ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН

ДИОКСИД

Основни цели на занятието

След провеждане на това лабораторно занятие трябва:
• Да познавате основните характеристики на недисперсивните
инфрачервени сензори за въглероден диоксид (NDIR CO2 сензори) и
възможностите за включването им в измервателни схеми.
• Да може да свързвате NDIR CO2 сензори в мултисензорни
измервателни схеми и да осъществявате корекции на показанието.
• Да създавате програмни приложения за измерване на концентрация
в графичната програмна среда LabVIEW чрез приложението DAQ
Assistant и да осъществявате автоматична корекция на показанието.

Кратка характеристика на изучавания материал

Материалът, предмет на усвояване може да се групира в следните
основни теми:
• Запознаване с принципа на работа на оптичните газови сензори.
• Запознаване с техническата документация на газовите сензори.
• Особености при инфрачервеното измерване на абсорбцията при
недисперсионните газови сензори.
• Количествено определяне на концентрацията на въглероден
диоксид на открито и в затворени помещения.

Списък на необходимата екипировка

• Многофукционална система за събиране на данни NI USB 6212.
• Източник на захранващо напрежение.
• Сензори за въглероден диоксид К-30.
• Сензори за абсолютно атмосферно налягане MPX6515.

1
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

1.1 Сензори за измерване на концентрация на въглероден

диоксид
В измервателните системи се използват основно два вида сензори за
въглероден диоксид:

 попупроводникови газови сензори и

 недисперсионни инфрачервени сензори (Nondispersive infrared -

NDIR).

Въпреки че с разработките на дебелеослойните газови сензори дълги

години се търси алтернатива на скъпите оптични сензори, съвременното
развитие в областта на инфрачервената микросензорика позволява масово
производство на NDIR газови сензори на достъпни цени. Съвременните NDIR
газови сензори предлагат и други важни предимства като дългосрочна
стабилност, висока селективност и точност. Разглежданията по-нататък са
фокусирани само върху този вид сензори.

1.2. Aбсорбционна спектроскопия

Взаимодействието на лъчист поток с материя може да се опише с
основни компоненти, представени на фиг. 1.1. В следствие на
взаимодействията абсорбция, разсейване и отражение от падащия лъчист
поток се получават съответно компонентите  (абсорбиран поток), 
(разсеян поток),   (отразен поток) и  (пропуснат поток), при което е в
сила зависимостта:

Φ0  Φα  Φσ  Φρ  Φτ (1)

Фиг. 1.1. Взаимодействие между лъчение и материя

За коефициентите    0 (спектрален коефициент на поглъщане),

   0 (спектрален коефициент на разсейване),    0 (спектрален
коефициент на пропускане) и     0 (спектрален коефициент на отражение)
при пренебрежимо малко разсейване (0) следва:

2
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

     1 (2)

Като коефициентите са валидни само за зададен спектрален интервал.

При оптичните методи за измерване на състава на вещества се използва

интензитета на пропускането респ. на поглъщането.

Ако монохроматичен светлинен сноп с интензитет I0 пада нормално спрямо

абсорбираща хомогенна среда с дебелина x, намалението на интензитета dx
при определена дължина на вълната , след преминаване през безкрайно
тесен слой dx се дава с израза:

dI  k ( ) I  dx (3)

където k(λ)е коефициент, характеризиращ абсорбционната способност на

средата при определена честота и зависи от броя на поглъщащите частици на
веществото. Знакът минус пред k(λ) показва, че интензитетът на светлинния
сноп се понижава при преминаването през средата. Уравнение (3)
представлява диференциален запис на закона на Буге-Ламберт. След неговото
преобразуване и интегриране в интервал от 0 до x се получава:
I x
dI
I I   k ( )0 dx (4)
0

ln I ( x)  ln I 0  k ( ) x (5)

или след антилогаритмуване

I ( x )  I 0e  k (  ) x (6)

Следователно след логаритмуване на уравнение (6) за oбобщения закон

на Буге-Ламберт-Беер се получава:

Io
ln  k ( ) x (7)
I

Kоефициентът k(λ) е пропорционален на концентрацията на разтвора c.

За разредени разтвори и газове, с ниска концентрация на абсорбиращите
молекули, за коефициентът на поглъщане е в сила зависимостта:

k(λ)=α(λ)c, (8)

като α(λ) е специфичният спектрален коефициент на поглъщане и е

молекулна характеристика, която не зависи от концентрацията на веществото.

3
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

Отношението на интензитетите на преминалата към първоначално

пропуснатата светлина се нарича пропускливост T (Transmittance) и обикновено
се дава в проценти.

I
T .100, [%] (9)
I0

Величината, която всъщност се измерва с обикновените спектрометри, се

нарича абсорбция А (Absorbance), като връзката между двете величини е:

100
A  lg  2  lg T [%] (10)
T[%]

1.3 Недисперсионни инфрачервени сензори (NDIR)

Методът, използващ инфрачервена светлина за измерване на
концентрацията на газове се основава на характерните линии на оптично
поглъщане за съответния газ в инфрачервената област на спектъра.

Фиг. 1.2 Спектрална характеристика на въглероден диоксид

Спектралната характеристика на поглъщане на въглероден диоксид е

показана на фиг. 1.2. На същата фигура е показана и спектъра на пропускане
на инфачервен филтър, който се използва в недисперсионните инфрачервени
сензори.
Понятието недисперсионни се дължи на факта, че цялата светлина
преминава през газовата проба и се филтрира непосредствено преди

4
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

детектора. В дисперсионните инфрачервени сензори се използва решетка или

призма, за да се избере предварително желаната дължина на вълната на
светлината и само тя да премине през газовата проба до детектора.
Дисперсионните инфрачервени сензори обикновено се използват в
стационарни аналитични инструменти заради способността им да сканират в
широк диапазон на дължината на вълната. Tе са по-големи, по-сложни и по-
скъпи, поради което са по-малко подходящи за преносими инструменти.

Фиг. 1.3 Блокова схема на NDIR сензор.

Газовите сензори работещи на основата на недисперсионното

инфрачервено поглъщане съдържат следните компоненти – фиг. 1.3: източник
на инфрачервено излъчване, филтър, клетка с изследваната проба, еталонна
клетка, детектор и електроника, която обработва и показва резултата от
измерването. Съгласно разгледания закон на Бугер – Ламберт – Беер (израз
(6)) поглъщането на светлината преминавайки през газова среда зависи
експоненциално от концентрацията на газа. Тъй като дължината на оптичния
път x e известна а k(λ)=α(λ)c, където коефициентът α(λ) също е известен, може
да се определи концентрацията на молекулите на газа c, като се измери
интезитета на светлината, преминаваща през измервателната клетка.
Еталонният канал се използва за косвено измерване на началната
интензивност на светлината и позволява да се елиминира влиянието на
условията при които се провежда измерването и стареенето на оптичните
елементи.

1.4. Компенсиране на основни източници на грешките на

NDIR CO2 сензори
За газовете, молекулната плътност е право пропорционална на
налягането и обратно пропорционална на температурата. Промените на
налягането и температурата променят също така и молекулното тегло на газа,
съгласно закона за идеалния газ и затова е необходимо да се направят
съответните корекции.
Моделът на идеалния газ позволява изследване с достатъчна точност, на
влиянието на температурата и налягането. Законът за идеалния газ може да се
използва, за да се изчисли молекулното тегло на газ, при дадена температура и

5
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

налягане, когато плътността на газа при стандартни условия е известен. От

уравнението за състоянието на 1 мол идеален газ лесно се преминава към
общия случай на уравнението за идеален газ с маса m, чрез зависимостта:
m
V  Vmol , (11)


където μ е моларната маса на газа или:

m
PV  RT  nRT , (12)


където n е количеството газ в молове, P – налягането, V – обема, R –

универсалната газова константа, T – абсолютната температура.
Плътността е мярка за концентрацията на вещество в обема, заемащ
флуида. Дефинира се като отношение на масата на флуида към обема, който
заема.
Въз основа на уравнението за състоянието на идеалния газ, може да се
изчисли молекулната плътност на газ при определени температура и налягане,
ако е известна плътността на газа при „стандартни условия“ (PST, TST)
Формулата за плътността може да се запише и като:
 P, T    PST , TST   M  ST ,
P T
(13)
PST TMK
където PM е измереното налягане, а TMK - измерената абсолютна
температура.
По този начин, съгласно формулата за плътността, може да се направи
относително точна оценка за отклоненията при измерване на концентрацията
на CO2, в случай на промени в температурата и налягането, в сравнение със
"стандартните" стойности за температурата и налягането, за които обикновено
са калибрирани сензорите.

2. Задачи за изпълнение
2. 1. Запознаване с опитната постановка за измерване на CO2.

2.1.1 Запознайте се с техническата документация на сензора за въглероден

диоксид K 30 и със сензора за абсолютно налягане MPX 6115. Запишете в
протокола предавателните характеристики на сензорите.
2.1.2 На базата на техническата документация и реализирания макет,
начертайте в протокола блокова схема на системата за измерване въглероден
диоксид и атмосферно налягане. Отразете номерата на крачетата на сензорите
и входовете и изходите на DAQ USB 6212.
2. 2. Създаване на програмен код за измерване на концентрацията на
въглероден диоксид

1. Включете DAQ USB 6212 към USB куплунг на компютъра. Стартирайте

LabVIEW, отворете нов VI (Blank VI) и активирайте блоковата диаграма.

6
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

2. В прозореца Block Diagram позиционирайте DAQ Assistant. DAQ Assistant се

намира като от палета с функции последователно изберете Express >> Input >>
DAQ Assistant. След като го позиционирате ще се отвори диалогов прозорец за
конфигуриране на DAQ. Изберете последователно Acquire Signals>> Analog
Input >> Voltage. Ще се укаже номера на устройството (Dev4). Маркирайте
първите три аналогови входа чрез задържане на клавиша Ctrl и левия бутон на
мишката. Натиснете бутона Finish. Това означава, че ще измервате с
физическите канали (channel) 0, 1 и 2 на Устройство (Device) 4. След това ще се
активира прозорец, както е показано на фиг. 2.1.

Фиг. 2.1. Конфигурация на DAQ Assistant

7
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

Трите базови части за конфигуриране на DAQ Assistant са

1) Канали (Channel Settings),

2) Времезадаване (Timing Setting), и

3) Обхват (Signal Input Range).

Настройте DAQ Assistant със стойностите показани на фиг. 2.1.

Необходимо е за Terminal Configuration да бъде избрана опцията RSE.

Затворете прозореца с бутона OK.

3. Постройте блокова диаграма както е показано на фиг. 2.2. Функцията Split

Signal се намира в палета Express>>Sig Manip. Функцията Mean се намира
в палета Mathematics>>Prob&Stat В палета Mathematics >> Numeric се намират
останалите математически функции.

Фиг.2.2. Блокова диаграма на виртуален инструмент за измерване на

въглероден диоксид и налягане

4. Обърнете внимание, че К30, CDM4161 и P,kPa са индикатори. Декорирайте

ги по подходящ начин (пример е показан на фиг. 2.3.) и добавете бутон Stop.
Целият код се намира в цикъл While. Обърнете внимание, че математическите
операции представляват предавателните функции на сензорите.

5. Запазете файла с подходящо име.

6. Включете захранващия източник изчакайте да се инициализира и натиснете

два пъти бутона Recall. Индикацията трябва да се установи на 5.00V.

8
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

7. Отидете на Лицевия панел и стартирайте приложението.

Фиг.2.3. Примерен лицев панел на виртуален инструмент за измерване

на въглероден диоксид и налягане

2. 3. Измерване на концентрацията на въглероден диоксид

2.3.1 След стартиране на програмата двата сензора за въглероден диоксид

трябва да показват приблизително еднакви стойности. Запишете в протокола
времето (в минути) и показанието на стационарния сензор. (К 30 in на фиг. 2.3).
и на подвижния сензор (K 30 out).

2.3.2 Изнесете подвижния сензор извън прозореца и засечете времето в

секунди от изнасянето му до достигане на концентрация около 400 ppm.
Запишете това време в протокола като t1.

2.3.3 Внесете подвижния сензор в стаята и засечете времето в секунди до

достигане на концентрация подобна на тази, отчитана от стационарния сензор.
Запишете това време в протокола като t2.

2.3.4. Определете грешката на сензора от отклонение на атмосферното

налягане. За целта използвайте техническата документация на сензора и
отчета на сензора за абсолютно налягане. Преизчислете реалната
концентрация на въглероден диоксид за текущото налягане и я запишете в
протокола.

2.3.5. Вземете последователно четири отчета на CO2 в стаята през пет

минути и ги запишете в протокола. Наблюдава ли се влиянието на хората върху
концентрацията на въглероден диоксид в затворено помещение?

9
 ЕСЕК ИЗМЕРВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

Измерване концентрацията на въглероден

диоксид
1. Предавателна характеристика на сензорите K 30 и MPX 6115

K 30 Vout = ..........................

CO2 [ppm] = .....................

MPX 6115 Vout = .......................... P(kPa) =

2. Опитна постановка за измерване на въглероден диоксид и налягане.

3. Измерени стойности на CO2.

минута .......................К30 in CO2 = ..................... [ppm]

минута .......................К30 out CO2 = ..................... [ppm]

3. Определяне на времеконстантите на сензор K 30. .

t1 = ......................[s] t2 = ......................[s]

4. Определяне на реалната концентрация на CO2 за текущото налягане. .

CO2 = ..................... [ppm]

5. Влияние на хората върху концентрацията на CO2 в затворено помещение.

минута 5 К30 in CO2 = ..................... [ppm]

минута 10 К30 out CO2 = ..................... [ppm]

минута 15 К30 out CO2 = ..................... [ppm]

минута 20 К30 out CO2 = ..................... [ppm]

10