ДОЛОРЕС КЕНЪН

ТРИТЕ ВЪЛНИ ДОБРОВОЛЦИ

И НОВАТА ЗЕМЯ

Книга първа

The Three Waves of Volunteers and the New Earth

© 2011 by Dolores Cannon
© Превод: Мария Казакова, Милена Тодорова
© Дизайн на корицата: Стефан Касъров
© Издател: Възнесение, 2015 г.
Възнесение ООД, София 1000, ул.,Д-р Г. Вълкович“ 6
тел.: 02/ 986-31-08, 986-75-09
info@ascension.bg; www.ascension.bg
Печат: Дедракс ООД, София

http://4eti.me

ISBN: 978-954-92916-7-4

2
 В своята над 40-годишна работа с хипноза и регресия на минали животи
Долорес Кенън установява повтарящи се характеристики при определени
свои клиенти, като ги категоризира в три вълни. На доброволците от
първата вълна им е било най-трудно, тъй като тяхната роля е била да
прокарат пътя за онези, които ще дойдат след тях. Доброволците от
втората вълна действат като антени за предаване на енергия. Тяхната
задача е просто да съществуват на Земята, вместо да имат определена
цел или мисия. Доброволците от третата вълна, сред които са и децата с
удивителни таланти, способности и спомени, са истински дар за света. Те
притежават знанието и мъдростта, които ще помогнат на човечеството
да завърши прехода към Новата Земя и да преодолее многото препятствия,
пред които ще се изправи.
Много доброволци са дошли директно от Източника и никога преди не са
живели във физическо тяло. Други са живели като космически същества на
други планети или в други измерения. Вследствие на амнезията, която
всички преживяваме, преди да навлезем в земното измерение, те не си
спомнят нито възложените задачи, нито своя произход. Затова на тези
красиви души им е трудно да се приспособят към нашия хаотичен свят.
Тези души имат изключително важна роля, защото помагат на всички нас
да изградим Новата Земя.

***

Авторът на тази книга не дава медицински съвети, нито предписва

използването на каквито и да било техники като форма на лечение на
физически или медицински проблеми. Медицинската информация, включена
в тази книга, е взета от индивидуалните консултации и сеанси на Долорес
Кенън с нейните клиенти. Тя не е предназначена за какъвто и да е вид
медицинско диагностициране или да замести медицинските съвети или
лечение от вашия лекар. Ето защо авторът и издателят не поемат никаква
отговорност за каквото и да било индивидуално тълкуване или използване
на информацията.
Положени са всички усилия, за да се запази в тайна самоличността на
участвалите в тези сеанси клиенти. Местата на провеждане на сеансите
са верни, но са използвани само малки имена, при това променени.

3
 СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ....................................................................................... 5
Глава 1. Откриването на трите вълни ................................................ 9
КАК Е ЗАПОЧНАЛ ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА ................................12
ИЗГУБЕНАТА ЕДЕМСКА ГРАДИНА ............................................14
ТРИТЕ ВЪЛНИ .................................................................................17
Глава 2. Една новодошла .................................................................. 20
МАРИ .................................................................................................21
БЛЕЩУКАНЕТО ..............................................................................27
Глава 3. Едно енергийно същество .................................................. 35
Глава 4. Наблюдателят става физически ......................................... 41
Глава 5. Пазителят............................................................................. 46
Глава 6. Един изморен доброволец .................................................. 54
Глава 7. Да нагледаш децата ............................................................ 67
Глава 8. Изгнанието .......................................................................... 76
Глава 9. Едно същество от Съвета ................................................ 86
Глава 10. Разрушаването на една планета ................................... 96
Глава 11. Още една разрушена планета ..................................... 107
Глава 12. Още разруха .................................................................... 118
Глава 13. Живот като дърво и Лемурия......................................... 129
Глава 14. Съветът ............................................................................ 140
За автора .......................................................................................... 151

4
 Първа част1

Доброволците

ВЪВЕДЕНИЕ
От първото си впускане в този свят на непознатото преди повече от
четиридесет години считам себе си за репортера, изследователя, проучвателя
на „изгубеното знание“. В действителност съм хипнотерапевт, специ-
ализиращ в терапия на минали животи и проследяващ причината за
проблемите на хората до други животи, а не сегашния. С разрастването и
разширяването на дейността ми аз разработих своя собствена хипнотична
техника, която позволява моментално изцеление, така че в момента я
преподавам по целия свят. Тя дава поразителни резултати. Когато за първи
път почувствах подтик да преподавам своя метод, не знаех дали това ще е
възможно, тъй като, когато човек сам разработи нещо, той знае как то работи.
Обаче щях ли да съумея да го преподам на други по разбираем начин? В това
беше дилемата. Но знаех, че никога няма да разбера, ако не опитам. Твърде
много хора (включително някои от клиентите ми) толкова се страхуват от
провал, че никога не опитват. Така че започнах да го преподавам през 2002
г. и понастоящем той е разпространен по целия свят, като за мое задоволство
учениците ми съобщават за същите чудеса, които аз съм преживявала. Дори
някои от тях се опитват да използват техниката по начини, за които никога
не бих се сетила. Какво би могло да донесе по-голямо удовлетворение на
един учител от това учениците му да вземат онова, на което са били научени,
и да не се страхуват да отидат отвъд него и да изследват непознати пътища.
Методът ми не е като онези други остарели методи на хипноза, които учат,
че трябва да правиш точно това, което ти казват. Че не можеш да се
отклониш дори на една дума от сценария. При моето преподаване аз искам
учениците да разберат какво се прави, за да могат да мислят самостоятелно.
Те са свободни да експериментират, доколкото не причиняват вреда на
клиента. Убедила съм се, че методът е изключително гъвкав. Той е нещо
живо и развиващо се. Много пъти, след всички тези години, все още се

1
Книгата "Трите вълни доброволци и Новата Земя" на Издателство Възнесение
(https://ascension.bg/) е издадена в две книги. Книга първа съдържа първа част –
"Доброволците", а книга втора съдържа втора част – "Извънземни и светлинни
същества" и трета част – "Новата Земя" – Бел. http://4eti.me
5
случва да се прибера у дома и да кажа на дъщеря си, Джулия: „Познай какво
се научих да правя днес!“ „Те“ многократно са ми казвали, че не съществуват
ограничения, освен ако човек сам не си ги създаде. Всичко е възможно.
Човек е ограничен единствено от собственото си въображение.
Мисля, че онова, което пречи на много терапевти, е страхът от непознатото.
Те се страхуват да опитат нещо ново, да мислят самостоятелно. Основното
нещо, което прави техниката ми различна, е това, че аз работя във възможно
най-дълбокото ниво на транс – сомнамбулното ниво. Повечето от останалите
техники задържат клиента в по-леките нива на транс, където съзнателният
ум може да предизвика вмешателство. Когато човекът бъде потопен в най-
дълбокото ниво, ние можем да общуваме директно с най-големия източник
на сила и изцеление, който съществува. Открила съм начин за свързване с
Източника на цялото знание. Именно оттам идва информацията, за която
пиша, и това е онази част, която извършва мигновените изцеления.
Източникът е изключително любящ и опрощаващ. Наричам го
Подсъзнанието, защото, когато започнах, не знаех по какъв друг начин да го
наричам. Когато ме помолят да дам определение за него, казвам, че може да
бъде наричано Висшия Аз, Висшето Съзнание или Свръхдушата. То е
толкова голямо и толкова обширно, че има отговорите на всичко. „Те“
казват, че за тях е без значение как ги наричам, тъй като и без това нямат
име. Някои от учениците ми са предлагали да бъде наричано
„Свръхсъзнанието“ вместо „Подсъзнанието“. Не зная дали това би било
по-ефективно, или не. Зная само, че онова, което правя, работи, така че „ако
нещо не е развалено, не го поправяй“. За целите на тази книга ще съкратя
наименованието му до „ПС“ за по-лесно четене.
В началните години от работата ми то се проявяваше спорадично и
недоловимо, така че нямах ясна представа с кого точно разговарям. Отне ми
няколко години работа с него, преди да осъзная какво съм открила. След това
започна процесът на изработване на метод, чрез който да го призовавам по
време на всеки сеанс. Това се оказа безценно за работата ми. Хората казват:
„Не знаеш ли, че правиш чудеса?“ Аз им отговарям: Аз не правя нищо! Те го
правят! Аз съм просто посредникът, те вършат работата.“ Тази великолепна
и удивителна част знае всичко за всеки. И изпитва дълбока любов към всеки
един човек. Не съществуват никакви тайни; „те“ ви познават по-добре,
отколкото вие познавате себе си. Така че, когато при мен дойде някой
клиент, аз зная, че той ще получи всичко, което има нужда да знае. Всичко,
което според Подсъзнанието е уместно да разбере. Аз никога не зная какво
ще се случи, така че не мога да контролирам или манипулирам сеанса.
Работя с тях от толкова дълго време, че обикновено зная какви ще бъдат
някои от отговорите, тъй като те винаги са едни и същи, но въпреки това то
никога не е онова, което логически бих си помислила. „Те“ си имат своя

6
собствена логика. Така че казвам на клиента, че никога не зная какво ще
излезе наяве по време на сеанса. Всеки път е различно, но никога не е повече
от това, с което човекът може да се справи. Никога не зная дали отговорът
ще се отнася до кармични проблеми, или до друго нещо. Изглежда сега
отговорите са фокусирани предимно върху „другото нещо“ и именно така се
оформи концепцията ми за „трите вълни на доброволци“. Аз първа
признавам, че този възглед за планетарната трансформация е едновременно
поразителен и вдъхващ благоговение.

***

От двадесет и пет години аз също така изследвам наблюденията на НЛО и

предполагаеми случаи на отвличания от извънземни. Голяма част от това
съм споделила в книгите си, предимно в „Пазителите на градината“, и съм
открила доста информация и отговори на въпроси, до които други изследо-
ватели са успели само бегло да се докоснат. Извънземните щедро ми
предоставяха отговорите на всякакви въпроси, които изобщо можеха да ми
хрумнат. Мислех си, че в тази сфера не е останало нищо за изследване. „Те“
обаче отново ме изненадаха. През последните няколко години започнах да
забелязвам една доста по-голяма история зад наблюдаваните НЛО,
провежданите от извънземните изследвания и т.н. Реших, че най-после съм
решила загадката на замесването им с човешката раса. Но по време на един
сеанс през 2009 г. най-после ми бе дадено онова, което считам за
„липсващото парче“ на цялата НЛО загадка. Пословичната „крушка“ светна
и нещата започнаха да се напасват. Скоро осъзнах, че през цялото време съм
разполагала с всички парчета. Те бяха разпръснати из всичките ми трудове,
особено „Пазителите на градината“ и поредицата „Сложната вселена“. Бяха
дошли посредством много хиляди клиенти по време на регресивните ни
терапевтични сеанси. Бях навързала част от историята и си мислех, че
разполагам с цялостната картина. Сега внезапно открих, че има повече и че
то от години ми е „вадело очите“. Вероятно все още не разполагам с цялата
история. Убедена съм, че с течение на времето ще продължават да се
появяват изненади, но поне е настъпило времето за повдигане на воала. През
последните няколко години воалът все повече изтъняваше и аз забелязах
това в терапевтичната си практика. Все повече хора започват да осъзнават,
че земният живот, който с мъка водят, не е причината, поради която са дошли
на Земята. Отговорите продължават да идват в сеанс след сеанс: „Време е да
се пробудиш!“ „Ти имаш мисия! Време е да започнеш!“ „Престани да
пилееш време! Остава ти все по-малко време, за да осъществиш онова,
заради което си дошъл на Земята!“

7
 През четиридесетте години, в които съм се занимавала с регресия и терапия
на минали животи, моделът винаги беше един и същ. Разбира се, винаги
имаше изключения от правилото и именно за това пишех в книгите си. Но,
като правило, клиентът се връщаше в подходящия минал живот, който да
обясни проблемите, които имаше в настоящия си живот. Независимо дали
ставаше въпрос за проблеми във взаимоотношенията, проблеми, свързани с
работата, или здравословни проблеми, отговорът обикновено можеше да
бъде проследен обратно до отделен минал живот или поредица (модел) от
сходни животи, в които той повтаряше една и съща карма с едни и същи
хора. Знаех, че отговорът трябваше да наруши цикъла и това можеше да
стане, като подсъзнанието му разкрие връзката. Тогава той можеше да
получи изцеление и завършек. През последните няколко години обаче
моделът ми на работа започна да се променя и аз постоянно попадах на един
различен вид клиенти. Трябва силно да се подчертае, че на повърхността у
тези хора няма нищо необичайно. Те са напълно нормални човешки
същества, живеещи живота си точно като всички останали. Идват при мен,
за да им помогна да намерят решения на проблемите си. Отговорите, които
получаваха по време на тези сеанси, бяха последното нещо, което
съзнателните им умове изобщо можеха да си представят. Изглежда ние
наистина сме многоаспектни човешки същества. Виждаме животите си през
една перспектива, без никога да знаем за другите слоеве, които лежат точно
под повърхността. Неизвестни на съзнателните ни умове, те въпреки това
имат огромно влияние върху живота ни. Ние представляваме много повече,
отколкото изобщо можем да си представим. В това се състои илюзията.
Мислим си, че познаваме себе си, но дали е така?

8
 Глава 1.
Откриването на трите вълни
Изследванията ми в областта на хипнозата са ме отвеждали на
невъобразими пътешествия през времето и пространството, за да изследвам
историята на миналото и възможностите на бъдещето. Когато за първи път
започнах изследванията си чрез терапия на миналите животи, мислех, че ще
стана свидетел единствено на това как хората си спомнят свои животи на
Земята, тъй като, естествено, това беше всичко, за което знаехме. През
последните четиридесет години системата ми от вярвания наистина се
разшири. С напредването на работата ми беше дадена доста информация
относно началото на живота на Земята. Беше ми казано, че е дошло времето
това знание да излезе наяве. Ние се придвижваме към един нов свят, едно
ново измерение, където тази информация ще бъде оценена и приложена.
В курса на работата ми съм слушала доста за това как всичко се състои от
енергия; обликът и формата се определят единствено от честотата и
вибрацията. Енергията никога не умира; тя само се променя. Беше ми казано,
че Земята променя вибрацията и честотата си и се подготвя да се издигне в
ново измерение. Съществуват безброй измерения, които ни обграждат
постоянно. Ние не можем да ги видим, тъй като при ускоряването на
вибрациите им те стават невидими за нашите очи. За нас е важно да знаем
повече за този преход към ново измерение, тъй като в момента сме по
средата му и скоро ще настъпи кулминацията му.
Земята е училище, което ние посещаваме и в което учим уроци, но тя не е
единственото училище. Вие сте живели на други планети и в други
измерения. Правили сте много, много неща, които не можете дори да си
представите. Много от хората, с които съм работила през последните
няколко години, са се връщали посредством регресия до животи, в които са
били светлинни същества, живеещи в състояние на блаженство. Нямало е
причина да дойдат в плътността и негативността на Земята. Те доброволно
са пожелали да дойдат, за да помогнат на човечеството и на Земята по това
време. Попадала съм на това, което аз считам за три вълни от тези нови души,
живеещи на Земята. Те са дошли по това време, тъй като повечето хора,
които са били тук живот след живот, са затънали в карма и не напредват. Те
са забравили с каква цел живеят на Земята.

***

През първите години на работата ми (и в първите ми книги) мислех, че би

било невъзможно даден човек да изживява първия си живот на планетата
9
Земя в наше време. Мислех, че това трябва да е постепенен процес – да се
премине през различните форми на живот, преди да се стане човек: въздух,
скали, почва, растения, животни, природни духове и най-накрая хора.
Мислех, че когато дадена душа реши, че е готова да предприеме живот като
човешко същество, това ще е в някое примитивно общество, така че тя да
може бавно да се адаптира. Мислех, че тя никога не би могла да бъде спус-
ната внезапно в нашето трескаво съвременно общество с цялата му хаотична
енергия. На една намираща се в началото на своята еволюция душа това
несъмнено би ѝ дошло твърде много, за да може да го понесе. Но тогава през
1986 г. аз написах книгата „Пазителите на градината“, за една нежна душа,
която изживяваше първия си живот на Земята. Той винаги беше живял на
други планети и в други измерения. Въпреки това на първите ни сеанси той
описа няколко минали живота, които очевидно бяха преминали на Земята.
Така че се зачудих какво става. Или е превъплъщение, или не е. Но тогава
ми беше дадено първото обяснение на теорията за „отпечатъците“. При
хората, които са живели на Земята в продължение на безброй животи,
спомените за тези преживявания се съдържат в техните подсъзнателни
хранилища на паметта. Макар и неизвестни за съзнателния ум на индивида,
тези погребани спомени са изключително важни, тъй като му помагат да
намери своя път през мочурищата на живота като човек. Без някакъв вид
минало той не би бил в състояние да функционира. Струва ни се, че
новороденото бебе идва на този свят без каквито и да било знания, на които
да се опре, докато не бъде научено на нещо от своите родители и от
обществото. Но това изобщо не е вярно. Така нареченото „бебе“ в дейст-
вителност е една стара душа, която е имала стотици пътешествия в сложния
сценарий, който наричаме „живот“. Това ѝ дава нещо, което да използва като
опорни точки (несъзнателно) относно това как да живее като човешко
същество. Но душите, които са нови на Земята, нямат това минало и биха
били напълно изгубени. Ако не беше разработената в духовния свят
находчива концепция, наречена „отпечатване“. Когато душата е в духовния
свят, ѝ се показва видът живот, който ѝ предстои да изживее, и тя си прави
план относно това, което се надява да успее да осъществи. Тя също така
сключва договори с различни души за отработването на каквато там карма ѝ
е останала. Ако душата няма земен опит, на който да стъпи, тя се отвежда в
Библиотеката.
Много, много от моите клиенти са описвали тази Библиотека по един и
същи начин. Това е мястото, където се съхранява цялото знание – всичко,
което се знае и което някога ще се знае. В него също така се намират
Акашовите записи, които представляват записите на всеки живот, който
някога е бил живян от началото на сътворението. След много разговори и
консултации с Библиотекаря душата подбира животите, които желае да

10
бъдат отпечатани върху душевния ѝ модел. Наподобяват повърхностен слой
или покритие. Доста прилича на това да се отиде в библиотеката, за да се
направи проучване и да се прегледат безброй томове или книги, за да се отк-
рие точната информация. Това отпечатване се превръща в съществена част
от паметта на новата душа. Попитах как ще мога да определя, когато работя
с клиент, дали спомените, които излизат наяве по време на регресията, са
„истински“, или представляват отпечатък. Беше ми казано, че няма да мога
да ги различа, тъй като всичко – не само спомените, но и емоциите и всичко,
съставляващо този живот – също ще бъде отпечатано. Те казаха, че това така
или иначе е без значение, тъй като отпечатъците се използват от душата
единствено като опорни точки. Тъй като животите на много известни хора
често се използват като отпечатъци, това обяснява критиката на скептиците,
че превъплъщението не съществува, тъй като много хора претендират да са
били една и съща важна личност. Отпечатването дава отговор на този
аргумент. Попитах ги: „Това означава ли, че превъплъщението не
съществува, ако всеки може да си отпечата някой живот, вместо да изживее
действителното преживяване?“ Те казаха, че не, тъй като трябва да има
животи, които биват живяни, за да има материал или спомени, които да се
вложат в тези записи.
Това звучеше съвсем смислено и представляваше метод, разработен, за да
могат чистите, невинни души да се приспособят към един чужд, хаотичен
свят. Би било невъзможно да се дойде на Земята без никаква подготовка.
Деликатната и чувствителна душа не би имала нищо, към което да се
съотнася, и би била напълно неспособна да се справя. След първото ми
преживяване с Фил, младия мъж в „Пазителите на градината“, започнах да
срещам тези нови души по-често. Тези случаи са описани в книгите от
поредицата „Сложната вселена“.
Така че онова, което бях мислила за рядко явление, сега започна да става
по-често срещано. Те се бяха крили зад своите отпечатъци на други животи
и именно тези отпечатъци бяха онова, което се представяше на другите
хипнотизатори и изследователи (особено онези, които работят единствено в
леките нива на транс). Тъй като отпечатъците се избират с определена цел,
за да бъдат използвани през техния живот, „привидният“ минал живот може
да отговори на някои въпроси, но не и на най-важните. ПС, в безграничната
си мъдрост, дава на клиента само онова, с което той може да се справи.
Същото важи и за хипнотизатора; ако той прави едва „бебешките си стъпки“
в непознатото, няма да му бъдат дадени сложни отговори. Тази информация
не ми беше дадена, преди да проявя готовност да разгърна своята
любознателност. Съвсем доскоро аз продължавах да мисля, че тези чисти,
невинни „новодошли“ се срещат рядко. Но сега те започват да се превръщат
в норма. ПС вече дори не си прави труда да говори за това. Много пъти

11
клиентът не е в състояние да открие свой предишен живот, независимо колко
разновидности на техниката си опитвам. Тогава, когато се свържа с ПС за
разяснение, аз винаги питам защо не сме успели да открием нищо. Понякога
то отговаря: „Можехме да му покажем нещо, но то щеше да бъде само
„отпечатък“. След което то се заема да разкаже на клиента откъде е дошъл и
какво е предназначението му на планетата Земя по това време. Имаше ня-
колко случая, в които Подсъзнанието каза, че човекът е отказал
отпечатъците, точно преди да влезе в тялото на бебето. И това е довело до
един хаотичен живот без план или предназначение. Така че изглежда „те“
наистина знаят какво правят. Ние, хората, сме тези, които не разбират или са
неспособни да схванат.
За да бъде напълно разбрана теорията (и „липсващото парче“), която се
готвя да изложа, е необходимо да се върнем назад към началото – към
„засяването“ на човешката раса.

КАК Е ЗАПОЧНАЛ ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА

За да разберем защо тези три вълни от доброволци са дошли по това време,

трябва да се върнем назад към началото – началото на живота в нашия свят.
Зная, че тази информация е противоречива, но когато до мен е достигала
една и съща информация отново и отново в хиляди регресии, считам, че не
можем да я пренебрегнем.
Преди еони на Земята е нямало живот. Имало е много вулкани и
атмосферата е била пълна с амоняк. Планетата е трябвало да бъде променена,
за да възникне живот. В хода на изследванията си научих, че съществуват
Съвети, които определят правилата и наредбите за създаването на живот във
вселената. Има Съвети, които управляват слънчевата система, Съвети, които
управляват галактиката, и Съвети, които управляват вселената. Това е една
много подредена система. Тези висши същества обикалят из вселената,
търсейки планети, които са подходящи за живот. Те казват, че когато една
планета достигне момента, когато вече може да поддържа живот, това
представлява грандиозно събитие в историята на тази планета. Тогава ѝ се
дава Харта на Живота.
След това на различни групи от извънземни или висши същества им се дава
поръчението да отидат и да поставят началото на живот върху тази планета.
Тези същества биват наричани Архаичните или Древните. Те се занимават с
това от началото на времето. Това по никакъв начин не изважда Бог от
картината – Той напълно присъства в цялата картина. Отначало тези
същества внасят едноклетъчни организми, които чрез делене да образуват
многоклетъчни организми. От това какви са условията върху всяка планета
зависи какви организми се образуват. След като са засеят дадена планета, те

12
се връщат от време на време през еоните, за да проверяват клетките. Често
пъти клетките не оцеляват и те намират планетата отново необитаема. Тези
същества са ми казвали: „Нямаш си представа колко крехък е животът.“
Така че назад във времето те направили това върху Земята и след време
започнали да се образуват растенията, тъй като трябва да има растения,
преди да могат да се въведат животни. Докато животът се развивал, те
продължили да се връщат, за да го наглеждат и да се грижат за него.
Образували океаните и пречистили въздуха, така че различните форми на
живот да могат да еволюират. Най-накрая висшите същества започнали да
създават интелигентни същества. Това се случвало на всяка планета; това е
начинът, по който се създава животът.
В книгите си съм нарекла тези същества „пазители на градината“, тъй като
ние сме градината; ние сме техни деца. Сега, за да сътворят интелигентно
същество, те трябвало да вземат животно с достатъчно голям мозък, което
щяло да е способно да се учи, и такова, което имало ръце, така че да можело
да изработва сечива. Ето защо те избрали маймуната. Някои хора не са
съгласни с това, но истината е, че ние сме 98% генетично съвместими.
Можете да дарите кръв на някоя маймуна и тя ще оживее; ето колко близки
сме в генетично отношение. Дори и така обаче създаването на човешкото
същество изисквало генетични манипулации и привнасяне на други клетки
и гени, донесени от всички краища на вселената. Те казват, че ние никога
няма да открием липсващото звено; то не съществува. Нашата еволюция е
прескочила поколения. Това не се е случило случайно.
В течение на времето винаги, когато на човечеството трябвало да му бъде
дадено нещо, тези същества идвали и живеели с хората, и им давали онова,
от което имали нужда. Всяка култура по света си има легенди за
„приносителя на културата“. Индианците си имат царевичната жена, която
ги научила как да сеят. Съществуват легенди за онези, които са ни запознали
с огъня и са ни научили как да развием земеделието. Във всички световни
легенди тези същества идват от небето или от отвъд морето. Това били
учителите и те можели да живеят толкова дълго, колкото пожелаят. Те са
онези, информацията за които е достигнала до нас под формата на легенди
за боговете и богините. Това продължава да се случва и сега, но те не могат
да живеят сред нас; биха били твърде забележими. Така че, когато искат да
ни дадат нови идеи, за да ускорят еволюцията ни, сега те ги поставят в
атмосферата. Онзи, който долови тази идея, е този, който ще я изобрети. За
тях е без значение кой ще я изобрети, стига тя да присъства във времевата
линия. Всички сме чували за различни хора, работещи върху едно и също
изобретение по едно и също време. Пример за това е свободната енергия, за
която чувам по време на пътуванията си, че се разработва от много хора по
целия свят.

13
 ИЗГУБЕНАТА ЕДЕМСКА ГРАДИНА

След като на Земята били създадени интелигентни същества, Съветът

решил да ни даде свободна воля и да види какво ще направим с нея. Има
планети, на които няма свободна воля. Директивата за ненамеса, спомената
в сериала „Стар Трек“, е много, много реална. Това е част от директивите на
Съвета – те не могат да се намесват в развитието на който и да е разумен вид.
Могат да ни помагат, като ни учат и ни предоставят знания, но не могат да
се намесват.
Попитах: „Не е ли било намеса това, че са дошли и са ни дали следващото
нещо, от което сме щели да имаме нужда в нашата еволюция (огъня,
саденето и т.н.)? Те отговориха: „Не, това е дар, който ви даваме еднократно,
за да ви помогнем на следващия етап от развитието ви. Какво ще направите
с него е въпрос на вашата свободна воля.“ Много пъти ние сме приемали
дара им и сме го използвали за нещо негативно или разрушително, което не
е било тяхното намерение. Казах: „В такъв случай не можехте ли да се
върнете и да им кажете, че не го използват по правилния начин?“ Те
отговориха: „Не, това би било намеса. Ние ви го даваме. Какво ще направите
с него е въпрос на вашата свободна воля. Можем само да стоим отстрани и
да клатим глави в почуда от объркаността на човешките същества, но не
можем да се намесваме.“ Можело да се направи изключение от това правило,
единствено ако сме достигнели онзи етап от развитието си, при който бихме
могли да разрушим целия свят. Това нямало да може да бъде допуснато, тъй
като щяло да се отрази на всички галактики, разстройвайки твърде много
планети и дори живота в другите измерения. Човек не би могъл да допусне,
че една малка планета, умишлено изолирана в тази част от слънчевата ни
система, би могла да окаже такова голямо въздействие. Но те казаха, че
резултатите биха били изключително сериозни и опустошителни.
Считало се, че ние сме съвършен вид, чиито представители никога нямало
да се разболеят и биха могли да живеят толкова дълго, колкото пожелаят.
Земята била възприемана като Райска градина, едно съвършено място, но се
случило нещо неочаквано, което променило целия план. Точно когато
животът започвал да се развива добре, Земята била ударена от метеорит и
той донесъл бактерии, които предизвикали болести. Това бил първият път,
когато на Земята се появила болест. Когато това се случило, съществата,
които надзиравали еволюцията на Земята, се върнали при Съвета. Попитали
какво да правят сега, когато съвършеният им експеримент бил провален.
Настъпило голямо опечаление. Въпросът бил дали да разрушат всичко и да
започнат отначало или да позволят на живота да продължи да се развива.
Съветът решил да го остави да продължи напред и да се развива, тъй като

14
били вложени толкова много време и усилия. Те позволили това, въпреки че
знаели, че заради болестите животът на Земята никога нямало да бъде
съвършен, както било запланувано отначало.
Тези висши същества продължили да наблюдават еволюцията ни отдалече,
но през 1945 г. се случило нещо, което наистина привлякло вниманието им –
избухването на атомната бомба в края на Втората световна война. Не се
предвиждало да имаме атомна енергия на този етап от еволюцията си. Те
знаели, че няма да сме в състояние да я контролираме и че ще я използваме
за разрушение.
Очаквало се, когато атомната енергия бъде въведена в нашата времева
линия, тя да бъде използвана за добро. Казах им, че ние я използваме за
добро – за електричество и други подобни цели. Те обясниха, че тъй като
първоначално е била създадена като оръжие, тя винаги ще носи тази
негативна аура и ние никога няма да извлечем от нея такава съществена
полза, каквато е можело да извлечем. Ние тъкмо сме били преминали през
ужасната Втора световна война, така че те знаели, че никога няма да сме в
състояние да контролираме нещо толкова могъщо като атомната енергия.
Просто такава била човешката природа и те били изключително разтрево-
жени, че това би могло да доведе до разрушение. По време на разработването
на атомната бомба учените в действителност не знаели с какво
експериментират. Това бил един непознат елемент. Било им казано, че има
опасност да възпламенят всички водородни атоми в атмосферата и да
предизвикат масова експлозия, която би могла да разруши нашия свят. Но
учените пренебрегнали това предупреждение и любопитството им ги
накарало да продължат да експериментират. Всичко това е разказано в
книгата ми „Една душа си спомня Хирошима“, във връзка с която няколко
години проучвах разработването на бомбата. Също така след приключването
на войната между страните съществувало голямо недоверие, което довело до
натрупване на ядрени запаси. Така че притесненията на висшите същества
били съвсем основателни. Ние не сме знаели с какво си играем. Това бил
един изключително опасен и критичен период.
Именно през този период – в края на 40-те и началото на 50-те години на
двадесети век – започнало да се дава гласност на наблюденията на НЛО.
Висшите същества се върнали пред Съвета и попитали какво да правят, тъй
като не им било позволено да се месят в свободната воля на човечеството.
Именно тогава Съветът предложил един, по мое мнение, блестящ план. Те
казали: „Не можем да се намесваме отвън, но какво ще кажете да помогнем
отвътре?“ Не е намеса да помолиш доброволци да се включат и да помогнат.
Ето как бил отправен призив към душите от цялата вселена да дойдат да
помогнат на Земята.
Хората от Земята са били уловени в цикъла на превъплъщенията, в

15
колелото на кармата, в продължение на стотици, стотици животи, връщайки
се и правейки все същите грешки отново и отново. От нас се очаква да
еволюираме, но ние не го правим. Това е основната причина, поради която
Исус и другите велики пророци са идвали на Земята – да научат хората как
да се откачат от колелото на кармата, да помогнат на човечеството да
еволюира. Но ние продължаваме отново и отново да допускаме все същите
грешки – да водим войни и да проявяваме толкова много насилие. Така че
хората на Земята нямало да бъдат в състояние да спасят Земята. Как биха
могли да помогнат на Земята, когато не могат да помогнат дори на себе си?
За целта били нужни чисти души, които не били уловени в колелото на
кармата, които никога преди това не са били на Земята.
През последните пет години от работата си откривам все повече и повече
души, които са дошли директно от Бог и никога не са били в какъвто и да е
вид физическо тяло. Имала съм случаи на хора, които са се връщали
посредством регресия до животи, в които са били извънземни, живеещи на
космически кораби или на други планети, до животи, в които са били в други
измерения, до животи, в които са били светлинни същества и не са се
нуждаели от тяло. Доброволците навлизат в този свят с обвивка или
покривало над душите си, така че да не натрупват карма, тъй като, натрупат
ли карма, те ще трябва да се прераждат отново и отново. В момента има
десетки хиляди от тези нови души по целия свят и висшите същества са ми
казвали, че не се налага да се тревожат, че ще разрушим Земята. Казват, че
най-после сме наклонили везните. Ще бъдем в състояние да спасим света.
Най-чистите и най-невинните от всички са онези души, които идват
директно от Източника, или Бог. Пожелах да узная какво представлява Бог.
Те ми казаха, че нашата представа за Него е само малка брънка от онова,
което Той в действителност представлява. Ние не можем дори да започнем
да схващаме какво представлява Той. Всички те описват Бог по един и същи
начин – Той не е мъж; ако изобщо беше човек, Той щеше да бъде жена, тъй
като жените са съзидателната сила. Но Бог не е нито мъж, нито жена. Той е
огромен Източник на цялата енергия, описван като необятен Огън или
Светлина. Някои наричат Бог Великото Централно Слънце, огромен
енергиен Източник, който освен това е изпълнен с любов, пълна любов. Един
от клиентите ми описа Източника като „Сърцето на Слънцето. Сърцето на
Бог“. Когато чистите същества, които са дошли директно от Бог, се върнат в
Източника по време на сеанса, те не искат да си тръгнат оттам. Именно оттам
водим началото си всички ние; първоначално ние сме били едно с този
Източник. Душите, които са дошли директно от Бог, казват, че не
съществува разделение; всичко е едно. Питала съм ги: „Ако толкова много
сте го обичали, защо сте си тръгнали?“ Всички те отговаряха по един и същи
начин: „Дочух призива. Земята е в беда. Кой иска да отиде и да помогне?“

16
Дори онези, които са извънземни, са ми казвали същото. И когато те влязат
в тялото, подобно на всички нас, спомените им биват изтрити. Питала съм
ги: „Не би ли било по-лесно, ако си спомняхме защо сме дошли?“
Отговаряха, че това нямаше да е тест, ако знаехме отговорите.

ТРИТЕ ВЪЛНИ

Така че целта на трите вълни е двойна. Първо, да променят енергията на

Земята, така че тя да избегне катастрофа. И второ, да помогнат за издигането
на енергията на хората, така че те да могат да се възнесат със Земята в
следващото измерение. Установяването на приблизителната възраст на
всяка от трите вълни стана, докато провеждах сеанси с много стотици хора.
Всички те разказваха едни и същи неща относно настоящия си живот и
всички те се връщаха до едни и същи ситуации по време на сеанса. Така че
започнах да им правя приблизителна категоризация в съответствие с
настоящата им възраст.
На първата вълна от тези души, които в момента са в късните си 40 до
ранните си 60 години (след пускането на бомбата през четиридесетте години
на двадесети век), им е било най-трудно да се адаптират. Те не харесват
насилието и грозотата, които откриват в този свят, и искат да се завърнат „у
дома“, макар че нямат представа съзнателно къде би могло да е това.
Емоциите ги разстройват и дори парализират, особено силните емоции като
гнева и омразата. Те не могат да търпят да бъдат край хора, които ги
проявяват. Подобни емоции оказват драматично въздействие върху тях –
сякаш емоциите са им чужди. Свикнали са с мира и любовта, тъй като
именно това са състоянията, в които те са пребивавали там, откъдето са
дошли. Макар и да изглежда, че тези хора имат хубав живот, любящо
семейство и добра работа, много от тях се опитват да се самоубият.
Изглежда, че няма логическа причина, но те въпреки това се чувстват
изключително нещастни и не искат да са тук.
Втората вълна в момента са в своите късни 20 и 30 години. Те вървят през
живота с доста по-голяма лекота. Като цяло са фокусирани върху това да
помагат на другите, да не създават карма и по възможност да остават
незабелязани. Те са описвани като антени, фарове, генератори, проводници
на енергия. Дошли са в нашия свят с уникална енергия, която оказва огромно
въздействие на околните. Те нищо не трябва да правят. Просто трябва да
бъдат. Казвали са ми, че дори само като вървят през претъпкан мол или
магазин за хранителни стоки, енергията им въздейства на всеки, с когото
влязат в контакт. Толкова силна е тя, но, разбира се, те не осъзнават това на
съзнателно ниво. Парадоксът е в това, че макар от тях да се очаква да
въздействат на хората с енергията си, те всъщност не се чувстват добре сред

17
хора. Толкова много от тях си стоят вкъщи уединени, за да избегнат да се
смесват с другите; дори работят от домовете си. По този начин те осуетяват
целта си. Много от представителите на първата и втората вълна не искат да
имат деца. Подсъзнателно те осъзнават, че децата създават карма и не искат
да имат нищо, което да ги върже тук. Искат просто да си свършат работата
и да се махнат оттук. Много от тях не се женят, освен ако нямат достатъчно
късмет да намерят някой друг от собствения си вид.
Третата вълна са новите деца, много от които в момента са в пубертета. Те
са дошли в нашия свят с цялото необходимо знание на несъзнателно ниво. В
момента се изменя ДНК на всички по Земята и се променя, за да може да се
адаптира към новите вибрации и честоти. Но ДНК на новите деца вече е
изменена и те са подготвени да продължат с малко или без никакви
проблеми. Разбира се, много от тези деца биват неразбрани от училищата и
за съжаление биват третирани с лекарства. Според един скорошен
медицински доклад на 100 милиона деца погрешно им е била поставена
диагноза СДВХ2 и са им били предписани „Риталин“ и други лекарства. На
тези деца им няма нищо. Те просто са по-напреднали и действат на различна
честота. Тъй като са толкова интелигентни, те лесно се отегчават в училище.
Казвали са ми, че те се нуждаят от предизвикателства, за да се поддържа
интересът им. Тази група е била наречена „надеждата на света“. Някои от
тези деца са само на девет или десет години, а вече са завършили колеж. Те
създават организации и, удивително, това са организации за подпомагането
на децата на света!
Веднъж „ги“ попитах защо на първата вълна ѝ е било най-трудно. Те казаха,
че някои е трябвало да бъдат пионерите, прокарващите пътеката, тези, които
да покажат пътя. Те са прокарали пътя, който е щял да улесни останалите да
ги последват.

***

През последните няколко години (2008 г. до 2010 г.) няколко пъти бях
интервюирана в популярното радиопредаване „От бряг до бряг“. Участвала
съм също така в „Проектът Камелот“ и други популярни интернет
предавания. Също така от почти шест години водя свое собствено
радиопредаване по https://bbsradio.com/ , което се излъчва по целия свят.
Количеството електронни и обикновени писма, които получавам след всяко
от тези предавания, е невероятно. Офисът ми се зарива с тях след всяко
излъчване в ефира. Освен това книгите ми вече са преведени на повече от
двадесет езика. Писмата идват от целия свят и съдържат винаги едно и също.
Хората са толкова благодарни за информацията. Те си мислели, че са

2
СДБХ – Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – Бел. ред.
18
единствените на света, които имат такива чувства на нежелание да са тук, на
неразбиране на насилието в света, на желание да си отидат „у дома“, на
сериозно обмисляне да се самоубият, за да се махнат. Изключително много
им помогнало това да разберат, че не са луди, че не са сами. Че са едни от
многото, които доброволно са пожелали да дойдат и да помогнат на Земята
в този кризисен момент. Те просто не са били подготвени за обратното
въздействие върху техните нежни души.
Сред писмата е имало и такива на малък брой по-възрастни души (родени
през тридесетте и четиридесетте години на двадесети век), които са
пристигнали преди масовия прилив след края на четиридесетте и началото
на петдесетте години. В писмата си те казват, че са по-възрастни, но въпреки
това имат всички симптоми на Първата вълна. Възможно е някои да са били
изпратени като пионери преди масовия наплив в края на четиридесетте
години. Винаги съм вярвала в теорията, че след война или бедствие
раждаемостта винаги нараства, като начин на природата да възстанови и
коригира броя на населението. Но другата теория също би могла да е
обяснение на бейби бум поколението. То се състои от много доброволци.
Във всички писма се казва едно и също – че са благодарни за това обяснение,
в което виждат смисъл за себе си. Дори ми се е случвало след някоя от
лекциите ми при мен да дойде някой, плачейки, и да ми каже: „Благодаря
Ви. Сега вече разбирам.“ Въпреки че все така не харесват насилието и
вибрацията на Земята, сега, когато знаят, че имат мисия, те са решени да
останат и да я изпълнят. Това е внесло огромна промяна в живота им.

***
Искам да цитирам част от едно от хилядите електронни писма, които
получих през 2010 г. след едно от моите радиопредавания. „Бих желал да Ви
благодаря за това, че говорихте за „трите вълни“, тъй като според мен аз съм
един от хората от Първата вълна, роден през 1961 г. Мисля, че доста по-
малкият ми брат, роден през 1980 г., е от Втората вълна.
Говорили сме за това многократно и стигнахме до заключението, че в
действителност сме извънземни и не сме от Земята! Веднъж имах
невероятно видение за самото заседание, на което се планираха трите вълни,
което се състоя, преди да се въплътя. То бе доста подробно и интересно.
Навярно също така би Ви било интересно да узнаете, че този план всъщност
вече е бил пробван веднъж преди време, но се е провалил, тъй като броят на
доброволците не е бил достатъчно голям! Именно тогава „ние“ сме решили
да отприщим потопа и да „натоварим на палубата“ толкова голям брой
висши души, колкото изобщо могат да бъдат събрани. Мисля, че този път
планът работи!“

19
 Глава 2.
Една новодошла
Както вече казах, през годините съм открила много нови и чисти души,
които идват на Земята по това време с различна програма от онези, които от
безброй животи са уловени в кармичното колело. Тъй като нямат натрупана
карма, те са свободни да следват истинската си мисия. Основният проблем е
забравянето, или процесът на амнезия, който засяга душите, когато те дойдат
на Земята. „Те“ са ми казвали, че нашата планета е единствената във
вселената, на която душите забравят връзката си с Бог. И ние трябва да се
препъваме през живота с превръзка на очите, докато не я открием отново.
Представителите на останалите цивилизации помнят своята връзка и своите
договори и планове. Те силно ни се възхищават за това, че сме приели това
предизвикателство да забравим и да си мислим, че сме напълно сами. И да
трябва сами отново да откриваме всичко.
Според мен би било много по-лесно, ако ние можехме да идваме с пълно
знание за своята мисия, своята задача, но силите, които ръководят всичко
това, не са съгласни. Те казват, че е най-добре паметта ни да бъде изтрита
напълно и да ни се позволи отново да открием себе си, както и своята мисия.
Казват, че ако знаехме отговорите, това нямаше да бъде тест. Така че дори
онези, които идват с най-чисти мотиви и намерения, са подвластни на
същите правила като останалите от нас. Те трябва да забравят защо са дошли
и откъде са дошли. Всичко, което им остава, е един таен копнеж, че
съществува нещо друго, което те не могат ясно да определят. Че нещо
липсва. Те трябва отново да открият себе си и, подобно на останалите от нас,
да се препъват през живота, докато светлината и спомените им не започнат
да проникват през превръзката на очите им. Процесът на хипноза помага
именно за това тези спомени да бъдат извадени на повърхността. Вече е вре-
ме да си спомним, да отхвърлим воала и отново да открием причината за
това да дойдем на тази угнетена планета точно в това историческо време.
Онези, които класифицирам като Втората вълна, изглежда са по-скоро
наблюдатели, отколкото участници. Те са тук, за да улеснят промените, без
съзнателно да знаят за това или да участват. Те трябва да бъдат проводници
на енергия. Трябва просто да бъдат. Те не трябва да правят нещо. Случва
се това понякога да угнети някои от клиентите ми. В списъка с въпроси,
които трябва да бъдат зададени по време на сеанса, който те носят със себе
си, винаги присъства така нареченият от мен „вечен въпрос“. „Каква е моята
цел? Защо съм тук? Какво се очаква от мен да правя? На прав път ли съм?“
Всички, които идват да ме видят, винаги искат да узнаят едно и също нещо.
Единствените, в чийто списък не присъства този въпрос, казват: „О, нямам
20
нужда да питам за това. Аз зная какво се очаква да правя.“ Такива индивиди
са рядкост. Повечето все още търсят, знаейки, че точно под повърхността на
съзнателния им ум има нещо. Когато работя с онези, които съм
класифицирала като Втората вълна, ПС обикновено им казва, че не е нужно
да правят каквото и да било. Те осъществяват целта си като са. След един
сеанс един от клиентите ми се разстрои: „Но аз искам да правя нещо!“ Те не
разбират, че всъщност изпълняват своята мисия, просто като са тук.
В другите ми книги се разказва за много случаи на новодошли. Цял раздел
от „Сложната вселена“, книга трета, е посветен на онези, които са изровили
спомени за идването си директно от Божествения Източник. В тази книга се
съдържат някои части от скорошни (2009 г. – 2010 г.) сеанси, които показват
колко сложен е бил всъщност този процес на вземане на решение, който ги
е довел тук на Земята.

МАРИ

В своята техника за хипноза аз използвам един метод, при който карам

клиента си да се спусне плавно от един облак и да навлезе в подходящ минал
живот. Методът се оказа ефективен в 98% от случаите, така че го използвам
често. Докато се намираше в дълбок транс, Мари не пожела да се спусне от
облака. Вместо това тя пожела да се издигне от него. Когато се случи нещо
такова, аз позволявам на клиента си да прави каквото иска. Никога не зная
къде ще ни отведе това. Когато се издигна, тя се озова в черно пространство,
заобиколена от много звезди. „Виждам колко съм малка аз самата и колко
голямо е всичко наоколо.“ Тя изглежда се рееше, провесена в
пространството. „То е навсякъде около мен и аз се чувствам като част от
всичко това. Иска ми се да се приближа до звездите. Просто да се приближа
до най-близката звезда и да видя дали не мога да надникна във
вътрешността й.“

Д: В коя посока искаш да отидеш?

М: Звездата дойде при мен. Не се наложи аз да отида при нея. Тя е
точно тук. Аз гледам през нея и виждам вътрешността ѝ, предполагам.
Прилича на газове. На изпарения. Нищо не стои неподвижно. Само
изпарения, газове и цветове. Като оцветена в цветовете на дъгата вода,
като мазно петно върху водата. Вече не се намирам в чернотата на
небето. Сред цветове съм. Има само проблясващи светлини.
Д: Значи звездата изобщо не е такава, каквато си мислеше, че ще
изглежда?
М: Не, мислех си, че ще е като големите звезди и ще ме ослепи, но

21
 не е такава.
Д: Искаш ли да видиш дали тя има повърхност?
М: Чувствам, че е точно такава, каквато трябва да е, тъй като тя ме
обкръжава, обгражда. Просто се нося през газовете. А главата ми се
върти във всички посоки, така че мога да виждам зад себе си и
наоколо. Да видя дали мога да я видя отвън... но я виждам само
отвътре.
Д: Значи не е нужно тя да има твърда повърхност?
М: Не. Чувствам се много добре в нея. Аз съм едно с нея. (Смях) Не
се чувствам като да съм ѝ чужда. Тя ме приема като част от себе си.
Няма отхвърляне. Аз съм част от тази звезда и появата ми не я е
разстроила. Тя си продължава и аз съм просто част от нея. Никаква
структура. Никаква форма.
Д: Усещаш ли да имаш тяло или какво е усещането?
М: Обгърната. Чувствам се така, сякаш тя шумоли навсякъде около
тялото ми. Чувствам се много приятно, много доволна, много
олекотена... част от изпаренията. Провесена. Чувствам се провесена, а
може ли човек да чувства, че има тяло, когато е провесен? Чувства
единствено, сякаш виси. Тя е навсякъде около мен.
Д: Чувстваш ли се самотна?
М: Съвсем сама съм. Но не се чувствам така, сякаш съм сама, тъй
като съм с нея. Не се чувствам самотна.
Д: Имам предвид, че няма други.
М: Не, никой освен мен. Абсолютно никакви хора. Нито дори
мисълта за хора. Аз съм в космоса. Чувствам се едно с него. Не
отделна от него. Ако се опитам да се пренеса навън и да го видя, би
могло да се почувствам отделна от него. Не зная.
Д: Имаш ли някакво желание да правиш нещо друго?

Опитвах се да я накарам да продължи с историята.

М: Не, не изпитвам потребност да правя каквото и да било, освен да

бъда точно тук. (Смях) Не искам да ходя никъде другаде. (Смях)

Това можеше да продължи доста дълго, така че я придвижих напред до

момента, когато тя реши да напусне това място и да отиде на друго място,
което беше подходящо. Когато го направих, тя вече не беше в космоса. Видя
се да стои на една много висока скала. Скалата завършваше с издатина – къс,
който стърчеше над огромна бездна.

22
 М: Виждам какво има там долу. Сякаш виждам голям брой малки
мравки. (Смях) Възможно е това да са хора. Но са толкова мънички.
Виждам малки точки, които би могло да са дървета. Би могло да са
автомобили. Би могло да са хора. Те се движат, така че изглежда,
сякаш виждам нещо много отдалече. Мисля, че е възможно да се
намирам на върха на някаква планина... да. Не е страшно. Аз съм над
всички. Това вероятно са хора. Първото нещо, за което си помислих,
бяха мравки... малки мравки. Далече е. Д: Почувствай тялото си. Как
го усещаш?
М: Нямам чувството да съм в тяло.
Д: Искаш ли да останеш там, или искаш да излезеш?
М: Иска ми се просто да поостана там още малко, вместо да сляза от
планината. (Смях) Донякъде се чувствам така, сякаш съм на небесата,
сякаш земята е просто един малък, тънък слой, а и съм над всичко
останало. Така че сякаш всичко останало е около мен. Но имам
чувството, че съм по-скоро в небето, отколкото на скалата, върху
която съм. Имам чувството, че бих могла просто да политна оттам, ако
поискам.
Д: Никакви ограничения. Никакви отговорности. Пълна свобода.
(Да)

Реших отново да я придвижа, така че я накарах да напусне това място и да

отиде някъде другаде, където беше подходящо. Този път ни очакваше нова
изненада. Тя все така не беше във физическо тяло.

М: Прилича на гола скала. Няма трева. Няма цветя. Просто само скала.
Аз съм в гранита. В скалата има цветове. Има сиво и черно, но не виждам
никакви други цветове. Изненадана съм.
Д: Какво е усещането да си част от скала?
М: Същото онова усещане на обгърнатост, сякаш тя е навсякъде около
мен. Въпреки това аз съм свободна. Мога да стана и да отида където си
пожелая.
Д: Звучи сякаш можеш да бъдеш част от всичко.
М: Да. Не се чувствам отблъсната. Тя ме приема, подкрепя или
прегръща. Аз съм просто част от нея.
Д: Звучи сякаш можеш просто да си избереш всяка форма, която
поискаш да бъдеш, и да я преживееш. (Да) Това е интересно. Имаш ли
усещането, че научаваш нещо, когато се превръщаш в тези различни
обекти?
М: Чувствам се просто част от него и това ми носи утеха – че съм приета
и обичана, и част от него. Без разстояние между двете. Без разделение.

23
 Не отделеност, а отчетлива разлика в усещането, че си обгърнат. Когато
съм част от нещо, аз се уча да бъда едно с него, вместо отделна.
Д: Мислиш ли, че някой ден ще бъдеш във физическо тяло?
М: Не и ако не ми кажеш да го направя. (Смях) Да си в тяло е
ограничаващо. (Смях) Чувствам се обградена и имам усещането, че това
да му надяна тяло, би го заземило и откъснало от неспирния поток.

Отделих много време да я придвижвам, в опит да открия живот, който

бихме могли да изследваме. Вместо това тя продължаваше да открива себе
си като част от нещо твърдо: скала, дърво, цвете. Или се виждаше да
прелита от място на място, бидейки невидим наблюдател. Харесваше ѝ да
наблюдава хората в парка, както и животните и насекомите. Харесваше ѝ
свободата да идва и да си отива, когато си пожелае, без да има никакви
отговорности. Казваше, че само посещава всяко от местата, които виждаше;
то всъщност не беше нейният „дом“. Знаех, че в крайна сметка тя е влязла
във физическо тяло, тъй като аз говорех точно на едно такова тяло, което
лежеше на леглото. По едно време си помислих, че сме успели, но тя отново
се оказа наблюдател, наблюдаващ хората. „Не зная какво е усещането за
тяло. Дори нямам усещането, че го има. (Смях) Имам нещо като тегло, тъй
като съм на твърдата земя. Тревата ми е по-близка.“ Тя се чувстваше по-
скоро част от всичко и фокусирането върху самата нея само я объркваше.
Канех се отново да я придвижа, когато до нея се появи едно същество. Тя
се чувстваше добре с него, така че си помислих, че бихме могли да го
накараме да ни отговори на някои въпроси и да хвърли светлина върху това.
Много често, когато някаква същност се появи внезапно по този начин, тя
може да е водачът или ангелът пазител на клиента. Те могат да се появят по
какъвто си пожелаят начин, но обикновено се възприемат по
незаплашителен начин. Така че реших засега да следвам тази насока на
мисълта, вместо да призовавам ПС. Понякога тези същности могат да дадат
някои отговори.

Д: Попитай го: „Бродихме из няколко живота, в които тя не беше във

физическо тяло. Мари имала ли е други животи?"

Мари избра да отговаря, вместо да позволи на него да го прави, но

отговорите, които даваше, бяха важни.

М: Чувствам, че през по-голямата част от живота си съм била в

пространството, а не в тяло. Почти ми е чуждо да усещам „себе си“ и да
не бъда слята с всичко останало. Свикнала съм на пълна свобода... на
свободно реене. Не разбирам как мога да престана да бъда нищо, да се

24
 чувствам просторна и да съм обгърната от външното, и да започна да се
чувствам самотна и в тяло, и да трябва да съм някъде.
Д: Това първият й път в човешко тяло ли е бил? Какво казва той?
М: Каквото искаш да бъде. (Разсмяхме се.) Той казва, че трябва да
напусна небето и да се почувствам твърда, и да почувствам почвата и
земята под себе си. Нямам ясна представа какво е усещането за това.
Повече от това да съм част от изпарения и да съм част от нещо твърдо.
Долу на земята. Да докосвам земята и да усещам, че стоя върху нещо. Да
бъда неподвижна и да докосвам земята с ръце и да докосвам дърветата.
Д: Тя може да взема разни неща в ръце и да ги опипва и така да разбере,
че има истинско тяло. Това ли имаш предвид?
М: Да, така мисля. Трябва да сядам, да лягам и да се чувствам заземена.
А не искам това да ме ограничи до усещането, че съм затворена, тъй като
при другия имах чувството, че съм „едно“ с него и че се сливам с него.
Сега, когато се чувствам твърда, се чувствам отделена. Чувствам, че не
съм част от него. Навярно затова искам да бъда твърда. Мисля, че е добре
не винаги да се нося като пълен с хелий балон, който винаги се издига
нагоре и нагоре, и нагоре. Искам да имам нещо като връвчица, за която
някой да ме държи и която да завърже за нещо, така че винаги да мога да
стоя тук на земята, вместо да се опитвам да открия какво има „там горе“.
И да го считам за нещо добро, не за нещо ограничено. Нещо, което е
противоположно на реенето и което е също толкова добро, колкото
реенето. Само дето се чувствам толкова добре да се рея, вместо да стоя
тук. Свобода... навярно това е да имаш много от нея. Реенето ме кара да
се чувствам свободна.

Казах ѝ, че според мен тя може да има и двете. Може да се рее свободна

през нощта, докато спи, а след това да остава заземена през деня. По този
начин никога няма да загуби онази част.
Мари имаше сериозен физически проблем, който беше една от основните
причини за провеждането на сеанса. Върху по-голямата част от тялото ѝ се
беше развила екзема, която я измъчваше с постоянния сърбеж и парене,
свързани с нея. Тя я чешеше, докато не я разкървавеше. Лекарите не можеха
да направят нищо, освен да ѝ осигурят временно облекчение. Тогава реших
да призова ПС. Водачът ни бе помогнал, но чувствах, че той е ограничен по
отношение на това дали може да отговори на тези въпроси.

Д: Вярно ли е, че тя е имала много животи просто като форми и части

от неща? (Да) Това първият ѝ път във физическо тяло ли е?
М: Да. Приеми тялото. Приеми това тяло. То ти служи добре.

25
 Причината за екземата беше опит да докаже на себе си, че е физическа.
Екземата определено я караше да обърне внимание на тялото си, така че да
може да се увери, че е в тяло и че трябва да го приеме. Поработихме над
премахването на симптомите, като я накарах да осъзнае, че трябва да живее
тук и че това тяло ѝ беше необходимо. Тя повече не беше нефизически
наблюдател, а активен участник.

М: Зная, че съм заземена. Собствената ми тежест ще ме придържа към

земята. Заземена съм. Искам да опитам какво е усещането да съм на
земята, вместо през цялото време да съм във въздуха. (Смях) Да
почувствам какво е усещането да съм в тяло... а не постоянно да се рея в
някакви етери. Нямам нужда от нищо, за да се почувствам човешко съ-
щество. Аз съм човешко същество. Не съм разпръсната.

Това е един от основните проблеми, с които се сблъскват новодошлите. Те

никога преди това не са били в човешко тяло и се чувстват много
ограничени. Обикновено развиват физически проблеми и често
несъзнателно се опитват да разрушат тялото (чрез различни заболявания),
тъй като не искат да са тук. Основното, което трябва да разберат, е, че са
дошли доброволно в това важно време от земната история и че трябва да
останат, за да изпълнят своята задача, своята мисия. Няма кратки пътища,
освен ако не искат да рискуват да се върнат в отвъдното като провалили се.
Когато Мари отиде за първи път на красивата газообразна звезда, си
помислих, че е отишла на друга планета, но звездата нямаше форма, както
нямаше форма и Мари. Мисля, че това беше едно различно описание на
завръщането в Източника. То обикновено се описва като пребиваване в ярка
светлина или огромно слънце, но то винаги притежава красиви цветове. То
винаги ги изпълва с усещането за пълна любов и те не искат да си тръгват,
тъй като са толкова щастливи там. В крайна сметка те все пак започват
своето пътуване и е нещо обичайно първоначално да го изживеят като по-
прости форми на живот, като например скали, растения. Това им харесва
повече, тъй като един такъв живот е кратък и те могат да идват и да си отиват
доста по-бързо. И все пак това е началото на това да научат какво е
усещането за това, дори и да не им харесва да изгубят усещането си за
свобода.

26
 БЛЕЩУКАНЕТО
Друг подобен случай дойде от Хоуп, която прояви желание да участва в
демонстрацията за класа ми в Пърт, Австралия. Не беше само от
любопитство; тя си имаше някои физически проблеми. Толкова отчаяно
искаше помощ за левкемията, че беше готова да позволи на цяла стая с
ученици да станат свидетели на регресията. Когато започнахме сеанса, тя не
ме изчака да завърша с въведението. Вече описваше нещо необичайно. То ѝ
напомняше за покритите със сняг планини на Тибет. Описваше ги като
красиви, изолирани, притихнали и спокойни, величествени и могъщи.
Въздухът беше свеж и незамърсен. След това тя описа нещо във въздуха,
което беше напълно неочаквано. Разбира се, аз съм така свикнала с нео-
чакваното, че просто продължавам да задавам въпроси. „Въздухът е като
живи кристали, които са били оформени на малки парчета. Те са навсякъде
във въздуха, не в земята. Те са във въздуха. Аз ги дишам.“ Първата ми мисъл
беше, че би било невъзможно да се дишат кристали. „О, те са малки,
миниатюрни частици. Това е едно много красиво място, като друго
измерение. Намирам се толкова нависоко, че мога да виждам разни неща и
да ги проявявам и да ги проектирам към Земята. Лесно е. Това ми е работата.
Свързана съм с всичко, но за да проявявам това, не мога да говоря с хората.
Разбираш ли какво имам предвид? Някои неща трябва да бъдат научени.
Това в действителност е вмешателство. Е, тук, където съм, всъщност няма
никакви хора. Вместо хора... енергия. Няма да го повярваш.“

Д: Значи около теб няма други хора?

Х: Те са на Земята. Не мисля, че съм човек. Аз съм това блещукане.
Всъщност сега, като го спомена, тук има много същества. За хора ли
си мислех? Това не са хора. Те са ми колеги. Изградени са от малки
протонови неща. Д: Значи в действителност нямаш форма. Просто
се движиш? Така ли е?
Х: Да, мисля си всъщност, че проявявам. Проявявам ситуации, които
да възникнат на Земята. Всички ние правим това. Това е, с което се
занимаваме.
Д: Каза, че това ти е работата?
Х: Да, но трябва да сляза. Решила съм да сляза и да бъда един от тези
хора, тъй като ние проявяваме. Всички ние правим... блещуканията.
Има много такива. След това те слизат, тъй като ти го създаваш, ти го
доставяш, ти го закотвяш. Закотвяме го на Земята.
Д: Колегите ти също ли ще слязат?
Х: Въпрос на лична преценка. Въпрос на личен избор. Тук трябва да
27
 има някой, който да поддържа енергията, нали разбираш? Някои
блещукат долу. Аз съм една от тях.
Д: Защо си решила да слезеш, след като си била така щастлива
там?
Х: Хрумва ми думата „дълг“. Защото всички ние играем своите роли.
Ние знаем своите роли. Всички ние ги знаем. Аз слизам. Става ли?
Д: Както решиш, но ми се струва, че всъщност не ти се иска да го
правиш. Така ли е?
Х: Ти ме разбираш добре.
Д: Проявяваше емоция, която показваше, че всъщност не ти се
искаше да слезеш.
Х: Не е въпрос на желание. Става въпрос за това какво ще бъде
направено.
Д: Някой казва ли ти какво трябва да направиш?
Х: Това не се прави насила. Нещата не стоят така. Тук няма някакъв
училищен преподавател. Ние се срещаме, знаем, решаваме. То просто
е или ще слезем долу.
Д: Кажи ми какво се случва, когато решиш да слезеш долу.
Х: Ами, Земята е много, много различна. Къде е любовта?
(Озадачено) Не разбирам. Всичко е толкова плътно. Не можем да
дишаме кристали.
Д: Не, там няма никакви кристали, нали?
Х: Всичките са укрити. Грубо е... а хората са... Ще ти кажа нещо.
Искаш ли да чуеш това? Тук долу, където съм аз, те не вярват в
блещукането. (Ние и двете се разсмяхме.) Ако говориш за
блещукането, тялото ти бива разпорено ето така... разцепено от
единия край до другия. Не говори за блещукането. (Тя постави пръст
на устните си и издаде шъшкащ звук.) Знаеш ли какво правят те с
хората тук? (Тя започна да плаче.) Разкъсват ги. Не разбират какво е
било вложено в създаването на физическото тяло. Просто го
разрушават и нямат връзка с блещукането. Трябва да открия място,
където имат връзка.

Очевидно, когато тя е решила да дойде на Земята, е било време, когато са

съществували много предразсъдъци по отношение на хората, които са били
различни. Като чиста, невинна душа тя не е осъзнавала каква опасност е
криело това да каже на хората откъде е дошла.

Х: Не знаех, че това ще се случи. Ние се срещаме тайно на малки

групи. Ако ни открият, всички тук вътре... просто става (Придърпващ
шум) бързо.

28
 През целия този сеанс Хоуп правеше много жестове с ръце, които жената,
която записваше, не можеше да опише, тъй като не ги виждаше. Искаше ми
се да бях имала видео камера. Жестовете изглежда се отнасяха до някакъв
вид мъчение. Тя правеше разсичащи движения по дължината на предната
част на тялото си и през гърлото си. Също така някакъв вид разкъсване на
тялото си. По време на сеанса тя всъщност сякаш не искаше ясно да покаже
това, което ѝ се беше случило, докато е била във физическия свят. Но по
движенията и емоциите ѝ можех да заключа, че е била измъчвана и убита
заради вярванията си. ПС явно мислеше, че е по-щадящо спрямо нея да
разкаже историята, без да навлиза в подробности. Това беше много по-
милостиво спрямо Хоуп. Мога само да си представя как това трябва да се е
отразило на една нежна, чиста душа, идваща на Земята за първи път, чието
единствено желание е било да помогне на хората. Това трябва да е било
напълно неочаквано за душа, идваща директно от място на божествена и
безкористна любов. Мястото на блещукането.

Д: Когато слезеш долу, във физическо тяло ли си?

Х: О, да, защото трябва да си в такова. Там долу трябва да имаш тяло.
И те причиняват тези неща на тялото. А тялото е плътно, тежко като
олово.
Д: Това не е комфортно, но ти си избрала да влезеш в тялото, така
че да можеш да свършиш определена работа. Така ли е?
Х: Да, за миг забравих. Целта е да се разкаже на хората за
блещукането. Ще ти кажа за какво става въпрос. Става въпрос за това,
че горките хора на Земята са били откъснати от това. Всичко е
обхванато от плътен страх. Нашата работа е да разпръснем страха и
наистина да ги свържем с блещукането. Откъдето те са дошли. И
възможностите варират, тъй като блещукането може да бъде пони-
жено, за да се прояви. Но това не е така лесно, както си мислех. Тъй
като съм нямала ограничения, не, нямах. Те го нашепват по вятъра.
Подшушва се, но ти не знаеш, нали? Така че възниква въпросът: как
да го направим? Как да свърша онова, което съм дошла да свърша?
Как? Търся отговор. Понякога си мисля: „Какъв е смисълът?“ Тук
няма добро.
Д: Но ти знаеш, че те не са такива. Има такива, които ще чуят.
Х: Не с тях трябва да се справяш. Те също идват от блещукането. Те
работят. Говоря за онези – толкова многобройни – които са забравили
откъде са дошли. Своята връзка, своята сила и своята красота. Толкова
е тежко това, че забравяш.
Д: Има ли начин да им се помогне да си спомнят?

29
 Х: Това е причината да съм тук. Стремя се – мисля, че се провалих –
да призова долу повече блещукания. Да призова долу повече
блещукания, така че енергията да се натрупа. Това се случва сега...
повече светлина. И повече записване.
Д: Какво имаш предвид под записване?
Х: Повече са били призовани да се включат.
Д: А как стоят нещата с онези, които вече са били тук на Земята?
Те способни ли са да правят тези неща?
Х: Те блещукат тук като хора.
Д: Значи искаш да кажеш, че те всички са забравили?
Х: Мисля, че става въпрос по-скоро за мен. Мисля, че аз съм
забравила. Щеше ми се да не е така, но да, определено става въпрос за
мен, тъй като има много други, които виждам сега; много други, които
вършат своята работа. Мнозина са забравили. Мнозина не са. Аз съм
една от тях и чувствам, че нищо не съм свършила. Не съм успяла.
Д: Но ти знаеш, че когато се озовеш във физическото тяло, нещата
са различни.
Х: Не и за някои хора... за мен.
Д: Когато си във физическо тяло, започваш да живееш живота на
обикновен физически човек.
Х: Това очевидно е така, за голямо мое съжаление.
Д: Мислиш ли, че има начин да бъдат върнати спомените на това
физическо тяло, чрез което говориш?
Х: Това би било най-голямото ми желание.
Д: Осъзнаваш ли, че говориш чрез физическо тяло?
Х: Да, и то изпитва болка.
Д: Защо тялото изпитва болка?
Х: Тъга... поради пълна тъга от това, че е забравило каква работа е
дошло да свърши. Пълна тъга.

ПС каза, че тъгата се дължи на това, че Хоуп не прави онова, което е дошла

да направи. Тя бе забравила и това предизвикваше болката в тялото ѝ.
Поговорих с ПС относно възвръщането на тялото към пълно равновесие и
хармония, така че тя да може да си свърши работата. Казах му: „На съзна-
телно ниво тя не знае, че е прекъснала процеса.“

Х: О, тя е доста умна. Доста добре го осъзнава. Скоро ще ѝ

просветне.

У нея също така беше налице голям страх, произтичащ от миналите ѝ

животи, когато е била брутално наранена.

30
 Х: Има слоеве и слоеве, и слоеве от животи на присмех, болка,
унижение.
Д: Защо е избрала да има животи на болка и унижение?
Х: Заради каузата. Забравила е как да използва енергията, която е
изгубена на планетата. Мисля, че тя позволява на другите да я
възпрепятстват.
Д: Кои са другите, на които тя позволява да я възпрепятстват?
Х: Мисля, че църквата и този Бог, и всичко това, което е струпано
върху нея. Върху нея е струпано твърде много и я възпрепятства. Това
са книги. Това са просто книги с неправилно знание. Това са само
думи.
Д: Ние можем просто да ги отхвърлим. Тя повече не се нуждае от
тях.

Положих доста труд, карайки я да визуализира как премахва книгите и

слоевете и ги отхвърля. Въздействах ѝ също така чрез редица внушения, за
да възвърне увереността си като осъзнае, че в този живот няма да ѝ се случи
нищо, ако избере открито да изрази вярванията си. Всичко беше свързано с
миналите ѝ животи и нямаше нищо общо с настоящия. Подсъзнанието ѝ се
съгласяваше с мен и аз си мислех, че бележим напредък.

Х: Малко е объркана, тъй като, когато работеше на духовен план

самостоятелно, тя разполагаше с всичко необходимо и беше сама, и беше
щастлива да е сама като блещукане. Като човек, тя стои сама. Тя
продължава да се придържа към усамотение. За нея би било много по-
добре да работи в групи, така че да получава подкрепа. Свикнала е да
бъде блещукане – съвсем сама, във великолепно уединение. Иска ми се
да ѝ кажеш, че на Земята не е същото. Че човек не може да оцелее, ако се
изолира. Не обичаме да критикуваме, но това представлява провал, ако
можем да употребим тази дума. Тя трябва да бъде сред хора, а вместо
това се е укрила. В група тя няма да е сама.

Тогава зададох „вечния“ въпрос: Какво е предназначението на Хоуп? Какво

са искали тя да свърши?

Х: Ако само можеше да има вяра в себе си и в работата си, и във

времето, прекарано в самота, вместо толкова много да се тревожи какво
ще кажат останалите. Тя се опитва да бъде нормална. Голяма, голяма
грешка. Тя никога няма да е нормална. Искаш да работиш, а повечето от
хората в тази стая не са нормални.

31
 Д: Ти знаеш, че в тази стая има и други (моя клас)? (О, да) Много от
нас не са това, което считате за нормално?
Х: Никой тук не е нормален от човешка гледна точка. Не влагам
абсолютно нищо обидно в това. Казвам го с най-голямо уважение. Тя се
нуждае от подкрепа. Както в предишните времена. В това ѝ е проблемът.
Тя е надрасла църквата, но църквата все пак ѝ осигуряваше група. Сега
си няма група.

През цялото време, докато тя продължаваше да споменава „блещукането“,

аз си мислех, че това е просто друга дума за духовната форма и за начина,
по който са изглеждали в този друг свят.
След това се фокусирахме върху физическите проблеми, които тя имаше –
левкемия и тумори в гърлото.

Х: Тя не искаше да е тук. „Какъв е смисълът?“, казваше си тя тайно.

Д: Тя просто реши, че не иска да е тук ли?
Х: Не, не, не, не, не. Тя видя какво се случва и започна да изпитва
болка от това, но под всичко това блещукането не блещукаше.
Разбираш ли какво имам предвид? (Да) Тя реално е тук. И когато си
спомни блещуканията, мисля, че ще поиска да е тук.

Физическите ѝ проблеми бяха възникнали вследствие на това, че тя повече

не искаше да бъде тук. Беше разочарована от работата си и от избора си на
кариера. Искаше да помага на хората, но не мислеше, че се получава. Освен
това тя дотолкова се беше посветила на съпруга си, че вече не живееше
собствения си живот. „Тя живее нечий друг живот.“ Трябваше да живее
собствения си живот. Съпругът ѝ би се съгласил с това. Когато всичко бе
договорено, ПС започна да работи изключително бързо по премахването на
физическия проблем – левкемията. То просто направи бързо движение над
тялото, сякаш изхвърляше нещо, и обяви: „Готово!“

Х: Беше мисловна отрова.

Д: Защо я е развила в лимфните жлези?
Х: Омраза към ситуацията си.
Д: Създавайки такъв голям брой бели кръвни телца, тя е
разрушавала тялото си.
Х: Да. Къде е радостта? Къде? Не е честно.

Подчертах, че сега тя би могла да внесе радост в живота си. А ПС отново

каза, че тя не трябвало да стои сама толкова много. Не трябвало да работи в
уединение. Открих, че много хора, които представляват втората вълна от

32
доброволци, не желаят да са сред хора. Предпочитат да работят и живеят в
уединение. Но именно в това е парадоксът. От тях се очаква да помагат на
хората, като разпространяват енергията си, но повечето от тях не харесват
хората. Така че предпочитат да са сами, като така осуетяват целта си.
Хоуп започна да кашля и аз попитах за гърлото ѝ. Тя имаше израстък там.
Те казаха, че той се дължи на това, че е изпълнена със страх и той се беше
загнездил там. Страхувала се да говори заради несъзнателните спомени за
онова, което се било случило, когато в други животи действително изразя-
вала вярванията си. ПС каза, че израстъкът е твърд като кокал. Бил там от
дълго време и се бил калцирал. След като го проучи, то го строши на две,
като орех.

Х: Орехът е строшен на две. Стопява се. На никого не му е лесно да

казва истината. Тя няма да се страхува. (Левкемията, лимфните жлези
вече бяха оправени. Болестта вече я нямаше.)
Д: Когато тя отново отиде при своя лекар и си направи изследване
на кръвта, той ще забележи ли разликата?
Х: Да. А тя ще бъде ли в състояние да му каже защо? Отначало ще ѝ
бъде трудно да му каже.
Д: Но той ще забележи, че нещо е различно.
Х: Той ще каже: „Спонтанни ремисии наистина се случват.“ Един
ден тя ще му предложи лечение.
Д: Приключи ли с работата върху тялото на Хоуп?
Х: Това вече е направено. Докато тя се движи и избира посоката си,
тялото ѝ ще се движи и ще избира заедно с нея. Ние ѝ даваме
информация. Свободна воля. Тя трябва да вярва. Блещукането ще ѝ
хареса. Гласът ѝ ще придобие красив ритмичен тембър, на който ще
се наслаждаваме. Тя трябва да желае да бъде тук. И сега вече ще по-
желае.
Д: Нали знаеш, обикновено аз трябва да те помоля да се появиш, но
ти си било тук през цялото време, нали? (Смях)
Х: Не трябваше ли да съм тук?
Д: О, не, няма проблем. Ти си знаело от какво се нуждаят
учениците, които са тук. Явно понякога можеш да се появяваш
мигновено, когато е важно.
Х: Но също така зависи и от това над кого работиш.
Д: Значи не беше необходимо тя да преживява отново всички онези
болезнени минали животи, нали? Това с нищо нямаше да ѝ помогне.
Само толкова, колкото да разбере, че именно това е причинявало
проблемите ѝ.
Х: Да. Може да забележиш, че в тези сеанси ще настъпи ускорение,

33
 тъй като времето, такова, каквото го познаваме, се променя.
Д: Значи сеансите ще протичат по-бързо и ще достигам до
същността на проблема по-бързо?
Х: Би могла. Някои, да.
Д: Винаги зависи от човека. (Да)
Х: Тази работа е толкова важна. И да имаш намерението на
блещукането, за да донесеш рая на Земята. Колко е красиво да знаеш,
че когато вечер си легнеш, с работата си ти си довел част от
блещукането... рая на Земята. Питаме ви: „Какво по-голямо
удовлетворение от работата би могло да съществува?“ Тъй като с
всеки човек, когото излекувате, Земята става по-светла. Благодарим
ви за работата ви. Изпращаме ви блещукането. Благодарим ви. Ценим
ви високо.

Така че в този случай си мисля, че блещукането означаваше или

Божествения Източник, или духовния свят, особено когато тя спомена за
това как диша кристалите. Така или иначе, то означава изходната точка за
някои души, които правят първото си пътуване до Земята. Те идват с най-
добри намерения, но когато се озоват тук, откриват, че не е толкова лесно,
колкото са си мислели, че ще бъде.

34
 Глава 3.
Едно енергийно същество
Основният мотив на Луиз да дойде за сеанс беше да открие причината за
страха от загуба, който явно я е спохождал през целия ѝ живот. Тя сякаш
постоянно търсела своите хора. Искала да узнае как може да ги открие и да
се свърже с тях (които и да се окажат те). Ангажирала се активно с
метафизични групи и учения и научила доста. Въпреки това в живота ѝ все
още съществуваше тази зейнала яма, която тя се опитваше да запълни.
Усещането за празнота, нещастие и загуба, което нямало логическо обясне-
ние. Разбира се, ние очаквахме да открием отговорите в нещо, случило се в
някой минал живот. Но ПС имаше нещо друго предвид. Не забравяйте, че то
притежава логика, която ни е напълно чужда, тъй като то вижда по-голямата
картина на нещата.
Когато Луиз излезе от облака, видя странен пейзаж. Теренът беше изпълнен
само с назъбени върхове – някои много високи, други ниски. Цялата земя
беше изпълнена с тях, нищо друго. „Те са светлокафяви и блещукат, сякаш
са кристали. Целите назъбени и остри.“ Зачудих се как някой би могъл да се
движи и да върви по такава повърхност. Тя обясни, че не стои на земята, а
лети, носи се и гледа надолу към тях. „Върховете са твърде остри. Всичко е
твърде остро. Сякаш кристалите са върхове върху другите върхове и имат
същата форма като назъбените върхове. Те са дълги и блестящи и заострени.
Някои са съвсем дребни, а други – по-големи. Има много светлинни
отражения, подскачащи навсякъде. Някои от върховете са толкова високи,
че са почти изцяло в облаците.“
Помолих я да почувства тялото си, как усеща себе си. „Предполагам, че
трябва да имам тяло, тъй като не ми се иска да стъпя върху онези остри
върхове. Имам някакви усещания.
Усещам топли точки и студени точки, усещам бриз и усещам, че виждам.
Сега фокусирам вниманието си, за да надникна между върховете и
кристалите. Вгледам ли се по-отблизо в повърхността, виждам, че не е
неподвижна... има някакви неща, които се движат. Донякъде приличат на
късчета от облак, само че не са бели или сиви, и блестят по-силно. А когато
се движат, сякаш се носят насам натам и променят формата си, но не са
облак. Когато отначало се приземих тук, си помислих, че е празно, но
виждам, че не е. Те са почти като топки, които блестят. Нямат определена
форма и могат да се търкалят покрай и между нещата, но могат и да се носят.
Приличат на топки, но някои от тях са съвсем дребни, а други са големи и
нямат определена форма. Донякъде приличат на облак, с тази разлика, че
облаците са по-тънки.“
35
 Д: Това единствените форми на живот, които засичаш, ли са?
Л: Не. Всъщност има някакви дребни, дребни нещица, които лазят
по повърхността. Навсякъде има движение.
Д: Мислиш ли, че тези топки са съзнателни същества, които биха
могли да знаят нещо?
Л: Да, те знаят разни неща. Донякъде ми напомнят на вътрешни
сапунени балончета. С тази разлика, че всички те са с различна форма
и размер... обединени.
Д: А какво ще кажеш за себе си? Мислиш ли, че изглеждаш като
една от тях?
Л: (Смях) Точно това се чудя. Без съмнение мога да се нося и да
променям местоположението си. Не мога да усетя на какво приличам.
Усещам нещата като топли и студени. Мога да променям формата си...
мога да променям размера си така лесно, сякаш е нищо работа.
Останалите се носят наоколо или пълзят. Някои от тях са толкова
близо до повърхността, че практически са върху нея. Не зная дали съм
като тях или не.
Д: Можеш да разбереш. Информацията е там. Ти като останалите
ли си? (Не) С какво си различна?
Л: То е като по-проста форма на живот... то е преход. Не е като тяло.
Но не е и чиста светлина. А аз просто поспрях тук и изобщо не
приличам на него. (Внезапно озарение.) Аз съм на мисия! Това е като
място за почивка. То е междинно място. Аз пътувам към дома... а това
е просто място за почивка.
Д: Ти си по-еволюирала, а те са по-прости? (Да) И според теб ти
пътуваш към дома си? (Да) Какво имаш предвид?
Л: (Шептейки) Това е мястото, където живея.
Д: Ти си била някъде другаде? (Да) Разкажи ми за това.
Къде си била?
Л: На Земята. А сега се завръщам там. Ето защо съм на това място за
почивка, преди да се завърна у дома, за да се пречистя. Приключих
работата си на Земята.
Д: Радваш ли се да се махнеш оттам?
Л: Не, липсва ми красотата ѝ, но не искам да се връщам там. Липсва
ми домът ми. У дома... няма нищо назъбено. Няма нищо остро. Всички
ние знаем. Всички ние обичаме. Домът ми липсва, но не ми е
неприятно да съм на това място. Това е просто място, на което да
поспреш. Не зная защо точно спрях тук, освен може би да задоволя
любопитството си. Не знаех, че съществуват такива места. Нали
знаеш, че на Земята ги наричат „амеби“. С тази разлика, че някои от

36
 тях са много малки, а други са огромни и притежават интелект. Могат
да се сливат една с друга. Могат да променят формата си. Могат да
нарастват. Могат да се свиват. Донякъде е хубаво да си такъв. Може
би това е причината, поради която на Земята толкова много обичам
водата.
Д: Но е хубаво просто да бъдеш нищо за малко, нали?
Л: Да. Определено е хубаво.

Реших да сгъстя времето и да я придвижа напред до момента, в който тя се

връща у дома. Попитах я какво е там.
„Наистина е много красиво и сияйно и много неща са сини и зелени, и
златни.“

Д: Обекти или просто цветове?

Л: Ами, обектите са цветове. Всички те могат да бъдат докоснати и
почувствани, така че няма разлика. Притежават монолитност, но също
така можеш да минеш право през тях, но пък съдържат и всякакви
пространства. Могат да направят кораб, който може да пътува много
надалеч и който е изграден от специална светлина. Можем също така
да правим различни красиви неща, ако имаме спомени за местата, на
които сме били, и творим.
Д: Трябва да имате спомени, преди да можете да сътворите нещо?
(Да)

Тя се дивеше и благоговееше пред великолепните неща, които виждаше да

се творят. Въздъхна дълбоко. „Тук е толкова безопасно и красиво. Липсваше
ми.“ Тя се разплака.

Д: Но ти отиде на Земята с някаква цел, нали?

Л: Ние искахме това и всички ние отидохме на онова красиво,
красиво място. Бихме желали те да знаят това, което ние знаем, и да
чувстват това, което ние чувстваме.
Д: Но ти знаеш, че когато хората дойдат на Земята, те забравят,
нали така?
Л: Някои от тях забравят. Някои от тях – не.
Д: По-лесно ли е, когато забравят?
Л: Не, по-тежко е, защото така биват погълнати от всичко.
Страдат и засядат. Не, по-лесно е, когато си спомнят. Ако са
достатъчно смели да разкажат на хората... но някои от тях се плашат.
Някои от тях знаят, че няма да им повярват, а някои от тях просто
забравят. Но там е толкова красиво и, знаеш ли, ние също така ходим

37
на Земята и се наслаждаваме на онези места, така че да насъберем спо-
мени, така че да можем да бъдем по-креативни, за да можем да
направим повече за другите.
Д: Значи вие трябва да отидете и да поживеете във физическия
свят, за да имате тези спомени? (Да) Без това вие не бихте могли да
творите? Това ли имаш предвид?
Л: Можем да творим. Това е, което ние сме. Ние сме творци на
светлината, но същевременно можем да се обогатим също толкова
много и от планетата като цяло. Разбираш ли, всичко там е свързано.
Нещата не стоят така, както хората си мислят. На Земята хората
приемат това, но има различни планети, които не са същите. На тях
всеки знае, че е лесно да пратиш посланията. Че е лесно да се свър-
жеш. Че е лесно да продължиш. Че е лесно да пътуваш. Че е лесно.
Д: Тъй като не са забравили какво трябва да правят. (Да)
Но не е ли това част от изпитанието – да забравят, когато дойдат
на Земята?
Л: Не. Всъщност вярвам, че когато издигнем съзнанието им на
Земята още и още, и още, те ще си спомнят. Това е, което всички ние
искаме да направим за тях там. Така че да могат да се учат един друг
по-добре, така че да не трябва да страдат, за да научат уроците си.
Това не е необходимо. Именно така е ставало досега, но не е нужно
това да продължава.
Д: По-лесно е човек просто да си спомни, без да се налага да страда.
Това ли имаш предвид? (Да) Но хората не се вслушват, нали?
Л: Не, не винаги.
Д: Знаеш ли, че говориш чрез тяло, което в момента живее като
Луиз?
Л: Да. Но това е моят дом в този живот.
Д: Чудех се дали това е било, преди тя да влезе в тялото на Луиз.
Л: Това е както преди, така и след това.
Д: Значи когато приключи тук, тя ще се върне на същото място?
(Да) Но ако тя се е чувствала толкова щастлива там и ако там е
толкова красиво, защо е решила да се върне като Луиз?
Л: Преди Луиз тя изрази доброволно желание да отиде на Земята.
Д: Значи се е връщала отново и отново.
Л: Да, но Луиз е последната. Зная това. Тъй като след Луиз всичко
приключва и тя ще може отново да си отиде у дома, точно както аз
съм си у дома.
Д: Значи мислиш, че дотогава тя ще е приключила всичките си
уроци?
Л: На Земята, да... не абсолютно всички уроци.

38
 Д: Идвайки, тя знаеше ли, че това ще ѝ е последният път? (Да) Било
е трудно, нали? (Да) С определена цел ли е създала тя тези
трудности?
Л: С цел да стане възможно най-цялостна.
Д: Какво имаш предвид?
Л: Когато тръгнем от това място на светлина и напуснем тази
галактика, както ние я наричаме, и отидем в други цивилизации, както
те биха могли да бъдат наречени, тогава ние поемаме част от тяхната
карма. И тогава приключваме цялата си човешка карма от това
пътуване.
Д: Значи Луиз е била и на други места, освен на Земята, и казваш,
че поемате карма и от други места?
Л: Кармата, която Луиз приключва, е само от човешкия ѝ живот.
Д: Значи е време тя да завърши тази глава? (Да) Научила е всичко,
което може да научи в тези животи.
Л: Не само е научила, но е и допринесла. Тъй като целта на
пътуването беше да допринесе.
Д: Какво е трябвало да допринесе?
Л: Да научи хората как да мислят... да научи хората как да обичат...
да научи хората как да се грижат един за друг... да научи хората как
да имат вяра... да научи хората как да творят мир... да научи хората
как да преодоляват болестите... да научи хората да бъдат свързани с
природата... да научи хората, че същината на отчаянието е
свързаността... да научи хората, че те могат да бъдат един с друг в
хармония... да научи хората, че войната е нещо, което може да сложи
край на живота.
Д: Това са все прекрасни неща, но когато дойдем на Земята, това
става трудно, нали?
Л: Така е. Но има толкова много от другите. Разбираш ли, някои от
нас забравят, но другите не са нас. Тези са нови. Те просто учат.
Различни нива. Различни неща за допринасяне... различни уроци за
научаване. Някои пък са от различни области... някои са имали повече
човешки животи. Всъщност, дошли са и други, от други галактики.
Д: А има и такива, които са се връщали отново и отново, и отново?
(Да) Те ли са тези, които са по-заседнали в колелото на кармата?
Л: Да. И именно затова „външните“ идват да им помогнат. Много
хора искат да им бъде помогнато, но напъхват себе си в собствените
си кутии. Те знаят, че искат да им бъде помогнато; но просто засядат
твърде много в собствената си гледна точка. До такава степен засядат
в ограниченията си от този момент във времето и в телата си, че не
вярват, че имат и нещо друго. Искат да им се помогне, без да направят

39
 нещо различно. Мислят си, че това е всичко, което съществува –
тялото или тази храна, или това място, или този изглед. Луиз също
засяда понякога. Тя имаше и други животи, които също си спомняше.
Този път тя дойде, за да си спомни коя е и какво може да направи.
Върши добра работа, но не толкова добра, колкото би ѝ се искало.

***

Явно някои от доброволците са доста стари души, които са решили да

дойдат тук и също да помогнат. Те изглежда също са нови по отношение на
земните вибрации и това им е причинило проблеми. Едно от основните
неща, по които те могат да бъдат различени от новодошлите, е това, че имат
повече опит. Въпреки това Луиз призна, че всички те трябва да работят
заедно, за да помогнат на онези от Земята, които са „заседнали“.

40
 Глава 4.
Наблюдателят става физически
Пола беше избраната за демонстрацията в един от класовете ми по хипноза
в Арканзас. Никога не зная как ще се развият тези сеанси, тъй като хората са
в ситуация на „златна рибка в аквариум“, където всички наблюдават. Това
би могло да ги смути и изнерви, а това би могло да повлияе на резултата.
Работата ми винаги е да ги накарам да се отпуснат, така че да навлязат в
транс, без да се чувстват изложени на показ. Демонстрацията винаги се
прави в последния ден от курса, а до това време повечето от учениците са се
опознали един друг. Така че те не се чувстват така, сякаш трябва да се
представят пред група непознати. Възхищавам им се за това, че поемат този
риск, тъй като уважавам чувството им за уязвимост. Това винаги е едно
приключение, тъй като никой не знае какъв ще бъде резултатът. По някакъв
начин обаче всеки път нещата се развиват идеално. Предполагам, защото са
под „техен“ контрол.
Пола не изчака да завърша с въведението. Тя вече беше в друг живот,
когато я помолих да намери някое красиво и спокойно място. Разбрах, че
това не е типичното красиво място, веднага щом започна да го описва. Тя
видя океан и кристален купол на брега. Нарече го свой „дом“ и куполът се
отвори при влизането ѝ, разкривайки прозрачни стени, през които можеше
да се вижда. Попитах я какво има в кристалния купол. „Всичко е в центъра.
Кръжи в кръгове. От центъра всичко излиза навън, описвайки спирала от
външната страна на купола по посока на центъра, където седя. В центъра на
купола е центърът на всичко. Именно там идва енергията.“

Д: Енергията се фокусира там, в центъра на стаята? (Да) Откъде

идва енергията?
П: Отвътре! Той просто я генерира. Жив е.

Тя каза, че живее на това място сама. Когато я попитах за тялото ѝ, каза, че

не вижда тяло. Виждаше себе си като светлина. Тъй като била в светлинно
тяло, нямало нужда да консумира нищо, така че тя каза, че просто
съществува на това място. Наоколо нямаше други същества.

Д: Като генерираш тази енергия, какво правиш с нея?

П: Ходя навсякъде. Мога да обиколя планетата.
Д: Значи не си ограничена до това място. (Правилно) Излизаш ли
извън този кристален купол?
П: Да, излизам. Мога да излизам. Обикалям около него. Изглежда
41
 просто съм тук.
Д: Щастлива ли си там?
П: Самотна съм. Няма никой друг.

Тя не можа да си спомни как първоначално се е озовала на това място, но

знаеше, че е била там от дълго време. „Аз го създадох.“

Д: Как си успяла да го създадеш?

П: Не помня. Не виждам нищо.

Това явно нямаше да ни отведе доникъде, така че реших да я придвижа.

Въпреки че на подобно място не би трябвало да съществува време, аз я
накарах да се придвижи напред, за да види дали изобщо някога настъпва
момент, в който тя не е сама там. Когато я помолих да се придвижи, тя не
можа да види нищо. Беше празно. Така че я накарах да се придвижи към
време, когато повече не ѝ се налага да бъде на това място. Когато я попитах
какво вижда, тя започна да описва някаква хаотична сцена. „Битки... война...
коне и мечове и ожесточени битки.“ Тя не беше част от войната, просто я
наблюдаваше. „Коне... много хора на коне... битки... война... копия и мечове
и ужасни битки. Наблюдавам ги.“

Д: Как те кара да се чувстваш това?

П: Не мога да го понеса. Наблюдавам. Предпочитам да наблюдавам,
тъй като не искам да пострадам. Не мога да го спра. (Тя започна да
плаче.) Толкова много страдание!

Тя продължи да плаче, тъй като се чувстваше безпомощна да направи

каквото и да било. Уверих я, че няма нищо лошо в това да се разчувства. И
я придвижих напред, за да видя какво ще се случи. Когато го направих, тя се
оказа във физическо тяло за първи път по време на този сеанс. „Вървя... го-
рещо... горещо е... пустинята.“

Д: Защо си дошла във физическо тяло?

П: За да се уча. Трябваше да престана да бъда наблюдател.
Д: Някой каза ли ти да направиш тази промяна?
П: Беше мой избор. Трябваше да се уча. Така че сега просто вървя
през пустинята. Просто се опитвам да намеря място, където да си
почина.“

Имаше чувството, че е била там в пустинята от дълго време. И отново

имаше усещането, че си няма дом. Просто търсеше място, където да си

42
почине, беше много изморена. „Вървя от дълго време... мисля, че ще умра.
Не мисля, че ще оцелея. Чувствам се уморена и слаба.“
Сбих времето и я попитах: „Намираш ли място, където да си починеш?“ Тя
се видя да върви по улиците на някакъв град, в който имаше много хора.
Видя, че е мъж, и докато той вървеше по улиците, някой го сграбчи и го качи
на коня си. Знаеше, че е в беда. „Аз се съпротивлявам. Качват ме на кон.
Отвеждат ме. Отвеждат ме бързешком. Изглежда, че отново се връщам в
пустинята. Излизаме от града. Излизаме... не отново... Той ме води към
дюните. В безсъзнание съм. Той ме удари по главата.“

Д: Какво се случва, след като той те отвежда в пустинята?

(Пауза) Можеш да видиш това като наблюдател, ако искаш.
П: Изглежда, че вече не виждам. Мисля, че може и да съм мъртъв.
Мисля, че може да ме е убил, когато ме удари по главата. Тялото ми
беше мъртво, още докато бях на коня. Не виждам нищо.
Д: Той защо те заведе там?
П: Не ме искаше там.

Тя не можа да намери повече отговори, но аз знаех, че сега, когато вече

беше извън тялото, ще успеем да разберем всичко. „Можем да намерим
отговорите на тези неща, защото сега, каквото и да се е случило, вече се е
случило. Ти си от другата му страна.“

П: Радвам се да съм извън тялото.

Д: Но ти каза, че си дошла в тялото, за да се учиш. Мислиш ли, че
научи нещо?
П: Толкова е кратко. Всичко там беше толкова кратко. Когато бях
наблюдател, беше по-дълго. Това е кратко.
Д: Какво искаш да правиш сега?
П: Много ми се иска да си почина. Това беше травмиращо.

Тъй като това беше демонстрация пред клас, знаех, че няма да имам
толкова много вземе за изследване, така че я накарах да напусне сцената и
призовах ПС. Попитах го защо беше избрало Пола да види тези два живота.
„Първия, в който тя беше енергия и наблюдател. Онзи, в който тя живееше
в кристален купол и генерираше енергия.“

П: Беше прост.
Д: Не беше човешки, нали? (Не) Защо искаше тя да научи за този
живот?
П: За да се свърже с единството. Това беше нейното начало.

43
 Д: Но тя беше самотна през този живот.
П: Да. Беше спокоен. Искахме тя да си спомни, че е едно с всичко.
Искахме да си спомни, че човек никога не е сам.
Д: Защо за нея е важно да знае това?
П: Просто... Просто. Тъй като всички сме еднакви. Тя си мисли, че е
специална. Ние всички сме еднакви. Ние всички сме специални.
Понякога тя забравя това.
Д: Преживяла е някои много тежки моменти през този живот,
нали? (Оооо, да!) Но е оцеляла.
П: Да, така е.
Д: Защо са ѝ се случили тези неща?
П: Тя искаше да отиде там. Всеки живот бе избран от нея, за да се
учи. Всеки.
Д: Дори когато животът е труден?
П: Да, това са само илюзии.
Д: След това ти ѝ показа живота, в който тя беше в пустинята.
Тогава тя беше в човешко тяло. (Да) Защо ѝ показа този живот?
П: За да ѝ покажа колко тежък може да стане животът. Глад и самота,
и горещина... всичко. Всички основни екстремни състояния, които
тялото може да понесе.
Д: Защо искаше тя да научи за това?
П: За да разбере колко ѝ е добре в момента.
Д: Но към нея са се отнасяли зле като дете, нали?
П: Да... но не толкова зле, колкото тя си мисли.
Д: След това е встъпила в лош брак. (Да) На какво се е научила от
това?
П: На смирение и търпение.

След това се фокусирахме върху физическите оплаквания на Пола. ПС се

зае да я лекува и възстановява. То каза, че използва течна светлина. „Тя
извира от Източника.“ Пола имаше проблеми в кръста и беше претърпяла
операция там.

П: Да. Имала е срастване.

Д: Какво е причинило това?
П: Вина. Вина от други животи. То е маловажно. Не се дръжте за
миналото. Него вече го няма.

След това те разделиха прешлените и ги възстановиха, използвайки още

течна светлина. „Красиво е!“ Това включваше и премахване на вината. „Тя
трябва да се освободи от нея. Да се освободи.“ След това те извършиха някои

44
незначителни корекции в бъбреците, черния дроб и панкреаса. ПС каза, че
това е било причинено от тревоги. Попитах: „За какво трябва да се тревожи
тя?“

П: Не зная. Тя е глупава. Човешкото тяло е едно чудо. Човек не бива

да го наранява.

Послание на раздяла: „Просто да има доверие и вяра в себе си.“

***

Толкова много от тези доброволци са били наблюдатели из вселената в

продължение на безброй животи. Кое би могло да бъде по-естествено от това
те да продължат да бъдат наблюдатели сега, в това важно време от историята
на Земята?

45
 Глава 5.
Пазителят
Ричард беше възрастен мъж, който се беше пенсионирал след успешна
професионална кариера. Беше роден през 1948 г., което можеше да го
постави в категорията на Първата вълна. Считаше себе си за самотник и ня-
маше семейство. Нямаше проблеми и изглеждаше доволен от живота си. При
положение че в по-голямата част от работата си се занимавам с
опустошителни проблеми и сериозни заболявания, за мен е освежително да
попадна на сравнително щастлив човек. Разбира се, той търсеше отговор на
„вечния въпрос“: Каква е целта на живота му и как да я осъществи?
Когато Ричард излезе от облака, той видя два свързани един с друг образа,
или сцени, и не знаеше върху кой от тях да се фокусира. Видя зеленикав
динозавър с дълъг врат, който стоеше под едно дърво и спокойно ядеше
листа. В далечината обаче се виждаше и някаква пирамида. „Динозавърът,
който яде листа, се намира в едната половина на картината, а пирамидата в
пясъка е в другата ѝ половина. Аз просто седя тук и ги наблюдавам. Всичко
е ясно като бял ден.“
Той реши да се фокусира върху пирамидата и се приближи към нея. Тя
беше много голяма, а върхът ѝ беше много остър. Онова, което я правеше
различна и интересна, беше това, че в горната част на пирамидата имаше
някакво много ярко кълбо. То беше ярко като слънцето и светеше във всички
посоки. Наподобяваше фар, с тази разлика, че светлината не се въртеше, а
стоеше неподвижна, излъчвайки ярка жълтобяла светлина.
Тогава го накарах да почувства тялото си и той видя, че е млад мъж, носещ
кожени сандали и нещо подобно на къса тога, която стигаше само до
коленете му. Необичайното нещо беше, че той видя, че има много дълга, сива
коса, което не беше логично за един толкова млад човек. Живееше съвсем
сам в една много малка каменна къща в близост до пирамидата. Попитах го
дали има нещо общо с пирамидата.

Р: Изглежда светлината на пирамидата ме пази по някаква причина.

Тя излиза от върха на пирамидата и наблюдава всичко. Когато свети,
всичко е в безопасност. Това е, което усещам. Щастлив съм да си
върша работата. Пея и си тананикам.
Д: Защо каза, че светлината сякаш наблюдава?
Р: Предполагам, че защото я усещам. Усещам я, дори когато
слънцето залезе. Светлината е все така там. Тя не е слънцето. В небето
има слънце, но тази пирамида е там и бди над цялата земя... не само
над мен. Светлината просто се излъчва към нас. Аз съм в безопасност.
46
 Определено съм в безопасност. Да, не изпитвам никакви тревоги.
Щастлив съм и животът ми там е щастлив или въодушевяващ, да.

Попитах го дали някога е бил във вътрешността на пирамидата и той

погледна, за да види дали имаше някаква врата. „Да, има стъпала, които
водят нагоре по една от страните ѝ. Аз се изкачвам и точно под тази голяма
топка от светлина има врата.“ Когато влезе в тъмната стая зад нея, той не
откри нищо, освен един искрящ розов кристал, който висеше във въздуха в
средата на стаята. Взе го в ръка и го подържа. „Лъчите от светлина светят
около цялата ми ръка... ако затворя дланта си, светлината свети през
пръстите ми. Не съм го виждал преди, но просто зная, че е безопасно да го
държа.“ Зачудих се дали кристалът има някакво предназначение и на него
му хрумна, че ако човек го държи и му зададе някакъв въпрос, кристалът ще
му отговори.

Д: Това е интересно. Мислиш ли, че той по някакъв начин е свързан

с по-голямата светлина, която е на върха на пирамидата?
Р: Те определено са свързани. Да, по някакъв начин те са настроени
един към друг. Сякаш ги свързва някаква сребърна нишка или нещо
подобно, което не може да се види.
Д: Ами, нека му зададем няколко въпроса относно пирамидата.
Може би той има отговори за това място.

След това започнах да задавам въпроси, на които камъкът да отговори.

Ричард повтаряше всеки въпрос след мен и ми казваше какво е чул. Много
пъти отговорите бяха неразбираеми за него. Ще ги предам сбито тук.

Р: Пирамидата е била построена от Древните, които са дошли от друг

свят. Предназначението на светещата на върха на пирамидата
светлина е да пази. Тя пази всичко. В космоса има неща, които могат
да дойдат и да навредят на планетата, ако тя не я предпазва. Не знам
какъв вид неща. Ние трябва да пазим. Той просто казва: „Аз пазя това
място един от друг.“ Древните поставили тази светлина на върха на
пирамидата. Те дошли тук, построили пирамидата и си заминали на
някакъв космически кораб. Пирамидата представлява просто
монолитен блок, с изключение на малката стая, в която се намира
светещият розов кристал, и голямата топка на върха. Светлината
просто свети като фар, но не се върти. Просто излъчва светлина във
всички посоки. Това не е непременно светлина, която се вижда. Тя е
като енергия, която се излъчва във всички посоки. Има и друга

47
 пирамида, която върши същото, но тя е далеч, много далеч, а между
двете пирамиди изглежда има скали и пясък. Нищо друго.
Д: Тя на Земята ли е?
Р: Отначало си мислех, че е, но сега не мисля така, тъй като небето е
някак пурпурно. Не съм виждал такова небе. Сега виждам, че аз съм
пазителят на това място. Аз съм част от това място. Изглежда с него
сме едно. Аз поддържам работата му, каквото и да е то. Наглеждам
го, за да осигуря правилното му функциониране, но не виждам
никакви механизми за управление или нещо подобно. Предполагам,
че общувам с него мислено... да.
Д: Значи си щастлив там?
Р: Изключително щастлив, да. Тялото ми се чувства младо, но имам
усещането, че съм тук от дълго време... противоречие, но именно така
усещам нещата. Щастлив съм да съм тук сам.

Придвижих го напред до някой важен ден. „Над пирамидата кръжи

космически кораб с формата на пура – той е приятелски настроен и е част от
нея, не че това е важно. Радвам се да го видя, защото от него ми пускат
запаси, но това не е нещо необичайно. Просто не го виждам много често.
Просто кръжи и пуска разни неща. Не е нужно да каца. Спуска плавно прови-
зиите и ги поставя на място. Каквото и да представлява той, аз се радвам да
съм тук сам, а той наминава, оставя ми провизии, пита ме как съм и това е.
Не е нещо драматично.

Д: Значи не е нужно да се качваш на борда му и да контактуваш с

него?
Р: Не, не се виждам да контактувам с когото и да било на борда му.
Д: Значи това е важен ден, защото представлява нарушаване на
рутината.
Р: Така е. Но не съм тъжен, когато го видя да си заминава.
Когато го видя да идва, съм щастлив, но и когато го видя да си
заминава, пак съм щастлив. През този живот аз съм един щастлив
човек! (Учудено) Здрав съм. Смея се, усмихвам се и просто се
забавлявам. Просто се наслаждавам на живота!

Всеки път, когато го придвижвах до друга сцена, тя беше същата. Всичко

изглеждаше доста монотонно. „Това е едно много щастливо място. Нямам
нужда от абсолютно никого. Звучи странно, но нямам нужда от никого.“
Наистина изглеждаше, че всеки ден беше точно като всеки друг ден, но
предполагам, че това не е имало значение, тъй като той беше щастлив в
своето уединение. Не мислех, че ще успеем да научим нещо повече, така че

48
го придвижих напред до последния ден от живота му и го попитах какво се
случва.

Р: Внезапно този голям лъч светлина се спуска от небето и ме

всмуква нагоре. Отвеждат ме някъде и това е. Той просто се спусна от
небето. Не е от космически кораб. Просто се спусна от небето, но аз
съм готов за него. Не е някаква изненада. Тъй като ръцете ми са
протегнати и го виждам, и лъчите просто се спускат и ме издигат. И
вече ме няма, но къде отивам – не знам. Нека видим.
Д: Значи той отнесе физическото тяло?
Р: Знаеш ли какво? Не го отнесе. Сега като спомена това – каквото е
останало от физическото тяло, просто лежи там на земята.
Д: На тялото имаше ли му нещо?
Р: Трябва да е остаряло, тъй като е много сбръчкано. Трябва да е
живяло дълго време. Я... това е интересно!
Д: Да видим къде те отвежда.
Р: Намирам се в тази стая с този съвет на старейшините.

Той очевидно беше отишъл в духовния свят и се явяваше пред борда за

оценка на живота си. Това е описано по-подробно в другите ми книги
относно живота след смъртта.

Р: Стоя прав пред тези хора, които са седнали. Не мога добре да

различа лицата им. Те просто ми задават въпроси. „Е, това достави ли
ти удоволствие?“, а аз отговарям: „Да, достави ми.“ „Свърши добра
работа.“ И „Време е да си починеш.“ И всички те ми се усмихват и ми
казват: „Ще го направиш отново... нещо подобно следващия път.“
Д: Как те кара да се чувстваш това?
Р: На лицето ми грее широка усмивка. Щастлив съм както винаги.
Човече, скучно е да съм щастлив през цялото време. (Смях) Ние сме
приятели... стари приятели. Аз говоря и ми е хубаво да ги видя. И по
някаква причина съм в тъмночервена роба. Това е интересно. Аз съм
в яркочервена роба, а всички те са в бели роби, така че не зная какво
означава това.
Д: Попитай ги какво означава това.
Р: Първото нещо, което ми се казва, е: „Приключил си това ниво и
преминаваш на друго ниво.“ Каквото и да означава това.
Д: Колко дълго трябва да си почиваш, преди да трябва да го
направиш отново?
Р: Първото, което ми се казва, е: двадесет години, каквото и да значи
години.

49
 Д: Попитай ги: когато го направиш отново и се завърнеш, това ще
бъде ли животът, познат като Ричард, или междувременно има и
други?
Р: Не, този живот е! Това ще е животът, в който си сега.
Д: Това първият път ли е, когато Ричард е бил на планетата Земя?
Р: Те казаха: да... да, първият е.
Д: Никога преди не си бил на Земята?
Р: Определено не... не си бил.
Д: Това да дойде на тази планета няма ли да му причини известен
шок?
Р: Казват: „Не, защото знаеш как да бъдеш сам и да се справяш с
енергиите.“ А защо отивам там? „Ти си там, за да защитаваш. Те не
знаят това, но хората около теб са защитени. Където и да отидеш, те
по някакъв начин ще бъдат защитени.“
Д: Както си правел в другия живот при пирамидата? Нещата са
били защитени.
Р: О! (Осъзнаване)... навярно. „Имаш целебно присъствие.
Просто ще се разхождаш наоколо и където и да си, хората ще
извличат нещо добро от това. Те няма да знаят това съзнателно, но
подсъзнателно ще го знаят. Ще усещат нещо.“ Ричард ще бъде в
безопасност. Той ще защитава хората, но не по начина, по който той
знае, че вие обикновено защитавате. Това е начинът, за който вие не
знаете. Ще дойде да защитава хората... просто като бъде там.
Присъствието му ще защитава хората по начини, които те не разбират.
И той няма да осъзнава, че прави това.
Д: Енергиите на Земята са много различни, нали?
Р: „Да, но ти ще построиш нещо сред природата, за което още не
знаеш. Това ще ти бъде разкрито по-късно. Не е дошло времето да го
узнаеш. Това ще е нещо грандиозно; не непременно голямо, но за
защита в помощ на планетата. Ще е някакъв вид енергийна мощ, която
ще помага за защита; някакъв вид висши енергии. Макар енергиите на
планетата да не са непременно добри, това не ти пречи. Можеш да се
справиш с това. Не е нещо, с което да не можеш да се справиш.“
Д: Значи той е в състояние да живее на Земята сред тези енергии,
без да натрупва карма?
Р: Абсолютно! „Да, ще живееш на планетата без каквато и да е
карма.“ Охо! Това е интересно.
Д: Не искаме да му го казваме, ако още не е дошло времето, но това
ли е неговата цел?
Р: Първата му цел е да добие опит от планетата Земя, живеейки сред
нейните хора, но основната му цел е на един по-късен етап да построи

50
 нещо. Това е основното му предназначение; нещо, което да
направлява и да помага на планетата. „Ще бъдеш сам. Наслаждавай се
на това да си сам. Наслаждавай се на усамотението този път.“
Д: Това ли е една от причините, поради които Ричард е живял сам
през по-голямата част от живота си?
Р: Да, тъй като в много животи той е бил сам. На него му харесва
така. Свикнал е на това. Трябва да има и други хора, които да правят
това, което прави той. Но ситуацията в света все още не е
благоприятна за това всички ние да направим това, за което сме
дошли. Просто да живее... просто да се наслаждава на живота. Доста
сходно на начина, по който се е грижел за онази друга планета. Да
играе... да се забавлява. Ще има някакъв вид мрежа за доброто на
човечеството. Той казва, че много хора просто ще продължат да си
живеят по старому. Казва: „Ти вече си много над това. Знаеш го,
защото виждаш, че те не схващат, но ти не можеш да се тревожиш за
тях. Имаш по-висша цел и тя ще ти бъде разкрита по-нататък.“

Ричард имаше въпрос относно постоянните сънища с НЛО, които бе имал

през целия си живот. „Те имат за цел да му разкрият корените му. Винаги да
му напомнят, че е дошъл отгоре. Той не е от Земята. Имаме нужда от хора
като него, които да помогнат на тази планета. Тя е трудно място, но и място
за изпитание на много неща. С ниска вибрация е, но вие я правите такава.
Знаете, че е така. Не е нужно ние да ви го казваме. Ти си над това. Имаме
нужда от теб тук по това време по причина, за която ще научиш по-нататък.
До пет години той ще научи защо е тук и с какво трябва да се занимава. В
този момент нещата се променят.“ (Този сеанс бе проведен през декември
2009 г.)
Попитах за 2012 г. „2012 г... хората пилеят твърде много време, за да се
тревожат за това. Те трябва да работят над живота си. Казват ми, че те трябва
да се „пречистят“. Нещата ще се влошат, тъй като вибрациите се ускоряват,
и хората, които не ускоряват вибрациите си... за тях ще бъде по-трудно, така
че все повече и повече хора ще „напускат“. Те не знаят как да се справят с
енергията. Няма да е непременно през 2012 г. Това е просто дата, но
наближава. Просто някой е откроил тази дата и просто се получава така, че
нещата един вид кулминират около тази дата.“

Д: Хората ще разберат ли, че нещо се е случило?

Р: Да. Не можем да ти кажем сега, но на всеки ще му стане ясно,
когато това се случи.
Д: Казвали са ми, че някои ще бъдат изоставени. Те не могат да се
адаптират към енергията?

51
 Р: Да, много хора ще бъдат изоставени. Но това е в реда на нещата.
Д: Ричард с новата Земя ли ще работи?
Р: Да.
Д: Аз все още ли ще съм тук, така че и аз да работя с новата Земя?
Р: Да, да, тук ще си.
Д: Има един въпрос, който много хора са ми задавали: „Дали хората
просто ще изчезнат?“
Р: Не, те няма просто да изчезнат. Не и по начина, по който вие си
представяте изчезването... повтаряме ви, просто ще трябва да изчакате
и да видите. Макар и понякога да е фрустриращо и да искате нещата
да се случат, нещата все още не могат да се случат. Преди това трябва
да се случат някои други неща. Питам ги: „Ще настъпят ли някакви
бедствия?“ Всичко, което можем да ви кажем, е, че по това време
океаните и водата ще заливат по-голямата част от планетата. Това
няма да се дължи на глобалното затопляне.
Д: Няма да има нищо общо с топенето на ледниковите шапки?
Р: Не, вероятно върху Земята ще се разбие голям метеорит или нещо
подобно. Точно в този момент – проблеми с водата, да.
Д: Това ли ще е времето, когато много хора ще напуснат
планетата?
Р: Да, определено да. Хората ще се разделят на два вида.
Такива, които искат да останат тук и да се справят с промяната, и
такива, които искат да си заминат и не могат да се справят с
вибрациите. На хората, които искат да останат, отначало ще им бъде
трудно, но те желаят да изпитат тези трудности. Те могат да се справят
с тях. Ще бъдат готови за тях.
Д: Значи в началото ще бъде трудно.
Р: Ще бъде трудно, само защото повечето хора не са готови за това.
То ще свари хората неподготвени.
Д: Значи нашата работа е да се опитаме да помогнем на хората да
разберат какво се случва.
Р: Да. Хората не могат да помогнат да другите, ако самите те си имат
твърде много проблеми. Те не могат да направят онова, което е добро
за планетата, ако не могат да направят онова, което е добро за самите
тях. Те трябва да се научат да оставят нещата да си вървят. Държат се
за твърде много неща, които са безсмислени за тях. Самопобъркват се.
Не мислят. Не допускат. Те трябва да допускат нещата; да не насилват
нещата и да се вслушват. Трябва да медитират повече. Покоят. Хората
трябва да се успокоят много повече. Трябва да се усамотяват и да
пребивават в покой. Твърде много хора се страхуват от усамотението.
Има толкова много хора, които не го разбират. Именно това смъква

52
 Земята надолу. Вибрациите... това има много силен ефект. Високите
вибрации оказват един ефект, а хората, които не искат да се издигнат
до по-високите вибрации, оказват друг ефект и това ще предизвика
промяна. Подобно на магнити... противоположностите.

***

След като Ричард се събуди, аз отново включих магнетофона, за да запиша

един спомен, който той бе запазил.

Р: Беше ми обяснено, че вибрациите се ускоряват. Това предизвиква

пораждането на сила, на една различна сила – и ти или се
синхронизираш с вибрациите и ускоряваш своите, или засядаш.
Повечето хора на Земята отказват да повишат вибрациите, което
означава, че двете сили нарастват, противодействат си, ако не са
заедно. Те все повече се раздалечават и в крайна сметка, скоро, това
ще предизвика нещо да се случи с планетата.
Д: Подобно на два магнита?
Р: Два магнита, вместо противоположностите да се привличат... в
този случай противоположностите много лошо се отблъскват; ще се
отблъснат и ще предизвикат случването на нещо негативно, или
позитивно, в зависимост от това на коя страна си.

***

Така че първата и втората вълна от доброволци явно имат и други задачи,

освен просто да бъдат. Енергиите им могат да бъдат използвани и за други
цели. В този случай някои от тях са тук, за да използват енергиите си, за да
защитават всеки, който влезе в контакт с тях. Макар и никой да не осъзнава
какво се случва, толкова е хубаво да знаем, че ги има.

53
 Глава 6.
Един изморен доброволец
Сали имаше дълъг списък с проблеми, на които искаше да обърнем
внимание по време на сеанса. Имаше лишен от любов брак с контролиращ я
съпруг, от който тя отчаяно искаше да се измъкне. Това се явяваше модел в
живота ѝ, тъй като тя е имала и контролираща я майка. Аз естествено изобщо
не бях изненадана, че това се беше отразило на тялото ѝ и тя имаше много
физически проблеми, на които трябваше да се обърне внимание. Тя наистина
искаше да помага на хората (чрез използването на звук) и беше задлъжняла,
за да отвори холистичен лечебен център. Той обаче не работеше и тя се
тревожеше заради недостига на пари.
Когато Сали излезе от облака, видя странна гледка: „Метрополис... град в
града... над него има купол. Почти като похлупак за торта върху града. Има
високи и ниски сгради. Затворен град с балон над него. Аз гледам откъм
външната страна на балона.“

Д: Виждаш ли някакви хора или превозни средства, или само

сградите?
С: Само сградите... отвън няма никой. Всички са вътре. Никой не
пътува извън купола.
Д: Какво има извън купола? Можеш ли да видиш?
С: Изглежда сякаш атмосферата е около него. Все едно наблюдаваш
някаква планета отвън. Застанал си отвън и гледаш вътре... почти като
нощно небе, звездите. Все едно наблюдаваш Млечния път, стоейки от
външната страна на някакъв стъклен град. Той е почти като Изумруде-
ният Град от „Магьосникът от Оз“.
Д: Градът се носи там навън или какво?
С: Да, носи се. Просто там навън в пространството.
Д: Това е интересно. Искаш ли да влезеш в купола и да видиш как
изглежда градът?
С: Абсолютно. Гледам... чудя се как хората влизат и излизат оттам.
Прилича на купол, който се прибира и се отваря. Минаваш през този
портал... Той се отваря и се затваря. Той се отваря, когато те решат да
пътуват навън от своя свят. Сега се намирам в една голяма стая. Чува
се смях. Има маса. Около масата са насядали същества от светлина.
Дошла съм на някакво заседание. Има дванадесет стола и това е
съветът, те казват... „съветът от светлини“.
Д: Така ли изглеждат те – като светлини?
С: Да, така изглеждат. Всеки от тях има различен цвят светлина.
54
 Д: Изглежда е красиво. Почувствай тялото си... как изглеждаш?
С: Нямам тяло. Аз съм топка енергия.
Д: Имаш ли определен цвят?
С: Бледолилава съм. С червено на дъното, което преминава в
бледолилаво... почти като пламък. Те са по-високи и изглежда имат
различна структура. Насядали са около масата. Използват думи:
„Искрата на творението, където започна експериментът.“ Където се
правят житейските планове и се поражда желанието за пътуване. Това
е мястото, от което съм дошла. То съдържа искра... Божествената
искра да се създаде план за този живот, съдържащ уроци... договори.
Д: Това е мястото, където се решава всичко?
С: Така ми казват.
Д: В смисъл, когато си поемала към всички свои животи или само
към настоящия?
С: Това е мястото, където се създават всички животи. Всички
пътувания... всички легенди. Там търся разбиране... яснота.
Д: И какво ти казват те?
С: Те ме отпращат, освобождават ме. Освобождават ме...
пускат ме да си тръгна. Тук няма... внезапно настава мрак. Аз съм
обратно в атмосферата. (Объркано.)
Д: Дадоха ли ти някакви наставления?
С: Не чух такива.
Д: Просто ти казаха, че е време да си вървиш? (Да) Как те накара
да се почувстваш това?
С: Недобре... неуверена... объркана... в действителност нежелаеща да
приема тази задача... нежелаеща да отида там, където те искаха да
отида. Мислех си, че съм приключила. Мислех си, че съм завършила.
Д: Имала ли си други животи и уроци преди това?
С: Да, много. Уморена съм. Бях се пенсионирала. (Смях) Не желаех
да се връщам в плътността... в тежестта... през времето.
Д: Мислеше си, че си приключила, но те ти казаха, че има нова
задача?
С: Сама избрах да бъда част от въодушевлението... пробуждането...
експеримента, но изтощена... така уморена... нежелаеща да се върна...
неуверена, че енергията ми ще ми стигне да осъществя пътуването...
не бях се съвзела достатъчно... не бях имала време да се възстановя.
Д: Така ли става обикновено? Имаш време да се възстановиш?
С: Да, до голяма степен. Плътността... уроците. Трудни... бяха
трудни... едвам се бях справила и то с усилие... бях готова да си отида
у дома, за да се възстановя... да се обновя. Да се влея обратно в
Източника... да си почина. Започвах пътуване на отмора. Но след това

55
разбрах за експериментите, които ще се проведат. Вярвах, че ще съм
в състояние да се върна и този път. Исках да бъда тук. Исках да видя
и преживея този преход, да помогна, но съществото ми беше толкова
изтощено.
Д: Значи това е бил твой избор?
С: Бил е избор, който не съм се радвала да направя, казват те. (И
двете се разсмяхме.) Попитаха ме дали съм готова за изпитанието да
извърша този преход още един, последен път. Щях да си почина, щом
се осъществи пробуждането, щом се осъществи преходът, щом
експериментът приключи успешно. Тогава щеше да е време за
почивка.
Д: Ако беше останала да си почиваш, щеше да пропуснеш всичко,
нали?
С: Част от мен болезнено копнее за тази почивка. Част от мен не знае
как да се измъкне от плътността. Енергията във физическото същество
е толкова ниска. То полага неимоверни усилия да се издигне нагоре...
жизнената сила... е отслабена.
Д: Да, но ти каза: „Щом експериментът приключи успешно.“ Какво
имаше предвид с това?
С: Че Земята беше на път да успее да премине в следващото си
измерение... в следващия си живот.
Д: Тъй като Земята също е жива.
С: Да. Тя щеше да извърши нещо, което не е било правено от много,
много еони, даже никога в пътя на Източника. Това е исторически
момент, на който ще бъдат свидетели всички същества, всички
същности.
Д: Значи, когато те ти казаха това, ти се съгласи да дойдеш?
С: Съгласих се. Исках да бъда част от това. Да бъда водач...
да бъда помощник. Можех да избирам къде искам да се върна, за да
започна нов живот... да сътворя нов свят... да творя по подобие на
Създателя. Енергия от светлини. .. енергия... нова енергия. Или да се
върна у дома.
Д: Кой според теб би бил най-добрият избор?
С: Креативността. Именно за креативност плаче душата ми.
Да творя нови неща и нови начини, по които да се правят нещата, без
плътността... по-лек, по-бърз... портали... пътуване... отново портали.
Исках да стана свидетел на това ново творение.
Д: Така че избра да дойдеш в този живот сега? (Да) За живота на
Сали ли говорим? (Да) Те имат вяра в теб – иначе нямаше да те
изпратят.
С: Тя вече не храни вяра.

56
 Д: Тя ли си избра семейството, в което щеше да се роди?
(Контролиращата я майка.)
С: Да. Именно уроците на сърцето, на свободата на избора, дойде да
преодолее тя. Това беше едно последно препятствие, ускорението.
Д: Тя имаше ли някакви кармични взаимоотношения със се-
мейството?
С: Тя избра името. Вибрацията беше нещо задължително. Това е
нещо, което тя избра вътре в себе си... името да бъде избрано...
(Промених името ѝ, за да запазя анонимността ѝ.) То съдържа
нумерологичен вибрационен модел, който е свързан с клетъчната ѝ
структура. И когато това име бива произнасяно, клетъчната ѝ
структура усеща този нов живот, тази нова енергия.
Д: Значи имената, които хората избират, са важни?
С: Да. В клетъчната структура присъства нещо. То е част от
определен модел. То е част от определено кодиране. То е част от
пробуждането и процеса. Тя избра това тяло и настоя да ѝ бъде дадено
това име. Майката не знаеше за това. То не беше избор на майката.
Това душата да се казва така в това въплъщение беше един вид
предварително условие.
Д: Чувала съм, че и астрологическите влияния имат нещо общо с
това, така ли е?
С: Да, в много голяма степен. Тя се е родила конкретно в 12-1959
като портал, вход с попътна активация на енергията. Рождената ѝ дата
е портал.
Д: Какво имаш предвид с това, че е портал?
С: Тя е път за преминаване на души и съзнание. Отваряща врата,
която на нивото на клетъчната ни структура активира самото ни
същество. На онези, които влизат в контакт с нея, им се дава тази
активация, за да ги направлява през слънцестоенето, да ги преведе
през затъмненията. И да пробуди светлината в тяхната ДНК, която
беше активирана в нея преди няколко седмици. Тя усети тази промяна
в тялото си, в способността си да фокусира светлина през себе си и да
закотвя в ядрото. Това започна през последните четири месеца. И ако
тя продължава да закотвя и притегля в ядрото на светлината, то ще
става по-силно за онези около нея.
Д: Значи другите хора биват повлиявани, дори само като стоят
край нея?
С: От полето, което тя създава; то е порталът, разширението. То е
лечебен портал за другите. Да ги подкрепя в тяхното пътуване.
Д: По този начин тя символично се явява портал? Това ли имаш
предвид? (Да) И те би трябвало да дойдат при нея за лечение?

57
 С: В крайна сметка ще дойдат – с усилването на онова, което
присъства в нея. Продължавайки да го закотвя в ядрото, тя ще им
действа привличащо.
Д: Но ти знаеш, че Сали има много проблеми, нали?
С: Физическото ѝ същество не е било поддържано добре. Тя се бори
със самата себе си. Това е страх, който е дошла да преодолее, да
помогне и на другите да го преодолеят, и това я спира. Страхът,
разширението... страхът, че може да не бъде обичана.
Д: Тя каза, че като малко момиче е изпитвала страх. Защо се е
въплътила с това чувство на страх?
С: Когато тя навлезе в портала, страхът се прикрепи към нея, тъй
като, преди да ни напусне, тя не беше сигурна, че ще се справи. Преди
да ни напусне, тя не беше сигурна, че разполага с необходимите
средства. Емоциите, семейството, обстановката ѝ дойдоха твърде
много. Тя се въплъти като чист и отворен емпат. Всичко беше твърде
въздействащо. Плътността я засегна по-силно, отколкото тя
предполагаше, че ще я засегне.
Д: Като емпат – това означава, че тя улавя чувствата на другите
хора ли?
С: Правеше го до едно време. Това беше твърде въздействащо.
Накара я да се затвори; за много дълго време ѝ попречи да върви
напред. Тя се страхуваше от енергията, която беше около нея. Не
разбираше и дойде, без да има разбиране. Тя беше затворена за
Източника и се откъсна от Източника. Искаше незабавно да си отиде
у дома. Помоли ни да си отиде у дома.
Д: Тя забрави договора си, така ли?
С: Да, забрави го.
Д: Какво ѝ казахте, когато тя пожела да си отиде у дома?
С: Че има време. Че ние сме тук. Че не е сама. Че притежава
необходимите умения и талант. Че има възможност да израсне и да се
разшири отвъд онова, което умът може да разбере и осъществи. Че
пътят на душата ѝ е да бъде регистриращ агент на Източника, неговите
очи, уши, самото му туптящо сърце. Да препрати енергията обратно
към този съвет, за да може той да бъде свидетел.
Д: Но тя не се справя с тази задача, така ли?
С: Тя е задръстена със страх и неувереност. Това се дължи на начина,
по който възприема нещата. На старите записи, които продължава да
слуша. Те звучат отново и отново в ума ѝ. Тя се страхува, че може да
не направи нещата правилно. Това е пречка и препятствие, което
трябва да превъзмогне.
Д: Тези страхове от друг живот ли идват, или от настоящия?

58
 С: Това е модел, който присъства в самата ѝ душа – от самото начало
на Божествената искра. Тя донякъде е успяла да преодолее този страх.
Това беше възможността да напредне бързо, тъй като нещата се
движеха и променяха, еволюираха... завъртаха се с един голям скок.
Д: Значи, когато тя първоначално се е въплътила, когато
първоначално е напуснала Източника, тя се е страхувала, че няма да
успее да го направи?
С: Не. В този живот тя се завърна в цялостната душа, за да обедини
всичко, което е в нея, да доведе всички аспекти у дома и в рамките на
следващите три години да приключи и да се завърне в единната душа.
Д: В какъв смисъл в рамките на следващите три години?
С: Тя разполага с времеви прозорец. Тя ще и трябва да успее да
доведе тези аспекти у дома. Това е част от договора ѝ. Част от онова,
което е дошла да свърши през този живот, е да се завърне в единната,
цялостната душа.

В поредицата „Сложната вселена“ беше обяснено, че ние сме част от една

по-голяма душа, една Свръхдуша, или както те я наричат – „цялостна душа“.
Това е нашият истински аз, но той е твърде голям, за да влезе в тяло. Казвал
ми е, че ако цялата енергия на един човек се опита да влезе във физическо
тяло, тялото ще се разруши. Тази енергия ще е твърде много. Така че душата
е като диамант с много страни. За да може да научи възможно най-много за
възможно най-кратко време, цялостната душа изпраща парченца, късчета
или аспекти от себе си, за да придобие възможно най-много опитност. Това
ни връща към концепцията за едновременното време, тъй като ние
действително живеем всички свои минали, настоящи и бъдещи животи по
едно и също време. Това се прави, за да може душата да придобие възможно
най-много познания посредством преживяванията, през които преминават
различните ѝ аспекти. Когато Новата Земя най-после бъде завършена,
всички наши индивидуални аспекти се отзовават обратно и отново се
обединяват с цялостната душа.

Д: И тя разполага с три години, за да осъществи това?

С: Това е вярно. Това е нейната истина.

Този сеанс беше проведен през декември 2009 г.

Д: Какво ще стане, ако тя позволи на страха да победи?

С: Ще се завърне у дома при нас. Няма да има причина да съществува
тук.
Д: Но ако ви послуша и започне да върши онова, което трябва да

59
върши?
С: Ще се пренесе в изобилието, ще се пренесе в същността и ще
пътува през времето и пространството. Предназначението ѝ беше да
се завърне във вечното същество и да създава планети, нов живот,
нови системи.
Д: Тя ще бъде ли тук, когато новата Земя осъществи своя скок,
както ти каза?
С: Не и ако не изпълни мисията си. Ако я изпълни, тогава ще бъде
свидетел и ще помага. Точно в този момент тя доста се съпротивлява.
Съпругът ѝ няма да отпътува за новата Земя, докато не избере стоящия
пред него урок.
Д: Казвали са ми, че ако хората все още се държат за кармата, не
могат да отидат.
С: Те няма да отпътуват. Ще останат в плътността, за да отработят
уроците си. Няма да отпътуват към новата светлина, към новото
съзнание. Тя трябва да прекоси моста между дуалността и новия свят,
да премине от единия свят в другия. Не да остава с по един крак във
всеки от тях. Тя все още не е съумяла да прехвърли и другия си крак
през моста. Задържа се в плътността. На моменти вибрацията е
съкрушителна. Трябва да бъде осъществена още една промяна в
съзнанието, преди уменията, които тя е донесла със себе си,
способностите, които е донесла със себе си, да могат да се проявят.
Човечеството трябва да се разгърне още един път, за да породи
информацията, промените, вибрацията, която е необходима, за да
може цивилизацията да направи следващата си стъпка. Все още има
много парчета, които трябва да се наредят. Все още има много
решения, които трябва да бъдат взети. Много хора все още не са ги
взели. Много хора се страхуват да поемат посоката си.
Д: Значи, когато се говори за новата Земя, тази, която
наблюдаваме, не е окончателната?
С: Експериментът изостава. Не се разгръща така бързо, както беше
предвидено. На Земята идват водачи, които да подкрепят този процес,
който почти е замрял към момента, в който говорим. В много
измерения се прави преоценка, за да се реши как спиралата отново да
се задвижи напред като в началото. Тя е спряла. Наблюдавайки я сега,
тя е спряла. Намира се в застой. Мнозина са в застой.
Д: Коя е причината за спирането ѝ?
С: Покривалото от страх, което резонира по цялата планета.
Енергията просто се утаява надолу в едно ядро. Много, много хора
избират да се поддадат на една вибрация, която е забавила
разгръщането на онова, което е било приведено в движение. Това е

60
 временно. Изпратили сме много души, които да пробият дупки в
атмосферата от страх, така че човечеството отново да може да диша.
Да позволят на енергията да се завърти напред, докато навлизат във
вселената. Има същности и същества в човешка форма, които имат
способността да правят дупки в този плътен слой около Земята, и те
започват работата си по премахването на страха и отварянето на
портално пространство, през което отново да може да се пътува.
Д: Коя е онази още една промяна, която трябва да се случи?
С: Балонът на плътността на страха трябва да бъде смален. Той
трябва да бъде отдръпнат, за да може тя да се разшири и да донесе
знание, което тези изпълнени със страх същества да могат да разберат
и вградят в съществата си. Тя трябва да освободи страха от
собственото си същество. Тя първа трябва да премахне тази енергия.

След това реших да се фокусирам върху физическото ѝ тяло. Те казаха: „То

е много нефункционално с оглед на работата, която тя трябва да свърши
тук.“ Тя се оплакваше от чувствителност към химически вещества, проблеми
с черния дроб, сърцето и фиброзен тумор.

Д: Защо то е стигнало до това състояние?

С: Тя не се е вслушвала в посланията, които то ѝ е изпращало.
Направила е онова, което са направили и много други поела е цялото
напрежение и тревога, допуснала го е в себе си и го е превърнала в
част от себе си. Вместо да освобождава страха, тя го е складирала и
той е започнал да се натрупва във всички клетъчни структури като
знаци „стоп“, като блокажи в тях. Тогава всеки от тях започва да се
наслагва над другите и всичко стигна до най-ниското протичане,
което някога сме виждали в това физическо същество. Тя все още не
се е научила да се освобождава от онова, което ѝ тежи. То е
складирано в нея. То трябва да бъде освободено. Това може да бъде
направено в рамките на един сеанс, в който да се отпуши потока, да
се започне да се премахват нещата, които го препречват. Ще позволим
на потока да се отвори към клетъчната структура. Тя трябва да изрази
желание да бъде излекувана и да потвърди, че това е изборът ѝ, тъй
като нейният страх е – ако е здрава. Ако не е в добра форма и
състояние, тогава тя не може да свърши работата си. Страхът ѝ пречи.
Така че тя трябва да се освободи от този страх да бъде здрава –
доколкото избере и желае това. Това е страх от: „Какъв би бил
животът ми, ако това бъде изцелено?“ Тогава тя трябва да свърши
работата си и да продължи напред в живота.

61
 Тогава аз помолих за визуализация, която да помогне на Сали да се
освободи от страха и да ѝ донесе изцеление.

С: Потокът тръгва от бдящите небесни царства, като кристалната

река преминава през началото на времето и пространството и тече
надолу през отвора на коронната чакра, през третото око, надолу през
лицето... надолу през пета чакра... надолу към центъра на сърцето...
през торса към бедрата и надолу, протичайки през всяка от страните
на всеки крак... надолу към ядрото, в сърцето на майката, в
божествения поток на отварянето.
Д: Това енергийна река ли е?
С: Да.
Д: Това е лечебна енергия.
С: Заредена е с кристали.
Д: Тя е много, много мощна. Частите, през които преминава
енергията, ли лекувате?
С: Тя позволява на кислорода да навлезе в клетките. Връщайки
живота обратно в дробовете... тя не диша. (Дълбоко поемане на дъх)
Д: А сърцето ѝ? Тя се тревожеше за това?
С: Тя трябва да отстрани енергията на сърдечна мъка. Ще има
достатъчно, за да подкрепи работата, която тя продължава. Потокът
ще започне бавно да се отваря, но тя трябва да завърши изцелението в
тази област. Тя е тази, която трябва да оправи това. Тя е тази, която
затвори вратата в началото. Тя трябва да я отвори. Ние ще пуснем
реката на живота през съществото ѝ, за да може тя да работи с тялото
си, да има достъп до тази река и да я разширява и ползва свободно, но
тя трябва да избере реката. Тя трябва да избере светлинната енергия.
Тя трябва да я пуска през органите и трябва да я движи към енергийно-
то същество, което я прави човешко същество. Тя трябва да гледа на
потока като на жив, каквито са всички неща. Трябва да гледа на него
като на жив еликсир. Трябва да вижда движението при спускането му
отгоре. Той идва от Източника и прониква. Тя трябва да усеща
лекотата, лечебната енергия, която носи дар в себе си. Това е един-
ственият начин, по който тялото ще се отвори и ще приеме.
Д: Кога искаш тя да визуализира това?
С: Точно преди да заспи, тъй като цялото изцеление се осъществява
в тялото през нощта.
Д: Тъй като тогава съзнателният ум не може да се намесва.
С: Не може.
Д: Значи искаш тя да си представя как тази река от енергия... тази
кристална енергия потича от коренната чакра и се придвижва

62
 надолу и през останалите чакри?
С: Към ядрото.
Д: И искаш тя да прави това всяка нощ преди да заспи?
С: Да, но не когато е в криза и не когато е в хаос. Това трябва да се
прави всяка нощ в състояние на мир и покой. Тялото не се лекува в
състояние на хаос. Тялото се лекува единствено в състояние на покой.
Тогава тя ще има способността да прехвърля тази енергия, докато тя
протича през нея, към другите. Енергията ще протича от ръцете ѝ към
техните коронни чакри и те ще задвижат енергийния поток в самите
себе си.

Това е една много ценна и ефективна лечебна техника, която всеки може
да прилага. Аз я използвам в някои от практическите ми семинари, тъй като
е много лесна за визуализиране. Тази кристална енергийна река е много
мощна.
Попитах за черния ѝ дроб, с който тя имаше проблеми. „Той е като мръсна
гъба, която трябва да бъде почистена. Този еликсир, тази жизнена сила ще
осигури енергията за изчистването на бавни притоци, когато тя започне да
освобождава гнева, който е натрупан в нея. Ние сме запалили искрата.
Запалили сме целебна светлина във всеки орган. Тя не бива да позволява на
светлината да угасне. Лечението е започнало и тя трябва да го доведе докрай.

Д: Тя трябва сама да го направи.

С: Това е неин избор.
Д: Ти каза, че освен страх тя храни и гняв. На какво се дължи
гневът?
С: Тя знае, че трябва да се издигне до друго място. Гневна е, че все
още не е там. На нивото на душата тя знае каква е мисията ѝ и
получава проблясъци за това много по-често, отколкото си дава
сметка. Тя знае, че това не е светът, в който трябва да живее в този
момент. Това предизвиква у нея гняв и разочарование и тя се изпълва
със страх. Тя знае, че това не е светът, в който е дошла да влезе. Тя е
била в свят на рай на Земята. Тя знае, че това не е мястото, където
трябва да бъде, и става много, много ядосана на себе си. Това я
захвърля в негативния цикъл, а от нея се очаква да разчупи дуалността
на цикъла и да покаже на другите, и да даде пример.
Д: Трябва доста да поработи над себе си.
С: Тя прави това. Досега, както се изразяваме ние, тя „е почивала на
духовните си лаври“. Разбира концепцията, но не я е въплътила в
ежедневния си живот. Много я бива да обяснява на другите как да
постигнат това, но самата тя още не го е постигнала.

63
 Д: Ти си тук, за да ѝ помогнеш, но тя ще трябва сама да постигне
това.
С: Ще трябва. Това е нейният урок.

След това попитах за фиброзния тумор, който Сали имаше в матката си.
Много неща не бяха наред с физическото ѝ тяло.

С: Тя вече няколко пъти ни е молила да го премахнем и ние сме ѝ

показвали как да навлезе в клетъчната структура, в митохондриите, за
да промени клетъчната структура на фибромата. Правила е това
няколко пъти, но не вярва, че тя е препятствието. Тя трябва да
повярва, че може да промени ДНК на тялото си; че може да промени
структурата на тази фиброма. Ние сме тук, за да ѝ помогнем и сме ѝ
дали средствата. Това е още едно нещо, което тя трябва да се опитва
да прави ежедневно. Да навлиза в тази клетъчна структура... да
разговаря с нея... да я разбере и освободи.
Д: Каква е била причината за това?
С: Това е болката и страданието, които е носила в утробата си, от
това, че е предала самата себе си. Че е предадена, както ѝ се струва, от
семейството си. Това води началото си от много родословия в
живота ѝ. Творческата ѝ сила като душа е била погасена. Това е нещо,
което засенчва креативността ѝ, нещо, което расте много бързо и се е
разпростряло и е блокирало способността ѝ да пребивава в
божествената женственост.

Това беше още нещо по което ПС искаше Сал и да работи над себе си.
Виждала съм го много пъти да изцелява тези неща мигновено, но в някои
случаи то счита, че клиентът трябва да поработи над себе си. Така той ще
разбере съответния процес и ще може по-успешно да го прилага върху
други.

С: Тя трябва да започне да намалява размера на фибромата, за да

приключи и отвори потока към своята креативност. Ние започнахме
лечението вместо нея. Но няма да го завършим. Това е нейното
пътуване. Това е неин урок, който тя трябва да приключи. Ако се
фокусира ежедневно, ще ѝ отнеме три месеца, за да излекува тялото
си. Това трябва да идва от сърцето, от истината.
Д: И да вярва, че е възможно.
С: И да знае, че има способността да осъществи тази промяна в себе
си. Това е катализаторът, който да ѝ помогне да види, че това са
начините, по които да осъществява промени в живота си. Ако не

64
вижда, че това ще бъде постигнато, няма да повярва, че може да
осъществи и другите промени. Страхувала се е и това я е
възпрепятствало да премине през вратата. Тя често пристъпва към
вратата, но не може да премине през нея сега, а трябва да премине
през нея, но няма енергията или силата да го направи, но тя самата си
казва това. Натрупвайки увереност и използвайки тази лечебна
техника, тя ще види, че тялото ѝ набира сила и светлина и ще започне
да се доверява на усещането си, че не е нужно да пие тези лекарства,
тъй като разполага с вътрешна светлина, за да се излекува. Всеки
разполага с това. Тя го знае. Предопределено ѝ е да учи хората на това.
Извършвайки прехода, тя ще бъде в състояние да поддържа тялото си
със светлина, вместо с лекарства. Това ще бъде времеви преход.
Светлината ще подхранва клетките ѝ. Тялото ѝ превключва от основа
на билкови растения към светлината като кристално същество и
светлината ще захранва кристалното същество. Ние винаги сме с нея,
но тя не се отваря за нас. Тя трябва да започне наистина да ни усеща
и да знае, че подкрепата ще я носи, и ние ще сме отворили всички
врати, които тя възприема като затворени. Тези страхове са пречели и
на работата на лечебния ѝ център.
Д: Тя трябва да вземе едно много важно решение.
С: Тя трябва да реши. Това е решение, което я убива всеки ден, и
енергийното ѝ поле трябва или да остане, или да си отиде, докато тя
броди из това поле от неувереност. То е плътността, която потиска и
тежи на физическото ѝ същество. Сякаш физическото ѝ същество се
задушава от това, че тя не прави избора.
Д: И ако тя реши по другия начин, няма да е в състояние да остане
на Земята. Така ли?
С: Правилно. Пътуването ѝ ще приключи. Повече няма да е нужно
тя да е тук. Няма да остане в плътността с останалите. Ще се завърне
при Източника. Няма да има смисъл да продължава напред. Работата ѝ
няма да е тук. Тя разполага с времеви прозорец от три години, за да
вземе това решение и да навлезе в полето си. Това сега е решаващ
момент. Тя трябва да престане да се колебае. Тя няма да помръдне и
ние сме ѝ го казвали, и тя ни чува и знае, а ние ѝ го предлагаме с цялата
си любов и с цялата си подкрепа в самото ни същество.

***

65
 Д: Какъв беше този град с купола над него, който тя видя?
С: Това е домът ѝ и те го наричат Атлантида. Той не е под формата
на онази Атлантида, която вие познавате. Намира се в друго
измерение. Възприел е нов живот. Онези души са продължили и са
били издигнати и пренесени в едно ново измерение във времето и
пространството, и тя е отишла в това измерение в пространството, а
не в живота, когато е била там.
Д: Но не беше ли важно за нея да изследва този живот в този
момент?
С: За нея беше важно да се върне при съвета, тъй като само истината
на съвета може да я докосне, да ѝ напомни, че сме я изпратили тук на
важна мисия и че знаем, че тя може и ще я изпълни. Тя трябва да чуе
тези думи, че трябва и че може да изпълни това. То е написано и е
казано, и е така. Тя трябва да го чуе и да го почувства, и да го въплъти,
и за нея това да се пренесе в пространството, което е създадено за нея,
ще бъде един прост избор.

***

Мисля, че е важно доброволците от първата и втората вълна да разберат, че

собствените им страхове и чувството, че не искат да бъдат тук на Земята,
могат да създадат мощни блокажи, които да забавят развитието им. Мнозина
казват, че просто не искат да са тук. Твърде трудно е и те просто искат да си
тръгнат. Ако те наистина искат да се завърнат „у дома“, тогава по-добре да
започнат да осъзнават и да работят над тези чувства. В противен случай ще
заседнат тук и няма да изпълнят благородния си договор.

66
 Глава 7.
Да нагледаш децата
Бих могла да изпълня много, много книги с разкази за „нормални“ регресии
в минали животи. Измежду хилядите терапевтични сеанси, които съм
провела, никога не съм попадала на човек, който да не е бил в състояние да
се върне назад и да открие друг живот. В продължение на много години те
разказваха за животи на тази планета Земя, под всяка възможна форма и във
всяка възможна среда. Аз просто позволявам на ПС да ги отведе в най-
подходящото време и място. Никога не зная къде ще бъде това, така че
работата ми е да задавам въпроси и да се опитам да открия връзката с
настоящите им проблеми. Все още има много идващи за сеанси хора, които
се връщат в този вид животи, но се убедих, че това са хора, които все още
имат карма за отработване и това е причината да им бъдат показвани тези
връзки. От примерите в тази книга вече става очевидно, че много души
идват, за да изпълнят други роли. По-голямата част от тях никога преди не
са живели на Земята и я намират за объркващо, неудобно и чуждо за
пребиваване място. Аз ги наричам „новодошлите“. Други обаче са дошли да
изпълнят задачи, съответстващи на талантите, които са усъвършенствали в
други времена и места. Някои, които са тук, за да бъдат учители, пазители и
такива, които само трябва да оказват въздействие чрез несъзнателното си
присъствие и енергия. В тази глава се срещаме с друго уникално същество,
което е имало специфичен талант, за който направляващите нещата сили са
решили, че ще бъде полезен в това време.
Лора се спусна пред една средна по големина пирамида и се почувства
озадачена, тъй като не знаеше защо е там. Тя откри, че е млад, здрав мъж,
носещ къса, подобна на пола дреха и кожени сандали с опасани нагоре по
краката му връзки. След това тя видя, че той носеше голям метален медальон
около врата си. Върху него беше издълбано нещо като слънце с излизащи
във всички посоки лъчи. „Това изглежда не е украшение. Той е част от това,
което се предполага, че трябва да имам или нося. Изглежда, че го нося
постоянно. Има си предназначение.“
Докато ѝ задавах въпроси, предназначението му се изясни. „Това е звезден
портал. Помага ми да ходя до разни места. Аз се взирам в този медальон и
той е портал, който да ме отвежда до разни места.“ Сега той стоеше в
пирамидата и се опитваше да си припомни как да го активира. „Странно е,
че наоколо няма никой друг. Все още се опитвам да си припомня.
Медальонът изглежда е свързан с пирамидата. Преди знаех как да го
използвам, но сега не си спомням съвсем добре.“ Помолих го да се види как
го прави и така щеше да си спомни.
67
 Л: Откривам, че държа медальона си вдигнат, така че да гледа към
центъра на пирамидата... подравнявам го с центъра на върха. Държа
го в хоризонтално положение. Нагоре към върха... явно така се прави...
енергията, да. Виждам как сега светлината се спуска надолу през пира-
мидата и достига палеца ми. И аз зная, че това е начинът, по който
мога да отида, където искам да отида. Не зная къде да отида, но зная,
че мога да отида там.
Д: Учили ли са те как да правиш това?
Л: Просто го зная... но в момента съм объркан. Тъй като наоколо
няма никой друг, а съм свикнал наоколо да има много хора. Ние
всички учехме заедно. Бяхме група. Бяхме в класна стая.
Предполагам, че това е моето пътуване. .. трябва да съм сам. Трябва
да уча за своите сили и за себе си.
Д: Какво учехте, когато всички бяхте заедно?
Л: За звездите... за необятността на света... символи... Чувствам, че
от мен сякаш се очаква да обучавам другите, но все още не се чувствам
достатъчно подготвен, за да преподавам.
Д: След като вече си там при пирамидата, това означава ли, че вече
си завършил класовете си?
Л: Би трябвало. Би трябвало да започвам пътуването си.
Чувствам, че трябва да проверя силите си... способността си да правя
онова, на което са ни учили.
Д: Къде според теб би трябвало да отидеш, ако ще проверяваш
това?
Л: Иска ми се просто да оставя на медальона да реши къде да отида.
Светлината се спуска от върха на пирамидата. И тя активира
медальона, но чувствам, че трябва да имам дестинация, за да може
умът ми да ме отведе там.
Д: Какво решаваш?
Л: Би било хубаво да посетя цялата галактика. Би било.
Д: Там има доста места за посещаване, нали?
Л: Да, наистина има.
Д: Каква е целта на това?
Л: Това е като да нагледаш децата, за да се увериш, че са добре. На
различни места... както учителят наглежда децата, за да види дали
слушат.
Д: Мислиш ли, че това ти е работата?
Л: Не зная. Чувствам се голям късметлия, че мога да я върша, така че
това не е работа.
Д: Мислиш ли, че е най-важно да провериш децата, а не

68
възрастните?
Л: Да, явно възприемам всички човешки същества като деца. Права
си. Това трябва да е моята работа.
Д: Щом така го чувстваш. Трябва ли да докладваш обратно на
някого за това какво откриваш?
Л: Не мисля, но може и да съм просто на почивка. Може просто да
наблюдавам какво става там навън.
Д: Къде беше класната стая? Как изглежда?
Л: Навън... хората седят на земята с кръстосани крака и е странно...
целият клас е от мъже и всички носим поли. Няма жени. Има учител.
Той е много сияен... много напреднал. Ние храним голямо уважение
към него.
Д: Това е този, който ви е учел за звездите и всичко останало? (Да)
Той ли е този, който те е научил как да използваш медальона?
Л: Така си мисля. Не съм съвсем сигурен кой. Медальонът винаги си
е бил там. Сякаш сме се родили научени.
Д: И едно от нещата, които си учил, е било относно звездите?
Л: Това е важно. Така че да можем да идваме и да си отиваме в
определено време. Трябва да се увериш, че знаеш времето. Има
цепнатини и да се пътува през цепнатините може да е опасно, освен
ако не пътуваш в правилното време. Те ни учеха как да пътуваме.
(Затрудняваше се да обясни.)
Д: Попитай някого там защо би било опасно да се пътува в
определено време?
Л: Питам учителя си. Той знае. Не успява да ми обясни. Той е твърде
вещ, а аз не съм достатъчно вещ.
Д: Помоли го да ти го каже на прост език, тъй като за теб може
да е важно да знаеш това.
Л: (Шепти на учителя.) Той казва, че има портали и галактиките
трябва да се подравнят по определен начин, в определено време и
тогава човек може просто да се плъзне през измерението. Ако не го
направя, мога да се изгубя. Може да отида в друго измерение и тогава
ще съм изгубен и няма да имам същия клас или същата... Ще съм из-
вън времевата си рамка, казва той. Именно това представлява
цепнатината, казва той.
Д: Няма да си в състояние да се върнеш обратно? (Не) Това няма да
е добре. Той може ли да ти каже как да избегнеш това?
Л: Ние трябва да научим звездите и подравняването и да знаем кога
да тръгнем и кога да се върнем. Той казва, че това е подобно на
пресичането на река и че човек трябва да се движи с бързеите. Иначе
ще бъде отнесен и няма да се върне.

69
 Д: В това има логика. Но ти знаеш ли къде са порталите?
Л: Уча се. Уча се. Това е причината, поради която сме в този клас.
Но няма момичета. Защо няма момичета? Защо няма момичета в
нашия клас? (Пауза) Твърде опасно... твърде е опасно. Няма
достатъчно жени. Не можем да си позволим да губим жени. Те трябва
да раждат повече бебета. Не можем да си позволим да губим жени. Но
мъжете могат да бъдат пожертвани. Има повече мъже, отколкото
жени, и жените са нужни, за да отглеждат.
Д: Значи мъжете са тези, които трябва да се научат да пътуват
във времето. (Да) Защо искат да знаете как да пътувате във
времето?
Л: О, трябва да наглеждаме децата. Да се уверим, че са добре... как
растат.
Д: Децата са важни, нали?
Л: Да. Но когато те казват „децата“, няма значение на каква възраст
са. Те наричат децата онези, които се учат... човешките същества...
учещите се.
Д: Те все още са само деца. (Да) Трябва да се уверите, че са добре,
защото те са бъдещето?
Л: Да, права си. Това ми е работата. Аз докладвам обратно на
учителя. Връщам се при него и му разказвам, тъй като той е този,
който ни подготвя да отидем.
Д: Знаеш ли какво прави той с тази информация, след като тя му
бъде съобщена?
Л: Все още не, не. Той е много мъдър. Понякога го поглеждаш и
просто виждаш бяла светлина.
Д: Можеш ли да го попиташ какво прави с информацията?
Л: Нанася я на някакви карти. Той съхранява карти; много, много
карти и нанася информацията. Аз не съм единственият, който излиза.
Има много хора, които излизат, и след това му донасят информацията
и той я нанася.
Д: Всички вие различни задължения ли имате, или работата ви е
просто да наглеждате децата?
Л: Това е моята работа – да наглеждам децата. Не зная какво вършат
другите, но те също отиват. Знаят колко е важно да се тръгне в
правилното време.
Д: Това означава ли, че ти всъщност нямаш физическо тяло, когато
пътуваш до разни места?
Л: Не се чувствам физически, когато пътувам. Чувствам се
присъстващ навсякъде. Мога да виждам. Страшничко е.
Д: Значи не трябва да приемаш физическо тяло. (Не) Когато се видя

70
 до пирамидата, това физическо тяло ли беше? (Да) Защо трябваше
да имаш такова по това време?
Л: За да се уча.
Д: Значи може да има случаи, в които ще трябва да имаш тяло?
Звучи ли логично?
Л: Да. Там всички ние имаме тела.
Д: Но когато излизаш и намираш информация, нямаш физическо
тяло.
Л: Навярно вземането му е свързано с големи неудобства.
Д: Звучи логично. И ти пътуваш с този медальон? (Да) Казват ли
ти къде да отидеш?
Л: Би трябвало, но не ги чувам да ми казват това. Замисляш се и
знаеш... навярно е имплантирано. Знанието е в теб. Но не и знанието
относно планетите. На това трябваше да ни учат. Той ни учеше с
показалец, показвайки ни всички звезди. Те са много мъдри.
Д: Някога трябвало ли е да идваш на планетата Земя? Знаеш ли коя
е тя?
Л: Възможно е, но не вярвам.
Д: Значи родната ти планета е някъде другаде?
Л: Не зная къде е. Със сигурност е земя, с доста топография, но не
зная къде е.

Реших да го придвижа напред до някой важен ден и той се пренесе в

деня на дипломирането си. Те бяха приключили с всичко, което бяха
учили, и сега беше време да си тръгнат.

Л: Всички ние стоим в една зала и всеки един... той докосна челата
ни. И ни каза, че имаме трето око и че сега трябва да излезем.
Д: Да излезете и да правите какво?
Л: Не зная. Навярно повече от нашата работа. Повече няма да сме
заедно. Тази група се разпада. Аз трябва да изляза и да се опитам да
споделя знанието.
Д: С кого го споделяш?
Л: Хора, селяни, овчари...
Д: Те могат ли да разберат на какво се опитваш да ги научиш?
Л: Донякъде... Оставам. Изглеждат толкова заземени. Мислят си, че
трябва да останат там с овцете си. Не са длъжни. Могат да отидат,
където си поискат. Не вярват, че могат да го направят.
Д: Чувстваш ли, че работата ти е да ги учиш?
Л: Не зная каква е работата ми. Объркан съм, че не създавам
семейство. Просто се скитам.

71
 Изглежда бяхме достигнали задънена улица. Той вероятно щеше да
продължи да прави това до края на живота си. И това беше добре, тъй като
очевидно бе открил пътя си. Така че го придвижих напред до последния ден
от живота му. „Какво се случва? Какво виждаш?“

Л: В ливадата съм в едно поле и ме напада огромна котка.

Но съм живял дълъг живот. Все още съм сам и не съм озадачен от
това, че тази котка... всичко беше наред. В мир съм.

Придвижих го до момента, когато всичко беше приключило, и той можеше

да погледне целия живот от една различна и доста по-широка перспектива.
Попитах го какво е научил от този живот.

Л: Чувствам се щастлив, дори само като си мисля за това.

Д: Защо те кара да се чувстваш щастлив?
Л: Трудно е да се изрази с думи... просто енергията. Енергията е лека.
Научих се просто да вярвам. Можем да осъществим всичко, което си
намислим. Нищо не е невъзможно.

Тогава призовах ПС. „Защо избра Лора да види този живот?“

Л: За да разбере, че притежава сили. Може да се научи да ги

използва.
Д: Ние никога не губим всичко онова, което сме научили, нали?
Л: Не, но го забравяме.
Д: Но тя ще бъде ли в състояние да ги използва сега в този живот?
Л: Някои от тях – да. Може да ги използва, за да стига до разни места.
За да отива до разни места.
Д: С ума си, имаш предвид?
Л: С тялото си. Тя трябва да отиде и да нагледа децата.
Д: Как искаш тя да направи това?
Л: Да ги събере. Да ги събере всички заедно. Да ги учи.
Д: Как искаш тя да ги събере?
Л: Да ги призове. Те ще знаят. Да ги призове да се съберат.
Да събере децата.
Д: Мисля си за това, че повечето деца си имат родители,
семейства. Човек не може да излезе и да ги събере всички заедно,
нали?
Л: Децата са големи. Не са малки. Възрастни.
Д: Това е друго нещо.

72
 Помолих ПС да ѝ даде съвет относно това, което тя трябваше да направи.

Л: Виждам планина, която се разцепва по средата. Хората трябва да

се подготвят. Промени... животът им ще се промени. Те имат нужда
от време, за да се подготвят. Майката Земя се променя. Те трябва да
се променят заедно с Майката Земя. Трябва да знаят. Децата остаряват
и умират, без изобщо някога да пораснат. Средата им на живот ще се
промени. Те трябва да се променят. Виждам пред лицето ми да
проблясват много изменения на Земята – като вулкан и земно
свлачище, и неща, които ще променят лицето на Земята.
Д: Какво искаш да направи Лора? Каква е работата ѝ?
Л: Да им помогне да се подготвят да се променят, да се адаптират.
Тя не знае.
Д: Не и на съзнателно ниво. (Не) Ще ѝ дадеш ли знанието, от което
тя ще има нужда? (Да) Да си спомни знанието и способностите,
които е имала преди?
Л: Да. То ще се възвърне, когато е налице нужда от него. Тя трябва
да го сподели. Децата не знаят.

***

Един от въпросите на Лора се отнасяше до една катастрофа с частен

самолет, която беше преживяла и която беше променила живота ѝ. Искаше
да знае защо това се беше случило. Тя била много успешен ландшафт
дизайнер и това я било направило много богата. Кариерата ѝ била основният
фокус на живота ѝ и била решила да няма никакви деца. Мислела единствено
за пари и успех, докато почти не загинала в катастрофата и прекарала дълго
време в болницата, възстановявайки се. „Тя беше на погрешен път. Не
искаше да се вслуша. Твърдоглава.“ Това променило живота ѝ в много от-
ношения. Веднага след това тя почувствала желание да има деца и
забременяла още при първия опит. Родила една дъщеря, а след година и
втора.

Л: Децата очакваха да се въплътят. Децата вече трябваше да са там.

Д: Да, но тя е била така погълната от своя бизнес, че не е отделила
време да ги роди.
Л: Децата вече щяха да се родят в друго семейство. Но те казаха: „Не,
ще чакаме.“ (Тя започна да плаче.)
Д: Но самолетната катастрофа преобърна живота ѝ и тя вече е
на правилния път, нали?

73
 Л: Не съвсем.
Д: Какво още искаш да направи тя, за да встъпи на правилния път?
Л: Просто да има предвид, че децата ще имат нужда от помощ.
Д: Значи ти ще ѝ съобщаваш какво следва да направи?
Л: Да, то още не е написано. Нещата се променят много бързо.
Д; Затова все още не искаш да ѝ го кажеш?
Л: Да, не мисля, че е решено.
Д: Значи искаш тя просто да е търпелива и ти ще ѝ кажеш.
Л: Търпението не ѝ е присъщо. Тя няма никакво търпение. (Смях)
Просто да е в готовност. Учителят ѝ винаги я е следвал. Той е тук, за
да я подготви, така че тя да не се страхува.
Д: Всеки има работа за вършене, а, както ти каза, времето върви
много бързо. Казвали са ми за новата Земя и за нещата, които
предстои да се променят. Всичко това свързано ли е? (Да) Да се
подготви да отиде на новата Земя или какво?
Л: Може би да отиде на някоя станция. Някои хора ще отидат на
станция за престой, докато нещата бъдат пресъздадени.
Д: Някои от тях няма да отидат директно, защото още не е дошло
времето?
Л: Да, приготовленията им все още не са приключили.
Д: Казвали са ми, че техните честоти и вибрации трябва да са
правилни, иначе не могат да отидат. Това ли имаш предвид?
Л: Приготовленията са различни места... разпределят се и отиват на
правилното място.
Д: Толкова много от тях ще отидат на станции за престой? Това
ще стане след като напуснат физическите си тела или преди това?
Л: Те ще вземат физическите си тела със себе си.
Д: И те ще отидат на тези места, когато бедствията се случват
тук на Земята. (Да) За да са готови след това да отидат там,
където трябва да отидат?
Л: Да, това ще се случи много бързо.
Д: Значи тя трябва да помогне на хората да се подготвят.
Л: Да, децата... да спаси децата.

Послание на раздяла: „Просто го сънувай и го направи. Обръщай внимание

на сънищата.“

Д: Това е начинът, по който комуникирате, нали?

Л: Да. Просто обичай и бъди любяща.

***

74
 Така че това беше още една новодошла, която нямаше съзнателно знание
за своята мисия на Земята. Тази мисия включваше нещо, което тя бе правила
из цялата вселена – да наглежда децата, дечицата, и да проверява как са. И
да им помага да разберат какво трябва да правят през следващите години.
Така че тя имаше конкретна мисия, но почти напълно се беше отклонила от
нея поради прекомерната си заетост с фирмената си дейност. Наложило се
да преживее самолетна катастрофа, която почти не я убила, за да бъде
привлечено вниманието ѝ и да бъде върната на пътя ѝ. Както са ми казвали,
времето е ограничено и понякога те трябва да предприемат драстични мерки,
за да върнат хората в правилната посока.

75
 Глава 8.
Изгнанието
Основното оплакване на Дорис беше, че чувстваше, че се лута и не знае в
коя посока трябва да поеме животът ѝ. Вече беше участвала в няколко ус-
пешни бизнеса и сега се замисляше да отвори метафизичен център.
Чувстваше, че притежава много таланти и способности, но търсеше съвет
относно това как да ги използва.
Когато започнахме сеанса, на Дорис ѝ беше трудно да види каквото и да
било или да определи къде се намира. Всичко, което виждаше, беше мрак и
усещането за огромно пространство около нея. След много въпроси тя
започна да усеща нещо – сякаш се намираше в голямо, студено място. След
това усети, че ръцете я болят и не може да ги помръдне. „Мисля, че са
завързани. Не съм сигурна. Не мога да се движа.“ Подадох ѝ няколко
внушения, които да я накарат да се чувства добре, а не неудобно. Останалата
част от тялото ѝ се усещаше като вцепенено от кръста надолу. „Имам
чувството, че тялото ми е ограничено. Не мога да се движа.“
Поне бяхме отбелязали някакво начало, но тя все така не можеше да даде
много информация. Така че я придвижих назад до времето, преди да се озове
в това ограничено място, за да можем да открием какво я беше довело до
това.

До: Знаех нещо. Знаех твърде много. Трябваше да бъда премахната.

Можех да издам някои неща. Имам чувството, че това е в друго време.
Като Средновековието, но не е Средновековието. Виждам хора в
дълги, черни роби, но те не са хора.
Д: А какво са?
До: Не зная. Облечени са в черно. Нараняват хората. На площада.
Хората не правят това, което трябва да направят. Те ги контролират с
нещо. Карат ги да направят нещо. Карат ги да стоят настрана. Аз
помагам на хората. Не е трябвало да помагам на хората. Но хората не
знаят.
Д: Мъж ли си, или жена?
До: Нито едно от двете. Аз не съм. Аз просто съм. Не зная какво съм,
но не съм като хората. Аз съм като „тях“, но не искам да съм като тях.
Не искам да наранявам хората.
Д: Виждаш ли как изглежда тялото ти?
До: То е много дълго... високо. Високо е като молив. Нося черно като
тях.
Д: Те защо нараняват хората?
76
 До: Хората не правят това, което трябва да правят. Те искат да ги
контролират. Искат да ги впрегнат на работа.
Д: От дълго време ли си там с тези хора?
До: Да, тук съм от много дълго време. Те са ми приятели... хората.
Помагах им. Учех ги. (Смеейки се саркастично.) Аз ги учех, но сега ги
нараняват, защото съм ги учела и сега те знаят твърде много.
Д: На какво ги учиш?
До: Как да обработват земята и как да живеят.
Д: Не виждам нищо нередно в това. Това са добри неща.
До: Мислех, че са. Мислех, че трябва да отида там и да помогна с
обучението им.
Д: Онези в черно бяха ли там през цялото време?
До: Не, те просто дойдоха да видят какво се случва. Аз съм там от
дълго време.
Д: Някой каза ли ти да дойдеш и да помагаш?
До: Просто трябваше да дойда. Не зная защо. Това ми е работата –
да помагам на хората.
Д: Различни ли бяха хората, когато ти първоначално пристигна
там?
До: Да. Бяха груби... много груби. Не знаеха как да се хранят добре.
Хранеха се с горски плодове, кори и буболечки. Не умееха да
отглеждат никакви растителни култури. Аз трябваше да им помогна
да еволюират. Мислех си, че правех това, което трябваше да правя. Но
те дойдоха и ми казаха, че им давам твърде много знания. Те израст-
ваха твърде бързо. Те не трябва да се учат толкова бързо. Това не било
добре... но те се учеха.

Когато първоначално дошла на това място, тя си надянала черната роба, за

да скрие истинския си външен вид. В действителност тя имала тяло, подобно
на голям, зелен скакалец. На родната ѝ планета всички имали същия външен
вид. Тя трябвало да се прикрива, защото не изглеждала като хората и знаела,
че тялото ѝ ще ги уплаши. Тя каза, че никой не ѝ бил казал да тръгне и да
отиде на това място. „Това да отида ми беше работата. Винаги съм правела
това. Аз помагам на хората.“

Д: Значи си ходила и на други места, преди да дойдеш на това

място?
До: Да, но този път нещата се объркаха. Те казаха, че това било така,
защото сме работели твърде много твърде бързо. Но те се учеха, така
че аз ги обучавах и те изглежда разбираха. Учех ги как да се грижат

77
един за друг. Учех ги относно земята и водата, и дърветата, и растени-
ята. Учех ги, че могат да си намират храна и как да си водят записки.
Не ми беше разрешено да ги уча как да си водят записки. Нямаше
проблем да ги уча относно храната, но не ми беше разрешено да ги
уча как да си водят записки. Но да се водят записки е важно, за да знае
човек как да проследява времето и сезоните, и случващото се в света.
Те имаха нужда да знаят как да спазват сезоните... да знаят кога да
сеят. Имаха нужда да знаят как да правят това. Не можеха просто да
продължават, без да знаят. Как можеха да сеят? Как щяха да знаят? Те
имаха нужда да проследяват собствената си история.
Д: Учеше ли ги как да строят къщи и други подобни неща?
До: Да, те се научиха. Научиха се как да използват дървесината и
дърветата. Научиха се как да живеят на закрито. Научиха се да живеят
заедно като група, а не индивидуално, и животът им стана по-лесен.
Тогава пристигнаха другите и казаха, че върша нещо нередно. Хората
не трябвало да знаят толкова много. Било твърде рано.
Д: Но ти не знаеше това. Мислеше си, че правиш каквото трябва?
(Да) Тогава, каза, те започнаха да нараняват хората?
До: Да. Онези в черно започнаха да провокират войни и хората
започнаха да се нараняват едни други. И започнаха да забравят.
Престанаха да се развиват.
Д: Значи войните имаха за цел да им попречат да прогресират? (Да)
Да забравят на какво си ги научила?
До: Да. Животът течеше твърде гладко. Хората научаваха твърде
много. Развиваха се. Те се опасяваха, че ако продължават по същия
начин, това би било твърде рано.
Д: Защо това представляваше проблем?
До: Не зная. Не разбирах защо това представляваше проблем. Те
просто казаха, че е неправилно.
Д: Какво виждаш сега?
До: Виждам светлина и виждам космос и звезди. Поех към космоса
и се завърнах у дома.
Д: Какво се случваше, когато усети, че си завързана или ограничена?
До: Те ме поставяха в нещо. Отвеждаха ме. В открития космос. Бях
затворена в нещо и не можех да се движа. Те ме отведоха от хората.
Твърде много ме беше грижа за хората. След това ме освободиха.
Намирам се на летателен кораб в космоса и виждам звездите. Красиво
е! Но не мога да се върна.
Д: Би ли искала да се върнеш?
До: Не зная... страхувам се. Хората бяха наранени толкова много, но
не искам да се връщам.

78
 Д: Как се чувства тялото ти сега?
До: Свободно... чувства се свободно.

С нея нямаше никой на космическия кораб, който я транспортираше. Тя

беше сама. „Спокойно е.“ Виждаше единствено пространство и звезди.
Нямаше идея къде отива. Така че я придвижих напред до момента, в който
тя спря някъде, и я попитах какво вижда.

До: Не зная. Усещам голяма тежест – което и да е това място. Не зная

къде съм. Изглежда някак пусто. Тук няма кой знае какво. Няма
дървета. Не е красиво. Въздухът е тежък.
Д: Значи този космически кораб е бил програмиран да те отведе
там? (Да) Как изглежда тялото ти сега?
До: Усещането е много странно. Стъпалата ми, краката ми и ръцете
ми са много тънки. Много, много тънки. Нямам пръсти нито на
ръцете, нито на краката. Просто са плоски накрая. Усещам тялото си
закръглено. По-голямо. Високо и закръглено. Вече не нося роба, която
да го прикрива, така че то е като тяло на скакалец, но стоя изправена.
Д: Как изглежда лицето ти?
До: Имам големи очи... много големи очи. Тук няма нужда да нося
черната роба, тъй като тук няма никой. Само аз съм. По скалите има
някакви дупки, в които мога да влизам и излизам. Няма нищо за
правене.
Д: Имаш ли нужда да се храниш?
До: Мисля, че си набавям онова, което ми е необходимо, от въздуха.
Това е едно много тежко място. Не мисля, че мога да остана тук
задълго.
Д: Какво ще правиш?
До: Просто трябва да съм там.
Д: Няма начин да се махнеш?
До: Не. Те ме отпратиха. Пратиха ме тук, за да не им се меся повече.
Не мога да си тръгна. Трябва да остана тук.
Д: Връщайки се назад в спомените си, когато за първи път
пристигна при онези хора... как се озова там?
До: Просто избрах да отида. Наблюдавах ги и видях, че се нуждаят
от помощ, така че се отзовах като доброволец и казах, че ще отида и
ще им помогна. Бяхме ги наблюдавали от дълго време. Ние обикаляме
от място на място.
Д: Другите са наблюдавали какво вършиш, нали?
До: Да, трябва да са ме наблюдавали, предполагам, но не се месеха в
това, което правех. Искали са да видят какво върша. Бях пожелала да

79
 отида доброволно.
Д: Но сега – изпратиха те на това пусто място, където няма нищо?
До: Да. Няма нищо. Харесваше ми онзи, другият свят. Беше толкова
красив. Ще се наложи да остана тук. Не зная какво друго да направя.

Това можеше да отнеме изключително дълго време – ако съществото не се

нуждаеше от храна и дори не разполагаше с начин, по който да умре, според
нашите представи. Така че реших да я придвижа напред до друга сцена, за
да разбера какво се е случило. Тя внезапно издаде шумна въздишка на
облекчение. „Ах! Нямам тяло. Заминала съм си. Повече не трябва да съм там.
Мога да си отида.“

Д: Какво се случи?
До: Почувствах нещо и след това просто си тръгнах. Тръгнах си.
Прекарах дълго време там.
Д: Изобщо не видя никой друг?
До: Не. Беше много тежко, но красиво. Планетите, наблюдавах
планетите. Наблюдавах звездите. Беше красиво като оркестър. О!
Беше толкова хубаво!
Д: Да те изпратят там беше нещо като наказание, нали?
До: Но не беше. В крайна сметка беше красиво.
Д: Тогава ти просто реши да си тръгнеш ли?
До: Не зная. Аз сякаш се отворих и си заминах. Просто си тръгнах.
Д: Как изглеждаш сега?
До: Аз съм като звездите и светлината. Като малки звезди.
Д: Какво мислиш за този живот?
До: Сякаш изживях два живота в един.
Д: Научи ли нещо от това преживяване?
До: Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Прекомерното
добро може да е лошо и прекомерното лошо може да е добро. Това
няма значение. В крайна сметка те са едно и също. (Смях)
Д: Трудно е да ги различиш, когато си насред събитията. Къде ще
отидеш сега?
До: Не зная. Добре съм. Чувствам се много искряща.

Тя не виждаше наоколо никого, който можеше да ѝ каже кое е следващото

място, на което трябваше да отиде. Така че я придвижих напред, за да видя
къде се е озовала.

До: Отивам при светлината. Всички ние отиваме при светлината.

Д: Виждаш и други?

80
 До: Да. Всички ние сме искрящи неща. Всички ние отиваме при
светлината.
Д: Как изглежда светлината?
До: Великолепна е! Красива е! И много топла.
Д: Знаеш ли какво представлява светлината?
До: Тя е всичко. О, чувствам се прекрасно! Вече съм си у дома.
Светлината е всичко. Тя е всичко.
Д: Значи е хубаво пак да си у дома.
До: Прекрасно. Но те казват не, няма да остана тук задълго. Трябва
отново да изляза. Просто го зная. Просто усещам, да. Няма да съм тук
задълго.
Д: Но ти ще се насладиш на престоя си, докато можеш.
До: Да. Това и трябва да направя. Имам и други неща за вършене. Не
зная. Трябва да науча нещо.
Д: Това е нещо, което не можеш да осъществиш на това място?
До: Всичко е там. Не можеш да учиш, когато всичко е там.
Д: Значи трябва да научиш нещо различно?
До: Да. Винаги има нещо повече за научаване.

Придвижих я напред до момента, когато беше решила отново да си тръгне

и да отиде някъде другаде. Бяхме сигурни, че си е тръгнала, тъй като сега тя
беше във физическото тяло на Дорис.

Д: Някой каза ли ти какво да направиш?

До: Не. Аз просто зная. Време е. Усещаш го. Нещо се случва.
Движа се.
Д: Отдалечаваш се от светлината?
До: Да, вече не съм сред светлината. Сякаш съм прелитаща през
звездите комета. На това прилича! Отдалечавам се много бързо и
искрите отскачат като от комета. Много е красиво. Сякаш си на
скрипец и някой те придърпва, но не знаеш кой. Движиш се по
някакъв начин, но не знаеш как. Просто се движиш, но там няма
никой. Сякаш се намираш на някакъв път и можеш да се движиш само
в тази посока; не можеш да поемеш в никоя друга посока.
Д: Но знаеш, че всичко ще е наред, нали?
До: Да. Винаги е наред.
Д: Значи се движиш през пространството и звездите са много,
много красиви.
До: Това е най-хубавата част.

81
 Придвижих я напред до там, където в крайна сметка щеше да спре, и я
попитах какво вижда.

До: Не зная. Никога преди не съм била тук. Сякаш съм сред огън.
Сякаш стоя в някакъв пламък, но не ми е горещо. Небето е в най-
различни цветове. Сякаш стоя в някакъв пламък. Цветовете са
навсякъде около теб. Усещането е хубаво. Просто е различно. Не е
тежко. Не е горещо.
Д: Има ли някакви други същества наоколо?
До: Да, има хора, но те не ме виждат. Изглеждат различно.
Изглеждат стари и сякаш набръчкани, но са направени от скали. Не
скали. Изглеждат големи и обемисти. Не ме виждат.
Д: Нека се придвижим напред и разберем какво трябва да правиш
там.
До: Те имат градове там. Нуждаеха се от помощ. Отивам да им
помогна. Отначало не можеха да ме видят. Трябваше да се променя.
Трябваше да стана по-подобна на тях, така че да могат да ме виждат.
Това е вибрация. Ето какво е това. Това беше различна вибрация.
Трябваше да ги изучавам, така че можех да променям формата си, тъй
като трябваше да им помогна. Те си имат неприятности там. Нещо не
е наред с планетата. Ще измрат, ако не променят нещо, което правят.
Те правят нещо на планетата.
Д: Какво ще направиш, за да им помогнеш?
До: Трябва да ги науча на нещо. Трябва да открия какво правят и да
ги науча на нещо друго. Това е част от работата ми – да открия какво
правят и от какво имат нужда.

Придвижих я напред, за да открием какво беше то.

До: Нещо относно центъра на планетата; те се приближават твърде

много до центъра на планетата и това ще промени начина, по който тя
се върти... Извършват миньорски разкопки или копаят. Това ще
промени нещо в планетата. То ще засегне всичко. Те трябва да спрат.
Трябва да научат, че нямат нужда от онова, от което си мислят, че имат
нужда. Трябва да внимавам и да видя дали ще се вслушат. Не искам
да изгубя още една планета. Трябва да внимавам.

След това я отстраних от тази сцена и попитах същността дали знае, че

говори посредством физическо тяло. Тя каза, че е наясно с това: „Усещам
го.“

82
 Д: Физическо тяло, познато като Дорис. (Да) Защо реши да се
въплътиш във физическо тяло, след като си помогнала на всички тези
хора на други планети?
До: Аз винаги трябва да изглеждам като всички останали.
Ако ли не, нищо не можеш да свършиш.
Д: Значи работата ти винаги е била да ходиш от място на място?
(Да) Когато приключиш на едно място, отиваш някъде другаде? (Да)
Някой каза ли ти да дойдеш на Земята?
До: Да, казаха ми, че имат нужда от помощта ми. Това ми е работата.
Д: Значи този път трябваше да се въплътиш във физическо тяло?
(Да) Защо според тях ти трябваше да станеш човешко същество
този път?
До: Миналия път не се получи.
Д: Мислиш ли, че сега ще се получи, ако си човешко същество? (Да)
Как те кара да се чувстваш това?
До: Правя каквото трябва да правя. Получава се по-добре. Сега има
много хора. Има още много. Тук има много Наблюдатели.
Д: Имаш предвид, че ще дойдат и други?
До: Да, тук също има много от тях. Те работят съвместно.
Д: А миналия път нямаше?
До: Имаше само един. Много от нас дойдоха на тази планета.
Д: Защо всички те решиха да дойдат този път?
До: Това е едно много важно време. Важно е за всички... не само за
тази планета. Важно е за всички планети. Това е свързано с
вибрацията. Става въпрос за вибрацията от планета към планета. Тя
преминава през пространството и времето и се променя.
Д: И ти си тук, за да помогнеш с вибрацията?
До: Да. Тук съм, за да помогна на планетата.
Д: Мислиш ли, че ще успееш да окажеш по-ефективна помощ, като
си във физическа форма?
До: Този път това беше единственият начин.
Д: Но ти знаеш, че когато дойдеш тук, забравяш, нали?
До: Да, беше трудно. Не разбирах.
Д: Това първият път ли е, в който се въплъщаваш във физическо
тяло?
До: Аз бях скакалец.
Д: Това е вярно. Какво мислиш за научаването на уроци на Земята?
До: Трудно е.
Д: Намираш ли се под някакво ограничение, докато си във физическо
тяло?
До: Не искам да се намесвам в човешкия живот.

83
 Д: Кое считаш за намеса?
До: Понякога се опитвам да кажа на хората, но те не разбират.

Тогава реших да призова ПС, за да можем да получим повече отговори,

особено такива, свързани с личните въпроси на Дорис. Първо исках да узная
защо то ѝ показа този живот.

До: Тя има нужда да узнае, че е тази, която мисли, че е.

Д: Тя е един много могъщ дух, нали? (Да) Този дух притежава
многобройни способности. (Да) Значи тя не е имала никакви животи
на Земята като човек?
До: Само няколко, не много.
Д: Чувала съм и за други такива духове, които са изразили
доброволно желание да дойдат. Те вършат невероятна работа,
нали? (Да) Но дали този вид духове натрупват карма?
До: Не... Те могат. Но не е задължително.
Д: Защо тя си избра такъв труден живот този път?
До: За да помогне. За да знае как да помогне и да разбере, така че да
не направи онова, което направи преди.
Д: Какво имаш предвид?
До: Да помогне повече, отколкото трябва.
Д: Както когато научи хората на твърде много?
До: Да... да прехвърли границата.
Д: През този живот тя е имала доста проблеми, докато е растяла
като дете.
До: Да... за да разбере как да бъде човешко същество.
Д: Да бъде човешко същество с всичките му недостатъци, с
всичките му проблеми. (Да) Вследствие на това тя не съди хората,
нали?
До: Не, не ги съди.

Дорис винаги била имала психични способности и можела да прави много

неща. Знаела неща, които другите хора не знаели. Можела да вижда разни
неща за хората. Тя искаше да узнае повече за това.

До: Ние ѝ помагаме. Да узнае защо е тук. Беше ѝ позволено да има

тези способности, така че да не забрави.
Д: Защо е тук тя?
До: Да промени... да осъществи промяна... да спаси планетата.
Д: Но тя е само един човек. Или става въпрос за обединената мощ
на всички останали, които са дошли?

84
 До: Тя е нещо като част от мрежа. Тя е една от тях... носи светлината
и хората, с които разговаря, я усещат. Те не разбират тази светлина и
си мислят, че тя е различна. Различна е. Разговаря с хората. Засява у
тях семена, след което зависи от тях самите тези семена да пораснат.
Винаги е правела това. Просто не го разбираше.
Д: И всеки един от тези специални духове е част от мрежата?
До: Да. Те спасяват планетата. Това има ефект. Тя трябва да
преподава. Други животи... други планети. Да преподава за вселената
и звездите. Има и друг живот.

85
 Глава 9.
Едно същество от Съвета
Постоянно попадам на клиенти, които са в контакт със съвети или са част
от някакъв съвет, докато провеждаме сеансите. Открих, че има много видове
съвети. Има съвети, които управляват слънчевата система, съвети, които
управляват галактиката, съвети, които управляват вселената, и т.н.
Съществуват определени правила и наредби, които осигуряват правилното
функциониране на всичко. Нищо не е оставено на случайността. В духовния
свят също има съвети, които вършат друг тип работа, грижейки се за запи-
сите на тези, които живеят на Земята. Всички тези съвети изглежда са силно
заинтересовани от събирането на знание и информация. Радвам се, че има
някой, който се грижи за всички тези неща, тъй като, според мен, в противен
случай би настъпил пълен хаос.
Когато Сюзън излезе от облака, тя се озова застанала сред топлата вода на
океана. Намираше се близо до брега, тъй като видя стъпала, които водеха до
водата. Нагоре стъпалата отвеждаха до някакъв храм. Тя видя три жени да
стоят от дясната страна на стъпалата. След това от другата им страна се
появиха още три. Те я приветстваха.

С: Носят прости мантии в светли цветове. Онези, които са по-надолу

по стъпалата, са се намокрили до коленете и бедрата. Прибират ме.
Мисля, че трябва да им кажа нещо, за да премина. Не на всеки е
позволено да идва тук. Има слова, които те изричат.
Д: Знаеш ли какво да кажеш, така че да ти позволят да се изкачиш?
С: Познавам ордена. В известен смисъл те ме очакват. Те не са от
моя орден.
Д: Какво имаш предвид под „орден“?
С: Група от индивиди, посветени на едно и също нещо.

Сюзън започна да прави сложни жестове с ръце. Попитах я за какво са.

„Това е знак за енергиен обмен.“

Д: Това част от онова, което трябваше да направиш, за да те

познаят, ли е?
С: Те ме приеха за тази, която казах, че съм. Знаеха за пристигането ми.
Д: Знаели са, че пристигаш? (Да) Ти откъде дойде?

Сюзън продължи да прави жестове с ръце и посочи нагоре. „Към какво

сочиш?“
86
 С: (Изненадано) О! (Смях) Това е звездна станция.
Д: Те знаят ли за това? (Да) Как пристигна там?

Тя беше изненадана от отговорите си и отвръщаше на въпросите ми с

неверие и хумор. „Дойдох във водата през портала. Страхотно е. Те знаеха,
че идвам.“

Д: Този орден, към който принадлежиш, на звездната станция ли е?

С: Той е междугалактически. Аз трябваше да се адаптирам към
изискванията на повърхността, като приема физическа форма, за да
взема участие в основната култура на онова време. Изглеждам като
жена, която е облечена така, както са облечени и те.
Д: Каква е нормалната ти форма, когато си на другото място?
С: Тя е светлина. Аз съм светлинно тяло.
Д: Останалите, които се намират на това място, от което идваш,
същите ли са?
С: Правилно. Абсолютно. Ние сме тук, за да помагаме.
Д: Значи, когато дойдеш на едно такова място, ти трябва да
наподобяваш на хората там?
С: В този случай им наподобявам. Иначе това би предизвикало
объркване.
Д: Но сега те приеха и приветстваха?
С: Това бе предсказано от звездите и астрономите. Това беше една
уречена дата.
Д: Те знаеха, че някой ще дойде?
С: Те представляват делегацията, с която от време на време се
извършва обмен на информация.
Д: Правили са това и в миналото?
С: Да, много пъти. Но аз идвам само периодично.
Д: Ти каза за обмен. Какъв вид обмен?
С: Обмен на информация... за набиране на подкрепа, като този път
трябва да сме особено внимателни.
Д: Защо е трябвало много да се внимава? Някой злоупотребява ли с
информацията?
С: Налице са някои тенденции – семената на алчността започват да
покълват. Ние сме наясно с това. Тези хора използват своето влияние.
Надяваме се, че този път нещата могат да бъдат променени, преди
семената на алчността да са покълнали.
Д: Донасяла ли си информация преди, с която според теб е било
злоупотребено?
С: При различни случаи.

87
 Д: Когато си идвала преди, просто на всички ли си я давала? (Не)
На кого си я давала в онези случаи? На тази или на друга група?
С: На друга група. Това не е първият път, когато на тази планета е
имало бедствие.
Д: Каква е била причината за нея в другите случаи?
С: Манипулирането на материята. Манипулирането на естествения
закон и на материята с цел извличане на облага от страна на хората.
Д: От страна на съществата, които са живеели по онова време?
С: Да. Чувала си историята. Земята се е покрила с лед. Това е бил
един от случаите.
Д: Това е трябвало да ги спре да правят онова, което са правели?
С: Да се започне отначало.
Д: Винаги се започва отначало, нали?

Те са ми казвали това много пъти и аз съм го споменавала в другите си

книги. В далечното земно минало е имало много цивилизации, които са
достигали върха на съвършенството, само за да бъдат сринати от вродената
у човека жажда за власт.

Д: По какви други начини, освен с лед, са били разрушавани те по

друго време?
С: Огромни експлозии. В тази слънчева система има липсваща
планета. Тя се взриви.

Тя говореше за планетата между Марс и Юпитер, която се взривила и

създала астероидния пояс. За това също съм писала в другите си книги.

Д: Чувала съм за нея. Това е причинило доста голям хаос, нали?

С: Човек не бива да си играе с Естествения Закон.
Д: Някой си е играл със Закона по това време? (Да) Как се е отразило
на Земята взривяването на тази планета?
С: То причини огромни разрушения и огън, който валеше от небето.
Д: Значи това са случаи, при които в миналото са били разрушавани
цивилизации? (Да) Но ти сега си дошла да се срещнеш с тези хора и
спомена, че ще се случи нещо друго?
С: Притеснени сме от това, че в умовете на тези хора се въртят
зачатъчни мисловни форми на алчност.
Д: Но тази група не прави това?
С: Този път не. Тук сме, за да дадем съвет и информация.
Д: Мислиш ли, че ще ви послушат?
С: Силно се надяваме.

88
 Тя каза, че ще се качи до храма, за да се срещне с хората, които са там. Така
че аз я придвижих напред до момента, в който тя вече беше в храма. „Много
хора ли има на срещата?“

С: Само делегацията, която е била изпратена. Баща ми е свещеникът,

който ръководи този храм. Той има влияние над останалите.
Д: Какъв е съветът, който даваш на тази група?
С: Прекратете експериментите с Естествения Закон.
Д: Какви противоречащи на Естествения Закон експерименти
провеждат те?
С: Генни манипулации... генетични манипулации.
Д: Защо правят това?
С: Защото могат. Те са могъщи.
Д: Как извършват тези генни манипулации?
С: Не съм убедена, че това може да бъде споделено.
Д: Не считаш, че аз би трябвало да зная за това?
С: Не става въпрос за теб.
Д: Какво ще се случи, ако те продължат с онова, което правят?
С: Разрушение.
Д: Те не осъзнават това?
С: Не. Настъпва разделение. Досега те са се самоуправлявали, но е
налице някакво политическо напрежение и различни школи на
мисълта, които се опитват да се придържат към пътя на светлината.
Д: Позволено ли ви е да спрете това, ако те не се вслушат?
С: Те ще поемат курс на саморазрушение.
Д: Чудех се дали вие можете да се намесите и да ги накарате да
спрат да правят онова, което правят?
С: Това би било в противоречие с Естествения Закон. Ние можем
само да съветваме.
Д: И ако те не ви послушат, няма нищо, което да можете да
направите по въпроса?
С: Нищо, което да можем да направим.
Д: Каза, че си виждала това да се случва и преди?
С: В много случаи, в много светове.
Д: Значи, ако не се вслушат, те трябва да изградят всичко отново,
нали? Започват този цикъл съвсем отначало? (Да) Но този път вие
се надявате, че те ще ви послушат?
С: Силно се надяваме.

89
 Тя щеше да предаде информацията на свещеника, а той след това щеше да
отиде и да говори с хората, които вършеха неправилното нещо. Тя нямаше
да остане; щеше да се върне, когато има нужда от нея.

Д: Ще можеш ли да виждаш какво правят те?

С: Да. Всички ние сме наясно.
Д: Под „ние“ имаш предвид членовете на групата, от която идваш,
ли?
С: Съветът. Те са тези, които наблюдават.
Д: Те от другата страна на този портал ли са? (Да) Но не им е
позволено да се намесват? (Не)

Придвижих я напред, за да видя какво се е случило.

Д: Отива ли свещеникът да говори с другите? (Да) Те вслушват ли

се?
С: За известно време... минали са повече от 962 години и тя е била
разрушена от собствената си ръка.
Д: Какво се е случило?
С: Взривила се е. Семената на алчността са порасли. Естественият
Закон е бил манипулиран до степен отново да си навлекат огромно
разрушение. (Плачейки.)
Д: Как изглежда това, докато се случва? Можеш да го видиш като
наблюдател, макар и да е тежко.
С: Сякаш по цялата планета отекват енергийни вълни. Тя се
взривява... останки и огън, вода.
Д: Какво е предизвикало шоковата вълна?
С: Енергийните лъчи са се върнали обратно върху самите себе си.
Д: Те знаели ли са, че това може да се случи? (Да) Но въпреки това
са продължили?
С: Става въпрос за контрол. Ние можем само да съветваме и
напътстваме.
Д: Какво виждаш, докато наблюдаваш това?
С: Руини... пълни руини. Толкова е тъжно... пушек, изгоряла плът,
огън.
Д: Има ли някакви оцелели?
С: Да... малък брой.
Д: Виждаш ли какво се случва с тях?
С: Прегрупират се и градят наново. Прегрупират се.
Д: Мислиш ли, че са научили нещо от това?
С: Надявам се. О! Няма нищо, което да можем да направим.

90
 Отново се оттегляме. Към съвета. Великият съвет.
Д: Назад през портала?
С: Да. Това в действителност е Звездна врата.
Д: Която използвате, за да идвате и да си отивате?
С: Точно така. 14932-11
Д: Какво означава това?
С: Това е наименованието на Звездната врата.
Д: Изглежда доста дълго число, значи трябва да има няколко. Това
ли имаш предвид? (Да) Как се използва това число?
С: За идентификационни цели.
Д: За да може да се влиза и излиза? (Да) Значи за човешките
същества е възможно да преминават през този портал?
С: Да. Ако са в светлинните си тела, способността ще се прояви.
Д: Те не могат да преминават във физическото си тяло?
С: Не. Понастоящем не.

За да могат да открият тези места, човешките същества трябва да излязат

от тялото си, така че не е лесно да се определи местоположението им.

Д: Как изглежда мястото, където се намира великият съвет?

С: Красиво е. (Въздъхва.) Ние сме светлинни хора. Виждам много
светлинни тела и енергия и мирише хубаво.
Д: Кое предизвиква миризмата?
С: Светлината. Земята вони.
Д: С какво се занимаваш, докато си там при великия съвет?
С: Ние планираме да помогнем там, където има нужда от нас, и сме
тук, за да съветваме и подкрепяме.
Д: Значи се занимаваш предимно със Земята?
С: Бях разпределена в този сектор.
Д: Основно на това ли посвещаваш времето си?
С: Ние преподаваме. Хората се нуждаят от нас в астралния план.
Можем да научим хората на неща, които би било добре да знаят,
защото биха подобрили живота им.
Д: Значи не е нужно да слизаш физически, както си правела преди?
С: Само в случаите, когато е необходима намеса.
Д: Значи ти обучаваш хората, докато са в астралното? Имаш
предвид, когато пътуват извън тялото си нощем, или какво?
С: Да. Човешката душа е в състояние да бъде на много места в много
времена. Именно тогава можем да бъдем от най-голяма помощ.
Можем да помагаме там, но, повтарям отново, не и да се намесваме в
свободната воля. Така повелява Естественият Закон.

91
 Д: Но ако те сами ви потърсят, това не е намеса в свободната им
воля?
С: Точно така.
Д: Тялото е доста ограничено, нали? (Да) Чувала съм, че голяма
част от това се случва нощем, когато хората спят.
С: Или когато са в състоянията, в които ти им помагаш да изпаднат.
Ние те наблюдаваме и ти помагаме на астрален план от много дълго
време. Ти си прекрасна, отдадена ученичка.
Д: Зная, че доста ми се помага. Не бих могла да направя това сама.
Има много странни места, за които искате те да узнаят?
С: Абсолютно.
Д: Но физическото е най-незначителното от всички, нали?
С: Но необходимо за ученето.

Те потвърдиха, че контактуват с хората, докато те спят нощем или се

намират в тези изменени състояния на съзнанието, и могат да им
предоставят много информация. Реших, че е време да се придвижим напред,
така че ги попитах дали знаят, че говорят посредством физическото тяло,
известно като Сюзън. Отговориха, че са наясно с това.

Д: Знаете, че когато правя това, очакваме да се върнем в някой

минал живот, нали?
С: Това е твоята рецепта за лечение. Това е договорката, която си
сключила с членовете на твоя екип за подпомагане на изцелението във
физическия свят. Ние разглеждаме това като рецепта. Съставките са
добри.
Д: Но тя не се върна в минал живот – поне не физически тип живот
с физическо тяло. (Смях)
С: Не. Няма нужда от това. Някои хора се нуждаят от това, но тя –
не. Да знаеш, че това няма да ѝ хареса. (Смях)
Д: Защо?
С: Не иска да вярва в звездите.
Д: Защо? Аз зная, че те са истински.
С: Виновна си. Това няма да ѝ хареса. (Силен смях) Ако ѝ кажеш, че
това е ангел, тя ще каже: „Добре“.
Д: Значи няма проблем, ако е ангел, но не и ако е същество от
светлина. (Смях)
С: Именно.
Д: Тя може да гледа на теб като на ангел в друга форма.
С: Става.
Д: Когато отначало започнахме, изглеждаше сякаш тя беше ти. Ти

92
неин аспект ли си, или какво?
С: Да. Ти знаеш! (Шегувайки се)
Д: Аз зная, но сега се опитваме да помогнем на нея. Част от това
изисква известно адаптиране.
С: Работим върху това от известно време. (Все още развеселен) Тя е
готова – иначе това нямаше да се случи.
Д: Ти ли ѝ каза да дойде тук в кабинета ми?
С: Абсолютно.
Д: Тя беше изненадана, защото каза, че никога преди не била чувала
за мен.
С: Не сме ли умници! (Смеейки се)
Д: Дъщеря ми ви нарича мои ПР агенти.
С: Така се радваме да сме от помощ.
Д: Открих, че правите това доста често. Но този сеанс ще е
различен от онова, което тя е очаквала, с нейния начин на мислене?
С: О, абсолютно. Според нас обаче на този етап тя вече е готова; но
ще премине през период на адаптация. Организирали сме ѝ
достатъчна съпътстваща подкрепа, така че да може да чуе и възприеме
нещата със свое собствено темпо.
Д: Не искаме да дадем на никого нищо, с което да не може да се
справи.
С: Знаеш много добре. (Смеейки се отново) Наблюдаваме те от дълго
време. Тя е готова да чуе нещата от теб, защото чувства известно
родство с теб, така че ще бъде в състояние да разбере нещата и да
предаде как се чувства. А ти ще съумееш да ѝ помогнеш и да я утешиш
по време на пътуването ѝ. Това е твоята роля в това. Тя иска да по-
вярва, че не е толкова безполезна, колкото е била програмирана да
вярва в ранните си години. Да открие, че минава през съвета, че това
е произходът ѝ – няма да го повярва. Няма да го повярва.
Д: Как ще си го обясни сега, когато ѝ говориш?
С: Ще го долови в гласа си. Ние вече манипулираме гласа ѝ. Тя знае,
но тя ще долови авторитетността в гласа.
Д: Значи е време да узнае, че е нещо по-голямо от това, което си
мисли, че е. Това ли имаш предвид?
С: Абсолютно. Тази простовата усмивка не води никого доникъде, а
ти знаеш, че всички ние трябва да подпомогнем появата на новата
Земя и да помогнем на хората да се адаптират към нея. Това е
основният ни мотив тук. Нещата се променят. Хората имат нужда
някой да им помогне да се адаптират към измерението на промените.
Хората като теб и нея са така необходими. За да помогнете на хората
да се адаптират и да улесните адаптирането им към новата Земя.

93
 Д: Точно това са ми казвали. Нещата се променят толкова бързо, а
не искаш всичко да се разруши отново.
С: Това не може да се случи. Знаеш го. Това не може и няма да се
случи.
Д: Просто отнема толкова много време да се прави отново и
отново. Затова създавате новата Земя?
С: Ти знаеш, че си в безопасност. Тя знае, че е в безопасност.
Д: Знаем също така, че не всички ще отидат на новата Земя. Така
са ми казвали.
С: Правилно са ти казали. Виждаш разделението. Виждаш
разцеплението. Ти разбираш.
Д: Опитвам се да разбера. Нещата са сложни.
С: Много са сложни. Ето защо се нуждаем от лесни рецепти за
хората.
Д: Трябва да започнете с малки бебешки стъпки, с трошици.
Защо ѝ показа онова разрушение в началото?
С: Тя има клетъчни спомени в тялото си от онова време от място...
биха могли да се нарекат паралелни съществувания. И не, тя не беше
непосредствена част от разрушението. То е закодирано в клетките ѝ
вследствие на това, че е била свидетел на разрушението.
Д: Защо искаше тя да узнае това?
С: Тя подценява силата на инструментите, които ѝ бяха дадени да
сподели с планетата Земя в това време. Време на голямо пробуждане...
време на новата Земя... която бива интегрирана в Земята. Тя подценява
това. Искахме да види колко е ценно да се споделя светлината. Тя
подценява силата си. Изключително важно е светлината да бъде
разпространявана в този момент.
Д: Но тя върши доста добро, нали?
С: Да, върши и ние се гордеем с нея. Но все още в малък мащаб.
Докато не повярва в себе си, е трудно да я прехвърлим към по-широк
мащаб.
Д: Искаш ли тя да започне да действа в по-широк мащаб?
С: Не и докато не се почувства удобно с това във физическото си
тяло.

Сюзън от дълго време чувала да ѝ говорят някакви същества, но

предположила, че това били нейните ангели. В действителност това бил
съветът. Те се разсмяха: „Това изобщо няма да ѝ хареса. Поднеси ѝ го
внимателно, става ли?“

94
 С: Договорът ѝ е да свърже хората със светлината на Източника. Тя
чува само свързващата част. (Смях) И в това няма нищо лошо.

На Сюзън също така ѝ се бяха случвали множество физически неща.

„Побутвания. Доста силни побутвания. Това е необходимо, само когато
всичко останало не проработи, и ние съжаляваме, че тя се е чувствала един
вид наказвана.“
ПС премина набързо през тялото ѝ и коригира всички физически
оплаквания, които Сюзън бе изредила в списъка си.

***

„Страхът е илюзия на този свят и това е всичко, което е той.“

95
 Глава 10.
Разрушаването на една планета
През 2009 г. беше първият път, когато отидох в Южна Африка, и Кати беше
човекът, който ни покани да отидем в Йоханесбург и организира курса.
Реших да избера нея за демонстрацията в последния ден от курса. Хората тук
в Йоханесбург не са имали кой знае какъв допир с метафизиката, така че
горяха от желание да учат. Имат книги, но не и много лектори и учители.
Всичко, свързано с курса, беше ново за тях, тъй като бяха на най-ниското
ниво на разбиране. Такива бяха и лекциите ми. Беше освежаващо да открия
такова удивление, благоговение и ентусиазъм у хората. По време на курса
всичко мина гладко и аз ги бях научила на основните неща при използването
на моя метод на хипноза за прости минали животи и лечение. Именно това
очаквахме при демонстрацията – повторното изживяване на някой нормален
минал живот. На този начален етап това щеше да е пределът на тяхното ниво
на разбиране. Така че, когато започнахме сеанса, той пое в посока, която ги
остави напълно потресени. Той беше нормален за мен, но представи идеи, за
които те никога не бяха чували. Удивлението, изписано по лицата им, беше
очевидно. Те продължаваха да ме наблюдават, за да видят как реагирам, тъй
като това беше пълно отклонение от онова, на което току-що ги бях научила.
Аз бях съвсем наясно, че сеансите вече не изследват единствено прости
минали животи, а навлизаха в непознатото (особено трите вълни от
доброволци). Мисля, че ги учуди това, че не прекратих сеанса, а продължих,
сякаш не се случваше нищо необичайно. Разбира се, за мен то не беше
необичайно. Опитах се да ги поглеждам окуражително, докато продължавах
сеанса. Знаех, че впоследствие можех да им дам допълнителни разяснения.
Преди демонстрацията не бях имала удобен случай да им разкажа за тази
възможност. Предполагам, че „те“ считат, че учениците ми вече са готови,
независимо къде по света се намират.
При започването на сеанса се оказа, че на Кати ѝ харесва да стои на облака
и не се решаваше да се спусне от него. Тя се разстрои и започна да плаче.
Нямаше нищо, което да подскаже защо това ѝ въздействаше по този начин,
тъй като тя още дори не беше видяла каквото и да било. Това, че човек
изпитва силни емоции, обаче винаги е знак, че сме открили нещо важно (или
в нейния случай – че ще се случи нещо важно). Емоциите не могат да бъдат
подправени, а впоследствие дори не изглеждат рационални на клиента.
„Защо плачех? В това няма логика. Защо това ме разстрои?“
Знаех, че трябва да я сваля от облака, затова я попитах, ако може да отиде
някъде, къде би желала да я отведе облакът.

96
 К: Искам да се издигна! (Дълбока въздишка) Искам да си отида у
дома.
Д: Да го изживееш отново за малко. Можеш да направиш каквото
поискаш. Накъде би потеглила?
К: На север. Виждам звезди. Красиви са! Те са ярки и въртящи се. А
сега виждам някаква розова земя. Има цвят на рози. Надалече е. Това
е мястото, където аз живея. Приближавам се. Виждам силен вятър...
много облаци, които се оттеглят. Облаците са в мек розов цвят. Има и
светлини... те идват от звездите.
Д: Искаш ли да се приближиш до повърхността, така че да се
приземиш? (Не) Защо не?
К: Тъй като тя вече не е там. Това е само прах. Нея я няма.

Тя започна силно да ридае. Учениците ме гледаха много объркано.

Д: Случило ли й се е нещо?
К: Не зная. Няма никакъв живот. Има само кълбета прах и горещ
въздух. Не мога да се приближа. Тя не ми позволява. Твърде опасно е.

Кати не можа да обясни защо беше опасно, но докато се носеше, трябваше

да остава на безопасно разстояние. Виждаше единствено облаци и прах.
Нямаше признаци на живот, сгради или растителност. Само гола планета.
Това ужасно я натъжаваше. „Не мога да се върна. Изгубихме всичко. Няма
я. Няма никого. Няма я там. Всичко е изгубено.“ Тя каза, че не е била там по
време на случилото се, каквото и да е било то, но знаеше, че това някога е
било процъфтяващо и населено с хора място. Знаеше и че е живяла там за
кратко. Тъй като тя не можеше да получи повече информация, реших да я
придвижа назад допреди настъпването на катастрофата, допреди лошите
времена, и да видя какво е било. Тя беше нетърпелива да опита това и бързо
се озова там. „Виждам деца. Играят си във водата. Има много вода.“

Д: Пак ли е в розов цвят?

К: Не. Бяла е. А земята е зелена. Децата си играят. Танцуват.

Тя каза, че децата приличали на хора. Когато я помолих да погледне надолу

към себе си и да ми каже как изглежда тялото ѝ, тя каза, че не може да го
види. Попитах я дали усеща тялото си. „Да. Усещам, че то е спокойно.
Виждам град... бял град. Той има високи, сиви мраморни стени с коридори
и се чува доста смях. Градът блести. Там винаги има светлини.“

97
 Д: Живяла ли си там по някое време?
К: Мисля, че съм била на гости. Не беше моят дом, но живях там.
Д: Защо отиде да го посетиш?
К: За да обучавам. За да уча децата на любов и щастие.
Д: Беше ли ти казано да отидеш там?
К: Да. Беше красиво. Простодушни хора, но добри.

Тя била пътувала до много места, към които се чувствала притеглена, за да

обучава там, където имало нужда от нея.

Д: Това ли е, което ти харесва да правиш?

К: Не зная... (Въздишка)... вече не. (Тя започна да плаче.)
Тъй като от това боли.
Д: Боли те от това, че планетата е била разрушена, или какво?
К: Да, от това, че се е случило. Когато си замина, аз не зная какво ще
се случи с тях.

Тя интуитивно знаела кога нещо ще се случи, но хората не знаели. Така че

напуснала, много преди да настъпи катастрофата. Тя все така не знаеше
какво точно е причинило разрушението. „Когато има нужда от мен, аз
отивам и обучавам.“

Д: С какво се занимаваш, когато няма нужда от теб? Можем да

разгледаме това. (Пауза) Има ли нещо друго, с което се занимаваш
тогава?
К: Не. Аз просто чакам, докато не възникне нужда от мен.
Д: Къде чакаш? Можеш да го видиш.
К: Трудно е да се обясни.
Д: Опитай, доколкото ти е възможно.
К: То е пълен покой. По-меко е.
Д: Изглежда ли физическо?
К: Не. То е почти като движение... като песен.
Д: Изглежда е красиво. Има ли някой с теб, или си съвсем сама?
К: Не съм сама, но там няма никакви физически същества. Въпреки
това усещам, че край мен винаги има и други.
Д: Значи харесваш това място?
К: Понякога. Понякога имаш нужда да се махнеш и да видиш други
неща. Това е място, където чакам, докато не стане време да отида да
обучавам и да помагам на другите. След това се връщам тук.
Д: Някога живяла ли си във физическо тяло?
К: Не мога да си спомня. Това е всичко, което си спомням – това

98
 място на чист покой и красота.
Д: Това е много добре. Ти си много любящ човек. Трябва да си
изпълнен с любов, за да учиш на любов. Това е прекрасно. Осъзнаваш
ли, че в момента говориш посредством физическо тяло? (Да) Защо
реши да се въплътиш във физическо тяло, след като там е било така
красиво?
К: Не зная. (Смях)
Д: Искаш ли да разбереш? (Тя се разсмя.) Можем. Би било полезно,
нали? (Да)

Тогава я отведох до момента, когато това е било решено. Когато е

напуснала това красиво място. „Какво се случи?“

К: Беше време. Те трябваше да извършат приготовления.

Работата ми не беше завършена. Трябваше да обучавам още.
Д: Някой говори ли ти?
К: Ние всички разговаряме заедно. Решаваме кое е най-доброто.
Д: Какво решавате?
К: Кой ще го направи.
Д: И другите ли искат да отидат? (Не) (И двете се разсмяхме.)
Защо не искат да отидат?
К: Защото е голямо. Това е голямо предизвикателство. Те не мислят,
че е редно да отидат.
Д: Има ли причина за това?
К: Защото не бяха нужни. (Тя отново започна да плаче.)
Д: Но мислиш, че ти беше?
К: О, да!
Д: С каква цел според теб беше нужна?
К: Да променя нещата... бавно... да го променя... да помогна на
хората да си спомнят, че няма проблем.
Д: Какво са забравили те?
К: Самите себе си. Забравили са кои са... кои наистина са.
Когато навлязат във физическия свят, те забравят.
Д: Кои са те в действителност?
К: Това е нещо, което самите те трябва да научат. Те вярват, че са
нещо друго, а не са.
Д: Значи ти ще им помогнеш да си спомнят?
К: Това е част от работата ми, да.
Д: Коя е другата част?
К: Да помогна да се променят нещата. Потока. Подобно на течение...
да променя потока.

99
 Д: Потока на кое?
К: На всичко. Насочил се е в погрешна посока.
Д: Кое го е накарало да се насочи в погрешна посока?
К: Това, че е забравено... забравено да се обича... забравено да се
обича и играе.
Д: Значи когато хората са започнали да забравят, това е накарало
потокът да се насочи в погрешна посока? (Да) Какво ще се случи, ако
потокът продължи да тече в погрешната посока?
К: Те ще умрат. Душите им. (Ридаейки.)
Д: Значи ти пое отговорността да дойдеш и да предизвикаш
промяна?
К: Малка... малка промяна.
Д: Това е голямо решение. (Да) Иска се много смелост, за да се
направи това.
К: Иска се глупост.
Д: Мислиш ли, че можеш да предизвикаш промяна?
К: Не зная. Идването във физическо тяло не се оказа това, което си
мислех.
Д: Но другите същества, с които си била, не са искали да се
възползват от тази възможност? (Не) Значи чувстваш, сякаш си
съвсем сама, докато вършиш това?
К: Не. Аз зная, че не съм сама.
Д: Осъзнаваш ли, че има и други, които помагат? (Да) Това дали са
хора, които Кати познава? (Не) Но навярно те също не знаят какво
правят?
К: Те се учат.
Д: Но ти каза, че ти липсва домът ти?
К: Да. Наистина бях щастлива там и това беше част от него.

Реших да призова ПС и да получа отговори на въпросите ѝ. Попитах го

защо бе избрало да покаже на Кати тази сцена. „Ние търсехме минали
животи, нали?“ (Да) „Има ли причина за това, че тя не отиде там?“

К: Тя не може да си ги спомни. Това не се и очаква от нея.

Д: Изглежда тя сякаш просто ходеше от място на място като
духовна форма? (Да) Правейки много добро?
К: Опитва се.
Д: Значи тя дойде на Земята, за да изпълни още една мисия? (Да)
Това ли е, което ти искаше да узнае тя?
К: Тя знае.
Д: Но не го знаеше на съзнателно ниво. (Да) Мислиш ли, че за нея е

100
 важно да знае това?
К: Важно е... да.
Д: Това ще ѝ помогне да си обясни много от нещата, които се
случват в живота ѝ?
К: Да. Затова я доведохме при теб.
Д: Дали тя е един от доброволците, за които съм говорила по-рано?
К: Те са различни.
Д: Различни по какъв начин?
К: Защото тя обикновено не върши това. Ние трябваше да я помолим.

Аз зададох вечния въпрос: „Какво е нейното предназначение? Какво се

очаква тя да върши през този живот? Искаш ли да ѝ кажеш?“

К: Всъщност не. (Смях) Защото е нещо по-голямо. Тя следва своя

път. Ще узнае тези неща, когато му дойде времето.
Д: Значи в този момент тя не е готова да научи каква е по-голямата
картина на нещата? (Не) Трябва да е доста голяма.
К: Не мога да ти кажа. (Смях)

Тъй като ПС не искаше да разкрие по-голямата картина на нещата, насочих

вниманието си към нейната физическа цел. Тя била част от корпоративния
свят, но се разочаровала и го напуснала. „Тя се опитваше да бъде човек.
Искаше да намери своето място. Искаше да направи най-доброто за тази
планета и вярваше, че ще бъде от най-голяма помощ именно там. Там има
повече хора.“ Докато работела в корпоративния свят, тя сериозно се
разболяла. Това била една от основните причини, поради които трябвало да
го напусне. Те казаха, че това се е случило, защото тя не била щастлива.
Попитах ги за физическото ѝ тяло и ги помолих да го сканират, но те ме бяха
изпреварили и вече работеха върху него. Лекарите смятали, че нещо не било
наред с кръвта ѝ. Бяха го диагностицирали като тежка анемия, която я
караше да се чувства без сили и да припада в неочаквани моменти.

К: Работим върху това. Тя го усеща. Тя го усеща.

Д: Какво не е наред с кръвта ѝ?
К: Нищо сериозно. Беше просто потокът. Тя беше спряла потока.
Д: Тя говореше за потока, но аз си помислих, че имаше предвид
потока на света. Но тя е била уловена от него?
К: Всичко е част от него. Това е същото нещо.
Д: Лекарите казали, че е нещо много сериозно.
К: Беше. Но тя се вслуша. Напусна тази компания.
Д: Какво правиш на кръвта сега?

101
 К: Енергизирам я.
Д: Как енергизираш кръвта?
К: Просто го правя. Кръвта ще се подобри... доста ще се подобри.
Ние вършехме това, докато разговаряхме. Да ги оставим да се чудят...
да.

Лекарите също така казали, че нещо не било наред с черния ѝ дроб. „Те“
казаха, че това е част от същия проблем с потока и това довело до влошаване
(натравяне) на кръвта ѝ.

Д: Коригирахте ли го?
К: Дай ми минутка. Имаме нужда от още малко време.

След това те се фокусираха върху гърба ѝ. Той ѝ причинявал проблеми,

защото ѝ било трудно да освобождава нещата. Тя искала да остава свързана.
„То е като да си с единия крак вътре, а с другия – отвън.“ Те коригираха
проблема. „Просто коригираме потока и отнемаме от онова, което е била, в
полза на това, което е сега. Ще трябва още да се позанимаваме с това, но
можем да го коригираме. Просто искаме да го извършим поетапно.“ Всички
останали физически проблеми (вратът, краката) били свързани с
първоначалната причина. Те щели да продължат да работят върху нея след
сеанса.
Тя искаше да попита за наличието на евентуални контакти или карма с
хората в живота ѝ, но ако не е идвала на Земята преди, не би имала никакви.
„Тя има учители, които я учат как да живее. Родителите ѝ бяха тези, които я
въведоха в този свят. Само за да я учат.“ Докато растяла, тя изпитвала много
гняв и агресия. Искала да знае откъде е дошла. „Това беше от тъгата. Тази
планета... тази загуба.“

Д: Какво се случи с онази планета?

К: Те се отрекоха от себе си.
Д: Тя каза, че не е била там, когато това се е случило.
Всичко било разрушено.
К: Не, те я отведоха. Тя нямаше да понесе да види това. Беше много
тъжно.
Д: Кое причини разрушението?
К: Самите те. Трудно е да се обясни, тъй като е толкова различно, но
идеята е, че те се отказаха от усилията да се развиват... да обичат. Те
забравиха какво беше нужно да направят.
Д: Значи всичко беше разрушено.
К: Да. Те избраха това.

102
 Д: Това ли е причината, поради която тя трябваше да дойде на
Земята сега?
К: Тъй като хората избираха да се убиват, да.
Д: А вие не искате това да се случи отново?
К: Бихме желали да им дадем шанс. Опитваме се.
Д: Не искате това да се повтори?
К: Не обичаме да губим. (Смях)
Д: Тя не иска да преживее това отново. Нагърбила се е доброволно
с една сериозна работа.
К: Ние я помолихме. Тя в крайна сметка се съгласи. Разбираше каква
ще е цената. Много се гордеем с нея за това, че се възползва от тази
възможност. Но и си знаехме, че ще го направи. Тя върши доста неща
за нас.

Друг един въпрос, който тя имаше, се отнасяше до нощните посещения,

които имала като дете и я плашели.

К: Защото живее в двете реалности. С единия крак вътре, с другия –

отвън. Затруднява се да пусне нещата да си отидат и има тази връзка
назад към Източника.
Д: Защо това ѝ се е сторило страшно?
К: Защото то беше такова. Беше много страшно. Да се сблъскаш с
негативността и – как да обясня това – не злото, а липсата на разбиране.
Тя го възприемаше като нещо физическо. То беше физическа енергия. Тя
усещаше енергията. Това беше същество, но не такова, каквото тя си
мислеше. То беше от духовния свят.
Д: Но тя все още има посещения понякога.
К: Защото може да се прозърта в другата реалност.
Д: През воала? (Да) Но не би трябвало да се страхува от това?
К: Не, но ние разбираме защо се страхува. Следващия път тя ще разбере.
Д: Ако човек разбира нещо, той не се страхува от него, нали?
К: Точно така. Точно така.
Д: Имаме още един въпрос. Като дете тя е имала усещането, че може
да лети. Така ли е било, или просто си е въобразявала?
К: Ами, всеки може да лети. Всеки.
Д: Защо не знаем това?
К: Защото сме го забравили.
Д: (Смях) Просто се чувстваме приковани за Земята?
К: Вярваме, че сме. Като дете тя знаеше, че може да го направи, така че
го направи.
Д: Искаш да кажеш, че ако започнем да си спомняме, все още можем

103
 да го направим?
К: Да... ако се научим да си играем. Нужно е да си играем. Просто да си
играем... просто да изпитваме радост и любов, и приемане. Човек става
твърде сериозен. Той трябва да възвърне радостта в живота си, тъй като
душата му умира, ако тя отсъства. Нещата не са толкова лоши. Само
изглеждат такива. Играйте си, забавлявайте се. Тогава вече можем да
променим потока. Да си спомним какво е да се лети.
Д: (Смях) Просто си представих как всички летят.
К: Случва се.
Д: Може би е време.
К: Надявам се. Наистина се надявам.
Д: Както и да е; ти искаш ние да си спомним откъде сме дошли, какво
е било там и защо сме тук?
К: Това е нещо, което вие трябва да откриете. Това не е моя работа. Да
станете осъзнати.
Д: И можем да предизвикаме промяна?
К: О, да. Всеки има свой собствен път.
Д: Иначе светът ще загине като онзи другия?
К: Навярно по-лошо. Не искаме това.

Готвех се да приключвам, когато ПС внезапно ме попита: „Има ли нещо,

което искаше да попиташ?“ Това винаги ме хваща неподготвена, тъй като
основната ми грижа е интересът на клиента ми. Така че, без много да се
замислям, казах: „Какво искам да попитам? Защо трябваше да дойда в Южна
Африка? Това е първият ми път. Защо бях нужна?“

К: Заради равновесието.

Те не разясниха това твърдение, така че мога само да предполагам. Навярно

имаха предвид, че енергията ми е била необходима, за да спомогне за
уравновесяването на тази част на света. Много пъти са ми казвали, че когато
отидем на някое място, ние оставяме част от енергията си там и оказваме по-
голямо влияние, отколкото изобщо можем да си представим.
След обяда аз прекарах доста време в опити да им обясня сеанса, доколкото
ограниченото им разбиране позволяваше това. Беше трудно да го обясня и
на Кати, тъй като тя нямаше спомен за това, което беше казала.

***

104
 Това беше още един пример за онова, което наричам „втората вълна“. Тя
беше тук като наблюдател, но също така и като учител, който да помогне на
хората да си спомнят. В този случай „те“ я бяха помолили да дойде, вместо
тя да изрази доброволно желание за това, но го беше направила с нежелание.
Веднага след сеанса се случи още нещо неочаквано. По това време на
годината в Южна Африка беше горещо и дъждът беше нещо необичайно. Но
неочаквано над сградата, в която се намирахме, се разрази силна
гръмотевична буря. Имаше силен вятър, дъжд и мощни гръмотевици. Те
казаха, че това е изключително необичайно и никога не се случвало по това
време на годината. Когато се върнахме в къщата, в която бяхме отседнали,
попитахме брата на Кати – Джеймс, за бурята. Той каза, че в тази част на
града не било имало буря. Тя изглежда се беше разразила само над сградата
и улицата, където провеждахме курса. Имаше ли нещо общо с енергиите,
генерирани от участващите същности, или ПС?
Необичайни климатични явления бяха възниквали и по време на някои от
другите ми курсове. Докато провеждах курса си в пустинята в Дубай,
внезапно около сградата, в която провеждахме курса, се разрази силна
пясъчна буря. По време на една от Трансформационните ми конференции,
провеждани в Арканзас, внезапно бе подадена тревога за торнадо и такова
бе видяно точно над конгресния център. Вероятно едно от най-странните
необяснени явления се случи, докато провеждах курса си през ноември 2010
г. в Сидни, Австралия. Класът беше голям (над 60 ученика) и стаята беше
претъпкана. Правех интервюто, точно преди да проведа демонстрацията в
последния ден от курса. Внезапно стаята бе хвърлена в хаос, когато фонтан
(истински водопад) от вода изригна от тавана право върху някои от
учениците, които седяха на масата си. Водата се стичаше през леките
подпори. Учениците изпищяха и наскачаха, подгизнали, като някой грабна
една голяма кофа за боклук и я постави на масата, за да събира водата, която
така и не спираше. Наложи се да прекъснем, докато някой отиде да намери
хората, които отговаряха за сградата. Отначало си помислих, че беше дъжд,
но в това нямаше логика, тъй като ние бяхме на третия етаж на една
пететажна сграда, а слънцето грееше навън. Най-очевидното обяснение
беше, че в тавана се е спукала водопроводна тръба. Пороят продължи поне
пет минути, като ту утихваше, ту се засилваше. Стори ми се забавно и най-
накрая, смеейки се, казах: „Добре, момчета, казахте си мнението! Вече
можете да го спрете!“ Не бях съвсем сигурна, но подозирах, че просто на-
шите дружелюбни гномчета отново ни правеха номера. Когато хората,
отговарящи за сградата, дойдоха, останаха със зяпнали уста и гледаха
невярващо водопада и кофата, наполовина пълна с вода. Само повтаряха:
„Това никога не се е случвало досега. В тавана няма водопроводни тръби.
Няма нищо, което да може да предизвика такова нещо.“ След като водната

105
струя взе съвсем да изтънява, ме попитаха дали искам да почистят.
Отговорих, че няма нужда, тъй като вече беше последен ден на обучението
и не исках да ни забавят допълнително. Просто преместихме учениците на
сухи маси и столове. Месеци по-късно попитах за тази случка по време на
друг сеанс. „Те“ казаха, че е имало поне трима скептици в класа и са го
направили, за да ги убедят, че по време на сеансите си работя с нещо
наистина необичайно.
Имало е и много други необясними явления по време на обучения (както и
при частни сеанси в моя офис). Смятам, че те не са случайни. Може да са
комбинация от енергията, идваща от учениците, от „тях“ или от ПС. Това
показва, че ние не осъзнаваме на какво сме способни. Помислете какво
бихме могли да направим, ако се научим да овладяваме тази невероятна
енергия! Да спасим света? А може би дори да полетим!

106
 Глава 11.
Още една разрушена планета
Тери е друга моя клиентка, опитваща се да разбере коя е. Винаги е
чувствала планетата ни чужда и се опитваше да утвърди своята идентичност.
Поредният случай, когато някой чувства, че мястото му не е тук и му е
трудно да се приспособи. Сеансът се проведе в къщата за гости в
покрайнините на Санта Фе, Ню Мексико, където бях отседнала. Провеждах
обучение в Северозападния колеж на Ню Мексико в студентското градче Ел
Рито. Междувременно се видях и с някои свои клиенти.
Когато Тери слезе от облака, тя се озова в „празно пространство“. Не беше
сигурна как да го опише. „Не ми е познато. Открито е. Голямо. Изглежда
сякаш някой е бил тук преди, но вече не е. Като че ли нещо е било разрушено.
Пустота. Не усещам да има живот в момента. Теренът изглежда обгорен.
Усещам, че е имало растителност, може би някакви дървета. Вероятно и
сгради. Има отпечатъци на сгради, но не виждам нищо останало от тях.
Абсолютно нищо. Странно е. Имам усещане за... загуба. Тук се чувствам
сама. Като че ли... всички са напуснали.“
Помолих я да се концентрира върху тялото си. Беше облечена в гладко,
безшевно облекло, което ѝ напомняше за велур, но на пластове. Тялото ѝ
изглеждаше много леко и слабо, нямаше много материя. Когато погледна
ръцете си, те бяха по-големи, отколкото очакваше, а пръстите ѝ имаха
странна форма. Когато я попитах за главата и лицето, каза, че носи
прилепнала качулка. Лицето ѝ: „Гладки черти. Усещане за нещо като овал.
Много малка уста и мъничък нос. Очите ми са малки, но широки. По-скоро
хоризонтални, почти като цепнатини.“ Беше изненадана, че няма проблеми
с дишането на това безлюдно място.

Т: Имам чувството, че съм била тук и преди. Познавах това място.

Струва ми се, че чух, че нещо е станало.
Д: Преди, когато познаваше мястото, то не беше ли такова?
Т: Не. Беше цяло. Много хора и дейности. Кипеше живот.
Самата аз не го бях виждала. Тъжно е. Има много различни истории.
Но мисля, че е било някакъв вид саморазрушение. Някои казват, че е
унищожено от външни сили, но не мисля, че това е така. Мисля, че е
било неизбежно. Е, може и да е било възможно да го предотвратят, но
не са знаели какво да правят.
Д: Мислиш ли, че това е било твоят дом?
Т: Да. Мисля, че не съм била там много време. Сякаш мога да
чувствам другите, хората, които съм познавала, тези, които не са
107
 могли да си тръгнат. Те също са били унищожени или загубени.
Д: Значи някои са успели да си тръгнат?
Т: Да. Не знам защо, но си тръгнах. Така стана, че не бях там, когато
се е случило.

Каза, че не ѝ е трябвало нищо, с което да се придвижи до това място. Просто

е помислила за него и мигновено се е озовала там.

Д: Къде беше, когато мислеше за това? Нека се преместим там.

Къде беше, когато реши, че искаш да го видиш?
Т: В космоса. Не на планета. Просто там някъде. Част от всичко.
Д: Какво искаш да кажеш?
Т: То е просто... пространство.
Д: Не е кораб или нещо физическо? (Не) Как можеш да
съществуваш там?
Т: Там нямаш нужда от много неща.
Д: Какво искаш да кажеш? Защото изглежда, че имаш физическо
тяло, нали?
Т: Когато съм там, нямам. Когато съм в открития космос, нямам
физическо тяло. Чувствам се като точка светлина. Веднага щом
поисках да се върна, тялото изчезна. Повече нямах нужда от него.

Когато говореше за това, че се чувства като точка светлина, тя виждаше

себе си такава, каквато наистина е. В началото, когато всички ние сме били
създадени, сме били просто искрици светлина, изпратени да учат и трупат
опит. Когато съблечем тялото и физическите обвивки, с които се обгръщаме,
за да изживеем даден живот, всичко, което всъщност представляваме, е една
вечна точка от светлина.

Д: Каза, че си напуснала тази планета преди бедствието? (Да)

Можеш ли да видиш това време? Тогава имаше ли физическо тяло?
Т: Май да. И съм в нещо като космически кораб.
Д: Има ли други с теб?
Т: Много хора. Корабът е малък.
Д: Когато си тръгна, знаеше ли, че нещо ще се случи?
Т: Не със сигурност. Не си тръгнах, защото нещо щеше да се случи.
Но имаше усещане, че нещо можеше да се случи.
Д: Имаше ли други, които си тръгнаха по същото време?
Т: Да. Но не защото са чувствали, че нещо ще се случи. Хората идват
и си отиват.
Д: Каква беше твоята работа?

108
 Т: Летях с кораба. Отлитах за дълго време, но със сигурност ходехме
там и се връщахме.
Д: Кажи ми, когато си тръгна, какво стана при пътуването. Къде
отиде?
Т: Мисля, че далеч от планетата. Имам чувството, че сме
наблюдавали други планети? Други същества? Може би. И бяхме
далеч от... дори от тази вселена.
Д: Каква беше работата ти там?
Т: Просто гледах. Просто наблюдавах. Събирах информация. За да
видя какво друго се случва на други места.
Д: Това ли правят твоите хора?
Т: Изглежда, че това е част от работата ни. Мисля, че изследваме и
след това предаваме натрупаната информация. След това заедно с
други работим по нея. После пак отпътуваме.
Д: Харесва ли ти тази работа?
Т: Да, интересна е.
Д: Значи си на борда на малък или голям космически кораб, когато
ходиш толкова надалеч?
Т: Имам чувството, че корабът е малък.
Д: Кацате ли на планетите или просто наблюдавате?
Т: Май само наблюдаваме. Не помня да сме кацали.
Д: А спомняш ли си да сте контактували с хора?
Т: Не. Като че ли от разстояние. Но дори така, от разстояние, можем
да разберем много.

Опитвах се да продължа нататък, за да разбера повече за тези неща, затова

я отведох в ден, в който се е случило нещо важно.

Т: (Объркване) Виждаме някаква необичайна планета, която е... като

течен портокал. И непрекъснато си променя формата.
Д: Това ли я прави необичайна?
Т: Да. Досега не сме виждали точно такова нещо. Изглежда, че не е
обитавана, но се опитваме да разберем нейната функция и цел. Защото
няма постоянна форма. Може би причинява някакви смущения...
(объркване) и влияе върху всичко наоколо. Като че ли причинява
проблеми на други планети. Дори необитаваните планети
съществуват с някаква цел. Но тази сякаш е полудяла. Начинът, по
който променя формата си, предизвиква смущения.
Д: Флуктуации. (Да) От вас очаква ли се да направите нещо?
Т: Работата ни е най-вече да наблюдаваме, но има усещане за
тревога. Трябва да се върнем и да докладваме за това пред

109
 отговорниците. Спешно е. Усещането е различно. По някакъв начин
това е нещото, което е повлияло на нашата планета.
Д: Въпреки, че е толкова далече от нея?
Т: Въпреки това. Знам. Да. Предизвиква огромни бедствия.
Д: Във цялата вселена ли?
Т: Да. Понякога по недоловим начин, друг път доста явно.
Не разбирам как става това, но имам усещането че е спешно. Може
да постави под заплаха както нашия свят, така и други светове.
Връщаме се. Няма какво повече да правим тук, няма да научим повече.
Време е да се върнем и да предадем събраната информация.
Д: Добре. Да отидем напред във времето, когато докладвате какво
сте открили. Какво е това място?
Т: Има структури, които е трудно да бъдат описани. Ние самите ги
правим. Не са естествени образувания, но изглеждат като такива. А
отвътре... едно голямо пространство. Сграда е, но изглежда все едно
излиза от земята.
Д: Къде се намира това място?
Т: Планета е, моята планета. Отидох там, за да предам ин-
формацията. Отговорниците са в тази сграда. Загрижени са. Ще
изпратят други, екип с учени, който да разбере какво се случва с тази
планета. Те имат други методи за изследване и за събиране на
информация. Ние проучваме. А сега ще бъдат изпратени хора с други
инструменти.
Д: Вие не отивате ли с тях?
Т: Не. Ще останем тук за малко. Никога не оставаме тук за дълго или
поне от много време насам не сме оставали тук за дълго. След това ще
ни изпратят с друга задача.

Отведох я в друг важен ден и след дълга пауза тя отговори бавно и тъжно.

Т: Отново съм в кораб. В него има още един член от екипа.

Получаваме новини за нашата планета. И... информацията е
откъслечна. Но разбираме, че е била разрушена. И ... (беше ѝ трудно
да изрази с думи) и ... не знаем какво да правим.
Д: Мислиш ли, че разрушението е било причинено от планетата,
която видяхте преди това?
Т: (Тежка въздишка) На този етап не знаем. Така изглежда...
това е първото нещо, което си помислихме. И... не знаем какво да
правим. Не знаем къде да отидем. Носим се. Сякаш сме изгубени в
пространството. Мисията ни е безплодна. Не знаем къде да идем.
Никога не са ни казвали какво да правим, ако нещо такова се случи.

110
 Знам, че някъде има и други като нас, но не сме близо до тях.
Д: Няма начин да се свържете с тях.
Т: Така изглежда. Макар че някой се свърза с нас.
Д: И ви изпрати съобщение.
Т: Да. Но ние май с никого не можем да се свържем.
Д: Може би и другите като вас не знаят какво да правят.
Т: Да, може би е така.
Д: Колко сте в кораба?
Т: Само ние двамата.
Д: Трябва ли да ядете или да консумирате храна?
Т: Мисля, че не.
Д: Мислиш ли, че известно време можете да живеете в открития
космос?
Т: Да. Това не ни притеснява. Проблемът е, че не знаем къде да
отидем. Нито пък какво точно да правим.
Д: Да отидем напред във времето. Можем да направим това много
лесно. Продължи нататък и виж какво се случва. Къде отивате?
(Пауза) Какво решавате да направите?
Т: Решаваме да изследваме и да видим дали има друго място, на
което можем да кацнем. Искаме да намерим други от нашия вид, ако
това е възможно.

На това място върху записа се появява силно електронно жужене, което

частично заглушава думите. По време на сеанса го нямаше. Чува се само
върху записа. Понякога се случват такива неща, мисля, че е от създадената
енергия. Записът също така може да се забърза и да звучи като анимационен
герой или пък да се забави, така че гласовете да звучат дълбоко и
провлачено. Тези явления никога не са причинени от механиката на
записващото устройство.

Д: И така, какво правиш?

Т: Ние проведохме изследването си и сега разполагаме с карти. Така
че вървим в тази насока, но нямаме точен план. Ще продължим да
изследваме, но този път само за себе си.

Изглежда, че докато са изследвали този път, са се върнали до планетата,

която бяха видели в началото на сеанса, и са открили, че е разрушена и на
нея вече няма живот.

Д: Да продължим напред във времето. В крайна сметка намирате

ли къде да отидете? (Дълга пауза) Така че да можете да спрете да

111
 изследвате и да сте някъде на сигурно място?
Т: (Пауза) Не мисля. Мисля, че... вместо това променяме формата си.

Електронното жужене спря толкова внезапно, колкото беше започнало.

Д: О! Какво искаш да кажеш?

Т: (Объркана) Не знам, но можем да оставим формите си на кораба.
А самите ние да бъдем в космоса.
Д: Това ли е моментът, в който ти се превърна в точка светлина?
Т: Предполагам.
Д: Защо реши да направиш това?
Т: Сигурно сме знаели, че можем да го направим. След като нашата
планета вече я нямаше, ни се струваше, че няма особен смисъл от
телата ни.
Д: Не мислехте ли, че можете да намерите друго място?
Т: Не искахме. Искахме да видим дали ще успеем, но по това време
не ни се струваше важно. Нито пък необходимо. Нямаше как да се
върнем. И въпреки, че бяхме двама, пак щяхме да се чувстваме
самотни на която и да е друга планета.
Д: Значи двамата решихте заедно да го направите? (Да) Това
някаква форма на смърт ли е? Разбираш ли тази концепция?
Т: (Тежка въздишка) Мисля, че да. Да. Беше по наше желание, но да.
Д: Защото се чудех дали вашите тела могат да умрат.
Т: Ние просто вече нямахме нужда от тях. Проблемът не беше в
телата. Но те вече никога нямаше да послужат за нищо.
Д: Можехте да продължите да пътувате, но не виждахте смисъл
в това?
Т: Да. Изглеждаше безсмислено. Въпреки че идеята беше да намерим
нов дом, не мислехме, че ще бъде същото. Беше някак тъжно.

Жуженето се появи отново, тъкмо когато стигнах края на касетката и я

обърнах от другата страна.

Д: Сега какво ще правиш?

Т: Чувствам се добре. Имам усещане за някакво продължение. Има
наблюдение.
Д: Продължаваш да изследваш?
Т: Не толкова изследвам, по-скоро поддържам. Искам да кажа, че
съм нещо като стабилизатор.
Д: Има ли някой или нещо, което ти казва какво трябва да
направиш?

112
 Т: Хм. Просто знам, но в същото време мисля, че съм получила
инструкции. (Пауза) По-скоро съм статичната точка светлина по
някакъв начин, отколкото цялото това движение отпреди. По този
начин помагам на по-високо ниво. Мъничка точица светлина, но се
усеща като много голяма. Усеща се и като много солидна по някакъв
начин и стабилизираща. Тя е като стабилизираща точка във вселената,
която помага нещата да функционират така, както трябва.
Д: Дълго време ли си там, като стабилизатор?
Т: Да. Стабилизирам, поддържам нещата такива, каквито трябва да
бъдат. Така че нищо да не бъде захвърляно.
Д: Имаш предвид планетите или нещата във вселената?
Т: Ново е.
Д: Изпитваш ли желание вече да не бъдеш това и да си във
физическо тяло?
Т: Не мисля. Това ми харесва.
Д: Имаш ли нужда все още от инструкции какво да правиш?
Т: Имам първоначални, предварителни инструкции. (Пауза)
Сега не съвсем. Но чувствам какво трябва да направя, ако трябва да
е нещо различно. То може и да се промени, но ще бъде, каквото е
необходимо.
Д: Нали съзнаваш, че ми говориш чрез физическо тяло?
Т: Мисля, че зная това. Хем зная, хем не зная. (Смях) Знам за тялото,
което лежи тук.
Д: Да, същото, чрез което говориш. (Да) Но в същото време си в
открития космос и стабилизираш нещата. (Така е.) Не искам да те
обърквам.
Т: Може и да се объркам.
Д: Да продължим към времето, когато решаваш да влезеш в това
физическо тяло за пръв път. Какво стана, когато реши да влезеш във
физическо тяло?
Т: Това тук ли? (Да) Ами... не съм сигурна, че идеята беше моя.
Д: Чудех се дали не са те инструктирали да го направиш.
Т: Да. Беше необходимо. Имаше нещо, което трябваше да направя
или се нуждаех да направя във физическо тяло. Беше ми доста
комфортно да си върша работата и затова нещата трябваше да се
променят малко. Освен това имаше нужда да преживея неща, които не
бяха възможни за една точка светлина.
Д: Но някой те инструктира да направиш това?
Т: Да. Идеята не беше моя, бях си доста щастлива преди това.
Д: И преди си била във физическото измерение. (Да) Но била ли си
преди това във физическото измерение на планетата Земя? Защото

113
 сега оттам говорим.
Т: Така. (Пауза) Не знам... чувствам се добре. Опитвам се да си
спомня. Те ми казаха да дойда. Те бяха. За да направя нещо... нещо за
себе си също. Нещо като да придобия опитност с плътността. И да се
науча как да боравя с нея. Чувството е много различно.
Д: По-различно ли е, отколкото на другата планета?
Т: Да. Въпреки че имахме форма, всичко беше по-леко. И нещата
ставаха по различен начин.
Д: Мислиш ли, че ще ти бъде лесно да придобиеш опитност в това
тяло?
Т: Струва ми се, че не. Искам да отида. И знам, че така е правилно,
но не мога да кажа, че го очаквам с нетърпение. Изглежда някак
странно.
Д: В открития космос си имала пълна свобода.
Т: Да. И беше забавно да изследвам.
Д: Но трябва да има някаква причина, иначе нямаше да поискат от
теб да дойдеш тук. (Да) Трябва да е нещо важно.
Т: Да, така казват.
Д: Има ли някаква подготовка, преди да дойдеш в тялото?
Т: Като че ли виждам много снимки. Намирам се някъде, където ми
показват нещо като картини от живота на планетата, много бързо.
Много информация, бързо.
Д: Неща, които трябва да знаеш?
Т: Да. Как стават нещата тук.
Д: Би било трудно да дойдеш тук без никакви знания, нали?
Т: Да. Това е подготовката. Нещо като курс. Забавно е да учим това,
което учим.

Очевидно тя описваше процеса на отпечатване, който е разказан подробно

в други мои книги.3 Това обикновено се прави, за да бъдат подготвени души,
които досега не са били на Земята. Така че беше ясно, че тя е тук за пръв път.

Д: Значи знаеш какво те очаква там, където отиваш?

Т: Изглежда различно, но не... чак толкова лошо. (Кикот)
Не чак толкова трудно, колкото ми се стори в началото.
Д: Как се почувства, когато за пръв път влезе в тялото?
Т: (Пауза) Хм. Не... тежко. Некомфортно. Като че ли... Не съм
сигурна. Много е различно. Трудно е... да се приспособиш.
Д: Разбирам. Затова зададох всички тези въпроси. Защото аз говоря
3
В книгата „Между смъртта и живота“, издадена от издателство „Възнесение“.
Потърсете другите книги на Долорес Кенън на http://4eti.me – Бел. ред.
114
 с физическото тяло, а тя има въпроси. Например, защо се чувства
различно в това тяло на Земята. Защо мислиш, че ѝ беше показан
този минал живот, в който тя е изследовател и планетата ѝ бива
разрушена?

От тази страна на касетката жуженето продължаваше през цялото време,

вече започваше да става доста силно и имаше големи смущения.

Т: (Дълбока въздишка) Тя трябваше да види своето съществуване

извън тази планета.
Д: Там, откъдето е дошла? (Да) Защо е важно да знае това?
Т: Тя копнее за това.
Д: Но на другата планета вече няма живот, нали?
Т: Така е. Но тя трябва да знае, че този живот е съществувал. И че тя
е оттам. Ако можеше, щеше да предпочете да е там.
Д: Но, разбира се, това е невъзможно, нали? (Да) Можеше да си
остане в открития космос и да върши своята работа там, нали?
Т: Това щеше да ѝ хареса. Но тя трябваше да преживее настоящия си
живот. Има неща, с които да помогне точно на това място и точно в
това време.
Д: Знаеш ли какво трябва да прави тя в сегашния си живот?
Т: Да. Изцелението трябва да се разшири в нови посоки. Но тя е на
прав път.
Д: Тя има въпрос. Цял живот не спира да се чуди. Има усещането,
че не знае коя е. Опитва се да открие коя е. Дълго време е създавала
за себе си различни персонажи, защото не е знаела коя е.
Т: Забавно е някак, но не е добре за нея. Тя не знае как да живее този
живот на Земята. Досега сякаш е пробвала различни шапки и никоя от
тях не ѝ е била по мярка. Започваше да губи себе си. Беше ѝ трудно,
но сега започва да придобива по-добро усещане за това коя е. Точно в
тази посока трябва да върви. Но за малко съвсем да загуби себе си.
Д: Защото не знае коя е.
Т: Така е. Това я правеше все по-безпомощна.
Д: Но вие успяхте да ѝ помогнете да разбере?
Т: Да. Изпратихме ѝ подходящи хора, които да срещне и с които да
работи, за да ѝ помогнем.
Д: За да може да е по-стабилна във физическото си тяло?
Т: По-променена. По-добре да си спомня коя е всъщност и да намери
начин да прояви себе си във физическото измерение.
Д: Това, че не беше сигурна коя е и какво прави тук, ли е причината
почти да изгуби себе си?

115
 Т: Точно така. Тя беше объркана. Ще ѝ помогнем, защото тя така
иска. И защото е добре за нея. Ще направим каквото можем, за да ѝ
помогнем да премине през това. Тя трябва да бъде тук. Независимо
дали ѝ харесва, или не!
Д: Ще успее да се приспособи, нали? (Да) Вие ще ѝ помогнете да
намери идентичността си и да се адаптира. (Да) Това е много
важно. Но има още нещо, което я тревожи. Откакто е в това тяло,
тя има здравословни проблеми. (Да) Защо така?
Т: Най-вече заради приспособяването. Адаптирането към
физическото измерение не беше лесно. Освен това имаше периоди,
когато тя не беше сигурна дали ще остане тук. Пък и беше поставена
в среда, която не е много чиста, замърсена е. Комбинацията от тези
неща и чисто новото ѝ тяло са причина за трудното начало. Липсата
на познание за това коя е също ѝ се отрази доста зле върху здравето.
Д: Да, разбирам. Други като теб са ми казвали, че понякога
енергията е толкова различна, че трябва да се пренастройва, когато
дойде във физическо тяло тук за първи път.
Т: Да. Ние направихме някои настройки. Обстоятелствата с
родителите и раждането ѝ бяха много тежки. Това е, което можахме
да направим.
Д: Защо бяха тежки?
Т: Родителите ѝ са друг вид същества, много, много по-плътни
енергийно. Те бяха подходящият вид същества, но не си пасваха добре
на енергийно ниво. Това обаче беше необходимо. Както и да е, поради
тази причина на нея ѝ беше трудно да се приспособи. А тя опита.
Д: Но тя цял живот има здравословни проблеми. Не е ли време това
да се промени?
Т: Да, за да може да си върши работата. И да ходи там, където е
необходимо. Тя и в миналото е имала нужда от пренастройване. Това
е причината за нейните главоболия и изтощение. Както и
пренастройките, които ние правехме. Освен това, чрез своята работа
за духовно развитие, тя самата променяше някои неща. Но ние
виждаме, че тя трябва да продължи напред. Много ѝ се е струпало.
Особено като добавим и това, че все още не се е адаптирала напълно
към живота на тази планета. Но ние ѝ помагаме да се приспособи към
това, което прави. Тялото реагира. Тя може да продължи да се развива
по друг начин, без физически утежнения. Време е.

ПС продължи да сканира тялото, да гледа през него, за да види върху

какво трябва да се работи.

116
 Т: Има нещо нередно в мозъка... хм, трудно е да се обясни, но...
липсва някаква връзка. Трябва да я свържем отново. Има нужда от
пренастройване.
Д: Можете ли да го направите?
Т: Да, в момента го правим. Би трябвало да помогне. Освен това
намаляваме натиска в главата. Има и много напрежение в системата,
което ще облекчим. По цялото ѝ тяло.
Д: Какво друго мислите, че се нуждае от внимание?
Т: Надбъбречните жлези, бъбреците, черния дроб. Повечето органи
са отровени. Претоварени са. Така че ще помогнем и ще ги
възстановим. Ще ѝ помогнем да има издръжливостта, от която се
нуждае, за да функционира като цяло, за да може да прави това, което
трябва да прави. Тя се буди с главоболие, а после не може да заспи.
Това ще ѝ помогне. Реконструираме органите. Вече няма да страда от
изтощение.
Д: Може би е правила така, защото не е искала да бъде в това тяло.
Т: Да, това е част от нещата. Сложно е. От време на време тя искаше
да избяга. Идваше ѝ твърде много. Ние никога не сме я виждали болна,
защото тя е по-силна, отколкото си мисли. И наистина има да върши
нещо важно тук. Не ѝ е време да си ходи. Тя знае това. Никога не би
си тръгнала сама. Отсега нататък животът ѝ ще е много по-приятно
преживяване. Ние пуснахме светлина по цялата ѝ система, за да я
регенерираме. Беше започнало да става почти невъзможно за нея.
Д: Към края ли сте?
Т: Да, готови сме.

В този момент силното жужене изведнъж спря и повече не се появи до края

на сеанса.

Д: Цялото тяло? Всичко ли направихте?

Т: Да. Процесът ще продължи. Но ние го започнахме. Сега в тялото ѝ
има много повече светлина. И повече сила.
Послание на раздяла: „Ние сме винаги тук. Тук сме, за да ѝ помагаме.
Може да ни повика по всяко време. Има подкрепа на много нива.“

Д: Как да се обръща към вас, когато иска да ви повика?

Т: Просто да помисли за нас. Да помисли за Цялото.
Д: Да помисли за Цялото и да ви повика, когато иска да говори с вас.
Това е чудесно. Това ли е всичко, което искате да ѝ кажете,
Т: Да. Както и изцяло да вярва в това, което направихме тук днес.

117
 Глава 12.
Още разруха
Елън се поколеба известно време дали да слезе от облака, след което обяви,
че не иска да слезе, а да се изкачи НАГОРЕ. Казах ѝ, че може да отиде където
си поиска. Докато се носеше, отделяйки се от Земята, тя се кикотеше. След
като попътува из космоса, тя неочаквано се понесе под повърхността и
излезе от една пещера. Теренът беше червена, песъчлива почва, а хоризонтът
беше равен.

Е: Червеникаво-кафяво е... по-скоро червеникаво. Първоначално ми

напомни за Седона, но не е. Но пък е подобен цвят. Само скали и
пясък. Няма растителност. На входа на една пещера съм и гледам
навън. Има стръмна пропаст, право надолу. От пещерата се понесох
нагоре и дойдох до отвора. Навън е много по-светло и ми е трудно да
се приспособя.

Исках да погледне към тялото си, но съзнанието ѝ все се опитваше да се

намеси, да ѝ казва, че няма как да вижда това, което вижда в момента.
Продължавах да ѝ говоря, а тя отвърна: „Някак ниско и набито... къси крака.
(Смях) Не знам как да ги опиша. Не виждам обувки. Земята отвън е гореща.
Стоя на пясъка, в което не виждам много смисъл. Мисля, че не съм човек.
Имам загар, но не като на почернял човек... нещо като бежово... Аз съм ... не
знам какво точно... малко странно тяло. Имам чувството, че си го измислям.
Някакво странно, бежово, пухкаво, набито същество. (Смях) Не е много
високо. Ниско. Ръцете ми са дълги, краката къси, а стъпалата дебели и
набити.“ Попитах я дали е облечена с нещо. „Сякаш нямам нужда от дрехи,
но не се чувствам гола.“

Д: Тялото мъжко ли е, или женско?

Е: Нито едното, нито другото или по-скоро мъжко, не мисля, че е
женско.
Д: Какво е лицето ти?
Е: Голяма глава с големи очи. (Смях) Сякаш нося големи слънчеви
очила. Не виждам коса.
Д: Носиш ли нещо?
Е: Имам някакви инструменти, но не съм сигурна за какво служат.
Д: Как изглежда инструментът? Може би ще разберем за какво е,
ако го опишеш.
Е: Дълъг и цилиндричен, има нещо като ръкохватка, нещо като
118
пушка е, но не е пушка. Мисля, че с него се проверява почвата. Като
че ли съм тук, за да проверя почвата отвън. Мисля, че взима проби от
почвата. Вероятно е дълъг около шестдесет сантиметра.
Д: А, значи не е съвсем малък?
Е: Може и да не е чак толкова голям. Може да ми изглежда голямо,
защото аз съм много ниска.
Д: Как работиш с този инструмент?
Е: О, просто взимам малка проба, прави някакви тестове за
съдържанието на атмосферата, за да видя дали все още е замърсена.
Д: Значи освен почвата изследваш и атмосферата?
Е: Може би нещо от атмосферата е засегнало и почвата.
Проверявам да видя дали е чиста и колко е замърсена. Тук вече няма
нищо. (Тя започна да плаче.)
Д: Защо това те развълнува така?
Е: Преди не живеехме в пещери. Живеехме на повърхността, но
после нещо се случи.
Д: Има ли други освен теб?
Е: Долу са. Излязох навън само за пробите. Ние живеем доста
дълбоко под повърхността. Затова се носех нагоре из пещерата.
Всичко е изчезнало.
Д: Какво търсиш в почвата?
Е: Радиация. Проверявам дали е в допустимите граници. Малко по-
добре е, след като вече можем да излезем навън. По-добре, отколкото
беше. От дълго време вече сме долу.
Д: Как беше животът на повърхността?
Е: Приличаше на този на Земята. Имаше растителност, зеленина,
вода и хора, и всичко друго, което може да се намери в една
цивилизация. Странно е, защото изглежда, че тук преди е било нещо
много сходно на една щастлива Земя. Но това е било преди много
време и тялото, което сега имам, не е като тялото, което съм имала
тогава. Не мога да видя много от това място. По-скоро усещам, че
това, което е било преди, вече го няма.
Д: Ти беше ли тук, когато това се е случило?
Е: Сякаш съществото, което проверяваше почвата, не е същото,
което е било тук, когато това място е било град. Объркано е. Мисля,
че е минало много време, преди то да излезе да вземе пробите. Сякаш
е намерило това място по-късно. Изглежда че тези, които живеят под
земята, са се настанили там, защото това е възможно. Но са дошли,
след като другите са изчезнали по време на бедствието. И те сега учат
за това. Те знаят, че нещо се е случило и са искали да дойдат и да
изследват планетата след разрушението. Дошли са да видят дали тук

119
отново би могъл да се поддържа живот.
Д: Значи ти, заедно с други хора, идваш от друго място. (Да) Някой
каза ли ти каква е причината за разрухата?
Е: Изглежда, че е било или някакъв вид ядрен взрив, или някакво
огромно бедствие, но не мога да видя точно какво се е случило. Ние
трябваше да ги пазим (започва да се разстройва) и много ни беше
грижа за тях, но те умряха. Имаше война, но те не можаха да се
защитят. Бяха нападнати.
Д: Това те натъжава. (Да) Казваш, че много хора са дошли с теб?
Е: Не знам колко са долу, но са достатъчно, за да си свършим
работата.
Д: Нека видим как изглежда мястото, от което сте дошли. Там,
където сте били, преди да дойдете на това място. Как изглежда?
Е: Аз дойдох с кораб. В кораба нямаше много хора. Изглежда малък.
Аз съм само в една част от него. Има екрани и табла, и лампи, такива
неща. В космоса сме. Не съм сигурна къде съм била, преди да се озова
в кораба.
Д: Някой каза ли ти да отидеш на това място?
Е: Май не ни беше позволено да се намесваме.
Д: Въпреки това вие се приземихте на това място, което вече е
било разрушено? (Да) Но знаехте, че не можете да живеете на
повърхността заради радиацията?
Е: Има нещо токсично, но в същото време това има естествен отвор,
можем да живеем тук, без да се налага да строим нещо отвън.
Д: Но знаехте, че не можете да останете на повърхността?
Е: Не е много приятно. Беше по-приятно да идем под земята. Навън
е много светло и горещо. Пещерата е естествено образувание, където
можем да живеем. Нещо като лаборатория. Донесохме си
инструментите, за да свършим каквото трябва.
Д: Много ли сте долу, под земята?
Е: Не. Трудно е да се каже. Може би шест или дванадесет. Мисля, че
някои ходят до други места, за да вършат работата си.
Д: Трябва ли да се храните?
Е: Не виждам нищо наоколо, вероятно нямаме нужда да се храним.
А като гледам май и от сън нямаме нужда.
Д: Значи бихте могли да останете там дълго време. Но твоята
работа е да излизаш навън и да проверяваш почвата?
Е: Да, това правех. Странно е. Мисля, че нашите сегашни тела са
съобразени с околната среда. Просто е по-добре да имаме подслон.
Освен това мисля, че така по-малко се забелязваме.
Д: Но ти каза, че се натъжаваш като виждаш какво се е случило.

120
 Е: Аз се натъжавам. Не знам дали на него му е било мъчно. Възможно
е, но не знам какви са неговите емоции.

Преведох го до важен ден. „Ние сме под земята, в нашата лаборатория.

Приготвяме се да си тръгнем. Събрахме пробите.“

Д: Атмосферата промени ли се?

Е: Изглежда по-добре, но си тръгваме. Каквото било, било. Все още
има само скален пясък. Няма как да има живот. В почвата има
сравнително по-ниска радиация, но не бихме нарекли мястото годно
за отглеждане на каквото и да било.
Д: Значи смяташ, че работата ти там е приключена?
Е: Да. Имаме доста апаратура там. Така че ако се наложи, бихме
могли да се върнем по-късно. Едва ли някой някога ще я открие.
Д: Сега къде отиваш?
Е: Има среща. На кораба сме, но в същото време говорим с други,
които не са на кораба.
Д: За какво е срещата?
Е: Важно е да направим така, че това да не се повтори. Много
изследвания бяха напразни. Според нашите анализи планетата
нямаше как да се съживи или залеси. Нямаше как да върнем живот на
нея в допустимите времеви рамки, така че това в бъдеще трябва да се
избягва. Всичко беше разрушено.
Д: Значи планетата просто ще бъде изоставена?
Е: Конкретно тази разрушена планета. А има и други места, с които
не искаме да се случи същото.
Д: Това как те кара да се чувстваш?
Е: Чувствам, че сме се провалили.

Отново го преведох до друг важен ден. „Дадена ми бе възможност да отида

на Земята.“

Д: Как получи тази възможност?

Е: Доброволно. Аз поисках.
Д: Те търсеха ли доброволци? (Да) Ти къде беше, когато това се
случи?
Е: На кораб. Началникът ми, моят водач, каза, че за да предотвратим
това да не се случи и на Земята, там трябва да отидат хора.
Д: Те страхуват ли се, че Земята може да има същата участ? (Да)
И ти искаш да отидеш?
Е: Да. Изглежда, че ще бъде много страшно. Аз не разбирам добре

121
какво е страх, но след като със собствените си очи видях разрухата,
наистина е страшно.
Д: Има ли други на кораба, които искат да отидат доброволно?
Е: Да, да. Искаме да променим нещата. Нашият екипаж отива. Някои
ще останат на кораба. Някои ще отидат. Тези на кораба ще подкрепят
онези, които отидат на Земята. Те ще ни помагат да помним, защото,
когато си долу, е много трудно да си спомниш.
Д: Какво става с тялото, когато напуснеш кораба?
Е: Трябва да съм като човешко същество.
Д: Имах предвид тялото, в което беше... то на кораба ли остава,
умира ли, какво се случва?
Е: То беше почти като костюм или съд. Беше практично. Не носеше
удоволствие или нещо, което хората биха нарекли нормален живот.
Трябваше само да отида и да си свърша работата. Ние често ги
сменяме.
Д: Имаш предвид, че не беше истинско, твърдо тяло?
Е: Беше твърдо, но сякаш беше синтетично. Но в същото време беше
и биологично.
Д: Когато напуснеш тялото, какво се случва с него?
Е: Ами., то не е мъртво. Не е и живо. То е функционален биокостюм.
Д: Когато го оставиш някъде, състоянието му влошава ли се?
Е: Не мисля. Не съм сигурна. Може би някой друг може да го ползва,
за да си свърши работата.
Д: Дават ли някакви инструкции на доброволците, които решат да
отидат на Земята за този проект?
Е: Да помним. Казват, че ще имаме много трудности, ще има много
неща, които не разбираме и... че трябва да помним да бъдем щастливи.
Много е важно да сме щастливи.
Д: Те смятат ли, че ще е лесно да са щастливи, когато отидете на
Земята?
Е: Не. Там има много нещастие. Там има много тъжни същества, а
ние не искаме те да са тъжни. Казват, че най-важното нещо е да сме
щастливи. Това е неясна концепция за нас, защото не сме много
сигурни какво точно означава.
Д: Значи няма конкретна работа, която трябва да свършиш?
Е: Да остана жив. Да наблюдавам.
Д: Каза, че ще има много предизвикателства.
Е: Неща, с които не сме се сблъсквали досега.
Д: Но въпреки това искаш да го направиш?
Е: Много е вълнуващо. (Смях) Много по-вълнуващо от вземането на
проби от почвата. Хората там са забравили определени неща и се учат

122
едни други грешно. А ние искаме да им помогнем, за да не се
унищожат сами. Трябва да им помогнем да си спомнят.
Д: Когато отидеш на Земята да свършиш тази работа, ще имаш
ли тяло?
Е: Да. Ще бъда момиче. (Тя се смее игриво.)
Д: Имаше ли избор?
Е: Да, мисля, че имах, но е някак странно.
Д: Кое е странно?
Е: Избрах го, защото не е доминиращо на тази планета. Исках да видя
какво е да не си от по-висшестоящите, по-скоро да не си от
доминиращите, от тези, които са по-облагодетелствани. Виждаме, че
жените срещат много трудности. И мъжете... но жените могат да имат
деца. И тъй като жените са тези, които износват бебетата, те са тези,
които могат да променят нещата. Те ще бъдат изключително полезни
в предотвратяването на война и разруха. Ако създаваш живот, няма да
искаш да го унищожиш.
Д: А когато влезеш в тялото на бебето, спомняш ли си защо си
дошъл?
Е: В началото – да, но когато пристигна тук, никой от моя екипаж не
е наоколо. Или ако някой е, аз не си спомням и не мога да го позная.
Много е объркващо.
Д: Мисля, че е много смело от твоя страна да отидеш без никой
около теб, който да ти помага.
Е: Има и други, които да ни помагат, но е трудно да... Не знам.
Д: Но няма никой, който да е от твоя вид, от твоите хора.
Е: Е, ние всички сме горе-долу едни и същи навсякъде, но сме в
различни тела. На кораба останаха хора, които могат да общуват с нас.
Те могат да общуват с всекиго, но не всеки слуша.
Д: Другите хора не слушат ли?
Е: Не толкова добре. Те не са сигурни с кого общуват. Това ги плаши.
Д: Ако те могат да общуват с теб, когато ти си в човешко тяло,
това означава, че всъщност не си сама, нали?
Е: Да, но във физическата реалност се чувстваш много отделно. Не
ми харесва... да съм отделно.
Д: Те как ще общуват с теб, докато си в човешко тяло?
Е: Ще променят някои неща, за да повишат вибрациите. Нещо като
подобрения по тялото. Това ще доведе до ново програмиране. По
някакъв начин, когато ние го правим, помагаме и на другите да го
правят.
Д: Ново програмиране?
Е: Като смениш една част или дори повече части от тялото, то самото

123
започва да се променя още повече без... трудно е да се обясни.
Д: Преди да влезнеш във физическото тяло ли, правят тези промени
в него?
Е: Може би някои, но повечето промени ще бъдат направени по-
късно.
Д: Значи това ще е дълъг процес?
Е: Да. Казват, че за известно време ще забравим. Не всички, но някои
хора ще забравят. В зависимост от това в каква среда са попаднали.
Д: Важно е да се направят подобренията и препрограмирането, за
да не се изгубиш?
Е: Казват, че никога не се губим. Обаче човешката част на ума някак
се бори с нечовешката. Едната иска да се отпусне и да приеме нещата
каквито са, а другата е напълно объркана... случват се прекалено
много неща. Това ме кара да не искам да разбирам всичко през цялото
време. Кара ме да не искам да усещам някои неща. Мисля, че
човешката част се обърква. Тя не е наясно, че има и други неща.
Много е странно. Като че ли има двама души в едно тяло.
Д: Те казаха ли кога ще си спомниш тези неща, докато живееш в
това тяло?
Е: В крайна сметка ще си ги припомня. Елън сега знае някои неща.
Тя много се притеснява за тях.
Д: От теб очаква ли се да правиш нещо, когато си в човешко тяло?
Каза, че си тук, за да помагаш.
Е: Това, че съм тук, помага... да живея живот.
Д: Просто като си жива? (Да) Няма нужда да излизаш и да вършиш
нещо определено?
Е: Когато живееш даден живот, ти научаваш различни неща и имаш
различни преживявания. Тази информация се предава на кораба, те я
анализират и после правят промени.
Д: Как предаваш информацията на кораба?
Е: Като съществувам... като живея... те могат да разберат всичко.
Д: А знаеш ли, че сега говориш чрез физическо тяло? (Да) И това
физическо тяло е объркано. (Да) Тя не разбира защо е тук.
Е: Тя усложнява нещата. Все си мисли, че трябва физически да
направи нещо.
Д: Тя си мисли, че трябва сам-самичка да промени света.
Е: Така е, защото толкова дълго време си е мислела, че е сама, и
цялото това бреме я кара да се чувства така.
Д: Тя каза, че иска да помогне на хората.
Е: Така е. Дълбоко в себе си го иска, но смята, че това не е
достатъчно.

124
 Д: Тя се е опитала да напусне планетата, нали? (Опит за
самоубийство)
Е: Тя си мислеше, че е сама, и не беше сигурна какво представлява
този живот. Не разбираше болката.
Д: В живота ѝ има доста негативни неща, нали така?
Е: Да. Тя толкова много искаше тук да има само любов. (Смях) Но
не разбираше, че дори само с появата си тя променя нещата. Според
мен си е мислила, че всичко ще е много по-бързо. Искаше да се върне
и вече да не се занимава с това. Изглеждаше, че нещата няма да се
променят, но сега тя знае, че е различно.
Д: Ако се беше измъкнала бързо, нямаше да си е свършила работата,
нали?
Е: Да, и нямаше да види края оттам, където е сега. Щеше да иска да
се върне на Земята. (Смях)
Д: Защото щеше да каже: „Аз не си изпълних договора.“ (Смях)
Е: Да, това е. Тук е странно.
Д: Тя каза, че на Земята е трудно. (Да) Не е лесно да е тук.
Е: Така е, но си има и своя чар.
Д: Смяташ ли, че сега, когато разбира какво трябва да прави, ще ѝ
е по-лесно?
Е: Така мисля. От дълго време се опитва да разбере. Търсеше по-
мащабен проект, но всъщност тя вече е част от по-мащабен проект.
Няма нужда да търси друго.
Д: Чувала съм, че доброволците, които идват тук да помогнат само с
присъствието си, влияят с енергията си върху много хора.
Е: Така е, а това я плаши. Тя не разбираше тези емоции, особено
негативните. Не ѝ харесват, защото се е чувствала лошо спрямо някои
хора и това я плаши. Тя дойде тук за да помогне да носи любов, а
когато не се чувства добре, си мисли, че носи не-любов.
Д: Значи се очаква тя да обича хората, които са се отнасяли зле с
нея?
Е: Тя ги обича.
Д: Това е важно, защото не е желателно тя да трупа карма. (Да)
Не искаме да заседне тук.
Е: Да, а тя вече си мислеше, че това се е случило.

Един от въпросите на Елън беше за необичайните геометрични символи,

които рисува. Искаше да знае откъде са. От много години се занимавам със
символи и непреодолимия импулс на хората да ги рисуват, затова си мислех,
че знам повечето отговори на тези въпроси, но винаги искам да видя какво
ще каже ПС. Винаги е добре да има потвърждение.

125
 Е: Символите са част от промените в ДНК.
Д: Значи нямат нищо общо с това, което се случва на кораба?
Е: Донякъде са свързани, защото това е едно от местата, от които се
предава информацията, особено до нейната физическа обвивка. Не
съм сигурна дали могат да се преведат. Мисля, че част от това, което
тя пише, е комбинация от неща, които е видяла извън този свят и
тукашни древни символи. Те не могат да навредят. Те са доста мощни
в известен смисъл и са положителни, но тя не трябва да ги насилва.
Когато дойде времето, те ще се появят. В този свят тя трябва да научи
повече за енергиите.
Д: Но част от нея разбира значението на тези символи?
Е: Да, на някакво ниво. Затова се интересува от тях. Преди тя се
страхуваше, че са негативни, но сега вече не се страхува от тях.
Просто не знаеше откъде са. Те говорят на по-умната част от ума,
която не излиза много на повърхността. (Смях) Не трябва да се
притеснява за това как да тълкува тези символи. Ще срещне други
хора със същите символи и тогава ще говорят за тях.

Елън имаше негативен опит с мъже в живота си и искаше да знае дали я

очакват положителни преживявания с някой мъж в бъдеще. ПС каза, че се
задава един, но не искаше да даде подробности, за да не развали изненадата.
За него беше забавно, затова знаех, че наистина я очакват положителни
преживявания. Освен това тя се притесняваше за сина си.

Д: Чувала съм, че за вашия вид не е типично да имате деца, докато

сте в човешко тяло.
Е: Тя искаше да преживее това. Страхуваше се от това преживяване.
Въпреки че тя позволи и искаше да се случи, беше решено, че не е
готова. Не беше се приспособила. Все още работи върху това.
Напредва. Той също е като нас.
Д: Затова ли са съвместими? (Да) Но не се предполагаше тя да
натрупа опит, като го отгледа?
Е: Щеше да е различно. За него нямаше да е цялостно земно
преживяване или по-скоро е така, за да може той да разбере.
Д: Затова ли е трябвало да бъде отгледан от баба си и дядо си?
Е: Да, за известно време. Нещата ще се променят.
Д: Тя искаше да знае дали ще може да вземе попечителство върху
него. Как мислиш?
Е: В бъдеще това може и да не е проблем. Нещата се променят.
Попечителството може и да не е проблем. Всичко зависи от времето и

126
 от това кога ще решим да направим промяната. В новата Земя това
няма да е проблем. Засега той е добре.
Д: Значи няма да е проблем, защото някой хора няма да останат
при промяната?
Е: Да, именно.
Д: Но синът ѝ ще остане, защото той също е доброволец. (Да)
Може би това е единствената причина за това тя да има това бебе
с такъв вид душа.
Е: Да. Той беше важен, защото ѝ даваше сила, когато тя не искаше
да продължава повече.

Елън имаше няколко въпроса относно необичайни неща, които са ѝ се

случвали когато е била дете, но ПС каза, че не иска да ги обсъжда. Каза, че
е по-добре да забрави за тях. Че няма нужда да се занимава повече с тях.
Само неща, които биха я разстроили, но за които няма нужда да се безпокои.
Тя усеща, но това не ѝ носи нищо добро. Трябва да гледа напред. „Тази част
от нейния живот е нещо като отделен живот. Имаше доста обучения... много
земни преживявания. Да се опита да разбере тукашните същества. Тя някак
проспа тази част от живота си. Като казвам „проспа“, имам предвид, че тя не
съзнаваше какво прави тук. Това е нейният опит със съзнанието. Тя е
помогнала на много хора, които никога не е срещала. Други хора като нея са
помогнали на нея самата да си спомни. Не става дума за физически контакт.
Става дума за честота и когато душите минават през тежки ситуации, те
проправят различни пътеки за другите. Най-вече в техните борби и когато
преминат през тях, сякаш отварят врата за други хора. Тя избра да дойде и
да помогне за проблемите с пристрастяване. Това е голям проблем. Това е
огромно предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, а когато го
преодолее, помага на други хора да направят същото.“
Попитах за физическото ѝ тяло. „Тя доста добре се грижи за него. Имаше
период, в който не се грижеше. Стигна до крайности. Почти му беше видяла
сметката.“
Послание на раздяла: „Опитваме се да я успокоим. Тъжно ѝ е, че си
тръгваме, но всъщност ние не си тръгваме. (Смях) Всичко, което искаме, е
тя да не се тревожи. Винаги се грижим за нея.“
В другите ми книги има разпръснати случаи, подобни на този, в които
някой е запознат с разрушена планета. Тези хора или са били свидетели на
самата планета или от кораб, или са се върнали на планетата, но там е имало
само разруха. Това винаги е силно емоционално преживяване за тях. То има
трайни последици, които продължават и в сегашния им живот, макар и на
несъзнателно ниво. Много от тях споделят, че ги овладява дълбока тъга, без
да има логична причина за това. Някои дори са ми казвали, че още от

127
детството си изпитват силна тъга. Казват, че семействата им не си спомнят
да са ги виждали някога усмихнати или щастливи.
Други говорят за ирационален страх, който ги преследва и ги спъва в
живота. Естествено такива емоции причиняват проблеми в сегашния им
живот. Това също обяснява и тяхното нетърпение да дойдат като доброволци
на Земята в такова критично, историческо време. Те са видели ужасна
разруха с очите си и не искат това да се случи с друга планета. Така че, когато
началниците им са казали, че Земята е в опасност, те са били сред първите,
които са вдигнали ръка и са поискали да бъдат доброволци. В същото време
те не са осъзнавали трудностите, които ги очакват, след като спомените им
бъдат заличени при идването на Земята. Сега им помага това, че разбират,
че имат важна работа тук, макар и тя да не е особено драматична. Тяхната
енергия е изключително важна, за да могат да станат необходимите промени.
Всичко, което трябва да правят, е просто да съществуват!

128
 Глава 13.
Живот като дърво и Лемурия
Мериън отглеждаше коне в ранчото си, беше омъжена от няколко години,
нямаше деца. Не каза да има проблеми, единствено искаше да знае каква е
нейната цел на Земята. Винаги казвам на хората, които идват от чисто
любопитство, че ще получат много повече от това, което очакват. Този
случай е точно такъв. Винаги трябва да очаквам неочакваното.
Вместо да слезе от облака, Мериън отиде много надалеч в космоса.
Можеше да види Земята като красива, синьозелена сфера, с куп звезди около
нея. Докато се носеше из пространството, тя започна да усеща, че някъде там
е „паркиран“ някакъв космически кораб. Когато я попитах къде иска да
отиде и какво иска да прави, тя каза: „Искам да живея на кораба. Харесва ми
идеята да съм на кораба и да не съм вързана към Земята. Да мога да пътувам
до различни галактики и планети. Никак не искам да се връщам на Земята.“
Попитах я дали не иска да изследва кораба отблизо. „Мисля, че вече знам
как изглежда този кораб. Струва ми се, че вече съм живяла на него и по
някаква причина съм на Земята от известно време. Чакам да се върна у дома.
Корабът ще ме отведе вкъщи.“ Казах ѝ, че може да направи каквото си
поиска, а тя отвърна, че иска да се качи на кораба.

Д: Добре. Как ще се качиш на кораба?

М: Мисля, че мога просто да се телепортирам. Като си помисля, че
съм там. (Смях на изненада) Идвам тук до холограмната палуба,
където... влизам в гора от червени дървета. Красиви дървета и залез
над океана, но това е само на холограмната палуба на кораба. Аз също
съм там и ги създавам вътре в самата холограма. Красиво е. Тези
дървета са моето семейство.
Д: Защо мислиш така?
М: Защото имаше време, когато живеех в едно от тези дървета много,
много дълго. Мисля, че просто реших, че искам да бъда голямо дърво,
да преживея това да съм едно гигантско дърво. Но растях като малко
дърво и големите дървета наоколо ми бяха родители, лели и чичовци,
всички ние бяхме едно голямо семейство. В началото бях малка ядка,
която порасна и стана младо стръкче и растеше ли, растеше. Черпехме
от изцелителната енергия на великолепното слънце. То ни пращаше
листа и хранеше планетата. Толкова бяхме щастливи там.
(Емоционална.)
Д: Щяла си да живееш много дълго като голямо дърво.
М: Така беше – в продължение на хиляди години. Дървото не умря,
129
 но аз го напуснах.
Д: Преживяла си всичко, което си можела да преживееш. (Да) Как
се чувстваше, когато беше дърво?
М: (Дълбока въздишка) Ах... прекрасно! Имах много катерички и
птици. Сякаш аз бях съзнание, а те живееха вътре в мен. Обичах ги и
ги хранех, те също ме обичаха.
Д: Но тогава е дошъл момент, в който вече не е имало какво повече
да научиш, ако живееш като дърво?
М: Сякаш някой ми каза така – не знам кой, но ми каза да се върна
на кораба за следващата си задача.
Д: Там ли получаваш задачите, на кораба? (Да) Значи сега отново
гледаш това на холограмната палуба, само за да си спомниш ли?
М: Да. Трябва да си припомня защо все още съм толкова свързана с
дърветата. Защо ги рисувам, защо те ми говорят.
Д: Значи така стават нещата? Научаваш всичко, което можеш да
научиш от дадено преживяване, след което преминаваш към
следващото? (Да) И така, какво ще правиш сега?
М: Ще ме изпратят отново на Земята на място, което прилича на
Лемурия, където сега са Хаваите.
Д: Не успя ли да си идеш вкъщи?
М: Не. Изпратиха ме с друга задача. Изпратиха ме в Лемурия. Не съм
се прибирала у дома от много, много време насам. (Става
емоционална.)
Д: Къде е вкъщи? Знаеш ли?
М: (Тихо плаче, после шепне.) Мисля, че е на Слънцето. Много е
светло. Изпълнено е с любов. (Емоционална) Никой няма тяло, всички
сме просто светлинни същества. Има толкова много любов. (Тя
започва да плаче.)

Това е начинът, по който много мои клиенти описват Бог, Източника, от

който всеки от нас е дошъл първоначално. Често той е сравняван с ярката
светлина на Слънцето, а понякога е наричан „Великото Централно Слънце“.
Винаги го описват като място, изпълнено с невероятна любов.

Д: Но по някое време трябваше да напуснеш дома си?

М: Трябваше. Така ми казаха да направя. Казаха ми, че това е моята
работа и че мога да се върна. Казаха ми, че трябва да отида да
разпръсквам светлина. (Плаче.)
Д: На много места ли ходи ?
М: Да. (Въздишка) Навсякъде. (Все още тихо плаче.)
Д: Само на Земята или си преживяла и други неща?

130
 М: Мисля, че предимно на Земята. Мислех, че ще бъда най-полезна
на Земята.
Д: Значи сега копнееш да се завърнеш у дома, но предполагам, че не
можеш да го направиш, докато не си свършиш работата?
М: Мисля, че скоро ще мога да се прибера. Мисля, че след този
живот, след като Мериън приключи. Мисля, че си го заслужих.
Д: Научи ли всичко, което можеше да научиш?
М: Да. Обаче мисля, че ще се прибера с някакво превозно средство,
като Меркаба, с много светлини и цветове. То е нещо като мое лично
малко корабче.

В Стария Завет Меркаба се наричат огнените колесници, виждани от

различни пророци, особено от Езекил. В днешно време изглежда се отнася
за НЛО, описано по възможно най-добрия начин с термините, с които тогава
са разполагали.
Исках да разбера повече за Лемурия. Лемурия се предполага, че е изгубен
континент в Тихия океан. Смята се, че и той е имал същата съдба като
Атлантида, която е била в Атлантическия океан. Счита се, че Лемурия е бил
по-старият континент.

М: Хм... Земята на Му. Трябваше да съм някакъв вид лечител, но бях

мъж. Нещо като това, което в момента са кахуните, но бях нещо като
шаман на селото. Зареждахме камъните с енергия.

Кахуните са жени свещеници, които сега се намират на Хавайските

острови. Помолих я да се види как зарежда камъните с енергия.

М: Живеех в едно село. Беше красиво, близо до водата, имаше

големи камъни, като монолити. Бяха наистина гигантски! Не ги бяхме
сложили там ние, корабите ги бяха оставили. Аз ходех да зареждам
тези камъни с енергия. Докосвах ги. Фокусирах се много силно върху
тази енергия и тя отиваше в скалите. И оставаше там. След това
болните хора можеха да отидат до камъните, да вземат от енергията
им и да си подобрят значително състоянието.
Д: Значи енергията остава в камъните и може да бъде използвана
по-късно?
М: Да. Все още е там. Въпреки че сега камъните са под водата.
Д: Казваш, че други са поставили камъните там? (Да) Как е
станало това?
М: Транспортираха ги с космически кораби, по въздуха.
Д: От други места?

131
 М: Да, от други места, защото са много тежки. Отдалече, така че
просто ги носеха тук – по въздуха. Невероятна гледка.
Д: Имала си привилегията да можеш да видиш това. Как
изглеждаше?
М: (Сподавен смях) Изглеждаше като нещо нормално, защото бях
свикнала да виждам такива неща. Но не на всеки беше позволено да
ги види. Обикновено го правеха рано сутрин, преди хората да са се
събудили. Но изглеждаше като голям кораб с формата на диск, който
издаваше нещо като „жжжжжжжжжжжж“ с един от тези големи дълги
камъни с формата на пура. Така ги слагаха на земята.
Д: Слагаха ги на земята?
М: Не. Копаеха дупки и слагаха камъните в тях. Понякога
издълбаваха камъните, като лица. Но това не беше моя работа. Моята
работа беше само да заредя камъните с лечебната енергия.
Д: Тези същества защо са поставяли там камъните?
М: Мисля, че искаха да ни покажат на какво са способни, а и да ни
помогнат. По някакъв начин това беше механизъм за обучение,
защото ни учеха и как да преместваме предмети само с ума си. И ние
можехме да правим това защото камъните, които ние премествахме,
бяха по-малки. Някои от нас, не всички. Трябваше много, много,
много, много и истински да вярваме, че те са точно като нас.
Д: Не смяташ, че си могла да преместваш големите камъни само с
ума си?
М: Не, но можех да го постигна заедно с още двадесет или тридесет
човека.
Д: Всички ли се концентрираха? (Да) А те са искали да ви покажат,
че е възможно? (Да) Разбира се, те са го правели с кораб, нали?
М: Не, правеха го с ума си от кораба.

Някъде тук лентата започна да се забързва и да се влошава към края.

Толкова много се забърза, че гласовете станаха като на анимационни герои
и беше много трудно да се разбира. Чудех се дали има някаква връзка с
темата – влагане на енергия в предмети?

Д: Мислех, че може корабът да е генерирал енергия.

М: Корабът и съществата в него бяха като едно същество. Правеха
всичко чрез магнетизъм. Така че се фокусираха върху магнетизма.
Д: Значи са можели да функционират като един ум? (Да) Можеха
ли да преместват предмети? (Да!) Те ли ти казваха да зареждаш
камъните с енергия?
М: Не с думи – защото не мисля, че те говорят с думи. Те използваха

132
 мисловни блокове, затова ми изпращаха тези мисловни блокове.
Чувствах се прекрасно че мога да правя това.
Д: Някога виждала ли си тези същества? (Да) Значи те не са били в
кораба през цялото време?
М: О, не. Някои от тях излизаха от време на време. Но някои хора се
плашеха от тях. Те бяха предимно светлинни същества. Бяха като
сфери. Можеха да приемат форма, но бяха най-вече сфери от
светлина, които излъчваха красиви цветове. Бяха страшни, защото
излъчваха много любов и мъдрост. Приемаха някакви форми, подобни
на човешките, но си бяха светлина. Светлинни същества. Нямаха ръце
или крака. Бяха високи, искрящи, като течна диамантна светлина.
Д: Звучи красиво.
М: Те бяха от Слънцето.
Д: Те ли ти казаха това?
М: Мисля, че просто знаех, защото и аз бях оттам. А те идваха да ме
наглеждат, защото всички ние бяхме от едно и също място.
Д: Спомняш ли си, че си дошла от Слънцето?
М: Нещо такова. Спомням си само, че се търкулнах в бебешко тяло
и си помислих „О, не!“ Почувствах се много тежка и плътна.

Попитах как са изглеждали той и другите хора в селото.

Той беше много висок, с дълга, гъста, черна коса и златно кафява кожа.
Имаше пера и камъни около врата и главата си. Беше облечен в нещо като
пола. Жените в селото бяха красиви, с дълги, къдрави коси. Приличаха на
днешните индианки или хавайки.

Д: Обучаваха ли те за шаман?
М: Мисля, че се родих шаман. Родителите ми, майка ми беше
лечителка. Тях ги няма вече. Починаха, но аз продължих това, което
те правеха. Правех и други неща – ловувах, а хората идваха да говорят
с мен. Говорех с тях за разни неща и им давах камъни, които да
държат.
Д: Защо им даваше камъни?
М: Защото те им променяха честотата, на която вибрират. Чиста
физика. Помагаха им да се чувстват различно, да се чувстват по-добре.
Те вярваха в това. Така беше, защото вярваха, че е така.
Д: Това обикновени камъни ли бяха?
М: Не, бяха камъни с бледи цветове – скъпоценни и морски камъни,
които намирахме на брега. Зареждах ги с лечителна енергия.
Д: Както правеше с гигантските камъни? (Да) Значи си давал
камъните на хората, за да ги излекуват. (Да) Но после ти казаха,

133
 умствено, да зареждаш с енергия и големите камъни?
М: Да, защото те лекуваха Земята. Те са и за Земята, и за хората.
Д: Големите камъни образуваха ли някакви фигури или формации?
М: Нещо като антена. Но с формата на права линия.
Д: Какво имаш предвид, като казваш „антена“?
М: Тя изпраща честоти в слънчевата система. За да знаят всички
същества в нея колко ценна е планетата Земя.
Д: Тези същества с вас ли живеят, или си стоят на кораба?
М: Те са навсякъде. Просто идват и ме наглеждат. Ходят навсякъде.
Ходят до други планети. Много са бързи. Те само профучават насам-
натам. Но аз трябва да правя това с тях или да им се обадя, за да
дойдат. Те са мое семейство. Но не им се обаждам, освен ако нямам
истинска нужда от тях. Д: Защо ги наричаш „семейство“?
М: Защото всички сме от Слънцето.

Те всички са били свързани, точно както когато тя е била дърво и е била

свързана с цялата природа, защото всичко е идвало от Слънцето. Той по едно
време имал истинско семейство, но те си заминали. Във селото обаче имало
много деца и всички били щастливи да живеят заедно. Грижели се едни за
други. Имало много малко болести, най-вече инциденти, защото той можел
да лекува хората. Изглеждаше, че няма какво повече да научим на този етап,
така че го преведох до един важен ден и го попитах какво вижда.

М: Целият остров е заличен. Огромно наводнение. Ние потъваме;

целият остров потъва. И след това умирам. Но ние всъщност не
умираме, просто сме покрити с вода.
Д: Изненадващо ли беше?
М: Да, абсолютно изневиделица. Просто една сутрин, като цунами.
Д: Не те бяха предупредили, че това ще се случи?
М: Не. Но няма проблем.

Попитах дали съществата са се опитали да ги предупредят, но той каза, че

те не са били там. Вероятно и да са били, едва ли е можело да направят кой
знае какво. Толкова изненадващо е било, че целият остров е бил залят.

М: Много хора умряха. Разбира се, никой не умира наистина. Те

просто се пренесоха на друго място. Но въпреки това беше страшно.
Островът беше огромен. Толкова много хиляди, стотици хиляди, за
които дори не знаехме, умряха. Сякаш потъна цял континент.
Д: Континент, а не остров?
М: Голям континент. Ние бяхме на края на нещо, което мислехме за

134
наш остров. Но не знаехме колко е голям, защото не ходехме надалеч.
Но когато напуснахме телата си и погледнахме надолу, видяхме, че
Лемурия е с размерите на огромен континент. Ние сме били просто
една групичка от другата страна. Стояхме наблизо, защото така
имахме сигурност. Оттук мога да видя, че целият континент потъва,
просто е под водата. Беше като огромна цепнатина в Земята, като
земетресение. Да, това беше гигантско земетресение. Дъното на
океана просто се разтвори и засмука всичко надолу. Погълна го.
Отвсякъде прииждаше вода. Тихият океан е много голям.
Д: Чудя се дали съществата изобщо щяха да могат да направят
нещо, дори да бяха там.
М: Мисля, че те наблюдаваха и може би взеха някои хора на
корабите си. Това е всичко, което е трябвало да се случи.
Д: Предполагам, че не е имало какво да направят, за да го спрат.
М: Не. Майката Земя направи това. Тя се калибрираше. Имаше
някакви смущения от другата страна на планетата, които
предизвикаха това пренастройване.
Д: Какво виждаш?
М: Виждам огромни вълни слънчева енергия идващи към Земята.
Пренастройка. Не знам какво означава, само че се е наложило заради
някаква група, която е объркала баланса на мрежата на планетата.
Това е предизвикало земетресенията и приливната вълна.
Д: Какво правеха от другата страна на света?
М: Мисля, че е било някакъв експеримент. Опитвали са се да правят
някакви настройки, но нещо се е объркало.
Д: От твоята гледна точка можеш да знаеш много. Кои бяха тези,
които провеждаха експеримента?
М: Не бяха от Земята, а от друга система. Не знам кои са. Не мога да
ги видя. Те са нещо като групов разум, но не са от Слънцето. Нашата
група никога нямаше да... нашата група обичаше Земята, защото беше
от Слънцето. Затова помагахме на Земята и на различните форми на
живот там. Помагахме – не само ние – ние всички помагахме тя да
стане такъв тучен рай. Нашата група още обича тази планета.
Д: Можеш ли да научиш още нещо за експеримента?
М: Мисля, че просто им е било любопитно какво ще стане, ако
дисбалансират мрежите. Просто са наблюдавали нещата като
експеримент. (Въздиша) Не мога да кажа откъде са.
Д: Няма проблем. На тях им е било разрешено да направят това?
М: Те бяха в това измерение на свободна воля и никой не ги спря. Те
не се интересуваха от формите на живот, които биха засегнали. Бяха
наблюдатели без емоции, не бяха злонамерени. Просто ей така, да

135
видят какво ще се случи, ако направят това.
Д: Знаеш ли какво са мислели, след като се е случило и са видели
цялата тази разруха?
М: Те нямаха човешки угризения. Нямаха генетичния код да
изпитват съчувствие или угризения. Те просто продължиха по пътя си
в търсене на нов обект за експерименти. Обратно в тяхното измерение,
да докладват.
Д: Като гледаш надолу към Земята, отнема ли ѝ дълго време да се
върне към нормалното си състояние?
М: О, приблизително стотици хиляди години. Сякаш има нужда да
си почине, да си подремне и да се излекува. И да позволи на лечебната
сила на Слънцето да ѝ помогне.
Д: Но не всички хора са загинали, нали?
М: Някои оцеляха, а бяха доведени и други. Съществата дойдоха, за
да помогнат за промяната на ДНК, да позволят... това беше друг
експеримент, различен от засяването. Съветът на Деветимата се зае
със задачата отново да насели Земята.
Д: Защо е трябвало да променят ДНК?
М: Защото ДНК има две нишки, а лемурианците имаха дванадесет.
Д: Това има ли значение?
М: Да. Те могат да бъдат едно с природата и да се свързват с
вселенския разум.
Д: Затова ли са можели да използват енергията?
М: Да, защото имат способности.
Д: Заради ДНК?
М: До известна степен. Ние дойдохме от Слънцето.
Д: Чудя се дванадесетте нишки ДНК с какво са били толкова
специални?
М: Имаше повече обем и беше толкова обширна, многомерна, мощта
на Създателя. Те бяха много любящи... само за добро.
Д: След като всички са загинали и са решили да населят отново
Земята, защото не са използвали ДНК с дванадесет нишки, както е
било преди това?
М: Съветът на Деветимата смяташе, че така ще бъде по-добре,
защото мислеха, че ни е било дадено твърде много твърде бързо. Ние
не бяхме готови, така че това беше начин да се забави еволюцията.
Д: Сметнали са за по-добре да се върнат назад?
М: Да. Странно, защото пещерните хора и неандерталците, и
древните хора след Лемурия имаха само две нишки. Също така
техните мозъци не бяха като... бяха като животни. Те дойдоха и осеяха
със своята ДНК. Стана много сложно и след това ние се бяхме върнали

136
към по-ранните етапи, и те напуснаха.
Д: Но те са мислели, че е по-добре да се върнат назад и хората да
започнат отново? (Да) Хората загубиха всичките си способности,
нали? (Да) Мислиш ли, че това е било добра идея?
М: Не аз трябва да преценявам това. Аз само наблюдавах.
Д: Но знаеш ли какъв е бил планът, след като са се върнали до две
нишки? Предполагало ли се е ДНК да се развива по-нататък?
М: В момента се променя.
Д: Как се променя?
М: Не знам как да го обясня освен с „променя се“. Част от плана е да
се позволи ДНК да се превърне в това, което би могло да бъде, трябва
да бъде и е било, за да помогне на всички нас да преминем на друга
честота. Не всички могат. Не всеки ще получи дванадесет нишки.
Д: Това ще отнеме доста време, нали?
М: Вече от дълго време това се случва.
Д: Преструктурирането на ДНК?
М: Да, това предстои. Сега става по-бързо.
Д: Какво става по-бързо?
М: Заради забързването... заради наместването на мрежите...
поправят се разкъсванията.
Д: Значи сега отново позволяват ДНК да се промени? (Да) Как
хората в днешния свят ще забележат това?
М: Някои хора няма да забележат, но тези, които знаят, ще се
почувстват тясно свързани с „Всичко“, което е. Сетивата им ще се
изострят. Те самите ще станат по-леки... по-прозрачни.
Д: Хората около тях ще забелязват ли това?
М: Само някои. Други ще продължат да живеят като сомнамбули.
Д: Мислех, че ако стават по-прозрачни, това би се забелязало.
М: Те просто ще станат невидими.
Д: (Това беше изненада.) В крайна сметка?
М: Да. Но пак ще са там. Това е като смяната на телевизионните
канали.
Д: Но ако те станат невидими, хората около тях няма да ги
виждат повече? (Да) Къде ще са те?
М: На друг канал.
Д: Друго измерение? (Да) Те ще знаят ли това? (Да) Ще знаят, че
нещо се е случило? (О, да) Но другите хора няма да знаят? (Не) Тази
промяна в ДНК ще се отрази ли на психичните им способности?
М: Да. Хората ще имат по-добра телепатия. Няма да има нужда от
думи, ще общуват чрез сърцето и чрез мисловни блокове. Няма да
могат да лъжат и мамят. Няма да има нужда от това.

137
 Д: Всеки ще знае.
М: Да, това е добре.
Д: Да. Но защо се случва сега? Разрешено е да се завърне.
М: Време е. Трябва да се случи. Време е новата Гея (Майката Земя)
да се дипломира и да вземе най-добрите ученици със себе си. Да
остави зад себе си разрухата, корупцията, негативността и тъмата. Тя
сякаш се разцепва и се превръща в... Нова Земя... в нов Йерусалим и
няма да има ядрен холокост, който се създаваше. Това е част от
великия план на великата светлина в рая, Съветът на Деветимата.
Д: Тези, които ще продължат, свързани ли са по някакъв начин с
дванадесетте нишки ДНК?
М: Да, тези, които ще продължат – ще има и други, които ще останат,
за да помагат на другите, които са тук, защото те ще са изплашени.
Някои ще останат от саможертва, защото ще настане паника. Много е
тъжно.
Д: Тези, които останат... тяхното ДНК няма да се промени?
М: Не, те няма да го позволят. Не знам как точно става, освен че
хората имат оловни обувки на краката си и не искат да станат по-леки.
Д: Значи е въпрос на личен избор? (Да) Добре, ти виждаш всичко
оттам. Каза, че Лемурия е била там, където сега са Хаваите? (Да)
Това ли е всичко, което е останало от целия този континент?
М: Да. Както и част от Япония и Сингапур. Беше огромен континент.
Полуостров Долна Калифорния беше част от брега. Огромен беше.
Д: Има ли други части, които са останали?
М: Да, но не знам имената на островите.
Д: Островите в Тихия океан?
М: Да. Стигаше чак до Япония, много голям беше.
Д: Изглежда е покривал почти изцяло Тихия океан, така ли е?
М: Така мисля.
Д: Слушали сме много за Атлантида. Тя след Лемурия ли се е
появила? (Да) Имаше ли оцелели след катастрофата с Лемурия?
М: Някои от тях отидоха в началото. Те бяха добрите. Мисля, че са
транспортирани по въздух от някои от космическите братя до мястото,
където е щяла да се развие Атлантида.
Д: Значи са започнали нова цивилизация в друга част на света? (Да)
Това са неща, за които днес не знаем.
М: Много хора знаят за това.
Д: Знаят за Атлантида, но не знаят много за Лемурия. (Да) Не
знаят за ДНК. Но това е част от моята работа, да извличам тази
информация. (Да) В крайна сметка са ти казали да живееш в тялото
на Мериън? Така ли е? (Да) Защо реши да дойдеш в човешко тяло

138
 точно в днешно време?
М: Дойдох, за да съм част от промяната.

Тази част отговаряше на въпросите толкова добре, че не помислих за нужно

да извикам ПС. То се съгласи, така че преминах към въпросите на Мериън.
Разбира се, първият беше този, който наричам „вечния въпрос“. Какво е
нейната цел на Земята? Защо е тук? Какво трябва да прави?

М: Тя е просто светлинно същество от Слънцето и е тук, за да повиши

вибрациите, да помогне да се пречисти водата и да повишава
вибрациите, за да може всички да се чувстват по-добре.
Д: Изглежда, че тя не е имала много животи на планетата Земя?
М: Имала е около 500 или повече.
Д: На Земята? (Да) Не мислех, че са толкова много.
М: Тя има много опит, някои животи са били бързи... просто за да
изпита раждането и смъртта. Това не са чак толкова много животи за
милиони години.
Д: Да. Тя защо дойде на Земята да преживее всички тези неща?
М: (Смях) Защото ѝ харесва наплива, както и да си спомня откъде е.
Харесва ѝ наплива на любовта и даването и получаването. Тя обича тази
планета. Иска да се забавлява. Не иска нещата да станат твърде тежки.
Натъжава се много, когато е около тъжни хора. Може да чете мисли.

Един от въпросите ѝ беше дали има да отработва някаква карма. В случай

че има, искаше да се отърве от нея. Те казаха: „Направила е много. Отне ѝ
доста време.“ Мериън живееше един идеален, спокоен живот; правеше,
каквото искаше; нямаше здравословни проблеми. Изпращаше светлина на
всички – на хората, животните и земята. Изглежда беше от втората вълна –
наблюдателите, които са тук, само за да генерират и разпространяват
положителна енергия към другите. Добре си вършеше работата.
Попитах за някои проблеми в детството ѝ. „Тя винаги е била защитена. Тя
беше катализатор за други, които отработваха кармата си. Това помогна и на
нея, но най-вече тя беше катализатор. За да се научат хората на любов.“
Преди да приключим сеанса, се сетих за още няколко въпроса: „Тези
камъни в Лемурия, които са били поставени там и заредени с енергия, още
ли съществуват, или са отишли на дъното на океана?“

М: Някои все още са на големия хавайски остров. Скрити са.

Затрупани са от лавата.
Д: Там има много лава. (Да) Значи островът все още има много
енергия от тях? (Да, о, да)

139
 Глава 14.
Съветът
Когато Керъл слезе от облака, тя беше объркана. „Имам чувството, че съм
на грешно място. Не изглежда като земния живот, който търся. Мисля, че
съм в друго измерение. Виждам Вселената. Звезди и галактики. Облакът
като че ли е вид превозно средство. Води ме през някаква дупка. Приближих
се и сега корабът е по-скоро като кълбо светлина. Виждам много неща...
галактики и се опитвам да отида на едно конкретно място. Отивам към
система, в която съм живяла много дълго време преди да дойда тук. Има
няколко звезди и няколко слънчеви системи, чувствам се сякаш си отивам у
дома при моите приятели. Липсвала съм им.“

Д: Има ли определено място в тази система, което те влече?

К: Да. То се появи изведнъж. Сега съм на една от планетите. Има
една огромна сграда. Много хора се движат там, работят. Сградата е
някакъв централен офис. Влизам в нея.
Д: Защо мислиш, че това е централен офис?
К: Офисът ми е там. Има някои хора, които знаят, че аз просто ходя
там енергийно. Прекарвам много време в този офис.
Д: Искаш ли да отидеш там? (Да) Кажи ми как изглежда.
К: На последния етаж е, всичко е стъклено. В далечината виждам
планини, а навсякъде в града има фонтани.
Д: Какво има в твоя офис?
К: Малко неща. Много е голям и просторен. Компютърът ми е в
бюрото. Цялото бюро е база данни. Екранът е плотът на бюрото.

Помолих я да се съсредоточи върху тялото си, което хем изглеждаше като

човешко, хем по някакъв начин беше различно. Не се чувстваше нито мъж,
нито жена. „Нито едното. И двете.“ Беше облечена с панталони и риза и
свободно сако. Когато я попитах дали се чувства млада или стара, тя каза:
„Чувствам се много стара и млада... без възраст. Аз съм като човек, който не
се определя като мъж или жена или пък като стар или млад. Това е много
напреднало човешко общество.“ Освен че цялото ѝ бюро беше компютър, в
нейния офис имаше и други странни неща. „В стаята висят стъклени панели.
Това са прозорци и екрани за бази данни. Мога да ги посоча и те се
активират.“

Д: Значи това не е прозореца, през който гледаш навън?

К: Точно така. Не са стъклените прозорци. По-скоро като стъклени
140
 панели. Когато посоча към тях, те се активират, разни неща се движат
и търся информация. Различните панели правят различни неща.
Д: Каква е работата ти в този офис?
К: Аз съм нещо като директор. Част съм от един съвет.
Д: Затова ли ти трябва базата данни?
К: Да, наблюдаваме различни системи.
Д: Други системи, различни от твоята?
К: Да. Има други сгради на други планети, които са част от тази
мрежа. Това са доброжелателни правителства. Една и съща сграда на
много планети. (Започва да плаче.) Липсва ми това място! Приятелите
ми са тук. Цялото ми семейство е тук в тази система. А аз трябва да се
занимавам с този проект на Земята.
Д: Какво имаш предвид, като казваш „проект на Земята“?
К: Ние сме част от експериментаторите по проекта на Земята. Ние
сме мозъците зад него. Ние сме част от група видове... много... не сме
единствените. Ние сме част от експеримента на Земята, зададохме
предизвикателствата и наблюдаваме как се развиват проектите и
процесите.
Д: Ти беше ли там в началото? (Да) Това е много дълго време, нали?
(Да) Но казваш, че сте наблюдавали няколко различни системи.
К: Има много различни експерименти на други планети във
вселената. Земята не е единствена. Има и по-объркани.
Д: Земята е една от най-обърканите?
К: Не Земята. Човешкия вид е излязъл от релси.
Д: Навсякъде ли са излезли от релсите?
К: Не. Някои са еволюирали доста добре.
Д: Каква е причината нещата на Земята да се объркат?
К: Имаше намеса.
Д: Можеш ли да кажеш каква е била тази намеса?
К: Това гледам в момента... базата с данни... Проверявам историята.
Появата на някаква биологична бактерия е объркала ДНК, но ние
решихме да оставим нещата така и да видим какво ще стане.

Това звучи точно като казаното от Фил в „Пазителите на Градината“ 4 за

това, че един метеорит се е сблъскал със Земята в ранните ѝ етапи на
развитие. Той е носел непознат вид бактерия, която причинява болести. В
крайна сметка това е провалило грандиозния експеримент за създаване на
перфектно човешко същество на Земята. Тя беше права за това, че съветът е
бил много тъжен, че експериментът му е бил провален. Трябвало е да
направят избор или да унищожат всичко и да започнат отново, или да
4
По-ранна книга на Долорес Кенън – „Пазителите на Градината“, 2000г. – Бел. ред
141
позволят на нещата да се развиват, знаейки, че това никога няма да са
съвършените същества, такива, каквито са били замислени по план. Решили
са, че заради дългото време и многото усилия, вложени в този експеримент,
е по-добре да го продължат. Това обяснява и някои от експериментите, които
все още се провеждат от страна на извънземните. Те се опитват да доближат
човешката раса до първоначалния план, до вид, който никога не се разболява
и умира, само когато е готов за това.

Д: Искаш да кажеш, че метеоритът е провалил първоначалния

план?
К: Да, но ние вярваме, че нищо не е случайно.
Д: Казвали са ми, че формата на човешкото тяло е най-
функционална. Това ли е причината тя да се използва на много
места?
К: Да, тя е комбинация от много видове. От влечуго. От силиций.
Има много видове, които са допринесли за човешкия носител на
съзнание.
Д: Това, че съществуваш от самото начало, те прави неподвластна
на времето, нали така?
К: Ние не сме във времето. Ние не сме в същия вид време.
Д: Ние на Земята смятаме, че минава много дълго време, докато
клетката се развие до човешко тяло, такова, каквото то е в
момента. Но вие не знаете какво е време?
К: Нещата просто се материализират. Мисълта за тях ги ражда.
Д: Ти очевидно си била щастлива като част от Съвета, нали така?
(Да) Защо реши да го напуснеш?
К: Реших, че искам да преживея всичко отвътре, вместо да
наблюдавам отвън. Знаех, че ще бъде трудно и другите силно ме
разубеждаваха. Имаха нужда да бъда там. Не искаха да са в ситуация,
в която не могат да разполагат с мен. Но аз реших да тръгна, защото
мислех, че мога да поправя нещата отвътре. Аз съм Учител.
Д: Ако си Учител, можеш да постигнеш всичко.
К: Да, но не стана така.
Д: Май си инат, щом си тръгнала въпреки техните съвети да не го
правиш.
К: Да, това е едно от моите качества. Защото съм изобретател, а за да
изобретявам и създавам, трябва да познавам сътвореното във всичките
му аспекти. Аз съм Създател.
Д: Казваш, че си помогнала за създаването на живот на Земята от
самото начало?
К: Само помагах. Екипът беше много голям.

142
 Д: Но след това реши да отидеш и да го преживееш?
К: Да, да стана малка. Да бъда в микрокосмос.
Д: Оттам ли трябваше да започнеш? Опитвам се да разбера какво
точно искаш да кажеш.
К: Микрокосмос беше най-малкото ниво на съществуване, започнах
от молекулярно ниво с протоколи. Преди да мина към формите.
Д: Значи трябва да започнеш от това ниво, ако отиваш на Земята?
К: Не, не че трябваше. Направих, каквото исках. Според някои това
е необходимо, но аз не мисля така.
Д: Това ли е първата форма, в която си била? На ниво микрокосмос?
К: Частица... съзнанието на частица. По-малко от електрод... по-
малко от ядро... по-малко от... малко. В този език няма дума за това.
Д: Какво щеше да преживееш на това ниво?
К: Енергия, просто енергия. Огромна тръпка е да си толкова малък.
Д: Трябва ли да минеш през много дълъг процес, преди да ти
позволят да се върнеш обратно?
К: Мога да се върна по всяко време.
Д: След като си искала да започнеш като чиста енергия, в каква
форма премина след това?
К: Опитах всички форми, като бях дърво, бях електрон, частица,
светлинна вълна, ядро, звезда, планета, океан, вода, животно, влечуго,
човек, себе си, скала, камъче, бях много неща.
Д: Научи ли нещо, докато беше всички тези неща?
К: Не, нищо за научаване... просто съществуване. Не става дума за
уроци. Става дума за преживявания. Само за преживявания.
Д: Но не е било необходимо да идваш. Решението твое ли беше?
К: Да, и трябваше да се боря за това. Те се опитаха да ме блокират,
но аз им казах „Дръпнете се.“
Д: И след това те не се опитаха да те спрат?
К: Не. Свободната воля винаги е на почит.
Д: Значи ти мина през всичките тези форми и след това реши да
преминеш в човешко тяло?
К: Да, и за известно време бях човек, после не бях човек...
беше твърде тежко по това време.
Д: Преживя ли много различни животи като човек?
К: Всички те имат животи. Преживях ги всичките. Исках да видя
къде е проблемът. Какво е сбъркано в настройките? Как се е намесила
бактерията и как да се поправи това.
Д: Как да отстраниш щетите?
К: Щетите бяха пренасочване към различен вид еволюция. Може да
се поправи само отвътре. Не може да го промениш като наблюдател.

143
 Д: Значи затова си преживяла различни животи?
К: Да. Трябваше да видя всичко.
Д: Някои от животите бяха позитивни, други негативни, така
ли е?
К: Да, но негативното е илюзия. И негативното, и позитивното са
строителен материал. Негативното е катализатор на еволюцията.
Д: Знаеш, че хората смятат негативното за лошо.
К: Трябва да го преименуват на катализатор на еволюцията. Тези
катализатори на еволюцията са ни дадени целенасочено. Нещата,
които изглеждат негативни... те са дадени нарочно.
Д: Предполагам, че се занимаваш с тези неща от доста дълго време
от земна гледна точка?
К: Идвам и се връщам. Не съм тук през цялото време. Да, по-дълго
от човешките проекти на Земята; преди този имахме няколко други.
Имаше няколко експеримента с хора преди Ледената Епоха на Земята.
Имаше шест... шестият от много... от няколко.
Д: Какво имаш предвид? Обясни какви са тези шест.
К: Земята имаше периоди от стотици хиляди години без никакъв
живот на нея. Има малки промеждутъци, в които могат да
съществуват сложни форми на живот и ние ги оползотворяваме всеки
път.
Д: Това се чудех, какви са тези шест фази.
К: Не са фази... само експерименти. Шест промеждутъка от време, в
които могат да съществуват сложни човешки и животински форми на
живот. Първите два пъти нямаше хора. Първите два пъти имаше само
други видове. Не всички бяха такива, каквито бихте разпознали тук и
сега. Хората са по-скорошен експеримент с комбинации, след като
бяха правени опити с много други различни форми. Човекът може би
беше най-добрата идея.
Д: Такива, каквито са сега? (Не) Това ли е шестата фаза?
К: Не, няма фази. Само експерименти. Това беше шестият опит тук,
а хора имаше при последните четири експеримента. Ние сме
експериментирали с хора в много галактики и те са по-ново
изобретение от другите видове, които са по-стари. Но имаше грешки
и ние намираме повече съзнание, което може да носи повече съзнание.
И да намерим физически носител, който може да поддържа и да
направлява съзнание. Все още не сме усъвършенствали идеята за
физическия носител в каквато и да е форма, но имаме цяла вечност, за
да го направим.
Д: За да се опитате да го усъвършенствате?
К: Не съвършенство... повече опитност. В момента, в който

144
достигнеш съвършенство, то вече не е съвършено, защото искаш да
опиташ нещо различно.
Д: (Смях) Но някои видове, хората, които са били на Земята, не са
оцелели и не са били продължени, нали?
К: Така е. Започва се на чисто. Ново начало.
Д: Нещата не са вървели както трябва?
К: Няма „както трябва“ или „не както трябва“. Понякога оставяме
нещата да се развиват, докато стигнат момент, в който вече не са
конструктивни. Понякога деволюцията застрашава други
експерименти, които ние трябва да продължим.
Д: Това е мащабен проект, нали?
К: Вселенски. Има и други вселени.
Д: Всяка вселена влияе на останалите, така че трябва да ги
наблюдавате всичките?
К: Да, и да внимаваме да не си пречат един на друг. Биха си
попречили взаимно на прогреса. Експериментът с човешката раса,
когато хората са се развивали технологично, понякога се е намесвал в
другите опити и е трябвало да бъде ограничен.
Д: Има ли и други същества като теб, които са дошли на Земята?
К: Много. Особено сега.
Д: Те са могли да си останат там, нали? (Да) Всички те са дошли
доброволно?
К: Никой не е дошъл насила.
Д: Говорила съм с много различни видове доброволци, които са
избрали да дойдат на този етап от еволюцията. Каква е твоята
роля тук?
К: Да променя настройките отвътре.
Д: На всички хора или само на някои?
К: Само на някои, които обучават другите сами да се пренастройват.
Ние сме тук, за да преподаваме. Всеки човек може да се пренастрои...
пренастрои... техните неврологични системи са повредени. Така
неврологичното пренастройване може да се извърши само от дадени
индивид във всяка форма, но не може някой друг да го направи вместо
него. Това е експеримент, а ние помагаме, даваме му определена
насока в този момент. След това ще си тръгнем.
Д: Защо хората трябва да бъдат пренастроени?
К: За да поемат повече съзнание.
Д: Значи не е, за да поемат повече знание?
К: Не. Обяснявам. Еволюцията на сърцето и състраданието е това,
което липсва. И преди хората са напредвали технологично без
равновесието на сърцето, без еволюция на сърцето. И всичко е

145
завършвало катастрофално. Затова сме тук, за да може първо сърцето
да еволюира, докато се изравни с това познание.
Д: Защо трябва хората да имат повече съзнание?
К: За да могат да използват силата си добронамерено, тъй като
неправилното използване на силата е един от недостатъците на
хората. Това биологично увреждане на неврологичната система,
причинено от бактерия, е още от ранния стадий на експеримента,
преди човекът да бъде напълно оформен.
Д: Значи идеята е по този начин да се спре негативното?
К: Или да се пренасочи използването на негативното, защото и то е
необходимо. Позитивното и негативното не могат да съществуват
едно без друго. Тъмнината и светлината са част от тъканта, която
изгражда картината. Трябва да се научат да използват и двете по
мъдър начин, защото и с позитивното може да се злоупотребява.
Д: Знам, че има много доброволци, които искат да бъдат в човешка
форма, само за да помогнат. Но ти изглежда имаш друга мисия.
К: Ние не сме тук, за да спасим човешката раса. Тук сме, за да видим
какво може да се случи по-нататък.
Д: Затова ли избра да си в тялото на Керъл?
К: Да, и това е причината да избера онова, което е най-трудно да се
пренастрои. Защото само така мога да покажа на другите как да се
освободят от тази дълбока биологична повреда.
Д: Ти дойде в нейното тяло, когато тя беше бебе?
К: Родих се в това тяло.
Д: Вече си имала други животи на Земята, нали?
К: Всички те са мои животи. Аз съм едно. Едно и също, което живее
всички животи.
Д: Значи предназначението на Керъл е да можеш да я пренастроиш
така, че тя да учи другите.
К: Да, тези, които искат да чуят.
Д: Знаеш ли, че тя има училище по метафизика, където се опитва
да учи другите?
К: Да, аз съм един от създателите на това училище. Има хиляда души,
участващи в създаването на училището. Аз съм, така да се каже,
мозъкът зад цялата тази операция.
Д: Значи ти ѝ даде идеята да направи училище?
К: Не, групата ѝ даде идеята. Тя се е родила с тази идея... идеята беше
заложена в съзнанието ѝ. Това беше нейната съдба.
Д: Това е добра идея. Тя помага на хората. (Да) Но точно в момента
тя има проблеми с училището.
К: Тя се отъждествява прекалено много с човешките условности.

146
 Д: Според нея училището е някак малко и не достига до достатъчно
много хора.
К: Това е така. Не стига до достатъчно много хора. Тя трябва просто
да се отпусне и да остави нещата сами да се развиват. Твърде много
човешки условности.
Д: Можете ли да ѝ дадете някакви идеи как да привлича нови
ученици?
К: Сега започваме това. Ние сме това, което тя нарича „в едно“.
Д: Тя го прави по интернет. Предполагам, че знаете какво е това.
К: Да. Елементарна версия на това, което ние имаме. Интернет е
раждането на съзнателен достъп до информация за всички. Това е
първата стъпка, но ние ще го спрем, ако сърцето не е балансирано при
този биологичен вид.
Д: Как ще спрете експеримента?
К: Имаме способността да разрушаваме космоса. Всичко, което
трябва да направим, е да пренасочим космическите сили. Тяхното
унищожение ще бъде факт, ако технологичния напредък продължи
без сърце.
Д: Но това означава, че всички ще бъдат унищожени.
К: Не, нищо не се унищожава.
Д: Това ще прекрати целия експеримент.
К: Той ще продължи, но ще започне отначало. Никога нищо не се
унищожава. Само се превръща в енергия, а енергията може да бъде
използвана отново по такъв начин, че никой да не бъде убит. Не
наистина.
Д: Ако направите експеримента отново, това не означава ли да
признаете, че не сте успели?
К: Не, така признаваме, че е вървял в грешна посока... различна
посока. За тези като нас тук е голяма увереността, че експериментът
ще продължи в правилната посока. Защото ние даваме насока на
експеримента отвътре, а не както преди – отвън. Вместо да го
променяме отвън, го променяме отвътре. Защото разрастването
трябва да дойде отвътре, от самата форма. Виждаме, че тази насока не
е напълно завършена. Все още има много хора, които слушат...
лъжливи указания.
Д: Това има ли нещо общо с Новата Земя, която се формира?
К: Има само една Земя, но тя или ще бъде трансформирана, или не.
Д: Чувала съм толкова различни неща. Чувала съм, че ще си промени
вибрациите.
К: На Земята ще има други измерения. Ще има повече от едно...
много повече. Ще бъдат повече от две. Ще има много версии на

147
Земята.
Д: Но на една от версиите пак ще има негативност?
К: Да, даже по-мрачна действителност, отколкото си представяте.
Има адски версии на Земята, защото изпробваме колко може да понесе
човекът.
Д: Казвали са ми, че тези, които са негативни, не могат да отидат
на по-висшите версии на Земята.
К: Те ще се установят във версията, на която отговарят. Тези, които
не могат да отговорят на нито една вибрация, ще умрат. Прочистваме
вида от дефектни екземпляри. Всеки, който направи свой вътрешен
избор, може да „премине“.
Д: (Смях) Значи част от работата ти е да подготвиш хората
така, че те да знаят, че нещо се случва?
К: Всички знаят, че нещо се случва. Има много възможности и
различни начини. Това, което тя предлага, е само една от многото
възможности. Някои използват различни начини.
Д: Какво имаш предвид под различни начини?
К: За осъзнаване. Има една цел, но много преминават.
Д: Значи няма „определен начин“, по който трябва да се случват
нещата?
К: Има само начинът, по който нещата трябва да се случват.
Човешкото сърце трябва да еволюира, за да продължи нататък, защото
ние сме оставили този експеримент да се развива до съвременния
технологичен напредък, без сърцето да еволюира. Оставили сме го да
отиде твърде, твърде далеч... оставили сме го, за да видим какво ще се
случи. А ние вече сме виждали какво се случва... няма нужда да го
повтаряме. Сега или нова посока, или никаква.
Д: Какво видяхте, че ще се случи?
К: Филмът „Междузвездни войни“ е истина. Случи се в една далечна
галактика.
Д: Значи, ако хората продължат да правят каквото са правили
досега, те сами ще унищожат Земята?
К: Могат да унищожат цели системи. И други експерименти, които
не ни се иска да засягат.
Д: Значи затова ги наблюдавате, за да не се развият в тази посока?
К: За да овладеем експерименти, които са се развихрили.
Д: Хората не знаят тези неща и правят глупости.
К: Тя искаше да види кой неин живот е свързан със сегашния ѝ, а
това съм аз.
Д: Ти си тази от другата планета, която доброволно слезе на
Земята да живее в този побъркан свят.

148
 К: Не слязох. Дойдох. (Аз се засмях.)

След това извиках ПС и го попитах защо избра да ѝ покаже точно този

живот.

К: За да може да види, че е групова душа. Не е само едно същество.

Тя видя само един аспект на една планета, но има група на много
планети и тя е част от нея.
Д: Другото същество в това, което тя нарича „съвет“. (Да) И тя
е част от него?
К: Да, целият съвет е едно същество.
Д: Ти защо искаше тя да знае това?
К: За да може да види откъде всъщност произлиза училището. Тя
предполагаше, че зад него стои групова енергия. Тя знаеше това, но
не искаше да мисли, че е толкова важна, защото не искаше да се мисли
за „специална“. До някаква степен тя не искаше да се главозамае.

След това попитах за здравословните ѝ проблеми, особено за щитовидната

жлеза, за която пиеше лекарства. Имаше сериозен проблем. ПС каза, че това
е причинено от страх. „Гняв също така го предизвика... невероятен гняв.
Повече е свързано с гняв, отколкото със страх.“

Д: Откъде се е породил този гняв?

К: Имала е доста трудности.
Д: Тя каза, че вече е в мир с всичко, което ѝ се е случило в живота.
К: В много отношения е така. Съзнанието ѝ се е освободило.
Сърцето ѝ е простило. Но тялото не се е освободило. Това е клетъчна
памет. Освен това имаше и желание за самоубийство. Изпитваше
несъзнателно желание да се самоубие.

Лекарите бяха казали на Керъл, че ще умре, ако не си пие лекарствата. ПС

работеше върху щитовидната ѝ жлеза. Попитах го какво прави. „Отпускам.
Просто отпускане и спокойствие за това, че е в човешка форма, и за това, че
ще бъде тук още четиридесет или петдесет години.“ Освен това каза, че
нейното училище ще се разрасне по целия свят. „Още нищо не сте видели.
Тя вече е тук от четиридесет години. Това е дълго време за някой, който не
е родом от Земята.“
Послание на раздяла: „Не се страхувай да излъчваш светлина. Не се
страхувай от силата си. Не се страхувай да бъдеш специална. Тя се страхува
да бъде по-специална от другите хора. Тя не е такава. Тя много се страхува
от егото, защото егото е падението на най-великите и тя се страхува от него

149
повече от всичко друго. Видяла е толкова много пъти егото да разваля добре
свършена работа и не иска никога егото да развали нещо, което тя е
направила. Затова е толкова скромна, за да се противопостави на егото. Тя
ще бъде насочвана как да се справи с него, когато постиженията ѝ станат по-
значими; на нея ще ѝ помагат да се справи с егото.“

***

Така, изглежда има дори души Учители, които доброволно са дошли,

въпреки че са били посъветвани да не го правят. Казват, че дори аватар може
да се изгуби и да заседне в калта и тинята на Земята.

150
 За автора
Долорес Кенън е регресивен хипнотерапевт и изследовател на
парапсихичното, документиращ „изгубеното“ знание. Родена през 1931 г. в
Сейнт Луис, щата Мисури, тя завършва образованието си и живее в Сейнт
Луис до 1951 г., когато сключва брак с военен от флота. Следващите 20
години прекарва в пътувания по целия свят като типична съпруга на военен
от флота. През 1970 г. съпругът ѝ е освободен като ветеран инвалид и те се
оттеглят да живеят сред хълмовете на Арканзас. Тогава тя започва кариерата
си на писателка и започва да продава статиите си на различни списания и
вестници. Занимава се с хипноза от 1968 г. и изключително с терапия на
минали животи и регресии от 1979 г. Изучава различните методи на хипноза
и разработва своя уникална техника, която ѝ позволява да извлича
информация от клиентите си по най-ефективен начин. Впоследствие
Долорес преподава своята уникална техника за хипноза по целия свят.
През 1986 г. разширява изследванията си и към сферата на НЛО. Провежда
полеви проучвания на предполагаеми кацания на НЛО и изследва житните
кръгове в Англия. По-голямата част от трудовете ѝ в тази сфера
представляват свидетелства на предполагаеми отвлечени, разказани под
хипноза.
Долорес е международен лектор, изнасящ лекции по всички континенти на
света. Седемнадесетте ѝ книги са преведени на над двадесет езика. Участва
в радио и телевизионни предавания с аудитории по целия свят. Статии за/от
Долорес се появяват в няколко американски и международни списания и
вестника. Долорес е първата американка и първата чужденка, получила
наградата „Орфей“ в България за най-голям напредък в изследването на
парапсихичните феномени. Получава награди за изключителен принос и
цялостни постижения от няколко организации по хипноза.
Долорес Кенън почива на 18 октомври 2014 г.

151
 ДОЛОРЕС КЕНЪН

ТРИТЕ ВЪЛНИ ДОБРОВОЛЦИ

И НОВАТА ЗЕМЯ
Книга първа

The Three Waves of Volunteers and the New Earth

© 2011 by Dolores Cannon
Трите вълни доброволци и Новата Земя
Долорес Кенън
© Издател: Възнесение ООД, 2015 г.
© Превод: Мария Казакова, Милена Тодорова
© Дизайн на корицата: Стефан Касъров
Възнесение ООД, София 1000, ул.,Д-р Г. Вълкович“ 6
тел.: 02/ 986-31-08, 986-75-09
www.ascension.bg; info@ascension.bg
Печат: Дедракс ООД, София

http://4eti.me

ISBN: 978-954-92916-7-4

152