Разговорен стил

1. Същност – проявява се в текстовете от битовата сфера / при разговори вкъщи, на гости,

в магазина и т.н./
а/. възниква при неофициално общуване при:
- Близост на участниците / роднини, приятели и др./;
- Непринуденост;
- Неподготвеност;
- Пряко участие.

б/. основна цел – подтикване към действие; предимно устно, много по-рядко писмено
общуване;

в/. теми – разнообразни – ежедневие, изкуство, спорт и мн. др.

г/. диалози.

2. Езикови особености:
а/ фонетични:
- Изпускане на звукове – тва, ше и др.;
- Изпадане на срички – кво, що и др.;
- Твърдо произнасяне на глаголни окончания под влиянието на диалекти:
Мисля – мисла
Говоря – говора
- Произнасяне на Е като И под влияние на някои диалекти:
Недей – нидей
Зелен – зилен
Здравейте – здравейти

б/. лексикални :

- Употреба на местоимения;
- Употреба на експресивни думи /въздействащи/ - страхотно, чудесно и др.;
- Употреба на жаргонни и диалектни думи – чепици, готино и др.
- Употреба на фразеологизми – от игла до конец, от дъжд на вятър и т.н ;

в/. морфологични:

- Преносна употреба на глаголни времена;

- Използване на обръщения – брат, момче, съкровище и т.н;
- Отсъствие на деепричастия;
- Употреба на прилагателни вместо съществителни имена - Написах си домашното
вм. Написах си домашната работа.
- Засилена употреба на междуметия и частици – ах, ох, брей и т.н. ;

г/. синтактични:

- Предимно прости и сложни изречения;

- Незавършени и непълни изречения;
- Въпросителни и възклицателни изречения;
- Реторични въпроси /въпрос, който съдържа в себе си отговора/;
- Обръщения и повторения;
- Поставяне на ключове за смисъла думи и изрази на първо място.