Варненски Свободен Университет

“Черноризец Храбър”
Стопански Факултет

РАЗРАБОТКА

по дисциплината
“Психология на управлението”

на тема
“Личността на мениджъра”

изготвил:
 Януари

За правилното протичане на дейността в една организация ключово значение

има личността, която я ръководи.Личността на ръководителя съчетава у себе
си разнообразие от индивидуални характеристики, от които зависи успеха на
фирмата.Ръководителят трябва да търси и намира проблемите във фирмата и
чрез подходяща стратегия да ги разрешава.
Мениджърът е личността, която ръководи фирмата.Ръководството се
изразява в управление на хора, за да се постигнат предварително поставените
цели на дадена организация.Мениджърът, като ръководител на организацията
извършва някои добре познати основни управленски функции:

1. Избор на цели и целеполагане.

2. Планиране на дейностите на хората от организацията.
3. Организиране на хората за успешно осъществяване на дейностите.
4. Контрол и оценка върху работата им.

Ефектът от ръководната дейност на мениджъра се свързва с умението му да

вижда и решава проблемите, да набелязва целите и пътищата, начините и
средствата чрез които тези цели ще се постигнат.Това съответно изисква
компетентност при очертаване стратегията и тактиката на фирмата, съчетани с
творческо въображение и интуиция.Творческия характер в ръководната
дейност на мениджъра предполага способност за търсене на нови оригинални
решения във всяка ситуация, обосноваване на тези решения, способност да
убедиш другите в тяхната ефективност.
Дейността на ръководителя е свързана с изпълнението на различни
социални роли.Основната му такава е да ръководи формалната структура на
организацията, т.е. точно съчетаване на длъжностните роли в йерархията.
Същевременно обаче той изпълнява и неформални роли свързани с
взаимоотношенията с хората.
Анализирайки дейността на мениджъра, стигаме до проблема за неговите
индивидуални личностни характеристики и необходимостта от самопознание.
Едва ли някой ще оспори тезата, че за да може да управлява поведението на
другите хора, да подбира най-подходящите стратегии, да може да води
дейността в организацията умело към постигане на целите й, той трябва да
осъзнае най-напред своите лични, индивидуални умения, качества и
особеностите на психичните си процеси.Вътрешният свят на личността и
самоосъзнаването на своето “Аз” оказват влияние върху поведението на
мениджъра, свързват се със самоооценката и увереността.

Дефинирането на личността е интересен въпрос в съвременната психология

и си струва да разсъждаваме по-задълбочено върху него. Небезизвестният
Зигмунд Фройд я представя като формирана от 3 части –
То, Аз и Свръх аз:

o “То” са биологични импулси и подбуди, формиращи желанията и

впечатленията.
o “Аз” е израз на разумното поведение, подчинен на принципа на
реалността.
 o “Свръх аз” включва морални ценности, норми, изискванията на
обществото към индивида и кара “Аз” да се подчини на тези изисквания.

На основата на множеството определения дадени от редица автори като

Курт Левин, А. Леонтиев и др. може да се направи обобщението, че
личността е сложно, интегрално психическо образувание, което
управлява, коригира и контролира поведението.

По отношение структурата на личността най-наложените в психологическата

литература становища са на К. Платонов, К. Юнг, Х. Айзенк.

Модел за динамичната функционална структура на личността по К.К. Платонов:

№ Подструктури на Компоненти на Средства за

личността подструктурите въздействие
1. Насоченост и нравствени Убеждения Възпитание
качества Идеали
Интереси
2. Опит Знания Обучение
Умения
3. Личностни свойства на Волеви Упражнение
психичните процеси Интелектуални
Емоционални
4. Темперамент Холеричен Тренировка
Сангвиничен
Флегматичен
Меланхоличен

Интровертно-екстравертна скала на Карл Юнг.

В зависимост от насочеността на психическата енергия, Юнг дели хората на:

Интроверти – характеризират се с насоченост на психическия живот към
собствените усещания, чувства, преживявания и мисли.
Екстраверти – насоченост на личността навън, към заобикалящите ги хора,
събития.
По-късно психиатърът Ханс Айзенк доразвива идеите на Юнг:

Модел на Айзенк:

ФЛЕГМАТИК интровертен МЕЛАНХОЛИК

стабилен нестабилен
САНГВИНИК екстравертен ХОЛЕРИК

Интелектуални качества на управляващия:

Мислене

При разглеждане мисленето на ръководителя важно място заемат качествата

на индивидуалния му мисловен процес.Тези от тях с особено значение за
ръководната дейност са: самостоятелност, бързина, гъвкавост, дълбочина,
критичност, иновативност.Чувството на самостоятелност – мениджърът
действа добре, когато е свободен в избора на действия, има възможност да
работи така, както сметне за необходимо.Друго качество свързано със
самостоятелността на мисленето е риска – способността да се преценява кой
риск е разумен и премерен.Добре е също да се спрем на ролята на
активността, на необходимостта от логическо мислене. Мисленето на
мениджъра трябва да се отличава с анализ и разбиране на
ситуацията.Мисловният анализ се отнася и до финансовото състояние на
фирмата, отчета и контрола и вземането на решения.

Иновация

Иновативното мислене характеризира човека като творческа личност и

предполага инициативност, нестандартно мислене, дързост.Безспорно това
изисква наличието на силна воля.От тук следва, че иновативността това е
умствено-волеви процес.Иновативността означава още и гъвкаво мислене,
нагаждане и възприемчивост на новото.А това качество е необходимо в
съвременната работа поради непредвидените ситуации и резултати, които
пазарът предоставя.

Въображение

Принадлежи към висшите познавателни процеси.Най-важното му значение е,

че то позволява да се предвиди резултатът от дейността преди да сме
пристъпили към нея.Следователно въображението помага на ръководителя да
се ориентира по-добре във фирмената дейност; позволява да се намери изход
дори при липсата на достатъчно изчерпателни знания; помага на мениджъра да
изпревари времето.

Интуиция

Интуицията е подсъзнателен психически процес, импулс за вземане на най-

доброто решение.Включва в себе си предусещане, което помага за правилна
ориентация в създалата се ситуация.Същевременно понятието не бива да се
абсолютизира.Интуицията може да бъде добра само при наличието на силно
развит интелект, добра мотивация и професионализъм.
Ръководни знания и умения:

Умението се формира бавно с продължителна и целенасочена работа.

Необходими умения на мениджъра:

 Умения за ръководене
 Умения за планиране и организиране
 Умения за общуване
 Междуличностни умения
 Умения за обучение
 Умения за представяне (изразяване и изказване)
 Умение да отстояваш себе си

Професионални качества нужни на ръководителя:

 Готовност да се действа в условия на неопределеност (особено нужно

при неблагоприятни условия на средата, в която се осъществява
дейността)
 Мотивация за постижение
 Равнище на претенции
 Целенасоченост
 Увереност

Темперамент на мениджъра

Изразява личните особености на човека и характеризира неговото външно

поведение.

Изиквания на управленската дейност към темперемента на мениджъра:

Основни ТИПОВЕ ТЕМПЕРАМЕНТ

свойства Меланхоличен Флегматичен Сангвиничен Холеричен
показатели
1. Бързина
Слаба Слаба Умерена Силна
на реакциите
2.Емоционал-
Дълбока Слаба Умерена Силна
ност
3.Версивност Силно-интра Интра Екстра Силно-екстра

4. Активност Слаба Силна Умерена силна

Мениджърът меланхолик е плах, неуверен.Не издържа на тежки и

продължителни натоварвания, не е контактен, лесно уязвим е.Склонен е към
самонаблюдение и самоанализ.Изпълнителен е, старателен и самокритичен.
Считан е за най-неподходящ тип мениджърски темперамент.
 Мениджърът флегматик е спокоен и уравновесен, упорит и търпелив. Има
трайно установени навици, напълно независим и самостоятелен.Слабо
емоционален, с бавни и вяли движения.

Мениджърът сангвиник се отличава със сила, увереност и подвижност на

нервните процеси.Отворен е към новото, енергичен е и работоспособен.
Чувствата и емоционалните преживявания са умерени.По пътя на логиката
сангивничният тип темперамент е най-подходящ за мениджъра.

Мениджърът холерик притежава голяма активност, енергия, настойчивост.

Мисълта му тече много бързо, характерно е неикономично изразходване на
силите – когато се залови с нещо влага цялата си енергия, не знае мярка и не
познава прегради, но това свръхнапрежение води до изтощаване на силите
му.От друга страна има богато въображение, интуиция и съобразителност.
Способен е да поема риск, да взема бързи и смели решения докато другите се
колебаят.

Разбира се, известно е, че чисти типове почти не се срещат в практиката, а

има различни “преливания” между четирите типа темперамент.

Формиране и управление на впечатленията

Механизма по който се формират впечатленията на мениджъра е:

1. Насочване на вниманието
2. Кодиране и опростяване
3. Запаметяване

Всеки ръководител се опитва да създава определени впечатления за себе си

у другите, като изгражда свой настоящ образ или потенциален имидж.По този
начин той се стреми да се представи добре пред екипа си, с цел контролиране
на взаимоотношенията с тях.

Защо е толкова трудно да бъдеш мениджър?

Основна част от управлението във всяка организация е координирането на

нейните дейности и насочването на усилията на членовете към постигане на
целите й. Този процес включва способността да бъдеш лидер. Лидерството е
неизменна част от ефективното управление. Двата феномена са тясно
свързани, но все пак са различни. Всеки мениджър трябва да е лидер, но не
всеки лидер е мениджър. Лидерството се проявява в междуличностните ни
отношения. То се свързва с постигането на цели така, че последователите да
ги възприемат като свои собствени. Управлението засяга хората като
изпълняващи определени функции, контролирайки взаимодействието помежду
им. Ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Използвана литература:
1. Стойнешка Р., “Психология на управлението”
2. Василев П., сп. “Управление на персонала”
3. www.brains.hit.bg