Дакия (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със страницата Дакия.

Дакия Траяна (на латински: Dacia Traiana) е римска имперска провинция в европейска Скития – Дакия Траяна
обширна територия на Балканския полуостров, предимно в дн. Румъния.[1] Провинция Дакия Траяна Provincia Dacia
има за западна граница река Тиса, на север – Карпатските планини, на юг – река Дунав и на изток – ἐπαρχία της Δακίας
река Днестър.
— Римска имперска провинция —
Завладяна е напълно през 107 г. след продължителните Дакийски войни на император Траян. 107 – 271
Централната власт стимулирала икономиката и развитието на градския живот. Построени са пътища
и укрепителни съоръжения; рудобивът е имперски монопол и насърчава растежът на селищата в
западна Дакия, като някои от тях получават общински права през трети век. Ампелум, центърът на
добива на злато в Дакия привлича квалифицирани миньори от Далмация.[2]
Герб

Съдържание
Предримски период
Римски период
Вижте също
Източници

Предримски период Континент Европа

Дакийците, обитаващи провинцията спадат към групата на тракийските народи, които Херодот през Столица Улпия Траяна
444 г. пр.н.е. нарича общо скити и гети. Между 326 и 293 г. пр.н.е. гетите от територията на днешна Сармизегетуса
Молдавия създават собствено държавно образувание северно от Дунава. Според Страбон Официален език латински език
завоевателите-гети възприели езика и културата на населението, което заварили, като върховен жрец,
а после почитан и като бог бил Гебелей. Дакийските гети са земеделци и скотовъди, но управител Прокуратор
разработването на златните и сребърни находища в Трансилвания води до оживена търговия със История Античност
съседните народи. В началото на II век пр.н.е. вожд на гетите е Орол, а през 109 и 74 г. пр.н.е. гетите
имат първи стълкновения с бастарните и римляните. При Буребиста, съвременник на Гай Юлий Завоевателна 89 – 105
Цезар, държавата укрепва и се разширява, а армията достига до 200 хил. воини. Тази активност кампания на Траян
прави впечатление в Римската империя и Цезар подготвя експедиция, но смъртта му попречва да я
Маркоманска война 166 – 180
осъществи. Буревиста също е убит и държавата му се разпада на няколко части под управлението на
Скорил, Котис и други племенни велможи. Според документите Октавиан Август възнамерявал да Предшественик Наследник
се ожени за Юлия, дъщеря на Котис, а самия Котис се сгодява за 5-годишната дъщеря на Октавиан Дакия Готи
Август. На 1 март 29 г. пр.н.е. Хораций пише ода за цар Котис („occidi Daci Cotisonis agmen“). Тези Тайфали
данни навеждат на заключението, че дакийските княжества са контролирани с дипломатически
средства от Рим. Въпреки че гетите приемат политическото върховенство на Октавиан Август, те Днес част от Румъния
често преминават замръзналия Дунав за да плячкосват в Мизия. Сърбия

Дакия Траяна
Римски период Provincia Dacia
ἐπαρχία της Δακίας в Общомедия
От 85 до 89 г. при управлението на Драч и Диурпанеус гетите отново предприемат агресивна
политика и водят две успешни войни с Рим. При Домициан римляните постигат ответен военен
успех, но не успяват да завоюват Дакия и са принудени да сключат стратегически мир поради загубата в битка с маркоманите. Децебал, вожд на
гетите, през 80/87 – 107 г. връща на римляните взетото в плячка оръжие и част от пленниците и получава признание на суверенитета си и ежегоден
данък от Домициан.

За да приключи с това позорно положение император Траян повежда война и през 107 г. завладява държавата на гетите, а Децебал се самоубива.
През 113 г. е издигнат на Траяновия форум в Рим с триумфалната Траянова колона за ознаменуване победата му над дакийските гети. Според някои
историци някои от гетите поддържали римляните и поражението на гетската държава отчасти се дължи и на недоволството им от гнета на Децебал.
След 107 г. много от победените гетски родове се изтеглят отвъд Трансилванското плато и към северното Причерноморие. Те са запомнени като
Свободни даки, като в гръцките източници са наричани и гранични даки (на гръцки: Dakoi prosoroi). Съюзени с карпите, а по-късно и с готите
даките продължават нападенията над новосформираната провинция. Икономическият потенциал на района е експлоатиран активно и от римските
колонисти, като в провинциалната столица Улпия Траяна (дн. Върхели) е настанен екстензивен финасово-административен апарат, начело с
мандатен прокуратор. Ресурсите и плодородието на провинцията ѝ печелят прозвището Дакия Щастлива (на латински: Dacia Felix). Въпреки това
тя си остава размирна погранична провинция, в която е постоянно настанен V Македонски легион.

През 117 г. Римската империя достига максималната си експанзия в началото на управлението на император Адриан. Контролът над екстензивните
римски граници е скъп и сложен и това принуждава Адриан да се изтегли от югоизточната част на извивката на Дунав. През 129 г. той разделя
Траянова Дакия на Горна, включваща Трансилвания и Долна, съставлявана от територията на по късна Влахия. Марк Аврелий от своя страна
прекроява стара Дакия в три нови части, но с обща столица в Сармизегетуса – Дакия Поролисенсис, Дакия Апуленсис и Дакия Малвенсис.

„ ...при император Галиен Дакия била загубена за империята... “

 — Руфинус Фестус

През 256 г., по време на управлението на император Галиен гетите, преминават отново Карпатите и изтласкват римляните от почти цялата
провинция Дакия с изключение на няколко укрепления между реките Темеш и Дунав. През 272 г. римският император Аврелиан нарежда
окончателното изоставяне на провинцията и изтеглянето на легионите южно от Дунавския лимес в новообразуваната провинция Дакия Аврелиана.

При последващото деление на провинциите Улпия Сердика става столица на Вътрешна Дакия, а Рациария – на Крайбрежна Дакия. По-късно от
Вътрешна Дакия се отделя провинция Дардания. При император Константин I Велики части от Дакия северно от Дунава са завладявани обратно от
Рим на два пъти, но след това бързо са губени.

Вижте също
Дакия
Дунавски Лимес

Дакийски Релеф, племена и Стопанска карта на Дакия и съседните Дакия при

светилища в селища на Римска Дакия римски провинции управлението на
Сармизегетуса предримска на Балканите след кан Крум и кан
Свободна Дачия административнат Омуртаг 803 – 831
а им подялба г.

Източници
1. Константин Иречек, История на българите, стр.92 (http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17)
2. Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-
71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)
История на Молдова
п ·б ·р (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B
Дакия (IV – II в. – 106/107 г.) • Римска Дакия (106/107 – 271) • Молдовско княжество (1359 – 1861) • Бесарабия (1812 – 1917) •
Молдовска демократична република (1917 – 1918) • Бесарабска съветска република (1919) • Молдавска АССР (1924 – 1940) •
Молдавска ССР (1940 – 1991) • Молдова (от 1991)

Провинции на Римската империя

п ·б ·р (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B
Азия • Аквитания • Арабия • Армения • Асирия • Африка • Ахая • Белгика • Бетика • Британия • Витиния и Понт • Горна Германия
• Галатия • Дакия • Далмация • Долна Германия • Египет • Епир • Италия • Кападокия • Киликия • Кипър • Корсика и Сардиния •
Котски Алпи • Крит и Киренайка • Ликия и Памфилия • Лугдунска Галия • Лузитания • Мавретания • Македония • Мизия (Горна •
Долна) • Нарбонска Галия • Норик • Нумидия • Осроене • Панония (Горна • Долна) • Пенински Алпи • Приморски Алпи • Писидия
• Реция • Сирия • Сицилия • Софена • Тараконска Испания • Тракия • Юдея

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Dacia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният
текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за
съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на
редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия,
състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дакия_(провинция)&oldid=10973670“.

Последната промяна на страницата е извършена на 5 май 2021 г. в 14:20 ч.

Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте
Условия за ползване.