ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ФАКУЛТЕТ ГОРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ

КАТЕДРА КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ И ИНФОРМАТИКА

ТЕМА

Планина Витоша

Разработил: Проверил:
Сара Николовска доц.д-р Марина Младенова
Фак.№220048

София 2021
 Курсова задача

Coдржина

Планина Витоша.........................................................................................................1

Витоша.........................................................................................................................3

Географско положение, граници, големина.............................................................3

Върхове........................................................................................................................4

Геоложки строеж и геоморфоложки особености.....................................................5

Климат и води.............................................................................................................6

Туризъм на Витоша....................................................................................................6

2
 Курсова задача

Витоша

Витоша е планина в Западна България.1 Най-високата ѝ точка е Черни

връх (2290 m[1]). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България
след Рила, Пирин и Стара планина.

Географско положение, граници, големина

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е

част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина
в България и основното и било се откроява добре от останалите планински
масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица,
в посока северозапад-югоизток.

Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието,

като границите ѝ са следните:

 на север и североизток – Софийската котловина

 на запад – Пернишката котловина
 на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина
 на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва
планината Люлин
 на изток – седловината Ярема (1290 m) я свързва с планината Плана,
а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска
планина (част от Ихтиманска Средна гора)
1
Истинската височина на върха е 2280,5 m (виж приложената топографска карта)

3
 Курсова задача

 на югозапад – седловината Бука преслап я свързва с планината Верила

Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20 – 25 km с площ от 278

km2 и средна надморска височина от 1500 m. Най-високата ѝ точка е връх
Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е станала
популярна в географската литература и географските карти на България, като
истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и
дребномащабни топографски карти е 2280,5 m.

4
 Курсова задача

Върхове

Име Кота (m)

Черни връх 2290

Голям Резен 2277

Скопарник 2226

Карачаир 2208

Купена 2196

Малък Резен 2182

Ярловски
2173
купен

Голям Котор
2113
(Сиврикая)

Самара 2108

Лъвчето 2052

Селимица 2041

Сива грамада 2003

Голям Купен 1930

Ушите 1906

Черната
1869
скала

Камен дел 1862

5
 Курсова задача

Геоложки строеж и геоморфоложки особености

По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша

заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия
синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията
ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните
зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката
зона на срязване и други.

Витоша е изградена от мощен монцонитов (сиенитов) плутон в ядрото на

планината, вместен сред горнокредни вулканити – андезити,
андезитови брекчи, туфи, туфити, върху които на места по северната
периферия лежат терциерни конгломерати и пясъчници.

В северното ѝ подножие са отложени плиоценски езерни утайки,

припокрити от алувиално-пролувиални наслаги с кватернерна възраст. Самата
планина се образува през неогена и кватернера в резултат на тектонско
издигане по по-горе цитираните разломи и разседи, разположени по
периферията ѝ. По някои от тези все още активни разседи бликат минерални
извори – Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори има в
южната ѝ част, като най-известен е Живата вода в местността „Врелото“, над
Боснек.

Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки

релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е
сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на
четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от
Черни връх и свършват в подножието на планината.

През кватернера билните части на планината попадат в пояса на

периглациалния климат и тогава се образуват характерните за нея каменните
реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с
тях), снежници, каменни сипеи и свлачища. Каменните реки представляват
големи струпвания на заоблени скални блокове, получили са се вследствие на

6
 Курсова задача

течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните

ръбове. Те представляват основна туристическа дестинация в планината.

Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов

район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта
му е около 30 km2 и почти целият е включен в парк Витоша.

Климат и води

Климатът на Витоша е типично планински, с голяма валежна сума 1250

mm. В най-ниските ѝ части годишното количество на валежите достига 700 mm,
а в по-високите тази стойност надминава 1000 mm. На Черни връх валежите са
1050 mm. Твърдите валежи от сняг и град представляват над 50% от общото
количество на годишните валежи. Средната януарска температура за
планината е -4 °С, а на Черни връх е -8 °С. Летните температури също не са
особено високи. Средната юлска температура е 13 °С, а на Черни връх 8 °С.
Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24 °С, а абсолютната
минимална е -27,4 °С. Основни за планината са югозападните ветрове. Често
ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното
действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна
скорост на вятъра е над 10 m/s. Общото време на слънчевото греене е
сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за
Черни връх то е по-малко от 2000 h.

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената

голяма река, която извира от планината, е Струма. Тя тече на юг, като
преминава през България и Гърция, и се влива в Бяло море.

Туризъм на Витоша

Витоша се намира в непосредствена близост до София и Перник, и

вследствие на това планината се е променила повече, отколкото другите
български планини. На територията на планината се намира Природен парк

7
 Курсова задача

Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Тя е любимо място за туризъм

на софиянци и перничани.

 Изходни пунктове. Най-популярните туристически маршрути за високите

части на Витоша започват от северните околности на планината при
софийските квартали Драгалевци, Симеоново, Бояна и Княжево и селата
Бистрица, Железница и Владая. До тях водят асфалтови пътища, имат
връзка и с редовни пътнически автобусни линии от София.
 Хижи. Във Витоша има повече от 40 хижи и малки хотели и над 10
заслона. По-големите са: хижа Алеко (наречена така по прякора на Алеко
Константинов – Щастливеца), намира се в местността Алеко под Черни
връх; хижа Купена
(Академика) при връх Голям
Купен; хижа Камен дел на
северозапад от връх Камен
дел; хижа Бор – на север от
връх Черната скала; хижа
Селимица на запад от връх
Селимица; заслон Кикиш в
едноименната местност; заслон Синята стрела над Железница и други.
 Туристически маршрути. Най-известните туристически маршрути са от
Драгалевци за хижа Алеко и Черни връх (маркирана с червена боя); от
Симеоново за хижа Алеко (маркирана с жълта боя); от Железница за хижа
Купена и Черни връх (маркирана със синя боя); от Бистрица за хижа
Алеко – 2 пътеки (маркирани със зелена боя); от Княжево за Златните
мостове (маркирана с жълта боя); от Владая за Златните мостове
(маркирана със синя боя) и от Черни връх до Букапреслапски проход
(маркирана с червена боя).

В планината има добри условия за зимни спортове – ски/сноуборд, шейни и

други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена
писта, Витошко Лале 1 и 2, Ветровала и „Конярника“.

През 2011 г. трасетата на пистите са 45 ха. Има четиринадесет лифта, а

дължината на пистите е единадесет километра. [3] През 2012

8
 Курсова задача

пистите Стената, Синя писта, Зелена писта, Витошко Лале 1 и 2са

затворени.

В полите на Витоша се намира Боянската църква, която е един от културните

символи на България и културен паметник в Списъка на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка се намира също
и Драгалевският манастир, който има голямо историческо значение.

Транспортът от София се осъществява с автобуси, маршрутни таксита,

кабинков лифт Симеоново-Алеко и седалков лифт Драгалевци.

Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец –

Черни връх.