Professional Documents
Culture Documents
Env1993 1 3
Env1993 1 3
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР..................................................................................................................................5
1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.................................................................................................................7
1.1 Обхват ...................................................................................................................................7
1.2 Различие между принципите и правилата за приложение...............................................7
1.3 Съпътстващи стандарти.......................................................................................................8
1.4 Определения.........................................................................................................................8
1.5 Символи.................................................................................................................................9
1.6 Мерни единици......................................................................................................................9
1.7 Терминология......................................................................................................................10
2 Основи на проектирането.....................................................................................................15
2.1 Общи положения.................................................................................................................15
2.2 Крайни гранични състояния...............................................................................................15
2.3 Експлоатационни гранични състояния.............................................................................15
2.4 Проектиране, придружено с изпитване............................................................................16
2.5 Дълготрайност....................................................................................................................16
3 Характеристики на материалите и напреЧните сеЧениЯ...................................................17
3.1 Конструкционна стомана...................................................................................................17
3.2 Съединителни средства.....................................................................................................20
3.3 Характеристики на сечението...........................................................................................20
3.4 Геометрични пропорции.....................................................................................................23
3.5 Моделиране на стените на напречното сечение..............................................................25
4 Местна загуба на устойЧивост..............................................................................................26
4.1 Общи положения.................................................................................................................26
4.2 Стени без вкоравители.......................................................................................................26
4.3 Стени с крайни или междинни вкоравители....................................................................30
5 Носимоспособност на напреЧните сеЧениЯ.........................................................................47
5.1 Общи положения.................................................................................................................47
5.2 Центричен опън..................................................................................................................47
5.3 Центричен натиск...............................................................................................................48
5.4 Огъване................................................................................................................................48
5.5 Огъване с центричен опън.................................................................................................54
5.6 Огъване с центричен натиск..............................................................................................55
5.7 Усукване...............................................................................................................................55
5.8 Срязване..............................................................................................................................56
5.9 Местно напречно натоварване...........................................................................................59
5.10 Огъващ момент и срязваща сила и ................................................................................66
5.11 Огъващ момент и местен товар или опорна реакция....................................................68
БДС ENV 1993-1-3, стр. 4
6 Обща устойЧивост..................................................................................................................69
6.1 Общи положения.................................................................................................................69
6.2 Центричен натиск...............................................................................................................69
6.3 Измятане на елементи, подложени на огъване...............................................................75
6.4 Устойчивост при дисторсия................................................................................................76
6.5 Огъване с центричен натиск..............................................................................................77
7 Експлоатационни граниЧни състоЯниЯ................................................................................81
7.1 Общи положения.................................................................................................................81
7.2 Пластична деформация......................................................................................................81
7.3 Провисвания........................................................................................................................81
7.4 Равнинни елементи.............................................................................................................81
8 Възли и съединениЯ..............................................................................................................82
8.1 Общи положения.................................................................................................................82
8.2 Изисквания към възлите....................................................................................................82
8.3 Снаждания и съединения в краищата на елементи, подложени на натиск..................83
8.4 Съединения с механични свързващи средства................................................................83
8.5 Точкови заваръчни шевове................................................................................................91
8.6 Заваръчни шевове при снаждания с накладки................................................................93
9 Проектиране, придружено с изпитване...............................................................................98
9.1 Общи положения.................................................................................................................98
9.2 Условия................................................................................................................................99
9.3 Таблици за натоварвания, определени чрез изпитвания..............................................100
10 Специални приложениЯ....................................................................................................101
10.1 Греди, укрепени с равнинни покрития..........................................................................101
10.2 Коритообразни елементи, укрепени с профилирани ламарини..................................115
10.3 Метод, отчитащ съвместната работа на дисковете с носещите елементи на
конструкцията.........................................................................................................................119
10.4 Покрития с отвори...........................................................................................................123
Приложение А ( информационно)..........................................................................................125
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ МЕТОДИКИ.............................................................................................125
А.1 Общи положения...............................................................................................................125
А.2 Изпитване на профилирани ламарини и на коритообразни елементи.........................125
А.3 Изпитване на студеноформувани елементи...................................................................130
А.4 Изпитване на конструкции и части от конструкции......................................................133
А.5 Изпитване на греди, укрепени срещу усукване чрез равнинни покрития...................135
А.6 Оценка на опитните резултати........................................................................................139
БДС ENV 1993-1-3, стр. 5
ПРЕДГОВОР
Цел на Еврокодовете
(1) Конструктивните Еврокодове са групи от стандарти за проектиране на конструкциите
и земната основа на сгради и строителни съоръжения (за краткост, тук и по-нататък -
съоръжения).
(2) Еврокодовете обхващат изпълнението и контрола само доколкото това е нужно, за да
се установи качеството на строителните продукти и нивото на изработването им, които са
необходими за удовлетворяване на правилата за проектиране.
(3) До въвеждането на необходимия комплекс от хармонизирани технически
спецификации за строителните продукти и за методите за изпитване, някои от
конструктивните Еврокодове ще обхващат и част от тези аспекти в информационни
приложения.
История на програмата “Еврокодове”
(4) Комисията на Европейската Общност (СЕС) положи началото на работата по създаване
на комплекс от съгласувани технически правила за проектирането на сгради и строителни
съоръжения, които на първо време да бъдат алтернатива на сега действуващите в
различните страни членки правилници, а в последствие ще ги заместят. Тези технически
правила придобиха известност като "Конструктивни Еврокодове".
(5) През 1990 г., след консултации със съответните страни членки, СЕС прехвърли
работата по по-нататъшното разработване, издаване и осъвременяване на конструктивните
Еврокодове на Европейския Комитет по Стандартизация (CEN), а Секретариатът на
Европейската Асоциация за Свободна Търговия (EFTA) се съгласи да подпомага дейността на
CEN.
(6) Техническият комитет на CEN-CEN/TC 250 отговаря за всички конструктивни
Еврокодове.
Програма "Еврокодове"
(7) Понастоящем се работи по следните конструктивни Еврокодове, всеки от които се
състои от няколко части:
EN 1991 Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху конструкциите
EN 1992 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции
EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции
EN 1994 Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано - стоманобетонни конструкции
EN 1995 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции
EN 1996 Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции
EN 1997 Еврокод 7: Геотехническо проектиране
EN 1998 Еврокод 8: Проектни указания за сеизмично осигуряване на конструкции
EN 1999 Еврокод 9: Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави
(8) За разработване на изброените по-горе Еврокодове, CEN/TC 250 е сформирал отделни
подкомитети.
(9) Част 1-3 на Еврокод 3 е публикувана от CEN като Европейски предварителен стандарт
(ENV) с първоначална валидност от три години.
(10) Този предварителен стандарт е предназначен за експериментално прилагане и за
получаване на мнения и предложения.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 6
(11) След около две години членовете на CEN ще бъдат поканени да представят
официалните си становища, които ще бъдат взети пред вид при определяне на бъдещата
дейност.
(12) Междувременно, информации и мнения по този предварителен стандарт могат да се
изпращат до Секретариата на CEN / ТС 250 на следния адрес:
BSI
British Standards House
389 Chiswick High Road
London W4
England
или до вашия национален орган по стандартизация.
Национални норми за приложение
(13) Във връзка с отговорностите на властите в страните - членки по отношение на
безопасността, здравето и други въпроси, определени от съществените изисквания на
Директивата за строителните продукти (CPD), за някои елементи на сигурност на тези ENV са
дадени стойности, оградени в (оградена стойност). От властите във всяка страна-членка
се очаква да преценят тази “оградена стойност” и по желание да зададат определени
стойности на тези елементи на сигурност за приложение в националните норми.
(14) Някои от съгласуваните Европейски и Международни Стандарти може би няма да са
готови по времето, когато ще се издаде този Предварителен Стандарт. Ето защо е
предвидено всяка страна-членка или нейният орган по стандартизация да издават
Национални Норми за Приложение (NAD), които ще заменят оградените стойности със
задължителни, позовавайки се на сравними съпътстващи стандарти и ще осигуряват
ръководства за национално прилагане на този Предварителен Стандарт.
(15) Предвижда се този Предварителен Стандарт да се използва в съответствие с
Националните Норми за Приложение, валидни за страната, където са разположени сградите
и инженерните съоръжения.
Материи, специфични за този Предварителен Стандарт
(16) Частите от ENV 1993, които понастоящем се предвиждат са:
ENV 1993-1-1 Общи правила и правила за сгради;
ENV 1993-1-2 Огнеустойчивост на конструкциите;
ENV 1993-1-3 Допълнителни правила за студеноформувани тънкостенни линейни и
равнинни елементи;
ENV 1993-1-4 Допълнителни правила за неръждаеми стомани;
ENV 1993-2 Стоманени мостове;
ENV 1993-3 Кули, мачти и комини;
ENV 1993-4 Силози, резервоари и тръбопроводи;
ENV 1993-5 Пилотни системи;
ENV 1993-6 Подкранови конструкции;
ENV 1993-7 Морски и крайморски конструкции;
ENV 1993-8 Селскостопански конструкции.
(17) Работата по Част 1-3 от Еврокод 3 е започната от Комисията на Европейската общност.
Изпълнява се със съдействието на работна група от Европейската Конвенция за Строителни
БДС ENV 1993-1-3, стр. 7
стоманени конструкции (ECCS). Проектът беше публикуван през 1990 год. като “Проект
Еврокод 3 : Приложение А”.
(18) С преминаването на работата по Конструктивните Еврокодове към CEN, отговорността
за комплектоването на този документ премина към CEN Технически Комитет CEN/TC 250,
Подкомитет CEN/TC 250/SC 3.
(19) В Част 1-3 от Еврокод 3 се прави разлика между три строителни категории (класове)
от тънкостенни студеноформувани линейни и равнинни елементи. Оградените стойности на
частните коефициенти, дадени в Част 1-3, са препоръчителни стойности за Строителен Клас I
и Строителен Клас II.
1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1 Обхват
(1)Р Част 1-3 от ENV 1993 разглежда проектирането на стоманени конструкции, съставени
от тънкостенни студеноформувани линейни и равнинни елементи. Тя дава допълнителни
предписания при конструирането на студеноформувани стоманени елементи, получени от
повърхностно покрити или непокрити тънкостенни студено- или горещовалцувани равнинни
листове или ивици. Предназначена е за използване при проектирането на сгради и
инженерни съоръжения в съответствие с ENV 1993-1-1.
ЗАБЕЛЕЖКА Изпълнението на стоманените конструкции, съставени от тънкостенни
студеноформувани линейни и равнинни елементи, е предмет на ENV 1090-2.
(2)Р Дадени са методики за определяне на носимоспособността и експлоатационната
годност на елементите и връзките, подложени на преобладаващо статични натоварвания.
Тези методики за проектиране се прилагат за стоманени елементи и профилирани стоманени
листове, които са студеноформувани чрез студено валцуване или пресоване. Те са
приложими също при проектирането на профилирани стоманени листове за комбинирани
стомано-стоманобетонни плочи в стадий на изпълнение, виж ENV 1994-1-1.
(3)Р Дадени са също методики за проектиране на плоски покрития при използването на
равнинни елементи като конструктивна диафрагма.
(4)Р В Част 1-3 от ENV 1993 са дадени методики за проектиране чрез изчисления и за
проектиране, основано на изпитвания.
ЗАБЕЛЕЖКА В областта на студеноформуваните линейни и равнинни елементи често се
използват серийно произвеждани изделия, за които проектирането чрез изчисления не би
довело до икономични решения, затова често се предпочита проектирането, основаващо се на
експериментиране. Съответни експериментални методи са дадени в Приложение А.
(5) Методики за проектиране чрез изчисление се прилагат само в областта на
характеристиките на материала и геометричните пропорции, за които е налице достатъчен
опит и експериментални данни. Тези ограничения не са валидни за проектиране, придружено
с изпитване.
(6) Тази Част не е приложима за студеноформувани конструктивни затворени сечения, за
които трябва да се направи справка в ENV 1993-1-1.
1.2 Различие между принципите и правилата за приложение
(1)Р В тази част се прави разлика между принципи и правила за приложение, в зависимост
от вида на отделните точки.
(2)Р Принципите включват:
− еднозначно определени общи положения или определения;
− изисквания и аналитични модели, за които не се допуска друга възможност, освен
ако тя не е специално отбелязана.
(3) Принципите са означени с буквата Р след номера на точката.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 8
1.4.1 Основен материал: Гладка листова стомана, от която чрез студено формуване са
получени студено огънати профили и профилирани листове.
1.4.2 Основна граница на провлачане: Опънната граница на провлачане на основния
материал.
1.4.3 Диафрагмено действие: Поведение на конструкцията с отчитане работата на
срязване в равнината на диафрагмите.
1.4.4 Коритообразен елемент: Профилиран лист с вкоравители в краищата във
вид на широки бордове, удобни за свързване със съседни елементи от същия вид.
По този начин се оформя ребресто покритие, което носи друго равнинно покритие
от профилирани листове, подпрени в посока, перпендикулярна на конструктивния
отвор на коритообразните елементи.
1.4.5 Частично запъване: Ограничаване на странично преместване или завъртане, на
деформация от усукване или на депланация на линеен или равнинен елемент, което
увеличава неговата обща устойчивост, подобно на еластична опора, но в по-малка
степен отколкото коравото подпиране.
1.4.6 Условна стройност: Бездименсионна нормализирана стройност.
1.4.7 Запъване: Ограничаване на странично преместване или завъртане, на
деформация от усукване или на депланация на линеен или равнинен елемент, което
увеличава неговата устойчивост в същата степен и по същия начин, както коравото
подпиране.
1.4.8 Проектиране с отчитане работата на дисковете: Метод на изчисляване,
отчитащ влиянието на диафрагмите върху коравината и носимоспособността на
конструкцията.
1.4.9 Опора: Местото, където един елемент предава сили или моменти във
фундамент, друг елемент или друга съставна част на конструкцията.
1.5 Символи
(1) В допълнение на даденото в ENV 1993-1-1, се използват следните главни символи:
С Ротационна еластична коравина;
К Линейна еластична коравина;
θ Ротация;
(2) В допълнение на даденото в ENV 1993-1-1, се използват следните индекси:
d Разгънат;
red Приведен;
spn Отвор;
sup Опора;
TF Огъвно-усуквателен;
(3) В допълнение на даденото в ENV 1993-1-1, се използват следните основни символи:
bp Заместваща хоризонтална широчина на стена;
hw Височина на стебло, измерена между осите на поясите;
sw Височина на стеблото по наклона, измерена между осовите точки на ъглите.
(4) Други символи са дефинирани там, където са използвани за първи път.
1.6 Мерни единици
(1)Р Единиците по системата SI трябва да се използват в съответствие с ISO 1000.
(2) За изчисленията се препоръчват следните единици:
БДС ENV 1993-1-3, стр. 10
а) Бордове и
огъвки c) Вкоравител с ъглово сечение на
болтова връзка
2 ОСНОВИ НА ПРОЕКТИРАНЕТО
2.1 Общи положения
(1)Р За да се разграничат нивата на надеждност се прави разлика между три строителни
класа, дефинирани както следва:
Строителен Клас I: Строителна система, в която студеноформуваните тънкостенни
линейни и равнинни елементи са проектирани да съдействат за якостта и общата
устойчивост на конструкцията;
Строителен Kлас II: Строителна система, в която студеноформуваните тънкостенни
линейни и равнинни елементи са проектирани да съдействат за якостта и устойчивостта на
отделни конструктивни елементи;
Строителен Клас III: Строителна система, в която студеноформуваният равнинен
елемент единствено пренася товари към конструкцията.
(2)Р Изчислителните методи и проектирането, основано на експерименти, дадени в Част 1-
3 на ENV 1993, могат да се използват за всички строителни класове.
(3)Р За крайни гранични състояния и експлоатационни гранични състояния трябва да се
използват подходящи частни коефициенти.
(4)Р Стойностите на частните коефициенти, дадени в Част 1-3 на ENV 1993, трябва да се
използват за Строителен Клас I и Строителен Клас II.
2.2 Крайни гранични състояния
(1)Р Принципите за крайни гранични състояния, дадени в Раздели 2 и 5 на Част 1-1 на ENV
1993, трябва да се прилагат и за тънкостенни студеноформувани линейни и равнинни
елементи.
(2) Правилата за приложение за крайни гранични състояния, дадени в Раздел 2 и 4 на
Част 1-1 на ENV 1993, трябва също да бъдат използвани, освен ако в Част 1-3 не са дадени
други правила за приложение.
(3)Р За изчисляване по крайни гранични състояния частният коефициент γ м трябва да се
приема както следва:
- носимоспособност на напречното сечение при разрушаване вследствие провлачане:
γ = 1,1
м0
където:
Ag е площта на брутното напречно сечение;
к e числен коефициент, зависещ от начина на формуване както следва:
-к = 7 за студено формуване на ролкова машина;
-к = 5 за други методи на формуване;
n e броят на огъвките в напречното сечение под прав ъгъл (900) с вътрешен радиус r
≤ 5t (частите от огъвките под остър ъгъл се отчитат като части от n );
t е номиналната дебелина на ядрото tcor на стоманен елемент преди студеното
формуване, изключващ цинковите и органичните покрития, виж 3.1.3.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 19
m m (3.2)
∑ Ag ,i f y ,i / ∑ Ag ,i ≤ f y a ,
i =1 i =1
където:
Ag,i e брутната площ на напречното сечение на условния равнинен елемент i.
(7)Р Увеличаването на границата на провлачане вследствие студено формуване не трябва
да се използва за елементи, подложени след формуването на топлинна обработка над 520 0С
за повече от един час.
(8) Специално внимание трябва да се обърне на факта, че някои топлинни обработки
(особено темпериране) могат да предизвикат намаляване на границата на провлачане до
ниво, по-ниско от основната граница на провлачане fyb.
3.1.3Дебелина
(1)Р Изискванията за конструктивни изчисления, дадени в Част 1-3 на ENV 1993, могат да
се използват само за стомана с номинална дебелина на ядрото tcor (като се изключи
цинковото и органично покритие), в следните граници,:
- за равнинни елементи: 0 , 5 m m ≤ t c o r ≤ 4 , 0 mm ;
- за профилни елементи: 1 , 0 mm ≤ t c o r ≤ 8 , 0 m m.
(2)Р По-дебел или по-тънък материал може да се използва, при условие че
носимоспособността е определена опитно в съответствие с Раздел 9.
(3)Р Дадените в Част 1-3 предписания за изчисляване на студеноформувани линейни и
равнинни елементи са направени на базата на допуски в дебелината, които са
приблизително наполовина от допуските, определени като “нормални допуски” в ENV 10143.
Ако се използват по-големи допуски, номиналната стойност на дебелината tnom трябва да се
коригира така, че да се осигури еквивалентна сигурност.
(4) За стоманени линейни и равнинни елементи с непрекъснато метализирано ванно
покритие (чрез горещо потапяне), имащи номинална дебелина tnom ≤ 1,5 mm и доставени с
отрицателни допуски, равни на “специални допуски (S)”, дадени в ENV 10143,
изчислителната дебелина t може да се приеме равна на номиналната дебелина на ядрото tcor.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 20
(5) В случай на листове и шини с метализирано ванно покритие, в съгласие с ENV 10147,
номиналната дебелина на ядрото tcor може да се приема като tnom - tzin , където tnom е
номиналната дебелина на листа и tzin е общата дебелина на цинковото покритие по двете
повърхности.
ЗАБЕЛЕЖКА За обикновеното цинково покритие Z 275, tzin = 0,04 mm.
3.2 Съединителни средства
3.2.1Болтови съединения
(1)Р Болтовете, гайките и шайбите трябва да отговарят на изискванията на ENV 1993-1-1.
3.2.2Други видове механични свързващи средства
(1)Р Използват се следните допълнителни видове механични свързващи средства:
- самонарязващи винтове;
- прострелващи пирони;
- слепи нитове.
(2)Р Самонарязващите винтове могат да бъдат :
- самонарязващи, които сами правят резбата в листа, но изискват предварително
направен отвор в него;
- самонарязващи, но с изрязани краища или кухини в тялото на болта;
- самонарязващи, които сами си правят отвора и резбата в листа.
(3) Детайлите, отнасящи се до подходящи самонарязващи винтове, прострелващи пирони
и слепи нитове, са разгледани в ENV 1090: Част 2.
3.2.3Заваръчни материали
(1)Р Заваръчните материали трябва да отговарят на изискванията на ENV-1993-1-1.
3.3 Характеристики на сечението
3.3.1Общи положения
(1)Р Характеристиките на сечението трябва да се изчислят съгласно утвърдената практика
да се отчита чувствителността на характеристиките на цялото напречно сечение към
всякакви използвани приближения, виж 3.3.4 и тяхното влияние върху предполагаемата
носимоспособност на елемента.
(2)Р Влиянието на местната устойчивост трябва да се има предвид чрез използване на
изчислителни напречни сечения, както е предписано в Раздел 4.
3.3.2Брутно напречно сечение
(1)Р Характеристиките на брутното напречно сечение трябва да се определят чрез
използването на номинални размери. При изчисляването на характеристиките на брутното
напречно сечение отворите за съединителните средства не трябва да се изваждат, с
изключение на големи отвори. Не трябва да се включват плочи, които се използват само за
съединения със застъпване или като свързващи плочки.
3.3.3Нетна площ
(1)Р Нетната площ на напречното сечение на елемент или на част от напречното сечение,
трябва да се приема като от брутната му площ се извадят всички отвори за съединителни
средства и други такива.
(2)Р При изваждането на отвори за съединителни средства, се използва номиналният
диаметър на отвора, а не диаметърът на съединителното средство.
(3) При болтове със скрити глави площта, която се изважда за отвора, е брутната площ на
напречното сечение на отвора, включително фрезованата част за главата на болта.
(4)Р При условие че отворите за съединителните средства не са разположени шахматно,
площта, която ще се изважда от площта на брутното напречно сечение, трябва да бъде
максималният сбор от напречните площи на отворите за съединителните средства в кое да е
БДС ENV 1993-1-3, стр. 21
Направление на
предаване на
усилието
c) Заместваща широчина bp на
стебло (bp ≡ sw)
Фигура 3.3 - Заместващи широчини на стени bр, възприети при заоблени ъгли
БДС ENV 1993-1-3, стр. 23
I ≈ I (1 - 2 δ ); (3.3b)
g g,sh
I ≈ I (1 - 4 δ ), (3.3c)
w w,sh
където:
n m (3.3d)
δ = 0,43 ∑ r j / ∑b p ,i ;
j =1 i =1
(2) Максималните отношения широчина към дебелина b/ t и h/ t , дадени в табл. 3.2, могат
да се приемат като определящи областта, за която са налице достатъчни практически и
експериментални проверки.
(3) Напречни сечения с голямо отношение на широчина към дебелина могат да се
използват, при условие че тяхната носимоспособност в крайно гранично състояние и тяхното
поведение в експлоатационно гранично състояние са проверени експериментално в
съответствие с Раздел 9.
Таблица 3.2 - Максимално отношение на широчина към дебелина
b / t ≤ 50
b / t ≤ 60
b / t ≤ 90
b / t ≤ 500
450 ≤ ф ≤ 900
h / t ≤ 500 sin ф
0 , 1 ≤ d/ b ≤ 0 , 3 , (3.4.b)
f yb bp 12( 1 − ν 2 ) f yb bp f yb bp / t
λp = ≡ ≅ 1,052 ≅ , (4.2)
σ cr t π 2Ekσ t Ekσ 28, 4ε kσ
където:
кσ е съответният коефициент на устойчивост от табл. 4.1 или 4.2;
ε е отношението на 235 / f yb със fyb в N/mm2.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 27
Разпределение на напреженията
Изчислителна широчина beff
(натиск - положителен)
ψ= +1:
beff = ρ bp
be1 = 0,5 beff
be2 = 0,5 beff
+1 > ψ ≥ 0:
beff = ρ bp
2beff
be1 =
5 −ψ
be2 = beff - be1
0 > ψ ≥ -1:
beff = ρ bc
be1 = 0,4 beff
be2 = 0,6 beff
ψ < -1:
beff = ρ bc
be1 = 0,4 beff
be2 = 0,6 beff
2/ 1
ψ= σ σ +1 +1 > ψ > 0 0 0 > ψ > -1 -1 -1 > ψ > -3
8,2
Коефициент
4,0 1,05 +ψ 7,81 23,9 5,98( 1 - ψ )
7,81- 2
2
на
6,29ψ+9,78ψ
изкълчване за +1 ≥ ψ ≥ -1:
Алтернативно
16
kσ =
[ ]
( 1 + ψ ) + 0,112( 1 − ψ ) 2 0,5+ ( 1 + ψ )
2
БДС ENV 1993-1-3, стр. 28
+1 > ψ ≥ 0:
beff = ρ bp
ψ < 0:
beff = ρ bc
ψ = σ2 / σ1 +1 0 -1 +1 ≥ ψ ≥ -1
коефициент на устойчивост kσ 0,43 0,57 0,85 0,57 - 0,21 ψ + 0,07 ψ2
+1 > ψ ≥ 0:
beff = ρ bp
ψ < 0:
beff = ρ bc
σ com,Ed (4.3)
λ p ,red = λ p
f yb / γ M 1
където:
σcom,Ed,ser е най-голямото натисково напрежение в съответната стена (изчислено на
базата на изчислителното напречно сечение) при натоварване в експлоатационно гранично
състояние.
-Вариант 2: Като се използват изразите (4.4а) и (4.4b), но редуцираната стройност на
стената
− се замести със стройността на стената
− в експлоатационно гранично
λ λ
р,red р,ser
където:
δ е преместването на вкоравителя, дължащо се на приложен единичен товар u.
а) Действителна система
b) Еквивалентна система
c) Изчисление на δ за C и Z сечения
Фигура 4.1 - Определяне на еластичната коравина
(3) При определяне на стойността на еластичните коравини на завъртане Сθ , Сθ,1 и Сθ,2 от
геометрията на напречното сечение, трябва да се отчетат възможните влияния от други
налични в същата стена вкоравители или в друга стена на напречното сечение, подложена
на натиск.
(4) За крайни вкоравители преместването δ се получава от уравнението:
θ = ub p /C θ .
(5) В случай на крайни вкоравители при С и Z сечения, Сθ се определя с единичния товар
u, приложен както е показано на фиг. 4.1.(с).
(6) За междинен вкоравител стойностите на еластичните коравини на завъртане Сθ,1 и Сθ,2,
в посока на сигурността могат да се приемат равни на нула, а преместването δ може да се
изчисли по формулата
(4.8)
ub12b22 12(1 − ν 2 )
δ = .
3(b1 + b2 ) Et 3
(7) Коефициентът на изкълчване χ, използван за проверка на устойчивостта на
вкоравителя се получава по 6.2.1(Р) с използване на кривата на изкълчване а0
формулата
λ = f yb / σcr , s , (4.9)
- ако 0 , 3 5 < b p , c / b p ≤ 0 , 6
(
k σ = 0,5 + 0,83 3 b p ,c / b p − 0,35 2 ) ; (4.10c)
където ρ се определя по 4.2 (4) с коефициент кσ от табл. 4.2 за елемент със свободен
край.
(5) Площта на изчислителното напречно сечение Аs на краен вкоравител се получава по
формулата
A = t (b + c + d ). (4.11)
s e2 eff eff
2 KEI s (4.12)
σ cr ,s = ,
As
където:
К е еластичната коравина за единица дължина, виж 4.3.1(2);
Is е изчислителният инерционен момент на вкоравителя спрямо тежестната ос а-а на
сечението Аs, виж фиг. 4.2.
(7) Коефициентът на изкълчване χ на краен вкоравител се получава чрез стойността на
σcr,s по методиката, дадена в 4.3.1(7).
БДС ENV 1993-1-3, стр. 34
а) Брутно напречно
сечение и гранични
условия
Стъпка 1 - Изчислително
напречно сечение при К = ∞,
основано на σcom,Ed = fyb / γ M1 .
c) Стъпка 2 - Критично
напрежение в еластичен
стадий σcr, s , определено
чрез изчислителната площ
Аs на вкоравителя от
стъпка 1
d) Редуцирано
напрежение χfyb /γ M1 за
изчислителна площ Аs на
вкоравителя с коефициент
χ, определен чрез σcr, s .
е) Редуцирана
дебелина tred за
изчислителна широчина
на вкоравителя с
коефициент χ,
определен чрез σcr, s .
f) Стъпка 3 - Повтаря
се стъпка 2 с използване на
редуцираната
изчислителна площ Аs, red на
Итерация 1 вкоравителя от предишна
итерация. Итерацията
продължава докато χn ≅ χ(n-
1)
, но χn ≤ χ(n-1) .
g) Уточнява се
изчислителното напречно
сечение с be2 , ceff и
Итерация n редуцирана дебелина tred ,
съответстваща на χn .
(8) Ако χ<1, стойността му може да се прецизира чрез итерация, като се започне с
получената по 4.2 (5) стойност на ρ като σc o m , E d = χ f y b / γ M 1 , така че
λp ,red = λp χ . (4.13)
fyb / γM 1 (4.14)
Аs, red = χ As
σcom,Ed
≤ As ,
където изчислителните широчини be2 , ceff и deff се получават както в 4.3.2.2(3) и (4), с
изключение на ρ, който би трябвало да се получи по 4.2(5) за σc o m , E d = χ f y b / γ M 1 и
λp ,red = λp χ . (4.16)
където:
bp e заместващата широчина на свободна стена, виж фиг. 4.2;
h е пълната височина на прилежащото стебло;
Is е изчислителният инерционен момент за площта As на краен вкоравител, относно
тежестната ос а - а на изчислителното му напречно сечение, виж фиг. 4.2.
(4) Редуцираната изчислителна площ Аs,red на вкоравителя с отчитане на изкълчването се
определя по формулата
f yb / γ M1 (4.19)
Аs, red = χ As
σcom,Ed ≤ As ,
където σcom,Ed е изчисленото напрежение в оста на вкоравителя.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 36
2 KEI s (4.21)
σ cr , s = ,
As
където:
К е еластичната коравина за единица дължина, виж 4.3.1(2);
Is е изчислителният инерционен момент на вкоравителя относно тежестната ос а - а
на изчислителното му сечение Аs , виж фиг. 4.4.
(6) Коефициентът на изкълчване χ на междинен вкоравител се получава чрез стойността
на σcr,s по метода, даден в 4.3.1(7).
(7) Ако χ < 1 , стойността му може да се прецизира чрез итерации, като итерацията се
започне с променена стойност на ρ, получена от 4.2(5) като σc o m , E d = χ f y b / γ M 1 , така
че
λp ,red = λp χ . (4.22)
f yb / γ M1 (4.23)
Аs, red = χ As
σcom,Ed ≤ A ,
s
а) Брутно напречно
сечение и гранични
условия
Стъпка 1 - Изчислително
напречно сечение при К = ∞,
определено чрез σcom,Ed = fyb /γ M1 .
c) Стъпка 2 - Критично
напрежение в еластичен
стадий σcr, s , определено
чрез изчислителната площ
Аs на вкоравителя от
стъпка 1
d) Редуцирано
напрежение χfyb /γ M1 за
изчислителна площ Аs на
вкоравителя с коефициент
χ, определен чрез σcr, s .
е) Редуцирана
дебелина tred за
изчислителна широчина
на вкоравителя с
коефициент χ,
определен чрез σcr, s .
f) Стъпка 3 - Повтаря се
стъпка 2 с използване на
редуцираната изчислителна
площ Аs, red на вкоравителя от
предишна итерация.
Итерация 1 Итерацията продължава
докато χn ≅ χ(n-1 ) , но χn ≤ χ(n-1) .
g) Уточнява се
изчислителното напречно
сечение с b1, e2 , b2, e1 и
редуцирана дебелина tred ,
съответстваща на χn .
Итерация n
където
b0 = b1 + b2 (виж фиг. 4.4);
Is е изчислителният инерционен момент на вкоравителя относно тежестната ос а - а
на изчислителното му напречно сечение As , виж фиг. 4.4.
(5) Редуцираната изчислителна площ на вкоравителя As,red с отчитане на изкълчването се
получава от израза
f yb / γ M1 (4.28)
Аs, red = χ As
σcom,Ed ≤ As ,
където σcom,Ed е изчисленото напрежение в оста на вкоравителя.
(6) При определяне на изчислителните характеристики на сечението редуцираната
изчислителна площ Аs,red се определя чрез използване на редуцирана дебелина tred = t Аs,red / As
за всички части, включени в As .
(7) Изчислителните характеристики на сечението в експлоатационни гранични състояния
се базират на изчислителна дебелина t за всички стойности на Is .
4.3.4Трапецовидни профилирани ламарини с междинни вкоравители
4.3.4.1 Общи положения
(1) Подточка 4.3.4 се прилага съгласно т. 4.3.2 за пояси с междинни вкоравители и т. 4.3.3
за стебла с междинни вкоравители на трапецовидни профилирани ламарини.
(2) Трябва да се отчита взаимодействието между междинните поясни вкоравители и
междинните вкоравители на стеблото при загуба на устойчивост, като се използва
методиката, дадена в 4.3.4.4.
4.3.4.2 Пояси с междинни вкоравители
(1) В случай на равномерен натиск изчислителното напречно сечение на пояс с междинни
вкоравители се приема съставено от редуцираната изчислителна площ As,red най-много на два
междинни вкоравителя и две ивици с широчина 0,5beff , прилежащи на краищата, подпрени
чрез стебла, виж фиг. 4.6.
(2) За един централен поясен вкоравител критичното напрежение на устойчивост в
еластичен стадий σcr,s се получава по формулата
4,2kw E I st 3 (4.29)
σ cr , s = ,
As 2
4b p ( 2b p + 3bs )
където:
bp е заместващата хоризонтална широчина на стена, показана на фиг. 4.6;
bs е периметърът на вкоравителя, виж фиг. 4.6;
kw е коефициент, който отчита частичното запъване срещу завъртане на закоравен
чрез стеблата или други прилежащи елементи пояс, виж (5) и (6);
As и Is са дефинирани в 4.3.3.2.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 41
4,2kw E I st 3 (4.30)
σ cr ,s = 2
,
As 8b1 ( 3be − 4b1)
където:
be = 2bp,1 + bp,2 + 2bs ;
b1 = bp,1 + 0,5 br ;
bp,1 е заместващата хоризонтална широчина на крайна стена, както е показано на фиг.
4.6;
bp,2 е заместващата хоризонтална широчина на вътрешна стена, както е показано на
фиг. 4.6;
br е пълната широчина на вкоравителя, виж фиг. 4.6.
(4) При три вкоравителя се приема, че средният не работи.
(5) Стойността на kw се изчислява чрез изкълчвателната дължина на вълната b на
натиснат пояс по следния начин:
- ако b /s w ≥ 2
k =k ; (4.31а)
w w0
- ако b /s w < 2
k = k - (k - 1 ) [ 2 /s - (4.31b)
w w0 w0 b w
( /s ) 2 ] ,
b w
където
БДС ENV 1993-1-3, стр. 42
sw + 2bd (4.33)
kw 0 = ,
sw + 0,5bd
където:
bd = 2bp + bs ;
- за натиснат пояс с два или три междинни вкоравителя:
(4.35)
( 2be + sw )( 3be − 4b1 )
kw 0 = .
b1 ( 4be − 6b1 ) + sw ( 3be − 4b1 )
(8) Редуцираната изчислителна площ на вкоравителя As,red , при изкълчване се определя от
израза:
A = χA . (4.36)
s,red s
- за втори вкоравител:
A =t(s + s + s ), (4.38)
sb eff,4 eff,5 sb
където:
σcom,Ed e напрежението в натиснатия пояс при достигане носимоспособността на
напречното сечение.
(5) Ако стеблото не работи с цялото си сечение, размерите seff,1 до seff,n се определят от
изразите:
s = s ; (4.40а)
eff,1 eff,0
s = (1 + 0 , 5 h / e )s ; (4.40b)
eff,2 a c eff,0
s = [ 1 + 0 , 5 (h +h ) / e (4.40с)
eff,3 a sa c
]s ;
eff,0
s = (1 + 0 , 5 h / e )s ; (4.40d)
eff,4 b c eff,0
s = [1 + 0 , 5 ( h +h ) / e (4.40e)
eff,5 b sb c
БДС ENV 1993-1-3, стр. 44
]s ;
eff,0
s = 1,5 s , (4.40f)
eff,n eff,0
където:
ec е разстоянието от тежестната ос на изчислителното напречно сечение до оста на
натиснатия пояс, виж фиг. 4.7, а размерите ha , hb , hsa и hsb са показани на фиг. 4.7.
(6) Размерите seff,1 и seff,n първоначално се определят по (5) и след това, когато
съответната стена работи изцяло, се коригират както следва:
- при незакоравено стебло, ако s e f f , 1 + s e f f , n ≥ s n , работи цялото стебло и:
s =0,4 s ; (4.41а)
eff,1 n
s =0,6 s ; (4.41b)
eff,n n
s = s (1 + 0,5h / e )/ (2 + (4.42b)
eff,2 a a c
0 , 5 h / e );
a c
- при стебло с един вкоравител, ако seff,3 + seff,n ≥ sn , участъкът sn работи изцяло и:
s = s [ 1 + 0 , 5 (h + h )/ e ] / [ 2 , 5 + 0 , 5 ( h + h )/ e ] ; (4.43a)
eff,3 n a sa c a sa c
s = 1 , 5 s / [ 2 , 5 + 0 , 5 ( h + h )/ e ] ; (4.43b)
eff,n n a sa c
s = s (1 + 0 , 5 h / e )/ [ 2 + 0 , 5 ( h + h + h )/ e ] ; (4.44b)
eff,4 b b c a sa b c
s = 1 , 5 s / [ 2 , 5 + 0 , 5 ( h + h )/ e ] . (4.45b)
eff,n n b sb c
s = s -s -0 , 5 s , (4.46d)
2 1 a sa
където:
кf е коефициент, който отчита частичното запъване срещу завъртане на закоравено
чрез поясите стебло;
Is е инерционният момент на вкоравител с напречно сечение, включващо
широчината на огъвката ssa и две прилежащи ивици, всяка с широчина seff,1 , относно
тежестната му ос, успоредна на стените на реброто, виж фиг. 4.8. При изчисляване на
Is може да се пренебрегне възможната разлика в наклона между стените на реброто
от всяка страна на вкоравителя.
(8) При отсъствие на по-подробно изследване, коефициентът на запъване срещу
завъртане kf в посока на сигурността може да се приеме равен на 1,0, което съответства на
условието за ставна връзка.
Напречно сечение за
определяне на As
Напречно сечение за
определяне на Is
(10) Ако поясите не са закоравени, коефициентът χ се определя направо чрез σcr,sa като се
използва методът, даден в 4.3.1(7).
(11) Ако поясите са също закоравени, коефициентът χ се получава чрез използване на
метода, даден в 4.3.1(7), но с променено критично напрежение σcr,mod в еластичен стадий,
дадено в 4.3.4.4.
(12) За единичен опънат вкоравител, редуцираната изчислителна площ Asa,red се приема
равна на Asa .
(13) За стебла с два вкоравителя редуцираната изчислителна площ Asb,red за втория
вкоравител се приема равна на Asb .
БДС ENV 1993-1-3, стр. 46
където:
σcr,s е критичното напрежение в еластичен стадий за междинен поясен вкоравител,
виж 4.3.4.2(2) за пояс с единичен вкоравител или 4.3.4.2(3) за пояс с два вкоравителя;
σcr,sa е критичното напрежение в еластичен стадий за единичен вкоравител в стеблото
или за по-близкия до натиснатия пояс вкоравител в стебло с два вкоравителя, виж
4.3.4.3(7).
където:
Аg е брутната площ на напречното сечение;
Fn,Rd е носимоспособността на нетното сечение съгласно 8.4 за съответния тип
механично съединение;
fya e средната граница на провлачане, виж 3.1.2.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 48
(2) Носимоспособността на опън на ъглов профил, прикрепен чрез едното си рамо, или
други типове напречни сечения, прикрепени чрез свободния си край, се определя както е
посочено в ENV 1993-1-1.
5.3 Центричен натиск
(1)Р Изчислителната носимоспособност на натиск на напречно сечение трябва да се
определя по следния начин:
- когато изчислителната площ Аeff е по-малка от брутната площ Аg по формулата
N =f A / γ ; (5.2а)
c,Rd yb eff M1
където:
Aeff е изчислителната площ на напречното сечение, получено съгласно Раздел 4 с
приемане на равномерно натисково напрежение σcom,Ed , равно на fyb /γ M1;
fya е средната граница на провлачане, виж 3.1.2;
fyb е основната граница на провлачане.
(2)Р Трябва да се приема, че натисковото усилие в елемента действа в центъра на
тежестта на брутното напречно сечение.
(3)Р Носимоспособността на напречно сечение на центричен натиск трябва да се изчислява
за центъра на тежестта на изчислителното сечение. Ако той не съвпада с центъра на
тежестта на брутното напречно сечение, ексцентрицитетът между на тежестните оси eN (виж
фиг. 5.1) трябва да се има предвид при използване на методите, дадени в 5.6.
където:
БДС ENV 1993-1-3, стр. 49
където:
My,Sd е огъващият момент спрямо ос у-у;
Mz,Sd е огъващият момент спрямо ос z-z;
Mcy,Rd e носимоспособността на напречното сечение при огъване спрямо ос y-y;
Mcz,Rd е носимоспособността на напречното сечение при огъване спрямо ос z-z.
(6)Р Натисковата деформация ε com,Ed не трябва да надвишава Cy ε y /γ M1, където ε y = fyb / E, виж
фиг. 5.3, а коефициентът Cy се получава по следния начин:
- за натиснати двустранно подпрени стени без междинни вкоравители:
Cy = 3;
Cy = 1;
- когато 1,11 E / f yb < sc / t < 1,29 E / f yb т. е., когато 33,18ε < sc/t < 38,56ε
Cy = 3 −
(( s c / t ) ) ≅ 3 − ( s c / t − 33,18ε ) ;
f yb / E − 1,11
0,09 2,69ε
- за свободни стени:
Cy = 1;
- за стени с крайни или междинни вкоравители:
Cy = 1.
(7) В този случай частичният съпротивителен момент в пластичен стадий Wpp се определя
на база на разпределение на напрежението, което е двулинейно и в опънатата и в
натисковата зона, както е показано на фиг. 5.3.
където:
- за вкоравени пояси:
η= b / L ; (5.7b)
0 m
- за незакоравени пояси:
η= (b / L )/ δ ; (5.7с)
0 m
(5.8)
2b0 fy b0 / t ≥ 1 , 0 ;
δ = ≅
t E 14,95ε
βi е стойността на редукционния коефициент при задържане от хлъзгане, дадена в
табл. 5.1.
ЗАБЕЛЕЖКА Допълнителна информация е дадена в ENV 1993-2.1
1
Този документ се подготвя
БДС ENV 1993-1-3, стр. 52
Конзола β0 = 1,0
БДС ENV 1993-1-3, стр. 54
(4) При непрекъснати греди за опростяване дължините Lm между точките с нулев момент
могат да се заменят с изчислителните дължини Le , показани на фиг. 5.6, при условие че нито
едно подпорно разстояние не е по-дълго от 1,5 пъти прилежащото му подпорно разстояние и
нито една конзола не е по-дълга от половината на прилежащия иконструктивен отвор.
където:
Weff,y,ten е изчислителният съпротивителен момент за максималното опънно
напрежение при действие на момент само спрямо оста y-y;
Weff,z,ten е изчислителният съпротивителен момент за максимално опънно напрежение
при действие на момент само спрямо оста z-z;
γ M = γ M0, ако Weff = We за всяка ос, спрямо която действа огъващ момент. В противен
случай γ M = γ M1.
(2)Р Когато Weff,y,ten ≥ Weff,y,com или Weff,z,ten ≥ Weff,z,com (където Weff,y,com и Weff,z,com са
изчислителните съпротивителни моменти за максимално натисково напрежение за
изчислително напречно сечение, подложено на момент само спрямо съответната ос) трябва
да е удовлетворено и условието
БДС ENV 1993-1-3, стр. 55
M y , Sd M z , Sd ψ vecN Sd (5.9b)
+ − ≤ 1,
f yWeff , y , com / γ M f yWeff , z , com / γ M f y Ag / γ M
където:
Aeff е определена в 5.3;
Weff,y,com и Weff,z,com са дефинирани в 5.5;
γ M = γ M0 , когато Aeff = Ag ;
в противен случай γ M = γ M1 .
(2)Р Допълнителните моменти ∆My,Sd и ∆Mz,Sd , които са резултат от изместванията на
тежестните оси се приемат равни на:
∆My,Sd = NSd eNy ;
∆Mz,Sd = NSd eNz ,
където eNy и eNz са ексцентрицитетите на тежестните оси по направления y и z, виж
5.3(3)Р.
(3)Р Ако Weff,y,com ≥ Weff,y,ten или Weff,z,com ≥ Weff,z,ten , трябва да е удовлетворено и условието
M y , Sd + ∆M y , Sd M z , Sd + ∆M z , Sd ψ vecN Sd (5.10b)
+ − ≤ 1,
Weff , y ,tenf y / γ M Weff , z ,tenf y / γ M Ag f y / γ M
(
τ tot , Ed ≤ f y / )
3 / γ M0 ; (5.11b)
БДС ENV 1993-1-3, стр. 56
(5.11с)
σtot ,Ed 2 + 3τtot ,Ed 2 ≤ 1,1f y / γ M ,
където:
σtot,Ed е сумарното нормално напрежение, определено чрез изчислителното напречно
сечение;
τ tot,Ed е сумарното тангенциално напрежение, изчислено чрез брутното напречно
сечение.
γ M = γ M0 , когато Weff = We за всяка ос, спрямо която действа огъващ момент;
в противен случай γ M = γ M1 .
(5) Сумарното нормално напрежение σtot,Ed и сумарното тангенциално напрежение τ tot,Ed се
получават по формулите
σ =σ + σ + σ + σ ; (5.12а)
tot,Ed N,Ed My,Ed Mz,Ed w,Ed
τ =τ + τ +τ + τ , (5.12b)
tot,Ed Vy,Ed Vz,Ed t,Ed w,Ed
където:
σMy,Ed е нормалното напрежение, вследствие на огъващ момент My,Sd ;
σMz,Ed е нормалното напрежение, вследствие на огъващ момент Mz,Sd ;
σN,Ed е нормалното напрежение, вследствие на осова сила NSd ;
σw,Ed е нормалното напрежение, вследствие на стеснено усукване;
τ Vy,Ed е тангенциалното напрежение, вследствие на напречна срязваща сила Vy,Sd ;
τ Vz,Ed е тангенциалното напрежение, вследствие на напречна срязваща сила Vz,Sd ;
τ t,Ed е тангенциалното напрежение, вследствие на равномерно (St. Venant) усукване;
τ w,Ed е тангенциалното напрежение, вследствие на стеснено усукване.
5.8 Срязване
(1)Р Носимоспособността на стеблото на срязване Vw,Rd трябва да се приеме равна на по-
малката от носимоспособностите при устойчивост от срязване Vb,Rd и на срязване в пластичен
стадий Vp,Rd .
(2) Носимоспособността на срязване в пластичен стадий Vp,Rd би трябвало да се провери в
случай на стебло без надлъжни вкоравители, когато s w / t ≤ 7 2 ε ( f y b / f y )( γ M 0 / γ M 1 ), или по-
общо, когато λw ≤ 0,83(f yb / f y )( γ M 0 / γ M1) .
където:
fbv е напрежението при устойчивост от срязване;
hw е височината на стеблото между осите на поясите, виж фиг. 3.3(с);
ф е наклонът на стеблото спрямо поясите.
(4)Р Носимоспособността на срязване в пластичен стадий Vp,Rd трябва да се определи по
формулата
(
V p l , R d = ( hw / sin φ ) t f y / )
3 / γ M0 . (5.14)
БДС ENV 1993-1-3, стр. 57
1)
Закоравяване в подпората чрез ребра, способни да предотвратят дисторсията на
стеблото и изчислени да поемат опорната реакция
(6)Р Условната стройност на стеблото λw трябва да се определи по формулите
λw =
f yb / 3
≡
sw ( )
121 − ν 2 f yb
; (5.15a)
τ cr t 2
3π Ekτ
sw f yb sw / t
λw = 0,346 ≅ ;
t E 86,4ε (5.15b)
s 5,34 f yb s /t 5,34
λw = 0,346 d ≅ d ,
t kτ E 86,4ε kτ
(5.15c)
s f yb sp / t
но λw ≥ 0,346 p ≅ ,
t E 86,4ε
където:
2,10 I s
kτ = 5,34 + 3 ;
t sd
където:
Rw,Rd е носимоспособността на стеблото при товарен печат.
(2)Р Носимоспособността на стеблото при товарен печат Rw,Rd трябва да се определи както
следва:
а) за незакоравено стебло:
- при напречно сечение с единично стебло по 5.9.2;
- за всеки друг случай, включително за профилирана ламарина, по 5.9.3;
b) за закоравено стебло по 5.9.4.
(3) Там, където местният товар или опорната реакция се предават чрез ребро, което е
предназначено да предотврати дисторсията на стеблото и е изчислено да понесе товара, не
е необходимо да се отчита носимоспособността на стеблото за местен товар.
(4) В греди с I-сечение, съставено от два [-профила или от подобни напречни сечения, в
които двете съставни части са съединени чрез стеблата си, връзките между стеблата се
разполагат възможно най-близо до поясите на гредата.
5.9.2Напречни сечения с единично незакоравено стебло
(1) При напречно сечение с единично незакоравено стебло, виж фиг. 5.8,
носимоспособността на стеблото за местен товар може да се определи както е описано в (2),
при условие че напречното сечение удовлетворява изискванията:
h / t ≤ 200; (5.17a)
w
r / t ≤ 6; (5.17b)
450 ≤ ф ≤ 90 0, (5.17c)
където:
БДС ENV 1993-1-3, стр. 60
• когато s s / t > 6 0
R = k k k [ 5 , 9 2 - (h / t) /1 3 2 ] [ 0 , 7 1 + 0 , 0 1 5 (s / t) ] t 2 f /γ (5.18c)
w,Rd 1 2 3 w s yb M1
;
- когато s s / t > 6 0
R =k k k [ 1 4 , 7 - (h / t) /4 9 , 5 ] [ 0 , 7 5 + 0 , 0 1 1 ( s /t) ] (5.18e)
w,Rd 3 4 5 w s
t2f /γ ;
yb M1
k 1 = (1 , 3 3 - 0 , 3 3 k);
k 2 = (1 , 1 5 - 0 , 1 5 r/ t), но 0 , 5 ≤ k 2 ≤ 1 , 0 ;
k3=0,7+0,3(ф/90)2;
k 4 = (1 , 2 2 - 0 , 2 2 k);
k 5 = (1 , 0 6 - 0 , 0 6 r/ t) ≤ 1 , 0 ,
където:
k= f y b / 2 2 8 [f y b в N / mm 2 ];
ss е действителната дължина на товарния печат. В случай на два равни и
противоположни местни товара, разпределени върху различни опорни дължини, се
използва по-малката стойност на ss .
БДС ENV 1993-1-3, стр. 62
(i) c ≤ 1,5 hw
(i) c ≤ 1,5 hw
Фигура 5.9 - Местни товари и опорни реакции - напречни сечения с единично стебло
БДС ENV 1993-1-3, стр. 63
h /t ≤ 2 0 0 si n ф ; (5.19b)
w
450 ≤ ф ≤ 90 0, (5.19c)
където:
hw е височината на стеблото между осите на поясите;
r е вътрешният радиус на ъглите;
ф е наклонът на стеблото спрямо поясите [градуси].
( )[ ]( )
Rw , Rd = αt 2 f ybE 1 − 0,1 r / t 0,5 + 0,02a / t 2,4 + ( φ / 90) 2 / γ M1 ,
(5.20)
където:
a е изчислителната дължина на опорния печат за съответната категория, виж (3);
α е коефициент за съответната категория, виж (3).
(3) Стойностите на a и α се получават съответно по (4) и (5). Съответната категория (1 или
2) се определя на база на светлото разстояние е между местния товар и най-близката опора
или светлото разстояние с от опорната реакция или местен товар до свободния край, виж
фиг. 5.11, както следва:
а) Категория 1, виж фиг. 5.11(а):
- местен товар, приложен на светло разстояние е ≤ 1 , 5 h w от по-близката опора;
- местен товар, приложен на светло разстояние с ≤ 1 , 5 h w от свободния край;
БДС ENV 1993-1-3, стр. 64
VSd ,1 − VSd ,2
βV = ;
VSd ,1 + VSd ,2
(i) e ≤ 1,5 hw
(ii) c ≤ 1,5 hw
(а) Категория 1
(b) Категория 2
БДС ENV 1993-1-3, стр. 66
Фигура 5.11 - Местни товари и опорни реакции - напречни сечения с две или повече
стебла
5.9.4Закоравени стебла
(1) Местната носимоспособност за срязваща сила на закоравено стебло, при напречни
сечения с надлъжни вкоравители, огънати по такъв начин, че двете огъвки са в
противоположни посоки на геометричната линия, свързваща точките на пресичане на
средната линия на стеблото със средните линии на поясите, виж фиг. 5.12, може да се
определи, както е описано в (2), ако е изпълнено условието
2 < e /t < 12, (5.23)
max
където:
еmax е по-големият ексцентрицитет на огъвките спрямо системната ос на стеблото.
(2) За напречни сечения със закоравени стебла, удовлетворяващи условията, описани в
(1), местната носимоспособност за срязваща сила може да се определи чрез умножаване на
съответната стойност за подобно, незакоравено стебло, получена от 5.9.2 или 5.9.3, с
коефициент ka,s определен по формулата
k = 1,45 – 0,05e ≤ 0,95+35000t2e /(b 2 s ), (5.24)
a,s max min d p
/t
където:
bd е разгънатата широчина на натоварения пояс, виж фиг. 5.12;
emin e по-малкият ексцентрицитет на огъвките спрямо системната линия на стеблото;
sp e размерът на стената от стеблото по наклона, разположена по-близко до
натоварения пояс, виж фиг. 5.12
където:
БДС ENV 1993-1-3, стр. 67
F / R ≤ 1; (5.26b)
Sd w,Rd
MSd F (5.26c)
+ Sd ≤ 1,25,
Mc ,Rd Rw ,Rd
където:
Мc,Rd е носимоспособността на напречното сечение на огъване, дадена в 5.4.1(1)Р;
Rw,Rd e съответната стойност на местната напречна носимоспособност на стеблото на
срязване съгласно 5.9.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 69
6 ОБЩА УСТОЙЧИВОСТ
6.1 Общи положения
(1)Р Изчислителните стойности на разрезните усилия на даден елемент не трябва да
превишават носимоспособността му на устойчивост при:
- центричен натиск, дадена в 6.2;
- огъване, дадена в 6.3;
- огъване с центричен натиск, дадена в 6.5.
(2)Р При елементи с напречни сечения, чувствителни към дисторсия, трябва да се отчете
възможна загуба на устойчивост при изкълчване на натиснатите пояси и на странично
огъване на поясите, виж 6.4.
(3)Р При местна загуба на устойчивост трябва да се използват характеристиките на
изчислителното сечение, определени както е описано в Раздел 4.
(4)Р Осовото усилие в елемента се приема, че действа в центъра на тежестта на брутното
му напречно сечение.
(5) Носимоспособността на елемент при центричен натиск се определя за действие на
натиск в центъра на тежестта на изчислителното напречно сечение. Ако той не съвпада с
центъра на тежестта на брутното сечение, трябва да се имат предвид моментите, резултат
на изместването на тежестните оси (виж фиг. 6.1), като се използва методът, даден в 6.5.
(6)Р Общата устойчивост на скелета трябва да се провери, както е предписано в ENV 1993-
1-1.
Неефективни
зони
където:
Аeff е изчислителната площ на напречното сечение, получена съгласно Раздел 4, като
се приеме равномерно разпределено натисково напрежение σcom,Ed = f y b / γ M 1 ;
Ag е площта на брутното напречно сечение;
χ е коефициент при изкълчване, чиято стойност зависи от коефициента β A = A e f f / A g .
χ=
1
≤ 1,0 (6.2a)
2 0,5 ,
φ +
φ2 − λ
където:
1 +α( λ−0,2) +λ ; (6.2b)
2
φ =0,5
λ = π [ E/ f ] 0 , 5 ; (6.3c)
1 y
коя да е c
y-y a
z-z b
коя да е b
коя да е c
*)
Средната граница на провлачане fya трябва да се използва само когато Aeff = Ag
БДС ENV 1993-1-3, стр. 73
където:
σ =σ ≤ σ , (6.4b)
cr cr,TF cr,T
(6.5a)
1 π 2EIw
σ cr ,T = GIt + ,
Ag i 02 T 2
където:
i 2 = i 2 + i 2 +y 2 ; (6.5b)
0 y z 0
G е модулът на срязване;
It е инерционният момент на брутното напречно сечение при усукване;
Iw е секториалният инерционен момент на брутното напречно сечение;
iy е инерционният радиус на брутното напречно сечение спрямо оста y-y;
iz е инерционният радиус на брутното напречно сечение спрямо оста z-z;
T е изкълчвателната дължина на елемент при усуквателна форма на загуба на
устойчивост;
БДС ENV 1993-1-3, стр. 74
където:
σc r , y = π 2 E/ ( y / i y ) 2 ;
β = 1 - (y 0 / i 0 ) 2 ;
y е изкълчвателната дължина при изкълчване чрез огъване спрямо оста y-y.
Стебло
Стебло
Разглеждани колони
а) Съединения, осигуряващи частично запъване срещу усукване или
депланация
Стебло
Разглеждани колони
b) Съединения, осигуряващи значително запъване срещу усукване или
депланация
Фигура 6.3 - Запъване срещу усукване или депланация при разпространени в
практиката съединения
6.3 Измятане на елементи, подложени на огъване
(1)Р Изчислителната носимоспособност на елемент, подложен на огъване, трябва да се
определи по формулата
M = χ W f / γ , (6.7)
b,Rd LT eff yb M1
когато λL T > 0 , 4
χLT =
1 (6.8b)
φLT + φLT − λLT
2 2 0,5 ,
където:
φ = 0 , 5 [ 1 + α ( λ - 0 , 2 ) + λ 2 ]; (6.9a)
LT LT LT LT
λ = [f W / M ]0 , 5 ; (6.9b)
LT y eff cr
Обща устойчивост
Напре
жение
при
загуба
Местна Дисторсионна
на
устойчивост форма
устой-
чивост
Дължина на вълната
N Sd k y ( M y , Sd + ∆M y , Sd ) k z ( M z , Sd + ∆M z , Sd ) (6.10)
+ + ≤ 1,
χ minf yb Aeff / γ M1 f ybWeff , y , com / γ M1 f ybWeff , z , com / γ M1
където:
Аeff е площта на изчислителното напречно сечение, подложено само на центричен
натиск, виж фиг. 6.6(а);
Weff,y,com е съпротивителният момент за максимално натисково напрежение в
изчислително сечение, подложено само на момент спрямо оста y-y, виж фиг.
6.6(b);
Weff,z,com е съпротивителният момент за максимално натисково напрежение в
изчислително сечение, подложено само на момент спрямо оста z-z, виж фиг.
6.6(с);
∆My,Sd е допълнителният момент вследствие възможно изместване на тежестната ос
в направление y, виж 5.6(2)Р;
∆Mz,Sd е допълнителният момент вследствие възможно изместване на тежестната ос
в направление z, виж 5.6(2)Р;
χy е коефициентът при изкълчване спрямо ос y-y по (6.2);
χz е коефициентът при изкълчване спрямо ос z-z по (6.2);
χmin е по-малката стойност от χy и χz .
µz NSd (6.11b)
kz = 1 − ≤ 1,50,
χz f yb Aeff
където:
µy = λy (2 β M , y - 4 ) ≤ 0 , 9 0 ;
БДС ENV 1993-1-3, стр. 78
µZ = λZ (2 β M , Z - 4 ) ≤ 0 , 9 0 ;
βM,y е коефициент за постоянен еквивалентен момент при проверка на устойчивост
спрямо ос y-y;
βM,z е коефициент за постоянен еквивалентен момент при устойчивост спрямо ос z-z.
ЗАБЕЛЕЖКА Като резултат от изразите за µy и µz могат да се получат отрицателни стойности.
(3)Р Коефициентите βM,y и βM,z за постоянен еквивалентен момент трябва да се базират на
вида на моментовата диаграма спрямо съответна ос между точки, които са укрепени в
съответното направление, както е дадено в табл. 6.3. При изчисляване на огъващите
моменти трябва да се включват и допълнителните моменти ∆My,Sd и ∆Mz,Sd , дължащи се на
възможно изместване на тежестните оси.
(4)Р Коефициентите βM,y и βM,z трябва да се определят от табл.6.4.
Таблица 6.3 - Съответни оси за определяне на коефициента β M
β M , ψ= 1 , 8 - 0 , 7 ψ
-1 ≤ ψ ≤ 1
βM , Q = 1 , 3
βM , Q = 1 , 4
N Sd k LT ( M y , Sd + ∆M y , Sd ) k z ( M z , Sd + ∆ M z , Sd ) (6.12)
+ + ≤ 1,
χ latf yb Aeff / γ M1 χ LT f ybWeff , y , com / γ M1 f ybWeff , z , com / γ M1
където:
χLT е коефициентът при измятане, виж 6.3.
(2)Р В общия случай коефициентът χlat се приема равен на χz . Ако обаче потенциалната
форма на загуба на устойчивост е огъвно-усуквателна (виж 6.2.3) или дисторсия (виж 6.3),
χlat се приема равен на по-малката стойност от χz и χ за огъвно-усуквателна форма на загуба
на устойчивост или дисторсия.
(3)Р Коефициентът kLT от израза (6.12) се изчислява по формулата
µLT NSd (6.13a)
kLT = 1 − ≤ 1,0,
χz f yb Aeff
където:
µL T = 0 , 1 5 λ l a t β M , L T - 0 , 1 5 ≤ 0 , 9 0 . (6.13b)
(4)Р Коефициентът βM,LT за постоянен еквивалентен момент при измятане трябва да се
базира на вида на моментовата диаграма по ос y-y между точките, укрепени в направление
y-y, както е показано в табл. 6.3. Огъващите моменти, приети в изчисленията трябва да
включват допълнителния момент ∆My,Sd , дължащ се на възможно изместване на тежестната
ос.
(5)Р Коефициентът βM,LT за постоянен еквивалентен момент при измятане се определя от
табл.6.4.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 81
8 ВЪЗЛИ И СЪЕДИНЕНИЯ
8.1 Общи положения
8.1.1Проектни предпоставки
(1)Р Възлите трябва да се проектират на база реално приемане на разпределението на
разрезните усилия, като се отчита относителната им коравина. Това разпределение трябва
да отговаря на пътя на предаване на товарите през елементите на възела. Трябва да се
осигури равновесие с приложените външни сили и моменти.
(2)Р Може да се отчита пластичността на стоманата, благоприятстваща
преразпределението на вътрешните усилия във възела. Като следствие не е необходимо да
се отчитат остатъчните напрежения и напреженията, дължащи се на натягането на
свързващите средства и нормалните допуски при монтажа на елементите.
(3)Р При конструиране на частите на съединенията и снажданията трябва да се предвиди
възможност за облекчено производство и монтаж. Трябва да се обърне внимание на
необходимите луфтове за натягане на свързващите средства, изискванията по отношение на
заваръчните процедури и необходимостта от последваща проверка, повърхностна обработка
и поддръжка.
8.1.2Пресечни точки
(1)Р Елементите, присъединявани във възел, обикновено трябва да са разположени така,
че тежестните им оси да се пресичат в една точка.
(2)Р Ако е налице несъвпадение в пресечната точка, моментът в резултат на това
разминаване трябва да се поема от елементите и съединенията.
(3) В случай на болтови съединения при конструкции от ъглови и Т-профили за
определяне на пресечната точка на възела могат да се използват болтовите линии вместо
тежестните оси.
8.1.3Съединения, подложени на удар, вибрация или товар с променлив знак
(1)Р Когато дадено съединение е подложено на удар или вибрации, трябва да се използват
предварително напрегнати болтове, или болтове със заключващи устройства или заваръчни
шевове.
(2)Р Когато дадено съединение, работещо на срязване, е подложено на напрежение с
променлив знак (с изключение на напрежения от вятър) или когато поради особени причини
не се допуска приплъзване на болтовете, трябва да се използват предварително напрегнати
болтове, или болтове с повишена точност или заваръчни шевове.
8.2 Изисквания към възлите
8.2.1Възли в ставнопрътови конструкции
(1)Р В ставнопрътови конструкции възлите между елементите трябва да имат номинално
ставни съединения, които:
- могат да предават усилията, изчислени при цялостния анализ;
- могат да понесат резултантните завъртания;
- не позволяват развитието на значителни моменти с неблагоприятно влияние върху
елементите на конструкцията.
8.2.2Възли в непрекъсната рамкова конструкция
(1)Р В непрекъсната рамкова конструкция възлите между елементите трябва да могат да
предават разрезните усилия, изчислени при цялостния анализ.
(2) Ако е използван цялостен анализ в еластичен стадий, коравината на възел, поемащ
момент не трябва да е по-малка от тази на прикрепвания елемент.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 83
където:
Aeff e изчислителната площ на напречното сечение;
a е разстоянието от снаждането или крайното съединение до по-близката
инфлексна точка;
е изкълчвателната дължина на елемента между инфлексните точки при
загуба на устойчивост спрямо дадена ос;
Weff е съпротивителният момент на изчислителното сечение при огъване спрямо
същата ос.
(3) Снажданията и крайните съединения трябва да се изчисляват така, че товарът да се
предава към ефективните части на напречното сечение.
(4) Ако конструктивните детайли в краищата на елементите са такива, че оста на
вътрешното центрично усилие не може точно да се определи, трябва да се приеме подходящ
ексцентрицитет, а получените моменти да се отчетат при оразмеряване на елементите, на
крайните съединения и на снажданията, ако има такива.
8.4 Съединения с механични свързващи средства
(1)Р Съединенията с механични свързващи средства трябва да бъдат компактни.
Разположението на свързващите средства трябва да осигури достатъчно пространство за
качествен монтаж и поддръжка.
(2)Р Срязващите сили за всяко едно от механичните свързващи средства в дадено
съединение се приемат равни, при условие че:
- съединителните средства имат достатъчна дуктилност;
- срязването не е критична форма разрушаване.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 84
Направление на
предаване на
усилието
- когато t 1 ≥ 2 , 5 t α = 2,1
Условия:
Fv,Rd ≥ 1,2Fb,Rd и Fv,Rd ≥ 1,2Fn,Rd
Условие:
F t , R d ≥ nF p , R d
Обхват на валидност: 3)
e1 ≥ 3d p1 ≥ 3d 2 , 6 mm ≤ d ≤ 6 , 4 mm;
e2 ≥ 1,5d p2 ≥ 3d
1)В тази таблица е прието, че по-тънкият равнинен елемент е до предварително
оформената глава на слепия нит.
2)При опън обикновено не се използват слепи нитове.
3)Слепите нитове могат да се използват и извън този обхват на валидност, ако
носимоспособността им е определена чрез изпитване, в съответствие с Раздел 9.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 88
- когато t 1 ≥ 2 , 5 t α = 2,1
Условия:
Fv,Rd ≥ 1,2Fb,Rd и Fv,Rd ≥ 1,2Fn,Rd
Винтове натоварени на опън:
Носимоспособност на изскубване на пакета: 2)
В общия случай: e 1 ≥ 3 d p1 ≥ 3d 3 , 0 m m ≤ d ≤ 8 , 0 mm
e2 ≥ 1,5d p2 ≥ 3d
За опън: 0 , 5 m m ≤ t ≤ 1 , 5 m m и t 1 ≥ 0 , 9 mm
1)В тази таблица е прието, че по-тънкият равнинен елемент е непосредствено до
главата на винта.
2)Тези стойности допускат, че шайбата има достатъчна коравина срещу значително
деформиране или изскубване през главата на съединителното средство.
3)Самонарязващите винтове могат да се използват и извън този обхват на
валидност, ако носимоспособността им е определена чрез експериментални
резултати в съответствие с Раздел 9.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 89
Условия:
Fv,Rd ≥ 1,5Fb,Rd и Fv,Rd ≥ 1,5Fn,Rd
Условия:
F 0 , R d ≥ nF p , R d
Ft,Rd ≥ F0,Rd
Обхват на валидност: 2)
- когато t 1 > 2 , 5 t:
Обхват на валидност:
2ds ≤ e1 ≤ 6ds 3ds ≤ p1 ≤ 8ds
e2 ≤ 4ds 3ds ≤ p2 ≤ 6ds
(6)Р Диаметърът ds на точков заваръчен шев в равнината на сплавяване се определя по
следния начин:
- за точково електродъгово заваряване:
d = 0 , 5 t + 5 mm ; (8.3a)
s
електросъпротивителе електродъгов
н точков шев точков шев
където:
b е широчината на присъединяваната част или лист, виж фиг. 8.4;
Lw,e е изчислителната дължина на напречен ъглов шев, виж фиг. 8.4;
Lw,s е изчислителната дължина на надлъжен ъглов шев, виж фиг. 8.4.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 94
Присъединяван
елемент или
лист Заваръчна шайба
Носещ елемент
БДС ENV 1993-1-3, стр. 95
където:
fuw е граничната якост на опън на електродите;
Fw,Rd не трябва да се приема по-голяма от носимоспособността по контура, изчислявана
по формулите:
- когато d p /Σt ≤ 2 4 ε :
F = 1 , 3 3 d Σt f / γ ; (8.5b)
w,Rd p u M2
- когато d p /Σt ≥ 4 1 , 5 ε :
F = 0 , 8 4 d Σt f / γ . (8.5d)
w,Rd p u M2
където:
dw е видимият диаметър на точковия шев, виж фиг. 8.6.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 96
Единичен лист ( Σt = t )
Два листа ( Σt = t 1 + t2 )
заваръчна шайба
където:
Lw е дължината на удължения електродъгов шев, както е показана на фиг. 8.7.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 97
Присъединяв
ан елемент
или лист
Носещ елемент
(2) При този метод ротационната еластична коравина се заменя с една еквивалентна
пружина с напречна линейна коравина К. При определянето на К влиянието на дисторсията
на напречното сечение трябва също да се има предвид. За тази цел свободният пояс може да
се разглежда като натиснат елемент, подложен на променливо осово усилие, непрекъснато
подпрян в странична пружина с коравина К.
(3) Ако свободният пояс на столицата е натоварен на натиск в резултата на огъване в
равнината на усилията (напр. в резултат на смучене от вятър при просто подпряна столица),
трябва да се провери също и общата устойчивост на свободния пояс.
(4) За по-точни изчисления трябва да се извърши анализ от втори ред като се използват
стойностите на ротационната еластична коравина Cd , получени по 10.1.5.2. Трябва да се
отчете влиянието на първоначално отклонение в средата на полето на свободния пояс с
размер L / 500, където L е подпорното разстояние.
(5) Анализът от втори ред, използващ ротационната еластична коравина Cd , получена по
10.1.5.2, може да се използва, когато не е осигурено страничното укрепяване или не е
гарантирана неговата ефикасност.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 103
Сумарна деформация
разделена на две
части:
- усукване и странично
огъване;
- огъване в равнината
на покритието.
Схема на странично
укрепена с равнинно
покритие столица при
ротационна пружина
с коравина Cd .
φ Ed =
L
12EI eff
[qFd L2 − 8M sup,Sd ; ] (10.1)
M spn, Sd =
(qFd L2 − 2M sup,Rd )
2
,
(10.2)
8qFd L2
където:
Ieff е изчислителният инерционен момент на сечението в полето;
L е отворът;
Mspn,Sd е максималният момент в полето.
(7) За столици на два различни отвора, формулите трябва да се получат чрез
изчисляване.
(8) Максималният момент в полето Mspn,Sd на столицата трябва да удовлетворява условието
за носимоспособност на напречното сечение, дадено в 10.1.4.1. Носимоспособността на
огъване в полето може да се определи и чрез изпитвания в съответствие с Раздел 9, като се
БДС ENV 1993-1-3, стр. 105
използват опитни резултати за един отвор, който е с размер, равен на разстоянието между
инфлексните точки в отвора.
10.1.3.3 Непрекъснати столици на два конструктивни отвора, подложени на
смучене от вятър
(1) В непрекъсната без припокривания или снаждания столица на два отвора моментите,
дължащи се на смучене от вятър, се получават като се използва цялостен анализ в
еластичен стадий.
(2) Моментите в междинната опора трябва да удовлетворяват условията за
носимоспособност на напречното сечение, дадени в 10.1.4.1. Тъй като опорната реакция е
опънна сила, не е необходимо да се отчита взаимодействието ис опорните моменти.
(3) Моментите в полетата трябва да удовлетворяват условията за устойчивост на
свободния пояс, дадени в 10.1.4.2.
10.1.3.4 Непрекъснати столици с припокривания и снаждания
(1) Моментите в столици, в които непрекъснатостта при два или повече отвора е
постигната чрез припокриване или снаждане в междинните опори, трябва да се определят
като се имат предвид изчислителните характеристики на брутното напречно сечение, както и
влиянието на припокриването и снажданията.
(2) Изпитванията трябва да се извършат в съответствие с Раздел 9, като в опорните
детайли трябва да се определят:
- коравината на огъване на припокритите или снадени части;
- зависимостта момент-завъртане на припокритите или снадени части;
- носимоспособността на припокритите или снадени части за комбинация от опорна
реакция и момент;
- носимоспособността на неприпокритите или без снаждания части за комбинация от
напречна сила и огъващ момент.
(3) При гравитационни товари столицата трябва да удовлетворява условията:
- в междинна опора - за носимоспособност при комбинация от опорна реакция и
момент, определени чрез изпитване;
- непосредствено до опорите - за носимоспособност при комбинация от срязваща сила
и момент, определени чрез изпитване;
- в полетата - за носимоспособност на напречното сечение, съгласно 10.1.4.1;
- ако столицата е подложена и на центричен натиск - за устойчивост на свободния
пояс, съгласно 10.1.4.2.
(4) При смучене от вятър столицата трябва да удовлетворява условията:
- в междинни опори - за носимоспособност при комбинация от опорна реакция и
момент, определени чрез изпитване, като се има предвид фактът, че в този случай
опорната реакция е опънна сила;
- непосредствено до опорите - за носимоспособност при комбинация от срязваща сила
и огъващ момент, определени чрез изпитване;
- в полетата - за устойчивост на свободния пояс, съгласно 10.1.4.2.
10.1.3.5 Експлоатационни условия
(1) Експлоатационните условия от Раздел 7, които се отнасят за столици, трябва също да
бъдат удовлетворени.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 106
където:
Aeff е изчислителната площ на напречното сечение при центричен натиск;
fy е границата на провлачане, определена в 3.1.1(6)Р;
Mfz,Sd е огъващият момент в свободния пояс, дължащ се на напречен товар qh,Fd ;
Weff,y е изчислителният съпротивителен момент на напречното сечение при огъване
спрямо ос y - y ;
Wfz е общият съпротивителен момент в еластичен стадий на свободния пояс и 1/6 от
височината на стеблото при огъване спрямо ос z – z ;
γ M = γ M 0 , когато Aeff = Ae или когато Weff,y=We,y и NSd = 0;
γ M = γ M1 в останалите случаи.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 107
(4) Коефициентът kh за често срещани видове напречни сечения се приема съгласно фиг.
10.3.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 108
Център
на
срязва
-не
а) Гравитационни товари
Център
на
срязва
-не
Смучене от вятър
Фигура 10.3 - Превръщане на усукването в странично огъване на свободния пояс
(5) Когато свободният пояс е опънат, напречният огъващ момент Mfz,Sd се приема равен на
нула. За останалите случаи се определя по формулата
M = β M , (10.5)
fz,Sd R 0,fz,Sd
където:
M0,fz,Sd е началният страничен огъващ момент в свободния пояс без еластичната опора;
βR е корекционен коефициент за ефективна еластична опора.
(6) Началният напречен огъващ момент в свободния пояс M0,fz,Sd трябва да се определя по
табл.10.1 за най-неблагоприятно място в полето, над опорите, над окачвачите и между тях.
(7) Корекционният коефициент βR за съответното място и гранични условия се определя
по табл.10.1, като се използва стойността на коефициента R на еластичната опора,
изчисляван по формулата
БДС ENV 1993-1-3, стр. 109
(10.6)
KLa 4
R = ,
π 4EI fz
където:
Ifz е инерционният момент на брутното напречно сечение на свободния пояс и 1/6 от
височината на стеблото спрямо ос z-z;
K е коравината на напречната пружина за единица дължина, съгласно 10.1.5.1;
La е разстоянието между окачвачите или ако няма такива - конструктивният отвор L
на столицата.
Таблица 10.1 - Стойности на началния момент M0,fz,Sd и корекционния коефициент
βR
9 1 − 0,0141R
q h , Fd La 2 βR =
m 128 1 + 0, 416R
1 1 + 0,0314R
e − q h , Fd La 2 βR =
8 1 + 0,396R
1 1 − 0,0125R
q h , Fd La 2 βR =
m 24 1 + 0,198R
1 1 + 0,0178R
e − q h , Sd La 2 βR =
12 1 + 0,191R
1 M y , Sd N Sd M fz , Sd
+ (10.7)
+ ≤ f yb / γ M1 ,
χ Weff , y Aeff
Wfz
където χ е коефициентът при изкълчване на свободния пояс, получен от 6.2.1(2)Р като
се използва кривата на изкълчване а (коефициент на неточност α = 0,21) за
относителна стройност λfz съгласно (2).
/i (10.8)
λ fz = fz fz ,
λ1
БДС ENV 1993-1-3, стр. 110
където:
λ1 = π [E / f yb ]0,5 ;
(
fz =η1La 1+η2R η3 )η4 ,
където:
La е разстоянието между окачвачите. Ако няма такива - конструктивният отвор L на
столицата;
R е съгласно 10.1.4.1(7);
η1 до η4 са коефициенти, зависещи от броя на окачвачите. Стойностите им са дадени в
табл.10.2.
Брой на η1 η2 η3 η4
окачвачите в
едно поле
0 0,526 22,8 2,12 -0,108
1 0,622 66,7 2,68 -0,084
2 или 3 0,713 62,7 2,75 -0,084
повече от 3 1,000 30,4 2,28 -0,108
(4) При гравитационни товари и повече от три окачвача на равни разстояния,
изкълчвателната дължина се приема равна на стойността за два окачвача, т.е. La = L / 3.
(5) Когато натисковото напрежение по дължината L, дължащо се на приложена
относително голяма центрична сила е предимно постоянно, изкълчвателната дължина се
определя като се използват стойностите на ηi от табл. 10.2 за случая с повече от три
окачвача в полето, но с действителното разстояние La .
(6) При смучене от вятър, когато 0 ≤ R 0 ≤ 2 0 0 , изкълчвателната дължина на свободния
пояс при променливи натискови напрежения по дължината L0 , както е показано на фиг. 10.5,
може да се получи по формулата
БДС ENV 1993-1-3, стр. 111
fz = (
0,7L0 1 +13 ,1R
0
)
1,6 −0,125
, (10.10а)
където:
(10.10b)
KL04
R0 = ;
π 4EI fz
Ifz и К са определени в 10.1.4.1(7).
(7) При смучене от вятър, когато свободният пояс е странично подпрян на интервали чрез
окачвачи, изкълчвателната дължина в посока на сигурността може да се приеме както за
постоянен момент, определена по начина, даден в (4).
където:
КA е напречната коравина, съответстваща на ротационната коравина на
съединението между покритието и столицата;
КB е напречната коравина, дължаща се на дисторсия на напречното сечение на
столицата;
KC е напречната коравина, дължаща се на коравината на огъване на покритието.
(2) В полза на сигурността 1/КС може да се пренебрегне, тъй като КС е с много по-голяма
стойност в сравнение с КА и КB. Тогава стойността на К е:
1 (10.12)
K = .
(1 / K A + 1/ KB )
БДС ENV 1993-1-3, стр. 112
=
(2 2
)
1 4 1 − ν h ( hd + e ) h 2
+ ,
(10.13)
K Et 3 CD
в която размерът е се определя както следва:
- за случаи, при които стеблото на столицата е в контакт с покритието:
е=a;
- за случаи, при които горният пояс на столицата е в контакт с покритието:
е=2а+b,
където:
а е разстоянието от съединителното средство между лист и столица до стеблото на
столицата, виж фиг. 10.6;
b е широчината на пояса на столицата, свързана с покритието, виж фиг. 10.6;
CD е сумарната ротационна пружинна коравина, съгласно 10.1.5.2;
h е пълната височина на столицата;
hd е разгънатата височина на стеблото на столицата, виж фиг. 10.6.
Равнинен Равнинен
елемент елемент
Съединително (покритие (покритие)
Съединител
средство )
но средство
където:
СD,A е ротационната коравина на съединението между покритието и столицата;
СD,C е ротационната коравина, съответстваща на коравината на огъване на
покритието.
(2) В общия случай СD,A може да се изчисли както е дадено в (5) и (7). СD,A може да се
получи и чрез изпитване, виж (9).
(3) За стойност на СD,С може да се приеме минимално изчислената за моделите, показани
на фиг. 10.7, като се отчитат завъртанията на прилежащата столица и степента на
непрекъснатост на покритието, чрез:
С = m / θ, (10.15)
D,С
- когато 1 2 5 ≤ b a ≤ 2 0 0 :
b (10.17b)
C D , A = 1,25C100 a ,
100
където:
ba е широчина на пояса на столицата [mm];
C100 е коефициент на ротация, равен на стойността на СD,A за ba=100mm.
(6) При условие че няма изолация между покритието и столиците, стойността на
ротационния коефициент С100 може да се получи от табл. 10.3.
(7) Алтернативно стойността на СD,A може да се приеме равна на 130p [Nm/m/radian],
където p е броят на съединителните средства, свързващи покритието със столицата за един
метър, при не повече от едно средство в ребро на профилираната ламарина, при условие че:
- широчината на пояса на покритието, чрез който то се прикрепва, не надвишава
120mm;
- номиналната дебелина на сърцевината на покритието t е минимум 0,66 mm;
- разстоянието а или b - а между оста на съединителното средство и центъра на
ротация на столицата (в зависимост от посоката на завъртане), както е показано на
фиг. 10.6, е минимум 25 mm.
(8) Ако влиянието на дисторсията на напречното сечение (което не е включено при
определянето на ротационната еластична коравина СD) трябва да се отчете, виж 10.1.5.1,
може да се приеме, че в действителност СD,С е пренебрежимо малко, тъй като еластичната
коравина се влияе главно от стойността на СD,A и дисторсията на напречното сечение.
(9) Стойността на СD,A може да се получи и чрез комбиниране на резултати от изпитване и
изчисление.
(10) Ако стойността на (1 / К А + 1 / К В ) е получена чрез изпитване, стойностите на СD,A при
гравитационни товари и при смучене от вятър трябва да се изчисляват по формулата
h2
CD , A =
( 1 / K A + 1 / K B ) − 4(1 − ν 2 )h 2 ( hd + e ) / (Et 3 )
, (10.18)
- билото
Стойностите в тази таблица са валидни за:
- винтове за профилирана ламарина с диаметър ф = 6,3
mm;
- стоманени шайби с дебелина tw ≥ 1,0 mm;
- ламарини с номинална дебелина на сърцевината t ≥
0,66mm.
където:
W e f f , m i n = I y , e f f /z c ≤ I y , e f f /z t ;
γ M2 = 1,25 ;
zc и zt са описани в 10.9.
ЗАБЕЛЕЖКА С оглед калибрирането е необходимо да се използва γ M2 вместо γ M0.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 118
където:
bu е пълната широчина на широкия пояс;
e0 е разстоянието от тежестната ос на брутното напречно сечение до тежестната ос на
тесните пояси;
h е пълната височина на коритообразния елемент;
L е конструктивният отвор на коритообразния елемент;
teq е еквивалентната дебелина на широкия пояс, изчислена по формулата
teq = (12Ia/bu)1/3;
Ia е инерционният момент на площта на широкия пояс спрямо съответната му
тежестна ос, виж фиг. 10.8.
Стъпка 3: Определят се изчислителните площи на всички натиснати елементи на
база стойностите на отношението на напреженията ψ=σ2/σ1 , получени с изчислителните
широчини на поясите, но с брутните площи на стеблата;
Стъпка 4: Намира се центърът на тежестта на изчислителното напречно сечение,
след което се получава моментът при устойчивост Mb,Rd чрез:
M =β W f /γ ≤ W f /γ , (10.21)
b,Rd b eff,com yb M2 eff,t yb M2
в която:
W e f f , c o m = I y , e f f /z c ;
W e f f , t = I y , e f f /z t .
Корелационният коефициент βb се определя по следния начин:
- когато s 1 ≤ 300mm: βb = 1 , 0 ;
- когато 300mm ≤ s1 ≤ 1000mm: βb = 1 , 1 5 - s 1 / 2 0 0 0 ,
където:
s1 е надлъжното разстояние между съединителните средства, осигуряващи
напречното укрепяване на тесните пояси, виж фиг. 10.8;
γ M 2 = 1,25 .
ЗАБЕЛЕЖКА С оглед калибрирането е необходимо да се използва γ M2 вместо γ M0 и γ M1.
(2) Когато L/b u , e f f ≥ 2 0 не е необходимо да се има предвид ефектът на задържане от
хлъзгане. В противен случай намалената стойност на ρ трябва да се определи както е
описано в 5.4.3.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 119
Стъпка 2
Стъпка 1
Стъпки 3 и 4
(2) Покривите и подовете могат да се разглеждат като високи равнинни греди по цялата
дължина на сградата, поемащи напречни натоварвания в равнината си и пренасящи ги до
крайни рамки или до междинни закоравени рамки. Равнинният елемент може да се
разглежда като стебло, което поема товари в равнината си чрез срязване, и крайни
елементи, работещи като пояси и поемащи осови опънни или натискови усилия, виж фиг
10.11 и 10.12.
(3) По подобен начин правоъгълните стенни ограждания могат да се разглеждат като
система от връзки, които работят като диафрагми на срязване и поемат натоварвания в
равнината си.
Поле, натоварено
на срязване в
равнината на
покритието
Усилия в
поясите в
крайни
елементи
Равнинно покритие
Поле, натоварено на
срязване в равнината
на покритието
Усилия в поясите на
крайните елементи
Равнинно покритие
Снаждащи
съединителни
средства
Носеща
покривн
а греда
Столица
Съединително
средство на
срязване
Съединение на
покритието с
Съединителни средства дюбела
между ламарина и Столица
столица
където:
БДС ENV 1993-1-3, стр. 123
α Lbu (10.24)
Sv = ,
es ( b − bu )
където:
L е пълната дължина на диафрагмата, натоварена на срязване (по посока на
конструктивния отвор на коритообразния елемент);
b е общата широчина на диафрагмата, натоварена на срязване (b = Σbu);
α е коравинен коефициент.
(7) Коравинният коефициент α може да се получи чрез изпитване, както е посочено в
Раздел 9. При отсъствие на резултати от изпитване, в посока на сигурността може да се
приеме α = 2000 N/mm.
10.4 Покрития с отвори
(1) Покритията с отвори могат да се изчисляват, при положение че правилата за
елементите без отвори се коригират като се приеме изчислителната дебелина, дадена по-
долу.
ЗАБЕЛЕЖКА Тези правила за изчисления са в посока на сигурността. По-икономични решения
могат да се получат чрез изчисления, базирани на изпитване, виж Раздел 9.
(2) При положение че 0 , 2 ≤ d/ a ≤ 0 , 8 , характеристиките на брутното сечение се
изчисляват по 3.3.2 като t се замести с ta,eff , изчислена по формулата
t = 1,18t (1-0,9d/a), (10.25)
a,eff
където:
d е диаметърът на отворите;
a е разстоянието между центровете на отворите.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 124
където:
sper е височината по наклона на перфорираната част от стеблото;
sw е общата височина по наклона на стеблото.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 125
ПРИЛОЖЕНИЕ А ( ИНФОРМАЦИОННО)
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ МЕТОДИКИ
А.1 Общи положения
(1) Приложение А включва подходящи утвърдени експериментални методики и начините
за анализ на няколко експеримента, които обикновено се изискват от практиката като
основа за хармонизирането на бъдещи изпитвания.
(2) Отбелязва се, че повечето налични експериментални резултати са били получени чрез
изпитвания, които се различават в известни граници от тези методики.
(3) Ето защо, наличните резултати засега могат да се използват като се предвиди
достатъчен срок за преход, след подходящо пробно изпитване, към хармонизирани
методики. Тези методики са дадени като информационно приложение, което съдържа:
- изпитване на профилирани ламарини и на коритообразни елементи, виж А.2;
- изпитване на студеноформувани елементи, виж А.3;
- изпитване на конструкции и части от конструкции, виж А.4;
- изпитване на греди, укрепени срещу усукване чрез профилирани ламарини, виж
А.5;
- анализ на експерименталните резултати за определяне на изчислителните
стойности, виж А.6.
А.2 Изпитване на профилирани ламарини и на коритообразни елементи
А.2.1 Общи положения
(1) Тези експериментални методики са разработени за профилирани ламарини. Подобни
експериментални методики, основани на същите принципи, могат да се използват и за
коритообразни елементи.
(2) Натоварването се прилага чрез въздушни възглавници, чрез вакуумна камера, чрез
стоманена или дървена скара, за да се наподоби равномерно разпределено натоварване.
(3) За да не се допусне разтваряне профила на ламарината, към опитните образци могат
да се приложат напречни връзки или други подходящи опитни приспособления, като
дървени блокчета. Примери са посочени на фиг. А.1.
Дървени блокчета
Напречна връзка
а) равномерно разпределено b) разпределено натоварване,
натоварване и пример за приложено чрез въздушна възглавница
алтернативни концентрирани (или чрез вакуумен опитен стенд)
линейни еквивалентни товари
Означения:
bA е опорна широчина;
u е дължина от вътрешния ръб на крайна опора до края на равнинния елемент
Фигура А.6 - Опитна постановка за изпитване при крайна опора
А.3 Изпитване на студеноформувани елементи
А.3.1 Общи положения
(1) Опитният образец трябва да наподобява във всяко отношение частта или
конструкцията, които представлява.
(2) Опорните устройства, използвани при изпитванията, трябва да осигуряват опорни
условия, които точно да възпроизвеждат тези на съединенията, използвани при
експлоатация. Там, където това не може да се постигне, се използват по-неблагоприятни
опорни условия, които понижават носимоспособността или увеличават деформируемостта.
(3) Устройствата, използвани за прилагане на експерименталните товари, трябва да
възпроизвеждат начина, по който товарите се прилагат и при експлоатация. Трябва да се
докаже, че те не увеличават съпротивлението на напречна деформация на напречното
сечение повече, отколкото действителното в реален случай на експлоатационно
свръхнатоварване. Трябва също да се осигури те да не довеждат до локализиране на
приложените товари над границите с максимална носимоспособност.
(4) Когато дадена комбинация от натоварвания включва сили, приложени в повече от
една линия, нарастването на експерименталния товар трябва да става пропорционално за
всяка от тези сили.
(5) За всеки етап от натоварването преместванията или деформациите трябва да се
измерват за един или повече главни участъка на конструкцията. Преместванията или
деформациите не трябва да се отчитат, докато след всяко увеличаване на натоварването
конструкцията не е напълно стабилизирана.
(6) Разрушаването на опитен образец трябва да се отбелязва при всеки от следните
случаи:
- при срутване или счупване;
- ако дадена пукнатина започне да се разширява в съществена част на опитния
образец;
- ако преместването е прекомерно голямо.
(7) Като резултат от експеримента се приема максималната стойност на товара,
приложен върху образеца в момента на разрушаването или непосредствено преди него.
БДС ENV 1993-1-3, стр. 131
Линейна интерполация
Опорна реакция
БДС ENV 1993-1-3, стр. 137
където:
δe e реалното провисване за конкретно натоварване от нарастващата част на
кривата преди Fmax ;
δp е реалното провисване за същия товар от падащата част на кривата след Fmax ;
s е опитният отвор;
e е разстоянието между точката с измервана деформация и опората, виж фиг. А.7.
(6) След това при всяко изпитване се отчита зависимостта между M иθ при даден отвор на
гредата L, както е показано на фиг. А.10. Изчислителната зависимост М - θ за
носимоспособността на огъване на гредата над междинната опора се приема равна на 0,9 от
средната стойност на М за всички изпитвания, съответстващи на отвора на гредата L.
Товар
а) Вариант 1
Съедини- Профил
телно b) Вариант 2 Запъната опора
Товар
средство
Фигура А.11 - Опитно определяне на еластичните коравини КА и КВ
Съединител
А.6 Оценка средство
но на опитните резултати Профил
Профил
Изолация, ако
А.6.1 Общи положения
е налична
Профилирана
(1) Опитният образец трябва да се разглежда като изчерпил своята носимоспособност,
ламарина
когато
Дървениприложените експериментални товари достигнат максималните си стойности или
когато общите деформации надвишат определените граници.
блокчета
(2) Общите деформации на елементите би трябвало да удовлетворяват условието:
Профилиран
δ ≤ L/ 5 0 ; а ламарина (A.6)
ф ≤ 1/50, (А.7)
където:
δ е максималното провисване на греда с отвор L;
ф е ъгълът на отместване на конструкцията.
(3) При изпитването на съединенията или на снажданите части, с оглед на прецизиране, е
необходима оценка на големите деформации и по време на изпитването не е необходимо да
се ограничава брутната деформация (напр. при оценката на характеристиките момент -
ротация на снажданията).
(4) Необходима е подходяща граница на сигурност между формата на пластично
разрушаване и възможна форма на крехко разрушаване. Тъй като при изпитвания в голям
мащаб формата на крехко разрушаване не винаги е реална, когато е необходимо трябва да
се извършат допълнителни подробни изпитвания.
ЗАБЕЛЕЖКА Това е често срещан случай при съединенията.
А.6.2 Коригиране на опитните резултати
(1) Опитните резултати трябва да се коригират по подходящ начин като се отчетат
разликите между действително измерените характеристики на материала на опитния
образец и техните номинални стойности.
(2) Действително измерената основна граница на провлачане fyb,obs не трябва да се
различава с повече от ± 25% от номиналната граница на провлачане fyb .
(3) Действително измерената дебелина на материала tobs не трябва да надвишава с повече
от 12% изчислителната дебелина t, базирана на номиналната дебелина на материала tnom
(виж 3.1.3).
(4) Коригиране на действително измерените стойности на дебелината на материала tobs и
на основната граница на провлачане fyb,obs трябва да се направи за всички изпитвания, освен
когато в изчисленията се използват опитни резултати и действително измерени стойности на
дебелината или съответно границата на провлачане на материала.
(5) Коригираната стойност Radj,i на експерименталния резултат за изпитване i, трябва да се
определи от действително отчетения резултат Robs,i , като се използва формулата
R =R /µ , (А.8)
adj,i obs,i R
. (A.9)
където:
bp е разгънатата широчина на стена (заместваща хоризонтална широчина на
стена);
kσ е коефициентът на устойчивост от табл. 4.1 или 4.2;
σcom,Ed е най-голямото изчислено натисково напрежение в тази стена при достигната
носимоспособност на напречното сечение.
А.6.3 Характеристични стойности
А.6.3.1 Общи положения
(1) При положение че са налице поне 4 експериментални резултата, характеристичните
стойности могат да се определят по статистически път.
ЗАБЕЛЕЖКА Обикновено се предпочита по-голям брой, особено ако разсейването е относително
голямо.
(2) Когато опитните резултата са 3 или по-малко, може да се използва методиката,
дадена в А.6.3.3.
(3) Минималната характеристична стойност се определя като се спазват условията по-
долу. Когато максималната характеристична или средната характеристична стойност са
предписани, те трябва да се определят чрез подходящи преработки на изискванията, дадени
за минималната характеристична стойност.
(4) Характеристичната стойност на носимоспособността Rk , определена на основата най-
малко на 4 опитни резултата, може да се определи от равенството:
R = R – ks, (A.11)
k m
БДС ENV 1993-1-3, стр. 141
където:
s е стандартното отклонение;
k е коефициент, даден в табл. А.2;
Rm е средната стойност на коригираните опитни резултати Radj .
(5) Стандартното отклонение s може да се се определи по формулата
(A.12)
където:
Radj,i е коригираният експериментален резултат за изпитване i ;
n е броят на изпитванията.
Таблица А.2 - Стойности на коефициента k
n 4 5 6 8 10 20 30 ∞
k 2,63 2,33 2,18 2,00 1,92 1,76 1,73 1,64
А.6.3.2 Характеристични стойности за серия от изпитвания
(1) Серия от изпитвания, извършени върху няколко подобни конструкции, части от
конструкции, елементи, профилирани ламарини или други конструктивни части, в които една
или повече характеристики са променливи, може да се разглеждат като самостоятелна
серия от изпитвания, при условие че всички те имат еднаква форма на разрушаване.
Характеристиките, които се променят, могат да са размери на напречното сечение, отвори,
дебелини и якости на материала.
(2) Характеристичната носимоспособност на елементите от една серия може да се
определи на основата на подходяща формула, която да свързва резултатите от
изпитванията с всички съответни характеристики. Тази формула може да се базира на
подходящи уравнения от строителната механика или да се определи по емпиричен път.
(3) Възможна е промяна на изчислителната формула за прецизиране на оценената
измерена средна носимоспособност чрез коригиране на стойностите на коефициентите с цел
оптимизация на корелацията.
ЗАБЕЛЕЖКА Информация за този метод е дадена Приложение Z на ENV 1993-1-1.
(4) За да се изчисли стандартното отклонение s, всеки опитен резултат първо трябва да
се нормализира като се раздели на съответната стойност, преценена чрез изчислителната
формула. Ако изчислителната формула е променена, както е посочено в (3), средната
стойност от нормализираните опитни резултати ще бъде единица. Броят на изпитванията n
трябва да се приеме равен на общия брой изпитвания в серията.
(5) За серия от най-малко четири изпитвания характеристичната носимоспособност Rk
може да се получи от равенство (А.11) като се използват средната стойност на коригираните
опитни резултати Rm , получени по формулата и стойността на k от табл. А.2, отчетена за
общия брой изпитвания в една серия n.
А.6.3.3 Характеристични стойности при малък брой изпитвания
(1) Когато е направено само едно изпитване, характеристичната носимоспособност Rk ,
отговаряща на това изпитване, се получава чрез коригирания опитен резултат Radj по
формулата
Rk = 0,9 ηk Radj , (A.13)
където ηk се приема в зависимост от формата на на разрушаване, както следва:
- при пластично разрушаване: ηk = 0 , 9 ;
БДС ENV 1993-1-3, стр. 142
където:
γM е частният коефициент за носимоспособност;
γ sys е частен коефициент, отчитащ различията при поведението в експериментални
условия и експлоатационно състояние.
(2) При серия най-малко от четири изпитвания стойността на γ M може да се определи по
статистически път.
ЗАБЕЛЕЖКА Информация за подходяща методика е дадена Приложение Z на ENV 1993-1-1.
(3) Коефициентът γ М алтернативно може да се приеме равен на стойността на
коефициента γ М при проектиране чрез изчисления, дадена в Раздели 2 и 8 от Част 1-3.
(4) Стойността на γ sys трябва да се съгласува между клиента, проектанта, организацията
провеждаща изпитванията и оторизирания компетентен орган.
(5) За профилирани ламарини и за други добре отработени процедури за изпитване (вкл.
А.3.2.1 - изпитване на къса колона, А.3.3 - изпитване на опън и А.3.4 - изпитване на огъване),
стойността на γ sys може да се приеме равна на 1,0.
(6) За други видове изпитвания, за които е възможно явлението загуба на устойчивост,
или за които начините на поведение на конструкцията или елементите на конструкцията не
могат да се покрият в достатъчна степен от изпитванията, стойността на γ sys трябва да се
прецени, като се отчетат действителните условия по начин, гарантиращ необходимата
сигурност.
А.6.5 Експлоатация
(1) Трябва да се удовлетворят изискванията, изложени в Раздел 7.