Тема 3.

КАК СЕ ИЗРАЗЯВАТ ПАДЕЖНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК?

I. ЗА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

ПЪРВИ НАЧИН – С ПРЕДЛОЗИ

1. Най-честият предлог е  предлог «на»

Това е чантата на Ирина( Это сумка Ирины) ( кого? чья?)

Стена́ на ста́я (стена комнаты) (часть чего-то)

Пра́щам писма́ на Ирина. (Я посылаю письма Ирине) (кому?)

Гле́дам на нея (Смотрю на неё) (на кого?)

Момчетата се събират на групи (Мальчики собираются группами)(чем?)

Седя́ на ма́сата (сидеть за столом) (за чем?)

Телефо́нът е на рафта. (Телефон лежит на полке) (где?на чём?)
Почи́вка на Черно море́ (отдых на Черном море) (где?)
Стоя́ на спи́рката (Стою на остановке) (где?)
Оби́чам да хо́дя на ки́но (Я люблю ходить в кино) (куда?)

2. Предлог «в»

Важно е. че в българския език са поделени задължително « сферите на влиянието»

на предлог «на» (ннщо се намира на една повърхнина) и на предлог «в»( нещо се
намира вътре – в някакъв обем), ср. рус. работаю в университете, работаю на фабрике
и болг. работя в университета, работя в една фабрика.

Още едно противопоставяне:

Обичам да ходя на кино. - Отивам в киното да видя една изложба във фоайето
(Иду в кинотеатр посмотреть выставку в фойе ) .

С Ирина можем да ходим на ресторант. – Отивам в ресторанта да се срещна с един

мой приятел сервитьор (Иду в ресторан, чтобы встретиться с одним моим другом
официантом).

В рестора́нта и́ма мно́го хо́ра (В ресторане много людей).

Оти́ваме в университе́та (Идем в университет).

Ако след предлог «в» има дума, която започва с «в» или «ф», прелогъг се
удължава - «във»:

Във ваго́на е то́пло (В вагоне тепло).

3. Предлог «за» е аналог руския предлог «о» или предлог «для».

 Ми́сля за те́бе (Думаю о тебе)
Гово́ря за учи́теля(Говорю об учителе)

Купу́вам пода́рък за ма́йка (Покупаю подарок для мамы)

Но не е равнозначен на  руския пространствен предлог «за»:

За магазином стоит пятиэтажный дом –  Зад магази́на стои́ петета́жен блок.

4. Предлог «с» изразява съвместно действие, както и в руския език, но има също така

и инструментально значение:

С Ирина мо́жем да отидем на рестора́нт (С Ириной можем пойти в ресторан)

Не обичам да пиша с химикалка.( Не люблю писать шариковой ручкой)

Често той се използва в изречения. където става дума за пътуване с транспорт (в

руския език - «чем ехать?» или «на чём?»).

Пъту́вам с влак. (Я еду (чем?) поездом)

Пъту́вам със самоле́т. (Я лечу на самолете)

Ако след предлог «с» има дума, която започва с «с» или «з», предлогът се
удължава - «със»:

Прода́ват палто́ с качу́лка (Продают пальто с капюшоном)

Пи́ша с химика́лка (пишу (чем?) авторучкой). Но: Пи́я кафе́ със за́хар (Пью кофе с
сахаром).
Със Сергей ще хо́дим на теа́тър ( С Сергеем будем ходить в театр).

5. Предлог «до»

Движение, в резултат на което се стига някаква граница, или фиксиране на

позиция непосредствено до границата:

Пъту́вам до це́нтъра (Еду до центра).

Ча́кам прия́телка до метро́то (Я жду подругу  у  метро).

6. Предлог «над»

В пространствено значение съвпада с руския предлог, но има и още едно значение

– фиксира нещо, което надвишава някакво ниво :

Над ми́вката се нами́ра огледа́ло (Над мойкой находится зеркало).

Днес е топло: двайсет градуса над нулата.( Сегодня тепло: 20 градусов выше нуля)

7. Предлог «под»
 Освен пространствено значение, което съвпада със значението в руския език,
фиксира нещо, което е по-малко от определено ниво:

Под спя́щия ка́мък и вода́ не тече́ (Под лежачий камень и вода не течет).

Зимата започва. Днес е студено: седем градуса под нулата.(Зима начинается.

Сегодня холодно: минус семь)

8. Предлоги «вън, извън, навън»

Имат един и същ корен, който се превежда като «вне, снаружи» , «за рамками
чего-либо»:

Вън ду́ха си́лен вя́тър ( «Снаружи (за окном, на улице) дует сильный ветер»)
Навъ́н е то́пло (На улице тепло)
Това́ е извъ́н чове́шките възмо́жности (Это за пределами человеческих возможностей).

9. Предлоги «вътре» и «отвътре»

Превеждат се като: внутри и изнутри:

Въ́тре в къ́ща ви́наги е то́пло. (Внутри дома всегда тепло)

Отвъ́тре това́ изгле́жда по съвсе́м разли́чен на́чин. (Изнутри это смотрится совсем
по-другому)

10. Предлог «из»

Абсолютно не отговаря на руския аналогичен предлог.

Пъту́вам из Бълга́рия (путешествовать, ехать  по  Болгарии)

Разхо́ждам се из града́ (Гуляю  по  городу)

То́зи писа́тел е прочу́т из це́лия свят (Этот писатель известен  во всём  мире = по всему
миру)

11. Предлог «от»

Аналогичене на два руски предлога: «от» и «из».

Той е от Санкт Петербург (Он  из  Санкт-Петербурга).

Полу́чих от Наташа пода́рък (Я получила  от  Наташи подарок).

12. Предлог «през»

Като пространствен предлог е аналог на руския предлог «через», но има и

времево значение - «в течение какого-то периода».

Че́сто хо́дя през то́зи парк (Я часто хожу через этот парк).

 През януа́ри (в январе);
(През) та́зи годи́на (в течение этого года);
Аз съм роде́на през 2001 (две хи́ляди и пъ́рва годи́на) - (Я родилась в 2001 году);

13. Предлоги «зад» и «пред» са пространствени предлози (рус. «позади» и

«перед»)

Зад бло́ка и́ма гара́ж (За домом есть гараж).

Той и́ма зад гърба́ си голя́м о́пит на живо́та (У него за спиной большой житейский
опыт).
Пред не́го е широ́к път (Перед ним (открывается) широкая дорога).
Ча́кам Лариса пред метро́то (Жду Ларису у (= перед входом) метро).

14. Предлог «преди» има само времево значение

Преди една седмица бях на гости при Стоянка. (Две недели назад я была в гостях у
Стоянки)

15. Предлози «към»(описва посока в общ вид) и «при» (описва наближаване

одушевено същество)

И́скам да отида при декана (Хочу пойти к декану).

Отивам към центъра на града (Еду по направлению к центру).

16. Предлог «между́»
Аналогичен е на руския предлог «между», обаче ударението пада върху
последната сричка.

Между́ тях ня́ма разби́ране (Между ними нет понимания).

17. Предлог «по»

Прилича на руския предлог, например: по значе́ние (по значению), по

прои́зход (по происхождению), по съста́в (по составу).

Има смисъл да се сравни с българския предлог «из»:

Разхождам се из града. _ Разхождам се по улиците на града.

Разхождам се из парка. - Разхождам се по алеите на парка.

Използва се и по-специфично: 

«по ро́кля» - в одном платье; «по панто́фки» - в одних тапках; «по боту́ши» – в
одних ботинках, т.е. человек или спешил, или что-то с ним случилось, и он не успел
надеть другую одежду.
 18. Предлог «след» има само времево значение.

След изпитите започва ваканция ( После экзаменов начинаются каникулы).

След една година завършвам университета ( Через год заканчиваю университет).

чантичка за през рамо

влизаме в сладкарницата за по едно кафе

пример от под линия

резервираме почивка с над 30 на сто отстъпка от

цената

тръгвам за към гарата

ВТОРИ НАЧИН – СЪГЛАСУВАНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

рискова зона

събрани съчинения

грипна ваксина

грипна ваканция

околосветско пътешествие

пръстови отпечатъци

първолична форма

допирни точки

братова дъщеря, сестрина рокля

Ботево стихотворение, Питагорова теорема

Сервиз за ядене, сервиз за чай, обслужва-

не в хотел, тенис на маса, паста за зъби,

писта за излитане (за кацане)

ТРЕТИ НАЧИН – ИЗПУСКАНЕ НА ПРЕДЛОГ

килограм ориз, китка цвете, филия хляб, кутия бонбони, чаша кафе

заместник- кмет, стажант-лекар, завеждащ катедра водни спортове, «Поправка обувки»

Московски държавен университет «Ломоносов»

заминава посланик // заминава като (за) посланик

рано сутрин

ЧЕТВЪРТИ НАЧИН - ЗВАТЕЛНА ФОРМА. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СМЯТА ЗА ПАДЕЖ?

Иване, къде бързаш? ( Иван, куда спешишь?)

Мамо, честит рожден ден! ( Мама, с днем рождения!)

II. ЗА ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ (стр.178-180)

ЛИЧНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ ЗАПАЗВАТ ФОРМИТЕ НА ДВА ПАДЕЖА ( ОСВЕН

ИМЕНИТЕЛНИЯ) – ДАТЕЛЕН И ВИНИТЕЛЕН

Им.п. Вин. п. Дат.п.

пълна кратка пълна кратка

аз мене ме на мене ми

ти тебе те на тебе ти

той него го на него му

тя нея я на нея й

то него го на него му

ние нас ни на нас ни

вие вас ви на вас ви

те тях ги на тях им

Кратките форми са енклитики.

Първо с предлози, второ под логическо ударение и трето в непълни изречения се

използват пълните форми на местоименията, съответно без предлози или без логическо
ударение се използват кратките форми:

Тях не мога да поканя на гости. - Не мога да ги поканя на гости.

Мене ли викат при декана или Иван? - Викат ли ме при декан?

Мене ли викат при декана или Иван? - Тебе.

Ако едновременно се използват дателно и винителна енклитики, те се появяват точно в

този ред: Дат. –Вин.

IV . РЕПРИЗА (УДВОЯВАНЕ) НА ИМЕТО (СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИЛИ

МЕСТОИМЕНИЕ)

Котката гони кучето. Котката го гони кучето.

Котката я гони кучето.

Не искам да чета тази книга. Тази книга не искам да я чета.

Виждам те много добре.

Тебе виждам много добре.

Тебе те виждам много добре.