Задача 108 /

2020

Процесът на синтез на амоняк има важно практическо приложение.

Той е обратим, равновесен екзотермичен процес по посока на правата реакция, хомогенен-

газове са реактантите и продукта на реакцията. Процесът протича с намаляване на броя
молове газообразни вещества, от 4 мола изходни вещества се получават два мола амоняк.
Окислително-редукционен процес.

Окислително-редукционните процеси са процеси, свързани с промяна в степента на окисление

на елементите в резултат на пренос на електрони от един вид частици/атоми, йони или
молекули/ към друг вид частици/ атоми, йони или молекули/.

Редуктор е частица, която отдава електрони и повишава степента си на окисление. Той се

окислява.

Окислителят е частица, която приема електрони и понижава степента си на окисление. Той се

редуцира.

Окислениетое процес на отдаване на електрони, а редукцията е процес на приемане на

електрони.

N2 + 3H2 2NH3 + Q

Редуктор: 2H -2.1e- ---- 2H+ 2 3 окисление

Окислител: 2N + 2.3e- ------2N-3 6 1 редукция

Химични реакции, при които изходните вещества не се превръщат изцяло в продукти

на реакцията поради взаимодействие на продуктите, при което се образуват обратно
изходните вещества, се наричат обратими.
Това състояние на обратимите реакции, при което скоростта на правата и обратната
реакции са равни и концентрациите на всички участващи вещества остават постоянни
неопределено дълго време при дадени условия, се нарича химично равновесие.
Концентрациите на участващите вещества в състоянието на химично равновесие се
наричат равновесни концентрации.
Химичното равновесие е динамично. Концентрациите на изходните вещества и
продуктите не се променят, защото правата и обратната реакция се извършват с еднаква
скорост.
Химичното равновесие не зависи от пътя, по който се достига. То зависи само от
условията, при които се установява
Химичното равновесие е подвижно. При постоянни външни условия химичното
равновесие се запазва безкрайно дълго време. При промяна на условията то се нарушава
и се измества по посока на правата или обратната реакция до установяване на
равновесие при новите условия. За отчитане влиянието на външните фактори върху
химичното равновесие се използва принципът на Льо Шателие-Браун:
Ако върху една равновесна система се упражни външно въздействие, то в нея
настъпват такива промени, които да компенсират това въздействие.
Равновесната константа е количествена характеристика на химичното равновесие. С
нейна помощ могат да се изчислят промените в равновесното състояние, които настъпват
след изменение на някои външни фактори – температура, концентрация и налягане.
Изразът за равновесната константа се извежда въз основа на закона за действие на
масите (ЗДМ), приложен за правата и обратната реакция.
Kс = c2(NH3)
3
C(H2).c(N2)

Тя е равна на отношението отпроизведението от равновесните моларни концентрации на

продуктите на реакциата и това на изходните вещества повдигнати на степен равна на броя
молове, с които те участват в процеса. Зависи от температурата и природата на веществата, но
не зависи от концентрацията и присъствието на катализатори в системата.

1. Ако се понижи температурата:

а) Съгласно принципа на Льо Шателие-Браун при понижаване на температурата
химичното равновесие се измества по посока на екзотермичната реакция.
За процесът на синтез на амоняк това е правата реакция. Следователно химичното
равновесие ще се измести по посока на синтеза на амоняк-правата реакция.
Концентрацията на водорода, който е изходно вещество ще се намали за да се
компенсира ефекта от външното въздействие. Ще се установи ново равновесно
положение с нови равновесни моларни концентрации на веществата.
б) Числената стойност на равновесната константа ще се промени, защото тя зависи от
температурата. Тъй като температурата се понижава в равновесната система и
химичното равновесие се измества по посока на правата реакция следва , числената
стойност на числителя на Кс нараства. Така ще се повиши и стойността на равновесната
константа.
в) Скоростта на образуване на амоняк ще се понижи тъй като се понижава
температурата. Съгласно закона на действие на масите кинетичното уравнение за
правата реакция е: V=k.c(N2).C3(H2), където к е скоростна константа. Тя зависи от
температурата, природата на веществата и присъствието на катализатор, но не зависи
от концентрацията на веществата.

Количествената връзка между скоростта на реакцията - по-точно между скоростната

константа k и температурата Т се дава от уравнението на Арениус:

lgk = lgA  Ea/(2.3.R.T)

където : Еа - е активиращата енергия;

R - е газовата константа;
Т - е абсолютната температура в оК ;
А - е величина постоянна за дадената реакция, практически
независеща от температурата.
Явно е, че скоростната константа, а следователно и скоростта на процеса са толкова по-големи,
колкото по-висока е температурата и колкото по-ниска е активиращата енергия на на процеса.
Енергията която се внася в реакционната система е най-често под формата на топлина.

2. Ако се увеличи концентрацията на азота:

а) Ако се увеличи концентрацията на едно от изходните вещества, в случая c(N2)

съгласно принципа на Льо Шателие-Браун (ЛШБ) с по-голяма скорост протича правата
реакция, при която се намалява концентрацията на изходните вещества , т.е. химичното
равновесие се измества надясно.
Концентрацията на водорода ще намалее.
До същия извод се достига ако се разгледа Kc. Увеличаването на c(N2) n-пъти води до
нарастване на числената стойност на знаменателя n -пъти: При Т=const,Kc има вида
Kс = c2(NH3)
3
C (H2).n.c(N2)

Тъй като Kc е постоянна за дадена температура, равновесието се измества надясно по

посока на правата реакция. Това води до нарастване на числената стойност на числителя
и намаляване тази на знаменателя. Когато съотношението на концентрациите достигне
отново стойността на Kc се установява равновесие, при което равновесните моларни
концентрации са други.

б) Числената стойност на Кс няма да се промени, тъй като тя не зависи от концентрациите

на веществата

в) Скоростта на образуване на амоняк ще се повиши, тъй като тя съгласно израза

V=k.c(N2).C3(H2), е правопропорционална на концентрацията на азота. Ако n пъти се увеличи
концентрацията на азота то V1=k. nc(N2).C3(H2).

В равновесната система тази скорост ще нараства до компенсиране на ефекта от външното

въздействие. Ще се установи ново равновестно положение при нови равновесни
концентрации за веществата., но при същата Кс.

3. Ако се внесе катализатор:

Катализаторите са вещества, които в малки количества внесени в реакционната система
променят скоростта на реакцията, но не оказватвлияние върху химичното равновесие.
Ако са положителни те само спомагат за по-бързото установяване на равновесието.
а) равновесната концентрация на водорода няма да се промени.
б) числената стойност на Кс няма да се измени, константата не зависи от
катализатора;
в)Скоростта на образуване на амоняка ще се увеличи, ако се внесе катализатор. За този
процес се използва в практиката гъбесто желязо, двойно промотирано с калиев оксид и
алуминиев оксид.

Влиянието на катализатора върху скоростта на реакцията може да се илюстрира и с

уравнението на Арениус lgk = lgA  Ea/(2.3RT)
От уравнението личи, че активиращата енергия е обратно пропорционална на
скоростната констатнта, а от там и на скоростта на процеса. Следователно при ниска
активираща енергия, когато се използва положителен катализатор, скоростта на
процеса ще е висока.
Процесът е обаче, равновесен и колкото пъти нарастне скоростта на образуване на
амоняк толкова пъти ще нараства и скоростта напроцеса за неговото разлагане.
Това е причината и равновесието да не се повлиява от присъствието на катализатори и
да не се променя.