войската на император Гордиян, който по
това време предприемал поход към Персия и Индия. Но
походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил
намерението си и едва се спасил. На 40 годишна възраст
заминал за Рим и останал там 26 години до смъртта си.
В Рим той живял съгласно древния питагорейски обичай,
въздържал се от месно ядене, бил вегетарианец, често
си налагал пост и ходел облечен в древни питагорейски
дрехи. Той държал публични беседи в Рим и си спечелил
голяма популярност и почит всред всички съсловия.
Бил спечелил приятелството на императора и даже се
ползувал с голямо уважение от него и от съпругата му.
Императорът бил склонен да му предостави един град,
в който той възнамерявал да приложи принципите на
платоновата република. Но министрите осуетили това
намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст
през 270 година след Христа. Той бил Посветен в
мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат
добре с науката за числата.
Неговите съчинения възникнали предимно като
отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той
ги написал в последните 16 години от живота си, а
Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията
на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки
и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни
трактата, затова се наричат и девятки. Следователно
шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които
има по много глави.
Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси.

Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми.
Първата книга е озаглавена Какво е животът и
какво е човекът. Втората книга носи заглавието За
добродетелите. Третата: За диалектиката, четвър-
тата: За блаженството, петата: Дали блаженството
се състои в продължителността на времето,
шестата: За красотата, седмата: За най-висшето
добро и за другите блага, осмата: Откъде идва
злото, деветата: За един разумен край на живота.
Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите
Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий
да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21
книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той
написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при
него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия,
в последните години преди смъртта си Плотин написал
още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под
общото заглавие Енеади.
Във всичките си съчинения той развива идеите на
Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това,
което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите.
Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото
вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто
и истинното. То отвежда душата от отделните предмети
към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното,
към размисъл върху Истината, което означава, че душата
постига блаженство от това съзерцание. Основният тон
на неговата философия ни води към добродетелта и
интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното,
като неин източник. След това той разглежда особеното
съдържание на добродетелта и пътищата за почистване
на душата от страстите, от пороците и от неверните

представи за злото, за съдбата, а също и от неверието
и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на
добродетелите, за развитието и пречистването на душата.
Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание
на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме
Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една
последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата,
показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на
Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди
възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съпри-
косновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се
приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската
реалност, Божественото се познава само чрез екстаз.
Отделянето на душата от тялото се извършва само от
чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг,
а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а
излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То
е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с
Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и
от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото,
аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително
съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той
не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли
и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато
излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че
Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на
самосъзнанието и в него съществува като същност, или
че самото мислене е Божественото.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той
като всички мистици и Посветени различават три обекта,
към които насочва своята мисъл, три проявления на

Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама
по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на
Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната
природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от
неговата философия.
1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие,
непроменливото, което е основание и причина на всяко
появяващо се битие, чиято възможност е отделна от
неговата действителност, а абсолютната действителност
е в самото него. Той е също тъй същественото единство
или единството, което е същността на всички същности.
Принципът, истинното, не е в проявяващото множество
на съществуванието, обикновената субстанциалност на
нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица
от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност
е тяхното единство.
Абсолютно чистото битие е абсолютното добро.
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за
което жадуват всички неща и същества и го имат за
принцип, от който всички се нуждаят, докато самото
то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и
граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса
и същността, душата, живота и дейността на Логоса.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То.
Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си.
Абсолютното единство не позволява на нещата да се
разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко,
която прониква, събира и обединява всичко, което се
намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във
вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и
Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е
над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на

добродетелта и източник на Божествената Любов, около
него се движи всичко и към него се насочва всичко. От
него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото
си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до
тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното.
Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си
във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко,
Едното се разгръща във връзка със създаването и във
връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор,
който няма друго начало, но е Начало на всички реки,
така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава
спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по
такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива,
така че те, които излизат на повърхността и текат в
разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде
да изтекат и накъде да текат.
2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност.
Той е Синът, второто Божествено Същество, Божест-
веният разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от
Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен
отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или
разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро
е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана
от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около
себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както
Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща,
които имат трайност, излъчват около себе си от своята
субстанция една същност, която е зависима от тях.
Както огънят разпространява около себе си топлина,
снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява
битието. Онова, което е достигнало до своето съвър-
шенство, преминава в еманация и ухае около себе си.
Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе

си, то се прелива и това преливане е породеното. Но
това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто.
Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение. То е
изпълнено с Бога, желае го. И това е разумът. Първото
спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е
съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква
поради това, че Първата Същност вижда самата себе
си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото
виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на
Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната
Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин
казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на
това пораждане, как от единицата са произлезли двойката
и много други, това е въпрос, който е бил известен и
поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но
не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си
до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни
в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен
свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си
като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат
над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво
изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето
Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът
на мисленето, онова, към което той се връща обратно,
е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се
прониква и който не се определя, и остава непознат. Но
мисленето се състои в това да има предмет самото себе
си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на
сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон
са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум
и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли
самия себе си.
В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като

числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е
първото, напротив, единицата не е число. Първото число
е двойката, но като неопределена двойственост. Тя е също
душата. Числото е първото, онова, което усещането взема
за биващо е по-късното."
3) Третото нещо е променливият свят, природата, в
която работи Логосът и в която се извършва еволюцията
на душите. Сетивният свят има в свой принцип мате-
рията, от която произлиза злото. Материята е не-
биващото, което има в себе си образа на биващото.
Материята е съществуване във възможност. Нейното
битие е само оповестяване на ставането. Тя е изоставена
като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи.
Небитието изразява природата на материята. Материята
е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува
като форма на небиващото. Но небиващото съществува
не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо.
Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога.
Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга
на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме
злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си,
възниква материята. Материята съществува само чрез
абстракцията на другото. Онова, което остава, когато
отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото."
Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй
като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което
не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това
е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо
е необходимо и злото? - Понеже материята трябва да
бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои
от противоположности. Цялото не би съществувало,
ако не би била материята. Природата на света е смес
от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото

можем да схванем така. Щом доброто не е единственото,
материята е необходима за реализиране на доброто, тя
е негова противоположност. И наистина, излизането
е дейност и връщането обратно в себе си също е
дейност, следователно в него се съдържа различаване
и противопоставяне. Материята е необходима при
излизането на доброто отвън, тя съставя последната
противоположност за излизането. Или би могло да се
каже също, че злото е крайното, което се получава от
постепенното слизане и от падането, и отвъд него не
може да стане нищо. Но след първото е необходимо
нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това
е материята, която няма нищо вече от доброто, това е
небходимостта на злото."
Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този
свят, по който и начин да става това, така че светът
участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е
отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за
Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от
Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от
Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане
много повече от частите, а още повече участвува в него
Световната душа. Това доказва битието и разумността
на света."
Това са основните положения на Плотиновия
идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи
единствено на света на Логоса, където тя първоначално
е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Само нейната способност да се движи, душата като живот
произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на
усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин
приема първата Световна душа като непосредствена
дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа,

която витае над подлунната област, обитава в горното
небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой
ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на
единичната, особената, отделената от цялото душа й дава
тяло, което тя получава в горната област на небето. С
това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се
отправя към душата на сетивния свят и от нея получава
усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
По-конкретно това слизане на душата става по следния
начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в
намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки
кръг получава нови способности и във всеки кръг също
започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на
Сатурн придобива способността да прави умозаключения
за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива
силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и
влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението
и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най-
после в кръга на Луната - способността да ражда.
Плотин се е занимавал и с астрология и е писал
под псевдонима Манилиус. От него е известна една
астрология под названието Астрономикон.
ПОРФИРИЙ
Порфирий е роден през 233 година след Христа, в

Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най-
прославените неоплатоници. В ранните години на своя
живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил
дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с

християнството и според някои бил написал съчинения
от 15 книги под заглавие Против християнството. От
него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията
на християнските писатели. В това си съчинение той
въстава против рационализирането на християнството и
изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност
той, както и всички неоплатоници, се намирали под
силното влияние на християнството, неговия мистичен
смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото
историческо значение и неговия космичен произход.
Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един
Велик Учител, без да са виждали в него въплотения
Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий
Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл
на Порфирий, изказана в книгата му За философията
и оракулите, като в устата на един оракул той влага
следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният
с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото
остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за
Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус
Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив,
достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек.
Не можем да не съжаляваме за безумството на хората,
почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за
небето душа, невинно станала предмет на ослепяване
за онези хора, на които от природата не е съдено да
познаят Предвечния Бог."
Че е бил под силното влияние на християнството се
вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която
някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли,
които са взети от Свещените книги на християните.
Такива са например следните: „Роденото от плътта плът

е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата,
надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в
дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да
бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която
произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим
на Бога и в същото време да угаждаме на страстите.
Злото не е грях само по себе си, но човек извършва
грях, когато избира злото. За да спасим душата си,
трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре
човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще
достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато
се освободим от нашата смъртна природа."
Порфирий е написал няколко съчинения, най-
капиталното от които е За въздържанието, в което
той излага разбиранията си за Бога и природата на
нещата, и своите разбирания и практики върху теургията,
с която се е занимавал и която го е вдъхновила да
напише посоченото съчинение. Други негови съчинения
са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин
и Биографията на Питагор. Също е написал един
Коментар върху категориите на Аристотел, който е като
увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете,
съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в
нейните главни положения. Това съчинение го направило
знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на
голяма почит. Това съчинение през всички времена е било
учебник, по който са предавали аристотеловата логика и
източник, от който са черпили формата на тази логика.
Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко
повече от онова, което се намира в този увод. Хегел
казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват,
че определеното мислене проникнало повече у неопла-

тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално,
а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците
логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната
трактовка на науката се намира съединена със съвсем
спекулативната идея, а по отношение на практиката - с
вярата в теургията, в чудноватото и странното."
Порфирий се е занимавал и с астрология и другите
области на херметичната наука.
Ще предам няколко мисли от книгата му За
въздържанието:
„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим.
Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от
нищо, което би било извън Него, както е казано, нито
даже от душата на света. Последната има три свойства:
тя има възможност сама да се движи и измежду тези
движения избира най-хубавото и най-доброто, за да
движи тялото на света според предписаните закони.
А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна
и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се
отнася до другите богове, до духовете на неподвижните
звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва
да принасяме само неодушевени жертви. Освен това
съществуват безкрайно множество невидими същества,
които Платон нарича без разлика даймони (духове).
Множество от тях са получили от хората особени имена
и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете.
Съществуват и много други, които нямат имена и които
се почитат с доста неясни култове в някои малки градове.
Друга част от това множество разумни същества били
наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според
общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги
зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че

напротив, са благоприятни и разположени, когато им
правят молитви, литания, жертвоприношения и други
предписани обреди.
Голяма част от душите, създадени от душата на света
обитават подлунната област и те са в близък контакт
с човека. Те му помагат или вредят според посоката,
която е дадена на техния живот. Добри духове са онези,
които действуват в полза на тези същества, над които
господствуват - било че са натоварени с грижата за
някои животни, било че бдят над плодовете на земята
или над всички неща, пазенето на които им е поверено
от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове,
хубаво време и всичко онова, което способствува да
направи благоприятни годишните времена. Те също са ни
потребни за музиката и за другите науки като медицината,
гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни
доставили толкова големи ползи, биха се опитали да
ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се
поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени
да донасят от последните на хората предупреждения,
поучения и познаване на бъдещите неща.
Всички души не господствуват над духа, който е
съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато
бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се
наричат с право злотворни духове. Те са невидими и
макар, че притежават противна на хората сила, но биват
усещани от техните сетива, но са облечени в твърде
различни тела и всички нямат една и съща форма, но
имат различни облици. Формите, които обгръщат духа
им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога
най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото
е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко

че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е
вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от
нея нещо, с което се храни.
Очевидна съразмерност има между добрите духове
и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и
у злите духове, населяващи намиращото се около земята
пространство. Не съществуват злини, които те да не
предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа,
особено когато те не биват наблюдавани, като задържани
в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си
служат с насилие и често вършат нападение, понякога
криейки се, а понякога действуват направо и насилствено.
Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата,
които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо,
защото добрите духове действуват винаги правилно и с
ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом
разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение,
благодарение на което хората очакват благодеяния от
лошите духове и се опасяват от добрите духове."
В Пещерата на нимфите Порфирий развива
следната идея: Светът в своята външна страна е създаден
от материята, от веществото, което по природа е тъмно
и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата
на света, му придава известно устройство, откъдето и
името на света - космос, което означава ред, хармония,
закономерност и красота - всичко онова, което го прави
хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се
сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на
прага й, защото от входа формите в нея се различават,
но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й
кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин
външността и самият й вход са приятни, а вътрешността

и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат
мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане,
наричат пещера мястото, където Жреците извършват
Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият
Зороастър, в близките до Персия планини посветил
една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана
от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на
всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе
си образа на устроения от Митра свят, в предметите,
които са били поставени там на определени разстояния,
представяли символите на природните стихии и степените
на света. След Зороастър останало предание да се
отпразнуват празненства в естествени или изкуствени
пещери. И пещерата била считана не само за символ
на сетивния свят, но също и на всички невидими сили,
защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само
себе си и символ на същността на тези невидими сили.
Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния
свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в
нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието
на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на
действие на разумните същества.
ЯМБЛИХ
Ямблих е роден през 283 година, а е умрял през

338 година след Христа. Той е ученик на Порфирий
и е един от най-интересните неоплатоници, понеже
се е занимавал не само с теоретическата страна на
учението, но и с практическата страна. Той е владеел до

съвършенство магията и теургията и е довел теургията
до висота, която не е била надмината. Но той нямал
изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по-
малка популярност и известност. Той бил много високо
уважаван и затова бил наречен Божествен Учител.
Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий
твърди, че той често се издигал над земята на височина
5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той
е написал много книги, най-важната от които е книгата
му За мистериите. След това е написал Животът
на Питагор, Едно обучение по философия и Един
трактат за математиката и съдбата.
Ще предам някои мисли от книгата му За мис-
териите. Както казах, той се е занимавал с теургия
- изкуство за влизане във връзка с различни категории
духове чрез произнасяне на специални за целта формули и
извършване на определени обреди и символи. В следната
мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на
различните Божествени същества и какво носят те за
„Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина
при появата им, че телесните ни очи не могат да я
понасят и страдат както рибите, извадени от водата
и оставени на суша във въздуха. И хората, които
съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да
дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при
неговата поява и естественото дишане се спира. Също и
архангелите изпускат блясък, нетърпим за онези, които
дишат, по-малък и по-слаб обаче от онези на боговете.
Появата на ангелите сгрява въздуха, но температурата е
търпима, тъй щото теурзите не могат да бъдат засегнати
от него. Целият въздух не се променя от гениите и онзи,

който ги обгръща не става по-тънък и по-прозрачен, и
Светлината се носи пред тях, подготвяйки въздуха, за
да бъде отпечатан върху него образа им и около тях не
съществува сияещ блясък. Когато се появяват хероите,
известни части на земята се раздвижват и екват шумове,
и целият въздух става по-прозрачен и по-тънък и по
такъв начин не се намира в разрез с теурзите, щото те
да не могат да дишат. Около Архонтите (Началствата) се
носи цяла войска, било космическа, било земна, от трудно
поносими призраци, но не свръхкосмична прозрачност,
нито даже върховни стихии. При появата на душите
въздухът е по-приличен на тях и възприема очертанията
им, приспособявайки се към тях.
Най-сетне настроенията на душите на призоваващите
духове са такива, щото под влияние на появяването на
боговете те възприемат най-възвишеното съвършенство и
по всякакъв начин извършват добри дела, вземат участие
в Божествените обичаи и се обладават от неизразима
радост. При появата на архангелите те се сдобиват с чист
катастас (състояние), ползуват се от духовно съзерцание
и добиват неизменна сила. При появата на ангелите те
стават участници в Разума, в Мъдростта и в Истината,
в чистите познания и силната добродетел, и то по реда,
съответен на всички тези неща. При появата на гениите
от тях се възприема наклонност към произвеждане,
природни желания, пълнота на дела произтичащи от
съдбовността и сила за извършване на дела от този
род. При появата пък на хероите присъствуващите се
сдобиват пак със същите настроения, но още и със
стремеж и желания, които се намират в душите, склонни
към обществени отношения. При появата на Архонтите,
космическите и веществените движения се произвеждат

в същото време и в душата. Най-сетне, след появяването
на душите се добиват желания за разплод и съответни
склонности пред вид естествената грижа на телата и
всичко друго, което има сродство с това.
Освен това появата на боговете доставя Истина,
сила и добър успех в делата и надаряване с най-големи
блага. Появата на другите - съразмерно на всяка степен
са и присъщите ней блага. Появата на архангелите
доставя Истината, не върху всички неща, но особено
върху известни неща и тази Истина не винаги се
доставя, но само понякога, нито безразлично на всички
и навсякъде, но по начин определен, в точно определено
място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава
сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично
и навсякъде, но я дава само понякога и в определени
места. Появата на ангелите, още повече отколкото
появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове
при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя
повече блага за душата, но блага за тялото или такива,
които засягат тялото и то само когато редът на света
го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори
и трети ред и всецяло се стреми към космическото и
земното управление на душите. От появата на Архонтите
някои доставят космически блага и всички блага на
живота, а други - по-долните - носят изобилие на
веществени блага. Появата на душите доставя на
зрителите всички полезни за човешкия живот неща.
Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото
при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш
за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за
това начин."
По-нататък, в следващия параграф Ямблих про-

дължава обясненията си как се извършва самото при-
зоваване. Той казва:
„Теургическото единение се добива само с помощта
на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по
обреден начин, достойни за боговете и надминаващи
всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите,
позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме
ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се
дължало на ума и би произхождало от него, а това не е
вярно. И действително, без да схващаме това, Божест-
вените синтеми (проводници) вършат сами своята работа
и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми
се насочват, сама познава у тях собствения си образ,
но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото
според законите на природата онова, което съдържа, не
се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното
от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Бо-
жествените Начала не се предизвикват към дейност от
нашите умове, но като причини, които имат свръзка
помежду си, те предшествуват последните и всички най-
добри настроения на душата и на собствената ни чистота,
но самите Божествени синтеми са главно възбудители
на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете
сами се движат и те не получават от никакво подобно
същество началото на собствените си дела."
От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва
какво представлява теургията - изкуство за влизане в
съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с
различни духове, като за целта си служи със специални
формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа,
че това няма нищо общо със съвременните медиумични
съобщения, защото теургът знае предварително с кого

иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към
който принадлежи.
Такъв пример е даден в романа Занони, когато
самият Занони призовава Божествения Дух, когото
нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това
призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се,
яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на
фантастичните канари една светла гигантска колона,
която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя
приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана
отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети
сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше
един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони.
„Сине на Вечната Светлина!" - рече теургът, ти до
чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса,
аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски
равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй
щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само
Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене
дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни
естества, си бил от векове мой близък и мой приятел
- дай ми ответ и съвет сега!
И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо
величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено,
като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на
Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите
се струеше през прозрачните му вени. Светлината
изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от
вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени
на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони.
И тихият му глас кротко промълви:
„Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ

след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през
метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти
сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и
привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото
симпатията, която привличаше към твоите чародейства
обитателят на звездните простори и ефира. Последния
път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти
вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти.
Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само
да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух..."
И по-нататък продължава разговорът между Занони и
Адонай - Синът на Светлината.
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само
да се произнесат известни формули и да се направят
известни обряди, за да се свърже душата с някое въз-
вишено същество, но той трябва да има сила в себе си,
чрез която да може да призове този, когото иска. И един
съвременен Посветен казва:
„Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с
външното слово, внася в него своята динамична сила
- елементалната вибрация на природата - тогава вашите
слова и действия ще пробудят тези духовни сили до
такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия
призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава
вашите магически формули ще почнат да действуват в
безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора
на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух.
Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически
жест, съединени със съзнателното значение на вашите
собствени духовни сили - ето само това може да създаде
истинския маг на природата."
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от

съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието
на които произвежда динамическа интонация, хармони-
зираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж
произведени, такива магически, ритмически вибрации,
то незабавно те се проявяват в съществуването на целия
елементален свят.
Следователно, правилно произнесеното слово само
тогава получава значение, когато оживяващата го идея
е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и
мотивът са основата!"
И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който
седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем
да се издигнем над всеки ред и над всяка система
във вселената. Когато душата се извиси до същества,
по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от
подчинените същества, заменя живота си заради един
друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който
е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров
ред."
А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или
възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната
от някое горещо желание или от живо въображение, е
способна да отведе духа към някои отсъствуващи или
далечни обекти."
По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за
неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти
казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено
вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова,
щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да
бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи
себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по
какви признаци се познават онези, които действително

са обладани от боговете: те или напълно подчиняват
живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват,
или пък са променили човешкия си живот в Божествен,
или пък постъпват в собствения си живот съобразно
Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата
си и не са будни по същия начин, както онези, които
напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те
не постигат знанието за бъдещето и не се движат като
онези, които действуват по собствена воля. Напротив,
те не са вече господари на себе си, както по-напред, до
никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито
дължат познанията си на себе си.
Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се
горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по
причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение.
И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това,
защото тогава те не живеят с животинския живот.
Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват
Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири
или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват
нещо. Техните действия не са вече човешки, защото
Божественият Дух им дава възможност да минават
оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят
в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят
из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че
вдъхновените и унесените не съзнават действията си,
не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския
живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на
своята воля, но те променят живота си в Божествен,
който ги вдъхновява и напълно ги обладава.
Съществуват многобройни видове на Божествено

обладаване и Божествено вдъхновение, които се
произвеждат по-много начини. Поради това често се
случва признаците на последните да бъдат различни.
Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни
и произвеждат различно вдъхновение, а понякога
различния начин на унасянията прави различно и
вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние
сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка,
обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най-
долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а
понякога най-първата от всички. Понякога Божественото
присъствие е като облак, а друг път човек става участник
в Божественото битие, дори е възможно обединение на
всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама
се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото
да го споделя и дори и на цялото същество.
При тези различни случаи признаците, които има
вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на
някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие.
Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или
понякога напълно противоположни. Понякога тялото
изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася
твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно
противоположни на тези. Понякога се забелязва известна
интензивност на гласа, понякога последният много се
видоизменя по причина на произхождащите мълчания.
Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според
музикалното изкуство, ту става противното.
Най-важно при тези явления е, че теагогът (бого-
видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да
прониква в него, и забелязва величието му, и че той се
ръководи и управлява мистично от последния. Онзи,

над когото слиза Духът, най-напред вижда огнен образ,
понякога този образ се вижда от всички присъствуващи
при пристигането или заминаването на Бога. По това
може точно да се определи същността, силата и особеният
чин на явяващия се Бог. И онези, на които е позната
тази наука могат да кажат, по кой въпрос той е способен
да каже Истината, каква сила може да развие и какви
дела може да извърши. Но онези, които са лишени от
тези блажени присъствия, призовават видения, които не
виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова,
що правят, с изключение на някои малки признаци,
които се явяват по тялото на унесения, както и на някои
други знаци, лесно забележими. Те не узнават целостта
на Божественото вдъхновение, което остава скрито за
тях."
ПРОКЪЛ
Прокъл е един от последните забележителни

неоплатоници. Той е роден през 412 година след Христа
в Константинопол, а умрял в Атина през 485 година.
Учил и живял предимно в Атина, където по това време
е живял и поучавал Плутарх. Животът му е описан от
ученика му Марин. Според този биограф родителите
му били от Мала Азия. Най-напред той отишъл в
Александрия да изучава риторика и философия, където
учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред
той се запознал с философията на Аристотел и после с
тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на
Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на

Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание
за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала
на Прокъл.
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите:
Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и рели-
гиозните обреди на всички религии така че, където и да
отивал, той разбирал церемониите на различните бого-
служения по-добре от самите Жреци на съответните
религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии
в древността. Познавал много добре египетското бо-
гослужение и спазвал всички техни празници, като
прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните,
определени за постене. Той създал много химни, някои
от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са
Посветени на различни божества. Относно заниманията
си с различните религии той казва: „Не подобава на един
философ да бъде слуга на култовете на един град или
на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва
да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята
Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал
особено голямо значение на орфическите и халдейските
оракули.
Той преподавал в Атина, където имал неоплато-
ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи
чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето
и смекчавал големите горещини, спирал земетресения,
излекувал нелечими болести, виждал Божествени
явления и пр.
Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки
познания и водил изключително един деен, научен
живот.Той написал много съчинения, някои от които са
достигнали до нас, между които няколко математически

съчинения, като например За сферата. Философските
му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите
на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху
Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон
и Елементите на философията.
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била
живот, а не само теория. Главните идеи на неговата
философия са изложени в съчинението му Теология на
Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване
и разбиране на Платон от предишните неоплатоници.
В теологията на Платон той най-вече се занимава с
въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се
стреми да покаже множеството като Едно и Едното като
множество, да изложи формата, която приема Едното.
В платоновия Парменид той намира познанието за
природата на Абсолютната Същност. За него само Едното
е реална същност, само то е Истина, а всички други са
само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е
непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното
е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се
изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе
си." Едното като поражда света, това не е излизане вън
от себе си, защото едно излизане би било изменение и
по този начин Едното не би било вече равно на себе си.
Ето защо произведенията на Едното не му причиняват
намаление или съкращаване. Едното създава множеството
и множеството се възвръща към Едното.
Като метод на м и с л е н е П р о к ъ л си с л у ж и с
диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста
трудна за разбиране. Той поддържа, например, че по-
раждащото поражда чрез излишък на сила. Едното
поражда света със всички същества в него и излиза

из Себе Си поради излишък на възможности. Тези
преливащи възможности са действителността изобщо.
Също така пораждане може да има и чрез недостиг.
Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане
чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването
на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в
пораждането, влечението престава да бъде влечение.
Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но
това множество не намалява Единството на Едното. То
се извършва във формата на Единството. Множеството
участвува в Единството, но Единството не участвува в
множеството.
На второ място, казва Прокъл, че породеното е
сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност
и свое единство, следователно това са самостоятелни
хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа
на Единството, но са и различни. На свой ред тези
хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по-
несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината,
но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така
тези по-несъвършени единства не са само единства, а
тяхното единство е само случайно. Така поражданията
се отдалечават все повече от Едното и участвуват по-
малко в него.
Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране,
но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство
като се размножава в много единици, с това произвежда
множеството. В това множество съществува вътрешно
единство. Но тази множественост е мировата субстанция,
от която се поражда света. Абсолютната Същност е
неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от
нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а

третото, тройката е едно цяло - единство на определеното
и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото,
субстанциалното, Едното-много. В това истинско
съществуващо е красотата, Истината и симетрията.
Истински съществуващото, излизайки вън от самото
себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието
на моментите, които са в живота, произтича Логосът,
разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е
това, което връща към принципите и е границата, той
усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава
от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът
не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно
Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само
че, според Плотин, веднага след Единството се явява
мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи
неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена
Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по-
древните мислители и доведе това безредно смесване на
различните редове до едно мисловно различаване и го
посъветва да следва точно и да фиксира различаванията
на определенията."
Прокъл приема три сфери на проява, различни една
от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни
редове на пораждането. Според него трите момента,
трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното
и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно,
което само по себе си е непознаваемо, неразкрито.
Негов пръв продукт са многото единици на нещата,
чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата,
чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той
нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто
положение, безкрайното множество. Третото е границата,

която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство
с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и
самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова
мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на
което и да е божествено същество, ние мислим, че то
остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва
само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе
си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа
на границата, а множествеността - от принципа на
Безкрайността. В цялата противоположност на божест-
вените поколения, по-превъзходното принадлежи на
границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два
принципа всичко получава своето движение напред,
докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то
е мярката, като интелектуална мярка, участвува в
границата, а доколкото е причина на непрестанната сила,
тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът,
Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е
продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички,
той има ненамаляваща сила на Безкрайността."
В допълнение и изяснение на горната мисъл той
казва още следното: „Първото битие е смесеното,
единството на идеята със самата себе си. То е битието
както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от
смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други
реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично,
тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото
себе си. А тези три троичности се определят по-точно
като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да
се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е
истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а
тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят.

Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите,
защото във всяка от тях е субстанцията, животът и
Логосът.
„Такава е природата на всичко биващо - монада с
много възможности, цялостно същество, Едно, което е
много. То има в себе си триединството на красотата, на
Истината и на симетрията. Красотата съществува заради
реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради
единството на свързаните. Симетрията е причина, поради
която биващото е единство. Истината е причина, поради
която то е битие (има същността). Красотата е причина,
поради която то е нещо мислено."
„Ето това е първата триада на всичко мислено:
границата, безкрайното и смесеното. Първата триада
е единството на тези три - чистата същност, първият
диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото.
Следователно това е Едното. Самото това Едно, като
конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на
границата. А границата е Богът, който произлиза от
непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да
стигне до връхната точка на мисленето, който измерва
и определя всичко и който приема в себе си всичко
бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на
боговете."
„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на
този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички
създания и редове, и на цялата Безкрайност, както
предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до
последната материя. А смесеното е първото и най-висше
подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе
си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе
си всички триади, обгръщайки причината на всичко

биващо по един прост начин. А това, първото, поражда
в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост
е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият
ред е една триада, аналогична на първата, защото и
втората също тъй е Бог.
Отношението на тези троичности е следното: Тъй като
първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по
интелектуален път и непосредствено остава в границата,
то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа
на безкрайността, докато третата триада е произлязла
по начина на смесеното. Границата определя първото
триединство, неограниченото - второто триединство,
конкретното - третото триединство. Всяка троичност
съдържа в себе си три момента и тези три реда са най-
висшите богове.
„Третата троичност поставя около себе си мислещия
Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя
средната триада между себе си и Абсолютната субстанция
и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща
в себе си. Това, третото, не съществува по силата на
една причина, както първото битие, нито разкрива
вселената, както втората, а съществува като акт и външно
проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата
триада остава скрита в самата граница и е фиксирала
в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората
триада е също тъй трайна и същевременно се движи
напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до
Единство. Третата триада след придвижването напред,
насочва и връща идеалната граница към началото и
преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът
(разумът) е насочване обратно към изходната точка и

привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е
едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в
ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност
само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В
Логоса първите две триади са само моменти, но Духът
се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на
първите две. Тези три триединства възвестяват по един
мистичен начин напълно познатата причина на Първия
и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото
Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото
е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът,
е преливането, изобилието на всички сили и тяхното
излъчване, а третото е пълното пораждане на битието,
на същността изобщо. Тези три момента, това са трите
проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три
Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си.
Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на
Абсолютния Бог.
Както казах, Прокъл е живял със своята философия,
тя за него не е била една празна метафизика, а
една конкретна наука, едно конкретно познание за
Божественото естество и Божественото проявление. Той е
познавал много добре магията и теургията и си е служил
с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем,
че първите и най-превъзходни имена на боговете се
основават в самите богове. Божественото мислене прави
от своите мисли имена и показва образите на боговете.
Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както
теургията призовава чрез известни символи безкористната
доброта на Бога да осветли творбите на художниците,
така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на
тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
Прокъл е върхът на неоплатоническата философия.

Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие.
Той имал много приемници на катедрата в Атина. По-
известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа
и Дамаский. От него има също така запазени доста
интересни съчинения. Той бил един от последните
преподаватели на.неоплатоническата философия в
академията в Атина, защото през 529 година след Христа
император Юстиниян наредил да закрият тази школа и
изгонил от империята си всички езически философи.
Макар, че школата външно престанала да съществува,
все пак неоплатоническите идеи, особено философията на
Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго
време. И всички по-късни мистици в църквата или вън
от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога
както Прокъл.
Цялата неоплатоническа философия се основава
предимно на коментарии на Платон и всички нейни
апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да
получат откровение за същността на битието, на Духа
и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и
са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те
изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че
Платон изнесе учението на мистериите във философска
форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха
и с по-конкретни окултни изкуства като теургията,
магията, астрологията и пр.
Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора,
които са познавали мистериите, са искали да посочат,
че всички религии са имали Божествен произход, но
впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те
искали да открият Божественото във всяка религия, да
го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог

е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи
по различни начини и никога не е оставял човечеството
без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал
Учители на човечеството, които да му посочват правия
път. И те възразявали на по-късните християни, които
изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния
смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да
остави човечеството без Светлина и без Учител в течение
на неговото развитие чак до Христа, както мислели по-
късните християни.
Зад алегориите и митовете в различните религии
те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да
разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги
наречем гностиците и мистиците на древните религии.
Както те, така и всички Посветени на миналото, са
били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със
Словото и са го проповядвали по различни начини. Това
схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя,
където той казва: „Христос е вдъхновител на всички
откровения във всички времена и епохи." А Христос,
това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който
ръководи човечеството и организира битието.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Християнският езотеризъм - Западната окултна
традиция 11
Християнският езотеризъм - Западната окултна
традиция (продължение) 41
Християнски езотеризъм (мисли от Учителя върху
вътрешната страна на християнството) 84
Историческият път на Западната езотерична
традиция 118
Пътят на Първия клон на Бялото Братство 124
Мелхиседек - Цар Салимски - цар на правда и мир. 124
Зороастър и неговото учение 141
Хермес и неговото учение 148
Кришна и неговото учение 166
Санхониатон 200
Орфей и неговото дело 202
Питагор и неговото дело 215
Платон и неговото учение 241
Хераклит Ефески и другите гръцки философи 263
Аполон Тиански 275
Плутарх 282
Александрийската школа 290
Филон Александрийски 292
Клавдий Птоломей 295
Неоплатоници 303
Амониус Сакус 303
Плотин 305
Порфирий 314
Ямблих 320
Прокъл 330
Историческият път на Бялото Братство
Излезли от печат:
ТОМ 1 Първият клон на Бялото Братство - Зороастър,
Хермес, Орфей, Кришна, Платон до неоплатониците
ТОМ 2 - Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Мойсей,
Есеите, Кабала, Пророците
ТОМ 3 - Християнството като Окултна Школа
ТОМ 4 - Евангелието на Йоан - Книга на Мъдростта
Евангелието на Лука - Книга на Любовта
ТОМ 5 - Евангелието на Марко - Книга на Истината и Волята
Евангелието на Матей - Книга на Живота
Очаквайте:
Деянията на Апостолите
Апокалипсисът на Йоан
Третият клон на Бялото Братство

Възраждане на древния Херметизъм - Седемте
Херметични принципа, Тайнствената книга Таро, Един съв-
ременен херметист - Томас Хенри Бургон
Манихейството като Окултна школа
Гностици, неоплатоници, исихасти
Дейността на Бялото Братство в Арабския свят - Мохамед
и неговото дело, Философията на Ал-Фараби, Философията
на Ал-Газали - Суфизъм, Западноарабска философия
Богомили, Розенкройцери
ИЗДАДЕНИ К Н И Г И
На Учителя:
„Светът на Великите Души"
„Живот за Цялото" (Из Словото,съставител Георги Радев)
„Свещени думи на Учителя"
„Ново разбиране за Майката и Раждането" (Из Словото,
съставител Илиана Иванова)
„Тайната на Съзнанието" (Из Словото, съставител Илиана
Иванова)
„Учителю благи" - Неделни беседи, XII с„ 1 т., (1929)
„Той създава" - Утринни слова, VI год., I т., (1936-1937)
„Ще управлява всички народи" - Неделни беседи (1920-1922)
Други
Пробуждане (поезия) - 10 автори от Шумен и Варна, както
и извадки из Словото на Учителя за поезията и музи-
ката и за пробуждането на човешката душа.
Какво има на Онзи свят - Книгата разкрива опитностите
на една душа в задгробния мир, описание на устройст-
вото и организацията му, както и всемогъщата сила
на Любовта. Съдържа още 24 стр. извадки из Словото
не Учителя за смъртта и Онзи свят.
Т е б Аз д а р у в а м - Това е Учението на фараон Аменхотеп
IV-Ехнатон, който въвежда в Египет вярата в Единния
Бог - Атон.
Влад Пашов
Историческият път
на Бялото Братство
Книга първа
Българска, второ издание

Формат 60x84/16
Издател: • АВИР • Шумен

Istoritcheskiq Pat Na BB Vlad Pashow 1

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Istoritcheskiq Pat Na BB Vlad Pashow 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Влад Пашов

Западната езотерична традиция

предавано под различна форма. Учителят казва, че

Александрийската библиотека, която е съдържала над

който се явява в зората на Шестата културна епоха и

много случаи може да се явят неточни, но все пак дават

„Християнството в първоначалната си форма беше една

Като се говори за християнския езотеризъм, трябва

действителност. А под екзотеризъм се разбира външната

духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско

и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на

живота. Защото по-горе определихме, че същността

И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.

Любов работи вече в душите на хората и създава нови

както беше в древността. Христос, който се ражда в

Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток,

своите представители е давало импулси и методи за

Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да

с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в

е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува

проява на космичния ритъм, в който са проявени тези

Четвъртият принцип е принципът на вибрациите,

европейския ренесанс, който се извърши от учениците

съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено

е попълнил с това, което е научил в школите на Египет.

от периферията към центъра и обединява Битието

което впоследствие се изявява на Земята като Христос.

Така след Голготската мистерия се продължи

стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието

се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за

условията за християнството, да подготви съзнанието на

човека в рая, това беше Христос, който стои в основата

повдигането на човечеството, като всеки орден си има

изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които

те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия

два вида същества, които са в непрестанна борба и под

да се издигне над животинското царство и да се стреми

на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на

„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен

От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е

„Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог,

възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно

дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като

чеството. В този смисъл християнската езотерична

Та, когато говорим за християнската езотерична

както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа

пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната

като деца в духовно отношение се поддават на влиянието

представител на Новото учение, родено от езотеричния

Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от

повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в

работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването

и Братства, които провеждаха Христовия импулс все

тази легенда в света съществуват две царства, царството

така и в импулса на учението, което Христос носеше.

импулса за развиването на човешкия ум под влияние

импулс за развитието на западноевропейската култура,

които са работили и в другите клонове на езотеричната

софското движение на Щайнер, розенкройцерското

на един космичен импулс. От центъра на космоса едно

Тази идея от древните мистерии е символизирана от

израстат. Така във физическия свят е вложен принципът

нисшата си природа, да победят животинската природа в

и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги