See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.

net/publication/282649988

За култа към чудотворната икона на св. Богородица от църквата

"Успение на Пресвета Богородица - Панагия" във Варна

Conference Paper · October 2006

DOI: 10.13140/RG.2.1.2352.2003

CITATIONS READS

0 231

1 author:

Marinella Vusheva
Gallery Art & Co
6 PUBLICATIONS   0 CITATIONS   

SEE PROFILE

All content following this page was uploaded by Marinella Vusheva on 07 October 2015.

The user has requested enhancement of the downloaded file.

 За култа към чудотворната икона на св. Богородица от църквата
„Успение на Пресвета Богородица – Панагия” във Варна1

Маринела Вушева

Първите исторически сведения за почитанието на чудотворна икона в

България ни отвеждат към времето на император Йоан Цимисхий (969-971),
който през пролетта-лятото на 971 г. превзема българската столица Велики

1
Докладът е представен на научна конференция „Добруджа в изобразителното
изкуство“, 17-18 октомври, 2006 г., в гр. Добрич.
Публикация: Вушева М., 2007: За култа към чудотворната икона на св. Богородица
от църквата „Успение на св. Богородица-Панагия” във Варна. – В сборник: Добруджа
в изобразителното изкуство, Коева К., Ханджиева Е. (съст.), стр. 57-62, Добрич, ISBN
9549208419, 9789549208412
Преслав, пленява българския цар Борис ІІ и отнася в Константинопол ценни
трофеи, между които и „иконата на Божията майка”. За тези събития
свидетелстват хрониките на византийския историк от втората половина на Х
2
век. Лъв Дякон (Λέων ο Διάκονας), както и „Историята” на Йоан Скилица ,
който нарича иконата на св. Богородица „защитница на града” 3. Този
епизод е илюстриран в известния Мадридски ръкопис от ср. на ХІІ- ср. на
ХІІІ в. (Biblioteca Nacional, Madrid, Cat. No. 338, fol. 172v \a\)4 . На изображението
виждаме, че върху триумфалната колесница е поставена чудотворната
икона, а самия император язди зад нея на бял кон. Тази иконографска схема
се повтаря в различни изображения свързани с историята на чудотворната
икона от времето на Византийската империя до наши дни.
Богата литературна традиция от повести и разкази за светци, летописи
и пътеписи на поклонници свидетелства за това, как култа към
чудотворната икона функционира в социокултурното пространство на
различните епохи. Съвременните изследователи могат да проследят
историческите и културни компоненти на този феномен, както и да
обособят предпоставките за „мутациите” на култа в по-ново време.
Тук ще разгледам накратко историята на чудотворната икона на св.
Богородица от църквата „Успение на Пресвета Богородица – Панагия” във
Варна. Статията няма претенции да изчерпи всички аспекти на култа към
иконата, но ще се опитам да направя преглед на историческите сведения
оставени до момента, както и да предам личните си впечатления от
разговорите ми с поклонници и свещеноиконом Антон Парушев5 , на който
изказвам искрена благодарност за предоставените ми сведения и помощта,
която ми оказа по време на теренното проучване.

2
Вж. Бакалова, Е. , 2006, „В търсене на чудото: поклонничество при чудотворни икони. Исторически
аспекти и съвременни практики” - „Любен Прашков – реставратор и изкуствовед”, С, 2006, с. 43-44
3
Пак там
4
Вж. Приложение 1
5
Председател на църковното настоятелство на храма
 o Историографска справка за църквата „Успение на Пресвета
Богородица – Панагия” във Варна
Според един гръцки надпис, зазидан в южната стена на черквата
(близо до олтара), съграждането и е станало в 1602 г. Надписът гласи:
„устрои се тоя свети храм на пресветата наша Богородица с помощта и
6
разноските на всички благочестиви християни на тоя град”. Това име се
налага в края на 80-те години на ХІХ в., когато е построен Катедралния
храм на гр. Варна, посветен също на св. Богородица. 7
Предполага се, че това е най-старата действаща църква на Варна.
Днешният вид на храма е следствие от няколко пристроявания.
Първоначално сградата е била с размери 7 м. Дължина и ширина 8 м. През
1640 г. след пожар църквата е възстановена и разширена, като с годините се
оформя сегашния и вид. До 1914 г. тя е под опеката на гръцката
митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след
идването на българския и настоятел е отворена отново.
Първото пристрояване е с малка чупка за запад, като новопостроената
част е с дължина 2,4 м. По-късно се удължава с още 4,5 м. и най-накрая,
следвайки същата посока се пристрояват 7, 5 м. с издигане от 0,40 м. Така
през годините се е оформил сегашният и вид.8

o Историографска справка за иконата

Иконата е двустранна9. От едната страна е изобразена Богородица -
Одигитрия10, от другата страна е сцената „Св. Благовещение”. Тя е с

6
Към статията на Х. К. Шкорпил: "Печат на Михаил-Борис", Известия на Варненското Археологическо
Дружество. VІІ.1921

7
Светлозара Колева, Чудотворните икони „Св. Богородица с Младенеца” и „Св. Марина” от църквата
„Успение на Пресвета Богородица Панагия” в гр. Варна
8
Пак там
9
Вж. Приложение 2
размери 80 х 58 см. Реставрирана е през 1998 г. от Роберт Попов –
реставратор при РИМ-Варна. По време на реставрацията се оказва, че
живописният слой е трипластен. Иконата е била в тежко състояние,
образите на Богородица и Младенеца са били обгорели.11 Преди
реставрацията върху иконата е имало сребърна ризница от 1646 г.
12
„Иконата на св. Богородица, находяща се върху иконостаса на черквата е
обкована със сребро. Според надписа, който има на ризницата, се вижда, че
тяе била направена в 1646 г. от Хаджи Христодул, родом от гр. Синап” 13.
Самият надпис е направен върху една сребърна кръгла пластинка и гласи:
„Във време на поп Димитър иконом е направена тая икона със
съдействието на иконома и с разноските на черквата и с ръката моя
Христодул хаджи от град Синап. В 1646 г.” 14 След реставрацията обковът
е свален и прибран. Между ризницата и иконата са намерени турски монети
от ХVІІ в. По време на реставрацията последния живописен слой е датиран
от ХІХ в., а под него има изображение от ХVІІ в. – за което реставраторът
предполага, че този живописен слой е бил свален от друга основа. За
качеството на оригиналното изображение днес е трудно да се съди, защото
направените изследвания показват наличие на малки елементи от първи
слой. Най-ценен документ са надписите в горната част на иконата. Означена
като Скоропослушница – т.е. тази, която бързо чува молбите ни. Иконата е
поставена в специална рамка на дървен проскинетарий и сцената „Св.
Благовещение” не може да бъде видяна от миряните в църквата. Не е прието
да се изважда от проскинетария. По сведение от летописната книга върху
иконата от страна на сцената Св. Благовещение има гръцки текст, който в

10
за иконографията на св. Богородица Одигитрия е писано много, според някои източници свързани с
името на иконата то произлиза от манастира Одегон, според други от “odos”, което може да се преведе
като “Тя, която показва пътя”.
11
Справка от реставрационния протокол в летописната книга на църквата.
12
Вж. Приложение 3 и 4
13
Летописна книга на църквата
14
Димитров Г. 1910: Сражението при Варна 1444 година, варненските черкви и гробът на Владислава. –
ИАД, ІІІ. Варна.
превод означава „Моление на раб Божи Йоан... заедно със съпругата и
децата си...”. 15
Почитана е като чудотворна, в летописната книга има текст, че
„бездетни жени дарява с рожба и изцелява болни”. Записана е също легенда
за появата и:

Легенди:
За чудотворната икона в църквата се носи следното предание 16:
„Тази икона е намерена през лятото на 1602 година от един мъж
християнин в местността Теке Карач – Аязмото, на около 3 км.
северозападно от Варна. Там е имало стар български манастир от
Второто Българско царство с извор и три големи брястови дървета.
Отивайки да си налее вода от извора, мъжът вижда на върна на средния,
най-висок бряст, между два клона да стои иконата. Веднага се върнал в
града и казал на свещеника, че е видял иконата. Вестта се разнесла бързо
между християните. Събрали се много хора и отишли при извора да видят
иконата и да я пренесат в града. Трима мъже се качили на дървото и
свалили иконата на земята. През това време минал един мъж – турчин с
волска кола и те го помолили да сложат иконата на колата и да я закарат
до града. Той се съгласил, те сложили иконата на колата, обаче воловете
не искали да тръгнат. Докато я сваляли на земята минал един грък с
волска кола. Сложили иконата на неговата кола, но и неговите волове същи
не искали да тръгнат. Свалили отново иконата на земята, а в това време
минало едно българче с кола впрегната с млади волове. Сложили я на
неговата кола и воловете тръгнали без никой да ги води, а свещеника и
хората си казали: като навлезе в града колата ,там където спрат
воловете, там ще снемат иконата и там ще се построи църква. Воловете

15
Пак там
16
Д-р П. Николов. Из близкото минало на Варна, Музейна библиотека, публ. 1999
спрели до площада в тогавашния център на града. Това спиране е било
знак, че иконата желае да остане на това място. По време на робството
всички християнски храмове се градели почти тихомълком и така, че да не
бият на очи. Впечатлени от чудото църковните първенци помолили
турската власт и тя разрешила да се построи храм на това място,
където спрели воловете – условието било църквата да е два метра над
земята и два метра в земята. Това е причината храмът да е вкопан ниско в
земята. По време на строителството се оказало, че и в миналото тук е
имало малка черква – върху нейните основи са построили тази църква
наречена „Свето Успение Богородично – Панагия” 17
„Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар,
старохристиянската светиня от времето на Константин Велики. За
брястовете са запазени следните предания: Едно време са дошли в такето
няколко дервиши; те седнали до матката на извора. След като си
починали, заминали, като оставили тоягите си забучени в земята. От тях
са израснали брястовете- У християнското население се е запазило
следното интересно предание: Едно време хвръкнала върху големия бряст
икона на св. Богородица. Събрали се християните от цялата околия за да я
снемат в града. Докарана била кола на един християнин. Иконата била
турена на колата, но не могла да мръдне от тежестта на иконата.
Опитали се с друга кола. Случило се същото. Най-сетне бил направен опит
с турска кола. Случило се пак същото. Съвещавали се тогава първенци
какво да направят, решили, да се направи опит с един млад, невинен и
праведен турчин; той дошъл със здрава кола, в която били впрегнати
млади волове. О чудо! Колата тръгнала към града. Много народ следвал
шествието с благословение. Като стигнала колата в града, тя спряла на
едно широко празно място. Това спиране било знак, че иконата желаела да
остане на това място. Първенците решили да се действа пред

17
Братя Шкорпил (цит. съч.)
тогавашните турски власти да се позволи построяване на черква върху
празното място. Турските власти позволили. Построила се черква „Св.
Богородица (Панагия)”18
В разказите за чудотворната икона стигнли до наше време се повтарят
различни топоси за появането на иконата, за съграждане на манастири или
градове, за изцеление по чудесен начин. Ето и тук, изборът за място на
черквата е предоставен на самата икона. Участието на иконата в
съграждането на храма – това е задача за сглобяването на частите на света и
символичния му еквивалент. Някои от иконите, които са с неизвестен
произход се третират като “паднали от небето”, “пристигнала с вятъра”. В
19
много случаи иконата пристига по море като сама плава или е хваната в
рибарска мрежа или пътува на гърба на някое ездитно животно и сама
избира къде да се установи. 20 На това място се издига манастир или църква.
Така са създадени светогорските манастири Зограф, Ивирон, Ставроникита,
така е създаден Троянският манастир, в същата схема на топос е
възстановен Рилския манастир през ХV век. За много по-старите
чудотворни икони се твърди, че са с апостолски произход.
Разказите за чудеса са пресечна точка между две сфери – сферата на
религиозното и сферата на наратива. Фолклорното съзнание обгражда
историята на чудотворната икона със специални знакови събития. Много
пъти различни предмети са спасени от горящата църква или са останали
недокоснати от огъня докато целия интериор в съседство е бил погълнат от
пламъците.
Над входната врата на църквата има дълъг гръцки надпис, в който има
следната забележка, поставена в скоби: „В замяна постройка на
мюсюлмански храм (джамия) в ужасни, тъжни и мъчни времена”.

18
Цит. съч.
19
иконата на Ивирската Св. Богородица, вж. Неврокопски митрополит Пимен, Света Богородица – живот и
прослава., С. 1995
20
иконата на св. Богородица Троеручица от Троянския манастир – пак там
Съставителят на надписа съобщава в него, че всичко, което пише е по
предание. След това прибавя, че храмът е основан в 1646 г. и възобновен в
1896. „Тежките, ужасни и мъчни времена” в този период вероятно имат
връзка с разбойническите нападения на черноморския бряг от запорожките
казаци в първата половина на ХVІІ век. 21
Обикновено при иконата се “влиза”, тя излиза от мястото си само в
специални случаи – за да участва в р итуал посветен на нея, за да се озове в
районите на криза, за да смени мястото си или за да се скрие за определен
период от време. Напускането на храма е винаги високо семиотизирано.
Интересен факт е, че в спокойни времена чудотворната икона функционира
в храм, като участва в циклично повтарящ се ритуал веднъж годишно и е
достъпна за молитвите на вярващите.
o Ритуал
Има останали сведения, че в миналото е провеждан ритуал. На 15-ти
август се събирал много народ от близки и далечни места. За курбан
донасяли овни, телета, биволи и др. В големи казани била приготвяна храна.
Три дни „траял” празника. Една година гръцкият владика Йоаким забранил
курбана. Почнало да вали непрекъснато три дена и нощи. Научил се за това
варненският паша, повикал владиката и го изгълчал, защо е запретил
курбана. Владиката позволил да се направи курбана и дъждът веднага
спрял. 22
Чудотворната икона е изнесена с литийно шествие за пръв път отново
на 15 август 2002 г. След дългогодишно прекъсване в периода на
тоталитарен режим за България и в годините след това (по съображения за
запазването й) е била прибрана в църквата, като се е радвала на тесен кръг
поклонници. За съжаление традициите не винаги могат да преживеят война,
революция, тоталитарен режим. В кризисни периоди възникват нови

21
Летописна книга на църквата
22
пак там
 политически предпоставки, които определят съществуването на култа или
способстват учредяването на нови култове.

Използвана литература:
1. Бакалова Елка , 2006 „В търсене на чудото: поклонничество при чудотворни
икони. Исторически аспекти и съвременни практики” - „Любен Прашков –
реставратор и изкуствовед”, София , стр. 40-55
2. Х. К. Шкорпил, 1921, "Печат на Михаил-Борис", Известия на Варненското Археологическо
Дружество. VІІ.

3. Колева Светлозара, 2006, Чудотворните икони „Св. Богородица с Младенеца” и

„Св. Марина” от църквата „Успение на Пресвета Богородица Панагия” в гр.
Варна, София, стр. 167-174
4. Димитров Г. 1910, Сражението при Варна 1444 година, варненските черкви и
гробът на Владислава. – ИАД, ІІІ. Варна
5. Д-р П. Николов, 1999, Из близкото минало на Варна, Музейна библиотека,
публикация 1999, Варна
6. Неврокопски митрополит Пимен, 1995, Света Богородица – живот и прослава.,
София.
7. Летописна книга на църквата “Успение на Пресвета Богородица Панагия” в г.
Варна
8. Попов Роберт, 2003, Поглед към историята на варненската църква “Успение на
Пресвета Богородица Панагия”, Варна

View publication stats