Уважаеми колеги,

Настоящото предложение е продиктувано от повдигнатата и набързо

премината тема от последното ОС (в неделя, 25.04) за политиката за прием на
членове в Клуба. По-правилно би било да кажа, че въпросът, който поставям,
касае един конкретен аспект: заверените първокурсници, които са поканени на
интервю, а реално се оказва, че не отговарят на новоодобрения стандарт да
имат завършен поне трети семестър в ЮФ.

Ще се постарая да бъда кратък и точен, за да е по-удобно за четене. Няма да

задълбочавам засега в аргументацията, защото съм сигурен, че ще има и доста
разнообразни гледни точки, които тепърва ще обсъдим. Затова оставям
акцентът да падне на дискусията, която се надявам да предизвика този текст.

Няколко пъти ми прави впечатление и споделям на последните две ОС, че

виждам тенденция за засилване на формализма при уреждането на
отношенията в Клуба. Създават се правила и процедури, на които се позовава
един или друг човек за какво ли не, което само по себе си е очаквано в среда от
юристи, но също така смятам, че създава доста различен дух на организацията
от този, който лично на мен би ми се искало да видя. Многократно
споменаваме с някои от завършилите колеги, че Клубът е замислен преди
всичко като общност, а не някаква производствена машина. У мен се създава
впечатление, че силно ударение последно време пада върху работата, а не
върху средата - макар че не отричам, че последната не е пренебрегната. Може
и да греша, само казвам как ми се струва отстрани. В посока наблягане върху
общностния елемент е и предложението ми.

Ситуацията с приемането на първокурсниците сега е особена. Заявявам

открито и след проведено интервю с един от тях, че той изглежда като чудесен
кандидат, но въпреки това има страшно много, което му липсва, за да кажа с
чиста съвест, че има място сред всички вас. А имам усещането, че той е
някакъв своеобразен връх (или близо до такъв) на това, което първи курс може
да предложи в тези условия, а и по принцип. Неслучайно ОС се спря на
завършени три семестъра - време, което дава възможност да се осъзнае
по-добре студентът, да се запознае с повече аспекти на правото, да придобие
тласък на интересите си в различни правни и обществени материи.

Изразявам притеснението си тези първокурсници, които направят впечатление

на интервютата сега, директно да стават членове на Клуба. Според мен рискът
не е оправдан. В същото време съм сигурен, че сред тях има страхотни хора,
които в общуването с вас ще разцъфнат като великолепни юристи - и не бих
искал да преграждаме пътя им към това. Ето защо предлагам един
компромисен вариант, който остава отворен за дискусия и не искам да го
представям като завършен. Намирам го за удачен и най-вече смислен за Клуба.
На ОС споменах “менторство” и “junior програма”, но това е доста условен
начин да нарека идеята. Не е и съвсем точен. След включването на няколко
души (надявам се и в коментарите да чуем същите, още повече един от тях
всъщност отвори темата със свое предложение, сходно на това, което сега
четете) по-скоро бих искал да обърна внимание на разоръжаването на
формализма в полза на принципа. Предложението ми е тези първокурсници и
всички други след тях (а защо не и изобщо бъдещите кандидати, независимо от
курса им), които не искаме да загубим като потенциални кадри, да бъдат първо
нещо като сътрудници на Клуба, а едва след това да се канят по интервюта
и/или да получават членство. Общността се гради с комуникация - като
виждаме, че някой има желание да е част от Клуба и да помага, нужно ли е
веднага да го правим член, да го каним на ОС, да го обвързваме с формалната
част на общуването ни? Не е ли по-добре известно време да се прекара с него
в разговори, общи проекти, изобщо - нещо като неформално стажантство (или
проучвателен период, за да не изглежда, че предлагам поредната
формалност)? В този процес на опознаване и споделени дейности ще се видят
доста добре качества, които на интервюто не стават ясни: първо, защото има
повече време за общуване с човека; второ, защото ще има реална възможност
да се види не само на думи, но и в действие (примерно ако помага за
организацията на някое събитие). С такъв тип общуване се роди Клубът и
години наред се развиваше великолепно.

Преди да стане дума за това, което и на ОС беше споменато, нека подчертая,

че подобна практика не означава да се вкарват приятели произволно. Напротив
- сприятеляването ще е резултат от дейностите именно около Клуба. Кой би
предпочел да е в тази общност с напълно непознати хора пред това да бъде
редом с някого, от когото вече има редица добри впечатления? И колко
по-лесно би било за новите хора да се включват в екипа, когато се познават от
преди това с двама-трима от членовете, а не тепърва да търсят начини да се
интегрират? Това наистина означава да изграждаш общност.

Според мен си заслужава както мисленето по въпроса, така и обсъждането. И

определено преди някакво следващо ОС, насрочено за един бъдещ момент.
Приканвам всеки да сподели мнението си, включително ако желаете и на
някаква онлайн видео- или аудиосреща, защото вече има интервюта с
първокурсници, спрямо които би било по-честно час по-скоро да решим как да
действаме.