НЯКОЛКО ПАЛЕОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА КИРИЛСКИ

РЪКОПИСИ ОТ ХІV ВЕК*

вася велинова/софия

Четиринадесетото столетие заема важно място в историята на кирилската гра-

фика. В това последно столетие от съществуването на независимото Българско
царство със столица Търново се наблюдават няколко различни тенденции в раз-
воя на писмото. Въпреки, че те са постоянна характеристика на книжовния про-
цес в средновековна България, през въпросния период ги виждаме отчетливо
обособени, което позволява и по-прецизното представяне на особеностите на
ръкописната продукция, повлияна от тях. Става дума за следното: кирилската
азбука, стилизирана като графична редакция на гръцкото унциално писмо1, за-
пазва своя уставен (унциален) характер през цялата Средновековна епоха, през
Поствизантийския период и дори през епохата на Българското възраждане, ко-
гато е осезаемо влиянието на печатните книги. Това на практика води до два
основни резултата, които се инфилтрират едновременно в книжовния процес.
Първият е трайната консервативна линия в писмото, която е илюстрирана
от поредица ръкописи, изписани с т.нар. литургично уставно писмо. То е едро,
изтеглено в модел на правоъгълник, много рядко с лек наклон надясно. Те са
ни засвидетелствани още от Хилендарските листове (кр. Х–началото на ХІ в.,
Одеса, Р1/533), Зографските листове (ХІ в., Зограф, №87, Опис 280), Радоми-
рово изборно евангелие (ХІІІ в., Загреб, ХАЗУ, ІІІ b. 24), фрагмент от Окто-
их (ХІІІ–ХІV в., Зограф № 87, Опис 283), Лондонско евангелие (1356 г., Брит.
Музей Ьаал 39627), Томичов псалтир (60-те год. на ХІV в., Москва, ГИМ, Муз.
2752), Изборен апостол от НИМ (основната част, лл. 25–309, 60–70-те години
на ХІV в., Slav. 6, Инв. 23512). Под влияние на тази консервативност са въз-
никнали редица ръкописи, изписани също с уставно писмо, което е по-дребно,
често пъти с наклон надясно. Характерното за тези ръкописи е, че те са изпи-
сани от писачи с различно ниво на подготовка. Сред най-изисканите образци
са Супрасълският сборник (средата на Х в., Любляна, Cod. 2, Варшава, №21,
Санкт Петербург, РНБ, Q.п. І.72.), Слепченски апостол (втора половина на ХІІ
в., Пловдив НБИВ №25), Кюстендилски палимпсест (кр. на ХІІ в., НБИВ №
7), Болонски псалтир (ХІІІ в. (между 1230–1241 г., Болоня, Унив. библ. 2499),
Апостол (ХІІІ в., ХАЗУ, ІІІ а. 48), Октоих ХІІІ в., ХАЗУ, ІІІ а.9), Пирдопски
* Статията е резултат от работата по проекта, финансиран от ФНИ към МОН: Виртуална ау-
дитория. Изработване на електронна платформа за обучение по кодикология, палеография,
архивистика и документалистика с херменевтика на базата на ръкописното и архивно-доку-
менталното наследство, съхранявано в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф.
Иван Дуйчев“. Договор № КП06Н30/4 от 15.12.2018 г.
1
За кирилицата като вариант на гръцкото унциално писмо вж. П. Шрайнер, Греческий язык
и кириллица на территории Болгарии, КМС 4 (1987) 274–282; А. Джурова, Въведение в сла-
вянската кодикология, София 1995, 36–40.
170 Вася Велинова

апостол (ХІІІ в., НБКМ 497), Боянски псалтир (ХІІІ в., НИМ, Slav. 1, инв. №
14070), Търновско евангелие (1273, ХАЗУ, ІІІ а., 30), Банишко евангелие от
края на ХІІІ в., НБКМ 847, търновските ръкописи от времето на Иван Алек-
сандър. В същата група ръкописи попадат и кодекси, чието писмо е по-свобод-
но и проправя пътя за по-нататъшна стилизация към полууставно писмо (при
цялата условност на този термин). Те са обикновено наклонени силно надясно
и са по-небрежно изпълнени или са изписани с характерни почерци: Савина
книга (началото на ХІ в., Москва ЦГАДА, ф. 381, № 14), Енински апостол (вто-
ра половина на ХІ в., НБКМ 1144), Добромирово евангелие (началото на ХІІ
в., Санкт Петербург, РНБ, Q.п. І. 55), Охридски апостол (1225–1227 г., Москва,
ГРБ, Григ 13, М.1595). През ХІV в. подобни почерци вече се определят като
полууставни, поради слятото изписване на някои букви, подчертания наклон,
разработването на хастите извън очертанията на реда и пр.
Втората важна тенденция в развитието на кирилското писмо е обусловена
и от вековното му съжителство с гръцкото минускулно писмо. Както отбеляз-
ва Кр. Станчев по повод на глаголицата и кирилицата и трайната им връзка с
гръцката книжнина, „старобългарските книжовници са обречени на диграфия
и билингвизъм“2. Бихме добавили само, че диграфията за определен период от
време е на две нива: глаголица – кирилица и славянско-гръцко писмо. Резултат
от взаимодействието на унциалната по своя характер кирилица с минускулно-
то гръцко писмо е възприемането на редица калиграфски елементи от гръцки-
те почерци, особено след края на ХІІ в. Гърцизиращите елементи проличават
както при изписването на отделни букви – à, ð, ò, õ, така и във възприемането
на някои калиграфски похвати – удължаване и маниерно изписване на опаш-
ките на буквите от първия последния ред на текстовото поле: напр. Драганов
миней, ХІІІ в.3, изписване на à по подобие на гръцка алфа, вж. Апостол от 1277
г. (Загреб, ХАЗУ, ІV.d. 106), Тертерово евангелие от 1322 г. (Санкт Петербург,
РНБ, F.n.I. 84), повлияно от гръцкото писмо тип Фетауген, както е и писмо-
то на илюстрирания ватикански препис на Манасиевата летопис от 1344–45 г.
(Vat. Slav. 2). Тенденцията за подражание на гръцкото писмо се проявява и в
използването гръцки графични маркери за придихание, ударения и пр. Особен
„пик“ в сближаването на кирилското и гръцкото писмо бележи т.нар. попгера-
симово писмо, което е стилизация на александрийския гръцки минускул4.
От приведените примери се вижда, че развитието на кирилицата протича
на няколко нива: консервативно уставно писмо за литургичните ръкописи, сред

2
К. Станчев, Диграфия и билингвизъм в най-стария период на славянската писменост (върху
примери от Асеманиевото евангелие), in Glagolitica. Zum Ursprung der slavischen Schriftkultur,
Herausgegeben von Heinz Miklas, Wien 2000, 88–90.
3
В. Велинова. Кириловский алфавит и греческое письмо: Графические и идеологические мо-
дели взаимодействия (Х–ХV вв), Ambrosiana Slavica 5 (2013) 107–136.
4
Е. Коцева, Александрийско-попгерасимово писмо в български ръкописи от втората полови-
на на ХІV в., СЛ 1 (1971) 369–402.
 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 171

които попадат и илюстрираните от ХІV в.; уставно писмо, повлияно от гръц-

кия минускул; гърцизирано полууставно писмо. Тази обобщена картина пред-
полага по-детайлно обособяване на групите и подгрупите от ръкописите, което
не е предмет на настоящата публикация. Няма да се обсъди и въпросът как да
се опише преходът от преобладаващо уставно към преобладаващо полууставно
писмо. Необходимо ни беше да маркираме общите тенденции в контекста, за
да се опитаме да потърсим мястото на примерите, които ще бъдат представени
по-долу.
В сбирката на Плевенското читалище „Съгласие“5 се съхранява един ръко-
писен фрагмент, датиран от първата половина на ХІV в. Фрагментът съдържа
4 л. пергамент с размери 270х200 мм, текстово поле 190х125 мм по 23 реда на
страница и е в сравнително добро състояние (ил. 1).
Пергаментът е светъл, добре обработен и гладък. Ясно се разграничават свет-
лата и тъмната страна, а правилото на Грегори за комплектуване на тетрадите е
спазено. Линирането е извършено на тъмната страна с оловен молив. Запазени
са четири прореза за зашиване на листовете и оплитане на тетрадите, но веро-
ятно са били пет. Петият прорез не личи, тъй като в долната лява част листовете
са увредени.
Особен интерес представлява писмото – едър, много изискан, изправен ли-
тургичен търновски устав. На четирите листа личи само един почерк, който е
характерен за първата половина на ХІV столетие: коремчето на ì е под линията
на реда, чашковидно ], опашките на ç и õ са с калиграфски удължения. Използ-
ва буквата ³ за означаване на африката „дз“, използва три графеми за о – î, w,
o. Диграфът за ó се изписва с високо изнесена горна част, отделена от основата.
Използва тясно и широко е (å, 2), като в един случай широкото е калиграфски
подчертано, подобно на писмото на илюстрирания препис на Манасиевата ле-
топис. Същото важи за отвесните мачти на ò и ý, които се изписват силно из-
дължени, а хоризонталните им чертици са вълнообразни. Характено е и изпис-
ването на ä като надредна буква със силно извито наляво удължение на върха
на триъгълничето. Като цяло ръкописът се нарежда според почерка сред изис-
каните търновски образци от първата половина и средата ХІV в. – Лаврентиев
сборник от 1348 г. (Санкт Петербург, РНБ, F.I. 376), Лествица от 1364 г. (РНБ,
Q.I. 747) и др. Писан е с черно и червено мастило – черно за основния текст и
оранжево-червено – за главните букви, литургичните указания и номерата, на-
чалото и края на откъсите за четене. С червени точки в средата на редовете са
отбелязани стиховете.
Цялостният облик на писмото на фрагмента, както и определени негови
детайли (лигатурите, вписаните една в друга букви, удължените и калиграфски
оформени мачти на други) ни насочва към калиграфски оформените търновски
образци. С определена степен на сигурност можем да кажем, че във фрагмента
5
А. Джурова, А. Атанасов, В. Велинова, Н. Вутова, Опис на ръкописите от сбирката на
плевенското читалище „Съгласие“, София 2019.
172 Вася Велинова

се следва своеобразната „норма“ на търновските скриптории за висока поръч-

ка. Наблюденията ни над редица представителни за периода ръкописи показ-
ват, че въпреки различията в почерците, които по традиция се интерпретират
като индикатор за различни писачи, те могат да се обединят като представители
на общи калиграфски тенденции. Те са следвали собствена „стилова програма“
при изписването на ръкописите, но реализирана в различна степен6. В този кон-
текст разглежданият фрагмент, както и другите ръкописи, споменати по-горе се
открояват с подчертаване на отклоненията от класическата норма на уставното
писмо, което е вероятна причина някои автори да го определят и като полуус-
тавно (по-точно „литургически полуустав“)7. Всъщност, както вече се опитахме
да покажем, става дума за съчетаване на традициите на ранния кирилски устав с
византинизиращи елементи.
Украса почти няма на запазените листове. Заглавните букви в началото на
четивата са изписани с оранжево-червено, а хастите им са украсени с възли и
едва загатнати растителни мотиви, напр. инициалът Ò на л. 4.
Особено внимание следва да се обърне на правописа. Той е двуеров, безю-
сов, сръбски с някои западнобългарски правописни черти (няма смесване на ят
и е, използва голям ер в префикси). При описанието на правописните и езико-
ви особености на фрагмента получих съдействие М. Йовчева, за което изказвам
колегиалната си благодарност.
С тези свои характеристики фрагментът представя рядка комбинация меж-
ду търновски тип писмо и сръбски правопис, която се среща и в евангелието на
Яков Серски от Британската библиотека, Add. MS 39626 от 1355 г.8 Според А.
Турилов почти идентичен по тип писмо е и ръкопис № 47, също Апостол, от
библиотеката на Хилендарския манастир. Ръкописът е от 1312–1316 г.9, сведе-
ние за което изказвам своята колегиална благодарност.
6
Тя включва някои общи графични варианти на лигатури, вписани една в друга букви, осо-
бено изписване на В във формата на сърце, употреба на широко е в калиграфски варианти
със силно удължена хоризонтална линия, предпочитано вълнообразна и декорирана с точка,
изписване на змиевидно Ç в различни вариации, дори в средата на думата и под. Тук няма да
се спираме подробно на този аспект, тъй като подобни анализи са извън конкретната научна
задача на изследването ни. Ще отбележим само, че именно някои палеографски характеристи-
ки и елементи на украсата на редица български ръкописи от ХІV в. позволяват да се говори
за специфика на книжовната продукция на търновските скриптории. Подобни елементи, как-
то и допълнителните указания от приписките и от лингво-текстологическите изследвания са
база за проследяване на взаимовръзките между отделните скрипторски центрове (Атон, Тър-
ново, Парория, Келифарево) и процесите на взаимодействие между тях. Всъщност подобни
анализи позволяват да говорим за мрежа от скриптории с еднаква програма, особено в иси-
хасткия период и в полето на монашеските аскетически сборници.
7
Това определение е дадено от първите изследователи на славянската ръкописна традиция и е
възприето от съвременната руска палеографска школа.
8
The Anne Pennington Catalogue. A Union Catalogue of Cyrillic manuscripts in British and Irish Col-
lections, compiled by R. Cleminson, London 1988, 119–120.
9
Вж. Д. Богдановић, Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара, Београд 1978, 66 и
Албум, ил. № 24.
 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 173

Как би следвало да се интерпретира появата на подобни ръкописи? Всъщ-

ност те поставят сериозен методологически въпрос относно търновския тип
писмо – явление нееднократно споменавано в палеографските студии и задъл-
бочено изследвано до степен, позволяваща на базата на сравнително проучване
да се идентифицират анонимни писачи. Възниква обаче въпрос търновското
писмо само търновско ли е? И как да обясним появата на тази все още незначи-
телна като обем, но показателна като изпълнение група от поне два ръкописа и
едни фрагмент? Струва ми се, че в случая имаме два възможни отговора. Първа-
та хипотеза се основава на допускането, че книжовна продукция на Търново се
е ползвала с авторитета на модел и е задавала калиграфската норма от началото
на ХІV в., през периода на исихастката школа на патриарх Евтимий и до края
на нейното съществуване. Това разграничение не е абсолютно, доколкото иси-
хастките идеи проникват в България и преди ръкополагането на Евтимий за па-
триарх. Сравнително широкият хронологически обхват на преписите и техният
обем изключва възможността да са дело на един писач. По-скоро става дума за
група, или ателие. Ако това е така, то е възможна е и втора хипотеза – ръкописът,
от който произлиза фрагментът, както и останалите кодекси с търновско писмо
и сръбски правопис и език да са дело на пътуваща група, която предлага именно
този тип писмо като еталон за изискан и луксозен образец. И двете хипотези се
нуждаят от допълнителна проверка. Все пак те задълбочават и обогатяват карти-
ната на кирилското писмо през ХІV столетие, защото подсказват възможността
то да е изпълнявало функцията на „канонизирано книжно писмо“, макар и за
ограничен период от време10.
Втори пример, който представя някои характерни тенденции за ХІV в. ни
предлага Изборният апостол от 60–70-те години на ХІV в. (ил. 2, 3) от сбирка-
та на НИМ11.
В ръкописа личат няколко почерка. Първата ръка е на сегашни лл. 3–10,
пише със средно полууставно писмо, с добре обработен изискан почерк с кали-
10
Бих искала да отбележа, че до момента не съм попадала на други примери, като имам предвид
редицата извънредно ценни студии на сръбските колеги, посветени на ръкописи от ХІV в. Ще
посоча само няколко: Вж. напр. студията на Б. Стипчевич, в която се предлагат важни изводи
върху правописа и неговата еволюция. Б. Jовановић-Стипчевић, Кареjа и Хиландар – чу-
вари традициjе у развоjу српскословенског правописа, в Осам векова Хиландара. Историjа,
духовни живот, књижевност, уметност и архитектура, Београд 2000, 343–349. Интересен
и важен палеографски материал привежда К. Мано-Зиси, която представя редица писачи и
особеностите на тяхната книжовна продукция в Хилендарския манастир. Тя дава пример с
подчертан маниеризъм в почерка, с гърцизиращи елементи в писмото в Служебник от 50–60-
те години на ХІV в. (Петербург, РНБ, Погод. 37), дело на писача Симон. Ръкописът е писан
в постницата на св. Сава Сръбски в Карея. Вж. К. Мано-Зиси, Хиландарски писари књига
из времена српског царства, в Осам векова Хиландара. Историjа, духовни живот, књижевност,
уметност и архитектура, Београд 2000, 387–397 и обр. 3. Бих искала да подчертая още, че
би едно сравнително проучване на почерците в българските и сръбските ръкописи през ХІV
в. би дало интересни резултати.
11
В. Велинова, Н. Вутова, Опис на кирилските ръкописи и старопечатни книги от сбирката
на НИМ, София 2013.
174 Вася Велинова

графски удължения на буквите. Червеното мастило е силно избеляло. Втората

ръка пише основната част от кодекса: л. 2б, лл. 11–19б, 25–309 с едър, обрабо-
тен литургичен устав, търновски тип. Трета ръка пише на лл. 20–24б с полуус-
тавно писмо, като постепенно увеличава размера му. Мастилото е тъмно и по-
светло кафяво за основния текст, червенослов за рубриките и литургическите
указания. В писмото има редица гърцизиращи елементи (à се изписва често
като гръцка алфа, ê по подобие на капа, като хастите на буквите са калиграфски
удължени, почти до маниеризъм – лл. 104, 111б и др, някои от заглавията към
четивата са изписани на гръцки език – л. 103, 133 и др.) (ил. 4).
Правописът е двуеров, двуюсов. Големият ер (ú) се пише при предлози, в
краесловие след твърда съгласна, и в коренните морфеми. След æ, ÷, ø – малък
ер (ü). Носовите гласни са на етимологичните си места предимно в коренни-
те морфеми. Правописът отразява среднобългарското смесване на носовките,
както следва: в окончанията на глаголите за 3 л. мн. ч. – ðýø©, âèäýø©, в окон-
чаниято за тв. п., ж.р., ед.ч. – ð©êî и др. Срещат се замени на © с в началото на
думите – æíèê¥, ©ç¥êú. Окончанието при сложните форми на прилагателните
имена за ж.р., в.п. е -©©. Не се употребяват йотувани носови гласни, широко е
(2) често има фонетична стойност на ¬, епентетичното л е запазено – êîðàáëú,
wñòàâëúøå, âúçëþáëåíàà. Ý се употребява на етимологичното си място.
Така представен, ръкописът поставя редица въпроси – относно мястото на
написване, съставът на писачите и съответно – текстовата редакция на превода.
Гърцизиращите елементи от писмото кореспондират и с бележките на писачи-
те. На л. 81 единият от тях, оставил ни и името си, Теодор, използва в бележ-
ката си гръцки думи. Почеркът е близък до курсивните начертания, с редица
гърцизиращи елементи. Втората приписка е писана с друг почерк и е на гръцки
език. Писмото е курсивно, съобщава се, че монахът Тихик е писал до края на
Послание до колосяните и е написал приписката на гръцки език (ил. 6, 7). Така
ръкописът става вероятно поредното свидетелство за работата на смесени бъл-
гаро-гръцки групи от писари, преводачи и илюстратори12. В случая писачите са
имали пред себе си и гръцки ръкопис с текст на апостола, защото в горните и
долните полета, където се изписват заглавията на четивата, често пъти се пише
с гърцизиращо курсивно писмо на гръцки, а когато заглавието е преведено на
български, писмото наподобява гръцки минускул (ил. 8, 9). В този смисъл из-
борният апостол от НИМ е важно звено от историята както на писмото, така и
на съдържанието на апостолския превод.
Тези кратки бележки върху ръкописния фрагмент от Плевен и Изборния
апостол от НИМ имаха за задача да илюстрират сложното взаимодействие меж-
ду гръцкото писмо и кирилските кодекси, писани с уставно писмо13. Те показват
колко тясно преплетени са понякога двете графични системи в съзнанието на
12
Подообни изводи вж. и у К. Мано-Зиси, Хиландарски писари књига, 394–396.
13
Въпросът за полууставните почерци и връзката им с гръцкия минускул предстои да бъде раз-
глеждан в рамките на работата по проекта.
 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 175

книжовниците. Ето защо адекватното представяне на историята на кирилското

писмо не би могло да се постигне, ако не се държи сметка за непрекъснатото
влияние на образеца – гръцката книжовна традиция. Трябва да подчертаем, че
това са все още предварителни наблюдения, които би следвало да се задълбочат
и прецизират, за да може да се представи не само съдържанието, но и смисъла
на процесите през ХІV в. Този преходен и преломен момент от историята на
кирилската графика ще остане нормата, образец, който ще бъде репродуциран
и от книжовниците в следващите столетия – и с консерватизма, и с иновациите,
и с постоянните опити за завръщане към първообраза – гръцката графика във
всичките ѝ разновидности.
176 Вася Велинова

Ил. 1. Изборен апостол от началото на ХІV в., л. 3. Вижда се харакперното изписване на надаредно
ä в червенослова, както и широкото е с удължена средна хоризонтална черта.
 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 177

Ил. 2. Изборен апостол от НИМ, 60–70-те години на ХІV в. Образец от почерка на основния
писач.
178 Вася Велинова

Ил. 3. Изборен апостол от НИМ, 60–70-те години на ХІV в. Образец от почерка на втория
писач.
 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 179

Ил. 4. Калиграфски удължения на буквите под влияние на гръцко минускулно писмо.

Ил. 5. Калиграфски удължения на буквите под влияние на гръцко минускулно писмо (широкото
е (2) е под влияние на писмо тип Фетауген).
180 Вася Велинова

Ил. 6. Приписка на писача Тихик.

 Няколко палеографски бележки за кирилски ръкописи от ХІV век 181

Ил. 7. Приписка на писача Теодор.

Ил. 8. Изписване на заглавията на отделните четива с гърцизиращ почерк.

Ил. 9. Изписване на заглавията на отделните четива с гърцизиращ почерк.