Wagner Iworrigan is a seventeen-year-old high school senior and lives on St.

Lawrence Island in Alaska. He knows a lot about biology, meteorology and

mathematics.

On a warm day last autumn, Wagner missed a class at school to go with his
uncle to hunt seals for the family. Wagner lives with his two younger sisters, a
younger brother, his four cousins and his grandfather.

Wagner has no plans to go to college because he has to take care of his

younger sisters and brother. He also doesn't know what he could do with his
degree because there aren't many jobs on the island.

Families on this island make a living by hunting walruses, seals and whales in
the spring and gathering fruit in the summer. There are not many jobs on the
island, so most adults are unemployed. The biggest employer is the school.

Many people believe that educational programs do not allow students to go

beyond the curriculum with little connection to the real world.

Families are also worried that sending their children to the Higher School could
endanger the island's culture.

Today Yupik lives in two villages with a population of about 1,400 people.
People are used to the climate. Leaving the island is not an option. When a
whale is killed, everyone races to get some of the meat.

Old cultures are changing because today children drink fizzy drinks and eat
pasta with cheese instead of fish and marine mammals. They also drive snow
machines instead of walking. They also play video games.
Вагнер Иво Риган и седемнадесет годишен зрелостник и живее на остров
Сейнт Лорънс в Аляска. Той знае много за биологията, метеорологията и
математиката.

В един топъл ден миналата есен, Вагнер пропуснал час в училище, за да

отиде с чичо си да лови тюлени за прехрана на семейството. Вагнер живее
с двете по-малки сестри, един малък брат, четиримата си братовчеди и с
дядо си.

Вагнер не планира да ходи в колеж, защото трябвада се грижи за по-

малките си сестри и брат си. Той също не знае какво би могъл направи с
дипломата си, защото на острова нямо много работни места.

Семействата на този остров водят препитание като ловуват моржове,

тюлени и китове през пролетта и събират плодове през лятото. На острова
няма много работни места, затова повечето възрастни са безработни. Най-
големият работодател е училището.

Много хора смятата, че образователните програми не позволяват на

учениците да надхвърлят учебната програма с малка връзка с реалния
свят.

Семействата също се притесняват, че изпращането на децата им в Весшито

Училище може за застраши културата на острова.

Днес Юпик живеят в две села с население около 1400 души. Хората са
свикнали с климата. Напускането на острова не е опция. Когато бъде убит
кит, всички се надпреварват, зада вземат част от месото.

Старите култури се променят, защото днес децата пият газирани напитки и

ядат макарони със сирене, вместо риби и морски бозайници. Те същокарат
машини за сняг, вместо да ходят пеша и играят видеоигри.