УЧЕНИЕ НА И. П.

ПАВЛОВ ЗА ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ Според Павлов под

висша нервна дейност следва да се разбира съвместната дейност на кората на големите
мозъчни полукълба и най-близкото подкорие, която осигурява нормалните
взаимоотношения на организма със заобикалящата го среда. В допавловската
физиология живият организъм е бил разделян на тяло и душа. Обаче докато при
изучаването на телесните дейности по-голямата част от физиолозите съзнателно или
несъзнателно са се придържали към материалистическото обяснение на наблюдаваните
явления, изучаването на душевната дейност като неподдаваща се на обективните
методи за изследване е било изцяло предоставено на ми¬стиката и идеализма. Във
физиологията е господствал дуализмът, според който безсъзнателните телесни
дейности са резултат от въз¬действията на средата и имат своя определена материална
основа — отделните органи и системи, а психичната дейност — съзнанието, е не-
материална, обуславяща се от наличността на някакви си свръхестествени сили и
неподдаваща се на обективно изследване. Използвайки огромен експериментален
материал, Павлов успя да разкрие законите, на които се подчиняват психичните
процеси у живот¬ните и човека, и да докаже, че тяхната материална основа са
нерв¬ните клетки в кората на големите мозъчни полукълба, а основният физиологичен
механизъм на тяхното осъществяване и протичане е ре¬флексът. С това свое гениално
откритие Павлов разкри напълно ми¬стичната непознаваема „душевна дейност" и я
направи достояние на науката, предмет на подробното обективно изследване и
изучаване. Това е бил грамаден скок напред, който е ознаменувал окончателната победа
на материализма над идеализма и мистицизма в техните раз¬лични разновидности. Със
своето учение за висшата нервна дейност Павлов показа, че психичните процеси са
резултат от отражението на обективната реал¬ност, осъществявано от милиардите
нервни клетки в главния мозък на човека и животните. Отговаряйки на основните
въпроси на филосо¬фията за първичността на мате
Със своето учение за висшата нервна дейност Павлов показа, че психичните процеси са
резултат от отражението на обективната реал¬ност, осъществявано от милиардите
нервни клетки в главния мозък на човека и животните. Отговаряйки на основните
въпроси на филосо¬фията за първичността на материята и вторичността на съзнанието
и за познаваемостта на света, Павлов даде научно обоснованата представа за висшата
нервна дейност на животните и човека, осъществяваща се в резултат на сложните
взаимоотношения между организма и средата.
Безспорният факт че психичната активност на човека и в частност неговото психично
развитие изискват анализ на някои от основните понятия на висшата нервна дейност с
които би могло да се открие поне частично опосредстващото значение на нормалната
дейност на мозъка. Основните понятия на висшата нервна дейност които имат
непосредствено значение за педагогическата Психология и в частност за Психологията
на обучението са: РЕФЛЕКС /условен-безусловен/; СИГНАЛНИ СИСТЕМИ; ТИПОВЕ
ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ. С понятието РЕФЛЕКС във физиологията на висшата
нервна дейност се означава анатомо-физиологичната структура на висшата нервна
дейност която осигурява отразителните функции на мозъка. Всеки познавателен акт е
психично отражение, а щом е така това означава че всеки познавателен акт в основата
си е рефлекторен акт. Двата вида рефлекс се свързват с поведението в познавателната
активност на индивида. Безусловните рефлекси са израз на точно организирана и точно
осъществявана познавателна активност. Безусловният рефлекс е постоянна унаследена
връзка която осигурява реалния живот на индивида. Всеки индивид се ражда със своите
безусловни рефлекси те му осигуряват живота. Безусловните рефлекси са точен
показател на унаследеното поведение, в такъв смисъл безусловните рефлекси показват
какво поведение унаследява индивида/на какво се ражда научен индивида/
Формирането на индивида се свързва с УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ, те са временни
нервни връзки, възникват при известни условия и функционират единствено при тези
условия и затова се наричат условни. Основният характер на условните нервни връзки
е. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . че индивида е придобил някакво ново поведение, тоест някакъв
индиферентен стимул поради обвързване с жизнените потребности на организма е
придобил значение за индивида и е станал сигнал за адекватно поведение.