Урок 14.

Клиентът, който идва по спешност

От какво се определят ситуациите на спешност?

1. Тревожността на клиента.
2. Тревожността на обкръжението на клиента.

Във всички ситуации на спешност хората не знаят какво да направят. Най-важната задача на
клинициста в тези случаи е да проектира върху участниците в спешната ситуация чувството, че
той знае какво да се направи и да улесни клиента и другите участници в спешната ситуация в
това да изработят ясна представя за това какво могат да направят самите те.

В тези моменти клиентите не винаги са склонни да сътрудничат на клинициста. Често те скриват

налични ресурси за помощ в резултат на желанието си клиницистът да се погрижи за тях. По-
късно може да стане ясно, че са имали алтернативно решение, ако клиницистът не се справи.

Най-добрият инструмент на клинициста в тези ситуации е аурата на компетентност, която идва

заедно с професията, както и стойката на любопитство и готовност да помогне на пациента с
проблема му.

Психопатология е психодинамика
Във всеки случай на спешна консултация ние трябва да си зададем въпроса „Защо това се случва
точно сега?“ Какво е нарушило равновесието, което клиентът е имал до този момент?
Някои индивиди са по-склонни да реагират с криза на ситуациите на стрес, докато други
управляват тревожността си по-умело.
Във всички случаи обаче клиентът има определени очаквания за начина, по който ще бъде
третиран.
Тези три фактора определят протичането на интервюто в режим на спешност.

1. Интрапсихични проблеми

а) депресия
Пациентите с депресия често предизвикват тревожност в себе си или в околните и това може да
стане повод за спешно търсене на помощ. В генезата на депресивното състояние често
присъства събитие на реална или фантазирана загуба на обект или на любовта на обекта, което
оставя индивида с чувство на несигурност.
Спешността при състоянията на депресия често е свързана с риска от самоубийство и затова при
всеки случай на депресия е важно да обсъдим въпроса с клиента, независимо дали той самият го
е повдигнал или не.
Острата реакция на скърбене също може да допринесе за подобно кризисно състояние, подобно
на депресивното. В случая налице ще е история на скорошна загуба на значим човек.
В тези случаи е важно интервюиращията да внесе спокойствие и нормализация на ситуацията на
тъгуване и в някои случаи да посрещне потребностите от зависимост в острата фаза на
скърбене.

б) тревожност
Тревожността е основен отговор на заплаха и съпровожда всяка ситуация на спешност.
Обикновено причините за това са две:
 събития в настоящето пробуждат страхове, които са лежали в несъзнаваното;
  пациентът се чувства неспособен да управлява сексуалните си и агресивните си пориви и
се бои от последиците. (Напр. Момчето, което за първи път отива в общежитие или
жената, на която става все по-трудно да се грижи за новороденото си бебе.)

Тревожността може да доведе до формирането на невротични симптоми: панически атаки,

социална фобия, конверзии, хипервентилационен синдром. Тези пациенти често търсят помощ
сами.
Психотичните индивиди могет а реагират на ситуациите на стрес с чувство за дезинтеграция и
масивна дезорганизация. Тези пациенти често не могат да потърсят помощ сами и биват водени
от близките си.

в) обърканост
Това са ситуации, в които пациентите са тежко дезорганизирани, имат трудност да говорят, да се
ориентират във времето и пространството. Обикновено тези феномени са свидетелство за
затруднение да бъде намерено решение на психичен конфликт. Това е състояние, при което
определенова стресова ситуация уврежда автономното функциониране на едно вече увредено
его. (напр. Възрастен човек, който е настанен в ново жилище и не може да се ориентира в
обстановката.)
Тези клиенти също биват доведени от някой друг, който се тревожи да не се наранят или да не
наранят някой друг.

2. Соматични проблеми
Тези състояния много често попадат най-напред при соматичен лекар и едва след това клиентите
биват насочени към психиатър или друг помагащ професионалист. В случаите, когато клиентите
виждат връзката между телесното си страдание и емоционалния си живот, това обикновено дава
началото на плодотворна работа, но повечето от случаите със соматични оплаквания не са
такива. Налице е тежко отричане на психичното страдание и страх, че клиницистът ще намери,
че проблемите на клиента са „в главата му“, а телесният му проблем ще бъде пренебрегнат.

(Хипохондриаза, соматични делюзии, дисоциативни разстройства, хистерия).

3. Междуличностни проблеми

Това са ситуации, при които един индивид е воден от друг, тъй като другият намира, че първият
има определен проблем и има нужда да се справи с него. За клинициста това са трудни
интервюта, тъй като е изправен пред задачата да реши кой от двамата е клиента и по какъв начин
да формулира проблема.

Управление на интервюто

1. Кой ще бъде приет за интервюиране пръв?

2. Фазата на откриване на интервюто.

- кой пръв е почувствал нуждата да се получи помощ?
- как се е случило така, че пробемът е бил определен като психичен?
- какъв е бил стресът, който е преципитирал това състояние?
 3. Специфични синдроми
- депресия и самоубийство
- тревожни атаки

4. Клинични ситуации
- тревожният клиент
- обърканият клиент
- клиентът с интоксикация
- клиентът със „сърдечна атака“
- клиентът с криза в междуличностните отношения
- клиентът, който е демонстрирал насилническо поведение

5. Очакванията на клиента
- несъзнавани очаквания
- съзнавани очаквания
- негативни очаквания

6. Планът за работа
7. Затваряне на интервюто