ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
VI МЕЖДУНАРОДЕН СТУДЕНТСКИ И УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ПО ПРЕВОД
„ТРАНСФОРМАЦИИ 2021“
ФРЕНСКИ ЕЗИК – рубрика „Проза“

Име и фамилия (Мартин Минчев Станчев)

Държава, град (България,Русе)
Училище, клас (СУЕЕ „Св.Константин-Кирил Философ“ Русе)
Превод от френски език на български език
Рубрика “Проза“

„HISTOIRES NATURELLES“ – „ЕСТЕСТВЕНИ ИСТОРИИ“

Jules Renard – Жул Ренар

Le lièvre-Заекът

Филип беше обещал да ми покаже един в леговището му.Трудно е ,а и се

изисква окото на някой от стар ловец.
Преминахме през едно стърнище(селяните му казват кълчища),което един
хълм предпазваше откъм север.
Един заек се подслоняваше там сутрин, прикрит от вятъра ,който духаше и
обърнеше ли се вятъра през деня, заекът оставаше в хралупата си чак до
следващата нощ.
Повреме на лова ,аз следя кучето,дърветата,чучулигите,небето ;Филип
оглежда по земята.Той хвърля поглед на всяка бразда по надолнището и
нагорнището.
Някаъв камък ,или буца пръст привлече вниманието му.
Това може би е заек?Той ще провери.
Този път , наистина е един!
„Искаш ли да го издърпаш?“ – попита ме Филип с въздържан глас
Обръщам се.Филип ,спрял, с очи приковани към земята гледащи в една
точка, с високо дигнато оръжие, стой в готовност.
-„Виждаш ли го“ – каза той
-„Къде точно“
-„Не виждаш ли окото му как се движи“
-„Не“
-„Ето там,пред теб“
-„В процепа ли?“
-„Да ,но не в първия ,ами в другия.“
-„Нищо не виждам“.Разтърках добре запарените си очи.Филип,пребледнял
от удъра в сърцето ,който получи наблюдавайки заека, ми повтори „Не го ли
виждаш?“ „Ама изобщо не го виждаш !“ Ръцете му трепереха. Страх го беше,
да не избяга заекът.
“Покажи ми го -казах аз- с пушката си.“
„Ето ,там, окото , неговото око , в края на цевта“
„Ох,ама нищичко не виждам“ „Приготви оръжието Филип,прицели се“ -
Застанах зад Филип ,но дори и от позицията на мерника му,пак не го
откривах! Това е изнервящо!
Виждам нещо , но това не би могло да е заека : навярно е бучка пръст, жълта
както всички бучки от стърнището. Търся окото. Но няма и следа от
него.Едвам се сдържам да кажа на Филип:
„Няма значение,стреляй“ .A кучето, което тичаше в далечината се приближи
до нас.Тъй като нямаше вятър,то не надушваше заека, но въпреки това то
случайно можеше да се втурне.
Филип го заплаши с нисък глас , с шамари и ритници ако то мърдаше.
Филип вече не ми проговори.Той направи невъзможното и ме изчака докато
се откажа.
-Ах! Това око ,кръгло,черно и голямо колкото дребна слива,това око на
обвзетия от ужас заек, къде ли е то?
-Ахаа.Видях го!
-При моя изстрел заека изкочи от хралупата с разбита глава.Това беше заека
когото виждах.Бях го забелязал почти веднага,може да се каже че имам
доста набито око.Бях заблуден от позата в която стоеше.Помислих го за буца
пръст и като неопитно куче съм търсел окото му в нея.Но заекът е лежал
скрит със съединени предни лапи и сгънати уши.Toй не е направил дупка
само за да може нейният край да бъде възможно най-наравно със
стърнището.Нейният край е тук а окото му е чак там, доста надалеч.Оттам е
идвало и моето моментно колебание.
„Жалко е да убиеш заек в хралупата му“ – казах аз на Филип.“Трябваше да му
хвърлим камък ,за да го запазим жив и да се състезаваме кой ще го
застреля.Той нямаше как да ни се измъкне.“
„Това ще оставим за някой друг път“ -каза Филип
„Радвам се че ми го показа , Филип , не са много ловците като теб.“
„Прав си не бих го направил за кой да е“ – каза Филип.