Григор 10и

Българинът Александър I Батенберг

Анализ

1. Заглавие – ”Българинът Александър I Батенберг”

2. Данни за филма и авторите:
Сценарий: Мариета Христова
Режисьор: Олег Ковачев
Оператор: Нестор Манолов
С участието на полк. Петко Йотов
Със съдействието на Националния военноисторически музейи техните политически
идеи, възгледи, които определят гледната им точка към събитието

1. Година на създаване и държава – 2007 г.; България

2. Жанр, сюжет, тема – документален филм, показва се ключови моменти от
упралението и живота на Александър Първи Батенберг, филмът се занимава с
подвизите и деянията на Александър I Батемберг. Още в началото е изтъкнато,
че най-голям принос той има за българската войска и армия.
3. Основна цел, послание на филма - Филмът е с цел да информира българите кой
е Александър Първи Батенберг и какви подвизи е извършил за България.
Насочен е към всички българи. Ефектът на всеки филм е строго индивидуален
към всеки зрител, за мен лично филмът взъдейства върху погледът ми и
уважението към първият български владетел след освобождението.
4. Източници на информация, използвани във филма - архивни кадри, снимки и
видеа от Националния военноисторически музейи.
5. Специални ефекти – специални ефекти няма, има само въздействаща музика и
добър говорител с правилна интонация за повода.

В началото полковник Петко Йотов съобщава, че превратът, в който се от власт се

сваля Батенберг е една от големите грешки на тогавашна България. Той споменава за
разделението на тогавашните офицери русофили и русофоби и как русофилите не са
съгласни с действията на Батенберг, което е и именно главната причина за този
преврат.
Изборът на Батенберг разбира се не е случаен, тъй като той е племенник на руската
императрица Мария-Александровна и любимец на император Александър Втори. Той
също е и доброволец в Руско-турската война през 1877-1878 г. и има заслуги за
освобождението на България.
Петко Йотов споменава, че Батенберг и своят братовчед, бъдещият владетел –
Александър Трети, имат вражда още от ранна възраст, поради фактът, че Александър
Втори, бащата и вуйчо на двете момчета, е поощрявал успехите, знанията и
възможностите на Батенберг. Поради тази причина след контрапреврата, пътувайки за
София, Батенберг получава телеграма от Александър Трети, която гласи, че той не
одобрява неговото завръщане в България. Така Александър Първи Батенберг подава
своята оставка, заради натиска и недоволството от своя братовчед и пише в
завещанието си, че когато умре, иска да бъде погребан на Български земи.
Той умира млад на 36 г. и останките му пристигат в София на 14 ноември 1893 г.
Полагат тялото му в църквата Св. Георги. Няколко години по-късно е издигната
подобаваща гробница, където е преместен саркофагът му, и която по-късно по наше
време полковник Петко Йотов открива публично за хората.
През 30-те години на ХХ в. са внесени много предмети на княза, дадени от съпругата
му. От тях се разбира много за неговия живот и изтънчен вкус, хобита и занимания през
свободното си време. Някои от тях са: кибрит с цветни клечки, калъвчето му за карти,
самоварът за чай, тъй като това е любимото му питие, пистолетите му за дуел,
мастилницата, пред която прекарва много от времето си, наметало под седлото му,
защото много обича да язди, малко оръдие, подарено му от немска фирма. Много от
предметите са от войната, която той спечелва по блестящ начин.
Военен по образование и призвание, любимата грижа на Александър Първи Батенберг е
войската. Споменава се, че има страст към добре спазените войнишки редове. Князът
също много държи на външния вид на своята армия. Въпреки икономическите
затруднения на тогавашната млада България, отпуснатите пари за войската
представляват около 30%.
Казва се, че редовно се провеждат военни занятия, на които князът винаги присъства и
ръководи. Александър Първи Батенберг е бил достатъчно компетентен по военните
въпроси. Най – големият му успех като държавник е изграждането на българската
заемска войска.
Когато на 20 септември 1883 година Народното събрание решава да отдели
министерството от командването на войската, което според конституцията принадлежи
на княза, той пише писмо до руския император Александър Трети. Той иска войската
да е в пълна независимост от политиката и да осигури възможност на офицерите да се
занимават само с войската. За кратко време е изградена блестяща българска армия по
преработени руски правилници.
През септември 1885 князът телеграфира на Каравелов, предлагайки мобилизация на
войската и нейното тръгване към Пловдив, за да вземе в ръце управлението на страната.
По късно Александър Първи Батенберг бива определен от Захари Стоянов за спасител
и осъществител на народното дело.
Съединението на България обаче е неприемливо за Русия. Тя изтегля командващите
генерали от България и заличава Батенберг от списъците на Руската. Сърбия също е
недоволна от съединението и се готвят за война. Князът се опитва да я предотврати с
писма, но напразно. Князът издава заповед за съсредоточаване на войските край
Сливница и сам тръгва натам. Войната между българи и сърби се счита за най-
драматичната част от управлението на Александър Първи. В тази война се показва
изключителната подготовка на тогавашната българска армия, нейният боен дух и
блестящите умения на бойното поле. Показва се и невероятното планиране и
изграждане на добре обмислена и ключова военна стратегия. Князът преживява
тежките на аспекти на войната заедно с войниците. Той гладува с тях, но в същото
време обикаля и повдига духа на всички. Тогава той е само на 28 години.
През август 1886 се извършват превратът от офицерите русофили. Князът е арестуван.
След няколко дни Стамболов организира контрапреврат и връща управлението в ръцете
на Александър Първи. И въпреки това, той получава писмото от братовчед си –
императорът на Русия Александър Трети.
На края на филма Петко Йотов казва, че Александър Първи Батенберг е не само
български управляващ, а и велик българин. Филмът завършва с цитат на Батенберг –
„Жертвайте мен, за да смирите гнева на Русия и да съхраните независимостта на
страната“