Цибранска Костова Прохирон 2021

Марияна Цибранска-Костова
Прохирон
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Българска академия на науките
М арияна Ц ибранска-Костова
πрохирон / закон градски
(Юридическото наследство на православното славянство)
София, 2021
ПРОХИРОН / ЗАКОН ГРАДСКИ
Юридическото наследство на православното славянство
© Марияна Цибранска-Костова, 2021
Издателство „Валентин Траянов“

ISBN 978-954-9928-84-6
Съдържание
Уводни думи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9
История на паметника
и на изследванията за него . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19
Византийският Прохирон – славянският Закон
градски. Преводи, издания и изследвания на
Прохирона . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19
Основни филологически проблеми при
проучването на славянския превод
на Прохирона в Иловичката кръмчая . . . . . . . . . . . . . 43
Кратки въвеждащи данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43
Структура на текста . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46
За термините на римо-византийското право . . 47
За думите с чужд произход . . . . . . . . . . . . . . . . 52
За синонимията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
За сложните думи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63
За някои правни формули и колокации в
правния дискурс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67
За правните субекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73
За глосите в Прохирона като лексикална
база данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 104
Вътрешнотекстови глосирания . . . . . . . . . . . . 105
Маргинални глоси. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109
Класификация и типология на глосите . . . . . 110
Изводи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115
Използвана литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119
Принципи на издаване на текста
и на съставянето на Глосара към него . . . . . . . . . . . . . . . . 135
Наборен текст на Прохирона
по Иловичкия препис от 1262 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 139
Превод на Прохирона . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 219
Глосар на думи и изрази от средновековния славянски
текст на Прохирона според Иловичкия препис от 1262 г. 313
Procheiros nomos / Zakon gradski (Summary) . . . . . . . . . . . 339
Добрите закони правят добрите
граждани, а лошите – злите.
Неофит Рилски „Таблици взаимоучителни“,
таблица 40
Марияна Цибранска-Костова. Прохирон
8
Уводни думи
Основна цел на медиевистиката в дигиталната ера е да се

придобият нови и да се задълбочат известните знания за значи-
мостта на българското и славянското ръкописно наследство от
епохата на Средновековието. Това става чрез публично достъп-
ни форми на дигитализация на ръкописите, на електронни пуб-
ликации на оригиналните наборни текстове на средновековните
паметници, със създаването на различни речници, чрез които се
събира словното богатство през вековете и се проучва езикът,
инструментът за оцеляването на средновековното писмено
наследство до наши дни. В тази палитра от възможни дейности
се нарежда актуалната задача да се превеждат и популяризират
на съвременни езици извори на гръцки, латински и старобъл-
гарски. Излишно е да се подчертава, че подобна езикова адап-
тация е неизбежна необходимост в днешно време, а всякакви
възражения, че текстовете трябва да се познават предимно в
оригинал, се натъкват на искрената увереност, че наистина би
било добре да е така, но просто не е възможно. Впрочем и ни-
кога не е било. Всеки превод обаче крие опасности и поражда
възражения, нерядко основателни, доколко е бил коректен спря-
мо оригинала, затова отговорността пред преводачите е голяма.
Едва ли ще сгреша, ако кажа, че днес вече се е оформило пре-
водаческо направление сред славистите медиевисти, което се
занимава с възпроизвеждане на важни писмени паметници от
Средновековието на съвременни езици. Не липсват положител-
9
ни практики, но от многото примери ще посоча само дейността

на Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture
of the Mediterranean Area and South-East Europe в Университета
в Лодз, чиито издания са добре известни и популярни в много
страни (Minczew, Skovronek, wolSki 2015).
Малко са преведените на новобългарски език средновековни
правни паметници и текстове. Днес преводът на Н. Благоев на
византийската Еклога (Благоев 1932) се е превърнал в настолна
книга за българския историк на правото, юрист или филолог,
макар че Еклогата може да се ползва, ако не в гръцкия ори-
гинал, то например на руски, немски или английски (липшиц
1965; BurgMann 1983; FreShField 1926; Щапов 2011). Такъв е
случаят със Земеделския закон и с пълния превод на Книга на
епарха, които също имат български преводи (аНгелов, тивчев
1970: 74–81, 108–130). Първият светски юридически паметник
на славяните Законъ соудьнꙑθ людьмъ представлява подборна
компилация въз основа на 17. титул от византийската Еклога
(около 741 г.) и се смята за преводаческо дело на свети Мето-
дий (МаксиМович 2004). Текстът му е издаван нееднократно, в
обращение са речник индекс и превод на различни съвременни
езици, включително български (илиевска 2004; гаНев 1959).
Нещо повече, нуждата от овладяването на юридическото зна-
ние в диахрония и престижността даден класически текст да
звучи на роден за изследователя език, доведоха до появата на
съвременни български преводи на важни образци на римското
и византийското право, за които дори няма данни да са били
превеждани в средновековна България и в славянския свят.
Такива примери са известната сред западното християнство
комбинация на Мойсеевото петокнижие с извадки от римско-
то право в така наречения Lex Dei (Collatio legum Mosaicarum
et Romanarum, известен още с оглавлението Lex Dei quam
Dominus praecepit ad Moysen – костова, НовкиРишка-стояНова,
пипеРков 2009) или преводът на византийския Морски закон
(паев, геоРгиева 2013: 44–65).
10
Настоящият труд е разработен в Секцията за история на бъл-

гарския език в Института за български език „Проф. Л. Андрей-
чин“ към БАН и е част от проекта ЕЗИКОВИ РЕСУРСИ ОТ
ОРИГИНАЛНИ И ПРЕВОДНИ ТВОРБИ НА БЪЛГАРСКОТО
СРЕДНОВЕКОВИЕ. Той е фокусиран върху един основопо-
лагащ паметник на византийското светско правораздаване, из-
вестен като Πρόχειρος νόμος (Prochiron, Прохирон). Текстовата
история на неговия славянски превод не е напълно изяснена, но
за пръв път преводът се появява в Южнославянската кръмчая с
тълкования от 1219–1220 и нейния Иловички препис от 1262 г.
Българско издание на и изследване върху славянския текст на
Прохирона няма, така както, оказва се, той никога не е превеж-
дан цялостно на съвременен български език за нуждите на бъл-
гарската филологическа или правна наука.
Трудът е замислен като кратко изследване, в което да се
представят изследователските проблеми на Прохирона; да се
издаде наборно оригиналният стар славянски превод по най-
ранния известен на науката препис; да се направи негова адап-
тация на съвременен български език; да се обособи глосар на
най-важните термини и да се приведе относително изчерпател-
на библиография. По този начин на Прохирона ще се гледа като
на ресурс за филолози, историци и юристи, т.е. на обработен
текст с прилежащ приложен апарат. Целта е да се отговори на
формулираните изисквания на съвремието за актуално и дос-
тъпно въвеждане на изворите на съвременни езици. Съзнавам,
че такъв замисъл не може да има изчерпващ характер, нито да
придвижи напред заплетените въпроси от историята на памет-
ника на славянска почва, каквито впрочем не липсват и в сама-
та гръцка традиция. Славянският превод на Прохирона е слож-
но явление. То изисква активизиране на проучванията върху
текста, историческия контекст, релациите между право, власт
и книжнина, специализираните концептосфери на лексиката и
терминологията. Съвременната едиционна практика и адапта-
цията на съвременен език биха помогнали пълноценно да бъде
11
въведен в обращение един уникален паметник на византийско-

то светско правораздаване в неговия славянски превод.
Всеки превод би следвало да се опира на ясно заявени пре-
водачески принципи. Затова още тук ми се струва подходящо
да ги формулирам, тъй като именно те са както в основата на за-
мисъла и структурата на труда, така и в самото му изпълнение:
– Изборът на източник за превода е от основна методическа
важност. С избора на Иловичкия препис от 1262 г. преводачът
си поставя за цел да направи превод от превода и да отрази
спецификата в славянската рецепция на текста. Това значител-
но усложнява работата и води до необходимостта от множество
сравнения поради факта, че пълна симетрия между гръцкия и
славянския текст няма. Тази „асиметричност“, или по-скоро
специфика на славянската рецепция на текста започва още от
оглавлението, с което паметникът влиза в писмено обращение
сред славяните. Един немаловажен въпрос е как и защо се по-
ражда самото славянско название Законъ градьскꙑθ: ꙀАКОНА
ГРАДЬСКАГО. главы раꙁлны. вꙿ етырехь десетехь гранехь. ѿ
нхꙿже два десете ѡ̈смаꙗ. ѡ̈ поставлені епⷭпь  преꙁвутерь сть.
грань прьваꙗ. ѡ свщані ѡбрѹенꙗ̈⁘ (инципит в Иловичкия пре-
пис, 267б); Кон꙽аше се сь бмь граны градьскаго ꙁакона. сломь
етыре десете⁘ (край на текста, л. 327б); превод Различни глави
на Градския закон в 40 титула, т.е. оглавлението съдържа идея-
та за пълен, изчерпващ, цялостен състав. Това е не само сигнал,
че за пръв път в славянската традиция се появява превод на
пълния текст на паметника, но и че славянските преводачи не
калкират гръцкото название Πρόχειρος νόμος. На този въпрос
ще се спра още веднъж по-нататък. Преписът на Прохирона
в Иловичката кръмчая от 1262 г. е най-ранното запазено пис-
мено свидетелство за разпространение на пълния му текст в
южнославянска среда. Той е интегрална текстова единица от
състава на Южнославянската кръмчая с тълкования, нарича-
на още Светисавско законоправило, Светисавски номоканон
(петРовић 1991; JоваНовић, савић 2009), с основополагаща и
12
обединителна роля за развитието на правната култура сред сла-

вяните. В настоящата разработка Иловичкият препис е избран
за основен източник при извличане на лексикална информация
именно поради своята важност. Преписът възниква относител-
но скоро след незапазения преводен архетип от 1219–1220 г.; от
него или от много близък до него антиграф водят началото си
цяла група преписи на Балканите и в Русия. В генетическото
досие на текста от Южнославянската кръмчая с тълкования на
Балканите по косвени данни се включва само един по-ранен
препис от Иловичкия, изготвен през 1252 г., но днес той е загу-
бен за науката. Следователно избраният тук препис е с първос-
тепенна текстологична стойност по отношение на славянския
превод на Прохирона.
Както ще стане ясно от изложението, най-много досегашни
изследвания са посветени на отделни частни въпроси от прав-
ната същност на паметника и техни автори са предимно юрис-
ти. Трудно и дори излишно е тук да бъдат приведени всички
заглавия, някои от които са продукт на последното десетиле-
тие и са достъпни в интернет (стJепаНовић 2011; Matović 2017;
Božović 2018; ЏоРђевић 2019 и др.). Проблемите на така наре-
чените правни транспланти при рецепцията на византийските
юридически извори сред славяните пораждат богата изследо-
вателска традиция. Много по-малко са филологическите разра-
ботки върху Прохирона. Погледнато в световен мащаб, негови-
ят текст не е бил обект на активни проучвания нито в оригинал,
нито в славянския му превод.
– Тъй като текстът принадлежи към официалния админи-
стративно-делови стил, изглежда оправдано старата лексика да
бъде предадена с максимално адекватни и актуални еквивален-
ти, които да отразяват точно назоваваното понятие в съвремен-
ния правен език. Възникват обаче въпросите колко модерен би
следвало да е преводът и имат ли място в него международни
термини с чужд произход, които, макар и актуални, лишават
текста от неговата изконна специфика. Следователно е необ-
13
ходимо да се намери баланс между верността към оригинала

и желанието да се запази част от колорита на стария текст, от
една страна, и свободния превод с цел яснота и по-лесно ос-
мисляне, от друга. В много случаи тук ще се търси максимално
разбираем смисъл и съответно старият текст на места наистина
ще се адаптира, а не просто дословно ще се превежда.
– Принципът за максимално точно открояване само на кон-
текстовото значение на определена лексема е водещ при пре-
вода. Както ще бъде показано, редица лексеми от общия словен
фонд придобиват допълнителни значения, образни употреби
или терминологична функция.
И от ограничените начални разсъждения и постановки за
езиково-текстологичните особености на Прохирона според
най-ранния му известен Иловички препис проличават трудно-
стите и отговорностите пред преводача на съвременен българ-
ски език. Това е така не само поради сериозната филологическа
работа, която трябва да предшества избора на едно или дру-
го преводаческо решение. Правото винаги е свързано с опре-
делено място и време, то е едновременно социално, цивили-
зационно явление и продукт на културата, следователно всеки
преводен или оригинален паметник притежава специфичните
особености на конкретното време и място на поява. Може да
се окаже, че придружаващите бележки към даден казус биха
били значително по-обемни от неговото формално превеждане,
защото отразяват особеностите на самата славянска рецепция.
Още в началото държа да отбележа, че поради прагматичните
цели на изложението тези отклонения, тълкувания, пропуски
или добавки само ще се отбелязват и кратко обясняват, но няма
да се подлагат на самостоятелно изследване, тъй като в много
случаи това би означавало да се напишат отделни статии или
студии по конкретния въпрос за взаимоотношенията между
гръцкия оригинал и реципиирания славянски текст.
И все пак струва ми се, че да се направи превод от прево-
да има смисъл дори ако някои преводачески решения останат
14
незадоволителни, спорни или най-неприятното за автора – по-

грешни. За мен най-важното е на Прохирона да се гледа като на
значим етап от развитието на юридическата терминология на
православните славяни и на използването на книжовния език в
правото и юриспруденцията.
Във връзка с това бих искала още тук да направя една ва-
жна уговорка. Причината български изследовател да се зани-
мава със сръбски препис на преводен византийски компенди-
ум на правото, се основава преди всичко на изключителното
значение на самия превод за правната култура на славянството,
на безспорното преписване и използване на Южнославянска-
та кръмчая с тълкования в епохата на Второто българско цар-
ство. Едно от сигурните доказателства е прочутото писмо на
независимия видински владетел с руско потекло деспот Яков
Светослав, който в средата на XIII в., при управлението на цар
Константин Тих-Асен (1257–1277), нарежда да се възпроизведе
по търновски протограф книгата Зонара и да се изпрати в из-
точнославянските земи по молба на предстоятеля на Киевската
катедра – митрополит Кирил III (аНгелов 1967: 142). Преписът
е осъществен от многогрешния Йоан-Драгослав през 6778 >
1262 г. (според общоприетото, макар и спорно, датиране). Ско-
ро след това, през 1274 г., в гр. Владимир, където се е намирало
седалището на Киевския митрополит, се е състоял голям църко-
вен събор, който използва изпратеното юридическо наследство
от България. Приема се, че Кръмчаята книга, разпространявана
в България през XIII в., се опира на Светисавското законопра-
вило, а нейният най-ранен запазен препис е руската Рязанска
кормчая от 1284 г. (рък. РНБ, F.n.II.I., сРезНевский 1897: 47–84;
Щапов 1978: 263; коРогодиНа 2017: 7–8). Рязанската кормчая,
забележителна между впрочем и с това, че въвежда в обраще-
ние самия термин кръмчая, кормчая, отнесен към юридическо
събрание и станал популярен именно през XIII в., остава най-
пълният образец на Южнославянската кръмчая с тълкования в
Русия, тъй като съдържа всичките нейни 64 титула, между кои-
15
то и Прохирона. Тя е най-ранният препис от Южнославянската

кръмчая с тълкования в руските земи. Множеството преписва-
чески грешки в ръкописа поставят под съмнение възможността
да се е превърнал в директен антиграф за други преписи (ко-
РогодиНа 2017, 1: 126), но в същото време доказват затруднени-
ята на руските преписвачи да възпроизведат южнославянската
подложка. Предвид проблемите с езиковата природа на Юж-
нославянската кръмчая с тълкования и мненията за силно из-
разено руско влияние Рязанският и Иловичкият препис на Про-
хирона биха могли да се сравнят, за да се установят текстовите
съотношения и да се дискутират проблемните езикови полета.
Трябва да се признае, че с изключение на ценните наблюдения
във фундаменталното изследване на М. Корогодина, посветено
обаче на цялостния състав на Кръмчаята книга на Балканите и
особено в Русия (коРогодиНа 2017), такива сравнения за Прохи-
рона не са правени. Не бих могла да ги осъществя и аз не само
поради невъзможността да ползвам всички възможни източни-
ци, голяма част от които не са издадени, дигитализирани или
популяризирани под никаква форма. Тези детайлни сравнения
съзнателно не са поставени като задача на настоящата раз-
работка. Към сравняване с други преписи на Прохирона ще се
прибягва единствено за да се уточнят някои термини или техни
специфични употреби, а не за разрешаването на езиково-тек-
стологични въпроси.
За да приключа с първия си аргумент, ще си позволя още
тук да цитирам едно от заключенията на първия голям изсле-
довател на Прохирона в славянската традиция, М. Бенемански:
„Отсюда ясно, что в Болгарии располагали тем же самым пе-
реводом Прохирона который имели и в Сербии“ (БеНеМаНский
1906: 544).
Следващото основание е още по-важно. Прохиронът съз-
дава богат терминологичен регистър със специфична сфера на
приложение. Юридическият компендиум е много богат по със-
тав с общо 40 титула, всеки от които е разделен на различен
16
брой казуси, или параграфи. Не по-малко богата и дори уни-

кална в някои области е самата правна материя. В много отно-
шения Прохиронът е ненадминат по обхвата на диспозициите
и съответстващата терминология. Подходящ пример за това
твърдение е 38. титул, който засяга темата за градското благо-
устройство, строителството на нови и поддържането на стари
жилища, правата и задълженията на съседите (hakiM 2014; ал-
феРова 1973, 1982; циБРаНска-костова 2018б). Подобна тема-
тика не е разглеждана в нито един предходен номоканон. Тема-
тичното разнообразие на Прохирона е причината във всеки от
титулите да се въвежда специализирана лексика, отчасти обща
при третиране на темата в повече от един титул, отчасти съвсем
специфична, ако се появяват „скрити“ тематични полета, които
не са доминиращи. Вече съм се спирала например на присъст-
вието на морето в Прохирона и на съответните преводни тек-
стове в славянския Закон градски, на терминологията на нака-
зателното право, на проблемите на архитектурата и градското
благоустройство, на роднинската терминология и др. (циБРаН-
ска-костова 2018а, 2018б, 2018в, 2019а, 2019б).
Толкова сложен правен текст не може да не разчита на при-
емствеността в славянската правна култура. Именно високата
степен на функционалност и стабилността на лексикално-тер-
минологичния фонд помагат преводът на Прохирона да остане
жизнен в дълъг пространствено-времеви континуум както на
Балканите, така и в Русия, от първия запазен препис от 1262 г.
до официалната Църковнославянска печатна кръмчая (1650–
1653) на патриарсите Никон и Йосаф (ПК). Тази приемстве-
ност е валидна и по отношение на самата Кръмчая, защото от
64 отделни текстови единици, или глави, на Южнославянската
кръмчая с тълкования в Печатната църковнославянска кръмчая
влизат 57. Прохиронът е една от тях и се помества като 49.
глава. Може да се предположи, че преводът на Прохирона се е
опирал на достиженията на двата ярки предшественика: прево-
да на св. Методий на Номоканона от 50 титула и превода на Но-
17
моканона от 14 титула без тълкования, осъществен в Преслав

по времето на цар Симеон Велики (893–927). Приемствеността
спрямо римо-византийското юридическо наследство и гъвкава-
та адаптация към реалностите на XIII в. успяват да обслужат
важни обществено-политически и книжовни цели, да утвърдят
престижа на християнското държавно управление и да сплотят
православното славянство около правните ценности. Кръмча-
ята е своеобразна конституция на славянското средновековно
общество, висш правен норматив, утвърден от църквата и вла-
детеля. Самият факт, че според точното определение на М. Ко-
рогодина тя е много повече от юридически сборник, защото е
отражение на самата християнска държава (коРогодиНа 2017:
537), създава обществени и книжовни предпоставки за при-
съствието на Прохирона в някои от най-разпространените ре-
дакции на славянските кръмчии.
Преводните текстове съставляват съществената част от кни-
жовната продукция на Славянския юг поради изключителното
място, което рецепцията на цялостния византийски цивилиза-
ционен модел заема в политическото, общественото и култур-
ното пространство на средновековна България и Сърбия и в
приобщаването им към така наречената Византийска общност
(Byzantine Commonwealth). Има области, в които преводът се
натоварва с изключително значение за развитието на самата
област и за създаването на специфичен езиков дискурс на при-
надлежащите към нея текстове. Такава самостойна сфера от
книжнината е средновековният юридически текст.
Прохиронът е един от най-значимите му представители.
18
История на паметника и на изследванията за него
История на паметника
и на изследванията за него
Византийският Прохирон – славянският Закон градски.

Преводи, издания и изследвания на Прохирона
Πρόχειρος νόμος (Прохирон, нататък П) е византийски юри-

дически сборник, възникнал като официален нормативен акт
от императорската законодателна инициатива на Македонска-
та династия. В повечето изследвания той се приема за про-
ява на така наречения „правен класицизъм“ или „македон-
ски ренесанс“ в правото и юриспруденцията, следователно
е ярко отражение на политическата власт (MorriS 1986: 128;
troianoS 2012: 151–156; SchMinck 2005). И. П. Медведев не се
колебае да го нарече „широкомащабна правителствена иници-
атива в областта на правото“, както и да отбележи ролята му
в програмата по изчистване на древните закони, предприета
от византийската императорска власт (Медведев 2001: 186).
Обикновено се датира между 870 и 879 г., от времето на съуп-
равлението на император Василий I Македонянин и синовете
му Константин (починал 879 г.) и Лъв, бъдещия император
Лъв VI Мъдри (886–912). Юридическият компендиум е поч-
ти съвременник на Исагогата (Епанагогата), издадена също
от името на основателя на Македонската династия Василий I
около 879/885–886 г. с участието на патриарх Фотий, и пред-
шества Василиките, най-значимото дело на императора зако-
нотворец, продължено и завършено от сина му Лъв Мъдри.
На проблемите с датирането на П в оригиналната гръцка тра-
диция на текста са посветени редица трудове, които изчерпа-
телно са обобщени в някои съвременни разработки (SchMinck
19
1986: 55–107; SchMinck 2015: 275–290; van Bochove 1996:

33–34; chitwood 2012: 32–39). В резюме те се свеждат до но-
вата датировка на А. Шминк през 907 г., което е възможно
най-късното датиране на П до момента, но се споделя от ре-
дица учени. Самият А. Шминк, автор на статията за П в една
от най-авторитетните енциклопедии за Византия, твърди, че
появата на П трябва да премахне „the forgeries and adulteration
in the Epanagoge“ (odB 1991, 3: 1725). Т. Ван Бохове реаби-
литира традиционното виждане и за време на поява приема
десетилетието 870–879; понякога 872 се сочи като точната го-
дина на възникване. Едно от основанията за предатиране на
целия свод е доказаният научен факт, че последните три па-
раграфа на титул 4. – 25, 26 и 27, са по-късна интерполация.
За пръв път именно чрез тях се забранява четвъртият брак и
тъй като е известен политическият и обществен скандал през
906 г. поради четвъртия брак на Лъв Мъдри със Зоя Карбоно-
псина, има хипотеза, че реалните събития са поводът за офи-
циалната промулгация на разпоредбите (oikonoMideS 1976).
Въпросните параграфи на титул 4. се открояват още с дискур-
сивно-стилистичните маркери на императорската власт – из-
каз в 1 л. мн.ч. и формулата наша тθхость, ἡ ἡμετέρα γαληνότης
‘наше сиятелство, светлост’ (4:25)1. Смята се също така, че
именно през 907 г. П е заменил Исагогата (troianoS 2012:
156). Въпросът остава дискусионен и за разрешаването му са
нужни комплексни доказателства, а събраните такива очевид-
но разделят мненията на византинистите, още повече че най-
старият запазен гръцки ръкопис с П (BNF Ms. Graec. Coislin
209, от края на IX или самото начало на X в., притежание на
Националната библиотека на Франция в Париж) вече съдържа
1
Всички примери се цитират по наборния текст на П по преписа от ИК,
осъществен от авторката въз основа на фототипното издание на М. Петро-
вич от 1991 г., л. 267б–327б. При сигнирането на примерите първата цифра
съответства на титула, а втората – на неговия параграф според членението
на преписа в ИК.
20
въпросните интерполации.2 Като цяло П притежава наистина

безпрецедентно богата законодателна материя около годежа,
зестрата, предбрачните дарове, брака, развода и т.н., т.е. в по-
лето на брачното и семейното право (БеНеМаНский 1906: 31).
На тази тема са посветени повече от една четвърт от съдържа-
щите се в него раздели.
Едновременно със своя официален и нормативен характер П
е притежавал практическата функция на ръководство, учебно
пособие за съдебната власт, основано върху нормите на Corpus
iuris civilis на Юстиниан Велики (527–565) и отделни извадки
от Новелите на императорите Василий I и на Лъв Мъдри. Тази
функция на паметника проличава най-ясно от оглавлението му
на гръцки: Πρόχειρος νόμος – πρόχειρος ‘подръчен, който е под-
ръка’ (lS 1996: 475). Това название постепенно се налага, из-
мествайки други негови популярни наименования, сред които
много честото ἐγχειρίδιον, ἐγχειρίδιος νόμος – буквално подръч-
но ръководство, наръчник, manualis lex. Ето защо дословният
превод на П на съвременен български би следвало да е Наръч-
ник на Закона, с каквото оглавление всъщност наскоро бе пре-
ведено неговото Предисловие, което обаче остава непознато
на славянската писмена традиция (паев 2013). Изследваният
тук Иловички препис не познава такова оглавление. Поради
това тук ще се придържам към наложеното Прохирон, или За-
кон градски. Паметникът, както вече отбелязах, съдържа общо
40 титула, точно толкова, колкото е съдържала и Исагогата.
Всеки от тях е неравномерно разделен на различен брой глави
(казуси, параграфи), засягащи разнообразни аспекти на семей-
ното, наследственото, търговското, гражданското, наказателно-
то и друго право. Компилаторите му, съставители и редактори,
2
Ръкописът е дигитализиран на: https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/ btv1b
11004530d/ f9.image. Означен e като юридическа колекция, в която се съ-
държа и Номоканонът в 50 титула. Съвсем очевидно е, че в палеографията
и кодикологията период от 20 години невинаги подлежи на категорична да-
тировка.
21
са неизвестни, но предположението, че е колективно дело на

византийски законотворци с профилирано участие в отделните
титули, изглежда правдоподобно (БеНеМаНский 1906: 56–57).
Именно стремежът към стегнато изложение, за да се оправдае
понятието наръчник – настолно пособие, учебник, лишава те-
кста от пространни обяснения; запазват се редица Юстиниано-
ви термини, които са се изучавали предварително чрез речници
глосари. Поради това се смята, че текстът на П в неговия гръц-
ки оригинал на места е по-неясен от този на Исагогата. Въпре-
ки това обаче П безусловно е бил действащ юридически свод. В
кодифицираната в края на IX – началото на X в. Книга на епарха
изрично се посочва, че лицата на длъжност „нотарий“ и „табу-
ларий“ трябва да познават П (MorriS 1986: 128–129). Известно
е, че по време на утвърждаването на П в Константинопол вече
са съществували търговско-промишлени корпорации и сдруже-
ния; 22 от тях са описани именно в Книга на епарха, която се
превръща в истински устав за професионалните сдружения на
търговци и занаятчии (аНгелов, тивчев 1970: 104–125).
П възниква с ясното послание, че ще се придържа към
ценностите на Юстиниановото законодателство. Макар че в
Предисловието си, което така и не е преведено на славянски,
паметникът се разграничава от Еклогата на иконоборците
(717–741), понеже тя е „извращение на добрите законополо-
жения от предишни времена“3, всепризнато е използването на
самата Еклога за създаването на П до степен, че го наричат
„втора еклога“, буквален превод от δευτέρα ἐκλογή, т.е. избран,
подборен свод, следходен на Еклогата (БеНеМаНский 1906:
56–57; SchMinck 1986: 56–61; BurgMann 1983). Също в Пре-
дисловието П е наречен πλάτος τῶν νόμων, универсален свод,
изложение, широта, рамка на законите. В него Юстиниановото
3
В редица изследвания тази насока на П се отнася не просто към
законодателството на императорите иконоборци, т.е. към Еклогата, но и
към съкращенията в Исагогата, които са замъглявали смисъла. Подобно
е мнението на И. П. Медведев (Медведев 2001).
22
законодателство се издига в ценностен еталон и се дава заявка,

че ще се борави с термини на римското право, утвърдени във
византийската юриспруденция. И все пак, както основателно
отбелязва Й. Палич, 300 години след Юстиниан Велики не-
избежно е настъпвала адаптация на терминологията, а и „на-
ръчникът“ е трябвало да обслужва студенти юристи и прак-
тикуващи съдии в конкретната им практика (PahlitzSch 2007:
19–20). Следователно идеята за промяна е заложена в самия
византийски първоизточник. П изиграва определена роля за
утвърждаване на необходимостта от пълноценно и всестранно
юридическо образование във Византия.
Основният гръцки текст, по който се извършват изследва-
нията върху този византийски правен свод в световен мащаб,
е издаден от К. Е. Захарие фон Лингентал още през 1837 г. и
е преиздаван няколко пъти. Моята работа се опира на най-по-
пулярното му преиздаване от Й. и П. Зепос с богат критичен
апарат (von lingenthal 1837; zePoS 1962: 114–228, репринт на
издание от 1931 г.). В основата на споменатите издания стои
един и същ източник – най-старият запазен препис на П в спо-
менатия ръкопис от Парижката национална библиотека от края
на IX – началото на X в. Въз основа на този гръцки текст час-
ти от П са преведени на руски от М. Бенемански във втория
том на изследването му, което и до днес остава най-пълното за
съдбата на паметника на славянска почва (БеНеМаНский 1917;
коРогодиНа 2017: 216–224). Полезен е английският превод на
лорд Е. Х. Фрешфийлд, който, макар и критикуван, заслужава
внимание поради директната работа с гръцкия текст по изда-
нието на Фон Лингентал и множеството пояснителни бележки
(FreShField 1928). Английският изследовател има голяма роля
за популяризирането на П на един от най-разпространените съ-
временни езици. За съжаление, преводачът не е последователен
и пропуска онези титули, които според него са близки до Екло-
гата или нейните преработки, тъй като сам той я превежда две
години преди това (FreShField 1926). В този смисъл преводът е
23
непълен. Авторът обаче в истинския смисъл на думата превеж-

да източника на правен език, съхранявайки най-важните терми-
ни на римското право. Труднодостъпното издание на Е. Фреш-
фийлд е положено в основата на превода на преподавателя по
право от Университета в Скопие Димитър Гелев под заглавие
Прирачникот на византиското право (гелев под печат). Дру-
ги съвременни преводи на целия състав на паметника не са ми
известни, а това значително повишава отговорността пред мен
и моята изследователска задача в нейната практическа научно-
приложна част.
Пълният наборен текст на славянския средновековен текст
на П със съвременни едиционни средства още не е осъществен,
не съществува и превод на съвременен български език. Говорей-
ки за проучването на П в България, не може да не се върнем към
зората на самостоятелната правна терминология на роден език и
направения от П. Оджаков „волен и пояснителен превод“, който
включва извадки от така наречения Градски закон според ком-
пилацията Книги законные и на много места е не просто превод,
а тълкуване на правни понятия, обагрено от лични убеждения
и морални нагласи на автора (оджаков 1892: 15–29). Оджаков е
напълно убеден, че върху българското право влияние са оказали
византийските градски (Еклогата и П) и селските закони (той
визира Земеделския закон). Сред последните преводачески ини-
циативи в българската правна наука отново ще повторя превода
на К. Паев на Предисловието към П в рамките на една обоб-
щаваща разработка върху правните паметници от Македонската
династия, която се опира на гръцкия оригинал и на английския
превод (паев 2013: 67–68; предисловието на руски у БеНеМаН-
ский 1917: 457–460; на немски у SchMinck 1986: 56–61). По този
начин, чрез конкретните едиционни, критическо-съпоставител-
ни и езиково-текстологични занимания със самия текст на па-
метника, се осъществява приемственост с постигнатото от пър-
вите изследователи на византийския оригинал и на славянската
рецепция на паметника. За много големи имена от миналото на
24
славистиката, каквито са И. И. Срезневски и А. С. Павлов, П

е бил привлекателна изследователска цел. Първият подчертава,
че П е много богат на правна терминология, а вторият така и не
успява да осъществи идеята си да го издаде в пълнота (сРезНев-
ский 1875; павлов 1885).
Каква е историята на славянския превод на П? На славянска
почва П споделя основната типологическа особеност за редица
основополагащи преводни византийски текстове на светското
право, а именно поражда самостоятелна преводаческа тра-
диция и има независима история. Подобни явления наблюдава-
ме при славянската рецепция на Еклогата (Ἐκλογὴ ôῶν νόμων,
дело на императорите иконоборци Лъв III Исавър (717–741) и
съуправителя му Константин V Копроним (съуправник 720–
740; император от 741 до 775 г. – BurgMann 1983; Щапов 2011)
и на Земеделския закон (Νόμος γεωργικός от края на VII – среда-
та на VIII в. – визаНтийский зеМледельчьский закоН 1984). Тек-
стовата история на славянския превод на П е заплетена, с ре-
дица неизяснени моменти, и въпреки наложени мнения и дори
постулати в славистиката за точната му атрибуция и локализа-
ция са изказвани различни хипотези, а изводът на един от голе-
мите изследователи на правото Я. Н. Щапов недвусмислено ги
определя като проблемни: „Время появления славянского пе-
ревода Прохирона не определено в литературе“ (Щапов 1977:
49). Причините за това заявление съвсем не се коренят във
формулирането му през последната четвърт на XX в., т.е. срав-
нително отдавна, защото именно тогава Ярослав Николаевич
създава своите основополагащи изследвания върху кръмчиите
книги, а както ще видим, П е тясно обвързан с историята на
възникването и приложението на Южнославянската кръмчая с
тълкования – едно от най-значимите политико-юридически и
книжовни явления за Славянския юг и Балканите през Средно-
вековието. Те са по-дълбоки.
Пълният превод на П не фигурира в славянския превод на
Фотиевата синтагма на каноните в 14 титула без тълкования,
25
известна още като Номоканон в 14 титула без тълкования (Бе-

Нешевич 1906). Той е преведен в Преслав в началото на X в.
Подобно е положението със славянските преводи на Земедел-
ския закон и Еклогата, които също не са били части от него, а
някои други светски византийски паметници, като Морският
закон, Исагогата, Василиките, изобщо не са превеждани (Най-
деНова 2006, 2007; Щапов 2011; the rhodian See law 1976).
Най-ранният запазен текстов представител на Номоканона в
14 титула без тълкования е Ефремовската кръмчая от начало-
то на XII в., пергаментен ръкопис № 227 в Синодалната сбир-
ка в Държавния исторически музей в Москва, руски препис
от старобългарския преславски превод. В нея от П са налице
само титул 7. за забранените бракове, части от 24. и пълният
28. с казуси за клира и висшата църковна власт (Щапов 1977:
48–58; Щапов 1978: 59, 74–75; БеНешевич 1987: 43–51, 54–55).
Някои от тези титули се повтарят като извадки и в Устюжката
кръмчая от края на XIII – началото на XIV в., ръкопис № 230 в
Румянцевската сбирка на Руската държавна библиотека в Мос-
ква. Нейното текстово ядро е още по-архаично и насочва към
първия преводен славянски номоканон на св. Методий и вели-
коморавския етап от развитието на старата славянска правова
култура. Без пряка позиционна близост, а разпръснати, от П в
нея влизат титули 7., 24:1–4 и повторение на 24:1. Устюжката
кръмчая е компилативна и основателно се възприема повече
като юридически сборник, отколкото като структурен тип на
кръмчая с постоянен състав, затова въпросните титули са само
допълнения към основното архаично ядро: Закона за съдене на
хората, Пенитенциала от Синайския евхологий и Методиевия
превод на Номоканона от 50 титула. Самите титули най-ве-
роятно са заимствани от препис на Кръмчаята от ефремовски
тип, каквито през XIII–XIV в. вече са били в активно разпрос-
транение както на Балканите, така и в Русия. Веднага трябва
да се уточни, че фактическото състояние в славянските изво-
ри най-вероятно възхожда към гръцката тeкстова традиция на
26
използвания източник за превода, съдържал Номоканона в 14

титула, защото са описани случаи посочените титули на П да
се прикрепят като апендикс към него (rePertoriuM 2010: 190,
199). Тъй като извадките от П в споменатите първи славянски
кръмчии се надписват с оглавлението на съответния титул, те
дори не съдържат името на паметника и не го открояват като
самостоятелна текстова единица.
Първите форми на битуване на П в славянската писменост
обаче са важни, защото илюстрират общ процес между ви-
зантийската и славянската традиция на паметника. Така както
Еклогата, и П на свой ред става градиво за нови юридически
компилации. В гръкоезичната традиция на правото се появяват
Ecloga ad Prochiron mutata, Prochiron auctum, Prochiron legum
и др. (FreShField 1927; FreShField 1931; Brandileone 1987; ODB
1991, 3: 1725–1726), а в славянската части от П и Еклогата вли-
зат в различни правни колекции от различни епохи. Началото
на този процес е поставен именно през IX–X в. В Ефремовска-
та кръмчая съществуват самостоятелно не само споменатите
ексцерпти от П, но се добавя титул 2:2 на Еклогата (БеНешевич
1987: 51–52). Изследванията недвусмислено доказват, че те са
преведени самостоятелно и поставят отделни текстологични
проблеми (за това у Щапов 1978: 73–74).
От казаното следва, че няма преки материални свидетелства
или косвени данни, по които да съдим за съществуването на
пълен превод на П в епохата на Първото българско царство,
макар че по традиция той се включва към преводните паметни-
ци от цар-Симеоновия период (893–927) – БоБчев 1925: 60–64;
славова 2009: 202; НайдеНова 2015: 189–212). От цитираното
изследване на М. Корогодина (коРогодиНа 2017) става ясно, че
руската традиция също не познава пълен П преди XIII в. Ня-
кои историци на правото привеждат аргумента, че дори след
Симеоновото управление наказателните разпоредби на П не са
били прилагани в България, след като в писмото си до цар Пе-
тър (927–969) по повод на богомилите Константинополският
27
патриарх Теофилакт (933–956) не споменава за смъртното на-

казание срещу дуалистичните ереси на манихеите и донатисти-
те, а именно то се урежда в 39. титул на П (паев 2013: 67–68).
Отделните мнения и аргументи всъщност поставят една голяма
тема: защо в средновековна България е предпочетен преводът
на Еклогата, законодателен светски компендиум на импера-
торите иконоборци, а не П? Спорната година на промулга-
цията на византийския П има сякаш косвено отношение към
славянската рецепция на П, но дали пък именно в това не се
корени проблемът? И тъй като връзката между правото и обще-
ството, правото и историческия контекст на приложението му
е аксиоматична, пред историците и юристите се открива поле
за научни търсения. Ако приемем първата и по-популярна да-
тировка на П от 872–879 г., той многократно би надвишавал
конкретните прозелитични задачи пред новохристиянизирано-
то българско общество със сложните обществени отношения,
които отразява, и съответния правен език. Ако 907 е година-
та на промулгацията на П, възможно е зад липсата на интерес
към този законодателен свод да стоят актуални политически
решения, свързани с променливите отношения и напреженията
между България и Византия. Известно е, че от края на IX в.
до 912 г., когато умира император Лъв Мъдри, цар Симеон
провежда няколко военни кампании срещу Византийската им-
перия и печели териториални придобивки (Божилов, гюзелев
1999: 250). От филологическа гледна точка ще си позволя да
споделя, че П е значително по-усложнен и богат в правната си
материя и вероятно по-краткото и стегнато изложение на Екло-
гата се е оказало по-лесно за приложение. Безспорен фактор е
и самият гръцки първоизточник за превода на Номоканона от
14 титула. Според М. Бенемански доказаното влияние на Екло-
гата сред славяните и по-късното в сравнение с нея утвържда-
ване на П са причини за относително по-слабата му актуалност
в периода IX–X в. (БеНеМаНский 1906: 49, 60). Нека не забра-
вяме, че първият светски юридически паметник на славяните
28
Законъ соуднꙑθ людьмъ (МаксиМович 2004; vašica 1971: 178–

198) е подборна компилация въз основа на 17. титул именно на
византийската Еклога и се смята преводаческо дело на свети
Методий. Това безспорно подсказва актуалността му в ранния
период на християнизацията. Допълнително обстоятелство е
приликата между П и Еклогата в някои тематични области и
тяхното разположение (SchMinck 2015: 282–283). Например 39.
титул за наказанията от П е предпоследен в състава му и съот-
ветства на предпоследния 17. на Еклогата, също с наказателен
характер; последният 40. титул на П за разделението на воен-
ната плячка съответства на последния 18. на Еклогата и т.н.
Ето защо проблемът за причините, поради които П е бил познат
през епохата на Първото българско царство само с ограничен
брой отделни титули и параграфи, изисква самостоятелно про-
учване, което не влиза в обхвата на моите настоящи търсения.
През 1262 г. в манастира „Св. Архангел Михаил“ в Илови-
ца на Которския залив – средище на Зетската митрополия, се
създава забележителният ръкопис, който днес означаваме с
името Иловичка кръмчая (нататък ИК – издадена фототипно у
петРовић 1991)4. Поначало в славянския свят висш обедините-
лен компендиум за светското и църковното законодателство е
Кръмчаята книга – кръмьчаꙗ, от старобълг. кръмьчθθ ‘кормчия
на кораб’, метафорично ‘ръководител, наставник’ според упо-
требеното nomen agentis в Супрасълския сборник (стБР 1999, 1:
759). Ръкописът се датира съвсем точно от 1262 г. (6770) според
оставената от ръката на многогрешния Богдан преписваческа
бележка на л. 398, която засвидетелства и името на поръчителя,
Зетския митрополит Неофит. ИК е пергаментен кодекс от 398
листа, изписани в две колони. От времето на първите сведения
за него до днес се съхранява под сигнатура III-c-9 в Библиоте-
ката на Югославската академия на науките в Загреб, а след про-
4
В някои съвременни изследвания ръкописът се нарича Зетски законник,
което обаче не се налага в науката. Вж. шекулаРац 2008.
29
мените в бивша Югославия понастоящем книгохранилището

се нарича Архив на Хърватската академия на науките. Тълкува-
телният южнославянски номоканон носи оглавлението Сь бгⷪ҇мь
почθнають се кнθCђⷢ҇ сθѥ глемыѥ грьчьскымь ѥзыкомь номоканонь. θ
сказаемыѥ нашθмь ѥзыкомь законоуправθло.
ИК е първото запазено материално свидетелство, което до-
кументира състава на така наречената Южнославянска кръмчая
с тълкования, или Кръмчаята от трета редакция с тълкова-
ния (още Номоканон на св. Сава Сръбски, Светисавско законо-
правило). Кръмчаята е ново явление за преводната юридическа
книжнина. Според най-разпространеното мнение в славистика-
та тя възниква около 1219–1220 г. във връзка с учредяването на
самостоятелна сръбска архиепископия и с активното участие
на св. Сава Сръбски (ок. 1175–1236; сръбски архиепископ от
1219 г.). В сръбската историография е прието, че св. Сава е неин
съставител и преводач, а самата Кръмчая е венецът на цялостния
жизнен път на патрона на сръбската православна църква (петРо-
вић 2002). Окончателното ѝ утвърждаване на събора в Жича,
провъзгласил автокефалността на сръбската архиепископия, се
предшества от продължителен процес, съпътствал практически
целия му живот. За книжовната дейност на св. Сава по обезпеча-
ването с книги за новосъздадената сръбска архиепископия пише
хилендарският монах и книжовник Доментиян в Житието на
св. Сава Сръбски. Макар че не споменава конкретно за превода
на Номоканона, житиеписецът съобщава, че на връщане от Ни-
кея и Константинопол на път за Сърбия сръбският архиепископ
се спира в Солун и в близкия манастир „Филокала“ кнθгθ многθ
прѣпθса законнꙑꙗ (oBolenSky 1991: 155; Щапов 1978: 122–123;
петРовић 2002: 30).
Появата на новата Кръмчая е свързана с необходимостта
от нов юридически компендиум за Славянския юг, съобра-
зен с променените исторически условия. Сред текстовите ѝ
особености и съдържателни специфики се нареждат не само
тълкованията на каноничното наследство, но още корпусът
30
от антилатински и други антиеретически съчинения и преди

всичко – поместването на много повече текстове на светската
юрисдикция в сравнение с предходните славянски номоканони.
Ето защо именно в този юридически свод, номериран като 55.
текстова единица в състава, за пръв път се появява пълният сла-
вянски превод на византийския законодателен свод Πρόχειρος
νόμος с всички негови 40 титула. Самата Кръмчая е най-значи-
мият и най-зрелият юридически сборник след епохата на пър-
вите юридически преводи на славяните от зората на възниква-
нето на славянската писменост през IX–X в.; тя се превръща
в истинска конституция за средновековна България и Сърбия,
акт на идеологическо и вероизподно самоопределение в една
динамична и неспокойна епоха на политически превратности в
условията на Латинската империя на Балканите (1204 –1261).
Всяка текстова единица в състава ѝ има определена юридико-
административна, литургико-догматическа, идейна, а оттук и
филологическа значимост.
С признанието за ценността на ИК не бива да се омалова-
жават специфичните въпроси, които присъствието на П в нея
поставя. Изследванията на немския византинист Л. Бургман
налагат тезата, че Южнославянският номоканон с тълкования
е преведен въз основа на точно определен византийски юри-
дически сборник, сходен или близък по състав с ръкопис Vat.
Gr. 1167 от XIV в. (BurgMann 1995, 91–106). Тя се оправдава
за редица текстови единици от състава, но не и за П. Той от-
съства от гръцкия източник Vat.Gr. 1167 въпреки значителни-
те съдържателни прилики между него и славянския преводен
сборник. При това положение остава открит въпросът откъде
е заимстван светскоправният юридически свод и защо. Той е
допълнително усложнен от специфичния културен контекст за
превода на Южнославянската кръмчая с тълкования, изяснен
в паратекста на л. 396а в ИК, предхождащ преписваческата бе-
лежка на Богдан. В него се дава един вид „идейна програма“ за
необходимостта от превода на книгата, наречена Номоканон: в
31
ръцете на православното духовенство попада нов юридически

свод, в чиито дълбини то може да се оглежда като в огледало, да
усъвършенства себе си и да учи паството. Забележителна мета-
фора може да се прочете в този своеобразен послеслов. Книгата
Номоканон досега е била помрачавана от облаците на елинския
език и точно новият превод с тълкования на наш славянски език
е призван да даде яснота, просвещение за разума и избавление
от греховете. Възниква въпросът съобразно идейната платфор-
ма на самата Кръмчая ли е преведен Прохиронът, или е из-
ползван по-ранен превод. В славистичните изследвания от ми-
налото битува хипотезата, че руси са превеждали юридически
текстове на Атон преди официализацията на Южнославянската
кръмчая с тълкования. Застъпници на тази теза са С. Троицки и
Вл. Мошин (troicki 1953: 111–122; MoшиН 1953: 65). В изслед-
ването си върху славянските кръмчии И. Жужек също припомня
недоказаното сведение, че още през 1142 г. руските монаси от
манастира „Ксилургу“ на Света гора са имали подръка тълку-
вателен славянски номоканон (žužek 1964: 33–35). До момента
къде точно възниква преводът на Южнославянската кръмчая с
тълкования, преди да бъде официално провъзгласена на събора
в Жича, не е уточнено. Твърде примамлива, но в същото вре-
ме и логична е отдавна изказаната хипотеза за атонски превод,
съпътстващ дългия престой на св. Сава в манастирите „Панте-
леймон“, „Хилендар“ и „Ватопед“ и общуването му с монаси от
различни етноси (обобщено у athanaSiadiS 2017: 18–21 и посо-
чената там библиография). Моите предварителни наблюдения
категорично потвърждават мнението, че преводът на П е
част от превода на цялата Кръмчая. Най-вероятно обаче той
е бил поверен в ръцете на специализирали се в правната мате-
рия преводачи и е продукт на екипната им работа, при отчитане
на традицията и достиженията на двата ярки предшественика
в старобългарската и славянската правна култура : превода на
св. Методий на Номоканона от 50 титула и превода на Номо-
канона от 14 титула без тълкования, осъществен в Преслав
32
по времето на цар Симеон Велики (893–927). Приемствеността

спрямо римо-византийското юридическо наследство и гъвкава-
та адаптация към реалностите на XIII в. обслужват обществе-
но-политически и книжовни цели, а те утвърждават престижа
на християнското държавно управление и сплотяват православ-
ното славянство.
Още два въпроса бих искала да коментирам именно тук,
защото те стоят на границата на конкретните филологически
въпроси и историческия контекст. Преди всичко заслужава
коментар заглавието, с което П влиза в писмено обращение
сред славяните: инципит .не. ꙀАКОНА ГРАДЬСКАГО. главы
раꙁлны. вꙿ етырехь десетехь гранехь. ѿ нхꙿже два десете ѡ̈смаꙗ.
ѡ̈ поставлені епⷭпь  преꙁвутерь сть (ИК, л. 267б); край Кон꙽аше
се сь бмь граны градьскаго ꙁакона. сломь етыре десете⁘ (ИК,
л. 327б). Очевидно е, че законъ градьскꙑθ не е калка от гръцко-
то название Πρόχειρος νόμος и нито πρόχειρος, нито ἐγχειρίδιος
имат пряка семантична връзка с градьскꙑθ. Названието винаги е
тип идентификация с оценъчна и когнитивна стойност. Може да
се приеме, че паметникът е бил означен така, за да се подчертае
принадлежността му към официалните закони на византийска-
та централна власт, асоциирана по типичен за Средновековието
начин с престолнината, с градоцентричната характеристика на
властта. Градът е ключов символ в средновековната книжнина.
Той утвърждава и възпроизвежда идеологико-догматическата
и ценностната морална платформа на владетелската институ-
ция. От епохата на първохристиянския император Константин
Велики (306–337) градът символизира началото на нова ера
в историята на човечеството, в която езическият Рим намира
своята проекция в Новия Рим и Новия Йерусалим – Цариград.
Византийският космополитизъм ражда идеята, че столицата на
Византийската империя е център на християнското мирозда-
ние. Има множество места в текста на П, които подкрепят връз-
ката между понятията закон–владетел–град. В самия гръцки П
мястото му на създаване е отбелязано в 38:5 с израза ἐν ταύτῃ
33
τῇ εὐδαίμονι πόλει (zePoS 1962: 206). Забележително славян-

ските книжовници го допълват с глоса вʼсемь богатѣмь градѣ.
рекше вь црⷭ҇θградѣ (ИК, л. 316а), подобно в 16:11; името „Кон-
стантинопол“ се среща в различни варианти вь костантθнθноу
градѣ, вь костанʼтθнθ градѣ в 1:13, 4:24, 27:5; в 15:1 се споме-
нава Великата църква црⷭ҇твоующаго града; в 28:1, 33:11, 33:15 се
говори за града того. Идеята за същността на светските, още
градски, или граждански, закони се асоциира с понятието за
гражданството – особена ценностна категория, обозначаваща
жителите на града като правоимаща общност и социален ор-
ганизъм с права и задължения. Като цяло в славянската тради-
ция на еднокоренните гръцки кореспонденти πολιτεία, πολιτικός
νόμος съответстват гражданьство, гражданьскꙑθ, градьскꙑθ за-
конъ. Тези процеси са в съответствие с основната дихотомия
между закон и канон, която, наред с множество диференциални
признаци, се изразява и във философско-историческата опо-
зиция: държавата обединява гражданите, Църквата обединява
вярващите. Законът превръща жителите на населеното място
в общество, налага им висш коректив в лицето на светските
закони – отражение на политическата власт. Оттук произтича
засилената употреба на самата лексема закон в гнездо от срод-
ни думи, композити и колокативни единици в целия текст на П:
законъ, законоположенѥ, законоположьнθкъ, законьнθкъ, законь-
но и др. Понятието за градски, синоним на граждански, също
е застъпено, сравни: по градьскомоу законоу, κατὰ τὸν πολιτικὸν
νόμον; прѣдь многым гражⷣаны сѹдт се, ἐν τῷ πλήθει (16:4); ѿ
градьскаго, ἐκ τοῦ πολιτικοῦ (ΖePoS 1962: 167–168).
Ключов термин за изследваната проблематика и за славян-
ското название на П остава думата закон, с която се превеж-
да еквивалентът torah от староеврейската традиция, а според
Септуагинтата нейни съответствия са lex на латински и νόμος
на гръцки. Ще припомня, че тя се извежда от прасл. ‘изходно
начало, принцип; обичай, нрав’, познава палитра от значения
и силно развита деривация, включително в композити още от
34
старобългарския период (стБР 1999, 1: 519–522; БеР 2012, 1:

591–592; БиляРски 2011: 73). Еврейската дума *torah първо-
начално означава ‘учение, доктрина’, постепенно придобива
значението на ‘закон’ и като краен резултат обозначава цялост-
ното правно наследство на юдаизма. Във византийското пра-
во лексемата νόμος изначално означава ‘обичай, порядък’ (LS
1996: 1180; СДЯ 1990, 3: 317–318), а впоследствие обединява
философско-концептуалната същност на двете ключови поня-
тия на римските юристи – правото (ius) и закона (lex) (шаРкић
2015: 111). Засилената употреба и терминологичното покрива-
не на широк периметър от правната материя чрез νόμος позво-
ляват в славянската традиция да настъпят сходни лексико-се-
мантични процеси. Според точното заключение на Б. Унбегаун
законъ започва да предава всички нюанси на νóμος (unBegaun
1957). Лексемата съответства на разнообразни гръцки корес-
понденти: νόμος, κανών, θεσμός, ὅρος, διαθήκη и др. Полифунк-
ционалността на термина законъ не пречи да бъдат очертани
основните сфери на неговото приложение в средновековните
писмени текстове:
а) За означение на местното обичайно право, включително
старозаветното наказателно право като форма на обичайното
право на израилтяните. Законъ божθθ, както изписват славян-
ските книжовници, е израз с висша рангова конотация в означе-
нието на изключителното място и роля на Светото писание при
утвърждаването на християнските ценности в римо-византий-
ската правораздавателна система, част от която е Старият завет.
Към него в частност по примера на гръцките юридически ко-
лекции може да се отнесе и краткото название законъ (παλαίος
νóμος или само νóμος). Друга текстова единица, изцяло повли-
яна от старозаветното право, е появилата се за пръв път именно
в ИК славянска преводна компилация Nomos Mosaïcos, на която
посветих отделно изследване (циБРаНска-костова 2016). Симп-
томатично тя е наречена Избранθе ѿ закона бмⷪь данаго изльтомь
мѡθсѣѡмь. Ключовият термин законъ се среща в названията
35
на поредица византийски паметници, като Земеделския закон

(Νόμος γεωργικός), Морския закон (Νόμος ναυτικός) и Военния
закон (Νόμος στρατιωτικός), с което на номинационно ниво се
подчертава принадлежността им към светското, а не към кано-
ничното право (chitwood 2012: 171–206).
б) За означение на реципиираното гръко-римско (визан-
тийско) светско, или гражданско право. Много светскоправни
паметници за краткост биват наричани закон, например Екло-
гата (Благоев 1932: 112–114; BurgMann 1983: 215–218). Ре-
гистрирани са също така синонимни функции на съчетанията
вънѣшьнûθ, градьскꙑθ, градьнꙑθ, гражданьскꙑθ законъ в значе-
ние на светски закон (СДЯ 1990, 3: 317–318).
в) Като синоним на канона, т.е. на църковното и канонич-
ното право. Това е така преди всичко защото основен коректив
за средновековното право поначало е Божието откровение, Бо-
жията воля така, както е записана и предавана през вековете в
Свещеното писание и двете му части Стар и Нов завет.
Допълнителна обвързаност с владетелската институция в П
са някои езикови формули, които подчертават официалния ха-
рактер на правните норми. Такава е формулата сего радθ наша
тθхость млⷭ҇тθвном же θ жалостьномь ѡкомь (33:28, 34:15 и др.), с
която се визира самият император. Градът – център и символ на
симбиозата между право и власт, намира своите както общест-
вено-исторически, така и правно-догматически проекции. В
оглавлението от ИК първата граматическа форма за родителен
безпредложен падеж закона градьскаго предполага значение на
принадлежност, т.е. заявка за пълния превод на всичките 40 ти-
тула, ãðàíû, на паметника, на съвременен език Различни глави
на Градския закон в 40 титула. Същата идея за изчерпан със-
тав на П се съдържа в неговия край. Още тук в субординация
на общо към частно се поставят термините грань (титул) – глава
(вътрешната номерация в отделния титул), които се използват
в съвременни изследвания и към които също ще се придържам.
Бих искала специално да подчертая, че лексемата грань в ж.р.
36
развива различно значение от регистрирания омоним в м.р. в

Старобългарския речник гранъ ‘стих’ (стБР 1999, 1: 372). Грань в
П съответства на τίτλος и се използва, за да се подчертае специ-
фичното текстово членение на един действащ закон. За разлика
от този термин глава няма пряк гръцки кореспондент, тъй като
в самите гръцки преписи на П се предпочита параграфите да
бъдат отбелязвани само с цифри. Следователно това е славян-
ско преводаческо решение, което разкрива стремежа към ясна
структура.
Вижда се, че още в самото оглавление на славянския превод
попада алюзията за 28. титул, който е откроен на фона на всич-
ки останали. Неговото споменаване е много важен признак,
защото дори да е заимстван от конкретен гръцки образец, той
е доказателство, макар и косвено, че създателите на Южносла-
вянската кръмчая имат съзнание за престижа на предходните
славянски преводни номоканони. Този титул, както посочих, е
един от поместените в преславския преводен Номоканон в 14
титула без тълкования. Тъй като самият титул урежда въпро-
сите за ръкоположението на епископи и презвитери, най-прав-
доподобно изглежда обяснението, че по този начин се поста-
вя акцент върху една актуална за началото на XIII в. църковна
практика. Така П се вписва в преобладаващо каноничната ма-
терия на новия тип кръмчая, независимо че е светскоправен
текст. Известно е, че П съдържа сравнително малко казуси, пос-
ветени на църковни въпроси. Това са 15. титул за емфитевзата,
24. за завещанията на духовни лица и споменатият 28. титул
за ръкоположението на епископи и свещеници (troianoS 2012:
156). Открояването на 28. титул следователно съответства на
задачите пред придобилата автокефалност сръбска църква и
конституирането на нейните диоцези. До събора в Жича тя е
под властта на Охридската архиепископия, която упражнява
властта си върху трите основни епархии – Рашка, Призренска
и Липлянска, а с придобиването на самостоятелност нейната
юрисдикция се разпростира върху Хум и Зета, които по-рано са
37
били подвластни на Рим. Образуват се нови епархии, необходи-

мо е да се изкорени както силната елинизация, така и ересите,
за да се постигне църковно единство и унификация (алексић,
копРивица 2019: 57; пеНтковский 2016: 60). Новият тълкувате-
лен номоканон става тази необходима епископска книга, която
е трябвало да бъде притежавана във всяка катедра. В послесло-
вието към ИК се отбелязва, че ако епископът и свещеникът не
познават номоканона, и себе си не познават (петРовић 1991:
398б).
На второ място, цялостната Южнославянска кръмчая ут-
върждава със силата на юридическото наследство силното
православие в епохата на Латинската империя на Балканите,
подчертава нуждата от силни законови устои. Много интере-
сен исторически въпрос са взаимоотношенията между Запада
и Изтока на християнския свят, за които Балканите стават кръс-
топът в посочения период. Независимо от известните факти, че
самият Сава коронясва брат си Стефан I Неманя за крал на Сър-
бия, че брат му получава кралската титла от Запада и лично от
папа Хонорий II, че взема за съпруга внучката на венецианския
дож Енрико Дандоло, в тези действия учените съзират повече
дипломатически решения, а не отстъп от православието (обоб-
щено у athanaSiadiS 2017: 21). По този повод проф. Иван Дуй-
чев казва: „...св. Сава бил този, който най-много допринесъл за
проникването на силното влияние на византийската цивилиза-
ция в средновековна Сърбия; цялата му дейност носи следите
на влиянието на Византия“ (дуйчев 1998: 115). Православни-
ят характер на новия тип кръмчая се подкрепя включително
от ярки литургически явления. Така съседната 54. глава на ИК
възпроизвежда архаичен византийски, по-точно константино-
полски по тип чин на проскомидията отпреди XII в. с възможно
палестинско-синайско влияние, за основа на който се използва
труд на патриарх Герман I Константинополски (†733 г.) с ин-
терполации. Текстът на л. 266б–267б от оригинала е издаден и
коментиран от Н. Глибетич (gliBetić 2014).
38
Тази идея с пълна сила се отнася до превода на П, който не

участва директно в полемиката има или не западно влияние на
някакво ниво в отделни текстове на ИК. Напротив, с ценност-
ната си ориентация към римското право и неговите проекции
във византийското правораздаване той е по-скоро истинска
юридическа енциклопедия на достиженията на античната и
средновековната правна мисъл, проява на идентичност, така
наречената „Roman Identity of the Byzantine Empire“, и на така
наречената Romanitas „усвояване на римското правно наслед-
ство“ (chitwood 2012: 31).
П се радва на силен интерес дълго след появата си в сла-
вянския свят. Основна форма на неговото битуване остават
преписите на Южнославянската кръмчая с тълкования. Той
се разпространява във всички нейни разклонения от така на-
речената първа група, които възхождат пряко към Иловичкия
препис. Това са 11 южнославянски преписа, описани още от
А. Соловьов (соловьев 1932: 28–29; Белякова и дР. 2017: 42).
От тях ще спомена специално Сараевския пергаментен препис
от средата на XIV в. (около или преди 1371 г. – дучић 1877;
дучић 1895: 250–414; Щапов 1978: 262; troicki 1955: 41–42;
žužek 1964: 31)5; Хилендарският препис, наричан така според
мястото на възникване, или още Виенски – според мястото на
съхранение, е с неустановена с точност датировка между XIV и
XVI в. (Щапов 1978: 262). В посочваните като преписи от втора
група влизат такива, които вече съдържат някои допълнения, но
те запазват връзката си с южнославянския архетип: например
Рашки от 1305 г. (Щапов 1978: 261–262), Дечански от послед-
ната четвърт на XIII или началото на XIV в., Пшински от втора-
5
Той е издаден фототипно от Музея на старата сръбска православна
църква в Сараево през 2013 г., където се съхранява под № 222 (за това у Бе-
лякова, туРилов 2015). Имах изключителната възможност през 2019 г. да го
видя на място, изложен като един от най-ценните експонати. За съжаление,
изданието е с много ограничено разпространение и ми е недостъпно за из-
следователска работа.
39
та половина на XIV в., както и някои по-късни, като Морачкия

препис от 1614–1615 г., загубен за науката, но от него Н. Дучич
печата отделни части, между които П, още през 1877 г. (пре-
печатано в събрани негови трудове дучић 1895). Археограф-
ски сведения за тези преписи могат да се намерят в цитираните
по-горе трудове на И. Жужек, Я. Н. Щапов, С. Троицки. Спо-
ред най-актуалното изследване на кръмчиите в Русия П остава
характерен за руските редакции на Кръмчаята и влиза в тях с
отделни свои титули, които обуславят специфични текстоло-
гични изследвания. М. Корогодина предполага, че текстът на П
в Русия е бил подложен на редактиране не по-късно от 1270 г.
(коРогодиНа 2017, 1: 223). Битуването на П в Русия поставя от-
делни изследователски задачи, които не биха могли да са обект
на настоящата разработка.
Водещият теократизъм на Византийската империя налага
светскоправният норматив да се комбинира с църковноправен
и каноничен до създаването на най-популярната колекция от
закони и правила, която се означава с хиперонимното название
номоканон. П е проява на имперското законодателство. Въпре-
ки че неговата основна среда на разпространение остава Кръм-
чаята книга, по неин образец в цялостен вид той се заимства
в руския юридически сборник Мерило праведное с поучения
и закони за ръководство на съдиите от края на XIII в., един от
източниците за който отново е Южнославянската кръмчая с
тълкования (МеРило пРаведНое 1961). Редки са случаите, в кои-
то пълният П се помества в друг тип смесени сборници. От
южнославянската традиция мога да посоча един интересен
пример – HM. SMS 466, сборник със законови и догматико-по-
лемични съчинения от втората четвърт на XV в. от Хилендар-
ския манастир на Атон (Радојичић 1955: 15–28; MateJic, thoMaS
1992: 556)6. Ръкописът е с обем от 358 листа, изписан със сме-
6
Докато преписът на Земеделския закон е издаван вече няколко пъти,
както от Н. Радојчић през 1955, така и от M. Благојевић през 2007 г., ди-
гитализиран е на www.monumentaserbica.com, то преписът на П не е по-
40
сен рашко-ресавски безюсов правопис. Неговата особена цен-

ност е в това, че е единственият известен случай в южнославян-
ска среда за комбиниране в един и същ ръкопис на препис на
Земеделския закон и препис на П. Докато първият не е свързан
пряко с някакъв точно определен състав и е попаднал в кодекса
самостоятелно, П е изцяло възпроизведен като част от Светис-
авското законоправило. Такава комбинация отразява силен ин-
терес към правното наследство и вътрешна връзка между два
паметника на светската юрисдикция.
Друга форма на битуване са извлеченията от П, под каква-
то форма всъщност, както видяхме, паметникът е познат още
от X в. Извън някои по-късни кормчии трябва да се спомене
компилацията Книги законные, за чийто произход са изказва-
ни различни мнения, но едни от тях я свързват със Славянския
юг. Компилацията включва Земеделския закон, титули 11., 39.
и 27. на П и 14. на Еклогата заедно с нейното Предисловие и
е неизвестна в преписи преди XV в. (павлов 1885; визаНтий-
ский зеМледельческий закоН 1984: 233–256). С особен интерес
се ползва титул 7. на П за забранените бракове. Неговият пра-
вен състав повтаря фундамента на Юстиниановите институции
и титул 7. на Апендикса към Еклогата (FreShField 1928: 36,
70–72 в английски превод). Румънският изследовател Н. Смо-
кина установява връзка между титул 7. за забранените бракове
на П и текстовата единица Пакы се̏ заповѣдθ θ£νы ѿ законыⷯ кнθCђ о
сърѡⷣствθθ θ о запрѣщеныⷯ брацѣⷯ θ£ о разлθчныⷯ степенеⷯ рода в най-
популярния юридически образец през XIV–XVIII в. на Славян-
ския юг, наричан Псевдозонарин, Котелериев номоканон или
Епитимийният номоканон на Slavia Orthodoxa (SMochina 1968;
повече у циБРаНска-костова 2019б). Авторът отбелязва различ-
пуляризиран и изследван до момента. Изразявам своята благодарност към

хилендарското монашеско братство, към М-А. Джонсън и П. Матеич за
възможността да ползвам дигитално копие на интересуващия ме текст.
Електронно достъпно описание на ръкопис HM. SMS 466 на www.library.
osu.edu.
41
ното разположение спрямо оригиналния титул на П, откъдето

прави вярното заключение, че текстът в този номоканон не е
зает директно от славянската Кръмчая, респективно от пълния
П в нея.
Наблюдава се възраждане на римо-византийския светско-
правен патримониум на Балканите не само в епохата на Сте-
фан Душан (1331–1355) в Сърбия, но и в по-късни периоди
и особено във Влахия и Молдова, т.е. там, където има силна
владетелска институция. Доказано е влиянието на П (Градски-
те закони) и Василиките (Царските закони) в така наречената
Румънска учебна книга, поръчана от молдавския княз Василие
Лупу (1634–1653) и отпечатана през 1646 г., в която се съдържа
и румънският превод на Земеделския закон (cartea roMâneaScă
de învăţătură 1961). Забележително в края на XVIII – началото
на XIX в. за нуждите на сърбите във Войводина се прави сръб-
ски превод на Шестокнижието на Константин Арменопул от
1345 г., наречено „гръцката правна Библия“, за което П е осно-
вен източник (aBraMović 2001: 165–171). В началото на XVII в.
в Литовска Русия П е преведен на „прост език“ (Щапов 1977:
57; живов 2001: 242).
Връщането към основите на римо-византийското юридиче-
ско наследство обслужва определени социално-правни и об-
ществено-политически цели, а именно те винаги са били опре-
делящи за съдбата на самия византийски светскоюридически
паметник в различни исторически периоди и в различни ареали
на неговата рецепция.
42
Основни филологически проблеми

при проучването на славянския превод
на Прохирона в Иловичката кръмчая
Кратки въвеждащи данни

ИК е била притежание на австрийския консул А. Миханович;
през 1859 г. ръкописът е взет от Солун и е занесен във Виена, от-
където преминава в Загреб (ХАЗУ). Правописните особености
на цялостната кръмчая, спорните въпроси около трите иденти-
фицирани ръце и библиография по темата изложих при работа-
та си върху друга съставна текстова единица – старозаветната
правна компилация Nomos Mosaicos (циБРаНска-костова 2016).
Ето защо тук само ще обобщя, че ИК е обемен кодекс от 64 тек-
стови единици. Преписът на П е разположен между л. 267б и
л. 327б. Той попада в частта на преписвача Богдан, който из-
писва л. 54а – 400а. Още в едно от първите научни описания на
кодекса И. И. Срезневски определя сръбската Иловичка кръм-
чая като написана на много хубав пергамент с размер in quarto
(30 см дължина и 25/26 см ширина), в две колони. Писмото е
определено като „крупное уставное, в начале более крупное, в
середине есть кое-где и полууставное“ (сРезНевский 1875: 147).
Уставният почерк на преписвача включва още червенословни
оглавления на заглавието на паметника и на всеки отделен не-
гов титул, киновар се използва и при номерацията на титули-
те и техните параграфи. На места в текста на П се забелязва
типичният за цялата ИК плетеничен тератологичен орнамент в
киновар, с който се стилизират някои буквени начертания във
функцията им на малки инициали. Специално от текста на П
заслужава да се отбележат изписването на буква З като стили-
зирана змия, особено на л. 270а в думата Заповѣдь, подобно на
л. 288а; О в диграфа ОУ наподобява риба (л. 301б, л. 305а), а в
малкия инициал за буква М, който също се стилизира, на л. 299а
ясно е вграден антропоморфен мотив на човешко лице в думата
43
Моѥмоу. Разпознаваеми елементи в почерка на Богдан са още

стилизациите на малкия инициал Н с вътрешна вълнообразна
линия. Това написание остава характерно и за други текстови
единици от ИК. Сред стилизираните варианти следва да се от-
бележи представянето на звук о посредством широко о с една,
две или повече точки в окръжността и посредством стилизирана
омега, напомняща глаголическо д. От редките знаци прави впе-
чатление употребата на обърната буква дзяло с цифрова стой-
ност шест, която се среща единствено в числа, съдържащи шест
в състава си. Посочените редки графеми се срещат в целия Ило-
вички препис. В преписа на П не се използват диакритични зна-
ци с изключение на един специфичен надреден знак, подобен на
две точки, поставян над гласни в различни позиции. Преписва-
чът Богдан го използва повсеместно. Сходен знак, при това със
същите позиционни характеристики над гласни (включително
в енклитики и проклитики на една акцентна дума), се среща и
в Устюжката пергаментна кръмчая, която, макар недатирана и
точно локализирана, по палеографски и кодикологични крите-
рии попада в хронологическия периметър на XIII – началото
на XIV в. и по единодушното мнение на всички изследователи
носи ясните признаци на южнославянски протограф или про-
тографи (сРезНевский 1897: 113–135). В преписа на П се забе-
лязва и типичното за целия Иловички препис на Кръмчаята уд-
вояване на гласни. Правописът е безюсов, с безизключителна
замяна на ѫ–оу, ѭ–ю, ѧ–е, ѩ–ѥ, и едноеров, само с ь. Може да
се обобщи, че в Иловичкия препис на П се развива правописна-
та рашка норма, която изпитва влияние от старобългарската и
среднобългарската писменост (по въпроса доБРев 1991; циБРаН-
ска-костова 2016: 74–76).
В тези въвеждащи начални данни не може да се отмине едно
от най-популярните мнения за езиковата природа на цялата ИК,
а именно тезата за руското влияние в нея. За присъствието му
се дават различни обяснения, вариращи от личната подготов-
ка на самия св. Сава в руския Пантелеймоновски манастир на
44
Атон до отчитане на мястото на превода – Атон, разноетниче-

ския колектив от преводачи и дори споменатото, но недоказано
твърдение, че преди превода на св. Сава вече е съществувал
руски превод на Номоканона с тълкования. На лексикалните
русизми в Светисавското законоправило като специфичен раз-
дел сред така наречените русизми на други езикови равнища
специални разработки посвещава Й. Райнхарт (РайНхаРт 1983;
1985; за други нива на руското влияние още у цеРНић 1981;
штављаНиН-ђоРђевић 1996). В едно от водещите си изследва-
ния по темата авторът обобщава: „как выяснилось, довольно
яркие сербизмы и руссизмы чередуется даже внутри статьи,
иногда через несколько строк друг от друга“ (РайНхаРт 1983:
6). Списъците с лексикални русизми и сърбизми са с отворен
характер и често една и съща лексема се оказва ту в едната, ту в
другата група. Предвид целите, които заявих, моята задача тук
няма да бъде да оспорвам целенасочено тази теза. Привеждам
я обаче, защото практически тя е единственото или поне най-
коментираното мнение, с което засега се изчерпва филологиче-
ският поглед към лексиката и терминологията в превода на П. В
анализа на изследователя примери за лексикални русизми от П
са врьста ‘единица за измерване на разстояние, миля’, отьчθмъ,
падъщерθца, пращоуръ като названия в системата на родството,
което означава, че не са много на брой, а други примери от П,
които авторът откроява в същите свои изследвания за русиз-
мите, като наречието до късна и лексемата маθсторъ, самият
той е по-склонен да свърже със Славянския юг. Лексикалните
проблеми на П безспорно трябва да се разглеждат в контекста
на лексикалните данни от целия превод на Южнославянската
кръмчая с тълкования в общотеоретичен план и като истори-
чески процес. По този повод Е. Белякова и Я. Н. Щапов казват:
„Ряд терминов Древнеславянской Кормчей был последователь-
но заменен. Исследователям-лингвистам еще предстоит отве-
тить на вопрос, что являлось преобладающим в этой замене:
географический фактор (т.е. изменения пространства, где со-
45
вершался перевод) или хронологический (т.е. развитие социа-

льных явлений, появление новых терминов)“ (Белякова, Щапов
2005: 23). И все пак отново ще припомня, че за разлика от дру-
ги текстови единици при П няма предходна традиция, защото
именно в ИК се появява пълният му превод. Това означава, че и
сравненията не могат да бъдат строго текстологични.
Структура на текста
Структурата на П според Иловичкия препис и гръцкия из-
точник не съвпада изцяло. Съпоставката между титулите и
броя на параграфите при вътрешната им сегментация в славян-
ския Закон градски и гръцкия П, представена в таблицата, раз-
крива липсата на пълна симетрия. Това се дължи най-често на
сливане, пропускане или разместване на казуси, а на места и на
сгрешена номерация в преписа от ИК.
Съотношение между титулите и параграфите в славянския

Закон градски и гръцкия П
Закон градски Прохирон
№ на Брой на главите или № на Брой на главите или
титул параграфите, казусите титул параграфите, казусите
1 14 1 14
2 7 2 9
3 7 3 7
4 27 4 27
5 6 5 6
6 5 6 6
7 28 7 28
8 9 8 9
9 20 9 20
10 13 10 13
11 17 11 21
12 6 12 7
13 3 13 3
46
14 11 14 11
15 6 15 6
16 14 16 14
17 28, сгрешена номерация 17 28
18 14 18 14
19 19 19 19
20 4 20 4
21 16 21 16
22 8 22 6
23 4 23 4
24 4 24 4
25 17, сгрешена номерация 25 5
26 7 26 8
27 36 27 36
28 3 28 4
29 4 29 4
30 23 30 23
31 7 31 8
32 4 32 4
33 30 33 32
34 15 34 17
35 8 35 8
36 9 36 9
37 3 37 3
38 64 38 64
39 86 39 86
40 1 40 1
За термините на римо-византийското право

Както подчертах, византийският П е плод на държавната
императорска политика, но и на ценностната ориентация на
Исаврийската династия към възстановяване на класическата
юридическа култура от времето на Юстиниан I Велики (527–
565) и неговия юридически корпус, получил научното назва-
ние Corpus iuris civilis. Този аспект се отнася с особена сила
47
до терминологията на римското и византийското право. От Ан-

тичността до днес тя е еталон за висока правна ерудиция и е
трябвало да се владее от всеки грамотен юрист и тълкувател.
Славянските преводачи на П са имали нелеката задача да я пре-
ведат адекватно. В това поле възникват интересни съотноше-
ния между изконния и преводния термин, илюстрирани тук със
следните подбрани примери.
Терминът емфитевза, ἐμφυτεύσις, се тълкува като дългосро-
чен договор за наем, право на владеене и ползване най-вече на
собственост или земя срещу задължението те да се обработват
и да се изплаща рента (дюНаН, пишоНа 2007: 78; Бойчев 2004:
128–129). Още в славянската Еклога гръцкият термин после-
дователно се превежда с насажденθѥ и развива еднокоренно
гнездо със съответстващи гръцки кореспонденти насадθвꙑθ,
насадθтθ, ἐμφυτευτής, ἐμφυτεύω (Щапов 2011: 43, 128). В съ-
временни преводи обикновено се оставят гръцките термини
емфитевза, емфитеузис, емфитевт за лице, арендатор, наема-
тел. Мотивиращата основа е φύσις в едно от многобройните си
значения, свързано с раждането и плода, доколкото отдаването
под временна или дългосрочна аренда има за цел получаване-
то на приход, още φυτεύω ‘садя’ и φύτευσις ‘насаждение’, т.е.
прякото значение е останало водещо при превода. Примерът е
един от интересните случаи за припокриване в терминологията
между двата най-значими преводни светскоправни паметника
сред славяните, но както и в Еклогата, тънкостите на правния
институт са останали неясни и недоразбрани и в двата славян-
ски източника. Това се подчертава от всички изследователи на
славянския превод на Еклогата и данните от П го потвържда-
ват (Щапов 2011: 132; аНдРеев 1959: 7–8; Благоев 1932: 104–
110). На тази материя в П е посветен целият 15. титул, който се
състои само от шест разпоредби.
Fideicommissum > φιδικόμισσα ‘форма на щедрост, раздаване
на наследство по повод на смърт, при което се облагодетелства
частно лице и възниква частно правоприемство’. Това е инсти-
48
тут в наследственото право на Римската империя (дюНаН, пи-

шоНа 2007: 90; FreShField 1928: 109). Този термин е оставен без
превод и практически е изпуснат в 21:12, където се казва, че
завещател може да даде дарове, фидикомис и свобода на частно
лице: λεγάτα ἢ φιδικόμισσα ἢ ἐλευθερίας (zePoS 1962: 169), дока-
то в славянския текст стои само дары людьскы̈ л свобожⷣен.
Fiscus > ὁ φίσκος. От прякото значение ‘кош, сандък за пари’
в римското право се развиват значенията ‘личната хазна на им-
ператора’, ‘държавен трезор’ (lS 1996: 1943; лР 1990: 265). В
П латинският термин е адаптиран към византийската фискал-
на и финансова система. Славянските преводачи го изравняват
контекстово със съкровθще, чиито референции са много повече.
Така съкровθще назовава:
а) Имот, богатство, собственост, имущество, състояние и има
за синоними богатьство, θмѣнθѥ (τὰ πράγματα, οὐσία; δεσποτεία):
жена бракѹ сьставльшѹ се. вь нщетѣ сѹщѹ мѹжев. лежещаго
вь не мѣнꙗ мѹжнꙗ 5:57 (πράγματα τοῦ ἀνδρὸς – ΖePoS 1962:
129); етврьтою есть богатьства мѹжнꙗ 5:6 (τὸ τέταρτον μέρος
τῆς οὐσίας τοῦ ἀνδρὸς – ΖePoS 1962: 129) и др.
б) Съкровθще назовава контекстово собствеността, която
се ипотекира, залага срещу получаване на кредит: дльжнц
мѹжн. аще скровща не мѣють 3:7 (εἰ μὴ ὑποτήκας ἔχωσιν – ΖePoS
1962: 124). Съвременното семантично гнездо от финансови
термини ипотека, ипотекирам, ипотекиране е изградено само
от заемки, а в П са налице думи калки, близки до морфемната
структура на гръцките мотивиращи термини, сравни: положθтθ
‘депозирам, залагам срещу кредит’, ὑποθίθημι; положенθѥ ‘вло-
жение, депозиране, ипотека’, ὑποθήκη; положθвꙑθ, полагаѭщθθ
‘вложител, депонент’, παραθέμενος. В 9:18 ὑποθίθημι и ἡ
ὑποτήκη отново се превеждат с положθтθ и положенθѥ, а самият
казус обявява за нищожен залог, който съпругът е направил на
7
Примерите се цитират в оригинал. При възстановяване на заглавна реч-
никова единица се придържам към старобългарската графична норма.
49
имуществото на жена си без нейно съгласие: аще ѹбо мѹжь беꙁ

воле свое жены положіть нѣгдѣ мѣн е. нетврьдо положен̈
(…ὑπόθηται τὰ πράγματα αὐτῆς οὐκ ἔῤῥωται ἡ ὑποτήκη – ΖePoS
1962: 143). Очевидно преводачите са използвали разпростране-
ните преводни съответствия на ὑποθίθημι – положθтθ, полагатθ,
известни от други преводни жанрове, но са им придали терми-
нологично значение (тасева 2015: 153 и посочената там библи-
ография).
в) Славянските преводачи въвеждат терминологичното съ-
четание людьскоѥ съкровθще, за да означат трезора, обществе-
ната хазна, а гръцките съответствия са както φίσκος, така и по-
честото τό δημόσιον (5:4, 11:6, 39, 40 и др.). В това отношение
е показателен примерът в 11:6. Той регламентира условията за
развод при доказано прелюбодейство на съпругата и сложната
процедура за подялба на имуществото, което в случай на липса
на деца от брака преминава в публичния трезор: вь людьско
скровще по ветхымь ꙁакономь вьꙁет повелѣвамь. Тук в самите
гръцки преписи на П се появяват разночетенията τῷ δημοσίῳ,
τῷ φίσκῳ (zePoS 1962: 147), но славянският текст остава устой-
чив в избора на съчетанието. Императорската хазна се назовава
още цѣсарьскоѥ съкровθще, въ цѣсарьскоѥ наше особно съкровθще,
въ наше съкровθще, εἰς τὸ θεῖον ἡμῶν ταμιεῖον (33:16 – zePoS 1962:
194, при което думата за хазна ταμιεῖον отново е преведена със
съкровθще, а прилагателното θεῖος ‘буквално божествен; свещен’
е отнесено към владетелската институция). Преводаческите ре-
шения в това семантично поле свидетелстват за добре обмислен
избор и устойчивост на лексикалния фонд. Поначало прилага-
телното людьскꙑθ е много чест елемент на атрибутивни тер-
минологични съчетания с опорен гръцки еквивалент δημόσιος,
които отразяват обществения характер на назоваваните обекти
и институции, например на людьсцѣмь соудθщθ ‘пред градския
съд’, ἐν δημοσίῳ δικαστηρίῳ; вь людьскоую тьмнθцоу ‘в общест-
вения затвор’, ἐν δημοσίᾷ φρουρᾷ (27:21); ѿ людьскыхь ‘от хо-
рата, от гражданите’, παρὰ τοῦ δημοσίου; прθ людскыхь чловцѣхь
50
‘в присъствието на граждани’, δημοσίων προσώπων; людскыθ

дльгь ‘граждански дълг’, τοῦ δημοσίου χρέους; людскθѥ данθ
‘обществени данъци’, τὰ δημόσια; дори людьскь чловѣкь ‘обик-
новен гражданин’, ἰδιώτης; людьскоѥ напθсанθѥ ‘обществен
договор’ (38:55) и др. Всички те се развиват въз основа на при-
лагателното людьскъ ‘обществен, публичен’, така както съби-
рателното людьѥ, вьсθ людθ обозначава гражданството, народа.
Към ексцерпираните примери ще прибавя едно специфич-
но преводаческо решение, което дословно следва гръцкия из-
точник и поради това лексемата λογοθέσιον е схваната като
словоположенθѥ, а не като трезора, държавните приходи. В казус
34:11 се говори за дълг към държавната хазна на роб или на
неговия господар, времето за покриването на който се определя
от княза, и едва след изплащането му робът може да бъде сво-
боден: аще рабь словоположеню ѡ ко любо внѣ повньнь бѹдеть
(ἐὰν δὲ ὁ δοῦλος λογοθεσίοις ὑπόκειται – ΖePoS 1962: 200).
Codicillus > κωδίκελλος, кодθкелло ‘кодицил, допълнение
към завещание според последната воля на завещателя’ (29:1).
В думи от латински в ИК по правило ц се предава с к. Титулът
за кодицилите е само с три разпоредби, но славянският пре-
вод е съумял да изясни разликата между завещание и кодицил,
без да прибягва до усложнена терминология, и единственият
непреведен термин е само този: грань. кѳ. ѡ̈ кодкел꙽лѣ. рекⸯше
ѡ̈ ̈спльнн ꙁавѣта. а꙯. кодкел꙽ло скаꙁать се. недоставшаго вь
ꙁавѣтѣ раꙁѹма ꙁавѣщавшемѹ напльнн (в превод: кодицил се
нарича допълнение към завещание, което е непълно).
Peculium > τό πεκούλιον, особноѥ θмѣнθѥ. Терминологичното
съчетание е еквивалентно на термина от римското право пеку-
лий (дюНаН, пишоНа 2007: 178). Той обозначава притежаваните
вещи от несамостоятелно в юридически смисъл лице под власт
или опека, които са му дадени да ги управлява и ползва, без
да е техен собственик. Прилагателното особьнъ ‘личен, частен,
собствен’ съответства на гр. ἴδιος и може да се употреби самос-
тоятелно. В 3:1 същото съчетание превежда τά πράγματα ἰδικῶς,
51
но по-често е преводен еквивалент на посочения термин, а в

някои параграфи е и честотно концентриран, например в 14:7
се среща три пъти: не послѣдѹть проданомѹ рабѹ ѡсобно
мѹ мѣн. тѣм же аще рабь ѹкрадеть то ѿ ѡсобнаго свого. 
прѣдеть кь кѹпвшемѹ.  лкоже по продан го прбѹдеть кь
ѡсобномѹ го мѣню. ѿдать се продавшемѹ. рекше лхвы.  ꙗже
ѿ дѣль ѡсобнаго мѣнꙗ рабꙗ (Продаденият роб не се продава
заедно с притежаваните от него вещи (пекулия); затова, ако
робът си присвои нещо от притежаваните вещи при сделката
и то премине към купувача или ако след това се увеличи чрез
труда на роба, приходът се връща на продавача – гр. текст у
zePoS 1962: 153). Подобно е изложеното в цялата глава 22, на-
пример казус 1: Ѻсобно мѣн в сѹщхь подь властю дѣт
ꙗвлꙗтꙿ се (Пекулият се отнася до децата, които се намират
под нечия власт).
Lex Falcidia > φαλκίδιον, раздѣлѥнθѥ. С тази общоупотре-
бима и разбираема дума славянските преводачи намират спо-
лучливо решение да обозначат римския закон Lex Falcidia и
термина φαλκίδιον ‘минималната част от наследството в размер
на една трета, от която според закона наследникът не може да
бъде лишен от завещателя’ (дюНаН, пишоНа 2007: 135): грань.
лв. ѡ̈ раꙁдѣлен. а꙯., περὶ φαλκιδίου (zePoS 1962: 188).
За думите с чужд произход

Южнославянска кръмчая с тълкования възниква в спе-
цифичен културен контекст на възраждане на държавната и
църковно-административната традиция. Оттук произтича
преводаческата особеност на П да се дава превес на домашна-
та лексика, която се натоварва с терминологични функции, и
да се редуцира обемът на лексиката с чужд произход. Дейст-
вително думите с чужд произход от гръцки и латински не са
преобладаващи. Там, където такава дума се е наложила, често
става въпрос за стара чуждица, навлязла в славянските ези-
ци, без да е мотивирана от конкретния гръцки източник. По-
52
добен е случаят с повсеместното използване в П на вѣно, от

лат. venus ‘зестра, вено, прикя’, venumdare ‘давам в зестра’.
Лексемата се среща в предходни преводни кръмчии (илиев-
ска 1999: 126). Навсякъде в гръцкия текст на П срещу тази
лексема стои προίξ; тя влиза в множество свободни и терми-
нологични съчетания: съставлÿтθ, сътворθтθ вѣно, неотъдано,
нецѣнено, оуцѣнено, въцѣнено вѣно и дори село вѣновьно ‘земе-
делски имот, даден като зестра’ (8:9). Следователно е въведе-
на поради широкото ѝ разпространение в говоримия език и
налагането ѝ в писмената практика.
Открояват се някои тематични полета, илюстрирани със
следните подбрани примери:
а) По традиция присъстват длъжностни наименования
от църковната йерархия: äθàêîνú, διάκονος (5:2); åïθñêîïú,
ἐπίσκοπος (15:2; 24:1 и др.); θåðýθ, ἱερεύς (4:27); θïîäθàêîνú,
ὑποδιάκονος (5:2); ìθòðîïîëθòú, μητροπολίτης (15:2); ìúνθõú,
μοναχός (27:2); ïàòðθàðõú, πατριάρχης (33:15); ïðýçâθòåðú,
πρεσβύτερος (57:2, 28:1) и др.
б) В категорията на властимащите лица, натоварени с адми-
нистративно-управленски функции, на първо място по честота
е фигурата на епарха: ἔπαρχος ‘градски управител, градоначал-
ник’, поради което към нея се добавя определението градьскꙑθ
пархъ или пархъ града, ἔπαρχος τῆς πόλεως (1:13, 4:24, 38:9,
38:34 и др.). Прави впечатление, че титлата пархъ изрично се
употребява при разрешаване на спорни казуси в Константино-
пол и не подлежи на замяна със славянски еквивалент поради
тясното си специализиране. Производна лексема е ѥпарьшьство
‘длъжността на епарха’, ἐπαρχότης, ἐπαρχία. Към названията за
лица по ранг или социално положение следва да се отнесе ла-
тинският термин патрθкθθ < patricius, в гр. πατρίκιος, както и
производното патрθчьство: аще бѹдеть патрк ̈ ще сы подь
властю ѡею. кѹпно гда прметь сьврьшен патрьства. подь
властю̈ ѡца свого быт ꙁбавть се (26:3). Лексемата обознача-
ва най-общо благороднически статус на лицето.
53
в) Налице са термини реалии от византийската парична и

административна система, към които преводачите са се отне-
сли по различен начин. Така в тематичната сфера на монети-
те и паричните единици славянският П използва златьнθкъ
‘жълтица, златна монета’ срещу νομίσμα (10:5, 14:5 и др.). В
преписи на П в Южна Италия контекстово на същото място
стои aureus (FreShField 1928: 115). Вариантност в славянския
текст се появява само на едно място като отклонение от общия
преводен модел с лексемата перпера (3:3), без опора в изходния
гръцки текст: рекꙿше ꙗкоже рее двѣстѣ перперь вьдат, τυχὸν
σ’. νομισμάτων (zePoS 1962: 124). Използването на лексика-
лен вариант отговаря на историческите факти за употреба на
перпери, или златици, на Балканите и особено през XIII в., по
времето на Йоан Асен II (1218–1241), от чието управление да-
тира и единствената запазена златна монета (Радушев, жеков
1999: 60–62). Материални реалии са още: лθтра ‘литра; мярка
за тегло, фунт, равен на 12 унции’, λίτρα: ста лθтрь злата, τὴν
τῶν ρ´. τοῦ χρυσίου λιτρῶν (5:6); оуггθθ ‘угия, 1/12 от литрата’,
οὐγγία < uncia. С употребата на последния термин е свързана
една особеност на славянския П още от Иловичкия му препис –
наличието на извънтекстови маргинални бележки с характера
на експликативни глоси към неясните термини и реалии. В
случая разпоредбата от 32:2 се пояснява чрез следната глоса:
Лтра маⷮ. ов. ꙁлатнка.  раꙁдѣлꙗтꙿ се на .ві. ест. ты же ест
нарцают се ꙋгꙿгі. една ѹгг꙽ꙗ маⷮ. ꙅ꙯. ꙁлатнкь (Литрата има
72 жълтици и се разделя на 12 части; такава част се нарича
угия (унция); една угия има 6 жълтици).
г) Други административни термини. Ще се спра само на три
примера около лексемите граммата, трапеза, хартθθ.
Граммата, γράμματα, мн.ч., се свързва с представата за гра-
мотност, умението да си служиш с писмеността. Това основно
значение проличава в съчетанието грамматѫ оумѣѩθ, отнесе-
но към грамотен човек, γράμματα ἐπιστάμενος (21:12). Нали-
це е и производно име на лице граматθкъ, придобило широко
54
разпространение в славянската писмена традиция с различни

функции. В П преводачите назовават така само длъжността на
нотариуса, νοτάριος < notarius ‘бързописец, писар, секретар,
изготвящият завещания, договори и други документи’ (34:10).
В същото време лексемата граммата влиза в съчетания с изцяло
терминологична функция, като: сложенθѥ грамать (9:12) e без
точно гръцко съответствие, но контекстово съвпада по смисъл
със συμβολή ‘писмен договор’, чрез който се установява раз-
мерът на зестрата и предбрачните дарове при сключване на
брак. Същият смисъл е налице в израза вь дльжнѣθ граматѣ,
ἐν δανειακῷ γραμματείῷ (9:20), с който се регламентират за-
дълженията на съпругата, ако тя сключи договор със своя съ-
пруг и подпише документ, че споделя ипотеката на мъжа си:
Аще котораꙗ жена вь дльжнѣ граматѣ. свещать свомѹ мѹжев.
л подьпшеть  сво богатьство л  себе повнꙿнѹ створт ꙁа
нь. нтоже ѹспѣть. аще дрьжть се грамата. В 11:17 рекше на
граматѣ напсаті отново експлицира писмено изявление, създа-
ване на писмен документ, в случая удостоверение за смъртта на
воин, чиято жена преди получаването му няма право да сключи
втори брак.
Хартθθ ‘писмен документ, договор’, χάρτης. Терминът е пря-
ко свързан с горния. Примери: вьꙁьмы мѣн вь покладежь 
прѣдавы псанмь дрѹгомѹ нѣкомѹ. не добрѣ ѿрцать се
хꙿже вьꙁеть. аще не прѣжⷣе прнесеть харт на покаꙁан. ꙗко
дрѹгомѹ с прѣдаль сть (Ако някой е приел в депозит имот
и след това го е предал с писмен документ на друг човек, не
може да отрича, че е получил депозита, и да отказва да го
върне под предлог, че има писмен документ, удостоверяващ
предаването на трето лице – 18:14, ἐγγράφως, τον χάρτην
ΖePoS 1962: 164); въ хартθθ ‘в писмен вид’, ἐν χάρτῃ (21:12).
В един казус (28:2) писменият документ при встъпване в цър-
ковен ранг на епископа е назован писанθ срещу λίββελλος <
libellus ‘заявление, молба’ (zePoS 1962: 182; дюНаН, пишоНа
2007: 139). В титул 14:1 за продажбата и покупката преводачът
55
оставя без превод израза εἰ δὲ διὰ ταβελλίονος γίνεται, от лат.

tabella ‘писмен договор, документ’, tabellarius ‘писар, нотари-
ус’, и го заменя с високочестотния, но общ термин за уреждане
на сделка аще же свѣщанмь бывать (съвѣщанθѥ, съвѣщатθ сѧ
‘договарям се, уреждам’). В същото време обаче в П присъст-
ват и други длъжностни названия, при които грамотността е
професионално задължение. Такива са: памѧтопθсьць и пθсьць
срещу χαρτουλαρίος (15:6; в 11:7 пθсьць ‘който пише завеща-
ние’ за същото, но в 21:7 за γραφεύς τῆς διαθήκης). Преводът в
П отново разчита на домашен еквивалент, докато хартоуларθθ
се пази както в Ефремовската кръмчая, така и в славянския
превод на Еклогата (Щапов 2011: 127–128; МаксиМович 2010:
494). Използваното в П длъжностно название е сполучливо
и предава точно функцията на държавния чиновник архивар,
който съхранява актове.
Трапеза в П осъществява рядко терминологично значение
‘банка, сарафско, финансово сдружение’, аналогично на зна-
чението в съвременния гръцки, τράπεζα: же вь ѡбьщ сребро
прода. не творть ѡ̈бьщаꙗ же свѣнь трапеꙁы мѹ прбывають
(19:16 τῆς τραπέζης, става въпрос за общите финансови начина-
ния на участниците в търговското сдружение, наречено общθна –
zePoS 1962: 166; FreShField 1928: 105). То се откроява на фона на
значенията, познати на класическите старобългарски паметни-
ци, в които доминира или общоприетата битова употреба ‘тра-
пеза, маса за хранене’, или литургическият термин за означение
на светата трапеза в църковния олтар, евхаристийният жертве-
ник (стБР 2009: 956–957). За особената терминологизация на
лексемата свидетелства използването ѝ като литургически тер-
мин в съседния на П титул с чина на проскомидията, сравни θ
поставθ … на бжⷭт внѣθ трапезѣ (gliBetić 2014: 241).
д) Някои оказионални употреби на думи с чужд произход
могат да се обяснят с налагането им в говоримата реч, където
са придобили по-широка гражданственост. Такъв е случаят с
дискутираната в историческата лексикология лексема маθсторь
56
‘майстор; занаятчия, който се занимава с каменоделство, нап-

рава на мраморни стълбове’, без гръцко съответствие в 17:20 на
славянския Закон градски. Според Й. Райнхарт засега именно
тази употреба на лексемата в П е първата регистрирана в сла-
вянски писмен текст. Тя е производна от средногр. μαγίστωρ,
μαΐστορας < лат. magister (РайНхаРт 1983: 39–40). В други слу-
чаи думата с чужд произход е контекстово повлияна от първооб-
раза, но познава домашни синоними или се появяват хибридни
съчетания от чужда и домашна дума, например: лθньствоватθ
‘извършвам езически ритуали’, ἑλληνίζω; творѧθ ѥллθнскꙑѩ
жрьтвꙑ ‘eзичник; който извършва езически жертвоприноше-
ния’, ὁ ποιῶν ἑλληνικὰς θυσίας; но и кадθтθ ‘кадя, извършвам
жертвоприношение’, θυσιάζω; лθванъ съжθзаѩθ ‘който гори та-
мян, ароматна смола’, λίβανον θυσιάζων и др.
За синонимията
Този аспект в преводните славянски текстове е изключител-
но важен, защото е точен индикатор за езиковите предпочита-
ния на книжовниците и може да послужи за езикова диагности-
ка къде, кога и в какъв преводачески кръг е възникнал даден
превод. В голяма степен въпросът за думите с чужд произход и
този за синонимията се преплитат, както се видя от изложение-
то в горния параграф. Причините за възникване на синоними
са различни и далеч не се изчерпват с естествения стремеж към
стилово обогатяване и избягване на повторенията, особено в
един юридически текст със задължителна моносемантична ха-
рактеристика на терминологизираната лексика. Синонимията
има разнообразни реализации. По отношение на П те биха мог-
ли да се сведат до следните две макропозиции: 1. Синонимия
между славянски съответствия за една и съща гръцка дума в П
и други части на Кръмчаята; 2. Синонимия между славянски
съответствия за една и съща гръцка дума в различни части на
П. Първият тип вариантност изисква самостоятелно проучване,
но дава обещаващи податки за формулирането на преводаче-
57
ски зависимости. От множеството примери ще спомена само

скомрахъ, шпθльманъ в други части на ИК – глоумьць в П ‘ак-
тьор, мим’, гр. μῖμος. Неколкократната употреба на първите две
лексеми в различен контекст и с повече от едно гръцко съответ-
ствие (РайНхаРт 1983: 45–46) повдига въпроса колко и кои са
били преводачите на цялата ИК. При това лексемите скомрахъ и
шпθльманъ се подлагат на експликация в извънтекстови глоси
в полето на ИК, а от шпθльманъ е образуван и глагол, сравни
шпθлʼманθть рекше глоумы дѣють в 51. правило на Трулския
вселенски събор (Jagić 1874: 81–82) .
Втората група примери разкрива вътрешнотекстовата си-
нонимия в самия превод на П. Синонимите са много и раз-
нообразни. Високата концентрация на правни диспозиции
за родството води до появата на оказионални преводачески
решения, застъпени само с единични употреби. Хапакс за
целия П е яркият преславизъм собьство ‘тип, образ, контек-
стово вид на родството’, гр. συγγένεια: Сродьство ме сть
родно. раꙁдѣлꙗть же се на вьсходеще̈  на нꙁьсходеще. 
на сѹще ѿ страны. нь сꙗ тр собьства… (23: 1), гр. ἀλλ᾿ αὗται
αἱ τρεῖς συγγένειαι (ΖePoS 1962: 171). В титул 7., емблемати-
чен за урежданата материя, вариантност се появява в двойката
бокъ–страна (ἐκ πλαγίου ‘буквално отстрани, т.е. назоваване на
странична линия на кръвното родство, обемаща братя, сестри
и техните наследници’; áîêú ‘страна, хълбок’ в български ди-
алекти – РPОДД 1974: 39, в сръбски говори дори ‘майчина
утроба’), но συγγένεια се превежда само с най-популярния ва-
риант съродьство: Сродьство есть ме родно. раꙁдѣлꙗть же се на
тро. на вьсходещ̈.  на сходещ.  на сѹщ ѿ бока. рекше ѿ
страны. Възможно е собьство да е проява на семантична хипер-
коректност, т.е. назовава се не самото понятие за родството, а
представата за видовите му проявления, но при всички случаи
лексемата е несистемен, оказионален преводачески вариант.
Безспорно редица синоними се дължат на стремежа към по-
детайлно уточнение на правното значение.
58
Синонимия се открива на различни равнища от езиковата

система на превода. Примери:
– На равнището на словообразувателния модел при не-
изменяемите части на речта, например в наречията соугоубь,
соугоубθцею, τὸ διπλοῦν, τὸ διπλάσιον (18:2; 39:25), ѥдθногоубь,
ѥдθногоубθцею, τὸ ἁπλοῦν (18:2; 30:1, в последния контекст ἢ
ἁπλῆ ἐστιν е преведено с просто ѥстъ) и др.;
– На равнището на морфемния състав на думата, напри-
мер прѣдъбрачьнꙑθ, прѣждебрачьнꙑθ даръ ‘предбрачен дар’,
πρὸ γάμου δῶρον (5:5, 6:1, 6:3 и др.). Това е едно от основните
терминологични съчетания с опорна дума даръ ‘дар, подарък’,
δῶρον, δωρεά, λεγάτον.
– На равнището на терминологичната единица. Примерите в
това поле са многобройни, но от многото възможности ще посо-
ча, че най-честият превод за гр. κλῆρος ‘наследство’ е наслѣдθѥ,
както агентивното съществително е наслѣдьнθкъ, κληρονόμος
(15:1, 12:3, 29:21 и др.). Срещат се обаче прθчѧстθѥ и произ-
водни от него. Например за дъщеря, която може да бъде обез-
наследена от баща си, в 4:24 е използван изразът бес прθчестθꙗ
срещу конструкция във вин. п. ταύτην ἀπόκληρον (zePoS 1962:
127). Специфично контекстово значение в наследственото
право придобива терминът ïðθчѧñòüνθêú, συνκληρονόμος ‘съ-
наследник; който наследява заедно с друг’ (zePoS 1962: 132;
FreSchField 1928: 67). Лексемната двойка наслѣдθѥ (от Кири-
ло-Методиевите преводи) – прθчѧстθѥ (от преславските пре-
води) се използва в историческата лексикология с диагностич-
на цел като белег на различни преводачески кръгове (славова
1989: 78–79). В славянския превод на П обаче изводите за упо-
требата им задължително трябва да отчетат диференцирането
заради точност в правното понятие и целенасочения стремеж
активната книжовна лексика да изпълни нови терминологич-
ни функции. Само в 32:4, един от параграфите за фалкидията,
три пъти κλῆρος се предава с ждрѣбθθ и веднъж тавтологично
с израза дарꙿм пр̈т жрⷣѣб наслѣдꙗ̈ без гр. съответствие.
59
Известно е, че самата гръцка лексема предполага и двете зна-

чения: κλῆρος ‘наследство, дял, жребий, владение и др.’, но в
конкретния случай вероятно е имало допълнителни основания
за подобно вариране. Трябва да ги потърсим не само в слож-
ността на казуса и разбирането за наследствения дял като за
своего рода жребий, единична част от нещо, не само в естестве-
ната и установена в книжовния език вариантност в преводните
синоними, но и във възможността казусът да е преведен с на-
месата на друг преводач. Забележително и трите изписвания са
с дентална епентеза в група ждр-, проява на свръхстарателност,
докато в редица ръкописи от XII–XIII в. групите от три съглас-
ни се подлагат на дисимилация и опростяване.
Множество семантични групи предполагат разсъждения
около проявите на синонимия и разнообразните причини за
нея. Ще се спра само на една от тях. Поради натрупването на
законодателни решения за годежа, брака и зестрата в първите
13 глави на П, с които се занимават гражданското, наследстве-
ното и семейното право, в тази терминологична сфера е проя-
вен ясен отбор на изразни средства. Най-честите глаголи и съ-
четания, означаващи встъпване в брак, са жент сѧ, посагат,
посагнѫтθ, поθтθ за, θтθ за мѫжь, поѩòθ ѭ женѣ. Примери:
женθтθ се – γαμεῖν (4:8); закон῾но женθтθ се θ посагатθ – γαμεῖν
νομίμως (без съответствие на втория глагол в 4:9), но женθтθ
се θ посагатθ – γαμεῖν ἢ γαμεῖσθαι (симетрично на оригинала в
4:10), или пък същите изрази са плеонастично натрупани без
гръцко съответствие, на хотещхь жент се л посагат (4:3).
От това следва, че посагат, посагнѫтθ се специализират в пре-
вода основно на γαμεῖσθαι, сравни още да посагнеть–γαμείσθω
(4:19); жена нѣкаꙗ хотещ посагнѹт – γυνὴ μέλλουσα γαμεῖσθαι
(3:3). От примера а не ѹ̈же посаг꙽ш ꙁа нь женѣ – οὐκέτι δὲ καὶ τῇ
γαμετῇ (3:5) става ясно, че обозначението на субекта с минало
свършено деятелно причастие изравнява по значение лексеми-
те жена (ãõíÞ) – сѫпрѫга (ãáìåôÞ), тъй като в самата разпо-
редба се уточнява, че брачни дарове се даряват на годеница, а
60
не на вече омъжена жена, и се въвеждат строги норми къде и

кога става даряването, за да е валидно пред закона. Високата
честота на употреба на посагат, посагнѫтθ проличава още от
рядкото преводно отклонение, при което техен еквивалент в 1:9
е συνάπτω ‘съединявам се, събирам се, свързвам се, озовавам се
в оковите на нещо, оковавам се в брачни вериги’: можеть двца
ꙁа ного посагнѹт – δύναται ἡ κόρη ἑτέρῳ συνάπτεσθαι (ΖePoS
1962:120).
Следващо специфично съчетание за установяване на брачна
връзка, твърде много напомнящо разговорна формула, е θтθ,
поθтθ за мѫжь: хотещθ за нь поθтθ – μελλούσῃ αὐτῷ γαμεῖσθαι
(в 3:1, ΖePoS 1962: 123); шьд꙽ш ꙁа мѹжь – γαμηθεῖσα (3:4); θтθ
за моужь – γαμεῖν (4:11), но същият израз в 4:15 стои срещу
συνάπτω; още за нь поθтθ – γαμηθεῖσα (3:1); да деть ꙁа нь (без
гр. в 4:19). Формулата се употребява само за лице от женски
пол и е еквивалентна на ‘омъжвам се’ (сравни в съвременния
руски омъжих се – я вышла замуж; в български диалекти пи-
тът момичету дали е съгласно да иде за момчиту; идъм по
дъок’е; още лексеми като мъжатица, мъжатница, мъжовни-
ца, мъжена, мъжа се, мъжене и др. – ДА). Съответно на посо-
чените примери встъпването в повторен брак е представено със
същата колокация, утвърдена в превод дори на самостоятелен
сложен гръцки глагол: θтθ за дроугꙑθ мѫжь, хотѧщ ꙁа дрѹгꙑ
мѫжь посагнѫтθ – δευτερογαμεῖν (4:18, 4:19), сравни не хотещθ
θтθ за вторыθ моужь – μὴ δευτερογαμούσα (6:1). Допълнителни
съчетания са още θзъдатθ сѧ, отъдатθ сѧ за мѫжь, при които
има вариране в гръцките съответствия, но едно от тях отно-
во е производен глагол от γαμέω: можеть θЁздатθ се – δύναται
ἐπιῤῥίτειν; ѿдаватθ ѥ за моужь – ταύτας ἐκγαμίζειν (4:24).
Реверсивното съчетание само за лице от мъжки пол поѩòθ ѭ
женѣ възниква също в превод на основния гръцки глагол γαμεῖν:
не можеть по¬òθ ¬¬ женѣ – οὕτως δύναται ταῦτην γαμεῖν (4:16).
В него падежната позиция на съществителното съответства на
глаголната рекция на дателен падеж в обектна функция със се-
61
мантика на подчинение, покорство, волева изява или емоцио-

нално състояние при глаголи като похотѣтθ, насθлθтθ, сѫдθтθ,
послѣдьствоваватθ и др. В ИК има други текстови единици, в
които съществителното жена в дат.п. за цел и предназначение
след глаголите датθ, въдатθ, вѣнθтθ ‘давам зестра при сключ-
ване на брак’ съответства на винителен в гръцкия текст: вѣномь
да вѣнθть ю себѣ женѣ, φερνῇ φερνιεῖ αὐτὴν ἑαυτῷ γυναῖκα (ци-
БРаНска-костова 2016: 94, по Изх. 22:16). Заслужава да се от-
бележи, че в наказуемите казуси за връзка с наложница или
пленница, които нарушават чистотата на християнски брак, се
използват глаголи със снижена в статусно отношение семанти-
ка спрямо глаголите за сключване на официален брак, за да се
подчертае незаконността на такъв съюз: хотещемоу прθѡбьщθтθ
се ѥθ – τὸν βουλόμενον αὐτῇ κοινωνεῖν (4:26 за наложница) или
θ сьмѣшь се с нею ꙗко сь женою – καὶ ταῦτῃ μιγεὶς ὡς γυναικί (5:4
за пленница). Текстът на П се отличава със сентенциозни изра-
зи за тайнството на брачния съю: Бракь не тѣмь сьставлꙗть се.
же спат мѹжев сь женою. нь бранымь свѣщанмь хь (4:17).
Дателната синтагма с инфинитив въвежда ярък случай на раз-
говорна лексика срещу неутрален гр. глагол συνίστημι, в който
проличава оценъчно отношение. Общоизвестен факт е, че ви-
зантийският П отива далеч напред в регламентацията на брака в
сравнение с Еклогата в много отношения, особено със забрана-
та на четвъртия брак (oikonoMideS 1976). Тази правна материя е
сред най-адекватно преведените именно поради значението на
християнския брак за славянските общества, а то не се е раз-
личавало съществено от правните диспозиции във Византия.
Вариантността в славянския превод може да се обясни с някол-
ко фактора. На първо място, П отразява по-сложни обществени
отношения и съответно по-богат правен език. Той надгражда
върху развитата славянска терминология, доколкото брачната
материя заема подобаващо място както в предходни паметници
на светското право като Еклогата, така и в предходни номока-
нони. На второ място, концентрацията на варианти в съседни
62
казуси или дори в един и същ казус в П показва, че тематиката

на брачното право е била поверена в ръцете на вещ преводач
(или преводачи), запознат с нормите на славянската реч и адап-
тирал правната материя към нея. В примерите проличава воде-
щото начало за разбираемост и терминологизация въз основа
на домашния словен инвентар. Използваните изрази са универ-
сални, общоупотребими и са могли да се прилагат в различни
части на славянския православен свят, където е действал П.
За сложните думи
Паралелно на изводите за присъствието на лексика с чужд
произход сложните думи не са преобладаващи. Композити-
те трудно се поддават на точна класификация по семантика и
структурен модел, така както трудно се очертава преобладаващ
композитен тип. Общият брой и характеристиката на най-чести-
те композити подкрепят предположението, че съществена част
от тях са общоупотребими лексеми, наложени в други типове
книжнина, а иновациите са предназначени да обслужат терми-
нологичните функции на текста. Голяма част от композитите
попадат в други класификационни групи, които вече разгледах.
Затова ще приведа само някои примери за словотворчеството и
преводаческата техника. Разпределени в основни семантични
полета, това са:
а) Термини за лица с определен статус в юриспруденцията
и едноструктурните абстрактни съществителни със същия се-
мантичен признак: заθмодавьць, δανειστής; законоположьнθкъ,
νομοθέτης; законоположенθѥ, νομοθεσία; самовластьнъ,
αὐτεξούσιος; несамовластьнъ, ὑπεξούσιος (26:4), самовластθѥ,
αὐτεξουσιότης (7:2). Последните три термина имат много висо-
ка честота на употреба, тъй като в П редица казуси въвеждат
понятието на римското право sui iuris за означение на самосто-
ятелно, пълноправно лице, съответно качество на лицето, неза-
висещо от друго. Тези лица притежават пълна правоспособност
и дееспособност и могат сами да вземат решения, управляват
63
наследство и т.н. Както видяхме, в някои случаи преводачите

не използват композит, а съчетание със същата терминологична
функция. Самосъставлѥнθѥ се въвежда паралелно на гр. израз
αὐτὸ σύστασις и като опозиция на съставлѥнθѥ, σύστασις, в кон-
текстово значение ‘договор за покупко-продажба’ (14:1, zePoS
1962: 152), за да се подчертае, че предплатата (капаро, задатък,
гаранция, кауция) сама по себе си не e равносилна на догово-
ра. С причастието прилагателно новорожденъ преводачът пре-
дава гр. ἐπιγενόμενος, за да назове всеки плод, появил се след
сключване на договора за брак, който влиза в обема на зестрата
(8:2). Друг важен термин за П е названието за осиновяването
сꙑноположенθѥ, υἱοθεσία, в 25:1, където възникват и паралелни-
те названия за осиновен и осиновител творенꙑθ сꙑнъ, творенꙑθ
отьць, θετὸς υἱός, θετὸς ðáôÞñ.
Особено място заемат названията на определени инкрими-
нирани групи лица и специално названията на еретиците, част
от които са калки от съответните гръцки названия. Сред лица-
та, извършващи незаконни деяния, са крьвомѣсьць, прѣлюбодѣθ,
прѣлюбодѣθца, чàðîäýθ. Формират се устойчиви групи от едно-
типно изградени не само агентивни съществителни, а названия
за самото престъпление. Например ясно се откроява понятието
за прелюбодейство, изразено чрез три синонима с разлики в
суфиксацията прѣлюбодѣꙗнθѥ, прѣлюбодѣθство, прѣлюбыство
(sic!, 11:6, вероятна грешка от прѣлюбьство) за μοιχεία; подоб-
но в чародѣθ и чародѣꙗнθѥ, φαρμακεία. Сред еретиците има
както общи, така и специализирани названия на определени
ереси. Общо название за отклонение от православната вяра е
θνîâýðüνθêú, ἑτερóδοξος (2:3). Композитни названия за ерети-
ци се извличат от титули 33. и 39.: θконоборьцü, εἰκονομάχος;
ѥдθновольнθкъ, μονοθελήτης.
б) Субстантиви за нравствени понятия: благодѣꙗнθѥ сре-
щу χάρις в 12:1 и др., с което се оправдава един познат пре-
водачески подход още от първите старобългарски паметници
за това гръцко съществително; благоразоумθѥ, εὐγνωμοσύνη;
64
благородθѥ, εὐγένεια; злодѣꙗнθѥ, κακουργία; неблагодарθ,

неблагодарѥнθѥ, ἀχαριστία; стоудодѣꙗнθѥ за ἀσέλγεια в 1:16
‘разпуснатост, безчинство’; цѣломѫдрθѥ, σωφροσύνη. Важен
термин за П е любочьстθѥ, φιλοτιμία, с който се назовава фи-
нансовата щедрост и благодеяние към дадено лице, обикновено
отнесено към статуса на слабия пол при брак, повторен брак
или други обстоятелства в живота (6:4, 6:5). Подобна щедрост
може да прояви както законният съпруг, така и трето лице, зато-
ва терминът обозначава най-общо материалната поддръжка за
жената (у FreShField 1928: 67–69 benevolence, generosity).
в) Прилагателни за качествени характеристики на лица, ин-
ституции, правни действия: благородьнъ, εὐγενής; благочьстθвъ,
εὐσεβής, εὐσεβέστατος се отнася само до преблагочестивия Юс-
тиниан в 4:25, а благочьстьнъ, εὐσεβής за благопристойно де-
яние в 33:12; достовѣрьнъ, ἀξιόπιστος, е постоянен епитет към
свидетел и обозначава най-общо неговата благонадеждност;
неблагодарьнъ, ἀχάριστος; правовѣрьнъ, ὀρθόδοξος и др.
г) Може да се обособи още една условна група композити,
които назовават битови понятия и реалии от ежедневния живот
на средновековното общество. В 38. титул за ремонта на стари
жилища и строителството на нови особено място е отделено
на присъствието на водата в градската среда и околностите на
града. Няколко казуса се занимават с обществения водопровод,
или общия воден канал, означен с лексемите водоважда, точна
калка от ὑδραγώγιον (38:51, 38:58), и общаꙗ водотечь, âîäîòýчü,
ἐπίκοινον ῥεῖθρον (38:35). На лексемите водоважда ‘водопровод,
изведена чешма’ и водоточа ‘поток’ обърна специално внима-
ние Б. Велчева по данни на Станиславовия чети-миней, ръ-
копис № 1039 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“ в София (велчева 2005: 267). Авторката ги свърза
със старобългарския лексикален фонд. Заслужава да се отбе-
лежи седемкратната употреба на лексемата водоважда в П със
следните окончания: водоваждѹ във вин.п. ед.ч. (38:51), водо-
важде в род.п. ед.ч. два пъти, наред с водоваждею, водоваждθ
65
(38:58), на ѡбновлен водоважд – на поновлею (!) водоважде, в

самостоятелна дативна конструкция раꙁрⷣѹшвш се по прілѹаю
водоважⷣ. Възможно е да става въпрос или за смесване на ду-
блетни форми по -i- и по -ja-основи, или за конкуренция меж-
ду дателен и родителен за притежание. При лексемата водотечь
също има колебания, но преобладават окончанията на име по
-i-основи, включително в им.п. ед.ч.: вь водотечь, водотечь, но ѡ
водотече. Забележителен е текстът в 38:53, където така нарече-
ната работа водьнаꙗ налага справедливи норми за ползване на
вода по време на жътва. Лексикалният състав около семантич-
ното поле „водни съоръжения“ изцяло се пази в HM. SMS 466
в редица контекстови примери: θже о водоточїθ, тоθ водотечθ,
дондеже цѣла стоθтъ водотечъ 38:45; на поновленїе водоважде
38:51 срещу на ѡбновленθѥ водоваждθ в ИК; аще водꙋ ведꙋщꙋ
мθ водоважⷣею в 38:56. Субстантивът âîäà се съчетава с глаголни
корени в композитни образувания още в класическите старо-
български паметници, а активността на същия словообразува-
телен модел се запазва в съвременния книжовен език и диа-
лектите. За пример могат да се посочат: водоносъ ‘съд за вода,
ведро’, водотѣчь ‘поток, порой’ само в Супрасълския сборник;
в диалектите водотèк ‘вододел, вадичка’ в Пиянец, водобрàн
‘външна част на дървен прозорец’ в Царибродско, водоисток
‘воден източник, извор’, водолей ‘чешма, чучур’ в Ксантийско
и др. (ДА). Общото право за ползване на водата в П се основава
на строги норми за солидарност и достъп на всеки собственик,
включително при ремонтни работи и изграждане на насипи или
укрепване на водния канал със строителни материали (повече у
циБРаНска-костова 2018б).
Не по-малко значими са други обекти от градската инфра-
структура, които се свързват с особената законодателна ини-
циатива на императора и нормите на емфитевза. Титул 15:1
изрично споменава местата под закрила на светата и велика
църква на царстващия град – сиропиталища, странноприемни-
ци, болници и жилища за бедни. В този контекст преводачът е
66
проявил различно отношение към изходните гръцки думи. Той

превежда ὀρφανοτροφεῖον със сꙑрθθхъ кръмθтельнθца, ξενών
със страньнопрθѥмьнθца и νοσοκομεῖον с врачьбьнθца. От тях
само една славянска дума е композит, и то срещу некомпозит
в гръцки, следователно преводачът проявява личен избор и не
спазва симетрията, а вероятната причина е, че се е опирал на
съществуващи названия. Може да се приведат някои предходни
примери. Особено характерни за Методиевия превод на първия
славянски номоканон остават следните две лексеми, които ис-
торическата лексикогрaфия познава единствено по този текст:
в 10. правило на Халкидонския събор се говори за мардоурθθ,
μαρτυρίων ‘храм, посветен на мъченик’ и птθхθθ, πτωχείων
‘приют за бедни’ (циБРаНска-костова 2000: 118–120).
В 22:8 са употребени две взаимносвързани лексеми
пѫтьшьствθѥ и пѫтьшьствованθѥ за ὁδιπορία, като втората
е пояснителна глоса: θже ѿ далеаго ѡшьствꙗ.  ꙁмнꙗго 
лѣтнꙗго пѹтьшьствіꙗ̈. се же сть ѿ пѹтьшьствованꙗ̈. рекше ѿ
воньскаго пѹте. От това следва, че преводачът се е опитал
да обясни съдържанието на така наречения войнски пекулий,
като описателно е обяснил понятието ταξείδιον ‘цел’ и израза
τουτέστι τὰ ἀπὸ ταξειδίων ἐπιγνόμενα πεκούλια ‘при изпълнение
на служебни цели’. Преводът на целия казус е практически не-
разбираем, ако не се сравни с гръцкия. Но все пак общият сми-
съл е доловен именно чрез отсъстващата в гръцки пояснителна
глоса. Всъщност правилото регламентира правото на собстве-
ност върху придобитото по време на военни експедиции.
За някои правни формули и колокации в правния дискурс

Терминотворчеството е една от функционалните сфери на
книжовноезиковата система. Именно в юридическите текстове
се проявява неговата особено силна динамика. Наред с отдел-
ната лексема значещи елементи за понятийната референция,
терминологичната точност и не на последно място за стила са
отделните езикови формули. Те могат да са много разнообразни
67
в структурно отношение. За административноделовата сфера

по принцип са характерни: атрибутивни съчетания, при което
се образуват сложни единици от име и съгласувано с него опре-
деление със специализирани значения; конструкции за разре-
шение или забрана – бꙑтθ и именен компонент; третоличните
описателни императиви с частица äà; предикативни конструк-
ции, граматически изразени с абсолютна дативна синтагма или
дателен с инфинитив – свѣщават ѡцѹ поⷣбать ѡ̈ дьщер, още
(не) достоθтъ и др.
Към специфичните дискурсивни маркери на стила може да
отнесем дори някои служебни думи. Във връзка с това заслу-
жава да се отбележи, че цялата ИК, респективно П в нея, се
отличава с използването на предлога свѣнь в активен превод.
От П се извличат 16 примера. Предлогът съответства на след-
ните гръцки предлози, употребявани и в адвербиална функ-
ция: ἄνευ ‘без, отделно, далече’; ἐκ, ἔξωθεν ‘извън, извън от’;
ἐκτός ‘навън, отделно, отвън, освен’; δίχα ‘отделно, без, освен,
с изключение на’; χωρίς ‘отделно, настрана, освен, без да, с
изключение на’. В осем от случаите се оформя двойка свѣнь –
χωρίς, в три свѣнь – δίχα и всички останали имат единично зас-
видетелстване. Ако се сравни състоянието в Ефремовската
кръмчая по индексите на К. Максимович (МаксиМович 2010:
393, 452), същите гръцки предлози и наречия имат следни-
те съответствия: ἔξωθεν – вънѣ, θзвъноу, кромѣ; ἐκτός, δίχα,
χωρίς – кромѣ, развѣ, а единственото съвпадение е еднократ-
ното δίχα – свѣнѥ. Честотните съотношения разкриват пред-
почитанията на преводачите на Ефремовската кръмчая към
развѣ за същите употреби, в които в ИК е въведен предлогът
свѣнь. Ако пък се сравни преписът на П в руския сборник за
употреба на съдиите Мерило праведное от XIV в., в същите
16 случая е проведена категорична замяна на свѣнѥ с кромѣ
и само в един случай е запазен предлогът от подложката на
южнославянския превод, сравни свѣне θже ѿ тѣхъ родθтель
родθвшеѥ (МеРило пРаведНое 1961: 580, 30:5).
68
Семантичните отношения в примерите от П са равностой-

ни на съвременните предлози и сложни съюзи без, без да,
извън, освен, освен ако, освен когато. Въпреки че е запазена
синтетичната структура на езика и свѣнѥ се свързва с име или
именно съчетание в род.п., но никога с предикат, някои при-
мери практически се припокриват със съвременното значение
на днешния сложен съюз освен когато. Той е стилистически
маркер на юридически и административноделови документи,
сравни Разглеждането на делата във всички съдилища е пуб-
лично, освен когато законът предвижда друго (Софийски ра-
йонен съд – http://www.srs.justice.bg/308). Както се посочва в
граматическата литература, в подобни сложни съюзи на базата
на освен и относителни наречия – освен както, освен когато,
освен като, относителните наречия уточняват семантическия
подтип на обстоятелствените отношения за начин или време на
действието (иваНова, гРадиНаРова 2015: 351). Освен е непроиз-
воден предлог за други сложни предлози и поради тази причи-
на последвалото му развитие е в сложни съюзи, съставени от
предлог и прост съюз, чрез които се въвежда сказуемо в подчи-
нено изречение. Примери от П:
Ꙁамовавы намнка паст стадо. не вьꙁщеть ѿ него нщо.
аще покажеть се ꙗко свѣнь льст го раꙁбонц ѡтеше 17:2 // …
ὅτι χωρὶς ἀπάτης αὐτοῦ λησταὶ αὐτὴν ἀφείλοντο (zePoS 1962: 155);
освен ако не докаже, че не е проявил никаква зла умисъл…
Аще родтел на пагѹбѹ жвота сво дѣт прѣдадеть. свѣнь
которы любо вны праведны наносмы 33:17 //… δίχα μέντοιγε
αἰτίας εἰς καθοσίωσιν ἀναφερομένης (ΖePoS 1962: 195); освен ако
в своето завещание не изтъкнат някоя от следните причини
за лишаване от наследство на своите родители…
...аще же свѣнь кого любо ѡрѹжꙗ̈ вьсхыщен створше.
створшемѹѹ бо вьсхыщен да ѹ̈сѣета се рѹцѣ 39:40 // εἰ δὲ
χωρὶς οἱονδήποτε ὅπλον (ΖePoS 1962: 220); освен когато е из-
ползвал някакво оръжие при похищението…
В следващите редове ще представя други избрани формули,
69
вариращи от лексико-граматически конструкции до фраземи, с

които целя да представя езиковото богатство на текста.
а) Правните формули с начален първи елемент прѣжде по
принцип също са дискурсивен маркер на административноде-
ловия текст, в това число юридическия до съвременната епо-
ха. Те целят да акцентират върху споменато явление, без да го
повтарят. Докато в разгледаните лексеми прѣждебрачьнъ и не-
говия синоним прѣдъбрачьнъ става въпрос за самостоятелен
термин за правно понятие, по подобен структурен модел се
създават редица уточняващи лексеми: преждеповелѣнъ законъ,
κατὰ τοὺς ἔμπροστεν ὁρισμένος νόμους 11:6; прѣждереченъ (казнь
6:4, вθна 11:10 и др.), εἰρημένος, προειρημένος; прѣждебꙑвьшθθ,
προγενέστερος, послѣждебꙑвьшθθ, μεταγενέστερος (21:13). Пре-
водачът използва прѣжде активно като словообразувателен
формант до степен, че в 2:4 срещу термина συγγνώμη ‘позво-
ление, отстъпка, разрешение’ се появява лексемата прѣжданθѥ.
Става въпрос за позволението да се изчака навършването на
пълнолетие на девойка, за която е уговорен брак и са приети го-
дежни залози (zePoS 1962: 122). Възможно е преводачът тук да
изхожда от мотивиращата основа ‘изчакване’. В 28:2 се появява
преводът прѣзреченаꙗ срещу παρὰ τὰ εἰρημένα.
б) За П са характерни и двете конструкции годѣ бꙑтθ (годѣ
боудеть, бысть) в значение ‘угодно е, нрави се, позволено е’
и лѣть ѥстъ комоу ‘позволено е, възможно е’, използвани и
с противоположно отрицателно значение. В това отношение
паметникът наследява старобългарските норми, тъй като и
двата израза са познати както на най-ранните глаголически,
така и на кирилските ръкописи от X–XI в. (стБР 1999, 1: 354,
818), при това за същите гръцки съответствия ἀρέσκομαί τινι,
ἀρέσκω, ἔξεστιν, ἔξεστι, ἔδοχε, ἔδοξεν. Примери: не годѣ быⷭ
намь – οὐκ ἔδοξεν ἡμῖν (4:26); не лѣть ѥсть дѣтемь – μὴ ἐξεῖναι
τοῖς παισί (33:17); лѣть ѥсть комуждо – ἔξεστιν ἑκάστῳ (38:37)
и др. В по-ранни юридически текстове съотношението между
някои конструкции е показателно за преводаческия избор. На-
70
пример в Методиевия превод на Номоканона има само един

случай на употреба на конструкцията ꙗко не лѣть бѹдθ, а
преобладават изразите достоθтъ, не достоθтъ с дат.п. на името
и инфинитив. В Ефремовската кръмчая обаче в същия кон-
текст вече се предпочита конструкцията (не) лѣть ѥстъ (ци-
БРаНска-костова 2000: 109). Състоянието в П съответства на
по-развитата норма в областта на юридическите текстове и на
засилена синонимия, доколкото вече е натрупан и се усвоява
предходен опит.
в) Някои съчетания показват по-висока степен на устойчи-
вост и специфична семантична окраска за изразяване на правни
отношения, някои развиват метафорични и образни значения.
– Въложθтθ сѧ въ желѣꙁа ‘включвам се, поемам отговор-
ност за нещо; попадам в оковите на’: аще мѹжьн рад вны
вꙿложть се жена сама вь желѣꙁа вь сьѹ̈ꙁь ѹжⷣе кѹпле (9:19),
παρενέβαλεν ἑαυτὴν ἡ γυνὴ ἐν τῷ δεσμῷ (zePoS 1962: 143).
Става въпрос за участие на съпругата в изплащане на дъл-
га, придобит от мъжа ѝ преди брака. Изразът е метафоричен,
доколкото се употребява преносното значение ‘окови, ярем’,
тавтологично преведено с два еквивалента вь желѣꙁа вь сьѹ̈ꙁь.
На това място Е. Фрешфийлд използва неутрален израз, под-
ходящ за деловия език: „if a wife becomes a party to a contract
of debt“ (FreShField 1928: 79).
– Въ тъ часъ е фразеологизъм, съответстващ на наречията
моментално, веднага, незабавно, εὐθύς:  ѿтолѣ ѹже рекꙿше вь
ть ась (14:1); нь вꙿ ть ась мѣню ѿ лца. кь лцѹ прходещѹ.
срѣь ѿ творещаго дарь кь премлющѹмѹ дарь (12:2)
– Да дрьжθтъ сѧ на с вин. или род.-вин.п. при лица ‘прилага
се върху, валидно е за, има власт над’, κρατέω: се же да дрьжть
се  на снѣ  на внѹцѣ го.  на сроднцѣхь… (4:6 и др.).
– Наложт бъꙁдрѫ ‘слагам юзда, озаптявам, не позволявам
нещо да се случи’: …наложт бьꙁⷣрѹ хотещ. толко ѿрцать
етврьтаго брака сѹжтꙗ, ἐπιθεῖναι χαλινὸν βουλομένη (4:25).
– По прлѹаю ‘също така, еднакво, по същия начин’.
71
По прлѹаю бывающмь (4:25), ἴσως; По прілѹаю ѡ мѣн

ꙁавѣщають по ꙁаконѹ, ‘според обстоятелствата’, τυχόν (6:3) и др.
– Изрази на базата на местоимението прилагателно самъ.
Самъ довольнъ ѥсмъ ‘в състояние съм да направя нещо’. ...ꙗко
ѹже т сам доволꙿн сѹть свомѹ мѣню творт попеен,
ὡς αὐτοὶ μόνοι τὴν τῶν ἱδίων πραγμάτων ποιεῖσθαι φροντίδα (2:4,
zePoS 1962: 122). Така се подчертава желание или намерение
на лице да придобие самостоятелност, подлежащо на доказ-
ване с поредица от условия. Аналогичен израз е съчетанието
на самъ с възвратното местоимение сѧ или с показателното се.
Примери: сам на себе да жалеть ‘сами да се обвиняват, да носят
отговорността за нещо’, ἑαυτοὺς ἐγκαλείτωσαν (2:4); сам на се
дльжн сѹть жалт ‘сами да подадат жалба за това’, ἐαυτοὺς
ὀφείλουσιν ἐγκαλεῖν (2:5, ΖePoS 1962: 123).
– Накрая, етимологичната фигура, типична за юридическия
дискурс в Стария завет и в някои други юридически текстове,
в П не е застъпена често. Един от любопитните случаи е изра-
зът дльжьнь сьмь прѣ прѣтте (sic!) на семь сѹдщ, ὀφείλω σὲ
νικᾶν ἐν τῷ παρόντι δικαστηρίῳ (27:14). Написанието или е по-
грешно, или е преосмислено от преводача, но пьрꙗ и пьрѣтθтθ
назовават повдигането на обвинение, на жалба, разрешаване на
съдебен спор в същото съдилище, в което според казуса е взето
предишно решение относно спор върху собственост. Изразът
няма опора в гръцкия оригинал. Втори случай се регистрира в
39:46, т.е. в титула върху наказателното право: же сѹдномь
сѹдомь. л прошенмь сѹпьрнка. кльнетꙿ се вь цркв прⷭтаго
внглꙗ̈ пркаса се.  аще потомь кльнеть се  ѡ̈блень бѹдеть.
да ѹ̈рѣжѹть мѹ ꙁыкь. то же  ѡ свѣдѣтелехь творть се. На
израза сѹдномь сѹдомь съответства ἐκ δικαστικῆς ψῆφου
(zePoS 1962: 222), т.е. при съдебен спор, при съдебно решение,
и отново не е мотивиран от гръцкия източник. Казусът наказ-
ва лъжливите показания, закрепени с клетва пред Евангелието,
с така нареченото хармонизирано наказание на принципа на
талиона – отрязване на езика. Последният пример за етимоло-
72
гизуване на съчетание също няма опора в гръцкия източник.

Става въпрос за названието на субект чрез аналитически де-
скриптивен израз, в който има етимологична фигура завѣщаѥ
завѣтъ срещу ὁ διαθέμενος в 21:1. От редките примери проли-
чава, че преводачът владее етимологичната фигура и я използва
с определен стилистичен ефект.
За правните субекти
Правните субекти са лицата, които се дефинират като не-
обходим елемент на правното явление. Те притежават харак-
теристиките правоспособност и дееспособност; носители са
на права и задължения и влизат в определени отношения по-
между си, пораждащи правни последствия (ташев 2010: 345).
В лингвистичен аспект правните субекти могат да се опишат
като категория имена на лица. Благоприятно обстоятелство са
активните занимания в последните години именно в това поле
на историческата лексикология и издаването на монографични
трудове, посветени на проблема от словообразувателна и се-
мантична гледна точка (ефиМова 2011; МостРова 2015; илиева
2016; холиолчев, МладеНов, Радева 2013). Изработени и про-
верени в практиката са класификационните принципи в кате-
горията. Последователното прилагане на тематичен и лекси-
ко-семантичен критерий за обобщение на основни номинанти
от П, които разширяват речниковия състав на книжовния ста-
робългарски език, очертава присъствието на значимо словно
богатство. Изследването на П е важно с оглед на създаването
и усвояването на престижна традиция, на нормативна лексика
от високия книжовен регистър, при което едно в началото диа-
лектно явление може да се превърне в наддиалектен феномен,
конституиращ авторитетна книжовна норма и създаващ славян-
ска терминология. Очаквано е този процес да се прояви в пре-
водните паметници на византийската светска юрисдикция, за-
щото исторически тяхната рецепция и на Балканите, и в Русия
е свързана с владетелската институция и е продукт на връзките
73
между власт, право и култура. Редно е да се запитаме какъв е

бил профилът на славянския íïìéêόò; какви специфични по-
знания върху римо-византийското право е трябвало да прите-
жава той наред с безспорно високата грамотност и отличното
владеене на славянските езикови норми; къде и как е придоби-
вал правната си култура, в какво е разчитал на юридическия
патримониум на славянството от предходни епохи и т.н. В след-
ващите редове ще се спра на някои водещи класификационни
групи правни субекти, на които посветих вече отделна публи-
кация (циБРаНска-костова 2018в)
1. Общи названия
Съществена част от правната терминология е създадена на
базата на функционалната адаптация на думи от неутралната
лексика към специализираната сфера. Това позволява да се съз-
даде стабилност на текста и устойчивост на лексикалния фонд
в по-късните славянски преписи на П. Очертават се няколко по-
знати тенденции, обособени на словообразувателен и структур-
но-семантичен принцип. Първата номинационна тенденция е
назоваването чрез отделни субстантиви – основен начин за съз-
даване на правно понятие за субект. Втората тенденция е суб-
стантивацията чрез прилагателни или причастия, последните
най-често еднокоренни с мотивиращ глагол, които могат да имат
или не съществителни синоними. Например лексемното гнездо
около глагола съвѣщаватθ, съвѣщатθ (сѧ), συναινέω, συμφωνέω
‘договарям, уговарям, уреждам’ поражда единствено причасти-
ето съвѣщаваѩ (сѧ) за договарящото, преговарящото лице, но не
и съществително, докато в други случаи се натрупват синони-
ми, като заθмодавьць, заθмовавꙑθ за δανειστής ‘кредитор’ и др.
Трета тенденция е възникването на описателни номинативни
единици (така наречените аналитически дескрипции – ефиМо-
ва 2011: 12). Те обхващат различни по брой на компонентите
съчетания с ключова дума – носител на основния семантичен
признак. Съчетания се създават най-често чрез прилагане или
74
добавяне на адективен елемент, който придава допълнителен

признак на съществителното и назовава самостоятелен правен
субект. В правната материя се открояват няколко общи семан-
тични опозиции между субектите в социални кръгове или мре-
жи, носители на обществени взаимоотношения.
а) Опозиция женски–мъжки пол. П се фокусира особено
върху терминологичния кръг лексика, обвързана с гражданско-
то, наследственото и семейното право, съответно притежава
развит речников инвентар за годежа, брака и зестрата. Очер-
тават се следните най-чести номинанти за лица, встъпващи в
социални роли при годеж и брак, при които се назовават пред-
ставители на двата пола: дѣвθица, κόρη (4:2); дѣвθца сθрота,
ὀρφανός (4:11); жена, γυνή, повсеместно и в значение на съпру-
га, γαμετή; мѫжь, ἀνήρ, повсеместно и в значение на съпруг,
γαμήτης; обрѫчьнθкъ, μνηστήρ ‘годеник, жених, кандидат за же-
нитба’ (1:10, 1:11 и др.), вариант обрѫчθвꙑθ, ὁ μνηστευσάμενος
(1:9); обрѫчьнθца, μνηστή ‘годеница, невеста’ (2:1); сѫжθтьнθкъ,
ὁ σύνοικος ‘брачен съжител’ (11:2); юноша, ἄῤῥην (4:2). Приме-
рите илюстрират и трите посочени тенденции. Как в ролята на
термин влиза лексема с неутрално значение от общата речнико-
ва система, разкрива употребата на жена, мѫжь вместо сѫпрѫгъ,
сѫпрѫга. Активизирането на сегашни деятелни причастия за на-
зоваване на правен субект също е позната практика и съвпада
със същия процес в старобългарската богослужебна книжнина.
Той трябва да се отдаде на влиянието на гръцкия източник. Чрез
прилагане се образува самостоятелният правен субект дѣвθца
сθрота. Към думата жена, която се използва с най-висока честота
като обобщаващо понятие за правен субект от ж.р., може да се
прибавят квалификатори: законньнаꙗ, оглаголана (от оглаголатθ,
κατηγορέω ‘обвинявам’), самовластьна жена; съчетанието поуще-
на θнѣмь моужемь (28:1) и др. Универсалността на тези лексеми
проличава от редкия случай в 21:3, в който гръцкото понятие
за женски пол изобщо ἡ θήλεια отново се предава с жена. Отде-
лен социален статус изразяват единиците въдовθца, χήρα (2: 19;
75
28: 1); наложьнθца, παλλακή (4:26); плѣньнθца, αἰχμαλοτίς (5:4),

свързани с позицията на жената в обществото.
б) Основни общи термини за правен субект са лθце ‘лице,
личност, особа’, τό πρόσωπον, и чловѣкъ, ἄνθρωπος. Лθце е ком-
плексен термин, обхващащ социалната идентичност и целостта
на личността, а не просто физическото ѝ съществуване, и в този
смисъл е еквивалент на термина от римското право persona,
различен от corpus. Допълнителни правни характеристики
лексемата придобива в атрибутивни съчетания. Оyмрьшеѥ лθце
е починалият завещател в наследственото право, който е изра-
зил волята си (2:1 и др.). Срѣднеѥ лθце, μέσον πρόσωπον (26:1),
се споменава в рамките на римската институция patria potestas,
власть отчθꙗ, отъчθѩ ‘власт на бащата’ (4:23), и във връзка с
условията за придобиване на самостоятелност на внуците при
смърт на дядото, техен опекун. Статусът sui juris, т.е. пълна
правоспособност и дееспособност (дюНаН, пишоНа 2007: 227)
те не придобиват веднага, а върху тях известно време власт уп-
ражнява техният баща, средното лице в родствените взаимоот-
ношения (FreShField 1928: 9–11; доджев 1993: 60–65). Рабскоѥ
лθце, οἰκετικόν πρόσωπον (34:15), е обобщаващо название на
несвободен, роб. По старите закони той преминава в собстве-
ност на държавната хазна и е обречен на вечно робство, ако соб-
ственикът му умре без завещание и наследници. Македонската
династия се отнася критично към робството и дарява свобода на
такива лица. В редица случаи лθце и чловѣкъ се конкурират като
синонимни опорни думи в съчетанията, сравни вьнѣшнθθ бо
чловѣкь. рекше внѣ градь жθвыθ (9:9); семоу θстовомоу схранꙗѥмоу
аще θ θно внѣшнѥѥ лθце рекше νå ѿ родоу ѥго (33:10, 33:13). И в
двата случая лексемите съответстват на грц. ἐξωτικός ἄνθρωπος,
ἐξωτικόν πρόσωπον, с което се въвежда специализираният тер-
мин за чуждо (трето) в правен смисъл лице, непринадлежащо
на определена родова или гражданска общност и съответно ня-
мащо права при разпределение на наследствен дял от имуще-
ство и на участие в самото разпределяне. Общият характер на
76
лексемите проличава от въвеждането им в глоси, част от които

нямат гръцко съответствие и специфицират конкретните прав-
ни субекти според вижданията за разбираем превод. Преводът
на П се отличава с високо ниво на владеене на юридическия
език на оригинала и този тип глосирания отразяват вниманието
на преводача или преводачите към точността и детайла: нь вʼть
чась θмѣнθю ѿ лθца кь лθцоу прθходθтθ. сθрѣчь ѿ творещаго дарь
кь прθемлющоумоу дарь – ἤγουν ἀπὸ τοῠ τὴν δωρεὰν ποιοῦντος
εἰς τὸν τὴν δωρεὰν δεχόμενας (12:2); бытθ повелѣваѥмь прθ тьмь
самомь лθцθ рекʼше прθ члвⷪцѣ θже хощеть прѣѥтθ θ прθ θною двою
ѿ того наслѣднθкоуоу (sic! – 15:1; глосата е без гръцко съответ-
ствие). При лексемата чловѣкъ най-честите съчетания с нейно
участие въвеждат социално диференциране между субектите,
сравни мθрьскꙑθ чловѣкъ, λαϊκός, ‘мирянин, който не принадле-
жи на църковния клир’ (28:3); простꙑθ чловѣкъ (11:17) с вариант
людьскꙑθ чловѣкъ (35:10) за ἰδιότης ‘обикновен човек, без осо-
бена длъжностна характеристика или социален статус’, обик-
новено винаги в опозиция с лица със собствена професия или
от отделно съсловие.
в) Опозицията родители–деца е основно социално отноше-
ние в гражданското, брачното и имущественото право. Докато
родθтель за ãïíåýò не познава вариации, П си служи най-често с
дѣтθ, παῖδες, и дѣтθщь, παῖς, както в ед.ч., така и с обобщаващо
събирателно значение, сравни власть ѥмоу ѥсть котораго хощеть
дѣтθща θЁлθ дѣтθ θлθ сроднθкы небрѣгшеѥ ѡ нѥмь бл҃годарьны
θлθ небл҃годарны вь своѥмь напθсатθ завѣтѣ (33:10). Лексемната
двойка отрокъ–отроковθца е с рядка употреба за назоваване на
дете от мъжки или женски пол, единично вариант в ср.р. отрочѧ
(7:26): в 1:8 срещу отрокъ няма гръцко съответствие; в 21:3
така се превежда гр. ἄῤῥην, а отроковθца стои срещу гр. κόρη,
следователно славянските лексеми означават по-общо юноша
и девойка. Чѧдо, παῖς, е засвидетелствано като синоним само
в отделни случаи, сред които най-интересните са преводните
съчетания, в които лексемата е опорна дума за съчетание сре-
77
щу сложна лексема в гръцки. Така в 30:9–10 правните понятия

дете, деца на брата; братови деца се открояват като самосто-
ятелни единици чрез сложните думи οἱ τεκνάδελφοι – того брата
чеда и ἀδελφόπαιδες – братна дѣтθща. Атрибутивни съчетания
се изграждат най-често с ключова дума в мн.ч. дѣтθ и се оч-
ертават категориите бѣсноуѭщаꙗ (1:13, с ментално заболяване,
попадащи под опеката на родителите или на светските власти),
законьнаꙗ (5:4), еретθческаꙗ (1:14), правовѣрнаꙗ (33:15), прθснаꙗ
(4:25, 23:1, 33:15 – γνήσιος ‘пълноправен, същински, законен’)
и др., които са субекти на отделни разпоредби.
г) Опозицията свободен–роб. Първият ѝ член в цялостна-
та славянска правна традиция налага субстантивацията чрез
прилагателното свободьнъ за ἐλεύθερος. Въпреки отрицателно-
то отношение към робството и признаването му за езическа
практика П разписва много точни дефиниции за разликата в
социалния статус на лицата, особено в титул 34. Свободните
индивиди са основно две категории, изразени отново чрез ле-
ксикални субстантивации: Свободнθθ на двоѥ раздѣлꙗютʼ се.
на бл҃городныѥ θ на свобожденыѥ, т.е. благородьнъ – εὐγενής, от
благороден произход и от брака на двама свободни родители
или от брака на свободен по рождение и освободен, който из-
начално не подлежи на зависимост; свобожденъ – ἀπελεύθερος,
който придобива свободата си. Единично в 38:60 ясно се от-
кроява същата опозиция, изразена чрез терминологизираните
съчетания тѣло свободноѥ – тѣло рабθѥ / σῶμα ἐλεύθερον, σῶμα
δοῦλον. Вторият член на опозицията се изразява чрез лексеми-
те рабъ, οἰκητής, δοῦλος; раба, рабꙑнꙗ, δούλη (8:2, 10:3, 13:5–6,
34:8 и др.). Най-голямо внимание в групата заслужава лексе-
мата челѣдθнъ с концентрирана трикратна употреба в 34:11 за
ἀνδράποδον (LS 1996: 127; MikloSich 1977: 1112). Това е спе-
циализирано правно понятие, форма на манципиума, или пра-
вото на собственост (Бойчев 2004: 234), в дадения случай върху
зависимо лице, което може да бъде разменяно за друго. Точно
това предвижда казусът: размяна на една робиня срещу обез-
78
щетение от друг роб, предаден на нейния господар от новия ѝ

притежател. Родството на славянската лексема и в семантично,
и в словообразувателно отношение с челꙗдь ‘семейство, фа-
милия, потомство; хора от един клан, род’ и чѧдь ‘група хора’
(ефиМова 2011: 34) разкрива представата за зависимостта като
социална категория и за домакинството като органично един-
ство на човешки ресурс и материална собственост. Лексема-
та е известна на ранни руски правни текстове, като Руската
правда, устави и договори, поучения. Специфичното значение,
което се извлича в руски лексикографски трудове, е ‘роби, слу-
ги, прислужници’ (сРезНевский 1903, 3: 1496–1497; фасМеР
1987, 4: 330). В Синтагмата на Матей Властар латинският
термин familia също се превежда било с ëþäθ¬, било с чåëÿäü
(суБотиН-голуБовић 2013: 21). Към разглежданата група при-
числяваме още две съществителни: домачѧдьць ‘индивид,
който е на служба в дома; такива лица най-често не са роби’,
οἰκειακός (39:41); домовьнθкъ в 39:13 остава без точно гръцко
съответствие, тъй като срещу превода стоят два гръцки корес-
пондента ἔνοικος и ἔργαστηριακός. Имайки предвид тяхното
значение, може да предположим, че лексемата също означава
работник, служител в домакинството на господар, който обаче
е свободен в правен смисъл субект (различно от ратаθ, γεωργός,
в същия казус).
д) Общата социална йерархия господар–слуга (слоуга, ὑπουγός
39:45) въвежда нов момент с изразяването на първия член на
опозицията. В П господθнъ ‘господар, собственик’ превежда
основно δεσπότης (13:8, 17:18, 23:2 и др.), а като по-редки си-
ноними за същото съответствие се срещат още владꙑка домоу,
владѣльць (17:11). В преводаческо отношение представлява ин-
терес, че господθнъ, госпожда (в 6:2 за κυρία) са съответствия и
на латинските термини patronus, patrona през гръцките им адап-
тации πάτρων, πατρώνισσα в 23:2–3, за да се означи категорията
на домовладелеца по отношение на зависими от него лица, на
които той или тя се явява застъпник, защитник, настойник или
79
покровител и може да ги представлява в съда (Бойчев 2004: 279;

дюНаН, пишоНа 2007: 177). Целият 23. титул се занимава имен-
но с правата на освободените и техните наследници в подялбата
на наследствено имущество. В категорията на властимащите по
род, ранг или социално положение следва да се отнесе спомена-
тият вече рядък случай на запазване на чужда дума в П, а имен-
но при превода на латинския термин patricius, в гр. πατρίκιος:
Аще боудеть патрикθθ θЁ ѥще сы подь властθю ѡч҃ею. коупно ѥгда
прθθметь сьврьшенθѥ патрθчьства. подь властθю̈ ѡ҃ца своѥго бытθ
θзбавθть се (26:3). В дадения контекст лексемата се десеманти-
зира като висша титла и обозначава най-общо благороднически,
патрициански статус на сина, който по тази причина може неза-
бавно да се освободи от опеката на баща си.
е) Една съществена част от названията за лица се поемат от
субстантивно употребени прилагателни. Субстантивацията е
добре познат процес, а съществена част от субстантивно упо-
требените прилагателни принадлежат на основния фонд сла-
вянска лексика и по справедливото наблюдение на В. Ефимо-
ва отразяват народно или разговорно влияние (ефиМова 2011:
15–16). Всички правни субекти, които се обособяват на базата
на някакъв физически признак, се изразяват основно по този
начин. Такива са: безоумьнъ, ἄνοος, ἄφρων (13:1, 33:30 и др.);
бѣсьнъ и неθстовъ за μαινόμενος, μαινεῖος (13:11, 18:12, 33:10,
33:30 и др.); глоухъ, κωφός (33:10); нѣмъ, ἄλαλος (33:10); слѣпъ,
τυφλός (21:9); юнъ, νέος (31:1). Важни социални характеристики
също: безчѧдьнъ ‘бездетен’, ἄπαις (6:2, 6:4); сθръ, сθротьнъ ‘си-
рак’, ὀρφανικός (13:8, 36:1); страньнъ ‘чужденец’, ξένος (17:5);
оубогъ, πένης. Статусът на бедния човек се определя в 26:22:
човек, който не притежава 50 златника. Предвид множеството
диспозиции от семейното, брачното и наследственото право ос-
новно чрез субстантивация се изразяват категориите: самовлас-
тьнъ, αὐτεξούσιος ‘самостоятелен, пълноправен; който проявява
собствена воля; sui juris’ (1:3, 4:2, 4:12 и др.) и съврьшенъ ‘зрял,
пълнолетен’ (прич.-прил., което се употребява както самостоя-
80
телно, така и в колокациите съврьшенъ θмѫщь въздрасть, τελείαν

ἄγουσα τὴν ἡλικίαν (2:4, 47:12); съврьшенъ чловѣкъ, αὐτεξούσιος
(2:4); съответно несъврьшенъ, несъврьшенъ въздрастомь ἄνηβος
(13:2, 27:32), вариант безъ въздраста за същото в 18:12. В ня-
кои случаи се проявява асиметрия при антонимни номинанти.
Така срещу αὐτεξούσιος са налице самовластьнъ, съврьшенъ, но
гр. ὑπεξούσιος ‘непълнолетен’ се превежда само описателно
соущеѥ подь властθю (1:5); подь властθю ѡч҃ею̈ (4:24), подь властθю
родθтель (1:13) и др. Въпросът за пълнолетието е решен въз ос-
нова на предходните законови принципи и ромейски традиции.
Затова в славянския превод се подчертава, че законният брак
при гърците (ῥωμαῖοι) се сключва при навършване на 14 години
за момчето и 12 за момичето (4:2). Уточненията за възрастта
на момъка и девойката, при която може да се сключи законен
брак, са различни в различните преводни славянски източници.
Според Еклогата стойностите са 15 години за момчето и 13
за момичето (Щапов 2011: 18; zePoS 1962: 125), а в някои по-
късни светскоправни фрагменти в други номоканони дори се
наблюдава контаминация от двата водещи светскоправни нор-
матива, например в така наречения Псевдозонарин номоканон с
най-ранни запазени преписи от първата половина на XIV в. се
говори за 15 години за лице от мъжки и 12 – за лице от женски
пол (циБРаНска-костова 2019б). Причините за тези варирания
биха могли да бъдат от различно естество и изискват самосто-
ятелно проучване.
Лексиката, свързана с възрастов признак, е богата и в ней-
ния обсег се реализират разнообразни явления на превода. В
рамките на разгърнатите описателни единици заслужава да се
отбележат следните две: поⷣбаѥть же оубо юношамь вь наоусθцоу
бытθ. дв҃цамʼ же прθѥтнамʼ бракоу. Те отново уреждат въпроса
с възрастта за пълнолетие в 4:2. Докато дв҃цамʼ же прθѥтнамʼ
бракоу няма точно гръцко съответствие, но чрез две архаични
граматически конструкции на дателен самостоятелен и втори
безпредложен дателен въвежда понятието годна за брак, по от-
81
ношение на юношата възрастта се описва чрез външния физи-

чески признак наѫсθца ‘мъх, окосмяване на младеж по брадич-
ката и над устната’, ἐφήβους εἶναι. Понятието от Античността
ефеб, младеж в полова зрялост, в славянския текст е заменено
с описателен израз с оттенък на разговорната реч (до днес ди-
алектно наусница ‘първи мустаци, мъхест мустак на момче’ –
ДА). Старинна лексема за обозначаване на възрастов признак е
назθмъ ‘едногодишен‘: назθмомь дѣтθщемь за μετὰ ἐνιαυσιαίου
παιδίου в 9:6, отнесено към дете.
ж) Към основната лексика, използваща речниковия фонд на
старобългарския език, могат да се отнесат още няколко общи
социални роли и диференциации на правните субекти.
– П е проява на имперското законодателство, свързвано с
град Константинопол и автократичната, градоцентричната ха-
рактеристика на властта. Затова номинантът гражданθнъ в мн.ч.
превежда описателен израз за множеството, народа, събрание-
то на лицата при уреждане на съдебни въпроси: прѣдь многымθ
гражⷣаны соудθтθ се, ἐν τῷ πλήθει (16:4).
– Самостоятелна категория в съдебния спор е институ-
цията на свидетелите. За тази цел П използва едновременно
съвѣдѣтель и послоухъ за μάρτυς, при пълен количествен пре-
вес на първата лексема. За това свидетелстват фактите, че в
самостоятелния титул, посветен на свидетелите грань. к҃з. ѡ̈
свѣдѣтелехь, са налице 19 употреби на съвѣдѣтель при раз-
гърнато еднокоренно гнездо съвѣдѣтельствоватθ, причастия от
този глагол, съвѣдѣтельство и нито една употреба на послоухъ.
Втората лексема е регистрирана петкратно в разпръснати казу-
си: в 16:19 при уреждане на заем между кредитор и длъжник и
в 21:15–16 при съставяне на завещание, но тук тя се конкурира
със съвѣдѣтель и не се допълва от сродни лексеми. Свидетелите
доказват вина при нравствени престъпления (39:25, 39:42) като
прелюбодейството; присъстват при съставяне и удостоверяват
писмено завещания (запечатлѣтθ завѣтъ в 21. титул) и др., а
изискванията към тях са предмет на посочения титул 27. Те се
82
свеждат основно до тяхната надеждност, откъдето достовѣрьнъ

съвѣдѣтель, ἀξιόπιστος, е обобщаващо рангово понятие за прав-
на състоятелност на свидетеля, от което произтичат конкретни
регламентации за неговия физически и социален статус. При
криминални процедури свидетелят трябва лично да бъде раз-
питван от съдиите, а не да се разчита на неговите показания:
свѣдѣтелемь ӓ не гласоу θхь вѣроватθ. сами бо вь лθце вьпрашаѥмθ
бывають ѿ соудθθ ѡ вθнахь (27:9); О грѣховныхь вθнахь. ноужⷣа
ѥсть всачьскы прівестθ свѣдѣтеле. а не гл҃ы θх (27:6).
– В съдебния процес най-активна роля има съдията, сѫдθθ,
δικαστής, който се споменава повсеместно. Правомощията на
църквата налагат по проблеми на обручението и брака алтер-
нативна законодателна инициатива да имат църковните власти,
а в 27:5 изрично се говори за бжⷭтвьнθѥ соудθθ рекше црк҃овнθѥ,
чиято юрисдикция е валидна именно в Константинопол. Сле-
дователно разграничава се светската от църковната власт. За
това свидетелства специфичното преводаческо решение в 21:4,
в казуса за трите легални форми за съставяне на завещание.
Наред с общото светско законодателство и императорските
едикти една от тях е едиктът на претора ‘магистрат с правора-
здавателни функции’ (zePoS 1962: 214; FreShField 1928: 107, къ-
дето авторът превежда с Pretorian decrees; LS 1996: 1458; дю-
НаН, пишоНа 2007: 190). Той има право да регламентира броя на
свидетелите. В славянския П на мястото на латинския термин
praetor > πραίτορας отново стои сѫдθθ, откъдето следва, че така
се обозначава длъжност в градската правосъдна система, коя-
то отговоря за гражданските дела. Обща категория в съдебната
процедура са още лицата, назовани с лексемите: съглагольнθкъ,
συνήγορος ‘застъпник, адвокат по защитата в съдебен про-
цес; пледиращият в полза на ответник’ (26:16) и съпьрьнθкъ,
ἀντίδικος ‘противник в съдебен спор’ (28:3 и др.; в 26:14 за ὁ
ἐνάγων ‘обвинител, прокурор’).
– В областта на наследственото право се очертават след-
ните доминиращи общи термини: наслѣдьнθкъ, κληρονόμος
83
(15:1, 12:3, 29:21 и др.), но поради развитата правна материя

именно в П общото название се допълва от подкатегории-
те подънаслѣдьнθкъ, ἀποκληρονόμος (29:2), и атрибутивните
съчетания ñúñòàâüνú (ἔνστατος) наслѣдьнθкъ, подъсъставьнъ
(ὑποκατάστατος) наслѣдьнθкъ, които се изясняват в 29. титул за
кодицилите. Във връзка с това се разграничават и категориите
наследяващи. Цитираните термини представляват производни
названия от еквивалентни понятия на римското право institutio
‘право на наследство’ и substitutio ‘право на транслация на
волята на завещателя на друго лице за сметка на наследни-
ка’ (FreShField 1928: 122). Славянският превод на П изяснява:
Наслѣднθці. θлθ сьставнθі. θлθ подьсьставнθі гл҃ють се. аще же
подьсьставноѥ θлθ просто ѥсть. ꙗкоже се рещθ. аще не наслѣдθть
мене ѡньсθца. да боудеть ѡньсθца наслѣднθкь. В категорията
на наследяващите П развива добре употребата на термини-
те прθѥмьнθкъ и прθѥмьнθца срещу διάδοχος (6:2, 6:5, 18:2).
Прθѥмьнθкъ, διάδοχος ‘приемник, следващ по ред наследник’
(6:5, 18:2); прθѥмьнθца (6:2) в същия смисъл показва развитата
терминологична система на наследственото право в П. В ж.р.
лексемата е специфично название на майката, едноличен на-
следник при определени обстоятелства на своите деца: аще же
мт҃θ ѥдθна дѣтθщоу прѣѥмнθца ѡбрѣщеть се. всемоу гжⷣа пакы
да боудеть, майката наследява децата си, ако самите те са без-
детни, т.е. ако няма внуци, следователно става въпрос за след-
ващо ниво на наследяване. Това проличава от ясното откроява-
не на субектите наследници и приемници: всачьскы бо вьзмоуть
сθꙗ пакы дѣтθ. наслѣднθцθ же θхь и прѣѥмнθцθ. ѿ наслѣднθкь
же тѣхь θ прѣѥмнθкь (6:5). Лице, което няма наследник, е на-
зовано с израза безъ прθѥмьнθка, ἀδιάδοχος (18:12 и др.). Той
повтаря обикнат от преводача модел на предлог за отрицание
на признака, изразен със съпътстващото име, без да се спазва
пълна симетрия с гръцкия съответник (подобно в безъ чѧда,
но и безчѧдьнъ за ἄπαις; безъ въздраста за ἄνηβος, които вече
отбелязах). Специфично контекстово значение в наследстве-
84
ното право придобива терминът прθчѧстьнθкъ, συνκληρονόμος

‘сънаследник; който наследява заедно с друг’ (zePoS 1962: 132;
FreShField 1928: 67, co-hair).
Накрая заслужава да се отбележат два термина, които сла-
вянският превод на Еклогата не познава като отделни същест-
вителни. Това са даровьнθкъ (35:1) и даропрθѥмьнθкъ (35:4),
ληγατάριος < legаtarius. С тези две лексеми се означават лица,
които получават част от имуществото на завещателя по силата
на неговата воля за сметка на наследниците. Волята му се изра-
зява чрез разпоредби – легати, τὰ λεγάτα, които уреждат частите
от наследството, предназначени да бъдат предадени на избра-
ните лица, наричани легатари. Синонимията между даровьнθкъ
и даропрθѥмьнθкъ се откроява чрез глосирането в 35:1, което е
самостоятелна вставка на преводача и не се пояснява в гръцкия
оригинал: Даровнθкь рекше вьземлеθ дары… Еклогата използва
в превод на римските термини legatum, legatarius задьнθца и
задьнθчьнθкъ. От тях няма следа в П. Според Я. Н. Щапов тън-
костите на тази институция не са били познати на славяните
(Щапов 2011: 94–96; BurgMann 1983: 194; FreShField 1928: 142;
zePoS 1962: 203; дюНаН, пишоНа 2007: 127–128). Собствената
терминология, която славянският превод на П създава в това
поле, е опит за адаптиране и към гръцкия текст, и към основите
на римското право.
– В областта на облигационното, вещното и гражданското
право особено развита е терминологията около понятията за
заемни и други договорни отношения. Очертават се следните
субекти: длъжьнθкъ, заθмодавьць за δανειστής (3:7, 9:15–16,
16:3 и др.); заθмовавꙑθ, наθмовавꙑθ, ὁ μισθωσάμενος (17:1–2);
наѥмьнθкъ в 17:2 обаче превежда ἀγελήτης ‘пастир’, т.е. е хи-
перонимно обобщаващо название за човек, нает да извърши
определена работа. В категорията имената на лица се намират
в конкуренция със субстантивиращи причастия по модела на
гръцкия образец от типа на прθѥмꙑθ залогъ, ὁ λαβών, давꙑθ
залогъ, ὁ δεδωκώς (2:1 – zePoS 1962: 121).
85
2. Правни субекти, упражняващи власт

а) Правните институции, упражняващи наказателна при-
нуда или свързани с административноправни процедури, се
дефинират в различни титули. Най-високо в йерархията стои
славянският еквивалент на βασιλεύς, цѣсарь. По волята на им-
ператора в П се разрешават спорни казуси в брачното право
и при отхвърляне на настойничество; в градоустройственото
право императорът има арбитражна роля, която се осъщест-
вява чрез епарха: повелѣнθꙗ црⷭева послана кь ѥпархоу градьско-
моу (38:34). Един от най-популярните казуси дефинира брач-
на вина на някой от съпрузите, ако узнае за държавен заговор
и не донесе за това на царя, тъй като това би било престъпле-
ние срещу величие, или т.нар. crimen majestatis, равносилно
на светотатство (11:5 – савчеНко 2016). На второ място, се
открояват властель (1:13, 2:6, 39:6, 40) и кънѧзь (27:5, 34:9,
36:1, 39:6) за ἄρχων. Докато първата лексема е обобщаваща,
с кънѧзь се назовава светски владетел, местен управител на
област, който поема законодателни функции в редица казуси,
например при определянето на свидетелите в съдебен процес
или при освобождаването на роби, сравни: Мощно сть ̈ ѿ гра-
да вь градь. сѹдꙗмь вьꙁвѣщенмь послат свѣдѣтельства.
сьдѣловающем же по ꙁакономь. вь ѡбластехь ѹбо ѿ кнеꙁа. вь
костанꙿтн же градѣ ѿ бжтⷭвьныхь сѹд. рекꙿше ѿ црковныхь
(27:5); Можеть кто свободт свого раба. л вь стыхь црквахь.
л пр кнеꙁ. л пр дрѹꙁѣ. л посланімь. л вь ꙁавѣтѣ.
л ̈ нѣмь кмь любо коньным꙽ свѣтомь (34:9). Титлата на
княза е добре позната в славянската медиевистична литера-
тура, а в някои преводни правни текстове тя е доминиращо-
то по честота съответствие за ἄρχων (така е в Еклогата и в
Ефремовската кръмчая). В старобългарския превод на Ви-
зантийската синтагма от 14 титула, наричана още Номоканон
в 14 титула без тълкования, кънѧзь има пълен количествен
превес с 55 употреби (МаксиМович 2010: 378). Употребата ѝ
е проява на славянизацията на преводните правни текстове,
86
тъй като архонтът във византийската традиция е название за

предводител на варварски племена или княжества.
Следващата властимаща фигура е тази на епарха, Vðáñ÷ïò
‘градски управител, градоначалник’. Титлата ѥпархъ е сред от-
крояващите се непреведени гърцизми, както отбелязах вече.
Тя изрично се употребява при разрешаване на спорни казуси в
Константинопол, а властель – за други области и населени места.
Функцията на епарха ясно се разграничава от тази на княза: θ
парьхь.  кнеꙁь.  мѹже до врѣме неповелѣно бѹдеть парьшьство
правт. днае кнеꙁѹ ѹ̈мьр꙽шѹ. прставнкы могѹть даꙗт
(36:6). Интерес представлява лексемата болꙗрь, за която има ос-
нования да се твърди, че също илюстрира процеса на славяни-
зация на някои правни понятия. Това проличава особено от упо-
требата ѝ в 16:11, където, ако лице заемe злато от кредитора и не
може да го възстанови, кредиторът има право върху недвижимо-
то му имущество, а именно болярите са гарант на сделката и се
избират по закон: тогда вь богатѣмь ѹбо семь градѣ. рекше вь црⷭ
градѣ. прѣславн нашего жтꙗ болꙗре. надь кымьжⷣо правленмь
ѹ̈інен ѿ ꙁакона  ѿ нась. вь ѡбластехꙿ же  вь мѣстѣхь владѣюще…,
в гр. οἱ ἐνδοξότατοι ἄρχοντες. Докато в оригинала изрично се раз-
граничават властта на архонтите в Цариград и тази на помест-
ните управители на теми (ἐν δὲ ταῖς ἐπαρχίας οἱ τῶν θεμάτων
ἡγούμενοι – zePoS 1962: 158), в славянския текст боляри замества
и двете. В превода на Е. Фрешфийлд endoхotatoi archontes е ос-
тавено като непреведена реалия, а втората длъжност е преведена
с the Prefect of the provinces (FreShField 1928: 95). От това може
да се направи заключението, че лексемата болꙗрь запазва специ-
фичното си значение в южнославянската управленска система
на знатно лице, велможа, благородник, приближен на царя (дру-
ги конкретни значения на термина могат да се намерят в сРя
1975: 307–309). В 40. титул болѣрь, властель с посочените гръцки
съответствия и воѥвода за ὁ στρατηγός ‘военачалник, стратег’ от-
говарят за разпределението на военната плячка и частта от нея,
предназначена за обществената хазна.
87
б) Административни длъжностни лица, гаранти, участници в

сдружения. Подредени по азбучен ред, в следващите редове ще
представя една от най-значимите в лексикално-семантично отно-
шение подгрупа имена на лица в П, чрез която се обособява самос-
тоятелният правнотерминологичен апарат на славянския превод.
В една голяма част от примерите тук става въпрос за славянска
адаптация на термини с гръцки и латински произход от римското
и византийското и по-специално Юстиниановото право.
Θкономъ, οἰκονόμος ‘управител на частна или обществена
собственост; контекстово ковчежник’ (15:6).
Θспꙑтьнθкъ, êïéáßóôùñ < quaestor (4:24, zePoS 1962: 127;
FreShField 1928: 160). Контекстовото значение на лексемата е
съдия-следовател в столицата. Това длъжностно лице е упъл-
номощено да замества епарха, делегират му се права да дава
съгласие за брак в някои спорни казуси между родители и деца.
Водещият семантичен признак ‘изпитване, провеждане на раз-
следване’ е запазен във варианта θспꙑтатель, който срещаме в
славянския превод на Синтагмата на Матей Властар от XIV в.,
както и в известния глосар на латински правни термини към
него (т.нар. Латθнскые рѣчθ, кїесторъ – θспθтатель – суБотиН-
голуБовић 2013: 20). В изданието на текста на Синтагмата и
в краткия словник на лексеми към него Ст. Новакович посоч-
ва, че длъжността на квестора се превежда още с наблюдθтель,
младопθтатель (Новаковић 1907: 353).
Кръмθтельнθкъ сθротамъ, ὀρφανοτρόφος (15:6), е гарант, опе-
кун на сираци и според посочения казус е едно от лицата, на
които се забранява да сключват емфитевза, т.е. договор за право
на владеене и ползване под аренда най-вече на църковна соб-
ственост или земя. Параграфът има тематично сходство с титул
12:6 на славянската Еклога, но тук съществителното липсва. И
в двата паметника обаче са налице названията за сиропиталище
кръмθтельнθца сθрꙑхъ в П, кръмьнθца сθротъ в Еклогата, което
наред с болници, странноприемници, жилища на бедни и др. е
под особена императорска закрила.
88
Объщьнθкъ, ὁ κοινωνός (4:25, 19:8, 19:10, 34:10, 33:16, 38:7).

П разработва в много по-голяма степен в сравнение с Еклога-
та взаимоотношенията в търговските сдружения, или съдру-
жия, на което е посветен целият 19. титул с общо 19 параграфа.
Лексемата назовава отделния участник в сдружение, съдружие
или конкретна търговска операция с право на дял при внасяне
или придобиване на имущество и доход.
Помощьнθкъ, βοηθός, е допълнителен защитник, специален
гарант, който се назначава от княза, в случай че дадено лице
е застрашено по някакъв начин от своя настойник (36:2, 36:5).
Порѫчьнθкъ, ἐγγυητής ‘поръчител’ (16:10; вариант порѫчθвꙑθ
в 18:12) запазва основното си значение още от Супрасълския
сборник за същото гръцко съответствие (ефиМова 2011: 21). За-
едно със съвѣтьнθкъ, съповѣстьнθкъ това е лице, което поръчи-
телства за заема и е гарант на сделка между кредитор и длъж-
ник, доверено юридическо лице fide jussor (FreShField 1928: 94).
Правθтелü, äéïéêçôήò. Както ще стане ясно по-нататък, лексе-
мата правθтель се употребява в различни значения. В настояща-
та група тя участва в съчетанието правθтель чьстнꙑхъ домовъ
от споменатия и много богат титул 15:6 за емфитевза, където
е синоним на иконома, управителя, ковчежника на религиозни
или други обществени сгради под закрилата на светската или
църковната власт. В 39:13 същата лексема за същото гръцко съ-
ответствие назовава управител на земеделски имот, села же того
правθтель в нѥмже бысть проказа.
Прθставьнθкъ, ἐπίτροπος ‘настойник, опекун на непълнолетно
или непълновластно лице, който управлява собствеността му’
(1:3, 1:4, 2:2, 4:16, 13:8, 31:4 и др.); на цр҃евѣхь прθставнθцѣхь,
ἐπὶ τοῦ προκουράτορος τοῦ βασιλέως (13:2), от лат. procurator
‘управител на императорските приходи в провинцията, упра-
вител на имение и други форми на управление’. Следователно
една и съща славянска лексема превежда един гръцки и един
латински термин, които имат самостоятелна правна същност.
Около административно-длъжностните названия прθставьнθкъ
89
и хранθтель се създават интересни синонимни замени, които

може да се тълкуват като проблемни полета в реалното съ-
ществуване на двете институционални лица и практикуването
на техните функции. Най-често, в общо 16 регистрирани слу-
чая, прθставьнθкъ превежда ἐπίτροπος, епитроп, и нито веднъж
гръцката лексема не се запазва. Подобен е преводът включи-
телно в заглавието на титул 36. – Грань. лꙅ. ѡ прставнцѣхь,
където общо 10 пъти се употребява прθставьнθкъ. Прθставьнθкъ
обаче може да превежда длъжността на куратора (2:2, 2:4, 2:6),
а в 31:4 е налице отношението прθставьнθкъ за κηδεμών ‘опе-
кун, защитник, покровител’. Особената синонимия между при-
ставник, епитроп, куратор, прокуратор проличава в 14:8, къ-
дето се регистрират и трите синонимни замени: Прставьнкь
не можеть ѿ сротнꙗго мѣнꙗ кѹпт то. то же  ѡ поⷣбныхь
прставнцѣхь  ѡ прьвыхь прставнцѣхь (zePoS 1962: 153, само
приставник срещу епитроп, куратор и прокуратор в гръцкия
текст). Заслужава да се отбележи, че както около лексемата
епарх възниква гнездо от сродни думи, така и тук около аген-
тивното название приставник възниква название за самата
длъжност прθставьнθчьство, ἐπιτροπεία.
Старѣθшθна пθсма, τριβούνος τοῦ ἀριθμοῦ (11:17). Това съ-
четание превежда термина трибун в контекстовото му значе-
ние tribunus ‘служител, който участва в събирането на военни
данъци и изплащането на заплатите на военнослужещи’. За
да проличи юридическата контекстуализация, ще припомня,
че Патриарх Евтимий използва латинската дума трθбоунъ като
римска титла за висш военачалник или административно лице
в Похвалното слово за Константин и Елена: бѣ же кѡнста
анепсеθ клавдїевь, θже прѣжде аврθлїана црⷭтвоуѫщаго, трθвоуна
саномь почьтень, намек за издигането в римската йерархия на
бащата на Константин Велики, Конста – Констанций Хлор, от
офицер в кесар на западните провинции. Казусът в П е един
от най-интересните в преводаческо отношение. В оригинала
се говори за три длъжностни лица във войската, които имат
90
право да удостоверят смъртта на лице на военна служба, за

да може съпругата му да сключи втори брак. Изискването към
съпругите е да получат надеждно свидетелство от хартулария,
легата или трибуна – πρòς τοὺς χαρτουλαρίους, καὶ ληγαταρίους
καὶ τριβούνους τοῦ ἀριθμοῦ (zePoS 1962: 149), които пред Све-
щеното евангелие поставят дрехите на починалия и издават
документ за смъртта му. Е. Фрешфийлд отново предпочита да
запази реалиите в своя английски превод – chartularii, legates,
tribunes (FreShField 1928:86). Едва след тези юридически мер-
ки и след едногодишен период на траур съпругата на починал
воин има право да встъпи във втори брак. При доверяване на
слух или неизпълнение на административните задължения и
ако вестта за смъртта е невярна, същите длъжностни лица но-
сят наказателна отговорност, изразяваща се в заплащане на
10 литра злато на този, когото са обявили за мъртъв и така
са му нанесли морална вреда. От тези названия в превода са
останали само две: кꙿ пθсцемь θ кь старѣθшθнамь пθсма того.
в немже моужь ѥѥ воθньствоваше. Като специализиран термин
старѣθшθна е фиксиран в Еклогата вместо куратор, т.е. обо-
значава попечителството, опекунството и настойничеството
(Щапов 2011: 110, в титул 7. за опеката върху сираци). В П
преводачът му придава друго значение, вероятно повлияно от
практиката, без да отразява всички възможни латински тер-
мини от военната система, преминали в гръцки. Той се дове-
рява основно на писаря и началника на писарите, ако трябва
да преведем дословно значението на преводния текст, който
в пълнота би станал ясен само при сравнение с оригинала.
В редица други случаи сложната терминологична система на
длъжности и несъществуващи или загубили значението си ре-
алии е опростена.
Съвѣтьнθкъ, ἀντίφωνος, ἀντιφωνήτης ‘буквално който отго-
варя за нещо; отговорник, посредник, поръчител’; в римското
право латинският термин intercessor назовава посредника при
сключване на сделка за заем (16:10).
91
Съповѣстьнθкъ, μανδάτωρ < mandator ‘поръчител; мандатор’

(16:10).
Последните две лексеми вървят в единство с порѫчьнθкъ и се
извличат от един и същ казус, срв. Аще кто вь ꙁамь дасть комѹ.
 порѹнка л сповѣстьнка л свѣтнка ѡ̈ нмь прметь. ть
не прѣжде вьскорѣ на сповѣстьнка л на пⷪрѹвшаго се л на
свѣтнка да не нападеть. н же небрѣгь ѡ̈ дльжнцѣ смь да не
стѹжат꙽.
Ходатаθ, ὁ μέσος ‘посредник, ходатай при уреждане на брак’
(1:11, 3:4 и др.).
Хранθтель, κουράτωρ < curator е пазител, закрилник, опе-
кун на отделната личност (1:13, 2:2, 4:11, 7:22 и др.), който я
представлява, за разлика от приставника, или епитропа, който
управлява собствеността ѝ (1:13, 2:2, 4:11, 7:22 и др.). Според
Е. Фрешфийлд в законодателните паметници на Исаврийска-
та династия длъжностите на куратора и епитропа не са били
добре разграничени и именно в П се постига това (FreShField
1928: 143). Би представлявало особен интерес да се извлече
специализирана база данни с какви точни славянски съответ-
ствия се предават те в славянски преводи на светски законови
регламентации. Тук само ще посоча, че Синтагмата на Властар
например превежда длъжността на куратора с печальовьнθкъ, а
тази на прокуратора с промꙑсльнθкъ (суБотиН-голуБовић 2013:
20–21). Освен двойката хранител–куратор в други казуси на П
хранител заменя епитроп в гръцките кореспондиращи титули
(така в 2:2, 2:6).
в) Две съществителни подчертават ценностното отношение
на цялостния текст към понятието закон, приемствеността и но-
вовъведенията като неотменно условие за неговото функциони-
ране. Става въпрос за две познати лексеми на старобългарската
книжнина: законоположьнθкъ, íïìïèÝôçò ‘законодател’ (4:24) и
законьнθкъ, νομικóς ‘познаващият законите, юрист’ (30:22). Пър-
вата утвърждава представата за ренесанса на Юстиниановото за-
конодателство, възобновено именно в П, затова изцяло се асоци-
92
ира с предишните, старите, т.е. истинските правни норми, сравни

 прѣжⷣе нась бывше ꙁаконоположнц напсаше ꙁаконь (4:24);
Оуже ѹбо дрѣвнмь напсань быⷭ ꙁаконь. к семѹ же ѿ блгоьстваго
ѹстнꙗна ѹтврьжⷣень (4:25). Лексемата законьнθкъ, νομικóς,
има изцяло контекстова употреба в казуса за невалидността на
завещание, в което господарка иска да впише своя роб, с кого-
то е прелюбодействала, за законен наследник. Изясняването на
казуса е в ръцете на юристите, съставящи завещанието. По този
начин законьнθкъ се превръща в точно съответствие на гръцкия
кореспондент в неговото всеобхватно значение, доколкото номи-
косът е учен, ерудит, книжник, познавач едновременно на Све-
щеното писание и на юридическите актове.
3. Субекти с конкретен социален статус

От богатството на тази обща лексикална група тук ще раз-
гледам само няколко вътрешни категории.
а) Професионални названия. Тази лексико-семантична по-
дгрупа не е обособена в отделен казус. Номинантите са раз-
пръснати и се споменават във връзка с различни правни дис-
позиции. Воинското професионално съсловие е представено
основно чрез лексемите воθ (17:11, в 39:4 без точно гр. съот-
ветствие), воθнъ (11:17, 25:6, 30:27) за στρατιώτης. За отбеляз-
ване е, че ратьнθкъ, ратьнꙑθ винаги назовава противник, враг,
неприятел срещу гр. πολέμιος (12:4, 26:4, 39:17, 39:19). Отново
казус 11:17, който вече цитирах при анализа на термина три-
бун, предлага различно преводаческо решение: ꙁі. Аще же вон
бѹдѹть. л кѹп꙽ц л прост лвⷪц. ̈л н нѣц. подь
дрѹгымь кымь любо. вь воньство ѡрѹжно вьтен. повелѣвамь
лкоже колжⷣо лѣть. вь восцѣ на бранехь прѣбывають⁘ ѡ̈жідат
женамь хь. Тук се споменават лицата στρατιῶται, φοιδεράτοι,
σχολάριοι във връзка с условията съпругата да получи развод
с лице на военна служба (zePoS 1962: 149 в оригиналния казус
19.; FreShField 1928: 86; LS 1996: 1749). Очевидна е асиметри-
ята при превода, тъй като става въпрос за понятия реалии от
93
старото римско право, каквито са foederati, и от византийска-

та военноуправленска система в лицето на σχολάριος ‘войник,
член на императорската гвардия’ (LS 1996: 1747), за които не
е имало точен славянски еквивалент. Foederati са пришълци,
чужденци, които се задължават да осигуряват военна защита
срещу право на заселване и обработване на дадената им земя
в Древния Рим. Статусът им се урежда в редица римски зако-
ни. Според Е. Фрешфийлд тази категория служители в П вече
има функции на гражданска милиция (φοιδεράτοι, foederati, the
militia – FreShField 1928: 160). Ако приемем, че позиционно на
φοιδεράτοι съответстват коупьцθ, може да се предположи, че
преводачът прави асоциация със значението fоederatus ‘сдру-
жен, съюзен, федеративен’, а именно търговците са едно от
съсловията, упоменати в Еклогата, наред с воините и занаят-
чиите. Всички те имат права на свидетели (Щапов 2011: 132).
При всички случаи става въпрос за един от ярките случаи на
адаптация на реалии от административно-управленската сис-
тема, които очевидно не са били приложими в славянска среда.
Сред открояващите се професионални названия са:
бѣлθльнθкъ, бѣлѧθ рθзꙑ, κναφεύς (17:3, 17:10) ‘тепавичар,
валявичар; който избелва, почиства текстил, кожи и др.’ (LS
1996: 964, κναφεύς, γναφεύς е ‘fuller, cloth-carder or dresser’).
Лексемата е библейска (Мк. 9:3) и се превежда като тепави-
чар, белилник8; врачь, ἰατρóς (34:10); кръмьчθθ, ναύκληρος ‘ка-
8
Библия 1982: 1244; белач в онлайн превода на Библията на Българското
библейско дружество (http://bulgarian.bible/scripturе (посетен на 11.09.2018);
Bullinger (1999: 312) обяснява γναφεύς по същия начин с добавката за рас-
тението γνάφος, dipsacus fullonum, prickly teasel; в българската традиция
растението се нарича лугачка, чешлика, синя лугачка, сукнарска чешлика и е
използвано при избелване и кардиране (разчесване или разрошване) на плат
(каНисков 2015: 216). MikloSich (1977: 53) дава вариант бѣльчθθ като име на
лице и аналогично на гръцки веществото бѣлечь, с което се избелва; в съвре-
менни български диалекти сродни думи според ДА са: белянка ‘избелване
на платно на река или чешма; камъните на реката, където се бели платното;
самото белене на платно’; белачка ‘жена, която бели платно’.
94
питан на кораб’ (17:6); ловьць, κυνηγóς (27:12). Отбелязах, че

ìàθñòîðü в 17:6 остава без гръцко съответствие, но е важно
свидетелство за писмената история на заемката на Славян-
ския юг и се отнася до лице, което се занимава с каменодел-
ство, направа на мраморни стълбове. Подобно на това зна-
чение е мѫдрьць, τεχνίτης ‘занаятчия, майстор’ (17:9), което
обаче контекстово също се отнася до работата на каменоделе-
ца, една от професиите сред занаятчиите през Средновековие-
то. Правθтель, κυβερνήτης, назовава кормчията, управляващия
руля (17:7), следователно лексемата контекстово е в ролята на
професионално название. К. Паев и С. Георгиева също пре-
веждат тази длъжност с кормчия според втора глава на визан-
тийския Морски закон, където това е следващата важна фигу-
ра след капитана (паев, геоРгиева 2013: 48; zеPoS 1962: 95).
Други названия са още пастꙑрь, ποιμήν ‘пастир, овчар’ (17:3)
и шьвьць, ῥάπτης ‘шивач, обущар’ (17:3).
Връщам се на лексемата ловьць, тъй като нейният превод
илюстрира как някои реалии в обществения живот на Византия
са превеждани буквално, без да се отчита спецификата и конс-
текстовата употреба. Формално погледнато, ловьць съвсем точ-
но превежда κυνηγóς в посочения казус 27:12. Но причината да
се посвети отделен параграф на забраната такова лице да сви-
детелства, се дължи на факта, че по този начин всъщност е на-
зован професионалният дресьор или отглеждащият предимно
диви животни за гонките с колесници, боевете между животни
и други подобни зрелища на Хиподрума. П не само спомена-
ва театралните представления и конните надбягвания, но оче-
видно се отнася критично към все още живи практики на син-
кретичните зрелищни прояви, сравни например съдържанието
на 11:10 с откроените названия коньноѥѥ оурθсканθѥ, ловθтва,
позорθще. Другата подобна реалия е в същия титул 27:1, който
не е достатъчно ясно преведен в ИК. Става въпрос за така наре-
чените ἐπιδίφριοι, ἐπιδιφόριοι (ΖePoS 1962: 117; FreShField 1928:
160), в превод ӓще нѣц ѿ несѣдещхь, т.е тези, които стоят
95
на капрата на колесниците при надбягванията, charioteers, ко-

лесничари. По данни на Е. Фрешфийлд в преработките на П
в Южна Италия реалиите се обясняват, за да стане разбираем
техният смисъл, а самите гръцки названия авторът смята за
лексеми от така наречения сленг на епохата (FreShField 1928:
45, 117). Множество изследвания върху Хиподрума като инсти-
туция, обществено пространство за утвърждаване на импера-
торската власт и за обществени прояви (Boeck 2009: 297; Руэ-
ше 2015: 710–712) подчертават комплексността на реалиите,
останали далеч от представите и разбиранията на славянските
преводачи и потребители на текстове като П. Съвсем очевидно
е, че тези професионални съсловия са били ненадеждни по ви-
соките критерии за благонадеждност на свидетелите.
Присъствието на лексеми за професионални названия се оп-
равдава с факта, че в целия 17. титул на П са намерили място
търговски, производствени отношения и аспекти на облига-
ционното право. Според М. Бенемански именно съдружието в
преносен смисъл е „една от най-тънките фигури на правото“
(БеНеМаНский 2017: 120).
б) Еретици. Спирам се на тази терминологична подгрупа
преди всичко поради факта, че П влиза в състава на един от
най-богатите славянски компендиуми на антиеретическата те-
матика, какъвто е ИК като представител на Южнославянската
кръмчая с тълкования. Затова термините от П се припокриват с
тези от други части на ИК. От друга страна, както се подчерта-
ва във всички научни изследвания, П е продукт на имперското
законодателство и една от най-важните му цели e да се съхра-
ни силата и целостта на държавата срещу вътрешни и външни
врагове. В 39. титул се открояват два типа смъртни наказания
за престъпления по време на война и срещу вярата, без да са в
пряко позиционно съседство. Предателството във военно време
се наказва най-сурово (39:1, 39:4, 39:19). В 39:9 се налага най-
тежкото наказание за продажба на оръжие на чужденци (варварθ,
βάρβαροι – âàðâàðú, βάρβαρος ‘който не е грък, не говори гръцки;
96
чужд, чуждоземец, чужденец; който говори неразбрано, непо-

нятно’ (LS 1996: 306), назовани в славянския текст още с гло-
сата без гръцко съответствие рекше θноѥзθчнθкомь. В 39:38 се
предвижда същото наказание за лице, което ги учи да строят
кораби. Този параграф представлява особен интерес, защото за-
сяга въпрос от морското право, а както се знае, византийският
Морски закон не е известно да е превеждан на славянски (the
rhodian See law 1976; паев, геоРгиева 2013: 44–65). Престъ-
пленията срещу вярата по традиция изискват също смъртно
наказание. В годините на управлението на Василий Македо-
нец, който воюва успешно срещу павликяните и завзема техни
територии, особена репресия се упражнява върху манихеи,
евреи и езичници. Названия за еретици се извличат от титули
33. и 39.: Родно̈ же промышлен дѣтемь правовѣрнымь подаю-
ще. повелѣвамь цѣломь схранꙗмомь ꙁакономь. кь прложенымь
ѹже реткомь.  ѡ несторꙗнѣх꙽  ѡ беꙁглавныхь. тако же ̈ ѡ̈
ꙗковтѣхь.  ѡ дноволныхь.  ѡ коноборцхь.  лкы же ны
рес сѹть. Открояват се общото название еретθкъ, αἱρετικóς, и
специализираните термини безглавьнъ, ἀκέφαλος; несторθꙗнθнъ,
νεστοριανóς; ꙗковθтъ, ἰακωβίτης, както и композитните наз-
вания, които вече отбелязах. В 39. донатθꙗнъ, δονατιστής;
жθдовθнъ, ἑβραῖος; манθхѣθ, μανιχαῖος. Бивши християни, отда-
ващи се на дуалистичната ерес на манихейството, се наказват
със смърт независимо от сана и общественото положение, а съ-
щото наказание като превенция се предвижда и за тези, които
знаят за подобно престъпление и не донасят на властите. Вър-
ху манихеите лежи наказание дори след смъртта им и техните
сродници, макар и православни, не могат да получат никаква
част от наследството им, както от завещанието, така и от част-
та, неподлежаща на уреждане чрез наследственото право (§
çàâýòà. θëθ § νåçàâýùàνθÿ, ἐκ διαθήκης ἢ ἐξ ἀδιαθέτου). Имуще-
ството се отнема в полза на държавната хазна. Изключение се
прави само за преките наследници по права низходяща линия,
т.е. синове и дъщери.
97
в) Престъпници и криминални елементи. Веднага трябва

да се каже, че концентрация на правни субекти, подлежащи на
репресивни наказателни мерки, се наблюдава в 39. титул под
название ѡ казнехь. При това за голяма част от закононаруши-
телите не е обособено самостоятелно съществително, а причас-
тие в субстантивна функция под влияние на гръцкия образец
(например вь нощθ крадоущаго, ἐν νυκτὶ κλέπτοντα 39:3; проказоу
творещомоу в жθтѣ, ὁ πλαστὴν μονίταν ποιῶν 39:13 и др.). Как-
то посочих, това е един от най-честите процеси на номинация
именно в посочения титул. Независимо от преобладаващия
брой примери за субстантивация както в него, така и разпръс-
нати из целия текст на П се срещат следните най-чести номи-
нанти за различни закононарушители:
блѫдьнθкъ, ἄσωτος (33:10); досадθтель, ὑβριστής ‘оскърби-
тел, унизител’ (19:8); клеветьнθкъ, κατήγορος (28:2, 33:3, 39:14);
крамольнθкъ, νεωτερικός ‘бунтар, метежник’ (39:6); обавьнθкъ,
γόης ‘заклинател’ (39:12); пакостьнθкъ, ἐπιζήμιος ‘вредител;
който нанася ущърб’ (19:8); оубθθца, φονεύς (39:2); разбоθнθкъ,
λῃστής (10:11, 17:2, 18:11, 39:15 и др.); тать, κλέπτης (14:11,
17:13) и др. Въпреки че посочените лексеми са познати още
на класическите старобългарски паметници, някои от тях се
използват, за да предадат различни гръцки съответствия, кое-
то означава, че вече са се превърнали в утвърден словен фонд,
способен да отрази богатството и нюансите на правното съдър-
жание. Така например крамольнθкъ в превод на νεωτερικός се
асоциира с идеята за обществени промени, каквото е основно-
то значение на глагола νεωτερίζω ‘правя нововъведения’ (zePoS
1962: 219); съответно името на лице се отнася до млади хора,
за които М. Бенемански предполага, че са изразявали свободно
несъгласие по политически въпроси, събирайки се на Хиподру-
ма (БеНеМаНский 1906: 504–505; савчеНко 2016: 187). В поясне-
нията към превода си Е. Фрешфийлд изтъква, че νεωτερικοί са
били undergraduates от Университета в Константинопол, които
са можели да бъдат наказвани с бой и остригване заради вдига-
98
нето на шум (FreShField 1928: 160). Следователно в този случай

славянският преводач е предал по смисъл точно и ясно една
византийска реалия.
Друга специфична особеност в целия текст на П е силната
деривация от имената на лица, от които се образуват качествени
и относителни прилагателни (дѣдьнъ, родθтельнъ, родθтельскъ
и др.). В разглежданата категория независимо от ниската често-
та на лексемата тать и конкуренцията ѝ с крадꙑθ в П са нали-
це производни, които водят до възникване на терминологични
съчетания: татьбьноѥ θздаꙗнθѥ, τῆς κλοπῆς ‘иск при кражба, в
римското право actio furti’ (19:13), или татθва раба, τοῦ κλέπτου
(39:55 – zePoS 1962: 166, 223; дюНаН, пишоНа 2007: 7).
4. Роднинска терминология
Това е изключително богато развита лексико-семантична
група правни субекти в П. Номинантите се извличат като ком-
пактен корпус основно от титул 7., който се разпространява
самостоятелно извън състава на пълния текст9, както и от от-
делни разпоредби в други титули. В азбучна последователност
привеждам славянските названия и техните гръцки съответ-
ствия от П според ИК: баба, μάμμη; братръ, ἀδελφός; братоучѧда,
ἐξαδέλφη; братоучѧдъ, ἐξάδελφος; велθка тетька, μεγάλη θεία;
въноука, ἐγγόνη; въноукъ, ἔγγονος; въноучѧ, ἔγγονος; дъщθ,
θυγάτηρ; дѣдъ, πάππος; зѧть, γαμβρός; коума, σύντεκνος; матθ,
μήτηρ; мащеха, μητρυία; невѣста, νύμφη; отьчθмъ, πατρυιός; отьць,
9
По проблемите на забранените бракове и съответно степените на род-
ството преди П е натрупан лексикален материал в Еклогата и в извадките от
П и Еклогата в Номоканона от 14 титула според неговия най-ранен препис в
Ефремовската кръмчая. Изследванията недвусмислено доказват, че комбина-
цията от титул 7. на П и титул 2:2 на Еклогата са преведени самостоятелно,
а не от пълните текстове на Еклогата и П. Ето защо в новия пълен превод
на П в ИК може да се очаква съчетанието на две тенденции: използване на
готовата славянска терминология за родството и въвеждане на нови лекси-
кални единици. За текстологическите проблеми на посочените ексцерпти от
П и Еклогата вж. Щапов 1978: 73–74.
99
πατήρ; падъщерθца, προγόνη; прабаба, προμάμμη; правъноукъ,

προἔγγονος; правъноука, προἐγγόνη; прадѣдъ, προπάππος; пращо-
урь, ἀπεγγόνος; свекръ, πενθερός; свекрꙑ, πενθερά; сестра, ἀδελφή;
сестрθчθщь, ἀνεψιός; сестрθчна, ἀνεψιά; сестрѣнθца, ἀδελφή; стрꙑθ,
θεῖος; сънаха, νύμφη; сꙑнъ, υἱός; тетька, θεία; тьсть, πενθερός;
тьща, πενθερά. Наред с посочените конкретни названия най-чес-
тият общ термин за роднина, родственик е съродьнθкъ, συγγενής
(2:6, 33:10, 36:9 и др.). Срещат се и редки субстантивни или ко-
локативни употреби. Идеята за родство се изразява от изразите:
θлθ θнь кто ѿ своθхь ѥθ, ἢ δι’ ἄλλου οἱουδήποτε προσώπου (11:17 –
zePoS 1962: 149), следователно възвратно-притежателното мес-
тоимение своθ поема номинативната функция; отново чрез суб-
стантивация е образуван изразът блθжьнъ по степене, ὁ ἐγγύτερος
τῷ βαθμῷ (22:4). Заслужава да се отбележи, че както от своθ, така
и от блθжьнꙑθ е налице гнездо от еднoкоренни лексеми, които
придават специфичен облик на терминологията за родството. За
П особено характерен е терминът блθзочьство ‘сродяване чрез
брак’ (7:7), въпреки че срещу гр. συγγενής в П най-често стои
съродьнθкъ като най-неутрално по смисъл. Използват се обаче
също блθжьнꙑθ и блθзочьство, които намират опора в предходни
правни източници. Сродни думи се регистрират в извадките от
самостоятелния 7. титул на П в Ефремовската кръмчая, в титул
2. на пълната славянска Еклога и в самостоятелното му включ-
ване в Ефремовската кръмчая (БеНешевич 1987: 43–51, 51–52;
Щапов 2011: 18–19), сравни: ѿ женθтвꙑ сказаемθθ блθжнθцθ;
прθблθженθѥ. В П 7:7 е обяснено какво означава блθзочьство:
блθзочьство же ѥсть своθство лθць. ѿ браковь намь сьчетано свѣнь
сродьства, ἀγχιστεία δέ ἐστιν οἰκειότης προσώπων ἐκ γάμου (zePoS
1962: 137). Следователно става въпрос за специализиране на
терминологията на родството според типа му на принципа:
кръвното родство се определя от броя на ражданията, задаващи
степените (мотивираща основа род-), а придобиването на свой-
ството близост – от пораждащите се при брак родствени връзки
(мотивираща основа блθз-). Й. Райнхарт пък откроява лексемата
100
своꙗкъ ‘мъж на сестра; зет’, но тя се извлича не от П, а от не-

посредствено разположената след него самостоятелна текстова
единица в ИК О безаконнѣхь брацѣхь (РайНхаРт 1983: 44–45).
Един от най-съществените процеси в областта на роднин-
ската терминология в П е глосирането на някои термини. Това
е породило различни интерпретации за характера на превода и
за етническата принадлежност на преводачите. Действително
когато един термин се пояснява чрез извънтекстово глосиране,
това означава, че има необходимост от пояснение поради раз-
лични причини – неразбиране на думата, липса на традиция в
употребата ѝ, трудност при превода, преводачески избор и др.
Многообразието от фактори е голямо и не би следвало да се
ограничава единствено с диатопичното обяснение, т.е. ареално-
географски или регионален характер на дадена лексема. Мар-
гиналните глоси в П от ИК, които се отнасят до роднинската
терминология, имат в истинския смисъл тълкувателен харак-
тер, тъй като обясняват значението на определени славянски и
гръцки термини, употребени в основния текст. Така те изпъл-
няват най-важното предназначение на глосите в юридическа
текстова среда. По-пълният разпис на степените на родството
във възходяща, низходяща и странична линия, които отбелязва
П в сравнение с предишни светскоправни текстове, е наложил
необходимостта някои съществуващи и вероятно разговорни
лексеми да бъдат дефинирани като ясни семасиологични еди-
ници, тъй като в контекстова среда те стават термини. Изпис-
ването на глосите непосредствено под основния текст на съ-
ответния лист, на който се среща регламентацията с участието
на тълкувания термин, е основната причина те да са се пре-
върнали в своего рода „енциклопедичен юридически апарат“ за
следващи преписвачи. В същото време са безценен лексикален
справочник. Сред тях по реда на глосите могат да се откроят:
Пращоурь. Текст в долното поле между двете колони на
л. 276б към 7. титул: Дѣдь ѿц҃ь сн҃ь вноукь правноукь. ѿ правноука
же родθвы се. глеⷮ се пращоурь. Пояснява се лексема от основната
101
разпоредба на 7:1: нѣсть лθ вноукь втораго мθ степене. такоⷣже по

семь ѡ правноуцѣ θ ѡ пращоурѣ, ὁ ἔγγονός ἐστι δευτέρου βαθμοῦ.
Τὸ αὐτὸ καὶ ἐφεξὴς ἐπὶ προεκγόνου καὶ ἀπεκγόνου, следователно
пращоуръ съответства на ἀπέκγονος ‘пра-правнук’, от праславян-
ски *praskjurъ. Анализът на Й. Райнхарт и позоваванията му на
библиографията преди него го карат да приеме тази лексема за
безспорен русизъм (РайНхаРт 1983: 43), което изисква допълни-
телен анализ въз основа на динамично развиващите се съвре-
менни изследвания върху роднинската терминология в Общо-
славянския диалектен атлас10. Тук само ще изразя принципното
си съгласие с неговата позиция, че лексемата може да се третира
като проява на типичната за роднинската терминология енанти-
осемия, т.е. развиват се две противоположни значения. В съвре-
менния руски език пращоурь означава прародител, прапрадядо,
но без никакво съмнение контекстовото значение в П е противо-
положното – праправнук. Прави впечатление също така смяната
на корена: правнук се извежда от внук, но значението праправ-
нук препраща към пращур и според мен е белег на старинност.
От тази лексема няма следи в Еклогата и в извадките от П и
Еклогата в Ефремовската кръмчая.
Пасторка – Падъщерθца. Текст в долното поле между две-
те колони на л. 326б: ѡч҃емь ѿчюхь на дьщерθца же. пасторꙿкы
сказаѥтꙿ се. Обяснителната глоса пасторка, пастрока върви пара-
лелно към 39:69 и изброяването на кръвосмесителните връзки:
что θномоу же сродствоу дроугь кь дроугоу смѣшающе се. се же
ѥсть. аще ѿць сь женою сн҃а своѥго θлθ сн҃ь сь женою ѿца своѥго.
рекше мащехою. θлθ ѿчθмь сь падьщерθцею. θлθ брать сь женою бра-
та своѥго. θлθ стрыθ сь сестрθчною. θлθ сестрθчθщь с тетꙿкою. θлθ сь
двѣма сестрѣнθцама. θлθ с матерθю чоужⷣею θ сь дьщерθю ѥѥ. Ори-
гиналният термин от текста падъщерθца превежда гр. προγόνη
‘доведена дъщеря на своя пастрок, наречен отьчθмъ; дъщеря от
10
Обобщаващи данни в най-съвременния справочник холиолчев, Младе-
Нов, Радева 2013.
102
предишен брак на съпругата му; заварена дъщеря; най-общо

дете от предишен брак’ (LS 1996: 1473). Не може да се съгла-
сим с категоричното твърдение на Й. Райнхарт, че падъщерθца е
заимствано от източнославянски, и то не само поради типичния
старобългарски рефлекс на група *kt – шт по първа палатализа-
ция (в руските речници тя винаги е с руски произносителен ре-
флекс падчерица (СРЯ 1988: 121). Впрочем и лексемата мащеха
в 39:69 е със старобългарски рефлекс на *tj въпреки прояви на
русификация на тази дума в ранни руски юридически препи-
си. Втори аргумент са многобройните свидетелства на българ-
ските диалекти, запазили значението на пащерка и пасторка,
пастрок като термини за псевдородство, неистинска, съподчи-
нена или по-ниска степен на родство, означено чрез префикса
па- (китаНова 2014: 19–32). Глосата не маркира категорично
етническа стратификация, а по-вероятно обяснява един с друг
термин на принципа на синонимията. Натрупването на синони-
ми, както бе показано, също е типично за П.
Вторият термин от глосата отьчθмъ се среща и в основния
текст на 39:69: θлθ ѿчθмь сь падьщерθцею, ἢ πατρυιός εἰς προγονήν
(zePoS 1962: 225; LS 1996: 1349; сРя 1988: 64). Той е известен на
славянския превод на Еклогата в същото значение ‘втори баща;
пастрок’, но е възприет като îòüöü в ексцерпта от Еклогата в
Ефремовската кръмчая, а в този от П изобщо отсъства (Щапов
1978: 76; Щапов 2011: 19, 68–69; БеНешевич 1987: 43–51). От съ-
временните данни става ясно, че падщерица, пащерка са типич-
ни думи за говорите около Охрид, Битоля, Дебър, българските
моравски говори и др., така както и пастрок, пасторка из цяла-
та българска говорна територия (холиолчев, МладеНов, Радева
2013: 464–465, 451, 463). Под влияние на П, от който заимства
11. титул, в компилацията Книги законные са запазени и двата
термина отчимъ и падчерица (павлов 1885: 251)11.
11
цепеНков 1998: 452: Очув – втори баща, Прилеп. Отко[г]а поминало
некое време детето при очува си, ватил да го греда напоркьи. Едному татко
другиму очув не биди.
103
Като цяло роднинската терминология в П е много богата.

Въпреки наличието на един общ пласт в словния фонд за род-
ството, заимстван от арсенала на славянската разговорна реч,
в някои конкретни позиции на роднинската терминология все
пак тази симетрия се нарушава и между Еклогата и П същест-
вуват различия. Това свидетелства както за приемственост в
терминологията, така и за самостоятелни преводачески реше-
ния и прави взаимоотношенията между славянските преводи
на двата основополагащи светски норматива по-сложни. Съ-
щото се отнася до първите и най-архаични по време на поява
славянски преводи на ексцерптите от Еклогата и П в Ефре-
мовската кръмчая. Те безспорно имат самостоятелен характер
и наличието в тях на архаична роднинска лексика го доказва
(например в П не са фиксирани лексемите малъжена ‘съпрузи’,
нетθθ ‘братовчед’, подроужθѥ ‘съпруг, съпруга’, сθновноѥ ‘внук’,
ѩтрꙑ ‘етърва, жена на брата’ и др.). Изводът е валиден не само
за категорията на правните субекти, но и за останалите семан-
тични полета в юридическата регламентация на родството.
За глосите в Прохирона като лексикална база данни

Вътрешнотекстовите и маргиналните интерполирания,
вставки на думи и изрази с тълкувателен и обяснителен харак-
тер в основния текст на П и в извънтекстовите полета могат да
се нарекат глоси. Тези явления са типични за преводаческата
техника и преобладаващо са въведени чрез рекъше, основен кон-
струиращ елемент със синтактична функция на съюз за тъж-
дество или експликация, идентифициране, още сθрѣчь и израза
се же ѥстъ (догРаМаджиева 1968: 109–122). Ще ги наричам гло-
си с уточнението, че се придържам към една от терминологич-
ните употреби на термините глоса, глосиране, която е въведена
именно за нуждите на правото в диахрония: glossae са думи и
изрази, които обясняват други думи, за разлика от scholia, които
имат характера на структурирани коментарни бележки (Berger
1953: 483; Brundage 1997: 49, 57–58; МаксиМович 1997: 89 –
104
94). Някои от глосите са продукт на така нареченото повторно

превеждане (diMitrova 2019), но повечето наистина са продукт
на тълкуването и пояснението.
В следващото изложение привеждам комплект от регистри-
раните глосирания, разпределени в две големи групи: 1. Вът
решнотекстови глосирания, които в славянския превод на П
са преобладаващи. За изчерпателност тук включвам и тези сла-
вянски примери, които имат гръцки пояснителен еквивалент,
но при анализа разграничавам случаите на асиметрия в глоси-
рането между оригинала и превода; 2. Маргинални глоси, т.е.
изписани бележки към думи и изрази от текста, но поместени
обикновено в долното свободно пространство на листа.
Подредбата следва появата на глосата и се обозначава спо-
ред особеностите в текстовото членение на П. Привежда се ми-
нимален, но значещ илюстративен контекст.
Вътрешнотекстови глосирания
1:13: бракь хотеще сьставθтθ рекше ѡброученθѥ нь вꙿ
костантθнθноу бо градѣ соудомь градьскаго ѥпарха да сьставлють
– ὅτι καὶ μνηστέιαν;
3:3: θстезающθ ѥго ꙗже ѿ ѡбещанθꙗ рекꙿше ꙗкоже рече двѣстѣ
перперь вьдатθ – ἐê τῆς ἐπαγγελίας ἤγουν ἐπερωτήσεως;
4:14: бракь θ без напθсанθꙗ вѣна сьставлꙗѥть се. сθрѣчь
сьблюдаѥмамь законꙿнымь заповѣдемь – δηλονότι φυλαττομένης
τῆς τοῦ νόμου παρατηρήσεως;
4:26: понеже оубо ѿ дрѣвнθхь ѡставлено ѡбрѣтохомь ѡбьщенθѥ
наложнθцθ кь хотещемоу прθѡбьщθтθ се ѥθ. рекше поѥтθ ю;
4:26: нθкто же вь таθнѣ да не вѣнчаѥть се. нь прθ множаθшθхь
людехь θбо се дрьзноувыθ створθтθ. да накажеть се запрѣщенθ
θ моучθмь. сθрѣчь θѥрѣθ ꙗко вь непоⷣбнаа себе вьложθвь в таθнѣ
вѣнчавь – δηλονότι τοῦ ἱερέως;
6:4: нь моужθ оубо ѡтθдоуть. рекше оумрть;
7:1: сродьство ѥсть θме родноѥ. раздѣлꙗѥть же се на троѥ. на
вьсходещθѥ. θ на сходещθе. θ на соущθѥ ѿ бока. рекше ѿ страны;
105
7:1: θ ѿ сθхь сходещеи кыθждо же чθнь сродьства многы θмать

θ разлθчны степенθ. рекше колѣна;
7:4: такожде нθ дьщере стрыꙗ моѥго θлθ теткы. рекше братоу-
чеды моѥѥ – τουτέστι τὴν ἐξαδέλφην μου;
7:7: ꙗкоже се не могоу поѥтθ дьщере жены моѥѥ юже родθ ѿ
прьваго моужа. нθ сньхы ѥѥ. рекше женθ сн҃а ѥѥ θже ѿ прьваго
моужа;
9:9: вьнѣшнθθ бо чловѣкь. рекше внѣ градь живыθ;
11:2: аще боудеть вьзель брачныθ же рекше прѣⷣже брачныθ дарь;
11:4: повелѣваѥмь не θнако како лθ вьскорѣ моужевθ θлθ женѣ
прθходθтθ кь мнθшꙿскомоу жθтθю бес пакостθ. сθрѣчь схраненомь
бытθ θмь ѿ вθнь – δηλονότι φυλαττομένων αὐτῶν;
11:17: вь вьспомθнанθθхь ѡ дѣꙗнθхь положθтθ рекше на
граматѣ напθсати;
12:2: нь вꙿть чась θмѣнθю ѿ лθца кь лθцоу прθходθтθ. сθрѣчь
ѿ творещаго дарь кь прθемлющоумоу дарь – ἤγουν ἀπὸ τοῦ τὴν
δωρεὰν ποιοῦντος εἰς τὸν τὴν δωρεὰν δεχόμενας;
13:1: аще кто не θмы сн҃а. все своѥ θмѣнθѥ θлθ честь ѿ него
ѡсобно свободθть. рекше вꙿ дары раздасть;
14:4: ѥкоже оубо ꙿ прθлоучаꙗ оумаленθѥ рекше погыбѣль
продаѥмыѥ вещθ на коупца вьсходθтꙿ –ἤτοι ἀπώλεια;
14:5: θ ѿтолѣ оуже рекꙿше вь ть чась – ἤγουν εὐθέως;
14:7: θ ѥлθко же по проданθθ ѥго прθбоудеть кь ѡсобномоу ѥго
θмѣнθю ѿдаѥть се продаваѥмоу рекше лθхвоу – τυχὸν τοκετοί;
15:1: бытθ повелѣваѥмь прθ тьмь самомь лθцθ рекꙿше прθ члв҃цѣ
θже хощеть прѣѥтθ θ прθ θною двою ѿ того наслѣднθкоуоу (sic!);
15:2: добрѣθ села продають. сθрѣчь ꙗко θстезаѥмоу соущоу
проданθю ѿ мθтрополθть – δηλονότι ἐξεταζομένης τῆς ἐκποιήσεως
παρὰ τῶ μητροπολίτῃ;
15:3: недвθжθмоѥ θмѣнθѥ рекше село;
15:6: ѿрθцаѥмь насажденθѥ же θ наθмованθѥ сθрѣчь
прѣθманθѥ вещθ тѣмь чтⷭьнымь домомь прθходныхь – ἤγουν
ὑποθήκας πραγμάτων τοῖς αὐτοῖς εὐλαγέσιν οἴκοις;
106
16:1: θже свѣнь залога вьзетθθ плодове рекше пшенθцоу θлθ θно
жθто;
16:11: θмѣнθѥ же недвижθмоѥ θматθ рекше села θлθ вθнограды
θлθ домы;
17:9: аще не бѣды вьспрθѥть. рекше аще ѡбѣща се не скршθтθ;
18:3: рекше рабь бѣꙗше θ оумрѣ – τυχὸν γὰρ δοῦλος ἦν καὶ
ἀπέθενεν;
18:13: θже ѿ ѡбою рекше ѿ полагающаго θ вьземлющаго
22:8 (в гр. 22:6): се же ѥсть ѿ поутѣшьствованθθ рекше ѿ
воθнθчьскаго поуте – τουτέστι τὰ ἀπὸ ταξειδίων ἐπιγινόμενα
πεκούλια;
24:2: хотеθ вьнθтθ вь монастырь рекше пострѣщθ се;
27:5: ѿ бⷭжтвьныхь соудθθ рекꙿше ѿ црк҃овныхь;
27:21: не свѣдѣдетльствоуѥть θмь в тоθ вθнѣ сθрѣчь прѣдь
θнѣмь соудθѥю – δηλονότι παρὰ ἄλλῳ δικαστῇ;
28:1: нь θ правθлы рекꙿше законы неѿречено – ἀλλὰ καὶ τοῖς
κανόσιν ἢ τοῖς νόμοις μὴ ἀπηγορευμένην;
29:3: сьставноѥ ѥсть. прьвоѥ положенθѥ наслѣдθꙗ. се же ѥсть
θже по родоу прываго степене наслѣднθкь – τουτέστιν ὁ φύσει
πρῶτος βαθμὸς;
30:8: θже ѿ тѣхь же родθтель. рекше ѿ ѥдθнаго ѡц҃а θ мт҃ре
рождьшаꙗ се братθꙗ;
30:8: θ потомь скончавьшающаго се θхь оубо брата ѡнѥхь же
стрыꙗ братθꙗ таковаа. сθрѣчь тогда ѿ разлθчныхь родθтель
рожⷣьшаа се братθꙗ наслѣдоують оумьрꙿшаго брата – δηλονότι τότε
οἱ ἐκ διαφόρων φύοντες γονέων;
31:3: недвθжθмоѥ θмѣнθѥ рекше село θлθ θно нѣчто таково;
32:2: до ѡсмθ оугꙿгθθ θбо четырθ оугꙿгθѥ се же ѥсть третθꙗ
честь θмѣнθꙗ наслѣднθкоу хранθть се – μέχρι τοῦ ὀκταυυγκίου τὸ
γὰρ τετραούγκιον, τουτέστι τὸ τρίτον τῆς παριουσίας;
33:13 (тази и следващата глава изискват специален анализ,
тъй като поставят проблем както с номерацията, така и с пре-
вода; промени спрямо гръцкия текст в номерирането от 1 до 4
107
в началото на титулите има и на други места): семоу θстовомоу

схранѣѥмоу аще θ θно внѣшнѥѥ лθце рекше не ѿ родоу ѥго;
33:14: аще прѣⷣже реченаго ѥсть вьзⷣраста рекше ѡсмθ на десете
лѣть;
33:15: сθѥ ѡблобызатθ рекше помθнатθ наоучθше –
περιπτύσσεσθαι ἤγουν ἀναφέρειν γινώσκονται;
33:23: аще дѣтемь всѣмь θлθ ѥдθномоу ѿ нθхь неθстовоу соу-
щоу. рекше бѣсещоу се θлθ оумь погоубльшоу;
34:4: θже ѿ ѥзыческаго закона рекше ѿ плѣна – ἐκ τῶν ἐθνικῶν
νομμίων, τουτέστιν ἐκ τῆς αἰχμαλωσίας;
34:11: се же ѥсть двѣ лѣⷮ – τουτέστιν ἡ διετία;
34:11: θ вѣроу свещавшаго рекше пθсанθѥ;
35:1: даровнθкь рекше вьземлеθ дарθ;
35:2: θ прθбывшаꙗ рекше прθродθвшеѥ се вьземлеть даровьнθкь;
35:2: аще θ прѣстало бытθ стадо рекше сконꙿчало се;
38:5: вꙿ семь богатѣмь градѣ. рекше вь цр҃θградѣ;
38:6: аще кто ѿ поварнθце θлθ ѿ походнθце θлθ ѿ скалы рек-
ше ѿ стльбы θлθ ѿ гле҃мыхь оулθць – ἢ ἀπὸ κλιμακῶνος ἢ ἀπὸ
βαστερνίων ἤγουν τῶν λεγομένων παρόδων;
38:15: θмже не врѣжⷣаѥть се оулθца. рекше людскыθ поуть;
38:24: подꙿземльныѥ θстерны. рекше чрѣпныѥ троубы – ἤγουν
χριστηρίων;
38:24: доньдеже не достθгнеть дроугыхь гн҃θ мѣста. рекше
походнθць;
38:31: зазθдахь ꙗ рекше заградθхь – τουτέστιν ἔφραξα;
38:37: не лѣть ѥсть нθкомоу же подземльныхь трѣбы прθзθдатθ.
рекше прθчетатθ;
38:59 (60 в гр.): всакь наѥмь прθходныθ чтⷭномоу домоу рекше
црк҃вθ;
38:59: θлθ лθчныθ рекше нѣкоѥ θмѣнθѥ. θлθ положены ꙗкоже се
нѣкаꙗ мѣста села θлθ домове соуть;
39:9: нθкто да не продаѥть варваромь. рекше θноѥзычнθкомь
оустроѥна ѡроужθꙗ;
108
39:53: аще же что ѿ ꙗрьмнθкь. рекше конь θлθ мще θлθ ѡсле,
τῶν ὑποζυγίων;
39:65: аще же ѥдθнь ѿ родθтелю. сθрѣчь ѿць θлθ мт҃θ не вьс-
хошеть;
39:69: что θномоу же сродствоу дроугь кь дроугоу смѣшающе се.
се же ѥсть, τουτέστι;
39:69: сь женою ѿца своѥго. рекше мащехою, ἤγουν μητρυιάν;
39:74: θже сь бесловеснымθѥ стоудное дѣло творθть. рекше с
четврѣногымθ скоты, ἤγουν κτηνοβάται;
39:78: θже твореть гле҃маꙗ хранθла рекше оузлы.
Маргинални глоси
Към титул 7. за забранените бракове:
дѣдь ѿць сн҃ь вноукь правноукь ѿ правноука же родθвыθ се. гл҃е
се пращоурь.
Към титул 23. ѡ завѣтѣ свобожⷣеныхꙿ:
два же гн҃а ꙗко се два браⷮ θмоуща раба вь ѡбщθі свободθта.
Към титул 32. ѡ раздѣлѥнθθ:
Лθтра θмаⷮ о҃в златнθка θ раздѣлꙗѥтꙿ се на честі. ты же чьстθ
нарθчют се оугꙿгθе. едθна же оуггꙿθꙗ θмаⷮ .ѕ҃. златнθкь.
Към титул 39. за наказанията:
Θзмѣна оубо ѥсть ѥгда прьвыθ бθвь прѣстанеть. θ начнеть
бθтθ вторы. θ θзмѣнθть θ третθθ θ того четврьтыθ. тако же сθ всθ
по редоу θзмѣнетꙿ се до двою на десете наθ до шестθе – глоса в
долното извънтекстово поле.
Ѡчемь ѿчюхь падьщерθца же пасторꙿкы сказаѥтꙿ се – глоса в
долното извънтекстово поле.
Трябва да се отбележи, че тези извънтекстови обяснителни
глоси се възпроизвеждат доста точно в преписи, възхождащи
към Иловичкия, т.е. към П като съставна част на кръмчиите
книги – неговата основна среда на битуване в славянската пис-
мена традиция. Една-единствена добавка не включвам в този
списък, защото преписвачът на П в ИК на това място е пропус-
нал 23. глава от 27. титул и със сигнален кръст и в основния
109
текст, и в долното пространство на листа е отбелязал, че я доба-

вя. В този смисъл става въпрос за пропуск, а не за тълкувателен
елемент, т.е. за глоса.
Класификация и типология на глосите

Вътрешнотекстовите глоси могат да се подведат под две ос-
новни подгрупи:
а) Глосирания, които имат своя прототип в самия гръцки
текст и превеждат съответни пояснителни конструкции. Сред
тези примери по честота преобладават въведените с рекъше кон-
струкции, съответстващи на ἤγουν, τουτέστι(ν), ἢ, ὅτι καὶ, τυχόν.
На второ място по честота е елементът сθрѣчь за δηλονότι, ἤγουν,
а с най-малка честота е изразът се же ѥстъ, τουτέστι(ν). Тези поя-
снителни елементи са типични за сложната юридическа материя
и произтичат от естествената нагласа да се дава изчерпателна
информация за коментираното понятие. За особеностите на пре-
водаческата техника те допринасят преди всичко с категорич-
ния честотен превес на маркера рекъше, който не само е много
чест именно в Супрасълския сборник, но и утвърждава статуса
си на преславско изразно средство сред емблематични автори,
свързани с източнобългарската среда и владетелския двор, на-
пример Йоан Екзарх (догРаМаджиева 1968; стБР 2009, 2: 611,
682). Подобен извод се подкрепя и от предпочитанията на пи-
сача Ефрем в така наречената Ефремовска кръмчая от началото
на XII в., която въпреки споровете за произхода си в дихото-
мията руски-български от все повече изследователи убедено се
приема за апограф от преславски превод, съвременен на цар-
Симеоновото управление, т.е. завършен през първата четвърт
на X в. (МаксиМович 1997: 90). В редица случаи преписвачът
Ефрем е възпроизвел глосирания от оригиналния превод. П е
силно терминологизиран текст, а някои негови титули съдържат
безпрецедентна по съдържание материя в цялостната славянска
писмена традиция. Много подробна е правната регламентация
на наследственото право, на венчанието и брака, уникална е
110
сферата на градската архитектура и благоустройство, а това оз-

начава, че обяснителните конструкции са естествено средство
за адаптация на сложната юридическа материя. От множеството
примери ще приведа само следния: нь вꙿ ть чась θмѣнθю ѿ лθца
кь лθцоу прθходθтθ. сθрѣчь ѿ творещаго дарь кь прθемлющоумоу
дарь, с което в самия оригинал се пояснява терминът лθце в сми-
съл на правен субект, употребен в колокативна единица, а гло-
сата специфицира конкретните правни субекти. Преводът на П
се отличава с високо ниво на владеене на юридическия език на
оригинала и този тип глосирания отразяват вниманието на пре-
водача или преводачите към точността и детайла.
б) Вторият тип глоси имат по-голяма тежест, доколкото
представляват вставки на преводача, без опора или без точен
смислов и формален еквивалент в оригинала. Сред тях отново
и категорично се налагат експликациите с елемента рекъше –
най-високият брой от всички типове глоси с общо 35 употреби.
Какво е пояснявал такъв преводачески подход?
– На първо място, налага се един словен пласт с подчертано
узусен характер, близък до разговорната или по-точно, поради
относителността на този термин през Средновековието, неу-
тралната, конвенционалната, немаркираната от високия кни-
жовен стил, обиходната, ежедневната реч. Това са пълни или
частични контекстови синоними на употребения преводен ек-
вивалент, чието значение се подчертава чрез друга славянска
дума. Примери: 4:26: наложнθцθ кь хотещемоу прθѡбьщθтθ се ѥθ.
рекше поѥтθ ю (двойката прθобъщθтθ сѧ – поѩтθ, отнесена към
регламентацията на съжителството с наложница); 6:4: нь моужθ
оубо ѡтθдоуть. рекше оумроуть (двойката отъθтθ – оумьрѣтθ,
като не може да не направи впечатление аналогичната на съвре-
менната евфемистична употреба на глагола „отивам си“ за уми-
рам); 35:2: аще θ прѣстало бытθ стадо рекше сконꙿчало се (двойката
прѣстатθ – съкончатθ сѧ); 24:2: хотеθ вьнθтθ вь монастырь рекше
пострѣщθ се (двойката вънθтθ въ монастырь – пострθщθ сѧ, която
назовава метонимично встъпването в монашество по един от
111
атрибутите му, духовния постриг); 7:7: ꙗкоже се не могоу поѥтθ

дьщере жен моѥѥ юже родθ ѿ прьваго моужа. нθ сньхы ѥѥ. рекше
женθ сн҃а ѥѥ θже ѿ прьваго моужа (двойката сънаха – жена сθна)
и др. Към този тип глоси си позволявам да отнеса и посочената
като емблематична глоса в 38:5: вꙿ семь богатѣмь градѣ. рекше вь
цр҃θградѣ поради утвърждаването в славянска среда на назва-
нието на Константинопол именно като Цариград.
– На второ място стоят разгърнатите перифрази, които по-
ясняват ключово правно понятие и се отнасят към него като
частно към общо. Примери: 15:3: недвижθмоѥ θмѣнθѥ рекше
село; 16:1: θже свѣнь залога вьзетθθ плодове рекше пшенθцоу θлθ
θно жθто; 16:11: θмѣнθѥ же недвижθмоѥ θматθ рекше села θлθ
вθнограды θлθ домы. Преводачът има навика често да изяснява
какво съдържание носи правният термин недвижимо имуще-
ство, и се опитва да го поясни с конкретни притежания, най-
често село, сравни още 31:3: недвθжθмоѥ θмѣнθѥ рекше село θлθ
θно нѣчто таково. Собствеността е означена с лексемата село
за гр. ἀγρός, т.е. развива се едно от значенията на лексемата:
1. Село ‘населено място изобщо, населен пункт, градец’, сино-
ним на âüñü. 2. Село ‘обособена земя от поле за селскостопански
нужди, от полски терен; нива’. Други примери: 13:1: аще кто не
θмы сн҃а. все своѥ θмѣнθѥ θлθ честь ѿ него ѡсобно свободθть. рекше
вꙿ дары раздасть (в случая така наречената особна част, отделе-
на от наследството на бездетно и без преки наследници лице,
се пояснява с перифразата „да се раздаде като дар, да се дари“);
27:5: ѿ бⷭжтвьныхь соудθθ рекꙿше црк҃овныхь (двойката епитети
божьствьнꙑθ – црькъвьнꙑθ перифразира нравственото съдържа-
ние, намирайки точен правен еквивалент, тъй като става въпрос
за църковния съд и неговите представители, божествени пора-
ди оторизирането им с божествена власт). По повод на послед-
ния пример ще отбележа, че независимо от светскоправната
материя на П, в него се съдържат недвусмислени податки за
превеса на Канона пред Закона, или за особения и вечен статус
на Божия закон, въплътен в църковното право.
112
– Тълкувания на специфични термини. Така в два казу-

са се изяснява значението на термина вънѣшнꙑθ чловѣкъ: 9:9:
вьнѣшнθθ бо чловѣкь. рекше внѣ градь жθвыθ; 33:10, 33:13: се-
моу θстовомоу схранꙗѥмоу аще θ θно внѣшнѥѥ лθце рекше не ѿ
родоу ѥго, и в двата случая за гр. ἐξωτικὸς ἄνθρωπος, ἐξωτικὸν
πρόσωπον ‘външно, трето лице’. В титул 39., посветен на нака-
занията, на обяснение подлежи сложният термин κτηνοβατία,
сексуални отношения на човек с животни в широк смисъл. В
първите юридически преводи на славянски език най-често се
предава описателно, както е и в П, а впоследствие се налага
терминът скотоложьство: θже сь бесловеснымθѥ стоудное дѣло
творθть. рекше с четврѣногымθ скоты. да оурѣжеть се θмь срамныθ
оудь (39:74), ἤγουν κτηνοβάται. В други случаи преводът пред-
лага точен смислов еквивалент на даден термин чрез изковава-
не на славянски съответник. Глосирането участва в създаването
на високоразвит терминологичен апарат на П.
–Тълкувания, въвеждащи интересен и рядък лексикален
материал, който може да послужи за езикова диагностика. По-
яснителни лексемни двойки за преводача са: áîêú (ἐκ πλαγίου
‘буквално отстрани, т.е. назоваване на така нареченото родство
при брак, сродяване на две страни’, cognatio affinitas) – ñòðàνà;
ñòåïåνü (βαθμός) – êîëѣνî. Друг пример за въвеждане на поя-
снителна славянска лексика е примерът от 39:53: аще же что
ѿ ꙗрьмнθкь. рекше конь θлθ мще θлθ ѡсле. В него преводачът
уточнява какво се разбира под ꙗрьмьнθкъ ‘впрегатно животно’.
Сред изброените животни употребява интересен деминутивен
вариант мъще, мьще ‘малко муле, муленце’ < мъска ‘муле, ка-
тър, мъска’. Мъска в рамките на класическите старобългарски
паметници е позната само на Синайския псалтир, но е добре
представена в диалектен материал (стБР 1999, 1: 879). Не може
да не се отбележи последователният рефлекс на група ск – шт,
който действа автоматично в редица примери по нормите на
първа палатализация.
Маргиналните глоси имат в истинския смисъл тълкувателен
113
характер, тъй като, с много редки изключения, обясняват значе-

нието на определени славянски или гръцки термини, употребе-
ни в основния текст. Така те изпълняват най-важното предназ-
начение на глосите в юридическа текстова среда. Изясняват се
два типа термини. Първият са славянски термини за родството,
които преди П не са били наложени чрез нормативен юридиче-
ски текст, доколкото предишните кормчии не съдържат толкова
пълен разпис на степените на родство във възходяща, низходя-
ща и странична линия. Вторият тип са утвърдени понятия на
византийското правораздаване. Тъй като на някои глоси вече
се спрях при анализа на други лексикални раздели, ще посоча
следните:
Θзмѣна: В 39. титул се откроява терминът θзмѣна ‘размяна,
редуване на боя’, който е обяснен в долното извънтекстово поле
на л. 325б в ИК. Става ясно, че той се отнася до последовател-
ното нанасяне на удари от няколко лица. Очевидно в стреме-
жа за адекватно терминологично съответствие на гр. ἀλλακτόν
< ἀλλάσσω ‘сменям се, последователно извършвам на смени
нещо; изреждам се, редувам се’ тук е въведена една от общо
двете извънтекстови глоси към съдържанието на целия титул 39.
за наказанията. Точно това значение на глагола θзмѣнθтθ сѧ е
познато на Супрасълския сборник, а контекстът от П е лекси-
кографиран по руски кръмчии (LS 1996: 10; стБР 1999, 1: 623;
СДЯ 1991, 4: 42–43). Поначало в наказателния титул на П най-
разпространената санкция с насилствен физически характер е
боят, предвиден в общо 21 казуса. Много рядко той е единстве-
ната мярка (например в 39:53 за кражба на оръжие от военен
лагер); в останалите казуси е комбиниран с остригване и/или
изгнание, прогонване завинаги от населеното място. Славянски-
те термини са описателни конструкции срещу гръцки синтагми
с производни от глагола τύπτω: бθѥмθ θ пострыженθ да θжⷣеноуть
се, съответно въ θзъгнанθѥ посꙑлатθ, ἐξορίζω, и др. Средството
за нанасяне на бой е палθца, обикновено за гр. ῥάβδος, но в 6. ка-
зус палθцамθ бθѥнθ стои срещу ῥοπαλίζονται, от ῥόπαλον ‘тояга,
114
сопа, голяма пръчка’. Същото средство, но този път не за на-

казание, а за принуда при изнасилване, в 40. казус се превежда
с известната на класическите глаголически евангелия лексема
дрьколь ‘дървен прът, тояга; в диалектите дрък’.
Изводи
И така, макар че поради обилието от материал представих

само отделни примери, очертават се няколко предварителни
извода.
На първо място, преводът на П оправдава идейната програма
на ИК за превес на домашния словен материал и за натоварва-
нето на общоупотребимата домашна лексика с терминологични
функции. Тази черта е съзнателно проведена езикова политика
на преводачите и славянските законотворци. Текстът на памет-
ника отива още по-напред в славянизацията на юридическата
терминология. Чуждите думи термини са адаптирани по разли-
чен начин, но като цяло нямат силно присъствие.
На второ място, терминологичната система се обогатява, без
изкуствено да се усложнява, а като се държи сметка за яснотата
на съдържателно-правния аспект на понятията и се повишава
функционалността ѝ. Във връзка с това позната разговорна или
книжовна лексема се натоварва с ново контекстово значение.
Терминологичната контекстуализация на лексиката издава до-
бре обмислен избор.
На трето място, П създава богат терминологичен регистър
със специфична сфера на приложение. Толкова сложен правен
текст не може да не разчита на приемствеността в славянската
правна култура. Преписът на П в ИК е представител на сръб-
ската редакция на старобългарския книжовен език и се опира
на достиженията на първите юридически преводи сред сла-
вянството както в областта на светското, така и в областта на
каноничното право. Именно високата степен на функционал-
115
ност и стабилността на лексикално-терминологичния фонд

помагат преводът на П да остане жизнен в дълъг простран-
ствено-времеви континуум както на Балканите, така и в Ру-
сия, от първия запазен препис от 1262 г. до официалната Цър-
ковнославянска печатна кръмчая (1650–1653) на патриарсите
Никон и Йосаф, където П се помества като 49. глава (ПК). По
този начин за пореден път се доказва особената аксиология
на юридическия текст, продукт на законодателната инициати-
ва на лица, общности, властимащи институции, на особената
значимост на правото като цялостна политико-идеологическа
система в защита на личността, обществените ценности и
права и едновременно с това основен механизъм за регулира-
не на самото общество.
П подкрепя значението на светското законодателство – па-
метници и текстове, продукт на светската власт и нейните
институции, особено на върховната централна власт на им-
ператора/царя в средновековното общество. Правото в двете
си разновидности – светското и църковното, е основополагащ
елемент от обществената система. Съществуването му по-
ражда понятието правна култура, едновременно част от со-
циалната история и от историята на книжовната култура. Тя
се изгражда еволюционно, в непрекъсната динамика и син-
хрон между юридическата нормативност и юридическия език
(chitwood 2012: 6–8; даНова 2012: 202–203; БиляРски 2011:
10, 182–183). В динамичния XIII век благодарение на текст
като П взаимовръзката в триадата право – общество – култура
става още по-тясна. Макар и по различен начин, чрез превеж-
дането и използването на един фундаментален византийски
светскоправен норматив в средновековна Сърбия и България
се създават предпоставки за установяването на необходимо-
то триизмерно единство между законите, държавата и рели-
гията, което още от времето на Юстиниан I Велики (527–565)
се изразява във формулата „един закон, една вяра, един език“
(zePoS 1974: 897).
116
Първият запазен славянски превод на П в ИК е сложно за

интерпретация явление и изисква въвеждането на ясни крите-
рии за езикова, в частност лексикална стратификация, за да се
реконструира историята на текста. В неговата езикова система
има нееднородни явления, които не могат еднозначно да бъдат
категоризирани към доминиращо руско, сръбско или българско
влияние. В съвременната изследователска парадигма дигита-
лизацията и електронните форми за извличане на лексикална
информация могат да бъдат достатъчно ефективни не само в
решаването на въпроси за локализацията и времевата поява на
един текст, но и да го направят широко достъпен чрез нови на-
борни издания и преводи. В това виждам и моята изследовател-
ска задача.
Всички форми на битуване на П през Средновековието и
в началото на Новото време превръщат славянския превод на
този византийски правен свод в принос на славянството в юри-
дическата култура на съвременна Европа.
117
118
Използвана литература
алексић, копРивица 2019: Алексић, Вл., М. Копривица. Тери-

торијални обим епископија српске цркве на почетку XIII
века. – Црквене студије, књ. 16 (2), 2019, с. 57–84.
алфеРова 1973: Алферова, г. в. Кормчая книга как ценней-
ший источник древнерусского градостроительного законо-
дательства. Еë влияние на художественный облик и плани-
ровку русских городов. – Византийский временник, 35, 1973,
с. 195–220.
алфеРова 1982: Алферова, г. в. Византийские традиции в
русском градостроительстве. – Византийский временник,
43, 1982, с. 183–190.
аНгелов 1967: Ангелов, Б. Писмо на Яков Светослав до руския
митрополит Кирил III. – В: Из старата българска, руска
и сръбска литература. Т. 2. София: Издателство на БАН,
1967, с. 139–147.
аНгелов, тивчев 1970: Ангелов, Д., П. Тивчев. Подбрани извори
за историята на Византия. София: Наука и изкуство, 1970.
аНдРеев 1959: Андреев, М. Римското право и Славянската Ек-
лога (за някои отклонения на славянската Еклога от римско-
то право). – Годишник на Софийския университет. Юриди-
чески факултет, 50, 1959, с. 3–18.
Белякова, Щапов 2005: Белякова, Е. В., Я. Н. Щапов. Новеллы
императора Юстиниана в русской письменной традиции. К
истории рецепции римского права в России. Москва: Инсти-
тут российской истории РАН, 2005.
119
Белякова, Щапов 2006: Белякова, Е. В., Я. Н. Щапов. Законо-

дательство императора Юстиниана в русской и славянской
традиции. Особенности русской рецепции римского пра-
ва. – В: Этнокультурное взаимодействие в Евразии: Про-
грамма фундаментальных исследований Президиума РАН.
Кн. 1. Под ред. А. Деревянко и др. Москва: Наука, 2006, с.
386–404.
Белякова, туРилов 2015: Белякова, Е. В., А. А. Турилов. Кормчая
книга. – В: Православная энциклопедия. Т. 38, 2015, с. 52–58.
Белякова и дР. 2017: Белякова, Е. В., Л. В. Мошкова, Т. А. Опа-
рина. Кормчая книга: от рукописной традиции к печатному
изданию. Москва – Санкт-Петербург: Институт российской
истории РАН; Российский государственный архив древних
актов; Центр гуманитарных инициатив, 2017.
БеНеМаНский 1906: Бенеманский, М. Ὁ Πρόχειρος νόμος импе-
ратора Василия Македонянина. Сергиев Посад, 1906.
БеНеМаНский 1917: Бенеманский, М. Закон градский. Значение
его в русском праве. Москва, 1917.
БеНешевич 1905: Бенешевич, В. Н. Канонический сборник XIV
титулов со второй четверти VII в. до 883 г. К древней-
шей истории источников права Греко-востойчной Церкви.
Санкт-Петербург: Типография В. Киршбаума, 1905.
БеНешевич 1906: Бенешевич, В. Н. Древнеславянская кормчая
XIV титулов без толкований. Т. 1. Издания ОРЯС. Санкт-Пе-
тербург: Типография Императорской академии наук, 1906.
БеНешевич 1987: Бенешевич, В. Н. Древнеславянская кормчая
XIV титулов без толкований. Т. 2. Под общим руководством
Я. Н. Щапова. София: Издательство БАН, 1987.
БеР: Български етимологичен речник. Т. 1–8. София: Издател-
ство на БАН, 1971/ 2017–.
БиБлия 1982: Библия сиреч книгите на Свещеното писание на
Ветхия и Новия завет. София: Издава Св. Синод на Българ-
ската църква, 1982.
БиляРски 2011: Билярски, Ив. Публично- и каноничноправна ле-
120
ксика в българското средновековно пространство. Варна:

ВСУ „Черноризец Храбър“, 2011.
Благоев 1932: Благоев, Н. П. Еклога. София: Кооперативна пе-
чатница Гутeнберг, 1932.
Благојевић 2007: Благојевић, М. Земљораднички закон. Средњо-
вековни рукопис. Београд, САНУ. Одељење друштвених нау-
ка. Извори српског права, 4, 2007.
БоБчев 1925: Бобчев, Ст. Римско и византийско право в старо-
времска България. Правно-исторически етюд. София: Дър-
жавна печатница, 1925.
Божилов, гюзелев 1999: Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на
Средновековна България. Т. 1. VII–XIV в. София: Анубис, 1999.
Бойчев 2004: Бойчев, Г. Юридически латинско-български реч-
ник. София: Юриспрес, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.
велчева 2005: Велчева, Б. Отглас от Златния век на българската
писменост. Ръкопис 1039 от Народната библиотека. – В: Биб-
лиотеката: минало и настояще. Юбилеен сборник, посве-
тен на 125-годишнината на Народна библиотека „Св. св. Ки-
рил и Методий“. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил
и Методий“. София, 2005, с. 266–274.
визаНтийский зеМледельческий закоН 1984: Византийский зем-
ледельческий закон. Текст, исследование, комментарии под-
готовили Е. Э. Липщиц, И. П. Медведев, Е. К. Пиотровская.
Под ред. И. П. Медведева. Ленинград, 1984.
гаНев 1959: Ганев, В. Закон за съдене на хората. Правно-исто-
рически и правно-аналитически проучвания. София: БАН,
1959.
гелев под печат: Гелев, Д. Прирачникот на византиското пра-
во – Procheiros nomos. – <www. academia.edu.>.
ДА – Архив на Секцията за българска диалектология и линг-
вистична география в Института за български език на БАН.
даНова 2012: Данова, Н. Фрагменти от историята на изгражда-
нето на правната култура при българите. – Критика и хума-
низъм, 37 (1), 2012, с. 201–265.
121
диМитРов 2017: Димитров, Д. Морето в политиката на средно-

вековните балкански държави. – В: Средновековните Бал-
кани като световен кръстопът: контакти и обмен. Съст. и
ред. Л. Симeонова, Л. Тасева. София: Институт за балканис-
тика, „Тандрил“, 2017, с. 165–184.
доБРев 1991: Добрев, Ив. Рашката писменост и българският
правопис през Средновековието. – Кирило-Методиевски
студии, 8, 1991, с. 216–252.
догРаМаджиева 1968: Дограмаджиева, Е. Синтактична служба
на старобългарските сθрѣчь и рекъше и техният по-късен раз-
вой. – В: Славистичен сборник. Т. 6. София: Издателство на
БАН, 1968, с. 109–122.
доджев 1993: Доджев, Д. В. Римское архаическое наследствен-
ное право. Москва: Наука, 1993.
дуйчев 1998: Дуйчев, Ив. Избрани произведения. Т. 1. Визан-
тия и славянският свят. София: Анубис, 1998.
дучић 1877: Дучић, Н. Крмчија морачка. – Гласник Српског
ученог друштва, 8, 1877.
дучић 1895: Дучић, Н. Крмчаја Морачка. – В: Књижевни радо-
ви. Књ. 4. Београд: Државна штампарија Краљевине Србије,
1895, с. 196–250; Прохирон, с. 250–414.
дюНаН, пишоНа 2007: Дюнан, Ж-Ф., П. Пишона. Римско право.
Речник на основните термини. София: Сиела, 2007.
ефиМова 2011: Ефимова, В. Наименования лиц в старосла-
вянском языке: Способы номинации и приоритеты выбора.
Москва: РАН, 2011.
живов 2001: Живов, В. Разыскания в области истории и
предыстории русской культуры. Москва: Языки православ-
ной культуры, 2001.
иваНова, гРадиНаРова 2015: Иванова, Е. Ю., А. А. Градинарова.
Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского.
Москва: Язык Славянской культуры. Studia philologica, 2015.
илиева 2016: Илиева, т. Субстантивное употребление имен
прилагательных и других слов с адъективным значением
122
в средневековом болгарском языке. Субстантивно упот-

ребляемые прилагательные – названия лиц. – Linguistique
Balkanique, 55 (2–3), 2016, с. 211–230.
илиевска 1999: Илиевска, Кр. Мазуринска крмчиja. Стари тек-
стови VI. Скопje, 1999.
илиевска 2004: Илиевска, Кр. Законъ соудныи людьмъ. Скопje,
2004.
JоваНовић, савић 2009: Jовановић, Г., В. Савић. Досадашња
пракса у издавању средњовековних српских ћириличких
правних споменика (како побољшати садашње издавач-
ке поступке). – В: Средњовековно право у Срба у огледа-
лу историјских извора. Научни скупови САНУ. Одељење
друштвених наука. Извори српског права XVI. Београд,
2009, с. 87–114.
каНисков 2015: Канисков, В. Съкровищница на българската
народна медицина. Т. 3. Ботанически речник – основи. Со-
фия: Изток-Запад, 2015.
китаНова 2014: Китанова, М. „Чуждите деца“ в българската
култура и език. – Български език, 61 (3), 2014, с. 19–32.
коРогодиНа 2017: Корогодина, М. В. Кормчие книги XIV – пер-
вой половины XVII века. Т. 1. Исследование. Москва – Санкт-
Петербург: Альяна-Архео, 2017.
костова, НовкиРишка-стояНова, пипеРков 2009: Костова, М.,
М. Новкиришка-Стоянова, Т. Пиперков. Съпоставка на Мой-
сеевия закон и римските закони. Collatio legum Mosaicarum
et Romanarum. София: СИБИ, 2009.
липшиц 1965: Липшиц, Е. Эклога. Византийский законодате-
льный свод VIII века. Москва: Наука, 1965.
ЛР 1990: Латински речник. Съст. Войнов, М., Ал. Милев. Со-
фия: Наука и изкуство, 1990.
МаксиМович 1997: Максимович, К. А. Глоссы и интерполяции
в Ефремовской кормчей XII в. – Вопросы языкознания, 1997,
№ 3, с. 89–94.
МаксиМович 2004: Максимович, К. А. Законъ соyдныи людьмъ.
123
Источниковедческие и лингвистические аспекты исследо-

вания славянского юридического памятника. Москва: Древ-
лехранилище, 2004.
МаксиМович 2006: Максимович, К. А. Древнерусская Ефремов-
ская кормчая XII в.: локализация перевода в связи с историей
текста. – В: Лингвистическое источниковедение. 2004–2005.
Москва, 2006, с. 102–113.
МаксиМович 2010: Максимович, К. А. Византийская сингагма
14 титулов без толкований в древнеболгарском переводе.
Славяно-греческий, греческо-славянский и обратный (сла-
вянский) словоуказатели. Т. 1–2. Frankfurt am Main, 2010.
Медведев 2001: Медведев, И. П. Правовая культура Византии.
Санкт-Петербург: Алетейя, 2001.
МеРило пРаведНое 1961: Мерило праведное по рукописи XIV
века. Под ред. М. Н. Тихомирова. Москва: Издательство
Академии наук, 1961.
МостРова 2015: Мострова, т. Словообразувателни тенденции
в развитието на българския книжовен език през Среднове-
ковието (Кирило-Методиевите традиции в паметници от
ХІV в.). – Кирило-Методиевски студии, 24, 2015.
MoшиН 1953: Мошин, Вл. Рецензия за С. В. Троицки. Како тре-
ба издати Светосавску крмчиjу (номоканон са тумачењима).
Споменик СА. Одељење друштвених наука. Нова серија. У
Београду, 1952. – Slovo, 2, 1953, с. 57–67.
НайдеНова 2005: Найденова, Д. Правните паметници в Първо-
то българско царство. – Историческо бъдеще, 9 (1–2), 2005,
с. 159–160.
НайдеНова 2006: Найденова, Д. Земеделският, Морският за-
кон и Прохиронът в състава на Ефремовската кормчая. –
Palaeobulgarica, 30 (1), 2006, с. 39–46.
НайдеНова 2015: Найденова, Д. Правни текстове в среднове-
ковна България. – В: Българският Златен век. Сборник в
чест на цар Симеон Велики (893–927). Пловдив: Фондация
Българско историческо наследство, 2015, с. 189–212.
124
Новаковић 1907: Новаковић, Ст. Матиje Властара Синта-

гмат. Азбучни зборник византијских црквених и државних
закона и правила. Зборник за историју, језик и књижевност
српског народа. Прво одељење, споменици на српском јези-
ку. Књ. 4. У Београду, 1907.
оджаков 1892: Оджаков, П. Старобългарски закони. Велико
Търново, 1892.
павлов 1885: Павлов, А. С. „Книги законные“, содержащие в
себе в древнерусском переводе византийские законы земле-
дельческие, уголовные, брачные и судебные. Санкт-Петер-
бург, 1885.
паев 2013: Паев, К. Византийски правни паметници от Маке-
донската династия (867–1056). – Studia Iuridico-Historica,
2 (2), 2013, с. 66–91.
паев, геоРгиева 2013: Паев, К., С. Георгиева. Византийският
морски закон. – Studia Iuridico-Historica, 2 (2), 2013, с. 44–65.
пеНтковский 2016: Пентковский, Ал. Славянское богослуже-
ние и церковные организации в сербских землях в X–XII
веках. – В: Стефан Немања – преподобни Симеон Мирото-
чиви. Зборник радова. Београд–Беране, 2016, с. 35–61.
петРовић 1991: Петровић, М. Законоправило или Номоканон
светога Саве. Иловички препис 1262 година. Горњи Мила-
новац: Дечje новине, 1991.
петРовић 2002: Петровић, М. Свети Сава као састављач и пре-
водилац Законоправила – српског номоканона. – Историјски
часопис, 49, 2002, с. 27–45.
ПК: Кормчая, напечатана съ оригинала патриарха Йосифа
<www.dorogiistorii.ru.>.
Радојичић 1955: Радојичић, Ћ. Српски рукопис Земљораднич-
ког закона. – Зборник радова Византолошког института, 3,
1955, с. 15–28.
Радушев, жеков 1999: Радушев, А., Г. Жеков. Каталог на бъл-
гарските средновековни монети IX–XV в. София: АГАТО,
1999.
125
РайНхаРт 1983: Райнхарт, Й. Восточнославянское влияние в

древнеславянской Кормчей. Венские доклады к IX между-
народному съезду славистов в Киеве. Institut für Slawistik.
Отдельный оттиск. Wien, 1983.
РайНхаРт 1985: Райнхарт, Й. Лексички слоjeви у Светосавскоj
Крмчиjи. – Научни састанак слависта у Вукове дане. Рефе-
рати и саопштења. Београд, 14/1, Београд, 1985, с. 67–78.
РРОДД 1974: Речник на редки, остарели и диалектни думи в
литературата ни от XIX и XX в. София: Издателство на
БАН, 1974.
Руэше 2015: Руэше, Ш. Развлечения, театр, ипподром. – В: Окс-
фордское руководство по византинистике. Перевод с англ.
(Byzantina Ukrainensia. T. 4). Харьков: Майдан, 2015, с. 709–716.
савчеНко 2016: Савченко, Д. А. Византийские нормы о защите
христианского государства в древнерусской правовой систе-
ме XI–XIII веков. – Историко-правовые проблемы: Новый
ракурс, 2016, № 15, с. 182–203.
СДЯ – Словарь древнерусского языка XI–XIV вв. Т. 1–11. Мос-
ква, 1985/2016–.
славова 1989: Славова, Т. Преславска редакция на Кирило-Ме-
тодиевия старобългарски евангелски превод. – Кирило-ме-
тодиевски студии, 6, 1989, с. 15–129.
славова 2009: Славова, Т. Юридическа литература. – В: Исто-
рия на българската средновековна литература. София: Из-
ток–Запад, 2009, с. 194–203.
соловьев 1932: Соловьев, Ал. Светосавски номоканон и његови
преписи. Београд: Народна штампарија, 1932.
сРезНевский 1875: Срезневский, И. И. Сведения и заметки о
малоизвестных и неизвестных памятниках. XLVII. Кормчая
книга сербского письма 1262 г. – Сборник ОРЯС Импера-
торской Академии Наук, 12, 1875, с. 147– 176.
сРезНевский 1897: Срезневский, И. И. Обозрение древних
русских списков Кормчей книги (= Сборник ОРЯС Импера-
торской Академии Наук, т. 65, № 2). Санктпетербург, 1897.
126
сРезНевский 1893–1912: Срезневский, И. И. Материалы для

словаря древнерусского языка. Т. 1–3. Санктпетербург, 1893–
1912.
СРЯ – Словарь русского языка XI–XVII вв. Т. 1–30. Москва,
1975/2015–
стБР 1999, 2009: Старобългарски речник. Т. 1. À–Í. София:
Изд. „Валентин Траянов“, 1999; Т. 2. Î–x. София: Изд. „Ва-
лентин Траянов“, 2009.
стJепаНовић 2011: Стjепановиħ, Ст. Утицаj Законоправила Све-
тог Саве на регулисање односа будуħих брачних спружника
у средњовjековноj српскоj држави. – Годишњак Правног фа-
култета, 2, 2011, с. 1–19.
суБотиН-голуБовић 2013: Суботин-Голубовић, Т. Матија
Властар Синтагма. Са српскословенског језика превела
Т. Суботин-Голубовић. Београд: САНУ, 2013.
тасева 2015: Тасева, Л. Параметри на преводаческия избор
в един атонски книжовен кръг от 60-те години на XIV в. –
Старобългарска литература, 52, 2015, с. 143–176.
ташев 2010: Ташев, Р. Обща теория на правото. София: Сиби,
2010.
фасМеР 1986–1987: Фасмер, М. Этимологический словарь
русского языка. Т. 1–4. Москва: Прогрес, 1986–1987.
холиолчев, МладеНов, Радева 2013: Холиолчев, Хр., М. Младе-
нов, Л. Радева. Българска семейно-родова лексика. Енцикло-
педичен речник. София: Изток-Запад, 2013.
цепеНков 1998: Цепенков, М. Фолклорно наследство. Т. 1. Со-
фия: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1998.
цеРНић 1981: Цернић, Л. Нека запажања о писарима Иловичке
крмчије. – Археографски прилози, 3, 1981, с. 49–64.
циБРаНска-костова 2000: Цибранска-Костова, М. Формиране и
развитие на старобългарските лексикални норми в църков-
ноюридическата книжнина. София: ДИОС, 2000.
циБРаНска-костова 2016: Цибранска-Костова, М. Старият за-
вет като юридически източник (наблюдения върху славян-
127
ската ръкописна традиция). София: Изд. „Валентин Тра-

янов“, 2016.
циБРаНска-костова 2018а: Цибранска-Костова, М. Към славян-
ската правна терминология в XXXIX титул на Прохирона. –
В: Laudator temporis acti. Сборник в памет на проф. Иван
Божилов. Т. 2. София: Гутенберг, 2018, с. 85–107.
циБРаНска-костова 2018б: Цибранска-Костова, М. Градският за-
кон и градското благоустройство в южнославянски контекст. –
Старобългарска литература, 57–58, 2018, с. 122–152.
циБРаНска-костова 2018в: Цибранска-Костова, М. Правни су-
бекти в славянския превод на Прохирона. – Palaeobulgarica,
42 (4), 2018, с. 37–72.
циБРаНска-костова 2019a: Цибранска-Костова, М. Историче-
ски извори и съвременни преводи: средновековният юриди-
чески текст на български език. – Езиков свят, 17 (1), 2019,
с. 7–17.
циБРаНска-костова 2019б: Цибранска-Костова, М. Законът и
законните книги: два примера от преводната юридическа
книжнина на Славянския юг през 14. век. – Известия на
ИБЕ, 32, 2019, с. 7–52.
шаРкић 2015: Шаркић, Ср. Утицаj византиjског права на
средњовековно српско право. – Slovĕne, 2015, 2, с. 106–118.
шекулаРац 2008: Шекуларац, Б. Зетски законик или Иловичка
крмчиjа. – Матица. Подгорица, 9 (34/35), 2008, с. 217–232.
ЏоРђевић 2019: Џорђевић, Ал. Градски закон као саставни део
Светисавског законоправила. – Црквене студије, 16, 2019,
с. 249–254.
штављаНиН-ђоРђевић 1996: Штављанин-Ђорђевић, Љ. Joш jе-
дан поглед на русизме у Иловичкоj крмчији. – Археографски
прилози, 18, 1996, с. 55–67.
Щапов 1977: Щапов, Я. Н. Прохирон в восточнославянской пи-
сьменности. – Византийский временник, 38, 1977, с. 48–58.
Щапов 1978: Щапов, Я. Н. Византийское и южнославянское
правовое наследие на Руси в XI–XIII вв. Москва: Наука, 1978.
128
Щапов 2011: Щапов, Я. Н. Византийская „Эклога законов“ в

русской письменной традиции. Исследование, издание тек-
стов и комментарии. Санкт-Петербург: Изд. Олега Абыш-
ко, 2011.
эсся: Этимологический словарь славянских языков. Прасла-
вянский лексический фонд (под ред. О. Н. Трубачева). Мос-
ква, 1974–.
aBraMović 2001: Abramović, S. An Attempt at Introducing the
Heksabiblos among the Serbs in Vojvodina in the 19th Century. –
In: Byzantine Law. Proceedings of the International Symposium
of jurists. Thessaloniki, 10–13.12.1998. Ed. ch. PaPaStathiS,
Thessaloniki, 2001, pp. 165–171.
athanaSiadiS 2017: Athanasiadis, Ath. Saint Sava Nemanjić as a
Messenger and Founder of the Eastern Church Tradition in the
Serbian Church. – Fragmenta Hellenoslavica, 4, 2017, pp. 9–26.
Berger 1953: Berger, A. Encyclopedic Dictionary of Roman Law.
Philadelphia, 1953.
Boeck 2009: Boeck, E. Simulating the Hippodrome. The
Performance of Power in Kiev’s St Sophia. – Art Bulletin, 95 (3),
September 2009, pp. 283–301.
Božović 2018: Božović, B. The Very Beginning of the Serbian
Social Security Law in the Saint’ Sava’s Nomocanon. – Зборник
радова Правног факултета у Новом Саду, 4, 2018, рр. 1765–
1773.
Brandileone 1987: Brandileone, F. Il diritto Bizantino nell’Italia
meridionale dall’ VIII al XII secolo. Bologna, 1886. Reprint.
Con una nota di lettura di D. Simon. Antiqva 45. Napoli, Italia,
Paris, 1987.
Brundage 1997: Brundage, J. A. Medieval Canon Law. London and
New York: Longman, 1997.
Bullinger 1999: Bullinger, E. W. A Critical Lexicon and
Concordance to the English and Greek New Testament. USA:
Kregel Publications, 1999.
BurgMann 1983: Burgmann, L. Ecloga. Das Gesetzbuch Leons III.
129
und Konstantinos’ V. Herausgegeben von L. Burgmann,

Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 10.
Löwenklau – Gesellschaft e.V. Frankfurt am Main, 1983.
BurgMann 1995: Burgmann, L. Der Codex Vaticanus graecus 1167
und der serbische Nomokanon. – Зборник радова Византо-
лошког института, 34, 1995, pр. 91–106.
BurgMann 2009: Burgmann, L. Die Nomoi Stratiotikos, Georgikos
und Nautikos. – Зборник радова Византолошког института,
46, 2009, pp. 53–64.
cartea roMâneaScă de învăţătură 1961: Cartea Românească de
învăţătură (The Romanian Teaching Book). 1646. Academia
RPR. Bucureşti, 1961.
chitwood 2012: Chitwood, Z. Byzantine Legal Culture under the
Macedonian Dynasty 867–1056. A dissertation presented to the
Faculty of Princeton University in candidacy for the degree of
doctor of philosophy. Princeton, 2012 (http://arks.princeton.
edu).
diMitrova 2019: Dimitrova, A. Double Translations as a
Characteristic Feature of the Old Church Slavonic Translation of
John Chrysostom’s Commentaries on Acts. – Studia Ceranea, 9,
2019, pp. 407–428.
FreShField 1926: Freshfield, E. H. A Manual of Roman Law. The
Ecloga Published by the Emperors Leo III and Constantine V of
Isauria at Constantinople A.D. 726. Cambridge: Printed at the
University Press, 1926.
FreShField 1927: Freshfield, E. H. A Manual of Later Roman Law.
The Ecloga ad Procheiron mutata. Cambridge: University Press,
1927.
FreShField 1928: Freshfield, E. H. A Manual of Eastern Roman
Law. The Procheiros nomos. Published by the Emperor Basil I
at Constantinople between 867 and 879. Cambridge: University
Press, 1928.
FreShField 1931: Freshfield, E. H. A Provincial Manual of Later
Roman Law. The Calabrian Procheiron. Cambridge, 1931.
130
gliBetić 2014: Glibetić, N. An Early Balkan Testimony of the

Byzantine Prothesis Rite: The Nomocanon of St. Sava of Serbia
(†1236). – In: Synaxis katolike. Beiträge zu Gottesdienst und
Geschichte der fünf altkirchlichen Patriarchate für Heinzgerd
Brakmann zum 70. Geburtstag. Teilband 1. Herausgegeben von
D. Atanassova und T. Chronz.Wien, Berlin: LIT Verlag, pp. 239–
248.
hakiM 2014: Hakim, B. S. Mediterranean Urbanism. Historic
Urban Building Rules and Processes. New York, London, 2014.
Jagić 1874: Jagić, V. Opisi i izvodi iz nekoliko južno-slovinskih
rukopisa. – Starine, 6, 1874, pp. 60–152.
LS 1996: A Greek-English Lexicon. Compiled by H. G. Liddell and
R. Scott. Oxford, with revised supplement. Clarendon Press,
1996.
MateJic, thoMaS 1992: Matejic, P., H. Thomas. Manuscripts on
Microform of the Hilandar Research Library. The Ohio State
University. Т. 1–2. Columbus, Ohio, 1992.
Matović 2017: Matović, T. O zaveštavanju v srpskom
srednjovekovnom pravu. – Pravni zapisi, 7 (1), 2017, pp. 20–30.
MikloSich 1977: Miklosich, F. Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-
Latinum. Emendatum auctum. Neudruck der ausgabe. Wien
1862–1865 (reprint 1977).
Minczew, Skovronek, wolSki 2015: Minczew, G., M. Skovronek,
J. Wolski. Średniowieczne herezje dualistycczne na Balkanach.
Ļodz: Ceraneum, 2015.
MorriS 1986: Morris, R. Dispute Settlement in the Byzantine
Provinces in the Tenth Century. – In: The Settlement of Disputes
in Early Medieval Europe. Eds. W. Davis, P. Fouracre. Cambridge
University Press, 1986, pp. 128–129.
oBolenSky 1991: Obolensky, D. Six Byzantine portraits. Oxford,
1991.
ODB 1991: Oxford Dictionary of Byzantium Ed. in Chief
Al. Kazhdan. Vol. 1–3. New York, Oxford, 1991.
oikonoMideS 1976: Oikonomides, N. Leo VI’s Legislation of
131
907 Forbidding Fourth Marriages: An Interpolation in the

„Procheiros Nomos“ (IV, 25-27). – Dumbarton Oaks Papers, 30,
1976, pp. 173–193.
PahlitzSch 2007: Pahlitzsch, J. The translation of the Byzantine
Procheiros Nomos into Arabic. Techniques and Cultural
Context. – Byzantinoslavica, 65, 2007, pp. 19–29.
rePertoriuM 2010: Repertorium der Handschriften des byzantinischen
Rechts. Teil II. Die Handschriften kirchlichen Rechts I. Von
A. Schminck und D. Getov. Frankfurt am Main, 2010.
SchMinck 1986: Schminck, a. Das Prooimion des Procheiron. – In:
Studien zu mittelbyzantinischen Rechtsbüchern. (Forschungen
zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 13), Frankfurt am
Main, 1986, pp. 55–107.
SchMinck 2005: Schminck, A. Leges ou nomoi? Le choix
des princes slaves à l’époque de Photius et les débuts de l’
Ανακάθαρσις τῶν παλαιῶν νόμων. – In: The Eastern Roman
Empire and the Birth of the Idea of State in Europe. Ed.
S. Flogatis and A. Pantelis. European Public Law. Series 80.
London, 2005, pр. 309–316.
SchMinck 2015: Schminck, A. a. Die Titelrubriken der Ecloga, der
Eusagoge und des Prochiron. – Annali del Seminario Giuridico
del Universitὰ degli studi di Palermo, 2015, 58, pp. 275–290.
SMochina 1968: Smochina, N. Le Procheiros nomos de l’empereur
Basile (867–879) et son application chez les Roumains au XIV
siècle. – Balkan Studies, 9, 1968, pp. 167–208.
the rhodian Sea law 1976: The Rhodian Sea Law. Edited and
translated by W. Ashburner. Oxford, 1909, reprint Aalen, Scientia
Verlag, 1976.
troianoS 2012: Troianos, Sp. Byzantine Canon Law to 1100. –
In: The History of Byzantine and Eastern Canon Law to 1500.
Eds. W. Hartmann, K. Pennington. Washington: The Catholic
University of America Press, 2012, pp. 115–169.
troicki 1955: Troicki, S. Da le je slovenski nomokanon sa tumačenjima
postojao pre svetog Save? – Slovo, 3, 1953, pp. 111–122.
132
unBegaun 1957: Unbegaun, B. Russe et slavon dans la terminologie

juridique. – Revue des études slaves, 34, 1957, рр. 129–135.
zePoS 1962: Zepos, I., P. Zepos. Prochiron. – In: Jus Graecoromanum.
Vol. 2. Leges imperatorum Isaurorum et Macedonum. Ed. altera.
Scientia Aalen, 1962 (reprint of the edition Athens, 1931),
pp. 114–228.
zePoS 1974: Zepos, P. The Legacy of Civil Law. – Louisiana Law
Review, 34 (5), 1974, pp. 894–906.
žužek 1964: Žužek, I. Kormčaja Kniga. Studies on the Chief Code
of Russian Canon Law. Roma, 1964 (= Orientalia Christiana
Analecta, 168).
van Bochove 1996: Van Bochove, T. E. To Date and Not To Date.
On the Date and Status of Byzantine Law Books. Groningen,
1996.
vašica 1971: Vašica, J. Zakonъ sudnyi ljudьmъ. – In: Magnae
Moraviae fontes historici. IV. Leges, textus iuridici, supplementa.
Brno, 1971, pp. 178–198.
von lingenthal 1837: Von Lingenthal, K. E. Z. Ho Procheiros
nomos. Imperatorum Basilii, Constantini et Leonis Prochiron.
Heidelbergae: Apud J. C. B. Mohr, 1837.
133
134
Принципи на издаване на текста и на съставянето на Глосара към него
Принципи на издаване на текста

и на съставянето на Глосара към него
В следващите редове привеждам максимално сбити данни

за издателските и лексикографските принципи, към които се
придържам в приложния апарат. Те са подчинени на стремежа
да няма усложнена информация и обработеният материал да
бъде ползван не само от филолози. Във връзка с това:
В оригиналния наборен текст по Иловичкия препис
1. Бележките под линия включват само добавки към основно-
то текстово съдържание на Прохирона или глосите в истинския
смисъл на думата, т.е. тълкувателни сегменти, предназначени
да обяснят дадена дума, израз или термин. Независимо че на
тях се спирам и в изследователската част, смятам за уместно да
ги представя като интегрална част от възприемането на слож-
ната правна материя. Маргиналните извънтекстови бележки от
по-късна епоха нямат отношение към превода. Те са малко и
затова ги помествам отделно тук:
с. 13. Текст в долното поле: садрьжину преписа епископ Ника-
нор. 1892. год.
с. 15. Текст в лявото поле, оформен в колони: ѡва | що
потъ|пса | псмо | го вкать | дете | алеѯа | ѿ мана|стръ | кеск
| пакъ | алеѯа | ѿ попь | гаврла | еромонⷶха | неговь | ракь | 1812 |
с. 15. Бележка в дясното поле: р꙯. | л̀ ѧ|ꙕ | Мнгꙋ |
Извънтекстовите записи в частта на Прохирона доказват, че
в края на XIX в. в Иловичката кръмчая са оставени записи как-
то от висши духовни лица, така и от случайни хора, какъвто е
135
случаят с лицето от Кичевския манастир в Северна Македония.

Ръкописът очевидно се е ползвал с висок престиж.
2. Тъй като Иловичката кръмчая е двуколонен ръкопис, е
трудно текстът да се възпроизведе в оригинал. По тази причина
са въведени следните условни означения за сегментация:
–Знак | за означение на край на реда;
–Знак || означение на края на листа, съответно на страни
rectum и versum.
Запазват се графичните знаци, правописът и диакритичната
система, която, както отбелязах, е опростена. Не се възпроиз-
веждат редките лигатури в оригинала, например т и р, особено
в края на реда. За по-лесно възприемане и визуализация тези
места, които в оригинала са изписани с киновар, се маркират
също с червенослов. Това са номерата на титулите и парагра-
фите, както и оглавленията на всеки титул.
В превода на съвременен български език

Преводът налага на места да се превежда по смисъл, а не
дословно от стария текст. Във връзка с това са въведени:
– Квадратни скоби [], когато за пояснение се привежда текст
или от гръцкия оригинал, или от съвременния английски пре-
вод, а той не е преведен или смисълът му не става ясен от сла-
вянския превод. В някои редки случаи се поместват пояснения
или вставки от самия славянски текст с разминавания спрямо
гръцкия оригинал.
– Кръгли скоби () се използват за въвеждане на синоними на
преводна дума или израз, които биха улеснили възприемането.
В Глосара
1. Той включва подборна извадка от думи и термини, чиято
основна цел е да акцентира върху словното богатство на па-
метника и да привлече вниманието върху специфични контек-
стови значения на определени лексикални единици. Той няма
и не би могъл да има претенцията за изчерпателност, тъй като
136
Принципи на издаване на текстаи на съставянето на Глосара към него
става въпрос за обемен и сложен текст, чиято пълна лексикална

обработка е най-добре да се извърши с индексална програма.
Изведени в отделни речникови статии най-често са думи и тер-
мини, коментирани в основното изложение. Създаването на пъ-
лен речник на Прохирона би било важна задача за славянската
историческа лексикология.
2. За изработване на речниковата статия се прилагат принципи-
те на Старобългарския речник. Т.1. С., 1999. Т.2. С., 2009. За целта
заглавната дума се нормализира според старобългарския право-
пис и в съответствие с приетите стандарти за основна форма, не-
зависимо че, както бе отбелязано, Иловичкият препис е последо-
вателно безюсов и едноеров, само с малък ер писмен паметник.
Речниковата статия е опростена в граматическата си харак-
теристика. Въвеждат се следните условни означения:
• При съществителните се отбелязва родът – м., ж., ср.
• Прилагателните се означават с прил.
• Глаголите се въвеждат само с основната си инфинитивна
форма и бележка гл.
• Възвратните глаголи се разработват в отделна статия без
специална бележка.
• С бележка прич.-прил. се въвеждат причастия, при които е
силен качественият признак или са употребени субстантивирано.
• Лексемата се тълкува изчерпателно само в контекстовото
си значение според употребата в Прохирона. Две или повече
значения се изброяват в последователност след точка и запетая.
• Отбелязват се колокациите, в които участва дадена лексе-
ма. Те се разполагат след основните значения, ако са фиксира-
ни такива, или се въвеждат директно след заглавната дума, ако
се коментира употребата на лексемата в съчетание.
• Отбелязват се субстантивации.
• Отбелязват се неизменяеми и служебни думи със съответ-
ните граматични маркери – нареч. съюз, предл.
• Речниковата статия завършва с гръцкото съответствие или
съответствия.
137
138
Наборен текст на Прохирона по Иловичкия препис от 1262 г.
Наборен текст на Прохирона

по Иловичкия препис от 1262 г.
⁘ не⁘⁘ | ꙀАКОНА ГРАДЬСКАГО. ГЛА|вы раꙁлны. вꙿ етырехь

десе|техь гранехь. ѿ нхꙿже два десе|те ѡ̈смаꙗ. ѡ̈ поставлені епⷭпь | 
преꙁвутерь сть. грань прь|ваꙗ. ѡ свщані ѡбрѹенꙗ̈⁘ | а꙯. Ѻбрѹен
сть паметь  вьꙁвѣ|щен хотещаго быт брака⁘ | в꙯.  псанмь 
непсанм꙽. | ѡбрѹен бывать⁘ г꙯. Свѣща|вающе ѡ брацѣ. ̈ ѡ̈
ѡ̈брѹе|н свѣщавають. прсно же | свѣщават ѡцѹ поⷣбать ѡ̈ |
дьщер. аще та ꙗвѣ не протві|ть се⁘ д҃. Аще ѹмрающе родте|л.
ѡставеть дьщерь свою нѣко||мѹ хрант. прставнкь бе|ꙁ воле  не
можеть сьставт | ѡбрѹенꙗ ѡ нѣ. н раꙁрⷣѹ|шт бывшаго ѿ не⁘
е꙯⁘ | Ѿць дьщере сѹще подь власт|ю го. можеть раꙁрⷣѣшт
ѡбрѹ|ен. самовластьны же не мо|жеть⁘ ꙅ꙯. Ꙗкоже ѡ брацѣ. тако | 
ѡ̈ ѡ̈брѹен. сьвꙿкѹплꙗю|ще се свѣщавають. поⷣбать ѹ|бо  подь
властю сѹщ двц | свѣщават. аще тако вьпрѣкы | не глеть. тогда
же тькмо може|ть протвт се. гда бѹдеть | нравомь недостонь 
жт̈|мь срамьнь мѹже хотеть  ѡ̈|брѹт⁘ ꙁ꙯. Не свѣщавающѹ |
снѹ л дьщер подь ѡбласт|ю ѡею сѹщ. не бывать ѡ̈ н|хь
ѡбрѹен⁘ ꙯. же быва|юще раꙁѹмѣть. добрѣ ѡ та|ковомь
ѡбрѹен бывать. | се же сть да не бѹдеть ѡтрокь м꙽|н седꙿм
лѣть вьꙁрⷣастомь⁘ ѳ꙯. | Ѻбрѹвы двцѹ.  не свѣщавь || ѡ врѣмен
ѡбрѹенꙗ. аще ѹ̈|бо вь тожⷣе странѣ жветь. дль|жьнь сть прѣжⷣе
конанꙗ е|тыр лѣть пот ю. аще же вь | но ѡбласт жветь. до
ско|нанꙗ тр лѣть да помет꙽ | ю̈. аще же продльжть пае сего. |
можеть двца ꙁа ного посагнѹ|т⁘ і꙯. Поⷣбны рад вны.  ве|ще
етырь лѣть прлагатꙿ се | ѡбрѹен. л недѹга раді | ѡбрѹенка.
139
л ѡбрѹен|це. л смрьт рад родтель | хь. л главныхь рад
нѣкы|хь внь. л далеаго рад ѡ̈|шьствꙗ бывшаго по нѹжд⁘ | аі.
брѹен творть кто.  са|мь собою.  ходата.  послан|мь
псанꙗ⁘ ві. Сѣтован|̈ по мѹж. не вьꙁбранꙗть | женѣ ѡбрѹенꙗ
творт⁘ | гі. Бѣснѹющхь се дѣт аще  | подь властю родтель
сѹть. | не трѣбѹють ѿць свохь све|щанꙗ. бракь хотеще сьста||вт
рекше ѡбрѹен. | нь вꙿ костантн ѹбо градѣ | сѹдомь градьскаго
парха | да сьставлꙗють. вь нѣхꙿ же | ѡбластехь. сѹдомь властелꙗ |
л ппⷭа града того. тѹ сѹ|щѹ  хрантелю свомѹ ̈|хь ѡ̈цѹ. бракь
сконавають⁘ | ді. Еретьскы дѣт. аще бѹ|дѹть хрⷭтꙗн. да
нѹдеть ро|дтеле сво. птѣт хь ̈ ѡ̈|блат.  вѣно. 
прѣжде|браны дарь даꙗт ꙁа не. | по мѣрѣ мѣнꙗ хь⁘ | Грань. в꙯.
ѡ̈ ꙁалоꙁѣхь ѡбрꙋеніӓ⁘ | а꙯. Ꙁалоꙁ ѡ̈брѹенꙗ сть|ство мѣють таково.
да аще | ѹбо прмы ꙁалогь ѿре|еть се бракь творт же вь|ꙁеть
сѹгѹбь да ѿдасть. аще | же давы ѿрееть се. да ѿ|падеть ꙁалога.
ꙁалогомꙿ же | ѡ мен ѡбрѹенꙗ дано|мь бывшемь. аще междѹ тѣ|мь
ѡбрѹенкь л ѡбрѹ||енца ѹмреть. вꙿданаꙗ пове|лѣвамь
вьꙁвратт. тькꙿмо | аще не бѹдеть ѡтрекло се бра|ка творт прѣжⷣе
сконꙿан|ꙗ̈ ѹмьрше лце⁘ в꙯. Множ|цею ѿць. ѡ сво дьщер вьꙁь|мь
ꙁалогы ѡбрѹенꙗ ѹмі|рать.  ще не бывшѹ бра|кѹ.  тако по того
смрьт л | хрантель л прставн|кь двце то. вьсхощеть
раꙁрⷣѣ|шт ѡбрѹен. повелѣва|ть ѹбо ꙁаповѣдь. ꙗко ꙗже | ѿць вь
жвотѣ скѹс  свѣ|ща таковыхь не поⷣбать | прѣвращат⁘ г꙯.
новѣрн|ц вь невѣдѣн. аще творе|ще междѹ собою ѡбрѹенё |
вьдадеть ꙁалогы. могѹть па|кы вьꙁет  же даше  раꙁрⷣѣ|шт
ѡбрѹен. аще бо вѣ|дѹще ꙗко ѹжⷣ сѹть вѣрою̈. |  даше ꙁалогы
браны. тогⷣа | повнꙿн сѹть.  мѹжь ѹбо | лшать се ꙗже вꙿдаль
сть. || аще же жена вьꙁдать сѹгѹбы | же вьꙁеть⁘ д꙯. Аще же жена
са|мовластьна. сьврьшень мѹ|щь вьꙁрⷣасть. ꙁалогы ѡбрѹе|нꙗ
вьꙁьмш ѡтреть се бра|ка. сѹгѹбь ꙁалогы да ѿдасть. | аще же 
мьнꙿші сѹщ. прѣжⷣа|н до сврьшенаго вьꙁрⷣаста ̈|спрос.  ꙁалогы
ѡбрѹенꙗ | вьꙁеть.  потомь ѿреть се бра|ка. пакы сѹгѹбь да
вьꙁврат|ть. бывать же спрошеню прѣ|жданю вьꙁраста. мѹжемь |
ѹбо ѿ двадесетнаго лѣта до два|десете петаго. женам же ѿ ѡ̈сма|го на
140
десете лѣта до двадесете пе|таго. вьпросвше цра ѿрнѹ|т ѿ нхь

прставнкы хь. | ꙗко ѹже т сам доволꙿн сѹ|ть свомѹ мѣню
творт | попеен. смысль блгь мѹ|ще ꙗвѣ свѣдѣтельствѹм. | 
тогда же по вьпрошен. тво|реть вса ꙗко  сврьшен лⷪвц. | ѡбае же
не бес повелѣнꙗ про||дають то ѿ свого мѣнꙗ. аще | же ѿць
ѡтроковце л мт ꙁа|логы ѡбрѹенꙗ вьꙁеть. л | дѣдь ѡ внѹцѣ
сьврьшенѣ сѹщ | вьꙁрⷣасꙿтомь  т сѹгѹбцею | да вьꙁвратеть. аще
могѹще сь|врьшт бракь ѡтрцаютꙿ се | творт. аще же несьставьнь
хо|щеть быт бракь. т ꙁалоꙁ | тькмо да вьꙁвратеть се. аще же |  не
бѣ несьставьнь бракь. подо|бны же рад вны ѿрцаю̈|ть се. аще ѹбо
вѣдѣхѹ таковѹ|ю внѹ  прѣжⷣе ѡбрѹенꙗ. | сам на себе да жалеть.
есо ра|д таковомѹ ѡбрѹше. сце|ваꙗ же  ѡ ѡбрѹенцѣ глемь. |
ѿрцающмꙿ се брака⁘ е꙯. Аще |  ꙁаконы ѿреен сѹть наде|ждьні
брац. подані же ꙁа|лога же ѡ̈ ѡ̈брѹен. ѡ̈брꙋ|енца сьвꙿкѹпленꙗ
кь ѡбрꙋ|енкѹ ѡтрцать се. срамь|наго рад  блѹднаго жтꙗ |
го. л новѣрꙗ рад. лі || бжⷭтвьныхь ꙁаповѣд раꙁлі|ꙗ. л
сего рад ꙗко мѹжь | сы сьвкѹпленꙗ ѿ негоже | надежⷣа бывать
рожⷣеню ство|рт не можеть. л нѣхь ра|д поⷣбныхь ѿреенꙗ внь.
| аще ѹбо ꙗвть се прѣжⷣе дан|ꙗ мь ꙁалога. таковѹю внѹ | жена
л родтеле  вѣдѣхѹ. | сам на се дльжн сѹть жал|т. аще же
таковыхь не вѣдѹ|ще. ѡ̈брѹенꙗ ꙁалогы вьꙁе|ше. л по дан
ꙁалогомь. | вна нѣкаꙗ поⷣбна раскаꙗн|ꙗ̈ прлѹть се. тькмо ꙁало|гы
дны да вьꙁвратеть. ѿ ̈|ного всего свободн бывающе⁘ | ꙅ꙯. Не поⷣбать
властелемь. ѿ то| ѡ̈бласт вь нѣже владѹть | ѡ̈брѹат жены. аще
же се ство|реть. достоть родтелемь | ѡтроковце л хрантеле|мь л
прставнкомь. ѿ|рещ се брака.  ѹдрьжат се|бѣ ꙁалогы ѡбрѹенꙗ.
се же || да дрьжть се  на снѣ  на внѹ|цѣ го.  на сроднцѣхь. 
на ста|рѣшхь ѡтроцѣхь.  на сѣда|ющхь с нм.  на всѣхь сво|хь
мѹ. аще потьщанмь |  повелѣнмь того властелꙗ | ѡбрѹен
створше. аще же |  по ѿт власт вьсхоще|ть ѿроковца сьетат се
с не|мь. да бѹдеть бракь. наꙁна|менан ѹбо. ꙗко тогда вьꙁбра|нꙗть
сьетан бракѹ. ̈|гда власть дрьже.  можеть стра|шьнь быт
родтелемь ѿро|ковце. аще же властель ѹбо | бѣше не бѣше же (sic!)
довольнь вь|ꙁбрант родтелемь ѡтро|ковце. не вьꙁбранть се
141
ѡ̈|брѹен. ꙁ꙯. Аще ѡбрѹе|нкь л ѡбрѹенца. по | вьꙁет ꙁалога.

ѡбрѹен|ꙗ̈. л по вдан. мншь|ско жт вьꙁлюбть. ѡ̈|брѹенкь
ѹбо. вьꙁма̈|ть ꙗже вдаль сть ꙁалогы || ѡбрѹенꙗ. аще же
ѡбрѹе|нца же прть ꙁалогы ѡ̈|брѹенꙗ ть тькмо да вда|сть. 
ненꙋдма ёсть сꙋгꙋбь ѿдат⁘ | Грань. г꙯. ѡ̈ дарѣхь ѡбрѹенꙗ̈⁘ а꙯. |
Аще мѹжь прмь вѣно. вьсхо|щеть же по ѡбыаю вѣно ство|рт
сво ѡбрѹенц хоте|щ ꙁа нь пот. аще ѹбо дасть |  мѣн
ѡсобно.  потомь | прметь  ѿ не вь вѣнѣ.  да|рь сврьшень сть 
вѣно сьставлꙗ|ть се. ꙗкоже даню прошь|дꙿшѹ. аще же напшеть
тькмо | ꙗко прхь вѣно. а нтоже | не прмь. ндного же | сть
стеꙁанꙗ ѡ неданѣ|мь мѣн⁘ в꙯. Елкоже мꙋ|жь дарѹть
родтелемь ѡ̈|брѹенце на строн бра|ка. не бывшѹ же бракѹ та
вса | да вьꙁвратеть се мѹ⁘ г꙯. Жена | нѣкаꙗ хотещ посагнѹт. |
льсть створ мѹжев свомꙋ | ѡ̈ вѣнѣ. нтоже ѹ̈бо ꙗвѣ ѡ̈бе||щавш.
прѣльствш же го | надежⷣею велка вѣна.  того ра|д  мѹжь
ѡбеща се просто. ащⷷ |  вьпрошень бысть ѿ нѣкого. | то вдаль с
ѡбрѹен женѣ. | ѡнь же ꙗвѣ сло ꙁрее. ꙗко|же се рещ двѣстѣ
перперь. ѡ сх꙽ | сьстав се бракь.  ѹмрѣ мѹжь. | ѡставль брата
наслѣднка. жⷷ|на ѹбо ѡна. вꙿста на брата  на | наслѣднка мѹжа
свого. ̈|стеꙁающ го ꙗже ѿ ѡбеща|нꙗ. рекꙿше ꙗкоже рее двѣстѣ |
перперь вьдат. протвѹ томⷹ | ѹбо пшеть ꙁаповѣдь кь бра|тѹ. 
глеть мѹ. ѡбещанꙗ ѿ | бывшаго т нѣкол брата. ѡ̈|брѹенꙗ рад
бывшаго. л |  вьпрошенмь ꙁреенаго. | вьꙁщеть жена. сего рад
не поⷣ|бать дат . понеже вь вѣнѣ | мѹжа свого прѣльст ⁘ д꙯. |
Ꙁаповѣдь ѹбо повелѣвать. хо|датаствѹющемѹ ѡ брацѣ. | пае ѹбо
нтоже не вьꙁма||т. аще же вьсма вьꙁет хоще|ть. аще же нтоже не
свеща | ѡ семь. нтоже ѿнѹдь да не | вьꙁметь. аще же  свещаль
бѹ|деть. нтоже пае два десеты| ест ѿ вѣна л ѿ прѣжⷣе|бранаго
дара да не щеть⁘ е꙯. | Понеже ѡбрѹенц ѹбо мо|щно сть дары
даꙗт. а не ѹ̈|же посаг꙽ш ꙁа нь женѣ. вьꙁ|щетꙿ се ѹбо аще бѹдеть
дарь вь|дань вь ть днь брака. ꙗко ѡбрꙋ|енц вдань бывь тврьдь ⷭ.
| аще л ꙗкоже нѣвдань бысть. | не ѹдрьжть се. глеть ѹбо ꙁа|повѣдь
ꙗко в толцѣ неꙗвле|н. поⷣбать скат. гдѣ сѹ|щ женѣ дарь дань
бысть. да | аще ѹбо в домѹ свомь бѣше. | вьмѣнть се ꙗко кь
142
ѡбрѹе|нц дарь быⷭ. аще же вь мѹ|жн домѹ. ꙗко кь женѣ да|рь

бысть⁘ ꙅ꙯. Бывші ѿ свекра | л ѿ свекрьве дарь к невѣстѣ. | л кь
ꙁеті. н бжⷭтвꙿным꙽ || псанмь не ѿметь се⁘ ꙁ꙯. | Дльжнц мѹжн.
аще скро|вща не мѣють. не могѹть | данаго мѹжемь ѡбрѹен|ц
мѣнꙗ стрьгнѹт⁘ | Грань. д꙯. ѡ̈ ѹставѣ свещаніӓ браⷦ ꙽⁘ | а꙯. Бракь
сть мѹжев  женѣ сꙿе|тан.  сьбыт вь всѣ ж|ꙁн. бжⷭтвьн
же  лвⷪскы| правды ѡбьщен⁘ в꙯. | Ꙁаконꙿны же бракы сьставлꙗ|ють
междѹ собою грьц. гда | ꙗже ѡ брацѣхь ꙁаконы пове|лѣнаꙗ схранеть.
поⷣбатꙿ же | ѹбо юношамь вь наѹсцѹ | быт. двцамꙿ же пртнам꙽ |
бракѹ. се сть. мѹжемь ѹбо | прѣвьꙁт вьꙁрастомь е|тврьто на
десете лѣто же|нам же вещьшамь быт двⷪ|ю̈ на десете лѣтѹ. сꙗ же
глем꙽ | аще самовластьн. аще же  по|дь властю родтель сѹть
сь|вькѹплꙗющ се кь бракѹ. | г꙯. Не бывать бракь. аще не свѣща||ють
сьбравше се.  мѹще вла|сть на хотещхь жент се л | посагат⁘
д꙯. Мьн꙽ш двѹ на де|сете лѣтѹ шьд꙽ш ꙁа мѹжь. то|гда бѹдеть
ꙁакон꙽наꙗ жена | гда ѹ мѹжа спльнть двѣ | на десете лѣтѣ⁘ е꙯.
Мѹжь вь ѡ̈|шьств сы ѿ домѹ свого мо|жеть ходатамь. л
послан|мь псанꙗ бракь створті. |  женѹ вь домь сво првест⁘
ꙅ꙯. | Аще же жены нѣсть вь домѹ сво|мь. не можеть бракь быт н |
мѹжь вь домѹ  вьнт поⷣ|бать бо вь мѹжьнь домь пр|т женѣ.
 аще ѹмреть мѹж꙽ | ѿтѹдѹ не вьꙁвратвь се. ѡ̈пла|кань бѹдеть 
ѡсѣтовань ѿ | жены.  прлѹать се двц | мѣт вѣно.  ѡ вѣнѣ
ѡ̈бы|наꙗ⁘ ꙁ꙯. Аще дѣдь нестовь ̈|сть. ѿць свещавать ѡ брацѣ. |
аще же ѿць нестовь сть. до|влѣть дѣдь на свѣщан аще | цѣль
смысль мать⁘ ꙯. Аще плѣ||нень бѹдеть ѿць.  до сконан|ꙗ тр
лѣть не вьꙁвратть се. снь | го можеть жент се⁘ ѳ꙯. Аще ꙁа | тр лѣта
ѿць невѣдомь бѹдеть. | гдѣ жветь  аще жвь сть л | мрьтьвь.
снове  дьщер го могꙋ|ть ꙁакон꙽но жент се  посага|т. аще же прѣжⷣе
сконанꙗ | тр лѣть. дѣт плѣненаго ѡже|неть се л посагнѹть. 
прш꙽|дꙿшѹ ѡцѹ не годѣ бѹдеть невѣ|ста л ꙁеть. несьставьнь брак꙽⁘
| і꙯. Бес правды вьꙁбранꙗ жент | се  посагат. подь властю го |
сѹщмь свомь дѣтемь. л | не дады вѣна. ѿ властель да |
прнѹдть се жент сны ̈ | дьщеры  вѣно даꙗт. вьꙁбра|нꙗт же
мнть м се же не ̈|скат ѡбрѹенꙗ⁘ аі. По сво| вол т ꙁа
143
мѹжь срота | двца можеть. бо мѣнꙗ пра|вленмь ѡ̈бладать

хран|тель а не бракомь ⁘ ві. Само|властьны снь сврьшень мѣё ||
вьꙁрⷣасть  беꙁь ѡа свѣщан|ꙗ̈ женть се⁘ гі. Сѣтован̈ | ѡца л
мтре. не творть па|кост бракь творт сѣтѹю|щмь⁘ ді. Бракь  беꙁ
нап|санꙗ вѣна сьставлꙗть се. | срѣь сьблюдамамь ꙁако|н꙽нымь
ꙁаповѣдемь. еі. Само|властьнаꙗ дьщ. сьврьшень | мѣющ вьꙁрасть. 
не хоте|щѹ ѡцѹ . ꙁакон꙽нымь бра|комь деть ꙁа мѹжь. ꙅі. Аще |
срота двца. спльнть два | десете  петь лѣть вьꙁраста. |  дрѹго
дно лѣто.  ѿлѹ|т꙽ се ѿ не прставнкь ё. | н тако не можеть
пот  | женѣ⁘ ꙁі. Бракь не тѣмь сьста|влꙗть се. же спат мѹже|в
сь женою. нь бранымь сгвѣ|щанмь хь⁘ і. Егда ѡ бра|цѣ
несврьшенаго вьꙁрастомь |  сроты двце. распрю мѣют꙽ | мт  сроднц
 прставні|ц. поⷣбать властелю ѡ̈ семь || расѹдт⁘ ѳі. Мьнш сѹщі
| двѹ десетѹ  пет лѣть само|властьнаꙗ вдовца. хотещ | ꙁа
дрѹгы мѹжь посагнѹті. | волею ѡца свого да деть. ащⷷ | же ѹмрѣ
ѿць. волею сроднк꙽ | да посагнеть. аще же прот|вно междѹ собою
глють. власте|ль да сѹдть лѹьшѹю во|лю. да аще бѹдета равна на
родо|мь  ѡбраꙁомь. два ѡбрѹе|нка. гоже сроднц хоте|ть  гоже
ꙁбрать жена. | ьстьнѣ сть сѹдь жены. ̈|гоже ꙁбереть да деть
ꙁа нь⁘ | к꙯. Ѿць вѣно л прѣжⷣебраны да|рь. ꙁа сво дѣт вьпрашамь.
| мнтꙿ се ѿ свого мѣнꙗ та|коваꙗ даꙗт. тѣмже аще ̈ | ̈мѣн
мать ѡтрокь. бе|с пркосновенꙗ прѣбываё|ть цѣло. не могѹщѹ потом꙽
| ѡцѹ глат. ꙗко ѿ сего вѣно | л прѣжⷣебраны дарь ство|рхь.
поⷣбать бо вь врѣме вь||прашанꙗ сꙗ прѣжⷣе рещ⁘ | ка. Не могѹть
дѣт раꙁрⷣѣш|т свѣщанаго ѡ нхь брака. | на врѣдь  на погыбѣль
дано|мѹ ꙁа не вѣнѹ. л прѣдьбра|номѹ дарѹ⁘ кв. По смь же | ѿ
нась ннꙗ блгоьстно ѹꙁа|коненымь. вь цѣломѹдр. | прѣбыва снь.
да не бѹдеть нѹ|дмь ѿ свого ѡца жент се. | аще  подь властю
го сть⁘ | кг. Снь подь властю сы ѡе|ю̈. блѹдно жвы. да не
ѿрее|ть се брака⁘ кд.  прѣжⷣе нась бы|вше ꙁаконоположнц
на|псаше ꙁаконь. ꙗко прѣшьдь|шꙗ двца два десете се пето | лѣто
вьꙁрастомь. можеть ̈|ꙁдат се мѹже хощеть. н|какоже ѿ таковы
вны не мо|гѹщѹ ѡцѹ  напсат се | бес престꙗ. сего рад
пове|лѣвамь. да аще  ѿць ѡ брацѣ |  ѡблѣн се. не поⷣбать  |
144
ꙁдат себе мѹже хощеть. || нь аще ѹбо вь костантн гра|дѣ. да

вьꙁвѣщать пархѹ. | л спытнкѹ. аще же вь ѡ̈|бластехь. мѣста
того властелю | да вьꙁвѣщать.  т да понѹ|деть таковыхь родтеле.
ѿда|ват  ꙁа мѹжь.  вѣно даꙗті | ꙁа не. по слѣ мѣнꙗ хь⁘ | ке.
Оуже ѹбо дрѣвнмь напсань | быⷭ ꙁаконь. к семѹ же ѿ блгоь|стваго
ѹстнꙗна ѹтврь|жⷣень. мже  до етврьтаго бра|ка ѡставлено быⷭ
сѹжт. | по прлѹаю бывающмь. ꙗ̈|коже многымꙿ се поⷣбно
прклю|ать се. вьскорѣ женамь хь | ѹмрающемь. л  юномь | 
ще сѹщемь се пострадат. |  не стат протвѹ стⷭтвьны|мь
стрьмленмь. ꙗкоже с|мь прклюать се. цѣломѹ|дрьнаго брака
ѿвращат се. |  прходт на ѿреенаꙗ смѣ|шенꙗ. поⷣбаше же  намь.
ꙗ̈|ко тогожⷣе стⷭтва но мощ || ѡбьщнкомь. по семѹ вь дрѣ|внхь
прѣбыват ꙁаконѣхь. | нь вдмь бж ꙁаконь ѹпра|жнꙗющь на сь.
сего рад наша | тхость. желающмь слабы|хь похот. наложт
бьꙁⷣрѹ | хотещ. толко ѿрцать | етврьтаго брака сѹжтꙗ |
ѹдалꙗт се комѹжⷣо. ꙗкоже |  кь третмѹ бракѹ пршь|дꙿшхь
црковнымь прѣда̈|ть правломь. ꙗкоже ѹбо та|жⷣе правленꙗ да
бѹдѹть ̈ | на третмь сѹжт. ̈|лкаже  на вторѣмь. да бѹ|деть
ннꙗ всѣмь ꙗвлено. ꙗко | аще кто дрьꙁнеть кь етврь|томѹ бракѹ. пае
же рещ | не кь бракѹ прт. не тькь|мо н вь тоже таковы мн|мы
бракь вьмѣнть се. н | ѿ него рожⷣьше се дѣт прⷭны| дѣт не
нарекѹть се. нь  ка|ꙁнемь ѡскврьн꙽шхь се блѹ|дным скврьнам
повнь||нь бѹдеть. прѣжⷣе распѹствь | се с таковаго брака женою⁘ кꙅ.
| Понеже ѹбо ѿ дрѣвнхь ѡста|влено ѡбрѣтохомь ѡбьщен| наложнц
кь хотещемѹ | прѡбьщт се . рекше по|т ю. не годѣ быⷭ намь бес
паме|т ѡставт таковаго ꙁако|ноположенꙗ. да не скврьн|ть се наше
жт нелѣпымі | бракы. повелѣвамь ѿселѣ. | нкомѹже поⷣбно быт
мѣ|т наложнцѹ вь домѹ сво|мь. мало бо л пае нкакⷪ|же
раꙁлно ѿ блѹда се мн|мь. нь аще хощеть  прѡбь|щт се.
брано да створть | к нѣ сложен. по ꙁаконꙿно|мѹ ꙁвѣщеню. аще
же недо|стонѹ себѣ мнть таковѹ|ю̈ женѹ ꙁакономь пот. н|дного
же к нѣ по смѣшені|ю да не мать ѡбьщенꙗ. нь | сю да ѿженеть. 
пометь | юже ѡбрѣщеть себѣ поⷣбнѹ. || аще же цѣломѹдрьно жт
вьсхо|щеть. любьꙁнѣ намь сть се⁘ | кꙁ. Нктоже вь танѣ да не
145
вѣ|нать се. нь пр множашхь | людехь. бо се дрьꙁнѹвы ство|рт.

да накажеть се ꙁапрѣще|н мѹмь. срѣь  рѣ | ꙗко вь непоⷣбнаꙗ
себе вьложвь. | вь танѣ вѣнавь: достоныхь | внь стеꙁань бѹдеть.
по црꙿко|вныхь правль ꙁаповѣд⁘ | Грань. е꙯. ѡ̈ ̈ꙁвѣщен брака⁘ а꙯.
| Прьтнкомь повелѣно сть | ꙁаконны мѣт жены⁘ в꙯. | Пѣвц 
ьтц. могѹть ꙁако|н꙽но жент се. подꙗкон же | дꙗкон 
преꙁвутер. дно|ю женвше се. по поставлен | же жент се вьꙁбранен
сѹть. | тѣмже аще прѣꙁь таковаꙗ бра|кѹ прѡбьщеть се. ѿпадают꙽ |
свщеньства  сана свого ѡбна|жають се⁘ г꙯. же волею ѡею свѣ|щавщ
се ѡ брацѣ. можеть  бе|ꙁ воле ѡе прлежат кь бракꙋ. ||  не мнтꙿ се
сьгрѣшающ. ꙗ̈|ко поⷣбнѹ внѹ подающ⁘ |д꙯. же плѣн꙽нцѹ
кѹпвь.  сь|мѣшь се с нею ꙗко сь женою. ꙗ̈|ко вьспртмь мне се
про|стт  цѣнѹ. на стⷭтвь|но блгород сѣ вьꙁт про|ствь.  ѿ
не рожⷣьше се дѣті |ꙁаконꙿны мать⁘ е꙯. Жена бра|кѹ сьставльшѹ се.
вь нщетѣ | сѹщѹ мѹжев. лежещаго вь | не мѣнꙗ мѹжнꙗ. ꙁа
прѣ|жⷣебраны дарь.  ꙁа вѣно. ̈ | ꙁа внѣшне вѣно вьꙁьмьш. | 
дрьжещ. не можеть сего про|даꙗт л раꙁдаꙗт. нь да | прнѹдть
се ѿ того  мѹжа |  дѣт крьмт⁘ ꙅ꙯. Аще кто | ѹбогѹ женѹ по
ꙁаконꙿнымь | ꙁаповѣдемь пометь.  прѣ|жⷣе ̈̈ ѹ̈мреть. аще ѹбо мать
| тро дѣт мѹжь . л ѿ не|̈ л ѿ прьво жены. етврьто|ю есть
богатьства мѹжнꙗ вь|ꙁемлеть. такоже ѹбо. ꙗкоже || не болше бѹдеть
ста лтрь ꙁла|та сло бⷪгатьства. аще же мно|жаше бѹдѹть дѣт.
тол|ко ѿ таковаго сла повелѣва|мь вьꙁмат женѣ. лка | же
дномѹ ѿ дѣт есть | дать се. сце же сть ꙗвѣ. ꙗ̈|ко потрѣбѹ
тькмо ѡ таково|мь мѣн женѣ мѣт. | гпⷭодьство же тѣмь дѣтемь
хра|нт. хꙿже ѿ брака того мѹ|жа мать. аще же та жена дѣ|т ѿ
него не мать. повелѣ|вамь  гьство праведно̈ ̈|мѣт . надь
мѣнмь | же ѿ мѹжнꙗго богатьства | к не пріде⁘ Грань. шестаꙗ.
| Ѡ прѣжⷣебранѣмь дарѣ⁘ а꙯⁘ | Не хотещ мт ꙁа вторы мѹ|жь.  ѿць
не жене се второю прі|млеть кь потрѣбѣ брана|го прбытка.  есть
гьствѹ | дного дѣтща. се же быва|ть смрьтю а не распѹще|нмь.
раꙁрⷣѣшамѹ бра||кѹ дѣтем же прходно сть |брано прѡбрѣтен.
ѿ ко|го любо раꙁрⷣѣшенꙗ. по гпⷭо|дьствѹ. аще  кь второмѹ бра|кѹ не
прідѹть родтел х꙽. | же мѣн таковаго прбы|т꙽ка дрьжеть.
146
крьмеще же ѿ | того брака дѣт⁘ в꙯. Мтер ̈|дною кь второмѹ бракѹ

прі|шьд꙽ш. прбыткь всѣмь дѣ|темь гьство прѣжⷣебранаго | дара да
бѹдеть.  нко же | власт не бывать матер. | ѡвы ѹбо ѿ дѣт
любт ѡ̈|вы же беьствоват. понеже | всѣхь кѹпно порѹгала сть |
вторымь бракомь. ꙗкоже ̈ | тогда по гьствѹ прѣжⷣебраь|наго все
дѣтщѹ да бѹдеть. | то же мѣн мт да хран|ть мѹ дондѣже
сть жва. |  аще мт прѣжⷣе сконать | се. дѣтщѹ всь прѣжⷣебраь|ны
дарь да бѹдеть. аще же | дѣтщь прѣжⷣе ѹмреть. да бꙋ||деть ѹбо
матер же по свѣща|ню беꙁьедꙗ прбытькь. | проаꙗ же есть да
бѹдеть дѣ|тща.  ѹмрающ сю да | прѣдасть свомь
наслѣднко|мь. же ꙁакономь поꙁван | бѹдѹть. аще бо не дѣтщѹ |
прлѹть се. нь номѹ нѣ|комѹ ѿ внѣшнхь. мт же |  ще второмѹ
нескѹсна сѹ|щ бракѹ. дара нѣкого ѿ прѣ|жⷣебранаго дара. л
нѣкого | мѣнꙗ ѿ него. л всего да | не ѿдасть. л нѣмь
ѡбраꙁо|мь нкакоже да не продасть. | аще бо послѣжⷣе кь второмѹ
мѹ|жѹ прдеть. ꙗвѣ ѹбо сть. | ꙗко бывшѹ второмѹ бракѹ. |
продано вьꙁвратть се.  н | то же всѣм ѡбраꙁы. нь вь прѣ|ложен.
 ꙗже проданаꙗ. |  ꙗже ѿданаꙗ прѣбывають. | аще ѹбо сѹть жвы
дѣт. вь|ꙁвратть се все дною бывше|. ꙁаконѹ гьство прѣжⷣебраь||наго
дара дѣтемь дающѹ.  не | тоже не вьꙁвращающѹ же|нѣ. аще то
створ на врѣдь дѣ|темь. аще же прѣжⷣе ѹмрѣ|ше все дѣт. мтер
прѣбыва̈|ть сложен тврьдо. не все же | цѣло. нь же по свѣщаню
бе|сьедꙗ.  не по которѣ есті | бѹдеть сложен тврьдо. по нѣ|ко
же нетврьдо ꙗвть се. се же | сть. по семь ѹбо. аще прѣбыва|ть ѹ
мтере мѣн. ꙁвѣ|томь же по свѣщаню беꙁь|едꙗ ѹдрьжть се.
по семѹ | же. аще прѣдано бѹдеть. прѣ|мнкомь дѣт. нетврь|до
сть. аще же мт дна дѣ|тщѹ прѣмнца ѡбрѣще|ть се. всемѹ
гжⷣа пакы да бѹ|деть⁘ г꙯. Повелѣвамь. но̈ | мѣн прѣдьбранымь
| даромь к дѣтемь пршьдь|ше. аще ѹбо бѹдеть дѣт|щь мѹжь
л жена. по прі|лѹаю ѡ мѣн ꙁавѣща||ють по ꙁаконѹ. прѣт мꙋ
| кь напсанымь наслѣдн|комь. ꙁдѣ мтере напсат | вь наслѣд не
вьꙁбранꙗтꙿ се | дѣтщѹ. нь  по ꙁавѣтѹ. да|мо вь правдѹ
дѣтщь аще | ѡставть . л  непоⷣбно | беꙁ наслѣдꙗ створть ю
хра|нмыхь ю. аще же беꙁь ꙁа|вѣщанꙗ ѹмреть. того есть | аще ѹбо
147
мѣть сво ть сво | дѣт. кь дѣтемь го есть да | прѣметь. аще

же не мѣть | дѣт свохь. бѹдеть же ѹ не|го брать. кѹпно сь
братю | го  мт вь наслѣд да пр|ꙁоветь се.  се тврьдо да
мать. | аще  кь второмѹ бракѹ пр|деть. аще л же н.
прѣжде|бранаго же дара кь второмѹ | прходещі сѹжтю̈. н | мала
наслѣдꙗ ѿ дѣт не | прметь. нь се дѣтемь тькь|мо да бѹдеть
прбытꙿкь. тѣ|мь ѿ ꙁакона вдамь.  не мне || се быт наслѣдꙗ
дѣт. нь |  ще бранаго дара ѡбраꙁа | не ѿлага̈⁘ д꙯. Аще же нѣц
| прѣжⷣнм бракы недоволь|н бывше.  кь вторымь пр|дѹть. аще
ѹбо бесьедн бы|ше. ѿ прьваго л ѿ ѡ̈бою бра|кѹ. н дного же
стеꙁан|ꙗ нѣсть ѡ мѣрлѣхь. нь мѹ|ж ѹбо ѡтдѹть. рекше
ѹмрꙋ|ть. ѿнѹдь ѿ всакы ꙁаповѣ|д свободн. женам же. не ть|кмо
страхь наложть се. же | прѣжⷣе спльненꙗ всего лѣ|та кь второмѹ
прт сѹжі|тю. л вѣдѣт ꙗко аще то | таково створеть.  прѣжⷣе
врѣ|мене сьетають бракь. подь|мѹть каꙁн. ны ѹбо. ӓ|ще бесьедн
бѹдѹть ѿ прьва|го сѹжтꙗ. болш же аще |  дѣт мѣхѹ. же
бо не быⷭ | дѣт. вна пакы послѣдѹ|ть.  бѹдеть всаьскы жена |
потьщанꙗ рад втораго бра||ка ѡбеьствована.  не вьꙁме|ть нтоже
ѿ ѡ̈ставленыхь  | прьвымь мѹжемь. н пр|меть прѣжⷣебранаго
дара. н | второмѹ мѹжев бол꙽ше ѿ тре|т ест свого мѣнꙗ не
| вдасть.  ще же  ѿ внѣшнхь | не поꙁнать любоьстꙗ. н |
прметь ѿнѹдь н ѿ д|ного же ѿ внѣшнхь. н наслѣ|дꙗ. н
дара. н по смрьт да|ра. нь таковаꙗ вьндѹть кь | наслѣднкомь
сконавша|го се. аще бѹдѹть. л кь пр|естьнкомь хь. аще же не |
могѹть наслѣднц быт. | ꙗкоже сѣ н в емже пол꙽ꙁы | не мѣт.
нь аще напсані. |  дрѹꙁ прлѹеть се наслѣ|днц. аще  не ѿ
ꙁавѣщан|ꙗ прꙁывають се. к тѣмь вьн|деть таковѣ женѣ ѡставлено|
мѣн. людьско бо скров|ще того не прметь. да не когда | ꙗвм
се таковаꙗ смыслеще лю||дьскомѹ скровщѹ промышлꙗ|т польꙁнаꙗ.
нь сце ѹбо ѿ вь|нѣшнхь сѣ ѡставленаꙗ кь | нѣмь прѣдѹть. а
ꙗже ѿ прь|ваго мѹжа ѡставленаꙗ . | ѿмѹть се ѿ не.  вдадетꙿ се
| десет лць ѡставльшаго  пр꙽|ваго мѹжа  сроднкомь. се |же сть
вьсходещмь сходе|щмь.  ѿ страны до втораго | степене. степенемь
хранмом꙽ | на свомь нѹ. мже не леже|щемь вь скровщ вьндеть.
148
| нь н ѿ ного наслѣдꙗ. ѿ ꙁа|вѣщанꙗ свомь  не внде|ть

сроднкомь. нь до третꙗго | степене вдмаго ѿ всѹдѣ ста|неть
тькмо прѣт . же | ꙁ далеа прдѹть трѣбѹю|ще нѣхь
наслѣднкь. аще же | дѣт ѹне сѹть. поⷣбать ѹбо |  црⷭв ѡ̈
беьст вьꙁвѣстт. | нтоже бо пол꙽ꙁы ѿ псанꙗ̈ | мѹжнꙗ не мать.
нь тькмо | аще вьсхощеть ѿ црⷭа мѣт по||л꙽ꙁѹ.  нѣхь ꙁбавт се
ка|ꙁн. сѹщмь ѿ прьваго бра|ка дѣтемь. дасть мь есть по|ловнѹ
свого мѣнꙗ. сто | беꙁь всакого прѣкословꙗ.  н | вь сво власт
да не мать то|го мѣнꙗ. нь всего мѣнꙗ | ̈̈. с нм же кь второмѹ
пр|де бракѹ. половнѹ ꙗкоже | рекохомь ѿдѣлꙗющ прьва|го мѹжа
дѣтемь.  раꙁдѣлеть | сю себѣ дѣт вс равно.  дѣт | ѹбо мѹще.
сꙗ свомь да ѡ̈|ставеть дѣтемь. аще же не мѣ|ють дѣт.
сконавшаго се. ̈|л сконавшхь се ест пр|мѹть вс.  раꙁдѣлеть
равно | схь братꙗ. аще же вс ꙁмрю|ть. поⷣбно сть ꙁа ꙁадѹш |
свого наслѣдꙗ мтер сꙗ | пакы вьспрт.  таковаꙗ | рекохомь аще
беꙁь ꙁавѣта ско|н꙽ають се дѣт. не мамꙿ бо | власт на бывш ѿ
нхь ꙁа|вѣть ного псат. л ̈ ёще || вь жвотѣ сѹще мже ѡбра|ꙁомь
хотеть таковаꙗ да ѹ̈стрⷪ|ть. аще же стрьпть лѣто | дно жена по
мѹж.  са|ма ꙁбѣгнеть прѣжⷣерее|ныхь каꙁн. кь второмꙋ | же
прдеть сѹжтю. ѡ прь|вѣмь небрѣг꙽ш брацѣ.  аще | ѹбо не мать
дѣт. бѹде|ть  пакы ѿтолѣ все беꙁбѣ|дно⁘ е꙯. Аще же деть жена
ꙁа | дрѹгы мѹжь.  ꙁаконь дѣ|т ѿтолѣ порѹганы вд|ть. тогда
всего любоьстꙗ | ѿ мѹжа к нѣ пршьдꙿша|го по гьствѹ ѿметь
есть. | тькмо ѡставвь то нѣ то | мало прплод.  тако|ваꙗ
ѹꙁаконꙗть  ѡ прѣ|жⷣебранѣмь дарѣ.  ѡ нѣ|мь ѡ всемь любоьст.
ѿ | мѹжа к нѣ пршьд꙽ш|мь. л вь жвотѣ мѹже|мь дано бысть
. л ꙁа|вѣтомь. л по смрьт да||ромь. аще же протвленꙗ |бѹдеть
есть л молꙿбы.  дѣ|т сꙗ вьꙁмѹть по гпⷭодьствѹ | вь врѣме то
аб. гда мт | хь де ꙁа нь мѹжь.  сꙗ | ѡбꙿща мѹжев  женѣ
на | каꙁнь положена сѹть. ѡ̈но|мѹ ѹбо ѡ̈ вѣнѣ сѣ же ѡ прѣ|жⷣебранѣмь
дарѣ. ꙗко н | проданꙗ. н ѡданꙗ не | ѡставлꙗть родтелемь | н
скрват таковыхь. нь | аще то  створеть ѡ схь ро|дтел. аб сво
мѣн | полагають мь. не вьꙁбран|т же родтелемь ѡ̈ нхь аще |
то хотеть творт. срамлꙗ|ть бо се ꙁаконь дѣт каꙁателе родтелемь
149
поставт. | нь тѣмь ѹбо велть стыдѣ|т се. прѣтть же вьꙁемлю|щмь.

ꙗко нтоже мь по|лꙿꙁы створть же вьꙁеше. вса|ьскы бо вьꙁмѹть
сꙗ пакы | дѣт. наслѣднц же хь ||  прѣмнц. ѿ наслѣдні|кь
же тѣхь  прѣмнкь. ̈ | наконе ꙁбаветь се тькмо ащⷷ | тр десеть
лѣть прѣдеть врѣ|ме.  не вьꙁщѹть схь.  дрь|жан толка
врѣмене гⷭѹ | мѣню прмш прѣдь|ставть. нанающѹ се
дѣ|темь лѣтѹ сконават. ѿне|лѣже самовластьн сѹще ꙗ̈|вше се л
бывше. ѡбае ть|кмо аще несврьшены вьꙁра|сть поможеть  ще.
вьндѹ|ть же таков прбытꙿц кь | всѣмь дѣтемь сѹщмь ѿ
прь|ваго брака⁘ Грань. седмаꙗ. ѡ̈ | вьꙁбраненыхь брацѣхь⁘ а꙯⁘
|Сродьство есть ме родно. раꙁдѣлꙗ|ть же се на тро. на вьсходещ|̈.
 на сходещ.  на сѹщ | ѿ бока. рекше ѿ страны.  вьсхо|дещ
ѹбо сѹть рождьше на|сь. ꙗкоже се ѿць мт. дѣдь. ба|ба.   ще
схь вышьше. схо|дещ же сѹть. ѿ нась рожде||н. ꙗкоже снь. дьщ.
внѹ|ка.  ще схь нжьше. Ѿ стра|ны же с сѹть. же н нась ро|дше.
н ѿ нась родше се. нь | тогожⷣе родѹ  корѣне нашего | прѡбьщающе
се. ꙗкоже се бра|ть. сестра. стры. тетка. сестр|щь. сестрна.
братѹедь. | братѹеда.  ѿ схь сходеще. | кыждо же нь
сродьства | многы мать  раꙁлны | степен. рекше конⷧаⷺ. нь ѡ
вь|сходещхь сходещхь. простѣ| нѣко  ѹдобнѣ достже|н
степенемь. кождо бо с|хь лць степень стварать ̈ | просто лкоже
рожⷣен.  то|лко степен. неѹдобнѣ̈ | же  нескоро расмотрьно сть
| сѹщхь ѿ страны степен | ѡбрѣтен. поⷣбат꙽ бо намь не | вьскорѣ
тещ на сѹще ѿ стра|ны лце. нь прьво творт вь|схожⷣен на
вьсходещ донь|дѣже прѣдьставмь ѡно пов||н꙽но рожⷣеню сѹщемѹ
ѿ стра|ны.  тако се ѡбрѣтьше снде|мь на вьꙁскамо лце же | ѿ
страны.  тако вса ꙁьта|юще рожⷣенꙗ сьбрамаꙗ. се | ѹбо на
вьсходѣ се же  на сходѣ. | кождо бо рожден вь ѡсобь|нѣ степен
в꙽нꙗ творт꙽ | сло.  ѡ сходещхь ѹбо ѹ̈|добно сть се. ꙗкоже се.
снь мо|̈ котораго сть степене. аꙁь | родхь сна. се дно рожⷣен|̈
днь степень створ. нѣ|ст л прьваго м степене. внꙋ|кь мо котораго
м стене. (!) | аꙁь родхь сна снь род внѹ|ка. се двѣ рожⷣен два
степе|н створста. нѣсть л внѹ|кь втораго м степене. тако|жⷣе по семь
ѡ правнѹцѣ  ѡ̈ | пращѹрѣ. поⷣбно же семѹ ̈ | ѡ вьсходещхь. ѿць мо
150
ко|тораго сть степене. мене ро|д ѿць. се дно рожⷣен ̈|днь степень
створ. ꙗкоже12 || се ѿць прьваго м сть степене. | дѣдь котораго м
степене. мене | род ѿць. ѡца же дѣдь. се двѣ рожⷣе|н два степен
створста. сть | ѹбо дѣдь втораго м степене. | тожⷣе  ѡ мтер  ѡ
бабѣ.  ѡ всѣ|хь вьсходещхь мѹжьска по|лѹ  женьска. ѡ сѹщх꙽ же
ѿ | страны ꙗкоже реⷱно бысть. поⷣба|ть вьсходт на повнꙿно |
сродьствѹ лце. рожⷣенꙗ ꙁь|тающемь.  пакы снт | ꙁьтающемь
рожⷣенꙗ. | Дондѣже прдемь кь лцѹ | ѡ немже сть вьꙁскан. |
аще бо вьпрашать те нѣкто | брать котораго т сть степе|не. гл
втораго. понеже вьсхо|дть кь ѡцѹ. се дно рожде|н ѿ ѡца к тебѣ
днь сте|пень створ.  тако понеже ѡ̈|брѣте повнꙿно рожⷣеню л|це.
снд кь братѹ прлож|вь ꙁдѣ дрѹго рожⷣен. се двѣ | рожден
два степен ство||рста. не добрѣ л реено бысть. | ꙗко брать втораго
м сть сте|пене. пакы аще кто вьпраша|ть те. стры котораго т сть
| степене. гл ꙗко втораго. по|трѣбно бо т сть вьꙁт на | свого ѡца.
 глат. мене ро|д ѿць. ѡца же дѣдь. се двѣ ро|жден. тьжⷣе дѣдь
род мо|го стрыꙗ. се тр рожⷣенꙗ трі | степен створше. ꙗкоже |
стрыꙗ третꙗго м сть сте|пене. тако  ѡ тѣхь же сѹть | по схь.
томѹжⷣе вьнма̈ | правлѹ. можеш ѡбрѣст | степен сродьства⁘ в꙯.
Вьꙁбра|ненымь бракомь сце пове|лѣвамь. ѡ̈ вьсходещхь ѹ̈|бо 
нꙁьходещхь. до кон꙽ца | бракь вьꙁбранень сть. аще |  ѿ ꙁаконꙿныхь
сѹть браковь. | не можеть бо нктоже по̈ті | сво бабы. н сво
внѹкы. | аще родны сѹть. аще  творе|ны. аще пае  творен
ра||ꙁдрѣш се ѡбраꙁомь самовласті|ꙗ. посрамлꙗтꙿ бо се ѹбо дрѣ|вн͗
дѣда проꙁван⁘ г꙯. |  по срѣдѣ же сѹщхь ѿ стра|ны лць. сть
нѣко вьꙁбра|нн. брата мого л се|стры мое дьщерь пот мі. |
беꙁаконꙿно сть⁘ д꙯. Нь н | внѹкы брата мого л се|стры. аще
етврьтааго м | сть степене. не могѹ по|т женѣ. тако же н дьще|ре
стрыꙗ мого л тетꙿкы. | рекше братѹеды мое. нь | н снь мо
стрыꙗ мого |л тетꙿкы. внѹкы не може|ть пот. с бо глют се |
в꙽тор братѹед⁘ е꙯. | Нь н по ѡц л по мтр те|ткы. аще 
12
Текст в долното поле (между двете колони): Дѣдь ѿць снь внѹкь
правнѹкь. ѿ правнѹка же родвы се. глеⷮ се пра|щѹрь⁘
151
творены сѹть | не могѹ пот. понже | матернь нь мѣють. | 

како прлѹат се творе|нѣ быт тетцѣ. ꙗкоже се | дѣдь мо по ѡц.
мѣ сна || мого ѡца.  прть ѡтро|ковцѹ нѣкѹю.  створі | ю вь
дьщере мѣсто.  мо ѹ|бо ѡць ꙁовѣшеть ю сестрою. | аꙁь же теткою⁘ ꙅ꙯.
Тако же | н велкою теткы не могѹ | пот. се же сть дѣда мо|го
сестры. аще  творенаꙗ | сть. понже бабы мѣть | нь⁘ ꙁ꙯. Сѹтꙿ же
 дрѹꙁ | брац. не сьѹꙁомь сродьства. | блꙁоьствомь же вьꙁбранꙗ|м
творт. блꙁоьство | же сть своство лць. ѿ бра|ковь намь сьетано
свѣнь сро|дьства. ꙗкоже се не могѹ по|т дьщере жены мо. юже |
род ѿ прьваго мѹжа. н | сньхы  рекше жен сна |  же ѿ прьваго
мѹжа. н | внѹкы н правнѹкы же|ны мо. н жены внѹка | н
правнѹка ⁘ ꙯. Н ть|ще же мо н мтре ̈̈ не мо|гѹ пот. понже
мтерн̈ || інь мѣють⁘ ѳ꙯. Н дьщере | пѹщены мною жены. юже | по
ѿпѹщен сь нѣмь мѹ|жемь родла бѹдеть⁘ і꙯. | Н ѡца мого л
брата ѡбрѹе|нце не могѹ пот. аще  не | ѡженше се м. ꙗкоже
н | творенааго сна самовластна|го жены. створвы го тво|рены ѿць.
не пометь. | ѡва бо мащехы. сіꙗ же снь|хы нь мѣють⁘ аі. Сь|родны
бо ѿць. не пома|ть ѿ блѹда рождьші се | мѹ дьщере. стьствомь
| бо праведно  блголѣпно | вь брацѣхь смотрт се. та|коваꙗ же  ѡ
рабьстѣмь блі|ꙁоьствѣ⁘ ві. Не тькмо | ѡца мого нь  дѣда 
прѣ|дѣда мого жена. мащеха | мнѣ глт се.  вьꙁбранꙗ̈|т м се
пот ю: аще  мно|го хь мѣаше ѡць мо. | н дно же ѿ нхь не
по||мѹ⁘ гі. Тьща м сть | мат  баба  прабаба жены | мо.  н
дно же ѿ нх꙽ | не помѹ. н матере нѣко|л бывше мое
ѡбрѹе|нце. бѣше бо м тьща. ні | жены сна жены мое. рожⷣь|шааго се
 ѿ прьвааго мѹ|жа⁘ ді. Н мащеха не вь|ꙁметь бывшааго мѹжа
дь|щере мѹжа е ѿ прьво же|ны⁘ еі. Сестры мое мѹ|жа дьщере.
рождьше се |мѹ ѿ прьво жены. по|т не могѹ. родтелꙗ бо | е
мѣю нь. нь  дьщере | е не помѹ⁘ ꙅі. Вь брацѣ|хь не тькмо
повелѣннааго. | нь  блголѣпнааго вьꙁска|мь⁘ ꙁі. Нкы же снь | ѡца
свого дьщере рождьше| се мѹ ѿ блѹда не поме|ть. сестра бо мѹ
сть⁘ і. | Н творены ѿць творена|го сна дьщере н внѹкы || да не
пометь⁘ ѳі. Н творены | снь творенааго ѡца мтере л | сестры .
л ѿ сна внѹкы⁘ | к꙯. Не поⷣбать женѣ т ꙁа сна | мѹжа мтере сво.
152
рожⷣьшаго | се мѹ ѿ свободны аще  ѿда|ль сть слово⁘ ка. Н ѿць

пр|ставнка. н самовласт꙽ны | брать. не можеть пот женѣ |порѹены
мѹ сроты⁘ кв. |  хрантель дьщере нѣкого. | л мѣнꙗ мѹцѣ
повнь|нь сть. дльжьн꙽ бо сть ѿда|т словеса.  ѡ мѣн. аще кто |
много врѣме правль сть л | мало⁘ кг. Творены снь. не мо|жеть
жены творенаго свого | ѡца пот. аще  не пркаса|ть се родѹ хь⁘
кд.  жена аще | ѡ̈глана бѹдеть вь прѣлюбодѣ|ꙗн. нктоже не
можеть | пот женѣ⁘ ке. Егда сѣтѹ|ть жена по мѹж.  в томь |
сѣтован родть ѡтрое. ̈ | ще вьꙁбранть се  т || ꙁа вторы
мѹжь. кꙅ. Аще сѣ|тѹють л не сѣтѹють жены | по мѹжехь свохь.
вьꙁбран|н сѹть вь врѣме сѣтованꙗ | т ꙁа вторы мѹжь⁘ кꙁ. |
Аще кто вьсхытть двцѹ л | вдовцѹ. не можеть пѹст|т 
женѣ. аще  ѿ  свѣща|ть  ѿпѹстть мѹ внѹ⁘ | к. Тако н
же ѿ стго крщенꙗ | прмь нѣкѹю двцѹ. не мо|жеть  послѣд
пот женѣ | ꙗко дьщ мѹ сть. нь н | мтре  не можеть пот. ні
| дьщере . нь н снь го. поне|же нкакоже ного ть не мо|жеть вьвест
кь ѿьсцѣ лю|бꙿв.  праведно сть бракѹ | вьꙁбранен кꙿ таковомѹ
| сьѹꙁѹ. мже бв ходата̈|ствѹющѹ дше хь сьвꙿкꙋплꙗ|ю̈тꙿ се⁘
Грань. ꙯. ѡ̈ справлені | вѣна⁘ а꙯. Оӱцѣненааго вѣна. | аще погбнеть
то. мѹжь па|гѹбѹ спльнꙗть. аще ѹ̈мрⷷ||ть скотна. аще жена рꙁы
ра|ꙁрⷣеть цѣнѹ да вдасть⁘ в꙯. Нецѣ|ннаго же вѣна  прбытꙿка |
вьꙁрастенꙗ  половны | жена ꙁрть.  таа вьꙁемлеть | ѿ рабь рождьше
се дѣт. плоды | же  рожⷣен ѿ ѡвьць.  ѿ но|го скота мѹжь
вьꙁемлеть. прь|во ѹбо спльнꙗ сло прьвы|хь.  ѿлага вь
ѹмьршіхь мѣ|сто ѿ новорожⷣеныхь  прбывь|шхь. аще же прѣжⷣе
брака ѹ̈|мрѣше нѣкаꙗ. вцѣнных꙽ же|на ѿщетть се⁘ г꙯. Бракѹ не |
бывшѹ.  данымь цѣною не|ѹцѣненомь сѹщемь. нь мѣ|н жена
вьспрмлеть⁘ д꙯. | Аще внѣшн лⷪвкь ѡ̈беща|вь се дат вѣно.
ѡбнщат꙽. | мѹжь ꙗко не вьпросвь бѣ|дѹ прметь. аще ѹбо не | по
дарѹ ѡбеща се. тогда бо мѹжа | пощедмь. не ѹтрьг꙽ша се на
по|ложен дамыхь. понеже  да|рѹюще до ѡбогащенꙗ ѡ̈сѹ||жⷣають
се⁘ е꙯. Аще ѡбещат꙽ се кто | до сконанꙗ дного лѣта да|т вѣно.
лѣто теть се не ѿ дне | вьпрошенꙗ нь ѿ створенꙗ бра|кѹ⁘ ꙅ꙯. Аще
волею самовластн꙽ы| мо дьщере. вдамь в дарь даро|ваны  ѿ мене.
153
не аꙁь нь сама | вдавш мнть се⁘ ꙁ꙯. Ѿ вѣновь|наго мѣнꙗ кѹпленаꙗ.

вса вѣ|новнаꙗ сѹть⁘ ꙯. дѣже тежꙿко|̈ мѣн брано. тѹ  вѣно |
поⷣбать быт. вьскорѣ же ѹм꙽|р꙽шѹ ѡцѹ. снов сꙗ прходет꙽. | ꙗкоже
 дѣт  жена⁘ ѳ꙯. Глема|ꙗ̈ сѹть. потрѣбнаꙗ ꙁдаꙗнꙗ̈. | то правлен
ѹмалꙗть вѣно. | се же ꙗвлꙗть. ꙗкоже мѹжев | прѣдрьжат село
л есть го. | дондѣже вьꙁметь потрѣбно̈ | ̈ꙁдаꙗн. аще же по
ест вь | село ꙁдаꙗно бысть лкаже | бѣ достоно. ѹставлꙗть се
бы|т вѣновно село. аще до скон꙽а|нꙗ лѣта не вдасть потрѣбны|хь
ꙁдан. аще же бѹдеть сь || селомь  мѣн. вь вѣнѣ мѣ|н
ѹмалꙗть се. положв꙽ш | же женѣ ꙁдаꙗнꙗ. ѡ̈брат|ть се село вь
вѣно. междѹ же с|мь вьꙁбранꙗть се продаꙗне го⁘ | Грань. ѳ꙯. ѡ
ѿм꙽щені вѣна.  те|жест го. а꙯. Сьставльшѹ се бра|кѹ.  не
распѹщающ се женѣ. | можеть вѣно см внам ꙁаⷣ|ват се. ꙗкоже се
да себе  сво да | птѣть. да село добро кѹпть. | да ꙁгнана
бывша ѡца крьм|ть. л мѹжа. л ѡбнщавь|шѹю братю⁘ в꙯.
Мѹжь  ѹбо|гь сы. все вѣно дат дльжьнь |сть⁘ г꙯. Мѹжь повелѣва
дрѹго|мѹ нѣкомѹ вдат вѣно. самь | ѹ̈вѣра̈тꙿ се с вьꙁма̈⁘ д꙯. |
Тьсть ѿ ꙁет.  жена ѿ мѹжа | стеꙁама. вѣна ѡ̈ немже вь|прошен
быше. по мѣрѣ бгⷪать|ства хь ѡсѹжⷣають се⁘ е꙯. Вьпро|свы ꙁет свого.
да вѣно  да|рь се бѹдеть дьщер го. не твор|ть двѣма повнꙿна
свого наслѣ||днка. нь днь тькмо вьꙁ|скать се. же аще годѣ
бѹдеть ̈|мь⁘ ꙅ꙯. Аще свѣщано бѹдеть. бе|сьедꙗ рад мѹжев
ѹдрьжа|т вѣно.  бѣдѹ подьметь же|на. с наꙁмомь дѣтщемь. |
мнть се прѣжⷣе мтере ѹмьрь дѣ|тщь.  прѡбрѣщеть вѣно | мѹжь⁘
ꙁ꙯. Аще жена раското|равш се. помш дѣт ѡті|деть ѿ мѹжа. ѡн же
ꙗко скꙋ|пѹ любьвь . свѣщать не | стеꙁат ѿ не вѣна. аще
па|кы ѡбратть се к немѹ. нетврь|до свѣщан⁘ ꙯. Аще кто све|ща се
сь тьстемь свомь. да аще | прлѹть се мѹ. бракь ство|рꙿшѹ
ѹмрѣт. сѹщемь  дѣ|темь. половна вѣна тькмо | дасть се мь.
непотрѣбно свѣ|щан⁘ ѳ꙯. Аще свѣщать мꙋ|жь кь сво женѣ. да
ѹмьрꙿші|  самь наслѣднкь  бѹде|ть. свѣщан то непотрѣбно |
сть. не можеть бо свѣщан̈||мь ѹставт же сѹть ѡ наші|мь
наслѣд. вьнѣшн бо лⷪ|вѣкь. рекше внѣ града жвы | беꙁ
напсанꙗ. вь ꙁавѣтѣ дрѹ|гаго не можеть наслѣдт. бо | наслѣд
154
внѣшнмь ꙁавѣто|мь дать се⁘ і꙯. Аще бѹдеть свѣ|щан. да аще

ѹмреть жена | прѣжⷣе. вѣно да ѡстанеть ѹ мѹ|жа. аще ѿ ѡца дано
сть вѣно. | тврьдо свѣщан.  ѡстанеть | ѿць. можеть бо врѣдь
створт | вѣнѹ свѣщан. гда днь. | ѿць хощеть вьꙁскат го⁘
| аі. Аще ѹбо псано быⷭ вь сложе|н вѣна. число вıна не§дано же
б¥сòь. поⷣбать  мѹжев |  наслѣднкомь го.  мѹ|жа того ѡцѹ.
гоже снь пре|т хощеть вѣно  наслѣднко|мь го.  просто рещ
всакомꙋ | лцѹ вѣна просещемѹ пола|гат протвѹ женѣ 
наслѣ|днкомь . да прѣжⷣе сконь|анꙗ лѣта того. раꙁ꙽таю̈||ще
сьберѹть ꙁлато. аще л н. да | бракь раꙁрⷣѣштꙿ се⁘ ві. Аще сьвꙿкѹ|пше
се нѣц дрѹгь сь дрѹгомь. | рекше жена с мѹжемь. вѣномь ̈ |
прѣжⷣебранаго дара сложен|мь грамать.  потомь ꙗвть се | прѣꙁь все
брано вѣно недано | мѹжев. нь ѡждающемь тѣ|мь бранаго
тежьшаго мѣні|ꙗ.  смрьтю мѹжа бракь раꙁрⷣѣ|шть се. неправедно
бѹдеть ѿ|нѹдь. аще жена не давш вѣна | мѹжев свомѹ.
прѣжⷣебраны | вьꙁметь дарь. аще же  не всь цѣ|ль дань быⷭ  та по
толкѹ же ̈|стеꙁана бѹдеть дара. лкоже | вдано бѹдеть вѣна.
сравнан|ю бо смы  правдѣ рател. |  сю вь всѣхь нѣхь к томѹже
|  ѹсѹжт  повелѣвамь др꙽|жат. ꙗкоже се аще нѣсть дала |
несоже ѹбо да не вьꙁметь. ащⷷ | же с ѹбо дат вьсхощеть вѣно. | л
да ꙁа ню с л кто лю|бо аще сть. мѹжь же л сего || ѿць по
прлѹаю л дѣдь. пр|т сего не вьсхотѣ. женне же | ест люд
свѣдѣтельствова|хѹ.  готово мѣт с  прѣ|дат. аще  нѣто
болꙿше створ|т прнесеть.  аще двжмо| мѣн сть.  пеат на
| н наложть.  по ꙁаконѹ по|ложть. л  ѿ дно ест | вьшьдь
нѣкто вь сѹдще. аще | мⷪлть се быт семѹ  пршь|д꙽ше ѿ сѹд
нѣц. вьꙁвѣсті|ше сꙗ мѹжев  сѹщмь | ѿ ест го. прѣбѹдеть
же ̈ | тако ѿпра се  не хоте. не | можеть раꙁрⷣѣшенѹ бывшѹ | бракѹ.
прѣжⷣебранаго | дара стежан ѿто | быт. ꙗкоже данѹ бывꙿшѹ |
вѣнѹ. аще бо дат вьсхотѣвь. |  моле се хотещѡмѹ вьꙁет | непрть
бысть. се поⷣбно сть | давшемѹ⁘ гі. Прѣжⷣебраны | дарь  го мѣн.
аще  же|на свѣщавать не продат се. || н вꙿ ꙁалоꙁѣ не полагать се.
а|ще не створть ѡ немь втора|го свѣщанꙗ жена по двою лѣ|тѹ. дѣже
ѹбо мощно сть | доволнѹ  быт дрѹгомѹ | мѣню. бо прѣꙁь
155
реено | повелѣн. кѹпе таково| мѣн. жены ѹбо не ѡсꙋ|дть. нь

повньнь бѹдеть ̈|⁘ ді. Двѣма вѣнома нѣко|мѹ дльжнѹ сѹщѹ.
ꙗже ѹбо | ѿ нею ꙗвленаꙗ мѣнꙗ. вьꙁ꙽|мѹть се дѣт꙽м рожⷣьшм се |
ѿ того брака. аще же неꙗвлена|ꙗ мать прѣжⷣебывшаꙗ. прь|во вѣно
стеꙁать се ѿ жены | же  ѿ сходещхь по родꙋ |  мѹжьскаго
полѹ. |  женьскаа⁘ еі. Жена ьстꙿнѣ|ш бывать ѡ вѣнѣ прѣжⷣь|нхь
дльжнкь мѹжа сво|го⁘ ꙅі. Не быватꙿ же ьстꙿнѣ|ш жена
прѣжⷣьнхь дльжь|нкь. ѡ прѣждебранѣмь да|рѣ⁘ ꙁі. Жена ьстꙿнѣш
бы||вать ѡ вѣнѣ людьскаго дльгѹ. | аще  ще прѣжⷣе  бѣше⁘ і. |
Аще ѹбо мѹжь беꙁ воле свое | жены положіть нѣгдѣ мѣ|н е.
нетврьдо положен̈ | аще же свѣщавь с нею полож|ть. пакостть пакы
повелѣ|н. аще вѣсть с мѹжемь свѣ|щавы се. аще же жена вдещі |
мѹжа сво  продающа мѣ|н ѹмльала бѹдеть. хытро|стю
прѣльстт хотещ кѹ|плю творещаго с мѹжемь . то|гда не помогѹть
. прѣльща|мымь бо женамь помагать по|велѣн. а не лѹкавымь⁘
ѳі. | Аще мѹжьн рад вны вꙿлож|ть се жена сама вь желѣꙁа вь
сьѹ̈|ꙁь ѹжⷣе кѹпле.  свомь мѣ|нмь того ꙁбавт вны
вь|схощеть. аще ѹбо ѡбещавш се | невдала бѹдеть. н вдат к то|мѹ
не стежеть се. аще же вдала | бѹдеть. пакы вьꙁет вданаго не |
можеть. ꙗвѣ сть ꙗко ѿ богаты||хь сѹщ. к꙯. Аще котораꙗ жена | вь
дльжнѣ граматѣ. свещать | свомѹ мѹжев. л подьпше|ть 
сво богатьство л  себе по|внꙿнѹ створт ꙁа нь нтоже | ѹспѣть
аще дрьжть се грама|та. аще дною аще  множце|ю̈. сцево ѡ
таковѣ вещ бѹде|ть. аще ѡсобны аще же  людь|скы бѹдеть
дльгь. нь тако да бꙋ|деть. ꙗкоже н псано бѣше. ащⷷ | не ꙗвѣ покажеть
се ꙗко мѣн| на сво потрѣбы жена расто|ла сть⁘ Грань. десетаꙗ.
ѡ̈ дарѣ|хь межⷣѹ мѹжемь  женою̈. а꙯. | Межⷣѹ мѹжемь  женою.
нетврь|дь сть дарь похот рад.  же | не мѣт ма распѹщеню
ві|ны. понеже дарове не быше межⷣꙋ | ма.  того рад. же не быт |
богатомѹ ѹ̈богѹ. н ѹбогомꙋ | богатѹ⁘ в꙯. Не тькмо вь сьставь|ныхь
брацѣхь. нь  вь вьꙁбране|ныхь нетврьд сѹть дарове⁘ г꙯. | Н подь
властю сѹще помь||ше се бракомь. свободн же ̈ | раб.
вьꙁбранꙗм сѹть дары | даꙗт. дають же се. аще н вь гра|дь
ѿходещѹ сво мѹ стежані| бѹдеть.  подь властю мою | сы. ѿ
156
ѡсобнаго мѹ стежан|ꙗ̈ добрѣ да вдасть женѣ мо. ̈|мѣ ѹбо сна
самовластꙿна вь сво| женѣ.  сньсѣ даꙗт вьꙁбра|нень сть⁘ д꙯.
Свекры сньсѣ.  снь|ха свекрьв дары дать. нѣсть | бо слово повнꙿно
ѡ̈ семь⁘ е꙯. Аще | ѹ̈бо не мы прѣдложенꙗ мⷹ|жь продат. продасть
же. не то|го рад да вдасть  дарь. нетврь|до продан. аще же
продат | хоте на малѣ продасть. мꙿже | бѹдеть жена богатѣш.
ѿ̈|меть се. аще бо раба сѹща досто|на пет на десете ꙁлатнк꙽. |
продаль бѹдеть на пет ꙁлать|нкь.  ннꙗ достонь сть де|сет
ꙁлатнкь. петь да вдасть | мже сть ннꙗ богатѣші⁘ ꙅ꙯. |
Вьꙁбраненыхь брацѣхь. аще || ѹ̈бо ꙗвлꙗть се то даныхь да|ровь. да
вьꙁметь се. аще же сть|щено бѹдеть. стеꙁань бѹдеть | прмы. до
врѣмене вь неже | бысть богатѣ⁘ ꙁ꙯. Добрѣ дрѹгь | дрѹгѹ смрьтною
вною дары | дать. вь врѣме бо вьспомна|ють се. вь неже бракь
прѣста̈|ть.  смрьтю давшаго быва̈|ть ѿнѹдь прмшемѹ межⷣꙋ |
же давшмь сть. всакꙿ же да|рь смрьтною вною межⷣѹ ж|вѹщм
тврьдь сть⁘ ꙯. Распꙋ|щеню бывшѹ. аще  смрьтно|ю вною. дарь
нетврьдь сть. | нь  ѡтметь се⁘ ѳ꙯. Добрѣ да|мь женѣ мо доволно̈.
да ѡ̈|бновть погорѣвші домь сво|̈⁘ і꙯. Прѣжⷣе брака дані даро|ве
тврьд сѹть. аще  вь ть днь | бракь створеть⁘ аі. Не пр|млеть
мѹжь аще то ꙁдасть | ꙁа рожⷣьше се ѿ рабь даныхь | вь вѣнѣ. же
сть даль ꙁа ѹе|н хь л на пщѹ хь. || тако прмлеть ꙗко ꙁа
спсен| го дано быⷭ. мже ѡбраꙁомь | аще ѿ раꙁбонкь вь вѣнѣ
даны|̈ скѹпть рабы⁘ ві. Аще же | мн десет лѣть. прводмы |
кто дасть  дарь. аще ѹбо прѣ|жⷣе бысть ѡбрѹен. да прѣ|бѹдеть.
 ꙗко кь ѡбрѹенці | дарь тврьдь сть. аще же прѣжⷣе | ѡбрѹенꙗ
дарь нетврьдь сть. | не кь внѣшн бо нь ꙗко кь же|нѣ бывать⁘ гі.
Аще дарѹ вь бра|цѣ бывшѹ. прклють се ѹмрѣ|т мѹжев  женѣ.
нь нкто | да не потежеть. понеже нкто|же ѿ нею не вьꙁска дрѹгь ѿ
дрѹга. | Грань. аі. ѡ раꙁрⷣѣшен бра|ка  ѡ внахь го⁘ а꙯. Понеже |
многы вь ветꙿхыхь ꙁаконѣхь | ѡбрѣтохомь вны. ѿ нхꙿже | ѹдобь
бракомь раꙁрⷣѹшен | бывать. того рад пораꙁѹмѣ|хомь ѿ схь
нѣкы ѿложті. | же ѿ нась недостоны ꙗвше | се на раꙁрⷣѹшен
бракомь.  сі || тькмо по мен всемь ꙁаконѣ | напсахомь. х꙽же рад
поⷣбно | бес каꙁн достоно сть бракы | раꙁрⷣѣшат⁘ в꙯. Раꙁрⷣѹшат꙽ се |
157
бракь вною нѹжьⷣною же  не | бесловесною. гда нѣкто не ꙗко | же

бѹдеть раꙁѹмѣт жены | ̈же ѿ стⷭтва мѹжемь дано | творт не
вьꙁможеть. нь ащⷷ | ѹ̈бо тр лѣта прѣдѹть ѿ | бранаго врѣмене. ѡ̈нꙿ
же ꙗко | стнꙿны сть мѹжь не по|кажеть се. поⷣбно сть женѣ ̈ |
родтелемь  раꙁлѹт | сѹжт.  пѹстт раꙁрⷣѣ|шен. аще 
не хощеть сего сѹ|жтнкь.  тогда вѣно ѹбо | же аще сть все дано
по|слѣдѹть женѣ.  ѿдасть с| мѹжь. аще бѹдеть вьꙁель. | браны
же рекше прѣжⷣебра|ны дарь. прѣбывать ѹ | мѹжа ꙁ домѹ не
сходе⁘ | г꙯. Повелѣвамь  вь плѣнѣ сѹщі|хь раꙁрⷣѣшат се бракѹ. не
|| просто н ꙗкоже прлѹ|ть се. донꙿдѣже ꙗвѣ се творть. |
вьꙁвѣщать ѡ себѣ мѹжь | л жена. прѣбыват нера|ꙁрⷣѣшмомь
сѹжтмь | пращамь.  не вьндѹть | кь вторымь бракомь н
мѹ|жь н жены. аще не хотеть | мнѣт се по бестѹдю сего | твореще.
 повнꙿн быт | каꙁнемь. мѹжь ѹбо прѣ|жⷣебранаго дара ꙗкоже
ре|кохомь лшть се. жена | же вѣна. аще же беꙁ вѣ|ст бѹдеть которо
любо | лце. л мѹжь ѿ бран | не прдеть. тогда петь лⷺ|ть да
прѣбѹдеть. л мѹ|жь л жена  аще по пет | лѣть. вѣдомо бѹдеть
ѡ̈ ско|нꙿан. аще же  невѣдомо | бѹдеть жент се  посагаті | поⷣбно
сть беꙁ бѣды. ꙗкоже | тогда н сѣтованю не быва|ть врѣме. н
лцемꙿ же расто||щм се дрѹгь ѿ дрѹга.  н|ктоже тогда не
прѡ̈брѣта|ть. н мѹжь вѣна н жена | прѣжⷣебранаго дара. нь кь|жⷣо
вь свохь прѣбывать⁘ д꙯. | Понеже  по раꙁѹмѹ аще  цѣ|ломѹдрꙗ
рад раꙁрⷣѣша|тꙿ се бракь. повелѣвамь не |нако како л вь скорѣ.
мѹ|жев л женѣ прходт | кь мншꙿскомѹ жтю бе|с пакост.
срѣь схранено|мь быт мь ѿ внь. мжⷷ | мѹжь раꙁлѹа се вѣно |
жены сво прѡбрѣст мо|жеть. сьхранꙗмѹ на немь | влⷣьствѹ. ѿ
того брака сѹщі|мь дѣтемь. аще же дѣт не | бѹдеть т да
прмѹть ̈ | власть на вѣнѣ. таковымь | быт ѹꙁаконꙗмь⁘ е꙯⁘ | Аще
на цртⷭво свѣщавающе нѣ|кы ѹвѣдѣвш жена.  сво|мѹ мѹжев не
повѣсть. | аще же мѹжь се ѿ жены своее || слышавь ѹмльть. поⷣбать
| женѣ кымь любо ѡбраꙁомь се | вьꙁвѣстт цреⷭв. ꙗкоже мѹ|жев  ѿ
того дне не мѣт | ꙁвѣта нко̈гоже ѡ раꙁлѹ|ен брака⁘ ꙅ꙯. Аще ѡ
прѣлю|бодѣꙗн мѹжь мнтꙿ се мо|щ женѹ свою ѡблт. поⷣ|бать
мѹжев прѣжⷣе напса|т женѹ  прѣлюбыство (sic!) ство|ршаго с нею. 
158
аще таково ѡкле|ветан стнꙿно ꙗвть се. то|гда раꙁлѹеню

бывшѹ. да | мать мѹжь прѣжⷣебраныі | дарь  вѣно.  к смь аще
дѣті | не мать толко да вьꙁметь | ѿ ного женьнꙗ мѣнꙗ. ̈|лко
же вѣна третꙗꙗ е|сть бѹдеть. ꙗкоже  го власті | есть ѿ нась
повелѣнаꙗ каꙁнь | тѣмь спльнть се. аще бо дѣ|т мать ѿ того
сѹжтꙗ. | повелѣвамь  вѣно  но же|ны то мѣн. по
прѣжⷣепо|велѣнымь ꙁакономь дѣтемь || хрант.  тако прѣлюбодѣꙗ̈ |
ꙁаконꙿно ѡблвше кѹпꙿно | сь женою мѹт.  аще ѹбо | мать
прѣлюбодѣ женѹ. вь|ꙁет  сво вѣно  браны | дарь повелѣвамь.
ꙗкоже аще | дѣт мать тькмо на сьблю|ден жена да вьꙁметь дарь.
| власть го по ꙁакономь дѣте|мь да хранть но же мѹ|жа того
мѣн дѣтемь го | дамь. аще же дѣт не бѹде|ть. прѣжⷣебранаго
ѹбо дара | гьство женѣ повелѣвамь вь|ꙁет: но же мѹжа того
мѣ|н̈. вь людьско скровще по | ветхымь ꙁакономь вьꙁет |
повелѣвамь⁘ ꙁ꙯. Аще кымь | любо ѡбраꙁомь жена на жво|ть мѹжа
свого свѣщать. лі | нѣхь се творещхь свѣдѹщ | мѹжев не
ꙗвть⁘ ꙯. Аще мѹ|жев  не хотещѹ. сь внѣшн|м мѹж пть
л мыть | се с нм вь бан⁘ ѳ꙯. Аще не хо||техѹ мѹжев. внѣ домѹ
сво|го нощь прѣспть. тькмо аще | прлѹтꙿ се  ѹ родтель
сво|̈хь⁘ і꙯. Аще на конꙿно ѹрска|н л на поꙁорща. л на |
ловтвы ꙁдеть ꙗкоже се по|ꙁоры дѣющ. не вѣдѹщѹ л |
вьꙁбранꙗющѹ мѹжев. аще | же прклютꙿ се комѹ свѣнь | дно
прѣжⷣерееныхь вн꙽. | свою женѹ ѿ свого домѹ ꙁь|гнат. ꙗкоже аще
ѡна не мꙋ|щ родтель ѹ̈ нх꙽же можеть | ѡблещ. по нѹжⷣ внѣ
домѹ | нощь прѣспть. повелѣвамь | ндно же мѣт мѹжеві |
власт таковы рад вны ра|ꙁлѹт се ѿ жены понеже | самь семѹ
повньнь бывать⁘ аі. |Вны ̈х꙽же рад поⷣбно може|ть жена ѿ мѹжа
раꙁлѹт | се. ̈ мже можеть  вѣно пр|мат  прѣжⷣебраны
сте|ꙁат дарь. таакожⷣе дѣтемь | хранещ̈ же на дарѣ гьство. || аще
л дѣт не бѹдеть. мѣ|т .  надь тѣмь власть. та|ковымь
быт ѹꙁаконꙗмь⁘ |ві. Аще на цртⷭво свѣщавать то. ̈|л самь мѹжь
л нѣкы̈ се | свѣщавающе свѣды. не ꙗвт꙽ | црⷭев. л самь собою
л нѣ|мь кымь любо лцемь⁘ гі. | Аще кымь любо ѡбраꙁомь мѹ|жь
свѣща̈ть на жвоть жены | сво. л ны свѣщаваю|ще вѣды не
159
ꙗвть женѣ. н |по ꙁакономь ѿмьстть ⁘ | ді. Аще мѹжь на

цѣломѹдр же|ны сво свѣщава. нѣмь с|ю на прѣлюбодѣство
нанеть | прѣдаꙗт⁘ еі. Аще мѹжь ѡ̈ | прѣлюбодѣꙗн жены сво |
напшеть.  прѣлюбодѣꙗн|ꙗ̈ не покажеть. поⷣбать женѣ | аще хощеть
 таковы рад ві|ны раꙁлѹт се с мѹжемь. |  вьꙁет ѹбо сво вѣно.
пр|т же  прѣжⷣебраны дарь. |  ꙁа таково ѡклеветан. || аще же
дѣт не мать ѿ того сѹ|жтꙗ. толко вьꙁет  ѿ | ного мѹжнꙗ
мѣнꙗ. л|каже прѣжⷣебранаго дара тре|тꙗ есть быт раꙁѹмѣть
| се. аще бо дѣт мать повелѣ|вамь все мѹжа того мѣн| дѣтемь
хрант. тврьдомь | прѣбывающемь. же ѡ̈ прѣжⷣе|бранѣмь дарѣ вь
нѣхь ꙁако|нѣхь псанымь. такоже ѹбо. | ꙗкоже  наведенаго рад
прѣлю|бодѣꙗнꙗ ѡклеветанꙗ непо|каꙁанаго.  тѣмже мѹжев |
повнꙿнѹ быт мѹкамь. кы| же хотѣше прѣтрьпѣт жена. | аще б
таково ѡклеветан | покаꙁало се дѣломь⁘ ꙅі. Аще мꙋ|жь вь свомь
домѹ вь немже сь | женою свою жветь. прѣѡ̈б|дѣвь сю сь дрѹгою
ѡбрѣщетꙿ се | вь свомь домѹ прѣбыва. |л в томжⷣе градѣ жвы. вь
дрꙋ|ꙁѣмь домѹ сь ною женою е|сто прѣбыва ѡблть се. ||  дною
 дващ поносьнь | бывь л ѿ свохь л ѿ жены | сво родтель.
л ѿ дрѹгы|хь нѣкыхь достовѣрныхь свѣдѣ|тель. таковаго
стѹдодѣꙗнꙗ | не ѡ̈станеть се. поⷣбать женѣ |  ꙁа таковѹю внѹ
раꙁрⷣѣша|т бракь.  вьꙁмат вдано| вѣно прѣжⷣебраны дарь. |  ꙁа
таково порѹган тре|тюю есть цѣн юже мать | прѣжⷣебраны с
дарь ѿ ного | мѣнꙗ го вьꙁмат. та|коже ѹбо ꙗко аще дѣт
ма|ть на сьблюден тькмо мѣ|т женѣ мѣн. же ѿ прѣ|жⷣебранаго
дара  ѿ каꙁн | трет ест мѹжнꙗ мѣн|ꙗ̈ вьꙁметь. гьство
ѡбьщмь дѣ|темь хранещ. аще бо дѣт не | мать ѿ того сѹжтꙗ.
 вла|сть мѣт  надь таковымь | мѣнмь повелѣвамь⁘ ꙁі. |
Аще же вон бѹдѹть. л кѹ|п꙽ц л прост лвⷪц. ̈л || н
нѣц. подь дрѹгымь кы|мь любо. вь воньство ѡрѹжно| вьтен.
повелѣвамь л|коже колжⷣо лѣть. вь то восцѣ | на бранехь
прѣбывають⁘ ѡ̈жі|дат женамь хь. аще н гра|маты л вѣст нѣкы
ѿ сво|хь мѹжь не прмѹть. ащⷷ | же котораꙗ ѿ таковыхь жень |
свого мѹжа ѹслышть ско|нꙿавша се. н тогда на вторыі | бракь
прт  не повелѣва|мь. аще не прѣжⷣе деть жена | сама л родтел
160
. л | нь кто ѿ свохь . кꙿ псце|мь  кь старѣшнамь псма |

того. в немже мѹжь  вонь|ствоваше.  вьпрость. аще вь | стнѹ
скона се сѹжтн|кь . ꙗкоже тѣмь. стымь | внглмь
прѣдложеномь | сѹщемь. вь вьспомнан|хь ѡдѣꙗнхь положт. |
рекше на граматѣ напсаті | ꙗко вь стнѹ мѹжь е ꙋмрѣ ||  гда
таково створть се. поне|же вьспомнан напсано| жена ꙁа сво
свѣдѣтельство вь|ꙁметь.  потомь повелѣваёмь |  прѣбыват дного
лѣта | растоꙗн. ꙗкоже по прѣшь|ств лѣта того. поⷣбать  |
ꙁаконꙿно сьетат се бракѹ. | аще же прѣꙁь сꙗ повелѣн|ꙗ̈ жена
дрьꙁнеть кь дрѹгомꙋ | бракѹ прт.  сама  же | поль ю сть
бракомь. ꙗко | прѣлюбодѣ да мѹеть се. ащⷷ | же вь ѹспомнан ѡ
дѣꙗ̈ні|хь. с клетвою напсавше. ѡ|блен бѹдѹть по схь ль|стьно
свѣдѣтельствовавше. | т ѹбо воньства ѡбнажені | бѹдѹть. десеть
же лтрь ꙁла|та ꙁа каꙁнь дат прнѹжⷣе|н бѹдѹть. томѹ ѡ немꙿже |
сьлꙿгаше ꙗко ѹ̈мрѣть. тьжⷣе | власть мать аще хощеть сво|ю женѹ
пот да пометь⁘ | Грань. ві. ѡ̈ дарѣхь⁘ ⁘а꙯. || Дарове ѡ̈в ѹбо сѹть
вь жвотѣ | бывающе.  кь жвомѹ блгⷣть |  блгодѣꙗн ꙁнающе 
блго|раꙁѹмꙗ вьꙁскающе. да|рове же вь внѣ смрьтнѣ бываю|ще.  по
смрьт ꙗкоже рещ да|вшаго таковы дарь сврьшен|  ѹтврьжⷣен
мѹще. прѣ|жⷣе бо смрьт давшаго. не ма|ть нто дрьже ѿ
даро|ванаго мѹ стежанꙗ. поне|же прложено сть же по смрь|т
вьꙁет⁘ в꙯. же вь жвотѣ | дарове. ѡв ѹбо сѹть ѿ того | аса 
врѣмене сврьшен пр|млюще.  ꙗкоже рещ ѿто|лѣ ѹже прѣдан
твореще. |  власт  потрѣбы дарована|го села л стежанꙗ. се же
|сть двжмаго л недвж|маго мѣнꙗ. ндномѹ | же внѣюдѹ
номѹ помыслѹ | послѣдѹющѹ. л прлеже|щѹ л пр повелѣвамѹ
| нь вꙿ ть ась мѣню ѿ лца. || кь лцѹ прходещѹ. срѣь | ѿ
творещаго дарь кь премлю|щѹмѹ дарь. свѣнь кого любо | ꙁвѣта 
ѿтꙗ. ѡв же сѹ|ть ѡтмам дам ра|ꙁлным ѡбраꙁы  лѣты
| ѹсваꙗм.  ꙗкоже да  по|велть  ѹтврьдть⁘ г꙯. По сь|мрьт
дарь сть. гда кто себе | хощеть пае мѣт ̈л вьꙁь|мшаго дарь.
вьꙁьмшаго же бо|лꙿм свого наслѣднка⁘ д꙯. | Трь сѹть ѡбраꙁ же
вь внѣ | смрьтнѣ даꙗт дарь. днь | ѹбо гда нкомѹже сѹщѹ
| страхѹ дать се. тькмо ̈д|ного дѣлꙗ аꙗнꙗ стꙿтв꙽ны| смрьт.
161
вторы же. свѣщава|ю̈щіхь рад на нь внѣюдѹ. |  не ѿ прмлюща

смрьт да|ть се. на немже дарѣ вь ть а|сь власть мѣт вьꙁьмшемꙋ
| трет ѡбраꙁь. гда нѣкто | ѿходе на пѹть нашьствꙗ ра|д бѣды
дать. на семь дарѣ вь||ꙁьмшемѹ не мѣт власт | дондѣже
даровавы ѹмреть. | ꙗкоже се л бѣды  раꙁбоні|кь. л ратнкь л
стопле|нꙗ морьскаго. л мѣсть свѣ|щавающхь на нь бо се. нь ̈ |
недѹга. л мѹжа слꙿна. | л старост бо се. таковаꙗ | бо вса бѣдѹ
настощѹ ꙁнаме|нають⁘ е꙯. Аще дарѹ послю т | мѣн.  прѣжⷣе
даже не ѹ̈|дадеть т аꙁь ѹ̈мрѹ. не бѹде|ть тво̈⁘ ꙅ꙯. Аще подь
власт|ю ѡею сы снь. повелѣнмь | ̈л свѣтомь ѡемь. дасть да|рь.
мнть се самь ѿць даль ̈|сть.  аще кто тво нѣто сь | свѣтомь
твомь дарѹть ко|мѹ ꙗко сво. ты самь с да | вьмнш се⁘ Грань.
третꙗ̈ | на десете. ѡ̈ ѡ̑бращен даровь⁘ а꙯. | Аще кто не ̈мы сна. все
сво | мѣн л есть ѿ него ѡ̈|собно свободть. рекше вꙿ дары |
раꙁдасть. мать же дѣт по||томь. всь да ѿметь се дарь. ̈ па|кы вса
да ѡ̈братеть се кь давше|мѹ. да мать пакы власть ꙗ̈|коже хощеть да
ѹ̈правть та|коваꙗ⁘ в꙯. Несврьшены вьꙁрⷣа|стомь. н беꙁѹмны. не
мо|жеть даровь даꙗт. таковы|хꙿ бо свѣть н вь тоже сть⁘ г꙯. | Аще
кто вьꙁьмь дарь. неблгода|рьнь ꙗвть се кь давшемѹ. ль|стю на сего
ствара досажде|н. л рѹцѣ неправедно | вьꙁложть на нь. л
пако|стю велкою ѡ̈бложть ̈|го ѿ свого свѣта. л на жі|воть ̈го
свѣщать. л же | в дарѣ прбытка. аще пса|нмь аще не
псанмь бы|вшаго не спльнть. дна | бо ѿ схь внь аще на
сѹдщі | по сьставленю ꙗвѣ покаже|ть се. да ѡбрѣтетꙿ се бывш |
дарове кь давшемѹ⁘ Грань. | ді. ѡ̈ проданї. ̈ кѹплен⁘ | Продан̈
 кѹплен сьста||влꙗтꙿ се. гда ѡ цѣнѣ прода|ю̈щаго  кѹпѹющаго
ѡ̈бою̈ | сѹсѣд свѣщають. ѡвь ѹбо | положен створть цѣны. | сь же
прѣдать продамо̈ | не тькмо же. нь аще  днь | ѿ сею. л
положенѹю цѣнѹ | вьꙁметь. л продано̈ мѣ|н прметь. ѡ немже
про|даню нераꙁрⷣѣшмѹ про|ꙁт.  тако проданю | тврьдѹ быт. а
же вь ꙁало|га мѣсто вдано. ѡблен| сть  покаꙁан продаꙗ|ню
 кѹпленю сьставлен|ꙗ̈ а не самосьставлен. тако|ваꙗ же ѡ
продаꙗн.  ѡ̈ кꙋ|плен глемь. аще беꙁ нап|санꙗ̈ бывать. ѡ̈
бываю̈|щмь же с напсанмь. | не нако сьврьшенѹ прѣжⷣе | быт
162
глемь проданю  кѹ|пленю. аще  ѡбраꙁ про|даꙗнꙗ не напшѹть

се. | л самого продающаго рѹ||кою̈. л ѿ ного ѹбо напше|тꙿ се.
подьпшеть же прода. | аще же свѣщанмь бывать |  конан
послѣдѹть прѣ|жⷣерееномѹ подьпсаню |  ѡбраꙁѹ. а же ꙁалогомь
| бывше̈ вь послѣднмь свѣ|тѣ лежеще. раꙁрⷣѣшамѹ | продаꙗню.
аще ѹбо кѹп|вы раꙁрⷣѣшать  ѿходть. | погѹблꙗть ꙁалогь. аще
же прⷪ|давы сѹгѹбь ѿдат понѹ|жⷣень сть. се же сть само то да|но̈
мѹ  дрѹго толкожⷣе⁘ | в꙯. Нктоже ѿ порѹено ̈мѹ вла|ст
кѹпт нтоже не мо|жеть н двжмаго. н самь | н нѣмь кымь.
бо вещю̈ жⷷ | кѹпть ѿпадеть.  вдано | ѿ него цѣны не вьꙁметь.
же | дрьжть се  на црⷭевыхь прста|внцѣхь. аще не ѿ людьскыхь |
кѹпеть⁘ г꙯. По продан же ̈ | кѹплен кы любо вещ. по|велѣным
ѡ̈браꙁы псан̈||мь проданꙗ  кѹпленꙗ̈. | бѣда продан вещ. вь
ть ась | на кѹпвшаго ꙁрть. аще  па|е  ще вещь не прѣдана
бѹде|ть. бо аще рабь сть проданы |  ѹмреть. л есть врѣдтꙿ се
| ѿ тѣлесе го. нога л рѹка ̈|л ѡко. л аще дворь бѹдеть | продань
всь.  есть ѿ него ѡгне|мь ꙁгорть. л нва нѹжⷣе|ю̈ наводненꙗ
рѣнаго ѿнѹ|дь л есть  погыбнеть. аще | же множьствомь воды
л дрѣ|вомь многомь ѿ вѣтра падꙿше|м꙽ се на ню. мьнꙿш горш
бѹ|деть нва. ѡ схь всѣхь пакость | на кѹпвшаго ꙁрть. по всемѹ |
ѹ̈бо ѹ̈вѣжⷣь ꙗко свѣнь льст ̈|л лѣност ѡ̈ вещ. аще прклю|ть се
проданѣ вещ таково̈ | бес пеал сть продавы̈⁘ д꙯. | Ꙗкоже же ѹ̈бо
ѿ прлѹаꙗ ѹма|лен рекше погыбѣль прода|ны̈ вещ на кѹпца
вьсходт꙽. | такоже  аще то прбѹдеть || прѡбрѣтен кь проданѣ
| вещ. кѹпвшемѹ полꙿꙁа |сть. тѣмже аще  наводнꙗн̈|мь л
пролꙗнмь рѣкы. бо|лꙿш бѹдеть нва по сьставлені | проданꙗ.
прбытка кѹп|вы насладть се⁘ е꙯. Продан̈ |  ѿтолѣ ѹже рекꙿше
вь ть ась. бе|ꙁ нѣкого к томѹ повелѣнꙗ̈ | л ѡ̈тманꙗ.  врѣмене
ѡ̈|жданꙗ сконат се можеть. | ꙗко гда дас сво. да вьꙁмеш | се
л ѡно.  бывать пакы ѿ̈|то. ꙗкоже се. сего раба спыта | ꙁа днь
мцⷭь.  аще бѹдеть т | ѹгодьнь да маш го на десе|т ꙁлатнкь⁘
ꙅ꙯. Аще повелю | рабѹ момѹ прѣдѣлы покаꙁа|т проданы нвы. ѡ̈нꙿ
же ве|ще покажеть льстю л невѣ|дѣнмь. не ѡ̈сѹдть мене
та|ково. се же да дрьжть се  ѡ прѣ|дан пажт праꙁдьны⁘ | ꙁ꙯.
163
Не послѣдѹть проданомѹ ра|бѹ ѡсобно мѹ мѣн. тѣ||мже аще

рабь ѹкрадеть то ѿ | ѡсобнаго свого.  прѣдеть кь | кѹпвшемѹ.
 лкоже по | продан го прбѹдеть кь | ѡсобномѹ го мѣню.
ѿда|ть се продавшемѹ. рекше л|хвы.  ꙗже ѿ дѣль ѡсобнаго |
мѣнꙗ рабꙗ⁘ ꙯. Прставь|нкь не можеть ѿ сротнꙗго | мѣнꙗ
кѹпт то. то же |  ѡ поⷣбныхь прставнцѣхь |  ѡ прьвыхь
прставнцѣхь⁘ ѳ꙯. | Аще вь проданѣмь дворѣ скрьве|но ѿ нѣкого
ꙁлато. по сьблаꙁнꙋ | ѡ̈стало бѹдеть.  ѡбрѣщеть се | в немь. да вьꙁметь
 дрѣвн | гнⷭь⁘ і꙯. же вдть продамо | ѿ ного сво мѹ нѣто.
 не | глеть протвѹ. самь мнть се | продавь с̈⁘ аі. Тожⷣе  ще
пр|ложт ꙁакономь праведно | мнмь. да же аще кто прода|ть раба.
 вѣды го аще тать | сть. л нестовь (!) л бѣсьнь. | да повѣсть
ѡ томь кѹпѹюще||мѹ. аще бо сего не створть. ть ѹ̈|бо пометь свого
раба. цѣнѹ | же да вьꙁвратть сѹгѹбь кѹ|пвшемѹ. стеꙁамь аще
̈ | нѣкѹю напасть створль ёсть | рабь ть в домѹ кѹпвшаго ̈⁘ |
Грань. еі. ѡ̈ насажден. а꙯⁘ | Насажⷣеню. на мѣстѣхь сты̈ | велко
цркве. цртⷭвѹющаго | града.  срыхь крьмтелꙿнце. | 
странꙿнопрмнце.  боле|щхь враевнць.  ѹбогыхь | жлщь. быт
повелѣвамь. | пр томь самомь лц. рекꙿше | пр лⷪвцѣ же хощеть
прѣт. |  пр ною двою ѿ того наслѣ|днкѹѹ̈⁘ в꙯. тⷭнаꙗ мѣста не
| мѹще ѿнѹдѣ спльнт | людьскы дан. добрѣ села | продаю̈ю̈ть.
срѣь ꙗко сте|ꙁамѹ сѹщѹ проданю ѿ мі|трополть. тѹ сѹщемь
̈ епⷭпо|мь.  прьтнкомь прѣдь|лежещмь бжтⷭвьнымь уⷢ|лмь. 
аще не ꙗвть се но || мѣн ѿ негоже дат людь|скѹю дань
вьꙁмогѹть да ѹ̈|тврьдть се селѹ продаꙗнё | прѣдь сѹдю.  да
вꙿдасть се вь | людьскѹю дань цѣна на прода|наго.  напсан
цѣны⁘ г꙯. | Аще просты лвⷪкь дльгь ̈ма|ть на нѣко цркв.
понѹ|жⷣень бѹдеть вьꙁет  ꙁа дль|гь недвжмо мѣн ре|кше
село⁘ д꙯. Пѹстаꙗ мѣста | цркве костантнꙗ града. бе|с прѣстан да
насажⷣають се. | на трет естю же вьꙁма|ю̈ть ѿ тврьдыхь домовь
того | стежанꙗ̈. л на половнѣ | мьꙁды. ю̈же хотеть вьꙁма|т по
справлен насадвы | вноградь л домь⁘ е꙯. Ꙁа̈мо|ванꙗ же ѿ
прѣжⷣерееныхь ь|стьныхь домовь. двѣма ѡбра|ꙁома быват пращамь.
|л до скон꙽анꙗ жвотѹ на|садвшаго. л ꙁа колко лѣⷮ | аще
164
свѣщавающмь годѣ бѹ||деть. ꙗвѣ же сть да не прѣдѹ|ть тр

десете лѣть врѣмене⁘ | ꙅ꙯. кономомь  сротамь крьм|телнкомь. 
прохь тⷭь|ныхь домовь правтелемь. |  ще ѹ̈бо  всѣмь
паметоп|сцемь.  схь родтелемь же |  дѣтемь.  нѣмь же сѹть |
по родѹ хь. л браным | мѣн сьвкѹплꙗющм꙽ се. | ѿрцамь
насажⷣен же ̈ | намован. срѣь прѣ̈|ман вещ тѣмь тⷭьным꙽ |
домомь прходныхь. л собо|ю̈ л нѣм напсаным | ꙁдѣ лцы не
прмат. да | вѣдеть ѹбо аще таково бѹде|ть.  то не тврьдо сть.
 ѿпа|деть ѹбо насадвы.  на̈|мовавы насажⷣены  на̈|мованы
вещ. погѹбть | же  вданѹю ѿ него цѣнѹ. да|вшм же вь насажⷣен
л | в намован таковы ве|щ. кономом же.  памето||псцемь. 
правтелемь. тол|ко вдат  прложт кь тⷭь|номѹ домѹ. ̈лкы же
цѣны | насадвы лшень бысть⁘ | Грань. ꙅі. ѡ̈ дльꙁѣ ̈ ѡ̈ ꙁалоꙁѣ. а꙯.
| же свѣнь ꙁалога вьꙁет  пло|дове. рекше пшенцѹ̈ л но | жто.
расьтають се вь дль|гь.  аще доволн бѹдѹть на | скѹплен
дльгѹ. раꙁрⷣѣ|шать се намь  ѿдат꙽ се | ꙁалогь. аще же  множаше
| сѹть дльгѹ плодове. ѿдають | се ѡблꙿн⁘ в꙯. Раб тежа|н. 
нам ѿ порѹеныхь | домовь. вь дльгь вьмѣнꙗють се. |  аще множа
̈сть сьбра̈|мо̈. раꙁрⷣѣшать се намь⁘ г꙯. | Плодове нвы расьтають
се | вь дльгь. не тькмо хꙿже вьꙁе|ть дльжнкь. нь  хже не вь|ꙁможе
вьꙁет. аще же  вьꙁе|ть  нвѹ. сѹдть се  ѡ̈ томь⁘ д꙯. | же
свѣщават дльжнкѹ. | вьнегда прѣдеть рокь до не||гоже вьꙁель
сть. проданѹ бы|т ꙁалогѹ. не погѹбть тѣм꙽ | ꙁалогѹ нама. гда
на мьн꙽|ш продасть дльжнкь. тогⷣа | бо повньнь ̈сть дльжнкь |
свѣщавшемѹ. прѣдь многы|м гражⷣаны сѹдт се⁘ е꙯. Аще | дльжнкь
не по сво внѣ по|гѹбть ꙁалогь. не сѹдть се. поⷣ|бать же мѹ
покаꙁат ꙗко по|гѹбль сть. прклювшаꙗ̈ | бо се не вьводеть вь
бѣдѹ дльжн|ка. нь можеть по прлѹаю по|гѹбвы вещь. прост
тогожⷣе | мже мѹ дльжьнь сть. аще | же межⷣѹ свѣщавающма годѣ
| бѹдеть. да погбѣль ꙁалога сво|бодть дльгь. таково мать
твр꙽|дость⁘ ꙅ꙯. Дльжнкь же аще н|вы л домы до врѣмене дрьжаті
| вьꙁметь. ꙁа пакость посѣца̈|мыхь дрѣвесь  раꙁрⷣѹшамы|хь домовь
бывшѹю ѿ него. на сѹ|дь прт понѹжⷣень бѹдеть. |  аще льстю
л грѣхомь вещь || юже прть горшѹ створ.  то|го рад сѹдмь
165
сть. да таковы | домь л село ѹстроть пакы | ꙗкоже бѣ вь врѣме

гда прѣть. | аще же дльжнкь на потрѣбѹ |  на ѹстрон селѹ
л домѹ | ꙁдаꙗль бѹдеть то. стеꙁат | того не вьꙁбранть се⁘ ꙁ꙯.
Положе|ныхь вещ вь ꙁалоꙁѣ. вьꙁска|ють лцемь дльжнц. не
поⷣ|бать бо дльжнкѹ свѣнь свѣща|наго  наелнаго пршьствꙗ̈. |
ѡ̈тмат мѣнꙗ дльжна|го. се же сть продаꙗт вною̈ ꙁа|лога
дрьжмо мь мѣн̈⁘ ꙯. | Ꙁамодавць  сего наслѣднкь | не мать
дльга врѣмен прѣ|хода. ꙗкоже не ѿдат ꙁалога по | спльнен
дльгѹ. се же сть. | по трехь десетѣхь лѣтѣхь⁘ ѳ꙯. | Гнⷭь прставвь
раба свого надь | мѣнмь нѣкымь. тогда пр|млеть того вь ꙁамь
дающа. | гда повелть мѹ  вь ꙁамь | даꙗт  вьꙁмат. аще же
не || покажеть се повелѣвь. тогда вьꙁі|скамь ѡ̈собнаго мѣнꙗ ра|ба
того.  спльнꙗмѹ по прь|вомѹ словес мѣню гнⷭа спл꙽|нть се по
второмѹ словес ꙁа|модавць⁘ і꙯. Аще кто вь ꙁамь | дасть комѹ. 
порѹнка л | сповѣстьнка л свѣтнка ѡ̈ | нмь прметь. ть не
прѣжде вь | скорѣ на сповѣстьнка л на пⷪ|рѹвшаго се л на
свѣтнка | да не нападеть. н же небрѣгь ѡ̈ | дльжнцѣ смь да не
стѹжат꙽. | нь да нападать прьво на вьꙁ꙽|мшаго ꙁлато ̈ ѡ̈ ꙁамѣ
сьдѣꙗ̈|вшаго.  аще ѹбо ѿ того вьꙁмет꙽ | ѿ нѣхь да ѿстѹпть. аще
же | не вьꙁможеть ѿ дльжнка вьꙁе|т. л ест л половны | л
всего.  лко же аще не вь|ꙁможе ѿ него вьꙁет.  ꙁа то на | порѹнка
л на свѣтнка |л на сповѣстьнка да нахо|дть.  ѿ того прое
да вьꙁме|ть.  аще пршьд꙽шѹ мѹ прі||лѹеть се вс.  ꙁамовавы |
 порѹвы се.  сповѣствы. |  свѣщавы. прѣжⷣереенаꙗ всѣ|мь
ѡ̈браꙁомь да схранеть се. аще | же порѹнкь л свѣтнкь | л
сповѣстьнкь тѹ бѹдеть. | ꙁамовавшемѹ же тѹ быт не | прлѹть
се. да покажеть ꙁа|модавць порѹнка л свѣ|тнка л сповѣстꙿнка.
̈ ѡ̈ | сѣ вещ сѣде сѹд дать врѣ|ме порѹнкѹ. тако же рещ ̈
| свѣст꙽нкѹ  сповѣстꙿнкѹ. хоте|щемь стн꙽наго дльжнка пр|вест
 поставт. понеже ѡ̈нь | прьвѣ да прметь сѹдь. такоже | смь на
прое хранть се помощ꙽. |  помагать же порѹнкѹ. ̈ | свѣтнкѹ 
сповѣстьнкѹ. аще | прѣдьставеть по ньже порѹше се. | ꙗкоже гда
томѹ прведенѹ бы|вшѹ. тогда повлаенꙗ ꙁбав|т се стѹжа̈мымь
ꙁа нь. аще же | ѹ̈реено врѣме ѡ̈ семь прѣдеть. | тогда порѹнкь л
166
сповѣсть||нкь л свѣтнкь прводеть | се на сѹдь.  дльгь

прострають | ꙁа негоже порѹше се.  ꙁа не|гоже свѣстше  напсаше.
| л свѣщан на се прше. | ѿ ꙁамодавца раꙁлѹам | дрѹгь ѿ
дрѹга на сѹдщ вь|прошен бѹдѹть. не прде|ть же на мѣн
дльжнка | ꙁамодавць. прѣжⷣе даже не|сповѣдѣно бѹдеть прѣдь
по|слѹхы сьглашен. на сповѣ|стьнкы  на порѹнкы ̈ | на
свѣтнкы.  тако на мѣ|н прт стаго дльжн|ка. аще ѿ дрѹгаго
дрьжмь ̈|сть.  ѡставшаꙗ се тако вьꙁьмь. | аще ѿтѹдѣ не спльнть
сво|го.  ѿтѹдѣ да прдеть на | ̈мѣн порѹнкь. сповѣ|стьнкь
 свѣстьнкь. тако | же ̈сть рещ.  аще нѣкаꙗ по|рѹенꙗ мѣють вь
всѣхь та|ковыхь  вь повнꙿныхь.  вь | домовныхь намѣхь. вꙿложен
|| вь тьмнцѹ. на стаго ѹбо дль|жнка  на сѹще ѹ него мѣ|н.
аще сть го аще же  на | врѣме вьꙁель бѹдеть ѹ кого ӓ|б. аще 
ѡбо̈ вьꙁет хоще|ть. всѹ мѹ вдамь власть. | прѣжⷣе вамь реены
пѹть ̈ |нь. ѡ̈ ̈нѣхь ѡ̈ лцхꙿ же  ѡ в|нахь ꙁаконь положвше. 
не се | тькмо ѡ ꙁамодавцхь реко|хомь. нь  аще кто кѹпть ѿ |
нѣкого то⁘ аі. Аще кто вь ꙁа̈|мь дасть ꙁлато. надѣ се на бога|тьство
вьꙁемлющаго. ѡнꙿ же на | ѿдан ꙁлата ѹбо не мать. | мѣн же
недвжмо ма|ть. рекше села л внограды | л домы. ꙁамодавць
же на|лежть  всаьскы ꙁлата про|сть. ѡнꙿ же не мать нарѹь|на. 
нктоже мѹ не дасть да | б ꙁамодавцѹ ѿдаль. ꙁа̈|модавцѹ
хотещѹ  недвж|мо мѣн вьꙁет вь ꙁлата | мѣсто. нь нктоже
кѹпе не||двжмы таковы вещ прі|деть. ꙁамодавцѹ множцею |
мльвы творещѹ ꙗко повнꙿна|м сѹть дльжнка мого сте|жанꙗ. 
тако бощѹ се. пр|стѹпт хотещхь кь кѹплі. | тогда вь богатѣмь
ѹбо семь гра|дѣ. рекше вь црⷭ градѣ. прѣсла|вн нашего жтꙗ
болꙗре. | надь кымьжⷣо правленмь ѹ̈і|нен ѿ ꙁакона  ѿ нась. вь
ѡбла|стехꙿ же  вь мѣстѣхь владѣюще. | да сложеть ꙁвѣстьнѹю цѣнѹ
| бывающѹю на стежанхь дль|жнаго. вдат равно протвѹ ꙁла|тѹ
стежан недвжмо ꙁа|модавцемь. с таковымь ѹтврь|жⷣенмь с
нм же аще дльжн|кь дат вьꙁможеть. дамомь | же недвжмымь
вещемь ꙁа | дльгь. ꙁамодавць да ꙁбереть | же хощеть. бо неправедно
бѹ|деть давше ѹбо ꙁлато. вьꙁет | же ꙁлата не вьꙁмогьшѹ. нь по |
нѹжⷣ прт стежан не||двжмо̈. не вьꙁет лѹьша|го ѿ всѣхь
167
дльжнка стежані. | нь же ть любть да вьꙁметь. |  то ѹбо да

мать ꙁа ѹтѣше|н̈. ꙗко аще  ꙁлата не вьꙁеть. | нь в того мѣсто
любмо мѹ | стежан⁘ ві. же свого сп|санꙗ л бывшаго на
немь | сложенꙗ ѿмещеть се. ѡ̈бле|нь бывь сѹгѹбцею да вдасть. |
аще же вь ть ась гда ꙁапрѣ се ѿ | прѣложенꙗ клетвы пакы ̈|стнѹ
ꙗвть. ѹбѣжть ѡсѹ|жⷣенꙗ же вдат сѹгѹбце|ю̈. до кꙿсна же
сповѣдѣвь. вдасть | ꙁдаꙗн сѹда клетвою сѹп꙽|рнка⁘ гі.
Ꙁапрающемѹ се | дльжнкѹ. не вꙿмѣнть се аще | потомь прнесеть
сложенꙗ | покаꙁан. нь всего стеже|ть се⁘ ді. Аще  многымь прѣ|жⷣе
нась годѣ бысть пртно | быт лхвамь стежан. | днае
ꙁамодавць жесто|стю же  беꙁѹм̈мь. нь мы || ѹ̈бо ꙗко недостона
сꙗ наше|го хрⷭтꙗньскаго жтꙗ ѿ|метна быт расѹдхомь. ꙗже |
бжⷭтвьнымь ꙁакономь вьꙁбра|нена сѹть. тѣмже повелѣва̈|ть наша
тхость. нтоже н|какоже н в дно же внѣ л|хвы не вьꙁет. да
не мнеще се ꙁа|конь хрант. ꙁаконь бжі прѣ|стѹпамь. нь аще кто
лкоже | нѣто вьꙁметь. вь дльгь да вꙿмѣ|нть се⁘ Грань. ꙁі. ѡ̈
намова|ніхь⁘ а꙯. Аще свѣщано бѹдеть | с намающмь домомь. беꙁь
| врѣда мѣт вь немь ѡ̈гнь. ̈ | прклють се быт ꙁажеже|ню
погорть. неповньнь ̈|сть намовавы. аще же лѣно|стю го
прклють се. пов|ньнь сть⁘ в꙯. Ꙁамовавы на|мнка паст стадо.
не вьꙁ|щеть ѿ него нщо. аще покаже|ть се ꙗко свѣнь льст го
раꙁбо|нц ѡтеше. вьꙁемлетꙿ же | мьꙁдѹ юже ꙁа прое врѣме лѣ||та
даль сть мѹ⁘ г꙯. Пастырь |  шьвьць  бѣле рꙁы. лѣності | рад 
недоѹмѣнꙗ. повнь|н сѹть сѹдѹ⁘ д꙯. Аще свѣща̈|ть кто не мамь
ѡгнꙗ. ма|ть же. ть повнꙿнь сть. аще ̈ | по прлѹаю пожарь бѹдет꙽⁘
е꙯. | Аще свѣщать намовавы. | не мѣт вь домѹ сѣна.  на|неть
дрьжат.  потомь ра|бь го л страньнь кто. в꙽не|сеть ѡгнь.  ѿ того
ꙁапалть | се домь. повньнь сть⁘ ꙅ꙯. | Аще крьмь не могы вь|нт
вь прстанще. прѣло|жть брѣмена вь корабль тво. |  стопть се
тво корабль. | повньнь сть прьвы крь|мь. аще беꙁ воле г 
брѣ|мена прѣложль бѹдеть. | л не вь врѣме. л вь ѹть|ль корабль.
аще же не небрѣ|женмь створ се. непов|ньнь сть⁘ ꙁ꙯. Аще корабль |
стопть се: понеже не не || мѣше (sic!) правтелꙗ. повнь|нь сть
сѹщмь вь коранбл | крьмь⁘ ꙯. Кораблю сто|пвшѹ се. крьмь
168
ѿда̈|ть намы. же вьꙁеть на прѣ|ждьню потрѣбѹ. ꙗко не прѣ|веꙁь

дѣже хотѣӓхѹ⁘ ѳ꙯. Аще | вьꙁметь кто камень да ѹстро|ть л
проврьтть л ꙁѣⷣ|лать то вь немь.  скрѹш|ть се. аще ѹбо
неѹмѣнмь | мѹдрьца. повньнь сть. ӓ|ще же вною вещ.
неповнь|нь сть. аще не бѣды вьспр̈|ть. рекше аще ѡ̈бѣща се не
скрꙋ|шт⁘ і꙯. Аще мышьм ̈ꙁѣ|дено бѹдеть дано бѣлт ̈|л
гладт. повньнь сть | бѣллꙿнкь.  аще  вь невѣдѣ|н. ного
вещь дрѹгомѹ вꙿдаст꙽⁘ | аі. Аще мымодѹщемь вомь. по|пѹстть
намовавы домь. |  вон двр л но то ꙁь|мѹть. повньнь сть.
аще мо|гы не вьꙁвѣст влⷣцѣ домѹ. || л могы не протв се вомь⁘
ві. | Аще по сконан намнаго врѣ|мене. свѣщавающема ѡбѣма. |
намовавы прѣбѹдеть вь домѹ. | ѡ̈бнавлꙗть се намь того ть|кмо
дного лѣта. а не всего про|аго врѣмене. аще  ꙁа петь лѣ|ть бѹдеть
прьво наль. же |  ѡ градьскыхь сть намѣхь. | аще же  второ
лѣто прѣбѹдеть. | повньнь сть в томь.  ѡ про|хь потомь такожⷣе⁘
гі. Аще | кто лѣто дно простть на̈|мовавшемѹ. рожⷣенꙗ рад | 
нерожⷣенꙗ вь сѹщхь пото|мь лѣтѣхь. аще бѹдеть. пр̈|млеть
прощено. аще же вь послѣ|дꙿне лѣто бѹдеть бесплод̈. |  прощен
прьвыхь лѣть пло|дь створꙿшхь. аще вѣдѣше на|мовавы да
расмотреть⁘ ді. | Аще вь невѣдѣн. в намь вь|ꙁьмѹ крьагы раꙁ
ꙿбны. ̈ | ꙁлѣть се вно. тврьды дат | дльжьнь смь⁘ еі. Аще
мѣсто па||ствно вдахь в намь.  ѿ сѹщ|хь на немь ꙁлыхь ꙁел.
врѣде|ть се л ꙁьмрѹть ѡвце. аще | ѹбо вѣды вдахь. ꙁрⷣавы 
ж|вы да т повньнь смь. аще | же не вѣды. то не прошѹ на̈|ма⁘
ꙅі. Аще вны рад на днⷪ | лѣто намѹ домь.  всь вдамь | намь.
 падеть се домь л ꙁ꙽|горть вь ѡсмы мцⷭь. вьꙁма|ю̈ ѡ̈ставшаго
врѣмене намь⁘ | ꙁі. Ель крат ѡ хотещмь быт | то дать се. намь
сть⁘ і. | Аще свѣщано бѹдеть сьврьшт | дѣло скѹшенмь гнⷭа.
мѹ|жа блга скѹшенꙗ вьꙁска|мь. такоже аще  на скѹше|н
дрѹгаго дѣло прнесемь. | не мать таковы власт врѣ|мене
продльжат. в неже дѣло | свѣща се быт. нь тькмо дѣло | скѹшать⁘
ѳі. же мѣні|мь намовавы. прклюа|ю̈ще се плодомь беꙁмѣрны
| пакост. ѿ глемаго бжꙗ гнѣ||ва же сть градь. л ѡгнь | не вѣсть
нь по мѣрѣ бывающѹ|ю̈. раꙁдѣлꙗ же плоды на|мовавы. ꙗкоже
169
бѹдеть пра|ведно. ѡ̈бьщнѣ  прбыть|кѹ.  бывшѹю пакость

раꙁⷣѣ|лꙗть сь гпⷭодаремь⁘ л꙯. (sic!) Аще | кто наметь прѣнест стль|пь
мраморѣнь.  скрѹшть | се вьꙁвⷣꙁамь л носмь. | неповньнь сть
масторь. | аще не ѿ лѣност сво пома|гающхь мѹ. лшают бо | се
нама аще небрѣжен̈мь | се створше. аще же вса быше | ꙗже прлежно
нѣкы твора|ше. неповнꙿн сѹть. такоже | ̈ ѡ̈ крьаꙁѣхь  ѡ дрѣвѣхь
̈ | ѡ̈ нѣхь вещехь⁘ ла. Намо|вавы конь ност нѣто. | ꙗвѣ сть
аще наложвь тежь|ѣше врѣдть го.  но | нѣто аще врѣдть⁘
ві. Аще вь|ꙁметь кто мьꙁдѹ на схране||н мѣнꙗ. бѣдѹ пріме|ть
аще не хранть го⁘ гі. | Вде раба дающа мѹ мьꙁⷣѹ | да схранть
мѣн. пов|н꙽нь сть ꙗко тать⁘ ді. Аще | намовавы се сповѣсть.
в|нѹ вдат намшемѹ. аще | го жⷣенеть прѣжⷣе сконꙿані|ꙗ пет
лѣть. бес пакост го | жⷣенеть не вьꙁьмша нама | прѣжⷣе. понеже
непотрѣбно | дѣлать ꙁемлю⁘ еі. Аще беꙁ꙽ | внь ѡставть нвы
намо|вавы. прѣжⷣе сконанꙗ | врѣмене. да вдасть всего лѣта |
намь⁘ ꙅі. Жвѹщмь вь | мнѣмь домѹ. на мноꙁѣ врѣ|мен се же
сть. ꙁа двѣ лѣтѣ | не ꙗвлꙗющем꙽ се. домѹ же трѣ|бѹющѹ постронꙗ.
поⷣба̈|ть мже сть прходьнь ѿврѣ|ст  пр людьскыхь лⷪвцѣ|хь
прѣпсат сѹщаꙗ вь н|мь⁘ ꙁі. Аще бывше дѣло ѿ трꙋ|са подвгнеть
се. намовавь||шемѹ сть бѣда⁘ і. Аще прѣжⷣе | скѹшенꙗ створть
водотеь. | аще ѹбо вною ꙁемле. намова|вы ѿщетть се. аще же
ѹмале|нмь дѣла. намнкь ѿще|тть се⁘ Грань. і. ѡ̈ покладеж. |
а꙯. Покладежь сть же на схран|н комѹ дамо⁘ в꙯. же ме|тежа
рад л пожара л па|денꙗ л стопленꙗ. пола|гам покладеж.
сце мѣю|ть. по вьꙁемлющемѹ. сѹгѹб|цею намь поⷣба̈ть. по
наслѣ|днком же. льстю ѹбо поло|жьшаго сѹгѹбцею. ѿ свого | же
дногѹбь. ѡ прох꙽ же по|кладежхь дногѹбцею на|мь дать
се⁘ г꙯. Аще прмыі | покладежь. аще же  наслѣдн|кь го поꙁвань
бѹдеть на сѹдь. |  стⷭтвомь вещь прѣжⷣе сѹда по|гбнеть. рекше рабь
бѣꙗше ̈ | ѹ̈мрѣ. свобажⷣать се. аще  по|ꙁвавшемѹ го на сѹдь
прѣдь|ставлень погбе⁘ д꙯. Положенаго || вь покладежь.  плодове 
лхь|вы  всака вещь вьꙁскать се⁘ | е꙯. Положвы можеть вь ть ась
дві|гнѹт ѡ покладеж прбы|тькь.  аще не ѿдасть прёмы | льсть
творть. аще не ндѣ ̈|сть л ꙁаклюено вь мѣстѣ. | тогда ѿклют
170
не вьꙁмогь. | л не ꙁде ѿт покладе|жа⁘ ꙅ꙯. Аще  рабь мо аще
 вѣ|рно работа м положть пр|ходно мнѣ. аꙁь мамь пр|кѹпь
же ѡ̈ покладеж⁘ ꙁ꙯. |  вь наслѣд напсанаго раба. | наслѣднкь
щеть покладе|жа⁘ ꙯. Аще жвь сть полож|вы рабь. аще же ѹмрѣ.
л сво|божⷣень бысть л продань быⷭ. | гнⷭь вьꙁскать покладежа ̈|го.
а не самь свобожⷣены. н но|вы гнⷭь го. в наелѣ бо свѣща|нꙗ ѡ семь
внмат поⷣбаⷮ⁘ | ѳ꙯. Рабь тво полож ѹ мене мѣ|н. да вдамь тебѣ
 свобод|ш го. аще ѹбо давь повѣда || послѣдѹющмь мѹ.
непов|ньнь сьмь. аще же ꙗко своꙗ | вдахь. повньнь сьмь вдат |
ꙗко покладежь. бо ꙗко своꙗ | вдавь не мнть се ѿдат по|кладежа⁘
і꙯. Аще не прлеж|ть кто ѡ покладеж ꙗко ѡ̈ | свомь льсть творть⁘
аі⁘ | Аще нашьствмь раꙁбоні|кь. покладежь прмы по|гѹб
поклаженаꙗ ѹ него. не | прмѹть бѣды наслѣдн|ц го погбѣл
рад. пр|млющаго бо покладежь. | льсть тькмо небрѣженё | 
непрлежан повнꙿна | творть. аще не ꙗвѣ  дрѹго| нѣто свѣщаль
бѹдеть. аще | же надѣ се ꙁвѣтомь вны. | л ною прклюьшею се
| напастю.  мы положено| мѣн наслѣднкь. лі | льстю мѣ
с ꙁапрѣвь | се не ѿдасть. повньнь сть |  пркѹѹпь дат
покла||дежа⁘ ві. Порѹвы се ꙁа прі|мшаго покладежь. повнь|нь сть.
аще льстю ѹбо прі|мы не створ. мать же | мѣн. то ѹбо ꙗко
несто|вь сть л срота  беꙁь вьꙁрⷣа|ста сть. л беꙁь прѣмн|ка
ѹмрѣ.  нѹдмь быва̈|ть ѿдат порѹнкь. ꙗко | непоⷣбно наѹвь
покладе|жь даꙗт⁘ гі. же ѿ ѡ̈бою ре|кше ѿ полагающаго  вьꙁемⷧю|щаго.
л раꙁрⷣѣшенꙗ гра|маты. л на нѣкаꙗ сложⷷ|нꙗ ѡ покладеж
вьꙁьмь. | потрѣбѹ мать хрант. | свѣщанаꙗ мже покладе|жь
вьꙁель сть⁘ ді. Вьꙁьмы | мѣн вь покладежь  прѣ|давы
псанмь дрѹгомѹ | нѣкомѹ. не добрѣ ѿрцать | се хꙿже вьꙁеть.
аще не прѣжⷣе | прнесеть харт на покаꙁа|н. ꙗко дрѹгомѹ с
прѣ|даль сть⁘ Грань. ѳі. ѡ сьста||влен ѡбьщны. а꙯. Сьставлꙗ|ть
се ѡ̈бщна. л дондѣже ж|в сѹть ѡб꙽щвше се. л до врѣ|мене.
л ѿ врѣмене. л ѿ вь|спртꙗ⁘ в꙯. Вь сьставлен | ѡ̈бьщны
нтоже не поⷣбать. | ѡ ѿрцан свѣщават. по |стⷭтвѹ бо ѡбьщны.
же беꙁь врѣ|мене ѿрца се. повньнь сть⁘ | г꙯. Аще ꙗвѣ всего мѣнꙗ
бѹде|ть  наслѣд  ѡставлен |  дарове.  всь прбыткь. ꙁа
171
̈|стьщен вдать се⁘ д꙯. Аще свѣ|щамь ѡбꙿщѹ быт ꙗкоже поⷣ|бно
прходещемѹ кь дномꙋ | ѿ нась праведномѹ наслѣдю. | не ѡ томь
же ѿ ꙁавѣта мн|м се глюще. нь ѡ ꙁаконьнѣмь. | е꙯. Сьставлꙗт се
ѡ̈бьщна дѣ|ломь  словомь  вѣстнком꙽. |  раꙁрⷣѣшать се ѿреенёмь
| смрьт ѹбожьствомь⁘ ꙅ꙯. | Сьставлꙗтꙿ же се ѡ всакомь | мѣн 
ѡ кѹпл.  ѡ мно|ꙁѣ  ѡ дно вещ.  межⷣѹ || неравным ѡ̈бьщнѹ
мѹ|щм. ѹбожѣш ꙗко на|дь всѣмь прое вь мѣн. | тьщанꙗ
рад протвѹ вꙿно|сть⁘ ꙁ꙯. Аще просто бѹдеть ѡ̈|бьщен.  не реⷱть се
пр комь | мнть се сьставлено. ѡ ꙁоб|лꙿнѣмь богатьствѣ.  прбыт꙽|цѣ
ѿ продаꙗнꙗ  кѹплен|ꙗ̈. намованꙗ  ѡскѹдѣні|ꙗ сьставлꙗють
се. прбытꙿкь | бо сть же ѿ страды нѣкомѹ | прбѹдеть. наслѣд
же ̈ ѡ̈|ставлен  дарове. вь ѡдрьжа|н не вꙿмѣнеть се. дарове бо
ꙗ̈|коже мьꙁда нѣкого вꙿмѣнꙗ|юще се прбывають намь⁘ ꙯⁘ | Аще 
свѣщають до сконанꙗ | реⷱнаго врѣмене не раꙁрⷣѣшт | ѡ̈бꙿщны.
поⷣбною вною ра|ꙁрⷣѣшать се. то бо ꙗко вьспрі|т ѡ немже сьстав се
не бѹ|деть. л досадтель  пако|стьнкь сть ѡбьщнкь. ̈|л
нѣсть прплодꙗ вь мѣ||н. мже сьстав се ѡбꙿщ|на⁘ ѳ꙯. Аще
ѿрекѹ се ѡставша|го мене ѡбьщнка. лкоже | ѹбо пртежѹ дондѣже
ѹвѣ|сть ѡбще бывать. пагѹба | же тькмо на ме ꙁрть. прбы|тꙿкь же
ѡбьщнкѹ томѹ ̈|дномѹ сть  пагѹба ѡбь|щаꙗ⁘ і꙯. же ѿ свого
небрѣже|нꙗ прклюающаꙗ се. да ра|ꙁѹмѣть ѡбьщнкь. аще |  вь
многыхь дрѹгыхь поль|ꙁѹ створль сть⁘ аі. Сьста|вльше се дльꙁ вь
врѣме ѡ̈бь|щенꙗ. ѿ ѡ̈бьщны дають | се.  аще прѣжⷣе сложеню
дль|гѹ. днае бо ѿмно сть. | ѡ̈бꙿщен раꙁрⷣѣшть се. ѡ̈ | сложен
дрѹгь дрѹга ѹтврь|жаⷣють⁘ ві. Аще ꙁлато сьбра|мь ѡбꙿщмь
мѣнмь. |  погнеть мо. ѡбщнѣ по|гбло сть. аще же не
погы|бнеть аще не сьстав се ѡбꙿще|н. аще же ѿлѹвь мо ||  прѣжⷣе
даже не сьберѹ пог|бнеть. днь аꙁь пагѹбѹ прі|̈мѹ⁘ гі. Ѻбьщнкь
мо. ѡ̈ | ѡ̈бꙿщемь мѣн  татьбь|номѹ ꙁдаꙗню  ѡбꙿщемⷹ |
ꙁдаꙗню. повньнм ̈|сть.  не ѿмлеть дрѹго дрꙋ|гаго⁘ ді.
Прклюающх꙽ се | ѡ̈бьщнкь не вѣсть. тѣмь|же даны по сложен
цѣны |  ѡвце. аще ѹбо ѿ раꙁбоні|кь вьꙁеты бѹдѹть. ѡбꙿща |
бывать пагѹба. аще же | ѹкрадены бѹдѹть. д|нь же  мѣше
пагѹбѹ | прметь. дльжьнꙿ бо сть | тврьдѹ стражѹ мѣт прі|мы
172
ѹцѣнн.  поⷣба|ть ѿ ѡбьщенꙗ ꙁдаꙗні|̈. аще вь ѡбꙿщ даны

бы|ше паствт. аще  пае | в цѣнѹ положены⁘ еі⁘ | Аще ѡбьщнкь
на ѡбьщѹю | кѹплю пошьдь. вꙿпадеть | вь раꙁбонкы.  погѹб||ть
сво ꙁлато л мѣн. | же аще не на кѹплю вьꙁель | бѹдеть. есть
пагѹбы да вѣ|сть ѡбьщнкь.  же ѡ вра|еван ꙁдаꙗн. тако |
же сть аще  корабль с кѹ|плꙗм стопть се.  пагѹ|бѹ пріметь.
гда свѣнь мо|рꙗ не бѣ мощно кѹпле прѣ|нест⁘ ꙅі. же вь ѡбьщ
сре|бро прода. не творть ѡ̈бь|щаꙗ же свѣнь трапеꙁы мѹ |
прбывають⁘ ꙁі. Аще же бра|тꙗ ѡбьщенꙗ рад наслѣ|дꙗ родтель
не раꙁдѣлеть. | не твореть вь ѡбьщꙗ же ѿ вь|нѣшнхь пртежаше⁘
. | Ѻбьщнкь положвы вь ѡ̈|бьщнѹ пае нѣхь. аще ѡ̈|бновть
ѡбьщ домь. ꙁь|бран да мать. л ꙁда|ꙗнꙗ мь вьꙁет
прѣжде | сконанꙗ етыр мцⷭь. по |ѡбновлен домѹ.  мѣ|т ѡ
стеꙁан прѡбрѣ||тенꙗ. л  домь вь гьство | по етырехь мцⷭ хь
вьꙁет. | л пае же ѿ ѡ̈бьщны | прбытꙿка вьꙁет лѹьше|.
днае бо не хощеть мѣ|т домѹ. сего рад етырꙿм | мцⷭы
ѹ̈тврьжⷣено сть. поне|же по схь ꙁаконь гьство да̈|ть ѡбновльшѹмѹ⁘
ѳі. Ѻть|ходе ѡ̈бще рад кѹпле. | тькмо на свою потрѣбѹ быва|юще
ꙁдаꙗн. вьмѣнꙗ|̈ть се вь ѡбꙿщнѹ⁘ Грань. к꙯. | ѡ̈ раꙁрⷣѣшені
обꙿщны.  на|ма⁘ а꙯. Раꙁрⷣѣшать се ѡ̈бь|щна. погбающемь лце|мь
л мѣню л вол | л жтю. лцемь ѹбо по|гбающемь гда кто
ѿ н|хь ѡ̈сѹжⷣень бѹдеть на смрь|ть. л вь ꙁатоен.  раꙁь|граблена
бѹдеть ѡбщна. | л ѹмреть ѡбщею смрьт|ю̈. погбать же мѣн
аще | ѿнѹдь не ѡстанеть се го. л || строн ꙁмѣн се вдано |
бывь цркв л ѿто. волею̈ | же раꙁрⷣѣшат꙽ се гда ѿрекѹ|ть се. л
ѡсобно кьжⷣо себѣ на|неть кѹплю даꙗт. жт| же раꙁрⷣѣшать се.
гда л | вьпрошенмь л сѹдща | ꙁмѣненмь. л вною |
ѡ̈бьщенꙗ. бо ѡ раꙁрⷣѣше|ні ѡ̈бꙿщны поꙁыва на сѹ|дь ѿреть се
⁘ в꙯. Аще ѡ про|даꙗн л ѡ намѣ сьстав|ть се ѡбщна.  по
смрьт ді|ного бывающꙗ тьщета  пр|бытꙿкь ѡбьщь сть⁘ г꙯.
Вещ | сы вьꙁрⷣастомь двѹ десетѹ ̈ | пет лѣть. аще раꙁрⷣѣшть
ѡ̈|б꙽щнѹ кь комѹ. аще же  дль|жнаꙗ мѹ дарѹть свѣнь ко|го
ѡтманꙗ. не можеть | потомь глат. ꙗко надѣ се те|бѣ быт
наслѣднкь раꙁрⷣѣ|шхь л даровахь⁘ д꙯. Еже ѡ̈ | ̈дно внѣ кто
173
поꙁыва на | сѹдь.  пакы раꙁрⷣѣша. аще ||  ꙗвѣ наведеть нтоже

боле | не стежеть н прложть | таковы рад вны. ѡбае тврь|ды
мать же ѿ ̈нѣхь внь | поⷣбны мѹ на того к немѹ | же раꙁрⷣѣш
сѹдь. то бо. ꙗко | ѡ покладеж раꙁрⷣѣшль бѹ|деть маш же ѡ
ꙁамѣ по|ꙁват го на сѹдь⁘ Грань. ка. | ѡ̈ вⷥѣⷶтѣ самовластьныхь. а꙯. |
Ꙁавѣть сть праведны свѣть. | мже кто хощеть по смрьт ̈|го быт⁘
в꙯. Ꙁавѣща ꙁавѣ|ть. дльжьнь сть ѹ̈мь ꙁрⷣавь | мѣт а не тѣло⁘ г꙯.
Ѻтрокь | спльнвь вьꙁрастомь. ді. лѣⷮ. | да ꙁавѣщаⷡть. жена же. ві. |
лѣⷮ⁘ д꙯. Ꙁавѣт ѿ тр ꙁакон꙽|ныхь сьставлен мѣють. | ѿ градьскаго.
 ѿ ꙁаповѣді. |  ѿ сѹд. ѿ градьскаго бо сво|дть се же
пршьдꙿшемь свѣ|дѣтелемь. мже сьетаньно | ꙁавѣтѹ спльнт се.
ѿ ꙁа|повѣд же ꙁавѣщавающаго ||  свѣдѣтель надьпсанꙗ. ѿ
сѹ|д же пеат  свѣдѣтель |сла. вса же таковаꙗ ѡблюденꙗ̈. |
ꙁанеже ꙁлодѣства всакого ꙁбы|т ꙁавѣтомь твореню.  всакы| смь
ѡстт се прѣльст. | прложена сѹть. ꙗкоже ꙁавѣ|щавающемѹ сво
рѹкою нап|сано наслѣднка ме покаꙁат. | ꙗко ѡньсцѹ поставхь
наслѣ|днка. сего же мѹ не створшѹ. | нѹжда сть свѣдѣтелемь
наслѣ|днкѹ повѣдѣт ме⁘ е꙯. Пон̈|же рѣхомь. свѣдѣтелемь поⷣба̈|ть
пеат наложт. дльжьн꙽ | с вѣдѣт ꙗко  днѣмь прь|стенемь
можеть ꙁапеатлѣт | се ꙁавѣть⁘ ꙅ꙯. Ꙗко  в нощ пе|атлѣть се 
подьпсать се | ꙁавѣть⁘ ꙁ꙯.  псьць напса|вы ꙁавѣть добрѣ ѡ немь
свѣдѣ|тельствѹть⁘ ꙯. же в немо|щ тѣлеснѣ ѹмь погѹбвь. | не
можеть ꙁавѣщат вь беꙁѹ|м. нь гда  сттꙿ се ѹмь⁘ || ѳ꙯. Власть
мать слѣпы аще ѿ ро|жⷭтва аще же  ѿ недѹга. неп|сань ꙁавѣть
творт. седмь | л петь свѣдѣтель прꙁва|вь. гле прѣд нм
наслѣднка | ме сь ꙁнаменмь. понеже | да не сьблаꙁнеть се⁘ і꙯. Аще
ꙁавѣ|щать подь властю сы. л | несврьшены вьꙁрⷣастомь. лі | рабь.
нетврьдь ꙁавѣть. аще ѹбо | ̈ самовластьнь ѹмреть. сврь|шенꙿ же
вьꙁрⷣастомь  свободьнь⁘ | аі. Аще  ѡ̈бще мѣють богатьство | братꙗ.
ѡбае нкомѹже | хь не вьꙁбранꙗтꙿ се ꙁавеща|ват.  творт
наслѣднка | гоже хощеть. не твортꙿ бо ̈|мь пакост нераꙁдѣлен̈ |
̈мѣнꙗ̈⁘ ві. Аще кто грама|тѹ ѹ̈мѣ. междѹ свом дѣ|т꙽м хощеть
створт ꙁавѣть. | прьвѣ̈ ѹ̈бо мь пропсать врѣ|ме. потомь  самь
дѣтемь ме|на свою рѹкою напсать. кь | семѹ же  раꙁмѣрено ꙁлато
174
|| л но мѣн. мѹже | напсать  наслѣднкы. | несложенмь

сль ꙁнаме|нѹма. нь всѣмь мѣн̈|мь покаꙁѹма ꙗкоже ѿ всѹ|дѣ
ꙗвлен꙽но же  беꙁ распре ѹстро|т. аще же  мѣню хоще|ть створт
раꙁдѣлен. ̈|л нѣкымь вещемь ꙗвлены|мь. л всѣмь л нѣкаꙗ ѿ
| протвлен wставт.  с|хь да напшеть поꙁнанꙗ̈. | ꙗкоже тѣм
вещꙿм вса ꙗвлꙗ|ма. ндно же к томѹ | распре дѣтемь не
ѡставт. | аще же л женѣ. л внѣшь|нм нѣкым ѡбраꙁы хо|щеть
ѡ̈ставт дары людьскы|̈ л свобожⷣен.  такова|ꙗ̈ свою пшема
рѹкою  гле|ма же ѿ ꙁавѣщавающхь прѣ|дь свѣдѣтел вса по
дномѹ | вь псан лежещаꙗ т же |  напсаше  хотеть дрьжа|т.
да бѹдѹть тврьда  н||м же ѹмалꙗма. понеже | мнѣт вь харт
напсано|мь быт. проаго ѡ̈блюден|ꙗ̈ ꙁавѣта не прмꙿшмь. | нь
семѹ тькмо повелѣвать. | же свою деснцею же  ꙁы|комь ꙁавѣща.
се мѣт ха|р꙽т всѹ тврьдость вдать. |  аще ѹбо до конны
прѣбѹ|деть сімь ѡбраꙁомь. нкто|же напослѣдькь вдасть
свѣдѣ|тельства. ꙗкоже свѣщано | то прлѹть се. таковою | волею
прѣлож л прѣмѣ|нт. л таково то ство|рт. ꙗкоже поⷣбно
раꙁврѣ|щ бывше.  дрѹгы ство|рт свѣть скаꙁающь конь|не ̈го
повелѣн же поⷣ|бать дрьжат. се бо любмь | мѹ творт. се ꙗвѣ
наꙁна|меновающѹ прѣдь седмю | л прѣдь петю свѣдѣтель. | ꙗко
створвь тако свѣщані| не хощеть го к томѹ дрьжа||т. нь но се
створт.  тако|ваꙗ л вь сврьшенѣмь ꙁавѣ|тѣ да створть вса
ꙁавѣтна|ꙗ мѹщмь сложенꙗ. ̈лі | псанмь сврьшены свѣ|ть.
ꙗкоже псанымь свѣто|мь л непсанымь. мнт꙽ | се мѹ сконꙿат.
прьвомѹ | нетврьдѹ быт ѿ вьтораго ̈|го ꙁьѡбраженꙗ по сврьшено|мѹ
ꙁавѣтѹ л свѣщаню бы|вшаго⁘ гі. Прѣжⷣебывш ꙁа|вѣть
прѣвращать се ѿ послѣ|жⷣебывающаго сврьшена сѹща. | аще  псаль
бѹдеть прьвы⁘ ді. | Аще покажеть се свѣщавы ꙁа|вѣть раꙁгнѣвавь се
 множа̈|ше нареⷱть наслѣднкы. н на|реены ѿ него не наслѣдеть |
го⁘ еі. Аще ѹбо свѣщавь  не вь|схощеть покаꙁат напсаны|хь вь
харт свѣдѣтелемь. л | раꙁгьбенѹ напсаныхь. ̈|л ꙁапеатлѣнꙿнѹ
ѿ него да | прнесеть кь свѣдѣтелемь. да || подьпшѹть.  ть да
глеть свѣ|дѣтелемь. сво быт ꙁавѣть. | прое же вь дно врѣме
подь|пшѹть  ꙁапеатлѣють . |  да дрьжть се тврьдо. не тькь |
175
же седмь нь  петь. прмлемь|хь послѹховь псанаго  непі|санаго

ꙁавѣта всѣмь сего ꙁвѣ|стьна прѣдьставлꙗють⁘ ꙅі. | Аще кто на бран
ѹꙗꙁвлень бы|вь.  греды пѹтемь.  кь смрь|т прблжвь се. таковы
| не тькмо прѣдь трьм послѹ|хы можеть ꙁавѣть творт. | нь  прѣдь
двѣма ѡбрѣтающ|ма се лцема. прклюьше се | рад напаст.
можеть слово |  ꙁавѣть ꙁвѣстьнь прѣдьста|вт⁘ Грань. кв. ѡ̈ ꙁавѣтѣ
сꙋщ|хь подь властю родтель свохь⁘ | а꙯. Ѻсобно мѣн в сѹщхь
по|дь властю дѣт ꙗвлꙗтꙿ се. | тѣмже ѡсобно мѣн. ѡ̈|вь ѹ̈бо
мь сть ѿ свого стежа|нꙗ̈. ѡ̈во же ѿ родтель⁘ в꙯⁘ ||  сво ѹбо мь
сть мѣн. | лкоже ѡсобно кто ѿ свое | хтрост. л ѿ воньства.
| л ѿ степене кого любо. лі | ѿ прꙿта стежа⁘ г꙯. Родтель|но же.
же мь ѿ родтель | слѹжбы рад  потрѣбы вда|но сть. л
ѿданаго мь прі|тежаше⁘ д꙯. Многа же раꙁл|ꙗ сѹть родтельскомѹ
|  ѡсобно стежаномѹ мѣ|ню.  прьво ѹбо се. ꙗко ѡ̈ ѡ̈|собно
стежанѣмь мѣн. | подь властю сѹще ꙁавѣща|вають. ѡ
родтельсцѣмь же | не могѹть⁘ е꙯. Второ раꙁл| сть. негодѹ ѿць
на | сѹщаго подь властю го сна. | ̈же ѹбо ѿданꙗ го стежа|но
мѣн го вьꙁметь. | ѡсобно же стежанаго мѹ | нкакоже⁘ ꙅ꙯. Трет
ра|ꙁл. аще многымь дль|жьнь сы нѣкто. подьметь | продан ѿ
свохь ꙁамо||давьць. же ѹбо ѿданꙗ ро|дтель стежано мѣн |
ѿрока продать се с нмь свⷪ| же ѡсобь стежано мѹ | нкакоже⁘ ꙁ꙯.
Есть же  е|тврьто раꙁл. аще ̈ | многомь сѹщемь дѣтемь | ѿць
ѹ̈мреть. прклют꙽ | же се дномѹ ѿ нхь. ѿда|нꙗ родтель
пртежаноё |  ѡсобно стежано сво мѣ|т мѣн. же ѹбо ѿда|нꙗ
родтель стежано. | ѡбьще да бѹдеть всѣмь ̈|же нѣкогда подь
властю | бывшмь дѣтемь. ѡсобь | же пртежано. томѹ днⷪ|мѹ
стежавшѹмѹ ⁘ ꙯. же | ѿ далеаго ѡшьствꙗ.  ꙁ|мнꙗго  лѣтнꙗго
пѹтьшьстві|ꙗ̈. се же сть ѿ пѹтьшьствова|нꙗ̈. рекше ѿ воньскаго
| пѹте. прбывающаꙗ своꙗ | ѡ̈собнаꙗ дѣтемь сѹщмь. | подь
властю̈. своꙗ ѡсобнаꙗ̈ || стежанꙗ.  могѹть ѡ схь | ꙁавещават. аще
бо вдаше хь | рад родтел хь то. тогда | дльжн сѹть сѹще
подь вла|стю. доволꙿно вьꙁдат мь. |  ѡ промь ꙁавещават.
та|коже же  ѿнѹдѣ  ѿ всакого | сана.  ѿ всакы хтрост
прі|тежанаꙗ м. ѡсобнаꙗ мь сѹⷮ ꙽⁘ | Грань. кг. ѡ̈ ꙁавѣтѣ свобожⷣеных꙽⁘
176
| а꙯. Сродьство ме сть родно. ра|ꙁдѣлꙗть же се на вьсходеще̈ |  на

нꙁьсходеще.  на сѹще| ѿ страны. нь сꙗ тр собьства | ѡ̈
блгородныхь смотреть се. ѡ̈ | свобожⷣеныхь же рабѣхь. вьсхо|дещхь не
ѹвѣдѣше дрѣвн. | како бо же нѣкогда вь работѣ | родвше се. н
сѹщхь ѿ стра|ны мѹть. ѿ ѡ̈нѣхь бо с ражⷣа|ють се. тькмо бо мѣють
сходе|щхь сродьство. се же сть ꙁаь|нꙿшх꙽ се  родвшхꙿ се мь
дѣ|т  внѹеть  же по схь. | тѣмже аще свобожⷣены не ꙁа||вѣщавь
ѹмреть. аще ѹбо бѹдеть | мѹ ꙁаель се дѣтщь. л по | свобожⷣен
л прѣжⷣе данꙗ |  свобожⷣень бывь с нмь. л прѣ|жⷣе свобожⷣень. л
по свобожⷣе|н го свобожⷣень бывь. ть да | прꙁоветь се вь наслѣд.
семѹ | же не сѹщѹ гнⷭѹ. ꙁаконь повелѣ|вать. аще же ꙁавѣщава.
н|тоже не ѡставль гнⷭѹ беꙁь дѣ|т сы̈ л ̈мы дѣт л в꙽|нѹета.
беꙁ наслѣдꙗ же схь | створвь скона се.  ты не вь|ꙁмогѹть
прѣвратт ꙁавѣ|та. тогда гнⷭь третюю есть вь|ꙁметь. ꙗкоже дара ѿ
того не нꙋ|дт го положт⁘ в꙯. Не ть|кмо же гнⷭь  гжⷣа  ѿ схь
сходе|ще по ꙁакономь прꙁыва̈|м бывають на свобожⷣенаго | наслѣд
по реⷱномѹ. нь  сѹ|ще ѿ страны схь доже (sic!)  до пе|таго степене⁘
г꙯. Аще же того гнⷭа |  гжⷣе л двою гнⷭѹѹ л гпⷭо|ждѹѹ̈. множаше
бѹдѹть13 || дѣт. блжн по степен да | прꙁоветь се на свобожⷣенаго
̈|мѣнё⁘ д꙯. Аще же вь дного | гнⷭа бѹдеть дво̈ дѣт. вꙿ дрѹ|гаго
же тро. на петь ест | да раꙁдѣлть се наслѣд. | такожⷣе  ѡ
сѹщхь ѿ страны⁘ | Грань. кд. ѡ̈ ꙁавѣтѣ пⷭпь  мніхь⁘ | а꙯. Елкаже
мѣше пⷭпь прѣ|жⷣе пⷭпьства. раꙁдавать ̈ | продать ꙗкоже хощеть.
не | тькмо же се нь  ꙁавѣщава|ть ѡ̈ нхь. лка же стеж|ть
поставлен пⷭпства. | цркв го прходна сѹть. | н ꙁавѣщават ѡ
схь не | можеть. аще ѹбо не ѿ род|тель л ѿ стрывь. л ѿ | брат
̈го к немѹ прѣдо|ше⁘ в꙯. Хоте вьнт вь мона|стырь. рекше пострѣщ
се. да | ꙁавѣщать ѡ свомь мѣ|н прѣжⷣе вьхода го вь мо|настырь.
понеже вьꙁемлеть | монастырь вса ꙗже сѹть го. || аще  не ꙗвѣ рееть
вьнест ꙗ̈ |  к томѹ не бѹдеть н по ̈|дномѹ же ѡбраꙁѹ гнⷭь
сво|мѹ⁘ г꙯. мы дѣт по|стргь се. можеть  по постр|жен
13
Текст в долното поле (между двете колони): два же гнⷭа. ꙗко се два браⷮ
мѹща раба вь ѡ̈бщі свободта⁘
177
богатьство сво раꙁⷣѣ|лт дѣтемь свомь. схра|нꙗ̈ себѣ днѹ есть.

ꙗ̈|же  монастырев вьꙁет | поⷣбна сть. аще же не ꙁаве|щавь ѹмреть.
тогда дѣт | го вьꙁмѹть неꙁавѣщанⷪ|̈. рекше ѿмѹть свою̈ е|сть.
прое же вдадеть мо|настырев⁘ д꙯. же ѿ мона|стырꙗ прѣходе вь
монасты|рь. ѿпадать свого мѣ|нꙗ̈ ̈ непртьнь бывает꙽⁘ | Грань.
ке. ѡ̈ прѣвращен ꙁавѣⷮ⁘ | а꙯. Ꙁавѣтомь тро стрⷭт стѹжа|ють. ꙗкоже се
растрьꙁан. |  неѹтврьжⷣен.  несврьше|н. нь растрьꙁам ѹбо
ꙁа|вѣт. л аще ѿнѹдь растрь|гнѹть се. л ѿ ест. ѿнѹ||дь ѹбо
растьꙁан (!) шестю ѡ̈|браꙁовь.  прьвы ѡбраꙁь сть | гда нѣкто по
створен ꙁавѣ|та вь снотворен нѣкого прі|меть. по комѹ любо
ѡбраꙁѹ | снотворенꙗ⁘ в꙯. Вторы ѡбра|ꙁь. гда по створен ꙁавѣта. |
л по смрьт ꙁавѣщавшемѹ | родть се мѹ снь. л же ѿ | рабын
сна го ѹмьршаго | внѹкь. аще  с повелѣным | наслѣднкы
прѣдлежть вь | ꙁавѣтѣ. сце да бѹдѹть бе|ꙁ наслѣдꙗ. аще
ѹбоды (!) пр̈|ше. л ꙁврьжеть ражⷣающ̈⁘ | г꙯. Трет ѡбраꙁь сть.
гда творе|ны снь подь властю ѡею сы | непоменовень бѹдеть вь
ꙁавѣтѣ⁘ |д꙯. етврьты ѡбраꙁь. гда вторы | бѹдеть ꙁавѣть по
ꙁаконѹ. аще | же быⷭ кто вꙿ немь наслѣднкь. | аще же не быⷭ. бывающмь
на|слѣдт⁘ е꙯. Петы ѡбраꙁь. гда | вꙿторы ꙁавѣть по ꙁакономь |
бывь. наслѣднка ного надь || повелѣнымь мѣнмь поста|вть. не
ꙁвѣстѹ сѹщхь | вь прьвѣмь ꙁавѣтѣ⁘ ꙅ꙯. Шесты | ѡ̈браꙁь. гда
вона снь. вь ѹтрⷪ|бѣ мтерн ꙁа нь се ѿ него вьн|гда творꙗше ꙁавѣть
непоꙁна|нь быⷭ. аще бо раꙁѹмѣвь го | ѹмльа. не раꙁдрать се
ꙁа|вѣть⁘ а же ѿ ест двѣма ѡ̈|браꙁома⁘ а꙯.  прьвы ѡбраꙁь | сть.
гда вторы ꙁавѣть сѹ|щмь ѹбо вь прьвѣмь ꙁвѣ|стномь быт
повелѣвать | ного же наслѣднка надь по|велѣнымь мѣнмь
поста|влꙗть. доволна бо мѹ ста|вленаꙗ. аще  не творть
ра|ꙁдѣленꙗ⁘ в꙯. Вторы ѡ̈браꙁь. | гда нѣкто дьщерь подь вла|стю
мать. л внѹка. лі | внѹкѹ. н пса же хь вь на|слѣд. тогда
ѹбо ꙁавѣть не | раꙁдрать се до конца. тжⷣе | вь наслѣд вьходеть.
 аще || ѹбо сть напсано наслѣде | внѣшнмь. се же сть несѹ|щмь
ѿ сродьства. половнѹ | свою прмлють. аще же сво̈|мь псано. равно
вс⁘ Нетврь|д же.  ѿмещем ꙁавѣ|т. етырм ѡбраꙁы быва|ють⁘
а꙯. Прьвы же ѡбраꙁь ̈|сть. гда ꙁавѣщавы на смрь|ть ѡ̈сожⷣень (!)
178
бѹдеть. л ̈|ꙁгнань бѹдеть. л само|властьнь сы. вь снотворен|̈

себѣ ного прмлеть. л | подь властю сы⁘ в꙯. Вторы | ѡбраꙁь. гда
второмѹ ꙁако|нꙿномѹ напсанѹ бывшѹ | ꙁавѣтѹ. тогда прьвы ѹбо |
раꙁдрань бѹдеть. вторы же | ѿметь се. вною бывшхь | наслѣднкь.
се же сть гда | ѿрекѹть се наслѣдꙗ̈. л | гда прѣжⷣе ꙁавѣщавшаго
| сконають се. л гда по ско|нан ꙁавѣщавшаго прѣ||жⷣе даже не
вьꙁеше наслѣдꙗ | сконають се. л гда сь ѿ̈|тмь напсаше се
ꙁавѣт |  ѿт ꙁнеможе. понеже | ѿ̈мающаго не бысть⁘ г꙯⁘ | Трет
же ѡ̈браꙁь сть. гда | кто распрю мѣ с нѣкымь. | црⷭа наслѣднка
створть | псанмь л бес псані|ꙗ̈. аще нако како по ꙁако|номь. не
наслѣдть го црⷭь. | аще бо  ꙁакономь црⷭ не по|внѹють се. нь по
ꙁаконом꙽ | жт жвѹть⁘ д꙯. етврь|ты ѡбраꙁь сть. гда
ѿпе|атлѣвь ꙁавѣть ѡставт꙽ | го тако. л рееть ꙗко не | хощѹ
ѹ̈тврьдт го. ꙗже | бо по ꙁаконѹ бывающаꙗ ꙁа|кономь прѣвращат
поⷣбаⷮ⁘ | Несврьшен же ꙁавѣт пе|тю ѡ̈браꙁовь раꙁѹмѣва̈|м сѹть⁘
а꙯. Прьвы ѹбо ѡбра|ꙁь сть. гда по нашемѹ ꙁа||коноположеню
бѹдеть ꙁа|вѣть. не сѹщемь седм л | пет свѣдѣтелемь⁘ в꙯. Вторыі
| же ѡбраꙁь. гда пршьдше | свѣдѣтел не вс подьпсаше⁘ | г꙯.
Трет ѡбраꙁь сть. гда вс | подьпсаше. не вс же ꙁапеа|тлѣше⁘
д꙯. етврьты же ѡбра|ꙁь. гда ꙁавѣщавы свою | рѹкою наслѣднка
мене | не напсавь. н поменѹ же | прѣдь свѣдѣтел⁘ е꙯. Петы | же
ѡбраꙁь сть. гда самовла|стьнаго. л сѹщаго подь вла|стю. сны л
внѹета ѿ сѹ|щхь подь властю дѣт | сконавшхь се. мы
нѣ|кто схь н наслѣднкь не | напса. аще  прлѹтꙿ се | мь прѣжⷣе
сконат се. пра|вла рад глющаго. ꙗ̈же ̈спрь|ва вь ꙁавѣтѣхь псанаꙗ
не|сьставна сѹть. ѿ прлага̈|мыхь потомь. крѣпост пр||т не
могѹть⁘ Грань. кꙅ. ѡ̈ ра|ꙁрⷣѣшен сѹщхь подь властію⁘ | а꙯.
Раꙁѹмѣхомь ꙗко власть ма|мь  на рабѣхь нашхь.  на дѣ|техь
нашхь. се ѹбо родомь се же |  творенмь. ннꙗ же расмо|трмь кымь
ѡбраꙁомь раꙁрⷣѣ|шать се сы подь властю. нь |ѡ рабѣхь ѹбо ѹвѣмы
вь свобо|жⷣенꙗ гран. ѡ дѣтех꙽ же ꙁдѣ | раꙁрⷣѣшать се когда не быт
|мь подь властю. раꙁрⷣѣша|ть се подь властю дѣтщь смрь|тю
ѡею. не всегда же аще же |ѹ̈бо ѿць сть сконал꙽ се. беꙁь | метежа дѣт
самовластні | бѹдѹть. сконавшѹ же се дѣ|дѹ. не вьсма внѹц
179
самовла|стн бывають. поⷣбатꙿ бо смо|трт врѣме дѣдн смрьт. ̈

|ӓще ѡбрѣщеть се срѣдн̈ лце | се же сть снь сы подь властю. |
внѹц же в то врѣме подь вла|стю дѣдню в неже ѹмра̈|ть.
бѹдѹть подь властю ѡею̈ || внѹц сконавшѹ се дѣдѹ. | прѣложеть
бо се подь власть сво|го ѡца. аще же ѿць хь л | прѣжде ѡца свого
ѹмрѣ лі | бытꙗ подь властю го сво|бод се. тогда внѹц
самовла|стꙿн бывають. понеже не | прѣлагають се подь власть | номѹ⁘
в꙯. Аще кто ѡсѹжⷣе|нь бѹдеть на смрьть. кѹпно | сь ѡсѹжⷣенмь
бывають | дѣт самовльстьн⁘ г꙯. Аще | бѹдеть патрк ̈ ще сы |
подь властю ѡею. кѹпно | гда прметь сьврьшен| патрьства.
подь власт|ю̈ ѡца свого быт ꙁбав|ть се⁘ д꙯. Момѹ ѡцѹ пр|клю
се быт плѣннѹ. ме|жⷣѹ тѣмь ѿ̈меть се же бы|т м подь властю
го. ̈ ӓ|ще ѹбо вьꙁвратть се ѿць. бѹ|дѹ мѹ подь властю. аще | же
сконатꙿ се бѹдѹ само|властьнь. вьꙁщем же ѿ ко||тораго лѣта мнть
м се бытіꙗ̈ | подь властю ꙁбавт се. ѿ | сею двою. ѿ того л врѣмене
̈|гда ть бысть. л ѿнелѣже | ѹмрѣ вь ратныхь. сть бо ѿ|нѹдь 
ꙁѣло нѣко раꙁлі|̈. полож ѹбо. мѣт нѣ|комѹ два дѣтща. 
двѣ | тсѹщ ꙁлатнкь богать|ства. тѹ же быт ѿ рать|нкь. сею же
днь бѣше по|тьщалвь. вьꙁьмь два ꙁла|тнка ѿ ѡа бгатьства. ѿ |
свохь дѣль  страды. вьꙁмо|же кѹпь творе т сѹщѹ ꙁла|тнкь
прѡ̈брѣст. дрѹ|гы же лѣнвь сы нтоже | пртежа по нѣколцѣ же
| врѣмен. вьꙁвѣщено бысть | ма ꙗко вь ратныхь сконь|а се ѿць ю.
вьсхотѣста ра|ꙁдѣлт ѡе наслѣд. лѣ|нвы же глаше ннꙗ гда |
вь стнѹ ѿць ѹмрѣ быхо|вѣ самовластꙿна.  лкоже || ты стежа
потьщалвы нѣ|сть л ѡца наю.  поⷣбать на|ма трі тсѹще
ꙁлатꙿнкь | раꙁдѣлт. се же сть вьꙁе|т комѹжⷣо т сѹщѹ  пе|ть
сьть ꙁлатнкь. потьща|лвы же глаше. ѿ того врѣ|мене ѿнелѣже
прклю | се тѹ быт ѡцѹ наю. бы|т нама самовластꙿныма. | мнть
бо се не вьꙁвратвы се. | вꙿ то врѣме ѹмрѣ вь неже ть | бысть.
несамовластьнь л | ѹбо сы лкаже аще прте|жахь себѣ ӓ не номѹ
пр|ѡ̈брѣтохь.  пае таковы̈ да | послѹшамь воле⁘ е꙯. Хоте |
самовластьна сна свого ство|рт. да прстѹпть кь поⷣ|бномѹ сѹдꙶ
̈ глеть мѹ. | ꙗко сего створю самовласть|на ̈ ѿ мо ѿпѹщаю рѹ|кы.
ꙗкоже аще прлѹ|ть се ѡтрокѹ бесьеднѹ сѹ|щѹ ꙁавѣщат.
180
тврьдѹ бы||т того ꙁавѣтѹ. хранещѹ | ꙗвѣ ꙁаконꙿнѹю есть ѡцѹ⁘ |

ꙅ꙯. Можеть нѣкто сна ѹбо ство|рт самовластьна. внѹка | же дрьжат
подь властю. | протвно же семѹ. внѹка | творт самовластьна.
дрь|жат же подь властю сна. | такоже  ѡ правнѹцѣхь⁘ | ꙁ꙯. мѣше
нѣкто сна подь власті|ю̈ с. же мѣше женѹ непра|ꙁⷣнѹ. сна створ
самовласть|на. л номѹ го вь снотвⷪ|рен вдасть. род се потомь |
внѹкь. повелѣвамь подь | властю мѹ быт дѣд꙽нею. | понеже
расматрꙗмь вь ꙁа|кон꙽ныхь брацѣхь врѣмене | ꙁаетю. гдаже ꙁает
бы|сть. подь властю бѣше снь ̈жⷷ | сего ѹ̈сѣꙗвы⁘ ꙯. Трьговно̈ |
парьшьство.  воводьство. |  ппꙗ раꙁрⷣѣшать сѹще|̈ подь
властю ѡею⁘ Грань. | кꙁ. ѡ̈ свѣдѣтелехь⁘ а꙯. Достовѣ||рн да бѹдѹть
свѣдѣтел. ӓ|ще нѣц ѿ не сѣдещхь. нь | не ѿ хѹдыхь н же ѿнѹдь
| неꙁнам⁘ в꙯. Неꙁнамі | свѣдѣтел.  мⷱн  да бѹдѹт꙽ | аще прлѹть
се⁘ г꙯. Свѣдѣ|тельствѹюще ѡ дльꙁѣхь | напсаныхь да рекѹть ꙗко |
сложен пр нхь бысть. ̈|л ѡ нмь ꙁакон꙽но свѣдеть. | на се тькмо
прꙁван. ꙗвѣ | ꙗко аще сѹть петь сломь⁘ | д꙯. Егда свѣдѣтел. л
сам | себѣ прответь се. л нѣмь | свѣдѣтелемь. л льстꙿно
свѣ|дѣтельствѹють. тогда да прї|меть сѹд достовѣрнѣш|̈ ѿ
нхь.  да мѹть ꙁаꙁо|рны. аще хтростю ꙗвет꙽ се | ꙁлодѣюще⁘ е꙯.
Мощно сть ̈ | ѿ града вь градь. сѹдꙗмь | вьꙁвѣщенмь послат |
свѣдѣтельства. сьдѣловающе|м же по ꙁакономь. вь ѡбла|стехь ѹбо ѿ
кнеꙁа. вь коста||нꙿтн же градѣ ѿ бжтⷭв ьны|хь сѹд. рекꙿше ѿ
црковны|хь⁘ ꙅ꙯. Ѻ грѣховныхь вна|хь. нѹжⷣа сть всаьскы прі|вест
свѣдѣтеле. а не глы х꙽⁘ | ꙁ꙯. Вь свѣдѣтелехь вьꙁскають | сана  вѣры. 
ѡбыаꙗ.  твꙿр|дост. тѣмже неѹслышані | бѹдѹть протвеще се же
| вь свѣдѣтельствѣ реⷱн ымь ѿ | нхь⁘ ꙯. О комжⷣо свѣдѣте|л дльжно
сть ꙁскова|т. которы ьст꙽нь  непо|роьнь сть. л которы
бе|ьстьнь  пороьнь. л бгⷪа |ть л ѹбогь. ꙗкоже прбы|т꙽ка рад
нѣто сьгрѣшт. | л дрѹгь. првед꙽шемѹ . | л врагь на нгоже
прве|день бысть. гдаже ꙁаꙁора | кромѣ бѹдеть. тогда
свѣдѣ|тельствѹють. ѡ̈ семже расѹ|жⷣать сѹд. аще днакы | рѣ
прносеть.  аще прот|вѹ вьпрашаню послѹшно || ѿвѣщавають. 
котораꙗ ꙁна|менꙗ поⷣбать прмат⁘ ѳ꙯. |Свѣдѣтелемь ӓ не гласѹ хь
| вѣроват. сам бо вь лце вь|прашам бывають ѿ сѹ|д ѡ внахь. 
181
не покаꙁѹ|̈ прѣдложенаго ѿ нго. вь ꙁа|тоен послать се⁘ і꙯. | но

сть гьство пршьд꙽ш|хь свѣдѣтель.  но пота|мыхь ѿ
свѣдѣтельства вь | псан. хоте ѹбо ѹдрь|жат свѣдѣтеле. потрѣбноё
| мь ꙁдаꙗн да вдасть⁘ | аі. Ѿць  снь подь властю сы. |  два
брата подь властю сѹ|ща ѡею̈. могѹть свѣдѣтель|ствоват ѡ вещ. не
врѣжⷣа|ть бо ѿ дного домѹ многы|мь ѡ̈ южⷣе вещ
свѣдѣтель|ствоват⁘ ві. Аще такова ̈|сть вещь. ꙗкоже прмат |
свѣдѣтельствѹюща ловца. | л поⷣбны мѹ беꙁ мѹкь | не вѣроват
мь⁘ гі. Аще вс || свѣдѣтел днац ьстю |  ѹмомь бѹдѹть. 
нанѹ|ть протвт се дрѹгь дрѹгѹ. | не вьсма болꙿш ест вѣрова|т.
нь прлѹающемѹ се ст꙽|ствомь вещ.  расмотрт. | л вною вражⷣы
̈л дрѹж꙽|бы лшенмь. ̈ ̈ꙁвѣстѹ|ющемь ѿ дше ѿ ꙁнамен |
прѣдь сѹдю. не множьствꙋ | бо поⷣбать вѣроват. нь вѣрѣ |  беꙁлобю
ѡбохь сѹпьрн|кь⁘ ді. Кьждо поꙁыва на сѹ|дь сѹпьрнка. дльжьнь
сть | ѹстрот себѣ побѣдѹ ѿ сво|го мѣнꙗ̈. л аще ꙗвлꙗ|т꙽ се село
быт мого гьⷭс тва. нѣ|сть дльжьнь нает глат. ащⷷ | ꙗвлꙗвлꙗть се
село не быт вь | сѹпьрнка гьствѣ. аще бо вь|ндеть вь сѹдще тако
гле. рее|ть мѹ сѹпьрнкь го. прѣ|жⷣе ѹбо мо сть село. аще же | нѣсть
мо ꙗкоже ты глеш. | не того рад тво. нь ного есть. || не ѿнѹдь бо
же не мо ѹже | тво сть. аще же н мо н | тво сть село. дльжьнь
сь|мь прѣ прѣтте (sic!) на семь сѹ|дщ. правла рад глюща|го. вь
равнѣ внѣ лѹе сть ѿ|тѹ быт погыбающемѹ⁘ еі⁘ |Прѣжⷣе прведь
свѣдѣтеле вь | нѣко пр. аще послѣжде | вь дрѹꙁѣ пр на нь
прведе|н бѹдѹть тжⷣе. да не ма|ть власт ѿрещ се хь. рекы | ꙗко
хѹд сѹть. л но то | таково. аще же ѹбо покажѹ|ть междѹ тѣмь
л вражⷣѹ | бывшѹ к немѹ пртнѹ | ꙁаконы творещѹ ꙁаꙁорны |
свѣдѣтеле. л множцею ѡ̈|блть се ꙗвѣ ѡ грѣсѣ бывше|
свѣдѣтельство. поⷣбать ̈|мѹ ѿрещ се свѣдѣтель. аще | же можеть 
льжна глемаꙗ ѿ | нхь покаꙁат  то да створіть⁘ ꙅі. | же третцею
прведь свѣдѣ|теле. к томѹ не прводть по || прѣдан ѿпѹщенꙗ.
ащⷷ | же не вьнеть н же бесѣдова са|мь собою л свомь сьгльн|комь
свѣдѣтельства. тогда | можеть прѣжⷣе прѣданꙗ | ѿпѹщеню етврьто
свѣ|дѣтельство првест. кль|ны се ꙗко не на слово щет꙽ | свѣдѣтель
првожⷣенꙗ̈⁘ ꙁі. | Двадеⷭт е врьсть на всакь днь да | в꙽мѣнꙗть се ходт.
182
 дль|жнѹ сѹщемѹ прѣдьстат | ѿ нареенаго дне. вь нꙿже ̈|сповѣдѣ

вь нꙿже поⷣбать ̈|мѹ прѣдьстат на сѹдщ⁘ | і. Свѣдѣтельства. 
ѿ ммохо|дещаго бывающаꙗ свѣдѣте|льства. вьꙁдѣ  всаьскы н |
днѣм же словомь дрьжаті | не хощемь.  таковаꙗ нѣка|ꙗ̈ сьставлꙗт
свѣдѣтельства. | ꙗкоже ны рад нѣкы̈ | потрѣбы прлѹвь се
ѹслы|шть. семѹ глющѹ вьꙁеті | вь ѡ̈ного ꙁлато л дльгь14 || нѣкакь.
таковаꙗ бо ꙗвѣ на|мь ꙁаꙁорна сѹть  нд|ного же достона словесе⁘
ѳі. | же ̈дною л дващ прі|ведь свѣдѣтеле. аще ѿреет꙽ се | 
расмотрть ѿданꙗ раді | ѡставленꙗ свѣдѣтель. ̈ ѹ̈|вѣсть
свѣдѣтельства. не мо|жеть н црⷭьскымь псан|мь нѣхь првест
свѣⷣтель⁘ | к꙯. же ѡ грѣсѣ нѣкого ѡкле|ветавь. не можеть
свѣдѣтель|ствоват на нь. раꙁвѣ аще бѹ|деть поⷣбна вна. аще л н |
вьꙁбранꙗть се⁘ ка. Ходата|ствовавь межⷣѹ нѣкым |ѡ̈ вещ. не
свѣдѣтельствѹ̈|ть мь в то внѣ. срѣь прѣ|дь нѣмь сѹдю.
аще ѹбо | не свѣщата ѡба сѹпьрн꙽|ка свѣдѣтельствоват мѹ⁘ | кв.
убоꙁ не свѣдѣтельствѹю|ть. ѹбогь же сть же не ма|ть пет
десеть ꙁлатнкь | богатьства⁘ кд. Не свѣдѣте||льствѹть мн сы
вьꙁрⷣа|стомь двѹ десетѹ лѣть. н жⷷ | на людьсцѣмь сѹдщ
ѡсѹ|жⷣены.  не справль се. л | вь людьскѹю тьмнцѹ вьвр꙽|жены.
н же ѡблень бꙋ|деть вьꙁьмь ꙁлато.  того рад | свѣдѣтельствоват
хоте ̈л | не свѣдѣтельствоват⁘ ке. | Нѣсть достовѣрьнь свѣдѣтель.
пⷪ|велѣват могы ѡ свѣдѣтел꙽ствѣ⁘ | кꙅ. Ѻсѹжⷣены ѡ прѣлюбодѣꙗні
| не свѣдѣтельствѹть⁘ кꙁ⁘ | Снь ѡцѹ. н ѿцы снов не свѣⷣте|л꙽ствꙋеть.
н в꙽ кое̈ любо свое̈ вещꙶ⁘ | к. Рабь не свѣдѣтельствѹть⁘ кѳ⁘ | же
на нѣко̈го ѹ̈же свѣдѣтель|ствовавь. не свѣдѣтельствѹть | пакы на
нь⁘ л꙯. Сьбесѣдовавы. |  сьвꙿкѹпвь ѡ̈ внѣ не свѣдѣтⷷ|льствѹть ѡ
не̈⁘ ла. Нкто|же не стеꙁать се. свѣдѣтель|ство на се првест. нь
поⷣбат꙽ | поꙁвавшемѹ на сѹдь ꙗ̈коже || хощеть сьставт сво
право|слов̈⁘ лв. Вьꙁбранꙗть се | вь ꙁавѣтѣ сы свѣдѣтельство|ват.
же вь ꙁавѣтѣ нѣко̈ | господь псавь.  не ѿрца̈ | се свѣдѣтельствоват.
14
Текст в долното поле (между двете колони): 1) кг. Не свѣдѣтельствѹть
свобожⷣены на свободвшаго . н на сна ̈го⁘ ; 2) втори текст: прѣстꙋпль бѣхь
ѡмрьсвь.
183
ть не | нѹдмь сть ѿ ꙁакона свѣ|дѣтельствоват. вьꙁбранꙗ|ть же се

вь дрѹꙁѣмь ꙁавѣтѣ. | свѣдѣтельствоват. нь  ꙁа|вѣщават  ѿ
дрѹгаго ꙁавѣ|та прѡбрѣтат⁘ лг. Вьꙁбра|нꙗт꙽ се свѣдѣтельствоват
| несврьшены вьꙁрастомь. ̈ | рабь.  глѹхь.  нѣмь.  бѣ|сьнь. 
блѹднкь.  снь подь | властю сы. гда ѿць го | ѿ ного напшеть
се наслѣ|днкь⁘ лд.  подь властю | сы. не свѣдѣтельствѹть | ѡ̈
псанѣмь вь ꙁавѣтѣ на|слѣднцѣ⁘ ле.  подь власт|ю сы.
ꙁавѣщаваюшѹ подь | властю сѹщемѹ ѡ̈ею̈⁘ || ѡ̈ ѡ̈собно стежанѣмь
мѹ ̈|мѣн. не свѣдѣтельствѹ̈|ть⁘ лꙅ. Аще кто дного лⷪв|ка
положен вь пеат пр|несеть. нѣсть пртно свѣдѣ|тельство ̈го⁘
Грань. к. ѡ̈ | поставлен пⷭпь  преꙁвуте|рь⁘ а꙯. Прьтнц.  про |
люд града того. прѣдлеже|щѹ стомѹ внглю. вь тре|хь лвⷪцѣхь
сѹдь ̈ ̈ꙁбран|̈ да твореть пⷭпомь. кль|нѹще се ꙗко не данꙗ рад
| н ны нѣкы любве ꙁь|браше тѣхь. нь ꙗко вѣдѹще | хь ꙗко
сборны цркве сѹт꙽. |  ст жтмь. ̈. л꙯. лѣⷮ | вьꙁрастомь л веще.
 ꙗко | н жены н дѣт не мѣ|ше. нь ꙗко аще  мѣ кьждо | хь
женѹ. днѹ тькмо ѿ | двьства вѣсть.  не вдовцѹ. | нже пѹщенѹю
нѣмь мꙋ|жемь. нь  правлы рекꙿше || ꙁаконы неѿреенѹю⁘ в꙯.
По|ставлꙗмы пⷭпь. псан̈|мь прѣжⷣе да вдасть свою вѣрѹ. | рекше
вѣрѹю вь дного ба. на|псавь  глеть. ꙁглеть же ̈ | млⷪтвы.  да
кльнеть се нто|же даꙗт. н вьꙁвѣщат же | комѹ дат то ꙁа
поставлені|̈. аще же то прѣꙁь реⷱнаꙗ бѹ|деть.  тогда  бывы пⷭпь
̈ | поставле го ꙁврьжета се ѿ | цркве⁘ г꙯. Аще ѡклеветань бѹ|деть
хоте поставт се ꙗко | непотрѣбьнь. да ѿложть се | тогда
поставлен.  прѣдло|жть се стеꙁан. тѹ сѹщѹ | сѹпьрнкѹ. л
не сѹщѹ. до | сконанꙗ тр мцⷭь.  вьꙁь|брантꙿ се поставлен̈. 
аще | ѡбрѣщеть се поставлꙗмы | повньнь. по ꙁакономь  по
пра|вломь да вьꙁбранть се. аще | бо неповньнь ѡбрѣщеть се.
по|ставлень бѹдеть. аще же поста||вть се прѣꙁь реенаꙗ.  ть ̈
пⷪ|ставле ̈го ѿ цркве ꙁврьже|та се. аще же клеветнкь пр|шьдь не
покажеть ꙗже ꙁвѣ|стль сть. л ѡстанеть. ӓ|ще ѹбо прьтнкь
сть. ѿ | цркве ꙁврьжеть се. аще же | бѹдеть мрьскы лⷪвкь. поⷣ|бно да
накажеть се⁘ Грань. | кѳ. ѡ̈ кодкел꙽лѣ. рекⸯше ѡ̈ | ̈спльнн ꙁавѣта⁘
а꙯⁘ | Кодкел꙽ло скаꙁать се. не доста|вшаго вь ꙁавѣтѣ раꙁѹма
184
ꙁа|вѣщавшемѹ напльнн⁘ | в꙯. Раꙁл же сть ꙁавѣтѹ. ̈ | не

доставшемѹ вⸯ нмь напꙿл|нню. ꙗко вь ꙁавѣтѣ ѹбо |  наслѣднка.
 подьнаслѣ|днка достоно сть псаті |  дары  свобожⷣенꙗ. 
сьста|вно  подьсьставьно. вь не|достатꙿка же напльнен. | н
наслѣднка. н подьна|слѣднка. н сьставнаго н || несьставнаго⁘ г꙯.
Сьставно | сть. прьво положен на|слѣдꙗ. се же сть. же поро|дѹ
прьваго степене наслѣдь|нкь⁘ д꙯. Подьсьставлен̈ | же сть. ѿ
неполѹенꙗ | прьваго наслѣднка на дрѹ|гаго наслѣдю прѣложенё.
| раꙁлѹенмь наслѣд | дающаго. ꙗкоже се реⷱть нѣ|кто. да бѹдеть
м ѡньсца | наслѣднкь. аще же н. да | бѹдетꙿ м ѡнь⁘ Грань. л꙯.
ѡ̈ на|слѣднцѣхь⁘ а꙯. Наслѣднці. | л сьставн. л подьсь|ставні
глють се. аще же по|дьсьставно л просто сть. | ꙗкоже се рещ. аще
не наслѣд|ть мене ѡньсца. да бѹдеть | ѡньсца наслѣднкь. л |
сѹгѹбь сть. ꙗкоже се аще на|слѣдвь аще же не наслѣдвь. | ѡньсца
не дошьдь вьꙁраста | ѹ̈мреть. да бѹдеть наслѣдні||кь ѡнꙿсца⁘ в꙯.
Сходеще ащⷷ | бѹдѹть мѹжьскь поль їлі | женьскь. ьстꙿнѣше сѹть
| ѿ вьсходещхь  сѹщхь ѿ | страны⁘ г꙯. Аще днь ѿ сно|вь
наслѣдть свого родте|лꙗ. порѹать свомѹ дѣдꙋ | хранн
прбывшхь |мѹ⁘ д꙯. Аще дѣдь ѹмреть прі | снѣ  пр внѹцѣхь ѿ
ного | сна. внѹц в꙽ндѹть вь л|це свого родтелꙗ.  кѹпнⷪ | сь
сномь се же сть сь свомь | стрымь наслѣдеть го. вь|ꙁемлюще̈ же
хотѣше вьꙁ|мат аще б быль ѿць хь | ӓще мѹжьскь поль сѹть. |
ӓще же женьскь. аще само|властн сѹть аще же  по|дь властю⁘ е꙯.
Сходещемь | не сѹщемь. прꙁывам | бывають вь наслѣд
вьсхо|деще. прѣжⷣе всѣхь сѹщхь | ѿ страны. свѣнь же ѿ тѣ||хь же
родтель родвше се бра|т. вѣдомо же сть ꙗко ̈ | вь вьсходещхь
ьст꙽нѣ ̈|сть блжн степенемь не | прблжающаго се. аще ̈ |
женьскь поль лце бѹдеть. | аще бо сѹть вс тогожⷣе сте|пене. кѹпно
прꙁываю̈ть се | вь наслѣд⁘ ꙅ꙯. Непрснаꙗ | братꙗ  сестры 
вьсходещі | кѹпно прꙁывають се по ра|внѹ вꙿ наслѣд.  не дають
| родтелемь свомь братꙗ | гьства на прлѹвше се ̈|мь ест ѿ
наслѣдꙗ свого | брата. аще  подь властю ѡ̈е|ю̈ аще  самовластьнь
бѣше⁘ ꙁ꙯. | Вьсходещмь по родѹ сѹщем꙽ | вь сконⸯавшаго се.  брат
| прснѣ.  дѣтемь брата пр|снаго прѣжⷣесконавшаго се. | вс
185
прꙁывають се на прѣ̈|т наслѣдꙗ го. аще  же|ньскь поль 

мѹжьскь сѹт꙽. ||  ѹбо брат дѣт вьходеть | вь свого ѡ̈ца мѣсто.
 вьꙁемлю|ть же хотѣше вьꙁмат ѿ|ць хь аще б быль жвь⁘ ꙯. |
же ѿ тѣхже родтель. рекше | ѿ дного ѡца  мтре рождь|шаꙗ се
братꙗ. прьвы мѣ|ють нь же наслѣдт сво|го браⷮ. но брат
прѣдле|жещ же не сѹть ѿ дно|го ѡца  мтре. ѡбае аще сѹт꙽ |
дѣт дрѹгаго брата хь же | ѿ дного ѡца  мтере.  т | кѹпно
прꙁывають се. се же | ̈сть братꙗ  дѣт прсна|го брата.  потомь
сконаваю|щаго се хь ѹбо брата ѡнѣхь | же стрыꙗ̈. братꙗ таковаꙗ.
с|рѣь тогда ѿ раꙁлныхь род|тель рожⷣьшаꙗ се братꙗ наслѣ|дѹють
ѹмьршаго брата⁘ ѳ꙯. | Аще кто сконать се мы браⷮ | ѿ раꙁлнѹ
родтелю.  сны | ̈мы̈ ѿ браⷮ ̈же ѿ ̈дного ѡ̈ца ||  дно мтре.
того брата е|да прѣжⷣе ѡ̈ного брата по|тають се вь наслѣд го. ̈бо
| ѿ тою же родтелю стрыве. | ьстьнѣше сѹть сѹщхь | ѿ раꙁлнѹ
родтелю бра|т дѣт. вѣдомо же сть | ꙗко аще братꙗ прснаꙗ не
| бѹдѹть н дѣт таковы бра|т. тогда же ѿ раꙁлнѹ | родтелю
братꙗ наслѣдѹ|ю̈ть же ѿ дного родтелꙗ | сѹщаго мь брата⁘ і꙯.
Аще браⷮ | не бѹдеть н братнꙗ же дѣтща. | про. же ѿ сраны (!)
 сродн|ц прꙁывають се вь наслѣді|̈. же степенемь ѹбо сѹще |
блжⸯше. аще  мноꙁ ѡбрѣ|щѹть се того степене сѹще. ра|вно вс
наслѣдѹють⁘ аі. Аще | ѿць вѣно да сво дьщер. | свѣщать
довол꙽нѹ быт да|номѹ ꙁа ню вѣнѹ.  не мѣ|т  ест ѿ наслѣдꙗ
го. || нетврьдо се свѣщан. не вьꙁ꙽|брантꙿ се наслѣдт дьщ | беꙁь
ꙁавѣта мѹ ѹ̈мраю̈|щѹ. сѹщ подь властю | старѣш сво
брат. вѣ|но вꙿ сло вⸯносещ⁘ ві. Прѣ|жⷣебраны дарь ꙗкоже вѣнⷪ |
поⷣбать вꙿ сло вност. бе|ꙁь ꙁавѣта сконавшѹ се. да|вшемѹ го.
аще мт сть | аще же ѿць. л нѣкто ѿ вь|сходещхь по родѹ. л
кь | ѡцѹ л кь мтер⁘ гі.  глꙋ|хы.  нѣмы. добрѣ сьста|влꙗють се
вь наслѣд⁘ ді. | же межⷣѹ ꙁавѣтомь прлѹ|ающаꙗ се наслѣднкѹ.
не | твореть пакост. ꙗкоже се ӓ|ще ꙁгнань бѹдеть л ꙁа|тоень по
ꙁавѣтѣ.  пакы вь|ꙁвратть се⁘ еі. Тврьдо сть | сьвлен. (!) аще ме
наслѣдн|ка не реⷱть се. нь сповѣдѣно бꙋ|деть поꙁнан⁘ ꙅі.
Наслѣдні||ц праведномѹ сѹть прѣ|мнц.  аще не раꙁдѣлть |
мь ꙁавѣщавы. равно пр|ꙁывають се вс  прмлють⁘ ꙁі. | 
186
плѣнꙿнкь надежⷣе рад вь|ꙁвращенꙗ добрѣ пшеть се | наслѣднкь.

 рабь го.  аще | вьꙁвратть се прмлеть на|слѣд⁘ і. Напсахь
те наслѣ|днка.  потомь вѣсть бысть | ꙗко ты ѹмрѣ. вꙿторы ꙁавѣть
| напсахь сце рекь. понеже | гоже хотѣхь не вьꙁмогохь ̈|мѣт
наслѣднка. да бѹде|тꙿ м ѡ̈нⸯсца наслѣднкь. по | мо ѹбо вол.
ты прѣжⷣьн | бѹд наслѣднкь.  дава сѹ|ще вь ꙁавѣтѣ дары.
ꙗкоже | с вь нмь напсань⁘ ѳі⁘ | Егда сконꙿать се мѹжь л |
жена беꙁь ꙁавѣта.  ндно|го же ѿ вьсходещхь л ѿ схо|дещхь.
л ѿ сѹщхь ѿ стра|ны. ꙁаконꙿнаго л роднаго || не мѣста
прѣмнка. тогда мⷹ|жь вь все цѣло жены сво прꙁы|вать се
наслѣд.  жена мѹ|жа свого да прѣмлеть⁘ к꙯⁘ | Псат можемь
наслѣднкы. | се ѹбо свободны се же рабы.  ра|бы наше.  ще же 
ѹжⷣе. нь |  бесвобожⷣенꙗ (!) раб сьставле|н тврьдо сть. же 
кромѣ | свобожⷣенꙗ псанаго мь. не|вьꙁбранꙿно вь наслѣд ꙁоветь⁘ |
ка. Рабы могѹщ напсат се на|слѣднкы. можемь псат
на|слѣднкы. рабь бо ѿ лца гнⷭа | свого мать ꙁавѣта прѡбрѣ|тен⁘
кв. Не всегда кто сво̈|го раба да не пшеть сьставнаго | наслѣднка
тврьдо. нь н по | свобожⷣен. ꙗкоже ѡ̈ таковѣ|мь дѣлѣ рещ. налож
нѣкы | мѹжь клеветѹ на свою женѹ. | гле ̈̈. сь свомь рабомь
прѣлю|бы творш.  ще не сконꙿа|вшѹ се сѹдщѹ. реⷱнаꙗ жена ||
ѹ̈мрающ реⷱнаго раба по сво|божⷣен постав наслѣднка. | по смрьт
же  вьꙁскан | бысть аще тврьда сѹть сьставлⷷ|наꙗ̈.  ꙁаконꙿнц
напсаше | раба сѹща  повнⸯна прѣлю|бодѣꙗню. не вьꙁможеть
ꙁа|вѣтомь свободт се. прѣжде | сконанꙗ сѹдщѹ ѿ то̈ ̈|мѹ гжⷣе.
же ꙗко повнꙿна сѹ|щ томѹ прѣгрѣшеню ѡ̈кле|ветана бысть. ꙗкоже
ѹбо  сь|ставно ѡ таковѣмь бывшеё | рабѣ. всакого ѹтврьжⷣенꙗ |
кромѣ сть⁘ кг. Мат льжнⷪ | слышавш вона сна сво̈|го сконꙿавша
се. наслѣдн|ка ного напса. вьꙁемлет꙽ | наслѣд снь.  дать дары
| ̈ свобожⷣенꙗ̈⁘ Грань. ла. ѡ̈ | ѹ̈стро̈н̈⁘ а꙯. Оӱстраꙗютⸯ се. | мьнⸯше
сѹще двѹ десетѹ  пе|т лѣть вьꙁрастомь. на про|дан хь ꙁалогы
ѿ сво̈хь || ꙁамодавьць. тькмо аще схь | ѿць ꙁалогы ꙁамодавцемь |
даль бѹдеть. а не т сам⁘ в꙯⁘ |Не вь всѣхь ю̈н ѹстраꙗють | се. нь
вь нхꙿже ѿ себе л ѿ | дрѹгыхь поꙁывам. л | не стежавше л
повнꙿн | створше се⁘ г꙯. Несврьшенаго | вьꙁрастомь недвжмо |
187
мѣн. рекше село л ̈|но нѣто таково. добрѣ про|дать се свого
рад мѹ дль|гѹ. л ѡа рад дльгѹ ̈|л людьскаго. ꙗвѣ же сть
| ꙗко пр ꙗвьствьнѣмь сѹд|̈ ѿреен⁘ д꙯. Добрѣ вьꙁвраⷳ|ють
несврьшен вьꙁрасто|мь. ꙗже прѣльстю ꙁлѣ про|даше прставнц
хь⁘ е꙯⁘ | Прходно нѣкомѹ стро̈|н. прѣлагать се на наслѣ|днкы
го⁘ ꙅ꙯. Аще  рееть | себе болꙿша мьнш по прѣ|льст. н мьнⸯш̈
неѹстро||нь бѹдеть⁘ ꙁ꙯. Мн сы рее|наго врѣмене. помлованꙗ |
вьꙁрастѹ просвь. можеть прѣ|вратт же ꙁлѣ продаль бѹ|деть. прѣжⷣе
сконꙿанꙗ дно|го лѣта по двою десетѹ  пет | лѣть. такоже  же
ꙁлѣ кѹп|ль бѹдеть л ꙁмѣнль. мо|жеть вьꙁвратт продано. ̈ |
вьꙁмат пакы цѣнѹ. прѣ|жⷣе сконанꙗ реенаго врѣме|не. сь же
прбытⸯкь  наслѣдн|комь го прѣходть. аще же | дарѹть
несврьшены вьꙁрⷣа|стомь нѣто комѹ ѿ свого | мѣнꙗ. можеть по
прѣшь|ств двѹ десетѹ  пет лѣт꙽ | прѣжⷣе сконⸯанꙗ етыр лѣⷮ. |
раꙁьтенмь намь ство|рт вьꙁет сво мѣн̈⁘ | Грань. лв. ѡ̈
раꙁдѣлен. а꙯⁘ | Раꙁдѣлен сть до етвера ѹ̈|бо дѣт. третꙗꙗ
есть ста|го мѣнꙗ. множашемꙿ же || сѹщемь дѣтемь половна. вь
| тѹ же ѹбо реенѹю третю̈ю̈ | есть л вꙿ половнѹ. вьходе|ть
лцѣм же аще повелѣно | бѹдеть кь раꙁдѣленю. сь прⷪ|мь мѣнмь.
по конь|немѹ повелѣню наслѣдꙋ|ю̈щаго⁘ в꙯. Поⷣбать дары да|ꙗ̈т.
до ѡ̈см ѹ̈гꙿг. бо е|тыр ѹ̈гꙿг се же сть трет|ꙗ̈ есть мѣнꙗ̈
наслѣдн|кѹ хранть се⁘ г꙯. Вь раꙁдѣле|н поⷣбать ѿдѣлт. дль|гы
сконꙿавшаго се.  же на | погребен  ꙁдаꙗн. ̈ | цѣны
свобожⷣеныхь рабь. ̈ | прое ѡ̈ставшаго се мѣн|ꙗ смотрт колко
сть. се | бо мнть се быт сто ̈мѣ|н.  того третюю есть да |
вьꙁмѹть дѣт⁘ д꙯. Аще дарь | беꙁмѣрьнь нѣкомѹ л нѣ|кымь ѿ
дѣт ѿць створт꙽ | нѹжⷣа сть вь раꙁдѣлен жрⷣѣ|бꙗ толкожⷣе
комѹждо15 || ѿ дѣт хрант же ѿ ꙁа|кона есть. лкоже бѣше
прѣ|жⷣе дара мже ѿць дѣт по|тены створ. тако бо ѹже | к томѹ ѡ̈
дарѣхь не вьꙁвѣ|щають н жалеть. мѹще | вь всемь мѣн ѡ же
15
Текст в долното поле (между двете колони): Лтра маⷮ. ов. ꙁлатнка. 
раꙁдѣлꙗтꙿ се на .ві. ест. ты же | ест нарцают се || ꙋгꙿгі. една ѹгг꙽ꙗ маⷮ.
ꙅ꙯. ꙁлатнкь⁘ |
188
| ѿ ꙁакона по толкѹ же пр|бывающ то мѣрѣ. по л|кѹ же 

мѣн мѣше ѡе | прѣжⷣе гда нестьщено бѣ|ше дарꙿм. не
могѹщемь да|рꙿм потенымь дѣтемь гла|т. довлѣт ѹбо
беꙁмѣрны|м тѣм дар꙽м. мнѣт же | се ѿстѹпт ѿ ѿьскаго |
ждрѣбꙗ. нь ненѹдмомь | ѹ̈бо аще довлѣють дарꙿм пр|̈т жрⷣѣб
наслѣдꙗ̈. нѹ|ждѹ же мѹщемь всѣм | ѡ̈браꙁы сравнт се брат |
же ѿтолѣ прходещею мѣ|рою ꙗ̈коже рекохомь. ꙗкоже | не мьнше мь
мѣт же | ѿ ꙁакона тѣмь дльжно̈ || бывшаго рад в дарѣхь
беꙁмѣ|рꙗ. дѣже бо поⷣбно сть ѡцѹ | ѡ мѣрахь мѹдрьствѹющѹ | ѡ̈
всѣхь едѣхь го.  пае ѿ н|го любмымь дароват нѣ|то множе.
 прохь дѣт | не врѣдт бывшаго рад ѡ̈|нѣмь беꙁмѣрꙗ. 
нашего нⷷ | прѣстѹпт смотренꙗ. та|коваꙗ же ѹбо рекохомь ѡ дѣте|хь.
же блгодарн сѹть род|телемь. а не ѡ нераꙁѹмных꙽. | мже  ѿць
праведно же ̈ | ꙁаконꙿно неблгодар наво|дть. аще бо се тако нѣкто
̈мьꙶ | ꙗвть се.  покажѹть се неблⷢ|дарны вны. да бѹдѹть ̈|же вь
ꙁаконѣхь псанаꙗ ѡ не|блгодарныхь тврьда.  нто|же ѿ сего нашего
ꙁаконополо|женꙗ да не ѹмалть се⁘ | Грань. лг. ѡ̈ ѿмещемыхь ѿ
нась|лѣдꙗ⁘ а꙯. Аще кто на сво род|теле рѹцѣ вьꙁложть. л те|жꙿко
 нелѣпотно смь досажⷣе||н нанесеть. л ѡ грѣховны|хь внахь
ѡклевещеть хь. ̈|же не сѹть на црⷭа л на градь. | л сь ародѣ
ꙗко ародѣ ж|веть. л на жвоть свохь | родтель. ародѣꙗнмь
̈|л нѣмь ѡ̈браꙁомь свеща|т покѹсть се. таковомѹ | ѿврьженѹ
быт наслѣдꙗ | повелѣвамь⁘ в꙯. Аще сь сво̈ю̈ | мащехою. л сь ѡца
свого | наложнцею смѣсть се. ѿ|врьжень сть наслѣдꙗ̈⁘ г꙯⁘ | Аще
клеветнкь на родтеле | сво̈. ть бѹдеть.  свомь вь|ꙁвѣщенмь
тежькѹ пако|сть мь подьт створть⁘ д꙯⁘ | Аще вь болѣꙁн
дльговрѣме|нⸯнѣ̈ с лежещемь мь л | вь старость ̈ вь немощь
дост|гⸯшемь мь. небрѣгоше ѡ̈ с|хь попеен дѣт поꙁыва|мы ѿ
родтель свохь. не | вьсхотѣше прлежанꙗ споⷣ|бт хь⁘ е꙯. Аще
прклю||ть се реенымь родтелемь | вь тьмнц ꙁатвореномь | быт.
дѣт же могѹще ѿ | неꙁавѣщанꙗ вь схь прѣ|̈т̈ прт ̈спросвꙿше.
| срѣь ꙗко днь ѿ нхь. | не вьсхощеть на сво порѹ|ен того
прт. л | ѡ̈ лвⷪцѣ. л ѡ̈ дльꙁѣ. ꙁа | ̈лкоже поⷣбьнь быт
вь|прашамы ꙗвлꙗть се. | се же ѹ̈бо же вь порѹені | повелѣвамь
189
вь мѹжьсцѣ | полѹ.  тькмо поⷣбт се дѣ|темь хощемь⁘ ꙅ꙯. Аще

ѡбл|ень бѹдеть нѣкто ѿ дѣті. | ꙗко вьꙁбран свомь родте|лемь
створт ꙁавѣть. ꙗко | же аще ѹ̈бо потомь ꙁавѣть ствⷪ|рт вьꙁмогѹть.
власть ̈м꙽ | сть ꙁа таковѹю внѹ ѡтро|ка беꙁ наслѣдꙗ створт⁘ ꙁ꙯.
| Аще в томь вьꙁбранн бе|ꙁь ꙁавѣта нѣкы ѿ родтелю | ѹмреть. 
н аще ѿ неꙁавѣ||щанꙗ вь ѹмьршаго наслѣ|д вьндѹть. л сь
дѣт|щемь ꙁавѣтѹ быт вьꙁбра|нвшмь. л с нм пр|ꙁывам.
аще же хꙿже | наслѣднкы мѣт хотѣ|хѹ. аще пакость нѣкѹю ѿ |
вьꙁбраненꙗ ꙁавѣтѹ прѣтрь|пѣвше то покажѹть.  тако | беꙁ наслѣдꙗ
мѹ быт⁘ ꙯. | Не тькмо же нь  аще беꙁ воле | родтель. снь вь
глѹмⸯце вь꙽те|т се.  вь таковѣ̈ хтрост | прѣбѹдеть. аще  не
прлѹ|еть се родтел хь таковы| же хтрост сѹще⁘ ѳ꙯. Аще |
нѣкомѹ ѿ рееныхь родте|ль хотещѹ свою дьщерь л | внѹкѹ
мѹжев вдат. ̈ | вѣно по слѣ свого мѣнꙗ | вⸯдат по н. ѡ̈на
же не вь|схощеть свѣщат ѡ томь. нь | срамно жт жт ꙁбе|реть.
беꙁ наслѣдꙗ ̈сть⁘ і꙯⁘ | Аще кто ѿ реенѹю родтелю || ѹ̈мь погѹбть.
л ѹꙁбѣ|снѣ̈ть.  дѣт го л нѣ|ц ѿ нхь. л дѣтемь вь |
него не сѹщемь. н сродь|нц го же ѿ неꙁавѣща|нꙗ вь наслѣд
го прꙁы|вам. работы  попее|нꙗ поⷣбна мь не вдадеть. | аще
ѹбо таковаго ꙁбавт꙽ | се недѹга. власть мѹ сть | котораго хощеть
дѣтща ̈|л дѣт л сроднкы не|брѣгше ѡ нмь блгодарь|ны л
неблгодарны вь сво|мь напсат ꙁавѣтѣ. ӓ|ще же в недѹꙁѣ
нестовьства | го ѡдрьжма. ѿ внѣшь|нхь нѣкто вⷣть ѿ свохь |
небрѣгома дѣт. л ѿ сро|днкь л ѿ нѣхь нап|саныхь ѿ него
наслѣднкь. |  млтⷭ рад вьсхощеть по|пещ се ѡ немь. вдамь ̈|мѹ
власть свѣдѣтельства | рад же ѿ неꙁавѣщанꙗ̈ || л ѿ ꙁавѣта ѹже
бывшаго | вь наслѣд нестоваго пр|ꙁывамымь. псан вдаті |
ꙗкоже потьщат се мь пе|щ се ѡ нмь. аще же  по та|ковѣмь
свѣдѣтельствѣ небрѣ|щ нанѹть.  внѣшн | лвⷪкь. рекше не ѿ
родѹ го | вь сво домь нестоваго пр|мь. ꙁдаꙗнмь свого |
мѣнꙗ доже до сконанꙗ̈ | ̈го попекь се ѡ немь ꙗвтꙿ се. |
поработавшемѹ  прлежа|н нестовомѹ створꙿшемꙋ | аще пае 
внѣшн бѹдет꙽. | вь прѣт того наслѣдꙗ | прт повелѣвамь.
прѣ|вращамѹ тѣхь сьставлен|ю̈. ꙗкоже недостон быше | нестовомѹ.
190
пепеенꙗ ство|рт небрѣгꙿше ꙗкоже рѣхо|мь. тако ѹбо ꙗкоже про |

ꙁавѣта главꙁны сво да | прѣбывають крѣпост⁘ аі⁘ |  аще же
дномѹ ѿ прѣжⷣе||рееною родтелю. вь плѣнь дрь|жмѹ быт
прклють се. |  сего дѣт л все л днь | не потьщеть се
скѹпт ̈|го. аще не вьꙁможеть самь. плѣ|ннꙗ бѣды ꙁбѣгнѹт.
вь | ̈го власт быт повелѣва̈|мь. котораго хощеть таковы| рад
неблгодарны вны | вь сво ꙁавѣть напсат ̈лі | н. аще же
небрѣженмь |  неродьствомь дѣт не сво|бодть се. нь вь плѣнен
ско|н꙽ать се. тѣмь вь прѣт | наслѣдꙗ го прт не пове|лѣвамь.
же не потьщаше се | попещ се ѡ ꙁбавлен го. | нь всѣмь дѣтемь ѡ
семь не брѣ|гьшемь. все ѡставлꙗмо ̈|мѣн̈ ̈го. цркв града того |
ѿ негоже сть да вдасть се. прѣ|псаню ꙗвѣ пр людьсцѣмь |
свѣдѣн бывающѹ. ꙗкоже | немѹже ѿ таковаго мѣ|нꙗ не
погбнѹт. понеже || все же ѿтолѣ вь црквь прѣде|ть. плѣнⸯнкомь
на ꙁбавле|н ꙁдасть се. нь таковаꙗ ѹ̈|бо лкоже ѡ лцхь реена |
быше. хже беꙁ наслѣдꙗ тво|рт непоⷣбно сть. аще не пр|лѹть се
неблгодареню на|псанѹ  ꙗвленѹ быт. аще | же ѡнь же вь плѣнен
ть | дѣт не мать.  нѣмь все|го наслѣд ѿ неꙁавѣщанꙗ̈ |
прꙁывамымь. ꙁбавт | го не тьщещем се. ть вь плѣне|н
сконать се. н дно|мѹ же ѿ небрѣгьшхь всего на|слѣд не
внт. аще  прѣжⷣе | плѣненꙗ ꙁавѣтѹ прлѹі|ть се ѿ него быт. л
помено|венаꙗ лца напса наслѣдь|нкы⁘ ві. Нь  ꙁдѣ сьставно |
наслѣднкомь ѿмлеть се. ̈ | промь ꙁавѣта главамь. вь | сво
прѣбывающемь крѣпо|ст. мѣнꙗ таковыхь лць. | по томѹ же
ѡбраꙁѹ црквамь || градовь ѿ нхⸯже сѹть да вдаде|ть се.  не вь ны
которы лю|бо вны нь вь ꙁбавлен плѣ|нⸯнкомь да ꙁдадеть се. да
ꙗ̈|коже ѹбо ѡ̈н ѿ свохь не ꙁь|бавше се. ѡ нѣхь ꙁбавлен| попещ
се.  тѣхь дшамь. та|ковымь блгоьстⸯнымь дѣꙗ̈ні|мь такоже льготѹ
творт⁘ | гі. Семѹ стовомѹ схранꙗмѹ. | аще  но внѣшн лце
рекь|ше не ѿ родѹ го. прѣжⷣе плѣне|нꙗ напшеть наслѣднка. |  ть
вѣды себе ѿ ѡного нап|сана сѹща наслѣднка. ꙁба|вт сего ѿ
плѣннꙗ небрѣ|жеть. таковѹю же каꙁнь на | тѣхь дрьжат
повелѣвамь. | же ѡсмо на десете лѣто сво|го вьꙁраста спльнше⁘
ді⁘ | В таковых же внахь. гда ꙁа | ꙁбавлен плѣнꙿныхь по|трѣбно
191
сть мѣн даꙗт. | аще кто свого не мать мѣ|нꙗ. аще

прѣжⷣереенаго сть || вьꙁрⷣаста. рекше ѡсм на десе|те лѣть. власть да
мать даꙗт |  вьꙁмат вь ꙁамь ꙁлато. ̈ | ̈мѣнꙗ двжмаꙗ же
 не|двжмаꙗ полагат вь ꙁало|гь. аще своꙗ мать. аще же  вь |
плѣнѣ дрьжмаго. понеже | ꙁа ꙁбавлен плѣнⸯныхь. | хотещаꙗ се
даꙗт. л ꙁда|ꙗт покаꙁающмь такова|ꙗ прѣмѣннꙗ. ꙗко ѿ
лца | самовластьнаго  сьврьшена | вьꙁрастомь сѹща бывающа|ꙗ̈
ꙁвѣстьна быт повелѣ|ва̈мь. ндномѹ же с та|ковым лцы ѡ
поменове|ныхь внахь ꙗкоже рѣхомь | свѣщавшмь ѡ прѣмѣн|н
расѹжⷣеню бывающѹ. | потрѣбѹ ꙗвѣ мѹщѹ же | ѿ плѣна
вьꙁвращьшемѹ се | таковаꙗ прѣмѣннꙗ ̈ | сложенꙗ ꙁвѣстьна
мѣ|т.  см ꙗко свом дль|гы пещ се⁘ еі. Аще кто ѿ по||меновеныхь
родтель правовѣрь|нь сы. поѹть свого дѣтща | л дѣт. ꙗко
не сѹть сборны| цркве вѣры. н вь стѣ же цркь|в не прещають се.
вь нѣ же вь|с прѣблжен патрꙗрс д|нодшьно  сьдннмь
пра|вовѣрнѹю вѣрѹ проповѣдат. |  стыхь седмь сборовь. же вь
н|кѣ прьвы. вь костантн | градѣ прьвы. вь фесѣ прьвы. | же вь
халꙿкыдонѣ. же вь коста|нтн градѣ вторы. такоже | же вь
костантн градѣ тре|т.  же вь нкѣ второ. с| ѡблобыꙁат.
рекше помна|т наѹше.  аще прѣбываю̈|ть дѣт в таковѣмь
невѣр. да|мь родтелемь мь власть ꙁа | таковѹю пае внѹ
неблгода|рны с  ѿврьжен наслѣд|ꙗ̈ вь свомь напсат ꙁавѣтѣ.
|  се ѹ̈бо ѡ неблгодарныхь вна|хь ѹꙁаконхомь⁘ ꙅі⁘ Родно̈ | же
промышлен дѣтемь пра||вовѣрнымь подающе. повелѣва|мь цѣломь
схранꙗмомь ꙁа|кономь. кь прложенымь ѹже | реткомь.  ѡ
несторꙗнѣх꙽ |  ѡ беꙁглавныхь. тако же ̈ ѡ̈ | ꙗковтѣхь.  ѡ
дноволны|хь.  ѡ коноборцхь.  л|кы же ны рес сѹть. ѿ
сборь|ны  аплⷭьскы цркве проклі|нам.  в таковыхь ꙗветꙿ се | нѣц
прѣбывающе. такова|ꙗ̈ ѡ схь всѣхь бес прѣстѹпле|нꙗ хрант. ꙗкоже
аще ко|гда родтел ѡбрѣщѹть се вь | дно ѿ схь ꙁьтеныхь
̈|рес. л  вь дрѹꙁѣ нѣко|̈ смь прблжнѣ ѡдрьж|м.  того
рад ѿ ѡбьщенꙗ | сборны цркве ѿлѹен. не поⷣ|бать мь нѣхь
наслѣдн|кь себѣ сьставлꙗт. нь тькмо | дѣт правовѣрны  сборнѣ
| цркв прѡбьщающ се. аще | л дѣт не бѹдеть. же ѿ мꙋ|жьска
192
полѹ  женьска сродь||нкы правовѣрны. ꙗвѣ пр|лѹающ се

творт наслѣ|днкы. аще же по схь братꙗ | же ѿ цркве ѿлѹен
ѡ на|слѣд прѣвратеть. поⷣбнѹю | мь есть мѣнꙗ вь ѡбраꙁѣ | в
нмже ѡбрѣщеть се по врѣме|н вь нже ѿдать се мь вь|даꙗт. ꙗко
ндного же стꙋ|женꙗ л наведенꙗ. ѡ прі|ѡбрѣтен л
ѡправлені | же межⷣѹ тѣмь врѣменемь | правовѣрнымь не подьт.
̈|же прѣжⷣереенаꙗ мѣнꙗ др꙽|жавшмь. понже таково | мѣн же
ѿ ест брат̈ | не прѡ̈бьщаю̈ще се цркв | правовѣрн стежаше.
ꙗко|же продан таковыхь вьꙁбрⷶ|нꙗмь. тако  прѣшьдꙿшх꙽ | врѣмень
прѡбрѣтенꙗ лі | правленꙗ нкакоже ѿ схь | мже дрьжма бѣхѹ
н ̈|стеꙁат н вьꙁскат пове|лѣвамь. аще же  до конꙿца || жꙁн
сво в таковѣ прѣ|льст не прѡбьщающе се | прѣбѹдѹть. тогда
правовѣрь|нѣ брат л наслѣднко|мь хь пльно гьство в таковы|хь
стежанхь мѣт пове|лѣвамь. аще же ѹбо все дѣті | раꙁвращены
ѡбьщенꙗ | сборны цркве южⷣ ѡбрѣщѹ|ть се. н же блжн
сро|днц ѿ мѹжьска полѹ ̈|л ѿ женьска. правовѣрнѹ|ю̈ вѣрѹ
тѹще.  ѡбьщн|ц сборны цркве бѹдѹть ̈ | покажѹть се. с
дѣт рет|ьскыхь ьстьнѣше сѹть |  тѣхь да прѣмѹть
наслѣ|д. аще же  дѣт блжь|н сроднц ѿ ѡбꙿщенꙗ |
правовѣрны вѣры станꙿн (sic!)| бѹдѹть. тогда ѹбо аще ѡбра|ꙁь
прьтнкь мѣхѹ ро|дтел хь. цркв града то|го дѣже жлще
мѣхѹ | стежанꙗ хь повелѣвам꙽ || вьꙁет. тако ѹ̈бо се ꙗкоже
црковь|нц прѣжⷣе скон꙽анꙗ̈. дно|го лѣта прѣжⷣанꙗ таковыхь
л|ць мѣнꙗ ѿт ѡблѣнеть се. | того ̈мѣнꙗ гьство в наше скро|вще
да вьꙁметь се. аще же мр꙽|сц лⷪвц бѹдѹть. беꙁ нко|гоже
расѹжⷣенꙗ тѣхь бгать|ство вь црⷭко наше ѡсобно скро|вще. такожⷣе
да вндеть. ꙗже | дрьжат повелѣвамь аще ̈ | беꙁь ꙁавѣта таковаꙗ
лца ско|нають се. всѣмь же на проеё | ̈реткы вь нѣхь ꙁаповѣдехь
| ѹ̈ꙁаконномь.  на несторꙗ̈|ны ̈ на беꙁглавны.  на ныё | все не
прѡбьщающ се кь сборь|нѣ цркв. вь нѣже прѣжⷣерее|н ст
седмь сборовь  патр|ꙗ̈рꙿс помнають се.  на тѣхь | наслѣднкомь
такоже хран|момь. аще бо ѡ мрьскыхь в|нахь пеемꙿ се. колꙿм пае
ѡ̈ спсе|н дшамь промысльнѣше̈ | попеен поⷣбать вност. || аще
ѹбо все реⷱны неблгодарен|ꙗ̈ вны. аще же ꙗвлены ѿ н|хь. аще
193
днѹ которѹю любо | родтел напшѹть вь свомь | ꙁавѣтѣ. 

пшем наслѣдн|ц менованы вны л д|нѹ ѿ нхь стнꙿнѹ
быт по|кажѹть. ꙁавѣтѹ свою крѣпо|сть мѣт повелѣвамь. аще | же
сꙗ не схранеть се. ндно|мѹ же быт расѹжⷣеню беꙁ на|слѣдꙗ
напсанымь. нь по ма|лѹ вь сьставлен наслѣднкь | пакы прт
ꙁавѣтѹ раꙁрⷣѹ|шамѹ. вь наслѣд родтель | дѣтемь же ѿ
неꙁавѣщанꙗ | на равнѹ есть прт. ꙗко да | не ѡсѹжⷣають дѣт
свохь ль|ствым клеветам. нко̈|̈же пакост вь бгатьствѣ
род|тель не прт. аще же ѹбо пр|клють се в нѣкыхь таковыхь |
ꙁавѣтѣхь. л дарове нѣц. | л вѣрою нѣкомѹ прѣданаꙗ̈ | л
свобожⷣенꙗ. л прста||внкомь даꙗнꙗ ѡставт. ̈|л ны которы
любо главꙁь|н ꙁакономь ꙁнамы менꙋ|ють се. та вса повелѣвамь
спл꙽|нт  вдат тѣмь мже ѡста|влена быше. ꙗко на тѹ странѹ |
непрѣвращень ꙁавѣть дрьж|ть се.  сꙗ ѹбо ѡ ꙁавѣтѣхь ро|дтель
ѹ̈ставхомь. праведь|но же быт смыслхомь  про|твѹ томѹ ѡ
ꙁавѣтѣхь дѣтіі | таковаꙗ же с нѣкымь ꙁапрѣщⷷ|нмь ѹставт⁘ ꙁі.
Повелѣ|вамь ѹбо ꙗко не лѣть сть дѣ|темь свохь родтель беꙁ
наслѣ|дꙗ ѡставлꙗт. л по кото|ромѹ любо ѡбраꙁѹ свого мѣ|нꙗ
ѡ немже ꙁавѣщават вла|сть мѣють. схь ѿнѹдь ѹжⷣе | творт.
аще не вны ꙗже ꙁ꙽|тамь вь свохь ѡсобно напі|шѹть ꙁавѣтѣхь.
сꙗ же быт | повелѣвамь. аще родтел на | пагѹбѹ жвота сво
дѣт прѣ|дадеть. свѣнь которы любо в||ны праведны наносмы⁘ і⁘
| Аще ародѣꙗнмь л вльшь|бам. л нѣмь ѡбраꙁомь ро|дтел
на жвоть дѣт свохь | свещавше ꙗветь се⁘ ѳі. Аще ѿць | сь свою
сньхою. л с наложнце|ю̈ свого сна смѣсть се⁘ к꙯. Аще ро|дтел
свомь дѣтемь ꙁавѣты | творт вьꙁбранеть. вь мѣні | ѡ немже
мѣють власть ꙁавѣ|щават. всѣмь ꙗвѣ же ѡ вьꙁбра|нн таковыхь
ꙁавѣтовь схра|нꙗмомь. ꙗ̈же ѡ̈ лц родтель | ꙁапрѣтхомь⁘ ка. Аще
прклю|ть се мѹжев л на смрьть же|нѣ сво ̈л на ѿстѹплен
| ѹма дат ародѣꙗн. л же|нѣ мѹжев. л нѣмь ѡбра|ꙁомь
мѹжев на женѹ  женѣ | на мѹжа свого жвоть свеща|т. таковѹю
ѹбо внѹ ꙗвѣ сѹ|щѹ по ꙁакономь стеꙁат.  ꙁа|конꙿномѹ ѿмьщеню
достонꙋ | створт повелѣвамь⁘ кв⁘ | Дѣтемꙿ же власть да бѹдеть
вь сво||хь ꙁавѣтѣхь. ѿ свого мѣн|ꙗ̈ нтоже томѹ лцѹ не
194
ѡста|влꙗт. таковѹю мрьꙁость ство|рꙿшѹ вѣдомѹ сѹщѹ⁘ кг. Аще

дѣ|темь всѣмь л дномѹ ѿ ні|хь нестовѹ сѹщѹ. рекше бѣсе|щѹ
се л ѹмь погѹбльшѹ. ро|дтел попещ се ѡ̈ немь небрѣ|гѹть. вса 
ꙁдѣ хрант повелѣ|вамь. ꙗже ѡ нестовещхь се | родтелехь выше
ѹꙁаконхом꙽⁘ | кд. Кꙿ см же повелѣнмь.  плѣн|нꙗ напасть
прлагамь. вь | нѣже аще дѣтемь прлѹт꙽ | се дрьжмомь быт. 
родте|ль свохь нерадьствомь л не|брѣженмь неꙁбавленомь |
прлѹтꙿ се мь сконат се. | нкакоже схь родтелемь вь |
пртежанꙗ дѣт не внт | ѡ нхже дѣт ꙁавѣщават мо|гѹть. нь
вса  всѣ главꙁнѣ да | хранеть се. ꙗже  ѡ родтелехь. |  ѡ
сроднцѣхь же ѿ неꙁавеща|нꙗ в꙽ таковыхь лць наслѣдё ||
прꙁывамыхь. л ѡ внѣшь|нхь пшемыхь наслѣднцѣ|хь выше
ѹставхомь⁘ ке. Аще | кто ѿ поменовеныхь дѣті пра|вовѣрьнь сы.
поють свого | ѡца. л мтрь л ѡ̈бою ꙗко | нѣста правовѣрна.
таковаꙗ ̈ ѡ̈ | тѣхь лцхь дрьжат ꙗже вы|ше ѡ родтелехь
ѹꙁаконхом꙽. | аще таковы ѹбо вны. л ꙗ̈|влены ѿ нхь. л
днѹ дѣ|т вь свохь напшѹть ꙁавѣ|тѣхь.  пшем ѿ нхь
наслѣ|днц. л все ꙗветь л днꙋ | ѿ схь стнꙿнѹ покажѹть.
ꙁа|вѣтѹ вь сво крѣпост прѣбы|ват повелѣвамь. аще же та|коваꙗ
не схранеть се. ндно| же слы таковомѹ ꙁавѣтѹ | тогда вь
сьставлен наслѣдн|кь не мѣт повелѣвамь. нь | раꙁрⷣѹшамѹ
ꙁавѣтѹ же ѿ | неꙁавещанꙗ вь сконавшаго | се наслѣд
прꙁывамымь. | того мѣнмь даꙗт повелѣ||вамь дары. срѣь
же вѣрою | ѿ нго дарованы  свобожде|нꙗ.  даꙗнꙗ прставнкⷪ|мь.
 ны главꙁны ꙗко|же вышереⷱно бысть свою да мѣ|ють крѣпость.
аще же то ѡ да|рѣхь. л вѣрою кою ѿ нго | данымь. л
свобожⷣенмь. | л нѣмь которымь любо гла|вꙁнамь. нѣм ꙁаконы
ѡ̈|брѣщеть се семѹ повелѣню про|твно. томѹ дрьжат се н по |
ко̈мѹ же ѡбраꙁѹ не повелѣ|вамь⁘ кꙅ.  с ѹбо ѿмеще|мыхь ѿ
наслѣдꙗ каꙁн. же | вꙿ неблгодарьствьныхь внахь | на прѣжⷣереенаꙗ
лца ѹꙁакⷪ|нн быше. аще же нѣц ѿ | нхь вь нѣхь прѣгрѣшенхь
| помнають се. таковаꙗ ство|ршмь ̈ ̈ны подьт каꙁнꙶ | же ꙁакон
повелѣвають⁘ кꙁ⁘ | Сꙗ же ѹꙁаконхомь. да  роді|теле дѣт ѿ
сѹщаго вь ꙁавѣ|тѣ порѹганꙗ свободмь. ащⷷ || же нѣц наслѣднц
195
нарекѹ|ть се. аще  мѣнмь довлѣ|т повелѣн бѹдѹть. вьсемь |

ѹбо ꙁавѣта не прѣвращат по|велѣвамь. аще же ѹбо мьнь|ше
ꙁаконꙿны ест ѡстав|ть се мь. се по нѣмь нашмь | ꙁакономь ѿ
наслѣднкь да | спльнть се. дно бо сть | наше тхост
попеен̈. | же порѹган ѿмѣтамы|хь ѿ наслѣдꙗ родтель 
дѣ|т ѿт. смотрт бо дль|жн сѹть родтел ꙗко  са|м дѣтꙿм
был сѹть.  та|коваꙗ ѿ свохь родтель мѣ|ше.  поⷣбно томѹ ннꙗ
сѹще| снове. тьщеть се родтелемь | помысл ѹвраеват.  по|нже 
сам желають родте|л быт.  ѿ свохь дѣт | потам быт
надѣють | се⁘ к.  се намь годѣ быⷭ. блго|ьстꙿно же кѹпꙿно  радостꙿно
| да же сврьшены вьꙁрасть || мы. не можеть сроднка | свого ѿ
неꙁавещанꙗ наслѣ|дт. ѿ нгоже поꙁвань бы|вь на ѿмꙿщен сво̈
вещ. | небрѣже ѡ нѣ свѣнь поⷣбныё | вны⁘ кѳ. Сврьшены вьꙁра|стомь
с несврьшенымь жвꙶ | не можеть сего ѿ неꙁавещані|ꙗ̈ наслѣдт. не
пекы се мѣ|нмь го⁘ л꙯. же сроднка | мать. л глѹха л нѣма.
| л беꙁѹмна. л нестова. | аще не промышлꙗть н ѹ̈|правлꙗть
мѣнꙗ хь. не | можеть хь наслѣдт. таа|коваꙗ же  ѡ
плѣнꙿнцѣхь⁘ | Грань. лд. ѡ̈ свобожденхь⁘ | а꙯. Лцемь сврьшен
раꙁдѣленіё | сть с. ꙗко ѿ лⷪвкь ѡв ѹ̈|бо свободн сѹть. ѡв же
раб. |  свободѹ же ѹбо ѿ н̈же сво|бодныхь ꙁамышлено быⷭ ме. |
сце прѣдѣлꙗт поⷣбать⁘ в꙯⁘ | Свобода сть ѹдобьство  простра|ньство
стⷭтвьно. комѹждо || пращающ дѣлат ꙗже хощет꙽. | аще не ꙁаконь
л нѹжⷣа вьꙁбра|нть. нѹжⷣа ѹбо. понже гда | хотещѹ м нѣто
створт. | же ꙁаконы неѿреено сть. вь|ꙁбранть м нѣкто крѣпост|ю̈
болшею нѹжⷣѹ створвь. ꙁа|конꙿ же гда прѣщенмь мѹ|кь ѹпражнꙗю
се творт же | хощѹ. творт бо то по вол |  по гьствѹ боꙗꙁнь не
пакост|ть⁘ г꙯. Работа сть ꙁыьскаго | ꙁакона ѹставлен. ѿ нгоже
| нѣкто повньнь бывать дрѹ|гаго гпⷭодьствѹ протвно сть|ствьномѹ
ꙁаконѹ. бо стⷭтво | все свободны проꙁведе. ꙁамы|шлен же бранемь
работѹ ꙁь|ѡбрѣте. бранꙿны бо ꙁаконь. ра|бомь повелѣвать быт
побѣ|жⷣенымь рат.  работат по|бѣдвшмь  мшмь хь⁘ д꙯. |
Раб л ражⷣають се. л быва|ють ражⷣають се ѿ нашхь рабы|нь
прѣбываю̈ще намь. бываю||ть же же ѿ ꙁыьскаго ꙁако|на. рекше ѿ
плѣна рабнамь | сѹще.  рабьскаꙗ ѹбо ьсть не | дного же не
196
прмлеть ра|ꙁдѣленꙗ. нѣсть бо рещ ѡні|хь веще л мьнꙿше рабь.

сть | ѹбо непрѣсѣкома работа. ѡ сво|бодных же многа ѡбрѣтамь |
раꙁлꙗ. л ѹбо блгородь|н сѹть. л свобожⷣен̈⁘ | е꙯. Свободн
на дво раꙁдѣлꙗют꙽ | се. на блгородны  на свобожде|ны. блгородны
же сть. же | тогда кѹпно сь рожⷣьствомь сво|бодь сы.   ще  та
работнаго | не вкѹсвь. аще же ѿ сѹж|тꙗ блгородныхь родть се
аще | же ѿ двою свобожⷣеною. ӓще д|но лце сть блгородно дрѹго |
же свобожⷣено̈⁘ ꙅ꙯. Аще же кто |  ѿ свободны родть се мтре ра|ба же
ѡца. такоже блгородьнь | сть ꙗкоже ѿ свободны мтере. |  неꙗвлена
ѡца. срѣь ѿ блѹ|да рожⷣь се. не врѣжⷣатꙿ бо ѡтрое||те блгородьства
же ѿ блѹда бы|вше ꙁает. довлѣть же сво|боднѣ быт мтер вь
врѣме рожⷣь|ства. аще  ꙁаетꙗ врѣме вѣдѣ|ше ю рабѹ сѹщѹ⁘ ꙁ꙯. 
протвно | семѹ аще свободна ꙁанеть. по|рабощена же по нѣкоторымь
в|намь ꙁаконѹ ꙁнамымь род|ть. свободно сть рожⷣьше се. ̈|бо
ꙁаьнꙿше се не врѣдть се ѿ на|паст прклюьше се мтер⁘ ꙯. | Аще
нѣкаꙗ раба сѹщ вь врѣме | вь нже ꙁаеть ѿ работы свобо|дть се.
малѹ же врѣмен прѣ|шьдꙿшѹ порабощена бѹдеть. |  потомь род по
порабощені. | повелѣвамь свободнѹ быт | рожⷣеномѹ. довлѣтꙿ бо
сѹще|мѹ вь рѣвѣ. же межⷣѹ тѣ|мь врѣменемь свободна бѣше | мат⁘
ѳ꙯. Можеть кто свобо|дт свого раба. л вь сты|хь црквахь. л пр
кнеꙁ. | л пр дрѹꙁѣ. л послані|мь. л вь ꙁавѣтѣ. л ̈ || нѣмь
кмь любо коньным꙽ | свѣтомь⁘ і꙯. Ꙁаповѣдь повелѣва|ть ѡ всакомь
свобожⷣен. бы|вающмь л ѿ вона л ѿ | людьскаго лⷪвка. аще
жвь сво|бод. аще кто прѡбꙿщмь го|споднѣ. аще же сконава се. |
аще половнѹ аще же третюю | есть. аще лкѹже когда е|сть мать
вь рабѣ. аще же два | аще же множаше сѹть ѡбь|щнц. нѹжⷣѹ мь
мѣт | сво ест продат. л томѹ | ѡбьщнкѹ хотещемѹ
свобо|дт. л наслѣднкѹ го. | поⷣбно же сть  того раба сь
сво|божⷣенмь псат наслѣдн|ка. да самь дасть свою цѣнѹ да |
бѹдеть свободьнь ть. н цѣнѣ | недамѣ. ѡсобно же го мѣ|н вс
ѡбьщнц да мѣють | по ест гьства. власть мѹщѹ | свобожⷣьшемѹ
свою есть ѡсобна|го мѣнꙗ раб ѿдат свобажⷣа|̈момѹ. свобажⷣающаго
ест прі||ходнѣ сѹщ томѹ. тькмо свобо|жⷣьшемѹ. аще рабь
словоположе|ню ѡ ко любо внѣ повнь|нь бѹдеть. ѹставлꙗть
197
кнеꙁь | врѣме.  томѹ врѣмен  ще | несконавшѹ се стеꙁан

дль|жьнь сть рабь поⷣт.  пода|т аще мь дльжьнь сть 
сво|бодт се. да бѹдеть же цѣна ра|ба аще бес хтрост сть. к꙯.
ꙁла|тнкь. аще бѹдеть бол десе|т лѣть. аще же мн сть десе|ть
ꙁлатнкь. аще же хтрость | нѣкѹю свѣсть. свѣнь грамат|ьскы 
враевьскы. л꙯. ꙁла|тнкь. аще же граматкь сть | л враь. граматкѹ
ѹ̈бо цѣ|на до. н꙯. ꙁлатнкь. враев же | до ѯ꙯. аще же скопꙿц бѹдѹть
ра|б. болꙿше сѹще десет лѣть х|трост не ѹмѣюще. цѣна хь. | н꙯.
ꙁлатнкь. аще же хтрость | нѣкѹю вѣдеть. о꙯. ꙁлатнкь. | аще же
мьнꙿше бѹдѹть десет | лѣть. л꙯. ꙁлатнкь. аще же ѡ̈бь||щнц
ѿрекѹть се цѣнѹ вьꙁе|т. глюще ꙗко  сам свободті | хощемь. вс
кѹпно да свободе|ть. ѡсобномѹ мѣню свобажⷣа|̈маго раба в нхь
прѣбывающꙋ | по ест гьства. естем же своба|жⷣающаго. всѣмь
свободтел|мь такоже поⷣбно творт⁘ | аі. Вьсхотѣ нѣкто рабѣ
юждѣ.  све|щь се гнⷭомь . нь елꙗднь | вдат ꙁа ню. гнⷭь же ѹбо
рабы. | л свободть ю. л прѣдасть | ю̈ похотѣвшемѹ . пом же |
ѡ̈нь рабѹ сьвкѹпль се с нею ̈ | дѣт мѣше ѿ н. не вдасть | же
блгораꙁѹмно же ꙁа ню ѡ̈|бещанаго елꙗдна. тѣмже | прстѹпль кь
сѹд. же нѣ|когда бывы гнⷭь рабѣ.  проті|вѹ напса к нмѹ
ꙁаповѣдь | глющ. же нѣкогда свещаль | с междѹ собою ѡнѣмь.
̈|гоже рабѹ на сьвкѹплен̈ се|бѣ сьетат помнаш. ꙗ̈|ко ѹ̈годно
т бѣ  свещаль с || ꙗко да вдас ты ꙁа ню елꙗднь. | дльжьнь
с вѣдѣт ꙗко аще сво|бод ю с. л ѡномѹ прѣдаль |  ть
свободль ю. прѣвратт сво|божⷣенꙗ власт не маш. нь | тькмо аще
не прѣде вь реено| врѣме же ѡ прѣльст нама | ѡбещанаго. се же
сть двѣ лѣⷮ.  вѣ|рѹ свещавшаго рекше псан | прост раꙁрⷣат 
дльжьнь ̈|с вьꙁскат же ѡ прѣльст | дат тебѣ нама ѡбещанаго.
| аще же ѹ тебе гьство рабы то | ѡстало сть. прстѹпль кь кне|ꙁѹ
ѡбласт то. сродвшм | се ѿ не дѣтꙿм можеш ю вьспрі|т. аще
не двгнетꙿ се ѡ нѣ̈ | нѣко вьꙁскан⁘ ві. Аще ̈|ꙁдасть ꙗко
свободнѹ свою рабѹ | гнⷭь. мѹжь же свободьнь сы. | вѣровавь
дающѹмѹю поть ю̈. | равно  ѡ вѣнѣ сложенꙗ бы|вшѹ напсаню.
л не быв꙽|шѹ ѹ̈бо свою же мѹ волею | дѣло ѹправльшѹ. не бѹдеть
|| праведно таковомѹ не сьстав|т се бракѹ. нь мльещѹ свобо|жⷣеню
198
послѣдоват. аще же мꙋ|жев аще же женѣ таково то | ѿ гнⷭа бѹдеть.

повелѣвамь вь|схыщат се таковомѹ л та|ковѣ вь блгород. 
бракѹ | ꙗкоже свобод꙽ныхь  блгоро|дныхь быват. аще же ть ѹ̈|бо не
сьетать брака когожⷣо | лца гнⷭь. аще же бывше  по | хтрост
скрыть. да послѣжⷣе | внѹ вьꙁложть на сьетавь|шаꙗ се. мѹмь
таково ꙁло|дѣꙗн аще ꙗвѣ покажеть се. |  ѿмлемь гьство ѿ
свѣщавь|шаго таково лѹкавьство.  да | бѹдеть пакы сь бракь. ꙗкоже
| б аще свѣщаль  власть мы. |  ть ѹбо ѿпадать гьства. ӓ|б же
тогда на блгород да вь|схтть се работно лце. такⷪ|вомѹ
бывающѹ сврьшеню̈ | аще же свѣща л аще ꙁлодѣ̈|ствова гнⷭь. ꙗвѣ
же ѹбо сть ꙗ̈||ко  дѣт ѿ таковыхь браковь | свободн же  блгородн
быва|ють⁘ гі. Рабь вь воньство вь|тамь свѣдѣнмь свого гнⷭа. |
свободь бывать⁘ ді. Вьꙁвѣщаё | ѹ̈бство свомѹ гнⷭѹ. да пр|меть
свобожⷣен ꙗкоже вь|ꙁмьꙁд⁘ еі. Вѣмы ннꙗ нѣкꙋ|ю ѿ дрѣвнхь
ꙁаповѣды пове|лѣвающѹ. ѹмрающхь бе|ꙁь ꙁавѣта мѣн. мже по
| ꙁакономь нѣсть ѿ неꙁавѣща|нꙗ наслѣднкь. вь црⷭко на|ше скровще
вност. с нмже |  множцею  рабьскаꙗ лца | вьходеть. ꙗкоже
ѿтолѣ не раꙁрⷣѣ|шмѹ работномѹ гѹ на н|хь поꙁнават се. сего рад
наша | тхость млтⷭвном же  жало|стьномь ѡкомь. ѿселѣ повелѣ|вать
все рабьско лце прхо|деще ѿ неꙁавѣщанꙗ вь црⷭь|ско наше
скровще. вь всѣхь | нашхь градѣхь  вь людехь | на свободѹ тогда
вьскорѣ ѿпѹ||щат же  вьꙁводт.  грькⷪ|мь по ꙁакономь сьдѣват
̈|мь вь всемь.  аще тькмо вь ра|бьскыхь лцхь все мѣнё | бѹдеть.
аще же кто таково̈ | ꙁаконоположен прѣꙁр|ть. да не полѹть
свобожⷣе|нꙗ свохь мѹ грѣховь⁘ | Грань. ле. ѡ̈ дарѣхь дамыхь вь |
ꙁавѣⷮ. л вꙿ жвотѣ л по смꙿрт⁘ | а꙯. Даровнкь рекше вьꙁемле
да|ры. не можеть ест вьꙁет |  дрѹго ест ѿрещ се⁘ | в꙯. Стадѹ
ѡставленѹ бывшѹ | в дарь.  прбывшаꙗ рекше | прродвше се
вьꙁемлеть да|ровнкь. аще же  ѹмалтꙿ се | аще же  дно жвотно
ѡста|неть се. вьꙁемлеть  даровнк꙽. | аще  прѣстало быт стадо ре|кше
сконꙿало се⁘ г꙯.  дворь аще | бѹдеть ѡставлень в꙽ дарь  по|горть.
вьꙁемлеть даровнк꙽ | ꙁемлю⁘ д꙯. Аще кто село по пр|лѹаю брат
сво ѡставв꙽ || по схь  номѹ нѣкомѹ тожⷣе | село вмѣнть в дарь.
вс кѹпно | сьшьдꙿше се даропрмнц се|ло прмлють⁘ е꙯. Вꙿмѣнх
199
т | в дарь мого раба сь ѡсобнымь | мѣнмь го. ѹстрабвь | же се

по створен ꙁавѣта. | свободхь раба того л про|дахь го. л
прлѹ се | ѹмрѣт мѹ. не тькмо на | нмь нь  на ѡсобнѣмь мѹ
| мѣн. вьмѣнн дара | ꙁнемагать. прьвоѡбраꙁны|м꙽ бо не
цѣломь сѹщемь. сьста|вт се не могѹть бывшаꙗ по | нхь⁘ ꙅ꙯. Аще
комѹ есть мѣ|нꙗ вꙿмѣнна бѹдеть в дарь. | ̈ ѹ̈̈меть ѿ
наслѣдньска|го мѣнꙗ. ѿпадать прхо|днаго мѹ даровь
стеꙁан|ꙗ̈. ѡ нхже прть мѣн̈. | схь бо ест стеꙁат не
мо|жеть⁘ ꙁ꙯. Аще есть бгⷪатьства | в дары вмѣнть се. ꙁбран|
наслѣднкь мать. л е||сть ѿ вещ мѣнꙗ дат. ̈|л цѣнѹ хь.
ѡбае же ѹбо не|раꙁдѣлнѹ вьсма цѣнѹ да вда|сть⁘ ꙯. Аще многы
раꙁль|ны вещ мѣнꙗ мы. вь|мѣнѹ тебѣ вь дарь днѹ ѿ |
нхь л веще.  не ꙗвлю ко|тораꙗ сть ѿ нхь. наслѣдь|нкь мать
ꙁбран. ѿ | нхже да не горшѹю вдасть | даропрмнцѹ. нь
срѣдь|нюю сѹщѹ цѣною⁘ | Грань. лꙅ. ѡ прставнцѣхь⁘ | а꙯.
Прставнкы мѣють по гра|дьскымь ꙁакономь свободн. | же
несврьшенаго рад вьꙁра|ста ѿмщат себѣ  ѹправлꙗ|т не могѹще⁘
в꙯. Аще мат꙽ | прѹ с прставнкомь сво̈|мь сры. нѹждѹ мать |
прост себѣ помощнка⁘ | г꙯.  нѣмомѹ дать се прставь|нкь⁘ д꙯.
Сынов гоже ѿць | вь плѣнн. прставнк꙽ | не дать се. нь хрантель
мѣ||ню дать се. вьꙁвратвшѹ бо | се ѡцѹ. бывать мѹ снь па|кы
подь властю. ꙗко нкол|же плѣннѹ бывшѹ⁘ е꙯⁘  ̈мѹ|щемѹ
прставнка недѹжь|на л старца. дать се хран|тель. же правтель
мѣню̈ | пае сть.  глемы помощн|кь. бѣды рад прставнкь ѿ
| кнеꙁа поставлꙗть се⁘ ꙅ꙯.  па|рьхь.  кнеꙁь.  мѹже до врѣме |
неповелѣно бѹдеть парьшьство | правт. днае кнеꙁѹ ѹ̈мь|р꙽шѹ.
прставнкы могѹть | даꙗт⁘ ꙁ꙯. Воводы все прста|внкы дають. нь
тькмо днѣ|мь сѹщмь ѿ градовь хь. л | ѿ сѹщхь под нм
сель⁘ ꙯. тⷭь|нѣше сѹть ѿ жень мѹж вь | прставньство. сврьшені
| вьꙁрастомь сѹще. аще тькмо не | мт л баба прѣдлежть. тѣ | бо
прꙁывата се вь прставн|ьство. ьсть мѹщ пае вса|кого хотещаго
быт прставнка. || ꙁетомь сѹщемь тькмо же вь | ꙁавѣтѣ
ѡставленымь⁘ ѳ꙯⁘ | Блжн сроднкь прставн|кь бывать. аще же
мноꙁ тогⷪ|жⷣе бѹдѹть степене. вс прста|внц бывають⁘ Грань. лꙁ. |
200
ѡ томь когда поⷣбать ꙁамода|вцемь потеꙁат наслѣднкьь |

сконавшх꙽ се⁘ а꙯. Повелѣваём꙽ | нкомѹже ѿнѹдь не мѣт | власт.
л наслѣднкомь ско|навшаго се. л родтелемь. | л дѣтемь. л
женѣ. л сро|днкомь. л нѣмь по родꙋ | го. л порѹнкомь.
прѣ|жⷣе девет дні прѣжⷣанꙗ. вь | нже плакат се ѡбыа̈ ̈мⷺ|ють. не
вꙿлагат вь внѹ н по|теꙁат хь. л кымь любо ѡ̈|браꙁомь стѹжат
мь. л | нѣко вьспомнан мь прі|нест. л на сѹдще хь
поꙁь|ват. аще дльга рад сходещаго | ѿ ѹ̈мьршаго. л ны кото|ры
рад любо вны. ꙁреще̈ || ѡ̈собно на поменовенаꙗ лца⁘ в꙯. | Аще же
прѣжⷣе сконанꙗ девет | дн. дрьꙁнеть кто. нѣко ѿ | прѣжⷣерееныхь
лць т. л | ѹ̈хтрт нѣко сповѣдані|̈. л ѡбещан л
порѹе|н ѿ нго вьꙁет. тѣмь всѣ|мь нетврьдомь быт повелѣва|̈мь⁘
г꙯. По прѣшьств же деве|т дн. аще кто с таковым лі|цы мнть се
нѣкаꙗ потеꙁанꙗ | мѣт. та по ꙁакономь да вьꙁвѣ|щать  сѹдть
се. нкомѹже | ꙗвѣ расѹжⷣеню не бывающѹ по|теꙁающмь. ѿ таковаго
прѣжⷣа|нꙗ  ѡставленꙗ врѣмене. ̈|л вь но  вꙿ ко любо правꙿдѣ
ѿ|нѹдь⁘ Грань. л. ѡ̈ ꙁдан но|выхь домовь.  ѡ поновлен ве|тхыхь.
 ѡ нѣхь вещехь⁘ а꙯⁘ | Ново дѣло творть нѣкто. л | сьꙁдат хоте
л раꙁрⷣѹшт | нѣто.  прѣдн ѡбраꙁь ̈ꙁмѣ|нт⁘ в꙯. Рабѹ
ꙁжⷣѹщѹ добрѣ | порѹать нѣкто. да не ѹ̈меⷮ || н прметь мѣста.
рабь же дрꙋ|гомѹ ꙁжⷣѹщѹ порѹт | не можеть⁘ г꙯. Аще многыхь
нѣ|кыхь бѹдеть вещь ѡ нѣ же бы|вать дѣло. аще  дномѹ
ть|кмо повелѣно бѹдеть. право бы|вать повелѣн.  мнть се | кь
всѣмь гмⷭь быт. аще же ді|нь ѿ г  по повелѣн прꙁ|жⷣеть то.
непотеꙁам быва|̈ть ѡ томь дѣлѣ н. не поⷣба|̈ть бо же ѿ ного
бысть того | рад врѣдт не створш ⁘ д꙯⁘ | Повелѣвамь же ветхы
дворь | ѡбнавлꙗ. дрѣвнꙗго ѡбраꙁа | да не прѣмѣнть.  не ѿма|т
свѣта л проꙁора сѹсѣдом꙽. | аще тькмо таковы работы не | мать по
свѣщаню л по вь|прашаню ѡ̈ставлены мѹ |  повелѣвающе. ꙗкоже
хощеть | вет꙽хы прѣмѣнт ѡбраꙁь. ̈|бо таковѹю мы работѹ.
невь|ꙁбранꙿно же хощеть ꙁжде|ть. аще  пакость творть сѹсѣ||домь.
понеже се по свѣщаню | л по вьпрашаню повелѣ|но мѹ бысть.
гдаже два дво|ра бѹдета протвѹ себѣ. поⷣба|ть межⷣѹ ма быт
двѣма на | десете стопама. нанамома | ѿ лежещаго на ѡснован
201
ꙁда|нꙗ. даже  до все высоты хра|нмома. семѹ бо растоꙗню |

хранмѹ. лѣть сть комѹжⷣо | на бесльнѹю высотѹ сво до|мь
ваꙁвⷣгнѹт.  ѡкьнꙿца вь | нмь творт мже прѣн|ца хощеть. аще
же новосьꙁдат. | аще же ветхы дворь ѡбновт. |л ѿ ѡгнꙗ
раꙁрⷣѹшены⁘ е꙯⁘ | Вꙿсемь богатѣмь градѣ. рекше вь | црⷭградѣ. проꙁора
сѹсѣднꙗ. дво|ю̈ на десете стопѹ тькмо стеꙁа|юща не ѿмеш. аще
право ꙁр|ть к морю сто вь свомь дворѣ. | л сѣде вь нмь 
ненѹдмь | ѡбратт се на странѹ ꙗкоже | бы вдѣт море. аще же
веще дво|ю на десете стопѹ междѹ двѣма || дворома бѹдеть
растоꙗн. лѣ|ть сть невьꙁбранꙿно ꙁдат хо|тещемѹ.  сѹщ на море
проꙁо|рь сѹсѣдѹ ѿт⁘ ꙅ꙯. Аще же кто | ѿ поварнце. л ѿ походнцⷷ.
| л ѿ скалы. рекше ѿ стльбы. | л ѿ глемыхь ѹлць. юдѹже |лвⷪц
мнѹють. проꙁорь на | море мать таковы проꙁорь. | ̈ ̈же внѹтрь ста
стопь ꙁжⷣе | невьꙁбранꙿно ѿметь. аще ть|кмо двѣ на десете стопѣ
бѹде|та межⷣѹ двѣма дворома. аще | же  свѣщан ̈сть повелѣва̈ |
нѣкомѹ домь ꙁдат. да дрь|жт꙽ се свѣщано. аще л  пако|сть
творть сѹсѣдѹ ѡ проꙁорѣ | же к морю. аще же ть самь же | ннꙗ
гьство  домомь свѣщал꙽ | бѹдеть. аще же прѣдавше мⷹ | домь. бо
не поⷣбать сѹщхь | нѣкомѹ работна слꙿным ꙁа|коны погѹблꙗт⁘
ꙁ꙯. Работы | налагат на ѡ̈бꙿще домы. ді|нь ѿ ѡ̈бьщнкѹ беꙁ воле
дрѹ||гааго не можеть⁘ ꙯. На дрѣвѣхь | ѹ̈бо  на врьтоградѣхь. работа
| ѡ проꙁорѣхь не хранть се⁘ ѳ꙯⁘ | Егда срѣдѣ сѹщ тѣснѣ л ші|роцѣ.
прѣмѣр сво домь. аще |  веще мать двою на десете сто|пѹ тѣснаго
л шрокаго мѣ|ра. да не ѿметь се ꙁоблно |  кь свомѹ домѹ
да не прло|жть се. не на пакость бо лю|дьскомѹ пѹт двѣ на десете
| стопѣ повелѣ ꙁаповѣдь. нь ꙗ̈|ко не тѣснѣшѹ быт вьꙁдꙋ|хѹ двою
на десете стопѹ межⷣѹ | дворы. гдаже болш ѡбрѣщⷷ|ть се стьгнамь
л ѹлц мѣ|ра. нтоже ѿ не не ѹт. | нь градѹ мѣт своꙗ
цѣла. | аще же ветхымь сѹщемь дво|ромь ѡбрѣщеть се междѹ ̈|м
сть вьꙁдѹхь. тѣснѣ̈ | сы двою на дете (!) стопѹ. нко|мѹже ѿ
нхь не лѣть сть. | прѣꙁь ветхы ѡбраꙁь вьꙁвы|ст сво дворь. л
проꙁоры || велкы творт⁘ і꙯. Аще ѹбо де|сеть стопь бѹдеть посрѣдѣ
а не мь|н. тогда ѹбо велкыхь проꙁо|ровь мже прѣнцат не лѣ|ть
сть ꙁжⷣѹщѹмѹ твор|т. аще не мѣль хь сть прѣ|жⷣе. ѡкьнца же
202
лѣть мѹ |сть творт. надь помостомь | шестю стопь ѡтварама.

ні|комѹже не могѹще творт л꙽|жнаго помоста вь свомь домꙋ. |  сего
рад свѣтѹ вьводещѹю | двьрь творт  прѣнцат | ̈ю⁘ аі. Ѻбꙿще
стѣны. нд|нь же ѿ ѡбьщнкѹ не можеть | раꙁрⷣѹшат. л
ѡбновт | беꙁ воле ѡбьщнка. понеже нѣⷭ | днь гнⷭь⁘ ві. Ѿ нага
мѣста нѣ|сть вьꙁбраненꙗ вьꙁвышат | домь⁘ гі. Аще падꙿш дворь
ѡбна|влꙗ. вьсхощеть вьꙁвыст ̈. |  пакостт сѹсѣднмь
ѡкь|нцемь. л но то створт на | врѣдь сѹсѣдѹ. нѹдмь сть ̈
| поⷣб  строн прѣднꙗго || домѹ  ветхы ѡбраꙁь хранті⁘ ді. |
Егоже домове работы рад прѣвы|шьше сѹть. вь власт мѹ сть | беꙁ
мѣры сꙗ вьꙁвⷣгнѹт. ̈|мже ѹбо под нмь сѹщмь до|момь
сѹсѣднмь не ѡтегь|т. работою тежьшею. пае ю̈же | понест дльжн
сѹть⁘ еі. Не до|брѣ нѣкто вьꙁбранꙗть сѹсѣдѹ | свомѹ. ѡтварающѹ
врата на | людьскы пѹть. вьнѹтрь с по|крова хран текѹщаго рад
дь|жда. мже не врѣжⷣать се ѹлца. | рекше людьскы пѹть⁘ ꙅі. Аще
| стонкь ѿ негоже нѣкто веде|ть водѹ. прѣсѣхь ꙁа нѣколко
врѣ|мена. аб кь свомь вьꙁврат|ть се жламь.  пакы вода наь|неть
тещ. да ѡбновть се мѹ | работа.  да ѹстроть се мѹ во|дно
теен ꙗкоже бѣ  прьвѣ|̈⁘ ꙁі. Н пещ н поварнце. | прѣꙁь днѹ
ѡбьщѹю стѣнѹ | не можеть нктоже творт. | мже ѡб꙽щѹю стѣнѹ
ѡгнь врѣ||жⷣать⁘ і. Аще кто створть ѡ̈|кьнце. ѿ негоже дымь сходе
па|кость творть прѣвыше жвѹ|щмь. могѹть пакость пр̈|млюще
вьꙁбрант мѹ по | ꙁакономь не вьспѹщат дыма. | тькмо аще не
нѣкы рад потрѣ|бы ѡставше мѹ вьспѹщаті | дымь. нь  протвно
семѹ. аще | же на вышнхь покровѣхь жі|вѹще. водѹ лѣють л
гно̈ | сыплють.  пакость твореть вь | нжнхь храмѣхь жвѹщ|мь.
вьꙁбранꙗють се творт. | толко бо лѣть сть нѣкомѹ | творт вь
свомь домѹ. л|коже дрѹгомѹ да не спакост|ть. се же  ѡ
смраднѣмь гною | сѹдть се⁘ ѳі. Аще стѣна тво|ꙗ̈ на мо домь
прѣклонть се. | аще  поль стопы нѹжⷣѹ т ство|рѹ да ѡправш ю⁘
к꙯. Аще дрѣво | сѹсѣда мого посрѣдѣ домѹ го |сто. велко прострѣ
корѣн. | ѡснованю домѹ мого врѣдь || творть. повелѣнмь кнеꙁа
| да понѹжⷣень бѹдеть сѹсѣдь мо | посѣщ ⁘ ка. Аще кто вь ѹжⷣѣ
| стѣнѣ по нѹжⷣ ѡкьнце створ|ть. прнѹжⷣень бѹдеть свомь |
203
ꙁданмь по дрѣвнмѹ ѡбра|ꙁѹ ѹ̈строт стѣнѹ⁘ кв. Нкоⷮ|же не

можеть гноꙗ блꙁь южⷣе|̈ стѣны сыпат. тькмо аще не | работы дѣлꙗ
трѣбѹть го⁘ кг⁘ | Аще нѣкаꙗ бѹдеть потрѣба. ̈|ꙁмѣнт
подьꙁемльны рѣ|пны трѹбы же ѿ походніце. | кьжⷣо ѿ сво
походнце гредыі | да ѹправть. дондѣже дост|гнеть до дрѹгаго
сѹсѣда похо|днце⁘ кд. Подьꙁемльны сте|рны. рекше рѣпны
трѹбы. | тако поⷣбать ѡщат  спра|влꙗт. нана кьжⷣо ѿ сво̈|го
мѣста. дондѣже аще достгне|ть дрѹгыхь г мѣста. рекше |
походнць. по равнѹ прѣжде|реⷱныхь.  сѹщхь долѹ сходещі|хь
ѡбщхь под нць. аще же ||  скроꙁѣ врьтограды дѹть. та|ковы
подьꙁемльны трѹбы | гнⷭѹ врьтограда скопават | напвшѹю се ѿ
того смрада ꙁе|млю.  ѡщат ѿ того пако|сть бывшѹю. ест поⷣбнѣ
| ѹправлꙗмѣ ѿ дрьжещаго | таковы врьтоградь. смрадꙋ | вь нь
ꙁмѣтамѹ ѿ того врь|тограда⁘ ке. Не сьставлꙗть се | таковы
ѡбраꙁь работы. ꙗко | аще не лѣт м бѹдеть в домѹ | момь вь
поварнц ѡгнꙗ вь|ꙁгнѣтт. л ѡгнꙗ вьꙁꙿже|щ  сѣдѣт. л
банꙗт се. тѣ|мже аще таковаꙗ свѣщана бѹ|дѹть. по ꙁакономь
некрѣпꙿка | сѹть⁘ кꙅ. Елка свѣщанꙗ бꙋ|дѹть протвна. л ꙁакономь
| л добрымь ѡбыамь. смь |нкакы же не мѣт крѣпо|ст. ѿ
ꙁвѣстьнаго ꙁакона ёст꙽⁘ | кꙁ. Аще кто прода домь. рееть кѹпе|щемѹ
ꙁвѣстьно. ꙗко работою̈ | ѡтегьень сть домь ненѹд||мь сть
свободнаго ѿ работы прѣ|дат. тѣмже аще не работаль ̈|сть можеть
работѹ на нь налож|т. прѣжⷣе ѹбо прѣданꙗ. да ̈|л домѹ
продающаго работа̈|ть л ѹжⷣемѹ домѹ. аще же | ꙗко прода
ѡсобно реⷱть. ѡнь|сц работать домь.  ѡста|вть томѹ работѹ.
вьпраша|нꙗ не мать⁘ к. Не лѣть н|комѹже. дыма ѿ поварнце |
л ѿ пещ баньно. на сѹсѣ|да пѹщат. л гно ̈л во|дѹ
пролват. се бо ѡбраꙁь ра|боты сть⁘ кѳ. Аще дльжьн т | сьмь
работою. же не сьꙁдат | нто  сьꙁжⷣѹ.  прѣдеть | дльго врѣме.
ѿмлеть се тебѣ | же на мнѣ работа врѣмене раді⁘ | л꙯. Лѣст꙽вцѹ
блꙁь ѡбще стѣны | могѹ поставт. нкаꙗ же бо ѿ | того не бывать
пакость. поне|же ѿт ю ѹдобно сть⁘ ла⁘ | Аще дльжьн м с
таковою ра|ботою. ꙗкоже не лѣть т сть || на высотѹ вьꙁдвгнѹт
свого до|мѹ. да не спакостш свѣтѹ мо|го домѹ. же ѡкьнцы
204
сѹщ|м вь мо стѣнѣ вьходть кь | мнѣ. аꙁь же нѣкы рад рабо|ты

на десеть л на два десеть лѣⷮ | ꙁабыхь моꙗ ѡкьнꙿца л ꙁаꙁ|дахь
ꙗ. рекше ꙁаградхь.  прѣ|быше тѣмь ѡбраꙁомь ꙁа нарее|но врѣме.
тогда погыбать мⷪ|̈̈ работы правда. гда ты вь|ꙁвысш сво домь.
 прѣбысть | ть на высотѹ вьꙁдвжень. врѣ|ме десет л двою десетѹ
лѣть. | се бо тогда  аꙁь работы не потрѣ|бовахь вьнегда ꙁагражⷣена
мѣ|хь ѡ̈кьн꙽ца.  ты себѣ ѹстроль | с свобожⷣен вьꙁвыст до|мь.
мже погбе мнѣ работа. | аще же ѹбо мнѣ ꙁагражⷣена мꙋ|щѹ ѡкьнца
на толко врѣме. | нтоже ѿ тебе не быⷭ новѣ. ре|кше не вьꙁвысль с
свого домⷹ. | цѣла м сть работа.  аще ѡтво|рѹ ѡкьнца по десет
л по двꙋ || десетѹ лѣть. ты же вьсхощеш | вьꙁвыст домь. могѹ
т вь|ꙁбрант прбывше м ра|д правды⁘ лв. Аще не ѿпѹстт꙽ | м
се работа. ꙗкоже лѣть м бѹ|деть мо прѣклады на твохь | положт
домохь.  тако проб|вь твою стѣнѹ тѹ положхь мо| прѣклады. по
сем же ꙁехь ̈. |  десеть лѣть прѣбыхь не пола|га мохь прѣкладовь.
вь бывь|шхь сквожнꙗхь. аще же прѣбы|ше сквожн тако ѡтворены.
ꙗ|коже бѣхѹ гда ꙁехь ꙁ нхь | мо прѣклады. ндноже ті |
врѣме ѹстрот свобожⷣенꙗ. | аще же мнѣ прѣклады ꙁьмь|шѹ. ты
сквожне ꙁаград  ꙁаꙁі|да .  по ꙁаꙁдан десеть л | два десете
лѣⷮ прѣде. прбыва̈|ть т свобожⷣен. таковою бо ві|ною вьꙁель с
гьство с. ꙁа то|лко врѣме ꙁаꙁданым скво|жнꙗм. аще же нтоже
не ство|рль с новѣ. нь ѡставль || с с мже ѡбраꙁомь бѣхѹ. |
цѣло м сть всегда работы праве|дно.  вьсхотѣвшѹ м аще
прі|лѹть се по десет л по двѹ | десетѹ лѣⷮ. пакы прложт
прⷺ|клады на тво стѣнѣ вь тѣхжⷣе | сквожнꙗхь. нтоже не протві|ть
м се понеже не створль с се|бѣ свобожⷣенꙗ ꙁаꙁданмь⁘ | лг. Кь
гробомь ведѹщаго пѹт. нко|лже работа врѣмене прѣтеен|ꙗ понеже
потрѣбоват не погѹ|бть⁘ лд. же кто бес повелѣнꙗ | црⷭева посланаго
кь пархѹ градь|скомѹ. многы стьгны л  стра|ны нѣкы ѿ нхь
прградть | кь свомь домомь. л пркосне|ть се пртворѣхь на свою
потрѣбѹ | ѿмь. беꙁь всакого ꙁвѣта дрѣв꙽|нꙗꙗ ѹправленꙗ градѹ
ѿдаст꙽⁘ | ле. Аще вь ѡб꙽щѹю водотеь. днь | ѿ ѡбьщнкѹ ꙁдать
ѡбна|влꙗ сю. мать на дрѹга своего | внѹ. того дного же ꙁа
ѡбь|щѹю вещь потеꙁанꙗ. стеꙁа̈ || бывшаго ꙁданꙗ ѡ нхꙿже
205
ꙁⷣа|ꙗль сть⁘ лꙅ. Аще кто ѿпѹст|ть т на потрѣбѹ рьпанꙗ

сѹ|щѹю вь власт го водѹ. нѹдм꙽ | сть  не хотѣ работѹ пѹт
ѿпꙋ|стт тебѣ. аще нако не можеші | трѣбоват порьпанꙗ до
сытості⁘ лꙁ. | Не лѣть сть нкомѹже подьꙁе|мльныхь трѣбь
прꙁдат. ре|кше претат кь ѡбьщны | стѣнѣ.  тѣм вест
водѹ⁘ л⁘ | Всака работа  всака потрѣба. ѡ̈ | непотрѣбованыхь.
прѣшьств|мь врѣмене погыбать. ѿ тѹ | сѹщхь ѹбо  не
вьспоменѹвш|хь. ꙁа десеть лѣть. ѿ сѹщхь же да|лее ꙁа два десете
лѣть погба̈|ть⁘ лѳ. же ѹбо доброю вѣрою | кѹпвь ꙁемлю голѹ.
потомь | же ѹвѣдѣвь сю ꙗко ѹжⷣа ёсть. | сьꙁжⷣеть на н нѣто.
ꙁда|ꙗнꙗ ѹбо не стеꙁать. проще|но же мѹ сть тькмо мѣсто |
ꙁемле на немже сьꙁдаль сть. | бес пакост гнⷭа ꙁемле⁘ м꙯. Аще || южⷣе
село не вѣды нѣкто доброю̈ | вѣрою кѹпвь. сѣть л ꙁжⷣе|ть вь
немь. поⷣбать сѹд не ꙗ̈|коже прлѹть се тако ѡсѹ|жⷣат. нь лць
 внь смотр|т. лць ѹбо сце. аще стнь|ны гнⷭь села богать сы
такова|ꙗ̈ же хотѣше творт.  ꙁда|т л ѡрат  сѣꙗт село.
ѡ̈|сѹдт го дат бывше ꙁⷣа|ꙗн.  тако село вьꙁет. се же ̈|сть
лкомь лѹьше бысть село | в толко ꙁдаꙗн ѡсѹдт | го. сꙗ
ѹбо аще богать сы гнⷭь | села хотѣше таковаꙗ же твор|т. аще же
прклють се ѹбо|гь сы.  не хотѣше таковыхь | творт. довлѣть
доброю вѣ|рою дрьжещемѹ село бес пакост | села ѿт вса ꙗже створль
ест꙽. | аще же гнⷭь села готовь сть даꙗ|т дрьжавшемѹ лкаже |
хощеть вьꙁмат по раꙁдрѹ|шен сьꙁданꙗ вещ прода|̈. внь же
сце поⷣбать смотр||т. по прлѹаю аще села гнⷭь. вь | кѹпл мѣть
 ꙗкоже хоте | продат . тогда бо не ѡставть | се мѹ аще  ѹбогь
сть. днꙋ | ꙁемлю. дѣже сьꙁдан вдат | ꙁа цѣнѹ. нь аще  в
емь лѹьше | бысть село.  в томь ѡсѹжⷣень бѹ|деть⁘ ма. Аще кто
ꙁлою вѣрою ве|щ нѣкы дрьже. л продан|мь л подарѹ л
нако сꙗ | ѿдасть. мне же  се быт тако|вымь вещемь гнⷭь. се вѣды
прѣ|жⷣе сконанꙗ десет лѣть. ме|ждѹ тѹ сѹщм жвы.  прѣ|жⷣе
сконанꙗ двою десетѹ лѣт꙽. |межⷣѹ далее сѹщм. не
ꙁасвѣ|дѣтельствѹть по ꙁакономь | кѹпьцѹ. л в дарь прмлю|щемѹ.
л томѹ к немѹже | вещ ̈нѣмь кымь любо ѡбра|ꙁомь прѣдѹть.
таковы вещі | прмшемѹ тврьдо с мѣ|т по десет лѣть. ꙗвѣ же
206
се ёсть | ѿ сѹщхь тѹ. по двою же десетѹ | лѣть прѣходѣ ѡ ѿшьд꙽шхь

да||лее. аще же не вѣсть стнꙿны | гнⷭь проданыхь вещ. ꙗко вещі |
мѹ прходны сѹть ꙗко быст꙽ | мь  продаꙗн. повелѣва̈|мь не
нако семѹ прѣпрѣнѹ | быт. раꙁвѣ аще не прѣшьств|мь. л꙯. лѣⷮ. не
могѹщѹ глат | вещ смь ѡбраꙁомь дрьжеще|мѹ. ꙗко ть доброю
вѣрою дрьжеть | же нѣкогда ѡдрьжещаго ꙁлою | вѣрою прть. ѡ
ѡставлен же де|сет лѣть сꙗ ѹставт смысл|хомь. ꙗкоже аще
когда нѣкто вь | рееныхь десет лѣть врѣмене ѡ̈|ставлен. на нѣкаꙗ
ѹбо лѣта | дома сы. на нѣкаꙗ же ѿходе дале|е. нѣхь толкожⷣе
мѹ лѣть прі|ложт. лкоже ѿ тѣхь десет | лѣть вь ѡшьств
прѣбысть⁘ | мв. Двжмаꙗ мѣнꙗ. ꙁа тр лѣта | беꙁь вьꙁвѣщенꙗ
дрьжма. гь|ствѹма сѹть⁘ мг. мы рабо|тѹ же напаꙗт 
паствт | в селѣ твомь ѡвце. можеть мѣ|т работѹ. творт вꙿ немь
 кю||щѹ⁘ мд. Хоте блꙁь южⷣего гѹ|мна сьꙁдат нѣто. вь немже
| пакость сть гнⷭѹ го. вьꙁбра|нть се ѿ него⁘ ме. же скроꙁѣ | ѹжⷣе
село воде водѹ. вѣдѹщѹ | гнⷭѹ села. мать на томь селѣ ра|ботѹ
ѹ̈ꙁаконенѹю врѣменемь. | се же сть тр лѣта. аще же прѣ|жⷣе сконанꙗ
врѣмене сего вь|ꙁбранть мѹ гнⷭь села не вод|т воды. не можеть
стеꙁат | го. же ѡ водотее бывшмь ̈|мѹ ꙁдан. нь  то
водоте | гнⷭь бывать же ꙁемл гнⷭь. до|ндѣже цѣла стоть водотеь.
| раꙁрⷣѹшвш бо се  можеть | вещ дрѣвн гнⷭь помат⁘ мꙅ. | Аще
прьвы сьꙁдатель селѹ л | дворѹ. не може вьꙁбрант во|днаго
прохода. н же ннꙗ кѹ|пвы не можеть вьꙁбрант. | бо с таковою
тежестю кѹп|вь мнть се⁘ мꙁ. Нжнꙗꙗ̈ мѣ|ста сель. мльалною
работою̈ вы|шнмь дльжна сѹть. на пр||т свохь мь водь.
прбыть|кь мѹще в таковы мѣсто теже|ст. всѹ масть вышнхь
мѣсть | подьмат⁘ м. Аще петь лѣть | не трѣбовавь работы села
мого. | продамь  дрѹгомѹ. прта|ть се петь лѣⷮ кѹпвшемѹ.
да | аще ть ꙁа дрѹгѹю петь лѣⷮ не по|трѣбѹть работы ѿпадать |̈.
вь стежан бо свобожⷣенꙗ̈ | работы томѹ стеꙁамь прѣꙁ꙽ | все ꙁаконꙿно
врѣме. аще же погꙋ|бт не трѣбованꙗ рад доволь|н смы. же н
потрѣбоват | тькмо прѣꙁь все ꙁаконꙿно врѣ|ме.  не спытовамь аще
д|нь аще же множаше сѹть не по|трѣбовавше⁘ мѳ. Аще кто люд꙽|скы
пѹть. л ꙁемлю ѿ южⷣе|го села копать. прѣдѣла да не | прѣстѹпать⁘
207
н꙯. Аще стѣнѹ | хоте ꙁдат копать. ѿ южⷣе|го прѣдѣла стопѹ

днѹ да ѡ̈|ставть. аще же домь ꙁжⷣеть. | шесть стопь да ѡставть.
аще || же ровь л ꙗмѹ копать. л|каже бѹдеть глѹбна толко |
да ѡставть. аще же кладеꙁь ко|пать сежань да ѡставть. аще |
нѣсть тѹ прѣжⷣе блꙁь клаꙁь (!) сѹ|сѣдьнь.  новаго рад дѣла
врѣд|ть се. маслнѹ же  смоковнцꙋ | девет стопь ѿ ѹжⷣаго
прѣдѣла |садт. наꙗ же дрѣвеса пет сто|пь⁘ на. Аще блꙁь села
твого во|доважⷣѹ мамь. послѣдѹть мль|алꙿно таковѣ работѣ сю
ѡбна|влꙗт стрѹю.  же волно вьхо|дт мнѣ же  момь хтрьце|мь
на ѡбновлен водоважд. | дльжьнꙿ же м с  растоꙗн | ѡставт
мѣста. ꙗкоже по деснѣ|̈ ̈ по лѣвѣ странѣ ходт м | на стрѹю. 
да на немь полагаю | прьсть  камен  каль же ѿ | водоте
вьсходещ.  варь |  пѣськь на поновлею (!) водоважⷣе. | нв. Аще
прода есть села свѣщаю скро|ꙁѣ ню вьвест водѹ.  не створꙿшꙋ | м
водоважⷣе ѹ̈ꙁаконно прѣ||деть врѣме. цѣло м сть свеща|нꙗ
ѡправдан. аще же ство|рхь не потрѣбовахь же. погы|бать⁘ нг.
Работа воднаꙗ аще | сце сьставть се. ꙗкоже тькмо | вь жетвѹ
трѣбоват . л вь | днь мцⷭь. л веще лѣта. л | веще мцⷭа.
сѹгѹбть се врѣмене | трѣбован. такоже  ѡ пꙋт. | аще же веще днь
л веще аса. | л днь ась. л днь днь. | л днѹ нощь.
ꙁаконꙿным꙽ | врѣменемь погыбать. д|на бо сть работа⁘ нд. Ѻ
прѣдѣ|лѣхь  ѡ положен прѣдѣль | сѹдщѹ. дльга врѣмене
ѡста|влен протвть се. нь тькмⷪ | л꙯. лѣⷮ. ѡставлен мѣсто ма|ть⁘
не. Ѻ вьꙁсканхь же | ѡ прѣдѣлѣхь. поⷣбать сѹд | послѣдоват.
л вьспомна|нмь. л людьскымь на|псанмь прѣжⷣе наела
сь|ставленымь. аще тькмо нера|ꙁлныхь сьꙁдатель прѣма||нмь. 
сѹдомь же на врѣме|на дрьжещхь ꙁмѣнꙿше се прѣ|дѣл покажѹть
се. тогда схь | прѣдѣль смотрт же ѿ сьꙁⷣа|тель ѹставлен быше а
не ве|тꙿхыхь⁘ нꙅ. Егда людьскы | пѹть. л трѹсѹ прклюь|шѹ се.
л наводннмь рѣ|кы погбнеть. же тѹ блꙁь | жвы гнⷭь.
нѹдмь сть да|т пѹть людемь скроꙁѣ своꙗ | мѣста⁘ нꙁ. Аще рѣка
тееть по|срѣдѣ двою селѹ. се же сть посрѣⷣ | твого  мого.  тако по
малѹ |  вꙿнѣ вѣдомѣ прложть ꙁемⷧю | к мо ꙁемл. ꙗкоже не мощ
| комѹ раꙁѹмѣт колко  вь | которо врѣме нашего гьства | сть
208
прложено. се мо быва|ть. аще же рѣнаꙗ нѹжⷣа ̈ | ѹстрьмлен.

есть нѣкою тво|го села ѿть  к момѹ пр|лож селѹ. ꙗвѣ сть ꙗко
пр|ложено твого бывать гьства. | не в невѣдомѣ бо сть се⁘ н.
Аще || водѹ ведѹщѹ м водоважⷣею. | тееть ѹбо до мѣста нѣкого. |
не ꙗвлꙗть же се по всѣ водоте| вода. раꙁрⷣѹшвш се по прі|лѹаю
водоважⷣ посрѣдѣ. неврѣ|дна по всѣ водоте работа хра|нть се⁘ нѳ.
Всакь намь прхо|дны тⷭьномѹ домѹ. рекше | цркв. л лны.
рекше нѣ|ко мѣн. л положены. | ꙗкоже се нѣкаꙗ мѣста села л
| домове сѹть. не прѣходть. м꙯. | лѣⷮ. поⷣбныхь комѹжⷣо таково|мѹ
тⷭьномѹ домѹ врѣменꙿны|хь ѡставлен. хранещемь ѹ̈|бо своꙗ
врѣмена⁘ ѯ꙯. Аще врѣдт꙽ | кто тѣло свободно. ѡсѹжⷣень бы|вать вь
ꙁдаꙗн враевані|ꙗ̈  погбѣл дѣла. а не беꙁьѡ̈|браꙁꙗ. тѣло бо
свободно не цѣ|нть се. аще же тѣло раб врѣ|двь. стеꙁань бывать
кь прѣ|жⷣереенымь аще  вꙿ емь ѹма|л се цѣна го⁘ ѯа. мы сѹдь
| с нѣкымь ѡ недвжмѣ вещі. || не ѿ праведны вны дрьжмы| 
ще невьꙁбранꙿнь сы. прѣ|ходомь. л꙯. лѣⷮ. н погѹбвꙿ же | свого
вьꙁвѣщенꙗ. вь свомь | праведнѣмь ѹстраꙗть се⁘ ѯв. | Лѣпо же 
сего быⷭ намь повелѣті. | да же внь радь вь ꙁгнане | послам. 
вь свомь домꙋ | врѣменемь ѡпсають се⁘ ѯг. | Нь н работы цркⷭы не
ѡста|влꙗющмь. не сьетать се врѣ|ме лкоже прѣбывають вь
мѣ|стѣхь слѹжбы црⷭкы. дондѣ|же аще вьꙁвратеть се⁘ ѯд. Глꙋхы |
нѣмы. бѣсны.  плѣнꙿнкь | не ѡпсають се врѣменемь. | тогда же
врѣме хь нана|ть се тещ. гда ѡвь ѹбо вьꙁ|деть ѿ плѣна с же
ѿ стртⷭ сво|бодеть се⁘ ГРАНЬ. лѳ. ѡ каꙁнехь⁘ | а꙯. Раꙁрⷣажа на бран
ратны. | л прѣдава протвнымь | сво. главы ѹсѣенмь мѹ|ть
се⁘ в꙯. же ѡ̈ ѹ̈біцахь ꙁа|кономь мѹть се. створвы || ародѣꙗн.
л на погѹбле|н лвⷪкѹ. л ѹ себе мы. | л продавь⁘ г꙯. Аще вь
нощ кра|дѹщаго ѹбть нѣкто. тогда | беꙁ мѹкы бывать. гда не
мⷪ|жаше беꙁ бѣды пощедѣт го⁘ | д꙯. же ѿ свохь во к ратнымь
бѣ|гающе. ꙗко ратны лѣть ёст꙽ | беꙁбѣдно ѹбват⁘ е꙯. Аще нѣ|кто
вѣды свободна нѣкого кꙋ|пть л продасть го. л ѿ|дасть. л вь
вѣнѣ ꙁдасть. ̈|л ꙁмѣнть. дно ѿ схь | внь ꙗвльш се.
таковомѹ да | ѹсѣета се рѹцѣ⁘ ꙅ꙯. Глем кра|молꙿнц. л метежь
вь люде|хь твореще. аще ѹбо помене|ть мь властель ѡстат се ѿ то|го.
209
 не послѹшавше в таковы|х꙽ же прѣбывають. вь ꙁгна|н послають

се. аще же мно|гы метежь  бенꙗ ство|рше.  множцею т бы|вше.
 прѣжⷣе мѹен бывше. | в таковыхꙿ же прѣбыше ꙁлых꙽ || ѡбыа хь.
бм  пострі|жен ѿнѹдь да жⷣенѹть се. | аще же бѹдеть не
поменѹль | мь ѡ томь кнеꙁь. тькмо па|лцам бн бывше пѹ|щен
бѹдѹть⁘ ꙁ꙯. же прбѣ|гьшаго вь прѣстѹю црквь. на | сво гьство
надѣ се стрьгне|ть. бнь бывь ѿнѹдь вь ̈|ꙁгнан послать се⁘
꙯⁘ | Повелѣвы комѹ ѹ̈бт нѣ|кого. ꙗко ѹбца ѡ̈сѹжⷣа|т꙽ се⁘ ѳ꙯.
Нктоже да не про|дать варваромь. рекше ̈ | ноꙁынкомь. ѹстрона
| ѡрѹжꙗ. л неѹстрона. | л желѣꙁа. понеже таковыі | главною
каꙁню мѹт꙽ се⁘ і꙯⁘ | же на спⷭн црⷭево тьщетна|ꙗ поѹають се.
ѹбватꙿ се |  домь го да расхыттꙿ се⁘ аі⁘ | Оубвы младѣнꙿца.
ѹб|ства мѹцѣ повньнь сть. |  мьнша двою десетѹ  пе|т лѣть
ѹбвь. сѹдть се || ꙗко ѹбца⁘ ві. Свѣды нѣ|кого ѡбавнка сѹща.
мь ̈|го да прѣдасть всѣмь людемь. | аще же которы любо лⷪвкь |мь
сего не прѣдасть людемь. ко|ньнѹю подьметь мѹкѹ⁘ | гі. Прокаꙁѹ
творещемѹ вь жтѣ. |  помагающмь мѹ. рѹкы | да ѹсѣкѹть се.
села же того пра|втель в нмже быⷭ прокаꙁа. | аще рата. аще же рабь.
аще жⷷ | домовнкь. помогль бѹдеть | в꙽ таково сьгрѣшен.  томꙋ |
рѹцѣ да ѹсѣкѹть⁘ ді. Клеве|тнкь. таковѣ же стрⷭт пові|ньнь сть⁘
еі. Нарот раꙁбⷪ|ц. на мѣстѣхь на нхꙿже ра|ꙁбо твораахѹть.
повѣшен | да бѹдѹть.  поⷣбать да в|дѣнꙗ рад ѹботь се
на|нающе таковаꙗ.  да бѹде|ть ѹтѣшен сроднкомь |
ѹбныхь ѿ нхь⁘ ꙅі. Раꙁбо|нка лѣть сть комѹждо | беꙁбѣдно
ѹбват⁘ ꙁі. же || кь ратнымь свою волею ѿ наⷭ | прходеще.  наше
свѣты вьꙁвѣ|щающе мь. на всѣ лцахь | повѣшають се. л
сьжга|м бывають⁘ і. Аще нѣкто | вѣды. рекше хотѣнмь до|мы
ꙁажежеть. л врахь ж|та блꙁь домѹ лежещь. ѡ̈бл|ень бывь ѡгнев
прѣдань | бѹдеть. аще же внѣ града та|ково створть. да ѹ̈сѣкѹ|ть
мѹ рѹцѣ⁘ ѳі. Ратн |  же ѿ нась к нмь сам пр|ходеще. м꙽емь
мѹеть се⁘ к꙯. | Еже ꙁаколенмь вльшꙿбы | творт рекше жрьтвам |
вьꙁбранно сть. твор же | таковаꙗ мꙿемь мѹеть се⁘ ка. | же на
врѣдь лвⷪкомь бѣсы | прꙁывають. аще не в꙽ невѣ|дѣн се твореть.
мꙿемь мѹ|етꙿ се⁘ кв. Раб л свобо|жⷣен. вьꙁлыгающе ̈ ѹ̈|водеще
210
свободны. бм |  постргам бѹдѹть  рꙋ||кы да ѹсѣкѹть

мь⁘ кг. Ѿрца|ть ꙁаповѣдь ѡбѣ рѹцѣ ѹсѣца|т⁘ кд. Аще
бѣжавшаго раба | прметь кто. да вдасть го | гнⷭѹ го сь дрѹгымь
с такымь|жⷣе. л к꙯. ꙁлатнкь. лщ | же аще прметь го толщі |
вьꙁрⷣастать каꙁнь⁘ ке. На вь|схытвшаго нѣкѹю вещь ̈мѣ|нꙗ ѿ
пожара. л ѿ трѹса  па|денꙗ домовь. л ѿ стоплен|ꙗ̈ кораблꙗ.
л на прмлюща|го льстю таковы вещ мѣні|ꙗ̈. до сконанꙗ
лѣта того вьспо|менѹвшѹ прѣдь сѹдꙗм г|нѹ го етверцею да
вдасть се. | по лѣⷮ же томь сѹгѹбцею⁘ кꙅ. | Ꙁа петь лѣть ѹгасать
грѣхь прѣ|любодѣꙗнꙗ. нь се глемь ѡ сь|грѣшьшхь сь женою
хотѣн̈|мь ⁘ кꙁ. Оуеще неьствы|мь повелѣнмь. коньн |
мѹцѣ повнꙿн сѹть⁘ к⁘ | Манхѣ же хртⷭꙗн бывше. | потомь
манхѣскаꙗ ствара||юще. л таковы свѣдающе |  не прѣдающе хь
кнеꙁемь. | коньн мѹцѣ повнꙿн сѹ|ть.  же вь санохь л вь
вонь|ствѣхь л вь сьнꙿмщхь сѹ|ще. дльжн сѹть пещ се да |
кто ѿ нхь сть таковь. аще | же ѹвѣдѣвше не прѣдадеть | го. аще
 правовѣрн сѹть. | коньнѹю мѹкѹ подьмѹ|ть⁘ кѳ. Манхѣ 
по смрьт | ѡблають се.  ꙗко нктоже | хь не наслѣдть ѿ ꙁавѣта.
̈|л ѿ неꙁавѣщанꙗ. аще  сродь|нц бѹдѹть правовѣрномѹ. |
раꙁвѣ дѣт. нь вность се мѣ|н хь вь наше скровще. тькь|мо бо
дѣт хь правовѣрн сѹще | наслѣдѹють . таковаꙗ же ̈ ѡ̈ |
донотꙗнѣхь⁘ л꙯. Творе лн꙽|скы жрьтвы. л пота ̈|долы. л
каде хь. л лва|нь сьжꙁа мь. коньн | повнꙿнь сть мѹцѣ.
такоже | мѹеть се  помагающе мь ||  свѣдѹще хь.  слѹжеще
жр꙽|твамь⁘ ла. Аще ждовнь хрⷭті|ꙗнна раба мы.  ѡбрѣжеть | го.
да ѿсѣкѹть мѹ главѹ⁘ | лв. Аще ждовнь дрьꙁнеть раꙁвра|тт
хртⷭꙗньскы помысль. | главнѣ мѹцѣ повнꙿнь сть⁘ | лг. же
споⷣбвь се стго крщенꙗ.  па|кы лньствѹть. коньні | повнꙿнь
сть мѹцѣ⁘ лд. Ѻтстѹ|пльше ѿ правовѣрны вѣры. ̈ | ретц
бывше. л доломь пⷪ|жьр꙽ше. л пожрѣт комѹ ѡ̈|бѣщавше се. не
могѹть ꙁавѣща|ват н даровь даꙗт. н ѿ ꙁа|вѣта же н ѿ
неꙁавещанꙗ вь|ꙁмат то не могѹть⁘ ле⁘ | Оубвы. вьсходещаго по
родѹ ̈|л сходещаго. л сроднка. ѡ̈|гнев прѣдань да бѹдеть⁘ лꙅ.
| Рабь свѣды.  помага на вьсхы|щен гжⷣе сво. ѡгнемь да сьжⷷ|жеть
211
се⁘ лꙁ. Огнев прѣдают꙽ | се раб. же не на жвоть г сво|хь свещавше.
 т раб мѹе||н да бѹдѹть. ѹбнѹ бывь|шѹ гнⷭѹ. лц же глаⷭ
го слыша|вше. л бывш на нь с꙽вѣть | поѹвше не стекоше се. аще
в до|мѹ  аще же на пѹт л в селѣ | се прклють се⁘ л. же
ѹ|ть варвары корабле строт. гла|внѣ мѹцѣ повнꙿнь сть⁘ лѳ. |
же нашьдꙿшаго на нь ѹбть | вьнегда хощеть самь ѿ него ѹб|нь
быт. беꙁ вны сть⁘ м꙯. | Вьсхыщающе женѹ. л ѡбрѹ|енѹ. л
неѡбрѹенѹ. л в꙽|довѹ. аще блгородна сть. аще | же раба. л
свобожⷣена. пае же | аще бв бѹдѹть жены ѡ̈свще|ны. аще  свою кто
ѡбрѹенцꙋ | вьсхытть. аще ѹбо сь ѡрѹж|мь. рекше сь мꙿ. л сь
дрь|кол꙽м вьсхыщен створть. | таковы мемь мѹть се.
по|магающе же мѹ. л свѣдѹ|ще.  послѹжвше. л во|лею
подьмше. л ко любо по|спѣшен вьведꙿше. сі бм ||  ѡстржен
бѹдѹть.  но|сы да ѹрѣжѹть мь. аще же | свѣнь кого любо ѡрѹжꙗ̈
| вьсхыщен створше. ство|ршемѹѹ бо вьсхыщен да ѹ̈|сѣета се
рѹцѣ. помогше же | таковымь на вьсхыщен. ̈ | свѣдѹще. 
послѹжвше̈. | л волею подьмше. л | ко любо поспѣшен мь
вь|вед꙽ше. бм  постржені | вьнь ѿ прѣдѣль ꙁьгнан бѹ|дѹть⁘
ма. Аще кто домаедь|ць л рабь. ѡ внѣ клевещеть | на гнⷭа свого.
да ѹсѣкѹть ёмꙋ | главѹ. справленѹ бывшѹ на|лежещемѹ
ѡклеветаню.  свⷪ|божⷣены внѹ наводе на свобо|двшаго . л на
наслѣднка | го. тѹжⷣе подьметь мѹкѹ. | ꙗкоже раб  домаедꙿц⁘
мв. | же прѣлюбодѣꙗ сь свою женою̈ | сплетша се ꙁаставь. аще
пркюⷧ|ть се мѹ ѹ̈бт го. непо|внꙿнь сть ꙗко ѹ̈бца. аще || же
кто ꙗко поⷣбно ꙁаꙁрть нѣкⷪ|го посмѣꙗт се хотеща цѣло|мѹдрю
жены сво.  вьꙁвѣ|щенꙗ трі псанмь после|ть к немѹ. мѹща
свѣдѣтель|ства мѹжь достовѣрныхь.  по | тѣхь трехь псанхь
свѣдѣте|льствѣ. ѡ̈брѣщеть го повѣст | дѣюща сь свою женою. аще
ѹбо | вь свомь домѹ. л в домѹ же|ны то. л в домѹ прѣлюбодѣ|ꙗ̈.
л вь прен. л вь мѣ|стѣхь сѹщіхь прѣдь градомь. | власть сть
мѹжев свома | рѹкама таковаго ѹбт. н|ко же бѣды того рад
не бо̈|щѹ се. аще же на номь мѣстѣ | того ѡбрѣщеть сь свою женою̈
| бесѣдѹюща. л вь цркв. да | прꙁоветь тр послѹхы досто|вѣрны.
мже покаꙁат вь|ꙁможеть ꙗко того ѡбрѣте сь | свою женою. кнеꙁѹ
212
прѣдаті | сего ѡ внахь стеꙁающемѹ. | томѹ же стною свѣдѹщѹ.

|| по тр псан̈ свѣдѣтельствѣ. | с таковою женою того ѡбрѣтꙿша | се.
таковаго ѹбо ꙗко ѿ сего тькь|мо прѣлюбодѣства внѣ пов|нꙿна сѹща
мѹт. ндно|мѹ же номѹ невьꙁскамѹ | ѹкаꙁаню. власть же
сть мѹ|жев. ꙗко хощеть на свою же|нѹ глат.  по ꙁакономь внѹ |
нанест на ню⁘ мг. Жена ѿ мѹ|жа свомь рабомь прѣлюбы ство|р꙽ш.
сама ѹбо бма  ѡстржⷷ|на носа ѹрѣꙁан прметь. | ꙁгонма же
 ѿ града вь немь | же жветь.  всего свого ѿпаде|ть мѣнꙗ. рабь
же створвыі | с нею прѣлюбы мемь мѹт꙽ | се⁘ мд. Жена не мѹщ
мѹжа |  сь свомь рабомь смѣшающ | се. аще ѹбо не мѹщ дѣт
| се створть. бна  ѡстрже|на да бѹдеть.  таковы рабь | бнь
 ѡстржень да прода|сть се.  цѣна го вь цркⷭо скрові|ще да внесеть
се. аще же мѹщі || дѣт се створть.  мѣн̈ ̈| все по гьскомѹ
ѡбраꙁѹ дѣте|мь неꙁмѣнꙿно да хранть се. | потрѣбѣ дно ѹ не
прѣбы|вающ.  цѣна же проданаго ра|ба дѣтемь прходть⁘ ме.
Прѣ|любодѣ бм  ѡстржен | носа ѹрѣꙁан прмлють. |
ходата же  слѹгы таковомѹ | ьстю бывше. бн  ѡстр|жен
ѿнѹдь да жⷣенѹтꙿ се⁘ мꙅ. | же сѹдномь сѹдомь. л | прошенмь
сѹпьрнка. кль|нетꙿ се вь цркв прⷭтаго внгл|ꙗ̈ пркаса се.  аще
потомь кль|неть се  ѡ̈блень бѹдеть. да | ѹ̈рѣжѹть мѹ ꙁыкь. то
же |  ѡ свѣдѣтелехь творть се⁘ мꙁ. | Брать на брата велкы вны | не
можеть двгнѹт. понеже |  неѹслышань бѹдеть.  ꙁь|гнаню
повнꙿнь сть⁘ м. | Вьсхыща ꙁемлю ѹжⷣѹ. л | прѣлага прѣдѣлы.
сѹгѹбь вь|схыщено да ѿдасть⁘ мѳ. Аще || свѣнь сѹдна ѿреенꙗ.
ѿме|ть кто нѣкѹю вещь. аще ѹбо свⷪ|̈ мѹ сть ѿпадать гьства |
го. аще же ѹжⷣе. да вдасть гнⷭѹ | го то с то цѣнѹ го⁘ н꙯. |
Потрѣбовавы конꙗ до ѹреенаго | нѣкого мѣста. аще же прѣм|неть
ѹреено то мѣсто.  по прі|лѹаю бѹдеть конев врѣдь л | смрьть.
ть слово да вьꙁдасть.  гнⷭа | конев бес пагѹбы да ѹстроть. | аще же
ѹбо до ѹреенаго мѣста | врѣдь бѹдеть конев л смрь|ть.
потрѣбовавы бес пакост | сьблюдеть се. аще тькмо не ѿ не|брѣженꙗ
л ꙁлодѣствомь | конев створль бѹдеть стрⷭть⁘ | на. Ꙁатворвы
южⷣе ѡвце л нѹ | которѹю скотнѹ.  скѹдотою̈ | пще ѹморвь
л нако ка|ко ѹбвь. сѹгѹбь ѿдат ѡсѹ|жⷣать се⁘ нв. Коꙁломь.
213
л во|ломь. л конмь. л вепре|мь. л нѣмь нѣкымь ѡве|томь
сьшьдꙿшем се. аще ѹбо прь||во нашьдь на дрѹгы ѹбнь | бѹдеть
ѿ нхь л прободень. бе|ꙁ вны сть ѹбвшаго гнⷭь. аще | же нашьдь
прьво ѹбть. по|внꙿнь бывать гнⷭь ѹбвшаго. | да л жвотнѹ
ѿдасть гнⷭѹ | ѹбнаго. л беспакостьно | мѹ да ѹстроть⁘ нг.
же вь ста|нохь  вь плькохь на восцѣ крадѹ|ще. аще ѹбо ѡрѹж
ѹкрадѹ|ть сѹрово повелѣвамь бт . | аще же то ѿ ꙗрьмнкь.
рекше кⷪ|нь. л мще л ѡсле. таковы|мь рѹцѣ сѣцат⁘ нд. Еже вь |
комь любо градѣ крадѹщмь. | дною ѹбо се створшмь повелѣ|вамь.
аще богат  свободн сѹ|ть. да вьꙁвратвше ѹкрадено. | 
сѹгѹбцею толкожⷣе да вдаде|ть. татꙿбѹ прѣтрьпѣвшемѹ. ащⷷ | же
ѹбоꙁ сѹть се створше. б̈|м да жденѹть се. аще же не ̈|дною
нь многащ в татбѣ т | бѹдѹть рѹкы мь да ѿсѣкѹ|ть се⁘ не.
Татва раба гнⷭь. л || бес пагѹбы да створть ѡкраденё |
подьмшаго. л аще не хощеть | сего створт. раба вь сврьшено |
ѡбладан да прѣдасть ѡкраде|н понесьшемѹ⁘ нꙅ. ѹжⷣаꙗ̈ |
стада ѿгонеще. дною ѹбо се | створше бн да бѹдѹть. вто|ро
же сьдѣꙗвше ѿ прѣдѣла да ̈|жⷣенѹть се. аще же  третцею̈
ѡ̈|брѣщѹть се на таково дрьꙁнѹ|вше да ѿсѣкѹть мь рѹкы. ꙗ̈вѣ |
же сть ꙗко ѿгнано м стадо. | ѹ свого гнⷭа пакы да поставеть⁘
| нꙁ. же мрьтвры (!) вь гробѣхь свлает꙽. | да ѿсѣкѹтꙿ се рѹкы хь⁘
н⁘ | же вь ѡ̈лꙿтарь вь дне л в нощ вь|ходе.  ѿ сѹщхь в немь
свщенꙶ | нѣто ѹкрада. да ѡслѣптꙿ се. | аще же внѣ ѡлꙿтарꙗ ѿ
ны црь|кве ѹкрадеть то. бмь ̈ ѡ̈|стржень ѿ прѣдѣль да
жⷣене|ть се⁘ нѳ. мѣ женѹ  блѹдь | творе ѿ н̈. двѣма на десете
̈|ꙁмѣнама да накажеть се.  не | мы жены.  в таковы же16 грѣ||хь
впада. шестю ꙁмѣнь да | накажеть се⁘ ѯ꙯. Аще же ѹбо женѹ |
мы.  сь свою рабою смѣша̈|ть се. поꙁнанѹ бывшѹ дѣлѹ. ть |
ѹбо бмь да накажеть се. | мѣста же того кнеꙁь вьспрмь | рабѹ.
вь нѹю ѡбласть да прода|сть.  цѣна  вь есть людьска|го
16
Текст в долното поле (между двете колони): ꙁмѣна ꙋбо сть. гда прьвы
бвь прѣстанеть.  нанеть бт вторы. ||  ꙁмѣнть  треті.  того етврьты.
такоже  вс по редꙋ ꙁмѣнетꙿ се. || до двою на деⷭте. л до шесті⁘ |
214
скровща да вꙿнесеть се⁘ ѯа⁘ | Сь ѹжⷣею рабою блѹдь творе̈. | аще

ѹбо сть богать. да вдасть ꙁа | грѣхь гнⷭѹ рабы. лꙅ. ꙁлатнкь. | аще
же ѹбогь сть. да бѹдеть б̈|нь.  лко можеть протвѹ мѣ|рѣ.
лꙅ. ꙁлатнкь да вдасть⁘ ѯв. | же сь рьнорꙁцам ̈л сь
свще|нꙿным двам стѹдь дѣюще. ꙗ̈|ко невѣстѣ хвⷭѣ цркв рѹгающе
се. | носа ѹрѣꙁан да прмѹть. | т же  рьнорꙁце л
свще|нꙿны двы. с нм же т растл|ше се⁘ ѯг. же свою кѹмѹ
мене|мь брака пометь. л нако| пльтьскы сплѣтать се с ню. |
кѹпно ѡбѣма носа да ѹрѣжꙋть. || ꙗвѣ же сть ꙗко прьвѣ
распѹст|та се. аще же ѹбо ѿ мѹжа с кѹмо|ю се створть. каꙁнь ѹбо
таковѹ | же прмета. к см же  бна | бѹдета⁘ ѯд. же
прѣлюбодѣꙗні|̈ творещѹ свою женѹ свѣды. |  ѿпѹщать .
бмь да жⷣе|неть се. прѣлюбодѣв же  прѣ|любодѣц нось да
ѹрѣжеть се⁘ | ѯе. же сь двою ѡтроковцею смѣс|ть се. то ѹбо
ꙁволенмь. не | вѣдѹщем же родтелемь дѣла. | ѹвѣдѣнѹ же
бывшѹ семѹ. ащⷷ | ѹ̈бо хощеть пот ю женѣ.  све|щають  родтел.
да бѹдеть сь|етан. аще же днь ѿ род|телю срѣь ѿць л
мт не вь|схощеть. аще ѹбо сть богать ра|стлвы. растлѣвш ѿ
него | ѿроковц да вдасть ꙁлата л|трѹ днѹ. се же сть .ов.
ꙁлат꙽|нка. аще же ѹбоже бѹдеть. | половнѹ мѣнꙗ свого да
в꙽|дасть . аще же ѿнѹдь бѹдеть | ѹбогь. бмь  ѡстржень да
|| жⷣенеть се⁘ ѯꙅ. Нѹждѹ створ|вы ѡтроковц  растлвь ю. но|са
ѹрѣꙁан да подьметь. да|вь .  третюю есть мѣн|ꙗ свого⁘
ѯꙁ. Растлвы двцѹ | прѣжⷣе вьꙁраста. срѣь прѣжде. | гі. лѣⷮ врѣмене.
носа ѹрѣꙁан | подьметь.  половнѹ мѣ|нꙗ свого да вдасть
растлѣв꙽ші | ѡтроковц⁘ ѯ. же ѹждѹ | ѡ̈брѹенцѹ растлть.
аще | ѹ̈бо ꙁволенмь ѡтроков|це. да ѹрѣжет꙽ се мѹ нось. аще | же
не по ꙁноленю . по та|ковѣ каꙁн.  третюю ест꙽ | мѣнꙗ
свого да вдасть растлѣ|вш ѿ него⁘ ѯѳ. Крьвомѣсц. | аще родтел
сь еды. аще же е|да сь родтел. срѣь л ѿць | сь дьщерю л
сынь сь мтр|ю̈ смѣсть се. л братꙗ сь | сестрам. мемь да
ѹсѣе|н бѹдѹть. по номѹ же сро|дьствѹ дрѹгь кь дрѹгѹ
смѣ|шающе се. се же сть аще ѿць || сь женою сна свого. л снь сь
же|ною ѡца свого. рекше маще|хою. л ѿмь с падьщерцею̈. | л
215
брать сь женою брата свого. | л стры сь сестрною. л се|стрщь

с тет꙽кою. л сь двѣ|ма сестрѣнцама. л с мате|рю ѹжⷣею  сь
дьщерю . вь | вѣдѣн смѣшающе се. таков | бм носа
ѹрѣꙁан да прі|мѹть. сам же  сроднце с н|мже ѡскврьнше
се⁘ о꙯. же | двѣ женѣ мѣт покѹстꙿ се. | неꙁаконꙿномь нь нрава
ꙁволе|нмь. добрѣ подьметь прѣ|любодѣꙗнꙗ каꙁнь. послѣд |
же сьетавшꙗ се мѹ жена. | аще не вѣдѣше го ꙗко мать |
ꙁаконꙿнѹю женѹ. помлована | бѹдеть⁘ оа. Аще жена вь рѣвѣ |
мѹщ.  ꙁло помыслть на | свою ѹтробѹ. ꙗко да ꙁврьже|ть
младѣнць. бма ѿ прѣдѣ|ла да жденеть се⁘ ов. же бра|комь
сьвꙿкѹплꙗюще се. л ̈17 || нако пльтьскы сплѣтающе | се братѹед.
 же ѿ нхь ра|жⷣающее се дѣт тькмо. л ѿ|ць  снь сь мтерю  сь
дьщерю̈. | л два брата сь двѣма сестрѣні|цама. л сестрщь сь
жено|ю̈ стрыꙗ свого. л два брата | с матерю  сь дьщерю. л
сы|новь сь бывшею женою стрыꙗ | го. л стры сь бывшею жено|ю
сестрща го. прьвѣ да ра|ꙁлѹеть се  к томѹ бн да | бѹдѹть⁘
ог. же стѹдь дѣть | с мѹжьскомь поломь.  творе. |  пострадавы
ѿ него. ѡба м꙽е|мь да ѹсѣета се. тькмо аще по|страдавы мн
бѹдеть двою | на десете лѣтѹ врѣмене. тогда | бо несврьшен вьꙁрⷣаста
го. та|ковы мѹкы ̈ꙁбавть го⁘ од. | же сь бесловесным стѹдно
| дѣло твореть. рекше с етврѣногы|м скоты. да ѹрѣжеть се мь
сра|мны ѹ̈ды⁘ ое. Аще кто стьбл | сво нвы хоте пожещ. вложⷮ ||
вь ню ѡгнь. ѡгнь же вьньмꙿ се ѹ|жⷣе попалть нвы. л ѹжⷣь |
вноградь. поⷣбать сѹд сте|ꙁат. аще ѹбо невѣжⷣьствомь | л
небрѣженмь вьжⷣегꙿша|го ѡгнь попалено быⷭ. аще не сь|блюде слою
же прѣт пламе|н на ѹждѹ нвѹ. ꙗко небрѣ|гь таковы. 
ѡблѣнвь се ѡсѹ|дть се. аще же ѡнь ѹбо вса сьблю|де. вьнеꙁапѹ же
вѣтрь прпадь | ѡгьнꙿны пламень на тѹжⷣѹ | нвѹ л на вноградь
прѣне|се. неповнꙿнь сть же ѡгнь вь|жⷣеже⁘ оꙅ. Аще по нѣко̈мѹ
прі|лѹаю домь нѣ ꙁапалть се. |  ѿтѹдѹ ѡгнь ꙁьшьдь
прле|жеще домы пожежеть. непов|нꙿнь сть же прѣжⷣе ꙁапалвы |
17
Текст в долното поле (между двете колони): ѡемь ѿюхь на дьщерца
же. пастор꙽кы скаꙁатꙿ се⁘
216
се⁘ оꙁ. Аще кто свободьнь л ра|бь. по которѣ любо внѣ дасть ꙁе|л
пт. аще жена мѹжев. | аще же мѹжь женѣ. аще же раба | гжⷣ л
рабь гнⷭѹ.  таковы ра|д вны вь болѣꙁнь вꙿпадеть. же || ꙁел
спть.  прклютꙿ се | мѹ ѿ того стещ  ѹмрѣт. | створвы се
мемь да ѹсѣет꙽ се⁘ о. | же твореть глемаꙗ хранла. | рекше ѹꙁлы.
мнеще се на любо|вь лвⷪкомь даꙗт с. такові | раꙁграблен бывше
да жⷣенѹ|ть се⁘ оѳ. Творе ѹбство воле|ю̈ кого любо аще сть
вьꙁраста. | мемь мѹкѹ да прметь⁘ п꙯. | Седм лѣⷮ ѡтрое л
бѣсны | аще ѹбть кого. неповнꙿнь | сть смрьт⁘ па. Аще ѿць
ѡглеⷮ | нѣкого ѡ̈ ѹ̈бствѣ дѣтща | свого.  ꙗвть се клеветою се
вь|ꙁвⷣгь. не твореть мѹ беьст|ꙗ⁘ пв. же мемь ѹдарть нѣ|кого.
аще ѹмреть ѹдарены. | мемь прметь мѹкѹ. аще | же ѹꙗꙁвлены
не ѹмреть. да|вшемѹ ꙗꙁвѹ да ѹсѣеть се рѹ|ка. понже ѿнѹдь
м꙽емь посѣ|щ дрьꙁнѹль сть⁘ пг. Свадѣ | межⷣѹ нѣкым бывш.
аще | прклютꙿ се комѹ ѹ̈бенѹ || быт. сѹд да вдеть сьсѹды
| мже створ се смрьть.  аще | ѡ̈брѣщѹть дрѣвы дебелым | л
каменмь велкымь лі | пханмь смрьть бывшѹ. се ство|ршемѹ
рѹцѣ да ѹсѣкѹть. аще | же льгьѣшм каꙁньм | прклють се
быт смрьт. | бвше сего да жденѹть⁘ пд. | Аще кто вь свадѣ
рѹкою ѹдарт꙽ | нѣкого  ѹмреть. бмь да ̈|жⷣенеть се⁘ пе. Аще кто
свого ра|ба. ременмь л палцам | бть.  ѿ сего прклють се |
томѹ ѹ̈мрѣт. не ѡсѹдт꙽ се | гнⷭь го ꙗко ѹбца. аще же бе|ꙁ мѣры
бѹдеть мѹль го. | л ѡтравленмь ѹбль. | л прѣжегль. ꙗко
раꙁбо ство|рвь мѹтꙿ се⁘ пꙅ. Не волею | ѹбство створвы ꙁгонітꙿ
се⁘ | грань. етырдесетнаꙗ. ѡ̈ ра|ꙁдѣлені корыст⁘ а꙯. же на |
протвны побѣдѹ постав|вꙿше. корыстемь нѣкымь ꙗко||же поⷣбать
ѡбрѣтающмь се. | шеста есть тькмо ѿметь се вь | людьско скровще.
по равнѣ е|ст  властел  ѡбладам| прое все да раꙁдѣлеть.
довлѣ|тꙿ бо болꙗромь прложен̈ | рѹкамь хь. аще же ѡбрѣщѹ|ть се
нѣц ѿ тѣхь болꙗрь ꙁре|днѣ храбровавше. вовода ѿ |прѣжⷣереены
ест людьска|го скровща власть мать да|т мь поьсть. поест же
̈|же вь бран ѡбрѣтающаго се. |  же вь станохь. ѡставшмꙿ се |
хрантель прметь⁘ Кон꙽а|ше се сь бмь граны градьскаго ꙁа|кона.
сломь етыре десете⁘ |
217
218
Превод на Прохирона
55. Глави различни на Градския закон в 40 титула. От тях

28. за поставянето на епископи и презвитери.
Титул I. За уреждането на годежа. 1. Годежът е обещание
и обявяване на намерение за брак. 2. Годежът се сключва и в
писмена, и в неписмена форма. 3. Договарящите се за брака, се
договарят и за годежа; подобава винаги бащата да се договаря
за годежа на дъщеря си, освен ако открито не изрази несъгла-
сие. 4. Ако умиращи родители оставят дъщеря си под опеката
на някого, опекунът без волята ѝ не може да състави годеж,
нито може да разруши съставен годеж. 5. Бащата на малолетна
дъщеря може да разтури годежа, но не и ако тя е неподвластно
лице. 6. Встъпващите и в брак, и в годеж се договарят; подобава
и малолетната дъщеря да участва в договарянето; приема се, че
родителите дават съгласието си, освен ако изрично не забраня-
ват годежа18. Родителите могат да забранят годежа само ако го-
деникът е с недостоен нрав и има срамен начин на живот. 7. Не
може да се извърши договаряне за годеж, ако малолетни син
или дъщеря са се възпротивили на годежа19. 8. Изискването за
встъпване в годеж е лицето да не е по-малко от седем години, за
да разбира случващото се. 9. При положение че годеникът не се
е договорил за продължителността на годежа, ако живее на съ-
18
Не се споменават изрично родителите и така не става ясно кой се про-
тиви на годежа.
19
В оригинала се говори само за син.
219
щото място, длъжен е преди изтичането на 4 години20 да вземе

годеницата си за жена; ако живее в друга област, до изтичането
на три години да се ожени за нея и ако продължи повече от оп-
ределения срок, девойката може да се омъжи за друг. 10. При
основателни причини договорът за годеж може да се продължи
и повече от 4 години, например при недъг на годеника или го-
деницата, смърт на някой от родителите им, извършване на уг-
лавно престъпление или при дълго отсъствие и пътуване по
необходимост. 11. Всеки може да бъде сгоден или лично, или
чрез посредник, или с писмено послание. 12. Траурът за мъжа
не забранява годежа на съпругата. 13. Ако децата са под властта
на умствено болни родители, нямат нужда от съгласието им за
встъпване в брак или годеж; ако са в Константинопол, подобава
чрез отсъждането на градския епарх да го направят; ако са в
други области, чрез отсъждането на местния владетел (управи-
тел) или епископа на града, в присъствието на посредника, кой-
то представлява бащата. 14. Децата на родители еретици, ако са
станали християни, имат право да изискват от родителите си да
ги хранят и обличат, и зестра и предбрачни дарове да им дадат
според тяхното имотно състояние. Титул II. За годежните за-
лози. 1. Залозите за годежа представляват следното. Ако при-
елият предплатата после се отрече от брака, трябва да върне
двойно на това, което е взел; ако далият предплата се отрича,
отпада валидността на залога. Ако при даден залог за годеж
годеникът или годеницата умре, повеляваме даденото в залог
да се върне, освен ако преди да почине, лицето не се е отрекло
от брака21. 2. Случва се често бащата, взел годежен залог за
своята дъщеря, да умре и да няма брак; ако след смъртта му или
посредникът, или опекунът на девицата пожелае да разтрогне
годежа, заповедта повелява, което приживе бащата е уредил и
уговорил, тези лица да не могат да променят и да се намесват.
20
В оригинала две години, διετία (ΖePoS 1962: 121).
21
Няма дословен превод, но смисълът като цяло е спазен.
220
3. Ако предварително не се знае, че лицата, които сключват до-

говор за годеж и дават годежни залози, са от друга вяра, може
да се вземе това, което е дадено като годежен залог, и да се раз-
трогне годежът; ако е известно, че са от чужда вяра и са дали
брачни залози, тогава са виновни; мъжът, дал залог, се лишава
от него; жената, взела залога, връща двойно на това, което е
взела22. 4. Ако жена, неподвластна и пълнолетна, вземайки го-
дежен залог, се отрича от брака, да върне двойно на взетото; ако
е по-малка на възраст, получава извинение до навършване на
пълнолетие, но ако е взела годежните залози и после се отрича
от брака, също така да върне двойно. Съществува23 следното
изискване за необходимата възраст. Мъжете от двадесет до два-
десет и пет години, а жените от осемнадесет до двадесет и пет
години могат да се обърнат към царя с молба да бъдат признати
за самостоятелни и да им се разреши сами да управляват своите
дела и имущество без настойници, но трябва бъдат изпитани и
да докажат, че са благоразумни. Тогава с повелята на царя могат
да постъпват като самостоятелни, но не могат да отчуждават
имуществото си без разрешение24. Ако бащата или майката на
годеницата вземе годежни залози или дядото от името на пъл-
нолетната си внучка, трябва двойно да върнат взетото, в случай
че, когато настъпи време за брак, се откажат да го сторят; ако
момичето иска бракът да не се състои, да върнат само годежни-
те залози; обаче ако не е поради нейното нежелание за сключ-
ване на брак, а по някаква друга причина, ако причината е била
известна преди уговарянето на годежа, сами себе си да обвиня-
ват, че са извършили годежа; същото се отнася и до годеник,
22
Точен превод на гръцкия оригинал, докато у Е. Фрешфийлд е изложен
основният смисъл. В гр. липсва ясната фраза „виновни са“.
23
Сливат се три казуса – 4, 5 и 6 от гр. оригинал.
24
Въпросното повелѣниѥ е съдебно нареждане, декрет. Глаголът в ИК е
продавати, в оригинала ἐκποιέω (zePoS 1962: 122), у Фрешфийлд (FreShField
1928: 55) alienate ‘отчуждавам; преотстъпвам право на владеене на трето
лице’.
221
който се отрича от брака. 5.25 Ако бракът не противоречи на

закона, но след даването на годежни залози годеницата се отка-
же от съвъкупление с годеника поради неговото срамно и блуд-
но житие или заради иноверието му, или заради някаква про-
тивност на божествените заповеди, или заради това, че няма
надежда от този брак да се родят деца, или по други някакви
подобни причини за отказ, и ако стане явно, че годеницата или
нейните родители са знаели за тази причина преди даването на
залозите, могат да обвиняват само себе си; но ако не са знаели
по времето на вземането на залозите или след даването на зало-
зите се е появила причината, трябва да върнат предплатата, а от
всякакво друго наказание са освободени. 6. Не подобава владе-
телите (архонтите, управителите) на дадена област да се сгодя-
ват в същата област, която е под тяхна власт; ако това се случи,
родителите на годеницата, настойниците или пазителите могат
да се отрекат от брака и да удържат годежните залози; докато е
на власт, същото е в сила и за сина му, и за внука, за роднините,
за членовете на семейството и на съжителстващите с тях26 и за
цялото му домакинство, ако с намесата и повелята на този вла-
детел е станало обручението. След като вече не е на власт и
годеницата му иска да се съчетае с него, бракът да бъде осъ-
ществен, защото се забранява само докато държи властта и
може да събужда страх у родителите на момичето; ако местни-
ят управител вече не представлява опасност за родителите на
момичето, не се забранява бракът27. 7. Ако годеникът или годе-
ницата след вземането на годежния залог или след даването му
възлюби монашеския живот, годеникът си взема обратно, което
25
Това е 2: 7 в оригинала (zePoS 1962: 122).
26
Така наречените старѣшхь ѡтроцѣхь.  сѣдающхь с нм съответ-
стват на δομεστίκων καὶ συνκαθέδρων (zePoS 1962: 123).
27
E. Фрешфийлд (FrieShField 1928: 56) не превежда финала на казуса, но
го споменава като тълкувателна глоса, която изяснява смисъла. Славянският
преводач се колебае във формата на глагола „съм“ и избира епитета довольнъ
срещу ἱκανός ‘достатъчен’, т.е. след сдаването на поста си архонтът не е в
състояние да въздейства на родителите (zePoS 1962: 123).
222
е дал; ако годеницата е приела годежния залог, тя връща само

него и не е принудена да върне двойно. Титул III. За годежни-
те дарове. 1. Ако мъжът пожелае по обичая да направи пода-
рък на своята годеница, която ще се омъжи за него, и ѝ даде
някаква собственост, която след това приема от нея като зестра,
подаръкът е валиден и зестрата е пълноправна; ако напише, че
е приел зестрата, а всъщност нищо не е взел, няма право да пред-
явява искания да получи някакъв имот. 2. Онова, което мъжът
дарява на родителите на годеницата си при уреждане на бъде-
щия брак, ако бракът не се състои, му се връща изцяло. 3. Жена,
която има намерение да се омъжва, иска да измами своя бъдещ
съпруг относно зестрата си, без да заяви нещо определено за
нейния размер, и го прелъстява, като му внушава надеждата, че
ще му донесе голяма зестра; затова той ѝ обещава някакъв
предбрачен дар; ако мъжът бъде разпитван какво е дал на жена-
та при уговарянето на годежа, и той изрече определено число,
например 200 перпери, за тях се уговори бракът, а после след
сключването на брака умре, оставяйки своя брат наследник, в
случай че тая същата жена се изправи срещу брата и наследни-
ка на мъжа си, карайки го да изпълни обещанието и настоявай-
ки, че трябва да получи 200-те перпери28, не трябва нищо да ѝ
се дава, защото е измамила относно зестрата си своя мъж. 4. За-
конът повелява този, който е ходатайствал29 при уреждането на
брака, да не получава никакви материални облаги от това; дори
много да иска да получи, ако нищо не е договорено за него,
нищо не може да вземе; ако е участвал в договарянето на брака,
нищо повече от една двадесета част от зестрата или от пред-
брачния дар не може да търси. 5. Тъй като законът постановява,
че именно даровете, направени от годеника, са пълноправни, а
не онези, след като той вече е сключил брак, прави се разслед-
ване дали дарът, направен в същия ден на сключването на бра-
28
В оригинала номизми (zePoS 1962: 124).
29
Ходатайстващият в контекста на гр. 3: 4 се нарича πρόξενος < proxenos
‘застъпник за нечии интереси’ (zePoS 1962: 124).
223
ка, трябва да се разглежда като дар между годеници и да е пъл-

ноправен, или като дар между съпрузи и да е нищожен; в
такива случаи законът изисква да се разследва къде се е нами-
рала жената, когато е даден дарът; ако тя се е намирала в своя
дом, смята се, че това е дар към годеницата и той е валиден; ако
е била в дома на мъжа, смята се, че е дар към съпругата и е не-
валиден. 6. Дарът към невестата от страна на свекъра и свекър-
вата или към зетя не се отменят дори със свещени предписа-
ния30.7. Кредиторите на мъжа, ако няма ипотека, не могат да
придобият дадените от него дарове на годеницата31. Титул ІV.
За устава как се договаря брак. 1. Бракът е съчетание между
мъжа и жената, споделяне на всичко за целия живот и общение
по божествената и човешката правда. 2. Законните бракове се
сключват от гърците, като се спазват брачните закони. Подоба-
ва юношата да има вече мъх, т.е. да е в полова зрялост, а деви-
цата да е годна за брак. Това значи момчетата да са навършили
14 години, а момичетата да са навършили 12 години. Същото е
валидно независимо дали са самовластни или са под опеката на
родителите си32. 3. Брак не може да се сключи, ако не са се до-
говорили тези, които желаят да встъпят в брак, и онези, които
имат власт над тях. 4. Момиче, което се омъжва преди 12 годи-
ни, става законна жена на съпруга си в момента на навършване-
то на възрастта. 5. Мъж, който отсъства от своя дом, може да
сключи брак с посредничеството на пълномощник или чрез из-
пратено писмо и да доведе жена си в своя дом. 6. Ако жената не
е в дома на мъжа и мъжът умре, без да се е върнал, да бъде оп-
лакан и ожален от жената. Подобава жената дори да е девица,
да вземе зестрата, която ѝ се полага. 7. Ако дядото е умствено
30
Допълнение на E. Фрешфийлд (FreShField 1928: 59), че това e валидно
дори ако бракът не е провъзгласен официално.
31
Допълнение на E. Фрешфийлд (FreShField 1928: 59) „освен ако креди-
торите нямат специални отговорности към тях“. Гр. ἡ ὑποτήκη е преведено
със съкровище.
32
Обединени са казуси 2. и 3. от гр. текст.
224
болен, бащата дава съгласие за брака; ако бащата е умствено

болен, тогава дядото урежда брака, ако прецени уместността
му. 8. Ако бащата бъде пленен и три години не се завърне, поз-
волено е на сина му да се жени. 9. Ако в продължение на три
години не се знае нищо за бащата, къде живее и дали е жив или
мъртъв, синовете и дъщерите могат законно да сключват брак и
да живеят; ако преди изтичането на три години децата на пле-
нения се оженят, бащата се върне и не одобри невестата или
зетя, бракът става невалиден. 10. Ако някой без основателна
причина забранява на децата под негова власт да сключват
брак, и не иска да им даде зестра, може да бъде принуден от
местния владетел да ожени синовете и дъщерите си и да им
даде зестра; за забрана се смята и ако това лице не търси парт-
ньор за брака на детето си. 11. Девица сираче може по своя воля
да встъпи в брак, защото настойникът ѝ управлява нейния имот,
а не нейния брак.12.Самовластен син, навършил пълнолетие,
може и без съгласието на баща си да се жени. 13. Траурът по
родителите не е пречка жалеещите да сключват брак. 14. И без
писмено договаряне и определяне на зестрата може да бъде
сключван брак, ако се спазват законните заповеди. 15. Ако ба-
щата на пълноправно момиче, навършило пълнолетие, не е съ-
гласен за брака, той въпреки това може да се сключи.16. Ако
девица сираче навърши двадесет и пет години и измине още
една година, когато вече нейният настойник не ѝ е настойник,
пак не може този да встъпва в брак с нея33. 17. Брак не се сключ-
ва, като мъж спи с жена, а с брачно съгласие и договор между
лицата. 18. Когато относно брака на девойка сираче и непълно-
летна има разпри между майката, сродниците и настойниците,
подобава по въпроса да се произнесе местният управител.
33
Краят на разпоредбата е точно противоположен в славянския текст. В
оригинала на куратора се разрешава брак с неговата бивша повереница, ако
той даде отчет как е управлявал делата ѝ (FreShField 1928: 61; zePoS 1962:
126). Финалът οὕτως δύναται ταύτην γαμεῖν е станал н тако не можеть пот
 женѣ.
225
19. Ако пълноправна вдовица е под двадесет и пет годишна

възраст и иска да се омъжи повторно, да го направи с волята
на баща си; ако баща ѝ умре, със съгласието на сродниците си
да се омъжи; ако между тях възникнат разпри, местният вла-
детел да отсъди най-доброто за нея; ако има два годеника, рав-
ни по благороден произход и по положение, и единия желаят
сродниците, а другия иска жената, да изберат за неин съпруг
този, когото тя иска, защото най-важен е нейният избор.
20. Когато баща се съгласи да даде зестра или предбрачни да-
рове за своето дете, предполага се, че ги дава от своята соб-
ственост; ако впоследствие детето придобие свой собствен
имот, той му принадлежи изцяло, бащата няма права върху
него, освен ако предварително не е постановено нещо при до-
говарянето на зестрата. 21. Не могат децата да разтурят угово-
рен брак, за който са дали съгласие, и да навредят на тези,
които са им дали зестра или предбрачните дарове. 22. Спаз-
вайки с благочестие законите сега постановяваме, че син, кой-
то пребивава в целомъдрие, не трябва да бъде принуждаван от
своя баща да се жени дори и да е под негова власт. 23. На син
под властта на баща си, който живее блудно, не бива да се
отрича правото на брак. 24. И преди нас законотворци съста-
виха закон, че ако девица навърши двадесет и пет години,
може да се отдаде на когото иска; никаква вина за това не
може да ѝ бъде вменявана от баща ѝ и той не може да я лиши
от наследство по тази причина; затова повеляваме, че ако ба-
щата се е забавил с уреждането на брака ѝ, тя не бива да се
свързва с когото иска, а ако се намира в Константинопол,
трябва да извести за това епарха или на квестора, ако е в някоя
провинциална област местния владетел, и те да принудят та-
кива родители да я омъжат и да ѝ дадат зестра според своето
имотно състояние. 25. От древните законотворци бе написан
закон, после утвърден от благочестивия Юстиниан, с който
четвъртият брак се разрешава по необходимост, тъй като чес-
то се случва на съпрузи, още докато са млади, да почине съ-
226
пругата и те да страдат; същите не могат да се изправят срещу

естествените човешки стремления и така нарушават целомъ-
дрието на брака с встъпване в отречени смесителни връзки.
На нас също не са ни чужди естествените човешки страсти и
затова може би е разумно да спазваме древните закони, но
признаваме, че те са отречени от Божия закон. Затова наша
светлост налага въздържание, за да ограничи стремленията на
слабите към похотта, и забранява съжителството в четвърти
брак. Тези, които сключват трети и дори втори брак, да подле-
жат на санкцията на църковните правила. Да бъде съвсем ясно
на всички отсега нататък, че който дръзне да встъпи в четвър-
ти брак, който всъщност не е истински брак, не само че такъв
брак не се приема за действителен, нито родените от него
деца законни деца ще се нарекат, но и ще бъде подложен на
същото наказание като за блуд и трябва да се раздели с жената
от такъв брак. 26. Понеже от древните законотворци оставено
намерихме законоположение, което разрешава извънбрачното
общуване с наложница, не подобаваше ние да оставим без па-
мет тази разпоредба и да се оскверни нашия живот с нечестен
брак. Затова повеляваме отсега никой да не дръзва да държи
наложница в своя дом, защото това дело никак не е по-различ-
но от блуд; но ако иска, може законно да се съчетае с нея в
брак. Ако сметне, че тази наложница не е достойна, за да бъде
негова законна жена, да прекрати всякакви плътски отноше-
ния с нея и да я отпрати от дома си, и да вземе друга, която
смята за достойна. Ако възжелае целомъдрено житие във въз-
държание, за нас това е по-угодно. 27. Никой да не се венчава
тайно, но публично в присъствието на много хора34. Ако някой
дръзне да стори това, подлежи на църковно запрещение и на-
казание, както и йереят, който тайно ги е венчал, ще бъде съ-
ден по църковните правила, защото е участвал в недостойни
34
Имат се предвид няколко свидетели, а не хора изобщо, но в славянския
текст това не се уточнява.
227
дела35. Титул V. За обявяването на браковете. 2. Свещеници-

те трябва да имат законни съпруги. 2. Певците и четците могат
законно да се женят; на поддякони, дякони и свещеници след
ръкополагането им се забранява да се женят; ако това се случи
и към брак се приобщят, отпадат от свещенство и загубват своя
сан36. 3. Омъжващата се въпреки волята на баща си, може да
запази брачния си статус, без да ѝ се вменява вина, че е извър-
шила грях. 4. Ако някой откупи пленница и поддържа с нея съ-
пружески отношения, смята се, че със самото ѝ приемане е пла-
тен откупът за нея и ѝ се възстановява свободата, а родените от
нея деца имат законни права. 5. Ако жена се омъжи и мъжът ѝ
изпадне в несъстоятелност, тя може да разполага с неговото
имущество като компенсация за предбрачните дарове, зестрата
или придобивки извън зестрата, но не може да продава или раз-
дава, а е длъжна да издържа и мъжа, и децата си. 6. Ако някой
сключи законен брак с бедна жена, почине преди нея и остави
три деца или от нея, или от предишната си жена, тя получава
една четвърт от имуществото на мъжа си; но така определената
част не може да надвишава 100 литри злато37; ако децата са по-
35
Казуси 25–27 се смятат за интерполация от края на IX или началото на
X в., тясно свързана с Новелите на Лъв VI Мъдри (866–912) от 907 г. и осо-
бено 90-тата срещу третия брак. Отразяват сложната обстановка и взаимо-
отношенията между църква и държава по време на неговото управление, ко-
гато темата за брака придобива не само правна, но и политическа значимост
предвид четвъртия брак на Лъв Мъдри със Зоя Карбонопсина през 906 г. В
25. от П за пръв път се забранява четвъртият брак. По тези въпроси и англий-
ски превод на казусите у oikonoMideS 1976: 186–187. Интерполациите вече се
съдържат в най-ранния открит гръцки препис на П в рък. Ms. Graec. Coislin
209, IX–X в., в Парижката национална библиотека. Според Н. Икономидис
всички параграфи от 22 до 27 са интерполация.
36
В славянския текст има добавки, които поясняват, че изброените длъж-
ности и степени не могат да се женят след ръкополагане или встъпване в
клира. Така разпоредбата става ясна, тъй като в православието задължително
свещениците трябва да имат брак, но не могат да го сключват, след като вече
са ръкоположени.
37
Така в оригинала, ρ. λιτρῶν (zePoS 1962: 129), у Гелев 100 златни номи-
228
вече, тя има право да вземе също такава част, каквато се полага

на всяко едно дете, но трябва да разполага с нея само при нужда
и да пази интересите на децата си от този брак; ако няма деца
от брака с починалия, тя има законно право над имота на мъжа
си. Титул VI. За предбрачните дарове. 1. Ако майката не смя-
та да се омъжва втори път, нито бащата да се жени, наред с по-
треблението на доходите от договорения за брака имот38 има
законно право на такава част, с каквато разполага всяко едно от
децата, ако бракът се прекратява поради смърт, а не поради раз-
вод; ако обаче бракът се прекрати поради развод, децата имат
законно право върху договорения имот за брака дори ако роди-
телите им не встъпят във втори брак; родителите имат права
само върху доходите от имота за издръжка на своите деца. 2.
Ако майката желае да встъпи във втори брак, доходите от пред-
брачния дар за първия брак да се разделят между децата и ни-
каква власт майката да няма върху тях, без значение дали някои
деца обича, а други иска да обезнаследи, защото еднакво ги е
ощетила с втория си брак; затова законни права върху пред-
брачния дар има дъщерята39 на майката, а тя има права върху
имота, докато е жива; ако майката се спомине преди дъщеря си,
всички предбрачни дарове преминават в разпоредба на дъще-
рята. Ако дъщерята умре преди майка си, майката има право на
такъв дял от имота, какъвто би имала, ако е бездетна, а остана-
лите дялове стават част от имота на дъщерята и право на разпо-
реждане с тях имат нейните наследници, ако постъпват законо-
съобразно. Ако майката се е договорила за втори брак, и [преди
сключването на самия брак, но след договарянето за него] даде
не на децата, а на някое външно, т.е. трето лице, някакъв дял от
предбрачните дарове от първия брак или от имота, придобит от
зми, у Фрешфийлд “hundred pounds of gold” (FreShField 1928: 64).

38
Става въпрос за така нар. usus – правото да ползваш притежаваното и
fructus – правото да извличаш доход от притежаваното.
39
В оригинала думата παῖς е в ж. род и се подразбира дъщерята, но в сла-
вянския превод стои само дѣтищь.
229
първия брак, дарът е невалиден, защото тя няма право на това.

Когато стъпи във втори брак и това стане явно, законните права
върху предбрачните дарове преминават върху децата, ако са
още живи, а жената няма никакви права, защото е навредила на
децата си. Ако всички деца са починали преди втория брак на
майката, тя има право не на цялото, а на такава част според до-
говора за първия брак, каквато ѝ се полага при бездетство; така
част от договорката е валидна, друга нищожна, което ще рече,
че ако майката има дял в брачния имот и ѝ се даде дял като при
безчедие, а останалите дялове отиват при наследниците на де-
цата, сделката е нищожна, а ако майката е единственият на-
следник на децата си, сделката е валидна и целият имот ѝ при-
надлежи. 3. Повеляваме друг имот, освен предбрачните дарове,
да преминава към децата, независимо дали детето е от мъжки
или женски пол; ако децата оставят завещание, имотът преми-
нава към вписаните в него наследници; децата могат да впишат
за наследник своята майка или да я оставят без наследство. Ако
детето почине без завещание, тогава неговият дял преминава
към неговите деца, а ако няма деца, преминава към братята му
и майката заедно с братята има право на дял от наследството на
починалото дете, независимо дали е уговорила втори брак или
не. Майката не може да вземе и малка част от своите предбрач-
ни дарове, ако встъпва във втори брак. По закон те се полагат на
децата, защото това, което им е дадено със закон, не е част от
общия имот и губи характера си на предбрачен дар. 4. Ако ня-
кои са недоволни от предишните си бракове и пристъпват към
втори брак, ако са бездетни било от първия, било от втория
брак, няма никакви правила относно мъжа и от всякакви разпо-
редби тези са свободни. На жените обаче се забранява, ако съ-
прузите им починат, да встъпват във втори брак, преди да е из-
минала една година. Ако се узнае, че са се съчетали в брак
преждевременно, подлежат на едно наказание, бидейки остана-
ли без деца от първия брак, а на още по-голямо, ако имат деца
от първия брак, Жена, която е извършила това, подлежи на ща-
230
телно разследване заради втория брак, ще загуби честта си и

няма да получи нищо от оставеното ѝ наследство от първия
мъж, нито от предбрачните дарове. Същата може да даде на
втория си съпруг не повече от една трета част от своето имуще-
ство. Тя няма право на материална подкрепа от външни лица,
нито на наследство, нито на дар, нито на подарък след смър-
тта40, но всичко това отива при наследниците на починалия, ако
има такива, или към техните сънаследници41, ако няма наслед-
ници, а тя няма никакви права. Ако в завещанието са вписани
други наследници, те ще имат право на такъв законен дял, ка-
къвто би имала жената, ако не би подлежала на наказание, а
държавната хазна не разполага с този имот. Ако нещо ѝ бъде
подарено от трето лице, тя няма право над него, а то отива при
наследниците на първия ѝ мъж и права имат десет негови срод-
ници до втора степен на низходящо, възходящо и родство по
странична линия. Ако няма такива, имотът отива в държавната
хазна. Тя няма право на наследство от нейните роднини и ѝ е
забранено да приема от роднини до трета степен. Ако тя има
деца, може да пожелае да ѝ бъде опростено наказанието за ин-
фамията (безчестието) чрез молба до царя. За да се избави от
другите наказания, тя трябва без никакви възражения да даде
на децата си от първия брак дял в размер на половината от иму-
ществото си във вида, в който то се намира по време на втория
брак, и да раздели по равно на децата. Тези, които имат деца,
пренасят имота на тези деца. При тези, които нямат деца, имо-
тът им трябва да се подели между братята и сестрите. Ако всич-
ки умрат, жената заради майчинската жалост, която е изпитала,
може да си възвърне правата върху имота. Всичко това постано-
вихме, ако без завещание се споминат децата. Нямам право да
впиша друго лице в завещанието; нито тези, които са живи, имат
40
Буквален превод от славянския текст. Дар mortis causa е клауза, според
която дарът се прави в очакване на предстояща смърт.
41
Причѧстьникъ съответства на συνκληρονόμος, но притежателното мес-
тоимение в гр. е нейните, т.е. на жената, а в ИК е ихъ, т.е. техните.
231
право да постъпват по този начин42. Ако жената изтърпи едната

година траур и сама избегне преждеречените наказания, ако
няма деца, когато сключи втори брак, от всичко е оневинена. 5.
Ако жената встъпи във втори брак и според закона децата са
ощетени, тогава тя губи всички законни права върху имота от
първия брак, а ѝ се оставя само малка част от приходите. Също-
то се узаконява за предбрачните дарове и за всичко, което мъжът
ѝ ѝ е дал, докато е бил жив, било предвидено в завещанието,
било дар в случай на предстояща смърт. Всичко това по закон
преминава към децата от момента на сключване на втория
брак.43 Тези законни наказания са общи за мъжа и за жената,
отнасят се и за неговите права върху зестрата и предбрачните
дарове, защото законът забранява на родителите да продават, от-
дават под наем или да укриват имот. Ако родителите направят
нещо подобно, децата могат да ги принудят да го задържат, но
не могат да им забранят да ползват приходите от него. Законът
не позволява на децата да поставят надзиратели на своите роди-
тели, а повелява да имат срам, но и забранява да се отнема от
имуществото на децата и да им се вреди. Децата и техните на-
следници могат да предявят законен иск към родителите да им
се върне имота, освен когато тридесет години са минали и пра-
вото на собственост преминава към родителите. Годините се
броят от момента, в който децата стават пълноправни, но ако са
непълнолетни, всички приходи от имота отиват при децата от
първия брак44. Титул VII. За забранените бракове. 1. Срод-
ството е име родно, разделя се на три: възходящо, низходящо и
по странична линия. Възходящият чин са тези, които ни раж-
дат, каквито са баща, майка, дядо и баба и други преди тях;
низходящият чин са от нас родените, каквито са син, дъщеря,
42
Оттук започва 5. параграф в гръцки, но в славянския текст продължава
към предходния параграф.
43
Оттук започва 6. параграф в гръцки.
44
За тези разпоредби Е. Фрешфийлд (FreShField 1928: 69) смята, че са
глоси и трудни за разбиране и възприемане.
232
внучката и следващи след тях; странични са нито родилите ни,

нито родените от нас, а към нашия род и нашия корен са се
приобщили, като брат, сестра, чичо (вуйчо), леля (тетка), пле-
менник, племенница, братовчед, братовчедка и произлизащите
от тях. Всеки чин на родството има много и различни степени,
наричани колена, но и за възходящите, и за низходящите има
удобен начин да се достигнат и изяснят. Степента се изчислява
по броя на ражданията, а най-трудно се определят страничните
степени. Затова не подобава първо те да се определят, а да се
изхожда най-напред от възходящите степени и после да слезем
до низходящите и да определим търсеното сродство по стра-
нична линия. Така събираме изчисленията във възходящ и в
низходящ ред, като се основаваме на ражданията. Удобно е да
постъпваме така. Коя степен ми е моят син? Аз родих моя син,
това е едно раждане и една степен. Внукът ми коя степен е? Аз
родих сина си, синът ми роди внука, две раждания, следовател-
но две степени, не е ли следователно внукът ми втора степен?
Така се изчислява и за правнука и за пра-правнука. Трябва да се
постъпва по същия начин и за възходящите степени. Баща ми
коя степен ми е? Мене ме е родил баща ми, едно раждане, една
степен, ето, баща ми ми е от първа степен. Дядо ми от коя сте-
пен е? Мене ме е родил баща ми, а него дядо ми, това са две
раждания и две степени, затова дядо ми ми е от втора степен на
родство. По същия начин за майката и за бабата и за всички
лица по възходяща линия от мъжки и женски пол. А за тези по
странична линия, както бе казано, трябва първо да се иде до
лицето във възходяща степен и след това да се слезе, за да се
изчисли родството. Ако те попитат брат ти от коя степен ти е?
Ти отговори, че ти е от втора, защото възхожда към бащата и
това е едно раждане, а от баща ти към теб също е една степен,
това прави две раждания и две степени. Нали е така правилно
да се каже, че брат ми ми е от втора степен. Ако пак някой те
попита чичо ти (вуйчо ти) от коя степен ти е? Отговори, че [как-
233
то при втората степен изчисляваш]45. Трябва да идеш до степен-

та на твоя баща и да кажеш: мене ме е родил моя баща, него
моят дядо, това са две раждания, но дядо ми е родил и моя чичо,
затова така стават три рождения и следователно чичо ми ми е
от трета степен. Така да се изчислява и за тези, които са след
тях. Ако внимаваш за правилото, ще можеш да изчислиш степе-
ните на родство. 2. За забранените бракове повеляваме следно-
то. Бракове между предходници и потомци са до края забране-
ни и незаконни. Никой не може да се жени за своята баба и за
своята внучка, било родна по кръв или осиновена, дори и оси-
новяването да е станало, когато тя е вече пълнолетна, за да не се
посрами родовата чест. 3. Съществуват забрани и за средните
степени. Незаконно е да сключвам брак с дъщерята на брат ми
или сестра ми. 4. Нито с внучката на моите брат и сестра, защо-
то ми е от четвърта степен на родство и не мога да я взема за
жена; също така нито дъщерята на моя чичо или на моята леля,
която ми е братовчедка; нито синът ми може да вземе за жена
внучката на чичо си и леля си, защото са втори братовчеди46. 5.
Не мога да се оженя за леля си нито по бащина, нито по майчи-
на линия, дори да са осиновени, защото имат чина на майка ми;
така се получава с осиновената ми леля: моят дядо, който има
син и той е моят баща, осиновява някое момиче и тя му става
дъщеря, тогава моят баща ще я нарича сестра, а аз леля. 6. По
същия начин пралелята, защото тя е сестра на моя дядо, дори да
е осиновена, понеже има същия чин като баба ми. 7. Има и дру-
ги типове забранени бракове не поради връзките на родството,
а поради сродяването при брак. Сродяването е родство, което
възниква при сключването на брак и сватовство. Затова не мога
да се оженя за дъщерята на моята жена, родена от първия ѝ съ-
пруг, нито за нейната снаха, т.е. за жената на нейния син от пър-
вия ѝ мъж, нито за внучката или правнучката на жена ми, нито
45
В ИК е казано гли ꙗко втораго, което би подвело при превод. Всъщност
после ясно се посочва, че чичо или вуйчо са от трета степен на родство.
46
Не съвсем ясен казус в славянския текст.
234
за жената на нейния внук или правнук. 8. Нито мога да взема за

жена моята тъща, нито пък майката на тъща ми, защото имат
чина на майка ми. 9. Нито дъщерята на разведената с мен би-
вша моя жена, която след развода тя е родила от друг мъж. 10.
Нито годеницата на моя баща или на моя брат дори да не са се
оженили; нито жената на осиновения ми брат или на осинови-
теля ми, защото едната ми е мащеха, а другата снаха. 11. Баща-
та не може да се ожени за незаконната си дъщеря, защото се
съблюдава праведното и благочестивото естество на брака;
това се отнася и за робите. 12. Не само жената на баща ми, но и
жената на дядо ми и прадядо ми се нарича мащеха и не мога да
се женя за нея; дори и повече от една да има моят баща, за нито
една не мога да се оженя. 13. С ранга на тъща са и майката, и
бабата, и прабабата на жена ми и за нито една от тях не мога да
се женя; нито майката на някогашна моя годеница, защото и тя
ми е с ранга на тъща, нито за жената на сина на моята жена,
роден от първия ѝ брак. 14. Нито мащеха може да се вземе с
мъжа на дъщерята на своя съпруг от първия брак. 15. Не мога
да се оженя за дъщерята на мъжа на сестра ми, родена от пър-
вия му брак; имам чин на родител; нито за дъщеря ѝ, т.е. за
внучката. 16. В брака съблюдаваме не само което е законно, а и
което е благочестиво. 17. Никой не може да сключи брак с неза-
конната дъщеря на своя баща, защото му е с чин на сестра. 18.
Нито бащата осиновител с дъщерята или с внучката на осино-
вения си син. 19. Нито бащата осиновител с майката на осино-
вения си син или с нейната сестра. 20. Не подобава жена да се
омъжи за освободения, на когото е дала свобода47. 21. Нито ба-
щата на опекуна, нито неговият непълнолетен брат могат да се
оженят за момичето сираче под неговата опека. 22. Същото е
валидно и за настойника на нечия дъщеря или имот, за които е
поел ангажимент да управлява много или малко време.23. Оси-
47
Славянският текст се отклонява от гръцкия било поради неразбиране
на категориите патрониса и освободен роб в превода, било поради преписва-
ческа неточност. Затова превеждам според оригинала.
235
новеният син не може да се жени за жената на осиновителя си,

независимо че не е от рода. 24. Ако жена е оклеветена за прелю-
бодейство, никой не може да се жени за нея. 25. Ако жена роди
дете по време на траур за своя мъж, забранява ѝ се да встъпи
във втори брак. 26. Независимо дали са в траур по своите мъже
или не са, на жените се забранява да сключват втори брак по
време на периода на траура. 27. Който е насилил девица или
вдовица, не може да я приеме за жена дори от нейно име да има
договорка и да му е простена вината48. 28. Никой не може да
вземе кръщелницата си за жена, защото му е дъщеря, нито ней-
ната майка или нейната дъщеря; нито синът му може да напра-
ви това, защото нито една друга връзка не е толкова възбрани-
телна за честния и праведен брак, колкото съвъкуплението на
душите с Божието посредничество. Титул VIII. За справедли-
вата зестра. 1. Ако се повреди нещо от остойностената зес-
тра, щетата е за сметка на съпруга; дали е добитък или са дре-
хите на жена му, той трябва ги възстанови. 2. Ако не е
установена стойността на зестрата, жената носи отговорност за
прихода от увеличаването ѝ или за загубите; тя отговаря за ро-
дените деца на робите и за прираста на животните. А мъжът
отговаря за рожбите на животните и трябва да се грижи да въз-
станови на мястото на умрелите животни новородени, за да по-
пълни загубите. Ако преди брака е повредено нещо, цялата
щета е за сметка на жената. 3. Ако бракът не се е състоял и да-
ровете не са остойностени, жената има право да си върне при-
надлежащите ѝ вещи. 4. Ако външно, т.е. трето лице, обещае да
даде зестра и след това обеднее, мъжът може да обезпечи зес-
трата; ако пък третото лице е дало обещание да даде подарък,
мъжът се освобождава от това да търси отговорност от лицето
за изпълнението на обещанието. Третото лице само си носи за-
конната отговорност в рамките на възможностите си. 5. Ако ня-
48
Става въпрос за бащата на жената, който обаче не е назован в славян-
ския превод. Освен това тук е налице рядък случай γαμεῖν да се превежда с
израза пѹстити ѥѥ женѣ.
236
кой обещае да обезпечи зестра в срок от една година, годината

се изчислява не от деня на обещанието, а от деня на сключване-
то на брака. 6. Ако дам дар със съгласието на моята пълнолетна
дъщеря, смята се, че това е дар от нея самата. 7. Всичко купено
от зестрата се смята за част от зестрата. 8. Както съществуват
отговорности в брака, така и за зестрата се отнасят: ако умре
бащата, всички тези преминават към сина, както и към децата и
жената. 9. Съществуват така наречените „необходими разходи“,
които могат да бъдат по законен път вменени, за да се предотвра-
тят щети на зестрата. Това означава, че мъжът може да задържи
землището или част от него, докато неговите разноски за необхо-
димата издръжка се изплатят. Ако това не стане в срок от една
година, може да се вземе от зестрата според договора и в размера
за изплащане на дълговете. Ако освен землището в размера на
зестрата спада и някакъв имот, тогава имотът се дебитира за из-
плащане на разходите. Ако жената изплати необходимите разхо-
ди, землището се връща в зестрата, но междувременно се забра-
нява продажбата му. Титул IX. За овъзмездяването на
зестрата и за нейната тежест. 1. При сключен брак жената,
която не се е развела, може да си поиска зестрата със следните
основания: да издържа себе си и хората от своето домакинство;
да си купи земя или имот; да издържа баща си, ако той е в из-
гнание, или да издържа мъжа си и обеднелите си братя. 2. Дори
да е беден, мъжът носи отговорност за зестрата. 3. Ако мъжът
разпореди на някого другиго да бъде дадена зестрата, ще се
смята, че той я е получил. 4. Тъстът от зетя си и жената от мъжа
си могат да бъдат принудени да осигурят зестрата, ако са се
съгласили на това според имотното си състояние. 5. Бащата,
който се е съгласил да даде зестра на зет си и преди да го напра-
ви, я завещава като наследство на дъщеря си, не може да задъл-
жи своя наследник да изплати два пъти зестрата, но наследни-
кът може да бъде принуден да изплати само зестрата или само
завещанието според каквото е угодно на съпрузите. 6. Ако е
договорено, че в случай на бездетен брак мъжът ще осигури
237
зестрата, но жената с едногодишното49 си дете умре, смята се,

че детето е починало преди майката и мъжът придобива зестра-
та. 7. Ако жената след кавга се разсърди и напусне своя мъж,
като си вземе децата, а той, за да откупи любовта ѝ, се договаря
да не иска от нея зестра, ако тя отново се върне при него, дого-
ворката става нищожна. 8. Ако някой се договори с тъста си, че
в случай че почине, след като вече е сключил брак и има от него
деца, тъстът им дава половината от зестрата, договорката да се
смята за нищожна. 9. Ако някой се договори със своята съпру-
га, че ако тя умре, той ще бъде единствен неин наследник, тази
сделка да се смята за нищожна. Не може с такъв договор да се
решава въпросът за наследството. Трето лице50 не може да на-
следява имота на друг човек без завещание, защото със завеща-
ние се урежда наследството за трети лица. 10. При договор, че
в случай че жената умре първа, зестрата трябва да остане при
мъжа, ако от бащата на жената е дадена зестрата, договорът е
валиден и бащата е обвързан с него; със зестрата се разполага
по договор, ако единствено бащата я е обезпечил. 11. Ако раз-
мерът на зестрата е записан в договора, [но определеният имот
не е влязъл във владение], съпругът и неговите наследници,
или бащата на съпруга, или неговите наследници, ако се анга-
жира да обезпечи зестрата, или всяко лице, от което може да се
търси владението, имат право да откажат паричната равностой-
ност или да отхвърлят претенцията на жената и нейните на-
следници в рамките на една година, смятано от момента на раз-
трогването на брака. 12. Когато се съчетаят някои лица, т.е.
жената с мъжа в брак, и зестрата и предбрачните дарове са ус-
49
На това място стои с назимомь дѣтищемь за μετὰ ἐνιαυσιαίου παίδιου
(zePoS 1962: 141), но липсва обстоятелството, че смъртта настъпва поради
корабокрушение.
50
Понятието външно, или трето лице, тук е пояснено с израза рекше внѣ
града жвы. Това е славянска тълкувателна глоса, която отсъства от гр. за
изясняване на понятието „трето лице“, т.е. чуждо, непринадлежащо на общ-
ността –семейството и т.н., ἐξωτικός.
238
тановени с написан договор, а после се окаже, че брачната зес-

тра не е дадена на мъжа, но той е направил разходи в хода на
брака, тогава не е редно при прекратяването на брака поради
неговата смърт жената, която не е дала зестрата, да получава
предбрачните дарове. Но ако тя е осигурила някаква част от
зестрата, може да получи равностойна част от предбрачните
дарове. Тъй като ние сме привърженици на равенството и спра-
ведливостта във всички неща и особено в брачните въпроси,
повеляваме щом нищо не е дала, нищо да не взема. Но ако же-
ната е пожелала да даде зестра или някой друг от нейно име и
мъжът, неговият баща или според случая неговият дядо е отка-
зал да я вземе, а в полза на жената свидетели заявят, че е имала
зестра и е била готова да я даде или я е дала, ако зестрата е била
движим имот и тя го е депозирала с положен печат според зако-
на или пък е била изплатена в съда по нейно собствено съгла-
сие и това е било обявено на мъжа от съдебните власти, а той
пак не е пожелал да вземе зестрата, тогава при разтрогване на
брака мъжът не може да откаже да върне предбрачните дарове
под претекст, че не му е изплатена зестрата. Защото дародаве-
цът, чийто дар е бил отхвърлен, се намира в същата позиция
като този, чийто дар е бил приет. 13. Собствеността, която е
част от предбрачен дар [или от зестра], не може да бъде прода-
вана или отдавана под наем дори със съгласието на жената, до-
като не измине период от две години от момента на даването на
нейното съгласие, при положение че тя може да бъде обезщете-
на с друга равностойна собственост. Всеки, който придобие
собственост по начин, противен на тези разпоредби, не е подсъ-
ден от страна на жената, но ще ѝ бъде длъжник. 14. Когато ня-
кое лице е отговорно за две зестри, децата от двата брака имат
право на своите дялове от съществуващата собственост; но ако
съответната част от собствеността не е налична, най-напред
зестрата от първия брак трябва да се уреди, ако към нея е пре-
дявила иск съпругата и нейните деца, независимо дали са от
женски или мъжки пол. 15. Съпругата има по-големи (префе-
239
ренциални) права върху зестрата от кредиторите на мъжа си.

16. Жената няма по-големи права върху предбрачните дарове от
кредиторите на мъжа си, ако дълговете са направени по-ра-
но.17. Жената има по-големи права върху зестрата от дълговете
към държавната хазна, освен в случаите, когато тези дългове са
направени по-рано. 18. Ако съпруг без знанието на своята съ-
пруга заложи собствеността, сделката е нищожна; ако залогът е
станал с нейно съгласие, той пак е нищожен; ако жената, знаей-
ки за залога, е премълчала с цел да измами този, който сключва
сделка с мъжа ѝ, тогава законът не е на нейна страна, защото
законът помага на измамените жени, а не на тези, които мамят.
19. Ако жената доброволно се е впрегнала51 в оковите на дого-
вор за изплащане на дълг, който нейният съпруг дължи, жела-
ейки да изплати дълга от своята собственост, но тя не е извър-
шила обещаното [не е извършила пренос на собствеността], не
може да ѝ се вмени да го даде. Но дори да е дала обещаните
неща, не може да си ги върне обратно, при положение че е пъл-
нолетна и пълноправна52. 20. Ако някоя жена сключи договор
със своя съпруг чрез юридически документ и подпише такъв
документ, че [споделя ипотеката на мъжа си] отдава своята соб-
ственост на мъжа си, договорът е невалиден независимо дали
прехвърлянето на собствеността е било веднъж или няколко
пъти, дали дългът е бил частен, публичен или към държавната
хазна. Договорът ще се смята за нищожен, освен ако публично
не се докаже, че жената е използвала имота за свое облагоде-
телстване. Титул X. За даровете между съпруг и съпруга. 1.
Дарове, разменени между мъж и жена поради похот, са нева-
лидни; в такъв случай не е основание за развод твърдението, че
51
В случая е налице фразеологично съчетание вꙿложть се жена сама вь
желѣꙁа вь сьѹ̈ꙁь ѹжⷣе кѹпле, за да се подчертае, че жената става страна по
договор.
52
В края на параграфа славянският текст посочва условието ꙗвѣ сть ꙗко
ѿ богатыхь сѹщ, гр. ἐντελής, поради различно тълкуване на прилагателно-
то не като цял, завършен, съвършен, а като влиятелен, състоятелен.
240
не е имало дарове, нито че богатите ще обеднеят, а бедните ще

забогатеят. 2. Такива дарове са нищожни не само при законни,
но и при незаконни бракове. 3. Забранява се на лицата, които са
под властта на родителите, свободни или роби, да правят пода-
ръци [или да даряват помежду си]. Моята жена не може да даде
дар на сина ми под моя власт, освен ако той напуска града, за да
постъпи във военно поделение. Когато той стане пълноправен,
той може да направи дар на моята жена от своята собственост.
[Аз не мога да направя дар на снаха си, дъщерята на жена ми от
предишен брак]. 4. Свекървата може да прави дар на снаха си и
снахата на свекърва си, това не е забранено. 5. Ако мъж няма
намерение да продава, но се договори с жена си да ѝ подари
вещта под формата на фиктивна продажба, сделката е невалид-
на. Но ако реално е извършил продажбата под стойността на
вещта и жената се е облагодетелствала от това, продажбата е
валидна до размера на продажната цена, но е невалидна до раз-
мера на стойността, с която се е обогатила жената. Така ако мъ-
жът продаде роб, чиято цена е 15 златника, за 5, а реалната па-
зарна цена са 10 златника, жената се е обогатила с 5 златника и
трябва да ги даде на мъжа. 6. При незаконен брак, ако се уста-
нови, че е даден дар, дарителят може да изиска да бъде възста-
новен дарът, ако той е наличен; ако не е наличен, дароприемни-
кът да осигури компенсация. 7. Дарове в случай на предстояща
смърт (donationes mortis causa) между брачни партньори са ва-
лидни; за тях се смята, че влизат в сила след прекратяването на
брака поради смърт и от момента на смъртта дарът преминава
от дарителя към дароприемника. Всеки дар поради предстояща
смърт между съжителстващи в брак е собственост на дарителя
до смъртта. 8. След разтрогване на брака с развод даровете
mortis causa стават невалидни. 9. Подобава [в смисъл законно е]
да дам на жена си достатъчно средства, за да може да възстано-
ви своя изгорял дом. 10. Дарове преди сключването на брака са
валидни дори да са дадени в деня на сключване на брака. 11.
Мъжът не може да си възстанови тази част от предбрачните
241
дарове, която е дал на родените деца на роби за тяхното учение

или храна. Може да бъде компенсиран за това, което той е по-
харчил, за да спаси робите, когато го е похарчил, за да ги запази
и откупи, ако са били заловени от разбойници. 12. Ако някой
даде дар на девойка под 10 години53, която въведе в своя дом,
ако е като годеница, дарът е валиден; ако не е като годеница, е
невалиден, защото не е даден на трето лице, а на жена. 13. Ко-
гато е даден дар между брачни партньори и двамата умрат ед-
новременно, никой от тях не може да бъде обвинен, че е нару-
шил правата на другия. Титул XI. За разтрогването на брака
и основанията за това. 1. Понеже в старите закони намерихме
много и различни основания за развод, а някои от тях сметнах-
ме за неоснователни, решихме и ние в настоящия закон да на-
пишем по какви причини е законно да се разтрогва бракът. 2.
Бракът може да бъде разтрогнат по законен път, ако съпругата
установи, че мъжът ѝ не може да изпълнява определените от
природата функции; ако в продължение на три години той не се
покаже като истински мъж, жената и нейните родители имат
право да поискат да се прекрати брачното съжителство и да се
получи развод дори съпругът да не е съгласен. В такива случаи
жената си връща цялата зестра, а предбрачните дарове остават
за мъжа и не могат да му се отнемат. 3. Повеляваме и на плен-
ниците да се разрешава развод, но не без основание. Докато е
известно, че мъжът или жената са все още живи, брачният парт-
ньор не може да встъпва във втори брак и бракът все още е ва-
лиден. Ако безчестно не спазят това, подлежат на наказание,
т.е. мъжът се лишава от предбрачните дарове, а жената от зес-
трата. Но ако не се знае дали лицето е живо, например мъжът
не се е върнал от война, трябва да се изчака период от пет годи-
ни и след изтичането им, независимо има или не вести от лице-
то, брачният партньор може да разтрогне брака без наказателни
санкции. Никое от лицата не може да ощети интереса на другия
53
В оригинала са 12 години, възрастта за брак на момичето според П.
242
нито по отношение на зестрата, нито на предбрачните дарове.

Всеки брачен партньор има права върху това, което е дал. 4.
Понеже бракът може да се разтрогне на основание на съгласие
или желание за целомъдрен живот, постановяваме, че тези ос-
нования са законни, при положение че мъжът и жената са дали
свещен обет и в такъв случай са освободени от наказание54
[Има няколко основания мъжът да се разведе с жена си и да
вземе зестрата, запазвайки законните права върху нея за своите
деца от този брак, а ако няма– за себе си.]55 5. Ако жената узнае
за държавен преврат и не разкаже за това на своя мъж. Но ако
мъжът, научавайки от жена си, замълчи, подобава жената чрез
някакво друго лице56 да съобщи на царя. В такъв случай по тази
причина мъжът не може да получи развод. 6. Ако мъжът може
да обвини жена си в прелюбодейство. Подобава първо мъжът
да изложи писмена жалба за прелюбодейството и ако обвине-
нието се докаже, тогава разводът е законен и мъжът има право
на зестрата и предбрачния дар. Ако няма деца от този брак, той
получава право върху собствеността на жената в размер, рав-
ностоен на една трета част от зестрата ѝ. Така според нашата
повеля съпругът получава зестрата и определения дял от една
трета. Ако има деца от тяхното съжителство, нареждаме зес-
трата и остатъкът от собствеността на жената да отидат при
децата. Прелюбодеецът трябва да се накаже заедно с жената, с
която е прелюбодействал, ако е законно осъден. Ако прелюбо-
деецът има съпруга, тя има право да вземе зестрата и предбрач-
ния дар. Ако имат деца, те разполагат с останалия имот на баща
си. Ако нямат деца, повеляваме жената да има права върху
54
Към 11.4 е добавено началото на 11.5, което създава абсолютна неяс-
нота относно правния смисъл. Свещеният обет е обет за замонашване, така
нареченото мънишьскоѥ житиѥ.
55
Следва изложение на причините, номерирани в гръцкия текст като от-
делни параграфи, което стилистично в славянския се подкрепя от началното
аще–ако.
56
В славянския текст може да се преведе и с „по някакъв друг начин“, тъй
като и използвана думата образъ, а не лице.
243
предбрачните дарове, а останалата част от имота на мъжа да

бъде внесена в обществената хазна, както повеляват старите за-
кони. 7. Ако жената по някакъв начин участва в заговор за по-
сегателство върху живота на мъжа си или не го предупреди, ако
знае за такъв заговор. 8. Ако противно на волята на съпруга си
с друг мъж е пила или се е къпала с него в баня. 9. Ако против-
но на волята на съпруга си е прекарала нощта извън дома си,
освен ако не е била при родителите си. 10. Ако е отишла на
конни надбягвания, на зрелищни представления или на игри
без знанието на мъжа си или въпреки неговата забрана. Случи
ли се някой извън гореизложените основания да изгони жена си
от своя дом, ако тя няма родители, при които да се подслони и
по принуда преспи извън дома, повеляваме никакво право мъ-
жът да няма по такава причина да се разведе с жена си, защото
сам е виновен за случилото се. 11. Няколко са законните осно-
вания жената да се разведе с мъжа си и да вземе зестрата и
предбрачните дарове, запазвайки законните права върху тях за
своите деца от този брак, а ако няма – за себе си. 12. Ако съпру-
гът участва в държавен заговор или знае за такъв заговор меж-
ду други лица и не донесе на царя нито лично, нито с посред-
ничество. 13. Ако съпругът участва в заговор срещу живота на
жена си или знае за такъв заговор срещу нея от други лица, не
я предупреждава или не изправя извършителите пред закона.
14. Ако мъжът прави заговор срещу целомъдрието на жена си,
обвинявайки я в прелюбодейство. 15. Ако мъжът обвини пис-
мено съпругата си в прелюбодеяние, но не го докаже, съпругата
има право да поиска развод и да си върне зестрата и да вземе за
себе си57 предбрачния дар заради такава клевета. Ако нямат
деца от брачното си съжителство, да вземе от останалата соб-
ственост на мъжа си дял, равностоен на една трета част от
предбрачния дар; ако има деца, цялата собственост на мъжа да
57
В гр. κομίζεσθαι, което може да значи ‘връщам се; но и вземам за себе
си’, затова в превода на Д. Гелев стои „да ги врати предбрачните дарови“,
обаче старият текст ясно посочва приѥти же и прѣждебрачныи дарь.
244
премине в законно владеене на децата. За предбрачните дарове

се решава според изложеното в други закони. Мъжът, който не
може да докаже отправено обвинение в прелюбодейство, се на-
казва със същото наказание, което би претърпяла жената, ако
такова обвинение се окаже действително.16. Ако мъжът обиди
съпругата си, като бъде намерен в техния общ дом с друга жена
или пък бъде хванат, че често пребивава в дома на друга жена в
същия град, и един или два пъти е бил вече предупреждаван от
своите близки, от родителите на съпругата или от някои други
достоверни свидетели да не извършва такава безсрамна по-
стъпка, но той не се е поправил, подобава на това основание
жената да получи развод и да си вземе дадената зестра и пред-
брачния дар. И поради поругаването на честта ѝ има право на
такава част от имота на мъжа си, равна на една трета от цената
на предбрачния дар. Ако има деца от брака, тя има право само
на приходите от предбрачния дял и на посочения дял от една
трета, а законното право върху имуществото на бащата отива
при децата от брака. Ако няма деца от това съжителство, при-
добива законни права върху целия имот. 17. Ако мъжете служат
като войници58 с някакъв ранг или като обикновени хора, или
пък просто във войнска длъжност са вписани, повеляваме же-
ните им да ги чакат колкото години пребивават във войската.
Ако съпругите не получат нито писмено, нито устно известие
за тях, а някоя такава жена чуе, че мъжът ѝ се е поминал, тя
няма право да сключи втори брак, преди да отиде сама, някой
от родителите ѝ или някой от сродниците ѝ при хартулариите,
легатите или трибуните от военната част, където служи мъжът
ѝ, и ги попита дали наистина се е споминал нейният съпруг.
Ако те се закълнат, като пред евангелието положат неговите
дрехи и писмено напишат, че той е мъртъв, тя трябва да вземе
писменото свидетелство и да изчака една година. След изтича-
58
Вече обяснихме използването на коупци като неуместно, затова тук ос-
тавяме оригиналните названия.
245
не на годината за траур тя може да сключи втори брак. Ако на-

руши тези разпоредби и дръзне да се омъжи втори път, и тя са-
мата, и този, за когото се е омъжила, подлежат на наказание
като за прелюбодейство. Но ако служителите на войнска длъж-
ност, които са се заклели, бъдат обвинени, че са дали лъжлива
клетва, ще бъдат задължени да заплатят 10 литри злато на мъжа,
когото са обявили за мъртъв. Същият има право да си върне
съпругата, ако пожелае. Титул XII. За даровете. 1. Има даро-
ве, които се дават между живи като благодат и благодеяние или
се основават на благоразумие. Има дарове, които се дават пора-
ди смърт и влизат в законна сила след смъртта на дарителя (да-
родавеца). От такива дарове не може да се вземе преди смъртта
на дарителя, понеже така е разпоредено. 2. Някои дарове между
живи влизат в сила от времето и часа, в които се предава вещта
от дарителя към дароприемника; от този момент влизат в сила
владеенето и използването на даруваното землище или соб-
ственост, било движима или недвижима, без никакви други из-
исквания или условия, а в момента на пренос от лице към лице,
т.е. от правещия дар към приемащия дар. Други дарове се ре-
гламентират при определени условия според волята на дарите-
ля.3. Дарът по силата на последната воля на умиращия се пра-
ви, когато лицето предпочита друг да го наследи, а не неговият
наследник. 4. Три са начините да се направи дар по силата на
волята на умиращия. Първият е, когато дарителят прави дар не
поради непосредствена опасност от смърт, а с презумпцията, че
това ще се случи по естествени причини някога. Второ, когато
поради непосредствена опасност от смърт дарителят дарява на
дароприемника и той от този момент може да управлява вещта.
Трето, поради опасност при пътуване или пътешествие, но да-
роприемникът няма власт над дара, докато не почине дарите-
лят. Това е валидно независимо какъв е източникът на опас-
ността по време на път – нападение на разбойници или на
врагове, потъване на кораб, страх от някаква болест, старост
или от опасни места, или от хора, които имат власт, всички по-
246
добни опасности се имат предвид. 5. Ако ти изпратя подарък,

който ти дарувам, и почина, преди да стигне до тебе, той не е
твой. 6. Ако син под властта на баща си с повелята или съгласи-
ето на баща си направи дар, смята се, че все едно самият баща
го е направил; и ако нещо твое с твое съгласие се дарява няко-
му, все едно, че сам си го направил. Титул XIII. За отмяната
на даровете. 1. Ако някой, нямайки син наследник, дари соб-
ствеността си или част от нея на освободен роб59, ако след това
има деца, дарът става нищожен и се връща при дарителя, защо-
то той има власт да се разпорежда със собствеността си. 2. Не-
пълнолетен или ментално болен не може да прави дарове; ре-
шенията на такива са нищожни. 3. Ако някой дароприемник се
покаже неблагодарен към дарителя си и чрез измама му нанесе
щета или без основание му посегне, или участва в заговор сре-
щу него, или не изпълни волята на дарителя, изразена било
писмено, било в неписмена форма, ако в съда се докаже някое
от тези основания, даровете трябва да се върнат обратно на да-
рителя. Титул XIV. За продаването и купуването. 1. Покупко-
продажбата се осъществява, когато [двамата съседи] продава-
щият и купуващият се договарят за цената на продаваната вещ;
единият плаща цената, а другият доставя вещта. Сделката е
валидна, когато продаващият е получил цената, а купуващият –
вещта. Ако даде вместо вещта залог (предплата) за нея, това е
заявка за намерение, но не е равносилно на самия договор за
покупко-продажба. Така е по отношение на покупко-продажба,
която е станала по устна договорка. По отношение на писмен
договор за покупко-продажбата ние казваме, че той е валиден,
ако е написан от ръката на продаващия или от упълномощено
трето лице, но е подписан от продаващия. Сделката се валиди-
ра окончателно с участието на нотариус60. Ако купувачът, който
59
От славянския превод не става ясно, че дарителят дарява на освободен
роб, защото не са поставени във връзка прилагателните ἴδιος ‘личен, частен,
собствен’ и ἀπελεύτερος ‘освободен бивш роб’.
60
В оригинала διὰ ταβελλίονος, в славянски свѣщаниѥмь (zePoS 1962: 152).
247
е платил депозит, промени решението си и пожелае да развали

сделката, той губи стойността на депозита си; ако продавачът
се откаже от сделката, трябва да даде двойната цена на това,
което му е било дадено. 2. Служебно лице няма право да заку-
пува вещи, които са му били официално поверени, нито сам,
нито чрез друг. Ако извърши такава покупка, купените вещи му
се отнемат и той не може да си върне цената, която е платил.
Разпоредбата се отнася и за царските приставници (прокурато-
ри), ако не купуват от обществения трезор. 3. Когато се осъ-
ществи сделка за покупко-продажба според приведените пра-
вила, отговорността за купената вещ пада върху купувача дори
ако реално не е придобил вещта. Например при покупка на роб,
ако умре или му бъде увреден някой телесен орган – крак, ръка
или око; ако бъде продаден имот и целият или част от него из-
гори; ако нива бъде наводнена от река и част от нея погине или
пък множество дървета, обрулени от ветрове, паднат върху нея
и я повредят, всички тези вреди са за сметка на купуващия. Ос-
вен ако не се докаже някаква зла умисъл или небрежност към
продаваната собственост, продаващият не носи вина. 4. Ако по-
ради инцидент се случи да се намали реалният размер на про-
даваната вещ или тя да загине, това е за сметка на купувача,
така както, ако продаваната вещ увеличи размера си или нещо
бъде добавено към нея, това също е в полза на купувача, напри-
мер землището се уголеми поради разлив и смяна на течението
на реката в сравнение с момента на съставянето на договора за
продажба. 5. Продажбата може да се осъществи директно и не-
забавно, без предварителен договор и време за осъществяване-
то му, например ако дадеш нещо за същото или друго, т.е. при
размяна; например вземеш роб на изпитателен срок за един ме-
сец и после, ако си удовлетворен от него, заплатиш 10 златника.
6. Ако наредя на своя роб да означи границите на продаваното
землище и той означи повече поради незнание или измама, не
нося вина за това. Това се отнася и за опустелите пасища. 7.
Продаденият роб не се продава заедно с притежаваните от него
248
вещи (пекулий61); затова, ако робът си присвои нещо от прите-

жаваните вещи при сделката и то премине към купувача или
ако след това се увеличи чрез труда на роба, приходът се връща
на продавача. 8. Настойникът (епитропът) не може да купи
нищо от собствеността на повереното му сираче, същото се от-
нася до кураторите и прокураторите62. 9. Ако в продаден дом
след продажбата се открие заровено злато, оставено случайно,
да го вземе предишният собственик (т.е. продавачът). 10. Който
разбере, че някой друг продава от неговата собственост, и не се
възпротиви, все едно, че той самият е извършил продажбата.
11. Смятаме за справедливо да приложим и следния закон, че
който продаде роб, знаейки, че е крадец или луд, трябва да пре-
дупреди купувача; ако не стори това, продавачът трябва да си
вземе обратно роба, да заплати двойната му цена и допълнител-
ните разходи, ако робът е нанесъл някаква щета в дома на купу-
вача. Титул XV. За емфитевзата. 1. Повеляваме да се отдават
на емфитевза места под закрилата на светата и велика църква
на царстващия град – сиропиталища, страноприемници, болни-
ци и жилища за бедни; да се отдават на желаещия наемател и на
две следващи поколения негови наследници. 2 Религиозните
институции, които не могат да плащат данъци, да продават
своята собственост, но продажбата подробно да се разследва от
митрополита, епископите и клира в присъствието на божестве-
ното евангелие; и ако не се намери друг източник за плащане на
данъците, да се утвърди продажбата на собствеността пред съ-
дията, получената цена да се изплати като данък и да се издаде
договор за продажбата. 3. Ако мирянин е кредитор на църквата,
да бъде принуден да приеме срещу дълга недвижима собстве-
ност. 4. Запустелите места и сгради, принадлежащи на църква-
61
Peculium, τό πεκούλιον, особноѥ имѣниѥ: термин, означаващ притежава-
ните вещи от подвластно лице, които са му дадени да ги управлява и ползва,
без да е техен собственик.
62
Практическо потвърждение, че терминът приставьникъ замества някол-
ко названия. Запазвам термините от оригинала.
249
та в Константинопол, да подлежат на постоянна емфитевза за

една трета част от вложеното за тяхното построяване или за
половината от цената, ако наемателят възстановява лозето или
сградата. 5. Установяването на рентата при отдаването под ем-
фитевза да става по следните два начина: или до края на живота
на емфитевта, или според това, за колко години е угодно да се
договорят двете страни, но за период не повече от тридесет го-
дини. 6. Сключването на договор за емфитевза и наемане се
забранява на управители на религиозни институции – икономи,
опекуни на сираци и нотариуси архивари, на техните родители
и деца, роднини по кръв или сватовство, сиреч да придобиват
имущество чрез договора за наемане или лично, или с посред-
ничеството на други лица; ако това се случи, всяка сделка ще се
обяви за невалидна както за наемодавеца, така и за наемащия, и
ще бъде загубена заплатената цена; а икономите, нотариусите
архивари и управителите ще се задължат да изплатят загубите
на религиозните институции. Титул XVI. За дълга и за зало-
га63. Приходите от вещта, която е дадена в залог за изплащане
на дълг, например пшеница или жито, се включват в изплаща-
нето на дълга и ако размерът им стане равен на този на дълга,
дългът е изплатен. Ако приходите превишат размера на дълга,
разликата се връща на длъжника. 2. Изработеното с труда на
робите или наемите от ипотекирани сгради се включват в из-
плащането на дълга. Ако от тези източници се събере достатъч-
но, дългът ще бъде изплатен. 3. Приходите от нивите се включ-
ват в изплащането на дълга, не само тези, които е събрал
длъжникът, но и тези, които не е могъл да събере; ако е предиз-
викал загуби за нивата, носи съдебна отговорност. 4. Споразу-
мението, че залогът за обезпечението ще бъде продаден, ако
длъжникът е забавил плащането, не възпрепятства подаването
на иск по договора за залога (actio pigneratitia), ако кредиторът
63
Трябва да се има предвид, че титулът може да се преведе и като За за-
ема и за обезпечаването му, доколкото лексемата длъгъ означава заем, дълг.
250
с продажбата е получил по-малко от това, което би получил по

обичайния начин; тогава кредиторът е виновен пред този, с ко-
гото се е договарял, и публично се осъжда 5. Ако кредиторът не
по своя вина загуби залога за обезпечение, той трябва да дока-
же по какъв начин се е загубил и не носи вина. Случайната за-
губа не въвежда в риск кредитора и той може по законен път да
търси изплащане на загубата от страна на длъжника. Споразу-
мението между кредитора и длъжника, че загубата на обезпече-
ние би означавало уреждането на дълга, остава валидно. 6. Кре-
дитор, който вземе ниви или домове в залог за обезпечение, е
отговорен за всички щети, ако предизвика изсичане на дървета
или разрушение на постройки. Ако той умишлено или по по-
грешка навреди на вещта, която е взел, се наказва да възстанови
дома или земята във вида, в който се е намирала преди. Креди-
торът може да поиска възстановяване на разходите за необхо-
димите ремонти и за поддържането на дома или земята, които е
направил. 7. Длъжниците имат право чрез съдебен иск да изис-
кат вещта, заложена за обезпечаване на дълг. Кредиторът не
може без договор с длъжника да продава имота или вещта, ос-
тавени му като залог. 8. След погасяването на дълга заемодате-
лят или неговият наследник нямат право да повдигат възраже-
ния относно искането на длъжника за връщане на
обезпечението, т.е. след 30 години. 9. Господар, който е пове-
рил на своя роб дадена собственост, ще се смята за основен
длъжник, ако е заповядал на роба да заеме пари. Ако не го е
овластил за това, тогава се разследва въпросът за притежавани-
те вещи от роба (пекулия му) и след като първо господарят си
върне дължимото, на втори ред кредиторът получава остатъка.
10. Ако някой кредитор даде някому в заем и във връзка с това
приеме за лице по сделката поръчител, мандант или посредник,
тогава кредиторът няма право да игнорира главния длъжник и
да изисква от тези лица, а първо трябва да се обърне към взелия
златото в заем. Ако кредиторът е получил възстановяване на
заема от длъжника, той няма никакви претенции по отношение
251
на посочените лица. Но ако не може от длъжника да си възста-

нови част, половината или целия заем, тогава трябва да потърси
правата си при поръчителя или манданта, или посредника и от
тях да вземе, което му се полага. Ако се случи, че по едно и
също време са налице всички тези лица – и кредиторът, и длъж-
никът, и поръчителят, и мандантът, и посредникът, тогава да се
постъпи както бе речено и да се изисква от длъжника. Ако по-
ръчителят, и мандантът, и посредникът присъстват, но длъжни-
кът отсъства, кредиторът може да предяви иск към тези лица и
тогава съдията дава срок на поръчителя, манданта и посредни-
ка да намерят длъжника, за да може най-напред кредиторът да
си потърси правата от длъжника, а после от неговите гаранти.
След изтичане на определеното време искът се разглежда пов-
торно и тогава, ако отново длъжника го няма, се предявява иск
към поръчителя, манданта и посредника за изплащане на дъл-
га, за който те са били гаранти. И независимо един от друг в
съда ще бъдат разпитвани. Кредиторът не може да влезе във
владение на собствеността на длъжника, преди да бъде разгле-
дано и установено със свидетели естеството на договора между
тях и участието на поръчителя, манданта и посредника и дали
тази собственост е във владеене на други кредитори. Тогава
трябва първо да заведе личен иск към поръчителя, манданта и
посредника, а след това срещу длъжника, съдейки и другите
кредитори, които имат владеене върху вещите на длъжника.
Ако кредиторът не може да си възстанови, което е дал, да про-
дължи с искове към имотите на поръчителя, манданта и по-
средника, за всичко това даваме власт на кредитора. Това по-
становяваме не само за кредиторите и за дълговете, които им се
дължат, но и за лице, което купи от някого нещо. 11. Ако креди-
тор даде в заем злато на длъжник, когото смята за имотно със-
тоятелен, и се окаже, че той няма злато, а има недвижима соб-
ственост, т.е. ниви и лозя или сгради, кредиторът по всякакъв
начин има право да изиска връщането на дълга да стане в злато,
но ако такова няма налично, заемодавецът да вземе вместо зла-
252
тото недвижимото имущество на длъжника. Ако някой друг

иска да купи нещо от недвижимата собственост на длъжника,
кредиторът има право да разгласи, че този имот му е в залог за
обезпечаване на дълг, и да не му разреши. Тогава в богатия град
Цариград преславните наши боляри, а в провинциите префе-
ктите, на които сме поверили управлението и прилагането на
законите, да определят срещу даденото злато точната равно-
стойна цена на недвижимия имот на длъжника, за да бъдат
обезщетени кредиторите според дадения залог и имотното със-
тояние на длъжника. Кредиторът има право да конфискува най-
доброто недвижимо имущество на длъжника. Защото не би
било справедливо на кредитор, който е дал в заем злато и не
може да си го върне, да не му се позволи вместо златото да взе-
ме най-доброто недвижимо имущество на длъжника. Така че,
ако той не може да си върне златото, може да вземе каквото
поиска от имота на длъжника. 12. Всеки, който се отрече, че със
собствената си ръка е подписал договор за получаване на пари,
ще бъде осъден да заплати двойно. Но ако по време на произна-
сянето на клетвата каже истината, избягва двойната плата и за-
плаща само това, което дължи. Ако след произнасянето на
клетвата, но преди произнасянето на присъдата каже истината,
трябва да заплати на ищеца разходите. 13. Длъжникът, който
отрича задлъжнялостта си, няма да получи доверие, ако после
признае за дълга си, и трябва да възстанови целия дълг. 14. Въ-
преки че мнозина от нашите предци са сметнали за оправдано
да позволят събирането на лихви за заети пари, заради жесто-
костта и безумието на заимодавците ние решихме да забраним
тази практика, защото тя е отречена от нашия християнски на-
чин на живот и е забранена от Божия закон. Затова наша свет-
лост повелява на никакво основание да не се взема лихва за
заем, за да съблюдаваме закона и да не пристъпваме Божия за-
кон. Ако някой вземе лихва, тя ще бъде приспадната от дълга.
Титул XVII. За наемането и отдаването под наем. 1. Ако в
договор за наемане на постройка между страните е договорено,
253
че в нея може да се пали огън, и случайно поради пожар тя из-

гори, наемателят не е виновен; ако поради неговата небрежност
се случи, виновен е. 2. Наетият да пасе стадо не носи отговор-
ност при кражба на овцете от разбойници, ако докаже, че не е
проявил никаква зла умисъл и не е бил техен съучастник. В
такъв случай да му се изплати платата за оставащото време, за
което е бил нает. 3. Овчар, шивач и белач на ризи, ако нанесат
щета поради небрежност или некадърност, са отговорни. 4. Ако
някой се договори да не пали огън в дома и все пак се стигне до
пожар, той отговаря за това. 5. Ако наемателят се договори да
не държи в жилището си сено, и започне да държи, а след това
негов слуга или странник внесе огън, който запали пожар и
вследствие на това домът изгори, виновен е наемателят. 6. Ако
капитанът на кораб не е в състояние да акостира на пристани-
щето, и прехвърли товара на твоя кораб и твоят кораб потъне,
виновен е първият капитан, ако е извършил прехвърлянето без
волята на наемателя или ненавреме, или на ненадежден кораб;
ако е извършил прехвърлянето, без да прояви небрежност, не е
виновен. 7. Ако корабът потъне, понеже не е имало кормчия да
го управлява, виновен е капитанът на кораба. 8. Ако кораб по-
тъне, капитанът връща предплатеното за товара, защото не го е
доставил до определеното място. 9. Ако някой вземе камък, за
да построи нещо с него, да изработи скулптура или да го издя-
ла, и се нанесе щета поради неумелост на майстора, майсторът
носи отговорност; ако е по вина на самия материал, майсторът
не носи отговорност, освен ако рискът не е бил предварително
договорен и той е обещал да не поврежда материала. 10. Ако от
мишки бъде изядено нещо дадено за избелване или гладене, от-
говорност носи белачът; също ако по невнимание е върнал ве-
щта не на собственика, а на друго лице. 11. Ако наемател на
дом е пуснал минаващи войници и те вземат нещо от дома, на-
емателят е отговорен, ако е можел, а не е известил за това соб-
ственика, или е можел да се противопостави на войниците. 12.
Ако след изтичането на времето на договора за наем двете стра-
254
ни се договорят, че наемателят ще продължи да пребивава в

дома, без да се определи нов срок, договорът за наем се обновя-
ва само за една година, а не за пет години, ако първият договор
е бил за пет години. Тази разпоредба се прилага и към публич-
ни (граждански) наеми. Ако наемателят пребивава и втора го-
дина, длъжен е да изпълни всички законови задължения, опре-
делени за срока на сключения предишен договор. 13. Ако
собственик освободи наемател от задълженията му поради
липса на реколта за една година и в следващата година има при-
ход от реколтата, той има право да си потърси това, което е оп-
ростил, в годината, в която има изобилие. Ако през следващата
година на договора има безплодие, но през предходната година
е имало изобилие, наемателят има право да поиска освобожда-
ване от наема за втората година. 14. Ако поради неведение взе-
ма за отдаване под наем пукнати съдове за вино и виното се
разлее, длъжен съм да си поема отговорността. 15. Ако отдам
под наем участък за пасбище и от растящите в него отровни
треви се увредят или умрат овцете, ако съм знаел това предва-
рително, нося отговорност, ако не съм знаел, няма да търся из-
плащане на наема. 16. Ако поради някаква причина наема жи-
лище за една година и изплатя целия наем, а на осмия64 месец
домът се срути или изгори, вземам си остатъка от платения
наем. 17. Всеки път, когато едно лице дава своя собствена вещ,
за да бъде направена така, както той нарежда, се сключва дого-
вор за наем. 18. Ако е договорено от собственика дадена работа
да се извърши според преценката на майстор, ние очакваме
това да е преценка на почтен човек. По същия начин постъпва-
ме, ако сме поискали преценката на друго лице. Но то няма да
има право да удължи срока за извършването на работата според
уговорката, а може да решава само за самата работа. 19. Когато
има договор за наем върху имот и по Божия гняв се случат при-
родни бедствия, такива като градушка или огън, наемателят не
64
В оригинала се говори за шестия месец.
255
изплаща всички задължения по наема, а само съразмерен дял от

тях. Когато предмет на договора е реколтата, наемателят поделя
по законен начин със собственика на земята като със съдружник
печалбите и загубите. 20. Ако някой наеме човек за пренасяне
на мраморен стълб и стълбът при пренасянето и носенето се
счупи, майсторът и помощниците му са невинни, при положе-
ние че не са проявили небрежност; няма да бъде виновен и ако
е извършил всичко по най-надлежния и прилежен възможен на-
чин. Това правило се прилага и за грънчарските съдове, за дър-
вения материал и за други вещи. 21. Наелият кон за пренасяне
на някаква стока, ако стане ясно, че му е наложил по-голяма те-
жест и така му е навредил, или по друг начин му е навредил,
носи отговорност. 22. Ако някой приеме плата за съхраняване на
чужда вещ, носи отговорност, ако не я съхрани. 23. Който от-
крадне чужд роб, нает от него, се наказва като крадец. 24. Ако
собственикът на земята се съгласи да компенсира наемателя
преди изтичането на петгодишния договор за наем, пак може да
изгони наемателя, ако същият не е плащал навреме или ако не е
обработвал по подходящ начин земята. 25. Ако без основание
наемателят напусне земята преди изтичането на договорения
срок за наема, трябва да заплати наема за целия период. 26. Ко-
гато някой наема помещения за дълъг период, т.е. за две години,
и нито се появява в тях, нито изпълнява договорните задълже-
ния по тяхната поддръжка, заинтересованите могат да отворят
помещенията и в присъствието на публични лица да извършат
инвентаризация на стоките в тях. 27. Ако изграден дом се срути
поради земетресение, щетите са за сметка на отдаващия под
наем (собственика). 28. Ако акведукт (напоително съоръжение)65
се разруши преди да е завършен поради проблеми със земния
терен, щетите са за сметка на собственика на земята; ако по-
ради некачествена работа, щетите са за сметка на наемателя.
65
Водотечь, гр.ῤεῖθρον ‘течение, корито на река, поток, воден канал’. В
използваните преводи акведукт или язовир.
256
Титул XVIII. За депозита. 1. Депозитът е това, което някой

даде някому за съхранение. 2. Ако депозитът е направен пора-
ди метеж, пожар, срутване или корабокрушение, депозитарят
отговаря за двойната стойност на депозираната вещ. Ако той
е виновен за щетата, неговите наследници носят отговорност
за двойната стойност; ако не е виновен, отговорността е само
за стойността на самата вещ. При всички други случаи на де-
позити, освен споменатите, се възстановява стойността на са-
мата вещ. 3. Ако депозитарят или негов наследник бъде из-
правен пред съда, но заложената вещ е погубена преди
процеса, например била е роб и той е умрял, освобождава се
от отговорност; освобождава се от отговорност, ако смъртта е
настъпила преди произнасянето на присъдата. 4. Не само де-
позитът, но може да бъде потърсен всеки приход от вложение
в депозит. 5. Вложителят може незабавно да предприеме
действия за незабавно връщане на вещта и ако депозитарят
откаже, носи отговорност, освен ако депозитът се намира на
друго място или на място, което не може да бъде отключено,
или не са изпълнени условията на сделката по депозита.6. Ко-
гато мой роб или верен слуга направи депозит на нещо, което
ми принадлежи, аз имам право да предприема правно дейст-
вие за връщането на депозита. 7. Моят наследник може да по-
търси връщане на депозита, направен от наследен роб. 8. Не-
зависимо дали е жив вложителят роб или е починал, или е бил
освободен, или е бил продаден, господарят му има право да
търси възстановяване на депозита, направен от негово име, а
не сам освободеният, нито новият му господар. Подобава пре-
ди всичко да се има предвид договорът. 9. Ако твой роб напра-
ви при мен депозит, трябва да ги го върна и да го освободиш;
ако е вменил на наследниците си депозита, аз съм невинен,
все едно когато аз правя залог на своя вещ и се задължавам да
върна залога66. 10. Ако депозитарят не се грижи за депонирана-
66
Неясен казус в славянския текст, без превод у Е. Фрешфийлд и Д. Ге-
257
та вещ като за своя, все едно, че е виновен в измама. 11. Ако

поради нападение на разбойници депозитарят загуби вещта,
оставена му на съхранение, неговите наследници не носят от-
говорност за загубата; депозитарят е отговорен при измама и
небрежност към вещта, ако не са договорени някакви други ус-
ловия за вложението; ако те изтъкнат някаква причина, като не-
очакван инцидент, или пък вече нямат вещта, или я имат, но не
искат да я дадат, подлежат на съдебен иск за реституцията ѝ. 12.
Гарант на лице, което е станало депозитар, носи отговорност,
ако поради коварство е нанесена щета на депозита; дори ако
лицето е ментално болен, сирак или непълнолетен, или пък
умре без наследник, гарантът е принуден да възстанови депози-
та, защото носи вина, че не е проучил условията на депозита.
13. Ако при някое лице са депозирани писмени документи меж-
ду двете страни – вложителят и депозитаря, то трябва да ги съх-
ранява и да съблюдава условията на сключване на депозита. 14.
Ако някой е приел в депозит имот и след това го е предал с
писмен документ на друг човек, не може да отрича, че е полу-
чил депозита, и да отказва да го върне под предлог, че има пис-
мен документ, удостоверяващ предаването на трето лице. Ти-
тул XIX. За съдружието, или сдружението. 1. Сдружението
се съставя или докато са живи съдружниците, или за определе-
но време, или чрез избиране. 2. Според същността на съдружи-
ето партньор, който се отказва преждевременно, се смята за
виновен; при сключването на договор за съдружие няма необ-
ходимост специално да се уговорят условията на отказ от съ-
дружие. 3. Когато договорът за съдружие обхваща цялата соб-
ственост на съдружника, в него влизат наследството, даровете
и всички доходи. 4. Ако съдружниците се договарят всяко на-
следство на единия да е в общото съдружие, това се отнася само
за законното наследство, а не за наследяването чрез завещание.
5. Съдружие се съставя на дело, чрез уговорка и чрез упълно-
лев, само с отправка към Ecloga ad Procheiron Mutata.
258
мощено лице67 и се прекратява поради отказ, смърт и обеднява-

не (финансова несъстоятелност, инсолвентност). 6. Съдружие
може да се учреди за всякакъв имот или покупка, за една или
много вещи и между неравни по богатство членове, защото
най-бедният преди всичко внася в съдружието своето знание и
умение. 7. Ако съдружието е било договорено принципно, без
да се уговори конкретен имот, ще се смята, че обхваща цялата
собственост на съдружниците, която имат или са придобили
чрез покупко-продажба и отдаване под наем. Приходът от дей-
ността на един от съдружниците се включва в съдружието68.
Наследството, легатите69 и даровете не се включват в съдружи-
ето, защото даровете са като лична награда. 8. Дори да е дого-
ворено, че до определено време не може да се разтрогва съдру-
жието, при основателна причина то се разваля; [при ерес,
противоречия], ако някой съдружник е оскърбител или вреди-
тел, или няма приход от собствеността, за която е съставено
съдружието. 9. Ако аз се откажа от съдружие, докато моят съ-
дружник отсъства, докато той не узнае за това, всичко, което
придобивам аз, остава в съдружието, а всички загуби са за моя
сметка; всички придобивки на отсъстващия партньор остават
за него, а загубите му са за съдружието. 10. Всеки съдружник,
който предизвиква загуби поради небрежността си, носи лична
вина за това дори ако в много други дейности е бил внимате-
лен. 11. Дълговете, направени по време на съществуването на
сдружението, са задължение на сдружението дори когато то се
разтуря, преди те да са изплатени и страните имат договор във
връзка с това. 12. Загубата на златото, внесено от съдружник в
дейността на съдружието, се поема от съдружието, защото не
би станало така, ако не е съществувало сдружението; но ако аз
67
Вѣстьникомь, буквален превод на δι’ἀγγέλου, в правото per nuntium, т.е.
чрез упълномощено лице в случаи, когато двете страни не се договарят лично.
68
Отъ страды за ἀπὸ καμάτου; ex quaestu, quaestus ‘приход, реализиран от
дейността на един от съдружниците в дружеството’ (дюНаН, пишоНа 2007: 197).
69
Оставлѥниѥ, τά ληγατά, легати ‘запазен дял от наследството на едно лице’.
259
съм увеличил своето злато заради дейността на сдружението,

загубите ги нося само аз. 13. По отношение на собствеността в
съдружието всеки мой съдружник е отговорен пред мен при
иск за кражба или иск срещу съдружник. И ако не мога да дока-
жа обвинението, това не е основателна причина да бъда възпре-
пятстван да повдигна обвинение чрез граждански иск. 14.
Случва се съдружници да не са се договорили за цената на овце,
които са обект на сдружението, и при нападение биват похите-
ни от разбойници, тогава загубата е обща; ако са откраднати,
този, който ги е вложил в сдружението, понася загубата, защото
е бил длъжен да осигури надзор. 15. Ако съдружник предприе-
ме пътуване с търговска цел от името на общото сдружение,
попадне на разбойници и загуби своите пари или собственост-
та си, възстановяването на щетите пада върху него, а не върху
сдружението, както и средствата за неговото лечение; същото
се отнася до съдружник, който пътува с кораб и корабът потъне,
особено когато, освен по море, не е било възможно да се прене-
се товарът. 16. Съдружник във финансово сдружение не е длъ-
жен да влага в сдружението приходите си от други източници,
извън тези от финансовото сдружение (банката). 17. Братя съ-
дружници, които не третират като съвместна собственост на-
следството от родителите си, не могат да третират като собстве-
ност и това, което са придобили от други източници. 18.
Съдружник, който обнови своя дом без участието на другите
съдружници, има право в срок от четири месеца или да поиска
да му бъдат възстановени разходите, или да задържи дома за
себе си. Ако не желае да го вземе за себе си, може да съди съ-
дружниците си за направените разходи. Този срок е определен,
защото след изтичането му законът дава собствеността върху
дома на неговия строител. 19. Тръгващият на път с обща тър-
говска цел има право да потърси само разходите, направени за
общата цел на съдружието. Титул XX. За развалянето на съ-
дружието. 1. Съдружието се разваля поради смърт на лицето,
260
спиране на дейността, по обща воля или чрез правно действие70.

По отношение на съдружниците – ако някой от тях е осъден на
смърт или на заточение и бъде конфискувана собствеността на
съдружника; по отношение на дейността – ако съдружието про-
мени характера си и премине към църквата или бъде отнето за
държавата [поради антидържавна дейност]; по съгласие – ако съ-
дружниците се откажат от него и всеки започне за своя сметка да
търгува; чрез правно действие – ако съдружник предяви съдебен
иск за разваляне на съдружието и се отрече от него. 2. Ако сдру-
жението е създадено с цел продажба или за отдаване под наем,
след смъртта на единия съдружник и щетите, и приходите са за
сметка на съдружието. 371. Ако лице на възраст на 25 години даде
съгласие на някого да влезе в сдружение, и му дарува нещо извън
дължимото в общината, не може после да каже, че понеже се е
надявало да наследи този човек, е допуснало участието му в съ-
дружие или му е направило дарение. 4. Ако някой по определена
причина извика някого на съд и този е оправдан, публично ище-
цът не може повече никакви основания да приведе по първото
обвинение, но може да приведе други обвинения срещу този, ко-
гото съдът е оправдал, и може пак да го обвини, например ако е
бил оправдан за депозита, може за заем да бъде призован в съда.
Титул XXI. За завещанието на самостоятелни лица. 1. Заве-
щанието е правно решение на лице какво да се случи със соб-
ствеността му след неговата смърт. 2. Завещателят трябва да има
здрав ум, а не здраво тяло. 3. Лице от мъжки пол при навършване
на 14 години може да съставя завещание, от женски на 12 годи-
ни. 4. Завещания се съставят според три закона: според граждан-
ските закони, според едиктите и според декретите72. Според
гражданските закони завещание се съставя в присъствието на
70
В славянския текст тук стои неясното житию за τῆς ἀγωγῆς.
71
Казуси 3 и 4 не са преведени у Е. Фрешфийлд, съответно у Д. Гелев, с
мотива, че не са свързани с темата на титула.
72
ѿ градьскаго.  ѿ ꙁаповѣді.  ѿ сѹд, срещу ἐκ τοῦ πολιτικοῦ, καὶ τῶν
διατάξεων καὶ τοῦ πραίτορες.
261
свидетели; според едиктите с поставянето на подписи на завеща-

теля и свидетелите, а според декретите с поставяне на печатите в
присъствието на определения брой свидетели. И всички тези
мерки се предприемат, за да се избегне всякакво злодеяние при
съставянето на завещание и да се изчисти от всяка съблазън.
Също така завещателят може със собствената си ръка да впише
името на своя наследник, но ако не го стори, трябва на свидете-
лите да съобщи името на наследника. 5. Понеже постановихме,
че свидетелите трябва да полагат печати, да се знае, че и с един
пръстен73 може да се запечата завещанието. 6. Завещание може
да се подпечата и подпише и през нощта. 7. Писарят, написал
завещанието, може да свидетелства за него74. 8. Който поради
физическо заболяване загуби ума си, не може да прави завеща-
ние в такова психическо състояние, но ако има състояния на по-
добрение, може. 9. Сляп по рождение или поради придобит не-
дъг след болест съставя завещание в неписмена форма, като
призовава седмина или петима свидетели, пред тях изрича името
на своя наследник и ги насочва със знаци, за да няма заблуда. 10.
Завещанието на несамостоятелно, непълнолетно лице или роб е
невалидно дори ако лицето почине като самостоятелно, пълно-
летно или освободено. 11. Ако братя имат общо богатство, на
никого от тях не е забранено да определят наследник, когото по-
искат, липсата на разделение на имуществото не е пречка. 12.
Грамотен човек, който иска да направи завещание за своите деца,
първо трябва да впише датата, откогато влиза в сила завещание-
то, после със собствената си ръка да впише имената на децата си
и размера на златото или на някаква друга собственост, за която
73
В превода на Д. Гелев и в английския превод „с един общ печат“, но
да се има предвид, че славянският текст, следвайки гръцкия, прави разлика
в думите за печат и пръстен. Затова оставям превода така, без да се променя
правният смисъл.
74
Славянският текст следва гръцкия (zePoS 1962: 168), докато в двата съ-
временни превода има допълнителна глоса, без да се посочва откъде е взета.
Придържам се към ИК.
262
се определя наследник. При това трябва не само по бройки, но и

цялостно да опише наследството, за да бъде всичко ясно и да
няма поводи за съдебни разпри. Ако пожелае да раздели собстве-
ността или да назове някои отделни вещи, да спомене всички
свои деца или да не включи някои от тях, за всичко това трябва
да напише ясно и да не оставя никакви поводи за съдебна разпра
между децата. Ако пожелае да остави дарове (легати)75 на съпру-
гата си или на трето лице или пък дарува свобода на роб, това
също трябва собственоръчно да запише и да изрази устно пред
свидетелите за всяко едно поотделно, така че тези негови реше-
ния да имат пълноправна сила и по никакъв начин да не се оспо-
рят, понеже са изразени в писмена форма. Всичко, което със
своята десница и език завещава завещателят и е написано на хар-
тия, има законна сила и остава в този вид до смъртта на завеща-
теля, ако не се намери нито един свидетел, който да твърди, че
нещо е променил или допълнил. Ако завещателят пожелае да
промени завещанието и направи друго завещание, за да изрази
своята последна воля, новото завещание трябва да се състави
при същите условия като предходното, сиреч да се призоват се-
дмина или петима свидетели. Ако се изпълнят тези условия,
дори волята на завещателя да е изразена по устен път, второто
завещание обезсилва първото. 13. Първоначално съставеното за-
вещание се заменя от последващото завещание дори първото да
е съставено в писмена форма. 14. Ако ясно се докаже, че с посоч-
ването на множество наследници завещателят е променил пре-
дишната си воля, нито един от тях няма да го наследи76. 15. Ако
завещателят не пожелае да покаже на свидетелите написаното на
75
Трябва да отбележим липсата на точно съответствие за понятието фи-
деикомис ‘акт на щедрост на завещател към частно лице’. В гр. има тристе-
пенна норма: легати, фидеикомиси и освобождаване, а в славянски стои само
дары людьскы̈ л свобожⷣен.
76
Превеждам според оригинала и двата съвременни превода, защото на
това място славянският преводач говори за разгневен завещател, а не за про-
менил волята си, което може би е подразбирал.
263
хартия завещание, тогава или прегънато, или запечатано, той

им носи завещанието и пред тях заявява, че това е неговото за-
вещание, а те в същото време трябва да го подпишат и подпеча-
тат и с това завещанието става валидно. Ако не могат да се на-
мерят седем свидетели, устно или писмено завещание може да
се състави и с пет77. Който е бил ранен на война и по пътя обра-
тно има опасност да умре, може да състави завещание не само
пред трима свидетели, но и пред две лица, които се намират
наблизо, заради приближаващата смърт, но в такива случаи ду-
мата на починалия и завещанието трябва да бъдат потвърдени
(от свидетелите)78. Титул XXII. За завещанието на несамос-
тоятелни лица. 1. Пекулият се отнася до лицата, които се на-
мират под нечия власт. Има различни видове пекулий, които се
заработват от лицето или се наследяват от родителите. 2. Лич-
ният пекулий е придобитото от професионалните умения на
лицето, от войнската му служба или заемането на някаква
длъжност, или от участието му в клира. 3. Родителски, или
граждански пекулий79, е това, което се дава от родителите за
управление или като дар. 4. Има много различия между личния
и родителския пекулий. Първото е, че подвластното лице може
да разполага със своя личен пекулий според завещание, а при
родителския не може. 5. Второто различие е, че ако бащата не-
годува срещу подвластния си син, може да му отнеме граждан-
ския пекулий, но не може да му вземе личния. 6. Третото разли-
чие е, че ако някой има много дългове, може да ги изплати чрез
продажба на гражданския пекулий на сина си, т.е. като продаде
това, което му е дадено от родителите, но не и от неговия личен.
77
В преводите на Е. Фрешфийлд и Д. Гелев се говори и за по-малък брой
от трима, но такова посочване няма нито в гръцкия, нито в славянския текст.
78
Позовавам се на сходен текст в Еклогата 5: 7 (Щапов 2011: 96) за за-
вещание в особени случаи. Е. Фрешфийлд напомня, че при Исаврийската
династия такъв тип завещание се потвърждава „в тържествена форма“, може
би клетва на свидетелите (FreShField 1928: 110).
79
Славянският текст дава родительнъ срещу τά παγανικά ‘цивилни, граж-
дански’.
264
7. Има и четвърто различие. Ако почине бащата, остави много

деца и се случи едно от тях да има и граждански, и личен пеку-
лий, даденият от родителите е общ за всички деца, които някога
са били под властта на родителите, докато личният му пекулий
принадлежи единствено на него. 8. Всичко, което някой е при-
добил поради войнски експедиции и дълги летни или зимни
пътувания по същия повод, е негова собственост и може да
бъде завещавано на децата му. Същото се отнася за всичко оно-
ва, което е придобито поради професионални умения или при-
добиване на сан, то е негова лична собственост и негов собст-
вен пекулий80. Титул XXIII. За завещанието на освободените
роби.1. Сродството е име родно, разделя се на три: възходящо,
низходящо и по странична линия, но тези три същности се при-
лагат по отношение на благородници. Робите не знаят към кого
възхожда техният род, защото и предците им са родени в роб-
ство; нито по сватовство познават сродниците си; може да оп-
ределят само низходящия чин, т.е. тези, които произхождат от
тях и които са заченали и родили техните деца и внучета. Ето
защо, ако освободен роб умре, без да е направил завещание, ако
неговото дете е заченато или след, или преди освобождението,
и това дете е било освободено заедно с него, или пък е било
освободено преди или след неговото собствено освобождение,
призовава се за наследник. За този, който вече няма господар,
законът повелява, че когато завещава, нищо да не оставя на гос-
подар без деца, но ако освободеният има деца или внучета и не
им е оставил наследство, а се спомине, не може да се промени
завещанието, тогава господарят получава една трета част от на-
следството му. 2. Не само господарят и господарката и преките
им наследници по низходяща линия имат права по закон върху
наследството на освободен роб, но и тези по странична линия
80
Този казус е доста объркан в славянския превод, но е като заключение
и обобщение на казаното в предишните. В него не се съдържа никаква нова
информация. Целият титул е сегментиран различно в ИК и има 6 вм. 8 па-
раграфа.
265
до пета степен. 3. Ако този господар или господарка или двама

господари имат повече деца81, най-близкият по степен да се
призове за наследник на освободения роб. 4. Ако единият гос-
подар има две деца, а вторият три, наследството да се раздели
на пет части, по същия начин и за роднини по странична линия.
Титул XXIV. За завещанието на епископи и монаси. 1. При-
тежаваното от епископа преди поставянето му в епископска
степен той има право да разделя и продава както пожелае; не
само това, но и да го завещава по своя воля. Придобитото след
поставянето му в епископска степен става собственост на църк-
вата и не може да го завещава, защото нито от родителите, нито
от чичовците, нито от братята му е преминало към него. 2. Кой-
то иска да се постриже за монах, трябва да направи завещание
за своето имущество преди постъпването в манастира, защото
манастирът ще вземе всичко, което му принадлежи. Дори да не
заяви явно, че внася в манастира всичко, по никакъв начин по-
вече не може да разполага с него. 3. Този, който има деца и се
постригва за монах, може и след своето пострижение да разде-
ли собствеността си между своите деца, като съхрани за себе си
една част, която ще вземе манастирът; но ако умре без завеща-
ние, тогава децата му да получат незавещаното, сиреч да си взе-
мат своята част, а останалото да дадат на манастира. 4. Който се
премества от манастир в друг манастир, губи имуществото си и
не е приет82. Титул XXV. За прекратяването на валидност-
та на завещание. 1. Завещанието става невалидно по три осно-
вания83: поради прекратяване, обезсилване и незавършеност.
Завещанията се унищожават цялостно или частично, поради
81
Маргинална глоса в ИК пояснява, че двамата господари са все едно
като двама братя, които имат общ роб и са го освободили.
82
Грешно у Д. Гелев – монахът не взема своя личен имот, а го губи; раз-
поредбата, както правилно отбелязва Е. Фрешфийлд, подлежи на промяна с
времето, понеже по принцип на монах се забранява да преминава от един в
друг манастир.
83
По-нататък всяко от трите основания се подразделя на отделни казуси,
затова номерацията в този титул е специфична.
266
това има шест начина за прекратяване на завещание. Първият

начин е, когато някой, след като е направил завещание, осинови
някого по някой от начините за осиновяване. 2. Вторият начин
е, когато след съставяне на завещанието или след смъртта на
завещателя му се роди син или се роди внук от починалия му
син под негова власт84, дори определените наследници вече да
са посочени в завещанието, остават без наследство, освен ако
детето, родено след смъртта, е легатар или е мъртвородено. 3.
Третият начин е, когато осиновеният син под властта на баща
си не е споменат в завещанието. 4. Четвъртият начин е, когато
във второто завещание е пропуснато името на някои от наслед-
ниците. 5. Петият начин е, когато второто завещание е сключе-
но законно и с него се обявява друг наследник на определена
вещ, без да са потвърдени нарежданията от първото завещание.
6. Шестият начин е, когато лице на войнска служба състави за-
вещание, без да знае, че от него е заченат син. Ако узнавайки,
замълчи, завещанието запазва валидността си. Частично пре-
кратяване на завещание може да стане по два начина. 1. Първи-
ят начин е, когато второто завещание потвърждава разпоредби-
те на първото, но определя друг наследник за някакво
определено имущество, без да поделя запазената част от на-
следството на първия наследник85. 2. Вторият е, когато някой
има дъщеря под своя власт и от нея се сдобие с внук или внуч-
ка, без да ги е вписал в завещанието; тогава завещанието не се
разтуря изцяло, но внукът или внучката участват в него. Ако
трето лице без родствена връзка е вписано като наследник, то-
гава наследниците по кръв имат право на половината от на-
84
По-рядък случай ὑπερούσιος да е преведено с рабии, т.е. под властта,
подчинен.
85
Според Е. Фрешфийлд става въпрос за Закона за фалкидията, така на-
речения римски закон Lex Falcidia, който се прилага в урегулирането на на-
следствено-имуществените отношения, но определената една четвърт част,
от която според римския закон и Институциите на Юстиниан наследникът не
може да бъде лишен, впоследствие става една трета - το τρίτον.
267
следството; ако няма такова лице, наследството се дели пора-

вно между наследниците. Обезсилването на завещание става
по четири начина. 1. Първият начин е, когато завещателят е
осъден на смърт или изгнание; или, бидейки самостоятелен,
бъде осиновен от някого; или ако е несамостоятелен. 2. Втори-
ят начин е, когато законно съставеното второ завещание, оспор-
вайки първото, е неефективно, понеже посочените в него на-
следници отказват да приемат наследството или починат преди
завещателя, или след смъртта на завещателя те умират, преди
да са взели наследството, или те са вписани в завещанието при
изпълнение на определено условия, но то не може да се изпъл-
ни. 3. Третият начин е, когато завещателят поради разпра с ня-
кого определи за наследник владетеля писмено или устно, ос-
вен ако по някакъв друг законен начин владетелят не е негов
наследник. Защото владетелите, макар и да не са зависими от
закона, трябва да живеят живота си според закона86.4. Четвър-
тият начин е, когато завещателят започне да подпечатва заве-
щанието и не довърши или каже, че не желае да го утвърди;
което по закон е направено, по закон може да се промени. Пет
са начините при незавършеност на завещанието. 1. Първият е,
когато според законодателството не са налице петима или се-
дмина свидетели. 2. Вторият е, когато от присъстващите свиде-
тели не всички подписват. 3. Третият е, когато всички подпис-
ват, но не всички подпечатват. 4. Четвъртият е, когато
завещателят не вписва името на своя наследник собственоръч-
но, нито устно го обявява пред свидетелите. 5. Петият начин е,
когато завещателят нито е вписал е имената на своите синове,
самостоятелни или под негова власт, и на внуците си, нито ги е
обезнаследил и почине преди тях; защото е казано, че ако не е
уредено това изначално в завещанието, после стойност не може
да придобие. Титул XXVI. За развалянето на подвластието.
86
В гр. κατὰ νόμους πολιτεύονται ‘да управляват според законите’, в сла-
вянски свободна етимологизирана фраза „да живеят живота си“.
268
1. След като изложихме, че имаме права върху нашите деца и

роби по род или по осиновяване, нека сега да разгледаме по
какъв начин се разваля подвластието. Относно робите основа-
нията са изложени в титула за освобождаването им. За децата
излагаме тук. Властта на родителите върху децата се прекратя-
ва със смъртта на родителите, но не винаги. Ако почине баща-
та, децата стават безусловно самостоятелни; но ако почине дя-
дото, внуците неведнага придобиват самостоятелност.
Подобава известно време да мине от смъртта на дядото и ако се
намери средно лице, т.е. син под властта на бащата, тогава вну-
ците под властта на дядото преминават под властта на бащата.
Но ако бащата почине преди дядото или самият той стане пъл-
новластен, тогава внуците стават свободни от властта, освен
ако не са преминали под властта на друго лице. 2. Ако някой е
осъден на смърт, заедно с присъдата му децата под негова власт
стават самостоятелни. 3. Син, който придобива ранга на патри-
кий, става незабавно самостоятелен. 4. Ако се случи моят баща,
под чиято власт съм, да бъде пленен, и аз междувременно се
освободя от неговата власт, ако се върне, аз отново ще съм под
негова власт. Ако се случи да умре, ще бъда самостоятелен. Но
първо се установява по кое време е упражнявана властта, по
време на пленничеството или до момента на смъртта. Между
тях има разлика. Да предположим, че някой, който има две деца
и две хиляди жълтици, е хванат в плен. Единият му син е стара-
телен и успява със своя труд и дела да придобие още една хиля-
да, а другият е ленив и нищо не успява да придобие. Когато
след време се оповести, че баща им е починал в битка, и те по-
искат да разделят бащиното си наследство, ленивият казва:
„ето, сега наистина нашият баща е мъртъв и ние сме самостоя-
телни, но понеже той е наш общ баща, подобава да разделим
три хиляди жълтици“, старателният може да възрази: „ние сме
самостоятелни от момента, от който нашият баща е попаднал в
плен и не се е върнал, или от момента, в който е починал. Което
съм придобил от момента на моята самостоятелност, за себе си
269
съм го придобил, а не за друг“. Ние зачитаме волята на този

втори брат. 5. Който пожелае да освободи своя син от опеката
си, да отиде в съда и пред съдиите да заяви: „ето този го правя
самостоятелен и го освобождавам собственоръчно“; ако се слу-
чи този син да почине бездетен, волята на баща му остава ва-
лидна. Винаги трябва да се отдава полагащата се законна чест
на бащата. 6. Някой може да даде самостоятелност на своя син,
но да остави под властта си внука, както и обратното, да даде
самостоятелност на внука, а да остави под зависимост сина си.
Същото се отнася за правнуците. 7. Ако някой има женен под-
властен син, чиято жена е забременяла по това време, когато е
направил своя син самостоятелен или го е дал за осиновяване
на друго лице, повеляваме роденият негов внук да бъде под
властта на дядо си, понеже според законните бракове значение
има времето на зачатието и бащата, който е посял семе, още е
бил под властта на дядото. 8. Встъпването на градска служба
към епарха, във войската или епископията прекратява властта
на бащата. Титул XXVII. За свидетелите. 1. Свидетелите
трябва да са благонадеждни. Те не трябва да са недостойни
лица87, бедни или с неизвестен за останалите произход. 2. На
несведущи88 свидетели при нужда могат да се налагат наказа-
ния. 3. Лица, които свидетелстват устно относно писмен доку-
мент за дългове, трябва да потвърдят, че в тяхно присъствие се
е подписал договорът, че е станал по законен начин и че затова
87
Преводът ми е най-общ, тай като, както обяснява Е. Фрешфийлд
(FreShField 1928: 45), първото прилагателно в гр. ἐπιδίφριος, буквален превод
не сѣдешихь, се отнася до кочияши, които стоят на капрата на колесници.
Имат се предвид обаче свързани с Хиподрума лица (евнуси, сексуални роби),
които са били известни с неморалното си поведение. Няма съмнение, че тези
тънкости не са уточнени в славянския превод.
88
Прилагателното в гр. е ἄγνωστος ‘незнаещ, несведущ, но и неизвестен’,
у E. Фрешфийлд „глупав“. Възможностите за превод са много, но славянски-
ят преводач изравнява по значение последния израз от предходния параграф
и първото прилагателно от настоящия; така излиза, че за него става въпрос
за „неизвестни“, т.е. непознати на общността свидетели.
270
са били призовани като свидетели. И те трябва да са петима на

брой. 4. Когато свидетели в дадено дело имат разпра помежду
си или с други свидетели, или свидетелстват с измама, съдията
трябва да приеме показанията само на най-достоверните от тях,
а да подложи на наказание подозрителните, ако се установи, че
с измама са извършили злодеяние. 5. Възможно е съдия да из-
праща свидетелство от един град в друг, при положение че сви-
детелството е надлежно съставено според закона; в областите
това става пред местния владетел (княза), в Константинопол
пред църковните съдии89. 6. При криминални престъпления е
необходимо свидетелите да присъстват лично, а не само да се
вземат техните показания.7. Свидетелите се проучват за сана,
вярата, нравите и твърдостта, с която отстояват показанията си.
Затова няма да им се вярва, ако противоречат на предварител-
ните си показания. 8. За всеки свидетел поотделно трябва да се
проучи кой е честен и непорочен и кой е безчестен и порочен,
богат или беден, дали заради изгода е съгрешил нещо; дали е
приятел на този, който го е призовал за свидетел, или е враг на
страната, срещу която ще свидетелства. Ако не е подозрителен,
оставя се да свидетелства. За всичко това отсъжда съдията:
дали свидетелят дава еднакви показания, дали отговаря по-
слушно и кои от неговите показания подобава да бъдат приети.
9. Доверие се дава лично на свидетелите, а не на събраните от
тях показания. Те се разпитват лице в лице от съдията и ако се
окаже, че свидетелят не може да докаже това, което казва, се
изпраща на заточение. 10. Една е тежестта (автентичността) на
показанията, когато свидетелят присъства лично, и друга, кога-
то показанията са написани и друг ги чете. Затова, който иска
показания на свидетели, трябва да им плати разноските (за ид-
ването в съда). 11. Баща и син, който е под негова власт, или
двама братя под властта на своя родител, могат да свидетелст-
89
У E. Фрешфийлд свещен трибунал; в славянски е схванато като „бо-
жествени съдии, т.е. църковни“.
271
ват по търговски дела. Не вреди повече свидетели от един дом

да свидетелстват по чужди въпроси. 12. Ако естеството на съ-
дебния спор е такова, че трябва да свидетелства лице от Хипо-
друма90 или такива като него, не подобава без прилагане на фи-
зическо изпитване да им се вярва. 13. Ако всички призовани
свидетели са честни и с бистър ум, но си противоречат един на
друг, невинаги на по-голямата част от тях трябва да се вярва.
Трябва да се разгледат условията на случая, има ли основания
за съмнение в приятелство или във вражда. Съдията да отсъди
според своята съвест и тежестта на доказателствата, защото не
на множеството трябва се даде доверие, а на вярата и безко-
ристността на двете спорещи страни91. 14. Всеки, който призо-
ве на съд ответник, трябва да осигури своята собствена победа;
ако стане явно, че аз съм господар на дадена нива, не съм длъ-
жен никакви показания да давам; ако стане явно, че нивата не е
собственост на моя съперник, и ако той, влизайки в съда, даде
такива показания, заявявайки: „преди беше моя нивата, която
ти казваш, че е твоя, но и твоя вече не е, защото е на друг чо-
век“; щом не е нито моя, нито твоя, длъжен съм да повдигна
обвинение в същото съдилище, защото според правилата на
равни основания имаме право да претендираме върху имота,
който е предмет на съдебен спор. 15. Ако някой приведе свиде-
тели в дадено дело и после отново ги призове по друго дело, да
няма право да се отрече от тях, казвайки, че са бедни или нещо
подобно; ако се докаже междувременно, че имат някаква враж-
да с него или са били обвинени, че не са свидетелствали на-
деждно, подобава да се отрече от тях, а ако може да докаже
тяхното лъжесвидетелство, и това да стори. 16. Тъжител може
да призове своите свидетели три пъти, но не може да ги призо-
вава след представянето на възражения от страна на ответника.
90
Е. Фрешфийлд (FreShField 1928: 45) подчертава, че тази лексема в слен-
га е означавала лица с непристойно поведение от Хиподрума. В случая отно-
во славянският преводач превежда по точен смисъл, без нюанса.
91
Имат се предвид двете спорещи страни от свидетели.
272
Той може да ги призове четвърти път, ако извърши това не сам,

а остави на съда да го направи, и заяви, че той лично или него-
вият защитник не е могъл да приведе техните доказателства
преди това. 17. Призованият за свидетел трябва да изминава на
ден по двадесет мили92, без да се брои денят, в който трябва да
се представи в съда. 18. Не се приемат показания на случайно
минаващи свидетели, навсякъде и всячески нито на една тяхна
дума не се осланяме. Също така не са надеждни свидетелствата
на лица, които правят това, за да изплатят дълг пред кредитор.
Такива показания са подозрителни и нито на една тяхна дума
не се доверяваме. 19. Ако някой призове свидетели два или три
пъти и техните показания са отхвърлени поради възраженията
на ответната страна, след това дори с царски декрет не може да
приведе други свидетели. 20. Обвинител в криминално престъ-
пление не може да свидетелства срещу обвинения; в граждан-
ско дело може, освен ако не е посочена някаква възбранителна
причина. 21. Ходатайстващият между две спорещи страни в
даден процес не може да е свидетел по това дело в друг съд,
освен ако двамата съперници не се договорят, че може. 22. Бе-
дните не свидетелстват; беден човек е този, който не притежава
50 жълтици. 23. Освободен роб не може да свидетелства срещу
осовободилия го господар, нито срещу неговия син. 24. Не
може да свидетелства лице под двадесетгодишна възраст, нито
който е осъден в граждански съд и не е оправдан, нито който е
хвърлен в публичен затвор, нито обвиненият, че заради подкуп
е свидетелствал или не е свидетелствал. 25. Не е достоверен
свидетел този, който свидетелства, понеже му е наредено .26.
Осъдените за прелюбодейство не свидетелстват. 27. Син срещу
баща и баща срещу син не свидетелстват, нито за собствените
им дела. 28. Робите не свидетелстват. 29. Който е свидетелствал
срещу някого, не може отново да свидетелства срещу него. 30.
Защитникът или адвокатът в съдебно дело не може да свиде-
92
Μίλιον за врьсть, римска миля, равна на 1477, 5 м.
273
телства по него. 31. Никой не може да бъде принуждаван про-

тив своята воля да дава показания; подобава ищецът сам да ус-
трои своята защита. 32. Забранява се на свидетел по завещание
да свидетелства против завещателя. 33. Забранява се да свиде-
телства на: непълнолетен, роб, глух, ням, психически болен,
блудник и несамостоятелен син, когато неговият баща бива
вписан от друг като наследник. 34. Подвластният не може да
свидетелства за вписаните в завещанието наследници. 35. Не
може да свидетелства и срещу лице, с което е в споделено под-
чинение, а то е направило завещание за притежаваните от него
вещи. 36. Ако единствен свидетел сложи печат върху диспози-
ция, неговото свидетелство не се приема. Титул XXVIII. За
поставянето на епископи и презвитери. 1. Свещениците и
другите клирици от даден град се избират за епископи в при-
съствието на светото евангелие и на трима свидетели и тези три
лица се заклеват, че правят избора на епископи не поради ня-
каква награда или поради някаква страст, а защото знаят, че
кандидатите са от съборната църква, с чисто житие и на възраст
30 години или повече, че нямат жена и деца. Но дори и да има
всеки от тях жена, ако е само една и са я взели девствена, а не
вдовица, нито разведена, тогава нито каноните, нито законите
забраняват това. 2. Поставяните за епископи първо трябва да
дадат писмен документ и в него да изповядат своята вяра, т.е. да
напишат и кажат гласно Символа на вярата93, да кажат и молит-
вите и да се закълнат, че нищо няма да заплатят някому за ръко-
положението си. Ако нещо противно на това, в което се кълнат,
се установи, тогава и поставяният епископ, и този, който го ръ-
кополага, да бъдат извергнати от църквата. 3. Ако поставяният
за епископ бъде оклеветен, че е непригоден, ръкополагането му
да се отложи и да се подложи на разследване, както и неговият
съперник, ако има такъв, в рамките на три месеца, и за този
93
Тук се изписват първите думи на Символа „Вярвам в единия Бог“, кое-
то няма опора в гр. текст.
274
период поставлението се забранява; ако се установи, че поста-

вяният е виновен, по законите и по правилата се забранява не-
говото ръкополагане; ако се установи, че е невинен, може да
бъде ръкоположен. Ако ръкоположението се извърши противно
на преждереченото и поставяният, и този, който го поставя, да
се извергнат от църквата; а клеветникът, ако не докаже своите
обвинения, ако е от клира, се изгонва от църквата, ако е миря-
нин, с подобаваща мярка се наказва94. Титул XXIX. За кодици-
лите, или за изпълненето на завещание.1. Кодицил се нарича
допълнение към завещание, което е непълно. 2. Има разлика
между завещание и кодицил и тя е следната: в завещанието и
наследниците, и поднаследниците трябва да се впишат, и лега-
тите, и освободената собственост, и съставните, и подсъставни-
те неща; в кодицила нищо от това не се вписва. 3. Съставно95 е
това, което отива в наследство към лице от рода от първа степен
на родство. 4. Подсъставно е неполученото от първия наслед-
ник, което се прехвърля на друг наследник по волята на завеща-
теля, например някой каже: „да ми бъде този наследник, ако не,
да бъде този“. Титул XXX. За наследниците. 1. Наследниците
са съставни (институирани) или подсъставни (субституирани);
подсъставни се наричат или по проста субституция, например,
когато завещателят заяви: „ако този няма да ме наследи, онзи да
ми бъде наследник“, или по двойна, например, когато завеща-
телят заявява: „ако този, независимо дали наследява или не на-
следява, почине преди пълнолетие, да ме наследи онзи“. 2. На-
следници по низходяща линия (т.е. потомците), било от мъжки
или женски пол, имат по-големи права на наследство от тези по
възходяща и странична линия. 3. Ако някой от синовете насле-
ди своите родители, дава на своя дядо доходите от собственост-
та, получена от неговия баща. 4. Ако дядото почине, оставяйки
94
Казус 3. обединява 3. и 4. от гръцкия. Целият 28. титул не е преведен
от Е. Фрейшфийлд и Д. Гелев. Обръщам внимание, че именно този титул е
споменат изрично в заглавието на П в ИК.
95
Съставьноѥ, ἔνστασίς, institutio ‘първа позиция в наследяването’.
275
син и внуци от починалия си друг син, внуците встъпват в по-

зицията на своите родители и заедно с живия син, т.е. със своя
чичо, са наследници, като получават това, което би получил
техният баща. Тази разпоредба е валидна, независимо дали по-
томците са от мъжки или женки пол, дали са самостоятелни
или подвластни. 5. Ако няма наследници по низходяща линия,
се призовават по възходяща линия (предците), като се изключат
тези по странична линия, освен децата на починалите братя.
При предците подобава по-голямо право да имат най-близките
степени, дори ако става въпрос за лице от женски пол. Ако
всички са от една степен, поравно имат права. 6. Брат и сестри
от едни и същи родители96 и предците се призовават за наслед-
ници поравно, с равни права. Децата не са задължени да дават
на своите родители правото върху получения дял от наслед-
ството на техния починал брат, независимо дали той е бил са-
мостоятелен или под властта на бащата. 7. Ако предците и съ-
щинските братята на починалия брат са живи, всички се
призовават да бъдат наследници на неговата собственост, неза-
висимо дали са от мъжки или женски пол; децата на починалия
брат заемат мястото на баща си и получават това, което баща им
би взел, ако би бил жив. 8. Братя, родени от едни и същи роди-
тели, имат приоритетни права при наследяването на своя почи-
нал брат в сравнение с полубратята си97. Обаче правата се дифе-
ренцират. Ако починалият брат има деца, всяко дете ще бъде
призовано за наследник и ще заеме мястото, което неговият
баща би заел, ако би бил жив; ако няма живи братя, нито техни
деца, тогава полубратята поемат наследството на починалия
брат. 9. Ако някой почине и остави полубрат и син от друг негов
96
В славянския текст прилагателното неприсни за ἀμφιθαλεῖς ‘с живи ро-
дители, същински’.
97
Стилистически славянският текст е доста труден поради факта, че кате-
горията полубрат не е терминологично едносъставна, а е израз „от различни
родители“; обратното, същински братя по кръв е „от едни и същи родители“.
Така се натрупват множество употреби на съчетанията.
276
брат от същите родители, тогава братовото дете има по-големи

права на наследството от полубрата, защото чичовците от една
и съща кръв имат по-големи наследствени права от децата на
родители, които не са от същата кръв. Да се знае, че ако няма
живи същински братя, нито деца на такива братя, полубратята
получават права върху наследството. 10. Ако няма останал жив
брат, нито негови деца, за наследници се призовават роднини
по странична линия от най-близката степен. Ако се намерят по-
вече лица с еднаква степен на родство, всички имат право да
наследят равна част. 11. Ако баща се договори, че е достатъчно
да даде на дъщеря си само зестра, но не и част от наследството,
неговото решение няма правна сила; не е забранено тя да му
бъде наследник и без неговото завещание. Ако бащата умре без
завещание, дъщерята има право на наследство заедно със свои-
те несамостятелни по-големи братя, но трябва да включи в на-
следстовто това, което е придобила като зестра. 12. Предбрач-
ният дар, както и зестрата заедно се внасят дори починалият да
е оставил завещание; когато не е ясно дали от страна на майка-
та или бащата, дали от някого от възходящите родственици по
бащина или майчина линия, [смятя се, че това наследство идва
от бащата]. 13. Глухият и немият също могат да се определят за
наследници. 14. Наследникът не претърпява щета, ако между-
временно, след като е бил вписан като наследник, е бил изпра-
тен в изгнание или заточение и е бил оправдан98. 15. Определя-
нето на наследник има правна сила дори името му да не е
вписано в завещанието, но по ясен начин е назовано. 16. Закон-
ните наследници са правоприемници на наследството и полу-
чават равен дял дори завещателят да не го е поделил между тях
в завещанието си. 17. Пленник се определя писмено за наслед-
ник, тъй като има надежда да се върне от плен, както и неговият
роб. Когато се върне, той влиза в правото си. 18. Определих те
в писмено завещание за наследник, а после получих [невярна]
98
277
вест, че си починал; второ завещание написах, казвайки: „поне-

же не можах да имам за наследник този, когото исках, ето този
да ми бъде наследник“. По моята воля първият става мой на-
следник и може да вземе определеното в завещанието, както е
записано. 19. Когато мъж или жена починат без завещание и
нямат наследник нито по възходяща, нито по низходяща или
странична линия, нито приемници по закон или по кръв, тогава
съпругът определя за единствен наследник съпругата си и об-
ратното. 20. Можем да вписваме за наследници както свободни
лица, така и роби, наши собствени или чужди, и определянето
на робите за наследници може да стане и без документ за осво-
бождаването им. 21. Можем да вписваме за наследници и роби-
те на лица, които могат да са наследници, защото робът върви
заедно с даденото му от името на неговия господар в завеща-
ние. 22. Не винаги трябва да се вписва законно робът за наслед-
ник в завещание дори и след освобождаването му, защото има
такива случаи: един мъж обвинява своята жена99, казвайки ѝ: „с
твоя роб прелюбодействаш“. Докато още не е приключил про-
цесът, съпругата умира и освобождавайки споменатия роб, го
определя за наследник. След смъртта ѝ се провежда разследва-
не за валидността на съставеното завещание. Съдиите следова-
тели се произнасят, че робът е виновен в прелюбодейство и за-
вещанието не го освобождава от отговорност, ако и за неговата
господарка се докаже обвинението. Затова съставеното завеща-
ние няма никаква сила. 23. Ако майка получи лъжливо извес-
тие, че синът ѝ войник се е споминал, и запише за наследник
друг, при завръщането си синът има право да получи наслед-
ството и да определи легатите и прехвърлянията на собстве-
ност. Титул XXXI. За възстановяването на собственост. 1.
Възстановява се собствеността на лица под 25 години, дадена в
залог за обезпечение на дълг, ако заемодателят я е продал, ос-
99
В двата използвани превода любовница, обаче в гр. τῆς ἰδίας γυναικός,
τῆς δεσποίνης, жена, госпожда.
278
вен ако баща им е направил пред заемодателя залога, а не те

самите. 2. Не всички млади хора имат право на реституция на
собствеността, а само тези, които са ощетени поради своите
собствени дела или делата на други хора. 3. Недвижимата соб-
ственост на малолетно лице, например ниви или нещо такова,
може да бъде продадена за обезпечаване на неговите собствени
дългове или тези на баща му, или за изплащане на обществени
задължения, но това трябва да стане публично с решение на
съдията. 4. Имат право на реституция непълнолетни, които са
били измамени от техните настойници да продадат собстве-
ността си неизгодно. 5. Правото на реституция върху собстве-
ността може да се предава от едно лице на неговите наследни-
ци. 6. Ако малолелетен се обяви за по-голям по погрешка, може
да предявява права за възстановяване на собствеността. 7. Не-
пълнолетен преди да е достигнал пълната възраст може да заве-
де иск за възстановяване на собственост, продадена неизгодно,
в рамките на една година, преди да навърши 25 години; това е
валидно също при покупка или размяна и може да си върне пла-
тената цена; ако непълнолетен направи дарение от своята соб-
ственост някому, може в рамките на 4 години след навръшване
на 25 години да си вземе собствеността с приходите за това
време, същото право имат и неговите наследници100. Титул
XXXII. За разделението при фалкидията. 1. Разделението на
една трета част от чистата стойност на собствеността се прила-
га, когато има до четири деца. Ако има повече деца – една вто-
ра. В тази една трета или една втора част се включват тези,
които имат право и на разделението на останалата собственост
според последната воля на наследявания. 2. Подобава дарове да
се дават в размер до осем унции, защото четири унции са една-
та трета запазена част за наследника101. 3. Подобава при разде-
лянето на имуществото да се отделят дълговете на починалия,
Параграфи 7. и 8. са слети в ИК.
100
Разпоредбата става ясна при изчислението в маргиналната бележка, че

101
унцията (в ИК угията) е 1/12 от литрата, следователно ако осем са за дарове,
279
разноските за погребение и изплащане цената на освободените

роби и да се определи стойността на останалото имущество.
Когато се изчисли стойността на чистата собственост, тогава да
се определи частта от една трета, която ще вземат децата. 4.
Ако някой баща предпочете да даде много щедър дар на едно
или повече от своите деца, трябва да съблюдава да съхрани за
другите си деца онази законна част, която им се полага, преди
да е направил щедрото дарение на почетените деца; ако изпъл-
ни това, децата му нямат право да подават жалби и да изискват,
имайки от бащиното си имущество такава част, която им се по-
лага по закон, преди то да е било обременено с даровете. Така и
почетените с дарове деца не могат да кажат: „удовлетворени
сме от даровете и няма да си търсим частта от бащиното иму-
щество“. Ние настояваме те да вземат под внимание какво не са
получили и какво техните братя са получили, така че всички
братя да имат еднакво право на полагащата им се от закона част
от наследството на техния баща. Подобава бащата мъдро да
прави дарове на предпочитаните от него деца, за да не навреди
на законното право на другите си деца и така да пристъпи на-
шата заповед. Всичко това казахме за децата, които са благо-
дарни на своите родители, а не за неблагодарните. Ако се дока-
же обвинение в неблагодарност на някое от децата, да се
приложат разпоредбите за законно лишаване от наследство по-
ради неблагодарност и нашето настоящо законоположение с
нищо да не се обезсили. Титул XXXIII. За отнемане на на-
следство.1. Ако някой посегне на своите родители или им на-
несе тежка и охулваща обида, или ги наклевети за извършване
на криминални престъпления, други освен държавна измяна
срещу царя или града, или ги наклевети, че живеят като чаро-
деи или с чародеи, или пък се изкуши да заговорничи срещу
живота на родителите си чрез чародейство или по някакъв друг
то останалите четири са запазеният дял от една трета, който по право се пада

на наследника.
280
начин, повеляваме такъв човек да бъде лишен от наследство. 2.

Който има отношения със своята мащеха или с наложницата на
своя баща, се лишава от наследство. 3. Лишава се от наслед-
ство, който лъжливо обвинява своите родители и чрез своите
твърдения им нанесе тежка вреда. 4. Лишават се от наследство
деца, които не полагат грижи за тежкоболни родители на легло
или достигнали старост и немощ и не откликват на тяхната
молба за помощ поради небрежност или нежелание. 5. Ако ро-
дителите са затворени в тъмница и децата, или едно, или пове-
че, които имат законни претенции върху незавещаната част от
наследството, не пожелаят да бъдат гаранти на своите родители
по отношение на човек или дълг, бидейки в състояние да го
направят, се лишават от наследство; упражняването на права на
гарант се отнася само до лица от мъжки пол. 6. Ако някое дете
е обвинено, че е попречило на своите родители да съставят за-
вещание, ако после те са в състояние да го съставят, имат закон-
но право на такова основание да обезнаследят детето. 7. Ако
междувременно, докато му се е пречило да състави завещание,
родителят умре и заради липсата на завещание някои други
лица сами или заедно с детето придобият право на наследство,
ако може да се докаже, че по този начин се ощетява някой, ко-
гото завещателят е искал да направи наследник, но не е успял
поради изтъкнатите причини, детето да остане без наследство.
8. Оставя се без наследство дете, което става актьор против во-
лята на родителите си, когато те самите не се занимават с теа-
тър. 9. Ако родители пожелаят да омъжат дъщеря си или внуч-
ката си и да ѝ определят зестра според възможностите си, а
тези не желаят и изберат срамен житейски път, остават без на-
следство. 10. Ако родител изпадне във временно умствено за-
боляване или лудост и неговите деца, а в случаи че няма деца
неговите сродници с право да го наследят, не полагат грижи,
при оздравяването си родителят има право да избере кои от де-
цата и сродниците да впише в своето завещание и кои да лиши
от наследство; ако не се възстанови от болестта и страничен
281
човек, виждайки как е пренебрегван от деца и сродници, изпита

състрадание и реши да се погрижи за него, ние оторизираме
това трето лице да извести писмено децата или сродниците и да
ги призове да се погрижат; ако и след неговото известие те про-
дължават да не се интересуват от своя родител и външният чо-
век прибере родителя у дома си, като от своята собственост от-
деля разходи за грижата към него, повеляваме в такъв случай,
макар и да е странично лице, да има право да го наследи вместо
онези, които са се проявили неблагодарни и незаинтересовани.
А другите разпоредби в завещанието на родителя, направени
докато е бил умствено здрав, запазват валидността си. 11. Ако
някой родител попадне в плен и едно или всичките му деца не
пожелаят да се потрудят за откупването му, ако той сам успее
да се избави от пленничеството, тогава повеляваме когото иска,
него да впише в завещанието си; ако заради липсата на загри-
женост от страна на децата родителят почине в плен, тогава
децата нямат право на наследство, защото не са положили уси-
лия за откупването му. Ако всички деца са се проявили като
безотговорни към него, повеляваме цялото имущество на почи-
налия да отиде в църквата на града, където се намира то, и в
публичния регистър да се опишат всички притежавани неща, за
да се използват за освобождаване на други пленници; ако плен-
никът няма деца, сродниците, които не са се погрижили за не-
говото освобождаване, също не могат да получат нищо от на-
следството, което е оставил в завещание пленникът, преди да
умре. 12. Полагащото се според завещанието на такива лица се
отнема, но останалите разпоредби остават валидни; имуще-
ството на починалите в плен лица в такива случаи се отнема в
полза на църквите в градовете, където те са родени, и не може
да се използва за нищо друго, освен за освобождаване на други
пленници или за друг тип освобождаване на душите чрез бла-
гочестиво деяние. 13. Същата разпоредба се прилага по отно-
шение на външно лице, което е вписано в завещанието по воля-
та на завещателя, преди да изпадне в плен; ако лицето, знаейки,
282
че е обявено за наследник, не се погрижи да откупи пленника,

носи отговорност в случай че е навършило 18 години. 14. При
необходимост да се съберат средства за откуп на пленник, а ли-
цето, което трябва да ги събере, няма собствени средства, в слу-
чай че е навършило 18 години, лицето има право да взема в
заем злато и да залага своята движима и недвижима собстве-
ност или тази, която принадлежи на пленника. Всички догово-
рености по сделката в такива случаи ще се третират като дого-
ворености, сключени от самостоятелно в правен смисъл лице.
Лицата, които направят това, не могат да бъдат ощетени и ние
повеляваме при връщането си пленникът да им възстанови
онова, което те са дали за неговото освобождаване, сякаш са
негови собствени дългове. 15. Ако православни родители нау-
чат, че едно или всичките им деца не споделят вярата на светата
съборна църква и в светата църква не се причестяват, там, къде-
то всички преблажени патриарси проповядват в единство и
единодушие православната вяра, установена на седемте свети
събора (първия в Никея, първия в Константинопол, първия в
Ефес, в Халкидон, втория в Константинопол, третия в Констан-
тинопол, втория в Никея), и учат те да се почитат, а децата пре-
бивават в неверие, тогава даваме власт на родителите да ги ли-
шат от наследство поради такава неблагодарност. 16.
Повеляваме да се спазва законът и по отношение на еретиците,
такива като несторианците, безглавниците (ацефалите), якови-
тите, единоволниците и иконоборците и други подобни ереси,
проклети от светата съборна и апостолска църква; ако се уста-
нови, че родители са изпаднали в някоя от изброените ереси
или в някои други и са отлъчени от общение от светата съборна
църква, те нямат право да определят наследници за себе си дру-
ги, освен техните правоверни деца, които се приобщават към
съборната църква; ако нямат деца, наследници им стават право-
славните сродници от мъжки или женски пол; ако някое от де-
цата е еретик, а другите са православни, ние постановяваме
наследството на родителите да се дели само между православ-
283
ните деца дори в завещанието на родители еретици да са вписа-

ни само децата еретици. Ако братята еретици впоследствие са
се завърнали към православната вяра, имат право на наслед-
ствен дял от собствеността такава, каквато е в момента, в който
те са станали отново православни; но нямат никакви права вър-
ху приходите и собствеността такава, каквато е била в периода
между подялбата на наследството между православните и тях-
ното повторно встъпване в православие; те нямат наследствен
дял в приходите от целия имот, включвайки и техните части.
Постановяваме в никакъв случаи тези приходи да не им се из-
плащат. Ако пък братята останат до края на живота си в ереста,
тогава цялото наследство се дели само между православните
деца. Ако пък всички деца се окажат развратени от ерес и чуж-
ди на общението със съборната църква, но има други право-
славни сродници от мъжки или женски пол, те и техните деца
могат да наследяват, ако също са православни. В случай че де-
цата на близки сродници са чужди на православието, а родите-
лите им са в някоя степен или чин на клира, повеляваме имуще-
ството да отиде в църквата на града, в който живеят; ако в
разстояние на една година поради небрежност църковните вла-
сти не придобият наследството, в подобен случай разпорежда-
ме то да премине към обществения трезор; ако родителите са
мирски лица, без никакво колебание тяхното наследство трябва
да премине в царското съкровище, т.е. в държавната хазна, и
без завещание такива лица да останат. Тези разпоредби прила-
гаме и към родители, които умират, без да оставят завещание.
Разпоредбите се прилагат към всички ереси, които са признати
за такива според нашите закони, т.е., към несторианци и към
безглавниците и към другите, които не се приобщават към све-
тата съборна църква и са отречени от споменатите седем събо-
ра. Защото ако се грижим за мирските земни неща, то много
повече трябва да се грижим за спасението на душите. Ако ро-
дителите приведат едно или повече от гореизложените основа-
ния за лишаване от наследство и те бъдат доказани за лицата,
284
вписани в завещанието, ние постановяваме завещанията да

имат правна сила и децата да са обезнаследени. Но ако обвине-
нията в ерес не бъдат доказани, определените законни наслед-
ници не могат да бъдат ощетени от лишаването от наследство
до мярката, до която тяхното завещание е валидно, и получават
равномерно определената част от наследството, без да постра-
дат поради лъжливи обвинения и да претърпят щети в наследя-
ването на своите родители. Ако се случи в завещанието да са
определени легатите, актовете на щедрост или освобождавани-
ята, назначаването на епитропи или някаква друга разпоредба,
устроена по законен ред, повеляваме това, което се предвижда
за тези лица, да има правна сила и да се изпълни в степента, в
която самото завещание запазва своята правна сила. 17. Ние на-
реждаме децата да нямат право да обезнаследяват своите роди-
тели и да дават наследството, върху което имат права, на чужди
лица, освен ако в своето завещание не изтъкнат някоя от след-
ните причини за лишаване от наследство на своите родители:
ако родителите предадат живота на своите деца, освен ако не
става въпрос за някакво праведно основание10218. Ако заговор-
ничат срещу живота на децата си посредством магии и чаро-
действа. 19. Ако бащата се смеси със снаха си или с наложни-
цата на сина си. 20. Ако родителите попречат на децата да
съставят законно завещание по начина, по който искат, това е
основание, както ако деца попречат на родителите си относно
завещанието. 21. Ако се случи мъж, с цел да предизвика смър-
тта на жена си или да я доведе до умствена несъстоятелност, да
ѝ даде някаква отрова, или обратното, жената на мъжа; при до-
казване на виновност на такова основание може да настъпи за-
конно отнемане на наследствените права.22. Децата имат право
да лишат от наследство своите родители за такова долно пре-
стъпление. 23. Ако едно дете или всички деца са ментално бо-
102
Αἰτία εἰς καθασίωσιν, праведна вина, най-вероятно се отнася до държав-
на измяна, както посочват Е. Фрейшфийлд и Д. Гелев.
285
лни или временно се разболеят психически, а родителите не

полагат грижи за тях, както по-горе в същия случай на деца
спрямо родители. 24. Прилагаме същите разпоредби и по отно-
шение на пленничеството на някое от децата; ако родителите
със своето бездействие и небрежност не положат усилия за ос-
вобождаването, нямат никакви права върху имуществото, с
което децата разполагат; това се отнася не само до родителите
на пленени деца, но до техните сродници и трети лица, които са
призовани за наследници по завещание на тяхната собственост.
25. Прилагат се същите разпоредби по отношение на неправо-
славни родители, ако децата научат, че или бащата, или майка-
та, или и двамата не са правоверни, дори да са вписани като
наследници на собствеността на своите деца, нямат никакво
право да наследяват; същото е валидно за неправославни срод-
ници или трети лица, които са призовани за наследници по за-
вещание; никой няма право да бъде наследник в такива случаи;
запазват своята правна сила само установените със специални
клаузи легати, фидеикомиси, освобождавания и назначавания-
та на епитропи, както по-горе постановихме. 26. Лишават се от
наследство родителите, ако се докаже по законен ред някоя от
гореизложените причини. 27. Ако не се докажат приведените
основания за лишаване от наследство на родителите, се назна-
чават законните наследници. Но ако се докажат, завещанието се
обезсилва, с изключение на специалните разпоредби относно
легатите, фидеикомисите, освобождаванията от робство и дру-
ги такива работи. Ако в такива случаи действат и други закони,
ние нареждаме този закон да има първенство пред тях. Приве-
дените причини трябва да се практикуват за лишаване от на-
следство поради неблагодарност. Ако едно лице устно е посо-
чено за наследник, то може да встъпи в правата си. Ако на даден
наследник е дадена по-малка част от определеното, останалите
наследници трябва да допълнят от своите дялове недостигаща-
та част. Единствената грижа на наша тихост е да се предотвра-
тят щетите от лишаването от наследство между родители и
286
деца. Защото родителите трябва да си дават сметка, че и те са

били деца, и това, което са получили от своите родители, сега
техните деца го очакват от тях. А децата трябва да почитат
своите родители, защото, когато станат самите те родители, ще
очакват също такова почитание от своите деца. 28. Смятаме
също така, че пълнолетно лице не може да бъде законен наслед-
ник на свой роднина, ако е призовано да се грижи и не се е
грижило за собствеността на роднината си, без да има основа-
телна причина за това. 29. Ако пълнолетен съжителства с не-
пълнолетен не може да бъде негов наследник, ако не е вписан
по законен начин и не е положил грижи за собствеността. 30.
Ако някой има сродник, който е глух, ням, временно ментално
болен или луд, и не управлява неговото имущество, не може да
бъде негов законен наследник. Същото се отнася за пленници-
те. Титул XXXIV. За освобождаването от робство.1. Между
хората има едно основно различие: едни са свободни, други са
роби; думата свобода, от която са именуват свободните, означа-
ва следното. 2. Свободата е удобство и естествено простран-
ство, което е отредено на всеки, освен ако по закон или по при-
нуда не се забранява това. Принудата е, когато аз искам да
извърша някакво действие, което законът не ми забранява да
извърша, но съм възпрепятстван от по-силен човек. Законът е,
когато аз искам да извърша нещо противно на закона и ще бъда
наказан заради това. Робът не се противи на волята на своя гос-
подар. 3. Робството е постановление на езически закон, с което
някой, противно на естествения закон, попада под властта на
някой друг. Защото по природа всички хора са свободни; роб-
ството е замислено като следствие на война; военният закон
повелява победените в битка да бъдат пленени и да станат роби
на тези, които са ги победили. 4. Робите или се раждат, или ста-
ват такива. Родени са тези, които се раждат от притежаваните
от нас робини; стават роби по езическия закон, т.е. при пленя-
ване по време на война. Статутът на роба не познава различия,
щом си роб, няма по-малък или по-голям роб. Но между сво-
287
бодните има много различия: дали са благородни или освобо-

дени. 5. Свободните се разделят на две: свободни по род и осво-
бодени. С благороден произход103, т.е. свободни по рождение,
са тези, които още с раждането си са свободни и не са вкусвали
от робството; родени са от съжителството на двама освободени
или от един свободен родител, а друг освободен. 6. Който е ро-
ден от свободна майка и баща роб, също е свободен като майка
си и все едно, че има неизвестен баща, т.е. като при блуд; не
вреди на свободата на детето раждането от блудство, но майка-
та трябва да е била свободна по време на раждането дори ако по
време на зачатието е била робиня. 7. И обратното, ако една сво-
бодна жена зачене, а после попадне в робство поради някаква
причина и роди, роденото е свободно, защото го е заченала в
свобода и пленничеството ѝ не вреди на свободата на детето. 8.
Ако робиня зачене по време, когато за кратко е била освободе-
на, и след това роди дете, когато отново попадне в робство, по-
веляваме роденото да бъде свободно; достатъчно е, че детето е
било в утробата на майка си, когато е била свободна, и е без
значение какво става с нея впоследствие. 9. Робът може да се
освободи или в светата църква, или от княза, или от приятел104,
или писмено, или със завещание, или с някакъв документ за
изразяване на последна воля. 10. Според закона всяко даване на
свобода или от страна на воин, или от страна на гражданин,
независимо дали е докато е жив или поради предстояща смърт,
независимо каква част притежава освобождаващият от роба –
половина или една трета, и дали робът има двама или повече
господари, всеки собственик има право на обезщетение от да-
ващия свобода за своята част в стойността на роба и трябва да
103
Тук прилагателното благороден, което използва славянският текст, съ-
ответства на εὐγηνές и се отнася не до имуществен статус, а като противопо-
ложност в опозицията роб-свободен, т.е. всеки, който не е роб.
104
При дрѹзѣ, ἐπὶ φίλων. Въпреки че Е. Фрейшфийлд, а след него и Д.
Гелев посочват Еклогата 8.1. и не превеждат, в П тук има изложени много
по-малко казуси как може да бъде освободен роб.
288
я получи или от него, или от неговия представител (наследник).

Робът може да бъде наследник на гаранта и сам да плати цената
за своето освобождение на останалите собственици. Ако оста-
налите собственици откажат да продадат своите дялове, робът
пак ще бъде свободен, но всички собственици си запазват пра-
вото върху неговия пекулий всеки според своя дял, а гарантът
за свободата има право да се откаже от своята част от пекулия
и да я даде на освободения. Ако самият роб по някаква причина
представлява вид дълг към публичния трезор105, князът опреде-
ля времето за изплащане на такъв дълг и когато дългът е изпла-
тен, робът може да е свободен. Цената на роба се определя по
този начин: 30 златника, ако е на повече от 10 години; ако е
по-малък – 10 златника; ако владее някакъв занаят, но без гра-
матически или лекарски – 30; ако е граматик или лекар, цената
за граматик е до 50, а на лекаря до 60; ако робите са евнуси или
са на повече от 10 години и не владеят занаят, 50; а ако владеят
– 70; ако е под 10 години – 30; ако съсобствениците се отрекат
да вземат цената за роба под предлог, че сами ще го освободят,
всички заедно да го направят; пекулият на роба отива при тях
по размера на дела на всеки. [И по този начин те придобиват
статуса и привилегиите на патрони заради даването на свобо-
да]. 11. Ако някой пожелае чужда робиня и се договори с ней-
ния господар да я размени за друг роб, собственикът на робиня-
та или да я освободи, или да я предаде на пожелалия я да
направи това. Ако този последният се смеси с робинята и от нея
има деца, а още не е дал другия роб, когото е обещал за размя-
ната, първият господар има право да си потърси правата в съда;
декретът, който се издава, е следният: ти и онзи сте се догово-
рили ти да предадеш робинята си срещу уговорка да получиш в
замяна друг роб, и ти освободи робинята си или даде на нейния
съпруг да я освободи, трябва да знаеш, че по този начин губиш
105
Тук лексемата λογοθέσιον е схваната като словополжениѥ, а не като ло-
готесията, трезора, държавните приходи. Не става ясно и кой има този дълг,
самият роб или неговият господар.
289
всякакво право върху нея и не можеш да оспорваш свободата ѝ,

но можеш според уречения законен срок, а той е две години, да
повдигнеш обвинение за измама, че размяната не е станала, да
обявиш, че не е спазен договорът, и да си поискаш обещаното.
Ако си останал господар на робинята обаче, можеш да поискаш
от княза на областта да ти бъде върната жената и детето ѝ, ос-
вен ако не бъде повдигнато някакво дело за нейното освобож-
даване от друг. 12. Ако господар на някоя робиня я даде като
свободна за жена на свободен мъж и вземащият повярва, че тя
наистина е свободна, и се ожени за нея с очакването да получи
зестра, както се полага, смятаме, че не е справедливо такъв
брак да не се признае. Затова постановяваме по подразбиране с
декрет да се осигури свободата и децата, родени от този брак,
да бъдат свободни. Ако господар не съчетае в брак лицата, слу-
жейки си с хитрост и измама, а после вината за брака възложи
на съчетаващите се и злодеянието му се докаже, подлежи на
наказание и му се отнемат правата на господар, а лицето полу-
чава свобода, бракът му е валиден и децата от него също са
свободни. 13. Роб, вписан във войнска длъжност със знанието
на своя господар, се освобождава. 14. Този, който извести за
заговор за убийство на своя господар, като награда да получи
свободата си. 15. Знаем, че със стар декрет се постановява, че
ако някой няма наследници и умира, без да остави завещание,
неговото имущество се внася в държавния трезор. Заедно с
това на същото подлежат и множеството роби, които по този
начин стават вечно зависими в робство. Затова наша тихост с
милостиво и жалостно око повелява отсега нататък всеки роб,
който поради изложените обстоятелства попада в царското съ-
кровище, във всички градове и от всички свободни хора, да
бъде признат за свободен и да му бъдат признати всички права
на свободен по ромейските закони. Това постановление се при-
лага дори ако собствеността на умиращия без завещание се
състои само от роби. Който пристъпи тази заповед, да не полу-
290
чи опрощение за своите грехове. Титул XXXV. За легатите106.

Приемащият даровете (легатарят) не може да вземе една част
от тях, а от друга да се отрече. 2. Ако стадо е оставено като ле-
гат, легатарят получава всичко: и прираста, т.е. ако са се родили
нови животни, и ако стадото се е намалило, дори едно животно
само да е останало, а останалото стадо да е умряло. 3. И сто-
панството ако изгори, легатарят получава земята. 4. Ако се слу-
чи някой да остави на братята си своето землище и после го
дари като легат на друго лице, всички заедно получават права
на дароприемници върху него. 5.Ако съм ти вменил в дар моя
роб с неговия пекулий и след това при съставяне на завещание-
то ми или му дам свобода, или го продам на друг човек, или се
случи той да почине, легатът се обезсилва не само за роба, но и
за неговия пекулий. Защото след като първообразът не е същи-
ят, не може да се договаря и произтичащото. 6. Ако някой полу-
чи като легат част от собствеността, която му се пада по наслед-
ство, и се случи нещо от наследството да погине, легатарят не
може да си търси цялата част от наследството, а само пропор-
ционална част на това, което се получи, като се приспадне лега-
тът от цялото наследство. 7. Ако част от нечие богатство се
вмени като легат, избраният наследник може или част от имота
си да даде, или равностойната цена, но да осигури легата. 8.
Ако имам много и различни вещи и реша да ти дам едно или
повече неща от тях в дар, но не обявя коя точно вещ ти дарявам,
наследникът ми има право да определи какво да ти даде, но не
на по-малка цена, а на средната. Титул XXXVI. За приставни-
ците (епитропите). 1. Епитропи според градския закон се на-
значават на свободни хора, които поради непълнолетие не мо-
гат сами да се защитават. 2. Ако някое сираче води съдебно
дело със своя епитроп, необходимо е да измоли помощник за
себе си. 3. И на немия се назначава епитроп. 4. На син, чийто
106
Поради необходимост да се обясни какво е легат, заглавието на титула
в славянския превод е допълнено с видове легати по завещание, по волята на
живия дарител или при опасност от предстояща смърт.
291
баща е пленник, не се назначава епитроп, но пазител (куратор)

на собствеността; когато бащата се върне, синът му отново е
под властта на баща си, както преди да попадне в плен. 5. Който
има назначен болен или стар епитроп, трябва да има и куратор,
който преди всичко ще се грижи за собствеността повече от
управителя ѝ; ако някое лице е в опасност да бъде измамено от
своя епитроп, му се назначава помощник от княза. 6. Когато
князът почине, епитропи може да се назначават от епарха и от
временния заместник на княза107. 7. Всички военни командири
могат да назначават епитропи, но само в градовете и селата,
които са под тяхна власт. 8. При избирането на епитроп момче-
тата, ако са навършили възраст, имат по-голямо право да изби-
рат от момичетата, освен ако нямат баба или майка; тогава тези
се призовават за избора на епитроп и имат право да предпоче-
тат някого; да се избира този, който е посочен в завещанието. 9.
Най-близкият роднина може да е епитроп; ако има повече род-
нини с една и съща степен на родство, всички са епитропи. Ти-
тул XXXVII. За това, кога подобава кредиторът да потърси
наследниците на починали длъжници. 1. Повеляваме никой
да няма право да повдигне дело и да призове в съда наследни-
ците на починал длъжник, родителите, децата му или съпругата
му, нито сродници или някои от рода му, нито поръчителя му,
преди да са изтекли девет дни, през които по обичая се оплаква
починалият. 2. Ако някой кредитор преди изтичането на девет
дни дръзне да призове някое от преждеспоменатите лица, да се
опита да го измами и да изтръгне от него обещание и гаранция
за изплащане на дълга, те са невалидни. 3. След изтичането на
девет дни, ако кредиторът реши да заведе дело срещу такова
лице, това да стане със съдебно разследване и процес; не се
дава право на кредитора да разследва нито преди, нито след
изтичане на определеното време и сам да решава кое е правил-
но. Титул XXXVIII. За строежа на нови и за обновлението
107
Тази длъжност не е назована с конкретен термин в гръцки и славянски.
292
на стари сгради и други неща. 1. Ново дело твори някой, кога-

то създава или разрушава нещо, изменяйки предишния вид. 2.
Човек може да поръча нещо на роб, който зида добре. Този роб
няма право да отнема или добавя пространство, нито да възлага
на друг строител работата. 3. Ако много собственици притежа-
ват сграда и един от тях получи нареждане за строителни рабо-
ти, това нареждане е законно и се отнася и до другите собстве-
ници; ако един от собствениците в хода на строителните работи
пристрои нещо, останалите не носят отговорност. Не подобава
за това, за което е виновен един, да са виновни и другите. 4.
Повеляваме този, който обновява стар дом, да не изменя пре-
дишния вид и да не отнема от светлината или от гледката на
своите съседи, освен ако това не е било договорено или се из-
вършва след получаване на позволение да се измени предиш-
ният вид; не се забранява при такива обстоятелства този да
строи дори да се нанася вреда на съседите, защото със съгласие
и разрешение става това; ако две сгради са една срещу друга,
подобава между тях да има разстояние 12 стъпки, които се из-
мерват от основата на зданията и се съблюдават и на височина;
ако се спазва това разстояние, позволено е на каквато и да било
височина да се издига дом и да се иззиждат в него прозорци,
през които да се гледа, независимо дали се строи нов дом или
се обновява стар, който е разрушен от огън. 5. В богатия град
Цариград между два съседни прозореца трябва да се спазва
разстоянието от 12 стъпки и да не се отнема гледката на съседа
към морето, когато той е в своя дом и право гледа към него, и да
не е принуден да се обръща на друга страна, за да види морето;
ако има повече от 12 стъпки, тогава безпрепятствено желаещи-
ят може да строи и да отнеме гледката към морето на своя съ-
сед. 6. Ако някой има гледка към морето от своята кухня, от
тоалетното помещение, от стълбите или от улицата, където ми-
нават хора, този, който се намира в пределите на Стоте стъпки,
безпрепятствено може да загради гледката на такъв човек, но
ако е изпълнено разстоянието от 12 стъпки между две сгради;
293
ако предварително е било договорено строителството на дом,

да се спазва уговорката – тогава дори да се вреди на съседа и да
му се отнема гледката към морето, може да се строи, независи-
мо дали договорката е била между собственика или този, който
му е продал имота, тъй като не подобава лицата, встъпили в
договорни отношения, да се притесняват с тежки условия. 7.
Единият от собствениците в общ дом не може да налага строи-
телни работи на другия без неговото съгласие.8. Разпоредбата
за правото на гледка не се спазва по отношение на дървета и
градини. 9. По средата и на тясно, и на широко пространство,
измери своя дом и ако е повече от 12 стъпки на дължина на тяс-
но или на широко място, да не отнемаш от свободното прос-
транство и да го прибавяш към дома си, като по този начин по-
пречиш на обществен път; заповедта изисква да се спазват
12-те стъпки разстояние между домовете, за да не се отнема от
въздуха. Ако улицата или площадът се окажат с по-големи раз-
мери, пак не отнемай нищо от градската площ и я запази цяла;
ако между два стари дома въздухът е стеснен, защото не са спа-
зени 12-те стъпки, тогава нито един от собствениците няма
право да промени стария вид и да издигне на по-голяма височи-
на дома си или да иззида големи прозорци. 10. Ако между сгра-
дите има разстояние не по-малко от 10 стъпки, не се позволява
на строящия да иззижда големи прозорци, за да гледа през тях,
ако преди това те не са съществували; нови прозорци могат да
се отварят на височина 6 стъпки от пода и на никого не се поз-
волява да удължава с фалшиви метри площта на пода, а може
да иззида врата, за да въведе повече светлина в своя дом. 11.
Нито един от съсобствениците не може да разруши или обнови
общи стени без волята на съсобственика си, защото не е самос-
тоятелен собственик.12. Не е забранено да се издига сграда на
необработено пусто място (което не служи за нищо). 13. Ако
някой пожелае да обнови срутена сграда и да я издигне по-ви-
соко, като по този начин навреди на прозорците на съседите
или по друг начин им навреди, да е принуден да съхрани и пре-
294
дишното строителство, и стария облик да запази. 14. Собстве-

ник на сграда с разрешение да надстрои дома си, може да прави
това без ограничения, но без да навреди на правата на живущи-
те под него и тежестта да е по-голяма, отколкото могат да поне-
сат108. 15. Не е добре, когато някой забранява на своя съсед да
отвори врата към градската улица, когато по стрехите на покри-
ва се събира дъждовна вода, ако така се вреди на градската ули-
ца. 16. Ако воден източник, от който някой черпи вода, пресъх-
не, пак се върне към своето корито и водата започне да тече, да
се възобнови работата и да се спази водното течение в предиш-
ния вид. 17. Нито пещ, нито кухня може да се построят на обща
стена, ако така се създава риск от пожар. 18. Ако някой построи
прозорец и изхождащият от него дим пречи на живущите над
него, потърпевшите могат да му забранят по закон да не допус-
ка дима, освен поради някакви особени потребности не му раз-
решат; недопустимо е живущите на горните етажи да изливат
вода или нечистотии и по този начин да причиняват вреда на
живущите под тях; подобава както всеки постъпва в дома си,
така да постъпва и със своите съседи, т.е. да не им вреди; иначе
подлежи на съд заради смрадливите отпадъци. 19. Ако стената
на твоя дом се накланя към моя дори с половин стъпка, ти си
задължен да я поправиш. 20. Ако дърво на моя съсед се намира
в средата на неговия двор и неговият корен се разпростре така,
че да нанесе вреда на моя дом, с повелята на княза моят съсед
да бъде принуден да отсече дървото. 21. Ако по принуда някой
иззида прозорец в чужда стена, ще бъде принуден да възстано-
ви предишния вид на стената. 22. Никой не може да изсипва
нечистотии в близост до чужда стена, освен ако строителни ра-
боти не го налагат. 23. Ако възникне необходимост да се изме-
нят подземните глинени тръби на отходните места, всеки да
изправи пространството от своята тоалетна до тоалетната на
108
Остава спорно дали става въпрос за тежест на конструкцията, или за
нарушаване на собственически права. В преводите на английски и руски има
разлика.
295
другия. 24. Подземните цистерни, сиреч глинените тръби, по-

добава да се почистват и изправят така, че всеки да започва от
своята тоалетна и да стига до тоалетната на другия собственик
и да си делят работата, докато достигнат до общата клоака. Ако
подземните тръби преминават през градини, собственикът на
градината отговаря за изкопаването на попитата със смрад земя
и почистването. Собственикът на градината трябва да поддър-
жа ред и да се грижи да не се разпространява зловонието. 25.
Не ми е разрешено в моя дом да запаля огън в кухнята и да седя
или да се къпя; ако за това е имало някаква договореност, тя
няма никаква законна сила. 26. Договаряния, които са противни
на закона и добрите обичаи, нямат никаква правна сила, защото
отстъпват от съществуващия закон. 27. Ако някой продавач из-
вести купувача, че продаваният дом се нуждае от ремонт, не е
принуден да предаде дома в готов вид; ако сам не е започнал
ремонтните работи, може да възложи те да се извършат от ку-
пувача още преди продажбата и този да ги извърши, преди да е
собственик; ако продавачът заяви, че ремонтът е извършен от
купувача, няма да му бъде предявена никаква отговорност. 28.
Според установения порядък на никого не се разрешава да из-
пуска дима от кухнята или от пещта в банята върху своя съсед,
или да излива вода и нечистотии. 29. Ако съм се договорил с
теб нищо да не пристроявам и пристроя и мине дълго време,
отнема се валидността на договорката ми с теб поради изтича-
не на определен срок. 30. Мога да поставя стълба до обща стена
и никаква вреда от това няма да произтече, защото е лесно да се
премахне. 31. Ако с теб сме сключили договор да не надграж-
даш дома си, за да не навредиш на светлината в моя дом, която
влиза през прозорците, иззидани в моите стени, а аз поради ня-
каква работа за 10 или 20 години закова прозорците си или ги
заградя и по този начин те престоят за посоченото време, тогава
моята договорка с теб губи силата си. Когато ти надградиш на
височина дома си и така той пребивава 10 или 20 години и по
това време моите прозорци са останали заковани или заграде-
296
ни, твоята надстройка получава законна сила, а аз губя правата

си. Но ако, докато моите прозорци са заковани или заградени,
ти нищо не пристроиш, договорката ми с теб остава валидна и
ако пожелая да си отворя отново прозорците, а ти искаш да си
надстроиш дома, мога да ти забраня поради правната сила на
договора ми с теб. 32. Ако ми бъде позволен някакъв ремонт и
положа своите греди през твоите помещения, пробивайки сте-
ните, а после прибера моите греди и в течение на 10 години не
положа скрепващите материали в пробитите дупки и те останат
открити, както когато бях положил в тях моите греди, то аз за-
пазвам правото си да положа тук моите скрепващи елементи.
Ако аз си прибера гредите и ти замажеш дупките и изминат 10
или 20 години, правото е твое, защото за толкова дълго време
ти вече си във властта си. Ако ти не си направил нищо ново, а
си оставил предишния вид, аз съм в правото си да продължа
работата по всяко време. Когато пожелая отново след 10 или 20
години да положа гредите през твоите стени в пробитите отво-
ри, ти по никакъв начин не можеш да ми забраниш, защото не
си зазидал отворите навреме. 33. Не бива да спира никога рабо-
тата по прокарването на път до гробни могили. 34. Който без
царска повеля, изпратена до епарха на града, части от улиците
или площади прегради и прибави към своя дом, без всякаква
уговорка да възстанови всичко в предишния вид и да го върне
на градското управление. 35. Ако един от съсобствениците на
общ водопровод направи разходи по обновлението, има право
да поиска от другия да участва в поддръжката, като му възста-
нови част от разходите. 36. Ако някой не ти разреши да черпиш
вода от водния източник в негова власт, дори да не желае да ти
даде достъп, да е принуден го направи, ако по друг начин ня-
маш възможност да потребяваш вода колкото ти е необходима.
37. Не се разрешава на никого да преправя подземните тръби,
сиреч да ги пристройва към стената на общия водопровод и
така да черпи вода. 38. Всяка строителна работа и всяка нужда
губят валидността си поради изтичане на време, т.е. имат дав-
297
ност, ако не са своевременно осъществени, т.е. за постоянно

живеещите в срок от 10 години, а за тези, които са отсъствали
дълго време, за 20 години. 39. Който на доверие купи пуста
земя и построи върху нея нещо, а после разбере, че е чужда
собственост, не може да иска възвръщане на разходите, но му
се позволява да запази само частта от земния терен, на която е
строено, без да вреди на собственика. 40. Ако някой в неведе-
ние купи чужда нива на доверие и сее или строи нещо на нея,
подобава съдиите да не се произнасят произволно без разслед-
ване, но да разгледат лицата и основанията. Ако истинският
собственик на нивата е богат и е желаел да оре, сее и строи
върху земята, да бъде осъден да заплати разходите на другия и
да си вземе собствеността; колкото е била подобрена нивата,
толкова да заплати; ако се случи да е беден и не е искал да из-
вършва такива работи, следва на този, който на доверие е купил
нивата, да му се отнеме всичко, което е построил, без да се на-
вреди на терена, освен ако собственикът е готов да заплати на
временния собственик парите, които този би получил от про-
дажбата на някои вещи. Относно вината следва да се постъпи
така: ако собственикът е купил земята за продажба, тогава и да
е беден, му се възстановява само стойността на терена, върху
който е застроено, но за подобренията не му се дава обезщете-
ние. 41. Ако някой неправомерно си е присвоил нечии чужди
вещи и ги продаде, подари или по някакъв друг начин разпола-
га с тях, ако собственикът им узнае за това, има право да си
потърси правата при следните обстоятелства: за живеещи на
едно и също място до изтичане на 10 години и преди изтичане-
то на 20 години за отсъстващи дълго време. Ако не докаже, че
по закон е собственик в рамките на тези срокове, купилият ве-
щите, получилият ги като дар или по някакъв друг начин сдо-
билият се с тях, става техен собственик. Ако истинският соб-
ственик на продадените вещи не узнае какво е станало с тях,
той не се лишава от права и може да възстанови собствеността
си, ако в рамките на 30 години временният собственик не може
298
да докаже, че с пълно доверие е придобил вещите от човек, кой-

то ги е придобил по злонамерен начин. За срока на давност от
10 години смятаме за редно да постановим следното: ако ис-
тинският собственик в рамките на 10 години е живял и на съ-
щото място, и е отсъствал, да се изчисли времето на правата му,
като към 10-те години се добавят толкова години, колкото е бил
надалеч. 42. Ако движимо имущество се ползва 3 години и ни-
кой не предяви претенции към него, става собственост на полз-
вателя. 43. Който е нает да пои и пасе овцете в твоята нива,
може да си построи и колиба в нея. 44. Ако някой иска да по-
строи нещо в близост до чужд харман и така вреди на собстве-
ника му, да му се забрани. 45. Ако някой прокарва вода през
чужда нива със знанието на собственика ѝ, който я обработва,
узаконеният срок за договаряне е три години: ако след изтичане
на три години собственикът на нивата забрани на собственика
на водопровода да прокара вода, последният не може да търси
от него обезщетение за разходите по водопровода; но на този
водопровод собственик става собственикът на земята, докато
водопроводът е цял; ако нещо се повреди ли разруши, старият
му собственик може да си получи вещите (тръбите). 46. Ако
първият строител върху нивата или двора не може да забрани
прокарването на вода, то и настоящият им купувач не може,
защото при такива условия е купил имота. 47. По-ниските мес-
та на селото и без явни договорки109 трябва да снабдяват с вода
по-високите; ползата за такива места има голяма тежест и с ця-
лото постоянство трябва да се извършва110. 48. Ако пет години
моето стопанство не се нуждае от някакви облагородителни ра-
боти и го продам на друг, тези пет години се зачитат на купува-
109
На това място мльчальною работаю, σιωπηρὲραν δουλείαν (zePoS 1962:
213), в руския превод молочальная работа ‘насипи’, най-вероятно от назва-
нието молока, млака ‘блато’. Не намирам основание за такъв превод.
110
Много проблемен превод. Възможно е всѹ масть, за гр. τὸ πᾶσαν τῆν
λιπαρότητα, да е калната маса, която трябва да се изкопава, за да се повдигне
нивото на водата. У Е. Фрешфийлд (Freshfield 1928: 150) fatness.
299
ча. Ако и следващите пет години няма необходимост от тях, те

също не се извършват, но след изтичане на този срок ремонтни-
те работи стават задължителни. Ако стопанството се разруши
поради това, че в узаконения срок не е извършвана поддръжка,
няма да разследваме един или повече са лицата, които не са я
извършили. 49. Който изкопава земя, да не нарушава границите
на обществен път или чужд терен. 50. Ако някой иска да иззида
стена за ограда и копае земя, да остави една стъпка разстояние
до чуждия терен; ако строи дом – щест стъпки; ако копае ров
или яма, да остави разстояние, равно на тяхната дълбочина; ако
кладенец копае – да остави сежан111 разстояние, ако преди това
не е съществувал на това място кладенец на съседа и с новия му
се нанася вреда; маслини и смокини се насаждат на разстояние
девет стъпки от чуждия терен, а други дървета на пет стъпки.
51. Ако имам водопровод в съседство с твоя поземлен имот, от
само себе си се разбира, че когато поискам да извърша ремонт-
ни работи, ти си длъжен със или без желание да разрешиш на
мен и на моите строителни работници, като оставиш разстоя-
ние и от дясната, и от лявата страна, за да мога да преминавам
и да складирам пръстта, камъните и калта, извадени от водното
течение, както варта и пясъка, необходими за обновлението на
водопровода. 52. Ако продавайки нивата си, съм се договорил
да запазя правото си да прокарам вода през нея и не изградя
водопровода в определеното време, остават в сила моите усло-
вия и права; ако съм изградил водопровод, но не съм го използ-
вал, губя правата си. 53. За изграждане на водни съоръжения са
валидни следните условия: ако само за периода на жътвата е
необходимо съоръжението или за един месец, или за повече от
година, или от месец, удвоява се срокът за завършването му. По
същия начин се постъпва при прокарването на път. Ако изми-
нат повече от един ден или повече от един час, или само един
111
Сажен, сежан е гр. ὀργυία, 1, 85 м. – дължина на девет разперени ръце
или равно на шест гръцки стъпки.
300
ден и един час, или една нощ, и така законният срок се наруши,
нарушават се и правата, защото има една конкретна уговорка.
54. Когато става въпрос за граници и за установяване на сино-
ри, дълго време може да се търсят правата в съда и едва след
като изминат 30 години, участъкът може да се присъди на соб-
ственика. 55. В съдебно дело за установяване на граници подо-
бава съдиите да проведат разследване: да използват стари ре-
гистри на публичния трезор или на основание на писмени
записи, съставени преди началото на делото, да се произнесат,
освен ако не се окаже, че границите са изменени от различни
строители и по замисъл на различни временни собственици; в
такъв случай трябва да се приемат за валидни тези граници,
които са определени от строителите, а не от първоначалните
собственици. 56. Когато обществен път стане непроходим по-
ради трус или поради наводнение на река, наблизо живеещият
собственик е длъжен да осигури път на хората през своята соб-
ственост. 57. Ако река протича между две ниви, т.е. през твоята
и моята поземлена собственост, и постепенно и неусетно се
прибави земя към моята земя, без някой да може да установи по
кое време и колко към собствеността е добавено, това става
мое; ако стане известно, че речното течение е отнело някаква
част от твоята нива и към моята е прибавило, то това е твоя
собственост, защото може да бъде установено. 58. Ако водата
от моя водопровод тече само до някое място, но не тече по це-
лия водопровод, защото той се е разрушил по средата, запазвам
правото си да черпя вода от тези места, от които тече вода. 59.
Всяко имущество, което се отдава на честния дом, сиреч на
църквата, за съхранение или отдаване под наем, или лично, т.е
от лична собственост, или ипотекирано, т.е. някоя нива или по-
стройки, остава за неговия собственик в разстояние на 40 годи-
ни, през които църквата съхранява оставеното ѝ на съхранение.
60. Ако някой нанесе физическа вреда на свободен човек, се
осъжда да заплати стойността на лечението и загубата на рабо-
тоспособност, а не се наказва само за физическата вреда, защо-
301
то свободният човек няма цена; ако е повреден несвободен су-

бект, т.е. роб, виновният заплаща не само преждереченото, но и
умалената цена на роба. 61112. Който има съдебен спор с някого
за недвижима вещ, ако вторият не докаже, че е придобита по
законен ред в течение на 30 години, тъжителят печели правата
върху нея. 62. Смятаме за уместно да узаконим, че сроковете на
давност няма да важат за лицата, които са осъдени за крими-
нално престъпление и изпратени на заточение или затворени в
тяхния собствен дом. 63. Тази наредба ще се прилага и към от-
състващи лица на служебна длъжност, докато са ангажирани и
не се върнат, защото официалната служба не ощетява отсъства-
щия. 64. Към глухи, неми, умствено болни и пленници не се
прилагат сроковете на давност; времето им започва да тече, ко-
гато пленникът се върне от пленничество, а друг се освободи от
своите фиизически страдания, т.е. възстанови здравето си. Ти-
тул XXXIX. За наказанията. 1. Който в битка подбужда не-
приятелите или предава на противника своите113, да се накаже с
отсичане на главата114. 2. Този, който прави отровни разтвори с
цел да причини смърт на човек, или притежава такива средства
у себе си, или ги продава, се наказва като убийците. 3. Ако ня-
кой убие крадец през нощта, не е виновен, защото не му е било
възможно да го пощади, без да се изложи на риск. 4.115 Воините,
които бягят от своите при противника, да се убиват като проти-
вници. 5. Ако някой, знаейки, че дадено лице е свободно, го
купи или продаде, или отдаде под наем, или го даде в зестра,
или го размени, ако извърши една от тези вини, да му се отсекат
ръцете. 6. Размирници и метежници, на които им е заповядано
от властите да престанат, а те не са се подчинили и са продъл-
жили да извършват такива дела, ако много пъти са извършвали
112
Тази разпоредба няма аналог в гръцкия текст за сравнение.
113
В оригинала ῥωμαίους, в ИК своѥ.
114
В оригинала само κεφαλικῶς κολάζεται, т.е. наказва се със смъртно,
главно наказание.
115
Мястото на 3 и 4 е разменено.
302
безчинства и са били залавяни и съдени, но са продължили да

живеят в злите си обичаи, да бъдат бити и остригани и да бъдат
изгонени от населеното място; ако князът на областта не им е
заповядал да престанат, да бъдат само бити с жезъл и да бъдат
освободени. 7. Който по своя собствена воля извлече от светата
църква лице, което е потърсило там убежище, да бъде бит и да
се изпрати в изгнание. 8. Който заповяда на някого да убие, като
убиец сам се осъжда. 9. Никой да не продава на варвари, т.е. на
чужденци, оформени или незавършени оръжия, или железни,
понеже такива със смъртно наказание ще бъдат наказани. 10.
Който заговорничи срещу царя, да се убие и имуществото му да
се конфискува. 11. Който убие дете, наказва се със смъртно на-
казание; убиец под 25 години, се осъжда като убиец. 12. Ако
някой узнае, че друг е влъхва, да го залови и предаде публично;
ако някой човек хване такъв и не го предаде публично, се под-
лага на смъртно наказание. 13. Който извършва магии върху
жито, за да му навреди, и този, който му помага, да им се отсе-
кат ръцете; било управителят на землището, където е извърше-
но това дело, било ратаят, робът или икономът, да се отсекат
ръцете и на такива. 14. Клеветник подлежи на същото наказа-
ние. 15. Известни разбойници да се обесват на местата, където
са извършвали своите разбойничества, та виждайки ги, другите
да се страхуват от такива дела и да има утешение за сродниците
на убитите от тях. 16. Разбойник да се убива безнаказано. 17.
Лица, които по своя воля преминават към враговете и предават
военни тайни, да се обесват на бесилка или да се изгарят. 18.
Ако някой съзнателно запали дом или хармана с житото в бли-
зост до дома, ако бъде доказано, да се предаде на огъня; ако
това се случи извън града, да му се отсекат ръцете. 19. Които по
собствена воля преминават към враговете, да се посекат с меч.
20. Забранено е да се извършват магии чрез заколение, т.е. чрез
принасяне на жертва; който извършва такива деяния, се наказва
с меч. 21. Който призовава бесове, за да навреди на човек, ако
съзнателно извършва това, се наказва с меч. 22. Роби или осво-
303
бодени, ако продадат в робство свободни лица, да се бият и ос-

трижат и ръцете им да се отсекат. 23. Законът забранява да се
отрязват и двете ръце116. 24. Който прибере избягал роб, да го
върне на неговия господар и още един равностоен роб да му
даде или да плати 20 златника; колкото пъти го приема, толкова
пъти се увеличава наказанието. 25. Който открадне някоя вещ
от имот по време на пожар, земетресение, срутване на дом, по-
тъване на кораб или който приеме такава вещ, добита по изма-
мен начин, ако е изправен на съд пред съдиите и в присъствие-
то на ощетения собственик до изтичане на годината, през която
това се е случило, да върне четворно на откраднатото; след това
двойно да връща. 26. Грехът от прелюбодейство за пет години
се изкупва, но това казваме само в случаите, когато е станало
със съгласието на жената. 27. Тези, които учат на нечестиви за-
поведи, се наказват със смъртно наказание. 28. Манихеи, които
са били християни и след това са се отдали на манихейство, или
които знаят за такива и не донасят на княза, се наказват със
смъртно наказание; и да са от благородно потекло, или с войн-
ска, или с политическа длъжност, трябва да се разследва кой от
тях е такъв; които узнаят за такъв еретик и не го предадат, дори
да са правоверни, се подлагат на смъртно наказание. 29. Мани-
хеите и след смъртта си остават виновни и никой не може да ги
наследява според завещанието или частта от наследството,
уреждана извън завещанието; това се отнася за всички право-
славни сродници, освен децата; тяхното имущество се внася в
публичния трезор; само ако имат деца от православната вяра,
те могат да ги наследят; същото се отнася и за донатистите. 30.
Който извършва езически треби или почита идоли, като им
кади или пали ливан, се наказва със смъртно наказание; по по-
добен начин се наказват тези, които помагат на такива или зна-
ят за тях и правят жертвоприношения. 31. Ако евреин има роб
християнин и го обреже, да му се отсече главата. 32. Ако евреин
116
В гр. или двата крака, но това се пропуска в славянския превод.
304
дръзне да развращава християнските догми, подлежи на смърт-

но наказание. 33. Който се е сподобил със светото кръщение и
отново извършва езически обреди, се наказва със смъртно на-
казание. 34. Отстъпниците от православната вяра, които са ста-
нали еретици, или извършващите жертвоприношения на идо-
ли, или обещаващи на други да извършват това, не могат да
правят завещания, нито да даряват легати; и нито от завещание-
то, нито от незавещаната част могат да получават в наследство
нещо. 35. Който убие роднина по възходяща или низходяща
степен или друг сродник, да се предаде на огън; 36. Роб, който
знае и помага в похищението на своята господарка, да се изго-
ри. 37. На огъня се предават роби, които заговорничат срещу
живота на своя господар; наказват се и тези, които са присъст-
вали на заговора или когато е бил убиван, са чули гласа му и не
са се притекли на помощ, независимо дали това се случва в
дома, на пътя или на нивата. 38. Който учи чужденци да строят
кораби, се наказва със смъртно наказание. 39. Който убие този,
който се е опитал да го убие, не носи вина. 40117. Който похити
жена, или сгодена, или несгодена, или вдовица, от благороден
произход или робиня, или освободена, а още повече ако е обре-
чена на бог, и който похити своята годеница с оръжие, т.е. с меч
или с тояга, такъв с меч се наказва; а който му е помогнал или е
знаел и е оказал някакво съдействие за похищението по свое
желание, такъв да се бие и остриже и носът му да се отреже; а
на извършителя, освен когато е използвал някакво оръжие при
похищението, да му се отсекат ръцете, а който му е помогнал
или е знаел и е оказал някакво съдействие за похищението по
свое желание, такъв да се бие и остриже и да се изгони извън
пределите на населеното място. 41. Ако някой от домакинство-
то или роб несправедливо оклевети своя господар, да му се от-
сече главата; когато се изчисти обвинението, ако освободеният
наведе несправедливо обвинение на освободилия го или на не-
117
Казусът е с много повторения в самия оригинал.
305
говия наследник, да се накаже със същото наказание като роби-

те и тези от домакинството. 42. Който завари прелюбодеец с
жена си прегърнати (сплетени) и се случи да го убие, не се съди
като убиец; ако някой заподозре, че друг е дръзнал да посегне
на целомъдрието на жена му и му изпрати писмени предупреж-
дения три пъти, имайки свидетелствата на достоверни мъже, и
след трите писмени известия намери този същия със своята
жена било в собствения си дом, било в дома на жената или този
на прелюбодееца, или пък в кулата, или в крайградската зона,
мъжът има право със своите собствени ръце да го убие, без да
се бои от никакво наказание; ако пък завари прелюбодея с жена
си на друго място да разговарят или в църквата, да призове не
по-малко от трима достоверни свидетели, които да докажат, че
този се е срещал с жена му, и да го предадат на княза за разслед-
ване на вината му, като на княза са му достатъчни показанията
на тримата свидетели за обвинение в прелюбодейство и няма
необходимост от други доказателства; съпругът запазва право-
то да обвини жена си в прелюбодейство и според закона да по-
търси наказание. 43. Съпруга, която с роба на своя мъж извър-
ши прелюбодейство, се наказва с бой, остригване, отрязване на
носа и се изгонва от града, в който живее; тя губи цялото си
имущество, а робът, с когото е извършила прелюбодейство, се
наказва с меч. 44. Жена, която няма съпруг и се смеси със своя
роб, ако направи това, без да има деца, да бъде бита и остригана
и такъв роб да се бие, остриже и продаде, а цената му да се
внесе в царското съкровище; ако има деца и направи това, ней-
ната собственост по закон да се запази за децата, като ѝ се оста-
ви само за препитание, а цената на продадения роб да се даде
на децата. 45. Прелюбодейците се наказват с бой, остригване и
отрязване на носа, а посредниците и слугите на такива с бой,
остригване и изгонване от населеното място. 46. Който по съ-
дебно решение или прошение на ищеца се закълне в църквата,
докосвайки светото евангелие, и после бъде обвинен в лъжлива
клетва, да му бъде отрязан езикът, същото се прави и за свиде-
306
телите. 47. Брат не може да обвини брат си в углавно престъп-

ление, понеже няма да бъде изслушан и ще се осъди на изгна-
ние. 48. Който отнема чужда земя или премества синорите,
двойно на откраднатото да върне. 49. Ако някой, освен когато
има съдебно решение, отнеме някаква вещ (т.е самоволно), ако
тази вещ му принадлежи, губи правото си на собственик върху
нея; ако е чужда вещта, да я върне на нейния собственик и да
даде още нейната цена. 50. Който наеме кон, за да отиде до уре-
чено място, и се случи, че премине уреченото място и конят се
повреди или умре, той да даде дума на господаря и да го възме-
зди; ако се случи конят да се увреди или умре до определеното
място, не се смята за виновен наемателят на коня, ако не поради
невнимание или злодеяние е причинил това. 51. Който затвори
чужди овце или друг някакъв домашен добитък и го умори по-
ради оскъдна храна или по някакъв друг начин, се осъжда да
даде двойно. 52. Ако се смесят козли, волове, коне, свине или
други някакви овце, ако едно от животните само нападне и бъде
убито от другите или прободено, няма вина собственикът на
животното, което го е убило; ако това животно нападне първо и
убие друго животно, виновен е неговият собственик и трябва да
даде на господаря на убитото или друго животно срещу убито-
то, или да му възстанови цената.53. Които по време на война
крадат от военните станове и полкове, ако крадат оръжие, пове-
ляваме сурово да се бият; ако крадат нещо от впрегатните жи-
вотни – коне, мъски или магарета, да им се отрежат ръцете. 54.
Ако лица крадат в някой град и извършат кражба само един път,
повеляваме, ако са богати и свободни, да върнат откраднатото и
да дадат двойно на претърпелия кражбата; ако са бедни, да се
бият и да се изгонят от населеното място; ако не един път, а
много пъти са уличавани в кражба, да им се отсекат ръцете. 55.
Господарят на крадлив роб да възстанови на понеслия кражба-
та, което е откраднал робът; ако не желае да направи това, да
даде самия роб в притежание на същия. 56. Които разпръсват
чуждо стадо, ако са направили само веднъж това, да се бият;
307
ако втори път – да се изселят от населеното място; ако и трети

път дръзнат да извършат същото, да им се отрежат ръцете, но
при доказване на престъплението първо да възстановят на соб-
ственика каквото е загубено от стадото му. 57. На събличащите
мъртъвци в гробовете да им се отсекат ръцете. 58. Който през
деня или нощта влезе в олтара и открадне нещо от свещените
предмети, да се ослепи; ако извън олтара открадне нещо от
църквата, да се бие и изгони от населеното място; 59. Който
има жена и извърши блудство с нея, да се накаже с 12 измени, а
който няма жена и изпадне в такъв грях, се наказва с 6 измени118.
60. Който има съпруга и се смеси със своята робиня, ако това
стане явно, да бъде бит; а князът на областта да продаде роби-
нята в друга област и да внесе цената от продажбата в публич-
ния трезор. 61. Който блудства с чужда робиня, ако е богат, да
даде за извършения грях 36 златника на господаря на робинята;
ако е беден, да бъде бит и колкото може от определената мярка
от 36 златника, толкова да заплати. 62. Който извърши срамно
деяние с монахиня или с обречена на църквата, все едно че е
поругал невеста на Христовата църква, да му бъде отрязан но-
сът; да се накажат и монахините, и обречените на църквата. 63.
Който вземе за жена своята кума или по някакъв начин плътски
се смеси с нея, и на двамата да се отрежат носовете. Обаче при
узнаване на престъплението, те първо трябва да се разведат;
ако мъжът направи това с омъжената си кумица, да приемат съ-
щото наказание и още да бъдат бити. 64. Който знае, че жена му
е прелюбодейка, и ѝ прощава, да се бие и да се изгони, а на
прелюбодейците да им се отрежат носовете. 65. Който се съвъ-
купи с девствена девойка с нейно съгласие, но без родителите
да знаят за това, когато престъплението се узнае, ако я пожелае
за жена и родителите са съгласни, да се сключи брак; но ако
един от родителите не пожелае, т.е. бащата или майката, ако
118
Измяната, т.е. смяна, редуване, е, когато се редуват нанасящите удари;
това е изяснено в маргинална глоса в долното поле.
308
той е богат, да даде на обезчестеното момиче една литра злато,

което прави 72 златника; ако е по-беден, да ѝ даде половината
от имуществото си; ако пък е съвсем беден, да се бие и остриже
и изгони от населеното място. 66. Който с принуда обезчести
девойка, да се подложи на отрязване на носа и да даде една
трета от своето имущество. 67. Който обезчести девойка, по-
малка от 13 години, да му се отреже носът и да даде на девой-
ката половината от своето имущество. 68. Който обезчести
чужда годеница с нейно съгласие, да му се отреже носът; ако
извърши това без нейното съгласие, освен такова наказание, да
даде на девойката и една трета част от имуществото си. 69.
Кръвосмесители, т.е. родители с деца или деца с родители, си-
реч баща с дъщеря или майка със син се смесват, или братя със
сестри, да бъдат посечени с меч; а от друго ниво на родство, ако
един с друг се смесват, т.е. ако бащата с жената на своя син или
синът с жената на своя баща, наричана мащеха, или бащата с
доведената си дъщеря, или братът с жената на брат си, или чи-
чото с племенницата си или племенникът с леля си, или двама
братовчеди, или с чужда майка и с нейната дъщеря, ако знаей-
ки, се смесват, да се бият и да им се отреже носът и на тях са-
мите, и на сродниците, с които са се осквернили. 70. Който се
изкуши да има две жени, което е противно на нравите и на во-
лята на закона, се наказва с наказание като при прелюбодейст-
во; а жената, която не е знаела, че този има законна съпруга, да
бъде помилвана. 71. Ако бременна жена навреди на плода в ут-
робата си, така че да предизвика аборт, да се бие и изгони от
пределите на населеното място. 72. Ако братовчеди се свържат
в брак или в друга плътска връзка и децата от този брак, или
баща и син с майка и дъщеря, или двама братя с две сестри, или
племенник с жената на своя чичо, или двама братя с майка и
дъщеря, или син с бившата жена на своя чичо, или чичото с
бившата съпруга на своя племенник, първо да се разведат, а по-
сле да бъдат бити. 73. Ако някой извърши безсрамно дело с
лице от мъжки пол и направилият това, и пострадалият да се
309
посекат с мечове; само ако пострадалият е по-малък от 12 годи-

ни, тогава непълнолетието му го избавя от такова наказание. 74.
Който извършва безсрамно съвъкупление с безсловесни, сиреч
с четвероноги, да му се отреже членът. 75. Ако някой, който
иска да запали стъблата на своята нива, запали огън и той об-
хване и чужда нива или лозе, подобава съдията да разследва:
ако поради невежество или невнимание е подпален огънят и не
е съобразил силата на огъня и че ще подпали чуждата нива по-
ради небрежност и поради леност, този е виновен; ако пък
всичко правилно е съблюдавал, но внезапен вятър е разпалил
пламъкът на огъня към чуждата нива или лозе, не е виновен
запалилият огъня. 76. Ако се случи да се запали нечий дом, и
излизащият от него огън подпали прилежащите сгради и домо-
ве, не е виновен собственикът на дома, който първи се е запа-
лил. 77. Ако свободен или роб поради някаква причина даде на
някого да пие отровна отвара, ако жена на мъжа си или мъж на
жена си, ако робиня на господарката си или роб на господаря
си, и поради тази отвара лицето, което е изпило отварата, забо-
лее и умре, този, който му я е дал, да бъде посечен с меч. 78.
Които правят амулети, за да предизвикат любов у други хора,
да им се конфискува имуществото и да се изгонят от населено-
то място. 79. Всеки пълнолетен, който извърши предумишлено
убийство, да приеме смъртно наказание с меч. 80. Седемгодиш-
но дете или умопобъркан не се наказват със смъртно наказание
за убийство. 81. Ако баща оклевети някого за убийството на
своето дете и стане явно, че е повдигнал клеветническо обвине-
ние, обвиняемият не е виновен. 82. Който удари с меч някого и
този умре, да бъде наказан с меч; ако раненият не умре, на на-
ранилия го да му се отсече ръката, понеже е дръзнал да посече
човек с меч. 83. Ако в свада между някои се случи някой да
бъде убит, съдиите да разгледат оръжията, с които е предизви-
кана смъртта; и ако се установи, че са били дебели дървета или
големи камъни или със силен удар е станало, на причинителя
да се отсекат ръцете; ако с по-леки начини е предизвикана
310
смъртта, да се бие и изгони от населеното място. 84. Ако някой

в свада с ръка удари някого и той умре, да бъде бит и да се из-
гони. 85. Който бие своя роб с камшици или с тояги и се случи
така, че робът умре, господарят му не се осъжда като убиец; ако
го е наказал без мярка, като го е отровил, или го е запалил, на-
казва се като извършил убийство. 86. Който извърши неволно
убийство, се изгонва. Титул XL. За разделението на плячка-
та. Победителите в битка срещу врага подобава да получат ня-
каква част от плячката. Това става така: една шеста част от
плячката се отнема в полза на публичния трезор, а останалото
се дели поравно между имащите власт, като на болярите се дава
според заслугите; ако се случи някои боляри да са проявили
изключителна храброст, воеводите стратези от преждеречената
част за обществения трезор да им определят някаква почест; да
се отдели и за тези, които са се сражавали в битката и които са
останали в становете да пазят. Свършиха се [с божията по-
мощ] титулите на Градския закон на брой 40.
311
312
Глосар на думи и изрази
Глосар на думи и изрази от средновековния

славянски текст на Прохирона според
Иловичкия препис от 1262 г.
Баба ж. Баба, майка на някой от родителите, ìÜììç.

Безбѣдьно нареч. Безнаказано, безопасно, ἀκινδύνως.
Безглавьнъ субст. Название на еретик, ἀκέφαλος.
Безмѣриѥ ср. Несъразмерно раздаване на наследство и пред-
брачни дарове, ἀμετρία.
Безоумиѥ ср. Полудяване, безумие, лудост, παραφροσύνη.
Безоумьнъ прил. Ментално болен, луд, ἄνοος, ἄφρων.
Безчѧдьнъ прил. Бездетен, ἄπαις.
Безъчьствовати гл. Лишавам от полагаемия се дял от наслед-
ството, обезнаследявам, ἀτιμάζω.
Безъчьстиѥ ср. Обезнаследяване, лишаване от наследство, ἀτιμία.
Бити гл. Бия, удрям, τύπτω.
Благодѣꙗниѥ ср. Благодеяние, извършване на добро за друг чо-
век, χάρις.
Благоразоумиѥ ср. Благоразумие, проява на здрав разум,
εὐγνωμοσύνη.
Благородиѥ ср. Благороден произход, εὐγένεια.
Благородьнъ прил. Благороден, от добър род и произход, εὐγενής.
Благочьстивъ прил. Благочестив, постоянен епитет към Юсти-
ниан Велики, εὐσεβής, εὐσεβεστάτος.
Благочьстьнъ прил. Благопристоен, правилен според закона,
εὐσεβής.
Близочьство ср. Сродяване чрез брак, родство по сватовска ли-
ния, ἀγχιστεία.
313
Блѫдьникъ м. Блудник; човек с неморално поведение, ἄσωτος.

Блѫдьно живꙑи, ἀσώτως πολιτευόμενος.
Блѫдьнъ прил. Блуден, развратен, ἄσωτος.
Богатьство ср. Богатство, имущество, състояние, οὐσία.
Бокъ м. Страна. Отъ бока. Буквално отстрани, т.е. назоваване на
страничната линия на кръвното родство, обемаща братя, сестри
и техните наследници, ἐκ πλαγίου.
Болꙗрь м. Знатно лице, велможа, благородник, приближен на
царя, ἄρχων.
Бракъ м. Брак, γάμος. Възбранѥнъ бракъ, κακωλύμενος; Законь-
нъ бракъ, ἔννομος; Надеждьнъ бракъ. Законен брак, ἐλπιστός;
Назнаменанъ бракъ. Валиден, обявен брак, ἐῤῥωτός. Несъставь-
нъ бракъ. Брак, който не е сключен законно, без твърда осно-
ва, ἀνυπόστατος; Съставити бракъ. Сключвам брак, συναλίξομαι,
συναλλάττω.
Братоучѧда ж. Братовчедка, ἐξαδέλφη.
Братоучѧдъ м. Братовчед, ἐξάδελφος.
Бъздра ж. Юзда. Бъздрѫ наложити. Слагам юзди, озаптявам,
налагам забрана за нещо, ἐπιθετέος χαλινός
Бѣда ж. Щета, ущърб, κίνδυνος.
Бѣлильникъ м. Тепавичар, който избелва, почиства текстил,
кожи и др., валявичар, κναφεύς.
Бѣсновати сѧ гл. Полудявам, губя разсъдъка си, μαίνομαι.
Бѣсьнъ прил. Луд, ментално болен, μαινόμενος, μανεῖς.
Варваръ м. Чужденец, който не е грък, ромей, βάρβαρος.
Велика тетька ж. Сестра на бабата, μεγάλη θεία.
Ветъхъ прил. Стар, някогашен, предишен, първоначален, παλαιός.
Вещь ж. Съдебно дело, πράγμα.
Вина ж. Вина, причина, αἰτία. Главьнаꙗ вина, главно обвинение,
κεφαλικόν ἔγκλημα.
Âθñѣлица ж. Бесило; буквално пръчка, прът във формата на бук-
ва „т“. На висѣлицахъ повѣсити, φουρκίζω.
Владѣльць м. Собственик, δεσπότης.
Властель м. Владетел, управител на област, архонт, ἄρχων.
314
Власть ж. Власт, управление, разпореждане, ἐξουσία. Сѫщии

подь властѭ (отчеѩ, родитель). Непълнолетен, ὑπεξούσιος.
Водоважда ж. Обществен водопровод, водно съоръжение,
ὑδραγώγιον.
Водотечь ж. Напоително съоръжение, водопровод, ῤεῖθρον.
Вои м. Воин, войник, στρατιώτης.
Воинъ м. Воин, войник, στρατιώτης.
Волꙗ ж. Съгласие, свободна воля, лично решение, γνώμη. По
своѥи воли, οἰκείᾳ γνώμῃ.
Воѥвода м. Военен ръководител, стратег, στράτηγος.
Воѥводьство ср. Длъжността на стратега, воеводата, στρατηγία.
Врата мн. Врата, вход на сграда, πυλών.
Врачь м. Лекар, ἰατρός.
Врачьбьница ж. Лечебница, болница, νοσοκομεῖον.
Врѣдити гл. Вредя, нанасям вреда някому, βλάπτω.
Врѣмѧ ср. Безъ врѣмене. Преждевременно, παρὰ καιρόν.
Въдовица ж. Вдовица, χήρα.
Възвѣстити гл. Давам свидетелски показания, изобличавам,
καταμηνύω.
Въꙁвѣщен ср. Обявяване, ἐπαγγελία.
Въздрасть м. Възраст, ἡλικία. Съврьшенъ въздрастомь. Пълноле-
тен, τέλειος; Несъврьшенъ въздрастомь. Непълнолетен, ἄνεβος;
Безъ въздраста, ἄνεβος.
Възложити гл. Възложити рѫцѣ. Посягам, удрям някого, ἐπιβάλλω
χεῖρα.
Въноука ж. Внучка, ἐγγόνη.
Въноукъ м. Внук, ἔγγονος.
Въсецѣлъ прил. Цялостен, непокътнат (за наследство), ὁλόκληρος.
Въспоминаниѥ ср. Писмен запис, регистър, ὑπόμνησις.
Въстати гл. Въстати на. Изправям се срещу някого, ставам про-
тивник на някого, ἐκκίω.
Вьсма нареч. Съвсем, особено, преди всичко, μάλιστα.
Вѣно ср. Зестра, вено, прикя, προίξ. Съставлÿти, сътворити вѣно.
315
Съставям, правя зестра; Неотъдано, μὴ ἐπεδόθη; Нецѣнено,

ἀδιατιμήτη; Оуцѣнено, въцѣнено, διατετιμημένη.
Вѣнчати гл. Венчавам, извършвам ритуала венчание, στεφανόω.
Вѣра ж. Доброѭ вѣроѭ. На доверие, καλῇ πίστει.
Вѣстьникъ м. Упълномощено лице при сключване на договор,
ἄγγελος.
Глава ж. Глава, съставна част от текст; параграф, казус; без гр.
Глаголати гл. Говоря. Глаголати въпрѣкꙑ. Възразявам, противо-
поставям се, ἀντιλέγω.
Глаголъ м. Показание, изявление на свидетел, φωνή.
Глоумьць м. Актьор, мим, μῖμος.
Глоухъ прил. Глух, който не чува, κωφός.
Гнои м. Нечистотии, изпражнения, κόπρος. Гнои спати. Из-
хвърлям нечистотии.
Горьшь прил. По-малък, незначителен, χέρης.
Господарь м. Господар, собственик, δεσπότης, πάτρων.
Господинъ м. Господар, собственик, δεσπότης.
Господьство ср. По господьствоу. По закон, κατὰ δεσποτείαν, κατὰ
τῆς δεσποτείας.
Госпожда ж. Господарка, домовладелка, застъпничка, настой-
ничка, κυρία, πατρώνισσα.
Градьскъ прил. Градски, граждански, който се отнася до граж-
данството, πολιτικός. Отъ градьскаго. От светския закон, ἐκ τοῦ
πολιτικοῦ.
Гражданинъ м. Гражданин. Прѣдъ многꙑми гражданꙑ сѫдити
сѧ. Описателен израз за множеството, народа, събранието на
лицата при уреждане на съдебни въпроси, ἐν τῷ πλήθει.
Граматикъ м. Нотариус, писар, секретар, νοτάριος.
Граммата ж. Грамотност, γράμματα. Грамматѫ оумѣѩи. Грамо-
тен човек, γράμματα ἐπιστάμενος.
Грань ж. Титул, обединение на глави, казуси, параграфи; τίτλος.
Гръкъ м. Византиец, жител на Византийската империя, ῥωμαῖος.
Даровьникъ м. Лице, което получава част от имуществото на
316
завещателя по силата на неговата воля за сметка на наследни-

ците, легатар, ληγατάριος.
Дароприѥмьникъ м. Лице, което получава част от имуществото
на завещателя по силата на неговата воля за сметка на наслед-
ниците, легатар, ληγατάριος.
Даръ м. Дар, подарък, δώρον, λεγάτον. Прѣждебрачьнъ даръ.
Предбрачен дар, πρὸ γάμου δῶρον. Тврьдъ даръ. Валиден, зако-
нен, ἐῤῥωτός. Дарове даꙗти, δωρεῖσθαι. Дарꙑ людьскꙑѩ, λεγάτα.
Дворъ м. Дом, имотът с двора, имение, οἰκία, οἶκος.
Двьрь ж. Врата, θύρη.
Диаконъ м. Дякон, διάκονος.
Длъговрѣмьньнъ прил. Дълготраен, който продължава дълго.
Длъговрѣменьнаꙗ болѣзнь, ἀσθένεια χρονία.
Длъгъ м. Дълг, заем, δάνειον. Дълг, обезщетение за дълг, χρέος.
Длъжьникъ м. 1. Кредитор, заемодател, δανειστής. 2. Длъжник,
заемополучател, χρεώστης.
Домачѧдьць м. Индивид, който е на служба в домакинство,
οἰκειακός.
Домовьникъ м. Работник, служител в домакинството, ἔνοικος,
ἔργαστηριακός.
Донатиꙗнъ м. Донатист, еретик, δονατιστής.
Досадитель м. Оскърбител, който оскърбява, нагрубява, унижа-
ва, ὑβριστής.
Досаждениѥ ср. Обида, нагрубяване, оскърбление, ὕβρις.
Достовѣрьнъ прил. Благонадежден, достоверен (за свидетел),
ἀξιόπιστος.
Äðеâëьнú прил. Стар, древен, някогашен, предишен, първонача-
лен, ἀρχαῖος. Древльни господинъ. Предишен собственик.
Дрьжати сѧ гл. Да дрьжтъ сѧ на. Прилага се, отнася се, валид-
но е за, κρατέω.
Дрьколь м. Дървен прът, тояга, дрък, ῥάβδος.
Дъщи ж. Дъщеря, θυγάτηρ.
Дѣва ж. Свѧщеньнаꙗ дѣва. Монахиня, ἀσκήτρια.
317
Дѣвица ж. Момиче, девойка, κόρη. Дѣвица сирота. Девойка си-

раче, ὀρφάνη.
Дѣдъ м. Дядо, баща на някой от родителите, πάππος.
Дѣло ср. Строителна работа, ἔργον. Ново дѣло. Нов строеж, но-
вопостроен обект, καινοτομία.
Дѣти мн. Деца, παῖδες.
Дѣтищь м. Дете, παῖς.
Жалити гл. Сами на сѧ жалити. Обвинявам себе си, сам нося
вина, ἐγκαλέω.
Жена ж. 1. Жена, лице от женски пол, γυνή; 2. Съпруга, γαμετή.
Законьнаꙗ жена, νομμίμη.
Женити сѧ гл. Женя се, сключвам брак, γαμέω.
Животъ м. Живот, съществуване. Въ животѣ. Приживе, ἐν τῇ ζωῇ.
Жидовинъ м. Юдей, евреин, ἰουδαῖος.
Жила ж. Воден източник, извор, φλέψ.
Житиѥ ср. Начин на живот, поведение, ἀναστροφή, πολιτεία.
Мъншьско жт. Монашество, μονήρος βίος. Житиѥмь. По
съдебен ред, чрез правно действие; специфичен начин на пре-
веждане на ἀγωγή.
Жрьтва ж. Творѧи ѥллинскꙑ жрьтвꙑ. Езичник; който извършва
езически жертвоприношения, ὁ ποιῶν ἑλληνικὰς θυσίας.
Жрѣбии м. Наследство, част от наследство, κλήρος.
Завѣтъ м. Завещание, тестамент, διαθήκη. Завѣщаѩ завѣтъ
субст. Завещател, ὁ διαθέμενος.
Зазорьнъ прил. Неблагонадежден, подозрителен, съмнителен
(за свидетел), ὕποπτος.
Заимовавꙑи субст. Заемодател, кредитор, δανειστής.
Заимодавьць м. Заемодател, кредитор, δανειστής.
Законоположенѥ ср. Законоположение, устав, νομοθεσία.
Законоположьникъ м. Законодател, νομοθέτης.
Законъ м. Закон, νόμος. По градьскомоу законоу, κατὰ τὸν πολιτικὸν
νόμον; Законъ градьскꙑи, πρόχειρος νόμος.
Законьникъ м. Познаващият законите, юрист, νομικός.
Законьно нареч. Законно, по законен начин, νομίμως.
318
Залогъ м. Залог, предплата, капаро, ἀρραβών, ἐνέχυρον; Брачьнъ

залогъ; Дати, възѧти, приимати залогъ, отъпасти залога. Давам,
вземам, приемам залог, правя невалиден залога.
Запечатлѣти гл. Подпечатвам, σφραγίζω.
Заповѣдь ж. Закон, законна заповед, разпоредба, διάταξις.
Зиждьшь. субст. Строител, зидар, κτίζων.
Златьникъ м. Жълтица, златна монета, νομίσμα.
Зълодѣꙗниѥ ср. Злодейство, умишлено извършена вреда,
κακουργία.
Зьдати гл. Строя, зидам, изграждам, градя, κτίζω, οἰκοδομέω.
Зѧть м. Зет, γαμβρός.
Идолъ м. Почитаѩи идолꙑ. Идолопоклонник, езичник, τιμῶν
εἴδολα.
Извѣщениѥ ср. Точност, правилност, изправност, ἀκρίβεια.
Измѣна ж. Ðазмяна, редуване, последователно нанасяне на уда-
ри при наказанието бой, ἀλλακτόν.
Изъгнаниѥ ср. Изгнание, изгонване от населеното място. Въ
изъгнаниѥ посꙑлати, ἐξορίζω.
Изъдати сѧ гл. Иꙁъдат себе. Отдавам се на мъж, ἐπιῤῥίπτειν.
Изъдати сѧ за мѫжь. Омъжвам се, сключвам брак, γαμέω.
Изъдаꙗниѥ ср. Разход, издръжка, разноски, δαπάνη. Татьбьноѥ
издаꙗниѥ, ôῆς κλοπῆς. Иск при кражба, в римското право, actio
furti.
Иерѣи м. Йерей, свещеник, ἱερεύς.
Иконоборьцü м. Иконоборец, еретик, εἰκονομάχος.
Икономъ м. Иконом, управител на частна или обществена соб-
ственост, ковчежник, οἰκονόμος.
Имѣниѥ ср. Собственост, материално притежание, богатство,
οὐσία, τά πράγματα. Особноѥ имѣниѥ. Пекулий, притежаваните
вещи от несамостоятелно в юридически смисъл лице под власт
или опека, които са му дадени да ги управлява и ползва, без да
е техен собственик, τό πεκούλιον.
Иновѣрьникъ м. Иноверец, от друга вяра, неправославен,
ἐτεροδόξος.
319
Инъ прил. Въ инѣхъ областѣхъ, ἐν ταῖς ἐπαρχίαις.

Инъде нареч. Другаде, на друго място, ἀλλαχοῦ.
Иподиаконъ м. Иподякон, ὑποδιάκονος.
Искоусити гл. Одобрявам, преценявам, δοκιμάζω.
Искоушениѥ ср. Разследване, проучване, преценка, δοκιμασία.
Испꙑтьникъ м. Съдия следовател, който замества епарха в зако-
нови процедури, особено по брачни въпроси, κοιαίστωρ.
Истерна ж. Цистерна, подземно водно съоръжение, тръба.
Подъземльнаꙗ истерна. От лат. cisterna, χριστηρία.
Истоплѥниѥ ср. Корабокрушение, ναυαγία.
Источникъ м. Воден източник, извор, πηγή.
Истоѥ прил. ср. Същото нещо, самата вещ, πράγμα.
Истѧзаниѥ ср. Иск, претенция, изискване, ἀπαίτησις.
Ити гл. Ити за мѫжь. Омъжвам се, γαμεῖν. Ити за дроугꙑи
мѫжь. Омъжвам се повторно, δευτερογαμεῖν.
Кадити гл. Кадя, извършвам жертвоприношение, θυσιάζω.
Казатель м. Надзирател, настойник, наставник, σωφρονιστής;
Поставити казателѧ. Поставям надзиратели на някого, надзира-
вам, опекунствам, ἐπιστατέω.
Казнь ж. Наказание, ποινή.
Клеветьникъ м. Клеветник, лъжлив обвинител, συκοφάντης,
κατήγορος.
Кодикелло ср. Кодицил, допълнение към завещание според по-
следната воля на завещателя, κωδίκελλος.
Колѣно ср. Степен на родството, βαθμός.
Корень м. Общ произход на род, коляно, корен, ῥίξα.
Крамольникъ м. Бунтар, метежник, νεωτερικός.
Кръвомѣсьць м. Кръвосмесител, който изпада в кръвосмешение,
αἱμομικτός.
Кръмительникъ м. Кръмительникъ сиротамъ. Гарант, опекун на
сираци, ὀρφανοτρόφος.
Кръмительница ж. Кръмительница сꙑриихъ. Приют за бедни,
ὀρφανοτροφεῖον.
Кръмьчии м. Капитан на кораб, ναύκληρος.
320
Коума ж. Кума, свидетелка при брака, която често става и кръст-

ница на детето, родено от този брак, συντέκνη.
Коуплѥниѥ ср. Купуване, покупка, ἀγορασία.
Коупьць м. Търговец, продавач, ἀγοραστής; специфично прево-
даческо решение и за φοιδεράτος ‘представител на гражданска-
та милиция’.
Кънѧзь м. Светски владетел, местен управител на област, който
поема законодателни функции в редица казуси, ἄρχων.
Кѫща ж. Къща, колиба, καλύβη.
Ливанъ м. Ливанъ съжизаѩи. Който гори тамян, ароматна смола
за извършване на жертвоприношения, λίβανον θυσιάζων.
Литра ж. Литра; мярка за тегло, фунт, равен на 12 унции, λίτρα.
Лихва ж. Лихва, τόκος.
Лице ср. Лице, личност, особа, τό πρόσωπον. Рабскоѥ лице.
Несвободен, роб, οἰκετικόν πρόσωπον. Срѣднеѥ лице. Средно
лице в рамките на римската институция patria potestas, власть
отчиѩ ‘власт на бащата’ и родствените взаимоотношения при
придобиване на самостоятелност на внуците в случай на смърт
на дядото, техен опекун, μέσον πρόσωπον. Омрьшеѥ лице. Почи-
налият.
Ловитва ж. Занимания с животни за Хиподрума, дресура, от-
глеждане, κυνηγεσία.
Ловьць м. Ловец. Превод за длъжностно лице в Хиподрума, кое-
то се занимава с животни и не се ползва с добра репутация,
κυνηγός.
Льгота ж. Льготѫ творити. Облекчавам, ἐποκουφίζω.
Льсть ж. Измама, коварство, δόλος.
Лѣнивъ прил. Ленив, който не полага усилия и грижи, мързе-
лив, ῥάθυμος.
Лѣность ж. Мързел, безделие, небрежност, ῥαθυμία.
Лѣствица ж. Стълба в сграда, κλῖμαξ.
Любочьстиѥ ср. Щедрост, благодеяние, φιλοτιμία.
Людьскъ прил. Обществен, публичен. Людскꙑѩ дани ‘общест-
вени данъци’, τὰ δημόσια. Людьскъ чловѣкъ. Гражданин, ἰδιώτης.
321
Людьѥ събир. Вьси люди. Гражданството, народът, δημοσία.

Маисторь м. Майстор; занаятчия, който се занимава с камено-
делство, направа на мраморни стълбове, без гр.
Манихѣи м. Манихей, манихеец, еретик, μανιχαῖος.
Масть ж. Плодородна земя; мазна, плодородна пръст, λιπαρία.
Мащеха ж. Мащеха, втора майка, μητρυία.
Метежь м. Смут, метеж, размирица, безредие, θόρυβος.
Мимоходѧщии прич. субст. Минаващ, преминаващ, нетрайно
отседнал в дадено населено място, πάροικος.
Митрополитъ м. Митрополит, μητροπολίτης.
Млъчальнъ прил. Млъчальнаꙗ работа. Общоприета договорка;
нещо, което се разбира от само себе си, по презумпция, σιγηλός.
Мънихъ м. Монах, инок, μοναχός.
Мъножицеѭ нареч. Много пъти, често, πολλάκις.
Мьнити сѧ гл. Мьнитъ сѧ. Смята се, счита се, νομίζω.
Мьньшь прил. По-малък, ἥττων.
Мьчь м. Меч, ξίφος, Мьчемь мѫчити, мьчемь оусѣкати, ξίφει
τιμωρέομαι.
Мѣра ж. Мярка, размер. По мѣрѣ. Според възможностите, κατὰ
τὸ μέτρον.
Мѣрило ср. Мярка, мерило, норма, μέτρον.
Мѫдрьць м. Занаятчия, майстор, контекстово каменоделец,
τεχνίτης.
Мѫжь м. Мъж, съпруг, ἀνήρ, γαμέτης.
Мѫка ж. Наказание, τιμωρία, κόλασις, κόλασμα. Главьнаꙗ,
коньчьнаꙗ мѫка. Смъртно наказание, ἐσχατή, κεφαλική τιμώρια.
Подъимати мѫкѫ. Понасям наказание, ὑπομένω τιμωρίαν,
κόλασιν.
Нагъ прил. Гол, необработен (за терен, земя), γυμνός.
Наимовавꙑи субст. Наемодател, даващ под наем, ὁ μισθώσας.
Наимованиѥ ср. Наемане, отдаване под наем, μίσθωσις.
Наимъ м. Наемане, отдаване под наем, μίσθωσις, ἐνοίκιος, ἀγωγή.
Наложьница ж. Жена, с която се съжителства без официален брак,
παλλακή.
322
Написати гл. Вписвам, записвам, отбелязвам в документ,

ἐγγράφω.
Насадивꙑи субст. Емфитевт, арендатор, ἐμφυτευτής.
Насадити гл. Отдавам под аренда, подлагам на емфитевза.
ἐμφυτεύω.
Насаждениѥ ср. Емфитевза, договор за отдаване под наем сре-
щу задължението да се изплаща рента, ἐμφυτεύσις.
Наслѣдиѥ ср. Наследство, κλῆρος.
Наслѣдьникъ м. Наследник, κληρονόμος.
Наѥмьникъ м. Наемател, ὁ μισθωσάμενος. Наѥмьникъ. Човек,
нает да извърши определена работа, ἀγελήτης (контекстово
‘пастир’).
Неблагодар ср. Неблагодарност, особено наказуем казус в от-
ношенията между деца и родители, ἀχαριστία.
Неблагодарьнъ прил. Неблагодарен, който не проявява призна-
ние, непризнателен, ἀχάριστος.
Невѣста ж. Съпруга на сина, νύμφη.
Недѫгъ м. Заболяване, болест, недъг, νόσος.
Незнаѥмъ прич.-прил. Съмнителен, с неизвестно потекло (за
свидетел), ἄσημος.
Неистовъ прил. Луд, който не е с разсъдъка си, μαινόμενος,
μαινεῖος. Неистовъ бꙑти, μαίνομαι.
Неистовьство ср. Лудост, ментално заболяване, μανία, ἐν τῇ νόσῳ
τῆς μανίας.
Нелѣпъ прил. Непристоен, неблагоприличен, οὐκ εὐπρεπής.
Немощь ж. Немощ, липса на физическа сила поради старост или
болест, ἀδυναμία.
Непоказанъ прич.-прил. Недоказан, непотвърден, ἀποδείκνυμι.
Непотрѣбьнъ прил. Непригоден, ἀνεπιτήδειος.
Несамовластьнъ прил. Непълноправен, несамостоятелен,
ὑπεξούσιος.
Несториꙗнинъ м. Привърженик на несторианската ерес,
νεστοριανóς.
Несъврьшениѥ ср. Освобождаване, ἀτελεία.
323
Нетврьдъ прил. Невалиден, без правна сила, нищожен, οὐκ

ἐῤῥωτός.
Неоутврьждениѥ ср. Обезсилване, ἀκυρωσία.
Новорожденъ прич.-прил. Новопридобит, приход от дейност,
ἐπιγενόμενος.
Носъ м. Нос, ῥίς. Носа оурѣзаниѥ. Отрязване на носа, ῥινοκοπέω.
Ноудити гл. Принуждавам, ἀναγκάζω. Ноудимъ, неноудимъ
бꙑти, (οὐ) ἀναγκάζεθαι.
Ноужда ж. Принуда, пречка, κώλυμα.
Нѣмъ прил. Ням, безгласен, ἄλαλος.
Обавьникъ м. Заклинател, магьосник, ãόης.
Область ж. Област, административна територия, ἐπαρχία. Подъ
областиѭ. Равносилно на подъ властѭ ‘непълнолетен, неса-
мостоятелен, под властта на родителя’.
Облюдениѥ ср. Предпазване, пазене, παραφυλάκη.
Обнажати сѧ гл. Лишавам се от длъжност, γυμνεῖν.
Образъ м. Външен вид, образ, изглед, ὄψις. Прѣдьнꙑи образъ.
Фасада на сграда, προτέρος ὄψις. Древльни образъ. Предиш-
но състояние на сграда преди ремонт или нововъведения, τό
ἀρχαῖον σχῆμα.
Обрѫчениѥ ср. Годеж, сгодяване, μνηστεία. Съставити,
раздрѫшити, творити обрѫчениѥ.
Обрѫчивꙑи субст. Годеник, който се сгодява, ὁ μνηστευσάμενος.
Обрѫчити сѧ гл. Сгодявам се, μνηστεύομαι.
Обрѫчьникъ м. Годеник, жених, кандидат за женитба, μνηστήρ.
Обрѫчьница ж. Годеница, невеста, μνηστή.
Обънищати гл. Обеднявам, намирам се в затруднено материално
положение, ἀπορέω.
Объновити гл. Обновявам, ἀνανεόω.
Объщина ж. Търговско сдружение, община, задруга, κοινωνία.
Объщьникъ м. Съсобственик, съдружник, κοινωνός, ἀπαγορεύσας.
Обꙑчаи м. Обичай, установен порядък. По обꙑаю, ἐν τῇ συνηθείᾷ.
Оклеветаниѥ ср. Наклеветяване, клевета, κατηγορία.
Окъньце ср. Прозорец, θυρίς, θύριον.
324
Онъсица мест. Еди кой си, някой, някой си, ὁ δεῖνα, οὑτοσί.
Оскѫдѣниѥ ср. Неправилен превод за ἔκλειψις ‘загуба’ вместо
ἔκληψις ‘отдаване под наем, лизинг’.
Ослѣпити гл. Ослепявам. Да ослѣпитъ сѧ, τυφλούσθω.
Основа ж. Основа на сграда, темел, θεμέλιον.
Особьнъ прил. Частен, личен, собствен, ἴδιος.
Осѫдити сѧ гл. Съдя, осъждам, присъждам, κρίνομαι.
Отроковица ж. Девойка, младо момиче, κόρη.
Отрокъ м. Юноша, без гр. или за ἄῤῥην. Старѣишии отрокъ. Член
на домакинството, δομεστικός.
Отъгънати гл. Изгоня, пропъдя, отпратя надалеч, ἀποδιώκω.
Отъдати гл. Отъдати за мѫжь. Омъжвам, ἐκγαμίζω.
Отъпадати гл. Отпадам от длъжност, прекратявам, ἐκπίπτω.
Отъречениѥ ср. Съдебно решение, присъда, ἀπόφασις.
Отъселѣ нареч. Отсега нататък, ἀπὸ τοῦ νῦν.
Отьць м. Баща, πατήρ. Творимꙑи отьць. Осиновител, θετός ðáôÞñ.
Отьчимъ м. Пастрок, πατρυιός.
Падениѥ ср. Срутване, събаряне на сграда, σύμπτωσις.
Падъщерица ж. Доведена дъщеря на своя пастрок, дъщеря от
предишен брак на съпругата; заварена дъщеря; най-общо дете
от предишен брак, προγόνη.
Пажить м. Пасище, пасбище, νομή.
Пакостити гл. Преча, създавам пречки, възпрепятствам, ἐμποδίζω.
Пакость ж. Пакость творити. Създавам пречка, възпрепятствам,
ἐμποδίζω.
Пакостьникъ м. Вредител; който нанася ущърб, ἐπιζήμιος.
Палица ж. Палица, тояга, сопа, голяма пръчка, ῥάβδος, ῥόπαλον.
Памѧтописьць м. Писар, секретар, който вписва лица в завеща-
ние или изготвя самото завещание, χαρτουλαρίος.
Пастꙑрь м. Пастир, овчар, ποιμήν.
Патриархъ м. Патриарх, πατριάρχης.
Патрикии м. Патрикий, лице с благороден произход, πατρίκος.
Патричьство ср. Придобиване, встъпване в ранга на патрикий,
τῆς πατρικιότης.
325
Перпера ж. Перпера, златна монета, νομίσμα.

Пещь ж. Пекарна, пещ, огнище, печка, φοῦρνος. Пещь баньнаꙗ.
Отоплително съоръжение в баня.
Писаниѥ ср. Писмен документ, молба, заявление, λίβελλον.
Писаниѥмь. Писмено, с писмено свидетелство, ἐγγράως.
Неписаниѥмь. Без писмено свидетелство, ἀγράφως.
Письць м. Писар, секретар, който вписва лица в завещание или
изготвя самото завещание, χαρτουλαρίος, γραφεύς τῆς διαθήκης.
Питѣти гл. Храня, издържам, τρέφω.
Плодъ м. Приход, доход, печалба, καρπός.
Плѣньникъ м. Пленник, αἰχμάλωτος.
Ïëýνüνθöà ж. Пленница, αἰχμαλωτίς.
Поварьница ж. Кухня, място за готвене, магерница, μαγειρεῖον.
Повелѣвати гл. Повелявам, издавам заповед, θεσπίζω.
Повелѣниѥ ср. Заповед, правна диспозиция, δόγμα; Нареждане,
поръчка, съобщение, παραγγελία; Нареждане, заповед, κέλευσις.
Повиньнъ прил. Повиньнъ бꙑти. Виновен съм, ἔνοχος.
Подъписати гл. Подписвам, слагам подпис, ὑπογράφω.
Подъсъставноѥ субст. Обявяване на втори наследник, замества-
не, поставяне вместо, substitutio, ὑποκατάστατον.
Позорище ср. Зрелище, място за зрелище, спектакъл, забава,
θέατρον.
Позьдати гл. Достроя, пристроя, ἐποικοδομέω.
Покладежь м. Депозит, депозиране на вещ за съхранение,
καταθήκη, παρακαταθήκη.
Покровъ м. Керемиден, глинен покрив, надстройка, покритие на
къща, κέραμος.
Положениѥ ср. Вложение, депозиране, ипотека, ὑποθήκη.
Положити гл. Депозирам, залагам, ὑποθίθημι, ὑπερτίθεμι.
Положивꙑи, полагаѭщии. Вложител, депонент, παραθέμενος.
Помость м. Под, повърхност за преминаване; стряха, свод; ред,
кат от постройка, т.е. нещо, разположено на едно ниво, πάτος.
Лъжьнꙑи помость. Нерегламентирана подова етажна повърх-
ност, ψευδοπάτιον.
326
Помощьникъ м. Протектор, допълнителен защитник; специален

гарант, който се назначава от княза, в случай че дадено лице е
застрашено по някакъв начин от своя настойник, βοητός.
Попечениѥ ср. Грижа, попечителство, φροντίς. Творити попечениѥ.
Осъществявам попечителство, управлявам, наглеждам, грижа
се за имот, φροντίζω.
Порода ж. Природа, естество, φύσις.
Порѫганъ прич.-прил. Обезправен, с нарушени законови права,
ἀτιμαστός.
Порѫчьникъ м. Поръчител, ἐγγυητής.
Посагати гл. Женя се, встъпвам в брак, γαμεῖσθαι, συνάπτεσται.
Посагнѫти гл. Свързвам се, съединявам се в брак, посягам;
γαμεῖσθαι, συνάπτεσται.
Посланиѥ ср. Писмено известие, ἐπιστολή.
Послоухъ м. Свидетел, μάρτυς.
Пострꙑгати сѧ. гл. Встъпвам в монашество, постригвам се за
монах, μοναχόω.
Потъщаливъ прил. Старателен, усърден, σπουδάιος.
Потъщаниѥ ср. Усърдие, старателност, старание, σπουδή.
Походьница ж. Тоалетна, отходно съоръжение, ἀφεδρών,
καθεδρία.
Поѩòθ гл. Поѩти женѣ. Вземам за съпруга, за жена, γαμέω.
Прабаба ж. Прабаба, προμάμμη.
Правило ср. Църковен закон, канон, правило, κανών.
Правитель м. 1. Кормчия, управляващият руля, κυβερνήτης; 2.
Управител на имот, собственост, διοικητής.
Правлѥниѥ ср. Управление на имот, собственост, διοίκησις.
Правовѣрьнъ прил. Православен, който принадлежи на правата
вяра, правоверен, ὀρθόδοξος.
Правъноука ж. Правнучка, προἐγγόνη.
Правъноукъ м. Правнук, προἔγγονος.
Правьда ж. Справедливост, правда, δικαιοσύνη.
Прадѣдъ м. Прадядо, προπάππος.
Пращоуръ м. Пра-правнук, ἀπεκγόνος.
327
Прибꙑтъкъ м. Печалба, придобивка, изгода, полза, κέρδος,

πόρος.
Призьдати гл. Пристроя, ἐποικοδομέω.
Приключити сѧ гл. Случва се, става, συμβαίνω.
Прикоупъ м. Възстановяване на депозит, реституция по съдебен
ред, ἀγωγή.
Прилоучаи м. По прилоучаю. Ако се случи, също така, еднакво, по
същия начин, ἴσως; По прілѹаю. Според обстоятелствата, τυχὸν.
Приобъщити сѧ гл. Свържа се във връзка, съвкупя се, κοινωνέω.
Приплодиѥ ср. Приход, ἐπικαρπία.
Приснъ прил. 1. За лице: жив или с живи родители, ἀμφιθαλής. 2.
Пълноправен, законен, истински, γνήσιος.
Приставьникъ м. Упълномощен представител, настойник, опе-
кун на непълнолетно или непълновластно лице, който упра-
влява собствеността му; покровител, защитник, ἐπίτροπος,
κουράτωρ, κηδεμών. Цѣсарьскꙑи приставьникъ. Управител на им-
ператорските приходи в провинцията, управител на имение и
др. форми на управление’, προκουράτορ τοῦ βασιλέως.
Приставьничьство ср. Название на длъжността и дейността на
приставника, ἐπιτροπεία.
Приходьнъ прил. Приходноѥ моѥ. Лична собственост; онова,
което ми принадлежи, τό ἀνήκοον.
Причьтьникъ м. Лице от клира, κληρικός.
Причѧстиѥ ср. Наследство, част от наследството, κλῆρος.
Причѧстьникъ м. Сънаследник; който наследява заедно с друг,
συνκληρονόμος.
Приѥмьникъ м. Приемник, следващ по ред наследник, διάδοχος.
Безъ приѥмьника, ἀδιάδοχος.
Приѩти гл. Приѩмлѭщии. Депозитар, вземащият, приемащият
залога, депозита, δεξάμενος.
Продаꙗниѥ ср. Продажба, πρᾶσις.
Прозоръ м. Гледка, изглед, прозорец, ἄποψις, θυρίς.
Промꙑшлꙗти гл. Грижа се, полагам усърдие за нещо или някого,
προθυμέομαι.
328
Противити сѧ гл. Възпротивявам се, противя се на нещо,

ἐναντιόομαι.
Прьстенъ м. Пръстен, печат, δακτύλιος.
Прѣвращат гл. Пренебрегвам, огорчавам, обиждам, не спазвам,
παραχαράσσω.
Прѣврѣщениѥ ср. Невалидност, ἀνατροπή.
Прѣдьнъ прил. Предишен, по-раншен, πρότερος.
Прѣзвитеръ м. Прεзвитер, свещеник, πρεσβύτερος.
Прѣзъ предл. През, противно, въпреки, παρὰ. Прѣзъ реченаꙗ.
Противно на казаното, на предписанията на закона, παρά τὰ
εἰρημένα.
Прѣкладъ м. Греда; напречна или подпорна греда в жилище;
подпора, δοκός.
Прѣльстти гл. Измамвам, излъгвам, прелъстявам, ἀπατάω.
Прѣльсть ж. По прѣльсти. По погрешка, при заблуда, κατὰ πλάνην.
Прѣлюбодѣи м. Прелюбодеец, μοιχός.
Прѣлюбодѣиство ср. Прелюбодейство, μοιχεία.
Прѣлюбодѣица ж. Прелюбодейка, μοιχαλίς.
Прѣлюбодѣꙗниѥ ср. Прелюбодейство, μοιχεία.
Прѣпрѣнъ прич.-прил. Изключен, лишен от права, ἀπόκλειστος
(ἀποκλείω).
Прѣстѫпити гл. Пристъпвам разпоредба, нарушавам реда,
παραβαίνω.
Прѣтити гл. Заплашвам, поставям заплахи и условия на някого,
διαπελέω.
Пѣвьць м. Певец, псалт, ψάλτης.
Пѫть м. Людьски пѫть. Широка градска улица, δημοσία ὁδός,
δημοσία.
Пѫтьшьствиѥ ср. Пътешествие, пребиваване в чужбина, извън
отечеството, ἀποδημία.
Пѫтьшьствованиѥ ср. Войнски пекулий, право на собственост
върху придобитото по време на военни експедиции, ὁδιπορία.
Раба ж. Робиня, δούλη.
329
Работа ж. 1. Работа, служба. 2. Робство, подчиненост, зависи-

мост, δουλεία.
Рабъ м. Роб, οἰκητής, δοῦλος.
Рабꙑнꙗ ж. Робиня, δούλη.
Разбоиникъ м. Разбойник, престъпник, λῃστής.
Раздроушити гл. Разтрогвам, прекратявам, развалям, διαλύω.
Раздрѣшениѥ ср. Разтрогване, прекратяване, λύσις.
Раздрѣшити гл. Отменям, развалям, прекратявам, λύω.
Раздѣлѥниѥ ср. Начин за превеждане на термина фалкидия,
φαλκίδιον ‘минималната част от наследството, от която според
Lex Falcidia наследникът не може да бъде лишен’.
Различиѥ ср. Разлика, различие, διαφορά.
Разоумъ м. По разоумоу. По съгласие, κατὰ συναίσθησιν.
Разоумѣти гл. Разбирам, проумявам, установявам, γιγνώσκω.
Распра ж. Распрѫ имѣти ‘водя съдебен спор’, ἀμφιβάλλω.
Растрьзаниѥ ср. Разрушаване, ῥῆξις.
Расѫдити гл. Отсъждам, произнасям решение по законен казус,
διακρίνω.
Ратаи м. Ратай, прислуга, γεωργός.
Ратьникъ м. Противник, враг, неприятел, πολέμιος.
Ратьнꙑи субст. Противник, неприятел, враг, πολέμιος.
Рачитель м. Привърженик, почитател, ἐραστής.
Рекъше съюз. Изразява тъждество, сиреч, тоест, δῆλον ὅτι.
Робъ м. Роб, δοῦλος.
Родъ м. 1. Род, произход, φύσις; 2. Род, произход, γένος; 3. Род,
фамилия, лица от една кръв, γονή.
Рождениѥ ср. Раждане, γέννησις.
Рѫка ж. Ръка, χείρ. Да оусѣчета се роуцѣ, χειροκοπέω.
Самовластиѥ ср. Пълноправие, самостоятелност; качество на
пълнолетен и пълноправен пред закона субект, αὐτεξουσιότης.
Самовластьнъ прил. Самостоятелен, пълноправен, sui juris;
αὐτεξούσιος.
Самосъставлѥниѥ ср. Предплата, капаро, задатък, гаранция,
αὐτὸ σύστασις.
330
Санъ м. Сан, почест, потекло, статут, ἀξία.

Свекръ м. Свекър, πενθερός.
Свекрꙑ, ж. Свекърва, πενθερά.
Свобода ж. Свобода, ἐλευθερία.
Свободити гл. Свобождьшь. Лице, което освобождава от зависи-
мост, ἐλευθερῶν.
Свободьнъ субст. Свободен, независим субект, ἐλεύθερος.
Свобождаемъ. субст. Освободено от зависимост лице, което под-
лежи на освобождаване, ἐλευθερουμένος.
Свобождениѥ ср. Освобождаване от опеката на родител,
emancipatio, ἐλευθερία.
Свобожденъ. субст. Освободен роб, който придобива свободата
си, ἀπελεύθερος.
Свои мест. Своѩ. субст. Семейният кръг, роднините, близките,
ἴδιος.
Свѣдѣтель м. Свидетел, μάρτυς.
Свѣдѣтельствовати гл. Свидетелствам, давам свидетелски пока-
зания, показания, μαρτυρέω.
Свѣнь предл. Освен, без, с изключение на, отделно, настрана
χωρίς, ἄνευ, ἐκ, ἔξωθεν, ἐκτός, δίχα.
Свѧщеньство ср. Свещеническата длъжност, ἱερωσύνη.
Сежань ж. Сажен, мерителна единица; дължина на девет разпе-
рени ръце или равно на шест гръцки стъпки по 1, 85 м., ὀργυία.
Село ср. Собственост под формата на обособена земя от поле за
селскостопански нужди, от полски терен, нива, ἀγρός.
Сестричищь м. Братовчед, племенник, ἀνεψιός.
Сестрична ж. Братовчедка, племенница, ἀνεψιά.
Сестрѣница ж. Сестра, ἀδελφή.
Сила ж. По силѣ. Според възможностите, κατὰ δυναμίν.
Сиротьнъ субст. Сирак, ὀρφανικός.
Сиръ субст. Сирак, ὀρφανικός.
Скала ж. Стълба, κλῖμαξ.
Сквожьнꙗ ж. Дупка, отвор, пробито място в стена за изграждане
на нещо, ὀπαῖον.
331
Скрозѣ предл. През. С винителен падеж за означаване на преми-

наване на нещо през предмет, обект или група предмети, дви-
жение през повърхност, δία.
Слово ср. По прьвомоу словеси. По въторомоу словеси. Според пър-
вите показания, според вторите показания, κατὰ πρῶτον λόγον,
κατὰ δεύτερον λόγον.
Словоположениѥ ср. Погрешно разбрано за държавната хазна;
публичният трезор, фискът, λογοθεσία, λογοθέσιον.
Слѣпъ прил. Сляп, който не вижда, τυφλός.
Собьство ср. Тип, образ, вид на родството, συγγένεια.
Срамьнъ прил. Срамен, позорен, недостоен, αἰσχρός. Оурѣзати
срамьнꙑи оудъ, καυλοκοπέω.
Старость ж. Старост, възрастова характеристика, γῆρας.
Старѣишии прил. Старѣишии отрокъ. Член на домакинство, кой-
то не е непременно в пряка родствена връзка с останалите, с
които дели един покрив, δομηστικός.
Старѣишина писма м. Трибун, tribunus; служител, който участва
в събирането на военни данъци и изплащането на заплатите на
военнослужещи, τριβούνος τοῦ ἀñéèìïῦ.
Степень ж. Степен на родство, βαθμός.
Стлъбъ м. Стлъбъ мраморьнъ. Мраморен стълб, колона, κίων.
Стопа ж. Стъпка, мярка за измерване на разстояние между съ-
седни домове, πούς.
Страда ж. Отъ страдꙑ. Придобиване чрез труд, ἀπὸ καμάτου.
Страна ж. Област, административна територия, ἐπαρχία.
Страньноприѥмьница ж. Страноприемница, подслон за пътува-
щи и чужденци, ξενών.
Страньнъ прил. Чужденец, ξένος.
Строѥниѥ ср. Искане на мома, уреждане на годеж, сватуване,
μνηστύς.
Стрꙑи м. Чичо, вуйчо, θεῖος.
Стрьмлѥниѥ ср. Порив, естествена нужда, ὁρμή φύσεως.
Стоудодѣꙗниѥ ср. Срамно дело, срамна, недостойна постъпка,
разпуснатост, безчинстване, ἀσέλγεια.
332
Стꙑдѣти сѧ гл. Срамувам се, изпитвам срам, ἐρυθριάω.

Стьгна ж. Улица, ῥύμη.
Стѣна ж. Стена, част от сграда, τοῖχος.
Сѹгѹбь нареч. Двойно, ἐν διπλῷ, τό διπλάσιον. Варианти
сѹгѹбицеѭ, τό διπλάσιον, τό διπλοῦν.
Съблазнь ж. По съблазноу. По погрешка, по заблуда, κατὰ πλάνην.
Съврьшенъ прич.-прил. Пълнолетен, αὐτεξούσιος. Съврьшенъ
имѫщь въздрасть, τελείαν ἄγουσα τὴν ἡλικίαν. Съврьшенъ чловѣкъ,
αὐτεξούσιος.
Съвъкѫплꙗти сѧ гл. Свързвам се в брачен съюз, съвъкуплявам
се, συνανύω.
Съвѣдѣтель м. Свидетел, μάρτυς.
Съвѣтъ м. Съвещание, обсъждане, βούλησις.
Съвѣтьникъ м. Съветник, отговорник, посредник, поръчител; в
римското право латинският термин intercessor назовава посред-
ника при сключване на сделка за заем, ἀντίφωνος, ἀντιφωνητής.
Съвýщавати с гл. Договарям, уговарям, уреждам συναινέω,
σύμφωνέω.
Съвýщани¬ ср. Договор, уреждане, сделка, συναινέσις, διάθεσις
Съвѣщати сѧ гл. Договарям, уговарям, уреждам, συναινέω,
συμφωνέω.
Съглагольникъ м. Защитник, адвокат по защитата, συνήγορος.
Съкончати сѧ гл. Умирам, τελέω.
Съкровище ср. Имот, богатство, τὰ πράγματα, οὐσία; δεσποτεία;
Собственост, която се ипотекира, ὑποτήκη. Людьскоѥ съкрови-
ще. Трезорът, обществената хазна, фискът, φίσκος, δημοσίον. Въ
цѣсарьскоѥ наше съкровище, ἐπὶ τὸ θεῖον ἡμῶν ταμιεῖον. Особно
наше съкровище, τὸ θεῖον ἡμῶν ταμιεῖον.
Съложениѥ ср. Съложениѥ граматъ. Писмен договор, συμβολή.
Съмотрениѥ ср. Решение, разпоредба, σκοπός.
Съмꙑслъ м. Съмꙑслъ цѣлъ имѣти. Съм с разсъдъка си, вменяем
съм, φρονέω.
Сънаслѣдьникъ м. Сънаследник, наследяващ заедно с някого,
συνκληρονόμος.
333
Сънаха ж. Снаха, νύμφη.

Съпати гл. Свързвам се, съвъкуплявам се. Съпат мѫжев съ же-
ною, συνίστημι.
Съповѣстьникъ м. Поръчител, мандатор, μανδάτωρ.
Съпьрьникъ м. 1. Противник в съдебен спор, ответник, ἀντίδικος.
2. Обвинител, прокурор, ἐνάγων.
Съравнꙗниѥ ср. Равноправие, равенство, ἰσότης.
Съродъникъ м. Роднина, сродник, συγγενής.
Съродьство ср. Родство, сродство, роднинство, συγγένεια.
Съставлѥниѥ ср. Договор за покупко-продажба, σύστασις.
Съставьноѥ субст. Начин на наследяване по първа степен на
родство; обичай в римското наследствено право, institutio,
ἔνστατον.
Съѫзъ м. Родствена връзка, δεσμός.
Сꙑноположениѥ ср. Осиновяване, υἱοθεσἱα.
Сꙑнъ м. Син, υἱός. Творимꙑи сꙑнъ. Осиновен, θετός υἱός.
Сѣсти гл. Сѣдаѭщии с нмъ. Лице с високо обществено поло-
жение; официален служител, заемащ длъжност при владетел,
συγκάθεδρος.
Сѣтованиѥ ср. Траур, жалеене, πένθος.
Сѣтовати гл. В траур съм, жалея, оплаквам някого, πενθέω.
Сѫдъ м. Съд; присъда, отсъждане, решение, κρίσις. Сѫдиномь
сѫдомь. Съдопроизводство, съдебно решение, ἐκ δικαστικῆς
ψῆφου.
Сѫдии м. Съдия, δικαστής.
Сѫдище ср. На людьсцѣ сѫдищи. Пред градския съд, ἐν δημοσίῳ
δικαστηρίῳ.
Сѫжитиѥ ср. Брачно съжителство, συνοικέσιον.
Сѫжитьникъ м. Брачен съжител, ὁ σύνοικος.
Сѫпрѫга ж. Съпруга, жената в брачната двойка, γαμετή.
Сѫщии прич. Сѫщии подъ властиѭ (областиѭ) отчеѩ, родитель.
Непълнолетен, несамостоятелен, под властта на бащата, роди-
телите, ὑπεξούσιος; Сѫщии въ нищетѣ. Несъстоятелен съм, бе-
ден, ἐν ἀπορίᾳ.
334
Таина ж. Въ таинѣ. Тайно, скришом, μυστικῶς.

Òàòü м. Крадец, κλέπτης.
Творѧи ѥллинскꙑѩ жрьтвꙑ субст. Езичник; който извършва ези-
чески жертвоприношения, ὁ ποιῶν ἑλληνικὰς θυσίας.
Творѥниѥ ср. Осиновяване, θετόν.
Тврьдъ прил. Валиден, законосъстоятелен, ἰσχυρός.
Тетька ж. Леля, θεία. Велика тетька. Пралеля, μεγάλη θεία.
Тихость ж. Наша тихость. Формула на изказ от името на импера-
тора ‘наше сиятелство, светлост’, ἡ ἡμετέρα γαληνότης.
Трапеза ж. Банка, сарафско, финансово сдружение, τράπεζα.
Тьмница ж. Въ людьскѫѭ тьмницѫ. В обществения затвор, ἐν
δημοσίᾷ φρουρᾷ.
Тьсть м. Тъст, πενθερός.
Тьща ж. Тъща, πενθερά.
Тѣло ср. Лице, човек, субект, σῶμα. Тѣло свободноѥ. Свободен
индивид, σῶμα ἐλεύθερον. Тѣло рабиѥ. Несвободен индивид,
σῶμα δοῦλον.
Тѧжаниѥ ср. Изработеното с труд, κάματος.
Оубиица м. Убиец, φονεύς, ἀνδροφόνος.
Оубогъ прил. Беден човек, бедняк, πένης.
Оуггии ж. Унгия, унция, 1/12 от литрата. Литрата има 72 жълти-
ци и се разделя на 12 части; такава част се нарича унция, една
унция има 6 жълтици, οὐγγία.
Оудобьство ср. Удобство, угодност, εὐχέρια.
Оузъбѣснꙗти гл. Изпадам в лудост, разболявам се от психиче-
ско заболяване, μανιάω.
Оулица ж. Улица, πλατεῖα, πάροδος.
Оумалити гл. Намалявам валидността на нещо, правя го по-не-
значително, ἐλαττόω.
Оумъ м. Оумъ погоубити. Полудявам, разболявам се психически,
изпадам в лудост, παραφρονέω.
Оурисканиѥ ср. Коньноѥ оурисканиѥ. Надбягване с коне, гонки с
колесници, ἱππικός.
Оуðıçаòθ гл. Оуðıçаòθ ªçûêú. Отрязване на езика при лъжесви-
335
детелстване, φλοσσοκοπέω. Îóðıçаòθ сðаìнûθ óдú. Отрязване

на члена при скотоложство, καυλοκοπέω.
Оуставлѥниѥ ср. Изложение, правна диспозиция, διατύπωσις.
Оуставъ м. Устав, правна разпоредба, закон, ὅρος.
Оустроити гл. Реституирам, възстановявам, ἀποκαθίστημι.
Хартии ж. Писмен документ, χάρτης. Въ хартии. В писмен вид,
ἐν χάρτῃ.
Ходатаи м. Посредник, ходатай при уреждане на брак, ὁ μέσος,
διὰ μέσου.
Ходатаиствовати гл. Ходатайствам, посреднича, προξενέω.
Ходатаствѹѭщии ѡ брацѣ, πρόξενος, проксен, застъпник, по-
кровител.
Храмъ м. Дом, постройка, сграда, помещение, οἶκος.
Хранило ср. Амулет, предпазно средство срещу зли сили,
φυλακτήριον. Иже творетъ глаголѥмаꙗ хранила. Лице, което пра-
ви амулети, талисмани, предпазни средства.
Хранитель м. Куратор, пазител, закрилник, опекун на отделната
личност, който я представлява, ἐπίτροπος, κουράτωρ.
Хранити гл. Пазя, поставям под опеката на някого непълнолет-
но лице, без гр.
Хоудъ прил. Нисък, долен, недостоен, непригоден (за свиде-
тел), χαμαιπετής.
Хꙑтрость ж. Професионално занимание, занаят, професия,
ἐπιτήδευμα.
Црькъвьникъ м. Църковен служител, κληρικός.
Цѣломѫдриѥ ср. Целомъдрие, благонравие, мъдрост,
σωφροσύνη.
Цѣна ж. Цена, парична стойност, διατίμη.
Цѣсарь м. Цар, император, βασιλεύς.
Чародѣи м. Чародеец, който се занимава с отрови, φαρμακός.
Чародѣꙗниѥ ср. Занимания с магии чрез билки и лекарства,
φαρμακεία. Сътворивꙑи чародѣꙗниѥ. Чародеец, влъхва, отрови-
тел, ὁ ποιήσας φάρμακον.
336
Часъ м. Въ тъ часъ. Незабавно, моментално, веднага, εὐθέως,

εὐθύς.
Челѣдинъ м. Зависимо лице от домакинството, ἀνδράποδον.
Четверицею нареч. Четири пъти, начин на означение на про-
гресивно увеличение на обезщетението при нанесена вреда,
τετραπλάσιος.
Чинъ м. Църковен статус, чин, степен, τάξις.
Число ср. Въ число въносити. Внасям заедно с нещо, συνεισφέρω.
Чловѣкъ м. Човек, личност, ἄνθρωπος. Мирьскꙑи чловѣкъ. Миря-
нин, който не принадлежи на църковния клир, λαϊκός. Простꙑи
чловѣкъ, ëþäüñêꙑθ чëîâѣêú. Обикновен човек, без особена
длъжностна характеристика или социален статус, ἱδιότης.
Чрьноризица ж. Монахиня, μονάζουσα < μονάζω.
Чѹждь прил. Бꙑти чѹждеѭ вѣроѭ. От чужда вяра, ἀλλότριος
τῆσ πίστεως.
Чьсть ж. Част от наследство или имот, μοῖρα, μέρος. Третаꙗ чьс-
ть, τό τρίτον.
Чьтьць м. Четец, анагност, ἀναγνώστης.
Чѧдо ср. Дете, чедо, παῖς.
Шьвьць м. Шивач, обущар, ῥάπτης.
Юноша м. Юноша, младеж, ἄῤῥην. Юноша въ на©ñθöѫ бꙑти. В
полова зрялост съм, буквално имам окосмяване по брадичката
и над устната, ἔφηβος εἶναι.
Юнъ прил. Млад, νέος.
Ꙗвѣ нареч. Ясно, изрично, категорично, ῥητώς.
Ꙗковитъ м. Яковит, еретик, ἰακωβίτης.
Ꙗкоже съюз. Както, ὥστερ.
Ꙗрьмьникъ м. Впрегатно животно, ὑποζύγιος.
Ѥдинакъ м. Свидѣтели ѥдинаци. Всеки отделен свидетел, един
по един, всеки за себе си.
Ѥдиначе нареч. Еднакво, по същия начин, справедливо, ἴσως.
Ѥдиновольникъ м. Монотелит, название на еретик, μονοθελήτης.
Ѥдиногоубицеѭ нареч. Еднократно, един път, в единичен раз-
мер, τό ἁπλοῦν, вариант ѥдиногоубь.
337
Ѥдиноѭ нареч. Съвсем, напълно, веднъж завинаги, καθάπαξ.

Ѥлиньствовати гл. Извършвам езически ритуали, ἑλληνίζω.
Ѥëèùè–òîëèùè съюз. Колкото-толкова, ὁσάκις-τοσαυτάκις.
Ѥпархь градьскꙑи м. Градоначалник, градски управител, епарх;
ἔπαρχος τῆς πόλεως.
Ѥпарьшьство ср. Длъжността на епарха, ἐπαρχότης, ἐπαρχία.
Ѥпископъ м. Епископ, ἐπίσκοπος. Ѥпископъ градъскꙑи. Еписко-
път на града, ἐπίσκοπος τῆς πόλεως.
Ѥпископиꙗ ж. Длъжността на епископа, епископство, ἐπισκοπή.
338
Summary
Procheiros nomos/ Zakon gradski

The Juridical Legacy of Orthodox Slavs
Mariyana Tsibranska-Kostova
Summary
The current study has been carried out in the Department of history
of the Bulgarian language in the Institute for Bulgarian language
“Prof. L. Аndreychin” at the Bulgarian Academy of Sciences, and
makes part of the joint project Linguistic Resources of Original
and Translated Works of Bulgarian Middle Ages. Its main focus is
one fundamental representative of the Byzantine secular justice,
known as Πρόχειρος νόμος (Prochiron). The textual history of its
Slavonic translation is not completely revealed. For the first time,
however, the full translation of all 40 titles of the Greek original
appears in the South Slavonic Kormchaya book with commentaries
from 1219–1220, and its earliest preserved copy from Ilovitsa, the
metropolitan center of Zeta, dated from 1262. There is no Bulgarian
edition of and research on this Slavonic medieval text, as it turns
out, that it has never been fully translated into modern Bulgarian for
the needs of Bulgarian philological or legal science.
The work is conceived as a short study in which to present the
research problems of the Prochiron; to publish the original Slavonic
translation according to the earliest preserved copy; to translate, or
adapt it into modern Bulgarian; to establish a short glossary of words
and terms in purpose of revealing the lexical richness of the text,
and to cite a relatively comprehensive bibliography. In this way, the
Prochiron will be considered a resource for philologists, historians,
and jurists, that is, a processed text with included apparatus. The
objective is to respond the contemporary requirements for up-to-
339
date and accessible introduction of medieval sources in modern

languages. The author realizes that such an idea cannot have an
exhaustive character, nor resolve the puzzled issues of the history
of the Prochiron in Slavic environment, which, incidentally, are not
missing in the Greek tradition itself. The Slavonic translation of the
Prochiron is a complex phenomenon. It requires the intensification
of research on the text, the historical context, the relations between
law, power and literature, on the specialized conceptual spheres
of vocabulary and terminology. Modern editorial practice and the
adaptation into modern languages would help to fully put into
circulation this unique code of Byzantine secular justice in its
Slavonic translation.
As a result of direct work with the text, preliminary philological
conclusions can be drawn.
At first place, the translation of the Prochiron justified the
ideological program of the Ilovitsa kormchaya about the role of “our
Slavic language”, by giving an advantage to domestic vocabulary of
Slavic origin charged with terminological functions. This feature
seems to have been a deliberately conducted language policy of
translators and Slavic legislators. The text goes even further in the
slavization of legal terminology. Foreign word terms are adapted in
different ways, but generally do not have a strong presence.
At second place, the terminological system is enriched without
being artificially complicated, but taking into account the clarity of
the content-legal aspect of the concepts and increasing functionality.
In this regard, a familiar colloquial or literary expressions are
loaded with a new contextual meaning. The terminological
contextualization of vocabulary betrays a well-considered choice.
At third place, the Slavonic translation establishes a rich
terminological register with particular area of application. Such a
complex text could not to neglect the continuity in the Slavic legal
culture, namely the first Slavonic translations of the Nomocanon
of 50 titles, made by Saint Methiodius (approximately 883–885),
and the subsequent translation of the Nomocanon of 14 titles
340
Summary
without commentaries, appeared in the Preslav literary school in

the beginning of the 10th century. That is exactly the high level of
functionality and stability of the lexical-terminological fund that
helped the translation of the Prochiron to remain vivid in a long
spatial and chronological continuum both in the Balkans and in
Russia, from the first preserved copy from 1262, to the official Church
Slavonic printed Kormchaya book (1650–1653) of Patriarchs Nikon
and Yosaf, where the Prochiron occupies the chapter forty-ninth.
In this way, one can prove the special axiology of the legal text,
which is always a product of the legislative initiative of persons,
communities, ruling institutions; the special importance of the law
as a complete political and ideological system in the protection of
the individual, public values and rights, and at the same time a basic
mechanism for regulating society itself.
Also, the author deems relevant to precise that the reason why
a Bulgarian scholar deals with a Serbian copy of a Byzantine legal
code resides in the exclusive importance of the Slavonic translation
of the Prochiron for the establishing of the legal culture among the
Slavs; in the indisputable copying and use of the South Slavonic
kormchaya book with commentaries in the Second Bulgarian
Kingdom. That type of Kormchaya book became a real constitution
for both medieval states of Bulgaria and Serbia, an act of ideological
and religious self-determination in a dynamic and turbulent era of
political upheavals in the conditions of the Latin Empire in the
Balkans (1204–1261); manifestation of their joining the so-called
Byzantine Commonwealth.
The medieval legal text is an independent field of literature. The
Prochiron is one of its most important representatives. All forms of
its existence in the Middle Ages, and at the beginning of the New
Times, turn the Slavonic translation of this Byzantine legal code
into a contribution of Slavs to the legal culture of modern Europe.
341
Book content
Forewords
I. History of the Procheiros nomos and of researches about it
I.i. The Byzantine Procheiros nomos – the Slavonic Zakon
Gradski (City Law). Translations, editions, and studies of
the Procheiros nomos.
I.ii. Main philological issues in the study the Slavonic transla-
tion of the Procheiros nomos according to the Ilovitsa copy
of 1262: terms of Roman-Byzantine law; words of foreign
origin; synonymy; composita (compounds); some formula
and collocations in the juridical discourse; legal subjects;
glosses (intertextual and marginal).
I.iii. References
II. The Slavonic medieval text of the Procheiros nomos accord-
ing to the Ilovitsa copy of 1262
III. Translation into modern Bulgarian of the Procheiros nomos
according to the Ilovitsa copy of 1262
IV. Short Glossary of basic words and terms
342
Summary
ПРОХИРОН / ЗАКОН ГРАДСКИ

Юридическото наследство на православното славянство
Редактор Албена Накева
Българска. Първо издание

Формат 60×84/16. Печатни коли 21,5
Издателство „Валентин Траянов“

1606 София
тел. 02/851 38 91
e-mail: valentin.trajanov@gmail.com
Подготовка за печат Валентин Траянов

Печатница „Симолини“
София, 2021
343

Цибранска Костова Прохирон 2021

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Цибранска Костова Прохирон 2021

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Марияна Цибранска-Костова

© Марияна Цибранска-Костова, 2021

Издателство „Валентин Траянов“

Основна цел на медиевистиката в дигиталната ера е да се

ни практики, но от многото примери ще посоча само дейността

Настоящият труд е разработен в Секцията за история на бъл-

въведен в обращение един уникален паметник на византийско-

обединителна роля за развитието на правната култура сред сла-

ходимо да се намери баланс между верността към оригинала

незадоволителни, спорни или най-неприятното за автора – по-

то и Прохирона. Тя е най-ранният препис от Южнославянската

брой казуси, или параграфи. Не по-малко богата и дори уни-

моканона от 14 титула без тълкования, осъществен в Преслав

Византийският Прохирон – славянският Закон градски.

Πρόχειρος νόμος (Прохирон, нататък П) е византийски юри-

1986: 55–107; SchMinck 2015: 275–290; van Bochove 1996:

въпросните интерполации.2 Като цяло П притежава наистина

са неизвестни, но предположението, че е колективно дело на

законодателство се издига в ценностен еталон и се дава заявка,

непълен. Авторът обаче в истинския смисъл на думата превеж-

славистиката, каквито са И. И. Срезневски и А. С. Павлов, П

известна още като Номоканон в 14 титула без тълкования (Бе-

използвания източник за превода, съдържал Номоканона в 14

патриарх Теофилакт (933–956) не споменава за смъртното на-

Законъ соуднꙑθ людьмъ (МаксиМович 2004; vašica 1971: 178–

мените в бивша Югославия понастоящем книгохранилището

от антилатински и други антиеретически съчинения и преди

ръцете на православното духовенство попада нов юридически

по времето на цар Симеон Велики (893–927). Приемствеността

τῇ εὐδαίμονι πόλει (zePoS 1962: 206). Забележително славян-

старобългарския период (стБР 1999, 1: 519–522; БеР 2012, 1:

на поредица византийски паметници, като Земеделския закон

развива различно значение от регистрирания омоним в м.р. в

били подвластни на Рим. Образуват се нови епархии, необходи-

Тази идея с пълна сила се отнася до превода на П, който не

та половина на XIV в., както и някои по-късни, като Морачкия

сен рашко-ресавски безюсов правопис. Неговата особена цен-

пуляризиран и изследван до момента. Изразявам своята благодарност към

ното разположение спрямо оригиналния титул на П, откъдето

Основни филологически проблеми

Кратки въвеждащи данни

Моѥмоу. Разпознаваеми елементи в почерка на Богдан са още

Атон до отчитане на мястото на превода – Атон, разноетниче-

вершался перевод) или хронологический (т.е. развитие социа-

Съотношение между титулите и параграфите в славянския

За термините на римо-византийското право

до терминологията на римското и византийското право. От Ан-

тут в наследственото право на Римската империя (дюНаН, пи-

имуществото на жена си без нейно съгласие: аще ѹбо мѹжь беꙁ

‘в присъствието на граждани’, δημοσίων προσώπων; людскыθ

но по-често е преводен еквивалент на посочения термин, а в

За думите с чужд произход

добен е случаят с повсеместното използване в П на вѣно, от

в) Налице са термини реалии от византийската парична и

разпространение в славянската писмена традиция с различни

оставя без превод израза εἰ δὲ διὰ ταβελλίονος γίνεται, от лат.

‘майстор; занаятчия, който се занимава с каменоделство, нап-

ски зависимости. От множеството примери ще спомена само

Синонимия се открива на различни равнища от езиковата

Известно е, че самата гръцка лексема предполага и двете зна-

не на вече омъжена жена, и се въвеждат строги норми къде и

мантика на подчинение, покорство, волева изява или емоцио-

казуси или дори в един и същ казус в П показва, че тематиката

наследство и т.н. Както видяхме, в някои случаи преводачите